Председател. – Следващата точка е време за въпроси (B7-0017/2010). Тя ще бъде малко по-кратка от обикновено, защото предходното разискване продължи 25 минути повече заради предишни забавяния. Съжалявам за това. Ще приключим някъде след 19,30 ч. Ще бъде много стриктен с времето. Ораторите на трибуната ще разполагат с 30 секунди.

Бяха отправени следните въпроси към Комисията.

Първа част

Въпрос № 28, внесен от Vilija Blinkeviciute (H-0063/10)

Относно: Регулиране на частните пенсионни фондове

През последните години размерът на активите на частния пенсионен фонд е намалял значително. Нуждата от по-точно регулиране на сектора на частния пенсионен фонд беше изтъкната от групата на високо равнище относно финансовия надзор, председателствана от Jacques de Larosière.

Финансовата криза очерта степента, до която държавите-членки са уязвими на редица видове рискове. Тези рискове са пряка грижа за инвеститорите в тези фондове и за стабилността и целостта на европейските финансови пазари, като сериозно засягат и участниците във финансовите пазари. В този нестабилен период за икономиката, много европейски граждани загубиха доверието си в регулирането на частната фондова система на пенсионно осигуряване.

Не смята ли Комисията, че трябва да предложи всеобхватни правни мерки за да установи стандарти за упражняване на контрол с цел регулиране на частните пенсионни фондове?

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-жа Blinkevičiūtė зададе много важен въпрос за пенсионната реформа, която е ключов проблем за идните години, имайки предвид предизвикателствата, с които трябва да се справим заедно: застаряването на населението, жизнеспособността на публичните финанси и в частност мобилността на служителите. Освен това пенсионните фондове са големи институционални инвеститори.

Финансовата криза извади на бял свят пропуските в замисъла на някои пенсионни схеми и, госпожи и господа, ние ще предприемем някои инициативи като последващи действия във връзка с доклада „де Ларозиер“. Председателят Барозу обяви пред Европейския парламент някои насоки на политиката по този въпрос.

През 2010 г. ще представим Зелена книга относно пенсиите, която се очаква да насърчи широка дискусия за регулирането на частните пенсионни фондове. С оглед на това може да се предвиди и преразглеждане на директивата относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване. Комисията остава ангажирана с усилията за укрепване на вътрешния пазар в областта на пенсионните фондове. Евентуалният преглед на директивата ще включва и правилата за платежоспособност за пенсионните фондове. Освен това, г-н председател, това е отговор на искане, отправено от Европейския парламент по време на преговорите по Директивата за платежоспособност ІІ.

За да избегна евентуални неясноти по този много важен въпрос, който засяга гражданите, бих искал да добавя, че в името на субсидиарността Комисията ще подходи много внимателно, за да уважи избора, направен в много от държавите-членки, относно тяхното предпочитание към разходопокривната схема.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Благодаря Ви за отговора, г-н член на Комисията, и се надявам, че Европейската комисия ще внесе Зелена книга относно пенсиите във възможно най-кратък срок, тъй като в повечето държави-членки на Европейския съюз този въпрос се нуждае от спешно решение. В някои държави-членки, като моята страна – Литва, и без това малките пенсии се намаляват още повече в резултат на сегашната икономическа и финансова ситуация. Бих искала обаче, г-н член на Комисията, да Ви попитам защо в стратегията „ЕС 2020“ Европейската комисия е отделила толкова малко внимание на сигурността и стабилността на пенсиите и пенсионните гаранции, при положение че трябва да отчетем сегашната ситуация на пазара на труда и сегашната демографска ситуация, и след като на практика това е един от най-важните въпроси – какви пенсии ще получават хората след 10 години.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-жо Blinkevičiūtė, очевидно е, че документът относно Стратегията 2020, който е документ за „зелен“ растеж, за интелигентен, справедлив и приобщаващ растеж, не може да обхване всички проблеми. За тази цел имаме други инструменти, други възможности и други рамки, с помощта на които можем да изпълним дълга си да потърсим решение на основни въпроси, като пенсиите и зависимостта на гражданите на Европа от социалната система.

Току-що казах, г-жо Blinkevičiūtė, че пенсионните фондове са големи институционални инвеститори. Различните видове пенсионни схеми, действащи на базата на законово установено финансиране, било то професионално или доброволно, днес играят все по-важна роля в общите пенсионни схеми в много държави-членки.

Повтарям, че ще зачитаме, в името на субсидиарността, ангажимента и предпочитанието на много държави – и аз съм добре запознат с някои от тях – към разходопокривната схема и на тази основа ще работим по тази Зелена книга, която ще бъде готова в следващите седмици, или най-късно месеци. Ще се радвам да проведем възможно най-широко разискване с Вас и останалите заинтересовани членове на ЕП.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, родната ми страна, Австрия, субсидира частно пенсионно осигуряване до максимум 210 евро годишно, макар че спекулациите с пенсиите се оказаха един от факторите, които задействаха финансовия срив в Съединените американски щати.

Считам, че Комисията трябва да се запита дали пенсионното осигуряване всъщност не е най-съществената задача на държавата и дали не трябва да контролираме по-изкъсо съмнителните финансови спекуланти в това отношение. Стои и въпросът, дали според Комисията не е недалновидно или дори безотговорно да се отпускат държавни субсидии за частно пенсионно осигуряване без стандарти за качество, ако съществува рискът, след тези огромни загуби, получателите на пенсии да имат още по-голяма нужда от подкрепа от страна на държавата.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-н Барозу имаше възможността преди малко в тази зала да отговори на няколко въпроса по важните теми, свързани с финансовите движения.

Говорите за спекулации, г-н Obermayr. Като член на Европейската комисия, отговарящ за вътрешния пазар и услугите, както и за регулирането и надзора, мога да кажа, че нито един продукт, пазар или територия няма да бъдат изключени или „имунизирани“ срещу интелигентния надзор и ефективното регулиране.

Затова всеки един на тези пазари, с техните различни продукти, ще бъде засегнат от работата, която ще предприемем – работа, която вече започна под формата на пакет за надзор над пазарите, който вече се обсъжда, и чрез преразглеждане на няколко директиви, в частност Директивата относно институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО), ще установим стриктни правила за инвестирането.

Отново заявявам, че няма да освободим нито един от тези продукти или пазари от изискването за подчинена на надзор прозрачност и интелигентно, ефективно регулиране.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Считам, че за реформирането на пенсионната система както в частния, така и в държавния сектор, се изисква стратегическо мислене в дългосрочен план. Тук имам предвид факта, че през 70-те години на XX век имаше бум на раждаемостта. След 30 години тези хора ще се пенсионират, а към момента раждаемостта е много ниска. Родените днес ще съставляват работната сила след 30 години и няма да могат да осигурят ресурсите, които тогава ще са необходими за пенсионните фондове.

Затова бих искала да Ви попитам: какви мерки приемате, за да осъществите подходяща реформа на пенсионните системи в дългосрочен план, по устойчив начин и за благото на европейските граждани?

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-жо Ţicău, в първата част от изказването си, което беше доста кратко в сравнение с предвиденото в Правилника, споменах, че едно от големите предизвикателства, освен мобилността, е демографията. Освен това, макар че въпросът за семейната и демографската политика не спада към основните области на отговорност на ЕС, считам, че всички ще имаме полза, ако проведем разискване и направим някои сравнения по този въпрос, който повече или по-малко засяга всички европейски държави. Нашият континент вероятно е един от малкото в света, където населението ще намалее в сравнение с останалите континенти, ако раждаемостта не се възстанови.

Именно на този изключително сериозен фон, г-жо Ţicău, и надхвърляйки рамките само на проблема с пенсионирането, трябва да работим по пенсионния въпрос и по въпроса за поемането на отговорност за зависимостта от социалната система. Затова считам, че тази Зелена книга е добър инструмент, който идва в точния момент. Няма да се наложи да чакаме прекалено дълго. Работим по въпроса и ще нанесем финалните щрихи, за да зададем всички тези въпроси, като в същото време обърнем дължимото внимание на това, кое спада към националната отговорност за пенсионните системи и кое е възможно да се направи на европейско равнище, особено във връзка с всички онези частни пенсионни фондове и тяхното разпространение на европейските пазари.

Във всеки случай всички тези въпроси – нито един от които няма да бъде изключен – ще бъдат част от въпросите, които ще разгледаме, като в същото време ще предложим някои насоки за действие или напътствия в Зелената книга, която вече споменах и която ще бъде публикувана след няколко месеца.

  Председател. – Въпрос № 29, внесен от Seán Kelly (H-0068/10)

Относно: Системи за застраховане срещу наводнения в ЕС

Неотдавнашното наводнение в Ирландия нанесе щети на приблизителна стойност 500 милиона евро както на частната, така и на обществената инфраструктура. Ирландското правителство подаде искане до фонд „Солидарност” на ЕС за покриване на част от щетите, нанесени на обществената инфраструктура.

Често обаче няма никакви обезщетения за частните домакинства и предприятия поради прекалено високата цена на частните застраховки срещу наводнения. Струва си да се отбележи, че един от факторите, причинили безпрецедентното наводнение, беше несъгласуваното планиране на развитието, включително, в някои случаи, в алувиални долини, както и това, че някои застрахователи отказват да застраховат частни домакинства и предприятия.

С оглед на това, би ли могла Комисията да очертае плановете, които има, при наличие на такива, за изготвяне на законодателни предложения за хармонизиране предоставянето на застраховки срещу наводнения в ЕС, като се има предвид, че в определени държави-членки пазарът не осигурява адекватно покритие? Ако това не е възможно, би ли могла Комисията да предостави коментар относно разработените от нея програми за обмен на най-добри практики в тази област между държавите-членки?

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, г-н Kelly задава въпрос, свързан с неотдавнашно трагично събитие, което сполетя Мадейра и Атлантическото крайбрежие, особено в моята страна, отнемайки живота на десетки хора. Бих искал да използвам случая още веднъж да изразя солидарността си с всички жертви; моят колега, членът на Комисията г-н Хан, посети и двете места, които току-що споменах.

В този случай също трябва да се изправим пред глобално предизвикателство, породено от изменението на климата, и ще бъдем свидетели на нарастващ брой природни бедствия; нещо повече – ще продължим да сме свидетели на бедствия, които не са природни и които могат да имат сериозни последици за човешкия живот, природата и икономиката. Имам предвид например промишлените бедствия, пожарите и морските бедствия.

Това е проблем, с който съм лично ангажиран от много дълго време. Бях тук, в тази зала, през 1999 г., когато, в качеството си на новоназначен член на Комисията, отговарящ за регионалната политика, трябваше да отговоря на гръцки членове на ЕП, които бяха обезпокоени от последиците от земетресенията, които малко преди това бяха станали в страната им.

Тогава предложих, първо, създаването на Фонд „Солидарност“ и, второ, създаването на Европейски сили за гражданска защита. Наложи се да изчакаме до 2002 г. и големите наводнения, които засегнаха Германия, Австрия и Словакия, преди Комисията да може да създаде, в рамките на три месеца, с помощта на Парламента и Съвета, Фонд „Солидарност“, който ще се намеси в Мадейра и по Атлантическото крайбрежие, както направи и при няколко други големи бедствия от 2002 г. насам.

Моята колега г-жа Георгиева работи заедно с баронеса Аштън по учредяването на Европейски сили за гражданска защита и се надявам, че няма да се наложи да чакаме някое ново бедствие, за да съберем нашите ответни мерки и усилията за оказване на помощ под една общо европейско знаме при бедствия като това в Хаити или вълната цунами.

Зададеният въпрос се отнася до застраховането, защото не всичко е свързано с неподлежаща на застраховане публична собственост, която може да бъде обхваната от Фонд „Солидарност“. Считам, че тепърва трябва да бъде постигнат напредък по отношение на рисковете, които могат да бъдат покрити от застрахователните полици.

Бялата книга относно приспособяването към изменението на климата от 2009 г. предлага да се създадат държавно финансирани застрахователни системи там, където не съществува застраховане. В рамките на последващите действия на тази Бяла книга искам да разгледам ролята, която застрахователните продукти могат да играят за допълване на тези мерки. Смятам да започна със съпоставителен анализ: поисках от моите служби да проучат какво е положението в различните държави-членки. В случаи, когато може да има трансгранично въздействие, може дори да е подходящо да се насърчат застрахователни схеми, които да са по-скоро общоевропейски, отколкото национални.

Напълно съм запознат със сложността на проблема, г-н Kelly. Ще направя всичко това в сътрудничество с всички заинтересовани страни, със застрахователните дружества, с държавите-членки и експертите, за да можем да обменим най-добри практики и да определим приоритетите на подходящото равнище. Убеден съм, че можем да подобрим защитата на европейските граждани от нарастващия брой природни бедствия. Затова искам да изпълня тази изключително практична задача – изготвянето на преглед, съпоставителен анализ на съществуващите различни застрахователни схеми за природни бедствия в 27-те държави-членки.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Всички бяхме изключително загрижени за случилото се в Мадейра и Франция. В моята страна, за щастие, не загинаха хора, но проблемът със застраховането се появи много бързо. Много домакинства не могат да получат застраховки, а в град Клонмел, където преди няколко години имаше наводнение, застраховките поскъпнаха шесторно. Това съвсем очевидно е голям проблем и поздравявам члена на Комисията за вниманието, което му обръща.

Бих искал също да го попитам за държавите и правителствата, които не прилагат Директивата за наводненията. Би ли обмислил възможността да им се наложат някакъв вид санкции?

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Директивата за наводненията датира от 2007 г. През 2009 г. имаше и съобщение на Комисията относно предотвратяването на природни и причинени от човека бедствия като цяло.

Г-н Kelly, Вие говорите за директиви, които са приети съвсем наскоро, но за тях и за всички останали директиви важи едно и също правило от момента, в който влязат в сила: Комисията трябва и ще проверява дали държавите-членки прилагат тези директиви или не. Когато говорим за наводнения, както пролича ясно във Вашата страна, последиците за управлението на земите от липсата на предохранителни мерки и строителството в алувиални зони са очевидни. Комисията ще действа в тази област, както и във всички останали, като следи това, което правят или не правят държавите-членки, и като предприема подходящи мерки, включително действия срещу нарушенията, за да гарантира, че тези директиви се прилагат.

  Jim Higgins (PPE). – (EN) По повод въпроса, който повдигна г-н Kelly, а именно прилагането на Директивата за наводненията: както знаете, тя трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство тази година, 2010, във всички 27 държави-членки. Бих искал да призова настоятелно Комисията да следи националните органи във връзка с нейното прилагане. През 1995 г. като министър в Ирландия отговарях за наводненията. Тогава представихме доклад, в който се посочваше, че не трябва да се строят нови къщи в алувиални долини. И въпреки това много от къщите, за които се искат обезщетения в някои части на Ирландия, са построени след този доклад.

Затова наистина трябва да прилагаме Директивата за наводненията много стриктно и да налагаме наказания на ирландското правителство и местните органи, както и на всеки, който нарушава условията на Директивата за наводненията.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-н Барние, бих искал да Ви попитам за друго. Говорим за застраховане, но считам, че когато става дума за бедствия, са необходими две мерки от друго естество. Във връзка с това бих искал да Ви попитам следното – не трябва ли в Европа да се създаде по-скоро център за бързо реагиране? Не разполагаме с един център, който да може да реагира при бедствени ситуации. Второ, не трябва ли да вложим по-големи усилия в изграждането на граждански капацитет? Все още например не разполагаме с транспортен самолет. С други думи, освен застраховането, се нуждаем от един център и от по-голям капацитет за оказване на помощ.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Бяха зададени два различни въпроса. Първо, по въпроса за наводненията, дойдох тук в качеството си на член на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар и услугите, да отговоря на конкретен въпрос, г-н Kelly, който беше следният: как може най-добре да се използват застрахователните полици, в частност за обезщетяване на хора, чиято лична собственост е била засегната? Ще работя по изготвянето на тази моментна снимка на различните, повече или по-малко усъвършенствани частни застрахователни схеми; в някои държави почти не съществува застраховане за този вид бедствие, а в други, като Франция, има схема, която изплаща обезщетение от 100% в случай на природно бедствие.

Наводненията, г-н Kelly, не са въпрос, за който отговарям аз. Ще поискам от г-н Поточник, моя колега, който отговаря за околната среда, да Ви даде писмен отговор, в който да Ви информира дали и как се прилага Директивата за наводненията. Вие обаче сте прав, че ключовият въпрос се крие в националните и дори регионалните или местните правомощия в областите на строителството или пригодността за строителство. Не можем да питаме Брюксел за всичко, макар че общото правило е очевидно: има области, където не трябва да се извършва строителство или допълнителното застрояване. В моята страна дори беше прокаран закон, който предвижда преместване на къщи и фабрики, разположени в райони, които често биват засегнати от наводнения. Законът беше приет през 1995 г. и хората получават обезщетения, за да могат да напуснат тези райони, преди да възникне ново бедствие.

Това са идеите, които бих искал да съчетая, преди отново да дойда тук с някои предложения по въпроса за застрахователните полици.

Накрая, бих искал да кажа няколко думи по въпроса за гражданската защита, макар че той е от компетентността на други колеги. Това е проблем, по който съм работил – както знаете – и моята работа беше подкрепена от Европейския парламент по искане на председателя Барозу през 2006 г. Тази работа ме подтикна да предложа създаването на Европейски сили за гражданска защита, които да се подсигуряват от държавите-членки на доброволни начала. Бихме могли да въведем засилено сътрудничество на възходящ принцип, за да свикнем да подготвяме ответните си действия. Когато връхлети цунами или се случи трагедия в Хаити, не добрата воля е това, което ни липсва, а сътрудничеството. Така ще се спаси човешки живот, ще се спести време, ще се спестят пари и в същото време ще има повишена прозрачност, ако европейските доброволци подготвят ответните си действия при различните категории бедствия.

Естествено, не може да има едни и същи ответни действия при промишлено бедствие, произшествие от рода на „Ерика“, наводнения в Германия или Франция, пожари в Гърция, цунами, големи пандемии или дори терористична атака като тази на 11 септември, каквато за съжаление все още може да се случи в Европа.

Целта на тази идея, по която работят моите колеги – ще се върнем тук с някои конкретни предложения – е да се подготвят съвместни планирани ответни действия. Във всеки случай аз продължавам да подкрепям твърдо тази идея, по която свърших много работа с подкрепата на Европейския парламент.

  Председател. – Въпрос № 30, внесен от Silvia-Adriana Ticau (H-0109/10)

Относно: Мерки на Европейския съюз за борба с бедността

Съгласно публикуваните от Евростат данни, през 2008 г. около 85 милиона европейски граждани, 20% от децата и 19% от гражданите на възраст над 65 години, са били изложени на риска от бедност. На равнището на Съюза 8% от активното население и 44% от безработните са разполагали с доходи под прага на бедността, като наличието на трудова заетост не е било непременно достатъчно, за да гарантира достойно равнище на живот. Мерките за социална защита на държавите-членки са намалили с 32% риска от бедност, на който е било изложено населението на Европейския съюз. Икономическата криза е довела до покачване на процента на безработица до около 10%, с което е утежнила още повече социалното разделение.

В състояние ли е Комисията да посочи мерките, които възнамерява да предприеме, с цел създаването и запазването на работни места в рамките на Европейския съюз и за гарантиране на достойно равнище на живот на гражданите на Съюза като цяло, благодарение на подходяща и правилна система за социална защита?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Споделям изразените в този въпрос опасения за благополучието и благоденствието на европейците, въпросите за безработицата и социалната защита, както и борбата срещу бедността.

Както знаете, 2010 г. е Европейска година за борба с бедността и социалното изключване, с цел да се повиши осведомеността относно социалните проблеми. Да се надяваме, че тази година ще ни даде възможност не само да обсъждаме бедността, но и да се посветим на борбата срещу нея и да възобновим този политически ангажимент на равнище ЕС и сред държавите-членки.

За да предостави възможност за този възобновен ангажимент, Европейската комисия включи в новата стратегия „ЕС 2020“ водеща цел за намаляване на бедността, която е отражение на нашата загриженост и поуките, които си извадихме през последните десетилетия. Целта сега е да намалим бедността с една четвърт до 2020 г.

За да се преборим с бедността, са необходими просперитет, висококачествени работни места за хората, които могат да работят и да се издържат, и солидарност спрямо нуждаещите си. Всички тези елементи присъстват в стратегията „ЕС 2020“. Изпълнението на водещата цел относно бедността ще бъде подпомогнато от целенасочена водеща инициатива, наречена Европейска платформа срещу бедността. Съществуват конкретни инструменти за запазване и създаване на работни места на европейско равнище по линия на Европейския социален фонд, Европейския фонд за глобализация, както и неотдавнашната инициатива за микрокредитите.

Действията, които предприемат отделните държави-членки, са от особено значение. Трябва да се положат още усилия, за да може като начало да се гарантира, че всички имат достъп до висококачествени работни места, но намаляването на бедността трябва да отиде отвъд проблемите на заетостта. Както признава съобщението „Европа 2020“, ефективната, добре планирана социална защита е жизнено необходима за предотвратяването и справянето с бедността и изключването.

Държавите-членки са отговорни за финансирането и организирането на системите за социална защита, като в изпълнението на тази задача се ползват с подкрепата на Комисията. Като ключов партньор в социалния отворен метод на координация, Комисията спомага за установяването и насърчаването на ясни приоритети на политиката, осигурява рамка за наблюдение и улеснява обмена на знания. Добър пример до този момент са рамката за активно включване, съпоставителният анализ за детската бедност и наблюдението на социалните последици от кризата.

Ще работим много тясно с двете председателства тази година: испанското и белгийското. И двете предлагат важни инициативи: първият етап от срещата на високо равнище относно ромите, който беше обсъден тук преди няколко минути и който има много силно въздействие върху намаляването на бедността; с белгийското председателство подготвяме инициатива за намаляване на детската бедност.

Но нашата задача е да работим не само с правителствата, а и с неправителствените организации. Без тях не можем да изготвим напълно успешни програми. Ние оказваме подкрепа на неправителствени организации, които работят в областта на бедността и социалната защита, главно по линия на фонд „Прогрес“.

Това са основните въпроси и те обхващат различните посоки, в които работи Комисията за намаляване на бедността.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Благодаря Ви за отговора. Бих искала обаче да обсъдим накратко и процеса на деиндустриализация, който протича в много държави-членки и който е една от причините за икономическата и социалната криза, която преживяваме.

Една амбициозна и интелигентна европейска индустриална политика не само ще повиши конкурентоспособността на Европейския съюз, но и преди всичко ще създаде нови работни места. С оглед на това, какви мерки относно европейската индустриална политика ще бъдат включени в сегашната работна програма на Комисията, с цел да се повиши конкурентоспособността на Европейския съюз, но преди всичко да се създадат нови работни места, с което да се даде възможност за осигуряване на достойно препитание на европейските граждани?

Благодаря Ви.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Наистина, създаването на повече и по-добри работни места също е включено в стратегията „ЕС 2020“. Бих искал да привлека вниманието ви върху други две водещи инициативи. Вече споменах инициативата, която се съсредоточава върху бедността, но относно количеството и качеството на работните места в Европа разработихме водещата инициатива „Нови умения и работни места“; а в рамките на стълба за устойчивостта на „Европа 2020“ е включена водещата инициатива относно индустриалната политика.

Считам, че това е ключов момент в контекста на този въпрос, защото трябва да се признае, че инструментите на Европейския съюз не трябва да са насочени само към въздействието на дружествата, които напускат Европа, като например Фонда за глобализация. Те играят много важна роля и за предотвратяването на бедността, предотвратяването на загубата на доходи и умения, когато корпорациите решат да преместят дейността си извън Европа; и за пръв път от доста време насам ще има водеща инициатива относно индустриалната политика за устойчива икономика.

Считам, че това ще бъде решение на много от проблемите на индустриалното развитие и проблема с установяването. Напълно съм съгласен с подтекста на въпроса, а именно, че без последователна икономическа политика и политика в областта на заетостта не можем да се преборим успешно с бедността.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) По време на икономическа криза опасността от измами, свързани със социалната сигурност, е особено голяма. Запозната ли е Комисията с факта, че в Централна Европа се извършват мащабни измами, свързани със социалната сигурност, сред държавите с големи социални неравенства? Така например обезщетения за минимални пенсии са били поискани неправомерно от граждани на ЕС от девет държави-членки, като тези обезщетения очевидно са надвишавали реалния размер на пенсиите.

Въпросът ми е следният: възнамерява ли Комисията да предостави на отделните държави-членки инструменти, които те да могат да използват за предотвратяване на подобни мащабни измами, свързани със социалното осигуряване?

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, в Гърция над 20% от населението живее под прага на бедността. 34% от хората, живеещи в бедност, са безработни, а 14% са работещи бедни.

Проблемът с бедността, който моята колега описа във въпроса си във връзка с Европа, и статистическите данни за Гърция, които ви изложих, се дължат според мен на неолибералния икономически модел, защитаван от Договора от Лисабон и включен в текста на стратегията „ЕС 2020“.

Бих искал да Ви попитам: възможно ли е да се справим с нарастващия процент на хората, живеещи в бедност, с откъслечни политики с елементи на благотворителност или се нуждаем от различна икономическа политика, която да се основава на пълната заетост, което означава, че трябва да преразгледате стратегията „ЕС 2020“?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Ще започна с втория въпрос, ако нямате нищо против: наистина е много важно да разполагаме с по-стабилна макроикономическа среда.

В предишния отговор изтъкнах важността на една последователна икономическа политика, която да даде възможност за създаване на по-стабилна среда и наистина това, което беше определено като „неолиберална тенденция“ на последните десетилетия, трябва да бъде преразгледано. В „Европа 2020“ са включени редица инициативи и бих искал по-конкретно да спомена главата за финансовия регламент. Това е съществена промяна в сравнение с предишния режим и е следствие от намерението да се стабилизира макроикономическата среда, което ще облекчи натиска върху данъчните системи, които трябва да финансират системите за социална защита и политиките в областта на заетостта.

Относно злоупотребите и ефективността на системите за социална защита – наистина кризата ни подлага на тест в това отношение. Това, което Комисията може да направи, е да използва отворения метод на координация и наличния аналитичен и отчетен капацитет, за да помогне на държавите-членки да обърнат по-голямо внимание на мерките за социална защита.

Предизвикателството на кризисния период, което беше споменато във въпроса, но също и на предстоящия период, когато някои държави-членки ще се изправят пред необходимостта от фискална консолидация, наистина ще бъде изпитание и ние не можем лесно да намерим повече ресурси за борба с бедността. Затова трябва да обменяме опит за това, как да използваме по-ефективно нашите инструменти и как по-добре да подходим към уязвимите групи.

  Председател. – Въпрос № 31, внесен от Georgios Papanikolaou (H-0089/10)

Относно: Оценка на програма "Култура 2007-2013"

Като част от усилията за насърчаване и популяризиране на европейската култура Европейският съюз създаде през 2007 г. програмата „Култура” със срок на действие до 2013 г. и общ бюджет от приблизително 400 млн. евро.

Сред целите, които тя поставя, са повишаване на съзнаването на културните елементи, които имат значение за Европа, и насърчаване на междудържавната мобилност на работниците в областта на културата.

Как оценява Комисията досегашния ход на реализацията на двете посочени по-горе цели?

Държавите-членки демонстрират ли интерес и участие в програмата „Култура” или Комисията счита, че следва да предприеме нови, по-динамични инициативи за постигане на целите до 2013 г.?

  Андрула Василиу, член на Комисията. – (EL) Г-н председател, както каза г-н Papanikolaou, целта на програмата „Култура“ е да обогати културния опит на европейските граждани, като популяризира нашето общо културно наследство. Комисията насърчава сътрудничеството в областта на културата между авторите, хората, работещи в тази сфера, и институциите в държавите, участващи в програмата, с цел да стимулира обособяването на европейска националност.

Програмата „Култура“ цели в частност да насърчи трансграничната мобилност на хората, работещи в сферата на културата, да стимулира трансграничното движение на предмети и произведения на изкуството и културата, да подпомогне междукултурния диалог. Така например в рамките на програма „Култура“ през 2009 г. са били подадени 749 кандидатури, а за финансиране са били избрани 256 плана, като основната цел на 127 от тях е била мобилността на хората, работещи в сферата на културата.

В съответствие с правното основание се изисква редовна външна и независима оценка на програмата. През юли 2009 г. Комисията отправи покана към независим изпълнител да оцени прилагането на програма „Култура“ през първите три години, 2007-2009 г., и което е по-важно – придържането към целите, първоначалните резултати и първоначалното въздействие на програмата.

Изпълнителят извърши оценката въз основа на данните за резултатите от плановете, скорошни отделни оценки и проучвания, и интервюта с бенефициери на планове и заинтересовани лица, работещи в сферата на културата. Окончателният му доклад ще бъде внесен през втората половина на годината. На тази основа Комисията ще изготви доклад относно изпълнението на програмата и ще го внесе в Европейския парламент не по-късно от 31 декември 2010 г.

Обърнете внимание на факта, че програмата не е насочена главно към националните органи, а към хората, работещи в сферата на културата. Участието в плановете на хора, работещи в сферата на културата, е относително равно разпределено между държавите-членки. Националните органи взимат участие в групи от експерти на европейско равнище, за да формулират политиката за развитие на програмата.

След два кръга пилотни проучвания относно мобилността на творците, на които Европейският парламент даде ход за 2008 г. и 2009 г., и взимайки под внимание вече проведените разговори в рамките на отворения метод на координация, Комисията понастоящем оценява постигнатия до момента напредък и търси начини за подобряване на изпълнението на настоящата програма.

По-късно, преди края на годината, Комисията ще започне процедура на обществено допитване, за да подготви почвата за новата програма „Култура“ за периода след 2014 г.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Благодаря Ви за отговора, г-жо член на Комисията. Ако не се лъжа, за първи път сте тук в рамките на тази процедура. Искам да Ви пожелая успех в работата и на добър час!

Наистина е от жизнено значение да повишим съзнанието на европейските граждани за културните елементи, които са важни за Европа и които служат за опорна точка на нашата европейска култура и общи ценности. Считам, че тази идея придоби особено значение през последните години, включително за Гърция, особено – позволете ми да сменя малко посоката на разискването – предвид използването на културни паметници за цели, които не са свързани с културата, за да се осмее моята страна. Имам предвид статията в германското списание „Фокус“ с колаж на Венера Милоска; имам предвид публикациите в интернет, които описват Акропола като развалина.

Опасявам се тази практика да не стане нещо повече от изключение и затова Ви питам, г-жо член на Комисията, ако осъждате тези практики и ако – в рамките на програмата, която обсъждаме, но и не само в тази рамка – Комисията планира да приеме по-решителна, и ако мога да се изразя така, по-агресивна политика за насърчаване на културния...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Андрула Василиу, член на Комисията. – (EL) Ако ми позволите, бих предпочела да не коментирам точно сега статии в различни издания, защото не считам, че ще постигнем нещо, като отговаряме на подобни статии.

Това, което бих искала да кажа, е, че културни паметници, като Акропола и други паметници в Гърция и други държави-членки, са извор на вдъхновение и общокултурно богатство, и точно днес Европейската комисия прие нова система за етикетиране на големите културни паметници на Европейския съюз, включително Акропола.

Считам, че това говори само по себе си какво мисли Европа за тези паметници.

  Председател. – Въпрос № 32, внесен от Liam Aylward (H-0090/10)

Относно: Укрепване и финансиране на масови спортни организации в ЕС

Масовите спортни организации имат огромен принос за европейското общество, култура и здравето на европейските граждани; но в настоящия икономически климат много масови спортни организации изпитват финансови затруднения. Какви действия може да предприеме Комисията, за да укрепи масовия спорт и да насърчи неговото развитие сред държавите-членки?

Комисията наскоро прекрати общественото допитване относно финансирането на масовите спортове. Може ли Комисията да даде повече информация относно целите на това обществено допитване и кога ще има повече информация относно резултатите от него?

  Андрула Василиу, член на Комисията. – (EN) Комисията напълно признава важната роля на масовия спорт в европейското общество.

Затова Бялата книга за спорта от 2007 г. се съсредоточи върху обществените аспекти на спорта и предложи редица действия, включително насърчаване на укрепването на общественото здраве чрез физическа активност или възпитателната роля на спорта за социалното включване във и посредством спорта и доброволческата дейност в спорта, които бяха изпълнени или се изпълняват в момента.

Също така новата компетентност на ЕС за спорта, установена в член 165, изтъква специфичния характер на тази област, нейната социална и възпитателна функция и нейните структури, основаващи се на доброволческата дейност.

Така тя осигурява рамката за бъдещата дейност на ЕС и дава насока за насърчаване на спорта в целия ЕС, както и за развиване на европейското измерение в спорта.

Комисията възнамерява да предложи по-късно тази година инициативи за прилагане на Договора от Лисабон в областта на спорта. Тези инициативи ще вземат под внимание необходимостта от укрепване на сферата на масовия спорт.

Уважаемият член на ЕП с право изтъква, че масовите спортни организации са изправени пред предизвикателства в сегашния икономически климат. Протичащото в момента проучване на ЕС относно бариерите на вътрешния пазар пред финансирането на спорта, което беше обявено в Бялата книга и което се фокусира върху финансирането на масовия спорт, обръща внимание на тези предизвикателства. Целта на проучването е да опише ключовите източници на финансиране, да идентифицира моделите на финансиране в различните държави-членки и за различните спортни дисциплини, и да анализира регулаторната среда на ЕС и националните политики, които оказват въздействие върху финансирането на спорта.

И накрая, проучването следва да изложи ефективни бизнес модели, които да могат да се справят с бъдещите предизвикателства, като например въздействието на икономическата криза върху бюджетите на държавния сектор или спонсорството, и да идентифицира средства за активизиране на развитието на масовия спорт в целия Европейски съюз.

Допитванията относно финансирането на масовия спорт, които уважаемият член на ЕП спомена, бяха проведени в рамките на това проучване. Първоначалните резултати от тези допитвания бяха представени на заинтересованите страни на конференция за устойчивите модели на финансиране на масовия спорт на вътрешния пазар, организирана от изпълнителя на проучването на 16 февруари в Брюксел.

Резултатите от конференцията ще бъдат публикувани скоро на уебсайта на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“.

  Liam Aylward (ALDE). – (EN) Бих искал да благодаря на члена на Комисията за отговора. Приветствам заявената от нея ангажираност с развитието на масовия спорт.

Вследствие на ратифицирането на Договора от Лисабон приветствам факта, че Европейският съюз сега разполага с компетентност в областта на спорта с помощен бюджет. Може ли Комисията да обясни как възнамерява да оформи спортните програми на Европейския съюз и, второ, да каже кога можем да очакваме първото съобщение на Комисията по този въпрос?

  Андрула Василиу, член на Комисията. – (EN) Наистина възнамеряваме да публикуваме съобщение за спорта през лятото на тази година. Така че съобщението ще е готово преди лятната почивка. Това следва да осигури рамката за засилено сътрудничество, нов дневен ред за спорта на равнище ЕС, както и проект на решение за двегодишна програма на ЕС за спорта за 2012 г. и 2013 г.

Разбира се, както добре знаете, междувременно протичат дейностите в областта на спорта за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., които се фокусират върху масовия спорт и социалния аспект на спорта. Действията за 2009 г. вече бяха одобрени и ще бъдат изпълнени тази година. На път сме да одобрим действията за 2010 г., които ще бъдат готови до два месеца.

Разбира се, както добре знаете, за съжаление бюджетът за 2010 г. беше намален от 6 милиона евро на 3 милиона евро. Съгласно бюджета, с който разполагаме за 2011 г., имаме нови действия и нов тестов материал, за да формулираме програмата си за 2012 г. и 2013 г.

  Piotr Borys (PPE). – (PL) Г-н председател, г-жо Василиу, бих искал да изразя огромната си благодарност за изказването относно създаването на нов дневен ред за спорта, но бих искал също да изложа някои идеи по този въпрос, за които говори и комисията по култура и образование. Те са свързани с новите ключови умения, към които днес могат да се добавят и способностите в спорта, общата култура и знанията за Европейския съюз. Г-жо Василиу, предвиждате ли да се включите в обсъждането на новия и много важен аспект на ключовите умения на младите хора в Европейския съюз, така че да се наблегне и на въпросите за спорта, знанията за Европейския съюз и общата култура, които са толкова важни за изграждането на европейска идентичност?

  Андрула Василиу, член на Комисията. – (EN) Без съмнение, когато говоря за обществената роля на спорта, въпросите, свързани с образованието и подготовката, са много важни и считам, че образованието е още по-важно за нашата обща европейска идентичност. Това със сигурност ще бъде взето предвид при формулирането на нашата постоянна програма за спорта.

  Председател. – Въпрос № 33, внесен от Jim Higgins (H-0072/10)

Относно: Смъртността по пътищата

Може ли Комисията да посочи как възнамерява да се бори срещу трите главни причини за смърт по пътищата, а именно превишена скорост, шофиране под въздействието на алкохол/наркотици и неподходяща пътна инфраструктура?

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) В рамките на третата европейска програма за действие относно безопасността по пътищата до 2010 г. бяха изпълнени редица действия за борба с превишената скорост, шофирането под въздействието на наркотици и алкохол, както и за подобряване на пътната инфраструктура. В много от тези действия участва и Европейският парламент в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение. Но, разбира се, са необходими по-нататъшни усилия.

В момента Комисията работи по Европейската стратегия за безопасност по пътищата за следващото десетилетие. Тя ще подчертае важността на подходящото правоприлагане и санкциониране на опасното поведение, в частност шофирането в нетрезво състояние и превишената скорост. Гражданите на държавите-членки не могат да разберат защо на други граждани на ЕС не се налагат санкции, когато нарушават закона. Затова е необходимо спешно да се подновят обсъжданията по предложенията за директива относно трансграничното правоприлагане, която получи пълната подкрепа на Европейския парламент, но беше блокирана в Съвета. Комисията е решена да придвижи това предложение.

Освен контрола и санкциите, просветата и повишаването на осведомеността са области, върху които Комисията ще постави силен акцент. Следва да бъдат предложени специфични действия относно алкохола и скоростта, като например системи за блокиране при употреба на алкохол или по-строги изисквания за новите водачи. Шофирането под въздействие на наркотици е разрастващ се проблем. Комисията очаква протичащият в момента изследователски проект DRUID да предложи идеи за конкретни действия. Що се отнася до инфраструктурата, Европейският парламент и Съветът приеха законодателство относно безопасното управление и изискванията за безопасност за пътищата и тунелите на трансевропейската мрежа.

Комисията, разбира се, ще следи отблизо тяхното стриктно изпълнение от страна на държавите-членки. Но безопасността на пътната инфраструктура не се ограничава само до големите пътища от мрежата TEN; 56% от смъртните случаи при пътни произшествия стават на селски пътища. Затова Комисията ще проучи разширяването на действащото законодателство за безопасното управление с включването на второкласната пътна мрежа в държавите-членки. И накрая, Комисията ще се увери, че инфраструктурните проекти, ползващи се с финансиране или заеми от ЕС, вземат под внимание изискванията за безопасност по пътищата.

Трябва също да подчертая, че за безопасността по пътищата споделена отговорност носят институциите на ЕС, държавите-членки, местните и регионалните структури, асоциациите и, разбира се, гражданите. За да постигнат максимална ефективност, решенията трябва да отговарят на конкретни проблеми. Следващата Европейска стратегия за безопасността по пътищата ще предложи редица действия, основаващи се на този принцип. Главната й цел е да създаде общо европейско пространство на безопасност по пътищата, което ще бъде част от единно европейско транспортно пространство, където всички граждани на ЕС ще се ползват от едно и също равнище на безопасност навсякъде в Европа.

  Jim Higgins (PPE). – (GA) Г-н председател, бих искал да изкажа благодарността си на члена на Комисията. От думите му става ясно, че е свършена много работа по въпроса за ролята на превишената скорост и алкохола в предизвикването на пътни произшествия. И все пак ясно е, че не проучваме въздействието на наркотиците в тези случаи. Шофирането под въздействието на алкохол или наркотици е основна причина за почти 25% от пътните произшествия в Европейския съюз всяка година. 10 000 души загиват всяка година в резултат на такива произшествия.

Трябва обаче да направим повече по отношение на наркотиците, тъй като е ясно, че те са сред главните причини за пътни произшествия и смъртни случаи по пътищата. Обръщам внимание на члена на Комисията, че трябва да направим много повече.

Приветствам проучването, но трябва да направим много повече, за да може то да бъде ефективно.

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Разбира се, само мога да се съглася с Вашите опасения. Проблемът с наркотиците, както добре знаете, е, че макар и да разполагаме с относително развита технология за засичане на водачи, които са под въздействието на алкохол, много по-трудно е да се установи въздействието на наркотици. Наистина трябва да извършим проучване, за да открием необходимата технология, защото днес подобно състояние се засича единствено благодарение на наблюдателността на полицаите, които след това пращат хората на медицински изследвания; едва тогава става ясно, че има проблем. Разбира се, имаме нужда от нещо повече.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Благодаря Ви за внесените предложения за решаване на този проблем. Бих искал да попитам дали сте съгласен с изследванията, според които използването на мобилен телефон при шофиране може да забави реакцията на шофьора също толкова, колкото и въздействието на алкохол и наркотици. Другите ми въпроси се отнасят до тежкотоварните автомобили. Те са носители на повишен риск, особено по време на тъмните часове от денонощието, а освен това, както добре знаете, тежкотоварните автомобили влошават състоянието на пътищата, което също допринася за броя на произшествията. Според Вас трябва ли да дадем максимално предимство на политиките за пренасочване на превоза на стоки от пътищата към железопътния транспорт.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н член на Комисията, проблемът, който обсъждаме и който моят колега повдигна във въпроса си, е много сериозен. Това, което наричаме „пътнотранспортни произшествия“ според мен са сблъсъци, които се дължат на различни причини и са реална причина за голям брой смъртни случаи в Европа.

Затова бих искал да Ви задам два конкретни въпроса:

Първо, тъй като повечето от тези сблъсъци се случват в градовете и повечето жертви са пешеходци или колоездачи, какви инициативи според Вас трябва да бъдат разработени, за да се следва политика на „визия за нула ПТП“, с други думи, да няма жертви в градовете, да се проявява специално внимание към училищата, велосипедните алеи и т.н.?

Вторият ми въпрос е: какво възнамерявате да направите, за да се въздаде правосъдие за жертвите и техните близки в рамките на тази визия, така че да можем да я използваме за предотвратяване на произшествията?

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Разбира се, Комисията проявява явно предпочитание към пренасочването към друг вид транспорт, за да се даде предимство на железопътния превоз на стоки, но това е така вече десетилетия наред. Сега трябва да открием и да отстраним препятствията, които ни пречат да се възползваме максимално от железопътния транспорт. Много неща трябва да бъдат направени и считам, че в рамките на настоящия мандат на Комисията можем да постигнем някакъв напредък.

Искам да припомня, че използването на мобилни телефони по време на шофиране, поне в някои държави – включително моята – е забранено.

Относно действията за ограничаване на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия, в рамките на този план за действие Комисията имаше амбициозната цел да намали броя на загиналите с 50%. Тя не беше постигната, но намаляването на броя на смъртните случаи беше значително.

Това, разбира се, беше постигнато с общите усилия на европейските институции, но преди всичко на всички държави-членки. В моята страна например беше постигнато още по-забележително намаляване на броя на смъртните случаи през настоящото десетилетие – почти три пъти. Имаме още ресурси и макар че никога няма да постигнем нулев брой произшествия, можем да направим много за намаляване на броя на жертвите. Това несъмнено е много сложен въпрос, който включва неупотреба на алкохол, по-добри пътища, по-добри условия, просвета, подготовка – всички тези неща.

  Председател. – Тъй като се отнасят за едно и също, следните въпроси ще бъдат разгледани заедно:

Въпрос № 34, внесен от Ivo Belet (H-0077/10)

Относно: Железопътната злополука в Buizingen и електронната система за сигурност

Сериозната железопътна злополука в Buizingen, Белгия на 15 февруари 2010 г. се отдава на липсата на електронна система за сигурност, която автоматично да задейства спирачките на влаковете, в случай че преминат червен семафор.

В допълнение към националните системи за автоматична защита на влаковете (АЗВ), които съществуват от години в някои държави-членки, усилено се работи по въвеждането на ERTMS (Европейската система за управление на железопътния превоз) в Европа.

В каква степен и откога различните държави-членки са оборудвали железопътните си линии и влакове с национални системи за АЗВ?

Какво е състоянието с въвеждането на ERTMS в различните държави-членки (по влаковете и по железопътните линии)?

В държавите-членки, които нямат национални системи за автоматична защита на влаковете, целесъобразно ли е все още да инвестират в такива, като се има предвид текущото въвеждане на ERTMS и основните инвестиции следва да се насочат към тази смяна?

Как се избягва опасността от това железопътната инфраструктура да е оборудвана с ERTMS, а влаковете не и обратно?

Възниква ли този проблем в момента, например за междуградското железопътно движение по линията Лиеж - Аахен?

Какви са поуките, които може би следва да извлечем с оглед либерализирането на железопътните компании в Европа?

Въпрос № 35, внесен от Frieda Brepoels (H-0091/10)

Относно: Причини за ужасната железопътна катастрофа от понеделник, 15 февруари в Buizingen

Може ли Комисията да покаже дали либерализацията е повлияла върху сигурността?

През юни 2008 г. Комисията изпрати до Белгия обосновано становище, в което критикуваше сложното устройство от три части на белгийските железници. Взети ли бяха необходимите мерки в отговор на направените от Комисията забележки? Как?

Откога е достъпен европейският стандарт ERTMS? Имаше ли закъснение от предвидената дата за въвеждане? Ако да, какви бяха причините за закъснението и какви коригиращи мерки взе Комисията?

Разискванията относно европейския стандарт попречиха ли на железниците да въведат собствени системи за гарантиране на сигурността на вътрешния транспорт? Откога са достъпни спецификациите за такива национални системи? В колко държави от ЕС-27 вече съществува такава национална система? Кои държави се представят най-добре?

Какво е положението на Белгия в сравнение с държавите от ЕС-27 по отношение на сигурността на железопътната мрежа?

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Железопътната злополука в Buizingen в понеделник, 15 февруари, беше шокираща трагедия и в дните след това сериозно произшествие могат да бъдат зададени няколко технически и политически въпроса относно безопасността на железопътния транспорт.

Причините за злополуката все още не са напълно известни; беше даден ход на техническо разследване в съответствие с разпоредбите на Директивата на ЕС за безопасността. Белгийският разследващ орган е отговорен за провеждането на това разследване. Двама следователи от Европейската железопътна агенция се присъединиха към белгийския екип, натоварен с разследването, само няколко часа след инцидента.

Бих искал да подчертая, че не е уместно да се правят заключения, докато не се изяснят причините за катастрофата.

Както често се случва при железопътни злополуки, се изказват твърдения за връзка между европейските правила или разпоредби и произшествията. Бих искал първо да бъда пределно ясен по въпроса за отварянето на пазара. Наред с отварянето на сектора на железопътния товарен транспорт за конкуренция и установяването на изисквания за отделяне на дейностите на управителите на инфраструктурата и железопътните предприятия, беше въведена и строга регулаторна рамка, която обхваща безопасността на железопътния транспорт и оперативната съвместимост. Наблюдавахме отблизо това отваряне на железопътния сектор за конкуренция, за да гарантираме, че то няма негативно въздействие върху безопасността на железопътния транспорт, и показателите ясно сочат, че такова въздействие няма.

Не виждам и връзка между злополуката и обоснованото становище, което изпратихме на Белгия през 2008 г. относно липсата на независимост между управителите на инфраструктурата и железопътните предприятия.

Всеки опит да се направи връзка между равнището на безопасност на железопътния транспорт и отварянето на железопътния пазар според мен е просто претекст за отклоняване на разискването от истинските причини за злополуката.

В този контекст може да се постави въпросът за паралелното съществуване на национални и европейски системи за контрол на влаковете. В Европа днес се използват повече от 20 различни национални системи за гарантиране на безопасното движение на влаковете. Несъвместимостта на различните национални системи създава огромен проблем за международните влакове, защото локомотивите трябва или да се сменят на всяка граница, или да бъдат оборудвани с няколко бордови системи.

По тази причина беше проектирана и разработена единна система за използване на европейско равнище, която в момента се инсталира по големите международни линии и влакове в Европа. Системата е известна като ERTMS, Европейската система за управление на железопътния превоз.

Що се отнася до синхронизацията, повечето национални системи са разработени в началото на 80-те години на XX век, но тяхното разгръщане е дълъг и скъпоструващ процес. В повечето държави, където съществуват такива системи, до момента са оборудвани само част от националните мрежи и локомотивите, като това частично инсталиране на оборудването отне приблизително 20 години.

Спецификациите на ERTMS съществуват от 2000 г. насам. Между 2000 г. и 2005 г. бяха осъществени редица пилотни проекти. От 2005 г. насам в експлоатация бяха пуснати няколко оборудвани линии ERTMS.

Към момента 10 държави-членки имат линии с ERTMS, а в почти всички държави-членки са в ход проекти. В Белгия например линията между Аахен и Лиеж и пътуващите по тази линия междуградски влакове са оборудвани.

Затова ERTMS вероятно ще съществува съвместно с националните системи за период от 20 години. Някои държави-членки ще ползват европейската система по-рано от други. Така например виждаме, че италианската и испанската високоскоростна мрежа е почти напълно оборудвана, както и конвенционалната мрежа на Люксембург, докато в 15 държави-членки има само пилотни линии или проекти.

Следва да се отбележи, че системите за автоматична защита на влаковете са само един елемент, който допринася за безопасността на мрежата. Подходящата подготовка, правилната поддръжка и по-добрата защита на железопътните прелези са други важни елементи от гледна точка на безопасността.

Ако разгледаме един по-широк спектър от показатели за безопасност, общите данни сочат, че стандартите за безопасност на железопътния транспорт в Европа като цяло са много високи.

  Ivo Belet (PPE). – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, поуките, които трябва да си извадим от тази трагедия, наистина са работа на белгийските служби: белгийското правителство. В белгийския парламент скоро ще бъде съставена специална анкетна комисия по случая.

Имам още един въпрос към Вас, г-н член на Комисията. Какво е мнението Ви за социалния аспект, този за работното натоварване на влаковия персонал, и в частност на машинистите? Не трябва ли да обърнем внимание и на този въпрос и не са ли необходими европейски правила, особено предвид факта, че се очаква конкуренцията в пътническия превоз да нарасне през следващите няколко години?

  Frieda Brepoels (Verts/ALE). – (NL) Бих искала да изкажа горещата си благодарност на члена на Комисията за отговорите, които даде на редица много специфични въпроси. Той обаче не отговори на един от моите въпроси, който е свързан с обоснованото становище, изпратено на Белгия от Комисията през 2008 г. През 2009 г. отново беше установена липса на независимост на управителя на белгийската железопътна инфраструктура (Infrabel) от Националната железопътна компания на Белгия (SNCB) и холдинговото дружество. Бих искала да разбера още колко време Комисията ще възлага на SNCB да извършва необходимите операции за реструктуриране?

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Първо, относно операторите и социалните въпроси. Можем да разгледаме този въпрос в дълбочина и да анализираме ситуацията, тъй като, разбира се, ако има повече конкуренция и по-интензивен трафик, следва да обърнем много сериозно внимание и на тези социални аспекти. Вече са в сила различни разпоредби относно пилотите във въздухоплаването например. Ще бъдете информирани за Директивата за времето на шофиране в автомобилния транспорт, а такъв контрол над времето на шофиране следва да се прилага спрямо всички водачи, включително машинистите.

Затова считам, че трябва да погледнем много сериозно на този въпрос. Съществува и национално законодателство, това са въпроси, които се регулират на първо място от националното законодателство, но без съмнение трябва да обърнем внимание на този проблем.

Казах, че през 2008 г. Комисията съобщи на Белгия своето обосновано становище относно липсата на предпазни мерки за гарантиране на независимостта на управителя на инфраструктурата от железопътните предприятия при упражняването на ключови функции, разпределянето на коридорите и таксуването. Белгийските органи отговориха на това становище и службите на Комисията анализират техния отговор, за да предложат последващи действия.

Но да се върнем на железопътната злополука – това беше трагично събитие, което трябваше да бъде предотвратено, но не е възможно да не се случват абсолютно никакви инциденти в света. Това е много сложен въпрос. Предполагам, че разследването ще ни даде конкретни отговори за причините за злополуката и, както при много други случаи, става въпрос за трагично съчетаване на няколко фактора, включително човешки. От XIX век насам червената светлина винаги е била сигнал за спиране. Така че едва ли можем да намерим един-единствен прост отговор на въпроса, защо се случи този инцидент.

  Piotr Borys (PPE). – (PL) Г-н Калас, считам, че трябва да си извадим изводи от тази трагедия. Разбира се, една детайлна процедура ще изясни дали човешкият фактор носи вина или може би е било въпрос на оборудване, или липсата на система. Според Вас колко време ще е необходимо, за да влезе ERTMS в употреба и смятате ли, че с либерализирането както на пътническия, така и на товарния железопътен транспорт системата за ясна проверка на качеството на услугата и оборудването следва да бъде отделена от националните системи?

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Според плана системата ERTMS трябва да бъде въведена в рамките на основните европейски железопътни мрежи преди 2015 г., така че има дата, до която смятаме, че този план за разгръщане ще бъде изпълнен, но това не означава, че всяка линия, особено регионалните линии, ще бъде снабдена с такова усъвършенствано оборудване, така че винаги трябва да има и други системи. Такъв план за разгръщане съществува, но това е скъпоструваща операция и голяма инвестиция.

Въвеждането на европейска система за проверка на качеството е добра идея. Когато излагам идеята за развитието на транспорта като цяло като единна структура в Европа, евентуално наречена единно европейско транспортно пространство, това без съмнение означава, че трябва и да хармонизираме изискванията за качество, а качеството на услугите трябва да се поддържа на много високо равнище.

  Председател. – Въпрос № 36, внесен от Jacek Wlosowicz (H-0103/10)

Относно: Смяна на часовото време от зимно на лятно и обратно

Обръщам се с въпрос към Комисията дали понастоящем съществуват анализи, обосноваващи двукратната смяна на часовото време всяка година, която предизвиква много смущения в ежедневния живот на жителите на Европейския съюз?

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Разбира се, разполагаме с директива от януари 2001 г. насам, когато Съветът и Парламентът приеха настоящата Директива относно лятното часово време в Европейския съюз. Тази директива хармонизира графика на прилагането на лятното часово време в ЕС. Това е деветата директива по въпроса от 1980 г., когато беше приета първата Директива относно лятното часово време.

В съответствие с гореспоменатата директива, през 2007 г. Комисията представи доклад относно въздействието на настоящия режим на лятното часово време. Докладът стигна до заключението, че, въз основа на предоставената на Комисията информация, режимът на лятното часово време няма негативно въздействие и е довел до спестяване на електроенергия. Действащите в момента разпоредби не предизвикват никакво безпокойство в държавите-членки на Европейския съюз. Нито една държава-членка не е поискала досега, и след публикуването на доклада, изменение в действащите разпоредби.

Уважаемият член на ЕП едва ли би могъл да намери по-подходящ човек, който да отговори на този въпрос, не защото отговарям за транспорта, а защото бях част от естонското правителство, което направи точно това, което предлагате във Вашия въпрос. Първо, през 1999 г. отменихме смяната на часовото време, считано от 2000 г. Променихме този режим и запазихме само един часови режим. През 2002 г. се върнахме към старата система и отново въведохме лятното часово време. Така че имам опит от първа ръка по този въпрос.

Тази стъпка, предприета през 2000 г., стана крайно непопулярна поради две причини, свързани с неудобства. Едната е, че вечер сме лишени от дневната светлина. На сутринта отново става светло, но човек няма как да се възползва от тази светлина сутрин. Вечер се стъмва прекалено рано и когато се върнеш вкъщи от работа и искаш да поспортуваш или да излезеш навън с децата, вече е станало тъмно. На хората това никак не им хареса.

Втората причина, разбира се, беше пълното объркване на разписанията и графиците – както можете да си представите – при пътуванията до други държави. Така че се върнахме към сегашния режим на лятното часово време, връщайки стрелките на часовника два пъти в годината. Хората са доволни и този въпрос не е бил повдиган отново.

  Jacek Włosowicz (ECR). – (PL) Г-н председател, г-н Калас, имам някои съмнения във връзка с факта, че някои държави в Европа, например Обединеното кралство, използват различно часово време от това в континентална Европа, и фактът, че не сменят времето, не им създава никакви проблеми. В крайна сметка стандартизирането на времето навсякъде в Европа с въвеждането на една-единствена часова зона няма ли да бъде от полза именно от гледна точка на транспорта?

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Както казах, имам личен опит с това и не виждам никаква причина отново да сменяме системата или да внасяме промени в настоящата система. Това само може да усложни нещата.

  Председател. – Въпрос № 37, внесен от Gay Mitchell (H-0071/10)

Относно: Равновесието между свобода и сигурност

В много страни от Европейския съюз страхът, породен от световния тероризъм, доведе до плашеща ерозия на гражданските свободи. Един от основните принципи, върху които се гради гражданският договор, гласи, че правителството трябва да обоснове всяко ограничаване на правата на гражданите, като покаже ясно и неоспоримо необходимостта от това ограничаване за общата сигурност на нацията. Изглежда, че тежестта на доказването е прехвърлена от органите, прилагащи мерките за сигурност, на хората, които са изложени на тях.

Съгласна ли е Комисията с тази оценка? Какво смята да предприеме Комисията, за да оправи нарушеното равновесие между сигурност и свобода?

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Защитата и насърчаването на основните права не трябва да се противопоставя на мерките за справяне с продължаващата заплаха от тероризма: те трябва да вървят ръка за ръка. Антитерористичните дейности трябва да се извършват при пълно спазване на принципа на правовата държава и на основните права, заложени на равнище Европейски съюз в Хартата на основните права.

Не става въпрос да се прави компромис или едното изискване да се противопоставя на другото, а да се изпълнят и двете, но без, разбира се, да се поставят под въпрос основните права.

Спазването на основните права не пречи на приемането на ефективни мерки за сигурност и това между другото беше признато в Програмата от Стокхолм, която призовава европейските институции да гарантират, че всички инструменти, използвани в борбата срещу тероризма, напълно спазват основните права. Затова считам, че това е въпрос на балансиране, а не на противопоставяне на едното срещу другото.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Ако питате мен, трябва да ударим силно по терористите и престъпниците. Нямам никакви възражения срещу това, но съм загрижен, че ние, в качеството си на парламентаристи, не наблягаме достатъчно – било то в Европейския парламент или в държавите-членки – на това, че очакваме тази задача да се изпълнява по начин, който защитава хората, а не застрашава неприкосновеността на личния им живот, както и да се защитават данните и неприкосновеността на личния живот на гражданите, а гражданите, които са невинни и спазват закона, да не бъдат обект на вмешателство от страна на държавата. Това е крайно наложително.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Напълно съм съгласна с уважаемия член на ЕП. От моето изслушване, както и от предишните ми действия в качеството ми на член на Комисията, отговарящ за далекосъобщенията, знаете, че защитата на данните е сред основните ми приоритети.

Обещах Директивата за защита на данните от 1995 г. да бъде реформирана, за да се адаптира към модерния свят на технологията, но също така заявих много ясно, че не можем да изнасяме данни, за да защитим обществото. Личните данни на хората не могат да бъдат излагани на риск от други мерки.

Видях как Парламентът оспори и гласува по въпроса за SWIFT. Комисията ще вземе предвид мнението на Парламента при разработването на нов мандат за ново споразумение SWIFT с нашите американски партньори – такова, което да постига баланс между правото на неприкосновеност на личния живот и необходимостта от борба срещу тероризма.

  Председател. – Въпрос № 38, внесен от Marian Harkin (H-0087/10)

Относно: Зелена книга относно доброволческата дейност

С цел повишаване на информираността относно приноса на доброволческата дейност в ЕС, би ли разгледала Комисията възможността заедно с предложените инициативи за отпразнуване на Европейската година на доброволческата дейност да разработи изчерпателна зелена книга относно доброволческата дейност, за да улесни и признае доброволческата дейност и да повиши нейния принос?

В допълнение към разработването на подобна зелена книга, би ли счела Комисията за съществено създаването на взаимодействие между други международни организации, като МОТ и ООН във връзка с проекта на МОТ и Университета "Джонс Хопкинс" за измерване на доброволческата дейност и Наръчника на ООН за организациите с нестопанска цел?

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Съжалявам, но при мен няма такъв въпрос. Тук имам много въпроси, но не и този.

(Председателят предлага въпросът да получи писмен отговор)

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Нямам нищо против да получа писмен отговор от члена на Комисията.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Съжалявам. Сигурно е станало някакво объркване в организацията.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Надявам се членът на Комисията да проучи внимателно това, което предлагам, предвид възможностите, които предоставя 2011 г. като Европейска година на доброволчеството, както и може би да проучи възможността за изготвяне на зелена книга след допитване до доброволчески групи и т.н. Надявам се също, че ще разберете важността на използването на наръчника на Международната организация на труда или ръководството на ООН за оценка на доброволчеството в държавите-членки.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Мога да уверя уважаемия член на ЕП, че ще получи подходящи отговори на зададените от нея въпроси относно доброволчеството – много важен въпрос, по който Комисията работи.

  Председател. – Въпрос № 39, внесен от Bernd Posselt (H-0088/10)

Относно: Традиционно установените малцинства

Какви възможности вижда Комисията в Договора от Лисабон и Хартата на ЕС за основните права за разработването на стратегия за защита и насърчаване на традиционно установени етноси и малцинства и какви конкретни стъпки са планирани?

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Известно ви е, че една от основните ценности, на които се основава Европейският съюз, е спазването на правата на лицата, които принадлежат към малцинствата, и с влизането в сила на Договора от Лисабон това се споменава изрично в член 2 от Договора. Член 21 от Хартата на основните права изрично забранява всяка дискриминация, основана на език или принадлежност към национално малцинство. В рамките на своя мандат Комисията ще гарантира, че тези основни права се зачитат в правото на ЕС, включително при неговото прилагане от стана на държавите-членки.

Съществуват и редица законодателни актове и програми на ЕС, които могат да допринесат за подобряване на положението на лицата, принадлежащи към малцинствата; Комисията възнамерява да съчетае тези инструменти, за да потърси решение на трудностите, включително актовете на дискриминация, които могат да засегнат лица, принадлежащи към малцинствата.

Известно ви е също, че съществува и антидискриминационно законодателство на ЕС, което ще бъде използвано, за да гарантира равно третиране на лицата, принадлежащи към малцинства; Комисията прие предложение за нова директива, което в момента се обсъжда и което ще разшири защитата срещу дискриминация, основана на религия и убеждения, увреждане, възраст и сексуална организация в области, различни от заетостта и професиите.

Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право също цели да гарантира, че словото на омразата, основана на раса, цвят на кожата, религия, произход или принадлежност към национални или етнически групи, както и престъпленията от омраза се наказват във всички държави-членки. Сега Комисията наблюдава отблизо прилагането на това рамково решение, като за тази цел беше създадена група от национални експерти.

Съществува и Агенцията на ЕС за основните права, която играе ключова роля, съдействайки на Комисията в изпълнението на тази задача; съществуват и Хартата на Съвета на Европа за регионалните и малцинствените езици и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.

Бих искала също да кажа на уважаемия член на ЕП, че се надявам повече държави-членки да последват примера на онези, които вече подписаха и ратифицираха тези важни конвенции.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-жо член на Комисията, последното, което казахте, е именно това, което ме безпокои. Бих искал да попитам още веднъж: има ли някакви инструменти за положителна дискриминация в полза на традиционно установените национални малцинства? Трябва да разработим стратегии за тях, както правим за всички останали.

Второ, Агенцията за основните права във Виена отговаря ли за това и как урежда контактите си с гражданското общество? Това, разбира се, все още е в ход, но традиционните малцинства включени ли са в него? Няма нищо по-несправедливо от равното третиране на неравнопоставени групи.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Съгласна съм с уважаемия член на ЕП. Няма нищо по-несправедливо от третирането на неравнопоставени групи по един и същи начин.

Трябва наистина да помислим как да използваме оскъдните ресурси, с които разполагаме, по много активен и интелигентен начин.

Агенцията на ЕС за основните права, разбира се, има задачата да изпълни определени цели, но ако Парламентът или Комисията поискат от нея да изпълни определена задача, тя със сигурност ще го направи.

Затова бих помолила члена на ЕП да ми предаде въпросите, които според него Агенцията на ЕС за основните права трябва да разгледа, и ще видя какво може да се направи по въпроса.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, разбирам напълно какви са изискванията за времето. Бих искал само да подчертая необходимостта от специална година, посветена на насилието над жените с оглед на табутата, които често съществуват в това отношение.

Прекалено голям брой жени стават жертва на насилие, което често е физическо, но може да бъде и словесно и психологическо. Освен това то често се случва в семейна среда и тези жени се срамуват да го признаят. Ако има година, посветена на този проблем, това със сигурност ще спомогне за ограничаването на това явление, което все още е табу, и за по-ефективната борба срещу насилието над жени.

  Председател. – Въпросите, на които не беше отговорено поради липса на време, ще получат писмен отговор (вж. приложението).

Времето за въпроси приключи.

(Заседанието, прекъснато в 19,50 ч., се възобновява в 21,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н SCHMITT
Заместник-председател