Устни обяснения на вот

- Доклад: Elisa Ferreira (A6-0063/2009)

  Richard Corbett (PSE). – (EN) Г-жо председател, със задоволство приемам факта, че този доклад разглежда какво може да се направи на европейско равнище, за да се стимулират икономиките, като признавам, че повечето от инструментите, които могат да се използват, си остават на национално равнище: 99 % от публичните разходи са национални, а не европейски; повечето разпоредби са национални, а не европейски. Но ако разгледаме какво може да се направи на европейско равнище, планът, предложен от Комисията, за принос от 30 милиарда EUR, включително авансови плащания от структурните фондове и нови заеми от Европейската инвестиционна банка, може и ще допринесе наистина за излизане от кризата.

Също така трябва да гарантираме, че ще избегнем протекционизма в Европа. Подходът „разори съседа си“, приложен от различни държави, ще отслаби нашия общ пазар и сериозно ще навреди на перспективите за създаване на работни места и за икономически растеж в дългосрочен план. Напротив, свободното движение на работници и инициативите за подпомагане на износа на предприятията на единния пазар ще помогнат за осигуряване на стимула, нужен за икономическото ни възстановяване.

- Доклад: Paolo Costa (A6-0102/2009)

  Carlo Fatuzzo (PPE-DE). – (IT) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на съвместния текст относно подобряването на безопасността на тези, които избират да пътуват по море. Мисля, че е изключително важно да се добави, че следва да се отделят повече средства за професионализма на всички моряци, които отговарят за навигацията – от капитана, до главния инженер, боцмана, морския офицер, кормчията и всички моряци – защото животът и безопасността на хората в морето зависи от тях. Следователно призовавам за повече професионализъм и по-добри заплати за тези, които държат живота на пътниците по море в ръцете си.

- Доклад: Saïd El Khadraoui (A6-0066/2009)

  Simon Busuttil (PPE-DE), – (MT) Бих искал да кажа относно този доклад, че въпреки инициативата в полза на околната среда, все още липсва разбиране по отношение на отрицателните и непропорционални последици, които тя ще има върху регионите и страните, разположени в периферията на Европейския съюз, като Малта например. Тази инициатива може да доведе до съществено увеличение на цените за превоз на товари при извършването на транспорт към и от тези периферни региони. Повишението на разходите, на свой ред, може да доведе до по-високи цени на продуктите, които влизат и напускат тези региони или страни. Ето защо гласувах против този доклад.

  Leopold Józef Rutowicz (UEN). – (PL) Г-жо председател, налагането на допълнителни такси за тежкотоварните превозни средства представлява увеличаване на данъчната тежест. Тежкотоварният транспорт е в услуга на цялата икономика, включително и на гражданите. Разходите за него оказват влияние върху цените на всички продукти, които ние консумираме. Обременяването на пътния транспорт, освен с данъците, които вече трябва да се плащат, с допълнителни разходи за акциз върху горивата и за винетки, когато сме изправени пред криза, чийто край не се вижда, е социално безотговорно.

Замърсяването на въздуха, парниковият ефект и произшествията до голяма степен зависят от конструкцията на превозните средства и от пътната система. През последните десет години бе постигнат значителен напредък в тази област и всички ние усетихме ползите от него. Не приемам директивата в настоящия й вид, тъй като се нуждае от радикално преразглеждане.

- Доклад: Michael Cashman (A6-0077/2009)

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, първо бих искал да кажа, че подкрепям доклада на г-н Cashman и му благодаря за него. Той допринесе много за четенето в Парламента, като имаме предвид първоначалното предложение на Комисията.

Основното предположение, което трябва да направим, е, че вземането на решения е прозрачно. Хората трябва да имат възможността да получат достъп до документи, защото това е единственият начин да им вдъхнем доверие и имайки предвид това, е много важно да се стигне дотам, хората да могат да виждат как напредва законодателният процес. Прозрачността трябва да се прилага на всяко административно равнище по отношение на документите.

Очевидно всеки разбира, че има области, като тези, свързани със здравето на отделния индивид и т.н., които трябва да бъдат запазени в тайна, но в законодателния процес по принцип всичко следва да бъде прозрачно и в това отношение се радвам на резултатите и вярвам, че честното и открито вземане на решения е начинът да спечелим доверието на хората.

  Martin Callanan (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, според скорошен доклад на неправителствената организация „Taxpayers’ Alliance” (Съюз на данъкоплатците), базирана в Обединеното кралство, членството в Европейския съюз струва на всеки мъж, жена и дете в Обединеното кралство по 2 000 GBP всяка година.

Трябва да отбележа, че много от моите избиратели в североизточна Англия смятат, че получават твърде малко ползи за такава огромна сума. Следователно осигуряването на публичен достъп до документите на европейските институции е най-малкото, което тези избиратели могат да очакват в замяна на отделянето на такива големи суми за ЕС всяка година. В очите на много хора Европейският съюз продължава да бъде много неясен и монолитен субект. Всичко, което можем да направим, за да подобрим достъпа, да дадем повече информация на обществеността по някои от въпросите, които някои от членовете на Комисията и други по-скоро биха запазили поверителни, е добре дошло.

Вече станахме свидетели на това, как различни нарушители и други бяха охулени и изгонени от работата си, защото са разкрили поверителна информация. Ако цялата информация беше достъпна, тогава може би много от тези пресилени реакции щяха да бъдат излишни.

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, благодаря за възможността да обясня как гласувах по този наистина важен доклад. Всички ние знаем, че, когато различни партии участват в деликатни политически преговори, понякога има нужда от поверителност, за да се избегне провалянето на дадено споразумение. Ние обаче не говорим за тези случаи.

Неотдавна се проведоха преговори относно Търговското споразумение за борба с фалшификатите и някои от въпросите, които бяха разисквани, включваха масовото нарушаване на индивидуалните граждански свободи. Имаше предложения например да се претърсват iPod плеърите и лаптопите при влизане в дадена страна, за да се проверява за материали, защитени от авторски права. Бяхме ли в състояние да разискваме тези въпроси по един открит и прозрачен начин? Не, защото документите бяха пазени в тайна – може би по основателни причини, но причини, които ние в действителност не разбираме. Следователно това, от което се нуждаем, е по-голяма откритост и повече прозрачност, за да можем наистина да стигнем до същината на въпроса.

Изцяло съм съгласен с моя колега, г-н Callanan, който казва, че фактът, че не са били прозрачни, не предвещава нищо добро за ЕС.

- Доклад: Jan Andersson (A6-0052/2009)

  Carlo Fatuzzo (PPE-DE). – (IT) Бих искал да благодаря на тези почитатели, които неуморно слушаха толкова дълго време. Г-жо председател, аз съм един от седемдесет и четиримата членове на Парламента, които днес гласуваха против доклада на г-н Andersson, не защото съм против заетостта, а защото насоките за Европейския съюз и за политиката на държавите-членки на ЕС не посочват по-специално, че една от възможностите за насърчаване на заетостта е да се разреши на работниците да се пенсионират по свое желание. Политиката на задължително увеличаване на възрастта за пенсиониране навсякъде следователно лишава младите хора от работа, когато те на драго сърце биха заместили възрастните работници, които желаят да им отстъпят позициите си.

  Martin Callanan (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, този доклад се базира на погрешно предположение – предположението, че Европейският съюз знае най-добре какво трябва да се направи относно политиката по заетостта. Много от моите избиратели категорично няма да са съгласни; те по-скоро биха искали ЕС да стои далеч от всичко, свързано с политиката по заетостта. Смятам, че страната ми следва да се оттегли от социалната политика на ЕС.

По ирония на съдбата Европейският съюз се опитва да предаде своята мъдрост относно политиката по заетостта на държавите-членки, докато в същото време е отговорен за огромната бюрокрация и регламентиране, които притиснаха толкова много предприятия в моя регион и в Европа и причиниха ужасно голяма част от безработицата, с която сега се опитва да се справи.

Европейският социален модел е старомоден, той е деструктивен, предотвратява създаването на работни места и действа срещу предприемачеството. Най-добре ЕС да стои настрана от политиката по заетостта на държавите-членки и да създава по-малко бюрокрация и регламенти. Това е най-доброто, което можем да направим, за да създадем повече работни места в икономиката.

- Предложение за решение относно член 139 от Правилника за дейността на ЕП (B6-0094/2009)

  Jim Allister (NI). – (EN) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на това предложение, защото то отлага безразсъдството на едно извънредно ненужно прахосване на много средства за преводачески услуги в Парламента по отношение на ирландския език.

Аз бих предпочел цялото това безразсъдство да бъде прекратено. Все пак, това поне ще спести на данъкоплатците ни известно ненужно прахосване.

Минималното използване на ирландски език в залата е очевидно, въпреки че г-жа de Brún, като част от агресивната й Републиканска програма, може да ни достави наслада на този мъртъв език, с единственото облекчение, че почти никой, който слуша Парламента онлайн, няма да разбере дори и една дума. Мога да ги уверя, че не изпускат нищо.

Колегата й от „Шин Фейн“, г-жа McDonald, едва ли е казала повече от няколко думи на неправилен ирландски, но дори и тогава ние прахосваме пари за превод.

- Доклад: Magda Kósáné Kovács (A6-0038/2009)

  Miroslav Mikolášik (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, благодаря на г-жа Kovács за информативния и полезен доклад относно положението на ромите.

Както знаете, ромското население непрекъснато се увеличава и се превръща в огромна и влиятелна сила в Европа. Тази група от 10-12 милиона души, която е сред най-бедните на континента, вече е с неизмерим потенциал.

Като европейци и членове на Европейския парламент, който беше основан върху стълбовете на равенството, ние трябва да реагираме на този проблем възможно най-бързо. Потискането на едно от най-големите малцинства в Европа, което продължава и до днес, е срамно и безполезно. С по-добро регулиране и по-здраво сътрудничество държавите ще са в състояние да осигурят работа за този голям блок от потенциални работници. При застрашително разрастващата се криза ромите може би са в състояние да помогнат за решаването на някои от най-големите проблеми на Европа. Освен това предразсъдъците към тях и деградирането на тези хора продължиха достатъчно дълго. На всички граждани на Европа, включително и на ромите, трябва да се осигурят равни права и възможности.

Точно в началото на този месец в Унгария двама роми бяха застреляни като животни, докато се опитваха да избягат от горящия си дом. Как е възможно в обединена Европа да има подобни случаи?

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-жо председател, гласувах против доклада Kovács, защото целият е пропит от пораженческо мислене и защото смятам, че от по-голяма полза за една малцинствена група, каквато са ромите, ще бъде стратегия, която ги насърчава за по-голяма отговорност към съдбата им.

Аз също, разбира се, споделям общото мнение, че отношението към ромите следва да бъде коректно, но повечето от проблемите, споменати в този доклад, могат да бъдат приписани на начина на живот, който тези хора са избрали. Можем да приемем колкото доклади и резолюции искаме и да дадем толкова средства, колкото пожелаем, но това ни най-малко няма да промени ситуацията на място.

  Frank Vanhecke (NI). – (NL) Г-жо председател, в този Парламент чух много политически коректни безсмислици, които бяха неизменно одобрявани от много големи мнозинства, но този доклад според мен надминава всичко. Ако намерението на Парламента е да се намеси в социалното положение на ромите и достъпа им до трудовия пазар, много ли е да искаме да се спазва минимална обективност?

Истината е, че проблемите на ромите са до голяма степен резултат от техния отказ да се адаптират към обществото, в което живеят, разбира се, що се отнася до образование и професионално обучение. От десетилетия наливаме милиони евро във всякакви видове програми, пълни с идилични, но главно нереалистични, безсмислици в духа на този доклад. Без никакъв успех. Не е ли дошло време да спрем да ги глезим и да разгледаме истинските причини за проблемите, преди да вземем някакво решение?

- Доклад: Herbert Reul (A6-0035/2009)

  Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, въпреки че измененият вариант е подобрен, все пак със свито сърце подкрепих този доклад по собствена инициатива, тъй като не е в съответствие с пакета от мерки в областта на климата и енергетиката, одобрен с голямо мнозинство в Парламента на 17 декември 2008 г.

Само да припомня, моят доклад относно схемата за търговия с емисии на ЕС, който беше крайъгълен камък на този пакет от мерки, получи 610 гласа „за“, 60 „въздържал се“ и 29 „против“. Няма нужда да споменавам, че г-н Reul не беше сред 610-те членове от всички 699, които подкрепиха доклада ми.

Имам резерви към препоръките за сондиране в Арктика или за проучване на алтернативни източници на нефт като катранените пясъци. Последните месеци показаха, че енергийната сигурност никога не е била толкова важна. Сътрудничеството, необходимо в ЕС, и нуждата да се възползваме от пакетите с мерки за стимулиране, приети от почти всички държави-членки и от Комисията, подчертават необходимостта от инвестиции във възобновяеми източници, за да се гарантира енергийната сигурност, да се намалят въглеродните емисии и да се отучим от силната ни зависимост от изкопаеми горива, макар и след определено време.

  Martin Callanan (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, аз бях докладчик в сянка по доклада Sacconi относно емисиите на CO2 от леки пътнически автомобили и разбирам от работата, която свърших по него, че трябва да намалим зависимостта си от петрола.

Трябва да намалим тази зависимост, защото повечето от петролните запаси са, разбира се, в много нестабилни и несигурни части на света. Твърде дълго нашата жажда за петрол поддържа режими, които остро противостоят на всичко, за което ние се борим, на нашите собствени интереси и стойности, по-специално по отношение на правата на човека и доброто управление.

По-специално, разбира се, трябва да намалим зависимостта си от руските доставки на петрол. В миналото Русия показа, че няма да се поколебае да използва контрола си над по-голямата част от енергийните доставки към нас, за да постигне политическите и икономическите си цели. Ето защо трябва да направим всичко необходимо, за да ограничим тези й действия, а за тази цел, разбира се, трябва да намалим зависимостта си от петрола.

- Доклад: Georg Jarzembowski (A6-0055/2009)

  Neena Gill (PSE). – (EN) Г-жо председател, по този доклад се въздържах, защото считам, че той просто не отива достатъчно далеч. Вече поехме ангажимент в Парламента да намалим емисиите. Транспортът играе ключова роля в борбата с изменението на климата и са необходими мерки за справяне с проблема, но този доклад няма да помогне много.

Жалко е, защото има някои добри предложения. При таксите за шум на железопътния транспорт се взема предвид по-широкото екологично въздействие на транспорта и те съвпадат добре с предложенията относно намаляването на шума от гумите, които понастоящем се разглеждат в комисията по промишленост, изследвания и енергетика.

Много повече обаче може да бъде направено за авиационния сектор. Странно е, че докладът споменава железопътния, морския и вътрешноводния транспорт, а пренебрегва този сектор, който е един от главните източници на въглеродни емисии. Точно защото докладът не засяга тази област, както и много други, аз се въздържах.

- Предложение за резолюция B6-0107/2009 (Лисабонска стратегия)

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, Лисабонската стратегия си струва да бъде подкрепена, но трябва да споменем в това отношение, че идеята Европа да е водещата, основана на знанието, икономика в света до 2010 г. няма да бъде осъществена. Сега е 2009 г. и ако искаме да постигнем нещо, следва бързо да намерим правилния вид ангажимент за цяла Европа. Тогава бихме постигнали тази цел може би до 2020 г. или до 2030 г.

Това означава всъщност, че съвсем скоро в цяла Европа трябва да има ангажимент за обучение и изследвания. Понастоящем ние сме в икономическа рецесия и в условията на този спад трябва да си припомним, че ако искаме да имаме адекватни нива на добри човешки ресурси – работна сила за нашите пазари на труда – трябва да инвестираме по-специално в обучението, както и в обучение на учители. Това е приоритет, ако наистина искаме да постигнем целите на Лисабонската стратегия.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Госпожо председател, въздържах се от гласуване на резолюцията относно Лисабонската стратегия, макар че като цяло това е много справедлива резолюция, която дава точна оценка на ситуацията и също така съдържа много предложения, които аз напълно подкрепям. Въпреки това се въздържах, защото въпросът за прословутите сини карти за икономическа имиграция още веднъж беше повдигнат и получава изразителна подкрепа точно по време, когато повече от 20 милиона души в Европейския съюз са изправени пред безработица, която ще се увеличи още повече поради икономическата криза.

Именно във времена като тези следва да спрем да прибягваме до лесни краткосрочни решения, като ново привличане на тълпи от икономически имигранти в Европейския съюз. Вместо това, трябва да инвестираме в обучението и преквалификацията на хора, които понастоящем са безработни, а не просто да ги оставим да си блъскат главите в полза на наплива на нови имигранти.

  Christopher Heaton-Harris (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, не мога да си спомня как гласувах относно Лисабонската стратегия. Мисля, че е абсолютно безполезна, защото в нея се твърди, че Европа ще бъде водещото, основано на знания, общество до 2010 г. През последните 10 години аз седя в тази зала и се чудя как ще стигнем дотам, като приемаме регламент след регламент, задушаващи бизнеса и възможностите и в действителност насърчаващи бизнеса да се премести извън европейския континент.

Винаги съм резервиран, когато се отнася до този вид доклади. След като прекарах няколко часа в залата днес и гласувах относно налагането на повече и повече регулиране на предприятията и хората, мисля, че вървим в грешната посока и се нуждаем от незабавен обрат.

  Martin Callanan (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, съгласен съм с много от коментарите, направени от моя колега г-н Heaton-Harris. Както той правилно каза, Лисабонската стратегия се ангажира с превръщането на ЕС, леко иронично, в най-конкурентоспособната икономика в света до 2010 г. Като имаме предвид, че до изтичането на този самоналожен срок остава само една година, сигурно не съм единственият в Парламента, който се чуди и е малко скептичен относно това, дали ще постигнем някога тази цел.

Ние непрекъснато приемаме резолюции и Комисията постоянно изработва стратегически документи, с които ни казва как ще постигнем това. Изглежда обаче, че никога няма да успеем.

Съдържанието на Лисабонската стратегия винаги е било далеч извън възможностите на ЕС да го постигне и в много отношения противоречи на целия дух на ЕС през последните 50 години, защото, както г-н Heaton-Harris ни припомни, по-голямата част от регулирането на заетостта и икономиката на ЕС причинява повече трудности в постигането на целите на Лисабонската стратегия, отколкото нещо друго. Ние постоянно създаваме все повече и повече тежести и регламенти, които принуждават промишлеността да напусне Европа, и нямаме никакъв шанс да постигнем целите на Лисабонската стратегия. Време е да бъдем откровени пред себе си и да го приемем.

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, основните цели на Лисабонската стратегия ангажираха ЕС да създаде една икономика на знанието, икономика на иновациите и дигитална икономика до 2010 г. Е, имам новини за всички нас тук в тази пълна зала: времето ни изтича. Може би не сте забелязали, но досега сме постигнали много малък напредък.

Преди да стана политик, аз работех с много новатори и помагах на начинаещи компании. Когато влязох в света на европейската политика, разбрах, че работим с иновациите по съвсем различен начин. Когато се занимаваме с иновации тук, ние имаме комисии, стратегически документи, гласувания, имаме всичко друго, но не и иновации, ако, разбира се, не смятате създаването на повече документация за иновация.

Когато говорите с новаторите навън, хората, които ще създадат благосъстояние за Европейския съюз и по света, това, което те искат, е правителствата да стоят настрана. Време е мародерите от правителствата да спрат да изсмукват силите на компаниите.

  Neena Gill (PSE). – (EN) Г-жо председател, със свито сърце се изправям, за да се изкажа още веднъж за Лисабонската стратегия. Обикновено целта ми не е само да изразявам несъгласие. Смятам, че Лисабонската стратегия е най-важният въпрос за Европейския съюз. При все това днес, почти 10 години след срещата на върха, все още сме много далеч от постигането на заложените цели.

Чухме много топли думи относно необходимостта от квалифицирана работна сила, която ще е в състояние да се адаптира към икономическите катаклизми, като този, пред който сме изправени днес. Въпреки това в Европа все още сме изправени пред една хронична криза за квалифицирани кадри. В моя регион, графство Уест Мидландс, квалифицирането на работната сила беше изключително болезнен и продължителен процес. За съжаление, имаме най-голям недостиг на квалифицирани кадри в сравнение с който и да е друг британски регион. Ето защо призовавам Комисията да не изоставя структурните реформи, необходими за съживяване на Лисабонската стратегия във време на икономическо безредие, по-високи цени на нефта и стоките и продължаваща несигурност на финансовите пазари.

- Предложение за резолюция B6-0134/2009 (Изменение на климата)

  Christopher Heaton-Harris (PPE-DE). – (EN) ) Г-жо председател, причината да искам да обясня своя вот по този конкретен доклад е защото не мога да приема лицемерието на Парламента, когато говори, както винаги го е правил, за изменението на климата.

Защо Парламентът проявява лицемерие? Е, огледайте се. Използваме второто си седалище. А имаме прекрасно в Брюксел. Ние сме тук само по три-четири дни на месец. Приемам, че ще имаме извънредна месечна сесия този месец, но тя е една спрямо 12 редовни.

Стотици хора се местят от обичайните си работни места, за да дойдат тук. Те пътуват и причиняват изхвърлянето на въглеродни емисии, докато дойдат до тук. Вероятно сме възможно най-малко екологичният парламент, който съществува. Когато влязох в това място, то трябваше да бъде парламент без хартия, а ако се огледате, всички наши бюра са покрити с хартия. Ние сме най-големите лицемери в това отношение спрямо всеки друг парламент, който познавам.

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, напълно съм съгласен с изразените от предния оратор чувства. Следва да обмислим факта, че Европейският парламент има две седалища – в Страсбург и в Брюксел – и трето в Люксембург, за което хората обикновено не говорят. Не само строим нова сграда в Люксембург, което ще доведе до по-големи въглеродни емисии, които ще допринесат за изменението на климата или не, в зависимост от гледната точка по въпроса, но също така за нас е просто лицемерно да провеждаме разискване относно изменението на климата, докато продължаваме да работим на три различни места.

Но дори и най-накрая да заработим само на едно място – в Брюксел – ако се разходите по улиците на града нощем и погледнете от площад „Люксембург“ към сградата на Европейския парламент, ще видите този светъл фар на лицемерието. Ако ще обсъждаме изменението на климата, време е да подредим собствения си дом.

- Предложение за резолюция B6-0133/2009 (Политики по заетостта)

  Frank Vanhecke (NI). – (NL) Г-жо председател, тази резолюция е пълна с добри намерения, но следва да се запитаме дали резолюциите от този тип всъщност имат значение.

Например не мога да проумея, че една резолюция относно политиките по заетостта, доколкото това е от компетентността на Европа, в което не вярвам, следва да избере да игнорира много основни въпроси, като например колко хора понастоящем са безработни в Европейския съюз. Все още 20 милиона или, по-вероятно, почти 25 милиона?

Въпросът е дали Комисията все още твърдо държи на своето скандално хрумване да „внесе“ повече от 20 милиона нови имигранти в Европейския съюз. Въпросът е дали Комисията накрая ще изостави центровете си за подбор на персонал в страни като Мали и Сенегал, внасяйки дори още повече безработица. Това са типовете въпроси, които очаквахме да намерят място в резолюцията, а не безсмислено изброяване на добри намерения. За съжаление, това не стана.

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, отново обсъждаме нещо, за което правим много малко, и това е политиката по заетостта. Веднъж един колега ми каза, че когато Европейският парламент говори за заетост, той създава, всъщност, много повече безработица, отколкото би могло да се очаква. Ние трябва да признаем това, ако ще създаваме работни места, трябва да освободим създателите на благоденствие. Трябва да им позволим да продължат своя дух на свободни предприемачи, да създават благоденствие, да създават работни места.

Но какво правим ние тук? Чрез регулиране и разискване това, което правим, е да обезсърчаваме истинския дух на иновациите, истинския дух на предприемачеството и продължаваме да го правим и днес. Днес г-н Schulz – човек, с когото често не съм съгласен, но не и днес – говори за социална демократизация на Европейската народна партия. Сега, когато това време е дошло, ние знаем, че сме обречени, що се отнася до създаването на работни места в Европа.

  Daniel Hannan (NI). – (EN) Г-жо председател, забелязахте ли, че хармонизирането на политиката винаги става в една и съща посока? По-голяма интеграция означава неизменно по-голяма намеса.

Или позволете ни да го представим по друг начин: плурализмът гарантира конкурентоспособността. Ако имате конкуриращи се държави с различни данъчни нива, тогава ще можете да повишите данъците си само до определено ниво, преди парите ви да отидат в чужбина. Ако имате конкуриращи се държави с различни политики по заетостта и различни социални политики, ще можете да регулирате вашия пазар на труда само до известна степен, преди работните места да пресекат вашите граници.

Досега, през добрите години, Европейският съюз беше в състояние да пренебрегне тези истини и да построи зад стените си силно регулиран и централизиран пазар. Но добрите години свършиха. Сега рискуваме да се откъснем от динамичните икономики, да станем по-бедни и по-неудачни и накрая, както Елдар на Толкин, да се погубим и изчезнем.

- Доклад: Luis de Grandes Pascual (A6-0097/2009)

  Richard Corbett (PSE). – (EN) ) Г-жо председател, забелязах, че някои от тези, които очернят цялото европейско законодателство, каквото и да е то, въпреки това гласуваха за Третия морски пакет, пакет, който приветствам, защото способства за подобряване на здравето и безопасността на хората на корабите; в края на краищата той ще намали разходите, защото ще спаси животи и ще направи системите за сигурност на различните държави-членки съвместими едни с други, като с това ще ги направи по-ефективни, по-ефикасни и по-малко скъпи, докато, в същото време, ще подобри здравето и сигурността. Приветствам приемането на този пакет от мерки, който ще промени сигурността на хиляди мои избиратели в Йоркшир и Хъмбър.

- Доклад: Elisa Ferreira (A6-0063/2009)

  Neena Gill (PSE). – (EN) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като бях приятно изненадана, че нашите предложения срещу зоните на „данъчен рай“ бяха приети от Парламента. Аз също така подкрепих и широките по обхват мерки, заложени в доклада, за справяне с настоящата криза.

Аспектът, върху който наистина искам да се фокусирам, е планът за възстановяване. Трябва да се уверим, че все още имаме сигурни работни места и устойчиви кариери за хората, когато икономиката започва да работи по-добре, и подкрепяме ключови сектори като автомобилната промишленост. Автомобилният сектор е модел за това, как традиционната промишленост следва да се адаптира в следващите години. Наскоро посетих завода на Jaguar и Land Rover в моя избирателен район, където видях как компанията се е превърнала в световен лидер в областта на екологичната автомобилна технология и където новите насоки за типово одобрение, приети от Парламента, бяха приветствани сърдечно.

  Daniel Hannan (NI). – (EN) Г-жо председател, още веднъж подхранваме илюзията, че може да се намери изход от дълговете и да се издадат закони срещу рецесията. В най-добрия случай ние ще заблудим себе си, в най-лошия – преднамерено ще направим грешката да измамим електората си.

Истината е, че нищо не може да спре тази корекция – лихвените проценти твърде дълго бяха задържани на ниски нива и сега, когато балонът беше напълнен с въздух, ще се спука отново. Можем да се опитаме да спасим някои жертви, но вместо това претендираме, че можем да попречим това да се случи. Дългът ще бъде платен от все още неродените ни и незаченати деца и никъде няма да е по-голям, отколкото в родната ми страна, където всяко дете се ражда с дълг от 30 000 GBP заради некомпетентността и невъздържаността на неговото правителство.

Както казва националният ни поет „Тоз край благословен, таз скъпа, безценна люлка ... е дадена – о, смъртен срам! – под наем, като чифлик, като стопанство селско.“

И сега, освен националния ни дълг, от нас се очаква да подпомогнем европейските програми за възстановяване. Завършвам отново с думите за националния ни поет „Не го допускайте, не го правете, осуетете го, ако не щете да ви кълнат за своята беда, чадата ви и техните чада.“

  Jean-Claude Martinez (NI). – (FR) Г-жо председател, хората могат да посочат като пример за голямо международно финансово престъпление аферата Madoff очевидно, но също така и спекулацията със земеделските суровини от 2007 г.

Именно затова цяло войнство от правни експерти, включително кантората на Carlos Sotelo в Испания и мрежа от големи кантори, предложиха да се създаде международен финансов съд.

Ние можем освен това да разширим компетенцията на Международния наказателен съд върху големите финансови престъпления, защото през 2007 г. милиони деца починаха в резултат на спекулации със селскостопански продукти. Това беше един финансов Дарфур.

Международният финансов съд ще притежава пълномощията да разследва спекулациите и спекулантите, да инспектира зоните на „данъчен рай“, да регулира и да наказва нарушителите.

Това е тест за искреност за Барак Обама, за президента Саркози и за другите лидери. Това е политическото послание, което трябва да се изпрати на широката общественост и това ще е първият етап от една световна организация, един световен феномен и едно световно лекарство за световната икономическа криза.

- Доклад: Евгени Кирилов (A6-0075/2009)

  Christopher Heaton-Harris (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, много е приятно да се прави изказване след г-н Corbett в такива разисквания, защото г-н Corbett е винаги безпогрешен – често объркан, какъвто беше днес, давайки грешното обяснение на вот в неправилния момент, но очевидно винаги безпогрешен! Все пак, питам се дали ние в Парламента знаем какво представлява реалната икономика. Дали реалната икономика е групичка чиновници и бюрократи, като ние пишем закони, които други трябва да прилагат, като например държавната администрация на Обединеното кралство, където през последните 10 години разширяваме публичния сектор с много по-бързи темпове, отколкото се разширява частният? Или реалната икономика в действителност се състои от хора, които работят, правят нововъведения и започват своя собствена дейност? Питам се просто дали този доклад сочи правилната посока. След като го прочетох, до голяма степен считам, че това не е така.

  Daniel Hannan (NI). – (EN) Г-жо председател, ние в Парламента знаем вероятно по-добре от някой извън него, степента, до която понастоящем Европейският съюз се е превърнал в механизъм за мащабно преразпределение на блага.

Тази система работеше много добре дълго време, защото имаше съвсем малко хора, които плащаха своята лепта. Единствените двама нетни вносители в бюджета през по-голямата част от историята на Европейския съюз са били Обединеното кралство и особено Германия.

Днес обаче нещата са променени и средствата се изчерпват. Видяхме една ярка илюстрация на това на срещата на върха преди две седмици, когато унгарският министър-председател поиска помощ от 190 милиарда EUR за Централна и Източна Европа, но му беше заявено недвусмислено от германския канцлер, че пари няма и няма да има.

Германските данъкоплатци (и това рядко се признава) винаги са носели цялата система на гърба си. Интеграцията се крепи на мълчаливото им съгласие и сега те вече го разбират. Те вече не откликват на негласния призив за историческа отговорност. Те са чувствителни, здравомислещи хора и могат да разпознаят користен аргумент и да усетят мошеничество, когато видят такова. Ако смятате, че не съм прав по този въпрос, то проведете референдум сред тях. Нека всички проведем референдум: подложете Договора от Лисабон на гласуване. Договорът да се подложи на гласуване!

Писмени обяснения на вот

- Доклад: Geringer de Oedenberg (A6-0060/2009)

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Geringer de Oedenberg относно освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (кодифицирана версия). Тъй като това е само кодификация на вече съществуващ законодателен текст и не предполага съществена промяна на самия текст, считам, че ние следва да подкрепим предложението на Комисията и препоръките на правните служби на Парламента, на Съвета и на самата Комисия.

- Доклад: Díaz de Mera García Consuegra (A6-0106/2009)

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Въздържах се от гласуването по доклада на г-н Díaz de Mera García Consuegra относно коригиране на основните заплати и добавките, прилагани по отношение на персонала на Европол. Съгласен съм само отчасти с мнението на докладчика по този въпрос и затова не считам, че е подходящо да изразя позицията си по него.

- Доклад: Reimer Böge (A6-0106/2009)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на доклада.

Смятам, че на природното бедствие, което връхлетя Румъния, не може да не се обърне внимание. Наводнението изтощи Румъния, не само по отношение на икономиката и околната среда, но и в социално отношение.

Разказите за личните драми на хората бяха потресаващи – семейства, останали без собственост и вещи, много от които са придобити след дългогодишен усилен труд.

Много организации вече работят на място, но е време да се включат и институциите, и лично членовете на Парламента, за да дадат реален принос към тази кауза.

Ето защо приветствам становището на комисията по бюджети и се надявам, че на Румъния ще бъдат предоставени възможно най-скоро 11 785 377 EUR от фонда „Солидарност“ с цел населението да бъде подпомогнато икономически, по отношение на околната среда и социално.

  Genowefa Grabowska (PSE), в писмена форма. – (PL) Принципът на солидарност е основен и безспорен в Европейския съюз. Това е именно принципът, който съществува реално, а не само на хартия, отличаващ Европейския съюз от други международни организации. Едно практическо изражение на този принцип несъмнено е фондът „Солидарност“, създаден през 2006 г. съгласно междуинституционално споразумение и с цел да отстранява негативните последици от големи природни бедствия. Добре е, че фондът е действащ и че миналата година пет държави се възползваха от него. Това е доказателство, че, когато е изправена пред трагедия, никоя държава-членка няма да бъде оставена сама. Наводнението, което засегна пет окръга от североизточна Румъния през юли 2008 г., причини сериозни материални щети (0,6 % от БНД) и разруши живота на над два милиона души в 214 района.

При това положение аз смятам, че заявлението за помощ на Румъния е основателно, дори и да не отговаря на количествените критерии, посочени в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“. Също така нямам никакви съмнения, че в този случай е необходимо да приложим критерия за извънредно бедствие, който също е предвиден в горепосочения регламент и който позволява мобилизирането на средства от фонда за Румъния. Като член на Европейския парламент от Полша, аз представлявам регион, който също беше засегнат от природно бедствие, а именно торнадо в областта Силезия. За щастие, това бедствие нямаше същата разрушителна сила и мащаб. Въпреки това аз изцяло подкрепям това реално доказателство за европейска солидарност.

  Maria Petre (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като той ще съдейства за мобилизиране на средства от фонда „Солидарност“ много по-бързо. През 2006 г. плащанията, направени от Европейския съюз през фонда „Солидарност“ в помощ на Румъния след наводненията през м. април и м. август, бяха забавени с една година. Със задоволство отбелязвам, че процедурите са подобрени и улесняват бързата намеса на Европейския съюз в държави, засегнати от голямо природно или извънредно бедствие.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Böge относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. Съгласен съм, че критериите за допустимост, регулиращи мобилизирането на средства от фонда, са изпълнени в случая на заявлението, подадено от Румъния след наводненията, които засегнаха страната през м. юли. Наводненията на практика причиниха сериозни щети на ландшафта и на хората, живеещи в петте пострадали региона. Ето защо считам, че единствено правилното решение е да бъдат мобилизирани средства от фонда, не само защото въпросната сума е в рамките на годишната граница, посочена в Междуинституционалното споразумение от м. май 2006 г.

- Доклад: Jutta Haug (A6-0113/2009)

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, изготвен от Jutta Haug (Германия), тъй като той изисква мобилизирането на средства от 11,8 милиона EUR от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за подпомагане на жертвите на наводненията, които засегнаха Румъния през м. юли 2008 г.

Този жест е отговорът на Европейския съюз на искането за помощ, отправено от Румъния. Това заявление се отнася до пет окръга (Марамуреш, Сучава, Ботошан, Яш и Нямц). 241 населени места в Румъния с общо население от 1,6 млн. души, пряко засегнати от бедствието, което частично или изцяло унищожи домове и насаждения.

Гласувах с мисъл за хората, които в наводнението загубиха домовете си, вещите, животните си и дори членове на своите семейства. Gheorghe Flutur, председател на окръжния съвет на Сучава представи техния случай в Брюксел пред Европейския парламент.

Считам, че Румъния се нуждае от по-голяма сума, за да възстанови щетите, причинени от наводнението, но помощта на Европейския съюз е необходима и добре дошла.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Първият коригиращ бюджет за 2009 г. се отнася за мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за Румъния след наводненията, които засегнаха страната през м. юли 2008 г.

При преки щети, изчислявани на около 471,4 милиона EUR, се планира (едва сега) мобилизирането на едва 11,8 млн. EUR от този фонд, което отново показва ясно спешната нужда от преразглеждане.

Целта на този фонд е да позволи на Общността да реагира бързо, ефективно и гъвкаво на „извънредни ситуации“ в различните държави-членки. Ето защо, въпреки всички недостатъци, ние подкрепяме мобилизирането на средства от него за Румъния.

Тези 11,8 милиона EUR обаче ще бъдат приспаднати от бюджетния ред за Европейския фонд за регионално развитие (цел „Сближаване“). С други думи, „солидарността“, предложена на Румъния се финансира от средства, предназначени за най-слабо развитите икономически страни и региони, включително и самата Румъния! Това може да се нарече „солидарност“ между „бедни“ или, с други думи, между така наречените „страни, обект на сближаване“/региони за сближаване …

Ние не сме съгласни да бъдат използвани „кохезионни“ фондове – още по-малко в момент на влошаваща се социална и икономическа криза – когато са на разположение други фондове, като например тези, предназначени за въоръжаване на Европейския съюз.

  Iosif Matula (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за Румъния, тъй като считам, че финансовата помощ, предоставена на нашата страна, осигурява важна, необходима подкрепа за местата, засегнати от внезапните наводнения през м. юли миналата година. Североизточната част на Румъния беше тежко засегната. 214 населени места и повече от 1,6 милиона души пострадаха пряко в резултат на бедствието. Европейската комисия имаше финансов принос от 11,8 млн. EUR, с който подкрепи инвестициите, направени в транспортната инфраструктура и дренажната система, укрепването на речни корита и изграждането на бентове за предотвратяване в бъдеще на природни бедствия от такъв вид.

Смятам, че ранното откриване на причините, които водят до природни бедствия от такъв мащаб или дори до по-сериозни, е най-важната стъпка към защитата на европейските граждани.

Имайки предвид изменението на климата, пред което сме изправени, аз подкрепям въвеждането на инструменти за следене на факторите на околната среда във всеки регион поотделно, заедно с разпределянето на подходящ бюджет за това. Зоните на конвергенция са най-силно изложени на риск да бъдат засегнати от природни бедствия. Това означава, че особено внимание трябва да бъде обърнато на тези аспекти, с оглед прилагането на политика на икономическо, социално и териториално сближаване.

  Rovana Plumb (PSE), в писмена форма. – (RO) Основните области, податливи на последиците от изменението на климата, са следните: водни ресурси, селско стопанство, енергетика, лесовъдство и биологично разнообразие и накрая, но не на последно място, здравето на населението.

Екстремните климатични явления, които се наблюдават в Румъния пред последните години, причиниха наводнения и суша и доведоха до необходимостта от мерки по въпроса с изменението на климата, които да бъдат взети с изключителна сериозност, експертен опит и отговорност.

Като социалдемократ аз гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като разпределените 11,8 милиона EUR чрез корекцията на бюджета, подпомага Румъния в нейните усилия да се адаптира към изменението на климата, за да отстрани последиците от наводненията посредством извършването на защитни мероприятия на местно равнище (защита на населени места, планиране на усвояването на ресурсите на речните басейни посредством работи по облагородяване на потоци и увеличаване на залесените местности) и накрая, но не на последно място, посредством участие на населението и образоването му относно подходящото поведение преди, по време и след наводненията.

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада относно проекта на коригиращ бюджет № 1/2009 на Европейския съюз за финансовата 2009 г. Целта на доклада е да мобилизира средства в размер на 11,8 милиона EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, свързани с последиците от наводненията в Румъния през м. юли 2008 г.

Подкрепям инициативата на Европейската комисия, чрез която Европейският съюз изразява солидарност с окръзите Сучава, Яш, Нямц, Ботошан и Марамуреш, които пострадаха в резултат на наводненията през м. юли 2008 г.

Чрез днешното гласуване пленарната сесия на Европейския парламент приема решението на комисията по бюджети, взето на 24 февруари 2009 г. На съответната сесия Gheorghe Flutur, председател на окръжния съвет на Сучава, изложи ситуацията в своя регион, засегнат от наводненията, подкрепяйки искането за средства със снимки и статистически данни за щетите в резултат на природното бедствие, което засегна областта.

Той посочи, че са били отправени предупреждения и спомена, че заедно с органите на украинския регион Чернивци е било договорено да се създаде система за бързо предупреждение в случай на бедствия, заедно с други програми за трансгранично сътрудничество за справяне с извънредни ситуации, които предстои да бъдат приложени, като продължение на този проект.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Haug относно коригиращия бюджет за финансовата 2009 година, който взема под внимание сериозните щети, причинени от наводненията, които засегнаха Румъния през м. юли 2008 г. Вече изразих подкрепата си за доклада на г-н Böge относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз точно за тази цел и бих искал да потвърдя тук моята подкрепа за мярката, при условие че тя е съсредоточена, както се посочва в Междуинституционалното споразумение от 2006 г., върху бързото и ефективното възстановяване на нормалните условия на живот в регионите, засегнати от природното бедствие, а не върху изплащане на компенсации за щети, претърпени от частни лица.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на решението за резолюция на Европейския парламент относно проект на коригиращ бюджет № 1/2009 на Европейския съюз за финансовата 2009 г. (6952/2009 – C6 0075/2009 – 2009/2008 (BUD)), защото неговата цел е да мобилизира средства в размер 11,8 милиона EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания от фонда „Солидарност“ на Европейския съюз, свързани с последиците от наводненията в Румъния през м. юли 2008 г.

- Доклад: Luis de Grandes Pascual (A6-0097/2009)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Малта е една от основните държави в Европейския съюз със значителен тонаж в своите регистрационни журнали. От друга страна, тя изпълнява своите задължения като държава на флага, съгласно международните конвенции.

Трите основни задължения са да: (a) прилага разпоредбите на Кодекса на държавата на флага; (б) предприема необходимите мерки за независимо одитиране на своята администрация най-малко веднъж на пет години съгласно правилата на Международната морска организация (в) предприема необходимите мерки по отношение на проверка и преглед на кораби и издаването на задължителни свидетелства и сертификати за освобождаване, както е предвидено в международните конвенции.

Ново изискване е, че, преди разрешението за експлоатация на кораб, на който е било дадено право да плава под неин флаг, съответната държава-членка следва да предприеме съответните мерки, за да гарантира, че въпросният кораб отговаря на приложимите международни правила и разпоредби и, по-специално, документацията за безопасността на кораба.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Този законодателен акт ще подсили съществуващото законодателство на Европейския съюз в областта на безопасността и ще транспонира някои важни международни инструменти в общностното право. Аз подкрепям този законодателен акт, тъй като той признава необходимостта от строг контрол върху класификационните дружества, които изпълняват първостепенни задачи за поддържането на морската безопасност, поради огромната концентрация на права, които те притежават.

- Доклад: Luis de Grandes Pascual (A6-0098/2009)

  Carl Lang и Fernand Le Rachinel (NI), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент току-що прие осем законодателни текста, които съставляват морски пакет. Ние приветстваме това, защото пакетът обхваща не само обезщетения за пътниците, а също и инспекции, държавно инспектиране на пристанища, разследвания на транспортни произшествия и избор на орган, който да вземе решение за мястото за убежище на бедстващи плавателни съдове.

Сега топката е в полето на държавите-членки, защото само изработването на законодателен акт не е достатъчно: този законодателен акт трябва да бъде транспониран в техните национални законодателства.

Първото изпитание ще бъде да се следят удобните флагове, принадлежащи на европейските държави. Тези флагове се използват за заобикаляне на съюзните, данъчните наредби, наредбите за наемане на работа и за околната среда на държавите, на които плавателните съдове действително принадлежат.

Кипър и Малта все още са сред първите пет най-използвани удобни флага по отношение на брой загубени плавателни съдове.

Със съжаление трябва да отбележа, че, въпреки усилията, които бяха направени след потъването на петролните танкери „Ерика“ и „Престиж“, положението се е подобрило съвсем слабо. Плавателни съдове, които не отговарят на стандартите, плаващи под удобни флагове, намаляват драстично цените на транспорта. Така наречените богати държави отговарят, като създават свой собствен (марка II) флаг, за да се борят със загубата на товари.

На практика, ако желаем наистина да се избавим от тези плаващи развалини, Европейският съюз трябва да се заеме с борба срещу ултралиберализацията.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н de Grandes Pascual относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби. Вече обясних причините, които ме подтикнаха да подкрепя работата, извършена от докладчика по отношение на Третия морски пакет, и предимствата, които планираните мерки биха донесли по отношение на безопасността на морския транспорт, и подобренията на съществуващите регламенти. Имайки това предвид, аз потвърждавам моя глас „за“.

- Доклад: Dominique Vlasto (A6-0099/2009)

  Bogusław Liberadzki (PSE), в писмена форма. – (PL) Аз гласувах в подкрепа на приемането на доклада относно съвместен проект, одобрен от помирителния комитет, на директива на Европейския парламент и на Съвета относно държавния пристанищен контрол (преработен текст). Съгласен съм с целите на Третия морски пакет.

Седемте предложения от пакета имат за цел предотвратяване на произшествия чрез подобряване на качеството на европейските знамена, преразглеждане на законодателството относно държавния пристанищен контрол и контрола на движението на корабите, както и чрез усъвършенстване на правилата, свързани с класификационните дружества. Те също така имат за цел гарантиране на ефективна реакция в случай на произшествие чрез изработване на хармонизирана рамка за разследване на произшествия, въвеждане на правила за обезщетяване на пътниците в случай на произшествие и въвеждане на правила за отговорността на корабособствениците, заедно със система за задължително застраховане.

Бих искал да изразя моята подкрепа за постигнатото съгласие и по-специално за следните точки: разширяване на приложното поле, като се включват плавателни съдове, които междинно са застанали на котва, увеличена честота на инспекциите на плавателни съдове и постоянна забрана на плавателни съдове при определени условия.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Vlasto относно държавния пристанищен контрол, който представлява част от Третия морски пакет. Съгласен съм с частта от постигнатото съгласие, отнасяща се до разширяването на приложното поле на директивата, като се включват плавателни съдове, които междинно са застанали на котва, и с частта, отнасяща се до увеличената честота на инспекциите на плавателни съдове от най-рисковата категория. По тази точка аз имам предвид необходимостта оценките на такъв риск да бъдат възможно най-точни и независими. Също така съм съгласен, че при определени условия на плавателни съдове трябва да бъде даден постоянен отказ за достъп, за да се гарантират подходящи нива на безопасност за операторите и пътниците.

- Доклад: Dirk Sterckx (A6-0100/2009)

  Bairbre de Brún и Mary Lou McDonald (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Ние приветстваме смяната на акцента в тази резолюция и някои от положителните предложения по отношение на регулирането на финансовия сектор, нововъведенията, енергийната ефективност и инвестициите, както и признаването на необходимостта от защита на заетостта, създаването на работни места, борба с бедността и съсредоточаване на вниманието върху най-уязвимите групи от обществото.

Логиката на Лисабонската стратегия обаче е погрешна и трябва да бъде основно преразгледана, по-специално в светлината на новото икономическо положение.

Освен това има няколко конкретни предложения, съдържащи се в резолюцията, които са недалновидни и непродуктивни, като например настояването относно дерегулиране и относно гъвкави практики на наемането на работа, водещи до отслабване на правата на работниците.

Поради тези причини ние се въздържахме при окончателното гласуване по този доклад.

  Bogusław Liberadzki (PSE), в писмена форма. – (PL) Аз гласувах в подкрепа на приемането на доклада относно съвместен проект, одобрен от помирителния комитет, на директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2002/59/ЕО относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация.

Съгласен съм с целите на Третия морски пакет.

Седемте предложения на пакета имат за цел предотвратяването на произшествия чрез подобряване качеството на европейските знамена, преразглеждане на законодателството относно държавния пристанищен контрол и контрола на движението на корабите, както и чрез усъвършенстване на правилата, свързани с класификационните дружества. Те също така имат за цел гарантиране на ефективна реакция в случай на произшествие чрез изработване на хармонизирана рамка за разследване на произшествия, въвеждане на правила за обезщетяване на пътниците в случай на произшествие и въвеждане на правила за отговорността на корабособствениците, заедно със система за задължително застраховане.

Като докладчик в сянка по доклада на г-н Sterckx, бих искал да изразя моята пълна подкрепа за документа, подложен на гласуване.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Считам, че морският пакет следва да бъде разглеждан глобално и в неговата цялост в съответствие с подхода, който Парламентът винаги е приемал, когато се разглеждат негови отделни части. Ето защо аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Sterckx относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация, тъй като тази система е в унисон с по-широкия контекст, който се цели с подобряването на безопасността на движението по море и улесняването на управлението – нещо, с което вече съм се съгласявал по много други поводи. В този конкретен случай, прилагането на технология за контрол на корабите би спомогнало за улесняване при вземането на решение за това, кой носи отговорността в случай на произшествия и при подобряването на процедурите за приемането на кораби в „места за убежище“. Поради тази причина аз считам, че мога да подкрепя доклада, като гласувам в негова подкрепа.

- Доклад: Jaromír Kohlíček (A6-0101/2009)

  Guy Bono (PSE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, изготвен от чешкия член на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, Jaromír Kohlíček, относно разследване на произшествия в областта на морския транспорт.

Този текст подчертава необходимостта да бъдат изготвени на европейско равнище ясни и задължителни насоки, за да се гарантира, че произшествията по море се контролират по подходящия начин. Той взема под внимание опасенията, които възникнаха след потъването на петролния танкер „Ерика“ близо до крайбрежието на Франция. Именно с оглед недопускането на повторение на такива случаи на лошо управление, Европейският съюз реши да наложи строга рамка, която да обхване всички технически аспекти и всички процеси, които да бъдат изпълнявани в случай на произшествие: методология на разследванията, европейска база данни за морски произшествия, препоръки за безопасност и т.н.

Споделям мнението, че е от ключово значение да направим европейската морска зона една от най-безопасните и най-образцовата морска зона в света. Тъкмо към това се стреми морският пакет „Ерика ІІI“, част от който е и този доклад. Това е реален напредък за морския сектор, а също и в областта на околната среда, която често е съпътстваща жертва на нехайно поведение по море.

  Bogusław Liberadzki (PSE), в писмена форма. – (PL) Гласувах в подкрепа на приемането на доклада относно съвместен проект, одобрен от помирителния комитет, на директива на Европейския парламент и на Съвета за определянето на основните принципи при разследването на произшествия в областта на морския транспорт и за изменение на Директива 1999/35/ЕО и Директива 2002/59/ЕО. Съгласен съм с целите на Третия морски пакет.

Седемте предложения на пакета имат за цел предотвратяването на произшествия чрез подобряване качеството на европейските знамена, преразглеждане на законодателството относно държавния пристанищен контрол и контрола на движението на корабите, както и чрез усъвършенстване на правилата, свързани с класификационните дружества. Те също така имат за цел гарантиране на ефективна реакция в случай на произшествие чрез изработване на хармонизирана рамка за разследване на произшествия, въвеждане на правила за обезщетяване на пътниците в случай на произшествие и въвеждане на правила за отговорността на корабособствениците, заедно със система за задължително застраховане.

Бих искал да изразя подкрепата си за съгласието, което беше постигнато и, по-специално, по отношение на следните точки: методология за разследване на произшествия, решение във връзка с разследването, справедливо отношение към морския персонал и защита на свидетели/поверителност на данни.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Kohlíček относно разследването на произшествия в областта на морския транспорт. Твърде често е трудно да бъде взето решение кой носи отговорност в случай на незначителни или сериозни произшествия по море. Мисля си за случая с разследванията, които последваха истинското природно бедствие, причинено от произшествието с петролния танкер „Престиж“, и за много други, които за съжаление продължават да се случват. Морският транспорт заслужава специално внимание, защото, освен, че е най-икономичният в относително изражение, той е най-опасният по отношение на последиците за околната среда от едно произшествие. Ето защо считам, че е необходимо да бъдат изготвени ясни и задължителни насоки относно начините на извършване на технически разследвания на корабни аварии и гарантирането на обратна връзка с цел избягването на подобни аварии в бъдеще. Поради тази причина аз гласувах в подкрепа на доклада.

- Доклад: Paolo Costa (A6-0102/2009)

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Costa относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия. Съгласен съм с него, че е съвсем уместно разпоредбите на Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. да бъдат да бъдат включени в европейското право, тъй като съществуващите националните различия правят невъзможно осигуряването на подходящо ниво на отговорност и задължително осигуряване в случай на произшествия, засягащи пътници. Макар това да не се случва за други видове транспорт, считам, че законодателството следва да бъде подходящо изработено за тази цел, както и за морския транспорт.

- Доклад: Gilles Savary (A6-0072/2009)

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Смятам да гласувам в подкрепа на доклада на г-н Savary относно застраховката на корабособствениците за морски искове, защото съм съгласен с препоръките, направени от докладчика по отношение на необходимостта да се гарантира, че задължението за застраховане се спазва от корабособствениците, навлизащи във води, които са под юрисдикцията на някоя от държавите-членки, включително и чрез налагането на санкции при липса на удостоверение на борда на кораб, когато такава бъде установена. Съгласен съм, че сумата, на която възлиза застраховката, следва да бъде определена в съответствие с таваните, предвидени в Конвенция LLMC 1996, която гарантира, че жертвите на морски произшествия ще получат подобаващо обезщетение. Ето защо аз подкрепям препоръката на докладчика да се приеме проектът на препоръка, съгласуван със Съвета.

- Доклад: Emanuel Jardim Fernandes (A6-0069/2009)

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Подкрепям доклада на г-н Fernandes относно спазването на изискванията на държавата на флага. Той изразява решимостта на Парламента да запази целостта на Третия морски пакет, когато е изправен пред прекъсвания на работата на Съвета по определени аспекти, като например предметът на тази препоръка. На това основание аз подкрепям работата, свършена от г-н Fernandes и членовете на комисията по транспорт и туризъм. Считам, че добавената стойност на постигнатото политическо съгласие следва да бъде отчетена като важна, преди всичко защото тя призовава държавите-членки да въведат система за управление на качеството на техните морски администрации и да спазват международните правила в тази област, най-важните от които са онези, произлизащи от конвенциите на Международната морска организация. Освен създаването на предимства по отношение на качеството и безопасността на европейските държави на флага, предложението ще даде възможност да се подобрят условията на конкуренция в рамките на Общността и поради тази причина аз считам, че то следва да бъде подкрепено.

- Доклад: Saïd El Khadraoui (A6-0066/2009)

  Brian Crowley (UEN), в писмена форма. – (GA) Европейските държави трябва да работят заедно, за да постигнат екологичните цели на Съюза. За да се гарантира обаче устойчивост на политиката на Европейския съюз в областта на околната среда, трябва да бъдат включени принципите на Европейския съюз и различните особености и нужди на всяка отделна държава-членка.

Докладът относно евровинетката е в противоречие с тези цели в случая на периферните държави-членки на Европейския съюз.

Препоръките относно евровинетката биха довели до санкции за периферните държави, а за държавите в централната част на Европа те биха били от голяма полза. Считам, че препоръките относно евровинетката са в противоречие с принципите на единния пазар и смятам, че това е дискриминация по географско разположение. Ирландия е остров, който се намира на границата на Европа. Камиони от други държави няма да преминават през Ирландия, но нашите тежкотоварни автомобили ще трябва да плащат такса в много държави на цялата територия на Европа. Няма начин това да бъде избегнато: ние трябва да извършваме икономическа дейност, трябва да изнасяме и внасяме нашите стоки. Съгласно предложението за евровинетката държави, които се намират в централната част на Европа, ще имат конкурентни предимства, тъй като няма да е необходимо да заплащат същите такси. Не е нито правилно, нито справедливо да се извършва дискриминация от този род въз основа на географско разположение към която и да е държава.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Директивата за „евровинетка“ беше създадена, за да хармонизира системите за облагане с данъци по европейските пътища – включително данъците за превозните средства, таксите за изминат участък и таксите, свързани с използването пътна инфраструктура, и за да установи справедливи механизми за налагане на такси на превозвачите за покриване на разходите на инфраструктурата. Скорошното преразглеждане на тази директива от Комисията предлага допълнителни изменения към нея, като например ценова оценка на въздействието върху околната среда на ТПС (тежкотоварни превозни средства) по отношение на шумово замърсяване, задръствания и замърсяване на въздуха.

Държави с големи потоци транзитен трафик поддържат значително по-различни становища в сравнение с по-периферни държави, каквато е и моята, които зависят от много интензивно движение за износ и внос на стоки. Макар по принцип те да са справедливи, това трябва да бъде въведено постепенно и равнопоставено. Това са въпроси, които не можем да си позволим да пренебрегваме. ТПС често са обект на времеви ограничения и външни графици, като тези на операторите на фериботи. Изграждането на пристанищен тунел в Дъблин допринесе много за намаляване на необходимостта от това ТПС да бъдат в центъра на града, като повиши качеството на въздуха и намали шумовото замърсяване. Тази инвестиция си струваше.

Не съм убедена, че е необходимо да се създава независим европейски орган, който да постановява размера на таксите и според мен това попада в областта на субсидиарността.

  Françoise Grossetête (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада El Khadraoui относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

Важно е да се даде възможност на държавите-членки да прилагат „по-интелигентни” плащания за сектора на пътния транспорт за покриване на външните разходи и така да насърчат тези участници да възприемат по-устойчиво поведение.

Макар шумовото замърсяване и замърсяването на въздуха да не могат да бъдат пренебрегнати, същото не може да бъде казано за задръстванията, които се причиняват не само от пътния транспорт. Такава такса би била дискриминационна, тъй като частните автомобили също носят отговорност за задръстванията.

Освен това, този сектор плаща за последиците от икономическата криза чрез цената на петрола и цените за доставка на стоки. Малките и средни предприятия в сектора на пътния транспорт няма да могат да поемат тези допълнителни разходи в разгара на икономическата криза.

Повече следва да бъде направено, за да се адаптира пътната инфраструктура към увеличеното движение, но преди всичко трябва да бъде поет ангажимент за по-устойчив транспорт, като трябва да бъде даден приоритет на видове транспорт с ниско отделяне на въглерод.

Като избран представител на областта Рона-Алпи, аз мога да потвърдя неспособността на много пътни сектори в долината на Рона да се адаптират.

  Małgorzata Handzlik (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) По време на днешното гласуване, Европейският парламент прие проект на директива относно евровинетките, което дава възможност държавите-членки да налагат такси за използването на пътната инфраструктура от тежкотоварни автомобили.

При окончателното гласуване аз гласувах против приемането на директивата. Считам, че въвеждането на разпоредбите на тази директива ще повиши разходите, правени от предприятията, които предоставят транспортни услуги. Тези разходи може да се окажат особено пагубни за малките и средни предприятия, които не разполагат с достатъчно средства за подмяна на техните паркове. Освен това такива разпоредби могат да причинят и затруднения за фирмите в настоящата финансова криза, когато много от тях са изправени пред все повече трудности при получаване на кредити.

Ние със сигурност трябва да потърсим начини, чрез които да направим възможно използването на по-екологични превозни средства по нашите пътища. Ние обаче не трябва да използваме методи, които на практика са още един начин за облагане на предприятията с данъци.

  Jim Higgins (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) От името на моите колеги от Фине Гейл в Парламента, бих искал да поясня, че ние не гласувахме в подкрепа на доклада El Khadraoui относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили, поради опасения, свързани с правното основание на предложението, опасения, свързани със задължителното използване на електронно събиране на такси за изминат участък и разпоредбата за разпределяне на приход. Ние напълно подкрепяме принципите зад предложението, но считаме, че прилагането на принципите в доклада е погрешно.

  Stanisław Jałowiecki (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Не само гласувах против този доклад, но също така смятам, че той е опасен за европейския общ пазар. Това се дължи основно на неговия несправедлив характер и на факта, че той действа като скрит данък. Освен това той няма да допринесе за опазването на околната среда. В настоящия период на финансова криза това е някак абсурдно. Разпоредба от този род показва, че Европейският съюз обръща гръб на своите граждани.

  Jörg Leichtfried (PSE), в писмена форма. – (DE) Гласувам в подкрепа на разумния компромис относно новата евровинетка. Заедно с групата на социалистите в Европейския парламент, аз се боря от години – изправен пред силната съпротива на части от консервативната група на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи – за включването на външните разходи (шум, задръстване, замърсяване) при образуването на таксите, с оглед прехвърлянето на финансовия товар от данъкоплатеца към замърсителя, с други думи, към движението на тежкотоварни превозни средства.

Аз съм против вероятния резултат от компромиса по разходите, свързани със задръстванията, защото, в резултат на съществуващото мнозинство, можеше единствено да се гарантира, че те ще бъдат признати като външни разходи, при условие че това се приложи не само за движението на тежкотоварни превозни средства, а и за всички причини за задръствания, включително автомобилите.

Вероятно и CO2 няма да бъде включен в изчисляването, благодарение на неразбираемата съпротива на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи. Изменението, което внесох в комисията, в което поисках минимални такси за всички части на трансевропейската транспортна мрежа, не получи мнозинството от гласовете. Аз ще внеса това предложение отново при бъдещи обсъждания по този въпрос.

Една особено положителна подробност за Австрия е фактът, че външните разходи и така наречената допълнителна алпийска такса (по-висока такса в алпийските региони) вероятно няма да бъде компенсирана. Това означава, че Австрия може да налага по-висока такса в чувствителните алпийски региони и освен това може да събира такса и за външни разходи. В резултат на това ще бъде възможна по-голяма такса за преминат участък от Brenner.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (DE) Подкрепям този доклад, който следва да насърчи преминаването на превоза на товари от пътен към железопътен транспорт. Докладът е част от пакет от инициативи, които целят да направят транспорта по-устойчив и да гарантират, че потребителите ще трябва да заплащат само транспортните разходи, които са пряко свързани с конкретно използвания от тях вид транспорт. Ще бъдат събирани такси за шумово замърсяване на местно равнище, замърсяване на въздуха на местно равнище, както и инфраструктурни повреди/разходи. Това ще създаде по-справедлива система на принципа „замърсителят плаща“ с предвидени гаранции, които ще осигурят прозрачен пазар и ще предотвратят дискриминацията.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Движението на тежкотоварни автомобили в Европа се е увеличило след разширяването на Европейския съюз на изток и това е особено забележимо в много държави-членки, включително и в Австрия. Сега пред нас стои проблемът, че някои фактори водят до големи външни разходи, които обществото трябва да заплаща. Тежкотоварният транспорт в цяла Европа е един от тези фактори, а другият са атомните електроцентрали.

Ако бъде наложена такса на тежкотоварните превозни средства, без в същото време да бъде развит железопътният транспорт и да бъдат премахнати трансграничните пречки за железопътния транспорт, то тогава ще се окаже, че ние просто сме гласували за по-скъпи стоки и няма да има нито подобрение в здравето на хората, нито намаление на замърсяването.

Считам, че е непродуктивно да се наказва някой, който е заседнал в задръстване. Това вероятно ще доведе до връщането на движението в малките села и градове, което ние не желаем. В дългосрочен план единствената възможност е да се развие инфраструктурата, а това означава, че ние трябва да направим обществения транспорт на местно равнище по-привлекателен. Разглежданата днес евровинетка изглежда представлява разумен компромис и затова аз гласувах в нейна подкрепа.

  Cristiana Muscardini (UEN), в писмена форма. – (IT) Г-жо председател, опазването на околната среда и безопасността по пътищата – целите в основата на въпросния проект за директива – представляват две цели, чието постигане Европейският съюз трябва да преследва с решителност с оглед изработването на транспортна политика, която е насочена в по-голяма степен към очакванията и правата на неговите граждани. Ето защо няколко изменения на директивата на ЕО от 1999 г., предвиждаща заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени пътища, са добре дошли. Такъв вид стъпки напред трябва да бъдат обосновани и постепенни, за да не се допусне срив на важен сектор на икономиката в настоящата сериозна икономическа криза – сектор, който е почти изцяло основан на малките и средни предприятия.

Освен това Европа все още не е създала цялостна и ефективна интермодална система, която да гарантира осезаемо преминаване на товарния транспорт към по-малко замърсяващи сектори. При тези обстоятелства и поради неговите особености и ефективност, пътният транспорт е най-широко използваната система в сферата на производството.

Ето защо, с гласуването си днес аз бих желала да подчертая важността на това да бъдат предприети постепенни, но значителни, а не просто символични, стъпки в посока на по-безопасен и по-екологосъобразен пътен транспорт, без нелогични и непродуктивни наказания за промишлеността.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Подкрепям работата, свършена от г-н El Khadraoui относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и поради тази причина гласувах в подкрепа на неговия доклад. Макар да не съм съгласен с някои точки, като например включването или невключването на определени външни разходи в таксите, аз съм съгласен с принципа „замърсителят плаща“. Отличната работа на г-н El Khadraoui подчертава необходимостта да бъде разпределен приходът, генериран от таксите, заплатени от транспортния сектор, в неговата цялост. На последно място, аз считам, че приходът, генериран от събирането на външни разходи, не трябва в крайна сметка да бъде още един вид данъчно облагане.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Предложението, по което гласуваме днес, е преразглеждане и разширяване на предишната Директива за „евровинетка“ и предвижда правила за събиране на такси за пътищата. Според приетите предложения държавите-членки могат от сега нататък да прехвърлят разходите за замърсяване на въздуха, шумовото замърсяване и задръстванията на камионите. Това е добра новина за данъкоплатците. В настоящия момент ние все още плащаме за вредите, причинени от замърсяването на въздуха. Скоро за това ще плаща замърсителят. Освен това по този начин ние насърчаваме транспортните дружества да инвестират в по-чисти камиони.

Това беше причината да гласувам в подкрепа на това предложение, а не защото таксата за задръствания беше включена като допълнителен външен разход за планински райони. Задръстванията са един от основните причинители на замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване и замърсяването с отработено гориво. Ако можем да използваме средствата от тези такси, за да инвестираме в железопътен или воден транспорт, ние бихме могли да решим както проблема със задръстванията, така и този с изменението на климата. В допълнение, закъсненията в резултат на задръстванията, причиняват големи икономически щети на транспортния сектор.

За съжаление, разходите, свързани с климата, които са в резултат на голямата интензивност на движението на товари, не са включени, макар че транспортният сектор е един от основните виновници за емисиите.

- Доклад: Michael Cashman (A6-0077/2009)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Г-жо председател, аз гласувах в подкрепа на този доклад. Прозрачността не е просто символ, а принцип, върху който следва да почиват всички институционални процедури. На гражданите и изборните структури трябва да бъде гарантиран най-широкият възможен достъп до документи, съхранявани в европейските институции, за да им се даде възможност да участват ефективно в политическия процес и да държат отговорни обществените органи за техните действия. Поради тази причина в миналото аз силно подкрепях публикуването на парламентарните присъствени списъци.

Въпреки напредъка, отбелязан от европейските институции по отношение на откритостта и прозрачността, положението в никакъв случай не може да бъде описано като идеално и настоящата преработка на Регламент (ЕИО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на европейските институции, следва да бъде считана за поредна стъпка към постигане на административна среда, в която наличността и лесният достъп до информация са правило, а не изключение. В заключение искам да подчертая неотдавнашното голямо постижение: в момента Европейският парламент използва не по-малко от 23 официални езика и документите на Европейската общност са налични на всеки един от тях. Това е гаранция за демокрация.

  Charlotte Cederschiöld (PPE-DE), в писмена форма. – (SV) Ние шведските консерватори гласувахме днес в подкрепа на доклада на г-н Cashman A6-0077/2009 относно преразглеждането на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп, за да се работи в посока към увеличаване на прозрачността в европейските институции. Що се отнася до изменения 61 и 103, засягащи член 5, ние считаме, че помирителните документи от третото четене, следва да бъдат направени достъпни незабавно след края на последното помирително заседание, за разлика от документите, които се проучват на самите преговори. Документите от тристранните диалози при първото и второто четене следва да бъдат напълно достъпни за целия период на процесите.

  Chris Davies (ALDE), в писмена форма. – (EN) С огромно съжаление отбелязвам, че в процедурите, целящи да развият принципа, че обществото има право да вижда документите на Европейския съюз, Парламентът е включил акцент, че такива правила не следва да се прилагат за членовете на Европейския парламент. Твърди се, че това само перифразира правилата, които са заложени в Устава на членовете на ЕП, но за много хора това изглежда просто като пореден случай на „едни правила за тях, а други за нас“ и се радвам, че групата на Алианса на либералите и демократите за Европа не подкрепи измененията, както бяха внесени от г-н Nassauer.

От особена важност е подробни данни за всички плащания на разходи, направени към членове на Европейския парламент от Парламента, да бъдат направени обществено достояние. Нашите собствени одитори разкриха, че някои от членовете на Парламента съвсем не са „уважаеми“. Всъщност някои от тях са мошеници и измамници. Принципът на пълна прозрачност трябва да бъде въведен възможно най-скоро, ако искаме европейските граждани да имат доверие в тази институция.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Cashman относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Подкрепям тази похвална инициатива, която има за цел да запълни празнотата в общите правила относно „класифицираната информация“ (така наричаните чувствителни документи, посочени в действащия в момента Регламент № 1049/2001), като запазва на равнище регламент някои добри принципи, взети от правилниците за вътрешна сигурност на Съвета и на Комисията, доколкото тези принципи могат да се приложат и към парламентарен орган. В заключение, аз подкрепям общата цел на г-н Cashman, която е да промени този регламент с оглед увеличаването на прозрачността, без да прави документа твърде конкретен и труден за прилагане.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Няма съмнение, че регламентът от 2001 г. доведе до по-голяма прозрачност за гражданите, като даде право на публичен достъп до документи на европейските институции. Добре е да се върнем отново към този регламент след седем години практически опит. Какво установяваме? През 2006 г. Европейският парламент направи много предложения за промяна на регламента с оглед по-нататъшното подобряване на прозрачността, но Комисията не обърна сериозно внимание на това.

Нещо повече, предложението на Комисията да преразгледа регламента от 2001 г., който сега е пред нас, съдържа по-строги правила, което означава по-малко прозрачност. Съответно, документите, свързани с търговски преговори, се считат за поверителни. В крайна сметка това е избор между две злини. Ето защо аз подкрепям доклада Cashman, тъй като, макар и непълен, той като цяло е подобрение на настоящото предложение на Комисията. Един по-радикален подход обаче с пълно отхвърляне на предложенията на Комисията би бил за предпочитане, защото тогава Комисията ще бъде принудена да изработи ново и по-добро предложение, което ще е от полза именно за прозрачността на европейските институции и в действителност ще запълни всеизвестната пропаст между институциите на Европейския съюз и гражданите му.

- Доклад: Jan Andersson (A6-0052/2009)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Г-жо председател, както ни е известно, настоящата икономическа и финансова криза засяга Европа. Силно съм разтревожен за моята страна – Италия. Кризата означава съкращения, а семейства, които имат все по-малко пари – харчат все по-малко. Ето защо се нуждаем от силна намеса. Тази криза показва, че е особено сериозна, но това колко мащабна ще бъде и колко продължителна ще зависи от това, какво правим ние. Трябва да обединим усилията си: един координиран европейски подход е от ключово значение. Сега повече от всякога ние сме свидетели на спешната нужда да приложим реформи по категоричен начин, за да бъдат разкрити качествени работни места и за да осигурим благополучието на европейските граждани. Трябва да обърнем тенденцията в посока към радикално преструктуриране, да предотвратим загубата на работни места и да отблъснем по-нататъшен натиск за намаляване на заплати и социалноосигурителни плащания.

Трябва да се подготвим за предизвикателствата, свързани с повишаването на безработицата и социалното изключване. Също така ние трябва да подобрим координацията на усилията както от страна на Европейския съюз, така и от страна на държавите-членки, но е еднакво важно и мерките, приети като част от рамката на плана за икономическо възстановяване за справяне с кризата в краткосрочен план, да бъдат хармонизирани с дългосрочните цели на Общността, посочени в Лисабонската стратегия. Ето защо аз гласувах в подкрепа на този доклад.

  Carl Lang (NI), в писмена форма. – (FR) Забележително е, че този доклад признава няколко неуспеха на Европейския съюз по отношение на социалните въпроси. На първо място е признанието, че целите на Лисабонската стратегия няма да бъдат постигнати през 2010 г. След това се посочват няколко интересни цифри, свързани с растящия процент на безработица, която се повиши от 7 % през 2008 г. до 8,7 % през 2009 г. и по-конкретно от 7,5 % до 9,2 % в еврозоната. С други думи, има прогнозна загуба на 3,5 милиона работни места.

Това мрачно наблюдение следва да накара проевропейски настроените да се замислят за радикалните реформи, които са необходими на равнище държави-членки, за да се ограничат доколкото е възможно, пагубните последствия от икономическата и финансова криза – криза, чиято първопричина са ултралиберализмът и глобализацията, които са толкова скъпи на Брюксел.

За тази цел не е правдоподобно да се поддържа политика като тази, насочена към запазване на насоките за политиките по заетостта на държавите-членки. Напротив, ние трябва да поставим под въпрос тази авторитарна аргументация и да върнем на държавите контрола върху техните икономически и финансови ресурси, като в същото време въведем национални и общностни преференции и защита, които биха дали възможност за възстановяване на вътрешния пазар и връщане към растеж.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Цялостното въздействие на финансовата криза, която започна в Съединените американски щати, в момента се чувства в реалната икономика. Експертите са на различни мнения по отношение на най-добрия отговор на кризата и най-добрия начин за стимулиране на икономиката с оглед запазване на контрола върху цифрите за безработицата.

Дори и преди финансовата криза обаче положението на пазара на труда не изглеждаше никак добре. Все повече хора са принудени да работят на непълен работен ден и на краткосрочна заетост, а държавно подкрепяните работни места постоянно се намаляват. От известно време все повече хора живеят под линията на бедността, въпреки че работят. В контекста на мрачните прогнози за икономиката вероятно броят на хората на пълен работен ден ще продължи да намалява и в определен момент работниците на непълен работен ден също ще започнат да губят работните си места. Трябва да направим всичко възможно, за да избегнем масова безработица. Съвсем не е сигурно, че мерките, представени в този доклад, са подходящи или задоволителни в това отношение. Ето защо аз гласувах против този доклад.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против доклада на г-н Andersson. Макар че всъщност, от една страна, мисля, че трябва да обединим усилията си, за да обърнем тенденцията към радикално преструктуриране, да не допуснем загуба на работни места и да спрем по-нататъшното орязване на заплатите и социалните придобивки, от друга страна, смятам, че мерките, определени от Комисията, в по-голямата си част са недостатъчни за гарантиране на достатъчно покритие и защита на социалната структура и структурата по заетостта в Европейския съюз.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Сегашната икономическа криза има и ще има също и в близко бъдеще последици за пазара на труда.

Гласувах в подкрепа на проекта на законодателна резолюция на Европейския парламент относно насоките за политиките по заетостта на държавите-членки, защото се присъединявам към докладчика в подкрепата му за позицията на Комисията, която предложи (както е посочено в приложението към Решение на Съвета 2008/618/ЕО от 15 юли 2008 г.) политиките по заетостта да продължат да се прилагат през 2009 г. Според Комисията с този подход ще се създаде стабилна рамка, способна да посрещне икономическата и финансовата криза, както и продължаващата структурна реформа.

  José Albino Silva Peneda (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Сегашната криза не е просто икономическа и финансова криза. Тя е, преди всичко, криза на доверието. Най-тревожният й признак е високото равнище на безработица. Безработицата обаче означава не само загуба на доход, а и загуба на вяра в себе си и в другите.

За да възстановим доверието, трябва да изработим много ясна средносрочна стратегия.

В това отношение ролята на политическите лидери е решаваща, предвид сигналите и посланията, които те изпращат. Благоразумието, сигурността, казването на истината и въздържането от лесната пропаганда на неосъществими цели и самовъзхвали са сред добрите практики, които могат да помогнат за възстановяване на доверието.

От друга страна, трябва да създаваме работни места и за да направим това, трябва да са налице условия за инвестиции от компаниите.

Трябва да действаме бързо, защото ако в това отношение не направим нищо, проблемите с финансирането, пред които са изправени страните с най-големи дефицити в еврозоната, ще доведат до задълбочаване на рецесията, до продължаващо нарастване на безработицата и до загуба на доходи за компаниите и домакинствата.

Поради това подкрепих доклада на г-н Andersson, който предлага да се запазят насоките за политиките по заетостта през 2009 г.

- Предложение за решение относно удължаване на срока за прилагане на член 139 на Правилника на ЕП (B6-0094/2009)

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Допълнителното удължаване, или иначе казано, допълнителното отлагане на гарантираното право на всички колеги да говорят в Парламента на родния си език и всички документи да бъдат съставяни на официалните езици нито е разбираемо, нито е приемливо. Вече минаха няколко години от присъединяването на определени страни, за които ограничението в ползването на техния език остава, в частност Ирландия и Чешката република, без необходимите лингвисти да са били намерени. Даваното обяснение е неясно и непоследователно, но върху обучението им не се поставя финансов приоритет, което ни кара да се съмняваме в намеренията. Не можем да приемем заплаха за неотменното право на културно и езиково многообразие в ЕС, което също би засегнало и португалския език. Не можем да приемем дискриминация.

Още веднъж изразяваме решимостта си да защитаваме културната идентичност на всяка държава-членка и на всички национални езици като работни езици. В това отношение вотът ни може да бъде само „против“ това решение. В крайна сметка това маркира пренасянето на културно и езиково равнище на бюджетните политики на ЕС, които дават приоритет на инвестициите в оръжие, вместо да ценят културата и опазването на работните места.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на предложението за решение, внесено от Бюрото, за удължаване на срока за прилагане на член 139 от Правилника за дейността на ЕП до края на седмия законодателен мандат.

- Доклад: Magda Kósáné Kovács (A6-0038/2009)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Г-жо председател, аз гласувах в подкрепа на доклада. Силно съм загрижен от последните събития в Италия. По отношение на румънските граждани и ромите се създава атмосфера на „лов на вещици“, с много наказателни мерки. Италианското правителство е въвлечено в маниакална кампания за сигурност. Приемането на крайни мерки по отношение на ромските общности обаче би могло да изостри и без това ужасното положение на тези малцинства и да подкопае възможностите за интеграция и социално включване. Не трябва да забравяме, че съгласно принципа на правовата държава наказателната отговорност е лична и не може да се търси от колективни групи. Отклоняването от този принцип би могло да създаде опасен прецедент, който да доведе до криминализиране на цели етнически групи или конкретни националности мигранти.

Безспорно имиграцията е въпрос, който изисква европейска координация, за да се засили годността на съдебните и полицейските органи да се борят с организираната престъпност. Това обаче не е достатъчно. Важно е да бъдат приети ясни политики за осигуряване на заетост за групите в неравностойно положение, включително работната сила на ромите, да се въведат мерки за подпомагане с цел улесняване на постепенната им интеграция на трудовия пазар и да се отделя по-голямо внимание на политиките за образование за младите хора.

  Hélène Goudin и Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) ЕС е съюз на ценности и поради това носи отговорност за спазването на правата на човека в неговите граници. Следователно той също следва да играе роля, чрез своите държави-членки, при отчитане на уязвимото положение на ромите и за улесняване на интеграцията им в обществото. Поради това гласувахме в подкрепа на този доклад.

  Anna Ibrisagic (PPE-DE), в писмена форма. – (SV) Днес гласувахме в подкрепа на доклада по собствена инициатива на г-жа Kósáné Kovács (A6-0038/2009) относно социалното положение на ромите и подобряването на техния достъп до пазара на труда в ЕС. Докладът разглежда един много сериозен проблем и откроява необходимостта от действие, за да се борим с широко разпространеното изключване, което засяга много роми днес. Приветстваме сътрудничеството между държавите-членки в работата по тези значителни проблеми.

Искаме обаче да посочим, че не смятаме разнообразните и различни отделни решения за път напред за намаляване на изключването. Специалните данъчни ставки за работодателите, които наемат ромски жени, и други подобни мерки е по-вероятно да доведат до задълбочаване на изключването и до пречки за интеграцията от страна на останалата част от обществото.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Приветствам доклада на комисията по заетост и социални въпроси, тъй като той откроява нов аспект на стратегията за ромското включване, изработена от 2005 г. насам, след поредица от резолюции на Европейския парламент. Сегашното положение на ромите показва, че не е постигнат достатъчен напредък в интегрирането им, откакто Комисията отправи първия си призив за това през 2005 г.

Докладът предлага важни насоки за действие в областта на политиката за насърчаване на образованието сред ромите и за насърчаване на преференциалното им третиране на пазара на труда. Подкрепата за интеграцията на ромите на пазара на труда чрез финансиране на мерки за обучение и преквалификация, мерки за насърчаване на независими дейности сред ромите, предлагане на кредити с отстъпки и държавни субсидии, както и намирането на нови форми на работа в земеделието, са все цели, които ЕС е длъжен да координира. Създаването на експертна група на равнище ЕС, включваща представители на ромската общност, би могло също да спомогне за координиране на стратегията на държавите-членки по отношение на ромите и използването на структурните фондове и Кохезионния фонд.

Очаквам тези предложения да мотивират в достатъчна степен Европейската комисия да представи законодателни предложения, целящи постигане на осезаеми резултати в тази област.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Ромският етнос се явява най-голямото малцинство в Европейския съюз и интегрирането му в европейското общество е едно от най-големите предизвикателства, пред които ЕС ще се изправи през идното десетилетие. Ромите, които наброяват около 10-12 милиона души, нямат шанс да се спасят от бедността и изключването. Такава степен на социална уязвимост възпрепятства поддържането на елементарна степен на човешко достойнство и равни възможности за членовете на ромската общност. Приветствам този доклад, който откроява необходимостта от подобряване на условията за всички европейци, независимо от расата.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гарантирането на равни възможности за ромското малцинство в ЕС е правилният подход за избягване на социалното изключване и зачитането на правата на тази общност. Затова гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Kovács, който намирам за много полезен.

Искам обаче да направя две пояснения за позицията си по този въпрос.

Имайки предвид, че това малцинство е по начало транснационално, ефективен подход към правата на ромите може да се осигури само на европейско равнище. По тази причина предложих да бъде създадена Европейска агенция за ромите със задача да координира на европейско равнище политиките, ориентирани към това малцинство.

На второ място, подкрепа за интеграцията на ромското малцинство не може да бъде осигурена чрез мерки за финансово преразпределение, защото те не могат да решат структурните проблеми, засягащи ромските общности. В идеалния случай подпомагането на това малцинство трябва да бъде обвързано с програмите за образование, чиято задача е да се помогне на тези общности да добият уменията, необходими за достъп до пазара на труда.

От друга страна, европейската политика за ромското малцинство трябва да е ориентирана към насърчаване на толерантността и приемането на културните различия, с насоченост към мирно съвместно съществуване в рамките, определени от законите на съответната държава и регламентите на ЕС.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против доклада на г-жа Kósáné Kovács относно социалното положение на ромите и подобряването на техния достъп до пазара на труда в ЕС. Твърдо съм на мнение, че този подход създава друга форма на съществена дискриминация по отношение на ромите. Ромите трябва, всъщност, да бъдат третирани като всички други граждани, без да ползват прекомерни придобивки и отстъпки, които да са в ущърб на другите европейски граждани, които имат същите права (и, най-вече, задължения), както това население.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Ромската общност е най-голямата и най-неравнопоставена малцинствена група в Европа. Всеки, който следи положението отблизо, знае, че за подобряване на условията им на работа и на живот е необходим съгласуван подход. Радвам се, че настоящият доклад призовава за подходящи учебни курсове, които биха подобрили шансовете на ромите на пазара на труда. Освен това, човешкият и общественият капитал трябва да бъде укрепен, като насочеността от самото начало бъде към интеграцията им в европейското общество.

Трябва да се приветства създаването на европейска група експерти с представители на ромската общност. Също така предложенията за създаване на партньорства, отпускане на достатъчни финансови средства и наблюдение на всичко това чрез база данни са отлични. Подкрепям доклада, защото той предлага начини, по които можем да подобрим положението на ромската общност. Тъй като алтернативната резолюция, предложена от групата на социалистите в Европейския парламент, за съжаление, е твърде слаба, аз няма да я подкрепя.

- Доклад: Herbert Reul (A6-0035/2009)

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Управлението на търсенето на петрол не трябва да се ограничава само до ЕС. В процентно изражение общото количество петрол, консумирано в ЕС, постепенно ще намалява в следващите години. Дори и само огромният ръст на търсенето извън границите на ЕС ще определя това. Следователно от гледна точка на сигурността на енергийните доставки в ЕС, ще бъде много важно да се намали ръстът на търсенето и на световно равнище, но без да се застрашават целите на развитието на трети страни или на самия ЕС. Насърчаването на пазарните механизми на ценообразуване в трети страни също е много важно – например след премахване на държавните субсидии за горивата.

За всички тези мерки са нужни инвестиции. Инвестициите са възможни само когато има достатъчно капитал и надежда за печалба. Поради това е от съществено значение възможно най-скоро да бъде преодоляна сегашната финансова криза, която може да се превърне в икономическа. През последното десетилетие нарасна броят на трудностите около сигурността на доставките на петрол за ЕС в бъдеще. Ако успеем обаче да насърчим политическата воля и международната координация, сътрудничеството и намирането на нови решения, трудностите могат да бъдат преодолени, като целенасочено се повлияе и на предлагането, и на търсенето.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Като цяло, мога да подкрепя този доклад по собствена инициатива на колегата ми г-н Reul. Както показаха изтеклите месеци, важността на енергийната сигурност никога не е била толкова силно изразена. Сътрудничеството, което се изисква от всички държави-членки, и необходимостта да се използват пакетите за стимулиране, които понастоящем задействат почти всички държави-членки и Комисията, подчертават необходимостта от инвестиции във възобновяеми технологии с цел укрепване на нашата енергийна сигурност и намаляване на емисиите ни от CO2. Годините ни на зависимост от изкопаемите горива ни доведоха да два безспорни извода:

1. Трябва да бъдем независими от световните геополитически сили, както показаха безизходното положение между Русия и Украйна тази зима и опустошенията от политиката на ценообразуване на ОПЕК.

2. Необходимостта да спазим наближаващите срокове за намаляване на емисиите от CO2 продължава и трябва да се третира като въпрос от първостепенна важност.

Не можем да избягаме както от икономическите, така и от екологичните предизвикателства, пред които понастоящем сме изправени.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против доклада на г-н Reul относно предизвикателствата, свързани с доставките на петрол. Всъщност, не съм съгласен с докладчика в частта, в която заявява, че според различни изчисления и в бъдеще ще може да се добива достатъчно петрол за задоволяване на търсенето, но на потребителите може да се наложи да плащат по-високи цени и трябва да бъдат подобрени условията за инвестиции. Макар да подкрепям инициативите на Комисията да не допусне цените на петрола да се покачат много през следващите няколко години, не смятам, че положението като цяло е било анализирано правилно.

- Доклад: Georg Jarzembowski (A6-0055/2009)

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Докладът, който членът на Европейския парламент Jarzembowski е представил, поставя като приоритет постигането на „по-екологосъобразен“ транспорт и е важна първа стъпка към един по-цялостен подход, за да бъде направен транспортът по-безвреден за околната среда. Съществена част от отговора на изменението на климата е промяната в нашите средства и начини за превоз чрез преминаване към модерни хибридни превозни средства, чрез един „по-екологосъобразен“ обществен транспорт или подобрена ефективност на другите методи на превоз.

Докладчикът е предложил варианти за заплащане на такси от тежкотоварните автомобили за замърсяването, което причиняват, и за включване на шумовото замърсяване, причинявано от железопътния транспорт, съгласно разпоредбите в доклада. Важно е да разгледаме потребностите на периферните европейски страни, които се сблъскват с няколко географски препятствия и които зависят от силната транспортна мрежа за снабдяването на тези страни и за икономическия си растеж. Трябва да гарантираме, че тези мерки се прилагат по един справедлив начин. С тези резерви имам удоволствието да подкрепя доклада.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Jarzembowski относно постигане на по-екологосъобразен транспорт и вътрешно поемане на външните разходи. Моето мнение, което съответства на това на докладчика, който е написал отличен доклад, набляга на големите ползи от мобилността за качеството на живот на европейците, за растежа и заетостта в Европейския съюз, за социално-икономическото и териториалното сближаване и за търговията със страните извън ЕС, както и на ползите за предприятията и работниците и служителите, които извършват пряка или непряка дейност в транспортния сектор и логистиката. От тази гледна точка приветствам факта, че Комисията в своето съобщение е представила „инвентарен списък“ на досега проведените мерки на ЕС, насочени към устойчива транспортна политика. Това е една малка крачка към голяма цел.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Комисията е публикувала пакет от съобщения относно „постигане на по-екологосъобразен транспорт“, „интернализация на външните разходи“ и „мерки за намаляване на шума при стоките и оборудването“. Много положително е, по мое мнение – и е нещо, което насърчавам – че се разработва пакет от екологосъобразни мерки в областта на транспорта.

Докладът Jarzembowski обаче отслабва предложенията на Комисията. Ето защо групата на Зелените/Европейски свободен алианс внесе положителни изменения, включително искането за повече съфинансиране между ЕС и държавите-членки, данък върху керосина за въздушния транспорт и разграничаване на ръста при транспорта от икономическия растеж. Нашите изменения не бяха приети обаче, вследствие на което този доклад не представлява добавена стойност за предложенията на Комисията. Поради това аз гласувах против него.

  Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. – (EN) Подкрепям мерките за един по-екологосъобразен транспорт. Това ще ни помогне в борбата срещу изменението на климата. Конкретните мерки обаче трябва да са по-ефикасни и затова се наложи да се въздържа.

- Предложение за резолюция B6-0107/2009 (Лисабонска стратегия)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Напълно съм съгласен, че сред последиците от икономическата криза нарастването на бедността в ЕС буди най-голямо безпокойство. От съществено значение е да се спре сегашното нарастване на безработицата в ЕС. Смятам, че най-ефикасният начин за намаляване и недопускане на бедността е чрез стратегия, опираща се на целите за пълна заетост, работни места от високо качество, социално включване, мерки за насърчаване на предприемачеството и дейности за засилване на ролята на малките и средни предприятия и инвестициите. Накратко, това е най-важната част от преамбюла към резолюцията.

Ако не успеем да овладеем надигането на бедността в ЕС в резултат на сегашните изключителни обстоятелства, ЕС няма да съумее да се справи с най-важния въпрос, породен от сегашното икономическо и финансово бедствие.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В Европейския съюз станахме свидетели на покачване на равнищата на бедност, несигурност в работата и неравенства, като положението може и да се влоши при сегашната икономическа и финансова криза, имайки предвид че прогнозите сочат тенденция към рецесия и нарастване на броя на безработните.

Политиките, заложени в Лисабонската стратегия и в Европейската стратегия по заетостта допринесоха за това положение, тъй като те насърчават финансовата дерегулация, пазарната либерализация и несигурността в трудовите отношения. Поради това бе необходимо да се скъса с тези политики. Изправени пред влошаващи се социални и икономически условия обаче, отговорът (или отсъствието на отговор) на ЕС отразява неговия класов избор, който е за продължаване на политиките, водещи до натрупване на огромни печалби от големите икономически и финансови групи, в ущърб на условията на живот на работниците и населението като цяло.

Това, което е необходимо, е отказ от сегашните макроикономически политики и защита на работните места и правата на работниците. Нужна ни е алтернативна политика, която гарантира справедливо разпределение на доходите, насърчава икономическата дейност, създава работни места и укрепва ролята на държавата в икономиката, засилва търсенето, стимулира растежа на микро-, малките и средни предприятия и съживява инвестициите, имайки предвид потребностите и конкретните аспекти на всяка държава-членка.

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на доклада въпреки разочарованието си от изменение 10, внесено от Зелените, призоваващо за въвеждане на данък върху финансовите операции на равнище ЕС. Като председател на Интергрупата по глобализацията в този Парламент категорично подкрепям въвеждането на данък от типа Тобин както за контрол върху финансовите спекулации, така и за събиране на милиарди евро, за да се помогне за облекчаване на дълбоката бедност в света сред повече от един милиард души, които живеят с по-малко от едно евро на ден. Кой може да бъде против една толкова проста и ефективна мярка?

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Лисабонската стратегия бе замислена в контекст и за икономически контекст, твърде различен от този, в който се намираме в момента. Този факт обаче не означава, че всичките й основни идеи трябва да се преразгледат. Трябва да се прави разграничение между изключителния характер на сегашните обстоятелства и политиките, които следва да се прилагат за насърчаване на развитието и конкурентоспособността на Европа в дългосрочен план. Важно е обаче от това разграничение да не се прави извод, че кризата налага мерки в разрез с добрата политика. Точно обратното. Отговорът на сегашното положение, макар и да изисква изключителни мерки, трябва да се ръководи от добрите политики и чрез избор в полза на инвестициите в иновации и в конкурентния капацитет на Европа, иначе няма да съумеем нито да отговорим на кризата, нито да подготвим държавите-членки на Европейския съюз за следващата фаза на глобалната икономика.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) След като внимателно проучих предложението за резолюция относно Лисабонската стратегия, най-накрая реших да се въздържа и поради това не гласувах нито в подкрепа, нито против предложението.

  Eoin Ryan (UEN), в писмена форма. – (EN) Финансовата и причинената от нея икономическа криза нанесоха огромен удар по европейския растеж и стабилността на пазара на труда. В тези трудни времена основната ни цел трябва да бъде, както посочва общата резолюция, да защитим гражданите на ЕС, били те работници, предприемачи или стопани, от последиците на кризата. Макар сегашната криза да е без съмнение опустошителна, тя също така открива и възможност: възможност да променим начина си на мислене; възможност да изградим силна рамка за устойчив растеж, която да издържа на евентуални удари; и възможност да изградим стабилна стопанска и социална основа за бъдещето.

Сред елементите на резолюцията, които особено приветствам, са признаването на ключовата роля на малките и средни предприятия и на подкрепата, която трябва да им бъде оказвана. Малките и средни предприятия не само осигуряват ценна заетост, създаваща 80 % от новите работни места в ЕС през последните години, но също така играят ключова обществена роля за стимулиране на местните икономики, разнообразявайки заетостта и насърчавайки предприемачеството. По подобен начин акцентът върху иновациите – особено в сектора на околната среда – е много уместен и е илюстрация, че двете цели – за енергийна ефективност и стопанска стабилност – не трябва по никакъв начин да се изключват взаимно.

  Peter Skinner (PSE), в писмена форма. – (EN) Лейбъристката партия в Европейския парламент (EPLP) счита, че Лисабонската стратегия остава важна платформа за растежа и създаването на работни места в целия ЕС. Това все още е постижима цел, макар и сегашният икономически климат да вреди на истинския потенциал. Лейбъристката партия в Европейския парламент обаче не приема, че данъкът върху финансовите операции на равнище ЕС е необходимо средство за постигане на някои от целите на Лисабонската стратегия и не подкрепи тази мярка.

Лейбъристката партия в Европейския парламент обаче може да подкрепи основната насоченост на одобрения текст и поради това гласува в подкрепа на доклада.

  Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. – (EN) Според доклада на Allianz Group, който бе публикуван в понеделник, рецесията забавя ЕС тази година в постигането на неговата цел да стане водещото в света икономическо пространство, основано на знанието. За да можем да постигнем показателите от Лисабон, трябва да направим всичко по силите ни, дори и в тези тежки времена, за да постигнем тази цел. Чрез постигането на тази цел ще бъдем в състояние да си проправим път през рецесията, като подготвим по-силна позиция за ЕС в бъдеще. Трябва също да се придържаме към целите от Барселона относно грижите за децата.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Резолюциите на политическите сили на капитала прикриват причините и естеството на капиталистическата криза. Те прехвърлят бремето на кризата върху работниците, които вече платиха прекомерните печалби на капитала и сега от тях се иска да платят за кризата и да запазят и увеличат капиталистическите печалби. Предложенията призовават Европейския съюз да задълбочи антиработническата Лисабонска стратегия, да прилага Пакта за стабилност и Плана за икономическо възстановяване и да продължи пълната либерализация на вътрешния пазар. Те предлагат мерки в подкрепа на монополните групи, чрез отпускане на щедър поток пари от джобовете на работниците, намаляване на данъците върху капитала и увеличаване на кредитирането на големите монополни фирми. Те насърчават по-бързото капиталистическо преструктуриране на основата на стратегията за съчетаване на гъвкавост и сигурност и Директивата за организация на работното време, с други думи за увеличаване на работното време до 13 часа дневно и 78 часа седмично и разделяйки работното време на активно време и неплатено неактивно време.

Развитието на „зелената икономика“ и либерализацията на изследванията, иновациите и енергетиката подготвят почвата за печеливши инвестиции от капитала в ущърб на работниците и широките маси.

Неофициалната среща на върха на 1 март потвърди засилването на империалистическите междуособици и единния фронт на монополите срещу народа.

- Предложение за резолюция B6-0134/2009 (Изменение на климата)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Съгласен съм, че ЕС запазва водеща роля в международната политика в областта на климата. Ако не говори на един глас обаче, това ще доведе до загуба на доверие към него. Като цяло ЕС изглежда на прав път относно целите по отношение на изменението на климата, но всички държави, включително Малта, трябва да внимават да не изостанат, тъй като това ще се отрази на доверието към Съюза.

Ограничаването на общото средно покачване на температурите е необходимо не само в развития свят, но и в развиващите се страни. Не е необходимо да се казва, че тези действия ще натоварят финансовите ресурси. ЕС трябва да представи план, който да обхване съответните области и източниците на финансиране.

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно борбата с изменението на климата. Европейският съюз следва да запази водещата роля в международната политика в областта на климата и да положи всички усилия за постигане на споразумение в Копенхаген, което да позволи намаляване на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата и ограничаване на повишението на глобалната средна температура до стойности по-малко от 2° C над прединдустриалните нива.

Предвид сегашната финансова и икономическа криза, постигането на ново споразумение в Копенхаген за борба с изменението на климата е от основно значение. Икономическата криза и климатичната криза може да се съчетаят за откриване на големи икономически възможности за развитие на нови технологии и разкриване на работни места.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Резолюцията съдържа положителни аспекти, които ние ценим. Искаме да отбележим призива към Европейския съюз активно да търси споразумение в Копенхаген, което да отчита най-новите научни доклади относно изменението на климата, да се ангажира с равнища на стабилизация и показатели за температурата, при които да има реална вероятност за избягване на опасните изменения на климата и което да позволява редовни прегледи, за да се гарантира, че показателите отговарят на най-новите постижения на науката. Също така намираме за положително привличането на вниманието към необходимостта от значително увеличаване на финансовите ресурси, за да станат възможни необходимите действия за екологична компенсация в развиващите се страни.

Не сме съгласни обаче с настояването, макар и само в съображенията, относно схемата за търговия с емисии на ЕС, особено, тъй като е посочено, че тя може да послужи за образец при организиране на търговия с емисии в други развити страни и региони. Поради това не сме съгласни с подхода, основан на икономиката, който със сигурност се е отразил на различните точки от резолюцията.

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните Въпреки дълбочината и обхвата на сегашната финансова криза, която е продукт на дерегулацията, страхливите регулатори и алчните банкери, не можем да отслабим вниманието си към необходимостта да продължим да действаме за спиране на изменението на климата. Трябва да гледаме на сегашната криза като на възможност да вложим ресурси за постигане на качествено изменение в начина ни на живот и за осъществяване на зелен „нов курс“ на континента и в целия свят Няма да постигнем целите си, ако не работим в партньорство със САЩ и Япония, Китай и Индия.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Съгласен съм с някои точки на резолюцията за борба с изменението на климата. От друга страна, не мога да подкрепя няколко параграфа от доклада. Поради това реших да се въздържа и да не гласувам по този въпрос.

  Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. – (EN) Трябва да използваме „зелената“ икономика за създаване на работни места в целия ЕС. Това трябва да бъде приоритет във финансовата криза.

- Предложение за резолюция B6-0133/2009 (Политики по заетостта)

  Hélène Goudin и Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Резолюцията съдържа много похвални призиви. Повечето от това, което се разглежда от резолюцията обаче, е в сферата на политическата отговорност на националните парламенти.

Предложенията от резолюцията ще изискват също така по-големи ресурси от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Това ще доведе до увеличаване на вноските на държавите-членки в ЕС. Това би станало в момент, когато държавите-членки трябва да запазят намалените си икономически ресурси за техните собствени социални политики и политики по заетостта. Не смятаме, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията е най-ефективният начин за подпомагане на работниците, загубили работата си. Държавите-членки са в по-добро положение да провеждат ефективна политика в тази област. Нещо повече, всички държави-членки заделят парични средства за пакети за стимулиране от същия порядък, от който са и общите им вноски в бюджета на ЕС.

Ние гласувахме против резолюцията, най-вече поради формулировките, отнасящи се до Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против предложението за резолюция относно насоките за политиките по заетостта. Всъщност, имайки предвид, че световната финансова и икономическа криза изисква решителен и съгласуван отговор от ЕС за недопускане на загубата на работни места, за поддържане на задоволително равнище на доходите на европейците, за избягване на рецесия и за превръщане на сегашните предизвикателства в икономиката и заетостта във възможности, смятам, че мерките, взети под ръководството на еврократите, определено не са достатъчни за изнасянето на тежестта на кризата, която преживяваме, не на последно място в чувствителен сектор, какъвто е заетостта.

- Доклад: Elisa Ferreira (A6-0063/2009)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Инициативата за задействане на Плана за възстановяване е реакция на сериозния и продължаващ икономически спад. Най-важният приоритет на Плана за възстановяване трябва да бъде стимулиране на икономиката и конкурентоспособността на ЕС и недопускане на по-голяма безработица. Членовете на Парламента настояват, че цялата финансова помощ трябва да бъде своевременна, целенасочена и временна. Сегашните изключителни обстоятелства трябва да се разглеждат в по-широкия контекст на един твърд ангажимент за връщане към нормалната бюджетна дисциплина веднага след като икономиката се съвземе.

Освен това Планът за възстановяване трябва също да има за резултат постигане на справедливо международно споразумение, с което на по-бедните страни да се даде възможност да се измъкнат от бедността, без да се подклажда глобалното затопляне, като се помогне за финансирането на мащабните инвестиции.

Най-накрая, координираните действия между държавите-членки трябва да бъдат насочени към намаляване на несигурността на кредитните пазари и улесняване на функционирането на тези пазари.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въпреки приемането на някои положителни и навременни предложения, които ние подкрепихме, по-конкретно това за зоните на „данъчен рай“, за съжаление, повечето предложения на нашата група бяха отхвърлени и основната насоченост на доклада е продължаване на неолибералните политики и няколко розови нотки за гласоподавателите, предвид наближаващата предизборна кампания.

Сред отхвърлените наши предложения бяха тези, в които се призоваваше за значително увеличаване на финансовите ресурси и по-бързо използване на средствата, предвидени за подкрепа на заетостта, както и преориентиране на програмите за подпомагане в посока към най-уязвимите групи, включително програмите, гарантиращи достойни условия на живот и всеобщ достъп до висококачествени обществени услуги. Съжалявам също за отхвърлянето на предложения като тези, които разглеждаха средствата за Плана за възстановяване (1,5 % от БВП на ЕС) като недостатъчни за успешното справяне със сегашната криза, отбелязвайки, че ЕС ще изостане далеч след държави като Съединените американски щати и Китай. Освен това съжалявам, че бе отхвърлена критиката ни към Комисията заради обвързването на Плана за възстановяване с разширяването на неолибералните „структурни реформи“ и със строгото придържане към Пакта за стабилност и растеж, когато това, което трябваше да се направи, бе те да бъдат отхвърлени и да се промени основният курс.

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. – (EN) Мога само да поздравя колегата Elisa Ferreira за нейния доклад относно европейския план за икономическо възстановяване. Подкрепям мнението на Poul Rasmussen, че още не сме направили достатъчно. Спасяването на банките бе необходима, но не и достатъчна мярка. Трябва да вземем мерки и за справяне с проблемите на пазара на труда. Разпределението на работата следва да се насърчава и когато е необходимо по-кратко време, следва да насърчаваме запазването на часовете на работното място, като използваме това време за обучение и подобряване на уменията.

Истинската криза не е на пазара на ипотечните кредити, а по-скоро в десет пъти по-голямото казино на икономиката на все по-езотеричния и фантастичен свят на пазара на вторични финансови инструменти, който трябва да бъде поставен под контрол. Поради това приветствам мерките за контрол над зоните на „данъчен рай“ и за въвеждане на данък върху финансовите операции на равнище ЕС, за преодоляване на най-опасните последици от кризата, ограничаване на спекулацията и набиране на средства, които да ни помогнат да останем на пътя на постигането на Целите на хилядолетието за развитие.

  Małgorzata Handzlik (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Докладът относно европейския план за икономическо възстановяване, приет днес, подкрепя мерките, предложени от Европейската комисия, които целят да стимулират европейската икономика.

Данните от последните няколко седмици не вдъхват оптимизъм. Оценките са, че икономическият растеж в Европа през 2009 г. ще остане под нулата. Също така в целия ЕС безработицата нараства. Това е най-сериозната рецесия, засягала Европейската общност, и първата след въвеждането на общата валута.

Поради това са необходими решителни действия, водещи до разкриване на работни места и реално подобряване на икономическото положение. Ключов въпрос, разбира се, е т.нар. оздравяване на финансовата система, така че предприятията и гражданите да получат достъп до кредити. Това е особено важно за малките и средни предприятия, които със сигурност са основата на европейската икономика. Поради това е спешно необходимо ефективно и бързо възстановяване на кредитирането. Помощта, предназначена за борба с кризата, не трябва да е насочена за спасяване на избрани сектори. Такава помощ е неизбежна, но тя трябва да включва и постоянно внимание към конкурентоспособността на европейската промишленост. Също така кризата не трябва да се използва като възможност за въвеждане на ново, прекомерно обременително регулиране.

Надявам се европейският план за икономическо възстановяване скоро да даде резултати под формата на първи признаци на стопанско оживление.

  Astrid Lulling (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Изключителните ситуации изискват изключителни ресурси.

Икономическото положение се влоши дотолкова, че оправдава съгласуваните действия на държавите-членки в опит да се възроди икономическата дейност. Налага се обаче да се направят няколко бележки. Изключителното положение, в което се намираме, не поставя под въпрос основните правила на икономиката. Заемането днес означава дългове утре – дългове, които държавите-членки ще са длъжни да погасят на по-късна дата. Може да са необходими дефицити, но ще трябва да се плати висока цена. Това трябва да ни е ясно. Вече се говори за увеличаване на данъците в близко бъдеще, за да не потънат държавните финанси.

Второ, всички поети задължения за разход в плановете за възстановяване далеч не са с еднакви достойнства. Инвестиционните разходи за модернизация на производственото оборудване или за научноизследователска дейност са с твърде различна стойност от средствата, дадени за оперативни разходи. Поради това би било добра идея държавите-членки да се снабдят с подходящи инструменти, с които да направят най-добрия избор.

Най-накрая, тъй като думите имат значение, нека бъдем ясни, че планът за възстановяване, всъщност, не е европейски план, а по-скоро съгласуване на националните мерки, прилагани от различните държави-членки. Трябва ли да правим повече? Въпросът си струва да бъде зададен, но въвеждането на общ план на Европейския съюз за възстановяване би предполагало основно преразглеждане на европейските политики и ресурси.

  Adrian Manole (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Европейският план за икономическо възстановяване е особено важен предвид двата си ключови елемента: първо, краткосрочните мерки за фискално стимулиране, насочени към увеличаване на търсенето, запазване на работните места и възстановяване на доверието на потребителите; второ, разумни инвестиции за засилване на растежа.

Приоритет номер едно на Европейския съюз е да защити гражданите си от отрицателните последици от финансовата криза. В случая на румънската икономика тези мерки ще докажат ефективността си, особено при малките и средни предприятия, чрез опростяване и ускоряване на процедурите и чрез предоставяне на структурните и Кохезионния фонд, както и фондовете за развитие на селските райони, в аванс.

Положителният вот, даден за доклада, означава също така, че Европейският социален фонд ще трябва да финансира мерки за насърчаване на заетостта, особено в полза на най-уязвимите групи от населението. Ще трябва също да се създадат рамкови условия за облекчаване на последиците за бизнеса, тъй като този сектор ще изиграе ключова роля в икономическото възстановяване, давайки важен принос и за разкриването на работни места, и следователно създавайки търсене на вътрешния пазар.

  Rovana Plumb (PSE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ferreira с твърдата увереност, че той ще помогне за преодоляване на трудния икономически период, през който преминава Европа, последвал неолибералните политики от последните 10 години.

Богатите европейски държави трябва да докажат солидарността си с Източна Европа и фондът за подпомагане, отпуснат за страните от този район, трябва да бъде увеличен. Според нас, като европейски социалисти, трябва да действаме за преодоляване на различията между по-развитите страни и развиващите се страни, още повече защото икономиките на последните са тясно свързани с банковите институции на Запад. Поради това е необходим план за координиране на икономиките на всички държави-членки.

Подкрепяме въвеждането на мерки срещу офшорните финансови дейности, които позволяват на лицата с много високи доходи да прехвърлят дейността си в зоните на „данъчен рай“, без да плащат никакви данъци, докато мнозинството от гражданите на ЕС плащат данъци и губят работата си. Цифрите са тревожни: очаква се към края на 2009 г. броят на безработните да достигне 25 милиона за цяла Европа (500 000 за Румъния). Закриването на зоните на „данъчен рай“ ще премахне безработицата.

Трябва да насърчим и подпомогнем европейската солидарност между старите и новите държави-членки, което превръща гласуването по изменението, свързано с този въпрос, в тест за Европейския парламент.

  John Purvis (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Икономическото положение в Европа и извън пределите й е най-тежкото, което повечето от нас могат да си спомнят, и е абсолютно вярно, че Европейският съюз и държавите-членки правят всичко по силите си, за да не допуснат рецесията да се превърне в спад и че където мерките на правителството наистина могат да „задействат“ икономическата активност, трябва да му се позволи да направи това.

Този доклад не е перфектен и не можем да се съгласим с всичко в него, но той повтаря ключовите тези, че спадът не е оправдание за протекционизъм, прекомерно задлъжняване или премахване на правилата на конкуренцията. Удържахме усилията от левицата, чиито поправки биха могли да превърнат един разумен доклад в списък за пазаруване, който не можем да си позволим, или в атака срещу капитализма и финансовата система като цяло.

Сега за всички нас е важно да запретнем ръкави и да задвижим икономиките си отново. Докладът признава, че свободният пазар и отделните хора и фирми в Европа са от жизнено значение за процеса на възстановяване и именно на тази основа британските консерватори го подкрепят.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Въпреки че съдържа положителни елементи, докладът на Elisa Ferreira относно европейския план за икономическо възстановяване страда от същите проблеми, както и самият план: той описва ситуацията, без да е изложил правилно реално разбиране за причините на сегашната криза; той изброява инициативите, необходими за възстановяване на доверието на икономическите оператори, без обаче да е посочил до момента доказателства в този смисъл; освен това той предлага малко по отношение на европейската мобилизация. Колкото до това, по този въпрос следва да се добави, че ако докладът предлага недостатъчно решения в практически план, то е защото Европейският парламент има малко възможности за това. Същото може да се каже и за Европейската комисия.

Само 15 % от средствата от бюджета на този план ще бъдат управлявани на равнището на Общността. Така отговорът наистина ще трябва да бъде намерен на европейско равнище, но предимно чрез политическата воля на държавите-членки да съгласуват отговорите си на сегашното икономическо положение. Тласъкът трябва да дойде от държавите-членки, ако изобщо дойде, като се има предвид че сегашните признаци за липса на европейска политическа воля са тревожни. Достатъчно е само да погледнете например противоречивите позиции на германските или австрийските социалдемократи в ЕП или когато те представляват правителствата на своите страни.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Съгласен съм с някои тези от доклада на г-жа Ferreira относно европейския план за икономическо възстановяване, но не се подписвам под него в неговата цялост. Поради това реших да се въздържа и да не гласувам за доклада на колегата.

  José Albino Silva Peneda (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Основният проблем, породен от тази криза, е нарастването на безработицата – положение, което може да се поправи само с увеличаване на инвестициите.

За да се увеличат инвестициите, необходимо е кредитът да бъде достъпен и евтин, но всичко сочи, че засега той няма да достига и ще е много по-скъп за най-уязвимите страни като Португалия.

Тези страни са изправени пред все по-големи трудности с финансирането, което е причината аз твърдо да подкрепям възможността в еврозоната да има само един централен емитент на европейски държавен дълг. В това отношение това е сценарият, който в най-голяма степен е съвместим с дългосрочната устойчивост на еврото.

При сегашните обстоятелства е жизненоважно европейският кредитен пазар да бъде заздравен, като се отпускат разумни заеми на жизнеспособните предприятия и на семействата.

Финансовата помощ, предоставена на банки и предприятия, трябва също да бъде добре насочена, временна, прозрачна, гарантирана от гледна точка на съотношението разходи/ползи и строго контролирана.

Залогът може би е стабилността и солидарността на европейския проект и следователно трябва да действаме по един съгласуван начин и да спазваме правилата на вътрешния пазар, без да допускаме протекционизъм.

Подкрепям доклада относно европейския план за икономическо възстановяване, представен от колегата Elisa Ferreira, тъй като приемам общите насоки на неговия подход.

  Peter Skinner (PSE), в писмена форма. – (EN) Този доклад придружава план за възстановяване на Европейската комисия, който прави опит да съживи икономиката на ЕС. Лейбъристката партия в Европейския парламент може да подкрепи основните идеи на докладчика и е на мнение, че много от очертаните въпроси са от възлово значение за едно истинско възстановяване.

Отговорът на Комисията по време на икономическата криза е безгласен и Парламентът е на мнение, че за постигане на възстановяване са необходими по-ефективни методи. Всъщност, един екологосъобразен подход би могъл да доведе до повече иновации и да провокира подновяване на производителността, като в същото време има положителен ефект за нашата околна среда. Следва обаче да се внимава да не бъдат засегнати отделни промишлени сектори или да не бъдат намалени нашите общи икономически възможности, поради което обмислянето на един целенасочен подход е твърде необходимо. По подобен начин един нов подход към финансовия надзор, посочен в доклада на групата на мъдреците на de Larosière, също е от ключово значение за подсигуряване срещу системните рискове.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Групата на Зелените/Европейски свободен алианс е на мнение, че това, което преживяваме днес, е връхна точка на три кризи, които са взаимосвързани: икономическа, екологична и социална криза. Поради това групата на Зелените/Европейски свободен алианс се противопоставя на прокарването на „европейски план за възстановяване“ в светлината на предстоящата пролетна европейска среща на върха, чиято единствена мисия е да бъде върнат към живот старият модел на „ненамеса в частни инициативи“.

Наливането на огромни суми в този модел носи сериозния риск от задълбочаване на екологичната и социалната криза. Непродуктивно е просто да се повишава търсенето, за да се възвърнат обратно позициите на производството. Точно това предлага докладът Ferreira, поради което аз гласувах против него.

Планът за икономическо възстановяване трябва да направи възможни нови инструменти за финансиране и в същото време чрез регламентиране да внесе стабилност и надеждност в системата. Стимулът за търсене на бърза печалба чрез набор от премии трябва да бъде премахнат и заменен с правилата за т. нар. фондове с кредитно финансиране и фондове за частно участие. Прозрачността, откритото счетоводство и надзорът трябва да направят зоните на „данъчен рай“ невъзможни. Чрез прецизно описание на задачите им банките могат отново да бъдат поставени в услуга на реалната икономика, а Европейската централна банка да действа като защитен механизъм.

  Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. – (EN) Финансовата криза е първата проверка на глобализацията. Криза, която бе предизвикана от алчност, а сега е консумирана от страха, следва да ни накара да се замислим за основните си ценности и за това, в какво общество искаме да живеем. Сега не е моментът за тесен национализъм, а време, в което една силна Европа никога не е била толкова важна. Необходимостта от съгласуван подход, не само в рамките на ЕС, но и в целия свят прави срещата на Г-20 в Лондон толкова важна.

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада Ferreira, който призовава Европейската комисия да подготви ясни и категорични насоки, целящи по-добра координация сред всички държави-членки с оглед на управлението на мащабната икономическа криза с цел да бъдат защитени възможно най-много работни места. Аз призовавам Комисията да задвижи съответните процедури при първа възможност.

Чрез доклада Европейският съюз приканва пролетния Европейски съвет да даде силен политически тласък и да състави пътна карта за всички правни инициативи, както и да гарантира, заедно с Парламента, че те ще бъдат своевременно приети.

Докладът подчертава изключително неблагоприятните икономически и социални последици от кризата в много от новите държави-членки, което води до сериозен риск от дестабилизация и нарастване на бедността. Разпростиращите се ефекти се очаква да засегнат еврото и икономиките от еврозоната. Призоваваме към съгласуван подход на равнище Общност, имайки предвид солидарността на Общността и приемането на колективна отговорност във връзка с това. Приканваме също Комисията да разгледа и консолидира всички инструменти, целящи да стабилизират засегнатите държави-членки, което включва стабилизация на обмените курсове, така че да могат да бъдат приложени разпоредбите за обезпечаване и бързи и ефективни пакети за реакция.

  Marianne Thyssen (PPE-DE), в писмена форма. – (NL) Изслушах много внимателно изказванията на докладчиците и председателите на групи, включително и яростната критика, с която председателят на групата на социалистите в Европейския парламент се нахвърли върху групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи във връзка с начина им на гласуване на изменение 92. Наистина, не сме съгласни с последиците от това изменение и заедно с колегите ми от групата гласувах решително против него. Със сигурност намерението не може да бъде предприемане на краткосрочни мерки, които подкопават дългосрочните цели.

Поради това не е разумно държавите-членки да бъдат принуждавани да правят бюджетни усилия, независимо от степента на отговорността им, което е важен фактор за установяване до каква степен дефицитното финансиране може да бъде оправдано. Моята група бе права твърдо да защитава мнението си, което споделя с Комисията, а именно че трябва да мислим и за следващите поколения. Затова е оправдано бюджетните стимули да се променят според степента на отговорността на държавите-членки. Поради това да се изисква един и същ принос от 1,5 % от БВП не е нито приложимо, нито оправдано.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Европейският план за икономическо възстановяване прехвърля бремето на капиталистическата криза върху плещите на работниците, обслужва по-общите цели на ЕС и предпазва печалбите и колективните интереси на плутокрацията.

Целта на повсеместната атака срещу осигурителните и трудовите права, доходите на семействата на обикновените хора и техния стандарт на живот, е да може ЕС да осигури за обединените от еврото монополи „изгодна позиция, когато се възстанови икономиката“ в сравнение с международната конкуренция.

ЕС и правителствата се опитват да получат съгласието на обикновените хора, използвайки метода на „тоягата и моркова“, с цел да наложат с най-малко съпротивление капиталистическите преструктурирания, записани в Лисабонската стратегия: редуване на заетост и безработица, повишаване на пенсионната възраст и драстично намаляване на заплатите, пенсиите и социалните придобивки.

Нещо повече, решенията, взети на срещите на върха, и финансирането на мерките само от държавите-членки подчертават ескалацията в империалистическите междуособици, която води до провеждането на политика „всеки сам за себе си“.

Има само един избор за работниците: съпротива, неподчинение и контранастъпление с Гръцката комунистическа партия, осъждане на еднопосочната политика на Европа и на силите, които я подкрепят, реорганизация на движението на обикновените хора и на борбата за власт и икономика на обикновените хора.

- Доклад: Евгени Кирилов (A6-0075/2009)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в nисмена форма. – (IT) Г-жо председател, аз гласувах в подкрепа на доклада. Прозрачността не е просто символ, а принцип, на който всички институционални процедури трябва да се основават. На гражданите и изборните структури трябва да бъде осигурен възможно най-широк достъп до документите на европейските институции с цел да им се позволи да участват ефективно в политическия процес и да търсят сметка на обществените органи за действията им. По тази причина силно настоявах преди време за публикуването на парламентарните присъствени списъци.

Въпреки напредъка, отбелязан от европейските институции по отношение на откритостта и прозрачността, положението не може да се нарече розово и преработката на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на европейските институции трябва да се разглежда като нова стъпка към създаване на административна среда, в която наличието и лесният достъп до информация са по-скоро правило, отколкото изключение.

Бих искал да завърша, като посоча отбелязаното наскоро голямо постижение: Европейският парламент понастоящем използва не по-малко от 23 официални езика и документите на Европейската общност са налице на всичките тях. Това е гаранция за демокрация.

  Jean Marie Beaupuy (ALDE), в писмена форма. – (FR) Настоящият доклад по собствена инициатива трябва да се разглежда от перспективата на провеждащото се законодателно разискване, целящо изменение на регламентите, свързани със структурните фондове и по-конкретно на регламента за Европейския фонд за регионално развитие (докладът Angelakas) и регламента за Европейския социален фонд (докладът Jöns).

В опит да постигне съгласие на първо четене и да даде бърз отговор на кризата, която пряко засяга хората в Европа, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа предпочете да не изменя законодателните предложения. За да бъдем последователни, подходихме по същия начин и към това гласуване.

Колегите ми от партия MoDem (Демократично движение) и аз еднакво сме загрижени във връзка с борбата срещу изменението на климата. Същата трябва да бъде потвърдена като приоритет на политиката на сближаване след 2013 г.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Не разчитайте на нас да възхваляваме лишения от съдържание европейски план за икономическо възстановяване, който в по-голямата си част ще се самофинансира от всяка държава-членка („европейска солидарност“ в най-чист вид …) и не поставя под въпрос неолибералните политики, които са в основата на влошаващите се условия на работа и живот на огромното мнозинство от населението.

Като резултат, без да е изненада за никого, мнозинството в Парламента отхвърли нашите предложения, които:

- осъждаха факта че във времена, когато социално-икономическата криза в Европа се влошава, бюджетът на Общността за 2009 г. е „най-ниският досега“;

- настояваха за увеличаване на структурните фондове и на Кохезионния фонд;

- подчертаваха, че „допълнителните авансови плащания“ от тези фондове ще доведат до намаляване на финансирането от Общността през следващите няколко години;

- критикуваха недостатъчното усвояване на фондовете, особено в контекста на влошаващите се социално-икономически условия в ЕС;

- изискваха фондовете да бъдат разглеждани като цел при разходите и предлагаха увеличаване на частта на съфинансиране от Общността и премахване на правилата N+2 и N+3 що се отнася до фондовете;

- настояваха тези фондове да бъдат ефективно използвани за подпомагане на истинското сближаване, като по този начин се сложи край на постоянната им подчиненост на неолибералните цели на Лисабонската стратегия;

- настояваха за противодействие на преместването на дружествата в други страни.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Подкрепям доклада, който препоръчва по-бързи, по-гъвкави плащания за структурното финансиране. Докладът ще осигури широкото използване на структурните фондове за запазване на работни места и за създаване на повече такива. Приветствам доклада, който призовава финансиране да се отпуска за проектите на по-ранен етап и да се намали необходимостта от банкови заеми.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против доклада на г-н Кирилов относно политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика. Всъщност, от особено важно значение е да се разбере, че политиката на сближаване на ЕС дава важен принос към европейския план за икономическо възстановяване и е най-големият източник в Общността на инвестиции в реалната икономика, осигуряващ целенасочена помощ за финансиране на приоритетни нужди и области с потенциал за растеж както в публичния, така и в частния сектор. Това би трябвало да ни накара обаче да се замислим върху грешките, допускани в миналото, които доведоха до сегашното сериозно икономическо положение. И в този сектор е необходимо строго законодателство, иначе е вероятно същите грешки да се повтарят циклично.