Председател. – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията във връзка с подготовката на срещата на върха в Копенхаген относно изменението на климата.

  Андреас Карлгрен, действащ председател на Съвета. – (SV) Г-н председател, уважаеми колеги, последният път, когато бях тук в Парламента за обсъждане във връзка с въпросите на климата, беше точно преди да се срещна с колегите си на октомврийското заседание на Съвета по околна среда. На това заседание постигнахме съгласие относно силния и колективен мандат на ЕС в подготовката за Конференцията на ООН в Копенхаген по въпросите на изменението на климата. Наред с други неща приехме, че към 2050 г. емисиите на ЕС следва да бъдат намалени с 80–95% в сравнение с равнищата от 1990 г. Приехме също така, че ЕС във всички случаи ще намали емисиите с 20% към 2020 г., но че ще ги намалим с 30%, ако в Копенхаген бъде постигнато достатъчно амбициозно споразумение.

При сравняването в този аспект с намаленията на емисиите на другите държави ние ще придадем конкретно значение на целта да се ограничи покачването на температурата до два градуса – това трябва да бъде критерият за сравнение на нашите намаления на емисиите с тези на други държави. Емисиите от международния транспорт трябва да бъдат намалени. Определили сме цел за намаляване от 10% в областта на международното въздухоплаване, а за морския транспорт – от 20% към 2020 г. в сравнение с равнищата от 2005 г. Бих искал също да поясня, че ЕС изисква също данъците върху морския транспорт и международното въздухоплаване да се използват за финансиране на мерки в развиващи се държави, особено в най-бедните държави и в тези, които са най-тежко засегнати. Това трябва да бъде един от резултатите от Копенхаген.

Унищожаването на тропическите гори трябва да се намали наполовина към 2020 г. и да е спряло към 2030 г. ЕС ще изисква на срещата на върха в Копенхаген да се вземе решение за спиране на обезлесяването на тропическите гори, за насърчаване на повторно залесяване и за създаване на устойчиво горско стопанство. Това е единственият начин да намалим емисиите достатъчно бързо и да постигнем успешен резултат в Копенхаген. ЕС изясни и защити позициите при всеки етап от процеса и поради това беше в положение да отправя искания и оказва натиск върху другите страни през цялото време. Голяма част от това беше постигнато в сътрудничество с Европейския парламент, като пакетът от мерки за климата и енергетиката образува основата на амбициозните позиции на ЕС.

Вече остават само две седмици преди срещата на върха в Копенхаген по въпросите на климата. Заобиколени сме от много песимисти, които се редят на финалната права през последните няколко месеца. В действителност обаче това, което има значение, е политическата воля за водачество – и това е нещо, което ЕС притежава. За да се постигне резултатът, за който работихме толкова дълго, сега трябва да мобилизираме всички сили в рамките на Европейския съюз. В това отношение, Парламентът, по-конкретно, ще продължи да има важна роля.

Така че нека първо гарантирам, че основната цел на ЕС за споразумение не се е променила. Необходимо е да постигнем амбициозно и всеобхватно споразумение в Копенхаген. Климатът на Земята е чакал достатъчно дълго. Вече е време за споразумение.

Вчера проведохме извънредно заседание на Съвета по околна среда, за да можем с общи усилия да направим Копенхаген повратния момент в работата ни във връзка с изменението на климата, какъвто искаме той да бъде. В решението на ЕС преди конференцията в Копенхаген държавните и правителствените ръководители определиха, че основната цел на ЕС е процесът от Копенхаген да доведе до правнообвързващо споразумение за периода, започващ от 1 януари 2013 г., основано на Протокола от Киото и съдържащо всички съществени елементи. То изисква споразумение в Копенхаген, което в крайна сметка да постигне достатъчно големи намаления на емисиите, така че целта покачването на температурата на Земята да бъде задържано под два градуса да бъде постижима. Споразумение с всички държави, в резултат на което всяка развита държава да се ангажира да намали общите си емисии, с други думи, цел за цялата икономика; нeобходимо е всички развити държави да обвържат ангажиментите си със споразумението в Копенхаген, включително САЩ. Споразумение, в резултат на което развиващите се държави да се ангажират с мерки за намаляване на емисиите до равнища, които са по-ниски, отколкото ако не се вземат мерки, и по-специално в държавите, принадлежащи към големите икономики, а развитите държави да предоставят незабавна финансова помощ за необходимите мерки в развиващите се държави, по-конкретно в най-бедните държави, през 2010, 2011 и 2012 г. Споразумение, в резултат на което да се създаде система за дългосрочна подкрепа за намаляване на емисиите, приспособяване, техническо сътрудничество и трансфер на технологии.

Накрая, споразумението трябва да включва механизъм за преглед, така че то да може да бъде приспособявано към всичко, за което науката доказва, че е необходимо за управлението на климата.

Сега се говори за „двуетапно решение“. За ЕС обаче споразумението в Копенхаген е стъпка от решаващо значение. Именно в Копенхаген следва да бъде взето решението и то следва да включва всичко, което е важно за климата. Обвързващото споразумение следва да бъде превърнато, съгласно ясен график, в текст, подлежащ на ратифициране, което е в по-голяма степен техническа задача, тъй като съдържанието следва да бъде предоставено в амбициозно споразумение.

Така едно споразумение в Копенхаген ще отвори пътя за предприемане на незабавни мерки, вместо да се чака до 2013 г. Всъщност чрез такъв вид споразумение бихме могли също така да предизвикаме по-бързото вземане на мерки, отколкото при други обстоятелства. То ще бъде от решаващо значение и за постигане на целта ни за двата градуса.

По-конкретно, ЕС винаги е бил движеща сила за бързото предоставяне на пари за мерките за приспособяване и предотвратяване на изсичането на тропическите гори. Необходими са незабавни действия, за да сме в състояние бързо да променим посоката на кривата на емисиите на Земята към понижаване.

Настоящите предложения като цяло не са достатъчни за постигане на целта за два градуса. Най-амбициозните предложения на масата на преговорите са тези, които сме внесли ние от ЕС, точно както досега сме били инициатор за това другите страни да подобряват предложенията си. Това също се случи. Видяхме как фактът, че използвахме целта си за 30% като средство за въздействие оказа натиск върху другите страни. Удовлетворяващо е, че развити държави като Норвегия и Япония увеличиха предложенията си, както неотдавна направи и Русия, и че развиващи се държави като Южна Корея, Бразилия и Индонезия също неотдавна представиха амбициозни планове. Ще продължим енергично да се стремим в тази посока. Нашите 30% ще продължат да се използват и като средство за въздействие. Сега чакаме по-конкретно САЩ и Китай.

Отбелязваме казаното от президента Обама, че споразумението не следва нито да съдържа само определени елементи, нито да бъде просто една политическа декларация. Той също се съгласи, че то следва да съдържа всички ключови елементи, както и мерките, които могат да бъдат предприети незабавно. Споразумението в Копенхаген трябва да обхваща всички емисии в света. Без предложение от САЩ и Китай се обхващат само половината от тях. Нека заявя това много ясно: споразумението може да зависи изцяло от това САЩ и Китай да представят достатъчно амбициозни предложения.

ЕС ще продължи да настоява в преговорите да бъдат предложени адекватни мерки. Две седмици преди заключителните преговори ние ще продължим да поддържаме водещата си роля. Очаквам да продължи и занапред сътрудничеството с Парламента, по-конкретно чрез групата за Петнадесетата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по въпросите на изменението на климата (COP 15), която ще бъде на място в Копенхаген. Очаквам с нетърпение диалога. С обединени сили ще работим заедно, за да постигнем едно много успешно, амбициозно и истинско споразумение в Копенхаген.

  Ставрос Димас, член на Комисията. – (EL) Г-н председател, приближаваме се бързо към изключително важната среща на върха в Копенхаген и остава малко време. Напълно съм съгласен с министър Карлгрен, че трябва да увеличим усилията си и да работим в тясно сътрудничество, за да гарантираме, че няма да пропилеем историческата възможност пред нас, а именно да постигнем в Копенхаген глобално, цялостно, амбициозно, научно обосновано споразумение относно изменението на климата. Както каза г-н Карлгрен, необходимо е в Копенхаген да се споразумеем относно цялото съдържание, относно целият смисъл на споразумението и формалностите да бъдат изпълнени веднага след това през следващите няколко месеца, в рамките на първите шест месеца на 2010 г., така че да имаме пълноценно, правнообвързващо споразумение, за което Европейският съюз се бори от самото начало.

Бих искал да благодаря на Европейския парламент за резолюцията относно стратегията на ЕС за Копенхаген. Това е една амбициозна резолюция, която потвърждава значението, което Европейският парламент придава на въпроса за изменението на климата. Също така искрено разчитам на подкрепата на членовете на Парламента в Копенхаген. Разбира се, бих искал също да изтъкна значението на контактите ни с парламентите на трети държави, с гражданското общество и с предприятията, за да станат известни позициите на Европейския съюз и по този начин да убедим другите държави да приемат обвързващи декларации за намаляване на емисиите на парникови газове.

Одобрявам по-специално призива на Парламента за споразумение, което да отразява целта за 2° C. За да бъде постигната тази цел, са необходими действия както от развитите, така и от развиващите се държави. Хубаво е, че в резолюцията си Парламентът гласува в подкрепа на решенията, основаващи се на пазарни механизми, и подкрепя преразглеждане на механизма за чисто развитие в едно бъдещо споразумение. Що се отнася до този въпрос, както знаете, Комисията е на мнение, че съществуващите инструменти на системата за емисиите от въглероден диоксид следва да бъдат усъвършенствани с въвеждането на секторен механизъм за кредитиране.

Що се отнася до намаляването на емисиите от обезлесяване и деградация на горите в развиващите се държави в рамките на програмата на ООН за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите (REDD), Комисията ще положи всички възможни усилия за насърчаване на високи социални и екологични стандарти, които да отчитат въздействието върху биологичното разнообразие и екосистемите.

Изправени сме обаче пред големи предизвикателства. В Копенхаген трябва да следваме високи цели, за да постигнем споразумение, основано на научни заключения. С други думи, трябва да отидем по-далеч от целта за двата градуса. Трябва също да гарантираме, че всяка страна ще поеме необходимите ангажименти в съответствие с принципа на общите, но разграничени отговорности. Очакваме също Съединените щати, осем пълни години след като излязоха от Киото, да поемат своя дял от отговорността.

Накрая, трябва да се заемем с поредица от подробни въпроси, като например да гарантираме, че възникващите икономики имат реален принос съобразно възможностите си и принципа на разграничаване, който споменах преди малко, и че размерът на необходимото финансиране е предсказуем и стабилен. Освен това в Копенхаген ще трябва да бъде осигурено бързо финансиране, така че това, което трябва да се направи незабавно, да е възможно да се направи, без да се чака периода 2010-2013 г. Това ще позволи да се предприемат незабавни действия и необходимите мерки за приспособяване, особено в много чувствителните части на планетата, каквито са бедните държави.

Сега е моментът, в който Европейският съюз бива призован да даде пример и да затвърди водещата си роля. На подготвителните разговори, проведени в Копенхаген миналата седмица, имахме особено важен обмен на мнения с много от международните ни партньори. Както каза г-н Карлгрен, някои държави, като Бразилия и Южна Корея, обявиха, че ще вземат мерки. Подобни заявления се очакват към момента на започване на срещата на върха и от други държави, като Китай и Индия. Тази сутрин в новините имаше съобщения, че Съединените щати ще представят предложението си за намаления и – надявам се – финансиране.

Имахме също и интересен обмен на мнения по въпроса за прозрачността, и по-конкретно за ИОП или по-точно системите за измерване, отчитане и проверка. Все още е изключително важно да осигурим поемането на повече ангажименти за конкретни мерки и действия в посока към икономика, основана на по-малко интензивни емисии на въглероден диоксид. Развиващите се държави трябва, като група и според възможностите си, да направят намаления от порядъка на 15-30% в сравнение с обичайната практика.

Що се отнася до действията на развитите държави, за съжаление, напредъкът е незадоволителен. Испания, Австралия и Норвегия подобриха ангажиментите си. Другите държави обаче не изглеждат готови да последват примера. Също така вече стана ясно, че, за съжаление, Съединените щати няма да успеят да приемат вътрешно законодателство до края на годината. Разбира се, това не означава, че те няма да бъдат в състояние да определят конкретни количествени цели в Копенхаген. Както казах по-рано, според нашата информация ще се случи точно това, но – боя се – при условие че бъде прието вътрешно законодателство, което не се очаква до края на годината и следователно ще е условно. Една положителна стъпка от страна на Съединените щати ще се отрази на позицията, заета от другите държави и освен това ще допринесе за изхода на срещата на върха в Копенхаген.

Вече е ясно, че няма да са достатъчни мерките единствено от страна на развитите държави. Каквото и друго да се случи, развиващите се държави ще трябва да дадат принос, като акцентът бъде върху развитието на икономика с ниски емисии на въглероден диоксид. Както вече казах, развиващите се държави ще трябва да намалят емисиите си с 15-30% в сравнение с обичайната практика.

Основната ни цел във връзка с Копенхаген все още е да се постигне правнообвързващо споразумение. Въпреки факта, че до момента преговорите не напреднаха толкова бързо, колкото бихме желали и че остава малко време, не трябва да се отклоняваме от целта. Искаме също това споразумение да бъде едно глобално споразумение, което обхваща всички елементи на плана за действие от Бали, включва постигнатия до момента напредък и съдържа количествени показатели за намаленията на емисии и финансирането.

Що се отнася до структурата на споразумението, то ще трябва да обхване всички елементи, свързани с мерките за приспособяване, намаленията на емисиите и бързото финансиране. В Копенхаген ще трябва също да се договорим за процедурите и графика за завършване на преговорите, за да постигнем правнообвързващо споразумение възможно най-бързо през първите месеци на 2010 г.; канцлерът Меркел спомена първата половина на 2010 г.

Едно съществено и глобално споразумение ще даде значителна политическа инерция на процедурата по преговорите и ще направи възможно приключването на правната обработка в разумен срок след Копенхаген. В тази рамка финансирането е фактор от решаващо значение. Няма да успеем в Копенхаген, освен ако съумеем да мобилизираме необходимите ресурси за инвестиции и финансиране.

В заключение, бих искал отново да спомена решаващата роля, която Европейският парламент изигра за насърчаването на амбициозната политика на ЕС в областта на климата. Той беше в челните редици в Европейския съюз и в международен план и съдейства при подкрепата на нашите стратегически международни партньори. Това тясно сътрудничество ще продължи в оставащите до Копенхаген дни и трябва да кажа, че Парламентът ще бъде представен с една силна делегация.

  Председател. – Благодаря Ви, г-н член на Комисията, за изключително интересното изказване, в което говорихте за важните проблеми, с които се сблъскваме преди Копенхаген. Говорихте малко по-дълго, отколкото очаквахме, така че разчитам да чуем от Вас по-кратки бележки в края на разискването. Беше толкова интересно, че не беше възможно да Ви прекъснем!

  Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE. – (NL) Часовникът тиктака. Изправени сме пред важното предизвикателство да гарантираме, че в Копенхаген ще бъде сключено амбициозно споразумение във връзка с изменението на климата и с наближаването на декември срещаме спънки. Президентът Обама все още не е в състояние да изпълни предизборното си обещание. Все пак има и признаци на надежда, например амбициите на новото японско правителство.

Бих искала да похваля усилията на шведското председателство и Европейската комисия, особено на члена на Комисията Димас. Ние сме ваши съюзници. Бих искала също да похваля усилията Ви да накарате европейските лидери да изразяват еднакви становища, тъй като е по-важно от когато и да било в тези преговори от решаващо значение Европа да говори в един глас.

От името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) мога да заявя, че споделяме надеждата Ви, че ще бъде постигнато амбициозно споразумение, водещо до обвързващи цели за намаления не само за Европейския съюз, Съединените щати и Япония, но също и за държави като Китай, Бразилия и Индия. Важно е да споделяме едни и същи амбиции, ако искаме да се справим ефикасно с изменението на климата, като в същото време създадем глобална равнопоставеност.

Г-н председател, от решаващо значение е в Копенхаген да бъде постигнато споразумение относно финансов пакет в помощ на финансирането на проекти, свързани с климата, в развиващите се държави. Европа трябва да поеме своя справедлив дял от тази отговорност. И все пак се присъединявам към мнението Ви, че е много важно да задействаме финансирането бързо, тъй като проектите са готови и чакат, и могат да бъдат започнати веднага. Това би представлявало осезаем, видим резултат от срещата на върха в Копенхаген и насърчителен знак. Същевременно е от съществена важност да се сключат споразумения, за да се гарантира, че тези средства ще дадат активен, ефикасен принос за противодействие на изменението на климата, а също и споразумения за трансфер на технологии и защита на правата на интелектуална собственост.

Само заедно можем да мобилизираме необходимите знания и умения за предотвратяване на изменението на климата и непоправимото увреждане на екосистемите. Споразумението относно климата има потенциала да даде важен тласък напред в това отношение, а също и за нас в Европа да гарантираме, че нашата социална пазарна икономика все повече се превръща в устойчива социална пазарна икономика.

  Jo Leinen, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, госпожи и господа, през последните години Европейският парламент беше движеща сила в разискването относно опазването на климата и също така изпълнихме голяма част от пакета от мерки на ЕС във връзка с опазването на климата. Резолюцията, която представяме днес, съдържа всички елементи за едно амбициозно споразумение в Копенхаген. И все пак, предложението ни е и реалистично. То е същевременно амбициозно и реалистично и се надяваме, че Съветът и Комисията ще обединят силите си с нас, за станем единна лобираща сила на конференцията и да приобщим други партньори.

ЕС пое водещата роля по тези въпроси и искаме случаят да остане такъв в Копенхаген. Затова трябва да държим на предложението си за 30% намаляване на въглеродния диоксид към 2020 г. Науката ни казва, че трябва да сме в горната граница на диапазона между 25% и 40%. Следователно 30% все още няма да е достатъчно, знаем това и ето защо трябва всъщност да предложим тази цел, тъй като тя ще повиши амбициите на другите държави.

Знаем, че опазването на климата в света не е възможно без финансиране. За разлика от Съвета, Парламентът е дал конкретни цифри в това отношение. Глобалната рамка е около 100 млрд. евро годишно, като Европа трябва да поеме около една трета от това. Така че защо да не кажем, че ще предоставим 30 млрд. Евро през 2020 г.? Парламентът се е ангажирал с въпроса и се надявам, че след две седмици Съветът и Комисията ще бъдат също толкова конкретни.

Г-жа Wortmann-Kool вече спомена с какво трябва да започнем. Необходими са ни 5 дo 7 млрд. евро незабавно. Като имам предвид колко пари предоставихме за банковата криза, сега говорим всъщност за трохи за преодоляване на кризата в климата – а във връзка с това няма да има втори шанс. След като климатът веднъж бъде увреден, той ще остане увреден завинаги и няма да можем да го възстановим. Следователно този въпрос наистина трябва да заслужава голямо усилие от всички нас.

Отбелязвам също, че някои държави действат, а други – не. Не бива да се стигне до това двата най-големи замърсителя на климата, Китай и Съединените щати, да играят гигантска игра на тенис на маса, при което всеки обвинява другия, докато сам забавя нещата. Това е безотговорно и се надявам че САЩ, по-конкретно, ще демонстрират и водачество в Копенхаген, с конкретна информация за намаленията на техните собствени газове, допринасящи за изменението на климата, а също и дял от финансирането.

Без тези две държави и без Индия няма да има споразумение. Отново наблягаме на политиката в областта на горското стопанство – обезлесяването е голям фактор – както и в областта на международното въздухоплаване и морския транспорт. Ако железниците бъдат включени в търговията с емисиите и трябва да плащат, вече не бих могъл да разбера защо международното въздухоплаване и морския транспорт следва да имат такива специални привилегии.

Най-накрая Парламентът за първи път ще бъде представен в павилиона на ЕС. Това е едно ново начало и се надявам да имаме възможност да вземем участие в оперативното съвещание между Съвета и Комисията, тъй като съгласно Договора от Лисабон ние имаме общи законодателни правомощия във връзка със споразумението от Копенхаген.

  Corinne Lepage, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, на 26 септември 2009 г. се проведоха 44 граждански дискусионни групи в 38 държави на различни етапи на развитие.

91% от гражданите по света бяха на мнение, че има неотложна необходимост да се постигне споразумение в Копенхаген, включително 93% от европейците. 89% бяха на мнение, че трябва да се отиде по-далеч от целта от 25% за намаляването на емисиите на парникови газове в индустриализираните държави, като 92% подкрепят това виждане.

Ние, членовете на Европейския парламент, представляващи народите на Европа, сме длъжни да използваме влиянието си, за да отговорим на искането на нашите съграждани, но преди всичко да поемем отговорността, която имаме, така че да съумеем да постигнем целта на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) за намаление от 25-40% към 2020 г.

За да се постигне това, целта за намаление от 30% трябва да бъде подкрепена, както току-що каза г-н Leinen, и очевидно с необходимите финансови ресурси, оценени на 100 млрд. евро за 2020 г. За целта вероятно ще трябва да бъде въведен данък върху финансовите операции, както и трансфер на „зелени“ технологии към Юга.

Водещата роля на Европа във връзка с този изключително важен за бъдещето въпрос трябва да доведе до постигане на споразумение, но не на споразумение на всяка цена, с други думи, не такова, което не постига целите си, което няма финансови ресурси, мерки за контрол или ограничители. По-добре би било да няма нищо, отколкото да има един неясен ангажимент, който оставя този въпрос на заден план, създавайки у хората впечатление, че е направено необходимото.

Длъжни сме не само да бъдем съвместно отговорни за дълга към климата, но и да правим всичко възможно да убедим хората в единственото разумно решение и да бъдем неуморен защитник на справедливото и ефикасно колективно усилие.

В това отношение, подкрепата на целта за 30% означава да се даде на всички държави, които вече са предложили долни и горни граници за емисиите си, стимул да се стремят към горните граници, а не да останат на долните.

Всеки ще отговаря пред международната общественост и идните поколения за позицията, която възприеме в Копенхаген. Позицията ни като европейци трябва да бъде ясна, недвусмислена и изключително стабилна.

  Satu Hassi, от името на групата Verts/ALE. – (FI) Г-н председател, госпожи и господа, г-н министър, срещата в Копенхаген ще бъде най-важната конференция в историята на човечеството. Тя има значение за бъдещето на цялата човешка раса. Важността на срещата се подчертава от факта, че с приближаването й в хода на пропагандната игра се стигна до опетняване на репутацията на изследователите на климата.

Но време за губене няма: световните емисии трябва да бъдат намалени през следващите 10 години. Министрите и министър-председателите, които се събират в Копенхаген, трябва да се отнесат сериозно към отговорността си и да вземат решения, които да гарантират, че температурата на Земята няма да се покачи с повече от два градуса. Решението трябва да обхване всички основни въпроси, то трябва да бъде обвързващо и да включва обвързващ график за изготвянето на евентуално международно споразумение.

Радвам се, че министър Карлгрен също говори за обвързващо решение и обвързващо международно споразумение. Споразумението трябва да съдържа дългосрочни цели за емисиите, макар да е дори по-важно да договорим граници за емисиите за 2020 г. Намаленията на емисиите в индустриализираните държави следва да са по-близо до прага от 40%, отколкото до този от 25%.

Водещата роля на ЕС е от решаващо значение, както и преди. Най-добрият начин, по който можем да проявим водачество, е като сега се ангажираме с 30% намаление на емисиите за 2020 г. и като отправим ясно предложение за финансиране към развиващите се държави. Както заяви комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, делът на ЕС във финансирането следва да бъде около 30 млрд. Евро годишно до 2020 г. Нещо повече, както каза министър Карлгрен, рецесията направи по-евтино намаляването на емисиите. Трябва да се възползваме от тази възможност и да се целим по-високо.

Искам да напомня на тези, които се стремят да поставят под въпрос самото схващане за опазването на климата, че планетата няма да чака. Не можем да кажем на планетата, че я молим да ни даде още година или две, тъй като сега сме в рецесия, или, че скептиците за климата са ни разколебали. Изменението на климата напредва в съответствие със законите на физиката и химията и ние ще бъдем отговорни за решенията си и още повече, ако съвсем не предприемем нищо.

(Ръкопляскания)

  Miroslav Ouzký, от името на групата ECR. – (CS) Г-н министър и действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, госпожи и господа, съгласен съм с повечето оратори преди мен, че срещата на върха в Копенхаген вероятно е най-важната среща на върха за цялата година за Европейския съюз и също за целия свят. Бих искал да благодаря на члена на Комисията, че беше сред политиците, подчертаващи значението на Европейския парламент за предстоящата среща на върха и за политиката относно климата и изменението на климата сами по себе си. Бих искал също да му благодаря, че подчерта важността на финансирането. Знаете ли, по чешките земи ние често казваме – а на чешки това звучи доста иронично – че парите винаги са на първо място, а в този случай това е два пъти по-вярно. Бих искал също да подчертая, че ако ЕС не може да се представи като едно цяло със силен и ясен мандат и не може да постигне ясно споразумение относно финансирането, това изключително много ще отслаби позицията ни в света.

Няколко от предишните оратори тук подчертаха, че в качеството си на Европейски съюз ние имаме водеща роля в тази област и че следва да запазим тази водеща роля. Искам да повторя, че много бих се радвал да видя някой още по-амбициозен на срещата на върха, някой който да е по-напред от нас, който да има по-добро законодателство и готовност да вложи повече финансиране в тази област. Не би ме притеснило ни най-малко, ако отстъпим първата си позиция, тъй като считам, че е време общата тежест да добие истински световен мащаб. Споделям мнението, че без глобално споразумение всичките ни усилия няма да доведат до нищо. Във връзка с това няма смисъл постоянно да повтаряме колко са важни държави като САЩ, Индия или Китай. Боя се, че президентът Обама не е в състояние да изпълни всичките си предизборни обещания и това е достойно за съжаление.

Искам също накратко да спомена въпрос, за който често говоря, а именно обезлесяването и управлението на водите в света, които като че ли винаги подценяваме. Във всичките си изявления призоваваме за споразумения с държави като Бразилия, Индия и други относно спиране на изсичането на тропическите гори. Според мен обаче не е достатъчно просто да се съгласяваме и да правим изявления. В миналото сме установявали, че съответните правителства често нямат или не упражняват контрол върху тези дейности и затова искам да заявя тук, че не е достатъчно да се съгласим; трябва да изнамерим механизми за контрол, трябва да имаме общ поглед върху реалните политики и съм съгласен, че не трябва да участваме в договор на всяка цена.

  Bairbre de Brún, от името на групата GUE/NGL. – (GA) Г-н председател, напълно съм съгласна, че трябва да настояваме за намиране на правнообвързващо споразумение в Копенхаген. Споразумението трябва да бъде достатъчно ефективно, за да се пребори с предизвикателството на изменението на климата и същевременно трябва да бъде балансирано и справедливо по отношение на развиващите се държави.

Индустриализираните държави трябва да обещаят намаление от най-малко 40% на емисиите на парникови газове към 2020 г. и намаление между 80% и 95% към 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

Към 2020 г. ЕС трябва да ангажира 30 млрд. евро годишно като финансиране във връзка с климата за развиващите се държави като допълнение към чуждестранната помощ за развитие.

За съжаление, в Европа има хора, които са силно заинтересовани да използват нежеланието на други държави да предприемат необходимите постъпки като извинение за това ЕС да не изпълнява задълженията си. Този подход е твърде недалновиден.

Независимо от резултатите от разговорите в Копенхаген, ЕС трябва да продължи и да определя, както и да изпълнява, ефикасни цели за намаляването на емисиите, да разработва нови чисти технологии и да се ангажира със справедливост във връзка с климата, така че развиващите се държави да не бъдат принудени да се справят с последиците от действията на развития свят.

  Anna Rosbach, от името на групата EFD. – (DA) Г-н председател, уважаеми Съвет и Комисия, от днес до Бъдни вечер остава точно един месец. Имам едно голямо коледно желание и то е когато конференцията по въпросите на климата свърши и всички участници престанат да се държат като администратори и технически лица, които говорят само за подробности и квоти, да можем най-после да проведем политическо разискване за това какво в действителност и на практика може да се направи, за да се подобрят условията за нашата планета и нейните жители. Ако отворим очи, ще видим болезнено ясно, че САЩ, Русия, Китай и много други държави всъщност не са включили изменението на климата в дневния си ред. Вместо това те само правят гръмки изявления за намерение и празни обещания.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, все още продължаващата икономическа и структурна криза показа как международната общност може бързо да предостави големи суми с цел да се смекчи една изострена ситуация, дори и ако начинът, по който прави това на практика, понякога буди съмнение. Кризата показва също, че и най-разнородните държави могат да сътрудничат, когато са заложени по-големи цели от по-висш порядък.

Както и структурната криза, драматичните последици от изменението на климата до голяма степен са причинени от човека. Целта обаче трябва да бъде – говоря за цел на човечеството – да стопанисваме нашата Земя и нейните ресурси по един устойчив и разумен начин. Трябва да запазим разнообразието на биосферата за идните поколения. Ако успеем да създадем рамка на европейско равнище, която насърчава науката, иновациите и съвременните екологосъобразни технологии – „зелените“ технологии – и възобновяемите енергийни източници, ние, европейците, можем да постигнем две цели. Преди всичко ще дадем положителен принос за намаляване на увреждащите климата емисии на въглероден диоксид, което ще ни позволи да сложим край на голямата си зависимост от изкопаемите горива. Ако, на второ място, засилим подкрепата си за науката и екологосъобразните технологии това ще означава, че Европа ще остане център за иновациите в дългосрочен план. Само по този начин ще създадем нови работни места в Европа в дългосрочен план.

  Андреас Карлгрен, действащ председател на Съвета. – (SV) Г-н председател, трябва да кажа, че наистина оценявам широката подкрепа, която подходът на ЕС получи от почти всеки в Парламента. Това означава, означаваше и ще означава много за силната позиция на ЕС в Копенхаген, а също и за много важната дейност във връзка с климата, която ще трябва да извършим впоследствие.

Бих искал също да кажа на г-н Димас, че много високо оценявам казаното от него днес. Комисията изигра жизненоважна роля като стожер на политиката на ЕС относно климата и г-н Димас, по-конкретно, изигра решаваща роля за това Комисията да заеме позицията, която зае. Имаше моменти, когато не всички държави-членки подкрепяха въпроса толкова категорично, колкото днес, и в най-важните моменти членът на Комисията винаги беше много стабилен. Оценявам това много високо и исках да го отбележа тук в Парламента.

Бих искал да кажа на г-н Leinen, като водач на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, но също и като председател на комисията, че наистина очаквам с нетърпение сътрудничество с Парламента и в Копенхаген. Сигурен съм, че Парламентът може да изиграе много важна роля и там, като установява контакти с представители на други държави.

Искам да кажа на всички тук в разискването, които споменаха въпроса за финансирането – г-н Leinen, г-жа Hassi, г-жа de Brún и други – че, разбира се, конкретните цифри също са важни. Ето защо ЕС е групата развити държави, която до момента е представила както най-амбициозните, така и най-подробните цифри. Нека също кажа, по отношение на бързите мерки – мерките за спиране на обезлесяването на тропическите гори и мерките за вземане на пари от международното въздухоплаване и морския транспорт, които увреждат климата, за да се използват за важни мерки в най-бедните държави от ЕС, по-конкретно – че те трябва да дадат резултати незабавно.

Някой запита за практическата страна. ЕС прокара пътя в това отношение. Ние всъщност вече преполовихме пътя към нашата цел за 2020 г. от 20%. Постигнахме една трета от това, което трябва да направим, за да постигнем целта от 30%. Ето защо на финалния спринт настояваме другите държави да подобрят своите предложения, като в също време казваме, че сме показали практически начин за реално намаляване на емисиите.

Някои хора искат да увеличим целта с 10%. Много бих искал това да стане, но за това се изисква глобално споразумение. В противен случай, тези допълнителни 10% от ЕС ще бъдат изядени от само две години нарастване на емисиите в Китай и пак няма да сме спасили климата. Ето защо глобалното споразумение е толкова важно и защо ролята на Парламента е от толкова жизненоважно значение, тъй като това е важна политическа основа, върху която да се гради занапред.

  Ставрос Димас, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, след казаното от Вас не очаквах да ми дадете думата, но ще използвам възможността да кажа две думи за основния аргумент, който беше приведен в подкрепа на целта за 30%.

Съгласен съм, разбира се, с г-н Ouzký, че ни е необходимо глобално споразумение, което означава всички държави в света да участват във всеобхватно споразумение и всички сектори на икономиката да участват в намаляването. И, разбира се, това трябва да бъде основано на научни факти.

За да имаме такова глобално споразумение, за да убедим другите държави да се приобщят, трябва да продължим да постоянстваме с нашия пример, който има своето морално значение. Моралната водеща роля на Европа е важна, но тя действа и като пример, показвайки че „зелената“ дейност е много важна за нашата конкурентоспособност. Във вчерашния „Файненшъл Таймс“ (Financial Times) имаше съобщения за това, как европейски предприятия – включително много важни корпорации в Европейския съюз – печелят от ориентирането към „зелени“ практики и всъщност предвиждат, че към 2020 г. тяхната „зелена“ дейност ще надмине всичките им останали дейности. Така че имаме тези два начина за натиск върху другите държави да предложат амбициозни ангажименти и да се съгласят на правнообвързващо споразумение.

За намалението с 30% трябва да добавя следното. Най-напред, то е в съответствие с това, което науката ни казва да направим, така че от наша страна ще бъде честно да продължим с това, което ни казва науката. Второ, днес това е по-евтино, много по-евтино, отколкото когато обсъждахме нашия пакет от мерки за климата и енергетиката: сега е с около 30-40% по-евтино да се постигне тази цел.

Трето, то не само ще ни предостави, както г-н Андреас Карлгрен каза по-рано – средство за убеждаване на другите, но също така и най-важно – ще има въздействието на личния пример; общественото мнение по света ще оцени това, което Европейският съюз прави. То също ще бъде, както чух днес една колега да казва тук, много важно за нашите технологии. Разбира се, тъй като ще осигури една по-добра цена за въглерода, която понастоящем е много ниска, и по този начин ще стане важен стимул за екологични иновации и за развитие и внедряване на нови технологии.

Друг аспект, който е много важен, е, че Европейският съюз е в привилегировано положение, тъй като вече имаме законодателството, гласувано от вас, което дава на Европейския съюз и държавите-членки средствата и мерките за постигане на по-високата цел само чрез усъвършенстване на някои от ограниченията, които вече имаме в нашето законодателство.

  Karl-Heinz Florenz (PPE). – (DE) Г-н председател, бих искал да започна с коментар на казаното от члена на Комисията Димас. Разбира се, че ни трябва обвързващо споразумение за опазването на климата като цяло, но също и в Европа, за нашата европейска промишленост. Ние имаме не само „зелена“ промишленост, разбира се. Имаме също промишленост в други сектори и трябва да мислим и за конкурентоспособността на тази промишленост извън границите на Европа.

Промишлеността се нуждае от сигурност при планирането и в това отношение Европа напредна много. Това беше правилният подход, който трябваше да възприемем, и по онова време той получи изричната ми подкрепа. Сега обаче в Копенхаген трябва да гарантираме, че положителният резултат от миналата година ще бъде пренесен и на равнището на Копенхаген. Трябва да вдигнем флага си на мачтата на глобален бюджет за въглерода. Това вече беше казано, но сега наистина трябва да накараме другите държави и континенти да чуят посланието. След като направим това – а то няма да бъде лесно – схемата за търговия с емисии трябва да бъде доразвита. Ако тя си остане чисто европейски въпрос, времето ще започне да изтича. Поради това мога само да умолявам члена на Комисията и действащия председател на Съвета да продължават усилено да излъчват това послание по един наистина ангажиран начин.

Установихме и втори проблем – той вече беше споменат днес – а именно въпросът за обезлесяването. В Борнео, г-н Leinen, всяка година площ два пъти по-голяма от провинция Саарланд се разчиства чрез опожаряване. Това е бедствие. По този начин се отделят 8% от емисиите на въглероден диоксид в целия свят и колкото и да критикуваме нашата промишленост, тя не би могла да постигне това. Нито аз искам тя да го постигне. Поради това е необходимо да разработим една съвсем различна насоченост.

Безкрайно съм учуден във връзка с финансирането – това е надпревара с числа. За мен е важно кладенецът, от който черпим парите си, да не се смята за бездънен, а не съм сигурен дали случаят е такъв. Моля, г-н член на Комисията, можете ли да ми дадете някакви уверения в тази насока? Развиващите се държави трябва да бъдат включени със съобразени цифри и цели. Това е моят призив. Европа се отнесе сериозно и тази сериозност – включително от страна на Комисията и Съвета, искам да заявя ясно това – е нашата сила, а върху тази сила следва да продължим да работим.

  Dan Jørgensen (S&D). – (DA) Г-н председател, преди около два месеца бях в Гренландия. Посетих там малък град на име Ilulissat и съвсем близо на север от Ilulissat има глетчер. Глетчерът сега се топи и се движи със скорост два метра в час – два метра в час! Вижда се с просто око. Чува се, защото когато огромна канара лед се откъсне, звукът е като от гръмотевица. Разтопените води, извиращи всеки ден от глетчера, са равни на годишното потребление на цял град с мащабите на Ню Йорк. Всеки ден! Това е показател за неотложността на въпроса, с който се занимаваме. И това трябва да стане преди последиците от изменението на климата наистина да са се стоварили върху нас.

Ето защо се чувствам длъжен да кажа на г-жа Rosbach и другите, които днес казаха, че трябва да сме хладнокръвни, че трябва да обмислим какво е политически възможно, че трябва да обмислим компромисите, които могат да се постигнат: има някои неща, за които не могат да се правят компромиси. Има някои цели, за които не можем да направим компромис и една от тях е целта за 2° C, която ЕС подкрепя. Ето защо, министър Карлгрен и член на Комисията Димас, аз изпитвам голямо задоволство във връзка със сигналите, които изпращате днес. Ние не можем да направим компромис за 2° C. Това означава, че всички развити държави в света трябва да направят намаления между 25% и 40%. Означава също, че върху САЩ трябва да се окаже масиран натиск, за да бъде приобщена страната в подкрепа на тази цел. Бих искал да видя някаква индикация в бележките ви относно равнището на намаляване, което САЩ би трябвало да осигурят от чисто практическа гледна точка. Според мен това е нещо, което липсва в обществения дебат.

Това, върху което сме се съсредоточили в ЕС – освен факта, че трябва да имаме цел за намаляване, която да е достатъчно амбициозна – е план за финансиране. Богатите държави в света трябва да помогнат да се плати за пренасянето на растеж в най-бедните държави в света, така че да не изискваме те да останат в бедни, а по-скоро да продължат растежа си. Растежът обаче трябва да бъде „зелен“ растеж, основаващ се на промени в технологиите, и той трябва да бъде устойчив. Засега със съжаление отбелязвам, че макар ЕС да доказа водеща роля в редица области, за които се изисква финансиране, все още не сме в състояние да предложим сумите, които ще бъдат необходими. Зная, че това не е по вина на тези двама господа. За съжаление, не беше възможно да получим подкрепата на правителствените ръководители в Европа. Много се надявам обаче, че ще можем да получим тази подкрепа преди Копенхаген; въпросът е спешен.

Накрая бих искал да заявя, че е изключително важно ние в Европа да поемем инициативата при оспорването на факта, че това не означава, че жизненият стандарт трябва да спадне – било то в богатия свят или в бедния свят. Няма да доведе до неконкурентоспособност на нашите производствата. Напротив, исканията ни ще ги направят по-новаторски, вследствие на което ще станат по-конкурентоспособни в световен мащаб. Ако изобщо четете вестници, гледате телевизия или следите световните медии, ще видите, че песимизмът е на мода. Много хора вече са решили, че Копенхаген ще бъде провал. Ето защо е по-важно от когато и да било Европа да поеме водачеството и ЕС да бъде начело. Поради това бих искал да ви пожелая много късмет с преговорите в Копенхаген.

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Г-н председател, ако днес погледнете през прозореца, ще видите един доста невзрачен страсбургски ден, който с нищо не се отличава. Дори наводненията, които опустошават части от моя регион в Кокърмаут и Уъркингтън, където паднаха най-големите количества дъжд според данните от статистиката, не са нещо особено; те не могат да бъдат конкретно определени като следствие от изменението на климата, макар да съответстват на научните данни.

Трудно е да се вземат необходимите политически решения, когато има съмнение дали протича изменение на климата. Трябва да разгледаме въпроса обективно; трябва да признаем, че за период, обхващащ един живот, човешкото население се увеличи четири пъти и използването на изкопаеми горива и потреблението ни на енергия, нараснаха неимоверно. Може би, тъй като атмосферата ни запазва същата плътност, трябва да се замислим също дали изменението на климата не следва да протича по-бързо, отколкото в действителност.

Според мен е важно да се признае, че изменението на климата не е религия. То не е вяра. Трябва да приемем аргументите на скептиците и да ги оспорим. Трябва да се погрижим нашата наука да е изведена на предна линия. Просто ми се иска някои от скептиците да не изпитват такова задоволство да представят предложения за отлагане на действията, предложения, които може да се струват живота на милиони.

Бяхме свидетели на омаловажаване на амбициите за Копенхаген, но ако бяхте слушали вчера министър Карлгрен в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, нямаше да чуете такова омаловажаване. Нямаше как амбициите да бъдат потвърдени по-категорично. Ще присъстват 65 правителствени ръководители. Необходимо е и лидерите на Съединените щати и Китай също да са там, но в случая имаме възможност да вземем някои значими политически решения.

Приветствам факта, че Европейският съюз осигури такова водачество. Доволни сме от това. Въпросът е: достатъчно ли е? Ситуацията е променлива. Остават четири седмици, а преговорите имат собствена инерция. Осигуряваме ли ви достатъчно пространство за маневриране? Членът на Комисията подсказа, че трябва да преминем от 20% към 30%. Това промяна ли е в нашата преговорна позиция? Укрепваме ли я? Заявяваме ли, че сме готови да направим този жест, дори преди да имаме окончателно споразумение? Преди да приключи разискването, ще може ли да чуем повече от Съвета и Комисията относно това, какви възможности има за подобряване на позицията ни?

  Bas Eickhout (Verts/ALE). – (NL) Остават ни две седмици до началото на конференцията в Копенхаген: една възможност от решаващо значение да постигнем амбициозно споразумение относно климата.

Европейският съюз правилно заявява, че е от съществена важност в Копенхаген да се сключи споразумение; въпросът за нашия климат не ще търпи отлагане. Науката е категорична. За да се постигне целта за два градуса, която Европейският съюз от години заявява, че иска да постигне, богатите държави трябва да намалят емисиите си с 40%. Следователно Европейският съюз трябва да повиши собствените си цели, ако желае да се постигне целта за два градуса. Това е от съществено значение за нашия климат.

Освен това Европейският съюз държи и ключа към приобщаването на Съединените щати. Докато ЕС не заяви ясно колко пари възнамерява да предостави на развиващите се държави, Съединените щати ще имат зад какво да се крият. Затова нека направим ясно предложение за 30 млрд. евро за развиващите се държави и след това отговорността ще се прехвърли върху Съединените щати да предложат тяхната собствена цел за намаление. Копенхаген може да успее, Копенхаген трябва да успее и Европейският съюз продължава да държи ключа към успеха му.

  Derk Jan Eppink (ECR). – (NL) Госпожи и господа, Копенхаген се провали още преди конференцията да е започнала. Може да бъде сключена сделка, но няма да има правнообвързващо споразумение.

Президентът Обама няма да прокара схема за търговия с емисии през Сената; приоритетът му по-скоро е здравеопазването, а не ограниченията и търговията с емисии. Това означава, че Европа е изправена пред избор: да продължим ли напред сами или не? Следва ли или не следва да продължим да прилагаме сами задължителна схема за търговия с емисии? Трябва много внимателно да обмислим въпроса. Цената на това да продължим сами би била твърде висока: ще струва милиарди евро на европейската промишленост през периода до 2020 г., водейки до загубата на стотици хиляди работни места в Европа.

Искам да дам един пример. След Хюстън Антверпен има най-високата концентрация на химически предприятия в света, които дават работа пряко на 64 000 души и косвено на 100 000. Химическата промишленост в Антверпен не би оцеляла, ако Европа продължи сама, и може би е необходимо един нидерландец да защити икономическите интереси на този град. Към 2020 г. химическата промишленост на града би изчезнала като жертва на прекомерните производствени разходи.

Търговията с емисии също има много недостатъци. Тя е твърде променлива; цената падна рязко от 30 евро на 8 евро. Какво следва да направим тогава? Следва да гарантираме стабилно развитие на екологичните технологии, да предвидим приспадане на екологичните инвестиции при данъчното облагане, да насърчим научните изследвания и да разработим екологосъобразни производствени технологии. Парламентът трябва да види нещата в истинската им светлина. Понякога ми се струва, че съм попаднал в религиозна общност, а не в парламент. Технологичните иновации ще бъдат наш спасител, а не търговията с горещ въздух.

  Kartika Tamara Liotard (GUE/NGL). – (NL) Бих искала да дам ориентировъчен списък на действията, при които се отделя въглероден диоксид, от някого, с когото се сблъсках вчера на улицата.

Тя е жива (запомнете това!).

Тя взе душ. Придвижи се е с колата си до работа. Купи букет оранжерийни цветя, обвит в найлон. Държа лаптопа си включен през целия ден. Приготви огромна, вкусна пържола и леко засили отоплението.

След един такъв хубав ден в лукс как можем да настояваме една местна жена, изгонена от страната си вследствие на обезлесяването, в името на нашия лукс да намали своите емисии въглероден диоксид, когато нейният списък съдържа само: „Бях жива“?

Индустриализираните държави са отговорни за високите емисии въглероден диоксид, така че те трябва да платят за това и да подпомогнат развиващите се държави. Не можем да се ограничим с жалки подаяния. Трябва да се откажем от склонността да действаме само ако някой друг го направи. Трябва категорично да се потърси сметка на Съединените щати и Китай по този въпрос. Амбициите са едно, но това, което наистина има значение, е поемането на отговорност.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, нека със снизхождение да избегнем темата невероятната сума от 30 млрд. евро годишно до 2020 г., която ЕС би се ангажирал да изплаща на нововъзникващите икономики на практика без никакво обезпечение. На нас италианците това ни напомня за прословутата италианска банка Cassa del Mezzogiorno (Фонд за Юга).

Нашите изменения засягат три точки. Първо, призоваваме за правнообвързващи и също толкова амбициозни ангажименти не само за другите индустриализирани държави, но също и за нововъзникващите икономики, по-конкретно Китай, Индия и Бразилия.

Второ, искаме всички европейския средства, които тези държави ще ползват, да се отпускат при условие, че се използват технологии, „произведени в Европейския съюз“, така че нашите предприятия да бъдат поне частично компенсирани за допълнителните обременяващи ангажименти за намаление на емисиите, които ЕС им налага и които те поемат изцяло за тяхна собствена сметка.

Трето, призоваваме за действие, за да се гарантира, че изнамирането на новаторски финансови механизми – като дериватите, основани на Схемата за търговия с емисии (ETS), или суаповите сделки „дълг срещу природа“ –в действителност не прикриват нови финансови спекулации, подобни на много сериозната финансова криза, от която още не сме излезли.

Поради тази причина, ако измененията ни бъдат отхвърлени, нашата делегация – делегацията на Северната лига – ще гласува против резолюцията.

  Nick Griffin (NI). – (EN) Г-н председател, всички са съгласни, че изменението на климата е най-голямото предизвикателство пред човечеството: това е неизменното твърдение на политическия елит и е лъжа. Не всички са съгласни. Хиляди учени оспорват самото съществуване на предизвикано от човека глобално затопляне, цитирайки естествени циклични промени, през чиито период са съществували лозя в Северна Англия под римско владичество, а шведска армия е преминала в марш замръзналото Балтийско море до Копенхаген през 1658 г.

Докато армия от фанатични привърженици на глобалното затопляне марширува към Копенхаген, истината е, че консенсусът им в стил Оруел се основава не на научно съгласие, а на заплахи, цензура и подправена статистика. По думите на водещия климатолог професор Линдзен бъдещите поколения ще се дивят в слисано изумление как развитият свят от началото на ХХI век е изпаднал в истерична паника по повод на осреднено в световен мащаб покачване на температурата от няколко десети от един градус и въз основа на груби преувеличения на твърде несигурни компютърни прогнози [...] наблюдавал обръщането назад на посоката на развитие на промишлената епоха.

Всъщност слисано изумление няма да има, тъй като причината за истерията е ясна. Целта й е да послужи за оправдание на политическия проект на глобалистите за подмяна на националната демокрация с глобалното управление на един нов световен ред. Това няма нищо общо с науката, а е свързано най-вече с общата цел на глобалистите да ни облагат с данъци и да ни контролират, печелейки в това време милиарди за корпорациите от „зеления“ промишлен комплекс. Настроените против Запада интелектуални чудаци от левицата претърпяха колективен провал, когато комунизмът падна. Изменението на климата е тяхната нова теология, една светска религиозна истерия в комплект с Папата – Ал Гор – индулгенциите с въглеродните кредити и преследването на еретиците. Но еретиците ще имат думата в Копенхаген и истината ще излезе на бял свят. Изменението на климата се използва за налагане на една анти-хуманна утопия, която е също толкова смъртоносна, колкото и която и да е идея на Сталин или Мао.

  Richard Seeber (PPE). – (DE) Г-н председател, Алберт Айнщайн е казал, че трябва да правим нещата възможно най-прости, но не повече от това. Трябва да внимаваме да не паднем в този капан. Самозаблуждаваме се, че някои метеорологични явления – като наводненията в Ирландия – са пряко свързани с изменението на климата. Казваме също, че глобалното покачване на температурите, което безспорно се случи в различните континенти, е пряко свързано с предизвиканото от човека леко покачване на съдържанието на въглероден диоксид в земната атмосфера.

Има учени, които се съмняват в тези причинни връзки, и следва да имаме едно наум, тръгвайки към Копенхаген. Следва да подходим към конференцията с оптимизъм, но също и с реализъм. Европа, да не забравяме, носи отговорност само за 10% от емисиите на въглероден диоксид. По този въпрос няма място за съмнение. В същото време знаем, че Съединените щати, Китай и страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC), които заедно носят отговорност за две трети от емисиите на въглероден диоксид в света, имат много критично становище по този въпрос.

Сега вече не става дума толкова за надпревара с числа и дали искаме да има намаления от 20% или 30%, а по-скоро да се опитаме да постигнем глобално споразумение, което да не е само европейско, както и трябва да се опитаме да определим обвързващи цели за всички, които след това да могат да бъдат наблюдавани и преди всичко – изпълнявани. Също толкова важно е да приобщим нашите граждани и предприятия. Няма да е от полза за никого, ако Европа бъде заплашена от „изтичане на въглерод“ и предприятията се преместят другаде, при положение че предприятията тук в Европа произвеждат при два пъти по-добра енергийна ефективност, отколкото тези в други части на света. Също така няма да е от полза за никого различни държави по света да разчистват тропическите гори – 12 500 км2 тропически гори бяха разчистени само в Бразилия през миналата година. Г-н Florenz спомена Борнео.

Поради това е далеч по-важно да се ограничи обезлесяването, отколкото да се занимаваме с такава надпревара с числа. Ето защо изисквам преговарящите да отидат в Копенхаген с реалистична, но също и много оптимистична нагласа.

  Marita Ulvskog (S&D). – (SV) Г-н председател, радвам се да видя ангажираност от страна на шведския министър. Засега обаче той все още е до голяма степен сам. Световните лидери, Европейският съвет и дори министър-председателят, оглавяващ шведското председателство, изглежда поставят ударението върху краткосрочните политически изгоди на национално равнище вместо върху дългосрочните екологични ползи в глобален мащаб. Това е неприемливо.

Освен всичко друго ни е необходима ясна информация относно финансирането на работата, свързана с климата, в развиващите се държави. Обещаването да платите разумен дял, както правехме досега, не е приемливо. Това са само думи, няма ангажименти и затова това ще продължа да питам. Може ли г-н Карлгрен да обещае да ни даде ясна информация преди Копенхаген?

Второ, докато сме на темата за финансирането, предвижда се голяма част от парите да дойде от търговия с емисионни квоти. В същото време рискуваме да подкопаем системата, като отваряме възможност голям дял от намаленията на емисиите да бъдат осъществени в развиващите се държави чрез проекти по механизма за чисто развитие (МЧР). Освен това се обсъжда и дали да се позволи на богатите държави да пренасят неизползвани емисионни квоти от предходни години. Какво възнамеряват да направят г-н Карлгрен и председателството, за да се гарантира, че системата за търговия с емисии ще функционира правилно? Можем ли да очакваме да спре играта на котка и мишка, която в момента тече между държавите, участващи в срещата на върха в Копенхаген?

  Gerben-Jan Gerbrandy (ALDE). – (NL) Бих искал да благодаря на г-н Карлгрен и члена на Комисията Димас за съдържанието, и по-конкретно за тона на техните изказвания. Това е един положителен тон, тон който внушава увереност, че международно споразумение наистина може да бъде постигнато; тоест споразумение, съдържащо обвързващи в международен план стандарти.

Г-н председател, най-малко 60 държавни и правителствени ръководители ще отидат в Копенхаген. Нека пътуванията им да не бъдат напразно. Нека бъдат наясно с огромната си отговорност. Нека преодолеят себе си и погледнат отвъд краткосрочните икономически интереси. Нека направят голяма крачка към икономиката на утрешния ден, икономиката с минимално използване на суровини.

Копенхаген няма да успее, освен ако Европа изиграе силна водеща роля, както всички знаем. Г-н Карлгрен, г-н Димас, нека големите играчи спрат да се изнудват взаимно. Вече няма време за игра на състезание по бездействие. Нека ги стимулираме да се раздвижат и да ги включим в обвързващото в международен план споразумение, което всички така силно искаме.

  Yannick Jadot (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, както знаем – според редица научни изследвания и също според г-н Иво де Бур – нововъзникващите икономики днес полагат поне толкова усилия, колкото и Европа, с оглед на 2020 г.

Знаем също, че в преговорите вече има право на контрол по отношение на възникващите икономики и че то се упражнява все по-често чрез инвентаризацията на емисиите, чрез доклада за взетите мерки. Институтът за световните ресурси публикува статистика, показваща, че на Китай се падат около 70 тона на глава от населението, което е увеличаваща се цифра от 1950 г. насам, докато на Съединените щати се падат 810 тона, а на ЕС-27 се падат 413 тона.

Поради това любезно искаме да проявите здрав разум, най-вече, и да използвате резолюцията на Европейския парламент като мандат за преговори. Това би било най-доброто, което можем да направим в интерес както на климата, така и на излизането ни от кризата в Европа.

Следва да призова групата на Европейската народна партия (Християндемократи) да прояви интелигентност и трезвомислие и да оттегли изменението си, в което се казва, че нововъзникващите икономики трябва да направят същото, да поемат същите ангажименти като богатите държави. Това е неприемливо и несериозно.

  Konrad Szymański (ECR). – (PL) Г-н председател, в случая с Киото ние дадохме на развиващите се държави отстъпки и изключения, които доведоха до загуба на значителна част от нашата конкурентоспособност. Междувременно през 2005 г. развиващите се държави надминаха равнището на емисии на въглероден диоксид на Европа. Днес Парламентът иска не само да обремени икономиката с още по-драстична регламентация във връзка с климата. Предлаганата резолюция стоварва тежест върху националните ни бюджети в размер на 30 млрд. евро годишно през следващите 10 години, които ще се използват за подпомагане на развиващите се държави. В случая на Полша предложеният метод за изчисляване би могъл да означава разход от дори 40 млрд. евро за 10 години до 2020 г. Съмнителните последици от Протокола от Киото, привилегированото положение на развиващите се държави и растящите разходи за тази политика ни карат да се противопоставим на резолюцията. Отговорни сме не само за климата, но и за благосъстоянието на нашите граждани.

  Sabine Wils (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, в много части на света последиците от изменението на климата са видими. Най-новите изчисления предполагат покачване на температурата в света с до 4° C към 2060 г. и с до 10° C в Арктика. За значително по-бързото топене на ледовете в Арктика допринасят най-вече емисиите на сажди от Европа – те се пренасят дотам от ветровете. Богатите индустриални държави от ЕС сега са задължени да подкрепят по-бедните държави финансово, така че да могат да бъдат взети незабавни мерки за противодействие на последиците от изменението на климата. 100 млрд. щатски долара ще бъдат необходими ежегодно между 2010 и 2050 г. С оглед на тази сума е справедливо да се каже, че 30 млрд. щатски долара не е прекалено много за Европейския съюз.

Трансферът на технологии също не трябва да бъде обвързан с патенти, в противен случай част от парите просто ще се върне обратно право при корпорациите в индустриализираните страни. ЕС е задължен да поеме водеща роля на конференцията в Копенхаген относно изменението на климата.

  Paul Nuttall (EFD). – (EN) Г-н председател, преди малко чух колега от социалистите в онази част на залата да говори за Гренландия и топенето на ледовете в Гренландия.

Въпросът, който искам да задам във връзка с това, е: защо Гренландия се нарича Гренландия? Дали не е защото Гренландия някога е била зелена, когато в света е било по-горещо?

Изглежда британците си дават сметка за това, защото едно неотдавнашно допитване до общественото мнение на в-к „Таймс“ (The Times) ясно показва, че британците вече не вярват в така нареченото предизвикано от човека глобално затопляне.

Британците са много проницателен народ и са наясно, че политиците са похитили екологичния дневен ред. Той цинично се използва за вдигане на данъците, за упражняване на контрол, а сега се използва от Европейския съюз за оправдание на собственото му съществуване.

Тази седмица станахме свидетели и на спектакъл как един от водещите центрове по изследване на климата във Великобритания, който съветва правителството, беше хванат да подменя данни и да потиска дебатите. Това е истински позор.

С нетърпение очаквам Копенхаген, където политическата класа ще седи около масата, неловко игнорирайки очевидния факт, а именно че земното кълбо в действителност не се е затоплило през последните 10 години.

  Pilar del Castillo Vera (PPE). – (ES) Г-н председател, най-напред бих искала да призная положените усилия и ентусиазма, проявен както от Комисията, така и от Съвета и, разбира се, от Парламента през така дългия срок на програмата за борба с изменението на климата.

Бих искала да кажа, че има поредица от сигурни факти, които би следвало да очертават пътя пред нас. Първият е: необходимо е всички да участват, особено всички държави, които са големи замърсители. Вторият почти сигурен факт е: въз основа на всичката информация, която имаме, изглежда ще бъде много трудно в Копенхаген да бъде постигнато правнообвързващо споразумение по същия начин, както споразуменията за процентите на емисиите които, разбира се, са обвързващи.

Тази реалност не следва обаче да ни кара да се предаваме, тъй като песимизмът е резултат от неспособността да се признае действителността. А напротив, оптимизмът се основана на признаване на реалността.

Какво следва да направим в Копенхаген, по същество? Разбира се, не следва да изпускаме възможността за постигане на това общо споразумение. Тъй като сме наясно с положението и съществуващите възможности обаче, мисля, че следва да се съсредоточим върху секторните споразумения, които са наистина валидни, с постижими цели. Имам предвид споразумение относно обезлесяването, споразумение за помощ за нововъзникващите икономики и развиващите се държави, но най-важното – споразумение относно трансфера на технологии. Мисля също, че би било изключително добра идея да имаме споразумения за насърчаване на програми, така че промишлените сектори, консумиращи най-много енергия в света, да могат да постигат споразумения относно емисиите, в която и държава да се намират. Това също би направило икономиките ни по-конкурентоспособни.

В заключение бих искала да подчертая, че оптимизмът се основава на реализма, а ефикасността се основава на поставянето на постижими цели. От това следва да се ръководим във всеки момент.

  Linda McAvan (S&D). – (EN) Г-н председател, залата отново беше подложена на две изказвания от Британската национална партия (BNP) и Партията на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) и отново двете партии са единни във вярата си в теориите за конспирация, което показва, че между тях почти няма разлика.

Но искам преди всичко да поздравя тази сутрин министъра, че остава амбициозен за Копенхаген и се придържа към идеята за правнообвързващо споразумение.

Тази сутрин Би Би Си съобщи, че Белият дом казва, че ще дойде в Копенхаген с цели за намаляване на емисиите на САЩ. Тези от нас, които са се срещали с членове на Конгреса на САЩ знаят, че там има сериозно раздвижване и следователно сериозни изгледи за приемане на законодателство в Съединените щати и затова мисля, че все още има реална надежда за договаряне в Копенхаген.

Но Копенхаген ще бъде само началото, тъй като когато се върнем от Копенхаген, ние в Европа ще трябва да продължим работата си за намаляване на емисиите си. Трябва да продължим да инвестираме в енергийна ефективност, във възобновяеми източници и в нисковъглеродни технологии. Изразявам силно задоволство, че миналата седмица постигнахме съгласие, като Европейски съюз, да има инвестиции в технологии, като улавяне и съхраняване на въглерод и че един от тези заводи ще бъде в моя избирателен район Йоркшир, в Хетфийлд.

Г-н Димас, искам да Ви благодаря. Не знам дали това ще бъде последната възможност от трибуната в залата да Ви благодаря за работата, която свършихте като член на Комисията в последните няколко години, но Комисията наистина се справи много добре с поставянето на Европа във водеща позиция и Вашата работа трябва да бъде похвалена пред залата.

Ще се видим в Копенхаген. Може би ще се видим тук и през януари, но аз просто исках това да се запише в протокола.

Най-накрая, надявам се залата да гласува за една добра резолюция относно изменението на климата и се надявам да отхвърлим измененията, внесени от членовете на Парламента от отсрещната страна, които като че ли искат да разводнят ангажиментите ни. Те искат да намалят нашите цели и да компенсират по-голяма част от емисиите ни. Ако подхождаме сериозно към изменението на климата, ако искаме една добра сделка, трябва да отхвърлим тези изменения при гласуването.

  Fiona Hall (ALDE). – (EN) Г-н председател, приветствам позитивната и решителна позиция, заемана от шведското председателство, и по-конкретно решителността на министъра, че споразумението в Копенхаген следва да може да бъде задълбочавано и да включва механизми за наблюдение, така че да може да се коригира в светлината на новите научни изследвания.

Пакетът от мерки на ЕС относно климата, приет през декември 2008 г., беше важен, за да се покаже сериозността на ангажираността ни с изменението на климата и това, което беше съгласувано в последните месеци при шведското председателство, също беше важно – по-конкретно преработената Директива за енергийна ефективност на сградите, която ще намали рязко въглеродния отпечатък както на новите, така и на обновените сгради.

В плановете на Европа обаче има една зееща празнина и това са инвестициите. Стряскащ факт е, че САЩ, въпреки че не са приели законодателство, са ангажирали повече от 100 млрд. щатски долара за разходи за чиста енергия, а Китай е заделил 200 млрд. щатски долара в плана си за икономическо стимулиране, докато ангажиментът на ЕС е малко над 50 млрд. щатски долара. Следва да имаме това предвид и да не се самовъзхваляваме прекалено в навечерието на Копенхаген.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ROTH-BEHRENDT
Заместник-председател

  Claude Turmes (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, имам конкретен въпрос към члена на Комисията Димас. Ако информацията ми е точна, той е следният. Ако ние в Европейския съюз изпълним целите, които сами сме си поставили – 20% възобновяеми енергийни източници към 2020 г. и подобряване с 20% на енергийната ефективност към 2020 г. – енергийните модели на ЕС показват, че това само по себе си ще доведе до намаляване на въглеродния диоксид с 18 до 21%, при положение че продължи използването на електроцентрали, работещи с въглища и газ.

Въз основа на това не ми е ясно защо отделяме толкова време за обсъждане на постигането на цел от 30%, при положение че чрез прилагането на мерките за енергийна ефективност, възобновяемите енергийни източници, а също и схемата за търговия с емисии, както и малко въглеродни компенсации лесно ще постигнем 30 или 35%.

Ще бъда много благодарен, г-н Димас, ако Вие, като непоколебим консерватор, най-накрая приведете в ред бъркотията на господата Seeber и Florenz и другите, които отново се прекланят пред старите промишлености.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-жо председател, бих искал да призова за чувство за мярка. Независимо какво чухме тук, това не са най-важните преговори в историята на човечеството и всъщност бъдещето на човечеството не зависи от тези преговори, както твърдят някои от колегите ни. Решенията за конкретните ограничения в пакета от мерки за климата не бяха взети по прецизен и подробен начин.

Можем само да изразим съжаление, че всичко вече е решено и всъщност последиците от пакета, финансовите последици, ще засегнат основно бедните държави, новите държави в ЕС. Решението финансирането в този въпрос да се постави в зависимост не от дохода на глава от населението, а от ограничението за замърсяването е решение, което засяга икономиките на новите държави от ЕС, включително и моята страна, Полша.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, госпожи и господа, последователният подход към проблема на изменението на климата, който излиза извън рамките на обикновеното поставяне на цели за намаляване на емисиите, изисква реалистично обяснение на средствата, чрез които те могат да бъдат постигнати.

Считаме, че е важно и показателно, че мнозинството от членовете на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните отхвърлиха включването на изменения в проекта за резолюция относно Копенхаген, подкрепящи – цитирам – диверсификация на инструментите, използвани за постигане на целите за намаляване на емисиите, избягване на зависимостта от пазарни инструменти и необходимост да се направи оценка на ефективността на пазарните инструменти, заедно с техните социални и екологични последици.

Важността, която Европейският съюз придава на пазарните решения, показва един политически и идеологически в основата си избор. Целта на това е да се конструира схема, която да носи милиарди несъществуващи финансови активи в услуга на система, която като че ли нищо не е научила от кризата, в която в момента е затънала.

Опитът в прилагането на Схемата за търговия с емисии на Европейския съюз напълно дискредитира смисъла на регулацията чрез пазара и ясно доказа неефективността и погрешността на неговите инструменти.

  Timo Soini (EFD). – (FI) Г-жо председател, следва да защитаваме служителите, дребните предприемачи и промишлеността. Екологично действие е възможно само в условията на здрава икономика. Само ако икономиката ни е здрава, можем да инвестираме в околната среда.

Нещата няма да се развият добре със сегашните проценти на целите. Сегашната търговия с проценти, макар да казвам това като аз самият съм католик, е съвременният еквивалент на продажбата на индулгенции, а това не е хубаво нещо. Трябва да въведем система на конкретни емисии, както при автомобилите, която да ни позволява да измерваме случилото се и да правим подходящи изводи.

Защо левицата не защитава работниците не само във Финландия, но и в Европа като цяло? Подкрепата за левицата се топи по-бързо и от айсбергите. Има други възможности: могат да се налагат мита върху продукти, които превишават конкретни емисии. Ако установим система, в която екологичният дъмпинг, произхождащ от развиващите се и по-малко индустриализираните държави, не е възможен, можем да защитим работните места и по-качествените продукти и ще бъдем в състояние да продължим да правим това и в бъдеще.

  Romana Jordan Cizelj (PPE). – (SL) Аз съм оптимистка и съм съгласна с шведския министър Карлгрен, който каза, че трябва да успеем. Нека добавя и че за да успеем, трябва също да действаме сериозно и да преследваме целите си по начин, който е ясен и прозрачен.

Първата бележка, която искам да направя, е, че намаляването на емисиите на парникови газове е както европейска, така и световна цел. Нека не си присвояваме правото да бъдем съдници на технологиите, като подкрепяме едни, а осъждаме други. Стигне ли се до технологии, трябва да останем безпристрастни. Трябва да държим вратите си широко отворени за използването на нисковъглеродни технологии и за разработването на нови такива.

Не трябва да допускаме усилията ни за борба с изменението на климата да създадат съперничество между отделните нисковъглеродни технологии. Ако искаме да успеем, трябва сериозно да обмислим използването на всички налични технологии.

Второ, на COP15 ние, представителите на Европейския съюз, трябва да отправим ясно послание: че трябва да има повече пари, за да могат трети държави да изпълнят ангажиментите си и че устойчивото развитие изисква пакетни решения. Как обаче да обясним на нашите данъкоплатци, че сме поели отговорността да финансираме устойчивото развитие на трети държави, без да изискаме от тях никакъв ангажимент, който да ни гарантира, че те използват тези средства по предназначение. Необходими са ангажименти и е необходим контрол.

Трето, на едно от разискванията ни през ноември предупредих залата за факта, че трябва да изпратим послание до президента Обама с цел да поискаме от него да участва в COP15. Тази сутрин чух в новините,че г-н Обама е потвърдил присъствието си в Копенхаген и че ще се обяви за приемане на обвързващи цели за емисиите на парникови газове. Според мен това е доказателство, че решението да продължим с политическия натиск е било правилно.

В заключение, искам да отправя ясно послание. Трябва да действаме, и то незабавно. Искаме правнообвързващо споразумение и искаме другите държави да се държат отговорно.

  Saïd El Khadraoui (S&D). – (NL) Бих искал да говоря във връзка с транспортния аспект. Считам, че заедно с въпроса за енергетиката транспортът всъщност е най-трудното от предизвикателствата на изменението на климата.

Трудно е, защото изисква преразглеждане на логистичната организация на търговската ни система и на начина, по който се придвижваме и пътуваме. Разбира се, ще трябва да приложим съчетание от мерки, ако искаме да постигнем целите. Сред тях са продължаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, налагане на по-строги технически стандарти, определяне и разпространяване на най-добрите стандарти, прилагане на интернализация на външните разходи, за да се стимулира ефективността на системата и да се осигури равнопоставеност между различните видове транспорт и също, разбира се, поставяне на изпълними, амбициозни цели на световно равнище. Това е особено важно що се отнася до сектора на международното въздухоплаване и морския транспорт, където все още предстои да се постигне голям напредък в областта на устойчивостта.

Във връзка с това трябва да кажа, че на целите, поставени от Съвета – 10% намаляване към 2020 г. за международно въздухоплаване и 20% намаляване за морския транспорт – всъщност липсва достатъчна амбиция. В това отношение мисля, че може да отидем дори и по-далеч.

От друга страна, отбелязвам, че в резолюцията се споменава темата за продажба на половината емисионни квоти на търг. Това не съответства с предложеното от самите нас преди две години, когато ставаше дума за 15%, и затова аз бих се съсредоточил върху едно амбициозно споразумение. Нека се стремим към това.

  Frédérique Ries (ALDE). – (FR) Г-жо председател, ние напълно разбираме положението, считам, че тонът е даден и министър Карлгрен дори разкритикува преобладаващия песимизъм. Наистина започна обратното броене за спасяване срещата на върха в Копенхаген и за гарантиране, че основните замърсяващи планетата държави ще подпишат амбициозно споразумение и ще поемат ангажимент към идните поколения.

Споразумението е хубаво нещо. Постигането на успех, разбира се, е още по-хубаво. Знаем, че успехът по необходимост зависи от подкрепата на индустриализираните държави – най-вече на Китай и Съединените щати – за това, което в бъдеще ще представлява Протоколът от Копенхаген и от също толкова необходимата подкрепа на развиващите се държави. Във връзка с това комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Парламента свърши своята работа, като предложи 30 млрд. евро годишно пряка помощ до 2020 г., за да се подпомогнат тези държави в прехода им към икономика с по-ниски въглеродни емисии.

Това ме подсеща да спомена какво смятам за недостатък на нашата резолюция, а именно липсата на отделено внимание на влиянието на изменението на климата върху здравето на хората. То оказва влияние от решаващо значение, ако слушаме призивите и предупрежденията на Световната здравна организация (СЗО).

Поради това призовавам всички ви да подкрепите двете изменения по тази тема, които внесох в нашата резолюция.

  Caroline Lucas (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, има нов филм за изменението на климата, озаглавен „Ерата на глупостта“ (The Age of Stupid). Действието се развива през 2055 г. и се разказва за единствения оцелял в климатичната катастрофа. Преследват ме няколко думи от филма, с които актьорът, поглеждайки назад към 2009 г. – поглеждайки към сегашния момент – пита защо, знаейки това, което са знаели тогава, хората не са взели мерки, докато все още е имало време?

С други думи, защо не съумяхме да предизвикаме достатъчно политическа воля? Отчасти това е така, защото не говорим достатъчно за ползите от преминаване към един свят след въглерода – милионите работни места в „зелената“ енергетика, по-добре изолираните домове, подобреният обществен транспорт. Това е посланието, което ЕС трябва да подкрепя.

Но дори и най-амбициозната цел, която ЕС предлага понастоящем – 30% намаление към 2020 г. – ще ни даде само шанс 50/50 да избегнем най-лошото от изменението на климата. Ако някой ви каже, че самолетът, на който след малко ще се качите, има шанс 50/50 да се разбие, вие вероятно не бихте се качили. И все пак, залозите, за които става дума в Копенхаген, са много по-високи от това. Така че посланието ми към вас е: моля, бъдете по-амбициозни. Не допускайте епитафията за Копенхаген да бъде, че това е била „Ерата на глупостта“.

  Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Г-жо председател, за пореден път по въпрос, който е много важен за Европейския съюз, постоянно чуваме вълшебната дума „успех“. Председателството иска успех и го иска повече от всичко друго. Междувременно пресата в Европа е пълна с информация, която сочи, че срещата на върха в Копенхаген няма да бъде успешна. Нека помислим защо няма да е успешна. Това е така, защото правителствата имат чувството, че ако всичко се каже ясно и ако гражданите на държавите-членки на ЕС са наясно с последиците, ако са наясно с причините, поради които искаме да вземаме такива важни решения, със съмненията относно тези причини и съмненията относно последиците от действията ни, те ще бъдат против всичко това.

Искам да кажа само едно нещо и то е най-важното – Европейският съюз носи отговорност, държавите-членки на ЕС носят отговорност за случващото се в света, но те носят отговорност преди всичко за собствените си нации, държави и граждани, хората, които възлагат надежди на това, което правим, хората, които също се надяват, че нещата ще се развиват добре за тях в бъдеще. Трябва да вземем това предвид. Когато искаме да поемем отговорност за нещата в световен мащаб, без да навлизам в подробности по този въпрос, тази отговорност трябва да засяга всички еднакво – едни от гледна точка на намаляване, други от гледна точка на опазване на околната среда, а пък трети от гледна точка на нещо друго – ето какво ни е необходимо днес.

  David Campbell Bannerman (EFD). – (EN) Г-жо председател, в моя английски избирателен район тази седмица беше открито, че учени от Университета на Източна Англия, твърди се, манипулирали данни в опит да докажат предизвикано от човека глобално затопляне.

Какво саморазобличаване се получи! Сега е ясно, че научният консенсус относно предизвиканото от човека глобално затопляне бързо се руши: 30 000 скептични учени в Манхатънската декларация; 600 учени в доклад на Сената на САЩ; дори и германски учени тази година пишат на канцлера Ангела Меркел.

Междувременно, авторът на основния доклад на ООН по тази тема, сър Никълъс Стърн, ни призовава настоятелно да станем вегетарианци, за да спрат кравите да изпускат газове. Може би не само някои крави са полудели.

Аз съм в комисията по международна търговия. Дълбоко съм загрижен за преговорите в СЗО, които започват тази седмица. Изразявам загриженост относно тенденцията към „зелени“ мита, оправдавани на базата на такива фалшиви претенции. Тези нови мита са само пречки пред търговията, те наказват бедните и нямат абсолютно никакво оправдание. Това си е чист еко-империализъм.

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, в контекста на разискванията относно климата чухме разнообразни мнения тук в Парламента за причините и влиянието на изменението на климата. Не искам да задълбочавам въпроса, но редица от колегите, които споменаха темата, са прави: има все по-голям брой нови гласове в научната общност и бих искал да обсъдим тези нови гласове помежду си по обективен начин.

Втората ми бележка е, че Парламентът прие ясна позиция за срещата на върха в Копенхаген. Има ясно очертан кръг задължения, които трябва да се постигнат. Има също очертан кръг задължения за всекиго тук в Парламента, да се грижим за благополучието на народите на Европейския съюз и да правим това във всяко отношение. В тези разисквания трябва да гарантираме, че не разглеждаме даден проект като единствен политически проект, който е от значение за нас. Поради това си пожелавам понякога в целите си за Копенхаген да направим необходимото, за да се въздържаме от отдаване на заклинания или надпревара с числа – както каза друг колега – а вместо това да обмислим какво можем осезаемо и ефикасно да постигнем. Какво можем реално да постигнем? Какви са последствията, включително за европейската промишленост? Трябва да вземем и това под внимание. Това не е единственият критерий, но то трябва да е критерий и по тази причина бих искал да видя, че се опитваме да стигнем до споразумения, които наистина са възможно най-осезаеми. Това изисква и да бъдем справедливи, както и участието и на другите индустриализирани държави, така че това да не бъде само един европейски проект.

Друг колега посочи също, че сме отговорни за 10%. Другите по света, нововъзникващите икономики, развиващите се държави, трябва да платят своя дял. Ако не получим прецизни разпоредби в това отношение в Копенхаген, предпочитам да получим политически консенсус и да възложим мандати, за да се постигнат конкретни споразумения през следващите месеци. Не следва да се крием зад какъвто и да било официален компромис, който може да бъде скалъпен в Копенхаген, и да се залъгваме, че това би бил резултат, който автоматично би могъл да доведе до намаления от 30%. Затова са необходими реализъм и преговори по конкретните неща – тогава може би ще постигнем напредък.

  Teresa Riera Madurell (S&D). – (ES) Г-жо председател, борбата с изменението на климата изисква и радикална промяна в производството и потреблението на енергия. Необходим ни е нов модел, който балансира трите потребности: сигурност, устойчивост и конкурентоспособност. Имайки предвид тази цел, ние работим върху общ отговор.

2007 г. беше решаваща година, тъй като си поставихме прецизни цели. Взето беше решение да не се допусне температурата да се покачи до точка, от която няма връщане назад, но то беше взето със съзнанието, че бездействието би довело до други разходи за световната икономика, докато инвестициите в ефективност и възобновяеми енергийни източници биха могли да са доходоносни.

За да бъдат убедени гражданите и пазара в силното ни желание да постигнем тези цели, ни беше необходима обоснована, стабилна законодателна рамка, която да даде правна сигурност за инвестициите, което беше и причината за шестте законодателни инициативи от „зеления“ пакет.

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика направи значителен принос. Бих искала да подчертая споразумението относно Директивата за възобновяемите източници и неотдавнашните споразумения относно две много важни директиви: Директивата за енергийна ефективност на сградите и Директивата за посочване на потреблението на енергия в етикети. Това са мерки, които включват промени, но те са също и истински, решаващ стимул за икономически растеж чрез създаване на работни места. Те ще доведат до икономии от 50 млрд. евро от вноса на петрол и газ, до създаване на един милион повече работни места в сектора на възобновяемите източници и на същия брой в областта на енергийната ефективност към 2020 г.

Екологичната промишленост сега представлява повече от три милиона работни места, а екологичните технологии са растяща част от сектор с оборот от повече от 200 млрд. евро годишно.

Направили сме много в Европа. Не е достатъчно. Трябва ни действие в световен мащаб. Поради това социалистите в комисията по промишленост, изследвания и енергетика искат международните преговори да се върнат на пътя на разбирателството, така че в Копенхаген да може да се постигне истинско глобално споразумение.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Holger Krahmer (ALDE). – (DE) Г-жо председател, европейската политика в областта на климата трябва да остави бляновете си настрана и да види международните реалности.

Най-напред, Киото беше провал. Той имаше голямо символично значение, но не доведе до намаляване на емисиите. Второ, в навечерието на Копенхаген е ясно, че важни държави в света не са готови да приемат обвързващи цели за намаления. Трето, политиката трябва да си вземе бележка от дебата, който възниква в научните среди. Същите учени, които подписаха заключенията на експертната група на МГИК преди две години, днес говорят за естествени влияния върху климата – нещо, което МГИК категорично изключи преди две години.

Би следвало вече да знаем колко сигурни можем да бъдем за това, какво влияе на изменението на климата, когато вземаме политически решения. Поради това призовавам за промяна в стратегията. Преди всичко трябва да се приспособим към неизбежните промени в климата, като същевременно следва да излезем от рамките на всички идеологически обсъждания за въглеродния диоксид и да потърсим международни съюзници, за да ускорим научните изследвания на новите енергийни източници и чистите технологии.

  Michail Tremopoulos (Verts/ALE) . – (EL) Г-жо председател, намираме се в изключително важна повратна точка за планетата. Научната общност, чрез МГИК, призовава Европейския съюз и държавите-членки да се ангажират с 40% намаление на емисиите на парникови газове към 2020 г. в сравнение със стойностите от 1990 г. Настоящите ангажименти от страна на Европейския съюз са само 50% от това, за което призовават докладите на МГИК като абсолютно минимален ангажимент.

МГИК е за изменението на климата това, което е Международният валутен фонд за икономиката. Въпросът ми е: ще бъде ли Комисията някога в състояние да се отклони с 50% от целите, препоръчвани от Международния валутен фонд като абсолютно минимални? Нещо повече, Европейският съюз настоява за повишаване целта за намаляване на емисиите до 30% през 2020 г., при условие, че други развити държави се ангажират със сравними намаления на емисиите. При създалото се положение, кои, какъв вид и в какъв размер ангажименти и от страна точно на кои държави са необходими, за да задействаме горната оферта, какви точно политики относно климата ще бъдат преразгледани в такъв случай и точно каква подготовка е извършена в това отношение?

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Разисквания, обсъждания и преговори по международното споразумение в Копенхаген във връзка с климата текат без прекъсване от месеци. В шумотевицата от информация, където едни държави наддават и се конкурират помежду си в обявяването на все по-амбициозни цели, други обявяват големи надежди, докато трети имат изцяло пасивно отношение, е лесно да се изгуби от поглед основното предназначение на това, което, най-просто казано, е историческо споразумение.

Защото говорим за борба с изменението на климата – изменение, което би могло да доведе до истинска екологична катастрофа. Говорим за общото бъдеще на планетата – бъдещето на всички ни. Ето защо е толкова важна дейността по образоването. Оставам с впечатлението, че мненията на европейските граждани все повече се разминават с тези на политическия елит. Съществува опасността предложенията, които ще се внесат на форума в Копенхаген, да бъдат възприети просто като един вид божествена намеса или измислица на политическия елит.

Необходимо е да работим за осведомяването на гражданите и за това следва да отговаря Европейската комисия. Борбата с изменението на климата не трябва да се разглежда като каприз на богатите държави, които искат да наложат гледната си точка на останалите. Мисля, че по този въпрос Комисията и Представителствата трябва да поддържат постоянна политика за информиране и образоване.

Необходима е също и силна политика в подкрепа на търсенето на ефикасни технологии за улавяне на въглеродния диоксид от въглищата, използвани като енергиен източник. Тази технология следва да получи същия политически статут, както и другите възобновяеми енергийни източници. Това следва да бъде приоритет в работата на Европейския институт за иновации и технологии, който създадохме неотдавна в Будапеща.

И последно – разходите по създаването на специален фонд за подпомагане на борбата с изменението на климата следва да бъдат разпределени равномерно сред държавите-членки в зависимост от равнището на богатството им.

  Edite Estrela (S&D). – (PT) Г-жо председател, броени дни преди Копенхаген изглежда по-трудно от когато и да било да се стигне до правнообвързващо споразумение. Ще имаме нещо, което някой вече нарече двуизмерно споразумение, но това не означава, че можем да си позволим да сме самодоволни. Европейският съюз трябва да продължи да е водещ в преговорите и да оказва натиск върху другите държави.

В Копенхаген следва да се стигне до нещо повече от само декларация за намеренията. Копенхаген, най-малкото, следва да доведе до обвързващи политически ангажименти и график, който да позволи приемането на споразумение „след Киото“ през юни 2010 г. в Бон. САЩ, Япония, държавите от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) и много други трябва да поемат ангажименти, които да са сравними с тези на Европейския съюз, тъй като само усилията на ЕС не могат да ни доближат до постигане целта за ограничаване на покачването на температурата до 2° C.

Не трябва да се допусне финансирането на приспособяването на развиващите се държави да постави под въпрос Целите на хилядолетието за развитие, особено в африканските държави, които са най-засегнати от изменението на климата.

Копенхаген следва също да помогне за промяна на системата на възгледите за енергетиката в света, като подкрепи възобновяемата енергия и пестенето на енергия. Това е пътят към бъдещето не само за борба с изменението на климата, но и за създаване на работни места.

  Владко Тодоров Панайотов (ALDE). - Преди две години Европа пое инициативата да бъде лидер в областта на климатичните промени. Налице е законодателна рамка на европейско равнище и е необходимо да се насърчават инициативите за развиване на съответната технологична платформа, която да направи възможна трансформацията към нисковъглеродна икономика. Голяма е амбицията на европейското лидерство в преговорите за Копенхаген. Макар все още да не съществуват условия за окончателното споразумение е важно да се поставят основите на глобалния консенсус за успешно споразумение. След участието ми в парламентарната делегация във Вашингтон по преговорите в Копенхаген, установих, че е необходимо да се разисква икономическата ефективност на мерките за борбата с климата. Едва когато всички участници в преговорите са убедени, че мерките за борба с климата ще имат положителен икономически ефект и че техните икономики няма да бъдат уязвени, ще е налице глобална стратегия.

  Françoise Grossetête (PPE). – (FR) Г-жо председател, всички се надяваме и се молим днес за едно амбициозно споразумение в Копенхаген, но трябва да се каже, че амбициите за срещата на върха в Копенхаген бяха на практика разводнени през последните няколко седмици, по-конкретно поради резервите на Съединените щати и Китай.

За да не се допусне температурата на планетата да се покачи с повече от 2 градуса до края на века, всички държави наистина трябва да са готови да приемат едни и същи задължения, едни и същи обвързващи задължения. В нашите разисквания обаче наблюдаваме нещо като надпревара с числа, финансова надпревара. Това, което искам, е Европа да не бъде наивна, а да бъде реалистичен и твърд преговарящ с онези от партньорите си, които не са положили значителни усилия да намалят емисиите си.

Би било неприемливо усилията на най-амбициозните държави да бъдат подкопани от изтичането на въглерод, причинено, най-просто казано, от липсващите или недостатъчните действия на някои.

Европа не трябва да бъде наивна по отношение на Китай и Индия. Вярно е, Бразилия и Корея вече решиха да се ангажират, но макар Европа да желае да даде пример, тя не може да го стори на всяка цена и особено не с цената на своята деиндустриализация.

Преговорите трябва да послужат като възможност да се даде тласък напред в развитието на новите технологии, да се позволи влагане на значителни средства в научноизследователска и развойна дейност. Наистина, има риск европейски знания да бъдат завинаги изгубени за сметка на ползата за държавите от трансфера на технологии. Поради това в Копенхаген е наложително да създадем условия за траен обмен между страните, на основата на взаимни интереси, защитавайки в същото време инвестициите, направени в научноизследователска и развойна дейност, от страна на европейските предприятия.

Успехът ще се състои в насърчаване на разпространението на технологии в развиващите се държави в замяна на признаване на правата на интелектуална собственост и отваряне на пазарите им за тези технологии.

Ние имаме, все пак, невероятната възможност в Европа, която е, заедно с борбата с изменението на климата, да поставим началото на истинска технологична програма за насърчаване на иновациите и оттам за създаване на нови работни места.

  Gilles Pargneaux (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, позволете ми да се спра на няколко важни точки, свързани с нашата резолюция, но също и с разискването, което ще проведем през следващите няколко седмици в Копенхаген.

Най-напред, във връзка с първата точка: борбата с покачването на температурата. По-рано чух редица мои колеги да подценяват степента на глобалното затопляне. Не трябва да се забравя обаче, че множество стотици милиони човешки същества в света ще станат това, което би могло да се нарече жертви на изменението на климата в резултат на покачването. Копенхаген трябва да спре покачването на температурата.

Второ, трябва да се снабдим с обвързващо споразумение, което да посочва, че емисиите на парникови газове трябва да бъдат намалени с 30% към 2020 г. и с 80% към 2050 г.

Трябва също да осигурим, че се гарантира някаква яснота по отношение на финансирането. В нашата резолюция се предлага най-бедните държави да получат 300 млрд. евро за следващите 20 години. Трябва да отидем по-далеч. Като сума бяха посочени също 500 млрд. евро и, в този случай също, ние, като Европейски съюз, трябва да дадем пример.

Също така, трябва да въведем универсален данък върху въглерода, заедно с възможността за данък върху финансовите операции. В заключение, много съм учуден от неискреността на колегите ми от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) относно това, което чух да се говори в моята страна, Франция, от президента на републиката и отново тази сутрин, от министър Борло.

  Werner Kuhn (PPE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, при всичките благородни цели на конференцията от Копенхаген – когато става въпрос за опазване на климата, не трябва да забравяме, разбира се, че нашата Европа, нейните дружества и предприятия, ежедневно се конкурират с големите стопански и търговски субекти от Северна Америка и Югоизточна Азия. Това е свързано също толкова с промишленото производство и производството на енергия, но и в особена степен с транспорта.

Много транспортни предприятия са също участници на световната сцена. Ако очакваме да бъдат конкурентоспособни, всички участници в тази област трябва да имат равни възможности. Става въпрос за това, че опазването на климата определено струва пари. Ние в Европа наистина сме пионери, когато става въпрос за съкращаване на парниковите газове в транспортния сектор. Просто ще припомня на всички ви във връзка с този въпрос, че ние в залата заедно се съгласихме да се задължим да включим международното въздухоплаване, по-конкретно, а също и морския транспорт, в търговията с емисии.

Беше споменат железопътният транспорт. Той, посредством екологичния налог върху производството на енергия, със сигурност е включен в мерките за намаляване на въглеродния диоксид, а сухопътният транспорт е включен чрез различните възможни видове пътни такси. Трябва също да изпълняваме техническите изисквания на Европейския съюз по отношение на каталитичните преобразуватели чрез повишените европейски стандарти Евро 4 и Евро 5. Ако искаме да постигнем нещо в морския транспорт и международното въздухоплаване обаче, е необходимо отново да задълбочим преговорите си с 20-те държави от приложение I. Направеното до момента в областта на международното въздухоплаване с Международната организация за гражданска авиация не е дало резултати. Трябва да продължим усилено с дейностите си във връзка с това. Ще бъде много важно въпроса да се обсъди на конференцията в Копенхаген и същото е валидно за морския транспорт, който, разбира се, също е – от гледна точка на относителния разход на енергия на тон и километър – много екологосъобразен. В този ред на действия е необходимо обаче и да постигнем съгласие с Международната морска организация (ММО) относно общите понятия.

  Andres Perello Rodriguez (S&D). – (ES) Г-жо председател, бих искал да поздравя членовете на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и нейния председател, г-н Leinen, за работата, която свършиха, за да разполагаме с резолюция като тази, която трябва енергично да приемем. Не можем да се задоволим да кажем, че секторните споразумения са достатъчни, тъй като да говорим за нещо, което би могло да се нарече остатъчно споразумение, значи да признаем частичен неуспех.

Трябва да приемем резолюцията, която има три благородни амбиции. Първата е по-очевидна: избягване на изменението на климата, с реални предложения за намаляване на емисиите и ангажименти за финансиране, което има за цел едно обвързващо споразумение, а не остатъчно споразумение. Има също и две по-дълбоки амбиции: първата е да започнем да работим по посока на една обща енергийна политика по-рано, вместо по-късно, така както в миналото се сдобихме с обща селскостопанска политика, тъй като ни беше необходима. Налице е също, разбира се, амбицията да върнем доверието на гражданите в политиката и политиците, което донякъде липсва в Европа.

Следователно успехът на срещата на върха ще се равнява на успех по отношение на трите амбиции. Вследствие на това призовавам действащия председател на Съвета да запази оптимизма си и да оказва натиск, и да преговаря колкото може, за да приобщи другите към успеха.

Не знам дали лидерите на нашия многополюсен свят искат да бъдат съдени от историята, защото не са съумели да постигнат обвързващо споразумение, но не мисля че аз, като член на Европейския парламент, заедно с всички представители на народа, следва да бъдем съдени от историята, защото не сме били в състояние да придвижим напред в Копенхаген обвързващия ангажимент, който имаме към човечеството, да предотвратим изменението на климата.

  Anne Delvaux (PPE). – (FR) Г-жо председател, най-напред бих искала да похваля усилията на шведското председателство да постигне амбициозно споразумение в Копенхаген, въпреки силната вълна от песимизъм, който преобладава във връзка с предстоящите преговори.

По мое лично мнение, не считам за реалистично да приемем на този етап, че срещата на върха в Копенхаген е обречена на неуспех или че няма да доведе до окончателно споразумение, което да бъде ратифицирано от всички страни.

Нека не се поддаваме на песимизма прекалено бързо. Настоятелно призовавам всички ни, на този етап, да не намаляваме амбициите си, било то във връзка с цели или срокове. Трябва да продължим да вярваме в едно всеобхватно, амбициозно и обвързващо глобално политическо споразумение, откриващо пътя за сключването на правен договор възможно най-скоро. Наистина е прекалено рано да посочваме като срок шестнадесетата Конференция на страните (COP 16) през декември 2010 г.

Сега трябва да превърнем риториката си в истинска политическа воля. Трябва да изясним ангажимента си във финансово отношение и от гледна точка на помощта, отпусната на развиващите се държави, по-конкретно чрез трансфер на технологии. На този етап един пълен, колективен ангажимент от Европейския съюз е от съществено значение.

Нещо повече, отбелязвам теоретично неотдавнашния, но достоен за пример тласък, даден на преговорите от Бразилия, Южна Корея, Индонезия и Норвегия, по-конкретно, които дадоха количествен израз на амбициите си да намалят техните замърсяващи емисии.

Макар да можем да разберем гъвкавостта, поискана от Съединените щати, които едва сега започват да вземат под внимание въпроса за климата, все пак ще трябва да получим обвързващи и амбициозни количествени ангажименти в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план от големите замърсители като Съединените щати и Китай. Без тези ангажименти се запътваме към климатично, политическо и морално бедствие.

  Vittorio Prodi (S&D). – (IT) Г-жо председател, г-н Карлгрен, г-н Димас, госпожи и господа, тази сутрин искам да разкажа за един 84-годишен мисионер, отец Еторе Турини, който е прекарал 59 години в северозападната част на Амазония. Той винаги се е борил за защита на местните народи и техните гори от многобройните желаещи да ги унищожат в името на краткосрочни интереси.

При пътуванията си из горите отец Еторе е преживял седем въздушни злополуки, но не се е отказал и в дейността си е събрал десетки хиляди подписи, които ще връчи на президента Лула, на много министри и на италианския президент, г-н Наполитано. Той е неуморен.

Срещнахме се миналата неделя и му казах, че напълно споделям позицията му, но че може би светът започва да се осъзнава и да стига до извода, че горите са от съществено значение като бели дробове на света, за местния климат и за улавянето и съхранението на въглерода.

Казах му, че в Копенхаген ще намерим също ресурси да компенсираме държавите, които пазят горите непокътнати. Казах му, че въвеждаме механизми за наблюдение – GPS (глобална система за позициониране) и INSPIRE (инфраструктура за пространствена информация в Европа) – за измерване поведението на правителствата и за да може към 2030 г. да сложим край на обезлесяването.

В Копенхаген ще бъдем в състояние да направим всичко това и аз ще участвам в срещата на върха също и от името на отец Турини.

  Christine De Veyrac (PPE). – (FR) Г-жо председател, всички ние сме наясно – и всички сме го заявили – с важността на преговорите в Копенхаген, но макар всички да се надяваме на споразумение, не можем да го приемем на всяка цена.

Ако условията за амбициозно споразумение не бъдат изпълнени, искрено се надявам Европейският съюз да е способен да каже „не“ и да откаже да подпише едно обезценено споразумение. Европейските народи, които представляваме в залата, очакват споразумение – споразумение, което да даде възможност да се води ефикасна борба с всички климатични смущения, които наблюдаваме около нас ежедневно. Европейците няма да се задоволят с рекламни акции, декларации за намерения без конкретни цифри, с необвързващи цели, които могат да бъдат игнорирани, след като интересът на медиите към тях отслабне.

Държавите ще трябва да се ангажират в Копенхаген!

Европейският съюз, като единствения континент, чиито емисии на въглероден диоксид спадат от 1990 г. насам и като единствения континент, който е поел прецизни, обвързващи и амбициозни ангажименти за бъдещето, не може да поеме сам тежестта на тази задача. Ето защо, ако другите индустриализирани държави и нововъзникващите икономики не желаят да поемат своя дял от отговорността, те ще трябва да приемат всички последици от това под формата на въвеждане на данък по нашите граници в защита на нашата промишленост от конкуренцията на тези, които решат да не са част от едно глобално споразумение.

Ние, европейците, искаме малко повече всеки ден от нашите производители. В доказателство на това бих цитирала пакета от мерки за изменението на климата, който беше подписан при френското председателство. Бих цитирала също националните инициативи, които, както данъка върху въглерода, на който г-н Pargneaux отдаде дължимото току-що – и се радвам, че го направи – насърчават въвеждането на екологично данъчно облагане.

Един сектор, какъвто е транспортният, който е един от най-големите сред отделящите въглероден диоксид – дори и ако някои средства за транспорт като самолетите отделят по-малко парникови газове – дава все по-голям принос в борбата срещу изменението на климата. Това обаче е сектор, който много пострада от вторичните последици на кризата. Ако, както се надявам, морският транспорт и международното въздухоплаване бъдат включени в преговорите в Копенхаген, нека гарантираме, че това, което се изисква от европейските предприятия, се изисква и от промишленостите в другите индустриализирани държави.

В Копенхаген вниманието на международната общественост ще бъде съсредоточено върху нейната управляваща класа. Днес я призоваваме да не ни разочарова.

  Åsa Westlund (S&D). – (SV) Г-жо председател, г-н Карлгрен ни предупреди, че сме обградени от много песимисти. Това е истина и се радвам, че г-н Карлгрен не е един от тях. Шведският министър-председател, който председателства Съвета, и датският министър-председател, който е домакин на срещата на върха в Копенхаген, са, за съжаление, сред песимистите. И двамата посочени лидери-консерватори, поради краткосрочни партийни и политически причини, омаловажиха очакванията преди Копенхаген, като с това затрудниха постигането на едно добро споразумение. Това е смущаващо и напълно безотговорно, тъй като по-добра възможност никога няма да има, както също посочи г-н Карлгрен.

В Копенхаген трябва да бъдат ясно определени и превърнати в правнообвързващи ангажименти, по-конкретно, три неща:

1. Количеството, с което всяка развита държава възнамерява да намали емисиите си към 2020 г. Според научни оценки намаленията следва да са близо 40%, което не само е постижимо, но и ще доведе до засилване на нашата конкурентоспособност и създаване на повече „зелени“ работни места.

2. Какво трябва да направят развиващите се държави за ограничаване на техните емисиите и това важи, по-конкретно, за Китай и Индия.

3. Колко краткосрочно финансиране трябва да бъде предоставено на развиващите се държави от богатите нации и в каква форма. Това финансиране трябва да бъде в допълнение към ресурсите, които богатите нации вече са обещали за борба с бедността. Във връзка с това е важно шведското председателство да бъде готово да промени мнението си и да се бори, за да не се допусне тези, които са най-силно засегнати от изменението на климата, да бъдат засегнати дори повече и от глада.

  Eija-Riitta Korhola (PPE). – (FI) Г-жо председател, миналата седмица изтече информация: Комисията е започнала инициатива, тихомълком и в сътрудничество с някои държави-членки, да се премине веднага към намаляване на емисиите с 30%. Аргументът е, че цената на въглеродния диоксид може да се запази разумна – тоест на равнище, което да насърчава мерките за намаляване на емисиите – ако намаляването бъде с 30%. Големите производители на електричество, които лобираха усилено, са във възторг от плана, който би увеличил печалбите на котираните енергийните дружества и в същото време би направил европейската промишленост уязвима от изтичане на въглерод.

Бих искала обаче да напомня на Комисията, че съгласно Директивата за търговия с емисии целта на ЕС от 20% за намаляване на емисиите може да се промени на 30% само ако другите индустриализирани държави направят „сравними усилия за намаляване“ и ако напредналите развиващи се държави имат някакви задължения. Постигането на политическо споразумение в Копенхаген все пак няма да бъде достатъчно. Независимо от това, едно правнообвързващо споразумение също няма да бъде достатъчно, преди всички държави да го ратифицират. Само след ратификацията ЕС ще бъде в състояние да каже дали условието, наложено от него относно сравнимите усилия за намаляване, е било изпълнено.

Превръщането на политическия консенсус в обвързващо споразумение не е лесна работа от техническа гледна точка. Едно правно споразумение относно глобалната политика по климата би било прецизно формулирано и обхващащо стотици въпроси в области като: количествени цели за намаляване на емисиите в индустриализираните държави за 2020 г. и след това, конкретни цели за емисиите в развиващите се държави за 2020 г. и след това, финансова помощ за развиващите се държави от индустриализираните държави, развитие и трансфер на технологии и поглътители и правила за отчитането им. Във връзка с всички тези области има десетки отделни въпроси, относно които държавите ще трябва да постигнат взаимно споразумение.

Основното съображение обаче е, че само чрез синхронно намаляване на емисиите ще можем да гарантираме общото им намаляване, вместо просто да ги местим от едно място на друго и да спомагаме за увеличаването им като цяло. Ето защо екологично отговорната политика е намаленията от страна на ЕС да зависят от усилията на другите. В противен случай зловещото предсказание на г-н Ферхойген, че просто ще изнасяме замърсяване и ще внасяме безработица може да се сбъдне.

(Ръкопляскания)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE). – (PT) Г-жо председател, г-н Карлгрен, г-н член на Комисията, от решаващо значение е Копенхаген да доведе до обвързващо политическо споразумение. Това споразумение трябва да съдържа оперативни елементи, които да могат да бъдат приложени незабавно, и график, който да позволи изработването на правнообвързващо споразумение в рамките на 2010 г.

В споразумението трябва да се включат всички държави, подписали Конвенцията и е жизненоважно ангажиментите, било то под формата на намаляване на емисиите или на финансиране, да бъдат изложени ясно.

Макар, от една страна, индустриализираните държави да следва да дадат пример при намаляването на емисиите на парникови газове, икономически по-напредналите развиващи се държави също трябва да изиграят ролята си, давайки принос съобразно своите отговорности и съответни възможности. Следва да се изискват сравними усилия от индустриализираните държави и държавите с възникващи икономики. Само тогава ще е възможно да се намалят нарушенията в международната конкурентоспособност.

Новото споразумение следва да улеснява създаването на планове с ниски въглеродни емисии на национално равнище, подкрепени от законодателство. От своя страна, ангажиментите, предприети в националните планове, следва да се разгласят сред международната общност, гарантирайки по този начин по-голяма прозрачност за всички процеси. Плановете следва да бъдат задължителни за всички участващи държави, с изключение на най-слабо развитите. И все пак ако се очаква тази стратегия да доведе до истинска трета индустриална революция, основана на ниски въглеродни емисии, трябва да възприемем цялостен подход, който да обхваща всички сектори, допринасящи за емисиите.

Също така от решаващо значение е да определим структурата на финансирането, така че то да бъде устойчиво в средносрочен и дългосрочен план. Финансирането трябва да дойде от частния сектор, пазара на въглерод и публичния сектор в индустриализираните държави, но също и от по-напредналите в икономически аспект развиващи се държави.

Колкото до разпределението на финансирането, приоритет трябва да се дава на обучението и приспособяването, със конкретна насоченост към най-слабо развитите държави.

Като обобщение бих искала да отбележа отличната работа, извършена от члена на Комисията Димас при воденето на това досие.

  Iva Zanicchi (PPE) . – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, след няколко седмици ще имам честта да участвам в официалната делегация, която Парламентът ще изпрати в Копенхаген на Конференцията на ООН по въпросите на изменението на климата.

След основополагащите етапи на Рио де Жанейро през 1992 г. и Киото през 1997 г. на 7 декември ще започне работа нова глобална конференция по въпросите на климата, която би могла да се окаже историческа с оглед на обхвата й. Г-жо председател, казах „би могла“, защото в последните дни на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC) Съединените щати и Китай като че ли решиха да променят обхвата на срещата в Копенхаген.

Въпреки това все още има време преди срещата на върха и е в интерес на всички участващи да се явят там с конкретни цели и програми, така че големите надежди за постигане по-нататъшен напредък в борбата с изменението на климата да не бъдат излъгани.

Принципът „замърсителят плаща“ трябва да важи за всички. Европа винаги е играла водеща роля и пакетът от мерки за изменението на климата и енергетиката, приет от предишния законодател, е красноречив пример за това. Вече сме го казвали по много поводи: Съединените щати, Китай, Индия, Русия и Бразилия трябва също да поемат отговорностите си като държави, които са големи замърсители. Ако това не се случи, ще се окаже, че сме наложили излишни разходи на нашите европейски предприятия и, преди всичко, без принос от тези държави Копенхаген също рискува да остане пропусната възможност.

В заключение, борбата с изменението на климата е също и необходима предпоставка за постигането – или може би следва да кажа за доближаването към – Целите на хилядолетието за развитие.

Трябва да се борим с опустиняването, катаклизмите в климата и стихийните природни явления, ако искаме да намалим наполовина крайната бедност, да се преборим с епидемиите и да гарантираме на всеки достъп до вода, което е съществено изискване.

  Elie Hoarau (GUE/NGL). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, срещата на върха в Копенхаген е историческа възможност да променим съдбата на планетата.

Трябва да постигнем решения, които са дори още по-обвързващи от взетите в Киото. Затова трябва да призовем нашите лидери да създадат международна организация, подобна на Световната търговска организация (СТО), която да отговаря за регулирането на въпросите на изменението на климата и околната среда; да създадат фонд за приспособяване към изменението на климата – в допълнение, разбира се, към официалната помощ за развитие; и да въведат данък върху въглерода за морския и въздушния транспорт, като такъв трябва да се въведе и върху финансовите операции.

Можем ясно да видим неотложната потребност от международно регулиране на околната среда, също както при финансовите пазари и при интернет. Имаме възможност да предприемем тази историческа стъпка за околната среда. Нека го направим, като отразим най-големите си човешки стремежи, в противен случай ще приличаме на хора, вземащи решения, без да имат представа за действителното състояние на нещата.

  Rachida Dati (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н председател на Комисията, госпожи и господа, във връзка с това, че остават по-малко от две седмици до срещата на върха в Копенхаген опасенията относно успеха на преговорите, свързани с изменението на климата, се увеличават. Нещо повече, някои вече казват, че срещата на върха ще бъде провал.

Големите международни сили все още не са склонни да покажат пълната амбиция, която неотложният характер на изменението на климата изисква от нас. Приемайки утре предложението за резолюция относно стратегията на Европейския съюз преди срещата на върха в Копенхаген, ние, членовете на Европейския парламент, трябва да докажем, че сме, първо, напълно решени, както и че кулминацията на срещата на върха трябва да бъде споразумение – което е прецизно, разбира се, но и което е преди всичко обвързващо.

Нещо повече, не трябва да бъде възможно подкопаването или поставянето под съмнение на обвързващото естество на споразумението, което ще бъде постигнато. Не може да се отлага безкрайно вземането на решения, в противен случай ще стане прекалено късно, а оттук произтича и необходимостта да се създаде международна организация по околната среда, която днес изглежда не само необходима, но и неотложна, тъй като ролята й, под егидата на ООН, ще бъде да наблюдава изпълнението на ангажиментите, поети в Копенхаген.

Започвайки в Копенхаген, трябва да можем да очакваме повече яснота и повече отговорност от големите сили в света.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Държавите-членки на ЕС в Централна Европа изцяло подкрепят целите на политиката в областта на Европейския съюз. Простата причина е, че без техния принос Европейският съюз не би постигнал целите на политиката си в областта на климата. Всъщност между 1990 и 2005 г. тези държави-членки ограничиха промишленото си производство в изключителна степен. Ето защо новите държави-членки са на мнение, че е много важно те да играят разумна роля в това отношение и в бъдеще. В резултат на това те поеха изключително тежки икономически и социални отговорности. В глобалното споразумение за намаляване на емисиите трябва да се отдели внимание на икономическото влияние и методологията за определяне на глобалните потребности (GNA) на новите държави-членки. Много е важно също тези държави-членки да не губят инструментите си за изпълняване на „зелените“ си инвестиции и за развитие на възобновяеми енергийни източници.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Европейската комисия и държави-членки финансираха публикувано наскоро изследване, което критикува политиките на ЕС в областта на климата, тъй като те са ограничени до намаляването на промишлените емисии на парникови газове, без да се отчита природният капацитет за улавяне на въглероден диоксид. От друга страна, изследването сочи, че интензивният метод на земеделие, разработен от Европейския съюз, е в голяма степен причина за изменението на климата.

В действителност изследването представлява обвинителен акт срещу европейското земеделие. По мое мнение, ако искаме да говорим за земеделието в този контекст, следва да споменем и други неща. Например европейското земеделие има забележителни постижения от гледна точка на приноса му за намаляване на емисиите на парникови газове, като постигна намаление от 20% за периода 1990-2006 г. Имайки предвид, че общият среден показател за периода е само 6%, считам, че е погрешно да поставяме земеделието на подсъдимата скамейка две седмици преди конференцията в Копенхаген.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-жо председател, чух да се говори много за промишлеността в това разискване и не бих искал в Копенхаген да направим грешката да забравим за земеделието.

Вземайки повод от бележките, направени от моя колега г-н Niculescu, бих искал очевидно да ги потвърдя, като кажа, че земеделието не следва да се разглежда като ограничител, а като потенциално средство за борба с глобалното затопляне в бъдеще.

Тази дейност не може да бъде оставена настрани, тя не може дори да бъде игнорирана, тъй като – може би трябва да ви напомня – тя заема по-голямата част от територията на Европа и има огромен потенциал що се отнася до борбата срещу глобалното затопляне. Поради това земеделието трябва да заема централно място в разискването в Копенхаген и се надявам, че членовете на Съвета и на Комисията няма да забравят това и ще бъдат наши говорители в Копенхаген през декември.

  Catherine Greze (Verts/ALE). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, защитата на местните населения играе жизненоважна роля в борбата с изменението на климата. Що се отнася до околната среда, бедността и здравето, те са първите, които биват засегнати от изменението на климата.

Отвъд контекста на обезлесяването и минната промишленост те понасят последствията от погрешните решения, предлагани от индустриализираните държави. Биогоривата не са чиста алтернатива. Те увреждат земите на местните народи, които вследствие на това се налага да се местят.

По подобен начин, когато насърчаваме чисти технологии, многонационалните дружества си присвояват традиционни технологии, за да ги препродават на висока цена на същите народи, които са ги изобретили. Изразявам съжаление относно факта, че в резолюцията, предложена днес, няма позоваване на Декларацията на ООН за правата на местните народи.

Следваше да упоменем също биопиратството и автономното право на собственост на местните народи като основни средства за борба с изменението на климата. Ще повдигам тези въпроси, когато обсъждаме бъдещи резолюции. Въпросът за горите е свързан не само с въглерода, но и с живота на хората.

Накрая, в заключение, искам да благодаря на г-жа Dati за нейната решимост и, ако съм я разбрала правилно…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Zoltán Balczó (NI). – (HU) Европейският съюз има пълното морално основание да предприеме решителни действия, за да постигне намаляване на емисиите от страна на Съединените щати и Китай. Това се основава на факта, че Европейският съюз и неговите 27 държави-членки са изпълнили ангажиментите, поети в Протокола от Киото. Бившите социалистически държави също дадоха значителен принос в това отношение с цената на големи жертви. Рухването на тежката им промишленост доведе до значително намаляване на емисиите на въглероден диоксид, но ние платихме социална цена за това. Следователно е логично, когато се поемат международни ангажименти и се предоставят финанси, да се вземе под внимание този факт, тоест икономическото развитие. От друга страна, трябва да бъде възможно – което би било логично – квотите, които не са били използвани, да бъдат пренасяни за последващи периоди, ако могат да бъдат използвани за опазване на околната среда.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE). – (PL) Г-жо председател, резолюцията относно стратегията на ЕС за конференцията в Копенхаген относно изменението на климата е един много важен и амбициозен документ, но без глобално споразумение срещата на върха ще завърши с провал. Ние знаем, че Съединените щати се опитват да установят подробностите и крайното равнище на ограниченията за емисиите с международните преговарящи, но има много признаци, че те няма да успеят да стигнат до окончателно решение преди срещата на върха. Казано беше също, че дори и да бъдат договорени ограничения, те може да не бъдат приети от Конгреса на САЩ.

Водещата роля на Европейския съюз е много важна, но оставам с впечатлението, че само ЕС е амбициозен. Възниква следователно въпросът какво би станало, ако САЩ не подкрепят праг от 30%, при условие че такъв бъде установен. Какви механизми ще използваме, за да гарантираме, че всички държави ще изпълнят ангажиментите, които поемат? Дали в крайна сметка няма да бъдем изоставени като самотен воин, който ще направи огромно усилие на висока цена, но това няма да има никакъв ефект върху изменението на климата или ограничаването на емисиите на въглероден диоксид?

  David-Maria Sassoli (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, готвим се за конференцията в Копенхаген с резолюция, която показва съзнаването от наша страна, че, за да се заемем с политиките за борба с изменението на климата, е необходимо да участват всички географски райони в света. Също така задължение на индустриализираните държави е да определят заедно с развиващите се държави не само целите, които трябва да се постигнат, но и ресурсите, които да се използват за постигането им.

В този аспект в Парламента беше свършена добра работа. Резолюцията определя конкретни механизми и е важно, че сме дали количествен израз на действията. Числото 30 млрд. евро, предложено от нас от момента до 2020 г., може да се разглежда като важно, макар да е минималната стойност, за подкрепа на инициативите на развиващите се държави. Вчера г-н Де Бур, преговарящият от страна на ООН, поиска 10 млрд. щатски долара в периода от настоящия момент до 2012 г.

След избора, направен от Съединените щати и Китай, зависи от Европа да поеме нови отговорности и да заеме водеща позиция в борбата с изменението на климата.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, проведохме едно много добро разискване тази сутрин и имаше много какво да научим от всички оратори.

(EN) Искам да направя само три бележки. На първо място, ако в Копенхаген не се постигне обвързващо споразумение, Парламентът и Европейският съюз следва да използват влиянието си, за да назоват, порицаят и поставят на място отговорните за това държави, така че да им бъдат наложени санкции, чрез които те да бъдат регулирани.

Второ, необходима е програма за образоване на гражданите, тъй като мнозина от тях имат желание да намалят въглеродния си отпечатък, но може да не знаят как или да нямат икономическите средства за това.

Трето, тази сутрин многократно беше споменато финансирането. Въпросът за финансирането е лесен. Не става дума за това дали можем да си позволим да го направим, а дали можем да си позволим да не го направим. Времето тече и втори шанс няма да има. Сега е моментът, когато това трябва да се направи.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, макар очакванията ни за Копенхаген на този етап да са намалени, е вярно също, че амбициите ни не могат да бъдат намалени. Както други колеги вече казаха, ако в разискването относно изменението на климата бихме могли на наблегнем на положителните страни както за икономиките, така и за гражданите, може би ще има повече сцепление, тъй като разискването има положителни страни. Макар че може да се окаже, че от Копенхаген няма да произлезе обвързващо споразумение, според мен е безспорно, че има импулс за промяна и трябва да направим необходимото той да не бъде изгубен.

По въпроса за земеползването – промяната на селското стопанство и земеползването – това е основна област, предизвикваща загриженост. Очевидно земеделието е не само част от проблема, но и голяма част от решението. Трябва да свържем разискването със загрижеността ни във връзка със световната продоволствена сигурност: отговорът е да се развият устойчиви производствени системи, които управляват климата и също така ни дават продоволствена сигурност. Това е основен аспект на нашата загриженост.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, опазването на климата и устойчивото развитие са теми, които – предполага се, че трябва да считаме – засягат всички ни. И все пак не може да има задоволителен напредък без тясно сътрудничество, по-конкретно, между участниците на световната сцена. Докато Съединените щати и Китай отказват да определят общи, обвързващи цели за намаляване на парниковите газове, всичко, което може да бъде прието в Копенхаген – както длъжностният служител на ООН по климата показателно отбеляза – са морално обвързващи резолюции, с други думи, неефикасни такива.

Нека кажа нещо за ядрената енергия. Ядрената енергия определено не е решение на проблема. Предимствата са минимални, разходите – огромни, а рисковете – много високи. Затова аз подкрепям резолюцията, която беше изготвена от делегата против ядрената енергия от родния ми регион Горна Австрия, в която ЕС бива призован да въведе налог върху ядрената енергия. Идеята е разумна, тъй като би означавала, че търговията със сертификати за емисии няма да бъде използвана в полза на ядрената енергия.

  Jolanta Emilia Hibner (PPE). – (PL) Г-жо председател, след няколко дни световните лидери, включително представители на Европейския парламент, ще се срещнат в Копенхаген, за да обсъдят въпроса за изменението на климата. Без съмнение е много важен въпросът за намаляване на емисиите на парникови газове, но също толкова важна е защитата на европейската промишленост. Не трябва да допуснем положение, при което европейските предприятия са изправени до стената, а промишлеността се изнася в трети държави, които не ограничават емисиите си на въглероден диоксид.

Следва да не забравяме да опазваме нашите технологии и интелектуална собственост и затова по време на срещата на върха в Копенхаген Европейският съюз трябва да играе водеща роля, но да не поставя нереалистични цели за себе си или за другите. Целта за намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 30% към 2020 г. в сравнение с 1990 г. изглежда трудно постижима без подкрепата на големите замърсители като САЩ, Индия и Китай. Това важи и за разпоредбите в проекта на резолюция, които целят постигане на 80% намаляване на парниковите газове към 2050 г. Намаляването с 20% на емисиите на парниковите газове към 2020 г. ще позволи (...)

(Председателят отнема думата на оратора)

  Liisa Jaakonsaari (S&D). – (FI) Г-жо председател, разискването тук беше много интересно и изглежда, че Европейският парламент се ангажира в голяма степен да подкрепи конференцията относно климата в Копенхаген.

Важността на земеделието беше подчертана също и като решение на проблема. Аз самата също бих искала да изтъкна колко важни са политиката в областта на горското стопанство и горите, тъй като горите са поглътители на въглерод и усвояват въглеродния диоксид от атмосферата. Изглежда така, сякаш Съединените американски щати ще донесат добри новини със себе си в Копенхаген, което е една много значима стъпка.

Сега трябва също да започнем да обсъдим сериозно как ще бъде платена сметката за предотвратяването на изменението на климата. Тук въпросът за разпределението на доходите е изключително важен, защото не можем и да караме бедните хора в Европа да плащат сметката.

  Axel Voss (PPE). – (DE) Г-жо председател, бих искал да насърча ръководителя на преговорите за Копенхаген да се бори за успешен изход. Амбициозните цели са нещо хубаво и в крайна сметка усилията, които полагаме днес, ще представляват също и принос за утрешния ден с оглед на последиците и бъдещите щети под формата на миграция, увреждане на крайбрежни райони или също, може би, под формата на превръщането на стабилни региони в по-нестабилни в резултат от изменението на климата.

Следва също да дадем пример. И все пак, ако други държави, по-конкретно, наистина големите държави, не теглят в същата посока, трябва да направим това само пропорционално. Предвид това искам да посоча, че нашите предприятия като цяло вече понасят доста голяма тежест.

Има още една бележка, която бих искал да направя, и това е, че ние се борим и за цялостния авторитет на ЕС, за да дадем аргумент на новото поколение, че ЕС е необходим.

  Андреас Карлгрен, действащ председател на Съвета. – (SV) Г-жо председател, бих желал искрено да благодаря на Парламента за дългото и интензивно разискване и също за ясната и широка ангажираност, която стана видима по време на разискването. Беше казано, че оптимизмът, който показваме, трябва да се корени в реализма. Аз обаче бих отишъл по-далеч от това, като кажа, че той всъщност се корени в реалния опит. ЕС успя да намали емисиите. Намалихме ги с половината от това, което трябва да постигнем, каквото и да стане, към 2020 г. и с една трета, ако се целим към това, което се надяваме, че ще бъде резултатът от споразумението от Копенхаген, с други думи, намаляване от 30% на емисиите от страна на ЕС. Това се дължи, по-конкретно, на факта, че създадохме общи правила, въведени с обвързващо международно споразумение – Протокола от Киото. Ето защо бяхме така силно ангажирани да гарантираме, че процесът от Копенхаген ще води към такова правнообвързващо споразумение. Това няма да стане изведнъж в Копенхаген. Ще трябва да постигнем съгласие относно цялото съдържание на споразумението. След това ще дойде техническата част, която включва превръщането му в правнообвързващ текст. Що се отнася до ЕС, искам това да се случи в рамките на месеци след конференцията в Копенхаген.

Бих искал също да кажа, че финансовата криза в света със сигурност няма нищо общо с това дали се изразходват прекалено много средства за опазването на климата. Напротив, големите „зелени“ инвестиции също са част от икономическите промени, с други думи, от преминаването към една „по-зелена“ икономика, което също ще изведе държавите както богатите, така и бедните, от икономическата криза. Пазарите на въглероден диоксид всъщност предоставят начин за създаване на достатъчно поле за инвестиции. Те гарантират, че замърсителят трябва да плаща, че поставяме таван на емисиите и че парите, които замърсителят плаща за емисиите си, могат също да бъдат прехвърлени на развиващите се държави, за да се правят „зелени“ инвестиции там. Това понякога се поставя под въпрос. Някои хора се чудят защо следва да инвестираме в механизма за чисто развитие (МЧР), но все пак точно това е основният замисъл, а именно, че замърсителят ще трябва да плаща за „зелени“ инвестиции в развиващите се държави. Мисля, че това е нещо хубаво и е важно, но трябва и да реформираме правилата, така че екологичните резултати да са дори по-големи и по-ясни и така да можем да бъдем дори по-сигурни, че те ще стигнат до най-бедните.

Споразумението ще бъде необходимо и за избягване изтичането на въглерод. Загрижеността, която съществуваше, следователно трябва да премине дори в по-голямо ангажиране да направим споразумението реалност.

Накрая, мисля, че следва да се каже ясно и високо, че ако споразумението в Копенхаген не бъде достатъчно, за да позволи на ЕС да завиши целта си до 30%, с други думи, ако получим толкова разводнен резултат, че ЕС, от съображения за приличие, просто не може да завиши целта си до 30%, тогава то ще е провал. Следователно трябва също да се каже ясно и високо, че има нещо по-лошо от липса на споразумение и това е лошото споразумение. Ето защо ЕС вдигна летвата толкова високо. Ето защо точно сега работим толкова усилено по отношение на съдържанието. Това е така също и защото, когато говорим за целта за два градуса, си даваме сметка, че това е най-високото равнище, което трябва да постигнем. Знаем, че на практика днес вече виждаме неприемливи резултати. Говорете с правителството на Малдивските острови например, което неотдавна проведе свое заседание под вода, за да покаже последиците, които ще бъдат почти неизбежни в някои части на света. Затова би било цинично да не се предприемат много енергични действия. Светът е чакал достатъчно дълго. Време е да постигнем необходимото споразумение в Копенхаген в името на планетата. Ето защо ангажиментът на Парламента и този на целия ЕС е толкова важен.

  Ставрос Димас, член на Комисията. – (EL) Г-жо председател, това беше едно много интересно разискване с някои изключителни и конструктивни изказвания. Чухме многобройни мнения по различни въпроси. Твърде възможно е някои хора да не са съгласни. Например аз не мога да разбера защо някой би бил против чисти, „зелени“, незамърсяващи промишлености, основаващи се на нови технологии, които работят добре. И все пак, чух дори това днес. Не мога да разбера защо някой би предпочел замърсяващи промишлености със стари технологии които, ако носят печалба, това е така, защото не плащат цената на замърсяването; такива печалби обаче ще има само в краткосрочен план, защото тези промишлености няма да бъдат конкурентоспособни. В условията на демокрация и в един демократичен Парламент обаче, се чуват всякакви мнения.

Бих искал също да коментирам Световната екологична организация. Тази организация, във връзка с която знам, че, по-конкретно, Франция положи много усилия, беше всъщност една от амбициите, която се надявам да стане реалност в идните години. Без съмнение една такава организация е необходима, за да има екологична организация на международно равнище, която да популяризира екологичните въпроси, по същия начин както икономическите или социалните въпроси и която също ще осигури по-добра координация на международните споразумения в областта на околната среда. Това може да бъде направено относително лесно, като се усъвършенства съществуващата програма на ООН за околната среда, а наистина вече се полагат усилия в това направление.

Бих искал също да поговоря за Протокола от Киото, който беше упоменат на няколко пъти. Доволен съм от резултатите на Европейския съюз, тъй като 15-те държави, които имат общата цел за намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 8% през периода 2008-2012 г., ще я постигнат, но ЕС на 27-те, с 10-те нови държави, които имат цели, и Кипър и Малта, които нямат, също ще постигнат целта. Така Европейският съюз има моралния аргумент, че държи на думата си и това без съмнение беше постигнато с мерките, които взехме или на национално, или на европейско равнище, включващи схемата за търговия с емисии на въглероден диоксид.

Трябва да подчертая, както каза г-н Карлгрен, че Европейският съюз ще постигне дори по-голямо намаление, отколкото първоначално се задължихме да постигнем въз основа на нашите прогнози, успоредно с икономическия растеж. Ще цитирам само една статистика: между 1990 и 2007 г., периодът, за който имаме статистика, икономическият растеж беше 44%, а намалението на емисиите на въглероден диоксид беше 5% за 15-те държави и 9% за 27-те. Разбира се, прогнозите са, че към 2012 г. далеч ще сме преизпълнили целта, което ще направи по-лесно постигането на целта за 30% намаление към 2020 г.

Следва да се отбележи, че през 2008 г. имахме също и значително намаление от 1,6% на парниковите газове в Европейския съюз, успоредно с продължаващия икономически растеж и едва в края на 2008 г. бяхме засегнати от икономическата криза, която също даде отражение и върху въпроса за парниковите газове.

Остават само няколко дни и ви умолявам да разширите усилията и двустранните си контакти. След консултациите в ЕКОФИН, Съвета по околна среда и Европейския съвет, сега имаме ясни указания за насърчаване на конкретни предложения за източниците за финансиране, за оперативните структури и за критериите, които да се използват, за да се определи сериозният принос на всеки. Нека опитаме, през оставащото ни време, да използваме тези средства по възможно най-ефективния начин.

Има широк консенсус относно необходимостта да се полагат усилия в световен мащаб, за да се постигне целта за 2° C. Съществува общо убеждение, че основите на споразумението относно климата за периода след 2012 г. ще трябва да бъдат положени в Копенхаген. Тези основи са главно амбициозни ангажименти за намаляване на емисиите от страна на развитите държави, включително Съединените щати, адекватни мерки от развитите държави, за намаляване на нарастването на емисиите им и финансова помощ за развиващи се държави, за отслабване на емисиите им и приспособяване към изменението на климата.

Приближаваме се бързо към финала. Нека използваме Копенхаген по възможно най-добрия начин и да изясним основните ангажименти на всички държави в това, което ще бъде историческо споразумение. Това, което ще трябва да постигнем в Копенхаген, е съществено споразумение относно всички елементи на плана за действие от Бали. Всички тези елементи трябва да бъдат договорени в Копенхаген на обвързваща основа и веднага след това в рамките на следващите три до шест месеца най-късно да бъдат обработени правните формалности, за да получим обвързващото споразумение, към което се стремеше Европейският съюз и което ще запази целта за ограничаване на парниковия ефект до 2° C.

Считам, че не е нужно да се споменава, че членовете на Европейския парламент ще съдействат в усилията, полагани през тези дни, особено в заседанията от решаващо значение в Копенхаген и бих искал да ви благодаря за това и, още веднъж, за всички усилия, които положихте.

  Председател. – Искам отново да напомня на членовете, че системата със синя карта, въведена от работната група по парламентарна реформа, не важи за Комисията и Съвета, а само за разисквания сред членовете на залата.

Внесено е предложение за резолюция от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в заключение на разискването⁽¹⁾.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре.

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Никой не може да игнорира изключителната спешност да се постигне международно споразумение „след Киото“ за съществено намаляване на емисиите на въглероден диоксид.

Трябва да гарантираме, че Земята няма да се затопли с повече от два градуса. За да постигнем това, глобалните емисии трябва да бъдат намалени с поне 30% през следващите 10 години. Заложено е бъдещето на човечеството, а времето изтича. Това е единственият ни шанс да смекчим последствията от изменението на климата, които вече могат да се почувстват и които могат да се окажат най-тежкият проблем на ХХI век.

Тъй като ние, живеещите на острови, най-малко допринасяме за промените, сме загрижени сериозно от този въпрос.

Европейският съюз трябва да продължи да играе водеща роля и да говори с един глас относно екологичните въпроси. Той ще трябва да използва цялото си политическо влияние, за да осигури постигането на твърдо споразумение от големите световни сили на предстоящата среща на върха в Копенхаген. Предприемането на решителни стъпки и промяната в глобалния модел на използването на енергията – както Португалия и Азорските острови вече направиха – е от жизненоважно значение, успоредно с инвестициите във възобновяема енергия и енергийна ефективност.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) През последните няколко дни Ирландия пострада от тежки наводнения, предизвикали опустошения за обикновените семейства, дребните предприятия и фермерите по целия остров. Наводняването от Бароу, втората по дължина река в Ирландия, остави под вода голяма част от градчето Карлоу в продължение на над четири дни! Потопът в съседното градче Килкени е най-тежкият през последните 60 години! Макар наводненията винаги да са били част от живота в Ирландия, растящата им честота и мащаби са още едно реално напомняне за последиците от изменението на климата, причинени от безразсъдната злоупотреба с околната ни среда. Независимо какво ще стане на Конференцията на ООН по въпросите на климата след по-малко от две седмици в Копенхаген, екстремните метеорологични условия като наводнението в Ирландия ще стават по-чести. Трябва да подсилим устойчивостта си на последиците от изменението на климата. Г-жо председател, призовавам ирландското правителство незабавно да поиска помощ при природно бедствие по линия на Европейския фонд за солидарност. Ирландският народ съвсем неотдавна доказа ангажимента си към ЕС, като гласува категорично за Договора от Лисабон. Сега ЕС трябва да докаже ангажимента си към ирландския народ, включително към жителите на Карлоу и Килкени, като отпусне тази помощ по ускорена процедура.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Политическото споразумение в Копенхаген е от решаващо значение, но то трябва да бъде глобално. Поставянето на европейската промишленост в положение, което е в голяма степен несъразмерно с това на другите развити икономики, би било грешка за икономиката и безполезно в екологично отношение. Европейските усилия следва да бъдат насочени към търсене на споразумение, което налага задължения на всички страни.

Европа трябва също да намери ефикасни и разумни решения по въпроса за финансирането. Това изключва идеята за данък върху международните финансови операции (данък на Тобин) за финансиране на приспособяването към изменението на климата в развиващите се държави.

Този вид помощ, макар и да е необходима, не трябва да се дава за сметка на икономиката, търговията и създаването на богатство.

Цената, която един такъв данък би имал за обществото като цяло (увеличаване на данъчната тежест с последици за всички данъкоплатци и потребители) и отражението й върху финансовия пазар (намаляване на необходимата ликвидност и на потока кредити към предприятията и домакинствата) не може да бъде пренебрегната.

Освен това налагането на глобален данък би довело до технически проблеми и сложно администриране. По време на криза начинът за излизане не може да включва все повече нови данъци, които трудно биха били събрани. Трябва да забравим идеята за новия данък.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС следва да продължи да дава личен пример в борбата с изменението на климата. Заслужава да се отбележи, че ЕС надхвърли целите, определени в Киото.

Мисля, че споразумението от Копенхаген за намаляване на емисиите на въглерод в света следва да бъде обвързващо. С оглед на това представих изменение на резолюцията на Парламента по този въпрос, изискващо в окончателния текст да бъде установен набор от международни санкции.

Считам, че споразумението трябва да бъде глобално, амбициозно и с ясен график. Ако не сме амбициозни, накрая ще имаме един безполезен инструмент, който ще бъде по-малко ефикасен дори от Протокола от Киото, в който вече са предвидени международни санкции. Надяваме се да има ефективно регулиране и споразумението да съдържа клауза за преглед, за да може лесно да бъде осъвременявано.

Трябва също да изпратим ясен сигнал до нововъзникващите промишлени отрасли в Азия. Китай и Индия не могат да бъдат освободени от отговорност, тъй като те произвеждат голям процент от световните емисии, докато нашите производства полагат големи усилия за намаляване на своите емисии.

САЩ имат голяма отговорност за осигуряването на успеха на срещата на върха. Надявам се, президентът на Съединените щати Барак Обама да покаже, че заслужава Нобеловата награда за мир, тъй като борбата с изменението на климата ще допринесе за мира и щастието за всички народи!

  Adam Gierek (S&D), в писмена форма. – (PL) Климатът се променя. В миналото това е ставало многократно. Ние сме над 6 милиарда и неща, които някога са били екстремни явления и са отминавали незабелязано, днес са явни. Нещо повече – сложно изградени инфраструктури, за производство и доставка на енергия например, често излизат извън строя и последиците от това включват прекъсвания в електроснабдяването и сривове в ИТ мрежи. Налице е и проблемът с опустиняването на големи площи на Земята. Това причинява хуманитарна и икономическа катастрофа. Първите признаци за това са безредиците в Сомалия и прогнозите за бъдещи конфликти за вода. Вълната на миграцията се надига. Ще бъдат ли решени тези проблеми чрез ограничителни тавани върху емисиите на въглероден диоксид? Не.

Първо, никой не е доказал, че именно емисиите на въглероден диоксид са причината за изменението на климата. Второ, последиците от ограниченията на емисиите на въглероден диоксид могат да се очакват едва към края на века. Трето, ограниченията в областта на емисиите на въглероден диоксид само ще отслабят икономически човечеството и така ще влошат катастрофата. Колкото до търговията с емисии, това е едно анти-социално предложение и разходите по него ще бъдат поети от обикновените хора. Печалбите обаче ще бъдат заграбени от финансовия свят, включително света на спекулацията. Следователно, поради хуманитарни и социални съображения, най-важното е да не се борим с твърде малко вероятните причини за изменението на климата, а да се борим с резултатите от изменението на климата. Това не е въпрос на приспособяване към изменението на климата, а на активно действие. В моята страна например сигурността на водоснабдяването вече е важен въпрос.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Глобалното затопляне понастоящем поставя два големи проблема пред човечеството: от една страна, необходимостта рязко да се намалят емисиите на парникови газове и, от друга страна, необходимостта от приспособяване към последиците от изменението на климата. Имайки предвид, че става дума за световно явление и че на ЕС се дължат само 10% от емисиите на парникови газове в света, е важно да постигнем задължаващо, глобално правно споразумение в Копенхаген след две седмици. Приветствам присъствието на президента Обама в Копенхаген с мандат, включващ ясни цели за намаляване на емисиите, с които САЩ ще се ангажират. За да се приспособим към последиците от изменението на климата, е необходим механизъм за финансиране, даващ точни цифри за сумите, които трябва да бъдат вложени в „зелени“ технологии, които създават нови работни места, нещо, което е така необходимо през настоящия кризисен период.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Целта на международната конференция по въпросите на изменението на климата, която започва в Копенхаген на 7 декември, е да се приеме споразумение „след Киото“, което да накара държавите в света да намалят замърсяващите емисии. ЕС едностранно се ангажира да намали равнищата на замърсяващите емисии с 20% в сравнение с равнищата от 2005 г. както и да осигури, че 20% от консумираната енергия ще идва от възобновяеми източници. Тези усилия обаче следва да бъдат координирани с усилията на всички развити или развиващи се държави. Потреблението на енергия и замърсяващите емисии могат да бъдат намалени бързо и евтино, като се повиши енергийната ефективност в световен мащаб. Ето защо ЕС и държавите-членки трябва да повишат енергийната ефективност, по-конкретно в секторите на сградите и транспорта. За да може ЕС да е способен да намали замърсяващите емисии, произвеждани от енергоемките производства, съгласно поетите ангажименти, следва да се осигурят финансови ресурси за осъвременяване на европейските предприятия. Това е единственият начин, по който ще можем да запазим производството и съответно работните места в Европейския съюз. По време на бюджетния преглед на ЕС трябва да гарантираме наличие на достатъчни финансови ресурси за приемане на мерки за защита против изменението на климата и приспособяване към последиците му. Развитието на екологично ефективна световна икономика ще предизвика нови инвестиции, ще създаде нови работни места и ще повиши жизнените стандарти.

(Заседанието, прекъснато в 11,50 ч. в очакване на времето за гласуване, се възобновява в 12,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н LAMBRINIDIS
Заместник-председател