Председател. – Следващата точка е общото разискване на изявленията на Съвета и на Комисията относно:

1. Подготовка на срещата на Европейския съвет и среща на върха ЕС/САЩ (2 и 3 ноември 2009 г.) и

2. Полицейско и съдебно трансатлантическо сътрудничество.

  Сесилия Малмстрьом, действащ председател на Съвета. – (SV) Г-н председател, уважаеми колеги, както знаете, взаимоотношенията ни със САЩ и трансатлантическото сътрудничество между САЩ и Европейския съюз са от изключително важно значение. Това е крайъгълен камък на външната политика на ЕС, която се основава на ценностите на свобода, демокрация и зачитане на правата на човека и международното право — нещо, което ни обединява. Новата държавна администрация на Съединените щати демонстрира голям интерес за задълбочаване и укрепване на взаимоотношенията си с Европа. На 26-27 октомври ще се състои първият Трансатлантически икономически съвет с участието на държавната администрация на президента Обама. Скоро след това, на 3 ноември, ще се състои среща на върха между Европейския съюз и САЩ. Това са две важни възможности за укрепване на нашите отношения. Затова и днешното разискване е от съществено значение.

Искам да подчертая редица области, по които си сътрудничим и във връзка с които се надяваме да успеем да постигнем резултати и по-близки отношения по време на срещата на върха.

По въпроса за климата, приветстваме по-сериозните амбиции от страна на САЩ. Трябва да работим заедно с администрацията на САЩ, за да постигнем всестранно обвързващо споразумение от световен мащаб в Копенхаген. Призоваваме САЩ да си постави цели, които са съпоставими с тези, поставени от ЕС. Съединените щати и Европейският съюз трябва да са подготвени заедно да подкрепят мерки в областта на климата като намаляване на емисиите, приспособяване, финансиране и друга помощ за развиващите се страни.

Разбира се, друг важен въпрос е финансовата и икономическа криза. Ще е необходимо много тясно сътрудничество за проследяване на споразуменията, които постигнахме на срещата на върха на Г-20, и за възстановяване на доверието във финансовите пазари. Ще работим заедно за приключване на кръга от Доха с положителен резултат през 2010 г., защото това е от изключително значение в усилията за насърчаване на възстановяването и борбата с протекционизма.

Разбира се, ще обсъдим и редица регионални въпроси, като например Афганистан, Пакистан, Иран, Близкия изток, Русия и Западните Балкани. Поддържаме редовно и все по-тясно сътрудничество във връзка с управлението на кризи, което намери израз например в участието на САЩ в гражданска задача от Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона (Eulex) в Косово.

Ние също така си сътрудничим и по въпроси в областта на енергетиката — нещо, което трябва да се укрепи — и се надяваме да можем да създадем специален енергиен съвет между Европейския съюз и САЩ на министерско равнище.

И двете страни имат интерес от задълбочаване на сътрудничеството си по вътрешни и правни въпроси. Ще се върна към това след малко, защото разбирам, че разискванията са обединени.

По отношение на неразпространението на оръжие и разоръжаването беше даден нов тласък на сътрудничеството между ЕС и държавната администрация на САЩ, а Барак Обама определи този въпрос като приоритетен. Надяваме се, че това може да бъде отразено в една нова обща декларация за неразпространение на оръжие и разоръжаване във връзка със срещата на върха през ноември.

И двете страни на Атлантическия океан сме заинтересовани от укрепване на сътрудничеството си в това отношение. Разбира се, Европейският съюз и САЩ са отговорни за по-голямата част от помощите за развитие в света. Затова и предстоящата среща на върха е чудесна възможност за обсъждане на този и други въпроси на най-високо равнище. Шведското председателство е доволно, че има възможност да представлява ЕС.

Искам да кажа няколко думи за икономическото партньорство и Трансатлантическия икономически съвет (ТИС). Той ще осигури механизъм на най-високото възможно равнище за ускоряване на текущите преговори и създаване на нови области за регулаторно сътрудничество. Трябва да съставим работна програма за ТИС, която може да бъде създадена през следващата година. Това ще ни предостави форум за сътрудничество, където можем да разглеждаме въпроси, свързани с глобализацията и бързите технически промени. Досега той представляваше важен форум, но, разбира се, може да бъде по-добър, особено по отношение на по-общите стратегически въпроси, свързани с трансатлантическата икономика и общите икономически предизвикателства. Трансатлантическият икономически съвет е дори по-важен днес предвид финансовата криза.

Позволете ми сега да кажа няколко думи за правното и полицейско сътрудничество. От доста време си сътрудничим със Съединените щати в тази област, което е видно от големия брой споразумения за екстрадиция и правна взаимопомощ, които ще влязат в сила след няколко месеца. Често разискваме това с Европейския парламент, който е активен и ангажиран партньор по тези въпроси — а често и критичен партньор, което е добре. В тази връзка трябва само да припомня разискването за данните на пътниците например. След като Договорът от Лисабон влезе в сила, влиянието и участието на Европейския парламент по тези въпроси ще се увеличи.

В момента работим по т. нар. Вашингтонска декларация, която ще опише положението по отношение на правните въпроси и въпросите от областта на вътрешната политика, както и сътрудничеството между Европейския съюз и САЩ в тази област. Декларацията трябва да бъде съдържателна и трябва да бъде последвана от конкретни мерки. Нуждаем се не от по-елегантни думи, а от едно осезаемо и активно сътрудничество.

Естествено, трябва да установим общите си ценности, а именно демокрацията и принципите на правовата държава, както и зачитането на правата на човека и основните свободи. Разбира се, ние сме заинтересовани от сътрудничество във всички области, които представляват заплаха за общите ценности.

Стремим се към ранни консултации между двете страни при възникване на политически инциденти, които могат да окажат влияние на другата страна. Подчертаваме нашите общи амбиции да бъдем активни на международните форуми, за да постигнем цялостно прилагане на многостранните задължения.

Ние си сътрудничим по отношение на повишаването на сигурността на документите за пътуване и въвеждането на биометрични паспорти като международен стандарт. Важен пример за това е споразумението за данни на пътниците на авиокомпании. Заедно ще гарантираме, че споразумението работи, но в същото време личният живот на хората трябва да бъде защитен, а системите на различните държави трябва да бъдат зачитани.

Списъкът с области на сътрудничество не е никак малък. Нека изброя някои от тях: трафикът на хора, сексуалната експлоатация на деца, търговията с наркотици, икономическата престъпност, престъпността в областта на информационните технологии, корупцията, конфискацията на помощи и печалба от престъпна дейност и борбата с тероризма. Всичко това изисква съвместни и до известна степен координирани усилия.

Работим за подобряването на правното сътрудничество по отношение на разкриването, разследването и преследването на презгранични извършители на престъпления и терористи. Очакваме с нетърпение споразумението между Европейския съюз и САЩ за екстрадиция и правна взаимопомощ, което ще влезе в сила в началото на следващата година.

Споразумението вече беше транспонирано във всички 27 държави-членки на ЕС, а между Европейският съюз и САЩ е създадена работна група за гарантиране на изпълнението на споразумението. В момента се планират семинари, които имат за цел да сближат засегнатите страни и да им помогнат да следят за изпълнението на споразумението.

И накрая, искам да спомена още три точки. Първата се отнася до защитата на правата на човека и основните свободи. Това е от изключително важно значение. Борбата срещу трансграничната престъпност и тероризма често изисква обмен на лични данни, което в известна степен ни кара да правим някои отстъпки по отношение на основните свободи и права. Това трябва да се балансира с основна и строга защита на личните данни. Сътрудничеството и диалогът в тази област продължава и трябва да бъдат затвърдени.

Втората точка се отнася до критичните инфраструктури. Трябва да си сътрудничим във връзка с щетите, които могат да бъдат направени на критичните инфраструктури в случай на природно бедствие или терористична атака или атаки на информационните ни системи. Това може да има опустошителни последици. Налице са огромни възможности за сътрудничество в тази област.

Трето, Европейският съюз и САЩ са се ангажирали да работят въз основа на принципите на свобода, демокрация и справедливост. Ние сме решени да съдействаме за възприемането на тези принципи в цял свят. Правим това, когато работим заедно и когато работим в международни форуми като Организацията на обединените нации.

Сътрудничеството между служителите за връзка и делегациите например се оказа ползотворно в Западните Балкани, както и в Афганистан и Пакистан. Това сътрудничество трябва да бъде подобрено. Различните мерки в рамките на сътрудничеството могат да се допълват взаимно. Трябва да координираме и техническата си помощ по-добре. Ще продължим нашето сътрудничество за оказване на помощ, сътрудничеството за предоставяне на помощи и оперативното сътрудничество по отношение на Латинска Америка и Западна Африка, за да помогнем в борбата срещу търговията с наркотици и за да можем да се справим и с други предизвикателства.

Аз съм много доволна, че администрацията на САЩ изявява такъв голям интерес за сътрудничество с нас. В наш интерес е да приемем предложението да работим в защита на нашите ценности и интереси в един конструктивен диалог, сътрудничество, което се надяваме да доведе до осезаеми резултати в бъдеще.

  Бенита Фереро-Валднер, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, в моето изказване ще се спра на предстоящата среща на върха ЕС/САЩ, която ще представлява важен крайъгълен камък в нашето трансатлантическо партньорство, както и на определени аспекти на ЕС/САЩ, и по-специално относно провеждащите се в момента преговори за изменението на климата, както и на някои важни въпроси от срещата на световните лидери.

Смяната на държавната администрация на САЩ през януари оказа значително влияние върху отношенията между Европейския съюз и САЩ, а партньорството ни започна много добре. Мога да кажа, че отношенията ни са възобновени, и съм убедена, че, след като влезе в сила, Договорът от Лисабон също ще допринесе за по-нататъшно укрепване на изключително важните ни отношения като предостави на Европейския съюз една още по-силна външнополитическа идентичност. Това очакват и приятелите ни във Вашингтон.

Нека едно нещо да бъде ясно. Стремежът ни за едно наистина равноправно партньорство със Съединените щати означава също така, че европейците трябва да бъдат готови да направят необходимото. Искам да кажа, че това, което прави срещата на върха във Вашингтон значима, е двойната инерция, вътрешна и външна.

Първата официална среща на върха с президента Обама се състоя след неформалната ни среща в Прага през пролетта. Сега подготовката за срещата на върха във Вашингтон е в развоя си. Работим с американската страна за постигането на осезаеми резултати в приоритетните области. Глобалната икономика и изменението на климата вероятно ще бъдат двете основни области, които ще бъдат обсъдени на срещата на върха, в допълнение към редица ключови външнополитически предизвикателства.

По отношение на икономиката вниманието на Вашингтон ще се съсредоточи върху съвместните усилия за борба с икономическата и финансова криза и осигуряването на устойчиво възстановяване на световната икономика за запазване на работните места и създаване на растеж. Ще продължим с въпроси за управлението на световната икономика, и по-специално с финансовата регулация и своевременното проследяване на срещата на върха на Г-20 в Питсбърг. Комисията ще подчертае и общите ни интереси за противодействие на тенденциите към протекционизъм и ще призовем САЩ да възобнови усилията си за довеждане на кръга от Доха до успешен край.

Второ, по отношение на изменението на климата, Европейският съюз ще насърчи САЩ да отиде на конференцията в Копенхаген с амбициозни цели за постигане на разумно глобално споразумение и ще насърчи САЩ да постигне напредък за създаването на система за лимити и търговия с емисии отвъд Атлантическия океан.

Трето, по отношение на външната политика, разбира се, ще обсъдим със САЩ как да се отговори на неотложните външнополитически предизвикателства. Тук ще насочим вниманието си върху това как да си сътрудничим по-тясно във връзка с близкоизточния мирен процес, с предизвикателствата, свързани с ядрените амбиции на Иран, и с начините, по които можем да гарантираме възобновяването на пакта в Афганистан, което е в основата на нашите съгласувани усилия там. Аз ще проведа отделна външнополитическа среща с държавния секретар на САЩ Клинтън и с външния министър Билд, за да обсъдим тези въпроси по-подробно.

Също така очаквам на срещата на върха да се приеме декларация за неразпространението на оръжие и разоръжаването в резултат от сътрудничеството между ЕС и САЩ по много от областите, определени от президента Обама в речите му от Прага и Ню Йорк. Инициативата, която сама по себе си е от стратегическо значение, е показателна за възобновения ангажимент на САЩ към ефективна многостранност, която Европейският съюз възнамерява да подкрепи и укрепи.

Не на последно място, по-нататъшен важен резултат от срещата на върха ще бъде създаването на нов Енергиен съвет между Европейския съюз и САЩ, който ще проведе първата си среща на 4 ноември. От страна на ЕС Съветът ще бъде председателстван от мен, моите колеги, членовете на Комисията Пиебалгс и Поточник, и председателството, а от страна на САЩ — от държавния секретар Клинтън и секретаря Чу. Съветът ще разглежда глобалната енергийна сигурност, енергийните пазари и регулирането на продукти, както и новите технологии и изследователска дейност. С една дума, той ще предостави добавена стойност в областта на политиката, чието значение е очевидно.

Съществува вече и нов Трансатлантически икономически съвет (ТИС). Той ще представлява допълнение към Енергийния съвет, който също ще бъде възобновен. Заседание на ТИС ще се проведе във Вашингтон следващия вторник — тоест преди Енергийния съвет — и резултатите от него очевидно ще бъдат включени и в разискванията на срещата на върха.

Обещаваща област в трансатлантическото ни сътрудничество е наричаното от нас сътрудничество нагоре по веригата. Ще обсъдим политическите подходи още в началото, за да се избегнат различаващи се регулации на един по-късен етап. От само себе си се разбира, че сега има необходимост от такова сътрудничество повече от всякога. Необходимият съгласуван отговор на финансовата криза е най-добрият пример за това. Ще проучим и дали можем да засилим форума на сътрудничество за данни, свързани със здравните грижи, използващи наноматериали.

По инициатива на САЩ възнамеряваме също да започнем по-тясно сътрудничество в областта на иновациите. И двете страни осъзнават, че подобряването на иновативния потенциал на промишленостите ни и работната ни сила е от съществено значение за създаването на работни места и растеж, а оттам и за успешното излизане от наближаващата криза. Разбира се, Комисията ще повтори загрижеността на Европа относно някои критични въпроси като гарантиране на търговията, потенциални изкривявания на конкуренцията вследствие на държавни помощи и политиката за възлагане на обществени поръчки в САЩ.

Накрая, в Комисията от самото начало разчитахме на подкрепата на Европейския парламент за процеса на ТИС, за което сме изключително благодарни. Ето защо, бъдете сигурни, че със сигурност ще подкрепим инициативите на делегациите на Европейския парламент за връзки със САЩ за засилване на участието на Парламента по въпросите на ТИС от двете страни на Атлантическия океан.

Искаме да утвърдим ролята на ТИС като двустранен форум, за да разгледаме както ежедневните, така и стратегическите въпроси, свързани с трансатлантическата търговия и инвестиции. Също така е важно, че ТИС ще търси връзка и в трансатлантическия законодателен диалог и заинтересованите страни от гражданското общество и затова несъмнено се нуждаем от експертния опит и политически натиск на законодателите, за да се използва пълният потенциал на трансатлантическия пазар.

Моята колега вече спомена, че срещата на световните лидери също ще бъде от голямо значение. На 27-и и 28-и октомври във Вашингтон ще се състои среща на тройката по въпросите на срещата на световните лидери в рамката на нашето сътрудничество в областта на правосъдието, свободата и сигурността. Заместник-председателят Баро ще представлява Комисията. В момента се намираме в последния етап от изготвянето на декларация, която има за цел да възобнови трансатлантическото ни партньорство в тези области. На срещата във Вашингтон налице ще бъде възможност за официален обмен на инструменти за ратификация на споразуменията за екстрадиция и правна взаимопомощ, за да могат те да влязат в сила в началото на 2010 г. Тези споразумения ще укрепят усилията ни в борбата с престъпността в днешния глобализиран свят.

По отношение на друг критичен въпрос, който е от особено значение за гражданите, със сигурност трябва да постигнем напредък, както вече беше споменато. Ще повторим призива си за безвизово пътуване до САЩ за всички граждани на Европейския съюз; ще изразим опасенията си относно перспективата за налагане на такса за електронната система за разрешително за пътуване като един вид нова туристическа такса; и отново ще напомним на САЩ за необходимостта от премахването на ограниченията за пътници с ХИВ/СПИН съобразно програмата на САЩ за отмяна на визовия режим, както вече споменахте.

Накрая, делегация на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи ще пътува до Вашингтон по време на срещата на министерско ниво, така че смятаме, че и те ще могат да предадат същото съобщение. Заместник-председателят Баро също е готов да се срещне с делегацията на комисията по граждански свободи докато е във Вашингтон.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа WALLIS
Заместник-председател

  Elmar Brok, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, г-жо Малмстрьом, току що забелязах, че интегрирането на принципа на равенство между половете се е превърнало в отличителен белег на Парламента. Не трябва да забравяме, че въпросът за Трансатлантическия икономически съвет (ТИС) е от изключително голямо значение и че създаденият преди няколко години орган се нуждае от нова движеща сила, защото се намираме в преходен период с нова държавна администрация на САЩ, а скоро и с нова Комисия. Надявам се, че срещата, която ще се проведе следващия вторник, ще гарантира, че ТИС продължава, както и че разполага с подходящия дух.

Един трансатлантически пазар без пречки пред търговията ще доведе до икономически растеж от 3,5% в САЩ и Европа и 1,5% в цял свят. В условията на икономическа криза, този въпрос е тясно свързан с работните места. Поради тази причина трябва да се възползваме максимално от възможността и да обясним в публични изявления, че възприемаме инициативата сериозно. Г-жо Фереро-Валднер, трябва също така да се уверим, че политиката за сигурност в областта на енергетиката се осъществява от новия съвет за енергийна сигурност и че регулаторните въпроси се разглеждат от ТИС. Важно е тези две области да не бъдат смесвани заедно, за да не се позволи дублиране и за да се гарантира, че в крайна сметка разполагаме с решение на проблема.

По-конкретно това включва въпроса за законодателите. Няма да бъде възможно да се премахнат пречките пред търговията без участието на Европейския парламент и Конгреса на САЩ, защото 80% от регулациите са залегнали в закона. Поради тази причина, администрацията не може да постигне това сама.

Искам да направя един последен коментар за срещата на върха. Изменението на климата, Афганистан, неразпространението на ядрени оръжия и оръжия за масово унищожение и разоръжаването са все важни въпроси, които предлагат нови възможности вследствие на новата държавна администрация. Искам да ви пожелая успех при гарантирането, че всичко това е включено, и се надявам, че новият лауреат на Нобеловата награда, в сътрудничество с Европейския съюз, ще постигне големи успехи за всички нас в тези области.

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, г-жо Малмстрьом, г-жо член на Комисията, фактът, че г-н Обама и новото мнозинство в Конгреса ни предоставят изключителна възможност за засилване на нашето сътрудничество, и по-специално по отношение на общия трансатлантически пазар, вече беше споменат. Това обаче не трябва да представлява общ пазар за дерегулация, а общ пазар, основаващ се на основите или принципите на социална пазарна икономика, с разумни и подходящи регулации, където има необходимост от такива.

Г-н Brok е напълно прав, че за това, разбира се, трябва да има нормативна база, независимо от това дали обсъждаме регулацията на финансовите пазари или околната среда или регулацията на енергийната политика. Възприемането на общ подход в тази област би допринесло значително за изграждането на глобалните отношения.

Една област, която вече беше спомената и която можем да разискваме тази сутрин, е основният въпрос за политиката по отношение на климата. Мнозина от нас ще бъдат във Вашингтон през следващите няколко дни, където ще имаме възможност да проведем разговори с колегите ни от Конгреса. Въпреки че законодателството по отношение на политиката в областта на климата все още не е прието, на представителите на правителството на САЩ отчасти е позволено да сключват обвързващи споразумения дори ако подробностите не могат да бъдат финализирани до завършването на законодателния процес на САЩ.

От изключително голямо значение е Копенхаген да представлява успех. Това не е краят на процеса, а важна стъпка в процеса на постигане на обща политика в областта на климата. Всички ние трябва да гарантираме, че Копенхаген представлява успех. Можем да го постигнем само ако бъдат приети задължителни цели на политиката в областта на климата.

И накрая — и това също вече беше споменато — независимо от нашето приятелство и взаимно разбирателство и независимо от добрите ни взаимоотношения, има някои неща, които не можем да приемем. Те включват множеството протекционистки мерки например на пазара за отбранителна техника, дискриминационната визова политика към някои държави-членки и визовите такси, изисквани от САЩ, за които вече се спомена. Важно е да говорим със САЩ от позицията на равнопоставеност. Важно е да се създаде партньорство, но също така да се обясни, че не можем да приемем политика, която в случая дискриминира европейските граждани.

  Sarah Ludford, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, от името на групата ALDE, горещо приветствам факта, че резолюцията призовава за засилено стратегическо партньорство между Европейския съюз и САЩ като крайъгълен камък на външната политика на ЕС. Резолюцията с право отново подчертава ролята на един интегриран трансатлантически пазар до 2015 г. Не трябва да позволяваме дърветата от безброй спорове по конкретни въпроси да скриват гората от един изключително голям интерес за общи ценности и цели, както и действия за насърчаване на демокрацията и правата на човека, разрешаването на конфликти и защитата срещу заплахи за сигурността и така нататък.

От гледна точка на икономиката групата ALDE подчерта необходимостта от избягване на регулаторен арбитраж във финансовия сектор и разглеждане на въпроси като институциите, които са „твърде големи, за да фалират“. Предложихме изменение на параграф 39 защото, доколкото разбирам, просто нямаше споразумение между лидерите от Г-2 за работа по финансова сделка или данъка на Тобин, затова е абсурдно да приветстваме едно такова споразумение, дори и вече да сме го направили по погрешка в резолюцията Г-20.

Групата ALDE призовава и за премахването на параграф 38, който изглежда има за цел да премахне правата върху интелектуалната собственост. Както г-жа Малмстрьом вече обясни, голяма част от трансатлантическите отношения са свързани с въпроси в областта на правосъдието и сигурността. Групата ALDE напълно подкрепя тясното сътрудничество в тази област, но тя трябва да зачита основните права, включително правото на личен живот, и това да стане в една демократична и прозрачна рамка. Във връзка с това е жалко, че членовете на Европейския парламент не са консултирани по отношение на общата декларация, по която ще се постигне споразумение следващата седмица — особено защото с Договора от Лисабон почти всички въпроси попадат в обхвата на съвместното вземане на решение.

Озадачаващо е защо Комисията и Съветът насърчават ново споразумение за достъп до финансови данни от СУИФТ на граждани на Европейския съюз след като Споразумението за правна взаимопомощ дава възможност за конкретни искания. Искам да получа отговор на този въпрос.

И накрая, жалко е, че новият контекст на сътрудничество по отношение на правосъдието и екстрадицията все пак позволява напълно необоснованата екстрадиция от Обединеното кралство на Гари МакКинън, компютърен хакер, който страда от синдрома на Аспергер, вместо да му бъде образувано наказателно производство в Обединеното кралство.

И съвсем накрая, напълно подкрепям казаното от члена на Комисията Фереро-Валднер по отношение на безвизовото пътуване за всички граждани на Европейския съюз, като ние сме много критични по отношение на визовата такса за електронната система за разрешително за пътуване (ЕСРП).

  Pascal Canfin, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, в речта си г-жа Малмстрьом каза, че са необходими действия, а не празни думи. Мога да заявя, че групата на Зелените/Европейски свободен алианс внимателно ще проследи резултатите от срещата на върха между Съединените щати и Европейския съюз, защото тя се провежда в ключов момент по пътя към Копенхаген, от една страна, и към реформата на международната финансова система, от друга.

По отношение на последната точка казиното отново отвори врати, печалбите на банките отново достигат исторически нива — печалба от 437 милиарда щатски долара за банките в САЩ — и нашето виждане е, че има по-малко политическа воля, отколкото преди шест месеца. Затова и имаме огромни очаквания от срещата на върха, която има за цел да покаже, че както в САЩ, така и в Европа, политическата воля за регулиране на капитализма и за регулиране на финансовите институции е все още налице.

С цел да се осъществи това, искаме да предложим да се постигне напредък по две особено важни точки. Първата е борбата с данъчните убежища, а това е въпрос, който не беше споменат в изказванията ви. Министерството на финансите на САЩ признава, че данъчните убежища водят до годишни загуби от данъчни постъпления в размер на 100 милиарда щатски долара. Затова и искахме да подчертаем въпросната точка и да заявим, че за Съединените щати и Европа е важно да работят заедно по въпроса на срещата на върха.

Втората точка, която беше спомената току що, е данъкът върху финансовите транзакции. Когато г-н Барозу беше кандидат за преизбиране на поста председател, той изрично заяви, че се обявява в подкрепа на такъв данък. Преди две седмици Европейският парламент за първи път гласува с мнозинство за данък върху финансовите транзакции при условие, че са част от международна рамка. Затова групата на Зелените ви призовава да включите този въпрос в дневния ред на срещата на върха между Съединените щати и Европейския съюз в началото на ноември.

Последната ми точка е, че по отношение на климата носим отговорност да отстраним пречката пред г-н Обама. Президентът Обама иска да действа, но е възпрян от неговото мнозинство. Най-доброто, което Европейският съюз може да направи за него, е в края на октомври да направи постъпления за отпускане на 30 милиарда евро за финансиране на разходите за адаптация към климата в южните региони на света и да поеме ангажимент за 30-процентно намаление на собствените си емисии. След като го направим, ще можем да постигнем напредък в преговорите. Това е наша отговорност. Трябва да го направим преди срещата на върха.

  Tomasz Piotr Poręba, от името на групата ECR. – (PL) Г-жо председател, задълбочаването на отношенията между Съединените щати и Европейския съюз трябва да бъде в основата на външната политика на ЕС. В крайна сметка Съединените щати са най-близкият ни съюзник от години. Понастоящем сме изправени пред множество предизвикателства, които трябва да посрещнем заедно, рамо до рамо с Вашингтон. В областта на сигурността сме обезпокоени от отношението на Иран и влошаващото се положение в Афганистан. Малко по-близо до нашите граници, Русия става все по-непредвидим и авторитарен съсед, а Кремъл упражнява неоимпериалистически натиск върху държавите, които граничат с нея.

С цел да защитим и останем верни на ценностите, които са общи за САЩ и Европа, трябва да говорим с един глас в случаите на нарушаване на правата на човека и заплахи за основните свободи на гражданите. Трябва да бъдем обединени в защита на нашата сигурност. Не трябва да забравяме, че Организацията на Северноатлантическия договор е в основата на трансатлантическите ни отношения. Ето защо областта на сигурността, свободата и демокрацията трябва да бъде разширена да включва онези европейски държави, които увеличават евроатлантическата сигурност. От съществено значение е активното укрепване на връзките със Съединените щати да бъде основен приоритет за Европейския съюз.

  Jean-Luc Mélenchon, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, г-жо Малмстрьом, при сегашната икономическа криза новоизбраният Парламент има право на актуална информация, която е възможно най-точна по отношение на структурата на плана за голям трансатлантически пазар и по отношение на целите за дерегулация, които това включва в сферата на икономиката и финансите, за разлика от мечтата, определена от някои членове на Парламента.

Наистина ли този голям дерегулиран пазар ще бъде въведен до 2010 г. или 2015 г.? Потвърдено ли е вече? Лично аз смятам, че един такъв пазар ще бъде много вреден за Европа, като се има предвид лошото състояние на основните елементи на американската икономика и отказа на САЩ да оправи финансовото си положение, наред с принципни причини, които ме карат да се противопоставя на идеята, че това партньорство трябва да бъде, както мнозина от вас заявиха, крайъгълният камък на политиката на Европейския съюз.

Това съображение също ме кара да попитам какви мерки ще бъдат предприети за борба с краха на долара и с риска за Европа и останалата част на света. Защо предложението за обща световна валута, представено от Китай в полза на стабилността на световната икономика, беше отхвърлено без да бъде разгледано сериозно?

Искам да отправя предупреждение срещу старомодния ентусиазъм за атлантическо сътрудничество, което в крайна сметка си остава много архаичен конформизъм, в този момент от световната история, в който повече от всякога се нуждаем да потвърдим съществуването си, което е независимо от волята на Съединените американски щати.

  Krisztina Morvai (NI). – (EN) Г-жо председател, по отношение на съвместната борба с тероризма нека направя едно предложение в качеството си на адвокат по наказателно право и адвокат за правата на човека. Смятам, че ще бъде много важно и полезно да се състави обща работна група от експерти, учени, юристи и прочие, която да си прави изводи от често болезнения опит в ерата след 11-и септември, където правата на човека не са зачитани в името на борбата с тероризма.

Аз идвам от държава, където през последните три години правителството спря да зачита правата на човека и започна да вкарва хора в затвора без никакви основания. В днешно време това се прави в името на борбата с тероризма. В затвора са вкарани 16 много вероятно политически затворници, обвинени в тероризъм без каквито и да било доказателства. Незачитане на правата на човека, habeas corpus, право на защита, права на затворниците: знам за какво говоря. Трябва да бъдем много внимателни, когато говорим за борбата с тероризма и това трябва да става по един много професионален и много внимателен начин.

  Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-жо председател, отношенията със Съединените щати са, стратегически казано, най-важните за Европейския съюз.

Съединените щати заемат ключова позиция в света, а Европейският съюз все повече се превръща в световен играч. Ние можем и трябва да предприемем много неща заедно. На първо място, трябва да приемем водеща роля при създаването на един нов, глобален свят, който включва нови предизвикателства и появата на нови играчи.

Необходимо е още повече да засилим отношенията си и да създадем нови институционални механизми. Това е най-подходящото време за предприемане на такива действия. Разполагаме с правителство във Вашингтон, което е в подкрепа на многостранността, Европейски съюз, подсилен от Договора от Лисабон, и сме свидетели на появата на един нов свят, който искаме да оформим заедно.

Резолюцията, която ще приемем утре, подкрепя най-вече укрепването на институционалните механизми — нещо, за което Парламентът призова в резолюцията си от 26-и март.

Решението за създаване на Трансатлантически икономически съвет от преди две години беше правилно. В днешния свят обаче е необходимо и да развием отлична координация по отношение на политиките и сигурността. Необходими са редовни срещи между служителите, които отговарят за външните работи и сигурността. Ето защо Парламентът подкрепи създаването на Трансатлантически политически съвет (ТПС), който в бъдеще трябва да включва енергийния съвет, който искате да бъде създаден по време на следващата среща на върха.

Също така Парламентът иска провеждане на две срещи на върха всяка година. Ако имаме две срещи на върха с Русия, защо не и със Съединените щати? Госпожи и господа, все повече се говори за създаването на Г-2 от Съединените щати и Китай, тоест за привилегировани отношения между най-големите играчи в света. Тревожа се, че ние, европейците, можем да отслабим ролята си на партньори и да подкопаем привилегированите си отношения със Съединените щати. Трябва да обясним на Съединените щати, че в областта на външната политика Съюзът ще бъде укрепен от Договора.

Европейският съюз или днешна Европа вече не е проблемът, който представляваше в продължение на десетилетия. Днес, в този сложен свят, Европа трябва да бъде част от решението и аз се надявам, че Съединените щати виждат нещата по същия начин. За да може това да се случи, както посочи членът на Комисията, европейците трябва да действаме в съответствие с глобалната роля, която искаме да имаме, и да направим нужното по отношение на привилегированите отношения със Съединените щати, към които се стремим.

За да обобщим, според мен ключов въпрос за предстоящата среща на върха трябва да бъде укрепването на трансатлантическите отношения, включително и на институционално равнище.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D). – (EN) Г-жо председател, трансатлантическите отношения, които са от съществено значение както за Европейския съюз, така и за САЩ, са подложени на сериозно изпитание през последните години. Сега, с идването на нова държавна администрация в Белия дом, която преосмисля приоритетите на САЩ, и със завръщането на Франция във военната структура на НАТО, изгледите са вече по-добри. Лично аз смятам, че е настъпило времето за подробна оценка на трансатлантическите отношения, за да им се даде солидната основа, която заслужават, за да издържат на настоящите общи предизвикателства в резултат на международната среда — енергетиката, изменението на климата, появата на нови сили, финансовата и икономическа криза и тероризма.

Този път трябва да преодолеем повърхностните различия в политиката и да направим оценка на по-значимите ни общи интереси, които досега просто бяха приемани за даденост. Истината е, че без тази подробна съвместна оценка, ние на запад можем да загубим инициативата от други центрове на властта, които няма да се поколебаят да оформят света съобразно собствените си интереси — а не съобразно нашите такива.

Сигурността в Европа например е един такъв общ интерес и затова стои в основата на трансатлантическите отношения. Дори и ако засега една война на континента не представлява сериозна заплаха, кулминацията на някои настоящи отрицателни тенденции може да възкресят тази възможност, ако не успеем да отговорим подобаващо. Напредъкът не е необратим, както всички в централна Европа много добре знаем. Ето защо, преди да разгледаме предложението за преоценка на настоящата структура на сигурността на континента, трябва да се опитаме да разполагаме с конкретни отговори по отношение на продължаването на участието на САЩ, бъдещето на НАТО и ролята, която се очаква от Европейския съюз, след като Договорът от Лисабон влезе в сила.

Ако Европа иска да реализира амбицията си да бъде истински играч в световната политика, тя трябва да премахне тези различия между своите членове, като по този начин се опита да ги мотивира еднакво по отношение на наистина общи икономически интереси.

  Reinhard Bütikofer (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, г-жо министър, г-жо член на Комисията, четвъртата среща на Трансатлантическия икономически съвет представлява идеална възможност този форум да обърне нова страница. ТИС трябва да бъде по-амбициозен. И двете страни на трансатлантическия диалог са на мнението, че преодоляването на икономическата криза и борбата с изменението на климата са нашите най-важни приоритети. Сега вече е въпрос на договаряне на определен дневен ред за ТИС, който отразява въпросните приоритети.

Съвместната работа по отношение на иновациите за разработването на нисковъглеродни икономики и енергийно ефективни общества е от особено значение. Също така от голямо значение е по-голямото участие на различни заинтересовани страни като Трансатлантическия потребителски диалог — форум, който се състои от 80 организации на потребителите. Тези организации могат да помогнат защитата на потребителите да се превърне в основна тема в диалога за регулацията на финансовите пазари. Целта на създаването на общ трансатлантически пазар до 2015 г. може да е твърде амбициозна, но трябва да бъде разгледана въз основа на факта, че тя ще подобри живота на хората от двете страни на Атлантическия океан. Ето защо Зелените подкрепят една нова трансатлантическа сделка.

  James Elles (ECR). – (EN) Г-жо председател, съгласен съм с онези оратори, които заявиха, че пред нас стои реална възможност предвид новата държавна администрация на САЩ.

Ще се спра накратко на три точки. Първо, изглежда сме достигнали положение, в което са налице редица въпроси, които се обсъждат от Европейския съюз и САЩ, но не и стратегически диалог — все пак във Вашингтон ми казват, че САЩ и Китай имат по-добър стратегически диалог от този между двете страни на Атлантическия океан. Не е ли време на срещата на върха да заявим, че желаем стратегически диалог за стратегическо партньорство?

Второ, по отношение на протекционизма в ТИС е съвсем ясно, че най-голямата опасност през следващите 12 месеца е не отварянето на пазарите, а затварянето им. Все пак разполагаме с трансатлантическия пазар, който, както г-н Brok заяви, е най-голямата възможност за генериране на растеж и от двете страни на Атлантическия океан.

Не е ли време да направим трансатлантическия пазар основна част от развитието на търговията вместо да го оставяме настрана като въпрос от областта на регулацията? Това всъщност е основен инструмент за отваряне в тази област.

Накрая, жалко е, че не разполагаме с изследване или пътна карта, както обеща г-н Ферхойген. Изследването беше платено от Парламента. Ако искате Парламентът да сътрудничи като каже как трябва вече да помислим за отваряне на пазари, моля оповестете доклада до 15-и ноември, както е посочено в резолюцията.

  Daniel Caspary (PPE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, ако мислите, че Европейският съюз се нуждае от партньори, както всички предишни оратори заявиха, то това става особено ясно в областта на икономиката. Трансатлантическият пазар разполага с търговски обем от близо 2 милиарда евро на ден. От това става ясно колко важна е Световната търговска организация (СТО). Също така става ясно, че споразуменията за свободна търговия са важни, както и че преди всичко трябва да обърнем по-голямо внимание на трансатлантическото партньорство.

Понякога съм загрижен какво се случва от другата страна на Атлантическия океан, когато погледна новия президент. Той намира време да приеме Нобеловата награда в Осло, но много европейски държавни и правителствени ръководители не можаха да се срещнат с него по време на срещата на върха на Г20. В Копенхаген той намери време да подкрепи родния си град в кандидатурата за домакин на Олимпийските игри, но за съжаление не намери време да се присъедини към нас в един важен европейски празник, или иначе казано, 20-годишнината от падането на Берлинската стена и Желязната завеса. Ще съм доволен, ако успеем да го убедим, че не трябва да чака няколко дни предварително, за да реши дали срещата на ТИС да се състои, а вместо това с пълна убеденост трябва да подкрепи ТИС през следващите няколко години.

Необходимо е търговията между Европа и САЩ да бъде опростена; необходими са подобрения в областта на общата стандартизация; необходимо е да се премахнат митата и нетарифните пречки пред търговията. Трябва да предотвратим предприемането на повече протекционистки мерки от двете страни и да гарантираме, че продуктите са безопасни за нашите потребители. Не трябва да позволим антитерористичните мерки да пречат на всички тези дейности, както се обсъжда в момента. Поради тези причини ще съм доволен, ако можем да постигнем реален напредък в сътрудничеството ни. Много от въпросите, които ни засягат в други райони на света като заплатите, социалния и екологичен дъмпинг, не представляват проблеми в трансатлантическите отношения.

Смятам, че трябва да се възползваме от възможността, от една страна, да работим заедно с американците, за да разрешим общите ни проблеми, и от друга, да се опитаме да играем обща роля в света за постигането на напредък в рамките на СТО и другите международни организации като Международната организация на труда. Надявам се на добри резултати в това отношение през следващата седмица.

  Véronique De Keyser (S&D). – (FR) Г-жо председател, изборът на президента Обама с право се приветства като победа за американската демокрация. Нобеловата награда за мир обаче, която му беше връчена неотдавна, го поставя под натиск. Мир в Близкия изток? Това е нещо, за което се надяваме, но със сигурност не е по силите му. Мир в Афганистан? Там стратегията на САЩ има свобода да лавира, но ако президентът Обама се вслушва в американските поддръжници на силовия подход, той рискува един нов Виетнам. Показателно е, че книгата на Гордън Голдстийн, която описва драматичното постепенно поражение във Виетнам, се продава като топъл хляб във Вашингтон и книжарниците не смогват на голямото търсене.

Президентът сега трябва да избере между две стратегии: едната, насочена към стабилизиране, изкореняването на бедността и икономическото развитие на Афганистан чрез осигуряване както на военно, така и на цивилно присъствие в цялата страна. Втората има за цел да се съсредоточи върху няколко градски зони и от там да започне широкомащабни операции срещу Ал Кайда. И двете възможности изискват изпращането на войски, но първата е насочена към хората, а втората — към война с надвиснал риск от катастрофа.

Не трябва ли Европа да спаси Барак Обама от старите демони, които преследват Съединените щати, и да му помогне да избере първата от двете стратегии, която е насочена към хората? Това поне е мнението на моята група.

  Charles Tannock (ECR). – (EN) Г-жо председател, групата ECR е силен поддръжник на атлантическата идея и се стреми към по-тесни икономически, търговски и политически връзки със САЩ, които смятаме не за конкурент, а за най-важния съюзник на Европейския съюз. Също така сме задължени на САЩ за приноса им за НАТО, която се основава на общите ни демократични ценности, и приветстваме късно поетия ангажимент на САЩ в борбата с изменението на климата.

Не трябва обаче да се преструваме, че сме постигнали съгласие по всички въпрос. Аз например съм загрижен за противоречивите съобщения на държавната администрация на САЩ по отношение на Русия. Стремежът на Вашингтон да постави ново начало на отношенията между САЩ и Русия изглежда извинява грубата намеса на Кремъл във вътрешните работи на своите съседи и най-вече в Грузия и Украйна.

Премахването на американския противоракетен щит в Полша и Чешката република също е под въпрос.

Неотдавнашното откритие на тайно ядрено съоръжение в Иран може да потвърди това решение, но сега трябва да удвоим усилията си за ограничаване на ядрените амбиции на Иран и, като съюзници на САЩ, силно подкрепяме военната им борба срещу джихадския тероризъм в Ирак и Афганистан и сериозните им усилия да се постигне траен мир в Близкия изток.

  Diogo Feio (PPE). – (PT) Г-жо председател, искам да започна като насоча вниманието към значението на отношенията между Съединените щати и Европейския съюз, особено в условията на световна икономическа криза. Налице е все по-голяма нужда да предприемем съвместни действия за преодоляване на кризата, за енергийния пазар и за борбата с тероризма, но действия, които са по-съсредоточени и не се израждат в повече данъци или в абсурдни атаки, като тези, които понастоящем се насочени към една финансова система, която е необходима за пазара.

По отношение на финансовия проблем искам да подчертая усилията от страна на Съединените щати и Европейския съюз по отношение на една политика на по-добро законодателство, с акцент върху участието на заинтересованите страни в разискването на доклада. Координираните действия между Съединените щати и Европейския съюз са от съществено значение, ако искаме да постигнем едно по-зряло състояние на икономическите отношения — състояние, което вероятно ще доведе до трансатлантически пазар до 2015 г.

Тук трябва да защитим и атлантическата идея. От също толкова важно значение е да се намалят административните бариери между Съединените щати и Европейския съюз, така че да се създаде конкурентна среда и пазар, който е по-привлекателен както за гражданите, така и за бизнеса. Смятам, че трансатлантическият пазар може да бъде изграден на стабилна договорна основа, която ще стимулира икономиките и ще спре опасността от нови икономически и социални кризи като тази, на която сме свидетели в момента.

В заключение, г-жо председател, искам да е пределно ясно, че това са уникални условия и че един по-проатлантически подход може да доведе до по-добро състояние на нещата.

  Juan Fernando López Aguilar (S&D). – (ES) Г-жо председател, членът на Комисията Фереро-Валднер посочи колко е важно да се гарантира, че комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи ще присъства на трансатлантическата среща на върха между Европейския съюз и САЩ, и аз приветствам акцента, който тя постави на въпроса.

Също така, като председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, искам да насоча вниманието ви, преди всичко, към значението на подписването на договорите за екстрадиция и правна взаимопомощ. Бяха положени значителни усилия да се затвърди, не само политически, но и правно, сътрудничеството, като по този начин се укрепят връзките между Евроюст и аналогичните институции в Съединените щати.

Второ, искам да подчертая приноса за укрепване и започване на трансатлантическия диалог през следващите пет години, и трето, да подчертая работата, извършена от Парламента.

Ето защо искам да помоля на следващата месечна сесия на Европейския парламент през ноември да бъде представена информация относно изхода на срещата на върха, и в частност относно главата за съдебно сътрудничество и сътрудничество по наказателноправни въпроси.

Четвърто, ясно е, че влизането в сила на Договора от Лисабон ще доведе до труден старт на пространство на свобода, сигурност и правосъдие като нов аспект на правомощията на Европейския съюз и като нова област от европейската политика, за която Парламентът също ще взема решение.

Затова и при чувствителни въпроси като защитата на данни и основните права на хората, споразуменията за досиетата на пътниците и данните от СУИФТ винаги трябва да бъдат съобразени с резолюциите, приети от Парламента, за да се гарантира защитата на личните данни, и в частност резолюцията, приета на 17-и септември.

Накрая, по отношение на визите не трябва да забравяме значението на реципрочността, защото понастоящем има много място за подобрение в тази област. Хубаво е да си сътрудничим със Съединените щати по отношение на визите, но това е чудесна възможност за нас да засилим значението на реципрочността, за да гарантираме, че ще останем равнопоставени със Съединените щати при подписването на споразумения.

  Harlem Désir (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-жо Малмстрьом, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, сътрудничеството между Европа и Съединените щати е от съществено значение при решаването на повечето големи кризи в света, а новата държавна администрация на САЩ със сигурност представлява възможност за това. Тя вече предприе някои инициативи, които отбелязаха скъсване с миналото: в Ирак, за Гуантанамо, за противоракетния щит. Би било наивно обаче да смятаме, че това ще бъде достатъчно да уеднакви гледните точки на САЩ и Европа във всички ситуации, както и че трансатлантическите отношения вече ще бъдат много прости.

Дали по отношение на подготовката за Копенхаген или помощите за развиващите се страни, Доха и протекционизма, финансовото регулиране и борбата с данъчните убежища, възобновяването на мирния процес в Близкия изток или строгата политика по отношение на ядрения въпрос в Иран, САЩ показва изключително нежелание да предприеме някакви действия. Това не опира до въпроса дали държавната администрация има добри намерения или не и често е свързано с влиянието на лобистки групи в Конгреса или просто до защита на интересите на една велика сила, която е разтърсена от новия световен ред.

Напредък във всички тези области е възможен само ако Европа изиграе политическата си роля на отделен участник на световната сцена, в равноправно партньорство — ако използвам израза на члена на Комисията – и изцяло поеме своите отговорности.

От тази гледна точка трябва да кажа, че е налице някакво объркване в отношението на Европа и понякога дори известна наивност, както и че това се отнася и за Парламента. Възприетият подход за идеята за голям трансатлантически пазар, което представляваше вятърничавата схема на сър Leon Brittan по времето, когато беше член на Комисията, носи определени рискове.

Въпросът с пречките пред търговията биват разглеждани сякаш проблемите са само от техническо естество. Естествено икономическият и търговският обмен между Съединените щати и Европа е от значение за работните места и за стопанските обекти. Той трябва да се развива. Преди всичко обаче търговията не е наистина в опасност. Второ, когато е налице конфликт, той се отнася или до защита на икономически интереси — като при „Еърбъс“ например — или представлява риск за нашето здраве или екологичните правила — в случая с говеждото месо, съдържащо хормони например, или хлорираното пилешко — и затова не трябва да даваме приоритет на икономическите отношения за сметка на собствения ни вътрешен, социален, екологичен модел или модела за развитие сякаш икономическите отношения са цел сами по себе си. Трябва да можем да съчетаем двете и не трябва да се отказваме от политическата си автономност в търсене на партньорства, което, само по себе си, е похвална цел.

  Peter Skinner (S&D). – (EN) Г-жо председател, искам да се спра на няколко точки. Трудно ми е да разбера как можем да поберем всички резолюции по отношение на ТИС в самия ТИС. Както знаем, съветът не е голям орган. Аз ще бъда там следващия вторник, г-жо член на Комисията. Очаквам с нетърпение да Ви видя, наред с г-н Brok и другите членове на Парламента, като към този въпрос ще се върна най-накрая.

Налице обаче са ключови въпроси, които могат да бъдат повдигнати в ТИС и могат да бъдат разгледани, защото са достатъчно нагоре по веригата, ако използвам думите Ви, г-жо член на Комисията. Финансовите услуги например, които са подходящи за разглеждане, защото резултатите са много внимателно обсъдени и са близо до споразумение — не само в Г20, но и в текущите разисквания в Парламента и с Комисията и американците.

По-специално счетоводството остава един от тези аспекти в обсега на политиците и законодателите. Приемането на висококачествени световни счетоводни стандарти до 2011 г. е нещо, което трябва да бъде направено бързо от страна на САЩ. При осигуряването „Платежоспособност II“ също спомогна да се състави глобална регулация — която, честно казано, се нуждае от отговор от страна на САЩ — и аз благодаря на председателя Kanjorski в Конгреса на САЩ за свършената от него работа във Федералната служба за информация.

И накрая, позволете ми само да кажа по отношение на трансатлантическия законодателен диалог, че Конгресът и Парламентът трябва да положат повече усилия в тази област. Ние не искаме да следваме държавната администрация и Комисията, както по-голямата част от членовете на Парламента биха се съгласили. Искаме да бъдем сред лидерите на промяната. Трябва да бъдем тласъкът за тази промяна. ТИС се нуждае от нашата подкрепа, но ТИС трябва да бъде в центъра на разискването — не само да гледа отстрани и не само в ролята на съветник, а да бъде част от основния аспект на трансатлантическите отношения.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-жо председател, искам да Ви благодаря, че ми дадохте думата. Считам за много важно, че разискваме трансатлантическите отношения, защото донякъде се намираме в парадоксална ситуация. Промените, които се случиха в Съединените щати, в голямата си част бяха много добре приети в Европа. От друга страна обаче, Съединените щати демонстрираха по-голям интерес в други важни държави и континенти, отколкото в миналото. В частност станахме свидетели на възобновяване на контактите между Съединените щати и Китай, както и на усилия за подобряване на отношенията с Русия.

Според мен проблемът ни е в това, че искаме да включим твърде много въпроси в обсъждането. Считам, че трябва да насочим вниманието си към две области. Първата област се отнася до финансовите и икономическите въпроси. Втората област е сигурността. Съединените щати и Европа могат да направят много повече заедно и в двете области.

  Michael Theurer (ALDE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, изготвихме голяма резолюция, която обхваща редица теми. Все пак един важен елемент — търговията — е разгледана накратко. Считам, че международната търговия е решаващ фактор. Спадът в световната търговия е една от причините за икономическата и финансовата криза и искам да видя да се обърне по-голямо внимание на световната търговия, дори и сега в Трансатлантическия икономически съвет (ТИС).

САЩ и Европейският съюз не са на едно и също мнение по всички въпроси. Напротив, разполагаме само с няколко търговски споразумения, съществува риск от двустранност и вероятност кръгът от преговори за развитие от Доха да не бъде продължен от САЩ. Ето защо трябва да разгледаме критичните точки и се надявам, че ТИС ще въведе нови стимули за съживяване на международната търговия.

  Jan Philipp Albrecht (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, искам отново да се спра на един аспект от трансатлантическото сътрудничество в областта на вътрешния ред и правосъдието, свързани със СУИФТ, което вече беше споменато, а именно прехвърлянето на банкови данни от СУИФТ в САЩ.

Считам, че при разискването на въпросната точка не трябва да забравяме, че Съветът си даде мандат за преговори със САЩ относно прехвърлянето на данни. Трябва да напомним на Съвета да запази мандата в преговорите си със САЩ. Много съм загрижен, че Европейският съвет ще бъде подложен на натиск да приеме исканията на САЩ и да заобиколи европейските стандарти за защита на данните.

Считам, че това би изпратило погрешен сигнал, особено защото ще има много области, където нивото на защита на данните ще бъде приведено в съответствие в резултат от Договора от Лисабон през следващата година в агенции като Европол, Евроюст и др. Считам, че ще изпратим правилния сигнал, ако Съветът и Комисията се придържат към стандартите за защита на данните и ги подкрепят пред САЩ или ако се настоява за отлагане.

  Zoltán Balczó (NI). – (HU) Прочетох, че в Бялата книга на Европейския съюз от 1996 г. се казва, че през следващите десетилетия се очаква ожесточена глобална битка между Европа, Съединените щати, Япония и развиващите се азиатски държави. За щастие тази битка се осъществява не с оръжия, а най-вече в икономическия сектор. Европа трябва да отстоява позициите си в тази насока. Президентът Жискар д’Естен, който беше председател на Конвента, ръководител на правителство, което изготви една неуспешна конституция, заяви, че Европа не трябва да бъде съперник на Съединените щати, а техен надежден партньор. Това е ключов въпрос за успеха на срещата на върха между Европейския съюз и САЩ. Трябва да се стремим към партньорство, но ако целта ни е само Съединените щати да ни смятат за партньор и ако не участваме в конфликти от името на населението на Европа, ние не можем да постигнем успех по важните въпроси.

  Сесилия Малмстрьом, действащ председател на Съвета. – (SV) Г-жо председател, искам да благодаря на всички уважаеми колеги за приноса им в това разискване. Налице е висока степен на консенсус относно значението на задълбочаването на сътрудничеството ни с държавната администрация на САЩ и срещата на върха, която предстои да проведем. Аз съм много доволна, че администрацията на САЩ демонстрира такова желание за задълбочаване и развитие на нашите отношения. Смятам, че сме си „написали домашното“ и сме много добре подготвени да предприемем някои важни стъпки. С нашия партньор САЩ имаме редица общи проблеми и затова е целесъобразно да намерим общи решения.

Смятам, че ще можем да постигнем напредък по отношение на климата, икономическата криза и кръга от Доха — и да потвърдим още веднъж колко е важно това да се реализира — както и че ще можем да осъществим изключително важни процеси в правната сфера. Икономическото партньорство е един особено важен форум за нас. Разбираме също колко е важно да бъдат обсъдени важни регионални въпроси като Афганистан, Пакистан и Близкия изток например.

Бяха отправени няколко конкретни въпроса към мен. По отношение на въпроса за визите, повдигнат от г-жа Ludford, и Съветът, и Комисията правят всичко възможно да се гарантира, че безвизовият режим ще важи за всички държави-членки на Европейския съюз. За съжаление, това все още не е осъществено, но ние продължаваме да работим усилено, за да стане това реалност.

Що се отнася до така наречения данък на Тобин, знам, че някои членове на Парламента са негови силни поддръжници. Ще кажа следното: данъкът на Тобин може да е ефективен само ако е глобален и ако разполага с глобални инструменти за контрол — в противен случай той ще бъде просто още една протекционистка мярка. В момента няма никакво основание за международно, глобално споразумение за данък на Тобин и затова председателството няма да разгледа този въпрос. Искам да бъде ясна темата.

По отношение на СУИФТ със САЩ сме на едно мнение колко е важно да можем да обменяме информация за прехвърлянето на финансови средства. Това е от голямо значение за борбата с трансграничната престъпност и тероризма. Вече се нуждаем от ново споразумение, защото белгийското дружество СУИФТ навлиза в Европа, но и двете страни се стремим да запазим програмата, за да предотвратим финансирането на тероризма.

Като временен етап трябва да постигнем споразумение, което може да бъде приложено за кратък период от време докато новият Договор от Лисабон влезе в сила. Този въпрос беше разгледан от експерти, включително от френския съдия Жан-Луи Брюгиер, който беше помолен от Европейския съюз да се запознае с Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (TFTP). Брюгиер констатира, че изискванията за правна сигурност и защитата на личните данни в настоящото споразумение са задоволителни. В окончателното споразумение и след влизането в сила на Договора от Лисабон впоследствие ще има възможност Европейският парламент да вземе активно участие в оформянето му.

Срещата, която ще се проведе през следващата седмица, е много важна, но все пак си остава само една среща. Смятам, че можем да постигнем напредък, да намерим решение на някои проблеми и да осъществим някои важни процеси, свързани с въпросите, които са общи и които трябва да разрешим в тясно и стратегическо партньорство с държавната администрация на САЩ. Много съм доволна от силната подкрепа в Европейския парламент по отношение на усилията на Съвета и Комисията. Разбира се, аз ще представя резултатите следващият път, когато се срещнем на пленарното заседание в Брюксел.

  Бенита Фереро-Валднер, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, искам преди всичко да се съглася с James Elles за един по-голям стратегически диалог с един голям стратегически партньор. Това е нашата цел.

Както казах и преди, става дума за сътрудничество за глобално възстановяване и затова финансовите и икономическите въпроси ще бъдат приоритетни за нас. Бяхме една от движещите сили зад процеса на срещата на върха на Г20, която, както знаете, беше повишена на равнище правителствени ръководители през миналия ноември по инициатива на председателя Барозу и президента Саркози, но ние не сме единствените, от които има нужда.

Срещата на върха на Г20 в Питсбърг беше и успех за осигуряването на платформа за гъвкаво макроикономическо сътрудничество, защото ние също търсим стратегии за изход за постепенно намаляване на нашите политики за незабавно реагиране в кризисни ситуации.

Международният валутен фонд и Световната банка са съгласни, че за това ще са необходими различни подходи от всяка страна в зависимост от съответната икономическа ситуация. Предвид настоящата глобална икономическа ситуация държавните глави естествено ще обсъдят и възможните начини за излизане от кризата, за насърчаване на растежа и за създаване на работни места, а въпросът за регулирането на финансовите пазари ще бъде от особена важност.

Смятаме, че е необходимо да се гарантира бързото създаване на глобално координирана система за пруденциален надзор на макроравнище въз основа на тясно сътрудничество с Международния валутен фонд и Съвета за финансова стабилност.

По отношение на банковото дело трябва да мобилизираме ангажиментите от Лондон и Питсбърг за по-добри, по-големи и по-стриктни пруденциални правила последователно между финансовите центрове. Трябва да се засили работата ни с цел постигане на ефективни глобални политики за сближаване относно управлението на кризата и системно важни финансови институции.

Трябва да постигнем и един единствен набор от висококачествени глобални счетоводни стандарти за финансови инструменти до края на 2010 г. и, да се надяваме, пълна конвергенция до юни 2011 г.

По отношение на изменението на климата проведохме първия си разговор в областта на изменението на климата с президента Обама в Прага. Аз лично присъствах и ние оказахме натиск върху Съединените щати да направят повече по въпроса за изменението на климата, но също така знаем, че президентът Обама е ангажиран с много важната тема за здравеопазването в Конгреса и Сената. Затова смятам, че ще трябва да окажем още по-голям натиск върху него, за да удвои усилията си за намиране на обвързващи регулации за Копенхаген предвид вътрешнополитическите му усилия.

По отношение на ТИС, това е един много важен нов механизъм, или възобновен механизъм, за работа по всички въпроси, свързани със свободния пазар и пазарните пречки. Последните трябва да бъдат премахнати, което е и крайната цел на ТИС. Това беше ясно заявено в рамковото споразумение на ТИС от 30 април 2007 г. Разбира се, запозната съм с различните идеи, които бяха повдигнати наскоро — като постигането на единен трансатлантически пазар до 2015 г. чрез премахването на съществуващите пречки пред икономическата интеграция: така нареченият доклад Millán Mon. Несъмнено трябва да работим върху точния баланс между амбиция и реализъм и поради тази причина работим по средносрочните приоритетни задачи на ТИС.

По въпроса за пречките вече знаем, че вие, Парламентът, искате да се направи проучване и приветстваме подкрепата ви за него. То ще бъде важно за направляване на бъдещата работа на ТИС. Проучването все още не е завършено, но в момента се работи по него, а все още са налице редица технически въпроси за изглаждане преди то да бъде напълно готово за публикуване. Тук членът на Комисията Аштън ще се занимае с този въпрос, а аз със сигурност ще предам интереса на Парламента.

Нека кажа също така, защото това вече беше споменато, че Енергийният съвет няма да се припокрива с ТИС. Техните програми ще се допълват взаимно. Ясно е, че проблемите на сигурността ще бъдат разгледани от Енергийния съвет, а регулаторните въпроси ще бъдат разгледани от ТИС. В центъра на вниманието на Енергийния съвет ще бъдат новите технологии и енергийната сигурност.

Ще се спра накратко върху СУИФТ и на някои въпроси за срещата на световните лидери, които бяха споменати. Споразумението СУИФТ е необходимо, защото предвижда конкретни предпазни мерки по отношение на данните. Това е ясно и споразумението за правна взаимопомощ също би искало да постигне това.

Трябва също да се знае, че споразумението за правна взаимопомощ е в основата на споразумението за СУИФТ и всеки иск от САЩ трябва да бъде одобрен от съдебен орган на Европейския съюз в тази рамка, така че трябва да продължим да работим върху нея.

По отношение на електронната система за разрешително за пътуване (ЕСРП) издадохме предварителна оценка, заключението на която беше, че, въз основа на временната окончателна наредба, ЕСРП не е равносилна на процеса за кандидатстване за шенгенска виза, както е определено в общите консулски инструкции на Европейската комисия. Ние обаче ще изготвим окончателна оценка след като се публикува окончателното решение относно ЕСРП, а оценката ще разгледа и въпроса за таксата за ЕСРП, ако тя наистина бъде въведена. Както можете да се досетите, ние не искаме такава.

И последно ще отговоря на въпроса за тероризма. В работата ни по срещата на върха обсъждаме със САЩ как да се премине към по-тясно сътрудничество в борбата с тероризма, особено предвид плановете за затваряне на Гуантанамо.

Необходимостта да се гарантира зачитане на основните права е от съществено значение. Сключването на споразумения за правна взаимопомощ също ще ни помогнат. Затова ще си сътрудничим и по отношение на начините да се предотврати радикализмът, включително и злоупотребата с интернет.

Разбирате, че кръгът от въпроси е огромен. Говорили сме за всички политически въпроси и преди, но съм съгласна с председателя на Съвета, че въпреки, че това ще бъде една важна среща на върха, тя ще си остане само една няколкочасова среща. Не всичко ще бъде разрешено в рамките на една среща, но тя ще бъде едно много добро ново начало.

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюции(1) на основание член 110, параграф 2.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 22 октомври 2009 г.

Писмени изявления (член 149)

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Срещата на върха между Европейския съюз и САЩ през ноември ще укрепи трансатлантическото партньорство и ще насърчи диалога между двете велики сили. Отношенията между тях трябва да се основават на ценностите и целите, които споделяме, и едно още по-тясно сътрудничество е в наш общ интерес и полза.

Европейският съюз и Съединените щати трябва да възприемат една роля от съществено значение в борбата с изменението на климата. В тази връзка бяха поети редица общи ангажименти в борбата с отрицателните последици от глобалното затопляне. Що се отнася до Европа, едно жизнеспособно, практическо решение за опазване на околната среда е да се въведе плавателният канал Рейн-Майн-Дунав, който осигурява пряка връзка между пристанищата на Ротердам и Констанца, в експлоатация.

Използването на плавателни вътрешни водни пътища като възможност ще привлече множество икономически ползи и ще спомогне за намаляване на звуковото замърсяване, както и на емисиите парникови газове. Използването на канала и осигуряването на осведоменост за него ще направи превоза на стоки по-евтин, по-безопасен и по-ефективен от гледна точка на използването на енергийни ресурси.

Политиките за опазване на околната среда могат да бъдат допълнени от мерки в подкрепа на трансконтиненталната мобилност и международните връзки, а също така и за осигуряване на безопасност и сигурност за европейските стоки и граждани.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Тъй като Договорът от Лисабон е на път да влезе в сила, бързият напредък в трансатлантическите отношения между двата най-големи демократични и икономически субекта ще има все по-голямо значение. И Европейският съюз, и САЩ продължават да бъдат ключови играчи в международната търговия и гаранти на стабилност. Европейският парламент беше водеща сила за постигането на напредък по отношение на трансатлантическото сътрудничество, като предложи в резолюциите си създаването на трансатлантически свободен пазар, както и създаването на нови структури за по-близки политически и междупарламентарни връзки. Трансатлантическият икономически съвет е свършил добра работа засега. Надявам се, че в близко бъдеще ще бъдем в състояние да разработим решения за преодоляване на регулаторните пречки между Европейския съюз и САЩ. Ролята на законодатели в тези отношения ще бъде от голямо значение. Членовете на Европейския парламент са готови да съдействат напълно за процесите на ТИС.

Трябва да насърчим Конгреса на САЩ да се ангажира напълно с един рутинен трансатлантически законодателен диалог и по този начин и за активно участие в ТИС. Искам да попитам Комисията и Съвета как резолюциите на Европейския парламент са проследени и в същото време да насърча и двете институции да работят усилено за постигане на трансатлантическа зона за свободен пазар.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Отношенията между САЩ и Европейския съюз винаги са били близки. Американските помощи позволиха на една съсипана Европа да се възстанови и развие в годините след войната. Днес светът отново е изправен пред криза и е по-важно от всякога да запазим тази връзка и да работим заедно за разрешаване на проблемите, пред които беше изправена световната икономика. Европейският съюз и Съединените щати имат стратегическа роля в процеса на възстановяване. Общият ни брутен вътрешен продукт представлява повече от половината от световния БВП и ние разполагаме с най-силното двустранно търговско партньорство, което представлява близо 40% от световната търговия. Трябва обаче да се свърши повече работа, ако искаме ефективно да преодолеем икономическата криза. Трансатлантическият икономически съвет създаде за себе си целта за интегриран трансатлантически пазар до 2015 г. Това ще стане чрез намаляване на пречките пред търговията. Ако тази цел бъде постигната, икономическият растеж може да започне отново и процесът на възстановяване може да започне. Рискът от по-нататъшно свиване на кредитите не е приключил. За да се избегне по-нататъшен икономически крах и безработица, Европейският съюз трябва да гарантира, че и в двете области са въведени координирани икономически политики.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) От само себе си се разбира, че икономическите отношения между САЩ и Европейския съюз трябва да бъдат запазени. При никакви обстоятелства обаче не трябва да позволим на САЩ да монополизира Европа от икономическа гледна точка. Напротив, трябва да се поучим от икономическата криза, чиито корени се крият в неконтролираните финансови пазари в САЩ. Европа трябва да запази икономическата си независимост и да намери собствения си път за излизане от кризата, особено след като на нюйоркската стокова борса биват изплащани бонуси на стойност милиарди долари. Ето защо призовавам за засилване на европейската позиция по отношение на Трансатлантическия икономически съвет. На срещата на върха между Европейския съюз и САЩ в Прага през април 2009 г. президентът Обама настоя Европейският съюз да предложи на Турция пълноправно членство в близко бъдеще, като заяви, че Европейският съюз трябва да даде своя принос за по-доброто разбирателство с ислямския свят. Фактът, че САЩ подкрепя стратегическия си партньор в НАТО (за да може Турция да разчисти пътя за Расмусен да стане генерален секретар на НАТО), не трябва да доведе до ускоряване на преговорите за пълноправно членство. Въпреки подкрепата на САЩ, Турция няма да стане подходящ кандидат за членство, защото няма признаци за намаляване на огромните културни, географски, икономически и политически различия. Европейският съюз трябва да заеме ясна позиция по отношение на САЩ по този въпрос.

  Richard Seeber (PPE), в писмена форма. – (DE) Предвид икономическата криза и подготовката за конференцията за климата в Копенхаген, за нас е важно да се възползваме от срещата на Трансатлантическия икономически съвет, за да затвърдим още повече отношенията между Европейския съюз и САЩ. В областта на околната среда трябва да обсъдим най-вече новите видове храна. Възможностите и перспективите на нанаотехнологиите също представляват уместен въпрос. Със сигурност трябва да проведем открити обсъждания по въпросите за генното инженерство и клонирането на животни. Европа не трябва да се бои да обясни ясно на търговския си партньор опасенията на някои държави-членки. В областта на химикалите и токсичните вещества трябва да работим за постигане на високи стандарти на защита и по-добра координация. Това не само ще улесни търговските и икономическите отношения, но най-вече ще гарантира, че потребителите в Европа са защитени от токсични вещества в околната среда и в продуктите, които употребяват. Конструктивните дискусии ще помогнат да се гарантира продължаването на специалните отношения между Европейския съюз и САЩ.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Г-жо председател, госпожи и господа, добре е, че резолюцията за подготовката на срещата на Трансатлантическия икономически съвет и срещата на върха ЕС/САЩ (2 и 3 ноември 2009 г.) на страница 17 призовава Съединените щати да се отнасят еднакво спрямо гражданите на Европейския съюз и да включат всички държави-членки на ЕС в програмата си за отмяна на визи.

Крайно време е апелите на Парламента, усилията на Комисията и старанието на дискриминираните от визите държави-членки да дадат резултати. В противен случай ще бъде необходимо да се предприемат радикални действия и да се въведе визов режим за американските граждани. Време е най-сетне да се сложи край на тази едностранна привилегия, с която се ползват Съединените щати. Европейският парламент не трябва да толерира дискриминацията на европейски граждани от страна на САЩ въз основа на тяхната националност. Позицията на Парламента по този въпрос е още по-значима, защото не всички правителства на държавите-членки разбират необходимостта от прилагане на принципа на визова реципрочност. Едно от тях е правителството на Република Полша. Позицията на гражданите е напълно различна. Над 61% от поляците се обявяват в полза на въвеждането на визи за гражданите на Съединените щати. В една интернет анкета броят на анкетираните, които се обявяват в полза на такава мярка, беше от порядъка на 96%.

Смятам, че предстоящата среща на върха ЕС/САЩ ще бъде повратен момент, поне по отношение на визовата политика, както и че през новата 2010 година гражданите на всички държави-членки на Европейския съюз ще могат да пътуват нормално. С други думи, надявам се, че те ще се радват на същата свобода, с каквато се ползват американските граждани, които могат да пътуват до която си поискат държава от Европейския съюз.