Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/0255(APP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0141/2014

Внесени текстове :

A7-0141/2014

Разисквания :

PV 11/03/2014 - 15
CRE 11/03/2014 - 15

Гласувания :

PV 12/03/2014 - 8.27
CRE 12/03/2014 - 8.27

Приети текстове :

P7_TA(2014)0234

Приети текстове
PDF 529kWORD 161k
сряда, 12 март 2014 г. - Страсбург Окончателна версия
Европейска прокуратура
P7_TA(2014)0234A7-0141/2014
Резолюция
 Приложение

Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534 – 2013/0255(APP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за регламент на Съвета (COM(2013)0534),

—  като взе предвид предложението за регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) (COM(2013)0535),

—  като взе предвид предложението за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство,

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети(1) ,

—  като взе предвид други инструменти в областта на наказателното правосъдие, приети от Европейския парламент и Съвета в съответствие с процедурата за съвместно вземане на решение, като например Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане, Директивата относно Европейската заповед за разследване в наказателноправната област и т.н.,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

—  като взе предвид членове 2, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 86, 218, 263, 265, 267, 268 и 340 от него,

—  като взе предвид становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 декември 2013 г.,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 януари 2014 г.,

—  като взе предвид член 81, параграф 3 от своя правилник,

—  като взе предвид междинния доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по бюджетен контрол, на комисията по бюджети, както и на комисията по правни въпроси (A7‑0141/2014),

A.  като има предвид, че създаването на Европейската прокуратура има за основни цели да допринесе за укрепването на защитата на финансовите интереси на Съюза, да повиши доверието на бизнеса и на гражданите на ЕС в институциите на Съюза и да гарантира по-ефикасно и ефективно разследване и наказателно преследване на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, при пълно зачитане на основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че ЕС си е поставил за задача да изгради пространство на свобода, сигурност и правосъдие, и като има предвид, че в съответствие с член 6 от Договора за Европейския съюз той спазва правата на човека и основните свободи; като има предвид, че престъпността придобива все по-трансграничен характер и че в случая на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, които водят всяка година до значителни финансови щети, ЕС трябва да даде ефективен отговор, осигуряващ добавена стойност на съвместните усилия на всички държави членки, тъй като защитата на бюджета на ЕС от измами може да бъде постигната по-добре на равнището на ЕС;

В.  като има предвид, че в случаите, касаещи бюджета на ЕС, следва да се прилага принципът на нулева толерантност с цел съгласувано и ефективно справяне с измамите срещу финансовите интереси на Европейския съюз;

Г.  като има предвид, че държавите членки носят основната отговорност за изпълнението на приблизително 80% от бюджета на Съюза, както и за събирането на собствените ресурси съгласно Решение 2007/436/ЕО, Евратом(2) , което скоро ще бъде заменено с решение на Съвета по измененото предложение на Комисията за решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (COM(2011)0739);

Д.  като има предвид, че е еднакво важно да се гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза както на равнище събиране на ресурсите на ЕС, така и на равнище разходи;

Е.  като има предвид, че 10% от разследванията на OLAF засягат случаи на трансгранична организирана престъпност, но че същевременно тези случаи представляват 40% от общото финансово въздействие върху финансовите интереси на Европейския съюз;

Ж.  като има предвид, че създаването на Европейската прокуратура е единственият акт в областта на наказателното правосъдие, по отношение на който не е приложима обикновената законодателна процедура;

З.  като има предвид, че предложението за регламент за създаването на Европейската прокуратура е неразривно свързано с предложението за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред и с предложението за регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), по отношение на които се прилага обикновената законодателна процедура;

И.  като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава трябва да бъде водещ принцип за цялото европейско законодателство, особено в областта на правосъдието и на защитата на основните права на човека;

Й.  като има предвид, че 14 национални парламентарни камари от 11 държави членки са задействали механизма на т.нар „жълт картон“ във връзка с предложението на Комисията, и като има предвид, че на 27 ноември 2013 г. Комисията реши да поддържа предложението, като все пак отбелязва, че по време на законодателния процес ще обърне дължимото внимание на мотивираните становища на националните парламентарни камари;

K.  като има предвид, че член 86, параграф 1 от ДФЕС изисква единодушие в рамките на Съвета, за да се пристъпи към създаване на Европейска прокуратура; като има предвид, че изглежда много малко вероятно това единодушие да бъде постигнато и че поради това изглежда по-вероятно някои държави членки да създадат Европейска прокуратура чрез засилено сътрудничество, което би наложило на Комисията да представи ново предложение;

1.  Счита предложението на Комисията за още една стъпка към изграждането на европейско пространство на наказателно правосъдие и към укрепването на инструментите за борба с измамите срещу финансовите интереси на Съюза, с която се увеличава доверието на данъкоплатците към ЕС;

2.  Счита, че създаването на Европейска прокуратура би могло да предостави особена добавена стойност за пространството на свобода, сигурност и правосъдие, при условие че участват всички държави членки, тъй като финансовите интереси на Съюза, а следователно и интересите на европейските данъкоплатци, трябва да бъдат защитени във всички държави членки;

3.  Призовава Съвета да предвиди широкото участие на Парламента в своята законодателна дейност чрез осигуряване на постоянен информационен поток и непрекъснати консултации с него, така че да се постигане резултат, който е в съответствие с настъпилите след Лисабонския процес промени в Договора за функционирането на Европейския съюз и който по същество се одобрява и от двете страни;

4.  Призовава европейския законодател, предвид това, че последователността на глобалната дейност на ЕС в сферата на правосъдието е необходима предпоставка за ефикасността ѝ, да разгледа настоящето предложение с оглед на други, тясно свързани с него предложения, като например предложението за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред, предложението за регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), както и други относими инструменти в областта на наказателното правосъдие и процесуалните права, за да е в състояние да гарантира цялостната съвместимост на настоящето предложение с всички посочени по-горе инструменти, както и последователното му прилагане;

5.  Подчертава, че правомощията и практиката на Европейската прокуратура трябва да зачитат основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата на човека и конституционните традиции на държавите членки; поради това призовава Света да вземе надлежно предвид следните препоръки:

   i) Европейската прокуратура следва да изпълнява функциите си при стриктно спазване на правото на справедлив съдебен процес и следователно да съблюдава принципа за производство пред компетентен съд, който изисква критериите за определяне на това кой компетентен съд трябва да упражнява юрисдикция, да бъдат ясно установени предварително; тъй като сегашната формулировка на член 27, параграф 4 предоставя на Европейската прокуратура прекалено голямо право на преценка при прилагането на различни критерии за определяне на компетентност, тези критерии следва да станат задължителни и между тях следва да се създаде йерархия, за да се гарантира предвидимост; в това отношение под внимание следва да бъдат взети правата на заподозрения; освен това определянето на компетентността с помощта на тези критерии следва да подлежи на съдебен контрол;
   ii) Европейската прокуратура следва да бъде напълно независима както от националните правителства, така и от институциите на ЕС и следва да бъде защитена от всякакъв политически натиск;
  iii) обхватът на компетентност на Европейската прокуратура следва да бъде точно определен, като се даде възможност за предварително установяване на престъпните състави, обхванати от посочената компетентност; Парламентът призовава за внимателното преразглеждане на определянията, предвидени в член 13 от предложението на Комисията, във връзка с акцесорната компетентност, тъй като в настоящия си вид те надхвърлят границите на обхвата на член 86, параграфи 1—3 от ДФЕС; това следва да бъде направено по начин, който да гарантира, че правомощията на Европейската прокуратура обхващат престъпления, различни от тези, засягащи финансовите интереси на Съюза, само при кумулативно изпълнение на следните условия:
   a) конкретното деяние представлява едновременно престъпление, засягащо финансовите интереси на Съюза, и други престъпления; както и
   б) престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, са основни, а другите имат единствено акцесорен характер; както и
   в) прекратява се възможността за по-нататъшни съдебни действия и санкциониране на другите престъпления, ако те не се преследват и представят в съда заедно с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза;
   освен това определянето на компетентността с помощта на тези критерии следва да подлежи на съдебен контрол;
   iv) като се има предвид фактът, че директивата, предвидена в член 12 от предложението, която ще определи престъпленията от компетентността на европейския прокурор, все още не е приета, текстът на предложението следва да уточни, че европейският прокурор не може да преследва наказателно престъпления, които все още не са включени в съответния закон на държавите членки към момента на извършване на престъплението; освен това Европейската прокуратура не следва да упражнява правомощията си по отношение на престъпления, които са извършени преди тя да е започнала да функционира в пълна степен; в това отношение член 71 от предложението следва съответно да се измени;
   v) инструментите за разследване и мерките за разследване, с които разполага Европейската прокуратура, следва да са хомогенни, точно определени и съвместими с всички правни системи на държавите членки, в които се прилагат; освен това критериите за използване на мерки за разследване следва да се посочат по-подробно, за да се изключи възможността за „търсене на най-благоприятната правна система“;
   vi) допустимостта на доказателствата и тяхното преценяване в съответствие с член 30 съставляват ключови елементи в наказателното разследване; независимо къде се упражнява компетентността на Европейската прокуратура, съответната нормативна уредба трябва да бъде ясна, единна и изцяло да спазва процесуалните гаранции; за да се гарантира това спазване, условията за допустимост на доказателствата следва да бъдат такива, че да зачитат всички права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз, от Европейската конвенция за правата на човека и от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;
   vii) правото на ефективни средства за правна защита следва да се зачита по всяко време в дейността на европейския прокурор в целия Съюз; поради това взетите от европейския прокурор решения следва да подлежат на съдебен контрол пред компетентния съд; в това отношение решенията, взети от европейския прокурор преди съдебния процес или независимо от него, като например решенията, описани в членове 27, 28 и 29 във връзка с компетентността, прекратяването на делото или приемането на споразумение, следва да подлежат на обжалване пред съдилищата на Съюза;

член 36 от предложението следва да бъде преработен, за да се избегне заобикалянето на разпоредбите на Договора относно юрисдикцията на съдилищата на Съюза и непропорционалното ограничаване на правото на ефективни правни средства за защита пред съд съгласно член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

   viii) разпоредбите на член 28 от предложението следва ясно да посочват, че след като европейският прокурор е прекратил дело за леки престъпления, няма пречки националните прокуратури да пристъпят към допълнително разследване и наказателно преследване, в случай че това се допуска от националните закони; и че ако липсата на относими доказателства не може предвидимо да се поправи чрез допълнителни пропорционални разследващи действия, прекратяването е задължително; освен това наличието на задължителни основания за прекратяване на делото следва да се проверява възможно най-скоро в хода на разследването, а прекратяването следва да се изпълнява без ненужно забавяне, ако се установи, че се прилага някое от задължителните основания;
   ix) произволното правораздаване трябва да се избягва при всички обстоятелства; следователно условието за „добро правораздаване“ като основание за споразумение за решаване на делото съгласно член 29, параграф 1 от предложението следва да се замести с по-конкретни критерии; споразумението за решаване на делото следва по-специално да бъде изключено към момента на повдигане на обвинението и при всички случаи при дела, които могат да бъдат прекратени по силата на член 28 от предложението, както и при тежки престъпления;
   x) тъй като правомощията на европейския прокурор изискват не само съдебен контрол от Съда на ЕС, но също и надзор от страна на Европейския парламент и националните парламенти, е необходимо съответните разпоредби да бъдат включени, по-конкретно за да се осигурят ефективни и съгласувани практики сред държавите членки и съответствие с принципите на правовата държава;

6.  Призовава също така Съвета, като подчертава необходимостта от най-стриктно спазване на основните принципи, като например правото на справедлив съдебен процес, с които са пряко свързани гаранциите за защита в наказателното производство, да вземе предвид следните препоръки и въз основа на тях да предвиди:

   i) всички дейности на Европейската прокуратура следва да осигуряват най-висока закрила на правото на защита, особено като се има предвид, че Съюзът би могъл да стане пространство, в което Европейската прокуратура би могла да предприема действия, с оперативна скорост, без да й се налага да прибягва към инструментите за правна взаимопомощ; в това отношение спазването на минималните стандарти на ЕС в областта на правата на лицата в наказателното производство във всички държави членки е ключов елемент за адекватното функциониране на Европейската прокуратура;

следва да се отбележи в това отношение, че пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство, приета от Съвета на 30 ноември 2009 г., все още не е завършена и че предложението само препраща към националните правни системи по всички въпроси, свързани с правото да се запази мълчание, презумпцията за невиновност, правото на безплатна правна помощ и правото на защитата да събира доказателства; поради това, с оглед на спазването на принципа на равнопоставеност на страните, правото, приложимо към заподозрени лица или към обвиняеми в образувано от Европейската прокуратура производство, следва да се прилага и към процесуалните гаранции по отношение на актовете на последната в областта на разследването и повдигането и поддържането на обвинение, без да се засягат евентуални допълнителни или по-високи стандарти за процесуални гаранции, предоставяни от правото на Съюза;

   ii) след изтичане на съответния срок за транспониране липсата на транспониране или неправилното транспониране в националното право на някой от актовете на Съюза относно процесуалните права никога не следва да се тълкуват във вреда на лице, обект на разследване или на наказателно преследване, а прилагането им винаги трябва да е в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека;
   iii) следва да се гарантира зачитане на принципа ne bis in idem ;
   iv) възбуждането на наказателно преследване следва да е съобразено с член 6 от Договора за Европейския съюз, с член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с Хартата на основните права на Европейския съюз и с приложимото законодателство на ЕС в областта на защитата на личните данни; особено внимание следва да се отделя на правата на субекта на данните, когато лични данни се предават на трети държави или на международни организации;

7.  Призовава Съвета да вземе предвид следните препоръки, да гарантира, че структурата на Европейската прокуратура се характеризира с мултифункционалност, оптималност и ефикасност и е в състояние да постигне максимални резултати:

   i) за да се гарантира добрият и справедлив резултат на разследванията и координацията между тях, е необходимо лицата, които ги извършват, да притежават задълбочени познания относно правните системи на участващите държави; за тази цел организационният модел на Европейската прокуратура следва да гарантира подходящите умения, опит и познаване на правните системи на държавите членки на централно ниво;
   ii) за да се гарантира навременното и ефикасно вземане на решенията, е необходимо процесът на вземане на решения да се осъществява от Европейската прокуратура с помощта на националните делегирани прокурори, компетентни по конкретните дела;
   iii) за да се гарантира, че Европейската прокуратура може да осигури високи стандарти на независимост, ефикасност, опит и професионализъм, е необходимо служителите й да притежават възможно най-висока квалификация и да осигуряват постигането на определените в настоящата резолюция цели; по-конкретно може въпросните служители да са били магистрати или юристи или да идват от други сектори, в които да са придобили горепосочените опит и професионализъм, както и подходящите познания за правните системи на държавите членки; в това отношение посоченото от Комисията в точка 4 от обяснителния меморандум на предложението относно общите разходи следва да бъде съобразено с реалните изисквания за ефикасност и оперативност на Европейската прокуратура;
   iv) следва да се създаде контролен механизъм и на годишна база да се изготвят доклади за дейностите на Европейската прокуратура;

8.  Отбелязва идеята Европейската прокуратура да се основава на вече съществуващи структури – решение, което според очакванията на Комисията няма да породи нови съществени разходи за Съюза или за неговите държави членки, тъй като то предвижда административното обслужване на прокуратурата да се поеме от Евроюст, а човешките ѝ ресурси да дойдат от съществуващи структури като ОLAF;

9.  Изразява съмнения относно аргумента за ефективност на разходите в предложението, тъй като Европейската прокуратура трябва да изгради по един специализиран отдел за всяка държава членка, който да бъде добре запознат със съответната национална правна уредба, за да може ефективно да провежда разследвания и наказателни преследвания; призовава да се извърши анализ, за да се оценят разходите за бюджета на ЕС във връзка със създаването на Европейската прокуратура и произтичащите от това възможни разходи за бюджетите на държавите членки; призовава подобен анализ да бъде извършен, за да се оценят и ползите;

10.  Изразява загриженост във връзка с факта, че предложението изхожда от презумпцията, че административното обслужване, осигурявано от Евроюст, няма да има никакво отражение върху финансовите и човешките ресурси на тази децентрализирана агенция; счита, следователно, че тази финансова обосновка е подвеждаща; обръща внимание в тази връзка на искането си Комисията да представи актуализирана финансова обосновка, която да има предвид възможни изменения от страна на законодателя преди приключването на законодателния процес;

11.  Препоръчва, в съответствие с разпоредбите на член 86, параграф 1 от ДФЕС, съгласно които Съветът може да създаде Европейска прокуратура „на основата на Евроюст“, Комисията да предвиди обикновен трансфер на финансови ресурси от OLAF към Европейската прокуратура, като последната следва да използва експертния опит и добавената стойност на персонала на Евроюст;

12.  Подчертава, че няма ясни индикации за това дали Европейската прокуратура, бидейки новосъздадена структура, подлежи на съкращенията на персонала, планирани за всички институции и органи на Съюза; пояснява, че той не би подкрепил подобен подход;

13.  Призовава Съвета да изясни компетентността на всички съществуващи органи, на които е възложена защитата на финансовите интереси на Съюза; посочва, че е от изключително значение отношенията на Европейската прокуратура с другите съществуващи органи, като Евроюст и OLAF, да бъдат допълнително уточнени и ясно разграничени; подчертава, че Европейската прокуратура следва да използва дългогодишния експертен опит на OLAF във воденето на разследвания на национално равнище, както и на равнището на Съюза, в области, отнасящи се до защитата на финансовите интереси на Съюза, в т.ч. корупцията; подчертава по-специално, че Съветът следва да изясни взаимното допълване между действията на OLAF и на Европейската прокуратура, когато става въпрос за т.нар. „вътрешни“ и „външни“ разследвания; подчертава, че настоящото предложение на Комисията не изяснява нито отношенията ѝ с Европейската прокуратура, нито как ще се извършват вътрешните разследвания в рамките на институциите на ЕС;

14.  Счита, че следва да се извърши допълнителен анализ на едновременното функциониране на OLAF, Евроюст и Европейската прокуратура, за да се ограничи рискът от конфликт на правомощия; приканва Съвета да изясни съответните правомощия на тези органи, да установи както евентуалните споделени правомощия, така и случаите на неефективност и да предложи коригиращи мерки, където това е целесъобразно;

15.  Като има предвид факта, че някои държави членки вероятно ще се откажат от участие в предложението за Европейска прокуратура, изисква анализ, който да изясни кои звена на OLAF и кои от неговите служители трябва да бъдат прехвърлени към Европейската прокуратура, а кои да останат в OLAF; изисква на OLAF да бъдат предоставени ресурсите, необходими за извършване на всички дейности във връзка с борбата с измамите, които не попадат в рамките на мандата на Европейската прокуратура;

16.  Посочва, че OLAF ще запази компетентност по отношение на онези държави членки, които не участват в Европейската прокуратура, и че те следва да получат процесуални гаранции с еквивалентно равнище;

17.  Поради това призовава Комисията да включи, сред измененията в Регламента за OLAF, произтичащи от създаването на Европейската прокуратура, достатъчни процесуални гаранции, в т.ч. възможността за съдебен контрол на мерките за разследване, приети от OLAF;

18.  Счита, че наложените на националните органи задължения да информират Европейската прокуратура за всяко деяние, което би могло да представлява престъпление от нейната компетентност, следва да съответстват, а не да надхвърлят въведените на равнището на държавата членка задължения, и независимостта на тези органи следва да бъде зачитана;

19.  Призовава за създаването на специален набор от правила на равнището на Съюза, за да се осигури хармонизирана закрила на лицата, които подават сигнали за нередности;

20.  Призовава Съвета да подобри допълнително ефективността и ефикасността на съответните съдилища в държавите членки, които са задължителни за успеха на проекта за Европейска прокуратура;

21.  Приветства идеята за включване на Европейската прокуратура в съществуващите децентрализирани структури чрез участието на делегирани национални прокурори като „специални консултанти“; осъзнава необходимостта от доразвиване на въпроса за независимостта на делегираните прокурори спрямо националните съдебни системи и от установяване на прозрачни процедури за техния подбор, за да се избегне всякакво съмнение за фаворизиране от страна на Европейската прокуратура;

22.  Счита, че на европейските делегирани прокурори и на техния персонал следва да се предостави подходящо обучение в областта на наказателното право на ЕС по единен и ефективен начин;

23.  Припомня на Съвета и на Комисията, че е от първостепенно значение Европейският парламент – съзаконодател в областта на материалните и процесуалните наказателноправни норми, да продължи да участва отблизо в процеса на създаване на Европейската прокуратура и позицията му да бъде надлежно вземана под внимание на всички етапи от процедурата; за тази цел възнамерява да поддържа чести контакти с Комисията и със Съвета с оглед на установяването на ползотворно сътрудничество; изцяло осъзнава сложността на задачата и необходимостта от разумен срок за нейното осъществяване и се ангажира да изразява становището си, ако е необходимо чрез допълнителни междинни доклади, относно бъдещото развитие във връзка с Европейската прокуратура;

24.  Призовава Съвета да отдели необходимото време за задълбочена оценка на предложението на Комисията, а не да приключи набързо преговорите; подчертава, че следва да се избягва преждевременният преход към процедура за засилено сътрудничество;

25.  Възлага на своя председател да поиска продължаване на осъждането на предложението със Съвета;

26.  Посочва на Съвета, че посочените по-горе политически насоки са допълнени с техническо приложение към настоящата резолюция;

27.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0444.
(2) ОВ L 163, 23.6.2007 г., стр. 17.


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА

Съображение 22

Промяна 1

Предложение за регламент

Изменение

(22)   Престъпленията против финансовите интереси на Съюза често са тясно свързани с други престъпления. В интерес на процесуалната ефективност и с цел да се избегне евентуалното нарушаване на принципа ne bis in idem, компетентността на Европейската прокуратура следва да обхваща и престъпления, които не са дефинирани в националното законодателство специално като престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, когато фактическият им състав е идентичен и неразривно свързан с фактическия състав на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза. В подобни смесени случаи, когато престъплението, засягащо финансовите интереси на Съюза, е водещо , компетентността на Европейската прокуратура следва да се упражнява след провеждане на консултации с компетентните органи на засегнатата държава членка. Водещият характер следва да се установява въз основа на критерии, като например финансовото въздействие на престъпленията за Съюза и за националните бюджети, броят на пострадалите или други обстоятелства, свързани с тежестта на престъпленията или приложимите наказания.

(22)   Престъпленията против финансовите интереси на Съюза често са тясно свързани с други престъпления. С цел да се избегне евентуалното нарушаване на принципа ne bis in idem, компетентността на Европейската прокуратура следва да обхваща и престъпления, които не са дефинирани в националното законодателство специално като престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, когато фактическият им състав е идентичен и свързан с фактическия състав на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза. В подобни смесени случаи, когато престъплението, засягащо финансовите интереси на Съюза, е определящо , компетентността на Европейската прокуратура следва да се упражнява след провеждане на консултации с компетентните органи на засегнатата държава членка. Определящият характер следва да се установява въз основа на критерии, като например финансовото въздействие на престъпленията за Съюза и за националните бюджети, броят на пострадалите или други обстоятелства, свързани с тежестта на престъпленията или приложимите наказания.

Съображение 46

Промяна 3

Предложение за регламент

Изменение

(46)   Общите разпоредби относно прозрачността, които се прилагат за агенциите на Съюза, следва да се прилагат и за Европейската прокуратура, но само по отношение на административните ѝ функции, така че спазването на изискването за поверителност при работата ѝ да не бъде изложено на риск в нито един момент. Аналогично, административните разследвания, провеждани от Европейския омбудсман, следва да съблюдават изискването за поверителност на Европейската прокуратура.

(46)   Общите разпоредби относно прозрачността, които се прилагат за агенциите на Съюза, следва да се прилагат и за Европейската прокуратура; административните разследвания, провеждани от Европейския омбудсман, следва да съблюдават изискването за поверителност на Европейската прокуратура.

Член 13

Промяна 2

Предложение за регламент

Изменение

1.   Когато престъпленията по член 12 са неразривно свързани с престъпление, различно от посочените в член 12, и съвместното им разследване и повдигане и поддържане на обвинението са в интерес на доброто правораздаване, Европейската прокуратура е компетентна и по отношение на съответното друго престъпление, при условие че престъплението по член 12 е водещо и че съставомерните факти на другото престъпление са идентични .

1.   Когато престъпленията по член 12 са свързани с престъпление, различно от посочените в член 12, Европейската прокуратура е компетентна и по отношение на съответното друго престъпление, при условие че са изпълнени следните кумулативни условия:

—  конкретен набор от факти представлява едновременно престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, и друго(и) престъпление(я); както и

—   престъплението(ята), засягащо(и) финансовите интереси на Съюза, е/са водещо( и), а другото(ите) има/имат единствено акцесорен характер; както и

—  по-нататъшно съдебно преследване и санкциониране на другото(ите) престъпление(я) не биха били възможни, ако те не са били преследвани и по тях не е постановено съдебно решение едновременно с престъплението(ята), засягащо(и) финансовите интереси на Съюза .

Ако тези условия не са изпълнени, държавата членка, от чиято компетентност са другите престъпления, ще бъде компетентна и за престъпленията по член 12.

Ако тези условия не са изпълнени, държавата членка, от чиято компетентност са другите престъпления, ще бъде компетентна и за престъпленията по член 12.

2.   Европейската прокуратура и националните прокуратури се консултират помежду си, за да определят кой е компетентният орган съгласно параграф 1. Ако е целесъобразно, за улесняване на определянето на тази компетентност, може да се привлече и Евроюст в съответствие с член 57.

2.   Европейската прокуратура и националните прокуратури се консултират помежду си, за да определят кой е компетентният орган съгласно параграф 1. Ако е целесъобразно, за улесняване на определянето на тази компетентност, може да се привлече и Евроюст в съответствие с член 57.

3.   При несъгласие между Европейската прокуратура и националната прокуратура относно компетентността съгласно параграф 1, решението за акцесорната компетентност се взема от националния съдебен орган, компетентен да решава въпроси, свързани с разпределението на компетентността в областта на прокурорската работа на национално равнище.

3.   При несъгласие между Европейската прокуратура и националната прокуратура относно компетентността съгласно параграф 1, решението за акцесорната компетентност се взема от националния съдебен орган, компетентен да решава въпроси, свързани с разпределението на компетентността в областта на прокурорската работа на национално равнище.

4.   Определената съгласно настоящия член компетентност не подлежи на преразглеждане.

4.   Определената съгласно настоящия член компетентност може да подлежи на служебно преразглеждане от съда, компетентен да разгледа делото по същество, както е посочено в член 27, параграф 4 от предложението .

Член 27

Промяна 4

Предложение за регламент

Изменение

1.   По отношение на повдигането и поддържането на обвинението и предаването на делото на съда европейският прокурор и европейските делегирани прокурори имат същите правомощия като националните прокурори, и по-специално правомощието да представят обвинението в съда, да участват в събирането на доказателства и да използват наличните правни средства за защита.

1.   По отношение на повдигането и поддържането на обвинението и предаването на делото на съда европейският прокурор и европейските делегирани прокурори имат същите правомощия като националните прокурори, и по-специално правомощието да представят обвинението в съда, да участват в събирането на доказателства и да използват наличните правни средства за защита.

2.   Когато компетентният европейски делегиран прокурор счете, че разследването е завършено, той изпраща обобщено изложение на делото заедно с проект на обвинителен акт и списък на доказателствата на европейския прокурор с оглед упражняване на контрол. Когато не даде указания за прекратяване на делото съгласно член 28, европейският прокурор указва на европейския делегиран прокурор да внесе делото за разглеждане в компетентния национален съд с обвинителен акт или да върне делото за доразследване. Европейският прокурор може също така да внесе лично делото за разглеждане в компетентния национален съд.

2.   Когато компетентният европейски делегиран прокурор счете, че разследването е завършено, той изпраща обобщено изложение на делото заедно с проект на обвинителен акт и списък на доказателствата на европейския прокурор с оглед упражняване на контрол. Когато не даде указания за прекратяване на делото съгласно член 28 или когато , след като даде указание за споразумение съгласно член 29, предложението не бъде прието, европейският прокурор указва на европейския делегиран прокурор да внесе делото за разглеждане в компетентния национален съд с обвинителен акт или да върне делото за доразследване. Европейският прокурор може също така да внесе лично делото за разглеждане в компетентния национален съд.

3.   В обвинителния акт, внесен в компетентния национален съд, се посочват доказателствата, които ще бъдат представени по време на съдебното производство.

3.   В обвинителния акт, внесен в компетентния национален съд, се посочват доказателствата, които ще бъдат представени по време на съдебното производство.

4.   След тесни консултации с европейския делегиран прокурор, внасящ делото в съда, и като държи сметка за доброто правораздаване, Европейският прокурор избира юрисдикцията по делото и определя компетентния национален съд, вземайки предвид следните критерии:

4.   Компетентният национален съд се определя въз основа на следните критерии, по реда на тяхната приоритетност :

a)   мястото на извършване на престъплението, а ако са налице няколко престъпления — мястото на извършване на повечето престъпления;

a)   мястото на извършване на престъплението, а ако са налице няколко престъпления — мястото на извършване на повечето престъпления;

б)   обичайното местопребиваване на обвиняемия;

б)   обичайното местопребиваване на обвиняемия;

в)   местонахождението на доказателствата;

в)   местонахождението на доказателствата;

г)   обичайното местопребиваване на пряко пострадалите от престъплението.

г)   обичайното местопребиваване на пряко пострадалите от престъплението.

5.   Когато е необходимо за целите на обратно събиране на средства, извършване на последващи административни действия или мониторинг, европейският прокурор уведомява за обвинителния акт компетентните национални органи, заинтересованите лица и съответните институции, органи или агенции на Съюза.

5.   Когато е необходимо за целите на обратно събиране на средства, извършване на последващи административни действия или мониторинг, европейският прокурор уведомява за обвинителния акт компетентните национални органи, заинтересованите лица и съответните институции, органи или агенции на Съюза.

Член 28

Промяна 5

Предложение за регламент

Изменение

1.   Европейският прокурор прекратява делото, когато наказателното преследване е станало невъзможно на някое от следните основания:

1.   Европейският прокурор прекратява делото, когато наказателното преследване е станало невъзможно на някое от следните основания:

a)   заподозряното лице е починало;

a)   заподозряното лице е починало;

б)   разследваното деяние не съставлява престъпление;

б)   разследваното деяние не съставлява престъпление;

в)   заподозреният се ползва с амнистия или имунитет;

в)   заподозреният се ползва с амнистия или имунитет;

г)   наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в националното право давност;

г)   наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в националното право давност;

д)   спрямо заподозряното лице за същите факти вече е постановена окончателна оправдателна или осъдителна присъда в Съюза или във връзка с делото е приложен член 29.

д)   спрямо заподозряното лице за същите факти вече е постановена окончателна оправдателна или осъдителна присъда в Съюза или във връзка с делото е приложен член 29;

д)  пълното, всеобхватно и пропорционално разследване от Европейската прокуратура е показало липса на относими доказателства.

2.   Европейският прокурор може да прекрати делото на всяко от следните основания:

a)  престъплението е квалифицирано като леко от националното законодателство, с което се въвежда Директива 2013/ХХ/ЕС относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред;

б)  липса на относими доказателства.

2.   Европейският прокурор може да прекрати делото, ако престъплението е квалифицирано като леко от националното законодателство, с което се въвежда Директива 2013/ХХ/ЕС относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред;

3.   Европейската прокуратура може да предава прекратени от нея дела на OLAF или на компетентните национални административни или съдебни органи с цел обратно събиране на средства, извършване на последващи административни действия или мониторинг.

3.   Европейската прокуратура може да предава прекратени от нея дела на OLAF или на компетентните национални административни или съдебни органи с цел обратно събиране на средства, извършване на последващи административни действия или мониторинг.

4.   Когато разследването е започнало въз основа на информация, предоставена от пострадалото лице, Европейската прокуратура уведомява това лице за прекратяването на делото.

4.   Когато разследването е започнало въз основа на информация, предоставена от пострадалото лице, Европейската прокуратура уведомява това лице за прекратяването на делото.

Член 29

Промяна 6

Предложение за регламент

Изменение

1.   Когато делото не е прекратено и това би послужило за целите на доброто правораздаване , Европейската прокуратура може да предложи на заподозрения, след възстановяване на причинените вреди, да заплати еднократна глоба, след чието плащане делото се прекратява окончателно (споразумение). Ако заподозряното лице е съгласно, то плаща еднократната глоба в полза на Съюза.

1.   Когато делото не може да бъде прекратено в съответствие с член 28 и когато наказание с лишаване от свобода би било непропорционално дори в случай че престъпното поведение е било категорично доказано в съда , Европейската прокуратура може да предложи на заподозрения, след възстановяване на причинените вреди, да заплати еднократна глоба, след чието плащане делото се прекратява окончателно (споразумение). Ако заподозряното лице е съгласно, то плаща еднократната глоба в полза на Съюза.

2.   Европейската прокуратура упражнява надзор върху събирането на паричната сума, свързана със споразумението.

2.   Европейската прокуратура упражнява надзор върху събирането на паричната сума, свързана със споразумението.

3.   Когато споразумението за решаване на делото е прието от заподозряното лице и глобата по него е платена, европейският прокурор прекратява окончателно делото и уведомява официално за това компетентните национални правоприлагащи и съдебни органи и информира съответните институции, органи и агенции на Съюза.

4.  Прекратяването на делото по параграф 3 не подлежи на контрол по съдебен ред.

3.   Когато споразумението за решаване на делото е прието от заподозряното лице и глобата по него е платена, европейският прокурор прекратява окончателно делото и уведомява официално за това компетентните национални правоприлагащи и съдебни органи и информира съответните институции, органи и агенции на Съюза.

Член 30

Промяна 7

Предложение за регламент

Изменение

1.   Доказателствата, представени от Европейската прокуратура пред съда, разглеждащ делото по същество, се допускат по делото , когато съдът счете, че допускането им няма да засегне неблагоприятно справедливостта на производството или правата на защита, залегнали в членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, без каквото и да било валидиране или сходна правна процедура, дори националното право на държавата членка по местонахождението на съда да предвижда различни правила относно събирането или представянето на такива доказателства .

1.   Доказателствата, представени от Европейската прокуратура пред съда, се допускат, когато съдът счете, че допускането им няма да засегне неблагоприятно справедливостта на производството или правата на защита, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз и произтичащите от член 6 на ДЕС задължения .

2.   След допускане на доказателствата компетентността на националните съдилища да преценяват свободно доказателствата, представени от Европейската прокуратура по делото, остава незасегната.

2.   След допускане на доказателствата компетентността на националните съдилища да преценяват свободно доказателствата, представени от Европейската прокуратура по делото, остава незасегната.

Член 33

Промяна 8

Предложение за регламент

Изменение

1.   Заподозряното лице и обвиняемият по производство, образувано от Европейската прокуратура, се ползват в съответствие с националното законодателство от правото да запазят мълчание по време на разпит във връзка с престъпленията, които се подозира, че са извършили, и се уведомяват, че не са задължени да се самоуличават в извършването на престъпление.

1.   Заподозряното лице и обвиняемият по производство, образувано от Европейската прокуратура, се ползват от правото да запазят мълчание по време на разпит във връзка с престъпленията, които се подозира, че са извършили, и се уведомяват, че не са задължени да се самоуличават в извършването на престъпление.

2.   Заподозряното лице и обвиняемият се ползват с презумпция за невиновност до доказване на вината им съгласно националното право .

2.   Заподозряното лице и обвиняемият се ползват с презумпция за невиновност до доказване на вината им.

Член 34

Промяна 9

Предложение за регламент

Изменение

Всяко лице, заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, попадащо в компетентността на Европейската прокуратура, има право, в съответствие с националното право, да получи от националните органи правно съдействие, което е изцяло или отчасти безплатно , ако лицето не разполага с достатъчно средства да заплати за него .

Всяко лице, заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, попадащо в компетентността на Европейската прокуратура, има право да получи от националните органи правна помощ, която е изцяло или отчасти безплатна , ако лицето не разполага с достатъчно средства да заплати за нея .

Член 36

Промяна 10

Предложение за регламент

Изменение

1.  При осъществяването на процесуални действия в изпълнение на функциите си, за целите на съдебния контрол Европейската прокуратура се счита за национален орган.

За целите на съдебния контрол Европейската прокуратура се счита за национален орган по отношение на всички процесуални мерки, които приема в хода на работата си по извършване на съдебно преследване пред компетентния да разгледа делото по същество съд . По отношение на всички други действия или бездействия на Европейската прокуратура, тя се разглежда като орган на Съюза.

2.  Когато разпоредби от националното законодателство стават приложими по силата на настоящия регламент, те не могат да се считат за разпоредби на правото на Съюза за целите на член 267 от Договора.

Член 68

Промяна 11

Предложение за регламент

Изменение

Административните дейности на Европейската прокуратура подлежат на разследване от Европейския омбудсман в съответствие с член 228 от Договора.

Европейската прокуратура подлежат на разследване от Европейския омбудсман във връзка със случаи на лошо администриране в съответствие с член 228 от Договора.

Последно осъвременяване: 21 ноември 2017 г.Правна информация