Председател. – Следващата точка от дневния ред e общи разисквания по изявленията на Съвета и на Комисията: Подготовка на Европейския съвет (19 и 20 март 2009 г.),

- доклад (A6-0063/2009) на г-жа E. Ferreira – от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно Европейския план за икономическо възстановяване (2008/2334(INI)),

- доклад (A6-0052/2009) от г-н J. Andersson – от името на комисията по заетост и социални въпроси, относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките по заетост на държавите-членки (COM(2008)0869 - C6-0050/2009 - 2008/0252(CNS)),

- доклад (A6-0075/2009) от г-н Е. Кирилов, от името на комисията по регионално развитие, относно политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика (2009/2009(INI)).

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. – (EN) Г­н председател, позволете ми най-напред да се присъединя към казаното от вас в знак на почит към Жан Моне. В момента преживяваме криза и мисля, че точно сега ни е нужна силна институция и че това е прекрасна възможност да се даде по-голяма гласност на значимостта на Жан Моне като един от основоположниците на европейската интеграция.

Целта на днешното заседание обаче е да се обсъди предстоящият Европейски съвет. Този съвет, както всички знаем, ще се състои в критичен за Съюза период. Изправени сме пред много сериозни предизвикателства в резултат на безпрецедентен натиск върху финансовите ни системи, както и върху икономиките ни.

Този въпрос, заедно с енергийната сигурност, изменението на климата и финансирането на мерките за смекчаване на изменението на климата и приспособяването към него, ще бъдат в центъра на вниманието по време на заседанието следващата седмица.

Както Парламентът със сигурност знае, Съюзът и държавите-членки предприеха широк набор от мерки за преодоляване на финансовата криза. Избегнахме срив на финансовата система.

Най-важният ни приоритет сега е възстановяването на кредитните потоци към икономиката. По-специално, трябва да се справим с „обезценените активи”, които банките държат и заради които не желаят да възобновят отпускането на кредити. На срещата си на 1 март държавните и правителствени ръководители постигнаха съгласие да направим това координирано, в съответствие с дадените от Комисията насоки.

Необходимо е и да направим повече за подобряване на регулирането и надзора на финансовите институции. Това е очевидна поука от кризата, като не по-малко важна е превенцията. Трансграничните банки държат до 80 % от банковите активи на Европа. Две трети от активите на европейските банки се държат в рамките на едва 44 мултинационални групи. Следователно засилването на надзора е важно само по себе си. То ще спомогне за предотвратяването на бъдещи кризи, но също така ще изпрати към потребителите и пазарите послание за доверие.

В това отношение се извършва важна работа. Председателството изцяло се е ангажирало да работи в тясно сътрудничество с Европейския парламент с оглед бързото приемане на директивата „Платежоспособност ІІ“ (относно застрахователната дейност), преработената директива за изискванията към кредитните институции (относно банките) и директивата относно ПКИПЦК (предприятията за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа). Работим и за бързото приемане на регламентите относно защитата на банковите депозити и относно агенциите за кредитен рейтинг.

Вероятно обаче трябва да отидем по-далеч. Групата на високо равнище с председател г-н de Larosière, изготви, както знаете, много интересни препоръки, като съобщението на Комисията от 4 март също прокарва пътя за значителна реформа в тази област. Така че Европейският съвет трябва да изпрати ясно послание, че това е приоритет и че решенията трябва да се вземат още през м. юни.

Както много добре знаете, точно сега бюджетните дефицити на държавите-членки се увеличават бързо. Разбира се, дефицитите неизбежно нарастват по време на икономическа рецесия. Автоматичните стабилизатори могат, до известна степен, да изиграят положителна роля. Пактът за стабилност и растеж беше преразгледан през 2005 г. именно поради тази причина – за да се осигури възможност за достатъчна гъвкавост в трудни времена. Но тази гъвкавост трябва да се използва разсъдливо, като се отчитат различни отправни точки. За да се възстанови доверието е необходимо и правителствата да поемат ясен ангажимент за стабилни публични финанси при пълно съблюдаване на Пакта за стабилност и растеж. Някои държави-членки вече положиха усилия за постигане на консолидация. Повечето ще го направят от 2010 г. нататък. Това също ще бъде важно послание от заседанието следващата седмица.

Сега финансовата криза оказва влияние върху реалната икономика. Държавите-членки поставиха началото на важни програми за възстановяване, чието изпълнение вече напредва значително. Общият размер на средствата за стимулиране, предлагани по този начин, представлява, както беше договорено, 1,5 % от БВП, но ако се включат и автоматичните стабилизатори, той достига 3,3 % от БВП на ЕС. Естествено, реакциите на държавите-членки са различни. Те се намират в различно положение и имат различно поле за маневриране, но действията им са координирани и се основават на общи принципи, определени в Европейската програма за възстановяване, по която беше постигнато съгласие през м. декември миналата година. Това е важно, ако искаме да гарантираме полезното взаимодействие и да избегнем отрицателния ефект на разпространението.

Разработени бяха конкретни и целенасочени инициативи чрез полезно взаимодействие между Комисията, държавите-членки и председателството. Това ни даде възможност както да запазим равните възможности, така и, същевременно, да посрещнем по съгласуван и ефективен начин влошаването на положението в някои от ключовите промишлени сектори на Европа, като например автомобилната промишленост.

Европейският съвет ще направи оценка на етапа на изпълнение на тази програма. И в това отношение в съобщението на Комисията от 4 март са формулирани редица важни принципи, които трябва да насочват действията на държавите-членки. Те включват необходимостта да се поддържа откритост в рамките на вътрешния пазар, като се гарантира недопускане на дискриминация и се работи за постигане на целите на дългосрочната политика като съдействие при структурните промени, засилване на конкурентоспособността и изграждане на „нисковъглеродна икономика“.

Що се отнася до общностната част от програмата за възстановяване, председателството работи много усилено за постигане на съгласие в Европейския съвет по предложението на Комисията да се финансират проекти в областта на енергетиката и развитието на селските райони. Както знаете, в рамките на Съвета бяха проведени разисквания по точния списък на проектите, които да бъдат подкрепени от Общността, и по това, как следва да бъдат финансирани те.

Като се има предвид важната роля на Парламента като един от клоновете на бюджетния орган и като един от нормотворците по този въпрос, председателството се ангажира да работи в тясно сътрудничество с вас през идните седмици с оглед постигане на споразумение в най-кратки срокове.

В допълнение към краткосрочните мерки са необходими и дългосрочни усилия, ако искаме да осигурим конкурентоспособността на нашите икономики. Структурните реформи са по-спешни от всякога, ако искаме да стимулираме растежа и заетостта. Следователно обновената Лисабонска стратегия остава правилната рамка, в която да се стимулира устойчив икономически растеж, който на свой ред ще доведе до създаването на нови работни места.

В настоящия момент нашите граждани са особено разтревожени за последиците от икономическото положение върху размера на безработицата. Европейският съвет, който ще заседава следващата седмица, трябва да постигне съгласие по конкретни насоки за това, как Европейският съюз може да допринесе за смекчаване на социалното въздействие на кризата. Този въпрос ще бъде в центъра на вниманието и на специална среща на върха, която ще се проведе в началото на м. май.

Искам ясно да подчертая едно нещо: ние няма да запазваме работни места, като създаваме прегради за чуждестранната конкуренция. На срещата си преди 10 дни държавните и правителствени ръководители ясно посочиха, че трябва да използваме в максималната възможна степен единния пазар като двигател на възстановяването. Протекционизмът очевидно не е правилният отговор за справяне с кризата – точно обратното. Повече от когато и да било нашите дружества се нуждаят от отворени пазари както вътрешни, в рамките на Съюза, така и на световно равнище.

Така стигам до срещата на върха на Г-20 в Лондон. Европейският съвет ще изготви становището на Съюза преди срещата на върха на Г-20. Искаме тази среща да бъде амбициозна. Не можем да си позволим тя да се провали.

Ръководителите ще разгледат перспективите за растеж и заетост и реформата на световната финансова система и на международните финансови институции. Ще разгледат и конкретните предизвикателства, с които се сблъскват развиващите се страни. Европейският съюз работи активно във всички тези области и трябва да е в силна позиция, за да направи необходимото международната общност да вземе правилните решения.

Другата важна точка в дневния ред на Европейския съвет другата седмица ще бъде енергийната сигурност. Неотдавнашната енергийна криза съвсем ясно показа до каква степен трябва да увеличим способността си да се противопоставяме на бъдещи проблеми с доставките, както видяхме по-рано тази година.

Комисията представи някои много полезни елементи в своя Втори стратегически енергиен преглед. На базата на този преглед председателството храни надежда, че Европейският съвет ще постигне съгласие по набор от конкретни направления, целящи укрепване на енергийната сигурност на Съюза в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

В краткосрочен план това означава да имаме на разположение конкретни мерки, до които да прибегнем, ако неочаквано се сблъскаме с ново прекъсване на доставките на газ. Това означава и предприемане на спешни стъпки за започване на инфраструктурни проекти за повишаване на взаимната свързаност на енергийните системи – това определено е от съществено значение.

В средносрочен план това означава приемане на наш законодателен акт относно запасите от нефт и газ, за да се гарантира, че държавите-членки ще действат отговорно и ще проявяват солидарност. Това означава предприемане на адекватни мерки за повишаване на енергийната ефективност.

В дългосрочен план това означава диверсифициране на нашите източници, доставчици и маршрути за доставка. Трябва да работим с международните ни партньори в подкрепа на енергийните интереси на Съюза. Трябва да създадем пълноценен вътрешен пазар за електрическа енергия и газ. Както знаете, това е законодателен акт, който председателството много се надява да бъде завършен преди изборите за Европейски парламент.

На заседанието през следващата седмица ще се обсъди и подготовката за конференцията в Копенхаген по изменението на климата. Поддържаме нашата ангажираност за едно глобално, широкообхватно споразумение в Копенхаген идния м. декември. Съобщението на Комисията от м. януари е много полезна основа. Съвсем ясно е, че изменението на климата е предизвикателство, с което можем да се справим единствено чрез съгласувани глобални усилия.

Накрая, Европейският съвет ще постави началото на Източното партньорство. Тази важна инициатива ще спомогне за повишаване на стабилността и благоденствието на целия континент. Тя ще допринесе и за ускоряване на реформите и за задълбочаване на ангажимента ни да работим съвместно с тези страни.

Партньорството включва двустранно измерение, което е пригодено към всяка страна-партньор. То предвижда договарянето на споразумения за асоцииране, които могат да включват дълбоки и всеобхватни зони за свободна търговия.

Многостранното направление ще осигури рамка за посрещане на общи предизвикателства. Ще има четири платформи на политиката: демокрация, добро управление и стабилност; икономическа интеграция; енергийна сигурност и, последно, но не по значение – контакти между хората.

От това изложение ще прецените, че Европейският съвет, който ще се състои следващата седмица, трябва да разгледа много съществени въпроси. Изправени сме пред много сериозни предизвикателства и не на последно място – настоящата икономическа криза. Чешкото председателство, ръководено от министър-председателя Тополанек, възнамерява да се погрижи заседанието през следващата седмица да покаже чрез практически действия, че Европейският съюз продължава да бъде верен на своите идеали и че членовете му посрещат предизвикателствата заедно и съгласувано и в дух на отговорност и солидарност.

(Ръкопляскания)

  José Manuel Barroso, председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, г-н Vondra, уважаеми колеги, живеем във време на изпитания.

Икономическа криза от настоящата величина води до осезаеми последици за семействата, за трудещите се, за всички категории от населението и за дружествата от четирите края на Европа. Тя унищожава работни места и подлага на изпитание устойчивостта на социалните ни модели. Оказва и силен политически натиск върху всички ръководители.

Европейският съюз не е защитен срещу такова напрежение. Ето защо той реши да приведе в действие всички лостове, с които разполага, в битката с кризата и нейните последици, като използва онова, което го прави силен – съвместната работа на европейските институции и на държавите-членки в една общност, основана на принципа на правовата държава, за намиране на колективни решения на общите проблеми.

Госпожи и господа, през последните шест месеца вече направихме много в борбата срещу кризата, която преживяваме. През есента избегнахме срива на финансовата система, допринесохме за поставяне на началото на международен процес с Г-20; бяхме сред първите, които съсредоточиха вниманието си върху реалната икономика, като през декември се договорихме за план за възстановяване. Това беше план, чиято главна препоръка – бюджетен стимул, невиждан до този момент на европейско равнище – започва да се изпълнява. Общият размер на тази помощ за реалната икономика възлиза на 3,3 % от брутния вътрешен продукт и включва реален принос от европейския бюджет.

Планът за възстановяване включва, например, ускорено отпускане на авансови средства от структурните фондове за пакет в размер на 6,3 милиарда EUR през 2009 г. в допълнение към 5-те милиарда EUR, за които вече са сключени договори.

Действията, осъществени през последните шест месеца, са в пълно съзвучие с Лисабонската стратегия за растеж и заетост. Структурните реформи, които значително спомогнаха за укрепването на нашите икономики, трябва да продължат, защото допринасят и за поддържане на търсенето в краткосрочен план, но сега трябва да преминем към следващия етап и да разгърнем мерките за борба с кризата в още по-голяма степен.

Нуждаем се от по-голяма координация и от резултати с по-широк обхват. Сега е моментът да преминем на „по-висока предавка“ в реакцията си на кризата. Трябва да разберем, че това е нов вид криза и че никога не сме предвиждали криза с такива измерения, от такава величина и с такава дълбочина.

Това ще бъде мисията на Европейския съвет следващата седмица. Убеден съм, че с много силната подкрепа на чешкото председателство, чиято ангажираност и пълно съдействие на Комисията приветствам, ще бъде постигнат напредък в четирите области, които Комисията определи в съобщението си преди няколко дни, а именно: финансовите пазари, реалната икономика, заетостта и социалното измерение и глобалното измерение чрез Г-20.

Неофициалната среща на върха на 1 март – до голяма степен благодарение на ефективното председателство на министър-председателя Тополанек – вече положи основите за ползотворен Европейски съвет. С гордост отбелязвам, че подготвителната работа на Комисията беше посрещната толкова благосклонно. Нашите насоки относно обезценените активи, нашето съобщение относно автомобилната промишленост и докладът, който възложих на Jacques de Larosière и на неговата група на високо равнище, дадоха възможност на държавите-членки да постигнат консенсус, за да могат да се обединят около общи позиции.

Приветствам широката обединена подкрепа за тези начини на действие от страна на Европейския парламент. Бих споменал като пример докладите, които ще разискваме тази сутрин – доклада Ferreira относно плана за икономическо възстановяване, доклада Andersson относно насоките за заетостта и доклада Кирилов относно политиката на сближаване.

Тези доклади и решенията, които ще гласувате по време на сесията си тази седмица и по-специално решенията, предложени от координационната група за Лисабонската стратегия, според мен, ще бъдат съществен принос към Европейския съвет. В навечерието на срещата на върха в Лондон те могат единствено да засилят позицията на Европа на международната сцена – нещо, което приветствам.

(EN) Г­н председател, бих желал да откроя накратко три теми, които считам, че следва да насочват работата на този Европейски съвет: стабилизиране на финансовите пазари, съживяване на реалната икономика и подпомагане на хората да преживеят кризата.

Вижте финансовата система. Да, нуждаем се от незабавни действия, за да решим неотложните проблеми. След инициативите ни, свързани с рекапитализацията и гаранциите, насоките ни за обезценените активи са насочени срещу най-голямата пречка, за каквато сега се счита блокирането на кредитните потоци. Считам, а и това е залегнало в нашето съобщение, че без оздравяване на банковата система няма да постигнем възстановяване на кредитните потоци към реалната икономика.

Както често се изтъква в тази пленарна зала обаче, необходимо е и да възстановим доверието чрез щателно преразглеждане на регулаторния ни режим. Ето защо изготвихме подробен график за нови регулаторни предложения. През следващия месец Комисията ще излезе с нови предложения за хедж фондовете, фондовете за дялово участие и за заплащането на управленските екипи.

Трябва обаче да усъвършенстваме и надзора. Както сте разбрали от съобщението на Комисията, което беше прието миналата сряда и което имах възможност да обсъдя с вашия Председателски съвет на следващия ден, Комисията държи да се ускори прилагането на доклада Larosière. В края на м. май ще представим цялостната структура за одобрение от Европейския съвет през м. юни и през есента ще предложим проекти на законодателни актове.

В по-общ план, отвъд финансовите системи, с използването на краткосрочни инициативи в преследването на дългосрочните ни цели ще извлечем двойна облага. То ще ни направи по-силни, когато настъпи подемът и ще ни подготви да приемем предизвикателството на конкурентоспособността и на икономиката с ниски въглеродни емисии.

Погледнете състоянието на енергийната сигурност. Проблемите ни със зависимостта няма да изчезнат поради факта, че сме в икономическа криза. Тъкмо обратното, и аз приветствам решението на министър-председателя Тополанек да се проведе разискване по този въпрос. Това е от решаващо значение за дейността ни. Инвестирането в инфраструктурата има стимулиращо въздействие днес и е много необходимо за европейската икономика, но то също така ще увеличи силата и конкурентоспособността ни утре. Затова е толкова ценна вашата подкрепа, подкрепата на Европейския парламент, за отпускане на 5 милиарда EUR за стимулиране на проекти в областта на енергетиката и широколентовите мрежи – още повече, че, откровено казано, съм доста загрижен за състоянието в Съвета, където не напредваме така, както бих желал.

Разбира се, всички ние знаем, че бюджетът на Общността, възлизащ на по-малко от 1 % от брутния вътрешен продукт, може да формира само ограничена част от един общоевропейски стимулиращ пакет. Паричните средства трябва да постъпят предимно от националните бюджети. Необходимо е обаче да използваме всички национални лостове в съзвучие с европейската гледна точка, за да постигнем резултат. Единният пазар е възможно най-добрата платформа за възстановяване. Само през 2006 г. богатството на Европа се увеличи с 240 милиарда EUR, което съответства на 518 EUR за всеки европейски гражданин, благодарение на единния пазар.

Европейският съвет трябва да затвърди централното си място в стратегията ни за възстановяване, като постигне съгласие по принципите, които следва да определят облика на възстановяването на Европа, включително общ ангажимент за откритост и равни вътрешни и външни условия, като по този начин ясно се отхвърли протекционизмът, но, естествено, се защити единният пазар – основата на европейското благоденствие.

Главното обаче е, че трябва да признаем, че не става въпрос за икономическа теория или за суха статистика. Тази криза оказва голямо влияние върху хората – и то върху най-уязвимите от тях в цяла Европа – сега, днес. Ето защо най-голямата ми тревога – далеч най-важното изпитание, пред което сме изправени – е социалното въздействие на кризата, а именно проблемът с растящата безработица.

Трябва да насочим енергията си към заетостта и към оказване на помощ на хората, за да преживеят кризата. За това се изисква решителност и въображение. Необходимо е да помогнем на дружествата да задържат вписаните в регистрите им работници и служители, да използват обученията творчески, като средство за удовлетворяване на дългосрочните и краткосрочните потребности, необходимо е и да осигурим помощ на онези, които вече са безработни. Трябва да сме сигурни, че извличаме максимална полза от националните инициативи за оказване на помощ на най-уязвимите, но трябва да извличаме максимална полза и от европейските инструменти, с които разполагаме – от Социалния фонд до Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.

Ако сега поставим началото на процес, който да ни изведе на по-високо ниво до срещата на върха по въпросите на заетостта през м. май, ще разполагаме с два месеца за интензивни усилия за задействането на плановете и, ако е възможно, за разработката на нови и по-амбициозни стратегии за справяне с проблема с безработицата. Трябва да използваме това време добре.

Въпреки че времето е кратко, считам, че трябва да се постараем да организираме процес, включващ много повече субекти в подготвителния период, като ангажираме социалните партньори, гражданското общество и парламентаристите. Особено важно е да се възползваме от предоставената ви възможност да получавате достоверна информация за онова, което действително се случва по места. Ако следваме този подход на обединяване на нашите ресурси и координиране на действията на всички равнища – на европейско равнище, на национално равнище, на регионално равнище, на равнище социални партньори – ще излезем от кризата по-бързо и, вярвам, по-силни.

Ще имаме също така по-голямо влияние на световната сцена. Неслучайно предложенията, които направихме за позицията на Европейския съюз в Г-20, в голяма степен отразяват подхода ни в рамките на Европа. Те се основават на същите принципи. При наличие на единен глас на Европейския съюз в Г-20, те ще окажат голямо влияние и ако държавите-членки са готови действително да работят заедно, Европейският съюз ще бъде в много добра позиция да формира глобалната реакция на тази криза.

Днес Европа трябва да открие своята сила в сближаването, в координацията, в реалната практическа солидарност. За тази цел всички ние следва да работим в тясно сътрудничество и да поддържаме постоянна връзка помежду си при разгръщането на задачата за възстановяването, включително, разбира се, и връзка с Парламента.

С нетърпение очаквам това да се превърне в действителност, докато всички ние работим заедно за възстановяването през идните седмици и месеци.

  Elisa Ferreira, докладчик. – (PT) Г-н председател, г-н председател на Комисията, госпожи и господа, настоящата криза е най-тежката, която някога е спохождала Европейския съюз. За съжаление, тя съвсем не е отминала. Все още настъпват фалити, а безработицата продължава да расте. Никога преди европейският проект не е бил подлаган на такова тежко изпитание. От съвместната ни реакция зависи не само устойчивостта на възстановяването, но най-вероятно и продължаването на европейския проект, най-малкото що се отнася до скоростта на нашето развитие и разширяване.

Не сме създали Европейския съюз, за да се ограничаваме, във време на благоденствие, до огромен пазар, нито, за да се връщаме, във време на криза, към националния егоизъм от типа „всеки за себе си“. Европейският проект е политически проект и гарант на мира, свободата и демокрацията. В икономически аспект обаче той се основава както на конкуренцията, така и на солидарността и сближаването. В действителност той преуспява благодарение на способността си да предлага високо качество и възможности за напредък на всички граждани, независимо от техния произход.

Днес, по време на кризата, хората очакват от Европа защита и действия, които да им помогнат да излязат бързо от текущата критична фаза без каквито и да било сериозни социални сривове. Те очакват от Европа да им помогне да преоткрият бъдещето си, както и да увеличи заетостта и да стимулира стопанската дейност въз основа на нови и по-устойчиви подходи към развитието.

Програмата от Лисабон и ангажиментите в областта на околната среда са вдъхновяващи намерения, но трябва бързо да им придадем реално съдържание и сила. В това отношение призивът на Парламента към Съвета и Комисията е ясен, категоричен и настоятелен. Консенсусът, постигнат по време на гласуването в комисията по икономически и парични въпроси е показателен за този общ стремеж. Надявам се, че гласуването в Парламента днес ще бъде ново доказателство в това отношение.

Различните докладчици и различните политически групи работиха заедно и аз се надявам, че това послание ще достигне до Комисията и ще бъде възприето от нея в този смисъл.

Във връзка с това бих искала да благодаря на докладчиците в сянка и по-специално на г-н Hökmark и на г-жа in ’t Veld. Надявам се, че със същата категоричност днешното гласуване ще ни позволи да потвърдим и предадем това послание.

Що се отнася до причините за тази криза, днес най-важно е да се извлекат поуките. Докладът Larosière е на практика много важно ръководство, което трябва да следваме. Той представлява отлична база за работа и съдържа голяма част от онова, което вече сме предлагали тук, в Парламента. Неговите заключения обаче трябва да доведат до незабавни и планирани действия от страна на Комисията. Жизненоважно е също така Европейският съюз да заеме твърда позиция в това отношение на следващата среща на Г-20.

В този контекст считам, че има елементи, които са символични, и се надявам, че днес Парламентът ще гласува недвусмислено в подкрепа на борбата против офшорната система и зоните на „данъчен рай“. Не е достатъчно обаче само да се коригират грешките от миналото, особено по отношение на финансовото регулиране и надзора. Щетите са вече нанесени и сега се нуждаем от план за възстановяване, който съответства на отговорностите на Европейския съюз. Приветстваме бързата инициатива на Комисията, но съзнаваме, и това трябва да е ясно, че средствата и инструментите за действие са очевидно неподходящи.

Парламентът дава глас в подкрепа на Комисията, що се отнася до гъвкавостта, напредничавия характер и бързото действие на наличните инструменти, но не можем да забравим, че 85 % от наличните понастоящем средства са в ръцете на различните страни, съставляващи Европейския съюз. При все това, страните от ЕС никога не са се различавали толкова много една от друга, колкото днес. Някои страни разполагат с мощта и инструментите, които им позволяват да действат, докато други са напълно уязвими и кутията им за инструменти е съвсем празна. Има страни без никакво поле за маневриране в национален мащаб, които не са в състояние да се противопоставят на едновременните и яростни сили на вътрешния пазар, единната валута и глобализацията. Сред тях са новите страни, които наскоро се присъединиха към европейския проект и които са сред най-силно страдащите.

Г-н председател, госпожи и господа, считам, че в настоящия момент посланието на Парламента може да се разбие на поредица от много ясни и много точни послания, но с една обща идея, а именно, че са ни нужни хора, работни места и национални ресурси, при това европейски ресурси, за да възстановим, както очакват хората, динамиката, растежа и солидарността в европейското пространство.

  Jan Andersson, докладчик. – (SV) Г-н председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, имаше известни разисквания за това, дали е необходимо да се изменят насоките за политиките по заетостта. Това не е особено важно разискване, тъй като насоките за политиките по заетостта съдържат всякакви възможности за действие. Проблемът в момента е липсата на способност за действие. От известно време насам сме във финансова криза, която се превърна в икономическа криза. Сега ни връхлита криза със заетостта с изгледи за социални проблеми в бъдеще.

Добре е, че се организира среща на върха през м. май, посветена на заетостта, но не бива да отделяме въпросите на заетостта от икономическите въпроси. Следователно те трябва да са неразделна част от разискванията. Мисля, че направихме твърде малко, твърде късно. Един процент и половина от брутния вътрешен продукт на държавите-членки – това беше вярно, когато го заявихме, но сега кризата е още по-дълбока, отколкото считахме по онова време. Необходимо е да направим повече, да положим по-координирани усилия – определено повече от два процента – за да се справим с нея. Рискът да не направим достатъчно или да го направим твърде късно е много, много по-голям от риска да направим прекалено много, тъй като това ще доведе до увеличаване на безработицата и до намаляване на приходите от данъци, което ще окаже неблагоприятно влияние върху социалните проблеми, пред които са изправени държавите-членки.

Какво следва да направим в такъв случай? Много добре знаем какво. Следва да обвържем онова, което е добро по отношение на борбата с безработицата в краткосрочен план, с онова, което е необходимо в дългосрочен план. Става въпрос за инвестиции, свързани с околната среда, за нови инфраструктурни проекти, за енергийна ефективност в домовете, става въпрос и за просвещаване, просвещаване, просвещаване.

Говорихме и за учене през целия живот. Така и не успяхме да направим достатъчно, но сега имаме шанса да инвестираме сериозно в образованието. Необходимо е и да стимулираме търсенето, а за тази цел трябва да се насочим към онези групи, които ще използват средствата за потребление: безработните, семействата с деца, пенсионерите и други, които ще използват по-голяма сума като потребители.

Трябва да направим онова, което можем на равнище ЕС, като се опитаме да се договорим бързо със Социалния фонд и с Фонда за приспособяване към глобализацията, така че ресурсите да достигнат до държавите-членки. Ако трябва да сме напълно честни обаче, знаем, че по-съществените икономически ресурси са в държавите-членки и ако те не направят достатъчно и по достатъчно съгласуван начин, няма да успеем. Ако се огледаме и обобщим извършеното от държавите-членки, ще видим, че има само една държава-членка, която е постигнала 1,5 % и това е Германия, която не беше в челна позиция в началото, когато се стигна до предприемане на действия. Други страни, като скандинавските например, откъдето съм аз, правят много малко, въпреки факта, че са в добро икономическо състояние.

Сега стигаме до социалните последици. Вие ги споменахте и те са особено важни. Те засягат не само системата за социална сигурност, но и публичния сектор. Публичният сектор е важен в две отношения. Става въпрос за осигуряване на грижи за децата и за възрастните хора и на социална сигурност за населението, но той е важен и за заетостта. Има огромен брой хора в публичния сектор и трябва да се погрижим той да разполага с достатъчно икономически ресурси.

Искам да кажа нещо и за младежите. Понастоящем младите хора стават безработни непосредствено след завършване на образованието си. Трябва да създаваме възможности за младите хора да си намират работа или да продължават образованието си, или да се заемат с нещо друго. В противен случай ще трупаме проблеми, които ще се проявят в бъдеще. В заключение, трябва да действаме. Трябва да действаме съгласувано, солидарно, трябва да действаме незабавно, а не да изчакваме и действията ни трябва да са задоволителни.

(Ръкопляскания)

  Евгени Кирилов, докладчик. – Благодаря, г-н Председател, уважаеми Министър Vondra, уважаеми г-н Barroso. Подготовката на доклада "Кохезионната политика и инвестиране в реалната икономика" протече в много кратък срок. Независимо от това постигнахме един съгласуван и единодушно подкрепен документ. Този добър резултат нямаше да бъде възможен без участието и съдействието на колегите от комисията, докладчиците в сянка и на сътрудничеството между всички политически групи, за което благодаря на всички.

Бих искал да се спра на основните послания на доклада. Първо, във всички случаи този доклад подкрепя предложените от Европейската комисия мерки за ускоряване и опростяване на прилагането на структурните фондове, сред които са увеличаването на авансовите плащания, въвеждането на по-гъвкави схеми за отчитане на разходите и др. Тези мерки наистина са ни необходими сега, когато се нуждаем от адекватен отговор на икономическата криза, от инвестиране в реалната икономика, от съхраняване и създаване на работни места, и от насърчаване на предприемачеството. Тези мерки обаче не са единствено израз на необходимостта да действаме по-ефективно и ефикасно. Предложенията за опростяване на правилата са отдавна желани и чакани от ползвателите на еврофондовете и са в отговор на препоръки от наша страна и от страна на Европейската сметна палата.

Второ, политиката на сближаване е политика на солидарност. Нуждаем се обаче не само от декларирана солидарност, а от солидарност в действие. В условията на взаимозависимост на европейските икономики отрицателните ефекти на кризата засягат всички. За противодействие на тези ефекти трябва да се постигнат положителни резултати, които ще водят до широка полза и които са в изпълнение на поставените цели за растеж и развитие в Лисабонската стратегия. Същевременно е важно да се запазят социалните стандарти на гражданите на Евросъюза, да защитим социално слабите и същевременно да не се нарушава конкуренцията и да не се отстъпва от защита на околната среда. В този смисъл солидарността и сближаването са нужни в най-голяма степен, за да успеем заедно да намерим по-бързо изход от кризата.

Трето, важно е да извлечем уроци от настоящата криза и мерките, които ще бъдат предприети, да не останат изолирани. Анализирането на грешките и натрупания опит трябва да продължи. Също така не трябва да спира дотук процесът на опростяване на процедурите. Правилата трябва да се направят по-ясни, информацията - по-достъпна, административната тежест - по-малка и процедурите - по-прозрачни. Само така ще намалеят грешките и ще се ограничат възможностите за нарушение и корупция.

Накрая бих искал да призова Съвета да приеме във възможно най-кратък срок предложените мерки за ускоряване и опростяване на използването на структурните фондове. Обръщам се също така и към членовете на Европейската комисия, от които очакваме да наблюдават ефекта на новите мерки и да дават нови предложения заедно с целия процес. И, не на последно място, искам да подчертая основната роля на страните-членки, от които зависи изпълнението и постигането на реалните резултати от прилагане на политиката на сближаване. Ще завърша пак с въпроса за солидарност в действие.

  Salvador Garriga Polledo, докладчик по становище на комисията по бюджети. – (ES) Г-н председател, от името на комисията по бюджети искам най-напред да заявя, че планът за икономическо възстановяване е в много по-голяма степен междуправителствен, отколкото общностен по характер и че той показва истинските финансови ограничения на Европейския съюз.

От гледна точка на Общността, ще използваме 30 милиарда EUR, които на практика ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка, а по отношение на 5-те милиарда EUR, които, строго погледнато, са средства от бюджета на Общността, се натъкваме на сериозни проблеми.

Липсва свеж ресурс, онова, което се случва, е преразпределение на съществуващия ресурс. Що се отнася до Европейската инвестиционна банка, имаме пълно съгласие да се обърнем за помощ към нея, но трябва да кажем, че се тревожим, че й възлагаме много ангажименти, без да имаме гаранция, че те могат да бъдат успешно поети.

Накрая, съжаляваме, че Съветът не може да постигне съгласие относно 5-те милиарда EUR за трансевропейски енергийни връзки и широколентов интернет в селските райони.

Считаме, че не трябва да се използват неизползваните резерви. Онова, което трябва да направят Европейската комисия и Съветът, е да се насочат към ресурсите, предоставени им по силата на самото Междуинституционалното споразумение.

  Elisabeth Morin, докладчик по становище на комисията по заетост и социални въпроси. – (FR) Г-н председател, г-н Барозу, тази сутрин бих искала да споделя с вас единодушното становище на комисията по заетост и социални въпроси, тъй като се стараем да осигурим действително стимулиране на социалното сближаване чрез плана за възстановяване. Социалното сближаване означава да включване в пазара на труда. Ето защо, като начало искаме да запазим работните места на всички наети лица и да върнем безработните на работа, като освен всичко останало, насочим Фонда за приспособяване към глобализацията към нови курсове за квалификация, така че работната сила да е подготвена за момента, в който ще излезем от кризата.

Следователно в краткосрочен план трябва да задържим хората на работа. В средносрочен план следва да осигурим по-добро обучение на наетите лица за момента, в който ще настъпи краят на кризата, и в дългосрочен план трябва да правим нововъведения, включително в социалните организации, чрез работодателските групи.

Европа е длъжна да прави нововъведения, ако иска да оцелее при глобализацията.

  Joseph Daul, от името на групата PPE-DE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, Европейският съвет, който ще се проведе следващата седмица, не трябва да е среща на върха като всяка друга. Не трябва да е рутинна среща на върха. Европейците, както и моята парламентарна група очакват конкретни сигнали от нея.

Тази среща на върха следва да утвърди силата и непоколебимостта на Европа за противопоставяне на кризата. Тази сила се прояви в миналото, когато Европа възприе правилата на социалната пазарна икономика, която ограничава вредите, причинени от безпрецедентна криза, засягаща едновременно всички региони в света. Тази сила беше доказана и преди 10 години, когато Европа се въоръжи с валута – еврото, която е подложена на първото си голямо изпитание, но удържа позициите си.

Една силна Европа обаче не трябва да бъде протекционистка. Една Европа, която защитава посредством правилата си, не трябва да бъде крепост, тъй като обръщането навътре към себе си няма да ни изведе от кризата. По-скоро трябва да разчитаме на откритостта и на утвърждаването на нашата идентичност. Силата на Европа в буря, дори повече, отколкото в спокойни времена, се състои в предприемането на действия като представител на нашите съграждани, включително най-онеправданите, и преди всичко в единодействието й.

Заедно с Комисията и с г-н Барозу, чийто набор от мерки, вдъхновени от доклада de Larosière, приветствам, Европа се бори, за да спаси банковата система.

Тя се бори и ние се борим с нея, но не както някои биха искали да повярваме, за да спасим работните места на търговците, а за да избегнем повсеместния срив на цялата ни икономика и защото не може да има трайно възстановяване без банкова система в добро финансово състояние.

Борбата на Европа дава добри резултати и аз приветствам постигнатото вчера съгласие за намаляване на ставките на ДДС за ресторантьорския и строителния сектор, за въвеждане на действителен надзор на финансовите пазари, за запазването на работни места, за поддържане или възстановяване на доверието и за осигуряване на бъдеще за европейците.

Госпожи и господа, говорих за сила, говорих за единство, говорих за резултатност, но същността и смисълът, мотивацията за всичко това е солидарността. Това е Европа на Жан Моне и на основоположниците на европейския проект. Какъв е смисълът да се създаде Европа след последната война само за да се отречем от нея в полза на подхода „всеки за себе си“ 60 години по-късно при настъпването на най-тежката икономическа криза от 1929 г. насам?

Нашите съграждани понякога питат каква е целта на европейския проект. От нас зависи да докажем, че Европа защитава своите 500 милиона граждани, много от които страдат по време на тази криза, както и че проявява солидарност със страните от Съюза – мисля си за Ирландия, Унгария и други, които изпитват особени затруднения.

Призовавам, от името на моята група, всеки държавен или правителствен ръководител в двадесет и седемте държави-членки да не се поддава на изкушението на изолацията, която – внимателно подбирам думите си – би била самоубийствена за всички наши страни.

Призовавам г-н Vondra, г-н Барозу, както и Вас, г-н Pöttering, да се изкажете в Европейския съвет от името на Парламента, за да може той да избере солидарността и нововъведенията. Да, действително споменавам нововъведенията, защото съм убеден, че ще излезем от кризата само ако използваме нови ресурси и правим внушителни инвестиции в икономиката, основана на знания, както и в научноизследователската и развойна дейност.

Трябва възможно най-бързо да се възползваме от огромния потенциал на Европейския съюз в областта на новите зелени технологии, тъй като тези екологосъобразни нововъведения трябва да бъдат включени във всички европейски политики. Така ще се осигури действителен промишлен тласък на икономическото възстановяване.

По същия начин, възможно най-бързо трябва да се отстранят нормативните спънки във връзка с вътрешния пазар, които все още възпрепятстват развитието на тези технологии. Трябва да се въведе реален вътрешен пазар с ясни правила за различните видове енергия от възобновяеми източници, тъй като при криза нищо не остава същото и трябва да се подготвим за новото положение. Това е смисълът на Лисабонската, а сега и на пост-Лисабонската стратегия.

Парламентарната група, към която принадлежа, подобно на десноцентристите в Европа, е отговорна политическа организация. Ние сме за икономика, в която има правила, ние сме за социална пазарна икономика. Това не ни позволява да се впускаме в демагогия и популизъм. Това ни задължава да говорим честно пред хората от Европа. Надявам се, че предстоящият Европейски съвет ще почерпи вдъхновение от този подход.

(Ръкопляскания)

  Martin Schulz, от името на групата PSE. – (DE) Г-н председател, при цялото ми уважение към Вас, г-н Vondra, неприемливо е в положение като настоящото да не присъства действащият председател на Съвета. Това показва и какво е същностното му отношение към настоящата ситуация.

(Ръкопляскания)

Чухме как се повтарят много от старите познати фрази. От месеци слушаме неща от този сорт и бихме могли да използваме фразите, за да изработим шаблони. Г-н Daul, бих искал да Ви поздравя за чудесното Ви изказване! Ако продължите да правите такива изказвания, хората в Lipsheim и Pfettisheim ще започнат да си мислят, че сте се присъединили към Френската комунистическа партия. Наистина е чудесно и всичко звучи отлично. Сега обаче действително трябва да постигнем някакъв резултат. Трябва да вземем необходимите решения. Повече трябва да се направи на Европейския съвет. Кризата се задълбочава и хората губят работата си. През последните шест месеца станахме свидетели на заличаване на 40 милиарда EUR от стойността на акциите. Това означава, че се унищожават средствата за препитание на хората. Това означава, че се губят работни места. Това означава, че дружествата се изправят пред заплахата да бъдат закрити. Това означава, че националните икономики за застрашени от разпадане. Тогава Съветът излиза със симпатични малки резолюции като тази за отпускане на бюджетни средства за стимулиране в размер на 1,5 % от БВП през тази или следващата година. Досега три държави-членки са изпълнили резолюцията, което означава, че 24 не са я изпълнили. Великобритания, Германия и Испания са го направили и случайно и трите са били подложени на натиск от социалдемократи и социалисти, какъвто не е имало спрямо другите държави-членки. Вие трябва да направите повече! Трябва да кажете това на отсъстващия действащ председател на Съвета.

Г-н Барозу, Вие направихте забележително изказване. То беше прекрасно и ние го подкрепяме напълно. Съществува неотложна необходимост от солидарност между държавите-членки. За нас като социалдемократи и социалисти солидарността е основно понятие в тази ситуация. Солидарност между хората в обществото, но и солидарност между държавите. Солидарност в рамките на еврозоната и солидарност между еврозоната и държавите извън нея. Важно е Комисията да настоява държавите-членки да проявяват солидарност.

Важно е също така Комисията да ни предостави проектите на директиви, които са ни необходими, за да контролираме фондовете за дялово участие и хедж фондовете, за да осигурим прозрачността на агенциите за кредитен рейтинг, за да задържим заплатите на управителите в разумни граници и да закрием зоните на „данъчен рай“. Съществува неотложна необходимост от тези инициативи. Надяваме се, че ще ги реализирате и разчитаме на вас да го направите. Ако вече не е възможно да се постигне това в рамките на този парламентарен мандат, ще отправим тези искания отново в първия ден на новия Парламент. Когато слушам ръководителя на Citigroup, която отново реализира печалба и когато слушам г-н Ackermann от Deutsche Bank, която отново реализира печалба през първото тримесечие, се питам дали тези хора считат, че могат просто да продължават както преди, след като бяха избавени от затрудненията си от държавата. Не, ние трябва да въведем механизми за контрол и прозрачност, за да гарантираме, че тези хора няма да могат да повторят онова, което са правили в миналото.

Третият въпрос, на който искам да се спра, е, че съм очарован, когато слушам изказванията на членовете на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи. Чудесно е! Вие говорите всички неща, които ние говорим от години и против които винаги сте гласували. Изглежда, че изведнъж сте се събудили. Когато обаче се стигне до изменение 92, до решение да се направи повече – с други думи до бюджетни средства за стимулиране в размер на 1,5% от БВП, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи не гласува „за“. Изменение 92 ще бъде лакмусовият тест за вас, когато го гласуваме днес по обяд. По въпроса за солидарността, Вие току-що казахте от името на Вашата отсъстваща група, г-н Daul, че това е нещо добро. Да видим дали ще гласувате в подкрепа на изменение 102, в което настояваме да се проявява солидарност.

Един последен коментар, който е от решаващо значение за нашата група, е свързан с изменение 113 относно зоните на „данъчен рай“. Хората, които ни сервират в ресторантите, водачите, които управляват колите ни, наземният персонал на летищата, който разтоварва куфарите ни – всички те са данъкоплатци, чиито данъци се използват, за да се предотвратят фалитите на големите банки, защото правителствата и парламентите изискват от тези хора да дадат своя принос. Това са хората, които трябва да платят за предпазните мрежи, които бяха създадени за банките и за големите дружества. Сега на управителите на тези големи банки, които все още си плащат премии в размер на милиони евро, например в ING, която има дефицити в размер на няколко милиарда, предстои да се даде възможността да сложат парите си в зони на „данъчен рай“ и да избегнат плащането на данъци. Това е класова война, водена отгоре, в която най-малкото не желаем да участваме. Следователно въпросът за това, дали днес ще решим, че Европейският парламент е против зоните на „данъчен рай“ е решаващ за степента на доверие, което заслужават групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Вие говорите като социалистите, но ние искаме да видим дали ще гласувате като социалистите по обяд.

Ние поставихме нашите три искания на масата и искам да заявя съвсем ясно, че ако не гласувате в тяхна подкрепа, то няма да имаме обща резолюция. Тогава ще стане ясно, че ние подкрепяме социалната справедливост и че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи може да произвежда само празни думи.

(Ръкопляскания)

  Graham Watson, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, през последните месеци нашият Съюз проведе повече срещи на върха от тези, на които е присъствал бившият ни колега Reinhold Messner, а в нашия Парламент бяха представени поредица доклади за подобряване на икономиката, като в резултат от тези срещи на върха и от тези доклади на държавите-членки беше осигурен брод за пресичане на реката на рецесията. Сега е необходимо Съветът да премине на отсрещния бряг, без да се страхува и без да побегне, и аз поздравявам авторите на докладите Andersson, Ferreira и Кирилов. Те предлагат последователна и прагматична концепция, формулирана в светлината на задаващата се на хоризонта ни лавинообразна безработица. А основното им послание е следното: работни места, работни места, работни места.

Лисабонската стратегия, насоките за политиките по заетостта, политиката на сближаване – в тези документи винаги са се привеждали аргументи в полза на съчетаването на гъвкавост и сигурност в нашите икономики, на публичните инвестиции в научноизследователската и развойна дейност, на бързия преход към икономика, основана на знанието. Те са основата, на която се гради един финансово стабилен, динамичен и сигурен пазар на труда.

А от днешна гледна точка едно нещо е ясно за всички – може би с изключение на някои на банките вляво. Не Лисабонската стратегия доведе до лишения на масата ни – по скоро държавите-членки, които я пренебрегваха, изпитват най-дълбоко страдание и ще страдат най-дълго. Така че сега е моментът да натиснем педала на газта до край и да задвижим напред „Лисабонската програма плюс“ и насоките за политиките по заетост, които отразяват условията в нашия Съюз.

Националните парламенти, регионалните правителства, общините – всеки от тези органи трябва да бъде оправомощен да се справи с това предизвикателство и да бъде посочен, за да си понесе отговорността, ако не го е направил. Не бива да приемаме и забавянето във връзка с необходимостта от опазване на планетата. Съветът ще разгледа преговорната позиция на ЕС за конференцията за климата в Копенхаген. Каква ще бъде точната сума, г-н Vondra, която 27-те ще отпуснат за адаптиране и смекчаване в развиващия се свят? Изменението на климата няма да бъде прекратено със забавянето на икономиката и – въпреки последното – най-бедните страни ще страдат от нашето потребление на въглерод.

Следователно рецесия не трябва да означава бездействие. Държавите-членки трябва да заделят средствата, необходими за противопоставяне на изменението на климата, и в рамките на този процес да създадат работни места за „зелени якички“, може би като използват паричните средства, които имаме, както предлага Claude Turmes, за да получим по-голямо финансиране чрез заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Съветът знае обаче, че без цялостна реформа на финансовата система опустошителното действие на рецесията ще се прояви отново.

Задачата на срещата на Г-20 следващия месец е да промени модела и аз приветствам тона, възприет от европейските лидери на срещата им в Берлин. Международният валутен фонд трябва да бъде финансиран ефективно, зоните на „данъчен рай“ следва да подлежат на щателна проверка, а финансовите институции – да се регулират стриктно, като системата се надзирава от ефективен европейски орган за финансови услуги: нужно е не да теглим икономиките си назад към миналото, а да създадем открита, безпристрастна и прозрачна система за търговия, която да е свободна и честна.

Лондон, Париж, Берлин – всеки от тях ревностно набляга, че Европа е обединена, но председателят на Съвета ни уведомява, че различията остават. Надявам се, че председателят на Съвета ще бъде тук след срещата на върха, за да ни докладва за нея, тъй както следва да е тук днес. Ако различията продължават, няма да се получи нищо. Необходимо е Европа да има силна воля, да действа бързо и да преследва единни цели през идните седмици и месеци, да е готова да се освободи от токсичните активи, които затормозяват банковите баланси, да е готова да осъществи реформа в банковата практика, за да възстанови кредитоспособността, и да е готова да приеме, че сегашният пакет за стимулиране може да се окаже недостатъчен, защото няма смисъл да се допълва финансирането на МВФ до възможния максимум, ако няма световна финансова система, която да бъде подпомагана, и макар че не би било съвсем справедливо да се задължат отговорните държави-членки да предвиждат смекчаващи мерки за случаи на неизпълнение на задълженията от онези, които харчат с лека ръка, може би това е цената, която трябва да се заплати, за да се избегне разпространението на икономическите сривове.

Казано просто, необходимо е Съветът, Комисията и Парламентът да работят заедно – хладнокръвно, спокойно, съвместно, като не позволяват на средствата да вземат връх над целите. Европа не може повече да гаси пожари. Настана време за основна реформа, която ще осигури работни места сега и сигурност в бъдеще.

  Cristiana Muscardini, от името на групата UEN. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, г-н Vondra говори за „засилване на надзора“, но ние искаме информация за това колко извънборсови деривати са все още собственост на европейски банки; на каква сума възлиза сметката на световно равнище. Възможно е Комисията и Съветът да решат да замразят дериватите – най-малкото да направят такова предложение на световно равнище – и временно да преустановят търговията с тези стоки. Възможно ли е в банките, които бяха национализирани, тези деривати да са все още токсични активи, но и очевидно обезпокояващи по отношение на развитието? Засилването на надзора означава и че трябва не само, както казва Комисията, да имаме капацитета да отделим неефективното от ефективното в банковата система и да направим преглед на системата за регулиране, но и да правим нови предложения.

Така че, ако сме разтревожени от кризата в автомобилната промишленост, би трябвало да се погрижим и за малките и средни предприятия, и за нелоялната конкуренция, практикувана от субекти извън нашите граници. Съветът все още не е взел решение за ратифициране и насърчаване на обозначаването на произхода върху етикетите единствената система, която не е протекционистка, но защитава потребителите и продуктите, както каза преди малко самият председател Барозу. За да помогнем на стопанските организации, трябва, в допълнение към насърчаването на нови кредитни линии, да предоставим на малките и средни предприятия по-бърз и по-евтин достъп до мобилност, ако искаме тези фирми да се приспособят, а не да фалират. Сега много от тях изпитват затруднения поради 50-процентен спад на поръчките, което ги принуждава да се обръщат към банките за помощ. Банките обаче на отпускат заеми, а акциите им се сринаха заради дериватите. Получава се омагьосан кръг. Трябва да излезете от тази бъркотия и да потърсите реални решения, не само безполезни предложения.

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, по повод на петите разисквания в рамките на този парламентарен мандат относно успехите и неуспехите на Лисабонската стратегия, бих искала да попитам как е възможно всяка година да заявяваме, че стратегията е успешна и че успехът й се оценява, а сега изведнъж да се събудим в средата на най-сериозната криза на настоящото време, сякаш тя е природно бедствие. Това не бива да е така и считам, че недобросъвестната оценка на Лисабонската стратегия е един от проблемите, които трябва да решим.

Преди година, по време на същите разисквания, Европейският парламент настойчиво призова Комисията да осигури стабилността на финансовите пазари, защото бяхме доловили сигнали за неизбежна криза. Г-н Барозу, нищо не беше направено в отговор на този призив. Вече от месеци обсъждаме разпадането на системата, както каза г-н Schulz, без да се гарантира, че новите разпоредби ще бъдат задължителни. Моето мнение в това отношение е малко по-различно от това на колегите ми. Считам, че много членове на Комисията и на националните правителства са все още убедени, че един дерегулиран пазар, състоящ се от силни субекти, може да се регулира сам. Ако сведем действията си до бързо инжектиране на средства в банковата система и предоставяне на държавни гаранции без въвеждане на напълно нова структура на финансовите пазари, със сигурност няма да успеем. Няма да излезем от тази криза и няма да има реално възстановяване.

Дискусията за връзките между политиката в областта на климата, стратегиите за устойчивост и управлението на кризите е също толкова непоследователна. Всяка година чуваме множество успокояващи уверения по тази тема. Но ако разгледате текущите планове за икономическо възстановяване на европейско и национално равнище, ще видите, че те са многословни, но че целите за устойчивост, опазване на климата и ефективно използване на ресурсите все още не се възприемат сериозно. Тези планове за икономическо възстановяване няма да обезпечат европейската икономика така, че да е готова да посрещне бъдещето. Те са просто още документи от същия тип.

  Jiří Maštálka, от името на групата GUE/NGL. – (CS) Госпожи и господа, общата програма за растеж и работни места, известна още като Лисабонската стратегия, се появи през 2005 г. Сега годината е 2009-та и въпреки всичко се сблъскваме с растяща бедност и с икономическа и финансова криза без паралел в историята. Нещо повече, последните прогнози предвиждат, че през 2009 г. броят на безработните в Европейския съюз ще се увеличи с почти 3,5 милиона. Въпреки всички мерки, приети до настоящия момент, безработицата нараства. Аз не съм единственият, който счита, че нещо не е наред. Настоящата ситуация доказва провала на досегашните политики, чрез които се подкрепяше предимно трупането на големи печалби от големи търговски и финансови групировки, създаването на гигантски монополи и влошаването на жизнения стандарт на работниците и на обикновените хора. Европа трябва да поеме по различен път. По време на пролетното си заседание Съветът трябва да приеме европейска стратегия за солидарност и устойчиво развитие и нов набор от икономически, социални и политики в областта на околната среда в подкрепа на инвестициите, по-специално в областта на качеството на работа, повишаването на квалификацията, програмите за поддържане на инфраструктурата, политиките на сближаване, опазването на околната среда и подобряването на здравето и безопасността при работа. Един значителен проблем, с който се сблъскват държавите-членки, включително Чешката република, е преместването на дружествата. Европейският съюз следва да създаде нормативна рамка за налагане на санкции на фирми за преместването им, например като обвърже финансовата подкрепа от страна на ЕС с условието за изпълнение на задължения, включващи запазване на работни места и развитие на местно равнище. Нуждаем се, особено сега, във време на финансова и икономическа криза, не само от солидарност, но и от строги и бързо действащи правила и инструменти като обща защита срещу кризата. По този начин ще изградим и достойна връзка с наследството на Жан Моне, чиято памет почитаме днес.

  Nigel Farage, от името на групата на IND/DEM. – (EN) Г-н председател, изразът „европейска солидарност“ се предаваше от уста на уста тази сутрин, сякаш е даденост. Искам да поставя това под съмнение.

Не можем да подпишем празен чек, за да избавим от затруднения страните от Източна Европа. Не разполагаме с парични средства за това. От икономическа гледна точка планът е доста необоснован и, най-важното, за данъкоплатците от Франция, Великобритания и Германия е политически неприемливо да постъпим по този начин. Въпреки това изглежда, че сега британският министър на финансите, Алистър Дарлинг, е застъпник на този план. Той си е загубил ума! Твърди, че е настанало време Европа да надгражда над общите ценности на сътрудничеството, сякаш сме едно голямо щастливо семейство.

Всъщност, унгарският министър-председател, г-н Ференц Дюрчани, по-скоро разбива на пух и прах идеята за европейска солидарност. Той отправя искане Европейският съюз да избави от затрудненията страни като неговата срещу порядъчната сума от 180 милиарда EUR и заявява, че ако не го направим, той ни обещава, че пет милиона безработни мигранти ще се отправят на запад към нашите страни. Това си е истинско изнудване и то показва колко безразсъдно беше да допуснем страни като Унгария в този политически Съюз и подчертава още по-силно колко безразсъдно е да имаме отворени граници.

Единственият отговор, който действително чувам в Парламента днес, е, че някак си трябва да наблегнем повече на Европейския съюз – че по-голямата мощ ще даде резултат! Вижте, към вас беше отправено послание от избирателите във Франция, от избирателите в Нидерландия и от избирателите в Ирландия. Вие нямате легитимното право да поемате повече правомощия в полза на Европейския съюз. Считам, че на изборите за Европейски парламент тази година вотът на гласоподавателите ще се определя от икономическата криза и се надявам, че този път те ще ви изпратят послание, което е толкова голямо и толкова категорично, че просто няма да можете да го пренебрегнете.

  Председател. – Nigel Farage, възможно е не винаги да сме щастливи в нашето европейско семейство, но Вие също принадлежите към него.

  Jana Bobošíková (NI). – (CS) Госпожи и господа, за разлика от предишния оратор, аз твърдо вярвам, че предстоящият Европейски съвет следва да действа изцяло в съзвучие с мотото на чешкото председателство, което е „Европа без бариери“. Надявам се, че отсъстващият председател на Съвета, Мирек Тополанек, няма да се поддаде, под натиска на администрацията на Обама, на изкушението да се въвеждат нови регламенти и да се наливат още средства на данъкоплатците в икономиката.

На предстоящата сесия на Съвета следва да се отхвърли и предложеният от зеленото лоби план на Комисията на Барозу, включващ солидна подкрепа за производството на енергия от възобновяеми източници, възлизаща на милиарди. Както икономическата теория, така и исторически доказаната практика ясно показват, че това по никакъв начин няма да спомогне за намаляване на икономическия срив или за прекратяване на нарастването на безработицата. Точно обратното – то само ще задълбочи кризата и ще добави още един риск за бъдещето, а именно инфлацията, госпожи и господа. Не считам, че който и да било здравомислещ политик би искал да способства за голямо повишение на цените и за обезценяване на спестяванията на обикновените граждани. Надявам се, че председателството ще продължи да отстоява твърдата си позиция за защита за либерализацията, заедно с премахването на търговските бариери и протекционизма.

Както знаем, госпожи и господа, държавното регулиране на икономическата политика в Съединените американски щати изигра ключова роля в предизвикването на настоящата криза. Вместо да си извлекат поука от този факт, структурите на Европейския съюз са одобрили баснословните 519 регламента и 68 директиви от 1 юли миналата година насам, с други думи, в продължение на 9 месеца. Ако чешкото председателство иска да спечели доверие и да свърши нещо полезно във връзка с девиза си „Европа без бариери“, вместо да организира още срещи на върха, то би трябвало незабавно да направи преглед на всички законодателни актове на Европейския съюз и да премахне възможно най-много ограничения, свързани с околната среда, равенството на половете, социалното дело и заетостта. Съветът също трябва да помисли как да държи здраво юздите на раздутата социална държава и да намали високите данъци и осигуровки. Само по този начин можем да постигнем бързо възобновяване на рационалните човешки и пазарни дейности, без които ще бъде просто невъзможно да преодолеем настоящата криза.

  Klaus-Heiner Lehne (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, понякога не вярвам на ушите си. Г-н Schulz, инициативата за регулирането и за правилата за прозрачност на хедж фондовете и на фондовете за дялово участие е на комисията по правни въпроси.

През 2006 г. членовете на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи в комисията по правни въпроси започнаха енергично да настояват за въвеждането на правила. Законодателният доклад по собствена инициатива, който възложихме, не се появи на бял свят, защото председателят на комисията по икономически и парични въпроси, който, както всички знаем, е член на групата на социалистите в Европейския парламент, започна напълно ненужен спор за пълномощията. В резултат на това ни отне месеци, ако не и години да постигнем съгласие, след което най-сетне можахме да приемем законодателните доклади по собствена инициатива по този въпрос през м. септември миналата година под формата на докладите Rasmussen и Lehne.

Човекът, който направи изказване в Съвета против регулирането в тази област, беше Гордън Браун. Той очевидно не е член на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, но принадлежи към вашата група. През последните години г-жа Merkel и г-н Rasmussen винаги са се изказвали в полза на регулирането на тези области по време на всички разисквания както в Европейския съюз, така и в Г-8.

Проблемът се състои във факта, че социалистите в Европейския съюз винаги са били голяма пречка за включването на тези нерегулирани области. Наскоро настъпи промяна в становищата и в резултат на това стигнахме до положението, в което се намираме сега. Това е един от историческите факти в тази област. Просто искам да кажа, че има голяма разлика между красноречивите изказвания, които чуваме сега, и действителността през последните месеци и години. За съжаление, така стоят нещата.

Накрая бих искал да спомена няколко области от общ интерес. Днес атмосферата между парламентарните групи по време на подготовката за резолюцията относно Лисабонския процес в пилотната група беше изключително добра. Поради тази причина постигнахме съгласие в почти всички области и изготвихме добра резолюция.

Не бива да обсъждаме този въпрос до безкрай. Вместо това трябва ясно да посочим, че това е област от общ интерес. Гражданите на Европа очакват от нас да действаме съвместно в тази криза, а не да се противопоставяме един на друг.

(Ръкопляскания)

  Poul Nyrup Rasmussen (PSE). – (EN) Г-н председател, това е най-тежката криза от 1929 г. насам, при това нещата се влошават: сега безработицата е в състояние на свободно падане.

Преди няколко месеца помолих председателя на Комисията да не хвали прекомерно решенията на Европейския съвет от м. декември 2008 г. Помолих го да не представя Европа в прекалено розови краски. Вие обаче правите точно това. Вие не отпуснахте финансов стимул за Европа в размер на 3,3 %, не го направихте! Когато говорите за автоматични стабилизатори – това вече е в сферата на прогнозите. По мнение на Комисията от януари, прогнозата е –2 %; сега Европейската централна банка ни уведомява, че тя е -3 %. Когато говорите за финансов стимул в размер на 1,5 %, той не е 1,5 %, защото, според института „Bruegel“ ще бъде 0,9 %, което е документирано.

В момента се намираме в следното положение: не се грижим за заетостта, безработицата е в състояние на свободно падане, а вашият стимул за Европа не е 3,3 %, а 0,9 %. Ако сега ни казвате да изчакаме по-добри времена и ако сте съгласни с Jean-Claude Juncker, който вчера каза, че сме направили достатъчно, то аз заявявам: не сте направили достатъчно – хората очакват от Европа повече от онова, което твърдите днес.

Това, което искам да кажа, е следното: след няколко седмици ще се срещнете с г-н Обама, новия президент на Съединените американски щати. Той предлага инвестиционен пакет в размер на 1,8 % от техния брутен национален продукт. Ние предлагаме по-малко от половината. Как можете да си представите, че Европа ще се постави в положение, в което ние правим по-малко от американските ни приятели и в което ние изискваме повече от американските ни приятели? Как можете да си представите, че Европейският съюз ще бъде уважаван?

Това, което казвам, е, че трябва да направим повече и че трябва да разработим всеобхватен план, който да обхване срещата на върха на 19 март, която е след девет дни, срещата на върха в Лондон на 2 април, срещата на върха по въпросите на заетостта през м. май в Прага и юнската среща на върха. Призовавам Ви, г-н председател на Комисията към всеобхватно, ново усилие по отношение на възстановяването. Ако не го направим, ще загубим. Не става въпрос за това да си осигурим по-добри времена следващата година – това е фундаментална световна криза, която трябва да приемаме сериозно.

Последният въпрос, на който ще се спра, се отнася до солидарността. Настана време да не се чертаят нови демаркационни линии между онези, които са били членове на Европейския съюз в продължение на много години, и онези, които влязоха в Европейския съюз с обещанието, че това ще бъдат по-добри времена за обикновените хора. Нека сега избегнем нови икономически демаркационни линии между новите и старите. Нека проявим истинска солидарност. Затова отправям молба към Вас, г-н председател на Комисията, да разгледате нови финансови възможности за подпомагане на новите ни приятели – еврооблигациите са една възможност, а Европейската инвестиционна банка – друга. Моля, приемете го сериозно и нека не правим твърде малко твърде късно, както постъпиха в Япония, а да покажем, че Европа държи на хората, че Европа държи да се проявява солидарност към най-слабите страни в този Съюз.

  Jules Maaten (ALDE). – (NL) Г-н председател, сега, когато наближава краят на първоначалния период на Лисабонската стратегия, виждаме, че целите, начертани от държавните ръководители през 2000 г., не са били постигнати по подходящ начин. Въпреки това обаче Лисабонската стратегия трябва да се приема сериозно особено в условията на настоящата икономическа криза. Ако това беше така, вероятно Европа щеше да може по-успешно да противодейства на икономическия спад.

Една от основните договорености в Лисабонската стратегия е намерението да се изразходват 3 % от брутния вътрешен продукт за научноизследователска и развойна дейност, като две трети се финансират от частния сектор и една трета от правителството. Фактът обаче, че едва ли има страна в Европейския съюз, която да е постигнала тази цел, възпрепятства иновациите в ЕС. В условия на световна криза Европа трябва да намери сили в себе си още веднъж да приведе икономиката в съответствие с необходимия стандарт.

Същевременно, разбира се, е изненадващо, че значителен дял от бюджета на ЕС все още следва да бъде използван за свръх субсидиране на старата икономика, обхващаща селското стопанство и регионалните фондове, а в същото време целите в областта на научноизследователската дейност не са постигнати. Има много възможности. Само си помислете за екологично чистите или за медицинските технологии, или например за нарастващия в Европа сектор на компютърните игри, в които конкретната подкрепа се оказва ефективна.

Г-н председател, една динамична и в голяма степен ориентирана към иновации икономика може да помогне на новите отрасли, технологии и продукти да се изправят на крака. Точно от това се нуждаем, за да се възстановим от рецесията. Кризата ни позволява, всъщност ни принуждава, да провеждаме реформи, от които отчаяно се нуждаем.

Призовавам държавите-членки да приемат собствените си споразумения сериозно, защото когато определяме основните си цели, ни е нужна решимост, с която да ги постигнем. В противен случай Европейският съюз ще загуби доверието, с което се ползва. Общата политика изисква максимални усилия от страна на всички и не допуска каквато и да е слабост от държавите-членки.

  Mirosław Mariusz Piotrowski (UEN). – (PL) Г-н председател, всичко сочи към факта, че десетгодишните цели на Лисабонската стратегия ще завършат с фиаско. Нито тази стратегия, нито Договорът от Лисабон, на който често се позоваваме, предлагат реално решение за световната финансова криза. По време на предстоящото заседание на Съвета министър-председателят на Ирландия ще ни информира относно стъпките, предприети във връзка с въвеждането на Договора от Лисабон. Следвайки примера на Франция и Нидерландия, Ирландия отхвърли изменения вариант на Европейската конституция на референдум. Гражданите на тази държава не могат да бъдат убедени да се откажат от част от суверенитета си в полза на бюрократичната структура, наречена Европейски съюз. Понастоящем се правят опити ирландските граждани да бъдат убедени да гласуват „за“ с обещания за привилегии, които не могат да бъдат открити във внесения документ, вместо да се изчака решението на германския Конституционен съд, което би могло да погребе Договора.

Пред лицето на огромна икономическа криза призовавам да се сложи край на тези безсмислени вътрешни за Европейския съюз спорове и в дух на солидарност да се предприемат конкретни мерки на базата на съществуващите договори.

  Claude Turmes (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, във време на криза се нуждаем от силни стимули на европейско равнище.

Самостоятелните действия на националните държави не биха могли да доведат до достатъчно силни и координирани ответни мерки. Ето защо спешно се нуждаем от подем на Европа. На какво обаче отново сме свидетели днес? Комисия, която подобно на своя председател, е уморена, на която й липсва концепция и е лишена от политическа смелост. План за възстановяване на стойност 5 милиарда EUR не е план за възстановяване след като 50 % от проектите в този списък няма да получат финансиране през 2009 г. или 2010 г., тъй като например ще липсват лицензи за съхраняване на водород.

Г-н Daul е съвършено прав. Сега е моментът за солидарност и иновации. Ако Комисията се вслуша в Маргарет Меркел – „Искам си парите обратно“ – и изготвя списъци, които предвиждат повече средства за по-силните икономики, отколкото за колегите от държавите от Източна Европа, които имат нужда от подкрепа точно в този момент, няма да постигнем напредък.

Поради това се нуждаем от иновации в две области. Първо, не трябва да пропиляваме тези 5 милиарда EUR за държавни помощи. Вместо това, следва да съсредоточим тези средства в Европейската инвестиционна банка. Понастоящем банката увеличава капитала си със 76 милиарда EUR и преговаря с Европейската централна банка за извършване на подобрения по отношение на ликвидността. Ето защо следва по-голямата част от тези 5 милиарда EUR да се използват като гаранционни фондове, за да се умножат публичните и частните инвестиции на 20, 25 или 30 милиарда EUR. Второ, трябва да разширим плана за възстановяване, като включим екологични технологии, възобновяеми източници на енергия и инвестиции за построяване на сгради в европейските градове.

Понастоящем президентът Обама разпределя 10 пъти повече рисков капитал за екологични технологии в сравнение с Европа. Ето защо ще загубим битката, що се отнася до най-добрите решения за икономиката.

  Sahra Wagenknecht (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, решаващият въпрос за всички планове за икономическо възстановяване, прилагани в цяла Европа, разбира се, е кой ще получи средствата? Ще бъдат ли изготвени още празни чекове за банките, макар че в дългосрочна перспектива за данъкоплатеца би било значително по-евтино, ако те бъдат национализирани незабавно. Трябва ли да намалим бремето на големите компании и на високоплатените лица, макар че години наред те са се ползвали от данъчните облекчения в цяла Европа? Колкото повече средства се харчат за подобни неща, толкова по-голяма е вероятността тези програми да бъдат неуспешни и европейската икономика да се окаже в опасна движеща се надолу спирала.

Дългосрочната политика на приватизация, дерегулиране и либерализация доведе до по-голяма концентрация на богатство сред първите десет хиляди. В допълнение, тази политика е отговорна за кризата, в която се намираме днес. Всеки, който вярва, че кризата може да бъде преодоляна, като продължаваме да провеждаме тази политика с малки изменения, изобщо не разбира ситуацията. Това, от което се нуждаем, е точно обратното. Вместо да изкупуваме токсичните активи на банките, ние следва да изразходваме средствата от данъци за обновяване на училища и болници и за една по-екологично чиста европейска икономика. В случай че на частни дружества се предоставят публични средства, следва да се прилага правилото без данъци при липса на гарантирани работни места и по-конкретно, правилото без данъци в случай на липса на публично право на собственост, така че държавата и преди всичко гражданите да могат да извлекат ползи от бъдещите приходи. Най-добрият план за възстановяване на икономиката от всички би бил радикално преразпределяне на богатството и активите отгоре надолу. Необходимо е размерът на нископлатения сектор в Европа да се намали, а не непрекъснато да се увеличава. Нуждаем се от по-високи заплати и по-добри социални услуги в Европа. Нуждаем се от данъчни ставки, които да гарантират, че милионерите и спекулантите от стария финансов пазар отчасти поемат отговорността за натрупаните загуби в големи размери, а не по-голямата част от гражданите, които не са се възползвали от финансовия бум. Считам, че социалната справедливост е единствената разумна икономическа политика в настоящия момент. Това е единственият начин, по който можем да се справим с тази унищожителна криза.

  Nils Lundgren (IND/DEM) . – (SV) Г-н председател, Лисабонската стратегия е един от най-добрите проекти на Европейския съюз. Държавите-членки следва доброволно да реформират икономиката си и да създадат благоденствие и възможност за приспособяване както към очакваните промени, като застаряването на населението, така и към непредвидени промени, като сривове на финансови пазари например. Идеята на стратегията е да се насърчават ефективните пазари, предприемачеството, образованието, научноизследователската дейност и устойчивите държавни финанси и сега сме подложени на изпитание.

Ако в момента на настъпване на финансовата криза всички ние имахме гъвкава икономика, правилна парична политика и стабилни държавни финанси, Европа можеше да се справи много по-успешно. Ние обаче не разполагахме с тези неща. Лисабонската стратегия не бе приложена, докато в същото време еврото даде възможност за провеждане на много по-освободена парична политика в Ирландия, Испания, Италия и Гърция. В допълнение, няколко държави не намериха подходящата формула за управление на публичните си финанси под защитния чадър на еврото. Ето защо дисбалансите са огромни. Лисабонската стратегия е добра идея, която не бе развита в правилната посока. Еврото е лоша идея, която допълнително задълбочи проблемите.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, сега в условията на криза е времето, когато ще си проличат значението и ползата от структурите, а тази криза ни показва, че няма никаква нужда от брюкселска Европа. Планът за възстановяване, наречен гръмко „европейски“ всъщност представлява сумата от финансови средства, за която държавите-членки са взели решение. Вноската от европейския бюджет е само малка част от нея.

За стимулиране на реалната икономика и работни места се отпускат 200 милиарда EUR, 2 милиарда EUR от които отиват за банките, като не се предоставят гаранции, че средствата ще се използват за финансиране на дружества и частни лица. Приватизирани печалби, публична собственост на загубите: това е последната дума на тези икономически политики, били те либерални или социалистически.

Това европейска солидарност ли е или подкрепа за отделните държави? Участниците в неформалната среща на върха, проведена на 1 март, взеха общо решение да отхвърлят условностите при предоставяне на помощ за автомобилния сектор в полза на пазара и конкуренцията. Няма промяна в политиката, няма промяна в логиката и няма пробив в системата, довела ни до катастрофа! Ние сме на ръба на пропастта и само след няколко дни държавните и правителствени ръководители ще ни призоват да направим голям скок напред.

  Lambert van Nistelrooij (PPE-DE). – (NL) Г-н председател, в качеството ми на координатор на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи за регионална политика бих искал да кажа, че желаният преход към по-гъвкав подход и с по-голям акцент върху инвестициите и заетостта се превръща в реалност. Точно в това време на криза политиката на сближаване е от полза, когато става въпрос за инвестиции в Общността. В момента заделяме сумата от 50 милиарда EUR и 65 % от нея се насочва към приоритетните области, очертани в споразуменията от Лисабон. По този начин допринасяме активно, квалифицираме работници и предприемаме различни видове регионални инициативи за годините след кризата.

Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи би желала този интегриран финансов подход да продължи да се прилага, а не да се стига до допълнително фрагментиране. Смисълът от приемане на по-гъвкав подход е да се стимулира разпределението на разходите, да се опрости процедурата по одобряването им, разходите за подготвителни работи да се използват ефективно, да се разшири значително сферата на дейност на ЕИБ чрез конкретни програми, включително за устойчиво възстановяване на градската среда, и да се осигурят повече възможности за енергийна ефективност, което важи със същата сила и за старите държави-членки. Приветствам тези стъпки за един по-интензивен подход и за по-голяма гъвкавост.

На втората пленарна сесия през м. март ще проведем приоритетно разискване за промените в политиката на сближаване. Съответно ще коригираме също и разпоредбите за фондовете и ще положим основите на нова формула за сближаване, а именно – териториално сближаване, рамката за периода след 2013 г.

Както беше потвърдено преди малко, ние се ангажираме с висококачествени дейности, включително клъстери, научноизследователска и развойна дейност, иновации и развитие на селските райони и гарантираме, че икономиката, основана на знания, и конкурентоспособността в Европа ще бъдат стимулирани. Това се отнася за всички региони във всички държави-членки. По този начин Европа ще остане прозрачна и ще допринесем за по-голямата солидарност в нея дори след периода на криза.

  Edit Herczog (PSE). – (EN) Г-н председател, бих искала да започна, като отговоря на г-н Farage. Ако до този момент не е било сигурно, че Парламентът ще бъде единен, то мисля, че г-н Farage убеди всички ни, че трябва да останем обединени като Европейски съюз.

Кризата в системата удари Европейския съюз и ние трябва да си зададем въпроса защо десетгодишната ни Лисабонска стратегия не можа да ни спаси. Можехме ли да си поставим по-добра цел? Можехме ли да постигнем по-добри резултати? Можехме ли да направим това по по-достъпен начин или чакахме някой да свърши нашата работа?

Отговорът на групата на социалистите е, че е правилно да има единна всеобхватна стратегия за в бъдеще, която да обединява конкурентоспособността и устойчивостта в областта на социалната политика и околната среда в една обща стратегия. Отговорът на социалистите е, че се нуждаем от реализация на целите от Лисабон за цяла Европа и в полза на всички европейци, включително на най-уязвимите и най-бедните.

Необходимо е да стабилизираме финансовите пазари и да намалим риска от подобни кризи в бъдеще. Но няма да подкрепяме политика, която би насочила ресурсите ни към зони на „данъчен рай“ и към банковите сметки на една шепа хора. Нужно е да стабилизираме реалната икономика в цяла Европа, във всички сектори и най-вече малките и средни предприятия, но трябва да поемем отговорността за стимулиране на заетостта, а не просто да дадем възможност на тези дружества да генерират печалба.

Трябва да насочим усилията си към научноизследователската и развойна дейност, към иновациите и да преминем към цифрови технологии, както и да развием умения, даващи възможност на европейските граждани да използват тези технологии. Ще заделим средства за опазване на знанието чрез политики за правата на интелектуална собственост. Необходимо е да стабилизираме Европа като цяло, но трябва да гледаме и извън нея към още по-уязвимите части на света и да не изграждаме нови демаркационни линии в рамките на Европейския съюз.

Трябва да мобилизираме участниците в тези процеси. Действия, действия, действия и резултати. Думите сами по себе си няма да ни доведат до успех. Не е достатъчно да правим много, но е необходимо да правим достатъчно. Призоваваме Комисията и Съвета да излязат извън рамките на пролетната среща на върха и да предадат посланието ни на Г-20. Хората на улицата очакват от нас точно това. Нека да действаме заедно.

  Ona Juknevičienė (ALDE). – (LT) Бих искала да насоча вниманието към някои обстоятелства, които ми се струват важни за решаване на проблема със запазването и създаването на работни места. Първо, това е световна икономическа криза, която ни принуждава да преосмислим и да направим преоценка на стратегията за заетостта. Второ, трябва да изготвим критична оценка на това, което вече сме създали, и на ефективността на прилагане на приетите от нас стратегии. Ето защо призовавам Комисията да изготви критична оценка за това, как членките на Общността изразходват средствата, предназначени за стимулиране на заетостта. Според мен съществуващата до сега практика за разпределяне на средствата предимно за повишаване на квалификацията, преквалификация и различни видове обучения е неефективна. Инвестициите в малки и средни предприятия и микрокредитите са най-ефективната мярка за създаване на нови работни места. Средствата както от Социалния фонд, така и от Фонда за глобализация могат да се използват много по-ефективно за тези цели. Държавите-членки трябва да представят доклади относно усвояването на средствата от Социалния фонд и Фонда за глобализация, като посочват по-конкретно колко нови работни места са създадени. За неефективно оползотворяване на тези средства следва да се налагат санкции. Броят на наетите лица, приели да бъдат освободени, така да се каже, „доброволно“ нараства. Те остават без работа, без социална и финансова подкрепа. Ето защо е нужно профсъюзите също да вземат участие, за да защитават интересите на хората. Призовавам Комисията и държавите-членки да бъдат единни по този важен въпрос.

  Guntars Krasts (UEN). – (LV) Благодаря, г-н председател. В настоящата кризисна ситуация е по-добре да действаме повече, а не да чакаме. Ето защо, предложените инструменти за стимулиране на икономиката трябва да получат подкрепата ни. За новите държави-членки от Източна Европа обаче, с някои изключения, международните кредитни пазари затвориха вратите си, има отлив на капитал, а западноевропейските банки, които са по-голямата част от пазара в региона, замениха провежданата от тях неотдавна експанзивна кредитна политика с по-предпазлив подход. Възможностите за тези държави-членки да използват финансови и фискални инструменти са ограничени или изобщо не съществуват. В допълнение, в повечето от държавите, които се подготвят за присъединяване към еврозоната, критериите за сближаване също ограничават набора от икономически мерки, които могат да се предприемат в средносрочен план. Единственият истински инструмент за стимулиране на икономиката и за прилагане на Лисабонската стратегия в тези държави е финансиране чрез фондове на Европейския съюз. За получаване на средствата обаче може да е трудно да се намери съвместно финансиране и това може да отнеме повече време. За да стимулираме икономиката в Източна Европа, нужно е спешно да постигнем съгласие относно изменението на правилата за получаване на средства от Европейския съюз. Необходимо е процедурите за получаването им да бъдат опростени съществено, размерът на съфинансиране от държавния и частния сектор да бъде намален и да се увеличи срокът за получаване на средствата. За да се получат тези средства, необходимо е да открием реални възможности за финансиране от Европейската инвестиционна банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие. Тези решения ще изпратят важен сигнал за възстановяването и стабилизирането на пазара в Източна Европа. Благодаря ви.

  Elisabeth Schroedter (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, уважаеми членове на Комисията, благодаря ви. Трябва да се възползваме от възможността, предоставена ни от финансовата криза, да предприемем радикални мерки за една по-екологична европейска икономика и да спрем изменението на климата.

Комисията обаче не се възползва от тази възможност и разчита на пакет от оздравителни мерки с остарели концепции, като например тези за изграждането на пътища и за автомобилната промишленост. Дори инвестициите в икономически структури, изпитващи затруднения, изглежда са възможен вариант. Това не е далновиден подход, който да премахне опасенията на гражданите, че могат да загубят препитанието си. Разхлабването на правилата за усвояване на структурните фондове трябва да е насочено единствено към устойчиви и екологосъобразни инвестиции. Без да се направи проверка за целесъобразност във връзка с климата, не трябва да се увеличава размерът на съфинансиране.

Членове на Комисията, считам също така че вашият подход да използвате финансовата криза, за да нарушавате правата на работниците е циничен. Директивата за командироването на работниците следва да утвърждава правата на работниците, а не да подпомага ограничаването им. Реформи от този вид отдавана не са актуални. Това, което предлагате в новия документ, е неприемливо.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Неолибералната Лисабонска стратегия е един от основните инструменти на Европейския съюз за насърчаване на финансовата дерегулация, приватизиране на публичните услуги, либерализиране на пазарите и световната търговия, дерегулиране на трудовите взаимоотношения и нарушаване на правата на работниците. Предложенията относно директивата за работното време и принципът на съчетаване на гъвкавост и сигурност са ясен пример за това.

Няма смисъл да продължаваме да настояваме за развитие на Лисабонската стратегия, когато икономическата и социална криза, за която спомогна прилагането на тази стратегия, се задълбочава. Ето защо трябва да се разделим с политиката на неолиберален капитализъм, довела до повишаване на безработицата, ненадеждна работа и бедност, политика, която засили социалното, регионалното и териториалното неравенство. Нуждаем се от интегрирана европейска стратегия за солидарност и устойчиво развитие, която се основава на защита на производствените сектори и публичните инвестиции, като ефективно увеличава средствата на Общността за подпомагане на държавите с по-слабо развита икономика, зачита природата и създава работни места с гарантирани права, и която насърчава публичните услуги, повишава покупателната способност и гарантира справедливо разпределение на доходите, за да се намали бедността. Това е напълно противоположно на предложеното от Комисията и от Съвета.

  Johannes Blokland (IND/DEM). – (NL) Г-н председател, по време на разискванията, проведени на пролетните срещи на върха през последните години, ние призовавахме държавите-членки да работят по Лисабонския процес. В крайна сметка икономическият растеж и ниската инфлация създадоха условия за реформа. Тя беше необходима с оглед на конкуренцията с икономиките с перспективи и в действителност все още e необходима.

Настоящата криза показва, че държавите-членки, които отговориха на това искане, сега отчитат по-добри резултати от другите. В другите държави-членки се наблюдават големи бюджетни дефицити и фактът, че тези, които останаха глухи за нашето искане, сега прехвърлят дефицитите си, застрашава стабилността на нашата валута.

Аз бих желал да призова Комисията да наблюдава държавите-членки, за да се гарантира спазването на Пакта за стабилност. Само в този случай можем да сме сигурни, че разходите за кризата няма да излязат извън контрол. Поради това временните мерки за подпомагане на икономиката, които издържат проверката за устойчивост, могат да се прилагат ограничено. Освен всички нови планове, очевидно е, че трябва да се спазват и старите договори.

  Sergej Kozlík (NI). – (SK) Западна Европа обича да говори за необходимостта от подпомагане на държавите от Централна и Източна Европа при преодоляването на кризата. Същите тези хора обаче или, за да бъда по-точен – г-н Саркози, говорят за тези държави като за „черна дупка“, която носи риск за Европейския съюз. Аз отхвърлям това тривиално обобщаване на проблема, който се отнася и за западните държави по съвършено същия начин. Резултатът от подобни изказвания е загубата на доверие в институциите на държавите от Централна и Източна Европа. Изказванията изглеждат по-скоро като забиване на нож в гърба, отколкото като форма на подпомагане.

Миналата седмица европейските лидери отхвърлиха протекционизма, който би означавал издигане на нова желязна завеса в обединена Европа. Същевременно обаче Европейската комисия одобри огромна държавна помощ за френските производители на автомобили. Тази неравнопоставеност и дискриминационен подход обаче се проявява и в други области, особено в селското стопанство. Европа има вече две лица и евроскептиците ще пожънат плодовете на победата.

  Gunnar Hökmark (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, това разискване е за работните места, както и за работните места и новия просперитет. Ето защо аз съм малко изненадан да чуя от групата на социалистите критика по отношение на онези, които са отговорни за реалистичната политика в Европа, защото социалистите, повече от когото и да било, призоваваха за по-ниски лихвени проценти по време на подема на икономиката, като по такъв начин провеждаха и паричната политика в САЩ. Именно слабата парична политика повече от всичко друго ерозира икономиката на САЩ. Г-н Schulz следва да е благодарен, че Европа и Европейската централна банка не го послушаха, защото в противен случай европейската икономика щеше да бъде в още по-затруднено положение. Радвам се, че по този въпрос нямаме разногласия.

Това, което препоръчвате днес, също се отнася до политиката, защото сега вие говорите за еврооблигациите, които, освен всичко друго, могат да доведат до по-високи лихвени проценти за държавите от Централна Европа. Това не е солидарност по време на финансова криза и ние ще направим добре, ако и този път не послушаме г-н Schultz.

Необходимо е да предприемем действия и това да бъдат правилните действия, които няма да задълбочат кризата, а ще осигурят стабилност.

(Възклицания в залата)

Не, вие не бяхте на власт, но сте виновни за много неща и ако ви бяхме послушали, щяхме да сме в още по-затруднено положение. Това беше споразумение между вас и мен, нали? Аз оценявам високо съгласието в парламента относно погрешността на вашата политика.

Г-н председател, това, от което имаме нужда сега, е стабилност. Ние следва да спазваме правилата на конкуренцията и тези за държавната помощ, за да гарантираме вдигане на бариерите и отворена търговия, защото износът се нуждае от повече внос и вносът се нуждае от износ. Това е начинът, по който можем да осигурим повече работни места.

  Guido Sacconi (PSE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, една минута стига само за изпращането на телеграма. Посланието, което аз ще изпратя на Европейския съвет, вече бе предадено от г-н Schulz и г-н Rasmussen, които казаха, че трябва да се направи повече във връзка най-вече с неотложните социални въпроси чрез нови безкомпромисни финансови и фискални политики. Нека отправя и едно допълнително послание: жизненоважно е, разбира се, да намалим социалните последици по време на кризата, но също така е важно да поддържаме твърд курс, за да разберем дали ще излезем от нея като победители или като губещи с оглед на световната конкуренция, която ще става все по-ожесточена в преследването на нова „екологична“, „интелигентна“, нисковъглеродна икономика.

Затова всички мерки на всички равнища, от местно до европейско, следва да са съобразени с тази цел. Съветът трябва да даде неоспорим мандат за преговори при подготовката за Копенхаген, за да не пропуснем тази възможност, която е и икономическа. Мандатът трябва да бъде подкрепен с необходимото финансиране за развиващите се страни, което ще им позволи да се присъединят към нас.

  Sophia in 't Veld (ALDE). – (NL) Г-н председател, тази криза е изпитание за Европа. Гражданите сега очакват Европа да действа и ето защо е странно, че много национални лидери дори и сега остават в капана на политиката „всеки за себе си“. Европа не е просто сбор от 27 национални интереса. Във връзка с това би било огромна грешка отново да делим Европа на източна и западна.

Г-н председател, либералите биха желали да инвестират в бъдещето, а не в грешките на миналото. Целите на Лисабонската стратегия не трябва да бъдат замразявани. Във всички случаи ние следва да сме ангажирани в по-голяма степен с обучението и научноизследователската дейност, иновациите, устойчивостта и силния европейски пазар.

Г-н председател, банкерите, които разпиляват нашите пари, предизвикват възмущението ни, но г-н Schulz, политиците, които сега ни вкарват в дефицити и дългове на гърба на по-младите поколения, са също толкова безотговорни. Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа подкрепя същността на доклада Ferreira. Само с действително европейски и ориентирани към бъдещето решения ние можем да посрещнем кризата фронтално. Сега или никога за Европа.

  Dariusz Maciej Grabowski (UEN). – (PL) Г-н председател, истинската стратегия за икономическо възстановяване е от съществено значение за Европейския съюз. За да бъде ефективна, тя трябва да отговаря на следните условия. Първо, Европейският съюз се нуждае от по-голям бюджет, а не – намален от 1 % до 0,8 % от БВП, както съветват някои държави. Второ, свободата на бюджетната и данъчната политика следва да се възстанови, а опитите да се наложат и стандартизират тези политики – да се изоставят. Трето, следва да се сложи край на натиска върху новите държави-членки за влизане в еврозоната. Четвърто, следва да се въведе прецизен контрол върху потока от финансов капитал и да се спре прехвърлянето на капитал от новите държави-членки към богатите държави. Днес средствата по тази грабителска процедура достигат десетки милиони евро, което съсипва новите държави-членки. Пето, ние трябва да направляваме подкрепата и помощите преди всичко към държави и региони, които са засегнати в най-голяма степен, а не, както се прави понастоящем, да закриваме корабостроителници в Полша, докато във Франция и Германия работните места се защитават. Шесто, програмата за инвестициите в инфраструктура трябва да e насочена към отстраняване на различията и преодоляване на по-ниското ниво на развитие, особено в новите държави-членки.

  Csaba Őry (PPE-DE). – (HU) Г-н председател, ние всички осъзнаваме, че в условията на настоящата икономическа криза значимостта на политиката по заетостта и Лисабонската стратегия нараства и поради това ние, европейските законодатели и вземащите решения, следва да се борим за осъществяване на насоките на политиката по заетостта по възможно най-ефективен и успешен начин. Както показа гласуването в комисията по заетост и социални въпроси, съществува пълен консенсус сред политическите групи, че насоките за политиката по заетостта за периода от 2008 г. до 2010 г. представляват подходяща и достатъчно гъвкава рамка за целите, които следва да се достигнат. Според тази рамка задачата на държавите-членки е да определят ключовите аспекти, които са подходящи за различните ситуации, и да придадат конкретна форма на отделните насоки с актуално съдържание. Поради това рамковата система е добър инструмент, създаването на който е успех за обединена Европа. Задачата на държавите-членки, от друга страна, е наистина да приложат на практика този изключителен инструмент.

Ето защо съществуват две предпоставки за успех – да се поставят правилните цели и да се осигури практическото изпълнение на политиката, която е подходяща за тези цели. Първата предпоставка, да кажем, вече е изпълнена и поради това аз мисля, че следва да насочим вниманието си през следващия период към следващите действия по конкретизиране и прилагане на съдържанието на насоките за политиката по заетостта от държавите-членки. Не можем да игнорираме факта, че различните икономически ситуации и равнища на дълга в отделните държави-членки означават различия в свободата на движение, когато става въпрос за размера на инвестициите, които те могат да направят в областта на заетостта и човешките ресурси. В друго отношение обаче ние трябва да сме обединени – всяка държава-членка следва да увеличи равнището на инвестициите, свързани пряко със заетостта, в съответствие със собствения си капацитет. Ние трябва да осъзнаем, че успехът на пакетите за икономическо стимулиране, прилагани от държавите-членки, е тясно свързан с постигането на целите на Европейския съюз. Ето защо следва да хармонизираме нашия подход в областта на икономическата политика в по-голяма степен в сравнение с миналото и в този контекст с надеждата, че има съгласие между политическите групи, аз призовавам да подкрепим доклада на г-н Andersson и да гласуваме за приемането му.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

  Pervenche Berès (PSE). – (FR) Г-жо председател, г-н Vondra, г-н член на Комисията, Европа може да направи изключително много, ако пожелае, но за това тя трябва да постави правилната диагноза – в този момент обаче тя подценява кризата. Европа трябва да предостави подходящите ресурси – понастоящем обаче планът за възстановяване не е достатъчен. Тя следва да отпусне необходимите финансови средства – понастоящем обаче разискването относно еврооблигациите е в застой; то трябва да се поднови. Ако Европа желае да действа интелигентно на международната сцена, тя трябва също така да даде пример и по отношение на регулирането и надзора на финансовите пазари.

Г-н Барозу, Вашата инициатива за започване на работа на групата на Jacques de Larosière е полезна, интелигентна и забележителна. Нейната работа сега е подложена на обсъждане. Действайте в духа на Делор и използвайте тази работа като база за осъществяване!

Настоящият доклад бе приет единодушно, въпреки че групата бе съставена от хора от най-различен произход и култура. Европейският консенсус, който ние търсим от години, сега бе намерен.

Ако позволите на нациите да се разединят след този резултат, няма да има европейски надзор върху финансовите пазари.

  Филиз Хакъева Хюсменова (ALDE). – Приносът на политиката за сближаване става още по-значим в условията на икономическа криза. Основни проблеми за държавите-членки остават банковият сектор, закриването на производства, липсата на свежи пари, свиването на пазара на труда. И досега политиката на сближаване разполагаше със свои финансови инструменти, но кризата налага рационализиране на подходите и иновационни решения.

Сега подкрепата с европейски средства следва да се насочи към визираните области. Уместно е структурните фондове да бъдат използвани по-активно и в по-голямо съответствие със ситуацията. Държавите следва да насочат вниманието си към умението на бенефициентите да усвояват средствата. Надявам се по-скоро Комисията да облекчи процедурите по структурните фондове, което не трябва да стане за сметка на контрола при разпределянето и разходването. Вярвам, че докладът относно политиката на сближаване и инвестиране в реалната икономика ще даде идеи за справяне с кризата и че ще бъде полезен за следващите мерки за стимулиране на икономическия живот, които очакваме от срещата на върха на Европейския съюз. Благодаря.

  Rolf Berend (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, членове на Комисията, госпожи и господа, докладът на г-н Кирилов засяга основно измененията в три регламента относно структурните фондове за периода 2007–2013 г., чиято цел е да се подобрят паричният поток и ликвидността в държавите-членки. Това е една мярка за борба с икономическата криза, която ние можем да подкрепим безусловно.

От държавите-членки сега се изисква да се възползват в максимална степен, например, от възможностите за подкрепа на инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в жилищното строителство, както и от новите инвестиционни възможности в жилищното строителство като цяло. Планираните мерки ще допринесат за ускоряване, опростяване и повишаване на гъвкавостта на прилагането на структурните и кохезионните фондове. Трябва да подчертая, че мерките не противоречат на свободната конкуренция, социалните стандарти и прилагането на регламентите относно опазването на околната среда и климата в рамките на Общността.

Понастоящем държавите-членки са отговорни за гарантиране на съфинансирането, така че предвидените от европейските структурни фондове средства да бъдат напълно оползотворени. Исканото в доклада по-голямо опростяване в администрирането и прилагането на фондовете следва да бъде приветствано и подкрепено.

Членове на Комисията, ние очакваме с нетърпение следващите предложения на Комисията по този въпрос през 2009 г. Важно е да се подчертае значимостта на мерките в подкрепа на заетостта и бизнеса за успешното икономическо възстановяване. Държавите-членки обаче следва да бъдат настоятелно призовани максимално да оползотворяват структурните фондове за насърчаване или създаване на работни места в малките и средни предприятия.

Комисията изцяло взе под внимание нашите изменения. Ние трябва безрезервно да подкрепим този доклад. Поздравления, г-н Кирилов.

  Enrique Barón Crespo (PSE). – (ES) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н заместник-председател на Комисията, госпожи и господа, най-голямата почит, която можем да отдадем на Жан Моне, е да работим единно, решително и упорито, както е работил той, организирайки логистична подкрепа по време на двете световни войни, което е позволило на съюзниците да спечелят войната. Това означава, че ние, 27-те държави-членки, трябва да действаме заедно.

Ние като социалисти настоятелно призоваваме за три приоритета на действие – първо, укрепване на нашия план за стимулиране и възстановяване в бюджетната сфера, както и по отношение на щателната проверка и организацията в Европа.

Второ, ние трябва да проявим истинска солидарност между 27-те държави-членки. Не знам дали чешкото правителство и парламент, които разглеждат Договора от Лисабон, си дават сметка, че във втори член на Договора думата „солидарност“ се появява за пръв път.

Трето, ние трябва да противодействаме на зоните на „данъчен рай“, които са черните дупки на глобализацията.

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Г-жо председател, аз искам да насоча вниманието към нашата стратегия и подготовка за Конференцията в Копенхаген за изменението на климата по-късно тази година, в която ние играем водеща роля, но тази роля е застрашена от икономическата рецесия и исканията за смекчаване на стандартите ни. Нека ви дам един пример.

Преди повече от три години ние постигнахме съгласие за налагане на нови изисквания към производителите на автомобили, които предполагат смяна на хладилните агенти на климатиците, използвани от тях, тъй като понастоящем техният принос за глобалното затопляне е 1400 пъти по-голям от този на въглеродния диоксид. Ние казахме, че това следва да се прилага към всички нови модели автомобили от 2011 г.

Сега обаче научаваме, че някои производители начело с Ford и General Motors, доколкото разбирам, се опитват да използват „вратички“, за да избегнат това задължение. По-късно този месец има среща на национални органи с пълномощия за одобряване. Много е важно, че членът на Комисията Ферхойген заема водеща позиция и дава ясно да се разбере, че ние няма да отстъпим от нашите стандарти и че хладилните агенти трябва да се заменят до 2011 г.

Ако сега проявим колебание, ние даваме възможност за лобиране от страна на цялата автомобилна промишленост, като водещата ни роля за изменението на климата ще бъде сериозно подкопана.

  Costas Botopoulos (PSE). – (EN) Г-жо председател, тези три изключително важни доклада са подготвени от докладчици социалисти. Това, разбира се, не е случайно. Основната идея на докладите, измененията, които ще бъдат представени от социалистите в Парламента за усъвършенстването им, и, по мое мнение, днешното разискване показват много ясно различните политики по отношение на кризата – тази на десницата и тази на социалистите. Политиката на десницата е твърде проста – кризата е нещо лошо, но ние трябва да сме търпеливи, тя ще премине; трябва да вземем само някои технически мерки и нещата ще се успокоят от само себе си, а ние трябва да изразим съчувствието си към хората, които ще бъдат засегнати.

Позицията на социалистите е много по-сложна. Ние казваме, че трябва да се справим с корените на проблема, корените на кризата, че трябва радикално да променим икономическата парадигма, че трябва да променим и изкореним всички спекулации, които ни доведоха до тази финансова криза. Това не е неутрална криза, а породена от определена политика, преди всичко водена от десни правителства.

  Jean-Paul Gauzès (PPE-DE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, в условията на сегашната криза нашите съграждани очакват много от Европа. Тя не трябва да ги разочарова.

Разбира се, ако сме реалисти, ние трябва да осъзнаем, че европейските финансови средства са ограничени и трябва да мислим как да ги увеличим. Европа обаче ще намери начин да ги осигури и ще постигне по-голям успех, ако покаже по-силна политическа воля.

Това, разбира се, предполага, първо, да бъдем катализатори на действията и усилията на държавите-членки, но също да имаме координиран подход на европейско равнище. Планът за възстановяване е всъщност набор от инструменти за насърчаване на преструктурирането. Ролята на Европейската инвестиционна банка следва да се засили.

Европа трябва да изработи своя ясна, новаторска икономическа стратегия. Икономическите оператори се нуждаят от перспективи и правна стабилност. Важно е, на първо място, да се въдвори ред във финансовите услуги, така че банковите институции да могат да играят основната си роля, а именно да финансират икономическото развитие.

Текстовете, които сега се подготвят като директиви за капиталовите изисквания на банките и застрахователните дружества, както и регламентите относно рейтинговите агенции следва да допринесат за тази цел. Текстът за рейтинговите агенции следва да отчита поуките, направени в резултат на доказаните слабости.

Също толкова спешна е необходимостта от предвиждане на мерки за надзор на регулираните финансови дейности в Европа. В доклада на групата de Larosière се съдържат някои полезни и навременни предложения, които трябва бързо да се реализират.

Европа се нуждае и от подходяща, ефективна, модерна индустриална политика. Във връзка с това ние следва да съгласуваме необходимостта от устойчиво развитие и изискването за висококачествена промишлена база, която ще създава богатство и заетост.

В условията на сегашната криза за предпочитане е да не пречим на онези сектори, които работят нормално, подготвяйки правила и регламенти, чиято ефективност не е показана в достатъчна степен. Например в автомобилния сектор, който в момента изпитва неимоверни трудности, е важно да удължим срока на регламента за освобождаването при дистрибуция на моторни превозни средства, който изтича през 2010 г.

Ние трябва да проявяваме бдителност, например когато преговаряме по двустранното споразумение с Корея, тъй като това може да бъде много благоприятно за нашата промишленост.

  Brian Simpson (PSE). – (EN) Г-жо председател, моето изказване днес ще е посветено на необходимостта от инвестиране – инвестиране в работни места, в околната среда и в цялата ни икономика. Във връзка с това инвестирането в транспортната ни инфраструктура, и по-конкретно в железопътната, е от решаващо значение за нас, не само защото ни предоставя железопътна мрежа на световно равнище, но и защото осигурява защита, създава работни места и социално сближаване.

Нека наш приоритет бъде електрифицирането на железопътната мрежа, от което ще извлечем ползи за транспорта и околната среда. Нека инвестираме в трансевропейски транспортни мрежи. Нека имаме свой план за възстановяване по същество и с действия, а не само на думи.

Идеята да не правим нищо и да оставим пазарите да решават се провали. Времето за съгласувани действия в Европа сега изисква да поставим на първо място хората, а не интересите. Ние, от тази страна на Парламента, не желаем като Пилат Понтийски да си измием ръцете, загърбвайки проблема. Ние искаме да действаме, и то решително.

  Péter Olajos (PPE-DE). – (HU) Аз съм убеден, че корените на настоящата икономическа криза са в свръхпотреблението и в екологичната криза и именно там трябва да търсим решението. Ние навлизаме във важен период по отношение на политиката за климата, тъй като в края на годината трябва да постигнем съгласие в Копенхаген по новите общи цели за борба с глобалното затопляне. По тази причина задачата ни е сериозна и ние не трябва да грешим или да отлагаме. Правните текстове пред нас не само определят рамката и ни дават основни насоки, те показват реалните, конкретни мерки, които да предприемем в бъдеще. За да постигнем намаляване на парниковите газове с 25–40 %, както препоръчват учените, и за да предотвратим загубата на биологичното разнообразие, са ни нужни значителни финансови средства.

През последните години аз имах удоволствието да посетя с парламентарни делегации Бангладеш, Китай, Индия, наскоро и Гайана, където се затвърди моето убеждение. От една страна, ние трябва да подкрепяме развиващите се страни, но това може да се прави само чрез прозрачни, внимателно наблюдавани инвестиции, а от друга страна, постъпленията, генерирани от търговете за квоти за търговия с емисии на Европейския съюз също следва да се използват за подкрепа на мерките, които прилагат тези страни за насърчаване на адаптирането. Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните препоръчва общо 30 милиарда EUR, отделени за тази цел до 2020 г. Това е огромна сума, чието правилно оползотворяване е голямо предизвикателство.

Освен това борбата срещу изменението на климата предлага на Европа отлична възможност да увеличава новите технологии и да създава нови работни места с цел насърчаване на енергийната сигурност. Обединените нации и новата администрация на САЩ, както и няколко европейски правителства също осъзнават, че, за да излезем от световната криза, се нуждаем не само от свеж, ефективен енергиен източник, но и от двигател, работещ в съответствие с новите организационни принципи, тъй като настоящата икономическа рецесия скрива истинския проблем, пред който е изправено човечеството и Европа, а именно екологичната криза. Зеленият „нов курс“ е възможност, която историята ни предлага за справяне и с двете кризи наведнъж.

  Gianni Pittella (PSE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, аз мисля, че беше грешка главно на Комисията да подцени в началото размерите на кризата и че е грешка днес да се повтаряме на срещите на върха, които подготвят принципни декларации, без да завършват с последователни и практически решения. Отговорите, дадени в нашите доклади по много сериозни проблеми на европейската общественост, са убедителни и адекватни на задачите.

Парламентът е призован обаче да запълни празнотите, като използва инструмента на еврооблигациите – идея, нееднократно защитавана от г-н Mauro, от мен и от почти 200 колеги, като този инструмент е може би единственият, който може да осигури финансовите средства, липсващи в нашия обезкървен бюджет, за финансиране на мерките за справяне с кризата, трансевропейските мрежи, екологично чистите видове енергия, научноизследователската дейност и широколентовия достъп, борбата срещу бедността и програмата Еразъм за млади предприемачи. Великият Жак Делор – с това завършвам – ни показа пътя. Нека го следваме смело.

  Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, на фона на световната икономическа и финансова криза и пакетите за стимулиране на икономиката за милиарди евро, съществуват огромни възможности за увеличаване на ефективността на енергията, на енергийната сигурност посредством надеждни възобновяеми източници и за направляване на зелени технологии по зеления „нов курс“. С други думи, да превърнем кризата във възможност и да извлечем полза за всички нас в дългосрочен план.

Приветствам двете възможности за новаторско финансиране на борбата с изменението на климата в световен мащаб в последното съобщение на Комисията. Като първи автор на резолюцията по днешния доклад аз призовавам държавите-членки да работят по предложенията, а също така по време на срещата на високо равнище на държавните и правителствените ръководители през следващата седмица да одобрят декларацията от 12 декември, която следва да бъде включена официално в протокола, за предпочитане заедно с окончателния текст на доклада за схемата за търговия с емисии на Европейския съюз (EU-ETS), тъй като в противен случай тя няма да бъде публикувана в „Официален вестник“.

За тази цел – и аз призовавам действащия председател на Съвета, члена на Комисията и председателя да обърнат внимание на това – ни е нужна тристранна декларация от трите институции. В приетата през м. декември декларация се казва, че Европейският съвет напомня на държавите-членки, че те ще определят в съответствие с изискванията на конституцията и бюджета начина на използване на постъпленията, генерирани от разпределянето на квотите чрез търг в системата за търговия с емисии на ЕС. Съветът взема предвид желанието на държавите-членки да използват поне половината от тези приходи за намаляване на емисиите от парникови газове, за смекчаване на влиянието и приспособяване към изменението на климата, за мерки срещу обезлесяването, за разработване на възобновяеми източници на енергия, енергийна ефективност, както и на други технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива нисковъглеродна икономика, в това число чрез укрепване на потенциала, трансфер на технологии, научноизследователска и развойна дейност.

По-нататък се казва, че в контекста на международното споразумение относно изменението на климата в Копенхаген през 2009 г. тези, които желаят, могат да използват част от тези средства за финансиране на дейностите, свързани със смекчаването на влиянието и приспособяването към изменението на климата в развиващите се страни, които ще ратифицират споразумението, особено в най-слабо развитите страни. По-нататъшни стъпки в тази област ще се предприемат на пролетното заседание на Европейския съвет през 2009 г.

Аз с нетърпение очаквам достоен резултат от декларацията, която ще бъде приета на срещата на държавните и правителствените ръководители следващата седмица.

  Harlem Désir (PSE). – (FR) Г-жо председател, твърде малко, твърде късно, неадекватно координиране, липса на солидарност, в намален размер – това са истинските реакции, провокирани от плана за възстановяване на Европейския съюз и предложенията на Комисията на този етап.

Причината действително е проста – ако се обърнем към първоначалните прогнози, ние всички трябва да признаем, че дълбочината на кризата бе подценена, например с оглед на истински драматичния спад на промишленото производство в Обединеното кралство и Франция, намаляването на международната търговия и износа на Германия или прогнозите за увеличаване на безработицата. Ето защо аз наистина смятам, че нашата реакция е много далеч от това, което извършва например администрацията на Обама в САЩ.

Съществува, още веднъж повтарям, осезаема липса на солидарност и висока степен на предпазливост. През м. март ние видяхме отказа на ЕКОФИН да увеличи плановете за възстановяване и сме свидетели, че държави от Източна Европа са принудени да се обърнат за помощ към МВФ. Това, за съжаление, е печален провал за европейската солидарност; ние приемаме все повече и повече национални планове за спасяване на промишления сектор, като сме принудени единствено да призоваваме за отхвърляне на протекционизма. Фактически единственият верен отговор би бил европейски план за спасяване и възстановяване на автомобилния сектор.

Смятам, че днес искането на групата на социалистите в Европейския парламент е пределно ясно – ние искаме мощни инвестиции. Тъй като често се позоваваме на кризата от 1929 г., нека за сравнение разгледаме примера за „Новия курс“ на Рузвелт, съгласно който 3,5 % от БВП са изразходвани за седем години. Днес за Европа това би било еквивалентно на 400 милиарда EUR годишно за няколко години. Ето защо ние вярваме, че кредитните улеснения и еврооблигациите трябва да се направят достъпни, трябва да се инвестират огромни средства в свързани с екологията иновации, в изолиране на сгради, в модерен транспорт, в енергийния сектор, както и да се изработи план за защита на засегнатите от преструктурирането и безработицата, да се посочи начинът за подпомагане на безработните, като например се разшири обхватът на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.

  Cornelis Visser (PPE-DE). – (NL) Г-жо председател, в условията на кризата Европейският парламент следва да играе ролята на „пазач“, особено що се отнася до предпазване от протекционизма.

Ние заедно сме изградили вътрешен пазар, който ни носи благоденствие. Не само в Западна Европа, но също и в Централна Европа държавите се възползват в максимална степен от него. Не трябва да позволим тези постижения да ни се изплъзнат от ръцете поради познатите вече насрещни ветрове. Ние, членовете на Европейския парламент, следва да се противопоставяме на предложения, като тези в подкрепа на френската автомобилна промишленост, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху другите европейски държави.

Парламентът трябва да играе ролята на „пазач“ и по отношение на стабилността на еврото. Не можем да приемем държавите да натрупват национален дълг без ограничение. В Европа сме постигнали съгласие по т. нар. Пакт за стабилност и растеж. Ние знаем, че в резултат на финансовата криза временно трябва да предоставим повече възможности за подкрепа на банките. Това обаче следва да се прави по изключение.

Няма нужда от структурна помощ за другите сектори от икономиката. Държавите-членки нямат необходимите средства за това и ако трябва да използват еврооблигационни заеми, бъдещите поколения ще бъдат натоварени с тежестта на дълга и еврото би се обезценило. Аз съм против това.

Накратко, ние следва да играем ролята на „пазач“, когато става въпрос за борба срещу протекционизма и за защита на стойността на еврото.

  Libor Rouček (PSE). – (CS) Госпожи и господа, днес в своето кратко изказване бих искал да обърна внимание на една важна област, като се надявам, че тя ще бъде успешно разисквана и за нея ще бъдат взети решения на заседанието на Европейския съвет. Това е областта на енергийната политика. Всички знаем, че Европейският съюз се нуждае от укрепване на енергийната сигурност и независимост, както и от укрепване на енергийната инфраструктура, а това означава свързване и разширяване на петролните и газовите тръбопроводи и електропроводите между отделните държави и региони. Имаме нужда и от увеличаване на резервите от нефт и природен газ. Ние искаме да увеличим дела на енергията от възобновяеми източници, да увеличим енергийната ефективност на сградите и продуктите, да увеличим инвестирането в научноизследователска дейност и в мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата. Категорично считам, че взетите мерки и направените инвестиции в областта на енергийната политика могат не само да решат нашите енергийни и свързани с климата проблеми, но и да имат много положителен и силен ефект върху икономическата криза, като дадат тласък на икономическия растеж и увеличат работните места.

  Румяна Желева (PPE-DE). – Колеги, приветствам усилията на европейските институции да очертаят мерки за координирани действия на държавите-членки и Комисията за справяне с икономическата криза. Както е добре известно, политиката на сближаване на Европейския съюз има важен принос към европейския план за икономическо възстановяване и е най-големият източник на Общността за инвестиции в реалната икономика. Като израз на тези усилия Европейският парламент подкрепя промените в регламента относно Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, така че да се опрости и ускори финансовото управление на европейските средства. От това опростяване се надявам да спечелят бенефициентите – тези, към които наистина са насочени средствата. Това е особено важно за по-бедните държави в Европейския съюз.

Важна задача пред държавите-членки остава те да осигурят изискващото се финансиране, за да може европейските средства да отидат по предназначение. Без да нарушават правилата на свободната конкуренция и стандартите за добро управление, държавите-членки следва да се възползват от опростените процедури за финансиране на проекти. Благодаря ви за вниманието.

  Атанас Папаризов (PSE). – (EN) Г-жо председател, ясно е, че европейският аспект на плана за икономическо възстановяване и финансовото му осигуряване е много малък в сравнение с усилията на държавите-членки. Аз обаче се надявам, че Съветът ще приеме план в подкрепа на свързването на енергийните системи на отделните страни, така че една бъдеща газова криза да няма сериозни последици.

Солидарността обаче може да бъде изразена, като се направят по-гъвкави критериите за механизма на обменни курсове (ERM2), еврозоната и приемането на еврото в страните, които искат да се присъединят към еврозоната. Ясно е, че държавите-членки, които сега трябва да направят големи усилия, за да поддържат устойчив курс на своята валута, се нуждаят от повече подкрепа, за да преминат всички необходими стъпки и да станат членове на еврозоната, като по този начин се предпазят от последиците на икономическата криза. Надявам се в близко бъдеще това решение да бъде взето, имайки предвид, че настоящите членове вече проявяват гъвкавост по този въпрос.

  Danutė Budreikaitė (ALDE). – (LT) Макар че принципно съм съгласна с европейския план за икономическо възстановяване, бих искала да обърна внимание на две неща: издаването на еврооблигации и разширяването на еврозоната. Издаването на еврооблигации нито е правилното средство за укрепване на еврозоната, нито се прави в подходящ момент, когато Европа се намира във финансова, икономическа и социална криза. Еврозоната включва 16 държави, чиито икономики ще получат подкрепа. А останалите 11 държави? Има предложение да можем да закупуваме еврооблигации само с шведски или датски крони. Къде ще остави това новите държави-членки, които по много обективни причини не са в еврозоната? Каква ще бъде цената на заемите, която те трябва да платят? На Литва не беше позволено да въведе еврото, тъй като инфлацията беше с 0,07 % над определената максимална граница, въпреки че за 10 години нито един член на еврозоната не е отговорил на всички показатели. Литовският литас вече беше фиксиран към еврото от 4 години. Не е ли време да погледнем по-съзидателно на промените в света и на разширяването на еврозоната и по този начин да помогнем на Европейския съюз да излезе от кризата?

  Mieczysław Edmund Janowski (UEN). – (PL) Г-жо председател, заглавието на доклада на г-н Кирилов, за който го поздравявам, предполага, че може да се говори и за нереална икономика. Появиха се виртуална икономика и виртуални пари, но подписите на банкерите и одиторите са действителни и показват, че всичко е наред. Излиза обаче, че това не е истина, че това е блъф.

Днес ние трябва да посрещнем предизвикателствата на икономическата и моралната криза. Във връзка с това инвестирането в регионалното развитие и сближаването е разумно и необходимо. Това ще доведе до реални километри пътища, модернизирани железопътни линии и летища. Трябва да инвестираме в знанието и образованието, в новаторските решения, особено що се отнася до малките и средни предприятия. Трябва наистина да ограничим бюрокрацията. Това ще създаде работни места за хиляди хора, като по този начин ще им даде средства за препитание. Това означава и реално осъществяване на политика на сближаване, а не на протекционизъм. Това ще превърне Лисабонската стратегия в реалност.

  Emmanouil Angelakas (PPE-DE). – (EL) Г-жо председател, трябва да бъдат взети конкретни мерки за мобилизиране на определени сектори от икономиката, така че да им се помогне за справяне с кризата.

По-важното е, че когато се отнасят до регионалната политика и политиката на сближаване, те със сигурност засягат мнозинството граждани и предприятия, особено малките и средни предприятия.

Инициативи за опростяване на регламентите на Европейския фонд за регионално развитие и други структурни фондове, мерки като увеличаване на инвестирането в използването на възобновяеми източници на енергия в жилищата, опростяване на регламентите и авансови плащания, допустими разходи и еднократни суми със сигурност ще способстват за запазването на работните места и за оцеляването на малките и средни предприятия в този нестабилен икономически климат.

Усилията трябва да бъдат увеличени заедно с други инициативи, които Европейският парламент очаква и във формулирането на които той ще вземе активно участие. Необходимостта от мерки, които имат пряко въздействие върху финансовата подкрепа за гражданите, все още остава.

  Csaba Sándor Tabajdi (PSE). – (HU) Европейският съюз никога не е бил в такава критична ситуация, както в този момент. Благодарение на протекционизма два основни принципа са поставени под въпрос – солидарността и единството на вътрешния пазар. Martin Schulz е напълно прав. Европейската комисия не предприе конкретни стъпки, за да приведе в ред пазарите и да регламентира финансовите въпроси. Ако не запазим солидарността си, единството на Европейския съюз може да бъде нарушено от егоизма и протекционизма, защото проблеми има не само извън еврозоната, но и вътре в нея. Гърция, Унгария и други страни имат подобни проблеми. Бих искал да напомня на г-н Farage, че западноевропейските банки и западноевропейските дружества закупиха банките и предприятията на новите държави-членки, а сега, измъквайки се от солидарността, не успяха да направят нищо, за да положат една сигурна финансова основа.

  Martin Schulz (PSE). – (DE) Г-жо председател, благодаря Ви, че в края на разискването ми позволихте да изразя личното си мнение. Бих искал да отговоря на забележките на г-н Lehne.

Г-н Lehne, от това, което казахте, разбрах, че кризата е предизвикана от социалистите в Европа. Разбира се, ние вече знаехме това. В Германия е добре известно, че когато сутринта слънцето грее, заслугата е на християндемократите, но ако има лед и сняг, това е по вина на социалдемократите. Всички ние добре знаем това. Обаче вие, членовете на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, сега можете да покажете дали прилагате на практика това, което Вие, г-н Lehne, казахте, когато ме атакувахте, че съм казал нещо грешно – може би съм сбъркал.

Ето защо сега ще Ви помоля да ни кажете за доклада Ferreira, изменение 113, което се отнася до солидарността между държавите-членки и затварянето на зоните на „данъчен рай“. Става дума за нашето решение да се гарантира, че Европейският съюз призовава срещата на върха на Г-20 да затвори зоните на „данъчен рай“. Ще подкрепите ли доклада Ferreira или ще гласувате против него? Солидарност на Общността между еврозоната и държавите извън нея или солидарност вътре в еврозоната. Ще гласувате ли в негова подкрепа? И накрая, фискален стимул от 1 % или от 1,5 % от БВП като опит на Общността да сложи край на кризата. Ще гласувате ли в негова подкрепа? Това са изменения 92, 102 и 113, внесени от групата на социалистите в Европейския парламент. Ако гласувате в подкрепа на доклада, тогава, г-н Lehne, аз ще Ви се извиня. Ако не гласувате в негова подкрепа, ще трябва да кажа, че Вие сте човек, който произнася гръмки слова, но не гласува в съответствие с тях.

  Klaus-Heiner Lehne (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, благодаря Ви много. Наистина ще бъда кратък. Първо, разбира се, че социалистите не са виновни за кризата. Никой в залата не е казвал такова нещо. Всички знаем чия е тази грешка, това беше подробно проучено. Аз обаче съвсем справедливо посочих, че след много години социалистите са отговорни за това, че беше спряно въвеждането на ясни прозрачни правила, отнасящи се до хедж фондовете и фондовете за дялово участие, и дадох примери за това. Това просто е факт.

Що се отнася до измененията, които бяха споменати, бих искал да отбележа само един въпрос, този за зоните на „данъчен рай“. По него имаме пълно съгласие. Въпросът е просто по коя точка гласуваме в негова подкрепа. Днес ние ще разискваме изменение 25 на резолюцията относно Лисабонската стратегия, което обхваща точно този въпрос. Групата ще гласува в негова подкрепа. Ето защо аз нямам проблеми с въпросите, които бяха повдигнати.

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, разискването бе много продължително и ползотворно и председателството благодари на всички членове на Парламента за коментарите.

Те правилно определиха изключително големите предизвикателства, пред които сме изправени в момента и по-конкретно последиците от финансовата и икономическата криза. Както посочих в уводните си бележки, този въпрос ще бъде в центъра на разискването на заседанието на Европейския съвет през следващата седмица. Въпреки размера на кризата председателството счита, че Европейският съюз може да постигне съгласие по отделните компоненти на подхода, който ще ни поведе напред.

Не съществува друга възможност, освен да работим заедно срещу задълбочаващата се криза. Ето защо подкрепям редицата призиви, отправени тази сутрин, за по-голяма отговорност и по-задълбочено сътрудничество. Също така считам, че ние не само можем, но и трябва да действаме заедно, за да решим проблемите на Европа, както и че Европейският съюз е в подходяща позиция, за да допринесе за постигането на решение в световен мащаб. Тази криза може и да се задълбочава, но ако работим заедно, Европа разполага с необходимия интелектуален, финансов, човешки и нормативен ресурс да продължи да определя и прилага подходящите мерки.

Joseph Daul каза, че следващият Европейския съвет не е просто още една среща на върха и навярно е прав. Изготвянето на решение, валидно в световен мащаб, започва с водещата роля на конференцията на Г-20 в Лондон в началото на следващия месец. На вчерашното заседание на Съвета министрите в ЕКОФИН одобриха мандата за участието на ЕС в тази важна среща. Те се споразумяха по-конкретно относно необходимостта от по-тясна международна координация на макроикономическите политики и на световните финансови регламенти, основаващи се на по-голяма прозрачност и отчетност – и това ни връща към разискването за хедж фондовете и към други чувствителни въпроси. Всички се споразумяха за задълбочаване на сътрудничеството между финансовите органи на международно равнище, за укрепване на МВФ и за необходимостта да се отчете ролята на международните банки за развитие при справяне с последиците от кризата при най-бедното население в света.

Когато говорим за необходимостта от солидарност, трябва да отчитаме факта, че европейската солидарност трябва да е подкрепена от отговорни национални политики за устойчиво финансово развитие в Европа. Вярно е, че американците правят разходи, но не искат помощ от МВФ и нямат Пакт за стабилност, който да гарантира интегритета на паричния им съюз. Трябва да инвестираме в бъдещето си, но така че да не подкопаваме устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план или правилата за участие на вътрешния пазар.

Много от вас тази сутрин се позоваха на наистина реалните опасения на гражданите, изправени пред нарастващата безработица. Martin Schulz каза, че проблемът сега е „работни места, работни места, работни места“ и е прав. Ние наистина трябва да запазим равнищата на заетост и макар повечето мерки да остават в сферата на компетентност на държавите-членки, има някои неща, които ние можем да направим. Нека посоча един пример за това. Вчера ЕКОФИН постигна съгласие за намаляване на ДДС в секторите на трудоемките услуги, като например ресторантьорството и др. Ако си спомняте, този проблем стои на дневен ред нерешен от години и едва вчера под председателството на моята страна успяхме да постигнем съгласие по този чувствителен въпрос.

Заетостта следва да бъде и е основната тема на разглежданите от нас тази сутрин три доклада. Възнамеряваме да разгледаме този въпрос на заседанието си през следващата седмица. Той е важна част от Лисабонската стратегия. Съгласен съм с онези, които казват, че кризата в момента не е повод да се отказваме от Лисабонската стратегия. Всъщност, това е още един повод да гарантираме, че се придържаме към основните цели, заложени в стратегията.

Председателството отделя специално внимание на този въпрос, поради което свикахме извънредно заседание в началото на м. май по проблема с нарастващата безработица. Възнамеряваме следващата седмица да постигнем съгласие относно конкретните насоки, които да създадат основа за обсъжданията и евентуално за решенията, които предстои да се вземат през м. май.

Някои от вас също така споменаха необходимостта от постигане на съгласие за смекчаване и адаптиране към изменението на климата в процеса на подготовка за срещата в Копенхаген. Graham Watson попита каква ще бъде цената, която трябва да платим. Мисля, че този въпрос идва прибързано. Съществуват някои предварителни оценки, като тези в съобщението на Комисията по този конкретен проблем, което съдържа оценки на различни неправителствени организации и институции, и те са много високи. Сега обаче е твърде рано да дадем оценка. Трябва да изчакаме САЩ и останалите заинтересовани от този процес страни да ни уведомят за плановете си, което очакваме да се случи на срещата с администрацията на г-н Обама в Прага в началото на м. април. Да се правят сметки сега би бил неправилен тактически ход.

Ние, разбира се, ще ви държим напълно информирани за всички аспекти на следващото заседание на Европейския съвет и аз гарантирам, че министър-председателят Тополанек ще бъде запознат подробно с всички становища, изразени тази сутрин. Той ще докладва пред Парламента на следващата пленарна сесия за изхода от заседанието на Европейския съвет и аз разчитам на конструктивен обмен на мнения по този повод.

  Günter Verheugen, заместник-председател на Комисията. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, съгласен съм с онези, които казаха, че кризата беше подценявана и неправилно разбирана много дълго време. Ето защо би било добре още в началото да се съгласим, че не знаем колко ще се задълбочи кризата. В допълнение, не знаем и колко дълго ще продължи и следователно не знаем дали сме направили достатъчно. Съжалявам, но в този случай се налага да се противопоставя на г-н Juncker.

Ние дори не знаем дали това, което сме направили ще има ефект или не. В момента не знаем дори това. Единственото нещо, което знаем със сигурност е, че няма да излезем от кризата, ако не успеем много бързо да накараме финансовия сектор отново да функционира.

Оттук възникна проблемът и, между другото, стана относително ясно как се стигна до всичко това. Знаем също защо няма ефект от предприетите вече мерки за стабилизиране на финансовия сектор, а ако има такъв, той не е задоволителен. Това е така, тъй като банките са наясно, че все още пред тях стоят редица проблеми. Понастоящем банките си осигуряват резерви срещу риск, тъй като знаят, че някои от рисковете, свързани с техните книжа, все още не са разкрити. Ние трябва да предприемем подходящите политически мерки в тази насока.

Въпреки това обаче едно нещо е ясно. Финансовият сектор няма възможност да се върне към времето преди кризата. Всеки, който счита, че държавата и Европейският съюз са отговорни за решаването на този въпрос и че след това всичко ще бъде както преди, е изпаднал в голяма заблуда. Ясно е, че в дългосрочен план се нуждаем от стабилна система за надзор на финансовия сектор и на финансовите институции, която да обхваща и страните извън Европа. Изключително важно е съвместно с нашите партньори да въведем система за глобално управление. Това би било възможно само със сътрудничеството на нашите партньори, ако ние, европейците, изберем ясен общ подход. Колкото по-голямо съгласие получим по този въпрос, толкова по-големи са шансовете ни да постигнем желаните от нас резултати. Ако столиците на Европа изпращат противоречиви сигнали до Вашингтон, Пекин и Токио, перспективите за установяване на ефективна система за глобално управление се влошават.

Въпреки това сме съгласни, че настоящата ситуация е потенциално взривоопасна от социална гледна точка просто защото каквото и да можем да направим, стабилизирането на финансовия сектор няма да бъде достатъчно, за да подкрепим дружествата в реалната икономика, които изпитват затруднения в резултат от финансовата криза, и всички сме наясно с това.

Европейският отговор на кризата в реалната икономика, кризата сред предприятията и в промишлеността се фокусира върху работните места. Наистина не става въпрос за дивиденти за акционерите или бонуси за мениджърите. Той има за цел да гарантира, че хората, които носят най-малка отговорност или всъщност не носят никаква отговорност за кризата – с други думи работниците – ще запазят работните си места. За тях е важно да запазят работата си, тъй като в противен случай не биха могли свободно и достойно да водят независим живот.

Искаме да защитим работните места в европейската икономика, за което са нужни тези разходни програми. Можем да поспорим дали те биха могли или следва да бъдат по-всеобхватни. Въпреки това проблемът е в липсата на гъвкавост в това отношение в бюджета на Общността. За нас в Европейския парламент или в Европейската комисия е лесно да кажем, че се нуждаем от по-голям пакет за икономическо възстановяване и че трябва да влеем голямо количество средства в икономиката, тъй като това не са нашите средства – ние не разполагаме с такива. Това винаги са средства от държавите-членки и моля да не забравяме, разбира се, и ролята на националните парламенти.

Опитахме се да гарантираме, че разходните програми са организирани така, че краткосрочните нужди да не подлагат на риск дългосрочните цели. Точно това бе споменато и от някои от ораторите от всички парламентарни групи, а именно, че ние преживяваме процес на икономическа промяна, промяна към нисковъглеродна икономика, икономика, основана на по-ефективно използване на ресурсите и на знанието. Тази трансформация трябва да продължи и по време на кризата. Ето защо призоваваме дружествата да не намаляват разходите за научноизследователска и развойна дейност или за иновации и да запазят основната си налична работна сила. Финансовите мерки, които предприемаме, трябва да са в подкрепа на тези цели. Съгласен съм с всеки, който казва, че вероятно е можело да се направи нещо по-добро. Въпреки това обаче никога не трябва да забравяме, че средствата, които изразходваме, не са на Европейския съюз, а на държавите-членки и че наред с това, което считаме за подходящо в настоящия момент, в държавите-членки има и други фактори, които следва да бъдат взети предвид. Предложеният от Лисабонската стратегия икономически модел, който също беше предмет на обсъжданията днес, не предвижда независим пазар. Лисабонската стратегия не се основава на допускането, че най-добрата пазарна икономика е тази, която е оставена да се развива самостоятелно при съвършено свободни пазарни условия. Напротив, според стратегията пазарът се нуждае от правила, за да може да изпълнява задълженията си в областта на социалната политика и околната среда. Политиците са отговорни за установяването на тези правила и ние не трябва да избягваме тази задача. Ето защо считам, че целите на Лисабонската стратегия трябва да останат непроменени и че въпросът „Как така въпреки Лисабонската стратегия изпаднахме в криза?“ не е коректен. Друга икономическа стратегия в Европа не би могла да предотврати макроикономическите дисбаланси и грешките, допуснати на международните финансови пазари, довели до кризата.

За да обобщя, ще кажа, че бихме желали да гарантираме, че възможно най-голям брой от европейските дружества ще излязат незасегнати от кризата. Това означава, че трябва да им помогнем да получат средства. Струва ми се, че в настоящия момент това е основният проблем, тъй като кредитната криза засяга не само големите, но и малките организации.

Европейската инвестиционна банка прави каквото може и трябва да й благодарим за изключително гъвкавия й подход. Сега обаче тя достигна предела на възможностите си. Вече е ясно, че в резултат на това ще бъде невъзможно ЕИБ да отговори на кредитните изисквания на големите и малки европейски дружества през втората половина на тази година. Всеки трябва да е наясно, че ситуацията ще става много сериозна и следователно си заслужава да обмислим дали ние в Европейския парламент не бихме могли да подобрим положението на европейските дружества, като например бързо разгледаме и приемем предложенията на Комисията, целящи да предпазят тези дружества от излишни разходи.

Представихме предложения, които могат до доведат до свиване на разходите на европейските дружества с до 30 милиарда EUR годишно. Бързото приемане на тези предложения ще допринесе значително за преодоляване на кризата.

Комисията е убедена, че при подготовката на тази среща на върха, възможностите и рисковете за европейската интеграция ще станат по-ясни, отколкото в редките случаи преди това. Възможностите очевидно включват обединяване на силите ни, координирани действия и използване на цялата ни творческа енергия, за да излезем от кризата по-силни. Това ще ни даде възможност да компенсираме факта, че за разлика от САЩ, ние не можем централизирано да вземаме решения, които да се прилагат навсякъде, а вместо това трябва да осигурим съгласието на 27-те държави-членки.

В същото време обаче рисковете са по-очевидни, отколкото преди – рисковете, на които ще бъдем изложени, в случай че в тази ситуация една или повече държави-членки изберат протекционизъм или икономическия национализъм вместо солидарност и общ подход. Ако не използваме един и същ компас, който да ни води през кризата, всички ние, за съжаление, заедно ще се изгубим в мъглата, която причини кризата.

  Elisa Ferreira, докладчик. – (PT) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, госпожи и господа, кризата е по-тежка от предвиденото, а безработицата ще се повиши повече от очакваното. Имаме пълното основание да считаме, че планираните европейски стимули няма да бъдат достатъчни, а вече е ясно, че е необходимо твърде много време, за да стигнат до населението.

Позицията на Парламента винаги е била ясна и категорична и се надявам да остане такава. Целта ни е да запазим равнищата на заетост и да създадем нови работни места чрез териториално и социално сближаване и солидарност. Във време на криза хората не могат да се подчинят на Европа, която няма отговор, на Европа, която е безсилна да реши проблемите, пред които са изправени. В такъв случай какво ще изиска Парламентът от Комисията? В тези доклади, разбира се, Парламентът призовава за координиране на националните действия и приканва Комисията да използва всяко налично в настоящия момент средство и да предприеме действия. Той също така предоставя на Комисията, като бюджетен орган, всички възможности това да се случи. Парламентът изисква от Комисията да стартира ясна европейска инициатива за заетост и подчертава, че е важно да има програма за прилагане на мерките за регулиране на финансовите пазари, както и за предлагане на кредити за реалната икономика. Какво обаче изисква Парламентът от Съвета? По-конкретно Парламентът изисква от Съвета да преоткрие политическата воля, залегнала в основите на европейския проект. Когато говорим за Европейския съюз, става дума за конкуренция, но също така и за сближаване и солидарност. Не можем да имаме единен пазар, без да гарантираме солидарност и сближаване. Ето защо всички ние делегирахме на Европа националната независимост, която имахме преди да се присъединим към този проект.

  Jan Andersson, докладчик. – (SV) Г-жо председател, сега кризата започва да се превръща в реалност за населението, безработицата започва да нараства и то с бързи темпове, а ние започваме да виждаме социалните последици от кризата. Икономическият спад е по-голям, отколкото очаквахме в началото. Ще има по-висока безработица и по-тежки социални последици.

Бих желал да кажа нещо на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи тук в Парламента. Г-н Hökmark не е тук, но той упрекна предложението на групата на социалистите в Европейския парламент за тази криза. Това е като да стреляш по пианиста, защото не ти харесва песента. Разбира се, в Европа имаме правителства в центъра и вдясно. Тези правителства не са активни, те показват липса на координация и солидарност.

Сега става въпрос за работни места, за социалноосигурителни системи и за публичния сектор. Преди срещата на върха се обръщам към Комисията и Съвета: ние се нуждаем от действия сега, необходимо е да действаме координирано, да положим достатъчно усилия и да направим това на принципа на солидарността. Сега е моментът за тези действия. Не можем да чакаме срещата на върха през м. май. Проблемите на заетостта трябва да бъдат начело на дневния ред сега.

(Ръкопляскания)

  Евгени Кирилов, докладчик. – Благодаря, госпожо Председател. Политиката на сближаване е доказала своя принос за преодоляване на социално-икономическите трудности и за осъществяване на структурните реформи в страните-членки и техните региони. Натрупаният досега опит и особено заделеният значителен ресурс - ние говорим за над 340 милиарда за 7-годишния период - са жизнено необходими при настоящата икономическа криза и изключително важно е тези пари наистина да бъдат използвани, и то използвани по най-добрия начин, в интерес на европейските граждани и на бизнеса. В момент, в който всяко едно евро е важно за съживяване на европейската икономика, не можем да позволим неправилно изразходване на средства, затова едновременно приветстваме опростяването на правилата, но и призоваваме за коректно изпълнение.

Господин Ферхойген, когато говори днес, каза нещо, което е вярно: ние не знаем колко време ще продължи кризата. Но ние би трябвало днес да кажем едно: решенията, които ще вземем, и естествено решенията, които ще вземе Европейският съвет следващата седмица, трябва да бъдат почувствани като резултат още тази година, аз бих казал, трябва да бъдат почувствани даже още това лято. Това чакат европейските граждани от нас, за да видят светлина в тунела, за да видят надежда за изход, по-бърз изход от тази криза.

И искам да кажа нещо, обърнат към малкото колеги, които се опитаха днес да поставят една икономическа разделена линия между старите и новите страни-членки. Аз смятам, че именно политиката на сближаване, това, което вземаме и днес като решение, контрира тези техни мисли. Струва ми се, че всичко това е страшно вредно и ние трябва да го преодолеем с общи усилия. Благодаря.

  Председател. – Внесени са пет предложения за резолюции(1)съгласно член 103, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се днес, сряда, 11 март.

Писмени декларации (член 142)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Като част от обновената Лисабонска стратегия през 2008 г. бяха приети насоки, които остават в сила до 2010 г. Всички държави-членки, включително Малта, трябваше да очертаят стратегиите си за увеличаване на работните места. Бяха очертани насоки за заетостта. За тази цел е важно да се осигурят средства, а Европейският социален фонд може да финансира непосредствените действия, които държавите-членки ще предприемат във връзка с постигането на съчетаване на гъвкавост и сигурност и повишаване на квалификацията.

Съчетаването на гъвкавост и сигурност е интегриран политически подход, който има за цел да стимулира приспособимостта на работниците и предприятията. Второ, трябва да положим огромни усилия за повишаване на квалификацията и това трябва да се случи на всички равнища.

Първо, повишаването на нивото на квалификация би било безполезно, ако не отговаря на нуждите на пазара на труда.

Второ, необходимо е да се даде приоритет на три стратегии:

- подобряване на приспособимостта на работниците и предприятията;

- привличане на повече хора в сектора на заетите и запазване на броя на заетите, за да се увеличи предлагането на труд и да заработят системите за социална закрила;

- увеличаване на инвестициите в човешки капитал чрез повишаване на квалификацията и по-добро обучение.

  Adam Bielan (UEN), в писмена форма. – (PL) Г-н председател, докато слушах това разискване, не можеше да не усетя конкурентната атмосфера в Парламента, нещо като решителна схватка – старите държави-членки срещу новите. Струва ми се, че обвиненията и соченето с пръст помежду ни за това, кой заслужава да бъде в Европейския съюз не са панацея за проблемите ни.

Преди всичко, нека си спомним, че гражданите ни слушат и очакват от нас защита. Сега е времето да видят защо се нуждаем от обединена Европа. Трябва да използваме това разискване като възможност да обмислим как да ограничим социалните последици от настоящата криза.

Казваме „да“ на Лисабонската стратегия, защо тя води до резултати. Благодарение на Лисабонската стратегия са създадени близо 7 милиона нови работни места в Европейския съюз. Какви са тези работни места обаче? Много често това е временна или почасова заетост и всъщност равнището на заетостта на пълен работен ден остава непроменено.

Това просто доказва, че Европа трябва да се научи да използва потенциала си. Трябва да инвестираме във високотехнологични продукти, за чието производство са нужни висококвалифицирани работници – това е нашата добавена стойност – сектор, в който сме ненадминати. Във връзка с това удължаването на сроковете за ползване на финансовите ресурси и опростяването на процедурите за подаване на заявления, особено за новите държави-членки, са изключително важни.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Световната икономическа криза изненада всички ни, независимо дали говорим за банки, многонационални дружества или дори транснационални институционални структури. Световната икономика е сериозно засегната и оцеляването на световната финансова система наистина е поставено на карта. Не мисля, че някой ще възрази, ако кажа, че мащабът на текущите проблеми налага съвместни усилия на европейско равнище. Всъщност, солидарността е абсолютно задължителна, за да излезем от кризата.

В Европейския парламент аз представлявам Румъния – държава от Югоизточна Европа. Всичко, което мога да кажа е, че ефектът от икономическия растеж от повече от 7 % през 2008 г. изглежда вече се изчерпва при нестабилните икономически условия, които нанасят все по-сериозни удари. Планът за икономическо възстановяване, изготвен от Европейската комисия, трябва да повлияе във всяко кътче от стария континент. Не трябва да има части от Европа, които да се чувстват изоставени и безпомощни във враждебна ситуация, която не е предизвикана от тях.

Считам това за най-важния тест за Европейския съюз, най-смелия проект за последните няколкостотин години. Всички държави от този континент трябва да покажат, че са една единствена сила. Според Жозе Мануел Дурао Барозу, председател на Европейската комисия, Европа ще бъде оценявана предимно по постигнатите от нея резултати. Изцяло подкрепям това твърдение.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Смятам, че инициативата, която предлага план за икономическо възстановяване по време на настоящата криза, трябва да бъде приветствана. Необходимо е Европейският съюз да приеме общ, ясен и ефективен подход, за да сведе до минимум последиците от кризата по отношение на нейната интензивност и продължителност.

Необходими са ни по-ясни регламенти за финансовия сектор, по-специално по отношение на инвестициите, които предполагат висока степен на риск, като хедж фондовете.

Понастоящем солидарността между държавите-членки е от основно значение. Излишно е да се казва, че държавите-членки ще приемат мерки, специфични за техните национални условия, но те не трябва да са в противоречие с вътрешния пазар и Икономическия и паричен съюз. Приоритет трябва да бъде улесняването на кредитирането, по-специално за малките и средни предприятия (МСП), които са движещата сила на икономическия растеж и дават възможност за създаване на работни места. Въпреки това, интервенционните мерки от страна на държавата трябва да бъдат временни, след което трябва стриктно да се спазват регламентите относно конкуренцията.

В допълнение, мерките за борба с кризата трябва да бъдат включени като част от една отговорна бюджетна политика. Въпреки че сме в криза, считам, че е изключително важно да се придържаме, доколкото е възможно, към Пакта за стабилност и растеж, тъй като увеличаването на бюджетния дефицит може да е пагубно решение в дългосрочен план, по-специално за бъдещите поколения.

  Daniel Dăianu (ALDE), в писмена форма. – (EN) Членът на Комисията Хоакин Алмуния неотдавна каза, че държавите-членки на еврозоната, които са изправени пред съществени затруднения, могат да се възползват от подпомагането на други членки на Европейския съюз. Защо тази индикация за колективен отговор не е ясно сигнализирана на новите държави-членки, които не са в еврозоната? С основание може да се счита, че има проблем с пакетите за подпомагане, предоставени на Латвия и Унгария. Намаляването на много големи дисбаланси по принцип е стабилно. Но най-важното е как се прави това. Трябва ли бюджетните дефицити да се свият драстично, докато частният сектор драматично намалява дейността си? Процикличността трябва да се избягва както при увеличение, така и при намаление. Ако публичните бюджети не са основното обяснение за големите външни дефицити, защо трябва те да поемат тежестта на намаляването им? Просто си спомнете урока от кризата в Азия преди едно десетилетие. Политиката трябва също така да предвиди как да се попречи на спекулативните атаки срещу валутите на новите държави-членки. Драстичното намаляване на бюджетния дефицит също не би помогнало много в това отношение. Да се надяваме, че бъдещите заседания на Съвета по икономическите и финансовите въпроси ще доведат до по-добри подходи по отношение на финансовата помощ. И когато Международният валутен фонд участва в пакети за подпомагане, той трябва да разгледа пригодността на своя традиционен подход при справянето с макроикономическите дисбаланси с оглед на необичайните настоящи обстоятелства.

  Vasilica Viorica Dăncilă (PSE), в писмена форма. – (RO) Румъния трябва да използва новите възможности, предоставени от структурните фондове.

Централните и местните органи в Румъния трябва да капитализират възможно най-бързо и най-ефективно предоставената им възможност от Европейския съюз по отношение на улесняването на достъпа до структурните фондове на Общността. Те трябва да имат достъп до тези фондове, за да създават нови работни места, да предлагат професионално обучение посредством програми за обучение през целия живот с оглед на професионалната преквалификация, както и да предоставят подпомагане за малките и средни предприятия.

Ускоряването и опростяването на разпределението на финансите на Общността може да спомогне за икономическото възстановяване благодарение на „инжекцията“ от парични средства в целевите области. Тези плащания ще бъдат по-бързи и по-гъвкави и ще има само едно единствено изплащане, което ще позволи необходимите проекти да бъдат изпълнени за кратко време в области като инфраструктурата, енергетиката или околната среда.

От друга страна, румънските органи, като спазват процедурите на Европейския съюз, трябва да предоставят дела от съфинансирането за изпълнението на проектите, така че последните да могат да бъдат изпълнени възможно най-бързо след получаването на средствата от Европейския съюз.

Предложенията на европейския изпълнител са насочени към поредица от мерки за ускоряване на приоритетните инвестиции на национално и регионално равнище в държавите-членки, като в същото време се опростява достъпът до безвъзмездни средства и се увеличават наличните финансови ресурси за малките и средни предприятия.

  Dragoş Florin David (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Основните характеристики, които са общи за държавите-членки на Европейския съюз, са демокрацията, стабилността, отчетността и сближаването. Докладът на Евгени Кирилов относно политиката на сближаване и инвестирането в реалната икономика подчертава важността на тези характеристики, които са общи за държавите-членки, като първо изискване в общата стратегия за следване на социалната и икономическата политика. Европейската икономика днес страда от последиците от световната финансова криза и от най-широко разпространения и сериозен спад през последните 60 години. Ние трябва да насърчаваме държавите-членки да търсят възможности за взаимодействие между финансирането от политиката на сближаване и други източници на общностно финансиране, като TBG-T, TBG-E, Седмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, както и финансирането, предоставено от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. В същото време държавите-членки трябва да опростят и улеснят достъпа до финансирането, което се предоставя от финансовите инструменти JESSICA, JASMINE и JEREMIE, за да бъдат насърчени малките и средните предприятия и съответните бенефициери да ги използват по-често. Бих искал в заключение да приветствам докладчика, г-н Кирилов, за неговия принос при изготвянето на този доклад.

  Bairbre de Brún (GUE/NGL), в писмена форма. – (GA) Живеем в период на икономическа несигурност. Европейският съюз носи отговорност за това, да установи дали е възможно да се предостави гъвкавост на националните и регионалните органи, така че да се осигури по-добро оползотворяване на фондовете на Европейския съюз, за да се справим с безпрецедентната ситуация.

Мерките в плана на члена на Комисията Хюбнер „Политика на сближаване: инвестиране в реалната икономика“ са практически и са мерки, които трябва да бъдат приети незабавно от националните органи.

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРЗ) сега може да се използва за предоставяне на частично финансиране за екологични инвестиции в жилища за хора с нисък доход, нещо което трябва да се използва за създаване и запазване на работни места в строителната промишленост – която е много силно засегната – и което в същото време би ни помогнало да се доближим до изпълнението на нашите ангажименти по отношение на климата.

Изплащанията за признателност от Европейския социален фонд могат действително да стимулират затруднените публични сектори и малките и средни предприятия трябва да се възползват от препоръчаните промени, за да направят паричните потоци по-леснодостъпни.

Това е стъпка в правилната посока. Считам някои от думите в доклада на г-н Кирилов във връзка с Лисабонската стратегия за заслужаващи съжаление.

  Adam Gierek (PSE), в писмена форма. – (PL) Как можем да се борим с финансовата криза? (Европейски план за икономическо възстановяване) С финансовата криза можем да справим в краткосрочен или в дългосрочен план. Краткосрочният метод се основава на премахване на болестите, които са се развили през последните десетилетия и които водят до загуба на ликвидност на банките, обращението на „заразени“ облигации и липсата на сближаване на финансовата политика с действителната цялостна политика.

Страните, които оказват финансова помощ на банките, не премахват причините за кризата. Основната причина за кризата, по мое мнение, е неолибералният механизъм, който действа в икономиката, т.е. нейната насоченост към краткосрочна печалба, като се пренебрегват дългосрочните интереси, ако трябва да назовем една характеристика.

Следователно дългосрочният метод трябва да коригира механизма, чрез който функционира икономиката, като го освободи от догмите на така наречения свободен пазар. Държавите-членки и Европейската комисия не трябва да изместват стабилните по отношение на конкуренцията пазарни механизми, но те имат задължението да предотвратяват болестите. Това означава, първо, че краткосрочната печалба не трябва да води до неяснота относно дългосрочните интереси, които са в резултат на разработването на инфраструктура, изграждането на обществени сгради, опазването на естествената околна среда или търсенето на нови, и понякога по-малко рентабилни, източници на енергия например.

Второ, всички форми на собственост трябва да се третират еднакво и изборът на която и да е от тях трябва да се основава на ефективността на управлението на всяка от тях.

Трето, държавите-членки и Европейската комисия трябва да поемат функцията на координатор на областите финансова политика и цялостна политика.

Четвърто, държавите-членки и Европейската комисия трябва да разработят методи за координиране на международната валута и финансовия пазар, който е уязвим спрямо спекулации, тъй като функционира спонтанно.

  Genowefa Grabowska (PSE), в писмена форма. – (PL) Икономическата криза вече достигна Европа. Най-напред тя засегна развитите икономики, след това се разпространи към развиващите се и нововъзникващите икономики. Последните прогнози за 2009 г. предвиждат икономически растеж от –1 % или по-нисък. Следователно ние се намираме в една от най-сериозните рецесии, които някога са засягали Европейската общност.

Съгласна съм с докладчика, че индивидуалните мерки, предприети от държавите, сега не са достатъчни, дори ако се подпомагат с прехвърлянето на капитал в най-застрашените от кризата сектори. Нашите икономики са интегрирани помежду си, а кризата е глобална, поради което предложените мерки за възстановяване трябва също да представляват глобален по характер и степен отговор. В допълнение, в тях трябва да бъде заложен основният принцип на Европейския съюз, именно принципът на солидарност. Единствено това ще ни позволи да запазим териториалното и социалното сближаване в рамките на Европейския съюз. Смятам, че в такова време на криза принципът на солидарност също придобива ново политическо измерение.

Освен това, приемам изразените в доклада опасения по отношение на обикновените хора, които са засегнати от кризата. Отново трябва да предоставим заеми на семействата и предприятията, и преди всичко на малките и средни предприятия, които са крайъгълният камък на европейската икономика. Само една такава цел, заедно с опазването на спестяванията на гражданите, оправдава използването на публични фондове за спасителен план. Ако, като част от европейския спасителен план, успеем също така да сложим край на зоните на „данъчен рай“, борбата с кризата със сигурност ще бъде по-лесна и по-ефективна.

  Louis Grech (PSE), в писмена форма. – (EN) Тъй като финансовата криза се задълбочава и краят й не може да се предвиди, смятам, че ще са необходими още средства за стабилизирането на европейската икономика и спирането на спираловидния спад. Други затруднения представляват постепенно повишаващият се процент на безработицата и голямата несигурност на пазара на труда. Липсата на кредитиране, заедно с увеличението на публичния дефицит, все още е основен проблем и e ключов фактор, ако наистина искаме успешно и ефективно да се справим с икономическата рецесия. Много е важно да се възстанови подходящото предлагане на кредитиране и средствата да се използват като икономически стимул, т.е. да постъпват в семействата и дружествата. Необходимо е да се създадат стимули за привличане на капиталови инвестиции. За съжаление, в момента не съществува европейски механизъм или институция с възможности за координиране на интегрирано възстановяване на континентално равнище и поради това ние прилагаме отново отделни решения, които може да не са успешни като цяло, тъй като икономиките на държавите-членки са силно зависими една от друга. Европейските усилия за възстановяване трябва да вървят ръка за ръка с регулаторните промени, за да се избегне повтаряне на грешките, които ни доведоха до кризата. Липсата на регулиране и слабият надзор са в основата на проблема и ние трябва да възстановим ефективните регламенти.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ще можем да разберем сериозната социално-икономическа ситуация, която засяга страните от Европейския съюз, включително Португалия, единствено, ако имаме предвид целите на този „процес на интеграция“ и как неговите политики са в основата на настоящата капиталистическа криза, на която Европейският съюз е един от епицентровете.

През последните 23 години Европейската икономическа общност/Европейският съюз насърчава свободното движение на капитали и финансиализацията на икономиката; либерализира пазарите и насърчава приватизацията; слива дружества и насърчава свръхпроизводството; премества и унищожава производствен капацитет; насърчава икономическото надмощие на някои за сметка на зависимостта на други; насърчава експлоатацията на работниците и увеличаващото се прехвърляне на печалбите от производителността на труда в капитала; централизира създаденото благосъстояние; увеличава социалното неравенство и регионалните асиметрии, всичко под контрола на основните сили и на големи икономически и финансови групи. Това са първопричините за непоправимата капиталистическа криза.

Не в „кризата“, а в характерните за капитализма политики са корените на безработицата, несигурността, ниското заплащане, влошаването на условията на живот, бедността, болестите, глада и нарастващите затруднения, пред които са изправени работниците и обикновеното население.

Поради това приветстваме планираната от португалската Обща конфедерация на работниците (CGTP-IN) за 13 март голяма демонстрация, за да се промени посоката към повече работни места, по-добро заплащане и повече права.

  Gábor Harangozó (PSE), в писмена форма. – (EN) Необходимо е Съюзът да увеличи максимално своите усилия, за да прилага последователна рамка за справяне със световната финансова криза. Ако искаме да възстановим общественото доверие и стабилната финансова система, трябва да действаме бързо, за да запазим заетостта и икономическата дейност. За да смекчим отрицателните ефекти от рецесията, като запазим социалните стандарти и равнищата на заетост, трябва да бъдат направени някои корекции за опростяване на достъпа до наличните ресурси, като се гарантират по-голяма прозрачност и по-добро управление. Заключенията на последния Съвет ЕИТ призовават за „бързо предприемане на допълнителни действия в подкрепа на заетостта от страна на Европейския социален фонд, по-конкретно в полза на най-уязвимите групи от населението, като се обърне особено внимание на най-малките предприятия чрез намаляване на разходите за труд извън тези за работна заплата“. Поради това искам да призова на следващата среща на високо равнище на Съвета сериозно да се разгледа създаването и запазването на работни места посредством мерки за съфинансиране, свързани с временното намаляване на разходите за труд извън тези за работна заплата, в страните, които са сериозно засегнати от финансовия или икономическия спад. Най-голямо внимание трябва наистина да се отдели на най-уязвимите групи от населението, тези, които страдат най-много от последиците от икономическия и социалния спад, за да се избегне по-нататъшното асиметрично въздействие на кризата, което застрашава балансираното развитие на всички територии в рамките на Съюза.

  Tunne Kelam (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Солидарността е една от най-големите ценности за Европа днес. Въпреки това при настоящата икономическа криза има признаци, че европейската солидарност е подкопана.

Повече от всякога трябва да избягваме разделението между държавите-членки – да избягваме категоризирането на стари и нови, големи и малки. Разделението, което съществува между държавите-членки от еврозоната и държавите-членки извън еврозоната, не трябва да дава привилегирована позиция на държавите от еврозоната, от които да се диктува общото бъдеще. Всички държави-членки трябва да участват в еднаква степен при вземането на решения. На всички държави-членки трябва да се гарантира правото да представят своите проблеми и опасения, за да се намерят възможни европейски решения.

На Европа й е необходима задвижваща сила, за да преодолее икономическата криза с най-малко щети. Протекционизмът не може да бъде отговор на икономическата криза. Напротив, откритостта и духът на конкуренцията трябва да останат в основата на нашите дейности. Поради това, за да се възползваме от настоящата депресия, повече средства трябва да бъдат инвестирани в иновации, научноизследователска и развойна дейност.

С други думи, на кризата следва да се гледа като на стимул за изпълнение на Лисабонската стратегия. Единствено чрез пълното използване на тази стратегия, която се основава на солидарността, ние можем да гарантираме работни места и устойчивост на европейската икономика.

  Magda Kósáné Kovács (PSE), в писмена форма. – (HU) Няма смисъл да се опитваме да класифицираме оплакванията. Въпреки това взаимната болка мобилизира ресурсите и намеренията. Много хора се позовават на кризата от 1929 г., въпреки че избухването на последвалата Втора световна война раздели Европа по два различни пътя. Освен това страните от бившия източен блок също понесоха смяната на режима като травма, но в този случай всички ние сме еднакво застрашени от световната финансова и икономическа криза, която, независимо от някои ранни признаци, въпреки всичко бе неочаквана.

От момента на кризата пътят на Европа не може повече да се разклонява, дори в няколко паралелни пътя – не може да има две скорости. При обезценката на спекулативния капитал всеки губи; единствено степента на загубите е различна. Парадигмата на общия пазар може единствено да оцелее и да остане конкурентна при такава ситуация, ако предоставим съвместни, съгласувани решения. „Призракът“ на протекционизма не предлага добри съвети.

Задачата на държавите-членки е да разработят своите финансови планове, като сътрудничат помежду си. Европейският съюз може да допълни тази задача, като оценява как всяка една страна може да предостави подпомагане съгласно своите средства, за да се гарантира, че държавите-членки и гражданите, които са по-изостанали, също ще приключат с положителен баланс. Централноевропейският и източноевропейският регион са по-назад, отчасти по исторически причини и отчасти поради това, че липсата на еврото е довела до липса на доверие и е насочила спекулативен капитал срещу нас. И въпреки че е невъзможно да третираме определени държави-членки по един и същ начин, твърдо заявявам, че е необходимо да изготвим система за подпомагане на европейско равнище, която дава възможност, в името на солидарността, да предлагаме помощ, която е подходяща за всяка една държава-членка.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Всички принципи от европейския план за икономическо възстановяване трябва да присъстват в националните планове за икономическо възстановяване.

Предоставените средства от Европейския съюз трябва да се използват за проектите с най-голям приоритет и да се разпределят справедливо между държавите-членки, като, въпреки това, се вземат предвид всички специфични случаи.

Трябва да използваме ефективно всички предоставени ни възможности. Поради това осигуряването на възможности за използване на средствата от Европейския съюз е от основно значение, тъй като то ще ускори и ще гарантира гъвкавост на изпълнението на този план.

Проектите трябва да се изпълняват бързо и ефективно, за да се обхване тази част от работната сила, която е затруднена. Поради това административните процедури, по-специално сроковете за прилагане на процедурите, трябва да бъдат намалени радикално, за да се гарантира незабавна ефективност на този процес.

В допълнение, сред всички мерки, които трябва да бъдат приети, тези, които се отнасят до приемането на законодателна рамка за ефективна борба със зоните на „данъчен рай“, са абсолютно задължителни.

Очевидно е, че държавната помощ трябва да се използва разумно, за да се избегне създаването на проблеми с конкуренцията. Въпреки това в същото време ние трябва отблизо да анализираме благоприятните ефекти, които може да има помощ от този тип, по отношение на използването на труда, като се имат предвид ситуациите, при които тази помощ е повече от необходима.

  Iosif Matula (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Европейската комисия предвижда значителни суми за инвестиции в енергийната ефективност, в производството на възобновяема енергия, както и в изграждането на трансевропейски транспортни и енергийни мрежи. Ние можем само да гарантираме, че ситуацията с газовата и енергийната криза, която възникна в някои региони на Европейския съюз, няма да възникне отново в бъдеще, като прилагаме стабилна политика в тази област.

Свързването на всички газови и енергийни мрежи в Европа гарантира прилагането на принципа на солидарност: една държава-членка ще може да внася или дори да изнася природни ресурси при нормални условия, даже по време на криза.

В този контекст държавите-членки трябва да използват възможностите за финансиране, които им се предлагат от структурните фондове, за да разработват проекти в области като инфраструктурата, енергетиката и околната среда.

За да се подобри качеството на проектите и ефективното въздействие от тяхното изпълнение, държавите-членки на Европейския съюз трябва да се възползват от максималната техническа помощ, която може да им предложи Европейската комисия.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Приветствам скоростта, която показаха институциите на Европейския съюз при идентифицирането на някои решения за настоящата икономическа криза. Въпреки това искам да изтъкна няколко аспекта, които изискват по-голямо внимание.

Първо, финансирането на проекти за енергийна инфраструктура. Смятам, че е напълно погрешен подходът да се разпределят средства за колкото е възможно повече проекти, тъй като има риск бюджетът, който е необходим за тяхното изпълнение, да не може да бъде покрит. Неотдавна, като следях обсъжданията относно „Набуко“, останах с впечатлението, че си играем с огъня. Не можем да обявим 250 милиона EUR за „Набуко“, след това да кажем, че намаляваме финансирането с 50 милиона EUR, и накрая да заключим, че това трябва да бъде изцяло частна инвестиция. Ползата от проекта „Набуко“ е неоспорима и не можем да си позволим да отлагаме поради политически и икономически причини.

Второ, смятам, че трябва да избягваме да ставаме жертва на протекционистки тенденции, които засягат функционирането на вътрешния пазар. Въпреки че кризата има неравномерно въздействие в рамките на Европейския съюз, ние трябва да й отговорим единно съгласно целите на политиката на сближаване и принципите на вътрешния пазар. Смятам, че е абсолютно необходимо да се оцени въздействието на измененията, за да се подобри ефективността на мерките в новата финансова рамка за периода 2014-2020 г.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Отговаряща за една трета от бюджета на Европейския съюз, без да е инструмент за управление на кризи, политиката на сближаване е и най-големият източник на инвестиции в реалната икономика, предлагащ голяма възможност, по-специално за постоянно необлагодетелстваните региони. Следователно аз искам да обърна внимание на необходимостта от намиране на решения, които да осигуряват по-добро вертикално участие на регионите на европейско равнище.

При условията, създадени от настоящата необичайна икономическа ситуация, искам да подчертая важността на подобряването на гъвкавостта по отношение на достъпа до структурните фондове. Аз също приветствам разширяването на възможността за подпомагане на инвестициите в енергийната ефективност и възобновяемата енергия в секторите на жилищното строителство и чистите технологии.

  Sirpa Pietikäinen (PPE-DE), в писмена форма. – (FI) Г-жо председател, госпожи и господа, миналата седмица Комисията представи своето съобщение относно икономическата криза на Съвета за неговото заседание в края на този месец. Комисията също така направи своята първа оценка на резултатите от европейския пакет за икономическо стимулиране. Комисията счита първоначалните резултати за добри и определя, че действията по възстановяването на национално и европейско равнище заедно ще възлизат приблизително на обща стойност 3,3 % от брутния вътрешен продукт през периода 2009-2010 г.

Поздравявам докладчика за изключително надеждния доклад. По мое мнение, необходимостта от съгласуване на действията на държавите-членки, върху която докладът набляга, е изключително важна. Появата на тенденции е много обезпокоителна. Държавите-членки могат да уверяват, че са готови да се обединят, но по отношение на предприетите действия е налице нещо съвсем различно. Изключително важно е лидерите на Европейския съюз да вземат решения относно това, което казват, и да не се поддават на протекционисткия натиск, който в няколко страни е неоспоримо драстичен.

Необходимо е Европейският съюз да предприеме нова амбициозна стъпка, която представлява продължение на Лисабонската стратегия. На Европейския съюз му е необходим пакет за стимулиране, който да подпомага новите промишлености като основа за конкурентоспособността и растежа. Чрез инвестиране в области като екологичната модернизация, възобновяемите енергийни източници и информационните технологии е възможно да се установи здравословна секторна промяна.

Кризата също е и възможност. Тя е възможност за реорганизиране на цялата паневропейска и световна финансова архитектура. Кризата също е и възможност за насочване на икономическия растеж по напълно нов път, въз основа на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. „Новият зелен курс“, както е известен, трябва да бъде в основата на възстановяването и новия растеж. По този начин, като създаваме работни места и въвеждаме иновации, ние също ще се насочим и към предизвикателствата, свързани с изменението на климата.

  Zita Pleštinská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Европейската икономика търпи последствията от световната финансова криза, като се наблюдава най-големият и най-сериозният упадък през последните шестдесет години. Кризата е голям тест за Европа. Тя засяга дружества, но и обикновени хора, и техните семейства. Много хора живеят в страх, по-конкретно от това, че ще загубят своите работни места и очакват Европейският съюз да ги спаси.

Европа не може да бъде просто сбор от 27 национални интереса. Тя трябва да се основава на солидарността и готовността на държавите-членки и на регионите да изпълнят целите на своите програми възможно най-бързо.

По време на икономическа криза трябва да сме наясно, че трябва да се съсредоточим върху целите от Лисабон, по-специално в областта на заетостта. Именно политиката на сближаване притежава финансовите инструменти, които трябва да се прилагат интензивно и гъвкаво по време на кризата. Финансовите ресурси на политиката на сближаване на Европейския съюз за периода 2007-2013 г. могат значително да спомогнат за изпълнението на целите на обновената Лисабонска стратегия на Европейския съюз за растеж и работни места, която обхваща обикновени хора, дружества, инфраструктура, енергийния сектор и научноизследователската дейност и иновациите. Трябва да подобрим съгласуването и да изоставим протекционизма и всички форми на демагогия. Трябва да подновим потока и движението на капитали.

Категорично смятам, че инвестициите в иновации, нови технологии и екологични иновации ще доведат до новите възможности, които са съществени за осигуряването на ефективен отговор на настоящата финансова криза. Трябва да премахнем всички бариери и да създадем реален вътрешен пазар на възобновяема енергия.

  Katrin Saks (PSE), в писмена форма. – (ET) Искам да благодаря на докладчика, г-жа Ferreira, за подходящия и навременен доклад. При настоящите условия на криза е от основно значение да се използват напълно съществуващите фондове. За съжаление, повечето държави-членки, които имат право да получат подпомагане от структурните фондове и Кохезионния фонд, при новата финансова перспектива нямат възможност да ги използват. Същото се отнася и за моята родна страна, Естония. Има няколко причини за това. Първият основен проблем е в собствения административен капацитет на държавите-членки; в тази област държавите-членки могат да постигнат много сами и могат да подобрят административното функциониране. Втората причина произтича от Европейския съюз. Важно е Европейският съюз да направи условията по-гъвкави. Има проблем, например, с програмите, при които разходите трябва да бъдат направени предварително, а се финансират след това. Сега е трудно да се вземат заеми, за да се направят тези разходи. Въпросът за действията, които планира да предприеме Европейската комисия по отношение на авансовите плащания, е много важен. Следващият важен въпрос е нормата на самофинансиране при настоящите условия; в тази област следва да се обмисли по-голяма гъвкавост. Третият важен въпрос е надзорният механизъм – настоящата бюрокрация очевидно е тежка.

Благодаря Ви за доклада.

  Theodor Dumitru Stolojan (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) В случая с някои държави-членки, включително балтийските държави, Румъния или Унгария, финансовата криза и световната рецесия подчертават структурните дисбаланси, които са се натрупали през периодите на икономически растеж, въз основа на постъпленията от преки чуждестранни инвестиции и бързо нарастващ външен дълг.

Всеки план за икономическо възстановяване на Европейския съюз трябва да има предвид, че на тези страни им е необходимо значително външно финансиране, за да могат да покрият дефицита в търговията със стоки и услуги. При провал на външното финансиране въпросните страни са обречени на огромни, внезапни корекции, които ще заличат социалните помощи, придобити през предходните години, ще отслабят сближаването в рамките на Европейския съюз и могат дори да застрашат стабилността в тази област.

Съветът и Европейската комисия носят определена отговорност за намирането на решения за осигуряване на външното финансиране, което е необходимо. Въпросните държави-членки носят отговорността, като печелят време чрез полученото външно финансиране, да осъществят структурните реформи, които ще коригират натрупаните дисбаланси.

  Margie Sudre (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Регионалната политика е първичният източник на европейски инвестиции в реалната икономика. Ускоряването и опростяването на нейното финансиране може да спомогне за икономическото възстановяване, като предостави ликвидност в целевите сектори.

По-бързите и по-гъвкави плащания по фиксирани ставки и с еднократни суми, предложени от Комисията, ще позволят незабавното изпълнение на проектите в областта на инфраструктурата, енергетиката и околната среда.

Националните и регионалните органи трябва да се възползват от тези възможности и да използват интензивно структурните фондове, за да стимулират заетостта, малките и средни предприятия, предприемаческия дух и обученията, свързани с работата, като дадат своя принос съгласно правилата за съфинансиране, така че предвидените средства да могат да се използват напълно.

Призовавам регионалните съвети и префектури във френските отвъдморски департаменти, като органи за управление на структурните фондове, да очакват тези промени, така че техните регионални програми да могат незабавно да се съсредоточат върху проектите, като покажат най-добрия потенциал за растеж и работни места.

Изправени пред настоящите вълнения във френските отвъдморски департаменти и протестното движение, засегнало Реюнион, ние трябва да изследваме нови местни инициативи за развитие и да задействаме всички средства, които имаме на разположение, включително тези, предоставени от Европейския съюз.

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE), в писмена форма. – (RO) Съобщението на Европейския съюз относно Европейския план за икономическо възстановяване от м. декември 2008 г. изброява областите, в които Европейският съюз ще инвестира през следващите няколко години, за да гарантира икономически растеж и запазване на работните места. Те са: подпомагане на малките и средни предприятия, с финансова оценка от 30 милиарда EUR посредством Европейската инвестиционна банка; ускоряване на инвестициите в инфраструктурни проекти за трансевропейски енергийни връзки и широколентов достъп, с финансова оценка в размер на 5 милиарда EUR за подобряване на енергийната ефективност на сградите; научноизследователска дейност и иновации.

Мерките трябва да бъдат подкрепени от законодателни предложения, които също да гарантират предвидените финансови суми. Предложението за регламент от м. януари 2009 г. относно финансиране на енергийни проекти като част от европейския план за икономическо възстановяване не съдържа финансови суми, предвидени за енергийна ефективност на сградите. Смятам, че Европейският съюз ще сгреши, ако по време на икономическата криза не съумее да подкрепи финансово приоритетните проекти. Енергийната ефективност на сградите е област, която може да създаде приблизително 500 000 работни места в Европейския съюз, да подобри качеството на живот на гражданите и да допринесе за устойчиво икономическо развитие, като насърчава възобновяемите енергийни източници. Аз лично считам, че ще бъде неуспех от страна на настоящата Европейска комисия, ако не подкрепи повишаването на енергийната ефективност на сградите чрез използването на финансови мерки и инструменти, подходящи фискални мерки и като даде ясен политически сигнал на европейско равнище.

  Andrzej Tomasz Zapałowski (UEN), в писмена форма. – (PL) Г-жо председател, днес разискваме план за икономическо възстановяване във връзка с приоритетите на Лисабонската стратегия. Въпреки че са изминали няколко години от обявяването на стратегията, ние виждаме, че тя не се прилага. С други думи, ние изготвяме документи, които впоследствие не прилагаме. Това се потвърждава от един навик, превърнал се в норма в Парламентa, a именно затрупването на гражданите с регламенти, които в много случаи затрудняват живота им и които нямат съществен ефект върху техния жизнен стандарт.

В допълнение, разрастващата се финансова криза показва, че Европейската комисия и Съветът са напълно откъснати от ежедневните проблеми на обществото. Всъщност, Комисията няма реален план за действие в отговор на разрастващата се криза. Всеки вижда, че отделните държави предприемат спасителни мерки самостоятелно и че централно управляваният пазар от петстотин милиона, не може да има реален ефект върху мащаба на кризата.

През последните години на страните от Източна Европа им беше казано, че трябва да приватизират своите банки, с други думи, че трябва да ги подчинят на западноевропейските банки. Те наивно направиха това и днес именно тези банки спекулират и погубват икономиките на новите държави-членки на Европейския съюз.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ROURE
Заместник-председател