Председател. – Следващата точка е общото разискване по следните доклади:

- A7-0035/2009 на г-н Carlos Coelho – от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно създаването на механизъм за оценка с цел наблюдение на прилагането на достиженията на правото от Шенген (COM(2009)0105 - C6-0111/2009 - 2009/0032(CNS));

- A7-0034/2009 на г-н Carlos Coelho – от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно създаването на механизъм за оценка с цел проверка на прилагането на достиженията на правото на Шенген (COM(2009)0102 - C6-0110/2009 - 2009/0033(CNS)).

  Carlos Coelho, докладчик. – (PT) Г-н председател, г-н Баро, госпожи и господа, подкрепям механизъм за оценка на Шенген, който ще подобри сега действащата система и ще я направи по-ефикасна, с оглед да се гарантира, че достиженията на правото от Шенген могат да бъдат прилагани по-прозрачно и последователно.

Въпреки това аз съм разочарован от предложенията, представени от Европейската комисия. По същество тези предложения оставят в сила членовете, свързани с първата част на мандата, без да внасят никакви промени, а що се отнася до втората част на мандата или оценката на това как достиженията на правото от Шенген се прилагат от държавите-членки, които вече са част от шенгенското пространство, те просто включват неотдавна направените подобрения в съществуващия механизъм за оценка.

В действителност единствената нова разпоредба, която аз приветствам, е възможността за извършване на внезапни проверки. Що се отнася до процеса на оценка, тези предложения прехвърлят ролята, която понастоящем има Съветът, изцяло в ръцете на Комисията, като дават възможност за много ограничени форми на сътрудничество с държавите-членки и поставят Европейския парламент встрани от целия процес, без да представят доказателства какво се постига чрез тези стъпки.

Безпокои ме също, че се насочваме към пълно разделяне на механизмите за оценка за всяка част от мандата, което би могло да застраши ефикасността и единността на системата. Към държави, които желаят да се присъединят към Шенген, не следва да се прилагат правила и системи, различни от тези, които се прилагат спрямо държавите, които вече са част от него.

Съществуват и проблеми със защита на данните. Ще посоча само три примера: първо, точката, отнасяща се до консулските помещения, е непълна, тъй като сгради на външни дружества, когато има възлагане на външни изпълнители, не са включени. Второ, изискванията за сигурност, предложени за Шенгенската информационна система (ШИС), следва също да бъдат включени в точката, отнасяща се до визите. Трето, член 7 от регламента следва да включва не само анализа на риска, а също одити и доклади относно проверките на безопасността, извършени от държавите-членки съгласно правилата, въведени от нормативните актове на ШИС и Визовата информационна система (ВИС).

Освен проблемите, които посочих тук, и подобренията, които могат да се направят, съществува основен проблем с това, че ролята, дадена на Европейския парламент, е неподходяща. Според нашата правна служба изборът на правно основание на Комисията е правомерен. Все пак би било възможно да се приложи и процедурата на съвместно вземане на решение спрямо проекта за регламент. Политическата воля е единственият фактор при избора между двете възможности. Все пак, ако Договорът от Лисабон влезе в сила, което се очаква в близко бъдеще, тези предложения трябва да бъдат оформени като едно предложение и да бъдат представени отново, тъй като структурата по стълбове ще бъде премахната.

Не трябва да забравяме, че обсъждаме сигурността на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което следва да участват всички държави-членки и всички европейски институции. Следователно процедурата на съвместно вземане на решение е правилният избор. Ролята на Европейския парламент не следва да бъде просто допълваща, а следва да отразява влиянието, което Парламентът упражнява по отношение на приемането на основни законодателни инструменти.

В заключение бих искал да благодаря на докладчиците в сянка за оказаната подкрепа за настоящата позиция на Европейския парламент и приканвам заместник-председателя Баро, който винаги е показвал уважение към Парламента, да представи отново тези предложения, като направи не само подобрения по отношение на съдържанието, но също и по отношение на установяването на подходящата роля на Европейския парламент, доколкото се засяга самата процедура.

  Жак Баро, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, ще се опитам да отговоря на опасенията, изразени от г-н Coelho в неговия доклад.

Механизмът за оценка е ключова мярка, що се отнася до запазване на целостта на шенгенското пространство и поддържане на взаимното доверие между държавите-членки. Ето защо Комисията предлага експерти от държавите-членки да бъдат пълноправни участници при планирането на проверките, проверките на място и изработването на оценката, и последващите доклади.

Разбира се, Комисията е убедена, че Парламентът следва да участва в оценката на Шенген, което към настоящия момент не е факт. Гражданите трябва да имат достъп до резултатите от тези оценки. Ето защо Комисията предложи да представя годишни доклади на Парламента, които да съдържат изводите, направени след всяка оценка, и напредъка на коригиращите мерки.

Това е първият отговор. Вярно е, че г-н Coelho повдигна въпроса за съвместното вземане на решение за Парламента. Сега действащите договори не разрешават това. Все пак, макар все още да няма съвместно вземане на решение, предложенията предвиждат текущият механизъм да бъде с общностен характер. Чрез тези предложения механизмът може да бъде направен по-ефективен по отношение на планирането, проверките на място и действията след оценките.

Освен това ролята на Комисията като пазител на договорите ще бъде засилена. Такава засилена роля обаче, г-н Coelho, се оспорва категорично от Съвета. Ето защо, съгласно действащите договори се налагаха две паралелни предложения, тъй като достиженията на правото от Шенген обхващат както първия, така и третия стълб.

Комисията счита, че член 66 от Договора за Европейската общност, който предвижда консултации с Европейския парламент, беше правилното правно основание за предложението за първия стълб. Това правно основание беше избрано като правилното за текущия механизъм за оценка на Шенген, когато достиженията на правото от Шенген бяха интегрирани в правната рамка на Европейския съюз с решението за „разбивка“, взето през 1999 г.

Членове 30 и 31 от договора бяха избрани като правно основание на третия стълб. Това е причината да посочим два различни члена за оценката на първия стълб и за оценката на третия стълб.

Комисията, въз основа на действащите договори и на правните разисквания, които произтичат от тях, трябва да отстоява своите предложения. Трябва да се каже, г-н Coelho, че като се имат предвид трудните преговори в Съвета, свързани със засилената роля на Комисията, може основателно да се предположи, че те няма да бъдат включени в краткосрочен план. Можем да се надяваме, най-вече днес, че Договорът от Лисабон ще бъде ратифициран; тогава въпросът ще бъде поставен отново на дневен ред и Комисията ще реши, когато дойде съответният момент, какво тя счита за най-подходящото правно основание за предложения механизъм, като включи и Европейския парламент възможно най-пълноценно.

Очевидно, когато настъпи този момент, Комисията ще може да представи изменени или нови предложения, в зависимост от ситуацията. Както ви е известно, самият аз по принцип силно подкрепям тази разпоредба, която ще даде възможност на вашия Парламент да действия като съзаконодател по повечето въпроси, свързани с правосъдие, свобода и сигурност. Ясно е, че аз категорично подкрепям една много по-активна роля на Парламента. Все пак в настоящата ситуация не считам, че бихме могли да направим нещо различно от това да предложим такова изменение въз основа на текущите правни основания. Въпреки това, както вече казах, обсъжданията в Съвета не са лесни. Причината за това не е, че не искаме да включим държавите-членки, а защото Комисията в ролята си на пазител на договорите счете, че тя също носи отговорност за управлението на цялостния механизъм за оценка с участието на държавите-членки и, разбира се, на Парламента.

  Simon Busuttil, от името на групата PPE. – (MT) Създаването на шенгенската зона несъмнено беше огромна стъпка напред за няколко държави от Европейския съюз. С нея понятието за пълна свобода на движение за нашите граждани придоби по-реалистични измерения, дори може да се каже, че пътувайки в рамките на шенгенското пространство, гражданите почти не намират разлика с придвижването им в границите на собствената им държава. Всички обаче знаем, че за успеха на толкова амбициозен проект трябваше да бъде свършена много работа и да бъде пожертвано много. Преди всичко, избирайки да отворим вратите си едни за други, ние трябваше да се доверим взаимно по такъв чувствителен въпрос, какъвто е защитата на външните ни граници. Когато става въпрос за външни граници, на една държава се дава доверие и в замяна се получава такова.

Затова по отношение на тази доклади аз съм съгласен с моя колега Carlos Coelho, че тяхната цел е да подобрят механизмите за оценка в рамките на проекта за шенгенското пространство – проект, който е от огромна важност и който е изграден на взаимно доверие. Ние все пак поддържаме становището, че тази оценка трябва да бъде извършвана по ефективен и прозрачен начин. Нещо повече, в нея трябва да участва Парламентът, който трябва да има възможност да упражнява цялостните си правомощия, особено след като само няколко седмици ни делят, най-вероятно, от влизането в сила на Договора от Лисабон. Ето защо аз съм убеден, че Комисията ще разбере нашата позиция с оглед на съвсем скорошното приемане на Договора от Лисабон; ние очакваме предложения като това да отчитат цялостно правомощията, които ще има Европейският парламент съгласно този договор.

  Ioan Enciu, от името на групата S&D. – (RO) Създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген е важна мярка, която ще приложи на практика решенията, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, по-специално разпоредбите на Програмата от Хага. Проектопредложенията, представени днес за разискване, са вариант на механизъм за оценка. Те предвиждат разпоредби, специфични за целевата област, както и подходяща методология за упражняване на контрол.

Един по-подробен анализ обаче откроява игнорирането на определени принципи на междуинституционалното сътрудничество както на равнище Европейски съюз, така и между държавите-членки на Европейския съюз. От тази гледна точка представеното предложение включва разпоредби, които ограничават сътрудничеството между държавите-членки по отношение на оценката на резултатите от прилагането на Споразумението от Шенген. В същото време то засилва неприемливо ролята на Комисията в този процес, оставяйки Европейския парламент настрани от целия механизъм за оценка.

Освен това формулировката на някои от членовете в регламента дава възможност за различни тълкувания на отношението между Комисията, Парламента и Съвета, що се касае до техния достъп до информацията относно прилагането на достиженията на правото от Шенген.

Ето защо член 14, който засяга чувствителната информация, подчертава, че „докладите, изготвени вследствие на проверки на място, са с ниво на класификация „Restricted“. Комисията, след като се консултира с държавата-членка, предмет на доклада, решава коя част от него може да бъде оповестена публично.“

Искам също така да спомена във връзка с тези разпоредби, че член 16, засягащ доклада, който се представя на Европейския парламент и на Съвета, не предполага, че годишният доклад относно извършените оценки ще съдържа и информация с ограничен достъп. Поради тази причини бихме могли да заключим, че зависи от Комисията да прецени коя информация да бъде включена в годишния доклад и коя – не. Този факт вменява на Комисията функции, които според мен не са обосновани.

Договорът от Лисабон скоро ще влезе в сила и оттам нататък съвместното вземане на решение ще стане обичайна законодателна процедура, която включва и пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Законодателните предложения, които обсъждаме в момента, съдържат разпоредби, влизащи в противоречие с принципите, заложени в договора. Като резултат предложените варианти, ако бъдат одобрени сега, ще трябва да бъдат преразгледани при влизането в сила на Договора от Лисабон.

Уважаеми колеги, свободата, сигурността и правосъдието са области от върховно значение за гражданите на Европа, чиито интереси са пряко представлявани от европейските законодатели. Ограничаването на ролята на институция като Европейския парламент е погрешно. В заключение бих желал да изразя подкрепата си за предложението, направено от г-н Coelho, че в настоящия му вид този проектен документ трябва да бъде отхвърлен и да бъде върнат на Комисията. Предлагам ви да подкрепите проекта за резолюция.

  Sarah Ludford, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, нашият колега, г-н Carlos Coelho, за пореден път оправда своето второ име: „Шенген“. Той е нашият щатен експерт в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и сме му много благодарни за неговата работа и професионализъм. Изготвените от него доклади по тези предложения са едни много добри, аналитични документи, които очертават пълния хаос, съществуващ в Европейския съюз по отношение на наблюдението и оценката.

Определено считам за неоправдано решението за пригодността за присъединяване към шенгенската зона да бъде единствено в ръцете на държавите-членки във всички случаи, независимо от всяко причудливо разделяне между „преди“ и „след“ присъединяването към Шенген. В предложението на Комисията за регламент се казва, че „тъй като оценката преди въвеждането на достиженията на Шенген е от фундаментално значение за създаването на взаимно доверие между държавите-членки, изглежда разумно тази дейност да остане в рамките на отговорността на държавите-членки“. Но пък не оставяме на държавите-членки да преценят балканските държави, за които тази вечер комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи ще гласува по пригодността за премахване на визите, за безвизово пътуване – Комисията е тази, която прави оценка и преценка, ето защо има пълно отсъствие на последователност, когато се казва, че следва да се остави държавите-членки да оценяват други държави.

Честно казано, не мога да разбера това странно разделяне между оценката на „ефективно въвеждане“ на мерките, необходими за включването в Шенген, които според Комисията трябва да останат междуправителствени, и проверката на „прилагането“ на достиженията на правото от Шенген. Определено изглежда, че държавите-членки не се представят много добре, защото научаваме от предложението за решение, че „през последните години държавите-членки не счетоха за необходимо да извършват оценки на място по въпроси от областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и наркотици. Защитата на данните също не е била винаги обект на оценки на място.“ Според мен има много хора – не само в тази зала, но и извън нея – които смятат, че въпросите, свързани с наказателноправното сътрудничество, наркотиците, борбата с контрабандата на наркотици и защитата на неприкосновеността на личния живот са доста важни въпроси, за да има по тях проверки на място. Ето защо аз изцяло подкрепям изводите на Carlos Coelho, че трябва да обединим всичко това, да обединим процедурите, по които се извършва тази оценка, да обединим задачите между първия и третия стълб – и се надявам, че скоро изразът „трети стълб“ ще премине в историята и никога няма да ми се налага да го произнасям отново – за да имаме една опростена, ефективна и прозрачна оценка и да гарантираме, че прозрачността включва отчетност пред Европейския парламент.

Изключително странно е, че точно в този момент, в навечерието на това, което, убедена съм, ще бъде ратификацията на Договора от Лисабон – и между другото аз дадох своя принос в Камарата на Лордовете в Обединеното кралство миналата година – Комисията представя този изключително объркан и лишен от логика набор от предложения. Подкрепям отхвърлянето и изисквам Комисията да се върне с по-добро предложение, което отчита Договора от Лисабон, отчита съвместното вземане на решения, отчита опростеността и ефективността при наблюдението и е съобразено с отговорностите на Комисията и Парламента в други области.

Целият въпрос трябва да бъде разгледан, както се прави партньорска проверка в Европейския съюз от 27-те държави-членки. Както казах, това трябва да бъде разгледано, включително областта на правата на човека, тъй като изглежда нямаме ясни принципи и структури, а просто приемаме разни неща в разни области. Колкото и да обичам държавите-членки, страхувам се, че те често приемат практиката „аз на тебе, ти на мене“, което означава, че не се критикуват взаимно, следователно те не са онези, които следва да си дават оценки. Комисията, когато работи оптимално, е тази, която трябва да прави това.

Тъй като имам само още няколко секунди, бих искала да изразя своето несъгласие с г-н Bradbourn от групата на Европейските консерватори и реформисти по въпрос, свързан със свободното движение. Той призова за глобална забрана на така наречените „голи“ скенери за проверка на хора. Би било от полза, ако той участваше в гласуването миналата година, когато неговите колеги се обявиха против забраната за използване на такива скенери без основно преразглеждане на правата на човека. Неговите колеги гласуваха против тази забрана. Г-н Bradbourn дори не присъстваше на гласуването, затова е малко неуместно именно той да продължава да говори за това сега.

  Tatjana Ždanoka, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, аз също искам да благодаря на нашия колега, Carlos Coelho, за неговия доклад. Наистина ни е необходим прост и ефективен, прозрачен механизъм за оценка на Шенген.

Съгласна съм, че Комисията следва да играе по-активна роля в механизма за оценка, за което говори преди малко г-н Баро. Въпреки това ние, парламентаристите, имаме известни опасения. Знаете, че нашата група, Зелените, има твърда позиция по отношение на защитата на личните данни. Комисията пропусна да спомене възлагането на външни изпълнители, когато говореше за сигурността на сградите на консулствата. Тя забрави и за разпоредбите за информационната сигурност, свързани с тях.

Освен годишната програма за оценка, член 7 от регламента трябва да вземе под внимание не само анализа на риска, предоставян от FRONTEX, а също одитите и проверките, извършвани от самите държави-членки. Ето защо настоявам да бъдат взети под внимание проблемите, свързани със защита на личните данни.

Когато говорим за процедурата на съвместно вземане на решение и предложението на г-н Coelho, нашата група, групата на Зелените/Европейски свободен алианс, изцяло подкрепя неговата позиция. Няма да ви припомням ролята на Европейския парламент като избираема институция. Вече чухме, че съгласно Договора от Лисабон процедурата на съвместно вземане на решение е единствената възможност. Ние изцяло подкрепяме докладчика и неговото предложение.

  Rui Tavares, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Шенгенското пространство съществува от 20 години – или почти 20 години – и се подлага на оценки от 10 години, първо от постоянен комитет, след това от групата за оценка. Ето защо е крайно време да подобрим процедурите за оценка и да отговорим на опасенията за шенгенското пространство.

Жалко е, че с наближаването на тази годишнина Комисията не успя да свърши достатъчно работа или да отбележи достатъчен напредък по създаването на по-ефективен и цялостен механизъм за оценка, който ще може да отговори не само на опасенията, изразени в последните години по отношение на шенгенското пространство, като например ефективността и съгласуваността между държавите-членки, и определена еквивалентност на процедурите, а също и опасения относно прозрачността, контрола от гражданите (демократичния контрол), и, на последно място, опасения относно правата на човека, които Парламентът цени изключително много. Има сериозни основания за безпокойство във връзка с това, че по-голяма ефективност е постигната за сметка на правата на гражданите, и е крайно време да преодолеем това несъответствие.

Бих искал да кажа няколко думи за съвместното вземане на решение. Европейската комисия и всички други, които защитаваха Договора от Лисабон, възхвалявайки неговите демократични добродетели, сега се изправят пред изпитанието дали ще съумеят да удържат на обещанията си и да позволят по-широк парламентарен и демократичен контрол на процеса за оценка на Шенген. Аз обаче не мога да подкрепя изводите на докладчика, нашият колега Carlos Coelho. Считам, че той прави услуга на европейската демокрация, призовавайки Комисията да преработи своите предложения и да представи един по-опростен, по-ефективен, по-прозрачен вариант, който зачита в по-голяма степен правата на човека и който предвижда по-широк парламентарен и демократичен контрол.

  Gerard Batten, от името на EFD. – (EN) Г-н председател, не са много случаите, когато се съгласявам с нещо, казано от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Те казват, че тези предложения относно механизмите за оценка и относно достиженията на правото от Шенген са безсмислени, защото, след като бъде изцяло ратифициран Договорът от Лисабон, те така или иначе трябва да бъдат променени.

След като Договорът от Лисабон влезе в сила, първият и третият от така наречените стълбове на различни сфери на политиката ще бъдат консолидирани в едно. При прилагането на договора несъмнено ще има опити той да бъде използван като инструмент за прилагане на достиженията на правото от Шенген във всички държави-членки, включително в тези, които в момента не са част от него, в това число и Обединеното кралство.

Забележете, че казах „след като Договорът от Лисабон влезе в сила“, а не „ако“. Изглежда, че единственият държавен глава, който е против това, смелият президент на Чешката република Вацлав Клаус, ще бъде принуден да даде съгласието си в съвсем близко време. Собственото предателско лейбъристко правителство на Великобритания отстъпи от обещанието си да даде на британците референдум за Лисабон, а единственият човек, който можеше да даде надежда за референдум, Дейвид Камерън, няма смелостта, принципността или намерението да го направи.

Обединеното кралство има абсолютно безконтролна, неограничена и хаотична система за имиграция и предоставяне на убежище. Като държава-членка на Европейския съюз, ние вече не контролираме нашите граници, а съгласно Лисабон приливната вълна от имигранти, която очаквахме, ще се превърне в цунами. Ето защо този доклад няма никакво значение за каквото и да било, а коментарите, направени от комисията и Парламента, ще бъдат пренебрегнати от Комисията.

По време на разискването чух да се подхвърлят думите „свобода, свободи и правосъдие“. За каква свобода говорим, когато няма допитване до нашите граждани относно тяхната нова конституция съгласно Договора от Лисабон, защото те биха я отхвърлили? Какви свободи може да има в закони, сътворени от недемократични институции, които не могат да бъдат премахнати от гласоподавателите? Що за правосъдие има, когато, съгласно европейските заповеди за арест, националните съдилища са оставени без правомощия да защитават собствените си граждани от несправедливи арести и лишаване от свобода? Този Съюз е като от книга на Оруел, в която думите значат точно обратно на казаното.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-н председател, необходима ни е демократична революция. Току-що чухте какво каза предходният оратор; често виждаме, че когато се отива твърде далеч твърде бързо, се постига обратното на това, което се цели.

Мотото на тази група е, че ако Европейският съюз се развива твърде бързо, това ще доведе до резултат точно обратен на желания, а именно неонационализъм. На това сме свидетели в моята родина в момента. Аз съм от държава, която се раздели; на запад, във Форарлберг и малко по на запад, сме радостни за отворените граници, но на изток ще видите, че с Шенген сме отишли твърде далеч, твърде бързо. В замяна на това в моята родина и извън нея получаваме неореавншизъм и национализъм.

Не бива да се крием зад технически обсъждания. Трябва да се изправим лице в лице срещу тези предизвикателства. Разбира се, това задължително предполага, че на Европейския парламент ще бъдат предоставени права за съвместно вземане на решение и че Вие, г-н член на Комисията, трябва да изчакате, докато ние получим такова право на съвместно вземане на решение или поне да ни бъде предоставено по подразбиране.

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra (PPE). – (ES) Г-н председател, поздравявам и подкрепям Carlos Coelho, и бих искал да подчертая, че този доклад беше приет единодушно в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

Предложението на Съвета е свързано с втората част на мандата, даден на Работната група за оценка на Шенген, която трябва да потвърди, че достиженията на правото на Общността се прилагат правилно след премахването на контрола по вътрешните граници.

Целта на този мандат е да направи механизма за оценка на Шенген по-ефикасен.

Оценката на правилното прилагане на достиженията на правото от Шенген намира правното си основание в елементите на третия стълб, докато други аспекти от достиженията на това право намират правното си основание в инструментите на първия стълб.

Според мен предложеното правно основание е правилно, но изглежда не е много съвместимо с изключително важното влизане в сила на Договора от Лисабон, когато ще бъдат консолидирани функциите и правомощията, които в момента са поделени между двата стълба.

Предложението почти не съдържа нови елементи, които да го отличават от механизма за оценка, който действа в момента, а г-н Carlos ги посочи като ex novo. Все пак то въвежда промяна, която очевидно е значителна, тъй като документът пред нас ще означава прехвърляне на функциите, които в момента се изпълняват от Съвета, на Комисията.

Това прехвърляне на правомощия означава де факто, че Парламентът и самите държави-членки са оставени извън процеса на оценка, въпреки че те са тези, които имат правомощия по отношение на сигурността на своите външни граници.

Парламентът, който представлява европейските граждани, играе основна, водеща роля по въпросите на сигурността. Задачата ни е важна и това се признава в Договора от Лисабон.

Следователно, г-н председател, ние искаме да се изчака три месеца, защото ако изчакаме тези три месеца, няма да е необходимо да се разглежда отново случаят.

Още един въпрос, г-н председател: преди малко видях заместник-председателя да облича пуловер, а тук е много студено. Ще трябва да ме извините, тъй като се налага да напусна, но не защото не желая да проследя разискването, а защото започвам да се разболявам от бронхит, което не е никак добре и ще съм Ви признателен, ако направите нещо по въпроса, г-н председател.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Тук е студено, вероятно и защото Комисията почти е обърнала гръб на Парламента и становищата на Парламента. Може би нашите отношения ще се затоплят в бъдеще. Считам, че това положение и това обсъждане не се нравят особено на г-н члена на Комисията, защото изглежда, че всички споделяме едно и също становище, или поне по-голямата част от нас го споделят. Във всеки случай аз искам да благодаря на докладчика за неговия доклад.

Създаването на шенгенското пространство в действителност даде на нашите граждани свобода на движение в рамките на това пространство и според мен беше един от най-големите успехи в европейската история. Все пак още много трябва да бъде свършено. Премахването на контрола на вътрешните граници изисква цялостна сигурност, а също и доверие между различните страни по отношение на тяхната способност да осъществяват необходимите мерки. Ето защо създаването на механизъм за наблюдение и оценка е много важно, ако желаем да спечелим подкрепата на гражданите на държавите-членки. Този наболял въпрос често се използва от десни екстремисти, които разпространяват твърдения, че шенгенското пространство всъщност давало възможност на различни престъпници да проникват в държавите, които са част от това пространство, и гражданите на нашите държави съвсем основателно ни питат как възнамеряваме да предотвратим подобни случаи в бъдеще.

Прилагането на принципа на междуинституционалната координация също е много важен елемент, който Комисията е оставила на доста заден план в своето предложение – нещо очевидно негативно, тъй като, както вече казаха някои от предходните оратори, всички смятаме, че Договорът от Лисабон скоро ще влезе в сила и би било добре този контекст да бъде включен.

Не виждаме също така основание Европейският парламент да не получи в годишния доклад цялата релевантна информация – за съжаление Комисията не е успяла да включи този демократичен принцип в своето становище. Поради тази причини и аз като докладчика бих предпочела проектопредложението да се върне на Комисията, а ние да настояваме в него да залегне процес на съвместно вземане на решение, цялостният принцип да бъде опростен и целият процес да бъде по-прозрачен.

  Cecilia Wikström (ALDE). – (SV) Г-н председател, също както г-н Coelho и много други колеги, бих искала да подчертая, че създаването на шенгенското пространство през 80-те и 90-те години на миналия век беше една от най-важните реформи на нашето време. На Жан Моне, една от най-важните личности за Европейския съюз, се приписват думите, че целта на Европейския съюз е не да обедини нациите, а да обедини хората.

През вековете движението на хора в Европа е било доста слабо. Отношенията между държавите в Европа са били силно повлияни от подозрителността у нашите сънародници. На моменти между държавите определено е липсвало доверие. Недоверие, а не доверие, е определяло отношенията. За щастие това е минало и сега виждаме нови възможности за Европа. Повечето от нас в Европейския парламент отдавна имат възможност да се възползват от свободата, която предоставя шенгенското пространство. Лесно е да се забрави уникалното равнище на доверие между държавите, които поставиха основата за неговото създаване. Лесно е да се забрави тежкият път, който беше изминат до тук. Свободното движение обаче е необходимо условие, за да могат хората да се срещат, пресичайки държавните граници.

Г-н председател, както г-н Coelho много точно каза, много е важно, разбира се, да съществува ефективен и прозрачен механизъм за оценка на достиженията на правото от Шенген, така че това пространство да остане и да се развива като пространство на свободно движение. Основата на Шенген обаче е доверието между държавите, които участват в сътрудничеството, а не самият механизъм. Важно е този механизъм да бъде както ефективен, така и прозрачен и това е причината да виждам проблем в предложението на Комисията. Проблемът е, че настоящата роля на Съвета се прехвърля на Комисията и че обхватът на сътрудничеството е драстично ограничен. Моето най-сериозно възражение обаче е, че ние, избраните от народа представители в Европейския парламент, сме изключени от този процес.

Говорейки по един специализиран въпрос, какъвто е механизмът за оценка, ние не трябва да забравяме, че това засяга основите на европейското сътрудничество: свобода, сигурност и правосъдие. Ето защо за нас е много важно да участваме в приемането на нови решения в тази област. Това е причината да призова настоятелно Комисията да вземе под внимание критиките, отправени в тази зала. Настоятелно призовавам Комисията да изготви ново и по-добро предложение възможно най-бързо. В същината на новото предложение трябва да залегне, че изменения на механизма за оценка следва да се приемат чрез процедура на съвместно вземане на решение от Комисията, държавите-членки и по-специално избраните от народа представители в Европейския парламент.

  Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, предложението на Комисията цели да засили ролята на Работната група за оценка на Шенген, като направи този механизъм по-ефективен и прозрачен, за да гарантира ефективното и последователно прилагане на достиженията на правото от Шенген. Въпреки това е любопитно, че независимо от свободното движение в рамките на Европейския съюз, в същото време в него се настоява за създаването на система, която съвсем не отговаря на процедурите за зачитане на правата на човека. Трудността, с която се сблъскваме, когато правим оценка на прилагането на достиженията на правото от Шенген, се състои именно в трудността на това да приемем, че то предвижда обмен на чувствителна информация, „лични досиета“ и репресивни механизми, които са създадени с извинението, че така се защитава европейското пространство и свободното движение в него.

Комисията основателно се безпокои. Премахването на контрола по вътрешните граници зависи от подходящи компенсиращи мерки по отношение на засилването на контрола по външните граници и сътрудничеството между полицейските, митническите и съдебните органи. Това означаваше, и все още означава, непрекъснат обмен на информация и използването на биометрични визи за влизане в Европейския съюз. Считаме, че една оценка следва да взема под внимание целесъобразността на съответните предприети мерки, а не просто да проверява тяхното прилагане. При никакви обстоятелства не трябва да приемаме предложение, което, ако бъде одобрено, ще даде по-голяма легитимност на едни репресивни в по-голямата си част мерки посредством механизми за тяхната оценка.

  Nicole Sinclaire (EFD). – (EN) Г-н председател, винаги съм смятала, че да бъдеш член на Европейския парламент е загуба на време, но тази вечер наистина надмина всичко. Говорим за нещо, което на практика няма значение, защото Договорът от Лисабон – който знаете, че наложихте с принуда – ще влезе в сила през следващия месец или малко по-късно и ще се наложи да обсъждаме отново същия въпрос. Сега просто си губим времето, за което много, много ви благодаря.

Нека разгледаме критично Споразумението от Шенген и да видим какво на практика означаваше то за Европа: то допусна престъпници, трафиканти на хора и пласьори на наркотици да пропътуват безпрепятствено хиляди мили; то позволи възникването на лагери като Sangatte и Jungle от другата страна на Ламанша, в които хората живеят при възмутителни условия. Надявам се, че изпитвате гордост.

Сигурно сте запознати с Конвенцията за бежанците от 1951 г., в която се казва, че бежанец следва да потърси убежище в първата безопасна държава – но вие пренебрегвате това. Вие не зачитате международното право, а имате претенцията да бъдете отговорен правен субект, какъвто ще ви направи Лисабон. Е, нека си го кажем направо: това място е цирк! Народът на Обединеното кралство иска сам да контролира границите си; дойде му до гуша от вашето управление. Накрая ви отправям следното предупреждение: британците са справедливи, толерантни и доверчиви хора, но когато искате от нас твърде много, ние ще отвърнем. А когато отвръщаме – печелим.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа DURANT
Заместник-председател

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-жо председател, определено е необходим по-ефективен механизъм за оценка на „достиженията на правото от Шенген“, но аз съм с впечатлението, че се занимаваме с безмислени дискусии, докато по външните граници на Европейския съюз съществуват множество пробойни. Това определено е свързано в по-голяма степен с липсата на политическа воля да се наблюдават ефективно външните граници от страна на правителствата на повечето държави-членки и самия Европейския съюз, отколкото с липсата на ефикасни механизми за оценка.

На всички ни е известно, че някои държави-членки не са способни или не желаят да опазят своите външни граници на Европейския съюз от незаконна имиграция. Всички знаем, че има правителства, които подкопават цялата шенгенска система, посредством масово узаконяване на престоя на незаконно пребиваващи чужденци. Ще посоча примера на правителството на Сапатеро в Испания, а също и на правителствата на Италия, Нидерландия и не на последно място това на Белгия. Белгийското правителство в момента се готви да узакони огромен брой нови незаконни имигранти и по този начин излага на опасност цялата система, тъй като незаконните имигранти, чието положение е узаконено по този начин, ще могат да се заселят където пожелаят в Европейския съюз.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Госпожи и господа, модернизирането на Шенгенската информационна система (ШИС) се превръща в кошмар. С по-нататъшното разширяване на Европейския съюз съществува все по-голяма опасност от тероризъм и организирана престъпност, от което следва, че приоритет трябва да стане по-високото равнище на сигурността. Осъдително е, че преминаването към новата база данни отново се отлага. Системата съдържа данни за изчезнали лица, откраднати стоки и съдебни производства. Настоящата система работи от 1995 г. и беше разработена за максимум 18 държави. Приветствам гъвкавостта на Комисията, която направи възможно разширяването на шенгенското пространство въпреки забавянията на ШИС II. Разбира се, включването на новите девет държави-членки стана възможно единствено при изключителни условия.

Втората версия на системата ще се забави поне до 2011 г. Очаква се тя да внесе подобрения в капацитета на администрацията, гъвкавостта, сигурността и възможностите за съхранение на данни, както и да предложи нови функции. Тя ще даде възможност за присъединяване на други държави, включително и връзка с Великобритания и Ирландия. Агенцията FRONTEX трябва също да има всички необходими й правомощия за ефективна борба с незаконната имиграция. Въпреки това аз имам резерви по отношение на дейността на Работната група за Шенген в общностен режим, тъй като се опасявам, че това ще доведе до отказ на държавите-членки от техните отговорности по осигуряването на контрол. От друга страна, бих искала да насоча вниманието ви към опита на чешките граждани, тъй като са ми известни случаи, при които германски и австрийски полицаи безпричинно са тормозили чешки шофьори.

Изразявам съжаление, че президентът Клаус отлага безсмислено ратифицирането на Договора от Лисабон, но е очевидно, че скоро след като то стане факт, Комисията ще трябва отново да представи законодателството, този път съгласно процедурата на съвместно вземане на решение на Европейския парламент. Ето защо подкрепям отхвърлянето на представените текстове, както беше предложено от г-н Coelho, и го поздравявам за този чудесен доклад.

  Marek Siwiec (S&D). – (PL) Г-жо председател, думата „Шенген“ се чу многократно в тази зала. Повечето от нас са съгласни, че Шенген беше огромен успех и че за хората от новите държави, новите държави-членки на Европейския съюз, това означава значителен успех на интеграцията. В същото време обаче Шенген е огромно задължение и новите държави го приеха – балтийските държави, Полша, Словакия, Румъния и България. Отговорността за източната сухопътна граница на Европейския съюз лежи на раменете на новите държави-членки и те се справят изключително добре с това задължение.

Аз обаче искам да говоря за нещо, което не беше споменато в залата. Това, с което ние се гордеем и на което се възхищаваме – имам предвид Шенген и свободата на движение – е кошмар и източник на огромни проблеми за тези, които попадат в обхвата на визовата политика и необходимостта да получат така наречените „шенгенски визи“. Имам предвид гражданите на Украйна, Молдова и другите държави на изток, които желаят да станат част от Европейския съюз. Въведоха се шенгенските визи, но те струват скъпо. За такава виза във въпросните държави хората трябва да заплащат сума, почти равна на месечния им доход. Те са подложени на унизителна процедура, за да получат такива визи, принудени са да се редят на безкрайни опашки. Това също е Шенген. За тях Шенген означава унижение, стена и проблем.

За да създадем система за оценка на функционирането на шенгенската политика, бих искал поне да спомена въпросите, свързани с визовата политика. Бих искал тя да бъде подложена на оценка. Може би съществуват някакви основания за нея, но не знаем колко дълго тази политика ще продължи да бъде в сила и бих искал да се оцени как сме въвели такива инструменти, разделящи ни от много хора, които съвсем естествено желаят да дойдат в нашето пространство, в шенгенското пространство. Макар това да не е предмет на доклада, исках да спомена тези неща в днешното разискване.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, както Ви е известно, понастоящем има 28 държави, включително 25 държави-членки на ЕС, които са премахнали контрола на пътническия поток по общите граници. Тази степен на свобода на движение очевидно зависи от едно всеобхватно доверие между въпросните държави.

Жизнено необходимо е свободното движение на пътническия поток да бъде постоянно регулирано от ефективни допълнителни мерки. С оглед на това от ключова важност е ефикасният надзор и контрол на външните граници, които – както знаем – следва да бъдат упражнявани по единен стандарт чрез Шенгенската информационна система и посредством въвеждането на хармонизирани изисквания за влизане на граждани на трети държави. Ние обаче все още сме твърде далеч от това. Ето защо съответствието със съпътстващите механизми е основен фактор за сигурността на гражданите на Европейския съюз.

Моята родина, Австрия, е особено засегната поради географската й близост с източноевропейските държави. В това отношение е достатъчно да си припомните неотдавнашния случай с конфискуването на хладилен камион в Австрия, в който бяха открити 64 нелегални кюрдски имигранти, незаконно превозвани от Турция, през Унгария и Австрия, към Германия. Този случай показва колко важно е да можем да разчитаме на адекватен и ефективен контрол на външните граници и колко рядко се упражнява такъв.

Що се отнася до вътрешните работи, там също трябва да се борим с увеличаващата се престъпност в множество региони на Европа, която все по-често се корени в организираните, трансгранични престъпни групи. С оглед на това считам, че следва внимателно да обсъдим временното повторно въвеждане на контрола по вътрешните граници. Както знаете, това се оказа доста ефективно по време на шампионата за купата на UEFA през 2008 г.

Тъй като въвеждането на механизъм за оценка с цел наблюдение на прилагането на достиженията на правото от Шенген засяга основно държавите-членки и по-точно техните граждани, считам, че е изключително важно Европейският парламент, като представител на гражданите, да участва в тези решения.

  Raffaele Baldassarre (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, двете предложения изцяло прехвърлят на Комисията правомощията, които до момента принадлежаха изцяло на Съвета.

С предстоящото влизане в сила на Договора от Лисабон и последващото премахване на структурата на Общността, основана на стълбове, правната ситуация ще бъде коренно различна и много променена. Следователно механизмът за оценка следва да се основава на последователно разпределяне на задачите, които в момента се поделят между първия и третия стълб.

Ето защо мисля, че е много важно предложението да предвижда по-голямо участие на държавите-членки – не смятам, г-н Баро, че участието на експерти е достатъчно – и най-вече реално ангажиране, реално участие на Европейския парламент в рамките на координационната група на механизма за наблюдение и проверка за правилното прилагане на достиженията на правото от Шенген. Освен това, според мен ние следва да конкретизираме и да уточним, посредством по-всеобхватни, по-точни критерии, как да използваме параметъра миграционен натиск, който точно посочва зоните с най-голям риск, където трябва да бъдат извършвани внезапните проверки.

В заключение, предложенията следва да бъдат разглеждани като единен пакет, а не поотделно, тъй като и двете представят общи аспекти на един и същ въпрос и имат сходни недостатъци. Това се дължи също и на факта, че с влизането в сила на Договора от Лисабон приложимата процедура ще бъде тази на съвместно вземане на решение.

Ето защо аз изцяло подкрепям становището, изразено от г-н Coelho, и призивите към Комисията да оттегли тези предложения и да представи други, по-добри, които да отчитат изводите от настоящото разискване.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Членството в шенгенското пространство дава пълна свобода на движение на граждани от една държава-членка в рамките на това пространство, като така напълно премахва границите между държавите-членки. Сигурността на шенгенското пространство зависи от това колко строг и ефективен е контролът, упражняван от всяка от държавите-членки по техните граници. Имайки предвид, че в този случай е предвиден двустепенен механизъм за оценка, той трябва да бъде приложен, тъй като става въпрос за оценка и проверка на достиженията на правото на Общността по отношение на Шенген, с цел да се гарантира, че то се прилага по-прозрачно, ефективно и последователно.

Макар да приветстваме предложението на Комисията както за решение, така и за регламент, тъй като считаме, че това ще повиши равнището на взаимно доверие между държавите-членки, които са част от едно пространство без вътрешни граници, и ще осигури високи единни стандарти при конкретното прилагане на достиженията на правото от Шенген, все пак считаме, че е задължително то да бъде преразгледано, като бъде взет под внимание Договорът от Лисабон и след влизането му в сила.

Приветствам факта, че в предложението на Комисията държавите-членки работят заедно с Комисията като част от координационната група, за да предоставят възможност на Комисията да приложи този механизъм за оценка. Приветствам също разработването на определени многогодишни програми и участието на национални експерти с цел извършването на проверки на място, които ще спомогнат за по-добър обмен на информация между държавите-членки в областта на достиженията на правото на Общността. След влизането в сила да Договора от Лисабон обаче, областта на полицейското и съдебното сътрудничество ще стане част от първия стълб – на законодателството на Общността.

Бих искала също така да насоча вниманието към факта, че член 14 от предложението за решение на Съвета относно въвеждането на механизъм за оценка с цел наблюдение на прилагането на достиженията на правото от Шенген предвижда годишен доклад, който Комисията трябва да представи на Европейския парламент и на Съвета. Искам обаче да повторя, че на предложението трябва бъде направена повторна преценка, която да вземе под внимание разпоредбите на Договора от Лисабон.

И последното, което искам да добавя, е, че предложението, което Комисията направи относно предложението за решение на Съвета за въвеждане на този механизъм за оценка има значителни последствия и за новите държави-членки, тъй като в този случай обсъждаме процедура за прилагане на достиженията на разпоредбите на правото от Шенген на два етапа. Някои от тях са включени в приложение I към договорите за присъединяване, а други предстои да влязат в сила след приемането на решение от Съвета относно определени разпоредби на правото от Шенген.

  Tadeusz Zwiefka (PPE). – (PL) Г-жо председател, добре е, че обсъждането, което провеждаме днес, за да оценим достиженията на правото от Шенген, се състои успоредно със започването на едно по-широко разискване в Европейския съюз, а също и в Европейския парламент относно Стокхолмската програма. Това е ключов проект, свързан с изключително важни области от живота на гражданите на Европейския съюз, като правосъдие, свобода и сигурност. Например, два елемента от програмата – свободата и сигурността на гражданите на Европейския съюз – категорично следва да бъдат включени при оценката на проекта Шенген.

Ето защо трябва да се запитаме защо беше създаден Европейският съюз и защо е толкова важно за нас този голям проект да успее. В крайна сметка, той не беше създаден за политиците или за международните организации, а за конкретни държави. Всъщност той беше създаден за доброто на неговите граждани. Следователно доброто на гражданите, техните права и свободи, а също и възможно най-високите стандарти за сигурност, които следва да им бъдат гарантирани, са едни от основните елементи на работата, която институциите на Европейския съюз трябва да свършат.

Ето защо не е добре, че обсъждаме шенгенското пространство само по себе си, без да съчетаем това обсъждане с оценка на миграционната програма на Европейския съюз, визовата програма и програмата за сътрудничество със съседните държави. Защото само тогава едно съвместно обсъждане и обща оценка на положението ще могат да доведат до съответните изводи – това е именно смисълът на участието на Парламента във взимането на тези решения и се надявам, че това ще се случи.

Това е причината да съм убеден, че Шенген дава добри резултати. Въпреки факта, който беше посочен в началото, че приемането на нови държави в шенгенското пространство би било невъзможно без приемането на ШИС II, приемането на 10 държави през 2004 г. показа, че то е възможно и че нищо катастрофално няма да се случи. Сега само трябва да вземем мерки да се гарантира, че механизмите, предназначени да подобрят и конкретизират работата на системата, ще бъдат създадени възможно най-бързо, естествено с участието на Европейския парламент. Това обяснява високата ми оценка за г-н Carlos Coelho, чийто доклад изцяло подкрепям.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D). – (EN) Г-жо председател, бих искала да се присъединя към призивите това предложение да бъде оттеглено и Комисията да представи ново с различно правно основание.

Има очевиден опит Парламентът да бъде оставен встрани по този важен въпрос, а правната служба на Парламента потвърди, че за това предложение би могло да бъде избрано друго правно основание, което би позволило пълно участие на Парламента в този процес.

Шенгенската информационна система, визовата информационна система, Кодексът на шенгенските граници и Визовият кодекс подлежат на процедура на съвместно вземане на решение и – с приближаването ни все повече до ратификацията на Договора от Лисабон и към една по-опростена и по-единна правна структура в целия Европейски съюз – ние би следвало да имаме едно по-широко участие на Парламента в тези въпроси, а не обратното. Такова участие не е предвидено в настоящото предложение.

Имаше значително междупартийно съгласие по тези въпроси на стадия на разглеждане в комисия и се надявам, че една ясна, конкретна позиция на целия Парламент, заедно с надлежна оценка на правните обстоятелства, ще доведе до повторното изготвяне на предложението и представяне на ново, по-подходящо, което да го замени.

  Véronique Mathieu (PPE). – (FR) Г-жо председател, както много от моите колеги, аз напълно подкрепям доклада на г-н Coelho, на когото искрено благодаря за отлично свършената работа.

От самото начало основанието, задължителното условие за премахването на контрола по вътрешните граници беше наличието на компенсиращи мерки, предназначени да предотвратят дефицита на сигурност, от който много се страхуваха. Тези мерки формираха основата за взаимното доверие, което е ключово за доброто сътрудничество в шенгенското пространство. Така, само чрез ефективен и прозрачен механизъм за оценка на прилагането на достиженията на правото от Шенген ще можем да гарантираме, че това доверие се поддържа и следователно държавите-членки си сътрудничат на много високо равнище.

Ето защо предизвикателството е голямо и ролята на Парламента в създаването на този нов механизъм трябва да съответства на това предизвикателство. Следователно ако този текст бъде приет преди влизането в сила на Договора от Лисабон, механизмът, или поне елементите, които са част от първия стълб, ще трябва да бъдат приети чрез съвместно вземане на решение.

Нещо повече, макар че определено трябва да бъдат направени изводи от интегрирането на достиженията на правото от Шенген в правото на Общността и в правото на Европейския съюз, това не означава, че управлението на тази оценка следва да бъде поверено само на Комисията.

Държавите-членки трябва да участват по-активно в този механизъм за оценка, в противен случай има опасност това взаимно доверие да намалее. Същото се отнася и за вътрешната сигурност на нашите държави-членки. Когато някоя държава-членка не прилага правилно това законодателство, от последствията страдат всички държави-членки.

В заключение, що се отнася до ефикасността, не ми изглежда разумно да се предвиждат два отделни механизма за двата етапа на оценка, които са проверката на предварителните условия за прилагането на достиженията на правото от Шенген и проверката на прилагането му от държавите-членки.

Ето защо аз се присъединявам към г-н Coelho в призива към Комисията да оттегли настоящото предложение и да ни представи ново, което отчита в по-голяма степен философията на достиженията на правото и ролята на държавите-членки при оценката на неговото прилагане.

  Alan Kelly (S&D). – (EN) Г-жо председател, с огромно съжаление се обръщам към Парламента като негов член от държава, която все още не е избрала да стане част от Споразумението от Шенген. Аз лично бих подкрепил такова присъединяване. Надявам се, че Работната група за оценка на Шенген най-накрая ще докаже на Ирландия, и най-вече на нашите съседи в цяла Великобритания, несъмнените ползи от Шенген.

Свободата на движение е основно право и стълб на гражданството в Европейския съюз, към което всички се стремим. Възможността да намалим броя на границите и да предоставим свободата и ползите от пътуването на гражданите на Европейския съюз е забележителна, особено като се има предвид европейската история. Фактът, че това се случи, като същевременно се увеличиха възможностите на нашите органи да се борят с престъпността, свързана с пресичането на границите, беше важно историческо постижение и един от големите успехи на Европейския съюз до момента. Именно Споразумението от Шенген накара Ирландия да създаде цялостна система от данни за криминологична информация, която, да се надяваме, през следващите години ще бъде свързана с европейската система. Шенген работи изключително добре и това се вижда от всички.

Именно заради това забележително постижение е жалко, че моята родина участва в Шенген само частично. Макар да има пълно сътрудничество между ирландските органи за сигурност и нашите европейски колеги в целия спектър от политически въпроси, пълният набор от ползи от Европейския съюз все още не се споделя от ирландските граждани. Премахването на контрола по границите изисква взаимно доверие между всички участващи държави-членки. За съжаление становището на ирландското правителство до момента е, че то не може да се довери на своите европейски съседи и функционалността е малка, що се отнася до свободното движение на хора в Европа. Искрено съжалявам за това. Необходима ни е визова система, която да обхваща целия Европейски съюз, за което ще допринесе, надявам се, днешното разискване.

Що се отнася до представеното ни предложение, искам Комисията да го оттегли. Считам, че то дава твърде много правомощия на Комисията. На практика то се опитва да игнорира Европейския парламент. Комисията следва отново да се обърне към нас с предложения, които зачитат процедурата на съвместно вземане на решение, но и да оставим настрана настоящото разискване, след приемането на Договора от Лисабон ще се наложи така или иначе да бъдат изготвени нови предложения.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (EN) Г-жо председател, на първо място бих искал да поздравя г-н Coelho за чудесно свършената работа. Създаването на прост, ефективен и прозрачен механизъм за оценка, допълващ текущата оценка на Шенген, е горещо приветствана инициатива.

Има обаче и няколко проблема по отношение на защитата на данните, която беше подчертана по-рано от докладчика. За съжаление въпреки необходимите подобрения, при сегашната процедура с нас се провеждат единствено консултации. След като влезе в сила Договорът от Лисабон, Парламентът автоматично ще има правомощия за съвместно вземане на решения по въпроси от третия стълб. Тъй като е заложена сигурността на шенгенското пространство и неговите граждани, всички заинтересовани трябва да вземат активно участие в създаването на тези системи за оценка, като така ще направят възможно да се гарантира и консолидира принципът на взаимно доверие, който е ключов за запазването на шенгенското пространство.

Поради всички посочени причини аз подкрепям докладчика за тази инициатива, която изисква Комисията да оттегли предложенията и да представи нови, по-пълни предложения.

  Elena Oana Antonescu (PPE). – (RO) Бих искала да поздравя г-н Coelho за работата, свършена от него, и за решимостта, която той показа в желанието си за механизъм за оценка с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген по един прост, ефективен и прозрачен начин.

Разглеждам въвеждането на свободното движение в границите на Европейския съюз и премахването на контрола по вътрешните граници като най-важните постижения на Европейския съюз. Имайки предвид граничната пропускливост, необходими са ни високи стандарти, когато прилагаме на практика достиженията на правото от Шенген, за да можем да поддържаме повишено равнище на взаимно доверие между държавите-членки, включително тяхната способност да прилагат мерки, съпътстващи премахването на контрола по вътрешните граници.

Трябва да подобрим механизма за оценка с цел наблюдение на прилагането на достиженията на правото от Шенген. Необходимостта от поддържането на високо равнище на сигурност и доверие изисква добро сътрудничество между правителствата на държавите-членки и Комисията. Като се има предвид значимостта на регламентите в тази област от гледна точка на основните права и свободи, Европейският парламент трябва да настоява прилагането на Договора от Лисабон да бъде предварително условие за всяка законодателна инициатива, която предвижда повишаване на сигурността по границите.

Изхождайки от това колко е важна тази законодателна инициатива, може да се съжалява, че Европейският парламент играе по-скоро ролята на консултант, а не на съзаконодател, какъвто в случая трябваше да бъде.

Създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие е основен приоритет на Европейския съюз. Ето защо за държавите-членки е жизнено важно Комисията и Европейският парламент да бъдат равноправни участници в неговото поддържане и развитие.

Това са основанията за пълната ми подкрепа по отношение на предложението на докладчика да прикани Комисията да представи ново, подобрено предложение на Европейския парламент, което да даде на Парламента възможността да поеме своята роля на съзаконодател.

  Жак Баро, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, оцеляхме след ледената прегръдка тук, в залата.

Вероятно в настоящото разискване възниква недоразумение – в този смисъл, че целта на предложението е да придаде общностен характер на процеса на оценка. Вярно е, че имаме Шенген – искам да отбележа, че мнозинството от членовете на Парламента приветстват успеха на Шенген, което прави възможна свободата на движение, като същевременно е налице и сигурност.

Вярно е, че оценката на Шенген беше преди всичко на междуправителствена основа и че Комисията присъстваше само в качеството на наблюдател. Вярно е обаче и че Комисията, като пазител на договорите, трябва да отговаря за оценката. Все пак няма съмнение, че тя ще има монопол върху оценката – това трябва да е съвсем ясно. Ние, разбира се, ще включим държавите-членки, а експерти от държавите-членки ще участват в планирането на графика на проверките, в провеждането на проверки на място и при изготвянето на доклада за оценката.

Съвсем ясно е, че тревогата, която долавяме сред държавите-членки, се дължи и на неправилно разбиране. Тъй като желаем взаимно доверие между държавите-членки, няма никакво съмнение, че ще ги включим активно в оценката на мерките, предприети за прилагане на Шенген, за достиженията на правото от Шенген.

Ще се спра на въпроса за Парламента. Тук също има неправилно разбиране. Нашата цел не е да изключим Парламента, както чух да се твърди. Нашата цел при сегашната ситуация е просто да видим как участието на Парламента може да бъде разширено чрез редовни доклади. Това обаче в никакъв случай не премахва възможността да дадем на Парламента по-голяма роля в този механизъм с общностен характер, след като Договорът от Лисабон бъде ратифициран. До известна степен съм настойчив, защото знаем, че общият европейски интерес може да надделее, когато се използва този метод, дори и ако понякога се случи дадена държава-членка да се забави малко, що се отнася до защита на този общ европейски интерес.

И така, съществуват известни трудности в разбирането, които ще се опитам да изясня.

Нещо повече, искам също така да кажа, че предложенията внасят известна добавена стойност в сравнение с настоящия механизъм. Оценките ще бъдат далеч по-чести и по-ясни. Проверките ще бъдат планирани на място, въз основа на оценките на риска; ще има внезапни проверки и високо равнище на специализация при извършването на оценките, а броят на участващите експерти ще направи проверките ефективни.

Оценката на действията, предприети вследствие на препоръките, дадени в края на оценките на място, ще бъде подобрена.

Това е моята позиция, г-жо председател, госпожи и господа. Напълно разбирам нетърпението ви да видите разширеното участие на Парламента, след като бъде ратифициран Договорът от Лисабон. Няма съмнение, че Парламентът трябва да играе основна роля в този общностен метод, но направихме това предложение с оглед на общностния характер, като изхождаме от позицията, че по такъв начин впоследствие се дава категорична възможност за участието на Европейския парламент.

Слушах внимателно всички изказвания и определено видях на практика единодушното становище на Парламента. Аз обаче считам, че всичко това се дължи на недоразумение, което може да бъде изяснено.

  Carlos Coelho, докладчик. – (PT) Бих искал да засегна три последни аспекта. Първо, искам да благодаря на членовете на Парламента, които подкрепиха моя доклад и се изказаха в този смисъл по време на разискването, както и на заместник-председателя Баро за неговото изказване, което подкрепи участието на Европейския парламент като съзаконодател, като така се използват максимално възможностите, които дава Договорът от Лисабон. Това не ме изненадва. Знам, че г-н Баро поддържа това становище отдавна, но е добре, че той, като заместник-председател на Комисията, заяви официално това становище пред нас.

На второ място, бих искал да припомня нещо, което г-н Баро каза, когато спомена, че преговорите със Съвета са били трудни. Ние също знаем за това и разбираме, че нещата трудно биха изглеждали по друг начин, когато обсъждаме този въпрос. Ето защо се надявахме, че Комисията ще види в Парламента един партньор с правомощия за съвместно вземане на решение, тъй като по отношение на подхода им към Европа и Комисията, и Парламентът подкрепят идеята, че вземането на решения не може да продължи да бъде само междуправителствен въпрос.

На трето място, бих искал да подчертая две неща, които считам, че проличаха в това разискване. Първо, не може да има нарушаване на последователността. Не може да има две системи за оценка; трябва да има само една, независимо дали става дума за новите членове на Шенген или за вече съществуващите. Нещо повече, принципът на взаимно доверие не трябва да се подкопава. Всички страни трябва да участват. В процеса на оценка трябва да участват както държавите-членки, така и европейските институции. Европейските институции не включват само Комисията или Съвета; те включват също Парламента и затова ние искаме съвместно вземане на решение.

  Председател. – Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени изявления (член 149)

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Жизненоважно е да има прост, ефективен и прозрачен механизъм за оценка, който ще даде възможност на шенгенското пространство да се запази като пространство на свободно движение, като същевременно е абсолютно необходимо да се адаптира рамката за междуправителствена оценка на Шенген към правната рамка на Европейския съюз. Правната служба на Европейския съюз направи проучване и определи, че процедурата на съвместно вземане на решение е трябвало да бъде предпочетена пред процедурата на консултации при разискването на настоящото предложение. Договорът от Лисабон скоро ще влезе в сила и съгласно него Европейският парламент ще има по-големи правомощия в пространството на свобода, правосъдие и сигурност. Тъй като сигурността на шенгенското пространство и неговите граждани е от съществено значение, трябва да изберем процедурата на съвместно вземане на решение.

  Kinga Gál (PPE), в писмена форма. – (HU) Шенгенското сътрудничество може да се осъществява под различни форми. Могат да се изберат множество приложения и да се разгледат внимателно. Считам, че като член на Европейския парламент си струва да спомена в настоящия момент, че едно от основните условия за свободното движение на хора е да има налице цялостна шенгенска система, работеща ефективно и изградена на взаимното доверие. Контролът по границите, нашата обща визова политика, трансграничното полицейско сътрудничество и въпросите на защитата на данните са само компоненти на тази цялостна система. Това са различни въпроси, но всички са свързани от един общ фактор. На европейските граждани беше предоставена и продължава да се предоставя ежедневно голяма допълнителна свобода, която за тях символизира една от най-осезаемите ползи от съществуването на Европейския съюз.

Като представител на избирателите от държава-членка, която се присъедини едва преди няколко години, мога със задоволство да потвърдя това. Ако нямаше предложение от страна на португалското председателство на Европейския съюз, новите държави-членки не биха могли да бъдат част от шенгенската система. Както стана ясно, най-новото (второ) поколение на Шенгенската информационна система към днешна дата все още не е заработила. Комисията и държавите-членки са отговорни за запазването на тази свобода – въпрос, който беше споменат и в две от точките от дневния ред. Европейският парламент също споделя тази отговорност, което е именно основанието той задължително да участва по въпроси, свързани със свободата на гражданите. Въз основа на гореизложеното аз категорично подкрепям усилията на докладчика и приемам неговите предложения.

  Siiri Oviir (ALDE), в писмена форма. – (ET) Създаването на шенгенското пространство в края на 80-те години и началото на 90-те години на миналия век беше едно от най-големите постижения в европейската история. Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген са част от правната рамка на Европейския съюз от влизането в сила на Договора от Амстердам през 1999 г. Съществена част от наблюдението на прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, които са част от европейското право, е механизмът за оценка, който следва да гарантира прозрачно, ефективно и последователно прилагане на достиженията на правото от Шенген, като също така отразява промените в законодателното положение, които влязоха в сила след интегрирането на достиженията на правото от Шенген в правната рамка на Европейския съюз.

Съгласна съм с мнението на докладчика, че днес предложенията, съдържащи се в проекта, са ограничени до приемането на някои от общите предложения за подобряване на действащия механизъм за оценка на Шенген, които бяха направени неотдавна. Единствената нова идея в целия проектен документ е разпоредбата, свързана с възможността да се извършват внезапни проверки, което категорично приветствам. Аз обаче не мога да приема факта, че ролята, която понастоящем има Съветът, следва да бъде прехвърлена изцяло на Комисията. Това предложение оставя изключително ограничени възможности за сътрудничество с държавите-членки и оставя Европейския парламент встрани от процеса. Не трябва да се забравя, че това пространство се основава на свобода, сигурност и правосъдие, а също и че отговорността за запазване и подобряване на това пространство не се носи само от Комисията, като гарант за надзора на прилагането на конституционния договор, а от държавите-членки, които постоянно носят отговорността за сигурността на техните външни граници, както и от Европейския парламент, който представлява гражданите на Европейския съюз.