Председател. – Следващата точка е кратко представяне на поредица от доклади, общо осем на брой, и поради това любезно моля всички членове строго да се придържат към определеното им време за изказване за тази конкретна процедура и моля също Комисията да отговаря по същество, в противен случай няма да успеем да спазим дневния ред. Това ще помогне и на преводачите.

Следващата точка е докладът (A6-0085/2009) на г-н Hutchinson, от името на комисията по развитие, относно договорите във връзка с ЦХР (2008/2128(INI)).

  Alain Hutchinson, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, вече от почти три години Европейският съюз и държавите-членки са ангажирани да подобрят ефективността на сътрудничеството ни с развиващите се страни. Много неща са направени, но има силна съпротива, преди всичко в държавите-членки, и поради това огромен напредък все още предстои да бъде постигнат.

Достъпът до здравни услуги и основно образование е само мечта за милиони хора, много от тях жени. Всеки ден 72 милиона деца – най-вече момичета – не отиват на училище. На всяка минута от усложнения, свързани с бременност или раждане, умира жена, а на всеки три секунди от болест, която лекар може лесно да предотврати, умира дете.

От географска гледна точка държавите от Африка на юг от Сахара, както току-що си припомнихме факта, продължават да се намират в най-катастрофално положение и, ако нещата продължават, както досега, има риск това да продължи още много години.

В този контекст е вярно, че бюджетната подкрепа – ще рече финансовата подкрепа, пряко включена в бюджета на страните бенефициенти – може реално да спомогне за предоставяне на по-предсказуема помощ, насочена към приоритетни сектори, и поради това е по-ефективна. По тази причина Комисията предложи идеята да се сключат договори във връзка с Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), които тя възнамерява да предложи на някои страни, с цел да бъдат ангажирани средства за шестгодишен период и да се въведе ежегодно наблюдение, които да поставят акцент на постигането на резултати в здравеопазването и образованието, .

Нашият доклад набляга на значението на тази инициатива, но също и повдига редица въпроси, които изискват ясен отговор. Какви критерии например ще предложи Комисията, на които развиващите се страни трябва да отговорят, за да се надяват да сключат такъв вид договор? Какъв ще бъде жизненият цикъл на този проект и какви ще са условията за изпълнението му? Искаме също да подчертаем, че Комисията все още не е публикувала официално съобщение по темата; и ако някой желае да научи повече, понастоящем няма вътрешни документи за справка, а само основна информация, която се предлага на уебсайта на комисията по развитие.

Макар бюджетната подкрепа на Комисията да има няколко положителни черти като обвързаност с постигането на резултати в здравеопазването и образованието или че като цяло се планира за период от три години, трябва да знаете, че тя далеч не е съвършена. Например напомням ви, че Комисията, както и повечето други организации, предоставящи помощ, отпуска бюджетна подкрепа само на страни, които са приложили програма на Международния валутен фонд. Положението е особено проблематично като знаем, че тези програми могат да ограничат способността на правителството да инвестира в развитието и когато се поставят прекалено амбициозни цели, особено по отношение на инфлация и бюджетен дефицит.

Тогава, дори и Комисията да реши да предостави бюджетна подкрепа в дългосрочен план, нищо не гарантира, че самата тази помощ няма да стане обект на бюрократични процедури, които, както знаем, водят до значително забавяне в отпускането й.

Накрая, бюджетната подкрепа страда от сериозна липса на прозрачност и отговорност от страна на участващите страни и население. Финансовите споразумения рядко се обнародват, нито пък Комисията има за своя практика да включва организации на гражданското общество и членове на парламента в разговорите си с правителствата на развиващите се страни, както вече споменахме.

При все това, днес широко се признава, че в името на ефективността, развитието трябва да бъде изцяло в ръцете не само на правителствата, но и на народите на развиващите се страни.

Накратко, договорите във връзка с проекта за ЦХР ще се явят възможност за подобряване на ефективността на помощта ни, само ако тя бъде определена много ясно заедно с условията за избираемост, сключване и оценка. Поради това докладът ни набляга на важността на инициативата, като в същото време призовава за предпазливост и подчертава необходимостта Комисията да бъде далеч по-ясна в намеренията си и да отговори на конкретните въпроси, поставени в доклада.

Не бих искал да приключа без накратко да засегна неотдавнашния специален доклад за помощта на Европейската комисия за развитие на здравните услуги в държавите от Африка на юг от Сахара, подготвен от Европейската сметна палата. Изводите от доклада са тревожни. От финансова гледна точка виждаме, че вноските за публична помощ за сектора не са се увеличавали от 2000 г. Освен това изглежда, че бюджетна подкрепа почти не е използвана в здравния сектор в държавите от Африка на юг от Сахара. Следователно, г-н член на Комисията, Вие разбирате защо в доклада ни се връщаме към идеята, че за нас е абсолютно наложително да бъдем по-съсредоточени върху здравния сектор, но и че нищо не гарантира, че точно договорите във връзка с ЦХР ще ни позволят да постигнем това.

  Louis Michel, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, искам преди всичко да благодаря на комисията по развитие и нейния докладчик г-н Hutchinson за този доклад, който се връща на редица въпроси и опасения, които напълно споделяме.

Ако искаме да постигнем Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) към 2015 г., е необходима повече и по-добра помощ за развитието, но и тя да е далеч по-предсказуема и с по-малки колебания, както докладът много правилно ни напомня.

Тези усилия явно ще бъдат положени с използване на съчетание от различни средства. От моя гледна точка обаче в страните, които я допускат, бюджетната подкрепа, била тя обща или секторна, остава най-добре приспособеното и подходящо средство.

Бюджетната подкрепа е най-добрият начин за укрепване на националните системи и процеси, засилване отговорността на страните, улесняване на хармонизацията, намаляване на разходите по превеждането и така за подобряване на управлението на публичните разходи и ускоряване постигането на целите на развитието.

Комисията вече значително разшири използването на бюджетна подкрепа и ще продължи да прави това в следващите шест години в рамките на десетия Европейски фонд за развитие (ЕФР). Тя трябва да направи този инструмент по-ефективен и по-предсказуем и затова Комисията, в консултации с държавите-членки и другите заинтересовани лица, изнамери дългосрочна форма на бюджетна подкрепа, която нарекохме договор във връзка с ЦХР, за страни, които отговарят на определени критерии: добри постижения в миналото, надеждно управление на публичните финанси, подходяща секторна политика и други. Договорът във връзка с ЦХР е естествено развитие на общата бюджетна подкрепа не само защото е по-предсказуем, но преди всичко защото е съсредоточен върху резултатите и позволява реакция, степенувана според постигнатото. Това са страни партньори, ангажирали се да насочат политиките си и следователно разходите си към ЦХР.

Договорът във връзка с ЦХР има следните основни елементи: шестгодишен ангажимент, ще рече за пълни шест години за разлика от обичайното времетраене от три години при общата бюджетна подкрепа; гарантирано фиксирано изплащане на поне 70 % от общите ангажименти, при положение да няма нарушаване на условията, при които плащанията са станали дължими или на съществени и основни елементи на сътрудничеството; променлива компонента в размер до 60 %, предназначена за възнаграждаване на постигнати резултати с оглед изпълнение на ЦХР, и показатели, обвързани с резултатите, основно в областите на здравеопазването и образованието, както и напредък в управлението на обществените финанси.

Страните могат да участват, ако вече на практика са прилагали бюджетна подкрепа по задоволителен начин като част от деветия ЕФР, както и тези, които са доказали категоричен ангажимент за осигуряване на наблюдението и постигането на ЦХР. Това трябва да подобри управлението на бюджетните ресурси в страните, в които донорите осъществяват своя собствена координация.

След като оцени 10 страни, Комисията предложи договори във връзка с ЦХР на седем от тях: Буркина Фасо, Гана, Мали, Мозамбик, Руанда, Уганда, Танзания и Замбия. Програмите бяха представени на и възложени от държавите-членки през миналия декември. Три договора вече са подписани: със Замбия и Руанда – които аз лично подписах – както и Мали. Останалите ще бъдат завършени през следващите няколко седмици. Взети в съвкупност тези седем програми възлизат на около 1,8 млрд. EUR. Или с други думи: около 50 % от цялата обща бюджетна подкрепа и около 14 % от общата сума на десетия ЕФР за национални индикативни програми.

Подразбира се – всъщност вашият доклад насърчава това – че ще търсим начини за разширяване на тази мярка и към други страни, включително и такива извън АКТБ, на база опита, натрупан в тези първи страни. Разбира се, ще трябва да бъдат намерени други подходи за страните, които все още не могат да кандидатстват за бюджетна подкрепа, но договорът във връзка с ЦХР вече се явява важен принос за подобряване ефективността на помощта и ускоряване на напредъка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие.

  Председател. – Представянето приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 24 март 2009 г..

Писмени декларации (член 142)

  Toomas Savi (ALDE), в писмена форма. – (EN) Договорите във връзка с ЦХР обещават значителна промяна към една по-ясна пътна карта за постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Важно е, разбира се, потенциалът на договорите да не бъде ограничен от прекалени административни процедури на Комисията, както отбеляза докладчикът.

Обвързаното с условия естество на помощта от ЕС за развитието би могло да доминира, само ако ЕС имаше монопол като единствена организация за помощ за развитието. Понастоящем усилията ни в Африка например донякъде са напразни, тъй като Китайската народна република провежда „политически дъмпинг“, предоставяйки помощ без условия за преход към демокрация, към принципа на правовата държава и спазване правата на човека.

Някои правителства от Африка биха могли да преодолеят бюрократизма на Комисията, като пренебрегнат предлаганата от нас помощ за развитието, а това е изключително опасно, тъй като по този начин бихме изгубили възможността да насочваме тези страни в правилната посока.

Искам да помоля Комисията да се занимае с тези въпроси, като опрости процедурите и същевременно запазвайки достатъчен контрол върху отпускането на ресурсите, които се предоставят.