Европейският парламент,

–  като взе предвид член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 145, 148, 152 и член 153, параграф 5 от ДФЕС,

–  като взе предвид член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2013 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2014 г.“ (COM(2013)0800), както и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

–  като взе предвид резолюцията си от 23 октомври 2013 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2013 г.(1),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз“ (COM(2013)0690),

–  като взе предвид въпрос с искане за устен отговор O-000122/2013 – B7-0524/2013 до Комисията и свързаната с него резолюция на Парламента от 21 ноември 2013 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС)“(2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид законодателната си резолюция от 8 септември 2010 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите членки: част II на Интегрирани насоки Европа 2020“(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

–  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор O-000120/2012 до Комисията и свързаната с него резолюция на Парламента от 14 юни 2012 г., озаглавена „Към възстановяване и създаване на работни места“(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682), както и свързаната с него резолюция на Парламента от 26 октомври 2011 г.(5),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758), както и свързаната с него резолюция на Парламента от 15 ноември 2011 г.(6),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно Пакта за социални инвестиции като отговор на кризата(7),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014—2020 г.“ (COM(2013)0083),

–  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор O-000057/2013– B7-0207/2013 до Комисията и свързаната с него резолюция на Парламента от 12 юни 2013 г. относно съобщението на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014—2020 г.“(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране(9),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7–0091/2014),

А.  като има предвид, че рецесията в еврозоната приключи, в цифрово изражение, през второто тримесечие на 2013 г., но като има предвид, че годишният растеж в еврозоната тази година ще продължи да бъде неустойчив и че равнището на безработицата продължава да бъде много високо; като има предвид, че е необходимо значително засилване на устойчивия растеж, за да може да се говори за дълготрайно възстановяване, както и за да се създаде необходимият импулс, за да се помогне на ЕС да се справи със социално-икономическите предизвикателства;

Б.  като има предвид, че броят на безработните в ЕС достигна тревожна стойност — 26,6 милиона души, а трайната безработица се увеличи в повечето държави членки и достигна рекордно равнище в ЕС като цяло; като има предвид, че спадът в безработицата е по-ясно изразен в държавите, които бяха принудени да предприемат значителна фискална реформа;

В.  като има предвид, че младежката безработица достигна безпрецедентни равнища средно 23 % за ЕС като цяло, и като има предвид, че в някои държави членки процентът на безработните сред младите хора на възраст 16—25 години надхвърля 50 %; като има предвид, че положението на пазара на труда е особено критично за младите хора, които, независимо от равнището си на образование, често се оказват безработни или в несигурни трудови правоотношения, предоставят им се неплатени стажове или емигрират; като има предвид, че през 2011 г. икономическите загуби в държавите членки, дължащи се на неучастието на младежите в пазара на труда, се изчисляват на 153 милиарда евро, което съответства на 1,2 % от БВП на ЕС; като има предвид, че прекалено строгото регулиране на пазара на труда в някои държави членки води до липса на гъвкавост, която е необходима за ефективното справяне със сътресения; като има предвид, че съществуващото законодателство относно пазара на труда в някои случаи може да защитава непропорционално вече назначените на работа лица и да има неблагоприятно въздействие върху приобщаването на младите хора към работната сила;

Г.  като има предвид, че станахме свидетели на най-дълбоката и най-дълго продължилата рецесия в историята на икономиката за последните 100 години, но бе избегната опасността от катастрофа, като последиците от кризата се проявяват в продължение на много години, дори десетилетия; като има предвид, че тези последици включват факта, че трайната безработица продължава да нараства, като може да доведе до структурна безработица; като има предвид, че сегментирането на пазара на труда продължи да нараства, средните доходи на домакинствата намаляват в много държави членки, а показателите сочат тенденция към малко по-високи равнища и по-дълбоки форми на бедност и социална изолация, включително бедност сред работещите, за години напред;

Д.  като има предвид, че Международният валутен фонд (МВФ) наскоро посочи, че е налице възможност за по-ефикасно и по-прогресивно данъчно облагане, което би могло да помогне за намаляване на неравенствата в ЕС; като има предвид, че е налице необходимост от прехвърляне на данъчната тежест от работната сила към други форми на устойчиво данъчно облагане с цел да се насърчават растежът и създаването на работни места и същевременно да се осигурят допълнителни приходи и да се увеличи легитимността на усилията за консолидация;

Е.  като има предвид, че последиците от кризата доведоха до безпрецедентни и нарастващи разлики по отношение на производството и заетостта между основните и периферните държави; като има предвид, че разликата между равнищата на безработица в основните и периферните държави достигна 10 процентни пункта през 2012 г., в сравнение с едва 3,5 процентни пункта през 2000 г.; като има предвид, че тази разлика се очаква да достигне своя връх през тази година;

Ж.  като има предвид, че е необходимо и занапред да се следва курса на благоприятстваща растежа и диференцирана фискална консолидация, за да се гарантира устойчивостта на социалната държава и публичните финанси в дългосрочен план;

З.  като има предвид, че поради това икономическите подобрения следва да се приемат като насърчаване да се продължи с решителното полагане на усилия, за да се съсредоточи вниманието върху растежа и заетостта, с цел да се поддържа ходът на програмите за реформи с оглед подобряване на конкурентоспособността и осигуряване на трайно възстановяване;

И.  като има предвид, че грешките в икономическите прогнози на Комисията за растежа и безработицата през последните години показват необходимостта от по-добър модел за прогнозиране и стратегия с оглед на прекратяването на кризата; като има предвид, че темповете на фискална консолидация се забавиха; като има предвид, че създаването на работни места в еврозоната все още носи слаби резултати; като има предвид, че по данни на Евростат инфлацията в еврозоната е под целевите равнища на Европейската централна банка (ЕЦБ);

Й.  като има предвид, че демографското развитие оказва натиск върху националните бюджети и пенсионни системи; като има предвид, че очакваната продължителност на живота продължава да нараства;

К.  като има предвид, че е необходимо да се отчита коефициентът на очакваната продължителност на живота с оглед да се гарантира устойчивостта на пенсионните системи;

Л.  като има предвид, че съсредоточаването върху скоростта и интензитета при извършването на структурни реформи е асиметрично сред държавите членки от началото на кризата, като е много по-затрудняващо за периферните, отколкото за основните държави; като има предвид, че всички държави членки следва да бъдат движени от един и същ импулс и да започнат необходимите структурни реформи, за да насърчат устойчивия и балансиран растеж и създаването на работни места в региона;

М.  като има предвид, че всички държави членки трябва да подобрят своята ефективност и конкурентоспособност, както и че еврозоната в момента е изправена пред реално предизвикателство поради нарастващите социално-икономически различия между държавите членки; като има предвид, че е в интерес на всички държави членки да се гарантира, че по отношение на заетостта и социалните предизвикателства се предприемат навременни и ефективни мерки, за да се избегне влошаване на икономическото положение;

Н.  като има предвид, че инвестициите в образование и обучение, научни изследвания и иновации — основни области на икономически растеж и създаване на работни места — са все още по-малки в ЕС, отколкото в главните му икономически партньори и конкуренти на други места по света; като има предвид, че производствените инвестиции в тези области са от съществено значение за устойчивия изход от кризата;

О.  като има предвид, че подкрепата за предприемачите следва да бъде приоритет за държавите членки;

П.  като има предвид, че една съгласувана комбинация от политики, съчетаваща макроикономически и структурни политики, стабилност на институциите, свързани с пазара на труда, несегментирани пазари на труда, колективно договаряне и добре обезпечени с ресурси системи за социална сигурност, е от съществено значение при справянето с циклични сътресения; като има предвид, че наличието на система, основаваща се на бърза интеграция на пазара на труда с допълващи мерки, базирани на гъвкавост и сигурност, също е важно за справянето с циклични сътресения;

Р.  като има предвид, че равнищата на бедност се увеличават от 2007 г. насам до такава степен, че към момента 24,2 % от населението на ЕС е изложено на риск от социална изолация; като има предвид, че в почти всички държави членки разходите за социална защита са намалели и като има предвид, че Комитетът за социална закрила (КСЗ) предупреждава за увеличаване на броя на хората, изложени на риск от бедност поради ниски доходи, както и за повишаване на бедността сред децата, незадоволените потребности от медицински грижи, тежките материални лишения и социалната изолация;

С.  като има предвид, че ЕС изостава по отношение на почти всички цели на стратегията „Европа 2020“, а напредъкът в държавите членки по отношение на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ не отговаря на очакванията; като има предвид, че заложените в националните програми за реформи през 2013 г. ангажименти не са достатъчни, за да отговорят на повечето цели на равнището на ЕС;

Т.  като има предвид, че е от съществено значение да се насърчава демократичната отчетност, съпричастността и легитимността на всички участници в европейския семестър; като има предвид, че подходящото участие на Парламента е важна част от този процес; като има предвид, че националните парламенти са представителите и гарантите на правата, придобити и делегирани от гражданите; като има предвид, че прерогативите на националните парламенти следва да се зачитат напълно при въвеждането на европейския семестър;

У.  като има предвид, че липсват договорености, за да се гарантира, че преди ежегодното приемане на предложените от Комисията в рамките на Годишния обзор на растежа приоритети, Европейският съвет се съобразява с позицията на Парламента;

Ф.  като има предвид, че на 20–22 януари 2014 г. той проведе срещи на високо равнище с национални парламентаристи (Европейска парламентарна седмица) за обсъждане на годишния обзор на растежа за 2014 г., включително аспектите му, свързани със заетостта и социалната политика;

Социални показатели

1.  Приветства факта, че тази година за първи път проектът на съвместен доклад за заетостта, приложен към годишния обзор на растежа (ГОР), включва таблица с показатели за заетостта и социалните политики, което ще помогне за засилване на мониторинга на заетостта и социалните промени като част от макроикономическия надзор в рамките на европейския семестър; счита, че това следва да се отрази на насоките за политиката в европейския семестър, за да се укрепи социалното измерение на Икономическия и паричен съюз, тъй като това е не само желателно, но и необходимо за справянето с кризата и предотвратяването на сериозни социално-икономически различия в еврозоната, като по този начин бъде повишена нейната устойчивост; изразява дълбока загриженост относно ограничената роля на Парламента в рамките на европейския семестър; изразява съжаление поради факта, че Комисията и Съветът са постигнали твърде малък напредък в посока засилване на демократичния контрол по отношение на насоките на икономическите политики; изразява становище, че съгласно действащите договори член 136 от ДФЕС дава право на Съвета, по препоръка на Комисията и с гласовете единствено на държавите членки, чиято валута е еврото, да приема обвързващи насоки за икономическите политики в страните от еврозоната в рамките на европейския семестър; подчертава, че един насърчителен механизъм би засилил задължителния характер на координацията на икономическите политики; призовава за междуинституционално споразумение, което да включи Европейския парламент в изготвянето и одобряването на годишния обзор на растежа и насоките за икономическите политики и заетостта;

2.  Подчертава, че социалните и икономическите приоритети, договорени в рамките на стратегията „ЕС 2020“, са дълбоко свързани помежду си; смята, че не може да се постигне икономическа устойчивост и макроикономически баланс — както в средносрочен, така и в дългосрочен план — без засилването и гарантирането на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС); смята, че социалният и икономическият аспект на Съюза са неразривно свързани, като и двата играят ключова роля в развитието на ЕС;

3.  Отбелязва обаче, че тези показатели не са превърнати в задължителни, за разлика от таблицата с показатели за процедурата при макроикономически дисбаланси; изисква от Комисията и държавите членки да извършат оценка на положението с оглед на нарастващите дисбаланси в ЕС в социалната сфера и по отношение на заетостта;

4.  Счита, че е жалко, че показателите за заетостта и социалните показатели, предложени от Комисията, са недостатъчни, за да обхванат изчерпателно положението във връзка със заетостта и положението в социалната сфера в държавите членки; призовава за включване в таблицата на допълнителни показатели, по-специално равнището на детска бедност, достъп до здравеопазване, процент на бездомни, както и показател за достойния труд, за да се даде възможност за правилна оценка на положението в социална сфера в държавите членки; счита, че след консултации с Парламента показателите следва да бъдат преразглеждани редовно; посочва, че липсват договорености, за да се гарантира, че преди ежегодното приемане на предложените от Комисията в рамките на Годишния обзор на растежа приоритети, Европейският съвет се съобразява с позицията на Парламента,

Срещи на министрите на заетостта и социалните въпроси на държавите от Еврогрупата

5.  Подчертава колко е важно да се провеждат, при необходимост, срещи на министрите на заетостта и социалните въпроси на държавите от Еврогрупата преди срещите на върха в ЕС; счита, че провеждането на съвместни заседания на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) и Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) с цел постигане на съгласувана позиция е също толкова важно, за да се гарантира, че съображенията, свързани със социалната сфера и заетостта, се разглеждат по-подробно при обсъжданията и решенията на органите на еврозоната, както и с оглед на това да се допринесе за срещите на държавните и правителствените ръководители от еврозоната;

Необходимостта от повторно насърчаване на вътрешното търсене и създаване на качествени работни места чрез продуктивна инвестиция и увеличена производителност

Пакт за увеличаване на инвестициите и производителността в ЕС

6.  Посочва, че докато структурните реформи могат да дадат резултати в средносрочен до дългосрочен план, необходимостта от стимулиране на вътрешното търсенето в ЕС изисква от Комисията и Съвета да увеличат инвестициите, за да се поддържат растеж и качествени работни места в краткосрочен план и да се засили потенциалът в средносрочен план; отбелязва, че основните цели вече бяха определени в стратегията „Европа 2020“ и в Пакта за растеж и работни места, договорен през юни 2012 г., но че трябва да бъде засилено финансирането; поради това насърчава държавите членки да създадат инвестиционен пакет с цел да се постигне значително подобряване на икономическото положение в краткосрочен план, както и на конюнктурата на пазарите на труда в държавите членки, за което се призовава в текста на резолюцията на Парламента от 11 септември 2013 г. относно борбата срещу безработицата сред младежите: възможни решения(10);

7.  Подчертава, че конкурентоспособността на ЕС ще бъде засилена, главно чрез увеличаване на повишаващи производителността инвестиции в образование, научноизследователска и развойна дейност, непрекъснати иновации, продължаване на процеса на цифровизиране и услуги „в облак“; счита, че това са факторите, които ще направят ЕС предпочитана дестинация за глобални предприятия, износител на продукти и услуги с висока добавена стойност и доставчик на висококачествени работни места;

8.  Изразява загриженост, че над 20 държави членки са намалили разходите си за образование като относителна величина (като процент от БВП), като по този начин застрашават своя растеж и своята конкурентоспособност, които са отслабени и поради несъответствието между нуждите от работна ръка и действителната квалификация на работната сила; посочва, че намаляването на тези инвестиции ще увеличи структурната слабост на ЕС предвид нарастващата нужда от висококвалифицирани работници и факта, че в много държави членки голяма част от работната сила в момента е нискоквалифицирана; предупреждава, че според Евростат в ЕС—27 през 2011 г. почти половината от всички деца, чиито родители са с ниско ниво на образование, са изложени на риск от бедност, спрямо дял от 22 % при децата, чиито родители имат средно ниво на образование, и от 7 % при децата с родители с по-висока образователна степен; при това най-големите различия, установени от Евростат, са в Румъния (78 % от децата в домакинства с ниско ниво на образование, спрямо 2 % при домакинствата с високо ниво на образование), Чешката република (76 % и 5 %), Словакия (77 % и 7 %), България (71 % и 2 %) и Унгария (68 % и 3 %);

9.  Приветства факта, че в ГОР 2014 Комисията призовава държавите членки да защитават или насърчават дългосрочните инвестиции в образованието, изследванията и иновациите, енергетиката и действията в областта на климата; счита обаче, че това не е достатъчно, за да може държавите членки, чиито бюджети вече са обект на ограничения, да постигнат тази цел; призовава Комисията да изготви план, който помага на тези държави членки на извършат необходимите продуктивни инвестиции, например в образованието и научноизследователската и развойната дейност с оглед на потенциала на тези сектори за генериране на растеж и работни места;

Европейски фондове

10.  Посочва, че във времена на сериозни фискални ограничения и намален капацитет за отпускане на заеми в частния сектор европейските фондове представляват един от основните лостове, които са на разположение на държавите членки за стимулиране на икономиката и спомагане за постигането на целите за растеж и заетост в стратегията „Европа 2020“;

11.  Смята, че политиката на сближаване е от основно значение за намаляване на вътрешните конкурентни различия и структурните неравновесия; призовава Комисията спешно да препрограмира неизразходваните финансови средства от структурните фондове в подкрепа на програмите за младежка заетост и МСП; призовава Комисията да намери специални решения за държавите с много висок процент на безработица, които ще бъдат принудени да върнат средства, получени от ЕС, поради проблеми със съфинансирането;

12.  Призовава Комисията да приложи принципа на ранно отпускане спрямо онези фондове, които са от съществено значение за възстановяването от кризата, като например Европейския социален фонд, за периода 2014—2020 г., като същевременно следи внимателно за нежелани последици от ранното отпускане, като например риск от автоматична отмяна на финансовия ангажимент и въздействие върху профила на плащанията за държавите членки с най-високи равнища на безработица, които преминават през процеси на задълбочена фискална консолидация, особено за програмите за насърчаване на икономическия растеж, заетостта и стратегическите инвестиции;

13.  Смята, че поне 25 % от националните кохезионни фондове следва да се използват за специфични програми по Европейския социален фонд в държавите членки с най-високи равнища на безработица и бедност;

Качествени работни места и достойно заплащане с оглед увеличаване на производителността

14.  Призовава пазарите на труда да бъдат по-адаптивни,по- динамични и способни да се приспособяват към смущения в икономическото положение, без да се предизвикват съкращения и прекомерно коригиране на възнагражденията; напомня, че покупателната способност на много работници в ЕС бе рязко отслабена, доходите на домакинствата намаляха, а вътрешното търсене бе потиснато, което допълнително повиши безработицата и социалната изолация, особено в най-силно засегнатите от кризата държави членки; посочва, че намаляването на разходите за труд, които са пряко свързани с възнагражденията/заплатите, не може да бъде единствената стратегия за запазване на конкурентоспособността; отбелязва, че в съобщението относно ГОР за 2014 г. се подчертава, че основните държави, които разполагат с необходимите възможности за действие, биха могли да увеличат възнагражденията като един от начините за повишаване на разходите; призовава в препоръките да се демонстрира амбиция с цел насърчаване на по-балансиран растеж и създаване на работни места в еврозоната;

15.  Отбелязва, че Комисията, в своя проект на съвместен доклад за заетостта за 2014 г., посочва, че намаляването на разходите за труд за единица продукция и умерената политика по отношение на възнагражденията допринесоха за ценовите промени, отчасти поради едновременното увеличаване на косвените данъци и административно регулираните цени;

16.  Отбелязва, че достойната работа и достойните възнаграждения са важни не само за социалното сближаване и справедливостта в обществото, но и за поддържането на силна икономика; призовава Комисията и държавите членки, според съответните си компетентности, да предложат мерки за преодоляване на неравенствата и за гарантиране на достойно заплащане; призовава държавите членки да се борят с бедността сред работещите чрез прилагане на политики в областта на пазара на труда, насочени към гарантиране на заплати за работещите, осигуряващи тяхната издръжка;

17.  Отбелязва, че жените са фактор за разкриването на нови работни места в Европа и че трябва да се направи повече за пълноценното използване на производствения потенциал на жените като работна сила чрез по-добро прилагане на политиките за равенство между половете и по-ефективно използване на средствата от ЕС за тази цел;

18.  Подчертава колко е важно да се проучи възможността за намаляване на натиска върху възнагражденията чрез схеми с минимална заплата съгласно практиките на национално равнище;

19.  Подчертава, че качеството на работните места е от съществено значение в една основана на знанията икономика с цел насърчаване на висока производителност на труда и на бързото въвеждане на иновациите посредством квалифицирана, приспособима и мотивирана работна ръка при наличието на достойни стандарти за здраве и безопасност, чувство за сигурност и разумно работно време;

Реформи за повишаване на качеството на участието в трудовата заетост

20.  Призовава държавите членки да представят национални планове за обща и младежка заетост в рамките на националните си програми за реформи за 2014 г.; изразява съжаление, че въпреки многократните искания от страна на Парламента значителен брой държави членки не представиха такива планове през 2013 г.;

21.  Изразява съжаление, че Съветът не взе под внимание призива на Парламента за съсредоточаване на вниманието върху качеството на заетостта в неговите насоки за 2013 г.; призовава Комисията да включи в специфичните за всяка държава препоръки въз основа на ГОР за 2014 г. качеството на заетостта, обучението, двойните системи за обучение, достъпа до учене през целия живот, основните права на работещите, както и подкрепата за мобилността на пазара на труда и самостоятелната заетост посредством увеличаване на сигурността на работещите;

22.  Подчертава, че реформите на пазара на труда следва да са съсредоточени върху повишаването на производителността и ефективността на труда с цел подобряване на конкурентоспособността на икономиката на ЕС и предоставяне на условия за устойчив растеж и създаване на работни места при стриктно спазване на буквата и духа на достиженията на правото на ЕС в социалната област и на техните принципи; смята, че реформите на пазара на труда следва да се извършват по начин, който да насърчава вътрешната гъвкавост и качеството на работните места;

23.  Счита, че със структурните реформи на пазара на труда следва да се въвежда вътрешна гъвкавост за поддържане на заетостта по време на смущения в икономиката и да се гарантира качество на работните места, сигурност при смяна на работното място, осигуряване на схеми за обезщетения при безработица на основата на изисквания за активизиране, свързани с политиките за реинтеграция, с които се запазват стимулите за работа, като същевременно се гарантират достойни доходи, и се постигат договорни споразумения за борба със сегментирането на пазара на труда, предвиждане на икономическото преструктуриране и гарантиране на достъпа до учене през целия живот; смята, че единствено балансът, основаващ се на гъвкавост и сигурност, може да гарантира конкурентоспособността на пазара на труда;

24.  Подчертава значението на активните, всеобхватни и приобщаващи политики по заетостта в настоящия контекст; изразява дълбока загриженост, че няколко държави членки, въпреки нарастващите равнища на безработица, са намалили бюджетните средства за финансирането на такива политики по заетостта; призовава държавите членки да увеличат обхвата и ефективността на активните политики по заетостта в тясно сътрудничество със социалните партньори;

25.  Призовава държавите членки да разработят в сътрудничество с частния сектор и социалните партньори, в съответствие с практиките на национално равнище, и да представят планове за работни места, включващи специфични мерки за създаване на работни места, по-специално за секторите, определени от Комисията като притежаващи голям потенциал, като например секторите на здравеопазването и социалните грижи, икономиката с ниски въглеродни емисии и ефективно използване на ресурсите и сектора на ИКТ; призовава държавите членки да подкрепят с тези планове за работни места създаването на възможности за заетост, по-специално за трайно безработните, безработните в напреднала възраст, жените и други приоритетни групи, особено тежко засегнати от кризата, като например имигрантите и хората с увреждания;

26.  Подчертава значението на „Еразъм+“ и значителния принос, който може да има Европейската програма в областта на образованието, обучението, младежта, спорта и езиците, за да се подобри положението на пазара на труда, особено на младите хора;

27.  Подчертава значението на засиленото сътрудничество между публичните служби по заетостта (ПСЗ) с цел разработване и въвеждане на основани на факти системи за усвояване на положителен опит в целия ЕС и за прилагане на европейските инициативи на пазара на труда;

Младежка безработица

28.  Изразява дълбока загриженост от факта, че равнищата на младежка безработица все още са много високи; отбелязва, че положението на безработните млади хора е особено тревожно; поради това призовава Комисията и държавите членки да предприемат спешни действия, за да се включат младите хора в пазара на труда; призовава държавите членки да приложат отдавна съгласуваните или нови мерки за борба срещу младежката безработица и за намаляване на броя на младите хора, които не работят, не учат и не се обучават, като се вземе предвид качественият аспект на достойния труд при пълно зачитане на основните трудови стандарти;

29.  Приветства приемането от Съвета на гаранцията за младежта и отделянето на 6 милиарда евро за инициативата за младежка заетост в рамките на следващата МФР; призовава държавите членки неотложно да приложат схеми за гаранция за младежта и да използват ефективно наличните ресурси, като усилията се съсредоточат върху лицата в най-затруднено положение; изразява обаче загриженост от факта, че някои правителства не са предоставили необходимото финансиране за тази цел; призовава държавите членки да въведат подходяща система за наблюдение на ефективността на прилаганите мерки и разпределените финансови ресурси;

30.  Отбелязва със задоволство, че горепосочените фондове могат да се използват през първите две години от следващата финансова рамка; напомня обаче, че тази сума е напълно недостатъчна за трайна борба срещу младежката безработица и че тя следва да бъде първоначален транш за справяне с проблема; посочва, че по изчисления на Международната организация на труда (МОТ) само в еврозоната са необходими 21 милиарда евро, за да се прилага ефективна програма за борба срещу младежката безработица, като, за сравнение, икономическите загуби в резултат на неучастието на младите хора в пазара на труда, чийто размер в държавите членки се изчислява на153 милиарда евро за 2011 г., което съответства на 1,2 % от БВП на ЕС; призовава Комисията да включи гаранцията за младежта сред приоритетите и да увеличи наличния бюджет в обещания средносрочен преглед на МФР;

31.  Призовава Комисията и Съвета да гарантират, че държавите членки, които са обект на процедура при прекомерен дефицит, също разполагат с необходимите фискални възможности, за да прилагат схеми за гаранции за младежта;

32.  Приветства предложението на Комисията за качествена рамка за стажовете с цел да се повиши пригодността за заетост и да се подобрят условията на труд за младите хора; отбелязва обаче, че в него не се изискват подходящи равнища на заплащане; призовава Комисията, държавите членки и европейските социални партньори да прилагат амбициозно алианса за професионална подготовка;

Трудова мобилност

33.  Счита, че предвид броя на работниците, по-специално на младите хора, напускащи своите страни на произход в търсене на възможности за заетост в други държави членки, е необходимо спешно да се разработят подходящи мерки; отбелязва, че с цел да се гарантира преносимостта на пенсионните права и продължаването на изплащането на обезщетенията за безработица в рамките на поне три месеца, докато получателят търси работа в друга държава членка, в момента се извършват промени на законодателството на ЕС. отбелязва, че е постигнато споразумение между Съвета и Парламента относно трансграничната преносимост на допълнителните пенсионни права;

34.  Подчертава значението на двойната система на обучение, практикувана в някои държави членки; смята, че двойната система на обучение може да се прилага в много други държави членки, като се вземат под внимание националните особености;

35.  Приветства намерението на Комисията за надграждане на Европейския портал за професионална мобилност (EURES) чрез засилване и разширяване на неговите дейности, и по-специално чрез насърчаване на мобилността на младите хора; призовава за конкретна стратегия, която трябва да бъде изготвена за тази цел в сътрудничество с държавите членки; отбелязва обаче също така, че мобилността трябва да продължи да бъде доброволна и не трябва да ограничава усилията за създаване на работни места и места за обучение на място, за да не се увеличава проблемът с „изтичането на мозъци“, който вече се проявява в държавите членки, които са най-силно засегнати от кризата;

По-справедливи системи на данъчно облагане

36.  Отбелязва, че неравенството по отношение на доходите се увеличава между държавите членки, както и в рамките на отделните държави, особено в южната част на ЕС и в периферията; отбелязва освен това, че в много държави кризата засили дългосрочните тенденции на поляризация на заплатите и сегментация на пазара на труда;

37.  Отбелязва, че МВФ наскоро посочи, че е налице възможност за по-ефикасно и по-прогресивно данъчно облагане, което би могло да помогне за намаляване на неравенствата в ЕС; подчертава необходимостта от преместване на данъчната тежест от работната сила към други форми на устойчиво данъчно облагане с цел да се насърчават растежът и създаването на работни места и същевременно да се осигурят допълнителни приходи, за да се увеличи легитимността на усилията за консолидация;

38.  Призовава държавите членки да приемат мерки, които са благоприятни за създаването на работни места, като например реформи в данъчното облагане на трудовите доходи, които предоставят стимули за заетост, подкрепят доброволната самостоятелна заетост и насърчават стопанската дейност в стратегически сектори;

39.  Отбелязва значението на намаляването на данъчното облагане на труда, особено чрез добре насочени временни намаления на вноските за социално осигуряване или програми за субсидиране на работни места за новоназначени работници, по-специално при младите хора, нископлатените и нискоквалифицираните работници, дългосрочно безработните и други уязвими групи, като същевременно се осигури дългосрочна устойчивост на обществените пенсионни системи;

40.  Подчертава значението на предприемането на ефективни мерки за борба срещу недекларирания труд, недействителната самостоятелна заетост, данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, особено в настоящите условия на фискална консолидация, за да се защитят работниците и приходите и да се поддържа доверието на обществеността в справедливостта и ефективността на данъчните системи;

Социални тенденции и устойчивостта на системите за социална закрила

Необходимостта от намаляване на бедността и социалната изолация

41.  Изразява загриженост във връзка с увеличаването на бедността сред всички възрастови групи; отбелязва, че през последните години бедността и социалната изолация сред лицата на възраст между 18 и 64 години се е увеличила значително в две трети от държавите членки, главно поради нарастващите равнища на домакинства на безработни или домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, както и на бедност сред работещите; отбелязва, че рискът от бедност и социална изолация през 2012 г. е бил много по-висок (48,8 %) за гражданите на трети държави (на възраст между 18 и 64 години), отколкото за гражданите на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да предприемат спешни действия за постигане на целта на стратегията „Европа 2020“ по отношение на бедността и социалната изолация; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат незабавни действия за борба с детската бедност, като се има предвид, че през 2011 г. 27 % от децата на възраст под 18 години са били изложени на риск от бедност или социална изолация; призовава Комисията да издаде препоръки, по-специално за държавите членки с най-висок дял на лицата на възраст под 18 години, изложени на риск от бедност или социална изолация;

42.  Приветства признаването в ГОР за 2014 г. на необходимостта от преодоляване на социалните последици от кризата и от гарантиране на финансовата устойчивост на социалната закрила; призовава държавите членки да засилят защитните мрежи, да гарантират ефективността на системите за социална сигурност и да инвестират в превантивни мерки;

43.  Приветства Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, който ще помага на най-силно засегнатите от бедност да удовлетворяват основните си потребности; призовава държавите членки да използват въпросните средства правилно и да ги насочват към най-силно нуждаещите се лица;

Устойчиви пенсии

44.  Отбелязва предложението в специфичните за всяка държава препоръки към многобройни държави членки по отношение на пенсионните реформи; изразява съжаление от факта, че препоръките на Комисията са направени без оглед на препоръките на Парламента в Зелената и Бялата книга относно пенсиите; подчертава, че пенсионните реформи изискват национално, политическо и социално сближаване и трябва да бъдат договорени със социалните партньори, за да бъдат успешни;

45.  Подчертава, че необходимите задълбочени реформи на пенсионните системи в държавите членки следва да бъдат проектирани, замислени и приети с оглед на осигуряване на тяхната устойчивост, като в същото време да не се излага на риск адекватността на равнищата на пенсиите, и като бъдат изцяло в съответствие с икономическите и социалните приоритетите на стратегията „ЕС 2020“;

46.  Подчертава необходимостта от извършване на необходимите реформи за гарантиране на устойчивостта на пенсионните системи; счита, че за да се увеличи успешно реалната възраст на пенсиониране, е необходимо пенсионните реформи да бъдат придружени от политики, които ограничават достъпа до схеми за ранно пенсиониране и други пътища за ранно излизане от пазара на труда, създават възможности за заетост за по-възрастните работници, гарантират достъп до учене през целия живот, въвеждат благоприятни политики за данъчни облекчения, които предлагат стимули за по-дълго оставане на работа, и осигуряват подкрепа за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве; подчертава нарастването на натиска, упражняван от демографското развитие върху националните бюджети и пенсионни системи с оглед на пенсионирането понастоящем на първата група от поколението, родено по време на демографския взрив след Втората световна война; отбелязва нееднаквите равнища на напредък и амбициозност при формулирането и осъществяването в различните държави членки на структурни реформи, насочени към повишаване на заетостта, постепенно премахване на схемите за ранно пенсиониране и оценяване, на равнището на държавите членки и заедно със социалните партньори, на необходимостта от поставянето на устойчива основа както на законовата, така и на реалната възраст на пенсиониране във връзка с нарастващата средна продължителност на живота; подчертава, че държавите членки, които не успеят да въведат постепенни реформи сега, могат да бъдат изправени на по-късен етап пред необходимостта от шоково въвеждане на реформи, придружено от значителни социални последствия;

47.  Изразява загриженост относно риска от неадекватни пенсии за едно поколение млади европейци, които понастоящем са безработни или заемат несигурни работни места, и които ще са изправени пред нарастваща пенсионна възраст и по-дълги периоди за изчисляване на пенсиите;

Европейски социални стабилизатори

48.  Отбелязва, че политиката на социална закрила, по-специално обезщетенията при безработица, минималният гарантиран доход и прогресивното данъчно облагане, първоначално спомогнаха за намаляването на интензитета на рецесията и стабилизираха пазарите на труда и потреблението; подчертава обаче, че капацитетът на тези значими икономически и социални стабилизатори е намален в притеснителни размери в тези държави членки, в които такива стабилизатори са най-необходими; отбелязва, че впоследствие доходите на домакинствата и вътрешното търсене станаха по-слабо защитени;

49.  Счита, че въвеждането на бонус-малус системи създава печеливша ситуация за всички участващи страни;

50.  Подчертава, че социалните политики и социалните стандарти са използвани в някои случаи като фактори за коригиране поради изискванията на фискалната консолидация; призовава Комисията да направи оценка на последиците, които тези процеси са оказали върху националните социални държави и гражданите; призовава държавите членки да подобрят адекватността и ефективността на системите за социална закрила и да гарантират, че те продължават да действат като буфери срещу бедността и социалното изключване;

51.  Подчертава необходимостта Комисията да признае значението на лицата, полагащи грижи — както по отношение на предоставянето на грижи, така и на икономиката и обществото като цяло — като припомня, че интересите на лицата, полагащи грижи, рядко се вземат предвид в политиките, които обаче ги засягат постоянно и трансгранично;

52.  Счита, че финансирането от ЕС може да допринесе за изграждането на капацитет за лицата, полагащи грижи, във връзка с предоставянето на подкрепа (например емоционална подкрепа, обмен, а също и информация) и застъпничество, както и че то може също така да подкрепи обмена на информация, проучванията и създаването на мрежи; също така счита, че могат да бъдат разгледани законодателни мерки, въз основа на зачитането на националната компетентност и принципа на солидарност, и това може да бъде направено под формата, например, на директива относно отпуска за лица, полагащи грижи;

53.  Подчертава дължащата се на демографските промени предстояща нужда от квалифицирани лица, полагащи грижи, както и значението на гарантирането на обучението и образованието за лица, които в бъдеще ще полагат грижи, с оглед на това да се предотврати срив на цялата система за социални грижи и социална сигурност; също така счита за важно да се предостави максимална подкрепа на лицата, полагащи грижи (особено лицата, които полагат неформални грижи), чийто принос трябва да бъде признат;

54.  Подчертава значението на хосписа и палиативните услуги в рамките на дългосрочните грижи; посочва, че предвид мулти-професионалния състав, гъвкавостта, а също така и сътрудничеството с други професионални сектори, лицата, полагащи грижи, и лицата, които използват мобилни екипи за палиативна помощ, имат потенциала да преодолеят изключително важни пропуски в системите за дългосрочни грижи;

Необходимостта от засилване на демократичната легитимност и социалния диалог

55.  Подчертава, че всички реформи на пазара на труда следва да се основават на засилена координация на социалния диалог;

56.  Подчертава, че тройката потвърди, че висококачественото участие на социалните партньори и силният социален диалог, включително на национално равнище, са от съществено значение за успеха на каквато и да било реформа, както и че по-специално при реформите на ИПС следва да се засили ролята на социалните партньори в новия процес на икономическо управление, особено в европейския семестър; приветства предложението на Комисията за по-пълно участие на социалните партньори в процеса на европейския семестър, наред с другото, в рамките на комитета за социален диалог преди годишното приемане на ГОР;

57.  Призовава Европейския съвет и държавите членки да гарантират, че националните и регионалните парламенти, социалните партньори, публичните органи и гражданското общество участват активно в изпълнението и мониторинга на насоките в областта на политиките съгласно стратегията „Европа 2020“, както и в нейния процес на икономическо управление, с цел гарантиране на съпричастност; призовава Европейския съвет и Комисията да интегрират по-ефективно мониторинга и оценката на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта, социалната сфера и образованието в европейския семестър за 2014 г.;

o
o   o

58.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0447. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0515. (3) ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 116. (4) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 81. (5) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 87. (6) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57. (7) Приети текстове, P7_TA(2012)0419. (8) Приети текстове, P7_TA(2013)0266. (9) Приети текстове, P7_TA(2013)0036. (10) Приети текстове, P7_TA(2013)0365.

СПЕЦИФИЧНИ ПРЕПОРЪКИ, КОИТО ДА БЪДАТ ПРИЕТИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ В НЕГОВИТЕ НАСОКИ В ОБЛАСТТА НА ПОЛИТИКИТЕ

Препоръка 1: относно социалните показатели

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Приветства факта, че тази година, за първи път, проектът на съвместен доклад за заетостта, приложен към годишния обзор на растежа (ГОР), включва таблица с показатели за заетост и социалните политики, което ще помогне за засилване на мониторинга на заетостта и социалните промени като част от макроикономическия надзор в рамките на европейския семестър; счита, че това следва да се отрази на насоките на политиката в европейския семестър, за да се укрепи социалното измерение на Икономическия и паричен съюз, което е не само желателно, но и необходимо за справяне с кризата и за да се предотвратят сериозни социално-икономически различия в еврозоната, като по този начин бъде повишена нейната устойчивост;

Изразява своята дълбока загриженост относно ограничената роля на Европейския парламент в рамките на европейския семестър; изразява съжаление, че Комисията и Съветът са постигнали твърде малък напредък за засилване на демократичния контрол на насоките на икономическата политика; изразява становище, че съгласно действащите договори член 136 от ДФЕС дава право на Съвета, по препоръка на Комисията и с гласовете единствено на държавите членки, чиято валута е еврото, да приема обвързващи насоки за икономическата политика в страните от еврозоната в рамките на европейския семестър; подчертава, че един насърчителен механизъм би засилил задължителния характер на координацията на икономическите политики; призовава за междуинституционално споразумение, което да включи Парламента в изготвянето и одобряването на годишния обзор на растежа и насоките за икономическите политики и заетостта;

Отбелязва обаче, че тези показатели не са превърнати в задължителни, за разлика от таблицата с показатели за процедурата при макроикономически дисбаланси; призовава Комисията и държавите членки да извършат оценка на положението с оглед на нарастващите дисбаланси в ЕС в социалната сфера и по отношение на заетостта;

счита, че е жалко, че показателите за заетостта и социалните показатели, предложени от Комисията, са недостатъчни, за да обхванат изчерпателно положението във връзка със заетостта и социалното положение в държавите членки; призовава за включване в таблицата на допълнителни показатели, по-специално равнището на детска бедност, достъп да здравеопазване, процент на бездомни, както и показател за достойния труд, за да се даде възможност за правилна оценка на положението в социална сфера в държавите членки; Показателите следва бъдат преразглеждани редовно, след консултации с Парламента; като има предвид, че липсват договорености, за да се гарантира, че Европейският съвет се съобразява с позицията на Европейския парламент преди ежегодното приемане на предложените от Комисията приоритети в Годишния обзор на растежа;

Препоръка 2: Еврогрупа на равнище министри на заетостта и социалните въпроси

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Подчертава колко е важно да се провеждат, при необходимост, срещи на министрите на заетостта и социалните въпроси на държавите от Еврогрупата преди срещите на върха на ЕС. Съвместните заседания на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) и Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) с цел постигане на съгласувана позиция са също толкова важни, за да се гарантира, че съображенията, свързани със социалната сфера и заетостта, се разглеждат по-подробно при обсъжданията и решенията на органите на еврозоната, както и с оглед на това да се допринесе за срещите на държавните и правителствените ръководители от еврозоната;

Препоръка 3: Пакт за увеличаване на инвестициите и производителността в ЕС

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Посочва, че докато структурните реформи могат да дадат резултати в средносрочен до дългосрочен план, необходимостта от стимулиране на търсенето на вътрешния пазар на ЕС изисква от Комисията и Съвета да увеличат инвестициите, за да се поддържат растеж и качествени работни места в краткосрочен план и да се засили потенциалът в средносрочен план; отбелязва, че основните цели вече са определени в стратегията „Европа 2020“ и в Пакта за растеж и работни места, договорен през юни 2012 г., но че трябва да бъде засилено финансирането; поради това насърчава държавите членки да създадат инвестиционен пакет с цел да се постигне значително подобряване на икономическото положение в краткосрочен план, както и на актуалното състояние на пазарите на труда в държавите членки, както е видно от текста на резолюцията на Парламента от 11 септември 2013 г. относно борбата срещу безработицата сред младежите: възможни решения (2013/2045(INI));

Приветства факта, че в ГОР 2014 Комисията призовава държавите членки да защитават или насърчават дългосрочните инвестиции в образованието, изследванията и иновациите, енергетиката и действията в областта на климата; въпреки това счита, че това не е достатъчно, за да се позволи на държавите членки, чиито бюджети вече са затегнати, да постигнат тази цел;

Призовава Комисията да изготви план, който помага на тези държави членки да направят необходимите продуктивни инвестиции, например в образованието и научноизследователската и развойната дейност, с оглед на техния потенциал за генериране на растеж и работни места;

Препоръка 4: Качествени работни места и достойни заплати за увеличаване на производителността

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Разходи за труд за единица продукция, производствени разходи и маржове на печалба

Призовава пазарите на труда да бъдат по-адаптивни, по-динамични и способни да се приспособяват към смущения в икономическото положение, без да се предизвикват съкращения и прекомерно коригиране на заплатите; напомня, че покупателната способност на много работници в ЕС беше рязко отслабена, доходите на домакинствата намаляха, а вътрешното търсене беше потиснато, което допълнително повиши безработицата и социалната изолация, особено в най-силно засегнатите от кризата държави; посочва, че намаляването на разходите за труд, които са пряко свързани с възнагражденията/заплатите, не може да бъде единствената стратегия за запазване на конкурентоспособността; отбелязва, че в Съобщението относно ГОР за 2014 г. се подчертава, че основните държави, които разполагат с необходимите възможности за действие, биха могли да увеличат възнагражденията като един от начините за повишаване на разходите, призовава в препоръките да се демонстрира амбиция с цел насърчаване на по-балансиран растеж и създаване на работни места в еврозоната;

Заплати и достойно заплащане

Комисията следва да предложи мерки за преодоляване на неравенствата и за гарантиране на достойно заплащане. Призовава държавите членки да се борят с бедността сред работещите чрез следване на политики за пазара на труда, които са насочени към гарантиране на заплати за работещите, осигуряващи тяхната издръжка, което е от значение не само за социалното сближаване и справедливостта в обществото, но и за поддържането на силна икономика.

Качество на работните места

Препоръчва в специфичните за всяка държава препоръки на Комисията за 2014 г. да се отдели по-голямо внимание на качеството на работните места, което е от съществено значение в една основана на знанията икономика, за да се насърчава висока производителност на труда и бързи иновации, основаващи се на квалифицирана, приспособима и мотивирана работна ръка, с достойни стандарти за здраве и безопасност, чувство за сигурност и разумно работно време. Политическите насоки следва да бъдат съсредоточени по-специално във връзка с достъпа на работниците до основен набор от трудови права, залегнали в Договорите, без да се засяга законодателството на държавите членки;

Борба с наличието и разпространението на несигурни условия на труд и недействителна самостоятелна заетост, както и гаранции, че хората с договори за временна заетост или непълно работно време или самостоятелно заетите лица имат адекватна социална закрила и достъп до обучение;

Гарантиране на ефективното прилагане на Директивата за създаване на обща рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите;

Препоръка 5: Реформи за повишаване на качеството на участието в трудовата заетост

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Национални общи планове и планове в областта на младежката заетост

Комисията следва да въведе задължение за представяне на национални общи планове и на планове в областта на младежката заетост в специфичните за всяка държава препоръки за 2014 г.;

Комисията следва да включи в специфичните за всяка държава препоръки на ГОР за 2014 г. качеството на заетостта, обучението и достъпа до учене през целия живот, основните права на работещите, подкрепата за мобилността на пазара на труда и самостоятелната заетост посредством увеличаване на сигурността на работещите;

Реформи на пазара на труда и активни политики по заетостта

Реформите на пазара на труда следва да са съсредоточени върху повишаването на производителността и ефективността на труда с цел подобряване на конкурентоспособността на икономиката на ЕС и предоставяне на условия за устойчив растеж и създаване на работни места при стриктно спазване на буквата и духа на достиженията на правото на ЕС в социалната област и неговите принципи; Реформите на пазара на труда следва да се извършват по начин, който да насърчава качеството на работните места;

Структурните реформи на пазара на труда следва да въвеждат вътрешна гъвкавост за поддържане на заетостта по време на икономически смущения и да гарантират качество на работните места, сигурност при смяна на работното място, схеми за обезщетения при безработица въз основа на изисквания за активизиране, свързани с политиките за реинтеграция, които запазват стимулите за работа, като същевременно се гарантират достойни доходи, наличие на договорни споразумения за борба със сегментирането на пазара на труда, предвижда се икономическо преструктуриране и се гарантира достъп до учене през целия живот;

Справяне с несъответствията между търсени и предлагани умения

По-добър мониторинг на потребностите от умения в конкретни сектори и/или региони и бързо отстраняване на тези несъответствия между търсените и предлаганите умения.

Комисията и държавите членки следва да си сътрудничат в разработването на „Панорама на уменията в ЕС“ с цел предоставяне на всеобхватна картина на потребностите от умения в ЕС.

Насърчаване на сътрудничеството и взаимодействието между сектора на образованието и обучението и предприятията, за да се предвидят потребностите от умения и да се адаптират системите за образование и обучение към нуждите на пазара на труда с цел осигуряване на необходимите умения на работната сила и улесняване на прехода от образование и обучение към трудова заетост; в този контекст двойните системи за обучение следва да играят ключова роля;

Насърчаване на достъпа до учене през целия живот за всички възрастови групи, не само чрез формалното, но също и чрез развиване на неформалното и самостоятелното учене.

Установяване на система за валидиране на неформалното и самостоятелното учене до 2015 г., свързана с Европейската квалификационна рамка;

Младежка безработица

Призовава за европейски пакт за младежка заетост, който да приведе в действие отдавна съгласуваните мерки, и за поемане на ангажимент за нови ресурси и мерки срещу младежката безработица и за намаляване на броя на младите хора, които са неработещи, неучещи или необучаващи се, като се вземе предвид качественият аспект на достойната работа при пълно зачитане на основните трудови стандарти;

Държавите членки следва спешно да приложат схеми за гаранции за младежта; и да използват ефективно наличните ресурси, като съсредоточат дейностите към хората в най-затруднено положение.

Призовава Комисията да направи гаранцията за младежта приоритет за разширяване на наличния бюджет в обещания средносрочен преглед на МФР;

Комисията следва да предложи рамка за качество на стажовете, която обхваща, наред с другото, критериите за учебните резултати и подходящи условия на работа; призовава Комисията, държавите членки и европейските социални партньори да прилагат амбициозно Алианса за професионална подготовка;

Възрастни хора и дългосрочно безработни

Държавите членки следва да разработят възможности за заетост за по-възрастните работници, да гарантират достъп до учене през целия живот, да въведат политики за данъчни облекчения, които да предоставят стимули за по-дълго оставане на работа, и да осигурят подкрепа за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве;

Дългосрочно безработните следва да бъдат подкрепяни чрез създаване на работни места и интегрирани подходи за активно приобщаване, включващи положителни стимули за активизиране, като например персонализирани напътствия и програми за преминаване от социални помощи към заетост, както и подходящи системи за обезщетения и достъп до качествени услуги за подкрепа при възстановяването на връзката им с пазара на труда и достъпа им до качествени работни места;

Жени

Комисията следва да обърне повече внимание на значителното повишаване на участието на жените на пазара на труда, което е от основно значение за постигането на водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за равнището на заетост; Призовава за мерки, като например достъпни грижи и грижи за децата, подходящи схеми за майчинство, бащинство и родителски отпуск и гъвкавост на работното време и място;

Държавите членки следва да зачитат и насърчават равенството между половете като част от техните национални политики и национални програми за реформи (НПР);

Други приоритетни групи

Държавите членки следва да включат в своите национални програми за реформи основните мерки в областта на заетостта и социалното приобщаване, приети от Европейската стратегия за хората с увреждания. Призовава Европейската комисия да направи тези мерки част от своите препоръки към отделните държави за 2014 г.

Призовава за включването в приоритетите на годишния обзор на растежа за 2014 г. на интегрирането на проблематиката за малцинствата, чието участие на пазара на труда е от основно значение за постигането на водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за равнището на заетост; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за преодоляване на ниското равнище на участие на пазара на труда на лицата, принадлежащи към малцинствата (напр. ромите).

Препоръка 6: Насърчаване на доброволната мобилност на работната сила

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Счита, че предвид броя на работниците, по-специално на младите хора, напускащи техните страни на произход в търсене на възможности за заетост в други държави членки, е необходимо спешно да се разработят подходящи мерки; с цел да се гарантира преносимостта на пенсионните права и продължаването на трудовите обезщетения в рамките на поне три месеца, докато получателят търси работа в друга държава членка, в момента се извършват изменения на законодателството на ЕС. Беше постигнато споразумение между Съвета и Парламента относно трансграничната преносимост на допълнителните пенсионни права;

Препоръка 7: Към по-справедливи системи за данъчно облагане

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Отбелязва, че Международният валутен фонд (МВФ) наскоро посочи, че е налице възможност за по-ефикасно и по-прогресивно данъчно облагане, което би могло да помогне за намаляване на неравенствата в ЕС; подчертава необходимостта от прехвърляне на данъчната тежест от работната сила към други форми на устойчиво данъчно облагане с цел да се насърчават растежът и създаването на работни места и същевременно да се осигурят допълнителни приходи, за да се увеличи легитимността на усилията за консолидация;

Препоръка 8: Бедността и социалното изключване трябва да бъдат намалени

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Държавите членки следва да засилят защитните мрежи и да гарантират ефективността на системите за социална сигурност, както и да инвестират в превантивни мерки;

Настоятелно призовава Комисията да вземе предвид въздействието на програмите за икономическо приспособяване върху напредъка по главните цели на стратегията „Европа 2020“ в държавите членки, изпитващи финансови затруднения, и да договори изменения, насочени към привеждането на програмите за приспособяване в съответствие с целите на „Европа 2020“;

Препоръка 9: Устойчиви пенсии

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Подчертава необходимостта от извършване на необходимите реформи за гарантиране на устойчивостта на пенсионните системи; счита, че за да се увеличи успешно реалната пенсионна възраст, е необходимо пенсионните реформи да бъдат придружени от политики, които ограничават достъпа до схеми за ранно пенсиониране и други пътища за ранно излизане от пазара на труда, създават възможности за заетост за по-възрастните работници, гарантират достъп до учене през целия живот, въвеждат политики за данъчни облекчения, които предлагат стимули за по-дълго оставане на работа, и осигуряват подкрепа за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве;

Подчертава нарастването на натиска, упражняван от демографското развитие върху националните бюджети и пенсионни системи с оглед на пенсионирането понастоящем на първата група от поколението, родено по време на демографския взрив след Втората световна война; отбелязва нееднаквите равнища на напредък и амбициозност при формулирането и осъществяването в различните държави членки на структурни реформи, насочени към повишаване на заетостта, постепенно премахване на схемите за ранно пенсиониране и оценяване, на равнището на държавите членки и заедно със социалните партньори, на необходимостта от поставянето на устойчива основа както на законовата, така и на реалната възраст на пенсиониране с оглед на нарасналата средна продължителност на живота; подчертава, че държавите членки, които не успеят да въведат постепенни реформи сега, може да бъдат изправени на по-късен етап пред необходимостта от шоково въвеждане на реформи, придружено от значителни социални последствия.

Препоръка 10: Европейски социални стабилизатори

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Отбелязва, че политиката на социална закрила, по-специално обезщетенията при безработица, минималният гарантиран доход и прогресивното данъчно облагане, първоначално спомогнаха за намаляването на интензитета на рецесията и стабилизираха пазарите на труда и потреблението; подчертава обаче, че капацитетът на тези значими икономически и социални стабилизатори е намален в притеснителни размери в тези държави членки, в които такива стабилизатори са най-необходими; отбелязва, че впоследствие доходите на домакинствата и вътрешното търсене станаха по-слабо защитени;

Подчертава, че социалните политики и социалните стандарти са използвани в някои случаи като фактори за коригиране поради изискванията на фискалната консолидация; призовава Комисията да направи оценка на последиците, които тези процеси са оказали върху националните социални държави и гражданите; призовава държавите членки да подобрят адекватността и ефективността на системите за социална закрила и да гарантират, че те продължават да действат като буфери срещу бедността и социалното изключване;

Препоръка 11: Демократичната легитимност и социалният диалог трябва да бъдат засилени

Европейският парламент счита, че годишните насоки в областта на политиките, които ще бъдат приети от Европейския съвет въз основа на ГОР, следва да имат за цел следното:

Всички реформи на пазара на труда следва да се основават на засилена координация на социалния диалог;

Засилването на висококачественото участие на социалните партньори и на силен социален диалог, включително на национално равнище, е от съществено значение за успеха на каквито и да било реформи, особено на реформите на ИПС, ролята на социалните партньори в новото икономическо управление, по-специално в европейския семестър.

Изпълнение на предложението на Комисията за разширяване на участието на социалните партньори в процеса на европейския семестър, наред с другото, в рамките на комитета за социален диалог преди годишното приемане на ГОР;

Европейският съвет и държавите членки следва да гарантират, че националните и регионалните парламенти, социалните партньори, публичните органи и гражданското общество участват активно в изпълнението и мониторинга на насоките в областта на политиките съгласно стратегията „Европа 2020“, както и в процеса на икономическо управление, с цел гарантиране на съпричастност;

Европейският съвет и Комисията следва да интегрират по-ефективно мониторинга и оценката на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта, социалната сфера и образованието в европейския семестър за 2014 г.;