Председател. - Следващата точка е общо разискване по

– доклада на Tadeusz Zwiefka, от името на комисията по правни въпроси, относно двустранните споразумения между държавите-членки и трети държави по секторни въпроси, обхващащи приложимото право в договорни и извъндоговорни задължения, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедура за договарянето и сключването на двустранни споразумения между държавите-членки и трети държави по секторни въпроси, обхващащи приложимото право в договорни и извъндоговорни задължения (COM(2008)0893 – C6-0001/2009 - 2008/0259(COD)) (A6-0270/2009);

– доклада на Gérard Deprez, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно двустранните споразумения между държавите-членки и трети държави по съдебни решения по брачни дела, дела свързани с родителска отговорност и със задължения за издръжка, относно предложението за регламент на Съвета за установяване на процедура за договарянето и сключването на двустранни споразумения между държавите-членки и трети страни по секторни въпроси, обхващащи компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела, по дела, свързани с родителската отговорност и със задължения за издръжка, и по въпроси на приложимото право към дела, свързани със задължения за издръжка (COM(2008)0894 – C6-0035/2009 – 2008/0266(CNS)) (A6-0265/2009); и

– доклада на Maria Grazia Pagano, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно разработването на пространство на наказателно правосъдие на ЕС, с предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно разработването на пространство на наказателно правосъдие на ЕС (2009/2012(INI)) (A6-0262/2009).

  Tadeusz Zwiefka, докладчик. – (PL) Г-н председател, г-н член на Комисията, първо искам да изкажа най-сърдечна благодарност за нашата успешна съвместна работа на докладчика от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи г-н Deprez, на всички докладчици в сянка, на представителите на чешкото председателство и на Европейската комисия. Независимо от нашите доста раздалечени договорни позиции в началото, ние успяхме да постигнем компромис, който, надявам се, ще ни позволи да постигнем съгласие със Съвета на първо четене.

В предложението за регламент се установява механизъм, на основата на който държавите-членки ще могат да предоговарят, договарят и сключват двустранни споразумения с трети държави в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и търговскоправни въпроси. Предвижда се създаването на аналогичен механизъм във връзка с двустранните споразумения в областта на компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела, по дела, свързани с родителска отговорност и със задължения за издръжка. Това предложение е в отговор на практически проблем, възникнал в резултат на становище 1/03 на Съда на Европейските общности, относно сключването на новата Конвенция от Лугано, в съответствие с която Общността има компетентност да сключва външни споразумения до същата степен, до която е използвала пълномощието да приема правни средства в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни дела, по силата на член 61, буква в) от Договора за ЕО.

Предложеният инструмент установява специална процедура. По тази причина, правната рамка на предложения механизъм следва да бъде строго ограничена по отношение на приложното поле и на срока. Първото условие е спазено чрез ограничаване на предложения регламент до двустранните споразумения в областта на компетентността и признаването, и изпълнението на съдебни решения по гражданскоправни и търговскоправни въпроси. Второто условие е спазено чрез клаузата за изтичане на срока на действие („sunset clause“), в съответствие с която споразумение, сключено по тази процедура, автоматично губи сила в момента на сключване на споразумение от страна на Общността с трета държава.

Разбира се, аз виждам необходимостта от включване в правната рамка на въпроса за упражняване на външни компетентности в областта, включваща специфичния закон в сферата на договорните и извъндоговорните задължения, а така също и брачните дела. Изглежда обаче е необходимо да се поясни, че предложеният механизъм ще бъде приложим не само към секторни споразумения, определени от ограничения обхват на настоящото предложение, но също така и към други споразумения като двустранното споразумение и регионалните споразумения между ограничен брой държави-членки и съседни трети държави – разбира се, само в много ограничени случаи, отнасящи се до специфични въпроси и с намерението за решаване на местни проблеми.

Аз бях скептично настроен относно необходимостта от въвеждане на клаузата за изтичане на срока на действие на 31 декември 2014 г., ако, според предложения регламент, Европейската комисия трябва да представи доклад относно прилагането на резолюцията до 1 януари 2014 г. Освен това, процесът на договаряне на споразумения с трети държави често е сложен и продължителен, и не оставя на държавите-членки много време да използват новата процедура. Затова компромисното предложение за изтичане на срока на действие на регламента на 31 декември 2019 г. позволява на държавите-членки да използват по-пълно и ефективно процедурата.

Независимо от различаващото се становище на Европейската комисия, аз съм на мнение, че в доклада си относно прилагането на регламента, Комисията следва да представи регламента в контекста на други законодателни инструменти като „Брюксел І“. Предложеният механизъм, който включва функция на упражняване на двустепенен контрол от страна на Комисията, несъмнено ще послужи за осигуряване на сближаване с достиженията на общностното право. Въпреки това обаче, аз се опитах да постигна възможно най-голяма гъвкавост в предложената процедура и скъсяване на сроковете, посочени за реакция на Комисията, както и намаляване на бюрократичната тежест. Демократичното одобрение и ролята на Европейския парламент са извън съмнение и затова аз също така настоявам, че на Европейския парламент и на държавите-членки следва да се дава информация на всеки етап – от намерението на държава-членка да започне преговори с трета държава, до сключването на споразумение.

Искам да подчертая, че процедурата за сключване на двустранни споразумения с трети държави ни дава уникалната възможност да покажем, че Европейският съюз може да решава проблемите на своите граждани в техен интерес, което е от особено значение в контекста на икономическата криза и нарастващия евроскептицизъм в много от държавите-членки. В заключение, г-н председател, независимо от някои различия на подхода в специфичен правен смисъл, ние тук трябва да покажем нашия здрав разум като, разбира се, зачитаме достиженията на общностното право.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

  Gérard Deprez , докладчик. – (FR) Г-н председател, както току-що каза г-н Zwiefka, ние обсъждаме едновременно два доклада, които са с различен обхват, но които формират една и съща логика и подлежат на еднакви процедури.

Първият доклад, чийто докладчик е г-н Zwiefka – и аз искам да му благодаря за проявената от него любезност към мен и за неговото търпение, с което посрещна някои от моите искания – засяга предложение за регламент по процедурата за съвместно вземане на решение. Вторият, за който аз съм докладчикът, включва предложение за регламент, който предвижда само консултация с Европейския парламент.

Всъщност, г-н председател – и аз приемам това – проблемите, които се опитваме да решим с тези два инструмента, са сериозни и много често наистина трагични. Всеки от нас е чувал или знае за случаи, в които брак с лице от трета държава се е провалил и бащата или по-често майката няма право повече да вижда децата, които са били заведени от единия от съпрузите в неговата или нейната страна на произход, или на друго място, и понякога местонахождението им не може да бъде открито. Същото се отнася и до възможността за получаване на издръжка.

Ясно е, че тези въпроси са реални, сериозни и печални. Съществува спешна правна необходимост от опит да се намери решение на това положение, по-специално, чрез договаряне на споразумения с трети държави.

Откъде обаче води началото си въпросът, с който се занимаваме днес? По каква причина Европейските институции трябва да разглеждат този проблем? Отговорът е прост. За всички тези въпроси, договарянето и сключването на споразумения с една или повече трети държави попада в изключителната компетентност на Общността. Изключително общностният характер на тези въпроси изрично се потвърждава от решения на Съда на Европейските общности и становищата на правните служби. Това означава, че нещо, което на пръв поглед е изглеждало лесно, всъщност е малко по-сложна и чувствителна материя. Затова въпросът сега е следният: възможно ли е от правна гледна точка, като се има предвид сегашното състояние на Договорите и на съдебната практика на Съда на Европейските общности, да се позволи на държавите-членки да упражняват една от изключителните компетентности на Общността и, ако е така, при какви условия?

Лично аз, г-н председател, не съм голям експерт по право. Аз изобщо не съм експерт по право, но не открих правно основание в настоящите Договори, което изрично да оправомощава Общността напълно или частично да отстъпва своите изключителни компетентности заради държавите-членки. Това означава, че аз самият оставам много озадачен и изпълнен със съмнения относно самия принцип на механизма, който ни е предложен.

Казвайки това, трябва да призная, че в становищата си правните служби на нашите институции са оставили някои вратички. Това е много ясно. Например, г-н член на Комисията, такова е становището на правната служба на Вашата институция и, цитирам: „приема, че упражняването на външна компетентност на Общността от държавите-членки е възможно от правна гледна точка при изключителни обстоятелства и при специфични условия както формално, така и по същество.“ Правната служба на Европейския парламент съвсем не е толкова категорична, въпреки че предложи някои възможности.

Именно тези много точни и рестриктивни правни принципи формираха основата на предложението за изменение, което аз внесох, и на преговорите, водени като тристранен диалог със Съвета и Комисията, в които участвах. Повтарям, аз зная добре за трагедията, която изживяват някои от нашите съграждани, и съм твърдо решен да положа големи усилия, за да им помогна. Накрая, това е причината, поради която приемам компромиса, договорен с Комисията, но искам да посоча много ясно, г-н председател, г-н член на Комисията, че изключителната компетентност на Общността трябва да остане. Държавите-членки не следва, чрез предоставяне на безброй дерогации и разширяване на приложното поле, накрая да получат онова, което е изключителна компетентност на Общността. Аз следвам тази линия, ще продължа да я защитавам и в бъдеще.

  Maria Grazia Pagano , докладчик. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да започна, като изкажа сърдечна благодарност на всички мои колеги и на длъжностните лица, дали своя принос за подобряване на текста, който ще гласуваме утре. Изказвам специална благодарност на г-н Demetriou, чиято предишна отлична препоръка послужи за отправна точка на моя доклад.

В работата си аз винаги съм имала предвид необходимостта да се предоставят полезни основни насоки за изграждане на автентично европейско пространство за правно сътрудничество и се надявам, по-скоро съм убедена, че тази моя работа може да бъде полезна за бъдещото шведско председателство, което ще се изправи пред трудната задача за разработване на Стокхолмската програма.

Аз започнах с две съображения, когато изготвях текста: първото беше, че наказателният процес води до многобройни и важни последици за основните свободи както на жертвите на престъпления, така и на заподозрените и подсъдимите. Приоритетът, който Парламентът не може да не подчертае, и основният въпрос в моя доклад, следователно, е фокусът върху зачитането на правата на човека.

В препоръката е отделено много място точно на защитата на основните права, като се обръща специално внимание на защитата на жертвата, условията в затворите, правата на затворниците и процедурните гаранции, включително правото на разяснение на правата и на оказване на помощ на официално назначения адвокат, правото на информация относно естеството или причините за обвиненията и правото на достъп до съответните документи на разбираем език, а оттук, правото на преводач.

Второто съображение, което послужи за основа на моя доклад, е че, както може да се види от Доклада относно изпълнението на Хагската програма за 2007 г., равнището на изпълнение по отношение на правното сътрудничество в наказателноправната област е ниско, дори при отбелязаните задоволителни промени в други сектори като сътрудничество по гражданскоправни въпроси, управление на границите, политики за имиграцията и предоставяне на убежище.

Затова е ясно, че трябва да се направи нещо повече. Принципът на взаимното признаване, който е крайъгълен камък на сътрудничеството, далеч не се признава в задоволителна степен. Ние трябва да стигнем до корените на проблема, като определим причините за това разочароващо малко подобрение, така че да можем да подготвим най-ефективните решения.

Считам, че основните причини се коренят в липсата на взаимна осведоменост и доверие между държавите и затова в доклада си наблягам на обучението, оценката, споделянето на информация и добрата практика.

Когато става въпрос за обучение, ние определено не трябва да пренебрегваме значителния напредък, постигнат благодарение на приноса на Европейската мрежа за съдебно обучение. Според мен ние въпреки това трябва да надхвърлим сегашния модел на обучение, който се основава главно на национални школи за следдипломно обучение, за да изградим по-силна обща съдебна култура, каквато все още липсва. По тази причина аз наблегнах на необходимостта от създаване на добре организиран европейски институт за обучение на съдии и адвокати, с достатъчно ресурси, но все пак посочих, че е нужно да се избягва безполезното дублиране със съществуващите възможности и средства и изтъкнах важната роля на националните школи.

На второ място, ние се нуждаем от по-ефективен механизъм за цялостна оценка на правосъдието, съдебните органи и на изпълнението на директивите на Европейския съюз. Затова в доклада се предлага създаването на група от експерти за постоянен мониторинг на прилагането на общностното право и на качеството и ефективността на правосъдието, по модела на Шенгенската система за взаимна оценка. Нейна цел също така е да установява слабостите в системата и недостатъците в законодателството в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправните въпроси, за да предостави на европейския законодател всички източници на информация, необходими за извършване на правилна политическа и регулаторна оценка.

Накрая, използването на нови технологии, които са много важни за събирането на данни, подсилва съществуващата система от бази данни и циркулирането на информация. Аз се надявам, че утрешното гласуване ще бъде повторение на отличния резултат, постигнат в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

  Жак Баро, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, аз, разбира се, искам да благодаря на тримата докладчици и първо ще се обърна към г-н Zwiefka и г-н Deprez. Очевидно Комисията се радва, че са постигнати компромиси. Казвайки това, имам предвид, че е добре, че са се водили напрегнати преговори от месец февруари и че така е постигнато съгласие на първо четене по двете предложения, представени от Комисията в края на 2008 г.

Това е много чувствителна област за всички участващи институции – Комисия, Съвет, Европейски парламент – както изтъкна г-н Deprez. Благодаря на всички страни, че стигнахте до текст, в който изглежда, че се зачитат институционалните прерогативи на Комисията и който едновременно с това изглежда, че отговаря на законните очаквания на държавите-членки и на Парламента.

Въпреки това аз ще посоча, че тази изключителна процедура е с ограничено приложно поле и срок, и че изключителната компетентност на Общността по разглежданите въпроси във всички случаи трябва да продължава да се зачита. Аз твърдо съм на тази позиция и съм съгласен с това, което каза г-н Deprez, когато посочваше, че държавите-членки не трябва да се възползват по този начин от ситуацията, за да изземат компетентности и да насърчават Комисията да се откаже от идеята да прави предложения.

Считам, че ние сме в пълно съгласие по въпроса. Това е също случаят, в който тази гъвкавост ще позволи на държавите-членки да използват, когато Комисията не упражнява своята компетентност, институционална рамка, за да помагат на гражданите да получават достъп до правосъдие в трети държави, специално в областта на семейноправните въпроси. Вярно е също – г-н Zwiefka и г-н Deprez загатнаха за това – че ние трябва да помислим за правилата относно развода, попечителството на децата, правата на достъп и задълженията за издръжка, и за болезнените ситуации, които могат да възникнат, поради липсата на законодателство, което да е универсално приложимо в тази области на международно равнище.

Предложението относно приложимото право към договорни и извъндоговорни задължения може да има положителен ефект също и върху решаването на много конкретни и специфични проблеми като тези, свързани, например, с пътния и речния трафик или управлението на летища, намиращи се на границите на няколко държави като летището на Базел-Мюлуз-Фрайбург. Това е още едно приложение на институционалната рамка, което, повтарям, трябва да остане изключение.

Във всички случаи искам да благодаря на докладчиците от комисията по правни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи за работата, която са свършили, като също така им благодаря за проявеното разбиране, което позволи постигането на съгласие преди края на този мандат на Парламента.

Сега ще спомена за доклада на г-жа Pagano, с чийто подход и съдържание съм съгласен. Приветствам все по-активното участие на Парламента в областта на наказателното правосъдие, не само по отношение на законодателното действие, но също и във връзка с проектирането на бъдещето на европейското пространство на наказателно правосъдие.

Благодаря Ви, г-жо Pagano за това, че давате подкрепата си за работата, която вършим в момента, тъй като ние подготвяме Стокхолмската програма и ще публикуваме съобщение, съдържащо препоръки за периода 2010–2014 г. Аз се радвам, че във Вашия доклад Вие напълно подкрепяте принципите на взаимното признаване. Европейският съюз постигна големи успехи именно благодарение на принципа на взаимното признаване, включително Европейската заповед за арест, а всичко това е проект на едно истинско пространство на наказателното правосъдие.

В доклада също така се разглеждат въпроси, възникнали при прилагането на принципа на взаимното признаване и е вярно, че е необходим мониторинг на транспонирането и пълното и последователно прилагане на големия брой съществуващи инструменти, които се основават на принципа на взаимното признаване. Вярно е също така обаче, че не може да има взаимно признаване, докато не се засили взаимното доверие между правните органи на държавите-членки. Това наистина е основният съставен елемент на взаимното признаване. Ето защо аз съм благодарен на Европейския парламент за това, че пледира за създаването на истинска обща съдебна култура, както Вие вече казахте, г-жо Pagano.

Вие правилно настоявате за развиване на обучението за правните професии, за обучение в европейските механизми, за взаимоотношенията със Съда на Европейските общности, за използването на инструментите на взаимното признаване, правното сътрудничество и сравнителното право. По този въпрос аз съм напълно съгласен с Вашия доклад, тъй като смятам, че в Стокхолмската програма обучението на съдии и обменът на съдии между държавите-членки ще бъдат посочени като ключов момент за бъдещето на това европейско пространство на правото, което ние толкова много искаме.

Очевидно Форумът по правосъдие, който е място за срещи за различните мрежи на юристи, също ще се използва и ще играе важна роля за по-голямата осведоменост на практикуващите юристи относно европейското измерение на техните дейности и, с помощта на Европейския съюз, тези практикуващи юристи ще трябва да си сътрудничат, за да гарантират осъществяването на истински обмен на най-добрите практики.

Комисията също приема направеното в доклада предложение – наистина Ви благодаря за това – за механизъм за оценка, който няма да се ограничава само до транспониране на инструментите на Съюза, но също така ще обхваща в по-общ план и състоянието на правосъдието в държавите-членки.

Този механизъм ще оценява ефективността и бързината на правосъдието, и зачитането на гаранциите на защитата. По този въпрос вече започна да се работи с идеята, предложена от министъра на правосъдието на Нидерландия, за създаване на механизъм за оценка, за да се измери как работи съдебната система по отношение на зачитане на принципите на правовата държава, като, естествено, се използва съществуващият апарат и се добавя стойност по отношение на политическия мониторинг. Тези оценки ще дадат възможност да се правят препоръки.

Освен това Комисията подкрепя засиленото участие на Европейския парламент в нейните механизми за оценка. Г-н Deprez, това ще бъде възможност за включване на Парламента в работата на експертните групи, които ще се създават по места през тази и следващите години.

По-нататък, Вие споменахте за транспонирането на новото решение за Евроюст. Тук ние отново сме съгласни с подхода, предложен в доклада, за приложимостта на плана за изпълнение и за срещите на експерти с държавите-членки. Благодарение на тези неща ние ще можем да изпълним бързо новото решение за Евроюст.

Накрая, в доклада се настоява за разумното използване на новите технологии. Европейската стратегия за електронно правосъдие (e-justice) беше въведена, за да се използва потенциалът на информационните и комуникационни технологии в областта на правосъдието.

Ето, имате го. Аз само мога да благодаря на Европейския парламент за неговата работа и за разискванията, които проведе с нас, за мислите и съображенията, които сподели с нас в тази област. Убеден съм също така, че ние заедно ще успеем в изграждането на пространство на наказателно правосъдие, на тази област от правото, която следва да характеризира общност от граждани, които наистина имат право на качествено правосъдие, в която и държава-членка да се намират.

  Ян Кохоут, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, аз приветствам възможността да се изкажа по тези три важни законодателни предложения и съм благодарен на докладчиците за тяхната усилена работа по докладите. Най-напред искам да коментирам първите две предложения, след което ще премина към третото предложение, по въпроса за по-нататъшното развитие на наказателното правосъдие в ЕС.

Целта на първите две предложения, обхванати от докладите на г-н Zwiefka и г-н Deprez, е да се установи процедура, която да позволи на държавите-членки да водят преговори и сключват споразумения с трети държави по въпроси от съдебното сътрудничество в областта на гражданското право, които попадат в изключителната компетентност на Общността.

Първото предложение, което подлежи на процедура на съвместно вземане на решение, обхваща приложимото право към договорните и извъндоговорните задължения. Второто, което подлежи на процедура на консултация, обхваща определени области от семейното право.

Искам да подчертая, че процедурата, установена от двата бъдещи регламента, е създадена по начин, който да гарантира целостта на общностното право. Преди да дава разрешение за договаряне на споразумение, Комисията ще проверява дали предвиденото споразумение няма да направи общностното право неефективно или да подкопае правилното функциониране на системата, установена посредством правилата на Общността. Комисията също така ще проверява дали предвиденото споразумение не подкопава политиката в областта на външните отношения, определена от Общността.

Всъщност може да се твърди, че чрез създаване на възможност за държавите-членки да водят преговори и да сключват с трети държави споразумения, които са съвместими с общностното право, приложното поле на общностното право се разширява, обхващайки държави извън Европейския съюз.

Процедурата, въведена чрез двете предложения, ще се прилага на първо място към договарянето и сключването на споразумения между държава-членка и трети държави. В определени случаи обаче това ще се прилага също към договарянето и сключването на регионални споразумения между повече от една държава-членка и/или повече от една трета държава. Що се отнася до регионалните споразумения, процедурата, въведена чрез предложението в областта на семейноправните въпроси, ще се прилага към изменението или предоговарянето на две вече съществуващи конвенции между скандинавските държави. Фактически само няколко регионални инструмента ще попадат в обхвата на приложимото право в предложението. Те могат да обхващат, например, работата на летище, разположено в граничен район, водни пътища, които са общи за две или повече държави или презгранични мостове и тунели.

Процедурата, установена в двете предложения, се основава на висока степен на доверие и сътрудничество между държавите-членки и Комисията. Предоставен е механизъм за уреждане на положения, в които Комисията, въз основа на нейната оценка, стига до заключението, че договарянето или сключването на споразумение не следва да бъде разрешено. В такива ситуации, съответната държава-членка и Комисията започват обсъждане с цел да намерят решение заедно.

Председателството, от името на Съвета, се надява и очаква, че ще бъде възможно да се постигне съгласие на първо четене относно предложението в областта на приложимото право. Между Европейския парламент, Комисията и Съвета бяха проведени конструктивни преговори, по време на които трите институции успяха да намерят решение на редица трудни въпроси.

Тъй като предложението в областта на приложимото право е до голяма степен еднакво с предложението в областта на семейноправните отношения, от само себе си се разбира, че измененията, направени в първото предложение, се приемат и във второто предложение, въпреки че то не подлежи на процедура на съвместно вземане на решение. В интерес на доброто законотворчество, наистина е желателно да се поддържа паралелност между двата текста.

Искам да приключа с няколко коментара по препоръката на Парламента относно разработването на пространство на наказателното правосъдие на ЕС, което е темата на доклада на г-жа Pagano.

Съветът напълно приема значението на взаимното признаване като крайъгълен камък на съдебното сътрудничество в Европейския съюз. Ние смятаме, че то следва да бъде разширено чрез приемане и на други правни инструменти в бъдеще, а така също и задълбочено чрез по-ефективно изпълнение на вече приетите инструменти за взаимното признаване.

Във връзка с това Съветът иска да обърне внимание на Парламента върху факта, че той е в процес на финализиране на четвъртия кръг за взаимни оценки относно практическото изпълнение на Европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки.

В контекста на тази серия от взаимни оценки, експертите също така проучват въпросите, свързани с взаимодействието между, от една страна, Европейската заповед за арест и, в по-общ план, принципа на взаимното признаване, и, от друга страна, принципа на пропорционалността. Принципът на пропорционалността обаче също трябва да се балансира с друг принцип, който е еднакво ценен за Парламента, а именно, принципът на субсидиарността. В действителност съдебните органи в различни държави-членки са на различно мнение по въпроса какво съставлява едно тежко престъпление.

Съветът очаква бъдещата работа с Парламента и Комисията по установяването на система за хоризонтално и непрекъснато оценяване, и изпълнение на политиките на ЕС и правните инструменти.

Относно въпроса за съдебното обучение, Съветът споделя становището на Парламента за необходимостта от създаване на истинска европейска съдебна култура чрез, inter alia, насърчаване на прекия обмен на съдии, прокурори и съдебни служители между различни държави-членки, и за активно развиване на Европейската мрежа за съдебно обучение.

Съветът също така споделя становището на Парламента относно необходимостта от бързо и ефективно изпълнение на новите решения за Евроюст и Европол.

В заключение, искам да благодаря на Парламента за мащабната и изчерпателна работа, свършена по трите доклада, внесени за разискване този следобед.

  Gérard Deprez , председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. – (FR) Г-н председател, не толкова от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, колкото от името на моята група, аз искам да се възползвам от този кратък момент, за да изразя изключително положителната си реакция към доклада на г-жа Pagano. Поздравления за Вашия доклад, г-жо Pagano. Смятам, че при написването на този доклад Вие сте съставили много подробен план, който, г-н член на Комисията, трябва да фигурира на видно място в Стокхолмската програма, която зная, че Комисията активно подготвя.

Позволете ми, освен това, което вече беше казано за значението на оценяването на обучението на съдии, да наблегна на два момента, които са от съществена важност за въпроса за взаимното доверие и са в основата на бъдещото взаимно признаване. Първо, независимостта на съдебната власт. На сегашния етап в редица държави-членки на Европейския съюз съдебната власт не е независима от политическата власт или от други власти. Това е скандално и на този скандал трябва да се сложи край.

Второ, процесуалните гаранции. Докато не сме сигурни, че в някои държави хора, които са заподозрени или обвинени за извършване на престъпления, не се ползват с процесуални гаранции подобни на тези, които съществуват в други държави, ще бъде трудно да стигнем до широко приемане на принципа за взаимното признаване. Това е основен въпрос, който аз исках да повдигна в разискването. Поздравления, г-жо Pagano.

  Csaba Sógor , от името на групата PPE-DE. – (HU) Националните граници, очертани след Втората световна война, разделиха общности и семейства. Аз искам да ви дам един пример за това близо до нас, тук в Европа. Градчето Селменц някога е било част от Унгария. Една част от него обаче, Надиселменц днес се намира на територията на държавата-членка на Европейския съюз Словакия, докато другата част, Киселменц, е в Украйна.

Преди 23 декември 2005 г. между двете села не е имало дори място за прекосяване на границата. В продължение на 60 години родители, деца и роднини са живели напълно разделени едни от други и не са могли да се срещнат с десетилетия. Европейският съюз им е дал дългоочакваната възможност да сложат край на това положение чрез отваряне на граничен контролно-пропускателен пункт. Примерът, който току-що ви дадох, е само един от стотиците и хилядите, като едновременно с това предоставя силен аргумент за въпроса защо сега разискваме този доклад.

Проектът на регламент предвижда процедура относно компетентността, която следва да се прилага между държавите-членки и трети държави по отношение на въпроси от областта на семейноправните отношения, родителската отговорност и задълженията за издръжка. Регламентът няма да измести общностните закони, а ще се прилага само когато съответната държава-членка покаже, че е налице специфичен интерес на основата на икономически, географски, културни или исторически отношения, особено между държавата-членка и въпросната трета държава, при подписването на двустранно секторно споразумение с третата държава. Едновременно с това Комисията посочва, че предложеното споразумение има само ограничено въздействие върху еднаквото и последователно прилагане на съществуващите общностни нормативни актове, и върху действието на системата, приложена на основата на споменатите нормативни актове.

Искам да благодаря на докладчика г-н Deprez за това, че се е заел с тази важна тема, която въздейства върху живота на гражданите, живеещи в Европейския съюз и извън него, специално защото този документ постига баланс между компетентността на общностните институции и тази на националните държави.

  Manuel Medina Ortega , от името на групата PSE. – (ES) Г-н председател, аз смятам, че представените ни от Комисията предложения за регламенти са важни и необходими, а от друга страна, за нас в Европейския парламент е също така важно и необходимо да отстояваме принципа, защитаван от двамата докладчици г-н Zwiefka и г-н Deprez, който е принципът на компетентност на Общността.

Това е въпрос за компетентността на Общността, по който, по причини от практически характер е препоръчително известни отговорности да бъдат запазени и да се упражняват от държавите-членки, но както г-н Баро каза, те трябва да са ограничени по отношение на обхвата и срока. Не съществува възможност за отхвърляне на правото на Общността да упражнява своята компетентност и нито Съветът, нито Комисията, нито Парламентът имат правомощието да отнемат тези компетентности на Общността.

Аз смятам, че с установяването на тази изключителна процедура, измененията, които разисквахме и внесохме, и които вярвам, че утре ще бъдат приети от Парламента, ще създадат възможност за приемане на този пакет от мерки на първо четене. Надявам се също така обаче, че от страна на Комисията на следващия етап и нататък ще се предостави възможност да напреднем в разработването на реална европейска система на частното право. Това става все по-необходимо, както посочи, например, г-н Sógor в предишното изказване. Ние говорим за проблеми, които въздействат пряко на хората, и по степента, до която сме способни да решаваме техните проблеми, хората ще съдят за това, дали Европейският съюз функционира.

Накрая, г-н председател, аз искам да поздравя моите колеги, г-н Deprez и г-н Zwiefka, и да благодаря на Комисията и на Съвета за готовността им да работят заедно с нас по този въпрос.

  Sarah Ludford , от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, аз искам да благодаря на г-жа Pagano за нейния отличен доклад и за сътрудничеството й при разработване на компромисните изменения, които включваха, например, някои от моите предложения.

Смятам, че Европейският парламент показва твърдото си намерение относно амбициите си за създаване на европейско пространство на наказателно правосъдие, с двойната цел да предава на съда престъпниците и да подкрепя правата на подсъдимите и на жертвите. В доклада правилно се подчертават основните въпроси като необходимостта от мониторинг на прилагането на законодателството, насърчаване на обучението на съдии, прокурори и адвокати на защитата; новото законодателство, което осигурява мерки за процесуална защита, както подчерта Gérard Deprez.

Европейската заповед за арест е ефективен инструмент за привличане под отговорност на престъпници и аз дълбоко съжалявам, че британските консерватори му се противопоставиха. Ние обаче трябва да гарантираме – и правителствата трябва да гарантират – че Европейските заповеди за арест няма да се употребяват неправилно за решаване на обикновени проблеми като преследване на някого, който е откраднал прасе или не си е платил сметката в хотела. С този инструмент не следва да се злоупотребява и за предварително проучване с провеждане на разпити, а в замяна на това, да се даде правилна насока за обвинение и завеждане на дело.

Европейската заповед за арест – както казаха други – и цялото наказателно правосъдие се основава на взаимното доверие. Затова държавите-членки трябва да покажат, че заслужават това доверие, с наличието на висококачествени правни системи в тях и със зачитане, например, на Европейската конвенция за правата на човека и на решенията на Съда в Страсбург. Не може чрез Европейска заповед за арест да се връщат хора в държава от ЕС и после да бъдат изпращани обратно в трета държава, където да бъдат подлагани на изтезания. В случай на незачитане от Страсбург, ще трябва да се потърсят мерките за защита на правата на човека, съдържащи се в Европейската заповед за арест. Смятам, че правителствата на държавите от ЕС се огънаха пред предизвикателството да се справят със съществените несъответствия в правните системи и избирателното зачитане на правото на справедлив процес и правата на човека.

Ние също така трябва да се опитаме в бъдеще да гарантираме по-добро качество на законодателството в областта на наказателното правосъдие. Да се надяваме, че след Лисабон – аз се радвам, че чешкият Сенат ратифицира Договора от Лисабон – в пресата ще се появяват по-малко предложения на държави-членки, които не водят до никъде, а дори и одобрени, никога не се изпълняват правилно. Правосъдието в целия ЕС и високите правни норми са от решаващо значение за нашите граждани, когато пътуват, работят и започват стопанска дейност в други държави и когато хората трябва да се опитват да се изразяват на чужд език. Крайно време е да се погрижим, когато някой попадне в системата на наказателното правосъдие на друга държава-членка, да бъде запознат с правата си и да получи подходяща правна помощ, устен и писмен превод.

Накрая, аз съм много разочарована, че правителството на Великобритания беше едно от тези, които блокираха мярката за процесуалните права. Надявам се в бъдеще да промени решението си.

  Luca Romagnoli (NI) . – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз приемам отчасти и трите доклада, които разискваме.

Докладът на г-н Zwiefka е по-лесен за приемане, защото представената в него процедура за договаряне и сключване на двустранни споразумения по секторни въпроси между държави-членки на Европейския съюз и държави извън ЕС, е по-последователна и като цяло по-прозрачна.

Що се отнася до доклада на г-н Deprez, аз основно приемам втората половина, която се отнася до необходимата последователност, изисквана от Комисията при разработването на общностна политика относно външните отношения в областта на съдебното сътрудничество. Независимо от това обаче, когато става въпрос за възможността на държавите-членки да сключват сами споразумения, аз като националист, естествено, съм доволен и се надявам, че това не е процес, който е неизбежно ограничен по отношение на приложното поле и срока.

Накрая, трябва честно да кажа, че имам известни съмнения относно предложението на г-жа Pagano за препоръка на Европейския парламент. Доволен съм от това, че тя е посочила и подкрепила електронното правосъдие (e-justice), още повече затова, че аз отговарях за изготвянето на въпросния доклад и все още дължа благодарност на тези, които сътрудничиха за осигуряване на неговия успех. Независимо от това обаче, моята представа за темите относно основните свободи на жертвите и също така на заподозрените и подсъдимите, както и необходимостта от съдебно обучение за съдии и съдебни служители, ме води до забележката, че ни предстои да извървим още дълъг път в тази област – най-малкото на нас в Италия. Освен това, като става въпрос за Европейска заповед за арест, честно казано, моите съмнения се насочват точно в обратната посока. Независимо от това, аз благодаря на докладчиците за уменията и прецизността, които са вложили в работата им по тези теми.

  Panayiotis Demetriou (PPE-DE) . – (EL) Г-н председател, аз също на свой ред искам да поздравя тримата докладчици, г-н Zwiefka, г-н Deprez и г-жа Pagano. Искам специално да поздравя г-жа Pagano за нейния доклад, като докладчик в сянка, и да й благодаря за милите думи, както и за това, че работи в тясно сътрудничество с мен по доклада. Искам също така да изразя своето задоволство от факта, че според члена на Комисията, Комисията приема почти всички точки, включени в този доклад. При това положение, аз напълно подкрепям доклада на г-жа Pagano и, разбира се, всичко, което тя каза днес в Парламента.

Г-н член на Комисията, изминаха 10 години, откакто Европейският съюз обяви в Тампере, че приема стратегическата цел за създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в Европейския съюз, 10 години, откакто обяви, че крайъгълният камък на съдебното сътрудничество е взаимното признаване на решенията на върховните съдилища и взаимното доверие в тях. Трябва да кажа, че в тази насока е постигнато малко.

Затова, докато в областта на гражданското право някои въпроси бяха придвижени напред, в случая с наказателното право нещата са почти в застой. Ние се надяваме, че с приемането на Договора от Лисабон ще се постигне по-голям напредък в тази посока.

Г-н член на Комисията, дори предложението относно минималните мерки за процесуална защита не е придвижено напред и нашето искане е – като тези думи са отправени също така и към Съвета – да го придвижите. Ще завърша с това, че различия между съдебните системи, разбира се, съществуват, но също така има място и за конвергенция. Ето защо трябва да се изпълни препоръката за създаване на комитет от експерти, които да проучат всички различия и сходства между законодателствата, така че да представим конкретни експертни препоръки относно конвергенцията на нашите законодателства и взаимното доверие в съдебните системи.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (PSE) . – (PL) Г-н председател, в областта на гражданското правосъдие, освен достиженията на общностното право, съществуват редица двустранни споразумения, сключени между държави-членки и трети държави. Съгласно член 307 от Договора за ЕО, държавите-членки са длъжни да премахнат всички разпоредби от тези споразумения, в които са установени несъответствия с достиженията на общностното право.

В становище 1/03 от 7 февруари 2006 г. относно сключването на новата Конвенция от Лугано, Съдът на Европейските общности потвърди, че Общността е получила изключителна компетентност да сключва международни споразумения с трети държави по въпроси относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела. Тогава изниква въпросът дали всички съществуващи или предложени двустранни споразумения с тези държави и по такива дела трябва да бъдат заменяни с общностни споразумения или дали държавите-членки остават оправомощени да сключват такива споразумения, в които не са намесени интереси на Общността?

Тази процедура, която е изключение от правилото, трябва обаче да се подчинява на много конкретно посочени условия относно обхвата на механизма и срока, в който е в сила. Затова е важно Комисията да установи стратегия и да постави приоритети, вземайки предвид развитието на общностната политика относно външните отношения в областта на съдебното сътрудничество по гражданско и търговско право.

  Жак Баро, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, аз ще бъда кратък, защото единствено мога да изразя удовлетворението си от начина, по който Парламентът помага да се хвърли светлина върху тази област от правото, правосъдието, сигурността и свободата, която ние искаме да изградим в Съюза. Поздравявам ви за всичко, което казахте, и специално във връзка с принципа за взаимното признаване, който сам по себе си ни отвежда обратно до взаимното доверие между съдиите.

Вярно е, както много добре беше обяснено, че има простор за конвергенция на съдебните системи, което в случая с наказателното производство трябва да се оформи по-специално чрез минималните процедури Аз наистина смятам, че всичко това подготвя почвата за една добра Стокхолмска програма и искам да благодаря за това на Парламента.

Що се отнася до останалото, искам да потвърдя, че за двустранни споразумения наистина ще може да се намери институционална рамка, но че Общността и Комисията трябва да имат изключителна компетентност. Това е, което мога да кажа. Не искам да удължавам разискването. Все още има много неща, които могат да се обсъдят.

Преди всичко, аз съм благодарен на Парламента и, тъй като няма да се изказвам отново, трябва да кажа, че опитът ми като член на Комисията ще бъде много обогатен, дотолкова, доколкото аз наистина чувствам, че един добър съюз между Комисията и Европейския парламент може често – извинявам на председателството, че посочвам това, но то е истина – да подчертава и насърчава общия европейски интерес.

Аз, разбира се, съм благодарен и на председателството за това, че ни даде подкрепата си. Между трите институции трябва да има взаимодействие, но моите благодарности са отправени към Европейския парламент, който тази вечер отново ни представи един много добър доклад. Благодаря Ви, г-жо Pagano.

  Ян Кохоут, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, това разискване е изключително интересно и изглежда, че ние сме близо до постигане на съгласие на първо четене в областта на приложимото право. Мога ли да кажа, че това не е просто съгласие, а честно и добре балансирано съгласие. Смятам, че това е отлична илюстрация на доброто сътрудничество между Парламента, Комисията и Съвета.

Убеден съм, че държавите-членки ще използват добре процедурата, установена с двата бъдещи регламента, и това ще им позволи да предоставят адекватна правна рамка за отношенията им с определени трети държави, с които имат специфични връзки.

Както подчертах по-рано, съгласието на първо четене относно предложението в областта на приложимото право оказва въздействие върху другото предложение в областта на семейното право, като се има предвид, че двата текста са до голяма степен идентични. Следователно чрез съгласието на първо четене ние също така подготвяме почвата за ранно приемане на другото предложение. Това наистина е развитие в желаната посока.

Много държави-членки имат огромен интерес от възможността да могат да сключват споразумения с трети държави по семейноправни въпроси като попечителство на деца, права за достъп и задължения за издръжка, поради например специфични исторически или социални връзки с тези държави.

Накрая, от името на Съвета аз искам да благодаря на Парламента за неговите вдъхновяващи препоръки относно развитието на наказателното правосъдие в ЕС, които са предмет на доклада на г-жа Maria Grazia Pagano. Искам да благодаря на Парламента за това полезно разискване и за отличния резултат.

  Tadeusz Zwiefka , докладчик. – (PL) Г-н председател, когато започнахме тази работа, ние съзнавахме, че стъпваме върху тънък лед. От една страна беше изключителното естество и необикновеното значение на правните инструменти, по които работехме. От друга страна беше ясната представа, че времето тече и че неизбежно наближава краят на този мандат на Европейския парламент, и на трето място, очакването от страна на държавите-членки и на гражданите на Европейския съюз, че най-малкото в някакъв точно определен срок за тях ще има помощ за решаване на въпроси, които са много трудни и едновременно с това толкова важни.

Единствено благодарение на нашата воля да постигнем добър резултат, разбира се, зачитайки напълно общностното право, и на нашата воля да разработим инструмент, който да се впише в правната система на Европейския съюз, и благодарение на нашето желание да работим добре заедно, ние достигнахме до етапа, на който днес приключваме разискването, което вероятно ще ни доведе до постигане на успех на първо четене.

Затова аз искам още веднъж да изразя сърдечна благодарност на г-н Deprez за неговите напрегнати усилия да ни попречи да прекрачим някои граници. Искам също така да изразя сърдечна благодарност към г-н Кохоут за необичайно динамичната работа на представителите на чешкото председателство, както и на члена на Комисията Баро за наистина перфектното сътрудничество на представителите на Комисията. Искам да благодаря и на моите колеги от Парламента, които се изказаха днес и които през периода на нашата работа допринасяха за крайния й успех, също и на нашите сътрудници, по-специално на всички служители на комисията по правни въпроси, които вложиха много сърце и упорита работа за постигане на крайния успех.

  Gérard Deprez, докладчик. – (FR) Г-н председател, ще ми трябват по-малко от две минути. Аз смятам – в отговор на това, което приех като призив от Съвета и желание на г-н Zwiefka – че, тъй като работихме добре заедно, доколкото зависи от мен, утре ще имаме съгласие на първо четене. Затова в инструкциите за гласуване, които ще дам на моите политическите приятели, аз ще ги посъветвам да гласуват за текста, който съгласувахме със Съвета и Комисията, независимо, бих могъл да добавя, от моите лични настроения и от подобренията, които би ми се искало да направя в текста.

Тъй като обаче ми остана малко време, г-н председател, аз искам да го използвам не за да говоря повече за нашите доклади, а за да кажа на министъра колко съм щастлив, че днес чешкият Сенат даде съгласието си за Договора от Лисабон. Аз смятам, че освен работата, която сме свършили, това е добрата новина, главната добра новина на деня.

(Ръкопляскания)

Благодаря на всички, които работиха по този въпрос, защото ние знаем, че обстоятелствата не бяха лесни. Във Вашата държава имаше силни враждебни настроения. Последните политически събития не направиха нещата по-лесни и затова аз бих искал Вие да предадете нашата благодарност на органите и на народа на Вашата държава. Днес Вие служихте добре на европейската кауза!

  Maria Grazia Pagano , докладчик. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да благодаря на Съвета за това, че подкрепя принципите и преди всичко, ако той ми позволи, на члена на Комисията Баро, с когото имахме много полезен обмен. Това беше изключително ползотворно за нашата работа, резултатите от която впоследствие внесохме в Парламента. Искам също така да благодаря сърдечно на колегите, които работиха по доклада и ми даваха идеи като, разбира се, влагаха целия си опит, и преди всичко на г- Demetriou, г-жа Ludford и чудесния г-н Deprez.

Искам да кажа, че г-н Demetriou, г-жа Ludford и г-н Deprez казаха нещата съвсем точно. Те определиха предизвикателството, пред което е изправен Европейският съюз, защото постигането на обща европейска съдебна култура – което, разбира се, означава сериозна борба с факторите, споменати от г-н Deprez – установяването на независимост на съдебната власт, предоставяне на гаранции и изглаждането на различията между различните съдебни системи са предизвикателствата, които ни предстоят. Въпреки това аз смятам, че свършената работа ни позволява да бъдем оптимисти.

Искам да кажа на г-н Romagnoli – това е от моя гледна точка, която трябва да е и неговата – че в Италия определено има песимизъм. В основата си това се дължи на начина, по който се гледа на ситуацията, но ние трябва да имаме желание да сме оптимисти и работата, която Вие също така свършихте, г-н Romagnoli, и Вашият принос към доклада означава, че ние заедно можем да изградим Европейския съюз, а Европейският съюз е реалност и за нас италианците

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, четвъртък, от 12,00 ч.

(Заседанието се прекъсва за няколко минути)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н DOS SANTOS
Заместник-председател