Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/2120(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

A6-0133/2009

Разисквания :

PV 06/05/2009 - 15
CRE 06/05/2009 - 15

Гласувания :

PV 07/05/2009 - 9.17
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0388

Разисквания
сряда, 6 май 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

15. Новата роля и отговорности на Европейския парламент при прилагането на Договора от Лисабон – Институционално равновесие в Европейския съюз - Отношения между Европейския парламент и националните парламенти съгласно Договора от Лисабон – Финансови аспекти на Договора от Лисабон – Прилагане на гражданската инициатива (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. - Ще подновим заседанието с една много важна тема: общо разискване на Договора от Лисабон, което включва следните доклади:

- доклад (A6-0145/2009) на г-н Leinen, от името на комисията по конституционни въпроси, относно новата роля и отговорности на Европейския парламент при изпълнението на Договора от Лисабон (2008/2063(INI)),

- доклад (A6-0142/2009) на г-н Dehaene, от името на комисията по конституционни въпроси, относно въздействието на Договора от Лисабон върху развитието на институционалното равновесие в Европейския съюз (2008/2073(INI)),

- доклад (A6-0133/2009) на г-н Brok, от името на комисията по конституционни въпроси, относно развитието на отношенията между Европейския парламент и националните парламенти съгласно Договора от Лисабон (2008/2120(INI)),

- доклад (A6-0183/2009) на г-жа Guy-Quint, от името на комисията по бюджети, относно финансовите аспекти на Договора от Лисабон (2008/2054(INI)), и

- доклад (A6-0043/2009) на г-жа Kaufmann, от името на комисията по конституционни въпроси, с искане към Комисията да представи предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изпълнението на гражданската инициатива (2008/2169(INI)).

Както можете да видите, това са пет доклада от изключителна важност, посветени на много актуални въпроси, като ние следва да имаме предвид, наред с факта, че както знаете, Сенатът на Чешката република одобри ратификацията на Договора с необходимото мнозинство.

 
  
MPphoto
 

  Jo Leinen, докладчик. (DE) Г-н председател, г-жо заместник-председател, госпожи и господа, последното вечерно заседание от настоящия законодателен период е посветено на обсъждането на Договора от Лисабон. Ние знаем, че преди днешното проведохме много вечерни заседания в стремежа си да дадем своя принос за Договора за реформа и ратифицирането му от 26 парламента на държавите-членки.

Аз бих желал да поднеса моите поздравления и признателност към членовете на чешкия Сенат, които днес подкрепиха Договора с ясно изразено мнозинство. Бих искал също така да благодаря на всички онези, които помогнаха за премахването на това препятствие.

(Ръкопляскания)

Да, нека аплодираме чешкия Сенат от Страсбург до Прага. Ние сме много доволни от този резултат.

Аз съм много оптимистично настроен, че ще можем да приключим процедурата по ратификация към края на годината. Ние не трябва да броим пилетата си, преди да се излюпят, но по всичко личи, че ще имаме 27 ратификации. Ето защо комисията по конституционни въпроси имаше право да прояви оптимизъм. Европейският съвет, Комисията и Европейският парламент трябва да се подготвят за влизането в сила на Договора. Аз съм много щастлив, че Парламентът одобри четири изключително интересни и важни доклада – всъщност пет доклада, след като г-жа Guy-Quint също представи своя доклад относно финансовите аспекти на Договора от Лисабон – като един вид заключителен акт от настоящия законодателен период.

Виждам, че Парламентът никога не отстъпва по отношение на Договора за реформа, дори и в трудни времена. Това не се отнася за всички обаче. Не мога да разбера защо имаше толкова колебание в Парламента и защо бяха изказани толкова много съмнения относно това, дали въобще да продължаваме да обсъждаме Договора. Разискването дори беше отложено, за да бъде скрито по време на вечерното заседание, макар че можеше твърде лесно да бъде проведено през деня. Под достойнството на Парламента е да отлага това разискване за вечерното заседание. Ние знаем защо се получи така. Те не искаха Парламентът да препотвърди убедеността си пред голяма аудитория, а именно, че ние имаме нужда от този Договор, че ние го искаме и че вярваме в него. Имаше скептици на най-високо равнище в Парламента, което аз считам за абсолютно необяснимо и напълно неприемливо.

Аз приех предизвикателството да работя по доклада за ролята на Парламента при изпълнението на Договора от Лисабон и мога да кажа, че настоящият Парламент ще бъде един от печелившите според Договора за реформа. Ние правим качествен скок в областта на демократичния контрол както от гледна точка на законодателството, така и от гледна точка на бюджетния контрол и процеса на вземане на решения или контрола и дори избора на изпълнителни органи, на Комисията, или одобряването на международни споразумения, или новите права за инициатива, които получаваме, като най-яркият пример е правото на Европейския парламент да предлага изменения на Договора – привилегия, която по-рано принадлежеше на държавите-членки и техните правителства. Съвместното вземане на решение е стандарт, който ни прави равнопоставени на Съвета на министрите: селскостопанската политика, политиката в областта на рибарството, научните изследвания, структурното регулиране – сега много области ще попаднат под общата отговорност и правомощия за съвместно вземане на решения в Парламента. Ние имаме нови правомощия в областта на надзора, нови права по отношение на информацията и нови правомощия за поемане на инициатива.

Г-жо заместник-председател, аз Ви благодаря за това, че винаги сте до нас. Днес беше един хубав ден, като с четирите доклада като заключителен акт ние приключваме един период, изцяло посветен на реформирането на Европейския съюз. Моята надежда е, че заключителният акт ще изчерпи ролята си с новия Парламент и ние можем да влезем в нов законодателен период, стъпвайки на нови, по-здрави основи.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Jean-Luc Dehaene, докладчик. (NL) Г-н председател, г-жо заместник-председател, госпожи и господа, одобряването на Договора от Лисабон от страна на чешкия Сенат е по-нататъшна важна стъпка към ратифицирането на Договора. Ето защо като положително може да се оцени одобряването тази вечер на редица доклади, очертаващи позицията на Парламента по отношение на изпълнението на Договора. В крайна сметка е необходимо Парламентът да бъде еднакво подготвен наред с другите институции, преди да започнат разговорите и преговорите с тях относно изпълнението и прилагането на Договора.

Всичко това е още по-важно за Парламента предвид неговите правомощия, които ще бъдат значително разширени според Договора. Поради това Парламентът е силно заинтересован a) да бъде добре подготвен за изпълнението на новите си задачи в пълна степен, както се предвижда в докладите на г-н Leinen и г-жа Guy-Quint, и б) да възприеме ясна позиция във връзка с отношенията с другите институции, каквато е темата на моя доклад.

Договорът от Лисабон укрепва и избистря институционалното равновесие в Европейския съюз. Договорът за Европейския съюз, който се надяваме да бъде приет, поставя формално края на структурата на стълбовете. Освен това Европейският съюз ще придобие правосубектност; институциите на Общността ще станат институции на Съюза и според Договора ролите и правомощията на всяка една от институциите ще бъдат ясно определени. По такъв начин Договорът ще сложи край и на двойната позиция на Европейския съвет, като го превръща в самостоятелна институция на Съюза.

Въпреки че се наблюдават все още твърде много изключения, прилагането на процедурата за съвместно вземане на решение, която ще стане обичайна законодателна процедура, включваща и одобряване на бюджета, ще даде на Парламента много значима роля. Всъщност правомощията на Съвета и на Парламента са формулирани по един и същи начин в Договора. По такъв начин Договорът укрепва методологията на Общността и я превръща в методология на Европейския съюз. Нещо повече, обхватът й ще бъде разширен, за да включи бившия стълб „Правосъдие и вътрешни работи“.

В моя доклад аз наблегнах на факта, че ще се изисква добро координиране на законодателната и бюджетната дейност, ако искаме институциите да работят ефективно. Докладът призовава за планиране на законодателната дейност, включително многогодишната рамка на бюджета. Ролята на Съвета по общи въпроси в рамките на Съвета на министрите ще бъде много голяма, тъй като той следва да стане председателството на инструмента на Съвета за диалог с Парламента. Ролята на Комисията като поемаща инициативата също е потвърдена, като за жалост се планира намаляване на броя на членовете на Комисията, така че да се стигне до една по-малка колегия. Tова ще изисква от Комисията да укрепи вътрешната си организация още повече, ако се наложи тя да функционира като колегия.

Важна нова особеност е, че двойната роля на новия върховен представител и заместник-председател на Комисията ще бъде решаваща, що се отнася до чуждестранните въпроси, външните работи и сигурността. В моя доклад аз подчертавам, че ще бъде от негов или неин интерес да работи в тясно сътрудничество с Комисията, така че да се мобилизират всички ресурси на външната политика на Европейския съюз.

Аз бих желал да приключа, като ви кажа, че ни предстои много труден период на преход след изборите, както и труден преход от Договора от Ница, който трябва да се приложи първоначално, към Договора от Лисабон, който, аз се надявам, ще бъде одобрен до края на годината. Призовавам Парламента и Съвета още веднъж да обсъдят заедно как трябва да организираме този период и аз не разбирам защо още не сме направили това. В противен случай рискуваме да се озовем след изборите в ситуация, в която не знаем какво точно следва да се случва. Тъй като никой няма да има полза от тази ситуация, нека изразим ясно съгласие по този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Elmar Brok, докладчик. (DE) Г-н председател, г-жо заместник-председател, г-да представители на чешкото председателство, госпожи и господа, както беше казано в предходните изказвания, това е велик момент, не защото се обсъждат нашите доклади, а защото днес стана ясно, че парламентите на 26 държави са ратифицирали Договора от Лисабон, а референдумът, който беше обещан, ще се проведе само в една държава.

Фактът, че парламентите на 26 държави са ратифицирали Договора от Лисабон, показва, че той е парламентарен договор. Беше осъществен огромен напредък по време на обединяването на Европейския съюз, но през цялото това време не е имало такъв договор като Договора от Лисабон, около който парламентите – Европейският и националните парламенти – да са укрепвали, демокрацията да се е утвърждавала, да е въвеждана гражданска инициатива и принципът на субсидиарността да е затвърдяван политически и правно чрез укрепване на националните парламенти.

Поради това буди учудване фактът, че онези, които се обявяват за основатели на демокрацията, са против този договор. Те са против, защото не искат да дават демократична легитимност на процеса на европейското обединяване. Обединяването на Европа ги ужасява и те се страхуват, че тази Европа може да спечели популярност чрез по-голяма демокрация и прозрачност, като в същото време увеличава възможностите за вземане на решения с цел посрещане на предизвикателствата на бъдещето. Ето защо те постоянно разказват лъжи.

Мога ли в този момент да изкажа моите благодарности на чешкото председателство и по-конкретно на министър-председателя Тополанек, който в ситуация, която лично за него беше трудна и за която той не носи отговорност, в последния ден от неговия мандат се бори за получаване на достатъчно мнозинство в чешкия Сенат.

И това не беше крехко мнозинство, а 54 на 20. Това е огромно превъзходство на онези, които казаха „да“ на Договора от Лисабон. Аз се надявам, че след като всичките 26 избрани парламента са взели своето решение, хората от изпълнителната власт няма да задържат демократичния процес, като отказват да дадат подписа си. Аз считам, че те ще спазят обещанията, които са дали, и Договорът ще бъде подписан.

Ние виждаме от обсъжданията по време на настоящата изборна кампания, че финансовата криза показа, че всяка действаща самостоятелно държава е обречена на провал. Поради това е от изключителна важност този факт да се осъзнае в Ирландия, както и това, че ако вярваме на допитванията до общественото мнение, хората в Ирландия преосмислят позициите си, така че интересите на Ирландия да бъдат защитени. Аз съм сигурен, че чрез социалната клауза, чрез ангажимента за социална пазарна икономика, а не чрез грабителския капитализъм, с други думи, чрез обвързването в социален смисъл този Договор става също така договор на обикновените граждани. По този начин ние заедно можем да защитим нашите интереси в света.

За да можем наистина да упражняваме контрол върху административната бюрокрация, националните правителства, Комисията или апарата на Съвета тук в Брюксел и в Страсбург, ние трябва да установим тясно сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти.

Имаме много общи задачи във външната политика и сигурността, политиката на правосъдие и вътрешни работи, в контрола на Европол. Съществуват и много възможности за националните парламенти чрез правото им на вето. С така наречените процедури на „оранжев картон“ и „жълт картон“ и с правото на действие те придобиват правомощия в областта на контрола по отношение на субсидиарността и като членове на Съвета могат да упражняват повече контрол върху собствените си правителства. По този начин те стават двойно легитимни от демократична гледна точка. Поради тези причини Европейският парламент и националните парламенти не са противници в този процес, а съюзници, желаещи да упражняват съвместен демократичен контрол над Европа, като я тласкат напред и не й позволяват да се изроди в Европа, контролирана от апаратчици. Ето защо Договорът от Лисабон е правилен и подходящ и националните парламенти, както и Европейският парламент няма да избягат от тази отговорност.

 
  
MPphoto
 

  Catherine Guy-Quint, докладчик. (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, за мен е голямо удоволствие тази вечер да ви представя доклада относно финансовите аспекти на Договора от Лисабон, който комисията по бюджети подготви преди известно време. Това ще бъде последният бюджетен доклад от настоящия парламентарен период и моят последен парламентарен доклад.

Преди всичко аз съм много доволна да видя, че Парламентът имаше куража да представи нашите доклади в рамките на пакета „Лисабон“, за да удържи на обещанието си, дадено на гражданите, за информиране относно последствията на Договора. По-добре информираният гражданин е този, който гласува с пълното съзнание за фактите. Като говорим за Договора от Лисабон в Парламента, ние не отричаме демокрацията, а точно обратното. Изпълнението на този договор ще има огромни последствия за бюджетните правомощия на институциите, както и финансови последици.

Реформата всъщност е важна за Парламента. Освен въвеждането на многогодишни финансови рамки следва да се напомни, че бюджетната процедура на практика остава непроменена от 1975 г. Затова от съществено значение беше комисията по бюджети да анализира промените и да потвърди, че това са условията, необходими на нашата институция да поддържа и дори да засилва ролята си на бюджетен орган. Това е общата цел на настоящия доклад – опростяване и изясняване на бюджетните предизвикателства за Договора.

Основното ми желание беше да защитя прерогативите на парламентарната институция. Бъдещите държави-членки не трябва да се лишават от правомощията си по отношение на бъдещите бюджетни процедури и преговори по многогодишната финансова рамка.

Тези съществени изменения са три вида. На първо място, това са изменения в първичното законодателство. Новата бюджетна процедура включва реален напредък и нови предизвикателства за Парламента с премахването, на първо място, на разграничаването между задължителни и незадължителни разходи. На второ място са приемането на бюджетната процедура на едно четене с въвеждането на механизъм за връщане в Парламента в случай на отказ от страна Съвета за обща позиция, създаването на помирителен комитет, отговорен за подготвянето на обща позиция, както и стегната програма за помирителния комитет. Освен това в многогодишната финансова рамка се правят промени, които засилват ролята на Парламента. Рамката става рестриктивна. За да бъде приета, се изисква единодушие в Съвета и съгласието на Европейския парламент. Аз бих добавила, че приемането й е резултат на изцяло нова и специална процедура.

По отношение на новите финансови перспективи ние искаме те да имат петгодишна продължителност, която да съвпада с мандата на Парламента и Европейската комисия. По такъв начин членовете на Комисията ще бъдат по-отговорни относно свързаните с бюджета решения, които те вземат. Съвместното вземане на решение се разширява с приемането на Финансовия регламент и неговите методи за прилагане. За жалост обаче решението за собствения капитал остава да се вземе от Съвета. Той само се консултира с Парламента с изключение на методите за прилагане.

По такъв начин бюджетната дисциплина отчасти се връща в Парламента, който може да отхвърли многогодишната финансова рамка. Това е действителен напредък. Предизвикателството за бъдещия Парламент е да знае какво ще се договаря по процедурата съгласно новия Финансов регламент, отговорността за който е споделена между Съвета и Парламента, и какво ще попадне в обсега на новия регламент относно междуинституционалното споразумение, което Парламентът ще има право да отхвърли или да приеме.

В заключение, новите отговорности на Европейския съюз ще създадат нови изисквания по отношение на финансирането. На първо място, ще се приеме пакет за външните отношения, по-конкретно ще се създаде Европейска служба за външна дейност (EEAS) наред с върховен представител/заместник-председател на Комисията, последвани от новите политики: енергетика, космическо пространство и туризъм, научноизследователска дейност, гражданска защита, административно сътрудничество и спорт.

Госпожи и господа, както сте разбрали, предвидените в Договора от Лисабон изменения са важни.

 
  
MPphoto
 

  Sylvia-Yvonne Kaufmann, докладчик. (DE) Г-н председател, госпожи и господа, това е последното ми изказване на пленарно заседание на Европейския парламент и като докладчик относно гражданската инициатива в Европа аз съм доволна, че получавам думата. Надявам се, че утре, по време на последното заседание от настоящия законодателен период, Парламентът ще изпрати политически сигнал, че той поема курс към сближаване на Европа с нейните граждани и ще осъществи напредък по проекта, който чувствах много близо до сърцето си от много години.

Нека в началото споделя някои мои наблюдения. Аз осъзнавам със съжаление, че нито моята група, нито моята партия – и тук аз подбирам думите си внимателно – бяха в състояние да подкрепят гражданската инициатива. Докато, от една страна, нито една възможност не е пропусната да се оплакваме от дефицит на демокрация в Европейския съюз, от друга страна, налице е отказ да се предприемат сериозни стъпки към по-голяма демократичност на европейския проект. Това поведение не заслужава доверие, нито е с поглед към бъдещето. То блокира прогреса в Европа, за който настояват гражданите от толкова дълго време, и аз не мога и няма да го приема.

Преди края на моя мандат аз бих желала да благодаря на всички мои колеги – членове на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа и групата на Зелените/Европейски свободен алианс, които подкрепиха моя доклад. Бих желала да благодаря на Jo Leinen, председател на комисията по конституционни въпроси, както и в частност на всички координатори и докладчици в сянка от тези четири групи. Благодаря ви, че работихме заедно толкова добре, независимо от партийните и национални различия и че заедно успяхме да придвижим напред проекта за европейска интеграция.

Г-жо заместник-председател, разпоредбата, съдържаща се в Договора от Лисабон, относно гражданската инициатива е без съмнение знаменателно събитие в европейския интеграционен процес. Истината е, че в Европейския съюз ние искаме да обединяваме не държавите, а хората. Това ще се осъществи по съвсем нов начин, при условие че, както е заложено за първи път в член 11, параграф 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС, н. ред.), гражданите вземат пряко участие в европейския законодателен процес. По такъв начин един милион граждани ще имат правото да приканят Комисията да представи конкретен проект за регламент или директива, каквото право има Съветът от 1957 г. и Европейският парламент от 1993 г.

В моя доклад Парламентът представя основните тези и насоки за бъдещ регламент относно условията и процедурите, които се прилагат по отношение на европейската гражданска инициатива. Г-жо заместник-председател, по случай влизането в сила на Договора от Лисабон аз очаквам Комисията не само да представи възможно най-скоро предложение, но също така да следва насоките на моя доклад, ако това въобще е възможно. По-конкретно, Комисията следва да одобри възгледа на Парламента, който отразява виждането за значителен брой държави-членки по смисъла на член 11, параграф 4 от Договора за Европейския съюз (н. ред.). В моя доклад се предлага този брой да е 7. Важно е да се отбележи, че това не е произволно посочен брой държави, тъй като, първо, трябва да се оправдае съответното ограничение на правото на гражданите на Европейския съюз за равнопоставено участие в гражданската инициатива независимо от националността и, второ, то трябва да е насочено към съответната цел. Това означава, че посочването на минимален брой държави-членки следва да гарантира, че изходната точка на европейския законотворчески процес не е въпрос, който отразява специфичните интереси на отделна държава-членка, а по-скоро е въпрос, който е съгласуван в достатъчна степен с общия европейски интерес.

Освен това аз моля да се обърне специално внимание на структурата на процедурата, особено на въпроса за допустимостта на гражданската инициатива. Висш приоритет следва да станат критериите за доброжелателство към гражданите и правна сигурност. Ако гражданите на Европейския съюз съвместно определят европейския законотворчески процес и желаят да въведат гражданската инициатива, справедливостта изисква преди всичко компетентните органи на Европейския съюз да заявят възможно най-скоро, и това да бъде тяхно задължение, дали планираната инициатива удовлетворява правните изисквания на Договора. От жизненоважно значение е това да се случи преди събирането на заявленията за подкрепа, тъй като държавите-членки, предоставящи необходимите ресурси, се нуждаят от правна сигурност.

В заключение, бих желала да напомня на Парламента, че разпоредбите на гражданската инициатива не паднаха просто така от небето. Имаше ги и в Договора за създаване на конституция за Европа, така като бяха развити в Конституционния конвент, на подписването на която някои държави-членки присъстваха в тясно сътрудничество с неправителствени организации. Включването им в проекта за конституция от Конвента не беше нито безпогрешна стъпка, нито въпрос на шанс. Те представляват резултата от интензивните консултации между членовете на Конвенцията и неправителствените организации, ангажирани с демократичната политика. Сега ние знаем, че тази идея беше замразена за шест години. Крайно време е да й бъде вдъхнат живот след толкова дълъг период от време. Настъпи времето на пряката демокрация в обединена Европа.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Маргот Валстрьом, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, позволете ми на първо място да изкажа специална благодарност на всички докладчици. Аз съм изключително възхитена от вашата всеотдайност и, бих могла да кажа, упоритост. Може би защото във вашата настоятелност за това Парламентът да се занимае с тези въпроси аз виждам това, което моят съпруг би нарекъл „инат“, и това ме накара да се чувствам спокойна и да изградя отлично сътрудничество с всички вас.

Специална благодарност на онези от вас, които ще напуснат. Вие не само бяхте чудесни сътрудници и партньори във всеки един етап, но също така и добри приятели и чудесни хора. Благодаря ви много. Смятам, г-жо Kaufmann, че можете да се гордеете, че съдействахте за създаването на това, което аз наричам прокарване и пускане на ток по електропроводите между гражданите и европейските институции – нови електропроводи, които ги сближават и зареждат. Считам, че това е нещо доста съществено.

За мен, разбира се, е удоволствие да имам възможност да участвам в разискването тази вечер, в деня, когато Чешката република завършва ратификацията в Сената на Договора от Лисабон. Днешното гласуване увеличава на 26 броя на държавите-членки, чиито парламенти подкрепиха Договора. Смятам, че това разискване предоставя добра възможност да напомним на европейските граждани за ролята на Договора от Лисабон за това да има един по-демократичен и последователен Европейски съюз.

В момент на икономическа криза е по-важно от всякога да имаме една Европа, която работи добре, която има точните системи за гарантиране на демокрацията. Договорът ще даде на демократичните институции на Европейския съюз, най-вече на Парламента, правомощията, които са им необходими. Той ще помогне на Европейския съюз да действа с по-голямо единство и последователност на световната сцена. Той ще даде възможност на Европа да се справи по-ефективно с ключовите предизвикателства, пред които сме изправени днес в области като изменението на климата и енергийната сигурност.

Докладите, които разискваме тази вечер, ще спомогнат също така да се гарантира, че при наличието на Договора неговото прилагане ще бъде по-бързо и с по-малко проблеми.

Доброто сътрудничество между институциите ще бъде ключово за осигуряването на максимални ползи от Договора и Комисията е решена да работи в партньорство с Парламента и другите институции, за да реализира това.

Референдумът в Ирландия беше ясно напомняне за необходимостта от това, да направим доводите в полза на Европа част от националното разискване. Основните опасения, които мотивират гласуването, заслужват да бъдат взети насериозно, и точно това се случи в Европейския съвет миналия декември. Правните гаранции и решението относно числеността на Комисията показват зачитането от страна на европейските политически лидери на резултата в Ирландия и волята да бъдат разбрани причините защо хората гласуваха „против“, както и да бъде отговорено на тези опасения. То обаче показа и че те продължават да са убедени, че този Договор е добър за Европа.

Това е също така причината от гласуването насам още осем държави-членки да приключат своите парламентарни процедури с още осем „за“.

Парламентарните доклади допринасят за един мащабен анализ на ключовите аспекти на Договора. Основният подход е да има оптимизъм за това, което Договорът може да даде на Европейския съюз – подход, който се споделя напълно от Комисията.

Докладите са особено полезни за това, да задълбочим нашия анализ по реалното функциониране на Договора. По различни начини всичките пет доклада показват силен, самоуверен Парламент, търсещ начини за максимално използване на потенциала на Договора за увеличаване на резултатността, ефективността и надеждността на работата на Европейския съюз в полза на гласоподавателите и гражданите.

Докладът на г-н Dehaene излага множество важни детайли и Комисията в голяма степен споделя тълкуванията на Договора, направени в този доклад. Основната сила на доклада се крие в яснотата, с която той показва, че прилагането на Договора не означава укрепването на една институция за сметка на друга – Европейският съюз може да изпълни очакванията на гражданите само ако всички институции са силни и си сътрудничат ефективно.

Докладът обръща особено внимание на въпроса за прехода и би било голямо предимство, ако Договорът влезе в сила преди тази година на институционален преход. За съжаление, това се оказа невъзможно. Ето защо е необходим прагматичен и гъвкав подход, който да намери рационален път напред, отчитащ необходимостта от избягването на какъвто и да било институционален вакуум тази година, необходимо е да се гарантира, че следващата Комисия ще има пълните права на един демократичен мандат, и е необходимо да се зачита ролята на Парламента. Докладът Dehaene посочва модел, който ще помогне всички ние да намерим посоката на нашите действия в бъдеще.

Докладът на г-н Dehaene призовава да бъдат взети под внимание политическият баланс и съотношението мъже-жени, а също така и за географско и демографско равновесие при назначаването на висши длъжности в Европейския съюз. В днешна Европа, от която повече от 50 % са жени, те все още не са достатъчно представени в политиката. Тази Комисия – както ви е известно – има най-големия брой жени членове от която и да било друга досега. Това обаче не е достатъчно. Подобряването на съотношението мъже-жени следва да бъде цел при следващите назначения в Комисията: цел, която може да бъде постигната, ако е налице силна политическа подкрепа от следващия Парламент.

Надявам се също така, че ще има повече жени в Европейския парламент и на висши длъжности в Европейския съюз. Без тях ние всички сме лишени от техните знания, опит и идеи.

Докладът на г-жа Guy-Quint разглежда друг важен въпрос: как да бъде организиран цикълът за планиране на финансите на Съюза, така че бюджетът на Европейския съюз да бъде използван по най-добрия начин, който позволява средствата да бъдат насочвани според политическите приоритети. В момент на силен натиск върху публичните финанси ние трябва да имаме правилните процедури, за да бъдем максимално полезни с наличните средства. При планирането на бюджета балансът между стабилност и способност да се реагира е ключов за ефективното планиране на Европейския съюз и Комисията ще се върне към това при прегледа на бюджета.

Докладът на г-н Leinen показва как Договорът ще повлияе на работата на Парламента, като той посочва много подробно как ще се отразят на Парламента новите политики, новите правомощия и новите процедури. Например той подчертава необходимостта от това да се гарантира адекватен контрол на външната дейност на Съюза и ние със сигурност сме готови да посочим подходящите методи за изпълнението на това. Тези методи обаче могат да бъдат съгласувани само след като бъдат заети длъжностите заместник-председател и върховен представител.

По този и други повдигнати въпроси – включително комитология и делегирани актове – ние с нетърпение очакваме по-подробна обмяна на становища с Парламента по прилагането на всички повдигнати въпроси.

Позволете ми да се върна към доклада на г-жа Kaufmann, който ясно обяснява как гражданската инициатива може да даде нов принос за демокрацията в Съюза. Гражданите ще могат да приканват Комисията да представя нови инициативи в областите на политики. Това е една от областите, в които Комисията смята да действа бързо, след като Договорът влезе в сила – също и въз основа на консултации – за да разбере очакванията на гражданите и заинтересованите страни. Начинът на мислене на Комисията до голяма степен е в унисон с препоръките на г-жа Kaufmann.

Има обаче няколко области, по които трябва да разискваме допълнително. Искаме да установим точното равновесие между процедура, която е лека за гражданите, и такава, която ще даде на инициативите легитимност и тежест.

Например, относно минималния брой на държавите-членки ние следва по-ясно да отразим вида на процедурата, предвидена в Договора.

В заключение, докладът на г-н Brok засяга област, в която както Парламентът, така и Комисията направиха важни крачки през последните години: отношенията с националните парламенти. Настоящият Парламент за пръв път използва междупарламентарните конференции и намери някои доста практични начини за изграждането на истинска парламентарна мрежа.

Комисията, както знаете, създаде изцяло нов механизъм за диалог с националните парламенти, като това е област, в която има голям напредък. От 2006 г. насам Комисията е изпратила до парламентите не само консултативни документи, но също така и законодателни предложения, приканвайки ги да отговорят. До момента ние сме получили и сме отговорили на около 400 становища, като също така, откакто Комисията встъпи в длъжност, сме увеличили значително броя на преките контакти с над 500 срещи между членове на Комисията и структури на националните парламенти. И така, както посочва и докладът, новите разпоредби на Договора относно националните парламенти ще бъдат в пълен унисон с тенденцията от последните години и аз считам, че те ще укрепят допълнително европейското парламентарно семейство.

Взети заедно, тези доклади показват как Договорът от Лисабон ще заздрави европейската демокрация и ще бъде полезен за европейските граждани. Това е отлично послание, което ние можем да отправим при изборите за Европейски парламент, като също така е и отлична отправна точка за подготовката за прилагането на самия Договор.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Преди да дам думата на ораторите, ще си позволя известна волност, която считам, че може да бъде простена на човек, председателстващ заседанието на този етап от нашия мандат и в този час на вечерта, защото е вярно, че тези късни заседания имат своите предимства.

Бих искал да ви кажа, че смятам незабавно да изпратя предложение до председателя на Парламента и до Бюрото да изготвят публикация, съдържаща самия Договор от Лисабон, петте доклада и съответните резолюции, заедно с встъпителните изказвания на докладчиците и на члена на Комисията.

Смятам, че такъв тип документ, преведен на 23-те официални езика на Европейския съюз и разпространен сред мъжете и жените на 27-те държави-членки, би бил много важен, що се отнася до разбирането на важността на Договора от Лисабон, а също така и за разбиране на усилията и действията на Парламента. Той също така би бил заслужено признание за петимата докладчици, по-специално за г-жа Guy-Quint и г-жа Kaufmann, които ни казаха, че напускат Парламента, но ще останат в нашите спомени и на които винаги ще бъдем благодарни.

 
  
MPphoto
 

  Michael Gahler, докладчик по становището на комисията по външни работи. (DE) Г-н председател, в чест на събитието, както виждате, аз съвсем съзнателно заемам мястото на г-н Zahradil.

От името на комисията по външни работи, бих искал да подчертая, че ние считаме бъдещия заместник-председател на Комисията и върховен представител за човека, който ще носи пълна отговорност пред Парламента, поради простата причина, че както всички останали членове на Комисията, на него му е необходимо доверието на Парламента, за да заема тази длъжност. Текущата практика на редовен политически диалог в пленарната зала и в комисията по външни работи трябва да бъде запазена при двойната функция, изпълнявана от едно лице.

Тъй като по-голямата част от нас желаят по-единен и практически подход от Европейския съюз по отношение на външната политика, бъдещият титуляр на тази длъжност ще бъде и лично заинтересован да осигури подкрепата на Европейския парламент за своите действия. Политическите планове и позиции на нашия ръководител могат също така да бъдат редовно разисквани в комисията по външни работи на заседания, на които бъдещият председател на Комитета на постоянните представители да представя информация по въпроси, които се разискват в Комитета. Ако това бъде поискано, тази практика трябва да се прилага и за специалните представители.

В бъдеще решения за назначения в областта на политиката за сигурност и отбрана следва също да бъдат разисквани от Парламента, за да се даде по-голяма демократична легитимност на операции в трети държави.

Що се отнася до Европейската служба за външна дейност, ние считаме, че Европейският парламент трябва да бъде пълноправен участник в подготвителните операции. Потвърждаваме, че тази служба следва да бъде част от Комисията за административни цели.

Ние също така желаем успешно да гарантираме, че в бъдеще ръководителят на делегация на Европейския съюз в трети държави ще се явява пред комисията по външни работи преди окончателното потвърждение на назначението. Смятам, че ако дадено лице не направи добро впечатление на неговите или нейните собствени колеги, то би имало малък шанс това лице да бъде назначено в чужбина.

Също така искаме цялата външна политика на Европейския съюз, включително общата политика за сигурност и отбрана, в бъдеще да бъде финансирана от бюджета на Общността. За следващия договор след Договора от Лисабон обаче аз бих искал да видя и общите военни разходи като част от бюджета.

 
  
MPphoto
 

  Andrew Duff, докладчик по становището на комисията по външни работи. – (EN) Г-н председател, както заявиха и предходните оратори, разработването на обща външна политика и политика за сигурност и отбрана е един от големите успехи, който можем да постигнем в резултат на Договора. Ето защо националните парламенти са засегнати в огромна степен от промените в ход.

Разбира се, те си запазват националните отговорности за националната сигурност, но от тях следва също така да се изисква да играят водеща роля за тясно и редовно сътрудничество с Европейския парламент при контрола и усилията за формулиране на обща европейска политика, критикувайки и задавайки въпроси на техните собствени министри за постигнатото в Съвета, и за представянето на пресата и обществеността на една нова реалност, а тя е, че външната политика се изработва посредством търсене, намиране и защита на общия европейски интерес.

 
  
MPphoto
 

  Thijs Berman, докладчик по становището на комисията по развитие. (NL) Г-н председател, чешкият Сенат днес прие Договора от Лисабон. Сега остава само Ирландия, бихте казали, и след това ще имаме договор, който ще предоставя и повече възможности на моята комисия по развитие да разработва по-добра политика.

Оказването обаче на натиск върху Ирландия в този момент би било огромна грешка. Това е съюз на независими държави и ирландците са свободни да вземат свои собствени решения. Всеки външен натиск ще увеличи риска от взрив на целия Европейски съюз, защото, въпреки всички изискани и благи думи, които бяха изречени днес в залата, Европейският съюз изживява дълбока криза на доверието. От този вид криза може да се излезе само с резултати, социална политика, инвестиции и икономическо възстановяване, осигуряване на чиста енергия за нашия климат, защита на социалните права – тук и в останалата част от света, но при постигането на всичко това, ние трябва да зачитаме правото на всяка държава-членка да намира решения, които са ефективни за самата нея.

Необходимо е сътрудничество и това със сигурност важи и за тази криза, но вие трябва да имате смелостта да останете верни на себе си. Ето защо, натиск върху Ирландия не би било правилно решение – нито за самите ирландци, нито за останалата част от Европа. Нека Европейският съюз прояви сдържаност, така че да извлече полза от благородните амбиции.

 
  
MPphoto
 

  Danutė Budreikaitė, докладчик по становището на комисията по развитие. – (LT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искала да подчертая, че Договорът от Лисабон ще даде на Европейския съюз повече възможности да поема инициативата при оформяне на политиката за координиране на развитието, за подобряване на координирането на донорите, при определяне на задачите и при по-ефективното предоставяне на помощ. Това обаче означава и че институциите на Европейския съюз, включително Парламентът, ще трябва да поемат по-голяма отговорност.

За да бъде прилагана успешно политиката на сътрудничество за развитие, особено важно е да има подходяща административна структура, за да се отстрани съществуващата несъвместимост в структурите на генералните дирекции и компетентностите в рамките на Комисията по отношение на политиката и бюджета и да се предостави компетентност само и единствено на Генерална дирекция „Развитие“.

Тъй като политиката на сътрудничество за развитие ще бъде прилагана съгласно обичайната процедура, от особена важност е да се определи точно мисията на комисията по сътрудничество за развитие към Европейския парламент. Договорът от Лисабон ще даде възможност за по-добро прилагане на целите на политиката на сътрудничество за развитие с оглед намаляването и последващото премахване на бедността в света.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papastamkos, докладчик по становището на комисията по международна търговия. (EL) Г-н председател, като докладчик по становището на комисията по международна търговия, бих искал да подчертая, че промените, внесени с Договора от Лисабон в областта на общата търговска политика, дават цялостен принос за укрепване на неговата демократична легитимност, прозрачността и ефективността на външната дейност на Съюза. Бих искал да подчертая по-специално преформулирането на институционалното равновесие в рамките на Съюза с издигането на Европейския парламент до съзаконодател с оглед определяне на приложната рамка на общата търговска политика. Одобрението на Парламента ще се изисква и за всички сключени търговски споразумения.

Бих искал обаче да подчертая дисбаланса между вътрешните и външните компетентности на Парламента, in foro interno и in foro externo, във връзка с общата търговска политика, като се има предвид, че Договорът от Лисабон не предоставя на Парламента правото да одобрява мандата на Комисията за договаряне на търговско споразумение. Имайки предвид, че Парламентът въпреки това има право да поставя предварителни условия за своето одобрение на търговските споразумения на Съюза, аз считам, че тук е необходимо подобрено рамково споразумение за отношенията между Парламента и Европейската комисия.

В заключение бих искал да подчертая необходимостта от по-интензивен диалог между Европейския парламент и националните парламенти, като се има предвид, че всички въпроси, включени в общата търговска политика, ще бъдат поставени под самостоятелната юрисдикция на Съюза. Всички търговски споразумения ще бъдат споразумения със Съюза и вече няма да има смесени споразумения, сключени както от Съюза, така и от държавите-членки.

 
  
MPphoto
 

  Evelyne Gebhardt, докладчик по становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. (DE) Г-н председател, в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите ние също виждаме огромните предимства на Договора от Лисабон, които не бихме желали да пропуснем, по-специално в областта на защитата на потребителите. Особено интересно е да се отбележи, че в Договора от Лисабон защитата на потребителите е вече представителна задача, което съвсем естествено укрепва тази област. Тази област е особено важна за гражданите на Европейския съюз, тъй като сега можем да им показваме какво прави за тях Европейският съюз всеки ден. Гражданите непрекъснато питат какво прави Европейският съюз за тях. Фактът, че сега това е заложено в член 12, а не в член сто и някой, е също важно, защото то показва, че значението на защитата на потребителите е вече много по-голямо.

Смятам, че е добре, че ще имаме Договора от Лисабон. Аз съм изключително удовлетворена, че Сенатът в Прага също ратифицира Договора. Това изпрати ясно послание, че ние сме за тази Европа, социална Европа, Европа на гражданите, която желаем да подготвим за бъдещето. Благодаря ви, че ни позволихте днес отново да демонстрираме това. Специално благодаря на Вас, г-жо Kaufmann, за Вашата чудесна работа в Конвента. В него Вие постигнахте нещо много важно.

 
  
MPphoto
 

  Oldřich Vlasák, докладчик по становището на комисията по регионално развитие. – (CS) Г-н председател, госпожи и господа, от името на комисията по регионално развитие бих искал да внеса териториално измерение в разискванията по Договора от Лисабон. Факт е, че отделни местни органи, общини и региони трябва да се борят все по-усилено с влиянието на европейското законодателство и европейските политики. Във връзка с това проучване на университета в Утрехт показва, че годишно органи на Общността приемат над 100 разпоредби с незабавно влияние върху местните органи. Седемдесет процента от законодателството и мерките, които ние изготвяме, на практика трябва да бъдат прилагани в региони, градове и местни общности.

Ето защо противоречивият Договор от Лисабон може да бъде възприет положително от перспективата на местните органи. На практика Договорът от Лисабон съдържа протокол за субсидиарност, с други думи протокол, според който приемането на норма на по-високо равнище, в този случай на европейско равнище, може да бъде обосновано само когато такава мярка е доказано по-ефективна и по-необходима. Съгласно Договора се изискват по-ефективни консултации с местните и регионалните органи и техните асоциации. Друга разпоредба, която ще бъде въведена, е задължението на Европейската комисия да сведе до минимум финансовата и административната тежест на всяка нова законова разпоредба. Тези мерки следва да гарантират, че Брюксел ще обръща по-голямо внимание на реалните проблеми, с които се сблъскват кметовете и ще бъде по-добре подготвен за тяхното решаване. Бих искал също така да подчертая, че това съвсем не е последната промяна, на първичното право, която ще разискваме. Ето защо, ние следва да започнем да обмисляме внимателно промените, които ще трябва да бъдат направени, за да се направят законовите основи на Европейския съюз разбираеми, устойчиви и от полза за всички граждани.

Госпожи и господа, не бих искал тук да давам оценка на положителните и отрицателните аспекти на Договора от Лисабон. Всички вие знаете, че становището на Чешката република е критично, но реалистично. Това се потвърди и от днешното разискване в Сената на парламента на Чешката република, който по-късно през деня одобри Договора.

 
  
MPphoto
 

  Johannes Voggenhuber, докладчик по становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. (DE) Г-н председател, изказвам се от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Леко съм подразнен, тъй като исках да узная становището и на комисията по развитие, но г-н Berman употреби цялото време на своето изказване за това да ни предупреждава за опасността от упражняване на натиск върху народа на Ирландия.

Този манталитет съвсем очевидно е една от причините ние да водим разискване тази вечер. Питам се дали този Парламент все още има правото да говори със своите граждани, да обменя доводи, да защитава резултатите от своята десетгодишна работа по процеса на създаване на конституция или дали чрез този диалог ние няма да бъдем обвинени в упражняването на натиск и изнудване. Това е странна отживелица.

Щеше ми се да видя как Парламентът защитава този договор много по-гласно, много по-силно и много по-открито пред гражданите на Европейския съюз, а не да оставя всичко изцяло на своите правителства, които твърде често имат доста неясна връзка с напредъка, предвиждан в този договор.

Г-н председател, много евроскептици твърдят, че демократичният напредък, съдържащ се в този договор, е съвсем малък и че на практика това е параван за една по-тъмна и зловеща Европа, скрита зад него. Смятам, че един бърз поглед върху областта на вътрешната сигурност, правосъдие и полиция, нейното комюнотаризиране, правото на Парламента на съвместно определяне, прилагането на Хартата, опровергава тези твърдения и демаскира заблудата, пропагандата и невежеството, които се крият зад тях.

За мен тази област е вероятно най-дразнещото изражение на дефицита на демокрация в Европейския съюз. Никога не съм бил от хората, които считат разделението на властите за историко-философски принцип. Това по-скоро е основен принцип на демокрацията. В тази област Договорът от Лисабон предоставя много решителен и напредничав отговор. Това е една от най-чувствителните области в конституцията. На практика в тази област решенията за полицейски закони са взети от полицейски министри – скришно – без да има контрол от съдилищата или от Съда на Европейските общности и без прилагането на цялостен кодекс за основните права и свободи. Това обаче се променя и е огромна стъпка напред в посока към европейска демокрация. Нещо повече, г-н Berman, разискването му с гражданите, неговата защита, е наш дълг, а не упражняване на натиск.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Ще имам удоволствието да дам думата на моя съотечественик, г-н Carnero González. Той също е един от колегите, които няма да бъде с нас пред следващия мандат и бих искал да му благодаря публично за огромните усилия и изключителните резултати, които постигна в специфичната област и по въпроса, с който се занимаваме тук.

 
  
MPphoto
 

  Carlos Carnero González, докладчик по становището на комисията по петиции. (ES) Благодаря Ви, г-н председател и приятелю, за тези мили думи, които очевидно са емоционално въздействащи в момент, когато аз съм в залата за последен път през този мандат. Искам да благодаря за сътрудничеството на всички, с които имах честта да работя и също така да помоля за прошка за грешките, които може да съм допускал. Опитах се да дам най-доброто от себе си на гражданите на моята държава и на всички европейци, като имаше периоди по време на работата, които бяха особено специални, като например Конвентът.

Всъщност днес ние говорим за гражданите и аз се изказвам от името на комисията по петиции. Коя комисия в този Парламент е по-близо до гражданите от комисията по петиции? Тя защитава едно от най-важните права, на които се радват европейските граждани, а именно – правото на петиция.

Въпросът е следният: ако Европейският парламент е познат в много държави, то това е чрез упражняване на правото на петиция. Ние, като членове на комисията по петиции, знаем това и всъщност го знае целият Парламент. Договорът от Лисабон, който прави Европейския съюз по-демократичен и по-ефективен, внася нови елементи, като например Хартата за основните права, и нови инструменти, като например гражданската инициатива.

Въпросът е да бъде избегнато объркване, например между правото на петиция и правото на гражданска инициатива. Бих искал да подчертая, че гражданите, например, могат да изискат чрез петиция Парламентът да поиска Комисията да предприеме законодателна инициатива, така че в бъдеще можем да имаме инициатива на европейски граждани, приканваща Комисията да започне законодателна процедура, и петиция, въз основа на правото на петиция, адресирана към съответната комисия на Парламента, изискваща от Парламента да се обърне към Комисията за тази цел. Ние трябва да избегнем това противоречие и да търсим съгласуваност, която да укрепи двата пътя, които правят гражданството по-солидно в рамките на Европейския съюз.

Разбира се, комисията по петиции би искала да участва в управлението на това право на гражданска инициатива. Разбира се, всички комисии биха желали да участват, но аз ще поискам това право да бъде приложено по възможно най-добрия начин. Считам, че с това бихме могли да отдадем дължимото на ден като днешния, което е много важно: Договорът от Лисабон беше ратифициран от Сената на Чешката република и така остава само една стъпка преди този Договор да стане реалност и на практика, преди този Договор, който е наследникът на Европейската конституция – най-добрият текст, изготвен от Европейския съюз до момента, да влезе в сила.

Ако успеем да го направим, всички ние, които сме тук днес – започвайки от всички членове на Конвента, които са тук тази вечер – ще придадем огромен смисъл на това, че сме били членове на Парламента.

 
  
MPphoto
 

  Maria da Assunção Esteves, от името на групата PPE-DE. – (EN) Г-н председател, това е моето последно изказване в пленарната зала и затова ще бъде малко по-различно.

Ще дойде ден, когато федералните и космополитни парламенти ще се обединят, за да управляват света. Мечтата за обща хуманност без граници се ражда точно тук, на това представително място, където свободата става по-силна, а демокрацията все по-широка. Мечтата от времето на Просвещението за съюз на народите прави първи крачки с магията, случваща се в нашите кабинети и по време на нашите разисквания. В този съюз Макиавели е слаб, защото ние можем да заменим върховенството на властта с върховенството на хората. Парадигмата на космополитизма се утвърждава в нашите институции и в нашите решения и сега става част от действията ни.

Ражда се една нова антропоцентрична визия за законите и политиката, а постнационалната идентичност придобива форма по улиците на Европа. Възвишеното достойнство на човека сега е принципът, който обединява националите и международните закони. Той е върховното правило за нашата първоначална съгласуваност. Това, което представлява Европейският съюз и неговият Парламент, е морален възглед без прецедент в историята на човечеството – всеобщ морален възглед, който стана част от стратегията на европейските държави и постави основата на тяхната интеграция.

Взаимната ангажираност на европейските народи е настина въплъщение на тяхната обща хуманност. Всъщност изолацията и егоизмът бяха победени в деня на Договора от Рим. Сега справедливостта се ражда именно от достойната политика, като мост между Кант и Аристотел, между свободата и щастието. Народите на Европа знаят, че единствената легитимност е тази, която произлиза от правата на човека и че единствената представителност принадлежи на властите, които ги зачитат. Те знаят, че освобождаването от историята е възможно единствено чрез проект, който предвижда политическо споделяне и глобална справедливост.

Ще дойде ден, когато народите на Азия, на Северна и Южна Америка и на Африка ще се обединят. Достойнството на хората ще обхваща всички култури – от Гьоте до Песоа, от Бах до Чайковски, от Мохамед до Буда. За превръщането на правата на човека в универсален закон, в общо правило отвъд всякакви различия, и за да бъде Европа пример, е необходима по-широка основа, по-голяма децентрализация, повече политика, по-голяма широта.

В този момент на сбогуване, аз искам да кажа колко съм горда, че споделих това преживяване с вас.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Благодаря Ви, г-жо Esteves, за Вашето изказване, за Вашата работа през последните години и занапред Ви желая успех и щастие.

 
  
MPphoto
 

  Jo Leinen, от името на групата PSE. (DE) Г-н председател, Вие казахте, че ще предложите на Председателския съвет и на Бюрото петте доклада и основните разяснения да бъдат обобщени в брошура. Това е отлична идея и аз мога само да я приветствам. Бих препоръчал също така да включим доклада Corbett/Méndez de Vigo, който беше основата за нашата работа по Договора от Лисабон. В онзи момент, ние имахме 500 гласа „за“, което беше рекорден резултат. Той е част от процеса. Той беше отправната точка за този опит, след Договора за създаване на конституция за Европа, за да бъде създаден Договорът за реформа. Считам, че идеята е много добра. Имате нашата пълна подкрепа.

Вие вече благодарихте на онези, които за съжаление няма да са сред нас. Аз убедено мога да заявя, че всички членове на комисията по конституционни въпроси работиха много добре заедно. Ние винаги сме били комисия, в която е имало силно участие. В този важен момент аз отново благодаря на онези, които сега са в залата. Първо, благодаря на Johannes Voggenhuber, истински стожер на нашата работа за демокрация и граждански права. На Sylvia Kaufmann, която вече беше спомената по други поводи и която беше изключително полезна, изразявайки своето становище, въпреки огромната съпротива в нейната партия. На Carlos Carnero González, който винаги е бил с нас. Той се бори за Конституцията и за референдума в Испания. На Assunção Esteves, която винаги беше много активна. Alain Lamassoure постигна много, включително за Конституцията. И не на последно място, макар че тя не е член на комисията – на Catherine Guy-Quint. Тя свърши огромна работа в комисията по бюджети и винаги подкрепяше идеята за това на Парламента да бъдат възложени повече отговорности и да бъдат дадени повече права. Благодаря на всички ви. Споменах тези, които са днес тук и които няма да бъдат с нас следващия път. Обещаваме да продължим тяхната работа.

Като говорител на групата на социалистите в Европейския парламент, аз бих искал да направя още два коментара по докладите. Що се отнася до доклада Kaufmann, ние винаги сме защитавали мнението, че гражданската инициатива не е нито плацебо, нито алиби, а сериозен конституционен инструмент, чрез който гражданите могат да включват въпроси в дневния ред на Брюксел. Считам, че, когато гражданската инициатива се изпълнява, ние ще гарантираме това е точно така. Комисията следва да упражни правото си на инициатива и да изготви проектозакон много скоро след реорганизацията.

Що се отнася до доклада Dehaene, аз още веднъж бих искал да спомена преходния период. Ние желаем духът на Лисабон да присъства по време на консултациите за предложението на Съвета за нов председател на Комисията. Цялата колегия на членовете на Комисията обаче, включително и председателят, няма да бъдат утвърдени, докато договорът не влезе в сила. Това е важно да се помни. Това просто е продиктувано от преходния период. Смятам, че програмата, която е изготвил г-н Dehaene за законодателния период, е много добра. Отправната точка е гласът на гражданите на европейските избори, последван от решенията за назначаване на служители, политически програми и финансирането на Европейския съюз. Отправната точка е гласът на независимите държави, на гражданите на Европейския съюз. Намирам това за наистина чудесно. Благодаря Ви, г-н Dehaene.

 
  
MPphoto
 

  Andrew Duff, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, г-н Чърчил е казвал, че криза не бива да се пропилява.

Ето, днес ние имаме икономическа криза, климатична криза, международна нестабилност и ни е ясно, поне на моята група, че тези кризи са в огромна степен довод в подкрепа на това на Европейския съюз да бъде предоставена повишена възможност за действие в международен мащаб.

Договорът е логичният отговор на тези предизвикателства. Това е най-добрият договор, който може да бъде постигнат на този етап. Това е добър договор. От историческа гледна точка, той определено е сравним с този от Маастрихт. Той утвърждава демокрацията и прави управлението на Европейския съюз по-представително, резултатно и ефективно.

Това е и реформаторски договор. Той коригира проблемите, от които страда настоящият Договор от Ница. Не е задължително човек да е твърд федералист – какъвто съм аз – за да види това, но трябва да е добър демократ, за да разбере: първо, че на нас ни е необходима интегрирана Европа, за да формулираме нашата реакция на глобализацията и второ, че постнационалната демокрация не е заместител, а допълнение към, историческите национални демокрации.

Консервативните и националистическите опоненти на Договора би следвало да ни кажат защо предпочитат да подкрепят настоящия неефективен и тромав Съюз и защо се стремят да запазят за националната държава абсурдните претенции за национален суверенитет, когато това, което наистина е от значение, е да имаме работеща взаимозависимост между държавите и гражданите – взаимозависимост, която е разяснена и укрепена в този Договор.

За Европа този Договор е голяма конституционна стъпка напред и аз съм горд, че съм свързан с неговото изготвяне. Ще се боря докрай, за да видя, че той влиза в сила и че се прилага успешно и бързо.

 
  
MPphoto
 

  Johannes Voggenhuber, от името на групата Verts/ALE. (DE) Г-н председател, г-жо заместник-председател, оглеждайки се в залата, оставам с впечатлението, че обитателите на конституционната кула от слонова кост са били поканени да продължат своите обсъждания на пленарното заседание на Парламента. Не това беше договорката. Това, за което се договорихме, беше широко разискване на Европейския парламент относно последиците от Договора от Лисабон.

Нима не би било чудесно, ако Парламентът не разискваше тази сутрин Договора в същия момент, в който и чешкият Сенат, и беше заявил ясно на гражданите на Европейския съюз, че Договорът е плод на работата на Европейския парламент, като се започне от Конвента и се продължи до самия днешен ден, че тази реформа не е наложена от Европейския съюз на елита, а е важно дело, постигнато след обединени усилия?

Когато нещо се проваля, моят 15-годишен опит ми подсказва, че в дъното на провала са правителства, а не парламенти. Сега всички сме покрити с белези и окичени с медали. Правя последното си изказване след 15 години. Изминахме дълъг път. Беше голяма чест. Аз бях поканен също така, заедно с г-н Duff, да бъда докладчик за Парламента, както по Хартата за основните права, така и по Конституцията.

Длъжен съм да кажа – и мисля, че и останалите членове на Конвента ще подкрепят моите думи, – че ние винаги сме чувствали подкрепата на Европейския парламент. Ние смело изказвахме становищата си, осмелихме се да имаме визия, която предизвика голямо неодобрение, съпротива от страна на правителствата, много пъти беше налагано вето, стигнахме почти до разпадане на Конвента. Но на практика не може да бъде отречен фактът, че движещата сила, проницателната сила в този процес бяха парламентите. Ето защо това е и първа победа за гражданите на Европейския съюз.

Позволете ми да надникна, може би, в бъдещето. Ние знаем, какво е нашето мнение за напредъка, който се постига с този договор. Когато Междуправителствената конференция атакува резултатите на Конвента, забрани Законодателния съвет, въведе повторно закони, изработени от Съвета и добави третата част – и всички тези неща, които днес ни смущават – аз имах идеята за Първата поправка на Конституцията в едно далечно и необозримо бъдеще.

Един от важните и основни елементи на този договор е правото на инициатива на Европейския парламент, неговото право да прави предложения за съставянето на Конвент, който да промени Конституцията. А ние все още не сме стигнали края на пътя. Когато се борихме за нашите мечти, в Конвента на нас често ни казваха: „Ех, вие с вашите сравнения с Конституционния конвент във Филаделфия, в Европа трябва да настъпи дълбока криза. Без дълбока криза вие никога няма да успеете да създадете истинска европейска демокрация, истинска политическа общност. На нас наистина ни трябва дълбока криза“. Те съвсем ясно имаха предвид следващите сто години. Но кризата е налице. В криза сме. И сега, изведнъж, гражданите питат защо нямаме никакво икономическо управление. Питат защо нямаме най-малкото едно общо европейско законодателство поне за ключовите аспекти на фискалната политика, корпоративните данъци и данъците върху транзакциите. Хората искат също така социална Европа. Да, ние сме все още на барикадите, правителствата просто казаха „не“. Днес цяла Европа пита къде са правомощията на Европейския съюз да защити социалната пазарна икономика, справедливото разпределение. В същото време милиарди евро ще бъдат похарчени за следващото поколение. А ние нямаме демократична власт, нито правно основание да развием една социална Европа.

Всеки ден ми задават въпроса, какво е положението по отношение на военните действия в името на Европа. Две нации са предприели военни действия в контекста на кабинетната политика, както се практикуваше пред ХІХ век. Не трябва ли да помислим върху факта, че тази зала първо трябва да даде одобрението си преди военни действия да могат да бъдат предприемани в името на Европа? А гражданските инициативи? Там също бяха изключени конституционни промени. Защо? Защо не може да има гражданска инициатива, която да призовава за изменение на Договора и за допълнително усъвършенстване на Европейската конституция?

Мисля, че има още много път пред нас. Плахостта и нерешителността на Парламента пред Съвета е голяма пречка.

(Реплики)

Смятам, че трябва да сме по-настъпателни. Надявам се този Парламент да може наистина да си извоюва правото, което му принадлежи съгласно Договора от Лисабон с огромна увереност в собствените сили и силна лоялност към гражданите на Европейския съюз, да ги защити и след това да помисли как всичко това може да бъде усъвършенствано за по-добра европейска демокрация и социален ред. Г-н председател, аз няма да се откажа от мечтата си.

(Реплики)

Няма да се откажа от мечтата си, за да дам възможност на моите деца и на техните деца поне да кажат: „Да живее Европейската република!“

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Tobias Pflüger, от името на групата GUE/NGL. (DE) Г-н председател, изказванията показват, че на Договора от Лисабон се гледа емоционално, а не рационално. Защо не изчакаме и не оставим новия Парламент да разисква въпроса и просто да почакаме и да видим дали Договорът от Лисабон ще стане реалност? Не, има някои хора тук, които са се вкопчили в този Договор и искат да разясняват предполагаемите му предимства отново и отново.

Буркхард Хирш, прекаленият моралист, го каза толкова прекрасно, като заяви, че на ирландците не трябва да се гледа като на подгизнали овчари и като на единствените европейци, неспособни да осъзнаят каква благодат е Договорът от Лисабон. Референдумите щяха да дадат отрицателен резултат и на други места, тъй като ние не можем, нито следва да очакваме гласоподавателите да подкрепят договор, който дори и един добронамерен читател не би могъл да разбере.

Договорът от Лисабон не само регулира отношенията между институциите на Европейския съюз. Не, Договорът от Лисабон създава политики. А това е важно. Например член 43, параграф 1 от Договора посочва задачите на военните сили на Европейския съюз. Клаузата за солидарност в член 222, параграф 1, буква а) посочва, че всички налични ресурси трябва да бъдат мобилизирани, за да се предотврати терористична заплаха на територията на държавите-членки. Следователно Европейският съюз ще стане военен съюз и дори съществува възможността военни операции да бъдат извършвани в самия Европейски съюз. Член 43, параграф 1 предвижда да бъде оказвано съдействие на трети държави, за да се борят с тероризма на своя територия.

Има няколко разпоредби в тази област. „Постоянно структурирано сътрудничество“, което дава възможност за Европа с военно ядро. НАТО има своята роля в Договора, а „Държавите-членки се задължават постепенно да подобряват своите военни способности“. В бъдеще, ако този Договор бъде ратифициран – надявам се това да не се случи – ще има начален фонд (член 41): бюджетът на Европейския съюз може да бъде използван и за военни цели в областта на външната и военната политика.

По отношение на икономическа политика, икономическата логика на Договора от Лисабон е точно икономическата логика, която доведе до икономическата криза: „отворена пазарна икономика със свободна конкуренция“. Само че никой не би я нарекъл така днес.

Оставам с впечатлението, че хората, които желаят този договор, особено от елита на Европейския съюз, в действителност живеят в миналото. Условията са коренно променени. Това, което ни е необходимо, е нов договор за нова ера. Ирландия взе решение. Решението на референдума беше ясно. Договорът беше отхвърлен и следователно е мъртъв. Изведнъж ще има второ гласуване. Кой във Франция би казал, след избирането на президента Саркози, че просто трябва да се гласува отново, защото някой не го харесвал. Искам едно нещо да стане съвсем ясно: има основателни, съвсем рационални причини, поради които ние не бива да ратифицираме този Договор. Това, което беше заявено в Ирландия, трябва да е окончателно. С други думи „не“ означава „не“. Това означава, че Договорът от Лисабон е мъртъв и в този контекст не разбирам защо го обсъждаме днес.

Има смяна на властта в рамките на този договор по посока на големите държави-членки. Ще го кажа направо: като интернационалисти ние защитаваме европейската идея от тези, които искат да направят Европейския съюз военна сила и чисто икономическо съдружие. Ние се нуждаем от алтернативен договор на този от Лисабон и това означава договор, който е насочен към мир, а не договор, който в същината си е военен пакт. Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Nils Lundgren, от името на групата IND/DEM. – (EN) Г-н председател, приемам за даденост, че всички ние имаме право да се изказваме толкова дълго, колкото желаем. Може да са ми необходими допълнителни минута или две и с радост ще се възползвам.

(SV) Сега преминавам на родния си език. Начинът, по който европейската политическа номенклатура работеше по Договора от Лисабон ще бъде запомнен от бъдещото поколение като позор в две отношения: първо, по отношение на политическия процес за неговото прокарване и второ, по отношение на действителната цел на договора и неговото съдържание. Ако погледнем назад към Лаакен от 2000 г., там беше казано, че ние следва да изготвим предложение за конституционно решение. Това трябваше да ни доведе до една по-сплотена Европа и граждани, които са ангажирани, тъй като тогава имахме опасения, че на практика гражданите нямаха добро мнение за Европейския съюз. Конвентът, под ръководството на Валери Жискар д'Естен, изготви нещо съвсем различно. Европейците не искаха това и народите на Франция и Нидерландия казаха „не“. Всички знаят, че народът на Обединеното кралство, Дания и много други държави биха казали „не“, ако им беше дадена възможност. Бяха направени опити да се намери начин това да бъде заобиколено – появи се нов договор, който е същият, но, когато това е угодно, се твърди, че не е, като това твърдение продължава да се поддържа. Сега вече, след като народът на Ирландия каза „не“ на това, което наричаме Договора от Лисабон, ние имаме нахалството да проведем разследване за причината, поради която народът на Ирландия не гласува правилно. Това е доста странно и по този въпрос нямаше абсолютно никакво разискване. Всички вие се потупвате по гърбовете и си казвате колко добре е това, въпреки факта, че ви е ясно, че това е позор.

Второто ми възражение е следното: един конституционен договор, една конституция, не съществува, за да ускори вземането на политически решения. На практика е точно обратното – тя съществува, за да усложни вземането на политически решения. Конституциите съществуват, за да гарантират, че онези, които бъдат избрани сега, не могат да вземат каквито решения си пожелаят. Следва да бъде сложно. Такава е конституцията на САЩ. Френска бюрократична традиция е да се гарантира, че даден орган може набързо на взема решения по всички възможни въпроси, без да се тревожи за влиянието на обществеността. Това е отблъскващо и позорно за Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Г-н Lundgren, убеден съм, че сте забелязали, че Вашите колеги Ви слушат с уважение, пазейки тишина и без да разговарят, както Вие правехте по време на изказванията на другите членове на Парламента, но това е начинът, по който различните хора разбират демокрацията.

 
  
MPphoto
 

  Roger Helmer (NI). - (EN) Г-н председател, надявах се, че г-н Pöttering ще председателства заседанието тази вечер, тъй като исках да му благодаря публично за предоставената ми възможност да напусна групата на Европейската народна партия (Християндемократи) преди няколко години. Радвам се, че всички мои колеги консерватори ще напуснат скоро групата на Европейската народна партия (Християндемократи) – цел, за която работих 10 години.

Тук сме, за да разискваме Договора от Лисабон и затова бих припомнил на г-н Pöttering, че неговата собствена държава, Германия, все още не го е ратифицирала. Ние от Европейския съюз твърдим, че това е Съюз на ценности, основан на демокрация и на принципа на правовата държава, но въпреки това пренебрегваме демокрацията. Ние грубо потъпкваме желанията на избирателите. Отхвърлихме резултатите от референдумите в Дания за Маастрихт, в Ирландия за Ница, във Франция и Нидерландия за Конституцията и сега отново в Ирландия за Лисабон. Ние се отнасяме към желанията на нашите избиратели с открито презрение. Дотук с демокрацията!

Същото правим и по отношение на принципа на правовата държава. Прилагаме планове и правим разходи въз основа на Договора от Лисабон преди неговата ратификация. Това е на границата на безкръвен държавен преврат. Г-н Pöttering казва, че един милион ирландски избиратели не могат да попречат на 450 милиона европейци. Той е прав. Нека тогава тези 450 милиона да гласуват по Договора. Великобритания ще гласува „против“. По всяка вероятност Франция и Германия ще гласуват „против“, но вие не смеете да позволите на хората да гласуват, защото вече знаете техния отговор. Във Великобритания, всички, освен осем от нашите 646 членове на Парламента, бяха избрани, защото обещаха референдум, но въпреки това нашето дискредитирано лейбъристко правителство не спази обещанието си по скандален начин.

Нека да отправя едно навременно предупреждение към моите колеги. Ние в Британската консервативна партия ще направим референдума по Договора от Лисабон основна точка от нашата платформа за европейските избори. Ще организираме референдум и ще убием веднъж завинаги този жалък и позорен Договор.

 
  
MPphoto
 

  Alain Lamassoure (PPE-DE).(FR) Г-н председател, госпожи и господа, европейската интеграция понякога ни поднася символи, които раздвижват анонимни актьори като нас. Ето защо последното гласуване от този парламентарен мандат ще бъде по последното изменение, което беше предложено съвместно от членове на Европейския парламент и националните парламенти пред Европейския конвент: създаването на гражданска инициатива на равнище Европейски съюз.

Нека не подценяваме нейното значение. Договорът от Лисабон дава на самите граждани, на обикновените граждани, същите права за политическа инициатива в рамките на Европейския съюз, каквато има нашият собствен парламент. Докладите по собствена инициатива ни дават възможност да приканим Комисията да действа, да ни предлага правно основание, за да стартираме нова политика или за да адаптираме вече съществуваща такава. Ето, сега гражданите ще могат да правят същото, ако има достатъчен брой и ако са от значителен брой държави-членки.

Поздравявам г-жа Kaufmann за начина, по който работеше за намиране на консенсуса, който очевидно беше необходим по въпрос като този. Разясненията, които тя внесе в договора и процедурните гаранции са разумни. Определянето на значителен брой като една четвърт от държавите-членки е в съответствие с решението, прието за самите правителства в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

Така даденото ново право на европейските граждани не съществува в нито една от нашите държави под тази форма. По този начин Съюзът ще гарантира, че се предприемат стъпки към пряка демокрация. Дори и във Франция например не сме дръзнали да стигнем толкова далеч. Ние преработихме нашата национална конституция миналата година, но ограничихме същото това право на колективна петиция само до местно равнище.

Сега нека се надяваме, че нашите политически партии ще се състезават творчески, за да използват по най-добрия начин това ново право и най-вече, извън партиите, нека се надяваме, че гражданското общество ще се възползва от него: съюзи, неправителствени организации, студенти – особено тези със средства, отпуснати по „Еразъм“, трансгранични работници, всички европейски граждани, живеещи в държава, различна от тяхната собствена, и които счетат, че законите, които приемаме тук са, за съжаление, лошо приложими на практика.

В този Съюз на свободно движение, единствените бариери, които продължават да съществуват, са тези на нашите политически разисквания. За съжаление, това е поредния път, при който не започва европейска избирателна кампания, а 27 национални кампании, основани на европейски претекст.

Икономическото пространство съществува, единната валута съществува, единното европейско небе съществува, но тепърва предстои създаването на единно политическо пространство. Това е истинското предизвикателство за Договора от Лисабон и това определено е една от разпоредбите, които ще допринесат най-много за справянето с това предизвикателство.

 
  
MPphoto
 

  Adrian Severin (PSE). - (EN) Г-н председател, тази вечер надеждата, която се появи с ратификацията от страна на Чехия на Договора от Лисабон, е помрачена от псевдоконспиративната атмосфера на това заседание.

Някои се страхуваха, че посредством подготовката на подходящото прилагане на договора, така силно и спешно необходим, ние може да обидим определени граждани на Съюза. Считам, че е точно обратното – ние обиждаме гражданите, като крием истината за това, какво в действителност представлява Европа и какво би могла да бъде, и като избягваме открит и разумен диалог с тях.

По същия начин, да се показва уважение към мнението на малцинството, като в същото време се игнорира решението на мнозинството, е обидно както за това мнозинство, така и за основните принципи на демокрацията, които всички ние твърдим, че ценим.

Писменият текст на един договор не е достатъчен. По този текст трябва да бъде дадено пояснително тълкуване, което да разясни неговия дух, като така ще се даде възможност за най-доброто му прилагане. Точно това правят днешните доклади. Те говорят за: първо, парламентаризиране на Съюза; второ, комюнотаризиране на европейските институции; трето, създаването на междуинституционално равновесие като гаранция за преходната система за разделение на властите; четвърто, осигуряването на законодателна съгласуваност и последователност на равнище Европейски съюз посредством европеизацията на националните парламенти, а не национализирането на Европейския парламент; пето, концентрации на инструменти и политики за доброто на институционалната ефективност и шесто, подобряване на представителността, прозрачността и участието на равнище Европейски съюз.

В този дух, ще можем да видим появата на един демос, който ще изпълни със съдържание съществуващата обвивка на европейските процедури, като ги направи по-близки до гражданите.

Единственото, което остава да бъде свършено, е да бъде намерено решение как да се направи мост между изборите за нов Парламент и влизането в сила на Договора от Лисабон. Надявам се, че чувството за отговорност и солидарност на нашите ирландски приятели ще ни помогне да постигнем това и да спазим нашия исторически график.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н ONESTA
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Andrzej Wielowieyski (ALDE).(FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, смятам, че докладът на г-н Dehaene, който е много важен и ценен, следва да бъде допълнен по отношение на работата и най-вече на отговорностите на Европейския съвет. Този важен орган ще бъде издигнат до ранг на институция и в политическата област е водеща сила.

Ето защо на него следва да бъде обърнато особено внимание. Неговите действия ще бъдат обект на компетентността на Съда на Европейския съюз по същия начин, както са и тези на Европейската централна банка. Аз също така предлагам, от името на моята група, изменение, което отразява тази допълнителна отговорност. Тъй като неговите законодателни функции са ограничени, тази отговорност по същество е съгласно член 265 относно бездействието. Считам, че поради липсата на подробности в договора, задълженията на Европейския съвет вероятно ще се наложи да бъдат подробно описани в междуинституционално споразумение.

Докладът на г-жа Kaufmann е важен именно поради това, че той представлява истинско отваряне към гражданите. Най-голямата слабост, която бихме могли да покажем, когато сме изправени пред предизвикателство за бъдещето на Съюза, би била да създадем празнина, дистанция между Съюза и гражданите. За тях Съюзът е далечен и непонятен, макар да смятат, че им е необходим. Моята група, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, смята, че тази празнина може да бъде запълнена ефективно само посредством редовни, широки консултации с гражданите.

Не ни остана време да довършим работата си, нито да завършим нашето разискване по този въпрос. Въпреки това, както вече отбеляза г-н Lamassoure, гражданската инициатива може, съгласно договора, да бъде основен инструмент за създаване на европейско обществено пространство, което ни е така необходимо. То от своя страна ще насърчи обществен дебат между гражданите и Съюза, а това от своя страна ще събуди общественото съзнание, което е много важно за нас.

Дори и така обаче, негово управление е голямо предизвикателство за европейските институции, особено за Комисията, имайки предвид, че е заложен авторитетът на този нов инструмент, за държавите-членки, които трябва да приемат новата практика и да осигурят инфраструктури и, очевидно, за гражданите, които трябва да се запознаят с този нов инструмент за доброто на пряката демокрация.

 
  
MPphoto
 

  Milan Horáček (Verts/ALE). - (DE) Г-н председател, г-н заместник-председател, президентът Клаус реагира на днешното решение на чешкия Сенат, което ние искрено приветстваме и по повод на което аз поднасям моите искрени поздравления, като, освен всичко останало, заяви, че Договорът от Лисабон е мъртъв, защото е бил отхвърлен на референдума в Ирландия.

Той е политическо зомби, което атакува решенията на мнозинството в неговия собствен парламент и сенат и потвърждава неговото неудачно и сектантско отношение и в други области на политиката. За щастие, след положителното гласуване, той просто направи така, че да изглежда глупаво. Ние, Зелените, имаме положително и конструктивно отношение към процеса на европейска интеграция, но разбира се с критични бележки, където това е необходимо.

Още веднъж искам да изкажа моите най-искрени благодарности към чешкия Сенат, чешкия парламент и чешкото правителство.

 
  
MPphoto
 

  Bastiaan Belder (IND/DEM). - (NL) Г-н председател, докладът на г-н Dehaene ме кара да изпитвам смесени чувства. От една страна, аз приветствам факта, че той понякога изпитва необходимост да анализира нещата задълбочено, като тук имам предвид параграфи 14 и 26, в които той има предвид водещата роля на Европейския съвет и проблемите, свързани с новата система за председателство в рамките на Съвета.

От друга страна, аз съм разочарован от този доклад, защото анализът на докладчика не е фокусиран от началото до края на доклада. По-специално, в последните 12 параграфа, където той разглежда външната политика, всички институционални въпросителни са туширани, макар институционалните последици на тази двойна роля да не са съвсем ясни. Ето защо аз не мога да разбера как докладчикът е достигнал до общия извод, че новата система ще доведе до по-стабилно институционално равновесие в Съюза.

Признавам, че Договорът от Лисабон представлява подобрение в определени области. Това обаче не отменя факта, че именно неясните последици от този Договор ще се окажат лисабонската ахилесова пета за институционалното равновесие на Съюза – нещо, което е убягнало от вниманието на докладчика.

 
  
MPphoto
 

  Jana Bobošíková (NI). – (CS) Госпожи и господа, на това заседание ние правим нещо, което в нашата страна се описва като да си правиш сметката без ханджията. Ние ще гласуваме по отношенията между институциите на Европейския съюз, неговите държави-членки и техните парламенти, сякаш Договорът от Лисабон е вече в сила. Бих искала да подчертая, че на Договора от Лисабон все още предстои дълъг път до ратификацията. Членовете на Парламента следва да имат това предвид и не следва да премълчават тази информация пред своите граждани. Всеки демократично мислещ човек трябва да разбере, че дори и най-агресивните атаки срещу политици, които не са подписали Договора от Лисабон, няма да променят нищо.

В заключение бих искала да кажа на г-н Cohn-Bendit, че неговите осъдителни изявления, в които той твърди, че президентът на Чешката република Клаус възнамерява да подкупи сенатори от парламента на моята страна, са обида не само към президента Клаус, но и към гражданите на Чешката република. Такива обвинения са обида за принципите на приятелските международни отношения, както и към обикновеното човешко благоприличие. Ето защо аз моля г-н Cohn-Bendit или да докаже твърденията си за корупция, или да се извини публично на президента Клаус.

 
  
MPphoto
 

  Richard Corbett (PSE). - (EN) Г-н председател, този пакет от доклади показва, че, ако Договорът от Лисабон влезе в сила – и това, разбира се, е без да се засяга решението на ирландския народ – то ние ще имаме Съюз, който предлага повече възможности за участие, по-голям контрол, повече демокрация и по-добро разделение на властите. Това е основното послание, което изпращаме тази вечер, било то чрез доклада Leinen, показващ нарасналата роля на този избираем Парламент в рамките на институционалната система; доклада Brok, показващ новите възможности за участие на националните парламенти; доклада Dehaene, разглеждащ допълнителните отговорности на изпълнителите органи и как ще работим през евентуален преходен период; доклада Guy-Quint, показващ, че вече няма да има части от европейския бюджет, които да не подлежат на парламентарен контрол; и разбира се доклада Kaufmann относно гражданската инициатива.

Моята група ще подкрепи всички тези резолюции и сме горди, че ще го направим, бих казал с една конкретна резерва, а тя е относно доклада Kaufmann, който ние разглеждаме като първа стъпка: първи разсъждения за това, как може да се работи в бъдеще. Ние обаче трябва да бъдем внимателни – и съм съгласен с казаното от члена на Комисията по-рано – да не създадем система, която е твърде тежка за гражданите или има твърде много бюрократични пречки за упражняването на това право. Все пак имаме достатъчно време да се върнем към това, ако Договорът наистина влезе в сила.

Ние разговаряме в деня, в който постигнахме 26-тата парламентарна ратификация. Знам, че на британските консерватори ето там това им е безразлично. Те си приказват без съмнение по други въпроси, но все пак това е важен факт.

Двадесет и шест ратификации чрез парламентарни процедури: 26 „да“ за Договора; едно „против“. Смятам, че при това положение – 26 „за“ и едно „против“ – не е недемократично, както намекнаха някои хора, да се види този резултат и да се попита единствената държава, гласувала „против“ дали не е склонна да преразгледа решението си в светлината на ратификацията на другите. Техен е изборът дали да го направят или не. Аз обаче считам, че е доста логично, че самите те, в Ирландия, стигнаха до извода, че може и да са склонни да преразгледат решението, ако са налице определени условия. Сега е наш дълг да направим каквото е по силите ни, за да отговорим на опасенията, които бяха изразени с това гласуване „против“. Това трябва да е неделима част от отговора и това, в крайна сметка, е което Съюзът прие да направи.

Всички останали държави-членки – защото това засяга държавите-членки, а не само европейските институции – приеха да опитат и да отговорят на тези опасения, за да бъде възможно постигането на 27-мата ратификация.

Има и една по-голяма поука, която може да бъде извлечена. Нашата кодекс с основни правила в Европейския съюз – договорите, подписани и ратифицирани от държавите-членки – може да бъде променяна единствено с единодушното съгласие на всяка една отделна държава-членка. Това е изключително голямо препятствие. То показва, че онези, които твърдят, че ние погазваме грубо демократичния контрол и не зачитаме мненията на хората, са разбрали нещата напълно погрешно. Много лесно е да блокираш всяка стъпка напред. На онези евроскептици ето там им трябва само една победа от 27. Нещата са предопределени в тяхна полза, а не в полза на онези, които, като г-н Duff, биха желали много по-бърза интеграция. Така стоят нещата.

Те също така цитират референдуми, резултатът от които е „против“. Забелязах, че те цитират само референдуми, които са завършили с „против“. Те никога не споменават референдума в Испания, в Люксембург. Смятам, че ако човек види историята на европейската интеграция, ще забележи, че през годините в държавите-членки е имало около 31 (ако си спомням правилно) референдума, като 26 или 27 от тях са дали резултат „за“ и съвсем малка част са завършили с резултат „против“. Но когато и да е имало резултат „против“, било е невъзможно това да се подмине, без да има връщане и отговор на опасенията, които са били изразени, и да бъде попитана съответната държава дали не би желала да преразгледа решението, дали не би желала да промени своето мнение.

Не намирам нищо лошо в това, от гледна точка на демокрацията, да се надгражда постепенно, стъпка по стъпка, бавно, посредством консенсус на всички държави-членки, този Съюз, по който работим вече над половин век, с който трябва да сме горди, с факта, че имаме 27 държави, които работят заедно на континент, който, както показва историята ни, твърде често е бил разкъсван от тлеещи национални въглени, които някои искат да разпалят отново.

 
  
MPphoto
 

  Anne E. Jensen (ALDE). - (DA) Г-н председател, участието в разискването тази вечер е специално преживяване. Вече пет години работя в тясно сътрудничество с Catherine Guy-Quint. Ние двете сме бюджетни координатори за нашите съответни политически групи. През годините сме имали много спорове, но през по-голямата част от времето сме се борили заедно в духа на сътрудничество, с който се работи в комисията по бюджети.

Ти приключваш, Catherine, и бих искала да използвам тази възможност да ти благодаря официално за времето, което прекарахме заедно. Научих много! Моят френски стана по-добър и научих много от твоя стил, който започнах да уважавам. Ти си по-делова от мен, но понякога това е необходимо!

Тази вечер, отиващият си Парламент предава щафетата на новия, който ще бъде избран между 4 и 7 юни. Ако гласоподавателите в Ирландия гласуват „за“ през месец октомври и Договорът от Лисабон влезе в сила в края на годината, ние ще трябва да действаме бързо, тъй като има важни последици за работата на Парламента, не на последно място и в областта на бюджетите. Това е посочено ясно и конкретно в доклада на г-жа Guy-Quint. Вие свършихте първокласна работа, която ще предадете на новите членове на Европейския парламент.

Парламентът официално ще участва в създаването на съвместни финансови рамки, но все още не сме успели да осигурим промяна на този рамков период от седем на пет години, така че да съответства на продължителността на мандата на Комисията и Парламента. Това ще ни даде възможност винаги да помагаме за формирането на тези рамки. Парламентът ще има пълно влияние върху целия бюджет, включително върху бюджета за селско стопанство. Считам, че би било добре за селскостопанските производители и гражданите на Европейския съюз, ако разискванията, отнасящи се до селскостопанската политика бъдат по-този начин напълно открити и ако задкулисните политически сделки бъдат заменени от открит, демократичен дебат. Никой не може да каже предварително какъв ще бъде резултатът за равнището на разходите за селско стопанство, но това несъмнено ще предотврати съществуването и развиването на схеми, ако те не могат да бъдат ясно и логично обяснени на нашите граждани.

Годишната бюджетна процедура е променена, а миналата година изпробвахме новите изисквания, изработени от комисията по бюджети към Парламента. Фактът, че има само едно четене, след което идват преговори за постигане на съгласие, ни кара да се подготвим по-рано и много по-внимателно. В същината си това не е толкова наивна идея. Смятам, че миналогодишната генерална репетиция на новата дисциплина даде добри резултати.

Договорът от Лисабон дава на Парламента нови правомощия и нови методи на работа, а докладът на г-жа Guy-Quint предоставя на следващия Парламент отлична основа за тази работа. Надявам се и вярвам, че ние ще успеем в усилията си за приемане на Договора от Лисабон, като така ще гарантираме, че работата на Европейския съюз ще стане по-открита и ефективна.

 
  
MPphoto
 

  Michael Henry Nattrass (IND/DEM). - (EN) Г-н председател, от 70-те години на ХХ век, британските политици се кълнат, че смисълът на Европейския съюз не е политическо доминиране или загуба на суверенитет, но въпреки това президенти от Европейския съюз заявяват, че сме обединили нашия суверенитет и сега имаме европейска империя, която изработва 75 % от нашето законодателство.

Този договор писмено отменя способността ни да се самоуправляваме, но допитване на BBC показва, че 84 % британците не желаят да предават повече правомощия. Както гъбите, британците са оставени на тъмно и са хранени с тор. Консерваторите, чрез групата на Европейската народна партия (Християндемократи), предоставиха надбавките си в полза на кампанията „за“ в Ирландия, след което с половин уста обещаха да разрешат референдум – но само ако Ирландия отново гласува „против“. Зад гърба на британците и без мандат, партиите от Уестминстър продадоха родината си, като в същото време допитванията показват, че 55 % желаят да напуснат Европейския съюз. Никога преди това, в областта на политиката, не се е случвало толкова много хора да бъдат измамени само от шепа хора.

 
  
MPphoto
 

  Roberto Fiore (NI). (IT) Г-н председател, госпожи и господа, милиони европейци, британци, италианци и французи не желаят Европа, основана на политически коректни отношения, на възгледите за свободна търговия и антисоциалност, както видяхме в проекта Bolkestein, на тоталитарен и якобински централизъм или на дилетантски, масонски и фалшиви марксистки възгледи.

Смятам, че европейците са много заинтересовани от истински социални свободи, от онези, които предлагат на семействата, на общностите и на социалните структури възможността да постигат истински напредък и от Европа, основана на субсидиарност и, по-точно, на социални структури и дълбоко вкоренен християнски и католически поглед върху историята. Това е Европа в пряко противоречие с тази от Договора от Лисабон, към която се стремят лобита, които реално желаят радикално централизиране на положението.

Считаме, че европейците трябва най-накрая да гласуват и да пратят този договор в небитието.

 
  
MPphoto
 

  Paul Rübig (PPE-DE). - (DE) Г-н председател, г-жо Валстрьом, госпожи и господа, смятам, че това разискване е много важно, защото чухме от различни страни на залата, че на Европа се дават правомощия. От гледна точка на националните държави това е вярно, но е факт, че на националните държави ще се даде и възможност да гарантират, че същите закони и разпоредби се прилагат и в останалите 26 държави-членки. Този европейски проект за рационализация, предприет, за да се гарантира, че няма да имаме напълно различни правни системи в 27 държави-членки и че се стремим да създадем единна регулаторна рамка, е важна стъпка напред и дава не само на нашите министри, но също и на членовете на Парламента, много повече права да подкрепят интересите на гражданите в Европейския съюз.

Макар често да изразявам неудовлетворение от парламентарните банки, и когато сега се обърна назад и видя, че банките на опонентите са празни и че голямата част от опонентите не вземат участие в това разискване, ми се иска да заявя ясно: да, ние също така сме критични към институциите и желаем подобрения. Точно тези подобрения бяха предмет на разгорещено разискване през последните осем години. Ние просто искаме да гарантираме, че отношенията между институциите и гражданите се подобряват. Днес ние не можем просто да стоим и да казваме, че процесът на реформи, който започна преди осем години, трябва да бъде спрян, без да предложим никаква алтернатива – това е истинският скандал на това разискване.

Ние спешно трябва да се съсредоточим върху смисъла на договора. Този договор ни дава нови цели. Най-после получаваме представителна демокрация и демокрация на участието със съответната гражданска инициатива. Ние получаваме нови правомощия за опазване на околната среда и изменението на климата. Нима една единствена държава може сама да реши тези проблеми! По-специално, що се отнася до въздуха и водата, а и в различни други области, това просто е невъзможно. Заедно ние също така трябва да се погрижим за свободата, сигурността и пълната заетост. Имайки предвид кризата, особено важно е на Европейския съюз да бъдат дадени такива правомощия.

Новите правни основи обаче също са важни. Имайки предвид критичното енергийно положение, ние се нуждаем от правна основа за енергийна политика. Също така, в областта на търговската политика, имайки предвид проблемите на международната търговия, виждаме колко спешно ни е необходимо добро решение за нашите европейски граждани, съвсем отделно от пътешествията в космоса и интелектуалната собственост. За нашите опоненти клаузата за оттегляне от Съюза също може да бъде много важна. Смятам, че новите надзорни правомощия и процедури ще укрепят Парламента. Подкрепям едно по-задълбочено разискване, защото много от нас все още не са видели възможностите, които предлага тази нова Европа.

 
  
MPphoto
 

  Libor Rouček (PSE). – (CS) Госпожи и господа, като член на ЕП от Чешката република, аз се радвам, че днес, когато разискваме въздействието на Договора от Лисабон, чешкият Сенат одобри Договора с мнозинство от 54 на 20 гласа. Така той изрази волята на чешкия народ за влизане в сила на Договора от Лисабон. Същата такава воля беше вече изразена от долната камара на чешкия парламент, Камарата на депутатите. В същото време обаче, президентът на републиката поставя под въпрос волята на хората, възглед, който е ясно изразен от Камарата на депутатите и Сената.

Вацлав Клаус, президент на Чешката република, каза, че трябва да изрази своето разочарование от това, че някои от сенаторите, след безпрецедентен политически и медиен натиск, както вътре в страната, така и в чужбина, са изоставили предишните си публично заявени възгледи –отказвайки се по този начин от своята политическа и гражданска почтеност – и са дали съгласието си за Договора от Лисабон. Те са обърнали гръб на дългосрочните интереси на Чешката република, като са ги подчинили на своите собствени и на краткосрочните интереси на настоящите политици. Това дава мрачно доказателство за поредния провал на огромна част от чешкия политически елит. Сега иска да изчака и да види дали група сенатори някои от които са заявили намерението си да го направят ще се обърне към Конституционния съд за още един преглед на Договора от Лисабон по отношение на нашата конституция. Ако това се случи, той няма да обмисля свое собствено решение за ратификацията на Договора от Лисабон, докато Конституционният съд не излезе с решение.

Тук сме, за да разискваме въздействието на Договора от Лисабон върху развитието на институционалното равновесие в Европейския съюз. Аз обаче считам, че ние следва също така да разискваме – и това трябва да бъде направено от чешките депутати и сенатори – институционалното равновесие в Чешката република. Чешката република е парламентарна демокрация. Въпреки това Чешката република има президент, който не зачита волята на Камарата на депутатите, не зачита волята на Сената и който действа като абсолютен монарх или диктатор от държавата, която той толкова често критикува и припомня, а именно бившия Съветски съюз. Има много какво да се каже на нашите евроскептици относно състоянието на демокрацията в Европа, относно състоянието на демокрацията в нашата държава и относно поведението на президента, на който толкова много се възхищавате.

 
  
MPphoto
 

  Kyösti Virrankoski (ALDE). - (FI) Г-н председател, Договорът от Лисабон ще реформира радикално бюджетната процедура на Европейския съюз. Многогодишната финансова рамка ще стане задължителна, класификацията на разходите на задължителни и незадължителни ще отпадне, а работата по бюджета ще бъде по-кратка.

Подкрепям петгодишната финансова рамка за мандата на Европейския парламент и на Комисията. Тя ще доведе до по-ефективна работа и ще даде възможност на институциите да създадат техни собствени стратегии по политиките.

Процесът по изготвяне на бюджета става труден. Това кара човек да се пита кой би изработил такава сложна система. Досега беше ясно коя институция взема решенията за окончателните цифри в бюджета. Сега трябва да има консенсус по всеки детайл, което може да означава много интензивни преговори в помирителния комитет.

Новата процедура ще изисква подсилване на наличните човешки ресурси за Парламента. В противен случай той няма да бъде напълно способен да упражнява своите правомощия по изготвянето на бюджета като цяло или в частност при управлението на Европейския съюз.

В заключение бих искал да благодаря на докладчиците и по-специално на г-жа Catherine Guy-Quint, за техните отлични доклади и като цяло за тяхното отлично сътрудничество през годините.

 
  
MPphoto
 

  Elmar Brok, докладчик. (DE) Г-н председател, благодаря Ви за предоставената ми възможност да направя някои бележки по-рано от очакваното.

Това разискване показа голяма степен на убеденост по целия политически и национален спектър. То също така демонстрира силната ни ангажираност да поведем Европа напред. Когато слушам някои много критични оратори от англосаксонските държави, аз си припомням, че точно от тези държави през последните няколко месеца се чуха особено многобройни викове за помощ за съвместно преодоляване на финансовата криза. Сигурен съм, че тези господа ще осъзнаят също така, че те изразяват позиции, основани на 60-годишното наследство на Уинстън Чърчил.

Сега навлизаме в много решителна фаза. След нашите решения, които постигнахме с такъв широк консенсус в Европейския парламент и които счетохме за толкова убедителни в Прага, ние не следва да изпадаме в триумфално опиянение. Предстои ни важната задача да дадем възможност на народа на Ирландия, с присъщата ни скромност, да вземе своето решение като независим и свободен народ – решение, което Ирландия трябва да вземе като суверенна свободна държава с отговорност към целия континент. Аз считам, че ние трябва също така да способстваме за осигуряването на гаранции, че това е възможно. Надявам се, че в края на месец юни Европейският съвет ще създаде необходимите условия за приключването на този финален етап и че ще бъдат създадени условията, необходими на ирландците, за да решат този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Proinsias De Rossa (PSE). - (EN) Г-н председател, приветствам това разискване. За момент имаше изгледи то да не се състои. Радвам се, че то се провежда и благодарение на настоятелността на моите колеги то е факт. За тази зала е напълно очаквано отговорно и разумно да обсъжда прехода, свързан с евентуалното ратифициране – най-после – на Договора от Лисабон. Би било глупаво от наша страна да не направим това. Ще работя усърдно в последната част на тази година, за да се уверя, че гласуването ще бъде „за“, независимо дали ще бъда избран в Парламента или не, и съжалявам, че няколко мои колеги няма да бъдат тук. Те ще ми липсват.

Аз искам обаче тази вечер да поздравя по-специално Чешката република за това, че гласува „за“, защото днес те гласуваха за бъдещето. Аз считам, че е изключително важно да успеем да отправим следното послание: обединението на Европа и изграждането на обединена Европа засяга бъдещето на европейците.

В никоя друга част на света извън Европа няма 27 независими държави-членки, споделящи вземането на решения на трансгранична основа в името на общите интереси на техните народи. Никъде другаде независими държави не представят своите колективни решения за одобрение и изменение на пряко избран многонационален парламент. Този наш Съюз е уникален. Това е единствен по рода си демократичен експеримент. Той си има и своите недостатъци. Необходима му е реформа и наистина реформите в Договора от Лисабон са реформи, по които ние имаме съгласие в този момент. Без съмнение, бъдещите Парламенти – а на практика и бъдещите Съвети – ще посочат и ще съгласуват бъдещи реформи.

На Европа обаче е необходима и нова посока. Тя трябва да потвърди отново своя ангажимент за социално благоденствие на нашите народи и да направи преоценка на почти пълната обцесия за пазарна либерализация, която съществуваше през последното десетилетие. Трябва да се има предвид, че политическата, социалната и икономическата ориентация на този Съюз е движена от избора, който прави електоратът на общи избори, на европейски избори и комисиите, които ние заедно избираме и създаваме. Европейският съюз е мястото за решаване на споровете, които млади хора преди това са решавали, като са се избивали взаимно в окопите. За мен е голяма чест да бъда част от този Парламент, където силата на доводите заменя силата на оръжията.

Не можем да позволим на евроскептиците да върнат часовника назад. Това, че една държава-членка, представляваща по-малко от 1 % от населението на Съюза, може да го спре по предначертания му път, е знак за това, колко крехка е нашата структура. Това обаче е и знак за силата на Съюза, че ние можем да оцелеем и да дадем възможност на тези народи на Европа да вземат независимо тези решения. Смятам, че ние трябва да се опитаме и да вдъхнем нов живот на мечтата за Европа в нашите народи. Не трябва да допускаме да бъдем повлечени надолу в бездната от сърдити старчета, които седят там горе на задните скамейки, в крайното дясно, и които ни крещят и ни натякват колко сме недемократични, когато на практика това е Парламентът, избран от европейците, за да взема решения за европейците.

 
  
MPphoto
 

  Costas Botopoulos (PSE).(FR) Г-н председател, това наистина е един тържествен ден. Лисабонският пакет, както е наричан, най-после идва в Парламента. Чешкият Сенат даде обнадеждаващ сигнал. Много оратори вземат думата за последен път, емоционалността е осезаема. Ние сме в процес на приключване на парламентарния мандат и много от нас са доста емоционални. На това късно заседание на Парламента цари една наистина историческа атмосфера.

Като член на две комисии на Парламента – комисията по конституционни въпроси и на комисията по бюджети – бих искал днес да говоря малко по-конкретно за доклада на г-жа Guy-Quint относно новата бюджетна система и за въздействието, което ще има върху тази нова система Договорът от Лисабон. Както беше казано, това преди всичко е една по-демократична система. Отсега нататък всички разходи – целият бюджет – ще се съгласува според процедурата за съвместно вземане на решение между Съвета и Парламента.

Това също така е, дори още по-важно, един по-политически бюджет, тъй като сега имаме, както го нарича г-жа Guy-Quint, стратегическо междуинституционално планиране. С други думи, всички органи на Европейския съюз приемат създаването на бюджета. Все пак обаче това е система, в която все още има въпросителни.

Ще може ли Парламентът, например, действително да играе това, което, на теория, е неговата засилена роля? Ще се ползва ли от тези нови правомощия, имайки предвид, че съществуват и проблеми? Имаме по-малко време – има само едно четене. Ето защо от Парламента зависи да се възползва – и това само по себе си е предизвикателство – от възможността да играе тази своя роля. Ще съвпадне ли или ще се размине петгодишният срок на бюджета с петгодишния парламентарен мандат? Не е сигурно. По този въпрос също трябва да положим усилия.

Има и пропуснати възможности. Пропуснахме възможността да си осигурим повече собствени ресурси, пропуснахме възможността – моля, позволете ми още 10 секунди, тъй като сме в официално късно заседание – да приложим нова бюджетна философия.

За да завърша, бих искал да подчертая, че ние сме изправени пред предизвикателства: предизвикателството на прехода – не е лесно да се премине направо към нова система – и предизвикателството на гъвкавостта. Необходима ни е повече гъвкавост, ако искаме да се справим с кризата.

Ще завърша с пожеланието всичко това да получи тласък за развитие напред с прилагането на Договора от Лисабон.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Аз самият членувам в две комисии и членувам в същата комисия като Вас, г-н Botopoulos, нямам друг избор освен да Ви дам тези 40 секунди.

 
  
MPphoto
 

  Justas Vincas Paleckis (PSE).(LT) Смятам, че всички ние, които участваме в това късно заседание, ще го помним дълго и ще има какво да разказваме на нашие деца и внуци. Дори и тази вечер всички ние можем да усетим как европейският кораб се люлее от бурята на финансовата криза. Ясно е, че двигателят на този кораб – механизмът на договора – е твърде немощен и трябва да бъде сменен незабавно.

Договорът от Лисабон е по-мощният двигател, който ни е необходим, за да се изправим пред кризата. Ето защо аз съм съгласен с разискваните доклади и споделям мнението на моите колеги, които подчертават, че не е много демократично, ако скалата на един референдум доведе до разрухата на целия европейски кораб, ако един държавен ръководител си представя, че той е единственият, който марширува в синхрон, а мнението на останалите 26 държави няма никакво значение. Смятам, че ирландските гласоподаватели ще си направят изводите за това, което се случва в Европа и по целия свят.

 
  
MPphoto
 

  Avril Doyle (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, на мен се пада да бъда последна в списъка на ораторите от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи тази вечер и като член на Парламента от Ирландия, предполагам, че в това има известна логика.

Нека първо благодаря на всички докладчици по петте доклада. Радвам се, че имаме възможността да ги обсъждаме и, както други ирландски колеги, аз поисках чрез моята политическа група да стигнем до положението, в което се намираме тази вечер, когато можем да разискваме петте най-важни доклада.

В началото, бихте ли ми позволили да заявя ясно, че това, което ще кажа на разискването тази вечер, е изцяло основано на следващото ми изречение. Не би било правилно, нито би следвало да съществуват планирани очаквания, или пък да се счита за даденост решението на ирландския народ при предстоящия втори референдум за Договора от Лисабон, който беше обявен по-рано тази седмица от нашия министър-председател и член на Камарата на представителите Брайън Кауън.

Заключенията на Европейския съвет от миналия декември съдържат пакет от мерки, които са резултат от изследване, проведено след референдума миналия юни: мерки, които да отговорят на опасенията на ирландците, гласували „против“, както бяха посочени от нашия министър-председател на заседанието на Съвета миналия декември, заедно с пътна карта, която да направи възможно влизането в сила на Договора до края на 2009 г.

Този пакет съдържа запазването на принципа по един член на Комисията за една държава-членка, потвърждение на значението, което придава Съюзът на правата на работниците и други социални въпроси, както и поредица от правни гаранции относно данъчната неутралност и разпоредбите на ирландската конституция във връзка с правото на живот, образование и със семейството.

На пролетния Европейски съвет, нашият министър-председател информира партньорите, че съгласно графика, съгласуван през месец декември, в момента е в ход подробна работа, която да осъществи тези ангажименти и която следва да завърши в средата на 2009 г.

Ако нашето правителство е напълно удовлетворено от резултата, министър-председателят се съгласи да поиска ратификация на Договора преди края на мандата на сегашната Комисия, която се очаква да бъде разпусната, доколкото разбирам, в края на месец октомври. Искрено се надявам, че обещанието за референдум рано през есента ще означава най-късно в началото на месец октомври.

Също така, имайки предвид увеличените правомощия на Европейския парламент, предвидени в Договора от Лисабон, разбираемо е, че неговите членове следва да обсъждат институционалните и процедурните последствия от Договора, а оттук и разискване по петте доклада тази вечер.

Обсъждането тази вечер на тези въпроси от Европейския парламент се случва в момент, когато, според моята информация за тази вечер, четири държави-членки – Ирландия, Чешката република, Германия и Полша – все още не са завършили процеса на ратификация. Технически това е вярно, но тази вечер аз изказвам моите поздравления на Чешката република – по-специално на чешкия Сенат – за пълното одобрение на техния парламент, което ще даде възможност, надявам се, техният президент да ратифицира Договора от името на чешкия народ. Убедена съм, че ще приемем волята на техния парламент. Разбирам, че беше споменат съдебен преглед. Надявам, се това да е само техническо забавяне.

За да влезе Договорът в сила, разбира се, всички държави трябва да го ратифицират и, да, правилно е да се каже, че 26 европейски парламента – 26 парламента на държави-членки – казаха „да“ и до момента ирландците са единствените, които все още не са го направили.

Изцяло приемам, че Парламентът би желал да проучи въпросите, посочени в тези документи и доклади, възможно най-задълбочено, без никакво вмешателство в или обезсилване на оставащата процедура на ратифициране.

Бих искала да кажа, че възразявам на опортюнистичното хленчене на няколко евроскептични изкопаеми отзад и това, което те казват, следва да бъде счетено за това, което е. Моето послание към тях е ясно: не се месете в независимото решение на Ирландия, защото никой няма да нарежда на ирландските избиратели какво да правят.

Бих искала да благодаря, тъй като това е моето последно изказване в Парламента, на цялото председателство на Парламента, на Комисията, на чешкото председателство и на всички колеги, за изключително обогатяващите за мен последни 10 години като член на Европейския парламент. Очаквам с нетърпение един глас „за“ от ирландския народ на нашия втори референдум през месец октомври.

 
  
MPphoto
 

  Mairead McGuinness (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, тези дни е приятно да си първи в нечий списък. Бих искала, също както завърши Avril, да й пожелая всичко най-добро при оттеглянето й от Парламента. За да й отдам заслуженото, тя наистина даде да се разберат на изкопаемите след гласуването в Ирландия на Договора от Лисабон и името й ще се помни дълго, заради чудесното фигуративно изказване. Желая ти всичко най-добро, Avril, публично, и се надявам, че ще вземеш участие в кампанията „за“ Лисабон при твоето оттегляне.

Това беше едно много интересно разискване. Тялото и мозъкът ми искаха да се приберат и да спят, но беше твърде хубаво да се пропусне, и твърде важно, защото аз съм ирландка, за да не бъда тук. Нека кажа следното – и казвам това на електората: вие сте на шофьорското място. Имате избор. Можете да гласувате за възгледите на шепа сърдити старчета – и под това имам предвид мъже и жени, но предимно мъже – на крайни позиции в Парламента и в Европейския съюз, отдясно и отляво, и ще получите много шумотевица и възможности за цветни снимчици, да бъдете на първа страница, но в този Парламент няма да бъде направено нищо. А можете и да гласувате както на изборите за Парламент, така и за Лисабон, за позитивни личности, които работят усърдно, които ги няма по заглавията, но които са тук за една добра цел.

Смятам, че ирландците разбират, че сега положението е различно. Бяха измамени при последното разискване. След гласуването „против“, ние проведохме едно по-добро разискване и аз ги приканвам да гласуват „за“ тяхното бъдеще, „за“ бъдещето на моите деца и „за“ бъдещето на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Siiri Oviir (ALDE). - (ET) Оставаме тук тази вечер – всъщност вече е нощ – за да обсъждаме прилагането на Договора от Лисабон. Провеждането на подготовка за влизане в сила на договора и фактът, че това се прави навреме е знак за отговорност. Добрата подготовка за прилагането на един договор, важен като този, вдъхва увереност, че Европейският съюз функционира добре и че това ще му даде възможност да изпълнява по-ефективно задачите, които гражданите на Европейския съюз очакват да бъдат решени от техните представители.

Може би предприетите стъпки не са достатъчно големи. Някои граждани смятат, че Хартата за основните права е твърде реторична, но все пак Договорът от Лисабон е сериозна стъпка напред. Той е отговор на променените нужди на Европейския съюз. Давайки своята подкрепа за Договора, парламентите, избрани от народите на 26-те държави-членки, правят тази стъпка.

Днешните доклади показват, че Европейският съюз има творческа увереност, след като прагматично е предприел да планира преходния етап. Ние не можем да създадем нещо ново чрез песимизъм и тактика на отлагане. Благодаря на докладчиците за тяхната смелост и способността им да изготвят необходимите документи.

 
  
MPphoto
 

  Zita Pleštinská (PPE-DE). – (SK) Госпожи и господа, можем да кажем, че Договорът от Лисабон е най-доброто, което може да си пожелае всяка една от ЕС-27, но той е най-доброто, за което се договори ЕС-27. Досега всички договори бяха договори на ЕС-15 и затова бих искала да подчертая политическото послание на Договора от Лисабон, което поставя ЕС-27 на стартовата линия, така че в бъдеще ние най-после ще спрем да делим Европейския съюз на стари и нови държави-членки.

Европейският парламент показа, че може да взема оперативни решения и затова е добре, че Договорът от Лисабон дава повече правомощия на Парламента, с други думи на избраните представители на европейските граждани. Ако Договорът от Лисабон влезе в сила във всички държави-членки, той ще доведе до промени, които включват края на сегашната система на председателство на Съвета на ротационен принцип. В далеч по-важен аспект Европейският съюз ще има обща енергийна политика, която беше доказано, че е необходима, особено по времето на газовата криза.

Аз приветствам днешното решение на чешкия Сенат да одобри Договора от Лисабон. Това е много важен сигнал от чешкия парламент към Европейския съюз по време на чешкото председателство.

 
  
MPphoto
 

  Daniel Hannan (NI). - (EN) Г-н председател, през последните 16 месеца съм се изказвал 77 пъти в тази зала и съм завършвал всяко изказване с призив, че Договорът от Лисабон трябва да бъде подложен на гласуване от хората: Pactio Olisipio censenda est.

Правих това като уважение към Катон Стари, който е завършвал всяка своя реч с известния призив Картаген да бъде разрушен. Понякога ми е било трудно да пригодя този завършек към различна тема, но не и тази вечер.

Беше поразително да се слушат някои от изказванията. Не всички. Имаше някои уважавани и демократични проевропейци в тази зала, но някои от изказванията бяха изпълнени с такова презрение, такава арогантност, такова оскърбление за общественото мнение, че сега, след като Европейският съюз и на практика държавите-членки започват да осъзнават политическата стойност на YouTube, човек не би се поколебал да качи цялото това разискване на YouTube като партийно предизборно предаване за различните кампании „против“.

Напомниха ми за онези ужасни думи на Бертолд Брехт, нима не би било по-лесно в този случай, да разпуснем народа и да изберем нов народ? И всички оратори не спират да казват, че парламентите били ратифицирали. Те просто сочат разцеплението, което съществува между политическата класа и народа на всяка една държава-членка.

Катон Стари е бил обект на подигравки и подвиквания, а някои сенатори са имитирали гласа му. Но знаете ли какво? Накрая са правели това, което той е казвал.

 
  
MPphoto
 

  Paul Rübig (PPE-DE). (DE) Г-н председател, предишният оратор току-що демонстрира колко е труден напредъкът на демокрацията в Европа, когато виждаме, че в Ирландия половината от населението не гласува, поради сложността на въпросите и факта, че не всеки желае да бъде конституционалист. От онези, които са дали гласа си, половината са гласували против Договора, защото не са го прочели. Как ще реформираме Европа, ако не успяваме да убедим онези, които носят отговорност, да поемат на практика своята отговорност?

Членът на Комисията, г-жа Валстрьом, и нейният екип носят много специална отговорност, която е да информират европейците, които се интересуват, и да им предоставят цялата информация, така че тези въпроси да могат да бъдат обсъждани компетентно. Ние трябва да търсим много по-задълбочен диалог с европейците, да ги информираме и да им казваме колко е важна реформата за развитието на Европа. С този подход ние ще постигнем резултати.

 
  
MPphoto
 

  Richard Corbett (PSE). - (EN) Г-н председател, просто съм любопитен да чуя довода, че по някакъв начин ратификацията в националния парламент не е легитимна, тъй като, ако това е така, позволете ми само да дам за пример моята собствена страна, която никога, абсолютно никога през цялата своя история не е ратифицирала международен договор чрез референдум.

В такъв случай, ако е незаконно националните парламенти да ратифицират договор, то тогава Договорът за НАТО, Договорът за ООН, за Световната търговска организация, всеки ангажимент, който Великобритания някога е поемала чрез международен договор, е еднакво нелегитимен. Ето защо аз не разбирам довода, че ратификацията от национален парламент е някак недемократична.

 
  
MPphoto
 

  Bernard Wojciechowski (IND/DEM).(PL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, в Полша вероятно едва 13 % от електората ще гласува на европейските избори. Това вероятно ще бъде най-ниският процент в целия Европейски съюз. Защо? Моля, огледайте се в залата. Тук няма представители на две от водещите политически партии в Полша, и то на такова важно разискване. Точно такова е отношението на тези партии към изборите и към европейските дела – пълна липса на заинтересованост.

Дебатът за Европа, сериозният дебат, го няма в Полша. И как може да го има, след като, и аз отново подчертавам, по време на това разискване няма нито един представител било то на управляващата, или на опозиционната партия. Човек може да остане с впечатлението, че водещата част от политическата класа не се интересува от европейските дела. Точно това си мислят избирателите, това си мислят и младите хора в Полша – хора, с които аз съм разговарял и които се интересуват, например, от Договора от Лисабон. Няма такъв отклик от политическата класа.

 
  
MPphoto
 

  Ewa Tomaszewska (UEN).(PL) Ако обичате! Аз трябва да протестирам! Аз съм член на партията „Право и справедливост“ – най-голямата опозиционна партия. Твърдението, че тук няма никой от тази партия е невярно.

 
  
MPphoto
 

  Syed Kamall (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, благодаря Ви много за предоставената ми възможност. Смятам, че това е едно много интересно разискване, независимо какво мисли човек за европейския проект и Договора от Лисабон.

Често бяха споменавани сърдити старчета и стари изкопаеми, но нека поговоря по темата от позицията, в която се намирам. Аз лично виждам едно по-старо поколение от политици тук, които не могат да се отърват от начина на мислене от 50-те години на миналия век – силно са се вкопчили в решение от онова време на проблеми и предизвикателства, пред които е изправен светът. Ако се огледате в залата, ще видите доста възрастни хора, които говорят в подкрепа на Договора от Лисабон, всички осъждащи онези от ирландците и хората от други държави, които са гласували „против“ първоначалната Конституция и „против“ Договора от Лисабон. Ние дори виждаме стари бойци, които сега говорят за сваляне на оръжията и за мир.

Да, през 50-те години на миналия век това беше следвоенно решение на това, което се беше случвало преди, но ние трябва да продължим напред в крак със света. Когато говорите за демократична отговорност, нека не забравяме едно нещо. Когато започнахме работа по Конституцията, правилата бяха, че всяка държава трябваше да я ратифицира или тя отпада. Когато започнахме работа по Договора от Лисабон, правилото беше същото: всяка държава трябваше да го ратифицира или той отпада. Така че нека да не прибързваме с Договора от Лисабон, докато той не бъде ратифициран от всяка една държава. Ако в действителност искате истински демократичен дебат, нека народът на Великобритания да има избор. Желае ли той концепцията, предложена от г-н Corbett за федерални Съединени европейски щати или една по-свободна концепция, предвиждаща свободна търговия, която се подкрепя от моята партия?

 
  
MPphoto
 

  Маргот Валстрьом, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на уважаемите колеги за това интересно разискване, което отчасти показа консенсус по няколко въпроса, отчасти повтори добре познати доводи за и против Договора, и отчасти беше много интересно разискване за това, какво представлява демокрацията. На него за пръв път чух за тоталитарни системи, които дават възможност за референдум след референдум в няколко държави-членки и защо резултатите от някои референдуми се забравят или не се вземат под внимание – най-вече онези, които са означавали „да“.

Това беше и разискване за легитимността. Все още ми се струва странно – и съм го казвала и преди – че Парламент като този казва, че решение от национален парламент е недемократично или не трябва да се взема под внимание, или не е легитимно. Що се отнася до Комисията, тя винаги е отстоявала становището, че каквито и системи да бъдат избрани – гласуване чрез референдум или чрез решение на национален парламент – това е демократично легитимно. Не виждам друго възможно положение.

Всеки европейски гражданин, слушащ това разискване, би поискал да се върнем към тези доклади, които действително отразяват една сериозна загриженост за начина, по който вземаме решения, за набора от правила, за това, как да укрепим демократичното функциониране на Европейския съюз и за това, как да използваме бюджета правилно, за да осигурим ресурси за нашите политически приоритети. Всички тези неща са разгледани в тези важни доклади.

Тук става въпрос и за това, как да бъдат вземани решения по един ефективен, и, да се надяваме, по-ускорен начин. Считам, че изказването на г-н Lundgren днес беше абсолютно потресаващо. Наистина ли смятаме, че цялата идея е да се забавят нещата и да се забави вземането на решения, когато трябва да се справим с икономическа криза, като тази, на която сме свидетели днес? Хората очакват от нас да предприемем действия, които да гарантират работни места и растеж, да се справим с изменението на климата и енергийната криза и да се занимаем с проблеми, свързани с имиграцията и сигурността – всички тези неща. Това е и основата на тези доклади. Това е причината ние да сме тук днес и това е начинът да постигнем демократична легитимност – като покажем, че можем да действаме и то да действаме бързо. Не смятам и че всяко арогантно, снобско изказване, поучаващо ни за това или онова, ни помага по някакъв начин. Тук настина става въпрос за решаване на тези проблеми, които в днешния ден не са национални. Те са европейски и международни и на нас ни е необходим съвременен набор от правила.

Трябва ни по-демократичен Съюз, който дава възможност гражданите да поемат инициативата. Никога не чуваме нищо за това от онези, които са против. Никога не ги чуваме да казват нещо за демократичната сила на заложеното в Договора от Лисабон – това със сигурност отсъства. Тези доклади ни дават добра основа и добра платформа да реформираме начина, по който работим. От страна на Комисията, ние, разбира се, сме готови да доразвиваме и да работим по всички детайли, за да гарантираме, че ще можем да приложим това бързо.

Една последна бележка по въпроса за Ирландия. След гласуването „за“ в чешкия Сенат, всички погледи, разбира се, ще бъдат насочени отново към Ирландия и към възможността за ратификация до края на годината. Тук, разбира се, въпросът за правните гаранции е основен, както и съдържанието и времето. От Комисията сме убедени, че Съветът на Европейския съюз ще съумее да реши този въпрос и знам също така, че в момента е в ход внимателна подготовка и ние от Комисията, ако ни бъде дадена възможност, също ще дадем своя принос.

Благодаря ви много и ви благодаря също така, че това беше отчасти и обществено събитие, на което хората си благодаряха взаимно за доброто сътрудничество и пожелаваха всичко най-добро на онези, които си отиват. Предполагам, че всички ние ще се срещнем по време на изборната кампания по един или друг начин.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Г-жо член на Комисията, от името на Парламента, тъй като това е последното късно заседание, моля, повярвайте ми, когато казвам, че ние отлично знаем, че нашите доклади бяха безупречни през целия парламентарен мандат. Благодаря Ви отново.

 
  
MPphoto
 

  Jo Leinen, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-жо заместник-председател, благодаря на г-жа Doyle за нейния принос от гледна точка на Ирландия, който аз напълно подкрепям. Народът на Ирландия трябва да вземе решение независимо и без външен натиск, най-вероятно през месец октомври, дали гаранциите, които ще бъдат договорени през месец юни на срещата на високо равнище, ще премахнат техните опасения, техните основни тревоги, свързани с договора и дали при тези обстоятелства те ще могат да последват останалите 26 държави и да направят стъпка към реформирането на Европейския съюз заедно с тях.

Надявам се, че независимостта на становището, което се оформя в Ирландия, ще бъде зачетена и от нейния съсед Великобритания. На първия референдум много хора от Великобритания, гласували „против“, пътуваха из Ирландия и най-вече еврофобската британска преса спомогна за тревогите на ирландците. Едно нещо трябва да бъде признато, а това е, че независимостта на ирландците при оформянето на становище на втория референдум, трябва да бъде уважена.

Това беше основно разискване, важно разискване. Днес парламентите на 26 държави вече са казали „да“. Повече от 7 800 представители на хората счетоха, че Договорът е добър и че той представлява напредък. Триста и петдесет представители на хората в 26 държави казаха „не“. Всички те не могат да бъдат наречени глупави и лекомислени. Това, което имам предвид е, че договорът не може да е толкова лош, колкото неколкократно беше казано, че е. Приписвани са му стереотипи, понякога и в тази зала. Който казва, че това ще бъде военен съюз, не разбира основната цел на Европейския съюз, която е да бъде в служба на мира – този на континента и в света. Нещо повече, всеки, който казва, че се установява неолиберално икономическо устройство, не е чел договора. Това е най-социалният европейски договор, съществувал някога.

Г-жо заместник-председател, госпожи и господа, благодаря ви. Надявам се, че новият Парламент ще направи това, което се казва в докладите, а именно ще изпълнява и прилага Договора. Благодаря ви много.

 
  
MPphoto
 

  Jean-Luc Dehaene, докладчик. (NL) Г-н председател, госпожи и господа, мисля, че тази вечер се получи едно добро разискване. То демонстрира, че Европейският парламент е готов за прилагането на Договора от Лисабон и че ние по никакъв начин не се опитваме да присвоим решението на ирландския народ. Друго важно нещо, което се открои, е че в навечерието на изборите Парламентът зае ясно становище, в резултат на което бе поставен в силна позиция за по-нататъшни преговори по този договор.

Бих искал да благодаря на всички мои колеги за тяхната подкрепа. Също така бих искал да подчертая допълващия характер на петте доклада и да отбележа, че те наистина съставляват единно цяло, излагайки позицията на Парламента. Позволете ми да заключа, като отбележа онова, което отбелязах в началото – загрижен съм за ситуацията след изборите и за прехода от Договора от Ница към Договора от Лисабон.

Все още застъпвам позицията, че би трябвало да постигнем споразумение между Парламента и Съвета преди изборите. В противен случай, страхувам се, че ще попаднем в много неловко положение, което няма да е в интерес на никого. Едно такова споразумение трябва да е достатъчно ясно, за да знаят и Парламентът, и Съветът къде точно стоят в хода на предстоящия труден преходен период.

 
  
MPphoto
 

  Catherine Guy-Quint, докладчик.(FR) Г-н председател, това разискване наистина беше интересно и разпалено. Позволете ми да погледна с чувство за хумор на онова, което каза преди малко г-н Kamall, защото да бъдем наречени стари хора и следователно изкопаеми, докато се оттегляме, за да оставим място на младите, е абсолютно удоволствие.

Онова, което обаче искам да кажа на всички, които очерниха този проект на договор, е следното: не бъркайте демокрацията с демагогията! Вижте, вече осем години в този Парламент, в цяла Европа преживяваме не психо драма, а политическа трагедия, Европа е в затруднение и ние ясно можем да видим, че избягваме актуалните проблеми.

Разискването засилва моето убеждение, че този договор трябва да бъде приложен, въпреки всички трудности, които бяха отбелязани, защото чрез своето съдържание той ще донесе прозрачност. Той ще донесе демокрация, а ние всички се нуждаем от демократичен шок, за да фокусираме отново европейския проект върху политиката, политиката на ХХІ век, приложена към днешния свят.

В това отношение бюджетът е само средство, но той ще ни даде възможност да гарантираме възможността за повторно балансиране на институциите и чрез тази прозрачност ние ще можем да знаем отношението на Парламента, на Комисията и, преди всичко, на Съвета. Тази политическа воля е незаменима. Тази прозрачност е незаменима в борбата срещу тумора на националния егоизъм, който прояжда европейския политически проект вече толкова много години.

Тази прозрачност, надявам се, отново ще внуши вяра на всички граждани на Европа и ще ни даде възможност по-добре да използваме информацията, защото това е много трудно. Г-жо Валстрьом, вие работите по този въпрос от много години, започвате да постигате напредък и трябва да запазите постоянство.

Всичко това изисква убеденост, време и, преди всичко, политическа смелост, каквато не ни достига. Ние трябва да възстановим онази политическа смелост и онзи утопизъм – утопизма на бащите-основатели на Европейския съюз, на онези, които вярваха, че мирът би могъл да се роди от войната. По един наш начин днес, през ХХІ век, ние трябва да поемем това предизвикателство и едно от средствата, което ще ни помогне да го направим е Договорът от Лисабон. Нека си възвърнем утопията и утопията за мир!

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 142)

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE-DE), в писмена форма.(RO) Остава само една малка стъпка до приемането на Договора от Лисабон, който след като влезе в сила ще сближи много повече Европейския съюз и неговите 500 милиона граждани. Румъния, държавата, която аз представлявам тук в Европейския парламент, беше една от първите държави, ратифицирали договора, защото всички, които определят нейната политика, вярват в европейската интеграция.

Изборите за Европейски парламент няма да бъдат организирани в съответствие с Договора от Лисабон, но дори този факт дава ясно да се разбере колко демократична и представителна е институцията на Европейската общност и колко е важна всяка една нейна държава-членка.

Европейските институции, включително Парламентът, са прекалено абстрактни за гражданите на Общността в настоящия момент. Важността на Парламента в процеса на вземане на решения от ЕС нараства след всеки европейски договор. Договорът от Лисабон не е изключение. Той създава Парламент с осезаемо по-голяма роля в законодателния процес.

Договорът ще направи ЕС по-близък до неговите граждани. Ние всички знаем колко трудно е проблемите на Общността да бъдат сведени до вниманието на гражданите на държавите, от които идваме. Фактът, че членовете на Европейския парламент, които се избират пряко от всяка държава-членка, ще получат по-големи правомощия, за момента е идеалното решение за довеждането на една уникална институция в света по-близо до своите хора.

 
  
MPphoto
 
 

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма.(RO) На първо място бих искал да приветствам проведеното гласуване в подкрепа на Договора от Лисабон от Сената на Чехия, което придвижва цялостния процес на ратифициране с още една стъпка напред. Считам, че е желателно този договор да се приложи колкото може по-скоро, тъй като той ще осигури по-ефективно, по-прозрачно и най-вече по-демократично функциониране на ЕС.

Подкрепям заключенията на докладчика относно реорганизацията на Европейския парламент и се надявам, че констатациите на работната група за парламентарна реформа ще отразяват разширената роля на Парламента, както тя е предвидена в договора.

Бих искал да направя няколко коментара по процедурата за назначаване на Европейската комисия. В основни линии аз подкрепям предложения график за назначаване на Комисията, но смятам, че някои етапи биха могли да се съкратят, така че европейските институции да не бъдат парализирани в продължение на месеци, когато имаме европейски избори. Поради факта, че Договорът от Лисабон не можа да бъде ратифициран навреме, желателно е за предстоящите назначения след изборите от 2009 г. да се използва процедура, която е много по-близко до процедурата, предвидена в Договора от Лисабон. Проблемът обаче е сложен, защото докато не знаем резултата от гласуването в Ирландия, трябва да спазваме Договора от Ница, който е в сила сега.

 
  
MPphoto
 
 

  Душана Здравкова (PPE-DE), в писмена форма. – Уважаеми колеги, докладът за отношенията с националните парламенти, съгласно колегата Elmar Brok, дава отлична представа за задачите, които стоят пред Европейския Парламент след окончателното ратифициране от всички държави-членки на договора от Лисабон. Засилването на ролята на националните парламенти в законотворческата дейност на Европейския съюз не само ще ускори транспонирането на европейското законодателство в националното, но и ще даде на гражданите на Съюза още един инструмент за участие в управлението.

Постигнатите до момента положителни резултати на основата на сътрудничеството в COSAC трябва да се използват и на тяхна основа да се засили участието на парламентаристите от всички държави-членки. Считам, че е от особено значение да успеем да включим в съвместната работа и представители на парламентите на държавите-кандидатки за членство в Европейския съюз. По този начин ще улесним и ще направим по-плавно присъединяването им към Съюза. Този въпрос не е разгледан нито в доклада, нито в Лисабонския договор, но вярвам, че Парламента ще намери механизми за да постигне това.

Накрая, искам да подчертая, че националните парламенти ще трябва да засилят административния си капацитет и да осигурят адекватно финансиране, за да успеят да осъществят пълноценно новите си правомощия.

Благодаря за вниманието!

 
Последно осъвременяване: 12 август 2010 г.Правна информация