Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2135(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0047/2014

Внесени текстове :

A7-0047/2014

Разисквания :

PV 04/02/2014 - 18
CRE 04/02/2014 - 18

Гласувания :

PV 05/02/2014 - 9.25
CRE 05/02/2014 - 9.25

Приети текстове :

P7_TA(2014)0094

Приети текстове
PDF 546kWORD 319k
сряда, 5 февруари 2014 г. - Страсбург Окончателна версия
Рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката
P7_TA(2014)0094A7-0047/2014

Резолюция на Европейския парламент от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. (2013/2135(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2013)0169),

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално членове 191, 192 и 194 от него,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“(1) ,

–  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО(2) ,

–  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(3) ,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета(4) ,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 година относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009(5) , както и съобщението на Комисията от 14 октомври 2013 г., озаглавено „Дългосрочнa визия по отношение на инфраструктурата в Европа и извън нея” (COM(2013)0711), които установяват първия общ за целия Съюз списък на проектите от общ интерес за енергийна инфраструктура (ПОИ),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 година, озаглавено „Втори стратегически енергиен преглед — План за действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност“ (COM(2008)0781),

–  като взе предвид Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните характеристики на сградите(6) ,

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011)0665),

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 28 март 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144) и резолюцията на Европейския парламент от 15 декември 2011 г. относно „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“(7) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност” (COM(2011)0112) и резолюцията на Европейския парламент от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“(8) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571) и резолюцията на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите(9) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885) и резолюцията на Европейския парламент от 14 март 2013 г. относно Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. – бъдеще с енергия(10) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

–  като взе предвид резолюцията на Парламента от 15 декември 2010 г. относно преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност(11) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавено „Доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници“ (COM(2013)0175),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 ноември 2012 г. относно въздействието върху околната среда на дейностите по извличане на шистов газ и шистов нефт(12) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 21 ноември 2012 г. относно промишлените, енергийните и други аспекти на шистовия газ и нефта(13) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно конференцията за изменението на климата в Доха, Катар (COP 18)(14) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно микропроизводството – дребномащабно производство на електрическа и топлинна енергия(15) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 юни 2012 г., озаглавено „Енергията от възобновяеми източници: основен участник на европейския енергиен пазар“ (COM(2012)0271) и своята резолюция от 21 май 2013 г. относно настоящите предизвикателства и възможности за енергията от възобновяеми източници на европейския вътрешен енергиен пазар(16) ,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2012 г., озаглавено „За постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар“ (COM(2012)0663) и своята резолюция от 10 септември 2013 г. относно постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар(17) ,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 14 ноември 2012 г., озаглавен „Състоянието на европейския пазар на въглеродни емисии през 2012 г.“ (COM(2012)0652),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 април 2013 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата“ (СOM(2013)0216),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 март 2011 г., в които той отново потвърждава целите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 80 – 95% до 2050 г. в сравнение с техните равнища през 1990 г.;

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно конференцията за изменението на климата във Варшава, Полша (СОР-19)(18) ,

–  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2010 г. относно прилагане на възможностите на информационните и комуникационните технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност(19) ,

–  като взе предвид доклада от 10 юни 2013 г., съставен за Комисията от Центъра за изследване на европейските политики, озаглавен „Оценка на кумулативното въздействие на разходите в стоманодобивната промишленост“(20) ,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Използване на потенциала за създаване на заетост на екологосъобразния растеж“ (SWD(2012)0092),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г. относно „ангажиране със сътрудничество в областта на енергийната политика с партньори извън нашите граници: стратегически подход за сигурни, устойчиви и конкурентни енергийни доставки“(21) ,

–  като взе предвид съвместния доклад на Комисията и Международната организация на труда, озаглавен „Към по-екологична икономика: социални измерения“,

–  като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно „Син растеж: насърчаване на устойчивия растеж в рамките на морското дело, морския транспорт и туристическия сектор в ЕС“(22) ,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по регионално развитие съгласно член 51 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и съответните становища на комисията по развитие и комисията по заетост и социални въпроси (A7-0047/2014),

A.  като има предвид, че целите в областта на климата, устойчивия растеж, сигурността на енергийните доставки, конкурентоспособността в областта на икономиката и технологиите и приключването на изграждането на единния енергиен пазар са от изключително значение за ЕС и са неразривно свързани;

Б.  като има предвид, че в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се посочва, че целите на политиката на Съюза в областта на енергетиката включват функционирането на енергийния пазар, сигурността на енергийните доставки, енергийната ефективност, икономиите на енергия, енергията от нови и възобновяеми източници и взаимната свързаност на енергийните мрежи, както и че целите на екологичната политика на Съюза трябва да допринесат за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, насърчаване на човешкото здраве, предпазливо и рационално използване на природните ресурси и насърчаване на мерките на международно равнище за справяне с регионалните и световните екологични проблеми, и по-специално с изменението на климата;

В.  като има предвид, че само обвързващите цели предоставят на държавите членки необходимата гъвкавост за декарбонизация на техните икономики по най-ефективния и ефикасен от гледна точка на разходите начин, като се вземат предвид националните обстоятелства и особености;

Г.  като има предвид, че Европейският съвет пое ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове с 80–95 % до 2050 г., като част от необходимото намаляване от страна на развитите държави като група;

Д.  като има предвид, че рамката за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката трябва да съвмести внимателната преценка на поетите задължения в областта на климата (както дългосрочни, така и краткосрочни) с необходимостта от решаване на неизбежните икономически и социални въпроси, като енергийната сигурност, високите разходи за енергия за промишлеността и домакинствата, необходимостта от създаване на работни места, икономическото възстановяване и преминаването към модел на устойчив растеж;

Е.  като има предвид, че различните цели на политиката, като намаляването на емисиите на парникови газове, осигуряването на енергийните доставки и полагането на основите за икономически растеж, конкурентоспособност и заетост, трябва да се основават на авангардни технологии, които използват ресурсите по икономически ефективен начин;

Ж.  като има предвид, че правната рамка на настоящия пакет в областта на климата и енергетиката, съдържащ обвързващи цели за дела на енергията от възобновяеми източници и за намаляването на потреблението на енергия и на емисиите на парникови газове, изтича през 2020 г.; като има предвид, че преустановяването на националните изисквания за по-голямо използване на енергията от възобновяеми източници би могло да подкопае необходимия растеж в сектора;

З.  като има предвид, че в горепосоченото си съобщение относно „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ Комисията заяви, че благосъстоянието на хората, промишлената конкурентоспособност и функционирането на обществото като цяло зависят от безопасната, сигурна и устойчива енергия на достъпни цени;

И.  като има предвид, че за модернизирането на енергийната система — с или без декарбонизация — са необходими значителни инвестиции, които ще се отразят на цените на енергията в периода до 2030 г.;

Й.  като има предвид, че икономиите на енергия и енергийната ефективност са най-бързият и най-евтиният път към справяне с въпроси като енергийната сигурност, външната зависимост, високите цени и екологичните проблеми;

К.  като има предвид, че потенциалът за ефективно от гледна точка на разходите пестене на енергия от строителния сектор се оценява да достигне до 2020 г. 65 млн.тона нефтен еквивалент (Mtoe);

Л.  като има предвид, че настоящата обстановка на несигурност около бъдещата посока на политиката относно климата и енергетиката възпрепятства така необходимите инвестиции в чисти технологии;

M.  като има предвид, че според Енергийната пътна карта за периода до 2050 г., намаляването на въглеродните емисии на енергийния сектор и сценарият за висок дял на енергията от възобновяеми източници са по-евтин вариант от продължаването на настоящите политики, както и че с времето цените на енергията от изкопаеми горива и ядрената енергетика ще продължат да нарастват, докато цената на енергията от възобновяеми източници ще се понижава;

Н.  като има предвид, че според пътната карта на Комисията за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност , икономиите от здравеопазване чрез подобряване на качеството на въздуха на местно равнище биха спестили до 17 милиарда евро годишно до 2030 г., както и че МАЕ определя, че до 2035 г. последователните политики за намаляване на температурата с 2°°C могат да намалят годишния разход за внос на изкопаеми горива в ЕС с 46 % или с 275 милиарда евро (1 % от БВП на ЕС);

O.  като има предвид, че крайните цени на енергията се увеличават постоянно през последното десетилетие, като по този начин се превръщат в нарастваща причина за безпокойство за гражданите на ЕС и в значителен разход за дружествата и промишлеността;

П.  като има предвид, че трябва да се обърне внимание на въздействието на политиката в областта на климата и енергетиката, не само върху най-уязвимите групи от обществото, но също и върху домакинствата с нисък и среден доход, чийто стандарт на живот през последните години отбеляза спад;

Р.  като има предвид, че транспортният сектор има значителен дял както в емисиите на парникови газове, така и в потреблението на енергия в ЕС; като има предвид, че емисиите на парникови газове от транспортния сектор се увеличиха с 36 % между 1996 г. и 2007 г.;

С.  като има предвид, че изменението на климата изправя човешкото развитие, биологичното разнообразие и националната сигурност пред непосредствена и потенциално необратима заплаха, срещу която международната общност трябва да вземе мерки;

Т.  като има предвид, че според оценката за 2013 г. на Работна група I на Междуправителствения комитет по изменение на климата имаме избор при определянето на нашето бъдеще, но вратата на възможностите бързо се затваря, тъй като вече сме изгорили повече от половината от въглеродния бюджет, за да имаме шанс за ограничаване на затоплянето до 2°°C, както и че настоящите цикли за планиране на големи бизнес и инфраструктурни инвестиции е нужно спешно да отчетат това в процеса на вземане на решения;

У.  като има предвид, че на срещата на високо равнище в Копенхаген през 2009 г. международната общност се ангажира, че през 21-ви век глобалното затопляне няма да надвиши 2 °C в сравнение с равнищата от преди индустриализацията, както и че понастоящем не се действа за изпълнението на този ангажимент;

Ф.  като има предвид, че Петият доклад за оценка на МКИК наскоро потвърди, че не работим по изпълняването на ангажиментите в областта на климата, тъй като достигането на общите въглеродни емисии на обем от повече от един трилион тона ще доведе до повишаване на температурата с повече от 2 °C, а ние вече сме натрупали около половината от това количество; като има предвид, че настоящите практики ще предизвикат повишаване на температурата с повече от 2 °C за по-малко от 30 години; като има предвид, че трябва да поставим амбициозни цели и да започнем да действаме по тях още сега;

Х.  като има предвид,че според доклада на Световната банка, озаглавен „Turn Down the Heat“ (Намалете топлината), настоящата траектория на емисиите е на път да доведе до затопляне от 2 °C в рамките на 20 до 30 години и затопляне от 4 °C до 2100 г.;

Ц.  като има предвид, че с цел изменението на климата да се задържи под 2 °C, през 2011 г. Съветът потвърди отново целите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 80–95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.;

Ч.  като има предвид, че генералният секретар на ООН Бан Ки Мун покани държавните ръководители на среща на високо равнище през м. септември 2014 г. с цел поемане на ясни ангажименти за по-нататъшни действия относно изменението на климата;

Ш.  като има предвид, че съгласно доклада на Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП) от 2013 г. „Преодоляване на разликите по отношение емисиите“ настоящите ангажименти по отношение на климата в периода до 2020 г. не са достатъчни за предотвратяване на опасното изменение на климата и следователно след 2020 г. са необходими по-амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове;

Щ.  като има предвид, че цифрите на Евростат сочат, че ЕС е намалил емисиите си на CO2 с 16,97 % между 1990 г. и 2011 г. и в това отношение е на път да постигне целта си за 2020 г.; като има предвид, че са необходими по-амбициозни цели за намаляване на емисиите на СО2 , за да може ЕС да продължи по пътя към осъществяване на целите за климата за периода до 2050 г.;

AA.  като има предвид, че данните на статистическия отдел на ООН показват, че емисиите на CO2 в световен мащаб са се увеличили с повече от 50 % между 1990 г. и 2010 г.;

AБ.  като има предвид, че проверените емисии в ЕС са спаднали с 16% от 2005 г. до 2012 г. в отраслите, обхванати от Схемата за търговия с емисии (СТЕ), а в отраслите извън СТЕ – с 10 %, което показва, че има вероятност целите за 2020 г. за намаляване съответно с 21 % и с 10 %, да бъдат постигнати няколко години по-рано;

AВ.  като има предвид, че пътната карта за нисковъглеродна икономика през 2050 г. показва, че намаляването на собствените емисии с 40–44 % е икономически ефективен път за постигане на най-малко амбициозната част на крайната цел на ЕС за намаление от порядъка на 80–95 % до 2050 г., поради което целта за 2030 г. ще трябва да изисква намаляване с повече от 44 %, така че емисиите да следват икономически ефективен път към средната и горната граница на този диапазон;

AГ.  като има предвид, че Европейската агенция за околната среда оцени минималния разход от липсата на адаптиране към изменението на климата на 100 милиарда евро годишно през 2020 г. и на 250 милиарда евро през 2050 г. общо за ЕС;

AД.  като има предвид, че според оценките на МАЕ ЕС е отговорен за 11 % от емисиите на парникови газове в световен мащаб, като емисиите му на CO2 , измерени в метрични тонове на глава от населението, все още са по-високи от средната стойност за света и от средната стойност за бързо развиващите се икономики и развиващите се страни, като Единният европейски пазар има най-високия БВП от всички световни икономики и значителни дипломатически възможности; като има предвид, че дори и възможностите на ЕС за намаляване на емисиите в световен мащаб чрез едностранни действия да са ограничени, той трябва да играе важна ръководна роля при насърчаването на действия в областта на климата от други икономики, в частност с оглед постигането на обвързващо споразумение в Париж през 2015 г.; като има предвид, че следователно ЕС трябва да определи ясна и амбициозна позиция и е необходимо да гарантира, че бъдещото споразумение ще подлежи на ратификация във всички държави членки;

AЕ.  като има предвид, че предизвикателството но изменението на климата в световен мащаб може да бъде посрещнато само ако амбициозните политики на ЕС се комбинират с ангажименти, поети от трети държави;

AЖ.  като има предвид, че за да бъдат успешни целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове и други действия на ЕС относно климата, те трябва да са част от усилия в световен мащаб; като има предвид, че рамката за 2030 г. следва да определи позицията на ЕС по време на преговорите за глобално споразумение по въпросите на климата през 2015 г.; като има предвид, че до постигането на справедливо глобално споразумение конкурентоспособността на икономиката на ЕС следва да бъде разглеждана по подходящ начин;

AЗ.  като има предвид, че намаляването на емисиите на парникови газове ще има също така положително въздействие и върху общественото здраве чрез намаляване на замърсяването на въздуха, особено във и около населените места;

AИ.  като има предвид, че на 16 юни 2013 г. съоръженията за производство на вятърна и слънчева енергия достигнаха пик от 61 % от общия добив на енергия в Германия, което показва, че политиките относно климата и енергетиката са успешни и на тях следва да се гледа като модел за подобряване на регионалната координация и сътрудничеството;

AЙ.  като има предвид, че според Евростат през 2011 г. ЕС е имал дял от 13 % възобновяеми енергийни източници и че е на път да постигне целта си за 2020 г. в тази връзка;

AК.  като има предвид, че следователно ЕС е на път да постигне обвързващите си цели за 2020 г. (намаляване на емисиите на парникови газове и повишаване на дела на възобновяемите източници на енергия), но не и на необвързващата цел за 20 % енергийна ефективност;

AЛ.  като има предвид, че според Международните енергийни перспективи за 2013 г. потреблението на енергия в световен мащаб ще нарасне с 56 % между 2010 г. и 2040 г. (като азиатските държави извън ОИСР ще са отговорни за 60 % от нарастването) и изкопаемите горива (в т.ч. значителен дял на въглищата) ще продължат да доставят почти 80 % от потреблението на енергия в световен мащаб към 2040 г.;

AM.  като има предвид, че инвестициите в енергийна ефективност, възобновяема енергия и намаляване на емисиите на парникови газове взаимно си оказват въздействие по много начини и е от изключително значение взаимните компромиси между тези цели да се разгледат открито и да бъдат сведени до знанието на обществеността;

AН.  като има предвид, че инвеститорите и промишлеността се нуждаят спешно от ясна дългосрочна рамка за политика на ЕС в областта на климата и енергетиката с по-висока степен на сигурност и следователно с ясни сигнали относно цените, с цел да се насърчат средносрочните и дългосрочните устойчиви инвестиции, да се намали свързаният с тях риск и да се извлекат ползите от възможностите на световния пазар за устойчиви технологии; като има предвид, че наличието на ясна стратегия за климата и енергетиката е от основно значение за увеличаване на промишлената конкурентоспособност на ЕС, стимулиране на икономическия растеж и увеличаване на работните места;

AO.  като има предвид, че рамката за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката трябва да съвмести внимателната преценка на поетите задължения в областта на климата (както дългосрочни цели на ЕС, така и международни преговори в краткосрочен план) с необходимостта от решаване на неизбежните икономически и социални въпроси, като енергийната сигурност, високите разходи за енергия за промишлеността и домакинствата, необходимостта от създаване на работни места и икономическото възстановяване;

AП.  като има предвид, че поради ограничена наличност на собствени ресурси, амбициозен преход на ЕС към енергия от възобновяеми източници е единственият начин за гарантиране на сигурни доставки на енергия на достъпни цени в бъдеще;

AР.  като има предвид, че в Енергийната пътна карта на Комисията за периода до 2050 г., която е одобрена от Европейския парламент, се заявява, че енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и енергийната инфраструктура са печеливши при всякакви обстоятелства възможности и че следва да се приемат подходящи политики и мерки за декарбонизация на икономиката;

AС.  като има предвид, че в доклада си относно пазара на енергийна ефективност от 2013 г., МАЕ се позова на енергийната ефективност като „основното гориво в световен мащаб“, както и че енергийната ефективност е най-евтиният и бърз начин за намаляване на енергийната зависимост на ЕС, засилване на енергийната сигурност, намаляване на сметките за електроенергия и борба срещу изменението на климата;

AТ.  като има предвид, че потенциалът на енергията от възобновяеми източници все още не е използван в пълна степен; като има предвид, че през 2050 г. тя ще заема най-голям дял от енергийните доставки съгласно Енергийната пътна карта на Комисията за периода до 2050 г. и че трябва да бъдат формулирани конкретни основни цели за периода до 2050 г. с цел гарантиране на надеждна и стабилна перспектива за бъдещето на енергията от възобновяеми източници в ЕС, както и на диверсификация на енергийните доставки на европейския вътрешен енергиен пазар, като по този начин се способства за конкурентоспособността на ЕС и за сигурността на енергийните му доставки и се допринася за развитието на нови промишлени отрасли и възможности за износ;

AУ.  като има предвид, че развитието на енергията от възобновяеми източници и повишаването на енергийната ефективност ще окажат положително въздействие върху целите в областта на климата и енергетиката, ще укрепят енергийната сигурност на ЕС, ще засилят неговата водеща роля в областта на технологиите и промишлената конкурентоспособност и ще насърчават растежа и заетостта, като в бъдеще ще генерират голяма добавена стойност за ЕС;

AФ.  като има предвид, че подобряването на енергийната ефективност е икономически най-ефективният и бърз начин за намаляване на енергийната зависимост на ЕС, докато в същото време крайните потребители се облекчават от високи сметки за електроенергия и се създават работни места и растеж за местните икономики;

AХ.  като има предвид, че през 2011 г. сметката на ЕС за внос на изкопаеми горива възлизаше на 406 млрд. евро (което съответства на повече от 1000 евро на глава от населението), както и че зависимостта му от енергийния внос се очаква да нарасне; като има предвид, че поради тази зависимост Съюзът остава уязвим по отношение на световните цени на енергията и на политически сътресения и се компрометира самостоятелността на външната политика на Съюза и държавите членки; като има предвид, че поради тази причина е още по-важно да се постигне възможно най-голяма прозрачност на цените на енергията за крайните потребители; като има предвид, че ЕС трябва да постави по-силен акцент върху печелившите при всякакви обстоятелства решения — енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и енергийна инфраструктура;

AЦ.  като има предвид, че средствата, похарчени за внос на изкопаеми горива, имат слаб принос за инвестициите, работните места или растежа в Съюза и следователно пренасочването на тези средства към вътрешни инвестиции в енергийна ефективност, източници на възобновяема енергия и интелигентна инфраструктура би стимулирало строителната, автомобилната и високотехнологичната промишленост и техните доставчици надолу по веригата, като по този начин се създават висококачествени и висококвалифицирани работни места, които не могат да бъдат изнесени/делокализирани;

AЧ.  като има предвид, че според МАЕ две трети от световния потенциал за енергийна ефективност ще остане неизползван през 2035 г., поради липса на реален политически приоритет в тази област;

AШ.  като има предвид, че проучванията на института Фраунхофер посочиха, че ЕС може икономически ефективно да постигне енергийни икономии в размер от 40 % през 2030 г.;

AЩ.  като има предвид, че проучванията показаха, че ЕС разполага с потенциал да постигне икономически ефективни икономии от крайното потребление от повече от 40 % във всички сектори на икономиката (жилищен: 61 %; транспортен: 41 %; третичен: 38 % и промишлен: 21 %); като има предвид, че реализирането на този потенциал би довело до нетна икономия от 239 милиарда евро годишно от сметки за енергия;

БA.  като има предвид, че повече от 40 % от крайната енергия в ЕС се използва за отопление и охлаждане, от които, според европейската платформа за технологии за отопление и охлаждане от възобновяеми енергийни източници, 43 % се падат на домакинствата, 44 % – на промишлеността, а останалите 13 % – на сектора на услугите;

ББ.  като има предвид, че беше доказано, че най-голям потенциал за икономически ефективни енергийни икономии има в строителния сектор, който понастоящем е отговорен за 40 % от крайното потребление на енергия в ЕС и 36 % от неговите емисии на CO2 ;

БВ.  като има предвид, че проучванията показват, че повишаването на енергийната ефективност намалява разходите, което е от полза както за промишлеността, така и за гражданите;

БГ.  като има предвид, че въз основа на настоящите тенденции се очаква през 2050 г. световното население да надхвърли 9 милиарда души и световното търсене на енергия да нарасне с повече от 40 % до 2030 г.;

БД.  като има предвид, че непрестанно увеличаващите се цени на енергията доведоха до по-високи равнища на енергийна бедност в ЕС;

БЕ.  като има предвид, че Европейският съвет от м. май 2012 г. отчете, че енергийната ефективност може да допринесе значително за обръщане на настоящата тенденция на повишаване на цените и разходите за енергия, която засята основно най-уязвимите членове на обществото;

БЖ.  като има предвид, че поставянето на амбициозна цел относно енергийните икономии ще увеличи нетната заетост с 400 000 работни места до 2020 г., по-специално чрез така необходимото създаване на заетост в строителния сектор, и ще постави в по-добро положение държавните бюджети чрез намаляване на разходите за безработица;

БЗ.  като има предвид, че завършването на изграждането на вътрешния енергиен пазар е предварително условие за общата енергийна сигурност на ЕС, за конкурентните цени на енергията и за икономически ефективното изпълнение на неговите цели по отношение на политиката за климата;

БИ.  като има предвид, че без координация и икономически ефективно въвеждане различните субсидии за различни енергийни източници и технологии нарушават конкуренцията и възпрепятстват завършването на изграждането на вътрешния енергиен пазар, без да увеличават инвестиционната сигурност;

БЙ.  като има предвид, че през 2011 г. субсидиите във връзка с изкопаемите горива, само за електроенергия в ЕС, възлизаха на 26 милиарда евро и тази цифра не взема предвид субсидиите за газ и нефт;

BK.  като има предвид, че в заключенията от заседанието на Европейския съвет от 22 май 2013 г. се призовава за даване на приоритет на постепенното преустановяване на вредни от гледна точка на околната среда или икономиката субсидии, включително за изкопаеми горива;

БЛ.  като има предвид, че проучвания сочат, че модернизирането и развитието на преносните мрежи и предоставянето на повече взаимовръзки са важен начин за подобряване на вътрешния пазар, намаляване на енергийните разходи и повишаване на конкурентоспособността на промишлеността, доколкото за определяне на подходящите инвестиции се използва икономически ефективен анализ;

БM.  като има предвид, че проучванията показват, че общите системни разходи и въздействия се различават значително сред различните видове източници; като има предвид, че тези аспекти следва също да бъдат разгледани в процеса на определяне на рамка на политиките на ЕС в областта климата и енергетиката;

БН.  като има предвид, че МАЕ счита, че увеличаващата се децентрализация на доставките на енергия ще измени инвестиционните нужди по отношение на енергийната инфраструктура от равнище пренос към равнище разпространение, като разпределителните мрежи ще изискват три четвърти от тези инвестиции през 2030 г.;

БO.  като има предвид, че цифрите на Евростат сочат, че около 40 % от жителите на ЕС вече живеят в градски райони и урбанизацията нараства, а възобновяемите енергийни източници облекчават замърсяването, причинено от фини частици, което се наблюдава в атмосферата; като има предвид, че транспортът е отговорен за значителна част от емисиите и че усилията за ефективност ще окажат положително въздействие върху него;

БП.  като има предвид, че в своята Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. Комисията заяви, че усъвършенстването на мрежата е неизбежно и, по-важното, че без значение кой бъдещ енергиен сценарий бъде избран, цената ще бъде същата, дори ако се реши да се продължи обичайната практика; като има предвид, че следователно е необходимо да се развие интелигентна и взаимосвързана мрежа и да се избере сценарий, основан на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, тъй като това е единственият начин за постигане на целите за устойчивост, конкурентоспособност, енергийна независимост, енергийна сигурност и достъпни цени на енергията;

БР.  като има предвид, че според доклада за европейската конкурентоспособност за 2012 г., секторът на устойчивите енергийни и екологични технологии предлага значителни стопански възможности и възможности за създаване на работни места;

БС.  като има предвид, че в доклада за европейската конкурентоспособност за 2012 г. се препоръчва, че за да останат конкурентоспособни, предприятията в ЕС трябва да акцентират върху „използването на стопанските възможности, предложени от световните екологични и социални цели и предизвикателства“;

БТ.  като има предвид, че според оценките на Енергийната пътна карта на Комисията за периода до 2050 г. всички оценени сценарии за декарбонизация изискват през 2050 г. дял на енергията от възобновяеми източници между 55 % и 75 % от крайното потребление на енергия; счита, че според същите предварителни оценки, делът на енергията от възобновяеми източници ще намалее след 2020 г., ако не бъдат взети допълнителни мерки;

БУ.  като има предвид, че понастоящем ЕС е световен лидер в технологиите в областта на енергията от възобновяеми източници с около половин милион вече създадени работни места в този сектор; като има предвид, че по-високите дялове на възобновяемите енергийни източници в дългосрочен план ще имат за резултат устойчив растеж и увеличена енергийна сигурност;

БФ.  като има предвид, че секторът на енергията от възобновяеми източници допринася с 1% за БВП на ЕС и в него са заети пряко или косвено около 1,2 милиона души, което представлява увеличение от 30 % в сравнение с данните от 2009 г.; като има предвид, че през 2020 г. 2,7 милиона души в ЕС ще бъдат заети в сектора на енергията от възобновяеми източници;

БХ.  като има предвид, че отраслите на енергията от възобновяеми източници и на енергийната ефективност се разрастват въпреки кризата и че се очаква да доведат до по-голям растеж на БВП на ЕС в бъдеще;

БЦ.  като има предвид, че според проучванията Китай е най-привлекателната държава за инвестиции в енергия от възобновяеми източници, като същевременно САЩ, Индия, Япония, Канада и Австралия също са сред най-привлекателните държави;

БЧ.  като има предвид, че съществува необходимост от гарантиране на конкурентоспособността на ЕС на световния пазар;

BШ.  като има предвид, че засилването на научните изследвания за различни нови и устойчиви видове енергия и обменът на добри практики предоставят най-добрите възможности за намиране на дългосрочно решение на въпроса;

БЩ.  като има предвид, че устойчивото развитие се основава на баланса между трите стълба на екологично, икономическо и социално развитие;

ВА.  като има предвид, че местните и регионалните равнища играят основна роля за насърчаването и въвеждането на мерките, необходими за преминаване към нисковъглеродна икономика;

Цели

1.  Приветства Зелената книга на Комисията относно рамката за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката и очаква Европейският съвет да даде амбициозен, реалистичен, икономически ефективен и гъвкав отговор, който да поддържа устойчиво конкурентно предимство за ЕС с неговите познания и експертен опит в областта на енергетиката и да сработи както в краткосрочен, така и в дългосрочен план;

2.  Изразява дълбоката си загриженост относно предложенията за нова управленска структура за рамката за 2030 г. и припомня, че рамката за 2020 г. се основава на пълното съвместно вземане на решение от Парламента и Съвета; настоява, че Комисията следва да обосновава всяко правно предложение по линия на член 194 относно пълната процедура за съвместно вземане на решение от Парламента и Съвета;

3.  Изразява съжаление, че съобщението на Комисията „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020—2030 година“ (COM(2014)0015), прието на 22 януари 2014 г., е късогледо и неамбициозно на редица равнища, особено по отношение на липсата на национални цели за производство енергия от възобновяеми източници и на каквито и да са значими нови действия за стимулиране на енергийната ефективност; отбелязва неотдавнашното съобщение на Комисията относно цените на енергията и разходите в Европа (COM(2014)0021);

4.  Отбелязва неотдавнашната публикация на първата част на Петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменението на климата, приет на 27 септември 2013 г., в който се потвърждава, че глобалното затопляне на 95 % е вследствие на човешката дейност (в сравнение с 90 % в Четвъртия доклад за оценка от 2007 г.) и се предупреждава за възможните последици от бездействието за стабилността на нашата екосистема;

5.  Призовава Съвета и Комисията да приемат и приложат, като част от рамката за политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 г., многостранен подход, който се основава на взаимното подкрепящи се, координирани и последователни политики и амбициозни задължителни цели за намаляване на емисиите на парникови газове, за възобновяемите енергийни източници и за енергийната ефективност; изисква от Комисията и държавите членки да се възползват в по-голяма степен от взаимодействията между тези три цели, тъй като те са най-подходящите инструменти за постигането на целите на ЕС до 2030 г. в областта на климата и енергетиката по ефективен от гледна точка на разходите начин, предоставяйки по този начин сигурност на инвестициите и засилвайки и укрепвайки конкуренцията и енергийната сигурност в ЕС;

6.  Призовава Комисията и държавите членки да поставят задължителна цел за ЕС за намаляване до 2030 г. на вътрешните емисии на парникови газове с поне 40 %, в сравнение с равнищата от 1990 г.; счита, че степента на амбициозност трябва да съответства на икономически ефективен път за постигане на целта от 2°°C; подчертава, че такава цел следва да се постигне чрез индивидуални национални рамки, които отчитат състоянието и възможностите на всяка държава членка поотделно;

7.  Изразява съгласие, че ЕС следва да се ангажира за постигане на тази цел за намаляване на емисиите на парникови газове, като част от международните преговори по въпросите на климата, достатъчно време преди срещата на най-високо равнище, организирана от генералния секретар на ООН през септември 2014 г., и призовава Европейския съвет да стори същото въз възможно най-кратък срок;

8.  Призовава Комисията и държавите членки да поставят задължителна цел на ЕС за енергийна ефективност от 40 % до 2030 г. в съответствие с научните изследвания относно потенциала за ефективни от гледна точка на разходите икономии на енергия; подчертава, че такава цел следва да се постигне чрез индивидуални национални рамки, които отчитат състоянието и възможностите на всяка държава членка поотделно;

9.  Призовава Комисията и държавите членки да поставят задължителна цел на ЕС за производство от възобновяеми енергийни източници на поне 30 % от общата крайна консумация на енергия до 2030 г.; подчертава, че такава цел следва да се постигне чрез индивидуални национални рамки, които отчитат състоянието и възможностите на всяка държава членка поотделно;

10.  Посочва, че всички сектори на икономиката ще трябва да допринесат за намаляването на емисиите на парникови газове, за да поеме ЕС своя подобаващ дял от общите усилия; счита, че е необходимо ранно споразумение относно рамката в областта на климата и енергетиката за 2030 г., за да се подготви ЕС за международни преговори за ново правнообвързващо международно споразумение, както и за да се осигурят на държавите членки, промишлеността и другите сектори ясна правнообвързваща рамка и цели за предприемане на необходимите средносрочни и дългосрочни инвестиции в намаляване на емисиите, енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници;

11.  Отбелязва, че начините на декарбонизация ще разчитат на различни дялове устойчиви технологии в държавите членки: възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия, а също и улавяне и съхранение на въглероден диоксид, ако е на разположение навреме; отбелязва, че включването на по-голям дял възобновяеми енергийни източници ще изисква значителни разширения на преносните и разпределителните мрежи и допълнителен диспечерски резервен капацитет и/или капацитет за съхранение;

12.  Припомня, че всички допълнителни разходи ще бъдат прехвърлени, пряко или непряко, на крайните потребители и счита поради това, че смекчаването на допълнителните разходи за декарбонизация на енергийната система на ЕС е предварително условие за запазването на европейската конкурентоспособност;

13.  Припомня, че държавите членки остават компетентни да избират своя енергиен микс и по този начин следва да вземат решения относно оптималния микс за изпълнение на целите на енергийната политика, по-специално целта за декарбонизация;

14.  Счита, че строго задължителна цел в областта на енергийната ефективност е от първостепенно значение, за да се използва по най-ефективния начин енергията в рамките на Съюза, и че ефектът на увличане от такава цел ще се изразява в това, че ще са необходими по-малко усилия за изпълнение на целите в областта на парниковите газове и енергията от възобновяеми източници;

15.  Счита, че задължителните общи цели, които съчетават споделени национални усилия, са най-разходоефективния и гъвкав начин за предоставяне на държавите членки на необходимата гъвкавост и за зачитане на принципа за субсидиарност;

16.  Призовава Европейския съвет, с цел да се поддържа непрекъснатост на напредъка на равнище ЕС и да се предостави дългосрочна сигурност, да постави амбициозни и реалистични цели за рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. като взема предвид най-ефективния от гледна точка на разходите път, който позволява на ЕС да изпълни дългосрочния си ангажимент, поет от Парламента и Съвета, за намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС с 80-95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.;

17.  Призовава Комисията да опрости своите политики в областта на климата и енергетиката, за да се постигне по-голяма последователност, по-голяма гъвкавост и ефективност на разходите на политиките на ЕС;

18.  Подчертава, че целта на ЕС за декарбонизация до 2050 г. ще бъде изпълнена само ако има оттегляне от изкопаемите горива, и политиките, които могат да ги блокират, следователно трябва да се избягват; припомня, че амбициозните дългосрочни политики в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници ще помогнат да се избегне такова блокиране; в това отношение подчертава неотдавнашните констатации на МАЕ, че политиките в областта на енергията от възобновяеми източници са по-евтини в дългосрочен план, отколкото като се разчита само на ценообразуването на въглеродните емисии, тъй като те стимулират навременното засилване на широк спектър от технологии за възобновяеми енергийни източници, които трябва изцяло да декарбонизират енергийния сектор в дългосрочен план;

19.  Изразява убеденост, че най-добрият начин за гарантиране на настоящите и бъдещите енергийни потребности на ЕС е балансиран и диференциран енергиен микс, при който зависимостта от отделни енергийни източници е намалена, без да се създава друга зависимост, като се има предвид, че Комисията съветва да се намали нашата зависимост от енергията от изкопаеми горива; настоятелно призовава държавите членки да вземат предвид тези фактори;

20.  Призовава Комисията да разработи, заедно със засегнатите сектори на промишлеността и като част от рамката за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката, специфични за сектора пътни карти, които позволяват достатъчна гъвкавост за участниците в промишлеността;

21.  Счита, че въпреки че много от целите в енергийната политика могат да бъдат постигнати чрез повишаване на цената на енергията, предизвикателството е да се постигнат тези цели успоредно с разширяването на икономическата дейност;

22.  Счита за необходимо осигуряването на необходимите ресурси за научно-изследователска и развойна дейност във връзка с възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и енергоспестяващите технологии;

23.  Счита, че има широк консенсус за установяването на нова задължителна цел за намаляване на CO2 въз основа на преразгледана и добре функционираща СТЕ;

24.  Отбелязва, че както дългосрочните цели на политиката на ЕС, така и специфичните политически инструменти за намаляване на емисиите на парникови газове трябва последователно да се основават на 1990 г. като референтна година;

25.  Отбелязва, че ЕС би могъл да увеличи амбицията за намаляване на CO2, ако други водещи държави, които са източници на емисии в развития и развиващия се свят, се ангажират да поемат справедлив дял от глобалните усилия за намаляване на емисиите;

26.  Изтъква, че задължителната за 2020 г. цел за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е превърнала ЕС в новатор в областта на технологичните иновации за ВЕИ; подчертава, че продължаването на тази политика със задължителни цели за ВЕИ ще засили допълнително позицията на ЕС в тази област; отбелязва, че развитието на ВЕИ допринася за постигането на целта за намаляване на емисиите на парникови газове, за намаляване на необходимостта от внос на изкопаеми горива и за увеличаване на диверсификацията на нашите енергийни източници; следователно счита, че ЕС следва да определи задължителна цел за ВЕИ в своята рамка за 2030 г.; счита, че трябва да се прилага насочена към бъдещето политика в областта на енергетиката и климата в съответствие с Програмата на ЕС за индустриална политика за конкурентоспособността;

27.  Счита, че за да се позволи максималното оползотворяване на капацитета на ВЕИ, рамката и целите за 2030 г. следва да са съсредоточени върху разработването и оптимизирането на цялостната енергийна система:

28.  Счита, че ЕС напредва по план към постигането на целта за повишаване с 20 % на енергията от възобновяеми източници за 2020 г.; подчертава, че отчасти некоординираното и изключително бързо разширяване на национално равнище оказва сериозно въздействие върху вътрешния енергиен пазар на ЕС („кръгови потоци“ наред с другото); отбелязва, че в бъдеще системите за доставка на енергия трябва да разчитат в по-голяма степен на енергията от възобновяеми източници; призовава да се обърне внимание на всички относими аспекти на енергийните системи при вземането на решения относно по-нататъшното разширяване на енергията от възобновяеми източници;

29.  Отбелязва, че ако се планират добре с цел да бъдат гъвкави и предвидими, схемите за подпомагане са подходящ инструмент за стимулиране на рентабилно разработване и разполагане на ВЕИ, както и на енергийна ефективност; подчертава, че всяка национална схема за подпомагане на ВЕИ следва постепенно да еволюира към интегрирана в по-голяма степен схема за подпомагане на равнище на целия ЕС или на част от Съюза, като отчита както равнището на технологична зрялост, така и регионалните и географски различия, които биха могли да предоставят по-близка до пазара рамка, инвестиционна сигурност и равнопоставеност; счита, че в това отношение Комисията има важна роля в осигуряването на насоки, включително по отношение на съответствието на схемите за подпомагане с правилата на вътрешния пазар и държавните помощи, като отчита значението на програмата Хоризонт 2020 за изследванията и иновациите;

30.  Счита, че рамката относно политиките за 2030 г. следва да бъде включена в по-дългосрочна перспектива, по-специално в перспективата до 2050 г., в съответствие с различните пътни карти, приети от Комисията; във връзка с това счита, че политиките на ЕС до 2030 г. относно намаляването на емисиите на парникови газове, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност следва да се разглеждат като етапни цели за постигането на по-дългосрочните цели, като част от всеобхватен подход, който да осигури тяхната икономическа ефективност, предвидимост и устойчивост;

31.  Счита, че регионалната политика на ЕС играе ключова роля при насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници и енергийната ефективност в общоевропейски мащаб; отбелязва, че поради различните географски условия е невъзможно за всички региони да се прилага енергийна политика от типа „един размер е подходящ за всички“;

32.  Признава, че субсидиите за всички енергийни източници, включително изкопаемите горива и ядрената енергия, могат да окажат значително влияние върху цените на енергията; отбелязва, че някои възобновяеми енергийни източници, като наземната вятърна енергия и слънчевите фотоволтаици, са почти толкова конкурентни по отношение на цената, колкото и конвенционалните източници на енергия и счита, че свързаните с тях схеми за подпомагане следва следователно да бъдат приспособени и субсидиите да бъдат постепенно прекратени, така че финансирането да може да бъде пренасочено към програми за изследвания и развитие в областта на енергийните технологии, като например технологиите за източниците и съхранението на възобновяеми енергийни източници от следващо поколение; все пак подчертава, че това трябва да бъде обявено достатъчно рано с цел да се избегнат вредни ефекти за сектора и че това изисква реформирано планиране на енергийния пазар, усъвършенствани административни процедури и процедури за свързване към мрежата, и повече прозрачност на енергийните пазари; изразява съжаление по повод въведените от някои държави членки изменения с обратно действие за схемите за подпомагане, които подкопаха доверието на инвеститорите и равнищата на инвестициите във възобновяемите енергийни източници; приканва Комисията да проучи как само енергийните пазари могат да бъдат преструктурирани по такъв начин, че да се гарантира възвръщаемостта на инвестициите за различни възобновяеми енергийни източници, които оказват въздействие върху намаляването на цените на едро, като същевременно влияят върху възвръщаемостта на инвестициите; подчертава, че ясна политика в областта на ВЕИ, съчетана с програми за научно-изследователска и развойна дейност, задължително ще доведе до намаляването на разходите за всички технологии за възобновяеми енергийни източници и за засилването на иновациите, както и за разработването и развитието на по-нови и по-малко разработени технологии; приканва Комисията да проучи цялостното въздействие от даването на приоритет, включително върху общите енергийни разходи;

33.  Същевременно подчертава необходимостта ЕС да ограничи зависимостта си от вносни изкопаеми горива; отбелязва, че голям брой отпуснати субсидии за изкопаеми горива, ядрена енергия и някои разработени технологии за ВЕИ предизвикват структурни нарушения на пазара в редица държави членки; призовава държавите членки да прекратят възможно най-скоро посочените субсидии и най-вече преките и косвените субсидии за изкопаеми горива, които оказват вредно въздействие върху околната среда;

34.  Призовава Комисията да изготви съвместно с държавите членки пътни карти за всяка държава с ясни ангажименти за прекратяване на тези субсидии;

35.  Приканва Комисията да състави опис на всички национални и европейски субсидии и схеми за подпомагане за възобновяеми енергийни източници и призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да въведат съгласуваност и прозрачност на равнище ЕС;

36.  Признава, че инвестициите в областта на енергията от възобновяеми източници са станали значително по-трудни, особено поради измененията с обратно действие, въведени от някои държави членки; призовава за стабилна и предвидима рамка за правни политики и мерки за 2030 г., основана на амбициозна задължителна цел в областта на възобновяемите енергийни източници, която ще помогне значително за създаването на работни места и свеждането до минимум на несигурността, понижаването на инвестиционния риск и намаляването на капиталовите разходи и следователно на необходимото равнище на подпомагане;

37.  Отбелязва, че дългосрочните цели предоставят политическа стабилност и засилват доверието на инвеститорите като по този начин свеждат до минимум рисковите премии за инвеститорите, които са критичен фактор за разработването на възобновяеми енергийни източници, представляващи технологии, които изискват значителни капиталови инвестиции; отбелязва, че липсата на цели би довело до значително повишаване на цената на възобновяемите енергийни източници, докато инвестициите, извършени посредством дългосрочна цел, биха намалили разходите за технологии и биха намалили необходимостта от специфично подпомагане;

38.  Изтъква, че в Пътната карта на Комисията за нисковъглеродни емисии до 2050 г. се посочва, че възобновяемите енергийни източници и подобрената енергийна ефективност могат да доведат до спестявания в размер между 175 и 320 млрд. евро годишно за Съюза;

39.  Подчертава съществения потенциал за създаване на работни места в областта на енергията от възобновяеми енергийни източници (3 млн. работни места до 2020 г.) и енергийна ефективност (2 млн. работни места до 2020 г.)(23) ;

40.  Счита че, за да бъде производството на ВЕИ ефективно, са необходими подобрения в гъвкавостта на мрежата, инфраструктурите и капацитета на енергийния транспорт;

41.  Призовава Комисията, с оглед на бързата интеграция на възобновяеми източници, също да направи предложения за основен пазар, състоящ се от онези държави членки, допринасящи за интеграцията, които желаят бързо да си сътрудничат в общото производство, разпределение и потребление на електроенергия;

42.  Намира за необходимо осъществяването на цялостен мониторинг за отчитане въздействието върху различните енергийни източници върху околната среда и климата;

43.  Изтъква, че най-евтината енергия е енергията, която никога не се използва; във връзка с това подчертава, че повишаването на енергийната ефективност следва да се разглежда като един от крайъгълните камъни на политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката; изразява убеждение, че енергийната ефективност помага за съхраняването на ресурсите, намаляването на сметките за енергия, енергийната зависимост от внос на гориво, търговския дефицит и въздействието върху здравето и за подобряване на международната конкурентоспособност на икономиката на ЕС в дългосрочен план, както и за улесняване на намаляването на емисиите на ЕС на парникови газове; изтъква, че изследванията сочат, че осъществяването на потенциала на ЕС за ефективни от гледна точка на разходите икономии на енергия в размер на 40 % ще доведе до намаляване на емисиите на парникови газове с поне 50 % до 2030 г. и увеличаване на дела на възобновяемите източници в енергийния микс до 35 %; призовава държавите членки да приложат бързо и изцяло Директивата за енергийната ефективност и Директивата относно енергийните характеристики на сградите; подчертава, че при определянето на новите политики в областта на енергийната ефективност е необходимо да се отчита потенциалът на всеки икономически сектор и на всяка икономическа ситуация, както и че пътят към подобряване на енергийната ефективност следва да се съсредоточи върху цялата верига на предлагане и търсене на енергия, в това число преобразуването, преноса, разпределението и снабдяването, успоредно с промишленото потребление и потреблението в сградите и на домакинствата, и на транспорта; признава ползите от кампаниите за повишаване на осведомеността относно енергийната ефективност;

44.  Признава, че текущите политики няма да успеят да приведат ЕС в съответствие с целта за енергийна ефективност за 2020 г.; припомня обещанията на Комисията за установяване на обвързващи цели за енергийна ефективност за периода до 2020 г. и изразява съгласие с допълнителни мерки спрямо държавите членки, ако или когато сумата на техните индивидуални цели не достигне целта на ЕС от 20 %; припомня, че целите за 2030 г. трябва да бъдат формирани като ориентири за една бъдеща визия за 2050 г., така че да отчетат дългите инвестиционни цикли; изисква от Европейския съвет да установи обвързващи цели за енергийна ефективност за 2020 и 2030 г. като съществен елемент за устойчива политика в областта на енергетиката и околната среда;

45.  Подчертава, че единна цел за емисиите на парникови газове, изпълнена основно чрез механизма на СТЕ, няма да успее да оползотвори големия потенциал за енергийна ефективност в секторите, които попадат извън обхвата на СТЕ, като същевременно ще доведе до осъществяване на голяма част от усилията за намаляване на въглеродните емисии за периода до 2030 г. в секторите, обхванати от СТЕ, при по-високи от необходимите разходи; отбелязва, че много от пречките за постигането на подобрения в енергийната ефективност са нефинансови по същество и не могат да се преодолеят от СТЕ в рамките на подход на единна цел за емисиите на парникови газове;

46.  Подчертава, че намаляването на потреблението на енергия в сградите следва да бъде централен елемент от дългосрочната стратегия на ЕС по отношение на енергийната ефективност, като се има предвид огромният потенциал за ефективно от гледна точка на разходите пестене на енергия на обновяването на съществуващи сгради; подчертава, че е необходимо значително да се подобрят сегашният темп и качеството на обновяване на сградите, което да позволи на ЕС да намали потреблението на енергия на съществуващия сграден фонд с 80 % до 2050 г. в сравнение с равнищата през 2010 г.;

47.  Отбелязва, че наличието на цел за енергийна ефективност на сградния сектор би насърчило необходимото преобразуване на сградния фонд, което да доведе до гарантиране на оползотворяването на този огромен енергиен ресурс; признава, че повечето пречки в тази област по характер са по-скоро законови, административни и финансови, отколкото технологични, и че преобразуването на пазара отнема време и ще зависи в голяма степен от дългосрочни цели, придружени от междинни цели за 2020, 2030 и 2040 г. за превръщане на целия сграден фонд в такъв с близко до нулевото нетно потребление на енергия до 2050 г.;

48.  Приканва Комисията да се заеме с разработването на по-добри методи и инструменти за изчисляване и наблюдение на напредъка, което може да спомогне за проектирането на по-съгласуван и прозрачен подход на ЕС към енергийната ефективност, и да работи с държавите членки за преодоляване на политическите пречки; отбелязва, че енергийната интензивност по отношение на икономическата производителност се подобрява в продължение на десетилетия, най-вече по икономически причини; счита, че енергийната ефективност може да бъде и значителен двигател за материалознанието и че следва да се направи повече, за да се помогне на промишлеността на ЕС да подобри допълнително енергийната си интензивност и конкурентоспособността си (по-специално чрез автономно производство на топлина и електричество), което ще помогне за намаляване на изместването на въглеродни емисии; призовава Комисията да оцени напредъка и еволюцията на енергийната ефективност в ЕС в сравнение с основните конкуренти на ЕС в световен мащаб, да подобри прогнозите относно бъдещето на енергетиката в контекста на специфичните неикономически двигатели за подобрения в енергийната ефективност и ползите от икономиите на енергия, както и да анализира благоприятните условия за инвестиции в енергийната ефективност в контекста на преразглеждането на насоките за държавните помощи; изисква от Комисията да продължи да оценява навреме развитието по отношение на икономиите на енергия в ЕС по отношение на прилагането на Директивата относно енергийната ефективност и предстоящото й преразглеждане;

49.  Отбелязва, че към момента СТЕ е основният инструмент за намаляване на емисиите на парникови газове от сектора на промишлеността и енергетиката и същевременно за насърчаване на инвестициите в устойчиви технологии по разходно ефективен и икономически ефикасен начин; все пак отбелязва, че е необходимо структурно подобрение на СТЕ, за да се повиши способността й да отговаря ефикасно и автоматично на икономическите промени, като по този начин елиминира необходимостта от внезапни интервенции на пазара и възстановява сигурността на инвеститорите чрез предвидима и надеждна в дългосрочен план система; призовава за нeотложна структурна реформа на СТЕ, която да бъде предложена до 2014 г., за да се справи с настоящето прекомерно предоставяне на квоти и с липсата на гъвкавост на механизма; подчертава, че реформата на СТЕ следва да гарантира, че тя остава изцяло основана на пазарен принцип;

50.  Припомня на Комисията, че Парламентът вече е призовал за предлагане във възможно най-ранен срок на законодателство за приспособяване на изискването за ежегодно линейно намаление от 1,74 %, с цел да се изпълнят изискванията на целта за намаляване на емисиите на CO2 в срок до 2050 г.;

51.  Освен това отбелязва, че Комисията следва да предложи задължително целево използване на приходите от търгове за новаторски екологични технологии; счита, че разпоредбите относно секторите и подсекторите, засегнати от риск от изместване на въглеродни емисии, следва да се запазят и биха могли да се преразгледат в светлината на обвързващо международно споразумение относно борбата с изменението на климата, така че да се осигури възможно най-голямата сигурност за промишлеността;

52.  Отбелязва, че ЕС се нуждае от всеобхватна политическа рамка за 2030 г., която в дългосрочен план да насърчава инвестициите в и декарбонизацията на секторите извън обхвата на СТЕ, които са отговорни за 60 % от емисиите на парникови газове в ЕС; подчертава значителния неизползван потенциал за енергийна ефективност в специфични сектори като сградния и транспортния сектор (чийто потенциал за енергийна ефективност се оценява съответно на 61 % и на 41 %); подчертава, че секторите извън обхвата на СТЕ могат значително да улеснят усилията на ЕС за намаляване на въглеродните емисии; следователно призовава Комисията и държавите членки да продължат с амбициозната рамка за секторите извън обхвата на СТЕ до 2030 г., като същевременно запазят възможността държавите членки да определят свои собствени пътища за постигане на целите си по отношение на разпределянето на усилията; признава, че целите за секторите, които са извън обхвата на СТЕ, следва да са основани на оценка „отдолу-нагоре“ на потенциала на всеки сектор;

53.  Подчертава, че амбицията на целите на секторите, които са извън обхвата на СТЕ (разпределяне на усилията), е по-скоро ниска в сравнение със секторите, обхванати от СТЕ, и че доста оспорвани кредити, например за промишлени газове, все още са разрешени в контекста на разпределянето на усилията, но не са разрешени в рамките на СТЕ;

54.  Изисква от Комисията да представи във възможно най-кратък срок предложение, чрез което кредитите, които не могат повече да бъдат използвани в рамките на СТЕ да бъдат изключени и от разпределянето на усилията, и приканва държавите членки незабавно да се ангажират със следването на същите насоки, като тези, наложени на промишлеността;

55.  Приканва Комисията да предложи по-амбициозна рамка за секторите, които попадат извън обхвата на СТЕ (разпределяне на усилия);

56.  Подчертава, че въздействието на метана (CH4) върху глобалното затопляне не е взето предвид в достатъчна степен предвид факта, че неговият потенциал за глобално затопляне (ПГЗ) е 80 пъти по-висок от този на CO2 за 15-годишен период и 49 пъти по-висок за 40-годишен период; призовава Комисията да анализира по-всеобхватно въздействието на метана по отношение на политиките за намаляване на емисиите на парникови газове, да оцени възможностите и да предложи план за намаляване на емисиите на CH4, съобразен със специфичните ситуации на някои сектори и държави членки;

57.  Призовава Комисията да предложи специфична рамка в областта на транспорта, тъй като транспортният сектор допринася за около една четвърт от емисиите на парникови газове в ЕС и потреблението на енергия в ЕС, което го поставя на второ място по количество емисии на парникови газове след сектора на производство на енергия;

58.  Разбира важната роля на биогоривата в намаляването на емисиите на парникови газове в транспортния сектор, които същевременно увеличават енергийната сигурност и допринасят за растежа и създаването на работни места;

59.  Отбелязва важността на цялостното отчитане на въглеродните емисии съгласно Директивата относно качеството на бензиновите и дизеловите горива с цел намаляване на жизнения цикъл на емисиите на парникови газове от транспортните горива; подчертава, че Директивата относно качеството на бензиновите и дизеловите горива може да играе важна роля в насърчаването на устойчиви биогорива в рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г.; поради това изразява съжаление от факта, че Комисията не изразява желание да се гарантира продължаването на Директивата за качеството на горивата след 2020 г.;

60.  Призовава Комисията да определи набор от показатели за оценка на напредъка, постигнат от специфични сектори, които са извън обхвата на СТЕ, по-специално по отношение на енергийната устойчивост на сградите;

61.  Счита, че комбинираното производство на енергия и ефикасното централно отопление и охлаждане играят важна роля за повишаването на енергийната ефективност чрез оптимизиране на използването на възобновяеми енергийни източници за производство на отопление или електричество и подобряването качеството на въздуха на местно равнище в момента и в бъдеще; призовава ЕС да предвиди пълна интеграция на сектора на отоплението и охлаждането в усилията си за установяване на устойчива енергийна система; отбелязва, че към момента делът на крайното потребление на енергия на този сектор в ЕС е 45 %; следователно призовава Комисията да събере необходимите данни относно източниците и начините на използване на отоплението и охлаждането, както и разпределението на топлоенергията сред различните групи крайни потребители (напр. жилищен сектор, промишленост, трети сектор); Призовава също така Комисията и държавите членки да подкрепят леснодостъпни ефикасни решения за отопляване и охлаждане;

62.  Подчертава значителния потенциал на районните отоплителни и охладителни системи за повишаването на енергийната ефективност чрез оползотворяване на топлината от електропроизводството в централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, инсталации за изгаряне на отпадъци и процеси на промишлената енергетика, която иначе би била загубена; отбелязва освен това, че по този начин се предоставя интегрирано решение в градските райони, което ще позволи на ЕС да намали своята зависимост от вноса на енергия и да запази цената за отопление и охлаждане достъпна за гражданите;

63.  Призовава Комисията и държавите членки да анализират неизползвания потенциал на възобновяемите енергийни източници за отопление и охлаждане и да разгледат взаимодействията между увеличено потребление на възобновяема енергия и прилагането на Директивата за енергийната ефективност и Директивата относно енергийните характеристики на сградите;

64.  Отбелязва, че секторът на ИКТ, който е значителен потребител на електроенергия, като центровете за данни в ЕС потребяват почти 1,5 % от общото потребление на електроенергия и тъй като потребителите са все по-добре осведомени за въглеродния отпечатък на ИТ и на използваните от тях услуги „в облак“, има голям потенциал за енергоспестяване и би могъл да се превърне в пример за енергийна ефективност и популяризиране на ВЕИ;

Съвместимост на политическите инструменти

65.  Отново заявява, че рамката за 2030 г. за политиките в областта на енергетиката и климата трябва да допринесе за своите цели по най-ефективния от гледна точка на разходите начин; счита, че това би могло да бъде постигнато чрез изпращането на ясни сигнали до инвеститорите и избягване на прекомерно обезщетяване и непосилна сложност и регулаторна тежест за промишлеността; следователно счита, че рамката следва да предостави на държавите членки гъвкавост и свобода в установените от нея граници и да осигури стабилност и яснота за инвестиционни решения; призовава държавите членки да изцяло да спазват рамката на ЕС;

66.  Подчертава значението на засиленото сътрудничество при посрещането на множеството предизвикателства в областта на климата и енергетиката, чрез създаване на прозрачен енергиен пазар на ЕС и установяване на обмен на най-добри практики по въпросите на енергетиката на равнището на ЕС, така че националните мерки да бъдат по-ефикасни и последователни; счита, че рамката за политиките в областта на климата и енергията до 2030 г. следва да включва разпоредби, изискващи от държавите членки да обсъждат със съседните държави всички планове за значителни промени в техните енергийни доставки;

67.  Припомня, че ясна, последователна и съгласувана политика и регулаторна рамка, основана на всеобхватен подход е ключът към подкрепа на икономиката, генериране на растеж, осигуряване на стабилни и достъпни цени на енергията и подпомага насърчаване на необходимите инвестиции в определените в Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. възможности (възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и интелигентна инфраструктура), удовлетворяващи всички участници; отбелязва, че непоследователността между нашите цели за 2020 г. допринесе за настоящата ниска цена на въглеродните емисии;

68.  Подчертава, че с оглед на дългосрочните екологосъобразни инвестиции от съществено значение е промишлеността да получи регулаторна сигурност в средносрочен и дългосрочен план и призовава за амбициозни и обвързващи цели за емисиите на парникови газове, възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност;

69.  Подчертава, че най-последователният подход след 2020 г. е установяването на общоевропейска цел за емисиите на парникови газове до 2030 г., като се взема предвид намаляването на емисиите, произтичащо от целите на ЕС за енергийна ефективност и възобновяема енергия в периода до 2030 г.; отбелязва, че т.нар. „пакетен подход“, състоящ се от целите за енергийна ефективност, възобновяема енергия и емисиите на парникови газове, определен в съответствие със съществуващия потенциал за ефективност от гледна точка на разходите, би позволил на ЕС да изпълни своите цели за конкурентоспособност, енергийна сигурност и намаляване на цената на емисиите на CO2 и по-малка тежест върху промишлеността, отколкото цел, засягаща единствено емисиите на парникови газове;

70.  Отбелязва, че Съюзът е предложил международен процес на преразглеждане за оценка на предварителните ангажименти преди сключването на споразумението за климата през 2015 г.; следователно призовава Съвета да одобри процес на преразглеждане с ясен график, така че да гарантира, че целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове и други свързани цели са преразгледани, и, при необходимост, подобрени;

71.  Подчертава необходимостта от всеобхватен анализ на инструментите и целите, и на тяхната последователност, така че да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар; подчертава, че целта за емисиите на парникови газове трябва да е достатъчно амбициозна, за да предоставя допълнителни стимули извън тези, постигнати чрез цели за енергийна ефективност и възобновяема енергия, и да бъде в съответствие с равнищата на намаляване, които са научно определени като необходими за избягване на опасни изменения на климата;

72.  Призовава Комисията да проучи взаимодействието между целите в областта на климата и енергетиката с цел постигане на най-ефикасни политики на равнище ЕС, така че да избегне проблемите, които възникват, когато целите и мерките не се определят последователно, като вземе предвид не само националния БВП, но и капацитета и потенциала на всяка държава членка да постигне ефикасно от гледна точка на разходите намаляване на емисиите; припомня, че подобренията по отношение на енергийната ефективност на секторите, които не са обхванати от СТЕ, като сградите и транспорта, ще доведе до значително намаляване на емисиите на парникови газове, което ще позволи да се облекчат усилията за декарбонизация, полагани в други сектори;

73.  Приканва Комисията да увеличи ефикасността и ефективността от гледна точка на разходите на подхода на трите цели чрез координирани и последователни политики, които действително биха оползотворили съществуващите взаимодействия между тези цели;

74.  Отбелязва, че обсъждането на целите за 2030 г. следва да се основава на солиден икономически анализ на тяхното потенциално въздействие, разбит по държави и по сектори; приканва Комисията да публикува всички налични данни и анализи по въпроса с цел да се установи дали държавите членки поемат неравномерна тежест;

75.  Счита, че държавите членки и регионите следва да се насърчат да подобрят сътрудничеството с цел да се оптимизират усилията в областта на изследването, развитието, иновациите и ефективността от разгръщането на енергията от възобновяеми източници, по-специално офшорна вятърна енергия; изразява съжаление, че до момента механизмите за сътрудничество, въведени от Директива за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници от 2009 г., почти не са използвани и призовава за повишено използване на тези механизми; посочва констатациите на Комисията, според които по-доброто използване на съществуващите възможности за сътрудничество би могло да донесе значителна полза, като например насърчаване на търговията; подчертава, че регионалната интеграция играе огромна роля в разгръщането на възобновяемите енергийни източници по ефективен от гледна точка на разходите начин; във връзка с това счита, че Комисията играе значителна роля в координирането, финансовата подкрепа и изготвянето на необходимите анализи по отношение на възобновяемите енергийни ресурси и потенциала на всяка държава членка, както и като двигател за постепенното сближаване на националните политиките за ВЕИ;

76.  Отбелязва, че ЕС трябва да изпълни своя ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове чрез политики, които предотвратяват разработването на неконвенционални изкопаеми горива с високи емисии на парникови газове, като катранени пясъци;

77.  Призовава Комисията да представи анализ на начините за по-устойчиво и ефективно от гледна точка на разходите разработване на различните източници на енергия, включително на възобновяемите енергийни източници, като отчита въздействието върху околната среда, общите разходи за системата, аспектите, свързани със зависимостта от суровини (по-конкретно редкоземните минерали, които са оскъдни в Европа), ефикасността на ресурсите и жизнения цикъл;

78.  Призовава Комисията да представи анализ на начина, по който стабилни източници на възобновяема енергия като водноелектрическа енергия, по-специално от помпено-акумулиращи централи, устойчива биомаса и геотермална енергия могат, съвместно с източници от изкопаеми горива, да допълват разнообразието от възобновяеми енергийни източници; призовава Комисията да предложи критерии за устойчивост за твърда и газообразна биомаса, като отчита жизнения цикъл на емисиите на парниковите газове с цел д ограничи неефикасното използване на ресурсите от биомаса;

79.  Подчертава важната роля на ефективността на ресурсите за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да интегрират ефикасно целите за ефективност на ресурсите в други ключови области на политиките, да обменят най-добри практики и да преустановят субсидиите, които водят до неефикасно използване на ресурсите;

80.  Призовава Комисията да създаде лесно достъпна онлайн база данни за най-добри практики в областта на ефективното използване на ресурсите;

81.  Припомня, че навременното транспониране и прилагане на законодателните актове на ЕС, по-специално в секторите на околната среда и енергетиката, е едновременно задължение и необходимост с цел избягване на разпокъсаност на пазара;

82.  Изисква от Комисията да направи оценка на развитието по отношение на икономиите на енергия в ЕС;

83.  Отбелязва, че публикуваните съгласно Директивата за енергийна ефективност от 2012 г. ориентировъчни национални цели за ефективност за 2013 г. очевидно не водят до достигането на договореното равнище на амбицията на ЕС от 20 %; настоява, че Комисията не следва допълнително да отлага предлагането на нови политики и мерки, включително обвързваща цел за енергийна ефективност за 2020 г., и следва да включи обвързваща цел за енергийна ефективност в своето предстоящо съобщение относно рамката за 2030 г., с цел гарантиране на последователност между целите;

84.  Подчертава важността на инициативите в областта на климата на местно и регионално равнище, тъй като те могат значително да допринесат за националните усилия за намаляване на емисиите и за по-нататъшното развитие на децентрализирано производство на енергия; препоръчва Комисията да подкрепи подобни инициативи, по-конкретно чрез целенасочено развитие на съществуващите програми за финансиране в областта на климата и енергетиката; насърчава Комисията и държавите членки да премахнат всички пречки, които възпрепятстват местните и регионални органи в изпълнението на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката;

85.  Отбелязва, че текущата рамка на ЕС в областта на енергетиката и климата не успява да отрази различията в потреблението на енергия между градовете и селските райони извън електропреносната мрежа; отбелязва, че някои предизвикателства в областта на енергетиката са по-силно изразени в селските райони (слаба енергийна ефективност, достъпност на електроенергията, висок въглероден отпечатък на твърди и течни горива за отопление);

86.  Призовава Комисията да състави енергийна стратегия за селските райони като част от рамката в областта на енергетиката и климата за 2030 г. с цел анализиране на някои от специфичните предизвикателства, пред които са изправени потребителите извън електропреносната мрежа, и да отправи набор от препоръки за политики към държавите членки;

87.  счита, че рамката в областта на енергетиката и климата за 2030 г. следва да включва достъпните в рамките на регионалната политика на ЕС инструменти с цел постигане на целите за 2030 г, и че това следва да включва по-добро използване на европейските структурни и инвестиционни фондове за разработването на децентрализирани проекти за възобновяема енергия, проекти за чисти горива в градските и селските райони, и проекти за енергийна ефективност;

Енергийна сигурност

88.  Подчертава, че сигурността на енергийните доставки е от ключово значение за гражданите и предприятията н ЕС; подчертава значението на рамката в областта на енергетиката и климата за 2030 г., насочена към необходимостта от увеличаване на енергийната сигурност, устойчивостта на околната среда, икономическата и промишлената конкурентоспособност в ЕС, достъпни цени на енергията за всички граждани на ЕС, повишаване на устойчивостта на световни енергийни сътресения, и създаване на работни места, както и към социални аспекти чрез мерки като диверсификация на пътищата за доставка на енергия, на доставчиците и на източниците;

89.  Подчертава необходимостта от гарантиране на енергийната сигурност и евентуалната независимост на ЕС по отношение на доставките, която да бъде постигната основно чрез насърчаване на енергийната ефективност, пестенето на енергия и производството на енергия от възобновяеми източници, което заедно с други алтернативни източници на енергия ще доведе до намаляване на зависимостта от внос; отбелязва нарастващия интерес във връзка с проучването на нефтени и газови находища в Средиземно море и Черно море; счита, че в контекста на политиката на ЕС относно сондирането за нефт и газ в морето, акцентът следва да се постави върху предотвратяването на потенциалните рискове и върху очертаването на изключителни икономически зони на засегнатите държави членки, и съответните трети държави, в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право, по която всички държави членки, и ЕС са страни;

90.  Подчертава, че за постигането на сигурност на доставките държавите членки могат да изберат своя национален енергиен микс и да оползотворяват собствените си енергийни ресурси, при условие, че изпълняват дългосрочните цели на Съюза в областта на енергетиката и климата и гарантират безопасни, устойчиви от гледна точка на опазването на околната среда и социално приемливи практики, включително по отношение на дейностите по експлоатация и добив, като същевременно вземат под внимание и евентуални вредни трансгранични въздействия;

91.  Подчертава, че докато ЕС следва целта си за енергийна сигурност, един от приоритетите е разработването на модел на сътрудничество между държавите членки чрез гарантиране на бързо завършване на вътрешния енергиен пазар на ЕС, включително, по-специално, на изграждането на вътрешни връзки и премахването на трансграничните бариери; счита освен това, че доизграждането и модернизирането на инфраструктурата на ЕС, свързваща Севера с Юга и Изтока със Запада, ще даде възможност на ЕС да използва по най-добрия начин сравнителните предимства на всяка държава членка и призовава за по-нататъшна ефикасна и устойчива подкрепа за децентрализирано, дребномащабно и притежавано от Съюза производство и интелигентни енергийни инфраструктури на равнище разпределение, както и програми за съхранение и предоставяне на отговор на търсенето, които да дадат възможност за балансиране на търсенето и предлагането във всички държави членки; подчертава необходимостта от по-нататъшно разработване на макрорегионалния пазар на енергия в ЕС, като например пазарите в северния басейн и централния запад; следователно подчертава необходимостта от силна координация между политиките на държавите членки и от съвместни действия, солидарност и прозрачност, тъй като национални решения в областта на енергийната политика могат да засегнат други държави членки; счита, че би било желателно да се определи дали и как експертните знания и възможностите на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) биха могли да се използват при изпълнението на горепосочените задачи, и как би могло да се осигури по-добро сътрудничество между операторите на преносни системи;

92.  Призовава Комисията, когато представя законодателни предложения относно хидравличното разбиване, да включи задължителна оценка на въздействието върху околната среда както за проучването, така и за добива на шистов газ; подчертава също така, че липсват достатъчно данни за химикалите, използвани в процеса на хидравличното разбиване; следователно призовава Комисията, когато представя такива законодателни предложения, да гарантира прозрачност на всички данни за тези химикали, за да се гарантира най-висока степен на защита на общественото здраве и опазването на околната среда;

93.  Заема становището, че улавянето и съхраняването на въглерод биха могли да изиграят важна роля за намаляване на емисиите на парникови газове (както се отчита в пътната карта на Комисията за постигане до 2050 г. на ниска въглеродна интензивност и в нейната енергийна пътна карта за периода до 2050 г.), най-малкото през преходния период и по-специално по отношение на енергоемките промишлени сектори; отбелязва при все това липсата на публични и частни инвестиции в тази област; призовава Комисията да анализира кой е най-добрият начин да се процедира занапред, що се отнася до развитието в ЕС на технологиите за улавяне и съхраняване на въглерод, и да предложи целесъобразни мерки в контекста на рамката за 2030 г., с цел да се мобилизират заинтересованите страни и да се осигури необходимото финансиране; подчертава, че както възобновяемите източници на въглерод, така и улавянето и съхраняването на въглерод са призвани да играят роля в бъдещия енергиен микс на ЕС и че те не следва да се разглеждат като конкуриращи се едни с други; освен това отправя искане към Комисията да активизира обмена на добри практики и информация със САЩ и Канада относно технологиите за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид;

94.  Изтъква, че газът ще изпълнява важна роля при преобразуването на енергийната система на ЕС, и отчита потенциала на природния газ за осигуряването на гъвкавост в системата за енергийни доставки в краткосрочен и средносрочен план; счита, че една последователна политическа и регулаторна рамка не следва да води до възпиране на преминаването от производство на електроенергия с висока въглеродна интензивност към природен газ; призовава Комисията и държавите членки да преразгледат във връзка с вътрешния пазар на газ всички договори за доставки на газ, основани на остарели механизми за ценообразуване, включително индекса на суровия нефт, и настоятелно призовава Комисията да окаже съдействие при проучването на възможностите за предоговаряне на тези договори и за укрепване на капацитета за краткосрочно търгуване с газ; изтъква неотдавнашните промени в световния енергиен пазар и напомня за важния принос, който втечненият природен газ може да окаже за енергийните доставки за ЕС благодарение на своето въздействие върху вътрешния енергиен пазар на ЕС, геополитическите аспекти на енергетиката в съседните на ЕС страни и отношенията с традиционните страни доставчици;

95.  Изтъква огромния потенциал на вятърната енергия в Северно море за производство на енергия от разположени в морето инсталации; подчертава значението на морската електропреносна мрежа в Северно море за предоставяне на възможност за икономически ефективно използване на възобновяеми енергийни източници в Северно море; във връзка с това отчита значението на инициативата за морска преносна мрежа на държавите с излаз на Северно море и призовава съответните държави членки и Комисията да ѝ дадат повече гласност и подкрепа;

96.  Подчертава, че активното лесовъдство, което увеличава растежа и съответно поглъщането на въглероден диоксид, е важен и икономически ефективен начин, спомагащ за постигането на целите в областта на климата; отбелязва, че всеки допълнителен кубически метър гора, произведен чрез активно залесяване, поглъща приблизително 1,3 тона въглероден диоксид; призовава Комисията и държавите членки да разработят стимули за собствениците на гори, с цел да допринесат активно за увеличаване на ползите за климата, например чрез поставяне на акцент върху регионалните мерки, увеличаващи трайното залесяване и поглъщането на въглероден диоксид;

97.  Изразява съгласие с Комисията, че действията на европейско равнище могат да спомогнат за ограничаване на държавната намеса на всички равнища, като съответно се намали рискът от разпокъсване на пазара; поради това призовава Комисията да продължи своите усилия, свързани с процеса на отделяне и създаването на оптимална енергийна система; призовава държавите членки да приложат пълноценно и своевременно третия законодателен пакет относно вътрешния енергиен пазар, с цел да премахнат всички все още съществуващи пречки пред доизграждането на единния пазар; подчертава, че е важно да се отстранят все още съществуващите недостатъци в инфраструктурата, проявите на пазарна неефективност и нарушенията или злоупотребата с господстващо положение, да се преодолее липсата на прозрачност и да се избегне създаването на нови пречки за интеграцията на пазара на електроенергия и газ, например недобре структурирани пазари на мощности, които са дискриминационни спрямо някои видове ресурси, които допринасят за баланса; призовава Комисията да вземе под внимание структурата на пазара в своите предложения за периода до 2030 г., за да подобри търговията с електроенергия и да разработи прозрачни пазари за балансиращи и поддържащи услуги в областта на електропреносните мрежи; подчертава, че постепенното премахване в рамките на целия ЕС на регулираните цени за крайния потребител, които са по-ниски от извършените разходи, следва да отразява легитимните интереси на уязвимите потребители, които не винаги са в състояние да се възползват от реалната конкуренция на енергийните пазари;

98.  Подчертава, че крайните потребители на енергия — както физическите лица, така и малките и средните предприятия и промишлеността — са в основата на вътрешния енергиен пазар и следва да извлекат ползи под формата на възможно най-ниски енергийни разходи и цени, които следва да бъдат прозрачни, че те следва да получават точна информация и съвети посредством лесен достъп до информация, с цел да се насърчава отговорното потребление на енергия, и че следва да се предприемат действия във връзка с тяхното излагане на покачващи се и все по-нестабилни цени на енергията; отбелязва значението на улесняването на създаването и управлението на граждански инициативи, включително чрез кооперативи;

99.  Подчертава, че в новата рамка е необходимо да се обърне внимание на последиците от повишаващите се цени на енергията и икономическата криза по отношение на достъпността на енергията и справедливото споделяне на финансовата тежест за крайните потребители (домакинства и предприятия); призовава по-специално да се предприемат мерки за предотвратяване на загубата на работни места в неблагоприятно засегнатите енергоемки отрасли в ЕС, които като цяло са сред най-екологично чистите в своя сектор на световно равнище; отчита, че икономически ефективното спестяване на енергия може да понижи сметките за енергия както за домакинствата, така и за предприятията; подчертава, че прилагането на Директивата относно енергийните характеристики на сградите би могло да разкрие нови работни места при преустройството на съществуващите сгради, с цел да се осигури, че продължават да се извличат ползи; настоятелно призовава държавите членки да използват наличното финансиране от ЕС за тези цели;

100.  Призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на достъпността на енергийните цени и горивната/енергийната бедност; счита, че е необходимо да има последователна рамка, включително целесъобразни социални мерки, с цел преодоляване на тези проблеми, и приканва Комисията да насърчава обмена на най-добри практики в тази област и да работи съвместно с държавите членки за разработването на показатели и референтни стойности с цел разкриване и сравняване на настоящи и потенциални случаи на енергийна бедност; отчита, че мерките за енергийна ефективност представляват средство за структурно ограничаване на енергийната бедност; отбелязва, че енергията е основна услуга, попадаща в обхвата на Протокол № 26 относно услугите от общ интерес, приложен към Договора от Лисабон; подчертава, че разходите, свързани с енергийната политика, следва да се възстановяват по възможно най-справедлив начин, с особено силен акцент върху уязвимите домакинства с ниски доходи, които са засегнати в най-голяма степен от високите цени на енергията; счита, че следва да се насърчава участието на потребителите; подчертава, че модернизирането на пазарите и инфраструктурата следва да отговаря на потребностите на гражданите и че следва да има прозрачност и отчетност по отношение на реализираните инвестиции;

101.  Отбелязва, че за да се обезпечи сигурността на енергийните доставки, е необходимо да има достатъчни гъвкави и надеждни ресурси, които да осигуряват необходимия капацитет в периоди на върхово потребление, както и в периоди, белязани от политически, икономически или технологически трудности, както и че този капацитет може да бъде обезпечен посредством гъвкав резерв, управление на потреблението, трансгранична търговия и междусистемни връзки и по-ефикасно използване на съществуващите излишни мощности; изтъква необходимостта от съхраняване на енергията и от по-гъвкави и динамични преносни мрежи с оглед на нарастващите доставки от различни възобновяеми източници на енергия; призовава Комисията да изготви насоки относно използването и внедряването на всички гъвкави ресурси;

102.  Отбелязва, че някои държави членки (както и някои островни и отдалечени региони), които представляват „енергийни острови“ или са недостатъчно интегрирани в европейския вътрешен енергиен пазар, все още са като цяло изолирани от европейските газови и електроенергийни мрежи, в много случаи продължават да бъдат зависими от един-единствен доставчик извън ЕС (което се характеризира с висока степен на несигурност, ако става дума за политически нестабилни или недемократични режими) и заплащат по-високи цени за енергията, което се отразява неблагоприятно върху тяхната конкурентоспособност и икономическо и социално развитие и ги прави уязвими при наличието на политически и икономически натиск отвън; посочва, че без значителни инвестиции в инфраструктурата едва ли може да се изпълни ангажиментът на Европейския съвет до 2015 г. нито една държава членка да не остане откъсната от мрежите на ЕС, що се отнася до тези държави членки; във връзка с това се застъпва за своевременното изпълнение на списъка от проекти от общ интерес, публикуван през октомври 2013 г.;

103.  Отбелязва, че физическото интегриране на енергийната инфраструктура между държавите членки е предпоставка за правилното функциониране на енергийните пазари и трансграничното споделяне на енергия; припомня във връзка с това заключенията от заседанието на Европейския съвет в Барселона през 2002 г., в които се определи необвързващата цел към 2005 г. междусистемните връзки да обхващат 10 % от инсталираните национални производствени мощности; подчертава, че повечето държави членки не са постигнали тази цел; съответно призовава Комисията да установи обвързващи цели за минимален трансграничен преносен капацитет и да предложи евентуален нов модел и нови ангажименти за физическата интеграция на електроенергийната инфраструктура между държавите членки, както и ясен график за внедряването; счита, че това би улеснило трансграничната търговия;

104.  Признава, че разширяването на обхвата на правилата за вътрешния енергиен пазар чрез включването на Югоизточна и Източна Европа е необходимо с оглед на енергийната сигурност на ЕС, поради което изисква от държавите членки и Комисията да продължат да оказват политическа и финансова подкрепа за Енергийната общност;

105.  Отправя искане към Комисията да проучи потенциала и различните възможни технологии за съхраняване на енергия в ЕС, по-специално по отношение на топло- и електроенергията, с цел да се подкрепи по-цялостният подход към търсенето и предлагането на енергия; отбелязва, че научните изследвания, развойната дейност и иновациите в областта на технологиите за съхранение и приложения като електрическите автомобили могат да изпълняват важна роля за съхраняването на излишни електроенергия от възобновяеми източници и балансирането на енергийните преносни мрежи; поради това отправя искане към Комисията да използва пълноценно съществуващите възможности за финансиране на такива изследвания;

106.  Отбелязва значението на съгласуването на темпа на инвестициите в енергийна инфраструктура с инвестициите в енергийни източници; подчертава, че модернизирането на съществуващата инфраструктура и изграждането на нова, интелигентна и гъвкава инфраструктура на всички равнища от преносната мрежа с цел производство, пренос (по-специално чрез трансгранични междусистемни връзки за газ и електроенергия), разпределение и съхранение на енергия, както за топлинната, така и за електрическата енергия, са от съществено значение, за да има стабилен, добре интегриран и добре свързан енергиен пазар с разнообразни източници на доставки, в който са избегнати всички отрицателни последици, например непланиран пренос на енергия; подчертава, че широкомащабните инвестиции следва да се извършват успоредно с инвестициите в регионалните или дори местните мрежи; подчертава, че инфраструктурните инвестиции, насочени към постигането на тези цели, следва да се ползват с подкрепа от страна на ЕС на всеки етап от тяхното прилагане в съответствие с нови насоки относно трансевропейската енергийна инфраструктура и следва да получават подкрепа от Механизма за свързване на Европа, който е предназначен да спомага за активизиране на инвестициите в областта на трансевропейските мрежи от трансевропейско значение и за привличане на финансиране от публичния и частния сектор; изтъква, че е необходимо да се окаже подкрепа, с цел режимите за издаване на разрешения за инфраструктурни инвестиции в цяла Европа да бъдат последователни, ефективни и по-добре координирани; отбелязва, че във връзка с използването на интелигентни технологии въпросите, свързани със защитата на данни, трябва също да бъдат взети под внимание;

107.  Подчертава, че стимулирането на микропроизводството ще бъде жизненоважен фактор за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници; подчертава ролята на инициативите на ниво общности, включително кооперативи, на всеки етап от енергийната верига: производство, потребление и продажба; във връзка с това отбелязва, че децентрализираните доставки на енергия от възобновяеми източници могат да спомогнат за смекчаване на проблемите, пред които са изправени електроенергийните мрежи, и да ограничат необходимостта от изграждане на нови преносни линии и следователно да намалят свързаните с тях разходи, тъй като децентрализираните технологии са разположени в много по-голяма близост до крайните потребители; съответно отбелязва повишаващата се необходимост от инвестиции на ниво разпределение;

Насърчаване на конкурентоспособността на икономиката на ЕС

108.  Счита, че напълно изграденият, отворен и прозрачен вътрешен пазар, на който всички предприятия от ЕС и от трети държави зачитат достиженията на правото на ЕС, по-специално в областта на енергетиката и околната среда, може да гарантира равнопоставеност на доставчиците на енергия от ЕС спрямо производителите на енергия от трети държави и да укрепи техните преговорни позиции; подчертава необходимостта от по-добре координирана външна енергийна политика;

109.  Подчертава, че пазарното формиране на цените в енергийния сектор, в това число поемането на външните разходи, без обаче да има връзка с ценообразуването на трети пазари, е най-добрият начин за осигуряване на конкурентни цени;

110.  Подчертава необходимостта от диалог с държави извън ЕС относно прилагането на принципите, възприети от ЕС по отношение на защитата на околната среда, внедряването на зелени технологии и поддържането на удовлетворително равнище на опазване на природата;

111.  Счита, че една ясна рамка за периода до 2030 г., в която се определят задължителни цели за енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, ще даде тласък на инвестициите в новаторски технологии, ще стимулира научните изследвания и развойната дейност, както и частните инвестиции, което, придружено от публична подкрепа, ще осигури така необходимия икономически стимул за икономиката като цяло и ще доведе до по-голяма конкурентоспособност, растеж и висококачествени работни места, които не могат да бъдат прехвърлени извън Съюза; счита, че тези увеличени инвестиции ще доведат до по-ниски производствени цени за европейската промишленост чрез по-голяма ефективност на енергията и ресурсите и ще намалят уязвимостта спрямо колебанията на енергийните цени на световния пазар, което на свой ред ще създаде по-стабилна инвестиционна среда; призовава Комисията в рамките на европейския семестър да постави по-силен акцент върху потенциала в областта на заетостта в секторите на устойчивата енергия във всяка държава членка и в Съюза като цяло;

112.  Подчертава, че установяването на обвързващи цели за емисиите на парникови газове, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност ще насърчи ранните инвестиции в устойчиви технологии, допринасяйки за създаването на работни места и за растежа и същевременно осигурявайки международно конкурентно предимство на европейската промишленост;

113.  Приканва Комисията да приложи своя набор от ключови действия за заетост с оглед на икономиката с ниски въглеродни емисии, да насърчава по-широкото използване на финансовите инструменти на ЕС, достъпни за държавите членки, на регионално и местно равнище, както и за частния сектор за интелигентни инвестиции в устойчиви технологии, например чрез сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) с цел допълнително увеличаване на капацитета за кредитиране в областта на възобновяемата енергия и ефективното използване на ресурсите;

114.  Подчертава, че през следващото десетилетие ще има значителни инвестиционни нужди в енергийния сектор поради очакваната подмяна на съществуващи електроцентрали и модернизирането на електропреносните мрежи; настоява, че мерките в областта на енергоспестяването и енергийната ефективност ще изпълняват ключова роля за понижаване на разходите и осигуряване на възможно най-ниски цени за потребителите; изтъква, че делът на сградния сектор от брутното потребление на енергия в ЕС е 40 % и че според Международната агенция по енергетика 80 % от потенциала за енергийна ефективност в сградния сектор и над 50 % в промишления сектор остават неизползвани; счита, че в тази област има значителен потенциал за намаляване на енергийните сметки;

115.  Настоятелно призовава Комисията и по-специално ГД „Конкуренция“ при преразглеждането на насоките за държавните помощи за защита на околната среда да въведат благоприятни условия за инвестициите в енергийна ефективност, включително в промишления сектор;

116.  Призовава Комисията да извърши проучване, в което се анализират нови, икономически ефективни модели на енергийни пазари с оглед на осигуряването на възможно най-ниски енергийни цени за промишлеността и потребителите и възможно най-голяма възвращаемост на инвестициите, като се интегрират по-разнообразни възобновяеми източници на енергия и се избягва изместването на въглеродни емисии; поради това отправя искане към Комисията да представи възможно най-скоро допълнителна оценка и препоръки за по-нататъшни действия за по-добра координация на политиките в областта на климата, околната среда и промишлеността и за предотвратяване на риска от изместване на въглеродните емисии, особено в енергоемките сектори, в резултат на прехвърляне на производствени съоръжения и инвестиции извън ЕС, като се взема предвид международната обстановка;

117.  Подчертава, че цените на енергията за потребителите и промишлеността са много важен елемент съответна от бюджета на домакинствата и производствените цени; заема становището, че целите на ЕС по отношение на климата следва да повишат неговата конкурентоспособност и сигурността на енергийните доставки; поради това отправя искане всеки нов инструмент, свързан с тези цели по отношение на климата, да бъде подложен на задължителна и щателна оценка на въздействието във връзка с неговото отражение върху конкурентоспособността на ЕС и на държавите членки; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да интегрират във възможно най-голяма степен конкурентоспособността на промишлеността на ЕС във всички други области на политиката и подкрепя предложението на Комисията за увеличаване на дела на промишлеността от БВП на ЕС на 20 %;

118.  Отчита, че европейският сектор на възобновяемата енергия е важен за икономическия растеж и за поддържането на висококачествени работни места и на работни места в сектора на високите технологии и че той също така подкрепя сектори като металургията, електрическото и електронното оборудване, информационните технологии, строителството, транспорта и финансовите услуги; призовава Комисията да разработи стратегия за промишлената политика за технологиите в областта на възобновяемата енергия, обхващаща целия процес от научноизследователската и развойната дейност до етапа на финансиране;

119.  Подчертава риска инвестициите в устойчиви технологии да се пренасочат извън Европа поради, наред с другото, несигурността във връзка с намеренията на ЕС относно допълнителната декарбонизация; припомня, че неотдавнашни данни показаха, че въпреки че ЕС продължава да води с малка преднина в световната надпревара за чисти технологии, САЩ и Китай го достигат с бързи темпове; в този контекст отбелязва, че текущият дял на ЕС от световните патенти в областта на устойчивите технологии е спаднал на една трета в сравнение с неговия дял от почти една втора през 1999 г.; поради това призовава Комисията и държавите членки да активизират своята подкрепа за устойчивите технологии и услуги; заема становището, че приходите от продажби на сертификати по схемата на ЕС за търговия с емисии следва да бъдат обособени в бъдеще с оглед на инвестирането в иновации в областта на устойчивите технологии;

120.  Отбелязва, че основните конкуренти на ЕС на световния пазар поставят много силен акцент върху технологичните разработки, иновациите и усъвършенстването на промишлените процеси; отбелязва също така, че икономиките на някои от тях растат с по-бърз темп в сравнение с икономиката на ЕС; стига до заключението, че ЕС трябва да отдаде предимство на научните изследвания и развойната дейност (включително развитието на научни и технологични партньорства с неговите международни партньори), иновациите (по-специално създаването на европейска добавена стойност при разработването и националното производство на устойчиви технологии) и подобряването на производителността на промишлените процеси;

121.  Посочва, че при разпределението на безплатни квоти не се вземат предвид икономическите съображения за включването на разходите, свързани с въглеродните емисии, в цената на продуктите; отбелязва, че при неотдавнашно проучване, възложено от Комисията, не са открити никакви доказателства за изместване на въглеродни емисии през последните два периода на търгуване в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии; подчертава, че за да бъде смекчен потенциалният бъдещ риск от изместване на въглеродни емисии, част от приходите от търговете по схемата за търговия с емисии следва да бъдат отделени за капиталови инвестиции в авангардни технологии в енергоемките сектори или за насърчаване на други средства за създаването на работни места, напр. намаляване на данъците върху труда;

122.  Призовава за предприемането на мерки за предвиждане и осигуряване на набора от квалификации, необходими за новосъздадените работни места, за адаптиране на системите на образование и обучение и за посрещане на новите предизвикателства по отношение на съществуващите работни места, чиито характеристики се променят и доближават до тези на по-екологичните работни места; подчертава, че активните политики на пазара на труда трябва да бъдат насочени и проектирани с оглед на търсенето на работници и работни места, за да се избегне липсата на квалифицирана работна ръка в сектора на нововъзникващите устойчиви технологии и да се предостави на младите хора, жените и групите в неравностойно положение достъп до устойчиви качествени работни места в зелената икономика;

123.  Настоятелно призовава държавите членки и международната общност да насърчават образованието в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката с оглед на нуждите на енергийния сектор и да поддържат капацитета на учебните заведения за формиране на квалифицирана работна ръка и на следващото поколение учени и иноватори, които ще спомогнат за постигането на целта за енергийно автономна и устойчива Европа; във връзка с това припомня важната роля на „Хоризонт 2020“ и на Европейския институт за иновации и технологии за преодоляването на несъответствията между научноизследователската дейност, образованието и внедряването на иновациите в енергийния сектор;

124.  Насочва вниманието към ключовата роля на МСП като генератор на икономически растеж в ЕС и призовава Комисията и държавите членки да създават благоприятни условия за инвестициите на МСП в енергоспестяващи технологии, както и активно да насърчават тези инвестиции;

125.  Насърчава Комисията да подпомага развитието на съвременни биогорива за транспортния сектор, които подобряват качеството на горивата, с което се увеличава цялостната конкурентоспособност на икономиката на ЕС без необходимост от допълнителни инвестиции в нова инфраструктура;

126.  Приканва Комисията да разработи начин за измерване на конкурентоспособността на ЕС и неговите основни конкуренти, който например може да се основава на фискалните политики, научноизследователската и развойната дейност, броя на изследователите и висококвалифицираните работници и служители, иновациите, цените на енергията за промишлеността, политиките в областта на околната среда и енергетиката, равнищата на възнагражденията и производителността, инфраструктурата, ненужната регулаторна тежест и други съответни фактори; подчертава необходимостта външните разходи, свързани с изменението на климата, да бъдат отразени в тази нова методология, включително евентуалното нарастване на разходите за застраховки срещу рискове, свързани с изменението на климата;

127.  Подчертава твърдо, че всяка бъдеща политика на ЕС трябва да обхваща сравнителните силни и слаби страни на неговата икономика, по-специално по отношение на всяко споразумение за свободна търговия, което ЕС подписва, също вземайки предвид предприетите мерки за намаляване на емисиите на парникови газове и икономическите ползи от това;

128.  Подчертава, че цените на енергията варират между различните региони в съответствие с геологични, политически и данъчни особености и че най-добрият начин за гарантиране на ниски цени на енергията е пълноценно да се използват местните, устойчиви енергийни ресурси на ЕС; приканва Комисията да извърши всеобхватен анализ на цялостните разходи на системата, на ефектите от различните енергийни източници и на въздействието им върху производството и неговата достатъчност в дългосрочен план;

129.  Отбелязва, че ЕС е разположен в континент с ограничени ресурси и че той внася приблизително 60 % от газа, който консумира, над 80 % от потребявания от него нефт и почти 50 % от въглищата, използвани за производството на енергия; в този контекст настоява да се създаде рамка за периода до 2030 г. със силен акцент върху устойчивите и възобновяеми енергийни източници в рамките на ЕС;

130.  Подчертава, че социалният диалог и участието на работниците са основни ценности и инструменти, които подкрепят и съгласуват насърчаването на социалното сближаване, качествената заетост и създаването на работни места, от една страна, и развитието на иновациите и конкурентоспособността в европейските икономики, от друга;

131.  Призовава за предприемане на мерки за предотвратяване на загубата на работни места в най-засегнатите сектори с високи емисии на въглерод, например производството на електроенергия, транспорта, строителството и енергоемките отрасли, които като цяло са най-екологосъобразни и най-енергийно ефективни на световно равнище; призовава за улесняване на пренасочването на работниците от засегнатите сектори с високи емисии на въглерод в други сектори в случай на загуба на работни места в тези сектори;

132.  Подчертава необходимостта от мерки за подпомагане на доходите, придружени от други мерки, например обучение, с цел подобряване и запазване на пригодността за заетост, задържане на работниците на пазара на труда и предотвратяване на загубата на уменията по време на криза и преструктуриране;

Отчитане на различията във възможностите на държавите членки

133.  Посреща със задоволство забележките на Комисията, а именно че целите на ЕС по отношение на климата и енергетиката могат да окажат различно въздействие върху всяка държава членка и нейните граждани, поради което е справедливо работата да продължи да се извършва въз основа на споделяне на усилията, като се вземат предвид конкретните обстоятелства на всяка държава (например БВП) — обръщайки специално внимание на страните, които са изправени пред тежки финансови затруднения — както и нейните постижения във връзка с намаляването на емисиите от 1990 г. насам, нейните емисии на глава от населението, нейният икономически потенциал и потенциалът за намаляване на емисиите, възобновяемите източници на енергия, с които тя разполага, нейният достъп до технологии и нейният капацитет за енергоспестяване;

134.  Подчертава, че приемането на стратегия за намаляване на въглеродните емисии, която не отчита ситуацията в някои държави членки, може да доведе до значително увеличение на енергийната бедност в тези държави;

135.  Подчертава, че съгласно член 194 от ДФЕС ЕС отговаря за доизграждането на вътрешния енергиен пазар и за насърчаването на възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност и че същевременно държавите членки вземат решения относно своя енергиен микс и че те следва да могат да прилагат и разработват различни подходи въз основа на технологиите и енергийните източници, които са съобразени с околната среда, приемливи в социално и икономическо отношение и насочени към опазването и подобряването на състоянието на околната среда в съответствие с целите на политиката на Съюза в областта на климата и енергетиката; счита, че всяка бъдеща рамка следва да зачита независимостта на държавите членки;

136.  Отчита, че технологиите за възобновяема енергия включват голям брой различни технически варианти, които могат да се използват в секторите на електроенергията, отоплението и охлаждането и транспорта; подчертава, че една цялостна обвързваща цел за възобновяемата енергия за 2030 г. предоставя на държавите членки широк и гъвкав диапазон при вземането на решение относно това къде и кога да инвестират по отношение на енергийните сектори и технологиите, използвани във всеки от тези сектори;

137.  Припомня на Комисията, че Парламентът е призовал за законодателство, което да изисква от всяка държава членка да изготви стратегия за ниски въглеродни емисии за периода до 2050 г.; счита, че въпреки че такива национални пътни карти не следва да бъдат законово обвързващи, те са от съществено значение за предоставяне на яснота на инвеститорите и длъжностните лица по отношение на курса на дългосрочната политика и мерките, които ще бъдат необходими за постигане на целите; очаква от Комисията да предложи начин за споделяне на тежестта между държавите членки и да определи дата за представяне на тези пътни карти за разглеждане; призовава Комисията, в случай че дадена пътна карта бъде счетена за нереалистична и въпросната държава членка не е склонна да предостави подходящо разяснение, да предложи необходимите допълнителни мерки, за да гарантира, че целите на Съюза за намаляване на емисиите на CO2 са надеждни;

138.  Изтъква, че основната насоченост на планираните действия следва да бъде към сценариите за изпълнението, които отчитат въпроси като съществуващия потенциал в държавите членки, перспективите за развитие на икономически ефективни и устойчиви нови технологии и глобалното въздействие от изпълнението на предлаганата политика, с цел да могат да се предложат цели за намаление за следващите години;

139.  Приканва Комисията да подобри насърчаването и ефективността на съществуващите финансови инструменти за инвестиции в устойчиви технологии (напр. NER300) чрез събиране на цялата необходима информация относно възможностите за финансиране на национално, регионално и местно равнище в единна, ясна и леснодостъпна база от данни;

140.  Отбелязва, че достъпът до капитал и разходите за капитал, по-специално за МСП и дори за сектори на тежката промишленост, в много случаи представляват пречка пред инвестициите в капиталоемки по-чисти технологии и енергийна ефективност; съответно отправя искане към Комисията да проучи възможността за създаване на фонд за насърчаване на разработването на новаторски устойчиви технологии и за оказване на подкрепа на инициативите за повишаване на ефективността на енергоемките сектори, който би могъл да обедини съществуващи и нови потоци на финансиране и да спомогне за привличането на инвестиции и който би могъл да бъде финансиран, наред с другото, чрез използване на дял от приходите по схемата на ЕС за търговия с емисии или от структурните фондове или Кохезионния фонд; приканва Комисията да разработи новаторски инструменти за финансиране, да отреди по-активна роля на ЕИБ и на националните институции за публично финансиране и да привлече финансиране от пенсионните фондове и застрахователните дружества;

141.  Като има предвид факта, че някои сектори на промишлеността се нуждаят от авангардни технологии за допълнително намаляване на своите емисии и подобряване на своята енергийна ефективност отвъд текущите технологични достижения, приканва Съвета да поеме под формата на политически мерки ясни ангажименти за финансиране за научноизследователската и развойната дейност, пилотните инсталации и внедряването на нови технологии в съответствие с равнището на усилията, които са наложителни с оглед на целите за 2030 г.;

142.  Призовава ЕС да подходи прагматично към новите пазарни модели, регулирането и моделите за финансиране на устойчивите енергийни решения;

ЕС на международно равнище

143.  Отбелязва, че няколко бързо развиващи се държави и развити държави разработват политики в областта на климата и инвестиции, включително прилагане на свои собствени схеми за търговия с емисии по подобие на схемата на ЕС за търговия с емисии; приветства бъдещата перспектива за свързването на схемата на ЕС за търговия с емисии с други механизми за търгуване с въглеродни емисии по света, с цел да се създаде световен пазар на въглеродни емисии; подчертава, че подобен глобален подход би могъл да доведе до равнопоставеност на европейската промишленост, като предостави всеобхватен, икономически ефективен подход за справяне с промишлените емисии на парникови газове в световен мащаб; във връзка с това счита, че въвеждането на международна гранична стойност и международна система за търговия биха могли да спомогнат значително за прилагането на ново, законно обвързващо световно споразумение относно изменението на климата;

144.  Подчертава, че стремежът към задълбочаване на сътрудничеството в областта на енергийната политика трябва да бъде отразен и във външната енергийна политика и поради това отправя призив споразуменията в областта на енергетиката с трети държави да бъдат сключвани на равнището на ЕС и целите на енергийната политика на ЕС да бъдат ясно определени;

145.  Отбелязва, че водещата позиция на ЕС в областта на технологиите за възобновяема енергия е резултат от иновации в производството и в области като интеграцията на системите; отчита, че в резултат от приемането на обвързващи цели за 2030 г. ЕС ще играе роля на клъстер на компетентност, като предоставя възможност за разработването на висококачествени продукти на конкурентни цени; счита, че това ще облагодетелства вътрешния пазар, но също ще позволи на европейските дружества да навлязат на развиващите се пазари на трети държави благодарение на конкурентното предимство на ЕС; отбелязва, че с оглед на липсата на амбициозен пакет за 2030 г. ЕС рискува да загуби своята водеща позиция на пазара и в областта на технологиите;

146.  Отчита значението на обвързващите цели и политики в областта на възобновяемата енергия за периода до 2020 г. с оглед на подпомагането на ЕС да се наложи като технологичен лидер на световните пазари и на превръщането му във водеща фигура в областта на технологичните иновации, свързани с възобновяемата енергия; подчертава, че продължаването на тази политика чрез приемането на обвързващи цели за възобновяема енергия за периода до 2030 г. би позволило на ЕС да се конкурира с Китай, САЩ, Южна Корея, Япония и Индия за заемане на водеща позиция на бъдещите пазари в областта на технологиите, дори във времена на икономически ограничения;

147.  Подчертава, че 138 държави по света са изработили цели и политики по отношение на възбновяемите източници на енергия; признава, че инвестициите в зелени технологии в Индия, Китай и САЩ нарастват значително по-бързо, отколкото в ЕС; във връзка с това подчертава, че Европа далеч не може да се справи сама, а напротив — рискува да пропусне икономическите възможности, създадени от енергийния преход, който се извършва в момента;

148.  Подчертава необходимостта да се гарантира, че като приоритет развитите страни първи и бързо ще намалят собствените си емисии и ще осигурят на развиващите се страни финансови потоци за адаптиране и смекчаване на последиците; при все това отправя предупреждение да не се използват компенсаторни механизми като Механизма за чисто развитие (МЧР), като има предвид, че подобни механизми са се оказали недостатъчно ефективни инструменти за намаляване на емисиите на парникови газове и че те забавят съществените структурни промени в икономиките на развитите страни;

149.  Подчертава необходимостта от съвместяване на целите, свързани с развитието и с изменението на климата; изтъква, че изменението на климата застрашава способността на цели региони да се изхранват, което доказва връзката с целта за глобално премахване на бедността, заложена в основата на Целите на хилядолетието за развитие и в целите на процеса за устойчиво развитие, стартиран на конференцията „Рио+20“; призовава тези два процеса да бъдат интегрирани в единна, всеобхватна рамка за периода след 2015 г.;

150.  Отбелязва, че е от значение ЕС да запази своята роля на лидер и новатор, а държавите членки да бъдат единни, като защитават обща твърда позиция по време на преговорите относно изменението на климата, за да може през 2015 г. в Париж да се постигне ново обвързващо глобално споразумение за изменението на климата; подчертава, че ЕС трябва да даде пример и да приеме амбициозна обвързваща политическа рамка навреме с оглед на срещата на ръководителите, свикана от Бан Ки Мун, тъй като това би оказало положително въздействие върху преговорите; приканва Комисията да проучи възможността за използване на дял от търговете за квоти за въглеродни емисии с цел изпълняване на международните ангажименти на ЕС за финансиране в областта на изменението на климата към развиващите се държави в съответствие с техните нужди от адаптиране към изменението на климата и смекчаване на неговите последици;

151.  Подчертава решаващата роля на финансите за предоставяне на възможност на развиващите се страни да предприемат амбициозни действия в областта на климата; поради това настоява за необходимостта от изграждане на последователни финансови структури, свързани с изменението на климата; призовава за по-големи усилия от страна на държавите членки, за да спомогнат за изпълнението на ангажимента, поет от развитите страни, за предоставяне на най-малко 100 милиарда щатски долара годишно за финансиране на мерки, свързани с климата, в допълнение към ангажимента за отпускане на 0,7 % от БНД за официалната помощ за развитие към 2020 г.;

152.  Приветства инициативата на Бан Ки Мун „Устойчива енергия за всички“ („Sustainable Energy 4 All“), която популяризира енергийната ефективност и възобновяемата енергия като най-целесъобразните решения за намаляване на емисиите; приканва ЕС да подкрепи тази програма;

153.  Призовава държавите членки и другите страни по предстоящите международни преговори с оглед на постигането на евентуално обвързващо споразумение да обърнат внимание на проблема с изместването на въглеродни емисии в световен мащаб;

154.  Ето защо призовава за по-добра координация между Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност, с цел ЕС да заема единна позиция в международните организации и да играе по-активна роля със засилено влияние при насърчаването на устойчивите политики;

o
o   o

155.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 42.
(2) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1.
(3) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.
(4) ОВ L 295, 12.11.2010 г., стр. 1.
(5) ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39.
(6) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 65.
(7) ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 72.
(8) ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 75.
(9) ОВ С 264 E, 13.9.2013 г., стр. 59.
(10) Приети текстове, P7_TA(2013)0088.
(11) ОВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 66.
(12) Приети текстове, P7_TA(2012)0443
(13) Приети текстове, P7_TA(2012)0444.
(14) Приети текстове, P7_TA(2012)0452.
(15) Приети текстове, P7_TA(2013)0374.
(16) Приети текстове, P7_TA(2013)0201.
(17) Приети текстове, P7_TA(2013)0344.
(18) Приети текстове, P7_TA(2013)0443
(19) ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 107.
(20) http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/metals-minerals/files/steel-cum-cost-imp_en.pdf
(21) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 28.
(22) Приети текстове, P7_TA(2013)0300.
(23) Работен документ на службите на Комисията от 18 април 2012 г. озаглавен: „Използване на потенциала за създаване на заетост на екологосъобразния растеж“ (SWD(2012)092).

Последно осъвременяване: 20 юли 2018 г.Правна информация