Председател. – Следващата точка е разискването относно:

– въпрос, изискващ устен отговор (O-0145/2010), зададен от Jo Leinen, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, към Съвета относно основни цели за Конференцията на страните по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове на дивата фауна и флора (CITES), която ще се проведе в Доха в периода 13-25 март 2010 г. (B7-0003/2010) и

– въпрос, изискващ устен отговор (O-0146/2010), зададен от Jo Leinen, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, към Комисията относно основни цели за Конференцията на страните по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове на дивата фауна и флора (CITES), която ще се проведе в Доха в периода 13-25 март 2010 г. (B7-0004/2010).

  Jo Leinen, автор. – (DE) Г-жо председател, г-жо действащ председател на Съвета, г-н Самецки, 2010 г. е Международна година на биоразнообразието и ЕС възнамерява да работи упорито за нова стратегия за биоразнообразието, с други думи — за закрилата на флората и фауната в Европейския съюз. Евентуалната ни работа за закрила на застрашената флора и фауна в света и на международно равнище и нашата подкрепа за това силно биха повишили доверието в Европейския съюз.

Възможност за това ще има през следващия месец на 15-тата Конференция на страните по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове на дивата фауна и флора (CITES) в Доха. ЕС трябва да се превърне в защитник на всички видове, които в резултат на много различни фактори, но по-конкретно на злоупотребата с разрушителни и незаконни практики, са застрашени или дори заплашени от унищожение. Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните разисква въпроса подробно и утре ще внесе в пленарната зала предложение за препоръка. Ще бъдем много доволни, ако Съветът и Комисията могат да потвърдят тези препоръки.

Поради ограниченото време само ще спомена няколко примерни вида, които според нас се нуждаят от високо или дори още по-високо ниво на защита. Първо, това е африканският слон. Повечето от нас определено се противопоставиха на прехвърлянето на това животно от Приложение І в Приложение ІІ. Забраната за международна търговия, по-конкретно със слонова кост, трябва да продължи да действа. Второ, това е азиатският тигър. Той сега е на ръба да изчезне и ние изискваме по-строги регламенти за закрилата му от много страни по Конвенцията по-конкретно за предотвратяване на незаконната търговия с части от тялото и производни от тигъра. Знаем, че в Азия има голям пазар за тигрови кости и компоненти от тигър и това заплашва съществуването на това животно. Трето, това е закрилата на полярната мечка. Промените в климата заплашват да унищожат местата на обитаване на този вид, а освен това има и разрастване на търговията с части от телата на полярни мечки. Следователно подкрепяме преместването на полярната мечка от Приложение ІІ в Приложение І. Искам да спомена също и закрилата на различни видове акули. Различни видове акули се ловуват в прекомерно количество по-конкретно акула от вида Lamna nasus и малката бодлива акула, но и други видове акула са засегнати от това.

До тук между нас има консенсус. Сега стигам до спорния въпрос. Източник на противоречието е класификацията на атлантическия червен тон, който се среща в Средиземно море и в Атлантическия океан. Госпожи и господа, ние сме запознати с препоръките на специалната работна група на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), която иска да остави атлантическия червен тон в Приложение II. Ние обаче сме запознати и с предложението на научната комисия на CITES, която иска атлантическият червен тон да бъде прехвърлен в Приложение I. Основание за това предложение са данните, които разкриват какво се случва с този вид. Запасите от атлантически червен тон намаляха със 75% между 1957 г. и 2007 г., а само в последните десет години намалението е с 60,9%. Рискът за тази риба нараства и набира скорост, като следователно повечето от нас в комисията бяха на мнение, че този вид трябва да бъде включен в Приложение І.

Това означава, че ще има ограничения и забрана само за международните рибарски флоти, а не за местния риболов. Така дребните местни рибари могат да продължат да ловят тази риба, а запазването й в екосистемата във всеки случай е по-важно от наличието на суши и сашими. Това е конфликтът, пред който сме изправени. Необходимо е да си изградим перспективно мнение и трябва да предоставим подходяща закрила за атлантическия червен тон в Приложение І.

  Силвия Иранцо Гутиерес, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, госпожи и господа, за мен е голяма чест да бъда тук от името на действащото председателство на Съвета. Много съм благодарна за вашия интерес към позициите, които трябва да заемем на следващата Конференция на страните по Конвенцията CITES, която ще се проведе в Доха в периода 13-25 март.

Съветът счита Конвенцията от Вашингтон за основен инструмент за закрила на видове на флората и фауната, които са застрашени от изчезване. Ето защо трябва да играем активна роля, за да гарантираме, че CITES се поддържа като ефективен инструмент за своята двойна цел за запазване и за устойчиво управление на природните ресурси.

В това отношение трябва да се изтъкне, че Европейският съюз прилага много по-рестриктивни регламенти от самата Конвенция, като използва принципа на предпазливост, за да се поддържа или при необходимост да се намали загубата на биоразнообразие.

Следващата Конференция на страните, която ще се проведе в Доха през март, споменавана като „COP XV“, е чудесна възможност да се разискват серия предложения за промяна на класификацията на различните видове на флората и фауната в приложенията към Конвенцията според нивото на застрашеност и други предложения за подобряване на прилагането и спазването на Конвенцията.

Европейският съюз ще играе конструктивна роля в Конференцията на страните. Силно желая да чуя мненията на Парламента по различните въпроси, поставени на масата.

С интерес следихме разискванията в парламентарната комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, за да изготвим резолюцията относно стратегическите цели, които Европейският съюз трябва да определи за Конференцията, която, както разбирам, ще бъде поставена на гласуване утре.

Трябва да кажа, че Съветът все още чака предложение от Комисията относно позицията, която Европейският съюз трябва да възприеме по отношение на документите и предложенията, внесени пред Конференцията на страните за разискване и, ако е уместно — за приемане. Ето защо в момента е трудно да дам подробни отговори по тези въпроси.

Веднага щом Съветът получи предложението от Комисията, испанското председателство ще осигури проучването му и приемането на съответно решение преди началото на Конференцията на страните. Испанското председателство ще информира и Парламента относно позицията на Съвета веднага щом тя бъде съгласувана.

Както и на предишни срещи на Конференцията на страните по CITES, държавите-членки ще работят заедно, за да защитят съгласуваната позиция в Европейския съюз, и ще гарантират, че тя е в съответствие с политиките на Съюза.

В това отношение е важно да се изтъкне, че всяко изменение на приложенията към CITES трябва да се основава на включването на критериите, изложени в Конвенцията, които вземат предвид статуса на запазеност на съответните видове.

Тези изменения трябва да вземат предвид също и значението на контрола в контекста на CITES, за да подобрят статуса на запазеност, да сведат до минимум ненужните административни тежести и да гарантират, че ресурсите са насочени пряко към областите на действителна загриженост за опазване.

Конференцията на страните по CITES още веднъж ще трябва да приеме по-критични решения за закрила на видовете, застрашени от прекомерна експлоатация, за която би могла да допринася и международната търговия.

Европейският съюз трябва да гарантира, че Конвенцията ще продължи да бъде основен инструмент, допринасящ за запазване и устойчиво управление на ценните ресурси на дивата флора и фауна.

Председателството, работейки съвместно с държавите-членки и Комисията, ще се включи в Конференцията в Доха в този дух и ще работи конструктивно за нейния успех.

Очаквам да чуя вашите гледни точки, госпожи и господа, относно целите, които трябва да определим на тази следваща, 15-та Конференция на страните по CITES, които ще предам на Съвета. Знам, че Съветът има подкрепата на Парламента за участието в тази конференция с общата цел Конвенцията CITES да продължи да допринася съществено за устойчивостта на нашата планета, за нашата собствена полза и за ползата за бъдещите поколения.

  Павел Самецки, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, предстоящата 15-та Конференция на страните наистина предлага уникална възможност за подобряване на запазването и статуса на голям брой видове, засегнати от търговията.

Европейският съюз е един от големите пазари за продукти на дивата природа. Ето защо той има конкретната отговорност да гарантира, че търговията с диви растения и животни е устойчива и че в това отношение са приети строги международни правила в рамките на CITES.

За Комисията е приоритет да се увери, че международната търговия не е пагубна за оцеляването на застрашените видове растения и животни. В това отношение ЕС е играл водеща роля в CITES и ще продължи да го прави и на следващата среща. В близките дни Комисията ще приеме предложение за позицията на ЕС с оглед на тази среща. Общата позиция на ЕС след това ще бъде приета от Съвета.

В разговорите си с държавите-членки Комисията ще се увери, че крайната обща позиция подкрепя амбициозни и научно обосновани мерки. Искам също да благодаря на Парламента за неговата позиция по най-наболелите проблеми, които ще бъдат дискутирани на Конференцията на страните по CITES. Тази резолюция изпраща ясно послание, което ще трябва да вземем предвид.

Тъй като подробната позиция на Европейския съюз засега не е финализирана, мога да обясня принципите и приоритетите, които ще ръководят нашите решения по най-чувствителните въпроси, които ще се обсъждат в Доха.

На първо място, Европейският съюз счита, че CITES е подходящ инструмент за регулиране на търговията с всички видове, предмет на търговия. Това се отнася и за земните, и за морските видове независимо дали са обект на значителни търговски интереси.

В този дух Европейският съюз внесе предложения за регулиране на търговията с два вида акули: от вида Lamna nasus и малката бодлива акула. От огромно значение е, че акулите най-сетне получават закрилата, която заслужават, след десетилетия на прекомерен улов.

Вписването в Приложение ІІ към CITES би сложило край на нерегулираната международна търговия с продукти от акула, която е един от ключовите мотиви за нейната експлоатация. С такова вписване търговията с продукти от акула ще се осъществява само ако произхождат от устойчиво управлявани запаси.

Европейският съюз предлага също да уреди закрилата, предоставяна от CITES на тигъра, който е един от най-застрашените видове в света. Годината 2010 е международната година на тигрите и е перфектна възможност за заздравяване на настоящите механизми в CITES, за да позволят безмилостна борба против незаконната търговия с тези видове и повишаване на прозрачността относно запазването на популацията от тигри в редица държави.

Искам да засегна и някои от другите важни предложения, които и Парламентът идентифицира ясно. Първото е относно атлантическия червен тон. Тук трябва да повторя, че по този въпрос няма окончателна позиция. Това, което мога да кажа, е, че е налице в Комисията относно настоящото състояние на запасите и че работим упорито за намирането на подходящо предложение, което ще помогне за правилни действия по проблема на международно равнище. Окончателната позиция на Комисията ще вземе предвид най-новата научна информация за запасите и резултатите от срещата на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT), която се проведе през ноември миналата година.

Второто е относно слоновете и търговията със слонова кост. Това е стар спорен въпрос в CITES, по-специално между самите африкански държави. Комисията е силно разтревожена за високата степен на бракониерство на слонове и незаконна търговия със слонова кост, която се наблюдава напоследък.

Закрилата, осигурена за слоновете, трябва да бъде засилена. Комисията няма да подкрепи решения, които биха представлявали риск за увеличаване на бракониерството. В този контекст според нас не би било уместно следващата Конференция на страните да се съгласи с възобновяването на търговията със слонова кост.

Считаме също, че предложенията, представени на CITES с оглед прехвърлянето на някои популации от слонове от Приложение І в Приложение ІІ към CITES, трябва да бъдат оценени обективно въз основа на правилата, договорени в CITES.

Сега ми позволете да кажа няколко думи за предложението от САЩ, свързано със забраната на международната търговия с полярни мечки. Всички знаем, че топенето на ледовете в Арктика е драматична заплаха за оцеляването на този вид. По този въпрос трябва да се работи преди всичко и най-вече чрез много амбициозна политика за промените в климата и считам, че ЕС ясно показа пътя, по който трябва да вървим за решаването на проблема. Смятаме също, че си струва да се провери как могат да се ограничат някои допълнителни заплахи за този вид. Международната търговия е ограничена, но би могла да повиши натиска върху този вид. Нашата окончателна позиция ще зависи от това как предложената от САЩ мярка ще осигури действителни ползи за запазването на вида.

И накрая, по въпроса за коралите — няма съмнение, че червените и розовите корали се събират в прекомерни количества в много райони в света. На последната среща на CITES през 2007 г. Европейският съюз подкрепи предложение на САЩ за регулиране на международната търговия с тези два вида и ние отново подкрепяме предложение от САЩ за COP15. Считам, че Европейският съюз трябва да бъде последователен в тази подкрепа, тъй като наличната нова информация не показва никакво подобрение на положението. Искам също да подчертая, че такъв регламент по никакъв начин няма да доведе до забрана на търговията, а само ще създаде увереност, че търговията е възможна, когато е устойчива.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н ROUČEK
Заместник-председател

  Sirpa Pietikäinen, от името на групата PPE. – (EN). Г-н председател, по отношение на вземането на решение относно CITES твърдо вярвам, че процедурата за вземане на решения трябва да бъде прозрачна и просто да почива на сериозни научни факти. Това стои зад резолюцията на Парламента относно полярните мечки, слоновете, тигрите, големите азиатски котки и акулите.

Конкретно по отношение на въпроса за вписването на червения тон в Приложение І към Конвенцията CITES, искам да поставя няколко въпроса. Първо, широко мнозинство от научната общност е съгласно с необходимостта от забрана на международната търговия, за да се осигури съществуването на видовете в бъдеще. Според Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) настоящата биомаса от запаси от риба тон, хвърляща хайвер, е по-малко от 15% от наличната преди началото на риболова. От тези научни изчисления следва, че страхът, че рибите, хвърлящи хайвер, в действителност ще изчезнат до 2012 г. е много реалистичен.

Мнозинството от специалната консултативна група от експерти на ФАО считат, че наличните свидетелства подкрепят предложението атлантическия червен тон да бъде включен в Приложение І към Конвенцията CITES, и освен това заявиха, че вписването му в списъка най-малкото ще гарантира намаляването на скорошните неустойчиви улови в източната част на Атлантически океан и в Средиземно море. Заради факта, че консултативната група трябваше да вземе единодушни решения и поради силната съпротива от Япония, това не се превърна в окончателно предложение от групата. Въпреки това мнението на безспорното мнозинство от групата не може да бъде пренебрегнато. Освен това въз основа на решенията на учените тя категорично заключи, че критериите за включване на червения тон в Приложение І към Конвенцията са изпълнени.

Това в някои случаи е въпрос на политически възгледи, но по темите за биоразнообразието и изчезването на видове, не можем да правим компромиси и не можем да се пазарим. Когато няма риба, няма и улов.

  Kriton Arsenis, от името на групата S&D. – (EL) Г-н председател, г-н Leinen обхвана всичко друго, което исках да кажа, така че ще се съсредоточа главно върху въпроса за рибата тон.

Ние наистина трябва да разгледаме този въпрос от научна гледна точка. Червеният тон е непосредствено застрашен от изчезване. Ето защо абсолютната закрила от световната търговия, с други думи търговия извън Европейския съюз, е единственото правилно решение. Миналата седмица секретариатът на CITES съобщи, че предлага вписването на рибата тон в Приложение І, което означава забрана за световна търговия.

Те казаха, че секретариатът е на едно мнение с мнозинството от специалната консултативна група от експерти на ФАО, че тези видове отговарят на критериите за включване в Приложение І. С други думи, те поддържат предложението в съответствие с предложението на ФАО, което се основава на предложението на ICCAT.

Така по научния аспект на разискването беше взето решение. Сега нека го разгледаме от политическа и социална гледна точка. Запасите от риба тон се изчерпват. Научните организации поддържат мнението, че ако не се забрани световната търговия, след няколко години няма да има червен тон. Регламентът относно риболова засега не дава резултати. Изчислено е, че вместо 19 000 тона червен тон, както беше предложено от ICCAT, за 2008 г. са уловени 50 000 тона.

Предлагаме световната търговия да бъде спряна днес, когато все още имаме време да спасим рибата тон, да продължи търговията в границите на Европейския съюз, който не е засегнат от CITES, и в същото време Европейският съюз да компенсира рибарите и предприятията, засегнати от забраната за износ.

Групата S&D внесе изменение в този смисъл. То ще позволи да се възстановят запасите от червен тон и да се възобнови търговията. В тази посока, по изключение беше изготвена разпоредба, която да позволи забраната на световната търговия да бъде вдигната веднага щом се възстановят запасите от риба тон, а не постепенно, каквито са разпоредбите за други видове. Ако световната търговия не бъде забранена, запасите от червен тон ще се изчерпят, състоянието на риболовния сектор ще се влоши и никой няма да има право на компенсация.

Ако наистина искаме да защитим рибарите, трябва да подкрепим включването на червения тон в Приложение І към Конвенцията CITES. В противен случай работни места и един красив и уникален вид ще бъдат изгубени завинаги.

  Chris Davies, от името на групата ALDE. – (EN). Г-н председател, днешният ден би трябвало да бъде ново начало за Европа, но какво се случва тук? Един член на Комисията и един министър просто преразказват предложенията. Не е Ваша вината, г-н член на Комисията, но моля, върнете се в колегията и предайте, че трябва да разискваме с членове на Комисията, които отговарят за разглежданите теми.

Това е почти толкова срамно, колкото и резолюцията пред нас, която просто посочва вид след вид, застрашени от изчезване: реално отражение на провала на човечеството да планира бъдещето. Разбира се, въпросът за червения тон, който безспорно ще доминира в разискването, действително подчертава проблема и го фокусира. Това е вид в европейски води — най-скъпата риба в света, всяка от които се продава за десетки хиляди евро. Япония се запасява на едро. Япония, където очевидно думата „опазване“ в действителност означава купуване на едро, избиване на рибата, замразяването й за 20 или 30 години, така че в продължение на няколко десетилетия да може да се яде. Дотогава в Средиземно море няма да е останала никаква риба, но хората все още ще могат да ядат суши, ако могат да си позволят да платят сметката.

В тази ситуация е замесена дори организираната престъпност в риболовната индустрия и това не е учудващо, щом става дума за печелене на толкова пари. Мафията се включва в този бизнес. А погледнете ICCAT — Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан. „Опазване на рибата тон.“ Видът е намалял с 80 до 90%. Изправени сме пред изчезването му, а имаме орган, създаден, предполага се, да се грижи за рибата тон. Той напълно се провали. Целите, които сам си постави, ще се провалят напълно. Той пренебрегва научния съвет; продължава да определя квоти, твърде, твърде високи квоти. Сега някои колеги ще кажат, че Приложение ІІ е достатъчно, но няма доказателства за това. Приложение ІІ няма да промени положението. След няколко години тези колеги ще дойдат и ще си признаят: „Съжалявам, сбърках“. Няма да е останала никаква риба тон.

Така че нека подкрепим предложението тази риба да бъде вписана в Приложение І. Нека просто си спомним, че е време да опитаме да контролираме човешката алчност; време е да се опитаме да мислим и за бъдещето на нашите морета.

  Bart Staes, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Начинът, по който хората използват човешките ресурси, начинът, по който хората унищожават местата на обитаване и прекомерно експлоатират дивите растения и животни, начинът, по който хората незаконно търгуват с видове от дивата фауна и флора, всичко това представлява непрекъсната атака срещу биоразнообразието на космическия кораб Земя.

Именно това биоразнообразие е критично важно. Това обяснява значението на CITES и затова конференцията в Доха през следващия месец е толкова важна. Пред себе си имаме силна резолюция. Въпреки това трябва да признаем, че зад кулисите са правени опити да се отслаби резолюцията. За това се води жестока битка. Ето защо моля всеки, особено моите колеги от южните страни, от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, да постъпят категорично и да осигурят приемането на препоръката на политиката по околна среда на Комисията за включване на червения тон в Приложение I на CITES. Това е критично важно за оцеляването на този вид.

  Kartika Tamara Liotard, от името на групата GUE/NGL. – (NL) Г-н Leinen, много благодаря; Вие казахте всичко, ние можем да говорим за много животни: слона, азиатския тигър, корала. Аз обаче искам да обърна внимание само на едно.

Вчера зоологическата градина „Blijdorp“ в Ротердам съобщи, че нито една европейска зоологическа градина не е успяла да отгледа полярни мечки. Европейските програми за развъждане на полярни мечки са неуспешни и това е много лоша новина, главно защото полярната мечка е застрашена от изчезване в дивата природа. Морският лед се оттегля и местата на обитаване на полярните мечки постепенно изчезват. Повече от 70% от популацията на полярните мечки в природата може да изчезне през следващите 45 години. Освен това полярната мечка е застрашена от ловуване и търговия с трофеи. Хората очевидно се зареждат от стрелбата по полярните мечки за удоволствие, което намирам за наистина отблъскващо.

Ето защо призовавам ЕС да подкрепи предложението за забрана на търговията с полярни мечки преди да е станало твърде късно; червеният тон също принадлежи на Приложение I без повече врява.

  Anna Rosbach, от името на групата EFD. – (DA) Г-н председател, ние сме тук днес да говорим за застрашените видове. Говорим за акули, риба тон, полярни мечки, големи котки и слонове. Говорим за квоти за риболов, опазване, поддържане на места за обитаване и т.н., и т.н. Говорим дали тези животни трябва да се впишат в Приложение І или ІІ или те просто са заменими.

В Парламента са представени поне две страни с различно мнение. Едната страна иска пълното опазване на дълъг списък от видове, които са на ръба на изчезването. Другата страна не може да получи достатъчно високи квоти за риболов и консумация и обещава на местните рибари късогледи права за риболов, които ще доведат до пълното унищожаване на някои видове в кратко време.

Нуждаем се от добре балансиран среден път, който да гарантира, че ние и нашата планета ще продължим да процъфтяваме в бъдеще. Документите, с които разполагаме, са пълни с толкова много технически подробности, че човек може да добие впечатление, че всички сме специалисти в тази област. Не би ли трябвало вместо това да използваме времето, за да предпазим заедно рибата и черупчестите морски животни от улов по време на размножителните им периоди, да осигурим заедно възможност животните, растенията и моретата да останат жизнен източник на храна за дълъг период в бъдеще, да осигурим приемлив живот на животинските видове, преди хуманно да ги заколим?

Ние мислим твърде краткосрочно и не мислим за биоразнообразието, от което се нуждае нашата планета. Не става дума само за застрашената флора и фауна, а за много по-сложен въпрос. Има много работа, която трябва да продължим да вършим и колко необичайно би било, ако бяхме започнали да прилагаме превантивни мерки вместо да реагираме в последния момент.

  Claudiu Ciprian Tănăsescu (NI). – (RO) Статистиките показват, че червеният тон се лови в количества, които далеч надхвърлят позволените нива, което означава, че популацията от червен тон намалява с всяка изминала година. Предложението, внесено от Монако, за включването на червения тон в Приложение I на CITES може да се окаже полезно предвид това, че този вид е обречен на изчезване, ако не се вземат спешни драстични мерки за закрилата му.

През 1992 г. ICCAT прие препоръката за мониторинг на търговията с червен тон. За съжаление, това съвсем не се оказа ефективен инструмент. През 2007 г. ICCAT прие много по-изчерпателна програма, известна като Програма за документация на улова на син тон, която влезе в сила през пролетта на 2008 г. Макар това да бележи стъпка напред, все още е твърде рано да се дава оценка за ефективността на програмата. В резултат се чувствам задължен да запитам следното: до каква степен позицията на Европейския съюз в полза на включването на червения тон в Приложение I може да компенсира, като част от Конференцията CITES, желанието на някои организации и държави, които не са членки на Европейския съюз, да приемат политика на изчакване, докато хипотетичните резултати от скорошните инициативи на ICCAT могат да бъдат оценени?

  Elisabetta Gardini (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, чувал съм министърът да описва CITES като ефективен инструмент, а Комисията я описва като подходящ инструмент.

Съгласна съм. И така, нека не променяме този инструмент, който, обратно на това, което казаха много колеги, досега наистина работеше много добре. Тъй като уловът на риба тон беше регулиран и тъй като бяха определени по-ниски квоти, рибарите започнаха да ловят не само риба тон, а по-едра риба тон.

Инструментът работи. Включването в Приложение І, което се отнася до видовете, които наистина са застрашени, на вид, който все още — слава Богу — наброява милиони живи екземпляри, би създало много опасен прецедент.

Очакваме новите числа и върху тези числа, надявам се, ще базираме нашия регламент, тъй като, както каза известен американски журналист числата не лъжат, но лъжците изчисляват — и как лъжат. Свикнали сме, особено по въпроси, свързани с околната среда, да чуваме силно непоследователни числа: ще има числа, които лъжат и такива, които не лъжат.

Червеният тон не е заплашен от унищожение, но червеният тон трябва да бъде регулиран. Нека си спомним, че има цели общности, които оцеляват от тази древна дейност, която датира от поне 11 200 години насам, до такава степен, че в някои случаи Юнеско счита, че това занятие трябва да бъде опазвано и насърчавано.

  Edite Estrela (S&D). – (PT) Г-н председател, ООН твърди, че биологичното разнообразие сега преминава през най-лошата си криза от изчезването на динозаврите преди 65 млн. години. Унищожаването на кораловите рифове в тропиците, нарастващото изтощение на почвите в Африка и обезлесяването заплашват биоразнообразието и имат негативно въздействие върху много сектори на икономиката като производството на храни, туризма, фармацевтичната индустрия и производството на енергия.

ООН признава също, че целта, поставена през 2002 г., за намаляване на настоящите нива на загуба на биологичното разнообразие до 2010 г., не е изпълнена. CITES представлява принципно глобално споразумение относно опазването на дивите видове с цел да се избегне прекомерната експлоатация на видовете от дивата фауна и флора от международната търговия. Консумацията на природни ресурси от човека, разрушаването на местата за обитаване, промените в климата, прекомерната експлоатация на диви видове и незаконната търговия са основните причини за обедняването на биоразнообразието.

Следователно важно е да се гарантира, че в Международната година на биоразнообразието основните стратегически цели на Европейския съюз в контекста на предстоящата Конференция на страните по CITES ще обхванат целта за закрила на биологичното разнообразие, което е от основно значение за благополучието и оцеляването на човечеството.

Трябва да сме амбициозни и да изискваме закрила за всички видове, застрашени от унищожение.

  Gerben-Jan Gerbrandy (ALDE). – (NL) Мога да говоря за всички видове от дневния ред на Конференцията CITES в края на март, но искам да подчертая един, просто защото той перфектно представя в какво участваме ние като вид сега: червения тон.

Това е забележителна, впечатляваща риба, която се лови и консумира от векове. За съжаление, сега тази риба е пред изчезване. След години на лошо управление от политиците, които всеки път пренебрегваха биологичните препоръки, които позволиха на краткосрочни икономически интереси да вземат връх над дългосрочните перспективи на сектора, сега нямаме избор освен напълно да забраним търговията с червен тон.

Внесени са изменения, които предлагат курс на действие, различен от забрана на търговията, но за това е твърде късно, за съжаление. Преди няколко седмици бяха платени 120 000 евро за един екземпляр от вида червен тон. Това е настоящата действителност. Това обяснява също огромния нелегален улов, за който е изчислено, че превишава два пъти определените квоти. Ето защо квотите не предлагат комфорт. Те нямат смисъл, те са резултат от незаконен риболов. Единственото спасение за червения тон е забраната за международна търговия.

Знам, че последствията за сектора ще бъдат тежки, напълно разбирам това, но нека се поучим от този опит: когато морето е празно, за сектора наистина ще настъпи край. Ето защо нека бъдем по-внимателни с околната среда по икономически, както и по екологични причини.

Призовавам Европейската комисия бързо да представи решението на Съвета, за да впише червения тон в Приложение I, и моля испанското председателство да излезе от собствената си сянка и да приеме решението.

Госпожи и господа, през ХVІІ век хората унищожили додо. Позволете на нас, човешките същества, да покажем, че имаме способността да се учим и да предотвратим превръщането на червения тон в додо на 21-и век.

  Bas Eickhout (Verts/ALE). – (NL) През март предстои и друга среща на върха на ООН, този път посветена на търговията със застрашени животински видове. Това е възможността за ЕС отново да говори с един глас и преди всичко за науката — да изиграе важна роля. Нека чуем какво ни казва тишината. Изборът на краткосрочни интереси може да означава избор на краткосрочни интереси за рибари и ловци, но в дългосрочна перспектива това означава край на животински видове, както и край на много сектори.

Алтернативата е дългосрочен избор; в случая с червения тон говорим за 2012 г. Това не е дълъг срок, това е утре. Така, ние трябва да последваме препоръките на Европейския парламент за забрана на търговия с червен тон, но трябва да забраним също и търговията с полярни мечки и още повече — да впишем африканските слонове в споменатия списък, за да ги предпазим от увеличаващия се лов.

И накрая, в Доха ще има делегация от Европейския парламент. Моето желание е делегацията на Европейския парламент също да изиграе своята роля при определянето на позицията на ЕС, така че заедно да можем да гарантираме, че тези животински видове са съхранени за нашето бъдеще.

  Willy Meyer (GUE/NGL). – (ES) Г-н председател, искам да помоля испанското председателство наистина да запази червения тон, но и да запази традиционните средиземноморски методи на риболов almadraba. Тези методи, които са съществували съвместно с червения тон повече от хиляда години, никога не са го застрашавали. Истинската заплаха за червения тон е незаконният риболов, индустриалният улов, риболовът с мрежи гъргър и разпространението на фермите.

Това е истинският проблем с червения тон. Нека бъдем справедливи: трябва да можем да различаваме това, което наистина застрашава червения тон, а то е индустриалният улов — риболовът с мрежи гъргър — от традиционните методи за риболов.

Политиката трябва да бъде справедлива и следователно трябва да търсим път за действителното опазване на рибата тон, но който, разбира се, не наказва тези традиционни методи за риболов. Мисля, че това е перфектният баланс, който понякога е невъзможно да се постигне, но трябва да опитаме да намерим този път, така че да можем да опазим вида и да гарантираме, че той няма да изчезне, без да наказваме традиционните средиземноморски методи за риболов, като техниката almadraba.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-н председател, много случаи на незаконна контрабанда на застрашени животни са забелязани в държавите-членки на Европейския съюз. При гранични проверки митническите служители намират птици, натикани в бутилки, и костенурки, притиснати между корпуса и тапицерията на коли. Според доклада на полската митническа служба през 2008 г. са регистрирани 200 889 живи екземпляри от защитени животни или продукти, произведени от защитени животни, които са заловени на границата. В Индия неадекватната борба против контрабандата доведе до положение, при което драматичен ръст на бракониерството отново застраши например популацията на бенгалските тигри.

Европейският съюз, който има общи външни граници, трябва да положи особени грижи да не се превърне в пазар, където защитените видове животни или растения стават обект на бракониерство или на безнаказаност. Европейската комисия трябва да постави специално ударение на образователната кампания и подходящата комуникация с гражданите. Целта на тази политика трябва да е повишаването на осведомеността на европейските туристи. Защото всяка година митническите служители откриват продукти, изработени от видове изчезващи животни и растения, в куфари на европейци, завръщащи се от пътувания в чужбина. Сега провеждащото се разискване относно червения тон е напълно основателно Статистиките говорят сами за себе си. През последните 50 години популацията на тези видове е намаляла със 75%. Запасите от риба тон в Средиземно море също са смъртно застрашени. Включването на червения тон в Приложение І към Конвенцията CITES би било напълно обосновано и единствен начин да се предотврати изчезването му.

  Antolín Sánchez Presedo (S&D). – (ES) Г-н председател, споделям загрижеността относно биологичното състояние на популацията от червен тон и съм съгласен, че е необходимо да се приемат ефективни мерки за опазване и управление, които не само да я предпазят от изчезване, но и да гарантират устойчивостта на риболова и отговорната търговия.

Моята родина работи в тази посока от години. Освен древния пример с риболовната техника almadraba, тя създаде зона на закрила в Средиземно море, ограничи флотата, оборудвана с мрежи гъргър, до шест съда и е пионер в приемането на план за възстановяване на вида и документиран мониторинг на търговията.

Включването на червения тон в Приложение I към CITES ще забрани международната търговия преди да бъдат решени съществените проблеми. Обемът на улова не е ограничен, риболовните флагове могат да бъдат предадени на държавите потребители, а това е стъпка в страни от скорошните споразумения на ICCAT — регионалната организация за управление на риболова, отговорна за управлението на този риболов. Следователно това ще отслаби международното управление на моретата и принципа за отговорен риболов.

Трябва да достигнем до корените на проблема. Подкрепяме намаляването на улова, вече договорено в ICCAT, и дори мораториум, ако научните доклади, изготвяни за следващия закон, определят това. Желаем ЕС да засили своя контрол и да изпълни препоръките на ICCAT, за да гарантира проследимостта на уловните процеси и продажби.

Тази линия на действие е съвместима с вписването на червения тон в Приложение II към CITES, но не може да бъде приравнена с Приложение I, което трябва да бъде запазено за друг сценарий и не може да зависи от условия, които биха ерозирали неговата надеждност като инструмент на CITES.

Във всеки случай разискването трябва да изпрати ясно послание: Европейският съюз е напълно ангажиран с устойчивостта на червения тон и ще приеме нужните мерки за опазването му. Отрасълът трябва да покаже, че квотите работят, че се прилагат и че нелегалният риболов може да се контролира.

За да спасим риболова, трябва да спасим вида.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (GA) Г-н председател, състоянието на запасите от червен тон в Атлантическия океан и Средиземно море е източник на тревоги за всички нас. Научната информация не подлежи на спор. ICCAT – международната комисия, отговорна за опазването на червения тон и за възстановяването и опазването на запасите – положи огромни усилия. Ако червеният тон е вписан в Приложение І към CITES, уловът на червен тон ще бъде напълно забранен поне за десет години.

(ЕN) Не е приемливо да се третира риболовната индустрия в Европа по този начин. Жизнено важно е да се позволи на ICCAT да си свърши работата.

Например през 2006 г. общият позволен улов беше 36 000 тона. Общият позволен улов за тази година беше намален до 13 500 тона. През 2011 г., както предложи ICCAT, той ще претърпи намаление с поне 50% до под 6 750 тона. По-нататъшни намаления на общия позволен улов ще има и през 2012 г. и 2013 г.

Мерките, предприети от ICCAT, трябва внимателно да се наблюдават. Ако се окажат действително неуспешни, тогава трябва да се разгледа пълна забрана съгласно Приложение І.

От ирландска гледна точка – и нека кажа, че нямаме законни права освен факта, че имаме съпътстващ улов от 100 тона червен тон – трябва ли, когато хващаме червен тон като съпътстващ улов, да връщаме тази риба мъртва в морето? Това определено не е смислен начин да продължим. Мисля, че е важно да вземаме смислени и реалистични мерки за опазване на рибните запаси и на риболовния сектор в Европа.

Тъй като тук има хора, които са нетърпеливи да защитят рибата тон, позволете ми да кажа на тези хора, които може би идват от селски райони, зависими от риболова: трябва да помислите също и за друг застрашен вид – нашите рибари.

Ето защо ще гласувам за изменение, чрез което червеният тон да бъде включен в Приложение ІІ.

  Isabella Lövin (Verts/ALE). – (SV) Г-н председател, госпожи и господа, огледайте се в залата. Можем да си представим, че празните места представляват всичката хищна риба, изчезнала от световните морета за период от около 50 години. Световните риболовни флотилии успяха да лишат планетата от хищната риба, която е толкова важна за екосистемите. Това включва рибата тон, треска и сьомга. ЕС е на второ място по улов на риба в света и нашата отговорност за изчерпването на рибните запаси е безспорна.

През 2000-2008 г. например Европейският фонд за рибарство плати над 23 млн. евро за строителство на нови съдове за улов на риба тон – с други думи, за индустрия, която също всяка година струва милиони на данъкоплатците за охрана, за да се намали незаконният риболов; а също и за да може 70% от рибата да се изнася в Япония, за да бъде консумирана на изключителни бизнес вечери.

Искам да напомня на всички, че вписването на червения тон в Приложение І към Конвенцията CITES не означава, че дребният риболов в Европа ще бъде забранен, но действително ще сложи край на износа, който е силно субсидиран от данъкоплатците. Това би било добро начало на Международната година на ООН, посветена на биоразнообразието.

  Catherine Soullie (PPE). – (FR) Г-н председател, днес остават по-малко от 15% от първоначалните запаси от червен тон. Пред такива цифри решението изглежда очевидно. Въпреки това не трябва да забравяме за работните места, които ще бъдат засегнати от решението, което обсъждаме днес. Трябва да се изтъкне, че целта на CITES не е да забрани риболова, а просто международната търговия с този вид риба, 80% от която се изнася в Япония.

Като закриляме рибата тон, ние определено закриляме застрашените видове, но също и насърчаваме продължаването на по-балансирана и устойчива риболовна дейност, предназначена за нашия вътрешен пазар, която създава работни места. Подкрепям идеята за вписването на червения тон в Приложение І на CITES и тъй като мисля, че това решение ще бъде положително, помощта на Комисията ще бъде от решаващо значение, тъй като тя ще означава, че риболовният сектор ще бъде изцяло преразгледан.

Ето защо моят въпрос се отнася до условията за такава помощ. Франция иска 18-месечно удължаване, съпътствано от финансови мерки за рибарите и собствениците на кораби, засегнати от забраната на търговията. Какво е мнението на Комисията по въпроса?

Освен това аз, както повечето колеги, се тревожа за справедливостта. Как можем да гарантираме, че корабите, плаващи под флага на държави като Тунис, Либия и т.н., ще спазват забраната за международна търговия толкова ревностно, колкото ние? Какво ще представляват новият контрол и наказателните мерки?

Нашата политика за устойчива икономика трябва да бъде практична, дори понякога непопулярна по отношение на някои сектори, но аз се надявам, че Комисията и Съветът не изпускат от поглед необходимите корекции за прилагането на тези мерки.

  Guido Milana (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, подкрепям – и във връзка с това аз също съм внесъл изменения – включването на червения тон в Приложение ІІ. Подкрепата на такова предложение не ме кара да се чувствам престъпник. Обратното, чувствам се на едно и също мнение с онези, които преди мен, започвайки с г-жа Gardini, подкрепиха различна позиция.

Дълбоко погрешно е да се поставят под общ знаменател тигрите, полярните мечки, слоновете и рибата тон. ФАО никога не би си позволила да каже нещо различно или да подкрепи различна позиция за другите застрашени видове. Поддържането на различни мнения относно справянето с проблема с рибата тон определено не означава да забравим, че биоразнообразието е ценност, която трябва да се защитава на всяка цена.

Духът на предложението за резолюция напълно заслужава да бъде подкрепен. Въпреки това във време, когато някои хора изглежда правят крачка назад по отношение на оценяването на биомасата от риба тон в морето, бързото насочване към включване в Приложение І вероятно означава, че се пренебрегват страничните ефекти от този избор, които са жестоки и понякога необратими в много сектори от нашата икономика.

В известна степен същото се отнася и до проблема с коралите и тяхното включване в Приложение ІІ. Тук отново има данни, които не показват определено изчезване или опасност за дълбочинните корали, коралите на дълбочина над 150-200 метра, които всъщност са обхванати от мярката.

  Carl Haglund (ALDE). – (SV) Г-н председател, едно време беше наистина възможно да се лови червен тон дори в нашата част от Балтийско море, но знаем какво е положението днес. Червеният тон е застрашен от изчезване заради интензивен прекомерен улов.

Ние водим това доста тъжно разискване, защото правилното решение не беше взето в правилния момент. Стигнахме до тук, защото от години, ние, които вземаме решенията, отказваме да слушаме научните съвети. В резултат достигнахме до положение, в което се изискват драстични действия. В тази връзка нека ви припомня предишни провали на човечеството на този фронт. Канадският бряг предлага добър пример за това как човекът е успял напълно да унищожи запасите от треска. Те се изчерпаха единствено поради прекомерен улов, а там водиха съвсем същата дискусия като тази, която ние водим днес тук. Ние не трябва да позволим същата съдба да сполети и червения тон. Ето защо френското предложение, наред с други, не е особено добро, защото то би могло да има съвсем същия ефект.

Разбира се, фактът, че половината или почти всички от комисията по рибно стопанство са тук, също показва, че Парламентът не се справя с проблема по най-добрия начин; т.е. комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните води дискусии, стига до идеи и след това онези от нас, които се занимаваме с въпросите на рибното стопанство, идваме тук и ги разискваме. Това е нещо, върху което трябва да помислим. Независимо от това мисля, че предложението на комисията е добро. То има стабилна научна основа и няма причина да променяме подхода на комисията по околна среда към проблема.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (ES) Г-н председател, госпожи и господа, от известно време червеният тон дава тревожни сигнали, а от години слушаме доклади, които ясно показват, че запасите са малки и как ние сме допринесли за това, включително чрез обществени субсидии. Европейският съюз харчеше до 34 млн. евро за модернизация през последните години.

Мисля, че трябва да кажем това, трябва да поемем отговорността за положението, в което сме. Ние доведохме запасите от червен тон до ръба на изчерпването и сега не можем да кажем, че отговорността не е наша. Сега имаме възможност да решим проблема, като включим червения тон в Приложение І към CITES и това е единственият начин да го направим, защото, искам да подчертая, много хора разчитат на това за своето оцеляване.

Истина е, че има сектори, които постъпиха правилно и могат и трябва да продължат да го правят, но за да предприемат те правилните действия, трябва да има риба тон. Ако няма риба тон, те няма да могат да направят нищо. Единствената гаранция за това е Приложение I и следователно всяка друга мярка, която би могла ясно да се противопостави на това предложение, е лоша мярка, която ще удължи агонията, а няма да доведе до нейния край. Ето защо, нека не грешим, нека не мамим: ние имаме историческа отговорност към този вид и към хората и семействата, чиято прехрана зависи от него. Нека поемем своята отговорност смело и с чест, както Европейският съюз заслужава днес.

  Ioannis A. Tsoukalas (PPE). – (EL) Г-н председател, моите колеги вече се спряха на всеки аспект на проблема. Аз искам да заявя, че подкрепям позициите, заети от г-н Milana по-рано, и да кажа, че трябва да имаме предвид, че включването на червения тон в Приложение І ще има многобройни социални и икономически последствия като фалити и затваряне на предприятия, особено малки и средни предприятия, загуба на работни места и загуба на конкурентоспособността на Европа.

Трябва да си спомним, че червеният тон „подхранва“ световния пазар с 6 млрд. евро. Фактически искам да чуя няколко научно обосновани предложения, предназначени да осигурят бъдещата жизненост на популацията от червен тон, но които вземат предвид също и жизнеността на европейските рибари и техните семейства. Според мен най-добрият и подходящ начин е да го включим в Приложение ІІ.

Не трябва също да забравяме, че Европейският съюз не е единственият, който лови риба в Средиземно море и Атлантическия океан. Уловът на червен тон е световна дейност. Европейските рибари са изправени пред силна, понякога нечестна конкуренция от северноафриканските държави. Едностранната жизненост на популацията от риба тон няма смисъл. Трябва да направим така, че всеки да играе играта по едни и същи правила.

Фактът, че Япония има 30 000 тона замразен червен тон вероятно също представлява интерес, като забраната може да предизвика скок в цената на запасите от 10 млрд. щатски долара днес на 20 млрд. щатски долара.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D). – (EN) Г-н председател, всички елементи на това споразумение са важни, но искам да се фокусирам върху проблема с червения тон.

Жизнено важно е да предприемем действия, за да предотвратим изчезването на запасите и да позволим на част от червения тон да се възстанови. През 2006 г. ICCAT съгласува план за действие, предназначен да подобри докладването и мониторинга на запасите, както и инспекцията на съдовете.

Ясно е обаче, че това не е достатъчно. Запасите, особено запасите в източната част на Средиземно море, остават критично ниски и има голям реален риск скоро да станем свидетели на изчезването на застрашените видове.

Конференцията на страните по CITES следователно трябва да се съгласи да впише червения тон в Приложение І към Конвенцията, а държавите-членки и Комисията трябва да направят повече по отношение на борбата с незаконния риболов и да наложат съгласувани ограничения и квоти.

  Ramon Tremosa i Balcells (ALDE). – (ES) Г-н председател, по отношение на възможната забрана на улова на червен тон в Средиземно море аз съм много загрижен, че законният риболов накрая ще бъде отблъснат от незаконния и че в крайна сметка невинните ще плащат за греховете на виновните.

В Каталония стотици работни места са заложени на карта. Риболовът там е почтителен, напълно регулиран и наблюдаван по отношение и на управлението на риболова, и на управлението на търговията.

От 2006 г. в източната част на Атлантическия океан и Средиземно море уловът на червен тон беше намален с 30 000 тона до 13 500 тона. Минималният размер на рибата се увеличи от 10 до 30 кг и 11-месечният риболовен сезон се превърна в 11-месечен забранен за риболов сезон.

И накрая, наистина не мисля, че има консенсус сред международните специалисти по отношение на заплахата от изчезване на червеня тон. Ако се сравнят популациите от 1970 г. и 2010 г., от когато има данни от мониторинг, популацията на червен тон е над 15%. Следователно тя е между 21% и 30% — категорично над 15% за Приложение I от CITES.

  Carmen Fraga Estévez (PPE). – (ES) Г-н председател, аз също искам; да говоря за видовете, обект на търговски риболов, като искам да стане много ясно, че за управлението и запазването на тези видове вече отговарят регионалните организации за риболов. Фактически трябва само да прегледате бегло CITES, за да осъзнаете, че тя вероятно е мислена за слоновете и полярните мечки, но разбира се, не е предназначена за видовете, обект на търговски риболов.

Не съм против закрилата на червения тон, тъй като това би било абсурдно, дори само заради неговото значение за флота. Аз обаче мисля, че мерките трябва да бъдат определени от органи, които имат най-добрите специалисти в областта на управлението на риболова и на научните изследвания, защото има основание CITES да търси външни съвети, когато получава предложения относно тези видове.

Ето защо мисля, че предложението за включване на червения тон в Приложение I към CITES е ненужно и необосновано, защото вече са налице мерките, наложени от ICCAT. Не е справедливо, защото то безпричинно ще навреди на флотилия, която току що е поела по дългия път към намаляване на улова, и дори би могло да бъде контрапродуктивно, защото то може да породи неконтролируем черен пазар на червен тон.

Разбирам огромния натиск, който общественото мнение по принцип и Парламентът в частност – както виждаме – изпитва от страна на неправителствените организации по опазване на околната среда. Ето защо моята политическа група реши да подкрепи включването му в Приложение ІІ като компромис между предложението на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и онези от нас, които мислят, че управлението на риболова не може да бъде откъснато от регионалните риболовни организации. Нашето предложение наистина се основава на научната препоръка към CITES. ФАО предложи червеният тон да бъде включен само в Приложение II на CITES, което показва, че много хора дори не са чели доклада на ФАО.

  Catherine Bearder (ALDE). – (EN) Г-н председател, приветствам уверенията, които получихме тази вечер, че ЕС няма да подкрепи никакви предложения, които биха довели до увеличаването на незаконното бракониерство със слонова кост, и в същото време съм потресена да чуя, че Комисията приема преместването на африканския слон на по-ниска позиция от Приложение І в Приложение ІІ на CITES трябва да бъде обективно оценено въз основа на правилата, изложени в CITES.

Тези две изявления са в пряко противоречие едно с друго. Всяко обсъждане на облекчаването на предоставената на слоновете закрила от Конвенцията CITES ще даде зелена светлина на бракониерите с надеждата, че скоро ще има пазар за техните незаконни и придобити по жесток начин стоки.

Замбия и Танзания са в нарушение на Конвенцията, тъй като те не консултираха всички държави от ареала, обитаван от слонове, както се изисква в резолюция 9.24 от критерии за изменение на CITES. Очакваме Комисията и Съветът да гарантират, че същността на CITES и съгласуваният мораториум се спазват. Как възнамеряват да предотвратят незаконните предложения на Танзания и Замбия да бъдат включени начело в дневния ред?

  Antonello Antinoro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, мисля, че с достатъчна увереност мога да заявя, че речта на председателя на комисията по рибно стопанство Fraga Estévez представи техническа информация, която ние или се преструваме, че не знаем, или вероятно наистина не знаем.

Тя спомена каква е препоръката на ФАО, каква е истината и за какво е призивът. Всичко друго е манипулация и проверка за Парламента и за много негови членове. Не искам да забравяме, че политиката трябва да е суверенна и че трябва да не допускаме влиянието и натиска от икономическите групи, които вероятно искат други неща извън Парламента.

Знаем, че през последните две години цената на рибата тон падна и че наложихме ограничения, чрез които вече имаше намаление от 40%. Основавайки се на изследвания, за които никой от нас не знае дали са верни, всичко друго е манипулация от страна на икономическите сили, които вероятно искат точно обратното на това, към което ние се стремим, а именно да постигнат прекомерно повишаване на цената на рибата тон и да се погрижат в крайна сметка единствените, които ще платят, да са малките икономики на малките риболовни флоти, от които зависят много райони от тази чудесна Европа.

Освен това искам да препоръчам Комисията и членът на Комисията – също и поради факта, че новата Комисия включва и министър на външните работи сега със сигурност по-титулуван, отколкото в миналото – да гарантират постигането на споразумения с други неевропейски държави, така че забраната за улов на червен тон да не се прилага само за Европа, а да се стремят да контролират цените, включително в неевропейските държави.

Ясно е, че подкрепяме изменението на г-жа Fraga Estevéz и всичко, което произтича от него, доколкото се отнася до Приложение ІІ.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE). – (PT) През ноември миналата година ICCAT прие строги мерки за ограничаване на улова на атлантически червен тон: намаляване на улова от 22 000 до 13 500 тона през 2010 г. и ограничаване на риболова с мрежи гъргър между 25 май и 15 юни. Амбициозни и безпрецедентни мерки, по думите на члена на Комисията Джо Борг. Тези решения бяха взети съобразно с последните научни становища за видовете, като тяхното въздействие трябва да бъде оценено преди края на 2010 г.

Следователно няма смисъл да се въвеждат нови ограничения, които ще бъдат икономически и социално наказателни за сектора, особено в периода на тежка криза, какъвто той преживява, като еквивалентните на включването на атлантическия червен тон в Приложение І. Риболовният сектор изисква динамичен баланс между неговите три стълба: на околната среда, на икономиката и социалния стълб.

По отношение на изискванията към околната среда те трябва да са научно обосновани, какъвто беше случаят със срещата на ICCAT, предвид активното участие на Европейския съюз. След като това е така, включването на атлантическия червен тон в Приложение І ще представлява сериозен прецедент на пренебрегване на необходимостта от: първо, научна основа за обявяването на ограничения; и второ, от баланс между стълбовете на околната среда, икономиката и социалния стълб. Така ще се отвори вратата за други решения, взети прибързано и преднамерено, изопачавайки нормите на отговорното управление.

  Alain Cadec (PPE). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, мисля, че предложението на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните за вписване на червения тон в Приложение І към CITES е твърде радикална мярка. Ето защо аз ще го поставя в зависимост от три изисквания, които според мен ще позволят справедлив компромис.

Първият се отнася до независимото научно мнение, което трябва да бъде публикувано през октомври 2010 г. и одобрено от срещата на CITES през септември 2011 г. Мисля, че това научно мнение е критично важно. Ние трябва да сме сигурни, че видовете наистина са застрашени преди да вземем радикално решение относно улова и търговията с червен тон.

Второ, жизнено важно е да имаме гаранция, че Регламент (EО) № 865/2006 относно CITES ще бъде изменен, тъй като това ще доведе до общо освобождаване на вътрешната търговия с червен тон. Такова изменение ще означава, че ще получим това, което всички искаме: оцеляването на дребния крайбрежен риболов по-конкретно в Средиземно море.

Трето, мисля, че тъй като решаваме да впишем червения тон в Приложение І, финансовата подкрепа от ЕС за рибарите и собствениците на риболовни кораби, засегнати от решението, е от основно значение.

На последно място, решението, ако бъде одобрено при условията, които току що споменах, ще трябва да се съпътства от значително по-стриктен контрол в борбата с незаконния риболов. При тези условия и само при тези условия мога да се съглася с вписването на червения тон в Приложение І към CITES. Без такава сигурност вписването в Приложение ІІ остава най-малкото лошо решение, ако не и фактически най-доброто.

  Esther de Lange (PPE). – (NL) Г-н председател, не можем да си позволим да пренебрегнем загубата на биоразнообразие. Това можеше да са мои думи, но те са на Европейската комисия, за да бъда точна – на члена на Комисията, отговарящ за околната среда, Димас, казани миналия месец при представянето на съобщение относно биоразнообразието.

Приемам, че новата Комисия гледа на това по същия начин и разглежда важността на биоразнообразието точно толкова сериозно. Ако не е така, искам това да ми се каже. Именно поради ангажираността на Европейската комисия с биоразнообразието аз съм изненадана, че Комисията прави всичко възможно да спаси един вид и да постави на заден план загубата на биоразнообразие, от една страна, докато същата Комисия няма — или все още няма — куража просто да предложи добавянето на застрашен вид като червения тон в Приложение І към CITES. Изглежда като двете страни на една монета. Разбира се, трябва да подкрепим финансово рибарите, които добросъвестно работят, за да издържат на тази интервенция. По този пункт аз съм съгласна с предходния оратор. Освен това трябва да сме по-строги с незаконния риболов на риба тон.

Госпожи и господа от Комисията, аз обаче ще отида една крачка напред. За мен CITES, и по-конкретно случаят с червения тон, са тест. Тест, чрез който да установим дали от страна на Комисията след думите ще последват действия. Тест, който ще покаже дали новата Комисия може да демонстрира лидерство или постоянно ще надава услужливо ухо към държавите-членки, които, както знаем, няма да се съгласят с това, и дали може да избегне затъването в думи и съобщения, а вместо това действително да предприеме действия.

Току-що цитирах Вашите думи; казвате, че сте готови да направите това, така че сега е време да преминете от думи към дела и аз бих казала на Комисията: започнете с червения тон.

  Simon Busuttil (PPE). – (MT) Ако позволим на рибарите да правят каквото искат, ние ще допринесем за изчерпването и изчезването на запасите от риба тон. По подобен начин обаче, г-н председател, ако наложим пълна забрана на търговията с риба тон, ще унищожим рибарите, риболовната общност, техните семейства и общността, която зависи от тях.

Мисля, че това са две крайности: не трябва нито да съсипваме запасите от риба тон, нито да унищожаваме сектора, който изцяло разчита на тях. Между тези две крайности обаче има път, който можем да поемем и който води до компромис. Това е пътят, чрез който риболовният сектор може да се контролира много повече, отколкото е правено преди, без да се закрива напълно.

Следователно мисля, че вписването на рибата тон в Приложение І към Конвенцията CITES е крайна мярка, която трябва да се избегне. Би било много по-добре, ако следваме предложението на ICCAT, тъй като тя намалява квоти за улов на риба от години. Въпреки това, за да се постигне компромис, бихме могли и да я впишем в Приложение ІІ към Конвенцията CITES.

Г-н председател, за да избегнем изчерпването на запасите от риба тон, ние не трябва да прекратим дейността на многото рибари, които зависят от тях. Възможно е да помирим двете неща.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, ако извините играта на думи, смятам, че за нас това е един „Параграф 22“, защото ако забраним риболова, и особено този на червен тон, рибарите няма да оцелеят. Ако пък не го забраним, то вече няма да има какво да улавя.

Смятам, че един от основните елементи тук – и това постоянно изниква в много от разискванията ни – са научните доказателства. Мнозина смятат, че научните доказателства не са достатъчно надеждни, подробни и актуални.

Искам да задам въпрос на Комисията и Съвета: доволни ли са те от представените научни доказателства? Защото можете да цитирате научни доказателства, но след това някой може да се появи с различен пример на препоръка от други учени.

Затова считам, че това е основен елемент, и искам да чуя какво има да кажат Комисията и Съвета в това отношение.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, днес чухме как незаконният риболов се бърка с мафията, а аз също искам да се изкажа в полза на един сектор, който многократно е доказал, че е отговорен.

Подкрепям необходимостта от контрол на риболова. Подкрепям също и необходимостта от контрол на мафията. Това обаче не може да бъде причина за включване на червения тон в Приложение I.

Трябва да кажа също, че баските риболовни кораби, които ще бъдат сериозно засегнати от решението, ако бъде взето, са доказали, че са много отговорни, защото, за да защитят сектора, в определени случаи са искали спирането на риболова при други области като аншоа например.

Трябва да кажа и че трябва да изслушаме ICCAT, след като през 2009 г. бяха приети по-рестриктивни и по-строги мерки за управление в съответствие с препоръките на научния комитет.

Искам да изтъкна, че беше взето решение за квота за риболов в размер на 3 500 тона за 2010 г. През 2009 г. тя беше 22 000 тона, а през 2006 г. – 32 000 тона. Затова беше постигнат компромис за изпълнение на нови мерки за контрол при необходимост.

Не подкрепям включването на червения тон в Приложение I, защото това може да навреди на много сектори, включително дребния сектор, който не беше взет под внимание днес. Затова трябва да подкрепим включването й само в случай, че тези мерки са неефективни.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, като европеец от региона на Алпите, позволете ми да се прехвърля от водата обратно на сушата. Искам Комисията да представи в Доха искане относно предложението за изискване на идентификационна маркировка. Както знаем, отглежданите в плен – говоря конкретно за соколите – трябва да имат идентификационна маркировка при търговия. Животните биват регистрирани, опръстенени или, в случай на по-големи животни, маркирани с чипове, за да могат да бъдат идентифицирани при необходимост. Без идентификационната маркировка не може да има търговия.

Това, което искам да кажа, е, че за други видове животни, които са застрашени или отглеждани в плен като риса в Централна Европа например, такова изискване не съществува. По този начин свободно скитащи, избягали или търгувани животни не са маркирани и е невъзможно да бъдат идентифицирани с точност. Това не е добре както за поведенческите изследвания, така и за изследвания на запасите и, разбира се, това спомага за незаконната търговия. Затова предлагам въпросът за идентификационната маркировка да бъде представен в Доха като полезен принос за разискването.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, дойдох в пленарната зала да се образовам, или поне се надявах на това, защото в разискването има две много добре обосновани страни, и по-специално по отношение на червения тон.

Първата точка, която ще направя, е, че говорихме за незаконните риболовни практики, и на мен ми се струва, че практикуващите незаконен риболов не ги е грижа в кое приложение са включени. Те ще продължат, освен ако не разполагаме с ефективен контрол на тези правила и разпоредби.

От една страна, можем донякъде да видим логиката за класифициране в Приложение I, но съществуват и социално-икономически въпроси. Смятам, че трябва да се съсредоточим върху резултатите.

Там е въпросът за изхвърлянето на улова и въздействието на една категоризация в Приложение I на този въпрос за рибарите. Споделям мнението – но ще говоря с колегите по-късно, за да го обсъдим в групата ни – че това не трябва да се класифицира в Приложение I, и може би Приложение II е мястото. Това показва, че дори с продължителността и качеството на това разискване, все още има известно объркване, поне в моето съзнание.

  Giovanni La Via (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, предвид спорните научни данни, които чухме от няколко страни, и предвид нивото на запасите, което със сигурност все още не е, дори в най-лошия възможен случай, такова, че да оправдае задължително включване в Приложение I, не смятам, че една такава рестриктивна мярка, дори с ограниченията, които очевидно ще бъдат наложени над определени територии по отношение на риболова, е най-доброто решение.

Също така предвид усилията, направени през последните години за намаляване на нивото на риболова от страна на специализирани дружества за лов на риба тон, според мен е необходимо да продължим в тази посока, като запазим рибата тон в Приложение II и не прибързваме, което би било изключително опасно за някои територии и дружества в сектора.

  Силвия Иранцо Гутиерес, действащ председател на Съвета. – (ES) Преди всичко искам да благодаря на всички за изказванията ви, които намирам за много полезен принос за формирането на обща позиция, която Европейският съюз трябва да представи на следващата Конференция на страните по CITES. Мнозинството подчертаха валидността на CITES с оглед да се спомогне за опазването на видове, които са застрашени от изчезване.

Както заявих в началото, след като Комисията представи предложението си пред Съвета, той ще бъде в състояние да формира позицията си на CITES по отношение на различните точки от дневния ред на заседанието, свързани с основните застрашени видове. Така например имаше изказвания за тигри и слонове – г-жа Bearder – за бели мечки – г-жа Liotard – но по-голямата част от изказванията бяха по отношение на червения тон. Във връзка с този въпрос чухме най-различни становища, основани на най-различни доводи.

Разбира се, Съветът е наясно с резултатите от последната среща на научния комитет на ICCAT през октомври 2009 г., както и с препоръките на групата независими експерти на ФАО от декември 2009 г. Следователно Съветът е съвсем наясно с последствията от предложението за включване на рибата тон в приложенията на CITES и не само за опазване на вида, но и за оцеляването на традиционните методи на риболов на някои риболовни дружества, които са показали, че са устойчиви за вида. Затова Съветът ще направи сериозна оценка на всички въпроси преди да излезе със становище.

В заключение, искам отново да ви благодаря от името на действащото председателство на Съвета за изказванията и приноса ви по време на този решаващ етап за формиране на позицията на Европейския съюз за следващата конференция на CITES и с удоволствие ще препратя съдържанието на изказванията ви на Съвета наред с големия ви интерес към въпросите, които ще бъдат обсъждани в Доха. Искам също да ви предам ангажимента на испанското председателство за гарантиране на опазването и устойчивото развитие на застрашените видове. Знаем, че Съветът се ползва с пълната подкрепа на Парламента в това отношение.

  Павел Самецки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, първата ми обща забележка е да кажа, че наистина оценявам приноса на всички оратори относно всички цели преди разискванията на конференцията.

Мога да ви уверя, че Комисията ще подкрепи устойчивата търговия в полза както на биологичното разнообразие, така и на общностите, които трябва да живеят в хармония със съответните видове.

Сега, няколко по-конкретни коментара във връзка със забележките ви; на първо място, както обясних, общата позиция на Комисията за червения тон ще бъде приета много скоро. Това е важен въпрос, защото се отнася главно за улова на риболовните кораби на Европейския съюз. Беше решено, че би било по-подходящо не отиващата си Комисия, а новата Комисия да заеме ясна позиция по въпроса, защото новата Комисия ще бъде отговорна да защитава и насърчава позицията на Европейския съюз на конференцията.

Дълбоко съм уверен, че предложението ще гарантира едно устойчиво бъдеще както за вида, така и за свързаната с него риболовна индустрия. Това ще трябва да балансира краткосрочните и дългосрочни перспективи по въпроса. Но по-специфични въпроси и въпросите, повдигнати от уважаемите членове на Парламента, по въпроса за помощите, които евентуално могат да бъдат отпуснати на засегнатите риболовци, мисля, че трябва да подчертаем, че Комисията ще бъде готова да направи оценка на възможността за предлагане на такова подпомагане във възможно най-голяма степен, но не трябва и да забравяме, че бюджетните преразпределения са решени за много години напред, както и че е необходимо да направим оценка на финансовите последици, докато имаме строг финансов бюджет за перспективния период 2007-2013 г.

Налице е един конкретен въпрос във връзка с предложението за включване на червения тон в Приложение II и смятам, че е важно да се отбележи, че съществуват много специфични разпоредби в CITES, които могат да се приложат в случая с Приложение II. Ще има много правни и технически обсъждания за това какво означава в действителност включването в Приложение II. Практическите последствия от това са несигурни. Ето защо трябва да помислим какви ще бъдат практическите последици от включването на червения тон в Приложение II.

Що се отнася до въпроса на г-жа Bearder за слоновете, съществуват процедурни слабости в предложенията на Танзания и Замбия, но в нашата правна оценка тези недостатъци не могат да бъдат достатъчно основание предложенията да бъдат процедурно отхвърлени предварително.

Накрая, ще коментирам въпроса на г-н Kelly. Дали Комисията е доволна от научните доказателства по много въпроси? Смятам, че за Комисията е трудно да поставя под въпрос научните доказателства, защото това би означавало, че Комисията разполага с по-добри научни или изследователски възможности от изследователските институти, което не е така. Ето защо понякога е много трудно да се вземе отношение относно научните доказателства.

  Председател. – Внесени са седем предложения за резолюции(1) на основание член 115, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, разискването, което се провежда днес относно 15-ото заседание на Конференцията на страните по CITES през март е особено важно за рационалното използване на дивата флора и фауна.

Предложението за резолюция по въпроса изглежда е изопачено в полза на забрана за използването на много средства. Имам предвид най-вече предложението за включване на средиземноморския червен корал в Приложение II на CITES. Искам и да изтъкна, че научната общност смята, че не съществува опасност от изчезване на видовете от семейство Coralliidae, предвид изобилието от този вид във всички обитавани от тях води. Затова включването на корала в Приложение II изглежда прекалено и не се потвърждава от научните данни. Търговията с червен корал е значителен източник на доходи в големи региони на Средиземно море, а включването му в CITES би имало значителни последици за икономиките на редица държави, включително Италия, и ще доведе до остра обществена тревога и свързаната с това загуба на работни места.

Поради тези причини ние сме против включването на този вид семейство в Приложение II на CITES. Освен това искам от Европейската комисия да преразгледа приетата досега позиция, която изглежда е по-скоро резултат от краен екологичен екстремизъм, отколкото от научен анализ.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Европа винаги се е отнасяла внимателно към проблемите, свързани с прекомерната експлоатация на дивите видове и незаконната търговия с флора и фауна.

Нека не забравяме обаче, че Конвенцията CITES трябва да се основава решенията си на резултати и научни данни, предоставени от съответните международни органи. Два въпроса са особено деликатни: предложението за включване на видовете Corallium spp. и Paracorallium spp. в Приложение II, и искането за включване на червения тон в Приложение I.

По отношение на корала, смятаме, че отново трябва да изразим възражението си предвид отрицателното становище, издадено от групата за научна оценка на ФАО в средата на декември 2009 г., която показа, че налице няма данни за намаляване на броя на видовете, които биха подкрепили включването им в Приложение II. Всичко това сериозно би застрашило конкурентоспособността на занаятчийската промишленост с коралови стоки, което е от голямо значение от гледна точка на икономиката и работните места в някои области на Италия (най-вече Торе дел Греко, Алгеро и Трапани).

Що се отнася до рибата тон, има държави като Франция и Италия, които са наистина загрижени за риболова на червен тон, и по този начин и за опазването на вида, за да може той да бъде използван по един устойчив начин. Можем да подкрепим това предложение, но искаме това да стане само при условие, че изпълнението на решението се отложи с 12-18 месеца и се предложи компенсация за сектора.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Противно на впечатлението, което дават някои хора, CITES не е инструмент, предназначен да се забрани търговията, а напротив, неговата цел е да гарантира, че международната търговия с диви видове животни и растения не застрашава тяхното оцеляване. Преди две седмици имах възможността да се срещна с министъра на околната среда и туризма на Намибия. Като се постави действителна парична стойност на слоновете в Намибия и по този начин се позволи създаването на строго регулирана търговия със слонове, днес вече са налице условия за управление и защита срещу бракониерството. Благодарение на тези мерки броят на отделните животни, принадлежащи към този вид – оцеляването на което не е под заплаха – се е увеличил значително. Предвид тези точки ви приканвам да подкрепите предложението на Танзания и Замбия за прехвърляне на африканските слонове от Приложение I в Приложение II на CITES и да отхвърлите предложението на Кения.

  Edward Scicluna (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз силно вярвам в устойчивото развитие и не поставям под въпрос факта, че червеният тон е експлоатиран прекомерно и се нуждае от защита. CITES беше успешно използван за защита на екзотични видове от изчезване, в случаите когато е невъзможно да се контролират безброй бракониери и ловци, особено в развиващите се държави. Но съществува ли същата ситуация и при нас?

Червеният тон от североизточната част на Атлантическия океан се експлоатира прекомерно от шепа траулерни дружества, всяко от които улавя хиляди тонове. Тези траулерни дружества са от водещи държави в Европейския съюз: Франция, Испания и Италия. Европейският съюз не се нуждае от международен природозащитен орган, който да помага за контрола на риболовните дейности, извършвани в държавите-членки.

Разбира се, трябва да бъдем прагматични. Ако международното политическо становище означава, че не можем да спрем включването на червения тон в CITES, нека приложим здрав разум и пропорционалност като включим видовете в Приложение II, каквито бяха препоръките на експертната група на ФАО. Включването на червения тон в Приложение I на CITES би струвало на икономиката на моята държава близо 2% от БВП. Това е, като да се поиска изведнъж закриване на цялата индустрия със сьомга в Шотландия. Близо 1% от работната сила ще загуби работата си.