Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/2581(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B6-0248/2009

Разисквания :

PV 24/04/2009 - 5.3
CRE 24/04/2009 - 5.3

Гласувания :

PV 24/04/2009 - 7.3
CRE 24/04/2009 - 7.3
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0311

Пълен протокол на разискванията
Петък, 24 април 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

5.3. Хуманитарното положение на обитаващите лагера Ашраф
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. - Следващата точка е разискване по шестте предложения за резолюции относно хуманитарното положение на обитаващите лагера Ашраф(1).

 
  
MPphoto
 

  Ana Maria Gomes, автор. (EN) Г-н председател, някои в залата искат да представят Народните муджахидини като герои или като истинска алтернатива на режима в Иран – не са нито едното, нито другото.

При пътуванията ми до Ирак съм слушала кюрдски, сунитски, шиитски, християнски, туркменски и други лидери да се оплакват от ролята на Народните муджахидини като средство на Садам Хюсеин в кампанията в Анфар през 1988 г., която доведе до кланета като това в Халабджа. Това потвърди пред нас и иракската делегация, която беше тук през седмицата, като ни увери, че иракската конституция задължава правителството на Ирак изцяло да зачита правата на човека на обитаващите лагера Ашраф, които с помощта на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и Международния комитет на Червения кръст (ICRC) желаят да отпътуват за Иран или друга дестинация или желаят да останат като политически бежанци, спазващи законите на Ирак.

Трябва да разберем нежеланието на иракското правителство да остави лагера Ашраф да продължава да бъде дразнител в добросъседските им отношения с Иран. За иракчаните, Иран не може да бъде отпратен някъде по нечие желание – той е силен съсед. Вярно е, че Народните муджахидини вече не фигурират в терористичния списък, но те си остават един загадъчен религиозен култ, който тормози тези, които искат да отстъпят от него. Преди всичко хората в лагера Ашраф са човешки същества, чиито права трябва да бъдат спазвани, независимо от съдбата на организацията като такава или нейното минало. Те трябва да бъдат третирани в съответствие с Конвенцията за бежанците от 1951 г. и никой – повтарям, никой – не бива да бъде принуждаван да се върне в Иран.

Но нека едно нещо бъде ясно. Резолюцията не е за иранския режим, който потискаше своя собствен народ, управляваше лошо държавата и дестабилизираше Близкия Изток от десетилетия. Всеки, който представя гласуването за поправките на групата на социалистите в Европейския парламент и на Зелените, които целят да балансират тона на резолюцията като гласуване за иранския режим, или се аргументира недобросъвестно, или просто е привършил аргументите си.

Духът на нашите поправки е съвсем прост. Ние искаме да представим цялата картина за нарушенията на правата на човека и заплахите в и около лагера Ашраф. Например искаме на всички обитаващи лагера Ашраф да бъде разрешено събеседване с ICRC и ВКБООН в неутрално място и без да присъстват представители на Народните муджахидини, за да бъдат изяснени истинските им желания. Също така трябва да призовем ръководството на муджахидините да спре да контролира живота на обитаващите лагера Ашраф, по-специално като не им позволява да напуска лагера. Преди всичко изразяваме загриженост във връзка със съобщенията за практики за психическа и физическа манипулация и тежки нарушения на правата на човека в рамките на култа. Накратко, отнася се за индивидуалните права на хората от лагера Ашраф. Нека имаме предвид тези хора и правата им, когато гласуваме.

 
  
MPphoto
 

  Alejo Vidal-Quadras, автор. (EN) Г-н председател, тази сутрин ще гласуваме по общо предложение за резолюция, подписано съвместно от четири политически групи относно положението на бежанския лагер Ашраф в Ирак. Три хиляди и петстотин ирански мъже и жени, членове на демократичната опозиция на фундаменталисткия режим в Иран, живеят там напълно беззащитни. През последните няколко седмици те се намират под натиск и тормоз от фракцията в иракското правителство, която е под влияние на иранския режим, и има голяма вероятност във всеки момент да се случи трагедия, която да напомня за тези, на които станахме свидетели на Балканите не толкова отдавна.

Всички си спомняме Сребреница и аз не се съмнявам, че никой от членовете на ЕП не желае втора Сребреница в Ирак. Предложението ни за резолюция е призив за сигнализиране на общественото мнение по света преди да се е случила трагедия. За съжаление някои колеги предложиха изменения, които могат да засилят опасността за жителите на лагера Ашраф и да дадат на иранския режим и неговите посредници в Ирак аргументи да ги избият.

Неотдавна посетих лично лагера и ви уверявам, че твърденията, съдържащи се в предложените изменения, са напълно неоснователни. Хората в Ашраф са там доброволно. Те са свободни да излизат, когато пожелаят, и живеят в най-добри приятелски отношения с иракското население в региона. Целта на нашето предложение е да защитим тези хора. Никой не иска да разбере – но ако тези изменения бъдат приети, резултатът от предложението ще бъде точно обратен.

Това не е политически въпрос, колеги: той е чисто хуманитарен и е много спешен. Моля ви да гласувате „против“ всички предложени изменения към общото предложение, подкрепено от четирите групи, и да подкрепите предложението във вида, както е съгласувано от тези четири групи с твърде различни политически позиции. Животът на много невинни и безобидни хора зависи от гласа ви. Моля, не ги подвеждайте.

 
  
MPphoto
 

  Angelika Beer, автор.(DE) Г-н председател, госпожи и господа, моята група не подписа тази резолюция и ние ще гласуваме в нейна подкрепа, само ако измененията, които предложих заедно с автора, г-жа Gomes, от името на групата на социалистите в Европейския парламент и групата на Зелените/Европейски свободен алианс, бъдат приети.

Това има отношение към спора относно муджахидините или организацията Муджахидин-е Халк (известна също със съкращенията МКО или МЕК). Това не е демократична опозиция. Искам да кажа някои неща за нея. MKO е дегенерирала организация, която е на практика религиозна секта и която грубо потиска собствените си членове, включително в лагера. За принуждаване на членовете да останат в лагера се използва психически и физически натиск. Семейните връзки на тези, които отказват, се съсипват, те са принудени да се разведат, а децата им са отнети – едно от най-бруталните средства за потискане.

MKO напълно е изолирала всички свои членове, живеещи в лагера и извън него. Всякакъв достъп до международна преса или средства за осведомяване е забранен. Всички разговори, провеждани от САЩ, са били в присъствието на кадри от MKO, което означава, че хората не са могли да говорят за истинските си проблеми и тревоги.

В миналото членовете на MKO от Северен Ирак бяха предавани на поддръжници на Садам Хюсеин и бяха позорно измъчвани и убивани в лагера Абу Грейб. Това са само няколко примера и обяснения за общите изменения, които ви призовавам да подкрепите. Всеки, който ги отхвърли – и искам да заявя това съвсем ясно – и всеки, който приеме текста на настоящата резолюция непроменен, гласува в ползва на това да се позволи на MKO да провежда политиката си на потисничество в лагера, който контролира. Тогава вие също сте отчасти виновни за това, което в момента MKO заплашва да направи, а именно, че ако лагерът бъде закрит под международен контрол, тя ще призове членовете си в него да се самозапалят. Това безспорно е обратното на онова, което искаме да направим тук, и затова ви призовавам да гласувате в подкрепа на измененията, предложени от групата на социалистите в Европейския парламент и моята група.

 
  
MPphoto
 

  Erik Meijer, автор. (EN) Г-н председател, вече 30 години Иран се управлява от теократична диктатура. Диктатурата не само принуждава населението да живее според религиозните й норми, а също се опитва да убие всеки, който не се вписва в системата й. В резултат на това много иранци са принудени да живеят в изгнание не само в Европа, а и в съседните държави.

След англо-американското военно нахлуване в Ирак иранците, които живеят там в изгнание, получиха гаранция за закрила от Иран. Сега чуждите войски се готвят да се изтеглят от Ирак. Подкрепям изтеглянето, но неочаквана последица може да бъде това, че теократичният режим в Иран ще получи възможност да нападне опозицията извън своите граници. Режимът се стреми да депортира тези хора в Иран, за да ги убие. Вътре в Ирак има голяма солидарност с иранците в изгнание. Влиянието на Иран в Ирак обаче нарасна, защото по-голямата част от населението в Ирак също са мюсюлмани шиити.

С писмени въпроси до Съвета аз привлякох вниманието му към положението на 3400-е души, които обитават лагера Ашраф. Единственият отговор, който получих, беше, че Съветът не е обсъждал този въпрос Днес обсъждаме много важна неотложна резолюция относно лагера Ашраф. В две по-ранни резолюции от 2007 г. и 2008 г. нашият Парламент потвърди, че правният статут на обитаващите Ашраф се урежда от Четвъртата женевска конвенция. Днес нашият Парламент отделя специално внимание на сегашното положение, като приема резолюция само относно Ашраф. Текстът е съвместен, приет от повечето политически групи и е балансиран. Той цели да изпрати убедително послание до иракското правителство, че правата на тези 3400 души в Ашраф, сред които 1000 жени, не могат да се нарушават под натиска на моллите в Иран.

Затова трябва да изпратим единно послание без изменения, които ще подкопаят и отслабят резолюцията, която разглежда само хуманитарните въпроси на обитателите на Ашраф. Трябва да избягваме изменения в окончателния текст на резолюцията, които ще усложнят положението или застрашат живота на тези беззащитни хора.

Жителите на Ашраф бяха бомбардирани от армията на САЩ в началото на нахлуването през 2003 г. По-късно те бяха проверени от САЩ. Иракското правителство също провери всеки от обитаващите Ашраф – това стана през април на настоящата година. С всеки от тях се проведе събеседване, извън Ашраф. Те бяха поощрени и призовани да напуснат лагера или да отидат в Иран. Само шестима от тях се съгласиха да напуснат – шест от 3400 души! Така че трябва да уважим решението им.

 
  
MPphoto
 

  Mogens Camre, автор. (EN) Г-н председател, положението в лагера Ашраф, който е дом на 3500 членове на основната демократична опозиция в Иран, и PMOI са повод за голяма загриженост от известно време и стана предмет на няколко резолюции в Парламента през последните години. Заедно с делегация от четирима члена на ЕП аз посетих лагера Ашраф през октомври миналата година и се срещнах с американски и иракски представители и служители на ООН там. Всички те засилиха загрижеността ни за правния статут на обитаващите Ашраф, тъй като охраната му беше предадена от американски на иракски войски в началото на тази година.

Оттогава положението много се влоши. Върховният ирански водач в официално съобщение от края на февруари поиска от намиращия се на посещение иракски президент да бъде приложено взаимното споразумение за закриване на лагера Ашраф и изгонване на всичките му обитатели от Ирак.

Оттогава иракските сили наложиха обсада около лагера. Те не допускат влизане на семействата на обитаващите Ашраф, парламентарни делегации, организации по правата на човека, адвокати, журналисти и дори лекари в лагера и не пускат много логистични материали да се доставят в Ашраф.

Поради това Парламентът сметна за абсолютно необходимо да се занимае с неотложния въпрос на този етап. Работихме заедно с всички групи и подготвихме общ текст, който е добре балансиран и дава отговор на всичките ни тревоги по този въпрос и призовава международните органи да определят дългосрочен правен статут за обитаващите Ашраф.

За съжаление, има изменения, предложени от някои от говорителите на Техеран – тези, които вярват на лъжите, разпространявани от Техеран. Мисля, че трябва ясно да си даваме сметка, че те са в разрез със сигурността на жителите на Ашраф и следва да гласуваме против тях. Призоваваме всички колеги да се придържат към общия текст и да отхвърлят всички изменения.

 
  
MPphoto
 

  Marco Cappato, автор. (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ние тук говорим за „лагер“, а той в действителност е едно градче от хора, които са сложили оръжие въз основа на трудно политическо решение; хора, които всъщност са поверили отбраната си на международната общност. Причината, поради която обсъждаме тази точка днес съгласно неотложната процедура, е опасността тези хора да бъдат депортирани en masse (вкупом) и всичките им права по отношение на иранския режим да бъдат нарушени завинаги.

Със сигурност могат да бъдат повдигнати въпроси относно степента и обхвата на демокрацията сред Народните муджахидини на Иран, тяхната организация, но това не е темата на разискването, което трябва да проведем, и това не е причината, поради която поискахме прилагане на неотложна процедура. Причината, поради която поискахме прилагане на неотложна процедура, е да се попречи това градче да бъде нападнато като цяло, основните му права да бъдат потъпкани и то да бъде предадено в ръцете на иранската диктатура.

Ето защо измененията, които са предложени, по-скоро просто ще замъглят явната неотложност и необходимост на посланието и затова се надявам, че те няма да бъдат приети.

 
  
MPphoto
 

  Tunne Kelam, от името на групата PPE-DE. (EN) Г-н председател, днес сме тук, за да не допуснем да се случи потенциална, широкомащабна човешка трагедия.

Почти 4000 души, членове на иранската опозиция, са под непосредствена заплаха да бъдат депортирани от иракските органи обратно в Иран, чиито режим вече е екзекутирал повече от 22 000 техни приятели. Между другото, това са хората, които разобличиха тайната ядрена програма на Техеран и с мирни средства се противопоставят на режима, който е износител на тероризъм.

В интерес на демократичния авторитет на иракското правителство, както и на администрацията на САЩ, която им призна статут на защитени лица, е да защити техния живот, да зачете свободната им воля и достойнство и да гарантира тяхното безопасно бъдеще според международното право. Но най-напред призоваваме иракското правителство да вдигне блокадата от лагера Ашраф.

 
  
MPphoto
 

  Nicholson of Winterbourne, от името на групата ALDE. (EN) Г-н председател, мисля, че Alejo Vidal-Quadras, мой добър приятел, и другите изказали се дълбоко грешат и че трябва да подкрепим измененията, тъй като иракското правителство заяви неведнъж в последно време, че няма никакво намерение да принуждава жителите на лагера Ашраф да заминат за Иран или която и да било друга държава.

Иракското правителство многократно е поискало от различни държави, в това число от много държави-членки на ЕС, да ги приемат, а ние не сме се съгласили.

От 3400-е души, обитаващи лагера, 1015 притежават разрешения за постоянно пребиваване и имат статут на постоянно пребиваващи в различни държави, много от които са държави-членки на ЕС, а ние не приемаме тези хора. Защо?

Повечето от обитателите на лагера са получили кадрово военно образование по време на предишния режим на Садам Хюсеин и са участвали заедно с неговата президентска гвардия и с други сили за сигурност в насилственото потушаване на въстанието на иракския народ след освобождението на Кувейт през 1991 г.

Има достатъчно доказателства, че тези хора са действали срещу иракския народ, когато иракската армия отказала да извърши убийствата, наредени от Садам Хюсеин. Семействата на жертвите в Ирак не могат да забравят този факт, а иракската конституция не позволява присъствието на групи като NKO или PKK на иракска земя.

Две хиляди от тези хора са се регистрирали при Върховния комисар за бежанците с надеждата да бъдат прехвърлени в други държави, готови да ги приемат, и вече от няколко години иракското правителство тясно взаимодейства с ВКБООН, призовавайки други страни да ги приемат.

Уважаеми колеги, това е работа на Ирак. Тук е заложен суверенитетът на Ирак и ние трябва да имаме доверие в неговото демократично избрано правителство. Това е тяхно право, тяхно задължение и мога да ви уверя, че те го изпълняват правилно.

 
  
MPphoto
 

  Charles Tannock (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, не съм бил никога голям привърженик на Народните муджахидини на Иран, чиито философски произход е ислямистко-марксистки – логическо противоречие – и, разбира се, дълги години са се ползвали със закрилата на Садам Хюсеин, касапина от Багдад, когото подпомагаха във военно отношение.

Въпреки това през последните години те се реформират и предоставят ценна информация на Запада относно нарушаването на правата на човека в Иран и за географското положение на тайните съоръжения на Иран за обогатяване на уран. Поради това е спорно дали не трябва да останат в списъка на ЕС на забранените терористи. Безспорно е, по мое мнение, че обитаващите лагера Ашраф заслужават законна защита в Ирак от неговото правителство и съюзническите сили и не заслужават депортиране в Иран, където почти сигурно ще бъдат подложени на изтезания и евентуално на екзекуция.

 
  
MPphoto
 

  Richard Howitt (PSE). - (EN) Г-н председател, разискването отново доказва ограниченията на спешните мерки с големия им брой заявления, тъй като нямаше достатъчно време за нормални преговори и консултации.

Искам да се запише в протокола, че първоначалният текст на социалистите категорично се противопоставя на всякакъв въпрос за принудително депортиране и призовава за пълно съответствие с Женевската конвенция и пълен достъп за международните организации за правата на човека. Отговаряйки на г-н Vidal-Quadras и други, след като сам опитах да постигна компромис, като получа подкрепа от всички партии само за изменения 2, 3 и 6 и след това подкрепа от социалистите за общата резолюция, пълно изкривяване е да се твърди, че тези изменения могат да се използват като претекст за избиване на обитателите. Независимо дали хората подкрепят или критикуват PMOI в едно разискване за правата на човека никой в тази зала не трябва да е против изменения, които целят подкрепа за задълженията относно правата на човека на някоя или всички страни, където и да е по света.

 
  
MPphoto
 

  Jan Zahradil (PPE-DE). – (CS) Г-н председател, 30 секунди ще ми бъдат достатъчни. Искам да кажа, че съм доволен от изваждането на PMOI от списъка на организациите, забранени от ЕС, по време на чешкото председателство и съм доволен, че продължаваме да защитаваме иранската опозиция срещу режима чрез днешната резолюция относно лагера Ашраф. Искам да благодаря на всички взели участие от всички политически групи независимо от техните цветове или убеждения и се надявам резолюцията да мине в предложената форма, без предложените изменения, които по някакъв начин я деформират.

 
  
MPphoto
 

  Paulo Casaca (PSE).(PT) Г-н председател, аз също искам да призова общото предложение за резолюция да бъде гласувано в сегашния му вид. Измененията, предложени в залата, са дълбоко погрешни.

Абсолютно неправилно е да се каже, че дори един бежанец от лагера Ашраф или алтернативния лагер е преместен в Европа или дори в рамките на Ирак с подкрепата на Върховния комисар. Призовавам всекиго да запита Върховния комисар дали бежанци са били преместени, независимо кога.

Всичко това е абсолютно невярно и е предназначено единствено да улесни евентуално клане. Затова всъщност става дума, нищо друго, и искам от авторите на тези абсолютно позорни изменения да ги оттеглят, тъй като те са оскърбление за Парламента.

 
  
MPphoto
 

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. (IT) Г-н председател, моля за възможност да говоря, но ще направя това, когато е възможно. При всичките членове на ЕП, които обикалят наоколо, това наистина е изключително трудно; много уважавам Парламента, но ми се вижда наистина невъзможно да успея да говоря при тези обстоятелства.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Прав сте.

Госпожи и господа, няма да приключим разискването, докато всички не седнат и не запазят тишина.

Моля да разберат тези от колегите, които разговарят в пътеките между редовете, че няма да приключим разискването докато не спрат да говорят и докато не изслушаме заместник-председателя на Комисията с дължимото уважение.

 
  
MPphoto
 

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. (IT) Г-н председател, искам да Ви благодаря, тъй като считам, че е добре да се участва в разисквания посредством изслушване какво се говори и изказване по подходящ начин.

(FR) Сега ще говоря на френски език. Г-н председател, госпожи и господа, Комисията редовно наблюдава развитието на положението в Ирак, по-конкретно по отношение на лагера Ашраф.

Както всички знаем, през януари 2009 г. иракското правителство си върна контрола върху този район. Колкото до хуманитарната ситуация в лагера, Комисията е информирана от Международния комитет на Червения кръст и други международни организации, които наблюдават развитието на събитията, че няма значимо влошаване на условията на живот или съобщения за нарушения на международните конвенции.

Комисията е напълно съгласна с мнението, че закриването на лагера следва да бъде в законова рамка и че животът и физическото или морално благоденствие на неговите обитатели не следва да бъде под заплаха. Международните хуманитарни стандарти следва да се прилагат – не на последно място и принципът за невръщане.

На няколко пъти иракското правителство заяви, че е готово да се отнася достойно към обитаващите лагера и че няма никакво намерение незаконно да депортира членовете на организацията или да ги принуждава да напуснат Ирак.

Имайки това предвид, Комисията все пак подчертава необходимостта, както винаги, да се спазва принципа на правовата държава и разчита иракското правителство да действа съобразно.

При срещата си с Комисията през март 2009 г. иракските органи повториха ангажимента си за спазване на международните хуманитарни стандарти и да не използват сила, и по-конкретно да не прибягват до принудително връщане в Иран.

Иракският министър по правата на човека понастоящем провежда индивидуални срещи с обитателите, за да определи техните права и да определи дали те желаят да се върнат в Иран или да отпътуват за трета държава.

През последните седмици някои от обитателите избраха да напуснат лагера и го сториха без никакви затруднения. Комисията подкрепя тези усилия. Ако обитателите на лагера желаят да напуснат, иракското правителство трябва да им разреши да се установят в друга държава и да улесни процеса.

Комисията, в сътрудничество с представителите на държавите-членки на място, ще продължи да контролира развитието на ситуацията.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването следва.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ROURE
Заместник-председател

 
  

(1) Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност