Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/0228(CNS)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

A6-0189/2009

Разисквания :

PV 23/04/2009 - 22
CRE 23/04/2009 - 22

Гласувания :

PV 24/04/2009 - 7.18
CRE 24/04/2009 - 7.18
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0326

Разисквания
четвъртък, 23 април 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

22. Данъчно облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания – Обща система на данъка върху добавената стойност по отношение на избягването на данъчно облагане при внос и други презгранични сделки (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е общото разискване по следните доклади:

- A6-0244/2009 на г-н Hamon – от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/48/EО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (COM(2008)0727 – C6-0464/2008 – 2008/0215(CNS)), и

- A6-0189/2009 на г-н Visser – от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на избягването на данъчно облагане при внос и други трансгранични сделки (COM(2008)0805 – C6-0039/2009 – 2008/0228(CNS)).

 
  
MPphoto
 

  Benoît Hamon, докладчик.(FR) Г-н председател, ще започна с благодарност към докладчиците в сянка, които имаха голяма роля за приемането на доклада в комисията по икономически и парични въпроси, както и на г-жа Pietikäinen и г-жа Раева. Искам да поздравя и координаторите от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи и от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, г-н Gauzès и г-н Klinz, които изиграха огромна роля този доклад, който на нашата пленарна сесия утре ще бъде поставен за гласуване, да бъде одобрен от комисията по икономически и парични въпроси.

Както знаете, в заключенията от срещата на Г-20 някои от европейските държавни ръководители – при това изтъкнати – в поток от съобщения победоносно възвестиха, че времето на банковата тайна приключи.

Но да оставим тези гръмки твърдения настрана. Европейският парламент, и аз приветствам това, се зае с практическа работа и насочи вниманието си не към съобщения, а към усилия за ефективна борба с данъчните злоупотреби, оценявани на 200 милиарда евро всяка година. Тези 200 милиарда следва да се сравнят със сумите от възстановителните планове в помощ на европейските държави за справяне с кризата; следва да се сравнят с бюджета на Европейския съюз; следва да се сравнят и с дефицитните нива в европейските държави. Днес европейските данъкоплатци напълно оправдано изискват от европейския банков сектор, а оттам и от европейските банки, да положат необходимите усилия, за да позволят на данъчните власти на държавите-членки да възстановят част от данъчните приходи, които губят поради измами и злоупотреби.

Свършихме конструктивна работа и считам, че избегнахме прибягването до диктат или взаимни обвинения. Постигнахме напредък на три фронта и бих искал да коментирам проекта на текста на Европейската комисия и работата, свършена около члена на Комисията г-н Ковач, който безспорно се движеше в правилната посока. Давайки най-доброто от себе си и използвайки за мерило желанията на европейските данъкоплатци, ние се опитахме да подобрим текста на Комисията в три направления.

Решихме, че що се отнася до обхвата на директивата, текстът в известна степен е твърде скромен по отношение както на включените правни структури, така и на определението за спестовни продукти. Известно ни е, че финансовият инженеринг има голямо въображение, що се отнася до изработването на нови финансови продукти, позволяващи на определени хора да заобикалят данъчното облагане. Ето защо Парламентът и Комисията предложиха стартирането на процедура, която да приспособи определението за спестовни продукти към настоящата ситуация, свързана с този тип финансов инженеринг.

Въпреки това много продукти са временно изключени от обхват и, по наше мнение, трябва да бъдат включени възможно най-скоро; в частност такъв е случаят с някои типове пенсионни схеми, които работят посредством капитализация. Като цяло смятаме, че предложението за включване на продукти, обещаващи 95 % от инвестицията, не съдържа задоволителни гаранции.

Ето защо считаме прага от 90 % за по-удачен. Утре в пленарната зала ще бъдат разисквани изменения. Ще разберем дали те ще бъдат приети. Съжалявам, че в комисията не беше постигнато съгласие по тази точка и се надявам, че залата ще даде ясен сигнал, определяйки като спестовни продуктите, гарантиращи 90 % от капитала, вместо само тези с 95 %, както предлага Комисията.

Пълен консенсус обаче беше постигнат по отношение на начина, по който обхватът на директивата трябва да бъде разширен, особено във формулировката на приложения I и III. Още повече, зад приложение I стои солидната подкрепа на доклада и изработеният от нас подробен списък на държави с ниски доходи, който не спестява юрисдикция и, за разлика от списъка на Г-20, специално включва Делауеър и Невада. Ние по-подробно от Комисията дефинирахме правните тълкувания, за които тези юрисдикции ще трябва да докажат или че не съществуват на тяхна територия, или че са фискално прозрачни. Считам, че тази промяна в същината на доказателствата е по-ефективен начин за борба с данъчните злоупотреби.

Но основната слабост на този текст – и с това ще завърша – е свързан с преходния период, разрешен на три държави-членки – Белгия, Австрия и Люксембург. Макар Белгия да обяви, че сe е отказала от системата за начисляване на данък, удържан при източника, бих искал да видя системата за автоматичен обмен на информация широко разпространена, а за да може това да се случи, бих искал да бъде определен краен срок за преходния период. Ето защо, въпреки че възприехме принципа на предварителното проучване, за да оценим съответните достойнства на системите за начисляване на данък, удържан при източника, и за обмен на информация до 2011 г., след преразглеждането на директивата бих искал да видя като крайна дата за този преходен период 2014 г. Искам да отбележа, че се опитахме да работим в дух на прозрачност и в посока към засилване на прозрачността във време, когато от европейските данъкоплатци се изисква да дадат своя принос, особено в помощ на европейския банков сектор.

 
  
MPphoto
 

  Cornelis Visser, докладчик. – (NL) Бих искал да започна с благодарност към докладчиците в сянка за сериозното им съдействие.

Позволете ми да изложа нещата в перспектива. Въпреки че до голяма степен е отговорност на държавите-членки, борбата срещу измамите не може да се осъществи единствено на национално ниво. Това следва да бъде приоритет на Европейския съюз и ние трябва да се уверим, че държавите-членки и Европейската комисия тясно си сътрудничат. Като се има предвид, че за момента реформата на ДДС е оставена на втори план, Комисията се е съсредоточила върху така наречените класически мерки. Това ще рече промени в законодателството за ДДС, които въвеждат технически подобрения, но не изменят същината на съществуващата система.

Подкрепям инициативата на члена на Комисията г-н Ковач, защото тя ни води в правилната посока. Данъчните измами на първо място нарушават принципа на честно и прозрачно данъчно облагане и могат да доведат до изкривяване на конкуренцията, в случай че едно дружество плаща ДДС, а друго – не, да не говорим за всички разходи на правителството. Това се отразява на управлението на вътрешния пазар, тъй като данъчните измами ощетяват честните предприятия в условията на конкуренция. Сърдечно приветствам усилията на Комисията в опитите й за борба с умишлената злоупотреба с ДДС от страна на криминални групи, търсещи начин да се възползват от недостатъците на системата.

ДДС е важен източник на доходи не само за държавите-членки, но и за Европейския съюз. Годишните постъпления от ДДС за Европейския съюз възлизат на 20 милиарда евро. Установено е, че измамите с ДДС в Европа достигат до 100 милиарда евро на година. Това може да се съотнесе към сумата, укривана от вносителите на границата, и е причина за залавянето на тези вносители и износители, които извършват измами.

Европейската комисия въвежда значителна промяна, но поставя под един знаменател добросъвестните снабдители и вносителите, извършващи измами. Ето защо аз се опитах да увелича правната защита за добросъвестните износители. С други думи не бива предприятията да са отговорни за недостатъците в административното сътрудничество между държавите-членки. Ако на държавите-членки просто се отпуснат допълнителни правомощия да преследват износители на трансгранична основа, те ще разполагат с малък стимул за подобряване на административното сътрудничество.

С нашите изменения ние се опитваме да предпазим честните износители от ненужни наказания. Ето защо честният износител трябва да получи предупреждение два месеца преди действителното наказание, за да има възможност да докаже, че е действал добросъвестно. В този случай контактът трябва да се осъществи посредством данъчната служба на износителя, а не тази на държавата-членка, в която се извършва вносът.

Групата на социалистите в Европейския парламент привежда доводи в полза на максимален възстановителен период от 5 години. Аз не съм съгласен с това. Отговорният период за ДДС на национално ниво не е хармонизиран. В Белгия например той е три години, освен в случаите на явна измама. По-дълъг период на съвместна и отделна отговорност за ДДС при трансгранични транзакции е нежелан, тъй като ще доведе до много по-голяма административна тежест върху предприятията и ще увеличи разходите при развиване на стопанска дейност, което в настоящата криза със сигурност е нежелателно.

Освен това до 2010 г. търговските дружества ще трябва да представят кратки месечни декларации за трансграничните транзакции в рамките на Европейския съюз, в резултат на което данъчните органи ще се сдобият с информацията, необходима за кръстосана проверка на вътреобщностните транзакции. Данъчните органи следва да използват тази информация уместно и целенасочено.

Защо е необходимо да им отпускаме още пет години до извършването на тези кръстосани проверки, щом веднъж започнат да получават месечна информация? Страхувам се, че в резултат от един удължен на пет години отговорен период данъчните органи ще реагират късно и нарушителите ще се укрият. В такъв случай претенциите за възстановяване ще се окажат в ущърб на предприятията, които действат добросъвестно.

Г-н председател, приключвам. С вносители, които извършват измами, следва да се действа бързо. Честният износител следва да бъде потърсен посредством собствената му данъчна администрация, с предизвестие от два месеца, в максимален срок от две години, като този срок ограничава, доколкото е възможно, административната тежест върху честните предприятия.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Ласло Ковач, член на Комисията. (EN) Г-жо председател, в глобализиращия се свят, в който лицата, отклоняващи се от плащането данъци, и измамниците се възползват от ограничения обхват на органите на националните данъчни администрации, между данъчните администрации са необходими ефективно сътрудничество и взаимна помощ за по-добра борба с данъчните измами и неплащането на данъци. Крайно важни са подобрени правила и по-голяма прозрачност.

Неотдавна това беше подчертано на срещата на високо ниво на Г-20 в Лондон. Дори в по-голяма степен то се отнася до вътрешния пазар, когато сме в средата на финансовата криза и при необходимостта от засилване на контрола върху финансовите политики в Европейския съюз. На този фон се радвам да разискваме тази вечер две предложения, които имат принос в борбата с данъчните измами и неплащането на данъци в две различни данъчни области.

Предложеното преразглеждане на Директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания иска да затвори „вратичките“ и по-ефикасно да попречи на неплащането на данъци. Приветствам градивното и насърчително отношение към това предложение, показано в доклада на г-н Hamon и мнението на г-жа Siitonen.

Знам, че най-спорният пункт по време на разискванията в комисиите беше изменение 20, което определя края на преходния период, през който три държави-членки имат право да прилагат начисляване на данък, удържан при източника, вместо автоматичен обмен на информация. Обръщам внимание и на противоположната инициатива от г-жа Lulling и г-н Karas, която чрез изменение 28 подкрепя правото на тези три държави-членки да прилагат начисляване на данък, удържан при източника, и да се въздържат от автоматичен обмен върху постоянна база.

Позволете ми да припомня, че крайната цел на Директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания е автоматичен обмен на информация на възможно най-широка основа, тъй като това е единственият разумен инструмент, който позволява на държавата, в която живее данъчнозадълженото лице, да прилага собствените си правила за международни доходи от спестявания. Това напълно съответства на последните събития – например на заключенията от срещата на Г-20 – поощряващи прозрачността и засилването на сътрудничеството между данъчните администрации на основата на обмена на информацията. Ето защо мога да ви уверя, че макар Комисията да отхвърля изменение 28 като противоречащо на целта на Директивата, тя няма отрицателно отношение към изменение 20.

Въпреки това ние считаме, че определянето на крайна дата на преходния период на този етап е преждевременно и може да стане пречка за нужното бързо приемане на предложеното изменение от страна на Съвета. Фактически, необходимо е да се прецени кога и как политическите ангажименти за повишаване на сътрудничеството, поети от много юрисдикции, на практика могат да не бъдат изпълнени. Комисията обаче няма да се противопоставя на никакво засилване на съответните разпоредби на Директивата, което може единодушно да бъде съгласувано със Съвета.

В изменение 22 от Комисията се иска до края на 2010 г. да представи сравнително проучване, с което се анализират предимствата и слабостите на системите както за обмен на информация, така и за удържане на данък при източника. Обаче планираната дата за завършване на проучването не е реална: според решенията на Съвета от май 2008 г. и приложение V към измененото предложение, считано от тази година, всички държави-членки трябва да предоставят на Комисията статистически данни, предаването на които ще бъде по избор за тях.

Що се отнася до по-формалните изменения, които целят или разширяването на отделните разпоредби – като например изменение 17 относно застраховането – или ограничаването на административната тежест върху икономическите оператори, Комисията смята, че нейното предложение вече е резултат от деликатен баланс между подобряването на ефективността на Директивата и ограничаването на допълнителната административна тежест.

Обаче предложените изменения могат да повлияят отрицателно на този деликатен баланс. Те могат или да увеличат административната тежест по несъразмерен начин – в частност това е случаят с допълненията, насочени към разширяване на приложното поле – или да имат неблагоприятно влияние върху ефективността на разпоредбите.

Макар че високо оценява конструктивния подход на Парламента, Комисията не може да приеме някои от измененията в сегашния им вид. Комисията обаче ще защитава духа на редица от тези изменения по време на разискванията в Съвета, без формално да изменя предложението си.

Обръщайки се сега чувствителната тема за измамите с ДДС, ще припомня, че на срещата на ЕКОФИН на 4 декември 2007 г. Съветът призова Комисията да ускори работата си върху конвенционалните мерки за борба с измамите с ДДС. Освен това ЕКОФИН прикани Комисията да представи законодателни предложения за отстраняване на недостатъците, които се срещат в съществуващото законодателство.

Вследствие на това през декември 2008 г. Комисията представи съобщение за съгласувана стратегия с цел подобряване на борбата срещу измамите с ДДС в Европейския съюз. Съобщението посочва редица мерки, за които Комисията възнамерява да представи законодателни предложения в най-кратки срокове. Настоящото предложение е част от първата група предложения, обявени в това съобщение.

Предложението ще даде възможност на държавите-членки по-добре да се борят с измамите с ДДС по два начина. Първо, като предостави по-нататъшно разясняване на условията за освобождаване при внос на определени стоки, и, второ, чрез създаване на правно основание, допускащо при трансгранични сделки солидарна отговорност за търговците, които не са изпълнили данъчните си задължения.

Бих искал да благодаря на Парламента и в частност на докладчика, г-н Visser, които за толкова кратко време се справиха с предложението, както и за конструктивния доклад. Позволете ми обаче и няколко коментара.

Изменения 2 и 4 на доклада задължават Комисията да направи оценка за функционирането на новите трансгранични сделки и на въздействието на солидарната отговорност. За съжаление, Комисията не разполага с тази информация, тъй като определянето на размера на данъците, както и тяхното възстановяване, е от национална компетентност. Освен това, ако Комисията получи оплаквания от икономическите оператори, че разпоредбата се прилага неправилно от някои национални данъчни администрации или доведе до негарантирани резултати, то тя в качеството си на пазител на законодателството на Общността ще поеме своята отговорност и ще предприеме необходимите мерки. Това в частност включва и представяне на предложение за изменение на тази разпоредба при необходимост.

Изменения 3 и 5 противоречат на разпределянето на компетентностите между държавите-членки в цялостното функциониране на системата за ДДС в рамките на Общността. Тази система е основана на данъчно облагане в определена държава-членка, водещо до задлъжнялост с ДДС и отговорност при ДДС в тази държава-членка. Това е държава-членка, в която ДДС е дължим, което ще определи спазване на процедурата, за да може ДДС да се събира, включително от неустановени търговци.

Ето защо търговец, който не е изпълнил отчетните си задължения в държава-членка, която напуска, ще трябва да обоснове надлежно пропуска си пред данъчната администрация в държавата, в която ДДС е дължим, а не пред данъчната администрация в собствената си държава. Последният ще се намеси само по искане на първата държава-членка, за да предостави допълнителна информация, или в процес за възстановяване на данъка.

 
  
MPphoto
 

  Eva-Riitta Siitonen, докладчик по становището на комисията по правни въпроси. (FI) Г-жо председател, госпожи и господа, подкрепям споразумението, постигнато от комисията по икономически и парични въпроси. Докладът на г-н Hamon за Директива относно данъчното облагане е чудесен и балансиран. Той се отнася до предотвратяване укриването на данъци и по-голяма прозрачност.

В тази област Парламентът трябва да бъде много взискателен. Например следва да хармонизираме данъчните системи за доходи от спестявания под формата на изплащане на проценти. Следва да включим последните останали държави-членки в системата на информационен обмен. Банковата тайна, която е така строга, трябва да бъде отворена, така че да можем да се борим с данъчните измами. Конференцията на Г-20 също посочи ликвидирането на данъчните измами като една от основните цели.

Парламентът трябва да даде пример, така че да се съвземем от финансовата криза и да си върнем доверието на хората. Прозрачността в банковия сектор трябва да бъде осигурена, а това ще бъде възможно само при обмен на информация.

 
  
MPphoto
 

  Astrid Lulling, от името на групата PPE-DE.(FR) Г-жо председател, дебатите и разискванията по финансовите системи за спестяванията взеха такъв пламенен обрат, че станаха обезпокоителни. Не се колебая за защитавам това, което изглежда е позиция на малцинството, но утре ще видим какво ще се случи, независимо от това, че нашият докладчик и членът на Комисията не знаят кое е добро и кое лошо.

Нека да се върнем в основата на проблема. Директивата за облагането на спестяванията влезе в сила през 2005 г. с цел да обложи с данъци доходите на временните жители. Тук се използват две системи: обмен на информация между данъчните власти и удържане на данъци при източника.

Какво намираме след неколкогодишни действия? Всички официални и неофициални проучвания показват, че обменът на информация се проваля сериозно, защото това е нещо сложно, трудно и скъпо. От друга страна, данъците при източника имат много достойнства.

Какъв извод мислите, че е направен от всичко това – преди всичко от нашия докладчик и члена на Комисията? Е, че системата, която не работи и не гарантира надлежното плащане на данъци, ще стане задължителна. Разберете това, ако можете!

На проблема не липсва и пикантност, доколкото също така ще бъде отбелязано, че системата за удържане на данъци при източника постоянно постига успехи в различни държави-членки – 19 от 27 я прилагат за тяхно общо удовлетворение. Обаче това, което е достатъчно добро у дома, става неприемливо, когато пресечете границата.

Тази логика само ще доведе до разрушаване на това, което за десетилетия сме построили, а именно единния пазар на финансовите услуги. Правилата на Общността за свободното движение на капитали също са поставени под съмнение, доколкото така наречените по-важни страни настоятелно се стремят към връщането на капитала на своите граждани.

Сега обаче може да бъде нанесен удар срещу новата хидра – банковата тайна. Казах на моите колеги, които се борят с това така наречено чудовище, което е виновно за всички грехове,: като смесвате въпросите в рамките на тази директива, вие избрахте неправилна цел, но преди всичко вие заблуждавате себе си.

За да завърша, т-жо председател, надявам се, че много от моите колеги ще се вслушат в гласа на разума и ще гласуват изменение 28 от името на моята група, което в крайна сметка ще доведе до това държавите-членки да имат свободен избор между данъците, удържани при източника, и обмена на информация.

 
  
MPphoto
 

  Кристиан Вигенин, от името на групата PSE. Госпожо председател, господин комисар, съжалявам, че господин Visser не остана, за да изслуша докрай дебата по темата, но първо искам да кажа, че подкрепяме предложенията на Комисията в тази посока. Разбира се, една цялостна реформа на ДДС би свършила много по-добра работа, но доколкото това не е възможно към този момент, вашето предложение би следвало да реши част от проблемите, които срещат държавите-членки в желанието си да ограничат измамите с ДДС.

Особено в ситуация на криза ние смятаме, че е изключително важно да бъдат гарантирани приходите от ДДС, тъй като и в момента държавите-членки се опитват да инвестират милиарди в подпомагане на икономиката и в този смисъл всички възможности да бъдат ограничени възможностите за измами би трябвало да бъдат подкрепени от Парламента.

Искам да кажа също, че като цяло подкрепяме и направените предложения от господин Visser в комисията по икономически и парични въпроси. Може би по този начин се дава малко по-голяма сигурност на бизнеса в сравнение с първоначалните предложения на Комисията. В същото време, обаче, ние считаме, че предложеното в точка в) в член 1 да бъде срокът между доставянето на стоката и получаването на уведомлението, посочено в алинея 2 да бъде 2 години е твърде кратък и според нас създава допълнителни възможности да бъде ограничен обхвата и резултатите от предложението на Европейската комисия.

Ето защо групата на PSE предлага този срок да бъде 5 години, което считаме, че е достатъчно кратък за бизнеса, но и достатъчно дълъг за данъчната администрация срок, в който тя да си свърши работата. Още повече, че въвеждането на тази точка в) не е свързано и с предложения по въпроса от коя дата по какъв начин ще влезе тя в сила, което считаме, че ще създаде допълнителни проблеми за страните-членки.

Надяваме се предложението да бъде подкрепено и да даде своите резултати.

 
  
MPphoto
 

  Биляна Илиева Раева, от името на групата ALDE. Уважаеми господин комисар, госпожо председател, драги колеги, в условията на икономическа и финансова криза трябва да подкрепим Европейския съюз за по-добре функционираща и ефективна данъчна система.

Предложението на Комисията за промяна на Директивата за данъчно облагане на спестяванията в други страни-членки представя възможност за подобряване на съществуващия режим и ние в комисията по икономически и финансови въпроси на Европейския парламент подкрепяме разширяване прилагането й към нови финансови инструменти и географски области. Либералите-демократите за Европа предложихме включително и територии с особено олекотени данъчни режими като щатите Делауеър и Невада в САЩ, както и осигуряване на еднакво третиране между държавите-членки и намаляване на административната тежест при прилагането на директивата.

Основният дебат, обаче, господин комисар, остава дали да премахнем системата за данъчно начисляване при източника в полза на автоматичната обмяна на информация. От либерална гледна точка въпросът тук е как да постигнем повишаване на данъчната събираемост и прилагането единствено на обмяна на информация няма да доведе, и това е според вече направени изследвания, до избягване на данъчните злоупотреби, нито до повишаване на събираемостта, а само ще отнеме конкурентното предимство на някои от страните-членки. Данъкът при източника е не само по-ефикасен, но и предоставя повече прозрачност при събираемостта.

Силно вярвам, че страните-членки трябва да запазят своята автономия при избора на система за данъчно облагане. ALDE направи предложението за сравнително проучване на предимствата на двете системи и се надяваме, че до декември 2010 година все пак ще имаме резултати от страна на Комисията. Също така се надяваме тези резултати да бъдат и базата за бъдещите предложения на Комисията за изменение на системата на данъчно облагане на спестяванията в рамките на Европейския съюз.

Утре гласуваме и друг важен текст за ДДС измамите при внос. Основната цел на тази директива е осигуряването на бърз обмен на достатъчно и качествена информация и 5 години тук са твърде дълъг срок за бизнеса, както и въвеждането на механизъм за споделена отговорност. Защитавайки данъчните приходи на всички държави-членки, е важно обаче да гарантираме, че съвместната отговорност настъпва само тогава, когато са налице сериозни нарушения в подадената информация или необоснованото й забавяне. В противен случай рискуваме да създадем допълнително и неблагоприятно бреме за бизнеса.

Надявам се да гласуваме положително докладите утре.

 
  
MPphoto
 

  Nils Lundgren, от името на групата IND/DEM. (SV) Г-жо председател, неплащането на данъци не е най-главният ни проблем, когато световната икономика е разтърсена до основи от кризата. Вярно е, че ние сме свидетели на данъчни измами фактически в цяла Европа, в САЩ и по целия свят. Вярно е, че по целия свят има данъчни убежища, където заможни хора и предприятия могат да пренасочат парите си. Това обаче не е нашият основен проблем днес. Да се съсредоточим изцяло върху него значи да избягаме от отговорност.

Това, което е необходимо да направим днес, за да имаме някаква данъчна основа в бъдеще, е да се справим с финансовата криза. Защо попаднахме в ситуация като настоящата? Причината е преди всичко, че ние живеем в един безстопанствен капитализъм. На практика финансовите институции, големите банки и повечето големи предприятия се управляват от чиновници и те могат да си раздават премии, допълнителни компенсации при напускане и пенсии в зависимост от печалбите на предприятията, които управляват. Няма нищо по-просто от това да се увеличи рентабилността за кратко време и оттук и печалбите, които се получават. Това е въпрос единствено на увеличаване на риска. Има редица изследвания върху „разпределенията на Талеб“, както ние често ги наричаме, при които ако увеличиш риска значително, можеш да разчиташ, че печалбата рязко ще се покачи и всеки ще получи обещаните премии и други облаги, с други думи, допълнителни доходи. После, разбира се, рисковете започват да стават реалност, но онези, които управляват предприятието, вече са напуснали или трябва да напуснат. Те отиват във Франция, за да си купят замък, или в Испания да играят голф. Ние няма за какво да ги съжаляваме, но системата е просто твърде неустойчива.

Освен това никой от играчите няма стимул да попречи на тази практика. Агенциите за кредитен рейтинг са заинтересовани да имат клиенти, а те ще ги загубят, ако казват, че клиентите им не са кредитоспособни. Вложителите знаят, че има гаранции на депозитите и няма нужда да се притесняват в коя банка да вложат парите си. Другите играчи знаят, че могат да постигнат споразумение с другата страна и разчитат на това, че са твърде големи, за да фалират, докато данъкоплатците винаги плащат сметката. Това означава, че държавите трябва да кажат от самото начало, че те няма да поемат всички рискове. Изключително трудно е това да се направи, но то трябва да се направи. За жалост аз не вярвам, че Европейският парламент ще съдейства за това, но ще препоръчам на всеки в Парламента да го направи.

 
  
MPphoto
 

  Ieke van den Burg (PSE). - (NL) Противно на обичайното, аз ще започна с политическо изявление, тъй като считам за скандално избягването на данъчното облагане в настоящата ситуация на растяща безработица и все по-голямо неравенство в заплащането. По време на изборите ще стане ясно кои партии действително желаят да приемат предизвикателството.

Докладът на г-н Hamon относно облагането на доходи от спестявания е пример в тази посока. Аз съзнавам, че е трудно за член на Комисията да постигне истинско споразумение при наличието на правилото за единодушие. Групата на социалистите в Европейския парламент има по-голяма амбиция в сравнение с предложението на Комисията, като тази амбиция доведе до редица изменения, които ние предложихме за разглеждане.

Бих направила един последен коментар, свързан с г-жа Lulling, която противопоставя двете системи за обмен на информация и облагане при източника. Аз мисля, че това не е действителният проблем. Ние говорим за вратичките, които съществуват в закона и в двете системи и които са проблемът, върху който трябва да се съсредоточим. Предприети са първите стъпки, но трябва да се направи повече, отколкото настоящият доклад предлага.

 
  
MPphoto
 

  Ласло Ковач, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, бих желал да Ви благодаря за коментарите и становищата, които споделихте с нас по време на разискването. Радвам се да отбележа, че Европейският парламент и Комисията споделят своите виждания върху действията, които трябва да се предприемат за по-успешна борба с данъчните измами и неплащането на данъци в Европейския съюз, като аз съм доволен от общата подкрепа на двете предложения.

Бих желал още веднъж да Ви благодаря за приоритета, който дадохте на данъчното облагане на доходи от спестявания, и за подкрепата Ви на усилията на Комисията за насърчаване на доброто управление в тази данъчна област. Постигането на бърз напредък в разискванията по предложението за изменение е също така един от приоритетите на чешкото председателство. Имайки предвид международния климат – финансовата и икономическата криза – това е приоритет и за повечето държави-членки.

Убеден съм, че ако държавите-членки постигнат съгласие относно начините за отстраняване на съществуващите вратички в директивата за данъчното облагане на доходи от спестявания, вероятно Съветът ще помоли Комисията да актуализира по подобен начин споразуменията с петте държави извън Европейския съюз и десетте други юрисдикции, участващи в механизма за данъчно облагане на доходи от спестявания. Твърде рано е да гадаем днес как те ще реагират на този подход. Европейският съюз трябва преди всичко да постигне единодушно съгласие вътре в рамките на Съюза. Имайки предвид обаче напредъка, постигнат по време на разговорите на Г-20 относно спазването на стандартите на ОИСР за обмен на информация, аз съм оптимистично настроен и в тази област.

Що се отнася до доклада на г-н Visser, аз отбелязах и по-рано, че Комисията не може да приеме измененията на Парламента, но ние сме взели под внимание препоръките, съдържащи се в доклада. По-конкретно, необходимостта от по-добра координация между различните държави-членки, подобряване на качеството на обменяната информация, необходимостта да се позволи на другите държави-членки да имат автоматичен достъп до определени бази данни и изискването за хармонизиране на процедурите по регистрация и отмяна на регистрация са идеи, които Комисията силно подкрепя. Това е и причината, поради която Комисията ще излезе до края на май със самостоятелно предложение за преработване на регламента относно административното сътрудничество, в който тези предложения ще бъдат включени.

В заключение, както вече съм споменавал и в други случаи, ясно е, че не съществува едно-единствено глобално решение за премахване на данъчните измами и неплащането на данъци. Предложенията, които обсъждахме днес, са две огромни стъпки напред в рамките на глобалната стратегия за борба с данъчните измами на равнище Европейски съюз.

 
  
MPphoto
 

  Benoît Hamon, докладчик.(FR) Г-жо председател, аз ще бъда много кратък, тъй като вече говорих подробно преди малко.

Бих желал, първо, да благодаря на г-жа Раева и г-жа Siitonen, както и на членовете на Комисията за техните изказвания и приноса им за настоящия текст, и да кажа на г-н Ковач, че за мен неговото послание е ясно.

Мисля обаче, че ясният сигнал, който ще бъде изпратен утре от Европейския парламент по въпроса за обхвата, банковата сигурност и списъка от данъчни убежища, представлява ценен принос за Съвета, особено ако в бъдеще се налага да договаряме нови спогодби с трети държави.

Сега бих желал да завърша с критична забележка – една лека критика, бих добавил, насочена срещу г-н Ковач и мен от г-жа Lulling. Тя ни критикува за това, че едва ли не бъркаме „сеното със сламата“, макар че го направи много елегантно. Бих искал да й кажа, че утре Парламентът, въпреки че понякога смесва, образно казано, „сеното със сламата“, ще може да направи разлика между общия интерес и частните интереси и аз се надявам, че по този начин сме допринесли за успеха на борбата срещу неплащането на данъци.

 
  
MPphoto
 

  Astrid Lulling (PPE-DE).(FR) Г-жо председател, аз помолих за думата, за да направя устна декларация. Г-н Hamon току-що ме критикува, но аз трябва да му кажа, че аз виждам как той и членът на Комисията продължават, за жалост, да бъркат „сеното със сламата“. Трябва да му кажа също, че единствената система, която гарантира, че всеки данъкоплатец плаща данъците си, което е наше общо желание, че най-добрата система е облагането с данък при източника, защото системата за обмен на информация се оказа провал. Тя не работеше и ние не знаем кой какво е плащал, защото органите на властта не знаят как да управляват системата.

Исках да направя това уточнение.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, петък, 24 април 2009 г., от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 142)

 
  
MPphoto
 
 

  Zbigniew Krzysztof Kuźmiuk (UEN), в писмена форма. – (PL) Разисквайки неплащането на данъци в областта на данъчното облагане на доходи от спестявания и ДДС, аз бих желал да обърна вниманието ви към следните въпроси.

1. Общата загуба от неплащане на данъци във всички държави на Европейския съюз е около 200 милиарда евро годишно. Това е над 2 % от БНП на държавите-членки, което означава, че публичните разходи се намаляват с тази огромна сума.

2. Поради това е добре новата директива да затвори „вратичките“, които бяха открити в данъчното законодателство, а също така, имайки предвид въображението на хората, които избягват плащането на данъци, да се опита да предотврати развитието на нови стратегии за избягване на данъчното законодателство.

3. Повдигна се въпросът за данъчните убежища на територията на Европейския съюз, както и в подвластните на държавите-членки територии. Настоящата финансова криза показа, че толерирането на неясното данъчно законодателство, анонимните транзакции и липсата на сътрудничество в данъчната област могат за кратко време да осигурят допълнителен доход на определени държави и техни прилежащи територии, но в дългосрочна перспектива това дестабилизира финансовата система и може да причини тежки финансови кризи.

 
  
MPphoto
 
 

  Siiri Oviir (ALDE), в писмена форма. (ET) Загубата на приходи, дължаща се на финансови измами във всички категории данъци, се равнява на повече от 200 милиарда евро годишно в Европейския съюз, което представлява около 2 % от БВП.

Загубените приходи за милиарди евро всяка година поради данъчни измами водят до намаляване на допълнителните инвестиции в държавите-членки на Европейския съюз, както и по-малко публични разходи от общ интерес, което в контекста на настоящата финансова криза значително намалява способността на държавите-членки да решават проблемите си в социалната област, здравеопазването и образованието.

Борбата срещу данъчните измами е изключително важна тема за Европейския съюз и ние трябва да запазим водещата си роля в тази област. Само ако направим това, ще бъде възможно да стигнем до положение, при което големите финансови центрове извън Европейския съюз ще изпълняват подобни на предприеманите от държавите-членки мерки.

Аз подкрепям идеята на Европейската комисия, че ако правилно разглеждаме принципа на свободното движение на капитали, залегнал в Договора за създаване на Европейската общност, ние следва да разгледаме включването на клаузи, противодействащи на опитите на физически лица – резиденти на ЕС, да избегнат изпълнението на директивата за спестяванията посредством пренасочване на лихвите, получени в ЕС, чрез освободени от данъци предприятия или юридически лица извън територията на ЕС или извън територии, където се прилагат подобни или идентични на приетите на европейско равнище мерки.

Към данъчните убежища следва да се прилага политика на нулева толерантност. Всяко закъснение за намиране на решения, гарантиращи по-честно и по-последователно прилагане на мерките в тази област, е неоправдано в настоящата икономическа ситуация!

 
  
MPphoto
 
 

  Sirpa Pietikäinen (PPE-DE), в писмена форма. (FI) Преразглеждането на директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания е важна част от преработването на финансовата архитектура и правилата на финансовите пазари. Действащата директива е безнадеждно остаряла. Тя е относително лесна за заобикаляне чрез използването например като посредници на инвестиционни дружества, които директивата не дефинира като агенти по плащанията и по тази причина те не са задължени да участват в системата за обмен на информация. По същия начин става възможно инвестиционните портфейли да се нареждат по такъв начин, че доходът, който е равен на дохода от лихви, остава извън обхвата на дефиницията в резултат на това „пренареждане“.

Реформата е опит да се решат тези проблеми. За разрешаването на проблема с посредниците Комисията разширява дефиницията на агента по плащанията, като включва фондациите и фондовете. Планира се също така в директивата да се включат и други иновативни продукти и някои видове животозастрахователни полици, например.

Много по-трудно е да се включат други нови продукти. За жалост изключително трудно е да се предвидят дефиниции, които могат да включват целия доход, който би могъл да се сравни с дохода от лихви като лихвено плащане, особено когато е относително лесно да се създадат нови продукти. Във връзка с това следва да проучим подробно начините за регулиране на тези продукти, преди те да бъдат включени в директивата. Комисията има намерение да внесе и предложение за изменение на директивата за взаимопомощта между компетентните органи, която ще включва и реформи, свързани с автоматичния обмен на информация.

За да избегнем неплащането на данъци, от жизненоважно значение е трите държави, изключени от настоящата система за обмен на информация – Белгия, Люксембург и Австрия, да бъдат включени в системата, използвана от другите държави. Предложеният от докладчика краен срок, който е 2014 г., следва да получи нашата пълна подкрепа.

 
Последно осъвременяване: 19 август 2009 г.Правна информация