Устни обяснения на вот

- Доклад на Vincenzo Aita (A6-0086/2009)

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, по отношение на този доклад искам само да кажа, че съм доволна от факта, че изменение 1 на нашата група беше прието, и затова приветствам този развой на нещата. Защитата на почвите в Европейския съюз представлява предизвикателство, което е в правомощията на държавите-членки и не изисква намесата на Европейския съюз или на неговите директиви и регламенти. Поради тази причина приветствам резултата от гласуването.

- Предложение за резолюция (B6-0104/2009)

  Bernd Posselt (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, аз съм много доволен и бих искал да благодаря на г-н Swoboda, защото този важен доклад беше приет с много голям консенсус.

Искам да се възползвам от случая и да приканя словенските ни колеги, към които и към чиято страна изпитвам голяма симпатия, отново да намерят начин да продължат постиженията на Словения към европейска интеграция. Тази страна беше първата нова държава-членка, която въведе еврото, и първата, която се присъедини към шенгенското пространство. Словения е пионер на обединението на Европа. Бих искал да видя Словения, в свой национален интерес, да действа като пионер и във връзка с присъединяването на Хърватия към Европейския съюз.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, теоретично подкрепям присъединяването на Хърватия към Европейския съюз, но не гласувах в подкрепа на доклада. Въздържах се, защото Хърватия все още има редица проблеми, като корупцията например. Опитът ни научи, че корупцията всъщност се е увеличила в редица държави, които се присъединиха към Европейския съюз, преди да бъдат напълно готови за това.

Проблемът с доклада е, че според него преговорите евентуално могат да бъдат завършени през 2009 г., т.е. тази година, а според мен не би било разумно да се обвързваме с точна дата. На Хърватия трябва да се позволи да се присъедини, едва когато е напълно готова за това. Понастоящем това съвсем не е така.

  Romana Jordan Cizelj (PPE-DE). – (SL) Искрено се надявам Хърватия да стане член на Европейския съюз възможно най-скоро, като това желание се споделя и от Словения. Ако искаме желанията ни да се сбъднат, ние трябва да помогнем и сътрудничим на Хърватия. Можем да разрешим споровете, като внимателно изслушаме всички засегнати страни. Настоящият доклад обаче, който бе подкрепен от Европейския парламент днес, не подсказва с нищо, че сме постигнали точния баланс при гласуването на така наречения хърватско-словенски граничен спор. С цел да се избегнат пристрастията трябва да включим и принципа на равенство като минимално изискване.

В заключение искам да отбележа, че ако наистина искаме да намерим разрешение на този проблем, то следва да се уверим, че Словения и Хърватия спазват постигнатото решение на съответния международен орган. Поради тази причина парламентите и на двете страни трябва да го ратифицират предварително.

- Предложение за резолюция (B6-0105/2009)

  Маруся Иванова Любчева (PSE). – Благодаря, г-н Председател. Аз подкрепих доклада за напредъка на Турция. Преговорите с Турция за присъединяване към Европейския съюз са сериозно предизвикателство към всички страни-членки, от политическо, икономическо значение и от значение за въпроса на сигурността. Особено важно е страната да изпълнява критериите за присъединяване, последователност, достатъчна прецизност и прозрачност към гражданите на Европейския съюз. Намирам за особено важно процесът да преминава през доброто сътрудничество със съседните страни. В този смисъл считам, че трябва да отбележим известен напредък между България и Турция с постигнато съгласие за започване на преговори по отношение на нерешени до момента въпроси, а именно разрешаване на имуществените проблеми на тракийските бежанци, и това стана благодарение на усилията на Европейския парламент. Ние ще следим този процес с особено внимание, тъй като той засяга правата на хиляди хора и тези права трябва да се спазват на територията на Европейския съюз. Тракийският въпрос е също толкова важен, колкото са отношенията на Турция с останалите съседни държави. Благодаря.

- Предложение за резолюция (B6-0104/2009)

  Miroslav Mikolášik (PPE-DE). – (SK) Знаем какви трудности изпитват приятелите ни на Балканите. Това се отнася до Словения и Хърватия, когато биват критикувани от Сърбия – ние напълно разбираме и двете страни. Няма как да не отбележа, че Европейският съюз постъпи много великодушно, като прие Словения в ЕС, преди всички спорове между Словения и Хърватия да бъдат разрешени и считам, че сега трябва да възприемем подобен подход и към Хърватия.

Съжалявам, че някои политици в Словения биха искали да попречат на присъединяването на Хърватия, както бях информиран от Jordan Cizelj, която подхожда към този политически въпрос по един разумен и, бих казал, балансиран начин. Сигурен съм, че неформалното споразумение, което ще бъде обсъждано от Хърватия и Словения под егидата на Комисията, ще завърши с успех.

  Председател. – Госпожи и господа, позволете ми да разясня една точка от Правилника за дейността. За да вземете думата по време на обясненията на вота, трябва да отправите искане до службите преди започването на обясненията. Разбира се, аз съм отстъпчив и позволявам на присъстващите членове да вземат думата, но тук не използваме процедурата с вдигане на ръка („catch the eye“). Трябва да запишете името си предварително, преди обясненията на вота.

- Предложение за резолюция (B6-0105/2009)

  Кристиан Вигенин (PSE). – Г-н Председател, аз подкрепих доклада, който беше внесен за напредъка на Турция, тъй като считам, че той е един обективен доклад, който дава възможност и на Турция, и на Европейския съюз заедно да продължат напред подготовката на Турция за членство. В същото време изразявам известно неудовлетворение, че парламентарната зала отхвърли предложението на групата на социалистите да бъде записано, че членството на Турция в Европейския съюз е една споделена цел за Турция и за Европейския съюз.

Смятам, че за да искаме по-бърз напредък на Турция по проблемите, които виждаме в нейното развитие, ние трябва също така да бъдем достатъчно отворени и да не оставяме съмнение у нашите партньори, че все пак този процес наистина има за цел приемането на Турция в Европейския съюз. Ролята на Турция ще нараства и Европейският съюз има интерес да има сред своите членки една страна, която не е християнска, защото това ще ни даде редица възможности ние да водим политики, които към момента са невъзможни. Благодаря Ви.

  Димитър Стоянов (NI). – Уважаеми колеги, делегацията на "Атака" гласува против доклада за напредъка на Турция, защото ние не виждаме никакъв напредък, а такъв не би могло и да има. Турция не се съобразява с нищо друго, освен със собствените си интереси, които не включват зачитане на човешките права и на другите европейски и християнски ценности. Вече 80 години Турция не изпълнява Договора от Анкара, по който дължи 10 милиарда долара на България. Представете си колко ще изпълнява европейските норми.

Вчера г-н Wiersma спомена, че непризнаването на арменския геноцид от 1915-16 г. е проблем, но какво да кажем тогава за геноцида над българите, продължил 500 години, кланетата в Стара Загора, Батак и Перущица, описани от международната европейска комисия през 1876 г.? Г-н Wiersma също така каза, че в ЕС няма място за ислямистка Турция, но преди 20 години турските ислямисти взривяваха вагони с жени и деца в България. За тези терористи Турция плати да им бъдат построени паметници. Това е днешна Турция, управлявана от фундаменталистка и ислямистка партия. Това са нейните ценности и ние смятаме, че те са негодни за Европа.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, „да се греши е човешко, а да се постоянства в грешките е от дявола“. Никога преди тази поговорка не е била по-подходяща, отколкото в печалната сага на преговорите за присъединяване на Турция.

От 2005 г. насам продължаваме да получаваме едни и същи отрицателни доклади относно правата на човека, спазването на правата на малцинствата и поетите ангажименти към Съюза, като в същото време целта за присъединяване остава непроменена.

В действителност проблемът наистина не е в това. Същественият въпрос се крие в желанието на европейците да не приемат повече последиците от свободата на установяване, които неизбежно ще са в резултат от присъединяването.

Проблемът се крие и във факта, че Турция принадлежи географски, културно, лингвистично и духовно към регион, който не е Европа. Следователно ние трябва да се откажем от тази измислица; трябва да се откажем от този маскарад на присъединяване и веднага да започнем практически разисквания, с други думи, да се стремим към партньорство, изградено въз основа на нашите взаимни и споделени интереси. Процедурата по присъединяване трябва да бъде прекратена.

  Bernd Posselt (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, в значимите области – права на човека, права на малцинствата, свобода на религиите, свобода на изразяване – Турция не е постигнала почти никакъв напредък, а през последните няколко дена дори направи стъпки назад.

Независимо от това обаче Комисията твърди, че въпреки всичко ние сме задължени да заемем положителна позиция, защото въпросната държава е важен стратегически партньор. Така е, но това е въпрос за външната политика. Фактът, че се нуждаем от стратегически партньорства, не е критерий за присъединяване.

Въпреки това обаче аз гласувах в подкрепа на доклада, защото призивът на социалистите да се обърне повече внимание на доклада относно присъединяването беше отхвърлен. Докладът представлява голям напредък и успех за нас, защото той изрично избягва поставянето на присъединяването като цел и защото предвижда дългогодишен процес без предварителни ограничения, изходът от който остава неясен. Бихме предпочели отхвърляне на пълното членство, но въпросната формулировка все пак се доближава до желаната такава и затова представлява голям успех за тези от нас, които са съгласни да кажат „да“ на партньорство с Турция като част от нашата външна политика, но са против присъединяването й.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, въздържах се от гласуване по доклада относно Турция, защото въпреки че докладът съдържа пълен списък с критики по отношение на големия брой неправди, които продължават да се случват в Турция, аз считам, че единственото възможно заключение от този доклад несъмнено трябва да бъде, че преговорите трябва да се прекратят, при това за постоянно, защото след три години все още не се наблюдава никакво осезаемо подобрение на положението в Турция.

Във всеки случай аз съм на мнение, че Европейският съюз трябва да си остане европейски проект и затова в него не трябва да има място за държава като Турция, която не е европейска държава.

Вчера член от групата на социалистите в Европейския парламент каза, че никога не би приел Турция да бъде допълнително ислямизирана. Е, надявам се, че той и групата му също ще се обявят против ислямизацията на Европа, въпреки че не разчитам на това.

  Martin Callanan (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, докладът описва напредъка на Турция за евентуално членство в Европейския съюз. Това е една евентуална цел, която аз подкрепям. Имам обаче някои съмнения относно напредъка на Турция за членство.

Едно от тях е постепенната ерозия на светския републикански идеал и растящата роля на религията в политиката. Обезпокоен съм и от някои документирани нарушения на правата на човека в Турция и някои действия, предприети срещу малцинствените общности там. Необходимо е да станем свидетели на действия в тези области, преди да можем да мислим за членство на Турция.

Важно е обаче и да бъдем честни с Турция и да заявим ясно и недвусмислено, че ако страната изпълни всички условия, изпълнени от другите държави-членки, то тогава тя ще има правото да се присъедини към Съюза. Не е коректно отделни държавни глави на държави-членки да поставят несправедливи и небалансирани препятствия пред членството на Турция. Ако Турция изпълни условията, тогава има правото да се присъедини и следва да й бъде позволено да го направи. Нуждаем се от разширяване, а не от „утежняване“ на Европейския съюз.

  Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на доклада относно Турция заради положителните елементи за Кипър в параграфи 32 и 40, въпреки че не съм съгласен със съдържанието на изменения 9 и 10.

Изменение 9 въвежда неприемлива позиция относно – макар и временни – дерогации от принципите, на които е основан Европейският съюз, включително четирите основни свободи. Това е направено във време, когато протичат преговори между лидерите на двете общности в Кипър – единствените, които могат да вземат решение по този въпрос.

Изменение 10 е в противоречие на факта, че общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) е част от постиженията на правото на Общността за Европейския съюз и държавите-членки и че не може да бъде даден „карт бланш“ на трети страни да участват в процедурите по планиране и вземане на решения.

- Предложение за резолюция (B6-0106/2009)

  Árpád Duka-Zólyomi (PPE-DE). – (HU) През последните три години Македония е кандидатка за членство в Европейския съюз. Въпреки това преговорите за присъединяване все още не са започнали. Ако Европейският съюз не предприеме веднага решителни стъпки, произтичащата от това загуба на доверие може да има дестабилизиращи последици за региона. Македония осъществи голям напредък през последните няколко години, като постигна добри икономически резултати, направи стъпка напред към функционираща пазарна икономика и показа успехи в сферата на законодателството. Беше постигнат консенсус между правителството и опозицията, гражданското общество и общественото мнение, за да се изпълнят критериите от Копенхаген във възможно най-кратки срокове. Съвместното съществуване между националните и етнически общности също беше организирано добре. Упоритите опити на Гърция да попречи на започването на преговори за присъединяване е непонятно. Именуването на страната не трябва да представлява пречка. Двустранните преговори за името могат да протичат едновременно. Подкрепям доклада, защото той представлява ясен сигнал за македонския народ и ще даде решителен тласък за започването на истински преговори преди края на годината. Благодаря ви.

  Bernd Posselt (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, докладът изпраща важен сигнал към една държава, която играе стабилизираща роля, разполага с образцово законодателство по отношение на малцинствата, има широко правителствено мнозинство, в което са представени всички националности, и е възприела ясна проевропейска политика под ръководството на министър-председателя Груевски. Затова аз с радост гласувах в подкрепа на доклада и считам, че трябва да обърнем специално внимание на два момента: първо, искаме Съветът и Комисията да съобщят до края на годината кога следва да започнат преговори за присъединяване; второ, няма да толерираме каквито и да било двустранни пречки, особено що се отнася до този странен проблем с името на страната. Името на държавата е Македония, независимо дали това се харесва на някои хора или не, и ние трябва най-сетне да започнем да разчистваме пътя на страната към членството й в Европа.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, гласувах против доклада на г-н Meijer, защото аз и моята партия сме на мнение, че разширяването трябва да бъде спряно за неопределен период от време след присъединяването на Хърватия. Европейските граждани не желаят по-нататъшно разширяване в краткосрочен и средносрочен план и със сигурност не желаят едно такова разширяване да включва Турция, разбира се. Крайно време е Парламентът поне веднъж да се вслуша в онези, които се предполага, че представлява.

Също така аз съм против започването на преговори за присъединяване на Бивша югославска република Македония, за което Парламентът призовава, както и срещу допускането на европейска перспектива за Западните Балкани въобще. Някои от тези страни и обекти са изцяло ислямски и според мен на тях не трябва да им бъде позволено да се присъединят към Европейския съюз.

  Christopher Heaton-Harris (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, останах много доволен от гласуването днес.

Наскоро посетих Македония от името на Уестминстърската фондация за демокрация, създадена от Маргарет Тачър по времето, когато тя беше министър-председател на моята страна, и видях една държава с енергични политически партии и забележителна данъчна политика, с плосък корпоративен данък и данък общ доход, с развиваща се икономика. Една държава, в която през следващия месец ще се проведат свободни, честни и справедливи избори – вероятно по-добри от изборите, които наскоро се проведоха с гласуване по пощата в Обединеното кралство. На една такава държава трябва да бъде позволено да се присъедини към Европейския съюз, ако тя поиска това съгласно собствената си свободна воля – по този въпрос трябва да си помислят изказалите се преди мен.

Днес станахме свидетели на значителна промяна, защото досега гръцките членове на Парламента се стараеха да изглеждат абсурдно и бяха обект на подигравки заради техните доводи относно името на държавата, което е Република Македония.

  Martin Callanan (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, проблемът да взема думата след г-н Heaton Harris е в това, че той застъпи много от същите позиции, за които аз исках да говоря по въпроса. Струва ми се абсурдно Гърция да продължава с тази дългогодишна и, честно казано, нелепа тирада срещу името на Македония. В моя избирателен район има някои красиви графства – Durham, Northumberland – и наистина не би ме притеснявало, ако друга държава-членка желае да вземе името на някоя от тези удивителни области.

Нелепо е преговорите за присъединяване да се спират не заради етнически или демократичен спор или спор за правата на човека, а само защото страната е решила да се нарече Македония. Надявам се гръцките членове да осъзнаят това. Надявам се, че Македония ще бъде оценявана въз основа на свободни критерии, които се отнасят и за всички останали. И ако страната изпълни тези критерии, ако е демократична, светска държава, ако спазва правилната политика за правата на човека, то тогава, подобно на всички други държави-членки, на нея трябва да й бъде дадено правото да се присъедини и да не й бъде налагано нелепо вето от Гърция единствено заради името.

- Предложение за резолюция (B6-0140/2009)

  Martin Callanan (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, Тамилските тигри са считани за терористична групировка от Европейския съюз и Съединените американски щати, но изглежда, че за щастие кръвожадната им кампания за независима тамилска държава вероятно е към своя край. Шри Ланка заслужава да живее в мир, какъвто имаме в Европа.

Подобно на други колеги от Парламента аз подкрепям идеята Шри Ланка да бъде единна държава. Считам за уместно да отбележа, че би било добре на тамилите да се даде известна автономия в границите на въпросната единна държава. Не съм съгласен с кампанията на насилие на Тамилските тигри и считам за важно да бъде позволено на армията на Шри Ланка да продължи с военната си кампания срещу тях.

Уместно е обаче да се отбележи, че в момента в Шри Ланка е налице хуманитарна криза и че трябва да бъде предоставен достъп на агенциите за помощ. Затова може би е уместно да се поиска прекратяване на сраженията, докато агенциите за помощ могат да получат достъп и докато се позволи на цивилното население да напусне спорните области. След това обаче трябва да позволим на армията да продължи с кампанията си.

- Доклад на Annemie Neyts-Uyttebroeck (A6-0112/2009)

  Daniel Hannan (NI). – (EN) Г-н председател, растящият корпус международна юриспруденция, необвързана към което и да е избрано национално законодателство, е сред най-обезпокоителните събития на нашето време. Ние преобръщаме не само 300 години правово разбиране на териториална отговорност, тоест, че едно престъпление е отговорност на територията, където е било извършено; ние се връщаме към предмодерната идея, че личностите, които постановяват законите, не трябва да носят отговорност пред хората, живеещи според тях, а единствено пред своята собствена съвест.

В случаите, в които човек като Милошевич или Караджич не получава правосъдие в собствената си страна, може да изглежда разумно ние да направим нещо по въпроса. Но възражението срещу авторитарни управници като Милошевич се крие точно във факта, че те са опорочили демокрацията на страната си и са се обявили над закона. Ако направим същото на международно равнище, то ще паднем на неговото ниво, както направихме с фарса, наречен съдебен процес, в Хага, където за шест години имахме 27 промени на законовата процедура, налагане на адвокат и, в крайна сметка, не достигнахме до присъда.

Аз не подкрепям г-н Милошевич: той беше опасен и хитър комунист. Но лошите хора заслужават правосъдие – а когато не го получат, това не говори добре за самите нас.

- Предложение за резолюция (B6-0113/2009)

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, всички знаем колко важна е водата и най-вече в развиващия се свят, където достъпът до вода е особено затруднен, а младите момичета и жени страдат най-много от това. Техните възможности за образование са особено затруднени, защото носенето на вода е тяхна отговорност, така да се каже. Бях свидетел на това в Индия по време на визита на делегацията – много е важно да инвестираме повече средства в управление на водите и да се уверим, че това няма да се превърне в пречка пред образователния напредък на младите момичета и жени.

Приветствам гласуването на параграф 2, който обявява, че водата се приема за обществена ценност и следва да бъде под контрола на обществото независимо от начина на управлението й. Тя представлява ценен ресурс и съществува за доброто на обществото, а не за индивидуален контрол или печалба.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-н председател, аз също напълно подкрепям предложението ни за резолюция по отношение на водите и приветствам гласуването на параграф 2, където решително обявихме, че водата е обществена ценност и подлежи на обществен контрол. Аз съм решително против приватизацията на водата.

В близкото минало станахме свидетели на това как неуморното преследване на печалби доведе до криза в световната икономика. Със сигурност не искаме същото да се случи и по отношение на водата. За да гарантираме качеството на водата и подобряване на преносната система, са необходими големи инвестиции във водопреносната система. Частният сектор няма стимул да инвестира, защото, разбира се, той би се изкушил да увеличи цената за потребителя, вместо да вложи средства в надграждане на водопреносната система. Това се случи в собственото ми графство Sligo, където определени общностни сектори ще трябва да заплащат повече от дължимото, просто защото частният сектор не инвестира във водопреносната система.

- Доклад на Maria Eleni Koppa (A6-0062/2009)

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на резолюцията и доклада, но имам известни опасения. Тази сутрин Комисията даде да се разбере, че не знаем накъде върви СТО понастоящем, а оттам и как се вмества в стратегическото партньорство.

Не можем да допуснем положение, в което споразумение за стратегическо партньорство – или дори едно световно търговско споразумение – има отрицателно въздействие върху въпроса за безопасността на храната в Европа. Ще припомня въпроса за стандартите за производство на храни, които са по-високи в Европейския съюз. Налагаме санкции на производителите ни, когато те не отговарят на нашите стандарти. Не можем да допуснем положение, в което се налага да внасяме храни от трети страни – Бразилия и други – които не отговарят на стандартите ни за производство, като това от своя страна води до нелоялна конкуренция между производителите на храни и селскостопански стоки в Европейския съюз.

- Доклад на José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra (A6-0028/2009)

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, разбира се, едно стратегическо партньорство между Европейския съюз и Мексико, както и всъщност с държави като Бразилия, е нещо добро и е в интерес на Европейския съюз. Докладът сам по себе си е изготвен по един балансиран начин, но това, което според мен не е в интерес на Европа – и е нещо, което ще повдигне редица въпроси в обществото – е клаузата в доклада, която приканва за подписването на взаимно споразумение по въпросите на имиграционната политика. Това не предвещава нищо добро и е причината да се въздържа от гласуване по този доклад.

- Предложение за резолюция (B6-0135/2009)

  Zita Pleštinská (PPE-DE). – (SK) Аз също гласувах в подкрепа на резолюцията относно положението в Тибет на петдесетата годишнина от въстанието в Тибет, защото китайските органи наскоро въведоха по-строги мерки за сигурност там и забраниха на журналисти и чужденци да влизат в региона.

Днешното разискване в Европейския парламент излъчва посланието, че сме изключително разтревожени от положението в Тибет, особено по отношение на страданията и репресивните мерки срещу невинни жители там.

Призовавам Съвета да създаде анкетна комисия съгласно резолюцията, която да има за цел да разследва какво наистина се е случило при преговорите между Китайската народна република и представителите на Далай Лама.

Призовавам китайското правителство незабавно да освободи всички лица, които са били задържани само защото са участвали в мирен протест.

  Marco Cappato (ALDE). – (IT) Г-н председател, вземам думата, за да изразя задоволството си от широката подкрепа на заседанието за предложението, което внесохме с г-н Pannella и г-н Onyskiewicz. Предложението не прави това, което г-жа Фереро­Валднер заяви днес; с други думи, то взема страна: страната на търсене на истината относно реалните причини за провала на преговорите между Китай и Тибет, а не разглежда въпроса от неутрална гледна точка, както Комисията и Съветът, за съжаление, продължават да правят, сякаш би било достатъчно да се надяваме на диалог между двете страни.

Бих искал да отбележа, че поведението на групата на социалистите в Европейския парламент ми се струва напълно неразбираемо; първо, те се обявиха против разискването, след това бяха против да внеса резолюция, след което те гласуваха против нея, като г-н Ford предложи политическо разяснение, че сме приемали твърде много резолюции за Тибет. Е, вероятно партията и г-н Ford не разбират – или пък разбират твърде добре – че тук става въпрос за много повече – свободата и демокрацията на над един милиард китайски граждани, както и тази на тибетския народ.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, от само себе си се разбира, че гласувах в подкрепа на резолюцията, въпреки че, разбира се, не можем да си позволим да считаме, че тази резолюция ще има какъвто и да било ефект върху тоталитарния комунистически режим в Китай, с който все пак търгуваме без проблеми.

Бихме могли да постигнем повече, ако Парламентът и Съветът имаха смелостта да заявят, че окупацията и последвалото анексиране на Тибет са в разрез с международното право и като такива не могат да бъдат признати от Европейския съюз. Трябва да продължаваме да отстояваме позицията, че Тибет трябва да бъде независима държава, а не автономна провинция на Китай, и че в Тибет се е извършвал и се извършва геноцид и етноцид.