Председател. – Бих искал да приветствам с добре дошли на нашето заседание председателя на Европейската комисия, г-н Барозу, и предложените за членове на Комисията. Добре дошли на всички. Добре дошли на нашите гости.

Предстоят ни едни от най-важните решения за този парламентарен мандат. Защото на нас гражданите на Европа са поверили задачата да изберем най-добрата Европейска комисия. Завършихме изслушванията, получени са 26 препоръчителни писма. За пръв път в историята избираме Европейската комисия като равнопоставен съзаконодател. Това ни поставя задължението да работим в изключително тясно сътрудничество с Европейската комисия. Ние представляваме две институции на Европейския съюз. Във връзка с това сключихме, неокончателно, ново Рамково споразумение и днес ще го одобрим. Ще гласуваме това споразумение в 12,00 ч. Гласуването ще се проведе в 12,00 ч. Преди това може би ще има кратка почивка, ако приключим рано с обсъждането.

Искаме Съюзът да бъде представляван от институции, които са по-динамични, и затова споразумението е толкова важно за нас. Имаме и добрия опит от последните месеци. Часът за пряко обсъждане с председателя на Европейската комисия, тук в пленарната зала, има голям успех. Ще имаме подобен контакт с членовете на Комисията, със заместник-председателите на Европейската комисия и така ще имаме час за въпроси и отговори, който ще ни помогне да разберем работата на Комисията. В нашето ново Рамково споразумение има и много решения, с които не разполагахме преди. В своята работа Европейската комисия и Европейският парламент трябва също така да вземат предвид мненията на националните парламенти, които представляват принципа на субсидиарност в Европейския съюз.

Сигурен съм, че това е не само началото на ново десетилетие, но и на нов начин на работа в Европейския съюз. Всички вярваме в това. Тридесет години след първите преки избори за Европейски парламент ние сме изправени пред още една голяма промяна. Това е нова ера в работата на Европейския парламент – европейска институция.

В началото на обсъждането бих искал да дам думата на г-н Барозу.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, Комисията допринася за общия интерес на Съюза и предприема подходящи инициативи в тази насока. Тя следи за прилагането на Договорите и на мерките, приети от институциите по силата на тези Договори. Тя съблюдава прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на Европейския съюз. Тя изпълнява бюджета и управлява програмите. Тя осъществява функции по координиране, изпълнение и управление съобразно условията, предвидени в Договорите. С изключение на общата външна политика и политика на сигурност и на другите предвидени в Договорите случаи, тя осигурява външното представителство на Съюза. Тя поема инициативите за годишното и многогодишното планиране в рамките на Съюза с цел постигане на междуинституционални споразумения.

Госпожи и господа, както знаете, това е текста на член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, или Договора от Лисабон. Прочетох го целия, защото той показва значението на Комисията, когато става въпрос за изпълнение на европейския проект, Комисия, която съгласно същия член е колективно отговорна пред вашия Парламент.

И така, днес виждаме европейската демокрация в действие. Днес от вашия Парламент, съставен от представители, избрани пряко от европейската общественост, се иска да се произнесе за новия състав на Комисията.

И тъй като допълва вота за председател на Комисията, проведен на 16 септември 2009 г., този вот е важна част от демократичната легитимност на Комисията, а оттук и на европейския проект като цяло.

Екипът, който стои днес пред вас, е готов да се заеме с предизвикателствата, които му предстоят. Той съчетава опит и нови идеи; отразява широката гама подходи и чувствителности, които правят Европа такава чудесна земя на идеи. Това е екип, за който можете да гласувате с увереност, екип, който заслужава вашата подкрепа.

И после? После какво? Ще се върнат ли нещата към предишното състояние? Не, отказвам да повярвам – и нашите съграждани няма да го разберат – че след толкова години на институционален дебат в общи линии ще продължим както преди. Наистина живеем в изключителни времена.

Предизвикателствата, които икономическата и финансовата криза, изменението на климата и енергийната сигурност – да посочим само някои – изправят пред нас, са просто твърде големи, за да не променим подхода си.

(EN) Време е за смелост. Време е да покажем на нашите граждани, че ни е грижа, и че влизането в сила на Договора от Лисабон ще е от истинско значение за способността ни да служим на техните интереси. Считам, че нашата икономическо и социално положение изисква радикална промяна спрямо статуквото и новият договор позволява това.

Задачата ни е да използваме новата механика, за да въведем нова динамика. Затова нека изоставим интелектуалната привлекателност на песимизма и постоянното злепоставяне на Европейския съюз, които толкова вредят на авторитета на Европа. Нека изместим обсъждането от приноса на институциите към въздействието на политиката.

За да успее, Европа се нуждае от политики, съсредоточени върху резултатите, по-добри структури на управлението и увереност в собствената ни способност да решаваме проблемите, с които се сблъскваме. Нашата обща валута, еврото, ще продължи да бъде основен инструмент за нашето развитие, а онези, които мислят, че може да бъде поставено под въпрос, трябва да разберат, че ще се придържаме към нашия курс. Европейският съюз разполага с необходимата рамка, за да се справи с всички предизвикателства, които могат да се появят в това отношение.

Можем да започнем, като си зададем въпроса: значима ли е позицията на Европейския съюз в света? И отговорът е „да“. Но дали значението на Европейския съюз е такова, каквото би трябвало да бъде? Отговорът е „още не“.

Европа е от значение, когато говорим със силен и единен глас, когато европейският интерес е ясно определен и енергично защитаван: в търговията например и в политиката в областта на конкуренцията. Успехът не е толкова голям, когато действаме съобразно ограничени национални интереси, некоординирано или в области, в които колективно Европейският съюз не може да защити и подкрепи своя колективен интерес.

Затова, накратко, трябва да се запитаме: правим ли всичко, което можем, за да определим и защитим европейския интерес – интерес, който съставлява повече от сбора на неговите части? Честно казано, считам, че трябва да направим повече. Трябва да организираме работата си в една цялостна, по-дългосрочна визия за това, къде искаме да бъде Европейския съюз. Това ще гарантира съгласуваност и ще даде усещане за посока, която участниците в цяла Европа могат да приемат и подкрепят.

Политическите насоки, които представих пред Парламента, са отправната точка за визията за „Европа 2020“. Те са плод на нашия опит през последните пет години. И не последно място, те са плод на интензивните обсъждания с Парламента. Благодарение на вашата силна подкрепа за тези насоки аз ги считам за полезна отправна точка за нас.

Широките приоритети са ясни: успешно излизане от кризата; водеща роля в действията във връзка с климата и енергийната ефективност; подсилване на нови източници за растеж и социално сближаване с оглед обновяване на нашата пазарна икономика; развитие на Европа на хората със свобода и сигурност и откриване на нова ера за глобална Европа. Аз вярвам в Европа, която е открита и щедра, Европа, която специално се е посветила на Целите на хилядолетието за развитие.

Вярвам в Европа, която показва солидарност с другите, както показахме неотдавна в Хаити, където допринесохме по един значим начин с неотложна помощ, и ще допринесем и със значителна помощ за възстановяване. Но можем да постигнем повече с по-добра координация на европейско равнище и аз ще направя предложения в този смисъл, като проуча новите възможности, предлагани от договора; също така, Европейската служба за външна дейност ще бъде много важен инструмент, за да направим нашата външна политика по-съгласувана и ефективна.

Мога да ви обещая, че ако този състав на Комисията получи вашата подкрепа, ще се заловим незабавно за работа и ще превърнем политическите насоки в амбициозна работна програма – работна програма, която искам да обсъдя с вас.

Нашата визия за „Европа 2020“ е както стратегия за структурна и цялостна реформа, така и стратегия за излизане и възстановяване от кризата. Затова ще се постараем да заложим краткосрочни мерки, за да дадем възможност на Европа да заработи отново по дългосрочните ни цели, насърчаване на заетостта чрез устойчив растеж.

През следващите пет години ще превръщаме нашата визия в реалност: ще направим Европа социална и приобщаваща пазарна икономика с ефективно използване на ресурси – която отразява това, което ни прави специални, европейският начин на живот. Това означава растеж на базата на знания и иновации; повишаване на нашата производителност чрез подобряване на ефективността на научноизследователската и развойна дейност и иновациите; по-добро използване на информационните и комуникационните технологии и създаване на единен цифров пазар; повишаване на резултатите в образованието и насърчаване на уменията.

Това означава приобщаващо общество с висока степен на заетост: увеличаване на правата чрез високо равнище на заетостта, използване на гъвкава сигурност, модернизиране на пазарите на труда и социалната закрила, борба с бедността с оглед на изграждане на по-приобщаващо общество.

Това означава по-екологосъобразен растеж: изграждане на конкурентна и устойчива икономика, справяне с изменението на климата, ускорено въвеждане на интелигентни мрежи и мрежи с мащаби обхващащи наистина целия ЕС, модернизиране на промишлената база на ЕС и превръщане на Европейския съюз в икономика с ефективно използване на ресурсите.

За да постигнем тези цели, трябва да признаем, че взаимозависимостта на нашите икономики изисква по-добра и по-голяма координация. Някои национални политици, нека погледнем реално, не подкрепят по-координирания подход в икономическата политика. Но, ако искаме да преодолеем кризата, да укрепим социалното измерение и да създадем добра основа за силно икономическо бъдеще на Европа в глобализирания свят, ако искаме да укрепим нашата промишлена база и да стартираме нови общи европейски проекти, а не само двустранни, тогава по-силната икономическа координация е единствения път напред.

През този мандат трябва да бъдат преодолени други важни предизвикателства. Вече очертахме много амбициозна и перспективна програма в областта на правосъдието и вътрешните работи. Тя включва не само борбата срещу тероризма и престъпността; тя включва и насочване към много важния приоритет за общ подход към миграцията. В тази област показваме на нашите граждани ангажимента си както към свободата, така и към сигурността.

По време на този мандат ще се съсредоточим също върху прегледа на бюджета и нови финансови перспективи. Считаме, че следва да се съсредоточим върху качеството на разходите, върху тяхната европейска добавена стойност и ефективност, така че финансовите перспективи да станат инструмент за реализиране на амбициите на Европа: за нашата стратегия за растеж и работни места, а също и за целите на икономическото, социалното и териториалното сближаване.

Това може да се осъществи само от силни европейски институции и с решителност за повишаване на нашето ниво на амбиции, за реализиране на промяна. Затова приветстваме факта, че ключова промяна в договора е укрепването на всички европейски институции.

Възнамерявам да го използвам, за да увелича приноса, който всички ние можем да дадем за европейския проект, заедно. Сега не е време институциите ни да теглят в различни посоки. Но, разбира се, Комисията винаги ще има особени отношения с Парламента, тъй като според метода на Общността ние сме двете институции с конкретна роля да установяваме, формулираме и превръщаме в реалност европейския интерес.

Това ни прави двете най-качествени институции на Общността с особена отговорност да гарантират, че Европейският съюз е нещо повече от сбор от своите части. Именно в този дух предложих в моите политически насоки, представени пред вас, специални взаимоотношения с Парламента. В този дух обсъждахме новото Рамково споразумение, чиито принципи са заложени в резолюцията, представена в Парламента днес.

Това Рамково споразумение следва да движи напред нашите общи усилия да дадем истински европейски отговори на въпросите, пред които са изправени европейците днес. Така че освен да актуализира споразумението, за да се отрази Договора от Лисабон, то трябва да определи нови пътища, по които ще можем да направим сътрудничеството ежедневна реалност.

То трябва да ни помогне да оформим нова култура на партньорство и цел, да използваме общите си сили, за да предложим истински напредък на европейския проект. Също така, за някои от тези въпроси се подразбира сътрудничество със Съвета. Затова приветствам едно по-широко споразумение, което обединява съзаконодателите, заедно с Комисията, по отношение на набор от принципи за междуинституционално сътрудничество.

Казах, че е необходимо да бъдем смели. Казах, че не можем да продължим с работата както обикновено. Очертах много иновации и нашите приоритети за справяне със социалното положение. Убеден съм, че те ще укрепят нашите институции и ще ни помогнат да постигнем целите си, при пълно зачитане на нашите ценности. Защото нека не забравяме, че нашият Съюз е основан на ценности: зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека.

Днес се отваря нова глава от нашето европейско приключение. Нека работим заедно, за да бъде то наистина успешно – за всички наши граждани.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Това беше представянето на състава на Комисията и изявление относно Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия. Представянето беше направено от г-н Барозу. Обсъждат се и двете точки. Гласуването на Рамковото споразумение ще се проведе точно в 12,00 ч., след това ще има прекъсване за почивка до 13,30 ч. и след това ще пристъпим към гласуване на състава на Комисията – това е редът на работа за днес.

Бих искал също така да поздравя представителите на Европейския съвет, ротационното председателство и испанското правителство. Приветстваме с добре дошли всички, които са с нас днес и слушат нашия разговор. Добре дошли.

  Joseph Daul, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, г-н Лопес Гаридо, г-н председател на Комисията, госпожи и господа, днес ще вземем нашето решение за назначаването на новата Европейска комисия, важен акт, който потвърждава прерогативите на Парламента и който ще определели начина, по който Съюза ще функционира в продължение на няколко години.

Но преди да документираме доверието, което моята група и аз имаме в Комисията „Барозу II“, искам да изразя моето мнение за контекста, в който тя ще трябва да работи. По този въпрос трябва да кажа, че хората на Европа още не са убедени, че Договорът от Лисабон работи правилно. Ние очакваме много от този договор и трябва да направим всичко по силите си, за да гаратнираме, че това е нов, положителен етап от европейското приключение.

Законодателството обаче не е всичко. Жените и мъжете, които го прилагат, трябва да съответстват на нашите амбиции. Те трябва да гарантират, че статусът на Европа в света отговаря на нейното послание, нейното богатство и успехи. Факт е, че европейската машина очевидно все още се нуждае от някои настройки.

И така, сега сме дарени с върховен представител, който е също така заместник-председател на Европейската комисия, и като такъв, е отговорен пред Парламента. Тази основна фигура трябва да бъде гласа на Европа по света. Нейното присъствие и амбиция трябва да въплъщават тези на Съюза, най-голямата икономика в света по отношение на БВП, най-големият пазар на света, най-големият участник в предоставянето на международна помощ.

Факт е, че от Хаити до Иран, от Афганистан до Йемен, от Куба до трансатлантическите отношения, на които толкова държим, гласът на Европа досега не отговаря на надеждите ни. Нашата група призовава за драстични действия, за да се гарантира, че ще променим нашия подход и този път ще започнем с перспектива за успех. Като имаме това предвид, г-н Барозу, ние разчитаме също така на Вашия личен ангажимент и на Вашите качества на лидер.

Разчитаме също на новия председател на Европейския съвет да въплъщава Съюза на международната сцена, да свиква и председателства срещи на държавните и правителствените ръководители, както и да бъде като еталон. Трябва да му дадем време, за да се прояви, но вече отбелязвам със задоволство, че първите му стъпки са в правилна посока.

От Съвета на министрите очаквам тясно сътрудничество на равни начала – наистина на равни начала – с Парламента. Примерът със SWIFT, обаче, ни показва в каква степен трябва да бъде постигнат напредък.

Накрая, очаквам от Комисията – и знам, че председателят Барозу споделя тази гледна точка – работни отношения за пример и отношения, основани на доверие. Още повече че Рамковото споразумение, което ще гласуваме по обяд, отразява тази обща воля на нашите две институции.

Госпожи и господа, стигнахме до края на едно упражнение, по време на което проучихме подробно членовете на Комисията, и искам да похваля това упражнение по съвременна демокрация, каквото до днес никой друг парламент в Европа не провежда.

Независимо от това, все още ни остава много работа, за да се изравним с нивото на нашата задача, която е да преценяваме политици от политическа гледна точка. Трябва да подобрим процедурите си още повече и да ги направим по-актуални и по-съсредоточени върху съдържанието на европейската политика.

Госпожи и господа, добре зная, че на този ранен етап от въвеждането на новия договор не всичко може да бъде направено веднага. Трябва обаче да бъдем амбициозни. В този дух подхождаме към разискването, което трябва да доведе до назначаването на новата Комисия: Комисия, която под ръководството на г-н Барозу и с опитни членове е добре подготвена, за да се справи с европейските проблеми; Комисия, с която споделяме както главните политически цели, така и прогнозите за проблемите, които трябва да се решават или решенията, които трябва да се приложат за тези проблеми; Комисия, която отразява резултатите от европейските избори през 2009 г. и в която моето политическо семейство, групата на Европейската народна партия (Християндемократи), е най-влиятелната сила; Комисия, в заключение, чийто основен приоритет е да отговори на очакванията на европейците, засегнати от кризата, европейците, които често страдат и от песимизъм, и които са загрижени за способността на своите лидери да защитават и подкрепят европейския модел в света.

Ето защо групата на PPE ще гласува за назначаването на Комисията.

(Ръкопляскания)

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, госпожи и господа, в хода на изслушванията Комисията създаде в мен впечатлението за абат Жозе Мануел с неговите 26 послушници от ордена на монасите траписти. Това е орден, който е поел обет за мълчание. Като че ли абатът беше казал на своите послушници, че е по-добре не казват нищо, вместо да кажат нещо погрешно. Това беше в ущърб на изслушванията за някои от новите хора. Беше изненадващо да видим някого като Нели Крус, която иначе е толкова красноречива, изведнъж да декламира изтъркани фрази. Други, като Хоакин Алмуния, Мишел Барние, новият член на Комисията Марош Шевчович и дори г-жа Георгиева не поеха обета за мълчание и след като обетът беше отменен, демонстрираха, че ако си така смел, че да влезеш в диалог с Парламента, можеш да привлечеш повече внимание, отколкото ако допуснеш да те манипулират.

(Ръкопляскания)

Същевременно, г-н Алмуния и г-н Барние разкриха ролите, които възнамеряват да играят в бъдещата Комисия. Беше интересно да се наблюдава разпределението на портфейлите на отделните членове на Комисията, включително и по време на изслушванията. Има толкова много противоречиви назначения, толкова много структури, които правят конфликта на компетентности почти неизбежен и които ще изискват арбитър да решава в крайна сметка в каква посока ще се върви – това беше интересно.

От една страна, на членовете на Комисията им е казано „тук ще говоря аз“, а от друга „в случай на конфликт на правомощия, накрая ще решавам аз“. Определено не искам да правя лоша услуга на римския император, но това, г-н Барозу, изглежда много като че искате да действате според принципа „разделяй и владей“. Това обаче е неправилният подход. Трябва да разберете, че всеки, който се опита да превърне състава на Комисията в президентска система, се заема с огромна задача и в крайна сметка трябва да бъде готов да му се каже, че не може повече да прехвърля топката и трябва да поеме отговорността за недостатъците.

Комисията е силна, когато действа като колективен орган. Тя е силна, когато не счита себе си за технократски административен лидер, а разбира, че предизвикателствата пред нас изискват транснационални европейски отговори. Въпросът, който повдигнахте в началото на вашето изказване – има ли значение Европейския съюз в света – наистина е на дневен ред. Този въпрос няма да получи отговор, като напасвате всичко според Вашите потребности, а като организирате отговорностите на Вашата Комисия така ефективно, че в сътрудничество с нас, Европейският парламент, Комисията да може да предостави отговорите.

Икономическата и финансовата криза, кризата, свързана с околната среда, и социалната криза, пред които е изправен континента, изискват транснационални европейски отговори. Те не изискват ренационализация. Ето защо ни е необходима силна Комисия, която може да намери подкрепа от силно мнозинство в Парламента. Тя обаче не бива да бъде пригодена за Жозе Мануел Дурау Барозу, а трябва вместо това да отразява широката гама от способности, които носят със себе си всички членове на Комисията.

(Ръкопляскания)

Един отговор на въпроса дали Европейският съюз е от значение в света може да се види в Копенхаген. Ако сме фрагментирани, когато става въпрос за законодателство в областта на околната среда, и ако Европа се стреми към ренационализация, вместо да възприеме амбициозен подход, основан на Съюза, и в други области ще видим това, което видяхме в Копенхаген, а именно, че решенията се вземат от Барак Обама и Ху Дзинтао без участието на Европа. Всеки, който не иска светът да попадне в нов двуполюсен модел, се нуждае от силна и амбициозна Европа. Затова ни е необходима и ефективна Комисия, която ще поеме тази роля.

Г-н Барозу, в разискването относно междуинституционалното споразумение Вие направихте две отстъпки, които по мое мнение са от решаващо значение. Оценката на въздействието, и по-специално оценката на социалното въздействие, е важен елемент за нас като социалдемократи и като социалисти и демократи. Комисията трябва да разбере, като тук имам предвид всички отделни членове на Комисията, че това, което накара голяма част от населението на Европа да се отвърне от европейската идея, имаше нещо общо с факта, че хората на Европа имаха чувството, че Комисията се интересува само от пазара, а не от социалната закрила на своите граждани например. Все повече и повече хора имат чувството, че студената технокрация, а не социалното благополучие, е това, което определя действията на Комисията. Ако тази тенденция сега се промени с оценката на социалното въздействие, за която се споразумяваме, значи сме постигнали голям напредък.

Това се отнася, впрочем, и за мерките в това междуинституционално споразумение, с които ние сме съгласни, а именно, че бъдещите законодателни резолюции на Европейския парламент ще бъдат превърнати в инициативи на Комисията в рамките на една година. Това също е огромна крачка напред в сътрудничеството между нашите две институции. Трапистки абат, който заедно с Херман Бездържавни, председателят на Европейския съвет, ще представлява Европа пред света – г-н Daul, това няма да е достатъчно. Необходимо ни е ефективно сътрудничество между европейските институции.

Г-н Барозу обаче не може да бъде обвиняван за всичко. Има и 27 правителствени ръководители в Европа, които считат, че Комисията е разклонение на тяхната държавна администрация. Отговорът, необходим в този случай, е тясно сътрудничество между Европейския парламент и Комисия, която се чувства задължена да работи за социален и екологичен напредък в Европа. Това ще осигури значимо място за Европейския съюз в света. Ако работим заедно по този въпрос, след като отговорите, г-н Барозу, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите ще обсъди през почивката какво в крайна сметка ще решим да правим. След обсъждането в нашата група и след Вашия отговор, аз ще представя това решение на втория кръг.

(Ръкопляскания)

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, от името на моята група имам удоволствието да бъда днес тук и най-после Комисията „Барозу II“ да бъде пред нас. Считам, че това е добро развитие, защото слагаме край на нещо, което беше лош период за Европейския съюз. Липсата в продължение на шест месеца на Комисия с реални правомощия е нещо, което не бива да се повтаря в бъдеще, особено в този период на икономическа и финансова криза, в който има важни въпроси като изменението на климата, Копенхаген и т.н.

При всички случаи, вярвайте на опита ми когато казвам, че в бъдеще не трябва да има повече периоди, през които Комисията не осигурява реално управление, особено когато те продължават цели шест месеца. Надявам се, че Комисията ще се заеме с работата си колкото е възможно по-бързо, веднага след като гласуваме.

От наша страна, г-н Барозу, ние очакваме от вас три неща. Първо, новата Комисия да бъде движещата сила за Европейския съюз; считаме, че през последните пет години това не беше така. Този път искаме Комисия, която ще остави зад гърба си последните пет години и ще стане истинската движеща сила на далеч по-интензивната интеграция на Европейския съюз. Всъщност всичко, което се случи през последните няколко седмици и месеци, показва, че проблематичната позиция на Европа в този многополюсен свят се дължи на липсата на обща перспектива и недостатъчна европейска интеграция – имам предвид Копенхаген и липсата на координация в Хаити. Затова призоваваме за Комисия, която, за разлика от това, което видяхме през последните няколко години, не се стреми винаги да постигне незабавен компромис със Съвета, преди да дойде и да ни го представи, опитвайки се да ни накара да го преглътнем.

Нашите очаквания от Комисията са, че ще представя амбициозни проекти пред Съвета – дори и да знаем предварително, че няма да получи 100% подкрепа – и че впоследствие ще се позовава на Европейския парламент, като неин влиятелен съюзник, за да убеди Съвета.

(Ръкопляскания)

Второто нещо, което очакваме от Комисията, е – ще повторя онова, което г-н Schulz вече каза, но считам, че то е важно – че тя ще работи като Колегия. Важно е да има силен председател на Комисията, но все пак е от съществено значение и доста по-важно да има Колегия, Комисия, която е силна и която демонстрира своята сплотеност. Затова наистина очакваме една такава Комисия, тъй като за пръв път – и Вие потвърдихте това, г-н Барозу – това е Комисия, съставена от трите големи политически семейства в Парламента. Радвам се, че има осем либерали членове на Комисията, които отговарят за някои много важни портфейли. Комисията сега трябва да работи вътрешно като коалиция между тези три движения и тези три политически партии и трябва да се опита да постигне компромиси, подкрепяни от цялата Комисия и от цялата Колегия.

Накрая, третият приоритет на тази Комисия, по мое мнение, очевидно е да се бори с икономическата криза, а аз считам, че най-неотложната задача е да бъде представена колкото е възможно по-бързо пред Парламента и Съвета надеждна стратегия за „Европа 2020“. Това е най-важната задача. Бъдете амбициозен по тази точка, г-н Барозу. Не слушайте твърде много държавите-членки, по-скоро се вслушвайте в испанското председателство, защото то има някои добри идеи по този въпрос. Елате въоръжен с амбициозни проекти. Не мислете, че слабата координация на националните икономически стратегии е достатъчна. В утрешния свят и в многополюсния свят се нуждаем от нещо много повече от това. Необходимо ни е социално-икономическо управление на Европейския съюз. Не е достатъчно да имаме монетарен стълб като еврозоната; необходим е и икономически, и социален стълб в еврозоната и в Европейския съюз. Това е стратегията, която очакваме от Вас, защото тя ще бъде решаваща за бъдещето на Европа и за бъдещето на нашите съграждани.

(Ръкопляскания)

  Daniel Cohn-Bendit, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, трябва да призная, че е невероятно. Пред нас стои коалиция от лицемери. Предстои празникът на Свети Валентин и на г-н Барозу му казват: „Обичам те, но не те обичам. Не ти вярвам, но ще гласувам за теб така или иначе“. Така че, това наистина е…

Да, г-н Schulz, направихте страхотно изказване, като казахте, че ще си помислите, след като всички знаят, че ще гласувате за Комисията. Това наистина е страхотна политическа стратегия!

(Ръкопляскания)

Искам да кажа нещо… Не знам защо толкава се вълнувате, г-н Schulz! Още не сте председател на Парламента! Успокойте се, приятелю, успокойте се!

От своя страна – и времето за изказване на г-н Schulz трябва да бъде съкратено с 30 секунди – аз бих искал да кажа някои много прости неща, само между нас. Имаме някои големи групи, които ще подкрепят Комисията Барозу. Те не се способни да изготвят заедно резолюция, за да обяснят защо подкрепят Комисията.

Неспособни! Защо? Защото не подкрепят Комисията – и поне г-н Verhofstadt е ясен, като казва, че подкрепя либералите, другият подкрепя PPE, а третият е за социалистите…

(Забележка без микрофон от г-н Verhofstadt: „а вие подкрепяте Зелените“)

Аз? Не, няма такива. Но, да… както знаете, г-н Verhofstadt, нашата група е единствената, която проявява критично отношение, дори когато е имало представител на Зелените в Комисията. Това не е начинът да се прави политика. Трябва да знаем дали тази Комисия ще има визия, амбиция и решителност.

Казаното е вярно. Повечето от номинираните за членове на Комисията – не казвам всички – нямат решителност, визия или амбиция. Но, като се разгледа Комисията като цяло, сборът от минуси е плюс. Това е новата математическа формула на Комисията Барозу.

Не, така не става. Затова, г-н Барозу, на мен ми харесва, когато ни четете текста на договора: инициативи, какви инициативи? С каква инициатива излезе Комисията за справяне с кризата в Гърция? Солидарност, къде е тя? В Испания, къде е тя? Не съм я виждал, не съм я чувал.

Нека Ви дам един съвет. Един от проблемите на Гърция е нейният бюджет за отбрана. За отбрана отиват 4,3% от БВП на Гърция. Какъв е проблемът? Проблемът е Кипър; отношенията с Турция. Къде е инициативата на Комисията, когато става въпрос за решаване на кипърския въпрос, така че Гърция най-после да бъде освободена от този глупав, идиотски конфликт, който ние, като европейци, трябва да решаваме? Инициативата на Комисията: няма такава!

Същото беше отбелязано и по отношение на Хаити. Баронесо Аштън, зная, че не сте пожарникар, акушерка или друга такава личност. Но аз все пак искам да предложите идеи; искам да защитавате нещо. Винаги ни казвате, че е важно да съгласуваме,че Вие ще съгласувате. Не знаем защо е важно, не познаваме йерархията на важните неща, но знаем, че вие считате всичко за важно. Така няма да постигнем напредък.

Затова считам, че имаме проблем. Имаме основен проблем, и той е, че ние като Парламент най-после трябва да демонстрираме нашите отношения с Комисията. И, разбира се, ние ще работим с Комисията, разбира се, че ще работим с членовете на Комисията, разбира се – знам – ще има мнозинство.

Бих искал обаче веднъж завинаги да спрем всички банални коментари, да спрем всички безсмислени изявления. Искаме политическа Европа. Всеки път, когато се появява възможност за политическа Европа, ние я проваляме! Когато в Копенхаген Европа трябваше да постигне напредък, ние се провалихме!

Бих се радвал, ако в някакъв момент г-н Барозу и членовете на Комисията – предишни и бъдещи – ни кажат защо се провалиха, защо Европа не е политическа, защо Европа не е участник на световната сцена. Г-н Ферхойген напуска Комисията. Той беше на второ място в Комисията и казва на Германия и на всички, които искат да чуят, че Европа не беше участник на световната сцена, че Европа не изигра ролята си. Той не казва защо не е изиграл своята роля.

Винаги е някой друг и аз бих се радвал, ако поне веднъж в тази Комисия, в това разискване, не чуем повече безсмислените коментари на г-н Schulz, г-н Verhofstadt и г-н Daul, според които най-добре би било да отхвърлим тази Комисия, за да можем заедно, най-после, да се заемем с това, което действително става по света.

Това, което действително става по света е, че Европа не може да се справи с икономическата криза, екологичната криза и финансовата криза. Има достатъчно. Има достатъчно такива, които не могат да понасят да бъдат мамени от техните успокоителни думи – вече ни изиграха, казват ни, че са против и накрая се въздържат. Казват, че са против, но ще гласуват „за“. Това е недостойно за този Парламент. Нека се събудим, защото Европа има нужда от това!

(Ръкопляскания)

  Jan Zahradil, от името на групата ECR. – (CS) Госпожи и господа, председателю Барозу, моята група, групата ECR, Ви подкрепи заедно с либералите и Народната партия, в противен случай нямаше да седите тук. Ние Ви подкрепихме, когато другите не го направиха, и ви подкрепихме поради отдавнашната Ви репутация на реформатор. Ще се радваме, ако изцяло оправдаете тази репутация през този мандат.

Спомням си, когато през 2005 г. дойдохте с интересна идея за опростяване на европейското законодателство и пробив във вече непроходимия гъсталак на общностното право. Бих искал да се върнете на тази идея, тъй като беше добра. Живеем в периода на Договора от Лисабон, живеем в период, когато приемането на ново законодателство ще бъде дори по-лесно и затова бих Ви помолил да не позволявате европейската икономика да бъде задушена от израстъци на неоправдано и необосновано законодателство, да не допускате победа на модни, политически коректни теми, която може да стане оправдание за допълнителна централизация, допълнителна регулация и допълнителна бюрократизация на Европейския съюз.

Ако поемете по този път, можете да разчитате на нас. Ако поемете по пътя на реформата, ако се покажете като истински реформатор, можете да разчитате на нашата подкрепа и сътрудничество. Ако обаче се придържате към старите навици и вървите по равния и утъпкан път, ние си запазваме правото да не сме съгласни с Вас и дори да Ви се противопоставим. Бих искал да се надявам, г-н председател, че ще бъдете много повече от първото, отколкото от последното, и че ще можем да Ви сътрудничим в много по-голяма степен, както и да бъдем от една и съща страна на барикадата, а не от противоположните страни. Желая Ви успех в това отношение.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, през септември 2009 г. трябваше да Ви кажа, че Вашите политическите насоки следват една провалила се политика на Комисията. Вашите неолиберални насоки не разкриват стратегия за повече социална справедливост, нито осигуряват по-добра защита на Европа срещу кризи. Те не осигуряват основа за работа за успешна борба с бедността и социалното изключване в Европа. Сега ни представяте състава на членовете на Комисията, който най-добре отговаря на Вашата програма. Не можете да очаквате аплодисменти за това от моята група.

По време на този нов парламентарен мандат Парламентът вече демонстрира, че приема сериозно демократичния контрол и съвместното определяне и аз силно приветствам това. Имам предвид новото Рамково споразумение между Парламента и Комисията и отхвърлянето на един от кандидатите за членове на Комисията, и се надявам, че утре Парламентът отново ще бъде добросъвестен в отношението си към споразумението за SWIFT.

Прозрачността и справедливостта са от жизненоважно значение в споразуменията между институциите – само когато те са налице, можем да започнем да говорим за политика. Сава въпрос за хората на Европа и останалата част на света, за добри работни места и повече права за добро образование и справедливо заплащане, става въпрос за правото им на мирно развитие и незасегната околна среда. Затова, г-н Барозу, моята група няма да подкрепи насоките или предложението Ви за заемане на длъжностите. Подгответе се за остра, но честна размяна на мнения с Вас и Вашият състав на Комисията.

  Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, пред нас е новото правителство на Европа, правителство, което с Договора от Лисабон вече има огромни правомощия, не само външен министър и посолства, не само способност да подписва договори, но и способност вече да използва правомощия за извънредни ситуации, буквално за да завзема държави и въпреки това тази сутрин от лидерите на големите групи в Европейския парламент чухме искане да поемете дори повече правомощия и това да стане дори по-бързо.

Може би има смисъл да си припомним, че договорът, който дава на Комисията тези правомощия, изобщо няма демократична легитимност в Европейския съюз. Вие игнорирахте референдуми, отказахте референдуми и принудихте горките ирландци да гласуват втори път.

Удивен съм, че общият знаменател на тази Комисия е самия брой на членовете, които са били комунисти или са били много близо до комунизма. Самият г-н Барозу беше маоист. Сийм Калас, без да бъде студентски активист, беше дори член на Върховните съвети – тук имаме комунисти от най-високо ниво. Баронеса Аштън е водила Кампанията за ядрено разоръжаване (CND) и продължава да отказва да ни каже дали е взела пари от комунистическата партия на Великобритания.

Бих могъл да продължа, но ще трябва да поостанем. Но в тази Комисия имаме поне 10 комунисти и сигурно това е като връщане към доброто старо време. Сигурно се чувства известна носталгия между комунистите. Докато преди 60 години през Европа беше дръпната Желязната завеса, днес имаме железния юмрук на Европейската комисия. Видяхме го с член 121 и с това, че Гърция на практика беше превърната в протекторат.

Горката Гърция, хваната в икономическия затвор на еврото! Горката Гърция, хваната в съвременния затвор на нациите, от който изглежда няма изход! Това, от което има нужда Гърция, г-н Барозу, е девалвация, а не садо-монетаризъм. Кой знае какво ще им причини това.

През 1968 г. съществуваше доктрината Брежнев за ограничения суверенитет. Днес имаме „общи ценности“. Имаме „все по-единен Европейски съюз“ и „обединен суверенитет“, и Вие използвахте това, но Гърция няма да е единствена, разбира се, защото същото ще стане с Испания, Португалия и Ирландия. При всички тях ще се позовете на член 121.

Г-н Барозу, Вие казахте преди, че ще се придържате към нашия курс, а това означава, че милиони хора в Европа ще се измъчат, докато се опитвате да крепите такъв катастрофален проект, какъвто е еврото. Той ще се разпадне; в това не може да има никакво съмнение, точно както стана в Британия през 1992 г. по време на механизма за валутните курсове. Смейте се, усмихвайте се. Няма да проработи. Не може да проработи. Ще се разпадне, и що се отнася до народите на Европа, колкото по-скоро, толкова по-добре.

Необходими са ни демократични решения за това. Ако продължавате да налагате вашия краен евро-национализъм, това ще доведе до насилие. Трябва да гласуваме против тази Комисия. Трябва да дадем бъдещето на Европа на народите във всяка държава-членка чрез свободен и честен референдум.

  Zoltán Balczó (NI). – (HU) Европейската комисия е определящия орган в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Изискванията по отношение на членовете на Комисията следва да бъдат следните: правилният човек, въз основа на неговата или нейната кариера и подготовка, на правилното място. Начинът, по който се предлагат и избират членовете на Комисията обаче, осигурява постигането на този положителен резултат само случайно. Правителствата не препоръчват хора за конкретна задача, а за длъжност. Всеки, когото те препоръчат – освен ако той или тя не се оттегли – ще стане член на Комисията на ЕС. Председателят на Комисията се опитва да намери задача за въпросното лице и така последователността се обръща. Това означа, че се опитвам да намеря палто, което да е подходящо за копчето. Нещо друго, което си заслужава да бъде споменато: изслушванията за специализираните комисии не са последвани от гласуване, а вместо това един малък кръг хора пишат писма за изслушванията. Винаги говорите за демокрация, и все пак, се страхувате от преки избори. Независимо дали става въпрос за конституция на ЕС, референдум или заседание на комисия за потенциален кандидат. В хода на изслушванията номинираните за членове на Комисията не казаха почти нищо конкретно. Не искаха да поемат ангажимент, да поемат отговорност. Дори при това положение, все пак стана ясно, че те не скъсват с предишната Комисия, а искат централизирана Европа; не са си извлекли поуки от финансовата криза, но продължават да следват либерална икономическа политика. Затова мнозина от нас няма да гласуват за тази Комисия и това не ни прави анти-европейци. Ние просто правим това, което нашите гласоподаватели – милиони европейски граждани – очакват от нас.

  József Szájer (PPE). – (HU) Г-н председател, г-н Барозу, на значителен брой европейски езици понятието, че нещо действа – че е способно да действа – и че нещо работи, е изразено с много сходни термини. Сега сме във време в Европейския съюз, когато можем да кажем „отново на работа, Европа“; да се върнем, да работим, да действаме. Основата за това е гарантирана от новия Договор за функционирането на Европейския съюз, Договорът от Лисабон, наскоро избран Парламент и новата Комисия, която се формира в момента.

Време е да оставим зад гърба си дните на институционални спорове и установяване на институционални основни правила и наистина да насочим вниманието си, и да се съсредоточим върху грижите и въпросите на европейските граждани. Това е от основно значение, защото трябва да си върнем подкрепата на хората, които сме изгубили по пътя. Госпожи и господа, уважаеми членове на Парламента, всички ние имаме работа в това отношение. Действията през последните няколко седмици не винаги бяха достойни. Например Парламентът не предостави на един от кандидатите за членове на Комисията справедлива възможност да бъде изслушан. Затова нека преценяваме Комисията, нека преценяваме Съвета, нека работим с него, но понякога да поглеждаме и себе си. Тясното сътрудничество между тези институции е необходимо, за да бъдат постигани резултати.

Г-н председател на Комисията, госпожи и господа, бих искал и от името на моята партия да Ви пожелая успех, защото когато Ви пожелаваме успех, не се обръщаме към няколко души, а към гражданите на Европа. Нека Европа, в очите на европейските граждани, да бъде истински пример най-после за създаване на работни места, просперитет, развитие, дейно присъствие в света, равенство и сега въз основа на нейната нова конституция Договорът от Лисабон, нека Европа расте и разгърне потенциала си.

Госпожи и господа, когато компютърът ми не работи, натискам бутона за рестартиране. Сега дори имаме нов софтуер в компютъра, известен като Договора от Лисабон. Госпожи и господа, нека натиснем бутона за рестартиране.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, Вашата Комисия определено има и силни, и слаби страни. Бих искал да се съсредоточа върху силните страни.

Имаме екип по външната политика, който трудно бихте намерили другаде както по отношение на външната политика, така и по отношение на политиката за развитие. Г-н Szájer, не можете да отречете, че сега имаме по-добър екип, отколкото по времето на първоначалното изслушване на първия кандидат от България. Също така изразявам твърдо убеждение, че баронеса Аштън ще координира добре този екип.

Единният телефонен номер, който се твърди, че Хенри Кисинджър е искал, се споменава отново и отново. Може би нямаме такъв единен телефонен номер, но ако направите сравнение със Съединените щати – например във връзка с опазването на климата – на кого трябва да се обадим? На президента Обама или на Сената, който засега отказва да намери решение? По отношение на въпроса за разоръжаването, с президента Обама ли следва да се свържем, който е за разоръжаване, или със Сената, който не е предложил никакви решения? Нека не се правим винаги на по-лоши, отколкото сме! Сега имаме възможност да направим добро впечатление.

(Ръкопляскания)

Когато става въпрос за икономическа политика, имаме силен екип. Надявам се и считам, че онези наши колеги от Комисията, които не са се представили толкова силно по време на изслушванията, ще развият тази сила с течение на времето. Когато става въпрос за социалната политика, имаме член на Комисията, който взема нещата сериозно, и председател на Комисията, който ни обеща също, че ще дава приоритет на социалните въпроси и социалната политика. Разчитаме на това. Не само разчитаме на това, но и ще настояваме да се осъществи в действителност.

Заедно намерихме решения за редица области от Рамковото споразумение. Понякога нямахме съгласие, но работихме добре заедно. Това е много добро споразумение, ако го приемем сериозно – вие в Комисията и ние в Европейския парламент. Ако успеем да накараме Съвета да приеме сериозно принципите за прозрачност, включени в споразумението, тогава наистина ще можем да постигнем нещо великолепно.

В резултат от Договора от Лисабон и Рамковото споразумение, като се започне от началото на законодателния процес и се стигне чак до края му, до приложението, ще има степен на прозрачност, каквато може би не съществува в много национални парламенти. Затова призовавам Комисията и Съвета да го приемат сериозно.

В случая със SWIFT прозрачността не беше взета сериозно – от Комисията или от Съвета. Сега имаме член на Комисията, който беше отговорен за Съвета. Това е практика, която ние в Парламента не можем повече да толерираме. Причината за тази бъркотия не е, че Парламентът вероятно ще се противи. По-скоро е защото, дори по време на прехода, когато вече беше ясно, че Парламентът има още какво да каже, Съветът и Комисията – особено Съветът – не разбраха, че трябва да ангажират Парламента. Това е равносметката. В това отношение, г-н Барозу, със законодателните резолюции и задължението от страна на Комисията да отговори – или със свой законодателен проект, или с ясно обяснение защо няма да предприеме действия – постигнахме значителен напредък. Нека не се преструваме, че парламентарното право на инициатива винаги е било толкова важно в националните парламенти. Всъщност правителствата властват над тях и това, което правителството предложи, често се реализира в парламента. Тук случаят не е такъв. Предложенията на Комисията за нас все още не са законодателство. Ние работим по тях, така че и нашите идеи да бъдат включени.

Нека използваме тази възможност с новата Комисия, новия Договор и новото Рамково споразумение. Нека, като Парламент, бъдем уверени в отношенията си с Комисията.

  Председател. – Сега за пръв път по време на това разискване думата се дава на жена. Жалко, че това става толкова късно.

  Diana Wallis (ALDE). – (EN) Г-н председател, надявам се, че си заслужава чакането. Искам да се съсредоточа върху резолюцията относно Рамковото споразумение, тъй като бях член на преговарящия екип на Парламента.

Председателю Барозу, мисля, че, ще признаете, имахме някои много интересни разисквания относно значението на думите, особено на моя език, но един от изразите, които използвахте в началото на нашите заседания, беше, че говорехте за Вашата абсолютна ангажираност по отношение на „парламентарното измерение“ на Европейския съюз и считам, че бяхте абсолютно искрен и вложихте положителен смисъл при използването на този израз, макар че никога не го обсъждахме. След Лисабон и след резолюцията относно новото Рамково споразумение този Парламент е много повече от едно „измерение“ – той е реалност, истинска сила, истински парламент, достоен за това име.

Бихте могъл, предполагам, да наречете първоначалната парламентарна асамблея „измерение“, но не и този парламент. Парламентът сега е пълноправен законодателен партньор, който съгласно резолюцията следва да бъде третиран на равна, приобщаваща и информирана основа със Съвета и да не бъде подминаван чрез прибягване до актове с незадължителна юридическа сила или други инструменти, колкото и ценни да са те; парламент, който изцяло и с право може да търси отговорност от Вашата Комисия като изпълнителен орган. Очакваме да видим тук не само Вас, г-н Барозу, но и всички Ваши колеги членове на Комисията във времето за въпроси в Парламента.

Парламентът ще настоява на своето право на надзор по отношение на по-нататъшни промени във Вашия екип; Парламентът е готов да изпълни истинската си роля като единствен транснационален пряко избран парламент в международните отношения. Но, преди всичко, този нов силен Парламент, съдържащ проевропейско мнозинство, иска Вие – моля Ви – да поемете ръководна роля, и в това ние с охота ще бъдем Ваш партньор и поддръжник. Но, моля Ви, ние не сме просто измерение; ние сме истински, реален Парламент.

  Jill Evans (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, предложението за резолюция от групата на Зелените/Европейски свободен алианс призовава за нов политически подход на национално и европейско равнище и за нови идеи и решителни действия. Не можем да преодолеем, икономическата, социалната и климатична криза, пред която сме изправени, като използваме същите политики и начин на мислене, които ги създадоха; не можем да изградим по-демократична и по-ефективна Европа, освен ако не направим това в реалния и променящ се политически климат.

Днес в Уелс националната Асамблея започва процес за референдум за повече законодателни права. В Каталония, в Шотландия, във Фландрия и другаде се извършват промени. Утре ще обсъждаме разширяването на ЕС, за да включим държави, които понастоящем са извън неговите граници, но дори не сме започнали да разглеждаме вътрешното разширяване, процесът чрез който държави в границите на ЕС придобиват независимост. Тези въпроси не получиха отговор по време на разискванията относно избирането на новата Комисия, въпреки промените, които стават около нас. Бих искала председателят Барозу отново, да разгледа тези въпроси.

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-н Барозу, преди пет месеца гласувах да Ви бъде поверена мисията за създаване на нова Европейска комисия, защото считах, че сте най-добър от разглежданите кандидати. Не съжалявам за този вот, но днес, когато обсъждаме състава на Комисията, който ни беше представен, не мога да скрия своето разочарование. След приключване на изслушванията на номинираните за членове на Комисията знам, че сред тях има много, които са с превъзходна квалификация, но, за съжаление, знаем и че сред тях има и хора без абсолютно никакъв опит, които се представиха ужасно по време на изслушванията.

Разбирам, че в процеса на избиране на членовете на Комисията нямате много място за маневриране. Напълно подкрепям правото на националните правителства да предлагат свои кандидати, но въпреки това не мисля, че предложеният състав на Комисията е оптимален. Във Вашето изказване Вие попитахте дали Европейският съюз има значение в света. Най-добрият отговор на това е неотдавнашното решение да бъде отменена срещата на върха Европейски съюз – Съединени щати. Наистина ли считате, че този състав на Комисията ще позволи на Съюза да укрепи позицията си?

Накрая, бих искал да изразя разочарованието си и от това, че по време на изслушванията не получихме достатъчно отговори на въпроси, свързани с енергийната сигурност.

  Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL). – (DA) Г-н председател, бих искал да започна, като пожелая късмет на г-н Барозу, защото председателят на Комисията наистина е успял да събере Комисия, която отразява неговия политически проект по отношение на ЕС. В моята група обаче ние сме напълно несъгласни с този политически проект. Нека да дам пример. Работници в много страни са установили, че ЕС все повече се счита за синоним на подкопаване на заплащането и условията на работа, за които те са се борили. Многократно сме питали председателя на Комисията какво ще направи конкретно, за да гарантира, че работниците мигранти няма да продължават да бъдат по-ниско платени, няма да се проявява дискриминация спрямо тях и няма да бъдат експлоатирани. Проблемът е, че не получихме конкретен отговор, нито на изслушванията беше даден някакъв конкретен отговор. Затова си правя извода, че тази Комисия приема социалния дъмпинг. Това е Комисия, за която вътрешният пазар е по-важен, отколкото опазването на интересите на обикновения работник. В едно отношение обаче има някаква надежда, тъй като по време на среща с нашата група г-н Барозу положи големи усилия да подчертае колко голям поддръжник е на равенството между половете. Думите обаче не са достатъчни. Когато беше назначена първата Комисия Барозу през 2004 г. имаше девет жени членове на Комисията от 25. Днес г-н Барозу представя за одобрение Комисия, в която има само осем жени от 27 члена. Значи, тук положението е станало по-лошо. Можем само да заключим, че и в тази област г-н Барозу действа само на думи, но не и на практика. Съвсем просто казано, това не е достатъчно.

  Timo Soini (EFD). – (FI) Г-н председател, във Финландия отбелязваме Зимната война. Преди седемдесет години комунистическият Съветски съюз нападна малка Финландия. Ние защитихме нашата независимост и нашето право на самоопределение.

Това продължи и по време на Втората световна война, която беше ужасно изпитание за Европа като цяло. Тя ни остави със силно желание за независимост и силно желание сами да решаваме съдбата си. Хелзинки, Москва и Лондон бяха единствените столици, които не бяха окупирани по време на Втората световна война. Поради тази причина искам всяка нация да може сама да решава свободно съдбата си.

Що се отнася до Комисията, сигурно имате добри намерения и в Комисията има добри хора, включително Оли Рен, който е финландец и е етичен и непоколебим човек. Народите на Европа обаче – финландците, германците, британците, датчаните – къде можеха те да гласуват и да изберат тези членове на Комисията? Никъде. Как могат да бъдат отстранени? Не могат. ЕС е бюрокрация, а не демокрация.

Аз подкрепям сътрудничеството между независими държави. Аз съм финландец, както и европеец, и обичам нашия континент, но това не означава, че съм поддръжник на Европейския съюз. Всеки от нас е получил гласове; аз получих 130 000 гласа във Финландия. Колко гласове са получили членовете на Комисията и от къде? Тук могат да получат 300 гласа, но това е всичко.

Каква е същината на демокрацията? Това е националният суверенитет. Това означава, че само народ, който формира собствена нация, независима от всички останали, притежава вечното и неограничено право винаги да решава съдбата си. Това е основен принцип.

(Ръкопляскания)

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, стигнахме до края на процедурата, която предшества назначаването на членовете на Комисията, с изслушвания, които са съвсем банални. Номинираните за членове на Комисията дойдоха да ни кажат, че са силно привързани към Европейския съюз, че биха направили всичко по силите си, за да научат неща, с които не са били запознати, и че ще работят ръка за ръка с Парламента.

Нищо от горното не е много важно или много интересно. Въпреки това, за да може Парламентът да покаже независимостта си, трябваше да има изкупителна жертва. Тази жертва беше г-жа Желева, срещу която, бих добавил, накрая имаше относително малко обвинения. Ако става въпрос за конфликт на интереси, то миналото на определени членове на Комисията, които ще останат неназовани – членовете на Комисията, отговарящи за конкуренцията, за селското стопанство, за международна търговия – със сигурност би било предмет на много по-голяма загриженост и все пак, те не представляваха особен проблем за Парламента.

Всъщност, г-н Барозу, аз донякъде Ви съжалявам, защото Вие сега сте част от тази система на Договора от Лисабон – като Лисабон е столицата на Вашата страна, чудесен град, който заслужава нещо по-добро от това да даде името си на такъв документ. Ще трябва да работите с много хора. Отсега нататък, с Рамковото споразумение, ще работите с председателя на Парламента и Конференцията на председателите, от която се изключват независимите членове, което е грубо нарушение на разпоредбите на Правилника за дейността. Ще работите с новия – и постоянен – председател на Съюза, чието назначаване обаче не означава край на ротационните председатели. Ще работите и с баронеса Аштън, върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, която беше безспорен пацифист на младини, когато ставаше въпрос за истинската съветска заплаха, но която, не се съмняваме, ще бъде изключително войнствена срещу Иран.

Това ще бъде трудна политика. Току-що се чу смях, когато някой припомни марксисткото минало на някои от вас. В действителност вие продължавате да сте интернационалисти, но вече в никакъв случай не сте пролетарии. Станали сте напълно безразлични към съдбата на европейските работници.

(Ораторът се съгласи да му бъде зададен въпрос чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-н председател, може би ще мога да поправя г-н Gollnisch. Знае ли г-н Gollnisch, че баронеса Аштън е била пацифист не само на младини, но е била заместник-председател на CND поне до 1983 г., нещо, което тя не разкри?

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, няма да отговарям на въпрос за миналото на баронеса Аштън. Знам, че и в моята страна „пацифист“ беше название, което всъщност се даваше на войнолюбци, които бяха за комунистическа победа.

  Jaime Mayor Oreja (PPE). – (ES) Г-н председател, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) бих искал да изразя моята чистосърдечна, твърда и безрезервна подкрепа за г-н Барозу. Тя се основава не само на това, което той каза днес, но и на изказвания, които е правил в Парламента, които ни насърчиха да го подкрепим по-силно и по-съществено от всякога.

Бих искал да кажа, че главната причина за тази подкрепа не е броят на членовете на Комисията от нашата група или нашето политическо семейство, а по-скоро и основно убеждението, че това е уникално и различно време за Европейския съюз. Тази Комисия не е просто която и да е Комисия, и този Парламент не е който и да е Парламент не само заради Договора от Лисабон, но и защото преживяваме криза, която е безпрецедентна за Европейския съюз: икономическа и социална криза.

Според нас Договорът от Лисабон не е най-важното нещо. Най-важното е да има промяна в отношението във връзка с насочването на всички европейски институции към по-голяма политическа амбиция. Затова безрезервно подкрепяме Комисията, ръководена от г-н Барозу. Подкрепяме Комисията и защото, макар понастоящем да преживяваме икономическа и финансова криза, ще преминем на друга фаза: социалната криза. Различията между някои страни и други ще се увеличават и ще има все по-голямо социално напрежение. Икономическата и социалната криза несъмнено ще доведат до социално напрежение. Друга причина е, че преживяваме криза на ценностите, като затова е важно всеки от нас, не само Комисията, да промени личното си отношение. Необходимо е всички да променим отношението си.

Затова нашата група счита, че най-добрият начин за промяна, за трансформация и подобрение е да подкрепим Европейската комисия, ръководена от г-н Барозу.

Ето защо считам, че по отношение на тази задача и на работата, която трябва да свършим, групата на PPE е групата, която най-много иска да се променим. Европейският парламент също трябва да се промени. Не може само Комисията да бъде обвинявана за честата липса на единство в Парламента, която до голяма степен е причината да няма европейски глас по света.

  Kader Arif (S&D). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, търговската политика ще бъде важен фактор във външната политика на Съюза. За съжаление, тази търговска политика днес е символ на изчезването на интереса на Общността, тъй като не представлява нищо друго освен добавяне на национални интереси.

Във време, когато искаме Европа да защити своите ценности – солидарност, социална справедливост – когато искаме Европа да може да включи в своите търговски споразумения социални права, екологични права, защитата на правата на човека и защита на правата на профсъюзите, разбираме, че единственото предложение на Комисията за нас е да сключваме споразумения, в които се усеща, че няма алтернатива на пазара и търговията, и че те са цел сами по себе си. Това, що се отнася до моето политическо семейство, е неприемливо.

Във време, когато искаме тази търговска политика да може да включва промишлена политика и въздействието, което тя може да има върху политиката по отношение на заетостта, разбираме, че Комисията не дава гаранции по тези точки според коментара, направен тази сутрин от председателя на Комисията. За съжаление обаче, това не ме изненадва. Не беше казано нищо за хоризонталната социална клауза, за защитата на обществените услуги, за начина, по който Европа отново ще промени политиката си или ще има напълно различна политика.

В заключение на моите забележки по тези въпроси, г-н Барозу, считам, че доверието се изгражда в рамките на двупосочни отношения. С Вашия коментар тази сутрин Вие не ни предложихте онова, което е необходимо, за да Ви предоставим нашето доверие. Моля, забележете, че тъй като не дадохте такива гаранции, аз не мога да гарантирам, че ще Ви окажем доверие.

  Alexander Graf Lambsdorff (ALDE). – (DE) Г-н председател, най-после имам чувството, че нещата започват да се случват. Бяха необходими повече от осем и всъщност почти девет години, за да получим новия договор, и същият брой месеци, за да получим новата Комисия. Това не е Европа, която предприема действия, а всъщност са ни необходими действия. Хората търсят работа, предприятията търсят пазари, потребителите търсят надеждност, Гърция търси стабилност, а Европа търси ролята си в света. Затова е добре, че времето на сложни разисквания, които само експертите разбираха, свърши, и по тази причина е добре и това, че Комисията вече може да работи по начин, който отново ще е наистина от полза за хората.

Има две неща, които искаме от вас, г-н Барозу. Моля Ви, бъдете смел и направете Европа силна както вътре, така и навън. Искаме да бъдете смел и също така Европа да бъде по-ангажирана в области, които може би се различават от онези, които искат държавите-членки или хората, които отговарят на анкети – в областта на икономиката и финансите, в областта на правосъдието и вътрешните работи, но също така и в областта на външната политика и политиката на сигурност. Този коментар е предназначен, по-специално, за Вас, баронесо Аштън. Недостатъците са ясни. Вътрешният пазар не функционира достатъчно добре за малките и средните предприятия. Това често се дължи по-скоро на национална, отколкото на европейска бюрокрация.

Гърция се нуждае от помощ, разбира се. Затова ни е необходима силна Европа. Доволен съм, че Комисията внесе предложение. Всеки, който е мислил, че сме постигнали достатъчно във външната политика, сега със сигурност е научил нещо друго в светлината на Копенхаген. Затова повтаряме: г-н Барозу, направете Европа силна, вътре и навън. Имате нашата подкрепа за това.

  Timothy Kirkhope (ECR). – (EN) Г-н председател, нашата група подкрепя силно г-н Барозу и неговия реформистки дневен ред за Европа, който се съсредоточава върху работата по реалните проблеми на нашите съграждани и върху действия там, където може да добави стойност към усилията на нашите държави-членки. Затова считаме, че заслужаваше да получи списък с кандидати за членове на Комисията с талант и способност да помогнат за превръщане на неговите амбициозни планове в реалност.

Но по отношение на някои от предложенията той беше разочарован. Нищо не може да скрие факта, че опитът и компетентността на кандидатите са много различни и това стана очевидно на нашите изслушвания. Неприемливо е лидерите на някои държави-членки да се отнасят към формирането на Комисията като възможност за възнаграждаване на колега за подкрепа в миналото, за решаване на местна политическа трудност или за разполагане на приятел от министерство на удобна длъжност преди пенсиониране.

Ясно е, че някои държави-членки се възползват от факта, че имаме само едно гласуване за цялата Комисия, за да прокарат кандидати, които може и да не успеят само със собствените си качества. Единственото гласуване трябва да бъде прекратено. Трябва да гласуваме за отделните кандидати, защото само тогава всички държави-членки ще поемат отговорността си по отношение на този процес по-сериозно и ще изпратят в Комисията най-способните кандидати, с които разполагат.

  Miguel Portas (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, бих искал да попитам г-н Барозу за значението на отговорността в светлината на събитията, които подложиха еврото на атаки от страна на спекуланти. Днес следобед ще разискваме по-задълбочено причините за това събитие, но засега бих искал да се съсредоточа върху изявленията на Хоакин Алмуния, защото те провокираха незабавно увеличаване на спреда на международния кредитен пазар и на лихвените проценти за Португалия и Испания, което допълнително отслаби позицията на самото евро миналата седмица. Няма смисъл да ми казвате, че Хоакин Алмуния не е казал, каквото каза. Каквото чуха журналистите, същото чуха и спекулантите и действията им не закъсняха.

Председателю Барозу, ролята на члена на Комисията не е да налива бензин в огъня. Парламентът не може да даде одобрението си на някого, който в критичния момент се оказа неподходящ за длъжността. Това е първият проблем, а вторият е свързан със сигналите. С оглед на атаката срещу гръцките, испанските и португалските обществени дългове какво направиха европейските институции досега? Г-н Trichet се ограничи да каже, че никоя държава не бива да разчита на специално отношение, след като посланието би трябвало да бъде точно обратното: тоест, да се каже на спекулантите, че няма да бъдем разделени, защото това е Европа на солидарността. Това е политическият въпрос, който възникна, и именно по тази причина очакваме да бъдат дадени сериозни отговори предвид случилото се с изявленията на Вашия кандидат за член на Комисията.

  Klaus-Heiner Lehne (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, позволете ми да направя кратък коментар по отношение на междуинституционалното споразумение и резолюцията пред нас. Преди всичко, приветствам факта, че Комисията сега изглежда подготвена по по-реалистичен начин да приеме косвеното право на инициатива на Европейския парламент. Казано по-ясно, това означава, че в бъдеще ще има конкретни срокове, в рамките на които Комисията ще бъде задължена да отговаря на нашите решения. Това е добре, също и с оглед на опита от предишния парламентарен мандат. Всъщност това е видно само по себе си, но това споразумение означава също, че ще бъдем третирани на равна основа със Съвета по всички въпроси. Това е логическа последица от влизането в сила на Договора от Лисабон.

Освен това приветствам факта, че успяхме да създадем по-тесни работни взаимоотношения между Парламента и Комисията в областта на законодателното програмиране. В бъдеще ще трябва да изготвим някаква обща законодателна програма за трите институции и в това отношение би било полезно, ако традиционните носители на интересите на Съюза, Комисията и Парламента стигнат предварително до споразумение, доколкото е възможно.

Не съм напълно доволен от резултатите от оценката на въздействието. В това отношение, Парламентът ще трябва да помисли как може да направи качествени подобрения в собствената си област от оценката на въздействието с оглед на факта, че Европейската комисия не иска да извърши наистина независимата оценка на въздействието, поискана от Парламента. Приветствам факта, че в това отношение вече беше обявено в изявленията, че ще има тясно сътрудничество във връзка със законодателството, отнасящо се до Службата за външна дейност. Тук Комисията и Парламентът също имат до голяма степен общ интерес, който също трябва да определим, преди да разговаряме със Съвета.

Считам също така, че е добре – и това също е нещо, което е фактически необходимо следствие от Договора от Лисабон – че позицията на Парламента в областта на международните преговори във връзка с международни споразумения ще се подобри значително и че на Парламента ще бъде предоставен реален достъп до цялата информация и до всички конференции. Това беше един въпрос от абсолютно решаващо значение и съм доволен, че успяхме да постигнем каквото желаехме в това отношение.

  Evelyne Gebhardt (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, бяхме много доволни от влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември, а същевременно и на по-силна социална политика и засилване на позициите на потребителите в областта на вътрешната политика в Европейския съюз. Сега обаче откриваме, че Вие – противно на предвиденото в Договора от Лисабон, а именно хоризонтален ангажимент за защита на потребителите – сте направил точно обратното с разделянето на портфейлите във Вашата Европейска комисия, защото сега не само един член на Комисията отговаря на защитата на потребителите, а няколко.

Бих искала да Ви попитам какво всъщност възнамерявате да направите по този въпрос. Как възнамерявате да установите съгласуваност в тази област на политиката, област, която е изключително важна за потребителите, за европейските граждани? Отговорностите са разделени. Кой член на Комисията ще осигури тази съгласуваност? Моля ви, не ни казвайте, че Колегията ще реши. Необходими са ни ясни области на отговорност. Моля ви, не ни казвайте също, че накрая Вие ще решавате в случай на спор между различните членове на Комисията. Вие не сте всемогъщ и сте член на Колегия.

Изпитвам сериозни затруднения във връзка с това, г-н Барозу. Трябва да ми обясните как наистина ще се справите с това фрагментиране на политиката в областта на защитата на потребителите, а също и в други области, като външната политика, така че да имаме политика, която ще ни позволи след пет години да кажем „да, струваше си да имаме такава Комисия“. Още не знам как ще гласувам по-късно. Това ще зависи много от отговорите, които ще дадете на нашите въпроси.

  Adina-Iona Vălean (ALDE). – (EN) Г-н председател, мисля, че знаете много добре, че Европа е на кръстопът и Вие имате възможността да я поведете по единия или другия път: или по мрачния път с по-дълбоки икономически кризи, лоша конкурентна среда за европейските дружества, повече регулация и бюрократична тежест, или по смелия път с използване на всички възможности, заложени в Договора от Лисабон, за да направите Европа по-силна и да предприемете последователен подход към глобалните пазари и предизвикателства.

Възможности и решения на глобалните предизвикателства могат да бъдат намерени в сектори като цифровия дневен ред за информационни и комуникационни технологии, научноизследователска и развойна дейност и енергетика. Един нов договор, ратифициран накрая от всички държави-членки, Ви дава – на сребърен поднос – инструментите за постигане на тези цели.

Това, от което най-много се страхувам, е разширяващата се пропаст между очакванията на гражданите и малкия свят на Брюксел. Доверието, което приемаме от нашите граждани, избледнява. В колко случаи съм наблюдавала несъответствията между европейската администрация, която се стреми към някаква глупава политическа цел, и истинските проблеми на хората? Каква е целта на изготвянето на обща енергийна политика, ако не можем да доставим на нашите граждани сигурна, достъпна и екологосъобразна енергия? Каква е целта да се събират данни за енергийните инфраструктури?

Считам, че не можем да наложим универсални решения. Комисията трябва да вземе предвид различията, възможностите и средствата на всяка държава-членка. Трябва да бъдете далновиден и креативен, за да измъкнете Европа от мрачното минало. В това отношение Парламентът ще Ви подкрепи. Ако пропуснем тази възможност, Европа няма да получи втори шанс за пет години.

  Lajos Bokros (ECR). – (EN) Г-н председател, Гърция е на ръба на фискален срив. Испания и Португалия също се борят с нарастващи трудности. Ако Европейската комисия, Европейската централна банка и Европейският съвет не действат, заплахата сега е разпадане на еврозоната.

Това, което виждаме в тази ситуация, е неоптималното разпределение на портфейлите между членовете на Комисията. Хоакин Алмуния, който беше надежден човек в управлението на паричните и икономически въпроси, сега е прехвърлен в конкуренцията, която не е предпочитана от него област. Оли Рен, който беше много изтъкнат член на Комисията, отговарящ за разширяването, сега се занимава с икономическите и парични въпроси, които не са в областта на неговите познания.

Защо е в интерес на Европа да бъде отслабена интелектуалната мощ на Комисията точно по време на криза?

  Werner Langen (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, вече имаме втора Комисия Барозу. Начинът, по който беше сменена системата, вече беше споменат. Това е четвъртата Комисия, откакто дойдох тук. Първите две Комисии, водени от г-н Сантер и г-н Проди, бяха колективни органи. Първата Комисия Барозу се отличаваше със своите индивидуални играчи – имам предвид г-н Димас, г-жа Крус или дори г-н Макрийви, който остана бездеен в продължение на години под ваше ръководство. Ако сега въвеждате президентската система, г-н председател, бих препоръчал Вие да поемете ръководството, но да се върнете към колективната система. Това е по-добре за Европа и по-добре за сътрудничеството с Парламента.

Гражданите имат очаквания – Вие говорихте за смелост – по отношение на европейския дневен ред. Първо, необходимо е да стабилизирате еврото, да разширите еврозоната и да накарате националните правителства да спазват своите задължения. Второ, необходимо е да създадете съвременни, технологично-базирани работни места по глобални стандарти, защото Лисабонската стратегия от 2000 г. се провали, макар че целите бяха правилни. Трето, необходимо е да продължите да развивате Европа въз основа на предишните й успехи, а не на викове за обреченост и сценарии за отричане, и да направите Европа равностоен партньор на САЩ и Китай, и, четвърто, необходимо е не само да задавате въпроси за бъдещето, но също така и да им отговорите заедно с Парламента.

Отворените пазари и повече образование, растежът и просперитетът не бива да са теми, обвързани с миналото; те трябва да останат теми на бъдещето, както и социалната сигурност, промишлената база и ограничаване на експанзията на финансовите пазари.

Искаме честно сътрудничество с Вас и Комисията. В това Комисията трябва да бъде двигателят, а не капитанът на Европа. Две групи са решили да Ви се противопоставят изцяло – зелените и комунистите. Те представляват едва 13% от членовете на Парламента. Ако председателят на Комисията и Комисията работят добре с останалата част от Парламента, тогава ние заедно ще постигнем успеха, от който се нуждаем.

  Alejandro Cercas (S&D). – (ES) Г-н председател на Комисията, както знаете, членовете на Парламента, които принадлежат към групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, искат реална промяна в социалния дневен ред на Европа и обновен социален дневен ред.

Мнозина от нас таят надеждата, че има малки обнадеждаващи признаци във Вашето изказване, в обещанията, които дадохте на нашата група, в изказването на члена на Комисията Андор и в институционалното споразумение, че трябва да внесем бъдещо европейско законодателство за оценка на въздействието върху околната среда. Има надежда, че сте си извлекли поука от последните избори и плътното мълчание на работническите организации по отношение на новата Комисия.

Затова, г-н Барозу, ние изключително силно желаем това, което понастоящем е донякъде неясно обещание, да се превърне в реалност, и Комисията да придаде добавената стойност на истинската промяна. Изключително силно искаме „Барозу II“ да не бъде същата като „Барозу I“.

Г-н председател на Комисията, ние изслушахме члена на Комисията Андор и имаме една мечта, една надежда. Ние можем да Ви обещаем лоялност, ако има ангажимент, който ще бъде спазен по отношение на всичко, което обявихте, когато се представихте, и в споразумението, което сключихте с Парламента.

Това, от което се нуждаем, г-н Барозу – защото Вие сте интелигентен човек – е тези оценки на въздействието върху околната среда и социалното въздействие да обхванат устойчивостта на икономическия модел, който Вие подкрепяте. В противен случай Европа няма да има бъдеще. Европа трябва да съгласува своя дневен ред с този на нейните граждани и работници, иначе няма да постигне икономическа интеграция и определено няма да постигне политическа интеграция, какъвто е нашия план. Нашият план е да изградим Европа с голяма политическа амбиция, която е способна отново да развълнува своите граждани, отново да бъде от значение в света…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Mirosław Piotrowski (ECR). – (PL) Г-н председател, кандидатите за членове на Комисията са предложени от правителствата на държавите-членки на ЕС. След като бъдат одобрени от Европейския парламент, те са освободени от задължения към собствената си страна. По принцип от тях се очаква да работят за еднакво развитие в цяла Европа. За това са необходими компетентност и доверие. Първият аспект беше поставен под съмнение по време на изслушванията. Отговорите на кандидатите често бяха одобрени предварително и бяха подготвени в неподходящо общ контекст. Г-жа Аштън засегна някои подробности, но отговорите й бяха разочароващи. Като цяло екипът от членове на Комисията, който показа смелостта си на изслушванията, е слаб, и малкото добре квалифицирани кандидати не са способни да променят тази представа. Ние обаче сме задължени да гласуваме „ан блок“ за цялата Комисия, а тя не представи ясна стратегия за действие.

Можем ли да имаме доверие на Комисията? В групата на Европейските консерватори и реформисти ни беше зададен следния въпрос: бихме ли оставили семейния си бюджет и съдбата на собственото си семейство в ръцете на тази Комисия? Мнозина от нас отговориха и днес продължават да отговарят отрицателно.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н председател на Комисията, госпожи и господа, ако трябва да се придържаме към версията на фактите, предложена от г-н Cohn-Bendit, ключът към чието тълкуване е лицемерието, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) би решила да гласува „за“, защото има тринадесет членове на Комисията и либералите, защото имат девет, докато социалистите вероятно ще трябва да се въздържат, защото остатъците за тях са по-оскъдни.

Нещата обаче не стоят така. Гласовете на толкова много от нас са обвързани с отговора на по-проникновен въпрос: каква роля е призована да изпълнява Комисията Барозу на този исторически кръстопът?

Тя е призована, г-н председател, да върне надеждата на милиони хора и предприятия, които са в затруднение, и да премахне безсилието им пред привилегированите интереси и правителства чрез твърда решителност и със силата на идеите.

Тя е призована, г-н председател, да даде европейски образ на имиграционната и енергийната политика, и да издаде еврооблигации, за да осигури възстановяването. Призована е, г-н председател, да създаде с убеждение европейска външна политика и политика на сигурността, уважаема баронесо Аштън, която да заслужава името си.

Според г-н Schulz вие, госпожи и господа, сте като трапистки монаси, които са дали обет за мълчание. В това отношение, за вашият идеален път към светостта, аз бих предложил да дадете друг обет: обет за действие. Всъщност има много неща, които трябва да бъдат направени. Г-н председател, нека ги направим бързо, нека ги направим добре, нека ги направим заедно. Моите най-добри пожелания, председателю Барозу!

  Gianluca Susta (S&D). – (IT) Г-н председател на Комисията, прогресивните сред нас Ви дават днес вот на доверие, за да не Ви оставят изложен на изнудването от онези, които нямат много вяра в тази общност на Европа, и за да не бъдете подчинен на правителствата на двадесет и седемте.

Вярата в общността на Европа означава да нарушите оглушителното си мълчание и да заемете централна роля във важните международни въпроси; да защитавате европейските интереси на промишлената и икономическата арена; да засилите социалната политика и да инвестирате повече за победа над бедността по света; да укрепите нашия съюз със Съединените щати, но при равнопоставени условия; да затвърдите позицията на Европейския съюз в международните органи, като се започне от Съвета за сигурност на ООН; да стартирате отново многостранните отношения в световната търговия и да определите дневния ред на борбата срещу глобалното замърсяване.

Нашият вот днес ще бъде условен вот на доверие, без изключения, доверие в Комисията и в отделните членове на Комисията, за да бъде постигната изцяло новата Европа, родена в Лисабон, политически играч сред основните световни сили, и за да може да бъде, преди всичко, общност на съдбата, посветена на своя собствен икономически и граждански напредък, и която сама си определя мисия за мир, справедливост и свобода по света; общност, която не е само общност на спомени, живееща в настоящото благодарение на собственото си богатство и минала слава, която вече е повяхнала.

  Alain Lamassoure (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н Барозу, успехът на Договора от Лисабон сега зависи от Вас и Вашия екип.

Изненадващо е, че първият постоянен председател на Европейския съвет реши да изчезне след избирането си. Той успя в това. Никой извън неговата страна не знаеше нищо за него преди два месеца и половина и никой не е научил нещо повече за него от тогава. Министър-председателят на испанското правителство имаше любезността да дойде и да ни представи испанските приоритети за шестмесечния мандат на испанското председателство. Това е точно обратното на това, което авторите на Договора от Лисабон искаха – много от които присъстват в тази пленарна зала. Никой – нито народите на Европа, нито президентът на Съединените щати – вече не знае кой отговаря за Европа.

В свят, който е преобърнат от кризата, на континент, който е загубил всякакви ориентири, на който има повече от 20 милиона безработни, който е изложен на риск от дългосрочен упадък пред лицето на нововъзникващи сили, Европа се нуждае от пилот, от посока, от амбиция, от един важен обединяващ проект, който може да мобилизира нашите 27 нации и половин милиард свободни граждани. Затова, г-н Барозу, не се плашете, бъдете смел! Цели, стратегия, метод, финансиране – всичко това изисква изцяло нов подход. Перспективата за връщане към силен растеж никога не е била толкова далечна. Солидарността между държавите-членки никога не е била толкова необходима. Несъответствието между нашите компетентности и нашите финансови ресурси никога не е било толкова голямо. Очакванията на гражданите никога не са били толкова големи. И без съмнение Европейският парламент никога не е бил по-готов да подкрепи една амбициозна политика, която да компенсира десетте години, изгубени в безкраен институционален дебат. Като приятел, аз Ви казвам: подкрепата на Парламента ще бъде пропорционална не на Вашата предпазливост, а на Вашата смелост.

(Ръкопляскания)

  Dagmar Roth-Behrendt (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, нашите обстоятелства са различни и имаме различна институционална структура. Сега, когато Договорът от Лисабон е в сила, трите институции – Парламентът, Съветът и Европейската комисия – ще трябва да работят заедно по начин, различен от този, по който са работили досега. Считам, че е необходимо всички да сме заинтересовани това да бъде успешно. Вашето участие в първата част на междуинституционалното споразумение остави у мен впечатлението – а аз не винаги съм безкритична спрямо вас – че Вие също искате това.

Първата част на това споразумение, по което преговаряхме с Вас, съдържа важни елементи за ролята на Европейския парламент в нашето сътрудничество с Вас, по-специално, но също и със Съвета. Тези елементи са засилването на диалога между Парламента и Европейската комисия, възможността за получаване на повече информация, отколкото сме получавали в миналото, с други думи, да можем да бъдем равнопоставен партньор в законодателния процес, и истинско време за въпроси, когато членовете на Комисията, които в крайна сметка са политици, да идват тук и да отговарят на въпроси, да правят изказвания и да дават отговори, без да се крият, както правеха в миналото. Преди само Вие, г-н Барозу, имахте смелостта да правите това. Сега всички те ще правят това. Това е добре. То ще е от полза за всички нас, а също така ще е от полза и за европейската демокрация и, надявам се, за интереса на гражданите към това, което правим, а именно нашата законодателна работа за всички.

Накрая, г-н Барозу, по отношение на въпроса за законодателната инициатива, изразявам твърдо убеждение, че с това, което успяхме да постигнем в преговорите с Вас по отношение на нашето сътрудничество, и което е оформено днес като резолюция, стигнахме толкова близо до правото на инициатива за Европейския парламент, колкото е възможно. Освен това то изключва понятието sui generis. Вие работихте с нас за това и работихте сериозно. Уважавам това и оценявам високо приноса Ви.

Оценките на въздействието вече бяха споменати от други членове на Парламента. Вие се задължихте да ги направите прозрачни и да действате в дух на сътрудничество. Казахте, че оценките на социалното въздействие са важни за вас. Това е важен момент от наша гледна точка. Аз съм напълно доволна от това. Считам, че следва да започнем работа днес, крайно време е.

  Jacek Saryusz-Wolski (PPE). – (EN) Г-н председател, искам да се спра на Рамковото споразумение и на специалното партньорство между Комисията и Парламента, за което Вие говорихте и което ние очевидно приветстваме.

Парламентът се бори за своите правомощия не заради гордостта и славата на тази пленарна зала. Ние искаме да запълним празнотата в демократичната легитимност след цялата болка, на която станахме свидетели при провеждането на референдумите. Навлизаме в нова ера на метода на Общността, затова, моля Ви, не защитавайте правомощията на Комисията като че ли ние, Парламентът, не сме част от този метод на Общността. Тук имам предвид законодателния монопол на Комисията. Този монопол съществуваше, когато Европейският парламент не беше това, което е днес, затова приветствам половинчатото решение, което взема предвид нашите инициативи по законодателни въпроси, и което Вие приехте. Парламентът ще следи много внимателно практическото приложение на това половинчато решение, като взема предвид искането ни до Комисията за предприемане на законодателни действия.

Втората ми бележка е за общата Служба за външно действие. Тя следва да черпи доверие от два източника – не само Съвета, но и Европейския парламент – и засега ние не сме напълно доволни. Имам предвид Вашия заместник-председател, лейди Аштън. Изразяваме съжаление поради факта, че не присъстваме в групата на високо равнище. Считаме, че следва да участваме в процеса, който винаги е бил изискван от Парламента. Следва да участваме в номинирането на посланици и специални представители на ЕС. Може би все още има някакви възможности за маневриране, защото не е за наша слава, а за да се даде на тази служба реално доверие в очите на европейците. В противен случай тя ще бъде по-слаба, а и двете страни искат тя да бъде по-силна.

  Luis Manuel Capoulas Santos (S&D). – (PT) Г-н председател, г-н председател на Комисията, аз бях особено заинтересован от изслушванията на номинираните за членове на Комисията, отговарящи за селското стопанство и рибарството, области, които следя с особено внимание в Европейския парламент. Предишното професионално развитие и на двамата ми изглежда подходящо. Но по-важно от личностите и правомощията е да се знае естеството на политическите условия, в които ще трябва да развиват своята мисия. За да можем моята политическа група и аз добросъвестно да гласуваме за предоставянето на власт на Комисията, можете ли Вие, г-н Барозу, да ми гарантирате, че ще предоставите цялата си подкрепа на тези двама членове на Комисията, за да осигурите пълните реформи, които те ще започнат в тези най-общи политики, по отношение на селското стопанство и рибарството, да запазят общностния си характер и да отхвърлят всякакъв вид ренационализация?

  Paulo Rangel (PPE). – (PT) Г-н председател, бих искал да използвам тази възможност главно за да изтъкна пред Комисията и пред председателя на Комисията начина, по който са работили с Парламента през тези месеци на предоставяне на правомощия на Комисията. Няма друг орган на света с правомощия за изпълнителна и законодателна инициатива, който да е подложен на такива изисквания: нейният председател трябва да представи програма пред Парламента; трябва да присъства на изслушвания с всички парламентарни групи; подлежи на гласуване с абсолютно мнозинство; и трябва да доведе всички членове на Комисията тук, за да бъдат изслушани един по един във връзка с техните програми, следвани от три или четири часа преки въпроси – въпроси, на които трябва да се отговори.

Комисията се съгласи да предприеме преговори за Рамково споразумение с Парламента, в което, първо, се съгласи да обоснове и увеличи правомощията на Парламента по отношение на законодателната инициатива; второ, прие принципа на пълна свобода на достъпа до информация било то по отношение на законодателни или политически действия, или във връзка с международни преговори; и накрая, тя се съгласи да вземе предвид становището на Парламента по отношение на членовете на Комисията и разместването на членовете на Комисията.

Това е убедително доказателство, по мое мнение, че Комисията демонстрира от юли насам, че е готова за тесни връзки с Парламента и по този начин тя показа по ясен, очевиден и недвусмислен начин, че стратегическият съюз в рамките на Договора от Лисабон за насърчаване на метода на Общността, за който говори г-н Saryusz-Wolski, е съюз между Парламента и Комисията. По тези причини и Комисията, и Рамковото споразумение заслужават пълната подкрепа на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

  Othmar Karas (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в една демокрация одобрението никога не е „карт бланш“, то е винаги кредит на доверие, който първо трябва да бъде оправдан. Затова нека заедно отворим нова глава, нека не просто да продължим както преди, както казахте вие, г-н председател на Комисията. Договорът, кризата и глобализацията налагат всички ние да променим начина, по който действаме. Необходимо ни е по-силно европейско съзнание в държавите-членки, повече честност спрямо Европейския съюз, повече ЕС в Европа и повече ЕС по света. Това изисква лидерство от страна на всеки отделен член на Комисията и готовност да бъдат превърнати разискванията в Европейския съюз в политика.

Европейският парламент и Комисията трябва да започнат ново партньорство – партньорство за Европа на гражданите, партньорство срещу национализма, протекционизма и екстремизма, безчестието, занижаването на критериите, безотговорността и липсата на уважение. В допълнение към пакта за стабилност на валутата, ни е необходим и пакт за устойчивост във всички области на политиката, за да бъдем по-надеждни и да си върнем изгубеното доверие. Ще бъде необходимо да се разработи процедурата за прекомерен дефицит, стратегията за изход от кризата и „Европа 2020“ в една обща съвместна концепция за намаляване на националния дълг, справяне с дефицитите, насърчаване на иновациите и растежа и създаване на дългосрочни работни места.

Накрая, г-н председател, настоятелно Ви призовавам да изготвите начален баланс и да внесете предложения за координиране на икономическата, социалната, фискалната, научната, иновационната и образователната политика, защото ни е необходима повече Европа.

  Gunnar Hökmark (PPE). – (EN) Г-н председател, главното предизвикателство за тази Комисия няма да бъде борбата с кризата, на която станахме свидетели. Ние постепенно излизаме от нея и макар че тя ще продължава да бъде важна задача за изпълнение на политиките, които сме определили, главното предизвикателство трябва да бъде да се подготви почвата за бъдещата икономика на Европа, да се гарантира, че това ще бъде една динамична икономика, способна да се конкурира и да играе водеща роля в световната икономика.

Това изисква политики за нови работни места, инвестиции и динамичен икономически растеж. В противен случай ще продължаваме да се изправяме пред проблеми, породени от кризата – безработицата и дефицитите. Важно е Комисията, която ще бъде одобрена днес тук в Парламента, да приеме сериозно това предизвикателство.

Европейските гласоподаватели изпратиха много ясно послание през юни. Те не искат социалистическия модел на базата на регулация, а модел, базиран на отвореност, поставящ основата за конкуренция при равни условия и социална Европа, която означава работни места, растеж, възможности и трансгранична интеграция. Това е задачата на тази нова Комисия – да постави основата за икономика, просперитет и социална сигурност, като бъде отворена и каже „да“ на иновациите.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, Европейската общност вече е на повече от 50 години. Някои хора казват, че минава през кризата на средната възраст – чувства се малко уморена, морално остаряла, колеблива по отношение на бъдещото разширяване.

На този фон, г-н Барозу, Вие имате историческата възможност за държавничество, реални реформи и дългосрочна визия. Вашият втори мандат съвпада с 60-ата годишнина на декларацията Шуман. Единственото решение за бащите основатели на Европа е не политическото боричкане, а издигането над националните интереси за установяване на наднационални европейски политики въз основа на открит и щедър подход, както самият Вие споменахте.

Преди всичко, очакваме реално приложение на общите европейски политики, особено завършването на общия енергиен пазар. Европейската комисия е основен съюзник и сътрудник на Европейския парламент. Желаем успех на Вас и на целия нов състав на Комисията.

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) Считам, че главната задача на новата Комисия е да прилага Договора от Лисабон. Вашата задача е да покажете на гражданите на Европа, че новият договор отговаря на техните очаквания и да им вдъхнете доверие в него.

През следващите няколко години, наред с много други важни неща, с които трябва да се справи, Комисията трябва да постави на преден план за преглед две политики от жизненоважно значение: общата селскостопанска политика и политиката на сближаване. Мисля, че бюджетната политика за периода 2014-2021 г. може да бъде изготвена и структурирана, само след като тези две политики бъдат финализирани. По тази причина рамковата програма на новата Комисия трябва да направи това абсолютен приоритет. Надявам се, че прегледът на тези две европейски политики ще помогне в средносрочен и дългосрочен план за балансиране на икономическото, финансовото и социалното положение във всички държави-членки, за да бъдат предотвратени дисбалансите от вида, който наблюдаваме в момента, и които застрашават устойчивото развитие на Европейския съюз като цяло.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Новите държави-членки с право се тревожат, че националния егоизъм и ренационализацията набират сила в Европейския съюз. Европейският съюз не може да съществува без солидарност, сближаване или настигане от страна на по-слабо развитите нови държави-членки. Програмата „ЕС 2020“ трябва да бъде оформена от Комисията, водена от г-н Барозу, по такъв начин, че да не намаляваме, а да запазим – като същевременно реформираме – и засилим политиките на Общността, които сме следвали досега, по-специално, политиката на сближаване и регионалната политика и общата селскостопанска политика. Виждаме някои плашещи намерения, с които някои се опитват да преустановят тези политики, и по-конкретно да намалят общия селскостопански бюджет. Съветът следва да изготви конкретни мерки, за да не се превърне световната криза в криза на заетостта и социална криза. Накрая, не бива да допускаме трагичното положение в Гърция да доведе до заключението, че не следва да продължаваме да укрепваме еврозоната, и че не следва да продължаваме разширяването към Западните Балкани.

  Lena Ek (ALDE). – (EN) Г-н председател, Алберт Айнщайн е казал, че животът е като каране на колело: за да пазите равновесие, трябва да продължите да се движите. Точно това очакваме от новата Комисия. Същевременно има и някои безпокойства. Въпросът за изменението на климата например е разделен между няколко портфейла, това е изключително тревожно. По въпросите за промишлената политика и енергийната политика, междувременно, ще работят членове на Комисията само от една политическа група, това също е изключително тревожно. Сега ни е необходим баланс и подкрепа за устойчив икономически растеж и е важно това да бъде отразено в стратегията „ЕС 2020“.

Първите думи в един роман винаги се пишат най-трудно. Впечатлението, което създава Комисията, и начинът, по който тя ще действа, ще бъдат отразени и вписани в стратегията „ЕС 2020“, и това ще бъде показателно за работата и качеството на новата Комисия. Надявам се, че ще бъде устойчива.

  Ulrike Lunacek (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа от новия състав на Комисията, госпожи и господа в пленарната зала и на официалната трибуна, в тези времена на икономическа и финансова криза, както и на криза, свързана с климата, гражданите на Европа очакват от вас водачество. Те очакват смели и ясни проекти. Г-н Барозу, Вие казахте няколко пъти днес, че не можем да продължаваме както обикновено и че трябва да бъдем смели и решителни. Това не е нещо, което видяхме във Вашите насоки или в изслушванията на повечето членове на Комисията.

Да вземем например външната политика. Баронесо Аштън, Вие сте тази, която следва и трябва да бъде единния глас на Европа. Това не е само въпрос на добра координация или консултации с държавите-членки. Вие следва да представяте смели, конкретни проекти пред Съвета например за Европейски сили за гражданска защита за предотвратяване на бедствия в съответствие с доклада Барние. Трябва да имате водеща роля, включително по въпроси свързани с финансовата криза. Необходим ни е общ надзор на финансовите пазари и данък върху финансовите операции.

Внесете тези предложения в Съвета. Моля Ви, направете това и не чакайте Съвета да каже „да“ или „не“, или отделните държави-членки да започнат да лобират пред Вас. Ако проявите такова лидерство, тогава ще получите и подкрепата на Европейския парламент. Все още я нямате.

  John Bufton (EFD). – (EN) Г-н председател, трябва да повдигна един въпрос, който считам, че е много важен във връзка с Обединеното кралство.

Понастоящем в Обединеното кралство ползваме право на отказ от 48-часова работна седмица. Но след като чух г-н Андор на изслушванията – нямам нищо лично против г-н Андор – съм много загрижен за посоката, в която считам, той ще ни отведе. Твърде вероятно е, по мое мнение, Обединеното кралство да загуби правото на отказ от участие. Ако това стане, три милиона души в нашата страна ще загубят от това. На тях има харесва да работят допълнителни часове. Противопожарната служба на почасово заплащане в Обединеното кралство – по-конкретно в моя регион, Уелс, където 75% от територията се обслужва от пожарникари на почасово заплащане – е под заплаха.

Скоро ни предстоят общи избори и аз призовавам всички присъстващи британски членове на ЕП днес да гласуват против новата Комисия въз основа на това, че ако бъде изгубено това право на отказ от 48-часова работна седмица за добрите хора в моята страна, това ще доведе до тежки последици. Зависи от тях. Три милиона души ще гледат как ще гласуват те, както и аз.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, Договорът от Лисабон е предвиден да укрепи Европейския съюз и с това, естествено, преди всичко Европейската комисия и нашия Парламент. Срамно е обаче, че въпреки това начело на европейските институции се поставят политически слаби представители. Политическите наблюдатели са съгласни, че новата Комисия не съдържа реални влиятелни политически лица. Ако председателят на Комисията е вече най-малкият общ знаменател сред силите на големите държави в ЕС, това положение очевидно продължава безпрепятствено и при отделните членове на Комисията. Новият действащ председател на Съвета и върховният представител, по-конкретно, са също по-скоро лица със слабо политическо влияние. Нашите важни политически партньори като САЩ вече дават да се разбере това и не знаем какво ще стане с други партньори като Русия например.

В резултат от това възниква въпросът дали един укрепнал Европейски парламент в сътрудничество със слаба Комисия може всъщност да свърши някаква положителна работа по отношение на интеграцията и удовлетворяване на интересите на европейските народи.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, искането ми към новата Комисия е да направи повече за малките и средните предприятия. Две трети от нашите работници работят за тези предприятия и те генерират 50% от брутния вътрешен продукт. Трябва, преди всичко, да се погрижим за повишаване на кредитоспособността на малките и средните предприятия, защото, особено по време на криза, рисковият капитал представлява особен интерес, за да може да продължи плащането на добри заплати. Трябва да бъдем по-конкурентоспособни и за целта е необходимо да осигурим по-добра подкрепа за инфраструктурата. По-конкретно, трябва да бъдат подобрени трансевропейските мрежи.

Трябва да се погрижим също малките и средните предприятия да имат възможности за проучвания, за да могат да предложат нови продукти и услуги чрез Европейския институт за иновации и технологии. Необходимо е също да подобрим професионалното образование и обучение. Това е основна задача за Европейската комисия. Желая на новата Европейска комисия успех и късмет в бъдеще.

  Milan Zver (PPE). – (SL) Аз съм от онези, които считат, че днес е голям ден за европейската демокрация не само защото завършваме нови европейски институции и структури, но и защото приемаме междуинституционалното споразумение, което, заедно с Договора от Лисабон, всъщност засилва влиянието, което европейските граждани могат да оказват върху европейската политика.

За мен това изглежда особено важно точно сега, когато станахме свидетели или започваме да виждаме признаците на първата криза на европейската демокрация. За това свидетелства все по-намаляващия брой на участващите в изборите, все по-отслабващото доверие на хората в основните демократични институции и фактът, че в някои европейски столици демонстрантите са посрещнати със сила, а в други се възпоменават символите на тоталитаризма и подобни режими.

Накратко, считам, че е крайно време европейските политици също да направят нещо за развитие на демокрацията на равнището на изграждане на институции, но това няма да бъде достатъчно. Необходимо е също така да положим усилия да повишим равнището на демократичната политическа култура, особено в бившите комунистически държави.

  Juan Fernando López Aguilar (S&D). – (ES) Г-н председател, членовете на испанската делегация в групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент ще гласуват в подкрепа на мандата на Комисията, кръстена „Барозу II“. Имаме добри основания за това. Едно от тях е убеждението, че дори г-н Барозу не би се съгласил с критиците на „Барозу I“, след като има мандат за Комисията „Барозу II“.

Всеки може да види какви са причините. Европа се промени, светът се промени и навлезе в криза. Един глобализиран свят изправен пред глобална криза, който се нуждае от глобално значима Европа. Вместо да реагираме на кризата с допълнителни кризи, трябва да предприемем действия, и трябва да направим това сега. Необходимо е да предприемем действия в отговор на изменението на климата, новите енергийни източници, значението на нашата външна политика в глобален мащаб и нашият принос за по-безопасен свят в борбата срещу престъпността и тероризма. Трябва да предприемем такива действия веднага.

Вече изминаха шест месеца от изборите и сега е време да имаме Комисия, която е с пълен капацитет и е напълно действаща. Това е, което 500 милиона европейци, които ни гледат, очакват от нас точно сега. Затова сме убедени, че тъй като бездействието не е опция, единствената опция е „Барозу II“ да изненада критиците на „Барозу I“ с действия, с решителни действия.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Аз също бих искал да кажа, че днес е важен ден, тъй като ще гласуваме за Комисия не само на 27 държави-членки, но и на единна Европа. В пленарната зала е било заявявано, че прилагането на Договора от Лисабон е въпрос, който не търпи отлагане. Това е неотложен въпрос, засенчен от сериозни трудности, защото сегашната криза далеч не спомага за прилагането на договора, който трябва да създаде единна Европа за 27 държави и Европа, която едновременно с това заслужава доверието на всеки европеец.

Бих искал да подчертая, че, по мое мнение, най-голямото предизвикателство пред Европейския съюз е всъщност чувството за солидарност между европейците от старите държави и от новите държави, с други думи, солидарността между Изтока и Запада. Това е единствения начин, по който можем да направим Европа достойна за доверието на онези, които се стремят, рано или късно, да се присъединят към нашия Съюз, независимо от това дали са Западните Балкани, Молдова, Турция или Исландия.

  Liisa Jaakonsaari (S&D). – (FI) Г-н председател, определено отне много време да бъде сформирана новата Комисия. Бъдещите историци със сигурност ще се чудят как е било възможно да изминат шест месеца за сформирането на Комисията, докато в Европа преживяваме най-дълбоката рецесия в европейската икономическа история.

Считам, че като цяло този процес е дал повече сила и е укрепил Комисията и Парламента. Ето защо съм изненадана от групата на Зелените/Европейския свободен алианс, които единодушно решиха да гласуват против новата Комисия, особено след като те самите често заявяваха, че са спечелили много от процеса и че целите им са приети. Честно казано, считам, че това е случай на краен популизъм.

Жизнеността на вътрешния пазар и социална Европа са като брат и сестра: те вървят ръка за ръка. Много е важно да се направи оценка на социалното въздействие като крачка в посока към социална Европа.

  Eva Lichtenberger (Verts/ALE). – (DE) Г-н Барозу, г-н председател, разочарована съм не само от хората в Комисията, но и от Вашето разпределение на портфейлите. Разделили сте някои от тях по такъв начин, че в бъдеще ще бъде много трудно да се провеждат конкретни преговори в комисиите. Нещо повече, Вие сте отнел на някои членове на Комисията портфейли, с които те всъщност са се доказали, и сте им дал такива, от които не са толкова доволни. Погледнато по-скоро от психологическа гледна точка, един нещастен член на Комисията, г-н Барозу, може да навреди много, защото, особено в началото на изпълнението на задълженията си, ще бъде изправен пред много хора, които правят предложения, с които той не може да се справи. Според мен това е неправилно решение.

Второто, на което искам да се спра, е във връзка с междуинституционалното споразумение. Ние определено ще се борим то да бъде приложено, тъй като Договорът от Лисабон вече е в сила. Ще имаме думата относно международните договори и ще успеем в това, дори изправени срещу тактиката на отлагане от страна и на Съвета, и на Комисията. Комисията следва да бъде готова за това.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-н председател, Европейският съюз е в изцяло ново положение. Договорът от Лисабон внесе някои важни промени. Какво можем да кажем след два месеца от неговото функциониране? Всъщност, ако се замислим по-дълбоко, това е само едно добро и важно начало. Само че сега дойде време да вложим реално съдържание в тези разпоредби и решения. Следва да направим подходящо разделяне на правомощията между институциите или новосъздадените важни висши длъжности и да установим политически принципи и правила за сътрудничество. Необходимо е също да запазим принципа на истинско равенство между държавите-членки, но също и между държавите-членки и Съюза. Важно е да не се отслабва значението на председателството, заемано от отделните държави-членки.

Само сплотен Съюз, който говори с единодушие, ще заеме в света мястото, което заслужава. Първоначалният опит от изминалите два месеца поражда редица съмнения. Затова, тези проблеми следва да бъдат сериозно обмислени и да се вземат мерки, които ще ни позволят да постигнем очакваните ефекти и качествено ново функциониране на Европейския съюз.

  Csaba Sógor (PPE). – (HU) Въпросът, зададен някога от Кисинджър, често се повтаря – кой ще вдигне телефона? Смисълът е, че са ни необходими силни личности и силни лица. Не! Необходими са ни силни институции. Необходим ни е Съвет, Парламент, Съюз, в който всеки може да вдигне телефона в Съвета, защото той или тя може да даде компетентен отговор и компетентно решение. Сега бих искал да отправя едно такова телефонно искане: бихме искали Европа, в която правата на традиционните малцинства също се зачитат, където няма словашки закони за езика. С влизането в сила на този закон за езика не само се нарушават основните права в ЕС и разпоредбите на европейските конвенции за правата на човека, но и едно от най-големите постижения на европейската интеграция, функционирането на общия вътрешен пазар, също е в опасност. Искам Комисията да предприеме необходимите стъпки, в съответствие със становището на Правната служба, за да се гарантира трайното безотказно предимство на правото на Общността.

  Derek Vaughan (S&D). – (EN) Г-н председател, структурните фондове бяха много важни за региони като Уелс в миналото, както и понастоящем. Те помогнаха на много отделни лица, общности и предприятия. Те бяха особено важни по време на неотдавнашните трудни икономически времена.

Затова, е от жизненоважно значение тези групи да могат да се възползват от структурните фондове в бъдеще. Считам, че един структурен фонд следва да е на разположение на всички региони в цяла Европа, ако имат право на тях след 2013 г. Считам, че следва да изключим ренационализацията на структурните фондове и приветствам, по-конкретно, коментара на номинирания за член на Комисията, отговарящ за бюджета и финансовото програмиране, който заяви противопоставянето си на ренационализацията на политиката за сближаване и структурните фондове.

Също така считам, че е от жизненоважно значение финансирането да не спре изведнъж през 2013 г. за всички групи, които споменах. Затова считам, че е необходимо да се предостави преходен статут за регионите, които няма да бъдат обект на програмите за сближаване след 2013 г. Бих се надявал Комисията през предстоящите седмици и месеци да даде на политиката за сближаване и на структурните фондове приоритета, който заслужават.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Г-н председател, искам да повдигна тук един въпрос, на който давам гласност и в моята страна с надеждата, че като го поставям на най-високо и на най-ниско равнище, бихме могли съответно да постигнем някакви действия.

Говорим постоянно за банковата криза и какво можем да направи за малките и средните предприятия. Проблемът е, че има много малки и средни предприятия, които просто не могат да получат заеми, дори да имат жизнеспособни дейности и да предоставят работни места. Най-голямата причина за това според моя опит е липсата на банкови управители. Ние сме в тази криза, тъй като банковата система беше на автопилот – и в много случаи продължава да е на автопилот. Европейската централна банка и Европейската комисия оказаха значителна подкрепа на финансовите институции. Време е сега да се върнем и да използваме всички възможности за влияние, с които разполагаме, за да се върнем към традиционния банков управител, който може да поеме пресметнат риск въз основа на характер, способност и предходна история на дейността.

Наистина считам, че това би имало значение и казвам следното на 27-те тук присъстващи членове на Комисията: не подценявайте възможностите си да влияете…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, бих искал да спомена две неща, които за мен са от абсолютно решаващо значение. Днес се говори много за преодоляване на кризата. В това отношение трябва да осъзнаем едно: кризата няма да бъде преодоляна, ако започнат отново да се изплащат премии, след като се стабилизират банките. Тя ще бъде преодоляна, едва когато тези, които станаха безработни, си върнат работните места и когато тези, които още не са започвали никаква работа, могат да получат работа. Тогава ще сме преодолели кризата.

Затова е от жизненоважно значение Вашата Комисия да следва целта за създаване и запазване на работни места и да гарантира, че тези, които работят тежък труд, ще получават адекватно заплащане и ще имат по-голям дял в общия просперитет, отколкото преди. Ако успеете в това, г-н Барозу, тогава според мен бъдещата Комисия ще е по-успешна от предишната.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, както при избирането на папа, надявам се, че ще можем да кажем тази вечер, „Habemus Papam (имаме папа); имаме Комисия“, но една област, която засяга мен и много хора, е че според Договора от Лисабон ние трябваше да назначим председател на Съвета, за да има яснота. Не съм сигурен дали има яснота и може би председателят Барозу би ни отговорил на това.

В критичен момент по време на криза кой ще бъде единственият глас, представляващ Европа? Дали това ще е г-н Ван Ромпьой? Или баронеса Аштън? Дали ще е някой от членовете на Комисията? А може би ротационното председателство или самият председател Барозу? Бих искал да получа отговор на това.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, ще се опитам да започна, като отговаря на някои конкретни въпроси, а след това ще се спра на по-общите.

Първо, относно еврозоната, някои членове на Парламента поставиха въпроси, свързани с еврозоната и някои текущи проблеми, пред които сме изправени в държави-членки на еврозоната. Преди всичко, нека ви припомня, че еврото е един от големите успехи в историята на Европа. От създаването си с 11 участници еврозоната се разрасна до 16 държави-членки. Еврозоната беше зона на стабилност и създаване на работни места. Разбира се, тя беше засегната от кризата. Държавите извън еврозоната също бяха засегнати от кризата. Не е необходимо да ви напомням, че само преди няколко дни приех министър-председателя на Исландия, държава, която е много близо до нас – и извън еврозоната – която наистина беше изправена пред кризата. Искам да повторя, че тази криза не беше създадена в еврозоната, а дойде отвън.

Истината обаче е, че еврото защити държавите, които споделят общата валута. Считам, че ситуацията в Европа би била много по-трудна днес, ако нямахме еврото. Все още предстои да пожънем всички ползи от еврото. За да направим това, е необходимо да засилим икономическата координация в еврозоната. Вярно е, че имаме не просто паричен съюз. Следва да имаме истински икономически съюз. Договорът ни дава нови възможности, които възнамерявам да използвам. Оли Рен, новият член на Комисията, отговарящ за тези въпроси – ако получим вашата подкрепа – ще развие тази линия.

Гледането напред в търсене на начини за укрепване на еврозоната е много важно, но, разбира се, не ни пречи да гледаме в настоящето. Периодът, през който преминава еврозоната, е труден. Няма смисъл да отричаме това. Други държави извън еврозоната също са изправени пред трудни времена. Нека признаем и този факт. Трябва обаче да кажа, че положението на финансовите пазари понякога се съобщава по начин, който преувеличава проблемите и не винаги дава обективна оценка на положението. Такива анализи обикновено идват от държави извън еврозоната.

Еврозоната обаче има капацитет да се справи с трудностите, които изпитва в момента. Имаме наша система от фискални правила, Пактът за стабилност и растеж, който трябва да се прилага правилно. В случая с Гърция имаме капацитет да преценим и наблюдаваме нейната програма за фискално регулиране. Имаме възможност да препоръчаме смели структурни реформи в Гърция, които също ще бъдат наблюдавани отблизо от Комисията.

На 3 февруари Комисията прие пакет за Гърция, който следващата седмица ще бъде представен на Съвета. Естествено, решението изисква преди всичко действия от страна на Гърция. Подкрепата за решителността на гръцките органи ще засили доверието в успешното реализиране на амбициозната програма, която са приели.

Държавите-членки, особено тези в еврозоната, винаги трябва да имат предвид, че икономическата политика на всяка от тях оказва въздействие върху икономиките на останалите. Приветствам ясните индикации, че всички държави-членки осъзнават предизвикателството и ще действат по подходящ начин.

Имаше конкретен въпрос за политиката по отношение на потребителите, мисля, че от г-жа Gebhardt. Има човек с ясна отговорност за политиката по отношение на потребителите в Комисията, а именно членът на Комисията Дали. Той ще отговаря за тази политика, ще предлага инициативи в тази област и ще ги обсъжда с вас в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и в пленарната зала. Конкретните измерения на гражданското право ще са отговорност на члена на Комисията, отговарящ за правосъдието, заместник-председателя Рединг. Това е нормално в повечето изпълнителни органи в Европа, където тези конкретни въпроси се разглеждат от министъра на правосъдието.

Разбира се, всички решения по нови инициативи ще трябва да бъдат одобрени от Колегията. Аз съм изключително обвързан с колегиалността. Всъщност мнозина от вас призоваха Комисията да набляга силно на колегиалността. Съгласно договорите, председателят на Комисията е гарант на колегиалността. В днешната политика това е нормална тенденция. Все повече и повече въпроси са от напречно или хоризонтално естество. Те се нуждаят от обща цел и изискват интегрирането на различни секторни политики.

Това, което се случва в Комисията, е повече или по-малко същото, което се случва в националното управление и в глобалното управление. Сега виждаме, че много често държавни или правителствени ръководители е необходимо да решават по съгласуван и адекватен начин въпроси, с които преди са се занимавали самостоятелно съответните отговорни лица от различните правителства.

И точно това възнамеряваме да правим. Искам да подчертая тази точка с особена гордост, защото сега изграждаме новата Комисия въз основа на опита от предишната. Предишната беше първата Комисия на разширената Европа – за пръв път имахме Комисия с 27 члена от 27 различни държави. Фактът, че тази Комисия работеше в наистина колегиален дух с чувство за цел е наистина демонстрация на това, че разширеният Европейски съюз може да работи с 27 или повече члена. Считам, че това също е от критично значение за бъдещето.

Имаше няколко конкретни въпроса относно политиката на сближаване и някои политики на Общността, като тези в областта на рибарството и селското стопанство – например въпросът на г-н Capoulas Santos. Политиката на сближаване е заложена в Договора от Лисабон. По своето естество тя е европейска политика. Необходимо е да видим как можем да продължим процесът на реформи така, че да повишим ефективността на политиката и да гарантираме, че политиката на сближаване и регионалната политика ще бъдат превърнати в реално повишаване на конкурентоспособността на всички региони в Европа. Необходимо е да сме сигурни, че политиката може да постигне това, за да имаме силни доводи при следващото разискване за финансиране. Нека ви уверя в моята пълна ангажираност – и мисля, че мога да кажа пълната ангажираност на новата Комисия – с принципите на социалното, икономическо и териториално сближаване, които също са заложени в Договора от Лисабон. Разбира се, ние ще направим всичко възможно, за да подкрепим общите политики на Европа.

Имаше някои конкретни въпроси относно оценката на социалното въздействие – въпрос на г-н Cercas. Искам да поясня казаното от мен публично преди. Ние сме се ангажирали да въведем тази оценка на социалното въздействие в нашата работа чрез Съвета за оценка на въздействието. Считаме, че сме постигнали голям напредък по оценката на въздействието. Винаги сме готови да подобрим нашата работа и считаме, че социалното измерение следва да намери правилно отражение в нашата работа.

Някои членове на Парламента ми зададоха въпроси във връзка с енергийната сигурност. Искам да подчертая, че ще включим енергийната сигурност в нашето предложение за стратегията „ЕС 2020“. Една от иновациите на стратегията „ЕС 2020“ е точно да бъдат събрани заедно някои политики, които преди бяха разглеждани поотделно. Считам, че насърчаването на енергийната сигурност и енергийната ефективност следва да бъде важна част от нашия дневен ред за конкурентоспособност и за по-екологосъобразен, устойчив и с ефективно използване на ресурсите растеж в Европа. Това подчертава колко важен считаме, че е този дневен ред.

Някои от вас ме попитаха за малките и средните предприятия и стойността на вътрешния пазар – г-н Hökmark и други. Много е важно сега отново да се стартира вътрешния пазар. Важно е да бъде ясно, че вътрешният пазар не е просто пазар, независимо, че пазарите са важни.

Някои хора считат, че защитаваме пазарите, защото сме пазарни фундаменталисти. Нищо не би могло да бъде по-далече от истината. Ние считаме, че вътрешният пазар е преди всичко основата на европейския проект. Без вътрешен пазар няма да имаме силен Европейски съюз. Ако позволите вътрешния пазар да бъде фрагментиран, ще видим отново грозното лице на икономическия национализъм в Европа. Трябва да говорим смело и да кажем, че вътрешният пазар съществува, за да защити най-слабите – потребителите, да защити малките и средните предприятия срещу монополите и, разбира се, да защити европейския проект като цяло. Ето защо помолих г-н Monti да изготви доклад, за да внесем някои нови идеи и също така да създадем по-широк консенсус, за да стартираме отново и да задълбочим вътрешния пазар като едно големите минали и бъдещи постижения на нашия европейски проект.

(FR) Сега бих искал да спомена един или два по-общи въпроса, които някои от вас повдигнаха. Г-н Daul, г-н Schulz, г-н Lamassoure – който направи изказване, в което подчерта значението на смелостта – г-н López Aguilar, г-н Mayor Oneja и много други, които повдигнаха въпроса за амбицията. Това според мен е изключително важен въпрос и трябва да проведем откровено разискване по него.

Някои от вас, и по-специално г-н Schulz, отново ми зададоха въпроса за пазара и социалната политика. Искам да ви кажа отново: не Комисията трябва да убеждавате в необходимостта от наличие на социална цел. Ще трябва да работите с нас, за да се опитате да убедите определени столици, тъй като истината е много ясна: някои столици са убедени, че Европа се отнася единствено до пазара и че съгласно принципа на солидарността те са отговорни за социалната политика. Не съм съгласен. Считам, че за да имаме и емоционална привързаност към Европа, ни е необходимо социално измерение. Необходимо ни е социално измерение, което всъщност съчетава това, което може да бъде направено на европейско равнище, с това, което може да бъде направено на национално равнище. Никой не иска да създава европейска система за социална сигурност или централизирана система на здравеопазване в Европа. Не това предлагаме.

Нещо повече, това не бива да се разглежда в смисъл на конкуренция между националното равнище и европейското равнище. Ако обаче в допълнение към нашата работа във връзка с вътрешния пазар, с конкуренцията, с политиката за държавна помощ и други политики, като политиката в областта на външната търговия, няма социално измерение в Европа, ще ни бъде трудно да осигурим легитимността на европейския проект.

Затова бих подчертал следното: не сме ние тези, които трябва да бъдат убеждавани в необходимостта от социално измерение. Работете с нас за укрепване на социалното измерение на Европа – социалната пазарна икономика – която освен това е заложена като цел в Договора от Лисабон. Аз съм силно ангажиран с това и трябва да се стремим да го постигнем заедно. В това няма абсолютно никакво съмнение.

(Ръкопляскания)

Що се отнася до въпроса за управлението – любим въпрос на г-н Verhofstadt, а също и мой – отново, помогнете ни, подкрепете ни. Аз съм за подобрено управление на Европа и Европа се нуждае от такова подобрено управление. Моята реч– ще я наречете реч, тя е реч, но въпреки това е реч, която изнасям от името на новата Колегия и която отразява политическа амбиция, политическа позиция – е ясна. Живеем в безпрецедентни времена. Както казах, и в Европа, и извън Европа ни е необходима повече решителност по отношение на европейските въпроси. Аз съм напълно убеден и интелектуално, и политически, че ако Европа не действа съгласувано, рискуваме да имаме само незначителна роля на международно равнище в бъдеще. Казах това в моите насоки пред държавните глави и ръководителите на правителства и ще го повторя на неформалния Европейски съвет вдругиден, защото съм убеден в това.

Считам, че неотдавнашните събития само подчертаха това положение още по-силно. Международната финансова криза показа просто колко взаимозависими са нашите икономики. Проблемите, които преживяваме в еврозоната точно сега, също показват колко взаимозависими са нашите икономики. Затова трябва да увеличим усилията си по отношение на европейската координация и управление. Не е необходимо на Брюксел да се дават национални компетентности: това е дебат на ХХ век и като такъв, считам, че е изживял времето си. Неправилно е да се превръща в дебат, в който се говори, че нещо е за Брюксел, за Комисията или срещу държавите-членки, тъй като това е смешно.

Ясно е, че макар ние да искаме да играем роля в света днес, нашите държави-членки сами нямат необходимото влияние да преговарят на равни начала със Съединените щати, Русия или Китай. Затова ни е необходимо това измерение, не за да засилим Брюксел, а за да засилим Европа и, преди всичко, да се съсредоточим върху реалните интереси на всеки от нашите съграждани. Именно тук трябва да работим заедно и в това отношение също ви казвам: подкрепете ни. Нуждаем се от вашата подкрепа не в посока, която неизбежно ще доведе до война между институциите – сега повече от всякога ни е необходимо институционалното партньорство – а в защита на интересите на Европа по света.

Накрая, що се отнася до външните отношения, нека и тук бъдем абсолютно ясни. Къде по света Европа е от значение? Европа е от значение по света там, където всъщност има съгласувана позиция. Тя е уважавана в търговско отношение, мога да ви уверя в това. Нашите закони за конкуренцията се спазват от всички големи международни конгломерати. Ние имаме обща политика. Имаме институции. Имаме основата, върху която да действаме. Имайте предвид обаче, че живеем във време, особено по отношение на международната сигурност, в което Европа няма геополитическите и защитни инструменти, които други имат. Мога да видя много ясно, когато разговарям с някои от нашите международни партньори, че те мислят преди всичко за сигурността. Те мислят за стратегическо равновесие. И тук, трябва да се каже съвсем ясно, Европа не може да бъде наивна.

Проблемът в Копенхаген не беше липсата на амбиция от страна на Европа, както казват някои. Напротив, ние бяхме определено най-амбициозните. За мен това, което Копенхаген показа, беше, че трябва да изразим европейски интерес в различните области и да го защитаваме последователно и стратегически с всички наши партньори. Затова трябва не само да провеждаме щедра политика, колкото и важна да е тя; трябва също така да имаме силата да защитим нашата щедрост и убеждението да защитим нашите интереси. Това възнамерявам да правя и се надявам също да получа вашата подкрепа в това отношение.

Накрая, някои членове на Парламента – г-н Lehne и г-н Swoboda, г-жа Roth-Behrendt, г-жа Wallis и г-н Rangel, наред с други – говориха подробно по институционалния въпрос, и по-конкретно за Рамковото споразумение. Искам да ви кажа, че това, което направих по време на преговорите с вас, беше да предам точно духа и буквата на Договора от Лисабон.

Някои хора още не са разбрали, че днес Европейският парламент има правомощия, които нямаше преди Договора от Лисабон. Вярвам в европейското измерение на парламентариста и когато използвам думата „измерение“ – моят английски не е толкова добър колкото Вашия, г-жо Wallis – то не е за да кажа нещо неопределено. За мен измерение означава дълбочина, означава обхват. Във всеки случай, това е нещо много амбициозно.

Искам да работя с Парламента в този дух. Не срещу друга институция, защото съм убеден – и трябва да го кажа тук – че ни е необходим много силен Съвет и Европейски съвет. Приветствам иновациите в Договора от Лисабон, и не на последно място, съществуването на постоянно председателство на Европейския съюз, защото това осигурява приемственост и последователност в дългосрочен план.

Определено приветствам създаването на ролята на върховния представител, който е същевременно и заместник-председател на Европейската комисия. Тук не става въпрос да се направят нещата по-трудни, напротив! Вместо да имаме два центъра за външни отношения, един от страна на Съвета и един от страна на Комисията, сега ние имаме една ключова фигура – в този случай баронеса Аштън – която ще защитава европейския интерес с междуправителствена легитимност, която остава много важна във външните работи, но също и с европейска легитимност.

Затова казвам това с голямо убеждение. Считам, че би било грешка да се започне сега дебат или институционален конфликт. Необходими са ни различните институции. Някои хора се чувстваха принудени да зададат вечния въпрос за г-н Кисинджър и телефонния номер. Вече съм го казвал веднъж: г-н Кисинджър беше държавен секретар. Считам, че отсега нататък насрещният номер на телефон за държавния секретар на САЩ ще бъде този на баронеса Аштън. Тя има отговорността и способността да изпълнява тази роля.

На равнището на държавни или правителствени ръководители обаче, отделно от взаимоотношенията с нашите държави-членки, в Договора от Лисабон има длъжността председател на Съвета, който представлява Европа по въпроси на външната политика и политиката на общата сигурност, и Комисията, която съгласно член 17 представлява Европа във всеки друг аспект на външните отношения. Такава е нашата система.

Някои хора биха предпочели напълно единна система. Както казаха някои, Съединените щати понякога също нямат напълно единна система. Понякога преговаряме с администрацията на САЩ и след това откриваме, че Конгресът не следва точно същата линия като администрацията на САЩ.

Важно е също да се разбере, че ние се състоим от 27 държави-членки. Имаме система, която е подобрение спрямо вътрешната система. Вместо да имаме председателство, което се сменя на всеки шест месеца, имаме постоянно председателство на Съвета. Вече имаме върховен представител и заместник-председател на Комисията. Това е стъпка напред, наистина, но динамиката е по-важна от механизма и по този начин трябва да добавим ново измерение към нашите действия.

Ще приключа, като отправя един апел към Парламента. С властта идва и отговорността. Ще бъда съвсем откровен с вас, госпожи и господа: Европейският парламент получи много правомощия чрез преработката. Надявам се тези правомощия да бъдат използвани не само за приятни политики, но и като част от отговорността за управлението на Европа с другите институции. Това е голямо изпитание за отговорността на всички институции – на Европейския парламент, на Комисията и на Европейския съвет.

Някои от вас поискаха от мен – искрено, надявам се – да покажа повече смелост. Мога да ви кажа, че съм готов да положа усилия в това отношение. Но Комисията сама няма да може да ги реализира. Нека бъдем наясно по въпроса. Би било илюзия и Комисията не може да установи своето влияние, власт и посока против волята на нашите държави-членки, които са демократични държави.

Трябва да установим тези неща заедно, с парламентарна асамблея – в този случай с Европейския парламент – която действително поема своята отговорност, която не е просто, както някои хора искат, място, където да се протестира. Освен това съм забелязал, че някои хора говорят по-високо, защото са по-слаби! Затова е необходимо всички европейски политически групи, които са на власт, да работят заедно.

Някои политически групи казаха, че биха гласували против нас. Когато става въпрос за крайности, мога да ви кажа, че бих се тревожил, ако гласуваха за нас. Не ми е необходима такава подкрепа. Комисията не иска тяхната подкрепа. Тя обаче иска и изисква подкрепата на всички европейски сили. Това действително искам от вас. Искам го смирено, но и с твърдото убеждение, че ни е необходима вашата подкрепа и че вие можете да ни помогнете да запълним празнината, която съществува днес.

Какъв е истинският проблем? Нека бъдем наясно и по този въпрос. Когато говорим за това с нашите съграждани, днес в Европа има – и това ще бъде заключителната ми бележка, г-н председател – фундаментална празнина между нашите заявени амбиции и резултатите, които успяваме да постигнем.

Някои сега искат да използваме тази празнина като средство за ограничаване на нашите амбиции. Други – и ние сме в този лагер – искат да подобрим резултатите си така, че да съответстват на нашите амбиции. Разчитам на Парламента да изпълним нашата амбиция, амбиция за по-силна Европа в един все по-взискателен свят.

Моля ви да дадете своята подкрепа на новата Комисия, така че с нашата амбиция да превърнем европейската мечта в реалност.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Благодаря Ви, г-н Барозу, за подробните отговори на въпросите и забележките, отправени към Вас от пленарната зала, а също и за много изчерпателния преглед на нашите взаимоотношения – Европейската комисия и Европейския парламент. Осъзнаваме отговорността, която носи Европейският парламент. Нашето споразумение е от нов вид и ние се сближаваме повече с нашето сътрудничество, отколкото преди. Нашата съвместна отговорност, на две институции на Общността – Европейския парламент и Европейската комисия – е особено важна. Благодаря Ви също, че представихте Вашата визия за работата на Европейската комисия и целите на тази работа. Бих искал да благодаря още веднъж на г-н Лопес Гаридо, който представлява испанското председателство, и на цялата испанска делегация, за това, че са тук в пленарната зала по време на нашата работа и разисквания.

Получени са пет предложения за резолюции(1), внесени съгласно член 106, параграф 4 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 9 февруари 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Carlo Casini (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да кажа колко съм доволен, като председател на комисията по конституционни въпроси, от постигнатото съгласие по основните линии на Рамковото споразумение между Комисията и Парламента.

Трябва обаче да поясня, че трябва да мислим по-задълбочено за естеството на отношенията между тези две институции. Прогнозата за демократичен растеж в Съюза продължава да бъде такава, в която Парламентът се счита за представляващ хората, а Съветът – като един вид втора камара, представляваща държавите. В такъв контекст Комисията следва да се счита за правителство и е ясно, че тази конфигурация би изисквала правила, които са значително по-подробни от заслужено очертаните днес корекции.

Бих искал да добавя една мисъл по отношение правото на гражданите на инициатива. Съответните правила ще трябва да бъдат пригодени към ефектите, които ние считаме, че трябва да последват като резултат. Тези ефекти трябва да бъдат разгледани в сравнение с онези, произтичащи от съществуващото право на всеки гражданин да внесе петиция в Европейския парламент, и онези, свързани с ограничените правомощия на Парламента. Парламентът няма право на инициатива, но има правомощие да изиска Комисията да инициира законодателство.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Сега, когато институционалният проблем е решен, с влизането в сила на Договора от Лисабон и избирането на новата Комисия, започва нов етап в историята на Съюза. Нова ера, която се стреми да бъде амбициозна с правото си на инициатива и със своята далновидност по отношение на големите предизвикателства на нашето време. Нова ера, в която Комисията ще работи в пълна хармония с Парламента в търсенето на решения на проблемите, които засягат европейските граждани, както е предвидено в междуинституционалното споразумение. Нова ера на европейско лидерство във връзка с основните въпроси на съвременния свят и на подходящи отговори на предизвикателствата на бъдещето. Нова ера в интегрирането на по-справедлива Европа, която показва по-голяма солидарност.

Новата Колегия от членове на Комисията, въз основа на доказателства, дадени по време на изслушванията, отговаря на необходимите критерии за посрещане на настоящите потребности. Това е Комисия на баланса, която съчетава опита на своите ветерани със свежестта на другата половина от своите членове. Тя е балансирана и по отношение представителството на половете, предвид факта, че една трета от членовете й са жени, едно малко увеличение в сравнение с преди. Балансът на силите между трите институции не отслабва никоя от тях, а по-скоро укрепва Европа.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) С представянето на новата Европейска комисия председателят Барозу представи една програма, която е продължение на неолибералната, федералистка и милитаристична политика на старата Комисия. Колегията от членове на Комисията, която той представи, ще продължи в същото направление, както видяхме да се потвърждава по време на изслушванията, които се състояха в парламентарните комисии. Ще имаме период на предложения за задълбочаване на европейската капиталистическа интеграция, която преживяваме в момента.

Предишната Комисия остави значителен обем подготвена работа, включително общи очертания и това, което се нарича публична консултация по стратегията, която ще даде приемственост на така-наречената Лисабонска стратегия. Засега я наричат стратегия „ЕС 2020“, но вече казаха, че всъщност става въпрос за осъществяването на практика: използването на съществуващи инструменти в нов подход. Иначе казано, ще получим още от това, което познаваме сега.

Те пренебрегват необходимостта да се прецени, доколко мерките, приети в името на Лисабонската стратегия, са реализирани, до каква степен целите, обявени по онова време, са постигнати, или какви са последствията от прилагането на Пакта за стабилност. Те скриват факта, че имаме повече от 23 милиона безработни в ЕС като цяло, като особено засегнати са младите хора, тъй като равнището на безработицата при тях вече надвишава 21%, а също така и повече от 85 милиона души, живеещи в бедност. Нямаме друг избор, освен да гласуваме против тази нова Комисия.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) Г-н председател, Европейската комисия, ръководена от г-н Барозу, днес постигна по-голяма подкрепа, отколкото през 2004 г. По време на разискването, което предшестваше гласуването обаче, бяха изразени много резерви по отношение както на състава на Комисията, така и на неясното разделение на компетентностите в рамките на новата Колегия. Например защитата на потребителите е част от портфейла на цели шест различни членове на Комисията. Понастоящем е трудно да си представим как на практика тези споделени правомощия ще повлияят на ефективността на работата на съответните членове на Комисията. Европейската комисия, която беше избрана днес, 9 февруари 2010 г., ще трябва да започне работа бързо, защото приблизително от октомври миналата година, когато се предполагаше, че трябва да се състои избирането на новата Комисия, старата Комисия само държи крепостта и не е предприела никакви нови инициативи. Придържането към рамковото споразумение за връзките с Парламента ще бъде изпитание за новата Комисия, особено по отношение на принципа за равнопоставеност на Парламента и Съвета.

Бих искала също така да посоча, че по време на мандата на настоящата Комисия ще бъде преразгледано междуинституционалното споразумение за по-добро законодателство от 2003 г. Като докладчик на комисията по правни въпроси понастоящем работя по въпроса и се надявам, че конструктивното сътрудничество с новата комисия ще даде съществени резултати в тази област.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Новата колегия на членовете на Комисията е първият пълен екип на Европейския съюз, съставен от 27 държави-членки. Румъния и България, които се присъединиха към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., едва сега имат възможност да предложат член на комисията за целия петгодишен мандат.

Поздравявам Румъния за избирането на г-н Cioloş. Считам, че неговото представяне по време на изслушванията пред комисията по земеделие и развитие на селските райони направи дълбоко впечатление на всички, които присъстваха. Също така считам, че неговият професионализъм предвещава добро, ако имаме предвид големите предизвикателства, които ни очакват в областта, която ще управлява той. Имам предвид преди всичко предстоящите разисквания относно бъдещето на общата селскостопанска политика.

За да намери най-подходящите решения, пригодени към потребностите и интересите на всички държави-членки, новият член на Комисията трябва да притежава задълбочени познания за европейското селско стопанство, голяма работоспособност и много дипломатичност, все качества, които зная, че той притежава. Пожелавам на цялата Колегия членове на Комисията успех и се надявам, че работата, която тя ще свърши по време на своя бъдещ мандат, ще успее да приближи Европейския съюз до неговите граждани.

  Rafał Kazimierz Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Поздравявам г-н Барозу и цялата Колегия членове на Комисията, но същевременно се надявам, че сега ще имаме по-независима и по-динамична Комисия. Комисия, която ще опазва, преди всичко, общия интерес и която ще предприеме смели реформи в политиката на ЕС, с която ще трябва да се заемем след години на реформиране на нашите институции. По отношение на взаимоотношенията между Комисията и Парламента, сме свидетели на нова откритост, която идва не само от новите правомощия на Парламента, но и също така, както чухме още през есента, от желанието на г-н Барозу да установи специално партньорство с Парламента. Факт е, че определени разпоредби на предварителното Рамково споразумение относно сътрудничеството между двете институции значително засилват ролята на Парламента в процеса на вземане на решения, с което правят този процес по-демократичен. Дяволът, обаче, се крие в подробностите, ето защо ще следим преговорите отблизо през цялото време, за да сме сигурни, че всички обещания, като включването на Парламента в процеса на изграждане на дипломацията на ЕС, ще бъдат спазени.

(Заседанието, прекъснато в 11,50 ч., се възобновява в 12,05 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО: г-н BUZEK
Председател