Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2007/0216(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0500/2008

Внесени текстове :

A6-0500/2008

Разисквания :

PV 13/01/2009 - 12
CRE 13/01/2009 - 12

Гласувания :

PV 14/01/2009 - 4.1
CRE 14/01/2009 - 4.1
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0015

Разисквания
вторник, 13 януари 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

12. Отличителни знаци за сигурност и биометрични данни в паспортите и документите за пътуване (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. − Следващата точка е докладът (A6-0500/2008) на г-н Coelho – от името на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изменение на Регламент (EO) № 2252/2004 на Съвета относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите-членки (COM(2007)0619 – C6-0359/2007 – 2007/0216(COD)).

 
  
MPphoto
 

  Carlos Coelho, докладчик. (PT) Г­н Председател, г­н Barrot, госпожи и господа, предложението, което разискваме днес, има за цел да измени регламентите, приети през 2004 г., свързани със защитата на паспортите и документите за пътуване на гражданите на ЕС срещу фалшифициране, и в същото време въвежда елементи за биометрична идентификация. За разлика от процедурата през 2004 г., сега сме на еднакво мнение. Искам да благодаря на френското председателство и на г­н Barrot, член на ЕК, за приноса им по този въпрос за постигане на съгласие на първо четене. Бих искал да благодаря и за труда на докладчиците в сянка, които оказаха неоценимо съдействие за получаването на този резултат.

Това решение бе важно, ако имаме предвид, че регламентът влезе в сила през 2004 г. и към м. юни тази година най-късно всички държави-членки трябва да започнат да събират пръстови отпечатъци на децата от раждането им. Въпреки това, според съществуващите проучвания в резултат на пилотни проекти, проведени в няколко държави-членки, много трудно е да се вземат или да се разчита на качеството на пръстови отпечатъци на деца под 6­годишна възраст. Вярно е, че националното законодателство може да създаде дерогации от това задължение. Въпреки всичко това би означавало, че до възрастовата граница, която засяга това освобождаване, могат да се издават само временни паспорти. Би било прекомерно затруднение за родителите, ако се налага да получават паспорт за всяко дете винаги, когато искат да пътуват извън Шенгенската зона.

Поради това успяхме да постигнем споразумение, определящо период от четири години, през който възрастовата граница ще бъде фиксирана на 12 години, с клауза за освобождаване, която да позволява на държавите, които вече са приели законодателство, фиксиращо по-ниска граница за прилагането, при условие че границата не е по-ниска от шест години. Очакваше се също и клауза за преразглеждане, предвид резултатите от проучването, което изискахме Комисията да проведе, относно надеждността на пръстовите отпечатъци от деца, уточняваща, че възрастовата граница ще бъде установена окончателно и хармонизирана за всички държави-членки в рамките на четири години.

Беше въведена втора дерогация, свързана с лицата, които по определени причини не могат да дадат пръстови отпечатъци. Препоръката на Международната организация за гражданска авиация за „едно лице – един паспорт“ също бе приета. Както се казва в становището на Европейския надзорен орган по защита на данните, това предоставя допълнителна защита при борбата с трафика на деца.

С цел защита на децата постигнахме и международно споразумение, сключено между трите институции, за разработване на обща позиция относно приемането на необходимите правила за защита на децата от отвличане и трафик. Съответните инициативи следва да бъдат представени от Комисията в рамката на съответната област от гражданското право.

Трябва да призная, че се борим с проблема със занижената компетентност на Съюза по този въпрос: издаването на паспорти е национален прерогатив и Европейският съюз може да се намесва само по отношение на затвърждаването на биометричните данни в паспортите и документите за пътуване с цел увеличаване на сигурността на тези документи в рамката на граничния контрол.

Трябва да посоча, че сме установили правила, които гарантират прилагането на компетенциите на Общността, определящи кои видове данни ще бъдат включени – пръстови отпечатъци и снимки – както и границите, които ще бъдат установени за тях. Те могат да бъдат използвани единствено за целите, определени в регламента – граничен контрол – и за удостоверяване на автентичността на документа и самоличността на притежателя му.

Постигнахме и съгласие относно две проучвания: едното за така наречените „документи за легитимация“, гарантиращо, че документите, въз основа на които се издават паспорти, са също толкова надеждни, колкото и самите паспорти, които искаме да защитим, и второто проучване – за съответствието на информацията при граничния контрол, за да се анализира процентът на грешки. В резултат от тези проучвания и предвид четиригодишната клауза за преразглеждане, в даден момент необходимите промени трябва да бъдат въведени чрез процедура на съвместно вземане на решение, без да забравяме, че е важно да се консултираме с Европейския надзорен орган по защита на данните – правило, което за жалост не беше взето под внимание при съставянето на настоящото предложение.

 
  
MPphoto
 

  Jacques Barrot, Заместник-председател на Комисията. (FR) Г-н Председател, госпожи и господа, първо бих искал да благодаря на председателя на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Искам също да изкажа горещи благодарности към докладчика, Carlos Coelho, за забележителния му доклад, както и за отличното сътрудничество с Комисията по един чувствителен въпрос.

Предложението на Комисията е да се въведат хармонизирани изключения от изискването за събиране на пръстови отпечатъци, така че всички европейски граждани да бъдат третирани еднакво. В допълнение Комисията иска защита на децата от трафик, като се направи международно приетия принцип „едно лице – един паспорт“ правно обвързващ.

Приветствам усилията на Европейския парламент за постигане на съгласие по настоящото предложение на първо четене за включването на пръстови отпечатъци в паспорти, издадени от държави-членки, най-късно до 28 юни 2009 г. Ако не бе постигнато съгласие, всички, включително новородените, щяха да бъдат задължени да предоставят пръстови отпечатъци при всяко пътуване в чужбина с паспорт. Затова бих желал да изразя задоволството на Комисията от постигнатото компромисно предложение. Сега Комисията ще се заеме с доклада, изискан от Европейския парламент, с максимална ефикасност. Не смятам, че е нужно да продължавам. С интерес ще изслушам допълненията на членовете на ЕП и отново благодаря на докладчика, Carlos Coelho, който е свършил отлична работа.

 
  
MPphoto
 

  Urszula Gacek, от името на групата PPE-DE. – (EN) Г-н Председател, за мен е удоволствие да подкрепя предложенията, представени днес.

Смятам, че е налице спешна нужда за създаване на общ набор от стандарти за проверка на биометрични данни. На колегите може и да не им е известно, че понастоящем съществуват сериозни несъответствия между отделните страни, например относно това колко стриктна е проверката на паспортните снимки. Редица страни изискват гражданите, кандидатстващи за паспорт, не само да представят своите документи и снимки, но и да присъстват лично, за да могат служителите от службата, издаваща паспорта, да видят дали притежателят и лицето от снимката са едно и също лице.

Въпреки това в някои страни – особено в Обединеното кралство – подаването на документи за кандидатстване по пощата е прието като стандартен метод, а автентичността на снимката се потвърждава само от специално определено лице, което познава кандидата от поне две години. Списъкът с лицата, които имат правото да извършват това в Обединеното кралство, е особено интересно четиво. Такова потвърждаване може да се извърши от оптика или зъболекаря на кандидатстващия, но и от професионален фотограф или служител на противопожарните служби – с цялото ми уважение към хората, упражняващи тези професии.

Интересно е също, че в Съединените щати съществуват сравнително либерални правила за проверка. Проверката на снимки за паспорти на лица, кандидатстващи за първи път, може да се извърши в така наречените „подходящи за целта места“. Всъщност това означава местния пощенски клон и неговия персонал. Изглежда невероятно страна с толкова сериозно отношение към сигурността, чиито граждани имат право на безвизов режим на пътуване в Европа, да прилага подобна система за проверка.

За да се гарантира сигурността на паспортите, трябва да внесем много по-надеждни биометрични данни, а именно пръстови отпечатъци. Нужно е също и да се уверим, че агенцията, отговорна за събирането и проверката им, отговаря на същите стандарти не само в рамките на ЕС, но и в останалите страни, чиито граждани пътуват безвизово до Европа – така ще има сигурност, че те отговарят на същите строги изисквания, както и нашите граждани тук, в Европа.

 
  
MPphoto
 

  Martine Roure, от името на групата PSE. – (FR) Г-н Председател, при приемането на регламента относно отличителните знаци за сигурност и включването на биометрични данни в европейските паспорти през 2004 г. държавите-членки не очакваха изключения от задължението за даване на пръстови отпечатъци. Опитът към настоящия момент показва, че съществуващата технология все още не гарантира, че пръстовите отпечатъци на деца под 12­годишна възраст са достатъчно достоверни, за да бъдат използвани като отличителен знак за сигурност в паспортите. Затова приветствам компромиса с държавите-членки за поставяне на 12 години като възрастова граница за събиране на биометрични данни, който включва клауза за преразглеждане след три години. Що се отнася до нас, ние приехме дерогацията за онези държави-членки, които вече са приели законодателство за деца над шестгодишна възраст.

Използването на този вид данни ще бъде приемливо само ако наистина предлага защита за децата ни. Засега това не е така. Въпреки това оставаме отворени за всички положителни промени в технологиите в тази сфера. Приоритетът ни е да осигурим безопасността на децата, които пътуват сами, за да спрем отвличанията и трафика на деца. Включването на тези данни в паспортите дава едно фалшиво чувство на сигурност, тъй като не спира преминаването на границата на деца без родителско съгласие. Компромисът, постигнат с държавите-членки, ще позволи на Комисията да представи доклад за изискванията към непълнолетните, пътуващи сами през външни граници. Докладът ще позволи предлагането на инициативи, които да гарантират европейски подход към правилата, защитаващи непълнолетните при пресичане на външните граници на държави-членки.

Накрая, биометричните данни в паспортите трябва да бъдат използвани само за проверка на автентичността на документа, а използването на чувствителна информация от типа на биометрични подробни данни е приемливо само ако е съчетано със стриктни правила за защита на данните.

 
  
MPphoto
 

  Gérard Deprez, от името на групата ALDE. (FR) Г­н Председател, госпожи и господа, първо искам да поздравя нашия докладчик, г­н Carlos Coelho, както и бившето френско председателство, за това, че постигнаха споразумение на първо четене. За тази цел бе необходима воля, както и умението да се постигне нужното съгласие. Поздравявам нашия докладчик, г­н Coelho, за изложението на мотивите, което призовавам моите колеги да прочетат и което мога да определя като един малък шедьовър на политическата мисъл и интелигентност.

Един добър анализ на текста, който стои пред нас, ще покаже принцип, който по своята същност е и революционен в този доклад. Този революционен принцип няма нищо общо с биометричните данни. По отношение на тях бе взето решение през 2004 г. Принципът е следният: „едно лице – един паспорт“. Това повдига въпроса за децата и възрастта, на която могат да им бъдат снемани пръстови отпечатъци. Нека не крием факта, че постигането на споразумение по този въпрос се оказа изключително трудна задача. Някои – като г­н Coelho – от самото начало предложиха това да става на възможно най-ранна възраст с цел да се предостави по-голяма закрила за децата. Изисква се обаче надеждност на биометричните данни, което засега не може да бъде сигурно. В крайна сметка бе постигнато следното споразумение: задължително е снемането на пръстови отпечатъци на децата над 12­годишна възраст. Държавите, в които това се извършва по-рано, могат да продължат да го прилагат още четири години, но в никакъв случай възрастовата граница не трябва да пада под шест години. В следващите години Комисията ще изготви доклад, съдържащ оценка на функционирането на системата и, ако се налага – това е посочено в текста – включването на изменения. В този смисъл трябва да се надяваме на по­бърз напредък в технологично отношение, тъй като най-доброто за закрилата на детето би било възможно най­скорошното въвеждане на сигурни, сравними биометрични данни. Имайки предвид това, можем да отбележим нашето общо съгласие по този текст, във връзка с който още веднъж приветствам докладчика, Комисията – за първоначалното предложение, и Съвета – за умението да постигне споразумение.

 
  
MPphoto
 

  Roberta Angelilli, от името на групата UEN.(IT) Г­н Председател, госпожи и господа, бих искала да започна с поздравления към докладчика за отлично свършената работа. Като докладчик по стратегията на ЕС за правата на детето следва да подчертая определени важни точки в доклада на г­н Coelho, въпреки че някои от колегите вече направиха това.

Първо, приветствам принципа за осигуряване на общ подход относно правилата за защита на децата, пресичащи външните граници на държавите­членки.

Второ, принципът „едно лице – един паспорт“ е важен, защото осигурява пряка връзка между биометричните данни и притежателя на документа. Това премахва всички настоящи процедури, които позволяват децата да бъдат вписвани в паспортите на родителите им. Тази практика е по­малко надеждна и затруднява в много по­голяма степен проверката на самоличността на детето. Освен това улеснява отвличането на деца, замесени в спорове за родителски права, както и търговията и експлоатацията на деца.

Трето, текстът предвижда също така Комисията да представи доклад, който да опише надеждността и техническите възможности при използването на пръстови отпечатъци, необходими за установяване самоличността на децата под 12­годишна възраст. От изключителна важност е да се работи за усъвършенстването на системата, както и за осигуряването на нейната надеждност, особено по отношение на закрилата на децата.

В заключение ще кажа, че според мен ще бъде от голяма полза да се определят най­подходящите, изпробвани и сигурни технически методи за записването и съответно категоричното удостоверяване на самоличността и възрастта на всяко дете възможно най­рано, по възможност още след раждането.

 
  
MPphoto
 

  Tatjana Ždanoka, от името на групата Verts/ALE. – Г­н Председател, първо, бих искала да благодаря на г­н Coelho за отличната му работа. Въпреки че всички ние имаме различни политически виждания, той направи всичко възможно, за да се постигне споразумение.

Групата на Зелените/Европейският свободен алианс твърдо се противопоставя на масовото въвеждане на биометрична система, докато не се докаже несъмнената необходимост от това. Смятаме, че тази система оказва решаващо влияние върху сигурността на личните данни и основните права. Гласувахме против системата за биометрични данни по отношение на визите. Освен това сме против използването на биометрични данни в европейските паспорти. Настоящото предложение според нас представлява начин за установяване на ограничения при снемане на отпечатъци за документи за пътуване. Затова се радваме, че между Комисията и Съвета е постигнато споразумение; възрастовата граница от 12 години е установена за държавите­членки, в които не се практикува снемането на пръстови отпечатъци на деца, а възрастовата граница от шест години се установява за останалите държави­членки.

Бих искала да подчертая още веднъж, че подкрепата ни по отношение на възрастовите граници не означава, че заставаме зад самата практика на взимане на пръстови отпечатъци. Твърдо вярваме, че биометричните данни в паспортите могат да се използват само за установяване на автентичността на документа или самоличността на притежателя на документа. Използването на подобни данни за други цели, от правоприлагащите органи например, не е нито законно, нито съответстващо. Не можем да се съгласим, че всеки притежател на европейски паспорт е заподозряно лице, чиито отпечатъци следва да бъдат снети. Това е нашата позиция, но бих искала още веднъж да подчертая, че приветстваме г­н Coelho, а също Комисията и Съвета с постигнатото споразумение.

 
  
MPphoto
 

  Sylvia-Yvonne Kaufmann, от името на групата GUE/NGL.(DE) Г­н Председател, не приемам снемането на пръстови отпечатъци на малки деца, още повече на новородени. Децата трябва да бъдат освободени от задължението да предоставят биометрични отпечатъци за паспорт. Затова по този въпрос следва да се направи изключение за децата. Все още няма яснота и сигурност относно използването на биометрични отпечатъци при децата под 12­годишна възраст. Главната причина е въпросът колко дълго пръстовите отпечатъци на подрастващите деца са всъщност надеждни. Ако просто използваме тези данни, има вероятност да получим обратното на това, което се опитваме да постигнем – а именно по-малка, а не по-голяма сигурност. По тази причина е прекомерно да се събират и използват данни, чиято надеждност не може да бъде гарантирана напълно.

Споразумението, което бе одобрено от Съвета, отразява подобни опасения и благодарение на настояването на Парламента, както и на отличната работа на докладчика, то се основава на 12­годишна възрастова граница за преходен период от четири години, по време на който ще бъде проведено широкомащабно проучване с оглед да се провери надеждността на биометричните данни на децата. За съжаление, споразумението освобождава държавите­членки, чието законодателство вече позволява снемането на отпечатъци на деца под 12 години. Затова е дори още по-належащо да постановим европейският регламент относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване да не бъде използван при никакви обстоятелства като повод за изграждане на бази данни на национално равнище, съдържащи тази информация, по времето, в което постигнатото споразумение е в сила.

 
  
MPphoto
 

  Gerard Batten, от името на групата IND/DEM.(EN) Г­н Председател, радвам се да заявя, че Обединеното кралство не е обвързано с настоящия регламент поради това, че не е част от Шенгенската зона. Все пак британското правителство заяви, че ще върви в крак с регламента, за да се гарантира, че документите му няма да се приемат за второкласни. Това означава, че правителството смята предложенията за първокласни и следователно ще бъде обвързано със същността на регламента.

Но, както настоящият доклад показва, повдигат се всевъзможни въпроси по отношение на автентичността на биометричните данни и тяхната проверка. Какви документи се използват за първоначалното удостоверяване на самоличността на лицето и как може да се потвърди тяхната автентичност? След издаването на паспорта ползата от него остава под въпрос, освен ако данните, които съдържа, не могат да бъдат послужат за проверка на самоличността на притежателя в някоя национална или централизирана база данни.

Докладът предвижда носителите, съхраняващи такава информация, да бъдат с повишена сигурност, но нашият опит във Великобритания сочи, че не съществуват носители с повишена сигурност, които да съхраняват такава информация. През последните няколко години лична и твърде деликатна информация, отнасяща се буквално до милиони хора, бе изгубена или разкрита от правителствените бази данни. Всеки в Обединеното кралство знае, че личната информация не е сигурна в ръцете на правителството.

В доклада не се говори за надеждността на самите биометрични данни. Всъщност при опита на британската паспортна служба през 2004 г. събирането на биометрични данни показа неуспех в процентно съотношение 1 към 3 при лицево разпознаване, 1 към 5 за пръстови отпечатъци и 1 към 20 при ирисово сканиране. Биометричното удостоверяване на самоличността е примамлива идея, но не е някакъв застрахован срещу неуспех механизъм, както всички ние може би си представяме. Ето защо групата IND/DEM ще гласува против този доклад.

 
  
MPphoto
 

  Philip Claeys (NI).(NL) Г­н Председател, според мен докладчикът е съвсем прав да насочи вниманието към редица въпроси, които възникват поради факта, че процесът на събиране, обработване и сравняване на данните в биометричните паспорти се развива относително отскоро. Следователно ще бъде разумно цялата процедура да се преразгледа, както бе предложено, след три години.

Освен това от първостепенно значение е да въведем хармонизиране по отношение на работата с биометрични данни, защото в една верига и най-малкото звено е от значение. На теория с премахването на вътрешните граници в Европейския съюз трябваше да настъпи подобрение в надзора на външните граници, но в действителност е очевидно, че в системата продължава да има твърде очебийни уязвими места. Международните престъпни мрежи, трафикът на наркотици и хора и незаконните емигранти се възползват от тези слаби места. Ако искаме по­сполучлива система за надзор на границите, във всички случаи е крайно време биометричните данни да съставляват ефективна част от тази система.

 
  
MPphoto
 

  Esther de Lange (PPE-DE).(NL) Г­н Председател, аз също бих искала да благодаря на докладчика, моя колега г­н Coelho, за неговия принос. Той вече успя да постигне споразумение със Съвета и Комисията на първо четене и аз силно подкрепям това споразумение, включително принципа „едно лице – един паспорт“. Все пак, бих искала да се занимая с този въпрос малко по-задълбочено.

Въпросният принцип следва да предостави по-добра защита срещу такива престъпления като отвличането и трафика на деца, защото всяко дете трябва да получи своя паспорт, съдържащ безконтактен чип, който съхранява биометричните му данни. Разбира се, това ще бъде съпроводено с някакви разходи. Със сигурност това ще стане в държавите­членки, в които досега децата са били вписвани в паспортите на родителите. В Нидерландия цената на един паспорт започва от 48 EUR, а цената за вписването на дете в паспорта на родителя е 8,50 EUR. Така за семействата с три деца цената за получаване на паспортите ще се удвои от 120 EUR в настоящия момент до повече от 240 EUR. Разбира се, всеки родител с радост би дал сумата, ако това допринася за сигурността на детето му. Но не е ли факт, че ако е възможно да се похити дете, възможно е също и задържането на паспорта му? Щом изменението на регламента влезе в сила, вече няма да бъде възможно вписването на децата в паспортите на родителите им. Все пак, не е ли вписването на детето в паспорта на неговия родител в някои случаи в интерес на самото дете като показател за това кой от двамата родители има право на попечителство? Как тогава ще бъде възможно да се провеждат ефективни проверки относно родителските права?

В рамките на следващите три години Европейската комисия ще трябва да преразгледа необходимостта от допълнителен регламент, например правила на Общността, които се отнасят до децата, пресичащи външни граници. В настоящия момент държавите­членки са все още разединени по този въпрос. Призовавам Комисията да използва повторното разглеждане, за да проучи дали и как въвеждането на един паспорт за всяко лице ще допринесе за намаляването на броя на похитените деца. И дали настоящото споразумение ще доведе до желания резултат или просто ще породи странични проблеми, изискващи резолюция?

Обръщам се към уважаемия член на ЕК – сигурността на нашите деца изисква постоянно внимание. Днес предприемаме особена стъпка. Отнася ли се до интереса на децата, можете със сигурност да разчитате на подкрепата на групата PPE-DE.

 
  
MPphoto
 

  Stavros Lambrinidis (PSE).(EL) Г­н Председател, фактът, че позицията на Парламента днес надделя над опитите на Съвета да въведе биометрични данни за децата до шестгодишна възраст, е победа на основния принцип, че личните данни могат да се събират само при условие, че се докаже необходимостта, пропорционалността и, разбира се, ползата от това – принцип, който, боя се, Съветът и Комисията често пренебрегваха в техните законодателни инициативи в последните години.

По отношение на детските паспорти и пръстови отпечатъци – очевидно децата се нуждаят от собствени паспорти с биометрични идентификатори с цел да се предотврати детската порнография, отвличането и трафика на деца.

В същото време обаче, очевидно незаконно е да се събират такива идентификатори, ако това не е належащо. Що се отнася до пръстовите отпечатъци, нашите изследвания показват, че при децата до 6-годишна възраст от тях няма почти никаква полза. Отпечатъците им се променят толкова бързо, че паспортите и разпознаването им чрез тях стават безполезни.

Във връзка с това днес Парламентът постигна баланс. Изисква се сериозно проучване от страна на Комисията, за да се определи кога всъщност използването на пръстовите отпечатъци на деца е в тяхна закрила, и да позволи събирането им само на възраст, на която сме сигурни, че това е така.

Накрая, що се отнася до биометричните идентификатори в паспортите, казахме „да“ на целта да се разпознава притежателят на паспорта, „да“ на удостоверяването на самоличността на притежателя, „да“ на установяването на автентичността на паспорта, но „не“ на създаването на електронни бази данни за милиони почтени граждани.

 
  
MPphoto
 

  Marek Aleksander Czarnecki (ALDE).(PL) Въвеждането на паспорти, съдържащи биометрични идентификатори на притежателя, е в отговор на исканията за противодействие срещу тероризма, фалшифицирането на документи и незаконната имиграция. Затова осигуряването на високо равнище на доверие в процеса на събиране на биометричните данни и създаването на единни основни стандарти на събиране на данните по начин, който гарантира тяхната сигурност и достоверност, е от първостепенна важност.

Подкрепям предложението на докладчика да бъде извършен анализ на различията между държавите­членки в областта на документите, който да се представи като основание за издаването на паспорт. Обикновено сигурността на този вид документи е по­ниска от равнището на сигурност при издаване на биометрични паспорти. Във връзка с това съществува риск те да бъдат по­лесно подправяни и фалшифицирани.

 
  
MPphoto
 

  Bogusław Rogalski (UEN).(PL) Г­н Председател, хармонизирането на стандартите за сигурност при въвеждането на биометрични идентификатори следва да улесни удостоверяването на автентичността на документите при тяхната проверка. Освен това тази мярка подпомага битката срещу подправянето на документи. Тези фактори са на свой ред предпоставка за по­ефективна борба с престъпността, тероризма и незаконната имиграция.

По отношение на липсата на подходящи тестове относно употребата на новите технологии, държавите-членки следва да въведат собствени изисквания в областта на защитата на гражданските права. Необходимо е да се въведе възрастова граница, след която децата да получават паспорти. Освен това случаите, в които на родителя и децата се издава един паспорт без биометрични данни, трябва да се преустановят. Подобни ситуации могат да улеснят трафика на деца, тъй като така се затруднява проверката на самоличността на детето. С цел да се изключи необходимостта от подобни процедури, всяко лице следва да притежава собствен паспорт.

Накрая бих искал да подчертая, че с оглед гарантирането на сигурността на притежателите на паспорти и други документи за самоличност трябва да се въведе високо равнище на конфиденциалност в процеса на събиране на биометричните данни.

 
  
MPphoto
 

  Adamos Adamou (GUE/NGL).(EL) Г­н Председател, факт е, че изменението на регламента, по който разискваме, може би ще създаде условия за напредък в някои държави­членки, в които биометрични идентификатори се взимат дори от деца. Освен това временно ще спести тези процедури за лицата под 12­годишна възраст, които в настоящия момент в някои страни не са задължени да пътуват с личен паспорт.

Трябва да вземем под внимание изключенията, предложени за одобрение по основателни причини, като се има предвид, че независимо от възрастовата граница за взимане на биометрични идентификатори, в даден момент може всички ние без изключение да се окажем вписани в електронни досиета.

Подобни регламенти по своята същност поддържат и впоследствие институционализират поддържането на масиви от данни за гражданите – при това говорим за огромен брой граждани, които не са криминално проявени – и дават правото нашите лични чувствителни данни да бъдат обработвани.

Затова е наш дълг да напомним на гражданите, които след няколко месеца ще помолим да подновят гласа си в подкрепа на принципите и политиката на Европейския съюз, че не заставаме зад подобни мерки.

 
  
MPphoto
 

  Andreas Mölzer (NI).(DE) Г­н Председател, на теория събирането на биометрични данни е със сигурност един от начините да се предотврати фалшифицирането на паспортите и документите за пътуване. Преди всичко новата технология ще ни помогне в борбата с организираната престъпност и потока от незаконни имигранти.

Обаче всички държави­членки трябва да разберат във връзка с това, че агенцията FRONTEX се нуждае от осъвременяване по отношение на материалните и човешки ресурси, за да може да изпълнява задачата си действително ефективно. Ако не съществуват вътрешни граници, следва да се засили контролът на външните граници. Щом хакери се хвалят по интернет колко лесно се подправят отпечатъци по официални германски регистрационни документи и посочват, че ако личните карти се сведат до размерите на кредитните, снимките дигитално се смаляват до размер, който затруднява още повече биометричното разпознаване, поставянето под съмнение на тази технология идва съвсем логично.

Едно е сигурно: ако се използват биометрични данни, защитата им трябва да е гарантирана за нас, обикновените граждани.

 
  
MPphoto
 

  Edit Bauer (PPE-DE). – (HU) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, първо бих искала да благодаря на моя колега, г­н Coelho, за отличната му работа. Искам да изкажа мнение по една единствена точка от доклада.

Неотдавнашният опит показва, че трафикът на хора, и по­специално трафикът на деца достига застрашителни размери както в Европейския съюз, така и извън него. Затова смятам, че възможността непълнолетните да могат да пресичат в бъдеще външните граници на ЕС със собствен паспорт представлява една важна стъпка напред. Що се отнася до трафика на деца, това може от една страна да предложи по­голяма сигурност, но от друга, трябва да се признае фактът, че дете, което притежава собствен паспорт, може да пътува с когото и да е.

Със съжаление отбелязвам, че в общото предложение не се спомена, че паспортите на подрастващите трябва да съдържат както личните им данни, така и тези на лицето или лицата, които имат родителска отговорност към тях. Вярно е, че първият член от предложението гласи, че Комисията трябва да предостави доклад относно изискванията за децата, пътуващи самостоятелно или с придружител, които пресичат външните граници на държавите­членки, и при необходимост предлага подходящи инициативи относно закрилата на децата, пресичащи външните граници на държавите­членки.

Това предлага бъдещи възможности, следователно отправям искане към Комисията и всички организации, обвързани с този проблем, като ОССЕ, ОИСР, УНИЦЕФ, ВКБООН, Международната организация за миграция и, не на последно място, Европол, съвместно да преценят хода на развитие на този въпрос и да предприемат необходимите мерки за осигуряване на по­ефективна защита на децата. Опитът показва, че броят на децата, станали жертва на трафик, постоянно нараства.

 
  
MPphoto
 

  Armando França (PSE). (PT) Г­н Председател, г­н Barrot, госпожи и господа, поздравявам г­н Coelho, г­н Roure и останалите членове за тяхната работа. През декември 2004 г. Съветът прие Регламент относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите­членки. Сега се налага да предприемем нови стъпки в борбата с отвличането и трафика на деца.

Според принципа „едно лице – един паспорт“ използването на паспорти при децата може да бъде основно средство за спечелването на тази трудна и значима битка. В моята страна, Португалия, снемането на пръстови отпечатъци на деца над шестгодишна възраст е вече утвърдена практика, поради което може би нямам възражения към нея. Като поддръжник на европейската кауза вярвам, че хармонизирането по този въпрос е от голямо значение. Успокоен съм от факта, че държавите­членки като Португалия, които отдавна са постановили минимална възрастова граница от шест години за снемане на пръстови отпечатъци, няма да се налага да променят националното си законодателство.

Трябва да изтъкна, че сигурността на паспортите, която сега се подобрява, не приключва със самото издаване на паспорт. Паспортът отговаря на повишени изисквания за сигурност, като започнем с предоставянето на необходимите документи за издаване на паспорт, съответното вземане на биометрични данни, и стигнем до проверката на самоличността и сравняването на данните при граничния контрол. Този доклад представлява една стъпка напред в утвърждаването на правата на личността и гарантирането на сигурността.

 
  
MPphoto
 

  Mihael Brejc (PPE-DE).(SL) Подкрепям доклада на г­н Coelho, който за пореден път е свършил отлична работа. Съгласен съм с изложените предложения, включително това, отнасящо се до принципа „едно лице – един паспорт“.

Все пак, бих искал да чуя мнението на Комисията или може би на моя колега, г­н Coelho, по въпроса за това какво да предприемем, когато децата пътуват сами, без родителите си, тъй като няма единна политика по отношение на вида документи, които трябва да носят със себе си. Предложението на докладчика е имената на лицата, носещи родителска отговорност, да бъдат поместени в паспорта на детето. Обаче понякога децата пътуват, придружавани от други членове на семейството, и дори всъщност могат да живеят при тях и т.н. Накратко, в това отношение трябва да проявим разумна гъвкавост.

От друга страна, обезпокоен съм, че никой не постави под съмнение доколко е практически осъществимо шестгодишни деца да пътуват без придружител. Може това да е възможно със самолет (да не говорим тук за възможните травми, които едно шестгодишно дете би могло да претърпи, пътувайки със самолет), тъй като детето бива придружавано до самолета и посрещано от някой от родителите му или друго лице. Но какви мерки се отнасят до случаите, когато децата пътуват с влак, автомобил или друг вид обществен транспорт? Как може това да се контролира? Ако има родители, достатъчно безотговорни, за да пратят децата си на такива пътувания, смятам, че трябва да вземем по­сериозно отношение по въпроса и да заявим, че не се позволява децата да пътуват сами на такава ранна възраст. Това може да прозвучи малко сурово, но предвид това, което вече се каза тук относно безценния живот на децата ни и по отношение на отвличанията и т.н., трябва да се произнесем по­смело по този въпрос.

Бих искал също така да попитам Комисията как стоят нещата със съвместното изявление на Съвета и Европейския парламент относно сигурността на оригиналните документи, необходими за издаването на виза. Обезпокоен съм, ако е вярно, че системата в дадена държава­членка може да позволява злоупотреби при издаването на виза. Ще задам един последен въпрос на Комисията или може би на г­н Coelho: какво се предприема в случаите, когато дадено лице пристига на границата, но паспортните му данни не отговарят на тези в официалната база данни? Мисля, че трябва да включим разпоредби, които да са в полза на детето или на пътуващия изобщо.

 
  
MPphoto
 

  Wolfgang Kreissl-Dörfler (PSE).(DE) Г­н Председател, госпожи и господа, всяка година хиляди деца стават жертва на трафик, а още повече биват отвличани. Неотдавнашно проучване показва, че именно непридружаваните подрастващи стават жертва на подобни престъпления. Затова приветстваме факта, че Европейската комисия, в измененията на предишния регламент, сега отдава дължимото внимание на децата. Нашето изискване паспортите на децата също да съдържат биометрични данни след определена възраст не се дължи на масова истерия, което наистина не споделям, а на факта, че искаме да дадем на децата си по­голяма закрила. Но такава закрила може да бъде осигурена, ако всяко дете има свой собствен паспорт, съдържащ биометричните му данни, както и имената на неговите родители или настойници.

Както при всяко събиране на данни, от първостепенна важност за моята група е да се гарантира възможно най­висока сигурност при събирането, съхраняването и обработката на биометричните данни на всички граждани. Освен това трябва по всяко време да можем да следим кой и до какви данни има достъп. Регламентите на Съвета и решенията, които влияят върху този аспект, обезпечават механизми с много високо равнище на защита и контрол, за да се предотврати злоупотреба с данните. Искам да кажа, че имам високо доверие в националните органи в моята страна, за разлика от редица частни дружества, някои от които са способни да прехвърлят незащитени данни на трети лица чрез скандални вратички в системата за сигурност и получават съответното възнаграждение за това. Именно по тази причина е толкова важно националните органи да инвестират в изграденото доверие към тях и да работят пряко с органите, работещи в областта на защита на данните. Противно на случващото се тук, това включва Европейската комисия да акцентира върху правните си задължения да консултира служителите от Европейския надзорен орган по защита на данните.

(PT) Бих искал да поздравя моя колега, Carlos Coelho, за отличната работа, която извърши за Парламента. Благодаря много.

 
  
MPphoto
 

  Душана Здравкова (PPE-DE) . – Благодаря, г-н Председател, уважаеми колеги, уважаеми г-н Комисар, искам да поздравя докладчика, г-н Coelho, за постигнатия в доклада баланс между осигуряването на по-висока сигурност на международните документи за пътуване и опазването на личните данни и неприкосновеността на личността на гражданите на Европейския съюз. Предлаганото подобряване на редица от техническите изисквания ще допринесе за противодействие на трансграничната престъпност, незаконната имиграция и трафик на хора. За гранични страни като България, изложени на засилен натиск от емиграционните потоци и активността на международната организирана престъпност, успешното и скорошно въвеждане на новите стандарти ще бъде от ключово значение при опазване външните граници на съюза.

В моята страна, за съжаление, имаме няколко тежки случаи на изчезнали деца, за които и досега няма никаква информация. Затова считам, че докладът дава добри насоки за бъдещото развитие на стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите на най-младите европейци. Въвеждането на принципа „едно лице - един паспорт“ ще им осигури още по-висока сигурност на пътуванията извън територията на Европейския съюз. Предложението за въвеждане на допълнителна информация в паспортите на децата до 18-годишна възраст ще ограничи възможностите за незаконния им трафик. Разбира се, държавите-членки при приложението на Директивата в националните си законодателства трябва да имат предвид възможните икономически последствия за многодетните семейства. Това беше споменато и от някой от говорилите преди това колеги. Свободата на придвижване на тези семейства не трябва да бъде ограничавана вследствие на задължението им да плащат висока цена за задгранични паспорти за децата си.

Накрая, във връзка със свободното движение на хора в рамките на Европейския съюз, мисля, че могат да бъдат премахнати възрастовите граници за получаване на лична карта, като по този начин да се насърчи и подсигури свободното пътуване и на най-младите граждани на Съюза.

 
  
MPphoto
 

  Genowefa Grabowska (PSE).(PL) Г­н Председател, бих искала да започна, поздравявайки докладчика, и да изтъкна, че подкрепям този доклад. Смятам, че той е не само важен, но и добре изготвен. Ще започна с това, което вече бе казано тук, че паспортът е документ, който се издава от държавите­членки съобразно националното законодателство на съответната страна. Вярно е, че нашите паспорти са различни, освен кориците, но е важно да се постигне баланс в мерките за сигурност по отношение на паспортите, така че да може да се удостовери самоличността на гражданина на Европейския съюз или друго лице при влизането му в Европейския съюз, и в същото време да се противодейства на престъпността – която в голямата си част включва паспортите – като незаконната имиграция, тероризма, трафика на деца и подправянето на документи. Смятам, че такъв баланс е постигнат в доклада. Няма показатели, които да сочат, че ограниченията, които са включени в доклада, ще повлияят или ограничат по някакъв начин държавите­членки по отношение на паспортите.

Искам да обърна внимание на принципа „едно лице – един паспорт“, който напълно подкрепям. По отношение на децата този принцип е добър, но не бих искала да се превърне във финансова бариера за родителите, които искат децата им да притежават паспорт, но чиито финансови средства са ограничени. Освен това искам да подчертая един по­слаб момент в доклада, въпреки че докладчикът обърна внимание на това, а именно на факта, че модерните технологии, които все още не са внедрени, се нуждаят от допълнителна преценка. Добре е, че за период от три години това ще бъде възможно. Освен това призовавам ролята на Европейския надзорен орган по защита на данните да бъде взета под внимание. Тази европейска институция трябва да бъде включена по­активно в цялата процедура и именно към това призовавам.

 
  
MPphoto
 

  Robert Evans (PSE). - (EN) Г­н Председател, аз също искам да поздравя г­н Coelho. Този доклад е от голямо значение за бъдещето на Европа и за нейните 500 милиона граждани – за тяхната безопасност и сигурност, както и като антитерористична мярка. Ако технологията е налице, както подчерта г­жа Здравкова, трябва да я използваме.

По отношение на децата г­жа Angelilli, г­н Lambrinidis и други заявиха, че тази стъпка може да се окаже спасителния ход в битката с трафика на деца.

Все пак ключовият момент е действително в новия параграф 3, който гласи, че целта на биометричните данни в паспортите и документите за пътуване се състои не само в установяване на автентичността на документа, но също и на самоличността на притежателя с помощта на налични в момента, сравними отличителни знаци. Днес повечето държави разчитат почти изцяло на снимките, но малко са тези – предполагам, това се отнася и до Вас, г­н Председател, и до г­н Barroso – които изглеждат така, както на снимката си; много от нас всъщност и не биха искали това да е така. И така, смятам, че ако съществуват нови способи за установяване на самоличността, трябва да се подготвим да ги използваме.

Колкото до г­жа Gacek и г­н Batten и тяхното антибританско отношение и бягство от отговорност – тъй като сега не са тук, за да чуят някакъв отговор – бих казал, че системата в Обединеното кралство не се различава от много други в Европейския съюз. Правят се проверки и сравнения, сигурно могат да се правят и по-добре. Ако новата технология на XXI век е на разположение, тогава трябва да сме готови да я използваме и, както г­жа Grabowska каза преди малко, трябва да се подготвим да я усъвършенстваме постоянно, за да се възползваме по най­добрия начин от достиженията на техниката на територията на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Milan Gaľa (PPE-DE). (SK) Защитата на децата от трафик и отвличане изисква въвеждането на детски паспорти.

Принципът „едно лице – един паспорт“ означава, че на всяко дете, което пътува извън Шенгенската зона, ще бъде издаден паспорт. Новият метод на установяване на самоличността ще улесни граничния контрол. Средствата за защита на децата от отвличане ще включват европейска линия за помощ за съобщаване за изчезнали, отвлечени или сексуално малтретирани деца, паспорти, съдържащи биометрични данни и паневропейската система за предупреждение при отвличане на деца, която предстои да бъде въведена.

Необходимо е да вземем под внимание осигуряването на високо равнище на поверителност в процеса на събиране и обработка на биометричните данни. Подкрепям виждането на докладчика, че е необходимо да се извърши проучване относно възможните недостатъци на системите за установяване на самоличността чрез пръстови отпечатъци в държавите­членки на Европейския съюз. Впоследствие трябва да се разгледа въвеждането на единна европейска система за сравняване на пръстовите отпечатъци.

 
  
MPphoto
 

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE).(RO) Бих искал да поздравя г­н Coelho за неговия доклад.

Приветствам тази инициатива, която бележи истински напредък, след Европейския съвет в Солун, по отношение на въвеждането на връзка между документите за пътуване и техните притежатели и приемането на принципа „едно лице – един паспорт“.

Бих искал да подчертая три важни страни на този въпрос.

Първо, трябва да приспособим принципите и изключенията, заложени в този доклад, към резултатите и проблемите, възникващи в практиката. Това означава, че вниманието трябва да бъде насочено към преразглеждане след срок от три години, поставен в настоящия доклад, когато държавите­членки, както и Комисията, следва да дадат препоръки спрямо теоретичните принципи и практическите проблеми.

Второ, съществува сериозен проблем по отношение на сигурността на запаметената информация и защитата на самоличността на притежателя.

Накрая, бих искал да наблегна на необходимостта да се създадат общи правила за управление на необходимите процедури за издаване на паспорти и документи за пътуване, тъй като това е от решаваща важност както за подсигуряване на неприкосновеността на базата данни, така и за предотвратяване на фалшифицирането на тези документи.

 
  
MPphoto
 

  Martine Roure (PSE). (FR) Г­н Председател, само искам да Ви благодаря, г­н Coelho, и да Ви кажа, че е огромно удоволствие да се работи с Вас – винаги сте показвали отлични способности, умеете да изслушвате и анализирате, и именно благодарение на Вас постигнахме този резултат.

 
  
MPphoto
 

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE) . – (RO) Румъния въведе биометричните паспорти на 1 януари 2009 г. Този вид паспорти съдържат 50 елемента за сигурност и включват за пръв път в Европейския съюз способ за идентифициране както на лицето на притежателя, така и на неговите пръстови отпечатъци.

Във връзка с това Румъния предприе важна стъпка в присъединяването към Шенгенската зона, насрочено за 2011 г. Въвеждането на биометрични паспорти премахва последното условие за присъединяването на Румъния към програмата на САЩ за безвизов режим. В резултат на това отказът да се премахне изискването за виза за румънски граждани, желаещи да посетят САЩ, оттук нататък ще се основава единствено на субективни причини и се надявам САЩ да се отнесат с необходимото внимание към това.

Бих искал да поздравя докладчика още веднъж за значителните подобрения в регламента и по­точно относно създаването на единна европейска система за проверка на съвместимостта между биометричните елементи и данните, съхранявани в безконтактния чип.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE).(RO) Хармонизирането на стандартите за сигурност на биометричните паспорти на европейско равнище е продължение на достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген. Регламентът гарантира общото задължение да се вземат отпечатъци, които ще се съхраняват на безконтактен чип в паспорта.

Подкрепям изключенията, отнасящи се до децата под 12­годишна възраст, и настоявам за преразглеждане и хармонизиране на специфичното национално законодателство.

Смятам, че данните в биометричните паспорти трябва да се обработват в съответствие със законодателството на Общността, осигурявайки защитата и неприкосновеността на личните данни. Комисията и държавите­членки трябва да вземат необходимите мерки, за да гарантират сигурността при обработката на биометричните данни както при гранична проверка, така и при съхраняването и поддръжката на съответните бази данни, в случай че националното законодателство съдържа такива разпоредби.

Бих искала обаче да наблегна на факта, че ограничаването на валидността на биометричните паспорти за лица, при които даването на пръстови отпечатъци е физически невъзможно, временно или постоянно, до 12 месеца или по­малко, ще затрудни значително живота на тези хора. Затова ще помоля Комисията да преразгледа съответния текст.

 
  
MPphoto
 

  Marios Matsakis (ALDE). - (EN) Г­н Председател, един гражданин, който спазва законите, няма да се тревожи за доказването на своята самоличност или тази на децата му. Затова приветствам употребата на паспорти и други документи за пътуване, съдържащи биометрични данни.

Искам да повдигна един въпрос за по­нататъшно разглеждане. Факт е, че биометричните характеристики не се запазват в същия вид от детството до зрелостта с изключение на една: ДНК информацията. Тя остава непроменена от зачеването до смъртта и дори след това. Днес е възможно да се установи самоличността на дадено лице дори години след смъртта му само чрез малка проба от останките. Съвременната технология за ДНК информация е бърза, евтина и изследването може да се извърши само върху няколко клетки, получени от слюнка или върху капка кръв, взета например от пъпната връв.

Във връзка с това предлагам в бъдеще да разгледаме използването на ДНК информацията като единствения способ за биометрично установяване на личността за всички европейски граждани, като се гарантира еднакъв подход за всяко лице.

 
  
MPphoto
 

  Hubert Pirker (PPE-DE).(DE) Г­н Председател, отправям своите благодарности към г­н Carlos Coelho за неговия доклад. Всички ние бихме били разочаровани, ако докладът беше на друго равнище, тъй като вече сме свикнали на стандарта, наложен от него. Впечатлен съм от факта, че Carlos Coelho ясно подчерта от самото начало, че неговият доклад засяга сигурността на децата. Това е постижимо чрез издаването на сигурни паспорти и взимането на отпечатъци с оглед гарантиране на възможността да се провери дали лицето, което пресича границата, действително е лицето, посочено в паспорта.

Това следователно е цел, която може да бъде използвана за постигане на сигурността на децата. Дискусията дали да се взимат пръстови отпечатъци от шест- или от дванайсетгодишна възраст е технически въпрос. Не смятам, че взимането на пръстови отпечатъци след шестгодишна възраст е проблем, тъй като става дума за децата и тяхната сигурност. За мен се подразбира, че законите за защита на данните трябва да се съблюдават. Това дори не трябва да е предмет на обсъждане. Това е конституционно задължение на всяка държава. Ако постигнем положение, в което паспортите ни са сигурни и законите за защита на данните се зачитат, то тогава Европейският съюз ще е направил решителна крачка напред в интерес на децата и против отвличането и трафика на деца.

 
  
MPphoto
 

  Jacques Barrot, Заместник-председател на Комисията. (FR) Г­н Председател, мисля, че всички отдадохме дължимото на работата на г­н Coelho и неговите качества, и бих искал да се присъединя към похвалните думи за г­жа Roure.

Искам да кажа, в подкрепа на Gérard Deprez, че трябва да насочим усилията си към все по­надеждни, сравними биометрични данни, които ще ни позволят да се възползваме от най-добрите технологии с оглед сигурността на свободното пространство, в което живеем. Именно затова бе насрочено това заседание. Във връзка с това приветствам факта, че Парламентът също се ангажира със създаването на по­голяма сигурност при удостоверяване на самоличността на децата, което е необходимо за тяхната безопасност.

Имаше въпроси към мен дали вече имаме доказателства, че тези процедури са ефективни. Бих казал, че само в процеса на употреба ще имаме възможността да проверим правилно ефективността, но, a priori, всичко подсказва, че по­голямата сигурност ще настъпи с по­доброто установяване на самоличността на децата, пътуващи сами. Във всеки случай не можем да не отдадем нужното внимание на тази важна цел. Ще дам отговор на някои от въпросите на Парламента.

Първо, искам да кажа, че в своите предложения Комисията винаги е наблягала на защитата на данните. Европейският надзорен орган по защита на данните бе консултиран по основното предложение и отправи забележки, които бяха взети предвид от Комисията. Бих заявил също така, що се отнася до идентификаторите, че нашите стандарти са хармонизирани със стандартите на Международната организация за гражданска авиация (ICAO), което, както бе споменато, ще улесни диалога със САЩ.

Освен това бих ви припомнил, че относно паспортите на децата съществува явен финансов проблем за семействата, но това е въпрос, който се регулира във всяка държава­членка; също така бих подчертал, че при пътувания в рамките на Шенгенската зона личната карта е достатъчна. Паспортът се изисква само за пътувания извън Европейския съюз.

Накрая, искам да потвърдя, че Комисията ще предприеме сравнително проучване на съществуващите правила в държавите­членки спрямо непълнолетните, пътуващи сами. В подходящ момент ще предложим на Съвета да вземе необходимите мерки за по­ефективна защита на децата и предотвратяване на трафика на деца. Съвсем очевидно е, че това проучване с право е изисквано от Парламента и аз, разбира се, се заемам с това моите служители да го осъществят по най­добрия начин и във възможно най­кратки срокове.

Това е всичко, което имам да кажа, освен да изразя още веднъж благодарността си към Парламента за това, че отново даде своя конструктивен принос към европейското законодателство.

 
  
MPphoto
 

  Carlos Coelho, докладчик. (PT) Г­н Председател, това, което излиза на преден план след проведеното разискване, е загрижеността сред повечето от нас относно ефективната борба срещу трафика на хора и, в частност, трафика на деца. Това е най­голямата полза от мярката, която е предмет на нашето одобрение, и съм радостен от това, че в почти всички изказвания бе засегнат този въпрос.

Бих искал още веднъж да благодаря на всички докладчици в сянка за тяхното сътрудничество, и това не е само формално. Държа да кажа, че г­жа Roure изигра решаваща роля за постигане на споразумението, за което г­н Barrot и френското председателство също имаха голям принос. Специално искам да изкажа благодарност на г­н Barrot за готовността на Комисията да подкрепи на институционално равнище битката с трафика на деца, както и за нейното сътрудничество в трите проучвания, които изискахме: за надеждността на пръстовите отпечатъци на децата, за документите за самоличност и за процента на грешките, които са едни от основните проблеми във връзка с въвеждането на тези правила.

Накрая, уважаеми г­н Председател, г­н Brejc повдигна един въпрос: той попита дали можем да потвърдим гарантирането на сигурността при издаването на паспорти. За да бъда напълно честен, трябва да кажа, че положението е различно в отделните страни. В някои държави системата е по-строга и това е още една причина проучването относно документите за самоличност да е така важно. Знам, че Европа няма юрисдикция над тази област – издаването на паспорти е национална привилегия – и именно затова бях изключително доволен, когато г­н Barrot се съгласи Европейската комисия да сътрудничи в това проучване. Притежаването на надеждни и сигурни паспорти, чиято неприкосновеност може да бъде саботирана по време на издаването им, се лишава от смисъл. Не става дума за налагане на мерки на държавите­членки, а за споделяне на най­добрите практики, така че да можем да осигурим европейски паспорт, който да гарантира сигурност при преминаване на външните ни граници. Много благодаря на всички вас за сътрудничеството.

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се състои утре, сряда, от 12,00 ч.

Писмени декларации (член 142)

 
  
MPphoto
 
 

  Siiri Oviir (ALDE), в писмена форма.(ET) Г­н Председател, госпожи и господа, приемането на този регламент представлява важна стъпка към гарантиране на сигурността на документите за пътуване на европейските граждани. В резултат на това до 29 юни 2009 г. в Европейския съюз трябва да има надеждна връзка между паспорта и притежателя му, което ще спомогне да се предотврати фалшифициране на паспортите.

Специално приветствам въвеждането на принципа „едно лице – един паспорт“, който прави възможно повишаването на сигурността при пътуване, особено за децата, и също така възпрепятства лицата, замесени в търговията със и отвличането на деца. Похвално е, че това изискване ще бъде наложено на всички държави­членки. В Естония е в сила от 2000 г.

Като допълнителна мярка за сигурност, на граничните служби в държавите­членки се полага отговорната роля да проявяват повишено внимание към непълнолетните, придружени или не, като непълнолетните трябва да бъдат подложени на същите проверки като възрастните при пресичане на външните граници на Европейския съюз.

Сигурността на документите за пътуване определено не се ограничава с паспортите – всеки етап в процеса е еднакво важен. Следователно няма смисъл да се засилва сигурността на паспортите, без да се отдели необходимото внимание на останалите звена във веригата.

Вярвам, че за да се повиши сигурността на документите за пътуване, Европейската комисия трябва да разгледа приемането на общи правила за Европейския съюз, за да се уеднаквят настоящите различия в 27­те държави­членки по отношение на закрилата на децата, пресичащи външните граници на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Daciana Octavia Sârbu (PSE), в писмена форма.(RO) Терористичните заплахи наложиха въвеждането на допълнителни мерки за сигурност, включващи биометрични идентификатори с цел повишаване на защитата на гражданите, пътуващи в рамките на Европейския съюз. Най­важният момент в регламента е противодействието на трафика на деца чрез въвеждането на принципа „едно лице – един паспорт“ и въвеждането на дерогации по отношение на снемането на пръстови отпечатъци на деца под 12­годишна възраст. Все пак, законодателството в някои от държавите­членки позволява взимането на отпечатъци на лица под 12 години, но това ще бъде възможно само за преходен период от четири години. Ще има, все пак, задължителна възрастова граница от шест години. Някои пилотни проучвания, проведени в редица държави­членки, посочват, че пръстовите отпечатъци, снети от деца под шестгодишна възраст, не са с необходимото качество и освен това се изменят по време на растежа на децата. Установяването на възрастова граница намалява риска от допускане на грешки при установяване на самоличността при взимане на пръстови отпечатъци. Освен това възпрепятства трафика на деца. След събитията от 11 септември 2001 г. необходимостта да се защитават пътниците нарасна още повече. Обаче повишаването на нивото на сигурност и защита трябва да бъде съпътствано от гарантиране на правата и неприкосновеността на пътниците съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

 
Последно осъвременяване: 26 май 2009 г.Правна информация