Председател. – Следващата точка е разискване по въпроса с искане за устен отговор от Daniel Caspary, от името на групата PPE, Kader Arif, от името на групата S&D, Niccolò Rinaldi, от името на групата ALDE, Yannick Jadot, от името на групата Verts/ALE, Joe Higgins, от името на групата GUE/NGL, и Robert Sturdy, от името на групата ECR, към Комисията относно регламент за прилагане на схема на общи тарифни преференции (O-0022/2010 - B7-0018/2010)

  Daniel Caspary, автор. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, с Общата система на преференции (ОСП) Европейският съюз понастоящем предоставя достъп до пазара чрез по-ниски вносни мита на 176 развиващи се страни. Това са ползи, които ние, Европейският съюз, предлагаме, без да очакваме нещо в замяна от нашите партньори. Има и ОСП+ за някои държави, които са изправени пред специфични предизвикателства, и други, които отговарят на специални условия.

Каква е нашата изходна позиция? Ще ни е необходим нов регламент след 1 януари 2012 г., тъй като старият ще е изтекъл. Нужно ни е време за процедурата и възможност за две четения. Затова от името на моята група заявявам, че очаквам Комисията да представи ново предложение възможно най-скоро. Както казах, необходимо ни е достатъчно време за процедура с две четения и би било неприемливо ние, Европейският парламент, да трябва да вземаме съмнителни решения под натиск. Необходима ни е и оценка на настоящата система. Надявам се, че съвсем скоро ще получим факти, цифри и данни, които разкриват доколко успешна е настоящата система на практика. Настоящата система действително ли улесни търговията за държавите, които се ползват от нея? Увеличи ли се обемът на износа? Подходящите държави ли имат полза от нея? Питам всички вас тук: всичко наред ли е с настоящата система? Например ако държави като Катар, чийто доход на глава от населението е по-висок от този на 25 държави-членки на Европейския съюз, са включени в ОСП, съм сигурен, че трябва да разкритикуваме цялата система при преразглеждането й.

Има едно нещо, което ще поискам от колегите от всички групи във връзка с гласуването утре: резолюцията трябва да остане много обща, както беше договорено в първоначалния проект. Ще съм много благодарен на моите колеги, ако не включваме в резолюцията конкретните случаи, които бяха обсъждани.

  David Martin, в качеството на заместник на автора. – (EN) Г-н председател, също като г-н Caspary приветствам трите преференциални режима съгласно ОСП: „Всичко освен оръжие“, ОСП и ОСП+.

Правилно е 49-те най-бедни държави в света да получат свободен достъп до нашите пазари за всичко освен оръжията им. Правилно е, както каза г-н Caspary, 176-те развиващи се страни да получат преференциален достъп до пазара ни. Правилно е също така 16 държави да разполагат с още по-добър достъп до пазара ни, чрез ОСП+, в замяна на въвеждането и прилагането на 27 определени международни конвенции за правата на човека, трудовите норми, устойчивото развитие и доброто управление.

Редно е и да очакваме 16-те страни бенефициери да прилагат и спазват своите ангажименти по тези конвенции.

Ако позволим на страните безнаказано да не изпълняват ангажиментите си или да не спазват разпоредбите съгласно конвенциите, тогава ще загубим стимула, предоставен с ОСП+. Това не е всичко, тъй като ние на практика ще накажем другите държави в рамките на ОСП, подкопавайки преференциите за тях и предоставяйки преференции на 16-те страни, които не зачитат правата им.

Затова приветствам факта, че Комисията разследва Шри Ланка и предложи действия срещу нея. Затова също така категорично считам, че Комисията следва да започне разследване дали Колумбия спазва 27-те конвенции. Това не означава, че ще предприемем действия срещу Колумбия. Означава само, че ще я разследваме, както направихме с Ел Салвадор, но решихме, че няма нужда от действия.

Имам три въпроса към члена на Комисията.

Комисията съгласна ли е, че в бъдеще Парламентът трябва да разполага с правото на искане за разследване по ОСП+?

Второ, междувременно Комисията ще представи ли на Парламента искания доклад относно статута на процеса на ратификация и изпълнението на конвенциите от страна на настоящите бенефициери по ОСП+?

И накрая, кога възнамерява Комисията да представи на Парламента преразгледания регламент за следващия етап на ОСП? Беше ни обещан до юни и се надяваме да го получим дотогава.

  Niccolò Rinaldi, автор. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, скоро след избирането на Парламента бяхме изправени пред въпроса за суспендиране на Общата система на преференции (ОСП+), по-специално във връзка с прилагането или неприлагането на този механизъм по отношение на Шри Ланка и Колумбия.

В първия случай сме свидетели на поредица от грешки, някои от които сериозни, от страна на Шри Ланка – държава, която се ползва от смекчаващото обстоятелство, че излезе от много дълга гражданска война с ужасна терористична организация. Комисията според мен реагира прибързано в този случай, което бързо доведе до предложението за суспендиране на ОСП+. Шри Ланка не разполагаше с „бранители“, ако можем да ги наречем такива, в Съвета и така решението беше взето. Колкото до Европейския парламент, той нямаше никаква роля: никой не се поинтересува от нашето мнение.

Във втория случай имаме държава, която трябва да се бори с ужасна вътрешна партизанска война и в която има сериозни нарушения на правата на човека, включително честите убийства на синдикалисти. До момента Комисията не е изразила становище по навременността на започването на разследване и в действителност продължава със споразумението за свободна търговия, с което аз лично съм съгласен. В Съвета, знаем, има правителства, които много активно защитават интересите на колумбийските власти, и отново ролята на Европейския парламент липсва: никой не се поинтересува от мнението на Парламента, въпреки че той трябва да изслушва мненията на останалите почти всеки ден.

И в двата случая не разполагаме с оценка на трудовите и икономическите последици от евентуалното суспендиране. Обаче сред всички несъответствия има един общ елемент: периферната роля на Европейския парламент. Но решенията са изключително политически, а не технически, и намирам това за неприемливо. Затова ни е необходим нов регламент, като се възползваме от изтичането на стария в края на 2011 г., и считам, че двата конкретни примери го доказват. Междувременно обаче, би било полезно да обсъдим случващото се през последните месеци в конкретните две държави.

Например би било интересно да научим какъв според Комисията е прагът за нарушения на правата на човека, след преминаването на който ще започне разследване на Колумбия или на друга държава, и какви конкретни стъпки правителството на Шри Ланка трябва да предприеме, например отмяна на военното положение, за да спре суспендирането.

Г-н член на Комисията, искаме следното: ново предложение, ако е възможно до юни; ясни критерии за подходящите страни бенефициери, като се има предвид, че ОСП е инструмент за развитие и че някои от държавите на практика не са развиващи се страни; подписване и прилагане на 27-те конвенции на Международната организация на труда от страните бенефициери; прозрачност на правилата за поведението им; система за оценка на въздействието на ОСП и съобщение до Европейския парламент. Както каза и г-н Martin, Парламентът трябва да има пълноценна роля в случай на суспендиране, тъй като това е, повтарям, изключително политическо решение.

  Nicole Kiil-Nielsen, заместник-автор. – (FR) Г-н председател, днешното разискване е мотивирано от три аспекта по отношение на Общата схема за тарифни преференции.

Първо, настоящият регламент изтича на 31 декември 2011 г. За да позволи на Европейския парламент да упражнява правомощията, които притежава по силата на Договора от Лисабон, Комисията трябва да ни предостави нов проект на регламент не по-късно от юни 2010 г.

Второ, начинът, по който Общата система на преференции плюс (ОСП+) работи, е всичко друго, но не и перфектен. Кой определя кои да са страните бенефициери и въз основа на какви критерии? Невероятно! Кой в действителност следи прилагането на 27-те международни конвенции относно социалните и екологичните въпроси, което е изискване, за да стане държавата бенефициер по ОСП+? Не знаем.

Какви резултати показа ОСП+? Доведе ли до устойчиво развитие, диверсификация на производството и създаване на значителна заетост или доведе по-скоро до разпространение на краткосрочните договори, увеличаване на броя на изоставените земеделски стопанства и концентрация на големите дружества, занимаващи се с износ? Нямаме представа.

Следователно е необходима цялостна реформа на регламента, за да се гарантира демократичния контрол и че предприетите мерки наистина постигат желаните цели.

Но истинската причина за разискването тази вечер е достойния за съжаление случай с Колумбия. До момента Комисията отказва да започне разследване на наистина сериозните нарушения на правата на човека в държавата. Такова разследване обаче е предвидено в регламента.

Немислимо е, предвид застъпваните от Европейския съюз ценности, преследвайки печалба в млекопроизводството, автомобилостроенето, фармацевтиката, телекомуникациите и банковия сектор за нашите собствени мултинационални компании, ЕС да се откаже от условията на ОСП и, в последните няколко дни, да се впусне в споразумение за свободна търговия с Колумбия. Това е фатален удар за профсъюзите, дребните селскостопански производители и потребителите в Колумбия, както и за националното й промишлено производство.

  Joe Higgins, автор. – (EN) Г-н председател, системата, по която ЕС предоставя преференции в търговията на някои държави, е в сила от 1971 г. Би трябвало да представлява механизъм за преодоляване на търговския дисбаланс между развитите капиталистически държави и по-бедните страни в света и да допринася за устойчивото развитие.

Г-н член на Комисията, ще се съгласите ли, че в това отношение тя действително се провали и че търговските споразумения на ЕС са от полза главно за базираните в ЕС транснационални корпорации, които използват по-големите си ресурси, за да смачкат дребните местни производители в много по-бедни държави, причинявайки сериозни смущения, включително загуба на местни работни места и унищожаване на околната среда? Не е ли това истинското значение на стратегическия документ на Комисията на ЕС „Глобализирана Европа: в условията на световна конкуренция“, публикуван само преди три години?

И, г-н член на Комисията, каква е надеждата за работещите хора в Африка, Азия и Латинска Америка, когато Вашата Комисия през последните седмици страхливо клекна пред престъпните спекулации на разбойническите фондове за хеджиране, преследващи бързи печалби чрез скандални спекулации спрямо еврото и Гърция по-специално? А Вие оставихте работническата класа на Гърция и бедните в Гърция на милостта на тези паразити – престъпници в действителност. Каква е надеждата за бедните и трудещите се извън границите на Европа с оглед на това положение?

Въпросът е как Европейската комисия преценява дали държавите, които се ползват от преференциални търговски споразумения с ЕС, защитават правата на работниците и правата на човека. Обяснете ни.

И как можете да продължите отношенията с правителството на Колумбия, когато очевидно контролирани от правителството служби, особено армията, са винаги виновни за най-отвратителните престъпления, като неотдавнашното ужасяващо откриване на масовия гроб на невинни жертви на убийство в Ла Макарена.

И накрая, какво е актуалното становище на Комисията по отношение на продължаването на ОСП+ с Шри Ланка, като се има предвид, че след изборите политиките на правителството на г-н Раджапакса продължават да бъдат насочени срещу правата на човека и правата на работниците в държавата?

  Syed Kamall, заместник-автор. – (EN) Г-н председател, по мое мнение всички разбираме, че една от целите на ОСП беше интегрирането на по-бедните държави в световната търговска система. Предоставянето на преференции се считаше за положителен начин за справяне с някои от търговските дисбаланси между по-богатите държави и по-бедните страни.

Като човек, който има много приятели и роднини в много от по-бедните страни, считам, че трябва да говорим само за правителствата им: лошо управление; държавни монополи и корумпирани правителства, които пречат на предприемачите да създават благосъстояние; затруднен внос на необходимите суровини за създаването на добавена стойност и благосъстояние; както и факта, че на много от гражданите се отказва достъп до стоки и услуги, които ние в ЕС и в други по-богати държави приемаме за даденост.

Нека признаем, че най-добрият начин да помогнем на бедните е да помогнем на предприемачите. Предприемачите ще създадат работните места, ще създадат благосъстоянието и ще изведат хората от бедността.

По време на неотдавнашните преговори относно споразуменията за икономическо партньорство (СИП) много колеги от целия политически спектър изразиха загриженост поради универсалния подход на Комисията към СИП.

В един от случаите, в който участвах, при запитване в комисия служителят на ЕК заяви, че СИП не засягат само търговията, а също така регионалната интеграция и износът на модела на ЕС. Но когато попитахме дали някои от страните от АКТБ със специфични проблеми биха могли да получат ОСП+ като алтернатива, ни отговори, че това не е възможно, тъй като нарушават някои от конвенциите и поради това не отговарят на изискванията за ОСП+.

В бъдеще със сигурност ще трябва да обмислим по-гъвкаво прилагане на ОСП+, може би като алтернатива на СИП. Можем да го направим по няколко начина. Можем или да налагаме санкции на държавите, които не отговарят на нормите, или да участваме в постоянен диалог, за да гарантираме подобряване на условията в тези държави, и да разберем, че нито Рим е построен за един ден, нито високите стандарти на Европа. Време е да се ангажираме с подкрепа за предприемачите в развиващите се страни, вместо да политизираме прекомерно въпроса.

  Карел Де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, настоящата схема за ОСП изтича на 31 декември 2011 г. Комисията вече работи по съществено актуализиране и преглед на настоящата схема. По-късно този месец ще стартирам широко обществено обсъждане на възможните подобрения и промени, последвани от цялостна оценка на въздействието. Предложението на Комисията за новия регламент може да се очаква да бъде готово през първото тримесечие на 2011 г. Предложението, разбира се, е предмет на обикновената законодателна процедура, която може да продължи и след изтичането на настоящата схема на 31 декември 2011 г.

Всички ще се съгласите, че трябва да избегнем ситуация, при която бенефициерите по ОСП ще загубят всичките си преференции на 1 януари 2012 г. Затова едновременно със започването на важната подготовка за новата схема за ОСП ние ще представим предложение за удължаване на настоящия регламент за осигуряване на непрекъснатост до приемането на новата схема. Това трябва да ви даде времето да работите сериозно по новата схема, като същевременно гарантира, че бенефициерите по ОСП няма да бъдат изоставени. Трябва да получите документа през април.

Отбелязах си въпроса във връзка с опасенията ви за начина, по който Комисията следи дали страните бенефициери отговарят на настоящите критерии за ОСП+. Основният критерий за ОСП+ е ратифицирането и ефективното прилагане на 27-те международни конвенции в областта на правата на човека, трудовите норми, устойчивото развитие и доброто управление. Задача на Комисията е да следи отблизо спазването на критериите от всички страни бенефициери.

Комисията е задължена и решена да използва ОСП по честен, обективен начин. Във връзка с това базираме мониторинга и оценката на ефективното изпълнение на договореностите по ОСП+, доколкото е възможно, на констатациите и докладите на международни организации, като ООН, МОТ и други, както и на механизмите за мониторинг, предвидени в конвенциите.

Това гарантира ясен и безпристрастен преглед. Мониторингът е подкрепен и от двустранния диалог на Комисията със страните по ОСП+ по въпроси, свързани с практическото прилагане. Ако докладите съдържат информация, че критериите за ОСП не са изцяло изпълнени, регламентът относно ОСП предвижда възможността Комисията да започне разследване за изясняване на фактическото положение и да предложи подходящи мерки.

Разследването е сериозен инструмент, който трябва да се използва, когато положението го изисква, но започването на разследване не е стъпка, която се предприема с лекота, тъй като може да повлияе отношенията ни със страните партньори в по-широк план. Помислете например за последния случай с Шри Ланка.

Тъй като целта на схемата за ОСП+ е да стимулира държавите да се придържат към международните норми за добро управление, страните по ОСП+ трябва първо да получат възможност да докажат ангажимента си към целите на ОСП+, готовността си да сътрудничат на международните структури за мониторинг и да се справят с явните слабости.

Този подход вдъхва доверие в стъпките, вече предприети от държавите, и е в съответствие с общия подход на предоставяне на стимули, който е в основата на ОСП+.

Готов съм да обсъдя с вас бъдещето на схемата за ОСП и за ОСП+ по-специално. В подготовката за прегледа на настоящата схема, който ще включи също критериите за ОСП+ и спазването им, ще бъдат внимателно разгледани въпросите, повдигнати от Европейския парламент.

Тъй като прегледът вече ще следва обикновената законодателна процедура, Европейският парламент ще има равни позиции със Съвета при определянето на окончателния вид на новата схема за ОСП.

  Laima Liucija Andrikienė, от името на групата PPE. – (EN) Г-н председател, в продължение на казаното от моя колега Daniel Caspary, когото подкрепям напълно, искам да подчертая няколко неща. Преди всичко влизането в сила на Договора от Лисабон в много отношения променя ролята на Парламента в разработването на търговската политика на ЕС. ОСП е една от областите, в които Парламентът ще има по-голяма роля и власт.

Г-н член на Комисията, настоятелно Ви призовавам също така да гледате благоприятно на по-голямата роля на Парламента във Вашата област. Призовавам Ви да се консултирате с Парламента относно изготвянето или прегледа на ОСП и бенефициерите по ОСП+.

Трето, Парламентът трябва да бъде включен и в процеса на наблюдение дали бенефициерите по ОСП поддържат – не само да ратифицират, но и ефективно да изпълняват – 27-те конвенции на МОТ и ООН. Комисията следва най-малкото да се консултира с Парламента по въпроса и, разбира се, наше – на Парламента – задължение е да разработим механизми в съответните структури, в нашите комисии, за да допринесем за наблюдението. И накрая, искам да повторя призива, съдържащ се в проекта на резолюция, който ще гласуваме утре. Комисията следва да изготви новия регламент за ОСП възможно най-скоро.

Не на последно място, не съм съгласна с казаното относно Колумбия от някои мои колеги. Колумбия е държава, подобна на много други в региона, и ние не можем да пренебрегваме положителното развитие, постиженията в областта на правата на човека и спрямо положението на защитниците на правата на човека в страната. Не е нужно да назоваваме и порицаваме публично конкретната държава, тъй като нашата резолюция засяга новия регламент и необходимостта от него.

  Vital Moreira, от името на групата S&D. – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, хубаво е, че г-н Де Гухт гарантира, в общи линии, че Комисията ще изпрати на Парламента законодателната инициатива, насочена към преразглеждане на схемата за общите преференции, така че законодателният процес да разполага с достатъчно време преди изтичането на настоящата схема за общи преференции в края на следващата година.

Системата трябва да бъде преразгледана. Първо, тя е инструмент на помощта за развитие, осигуряващ на държави привилегирован достъп до европейския пазар, без никаква реципрочност. Второ, схемата е инструмент за подобряване на състоянието на правата на човека и доброто управление в държавите, тъй като възползването от нея зависи от определени условия, които трябва да бъдат изпълнени от страните бенефициери.

Поради тези две причини Европейският съюз трябва да обнови използването на инструмента, който поставя търговията в услуга на развитието и на правата на човека. Дори и така, обновяването трябва да се основе на оценка на резултатите от предходния период.

От друга страна, новият регламент трябва да спазва следните изисквания, които се основават на практиката до момента. Първо, временно запазване на настоящата обща схема на преференции, която да бъде отменена, когато вече не е необходима. Второ, задълбочаване и усъвършенстване на методите за диференциране и подбор на страните бенефициери според нивото на развитие и външната конкурентоспособност на всяка от тях. Трето и последно, подобряване на механизмите за наблюдение на спазването на условията, свързани с общата схема на преференции, особено по отношение на правата на човека.

И накрая, г-н член на Комисията, полезно е, че становището на Парламента беше взето под внимание от самото начало на законодателния процес.

  Georgios Papastamkos (PPE). – (EL) Г-н председател, отношението, което произтича от общата система на преференции, като изключение от принципа на най-облагодетелствана нация на СТО, трябва да бъде целенасочено; с други думи да бъде прието от развиващите се страни, тъй като те имат по-голяма нужда. Новият списък на държавите бенефициери трябва да отразява реалната икономическа стабилност и конкурентоспособност на развиващите се страни.

Освен това липсата на разграничение между развиващите се страни в крайна сметка е в ущърб на най-слабо развитите страни. Логично е предложеното преразглеждане да се предхожда от оценка на въздействието на системата върху държавите бенефициери през предишния период.

Търговската политика, и по-специално търговските условия, несъмнено могат да допринесат за по-ефективно световно управление чрез упражняване на умерена власт. Могат да допринесат, чрез предоставяне на стимули, за насърчаването на социалното измерение на глобализацията в широк смисъл: достойни условия на труд, жизнеспособно развитие и демократична отчетност.

Европейският парламент трябва да има възможност за творческо участие в рамките на новата, преразгледана система и за ефективен мониторинг на прилагането на договорите от страните бенефициери.

  Bernd Lange (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, всички знаем, че ОСП е добра система и че ОСП+ е много добра система. Трябва да осигурим продължението им и затова се нуждаем от Вашето предложение, за да можем да го обсъдим в Парламента. Така че, г-н Де Гухт, ускорете нещата.

Може да сме в състояние да представим някои подобрения дори и за ОСП+. Във връзка с това имам пет въпроса относно области, в които може да сме в състояние да направим допълнителни подобрения. Първо, който определя как действително са приложени 27-те стандарта – не само приети на практика, но и формално изпълнени? Това задача единствено на МОТ ли е и не се ли нуждаем от комисия за оценка, която да предоставя специфична помощ при изпълнението?

Второ, какво е участието на гражданското общество? Координирането на гражданското общество в дадена държава трябва да присъства в оценката на прилагането на ОСП+, както договорихме в споразумението с Южна Корея.

Трето, кой в действителност започва разследване, ако бъдат открити проблеми? Парламентът трябва да има участие, защото имам чувството, че в рамките на Съвета има интереси, различни от действителното провеждане на разследване. Парламентът следва също да може да започне разследване в това отношение.

Със сигурност имаме нужда и от ясни структури за следващите стъпки, които трябва да предприемем, както и от по-ясни структури за оттегляне, но може би ще ги обсъдим по-подробно друг път.

  Thomas Mann (PPE). – (DE) Г-н председател, ОСП главно предоставя търговски привилегии на развиващи се страни и нововъзникващи икономики. Този модерен тип помощ за развитие, от по-ниски мита до тарифни облекчение на пазара на индустриалните нации, постигна много. Специалният режим ОСП+ е предназначен да доведе до прилагането на социални и екологични норми. Той е и причината за по-големия брой държави, подписали конвенциите на ООН и на МОТ.

Но, г-н Де Гухт, как Комисията контролира изпълнението на критериите? Отмяната на привилегиите системно ли се прилага при износ на стоки, произведени чрез принудителен или робски труд, при разкриването на нечестни търговски практики и при липса на контрол над произхода на продуктите? Освен това не следва ли подобряването на правата на човека, което целим да постигнем с ОСП+, в крайна сметка да включи и по-големи държави? Например Китай. Всички наши резолюции, демонстрации и двустранни преговори между ЕС и Китай не доведоха до подобрение на състоянието на правата на човека. В резултат на това стотици хиляди хора ще излязат на улицата утре, в Международния ден в памет на Тибет, и тибетски знамена ще бъдат издигнати в десет хиляди градове и общности в Европейския съюз. Ще изразим солидарността си с хората, които се борят за своята културна, езикова и религиозна автономия.

Г-н Де Гухт, споделяте ли мнението, че нормите за правата на човека, социалните норми и екологичните норми трябва да бъдат премахнати от специалните договорки и да бъдат включени в списъка на критериите за ОСП? Сътрудничеството с нашите търговски партньори не трябва да се ограничава до чисто икономически въпроси.

  Gianluca Susta (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, това е важна възможност да потвърдим преди всичко значението на Общата система на преференции. И основната ОСП, и ОСП+, свързани с инициативата „Всичко освен оръжие“, допринасят за намаляване на бедността, в строго съответствие с основното задължение за гарантиране на зачитането на правата на човека. Нарушаването на основните принципи на съвместно съществуване неотдавна накара Европейския съюз да оттегли преференциалните тарифни ползи за Шри Ланка след щателно разследване от страна на Комисията.

Новата институционална рамка обаче трябва изцяло да включи Парламента в законодателния процес на изменение на действащото законодателство. Затова се надяваме, че ще включва цялостно преразглеждане на регламента съгласно обикновената процедура, тъй като има няколко недостатъка, включително и по отношение на разследванията. Следващата стъпка ще бъде общата резолюция.

Ефективността на регламента зависи от надеждността му, от обективността на критериите, на които се основава, и от строгостта, с която се прилага. В Европа, в която по-голямата част от гражданите не са съгласни демокрацията да се изнася насила, търговията и свързаната с нея помощ са основните средства за разпространяване на принципите на съвместно съществуване, основаващо се на зачитането на основните права на човека. Наш дълг е да не изпадаме в безразличие – което би било погрешно – но и да избягваме вземането на прибързани решения за някои държави, решения, които звучат като неотменими присъди, както в случая с Колумбия.

Ето защо не мога да подкрепя почти едностранчивото, непреклонно отношение към една или друга държава, но твърдо подкрепям необходимостта от засилен мониторинг на всички проблемни ситуации в духа на действащото законодателство и в съответствие с принципите, на които искаме да базираме желаното законодателно преразглеждане.

  Christofer Fjellner (PPE). – (SV) Г-н председател, разискваната днес Обща система на преференции е изключително добър и важен инструмент, защото улеснява някои от вероятно най-бедните страни в света да изнасят за Европа и да търгуват с Европа. Много от европейските държави са изградили благосъстоянието си по този начин и затова е важно да опитаме да го предоставим и на други страни.

В разискването и предстоящата работа по преразглеждането на Общата система на преференции трябва да помислим и да се съсредоточим върху основната задача и основната цел на Общата система на преференции, а именно борбата с бедността. Търговията до момента е най-ефективният начин за борба с бедността и за постигане на икономически растеж и е важно да го помним.

Разбира се, Общата система на преференции също е и добър начин за оказване на натиск върху държавите за спазване на международните споразумения и конвенции, както и на ангажиментите по отношение на правата на човека и т.н. Не трябва да забравяме обаче, че целта е развитието. Естествено ЕС трябва да може да отказва или да отменя преференциалния режим за страни, които не изпълнят ангажиментите си, но е важно да помним, че вървим по тънка линия. На държава, на която са отказани по-свободна търговия и нови възможности за износ, няма да й е по-лесно да отговори на ангажиментите и изискванията, които й поставяме.

Има връзка: корупцията, лошите условия на труд и лошото състояние на правата на човека допринасят за бедността, а бедността затруднява борбата с корупцията, с проблемите с правата на човека и с лошите условия на труд. Искам да попитам какво е мнението на члена на Комисията за параграф 22, с други думи за риска оттеглянето на търговските преференции да затрудни държавата да се измъкне от ситуации като лоши условия на труд.

Искам да отбележа също, че изискваме редица държави да ратифицират 27 конвенции на МОТ и на ООН и да ги приложат изцяло. Бих искал да видя истински анализ на това, дали всички държави-членки на ЕС са приложили изцяло и ратифицирали всички тези конвенции на ООН и на МОТ. Считам, че е най-малкото невероятно всички да са изцяло приложени и е важно да го имаме предвид, когато поставяме изисквания към другите.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Имам прост въпрос към члена на Комисията. Съгласно Регламент (ЕО) № 732/2008 държавите, които желаят да получат преференциални условия в рамките на ОСП+, имат възможност да подадат заявления до края на април тази година. Като се има предвид, че крайният срок наближава, искам да попитам члена на Комисията дали разполага с информация кои държави са кандидатствали до момента и дали следва да предоставим преференциални условия на нови държави, когато се подготвяме за промяна на критериите. Подкрепям моите колеги, които подчертаха, че трябва да има консултации с Европейския парламент относно прилагането на Общата система на преференции.

Благодаря.

  Карел Де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бяха отправени няколко въпроса относно Шри Ланка и Колумбия, както и защо в единия случай решихме да има разследване и да вземем решение, а в другия – не.

В случая с Шри Ланка вниманието на Комисията беше привлечено от обществено достъпни доклади и отчети на Организацията на обединените нации, както и на други източници, включително неправителствени организации, които посочваха, че Шри Ланка не прилага ефективно различни конвенции за правата на човека, по-конкретно Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание и Конвенцията за правата на детето.

Но за разлика от Колумбия, подходът на Шри Ланка беше да отрича съществуването на проблеми, вместо да сътрудничи на Комисията на всеки етап от разследването.

В случая с Колумбия резултатите от мониторинга на Организацията на обединените нации и МОТ показват, че има въпросителни за степента на ефективно изпълнение на определени конвенции на ООН и МОТ, но също така е ясно, че Колумбия се ангажира със структурите на МОТ и ООН, че е направила съществени промени в правната си система и че правителството е предприело стъпки за изменение на законодателството и подобряване на прилагането му. Има постоянен диалог в сътрудничество с Организацията на обединените нации и МОТ.

Относно въпроса, зададен от г-н Moreira, искам да кажа, че в преразглеждането на регламента за ОСП работим за намиране на баланс между различните искания, отправени тук. Поискахте да го изготвим възможно най-скоро и ще го направим. Поискахте оценка на въздействието и ще получим данните от ОСП за 2009 г. през юли тази година, което ще бъде последвано, разбира се, от консултации с Парламента.

Искам също така да припомня ангажимента, който поех пред комисията по международна търговия по време на моето изслушване и след това, да предоставя график за законодателните ни предложения, както ще направя през следващите няколко месеца. Както знаете, ще имаме заседание утре. Ще се опитаме заедно да направим така, че да се осигури на Парламента максимално голяма възможност да обсъди открито различните досиета, включително новия регламент за ОСП и смяната на системата, които трябва да представим още през април.

  Председател. – Внесени са две предложения за резолюции(1) на основание член 115, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 10 март 2010 г.