(Устни обяснения на вот)

- Предложение за резолюция (B6­0100/2009): Роля на Европейския съюз в Близкия изток

  David Sumberg (PPE-DE). – (EN) Г­жо Председател, вземам думата, за да обясня факта, че бях един от само петимата членове на ЕП, които гласуваха против тази резолюция. Постъпих така не защото не искам икономическа помощ да достига до тези, които трагично пострадаха в тази криза и поради тази причина да им се окаже помощ – това е абсолютно правилно – а просто защото тази резолюция, както повечето резолюции по Близкия изток, е дефектна. Тя е дефектна, защото не посочва доброто и злото в ситуацията, а без това резолюцията не може и не следва да се допуска да мине.

В Газа положението е такова заради действията на групировката Хамас, които сипаха бомби и ракети върху една суверенна държава, която има правото – както го има всяка суверенна държава – да реагира и защити народа си. Докато отговорността за тази криза не бъде разяснена в резолюциите на Парламента, резолюциите като такива не могат да бъдат ефективни. Дойде време този Парламент да каже на Хамас: „Признайте Държавата Израел, преговаряйте с нея, извадете антисемитските възгледи от устава си и тогава ще можем да започнем мирния процес“.

- Доклад: Glenys Kinnock (A6-0039/2009)

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г­жо Председател, от съществена важност е възрастните да поемат повече отговорност за условията, в които се намират децата, и възможностите, които получават в живота. Имам предвид, например, военни конфликти, в които биват въвлечени деца, където те често пъти със сила биват превръщани във войници против волята им, изправени са пред смъртен риск и глад и нямат достъп до медицински грижи. Обаче аз гласувах против доклада поради неговата позиция, допускаща абортите. Особено нелепо изглежда, че уж се действа в интерес на децата, като всъщност се подкрепят инициативи, които биха ги лишили от самото право на живот.

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, да си спомним дълбоката философия на Уитни Хюстън: „Вярвам, че децата са бъдещето ни. Учете ги добре и ги слушайте. Покажете им цялата красота, която носят вътре в себе си.“

Интересното при този доклад е, че за първи път ние, по много начини, разглеждаме ключа към бъдещото развитие. По-специално разглеждаме развитието на децата и образованието на децата и не само образованието на момичетата – ако образовате жената, образовате семейството – а също и началното образование.

Има един принципен недостатък в мисленето ни за началното образование: ние винаги като че ли смятаме, че решението е в държавата. Призовавам всички мои колеги в Парламента да разгледат решенията, които бяха намерени от центъра „E. G. West“ към Университета на Нюкясъл, който изучава частното образование за бедните. Там където държавата не е успяла да даде образование на бедните деца, самите родители са се обединили, финансирали са не-държавното образование и по този начин са били в състояние също да субсидират неработещите бедни. Призовавам всички да потърсим извън рамките на държавата решения, с които да се помогне на най-бедните в нашето общество.

  Kathy Sinnott (IND/DEM). – (EN) Г­жо Председател, аз гласувах против доклада Kinnock със свито сърце, тъй като проблемите, които докладът повдига, са много важни. Трагедии се случват по цял свят, но основата на нейния доклад е Конвенцията на ООН за правата на детето и ние продължаваме, правим все повече и повече, на основата на една много опорочена конвенция.

Тази конвенция винаги е била един компромис; винаги е била безразборна смес. От една страна, в нея има много добри неща, а от друга, има някои абсолютно неподходящи части. Написана е през 1989 г., в епоха, в която не са били известни много опасности. Например, тя предвижда неограничено право на средствата за масово осведомяване за достъп до децата и обратно.

Така че ние основаваме целия този доклад върху една много опорочена конвенция, която също определя държавата като единствен арбитър по отношение на висшите интереси на детето, в противовес на семейството, което фактически поставя родителите в позиция на възпитатели и настойници, но не като определящи права. Така че аз трябваше да гласувам против него. Той също разглежда абортите, мястото на което не е при правата на детето.

  Daniel Hannan (NI). – (EN) Г-жо Председател, според мен нашите избиратели биха се интересували да научат докъде сме стигнали в тези области. В последните дни преди ирландския референдум и особено след него ни бе казвано, че Европейският съюз всъщност не напредва по посока на обща външна политика и че той със сигурност не се бърка в законите относно абортите, и все пак ние виждаме тези два въпроса свързани заедно в един доклад. Въпреки всички обещания, които дадохме, за вслушване в хората и напасване на политиката ни, така че да отговаря на исканията им, ние продължихме непреклонно.

Това бе една твърде уместна илюстрация за онова, което чухме сутринта от президента на Чешката република. Той изнесе реч, която в някои отношения бе направо блудкава. Той направи съвсем баналното и неоспоримо твърдение, че правителствата са по-добри, когато има опозиция, и че трябва да търпим други гледни точки. Каква бе реакцията на Парламента, когато той каза, че трябва да търпим други гледни точки? Хората от групите PSE и PPE-DE обърнаха гръб и излязоха. Те не само няма да отговорят на алтернативни гледни точки, те не могат да изтърпят дори да ги слушат. Какъв по­удачен пример може да има за отношението на този Парламент към електоратите там някъде? Ако мислите, че греша, докажете го: проведете референдумите, които обещахте, поставете Лисабонския договор пред народа. Pactio Olisipiensis censenda est.

- Доклад: Jean Louis Cottigny (A6-0023/2009)

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г­жо Председател, транспонирането на Директива 2002/14/ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност е особено важно във време на криза, когато е необходимо да се гарантира, че управлението върви ръка за ръка със социалната отговорност и че когато работни места не могат да бъдат запазени, на служителите ще се гарантира обучение и гладък преход към новите им работни места. Рамковата директива следва да се прилага в държавите-членки от двете страни. Поради това гласувах в подкрепа на доклада на г-н Cottigny.

- Доклад: Patrizia Toia (A6-0015/2009)

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE). – (PL) Г­жо Председател, социалната икономика играе жизнено важна роля за местното и регионалното развитие. Както е посочено в Лисабонската стратегия, тя се явява важна част от една обща политика по заетостта. Статистическите данни показват, че тя е влиятелен сектор от икономиката, създаващ нови работни места в рамките на ЕС и осигурявайки заетостта на 11 милиона души, което е почти 7 % от работната сила. Заслужава си също да се подчертае ролята, която социалната икономика има в селските райони, насърчавайки икономическото развитие чрез възраждане на западащите промишлени зони и създаване и поддържане на нови работни места.

Затова можем да видим, че социалната икономика се е превърнала в жизнено важна част от осигуряването на стабилен и устойчив икономически растеж, по силата на възловата роля, която играе за разрешаване на новите социални проблеми. Ролята й също бе засилена в традиционните сектори, като търговия, земеделие и промишленост. Следователно е от съществено значение социалната икономика да присъства във всички стратегии, имащи за цел насърчаване на индивидуалното и социално­икономическото развитие.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г­жо Председател, не е само кризата, която наложи необходимостта за изясняване на пазарното присъствие на сдружения, фондации, кооперации и цялата социална икономика, в която гражданите са заинтересовани страни и която има както социално, така и измеримо икономическо измерение от гледна точка на участието й в БВП. Обаче сега, по-конкретно, всяко разкрито работно място, всяко ново подобрение в качеството на социалните услуги има конкретна стойност. Подкрепям доклада и очаквам нов подход от страна на Европейската комисия, включващ организационна и финансова подкрепа за социалната икономика, като опростяване на административните процедури за получаване на финансиране от ЕС. Поради това гласувах в подкрепа на доклада.

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, като четях този доклад, стигнах до определението за социална икономика и ми бе интересно да видя какво ли е определението. То посочваше две неща, които ме изненадаха: едното бе предимството на социалните цели пред капитала, а другото бе принципите на солидарност и отговорност. Освен това там се говореше за демократичен контрол от членовете. Не бе упоменат доброволният и свободен обмен между купувач и продавач, за да се постигне печалбата, която след това може да бъде реинвестирана за създаване на работни места. Какво може да бъде по-социално от получаването на печалба за реинвестиране за създаване на работни места за населението?

Когато започнем да се съсредоточаваме върху т.нар. социални нужди, вместо върху необходимостта да се създаде печалба и необходимостта да се гарантира, че можем да създадем работни места и да направим благополучна цялата икономика, стигаме до капана, за който Хайек, големият австрийски икономист – а също и Айн Ранд – предупреждаваха в началото на миналия век, когато ще забравим за печалбата и ще тръгнем по наклонената плоскост към робството. Поради тази причина бях против този доклад.

- Доклад: Evangelia Tzmpazi (A6-0034/2009)

  Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, радвам се, че продължаваме да разглеждаме психичното здраве с известна сериозност и известен приоритет тук в Парламента. То трябва да остане в челото на дневния ред на здравната политика на ЕС, тъй като един от четирима души ще прекарат депресивно заболяване поне веднъж през живота си, а до 2020 г. това ще е най-разпространеното заболяване в развиващия се свят.

Боя се, обаче, че в държавите-членки, включително моята собствена страна, имаме само теорията, ние само говорим. Политиката ни по психичното здраве е изложена в документ, озаглавен „Визия за промяна“ и много от призивите за действие в доклада на докладчика са включени в нашата национална политика или всъщност са заложени в нашето законодателство.

Но се опасявам, че непосредственото предоставяне на услуги, свързани с психичните заболявания, продължава да е напълно неотговарящо на целите. Има огромно разминаване между теориите и докладите и ние винаги – по-конкретно в моята страна – сме на един план за действие разстояние от действието. Боя се, че услугите, свързани с психичните заболявания, и предоставянето им на тези, които се нуждаят от тях, продължават да бъдат в ролята на Пепеляшка при повечето политики относно психичното здраве във всички държави-членки. Това трябва да се промени.

  Neena Gill (PSE). – (EN) Г-жо Председател, един от всеки четирима преживява психични проблеми поне веднъж през живота си. Осем от десетте водещи причини за инвалидност са въпроси на психичното здраве, а проблемите на психичното здраве имат огромно отражение върху тези, които не са пряко засегнати. Поради това следва спешно да актуализираме законодателството относно психичното здраве, с което да се повиши съответно осведомеността за важността на доброто психично здраве.

Посланието, което се опитвах да предам до моя избирателен район в West Midlands е, че медиите, интернет, училищата и работните места трябва да изиграят жизнено важна роля за осведомяване на обществеността.

Също така са ни необходими, обаче, повече изследвания на психичното здраве и взаимовръзката между проблемите на психичното и физическото здраве, а също обяснение как инициативите относно психичното здраве могат да бъдат финансирани по Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Това трябва да бъде предприето неотложно.

Работодателите също трябва да съдействат за здравословен работен климат, обръщайки внимание на стреса, свързан с работата, и основните причини за психични смущения на работното място, и да вземат мерки по тези въпроси. Поради това бях много радостна да подкрепя този доклад.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г­жо Председател, 90 % от самоубийствата са резултат от проблеми с психичното здраве. Броят на хората, страдащи от депресия и други болести на цивилизацията, причинени от стреса и динамиката на живота, явно нараства. Застаряването на населението на Европа е свързано с увеличаването на броя хора, които започват да страдат от заболявания, свързани с възрастта. Усилията за предотвратяване и диагностициране на проблемите с психичното здраве, борбата с изключването и изолацията и оказването на подкрепа на пациентите и техните семейства са значителни стъпки към опазването на здравето на нашето общество. Затова подкрепих доклада на г-жа Tzampazi с цялото си сърце.

  Kathy Sinnott (IND/DEM). – (EN) Г-жо Председател, аз гласувах в подкрепа на този доклад, но мисля, че тук пропуснахме възможност – пропуснахме я в комисията – да включим електрошоковите приспособления и да препоръчаме веднъж завинаги забрана за това най­мъчително третиране, което все още се използва в много страни в Европа.

Друга област, в която имам сериозни въпроси, е засилващата се насока към преглед на всички малки деца за проблеми с психичното здраве и адекватно медикаментозно лечение. Макар за щастие този доклад да не отива толкова далеч, има упоменаване мимоходом на прегледите на деца. Много деца, ако ги прегледате като деца, не биха изглеждали нормално, и все пак те се развиват добре. Основният въпрос, който следва да си зададем пред лицето на растящите проблеми с психичното здраве, е: защо положението се влошава, особено предвид самоубийствата. Може би не позволяваме на човешкото общество да съществува по начин, който дава възможност на хората да се развиват и да живеят нормално и здравословно? Ако психичното здраве се влошава, трябва добре да помислим за обществото, което създаваме.

- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ B6­0097/2009: Предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници

  Leopold Józef Rutowicz (UEN). – (PL) Г­жо Председател, аз не съм съгласен с резолюцията и гласувах „против“ приемането й по следните причини:

1) има криза и ЕС и другите институции са изправени пред сериозни проблеми, изискващи вниманието им;

2) разходите по разследване на предполагаемите полети, които бяха поети от ЕС, бяха от порядъка на милиони евро и разкриха случаи като тези, в които зверски се убиват и измъчват невинни хора, включително граждани на ЕС, и е наш дълг да защитим гражданите си и да окажем помощ на жертвите на тероризма.

Изключително емоционалното отношение към полетите, явното създаване на още един скъпоструващ политически скандал не донесе никаква полза и само стовари бремето на разходите върху европейските данъкоплатци. Казано е, че знанието си има цена и вече я платихме. Трябва, следователно, да имаме това предвид, когато се занимаваме с подобни проблеми в бъдеще.

- Доклад: Miguélez Ramos (A6-0016/2009)

  Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, енергично приветствам и всъщност подкрепих доклада на г-жа Miguélez Ramos относно приложните изследвания, свързани с общата политика в областта на рибарството.

Той призовава за по-добро и предварително използване на приложните изследвания. Въпросът за запазване и поддържане на нашите рибни запаси е от жизнено значение и при него е много трудно да се постигне баланс, който да се нарече правилен. Използването на най-съвременните научни постижения може само да помогне в задачата пред нас.

Обаче, колкото и да оценявам доклада, бих искал да предупредя, че в тежките условия на сегашната неблагоприятна икономическа конюнктура трябва да помним за дублирането на усилията и да го избягваме. Ще трябва да се постараем да не правим на общностно равнище неща, които е най-добре да оставим на държавите-членки.

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, гледайки приложните изследвания, се питам дали не трябва да разгледаме недостатъците на общата политика в областта на рибарството. Нека не забравяме, че от повече от 40 години имаме обща политика в областта на рибарството, която трябваше да управлява европейския стопански риболов по един устойчив начин, но не доведе нито до екологична устойчивост, нито до развитие на рибарството.

Може също да сравним това с подхода на база правата на собствениците в страни като Нова Зеландия, където правителството призна, че като даде на хората материален интерес в даден ресурс, те ще се борят за запазването му. Можем също да погледнем Исландия, където се прилага успешен пазарно-ориентиран подход с индивидуални квоти, които се търгуват.

Разбира се, можем да прилагаме нови технологии и нови изследвания с всичкото желание на света, но ако продължим да имаме система, в която, въпреки всички иновации, правителствата казват на отделните рибари колко могат да наловят, всички приложни изследвания ще бъдат само пълна загуба на време. Време е да бракуваме общата политика в областта на рибарството.

- Доклад: van den Burg (A6-0047/2009)

  Neena Gill (PSE). – (EN) Г-жо Председател, в днешния труден икономически климат този доклад внася толкова остро необходимото мислене в по-широк контекст. Намаленията на ДДС ще помогнат най-много на хората, които имат най-голяма нужда от това – хората, които заработват по-малко от останалите. Мисля, че този доклад е също и за създаването на работни места и затова го подкрепих. Той е за това да се гарантира, че работните места няма да изчезнат в сивата икономика. Надявам се той да бъде приложен бързо, особено в моя регион в West Midlands.

Трябва също да подчертаем, че трябва да позволим на държавите-членки да намалят ДДС върху някои продукти, за да се борим с промените в климата. Стимулирането на хората да купуват „зелени продукти“ е точно пазарният инструмент, който ще донесе най-големите ползи. Намаленията на ДДС по цял свят се използват за насърчаване на хората да купуват енергоспестяващи и екологични хладилници, фризери и други стоки, които използват много енергия, и по-ниските цени за тези продукти ще помогнат на по-бедните.

Моето правителство в Обединеното кралство зае водеща позиция по този въпрос, като намали ДДС с 2,5 % до 2010 г. и се надявам, че и други държави-членки ще последват примера.

  Astrid Lulling (PPE-DE). – (FR) Г­жо Председател, единствените битки, които ще загубим със сигурност, са тези, в които не се включим.

Като повторно предлагаме нашите изменения, целящи по-справедливо прилагане на намалена ставка на ДДС – по-специално, например, върху детското облекло в новите държави-членки, така че да бъдат поставени при равни условия с по-старите – искахме да изпратим ясен сигнал до Комисията и Съвета.

Успяхме по всички точки, с едно изключение. Изменението ни, целящо да спаси ресторантьорския бранш от бюрократичното бреме да трябва да прилага две различни ставки на ДДС по една сметка, бе отхвърлено с малко.

Групата ни желае изборът дали да се прилага една намалена ставка при ресторантьорския бранш да бъде оставен на държавите-членки, които изберат намалена ставка. Това не е възможно с текста на предложението на Комисията, тъй като този текст налага прилагане на различни ставки в зависимост от това дали услугата в местния ресторант включва или не чаша бира и вино. Как някой може да разбере това?

Признавам, че някои от колегите не са разбрали правилно значението на нашето изменение, но ясният сигнал, изпратен от Парламента по този въпрос, остава. Усилието си заслужаваше. Г­жо Председател: много съм доволна от факта, че и аз, и моята група продължихме да се борим срещу вманиачаването на левицата с идеята за конфискационно данъчно облагане. Трябва да сложим край на тази „данъчна мания“.

- Предложение за резолюция B6­0097/2009: Предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници

  David Sumberg (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, това е може би най-трудният въпрос за свободното общество. Как едно свободно общество да се бори срещу тези, които искат да го унищожат? Това е решението, което трябва да вземем. То трябва да бъде баланс. Разбира се, трябва да защитаваме правата на човека и, разбира се, законната процедура трябва да се спазва, но понякога в света, в който живеем, е необходимо да се вземат извънредни мерки. Не можем ние в Европа и в държавите от Европа да разчитаме само на Съединените щати да правят това.

Понастоящем в моята страна се води процес срещу осем души, обвинени в опит да взривят осем пътнически самолета. Те не успяха. Не знам дали са виновни, но този замисъл не успя. Трябва да направим необходимото да се гарантира, че свободното общество има необходимите средства и мерки, за да се бори срещу и да победи тези, които искат да го унищожат. Ако не направим това, ще изневерим на хората, които сме изпратени да представляваме тук.

- Доклади: Karl von Wogau (A6-0032/2009) и Ari Vatanen (A6-0033/2009)

  Colm Burke (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, препоръчах на моите сънародници от Ирландия да се въздържат в гласувания и по двата доклада – von Wogau и Vatanen – тъй като Ирландия запази неутралитета си.

Позицията ни по отношение на това и участието ни в Европейския съюз бяха записани в протокол. Ирландия има система с тройна защита по отношение на изпращането на войски в друга страна: това трябва да е с мандат от ООН, да бъде одобрено от правителството и от парламента на Ирландия. Това ще продължи и при Лисабонския договор.

Това не означава, че Ирландия не е готова да изиграе своята роля, особено мироопазваща. Например, имахме сериозно участие в Чад, с голям успех. Това е с мандат на ООН: ООН не можа да предостави войски и Европейският съюз се притече на помощ. Този мандат изтича на 15 март 2009 г. Това бяха едни много успешни 12 месеца от гледна точка на опазването на мира и дано той продължи дълго. Ирландия ще продължи да дава своя принос в мироопазващи операции, независимо дали чрез ООН или Европейския съюз.

- Доклад: Ari Vatanen (A6-0033/2009)

  Tunne Kelam (PPE-DE). – (EN) Г­жо Председател, аз гласувах в подкрепа на параграф 43 от доклада Vatanen само благодарение на устното предложение за изменение към него от нашия колега г-н Landsbergis, което Парламентът най-накрая одобри. Все още предпочитам и обявявам подкрепата си за първоначалната версия на параграфа, която завършва така: „двустранните спогодби за сигурност, предложени наскоро от Русия, биха нарушили сериозно единството на архитектурата на сигурността на ЕС и също биха всели раздор между ЕС и САЩ“. След като участвах в сесията от тази седмица на Комитета за сътрудничество ЕС-Русия, стигнах до извода, че не можем да игнорираме това, което колегата ни, г-н Vatanen, нарече „брутална реалност“ – а именно че стратегическата цел на Руската федерация все още е, уви, да раздели партньорите от ЕС на добри и лоши и да обезсили НАТО.

  David Sumberg (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, приветствам възможността да се изкажа накратко по този въпрос във връзка с абсолютно брилянтната реч, която чухме от президента на Чешката република. Той ни припомни историята на неговата и на много страни, особено в Източна Европа, които бяха окупирани от нацистите, а след това на практика и от комунистите. Това наистина доказва жизнената важност на НАТО и запазването му.

Европейският съюз има роля в обществото, но основната обрана на Запада все още е НАТО и това е така поради съюза ни със Съединените американски щати.

Една от обезпокоителните характеристики на този Парламент, която намирам по толкова много въпроси, е едно подмолно, а понякога и открито антиамериканско чувство. Точно Съединените щати се погрижиха тук да говорим като свободни народи, а НАТО гарантира този жизнено важен съюз за идните години.

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, през по-голямата част от миналия век – и по-голямата част от настоящия век до момента – НАТО помогна за опазване на мира. При все това има хора в тази зала, които се стремят да подкопаят самата институция, която ни позволи да сътрудничим с нашите американски и канадски колеги и редица държави от ЕС.

Как се извършва това? Не само като нападаме НАТО, но и също като дублираме структурите му. Сега сме свидетели на ситуация, в която военнослужещи на САЩ и Канада могат да заседават с експерти от ЕС в една зала, под шапката на НАТО, а след това ще имаме точно същото заседание, с изключение на колегите от САЩ и Канада, което е част от структурата на ЕС по отбрана. Каква безцелно пилеене на ресурси и време.

Трябва да помним жизнено важната роля, която изигра НАТО, но също не трябва да забравяме, че част от НАТО е и споделянето на тежестта. Ако преминем към отбранителен механизъм само на ЕС, тогава най-вече Великобритания и Франция ще делят тежестта, докато други ще се крият зад него. Нека не забравяме жизнено важната роля, която изигра НАТО – нека тя да продължи дълго.

  Colm Burke (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, Искам само да добавя нещо към това, което вече казах. Ние очакваме Лисабонският договор да бъде одобрен в Ирландия. Ще запазим неутралитета си при Лисабонския договор – той няма да промени позицията ни по този въпрос. Ще продължим да играем ролята си за опазването на мира, след като имаме мандат от Обединените нации и ако Европейският съюз се притече на помощ, напълно сме готови, и в миналото сме поемали, такава мироопазваща роля.

  John Attard-Montalto (PSE). – (EN) Г-жо Председател, искам да поясня, че по отношение на изменение 17, което трябваше да дойде след изменение 45, и аз, и колегата до мен, г-н Grech, искахме да гласуваме в подкрепа на демилитаризацията на космоса, но за съжаление бяхме непреднамерено разсеяни в този момент от трета страна и не гласувахме по този начин.

- Доклад: Pasqualina Napoletano (A6-0502/2008)

  Sebastiano (Nello) Musumeci (UEN). – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, 14 години след конференцията в Барселона и началото на евро-средиземноморското партньорство равносметката изглежда напълно незадоволителна.

Да оценим ли резултатите, постигнати до момента по отношение на поетите финансови ангажименти? Мисля, че е законно право на Парламента и задължение на Комисията да направи това. Ще се престорим ли, че не знаем, че гражданските права са напълно незащитени в този евро-афро-азиатски регион? Че равни възможности и до момента няма? Че зачитането на свободата на изповеданията все още е мечта? Че икономическият и социалният растеж все още тъпче на място, докато трафикът на хора расте с тревожно темпо, увеличавайки притока на незаконни имигранти, най-вече по крайбрежието в моята местна област, в южна Италия и Сицилия? При тези обстоятелства, вместо да открива възможности, създаването на зона за свободна търговия ще задълбочи разделението между богати и бедни региони.

В заключение, г-жо Председател, макар да имаме съмнения относно параграфи 29 и 36, моята група гласува в подкрепа на доклада за процеса от Барселона като акт на надежда пред лицето на толкова много скептицизъм.

- Доклад: Konrad Szymanski (A6-0037/2009)

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE). – (PL) Г­жо Председател, Източното партньорство е проект от най-голяма важност, което е и причината аз да горя от желание да го видя как става приоритет за външната политика на Европейския съюз. Бих искал да спомена четири аспекта, върху които трябва, по мое мнение, да съсредоточим дейностите си.

Първо, трябва да укрепваме демокрацията и правата на човека, тъй като това ще осигури по-голяма политическа стабилност в тези държави и ще гарантира спазването на основните права. Второ, трябва да се съсредоточим върху икономическата интеграция и отварянето на зоната за свободна търговия. Така на всички заинтересовани ще се осигури по-широк достъп до нови пазари, увеличавайки по този начин търсенето, което е от такова жизнено значение по време на криза.

Трето, трябва да се съсредоточим върху обезпечаване на сигурността и стабилността в Европа. В този случай говоря само за енергийната сигурност на Европа. За да не се допусне нова блокада на доставките на газ за ЕС и да се прогони изкушението да се ползват монополни износители, главното ни изискване е по-голяма диверсификация на енергийните източници и транзитните мрежи. Четвърто, нуждаем се от засилена мобилност и културни и образователни обмени. Тези две сфери на дейност са взаимно свързани и се допълват помежду си. Те имат отражение върху положителния имидж на ЕС на изток и задълбочават взаимната търпимост и сътрудничеството в областта на научноизследователската и развойна дейност.

В Европейския парламент е необходимо да се проведе отделно разискване по темата за Източното партньорство.

- Доклад: Hanne Dahl (A6-0426/2008)

  Richard Corbett, от името на групата PSE. – (EN) Г­жо Председател, с удоволствие гласувах за този доклад и желая всичко най­добро на г­жа Dahl по време на отпуска й по майчинство. За съжаление, тя няма възможност да бъде тук днес.

Беше показателно, че като член на групата Независимост/Демокрация тя се съгласи да бъде докладчик и да изиграе конструктивна роля за работата на нашия Парламент, за разлика от своите колеги от така наречената Партия за независимост на Обединеното кралство, които според мен – ако не греша – никога не са били докладчици по който и да е доклад в този Парламент в продължение на четири и половина години, след като разнороден екип от 12 от тях беше избран на последните европейски избори. Всичко, което правят, е да критикуват отстрани, обикновено от невежество, тъй като нямат желание да се включат в истинската работа, която вършим ние от целия политически спектър в тази зала, за да гарантираме, че законодателството и политиката, които създава Съюзът, са правилно обмислени и представляват справедлив баланс на интересите на нашите различни държави-членки и нашите различни политически гледни точки. Всичко, което искат да правят, е да бъдат отрицателно настроени и да се противопоставят на всичко. Какъв контраст между тях и колегата им.

(Писмени обяснения на вот)

- Доклад: Gérard Onesta (A6-0027/2009)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Едно от най­важните оръжия от арсенала от права на европейските граждани е петицията. Ние приехме допълнителни мерки от процедурен характер.

- Когато дадена петиция е подписана от няколко лица, подписалите лица определят представител и заместник-представители, които за целите на прилагане на правилника се считат за вносители на петицията.

- Оттеглянето на подкрепата за петицията от вносителя на петицията вече е възможно.

- Дава се възможност петициите и кореспонденцията с вносителите на петиции да се съставят на други езици, които се използват в дадена държава-членка (като баски и галисийски).

- Компетентната комисия трябва да установи допустимостта или недопустимостта на петицията. По искане само на една четвърт от членовете на комисията петицията става допустима.

- Могат да се препоръчват други начини на обжалване.

- По правило, след внасянето им в регистъра петициите стават обществено достъпни документи.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепям доклада на г­н Onesta, но апелирам да обмислите два проблема при разглеждане на петициите. Първият е свързан с представянето на фактите, а вторият е в липсата на възможност пред Комисията да се изправи освен вносителя и ответната страна. В петиция № 0795/2007 фактите са поднесени едностранчиво и тенденциозно, засегната страна – Българската православна църква не беше поканена да изложи становището си. При провеждането на проучвателната мисия на Комисията в България от 27­30 октомври 2008 г., не беше потърсена позицията на БПЦ. Така опитите да се оклевети Светата православна църква в България и да се отнеме правото й на самоуправление се подпомагат от неправилното разглеждане на внесената от „Алтернативния синод“ петиция и се създават условия, които подвеждат членовете на Комисията.

Вносителите на петицията търсят възможност да решават съдбата на БПЦ не според установените от векове църковни канони, а чрез намесата на една светска институция – съдът в Страсбург.

В следствие на вътрешноцърковно разделение, разрешено по каноничен ред от Църквата през 1998 г., Съдът в Страсбург излезе с решение по дело, за същия вътрешноцърковен проблем, и по което дело БПЦ дори не е ответна страна. Истината е, че никой светски съд няма право и не може да разглежда църковни спорове!

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах „за“, тъй като подкрепям преразглеждането на Правилника за дейността по отношение на процеса на внасяне и разглеждане на петиции, понеже смятам, че това ще подобри процедурата по отношение на оценката и класификацията на петициите. Новият правилник ще улесни обработването на петиции, като по този начин ще защити интересите на гражданите.

Една от важните промени, направени в процеса за внасяне и разглеждане на петиции, е наблягането на правото на неприкосновеност и поверителността на петицията. Правото на неприкосновеност се отнася до името и личните данни на вносителя на петицията, докато поверителността се отнася до предмета на петицията. Новият правилник оставя на вносителя на петицията да вземе решение дали да се откаже от правото на неприкосновеност или поверителността, или и от двете.

Освен това аз мисля, че обявяването на петициите за допустими с квалифицирано мнозинство е изключително важно, тъй като правото на петиция е изключително важно гражданско право, което се основава на първичното право, и това право не трябва да бъде ограничавано от политически мотивирано решение. Съгласно преработения правилник, ако компетентната комисия не успее да постигне единодушие по допустимостта на петицията, тя се обявява за допустима по искане на най­малко една четвърт от членовете на комисията.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на доклада на г­н Onesta за преразглеждане на Правилника за дейността по отношение на процеса за внасяне и разглеждане на петиции.

Съгласен съм с него, че не е необходимо да се правят съществени промени в съществуващия правилник; по­скоро трябва да подобрим тяхната прозрачност и яснота. Аз също вярвам, че трябва да наблегнем на важността на технологичния фактор, тъй като е направен огромен напредък в тази област през последните години, но също толкова важно е да не пренебрегваме зачитането на отделните лица и тяхното основно право на неприкосновеност.

- Доклад: Riera Madurell (A6-0007/2009)

  Konstantinos Droutsas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Предложението за регламент за европейска научноизследователска инфраструктура цели да насърчи прилагането на така наречената пета свобода, свободата на движение на научни изследователи в рамките на Съюза, и се съсредоточава върху критериите за конкуренцията, изпълнението и адаптирането на научните изследвания към избора и целите на капитала, както е посочено в антинародната, антиработническа Лисабонска стратегия на ЕС.

„Свободният достъп“ на всяка държава-членка до научноизследователска инфраструктура предоставя възможност за пряка експлоатация от страна на капитала на всяка изследователска дейност, финансирана от държавите-членки, за ограничаване на контрола и програмирането на научните изследвания до механизмите на Европейския съюз и монополите, за насърчаване на представата за високо качество, основаваща се по­скоро на пазара отколкото на научните изследвания, и за съсредоточаване на изследванията във все по­малко изследователски центрове/дружества.

Прилагането на критериите за интелектуална собственост, пряката връзка между изследванията и производството чрез фирмените специалисти, работата на центровете в съответствие с финансовите критерии на частния сектор и необходимостта те да бъдат финансирани от дружества и спонсори подчиняват изследванията на логиката за постигане на максимална печалба.

Изследванията трябва да се провеждат единствено с държавно финансиране. Те трябва да бъдат справедливо разпределени между научните сектори и да са насочени към задоволяване на потребностите на народа и подобряване на живота на работниците.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът се отнася за целите на Зелената книга от 2007 г. за европейското научноизследователско пространство: „Разработване на научноизследователски инфраструктури на световно ниво“. По поръчение на Съвета, Европейският форум за стратегии на научноизследователски инфраструктури (ESFRI) през април 2002 г. започна разработването на координиран подход за дейности в областта на научноизследователските инфраструктури. Въпреки че е посочено, че целта на предложената правна рамка е да улесни установяването на тези инфраструктури, опитът показва, че по принцип по­развитите страни се възползват в най­голяма степен.

По наше мнение, няма съмнение за това колко е важно да се опрости установяването на научноизследователски инфраструктури на световно ниво в Европа, като се има предвид добавената стойност, с която те могат да допринесат по отношение на подобреното качество на изследванията и образованието, установените връзки между държавните и частните изследователи, и по принцип тяхното положително социално и икономическо въздействие.

Въпреки това ние не сме съгласни, че установяването на широкообхватна инфраструктура трябва единствено да позволява създаването на повече възможности за постигане на високо качество на изследванията в определени области, като се има предвид, че определени страни ще бъдат основните бенефициери от този процес. Ние искаме всички да имат възможност да се възползват, дори тези, които не могат да създадат центрове с високо качество, за да гарантираме демократизацията на изследванията в най­разнообразни области. Поради това решихме да се въздържим.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Има много основателни причини за опростяване на възможностите за сътрудничество по отношение на изследванията отвъд националните граници в рамките на Европейския съюз. Предложението за нов общ правен субект може да е стъпка в тази посока и формулировката на предложението показва, че Комисията наистина осъзнава важността на изследванията и необходимите специални работни условия.

Въпреки това списъкът от месец юни е непроменен по отношение на въпроса за данъчната политика. Контролът на данъчните основи е фундаментален национален въпрос. Поради това гласувах против предложението на Комисията и доклада.

  Adrian Manole (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Научноизследователските инфраструктури изпълняват все по­важна роля за напредъка на знанията и технологиите, като предлагат уникални изследователски услуги на потребителите в различните страни.

Един аспект, който може да се счита за изключително важен, е че тези услуги, чрез освобождаване на изследователския потенциал на всеки регион в Европейския съюз, ще привлекат млади хора към науката, като по този начин ще изиграят ключова роля за създаването на ефективна среда за изследвания и иновации.

Въпреки това в по­малко развитите страни – когато казвам това, имам предвид и Румъния – ограничените ресурси и сложността на техническия и организационния аспект представляват основна трудност по отношение на създаването на европейска научноизследователска инфраструктура. В резултат на това, като се има предвид, че тези структури ще могат да еволюират единствено в развитите страни, трябва да гарантираме, че няма да станем свидетели на изтичане на мозъци към тези центрове в рамките на самия Европейски съюз.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах в полза на предложението за регламент на Съвета за правната рамка на Общността за европейска научноизследователска инфраструктура, тъй като вярвам, че държавите-членки имат нужда от приемането на координиран подход за развиване на единна политика в сферата на изследванията, като се има предвид, че настоящата национална и международна правна рамка е неподходяща за амбициозните за този сектор цели на Съюза.

Също мисля, че е изключително важно да се действа за подобряване на взаимодействието между промишлеността и академичните изследвания, което все още е прекалено слабо в някои държави от Европейския съюз, включително в Италия. Най­накрая, това изследване, по мое мнение, трябва да се характеризира с по­добри взаимовръзки между държавните и частните изследователи, тъй като то може само да предшества истинския и балансиран технологичен напредък, ако всички участници работят съвместно.

- Доклад: Philippe Morillon (A6-0009/2009)

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в полза на доклада на г­н Morillon за изменение на Конвенцията за североизточния Атлантически океан. Въпреки това не мисля, че Европейският съюз трябва да е договаряща се страна по тази конвенция; по-скоро вярвам, че отделните риболовни нации от североизточните части на Атлантическия океан трябва да се присъединят към Русия, Исландия и Норвегия като независими договарящи се страни.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на доклада на г­н Morillon относно измененията в Конвенцията за многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан.

Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан, създадена от споменатата Конвенция, играе важна роля в опазването и оптималното използване на риболовните ресурси, и също се стреми да насърчава сътрудничеството между държавите, които са страни по Конвенцията.

Аз приветствам направените изменения в Конвенцията, тъй като те установяват процедурите за уреждане на спорове и ще подобрят управлението на риболовните ресурси. Следователно това е полезно средство за развиване на риболовната промишленост.

- Доклад: Glenys Kinnock (A6-0039/2009)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Относно предложението за резолюция на Европейския парламент относно специално място за децата във външните действия на Европейския съюз, аз подкрепям доклада, тъй като той се отнася до правата на най­уязвимите в обществото, а именно децата, но в съответствие с това не съм съгласен с някои конкретни клаузи, които могат да толерират абортите.

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, аз гласувах в подкрепа на доклада. Бъдещето на децата е тема, която изисква и заслужава нашето внимание. Самите деца искат да бъде потърсено мнението им и също искат техните възгледи и перспективи, надежди и мечти да бъдат част от усилията за изграждането на свят, който е подходящ за тях.

При преследването на Целите на хилядолетието за развитие трябва да обърнем по­голямо внимание, във всички наши стратегии, инициативи и решения за финансиране, на приоритетите, определени от децата за децата. Като член на Европейския парламент съм имал възможност да пътувам до развиващи се страни и да работя с основни организации с идеална цел, като УНИЦЕФ, и осъзнавам, че има много спешни въпроси, на които трябва да се обърне внимание.

Ако искаме да постигнем устойчиви подобрения за децата, трябва да се съсредоточим върху основните причини за нарушаването на техните права, но преди всичко трябва да си сътрудничим с всички доброволчески организации, които през годините са се наложили в тези области, които са толкова различни от Европа по отношение на тяхната култура, икономика, структура и политика.

  Louis Grech (PSE), в писмена форма. – (EN) Във връзка с предложението за резолюция на Европейския парламент относно специално място за децата във външните действия на Европейския съюз, нашата делегация подкрепя доклада, тъй като той се отнася до правата на най­уязвимите в обществото, а именно децата. Въпреки че в резолюцията нямаше пряко позоваване на насърчаването на абортите, искам да изясня, че ние не подкрепяме определени клаузи, които могат да толерират абортите.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Аз възприемам Европейския съюз като съюз със стойности и подкрепям няколко от формулировките в доклада, които насочват вниманието ни към уязвимата позиция на децата в целия свят. Ясно е, че обществото трябва да поеме отговорност за защита на правата на децата, намаляване на детската смъртност в бедните страни и борба с всички форми на експлоатация на деца.

Въпреки това докладът също съдържа формулировки, които ми е трудно да подкрепя, включително предложението за назначаване на специален представител на Европейския съюз, който да отговаря за „гарантирането на видимост и лидерство по отношение на правата на децата“. Необходимите мерки за защита на правата на децата са и трябва да останат въпрос, който да се решава от националните парламенти. Ако се счита, че е необходимо международно сътрудничество, то трябва да се търси в рамките на Обединените нации, не на Европейския съюз.

Независимо от тези резерви, избрах да гласувам в подкрепа на доклада.

  Mairead McGuinness (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Аз се въздържах при крайното гласуване на този доклад поради опасения относно формулировката на параграф 44. Като цяло целта на този доклад е много добра, тъй като подчертава необходимостта от обръщане на специално внимание на децата във външните действия на Европейския съюз. Поради това аз подкрепям по­голямата част от параграфите в този доклад, но се въздържах поради опасения относно параграф 44.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на доклада на г­жа Kinnock относно специално място за децата във външните действия на Европейския съюз.

Защитата на децата, независимо от това дали в рамките на или извън Общността, несъмнено е изключително важна цел за Европейския съюз. През годините институциите на Общността са отдавали все по­голямо значение на защитата на правата на децата, като това трябва да се взима предвид при определяне на политиката. Поради това аз съм съгласен, че децата трябва да имат по­голямо участие при взимането на решения, които ги засягат, като се започне на местно ниво, където те имат по­голяма възможност да дадат своя принос по тези въпроси.

Освен това бих потвърдил, че за да позволим на децата напълно да упражняват своите права, трябва да бъдат предприети действия на глобално ниво: намаляване на бедността, борба с дискриминацията и подобряване на нивото и качеството на образованието. За постигането на такива амбициозни цели ще бъде съществено насочването на повече интелектуални и финансови ресурси в тази посока.

  Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Аз гласувах против това предложение за резолюция.

Една от причините за това е фактът, че Комисията няма общи правомощия в областта на основните права, включително правата на децата, съгласно международни споразумения или посредством юрисдикцията на Съда на Европейските общности (COM(2006) 367, параграф 1.3. страница 3). Другата причина е, че Европейският съюз възнамерява да използва тази резолюция, за да придобие правомощия, с които не разполага.

Резолюцията не признава суверенитета на развиващите се нации в сферата на етиката. Тя е в противоречие с параграф 9 от Платформата за действие на Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през 1995 г., който гласи: „Прилагането на тази платформа, включително посредством националното законодателство и формулирането на стратегии, политики, програми и приоритети за развитието, е суверенна отговорност на всяка държава в съответствие с всички човешки права и основни свободи, и значението и уважението на различните религии и етични стойности, култури и философски убеждения на лицата и техните общности, трябва да допринасят за пълното възползване на жените от техните човешки права, за да бъдат постигнати равенство, развитие и мир“.

Най­накрая, докладът също насочва вниманието върху подпомагането на сексуалното и репродуктивното здраве, термин, който никога не е бил дефиниран от Европейския съюз. Световната здравна организация и някои неправителствени организации използват този термин, за да подпомагат абортите. Резолюцията открито подпомага сексуалното и репродуктивното здраве в член 44, без да го дефинира или да спазва компетенцията на Европейския съюз в тази област. Това е неприемливо.

- Доклад: Jean Louis Cottigny (A6-0023/2009)

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Универсалността на настоящата финансова криза означава, че тя ще засегне държави-членки независимо от тяхната икономическа структура, поради това докладчикът смята, че трябва да преосмислим правото на служителите да бъдат информирани и консултирани. Това право, противоположно на това, което обикновено се предполага, не е процедура, която пречи на дружеството да реагира на промените. Участващите страни, работодателите, наетите работници и държавните институции трябва да разберат, че тази процедура най­добре може да им помогне да предвидят икономическите и социалните последици от промените в средата на дружеството.

Поради тази причина всички европейски работодатели и наети работници трябва да знаят и да признават процедурата на европейския социален модел. Всяко дружество, което осъществява дейност на територията на Европейския съюз, което е изправено пред такава промяна в икономическата си среда, трябва да използва същите мерки за ранно предупреждение и подготовка като своите конкуренти в Европейския съюз, и това, впрочем, ще насърчи честната конкуренция между дружествата в съответствие с правилата за вътрешния пазар.

  Proinsias De Rossa (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепям този доклад, който беше по инициатива на групата на социалистите. Докладът е за правата за информиране и консултиране на работниците. Той призовава държавите-членки да прилагат по­добре рамковата директива от 2002 г., като:

- въвеждат ефективни, пропорционални и превантивни санкции

- се уверят, че информацията се изпраща навреме, така че представителите на работниците да могат да реагират преди което и да е решение на централното управление

- разширяват прага по отношение на наетите работници и служители независимо от възрастта или вида на трудовия договор, така че да бъдат включени всички работници

Той също призовава Комисията да започне процедури за нарушение срещу държавите-членки, които не прилагат това законодателство, и да се уверят, че всички директиви относно информирането и консултирането са съгласувани, и когато е необходимо да предлагат преразглеждане.

Трябва да дадем по­голяма свобода на изразяване на работниците при процеса на взимане на решение на тяхното дружество. Това е дори още по­важно по време на криза, за да се намали или да се избегне загубата на работни места.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) По време на разискванията по този доклад ние се опитахме да подобрим защитата на правата на служителите във всички сектори. Затова приветстваме приемането на нашето предложение, което сега е включено в резолюцията на Парламента, както следва:

„Да се гарантира, че представителите на служителите в публичната администрация и служителите в публичния и финансов сектор имат същите права на информиране и консултиране, каквито са гарантирани за другите служители.“

Ние се надяваме, че държавите­членки ще вземат това предвид и така ще гарантират за всички служители еднакви права на информиране и консултиране.

Същността на доклада като цяло е положителна, тъй като той поставя акцент върху необходимостта да се увеличат правата на информиране и консултиране в различните държави­членки. Ние също така се надяваме, че Европейската комисия ще представи доклад за оценка на резултатите, постигнати чрез приложението на Директива 2002/14/EО по отношение на засилването на социалния диалог.

По отношение на сливанията и поглъщанията докладът би могъл да отиде и по­далеч, подобно на случилото се преди, когато нашето предложение беше прието. Това има за цел да гарантира, че по време на процеса на реструктуриране на дружества, по­специално индустриални дружества, представителите на служителите имат достъп до информация и възможност да се намесят във вземането на решения, включително имат право на вето в случаите, когато дружествата не спазват своите договорни задължения.

  Malcolm Harbour (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Консерваторите напълно подкрепят принципа на консултиране и ангажиране на служителите в управлението на успешни предприятия.

Но ние не смятаме, че това е подходяща област за намеса на ниво ЕС.

Докато ние в повечето случаи насърчаваме последователното и ефективно транспониране на правото на ЕС, решихме, че ще бъде по­добре да се въздържим при това гласуване.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепям този доклад, който призовава държавите, които не са направили това, да приложат директивата от 2002 г., която цели да се стимулира процесът на информиране и консултации на служителите в рамките на ЕС. Този доклад насърчава Комисията да вземе незабавни мерки, за да гарантира ефективното транспониране на директивата и да започне процедура за нарушение срещу онези държави­членки, които не са транспонирали директивата или са направили това неправилно. Докладът настоява представителите на работниците да имат правото да проучват предоставената им информация, тази информация да бъде предоставена своевременно преди консултациите, като профсъюзите трябва да участват в процеса, за да се консолидира социален диалог.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на доклада на г­н Cottigny за информиране и консултиране на служителите в Европейската общност.

Директива 2002/14/EО е голяма крачка напред по отношение на демократичното участие на служителите във вземането на решения във връзка със стопанската дейност на компанията, за която работят, по­специално във времена като днешните, когато икономическите трудности заставят много компании да вземат важни решения, като например преструктуриране и преместване.

Но както беше справедливо отбелязано, директивата не е била правилно транспонирана в няколко държави, които са приели по­ограничени разпоредби. Всъщност важно е да се хармонизира законодателството между държавите­членки от Съюза, за да могат европейските компании да разполагат с едни и същи инструменти, за да предотвратят и да се подготвят за промените в икономическата среда, в която те функционират.

По същата причина, препоръчително е да се разшири обхватът на директивата за всички европейски МСП, в това число и за най­малките по отношение на наетите хора, така че никой да не бъде оставен в тежко положение.

  Anna Záborská (PPE-DE), в писмена фирма. – (SK) Аз поддържам тази инициатива, която подкрепя служителите, тъй като информирането и консултирането на служителите са основни елементи на социалната пазарна икономика. Това не бива да се разглежда като бариера пред развитието на бизнеса. В сегашната ситуация, подрита от финансовата криза, ние трябва укрепим демократичното право на служителите да участват във вземането на решения, още повече поради преструктуриранията, сливанията и преместването на производствата, които се очакват.

Аз мисля, че консултирането на служителите е особено важно и оправдано в две области: баланса между работа и личен живот и защитата на неделята като ден за почивка, които са основни стълбове на европейския социален модел и част от европейското културно наследство.

Аз лично подкрепих изискването неделя да бъде почивен ден, без да е задължително да се работи, като това изискване беше представено под формата на писмена декларация 0009/2009, която в момента е в процедура на подписване в Европейския парламент.

Що се отнася до баланса между работа и личен живот, това е въпрос, който аз наскоро засегнах в моя доклад за солидарността между поколенията, където казвам, че трябва да се разработи политика и средства за комбинирането на „добри работни места“ с домашните задължения на жените и мъжете, като семейното планиране, личният живот и амбициите в кариерата могат да бъдат балансирани само ако съответните лица могат свободно да вземат икономически и социални решения и са подкрепени от политически и икономически решения на европейско и местно ниво, без това да има отрицателни последици за тях.

- Доклад на Patrizia Toia (A6-0015/2009)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, аз съм съгласен и напълно подкрепям г­жа Toia, която подчерта ролята на социалната икономика за създаването на качествени работни места, както и за укрепването на социалното, икономическо и регионално сближаване, насърчавайки активната гражданска позиция, солидарността и идеята за икономика, основана на демократични ценности, които поставят хората на първо място и подкрепят устойчивото развитие и технологичните иновации.

Като напълно разбираме, че богатството и стабилността на едно общество зависят от неговото многообразие и че социалната икономика има значителен принос за това, като по този начин укрепва европейския социален модел и внася собствения си бизнес модел, който подпомага стабилния и дългосрочен растеж в социалната икономика, аз подкрепям твърдението на докладчика, че социалната икономика ще достигне пълния си потенциал само ако успее да се възползва от подходящите политически, правни и оперативни условия и предпоставки.

Като се има предвид фактът, че Комисията вече е признала концепцията за социална икономика много пъти, аз бих повторил призива на г­жа Toia Комисията да подпомага социалната икономика в новите си политики и да защити идеята за различен подход към предприемаческата дейност, която е присъща за този сектор, който да не се ръководи главно от мотива за печалба, а от обществената полза.

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Социалната икономика спомага да се приложат четирите основни цели на европейската политика в областта на заетостта: да се подобряват възможностите за жителите да си намерят работа; да се насърчава предприемачеството, особено чрез създаване на работни места на местно равнище; да се подобрява способността на компаниите и служителите да се адаптират, особено чрез модернизиране на организацията на работа; и да се укрепи политиката на равните възможности, преди всичко чрез използване на мерки в обществената политика, които ще помогнат за съчетаването на работата със семейния живот. Социалните икономични предприятия могат да осигурят много допълнителни ползи за обществото – например да включат хората в икономическото развитие на европейското общество, да засилят демокрацията в стопанската дейност с участието на членове и служители, както и да прилагат принципите на корпоративната социална отговорност и осигуряването на услуги на местно ниво.

Важно е да се свърже социалната икономика с целите на социалното сближаване и активното гражданско участие, като се вземе предвид характерът на местната социална икономика и нейната роля в насърчаването на активното участие. Споменатите дейности обикновено помагат за укрепване на социалните връзки, а те са особено важни в свят, където съществува засилваща се социална изолация и разделение.

  Proinsias De Rossa (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепям този доклад, който призовава Комисията да подпомага социалната икономика в новите си политики и да защитава концепцията на социалната икономика за „различен подход към предприемаческата дейност“, която да не се ръководи само от мотива за печалба, а и от обществената полза, за да се гарантира, че определени характеристики на социалната икономика са правилно приложени в изработването на законодателството. Също така докладът призовава Комисията и държавите­членки да разработят правна рамка, която признава социалната икономика като трети сектор, както и да изработи ясни правила за това кои субекти могат законно да функционират като предприятия на социалната икономика.

Предприятията на социалната икономика се характеризират с форма на предприятие, която се различава от модела на капиталовото предприятие. Това са частни фирми, независими от публичните органи, които отговарят на нуждите и исканията на своите членове и на общия интерес. Социалната икономика се състои от кооперативи, съвместни общества, асоциации, фондации и други предприятия и организации, които притежават основополагащите характеристики на социалната икономика.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Чрез нашето участие в разискванията в Комисията по заетостта и социалните въпроси ние направихме няколко допълнения и представихме различни предложения, насочени към подобряване на първоначалната позиция на докладчика. Не във всички случаи успяхме да постигнем приемане на нашите мнения и затова финалната резолюция не е напълно задоволителна.

Въпреки това ние признаваме важната роля на различните форми на социална икономика, богатството на многообразието в нейните институции, а също и нейните специфични характеристики, насочени към различни нужди. Ето защо ние призоваваме за тяхната подкрепа, но смятаме, че това не бива да води до подкопаване на обществените услуги, особено в области, където социалната икономика също играе значителна роля,.

Признаваме, че социалната икономика може да помогне за укрепването на икономическото и социално развитие и да увеличи демократичното участие, особено ако съществуват условия за подкрепа и тя не се използва за подкопаване на универсалните публични услуги, които са приемливи за цялото население. Трябва да се има предвид, че социалната икономика не може да замести ресурсите и общественото управление на обществените услуги, но може да бъде важно допълнение.

  Malcolm Harbour (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Моите колеги, британски консерватори, и аз подкрепяме приноса към европейската икономика, направен от тези организации и предприятия, които функционират в сектора на организациите с нестопанска цел. Консерваторите например силно вярват в ползата от това общностите да работят заедно, в дейността на благотворителните организации и доброволния сектор като цяло и неотдавна инициирахме разширено проучване в тази област.

Има обаче някои препоръки за нови европейски мерки в този доклад, които ние не можем да приемем.

Затова решихме да се въздържим.

  Anna Ibrisagic (PPE-DE), в писмена форма. – (SV) Днес ние гласувахме срещу изготвения по собствена инициатива доклад на г­жа Toias (A6-0015/2009) относно социалната икономика. Ние сме съгласни, че социалната икономика играе важна роля в днешното общество, но не можем да подкрепим идеята тя да се подчинява на различни правила в сравнение с другите предприятия. Не е възможно да се направи ясно разграничение между видовете предприятия и ние не сме убедени, че кооперативите и съвместните общества трябва да бъдат поставени в привилегировано положение спрямо малките предприятия по отношение на възможностите за финансиране и други форми на помощ.

  Lívia Járóka (PPE-DE), в писмена форма. – (HU) Аз бих искала да поздравя г­жа Toia за нейния доклад относно социалната икономика, който очертава ключовата роля на предприятията на социалната икономика в интеграцията на трудовия пазар, тъй като тези предприятия могат да имат значителен принос за развитието и за реализацията на социалното сближаване чрез тяхната тясна връзка с местните общности. Освен това участниците в социалната икономика в своята дейност могат да съчетаят производствените процеси с целите на общественото благосъстояние и също така да подпомагат самоуправлението. По този начин ефективното функциониране на социалната икономика или на третия сектор е особено важно, когато става въпрос за хора в неравностойно положение. Това включва въпроса за заетостта на ромското население, сред което безработицата е на неприемливо високо ниво в цяла Европа.

За ефективното функциониране на социалната икономика е необходима съответната правна рамка, което означава правно признаване на нейните компоненти, независимо от това дали те са фондации, кооперативи или други асоциации. Важно е да се осигури по­лесен достъп до кредити, данъчни облекчения, както и стимули за тези организации. Препоръчително е да се обмисли въвеждането на единен план за финансиране от Общността за предприятия, които са най­ефективни за социалното сближаване.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на доклада на г­жа Toia относно социалната икономика.

Аз споделям мнението на докладчика за това, че социалната икономика става все по­важна в настоящия икономически климат, тъй като се появяват много потребности, които не могат да бъдат посрещнати от традиционните икономически субекти. Социалната икономика, разбира се, играе важна роля в реализирането на такива цели на ЕС като подобряване на заетостта и социалното сближаване, както и укрепването на политиките за равни възможности.

Аз също така съм съгласен, че социалната икономика трябва да се ангажира с непрекъснато променящия се пазар, за да може да изработи ефективни стратегии за постигане на целите си. Това може да се постигне чрез създаването на мрежи между заинтересованите страни, както и чрез по­силно сътрудничество и обмен на опит на всички нива – местно, национално или международно.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) Социалната икономика е неразривно свързана с фундаменталните принципи на европейския социален модел. Основните й характеристики и ценности включват поставянето на хората и социалните цели над капитала чрез съчетаване на интересите на нейните членове с общото благо и чрез прилагането на система на демократичен контрол, наложена от тях. Като цяло, тя съставлява 10 % от предприятията в Европа и 6 % от трудовия пазар.

Социалната икономика, която също се нарича икономика на солидарността или третият сектор, е ключов инструмент за постигане на целите от Лисабон. Тя притежава значителен потенциал за създаване на работни места и ефективно може да се използва за постигане на целите на икономическия растеж.

Третият сектор играе водеща роля в европейската икономика, като съчетава рентабилността и солидарността.

С оглед на финансовата криза, която наблюдаваме напоследък с безпокойство и неуспешно се опитваме да преодолеем, от жизнена важност за нас е да гарантираме финансовата стабилност. Европейците се страхуват, че могат да загубят работните си места и очакват достойно отношение към себе си. Европейският съюз и държавите­членки трябва да отговорят на реалните нужди, да създадат реални възможности и да създадат нови надежди за благото на всички европейци.

Стимулирането на солидарната икономика е един от начините за подобряване на ситуацията.

Аз поддържам предложението на докладчика. Европейската комисия трябва не само да подпомага социалната икономика, но трябва да предприеме реални действия за разработването на правна рамка, която ще даде възможност на субектите, като например кооперациите, съвместните общества, асоциациите и фондациите, да могат да функционират, а също и да подготви програма, която да предлага финансова помощ, съвети и обучение на съществуващите предприятия, както и на онези, които тепърва ще се създават.

  Michel Teychenné (PSE), в писмена форма. – (FR) Социалната икономика се нуждае повече от всякога от специална правна рамка и докладът на г­жа Toia е крачка в правилната посока.

Европейската комисия е оттеглила две предложения за приемане на статути на съвместни общества и асоциации. Във време, когато пукнатините в капиталистическата система са очевидни, твърде странно е да се оттеглят предложения, които стимулират алтернативни и ефективни видове икономическа организация.

Основана на принципите на взаимност и взаимозависимост, социалната икономика защитава нова концепция на стопанска дейност, която е по­хуманна и отхвърля капиталистическия подход за простото преследване на печалба. Тя се развива успешно през последните години и днес представлява 10 % от фирмите и 6 % от работните места в Европейския съюз.

Отношението на Комисията е може би достойно за съжаление и въпреки това ние сме доволни от гласуването в Парламента. Призивът характеристиките на социалната икономика да бъдат взети под внимание при изработването на европейските политики трябва да бъде приветстван, тъй като това е искането за повторно активиране на определени бюджетни линии.

  Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) В резолюцията относно жените и бедността в Европейския съюз (A6-0273/2005) аз споменавам и още веднъж подчертавам неотложната нужда да се подкрепи една нова Европа, основаваща се на творческото съвместно съществуване на култури и нагласи и пълно зачитане на другостта. Една Европа, където понятието отговорна свобода не покрива единствено свободното движение на капитала и където гражданите обединяват своите способности независимо от социалния си статус. Една Европа, където творчеството се зачита и достойнството на всеки човек се защитава в името на общото благо. Аз също така споменавам новите форми на бедност и социално изключване, които трябва да насърчат творчеството сред онези, които са засегнати от тях.

Докладът на г­жа Toia подкрепя този подход. Аз приветствам това и гласувах в негова подкрепа.

Тъй като ценностите на социалната пазарна икономика са, общо взето, в хармония с универсалните цели на Европейския съюз по отношение на социалното включване, те трябва да включват подходяща заетост, специализирано обучение, реинтегриране на трудовия пазар. Социалните икономики са показали, че могат значително да подобрят положението на хората в неравностойно положение. Например микрокредитирането за дребни предприятия, въведено от носителя на Нобелова награда Muhammad Junus, което подобри положението и засили влиянието на жените, като им даде възможност да подобрят финансовото си положение, както и това на семействата си. Социалните нововъведения помагат на хора с увреждания да намерят собствени решения на социалните си проблеми, да се създаде баланс между работата и личния живот, равни възможности за мъжете и жените, качество на семейния живот и възможността да се полагат грижи за деца, възрастни и хора с увреждания.

- Доклад на Evangelia Tzampazi (A6-0034/2009)

  Liam Aylward (UEN), в писмена форма. – (EN) Нарушенията на психичното здраве засягат, колкото и да е невероятно, един на четири души. Заклеймяването и дискриминацията на тези, които страдат от нарушения на психичното здраве, все още съществува. Към 2020 г. се очаква депресията да стане най­разпространената причина за заболявания в развитите страни. Понастоящем в ЕС около 58 000 граждани умират при самоубийство всяка година, което е повече от годишния брой смъртни случаи при катастрофи и убийства.

Нуждата от информационни кампании в училищата, които да послужат като трамплин за проникване във всички сфери на живота, е от критична важност. Ние като законодатели, социални работници и хора с отговорности в общностите, където живеем, трябва да поставим акцент върху ранната диагностика и ранната намеса с цел да избегнем заклеймяването.

Това, което сме научили от изследванията и което е изключително важно за нашите услуги, е, че психичното здраве е силно предопределено от първите пет години от живота. Следователно укрепването на психичното здраве на децата е инвестиция в бъдещето.

Проекти на ЕС вече се оказаха успешни чрез насочване на вниманието към следродовата депресия при майките, подобряване на родителските умения, организиране на посещения по домовете на медицински сестри, които да помагат както на бъдещите родители, така и на родителите на новородени, а също и осигуряване на средства за училищата. Изследванията показват, че осигуряването на средства за училищата за нашите малки ученици може да подобри развитието на децата и да намали хулиганските прояви, безпокойството и симптомите на депресия.

  Charlotte Cederschiöld, Gunnar Hökmark и Anna Ibrisagic (PPE-DE), в писмена форма. − (SV) Ние, шведските консерватори, днес гласувахме в подкрепа на доклада по собствена инициатива (A6-0034/2009) относно психичното здраве от г­жа Tzampazi. Уважаваме решението на държавите­членки да станат членове на Европейския пакт за психично здраве и благоденствие, който се споменава в доклада. Ние смятаме, че е нещо естествено държавите­членки да си сътрудничат и да обменят опит в тази област по свое усмотрение.

Обаче ние не сме съгласни с формулировката в доклада, която призовава за европейски насоки за отразяване на психичното здраве от медиите. Не споделяме мнението, че това трябва да стане на европейско ниво – предпочитаме да запазим медиите свободни и независими.

  Konstantinos Droutsas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Преструктурирането на системата за психично здраве, което се предлага, служи на интересите на капитала, капиталистическите преструктурирания и комерсиализацията на здравеопазването, а не на интересите на пациентите. Повечето услуги в областта на психичното здраве, или поне тези, които генерират печалба за капитала, се приватизират в рамките на стратегията от Лисабон.

По­голямата част от пациентите с нарушения на психичното здраве в психиатричните болници и други социални институции се намират в мизерни и абсолютно унизителни условия на живот, като съществуват изключително големи пропуски на ниво първична и вторична помощ.

Намесата в сектора на здравеопазването от страна на спонсори и други „филантропи“ на неправителствени организации, различни от частния капитал, представлява алиби и в същото време мост към пълната приватизация на услугите.

Жертвите, освен пациентите с нарушения на психичното здраве, в областта на частната или така наречената „социална“ инфраструктура са работниците, чиито трудови права се нарушават и които са в схеми за временна заетост под непрекъснатата заплаха от уволнение.

Ние подкрепяме премахването на нехуманната психиатрична помощ във формата на затворени приюти, прилагана от буржоазните правителства, създаването на интегрирана мрежа от услуги в областта на психичното здраве в рамките на единна, обществена, безплатна здравна и социална система и премахването на каквито и да е търговски дейности, които не отговарят на реалните потребности не само на пациентите, но и на техните семейства и на всички хора.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад има за задача да привлече вниманието към психичното здраве, което, както беше посочено от докладчика, засяга нашия ежедневен живот и е фактор, допринасящ за благоденствието и социалната справедливост. И обратното, нарушенията на психичното здраве отнемат от това качество на живот на хората и техните семейства, като има последици за здравната, икономическа, образователна и социална сигурност, за наказателния и правния сектори.

Сега вече съществува все по­голямо разбиране, че не може да има здраве без психично здраве. Ние трябва да се спрем на някои данни, приведени от доклада, и по­специално:

- един на четири души ще изпита някаква форма на психично нарушение поне веднъж в живота си;

- депресията е едно от най­разпространените нарушения, което засяга една от шест жени в Европа, и е изчислено, че към 2020 г., това ще бъде най­често срещаното заболяване в развитите страни и втората причина за инвалидност;

- в ЕС годишно се извършват около 59 000 самоубийства, 90 %, от които се дължат на психично нарушение;

- уязвимите групи, като например безработните, мигрантите, хората с увреждания, хората, които са малтретирани, и употребяващите психоактивни вещества е по­вероятно да имат проблеми с психичното здраве.

Съгласуваният подход към предизвикателствата, свързани с психичното здраве, е много важен и трябва да се решава със същата сериозност като физическото здраве.

  Françoise Grossetête (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно психичното здраве, чиято цел е да се гарантира, че това предизвикателство остава един от политическите приоритети на Европейския съюз в областта на здравеопазването.

Този доклад призовава да се приемат мерки за превенция на депресията и самоубийствата, да се насърчи психичното здраве сред младите хора, в образователната система, на работното място и сред възрастните хора. Той също подчертава необходимостта да се противопоставяме на заклеймяването и социалното изключване. Комисията се призовава да предложи общи показатели, за да се подобри сравнимостта на данните и да се улесни обменът на добри практики и сътрудничеството между държавите­членки във връзка с подпомагането на психичното здраве.

Накрая, аз съм доволна, че докладът ясно разграничава невродегенеративните заболявания като болестта на Алцхаймер и психичните болести. Болестта на Алцхаймер е наистина много особена и не следва да се лекува по същия начин, както психичните болести.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът Tzampazi поставя важен здравен проблем. С един на четири души, които преживяват сериозен проблем с психичното здраве в някакъв момент от живота си, практически всеки от нас или ще има проблем с психичното си здраве, или ще бъде близо до някой, който има такъв проблем. Психичните заболявания, за съжаление, все още носят клеймо и е задължително държавите­членки да си сътрудничат за елиминирането на това клеймо и да приложат мерки, за да гарантират справедливо и равноправно отношение.

  Adrian Manole (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Статистиката на Световната здравна организация посочва, че в момента съществуват около 450 милиона души, които имат някакъв вид психичен, поведенчески или психологически проблем, което представлява 12 % от населението в света.

Също така е много неприятно, че към 2010 г. депресията ще стане най­разпространената болест в съвременното общество.

Например в Румъния, само в една болница, клиничната психиатрична болница „Dr Alexandru Obregia“, през 2008 г. бяха регистрирани повече от 22 000 приема, като повечето заболявания бяха случаи на депресия и шизофрения.

Онези категории от хора, които са уязвими и маргинализирани, като например безработни и имигранти, хора с увреждания или хора, които са били малтретирани, са много по­предразположени към депресии в настоящата икономическа криза.

Всяка страна е изправена пред проблема с недостига на медицински персонал, който е специализиран в лечението на пациенти с психични нарушения. Средната цифра за бедните страни е 0,05 психиатри на 100 000 жители. Проблемът се задълбочава в много страни от миграцията на специализирани медицински кадри. Аз мисля, че ние трябва преди всичко да се справяме с проблема на психичното здраве на хората по не толкова повърхностен начини и че държавите­членки ще трябва да разработят съвместни програми, за да ограничат с всички възможни средства разпространението на този проблем.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепям този доклад, който призовава държавите­членки да разработят разяснителни кампании с цел да се противодейства на заклеймяването и социалното изключване и да се подобри законодателството в областта на психичното здраве. Един на четирима души преживяват проблем с психичното си здраве поне веднъж през живота си, като все още съществува клеймо, което е свързано с тези заболявания. Този доклад посочва основните принципи, ценности и цели на политиката в областта на психичното здраве, която е необходима в цяла Европа, за да се насърчи по­доброто разбиране на проблема.

  Mairead McGuinness (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на този доклад и съм особено притеснена от факта, че икономическата криза в момента оказва натиск върху отделните личности и семействата и може да доведе до увеличаването на проблемите, свързани с психичното здраве.

Един от четири души ще преживее някаква форма на психично нарушение поне веднъж в живота си.

Депресията е едно от най­разпространените нарушения, което засяга една от шест жени в Европа, и е изчислено, че към 2020 г. това ще бъде най­често срещаното заболяване в развитите страни. В ЕС годишно се извършват около 59 000 самоубийства, 90 % от които се дължат на психично нарушение.

Ние трябва да решаваме проблемите на психичното здраве със същата сериозност, както проблемите на физическото здраве.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз приветствам доклада на г­жа Tzampazi относно психичното здраве.

Съгласен съм с докладчика, че е необходимо да признаем еднаквата важност на психичното и физическо здраве като фактори, влияещи на качеството на живот на човека. Постигането на психично здраве трябва да бъде грижа на младите хора, на хората в средна възраст и възрастните хора, с особено внимание към последните, които са изложени на по­голям риск от дегенеративни заболявания, както и към жените, които по­често страдат от депресии.

За да се гарантира постигането на целите, за които става въпрос, ние трябва, по­специално, да приложим мерки, за да противодействаме на социалното изключване и маргинализацията, които могат да допринесат за психични нарушения, както и да приложим мерки, които да стимулират психичното здраве на работното място, където хората са изложени на напрежение и стресови ситуации, които също могат да станат причина за психични проблеми.

  Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Аз приветствам резултата от тази резолюция. В междинната група за обслужващите лица ние често обсъждахме потенциала на ЕС да участва в тази политика, като зачита принципа на субсидиарност и превъзходството на решенията на държавите­членки. Аз подкрепям призива за сътрудничество между европейските институции на национално, регионално и местно ниво, както и между социалните партньори в петте приоритетни области на оказване на подкрепа на хората с психични заболявания. Хората трябва да бъдат защитавани от заклеймяване и социално изключване, независимо от тяхната възраст, пол, произход и социално­икономическа група. Тяхното човешко достойнство е от първостепенна важност и по тази причина повече помощ и подходяща терапия трябва да бъдат предоставени на хората с психични заболявания, на техните семейства и на хората, които полагат грижи за тях.

Психичното здраве зависи от няколко фактора и по тази причина в моя доклад за солидарността между поколенията аз подчертавам образователната задача на родителите по отношение на бъдещите поколения. Включила съм и помощ за възрастни хора или за членове на семейства с увреждания и незаменимата роля на мъжете и жените като обслужващи лица, което е необходимо за приноса за общото благо. Това трябва да се признае от секторните политики. Жените и мъжете, които доброволно вземат решение да се грижат за болни членове на семейството, трябва да получават финансова компенсация. Прекъсването на кариера, за да се грижиш за роднини с нарушения на психичното здраве, не трябва да има отрицателни последици за кариерата или за финансовото положение на семейството.

Аз призовавам държавите­членки да подкрепят системи, които позволяват да се взема отпуск – това също може да бъде решение в такива случаи.

- Доклад на András Gyürk (A6-0030/2009)

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Ефективното използване на енергията следва да бъде един от най-важните крайъгълни камъни на енергийната политика на Европейския съюз, която се създава понастоящем. Като използваме енергията по-ефективно в Европа, ще гарантираме по-голяма сигурност на предлагането. Тъй като не се предприемат съществени мерки, през следващите 20 – 30 години зависимостта на Европа от вносна енергия (понастоящем 50 % от нашата енергия е вносна) може да достигне 70 %, а някои държави-членки могат да станат зависими и в още по-голяма степен. По-интелигентното използване на енергията би намалило замърсяването на околната среда. По-ефективното използване на енергията е един от най-резултатните начини за намаляване на количествата емисии на газове, които причиняват парниковия ефект, и за осигуряване на изпълнението на големите планове на Европейския съюз за политика за климата. Нещо повече, мерките в тази област оказват голямо влияние върху конкурентоспособността на европейската промишленост и върху възможността за постигане на целите на Лисабонската стратегия. По-ефективното използване на енергията може да намали тежестта върху най-уязвимите потребители и да изкорени енергийната бедност.

  Carlos Coelho (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Енергийната ефективност е жизненоважна, ако Европейският съюз желае да намали сметките си за електропотребление. Тя е ценен инструмент за намаляване на зависимостта ни от петрола.

Всяка нация може да спечели много от споделянето на опита на отделните държави-членки в тази област чрез сравняване на методики и стратегии, макар и надлежно приспособени към условията на всеки регион.

Що се отнася до Португалия, изразявам съжаление, че мерките, които бяха транспонирани, не са формулирани в последователен и всеобхватен план за действие, внесен в Комисията в законово определения срок. Това означава, че моята страна е една от малкото, които не са сторили това, с което възпрепятства споделянето на решения помежду ни.

Тази първа оценка на националните планове за действие е отправна точка за провеждане на диалог в Европейския съюз и полезен инструмент, който позволява на държавите-членки да превърнат духа на енергийната ефективност в практически мерки, които ще дадат очакваните резултати към 2020 г.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Няколко държави-членки разработват планове за действие, но има проблеми с определянето на целите за енергийна ефективност. Ето защо предложението да се наблегне на ефективното изпълнение на мерките, съсредоточени върху енергийната ефективност, включително разработването на най-добри практики и синергии, както и на по-добра осведоменост и съвети за крайните потребители, изглежда целесъобразно. Не бива да се забравя обаче помощта, която трябва да се окаже на хората с по-големи финансови затруднения.

При това изглежда е настъпил моментът да се проучи подробно, като част от прегледа на плановете за действие през 2009 г., степента, в която тези планове обхващат всички възможности за пестене в областта на енергийната ефективност, без да се поставя под съмнение суверенитетът на всяка държава-членка. Този анализ трябва да служи за проследяване на трудностите и, при необходимост, за предприемане на целесъобразни подкрепящи мерки, насочени към постигане на предлаганата цел за енергийна ефективност.

Изглежда че е важно, също така, да се подкрепят разпоредбите, които утвърждават примера на публичния сектор, и да се признае, че увеличаването на енергийната ефективност на сградите има огромен потенциал за намаляване на емисиите на газове с парников ефект и борбата с изменението на климата по отношение както на приспособяването към изменението на климата, така и на справянето с причините за него.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Европейският съюз похабява над 20 % от своята енергия поради неефективност, което означава около 400 Mtoe (милиона тона нефтен еквивалент) по-малко енергия, а би могло да означава и огромно намаление на емисиите. Подкрепям този доклад, защото в него се изтъква необходимостта да боравим по-ефективно с енергията. В доклада се поставя целта да спестим 9 % енергия до 2016 г. чрез намаляване на загубите.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Gyürk относно националните планове за действие в областта на енергийната ефективност.

Проблемът на Европа с енергийните доставки е общоизвестен и е тясно свързан с въпроса за енергийната ефективност. Енергията, която се похабява в рамките на Европейския съюз, е лукс, който не можем да си позволим; трябва да поправим тази грешка във възможно най-кратки срокове, за да не търпим още по-тежки последици в бъдеще.

Съгласен съм, че към настоящия момент националните планове за действие са изпълнени само частично, което означава, че и резултатите са смесени. Ето защо считам, че е необходима по-голяма ангажираност както от страна на обществения и публичния сектор, така и от страна на отделните граждани.

Като се има предвид ключовото положение на малките и средните предприятия в Европа, от съществено значение е те да бъдат включени в плановете за действие; тъй като те са засегнати в по-голяма степен от растящите цени на енергията, те също така биха могли да извлекат голяма полза от повишената енергийна ефективност и техният принос би спомогнал много за постигането на общите цели.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE) в писмена форма. – (PL) Рационализирането на енергийното потребление е изключително важна дейност. Обществеността трябва да знае, че това е най-икономичният начин за борба срещу промените в климата. Но то ще бъде от полза не само за околната среда. Колкото по-добре използваме наличната енергия, толкова по-малко енергия ни е необходима и, в резултат на това, толкова по-малко ни се налага да разчитаме на вносна енергия. В сегашната ситуация, когато енергията се използва като политически инструмент, значението на този факт не може да се подценява.

Ние използваме енергията все по-рационално. Последиците от тази политика могат да бъдат измерени. От 1990 г. насам производството на енергия в Европейския съюз се е увеличило с 40 %, приходите на глава от населението – с 1/3, докато търсенето на енергия е нараснало с едва 11 %. Така по-рационалното управление на енергията е допринесло за икономическия растеж във всички държави-членки.

Енергийната ефективност и действията за пестене на енергия трябва да играят ключова роля както в ограничаване на растящото търсене, така и в намаляване на количествата изгаряно гориво.

И намаляването на емисии от парникови газове, и използването на зелена енергия в по-голяма степен, и по-икономичното управление на енергията създават възможности за намаляване на степента, в която разчитаме на вносен газ и петрол. Европейската икономика трябва да стане по-малко чувствителна към вариращите цени на енергията и инфлацията, както и към риска, свързан с геополитическото местоположение на тези ресурси.

- Доклад: Miguélez Ramos (A6-0016/2009)

  Jan Andersson, Göran Färm, Anna Hedh, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. – (SV) Ние, шведските социалдемократи, решихме да гласуваме „въздържал се“. Разбира се, нямаме нищо против изследванията и повишаването на знанията относно рибарството и свързаните с него сектори. Считаме обаче, че Европейският съюз трябва преди всичко да претвори в действия думите си по отношение на политиката в областта на рибарството. Европейският съюз трябва да действа бързо, за да сложи край на проблема със свръхулова и застрашените запаси. Това трябва да е отправната точка и акцентът на общата политика в областта на рибарството.

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Не можем да подценяваме значението на това да се обръща специално внимание на специфичните проблеми на рибарството и аквакултурите. Това е очевидно, като се има предвид икономическото, социалното и политическото значение на този сектор в Европейския съюз. В моята страна, Малта, се отделя специално внимание като на рибарството, така и на аквакултурите.

Изразявам пълното си съгласие с това Комисията по рибно стопанство да препоръча в областта на морските научни изследвания да се отдаде приоритет не само на изследванията, целящи познаване на състоянието на рибните запаси, но също така на търговските, икономическите и социалните аспекти, предопределящи управлението на рибните полета, тъй като всички тези аспекти имат ключово значение. Трябва да се погрижим в областта на рибарството и аквакултурите да се отдаде приоритет на приложните научни изследвания.

Жалко е, че в краткосрочен план е налице очевиден сблъсък на интереси между рибарите и изследователите. В дългосрочен план целите ще бъдат по-съвместими.

Необходимо е да се предприемат изследвания с оглед на силно намаляващите запаси. Това ще доведе до изчезването на цели видове. Ето защо е крайно наложително да има пълно сътрудничество в тази сфера между изследователите, рибарите и операторите в областта на аквакултурите.

  Charlotte Cederschiöld, Gunnar Hökmark и Anna Ibrisagic (PPE-DE), в писмена форма. – (SV) Днес ние, шведските консерватори, гласувахме в подкрепа на доклада по собствена инициатива на г­жа Miguélez Ramos (A6-0016/2009) относно приложните изследвания, свързани с общата политика в областта на рибарството. Споделяме основното предварително условие на доклада, че политиката в областта на рибарството трябва да има научна база и че консенсусът между рибарите и изследователите представлява основа за една насочена към устойчивото развитие политика в областта на рибарството.

Ние обаче считаме, че Седмата рамкова програма, с нейните приоритети и ограничения, трябва да се запази.

  Lena Ek (ALDE), в писмена форма. – (SV) Реших да гласувам в подкрепа на доклада на г-жа Miguelez Ramos относно приложните изследвания, свързани с общата политика в областта на рибарството.

Важно е да се подкрепя инвестирането на повече средства в научни изследвания върху последиците от политиката в областта на рибарството за запасите от риба, екосистемите и биоразнообразието. Настроена съм изключително критично към някои части на политиката на Европейския съюз в областта на рибарството. В доклада на г-жа Miguelez Ramos обаче се набляга на голямото значение на това политическите решения да се основават на науката и на устойчивостта в дългосрочен план, а не главно на краткосрочните интереси на сектора на риболова и според мен това е нещо добро.

Не одобрявам обаче евентуалните тълкувания на доклада, които биха могли да доведат до използването на повече парични средства за предоставяне на финансова подкрепа на европейския риболовен сектор и до повишаване на статуса на този сектор. Във всички изследвания в сектора на риболова трябва да е застъпена екологичната гледна точка.

  Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) През декември 2006 г. Европейският парламент и Съветът приеха важно решение относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007–2013). Поздравявам себе си за това, че тогава насочих вниманието към огромното значение на това да се гарантира по-голямо и по-добро технологично развитие в областта на рибарството и аквакултурите.

Ето защо считам, че този доклад по собствена инициатива е навременен и изключително важен от гледна точка на преследване на целите на новата реформа на общата политика в областта на рибарството (ОПР).

ОПР е една от общностните политики, които зависят в най-голяма степен от научните изследвания, като се има предвид, че надеждността на мерките, приети в рамките на ОПР, се основава на научни становища на високо равнище.

Нещо повече, технологичното развитие на плавателните съдове, риболовните съоръжения и двигателите може да гарантира устойчивото развитие на сектора в бъдеще, като по този начин по-добре се опазва околната среда и се осигурява по-голяма конкурентоспособност на флотилиите.

Гласувах в подкрепа на този доклад.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Научните изследвания в областта на рибарството са жизненоважни за гарантиране на целесъобразна политика за управление на рибарството, която следва да отчита социалните, екологичните и икономическите аспекти на тази дейност, която е съществен източник на храна.

Тези изследвания трябва не само да оценяват състоянието на рибните запаси и да генерират модели, позволяващи прогнозиране на тяхното развитие, но и да спомагат за усъвършенстване на риболовните съоръжения, плавателните съдове, условията на труд и безопасността на рибарите, и за оценка на въздействието на различните системи/инструменти за управление на рибарството върху заетостта и доходите на рибарските общности.

Но за да могат научните изследвания в областта на рибарството да изпълнят поставените цели и да удовлетворят посочените потребности, от решаващо значение е необходимите ресурси, включително финансиране, да се осигурят от Европейския съюз и от всяка държава-членка. Затова подкрепяме направените в доклада препоръки в това отношение.

Считаме обаче, че развитието на научните изследвания безусловно изисква да се признае ценността на човешките ресурси, ангажирани в него. Това означава гарантиране на правата на тези специалисти по отношение на трудовите договори – чрез борба срещу несигурните трудови взаимоотношения, с които много от тези изследователи се сблъскват – справедливо заплащане и достъп до схеми за социална сигурност, което е част от множеството други трудови права, от които се ползват работниците.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Miguélez относно изследванията в областта на рибарството. Противопоставям се на общата политика в областта на рибарството и считам, че управлението на рибарството следва да е компетенция на морските страни на Европа, които да работят в съвместно сътрудничество. Това сътрудничество ще изисква общи действия в областта на науката и изследванията, а това е област, в която Европейският съюз може да предостави добавена стойност.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Miguélez Ramos относно приложните изследвания, свързани с общата политика в областта на рибарството.

Мъдрото и отговорно оползотворяване на природните ресурси придобива все по-голямо значение, като се има предвид очевидното и неприемливо изчерпване на тези ресурси с течение на годините както в качествено, така и в количествено отношение.

Ето защо, по отношение на морската среда е от съществено значение да се обсъди нейната защита и да се възприеме метод, основан на внимателната оценка на екосистемите, като се подходи холистично към всички дейности, засягащи европейските морета. Ясно е, че такъв подход може да окаже положително влияние върху балансираното развитие на икономиката и на обществото, както и върху общата конкурентоспособност на системата в средносрочен и дългосрочен план.

Поради това считам, че е от първостепенно значение да се предоставят повече финансови средства за приложни изследвания в сектора на рибарството, включително финансиране по Седмата рамкова програма за научни изследвания, както се предвиждаше в миналото в различни рамкови програми. Би трябвало, също така, да улесним създаването на мрежа от изследователски центрове, които да могат да споделят специализирана инфраструктура и да обменят полезна информация и данни.

  Olle Schmidt (ALDE), в писмена форма. – (SV) Ние решихме да гласуваме в подкрепа на доклада на г-жа Miguelez Ramos относно приложните изследвания, свързани с общата политика в областта на рибарството.

Важно е да се подкрепя инвестирането на повече средства в научни изследвания върху последиците от политиката в областта на рибарството за рибните запаси, екосистемите и биоразнообразието. Настроени сме изключително критично към някои части от политиката на Европейския съюз в областта на рибарството поради екологични съображения. Г­жа Miguelez Ramos обаче набляга на голямото значение на това политическите решения да се основават на науката и на устойчивостта в дългосрочен план, а не главно на краткосрочните интереси на сектора на риболова и според нас това е нещо добро.

Не одобряваме обаче евентуалните тълкувания на доклада, които биха могли да доведат до използването на повече парични средства за предоставяне на финансова подкрепа на европейския риболовен сектор и до повишаване на статуса на този сектор. Ясна екологична гледна точка трябва да е застъпена във всички изследвания в сектора на риболова, на които се отпускат допълнителни ресурси.

- Доклад: Charlotte Cederschiöld (A6-0029/2009)

  Bairbre de Brún (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада Cederschiöld, защото считам, че възможността европейските граждани да работят и живеят в друга държава-членка е важно право. Подкрепям целта на доклада да се улесни мобилността на специалистите и да се гарантира безопасността на клиентите.

Има обаче някои аспекти на доклада Cederschiöld, които не подкрепям изцяло, като формулировките относно премахването на пречките пред свободното движение на хора и услуги, които могат да се тълкуват като изявление срещу колективните трудови договори на пазара на труда. Що се отнася до включването на здравни работници в договора, тук съзирам риск за дерегулиране на сектора на здравеопазването.

  Małgorzata Handzlik (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Една от основните свободи на вътрешния пазар на Европейския съюз е свободата на движение, която ни дава възможност не само да пътуваме свободно в рамките на неговите граници, но и да упражняваме заетост. Броят на хората, които се възползват от тази възможност, непрестанно нараства, а най-добрият пример за тази тенденция е мобилността на работници от новите държави-членки, включително Полша, през последните години. Понастоящем около 2 % от жителите на Европейския съюз живеят и работят в държава-членка, различна от собствената им.

Въпреки премахването на допълнителните пречки за създаване на един общ, вътрешен пазар, едно от главните препятствия, с които се сблъскват много хора, търсещи работа в различна държава-членка, е страхът, че квалификацията, придобита в друга държава-членка, няма да бъде призната. Това опасение е дало повод за днешния доклад, в който се призовава за създаване на европейска професионална карта за доставчиците на услуги. Въвеждането на такава карта би могло да улесни мобилността сред представителите на редица професии, като същевременно предложи сигурност на работодателите относно квалификацията на дадено наето лице, притежаващо такава карта, и повиши не само прозрачността на квалификациите, но и тяхното признаване и съпоставимост.

Ето защо се радвам, че Европейският парламент одобри доклада, което определено ще окаже въздействие върху бъдещите разисквания относно създаването на европейска професионална карта.

  Jens Holm and Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Възможността европейските граждани да работят и живеят в друга държава-членка е важно право и аз подкрепям намеренията да се улесни мобилността на специалистите и да се гарантира безопасността на клиентите. Има обаче някои аспекти на доклада Cederschiöld, които не подкрепям изцяло, като формулировките относно премахването на пречките пред свободното движение на хора и услуги, които могат да се тълкуват като изявление срещу колективните трудови договори на пазара на труда. Що се отнася до включването на здравни работници в договора, тук съзирам риск за дерегулиране на сектора на здравеопазването. Ето защо гласувах „въздържал се“ при окончателното гласуване на доклада.

  Kartika Tamara Liotard (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Възможността европейските граждани да работят и живеят в друга държава-членка е важно право и аз подкрепям намеренията да се улесни мобилността на специалистите и да се гарантира безопасността на клиентите. Има обаче някои аспекти на доклада Cederschiöld, които не подкрепям изцяло, като формулировките относно премахването на пречките пред свободното движение на хора и услуги, които могат да се тълкуват като изявление срещу колективните трудови договори на пазара на труда. Що се отнася до включването на здравни работници в договора, тук съзирам риск за дерегулиране на сектора на здравеопазването. Ето защо гласувах „въздържал се“ при окончателното гласуване на доклада.

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Подкрепих тази инициатива за създаване на европейска професионална карта за доставчиците на услуги, като гласувах за нея, тъй като тя представлява нов начин за гарантиране на свободното движение на хора и услуги. Трябва да насърчаваме миграцията на работната сила и да улесняваме професионалната мобилност във възможно най-голяма степен, като ускоряваме обмена на информация между държавата-членка по произход и приемащата държава-членка.

Статистическите данни за жалбите, получени от SOLVIT през 2007 г., показват, че 20 % от тях засягат признаването на професионалните квалификации, изисквани за упражняването на регламентирана професия. Със създаването на професионална европейска карта за доставчиците на услуги ще бъдат отстранени някои от препятствията, които все още създават затруднения на европейските граждани, които желаят да упражняват доходоносен труд в страна, различна от страната им на произход.

Нещо повече, информацията, съдържаща се в тази професионална карта, ще подпомага както работодателите, така и клиентите, като същевременно ще бъде от полза и за нерегламентираните и нехармонизирани професии.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Cederschiöld за създаване на европейска професионална карта за доставчиците на услуги.

Сторих го, защото по мое мнение, въпреки съществуването на Директива 2005/36/ЕО, с която се цели насърчаване на мобилността на специалистите, по същество този пазар е все още национален. В по-общ план, мобилността на работещите в Европейския съюз остава много слаба, което е пречка за правилното функциониране на вътрешния пазар, както и за изпълнението на Лисабонската стратегия за увеличение на работните места.

Като се има предвид това, считам, че е от решаващо значение да се въведат европейски професионални карти, каквито вече съществуват в някои случаи, като се обхванат всички професии, включително тези, които не са регламентирани. Това ще стимулира признаването им в държавите-членки и така ще се увеличат възможностите за по-лесен достъп на потребителите до чуждестранни доставчици на услуги, което ще спомогне за засилване на интеграцията в европейския вътрешен пазар.

- Доклад: Elspeth Attwooll (A6-0025/2009)

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Считам, че като се има предвид болезненото минало на търговския китолов и неотдавнашното нарастване на заплахите за популациите от китове – като инцидентен улов на китове по време на риболовна дейност, сблъсък с кораби, глобалното изменение на климата и шумовото замърсяване на океаните – по време на международни форуми Европейският съюз трябва последователно и съгласувано да осигурява най-голямата защита на китовете на световно равнище. Бих ви приканил да се противопоставяте на всяко предложение, което би могло да се използва за легализиране на какъвто и да било китолов за научни цели и търговски китолов по крайбрежието и другаде или, по същия начин, за допускане на международна търговия с китови продукти.

  Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Въпреки положените усилия и осъществените инициативи от страна на Международната комисия по китолов (IWC), положението по отношение на множество видове китоподобни е все още тревожно, тъй като голям брой от тях са застрашени от изчезване. Целият въпрос за улова на китове за научни цели е само прикритие за улавянето на тези бозайници, поради което Европейският съюз трябва да се намеси за преразглеждане на тази международна позиция.

Подкрепа за запазването на мораториума, възразяване срещу всякакви предложения, отнасящи се до нови видове китолов, приемане на поставянето на всички операции на членовете на IWC, свързани с китолова, под контрола на IWC и подкрепяне на предложения, насочени към прекратяване на „научния китолов“ извън контрола на IWC са някои от мотивите за този доклад, които считам за съществени.

Да се осигури определянето на политическата позиция на Европейския съюз по тази тема и ръководната му роля в изпълнението на целите, свързани с внимателното отношение към биоразнообразието и устойчивото развитие на нашата планета са основни цели, които Европейският съюз трябва да вземе присърце.

Затова гласувах в подкрепа на този доклад.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Подобно на докладчика, подкрепям всеобщия мораториум върху търговския китолов и забраната на международната търговия с китови продукти. Има основателни причини да се иска прекратяване и на така наречения „китолов за научни цели“.

Когато тези въпроси се разглеждат на международно равнище, следва да се търси сътрудничество в рамките на Международната комисия по китолов, а не на Европейския съюз.

Въпреки това принципно възражение, реших да гласувам в подкрепа на доклада.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Attwooll относно действия на Общността във връзка с китолова.

Осъзнавам, че е необходимо да се забрани ловът на тези застрашени бозайници и че са необходими твърди действия, за да се гарантира оцеляването им. Настоящият мораториум върху китолова вече даде добри резултати по отношение на увеличаването на популациите на китоподобните, въпреки че много страни от ключово значение не са го ратифицирали, което означава, че китоловът все още продължава. Ето защо приветствам призива Комисията да представи нови предложения, за да се насърчи подобряването на тези резултати.

Също така считам, че разграничението, което се прави между търговския китолов и китолова за препитание, който все още се практикува от коренните жители на някои райони, е важно. Последният с право е изключен от мораториума, което се отнася и за научните изследвания върху китовете, при условие че се отчита необходимостта да се съхрани видът.

- Доклад: Ivo Belet (A6-0027/2009)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Г-жо Председател, аз гласувах в подкрепа на доклада. Една от главните причини за участието на Европейската общност в обсерваторията е съображението, че дейността на обсерваторията спомага за засилване на конкурентоспособността на аудиовизуалния сектор на Общността. Например, разпространението на аудиовизуални стоки често се затруднява от липсата на познаване на различията в националните законодателства. Обсерваторията спомага за преодоляване на тези трудности, като предоставя знания и системна информация на заинтересованите оператори.

За съжаление обаче, често законодателството, което се приема от Европейската общност, не се популяризира достатъчно в Италия. Поради тази причина е необходима по-голяма законодателна прозрачност, по-специално в областта на авторското право и разпоредбите за защита на потребителите, както и данъчното право и трудовото право. На последно място, от първостепенно значение е да се увеличи капацитетът на обсерваторията за наблюдение на новите разработки като нови модели за потребление на аудиовизуални продукти, и по-специално на видеоигри и на интернет.

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Една от главните причини за участието на Европейската общност в дейността на обсерваторията е предварителното условие, че като осъществява своята работа, обсерваторията ще спомага за засилване на конкурентоспособността на аудиовизуалния сектор на Общността. При разпространението на аудиовизуални стоки често възниква проблем поради недостатъчно знания за различията в националните законодателства. Като предоставя на свързаните с тази дейност оператори технически знания и специализирана информация, обсерваторията спомага за преодоляването на тази пречка, поради което на участието на Общността следва да се гледа благосклонно. Чрез специално закупуване на информация и рекламиране на своите публикации, обсерваторията стана главният източник на икономическа и правна информация, отнасяща се до различни сегменти на аудиовизуалния сектор, която се използва от членовете й както от частния, така и от публичния сектор. Освен това Комисията посочва, че едно от най-ценните качества на обсерваторията е способността й да създава и надзирава научни партньорски мрежи. Тези мрежи спомагат за повишаване на качеството на икономическите и правни анализи на обсерваторията.

  Nicodim Bulzesc (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото Европейската аудиовизуална обсерватория е единствената паневропейска организация за обществени услуги, която е посветила усилията си на събирането и разпространението на информация относно европейската аудиовизуална индустрия. Тя играе жизнено важна роля чрез предоставяне на подробна информация за сектора както на публичните, така и на частните организации в тази област.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Гласувах против този доклад относно участието на Общността в Европейската аудиовизуална обсерватория. Държавите-членки са тези, които следва да участват в Европейската аудиовизуална обсерватория и да я финансират.

  Iosif Matula (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на проектодоклада относно участието на Общността в Европейската аудиовизуална обсерватория – едно начинание, което се подкрепя от групата PPE-DE поради редица причини.

Първо, считам, че е от първостепенно значение за нас да има максимална прозрачност по отношение на аудиовизуалния пазар и да се гарантира, че възможно най-много институции имат достъп до съответната информация в тази област. Това е единственият начин, по който можем да постигнем истинска конкуренция и да изпълним целите за икономически растеж, поставени от Лисабонската стратегия.

Второ, струва ми се важно това, че обсерваторията обединява както държави-членки на Европейския съюз, така и европейски държави извън Общността, като по този начин става важен фактор за сближаване на страните на общоевропейско равнище. Това ще ни даде възможност не само за взаимно свързване в рамките на целия континент, но и ще улесни свободното движение на стоки и услуги от аудиовизуалния сектор и по този начин значително ще разшири този пазар.

Необходимо е обаче да вземем предвид появата и развитието на новите технологии, за да повишим ефективността на обсерваторията.

Аз лично подкрепям прилагането на разпоредбите, които разширяват полето на действие на обсерваторията с цел да се осигури по-добро покритие в тази област и да се предоставя още по-ценна информация, което е полезно от икономическа гледна точка, както и за разбирането на европейския социален и културен контекст.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Belet относно участието на Общността в Европейската аудиовизуална обсерватория.

По мое мнение, работата на обсерваторията е много важна; тя е единствената организация, посветила се на събирането и разпространението на информация за европейския аудиовизуален сектор и поради това има за задача да поощрява новите разработки в аудиовизуалната област, чието значение непрестанно нараства през последните години с все по-широкото използване на цифровите технологии. В допълнение, чрез своите проучвания и пазарни анализи тя оказва ценна помощ както на субектите, които разработват политики, така и на самия аудиовизуален сектор.

Също така изразявам съгласието си, че дейността на обсерваторията трябва да се разшири още повече и да включи проучването на данъчното и трудовото право по отношение на аудиовизуалния сектор, като по този начин задълбочи сътрудничеството си с държавите-членки.

- Доклад: Claudio Fava (A6-0026/2009)

  Jan Andersson, Göran Färm, Anna Hedh, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE) , в писмена форма. – (SV) Ние, шведските социалдемократи в Европейския парламент, подкрепяме една великодушна имиграционна политика, в центъра на която са поставени потребностите на хората. Поради това, в крайна сметка решихме да подкрепим доклада на г-н Fava, защото той изпраща ясно послание в смисъл, че е неприемливо работодателите да експлоатират уязвимото положение на мигрантите без документи и защото дава определени права на тези мигранти без документи, каквито понастоящем те нямат в няколко от държавите-членки на Европейския съюз. Предпоставка за възможността ни да гласуваме в полза на доклада беше одобрението, от страна на Съвета, на декларацията на Парламента, че член 9 не трябва по никакъв начин да служи като прецедент в бъдеще, тъй като това би могло да създаде допълнителни затруднения за приемането на общи правила относно отговорността на изпълнителите спрямо техните подизпълнители.

За нас е ясно, че изпълнителите трябва да носят отговорност за осигуряване на съблюдаването, от страна на техните подизпълнители, на всички сключени колективни трудови договори. Работодателите не трябва да имат възможност да избягват прилагането на разпоредбите на трудовото право чрез използването на сложна верига от подизпълнители. В тази директива обаче отговорността е ограничена до равнището на първия подизпълнител – нещо, което не считаме за приемливо. Важно е обаче да се има предвид, че нищо не може да препятства въвеждането на по-всеобхватно законодателство от отделните държави-членки.

Също така възразяваме по принцип срещу неприлагането на санкции спрямо частни лица, които наемат хора без документи за работа в дома им. Считаме, че хората без документи са също толкова уязвими и когато работят за частни лица.

  Alin Lucian Antochi (PSE), в писмена форма. – (RO) Директивата, по която току-що се проведе гласуване, бележи още една стъпка към разработката и прилагането на общите разпоредби и мерки, необходими за регламентиране на положението на имигрантите, особено на наетите лица от трети страни, които пребивават нелегално в Европейския съюз.

Перспективата за по-добър жизнен стандарт, породена от възможността за намиране на работа, е един от ключовите фактори, които насърчават незаконната имиграция. Същевременно последиците от ползите, придобити от работодателите, включват загуба на обществени финансови средства и нарушена конкуренция в икономическия сектор, лишаване на незаконните работници от каквото и да e социално осигуряване и от права на пенсия.

Поради тази причина настоящата директива има отношение към имиграционната политика, като санкциите са насочени към работодателите, а не към работниците, произхождащи от трети страни. Специално внимание следва да се обърне и на гражданите от новите държави-членки, които, въпреки статута си на европейски граждани, все още се подчиняват на транснационални правила за наемане на работа, с което се ограничава свободният им достъп до пазара на труда на старите държави-членки.

Мерки като принуждаване на работодателите да проверяват разрешителните за пребиваване на работниците от трети страни и финансовите и наказателни санкции, предвидени за работодателите, подчертават усилията на Общността и на държавите-членки да координират политиките си в областта на имиграцията и незаконния труд. Всъщност в момент, когато Европейският съюз се сблъсква с по-голям спад на населението, не бива да забравяме, че решението е не да експулсираме тези работници, а да регламентираме положението им. Именно с тази надежда гласувах в подкрепа на този доклад.

  Lena Ek (ALDE), в писмена форма. – (SV) Гласувах в подкрепа на доклада относно санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава.

С предложението се цели да се предотврати експлоатацията на незаконно пребиваващи граждани на трети страни от работодатели и да се утвърдят правата на работниците. Лицето, което следва да се накаже в случай на незаконно наемане на работа, е работодателят, който нарушава закона, а не работникът.

Такъв вид законодателство липсва в някои страни на Европейския съюз. Други страни имат законодателство, но то не се прилага или съблюдава. Ето защо общите правила за предотвратяване на експлоатацията и наемането на работа на незаконно пребиваващи работници представляват начин за вдигане на летвата за много страни от Европейския съюз.

Предложението, което гласуваме днес, има много недостатъци. Ако аз трябваше да взема решение, много от частите му щяха да са различни. Щях да искам да има по-голяма защита за жените, ангажирани с домашна работа, например. Но алтернативата е изобщо да няма директива, и, следователно, да има по-слаба защита за наброяващите между четири и осем милиона незаконно пребиваващи граждани на трети страни, които понастоящем работят неправомерно в рамките на Европейския съюз и които, в много уязвимото си положение, многократно биват експлоатирани от работодателите.

Макар че е важно да се предотврати незаконната имиграция и експлоатацията на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва също така да направим необходимото, за да увеличим възможностите за хората да се установят и да търсят работа в Европейския съюз на правно основание. Това е регламентирано в други директиви, с преговорите по които ние, в Европейския парламент, бяхме ангажирани миналата година.

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. – (EN) Подкрепям доклада Fava за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. Някои безскрупулни работодатели са готови да експлоатират тези незаконни работници чрез размери на надниците под законния минимум, ужасяващи условия и дълъг работен ден. Когато бъдат хванати, те подлежат на тежки санкции.

Но проблемът е, че има порочен заговор за прикриване на експлоатацията. Работодателите са реализирали печалбата, от която очевидно не желаят да се откажат, а работниците, ако разкрият информация за експлоатацията, ги чака депортиране. Ако сме сериозни, трябва да имаме политика на амнистиране на лицата, изобличили експлоататорите. Това ще промени съотношението на силите между наетите лица и работодателите по такъв начин, че на практика проблемът ще бъде разрешен.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) На общата забрана за наемане на работа на работници без разрешителни с цел възпиране на незаконната имиграция може да се гледа само с одобрение, така както на санкции срещу работодатели, прибягващи до такива работници – често за да ги експлоатират – може да се гледа само с одобрение; такива работодатели не са нищо повече от съвременни търговци на роби.

Имам обаче някои резерви. За пореден път Европейският съюз се възползва от даден проблем, като се осланя на общностно правно основание – първия стълб – за да разшири компетенциите си относно хармонизирането на наказателното право на държавите-членки. Ирландия и Обединеното кралство, които са предявили правото си на доброволно неучастие, признато в договорите, са съществено изключение.

Спомняме си и за събитията, последвали стачните действия в модерен ресторант в Neuilly, любим на г­н Sarkozy. Неговото ръководство твърди, че е жертва на пазар на труда, който е твърде безкомпромисен или прекомерно защитава работната сила, на която то плаща законово определената минимална надница, и че се създават по-големи възможности за узаконяване чрез работа. Директивата ще увеличи допълнително тези възможности, като позволи на даден незаконен работник да узакони статута си, като просто подаде сигнал за своя работодател.

Боя се, че на практика в страните, които са толкова неизпълнителни в това отношение, колкото Франция, всичко това изобщо няма да намали притока на незаконни имигранти.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въпреки необходимостта да се засили режимът на борба срещу използването на незаконни работници, неприемливо е, че по силата на тази директива се наказват както нарушителите, така и жертвите.

Целта на тази директива е да допълни срамната Директива „за връщането“ – която социалистическото правителство в Португалия прие – чрез прилагане на санкции към работодателите на незаконно пребиваващи работници и утвърждаване, като общо и автоматично правило, на процедурата за експулсиране на тези работници, с редки изключения.

Експулсирането не бива да е алтернативата на свръхексплоатацията на незаконно пребиваващите работници мигранти.

В тази директива не се възприема принципът на закрила на работниците мигранти и защита на онези, които, принудени да работят при неприемливи условия, подават сигнали за тях. В допълнение, директивата не защитава изцяло правата на тези работници, тъй като съдържа формулировката, че „в случай че плащанията със задна дата не бъдат извършени от работодателя, държавите-членки не следва да носят отговорност за изпълнението на това задължение“.

Поради това, че не защитава правата на незаконно пребиваващите работници мигранти, при положение че като цяло не урежда тяхното узаконяване, а вместо това ги излага на заплахата да бъдат експулсирани, тази директива ще допринесе за увеличаване на уязвимостта на работниците мигранти и за насърчаване на още по-голямо прикриване на ситуации, свързани с полагане на незаконен труд.

Това е още една директива, която разкрива нехуманната имиграционна политика на Европейския съюз, затова можем само да я отхвърлим.

  Carl Lang (NI), в писмена форма. – (FR) Въпреки че в този доклад има редица интересни положения и се очертава план за битка срещу незаконната имиграция, той съдържа и някои големи пречки. Липсват конкретни мерки за защита на вътрешните и външните граници на Съюза. Липсват мерки, свързани с политиката на експулсиране на незаконните имигранти обратно в техните страни на произход. В него просто се дава определение на лице, което е влязло незаконно на територията на Съюза като незаконен имигрант, който има права.

В действителност европейските институции са объркани от този проблем. От една страна, под флага на сигурността и правосъдието, те настояват за минимум европейски разпоредби за спиране на незаконната имиграция, а от друга страна, под флага на собствените си правила, превърнали се в догма – тези на ултралиберализма и свободното движение – те искат територията на Съюза да се превърне в място за посрещане и привличане на милиони потенциални имигранти.

Ние отхвърляме тази философия, която е опасна за хората и нациите в Европа. Отново утвърждаваме правото им да се защитават и да останат верни на себе си.

  Adrian Manole (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Известно е, че обикновено политиките на издаване на визи и строгите имиграционни разпоредби успяват само в малка степен да контролират незаконната имиграция. Ако изобщо са спомогнали за нещо, то е за развитието на мрежите за трафик на незаконни имигранти.

Предложението да се наказват работодателите, които използват граждани без разрешителни, е навременно. Трябва да се погрижим, обаче, то да не загуби силата си на въздействие, ако причините, поради които хората мигрират, останат същите, независимо от това дали се въвеждат наказания срещу работодателите или не. Всъщност, механизмите за контрол, които се предлагат, ще принудят имигрантите без документи да предпочетат още по-лоши работни места, където им се плащат още по-ниски заплати, особено при сегашната икономическа криза.

Очевидно е, че тези мерки предлагат само частично, непълно решение на незаконната имиграция и неправомерния труд. Държавите-членки на Европейския съюз трябва отсега да започнат да следват една обща, последователна политика по въпроса за незаконната имиграция.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Подкрепям този доклад, който ще доведе до предприемането на сурови мерки срещу работодателите на незаконните имигранти в Европа. Един от факторите, насърчаващи навлизането на незаконни имигранти в Европейския съюз, е потенциалната възможност да си намерят работа. Подкрепям този законодателен акт, защото той ще създаде една по-справедлива система за европейските работници, упражняващи правомерен труд.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Потенциалната възможност за намиране на работа в Европа е привлекателна за гражданите на трети страни по съвсем разбираеми причини. Във време на криза, обаче, трябва да обръщаме особено внимание и на това кой получава все по-оскъдните работни места, за да предотвратим възникването на социални противоречия. Ето защо, според мен е важно да се налагат санкции на работодателите, които не следват правилата. В тези несигурни времена незаконният труд не може да се толерира и трябва да започнем с онези, които са ни под ръка, на местно равнище, където, също така, санкциите ще имат ефект. Така че този доклад е опит да се атакува този проблем по по-силов начин, защото притокът на работници-мигранти няма да намалее, особено по време на криза.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Без да усложняваме този въпрос, съществуват две причини за наличието на нелегални имигранти: несигурното положение в тяхната страна на произход и търсенето на пазара на труда в други страни.

И докато при първия проблем разполагаме със средства от подкрепяните от Европейския съюз програми за развитие и сътрудничество, които очевидно все още не са достатъчни, то по отношение на втората причина проблемът до този момент е бил решаван по различни начини на национално равнище в държавите-членки. Необходимо е обаче да се установят разпоредби за налагане на санкции на работодателите на общностно равнище, тъй като в много случаи този проблем е транснационален и засяга създаването на мрежи за трафик на хора, които се възползват от уязвимостта на нелегалните имигранти.

Радвам се, че въпросът за работодателите, които се облагодетелстват за сметка на нелегалните имигранти, бе повдигнат за обсъждане в Европейския парламент. Убеден съм, че прилагането на тази директива ще подобри реалните условия на наемане на работа в Общността.

И ако до този момент политиките на страните бяха насочени повече към това как да бъде възпрепятстван достъпът на незаконните имигранти до пазара на труда, отсега нататък ще се насочим към справяне с проблема в неговата основа.

Същевременно обаче не трябва да интерпретираме този доклад в смисъл, че границите на Европейския съюз ще бъдат затворени. Напротив, трябва да запазим границите на пазара на труда отворени, при условие, че потокът от работници е легален и отговаря на нуждите на съответната държава.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, според мен борбата с незаконната имиграция трябва да бъде приоритет на Европейския съюз.

Смятам, че е необходимо отново да бъдат установени принципни правни условия на пазара на труда, независимо дали те се отнасят до европейски граждани или граждани на трети държави, които понякога работят без минимални условия за безопасност на работното си място.

Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада на г­н Fava за прилагането на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. Мисля, че този вид мерки съответстват на желанието да бъде изграден по-прозрачен, справедлив и еднороден единен европейски пазар на труда.

Съгласен съм с докладчика, че спрямо работодателите, които експлоатират имигранти, трябва да бъдат прилагани финансови, административни, а в някои случаи и наказателноправни санкции, съизмерими със степента и тежестта на експлоатацията, а държавите-членки трябва да наблюдават изложените на най-голям риск работни места и да въведат механизми, които да улеснят съобщаването на случаи на експлоатация в сивата икономика. Не трябва да забравяме, че целите за растеж в областта на заетостта и икономиката като цяло могат да бъдат постигнати само чрез насърчаване на пълно спазване на трудовото законодателство.

  Olle Schmidt (ALDE), в писмена форма. – (SV) Избрахме да подкрепим доклада за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава.

Предложението има за цел да се предотврати експлоатацията на нелегално пребиваващи граждани на трети държави от страна на работодателите и да се засилят правата на работниците. Лицето, което следва да бъде санкционирано в случай на незаконно наемане на работа, е работодателят, който нарушава закона, а не работникът.

В някои страни в Европейския съюз липсва законодателство от подобен род. В други държави съществува законодателство, но то не се прилага или спазва. Затова установяването на общи за Европейския съюз правила в областта на предотвратяването на експлоатация и наемането на нелегално пребиваващи работници е един от начините да бъде „вдигната летвата“ в много страни от Европейския съюз.

Предложението, което гласуваме днес, има много недостатъци. Ако решението зависеше от нас, много части от него биха били различни. Би ми се искало например жените, извършващи домакинска работа, да бъдат по-добре защитени. Въпреки това алтернативата е да няма никаква директива и следователно по-малка защита за тези четири до осем милиона незаконно пребиваващи граждани на трети държави, които в момента работят нелегално в Европейския съюз, и които заради уязвимата ситуация, в която се намират, са експлоатирани многократно от работодателите.

Макар че е важно да предотвратим нелегалната имиграция и експлоатацията на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, ние трябва също така да гарантираме, че увеличаваме възможностите за хората да се установят и да търсят работа в Европейския съюз на законно основание. Това е регламентирано в други директиви, в преговорите по които Европейският парламент участваше през последните години.

  Anders Wijkman (PPE-DE), в писмена форма. – (SV) Избрахме да подкрепим доклада за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава.

Предложението има за цел да се предотврати експлоатацията на нелегално пребиваващи граждани на трети държави от страна на работодателите и да се засилят правата на работниците. Лицето, което следва да бъде санкционирано в случай на незаконно наемане на работа, е работодателят, който нарушава закона, а не работникът.

В някои страни в Европейския съюз липсва законодателство от подобен род. В други държави съществува законодателство, но то не се прилага или спазва. Затова установяването на общи за Европейския съюз правила в областта на предотвратяването на експлоатация и наемането на нелегално пребиваващи работници са един от начините да бъде „вдигната летвата“ в много страни от Европейския съюз.

Предложението, което гласуваме днес, има много недостатъци. Ако решението зависеше от нас, много части от него биха били различни. Би ми се искало например жените, извършващи домакинска работа, да бъдат по-добре защитени. Въпреки това алтернативата е да няма никаква директива и следователно по-малка защита за тези четири до осем милиона незаконно пребиваващи граждани на трети държави, които в момента работят нелегално в Европейския съюз, и които заради уязвимата ситуация, в която се намират, са експлоатирани многократно от работодателите.

Макар че е важно да предотвратим нелегалната имиграция и експлоатацията на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, ние трябва също така да гарантираме, че увеличаваме възможностите за хората да се установят и да търсят работа в Европейския съюз на законно основание. Това е регламентирано в други директиви, в преговорите по които Европейският парламент участваше през последните години.

- Доклад: Elisabeth Jeggle (A6-0472/2008)

  Constantin Dumitriu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Докладът относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно статистика за земеделските култури съдържа редица допълнителни елементи, които са необходими за подобряване на прилагането на новите разпоредби.

Статистиката играе жизненоважна роля в изготвянето на политиките на Общността, тъй като дава точна картина на търсенето и предлагането на пазара, а тази информация помага за постигането на икономическо равновесие. Същевременно установяването на общоприети правила на европейско равнище не трябва да се превръща в бюрократична тежест, а да гарантира, че между държавите-членки се извършва постоянен обмен на информация по прост и ефективен начин.

Поради тази причина приветствам предложението на Комисията и предложените от докладчика допълнения, тъй като те предвиждат нов етап в създаването на опростена, гъвкава правна рамка, която съответства на принципите на Европейския съюз. Ефектът от тези правила върху европейското селско стопанство ще бъде създаването на по-големи възможности да се реагира на проблеми, които може да възникнат на пазара, като например свръхпроизводство, което може да доведе до спад в цените.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Подкрепих този доклад, тъй като от една страна предложението на Комисията има за цел опростяване на действащото законодателство, и от друга, предвид настоящите обстоятелства – прилагане на обща селскостопанска политика – все пак е необходима и земеделска статистика.

Бих искал да подчертая, че гласът ми „за“ този доклад не е израз на подкрепата ми за самата обща селскостопанска политика.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, приветствам работата на г­жа Jeggle и подкрепих нейния доклад относно необходимостта от събиране на статистически данни за земеделските култури.

Споделям мнението на докладчика и на Комисията, че земеделската статистика е от съществено значение за извършването на оценка на общата селскостопанска политика и за управлението на европейските пазари на тези стоки.

Радвам се, че г­жа Jeggle подчерта, че допълнителните разходи и тежести трябва да останат в разумни граници, така че ползите от опростяването на бюрократичните процедури и приемането на законодателство с по-добро качество да не бъдат компенсирани от прекомерно високи разходи, свързани с предложените мерки.

Смятам, че докладът се вписва идеално в програмата за действие за намаляване на административния товар в Европейския съюз, изложена в съобщението от 24 януари 2007 г., и затова, както казах, той има моята подкрепа.

- Доклад: József Szájer (A6-0216/2008)

  Constantin Dumitriu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Както вече отбелязах, когато изразих своята подкрепа за доклада относно насърчаването на селскостопански продукти на пазара на Общността и в трети страни, виното е един от продуктите на Общността, който се ползва с господстващо положение на световния пазар и трябва да изпълнява ключова роля в търговската стратегия на Европа.

За да осигурим по-добра подкрепа за различните видове вина, не само за традиционните, а също и за посочените в настоящия доклад, се нуждаем от опростени, гъвкави правила, които съответстват на европейските принципи за насърчаване на качеството. Същевременно е необходимо да постигнем по-добро сътрудничество между държавите-членки, европейските институции, производителите, както и организациите на производителите и дистрибуторите.

Приветствам предложението на Европейската комисия и доклада, представен от г­н József Szájer, тъй като така ще имаме общи правила за определяне, описание и представяне на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти. Тези продукти са известни по цял свят и благодарение на новите разпоредби ще успеем да ги наложим по-добре на пазара, като същевременно ще подкрепим производителите и дистрибуторите от Общността.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, подкрепих доклада на г­н Szájer относно ароматизираните вина, ароматизираните напитки на винена основа и ароматизираните коктейли от лозаро-винарски продукти.

Смятам, че секторът на лозаро-винарството е много важен за икономиката на Европейския съюз, тъй като редица държави, в това число Италия, Франция и Испания, се нареждат сред водещите световни производители на вино и изнасят техните високоценени продукти по цял свят. Затова приветствам предложението за установяване на ясни правила за определяне на посочените по-горе категории продукти на винена основа, така че високото качество на европейската продукция да може винаги да бъде видяно и признато.

- Доклад: van den Burg (A6-0047/2009)

  Jan Andersson, Göran Färm, Anna Hedh, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. – (SV) Ние, социалдемократите в Европейския парламент, решихме да подкрепим предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/EО по отношение на намалените ставки на данъка върху добавената стойност. Бихме искали обаче да подчертаем, че не смятаме, че намалените ставки на данъка върху добавената стойност са решение на проблема със „сивата“ икономика.

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Днес гласувахме доклада относно намалените ставки на данъка върху добавената стойност. Тези изменения подчертават, че намалените ставки на ДДС ще окажат положително въздействие за извършването на промени в много сектори на услугите, тъй като те ще доведат до намаляване на недекларирания труд.

По отношение на жилищния сектор, възможно е да се прилагат намалени ставки на ДДС за обновяване и ремонтни работи, извършвани с цел увеличаване на спестяването на енергия и ефективност.

Предложението води началото си от лятото на 2008 г. и предлага да бъдат добавени някои други услуги, предоставяни на местно равнище, включително ресторантьорските услуги.

Освен услугите, свързани с жилищния сектор и ресторантьорството, в списъка на услугите, за които може да се прилагат намалени ставки, ще бъдат включени постоянно и трудоемките услуги. Категорията е разширена, така че да обхване и други услуги от подобен характер, предоставяни на местно равнище, като например: малки ремонти на материални движими стоки, в това число велосипеди, обувки, облекло, компютри, часовници; услуги по почистване и поддръжка на всички тези стоки; услуги, свързани с домашни грижи; всички услуги, свързани с лични грижи, включително фризьорство, козметика, градинарство; услуги, свързани с обновяване и поддръжка, получателите на които са религиозни обекти, исторически паметници и обекти, които са част от културното наследство.

Също така категорията на фармацевтичните продукти се разширява, така че да обхване всички абсорбиращи хигиенни продукти, по-специално детски пелени и медицински пособия за лица с увреждания.

Съгласно действащото законодателство по отношение на печатните книги, включително аудиокнигите, също може да се прилагат намалени ставки.

  Carlos Coelho (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Насърчаването на малките и средни предприятия – обхващащи 99 % от европейските дружества, които отговарят за повече от 100 милиона работни места и които през последните осем години създадоха 8 милиона работни места – заема централно място в Законодателния акт за малкия бизнес.

Настоящото предложение е пример за предприетите мерки. То дава възможност някои дружества да се ползват от намалена ставка на ДДС, като същевременно с него се прави опит за справяне с нелегалния пазара на труда и се призовава за създаването на законни дружества.

Въпреки цялото ни желание да улесним работата на малките и средни предприятия, не трябва да излагаме на опасност основните принципи на ЕС. В този случай единният пазар е защитен, тъй като правилата в този документ ще се прилагат по отношение на дружества, които работят само на местно равнище, като по този начин се избягват нарушения на пазара.

Поради всички тези причини аз подкрепих този доклад, който според мен е идеален пример за политиките, които трябва да бъдат приети от Европейския парламент в икономическата сфера.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) За първи път имам щастието да гласувам за европейска директива относно данъчното облагане. За известен период от време, докато след цялостно преразглеждане не бъде извършена по-обща редакция, най-драстичните отклонения в тази директива ще изчезнат. Предоставяните на местно равнище услуги, като например ресторантьорските услуги – които в никакъв случай нямат нещо общо с проблемите на вътрешния пазар и нарушаването на конкуренцията – и трудоемките услуги ще могат да се ползват от намалени ставки.

Сега топката е в ръцете на правителствата. Първо ще трябва да се произнесе Съветът, който все още не е взел решение. След това на национално равнище, където ние гледаме внимателно начина и бързината, с която нашите хора във властта ще спазят техните предизборни обещания.

Опасявам се обаче, че причините за тази добра новина може би се коренят в кризата, в намаляващата покупателна сила на европейците и най-вече в наближаващите европейски избори. Правилното решение би било веднъж завинаги да се сложи край на данъчното хармонизиране, за което все още няма основание.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Подкрепих този доклад, който ще позволи на Великобритания да намали ставките на ДДС за още една категория от продукти и услуги, включително ресторантьорските и други местни услуги. Подкрепям доклада, защото той дава възможност на по-малките фирми да привлекат по-добри клиенти. Докладът представлява положителна мярка в борбата с рецесията, като по този начин малките, местни компании стават по-привлекателни за клиентите.

  John Purvis (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Консерваторите винаги са твърдели, че данъчното облагане е от основно значение за суверенитета и следователно всяко действие, имащо за цел прехвърляне на правомощия в тази област от Европейския съюз към държавите-членки, следва да бъде приветствано. Тази мярка, която позволява на държавите-членки да прилагат по-ниска ставка на ДДС за някои трудоемки и предоставяни на местно равнище услуги, е положителен пример за прилагането на принципа на субсидиарност и ние насърчаваме Комисията да продължи с още действия в тази посока. По-специално, бихме били доволни, ако намалената ставката важи и по отношение на произвежданите на местно равнище бира и сайдер, тъй като това би помогнало на пъбовете да оцелеят при високите акцизни ставки.

Подчертаваме, че решението кога е уместно да се прилагат тези мерки зависи от държавите-членки. Извършеното неотдавна намаление на общата ставка на ДДС в Обединеното кралство бе скъпоструващо решение, което имаше малък ефект, докато други мерки, като например много по-големи, но целенасочени намаления на ДДС, като тези, които се допускат с това предложение, или по-висок размер на сумите, които не подлежат на облагане с данък върху доходите на физическите лица, биха били от по-голяма полза както за гражданите, така и за икономиката като цяло.

  Poul Nyrup Rasmussen (PSE), в писмена форма. – (DA) Членовете на Европейския парламент от датската Социалдемократическа партия Poul Nyrup Rasmussen, Britta Thomsen, Christel Schaldemose, Dan Jørgensen и Ole Christensen се въздържаха при гласуването на доклада на г­жа van den Burg относно намалените ставки на данъка върху добавената стойност. Становището на нашата делегация е, че намаляването на ДДС в Дания би оказало изключително слаб ефект върху заетостта и би било съпроводено от загуба на приходи за държавата, което би представлявало проблем. С оглед на настоящата икономическа криза обаче, в други държави-членки на Европейския съюз може да съществува по-голяма необходимост от използването на ДДС като инструмент от националните кризисни пакети на тези държави, за да се засили по този начин заетостта в силно засегнатите сектори. При нас вече има много различни ставки на ДДС и затова не искаме да попречим на други държави-членки на Европейския съюз да поемат по този път. Това може също да окаже положителен ефект върху търсенето в датската икономика.

  Peter Skinner (PSE), в писмена форма. – (EN) Лейбъристката партия в Европейския парламент подкрепи този доклад. Смятаме, че намаляването на ДДС може да допринесе за запазването на някои работни места и да даде възможност за създаването на други. Всяка страна представи своя опит, който дава известни основания да вярваме, че местните условия налагат местни решения и това важи и за данък като ДДС.

В Обединеното кралство намалението на общата ставка на ДДС доведе до намаляване на инфлацията с 1 % и вливане на 12 млрд. GBP в икономиката.

- Предложение за резолюция B6-0097/2009: Предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) След 11 септември 2001 г. САЩ поведе световна война срещу тероризма. За съжаление, абсолютистката европейска култура в областта на правата на човека и политическото малодушие на много високопоставени политици в Европейския съюз принудиха САЩ да поемат очевидно прекомерната отговорност да се справят с тази заплаха, за която няма граници.

Екстремистите, подкрепящи ислямския джихад, представляват заплаха за нашия начин на живот. Политиците носят отговорността да защитят обществото от тази безпрецедентна и екзистенциална опасност. Радвам се, че някои страни в Европейския съюз сметнаха, че е подходящо да сътрудничат на ЦРУ, нашия американски съюзник. Не мога да разбера защо някои държави поставиха човешките права на терористите над защитата на собствените им граждани и отказаха да сътрудничат на ЦРУ. За пореден път американофобството, което е толкова разпространено в Европейския съюз, изложи на риск безопасността на гражданите на Съюза.

Целият този въпрос показва колко е важно да се запази правото на всяка държава-членка да действа независимо по въпросите на външната политика и разузнаването.

Аз гласувах „против“ този доклад.

  Carlos Coelho (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) През 2007 г. в резултат от разследването, проведено от комисията, която председателстваше по този въпрос, Европейският парламент прие резолюция, съдържаща десетки препоръки, които имаха за цел да се предотврати повторното извършване на тези незаконни дейности.

В момента се извършва процес на оценка на прилагането на тези препоръки чрез използване на предложена от мен методика. Председателят на Европейския парламент неотдавна изпрати официална молба за съдействие до председателите на националните парламенти и скоро ще бъде проведено изслушване.

Приемането на нова резолюция преди приключването на този процес би било прибързано и ще доведе до грешки: грешката да излезем със становище твърде рано, когато все още не можем да кажем нищо ново, грешката да се поддадем на желанието да приемем резолюция, за да въздействаме върху хората или да правим вътрешна политика, и грешката да започнем с критики отношенията си с президента Obama, когато би трябвало да работим за насърчаване на трансатлантическото сътрудничество, възползвайки се от промените в администрацията на САЩ.

По тези причини не мога да подкрепя това предложение за резолюция. Не мога също така да гласувам срещу текст, който затвърждава основни ценности като зачитане на правата на човека, върховенство на закона и търсене на истината. Ето защо ще се въздържа.

  Jas Gawronski (PPE-DE) , в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, решението ми да гласувам против предложението за резолюция се основава на факта, че то повтаря същите идеи, на които моята група се противопостави при окончателното гласуване във временната комисия по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници (TDIP). Представям настоящото мнение като координатор на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи за бившата временна комисия TDIP и за последвалата работна група в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

Споменатата комисия реши да изпрати въпросник на всяка държава-членка, за да изясни какви последващи мерки са предприети след разследването на Европейския парламент. Както добре знаете, до днес, дори след отправянето на редица писмени уведомявания, не е получен отговор на тези въпросници.

Ето защо не мисля, че е разумно да приемаме нов текст с претенцията, че правим нови заключения, когато в действителност нямаме нищо ново, което да оповестим публично. Имам чувството, че това е по­скоро поредният предизборен фокус на левите, отколкото опит да се постигне справедливост.

  Ana Maria Gomes (PSE), в писмена форма. – (EN) Гласувах за запазване на позоваването на Португалия, включително това относно отговорността на правителството на г­н Barroso, въпреки че смятам, че текстът на този параграф би могъл да е по­точен и да съдържа „нова фактическа информация“, а не само „информация от пресата“.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Без да омаловажавам важни аспекти, с които ние категорично не сме съгласни, и без да споменавам очевидните пропуски и противоречия, тази резолюция:

- „осъжда липсата на действия до момента… за изясняване на обстоятелствата около програмата за извънредно предаване“;

- „призовава държавите-членки, Комисията и Съвета… да оказват помощ за установяване на истината, като започват разследвания или сътрудничат с компетентните органи, … и като гарантират ефективен парламентарен контрол на действията на тайните служби“;

- „призовава Европейския съюз, държавите-членки и органите на САЩ да разследват и изяснят напълно случаите на злоупотреби и нарушаване на международното и национално законодателство относно правата на човека, основните свободи, забраната на изтезанията и малтретирането, насилствените изчезвания и правото на справедлив процес, които са извършени във връзка с „войната срещу тероризма“, с оглед на това да се установи отговорността… и да се гарантира, че подобни нарушения няма да се повторят в бъдеще”.

Резолюцията обаче не разяснява или отхвърля основния елемент, а именно т.нар. „борба срещу тероризма“, нито осъжда това, което нарича „ограничено използване на схеми за предаване и на тайни обекти за задържане” от САЩ.

Нуждаем се от категорично осъждане и търсене на истината, което фактически предложи Португалската комунистическа партия в Португалския парламент и което португалските Социалистическа, Социалдемократическа и Народна партии отхвърлиха.

  Jens Holm and Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Макар че в резолюцията за ЦРУ има спорни елементи, като одобрението на споразуменията за правна взаимопомощ и за екстрадиция между Европейския съюз и САЩ, все пак гласувах в подкрепа на правата на човека и опита за изясняване на програмата за извънредно предаване.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Резолюцията, приета от Парламента, препотвърждава, че съгласно член 14 от Конвенцията на ООН срещу изтезанията всяка жертва на изтезания разполага с гарантирано право на удовлетворение и на справедлива и адекватна компенсация. Показателно е, че членовете на този Парламент от Консервативната партия на Обединеното кралство гласуваха против резолюцията. Също толкова показателно е, че членовете от Лейбъристката партия на Обединеното кралство се въздържаха. Морално банкрутиралото лейбъристко правителство въвлече Обединеното кралство в незаконна война и позволи летищата му да се използват за полети, свързани с извънредно предаване. Днешното гласуване на юнионистите – членове на Европейския парламент – допълнително увеличава този срам.

  Kartika Tamara Liotard (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Макар че в резолюцията за ЦРУ има елементи като одобрението на споразуменията между ЕС и САЩ за правна взаимопомощ и за екстрадиция, към които съм много критична, все пак гласувах в подкрепа на правата на човека и опита за изясняване на програмата за извънредно предаване.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) И преди това съм изразявал отвращението си по отношение на огласената информация за третирането на заподозрени в престъпления, но неосъдени лица, които са били екстрадирани и в някои случаи похитени от органите на различни държави. Това е напълно неприемливо и противоречи на принципите на съвременната демокрация. Този въпрос все още не е решен и затова е добре, че такива инциденти станаха широко известни.

Резолюцията на Парламента съдържа много положителни елементи, но мисля, че употребата на неподходящи думи прави външнополитическите й амбиции прекалено високи. Това измества фокуса от основния проблем, който е предполагаемото нарушаване на правата на човека. Това е много жалко. Ето защо аз гласувах против това предложение за резолюция.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах против предложението за резолюция относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници, тъй като целта на резолюцията е безпочвена.

Първо, бих искал да подчертая, че от процедурна гледна точка политическите групи, подписали резолюцията, трябваше да изчакат отговорите от националните парламенти на писмото на председателя Pöttering от 9 февруари 2009 г., с което се искаше информация за последващите мерки, предприети от държавите­членки след резолюцията по този въпрос от февруари 2007 г.

Второ, крайно непродуктивно е да затънем отново в подозрения и обвинения срещу определени държави­членки, провокирани от указа на президента Obama от януари 2009 г. за затварянето на центъра за задържане в Гуантанамо в срок от една година.

Що се отнася до Румъния, г-н Barrot, член на ЕК, спомена в своята реч по време на последната месечна сесия, че той отблизо наблюдаваше мерките, които румънските органи предприеха по време на разследването. Уверен съм, че Румъния изцяло демонстрира добра воля за сътрудничество и предостави на Комисията и на Европейския парламент цялата необходима информация, както и всички резултати от разследванията по въпроса.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз също бих искал този път, както и на месечната сесия в Страсбург, проведена от 2­ри до 5­и февруари, да препотвърдя своето възражение срещу резолюцията относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на предполагаеми терористи.

Обвиненията, насочени срещу Румъния, според които тя е участвала в програмата за трансфер на заподозрени терористи, са неоснователни. Ето защо за Румъния е неприемливо името й свободно да се подмята като част от дискусията за предполагаемите затвори на ЦРУ.

Досега към нас са отправяни само обвинения, без да са подплатени с достоверни доказателства. Докладът Martin действително е най-добрият пример за този подход, тъй като съдържащите се в него обвинения срещу Румъния са както противоречиви, така и необосновани.

Мисля, че аргументацията на някои подобни сериозни обвинения е част от същия ангажимент, поет от европейските правителства за зачитане и насърчаване на основните свободи, права и ценности на Европейския съюз, в името на които беше инициирана проекторезолюцията.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, възнамерявам да използвам гласа си в подкрепа на предложението за резолюция относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници. Мисля, че е изключително важно да приложим напълно препоръките на този Парламент в доклада на временната комисия по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници, защото съществуването на тайни центрове за задържане, насилствено изчезване и изтезаване на задържаните не е само очевидно нарушение на международното законодателство за правата на човека, Конвенцията на ООН срещу изтезанията, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права, но и не може да бъде толерирано в международна система, управлявана от демокрацията и върховенството на закона.

По тази причина приветствам резолюцията, която подтиква държавите­членки да извадят на светло злоупотребите в този контекст, извършени в името на войната с тероризма, тъй като истинска и ефективна борба с тероризма не може да се води чрез нарушаване на същите тези права на човека и основни свободи, които държавите­членки са призвани да защитават.

  Brian Simpson (PSE), в писмена форма. – (EN) Членовете на Европейския парламент от EPLP считат, че тази резолюция съдържа някои стойностни моменти. Ние систематично подкрепяхме изготвянето на тази резолюция и одобрихме съвместната резолюция, представена от името на четири парламентарни групи.

Все пак, не можем да подкрепим настоящата резолюция, при условие че съдържа недоказани обвинения, които все още не са отсъдени от съответните органи. За съжаление така изменена, резолюцията вече не се основава на доказани факти и EPLP няма друг избор, освен да се въздържи от гласуване.

  Marek Siwiec (PSE), в писмена форма. – (PL) Въздържах се от гласуване поради факта, че не съм запознат с подробностите по измененията на въпросното предложение за резолюция.

  Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL), в писмена форма. – (PL) Макар че в резолюцията за ЦРУ има спорни елементи, като одобрението на споразуменията между Европейския съюз и САЩ за правна взаимопомощ и екстрадиция, все пак гласувах в подкрепа на основните права и опита за изясняване на програмата за извънредно предаване.

- Доклад: Jacek Saryusz-Wolski (A6-0019/2009)

  Adam Bielan (UEN), в писмена форма. – (PL) Г­н Председател, аз подкрепих доклада на г­н Saryusz­Wolski. Доволен съм, че докладът се фокусира преди всичко върху събития от 2008 г., което поставя на изпитание ефикасността на външната политика на Европейския съюз. Още веднъж доказахме, че силата на Европа е в съгласуваните действия. Същото се отнася и до европейските институции. Те трябва да работят заедно по същия начин, както държавите­членки, за да говори Европа в един глас на международната сцена.

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Подкрепям запазването на националното вето по въпроси, свързани с външната политика, и съм все по­загрижен за нарастването на ролята на Европейския съюз на световната сцена, независимо от факта, че Договорът от Лисабон не е ратифициран.

Въпреки това приемам, че има области, в които Съюзът може единодушно да изрази волята си и една такава област е Тайван. Наскоро Съветът обяви своята подкрепа за пълноценното участие на Тайван в международни организации. Поддържам тази политика, защото считам, че не е приемливо да отричаме правото на глас на международната сцена на 23-милионния народ на Тайван.

Тайван е процъфтяваща демокрация, чиято система за обществено здравеопазване е от най­високо качество. Поставям под съмнение доколко е морално Тайван да бъде лишен от ползите, които несъмнено би имал, ако получи статут на наблюдател в Световната здравна асамблея. Още повече, надявам се, че институциите на Европейския съюз заедно могат да постигнат напредък в решаването на този въпрос преди следващата среща на Световната здравна асамблея през май.

Приветствам позитивните коментари в доклада относно подобряването на отношенията от двете страни на Тайванския пролив.

Ето защо се въздържах от гласуване по този доклад.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Бих искал да поздравя председателя на Комисията по външни работи, г­н Saryusz-Wolski, за отличния доклад, който представи. Мисля, че трябва да обърнем особено внимание на Източното партньорство. По мое мнение Източното партньорство трябва да разполага с ясна институционална структура с парламентарни и междуправителствени измерения, както и с адекватни технически и финансови органи.

В междуправителствен план мисля, че трябва да изготвим ясен график за срещи на равнище министри от 27­те държави­членки със съответните им колеги от държавите, обвързани в Източното партньорство. Очевидно е, че в случая с Беларус трябва да бъде подкрепено решението на Съвета на Европейския съюз да възобнови преговорите с правителството в Минск, както и с всички демократични сили в страната. Авторитарният режим в Беларус трябва да разбере, че Европейският съюз поставя зачитането на демократичните принципи и правата на човека като задължително условие за всяко сътрудничество.

Мисля, че парламентарното измерение на Източното партньорство е важно, защото гарантира демократичната легитимност на проекта. Срещите на бъдещата парламентарна асамблея трябва да допринесат за приемането на проекта както от управляващите партии, така и от опозиционните сили, които по силата на демократичната логика биха могли да излъчат алтернативно правителство.

  Konstantinos Droutsas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Групата на Гръцката комунистическа партия в Европейския парламент гласува против годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на Европейския съюз през 2007 г.

Докладът обидно призовава към засилване на международното политическо и военно присъствие на Европейския съюз – с други думи към неговата империалистическа интервенция по целия свят. Той използва проблеми, породени от капиталистическото развитие, като например климатичните промени и енергийните проблеми, като нов претекст за империалистическата си експанзия и за засилване на позициите си над световните си империалистически конкуренти.

В същото време докладът търси по­близко и по­задълбочено сътрудничество със САЩ с оглед предприемането на общ подход по отношение на движенията, инициирани отдолу, и съпротивата срещу империалистическото управление.

Докладът защитава империалистическите действия на Европейския съюз в различни области в света като Западните Балкани, където Съюзът вече разположи полицейско-правните сили EULEX в Косово, Близкия изток като цяло, Грузия, Африка и други места, като при това дори търси начини за допълнителното им разрастване.

Година след година Европейският съюз става по­агресивен и опасен за народите, които трябва да водят по­решителна и съгласувана борба, за да победят тази политика, както и политиката на САЩ и НАТО, и империалистическия режим като цяло.

  Jas Gawronski (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Настоящият доклад критикува ситуацията във връзка с правата на човека в Китай, но той трябваше също така да спомене и ситуацията относно правата на човека в Тайван, която е пример за подражание. Процъфтяващата демокрация в Тайван, подсилена от конституционната защита и принципа на правовата държава, е в ярък контраст с тоталитарната комунистическа диктатура в Китай.

Повтарям думите от доклада за подобряването на отношенията от двете страни на Тайванския пролив. Президентът Ma Ying­jeou заслужава поздравления за приноса си в тази насока.

ОВППС е с неизбежно ограничен обхват, докато подлежи на национално вето. Независимо от това, приветствам изразената наскоро от Съвета подкрепа за пълноценното членство на Тайван в международни организации. Надявам се, че Съветът и другите институции ще одобрят амбицията на Тайван да бъде приет като наблюдател в Световната здравна асамблея. От морална гледна точка е неправилно Тайван да бъде изключен от форум за обществено здравеопазване само поради натиск от страна на Китай.

Ето защо гласувах за одобряването на настоящия доклад.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Точно както и другите два доклада, обсъдени и приети на това заседание, настоящият доклад е също много амбициозен.

Ако оставим реториката настрана, в доклада е изразена увереност, че „следващите месеци ще предоставят уникална възможност на ЕС да разработи нов трансатлантически дневен ред с новата администрация на САЩ, който обхваща стратегически въпроси от общ интерес, като например ново … световно управление”, по­конкретно като се имат предвид предстоящите срещи на върха на НАТО и на страните от Г20, планирани за април.

Между другото, докладът и резолюцията очертават целите, приоритетите и интересите на великите сили от Европейския съюз на Балканите (Косово, Босна и Херцеговина), Източна Европа (Кавказ, Черноморския регион, Беларус, Грузия, Русия), Близкия Изток (Ивицата Газа, Ирак), Средиземноморието, Централна Азия (Афганистан, Иран), Африка (Чад, Судан, Сомалия, Демократична република Конго), Азия (Китай) или Латинска Америка.

Неговото съдържание обхваща от най-крещящите нарушения на международното право, примери за намеса и лошо прикрити амбиции за политически и икономически контрол от великите сили от ЕС.

Това е истинското съдържание и значение на обявената „роля на Европейския съюз в света“ – с други думи, амбицията на Съюза да подели контрола над сферите на влияние, пазарите и природните ресурси със САЩ и Япония.

  Mieczysław Edmund Janowski (UEN), в писмена форма. – (PL) Дадох безрезервната си подкрепа на доклада на г­н Jacek Sarysz­Wolski относно главните аспекти в областта на Общата външна политика и политика на сигурност. Докладът на Съвета за 2007 г. предоставя надлежно описание на тези аспекти. Би било трудно да не се съгласим, че определените финансови ресурси за прилагането на ОВППС са твърде недостатъчни, особено в случаите на агресивна терористична дейност. Правото да се живее в мир и усещането за сигурност е приоритет на Европейския съюз. Тази сигурност има множество измерения: политически, военни, енергийни, хранителни и т.н. Сътрудничеството с други страни играе огромна роля в тази сфера. Трябва да се признае особеното значение на трансатлантическите отношения със САЩ и Канада, както и на по­тясното сътрудничество между ЕС и НАТО. Източно партньорство трябва да се признае за многообещаващо. В този смисъл заслужава да се отбележат отношенията с Русия, Украйна, Грузия и Беларус. Европейският съюз може да упражни положително влияние и върху положението в Близкия Изток. Скорошният конфликт в ивицата Газа показа драматичните обстоятелства, при които живеят хората в този регион, независимо дали са палестинци или евреи.

Действията на Европейския съюз в сферата на сигурността ще бъдат ефикасни само ако говорим и действаме единодушно. Фокусирането върху индивидуалните интереси може да донесе само временни ползи. Още повече, че световната солидарност изисква особено уважение към основните ценности и права, както и към достойнството и свободата, на които всеки човек има право. Ролята на подходящите дипломатически усилия, включително използването на т.нар. превантивна дипломация в тази сфера, в никакъв случай не е маловажна.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Както се вижда от разискванията и доклада относно общата външна политика и политика за сигурност, амбицията на Европейския съюз по отношение на външната политика е огромна. Личи ясно от фактите, че ролята на ЕС в света не съответства на тази амбиция. Въпреки това не само ролята му нараства, но и в значителен брой случаи държавите­членки постигат съгласие и действат в сътрудничество. Споделянето на общи ценности, принципи и приоритети между 27­те държави­членки на Европейския съюз е много по­широко застъпено, отколкото може да се предположи в случаи на разногласие. Това е точно според очакванията.

По тази причина подкрепям съгласието, на което се основават нашите принципи и критерии за действие.

Все пак, признаването на съществуващите разногласия, които произтичат от различия в интересите и приоритетите, според мен не водят до заключението, че Европейският съюз няма място в света или че трябва да бъде наложена една външна политика на всички държави­членки в разрез със собствените им интереси или дори със собствената им история. Една общност се изгражда и макар че този процес е бавен, той има по­голям шанс да успее, отколкото желанието да се наложи един единствен подход, което не е от първостепенно значение.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция на Европейския парламент относно „Годишен доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), представен на Европейския парламент в изпълнение на точка Ж, параграф 43 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.“, за да подкрепя мира, демокрацията, многостранността и принципа на правовата държава.

  Charles Tannock (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Докладът Saryusz-Wolski съдържа някои положителни референции за Тайван и по-конкретно скорошното размразяване на двустранните отношения с Китай. Поздравявам тайванския президент Ma за смелата му и решителната инициатива да подобри отношенията с Китайската народна република.

Независимо от това, страхувам се, че ние в Европейския съюз не оценяваме напълно значението на подкрепата за демократичен Тайван и даването на право на глас в международните институции на 23­милионния му народ.

Съветът подкрепя пълноценното участие на Тайван в международни организации. Време е Парламентът да потвърди тази подкрепа по отношение на амбицията на Тайван да стане наблюдател в Световната здравна асамблея.

Изолирането на Тайван от тази структура по повелята на Китай е осъдително. Като лекар остро възразявам срещу намесата на политиката във въпросите на общественото здравеопазване.

Въздържах се от гласуване по този доклад.

  Charles Tannock (PPE-DE), в писмена форма. –(EN) Аз и моите колеги, британските консерватори, приветстваме необходимостта от ефикасно междуправителствено сътрудничество в рамките на ОВППС, при условие че Обединеното кралство запазва правото си на вето и възможността да действа самостоятелно в полза на националния си интерес, когато това се налага. Докладът съдържа добри текстове относно необходимостта от по­сериозно международно сътрудничество между 27-те държави­членки на Европейския съюз в области като трансатлантическите отношения, Грузия, Източното партньорство и Близкия изток.

Въпреки това ние възразяваме срещу маловажните позовавания на Договора от Лисабон. Ние отдавна изразяваме възраженията си срещу Договора и не вярваме, че би било в интерес на Обединеното кралство и ЕС да разполагат с новите инструменти за външна политика, предвидени в Договора. По тази причина като цяло се въздържахме.

- Доклад: Karl von Wogau (A6-0032/2009)

  Adam Bielan (UEN), в писмена форма. – (PL) Г­н Председател, подкрепих доклада на г­н von Wogau. Категорично подкрепям идеята за заздравяване на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). Разширяването на обхвата на сътрудничеството между европейските въоръжени сили, както се изтъква в доклада, е основна стъпка към установяването на обща външна и отбранителна политика. Съгласен съм също и с идеята, че Европейският съюз би трябвало да гарантира не само собствената си сигурност, но и тази на съседите си. Привидно двустранните конфликти между нашите съседи пряко въздействат върху Европейския съюз.

  Konstantinos Droutsas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Докладът относно осъвременяването на Европейската стратегия за сигурност (ЕСС) открито подкрепя дори още по-голяма милитаризация на Европейския съюз, за да подсили военните си възможности с оглед на империалистическите си интервенции.

Той приветства целта на Съвета Европейският съюз да придобие постоянна армия от 60 000 души, изградена около вече съществуващите френско-германски въоръжени сили Eurocorps, оборудвани с общи оръжейни системи и готови за „бързо реагиране“ едновременно в различни райони на света. Поводите за интервенция от страна на Европейския съюз, т.нар. „заплахи“ срещу сигурността, постоянно нарастват, включително в сектори извън „тероризма“, като климатичните промени, енергийната сигурност, кибернетичното пространство, регионалните сблъсъци, морския транспорт и дори космоса. Фактически Европейският съюз си запазва „правото“ за военна интервенция където и когато сметне за необходимо за своите империалистически интереси и при това не само срещу трети страни и народи, но и срещу народите на своите държави­членки, за да защити властта на монополите, където и когато е необходимо.

Ето защо Гръцката комунистическа партия гласува против доклада. Само неподчинението на местното население и скъсването с империалистическата политика на Европейския съюз и принципите й, насочени срещу местните интереси, може да очертае пътя към благополучието на обикновените хора в мирна Европа.

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. – (EN) – Моите поздравления за работата на г­н von Wogau в конкретния случай и в по­общ план за председателството на подкомисията по сигурност и отбрана. Подкрепям идеята за създаването на оперативен военен щаб на Европейския съюз. Разбира се, НАТО е нашето първо междинно пристанище, когато сигурността е застрашена. Още по времето на дебатите Буш­Гор преди почти 10 години, Джордж Буш каза, че ако той е бил президент по това време, не би навлязъл в Косово.

Сега, въпреки антипатията ми към администрацията на Буш, неговата позиция ми изглежда съвсем разумна от гледна точка на индивидуалните интереси на САЩ. Това обаче не е позиция, която Европа би могла или би трябвало да последва. Освен силния морален аргумент, че имахме отговорността да защитим хората, застрашени от геноцид от страна на сърбите, ние имахме и последиците от десетките/стотиците хиляди бежанци. В наш и в техен интерес ние трябва да бъдем способни да поемаме такива ангажименти без американците. За да постигнем това, трябва да заплатим малка цена за създаването на постоянен оперативен военен щаб, който да бъде в готовност за евентуални действия в бъдеще.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Подобно на доклада относно „ролята на НАТО в архитектурата на сигурността на ЕС“, този доклад (и резолюцията) потвърждава целта за утвърждаване и консолидиране на Европейския съюз като политически и военен блок с нападателен характер в партньорство със САЩ и в рамките на НАТО.

Наред с други важни и поучителни аспекти, настоящите доклад и резолюция потвърждават нападателната и глобална концепция за НАТО, като считат, че „осъвременената ЕСС [Европейска стратегия за сигурност] и бъдещата Стратегическа концепция на НАТО следва да бъдат взаимно съгласувани и че това следва да бъде отразено в декларацията, която ще бъде приета на срещата на върха на НАТО в Страсбург/Кел през април 2009 г.“ В действителност докладът отива дори по-далеч като „призовава за създаването на … оперативен щаб на ЕС“.

И накрая, докладът и резолюцията представляват истинско разобличаване, не че това е било намерението им, на милитаризацията на ЕС и на т.нар. „Договор от Лисабон“, който легитимира тази милитаризация.

Прави са онези в Ирландия, които осъдиха и следователно отхвърлиха милитаристичния характер на предложения Договор, чието ратифициране би означавало по-нататъшно милитаризиране на международните отношения, непрестанна надпревара във въоръжаването, повече интервенции и военни конфликти.

Прави са онези в Португалия, като Португалската комунистическа партия, които при отхвърлянето на този Договор изискаха провеждането на референдум и широко национално обсъждане на неговите крайно сериозни последствия за Португалия, Европа, света и за мира като цяло.

  Richard Howitt (PSE), в писмена форма. – (EN) Британските лейбъристи, членове на ЕП, се присъединиха към Групата на социалистите в Европейския парламент, като гласуваха в подкрепа на този доклад. Лейбъристите гласуваха против онзи раздел от текста, посветен на създаването на постоянен военен оперативен щаб на Европейския съюз. Лейбъристите последователно изразяваха съмнение в необходимостта от такъв тип нова институционална структура. Вярваме, че Европа трябва да насочи вниманието си по-скоро върху развиването на правилните способности, които да разгърне в точното време, и върху осигуряването на ефективното функциониране на съществуващите институции, а не толкова върху изграждането на допълнителни институции, което е скъп и ненужен лукс.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Този доклад призовава за създаването на самостоятелен и постоянен оперативен щаб на Европейския съюз с капацитет за извършване на стратегическо планиране и провеждане на операциите и мисиите на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). Докладът правилно препоръчва реформа на Организацията на обединените нации, с цел ООН да бъде способна да изпълнява изцяло своите отговорности и да действа ефективно за намиране на решения на глобалните предизвикателства и отговори на ключовите заплахи.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Приветствам доклада относно Европейската стратегия за сигурност и Европейската политика за сигурност и отбрана, който съдържа някои уместни и полезни идеи в защита на бъдещата политика на Европейския съюз като световен играч.

Бих искал да спомена в този момент нуждата от координация на измеренията за сигурност на Европейския съюз с тези на НАТО, за да се предотврати дублиране на усилията и разпиляване на ресурсите. В този контекст аз приветствам инициативата на Съвета да създаде неформална група ЕС–НАТО на високо равнище.

Освен това отношенията с Русия трябва да се преоценят в светлината на последните събития в тази област. За да укрепи стабилността сред своите източни съседи и да намали въздействието върху държавите­членки, Европейският съюз трябва да приеме твърда политика по отношение на Русия, която трябва да бъде разработена в тясно сътрудничество с трансатлантическите партньори и да включва съответните многостранни организации, както и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Тази цел е тясно свързана и с крайната необходимост от сигурни енергийни доставки за Европа, което може да се постигне само ако обединим усилията си в конкретни проекти за разнообразяване на енергийните източници.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Ако разгледаме Европа, става ясно, че по отношение на сигурността Европейският съюз има и трябва да има собствени стратегически интереси и приоритети. Това се диктува от географията и от геополитиката. Казаното по никакъв начин не съответства на идеята за сигурност или значението на отбраната, заложени като алтернатива на нашите съюзници, и ни най­малко на нашия съюзник, Съединените американски щати. Казаното обаче съответства на идеята за европейската отговорност. Ако искаме сигурност, трябва да сме готови да понесем трудностите, които тя налага – физически или човешки. Тя поражда също и нуждата от съгласие относно общите цели и приоритети в областта на сигурността и споменатите трудности. Сигурността има цена и необходимостта от по­голяма милитаризация на нашите съюзници налага допълнителни разходи. Следващият период ще изисква много повече в това отношение. Европейците не могат да искат повече сигурност, без да платят за нея.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция на Европейския парламент относно „европейската стратегия за сигурност и европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО)“, тъй като мисля, че Европейският съюз се нуждае от развитието на стратегическа автономия чрез мощна и ефективна политика за сигурност и отбрана. Освен това смятам, че Европейският съюз трябва да бъде способен да гарантира собствената си сигурност, както и тази на съседните страни.

  Geoffrey Van Orden (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Консервативната делегация принципно възразява срещу участието на Европейския съюз в отбранителна система, която този доклад цели да разшири.

Европейската политика за сигурност и отбрана е политически проект, който не прибавя допълнителен военен капацитет и не дублира, нито подценява НАТО. Докладът цели по­нататъшен неприемлив обмен на военни сили и средства в рамките на Европейския съюз. В доклада се предлага създаването на „интегрирани европейски въоръжени сили“ и „синхронизирани военни сили на Европа“ като отбранителен пакт на Европейския съюз. Докладът съдържа и позитивни препратки към Договора от Лисабон, срещу който ние упорито възразяваме. Ето защо ние гласувахме против настоящия доклад.

- Доклад: Ari Vatanen (A6-0033/2009)

  Jan Andersson, Göran Färm, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. – (SV) Решихме да гласуваме против настоящия доклад по собствена инициатива, тъй като го считаме за безполезен. Някои части от доклада са слаби и не допринасят за развитието на дебата относно европейската политика за сигурност.

  Guy Bono (PSE), в писмена форма. – (FR) Гласувах против настоящия доклад, представен от френския християндемократ г­н Vatanen.

Текстът на доклада се отнася до ролята на НАТО в архитектурата на сигурността на Европейския съюз. Това е важен въпрос, който трябва да бъде разгледан. По мое мнение обаче, отговорите, посочени в доклада, не удовлетвориха очакванията и оставиха корените на проблема нерешени.

Чрез своя вот аз определено не искам да отрека ролята, която Европа трябва да играе в международен план. Като икономическа и демографска сила, от нея се очаква да действа съобразно своите ценности и трябва да продължи в тази насока, за да поддържа мира и диалога между различните култури. Укрепването на отбранителната способност на Европейския съюз обаче е крайно наложително. Ето защо подчертавам своя ангажимент към създаването на европейска политика за сигурност и отбрана, която да е действително автономна.

По мое мнение докладът на г­н Vatanen не обещава това. Остават някои „препъни камъни“, отнасящи се по­конкретно до премахването на ядрените оръжия и отношенията с Русия. Броят на внесените изменения (265) го доказва: текстът на доклада беше далеч от постигането на единодушно одобрение. Той не разглежда основния въпрос, а именно да се осигури надеждна отбрана на Европа и сътрудничество с НАТО на равностойна основа.

  Alin Lucian Antochi (PSE), в писмена форма. – (RO) В сферата на сигурността и отбраната интервенциите с цел предотвратяване на конфликти, предприети от Европейския съюз като световен играч, му дават статут на главен поддръжник на мира в света. Докато в края на „студената война“ се повдигаха въпроси относно ролята на НАТО, новите заплахи срещу сигурността и прогреса, забелязани от европейците в областта на отбраната и провеждането на военни операции за оказване на хуманитарна помощ в различни части на света, подчертават необходимостта от нова организация за сътрудничество между Европейския съюз и НАТО.

В настоящия контекст липсата на каквато и да било обща европейска външна политика и противоречията между държавите­членки в областта на финансирането и военните технологии определят НАТО като жизнено важен партньор при управление на военни кризи.

Приемането на разделението на отговорностите, според което европейската политика за сигурност и отбрана подкрепя хуманитарните операции, а НАТО осигурява бързото разгръщане на многобройни военни сили, би трябвало да гарантира, че двете организации се допълват и не се конкурират помежду си. Следователно предложението на докладчика да се създаде оперативен щаб на Европейския съюз може точно да отговори на тази цел, като допълни настоящите командни структури на НАТО в сферата на съвместните хуманитарни и военни операции.

Освен това в бъдещите отношения между Европейския съюз и НАТО трябва да вземем предвид и положението на държавите в Източна Европа. С оглед на това е важно да насърчаваме политика на отворените врати и да подкрепяме конструктивния диалог с Русия, целящ да установи колективна сигурност в тази част на Европа.

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Едно от многото фалшиви твърдения на Европейския съюз с цел самооправдание е, че той е поддържал мира в Европа от 1945 г. насам. Фактически, голямата отговорност за опазването на мира в Европа след Втората световна война е на НАТО.

В Европейския парламент има силно антиамериканско лоби. Това е много жалко, защото безкористният американски принос за спасяването на Европа през 40­те години на XX век и опазването на мира в Европа от тогава насам често остават скрити под антиамериканската пропаганда. Ролята на Америка в нашата колективна сигурност е и ще остане жизнено важна.

Разбира се, има общи допирни точки в дейността на НАТО и на Европейския съюз, но те са две фундаментално различни организации. На всяко усилие от страна на Европейския съюз да узурпира превъзходството и ролята на НАТО за трансатлантическата сигурност трябва да се дава силен отпор.

Ето защо избрах да се въздържа от гласуване.

  Konstantinos Droutsas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Докладът буквално представя черно­бяла картина и обидно възхвалява т.нар. „мирна“ и „демократична“ природа и роля както на НАТО, така и на Европейския съюз, които са виновни за толкова много престъпления срещу човечеството, и ги представя като пазители на мира и човешките права в Европа. Оскърбително и несериозно се стига до твърдението, че гражданите вземат предполагаеми решения, а армията на НАТО ги изпълнява. Докладът призовава Европейският съюз да претендира за по­голяма роля на неговото трансатлантическо сътрудничество със САЩ и НАТО, за да подпомогне конкретните интереси на европейския капитал.

В тази посока той подтиква към по-голямо сътрудничество при „управление на кризи“, както в Афганистан и Косово, по­добър обмен на информация между двете империалистически организации и т.н.

Той приветства френската инициатива за връщане към военните структури на НАТО, като в същото време призовава НАТО и Европейския съюз да се разширяват и недопустимо изисква Кипър да се присъедини към „Партньорство за мир“ на НАТО.

Гръцката комунистическа партия гласува против доклада. Тя осъжда империалистическата, престъпна природа на НАТО и Европейския съюз, и подчертава спешната нужда да се засилят местните движения за съпротива, за да извадим нашата страна от империалистическите организации и съюзи, и необходимостта да се борим за тяхното разбиване и победа над варварския империалистически строй.

  Ana Maria Gomes (PSE), в писмена форма. – (EN) Заявявам, че в окончателното гласуване подкрепих доклада Vatanen относно ролята на НАТО в архитектурата на сигурността на Европейския съюз.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Имаме работа с доклад и резолюция на Европейския парламент, които макар да съдържат определени озадачаващи елементи, представляват четиво от първостепенно значение.

Това е текст, който ясно излага – ако е имало някакво съмнение – една от целите и основните теми на Европейския съюз и предложения от него Договор от Лисабон: милитаризацията на Европейския съюз и неговата консолидация като политически и военен блок в рамките на НАТО, т.е. в сътрудничество (координация и съперничество) със САЩ.

Тъй като в настоящото кратко обяснение на гласуването не е възможно да коментирам цялото съдържание на доклада и резолюцията, бих искала да подчертая, че в тях се набляга на това, че е дошло време великите капиталистически сили от Европейския съюз да отстояват интересите си. В резултат на това те „с интерес очакват възможностите, свързани с предстоящата среща на най-високо равнище в Страсбург и Кел, по повод 60­та годишнина на НАТО, за обновяване на Алианса и укрепване на неговите отношения с Европейския съюз“, като пролог към тази среща се състоя скорошната конференция за сигурност в Мюнхен.

В този контекст те горещо приветстват „френската инициатива за официално връщане към военните структури на НАТО и усилията на френското председателство на Съвета на Европейския съюз за по­нататъшно сближаване между ЕС и НАТО, в отговор на новите предизвикателства пред сигурността“.

Имаме работа с доклад и резолюция в крак с империалистическите амбиции на великите сили от Европейския съюз.

  Richard Howitt (PSE), в писмена форма. – (EN) Британските лейбъристи, членове на ЕП, подкрепят положителното сътрудничество между НАТО и Европейския съюз и приветстват обмяната на опит като ключов метод за укрепване на основните способности във връзка с подобряването на вътрешната оперативност и координацията в сферата на планирането, оборудването и обучението. Гласувахме в подкрепа на първоначалния текст в параграф 22, тъй като приветстваме френското участие като част от укрепването на сътрудничеството между Европейския съюз и САЩ.

При окончателното гласуване британските лейбъристи, членове на ЕП, се обединиха с Групата на социалистите в гласуването срещу този доклад конкретно заради включването на цял раздел, посветен на създаването на постоянен военен оперативен щаб на Европейския съюз. Лейбъристите в Парламента постоянно поставяха под съмнение необходимостта от такъв тип нова институционална структура. Считаме, че Европа трябва по-скоро да насочи вниманието си върху развиването на правилните способности, които да разгърне в точното време и осигуряването на ефективното функциониране на съществуващите институции, а не толкова върху изграждането на допълнителни институции, което е скъп и ненужен лукс.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Не подкрепих доклада Vatanen относно ролята на НАТО за сигурността на Европейския съюз. В доклада се твърди, че НАТО формира ядрото на европейската сигурност. Аз мисля обратното. Считам, че европейската сигурност укрепва благодарение на общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз. НАТО обаче остава съюз, основан на ядреното оръжие. Аз съм изцяло против ядрените оръжия и моята партия има ангажимент да премахне ядрените оръжия от шотландска земя, когато постигнем независимост. Независима Шотландия няма да членува в НАТО, докато организацията остава ядрен съюз.

  Erik Meijer (GUE/NGL), в писмена форма. – (NL) Ролята на НАТО по време на Студената война в периода от 1949 г. до 1989 г. беше твърде важна. Официалната му задача беше да защитава общата територия на членуващите в него държави от външни нападения, без да предприема действия извън границите на тази територия. Като основание се изтъкваше защитата на плуралистичната демокрация от диктаторските режими, но на практика всичко се свеждаше до защита на капиталистическата икономика от социалистическата икономика. В съюза бяха допуснати десните диктаторски режими на Португалия и Гърция, бяха сключени двустранни споразумения с подобния диктаторски режим в Испания, а френската колония Алжир беше принудително включена в територията на НАТО до 1962 г. Когато Съветският съюз и Варшавският договор се разпаднаха, НАТО в този си вид загуби смисъла на съществуването си. Продължаващото съществуване на НАТО е проблем за ЕС, тъй като шест държави-членки избраха неутралитета във военната област. Сега НАТО е все още предимно „коалиция на желаещите“ около САЩ, а не допълнение към ЕС. През тази година, когато НАТО става на 60 години, трябва да се изясни неговата бъдеща роля. Ако това ще е ролята на световен полицай, изпълняващ свои задачи независимо от ООН за облагодетелстване на икономически най-силните държави, тази организация би била вредна и ненужна. Поради това ще гласувам „против“.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Подкрепям доклада на г­н Vatanen, който реалистично оценява европейската сигурност. Въпреки желанието ни да създадем европейска политика за сигурност, отговаряща на потребностите на всички държави-членки, трябва да приемем факта, че вече съществува структура в сферата на сигурността, която е гравитационен център за отбраната на повечето държави-членки на ЕС – имам предвид НАТО.

От друга страна бих искал да подчертая, че е важно да се използват относителните предимства на двете организации, за да се формира сериозна политика на намеса с хуманитарна цел. Независимо какви термини се използват за формулиране на Европейската стратегия за сигурност, разнообразието в ЕС ще ни позволи да участваме в решаването на сложни проблеми, където дипломацията или ограничената намеса биха били възможни само поради изключителната способност на ЕС да разграничава нюансите. Освен това в лицето на НАТО имаме надежден съюзник с изпитани механизми на действие, които ние, европейците, не трябва да спираме да използваме, за да смекчим страданията, причинявани безнаказано от някои враждуващи сили. Първа стъпка към това консолидиране може да е създаването на оперативен щаб на Европейския съюз.

Независимо от специфичните политики, които ще ръководят международните ни действия, ние приветстваме тясното трансатлантическо сътрудничество, което е най-практичното решение на тези проблеми и е въплъщение на нашата общност на ценностите.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Разположението на Европа определя нейните приоритети в сферата на сигурността и източниците на безпокойство. От друга страна, интегрирането на Европа и двадесет и седемте държави-членки в ценностната система и обществения модел, който най-общо наричаме „западен свят“, определя заплахите за и контекста на нашата сигурност. Поради това съюзът на повечето държави-членки със Съединените щати е и трябва да продължи да бъде централен елемент на нашата сигурност.

През годината, в която отбелязваме 60­годишнината на Атлантическия съюз, е време да преосмислим неговата стратегия и да я приведем в съответствие с новите реалности. След края на студената война е време да се продължи напред и да се съгласуват тези концепции с оформящата се нова действителност, например развитието на Тихоокеанските държави, нарастващото значение на Азия, ролята, която Русия се стреми да играе, и заплахите, произтичащи от недееспособни държави и глобални терористични групи.

Поради това ние трябва активно да участваме в осъвременяването на стратегията, като пълноценни партньори в Атлантическия съюз.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция на Европейския парламент относно ролята на НАТО в архитектурата на сигурността на ЕС, тъй като считам, че динамичните и стабилни трансатлантически отношения гарантират устойчивост и сигурност в Европа. По мое мнение, здравите връзки между ЕС и НАТО спомагат съществено за постигане на смисъла на съществуването на Европейския съюз – установяване на мир на цялата негова територия и извън нейните граници.

  Toomas Savi (ALDE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада на Ari Vatanen относно ролята на НАТО в архитектурата на сигурността на ЕС. Докладчикът е изтъкнал най-важните несъвършенства на сегашната „архитектура на сигурността“ на ЕС и предлага ясни и ефективни решения за подобряване на сигурността на Европейския съюз.

Съгласен съм с докладчика, че за сигурността в Европа и света като цяло е жизнено важно да се поддържа и задълбочава сътрудничеството между НАТО и ЕС. Въпреки мерките, които повишиха ефективността на отношенията между НАТО и ЕС, все още има възможност за подобрение в много аспекти.

За да повишим ефективността на сътрудничеството, би следвало всички държави-членки на ЕС да присъстват на съвместните заседания на ЕС и НАТО. През последните години, като имаме предвид неразрешените въпроси между Кипър и Турция, стана ясно, че срещите ЕС–НАТО биха могли да бъдат още по-успешни и ползотворни, отколкото са сега. САЩ и НАТО трябва да се разглеждат като партньори, а не като съперници. ЕС и НАТО се коригират взаимно и могат съвместно да постигнат най-бързо и ефективно общите си цели.

  Peter Skinner (PSE), в писмена форма. – (EN) Гласувах против този доклад От известно време силата и сигурността на Европа зависят от желанието на съюзниците ни да участват активно в нашата отбрана.

По границите на Европа и света днес е ясно, че НАТО продължава да е свързващото звено в сътрудничеството, което осигурява нашата и световната безопасност.

Ясно е, че променящите се глобални стратегически интереси понякога налагат актуализиране на приоритетите и подходите. Изключително важно е НАТО да поддържа непрестанно бдителността и да ни подкрепя, особено понастоящем в Афганистан. Поради това другите европейски държави трябва да обръщат внимание на призивите за участие с военни части и оказване на логистична подкрепа. Приветствам също така и обявеното наскоро решение на Франция.

  Geoffrey Van Orden (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Делегацията на Консервативната партия подкрепя някои аспекти на този доклад, в това число определянето на НАТО като централен елемент на европейската сигурност и призива към държавите-членки да влагат повече средства в отбраната. От друга страна, в същината си докладът славослови Европейската политика за сигурност и отбрана, на която ние принципно и практически се противопоставяме вече над десет години. Той се позовава на Договора от Лисабон, на който ние енергично се противопоставяме, подкрепя създаването на постоянен оперативен щаб на ЕС, призовава ЕС да изготви бяла книга относно европейската отбрана и недвусмислено възхвалява Европейската агенция по отбраната. По тези причини ние се въздържахме при гласуването по доклада.

- Доклад: Pasqualina Napoletano (A6-0502/2008)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Началото на Процеса от Барселона беше поставено от държавните и правителствените ръководители на срещата на високо равнище за Средиземноморието, провела се в Париж на 13 юли 2008 г. Тя е принос към мира и просперитета и стъпка към икономическа регионална интеграция и сътрудничество в сферата на екологията и климата между средиземноморските държави. Тъй като моята страна е средиземноморска, в нея този процес се следи особено внимателно. Съгласен съм, че отварянето на процеса за нови държави ще увеличи вероятността за установяване на равнопоставени отношения между Европейския съюз и средиземноморските партньори и за всестранно разглеждане на проблемите на региона. Аз съм от средиземноморския архипелаг Малта и Гоцо (Gozo) и напълно оценявам възможния принос на този процес.

Важно е стратегическата стойност на евро-средиземноморските отношения и на правните норми на Процеса от Барселона да се затвърди под формата на регионални и субрегионални програми и общи насоки за двустранно сътрудничество. Значението на този процес нараства, като се имат предвид скорошните проблеми в Газа и декларациите в Кипър.

  Adam Bielan (UEN), в писмена форма. – (PL) Г­н Председател, целта на Процеса от Барселона е да се подкрепи развитието и независимостта на държавите от Южното Средиземноморие. Важно е, в рамките на различни програми, тези държави да могат да обменят опит с държавите-членки на ЕС, които също наскоро са извършили политически и икономически преход. За тази цел е необходимо да се създадат подходящи рамки за сътрудничество.

Поддържам доклада и поради това, че подкрепата на ЕС за Средиземноморския регион няма да има неблагоприятно отражение върху други инициативи за регионално сътрудничество, например Източното партньорство.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въпреки премерения си език, докладът е заблуждаващ по въпросите, които обективно и съзнателно пропуска или се опитва да прикрие, например нежеланието да се отхвърли и осъди систематичното и брутално нарушаване на международните закони и човешките права от Израел, който заселва окупираните територии на Палестина и потиска палестинския народ, и от Мароко, което се настанява в Западна Сахара и подтиска народа сахрави.

Докладът прикрива неприемливата имиграционна политика на ЕС и нейната нехуманна, криминализираща, фокусирана върху сигурността и експлоататорска природа. Във връзка с това той подкрепя предвиденото в споразуменията между ЕС и средиземноморските държави „финансиране на центрове за имигранти“.

От друга страна, докладът не крие факта, че предлаганият модел за така наречения „Съюз за Средиземноморието“ е на практика същият, като този на самия ЕС, основан на либерализирането на пазарите, включително пазара на енергия, и на капиталистическата конкуренция, с цел да осигури политическа и икономическа власт на големите държави. В доклада се поставя като цел „създаване на Евро-средиземноморска зона за свободна търговия“, а не на „Евро-средиземноморско партньорство … на базата на равноправни отношения, солидарност, диалог и уважение към специфичните асиметрии и особености на всяка държава“, както предложихме във внесеното от нас изменение.

По тези причини ние гласувахме „против“.

  Jens Holm и Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. – (SV) Ние подкрепяме развиващото се сътрудничество със страните от Средиземноморския регион, но не можем да се съгласим с увеличаването на мощта на Европейския съюз в рамките на интеграционната политика, формулирано в параграф 29. Съжаляваме също така, че докладът не поставя изисквания към държавите окупатори, каквито са Израел и Мароко. В доклад, който говори за укрепване на правата на човека в Средиземноморския регион, това е най-малкото, което трябваше да бъде направено. По тези причини ние гласувахме против доклада.

  Erik Meijer (GUE/NGL), в писмена форма. – (NL) Средиземноморието е южната граница на Европейския съюз. Дълги години Европейският съюз се стреми към близко сътрудничество със средиземноморските държави, които не са членки на Съюза и някои от които никога няма да могат да се присъединят към него. Това сътрудничество се счита за важно в Южна Европа, но значението му за останалата част на Европа е много по-малко. Въпреки това мненията по този въпрос не се различават особено, тъй като никой не се противопоставя на добрите отношения по външните граници на Европейския съюз. Това сътрудничество напоследък е засилено, главно по инициатива на Франция. Във връзка с това са създадени отделни, постоянни структури. Въпросът е какво е предназначението на тези структури. Дали това е опит да се сближим с диктаторските режими в Сирия и Либия, които непрекъснато нарушават правата на човека? Дали е опит да се намери алтернатива на пълното членство в Европейския съюз, което в дългосрочен план е обещано на средиземноморските държави Хърватия, Черна гора, Албания и Турция? Дали е начин за по-нататъшно укрепване на връзките с Израел, въпреки че, в резултат от изборните резултати на 10 февруари, не може да се очаква през следващите четири години Израел да съдейства за установяване на съседна, равноправна палестинска държава? Засега аз не мога да одобря това предложение.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Проектите, предлагани от новосъздадения Съюз за Средиземноморието, изглеждат добри: план за слънчевата енергия, сътрудничество в сферата на гражданската защита, съвместни инициативи за пречистване на Средиземно море, нови пристанища и пътни магистрали. Както знаем обаче, на хартия може да се напише всичко. Съмнително е дали нещо ще бъде направено в действителност. В края на краищата, предшественикът на тази организация, Евромед, на практика не постигна нищо. Освен това, докато участващите държави не видят реална възможност за плодотворно изпълнение на тези проекти, те със сигурност няма да жертват съществуващите добри двустранни отношения в полза на неясни планове.

Тъй като не вярвам, че новият Съюз за Средиземноморието ще бъде по-успешен от организацията, която го предшестваше, гласувах против този доклад.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на този доклад. Смятам, че идеята за евро-средиземноморско сътрудничество, която беше въплътена най-напред в декларацията от Барселона през 1995 г., е готова да се доразвие по по-практичен и ефективен начин, отколкото досега. Удовлетворен съм, че докладчикът поддържа решението да се укрепи демократичната легитимност на Съюза за Средиземноморието, като се засили ролята на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея. Това е, защото съм твърдо уверен, че установяването на сериозно и дълготрайно партньорство трябва да излиза извън границите на обикновеното икономическо сътрудничество и финансовата подкрепа – въпреки че те несъмнено са важни – и да позволява реализиране на целите за осигуряване на мир и институционална стабилност, както и благоденствие и икономически растеж.

Споделям надеждата на докладчика, че укрепването на евро-средиземноморските отношения ще подпомогне създаването на пространство на колективна и индивидуална сигурност отвъд областта, обхваната от споразумението, и че Европейският съюз може да допринесе за укрепване на правовата държава, спазването на правата на човека и основните свободи, както и за взаимното разбирателство между различните народи и култури. За съжаление, тези принципи все още често сериозно се нарушават, дори и в държави, с които Европейският съюз поддържа нормални икономически отношения. Поради това се надявам, че инструментите, които ще бъдат създадени, ще бъдат подходящи за изпълнение на амбициозните цели, които това партньорство си поставя.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE) в писмена форма. – (PL) За мен е от значение това, че споразумението, в рамките на процеса от Барселона, улеснява решаването на много регионални стратегически проблеми, например енергийната сигурност, опазването на околната среда и управлението на водите.

Бих желал да привлека вниманието ви и към съществения напредък при създаването на евро-средиземноморска зона за свободна търговия, която трябва окончателно да се изгради през 2010 г. Същевременно бих искал да подчертая необходимостта от значително разширяване на сътрудничеството в следните области: услуги (медицински и образователни), селско стопанство, което е в основата на икономиката на региона и, във връзка с последното – контролиране на безопасността на храните.

Накрая, бих искал да повдигна въпроса за подкрепянето на демократичните промени в Средиземноморския регион. Според мен този въпрос не може да се отдели от потребността за насърчаване на социалната интеграция и поддържане на действията на населението в страните от региона. Диалогът, укрепването на междукултурната и религиозна търпимост, както и образователните проекти биха могли да проправят пътя за мирно решаване на конфликтите, съществуващи сега между тези държави.

  Charles Tannock (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Моите колеги от Британската консервативна партия и аз поддържаме укрепването на многостранните отношения между Европейския съюз и средиземноморските държави, предлагано от Процеса от Барселона и неговия наследник – Съюза за Средиземноморието. Това ще позволи установяване на по-тесни икономически и политически връзки чрез засилване на помощта и търговските отношения, както и решаване на проблеми на сигурността чрез укрепване на общите ценности в сферата на демокрацията, правата на човека и правовата държава.

Бихме искали да подчертаем, че в съответствие с политиката, която отдавна провеждаме, ние се противопоставяме на Договора от Лисабон и поради това не можем да приемем позоваването на този договор в параграф 10 на доклада. Като цяло обаче, ние подкрепяме доклада и поради това гласувахме „за“.

- Доклад: Konrad Szymanski (A6-0037/2009)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Ние гласувахме доклада относно Европейския инструмент за съседство и партньорство, при което бяха направени следните забележки:

­ Средиземноморският компонент на Европейския инструмент за съседство и партньорство следва да допълва Процеса от Барселона, а целите на Европейската политика за съседство трябва да бъдат по-ясно дефинирани, за да бъде укрепен Процесът от Барселона посредством поощряването на многостранен регионален подход.

­ Следва да се засили ангажираността на Европейския съюз в Черноморския регион и амбициозното Източно партньорство. Необходимо е също да се ускори създаването на зона за свободна търговия, по специално по отношение на Армения, Азербайджан, Грузия, Украйна и Молдова, веднага щом страните партньори са готови за това.

­ Необходимо е да се основе Асамблея на източните съседни държави („Euroeast“) с участието на Европейския парламент, по подобие на асамблеите Euromed и Eurolat, с оглед на прилагането на Европейския инструмент за съседство и партньорство в източноевропейските държави, и по-точно Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Украйна и Беларус.

Смятам, че трябва да подхождаме внимателно и да отчитаме чувствителността на Русия относно непосредствените й съседи, след като забелязваме нов подход в отношенията между Съединените щати и Русия.

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, аз гласувах „за“ този доклад. В трудни времена като сегашното, бих казал, че ни е нужно по-тясно сътрудничество със съседните държави и партньорски отношения, за да създадем приятелска среда в близост до Европейския съюз, както е определено в основната цел на Европейската политика за съседство.

Надявам се интеграцията да се засили, което да доведе до установяване на приятелски отношения в икономическата и политическата сфера между Европейския съюз и съседните държави, и поради това напълно подкрепям доклада на Konrad Szymański. Той призовава Комисията, съвместно с правителствата партньори, да работи за по-нататъшното развитие на механизмите за допитване до гражданското общество и местните органи, с цел по-силното им приобщаване към определянето и наблюдението на прилагането на Европейския инструмент за съседство и партньорство. Той също настоятелно призовава Комисията и националните, регионални и местни органи да насърчават програмите за двустранен обмен (побратимяване) между градове и региони. Докладът призовава за по-амбициозни усилия по отношение на годишните програми за действие в сферата на демокрацията, правовата държава и правата на човека, в съответствие с целите, определени в плановете за действие по Европейската политика за съседство, и счита, че трябва да бъдат положени повече усилия, за да се убедят правителствата партньори да се ангажират с действия в тези сфери.

  Sylwester Chruszcz (UEN), в писмена форма. – (PL) Днес аз подкрепих доклада относно инструмента за съседство и партньорство. Вярвам, че държавите отвъд източната граница на Европейския съюз са наши стратегически партньори. Дори и ако не можем да им предложим перспективата за скорошно членство, трябва да развиваме икономическото и политическото сътрудничество за доброто на цяла Европа.

  Mieczysław Edmund Janowski (UEN), в писмена форма. – (PL) Подкрепих доклада на Konrad Szymański относно Европейския инструмент за съседство и партньорство. Това е полезна инициатива на Европейския съюз, насочена към подкрепата на сътрудничеството между него и държавите партньори. Сътрудничеството включва, освен другото, и усилията да се развиват диалогът и реформите, опазването на околната среда и действията в сферата на енергийната сигурност. То обхваща и мерките за намаляване на бедността, в подкрепа на равенството между мъжете и жените, за осигуряване на работни места и социална защита, подпомагане на трансграничното сътрудничество, развитие на здравеопазването, образованието и правата на човека, борба с тероризма и организираната престъпност и развитие на сътрудничеството в сферата на науката, образованието, иновациите и културата. Във връзка с това е важно да се извърши преглед по същество и финансова ревизия на всички оперативни програми на Европейския инструмент за съседство и партньорство, като се отчитат особеностите на участващите държави, региони и проблеми. Тези мерки биха разширили зоната за свободна търговия.

Важно е да се отбележи, че Източното партньорство не трябва да е пречка за съседните страни, които желаят да кандидатстват за членство в Европейския съюз. Следва да се подкрепи и тази част от доклада, където се споменава предоставянето на 500 млн. евро за периода 2008–2010 г. за възстановяване на Грузия след опустошителната война и за подпомагане на бежанците. Съгласен съм също, че е желателно да се преразгледа сътрудничеството ни с Беларус, както и обемът финансиране, определен за нея, за да се прецени дали да се продължи предприетата през септември 2008 г. политика на ново поемане на ангажименти към тази държава. Освен това съм съгласен, че трябва да направим така, че всяка финансова подкрепа, предоставена на Русия, да допринася за укрепването на демократичните стандарти в тази страна.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Европейската политика за съседство е жизнено важен инструмент за осигуряване на стабилност в областите на изток от Европейския съюз. В потвърждение на това са неотдавнашните събития в региона, като кризата в Грузия и газовата криза, които още един път демонстрираха необходимостта Европейският съюз да разполага със стратегия, способна да му осигури активна роля в тези райони.

Подкрепям настоящия доклад, защото той подчертава значението на инициативи като Черноморско взаимодействие и Източно партньорство. Те са особено полезни за укрепване на сътрудничеството с държавите от региона, и по-специално с Украйна и Република Молдова, но също така и с държавите от кавказкия и каспийския регион.

Бих искал също да изтъкна, че ефективно изпълнение на Европейската политика за съседство не може да се постигне без увеличаване на финансовата подкрепа за програмите, финансирани чрез Европейския инструмент за съседство и партньорство, и без да се осигури по-висока степен на прозрачност при разпределянето на средствата.

Освен това повечето от средствата трябва да се предоставят по такъв начин, че гражданското общество в държавите партньори да участва в общи проекти и да се подкрепя мобилността на техните граждани. Европейският инструмент за съседство и партньорство може да стане по-ефективен чрез разширяване на приятелските отношения между гражданите на държавите партньори и насърчаване на процеса на европеизация на всички нива. Поради това подкрепям премахването на пречките пред свободното движение на хора от тези страни, особено чрез облекчаване на визовите ограничения, прилагани към съответните държави.

  Zita Pleštinská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Трансграничното сътрудничество е важен стимул за устойчивото развитие на съседните гранични региони. По-честите контакти между хората и личният опит от демокрацията и правовата държава са важни необходими условия за оптималното изпълнение на проектите по Европейската политика за съседство, поради което ние трябва да създаваме конкретни инструменти за осигуряване на подходящ контрол върху начина на управление и изпълнение на общите оперативни програми от двете страни на границата на Европейския съюз.

Приветствам факта, че в доклада относно прегледа на Европейския инструмент за съседство и партньорство докладчикът Konrad Szymański е включил трансграничното сътрудничество в обхвата на този инструмент. Гласувах в подкрепа на доклада, който ще улесни преговорния процес за страните кандидатки за членство в Европейския съюз. Държави като Украйна, Грузия и Молдова ще могат да се сближат с Европейския съюз, като се възползват от Европейската политика за съседство.

Моето мнение в известна степен се основава на опита ми, получен при изпълнението на инициативата на Общността INTERREG IIIA, която включваше съвместен словашко-полски проект за дренажна система в община Chmeľnica в Словакия и полския град Piwniczna, от двете страни на общата ни граница.

Определено считам, че трябва да подкрепяме всички инициативи, целящи специализирано обучение, в това число изучаването на езика на съседна страна, и инициативите за партньорство между държавните служители. Мисля, че предлаганият от докладчика анализ на увеличаването на капацитета и институционалното изграждане от двете страни на границата на Европейския съюз ще спомогне за реализиране на целите на този инструмент.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах против доклада на г­н Szymański относно прегледа на Европейския инструмент за съседство и партньорство. Всички, смятам, трябва да признаем, че в някои от държавите, обхванати от този инструмент, не е постигнат никакъв напредък във връзка с първоначалните цели – укрепване на демокрацията, стабилността и доброто управление, интегриране и икономическо сближаване с политиката на Европейския съюз. Въпреки че, от една страна, подкрепата и добросъседският подход на Европейския съюз могат да стимулират разпространяването и внедряването на добри практики, вярно е също, че за това е от съществено значение подкрепата и финансовата помощ от Европейския съюз да бъдат обвързани с определени условия.

По този въпрос съм съгласен с моя колега и считам, че секторната и общата финансова подкрепа в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство трябва да се предоставя само на правителства, които могат да я оползотворят по прозрачен, ефикасен и отговорен начин, и където тя ще бъде истински стимул. Точно по тази причина, обаче, не мога да се съглася с представения в неговия доклад преглед на Европейския инструмент за съседство и партньорство. Все още има много работа да се свърши, преди да можем да говорим за създаването на зона за наистина свободна търговия; в противен случай съществува опасност да се увредят и без това крехките социално-институционални условия в участващите държави и Европейският съюз да пропилее огромни средства.

- Доклад: Thijs Berman (A6-0036/2009)

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на доклада на г­н Berman относно финансиране на действия, различни от официалната помощ за развитие, в страни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 1905/2006.

Съгласен съм с докладчика, че законодателното предложение, представено от Парламента, трябва да позволява да бъдат подпомагани по значими проекти държави, които не отговарят на критериите за право на получаване на официална помощ за развитие, но желаят да развиват политически, икономически и управленчески ценности, подобни на тези в Общността, и с които Общността поддържа стратегически отношения. Примери за такива проекти са партньорствата между икономически, академични и научни организации, особено във важните области, например научноизследователската и развойната дейност, транспорта, енергетиката и опазването на околната среда.

Смятам, че това би било само от полза, не само за участващите държави и за Европейския съюз, но и за цялата международна общност, при условие че преценката за право на финансиране се извършва правилно и съответният проект остава актуален през цялото време.

- Доклад: Hanne Dahl (A6-0426/2008)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, подкрепям доклада на г­жа Dahl и, цитирайки член 1 от предложението относно Службата за публикации на Европейския съюз, съм съгласен, че тя е „междуинституционална служба, която има за цел да осигури при оптимални условия издаването на публикациите на институциите на Европейските общности и на Европейския съюз“. Съгласен съм с призива на г­жа Dahl към европейските институции да променят правните основи на междуинституционалните органи по начин, който да позволява ясно разпределение на административни и политически отговорности, тъй като понастоящем те трудно се разграничават.

Вярвам, че използването на информация е основният начин Европейският съюз да се доближи до своите граждани и, във връзка с това, че многоезичието трябва да е ключовият инструмент за практическо изпълнение на целите на Службата за публикации чрез публикуване на Официалния вестник едновременно на всички официални езици на Европейския съюз, за да се осигури възможност всички ясно да го разбират. Този принцип трябва да бъде разширен и да обхваща всички дейности, изпълнявани от Службата за публикации.

  Nicodim Bulzesc (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този проект за решение, тъй като той отчита изискването на Европейския парламент и ясно разпределя административните и политически отговорности между Службата и Комисията, за разлика от предното решение от 2000 г.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) След толкова години, изминали от създаването на Европейския съюз, той все още не е наистина близо до своите граждани. Европейският съюз просто приема, че всички граждани използват интернет и могат без затруднения да се ориентират в неговия уебсайт. Това, обаче, не е така, тъй като страниците на уебсайта често са разбираеми само за добре информираните, а и не винаги са понятни на всички езици. Освен това много държави имат здрави традиции в областта на печатната информация, която е важно средство за предоставяне на партийно непредубедена информация на гражданите.

Европейският съюз винаги подчертава значението на информационната политика, но в този случай допуска да се образува информационна празнина. Първо, сериозните вестници ще понесат огромни загуби, ако се отмени изискването за публикуване на част от информацията от Официален вестник, и второ, всички, които не са запознати със съвременните технологии, ще бъдат в неизгодно положение. По тази причина гласувах против доклада на г­жа Dahl.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, аз гласувах в подкрепа на доклада на г­жа Dahl относно организацията и работата на Службата за публикации на Европейския съюз.

Съгласен съм с докладчика, че предходното решение от 20 юли 2000 г. трябва да се замени, най-вече за да се отчете по подходящ начин забележката на Европейския парламент, направена в хода на процедурата за освобождаване от отговорност за 2001 финансова година. Смятам, че докладът е полезен, тъй като изяснява разпределението на политическите и административните отговорности в Службата за публикации на Европейския съюз, и че това изясняване е необходимо, за да може службата да изпълнява задачите си правилно, безпрепятствено и ефикасно.

  Председател. - Обяснението на вот приключи.