Председател. - Следващата точка е общо разискване по споразуменията за партньорство:

– препоръка (A6-0117/2009) от г-н Martin, от името на комисията по международна търговия, относно предложението за решение на Съвета за сключване на Споразумение за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга (05211/2009 –C6-0054/2009 – 2008/0061(AVC)),

– препоръка (A6-0144/2009) от г-жа Mann, от името на комисията по международна търговия, относно предложението за решение на Съвета за сключване на Eтапно споразумение за икономическо партньорство между Кот д'Ивоар, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга (05535/2009 – C6-0064/2009 – 2008/0136 (AVC)),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-н Martin, от името на комисията по международна търговия, към Съвета, относно Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга (O-0033/2009 – B6-0203/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-н Martin, от името на комисията по международна търговия, към Комисията, относно Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга (O-0034/2009 – B6-0204/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-жа Mann, от името на комисията по международна търговия, към Съвета, относно Етапното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Кот д'Ивоар, от друга (O-0047/2009 – B6-0217/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-жа Mann, от името на комисията по международна търговия, към Комисията, относно Етапното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Кот д'Ивоар, от друга (O-0048/2009 – B6-0218/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-н Fjellner, от името на комисията по международна търговия, към Съвета, относно Етапното споразумение за икономическо партньорство между Eвропейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Гана, от друга (O-0035/2009 – B6-0205/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-н Fjellner, от името на комисията по международна търговия, към Комисията, относно Етапното споразумение за икономическо партньорство между Eвропейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Гана, от друга (O-0036/2009 – B6-0206/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-н Ford, от името на комисията по международна търговия, към Съвета, относно Временното споразумение за икономическо партньорство (СИП) между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския регион, от друга страна (O-0037/2009 – B6-0207/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-н Ford, от името на комисията по международна търговия, към Комисията, относно Временното споразумение за икономическо партньорство (СИП) между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския регион, от друга страна (O-0038/2009 – B6-0208/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-н Sturdy, от името на комисията по международна търговия, към Съвета, относно Междинното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и държавите от Южноафриканската общност за развитие, страни по СИП, от друга (O-0039/2009 – B6-0209/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-н Sturdy, от името на комисията по международна търговия, към Комисията, относно Междинното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и държавите от Южноафриканската общност за развитие, страни по СИП, от друга (O-0040/2009 – B6-0210/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-н Caspary, от името на комисията по международна търговия, към Съвета, относно Временното споразумение, с което се установява рамка на Споразумение за икономическо партньорство между източните и южните африкански държави, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга (O-0041/2009 – B6-0211/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-н Caspary, от името на комисията по международна търговия, към Комисията, относно Временното споразумение, с което се установява рамка на Споразумение за икономическо партньорство между източните и южните африкански държави, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга (O-0042/2009 – B6-0212/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov, от името на комисията по международна търговия, към Съвета, относно Споразумението, с което се установява рамка за споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и държавите партньорки от Източноафриканската общност, от друга (O-0043/2009 – B6-0213/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov, от името на комисията по международна търговия, към Комисията, относно Споразумението, с което се установява рамка за споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и държавите партньорки от Източноафриканската общност, от друга (O-0044/2009 – B6-0214/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-н Arif, от името на комисията по международна търговия, към Съвета, относно Етапното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Централна Африка, от друга (O-0045/2009 – B6-0215/2009),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-н Markov и г-н Arif, от името на комисията по международна търговия, към Комисията, относно Етапното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Централна Африка, от друга (O-0046/2009 – B6-0216/2009).

  David Martin, докладчик. – (EN) Г-н председател, когато пряко участваме в нещо, винаги сме склонни да надценим важността на даден въпрос, но в конкретния случай не мисля, че бихме могли да изпаднем в такова положение. Тази вечер разглеждаме поредица от споразумения, които биха могли да повлияят на живота, на качеството на живота и здравето буквално на милиони хора в развиващите се страни.

Преди да се насоча към съществото на моя доклад, искам да отдам дължимото на колегата Glenys Kinnock, която, като съпредседател на Съвместната парламентарна асамблея ЕС-АКТБ, положи най-много усилия, за да се чуят въпросите във връзка със споразуменията за икономическо партньорство (СИП) и влиянието на СИП върху развитието, не само в Парламента, но и като даде гласност на въпросите, свързани с АКТБ, по целия свят. Както мнозина от вас знаят, Glenys напуска след края на мандата на Парламента и мисля, че много ще ни липсва работата, която тя извърши по отношение на АКТБ и по-конкретно на споразуменията за икономическо партньорство.

Споразуменията за икономическо партньорство имат противоречива история в Парламента. Имаше реално напрежение между целите на търговията и на развитието. В някаква степен това напрежение можеше да бъде избегнато, но честно казано, в известен смисъл то е присъщо на естеството на този вид споразумения.

Първо, те ни бяха наложени с решение на Световната търговска организация, а еднопосочната либерализация, каквато по същество изискваха СИП, не е лесно да бъде договорена.

Второ, изкуственият краен срок, поставен за завършване на пълните и временните СИП означаваше, че преговорите, които трябваше да бъдат между равни, на практика не бяха между равни, защото страните от АКТБ имаха какво да губят, ако сроковете не се спазят.

Най-накрая, като това не е критика, а става въпрос за реалността на преговорите, нашите преговори бяха проведени от търговски експерти. Търговските експерти, поради естеството на работата си, се стремят да договорят най-изгодните условия за Европейския съюз. Те не винаги се стремят да получат най-добър резултат от гледна точка на развитието. Повтарям: това не е критика; това е което те са обучавани да правят. Но такава е реалността на преговорите.

След завършването на преговорите ние, като Парламент, се опитвахме да направим и невъзможното, за да обединим целите на търговията и развитието.

Искам да съсредоточа бележките си като докладчик по споразумението за икономическо партньорство с КАРИФОРУМ, което, разбира се, понастоящем е единственото пълно споразумение за икономическо партньорство. Тъй като това СИП е подписано, ние не можем да променим текста, можем само да кажем „да“ или „не“. Смятам, че ако Комисията и членът на Комисията бъдат в състояние да ни дадат определени уверения и тълкувания на текста, бихме могли през тази седмица да дадем одобрението си за СИП с КАРИФОРУМ.

Един от героите на писателя Луис Карол, Хъмпти Дъмпти, казва с презрителен тон: „Когато аз употребявам някоя дума [...] тя означава точно това, което аз решавам да означава, ни повече, ни по-малко.“ Честно казано, до неотдавна опитите да бъдат разбрани някои от формулировките в СИП с КАРИФОРУМ бяха нещо подобно: да се внесе яснота какво всъщност означава текстът не винаги беше лесно.

Бих искал днес да чуя уверенията на члена на Комисията по редица въпроси.

Първо, че клаузата за преразглеждане в споразумението е наистина клауза за преразглеждане и че ще се приема сериозно от Комисията: че ние ще разглеждаме приоритетите на развитието, като ограничаване на бедността, устойчиво развитие, стопанска диверсификация и принос за постигане на Целите на хилядолетието за развитие на петгодишния етап, за да се гарантира, че СИП ще действат в интерес на всички тези приоритети, а не срещу тях.

Второ, бих искал да чуя уверения от члена на Комисията относно финансирането на споразуменията за икономическо партньорство. Изчисленията показват, че за страните от КАРИФОРУМ има около 580 милиона EUR от съществуващия Европейски фонд за развитие и за други рамкови финансови периоди до 2013 г. По мое мнение, като разбира се аз не съм експерт в тази област, това би трябвало да е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на споразуменията за икономическо партньорство, ако последните бъдат правилно програмирани, ако всички средства бъдат изразходвани и ако бъдат отчетени приоритетите на карибските страни по отношение на това, къде следва да бъдат насочени средствата. Освен това трябва да направим необходимото държавите-членки да предоставят своя дял от сумата от 2 милиарда EUR, която бе обещана като „помощ за търговията“ за всички развиващи се страни. Трябва също да мислим и за положението след 2013 г.; за това Комисията не може да ни даде уверения, тъй като това е въпрос от компетенциите на Парламента и Съвета, но трябва да си даваме сметка, че средствата свършват, че задълженията свършват след 2013 г.

Третото уверение, което желая да чуя, е относно статута на „най-облагодетелствана нация“ (НОН). И преди съм казвал на члена на Комисията, че напълно разбирам, че Европейският съюз следва да настоява за абсолютно същите условия и режим, които страните от Карибския регион предоставят на Съединените американски щати или на други големи развити страни. Но не следва да се позоваваме на клаузата за НОН, ако страните от Карибския регион сключат по-благоприятна договореност, да речем, с група африкански страни.

Четвърто, и тук смятам да приключа, що се отнася до достъпа до лекарства, необходими са ни уверения, че нищо от споразумението с КАРИФОРУМ няма да постави под заплаха прилагането на механизма на споразумението ТРИПС (Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост) – механизмът не следва да се поставя под съмнение.

Искам да чуя тези уверения от члена на Комисията но, дори и преди да съм ги чул, искам да приключа като кажа, че категорично считам, че членът на Комисията е променила тона и естеството на обсъждането на споразуменията за икономическо партньорство и й отдавам дължимото за работата, която вече е извършила в тази област.

  Erika Mann, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, споразумението с Кот д’Ивоар е това, за което сега трябва да гласуваме да приемем. Имаме възможност само да гласуваме „за“ или „против“. Надявам се един ден това да се промени и Парламентът също да има възможност да участва в преговорите по мандата.

Това малко усложнява нещата. Има две разлики в сравнение със споразумението с Карифорум. Преди всичко, имаме работа с правителство, което не е демократично избрано. На второ място, пред нас е временно споразумение, което на първо време служи да осигури само запазването на старите преференции. Цялостното споразумение няма да бъде договорено още известно време.

Това, което искам да чуя от члена на Комисията Катрин Аштън, са уверения по редица въпроси, за които знам, че ще бъдат изключително важни за Кот д’Ивоар. През последната събота и неделя отново участвах в преговори, от които стана съвсем ясно, че трябва да се очакват уверения от Комисията, което изцяло съвпада с уверенията, които членът на Комисията даде в случая с Южноафриканската общност за развитие (SADC). Поради това, моля, позволете ми да изброя някои от най-важните точки.

Първата е свързана със значителната гъвкавост. Гъвкавостта следва да обхваща следните елементи. Първо, включването на клауза за преразглеждане, която да предвижда не петгодишен срок, а такава, при която да може във всеки момент да има преразглеждане с относително кратко предизвестие. Второ, чувствителни въпроси следва да се обсъждат, само когато страната изрично пожелае това. В частност, това се отнася за темите от Сингапур, но естествено и за въпроса как да бъде интегрирано Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС), както и за други подобни въпроси.

Трето, стои въпросът за приемане на регионалните различия, когато бъдат проведени следващи преговори за регионално споразумение. Кот д’Ивоар е изправена пред особен проблем поради факта, че понастоящем споразумението е в процес на договаряне и ще бъде подписано в изолация, докато замисълът в бъдеще е да се договори регионално споразумение.

Четвърто, важно е във всеки етап на новите преговори да бъде възможно да се повдигат въпроси, които остават за решаване на настоящия етап, и те да бъдат одобрени от Комисията.

В този контекст, г-жо член на Комисията, необходимо е всъщност само концесиите, вече предоставени на Южноафриканската общност за развитие, да бъдат предоставени и на Кот д’Ивоар. Това действие би увеличило вероятността за съответен положителен отговор от Парламента. Просто ние сме много загрижени и това е загриженост, изказана и от много неправителствени организации, че особено в случая с Кот д’Ивоар Комисията изглеждаше относително малко склонна към гъвкавост и поради това гореспоменатите въпроси не бяха взети под внимание при преминаването от временното към цялостното споразумение. Една отстъпка следователно би била особено полезна и би ни позволила да одобрим споразумението.

Нещо повече, от разговорите си с представителите на Кот д’Ивоар разбрах, че те са силно загрижени, че техническата помощ няма да последва достатъчно бързо и че в този случай също не всички техни искания са били взети под внимание. Както разбирам, те имат особен интерес Комисията и международните организации, които им оказват помощ, да им предоставят достъп за малките и средни предприятия, с което те реално да се възползват от достъпа до европейския пазар. Те са изключително предпазливи, когато преговорите засегнат тези теми от Сингапур, дори когато ги обсъждат и имат желание да им помогнем да изградят схващане как обществените блага могат да се използват за обществото. Освен това са особено заинтересовани ние да им предоставим помощ по въпроси, свързани с техническите стандарти, тъй като за тях те често се явяват реални пречки пред търговията.

Заключителната ми бележка е свързана с точката за Парламента. Както вече споменах, имаме възможност само да гласуваме „за“ или „против“ и това очевидно налага относително значими ограничения върху степента, в която Парламентът е в състояние да сътрудничи при оформянето на вота. Искам изрично да ви напомня и вие ще видите това също отразено във вашите текстове, че възможното одобрение на временното споразумение не означава, че по необходимост ще гласуваме автоматично и в подкрепа на цялостното споразумение. Всъщност, в рамките на процедурата по наблюдение, ние желаем изрично да бъдем включени в продължаващите преговори, така че до известна степен, доколкото е в нашите права, да може да следим развитието по точките, които току-що повдигнах.

Накрая, искам да Ви помоля да ни кажете няколко думи относно това до каква степен несъстоялото се Споразумение от Доха би имало особено отрицателни последици за Кот д’Ивоар, по-специално що се отнася до бананите.

  Helmuth Markov, автор. – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, г-н Солана, в това разискване ние не просто обсъждаме пакет от шестнадесет въпроса с искане за устен отговор към Съвета и Комисията, осем резолюции и два доклада в рамките на процедурата на съвместно вземане на решение, но също и 79 развиващи се страни, с които ЕС подновява търговските си отношения и взаимно сътрудничество. Търговията и сътрудничеството са важни средства в борбата срещу бедността, както и за изграждане на по-стабилни в икономическо и социално отношение национални икономики. Преди всичко този процес включва оказване на подкрепа за създаването на инфраструктура, за здравеопазването, хранителната сигурност, функциониращата социална система, образованието и културния обмен.

В миналото търговските ни отношения със страните от АКТБ (Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн) се основаваха на система от нереципрочни търговски преференции, която позволяваше за повечето продукти, произвеждани в държавите от АКТБ, безмитен достъп до общия пазар. През 2000 г. бе договорено до края на 2007 г. да се изработи ново споразумение за партньорство. Съгласно това ново споразумение едностранните търговски преференции трябваше да бъдат заместени от съвместими с правилата на Световната търговска организация споразумения, целящи да намалят и в крайна сметка да премахнат бедността, както и да насърчат устойчивото развитие, регионална интеграция, икономическо сътрудничество и добро управление, съдействие на страните от АКТБ за развитие на техния икономически потенциал и постепенното им интегриране в световната икономика. В допълнение към това, производственият капацитет на тези страни трябваше да бъде разширен и да бъдат взети мерки с цел улесняване на частната инициатива и инвестиции.

Икономическите споразумения пред нас, особено временните споразумения за икономическо партньорство (СИП) или споразуменията „само за стоки“, са най-вече търговски споразумения, тъй като над 90 % или повече от това, което те третират, са въпроси, свързани с достъпа до пазара и други области на търговията. Целта им е поетапна либерализация на търговията между ЕС и региони партньори или отделни държави.

Какви видове проблеми бяха поставени на вниманието ни в хода на преговорите?

Преди всичко, изглежда доста неясно дали сроковете бяха достатъчни. Разбира се, Комисията бе в добра позиция. Тя бе в състояние да води преговорите, да свика гласуване и да включи държавите-членки. Представете се обаче на мястото на един от преговарящите партньори от другата страна. Бяха ли наистина преговорите водени успоредно, така че съответните консултации да могат да се проведат между гражданското общество и парламента в тези страни?

Имаше много критики към съдържанието. На първо място, макар да имаше и други експертни мнения, Комисията разбираше съвместимостта с правилата на Световната търговска организация като означаваща 80 % намаление на митата през следващите 15 години. Дори и ако ангажиментите за либерализация са по начало асиметрични като мерки, предприети за либерализация, резултатът ще бъде отворен пазар от двете страни – нещо, което ЕС лесно може да си позволи. Износът от страните от АКТБ ще се яви само малък процент от вноса на ЕС.

За страните от АКТБ премахването на митата води до загуба на постъпления от тях и загуба на средства, необходими за неотложни държавни инвестиции в инфраструктурата, социалната сфера, подкрепа на икономическото развитие и подобряване на административния капацитет. Нещо повече, това означава забавяне на ръста на националната икономика и поради това продължаваща зависимост от износа от развитите страни. Това е вярно също толкова за храните, колкото и за промишлените стоки и, в крайна сметка, води до порочен кръг. Растящите цени на храните в страните от АКТБ са безспорно доказателство за този ефект. Често задавам следния въпрос: ако 50 години нереципрочни търговски отношения не насърчиха някакво, дори и далеч не достатъчно развитие, как това би могло да бъде постигнато чрез взаимно отваряне на пазарите?

Друг сериозен проблем, който ще бъде изострен от предлаганото споразумение, са отношенията между регионите и страните партньори. В рамките на Източноафриканската общност, а аз съм лично отговорен за съответното предложение за резолюция, проблемът с вътрешните мита може да е по-малко значим, тъй като е налице митнически съюз, но търговските отношения между съседните страни може да станат по-трудни вследствие на различните степени на либерализация. В този случай има, разбира се, много проблеми, които са свързани с наредбите в страната на произход. Има сериозни опасения във връзка с преговорите за цялостни СИП. Те отразяват определени противоречия в рамките на блокирания кръг преговори от Доха. Много държави не мислят, че са в състояние да либерализират пазарите си на услуги, инвестиции и обществени поръчки и да ги отворят за световна конкуренция. Това не е изцяло управляемо или дори желателно в рамките на самата Европейска общност. Колкото до липсата на контролни механизми за финансовите пазари, тук не е необходимо да навлизаме в повече подробности.

Сериозни критики бяха и се отправят по отношение прозрачността на самите преговори, т.е. степента, до която парламентите и гражданското общество са били въвлечени в процеса. Най-накрая, въпроси има и относно режим 4. Ако стоките ще се движат свободно, не трябва ли това да бъде позволено и на хората? В този контекст нашата комисия формулира въпроси, които, независимо откъде идват, винаги стигат до едни и същи теми.

Какви мерки за финансова, техническа и административна подкрепа са предвидени в рамките на възстановяването на партньорствата в търговията и развитието? Ще бъде ли гъвкава Комисията в хода на продължаващите преговори и ще вземе ли под внимание нуждите на регионите партньори, в частност по отношение улесняване на митата при износ за целите на развитието, защитата на новосъздадени производства, осигуряване свободата на движение на служители и специална защита за системата за обществени поръчки? Освен това, готова ли е Комисията да преосмисли позицията си по защитата на правата върху интелектуалната собственост, от гледна точка запазване на биологичното разнообразие и трансфера на знания и за да се гарантира медицинско обслужване на разумни цени в по-бедните страни? Готови ли са Съветът и Комисията да предоставят на Парламента и гражданското общество адекватна информация относно възможностите за участието им? Накрая, има ли готовност за ревизиране на договореното споразумение, ако се окаже, че някои точки имат отрицателно влияние върху развитието в страните от АКТБ?

Позволете ми накрая да направя една кратка лична бележка. Вече от две години и половина съм председател на комисията по международна търговия. Тъй като не се кандидатирам отново за този пост, искам да се възползвам от възможността много, много да благодаря на моя секретариат, г-н Rodas и особено г-жа Pribaz, за тяхната огромна подкрепа, а също и да благодаря на моите колеги. Сътрудничеството бе успешно и мисля, че постигнахме много. Би било чудесно, ако можем да постигнем успех и със СИП. Искам да пожелая на всички, които остават тук, всичко най-добро през новия парламентарен мандат. Всъщност много се надявам, че търговията ще започне да играе по-голяма роля в Парламента. Много ви благодаря.

  Christofer Fjellner, автор. – (SV) Г-н председател, много се радвам, че можем да проведем това разискване днес. В тези времена на засилен протекционизъм и когато бедността се разраства, вместо да намалява, за нас е особено важно да запазим отворена търговията между Европа и някои от най-бедните страни в света. По същество това е основната цел на временните споразумения. Споразуменията за икономическо партньорство (СИП) целят да гарантират, че търговията и развитието в някои от най-бедните страни в света ще продължат.

Тези страни са заплашени да бъдат засегнати най-силно със задълбочаването на световната рецесия, а протекционистката оръжейна надпревара изглежда на път да се засили. Поради това не мога да разбера някои от критиките, които бяха изказани. Някои хора твърдят, че тези споразумения отиват твърде далеч и че са прекалено обхватни. Други критици предпочитат да говорят за загубата на приходите от мита, вместо за потенциала за нова търговия. Аз мисля обратното, че ние трябва да сме доволни, че сме постигнали толкова много. Не смятам, че има присъщо противоречие между търговията и развитието, както някои оратори твърдят. Точно обратното: търговията води до развитие, митата водят до бедност.

Аз отговарях за временното споразумение с Гана. Признавам, преди всичко, че то има някои слабости, като продължаващото налагане на мита от ЕС върху ориза и захарта в рамките на преходен период, но по същество то е едно много добро споразумение. Затова за нас е важно да се гарантира, че споразумението ще се подпише възможно най-скоро. Президентските избори в Гана по-рано бяха пречка, но сега искам да призова новия президент на страната, г-н Джон Ата Милс, да подпише временното споразумение. Надявам се също, че ние в ЕС няма да пропуснем да подпишем споразумението, което договорихме. Неприемливо е това да отнема толкова време и е особено неприемливо това да отнема толкова време поради неспособността на службата за преводи в Съвета да работи адекватно.

Ползвам се от възможността да призова всички ви да подкрепите споразумението. В тези несигурни времена светът има нужда от повече, а не от по-малко търговия.

  Daniel Caspary, автор. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, от моята позиция споразуменията, подписани между икономическите партньори, са от жизнено значение за осигуряването на търговските отношения с африканските, карибски и тихоокеански страни. Сътрудничеството е в интерес както на Европейския съюз, така и на тези страни. Трябва без отлагане да избегнем предоставянето на африканските страни на помощ за развитие, както сме правили през последните 50 или 60 години. Трябва най-накрая да позволим на тези страни да се освободят и психически, така че да могат да вземат бъдещето си в свои ръце и да могат да създадат благосъстояние сами, както направиха други региони в света през последните няколко десетилетия.

В този случай търговията може да даде отличен принос. Имам предвид, от една страна, търговията между Европейския съюз и тези страни, но също така имам предвид най-вече търговията между самите тези страни, а именно, с другите развиващи се страни. Сигурен съм, че е напълно възможно да се наложи да окажем определен натиск върху правителствата и държавите да премахнат изключително високите си митнически тарифи в много области, за да се създадат необходимите условия за икономически растеж в този регион.

Защо трябва да направим това? Тези държави имат спешна нужда от рамкови условия, които да позволят на хората да създадат свое собствено благосъстояние. В разговорите ми с представители от тези страни често оставах с впечатлението, че те бяха благодарни, защото ние, като Европейски съюз, упражняваме натиск в редица области и че повдигаме искания в много области и принуждаваме националните правителства да постигат малко по малко напредък по отношение на икономическата политика.

Бих се радвал да не изпускаме от поглед тази гледна точка през идните седмици и месеци и особено в хода на преговорите, така че да се разглеждат не само законните желания на правителствата, а също, в един или друг момент, и нашите законни искания да бъдат защитени и ние да представяме законните искания на народите от тези страни.

В тази връзка, надявам се преговорите ни да бъдат плодотворни.

  Kader Arif, автор. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, в това продължително разискване тук днес бих искал да отделя малко време, ако ми позволите, за да осмислим пътя, който сме изминали до момента.

Да си припомним първоначалните позиции на някои от членовете на Парламента пред лицето на растящата загриженост в африканските, карибски и тихоокеански страни (АКТБ), пред лицето на демонстрациите срещу споразуменията за икономическо партньорство (СИП), пред лицето на предупредителните сигнали от неправителствени организации както от Севера, така и от Юга, когато настоявахме, че приоритетът на тези споразумения трябва да бъде развитието – нещо, което днес изглежда очевидно – тъй като Комисията постоянно го повтаря. По онова време обаче г-н Манделсън рядко се осмеляваше да ни отговори, защото за него това бе най-вече въпрос на стимулиране на търговията, все едно че простото премахване на митническите бариери би по някакъв чудодеен начин донесло развитие.

Някои ни наричаха идеалисти, манипулирани от неправителствените организации, и се обиждаха на исканията ни за средства за защита, регулиране и намеса от държавните органи, но какво се случи? Оказа се, че не сме били безотговорни. Не, правителствата на страните от АКТБ не приеха да продължат преговорите под натиск или заплахи. Не, рисковете, съпътстващи отварянето на търговията, не са състояние на духа, те са реални и ще имат реални и скорошни последици: държавните бюджети ще намалеят поради загубите от приходи от мита, новите производства в селскостопанския сектор ще бъдат отслабени, а сигурността на прехраната на народите им ще бъде изложена на риск.

Ние отдавна изказвахме тези опасения – преди гладните бунтове или финансовата криза. Така че, какво можем да кажем за положението днес? Международният валутен фонд, Световната банка и Обединените нации признават, че развиващите се страни, противно на казаното в началото, ще бъдат сериозно засегнати от световната рецесия.

Жак Диуф, Генерален директор на Организацията на ООН по прехрана и земеделие, наблегна наскоро на това, питайки дали ще имаме смелост да кажем на тези, които наричаме партньори, че сме готови да изхарчим милиарди, за да спасим световната банкова система, но не за да спасим техните хора, които умират от глад.

Искам да бъда напълно откровен, г-жо член на Комисията, и искам да е съвсем ясно. Ако не поемете категоричен и прецизен ангажимент от името на Комисията да ни дадете гаранция, че СИП ще бъдат наистина ориентирани в полза на развитието, аз няма да гласувам в тяхна подкрепа. Думите няма да са достатъчни, нито декларациите за намеренията – такива сме чули вече предостатъчно. Искаме конкретни ангажименти и искам да ги изброя един по един. СИП няма да бъдат задоволителни споразумения, освен ако насърчават регионалната интеграция и спомагат за развитието в страните от АКТБ и за постигането на Целите на хилядолетието за развитие.

Когато призоваваме за насърчаване на регионалната интеграция, това трябва да бъде претворено в практически дела. Например в Централна Африка Камерун бе критикуван, да не кажем категорично осъждан, от съседите си, защото подписа временното споразумение с Европейския съюз. Отбелязвам, че от осемте страни в региона пет са най-слабо развити страни, ще рече страни, които автоматично и изцяло в съответствие с правилата на Световната търговска организация имат свободен достъп до европейския пазар за износ без никакви изисквания за насрещни търговски концесии. Мога напълно да разбера опасенията им, когато Комисията иска от тях да се отворят на 80 % от европейския износ.

Следователно, ако членът на Комисията поеме ангажимент за насърчаване на регионалната интеграция, ако тя поеме ангажимент за по-голяма гъвкавост, така че да бъдат отчетени различните равнища на развитие на нашите партньори, може би тя би могла да ни каже защо не приема предложението за 71 % либерализация, направено от Централна Африка?

Втората основна тема, по която очакваме отговор, е свързана с темите от Сингапур. Те не могат да бъдат налагани в преговорите против волята на страните партньори. По тази точка искам особено да наблегна на обществените поръчки. Разбира се, трябва да има прозрачност – винаги ще отстоявам това – но можем ли да лишим партньорите си от АКТБ от съществен инструмент на техния суверенитет в подкрепата на тяхната промишленост и техните местни услуги, като им налагаме либерализация на обществените поръчки?

Третата точка са услугите. В разговорите ни за СИП с Камерун Комисията отново и отново подчертаваше, че нашите партньори искали да преговарят по услугите. Това може да е вярно но, при все това, пазете се от онези, които биха използвали такъв аргумент, за да наложат либерализация на услугите на всички региони и всички страни и особено за оправдаване на либерализацията на обществените услуги. Г-жо член на Комисията, очаквам от Вас твърд ангажимент, че обществените услуги ще останат извън обхвата на преговорите във всички региони. Ние знаем, че загубата на приходи от митниците ще доведе до намаляване на бюджетите на нашите партньори. Ако приходите намалеят, първите сектори, които ще пострадат, ще са сектори като образование, здравеопазване или науката. Следователно би било неприемливо за правителствата от АКТБ в този контекст да изгубят контрол върху обществените си услуги и призовавам члена на Комисията да ни даде категоричните си уверения по тези въпроси.

Четвъртата точка, като това вече бе споменато, е че сигурността на прехраната трябва да бъде защитена. Това включва не само въвеждане на адекватни предпазни мерки, но също и даване възможност на нашите партньори да поддържат износа си, с цел да останат конкурентоспособни на световните пазари. Знам, че има известно положително развитие в тази насока в региона на Южноафриканската общност за развитие. Готова ли е Комисията да предложи подобни мерки в други региони?

Последната точка е, че сме наясно, че подобряването на икономиките на страните от АКТБ ще изисква огромен финансов ангажимент от Европейския съюз както за защита на прохождащите производства от отрицателните последици на либерализацията, така и за развитие на конкурентоспособността на икономиките на нашите партньори. За съжаление, противно на повтаряните препоръки на нашата политическа група, като основен източник за финансиране на СИП ще служи Европейският фонд за развитие. Знаем, че в миналото Комисията не се отличи особено по начина, по който използва тези средства, и поради това трябва да наблегна колко важно е тези средства да се използват бързо и в съответствие с приоритетите на нашите партньори.

Накрая, г-жо член на Комисията, тези споразумения ще са образът, с който Европейският съюз ще се представи пред останалия свят, образът, с който Европейският съюз ще се представи пред най-бедните страни в света.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ROURE
Заместник-председател

  Glyn Ford, автор. – (EN) Г-жо председател, ще ми позволите ли най-напред да се извиня на члена на Комисията и на колегите докладчици, че пропуснах разискването до преди последните около пет минути? Бях забавен при придвижването си дотук и успях да пристигна едва в последния момент. Надявам се да не повтарям неща, казани от други, или поне не прекалено много. Мога ли да ги помоля да имат предвид извинението ми в тази връзка?

Всъщност вземам думата по два въпроса: говоря като докладчик относно Временното споразумение за икономическо партньорство между ЕО и държавите от Тихоокеанския регион и като докладчик в сянка от името на групата на социалистите относно Временното споразумение за икономическо партньорство между ЕО и държавите от Източна и Южна Африка.

Цялото разискване, което провеждаме тази вечер, не бе предизвикано от решение на Европейската комисия или Европейския съюз, че желаем нови търговски отношения със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, а от решение – вече отпреди десетилетие или повече – на Световната търговска организация (СТО), че ние несправедливо дискриминираме в полза на едни развиващи се страни за сметка на други. Някои хора казаха, че то трябва да бъде само за развитие – аз силно подкрепям това – но трябва да имаме предвид, че едно от основните изисквания е всъщност да направим споразуменията си с тези страни съвместими с правилата на СТО. Така че трябва да го направим; това първо.

В добавка към съвместимостта с правилата на СТО ние трябва да направим каквото можем, за да опитаме да подобрим положението на тези различни регионални блокове и да опитаме да се занимаем с конкретните ситуации, пред които те всъщност са изправени. По отношение на Тихоокеанския регион, за който съм докладчик, имаме пред нас колекция от 14 – плюс една, ако включите и Източен Тимор – много малки национални държави. Една от тях всъщност е най-малката страна в света с население точно един милион пъти по-малко от това на Китай – Науру. Но дори и най-големите са всъщност относително малки и трябва да вземем това предвид при определяне на условията и исканията, които ще им поставим. Трябва да осигурим наличие на достатъчни преходни периоди за малките и средни предприятия защото, честно казано, освен някои мини предприятия в Папуа Нова Гвинея, те всички са малки и средни предприятия. Трябва да направим, каквото можем за регионалната търговия и в частност да вземем под внимание специалните отношения, които страните от Тихоокеанския регион имат с Австралия и Нова Зеландия.

Само две от 14-те реално са заявили готовност за временно споразумение. Обаче, както знам от посещението си в Порт Морсби за последната среща на АКТБ, има и други тихоокеански страни, които биха искали да подпишат цялостно споразумение, стига то да отговаря на изискванията им, което обяснява защо, в моя случай, аз всъщност подкрепям временното споразумение. Това е посланието, което получих от правителствата на Папуа-Нова Гвинея и Фиджи Не че те са напълно щастливи – има въпроси, които те биха искали да предоговорят – но по тяхно мнение отговорът е изразяване на готовност и приемане на временно споразумение като стъпка към окончателно споразумение, което да бъде по-благоприятно за развитието и да позволи повече от страните от Тихоокеанския регион реално да се ангажират.

Трябва също да разгледаме редица специфични въпроси, които важат по-конкретно за Папуа-Нова Гвинея, Фиджи и другаде в Тихоокеанския регион, но могат да имат отношение към някои други от тези споразумения. Трябва да разгледаме преговорите по правата върху интелектуалната собственост, които обхващат не само западните технологични изделия, а и традиционните знания; трябва да осигурим прозрачност на държавните поръчки с откритост за договори с Европа, включена в момент, подходящ за нуждите на националните държави от Тихоокеанския регион; трябва да разгледаме в случая с Тихоокеанския регион по-специално издаването на работни визи в Европейския съюз за граждани на тихоокеанските острови за периоди от поне 24 месеца, за да им се позволи да работят – не в по-квалифицираните професии, а вероятно като надомни гледачи и подобни занятия.

Може ли да се каже по отношение на Източна и Западна Африка, че много от тези въпроси биха важали и там? По-конкретно искам да благодаря на г-н Caspary за работата му заедно с мен по тези теми, а за Тихоокеанския регион искам да отбележа работата на г-н Audy.

Но по отношение на Източна и Южна Африка трябва по-конкретно да разгледаме въпросите на доброто управление. Това включва Зимбабве. Аз не виждам проблем за едно временно споразумение, но мисля, че Парламентът трудно би приел едно окончателно споразумение, освен ако има ясна пътна карта в случая на Зимбабве, показваща как ще се стигне до установяване на истински демократичен режим там, който да съумее да намери някакъв изход от трудностите, които страната изпитва в момента.

Последната бележка, която искам да направя във връзка с Източна и Южна Африка, освен да подкрепя доклада на г-н Caspary – с някои от измененията, които бяха предложени – е да спомена положението в архипелага Чагос. Той фигурира там, защото внесох изменение, което бе прието. Обикновено при този вид споразумения ние реално се консултираме със съседните страни и територии. Архипелагът Чагос е в средната част на този регион: Сейшелски острови–Мавриций–Мадагаскар. Тези хора понастоящем са бежанци на Сейшелските острови и се надявам, че ние ще се консултираме с тях в периода от настоящия момент до евентуалното сключване на окончателно споразумение относно какво би било отражението върху тях и тяхната територия, ако получат правото да се върнат.

  Jan Kohout, действащ председател на Съвета. – (CS) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, искам да започна най-напред с благодарност към Парламента за възможността да се обърна към заседанието в този възлов момент по въпрос, който е безспорно така чувствителен, както са Споразуменията за икономическо партньорство.

Искам също да изразя благодарност за много положителната роля, която Парламентът изигра в процеса на преговорите чрез политическите разисквания. По-конкретно приветствам комисията по международна търговия и комисията по развитие за неуморната им работа и им благодаря за неотслабващия им интерес към дискусиите.

СИП винаги са били важен приоритет за министерствата на развитието на техните заседания в рамките на Съвета по общи въпроси и външни отношения. В последните години почти всички такива заседания включваха дискусии с Комисията по изпълнението на мандата на Съвета относно СИП, като често се стигаше до приемане на заключения. Когато чешкото председателство представи програмата си на Парламента през януари, ние казахме, че това е период от възлово значение, и обещахме да положим максимум усилия, за да осигурим по-нататъшен напредък. Възползвахме се от възможността да отговорим на много различни въпроси и посветихме доста усилия на цял кръг от теми. Продължаваме да разглеждаме сътрудничеството и конструктивната дискусия между институциите като най-добър начин за замисляне и разработване на правилните политики.

Развитите и развиващите се страни са изправени пред безпрецедентна финансова и икономическа криза, която засегна целия свят. Запитани как кризата засяга икономиките им, развиващите се страни отговарят, че тя е довела до спад в търговията, водещ до по-нисък икономически растеж, ограничения на производството и по-висока безработица. Спадът в търговията и загубата на експортните пазари, установени с дългогодишни усилия, са много болезнени за развиващите се икономики и за условията на живот и благоденствието на техните жители.

При тези обстоятелства трябва да използваме всяка възможност в контекста на нашия отговор на световната икономическа криза, за да направим търговията движеща сила за устойчиво развитие. СИП служат на тази цел. Чрез постепенна регионална интеграция те дават възможност за регионална търговия и разширяване на достъпа без мита и квоти до нашия голям пазар, което позволява по-голям обем на търговията с ЕС. Така СИП действат по начин, който отговаря на правилата на СТО. Този фактор е един важен правен аспект, който разграничава СИП от предишните търговски преференции, които се прилагаха съгласно конвенцията от Котону и които бяха вредни за търговията между страните от АКТБ и ЕС, и доведоха до значителна несигурност.

Несигурността е противоположност на доверието. Несигурността гони инвестициите, докато доверието ги привлича. Всички знаем, че развиващите се страни изпитаха рязък спад на инвестициите след началото на сегашната криза. В днешния несигурен свят СИП могат да дадат малко правна сигурност и доверие, което да помогне за икономическото обновление. Тези споразумения не са панацея, но те се явяват положителен инструмент, който може да се използва в съчетание с други инструменти.

През последните месеци е публикувана поредица от обвързващи доклади, описващи как икономическата криза може да блокира напредъка към постигането на Целите на хилядолетието за развитие в много региони. Това би трябвало силно да ни безпокои. СИП използват всичката гъвкавост, която се допуска от правилата на СТО, за да се подпомогне развитието. Те осигуряват за партньорите ни в страните от АКТБ незабавно и асиметрично отваряне на пазарите с дълги преходни периоди, изключения и редовен контрол и също така съдържат ангажименти за политически реформи. ЕС в същото време се задължи да не остави партньорите си да се борят сами с това предизвикателство. За прилагането на тези споразумения ние също предоставяме специално пригодена финансова подкрепа.

Радвам се, че напоследък имаме съживяване на интереса към по-голям диалог относно СИП и от страна на ЕС, и на страните от АКТБ. Искам да използвам тази възможност да благодаря на члена на Комисията г-жа Аштън за нейните усилия и за важността, която тя придаде на изслушването на мненията на нашите партньори от страните от АКТБ. След очертаване на нейния подход към СИП пред Парламента през миналия октомври и пред Съвета през ноември, имаше засилване на контактите с нашите политически партньори в различните региони на АКТБ. Сега се отбелязва значителен напредък в преговорите с различните региони. Всеки регион има свои характеристики и напредва със свое темпо. В идните месеци трябва да имаме по-ясна картина на основата на всички тези преговори.

На мнение съм, че Европейският парламент ще подкрепи СИП с държавите от Карифорум и временното СИП с Кот д’Ивоар. Това ще изпрати насърчаващ сигнал на всички страни от АКТБ. За тях то ще се яви доказателство, че търпението при преговорите носи резултати, които са приемливи и изгодни и за двете страни. Това ще покаже също, че партньорството ЕС-АКТБ е способно да реагира на нови предизвикателства, били те от правно, икономическо или политическо естество. В този момент на безпокойство всяко ново международно споразумение се явява по-силно партньорство и нова надежда за бъдещето. Подписването на споразуменията ще изпрати достойно политическо послание, което може би ще допринесе с нещо за предстоящата среща на двата съвместни органа на ЕС-АКТБ: Съвместната парламентарна асамблея, която ще се проведе в началото на април в Прага, и Съвместният съвет на министрите – в края на май в Брюксел.

ЕС трябва да продължи да подкрепя партньорите си, а това означава не само региона Карифорум, който маркира пътя, подписвайки първото всеобхватно СИП, но и тези страни и региони, които са предприели първи стъпки и трябва да бъдат насърчени да продължат. Сред тях е Кот д’Ивоар, чието временно СИП също чака одобрението на Парламента. Други СИП са в процес на подготовка. Комисията работи усилено за създаване на условия за страните партньори, които да им позволят да седнат заедно и да очертаят курса към всеобхватни регионални споразумения. Съветът винаги подчертава пред Комисията и партньорите, че тези споразумения са инструмент на развитието и че предимствата за развитието могат да бъдат използвани изцяло само чрез всеобхватни регионални споразумения.

Общият политически и икономически контекст, в който Парламентът е поканен да одобри СИП с Карифорум и временното СИП с Кот д’Ивоар, е важен, но Парламентът при все това поиска от Съвета и Комисията редица конкретни обяснения. Тази стъпка е съществена и законна част от процеса и аз се опитвам да дам възможно най-пълен отговор на въпросите, които са в моята сфера на задължения. Знам, че пред члена на Комисията г-жа Аштън са били повдигнати други въпроси, на които тя е готова да отговори. Бих искал да започна като разгледам някои от темите, които бяха упоменати.

Една от темите, които повдигнахте, бе въпросът дали, кога и до каква степен ще се провеждат прегледи на СИП с държавите от Карифорум. И Съветът, и групата от АКТБ изцяло споделят загрижеността по този въпрос. Мога да потвърдя, че всеобхватни прегледи на СИП ще се провеждат не по-късно от пет години след датата, на която са били подписани, а това е октомври миналата година. Прегледите ще бъдат, разбира се, в допълнение към текущото наблюдение на изпълнението на тези споразумения, както е посочено в член 5. Тези прегледи са задължителни според условията на споразуменията и те са една от задачите на смесените органи, включително парламентарните и консултативни комитети. Оценките на въздействието ще се провеждат в рамките на прегледите и ще включват разходите и последиците от прилагането на споразуменията. Ако СИП бъде изменено по някакъв начин или ако има промени в начина на прилагането им, участието на парламентите е гарантирано, било то по законите на страните, подписали СИП, или в рамките на парламентарните комитети, създадени на основание на СИП.

Вторият въпрос, от който Парламентът е заинтересован, е за съпътстващите финансови мерки, поискани от регионите от АКТБ, и особено нашите задължения да подпомагаме търговията. Както сте информирани, през октомври 2007 г. Европейската общност и нейните държави-членки се ангажираха да увеличат помощта в сферата на търговията до 1 млрд. EUR към 2010 г. в рамките на Стратегията на ЕС „Помощ за търговията“. Почти 50 % от тази увеличена сума ще се предостави за нужди, подредени по приоритет от самите страни от АКТБ, включително нужди, възникващи вследствие прилагането на СИП. Всички ангажименти на държавите-членки да подкрепят търговията са в допълнение към помощта от Европейския фонд за развитие и всичките ни ангажименти са твърди.

На трето място, искам да успокоя Парламента по важния въпрос за достъпа до лекарства. В този случай мога да заявя много ясно, че никой от членовете на споразуменията не може да отслаби способността на държавите от Карифорум да съдействат за достъпа до лекарства. Тук не можем да направим подробен правен анализ, но от политическа гледна точка мога отново да ви уверя, че в тези споразумения не се съдържа такова намерение.

По отношение напредъка на интеграционния процес в държавите от Карифорум, естествено бе да привлечете също вниманието към съвместимостта на тези споразумения с други регионални програми като единния пазар и икономическото пространство на Кариком (Карибската общност). Освен подкрепа за развитието и улесняване на постепенната интеграция на страните от АКТБ в световната икономика основната цел на СИП е именно да подпомагат регионалната интеграция.

Член 4 от СИП ясно посочва, че при прилагането му ще се държи точна сметка за интеграционните процеси в държавите от Карифорум, включително единния пазар и икономическото пространство на Кариком. Специално внимание ще бъде отделено на засилването на програмите за регионална интеграция и осигуряване на устойчиво бъдеще за тях. При преговорите държавите от Карифорум вече осигуриха всички задължения, възникващи от СИП, да бъдат изцяло съвместими с регионалните задължения, поети от карибските държави в рамките на техните съответни програми за регионална интеграция.

Обаче съвместимостта на СИП с процесите на регионална интеграция е важна и за всички други региони, които понастоящем договарят всеобхватни СИП. Като пример тук можем да посочим всеобхватно СИП, предназначено за икономиките на държавите от Западна Африка. Едно всеобхватно регионално СИП ще подпомогне регионалната интеграция, ще подобри конкурентоспособността и ще спомогне за развитието на региона. Процесът на преговори сам по себе си вече допринесе за активизиране усилията за регионална интеграция, тъй като създаването на обща външна тарифна скала за Икономическата общност на държавите от Западна Африка се разглежда като съществена предпоставка за приключване преговорите по СИП. Това може също да се каже и за другите региони при правилно отчитане на техните специфични потребности и процесите на интеграция.

Без съмнение регионалната интеграция ще бъде укрепена, след като всички региони сключат всеобхватни споразумения, приспособени към техните конкретни изисквания. Парламентът многократно е призовавал за гъвкав подход при прехода от временни към всеобхватни споразумения. В този контекст мога само да потвърдя, че Съветът споделя това мнение и набляга на необходимостта от гъвкав подход. Когато няколко трудни въпроса оставаха нерешени в преговорите, ние призовахме Комисията през май миналата година да приложи всичката гъвкавост и асиметричност, съвместима с правилата на СТО, за да бъдат отчетени различните нужди и равнища на развитие на страните и регионите от АКТБ. В допълнение към тези ние предприехме и други мерки. Съветът обяви, че страните и регионите от АКТБ, ако пожелаят, могат да се отклонят при необходимост от разпоредбите, съгласувани от другите страни или региони при преговорите по СИП.

Има безспорна нужда да се запази съгласуваността между отделните СИП, особено в африканските страни. Всеки регион обаче има свои собствени характеристики, които трябва да бъдат отчетени. СИП, подписано с държавите от Карифорум, може да служи за пример, но определено не за шаблон.

Надявам се коментарите ми по тези конкретни въпроси да са помогнали за изясняването им и да са дали уверения по някои от въпросите, поставени в Парламента. Твърдо съм убеден, че членът на Комисията, която договори тези въпроси пряко с политическите представители на държавите от Карифорум и другите региони от АКТБ заедно с нейните колеги, ще пожелае да разгледа редица други въпроси с повече подробности.

В настоящия момент, през март 2009 г., когато преживяваме най-лошите икономически трусове от цяло поколение насам, искам да подчертая колко важно е за всички нас да оценяваме положителните резултати в областта на политиката. Във времена на намаляваща търговия и приемане на все по-протекционистки мерки в тази област, в момент на опасност напредъкът, постигнат за изпълнение на Целите на хилядолетието за развитие, да бъде загубен в някои региони, одобрението от Европейския парламент за СИП с държавите от Карифорум и на временното СИП с Кот д’Ивоар ще даде положителен сигнал в подкрепа на регионалната интеграция и на търговията, които ще подпомогнат развитието. Трябва да отговорим на сегашната криза като създадем нови партньорства, а не като ги ограничаваме. Утвърждаването от Европейския парламент на СИП с държавите от Карифорум ще донесе също надежда и кураж за другите региони, чиито преговори са в напреднал етап и които също се нуждаят от чувството на доверие и засилено партньорство, което тези споразумения могат да дадат.

  Catherine Ashton, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, голямо удоволствие е да се обърна към пленарно заседание на Парламента по въпрос, който, както го описа г-н David Martin, е от основно значение за отношенията на Европейския съюз с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ).

Преди да кажа каквото и да било, искам да внеса пълна яснота за едно нещо: нямам абсолютно никакъв интерес да договарям със страните от АКТБ споразумения, които биха могли да ги направят по-бедни. Знам, че това е едно очевидно заявление, но опитът ми подсказва, че е от такова значение, че трябва категорично да го запиша в протокола и че не мога да разчитам то да се подразбира. Когато уважаемите колеги пристъпят към гласуване по-късно, надявам се то да се проведе на базата на обсъждането, което имахме днес, и аргументите, изложени тук, а не на евентуални предварително оформени идеи, които може да имате.

Мисля, че днешното пленарно заседание е важна крачка напред по отношение споразуменията за икономическо партньорство (СИП). От вас ще бъде поискано одобрението ви за цялостното СИП в Карибския басейн и временното СИП с Кот д’Ивоар. Внесли сте не по-малко от осем комплекта проекторезолюции и въпроси с искане за устен отговор, което отразява, по мое мнение, интензивността на парламентарното участие и мненията за СИП. Искам да отдам дължимото, и това също да бъде записано в протокола, на огромното усилие, което комисията по международна търговия и комисията по развитие вложиха в разискването по този въпрос.

През изтеклите месеци внимателно слушах изказаните мнения, като целта ми е да защитя каузата на СИП и да разсея митовете около тях, така че всеки член на Парламента да има възможност да даде гласа си, бидейки осведомен, когато му дойде времето. Мисля, че това, което имаме пред нас, са добри споразумения, които подпомагат икономическото развитие и интеграцията в АКТБ и дават стабилност в тези бурни икономически времена. Те са споразумения за партньорство, основани върху общата цел на развитието, която прави от търговията слуга на тази цел, а не обратното. Най-важното, те са споразумения, които дават възможността на държавите от АКТБ да извадят гражданите си от бедността чрез достойнството на собствения им труд и гения на техните собствени идеи.

Има схващане, че чрез СИП Европейският съюз къса с миналото и едностранно се опитва наново да дефинира партньорството ЕС-АКТБ. Вярно е, разбира се, че СИП са различни от конвенциите от Ломе и Котону, които въплъщаваха отношенията на Съюза с АКТБ в течение на 30 години, но едностранните преференции, които характеризират тези конвенции, станаха уязвими за критика в СТО от други развиващи се страни. Дилемата пред нас бе как да защитим потребностите на развитието на АКТБ, като в същото време спазваме международните правила и, бих добавила, моралните задължения.

Отговорът се състоеше от две части: „Всичко без оръжие“ за най-слабо развитите страни и споразуменията за икономическо партньорство за развиващите се страни от АКТБ. Общата тема, която можем да проследим назад чак до първата Конвенция от Ломе, е търговията. Търговията винаги е била определящият фактор за отношенията ЕС-АКТБ и това, което някога бе ограничено до едностранни търговски преференции за стоки и суровини в първите дни след Ломе, сега вече е заменено от по-диверсифицирана търговия с промишлени продукти, услуги и идеи през ХХІ век.

СИП предлага на АКТБ най-добрия до момента достъп до пазарите на ЕС и продължава нашия ангажимент да даваме възможности за икономическо развитие. Регионалната интеграция в и между пазарите на АКТБ също бе основна цел в този процес и тема, която привлече – и това не е учудващо – много внимание в устните въпроси. Глобалната ни икономика означава, че големината е станала по-важна – урок, който научихме в Европейския съюз. Като опрости търговските правила и замени сложната плетеница от двустранни споразумения с малък брой търговски връзки между региони, АКТБ може да създаде по-големи регионални пазари, които да са по-привлекателни за инвестициите, от които развиващите се пазари се нуждаят, за да създават работни места и растеж.

Разбира се, тези споразумения са двуетапен процес: временни споразумения, за да се осигури, че няма да се изправим пред предизвикателство в СТО и за създаване на известна възможност за поемане на въздух преди втория етап – договарянето на цялостни СИП. С приближаването към крайния срок за временните споразумения през декември 2007 г. се създаде впечатление за прегазване като с валяк на притесненията на АКТБ, но искам да уверя Парламента, че временните споразумения са само междинно решение за запазване и подобряване на достъпа за АКТБ до пазарите на Европейския съюз.

Наследих досието в един напреднал етап на преговорите. Оттогава се срещнах с голям брой министри и представители от АКТБ и други страни, заинтересовани в процеса по СИП. Чух ги и ги изслушах. Ясно е едно: всички поставят развитието на АКТБ в центъра на СИП. СИП са, ако предпочитате, точката, в която търговията се среща с развитието. А това означава, че развитието трябва да бъде основата на нашите търговски отношения, основани на честен и открит диалог.

Твърдо съм на мнение, че тези партньорства ще успеят, само ако бъдат свързани с едно трайно партньорство, основано на доверие и взаимно уважение. Основното изпитание за това партньорство е дали ние и нашите партньори от АКТБ имаме обща визия за бъдещето. В Южна Африка виждам регион, който тръгна от конфликт във връзка със СИП и го превърна в диалог, и там вече сме решили сериозни открити въпроси като данъците върху износа, защитата на зараждащите се индустрии и сигурността на прехраната. В Карибския басейн виждам регион, който ясно е заявил амбициите си за икономика, основана на иновациите. В Западна Африка виждам формираща се регионална позиция по достъпа до пазара, която според мнозина бе невъзможна, а в Източна Африка виждам формиращ се митнически съюз, който не съществуваше, когато преговорите започнаха, и сега изгражда СИП около техните собствени планове за интеграция. На мен това ми изглежда като началото на едно успешно партньорство.

За в бъдеще моята визия за преговорите по цялостните СИП е, че всеки процес на преговори ще отразява и зачита регионалната специфика на страните по споразумението – един гъвкав процес. Това се отнася и за съдържанието – тъй като СИП трябва да служи на подписалите го – а така също и за темпото на преговорите. Това означава също, че СИП трябва да бъдат динамични, а не статични, способни да реагират на бъдещи събития и да отчитат различни регионални интереси и нужди. В този процес Комисията наистина ще продължи да информира и въвлича Европейския парламент по един прозрачен начин.

Макар да трябва да сме амбициозни, не трябва да има наложен диалог и това е причината, поради която теми като държавните поръчки вече бяха извадени от някои преговори, а темите от Сингапур се включват само там, където са добре дошли и желани от въпросните страни. Ние също ще отделим време и ще предоставим подкрепа за създаване на регионална и национална регламентация като предпоставка за по-нататъшни преговори и в това отношение без никакво съмнение възлови ще бъдат „помощ за търговията“ и техническата помощ. Мога да гарантирам, че няма да има отваряне на обществените услуги, нито натиск за приватизация. Изричното право на страните от АКТБ да регулират собствените си пазари ще бъде признато и няма да има ограничения в достъпа до животоспасяващи лекарства или събирането на семена. Всъщност ние по-скоро бихме се стремили да засилим, а не да ограничим правата и капацитета на АКТБ в тези области.

Всичко това се наслагва върху ангажимента ни регионите от АКТБ да могат да се ползват от разпоредбите, договорени в други СИП, така че всеки регион да може да напредва сигурен, че няма да бъде поставен в неблагоприятно положение. Така Кот д'Ивоар може да поиска и ще получи всичко, което е от значение за него и е част от преговорите и разговорите на Южноафриканската общност за развитие или тези на някои от другите. Това е възлов аспект на гъвкавостта, за която поискахте от мен да осигуря и от позволяването СИП да заменят един търговски режим изцяло на АКТБ с друг, който напасва регионалните решения към регионалните потребности, без да подкопава солидарността на АКТБ.

Аргументите за динамични, вместо статични СИП бяха подсилени от сегашната криза. Ние започнахме преговорите за СИП през период на безпрецедентно нарастване на инвестициите, търговията със стоки и услуги и летящи нагоре цени на стоките. Малцина предвиждаха, че след няколко години световната икономика ще изпадне в рецесия с резки спадове на цените, нестабилност на валутните курсове и пазарите и пресъхване на кредита, което ще задуши търговското финансиране, от което се нуждаят износителите и вносителите.

Не ни е необходима фиксирана сделка, която да стане излишна в момента, в който мастилото на хартията изсъхне. Необходимо ни е споразумение, създаващо отношения, в което институциите и контролът могат да помогнат проблемите да се установяват и решават с възникването им.

Конкретният проблем, за който Erika Mann ме запита във връзка с бананите, е включен във временното СИП – в този случай е гаранция за достъп без мита и квоти.

Тъй като тези проблеми възникват, трябва да включим защитни мерки и клаузи, които да позволяват на страните от АКТБ да се справят с резки скокове във вноса, натиск от цените на храните и фискални кризи: отлагателни клаузи, клаузи за редовен преглед и, както при карибското СИП, роля за парламентарния контрол и наблюдение.

За да се върна там, откъдето започнах, Парламентът има историческа възможност днес да даде одобрението си за първите примери за споразумения от ново поколение, които защитават специалните ни отношения с АКТБ; споразумения, основани на истинско партньорство, а не на патернализъм; които впрягат търговията като двигател на развитието; които подпомагат и насърчават регионалната интеграция, която ще помогне за процъфтяването на страните от АКТБ в един глобализиран свят; които са гъвкави като съдържание, зачитат традициите и са най-новата проява на тези дългогодишни търговски отношения, изградени върху уважение към суверенните държави. Накратко, те са бъдещето и се надявам, на тази основа, колегите да дадат одобрението си.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н SIWIEC
Заместник-председател

  Robert Sturdy, автор. – (EN) Г-н председател, извинявам се за закъснението и благодаря на персонала, който ме върна обратно в дневния ред. Г-жо член на Комисията Аштън, Вие по същество казахте повечето неща, които щях да кажа аз, така че само ще повторя за залата едно или две от тях.

Временните споразумения са споразумения за стоки, целящи избягване на смущенията в търговията с АКТБ и насърчаване на поетапна интеграция. Те дават на регионите от АКТБ възможност чрез търговията да излязат от бедността и да отбележат, че споразуменията включват редица спорни въпроси: услугите, правилата за произход с цел ползване на статут на „най-облагодетелствана нация“ (НОН), към които вниманието ми бе привличано в редица случаи. За тях ще трябва да се намерят решения и наистина се извинявам, ако това вече е било казано, а аз съм го пропуснал.

Процедурата по одобряване е от възлово значение за страните от Карифорум и Кот д’Ивоар за реализиране на потенциала на реформите. Одобряването на подписаните споразумения ще позволи продължаването на официална процедура по преговори. Това ще осигури равнище на законност, което е съществено за защита на пазарите на АКТБ и осигуряване на по-стабилна среда. Що се отнася до резолюциите за Карифорум – с когото е единственото цялостно СИП – призовавам колегите да подкрепят първоначалния текст на комисията по международна търговия. Той предвижда един по-балансиран подход към търговията и развитието и е предназначен да подкрепи редица от компромисите, предложени от докладчика. Според мен тези резолюции подчертават както възможностите, така и предизвикателствата, пред които са изправени преговарящите страни във възловото начинание за осигуряване на парламентарен надзор и одобряване на отношенията с АКТБ.

Г-жо член на Комисията, в самото начало Вие споменахте, че търговията е толкова важна; напълно съм съгласен с Вас. Ние казахме също, че сме в особено трудно финансово положение. Това е нещо, което мисля сте взели присърце и работите много усилено по него. Поздравявам Ви за начина, по който се справяте с тях – да не отслабва десницата Ви, както казваме в Обединеното кралство.

Намираме се в труден етап и търговията ще бъде единствената възможност – не само за тези страни, а и за останалия свят – тя е толкова важна. Благодаря Ви за промяната, която направихте; Вие застъпихте на средата на пътя в един труден момент. Поздравления и още веднъж – да не отслабва десницата Ви.

  Jürgen Schröder, докладчик по становище на комисията по развитие. – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, аз също искам да Ви благодаря, г-жо член на Комисията Аштън, за думите Ви, които ние със сигурност ще помним дълго.

Преди няколко седмици присъствах на последната регионална среща на върха на АКТБ в Гайана. Преобладаващото мнение сред колегите ми от карибските страни бе, че е дошло време да се гледа в бъдещето, да спрем да съжаляваме за обърнатата кола и целенасочено да прилагаме споразуменията за икономическо партньорство.

За да осигурим успешното прилагане на споразуменията, от жизнено важно значение е парламентите да контролират процеса чрез механизмите си за парламентарен контрол. Само ако парламентите бъдат в състояние да проверят дали новата система на регламентация може да постигне това, за което е създадена, споразуменията за икономическо партньорство ще могат да действат като движеща сила на развитието. Само когато парламентите поемат тази контролна функция ще можем да осигурим финансовата помощ да достига до местата, където е необходима. Това е валидно колкото за националните парламенти от карибския регион, толкова и за Европейския парламент.

Във всички резолюции пред нас във връзка със споразуменията за икономическо партньорство има текстове, разглеждащи въпроса за парламентарния контрол. Тези препратки обаче не са последователни. Текстът, съдържащ се в резолюцията за СИП с Южноафриканската общност за развитие, е един добър компромис. Той осигурява комисията по международна търговия и комисията по развитие на Европейския парламент, както и Съвместният парламентарен комитет ЕС-АКТБ да бъдат включени в процеса. Тъй като смятам този компромис за успех, съм внесъл, заедно с колегата ми г-н Sturdy, редица изменения, които имат за цел тези текстове да бъдат стандартизирани във всички резолюции по СИП. Много разчитам на Вашата подкрепа за тази инициатива.

  Johan Van Hecke, докладчик по становище на комисията по развитие. – (EN) Г-н председател, като докладчик по становището на комисията по развитие относно временното СИП с Кот д’Ивоар искам да благодаря на колежката ни Erika Mann, която взе под внимание някои от въпросите, предизвикващи загриженост, повдигнати в комисията, като например спешната потребност от едно демократично избрано правителство в Кот д’Ивоар и необходимостта тази страна да получи подходящ дял от помощта от ЕС, свързана с търговията.

По-общо казано, доволен съм че и комисията по международна търговия, и комисията по развитие стигнаха до компромис относно органа за контрол, което ще позволи на Съвместната парламентарна асамблея (СПА) да играе ролята, която заслужава по начало.

Важно е да помним, че това СИП е едно етапно споразумение, което означава, че то е само временно решение.

За да може либерализацията на търговията да има значим положителен ефект за целия регион, съществено е страните от Икономическата общност на държавите от Западна Африка (Ековас) да подпишат цялостно СИП.

В този контекст, комисията по развитие предлага Парламентът да даде одобрението си, с условието Кот д’Ивоар да ратифицира етапното СИП.

  Alain Hutchinson, от името на групата PSE. – (FR) Г-н председател, г-н действащ председател на Съвета, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бях си подготвил бележки, но ще ги оставя настрана и ще говоря пред вас без бележки, като моля да ме извините, тъй като много неща вече бяха изказани и не искам да повтарям думите на колегите.

В навечерието сме на важен вот, един особено важен, почти исторически вот, тъй като тази седмица ще гласуваме по първите споразумения за икономическо партньорство в Парламента. Говорехме за тях от доста години, като тези дискусии са били тема на много и често твърде разгорещени разисквания, при които съгласието не винаги бе предварително включено в дневния ред, нито пък консенсусът.

Днес можем, разбира се, да сме доволни от начина, по който се развиха нещата. Отчетите, които дадохте, както и тези, дадени от председателството, показват, че по този въпрос е настъпило твърде положително развитие, особено след Вашето идване, г-жо член на Комисията, това трябва да бъде казано.

За съжаление, и затова имам известни опасения, по отношение на споразуменията за икономическо партньорство за някои от нас все още остават открити теми, въпроси и опасения.

Преди всичко следва да отчетем, че днес има само едно цялостно Споразумение за икономическо партньорство. Другите са още далеч от това, още сме на етапа на временните споразумения, докато основният подход е регионалната интеграция. Само едно отговаря на този критерий и дори тогава, една от основните държави в този регион на Карибския басейн, Хаити, още не е подписала споразумението, което със сигурност означава много.

Второ, на търговския фронт, както посочихте, имаме исторически връзки. Между Севера и Юга от дълго време има търговия, но да погледнем как тя се осъществява. Ние плячкосваме каквото има и вземаме всички богатства. Разбира се, ние продаваме колтана, който фирмите ни добиват от Киву за продажба на Север, но вижте ужасните последици за народите на Юга и неравенството в разпределението, най-меко казано, което наблюдаваме там.

Отделно от това, имаме и политика на развитие, която прилагаме от 40 години, твърдейки, че ние, европейците, сме най-големите донори в света, но тази политика сега се проваля и трябва да бъде преразгледана. Много от най-бедните страни не се справят добре, както и преди 40 години, ако не и по-зле. Това следователно е причината за нашите опасения или въпроси. Какви гаранции имаме в тази връзка? Няма да повтарям казаното от г-н Arif, но се присъединявам към него като казвам, че трябва да получим от Вас изявление от името на Комисията, по списъка от точки, които той ясно изложи, и искам да приключа, като спомена националните парламенти.

От нас бе поискано, като членове на Европейския парламент, да вземем решение по споразуменията за икономическо партньорство, последиците от които, ако бъдат договорени зле, ще бъдат трагични за народите на Юга, но не и за нас. Положението на никой европеец няма да се влоши, ако споразуменията за икономическо партньорство се провалят. От друга страна, може да има граждани на Юга, положението на които ще се влоши още повече. Ще завърша като Ви кажа простичко, г-жо член на Комисията, че бихме желали и националните парламенти на страните партньори да могат да се произнесат, тъй като на практика те представляват народите на Юга, а не само ние.

  Ignasi Guardans Cambó, от името на групата ALDE. – (ES) Г-н председател, както вече бе казано, това разискване без съмнение е важно, всъщност то току-що беше наречено историческо, между другото и поради броя часове, отделени за работа и политическо разискване, което ни доведе до него.

Мисля, че то е добро, предвид сътресенията, предшествали това разискване и които донякъде го съпътстват и сега. Казвам сътресения с всичкото ми уважение към приноса на гражданското общество, неправителствените организации и националните парламенти, които също участват. Сред всичко това е важно да се разбира защо и как стигнахме дотук днес.

Трябва да разбираме, че преговарянето по споразуменията с държавите от АКТБ не е политическо решение, взето по желание на Европейския съюз, както ако той би имал различни варианти и би избрал този, а не някой друг. Това е по същество едно правно задължение, основано на правилата на законността, определени от Световната търговска организация.

Това е необходимост, породена от обстоятелствата около предишната ни правна рамка за търговията със страните от зоната на АКТБ. Трябва да се помни също, тук и сега, че тези, които осъждаха отношенията на Европейския съюз с държавите от АКТБ, са именно тези други развиващи се страни, които имаха съвсем обосновани искания за достъп до нашите пазари, но останаха отвън, поради простата причина, че не са били на времето колонии на настоящите държави-членки на ЕС.

Така Европейският съюз използваше и все още донякъде използва двоен аршин: един за бившите си колонии и друг за другите страни с подобно равнище на развитие, които не попадат в тази система. Това е, което стана незащитимо и от което същите тези страни направиха своя мисия, която да преследват в Световната търговска организация.

Освен останалото, трябва да имаме предвид, че системата, която ще заменим, първо Конвенцията от Ломе, а след това уредбата, основана на споразуменията от Котону, по никакъв начин не постигна желаните резултати. Никой не може да твърди, че системата от Котону бе напълно задоволителна. Ако случаят бе такъв, цифрите – обемът на търговията на ЕС с тези страни – биха били далеч по-високи, отколкото са днес. Поради това не би трябвало и да твърдим, че ще сменяме нещо, дало резултати, защото случаят не е такъв.

Поради всичките тези причини споразуменията за икономическо партньорство трябва да се разглеждат като отлична възможност, особено за всички тези от нас, които смятаме, че развитието и растежът на тези страни не бива да зависи само от външната помощ. Очевидно имам предвид най-вече тези страни, които са страна по споразуменията, но не са сред най-слабо развитите страни. В това отношение политически – а мога да кажа и философски – зад тези споразумения за партньорство стои концепцията за поемане на отговорност, за поемане контрола върху собствената съдба, а не да се разчита изключително на външна помощ.

По принцип, по тази причина моята група изцяло подкрепя договарянето на споразуменията от Европейската комисия и факта, че те трябва да бъдат всеобхватни и пълни, да покриват не само стоките, а и услугите и правилата на конкуренция; че трябва да бъдат договаряни като цяло.

Друга тема за размисъл е, разбира се, как е било подходено към преговорите и конкретните теми на масата. По тази тема ще припомня казаното от всички докладчици относно различните области, тъй като ние говорим все за цялостния подход, докато всъщност всички преговори се провеждат поотделно.

Има някои открити въпроси и има опасения – като, да дам само един пример, положението в най-отдалечените региони, които заслужават специално внимание в случая на Карифорум – но, като цяло – имам предвид политически – ние изцяло подкрепяме както преговорите и необходимостта те да продължат, така и това Парламентът да контролира ефективно преговорите.

Едно от няколкото изменения, които предложихме, посочва, че парламентарният контрол по този въпрос трябва да се прилага еднообразно, а не по различни начини в зависимост от въпросната страна.

  Liam Aylward, от името на групата UEN. – (EN) Г-н председател, приветствам това разискване, което дава възможност отново да насочим вниманието към необходимостта да се включи и спазването на разпоредбите относно детския труд във всички търговски споразумения на ЕС.

Тук нямам предвид само на думи да се обявим за борба срещу детския труд или да въведем слаби или повърхностни системи за контрол. Всички страни от ЕС и окуражително все по-увеличаващ се брой други страни са подписали конвенциите на Международната организация по труда относно минималната възраст за наемане и премахване на най-тежките форми на детски труд.

Нека сега в нашите търговски споразумения, в нашите договори по Общата система за преференции и в другите ни политики по обществените поръчки, да бъдем на висотата на тези ангажименти. Това означава да осигурим в компаниите, работещи в ЕС, да няма детски труд.

Да няма детски труд не означава само да не се използва детски труд в компанията майка или дори непосредствените й доставчици: компанията на върха на веригата на доставка трябва да носи отговорност да се осигури да няма детски труд на всички етапи от и във всички канали към веригата на доставка.

Днес над 200 милиона от децата в света може би работят незаконно, което ги лишава от образование и детство и излага физическото и умственото им здраве на риск.

Трябва да дадем приоритет на поставянето на въпросите за детския труд в сърцевината на всички наши търговски споразумения.

(Председателят отнема думата на оратора.)

  Margrete Auken, от името на групата Verts/ALE. – (DA) Г-н председател, настоящото разискване е важно, защото скоро ние, естествено, ще прекъснем за дълго работата си във връзка с изборите. Поради това е необходимо до осигурим Генерална дирекция „Търговия“ да отбележи несекващите ни критики на съдържанието на споразуменията за икономическо партньорство, особено предвид това, че дирекцията скоро ще подпише споразуменията. В тази връзка трябва да наблегнем на важността споразуменията да бъдат върнати на Парламента, за да получат одобрението ни.

От името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс искам ясно да заявя, че най-големи съмнения у нас поражда начинът, по който споразуменията са били сключени. При провеждането на преговорите със страните от АКТБ не е отчетен въпросът за развитието.

Поради това имам няколко конкретни бележки по двете споразумения, с които Парламентът трябва да се ангажира в сряда и ще обясня защо групата на Зелените не ги подкрепя. Що се отнася до споразумението с Карифорум, подробните анализи от Института за развитие на отвъдморските страни и територии показват, че споразумението за икономическо партньорство с карибските страни вероятно е най-малко благоприятно за развитието от всички споразумения, договорени до момента. То ще бъде лош модел, когато дойде време за договаряне на други регионални споразумения, особено по отношение аспекта на развитието. Разбира се, не ние трябва да решим дали опасенията ни са основателни, след като самите правителства на държавите от Карифорум подкрепят споразуменията, но би било напълно уместно парламентите на отделните участващи страни да бъдат допуснати да гласуват по споразуменията преди Европейският парламент да даде одобрението си .

Опасенията ни обаче във връзка със споразумението с Карифорум, които изразяваме тук в ЕС, във всички случаи са оправдани. Понастоящем, когато има остра необходимост от по-добър контрол на движението на пари на финансовите пазари, според нас е напълно неприемливо споразуменията на Карифорум да позволяват пълна либерализация на финансовите услуги, предвид осемте зони на „данъчен рай“, които сега са част от Карифорум. Ако не ми вярвате, прегледайте си документите, преди да гласувате в сряда. В документите можете да прочетете за свободното движение на финансови услуги, продавани без ограничения, които биват наричани „нерегистрирани спекулативни деривати“. Можете също да прочетете и за правото за учредяване на фондове на отделни граждани. Всичко това влиза в ЕС през нашите собствени зони на „данъчен рай“, например Малта и Кипър. Това се случва, тъй като няма общо за ЕС наблюдение или регламентация и поради това просто сега не е подходящият момент за защита на тези структури, които носят голяма част от отговорността за срива на икономиките ни.

Колкото до споразумението с Кот д’Ивоар, разбира се, там съществува вътрешен конфликт и поради това моментът може да не е подходящ за сключване на споразумението.

  Madeleine Jouye de Grandmaison, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, аз съм от Мартиника и винаги съм живяла на Карибите.

Повярвайте ми, г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, споразумението за икономическо партньорство между Карибския форум от африканските, карибски и тихоокеански държави и Европейския съюз поражда голяма загриженост у мен.

Мартиника, Гваделупа и Гайана са най-отдалечените европейски региони и поради това карибският регион като цяло не е бил взет под внимание. По мое мнение, споразумението е договорено предимно за целите на търговията, а Целите на хилядолетието за развитие са оставени отново на втори план. Поради това предизвикателството за карибските страни ще бъде да наваксат загубите от приходи от митниците като увеличат обема на търговията с Европейския съюз.

По време на глобална рецесия, това може да не е лесно. Фактите са си факти и споразуменията бяха договорени предимно от Генерална дирекция „Търговия“, а в рамките на Парламента комисията по развитие бе донякъде извън играта.

В споразумението обявените цели по отношение развитието и интеграцията на регионално равнище не са в съответствие с мерките, предприети за постигането им. Тези мерки се отнасят най-вече до търговията и конкурентоспособността. И при регионалната интеграция има разминаване между поставените цели и използваните ресурси.

Сега преминавам по-конкретно към регионалната интеграция на най-отдалечените региони (ОР) в Карибския басейн и тяхната среда. ОР са в сърцето на „жив басейн“. Дори едната от основните граници на Гайана е със Суринам. ОР имат повече от 35 милиона жители, разпръснати в 40 страни и покриват територия от два милиона квадратни километра. Това е огромен потенциален пазар.

Споразумението бе възможност за намаляване на въздействието на така наречени структурни слабости като отдалеченост например, в полза на близостта между нашите острови. Защо се отказахме да договорим конкретен междурегионален пазар между най-отдалечените региони на Европейския съюз и Карифорум? По време, когато Европейската комисия е загрижена за преодоляване на недоразвитостта на карибските страни и сключване на СИП с тази група с цел отваряне на пазарите и регионална интеграция, най-отдалеченият регион в Карибския басейн е взет под внимание само колкото да стане част от отворения пазар на Карифорум и остава обвързан със същите пазарни принципи, които бяха договорени за Европейския съюз като цяло. Тези принципи ни поставят в неизгодно положение.

Това бе шанс да се насърчи диалог между културите, да се започне сътрудничество, обмен на услуги и доближаване на най-отдалечените региони...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Syed Kamall (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, всички знаем, че имаше много критики на споразуменията за икономическо партньорство (СИП). Някои от тези критики споделям. Съгласен съм, че СИП не трябва да бъдат метод за агресивно отваряне на пазари само за компании от ЕС: те също трябва да бъдат от полза и за предприемачите и потребителите в бедните страни. Споделям загрижеността на Erika Mann относно подхода на „универсалния модел“ към СИП, който не отчита разликите между регионите и между страните в регионите. Приветствам факта, че ние реално подписахме временни споразумения само със страните, които изразиха интерес да подпишат такива споразумения.

Бях също обезпокоен от мнението, изразено от служител на Комисията на заседание на комисията по международна търговия (INTA) преди няколко месеца, че СИП означават нещо повече от просто търговия и развитие и че означават също регионална интеграция. Смятам, както и много от колегите ми в Парламента, че това решение трябва да бъде оставено на самите страни и особено на тези, които са демокрации и не желаят да седят заедно в регионално събрание с диктатури от същия регион.

Въпреки тези опасения, трябва да приветстваме одобрението от комисията по международна търговия на СИП. По едно време бях загрижен относно част от антитърговската риторика, която чух от социалистите, когато те гласуваха „против“ или се въздържаха в комисията. СИП може да не са безупречни, но на много мои приятели и роднини в по-бедните страни им е омръзнало да нямат достъп до стоки и услуги и да са принудени да се осланят на управлявани от държавата монополи или компании, свързани с корумпирани политици. Това, че социалистите искаха да оставят нещата така, също е повод за загриженост. Нека не забравяме, че данъците върху вноса често означават, че бедните граждани трябва да плащат повече за вносните храни и лекарства.

Искам да благодаря на члена на Комисията за нейната решимост да продължи преговорите по споразуменията за икономическо партньорство. Те не са съвършени, но наш дълг пред предприемачите и потребителите в по-бедните страни е да им помогнем да получат достъпа до стоки и услуги, който ние в ЕС имаме в момента.

  Glenys Kinnock (PSE). - (EN) Г-н председател, мога да потвърдя, както други направиха, че това, което видяхме след като Катрин Аштън стана член на Комисията, е промяна от земята до небето не само в стила и тона, но и в речника, а сега вече и все повече по същество.

Сигурна съм, че членът на Комисията ще се съгласи с мен и мнозина от нас в тази зала, че все още пред нас е огромната задача да се опитаме да изградим и възстановим доверието след години на преговори, които създадоха огромни дози напрежение и язвителност.

След почти точно десетте години, откак бе подписано Котону, трябва да си припомним какво точно бе казано в договореностите относно търговските перспективи между АКТБ и ЕС. Формулировката бе за нова рамка за търговията, която да отговаря на съществуващото им положение и на правилата на СТО. Трябва наистина още много да работим за постигане на тези цели.

Политиката на сключване на отделни сделки с отделни страни доведе до сериозни несъответствия и аз мога да потвърдя за тези, които не познават Съвместната парламентарна асамблея (СПА) и които нямат много контакти с парламентаристи от АКТБ, както мен и други от залата, че това доведе до наистина трудни положения и силно засегна сплотеността, която аз забелязвах вътре в АКТБ в миналото. Знам, че само преди няколко седмици новият президент на Гана написа писмо от името на цялата група на АКТБ до председателството на ЕС в което твърдеше, че процесът на СИП продължава да заплашва самото съществуване на някои от регионалните интеграционни групировки. Това е скорошна бележка на един нов президент.

Парламентаристите от АКТБ ни казват при всяка една от нашите срещи, че те на практика не са били въвлечени и с тях почти не е имало консултации. Бих искала членът на Комисията да ни каже какво тя мисли, че би било уместно в бъдеще по този въпрос.

Радвам се да видя какво стана в преговорите с Южноафриканската общност за развитие, но след като ясните ангажименти за промяна на текстове, преходни периоди за регулиране на тарифите, защитни мерки, правила за произход и др. вече са поднесени на Южноафриканската общност за развитие се надявам да потвърдите, че това са възможности и за всички страни от АКТБ, които ще продължат да преговарят.

Ще бъдете ли така любезна да ни кажете, г-жо член на Комисията, че ще настоявате за прецизни ангажименти в СИП за програми за развитие и че търговската либерализация трябва да бъде свързана с ориентирите на развитието? Ако случаят бъде такъв, как ще го постигнете?

Ще се погрижите ли в СИП да има правно обвързващи ангажименти за осигуряване на разпределено във времето и предсказуемо финансиране?

Г-жо член на Комисията, аз мисля, че страните от АКТБ, както ни казахте по-рано, са изправени пред период на по-бавен растеж и за пръв път от 25 години усилията за намаляване на бедността спират. Имам само две последни бързи бележки, едната за СИП с Карифорум: това не е съвършен резултат и все още има нужда от защитни мерки.

Относно Кот д’Ивоар, трябва да получим уверенията, които поискаха Erika Mann и г-н Van Hecke. За нас това е много важно.

(Председателят отнема думата на оратора.)

  Fiona Hall (ALDE). - (EN) Г-н председател, ако за малко се върнем към началото на процеса на СИП, Споразумението от Котону от 2000 г. постанови, че ЕС има правното задължение да взема интересите на развиващите се страни под внимание във всички области на политиката, които е вероятно да имат влияние върху тях. През 2005 г. Комисията определи последователността на политиката по развитие като имаща възлово значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие.

Съжалявам за спречкването, което се случи между комисията по международна търговия и комисията по развитие, за това коя от тях да има водещата роля за СИП, тъй като и самият Парламент би могъл да реагира по-последователно в някои моменти, когато преговорите по СИП на практика бяха започнали да губят от поглед обещанието, че те всъщност се явяват инструменти на развитието.

Най-накрая, радвам се, че членът на Комисията спомена услугите, тъй като съм загрижена по-конкретно за отварянето на банковото дело. Западните страни не успяха правилно до регулират големите международни банки, действащи на техните собствени територии, така че трябва да се запитаме дали наистина е разумно да се отваря банковият сектор в страни, където действат много по-малко регулаторни режими и при положение, че правилата на СТО не изискват такова действие. Отварянето на банковия сектор може да помогне на големите компании, но то може да насърчи местните банки да се включат в състезание за клиентите с много средства и да игнорират малките фирми, като ги оставят с дори по-ограничен достъп до кредити, отколкото преди.

  Jean-Pierre Audy (PPE-DE). - (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, г-н Kohout, г-н действащ председател на Съвета, госпожи и господа, преди всичко следва да поздравя моя колега г-н Ford за качеството на неговия доклад и усета му към постигането на компромис. Трябва да работим по този въпрос в Папуа-Нова Гвинея по време на Съвместната парламентарна асамблея на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и Европейския съюз. Видях го как работи с членовете на националните парламенти и затова съм спокоен.

Искам да се присъединя, г-жо член на Комисията, към поздравленията, които Ви бяха изказани по повод споразуменията за икономическо партньорство, които бяха договорени с цел избягване на смущения в търговията между държавите от АКТБ и Европейската общност. Тези преговори доведоха до временно споразумение за партньорство с Република Фиджи и Папуа-Нова Гвинея, единствените държави в тихоокеанската регионална група, които приеха временно споразумение, и отчитаме работата, която ще е необходима за сключване на цялостни регионални споразумения.

Споразумението съдържа всички мерки, необходими за създаване на зона за свободна търговия. Резолюцията потвърждава, че споразумението за икономическо партньорство трябва да допринася за укрепване на икономическия ръст, регионална интеграция, стопанска диверсификация и намаляване на бедността. Важно е да се помни, че истинският регионален пазар се явява съществена основа за успешно изпълнение на временното споразумение за икономическо партньорство и че регионалната интеграция и сътрудничество са от съществено значение за общественото и икономическо развитие на тихоокеанските държави.

Споразумението е възможност за даване на нов тласък на търговските отношения и гарантира достъп до европейския пазар – освободен от мита и без квоти за повечето стоки. Настоявам помощта от 2 млрд. EUR да бъде предоставена до 2010 г. и, в заключение, бих искал да добавя, че е много важно да няма нарушения също и на икономическо равнище, на патентните права и правата върху интелектуалната собственост, които имат влияние върху търговията. Колкото до правата на човека, изумен съм, че ние имаме отношения с Папуа-Нова Гвинея, при положение че тази страна все още наказва сексуални ориентации. В заключение, на политическия фронт за нас е важно да сме в съюз с държавите от АКТБ в рамките на Световната търговска организация.

  Georgios Papastamkos (PPE-DE). - (EL) Г-н председател, успешното приключване на преговорите по сключване на споразуменията за икономическо партньорство между Европейския съюз и страните от АКТБ е най-новото предизвикателство за европейската политика в областта на търговията и развитието.

Това, от което се нуждаем, са споразумения, съвместими с международните задължения на Европейския съюз, имайки предвид че едностранното преференциално третиране, което Европейският съюз предоставяше на страните от АКТБ в сравнение с други развиващи се страни, както знаем, бе сметнато за несъвместимо с правилата на СТО.

Обаче, излизайки от рамките на правния въпрос, предизвикателството се състои основно в постигане на споразумения, които да насърчават развитието на въпросните страни чрез засилване на търговския им капацитет, диверсификация на тяхната икономическа база и регионална интеграция.

Новият търговски режим, който ще регламентира отношенията между Европейския съюз и страните от АКТБ, следва да осигури всички тези страни да бъдат интегрирани в международната търговска система, в световната икономика, която преживява безпрецедентна криза, една криза, която засяга както развитите, така и развиващите се страни и нововъзникващите пазари.

Всички сме съгласни, че отварянето на страните от АКТБ към Европейския съюз трябва да бъде асиметрично и постепенно, с достатъчна гъвкавост по отношение на квотите в чувствителните сектори и ефикасни клаузи за защитни мерки. Както знаете, целта на преговорите бе да бъдат обхванати такива сектори като услугите, инвестициите, правата върху интелектуалната собственост и засилването на работата по търговски въпроси, както и достъпът до пазара на стоки.

Поради това подкрепяме разширяването на обхвата на споразуменията до степента, която бъде сметната за полезна от самите страни от АКТБ. Абсолютно от жизнена важност е в споразуменията за икономическо партньорство да бъдат включени разпоредби в интерес на развитието и да се осигури достатъчно помощ за търговията.

  Glenys Kinnock (PSE). - (EN) Г-н председател, искам само да се спра на два въпроса, доколкото става дума за одобряване. Споменах Карифорум. Всички са много спокойни и оптимистични във връзка със споразумението с Карифорум, но, разбира се, все още има нужда от определени защитни мерки. Със сигурност на неотдавнашната среща в Гайана това бе заявено най-категорично от президента и други в тази страна, както и от членовете на Парламента.

Повдигнат бе и въпросът за бананите. Баронеса Аштън, Вие казахте, че ще се предостави достъп без мита и квоти, което е хубаво, но въпросът е, че споразуменията, които бяха подписани със страните от Централна Америка, а след това и с тези от Меркосур и Андската общност, ще намалят митата за тях и нищо, което бихме направили, няма да позволи на производителите на банани от АКТБ да останат конкурентоспособни. Това е въпрос от възлово значение, а до споразуменията се стигна още преди дори мастилото да е изсъхнало по споразумението с Карифорум.

Дълбоко безпокойство сред карибските страни има също и във връзка със звената за изпълнение, които още не са създадени. Все още има проблеми поради създалото се напрежение между различните страни от Карибския басейн. Стои и въпросът с Хаити. Донорската конференция не донесе толкова задоволителен резултат, колкото бихме желали, и все още има някои опасения дали СИП могат да бъдат изцяло договорени или изработени без участието на Хаити.

Що се отнася до Кот д’Ивоар, искаме много категорични уверения. Тази страна премина през много вълнения, несигурност и нестабилност в течение на много години и е изключително важно да дадем одобрение, а също и да получим уверения, че Вие ще посочите, под формата на писмо до преговарящите в Кот д’Ивоар и до правителството на Кот д’Ивоар, че оставаме ангажирани добросъвестно да преговаряме за достоен резултат за народа на тази страна.

  Marie Anne Isler Béguin (Verts/ALE). - (FR) Г-н председател, г-н Kohout, г-жо Аштън, изслушах казаното от вас.

Г-н Kohout, Вие говорихте за икономическа устойчивост. Въпросът, който си задавам днес, е какво означава това, като оставим думите настрана. Наистина, какво означава това във време на икономическа, финансова и екологична криза? Какви гаранции можем да дадем? Въпреки успокоителните думи на члена на Комисията, се питам, дали след като тези споразумения бяха дискутирани в един друг свят, доколко проектът, който предлагаме на нашите африкански, карибски и тихоокеански партньори, все още е уместен в сегашното положение?

Лично аз не мисля така. Срещаме се с представители на неправителствени организации и на малки и средни предприятия. Наскоро бяхме в Гайана, където президентът каза, че ние искаме от тях да се диверсифицират, но какви стоки би могла да произведе тяхната малка страна, които да могат да се конкурират с тези от Бразилия или Венецуела?

Днес следователно мисля, че не трябва да си затваряме очите. Говорите, от една страна, за гъвкавост, а от друга – за правилата на СТО. Извинявам се, но двете понятия са в пълно противоречие, тъй като те ще изискват преструктуриране, а ние знаем много добре, че преструктурирането причинява голяма бедност в страните.

Въобще не мисля следователно, че това, което предлагаме днес и което предлагахме в миналото, е подходящо. Разгледахме ли резултатите от модела на развитие, който бяхме създали през последните 40 години? Той се провали и мисля, че това вече беше казано. Сега този провал според мен ще продължи; положението ще се влоши с тези споразумения за партньорство, тъй като те са абсолютно неуместни при икономическото, социално и екологично положение в света.

  Daniel Caspary (PPE-DE). - (DE) Г-жо член на Комисията, след бележките на двамата предходни оратори, искам да задам въпрос. Ще се съгласите ли, че в света има страни, които през последните двадесет години са съумели значително да подобрят равнището си на благосъстояние без СИП и че вероятно СИП може също представлява възможност и за тези страни?

  Jan Kohout, действащ председател на Съвета. – (CS) Благодаря Ви, г-н председател, и най-напред изказвам благодарност на членовете на Европейския парламент за конструктивната и интересна дискусия. Позволете ми да отговоря на два от повдигнатите въпроса. Първият е за гъвкавостта. Видях от изказванията, направени от някои членове на ЕП, че е налице желание да се осигури необходимата гъвкавост при преговорите по споразуменията за икономическо партньорство.

Бих искал да подчертая, че Съветът е напълно наясно за гъвкавостта на две важни равнища. Първото от тях е гъвкавост в смисъл на пълно използване на възможностите за асиметрични уредба, срокове и защитни мерки в рамките на правилата на Световната търговска организация. Поради това не мога да се съглася с мнението или с генералния извод, че 40 години помощ за развиващите се страни са били катастрофа. Мисля, че положението би било далеч по-лошо без помощта от ЕС и други страни. В същото време смятам, че правилата, които имаме, позволяват такава степен на гъвкавост, че всяка една от тези страни – и затова съм склонен да вярвам на Комисията и на члена на Комисията – да бъде в състояние да намери решение, което да отговаря на нейните потребности и интереси.

Вторият вид гъвкавост е тази, която предлагаме при прехода от временните разпоредби на СИП към цялостни регионални споразумения в интерес на подпомагането на регионалното сътрудничество. Вторият въпрос от разискването, на който искам да отговоря, е въпросът за измерението на развитието от СИП. По мое мнение няма съмнение, че споразуменията не са обикновени търговски споразумения, тъй като за тях е присъщо изявено измерение за развитие. Споразуменията въвеждат дълги временни уредби със срок до 25 години и също така съдържат изключения – до 20 % от стоките, идващи от страните от АКТБ, могат да бъдат изключени от либерализацията. Споразуменията предвиждат наблюдение и контрол, в които ще участва Парламентът. Изпълнението им ще бъде подкрепено от финансовия пакет за помощ за търговията. Смятам всичко това за доказателство за естеството на споразуменията, което е в интерес на развитието.

В същото време искам да заявя от името на чешкото председателство и Съвета, че отблизо ще следим напредъка на преговорите по СИП и искам да изразя подкрепата си за Комисията и за члена на Комисията г-жа Аштън за усилията, които тя положи до момента за изпълнение на мандата, който Съветът й даде. През мандата на чешкото председателство ние ще се занимаем със СИП на майското заседание на Съвета по общи въпроси и външни отношения във формата на министрите за сътрудничеството за развитие. Ако бъде постигнато съгласие между нас и нашите партньори министри от страните от АКТБ, въпросът ще бъде също на дневен ред за обсъждане на съвместното заседание на Съвета на министрите от ЕС и АКТБ през май. По времето на чешкото председателство Съветът също посреща Съвместната парламентарна асамблея ЕС-АКТБ в Прага в началото на април, само няколко дни след настоящия момент. Сигурен съм, че СИП ще бъдат една от основните теми за обсъждане и че дискусиите ще бъдат твърде важни, именно защото се провеждат в парламентарен контекст.

Очаквам съвсем от чисто човешки интерес вашия вот утре. Според мен това е възлов момент от развитието на СИП. Както чухме, преговорите още продължават в много региони, но в карибския регион вече са постигнати важни и добри резултати. Колкото до Кот д’Ивоар, ние стигнахме до възлова точка по отношение на бъдещия напредък. Много страни очакват одобрението на Европейския парламент, а с него и кулминацията на няколко години трудни преговори и аз съм твърдо на мнение, че Парламентът ще даде положителен сигнал на света, който е твърде необходим в този момент. Мисля и съм сигурен, че дори и в сегашната криза, която на няколко пъти бе спомената тук, това е един инструмент, който наистина ще помогне, дори и по време на тази голяма несигурност, които всички ние чувстваме. Всички знаем, че той ще помогне за развитието на тези страни.

  Catherine Ashton, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, позволете ми накратко да се спра на някои от забележките, които бяха направени.

Г-н Guardans Cambó, г-н Hutchinson и г-жо Hall, всички вие по различни начини говорихте за миналото и за необходимостта да се внесе подобрение. Съгласна съм с това. Може да не приемам изцяло анализа, но съм съгласна, че това е възможност да гледаме в бъдещето, а част от това е да гледаме напред към участие не само на Парламента, но също и на всички парламенти от АКТБ. Разбира се, въпрос на отделните държави е под каква форма да бъде участието на техните парламенти. Трябва много да внимаваме – а аз знам, че уважаемите членове искат това от мен – да не налагаме това, което мислим, на друга страна. Позволете ми да кажа на г-жа Kinnock, че очаквам да се срещна със Съвместната парламентарна асамблея (СПА).

Г-н Martin в частност, но също и други, говориха за необходимостта да правим прегледи и отново съм съгласна, особено в сегашния икономически климат, че е абсолютно съществено да наблюдаваме и контролираме. Ще бъда много заинтересована да продължа диалога с уважаемите членове на тема как да ангажираме Парламента с това, но също и от вашите идеи как бихме могли да направим това наблюдение и този преглед наистина ефективни и да накараме страните, които работят с нас, да се чувстват много положително в това отношение.

Г-н Sturdy и г-н Martin, „най-облагодетелствана нация“ е, както се каза, предназначен да улови в известен смисъл тези големи страни, които не подкрепиха процеса, с който сме се заели. Не става дума за увреждане на търговията юг-юг или за увреждане по какъвто и да било начин, форма или вид възможностите и суверенитета на страните, които желаят да отворят търговията. Поради това е въведен таван за размера на световната търговия, в която трябва да участва дадена страна, преди тази конкретна разпоредба да се задейства. Трябва да кажа, че и по този въпрос винаги търсим всякаква възможност за гъвкавост.

Относно приходите от митниците: г-н Arif и г-жо Jouye de Grandmaison, до 2013 г. Европейският фонд за развитие има грижата за това, а ние имаме интерес да направим необходимото икономическият растеж и фискалните промени да могат да подкрепят държавите, така че те да не разчитат само на този вид приходи, а реално да намерят нови начини за издръжка на икономиките си.

Каквото и да става при бананите, преференциите ще бъдат по-добри за тези страни, отколкото където и да било другаде. Но ние много внимаваме да няма ерозия на преференциите и тъй като проучваме споразумения, за които сме чакали много години да опитаме да постигнем, трябва да вземем и това предвид и имам намерение да го направя.

Г-н Van Hecke, г-жо Mann и г-жо Kinnock: каквото получи единият, получава и другият. Нека заявя абсолютно ясно: Готова съм да пиша до всеки и навсякъде, но със сигурност до Кот д’Ивоар, за да заявя, че елементите на гъвкавост, които обсъждахме с Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР), ще важат за тях, тъй като има само едно или две неща, които са специфични само за този регион, които те не биха искали, но всичко което пожелаят, ще могат да получат. Много съм доволна, когато трябва да изразя това писмено, независимо къде, кога и до кого. Така че, моля, просто ми кажете какво искате да направя.

Г-н Ford и г-н Fjellner говориха общо за важността на търговията и аз съм напълно съгласна с анализа. Мисля че г-н Fjellner заяви, че това, от което се нуждаем в сегашния икономически климат, е повече търговия, а не по-малко търговия и съм напълно съгласна с това.

Г-н Caspary: свободата сами да вземат бъдещето си в свои ръце – напълно съм съгласна. А страните, които са се развили икономически без СИП – предполагам, че два примера могат да бъдат Индия и Китай..

Г-н Kamall също говори по тази тема, която намирам за много важна, че трябва да позволим на държавите да се развиват и растат и да им позволим да сторят това чрез развитие на техните икономики и като ги подпомагаме с развитие и търговия, свързани в едно.

Г-жо Kinnock, връзката с развитието е много важна, но обвързващият ангажимент за помощ е в Споразумението от Котону – той вече фигурира там. Според нас всичко това означава да се използват СИП, за да бъде възможно преференциите, приоритетите за развитие да бъдат определяни на съвместна основа, което е изключително важно.

Накрая, искам само да направя нещо, за което нямам често възможност, а именно да отдам дължимото на екипа, който работи с мен. Нашият главен преговарящ седи зад мен. Той свърши цялата работа с ЮАОР. Колегите ми са тук и исках само да съм сигурна, че вие ще отбележите, че те са изключително добра подкрепа и ангажирани с дневния ред, който изложих.

Аз се надявам да гласувате в духа, в който изложих пред вас какво се опитвам да направя. Поемам пълен ангажимент да го продължа, но наистина се надявам да мога да получа вашата подкрепа да продължа по този дневен ред по начина, по който го описах. Това ще бъде от огромно значение за мен и се надявам да бъдете в състояние да го сторите довечера.

  David Martin, докладчик. – (EN) Г-н председател, най-напред нека кажа, че това бе едно много добро разискване. Имахме много положително съдействие и от Съвета, и от Комисията.

Искам конкретно да доразвия казаното от Съвета, че Карифорум е пример, но не шаблон за другите СИП. Напълно съм съгласен с това. То може да бъде основа за други, но всяко СИП трябва да има собствена индивидуалност и ние трябва да се поучим и от уроците от преговорите с Карифорум.

Второ, радвам се, че Съветът бе в състояние да поеме ангажимент за помощ за търговията, в смисъл че държавите-членки възнамеряват да предоставят помощта.

Радвам се, че и Съветът, и Комисията дадоха уверения за достъпа до лекарства и че и Съветът, и Комисията ни увериха, че петгодишният преглед ще бъде истински преглед, който ще разгледа целите за развитие, за да се уверим, че са в процес на постигане.

Радвам се, че членът на Комисията каза, че по нейно мнение трябва да е налице регламентация преди либерализацията и отварянето на финансовите услуги. Това е също изключително важно за някои от нас в тази зала. Тя посочи – както ние вече знаехме, но беше важно това да се запише в протокола – че нищо от тези споразумения не форсира приватизация на услугите в карибските страни и че няма очаквания чрез това споразумение да се стигне до приватизация на обществените услуги. Радвам се също, че тя пое ангажименти във връзка със статута на „най-облагодетелствана нация“.

Опирайки се на факта, че казаното от Комисията и от Съвета вече фигурира в протокола на залата, искам като докладчик да имам удоволствието да препоръчам на залата да даде одобрението си за СИП с карибските страни.

Позволете ми да премина към отделен въпрос, а именно резолюцията. Двама от моите колеги консерватории от EPP направиха бележки по нея. За социалистите все още има някои ограничения по отношение на сегашното състояние на резолюцията, което е различно от вота за одобряване. Всъщност, всички неща, с които Съветът и Комисията се ангажираха, са нашите ограничения. Така че, ако залата подкрепя Съвета и Комисията, не виждам причина тя да не подкрепи нашите компромиси и компромисния текст и да ги включи в текста на резолюцията на Парламента.

Надявам се, че в крайна сметка ще можем да гласуваме както за одобрение, така и за консенсусната резолюция, която едновременно отваря търговията и поема много категорични ангажименти за развитието.

  Erika Mann, докладчик. – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на члена на Комисията и на Съвета. Днес вие се съгласихте да предоставите на Кот д’Ивоар това, което Парламентът искаше от доста време, и мисля, че тази страна ще бъде повече от доволна. Г-жо член на Комисията, моля Ви, бихте ли се погрижили да изпратите някого – или сама да отидете – в Кот д’Ивоар при първа възможност, за да предадете това твърде положително послание и да го потвърдите с писмо възможно най-скоро? Това е едно споразумение, което наистина изпълнява онова, което искахме.

Искам да коментирам някои неща, на които Вие всъщност не се спряхте особено подробно. Много ще се радваме да се въведе наблюдение. Знам, че е трудно и че ще ни трябва помощта на Съвета. Искаме да се въведе общо наблюдение от Европейския парламент, Съвета и Комисията, което да се осъществява на фазата от временното до цялостното споразумение. Това е единственият начин да сме наясно какво ще договаряте. В противен случай Вие просто ще ни изпратите проект в края на този период, с който ще трябва да се съгласим или да отхвърлим. Не искаме да става така.

Ние не искаме да сме част от процеса на преговори, а да наблюдаваме какво правите. Не трябва да правите това днес – макар че би ни било от помощ, ако бихте могли да ни дадете съгласието си днес – но ще се радвам, заедно с колегата ми, да съгласувам процеса с Вас. Правили сме това преди с различни споразумения и при различни обстоятелства, но съм сигурна, че – ако Съветът има желание – ще стигнем до нещо, по което да можем да се съгласим.

Последната ми точка към члена на Комисията – и също към Съвета – е да поискам уверение, че те ще направят всичко възможно, за да осигурят вида постижения, които бяха съгласувани на кръга преговори за развитие от Доха. Такъв бе случаят по отношение на бананите и памука за други страни. Има и други свързани аспекти, които са важни за развиващите се страни. Знам, че не можете да кажете „да“ днес, но, моля, да ни дадете уверенията си, че ще направите всичко в рамките на възможностите си за осигуряване на такъв вид договорености.

Благодарностите ми в заключение са към двама колеги, първо, към Glenys Kinnock, тъй като тя бе повече от полезна и аз съм повече от радостна да чуя, че тя препоръчва одобрение в случая при Кот д’Ивоар. Знам колко е сложно и съм много благодарна, че тя ми помага по този въпрос. Искам също да благодаря на колегата Syed Kamall, тъй като той помогна в рамките на възможностите си във връзка с резолюцията. Знам, че понякога тя е против убежденията му по въпросите на търговията. Той е за отворена търговия и затова не му бе лесно да стигне до съгласие. Затова се радвам да благодаря на двамата колеги и отново да изкажа благодарност на Комисията и на Съвета.

  Председател. - Получих девет проектопредложения за резолюции⁽¹⁾, внесени в съответствие с член 108, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 25 март 2009 г.

Писмени декларации (член 142)

  Mary Lou McDonald (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Международната икономическа криза следва да ни убеди, че трябва да преразгледаме и променим политиката на ЕС във връзка с либерализацията и дерегулацията и то не само в рамките на ЕС, а и по отношение на развиващите се страни.

Вместо това обаче споразуменията за икономическо партньорство, подписани от Парламента, ще доведат до засилване на този провалил се подход.

Въпросните споразумения са постигнати от ЕС посредством упражняване на силен натиск върху правителствата на развиващите се страни, без да е взета под внимание позицията на местното население, което ще пострада най-много от прилагането на споразуменията.

Мъглявите обещания за гъвкаво прилагане на споразуменията не могат да бъдат заместител на конкретните и ясни ангажименти.