Председател. – Следващата точка е въпросът с искане за устен отговор към Комисията от Marco Cappato, Marco Pannella и Janusz Onyszkiewicz, от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, и от Monica Frassoni и Eva Lichtenberger, от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, относно петдесетгодишнината от въстанието в Тибет и диалога между Далай Лама и китайското правителство (O-0012/2009 – B6-0012/2009).

Искам да направя кратък личен коментар: истински вярвам, че нашето разискване може да допринесе за свободата на всички граждани на Тибет, а не за доминирането на държава или религия.

  Marco Cappato, автор. – (IT) Г-жо председател,споделям Вашата надежда. За съжаление ние не можем да се надяваме, че действащият председател на Съвета ще се възползва от това разискване и от тази дискусия, за да помогне да бъде изяснена позицията на Европейския съюз. Всъщност чешкото председателство явно счита една обща европейска политика за бариера пред големите национални външни политики на нашите национални държави. Китай е благодарен за това, Русия е благодарна, което означава, че репресивни и антидемократични страни по целия свят благодарят за това отсъствие на Европа, което така добре се илюстрира от отсъствието на председателството в залата.

Докато заедно се занимаваме с този въпрос, искам да отбележа пред г-жа Фереро-Валднер кой е най-същественият проблем. Тук не говорим просто за законност и ред или, иначе казано, не говорим за това колко монаси са били арестувани и колко тибетци са били убити напоследък вследствие на брутални китайски репресии, надявайки се бройката да е по-малка, отколкото беше преди една година. Онова, което искам да кажа на Съвета, а сега ще кажа на Комисията, е, че трябва да се даде мнение по фундаменталния политически въпрос, т.е. относно разговорите между Китайската народна република и пратениците на Далай Лама относно целта на тези разговори и причината за тяхното прекъсване, за които сега бихме могли да кажем, че се провалиха – освен ако не съумеем да ги съживим отново.

Има две противоположни позиции. От една страна, позицията на китайския режим, който твърди, че Далай Лама е човек на насилието и ръководи народ, отдаден на насилие; Далай Лама и тибетското правителство в изгнание искат независимост за национална тибетска държава, което е в разрез с териториалното единство на Китай. Това е позицията, която заема Пекин. От друга страна, тибетското правителство в изгнание и пратениците на Далай Лама, които казват, че се стремят към нещо друго – техните средства за борба са чрез ненасилие и се стремят към истинска автономия, т.е. автономия, за да запазят своята култура, традиции, език и религия или техните култури и религии. Това е посланието на меморандума, който тибетските пратеници на Далай Лама представиха на китайския режим. Този меморандум с техните искания беше публикуван.

В този момент от Европейския съюз се иска да направи избор, да заеме страна. Има две позиции, които са в конфликт – една от двете страни лъже. Европейският съюз може да изиграе решаваща роля в търсенето на истината. Като радикална партия ние предлагаме satyagraha –търсене на истината като световна политическа инициатива. Европейският съюз трябва да използва своите дипломатически инструменти. Г-жо Фереро-Валднер, моля Ви, кажете това на председателя Барозу – ние трябва да се срещнем с Далай Лама и да му окажем честта да говори, за да намерим истината. Прав ли е Пекин като казва, че тибетците са терористи насилници, които са за независимост, или е прав Далай Лама, като казва, че те искат добра и достойна автономна държава? Европа не може да стои безучастно и да мълчи пред лицето на този конфликт.

  Eva Lichtenberger, автор. – (DE) Г-жо председател, преди 50 години китайската армия нанесе последния удар върху тибетската съпротива. Оттогава гражданите на Тибет бягат през Хималаите и преминават границите към други държави, което изисква огромни усилия. До момента няколко хиляди души – всички те бежанци – всяка година правят това върховно усилие и пресичат проходи с височина от 5 000 м. Ако положението на тибетците е толкова прекрасно, както твърди Китай, нямаше да има основания за тези бягства, нито оправдание за факта, че в продължение на месеци журналисти, граждани на западния свят и наблюдатели, нямат никакъв достъп до тази страна или такъв им се разрешава само под строг конвой. Наблюдателки от разузнаването дори придружават журналистките до тоалетната, за да се предотвратят забранени действия.

Ето защо си задавам следния въпрос: каква е нашата задача като Европейски съюз? Ние трябва по някакъв начин да подпомогнем подновяването на сино-тибетския диалог. Той обаче трябва да се проведе на една различна основа. Единственото действие на Китай до момента е да повтаря едни и същи обвинения и искания, без ни най-малко да се опита да прояви разбиране към обяснението на тибетските представители, че не става въпрос за отделяне от Китай и създаване на независима държава, а за постигане на автономност.

Г-жо член на Комисията, как ще се отнесем към факта, че контролът над интернет в Тибет е по-стриктен, отколкото във всяка друга част на Китай, и че именно европейски фирми доставиха оборудването, което направи този контрол толкова ефективен? Необходимо е да действаме. Нашите сънародници ни призовават да влезем в диалог.

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, с голямо задоволство приемам факта, че това разискване се провежда днес по въпрос, който занимава много от нас от дълго време насам и най-вече след тъжните събития в Тибет от преди една година. Ето защо смятам, че е много полезно провеждането на открито разискване, което да ни покаже отново какво може да се направи.

Преди да се спра на многобройните въпроси, които повдигате във внесената обща резолюция, позволете ми един бърз поглед върху двустранните ни отношения с Китай. Политиката на ЕС по отношение на Китай е политика на ангажиментите. Стратегическото партньорство помежду ни е силно и това ни позволява да работим по всички въпроси, в това число и най-деликатните. Изградихме внушителна рамка за взаимодействие на високо ниво, чрез която насочваме усилията си към всички глобални промени, с които се сблъскват гражданите ни, без да пренебрегваме въпросите, по които нямаме пълно съгласие. Тибет е един от тях. Бих искала да бъда пределно ясна – позицията ни относно Тибет не съвпада с тази на Китай и ние все още споделяме реално и основателно безпокойство относно зачитането на правата на човека в Тибет, както току-що отбелязаха двамата изказали се; относно факта, че в продължение на близо година Тибет остава почти напълно затворен за международните медии, дипломати и хуманитарни организации; относно безизходното положение на разговорите между представителите на Далай Лама и китайските органи, въпреки трите кръга разговори, проведени миналата година.

Тези въпроси бяха и сред основните теми в дневния ред на двустранните срещи на няколко лидери на ЕС с китайски ръководители, проведени през миналата година. Полагаме усилия за постигане на общо съгласие с Китай по този деликатен въпрос и сме пределно ясни при всяко обсъждане на положението в Тибет.

Позволете ми отново да спомена позицията на ЕС, която не оставя място за погрешни интерпретации. На първо място, ние подкрепяме суверенитета и териториалната цялост на Китай, включваща Тибет. Второ, винаги сме били за помирение чрез диалог между китайските органи и представителите на Далай Лама. Спомням си, че когато отидохме там с председателя на Комисията Барозу и други колеги, проведох специални разговори с много събеседници по този въпрос. Винаги сме поддържали становището, че трябва да има помирителен диалог и че диалогът трябва да продължи.

Този диалог трябва да е конструктивен и по същество и затова съжаляваме, че до момента не е донесъл наистина съществени резултати. Винаги сме твърдели, че е необходимо диалогът да е насочен към най-важните въпроси, като например запазването на уникалната култура, религия и традиции на Тибет, както и да се постигне система на пълноценна автономия за Тибет в рамките на китайската конституция. Винаги сме заявявали, че този диалог трябва да е насочен към участието на всички граждани на Тибет в процеса на взимане на решения. Ето защо бихме приветствали включването на тези въпроси в бъдещия национален план за действие на Китай за правата на човека.

За нас Тибет е тема, свързана с правата на човека, и затова ние неотменно подхождаме към нея като такава. Освен това последователно отправяме това послание към китайските ни партньори и много внимателно изслушваме тяхното мнение. Полагаме всички възможни усилия да разберем тяхната позиция в духа на взаимно уважение, но правата на човека са универсални и затова положението в Тибет с право предизвиква основателно безпокойство у цялата международна общност, особено в Европейския съюз. На този факт придава особено значение съществуването на инструменти на международното право за закрила на правата на човека, създадени преди повече от половин век.

Във вашата резолюция определяте бъдещето на сино-тибетския диалог. Както всички знаете, по време на последния кръг разговори, след искането на китайското правителство, тибетската страна представи меморандум за истинска автономия за бъдещето на Тибет. По мое мнение документът съдържа някои елементи, които могат да послужат като основа за бъдещи разговори. Мисля, че може да се включи параграф за култура, образование и религия.

Окуражава ме и фактът, че за първи път в писмен документ тибетската страна изразява твърдия си ангажимент да не се стреми към отделяне или независимост. Мисля, че това е важно с оглед развитието на този диалог. Удовлетворена съм също и от това, че през декември миналата година Далай Лама потвърди пред Парламента своя ангажимент към средния подход и диалога като единствено средство за постигане на взаимно, приемливо и устойчиво решение.

Позволете ми да завърша, като споделя с вас едно мое лично убеждение. През цялата ми политическа и лична кариера винаги съм била твърдо убедена, че ангажиментът и диалогът са пътят към справянето с и разрешаването в подходящия момент и на най-трудните проблеми. Ето защо бих искала да отправя апел към Китай и представителя на Далай Лама да възстановят този диалог при първа възможност в духа на откритост и с идеята за постигане на трайно решение в Тибет. Мога да гарантирам, че от наша страна ще има искрена подкрепа за един подобен процес. Това е нашата позиция и това е позицията, която представяме пред китайската страна.

  Charles Tannock, от името на групата PPE-DE. – (EN) Г-жо председател, мотото на ЕС е „Единство в многообразието“. Това е принцип, който ни служи добре.

За съжаление подобна идея не се възприема никак добре от авторитарната комунистическа диктатура в Китайската народна република. Там многообразието се потиска, вместо да се възприема. Малцинствата, които искат да се изразят по начин, който се различава от общоприетия и наказван от партията начин, са обект на редовна маргинализация и преследване. Тази тенденция се наблюдава в отношението към много религиозни малцинства, в това число християни, мюсюлмани и последователи на Фалун Гонг, като е най-изразена в отношението на Китайската народна република (КНР) към Тибет.

През 1950 г. комунистическите сили нахлуват в Тибет, което става причина за изгнанието на Далай Лама преди 50 години. Оттогава насам Тибет e под контрола на Пекин. Традиционната тибетска култура, която е била в изолация в продължение на стотици години, сега бива силно разводнена от действията на правителството, което се стреми да попречи на зараждането на каквото и да било усещане за тибетски национализъм. Всъщност систематичното и на моменти брутално потъпкване на тибетската култура разпалва огъня на тибетската идентичност и пробужда световната съвест по отношение на тежкото положение на хората от Тибет.

Вдъхновяващото ръководство на Далай Лама гарантира, че бъдещето на Тибет остава на преден план в публичните разисквания, въпреки огромните усилия от страна на КНР да поучават хора като предишния действащ председател на Съвета Никола Саркози, който се осмели да се усъмни в гледната точка на Пекин.

В Парламента винаги сме заемали твърда позиция в защита на автономните права на народа на Тибет, което не означава автоматично право на самоопределение или независимост. По този начин ние нямаме за цел да предизвикаме или да настроим Китай срещу себе си. Но ние осъзнаваме, че ангажиментът ни към определени ценности – права на човека, демокрация, принцип на правовата държава и свобода на съвестта – не могат да се разглеждат отделно от несъмнено важното стратегическо икономическо партньорство с Китай, което ЕС развива.

Прокитайски настроените гласове от другата страна на залата ще имат думата в това разискване, но на народа на Тибет думата не се дава от дълго време насам и ние трябва да говорим вместо него.

  Glyn Ford, от името на групата PSE. – (EN) Г-жо председател, групата на социалистите е обезпокоена от състоянието на правата на човека в Китай. Ние отчитаме факта, че ситуацията се е подобрила значително през последните 10 години, но все още има много области, в които правата на човека не се защитават по подходящ и задоволителен начин. Може и да има известна степен на свобода на мисълта, но няма свобода на действията. Несъмнено бихме подчертали забраната на свободни профсъюзи в Китай. Обезпокоени сме от тежкото положение на 100-те милиона работници, които са се преселили от провинцията в големия град и които имат изключително ограничен достъп до здравеопазване и образование. Обезпокоени сме от тежкото положение на религиозните и етнически малцинства в цял Китай.

Въпреки всичко групата на социалистите бе против това разискване и резолюцията. Причината за това бе пропорционалността. Правилно е да се критикува Китай за състоянието на правата на човека, както критикуваме и САЩ за смъртното наказание, Гуантанамо и нелегалното прехвърляне на хора, но не е нужно да правим това на всяка месечна сесия. Честно казано, това започва да дава обратен ефект. Имаше време, когато китайските органи обръщаха внимание на нашите резолюции, но вече не е така. Докато някои хора и групи отчаяно се опитват да привлекат внимание и продължават да вдигат мизата с днешните си искания, мисля, че държавите-членки трябва да отменят политиката за единен Китай и да признаят тибетското правителство в изгнание.

Далай Лама беше тук през декември и говори на пленарна сесия от името на Тибет. Защо е необходимо този въпрос да бъде разглеждан отново? Резолюцията не съдържа нови елементи.

Имах възможността да посетя Лхаса миналото лято заедно с Elmar Brok, Philippe Morillon и други членове на Парламента. Ние бяхме първата международна група, която пътува до там след вълненията през март и проведе разговори както с управляващите, така и със симпатизанти на протестиращите от Тибет. Както написах по-късно, истината беше, че мирните протести – а ние подкрепяме мирните протести – се превърнаха в расови размирици по време на нападенията и палежите на магазини, домове и представители на етническата група китайци Хан, като причиниха десетки смъртни случаи. Училищата станаха жертви на палежи, а болниците и мюсюлманските джамии – на нападения. Самият Далай Лама призна действителната ситуация, като заплаши, че ще се оттегли от мястото, което заема като „жив бог“.

Китай направи изключително много за Тибет по отношение на инфраструктурата, като например новата железопътна линия Цинхай–Лхаса, и по-високите нива на социално осигуряване в сравнение с останалите селски райони в Китай. Проблемът е, че това буди негодувание в останалата част на Китай.

(Протести)

Проблемът обаче е, както пеят Бийтълс, че любовта не се купува с пари. Тибет все пак иска известна културна и политическа автономия, която далеч надхвърля границите на това, което е готов да даде Китай. Както казах и тогава, Китай се нуждае от диалог с представители на Тибет, за да се намери решение, чрез което тази автономия да бъде дадена и в същото време да се защитят правата на етническите и религиозни малцинства в провинцията.

В противен случай младите тибетци, разгневени, ще прибягнат към насилие и тероризъм. В резултат на статията, която написах по това време, бях помолен да обсъдя въпроса с представителя на Далай Лама в Лондон, което направих в детайли. Съгласен съм с члена на ЕК, че ще намерим решение с диалог и ангажименти, а не с резки, безкрайно повтарящи се и предъвквани резолюции като тази, която обсъждаме днес.

  Hanna Foltyn-Kubicka, от името на групата UEN. – (PL) Г-жо председател, през последните няколко десетилетия демократичните държави призовават по многобройни поводи за зачитане на правата на човека в недемократични страни. Тези усилия са ефективни само в случаите, в които държавите и международните организации проявяват последователност в своите действия и искания. За съжаление случаят с Тибет или, по-общо казано, въпросът за правата на човека в Китай често бива изместен встрани, като се дава приоритет на търговските отношения. Ако не бяха Олимпийските игри в Пекин и решителната позиция на много обществени и неправителствени организации, светът все още нямаше да знае достатъчно за положението в Тибет.

Нашата роля като Европейски парламент е да осигурим силна и решителна реакция от страна на демократичните държави към действията на китайските органи, като например проведената преди известно време кампания за „твърдата линия“. Това обаче може да се постигне, само ако последователно и решително осъждаме всички нарушения на правата на човека, извършвани от комунистическото управление в Китай.

Струва си да си припомним, че в своята резолюция от 6 юли 2000 г. Европейският парламент призова държавите-членки да признаят тибетското правителство в изгнание, при положение че в продължение на три години не е постигнато споразумение между китайските органи и администрацията на Далай Лама. Както знаем, Пекин все още отказва да се включи в разговори с безспорния лидер на тибетския народ. Да не забравяме също и единадесетия Панчен Лама – най-младият политически затворник, когото китайците държат под арест от 14 години насам. Тази година той ще навърши 20 години.

Ето защо искам още веднъж да призова Парламента да бъде последователен в действията си и да се отнася сериозно към декларациите си. Ако не покажем, че наистина мислим това, което казваме, ще бъде трудно да очакваме от останалите да спазват обещанията си и да изпълняват задълженията си.

  Raül Romeva i Rueda, от името на групата Verts/ALE. – (ES) Г-жо председател, следя случая с Тибет от години. Посещавал съм региона и съм разговарял с много хора във и извън страната. Считам исканията на тибетския народ за основателни и до известна степен логични. Намирам, че техните настоящи опасения са повече от оправдани с оглед на политиката на сурови репресии от страна на китайското правителство, която продължава повече от 50 години независимо от краткото и, бих казал, фалшиво примирие по време на Олимпийските игри.

Познавам много малко други хора, които толкова ясно искат да водят разговори и да постигнат съгласие Затова не разбирам тази фикс идея на китайското правителство да изопачава истината и да настоява за блокиране на разговорите отново и отново.

Величието на една държава не се определя от нейната военна мощ, големина или икономическо благосъстояние. Това, което я прави велика, е благородството на нейните действия и великодушието й. Европейският съюз може и трябва да помогне за разрешаването на тази ситуация, като в същото време зачита суверенитета – ЕС трябва да направи всичко това категорично. Начинът за това е да се подкрепи тибетското искане за подновяване на китайско-тибетските разговори и да се признае, че ако има някой, който години наред да отстъпва и бива подложен на натиск от китайските органи, то това е тибетският народ.

Това не е сблъсък между равни по отношение на капацитет и мотиви. Европейският съюз трябва да проявява уважение и към двете страни, но не може да остане неутрален към потисничеството, произволните задържания, мъченията, убийствата и религиозния, езиков и културен геноцид.

Меморандумът за истинска автономност на тибетския народ, който Китай сега отхвърля като работен документ, показва, че тибетският народ вече е положил реални усилия и се е отказал от много от своите, подчертавам, основателни стремежи.

Сега Китай има възможността да покаже на света своето великодушие и желанието си за мир и хармония и преди всичко Европейският съюз има възможността да му помогне да направи така, че постъпките му да са в съответствие с неговото величие.

  Thomas Mann (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, на 10 март 1959 г. тибетският народ е подложен на неописуемо страдание от страна на китайците. Шейсет хиляди души намират смъртта си, а стотици хиляди са арестувани, отвлечени и измъчвани месеци наред. Преди година насилието ескалира отново. Над 200 тибетци загинаха, някои в резултат на преднамерена смъртоносна стрелба, а сега, малко след петдесетата годишнина, манастирите са затворени за външния свят, достъпът до пътищата се контролира, а войници и охранители са в готовност да смажат евентуални демонстрации в зародиш. Все още нямаме известия за възможни размирици. Какъв е отговорът на тази демонстрация на сила? Мълчание в медиите. Далай Лама призовава народа си да запази пътя на ненасилие. Неговият апел за диалог не предизвика положителен отзвук в Пекин. Когато пратеник на Далай Лама представи меморандум с конкретни стъпки за автономия, те бяха отхвърлени от президента Ху Цинтао. Президентът заяви, че Китай трябва да издигне велика стена срещу сепаратизма. Тази идея е чиста провокация, която за капак бе допълнена от планираното и насилствено въвеждане на празник на Тибет: 28 март ще бъде Ден на отмяна на крепостното право. Това е горчивата реалност.

Преди два дни Европейският парламент постави флагове. По време на пленарните заседания впечатляващ брой членове на Парламента поставиха пред себе си тибетския флаг и показаха солидарността си със страдащите тибетци. Проведоха се мирни протести в целия ЕС. Нашите колеги г-н Cappato, г-жа Lichtenberger, г-н Tannock и г-н Romeva i Rueda са напълно прави – днешната резолюция говори със силен и ясен глас. Меморандумът трябва да постави основата на по-нататъшни преговори. Това е документ за истинска автономност в рамките на китайската конституция. Изолацията на Тибет трябва да престане – за жителите, туристите, журналистите. Трябва да разполагаме с отговор за 600-те тибетци, държани в плен.

  Roberta Angelilli (UEN). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, Парламентът не може да си позволи да не чуе неотдавнашния вик на болка на Далай Лама. Само преди няколко месеца го чухме да говори в Брюксел; всички знаем, че той е благороден човек, миротворец, представител на тибетската култура, т.е. на културата на хармонията и братството par excellence. В името на тези ценности и говорейки за своите „китайски братя“, Далай Лама постави твърдото си искане за легитимна и реална автономия на Тибет, която да сложи край на мъченията и ужасното страдание на неговия народ и неговата земя. Това е искане, което Парламентът трябва с гордост да подкрепи. Това е наш политически и институционален дълг в името на демокрацията, правата на човека и ценностите, свързани със свободата. Тибетците може би гледат на Европа като на единствена надежда и ние наистина не бива да ги разочароваме.

  Georg Jarzembowski (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, без съмнение ние, християндемократите, признаваме суверенитета на територията на Китайската народна република, която включва и Тибет.

Но в същото време не приемаме позицията на Китай, че всяко изявление от страна на Европейския съюз по отношение на правата на човека в Китай представлява недопустима намеса във вътрешните работи на Китай. Според модерните разбирания за правата на човека и международното право – които се надяваме, че и Китай скоро ще сподели – от международната общност се изисква да изразява безпокойство относно незачитането на правата на човека по целия свят, особено когато става въпрос за очебийни случаи.

Как иначе Международният наказателен трибунал щеше да предприеме действия срещу престъпленията против човечеството в страните от бивша Югославия и да произнесе присъди, ако нямаше правото да се намеси в името на правата на човека?

Ето защо Китайската народна република и нейното правителство трябва да приемат, че разискването на правата на човека, като например свободата на сдружаване, правото на независим печат, религиозните свободи и правата на културните малцинства, в Тибет и в други части на Китай не представлява недопустима намеса. Те трябва да приемат това разискване.

Основното ни безпокойство днес обаче е апелът – и затова аз не разбирам г-н Ford, макар че той винаги е бил по-скоро на страната на китайското правителство – към Китайската народна република и нейното правителство за възобновяване на разговорите с Далай Лама като лидер на голяма част от тибетския народ.

Ако трябва да съм откровен, както каза и моят колега, правителството не проведе тези разговори миналата година, а ги преустанови след Олимпийските игри. Затова сме принудени да се съмняваме, че тези разговори се проведоха по време на Олимпийските игри, само за да отклонят вниманието ни. Ние обаче, г-н Ford, няма да позволим вниманието ни да бъде отклонено. Ще поставяме този въпрос за обсъждане многократно, като призоваваме китайското правителство да участва в реални и сериозни разговори с Далай Лама, тъй като правата на човека в Тибет все още биват нарушавани и ние трябва да направим всичко възможно това да се промени.

  Marcin Libicki (UEN). – (PL) Г-жо председател, като обсъждаме съдбата на преследваните тибетци днес, трябва да сме наясно, че шансовете им за по-добро бъдеще ще се увеличат, само ако цялата международна общност упражни политически натиск върху Китай. Затова трябва да подчертая също, че всички усилия от страна на г-жа Фереро-Валднер и хората, които могат да оказват влияние върху световната политика, могат да бъдат плодотворни.

Трябва също така да подчертая, че с голямо съжаление слушах изказването на представителя на групата на социалистите в Европейския парламент, който заяви, че престъпленията на Китай са оправдани заради построяването на железопътна линия до Тибет. Това ме подсеща за времето, когато в Европа изграждането на автомагистрали е било използвано като оправдание за построяването на концентрационни лагери. Не можем да позволим да се изграждат железопътни линии и автомагистрали с цената на болката и страданието на преследвани хора.

  Cornelis Visser (PPE-DE). – (NL) Г-жо председател, преди една година бях свидетел на разискването във връзка с конфликта в Тибет. Тогава помолихме Китай да даде на медиите и международните организации достъп до областта и аз със задоволство мога да кажа, че ние, членовете на Парламента, отправихме призив за сериозен диалог между Китай и Далай Лама.

Миналата година Китай, като организатор и домакин на Олимпийските игри, показа на целия свят, че е държава, способна да се преобрази и да удиви света. По време на подготовката за Олимпийските игри Китай предостави на чуждестранните журналисти известна свобода. Оценявам факта, че тази известна свобода на печата бе временно предоставена на чуждестранните журналисти. За съжаление, тя не продължи след това. Миналият вторник в Тибет не бяха допуснати журналисти, за да докладват за положението там.

За съжаление китайското правителство вече не гарантира свободата на печата. В същото време журналистите в Китай не разполагат с каквато и да е свобода на печата. Китайските журналисти прилагат система на самоцензуриране, която изисква от тях да възприемат позицията на правителството. В този случай също се наблюдава огромна разлика между закона – който е издържан и гарантира свободата на печата – и действителното положение, при което журналистите са длъжни сами да си налагат ограничения. Всички медии са длъжни да спазват наложената от партиите цензура.

Освен това правителството блокира и уебсайтове. Интернет потребителите бързо се информират взаимно за случващото се в политиката в реално време. От съществено значение за диалога между тибетците и китайците – населението, народът на страната – е те да разполагат с точна информация. Преговорите могат да се водят единствено въз основа на факти, а свободата на печата в Китай е важна предпоставка, за да се случи това. Журналистите трябва да разполагат със свободата да пишат, за да информират китайския народ за случващото се в Тибет.

Европа трябва да удари с юмрук по масата и да се застъпи за правата на човека в Китай. Тази стъпка е необходима, за да се поднови диалогът между Китай и Тибет. Китай трябва да предприеме тази стъпка в правилната посока и да положи основите за диалог, защото както казва китайският философ Лао Дзъ, „пътуването от хиляда мили започва с една стъпка“.

  Zita Pleštinská (PPE-DE). – (SK) Бях в Китай по време на печалните събития от март 2008 г. в Тибет и тогава можех да следя събитията единствено по интернет, защото не бяхме допуснати в Тибет. Тогава видях колко много населението на Тибет се нуждае от нашата помощ.

Смятам, че чрез тази резолюция Европейският парламент трябва да предаде на китайското правителство думите на Негово светейшество Далай Лама, според който Тибет няма сепаратистки намерения и се стреми единствено да бъде призната тибетската културна автономия в рамките на Китай.

Разбирам, че Европейският съюз се опитва да установи добри икономически отношения с Китай и това бе съобщено по време на нашите разисквания с китайското правителство и депутатите в Пекин като част от посещението на делегацията на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите през март 2008 г. Не можем да останем безучастни обаче към положението в Тибет или към постоянните нарушения на правата на човека, репресивните мерки, страданието и насилието.

По случай петдесетата годишнина от изпращането на Далай Лама на заточение в Индия очаквам китайските органи да допуснат независими наблюдатели и чуждестранни медии до Тибет, за да направят оценка на положението там.

  Victor Boştinaru (PSE). – (RO) Г-жо член на Комисията, бих искал да Ви благодаря за балансираната позиция, която ни представихте още веднъж днес по време на пленарното заседание на Парламента.

Отношенията на Европейския съюз с Китай са от стратегическо значение за всички членове на Европейския парламент и те имат и ще продължават да имат голям международен отзвук. Очаквах да разискваме сътрудничеството на Европейския съюз с Китай за реформи в световната финансова система, имайки предвид балансираната и конструктивна позиция на Китай, особено сега, преди срещата на върха на Г-20 в Лондон. Моментът щеше да е подходящ да поставим Африка на общ дневен ред, като се има предвид голямата роля, която Китай играе там, и мога да продължа.

Въпреки тези явни въпроси, въпреки програмата на Европейската комисия относно Китай и за разлика от по-балансираната и последователна програма на 27-те държави-членки относно Китай, със съжаление отбелязвам, че Европейският парламент превръща това стратегическо партньорство в проблем и пионка в предизборната кампания на политическите групи.

Правата на човека са и трябва да бъдат основен приоритет, но не и единственият такъв.

  Janusz Onyszkiewicz (ALDE). – (PL) Г-жо председател, в началото на 1950 г. китайското правителство принуди тибетските представители да подпишат споразумение, в което се гарантира автономия на Тибет. Тези гаранции не бяха спазени. В резултат от обществения натиск и страха от бойкот на Олимпийските игри китайското правителство започна преговори с представители на Далай Лама. Тези преговори обаче се състояха на унизително ниско равнище, като освен това диалогът наподобяваше общуване между два телевизора, настроени на различни канали.

Ние не желаем диалог – искаме преговори. Искаме Китай да преговаря с представителите на Далай Лама въз основа на предложения меморандум. Ако китайското правителство смята, че меморандумът не представлява добра основа за това, то нека оправдае позицията си, вместо да се крие зад общото становище, че меморандумът не е нищо друго освен предложение за независимост на Тибет, което в никакъв случай не е така.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, напълно подкрепям казаното от члена на Комисията, според който диалогът и ангажиментът са от съществено значение. В същото време трябва да признаем, че това, което наблюдаваме днес, е ясна липса на политическа воля от страна на китайското правителство за сериозен и целящ резултати диалог с представителите на Далай Лама.

За мнозина от нас случаят с Тибет – неговата автономия – е изпитание за китайските органи. Тибет е отражение на положението на правата на човека в Китай, както и на положението на защитниците на правата на човека като Ху Джия, лауреат на наградата „Сахаров“ за 2008 г. В момента не виждам г-н Ford в залата, но бих искала да го уверя, че правата на човека винаги са били и ще продължават да бъдат основна част от политическата ни програма.

  Tunne Kelam (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, китайското правителство нарича годишнината от окупацията на Тибет „освобождаване на крепостниците“. За съжаление, това е нещо като нов Оруел: робството е свобода; лъжите са истина. Това показва обаче, че китайските комунистически лидери са се превърнали в дългогодишни затворници на собствената си гузна съвест.

Постигането на истинска автономия за Тибет е тясно свързано с осъществяването на посланието от една друга дата: скоро ще се навършат 20 години от студентската демокрация на площад „Тянанмън“.

Постигането на истинска демокрация в Китай е от съществено значение за намиране на решение за Тибет, но времето изтича, а много неща зависят от собствената ни морална решителност.

Приканвам също председателството на Съвета да излезе с подобно становище относно резолюцията по този случай, както и през юни във връзка с потушаването на протестите на площад „Тянанмън“.

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, това разискване кратко, но ясно показа още веднъж дълбоката ни загриженост за положението в Тибет. Тази намеса подчерта, че въпросът си остава реален и основателен 50 години след тибетското въстание от 10 март 1959 г. Също така считам, че разискването ни подчерта необходимостта от подновяване на диалога между двете страни в най-скоро време. Казвам „диалог“, защото диалогът винаги е първа важна стъпка преди пристъпване към преговори. Това е и най-добрият начин да се избегне и насилието, и чувството на безсилие сред младите тибетци. Мисля, че това е една особено важна причина. Затова и един по-задълбочен диалог е в интерес и на двете страни.

Далай Лама е уважаван религиозен лидер, както и лауреат на Нобелова награда за мир. Въпреки че отделни европейски лидери са се срещали с него в различен, но обикновено религиозен контекст, срещите в политически контекст не са част от нашата политика. Въпреки това обаче ние поддържаме постоянни контакти с неговите представители, особено във връзка с напредъка на процеса на диалог, и смятаме и в бъдеще да продължаваме по същия начин.

  Председател. – Разискването приключи.

Аз също се надявам тибетският народ да получи свободата си, както и да не трябва да живее под контрола на държава или религия.

Бяха внесени пет предложения за резолюции⁽¹⁾съгласно член 108, параграф 5 от Правилника за дейността.

Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.

Писмени декларации (член 142)

  Filip Kaczmarek (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) В продължение на 50 години тибетски бежанци призовават за спазване на основните им права. Убеден съм, че спазването на тези права и възобновяването на процеса на диалог с тибетския народ е в интерес на Китай. Днес имиджът на една страна е важна част от начина, по който извършва дейност в световната икономика и по отношение на международното сътрудничество. Отказът на Китай да пристъпи към преговори с представителите на Далай Лама и отхвърлянето на крайно скромните искания на тибетците не допринасят за изграждането на този имидж. Пристъпването към преговори по права, които са в съответствие с принципите на китайската конституция, не крие голям риск за Китай. В действителност в случая става въпрос за точно обратното. Великите държави и великите народи следва да бъдат възвишени. Едно такова поведение може да представлява доказателство за това тяхно величие.

Пристъпването към диалог с Тибет дава възможност на Китай да покаже своята добра, положителна страна. Проявяването на солидарност към Тибет не е анти-китайско, а израз на загриженост за правата на човека, свободата на вероизповедание и ползване на майчин език, културно разнообразие и правото на национална идентичност и автономия. Поради тази причина ние не се намесваме във вътрешните работи на Китай, а просто се опитваме да защитим стандартите и ценностите, които са важни за нас навсякъде – в Европа, Азия и в целия свят. Китай в никакъв случай не е специално определен. Защитаваме правата на малките народи, дори когато това се оказва трудна и неприятна задача. Това е така, защото вярваме, че подходът е правилен.

(Заседанието, прекъснато в 11,55 ч., се възобновява в 12,05 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н PÖTTERING
Председател