Председател. - Следващата точка е разискването на шест предложения за резолюция относно Филипините(1).

  Fiorello Provera, автор. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, серията от убийства, извършвани по целия свят по религиозни, политически и други причини, днес, за съжаление, е ежедневна реалност. Аз обаче съм удивен от жестокостта, с която са били убити 57 души, докато са се редили на политическо събрание, за да подкрепят кандидат за президентските избори във Филипините.

Това е хладнокръвно клане, извършено от въоръжена група в името на революцията, което трудно може да се проумее. Освен това масовите убийства не са изолиран случай в тази държава, където в някои региони като Минданау в продължение на години се извършват въоръжени въстания, включително и по религиозни подбуди.

Освен че изразихме своевременно съболезнования за кървавите събития, считам, че трябва да предложим нашата силна подкрепа на филипинското правителство, за да установим по какъв начин Европа може да бъде полезна в решаването на сериозните въоръжени конфликти и антагонизма, които потапят в кръв тази злочеста държава.

  Martin Kastler, автор. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, клането, извършено на 23 ноември миналата година в провинция Магинданао във Филипините, беше черен ден за правата на човека и варварски акт на тероризъм. Петдесет и седем души бяха убити, жени бяха изнасилени, хора бяха ранени — всички те предават кърваво послание. Като журналист по-специално бях поразен от факта, че сред убитите имаше 30 журналисти. Според известната Група по международни кризи в никой друг регистриран случай не са били убивани повече журналисти в един инцидент. По тази причина е уместно Европейският парламент да направи ясно изявление, както правим днес в настоящата проекторезолюция.

Въпреки това, като група на Европейската народна партия (Християндемократи), искаме тонът на настоящия текст да бъде смекчен на три места чрез разделно гласуване, тъй като трябва да подкрепим филипинското правителство в борбата му срещу тероризма и насилието, и затова нека спестим прекалено обвинителните коментари, насочени към правителството. Ето защо, от името на групата PPE, искам отделно гласуване на съображение Е. В него Филипините са обвинявани за това, че там се проявяват всички отличителни белези на една неработеща правна система.

В параграф 2 искаме да се заличи намека за така нареченото „първоначално забавяне“ в разследването.

Накрая, в параграф 6 се твърди, че няколко лица в неизвестност са държани във филипински затвори. В момента това също е недоказано предположение и по наше мнение трябва да се заличи.

  Charles Tannock, автор. – (EN) Г-н председател, това страшно престъпление в Магинданао без съмнение заслужава най-силно осъждане. То разкрива дълбоките корени, които е пуснало беззаконието в някои части на Филипините.

За това мрачно събитие има много причини: разпръснатият характер на островите на Филипинския архипелаг, слабото централно управление, корупцията, бедността и нестихващите терористични ислямистки бунтове на юг, подкрепяни от Ал Кайда.

Това престъпление очевидно е политически мотивирано, поради което трябва да се разглежда в по-широк социален и исторически контекст. Трябва да не пренебрегваме усилията, които филипинското правителство е положило за развиване на по-демократична политическа култура през последните 25 години след падането на диктатора клептократ Фердинанд Маркос. Нито пък трябва да подценяваме екзистенциалната заплаха от терористите от групата „Абу Сайеф“ и начина, по който те дестабилизират цялото общество, което съставя филипинската държава.

Конструктивният ангажимент и целенасочената помощ предлагат най-добра възможност за оказване на помощ на Филипините — държава, която в много отношения споделя нашите общи ценности, за да им се позволи да вградят принципа на правовата държава в централното и в местното управление.

  Marc Tarabella, автор. – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, миналият ноември имах възможността да посрещна г-жа Edita Burgos, майката на Jonas Burgos, в Европейския парламент. Този млад филипинец беше отвлечен от въоръжени мъже в оживения търговски център на Манила на 28 април 2007 г. От този ден нито семейството му, нито близките му имат новини за него. Jonas Burgos е един от стотиците хора, които са изчезнали или са били убити във Филипините. Убийствата се извършват напълно безнаказано, а извършителите рядко са привличани под отговорност.

Гледайки напред към изборите през май 2010 г., се страхуваме от увеличаване на престъпността и от похищение на всички, които се противопоставят на правителството, което е на власт. Осъждаме клането, извършено в Магинданао на 23 декември миналата година, и се надяваме, че на убийствата и изтезанията, които са претърпели членовете на конвоя на Ismael Mangudadatu, ще бъде дадена яснота.

  Rui Tavares, автор. – (PT) Г-н председател, преди по-малко от две десетилетия Филипините пробудиха надежди в целия свят, когато поставиха начало на вълната на демокрацията в Азия. Това ни накара да се изпълним с надежди за правата на човека в този район, за увеличаването на правата на служителите, на студентите, правата на хората и за нормална обстановка на изборите и демократичните процеси в тези държави.

Сега, когато светът е насочил вниманието си в друга посока, не можем да оставим демократичната обстановка във Филипините да се влоши. През последните няколко години имаше много тревожни случаи на корупция, и по-специално на насилие и тормоз, насочени срещу опозицията по време на изборите.

Най-тревожното събитие, което е и предмет на нашата резолюция, е клането в Магинданао, убийството на 46 души, които са следвали конвоя с кандидатурата за изборите на кандидата на опозицията г-н Mangudadatu. Предполага се, че те са били заклани от членовете на група, свързана с фамилия с господстващи позиции в провинция Магинданао — родът Ampatuan.

Наред с другите неща искам да насоча вниманието към факта, че в клането са били убити 30 журналисти. Това го прави най-голямото клане на журналисти в световната история.

Очевидно е, че самият Парламент е разсеян и не внимава много върху това, което се обсъжда, което е жалко, но не можем да допуснем разсеяността на света да позволи на Филипините да изпаднат в положение, при което от най-добрия пример за демокрация, познат на света, да се превърнат в най-лошия само две десетилетия и половина по-късно.

Необходимо е да бъде проведено разследване за извършеното клане и е необходимо да се изиска от президента Глория Аройо, която е свързана с фамилията Ampatuan, като много належаща задача да доведе разследванията до край. За Филипините е важно също така да знаят, че Европа е бдителна и внимателно наблюдава събитията в държавата.

  Barbara Lochbihler, автор. – (DE) Г-н председател, причината за тази неотложност е бруталното убийство на 57 души, които са придружавали политик, когато е отивала да се регистрира като кандидат в изборите за поста управител на провинция. Извършителите са от местна милиция, като са участвали и някои местни полицаи.

Бруталното нападение е краен пример за застрашителното увеличаване на политически мотивираните извънсъдебни екзекуции и за насилственото изчезване на хора, което продължава с години, без дори за тези престъпления да бъдат проведени разследвания.

Правителството не проявява никаква видима воля за предприемане на решителни мерки за противопоставяне на престъпленията. От стотици случаи само два са били разследвани и нито един висш служител не е даден под съд във връзка с тях. През 2008 г. специалният докладчик на ООН относно извънсъдебните екзекуции писа, че убийствата са довели до ликвидиране на лидери на гражданското общество, включително защитници на правата на човека, членове на профсъюзи и поддръжници на поземлената реформа, до сплашване на голям брой дейци на гражданското общество и до стесняване на политическия дискурс на държавата.

Такава е атмосферата, в която Филипините се подготвят за изборите през май. Съществува опасност от извършване на още политически убийства. Затова е крайно наложително филипинското правителство да предприеме ефективни мерки, за да се сложи край на престъпленията.

Искам да направя устно предложение за изменение. Параграф 6 гласи: „…освобождаване на всички лица в неизвестност, които все още са държани в плен“. Искаме да заменим този текст със следния: „да положи всички усилия, за да гарантира безпрепятствено завръщане на всички лица, които са били отвлечени, при техните семейства“.

  Justas Vincas Paleckis, от името на групата S&D. – (LT) Ако гражданин на Централна Европа беше попитан какво се случва на Филипините, той не би могъл да отговори и би казал, че по телевизията не дават нищо по въпроса и затова обстановката там вероятно е спокойна. Политическите убийства обаче, войната между фамилиите, погребването на живи хора, кланетата с верижни триони, военното положение — това е ежедневният живот във Филипините. Съвсем наскоро 57 души бяха убити, половината от тях — журналисти. Това е изобщо най-големият брой жертви на журналисти в света. Призоваваме правителството, изискваме от него незабавно да спре тези случаи, да разформирова частните милиции и да сложи край на безнаказаността. Това ще бъде от особено значение по време на предстоящите избори.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D). – (PL) Г-н председател, президентските и парламентарните местни избори са насрочени за 10 май. Сега е моментът да направим всичко възможно, за да гарантираме, че те ще бъдат честни избори. На първо място е необходимо да се установи кой е отговорен за убийството през ноември на 57 журналисти, членове на семейството и сътрудници на Ismael Mangudadatu — кандидат за управител на провинция Минданау. До този момент местните правоприлагащи органи не са показали никаква решимост да открият извършителите на клането. В разследването са направени толкова много грешки, че в него дори се разрешава използването на сила в политиката. Филипинското правителство най-малкото трябва да е готово да посрещне хората от престъпния свят, които винаги са използвали възможността по време на последните предизборни кампании да извършват голям брой политически мотивирани отвличания, а сега са убити повече от 100 кандидати.

Освен това Филипините трябва да предприемат мерки за ефективно използване на средствата, предоставени по програмата ЕС-Филипини за подкрепа на съдебната система, която е въведена за укрепване на съдебната система и за изграждане на гражданско общество. Затова изборите през май ще бъдат не само проверка за ефективността на филипинските органи, но също така и за ефективността на нашите инструменти за оказване на помощ.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (ES) Много накратко, искам само да кажа, че сме в нова година, с нов Договор, но със същите лоши навици като преди. На нас все още ни липсва присъствието на Съвета при такъв вид разисквания по неотложни въпроси и все още продължава да ни липсва междуинституционалният диалог, който да ни даде възможност да реагираме при такъв вид случаи.

В конкретния случай с Филипините трябва да посоча още веднъж, че независимо, че тази ситуация не оказва въздействие върху други като Хаити, фактът, че през последното десетилетие почти 1000 души са изчезнали или починали, означава, че е налице структурен проблем, който изисква структурни мерки.

Не можем винаги да действаме въз основа на това, което пише в заглавията. Трябва да действаме въз основа на проблемите и фактът, че главните засегнати са защитници на правата на човека и журналисти, означава, не само че не можем да отминаваме такива случаи в мълчание, но също така, че в отговор на тях трябва да действаме категорично.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-н председател, защитата на правата на човека е запазена марка на Европейския съюз. Дълбоко съжалявам, че тази запазена марка не е важна за испанското председателство и че в момента тук няма представители на Съвета. Това е много обезпокоително и направо скандално положение. Разговаряме за правата на човека, искаме да ги защитим, но тук няма никой от Съвета и няма представители на държавата, която ще ръководи Европейския съюз през следващите шест месеца. Това наистина е абсолютно неприемливо положение.

Ще бъда съвсем кратък, защото искаме да гласуваме. Филипините са държава с християнска традиция, водеща началото си от култура, която е отчасти европейска. Специално в тази държава правата на човека трябва да се зачитат, защото те често не се зачитат на този континент. Трябва да говорим открито за това и да проявим солидарност с всички, които страдат от дискриминация във Филипините. Ролята на Европейския парламент е да се произнесе по темата.

  Нели Крус, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, представлявам върховния комисар и Комисията.

Клането в Магинданао на остров Минданау, извършено на 23 ноември миналата година, при което 57 души бяха убити, открои дългогодишните въпроси относно правата на човека във Филипините, свързани с изчезвания или необяснимото убиване на граждани, и с ефективната безнаказаност на извършителите в миналото.

В този случай правителството реагира бързо и предприе решително действие, за да даде извършителите под съд. Това е много похвално. Важно е да се скъса с културата на безнаказаност около такива убийства и да им се сложи край.

Правителството предприе някои важни мерки за засилване на правата на човека. Настоящата администрация на президента Аройо премахна смъртното наказание и съвместно с Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) се застъпи за включване на разпоредби за правата на човека в наскоро приетата харта на АСЕАН.

Цел, която все още предстои да се постигне, е да се приключи с четиридесетгодишния конфликт с мюсюлманските бунтовници в Минданау въз основа на мирно споразумяване, което да е справедливо за всички страни. Изглежда, че развитието продължава, като се появяват надежди за постигане на споразумение по-късно тази година. Трябва да се отбележи, че клането в Магинданао беше извършено между политически фамилии — между другото всичките мюсюлмански — а това само по себе си не беше свързано с междуобщностните конфликти.

Европейският съюз има добре установен диалог с правителството на Филипините, по време на който двете страни обсъждат широк кръг от въпроси, включително правата на човека. Също така водим преговори за споразумение за партньорство и сътрудничество с Филипините, което ще включва важни ангажименти относно правата на човека. Активно подкрепяме правителството в неговите усилия за подобряване на зачитане правата на човека.

В съгласие с правителството поставихме начало на програмата ЕС-Филипини за подкрепа на съдебната система (EPJUST). Това е много навременно действие, насочено към изграждането на капацитет на филипинските съдебни органи, включително на персонала на полицията и военните, за да им се помогне за разследване на случаите на извънсъдебни убийства и за да бъдат осъдени виновниците за убийствата. Също така следва да създадем система за мониторинг, за да развиваме доверието. EPJUST има първоначална продължителност от 18 месеца, финансира се от инструмента за стабилност и може да бъде продължена. Освен това имаме текущи проекти на местно равнище за насърчаване зачитането правата на човека. Те включват мониторинг на изпълнението на международните ангажименти, действия за подкрепа на ратификацията на Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и обучение на гласоподавателите.

В момента ЕС също така оказва помощ в мирния процес на Минданау основно чрез подкрепа за социалните служби и чрез дейности за изграждане на доверие, но имаме готовност да направим повече, ако процесът се развие.

  Председател. – Разискването приключи. Следва да се проведе гласуването.

Искам да напомня на г-жа Lochbihler да внесе нейното устно предложение за изменение в подходящия момент по време на гласуването.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н PITTELLA
Заместник-председател