Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2115(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0001/2014

Внесени текстове :

A7-0001/2014

Разисквания :

PV 03/02/2014 - 23

Гласувания :

PV 04/02/2014 - 8.7

Приети текстове :

P7_TA(2014)0068

Приети текстове
PDF 371kWORD 87k
вторник, 4 февруари 2014 г. - Страсбург Окончателна версия
Жените мигранти без документи в Европейския съюз
P7_TA(2014)0068A7-0001/2014

Резолюция на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г. относно жените мигранти без документи в Европейския съюз (2013/2115(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-специално членове 24 и 28 от нея,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Общото събрание на ООН от 23 юли 2013 г., озаглавен „Насилието срещу работничките мигранти“,

—  като взе предвид член 12 от Международния пакт на ООН за икономическите, социалните и културните права,

—  като взе предвид Обща препоръка № 26 относно работничките мигранти, приета от Комитета на ООН за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените на 5 декември 2008 г.,

—  като взе предвид Международната конвенция на ООН за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства,

—  като взе предвид Общ коментар № 2 на Комитета на ООН за работниците мигранти относно правата на работниците мигранти с нередовен статут и членовете на техните семейства,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ),

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие,

—  като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) относно достойния труд на домашните работници,

—  като взе предвид тълкуването на член 13 и член 17 от Европейската социална харта от Европейския комитет за социални права,

—  като взе предвид членове 79, 153 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1, 14, 31, 35 и 47 от нея,

—  като взе предвид Стокхолмската програма „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“(1) ,

—  като взе предвид Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002 г. за определяне на подпомагане на незаконното влизане, преминаването и пребиваването(2) ,

—  като взе предвид Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава(3) ,

—  като взе предвид Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни(4) ,

—  Като взе предвид Директива 2004/81/EО на Съвета от 29 април 2004 г. относно издаване на разрешително за пребиваване на граждани на трети страни, жертви на трафик на хора или обект на действие за улесняване на незаконна имиграция, които сътрудничат с компетентните органи(5) ,

—  като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 2011 г., озаглавен „Основни права на мигрантите с неуредено положение в Европейския съюз“,

—  като взе предвид насоките на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 2012 г., озаглавени „Задържане на мигрантите с неуредено положение — съображения, свързани с основните права“,

—  като взе предвид европейския изследователски проект „Clandestino“ и проекта за движението на работниците без документи, които се финансират от Комисията по линия на Шестата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2013 г., озаглавено „Четвърти годишен доклад за имиграцията и предоставянето на убежище (2012 г.)“ (COM(2013)0422),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС(6) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г., озаглавена „Въздействие на кризата върху достъпа на уязвими групи до грижи“(7) ,

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А7-0001/2014),

A.  като има предвид, че понятието „мигрант без документи“ се дефинира като гражданин на трета държава, чието присъствие на територията на държава членка не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане, изложени в член 5 от Кодекса на шенгенските граници, или на други условия за влизане, престой или пребиваване в тази държава членка(8) , и чието откриване от имиграционните органи би довело до решение за връщане или експулсиране;

Б.  като има предвид, че сложните обстоятелства, предизвикани от войните и утежнени от световните хуманитарни кризи, допринасят за увеличаването на потоците от бежанци, които включват голям брой жени и деца без документи;

В.  като има предвид, че държавите членки имат право да вземат решения относно собствените си имиграционни политики; като има предвид, обаче, че основните права на имигрантите трябва да бъдат защитени и гарантирани в съответствие с правото на ЕС и международното право, което е обвързващо за държавите членки;

Г.  като има предвид, че мигрантите без документи често нямат достатъчно финансови средства, което ги поставя в риск от недохранване и влошаване на здравето, и означава, че те трябва да търсят неприемливи решения за осигуряване на средства за съществуване; като има предвид, наред с това, че жените често са придружени от деца, за които трябва да се грижат, което действа като допълнителен стимул за тях да търсят възможни начини за препитание и оцеляване;

Д.  като има предвид, че поради своя правен статут мигрантите без документи не получават достъп до приемливи жилища, основни и спешни здравни услуги и образование; като има предвид, че правният статут на лица без документи не позволява те да бъдат защитени от трудова експлоатация на работното място или от физически и психически злоупотреби; като има предвид, че този правен статут не им позволява да търсят достъп до правосъдие;

Е.  като има предвид, че жените мигранти без документи и лицата на тяхна издръжка са особено уязвими по отношение на рисковете, произтичащи от техния правен статут, тъй като те са изложени в по-голяма степен от мъжете на риск от физически, сексуални и психически злоупотреби, лоши условия на труд, трудова експлоатация от страна на работодатели и двойна дискриминация въз основа на расова и полова принадлежност;

Ж.  като има предвид, че жените мигранти без документи могат да бъдат особено уязвими по отношение на трафикантите и впоследствие могат да станат жертва на трафика на хора;

З.  като има предвид, че мигрантите без документи имат ограничен достъп до социални жилища и остават зависими от пазара на частните жилища; като има предвид, че жените мигранти без документи са изложени на най-голям риск от злоупотреби под формата на физическо или сексуално насилие, извършвани от частни наемодатели;

И.  като има предвид, че за жените мигранти без документи като цяло е по-вероятно да станат жертва на насилие и злоупотреба, включително сексуална злоупотреба, и на сексуална експлоатация и трафик; като има предвид, че достъпът до държавно управлявани приюти за жени подлежи на изискването на официален документ за самоличност или разрешение за пребиваване, и като има предвид, че жертвите следователно нямат друг избор, освен да продължат да търпят ситуацията на злоупотреба с тях или да заживеят на улицата; като има предвид, че те са изправени пред риска от депортиране, ако се свържат с полицията;

Й.  като има предвид, че стереотипите, свързани с половете, са по-дълбоко вкоренени в имигрантските общности и жените мигранти са по-често жертви на различни видове насилие срещу жени, особено на принудителни бракове, генитално осакатяване на жени, така наречените „престъпления на честта“, лошо отношение от страна на лица, с които поддържат близки отношения, сексуален тормоз на работното място и дори на трафик и сексуална експлоатация;

К.  като има предвид, че държавите членки се различават много по отношение на нивото на достъп до здравни услуги, които предоставят на незаконни мигранти, и по отношение на условията, които налагат на доставчиците на здравно обслужване по отношение на докладването за мигранти без документи и в други аспекти;

Л.  като има предвид, че неотложните здравни нужди на жените без документи през целия им жизнен цикъл ги поставят в непропорционално голям риск от получаване на изключително високи сметки за болнични грижи в държавите, в които те не отговарят на условията за субсидирани грижи; като има предвид, че страхът от получаването на такива сметки кара редица жени без документи да раждат вкъщи без медицинска помощ;

М.  като има предвид, че достъпът до най-основните здравни услуги, като например спешни грижи, е силно ограничен, ако не и невъзможен, за мигрантите без документи поради изискването за идентификация, високата цена на лечението и поради страха от това да бъдат забелязани и докладвани на съответните органи; като има предвид, че жените мигранти без документи са изложени на особен риск, тъй като те не получават услуги, специфични за пола им, като например услуги преди, по време на и след раждане; като има предвид, че някои мигранти без документи нямат никаква представа относно своите права на здравеопазване в държавата по местоназначение;

Н.  като има предвид, че страхът от това, да бъдат открити и докладвани пред органите, на практика не позволява на жените мигранти без документи да потърсят помощ, когато с тях се злоупотребява, дори помощ от НПО, специализирани в юридически консултации на имигранти; като има предвид, следователно, че тези мигранти на практика са лишени от възможността да познават собствените си права и те да им бъдат гарантирани; като има предвид, че поради същите причини за организациите на гражданското общество е трудно да предлагат помощ и подкрепа;

O.  като има предвид, че свързаните с проституцията пазари и индустрия в Европа до голяма степен се основават на уязвимостта на жените и момичетата мигранти, както и че много жени, които се занимават с проституция, са без документи, което води до увеличаване на насилието и уязвимостта, които по начало са присъщи на свързаната с проституцията индустрия;

П.  като има предвид, че децата мигранти, включително момичетата, в нерегистрирани семейства не могат да ходят на училище поради страха от разкриване и невъзможността им да предоставят официални документи за записване в училище; като има предвид, че подрастващите момичета без документи срещат значителни пречки по отношение на достъпа им до висше/университетско образование и обучение;

Р.  като има предвид, че нарасналото търсене на работна ръка в секторите на домакинствата и полагането на грижи привлича голям брой жени мигранти, много от които са без документи; като има предвид, че жените без документи, които са заети в този сектор, са най-уязвими по отношение на ниско заплащане, психически злоупотреби, задържане на заплати и паспорти, а понякога дори и физически злоупотреби от страна на техните работодатели; като има предвид, че за жените без документи е малко вероятно да потърсят защита в съда;

С.  като има предвид, че жените мигранти без документи, които са наети на работа, почти не разполагат с възможности да изискват справедливи условия на труд и възнаграждения поради икономическата и социалната им изолация, непознаване на основните им права и страх от депортиране;

Т.  като има предвид, че мигрантите без документи са в положение на „правен вакуум“(9) ;

У.  като има предвид, че жените мигранти без документи са особено уязвими по отношение на физически, психически и сексуални злоупотреби в момента на задържане и в центровете за задържане;

Препоръки

1.  Припомня, че необходимостта от защита на основните права на мигрантите без документи беше многократно подчертана от международни организации като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в международните инструменти на ООН за правата на човека и в законодателството на ЕС; посочва, във връзка с това, Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, която забранява дискриминацията на основата на сексуална ориентация, полова идентичност или статут на мигрант, бежанец или друг вид статут;

2.  Отбелязва, че имиграционната политика и управлението на миграционните потоци са обща и съвместна отговорност на държавите — членки на ЕС;

3.  Подчертава, че лесбийките имигранти, както и би- и транссексуалните имигранти без законни документи, са жертви на двойна дискриминация и че крехкият им статут на чужденци без документи допълва тяхното сложно положение;

4.  Подчертава, че имиграцията е много актуален въпрос и че е необходима обща правна рамка относно миграционните политики, за да се защитят мигрантите и потенциалните жертви, особено жените и децата, които са уязвими спрямо различни форми на организирана престъпност в контекста на миграцията и трафика на хора;

5.  Осъжда факта, че много жени мигранти биват подвеждани в държавите, от които произхождат, с обещания за трудови договори в развити държави, а някои от тях дори биват отвличани, за да бъдат експлоатирани сексуално от организации на организираната престъпност и мрежи за трафик на хора; призовава държавите членки да увеличат усилията си в борбата с тези нечовешки практики на злоупотреба;

6.  Насърчава държавите членки да прилагат Директивата за улесняване по начин, който да не ограничава възможността за мигрантите без документи да наемат жилища на свободния пазар, с цел да се намали рискът от ситуации на експлоатация или злоупотреби;

7.  Припомня член 8 от ЕКПЧ относно зачитането на физическата неприкосновеност на всеки човек и във връзка с това насърчава държавите членки да отменят — за мигрантите без документи в най-уязвимо положение — изискването за предоставяне на документи за достъп до държавни приюти, като по-специално се отчитат специфичните нужди на бременните жени и жените, които имат малки деца или полагат грижи за други лица;

8.  Настоява да бъде взета под внимание особената уязвимост на лицата със специални нужди, като например децата и подрастващите, възрастните хора, хората с увреждания, неграмотните, представителите на малцинствата, имигрантите, които са преследвани в държавата си на произход заради своите вярвания, сексуална ориентация, физически характеристики и т.н., и жените, които са жертви на насилие, основано на пола;

9.  Отбелязва, че правото на здраве е основно право на човека и във връзка с това насърчава държавите членки да отделят политиките на здравеопазване от контрола върху имиграцията и да се въздържат от налагане на здравните работници задължението да докладват за мигранти без документи; насърчава също така държавите членки да осигурят предоставянето на подходящи грижи и подпомагане съобразно потребностите, произтичащи от пола; също така насърчава държавите членки да осигурят на длъжностните лица, занимаващи се с жени мигранти без документи, подходящо обучение по въпроси, свързани с пола, както и да се въздържат от изискването за училищата да докладват за посещаващи ги деца на мигранти без документи;

10.  Насърчава държавите членки да предоставят на жените без документи съответна психологическа, здравна и правна подкрепа;

11.  Припомня, че правата, установени в Директивата за жертвите, не са обвързани със статута на жертвите на местни лица(10) ; силно насърчава държавите членки, следователно, да разделят наказателното преследване на насилието срещу жените мигранти без документи от имиграционния контрол, така че жертвите да могат безопасно да докладват за престъпления;

12.  Осъжда всички форми на насилие, трафик на хора, злоупотреба и дискриминация на жени без документи; подчертава необходимостта от осигуряване на достъп до съответни предложения за помощ в такива ситуации, без страх, че това ще доведе пряко до предприемането на мерки за преустановяване на пребиваването;

13.  Призовава за прилагането на Конвенция № 29 на МОТ относно принудителния труд; призовава да се обърне внимание на особеното положение на жените, извършващи принудителен труд, което включва не само принудителна проституция, но и всички форми на недоброволен труд, също и домакинска работа, и да се защитават засегнатите жени мигранти без документи;

14.  Призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да предотвратят разпространението на проституцията и принудителния труд сред жените мигранти;

15.  Призовава държавите членки да осигурят правилното прилагане на защитната клауза, предвидена в член 6 от Директивата за налагане на санкции на работодателите, която изисква от държавите членки да предоставят на работниците мигранти без документи механизми за внасяне на искове срещу работодател за всяко дължимо възнаграждение; призовава държавите членки, НПО и всички други организации на гражданското общество, които работят с мигранти без документи, да провеждат осведомителни кампании за информиране на мигрантите без документи за това право;

16.  Призовава държавите членки да сложат край на дискриминиращите практики, да се борят срещу недекларирания труд и трудовата експлоатация, наред с друго чрез проверки и позволят достъп до основни здравни услуги;

17.  Призовава държавите членки да изготвят за своите полицейски служби и други държавни служби, от които може да бъде поискано да се занимават с жени мигранти без документи, подходящи обучителни курсове относно насилието, основано на пола, и сексуалната експлоатация, на която тези жени могат да станат жертва;

18.  Настоятелно препоръчва Комисията, като част от бъдещото преразглеждане на Директивата за налагане на санкции на работодателите, да въведе възможността за механизми, които да позволяват на незаконните мигранти да подават анонимни официални жалби срещу извършващ злоупотреби работодател;

19.  Настоятелно призовава всички държави членки да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулска конвенция) и правилно да прилагат нейните разпоредби, по-специално член 59, в който ясно се заявява, че страните следва да предприемат необходимите мерки за прекратяване на процедурите за експулсиране и/или за предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване в случай на разтрогване на брака с тези жени мигранти, чийто статут на пребиваване е зависел от техните съпрузи;

20.  Препоръчва на държавите членки да потърсят начин да признаят стойността на труда, полаган от тези жени, които предоставят ценни услуги и допринасят за функционирането на приемащото общество;

21.  Призовава държавите членки да гарантират, че на всички жени мигранти, включително на жените мигранти без документи, които са били жертва на малтретиране или основано на пола насилие, включително жените мигранти, експлоатирани с цел проституция, се предоставя защита и подкрепа и се счита, че те имат особени причини, поради които следва да им се предостави убежище или разрешение за постоянно пребиваване по хуманитарни причини;

22.  Призовава държавите членки да прилагат в пълна степен Директивата за връщане и да издават удостоверение за отлагане на извеждането, както се изисква от директивата, с цел да се избегне положението на правен вакуум;

23.  Подчертава значението на събирането на данни относно конкретните преживявания на жените без документи и силно подчертава необходимостта от надеждни, точни, навременни и сравними данни за свързаната с пола уязвимост на жените без документи и липсата на достъп до правосъдие и услуги в Европейския съюз, за да се подпомогне разработването и управлението на съгласувани публични политики;

24.  Призовава Комисията, при извършването на оценка на Директивата за връщане, да я преработи като засили защитата на основните права на задържаните мигранти;

25.  Изтъква, че аспектите, свързани с откриването на имигранти, в рамките на политиките за прилагане на разпоредбите относно имиграцията, никога не трябва да подкопават човешкото достойнство и основните права или до поставят жените, изложени на повишен риск от насилие и злоупотреба; поради това призовава Европейската комисия за изменение на Директивата за връщането, за да се гарантира спазването на правата на човека на незаконните мигранти, особено на бременните жени и децата;

26.  Припомня, че в съответствие с Директивата за връщане държавите членки са длъжни да третират гражданите на трети държави в центровете за задържане по „хуманен и достоен начин“, който е в пълно съответствие с основните права на задържаните лица; изразява съжаление относно докладваните случаи на насилие срещу жените в центрове за задържане; във връзка с това призовава държавите членки да проучат всички твърдения за физическо насилие спрямо задържани лица;

27.  Настоятелно призовава държавите членки да обръщат внимание на всякакви признаци за това дали жените мигранти без документи са подложени на принуда или нечовешко отношение;

28.  Призовава държавите членки да засилят своето сътрудничество с неправителствените организации и организациите на гражданското общество, работещи по този въпрос, за да намерят алтернативи на центровете за задържане, както и да предприемат действия, за да гарантират, че жените мигранти без документи не е нужно да се страхуват от взаимодействие с хората, които би следвало да им оказват помощ;

29.  Призовава Комисията да гарантира, че стандартите, установени от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето (КПД на ООН), продължават да бъдат в основата на всяко действие за правата на детето и следователно призовава държавите членки да прекратят, изцяло и бързо, задържането на деца на основата на статута им на имигранти, да защитават децата от нарушения като част от миграционните политики и процедури и да приемат алтернативи на задържането, които позволяват на децата да останат с членове на семейството и/или попечители;

30.  Призовава Комисията и държавите членки, с помощта на обширни и интегрирани научни изследвания, да запълнят пропуските по отношение на надеждни данни и налични познания относно броя и положението на лицата без документи в ЕС, да насочат вниманието на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Еврофонд) към положението на жените без документи и да вземат в по-голяма степен предвид жените в тази категория при изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на приобщаването;

31.  Призовава Комисията и държавите членки за разработване на обхващащи целия ЕС информационни кампании за осведомяване на жените мигранти без документи относно техните права;

32.  Призовава, в контекста на усилията за превенция на миграцията чрез предоставяне на помощ за развитие в държавите на произход на мигрантите, да се постави акцент върху образованието и правата на жените;

33.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят достатъчно лица за контакт, специалисти в областта на полагането на грижи, длъжностни лица, оценители и други служители, които да са от женски пол; призовава за предприемането на такива мерки от уважение към други религии и култури и поради необходимостта от защита от дискриминация;

o
o   o

34.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1.
(2) ОВ L 328, 5.12.2002 г., стр. 17.
(3) ОВ L 168, 30.6.2009 г., стр. 24.
(4) ОВ L 348, 24.12.2008г., стр. 98.
(5) ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 19.
(6) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 25.
(7) Приети текстове, P7_TA(2013)0328.
(8) Член 3 от Директива 2008/115/ЕО.
(9) В случаите, когато мигрантите без документи са арестувани и идентифицирани от имиграционните органи и получават решение за извеждане, които след това се отлага, но нямат документи, удостоверяващи отлагането на решението за извеждане.
(10) Съображение 10 от Директива 2012/29/EС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

Последно осъвременяване: 30 май 2017 г.Правна информация