Устни обяснения на вот

- Доклад: Jo Leinen (A6-0145/2009)

  Michl Ebner (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, новата роля на Парламента след Договора от Лисабон ще бъде много важна и се надявам, че Парламентът ще съумее да се възползва по най-добър начин от предоставените му възможности. Като член на етническо малцинство, традиционно присъстващо в ЕС, съм особено доволен, че за първи път в член 2 правата на етническите малцинства се споменават като индивидуални права. Надявам се възможно най-бързо да последват и колективните права.

Оттеглям се доброволно, по своя воля, но не без носталгично чувство след пет години, прекарани като член на този Парламент и петнадесет години като член на парламента в Рим. Като италиански гражданин, с майчин език немски, с австрийско-словенски произход, с характер на тиролец – същински европеец – съм особено щастлив, че всички в тази зала сме отново обединени като малцинства и че на малцинствата бяха дадени възможности. Мнозина все още не са усетили, че принадлежат към малцинство, но се надявам да започнат да чувстват това все повече, в това число и държавите. Благодарен съм на Парламента за разбирането към малцинствата, което очаквахме да прояви.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE-DE). – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Leinen и резолюцията поради следните причини. Свикнали сме да повтаряме, че ЕП е единствената пряко избрана институция на ЕС. Именно обаче с оглед на това, че Парламентът е институция, избирана от хората, считам, че правомощията й досега бяха недостатъчни.

Затова считам, че това, което приехме днес, а именно новите правомощия на Парламента при прилагането на процедурата на съвместно вземане на решение, новите правомощия за управление на бюджета, новата процедура на одобрение и новите правомощия за надзор, е много важно. Също така мисля, че Договорът от Лисабон ще заздрави демократичната легитимност на ЕС, особено с увеличаването на правомощията на Парламента в прилагането на процедурата на съвместно вземане на решение.

  Daniel Hannan (NI). – (EN) Г-н председател, сега разбирам каква е тактиката: тя се състои в това гласовете да бъдат просто пренебрегнати и да се приложи Договорът от Лисабон, сякаш избирателите във Франция, Нидерландия и Ирландия в действителност са гласували с „да“.

Един по един се поставят най-спорните членове и разпоредби: външният министър и външната политика, Хартата на основните права и хармонизацията на правосъдието и вътрешните работи. След това колеги ще се обърнат към ирландските избиратели и ще кажат: „Сега вече е твърде късно да гласувате с „не“, защото ние приложихме целия документ и единственото, което ще успеете да постигнете, е да досадите на всички и да се самоизолирате, тъй като по-голямата част от Договора от Лисабон е вече в сила de facto, ако не de jure.“

Не знам дали това ще се случи. Това ще зависи от ирландските избиратели, но ще бъда твърде разочарован, ако те се подадат на натиска. Решението, разбира се, ще е тяхно, но в края на краищата това са хора, чиито бащи са отхвърлили властта на Британската империя. Ако сега те се подадат на натиска на ЕП, мисля, че ще загубят достойнството си като народ.

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, разрешете ми също да се присъединя към многобройните почитания, които Ви бяха поднесени преди малко. Благодаря Ви много за Вашето председателство и за проявеното търпение всеки път, когато вземахме думата.

Мисля, че е много важно това, че стане ли дума за Договора от Лисабон, признаваме, че той още не е ратифициран и ние не трябва да се държим така, сякаш е ратифициран. Не трябва да пренебрегваме волята на избирателите, които още не са го ратифицирали, както и на онези държави, които още не са го ратифицирали.

Нека си припомним правилата в началото на играта и нека не се опитваме да променяме правилата, когато играта е вече в ход. Правилата в началото на конституционния процес бяха, че всяка държава трябва да ратифицира договора, в противен случай той се отхвърля. Франция и Нидерландия не ратифицираха Конституцията, следователно тя беше отхвърлена. Така е и с Договора от Лисабон, правилата отначало бяха, че всяка държава трябва да го ратифицира, в противен случай той се отхвърля. Въпреки това обаче, когато ирландците гласуваха с „не“, ние решихме да продължим и да ги накараме да гласуват повторно.

Ако наистина желаете да се следва волята на народа, в такъв случай препоръчвам на британското правителство да изпълни ангажимента си към политическата програма и да произведе референдум за Договора от Лисабон.

  Gay Mitchell (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, ирландците със сигурност биха постъпили твърде неразумно, ако решат да последват скептичното крило на Британската консервативна партия. Мога да уверя г-н Hannan, че ирландският народ няма да последва – както никога досега не го е правил – скептичното крило на Британската консервативна партия.

Нейната програма не защитава дори интересите на Великобритания – тя защитава интересите на Консервативната партия. Позорно е, че страната, която ни даде Уинстън Чърчил, е изпратила такива хора в Парламента, които поставят своите собствени интереси над интересите на британския народ и интересите на Европа.

Странно е да се видят тези двама британски консерватори, поддръжници на партията Шин Фейн, където са привърженици на политиката на въздържане от действие и които днес, а също и вчера, не бяха в парламентарната зала. Те не идват в тази парламентарна зала. Не участват в комисиите на Парламента. Не знам как си оправдават заплатите и разноските, но те казаха на Парламента, че одобряването на този и други доклади е най-лошото нещо през този мандат и дори не идват тук, за да гласуват. Това е абсолютен позор.

- Доклад: Antonio Masip Hidalgo (A6-0285/2009)

  Robert Evans (PSE). – (EN) Г-н председател, след 15 години това ще е последната ми реч в Европейския парламент и считам, че малко въпроси са по-важни от цялостния въпрос за убежището и начина, по който европейските държави посрещат това предизвикателство.

На този въпрос също няма лесен отговор. Ако имаше, някоя държава досега щеше да го е намерила. Всъщност бих предположил, че единственият начин да се намали броят на отчаяните хора, търсещи убежище в държава, различна от тяхната собствена, е да се потърсят същинските причини, принудили ги да напуснат своите домове и държави на произход. Затова е толкова важно ние в ЕС и във всички развити демократични държави да предложим съвет, помощ и подкрепа – в това число финансова – на онези страни, които са засегнати от войни, вътрешно насилие, незачитане на правата на човека или дискриминация.

Трябва също така да обърнем внимание на бедността в света, допринасяща за миграционния натиск. Не трябва да укоряваме хората, принудени да търсят убежище или статут на бежанец. Вместо това трябва да предложим съчувствие и подкрепа. Това е нашето предизвикателство днес.

- Доклад: Jean Lambert (A6-0279/2009)

  Daniel Hannan (NI). – (EN) Г-н председател, правото на контрол върху собствените граници е определящ атрибут на държавността, а предоставянето на право на пребиваване или гражданство е отличителна черта на националността. Когато пренесем това от национално на европейско ниво, ние разглеждаме ЕС като единна юрисдикция със собствени външни граници и останалите особености на държавността. Мандат за това няма: никой не е гласувал за създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. Това, което правим, разбира се, е да създаваме нова бюрокрация, която сега ще има официално деклариран интерес от непрекъсната хармонизация на политиката на европейско ниво през предстоящите години – със или без обществена подкрепа.

Трябва само да отговоря – по друга тема – на думите, изречени преди малко и насочени към мен от Gay Mitchell, член на ЕП от Дъблин. Той намеси името на Уинстън Чърчил и каза, че е позор за партията на Чърчил да изпраща в Страсбург хора като мен.

Позволете ми да завърша речта си с думите, които е казал самият Чърчил по въпроса, а именно че ние имаме своя собствена мечта и своя собствена задача. Ние сме с Европа, но не сме в нея. Свързани сме, но не и съчетани. Заинтересувани и приобщени сме, но не и погълнати. И ако европейските държавници се обърнат към нас с думите, изречени някога: „Аз ли да говоря вместо теб на царя или Господ?“ ние трябва да отвърнем с думите на библейската жена „Не, господине, ние сме сред свои хора“.

- Доклад: Ruth Hieronymi (A6-0260/2009)

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, съвсем накратко бих искал да кажа, че гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Hieronymi. Освен това искам да благодаря на г-жа Hieronymi за отлично свършената работа в комисията по култура и образование в областта на аудиовизуалните проблеми. Знам, че предстои тя да напусне Парламента и че това беше последният й доклад в ЕП, поне засега.

Много е важно, че аудиовизуалният сектор на програмата „MEDIA Mundus“ се разширява, с което става достъпен за трети държави, в това число и африкански. Така сътрудничеството се поставя на по-широка основа. Освен това e отлична форма на сътрудничество за развитието, както и начин за насърчаване на тези държави да се стремят към по-добър живот и по-добро развитие. Това е също средство, с което можем да поемем етична отговорност, както е съвсем редно, за африканските народи. Но преди всичко това мое изказване е благодарност към г-жа Hieronymi за чудесната й работа.

- Доклад: Paolo Costa (A6-0274/2009)

  Neena Gill (PSE). – (EN) Г-н председател, вземам думата в подкрепа на доклада Costa. Но аз съм обезпокоена и исках да насоча вниманието на присъстващите в залата към това как разпоредби като тези се използват по-скоро за задушаване на конкуренцията, отколкото за защита на въздушните превозвачи, каквато е целта на тази нормативна уредба.

Не е необичайно въздушните превозвачи да запазват летищни слотове, без да ги използват. Нека ви дам един пример: летището на Бирмингам е в моя избирателен район. Били сме свидетели как „Ер Индия“ отменя директни полети до Амристар. Тази много популярна и печеливша въздушна линия беше преустановена през месец октомври миналата година, в резултат на което потребителите бяха принудени да пътуват излишно и бяха изправени пред неудобството да отидат до други летища поради нежеланието на „Ер Индия“ да изгуби ценните слотове на летище Хийтроу. Смайващото е, че има много други превозвачи, желаещи да запълнят тези слотове, но не могат, защото „Ер Индия“ ги задържа.

Резултатът, който се надявам да постигнем, е да гарантираме, че въздушните превозвачи ще преустановят задържането на слотове, без да ги използват. Комисията трябва да прояви бдителност за злоупотреби с тази нормативна уредба. Не че съм подозрителна, но съществува вероятност потребителите да се окажат със съвсем малка възможност за избор.

- Предложение за резолюция B6-0261/2009 (Молдова)

  Daniel Petru Funeriu (PPE-DE) . – (RO) Положението в Република Молдова сега е ясно. Имаме Комунистическа партия, чието поведение е абсолютно еднакво с поведението на комунистическите партии от съветски тип, които поробиха половин Европа през XX век. Имаме демократична опозиция, която се бори за една Република Молдова, обвързана с европейските ценности.

Резолюцията, която гласувахме днес, изпраща мощен политически сигнал към Кишинев, но този сигнал трябва да бъде ясно подкрепен с конкретни действия от страна на Комисията и Съвета. Затова призовавам Европейската комисия да съдейства активно на демократичната опозиция в Кишинев за намиране на ефикасни начини за укрепване на демократичното съзнание в Република Молдова. Най-ефективният начин това да бъде постигнато, по мое мнение, е с отмяна на визовите изисквания за граждани на Република Молдова в границите на Общността.

Бих искал ясно да заявя на Съвета, че не трябва да имаме никакви илюзии. Ключът към демократизация в Република Молдова все още се намира в Москва. ЕС трябва да предприеме действия към намаляване на това влияние. Историята показва, че подобни действия трябва да бъдат енергични. Гражданите на Молдова очакват от ЕС същото, което Източна Европа очакваше от Запада преди 1989 г.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE-DE). – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно положението в Молдова, защото на 5 април бях един от международните наблюдатели, които проследиха парламентарните избори в тази държава. Всички станахме свидетели на вълненията след изборите в Молдова, но един месец след тях считам за особено важно още веднъж да се подчертае, че връзките между ЕС и Република Молдова трябва да продължат да се развиват и че ние желаем това, защото се стремим към по-голяма стабилност, сигурност и благоденствие в Европа и защото се стремим към създаване на нови разделителни линии.

Но сътрудничеството на ЕС с Молдова трябва да върви ръка за ръка с искрен и ясен ангажимент от страна на управляващите институции на Молдова за борба за демокрация и зачитане на правата на човека.

- Доклад: Raimon Obiols i Germà (A6-0264/2009)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE-DE). – (LT) Изпитвам наистина голямо задоволство от резултата от гласуването на резолюцията относно годишния доклад за 2008 г. относно правата на човека по света. Особено съм доволна от позицията на Парламента при гласуването на второто изменение, отнасящо се до папа Бенедикт XVI.

Считам, че езикът, твърденията и подборът на думите в това изменение са напълно неприемливи и трудно бих си представила положение, при което Парламентът приключва своя законодателен мандат, приемайки изявление, с което осъжда папа Бенедикт XVI за неговите изказвания и за учението на църквата.

Затова поздравявам Парламента за приемането на този документ, един важен документ за състоянието на правата на човека по света през миналата година, в който се подчертават най-важните проблеми – смъртното наказание, изтезанията, жестокото, нечовешко отношение, положението на защитниците на правата на човека, правата на жените и децата и много други въпроси.

  Bernd Posselt (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, аз съм много благодарен на тук присъстващите парламентарни представители за отхвърлянето на възмутителните нападки срещу папата от страна на либералите. Независимо от по-грижливо подбраните думи на г-н Graf Lambsdorff, това щеше да бъде един позорен документ. Трябва съвсем ясно да заявя, че в този Парламент се правят опити най-моралната институция на XXI век, която далеч надхвърля границите на един милиард католици и предоставя подкрепа на Европа и целия свят, да бъде поставена на една основа с палачи, нарушители на правата на човека и диктатори. Нещата, които стават, са нечувани и ще останат да витаят около групата на либералите, а също и около германската Свободна демократическа партия.

  Daniel Hannan (NI). – (EN) Г-н председател, винаги когато обсъждаме правата на човека, като че ли говорим за някакъв виртуален ЕС, за ЕС, който съществува само в резолюциите на Парламента, съобщенията за пресата на Комисията и комюникетата на Съвета. Точно този чудесен, мирен, зачитащ правата на човека ЕС разпространява своите ценности не чрез свръхмощни бомби, а чрез търговски споразумения и спогодби за партньорство.

Аз обаче считам, че е належащо да се отдалечим и да се запитаме къде е мястото на този ЕС в реалния свят. В реалния свят Брюксел се опитва да продава оръжие на комунистическия режим в Пекин и да изолира Тайван, иска да се хареса на аятоласите в Техеран, отказва да търгува с дисидентите, противници на Кастро, в Куба и се опитва да налива пари в Хамас. Опитва се да управлява протекторати – или сатрапии, както са били наричани по османско време – в Босна и в Косово, а в собствените си граници пренебрегва волята на народа, изразена на референдуми.

Вероятно едва когато започнем да зачитаме основното право да можеш да смениш правителството си посредством избирателната урна и да промениш обществената политика чрез своя глас в границите на ЕС, ще сме заслужили моралното право да поучаваме другите.

- Доклад: Maria Grazia Pagano (A6-0262/2009)

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, един от въпросите, будещ загриженост у много от моите избиратели в Лондон, е огромната ерозия на гражданските свободи, която се наблюдава по време на управлението на лейбъристкото правителство от 1997 г. насам. Загрижеността им нараства, когато им кажа за огромната ерозия на гражданските свободи на равнище ЕС. Били сме свидетели на няколко договора, като например Договора от Прюм, които създадоха голямо безпокойство. За щастие, едно неотдавнашно решение на Съда на европейските общности принуди британското правителство да върне данните и досиетата на хора, чиято невиновност е била доказана, докато правителството искаше да задържи тези данни.

Но решението на британското правителство да заличи досиетата на невинни хора едва след най-малко шест години говори за недостатъчно зачитане към нашите свободи. Решението подчертава, че във Великобритания на правилото „невинен до доказване на противното“ се гледа като на фраза без значение, а не като на основен принцип на нашето общество. Не стига че британските полицейски сили имат достъп до това огромно количество данни и лична информация, но достъп до тях ще имат и други европейски правителства.

Договорът от Прюм беше включен в европейското право без съответен демократичен контрол. Смяташе се, че личната информация на около 3,5 милиона души може да бъде разпространена из целия ЕС. Малко ще са хората, които ще са изпълнени с доверие.

- Доклади: Jean-Luc Dehaene (A6-0142/2009) и Elmar Brok (A6-0133/2009)

  Christopher Heaton-Harris (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, знам, че на това място няма особена представа за това какво в действителност желаят хората в Европа. Тук повече се предпочита да им се каже какво според нас те трябва да желаят. Сигурно държанието ми е грубо, предполагам, че членовете тук добре разбират какво искат нашите избиратели и какво изпитват по отношение на Европа. Само че мнозина в Парламента просто не се интересуват от това.

Тях не ги интересува да се вслушат в гласа на малцината тук, които считат, че ЕС върви в погрешна посока и със сигурност не желаят да приемат гласовете от различни краища на ЕС, които на референдуми застават срещу тях. Тях не ги интересува дали постигат целта си чрез правителства – като това в Обединеното кралство – които лъжат електората си, получавайки фалшив мандат с обещания за референдум по тези въпроси, а впоследствие престъпват това обещание. Това, от което хората тук се интересуват, е времето. Защо? Защо е това бързане да се ратифицира Договорът от Лисабон във всичките 27 държави-членки? Отговорът е много прост: за да откажат на британския народ правото на мнение по този въпрос.

Напускам това място днес с надеждата да се завърна в парламента на моята държава-членка, в Камарата на общините, за да представям хората от Удфорт Налсе, Давентри, Лонг Бъкби, Гилсбороу, Бриксуърт, Ерлс Бартон и други места от избирателния район, познат като Давентри. Това са хора, на които им е омръзнало да бъдат пренебрегвани от сегашното британско правителство, от хората на това място и от Европейската комисия. Ако се върна в Камарата на общините, няма да си отдъхна, докато моите избиратели не кажат мнението си относно този договор. За щастие, склонен съм да вярвам, че този вот ще си състои много скоро в Обединеното кралство. Така че приемайте по бързата процедура каквото си искате тук. Народът на Великобритания ще си каже думата.

- Доклад: Elmar Brok (A6-0133/2009)

  Glyn Ford (PSE). – (EN) Г-н председател, бих искал да обясня вота си по доклада Brok: първо, като изразя похвала на работата, свършена от г-н Brok в тази институция; второ, да засвидетелствам своята подкрепа на ратификацията на Договора от Лисабон, но по-важното е да настоявам пред моето правителство, когато Договорът от Лисабон бъде ратифициран и Обединеното кралство получи още едно място в Парламента, то да бъде дадено на народа на Гибралтар.

Гордея се, че през последните пет години бях представител за Гибралтар в Парламента и с радост ще продължа тази дейност. Но трябва да заявя, че на седмината членове, избрани да представляват Гибралтар, ни е трудно да се справяме пълноценно с всички проблеми, пред които сме изправени: правата на човека, сигналите за корупция, злоупотреба с власт и други неправомерни действия, пенсиите, трансграничното екологично замърсяване и, разбира се, двустранните отношения с Испания.

Някои хора твърдят, че цифрите нямат значение. Едно парламентарно място за Гибралтар би било прекалено много. Е, добре, в продължение на много години в тази институция Дания отстъпваше парламентарно място на Гренландия. Населението на Гренландия е почти двойно по-голямо от населението на Гибралтар. Дания предоставяше 8 % от местата си на 50 000 души. Моето искане към британското правителство е да предостави по-малко от 1,5 % от местата си на 26 000 души в Гибралтар.

  Daniel Hannan (NI). – (EN) Г-н председател, за десет години в този Парламент се наслушах на страшно много безсмислици, но като че ли никога не съм чувал толкова откровени нелепости, каквито чух по време на разискването вчера относно този доклад, от палеофедералисти като г-н Brok и г-н Corbett, които лицемерно говорят за суверенитета на националните парламенти, сякаш това ги интересува.

Суверенитетът на един парламент представлява в синтезиран вид суверенитета на един народ. Неговото предназначение не е да гарантира привилегиите на националните парламентаристи. Избирайки парламент, ние му възлагаме да пази нашите свободи за ограничен период от време. Националните парламентарни представители нямат право трайно да накърняват тези свободи, без да се върнат към избирателите си и да поискат ясен мандат от тях.

Обединеното кралство разполага с 646 членове на парламента. 638 от тях са избрани въз основа на изричното обещание, че ще подложат Европейската конституция на референдум, преди да я ратифицират. Всички тези приказки за това как Европейската конституция сега е законна, защото всички тези парламентаристи са участвали в нейното изработване, не обезсилват необходимостта от референдум: те обезсмислят представителната демокрация в сегашния й вид.

Ако искате да възвърнете честта, смисъла и целта на съществуващите системи на представително управление, трябва да се доверим на хората и да им дадем техния референдум – така както обещахме. Pactio Olisipiensis censenda est!

Писмени обяснения на вот

- Доклад: Libor Rouček (A6-0225/2009)

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в рамките на външните отношения на ЕС. По-голямата интеграция на жените в политиката, особено във външните отношения и дипломацията, е от съществено значение за успешното изпълнение на външните политики на ЕС, в това число в областта на помощите, развитието, разширяването, политиката на съседство, уреждането на конфликти, сигурността и укрепването на мира, както и в областта на международната търговия.

Макар че съществуват редица документи за политики на равнище ЕС относно равенството между половете и правата на жените, практическата ангажираност към този проблем е все още слаба, а бюджетните средства, определени специално за проблемите на социалния пол, са недостатъчни. Важно е да се подчертае, че равното третиране на мъжете и жените изисква не само политически декларации на високо равнище, но и политическа воля от страна на ръководителите на ЕС и държавите-членки.

  Charles Tannock (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Членовете на ЕП от британската Консервативна партия изцяло подкрепят политиката на равни възможности и недискриминация спрямо жените във всички области на обществените и търговските отношения. Този документ обаче е прекалено предписателен в подхода си и се опитва да контролира подробно всички области на външни дейности, включително създаването на Институт за равенство между половете, без да отчита стъпките, направени от всички институции в ЕС, за предоставяне на всякакви възможности, достъпни за служителите от женски пол. Докладът говори за критерии и цели със силен намек за квоти, но само на думи, като се застъпва за разгръщането на мисии на ЕПСО с включени в тях жени, без да се споменава техният военен статут. Поради тази причина британските консерватори се въздържаха при гласуването на този доклад.

- Доклад: Jo Leinen (A6-0145/2009)

  Jan Andersson, Göran Färm, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. – (SV) Днес Парламентът гласува доклад относно неговата нова роля и отговорности при прилагането на Договора от Лисабон. В доклада са събрани становищата на различни комисии относно промените, които Договорът от Лисабон ще доведе. Приветства се фактът, че Парламентът ще има по-голямо влияние върху законодателната работа на ЕС.

Решихме да гласуваме в подкрепа на този доклад, защото ЕП трябва е подготвен да въведе промените, които ще възникнат във връзка с неговата работа, ако Договорът от Лисабон влезе в сила. Не трябва да се счита обаче, че нашите гласове по някакъв начин заместват ратификационните процеси в отделните държави-членки. Ние изцяло зачитаме правото на всяка държава-членка да решава сама за себе си дали да ратифицира Договора от Лисабон.

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Европейският парламент няма роля или отговорност в прилагането на Договора от Лисабон. Защо няма? Защото Договорът не е влязъл в сила: всъщност той беше категорично отхвърлен от ирландските гласоподаватели миналата година. Затова да се говори за новата роля и отговорности на ЕП при прилагането на Договора от Лисабон е смайващо арогантно и показателно за институционална безчувственост към демократично изразеното мнение, с което се отличава ЕС.

Надявам се, че когато ирландските гласоподаватели отидат до избирателните урни по-късно през тази година, те отново ще отхвърлят Договора от Лисабон. Лидерът на моята партия, David Cameron, се е ангажирал с провеждането на национален референдум за Договора от Лисабон, ако вече не е влязъл в сила. Затова се надявам, че народът на Великобритания ще може да забие последния пирон в ковчега на този ужасен договор. Британските консерватори имат много по-различно виждане за ЕС от представеното в Договора от Лисабон и ние с право формираме нова политическа група в ЕП, която защитава нашата идея.

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Leinen. Този доклад представя подробен анализ на новите правомощия на ЕП в светлината на Договора от Лисабон, в частност правомощия за съвместно вземане на решения, нови бюджетни правомощия, нова процедура на одобрение, нови правомощия за контрол, нови права на достъп до информация и нови права на гражданите.

Крайният резултат за ЕП ще бъде засилване на правомощията, особено по отношение на съвместно вземане на решения, и нарастване на способността му да влияе върху взимането на решения, което ще засили демократичната легитимност на ЕС.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Резолюцията е част от пакет от пет резолюции, приети днес от Парламента, с което по недвусмислен начин се показва неуважение към демократично и суверенно изразената воля от народите на Франция, Нидерландия и Ирландия, отхвърлили Европейската конституция и така наречения Договор от Лисабон. Тя, освен това, е част от антидемократичния процес и кампания, чиято цел е налагането на този неприемлив проектодоговор.

С пълно пренебрежение към демократично изразената воля от тези народи и към разпоредбите, закрепени в самите договори – които десницата и социалдемократите приеха с общи сили – те принуждават ирландския народ да гласува на нов референдум (като по този начин не допускат допитване до други народи). Те освен това увеличават натиска и вмешателството с цел да наложат приемането на този договор, което ще засили федерализма, неолиберализма и милитаризма на ЕС.

Такава е нашата лицемерна и цинична европейска демокрация. Същите хора, които, пренебрегвайки всичко казано (като Португалската социалистическа партия и Португалската социалдемократическа партия), отказаха на собствените си народи дебат и обществено допитване чрез референдум относно предложения Договор от Лисабон, и които зачитат народната воля само когато не противоречи на тяхната собствена, сега искат от народите на всяка държава-членка да им се доверят и да гласуват за тях на предстоящите избори за Европейски парламент...

Това просто е чиста наглост…

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Договорът от Лисабон, който e 96 % идентичен с проектодоговора за Европейска конституция, беше отхвърлен на референдума в Ирландия. Преди това проектодоговорът за Европейска конституция беше отхвърлен на референдума във Франция и Нидерландия.

Мнозинството в този Парламент отказва да признае политическите си загуби. Това е нечувано престъпление срещу демократичните принципи и възмутителен пример за арогантността на силата, с която се отличава сътрудничеството в ЕС.

Докладът на г-н Leinen относно новите роли на ЕП включва стъпки в посока Съединени европейски щати – както подсказва Договорът от Лисабон – и предлага още ЕС да се насочи и към областта на образованието, в това число спорта и така нататък.

Желателно би било вместо това докладът да се беше занимал с проблема за липсата на демократична легитимност на този Парламент. Отново сме се запътили към избори, на които избирателната активност се очаква да бъде много ниска. Избирателите в държавите-членки все още се чувстват слабо обвързани със свръхцентрализирания Европейски парламент. След като политическите разисквания на представителната демокрация са съсредоточени върху изборите за национални парламенти, националните парламенти трябва да са най-висшите структури за вземане на решение в рамките на Съюза – а не Европейският парламент.

Гласувах „против“ проектодоклада.

- Доклад: Catherine Guy-Quint (A6-0183/2009)

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Защо изобщо говорим за Договора от Лисабон, след като той още не е влязъл в сила? Защо на практика пренебрегваме демократичната воля на ирландския народ, който с гласа си отхвърли договора преди една година? Причината, разбира се, е, че ЕС малко го интересува демократичното мнение и непоколебимо е решил да се движи бързо напред към все по-тесен съюз, въпреки отсъствието на легитимност. Ирландските гласоподаватели ще трябва да гласуват договора още веднъж, защото ЕС не допуска отрицателен отговор на този въпрос.

Пропастта между ЕС и неговите граждани непрекъснато се задълбочава. Говоренето за Договора от Лисабон като за свършен факт само потвърждава дефицита на демократичност. Поради тази причина, а и заради много други, аз съм доволен, че британските консерватори ще бъдат част от нова политическа сила, посветена на реформирането на ЕС и противопоставяща се на преобладаващата позиция за все по-тесен съюз, което се оказа така непопулярно и причини толкова много вреди в североизточна Англия.

  Charlotte Cederschiöld, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark и Anna Ibrisagic (PPE-DE), в писмена форма. – (SV) Ние гласувахме в подкрепа на доклада относно финансовите аспекти на Договора от Лисабон, който разглежда формата, която бюджетната процедура ще придобие, ако Договорът от Лисабон влезе в сила.

Ние не подкрепяме тези части от доклада, които се отнасят до възможността ЕС да разполага със собствени ресурси от данъчно облагане. Възразяваме и срещу създаването на механизми за гъвкавост.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Договорът от Лисабон, който e 96 % идентичен с проектодоговора за Европейска конституция, беше отхвърлен на референдум в Ирландия. Преди това проектодоговорът за Европейска конституция беше отхвърлен на референдум във Франция и Нидерландия.

Мнозинството в този Парламент отказва да признае политическите си загуби. Това е нечувано престъпление срещу демократичните принципи и възмутителен пример за арогантността на силата, с която се отличава сътрудничеството в ЕС.

Не считам, че ЕП трябва да има по-голямо влияние върху бюджета на ЕС. По време на престоя ми в Парламента многократно съм забелязвал как мнозинството федералисти желае щедро да раздава субсидии за всичко – от културни проекти до структурна подкрепа и засилена бюрокрация на ЕС. Според мнозинството в ЕП всички различни групи по интереси в регионалната политика, риболовния сектор и земеделието трябва да получат дял от европейската баница. В някои случаи разходите не са нищо повече от рекламен трик. Тази политика на щедро пилеене на средства се води от ЕС във време на финансова криза, когато държавите-членки трябва да съкратят собствените си разходи за здравеопазване, училища и социални грижи.

Най-важното е, че за щастие ЕП досега не е имал прекалено голямо влияние върху селскостопанската политика на ЕС. Ако това беше станало, ЕС щеше да се окаже затънал в протекционизъм и тежки субсидии за различните групи в земеделския сектор.

Гласувах против този доклад.

- Доклад: Bárbara Dührkop Dührkop (A6-0280/2009)

  Philip Bradbourn (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Британските консерватори гласуваха против пакета относно убежището, тъй като макар да вярваме в сътрудничеството в тази област, не вярваме в подхода, насочен към прехвърлянето на въпросите на убежището към стълба на Общностите. Ние считаме, че опазването на националните граници остава за нас ключов елемент от обществения ред на национално ниво.

- Доклад: Antonio Masip Hidalgo (A6-0285/2009)

  Carl Lang и Fernand Le Rachinel (NI), в писмена форма. – (FR) Преди две седмици ЕП прие доклад относно обща имиграционна политика за Европа, като по този начин трасира пътя на темата, която преди това се планираше от Европейската комисия: масова имиграция. Днес е ред на лицата, търсещи убежище; идеята е да се създаде „Европа на убежището“.

Всъщност ясно заявената цел е да се гарантират по-високи стандарти на отношение към лицата, търсещи убежище, във връзка с условията им на приемане. Това означава не само уеднаквяване на минималните стандарти относно приемането сред всички държави-членки, но и предоставяне на подкрепа на търсещите убежище лица за заселване в огромна численост.

За тази цел обхватът на тази бъдеща директива ще бъде разширен, за да обхване всички лица, легално или нелегално влизащи на територията на ЕС. Административните ограничения, съществуващи в държавите-членки по отношение на достъпа до трудовия пазар, ще трябва да бъдат напълно отменени. Приемащата държава-членка ще трябва да предостави социална, медицинска и психологична помощ, помощ за жилищно настаняване, а също и правна помощ. Отказът на такава помощ ще подлежи на съдебни процедури и проверки ... това често не се прилага за самите граждани на държавата...

С приемането на тази втора фаза на „пакета относно убежището“ Брюксел улеснява и насърчава глобална имиграция към Европа.

Ние винаги ще се противопоставяме на тази интернационалистическа идея, чиято единствена цел е чисто и просто да унищожи народите и страните на Европа.

  Martine Roure (PSE), в писмена форма. – (FR) За последното гласуване в този парламентарен мандат от нас се искаше да дадем становището си за пакета относно убежището. С това се отбелязва краят на един процес, провеждан през целия този мандат. Макар и да беше постигнат известен напредък, за съжаление все още съществуват разногласия между държавите-членки по отношение на признаването на статут на бежанец. Доказателство за това са ограниченията, които могат да се видят в директивата относно условията за приемане на лицата, търсещи убежище. И отново държавите-членки са тези, които са на предна линия в ущърб на европейското единство, което искаме да постигнем в тази област. Надявам се, че през следващия парламентарен мандат на второ четене ще имаме възможност да обърнем хода на това положение на нещата, за да създадем един истински закон за европейско убежище, гарантиращ реална закрила за тези особено уязвими мъже и жени.

- Доклад: Jeanine Hennis-Plasschaert (A6-0284/2009)

  Charlotte Cederschiöld, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark и Anna Ibrisagic (PPE-DE), в писмена форма. – (SV) Ние, консерваторите, днес гласувахме в подкрепа на доклада на г-жа Hennis-Plasschaert (A6-0284/2009) за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство.

Осъзнаваме и разбираме, че големият приток от хора, придвижващи се с лодки през Средиземно море, поставя някои от по-малките страни по южната морска граница на ЕС в трудно положение и сме съгласни, че нещо трябва да се направи, за да се намери решение.

Важно е, че формулировката на така наречения механизъм за спиране не създава риск от премахване на стимула за държавите-членки да подобряват стандарта на процедурата за предоставяне на убежище и приемане, което би било в противоречие с основната идея, заложена в съвместното регулиране.

- Доклади: Antonio Masip Hidalgo (A6-0285/2009) и Jeanine Hennis-Plasschaert (A6-0284/2009)

  Jan Andersson, Göran Färm, Anna Hedh, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. – (SV) Ние, социалдемократите, приветстваме всяка инициатива, която подобрява положението на лицата, търсещи убежище и лицата без документи. Ние се застъпваме за щедра обща политика за правото на убежище и имиграцията, съсредоточена върху нуждите на хората, в съответствие с ангажиментите, поети от държавите-членки в Женевската конвенция. Въпреки че „пакетът относно убежището“ включва предприемането на някои положителни стъпки, ние решихме да гласуваме против докладите на г-жа Hennis-Plasschaert и г-н Masip Hidalgo.

Ние, социалдемократите, възразяваме срещу политика на убежище и имиграция, която се води от дясно ориентираното мнозинство в ЕП. По-специално ние се дистанцираме от въпроса, че устните сведения не е задължително да бъдат предоставени на език, който те разбират, че задържането не е задължително да става в рамките на Женевската конвенция, че медицински преглед ще трябва да установи възрастта, както и от въпроса за безплатна правна помощ. Предизвиква съжаление фактът, че десницата не желае да предостави на лицата, търсещи убежище, правото да достъп до трудовия пазар в срок от шест месеца.

- Доклад: Jean Lambert (A6-0279/2009)

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Създаването на тази служба е още една крачка към обща европейска политика на убежище и имиграция, каквато политика изцяло отхвърлям. Считам, че въпросът кой да бъде допуснат в Обединеното кралство трябва да бъде отговорност на избраните парламентаристи и отговорни министри в Обединеното кралство, а не отговорност на ЕС.

Упражняването на контрол от страна на ЕС върху политиката на убежище и имиграция дълбоко би противоречило на нашите национални интереси и би ни изложило потенциално на по-големи рискове от тероризъм и организирана престъпност.

Напредъкът към обща политика на убежище и имиграция е още един знак за решимостта на ЕС да създаде единен политически субект с еднакви правила за всички. Това не е перспективата, която британските консерватори имат за ЕС, и ние ще действаме за съвсем различна перспектива на ЕС, когато постигнем ново политическо групиране в следващия парламент.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Всички доклади, свързани с убежището, гласувани днес, предлагат свободна и широка интерпретация на правото на убежище, което в края на краищата е в ущърб на онези, които истински се нуждаят от международна закрила за спасяване на техния живот, за тяхното физическо оцеляване и тяхната свобода.

Новите социални, финансови, семейни и други права, които искате да заставите държавите-членки да предоставят на лицата, търсещи убежище, ще подействат като магнит на всички потенциални икономически имигранти, допълнително ще натоварят службите, отговарящи за тези проблеми, и допълнително ще забавят разглеждането на делата. Всичко това е заради вашия нееднократен отказ да вземете под внимание злоупотребите и нарушенията на процедурите и защото не спирате да бъркате правата и статута, който признатите за бежанци лица могат да имат, с това, което вие искате да предоставите на обикновените лица, търсещи убежище.

Най-неприемлив от всичко е докладът Lambert, който създава Европейска служба за „помощ“, която ще може по свое усмотрение да разпределя търсещите убежище лица между държавите-членки.

Ние не сме против междуправителственото сътрудничество в тези области, когато се зачита суверенното право на държавите-членки да решават кой може да влиза на тяхна територия, но сме против вашите политики.

- Доклад: Tadeusz Zwiefka (A6-0270/2009)

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада Zwiefka, тъй като считам, че е много важно да се създаде процедура, позволяваща на държавите-членки да договарят международни споразумения по въпроси от изключителната компетентност на Общността, в случаите когато Общността е решила да не упражнява компетентностите си.

С други думи, в момента Португалия е възпрепятствана да сключва международни споразумения за ускоряване на съдебното сътрудничество, включително по въпроси, засягащи развода и унищожаването на брака, тъй като се счита, че Общността частично притежава изключителна компетентност в тези области. Това предложение позволява на Комисията да разрешава сключването на подобни споразумения, при условие че Общността не възнамерява да сключи или вече не е сключила споразумение със същия предмет с трета държава. Мисля, че е много важно да се проведат преговори по приемането на въпросния регламент възможно най-бързо, тъй като това засяга интересите не само на португалските граждани, но и на всички граждани в останалата част на Европа.

- Доклад: Ruth Hieronymi (A6-0260/2009)

  Marie-Hélène Descamps (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Връзките, които се създадоха между аудиовизуалните индустрии на държавите-членки на ЕС и тези на трети държави трябва да продължат да се развиват и укрепват в интерес не само на търговците, но и на потребителите. Програмата за сътрудничество в областта на аудиовизуалните медии „MEDIA Mundus“, приета днес от ЕП, която аз подкрепям, попада в обхвата на тази цел.

В действителност тя предоставя подходяща рамка, с която да се укрепи конкурентоспособността и трансграничното предлагане на аудиовизуални произведения в световен мащаб. Започната от ЕП, програмата трябва също да насърчи културното многообразие, като създаде реална добавена стойност на действията, които вече са извършени в тази област от Съюза и държавите-членки.

Благодарение на усилията на нашия докладчик за постигане на съгласие на първо четене, скоро трябва да се открият нови търговски възможности и да се предостави на специалистите в областта на аудиовизуалните средства перспективата да изградят дългосрочни връзки с техните партньори от трети държави.

- Доклад: Paolo Costa (A6-0274/2009)

  Jim Higgins (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Гласувах против доклада Costa относно слотовете на летищата, за да подчертая пълната липса на консултации с управителните органи на летищата, отсъствието на разискване с членовете на ЕП и прибързания характер на предлагания нормативен акт. Тази мярка само ще изостри проблемите в сектора на въздушния транспорт.

- Доклад: Gérard Deprez (A6-0265/2009)

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада Deprez. С този регламент се създава процедура за договаряне и сключването на двустранни споразумения между държави-членки и трети държави. Считам за много важно въвеждането на процедура, позволяваща на държавите-членки да договарят международни споразумения в случаите, когато Общността е решила да не упражнява компетентностите си.

Като пример, в момента Португалия е възпрепятствана да сключва международни споразумения за ускоряване на съдебното сътрудничество, включително по въпроси, засягащи родителската отговорност, задълженията за издръжка и развода, тъй като се счита, че Общността частично притежава изключителна компетентност в тези области. Това предложение позволява на Комисията да разрешава сключването на подобни споразумения.

При наличието на тесни връзки между Португалия и определени държави, по-специално от общността на португалоезичните държави, и големия брой португалски преселници, за Португалия е много важно от гледна точка на семейното право да може да се ускори признаването на правата на португалските граждани в тези държави чрез сключване или преразглеждане на двустранните споразумения. Въпреки че дадох Португалия като пример, мисля, че е еднакво важно за всички граждани на ЕС приемането на този регламент да бъде договорено по най-бързия възможен начин.

- Доклади: Tadeusz Zwiefka (A6-0270/2009) и Gérard Deprez (A6-0265/2009)

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Съдът на Европейските общности се е произнесъл, че Общността притежава изключително правомощие да сключва международни споразумения с трети държави в определени области. По силата на същите разпоредби отделните държави-членки, участвали преди това в двустранни споразумения с трета държава или желаещи да направят това в бъдеще, са възпрепятствани да сключват такива споразумения, защото това се счита за несъвместимо с Договора за ЕО. В изключителни случаи обаче ЕС може да оправомощи държава-членка да участва в двустранни споразумения: ако не е налице интерес за Общността от споразумение с трета държава, ако отделната държава-членка има специален интерес от споразумението и ако споразумението няма отрицателно въздействие върху правото на Общността.

Партията June List подкрепя осъществяването на вътрешния пазар и работата във връзка с търсенето на равнище ЕС на решения на екологичните заплахи, пред които е изправена Европа. Ние приемаме известна степен на наднационалност в тези области, но възразяваме срещу горепосочените наднационални законодателни мерки. Естествено е отделните държави-членки да могат да участват в двустранни правни споразумения с трети държави, ако преценят, че такива споразумения са по-добри за тях от съществуващите на равнище ЕС. Въпреки че предлаганата сега малка възможност за самоопределение чрез въвеждане на процедура за договаряне несъмнено e добра, това е слабо постижение и не променя ясната – макар и не открито заявена – цел за създаване на държавно образувание Европейски съюз.

Поради тази причина гласувах против доклада.

- Предложение за резолюция B6-0261/2009 (Молдова)

  Erik Meijer (GUE/NGL), в писмена форма. – (NL) По отношение на неотдавнашните протести срещу резултатите от изборите в Молдова моята група представи отделна резолюция, която се различава от компромиса, постигнат от четирите групи. Няма различия между двете резолюции по отношение на призивите за свободни и честни избори, но те се различават по своите оценки за правителството и партията на мнозинството в Молдова.

Моята група проследи доводите, че протестите са били организирани от недемократични сили, целящи да оспорят повторния вот за Комунистическата партия, изразен от половината от избирателите. В допълнение беше изразено предположение, че протестите са били организирани от съседната на Молдова държава – Румъния, желаеща анексирането на Молдова. В светлината на това, мнозинството от моята група ще гласува против съвместната резолюция. Лично аз обаче ще гласувам в нейна подкрепа.

Има много молдовци, които кандидатстват за румънско гражданство. Нашите политически контакти с партията, която в момента управлява Молдова, не трябва да ни попречи да уважим желанието на голяма част от молдовското население за териториално присъединяване към Румъния. Това желание е подсилено от факта, че общественото мнение в много от държавите-членки не подкрепя бъдещо разширяване. Анексирането към Румъния в такъв случай би бил единственият начин за влизане на молдовците в ЕС.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Молдова изпитва големи политически и икономически затруднения. Драматичните събития от 5, 7 и 8 април по улиците на Кишинев след изборите показват, че обществото, и особено младите хора, искат промяна и бързо обединение с ЕС. Комунистите блокират най-важните реформи и преговарят с Русия, въпреки че официално подкрепят сближаването с европейските структури.

Трябва да помогнем на Молдова по този път. По-голямата ангажираност на ЕС ще даде на правителството и народа на Молдова по-голяма сигурност, че ЕС и възможността за членство са реални.

Правителството трябва да въведе съществени реформи, позволяващи политическо и икономическо развитие, реформи, които ще доведат до пазарна икономика, демократизация на обществения живот и зачитане на гражданските права.

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на резолюцията на ЕП относно положението в Република Молдова. Мисля, че е изключително важно това, че всички политически групи се отнесоха с внимание и истинска подкрепа към този въпрос.

Като член на групата на социалистите в ЕП подкрепям факта, че ЕС продължава да предоставя на Република Молдова цялата помощ, от която тя се нуждае, за да й помогне да осъществи своята европейска съдба в съответствие със стремежите на своя народ. За Република Молдова е важно да се развива икономически и да осигури на своите граждани възможно най-добри условия на живот и възможност да реализират своя потенциал. Считам, че Румъния като държава-членка на ЕС и съседна на Република Молдова държава трябва да допринесе за нейното икономическото и социално развитие съгласно условията и въз основа на споразумение, с което се насърчава сътрудничеството, добросъседството и взаимното уважение.

- Доклад: Raimon Obiols i Germà (A6-0264/2009)

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Един от положителните аспекти на ЕС е начинът, по който той се стреми да разпространява ценностите на демокрацията, правата на човека и доброто управление в целия свят чрез отношенията си с трети държави. Има обаче дълбока ирония в това, че ЕС отдава такова голямо значение на демокрацията на други места, а същевременно пренебрегва демокрацията в самия ЕС, както може да се види от реакцията на отказа на Ирландия да приеме Договора от Лисабон.

Искам да насоча вниманието към две части на света: първо, Централна Азия. Въпреки че признавам стратегическата важност на този регион за ЕС, считам, че трайният ангажимент от страна на ЕС трябва да бъде съчетан с напредък по отношение на правата на човека и демократизацията там.

Второ, бих искал да съпоставя положението на правата на човека в авторитарната комунистическа диктатура на Китай със силната и свободна демокрация на Тайван. Тайван се радва на изключително висок стандарт на права на човека в източна Азия и може да служи за пример на Китай за това какво могат да постигнат обществата, когато вземат смелото решение да станат истински свободни.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Докладът относно годишния доклад за 2008 г. относно правата на човека прави оценка на положението на правата на човека по света и призовава към подобряване на някои ключови области.

По отношение на изменение 2, макар категорично да не одобрявам цитираната позиция на папа Бенедикт относно употребата на презервативи като профилактична мярка срещу разпространението на ХИВ/СПИН, не мога да го подкрепя заради неоснователната и неточна редакция.

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на годишния доклад за 2008 г. относно правата на човека по света. В основни линии целите на доклада са две. От една страна, неговата цел е да предостави документална база от сведения, която позволява да се разбере, обсъди и оцени извършената през този период дейност с цел, при необходимост, да бъдат подобрени, коригирани или разширени по-нататъшните дейности. От друга страна, цел на доклада е да предостави информация за възможно най-широка публика относно действията на ЕС за утвърждаване на правата на човека в целия свят.

Считам за много важно, че провеждаме разискване относно определянето на приоритети, набелязващи въпроси, които се нуждаят от действия на равнище ЕС, и се наблюдават и подлагат на периодична оценка ситуациите, които изискват особена бдителност.

Докладът включва и въпроса за правата на жените, като показва наличието на празнота в развитието на специфичните политики и действия на ЕС в тази област, която трябва да се отстрани, и да се изработят политики в полза на жените и техните права.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Един единствен поглед върху съдържанието на резолюцията относно положението в Палестина е достатъчен, за да се разбере в каква степен тя представлява неприемлива проява на лицемерие и цинизъм от страна на едно мнозинство в Парламента по отношение на правата на човека (в света).

Резолюцията не съдържа нито една осъдителна дума за жестоката, напълно неоправдана агресия на Израел срещу палестинския народ. Резолюцията омаловажава варварските действия, насочени срещу палестинското население в ивицата Газа – разобличени и осъдени от Съвета на ООН по правата на човека – без да изрази нито дума на солидарност с палестинския народ, жертва на най-брутални нарушения на правата на човека, извършени от израелската армия и от тероризма на израелската държава.

Аспектите на резолюцията, с които бихме се съгласили, не отменят факта, че тази ежегодна инициатива на ЕП не е нищо повече от проява на лицемерие в манипулирането на правата на човека и тяхното недопустимо използване като оръжие за намеса на великите сили в ЕС (и техните големи икономически и финансови групировки) срещу хора, отстояващи своите суверенитет и права.

Още веднъж заявяваме: можете да разчитате на нас за отстояване правата на човека, но не разчитайте на нас за участие в прояви на лицемерие.

  Filip Kaczmarek (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Гласувах в подкрепа на приемането на доклада Obiols i Germà относно правата на човека по света за 2008 г. и политиката на ЕС в тази област. Гласувах в подкрепа, защото позорното изменение, насочено срещу папа Бенедикт XVI, беше отхвърлено. Ако се стигнеше дотам папата да бъде смятан за заплаха за правата на човека, това би означавало, че светът се е обърнал с краката нагоре. Не разбирам авторите на това изменение.

За съжаление в света има огромен брой случаи на нарушения на правата на човека. Те изискват нашата ангажираност, осъждане и действие. Католическата църква и много други вероизповедания са наши съюзници в борбата за зачитане на човешкото достойнство. Нападките срещу папата са само едно доказателство за предизборен цинизъм и вреден радикализъм. Жалко, че в края на този мандат някои членове на ЕП бяха въвлечени в подобна неловка ситуация.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Независимата външна политика е съществено важна за поддържане на националния суверенитет. Външните отношения на всяка държава-членка трябва да бъдат предмет на демократичен контрол. ЕС не бива да провежда обща външна политика, защото при такова развитие съществува риск хората да бъдат лишени от възможността да търсят отговорност от избраните от тях политици за техните действия в отношенията им с трети държави.

Настоящият доклад съдържа няколко важни становища, подкрепящи специфични аспекти на правата на човека. Естествено, гласувах в тяхна подкрепа. Но като цяло докладът е средство за утвърждаване позициите на ЕС по отношение на външната политика.

Ето защо при окончателното гласуване гласувах против него.

  Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL), в писмена форма. – (DA) Признавам колко важна е целта на резолюцията да подобри положението по отношение на правата на човека в множество уязвими държави. Споделям амбицията й да отмени прилагането на смъртното наказание и да подобри условията на работа на активистите по въпросите на правата на човека и на неправителствените организации (НПО). Същевременно одобрявам и поставянето на изисквания по отношение на правата на човека в държавите, с които си сътрудничи ЕС.

Въпреки всичко не мога на гласувам в подкрепа на резолюцията, защото остро възразявам срещу споменаването на отложената ратификация на Договора от Лисабон, което е обида срещу отхвърлянето на Договора от ирландския народ. Нещо повече, противопоставям се на идеята за съвместни структури и персонал за създаване на фактически посолства на ЕС. Мисля, че ЕС няма компетентност в тази област, а и не трябва да има.

  Charles Tannock (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Не съм съгласен с изменение 2, което критикува римокатолическата църква и главата на църквата папа Бенедикт за неговата позиция относно използването на презервативи, но Парламентът постъпи разумно и отхвърли изменението. Няма достатъчно доказателства, че насърчаването на употребата на презервативи действително предотвратява предаването на СПИН.

Папа Бенедикт има право на лична позиция и това е негово човешко право, независимо дали другите са съгласни с него или не. Чудя се дали докладът би се осмелил да критикува главата на друга голяма световна религия по същия враждебен начин. Римокатолическата църква има за задача да води вярващите, а не да бъде водена. Трябва да отдадем повече уважение на църквата и религията, на които се основават ценностите на нашия Съюз.

Британските консерватори, членове на ЕП, подкрепят установяването на високи стандарти за права на човека в света, но при окончателното гласуване гласуваха с „въздържал се“ по доклада заради включените в него въпроси като „репродуктивни права“ – означаващи на практика аборт – и смъртното наказание, които са въпроси, засягащи индивидуалната съвест, както и защитаването на области на политики като Международния наказателен съд (МНС) и Договора от Лисабон, за които имаме противоположна партийна позиция.

  Geoffrey Van Orden (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Аз съм най-ревностният защитник на правата на човека в техния естествен вид и поради това приемам много от аспектите на доклада. Лично аз отговарях за включването на един параграф, изискващ от Съвета и държавите-членки да предприемат по-ефективни действия по отношение на драматичното положение на правата на човека в Зимбабве, причинено от режима на Мугабе.

Този доклад обаче последователно и неоснователно говори за ЕС като за суверенна държава – нещо, което аз и други колеги се опитахме безрезултатно да отстраним на етап комисия. Идеята, че една отделна държава-членка трябва да отстъпи националния си прерогатив по въпроси, засягащи правата на човека, на ЕС, на форум на ООН или другаде, е напълно неприемливо. Възразявам също и срещу безпричинното и излишно споменаване на Договора от Лисабон, срещу който консерваторите и много други неотклонно са възразявали. Поради тази причина гласувах с „въздържал се“ при окончателното гласуване по доклада.

  Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Членове 84 и 96 от доклада третират правата на човека в Куба. Трябва да се каже, че въпреки международния натиск продължават системните заплахи, развити и изтънчени форми на насилие срещу „Жените в бяло“ дори през 2008 г. Преди няколко седмици режимът се опита по всякакви начини да им попречи да организират мълчалив протест по повод шестата годишнина от хвърлянето в затвора на техните съпрузи. В знак на подкрепа на 28 април 2009 г. в Братислава се проведе демонстрация на солидарност с „Жените в бяло“ и техните съпрузи. От всички 75 активисти, арестувани преди шест години, чиято кауза беше подкрепена от различни организации, включително ЕС, 54 продължават да са зад решетките. Само ако продължаваме да следим тяхното тежко положение, ние ще успеем да ги извадим от затвора, преди да бъдат превърнати в човешки развалини. Нека не забравяме, че скоро ще отбележим 20-годишнината от падането на комунизма в държавите от Централна и Източна Европа. Това, което можем да направим за кубинските затворници и техните съпруги сега, е да запазим параграфите, засягащи нарушенията на правата на човека в Куба, в текста на доклада.

Мисля, че съм длъжна да спомена изменение 2, което остро критикува папа Бенедикт XVI. Това изменение злепоставя главата на католическата църква. Освен това то поставя неговите изявления на една и също ниво с престъпленията, извършени в държави, в които се злоупотребява със смъртното наказание, където хората са изтезавани и убивани заради изказаните от тях мнения и където не се зачитат най-основни права на човека. Нека отхвърлим това изменение.

- Доклад: Maria Grazia Pagano (A6-0262/2009)

  Philip Bradbourn (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Британските консерватори считат, че макар трансграничното сътрудничество в областта на наказателното правосъдие да е важно, докладът се стреми да създаде общо пространство на правосъдие на равнище ЕС, което значително би компрометирало традициите на онези държави, чиито правни системи се основават на прецедентното право. Поради тази причина не можем да подкрепим това предложение.

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Компетентността в областта на наказателното правосъдие с право принадлежи на държавите-членки на ЕС. Съгласен съм, че държавите-членки трябва да си сътрудничат по транснационалните въпроси, свързани с наказателното правосъдие, но не съм съгласен с разработването на пространство на наказателно правосъдие на ЕС. Разширяването на така наречената „компетентност“ на ЕС в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси би представлявало своеволна и нежелателна намеса в британския суверенитет. Хората в моя район в североизточна Англия искат наказателното право да се изработва от отговорни британски парламентаристи и да се прилага от британски съдии.

Фактът, че ЕС се стреми към разширяване на своите правомощия в области, запазени досега единствено за държавите-членки, само показва истинската цел на ЕС: създаване на федерална свръхдържава. Хората в моя район не желаят това да се случи. Те отхвърлят широко застъпваното схващане за все по-тесен съюз и искат да видят една по-свободна и по-гъвкава система на междуправителствено сътрудничество. Надявам се, че новата група, в която британските консерватори ще заседават в следващия Парламент, ще съумее да даде това, което повечето британци очакват от Европа.

  Carl Lang (NI), в писмена форма. – (FR) Зад маската на борбата срещу мафиотски организации и организираната престъпност като цяло еврократите в Брюксел искат още веднъж да наложат федералистките си позиции, които унищожават страни, народи и идентичности.

Макар да е всеизвестно, че всяка държава-членка на ЕС има свои собствени закони, правни традиции и правила, отново ставаме свидетели на кампания от страна на финансовите еврофедералисти, под формата на желание за създаване на „европейска съдебна култура“.

Въвеждането на такава култура налага съответното създаване на: Европейска съдебна школа, академия по европейско право за съдии, прокурори, адвокати и други участници в правораздавателната дейност.

Къде остават националните съдебни школи? Къде остават несъвместимите различия между законодателствата, произхождащи от прецедентното право, и онези, които се основават на континенталното право?

Отговор очевидно няма.

На практика чрез тази насилствена хармонизация отгоре надолу ще изчезнат целите съдебно-наказателни системи на държавите-членки.

Тези начинаещи шамани на Европа не са разбрали едно нещо – само националните държави, основно съставляващи Европа, могат да я обогатят и да й върнат подобаващото място в света.

Европа не трябва да се гради за сметка на нейните страни и народи.

- Доклад: Jean-Luc Dehaene (A6-0142/2009)

  Jan Andersson, Göran Färm, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. – (SV) Парламентът гласува днес доклад относно въздействието на Договора от Лисабон върху развитието на институционалното равновесие в Европейския съюз. Докладът предлага на допълнителните парламентарни мандати, които Швеция и други държави-членки ще получат, ако Договорът от Лисабон влезе в сила, да бъдат избрани представители още на предстоящите избори за ЕП и след това да получат статут на наблюдатели в Парламента. Докладът предлага още назначаването на новия председател на Комисията да протече в съответствие с Договора от Лисабон. Това означава, че изборът на председател трябва да отразява политическото мнозинство в ЕП и че одобрената кандидатура трябва да бъде предшествана от консултации между Съвета и политическите групи в Парламента.

Решихме да гласуваме в подкрепа на този доклад, защото ЕП трябва е подготвен да въведе промените, които ще настъпят в неговата работа, ако Договорът от Лисабон влезе в сила. Не трябва да се счита обаче, че нашите гласове по някакъв начин изземват функцията на ратификационните процеси в отделните държави-членки. Ние изцяло зачитаме правото на всяка държава-членка да решава сама за себе си дали да ратифицира Договора от Лисабон.

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно въздействието на Договора от Лисабон върху развитието на институционалното равновесие в Европейския съюз. Докладът разглежда въздействието на Договора от Лисабон върху развитието на институционалното равновесие в ЕС. Той подчертава значимостта на прилагането на новите разпоредби и първите назначения.

Възможното влизане в сила на Договора от Лисабон до края на 2009 г. налага политическо споразумение между Съвета и ЕП, с което да се гарантира, че процедурата за избор на следващия председател на Комисията и номиниране на бъдещата Комисия ще зачита същността на новите правомощия, предоставени на ЕП по този въпрос от Договора от Лисабон.

В резултат на това докладът излага поредица от препоръки, насочени към развитие на институционалното равновесие и подчертава, че Договорът от Лисабон укрепва всяка от европейските институции в съответната й област на компетентност.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Резолюцията е част от пакет от пет резолюции, приети днес от Парламента, с което по недвусмислен начин се показва неуважение към демократично и суверенно изразената воля на народите на Франция, Нидерландия и Ирландия, отхвърлили Европейската конституция и така наречения Договор от Лисабон. Тя освен това е част от множество инициативи, чиято цел е налагането на този неприемлив проектодоговор.

Вместо да погребе Договора от Лисабон веднъж завинаги, ЕП отново приема резолюция, която възхвалява недемократичното институционално равновесие на ЕС, предложено в резолюцията, прикривайки факта, че сред многото други примери тя:

- прехвърля суверенни правомощия от португалския народ към наддържавните институции на ЕС, доминирани от великите сили, пример за което е управлението на морските биологични ресурси в нашата изключителна икономическа зона;

- разширява прилагането на правилото на мнозинството при вземането на решения, с което ще се засили влиянието на великите сили и ще се попречи на Португалия да упражни правото си на вето върху решения, противоречащи на националния интерес;

- засилва отнемането на правомощия от националните демократични институции (единствените, които произхождат директно от демократично изразената воля на народа), пример за което е изземването на правомощия от националните парламенти, които губят възможността си да вземат решение в области от основно значение и се превръщат в подобия на консултативни структури без право на вето върху решенията на Комисията, които са в разрез с националните интереси.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Договорът от Лисабон, който e 96 % идентичен на проектодоговора за Европейска конституция, беше отхвърлен с референдум в Ирландия. Преди това проектодоговорът за Европейска конституция беше отхвърлен с референдум във Франция и Нидерландия.

Мнозинството в този Парламент отказва да признае политическите си загуби. Това е нечувано престъпление срещу демократичните принципи и възмутителен пример за арогантността на силата, с която се отличава сътрудничеството в ЕС.

Заслужава да се отбележи, че в параграф 4 на доклада на г-н Dehaene е заявено (цитат): „приветства факта, че в Договора от Лисабон се предвижда Европейският съвет с единодушие и със съгласието на Европейския парламент, при условие че няма противопоставяне от страна на даден национален парламент, да може да разшири вземането на решение с квалифицирано мнозинство и обикновената законодателна процедура към области, където те все още не се прилагат“.

Независимо от факта, че гласоподавателите в много държави-членки са явно скептични по отношение на един все по-наддържавен съюз, федералистичното мнозинство в ЕП посочва вероятността Съюзът да стане още по-наддържавен по силата на Договора от Лисабон и чрез прехвърляне на все повече власт към ЕС, без да е необходимо съгласуването на нов договор.

Гласувах против доклада.

- Доклад: Elmar Brok (A6-0133/2009)

  Jan Andersson, Göran Färm, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. – (SV) Днес Парламентът гласува доклад относно неговата нова роля и отговорности при прилагането на Договора от Лисабон. В доклада са събрани становищата на различни комисии относно промените, които Договорът от Лисабон ще въведе. Докладът приветства факта, че Парламентът ще има по-голямо влияние върху законодателната работа на ЕС.

Решихме да гласуваме в подкрепа на този доклад, защото ЕП трябва е подготвен да въведе промените, които ще настъпят в неговата работа, ако Договорът от Лисабон влезе в сила. Не трябва да се счита обаче, че нашите гласове по някакъв начин изземват функциите на ратификационните процеси в отделните държави-членки. Ние изцяло зачитаме правото на всяка държава-членка да решава сама за себе си дали да ратифицира Договора от Лисабон.

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Brok. Докладът приветства новите правомощия, които Договорът от Лисабон дава на националните парламенти, и прави преглед на възможностите за бъдещо сътрудничество между националните парламенти и ЕП.

Приемането на Договора в Чешката Република представлява важна стъпка в посока бързото му влизане в сила. Докладът показва значимостта на този нов договор за ЕС.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Гласувахме против договора, защото, първо, той е лишен от смисъл: Договорът от Лисабон не съществува; той беше отхвърлен от три референдума.

Второ, гласувахме против него, защото препоръчва подчинение на националните парламенти на ЕП: от силната позиция на своето превъзходство и, без съмнение, на нетърпимата си арогантност последният ще предоставя подкрепата си на националните парламенти – съставени несъмнено в неговите очи от невежи и необразовани – при разглеждането на европейските текстове. Това подкрепа ли е или натиск? ЕП ще се самопоканва на пленарни заседания на националните парламенти; ще играе ролята на консултант; ще влияе върху начините, по които парламентите да преработват текстове с цел постигане на еднаквост; ще се налага при обсъждането на бюджетите за отбрана … ще диктува също и начина им на упражняване на контрол върху правителствата и тяхната дейност в рамките на Съвета?

В заключение, гласувахме против доклада, защото е основан на двойно лицемерие: националните парламенти не получават нищо друго освен много трудно за изпълнение, и следователно неефективно, право да следят спазването на принципа на субсидиарност; този принцип е илюзорен, тъй като много от предполагаемо изключителните компетентности на ЕС са издигнати на пиедестал, а дефиницията за субсидиарност, предложена от договорите, фактически утвърждава правомощията на Брюксел.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Резолюцията е част от пакет от пет резолюции, приет днес от Парламента, което е явно неуважение към демократично и суверенно изразената воля на народите на Франция, Нидерландия и Ирландия, отхвърлили Европейската конституция и така наречения Договор от Лисабон. Тя освен това е част от множество инициативи, чиято цел е налагането на този неприемлив проектодоговор.

Резолюцията относно „развитието на отношенията между Европейския парламент и националните парламенти съгласно Договора от Лисабон“ е първокласен пример за измама.

ЕП приветства „задълженията и правата на националните парламенти съгласно Договора от Лисабон … които увеличават тяхната роля в политическите процеси на Европейския съюз“. Това щеше да бъде повод за смях, ако не беше толкова сериозно. ЕП крие факта, че по отношение на предполагаемото засилване на ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения, това, което фактически се случва според Договора от Лисабон, е, че тези парламенти губят много повече, отколкото (привидно) печелят предвид прехвърлянето на голяма част от правомощията им към институциите на ЕС. Дори (псевдо) контролът върху спазването на принципа на субсидиарност (във връзка с упражняването от институциите на Общността на правомощия, междувременно прехвърлени на ЕС от националните парламенти) не предоставя правото на вето на нито един от националните парламенти.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Договорът от Лисабон, който е 96 % идентичен на проектодоговора за Европейска конституция, беше отхвърлен с референдум в Ирландия. Преди това проектодоговорът за Европейска конституция беше отхвърлен с референдум във Франция и Нидерландия.

Мнозинството в този Парламент отказва да признае политическите си загуби. Това е нечувано престъпление срещу демократичните принципи и възмутителен пример за арогантността на силата, с която се отличава сътрудничеството в ЕС.

Докладът на г-н Brok възхвалява Европейския конвент, който изработи проект за конституционен договор. Конвентът беше сериозно критикуван за своята недемократичност и подчиненост на оглавяваното от председателя Жискар д'Естен управление.

По мое мнение докладът на г-н Brok трябваше да стигне до заключението, че тъй като политическите дебати на представителната демокрация са съсредоточени върху изборите за национални парламенти, точно те трябва да бъдат най-висшите структури, вземащи решения в ЕС – а не ЕП.

Гласувах против доклада.

- Доклад: Sylvia-Yvonne Kaufmann (A6-0043/2009)

  Jan Andersson, Göran Färm, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. – (SV) Парламентът днес гласува доклад с искане към Комисията да представи предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изпълнението на гражданската инициатива, веднага след ратифицирането на Договора от Лисабон. Гражданската инициатива означава, че един милион граждани на значителен брой държави-членки ще могат да поемат инициативата да поискат от Комисията да внесе законодателно предложение. По този начин гражданите ще получат същото право като Съвета да искат от Комисията внасянето на законодателни предложения.

Решихме да гласуваме в подкрепа на този доклад, защото ЕП трябва е готов да въведе промените, които ще настъпят в неговата работа, ако Договорът от Лисабон влезе в сила. Не трябва да се счита обаче, че нашите гласове по някакъв начин изземват функцията на ратификационните процеси в отделните държави-членки. Ние изцяло зачитаме правото на всяка държава-членка да решава сама за себе си дали да ратифицира Договора от Лисабон.

  Richard Corbett (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз и моите колеги от лейбъристката делегация подкрепяме въвеждането на европейска гражданска инициатива в случай на успешно ратифициране на Договора от Лисабон. Това ще засили правата на гражданите за участие в европейския политически процес и ще бъде допълнение към ценното, вече съществуващо право на петиция до Парламента.

Аз обаче съм обезпокоен, че предложенията на г-жа Kaufman ще затлачат или ще обременят процеса на гражданска инициатива с тежки бюрократични условия (каквото е задължението държавите-членки да проверяват всеки подпис и необходимостта от предварително удостоверяване на законосъобразността от страна на Комисията). За да насърчим по-активно участие, ние трябва да следваме духа на гражданската инициатива, а именно че тя трябва да бъде възможно най-достъпна и лесна за прилагане. Поради тази причина за нас единствената възможност беше да гласуваме с „въздържал си“ по този доклад.

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно изпълнението на гражданската инициатива. Договорът от Лисабон въвежда гражданската инициатива или, с други думи, правото на гражданите да участват в европейския законодателен процес. Това е напълно нов инструмент, който укрепва демокрацията и правата на гражданите.

Това несъмнено е начин за приближаване на гражданите на Европа до европейските институции, за повишаване на тяхното съзнание и засилване на участието им в процеса на вземане на решения.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Докладът Kaufmann има за цел да режисира начина на прилагане на „гражданската инициатива“ според формулировката в член 11 от мъртвородения Договор за ЕС: „Най-малко един милион граждани на Съюза, граждани на значителен брой държави-членки, могат да поемат инициативата да приканят Комисията да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените й правомощия, по въпроси, за които тези граждани считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим юридически акт на Съюза“.

Така докладът излага точни условия за допустимост и конкретни процедури, които изключително затрудняват осъществяването на такава инициатива.

Бих искал да отправя предупреждение към гражданите да бъдат нащрек. Това ново „право“ е една илюзия. То предвижда едно единствено нещо: възможността да се поиска от Комисията да издава нови европейски закони, но не и да отменя или да изменя вече съществуващи, нито да променя политиките. Във всеки случай Комисията няма абсолютно никакво задължение да се вслуша в техния глас.

Ако еврократите толкова силно желаят да дадат права на европейските граждани, първо трябва да започнат да зачитат техния вот и да разберат най-после, че „не“ означава „не“ на френски, нидерландски, английски, келтски и всички други езици.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Резолюцията е част от пакет от пет резолюции, приет днес от Парламента, с което много ясно се демонстрира неуважение към демократично и суверенно изразената воля на народите на Франция, Нидерландия и Ирландия, отхвърлили Европейската конституция и така наречения Договор от Лисабон. Тя освен това е една от многото инициативи, чиято цел е налагането на неприемливия проектодоговор от Лисабон.

Характерни за резолюцията са нейната абсурдност и двуличие.

ЕП може напразно реторично да възхвалява „безпрепятственото, прозрачно и ефективно упражняване на правото на участие на гражданите“ и така наречената „гражданска инициатива“, въведена в проектодоговора, сега познат като Договор от Лисабон. Истината е тази, че силите, управляващи и насърчаващи европейската интеграция и Договора от Лисабон, са направили и правят всичко възможно да попречат на хората да дебатират и да разберат съдържанието на този проектодоговор, както и да бъдат попитани за мнението им в референдум.

Нещо повече, след като Ирландия отхвърли този федералистичен, неолиберален и милитаристичен проектодоговор, те правят всичко възможно, за да наложат провеждането на втори референдум в тази страна (толкова пъти, колкото е необходимо, докато ирландският народ каже „да“).

С други думи, те пречат на хората да изразят демократичната си и суверенна воля чрез референдум, а след това със сладки приказки спускат димна завеса, възхвалявайки така наречена „гражданска инициатива“, която очевидно от самото начало ще бъде зависима от много условия.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Договорът от Лисабон, който е 96 % идентичен на проектодоговора за Европейска конституция, беше отхвърлен с референдум в Ирландия. Преди това проектодоговорът за Европейска конституция беше отхвърлен с референдум във Франция и Нидерландия.

Мнозинството в този Парламент отказва да признае политическите си загуби. Това е нечувано престъпление срещу демократичните принципи и възмутителен пример за арогантността на силата, с която се отличава сътрудничеството в ЕС.

Докладът на г-жа Kaufmann поставя каруцата пред коня. Той демонстрира изключителна арогантност към демокрацията и преди всичко към ирландския народ, който ще бъде заставен да проведе втори референдум, защото – според мнението на политическата върхушка – те са дали „грешен“ отговор предишния път. При това положение няма смисъл от разискване на доклада в ЕП. Предложената гражданска инициатива сама по себе си е едно крайно неясно предложение за влияние на гражданите върху избраните политици. Последните могат да предпочетат изцяло да пренебрегнат тези инициативи, ако намерят за добре.

Гласувах против доклада.

- Предложение за резолюция B6-0258/2009 (Химически вещества)

  Kartika Tamara Liotard (GUE/NGL), в писмена форма. – (NL) Въпреки че резолюцията е добра, гласувах против нея, защото ЕП в резолюцията е дал съгласие за изключването на някои инсталации за електролиза от забраната на азбестовите влакна. Мисля, че като се каже абсолютна забрана на азбеста в Европа, следва да се проявява последователност и да не се допускат никакви изключения. Все още имаме болни в критично състояние вследствие на контакт с азбест и за мен е неразбираемо защо Комисията не е взела това предвид. Затова гласувах против резолюцията от солидарност с жертвите на азбеста.