Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно Световната среща на най-високо равнище на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) за продоволствената сигурност — елиминиране на глада в световен мащаб.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, Световната среща на върха по въпросите на прехраната, състояла се миналата седмица в Рим, е последната от серия събития на високо равнище, организирани тази година, по време на които продоволствената сигурност и земеделието бяха една от основните теми: в Мадрид през януари, в Акуила през юли, в Ню Йорк и Питсбърг през септември, както и срещата на Комитета по световната продоволствена сигурност миналия месец.

Основната идея на всички тези събития беше осъзнаването, че не се справяме в борбата срещу глада в световен мащаб. Понастоящем над един милиард души по света не могат да посрещнат ежедневните си основни хранителни нужди, а ситуацията заплашва да се влоши в много от развиващите се страни, отчасти и заради последиците от изменението на климата, поставящо допълнителни предизвикателства пред възможностите на тези държави да постигнат продоволствена сигурност.

Световната среща на върха относно продоволствената сигурност беше една възможност да се подкрепи политическия импулс, набрал сили през последните месеци. Още веднъж световната продоволствената сигурност попадна в центъра на вниманието. Но все пак, времето за обсъждане свърши — сега вече е време да изпълним своите обещания.

За Европейската комисия срещата на върха беше ползотворно събитие по три причини. Първо, това е даденото обещание да възобновим своите усилия за постигане на първата от Целите на хилядолетието за развитие — да се намали наполовина броят на гладуващите до 2015 г. Според мен тази цел все още е налице и следва да се стремим към постигането й, особено в онези държави и региони, където напредъкът към нейното осъществяване е много слаб — например в Африка.

Второ, обещанието да подобрим международната координация и управление на продоволствената сигурност чрез един реформиран Комитет по световната продоволствена сигурност, който да се превърне в основен елемент на световното партньорство по въпросите на земеделието, продоволствената сигурност и прехраната. Европейската комисия активно насърчава реформата и съдейства за осигуряването на основното й финансиране. Това според мен е много важна стъпка, която ще проправи път към система за глобално управление на продоволствената сигурност, основаваща се на благонадеждни научни препоръки, но също така и по-отворена към ключовите участници в обществения и частния сектор и в неправителствените организации. Тези участници са решаващи в изграждането на новата система като по-ефективна от настоящата.

Трето, обещанието да се обърне низходящата посока в националното и международното финансиране на земеделието, продоволствената сигурност и развитието на селските райони. Ако искаме да постигнем първата от Целите на хилядолетието за развитие, която е намаляването наполовина на броя на гладуващите до 2015 г., то ангажиментите, поети за увеличаването на официалната помощ за развитие (ОПР), трябва да бъдат изпълнени — особено от държавите, поели ангажимент да постигнат набелязаната цел — 0,7 % от брутния национален доход.

Някои критикуваха заключителната декларация за това, че не задава по-точни цели на официалната помощ за развитие на земеделието и продоволствената сигурност, но нека си припомним, че вече бяха дадени значими финансови обещания на срещата на върха на Г-8 в Акуила. Сега приоритетът е да удържим тези обещания. Със силна подкрепа от страна на Европейския парламент Комисията успешно задейства Инструмента за прехрана, равняващ се на 1 млрд. евро, от които 85% са вече обещани за периода 2009–2011 г. И все пак, през цялото това време имаме необходимост от повече постоянна помощ. За да можем да изпълним своите обещания, се нуждаем от глобална социална система от ангажименти, но трябва да разработим и механизми за наблюдение, специфични индикатори и ориентири, които да могат да бъдат използвани в отчитането на резултатите и въздействията на инвестициите. Но все пак — позволете ми да го изрека ясно и силно — дори и най-големият ангажимент от страна на донорите ще бъде безполезен, ако правителствата на развиващите се страни не съумеят да интерпретират собствените си ангажименти като по-добра селскостопанска политика, стратегии и инвестиции.

Обсъждайки въпроса за продоволствената сигурност, трябва да сме внимателни и по отношение на терминологията и да разграничаваме продоволствената сигурност от продоволствен суверенитет, както и от продоволствена независимост. Усилията, насочени към постигане на производство в цял свят, не са достатъчни сами по себе си. Това, което е от значение, е хората да имат постоянен достъп до храна, което в основата си опира до бедността. Търговията с храни — както в регионален, така и в глобален план — играе важна роля в осигуряването на по-голям достъп до храна, гарантирайки доходи на селскостопанските производители и позволявайки на потребителите достъп до по-евтина храна. Продоволствената независимост или пълното икономическо самозадоволяване може да се окаже много скъпа стратегия и няма да бъде необходима тогава, когато пазарите и търговията функционират правилно.

Ето защо приключването на кръга от Доха с балансиран и всеобхватен резултат ще е значителна стъпка напред. Не трябва да забравяме още, и че световната продоволствена сигурност е твърде сложен и многостранен въпрос, изискващ цялостен подход. През последното десетилетие Европейският съюз е осъществил огромен напредък в тази област, който ще продължава благодарение на процеса на последователност на политиките за развитие (ППР). Разнообразните реформи на общата селскостопанска политика на ЕС силно намалиха възстановяването при износ, а по-голямата част от подкрепата за селскостопанските производители в ЕС се приема от Световната търговска организация (СТО) за „ненарушаваща правилата на търговията“. Още повече, че чрез инициативата „Всичко освен оръжия“ пазарният достъп до ЕС е свободен и за най-слаборазвитите страни, а клаузите на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) показват разбиране на проблемите, пред които са изправени много от държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) при гарантирането на продоволствена сигурност за своите граждани. Следователно в Европейския съюз сме извървели дълъг път в постигането на по-голяма последователност на политиките за развитие и оттам — създаването на по-добри условия за продоволствена сигурност за развиващите се страни. Останалите държави и региони трябва да сторят същото.

В заключение ще кажа, че Срещата на най-високо равнище на ФАО изтъкна факта, че ако желаем да запазим своята цел — намаляването наполовина на броя на гладуващите до 2015 г., тогава трябва да подсилим и увеличим ОПР и частните инвестиции в селското стопанство и да подобрим глобалното управление в селскостопанския сектор.

  Albert Deß, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, за нас, членовете на Европейския парламент, е важно да обсъдим въпроса за глада в световен мащаб. Не може просто да стоим и да си мълчим, докато се увеличава броят на гладуващите хора, в това число и много деца.

За първи път бях избран за народен представител в парламента преди 20 г. и все още си спомням как международни организации като Световната банка, ФАО, самата ООН, както и СТО заявиха своето намерение да намалят броя на гладуващите по света в рамките на 20 години. Какво се случи след това? Броят на гладуващите хора не беше намален наполовина, а се увеличи. Днес ежедневно гладуват повече от 1 млрд. души. Случи се точно обратното на онова, което възнамеряваха да постигнат въпросните организации.

Могат да се приведат множество различни примери за това. Има държави, като например Зимбабве, където некомпетентното правителство е превърнало житницата на Африка в бедстващ район. Президентът комунист е довел тази богата страна до положение, в което хората гладуват, а ние не проронваме и дума. Все пак носим част от отговорността за това. Отделяме седмици, ако ли не години, за да обсъждаме климата след сто години. Гладуващите днес и утре не се интересуват от климата след един век. Те искат нещо за ядене утре, а ние нямаме никакво решение на техните проблеми. Без никакво намерение да пренебрегваме темата за бъдещето, въпрос на елементарна човещина е да се погрижим за гладуващите в наши дни. Г-н член на Комисията, намирам изказването, че възнамеряваме да намалим наполовина броя на гладуващите хора до 2050 г., за почти оскърбително. За нас като световна общност трябва да има някаква възможност по-бързо да намалим броя на хората, които не разполагат с достатъчно храна. Можем да превозваме оръжия до всички краища на света, но очевидно не можем да направим същото с продоволствията. Това е провал за световната общност, който искам остро да осъдя. Трябва да изнамерим други решения, а не такива, до каквито стигнахме днес.

  Luis Manuel Capoulas Santos, от името на групата S&D. – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, цифрите, разкриващи глада и недохранването по света, които са ни известни и вече станаха банални от многократното им повтаряне, са толкова трагични, че е почти неприлично да ги споменаваме.

Правото на храна се свързва с най-свещеното от всички права: правото на живот, в смисъл на живот с поне малко достойнство, а не просто борба за оцеляване.

Ето защо борбата срещу глада в световен мащаб трябва да бъде пръв приоритет във всички политически програми, а за постигането на целта трябва да бъдат мобилизирани всички средства.

За съжаление на всички е известно, и че средствата, в това число и финансовите, не винаги са главната спънка. Проблемът почти винаги се състои в управлението и изразходването на средствата и в липсата на здравомислещо правителство и ефективна координация на световно, регионално и национално равнище.

Предложението за резолюция, внесено днес и подписано от моята политическа група, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, съдържа предложения и препоръки, които, ако бъдат спазени, могат със сигурност значително да помогнат за облекчаване на трудното положение. Затова настоятелно приканвам Комисията да му обърне подобаващо внимание и въз основа на него да представи законодателни предложения и да предприеме процедури за тяхното практическо прилагане.

Тежката и нестабилна политическа ситуация, в която се намираме, е и време на промяна в политическите линии, представляващи най-добрите инструменти, употребявани от ЕС в това отношение: общата селскостопанска политика и общата политика в сектора на рибарството, които предстои коренно да променим.

С новите пълномощия, дадени ни чрез Договора от Лисабон, това е и чудесна възможност за Парламента да отиде по-далеч от празните прокламации и да предприеме реални действия. Европейските социалисти са готови за това предизвикателство. Надяваме се, че новата Комисия и останалите политически групи са подготвени да се присъединят към нас в тази мисия.

  George Lyon, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на колегите си, които вече дадоха своя принос.

Първото, върху което искам да се спра, е, че според мен неотдавнашният внезапен скок в световните цени на хранителните продукти е тревожен знак за всички нас. Двойното покачване на цените на пшеницата и ориза имаше непропорционално въздействие върху някои от най-бедните хора в развиващите се страни в цял свят. Всъщност според изчисленията в периода 2007–2008 г. нови 75 млн. души по света са започнали да гладуват като пряко последствие от по-високите цени на хранителните продукти. Това е нещо, към което трябва да се отнесем много, много сериозно. Всъщност в много страни видяхме размирици и политическа нестабилност заради продоволствения проблем вследствие на ценовия скок на хранителните продукти.

С тези прогнози за нарастване на световното население до над 9 млрд. души и за огромното въздействие на изменението на климата върху възможностите ни за прехрана мога да заявя, че продоволствената сигурност е първостепенен проблем, пред който трябва да се изправим, с който трябва да се занимаем и на който трябва да намерим решение. Европейският съюз трябва да направи всичко по силите си да подпомогне развиващите се страни да развият устойчиво земеделие и системи за производство на хранителни продукти, които да им дадат възможност да се изхранват самостоятелно. Това изисква финансиране — както спомена членът на Комисията в своето изявление — и отворени пазари. Ето, това е знак, че Европа е извървяла дълъг път, за да съдейства за отварянето и либерализирането на пазарите. Но и много от проблемите, пред които са изправени развиващите се страни, са резултат от провал в политиката и правната система. Ала каквато и да е помощ не би решила реално проблема, докато не се постигне устойчива политическа система и устойчива правна система, позволяващи на селскостопанските производители да преуспеят и да се възползват от преимуществата на по-високите пазарни цени.

Изчислено е, че продукцията на ЕС ще трябва да нарасне над 70% само за да посрещне нарастващите нужди в бъдеще. Смея да твърдя, че европейското земеделие има да изиграе първостепенна роля, с което не само да ни увери, че сме самостоятелни, но също и че можем да дадем своя принос към бъдещата световна продоволствена сигурност.

  José Bové, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, членове на Комисията, госпожи и господа, борбата с глада изисква значителни политически и финансови инвестиции. ФАО се оказа неспособна да генерира такива инвестиции миналата седмица в Рим, за което съжалявам.

Всяка година повече от 1 млрд. души страдат от недохранване, а 40 млн. мъже, жени и деца умират от глад. Потресаващите цифри нараснаха още повече след 1996 г. — годината на първата Световна среща на върха по въпросите на прехраната. Световната финансова и икономическа криза утежни ситуацията, а гражданите на южните страни са основните жертви. Десет процента от рекламния бюджет в целия свят би позволил на развиващите се страни да получат нужната подкрепа относно протекционни мерки за тяхната селскостопанска инфраструктура.

Продоволствената криза е една от главните заплахи, надвиснали над мира и стабилността по света. През 2050 г. дребните селскостопански производители ще трябва да изхранват повече от 9 млрд. души. Вредата, нанасяна върху почвите и биоразнообразието, петролната зависимост, емисиите на парникови газове, изчерпването на подпочвените води и развиването на консуматорски модели на поведение ни поставят в твърде несигурна ситуация — по-несигурна, отколкото преди 40 години.

Бедността и зависимостта от вноса са главните причини за продоволствената несигурност. Необходимостта от подпомагане на местните производства е очевидна. Малко преди 1950 г. Европа въведе общата селскостопанска политика, насочена към производство на необходимите хранителни продукти. За целта тя осигури защита на своя вътрешен пазар и подкрепа за своите потребители. Този избор на автономност, това право на продоволствен суверенитет, трябва да стане достъпно за всички държави и групи държави по света, които го желаят.

  James Nicholson, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, нашите резолюции по темата са насочени към двойното предизвикателство, което представлява премахването на глада — който понастоящем е засегнал една шеста от световното население — и към гарантиране на продоволственото осигуряване за в бъдеще.

Изправени сме пред ситуация, в която, от една страна, световното население нараства, а същевременно, от друга страна, производството на храни се оказва едно усилие, свързано с все повече предизвикателства, поради отрицателните последствия от изменението на климата и покачващите се цени, свързани с производството на храни.

Селскостопанският елемент на продоволствената сигурност е несъмнено ключ към решението на проблема, но същевременно трябва решително да се съсредоточим върху абсолютната необходимост от добро управление в развиващите се страни, ако искаме да имаме някакви шансове успешно да се справим с глада по света. Вземете например Зимбабве, посочена вече от г-н Deß. Някога тя е била известна като житницата на Африка и е била в състояние да изхранва както своите граждани, така и гражданите на много съседни страни. Сега вече не е способна да го прави, след като беше опустошена от действията на Робърт Мугабе и неговите поддръжници.

Всички трябва да работим заедно за преодоляването на проблема и за предотвратяване на гражданските размирици и бедността, които може да породи.

  Patrick Le Hyaric, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, ако Европейският съюз иска да изиграе положителна роля на световната сцена, ако иска да сътвори една нова форма на хуманизъм, би трябвало наистина да чуе оглушителните викове на гладуващите, отекващи по цялата планета.

Тук, както и навсякъде, продължаваме със своите префинени речи. И все пак, нека бъдем искрени — можем ли да имаме чиста съвест, когато на всеки пет секунди едно дете умира от глад? Децата умират не поради наличието на технически проблеми. Това се случва като резултат от вълната на краен либерализъм, заливаща света в днешно време.

Преди обработвахме земята, за да нахраним хората. Днес капиталистическата система превърна почвата и храната в стоки, в обекти на световна спекулация. Затова трябва коренно да променим политиката, да подкрепим ФАО и да й предоставим инструменти за действие.

Нуждаем се от действие, както казахте, г-н член на Комисията, и ние настояваме за действия. И все пак, за да гарантира, че ще бъдат предприети такива действия, Европейският съюз може да приложи принципа на продоволствен суверенитет за всички народи; може да съдейства за изграждането на системи за възнаграждение на селскостопанската дейност с гарантирани цени за всяка държава и всеки континент; може да зачита и прилага ангажиментите за оказване на официална помощ за развитие на южните страни; може да опрости дълговете на бедните държави; може да спре изкупуването на земи от страна на мултинационални компании и хедж фондове; и може да признае, че земеделието и продоволствието не могат да бъдат част от сделките с тежки условия за една от страните, сключвани от СТО.

Трябва да чуем виковете на гладуващите и да предприемем съответните действия. Това ще помогне за израстването на Европа и е нещо неотложно.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) През тези десетина години, откакто съм член на Европейския парламент, периодично чувах в Парламента да се употребяват изискани думи. По време на подготовката на Световната среща на върха по въпросите на прехраната в Рим г-н Барозу, председателят на Комисията, също употреби изискани думи. Той каза, че ние дружно се провалихме в борбата с глада и че това е морален скандал и огромно петно върху колективната ни съвест. Край на цитата. И е съвсем прав — което прави още по-разочароващи резултатите от срещата на върха. Имам смътното усещане, че в центъра на събитията в Рим са били по-скоро политическите интереси на богатите държави, отколкото интересите на тези 1 млрд. гладуващи по света. За да ви дам по-конкретна представа, ще използвам два примера: както все повече хора признават, политиката относно биогоривата и нейното насърчаване водят до покачване на цените, а оттам — и до повишаване броя на гладуващите. Въпреки това изглежда, че е табу дори изразяването на каквото и да е критично отношение към въпросната политика.

Освен това по много поводи вече съм насочвал многократно вниманието на Парламента към опасността от насърчаването на държави от третия свят да влагат големи инвестиции в Африка с оглед гарантирането на собствената им продоволствена сигурност например. Как може да се очаква от държави, в които милиони хора зависят от продоволствените помощи на ООН, да изнасят в трети страни? Но в заключителната декларация не се споменава нищо по въпроса.

Много е лесно за богатите държави да третират спорни въпроси, просто отправяйки добронамерени, пламенни речи и възлагайки по-нататъшни проучвания. Друго, което ще цитирам от декларацията, е, че развиващите се страни ще трябва да разчитат предимно на собствените си ресурси. В светлината на досегашните провалени усилия на международната общност да премахне глада, бих казал, че това е изключително позорно.

Освен това отделих известно време да прегледам заключителните декларации от предходните световни срещи на върха по въпросите на прехраната и стигнах до заключението, че те имат изненадващ брой сходни моменти в това отношение — както помежду си, така и с резолюцията на Парламента. Всички споменават за неотложност и постоянно призовават към изпълнението на обещания, дадени в миналото. Ала не трябва ли повтарянето на всички тези призиви да бъде за нас предупредителен знак? Нека цитирам г-н De Schutte, докладчик на ООН, който казва, че бедните хора не се нуждаят от обещания. Както често се споменава, продоволствената сигурност трябва да бъде едно от правата на човека. Г-жо председател, искам да подходя към темата от друг ъгъл и да кажа следното: Библията проповядва, че една от Божиите заповеди е да нахраним бедните. Това е мой личен дълг и наша колективна отговорност.

  Димитър Стоянов (NI). – Аз взех лично участие в срещата на ФАО в Рим. Лично видях какво представлява тази конференция. Мисля, че трябва малко да се отърсим и от лицемерието, което ни е обхванало, защото с разходите за организиране на една такава конференция, на която обикновено резултата е само още обещания, обещания и обещания, практически с тези разходи, може би трябва да се направи една калкулация точно колко, както казаха говорещите преди мен, деца нямаше да са умрели днес от глад, ако тези средства не бяха използвани само за весели приказки. Но тук, г-н комисарят каза, че има проблем с капацитета на производство в световен мащаб на храни и преди да тръгнем да изваждаме треската от чуждото око, нека да видим гредата в своето собствено.

Моята страна, България, е с научно доказано най-плодородната почва в Европейския съюз. Преди 150 г. българският земеделец с технология от 19 век е бил способен да изхранва най-гъсто населените райони на Османската империя в Мала Азия. Днес, обаче, земеделието в България запада все повече и повече. Още повече след като България се присъедини към Европейския съюз. Квотите, които самата Комисия е наложила на България, възпират земеделското производство и земите в България пустеят. Само едно стопанство в една от 28-те области в България може да произведе цялата квота, например, за домати, която е отпусната на България от Европейската комисия. Това било така, защото някакви данни отпреди 10 г. показвали, че официалното производство е толкова. Никой не гледа, обаче, колко може да бъде реалното производство. Вътре в самия Европейски съюз в момента има възпиране на процеса на производство на храна, който би могъл значително да подобри състоянието и наистина да бъде реална мярка за борба с глада. Така че, докато нещата се ръководят от чиновници, които гледат само в листа хартия и не ги интересува нищо друго, тогава всичко, с което ще си останем са само обещанията, но не и действията.

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-жо председател, броят на гладуващите хора, живеещи в крайна бедност, е нараснал внушително през последната година и не е вярно, че това е по вина на капитализма. Има политически системи, които са значително по-неблагоприятни за живота на човека и за борбата с глада. Ще дам само един пример. В Европа преди няколко десетилетия една държава с много добри условия за селско стопанство беше доведена от комунистическия режим до положението да гладува. В резултат на това в една-единствена страна умряха от глад много повече хора, отколкото днес умират по същата причина в световен мащаб. Тази държава беше Украйна. Препоръчвам внимателно да се изказваме в Парламента.

През 2000 г. 198 държави, членки на ООН, приеха конкретни Цели на хилядолетието за развитие. Членът на Комисията говори за първата, най-важна цел. Днес трябва да отговорим на въпроса дали целта е постижима. Европейците се интересуват дали нашите приоритети и политика са правилни и в частност например дали една скъпоструваща битка с изменението на климата е по-важна от борбата с бедността. Дори тази седмица ми зададоха такъв въпрос: дали Европейският съюз не бърка средствата с целите и вместо да се бори с последиците от глобалното затопляне, не започва най-скъпоструващата битка с вятърни мелници в историята на човечеството — битката с изменението на климата?

Според мен най-силното доказателство, че не липсва съгласуваност между действията за зашита на климата и действията за премахването на глада, би била ефективността на последните — с други думи, реалното премахване на глада в световен мащаб. Тогава никой не би ни упрекнал, че имаме погрешни приоритети или че придаваме по-голямо значение на борбата с изменението на климата, отколкото на борбата с глада, както каза и г-н Deß.

Селското стопанство ще бъде от голямо значение през следващите няколко години. Това, което трябва да сторим, е да убедим и съдействаме на развиващите се страни да инвестират в селското стопанство и да спазват собствените си декларации, че 10% от националния бюджет ще бъде предназначен за развитие на селското стопанство. Единствено по този начин можем да увеличим земеделския потенциал на бедните държави и да помогнем в ефективната борба срещу глада.

  Louis Michel (ALDE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, с изключението на г-н Берлускони, чиято страна беше домакин на срещата на върха, нито един от лидерите на Г-8 не присъстваше на Световната среща на върха на ФАО по въпросите на продоволствената сигурност.

Така една високо политическа среща в икономическо, социално и финансово отношение беше снижена до посредствена техническа среща. Въпреки това целта на г-н Diouf беше разработването на инструменти и средства за производство, насочени към гарантирането на продоволствена сигурност в развиващите се държави по един устойчив начин.

Икономическата и финансовата криза — както ни е известно, тъй като беше повторено многократно — само утежнява ситуацията с глада в световен мащаб. Въпросът стана по-актуален от всякога, тъй като за първи път в историята днес гладът е засегнал повече от един милиард души по света. Това е една шеста от световното население — с 20% повече в сравнение с 2005 г. и със 105 млн. повече в сравнение с 2008 г.

Както каза г-н Bové, всичко това означава, че има голям риск от възникването на нови конфликти и то конфликти с изключително тежък характер. Именно липсата на инвестиции в селското стопанство доведе до това явление — продоволствената несигурност. Фактите сочат, че селското стопанство е единственото средство за препитание на 70% от бедните хора по света, както подчерта г-н Diouf. Той призова за обща сума от 44 млрд. щатски долара годишно за финансиране на инвестиции в помощ на дребните производители. Искането му беше напълно пренебрегнато: налице няма нито програма, нито стратегия, нито политическа воля от страна на богатите държави.

Г-н член на Комисията, какъв напредък е осъществен в изпълнението на ангажиментите на Г-8, поети през юли? След като съм бил във Вашето положение, знам с какви трудности е свързано включването на донори в проекти. Още си спомням изключително трудната битка, водена и от председателя Барозу, за постигането на тези жалки 1 млрд. евро преди две години с цел създаването на Инструмента за прехрана. Все пак бъдещето на Европа е тясно свързано със съдбата на развиващите се страни.

Г-н член на Комисията, не вярвам във формулите на нашия колега социалист, говорещ за краен капитализъм и краен либерализъм — които и като семантична асимилация са спорни в етично отношение. Самият аз не виждам решението в подобен род твърде късогледи и гръмки идеологически фрази.

Г-н Le Hyaric, трябва да Ви кажа, че марксисткото реакционерство носи много по-голяма отговорност за изоставането в развитието на някои страни след придобиването на тяхната независимост, отколкото либерализмът.

Ето това исках да кажа, тъй като не желаех в Парламента да се появи неоспорена нито една гръмка идеологическа фраза, използвана като магическа формула, която е недалновидна и премества границите на интелектуалната почтеност.

  Judith Sargentini (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, моите колеги г-н Bové и г-н Belder очертаха проблема и политическата действителност, но в селското стопанство има нова тенденция. Богатите страни си гарантират основните храни и биогорива чрез закупуване на земя в бедните държави — разграбване на земята или, както го наричат по-меко, „придобиване на земеделски земи“. Това се случва например в Мадагаскар.

Изглежда темата е твърде чувствителна за световните лидери, за да я обсъждат. Европа и нейните лидери носят моралната отговорност да се изправят срещу новата форма на, да го наречем, колониализъм. Декларацията от срещата на върха на ФАО по въпросите на прехраната не засегна проблема за разграбването на земята и в това отношение наистина изпусна още една възможност да се справи с глада по света. Защо не се възползвахте от нея?

После идва темата за Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. Произвеждаме много храна. Европейците имат достатъчно храна, но ОСП проваля шансовете както на дребните, така и на едрите селскостопански производители в развиващите се страни и те губят възможността за достойно препитание. Това причинява продоволствен недостиг и води до нуждата от внос на храни. Кога ще можем да видим една свободна и справедлива европейска селскостопанска политика?

  Richard Ashworth (ECR). – (EN) Г-жо председател, както ООН, така и Европейският съюз са съгласни, че нарастващото световно население ще доведе до необходимостта от увеличаване на световната продукция на селскостопанската дейност от порядъка на 50–100%. Приемаме тази позиция. Приемаме гледната точка на члена на Комисията не само защото сме съгласни с нея, а и защото тя изразява цел, която светът не може да си позволи да не осъществи. Ала същевременно от селското стопанство се иска да постигне това с по-малко земя, по-малко вода, енергия и емисии на парникови газове. Така че има три неща, които трябва да разберем.

На първо място, правителствата — и в частност Европейският съюз — трябва да инвестират повече в научни изследвания и развитие; просто не разполагаме с информацията, върху която да основем бъдещите си планове. Второ, изправени пред бързите промени на световните пазари, имаме необходимост от мрежа за сигурност, гарантирана от общата селскостопанска политика. И на трето място, продоволствената сигурност, както и всичко, което тя означава за Европейския съюз, предполага разходи. Това са разходи, които не можем да прехвърлим на потребителите, поради което повтарям: нуждаем се от силна селскостопанска политика и трябва да спечелим спора в разискването относно бюджета.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, заключителната декларация, приета на последната среща на върха на ФАО от нейните 193 страни членки за съжаление наистина е капка в морето в борбата срещу глада. Не бяха поставени никакви срокове и най-важното — не бяха определени никакви конкретни средства и условия за справянето с този бич, засегнал повече от 6 милиарда души.

Съгласно наличните данни, в рамките само на тези 90 секунди, необходими за настоящото изказване, 15 деца по света ще умрат от глад. Това е възможно най-яркото и най-язвително обвинение за несправедливата, експлоатираща, нерационална, а по тази причина и критикувана в историята ни икономическа система.

Това е система, основаваща се на реални политически линии и ръководни принципи. А сега, г-н Michel, относно главните действащи лица и либералната реторика, довели до днешното положение: насърчаването на аграрно-индустриалния модел, заедно със защитата на интересите на едрата селскостопанска и хранително-вкусова промишленост и последвалото качествено изчерпване на световната селскостопанска промишленост; дългите години на неподходящи инвестиции в селското стопанство и насърчаване на оттеглянето от селскостопанската промишленост, както и на закриването на дребни и средни селски стопанства — сектор, който осигурява препитанието на 70% от бедното население по света.

Пазарният фундаментализъм, политиката на приватизация и либерализиране, както и свободната търговия доведоха и продължават да водят до изоставяне на земи, концентрация на поземлена собственост и производство, доминирано от шепа хора, както и до продоволствена зависимост за повечето от останалите.

Експерти са изчислили, че ще са необходими 44 млрд. щатски долара за побеждаването на този бич — хроничното недохранване. Сумата е много по-скромна от онази, която държавите-членки връчиха на едрия бизнес, за да го спасят от настоящата криза на системата.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-жо председател, по време на Световната среща на върха относно продоволствената сигурност генералният секретар на ООН Бан Ки Мун каза, че днешната продоволствена криза е тревожен сигнал за утрешния ден. До 2050 г. нашата планета навярно ще е дом за 9,1 млрд. души, над два милиона повече от днес — потресаваща цифра, означаваща, че селскостопанските производители ще трябва да произвеждат 70% повече храна.

Селскостопанските производители в Северна Ирландия желаят да помогнат за посрещането на тази нужда. Въпреки това повечето от тях са на мнение, че Европа спъва техните способности за производство на повече храна, налагайки намаляване на броя на пасящите животни върху единица площ, чрез регламенти относно азотните и фосфатните торове, бюрокрация, липса на научноизследователска и развойна дейност в промишлеността, с това налагайки мнението, че продоволствената сигурност не е никакъв проблем.

Реформата на ОСП ще определи възможностите на земеделските производители за хранителна продукция. Тя ще окаже въздействие и върху цените на хранителните продукти. Ако селскостопанските производители не бъдат подкрепени от Европа чрез пряка финансова помощ, цените на хранителните продукти ще трябва да се увеличат, за да посрещнат производствените разходи. Целта ми е да насърчим производството на храни в Северна Ирландия и продоволствената сигурност в Европа. Това е постижимо, единствено ако позволим на селскостопанските производители да си вършат работата. Реформата на ОСП ще изиграе огромна роля в процеса, а продоволствената сигурност трябва да бъде централен елемент в нашата дейност, докато продължава реформата в ОСП.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, като един от авторите на доклада може ли първо да благодаря на политическите групи, които работиха в близко сътрудничество, за да стигнат заедно до текст, който няма никакви изменения. Мисля, че всички трябва да сме изключително доволни от това. Имаме различни мнения по много въпроси, но според мен по отношение на главното — желанието да постъпим правилно, помагайки да нахраним гладуващите по света — текстът е стъпка в правилната посока.

Автор съм и на доклада относно световната продоволствена сигурност и ОСП от предходния мандат, така че съм работила усилено по темата. Мога ли да отбележа само нещо, което изглежда убягва на мнозина: именно селскостопанските производители ще нахранят света, ако им се осигурят подходящи условия — имам предвид най-широкото значение на тази дума — да си вършат тяхната работа. Останалите ще обсъждаме проблема. Носим отговорност за развитието и уместното прилагане на политиката, за да дадем възможност на нашите селскостопански производители да произвеждат храна. Те ще се отзоват, ако са налице два основни фактора: единият е достойни цени, а другият — устойчиви доходи. Бързите промени напоследък засегнаха и двата фактора, а селскостопанското производство не може да оцелее при това положение.

Освен ако не ми свършва времето — а като един от авторите, призовавам за вашето търпение — моля, не очерняйте общата селскостопанска политика. Част от приведените аргументи принадлежат на миналото и са остарели — напълно сме обновили тази политика и без ОСП навярно щяхме да имаме още по-големи проблеми с продоволствената несигурност в рамките на Европейския съюз. Защо не приемем най-добрите елементи от нея и не призовем развиващите се страни също да приемат обща селскостопанска политика? Следователно нека бъдем безкомпромисни по въпроса: не бива да позволяваме на правителствата на развиващите се страни да се измъкват от отговорност; техен дълг е да употребят правилно помощите за развитие; наш дълг е да гарантираме, че ще бъдат похарчени и инвестирани повече пари в селското стопанство. Мисля, че е време да спрем да заобикаляме на пръсти въпроса — време е да проявим твърдо отношение към правителствата и към самите себе си. Носим морална отговорност и вече сме готови да я осъзнаем изцяло.

  Enrique Guerrero Salom (S&D). – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, светът е изправен пред две главни дългосрочни предизвикателства: борбата с последиците от изменението на климата и борбата с бедността и глада в световен мащаб.

Членът на Комисията спомена цифрите, както сториха и други членове на Парламента. Тези цифри фигурират в окончателната декларация на Световната среща на върха на ФАО по въпросите на продоволствената сигурност: над един милиард души по света гладуват, а 40 милиона умират всяка година вследствие на бедност.

Първо продоволствената, а след това и финансовата криза възпрепятстваха постигането на Целите на хилядолетието за развитие. Нямаме никакъв напредък — всъщност движим се назад. Предизвикателствата са дългосрочни, но решенията не търпят отлагане и са нужни сега. Въпреки това през последните седмици получихме тревожни новини за съпротива сред основните източници на газови емисии, насочена срещу вземането на решения на конференцията в Копенхаген, както и за липсата на лидери и конкретни резултати на срещата на върха на ФАО в Рим.

Проблемите ни са тревожни, но не по-малко тревожна е липсата на способност за действие. Човечеството се е развивало благодарение на това, че е набелязвало предизвикателствата, определяло е ответните действия и после ги е осъществявало. Сега знаем пред какво сме изправени, но сме загубили своята способност да действаме.

Ето защо подкрепям резолюцията, призоваваща Парламента да предприеме незабавни действия.

  Franziska Keller (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, член 208 на Договора от Лисабон гласи, че основната цел на политиката за развитие на Европейския съюз е намаляването и премахването на бедността. Бедността е също и главната причина за глада. Член 208 гласи още и че ЕС ще вземе под внимание тези цели в други политически линии, които биха могли да засегнат развиващите се страни.

Въпреки това чрез субсидирането на износа ЕС разрушава пазарите в развиващите се страни и по този начин предизвиква бедност и глад. Ако искаме нашата помощ за развитие да бъде ефективна, трябва да се уверим, че тя не е възпрепятствана от други политически линии. В противен случай няма да съумеем да осъществим Целите на хилядолетието за развитие. Трябва да не забравяме това, когато преразглеждаме и обновяваме политически линии, като например общата селскостопанска политика и общата политика в сектора на рибарството.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8.)

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, искам да помоля колегата, изказал се преди мен, да конкретизира какво точно възстановяване при износ имаше предвид. Включих темата в изказването си и приемам, че в миналото вредата е била нанесена чрез възстановяване при износ и че Европа сега е обновила своята селскостопанска политика. Въпреки това, когато въведохме възстановяването при износ за сектора на млякото и млечните продукти миналата година, единствената държава, която изказа недоволство, беше Нова Зеландия, която не е от развиващите се страни. Мога ли да помоля да дадете пример къде понастоящем има проблем?

  Franziska Keller (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, разбира се, че примерът със замразените пилета, който на всички ви е добре известен, вече е поостарял, но днес все още е вярно например, че доматите, които са значително субсидирани в ЕС, се появяват на африканския пазар и са по-евтини от местните продукти, поради което отнемат работни места и увеличават бедността. Така че това все още е често срещано явление и според мен трябва да работим върху него.

  Béla Glattfelder (PPE). – (HU) Все повече учени по света твърдят, че до 2030 г. ще се появи остър недостиг едновременно на петрол, вода и храна. И все пак очевидно първият проблем, пред който ще ни се наложи да се изправим, е недостигът на храна, тъй като вече един милиард души в света гладуват. Броят на гладуващите расте по-бързо от световното население. Ето защо, докато само един на шест души в момента гладува, след няколко десетилетия ни предстои да се изправим пред ситуация, в която един на четири или пет души ще гладува. Всяка минута умират от глад по две деца. Изходът от това положение очевидно не е да преустановим общата селскостопанска политика на ЕС. Европейският съюз може да бъде силен и да играе важна роля на световната сцена само ако има силна обща селскостопанска политика.

Ала все пак, не само в Африка има глад. Има го и в Европейския съюз. Например има региони в ЕС, където хората изразходват за храна по-малко от 10% от своите доходи, докато в други региони — някои области в България и южните части на Румъния — където хората изразходват за храна средно повече от 50% от своите доходи. В това число са включени и хората — средностатистически погледнато — които изразходват за храна многократно повече. Заслужава си да наблегнем на въпроса, защото трябва да приемем факта, че всеки път, когато съставяме проект за нов регламент, оскъпяващ селскостопанското производство и намаляващ неговата ефективност, като например регламентите относно хуманното отношение към животните, увеличаващи изискваното количество фураж за производство на един килограм месо, не само че нанасяме вреда на околната среда чрез повишени емисии на въглероден диоксид, но и всяка една подобна мярка увеличава броя на гладуващите хора. А може би точно това допълнително количество фураж, което трябва да употребим например при отглеждането на домашни птици, ще липсва от трапезата на едно гладуващо дете.

  Corina Creţu (S&D). – (RO) Броят на недохранените хора по света премина прага от един милиард, утежнявайки трагичното положение дотам, че на всеки шест души един гладува. За съжаление, както вече се спомена, лидерите на най-големите индустриални сили показаха безразличие към срещата на върха, която е толкова важна и необходима, колкото и тази, организирана съвсем наскоро в Рим от ФАО. Лидерите на държавите-членки на Г-8 не намериха за необходимо да присъстват на срещата с изключение на министър-председателя на Италия.

Не мога да не спомена огромното, несправедливо несъответствие между максималното равнище на внимание, отдадено от представителите на тази група държави, допринасящи за 60% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), към спасяването на банковата система и тяхното пренебрежение към трагичната действителност на глада, засягащ все повече от нашите ближни. Всъщност това е една криза, която не е предизвикана от самите бедни държави, но именно те понасят най-тежките й удари.

Вече достигнахме най-сериозното ниво на глада в световен мащаб считано от 1970 г. На всеки шест секунди едно дете умира от глад. За съжаление развитите страни по света си затварят очите за трагедия, която ще засегне всички нас чрез сложните си взаимодействия. Най-яркият пример, който е и предупредителен сигнал за нас, е пренебрежението към селското стопанство през последните две десетилетия, довело до настоящата продоволствена криза. От цялата сума на официалната помощ за развитие средствата, отпуснати за селското стопанство, спаднаха като съотношение от 17% през 1980 г. до 3,8% през 2006 г.

Продоволствената сигурност е изключително сериозно предизвикателство, изискващо неотложни решения предимно чрез отваряне на пазарите и отпускане на помощи за селскостопанските производители в развиващите се страни, така че прехраната да бъде осигурена и гладът да бъде премахнат в най-кратък срок.

  Esther Herranz García (PPE). – (ES) Г-жо председател, искам да започна, поздравявайки г-жа McGuinness за инициативата, разкриваща важната роля на ОСП в посрещането на продоволствените нужди в международен мащаб.

Сега, след като Европейската комисия очевидно иска да намали товара на ОСП върху бюджета на Общността, важно е да подчертаем, че докато ОСП може и да не е приоритет, достатъчното количество храна трябва да бъде такъв. През последните десетилетия стана ясно, че без ОСП ще е много трудно, ако не невъзможно, да се постигне достатъчно количество храна.

Затова селското стопанство не може да бъде сравнявано с други сектори на икономиката, способни да процъфтят в условията на свободен пазар, тъй като пазарът на храните не е свободен пазар. Селскостопанските производители се нуждаят от подкрепата на Европейския съюз, за да успеят техните предприятия, а Европейският съюз, от своя страна, има необходимост от селскостопанските производители, за да поддържа един селскостопански модел, способен да осигури достатъчно количество храна с достатъчно добро качество на своите граждани с нарастващи потребителски нужди.

Затова съм на мнение, че трябва да променим курса на ОСП, а не да преустановим нейната дейност. За да направим това, трябва да се гарантира директната помощ за селскостопанските производители и да бъде възстановена политика на управление на селскостопанските пазари, за да се постигнат по-устойчиви цени, което ще бъде от полза не само за селскостопанските производители, но също и за потребителите и страните от третия свят.

Трябва да се установи рамка от най-добри практики с цел насърчаването на хармонични отношения между различните участници в хранителната верига, избягването на практиките на злоупотреба и подпомагането на по-справедливо разпределение на търговските граници.

В допълнение, нуждаем се от една политика на информираност на европейския потребител, която да е израз на усилията на производителите в Общността да спазват регламентите на Европейския съюз в областите на опазването на околната среда, продоволствената сигурност и хуманното отношение към животните, тъй като производители в Общността са принудени да се конкурират с внос от трети страни, където прилаганите стандарти са много по-ниски.

Производителите от трети страни предпочитат по-скоро да изнасят за Европейския съюз, отколкото да снабдяват пазарите в собствените си държави, тъй като такъв износ е по-изгоден съгласно споразуменията на СТО.

  Michèle Striffler (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, по-рано беше споменато, че на всеки пет секунди някъде по света едно дете умира от глад и бедност и е изчислено, че повече от един милиард души страдат от недохранване.

Следователно въпросът за световната продоволствена сигурност придобива изключително неотложен характер и трябва да бъде начело на европейската и международната политическа програма. Европейската политика трябва да стане по-последователна, така че да гарантира осъществяването на първата от Целите на хилядолетието за развитие.

Инструментът за прехрана от един милиард евро е необходимата първа стъпка. От съществена важност е прилагането на мерките да бъде съсредоточено към дребните и средни семейни и растениевъдни селски стопанства, особено управляваните от жени, както и към бедното население, т. е. към онези, които са най-засегнати от продоволствената криза.

Устойчивото селско стопанство трябва да бъде приоритетна област. Трябва да бъдат търсени начини иновативните финансови механизми, като например данък върху международните финансови транзакции, да подпомагат приспособяването към изменението на климата, като същевременно остават достъпни за дребните селскостопански производители в най-уязвимите държави.

  Ricardo Cortés Lastra (S&D). – (ES) Г-жо председател, госпожи и господа, непосредствено след неотдавнашното заключение на Световната срещата на върха на ФАО по въпросите на продоволствената сигурност, искам да изразя своето разочарование от нейното ограничено социално, медийно и политическо влияние. Особено съм разочарован, че не беше постигнато никакво съгласие относно пакета от 44 млрд. щатски долара, предназначен за помощи на най-бедните селскостопански производители, и натъжен, че всичко ще продължава, както досега.

Говорейки за продоволствена сигурност, селско стопанство и развитие, често забравяме проблема с недостига на вода — съществен въпрос днес, а още повече — в бъдеще. В настоящите условия на икономическа и екологична криза повече от всякога се нуждаем развитите държави да поемат ангажимент да създадат нов форум за международно обсъждане на най-високо равнище с цел утвърждаването на водата като обществено благо, споделяне на технологии и разработване на ефективни, устойчиви и икономически приложими системи за управление на водните ресурси.

Ако не полагаме грижи за водните си ресурси, никога няма да успеем в борбата срещу глада.

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Г-жо председател, през 18 век в Англия Томас Малтус предрекъл, че увеличаването на населението ще доведе до повишаване на продоволствено осигуряване. Днес неговите идеи са поставени под съмнение в много отношения, тъй като преживяхме поредица от революции в селското стопанство, преобразили нашето общество. Но в думите му има и нещо вярно: в рамките на живота на много от нас световното население се е утроило — утроило се е, което звучи твърде невероятно — и то в прекалено много части на света, което повиши нашето продоволствено осигуряване. Трябва повече да се стараем, ако искаме да предотвратим глада и да контролираме ръста на населението, а начинът е да гарантираме, че навсякъде по света жените контролират своята репродуктивност. Трябва и да пазим живота на децата. Най-добрият начин да намалим ръста на населението е да пазим живота на децата, за да не изпитват хората необходимост да имат по-големи семейства.

В нашата западна култура сме пристрастени към консумацията на месо — огромно прахосване на ресурси. Всичко, което мога да кажа, е — а и виждам, че времето ми свършва, г-жо председател, — като човек, спрял да се храни с месо преди 20 години: ако искаме да спасим света и да предотвратим глада, трябва да ядем зелено, а не червено.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, правото на подходяща храна е право на човека, а гладът е престъпление срещу човечеството. Аз също съм на мнение, че човешката раса разполага с достатъчно технически и научни знания, за да гарантира никой по света да не е принуден да гладува. Разбира се, в борбата срещу глада по света са нужни и пари. И все пак, въпросът не опира само до парите. Трябва преди това да се съобразим със следните изисквания. Първо, разработване на устойчива демократична структура в развиващите се страни; второ, борба с корупцията; трето, създаване на подходяща селскостопанска система в развиващите се страни; и накрая, инвестиции в селското стопанство. Често се говори твърде малко относно първите три точки. Освен това в тези държави потъват прекалено много инвестиции — попадат в неподходящи ръце и биват използвани за корупционни практики.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-жо председател, искам да обсъдя една мисъл, която изразих тук преди два дни, относно трагичната продоволствена криза, в която попадна преди всичко Африка, и очевидната липса на подкрепа от страна на най-индустриализираните държави, както и на бързо развиващите се страни, по отношение на проблема със световната продоволствена сигурност.

По време на разискването, състояло се на срещата на върха на ФАО в Рим, няколко неправителствени организации обвиниха мултинационалните хранителни компании в това, че се опитват да заграбят хиляди хектари изключително плодородна земя, принадлежаща на дребни сеслкостопански производители в развиващите се страни. Повече от 40 000 хектара вече са придобити по този начин в региона, разпростиращ се от Етиопия до Индонезия.

Те осъдиха и склонността на редица богати държави да предпочитат употребата на химически торове и нови технологии в Африка, вместо да насърчават устойчивото развитие на агроекологията. Остро порицаха агрохимичните предприятия, използването на генетично модифицирани организми (ГМО) и разработките на горива от биомаса в ущърб на растениевъдството.

Призовавам Европейския съюз да инвестира без отлагане в прилагането на проекта за глобално партньорство, който ще позволи по-доброто координиране на действията за борба срещу глада. Струва ми се, че самодостатъчното селско стопанство е несъмнено най-очевидното решение.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-жо председател, дългосрочната продоволствена сигурност е едно от основните предизвикателства пред ОСП. В частност, в светлината на недостига на храна трябва да подчертаем важността на една силна ОСП, която ще изиграе ключова роля в бъдещото преодоляване на световните проблеми.

Това означава, че е необходимо подходящо дългосрочно финансиране на ОСП. Общата селскостопанска политика е важен елемент в политиката на ЕС за прехраната и сигурността и след 2013 г. ще играе значителна роля в политиката за развитие и във външната политика в областта на продоволствената сигурност. Ето защо съвършено функциониращите екосистеми, плодородната почва, устойчивите водни ресурси и по-нататъшното диверсифициране на икономиката в селските райони са първостепенни приоритети. Международното сътрудничество и солидарност, заедно с балансираните търговски споразумения, насърчаващи, а не излагащи на опасност продоволствената сигурност, са съществен елемент на световната продоволствена сигурност и именно там една силна ОСП може да даде важен принос.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Преди всичко, с риск да повторя идеята, вече спомената от г-н Стоянов, възмущавам се от факта, че разполагаме с толкова много необработена земя в много европейски държави, а същевременно обсъждаме глада по света.

Второ, тъй като предложението за резолюция третира проблема, а аз съм доволен, че членът на Комисията засегна темата, искам да насоча вниманието ви към опасността, идваща от целта да се постигне продоволствена независимост, която е много актуална. Тази цел, която не е синоним на продоволствената сигурност, може да има нежелани последствия в настоящите условия, тъй като изменението на климата се отразява върху всеки регион по различен начин. Това положение прави търговията по-необходима от всякога — а не амбицията всяка държава да произвежда за себе си всички необходими храни.

  Marian Harkin, автор. – (EN) Г-жо председател, искам само да коментирам две теми, повдигнати до момента в разискването. Първо, връзката между глада и изменението на климата. Както се изказа Бан Ки Мун в Рим, във време, когато световното население нараства и се изменя климатът на планетата, до 2050 г. ще трябва вече да произвеждаме 70% повече храна, а климатичните условия стават все по-извънредни и непредсказуеми. Така че всички положителни усилия, които полагаме по отношение на изменението на климата, ще се отразят позитивно върху производството на храни.

Друга тема, също повдигната тук, е повърхностният избор да се обвини ОСП — като че ОСП носи отговорност за всички злини на развиващия се свят. Общата селскостопанска политика не е съвършена, но беше обновена. Ако желаем нашите селскостопански производители да продължават своята дейност и да гарантират продоволствена сигурност в Европа, нямаме право чрез регламенти и оттегляне на подкрепа буквално да ги изхвърлим от бранша.

Например някой проучвал ли е последната реформа на захарната промишленост в ЕС, за да провери дали резкия спад на захарна промишленост на ЕС не е бил в полза на същата в страните от третия свят или в полза само на захарните барони и собствениците на земи, оставящи дребните производители на захар да обеднеят? По никакъв начин не желая да омаловажавам проблема с глада в световен мащаб, но трябва да се уверим, че когато предлагаме решения на проблема, те наистина водят до неговото облекчаване.

  Sari Essayah (PPE). – (FI) Г-жо председател, прекрасно е, че същия ден, в който обсъждаме резолюцията от конференцията в Копенхаген относно климата, бяха представени за разискване въпросите на продоволствената сигурност и проблемът с глада, защото между тези теми има много тясна връзка.

Някои колеги вече споменаха проблема, засягащ това как чрез политика относно климата вече частично сме предизвикали допълнителни проблеми. Положихме нереалистични цели за биогоривата например, което доведе до положение земята да се изкупува от развиващите се страни за отглеждане на растения за производство на биогорива. Така се взема земя от най-бедните, които биха могли да я използват за земеделие и да развиват собствено селскостопанско производство.

Подобни изкривявания се наблюдаваха и в селскостопанската политика. Те доведоха до свръхпродукция, която се изнасяше към развиващите се страни, потискайки там развитието на селското стопанство. Изключително е важно да не забравяме следната истина: днес в света имаме повече от достатъчно храна, но липсва желание да я споделяме справедливо.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-жо председател, на последната среща на върха на ФАО страните участнички не съумяха да дадат никакви конструктивни предложения. Липсата на обща стратегия на международно ниво е обезпокоителна, особено в условията на все по-нарастващо световно население, за което се очаква да достигне 9 милиарда през 2050 г.

Всички добре си спомняме последиците от продоволствената криза през 2007 г., когато, като резултат от внезапния скок в цените на основните селскостопански продукти, милиони хора по света бяха изправени пред недостиг на храна. Мисля, че трябва да си вземем поука от кризата. Трябва да преустановим действията, насочени към ограничаване на селскостопанското производство, толкова популярни, колкото и странно да звучи, през последните години в нашия Европейски съюз.

Според мен в светлината на световните тенденции на пазара на хранителни продукти всеки опит да се ограничи ОСП е неразумен ход, който в близко бъдеще ще се превърне в заплаха за продоволствената сигурност на нашия континент. Трябва да помагаме на развиващите се страни да създадат селскостопанска политика, позволяваща им да гарантират продоволствена сигурност за своите граждани.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, аз също осъждам остро това, че никой от лидерите на Г-8 не присъстваха в Рим, освен председателят на Комисията Барозу и, разбира се, това допълва впечатлението, че срещата на върха не е донесла почти нищо ново. Мисля, че това е очевидно и при разглеждането на окончателната декларация. От друга страна, според мен е също много важно да съумеем да запазим въпроса за продоволствената сигурност в политическата програма, а резултатът от поредицата срещи на върха, състояли се през 2009 г., със сигурност е, че сега този въпрос вече е на предни позиции в международните програми и че на всички срещи на световните лидери (например напоследък в Питсбърг на Г-20) се говори за сътрудничество за развитие и политика за развитие. Така че, сам по себе си, това е много положителен елемент.

Бях в Рим и трябва да кажа, че освен окончателната декларация, която, трябва да се съглася, е малко разочароваща, имаше много добри обсъждания и много силно присъствие, затова може и нещо да се получи. Например имаше цяло обсъждане относно продажбата на плодородни земи в развиващите се страни и в държавите без никаква орна земя; самото им закупуване е твърде интересна тема за обсъждане и според мен е също и тема, по която можем да постигнем известно съгласие.

Второ, както вече споменаха няколко колеги, ОСП, разбира се, не е съвършена. Няма нищо съвършено на този свят, но, наблюдавайки последиците от ОСП в развиващите се страни, според мен можем да твърдим, че от всичките системи на този голям търговски блок засега тя е системата, нанасяща най-малко вреда в смисъл на разрушителни последици за развиващите се страни. Световната търговска организация е признала, че повечето (ако ли не всички) наши субсидии са „ненарушаващи правилата на търговията“, тъй като подкрепят доходите в селското стопанство, а не цените на селскостопанските продукти.

Освен това съм малко — как да се изразя — разочарован от факта, че постоянно се самообвиняваме. Европа не е съвършена, но според мен с Инструмента за прехрана например направихме голяма стъпка напред. Това означава един милиард евро за период от две години; въпросът не опира до снабдяване с храна, а е съсредоточен предимно върху снабдяване със семена и т. н., подпомагайки дребните селскостопански производители в развиващия се свят. Мисля, че това наистина е иновация. То е прието за иновация и от Световната банка например, която е в процес на усвояване на механизма. Така че не бива постоянно да се самообвиняваме. Между другото инструментът е иновация, въведена от моя предшественик. За едно нещо не съм съгласен с него и то е по отношение на един колега, който междувременно напусна залата — г-н Le Hyaric. Моят предшественик не е социалист, а комунист; имам предвид, че трябва да проверите политическата му група: той е комунист и това вероятно обяснява доводите, които приложи.

След като обсъдихме това, а също и в Акуила, поехме нашата отговорност като Европейска комисия и обещахме 4 млрд. щатски долара, което се равнява на около 20% от продоволствения пакет и пакета за подкрепа, за които беше постигнато споразумение в Акуила. С това към момента сме най-крупният донор, дал обещания в Акуила, които възнамеряваме и да спазим. Освен това ще отделим тази сума и ще я изплатим във възможно най-кратък срок.

В заключение ще кажа още нещо относно новата политика на ЕС относно селското стопанство и продоволствената сигурност, тъй като в работната програма на Комисията за 2010 г. има включен план за внасяне на съобщение в Съвета и Парламента относно обновената политика за селското стопанство и продоволствената сигурност на ЕС. Документът ще преразгледа текущи въпроси, засягащи селското стопанство и продоволствената сигурност например, както и предизвикателствата, пред които ни изправя изменението на климата, повишеното внимание към храненето и качеството на храните, мрежите на сигурност и политиката на социална защита, въздействието на биогоривата върху производството на храни, както и употребата и въздействието на новите технологии и биотехнологии, все по-настойчивия призив за подходи, основаващи се на правата на човека, придобиването на земи в големи мащаби и пр.

Съобщението ще има за цел преди всичко препотвърждаването на ангажиментите на ЕС за подпомагане на развиващите се страни, осъществяващи напредък в своето селскостопанско производство. Този въпрос все още е от решаващо значение, особено с оглед на все по-нарастващото търсене на храна поради увеличаването на световното население, промяната на хранителните навици и предизвикателствата и заплахите, които поставя изменението на климата пред устойчивото селскостопанско производство. Второ, то ще цели да предизвика размисъл върху това как Европейският съюз най-добре може да използва своя опит и умения, за да подкрепи изграждането на регионални политики и стратегически рамки в областта на селското стопанство и продоволствената сигурност. Трето, съобщението ще има за цел осигуряване на основа за цялостния подход на ЕС за хармонизиране на съществуващите рамки на политиката относно системите за управление на общия европейски пазар (ECMS), съобразени с ангажиментите, включени в програмата за действие от Акуила. Четвърто, то ще е насочено към предлагането на начини за това как ЕС може да допринесе за ускоряването на процеса на осъществяване на Целите на хилядолетието за развитие и особено на първата от тях, с оглед на предстоящото разглеждане на тези цели през септември 2010 г. в Ню Йорк. Пето, то ще цели по-добро позициониране на ЕС по отношение на текущите разработки в глобалната система за управление на храните и земеделието; и последно — разглеждането на въпроси, придобили напоследък значимост в програмата относно продоволствената сигурност.

На 16 ноември беше стартирано обществено допитване относно документ за ключовите въпроси, което ще приключи в началото на януари. Така ще се допитаме до всички заинтересовани страни и после ще излезем с официално съобщение от името на Европейската комисия.

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюция(1) съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 26 ноември 2009 г.