Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на резолюцията относно Европейската стратегия за Дунавския регион, защото мисля, че Европейският съюз се нуждае от подобни регионални стратегии. Убеден съм, че прилагането на такива стратегии може да окаже много положително влияние върху регионалното развитие и следователно може да се отрази върху живота на жителите на региона и да подобри неговото качество. Несъмнено е, че именно към гражданите на Европейския съюз са насочени нашите действия, имам предвид действията на Парламента и на Европейския съюз. Затова гласувах „за“ приемането на резолюцията.
Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н председател, аз приветствам Дунавската стратегия като европейска по същността си стратегия. Тя свързва една от учредителките на Европейския съюз, Германия, с две от най-новите държави-членки на ЕС – България и Румъния. Тя също така свързва следващата страна кандидатка, Хърватия, със страната, която се стреми да получи статут на страна кандидатка, а именно Сърбия. Доволен съм, че целта е да бъдат включени също така Чешката република, Черна гора и някои други държави, които исторически и географски принадлежат към същата група, въпреки че не са разположени на река Дунав.
Настоявам обаче Бавария да не бъде пренебрегвана в този случай. Ако беше независима, Бавария щеше да бъде втората по големина държава, разположена на Дунав, след Румъния. Бавария има специален интерес към Дунавската стратегия и затова аз съм благодарен и удовлетворен, че приемаме тази стратегия.
***
Daniel Hannan (ECR). - (EN) Г-н председател, още веднъж виждаме как Европейският съюз отдава предпочитание на формата пред съдържанието. Току-що гласувахме серия от резолюции, осъждащи нарушаването на правата на човека в Китай. Какво обаче прави Европейският съюз в действителност? Изолираме Тайван, съгласихме се по принцип да продаваме оръжие на комунистическия режим в Пекин и сътрудничим с него при създаването на конкурентна на американската система за глобално позициониране (GPS), която президентът Ширак нарича „технологичен империализъм“.
Вижте как лицемерието е издигнато в ръководен принцип! Ние се вайкаме за правата на човека и след това отпускаме средства за „Хамас“. Отказваме да се занимаваме с дисидентите противници на Кастро в Куба, пренебрегваме демокрацията в рамките на нашите граници, когато резултатите от референдумите не са ни по вкуса, но продължаваме да си внушаваме, че сме от добрите, защото – вижте текста на нашата резолюция за правата на човека!
Предстои ни да наблюдаваме един изключителен спектакъл, когато изпратим баронеса Аштън като наш външен представител в Иран и Куба и на други такива места, за да им обясни, че нямат достатъчно демокрация, като се има предвид, че тя самата нито веднъж през цялата си кариера не е била избирана на никакъв пост, нито е призовавала своите съграждани да гласуват „за“ или „против“ нея.
Ако ми позволите, ще завърша, като поздравя добрите хора в Масачузетс за това, че изразиха позицията си срещу прекомерните данъци и прекомерната намеса на правителството. Именно хората в Масачузетс започнаха революцията против идеята, че облагането с данъци е възможно без съгласието на обществеността. И ние тук, в Европа, имаме нужда от такава революция.
Mirosław Piotrowski (ECR). – (PL) Г-н председател, искам да изразя задоволството си от приемането от страна на Европейския парламент на резолюцията относно атаките срещу християнските общности. Членовете на Европейския парламент не могат да останат безмълвни по отношение на атаките срещу християнските малцинства по света, защото този въпрос засяга основите и корените на нациите от Европейския съюз. За да звучи гласът ни убедително обаче, днес трябваше да приемем две изменения, предложени от групата на Европейските консерватори и реформисти, с цел да се дистанцираме от решението на Европейския съд по правата на човека по отношение на носенето на кръстове. Съжалявам, че това не се случи, защото ние трябва да помним фундаменталната роля, която християнството е изиграло във формирането на историческата и културната идентичност на Европа и да подпомагаме и защитаваме тези ценности както по света, така и в Европейския съюз.
Председател. – Г-н Piotrowski, позволих Ви да говорите, въпреки че нямахте право на това, защото обяснения на вот са допустими само по отношение на стратегията за Дунавския регион, а не по отношение на извънредните резолюции. Така или иначе, Вие вече говорихте, затова заявявам, че отсега нататък няма да има обяснения на вот по извънредните резолюции. Ето защо – ще кажа също за сведение на ораторите, които са се регистрирали –обясненията на вот могат да се отнасят само за Европейската стратегия за Дунавския регион.
Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-н председател, аз също искам да говоря за дискриминацията, на която са подложени християните в Африка и Азия, но, разбира се, ще говоря за стратегията по повод на един изключително важен въпрос. Нека припомня, че Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. Дунав протича през 10 европейски държави и общо 17 държави са разположени в басейна на тази река. Това несъмнено е въпрос на определена отговорност, на определено предизвикателство за Европейския съюз, защото, освен всичко останало, някои от тези държави понастоящем са засегнати от изключително тежката криза. В това число имам предвид държави-членки на Европейския съюз. По този начин Европейският съюз показва определена солидарност. Надявам се, че той ще покаже същото отношение и в други случаи.
Bogusław Liberadzki (S&D). – (PL) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на резолюцията относно стратегията за Дунавския регион. Защо? Защото тя показва, че Европейският съюз е отворен към специфични региони, към региони, които имат обща характерна черта, като например дълга река, протичаща през тях. Бих искал също да изразя задоволството си, че измененията, предложени от групата на Европейските консерватори и реформисти, не бяха приети. Това направи нашата резолюция по-ясна. Иска ми се тази резолюция да бъде също така последвана от насочване на вниманието към други характерни региони, в това число вероятно коридора на река Одра.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам заключенията на Европейския съвет от 18 и 19 юни 2009 г., който отправи призив към Комисията да състави Европейска стратегия за Дунавския регион до 2011 г. Гласувам в подкрепа на предложението за резолюция, представено тук. Дунавският регион е изправен пред някои предизвикателства и стратегията за региона ще спомогне за подобряването на връзките и комуникационните системи, за опазването на околната среда, поощряването на растежа, създаването на нови работни места и за сигурността. Важно е Комисията да използва максимално оперативния опит, придобит от стратегията за Балтийско море, и стратегията за Дунавския регион да се опре на решимостта на правителствата и гражданите на държавите-членки и на регионите за преодоляване на общите непосредствени предизвикателства. Също така е важно тази стратегия да бъде приведена в съответствие със „Стратегия 2020“ на ЕС и доклада на Комисията, озаглавен „Региони 2020“, за да може Европа да се справи с основните предизвикателства, които стоят пред нея в момента, като например глобализацията, демографските тенденции, изменението на климата, а също потреблението и доставката на енергия. Искам да призова Парламента да започне процес на размисъл за бъдещето на европейската политика за сближаване и да разработи възможни нови стратегии за други региони с цел те да се адаптират към промените и натиска на глобалния свят.
Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Мисля, че укрепването на стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион е от голямо значение, за да се улесни външната дейност на ЕС в регионите, намиращи се в непосредствена близост до него, като се подчертае неговата потенциална роля да съдейства за установяване на стабилност в регионите на Югоизточна и Източна Европа посредством осъществяване на специфични проекти, които подпомагат икономическото и социалното развитие в тези региони. Фактът, че държавите-членки, граничещи с река Дунав, поеха отговорност да се представи на равнището на ЕС предложение за създаването на стратегия за Дунавския регион, потвърждава тяхната способност да имат свой специфичен принос за стартирането на важни инициативи, които могат да гарантират продължаването на процеса на интеграция в Европа.
Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на общата резолюция на Европейския парламент за Дунавския регион, която предлага да се състави европейска стратегия за региона като изключително неотложен въпрос. Стратегията ще даде значителен тласък на междурегионалното сътрудничество и ще има следните цели: развитие и модернизация на речния транспорт по плавателната ос Рейн/Маас–Майн–Дунав, както и на пътния и железопътен транспорт в Дунавския регион; развитие и ефективно използване на възобновяеми енергийни източници с оглед на намаляването на въглеродните емисии и засилването на енергийната сигурност; опазване на околната среда чрез прилагане на проекти, насочени към възстановяването и опазването на екосистемите в региона; ефективно усвояване на средствата на ЕС и привличане на инвестиции; насърчаване на туризма, като всичко това е изложено в „Стратегия 2020“ на ЕС.
Тази стратегия ще има благотворно въздействие върху Румъния, особено върху връзките на държавата с европейските транспортни мрежи, върху опазването на националното наследство в делтата на Дунав, както и върху социално-икономическото развитие на населените места в басейна на Дунав и в други райони.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Твърдо съм убеден, че цялостното развитие на Европейския съюз е възможно само ако има адекватни политики за развитие на всички региони на ЕС, които зачитат техните различия, потребности и специфични характеристики.
Считам, че териториалното сближаване означава изработване на различни стратегии за различните региони, като се насърчава устойчивото развитие при опазване на околната среда и икономическа експлоатация на потенциала на съответния регион.
Разбирам, че макрорегионалните стратегии имат за цел балансирано регионално развитие в рамките на ЕС с използване на съществуващите ресурси.
Не на последно място, признавам стратегическата, екологическа и културна значимост на Дунав в Централна Европа. Поради всички тези причини гласувам в подкрепа на това предложение за резолюция относно Европейска стратегия за Дунавския регион.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Резолюцията подкрепя стратегия за Дунавския регион с последователен, основан на територията подход за тази важна река, и дава възможност за устойчиво и интегрирано развитие на един регион, който обхваща 14 европейски държави.
Предложената стратегия ще позволи провеждането на координирана и интегрирана политика, която може да постигне взаимодействие, да подпомогне сближаването и да насърчи икономическия растеж и конкурентоспособността, като в същото време се опазва околната среда.
Целите, които следва да бъдат постигнати и хармонизирани, включват модернизирането на пристанищата, подобряването на плавателността на реката (с коридори за превоз на товари, взаимни връзки и интермодалност със Северно море), като се подобрява качеството на водата, опазва се целият басейн на Дунав и не на последно място, опазват се екосистемите, които попадат в мрежата на Натура 2000.
Ето защо Комисията следва да започне възможно най-скоро обширни консултации с всички държави по поречието на река Дунав, за да може стратегията да бъде представена до края на тази година и да бъде съобразена със следващата многогодишна финансова рамка.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние сме съгласни със създаването на стратегия за Дунавския регион, основана на предварителни консултации и сътрудничество между държавите и регионите, които са разположени по поречието на Дунав. Такава стратегия ще насърчи икономическото и социалното сближаване в тези региони, както и териториалното сближаване, без да застрашава който и да е от тях. Стратегията призовава за подобряване на екологичното състояние на река Дунав, както и за разработване на всеобхватен план за опазване и възстановяване на естествените запаси.
Нещо повече, това се оказва положителна стратегия с оглед на предложението за подобряване на мултикултурната среда в Дунавския регион, културния диалог и опазването на културното и историческото наследство. Както е посочено в доклада, ние смятаме, че прилагането на тази стратегия не следва да се намесва в правомощията на регионалните и местните правителства, а да се основава на сътрудничеството между държавите и областите в рамките на въпросния регион.
Jacek Olgierd Kurski (ECR), в писмена фирма. – (PL) Стратегията за Дунавския регион, която подготвихме и гласувахме днес, дава възможност да се насърчи регионалното и трансграничното сътрудничество. Басейнът на река Дунав свързва десет европейски държави: Германия, Австрия, Словашката република, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Република Молдова и Украйна, като повечето от тях са държави-членки на Европейския съюз или се стремят да станат такива. По тази причина Дунавският регион е значим фактор, който сближава различните програми на ЕС в областта на политиката на сближаване, програмите за страните кандидатки за членство и държавите, обхванати от Европейската политика на съседство. Това, което приехме днес, е рамков план за подкрепа на региона на басейна на река Дунав, но дали програмата ще остане на хартия или рамката ще бъде запълнена с конкретно съдържание зависи от това, дали ще бъдат намерени допълнителни средства, които няма да засегнат или няма да намалят средствата, предназначени за политиката на сближаване в отделните държави. Надявам се, че стратегията за сближаване на Дунавския регион ще допринесе за повишаване на благополучието и за устойчивото и трайно развитие и ще създаде нови работни места и сигурност в региона.
Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на съставянето на стратегия за развитие за региона на река Дунав, която ще ни позволи да поискаме от Комисията да изработи проект на този документ възможно най-скоро, като вземе предвид конкретните консултации с експерти в тази област и в съответните региони, като в същото време посочи наличните финансови ресурси и включи и държави извън ЕС. Тази стратегия трябва да се фокусира върху проблеми, свързани с опазването на околната среда и качеството на водата, икономическия потенциал и трансевропейската транспортна мрежа. Резолюцията относно Европейска стратегия за Дунавския регион подчертава ролята и важността на обширните консултации с участници на местно равнище, които Европейската комисия трябва да организира, така че интересите на гражданите да бъдат представени по най-справедлив начин.
Освен това резолюцията посочва, че всяка стратегия, свързана с макро регионите, трябва да се включи в политиката на сближаване, която е координираща на равнището на Европейския съюз. В допълнение, ще има нужда да се направи анализ на добавената стойност, създадена от тази стратегия по отношение на териториалното сближаване в Европа. Мисля, че е необходимо да се съгласува стратегията TEN-T (трансевропейска транспортна мрежа), където Дунав е включен в точка 18, с новата стратегия за териториално и икономическо развитие, така че то да се извършва по съгласуван начин.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Като се има предвид стратегическата важност на Дунавския регион, която се дължи на неговото местоположение, по-близките отношения между всички държави в региона са от решаващо значение, особено за онези от тях, които все още не са част от Европейския съюз. Това ще подпомогне интеграцията в случай на бъдещо разширяване на ЕС. Така прилагането на всички препоръки, одобрени в настоящото предложение за резолюция, е решаващо, ако бъде предложена стратегия на ЕС за Дунавския регион до края на 2010 г.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Стратегията за Дунавския регион представлява разумен модел за координиране на мерките на EС за този съседен регион. В допълнение към проблемите, свързани със самата река, като например подобряването на качеството на водата и екологичното състояние на реката, програмата, която Комисията трябва да изготви, може също така да доведе до икономическо и административно взаимодействие. Докладът, който беше внесен, даде някои добри предложения в това отношение и затова гласувах в негова подкрепа.
Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена фирма. – (PL) Аз одобрих резолюцията относно Европейска стратегия за Дунавския регион. Териториалното сближаване присъства в Договора от Лисабон като един от приоритетите на Европейския съюз. Действието на Стратегията за Дунавския регион засяга много сфери за оказване на помощ, като социална политика, култура и образование, опазване на околната среда, инфраструктура и устойчиво икономическо развитие. Самият факт, че стратегията и нейните решения имат огромен ефект в тези области, доказва, че регионални стратегии следва да се изработват и прилагат. Дунавският регион се нуждае от стратегия и подкрепа, както и от действия от наша страна, защото този въпрос засяга много европейски държави. Шест от тях са държави-членки на ЕС, а останалите са потенциални кандидатки. Влиянието на региона също така е важно за други държави, които не са пряко свързани с него.
Идеята за установяване на функционални региони – макро-региони – започна със стратегията за региона на Балтийско море. Дунавската стратегия, както и другите макрорегионални стратегии, планирани от ЕС, има за цел засилването на интеграцията чрез сътрудничество на регионално и местно равнище. От изключителна важност е правителствата, местните правителства, неправителствените организации и гражданите да работят заедно с Европейския съюз за развитието и реализирането на решенията, които се приемат, защото те – заедно с нас – формират Европейския съюз.
Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Следва да се подкрепи всяка инициатива на ЕС, която цели да координира и укрепва регионалните инициативи и която допринася за по-голямо икономическо сътрудничество, подобрена транспортна инфраструктура и по-добро опазване на околната среда. Стратегията за Дунавския регион потвърждава нарасналата значимост на макрорегионалния подход към регионалната политика на Европейския съюз. Благодарение на документа, който беше приет днес, ще се укрепят отношенията между старите и новите – и вероятно бъдещите – държави-членки на ЕС, от една страна, и Централна Европа и региона на Черно море, от друга. Смятам, че в недалечно бъдеще подобно одобрение ще получи и концепцията за коридор по поречието на река Одра. Той може да свърже Балтийско море с Адриатика и ще минава от Швеция през Полша, Чешката република, Словакия и Унгария до Хърватия.
Председател. – Това не е възможно, г-н Zasada. Вече поясних, че обяснения на вот по извънредни резолюции не са допустими. Обясненията на вот могат да се отнасят само до Европейската стратегия за Дунавския регион. Съжалявам, но това не е мое решение.