Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2013/2058(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0161/2014

Внесени текстове :

A7-0161/2014

Разисквания :

PV 13/03/2014 - 12
CRE 13/03/2014 - 12

Гласувания :

PV 13/03/2014 - 14.15
CRE 13/03/2014 - 14.15

Приети текстове :

P7_TA(2014)0251

Приети текстове
PDF 353kWORD 62k
четвъртък, 13 март 2014 г. - Страсбург Окончателна версия
Съгласуваност на политиките за развитие
P7_TA(2014)0251A7-0161/2014

Резолюция на Европейския парламент от 13 март 2014 г. относно доклада на ЕС за 2013 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (2013/2058(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид параграфи 9 и 35 от съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие, озаглавена „Европейският консенсус“(1) ,

—  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който постановява, че Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,

—  като взе предвид заключенията на поредицата срещи на Съвета, двугодишните доклади на Комисията и резолюциите на Европейския парламент, които се отнасят до съгласуваността на политиките за развитие, и по-специално своята резолюция от 25 октомври 2012 г. относно доклада на ЕС за 2011 г. относно съгласуваността на политиките за развитие(2) ,

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и участието на жените в развитието (2010 – 2015 г.) (SEC(2010)0265) и заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г. относно Целите на хилядолетието за развитие, в които е утвърден съответният план за действие на ЕС,

—  като взе предвид работния документ на Комисията относно съгласуваността на политиките за развитие за 2013 г. (SWD(2013)0456),

—  като взе предвид член 48 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7–0161/2014),

А.  като има предвид, че Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети през 2012 г., гласят, че ЕС ще работи в полза на правата на човека във всички области на външната си дейност, без изключение;

Б.  като има предвид, че единствено една базирана на солидарност европейска визия, която не приема наличието на каквато и да било несъвместимост между целите за справянето с бедността във и извън Европейския съюз, е в състояние да преодолее конфликтите на интереси между различните политики на Съюза и да ги съгласува с изискванията за развитие;

В.  като има предвид, че понастоящем политиката за развитие се признава като задължение и се разглежда като инструмент на всеобхватна политика и на процес, който се стреми да включи многобройните измерения на развитието на всички етапи от разработването на политиките;

Г.  като има предвид, че тъй като всички политики на Съюза имат външно измерение, те трябва да бъдат замислени така, че да удовлетворяват дългосрочните потребности на развиващите се страни по отношение на борбата срещу бедността, гарантирането на социална сигурност и достойни доходи и спазването на основните права на човека, както и на икономическите и екологичните права;

Д.  като има предвид, че политиката за развитие трябва да се основава на признаването на правото на дадена държава или регион да определя по демократичен начин своите собствени политики, приоритети и стратегии с цел гарантиране на средствата за прехрана на своето население;

Е.  като има предвид, че Съюзът трябва да поеме силна водеща роля в областта на насърчаването на политиката за развитие;

Ж.  като има предвид, че на действащата европейска рамка за развитие липсват ефективни механизми за предотвратяване на несъответствията вследствие на водените от Съюза политики или за тяхното преодоляване;

З.  като има предвид, че въпреки постигнатия напредък във връзка с мониторинга на политиките, имащи основно въздействие върху развитието, на Европейския парламент му предстои да измине път с цел постигане на оптимална съгласуваност и избягване на определени непоследователни действия, за да поеме изцяло институционалната функция, която му е възложена;

И.  като има предвид, че в рамките на периода след 2015 г. политиката за развитие трябва да се основава върху действие, ориентирано към общите, но диференцирани отговорности, което благоприятства приобщаващ политически диалог;

Й.  като има предвид поуките, извлечени от опита на държавите от ОИСР, и по-специално работата на отдела за политиката за развитие в рамките на нейния генерален секретариат;

К.  като има предвид, че координирането на политиките на държавите – членки на ЕС за развитие и техните програми за предоставяне на помощ е важна част от дневния ред на политиката за развитие; като има предвид, че са направени изчисления, че всяка година биха могли да бъдат спестени 800 милиона евро от намаляване на разходите по сделки, ако ЕС и неговите държави членки съсредоточат усилията си по предоставянето на помощ върху по-малко държави и дейности;

Л.  като има предвид, че ефективността на политиката на ЕС за развитие е възпрепятствана от фрагментирането и дублирането на политики и програми за предоставяне на помощ в отделните държави членки; като има предвид, че един по-координиран подход в целия ЕС би намалил административната тежест и свързаните с нея разходи;

М.  като има предвид, че в публикувания на 12 февруари 2014 г. доклад на ФНООН (Фонда на ООН за населението), озаглавен „Глобален доклад на Международната конференция за населението и развитието за периода след 2014 г.“, се подчертава, че защитата на жените и подрастващите, засегнати от насилие, трябва да бъде приоритет в международния дневен ред за развитие;

Привеждане в действие на политиката за развитие

1.  Предлага да се създаде арбитражен механизъм, който да бъде поверен на председателя на Европейската комисия с цел гарантиране на политиката за развитие и в случай на несъответствия между различните политики на Съюза председателят на Комисията следва да поеме пълна политическа отговорност относно общите насоки и да взема решения в зависимост от ангажиментите, поети от Съюза в областта на политиката за развитие; счита, че след етап на установяване на проблемите би могла да се разгледа реформа на процедурите за вземане на решения в рамките на службите на Комисията и при сътрудничеството между службите;

2.  Призовава Европейския съюз, държавите членки и техните институции партньори да гарантират, че новата рамка за периода след 2015 г. ще включва цел относно политиката за развитие, която да позволява разработването на надеждни показатели за измерване на напредъка на донорите и държавите партньори, както и извършването на оценка на въздействието на различните политики върху развитието, като по-специално същевременно се прилага специфичен подход за политиката за развитие по отношение на ключовите въпроси като демографския прираст, световната продоволствена сигурност, незаконните финансови потоци, миграцията, климата и зеления растеж;

3.  Посочва важната роля на Европейската служба за външна дейност при прилагането на политиката за развитие, по-специално ролята на делегациите на ЕС при мониторинга, наблюдението и улесняването на консултациите и диалога със заинтересованите страни и държавите партньори относно въздействието на политиката на ЕС върху развиващите се страни; подчертава, че е необходимо по-широко разискване с всички съответни заинтересовани страни, като например НПО и организации на гражданското общество;

4.  Изразява съжаление относно статуса на документ SWD(2013)0456, представен от Комисията – обикновен работен документ, който за разлика от съобщението, първоначално предвидено след работния документ от 2011 г., не изисква одобрението на колегиума на членовете на Комисията, което е парадоксално за текст, отнасящ се за област с такова политическо измерение като политиката за развитие;

5.  Призовава Комисията да спази ангажимента си в областта на развитието и правата на човека и припомня тяхната роля за даването на тласък на политиките на Съюза и тяхното координиране; счита, че Комисията следва активно да насърчава съгласувана и модерна визия за човешкото развитие с цел да постигне Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и да изпълни поетите ангажименти;

6.  Отправя искане към Комисията да договаря редовни независими последващи оценки на въздействието на развитието върху ключовите политики, както е поискано от Съвета; подчертава необходимостта да се подобри системата на Комисията за оценка на въздействието, като ясно представи политиката за развитие и гарантира, че развитието представлява четвъртият основен елемент на анализа, наред с икономическите, социалните и екологичните въздействия;

7.  Подчертава необходимостта от създаване на истински методи за обучение относно начина за включването на политиката за развитие в различните области на политически действия, като методите за обучение представляват ключов елемент за повишаването на осведомеността на европейските граждани в рамките на „2015 г. – Европейска година за развитие“; призовава Комисията и ЕСВД да предоставят конкретно обучение за политиката за развитие и въздействието от развитието за персонал извън службите за развитие;

8.  Потвърждава необходимостта от определяне на постоянен докладчик относно програмата за развитие за периода след 2015 г., който също така следва да гарантира надлежното отчитане на политиката за развитие;

9.  Подчертава важната роля, която Европейският парламент би могъл да играе в процеса за насърчаване на политиката за развитие, като ѝ отдаде приоритет в парламентарните програми, като увеличи броя на заседанията между комисии и на междупарламентарните заседания, отнасящи се до политиката за развитие, като насърчава диалога относно политиката за развитие с държавите партньори и като стимулира обмена на мнения с гражданското общество; припомня, че организирането на структурни годишни срещи между националните парламенти на държавите членки и Европейския парламент е важен инструмент за заздравяване на политиката за развитие и на координацията;

10.  Подчертава необходимостта от изграждане на независима система в рамките на Съюза за получаване и официална обработка на жалби, подадени от граждани или общности, засегнати от политиките на Съюза;

11.  Подчертава необходимостта политиката за развитие да гарантира активното участие на гражданското общество, включително и женските групи, оправомощаване на жените при процесите на вземане на решения, както и пълно участие на експерти в областта на равенството между половете;

Приоритетни области на действие

12.  Призовава управлението на миграционните потоци да бъде в съответствие с политиките на ЕС и на държавите партньори за развитие; счита, че това изисква стратегия, която да разглежда политическите, социално-икономическите и културните условия и да има за цел съживяването на глобалните отношения на Съюза с държавите в непосредствено съседство; подчертава също така значението на разглеждането на въпросите, свързани със социалното и професионалното интегриране на мигрантите и с гражданството чрез съвместна работа с държавите на произход и транзитните държави;

13.  Подчертава, че търговията и развитието не винаги са перфектно съгласувани; счита, че развиващите се страни следва да пристъпят към селективно отваряне на своите пазари; подчертава значението на социалната и екологичната отговорност на частния сектор и счита, че при либерализирането на търговията е важно да не се забравят социалните и екологичните условия, като например нормите на МОТ; припомня необходимостта от включване на препратки към тях в споразуменията на СТО с цел да се избегне социалният и екологичният дъмпинг;

14.  Припомня във връзка с това, че цената на включването на подобни норми е много по-ниска в сравнение с последиците в областта на социалната закрила, човешкото здраве и продължителността на живота в случай на неспазване на тези норми;

15.  Приветства факта, че уместността на дребните селскостопански производители за борба с глада е призната от ЕС и призовава за извършването на системна оценка на въздействието на европейската селскостопанска, търговска и енергийна политика, включително политиката на ЕС в областта на биогоривата, която вероятно ще окаже отрицателно въздействие върху развиващите се страни;

16.  Отново заявява, че е необходимо да се съсредоточи повече внимание върху постигането на максимално взаимодействие между политиките на ЕС в областта на изменението на климата и целите на ЕС за развитие, особено по отношение на използваните средства и инструменти и на съпътстващото развитие и/или ползите от адаптирането към изменението на климата;

17.  Счита, че предизвикателството, свързано с изменението на климата, трябва да бъде разгледано посредством структурни реформи, и призовава за извършването на системна оценка на рисковете, свързани с изменението на климата, във всички аспекти на политическото планиране и процеса на вземане на решения, включително в областта на търговията, селското стопанство и продоволствената сигурност; призовава резултатите от тези оценки да бъдат използвани в рамките на инструмента за сътрудничество за развитие за периода 2014 – 2020 г. с цел изготвяне на ясни и съгласувани документи за национална и регионална стратегия;

18.  Счита, че макар да признава отделеното внимание на няколко аспекта от политиката за развитие ЕС следва да предприеме конкретни стъпки за борба с укриването на данъци и справянето с данъчните убежища; призовава Комисията също така да включи в годишния доклад относно прилагането на инициативата за суровините информация относно въздействието на новите споразумения, програми и инициативи върху богатите на ресурси развиващи се страни;

19.  Признава голямата отговорност от страна на ЕС да гарантира, че рибарството му се основава на едни и същи стандарти по отношение на екологичната и социалната устойчивост и прозрачност както във, така и извън водите на Съюза; отбелязва, че такава съгласуваност изисква координация както в рамките на самата Комисия, така и между Комисията и правителствата на отделните държави членки;

20.  По-специално припомня своя ангажимент за предотвратяване на финансирането на широкомащабни енергийни инфраструктури, които имат неблагоприятни социални и екологични последици;

o
o   o

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ С 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0399.

Последно осъвременяване: 5 септември 2017 г.Правна информация