Председател. – Приветствам с добре дошла баронеса Аштън и обявявам сесията за открита.

Следващата точка е общото разискване относно:

– доклад (A7-0023/2010) на Gabriele Albertini, от името на комисията по външни работи, относно доклада на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) през 2008 г., представен на Европейския парламент в изпълнение на част ІІ, раздел Ж, параграф 43 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. (2009/2057(INI)),

– доклад (A7-0026/2010) на Arnaud Danjean, от името на комисията по външни работи, относно прилагането на Европейската стратегия за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана (2009/2198(INI)),

– въпрос, изискващ устен отговор (O-0169/2009), зададен от Gabriele Albertini и Arnaud Danjean, от името на комисията по външни работи, към Съвета относно Договора за неразпространение на ядрено оръжие (B7-0009/2010), и

– въпрос, изискващ устен отговор (O-0170/2009), зададен от Gabriele Albertini и Arnaud Danjean, от името на комисията по външни работи, към Комисията относно Договора за неразпространение на ядрено оръжие (B7-0010/2010).

  Gabriele Albertini, докладчик. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, с влизането в сила на Договора от Лисабон е необходимо Съюзът да възприеме нов подход и да положи общи усилия, изправяйки се пред глобални предизвикателства. Придобитите неотдавна правомощия, благодарение на влизането в сила на Договора, означават, че Парламентът започва чести, в дух на сътрудничество и ефективни обсъждания с нашия основен събеседник баронеса Аштън, която има честта да действа като заместник-председател/върховен представител за пръв път.

Нейният мандат беше предмет на нашия единодушен вот през януари и по няколко повода на Парламентарната асамблея беше обещано, че Съветът и Комисията ще бъдат постоянно ангажирани с най-важните аспекти на европейската сигурност и отбрана. Както потвърждава самият доклад, върховният представител е призован да се явява пред Европейския парламент и да се консултира с него често и редовно.

С Договора от Лисабон външната дейност на Европейския съюз приема ново и важно измерение, но действителното постигане на тази цел зависи и от това Европейският съюз да разполага с необходимите бюджетни ресурси. Европейският парламент трябва да играе ключова роля в качеството си на пазител на демократичната легитимност на външната дейност. Създаването на Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) ще предостави дипломатически корпус и система на Европейския съюз, който досега можеше да разчита само на национално представителство.

Ролите на официалните представители, чието назначаване е задължение на върховния представител, добиват голямо значение и актуалност. Независимо от това, както е казано в доклада, Парламентът призовава за по-големи правомощия за гласуване и контрол върху ролите и мандатите на отделните представители, поддържане на принципите на прозрачност и заслуги, които трябва да ръководят върховния представител при назначаването на кандидати. Съществува надежда, че евентуално ще постигнем положение на съвместяване на две функции — освен в случай на специалния представител, чийто обхват на действие трябва да бъде регионален — и че следователно ще се възползваме от икономии от мащаба, с което ще направим външната дейност на Европейския съюз по-ефективна и същевременно по-малко струваща.

След начален встъпителен раздел за стратегията докладът се спира на въпроса за европейската външна политика по теми и географски области. Европейският съюз трябва да направи осезаемо своето присъствие в международните организации, с които е съюзен, особено с ООН, главният пазител на световната сигурност. Той трябва да играе важна роля не само от гледна точка на мястото си в Съвета за сигурност, но и по отношение на персонала и делегациите, които свързват двата органа. Призоваваме заместник-председателят/върховният представител да позволи на Европа да изпълни своята амбиция да стане активен, стратегически и независим партньор на един голям съюзник като САЩ, за да отвърне на глобалните предизвикателства на тероризма, финансите и често напрегнатите взаимоотношения с промишлени гиганти като Русия, Китай и Япония.

Докладът продължава с географски анализ на това, което можем да се надяваме да постигнем. На Балканите се представя темата за разширяването: докладът приветства постепенното постигане на процес на стабилизация в Косово, където Европейският съюз присъства с мисията EULEX, но трябва да се положат още усилия, за да се осигури спазването на стандартите за присъединяване от много държави, които са близо до кандидатура за присъединяване — Турция и Босна и Херцеговина.

В главата, засягаща сътрудничеството с Източния и Черноморския регион, докладът разглежда въпроса за сигурността и зависимостта на енергийните доставки за Европейския съюз. В раздела за Русия се призовава за сключване на ново споразумение за партньорство и сътрудничество. Що се отнася до Южен Кавказ, докладът призовава за запазване на териториалната цялост на Грузия и нейните етнически малцинства, както и за решаване на конфликтите в Нагорни Карабах и Приднестровието.

Близкия изток: Израелско-палестинският конфликт, където Европейският съюз трябва да играе по-силна политическа роля за подновяване на мирния процес след решението на Съвета от 12 декември 2009 г. Съюз за Средиземноморието: решаване на конфликта Турция-Кипър. Азия: Афганистан, критичен период за сформирането на ново правителство след изборите; ключовата роля на Пакистан в борбата срещу тероризма; загриженост за нарушаването на основните права в Иран. Африка: положителен принос в мисията за защита на крайбрежието на Сомалия. Латинска Америка: необходимост от създаване на стабилно и трайно партньорство за взаимоотношения между Европейския съюз и Латинска Америка.

Ще изслушам коментарите на моите колеги с голям интерес и ще отговоря накрая.

  Arnaud Danjean, докладчик. – (FR) Г-н председател, баронесо Аштън, докладът относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност (ЕСС), който представяме днес, е годишен документ на Парламента, който дава един вид временна оценка на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) и внася предложения за подобряване на ефективността и видимостта на тази политика.

Тази година докладът се намира в много специфичен контекст и следователно трябва да бъде импулс за предложения. Този специфичен контекст се характеризира с комбинация от три важни цикъла.

Първият се отнася до 10-годишнината на ЕПСО, която отбелязахме в края на 2009 г. Последните 10 години показаха, че Европа може да провежда граждански и военни операции в обстановка на повече от 23 кризисни положения. Това основно постижение може да се развива по-нататък. То показва, че Европа е търсена и Съюзът има институционално-политическата и оперативна способност да посрещне тези предизвикателства.

Вторият важен цикъл е, разбира се — и г-н Albertini го спомена преди малко — реализирането на Договора от Лисабон. Промяната по отношение на сигурността и отбраната далеч надхвърля строго семантичното приспособяване. Всъщност ЕПСО става Обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и трябва да приеме ново измерение. Договорът обогати нейния набор от инструменти и обхвата на политиката за сигурност и отбрана по-специално с включването на клаузи за подпомагане, клаузи за солидарност и преди всичко със създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Вашата роля на Върховен представител, г-жо заместник-председател на Комисията.

Накрая, третото важно събитие, което характеризира контекста, в който беше изготвен докладът, е, че НАТО, която за 21-а от 27-те държави-членки на Съюза все още е главна отправна точка, когато става въпрос за колективната сигурност на европейския континент, понастоящем преразглежда своята стратегическа концепция и че тази преценка на НАТО трябва да ни накара, Съюзът, да дефинираме по-ясно условията на партньорството, което остава фундаментално.

В този контекст целта на доклада е не толкова да отстоява една доктрина, колкото да ви предостави пътна карта, която по необходимост еволюира, за всички нови институции, които се създават и които трябва да се научат да работят заедно. Целта е да се направи Съюзът по-надежден, по-ефективен и по-видим по отношение на сигурността и отбраната. В тази връзка на Европейския парламент определено трябва да се даде по-висока степен на отговорност в тези деликатни зони, ако политиката, чиято главна цел е да гарантира сигурността на европейските граждани, следва да бъде напълно легитимна.

С доклада искаме да подчертаем следните неща. Първо, искаме да изтъкнем, че преди всичко Европейската стратегия за сигурност и отбрана и ОПСО са предназначени да служат на хората в Европа, да гарантират и подобрят тяхната сигурност. Политическата амбиция не е излишна; тя не е само за придаване на вид. Тя отговаря на потребност на нашия континент да се стреми да осигури собствената си сигурност, но същевременно и да допринася за стабилността на света около нас, да се справя с кризите и заплахите, които възникват в нашата среда. Освен по отношение на традиционните въоръжени конфликти, които продължават да възникват в нашата непосредствена среда, Европа трябва да изразява своите интереси и да ги защитава пред лицето на новите заплахи — имам предвид по-конкретно пиратството и киберпрестъпността.

Считаме също така, че е важно да се подчертае колко ненадмината е добавената стойност на Европа при управлението на кризи благодарение на разнообразието от решения, които тя предоставя, и на баланса, който постига във всяка от своите операции между гражданското и военното измерение. Освен това, в тази връзка отхвърлям критиката, която някои биха насочили към политиката за сигурност и отбрана на Съюза, а именно да твърдят, че е изцяло свързана с милитаризация. Искрено вярвам в допълващия се характер на гражданските и военните инструменти, които притежава Съюзът, като неотдавнашната криза в Хаити, където отидохте — и считам, че можахте да наблюдавате това добро сътрудничество — свидетелства за необходимостта да свържем нашите граждански и военни ресурси, за да можем да се справим с природни бедствия и важни кризи.

Именно по темата за тези операции имахме силното желание да ги разгледаме всичките, да подчертаем онова, което според нас са техните силни страни, но също така понякога и техни слабости — те трябва да бъдат признати, за да могат нещата да се подобрят. Имахме силното желание също така да насочим вниманието към няколко региона от стратегическо значение за сигурността на Съюза и да насърчим Съвета и Комисията да ускорят прилагането на глобални стратегии по-специално за региона на Африканския рог и за региона на Афганистан-Пакистан.

В областта на способностите — и граждански, и военни — които са въпрос от критична важност по отношение на надеждността на нашата политика, предизвикателството е да се подобри способността на Съюза да реагира. Трябва да можем да мобилизираме по-бързо и по-ефективно материалните ресурси и компетентния персонал, с които разполагат държавите-членки. Но трябва да имаме и способността, чрез ефективна промишленост за сигурност и отбрана, която съчетава безценни технологични знания и на която се дължат стотици и хиляди работни места в Европа, да се снабдим с програми за оборудване, които отговарят на тези прогнозни потребности.

Европа на промишлеността и отбраната започна да се организира на нашия континент чрез пакета за отбрана. Въпросите, свързани с промишлено и търговско сътрудничество с трети държави, трябва да бъдат решавани бързо, особено в светлината на неотдавнашните проблеми, на които се натъкнаха европейските отрасли при опит за достъп до пазара на САЩ например.

Това е кратко, неизбежно твърде кратко резюме на приоритетите, които са изложени в доклада и които представляват всички предизвикателства, с които ще трябва да се справите. Парламентът е готов да изиграе цялостната си роля, своята положителна и конструктивна роля, за да ви помогне да реализирате амбицията, която е обща амбиция. Освен това искам да се възползвам от възможността да благодаря на всички политически групи, които работиха много, за да обогатят доклада. Всички ние си сътрудничихме много добре, за да поддържаме високо нива на амбиция, като вземаме предвид, разбира се, отличителните черти на всяка от нашите групи.

Искам също така да използвам възможността, баронесо Аштън, да се заемем днес с Вас с въпроса за неразпространението на ядрено оръжие. В навечерието на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), която ще се проведе през май, Европейският парламент иска да прегледа с Вас ангажимента на Съюза по отношение на борбата срещу разпространението на ядрено оръжие и за контрол върху оръжията и разоръжаването; това е значението и на въпросите, изискващи устен отговор, които Ви бяха зададени и на които ще отговорите след малко.

Международният контекст като че ли предлага нови възможности в навечерието на Конференцията за преразглеждането. Първо, президентът Обама категорично потвърди своята амбиция да имаме свят без ядрени оръжия и ангажимента си да се стреми активно към ратифициране на Договора за пълна забрана на ядрените опити (ДПЗЯО) от САЩ. Второ, сключването с Русия на ново споразумение, предназначено да замени споразумението СТАРТ, изглежда върви добре, и последно, имаме начало на преговори за нов договор за разоръжаване, който ще забрани производството на делящи се материали за ядрени оръжия.

Що се отнася до намаляването на ядрените арсенали, приоритетът е очевидно да бъдат намалени двата главни арсенала, т.е. този на Русия и на САЩ, които според всеобщото мнение съдържат почти 95% от всички ядрени оръжия, които съществуват на планетата. Затова приветстваме ангажимента, поет от президентите Медведев и Обама, за сключване на ново споразумение за намаляване в близко бъдеще. В този контекст как предвижда Съюзът да подкрепи тези усилия и да сътрудничи със САЩ и Русия?

Съюзът трябва да отговори и на предизвикателствата, поставени от режима на неразпространение, и по-специално на тези, пред които сме изправени от двете големи кризи във връзка с разпространението, каквито са Иран и Северна Корея, които остават главни заплахи за международната сигурност. Ще продължи ли Съюзът да се ангажира ефективно, изцяло, за решаването на тези кризи, особено в случая с Иран? Очакваме да ни водите по този важен въпрос, баронесо Аштън. Освен това Съюзът трябва да действа и за насърчаване на сътрудничеството, свързано с мирното използване на атомната енергия. Знаете, че това е важно предизвикателство. Какви действия се извършват в този контекст и каква е Вашата стратегия по въпроса?

Накрая, Европейският парламент желае Съюзът да бъде инициативна сила по време на предстоящата Конференция за преразглеждане на ДНЯО. Възприемането на нова амбициозна и балансирана обща позиция от Съюза е от решаващо значение, ако той иска да защити впоследствие тази своя позиция. Каква е позицията на държавите-членки в това отношение?

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, много Ви благодаря. Радвам се да бъда с вас, за да обсъдим важните въпроси от международния дневен ред на Европа.

Искам да започна като благодаря на г-н Albertini и на г-н Danjean за техните отлични доклади. Вие сте подчертали, ако мога да кажа, броя, обхвата и спешността на предизвикателствата, пред които сме изправени.

От укрепването на принципите на правовата държава в Косово до работата с нововъзникващите сили за споделяне на отговорността за световното управление, от подкрепата за мира в Близкия изток — и позволете да се присъединя към заместник-председателя Biden в осъждането на решението да бъдат построени 1600 нови къщи в Източен Ерусалим — до осигуряването на подслон за оцелелите жертви на земетресението в Хаити, която посетих миналата седмица, от работата по проблемите на разпространението на ядрено оръжие, както е с Иран, до формулирането на ефективни отговори на „нови“ предизвикателства като енергията, изменението на климата и киберсигурността.

Европа преминава през фаза на изграждане на нещо ново, когато хората трябва да приспособят своите мисловни планове и институциите трябва да намерят новото си място. Това е объркващо и сложно — но също така и вълнуващо, защото е невъзможно да се надцени значението на този момент. Точно сега имаме възможността да изградим онова, което мнозина в целя Европа — и мнозина в Парламента — отдавна искат: една по-силна, по-надеждна европейска външна политика.

Разбира се, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) ще бъде ключът за реализирането й. Трябва да изградим система, която е солидна, която ще ни позволи да се справяме с проблемите днес и с новите проблеми, които ще възникнат утре.

В продължение на години се опитваме да очертаем и реализираме цялостни стратегии, но структурите и системите, с които разполагахме, ни затрудняваха. С Договора от Лисабон и ЕСВД сега трябва да можем да постигнем това.

В основата на всичко, което правим, стои една проста истина: за да защитим своите интереси и за да популяризираме своите ценности, трябва да се ангажираме с дейност в чужбина. Никой не може да се надява да бъде остров на стабилността и просперитета в море от несигурност и несправедливост.

Нашият свят, ако мога така да кажа, е свят в движение. За да се ангажираме с него ефективно, първо трябва да определим неговата рамка. За мен най-удивителните характеристики на съвременния свят са две. Първо, дълбока взаимозависимост по отношение на политика, икономика и сигурност: технологии, идеи, болести, пари — всичко е в движение. Ние сме свързани така, както никога преди. Второ, фактът, че властта се премества и в рамките на политическите системи — грубо казано от правителствата към пазарите, медиите и неправителствените организации — и между политическите системи — грубо казано от стария „Запад“ в посока на изток и юг. И двете са резултат от глобализацията, която е не само икономическо, но и политическо явление и по отношение на проявленията си, и по отношение на последствията от нея.

Помислете за издигането на Китай и други държави като важни политически играчи или за политическото въздействие на финансовата криза. Дълговете са на Запад; излишъците са на Изток. Това преразпределение на финансовата власт оформя и нашите политически дискусии. Или помислете за изменението на климата, което не е просто проблем на околната среда, но и проблем с последици за сигурността и геополитически последици.

Така че трябва да се справяме със сложни проблеми и при това в нова геополитическа обстановка. Необходимо е да се адаптираме. Това не е време за полет на автопилот или за придържане към ограничена защита на националните методи на работа. Това е време да бъдем умни и амбициозни.

Нека ви дам някои цифрови данни, за да илюстрирам въпроса. Делът на Европа в населението на света е 7%, спад от 25% преди един век. През последните 60 години нашият дял в глобалния БВП е намалял от 28% на 21%. Икономиките на Китай, Индия и други се развиват с темпове от порядъка на 10% годишно.

Икономическата тежест се превръща в политическо влияние и самоувереност. Можете да го усетите навсякъде: от преговорите по изменението на климата до Иран, до големите енергийни сделки в Африка или Централна Азия. Ако се обединим, можем да предпазим нашите интереси. Ако не, други ще вземат решенията вместо нас. Съвсем просто е, наистина съвсем просто.

Моето предпочитание е ясно. Ние трябва да отговорим като европейци. Първо, като се обединим, защото единството е предварително условие за влияние, и второ, като извършваме действия, защото отговорът на един проблем не може да бъде документ или заседание. Ако искате резултати, трябва да действате и понякога да поемате рискове. И, да, в Европа съществува тенденция да се поставя процесът преди резултатите. Трето, като бъдем и принципни, и креативни, защото трябва да сме и двете: принципни в защитата на нашите ценности и креативни в това как предварително подготвяме решения в отговор на сложни проблеми.

Както правилно посочва докладът на г-н Albertini, „необходими са нов подход и допълнителни финансови средства, ако ЕС трябва да действа колективно и да посреща глобалните предизвикателства по един демократичен, съгласуван, последователен и ефикасен начин“. От тази обща картина следват няколко основни цели: първо, да се осигури по-голяма стабилност и сигурност в съседство чрез насърчаване на политически и икономически реформи. Това е важно само по себе си по причини, които са съвсем очевидни, но нашата по-широка международна надеждност зависи и от това да нормализираме съседските си отношения.

Второ, да се посрещнат глобалните предизвикателства по отношение на сигурността, предизвикателствата на нашето време. За целта са ни необходими изчерпателни стратегии, силни международни организации и принципи на правовата държава и в отделните страни, и помежду им.

Трето, да изградим мрежа от стратегически взаимоотношения с ключови държави и организации, защото проблемите, пред които сме изправени, не могат да бъдат решени от едно действащо лице.

В добавка към всичко това идва създаването на ЕСВД — средство за постигане на другите три цели и начин за осъществяване на обещаното от Договора от Лисабон.

Това са основните задачи, на които съм посветила времето си, откакто поех тази роля. Първо отидох до Вашингтон и Ню Йорк, което беше правилният начин да започна нашите важни отношения със САЩ и ООН. След това бях в Москва, Киев, на Балканите и в Хаити. Ще отида в Близкия изток следващата седмица и отново в Ню Йорк в края на месеца. Междувременно председателствах заседанията на Съвета по външни работи три пъти, участвах в неформалния Европейски съвет и се срещнах с колегията на членовете на Комисията. Работих усилено за постигане на необходимия вътрешен консенсус, като посетих различни столици на държави от ЕС: Берлин, Париж, Лондон, Виена и Любляна. Естествено значителна част от времето посветих на създаването на ЕСВД, като това ще продължи и през следващите седмици, включително работата с вас.

Затова, поради интересите на Парламента, осигурих участие на Европейския парламент в ръководната група, която сформирах. Ще я обсъждам и този следобед на Председателския съвет. Когато дойда в комисията по външни работи на 23 март ще имаме възможност за задълбочен обмен в присъствието на всички съответни комисии.

Всеки път, когато се създава нещо ново, има известна съпротива. Някои предпочитат да сведат до минимум възприетите загуби вместо да доведат до максимум колективните придобивки Аз виждам нещата различно, а също и Парламентът, надявам се.

Това е възможност, която се явява веднъж на поколение, да се изгради нещо ново, нещо, което най-после събира на едно място инструментите на нашата ангажираност в подкрепа на обща политическа стратегия. Огромен шанс за Европа. Не трябва да занижаваме амбициите си, а по-скоро да си дадем средствата за реализирането им. Един момент, в който да видим голямата картина, да бъдем креативни и да поемем колективна отговорност. Ако направим нещата, както трябва — а трябва да го постигнем — ще можем да оформим европейска външна политика за ХХІ век с външна служба, предназначена да я реализира: в която мобилизираме всички наши инструменти за влияние — политически, икономически, инструменти за развитие и управление на кризи — по координиран начин. Служба, която представлява Европейския съюз и в географски аспект, и по отношение на пола. Считам, че това е единственият приемлив начин за действие.

Позволете ми да илюстрирам какво имам предвид, като казвам „последователен подход“ с няколко примера.

Западните Балкани — имах удоволствието да пътувам до региона неотдавна. В известен смисъл Балканите са родното място на външната политика на ЕС. Най-малко там не можем да си позволим неуспех. Целта ми беше да установя добри работни отношения с политически лидери, да обсъдя с гражданското общество какво би могла да означава принадлежността към Европа и да осигуря съгласуваност между различните действащи лица от ЕС на място. Едно от заключенията, които направих, беше, че регионът има напредък, макар и неравномерен и непълен. Европейската перспектива остава всеобхващаща рамка — и като наша цел, и като главен стимул за реформа. Както подчертах навсякъде, напредъкът по пътя към ЕС зависи от ангажимента за реформи у дома — по отношение на правата на човека, принципите на правовата държава и регионалното сътрудничество.

Подкрепяме нашата стратегия с наличните инструменти на външната политика. В Косово е нашата най-голяма гражданска мисия и тя е успешна. В Босна променихме ALTHEA (операция на Европейския съюз за уреждане на военната криза в Босна и Херцеговина), тъй като положението се стабилизира, и разработихме програма за обучение. Разгласяваме упорито посланието на Европа преди подготовката на изборите през октомври. В целия регион имаме напредък по отношение либерализирането на визовия режим и контактите между хората.

Така че нашата балканска стратегия е такава, каквато трябва да бъде: стратегическа по своите цели, многостранна по отношение на инструменти и според случая по отношение на реализацията.

Вторият пример е Африканският рог. Той подчертава крехкостта на държавите, бедността, конкуренцията за ресурси, включително вода, с пиратство, тероризъм и организирана престъпност. Единственият възможен отговор е последователният и ние точно това правим. Нашата морска операция Аталанта беше широко акламирана като успех. Следващата ни стъпка е да разширим възможностите си за прехвърляне на заподозрените в пиратство, за да бъдат съдени в региона. Добавяме и мисия за обучение за преходното федерално правителство в Сомалия, като се очаква мисията да бъде разположена през пролетта. Чрез нашия инструмент за стабилност финансираме допълнителни мерки за изграждане на капацитет, за обучение на морските органи и за напредък с дългосрочна дейност за развитие в Йемен и Сомалия по отношение на бедността, грамотността и здравеопазването.

Начинът, по който сме се ангажирали в Грузия, следва същия сценарий. Когато един замразен конфликт избухна в открит конфликт през август 2008 г., реагирахме незабавно. Поехме водеща роля в международен аспект, посредничихме за сключване на примирие и разположихме мисия за наблюдение от 300 души за изключително кратко време. Оттогава насам използваме целия спектър от средства на Общността и ОПСО за предотвратяване връщането към насилие и изграждане на стабилност в Грузия и региона.

С ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) играем водеща роля на преговорите в Женева, единственият форум, където се срещат всички заинтересовани страни. Бяхме домакини на донорската конференция за възстановяване и икономическа подкрепа в Грузия и включихме Грузия — заедно с Армения и Азербайджан — в Европейската политика на съседство. Продължаваме да подкрепяме въпросните реформи и по-тесни връзки. Работим за либерализирането на търговията и визовия режими и подкрепяме мерки за изграждане на доверие, за да възстановим връзките с отцепилите се републики.

Има още работа да се върши в Грузия и имаме пълен дневен ред, когато обсъждаме това с Русия, както направих преди 10 дни със Сергей Лавров. В този случай показахме какво може да направи ЕС, когато мобилизираме изцяло ресурсите, които имаме. Тези, които участваха в невероятно ангажиращите седмици ми казаха, че направеното по въпроса, е било изключително. Затова са ни необходими по-силни структури, повече гъвкавост и по-добра готовност, ако искаме Грузия да бъде ориентир за нашите действия в бъдеще.

Позволете ми да се спра на нашата ОПСО и да кажа, че съм съгласна с това — силно подчертано в доклада Danjean — колко важни са нашите мисии. Те спасяват животи, създават пространство за работа на действащата политика и означават, че Европа може да използва всички свои инструменти на властта, за да изпълни задълженията си.

За мен е учудващо колко далеч сме стигнали през последните десет години. Повече от 70 000 мъже и жени са участвали през този период в повече от 20 мисии. Ние управляваме кризи по европейски с последователен подход в подкрепа на международното право и споразумения и в тясно сътрудничество с нашите ключови партньори. Работим добре заедно с НАТО в Босна и Херцеговина и край бреговете на Сомалия. В Косово и Афганистан е по-трудно поради политическите въпроси. Необходимо е да поправим нещата, затова работя с генералния секретар на НАТО за подобряване на отношенията ЕС-НАТО в практическите области и за установяване на положителен климат. Да видим как можем прагматично да развием отношенията си. ООН е друг ключов партньор. Има много добри примери за сътрудничество между ЕС и ООН на място — Демократична република Конго, Чад, а и Косово. Напоследък се опознахме по-добре, но можем и трябва да засилим това, като се съсредоточим върху области като планирането и споделянето на най-добра практика.

В доклада Danjean и на повече места хората повдигат въпроса за това дали е време ЕС да има свои постоянни оперативни щабове. Това е сериозен въпрос, който се нуждае от сериозно разискване. Никой не оспорва, че са ни необходими щабове, които могат да планират и провеждат военни операции. Въпросът е дали сегашната система, опираща се на Върховното командване на съюзните сили в Европа (SHAPE) и на националните щабове, е най-ефективният начин или нещо друго е по-добро.

Често се оказва, че подхождаме към това от гледна точка на структури. Считам, че първо, трябва да направим анализ на функциите, които е необходимо да изпълняваме. Виждам три главни функции, от които трябва да произлизат решенията: първо, способността да планираме и провеждаме военни операции, включително предварително планиране, и да можем да реагираме бързо, когато е необходимо; второ, способността да развием гражданско-военна координация по по-структуриран начин за довеждане до максимум на нашия капацитет; и трето, способността да установяваме връзки с другите, да оптимизираме цялостната координация и онова, което наричаме най-общо „международна общност“. Ако използваме този анализ за отправна точка на нашите обсъждания, трябва да сме в състояние да установим необходимата обща позиция и да продължим напред с определянето на онова, което трябва да правим.

Докладът призовава и за създаване на Съвет по отбраната, идея, която знам, че съществува от известно време. Следващата среща през април ще следва установената практика, но на неформалната среща на министрите на отбраната се формира консенсус въз основа на моето предложение да се провеждат Съвети по външните работи във формация на министерство на отбраната. Това ще позволи на министрите на отбраната да се събират и да вземат решения например относно развитието на потенциални възможности.

Последната ми точка в тази връзка се отнася до предложението за сили за гражданска защита. Нека започнем с уроците, научени от упражнението в Хаити, което се провежда в момента. След това нека приложим духа на Лисабон и да видим какви възможности имаме да мобилизираме активи на държави-членки заедно с инструменти на ЕС в подкрепа на ООН, Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) или да действаме като самия ЕС. Паролите следва да бъдат за максимално използване на ефекта от съвместните действия и избягване на „твърди“ или изкуствени различия между действията ни при вътрешни кризи в ЕС и външни кризи.

Позволете ми накрая да се спра на въпроса за неразпространение на ядрено оръжие, предвид повдигнатия въпрос, изискващ устен отговор. Искам да спомена накратко два изключително важни елемента: първо, Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), планирана за май в Ню Йорк. Аз ще участвам с целта да осигуря да постигнем успешен резултат. Не бива да правим грешка: системата за неразпространение, основаваща се на договор, с ДНЯО като свой крайъгълен камък е подложена на нарастващ натиск. За да отговорим, е необходимо да сме готови да дадем своя принос: по достъпа до използване на атомната енергия за мирни цели по-специално за развиващите се страни, като същевременно избегнем рисковете от разпространение, а това включва работа по многостранните подходи към ядрения горивен цикъл — мисля, че 84 държави са се възползвали от програмите за помощ от страна на ЕС; с напредък по ядреното разоръжаване — политически, това е от основно значение за създаване на конструктивна атмосфера; и като работим по регионалните кризи, свързани с разпространението, по-специално с Иран, който има потенциала да обърка Конференцията.

Както знаете, ЕС ръководи усилията за намиране на дипломатически решения. Подкрепяме изцяло процеса на Съвета за сигурност за допълнителни ограничителни мерки, ако — какъвто със сигурност е случаят днес — Иран продължи да пренебрегва своите задължения.

Второ, има среща на върха по ядрена сигурност на президента Обама. Споделяме целта на срещата на върха, а именно, да бъде засилена сигурността на ядрените материали и да се попречи на терористи да получат достъп до такива. Мисля, че ЕС оказва подкрепа на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) от 2004 г. за подпомагане на държавите в тази област, като ще продължим да правим това.

Накрая, позволете ми да се върна там, откъдето тръгнах. Търсенето на европейски глобален ангажимент е важна задача. Ние трябва да осигурим предлагането да отговаря на търсенето. Договорът от Лисабон ни дава този шанс. Трябва да действаме съобразно буквата и духа на Договора, като не забравяме преди всичко защо европейските лидери се споразумяха за Договора. Мисля, че причината беше ясна: да се изгради по-силна, по-утвърждаваща и самоуверена европейска външна политика в служба на гражданите на Европейския съюз. Зная, че мнозина в Парламента споделят тази цел, и разчитам на вас, за да я реализираме със сигурност.

  Надежда Нейнски, докладчик по становището на комисията по бюджети. – (EN) Г-н председател, искам да поздравя г-жа Аштън за нейното окуражаващо изявление.

Същевременно, като докладчик по становището на комисията по бюджети за ОВППС, искам също така да подчертая, че е от основно значение тя да инициира одит на предишни и настоящи операции по ОВППС и граждански мисии по ОПСО, за да бъдат установени техните силни страни и слабости. По този начин Европейският съюз ще бъде по-ефективен при осигуряването на сигурност, ще засили своята автономия и най-важното ще използва по-разумно съответния бюджет, който за съжаление продължава да е недостатъчен.

  Ioannis Kasoulides, от името на групата PPE. – (EN) Г-н председател, плашещо е човек да си представи ядрено устройство, малко по размер, но потенциално смъртоносно за милиони хора, да попадне в ръцете на терористи. Преди няколко години можехме да кажем, че това е малко вероятно. Вече не можем да кажем това.

Държави като Иран и Северна Корея са в процес на придобиване или имат способност да придобият ядрено оръжие. Твърди се, че учен от Пакистан е продал ноу-хау на Иран, а Северна Корея е разменила за него ядрен материал. Никой не е против това Иран да добива атомна енергия за мирни цели, но търпението се изчерпва, ако Иран печели време в диалога 5+1, който ние подкрепяме.

Двойният подход и подготовката на умно насочени санкции от Съвета за сигурност на ООН са основателни. Разпространението на ядрено оръжие е достигнало такава критична точка, че е накарало личности като Хенри Кисинджър да твърдят, че само преминаването към пълно премахване ще осигури неразпространение и глобална сигурност.

Затова подкрепяме международен договор за постепенно премахване на ядрените оръжия, спиране на производството на делящи се материали, поставяне на дневен ред на Договора за пълна забрана на ядрените опити (ДПЗЯО), намаляването на ядрените бойни глави, СТАРТ, и т.н., привеждането на цялата преработка на ядрено гориво под контрола на МААЕ и засилването на нейния мандат и правомощия за проверка.

  Adrian Severin, от името на групата S&D. – (EN) Г-н председател, надявам се, че сме съгласни, че ни е необходима инициативна външна политика, водена от нашите европейски общи цели и основана на нашите общи ценности. Тази политика трябва да признае неделимостта на сигурността в глобализирания свят, тъй като тя е източник на солидарност на интересите и в Европейския съюз, и извън него.

Една такава политика изисква и предполага адекватен институционален инструмент. И така, приоритетите са ясни и съм доволен, че приоритетите, които ще спомена, са същите като тези на г-жа Аштън. Ефективна ЕСВД, енергична политика на съседство, далновидна политика на разширяване, добре структурирани партньорства със стратегическите играчи, традиционни и нововъзникващи, ефективна стратегия за справяне с глобалните предизвикателства, а именно енергийната сигурност, неразпространението на ядрено оръжие, миграцията, транснационалната организирана престъпност, транснационалното проявление на бедността, културните конфликти и т.н.

Що се отнася до ЕСВД, необходима ни е институция, която трябва да бъде изградена не само на принципа на политическата и бюджетна отчетност, но и на принципа на ефективността. Не бива да изграждаме служба, която запазва старата национална конкуренция или настоящата бюрократична структура. Двуглавото ръководство на европейските външни дейности трябва да изпълнява две функции по всяко време, с което ще осигури единството на службата и съгласуваността на нейните действия.

Относно външната политика на съседство, необходим ни е подход, който не изключва Русия и Турция. По отношение на Черно море трябва да преминем от синергия към стратегия. По отношение на замразените конфликти са ни необходими регионални инициативи и механизми за регионално сътрудничество и сигурност с международни гаранции.

По отношение на глобалната сигурност ни е необходима нова постановка, която отразява реалностите в света след двуполюсния ред. Трябва да популяризираме нашите ценности в света, но със светски подход, а не като нови кръстоносци.

Считам, че тези и много други са наши приоритети, които очертават една трудно изпълнима задача. Да работим заедно — Парламентът, Комисията и Съветът — за да изпълним тази задача.

  Annemie Neyts-Uyttebroeck, от името на групата ALDE. – (NL) Г-н председател, г-жо върховен представител/заместник-председател на Комисията, госпожи и господа. Госпожо Аштън, преди всичко позволете ми да Ви приветствам с добре дошли и да кажа, че много се надявам Вашето отлично и силно представяне днес наистина да оповести края на един особено труден период за всички нас, който започна през ноември, когато приключи предишният мандат на Комисията. Ако можем всички да се съгласим с едно нещо, то това е: не можем наистина да си позволим такива продължителни периоди на нерешителност. От края на ноември до съвсем наскоро изглеждаше — съжалявам, че трябва да го кажа — като че ли ЕС беше изчезнал от световната сцена или почти беше изчезнал. Нека повторя, че не можем да си позволим това да става при каквито и да било обстоятелства. Защото очевидно светът няма да ни чака. Вие цитирахте някои цифри, които ясно илюстрират това. Обаче станахме и свидетели на поредица от събития, които ясно го илюстрират: продължаващите природни бедствия, продължаващите ужасяващи нападения, фактът, че някои правителства в Близкия изток, въпреки че са демократични, вземат решения, които силно възпрепятстват мирния процес или малкото, което е останало от него, и т.н. Затова ни е необходим върховен представител/заместник-председател на Комисията, който ще бъде в състояние да присъства на място, а не само в европейските центрове за вземане на решения, а също така и в други такива по света. И Вие, и ние знаехме, че се залавяте с почти невъзможна задача. Възхищавам Ви се за това, че се заехте с нея. Обещахме да Ви подкрепяме. Доволни сме, че Ви чухме да се изказвате днес и че бяхме свидетели на Вашето отлично изказване за ЕСВД, от която всички отчаяно се нуждаем. Ако все още има някой, който има волята да сложи край на това, което англичаните наричат борба за влияние — едната страна се бие с ръкавици, а другата без — то съм сигурна, че ако всички работим заедно, ще можем да се подготвим добре за онова, което предстои. Благодаря за вниманието.

  Franziska Katharina Brantner, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, баронесо Аштън, слушахме внимателно онова, което имахте да кажете. За съжаление, трябва да отбележим, че вероятно ще трябва да изчакаме още известно време преди да разработите планове за конкретни бъдещи проекти от Вашето есе за принципите Ви, които всъщност считаме, че можем да подкрепим.

Позволете ми да кажа няколко думи за ЕСВД обаче, за която очаквах да чуя от Вас нещо по-съществено. Вие неколкократно казахте, че става въпрос за съгласуваност, която е на дневен ред. В много случаи са ни необходими общи планове и програми от ЕСВД и Комисията. Всеки, който подкрепя да се оставят множество области от политиката на Комисията или на секретариата на Съвета, трябва да бъде честен и да признае, че той или тя е в подкрепа на статуквото, за системите според Договора от Ница.

За нас важна първа точка е до каква степен можем да постигнем мнозинство по всички въпроси, свързани с предотвратяването на граждански кризи, управлението на граждански кризи и възстановяването след тях. Според нас всичко е свързано с нещата, които са обхванати от термина изграждане на мира, което означава предотвратяване на конфликти, ранно предупреждение, посредничество при конфликти, помирение и краткосрочна до средносрочна стабилизация. Необходимо ни е съответно организационно звено за тази цел и затова предлагаме създаването на „отдел за управление на кризи и изграждане на мира“. Затова искам да Ви попитам за Вашата позиция относно създаването на такъв отдел. В този момент също така искам да подчертая наистина, че подкрепяме и бюджета за ОВППС, и инструмента за стабилност, включен в ЕСВД, все още не като част от, а подчинен на Дирекцията за управление и планиране при кризи (CMPD), но в нова структура, която, надявам се, ще създадете. Желая да чуя позицията Ви по въпроса.

Втора точка, която е важна за нас, е връзката между традиционните области на външната политика и новите области като политика по отношение на енергията, политика по отношение на климата, правосъдието и вътрешните работи. Какви структури планирате, за да дадете на ЕСВД систематичен достъп до тези сфери на глобалната политика на ЕС и неговите държави-членки?

Има още една точка, която е важна за нас: това трябва да е съвременна служба с добре балансирана политика по отношение на кадровото осигуряване. Тази седмица празнувахме 8 март. Затова е абсолютно ясно, че ние считаме, че правата на жените трябва да бъдат дълбоко вкоренени в службата и че жените трябва да участват в нея. Баронесо Аштън, редица жени, членове на Европейския парламент, са Ви писали с искане да осигурите от самото начало резолюции 1325 и 1820 на ООН да се прилагат в институционалните структури на службата. Затова моят въпрос в тази връзка е: какви са Вашите планове в това отношение?

Както казах, имате нашата подкрепа по пътя към разумна обща ЕСВД. Очаквам Вашите отговори.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, Договорът от Лисабон вече е правна реалност в международния ред, дори и да му липсва популярна демократична легитимност, защото на повечето граждани на ЕС, включително британските, беше отказан вот чрез референдум. Независимо от това групата ECR и британските консерватори са се ангажирали с положително участие и напредък в рамките на новата институционална рамка.

Желаем да видим подобен подход от държавите-членки и от Комисията. Много е иронично според мен, че първото важно институционално събитие в съответствие с Лисабон, а именно създаването на ЕСВД, заплашва да тласне ЕС назад точно към онази самовглъбеност и заядливост, които се предполага, че Лисабон е премахнал. Несъмнено създаването на ЕСВД трябва да бъде подложено на разискване и консенсус за това кой какво прави и го прави най-добре, но елементите на външната политика в ОВППС трябва да останат твърдо в рамките на Съвета.

Необходимо ни е обаче и силно лидерство, на теория възможно благодарение на Договора от Лисабон, за да формира трайна визия за дипломацията на Европа по света. Очакваме от Вас, г-жо Аштън, да вземете инициативата и да утвърдите властта и лидерството, които са Ви предоставени от Договора, да критикувате едновременно ръководителите, ако е необходимо, и да очертаете пътя напред. Ние ще Ви подкрепим във Вашите усилия, ако можете да покажете, че сте готова за това страшно предизвикателство.

ЕС разполагаше с много години за мислене относно службата, така че това половинчато действие и колебание, които наблюдаваме понастоящем, не са в полза на амбициите на ЕС да играе глобална роля във външната политика чрез ОВППС.

Има и по-общи въпроси. Докладът Albertini, който силно подкрепям, определя приоритетите на външната политика на Съюза и правилно потвърждава аспирациите за членство в ЕС на държавите от Западните Балкани по-специално Хърватия, Македония и Черна гора, за които съм докладчик.

Но в него се споменават и трансатлантическият съюз и НАТО, които считаме за крайъгълни камъни на политиката за външна сигурност на ЕС. В него правилно се подчертава отговорността на ЕС за решаване на замразените конфликти, особено в Приднестровието и Нагорни Карабах, в непосредствено съседство с нас, и добрите отношения с Украйна.

Накрая се споменава и Тайван като важен партньор за ЕС. Държавата също трябва да може да участва активно и пълноценно в международни организации, съобразно политиката на ЕС и „политиката за единен Китай“.

  Willy Meyer, от името на групата GUE/NGL. – (ES) Г-н председател, баронесо Аштън, г-н Albertini вече знае причината, поради която моята група внася мнение на малцинството по отношение на доклада относно външната политика и политиката за сигурност и отбрана. В основни линии правим това, баронесо Аштън, защото стигнахме до заключение. В страните около нас, в Европейския съюз, политиката за сигурност и отбрана сега няма нищо общо със защитата на територии: политиката на сигурност вече е проекция на външната политика.

Считаме, че главната цел на външната политика трябва да бъде постигането на разоръжаване на международно равнище: нулево въоръжаване, използване на прагматични политики, които отговарят на настоящите причини за несигурност по света.

Днес основните оръжия за масово унищожение в света са гладът и бедността. Това са оръжия, срещу които не можем да се борим с военна сила. Затова считаме, че въз основа на това съображение трябва да се ангажираме с преходна система за сигурност, която ще даде възможност за постепенна демилитаризация на цялата сигурност по света. Очевидно не сме съгласни на обвързването на Съюза с НАТО, наред с други неща, защото стратегията на НАТО е да дава военен отговор на проблемите със сигурността като организираната престъпност и тероризма, които никога не са били предмет на военен отговор.

Считам, че тази нарастваща милитаризация изисква държавите-членки да имат все по-мощна оръжейна промишленост и да харчат повече за оръжия. Ние сме на най-високо равнище по отношение на цивилизация и оръжия, повече отколкото по времето на Студената война, което е далеч от прагматичната политика за движение към разоръжаване.

Не, нито тероризмът, нито организираната престъпност трябва да са военни цели. Те трябва да бъдат цели за полицията, за службите на международния съд, за разузнавателните служби, за да предадат престъпниците на съдилищата, но не бива да са цел на военен отговор.

Затова не сме съгласни с това фокусиране върху военния аспект. Не сме съгласни да има военни бази на САЩ в Европейския съюз. Не искаме това, за която и да е държава, не искаме никоя силна държава да разполага военни сили по света, и затова считаме, че спазването на международното право е много важно. Не сме съгласни с признаването на Косово — не вярваме в признаването на никоя държава, която използва сила извън международното право — защото вярваме в международното право, и затова считаме, че деколонизацията на Западна Сахара трябва да бъде в доклада. Ние, разбира се, искаме оттеглянето на войските от Афганистан, където, както признава НАТО, седмица след седмица причиняват невинни жертви сред гражданското население. Затова не сме съгласни с поемането по пътя на милитаризацията.

  Fiorello Provera, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, баронесо Аштън, наистина отличният доклад на г-н Albertini съдържа един пасаж, който считам, че е от голямо политическо значение: частта, която свързва явлението имиграция с политиката на сътрудничество с развиващите се страни.

Да се контролират такива огромни миграционни потоци само чрез репресивни мерки и вътрешна политика би било немислимо. Разпределението на мигрантите във всички европейски държави-членки също не би решило проблема. Напротив, ще насърчи пристигането на още мигранти. Ключов отговор за контролиране на миграционните явления е разработването на политика за сътрудничество, за предпочитане координирана на европейско равнище и ориентирана не само към икономически напредък, но и към социален и демократичен напредък. Емиграцията трябва да бъде въпрос на избор, а не на необходимост.

За да бъде ефективна политиката за сътрудничество и да достига до онези, които действително се нуждаят от нея, от решаващо значение е да се подкрепя доброто местно управление, без което би имало неефективност, корупция, пилеене на ресурси и лоши резултати. Осигуряването на местното управление и съдействието на правителствата е цел на външната политика, а сътрудничеството трябва да стане важен инструмент на европейската външна политика: това е моето лично послание до баронеса Аштън в рамките на един сектор, който ми е много скъп, с други думи, сътрудничеството.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, фактът, че в Договора от Лисабон са определени само няколко неконкретни цели на външната политика, сега се връща, за да ни преследва. Вероятно ще трябва да платим и цената за факта, че в лицето на баронеса Аштън имаме върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност без никакъв реален външнополитически опит, натрапен на Съюза като най-малък общ знаменател, който държавите-членки можаха да намерят.

Ако си мълчим по всички важни въпроси на външната политика, ние, като европейци, ще постигнем не повече от група дипломати, които си стискат ръцете по цял свят, докато междувременно следват различни посоки на външната политика.

Несъгласията във връзка с ЕСВД също са нещо, което наистина не можем да си позволим. Тази несъмнено важна нова служба не бива и не трябва да бъде превръщана през главите на държавите-членки в сфера на дейност на еврократите.

Вероятно е време да се отърсим от обстоятелствата на учредяване на ЕСВД и ЕС да се чуе отново във външния свят. Време е също така новият върховен представител да действа по-чувствително по отношение на въпросите, включително например при използването и на трите работни езика на Съюза — включително немския — в ЕСВД.

Трябва да използваме възможно най-добре опита и добрите отношения на отделните държави-членки с определени региони. Помислете например за историческия опит на Австрия със Западните Балкани. При това трябва да бъде ясно, че сигурността на Европа се защитава не в Хиндукуш, а по външните граници на ЕС на Балканите. ЕС трябва да спре да действа като оказващ помощ и главен финансиращ на НАТО и САЩ. Европейските пари определено биха били харчени по-добре за Фронтекс, отколкото в пустините на Афганистан.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, ако позволите само да направя някои коментари директно по темите и въпросите, които бяха повдигнати.

Към г-н Kasoulides относно преразглеждането на ДНЯО, жизнено важно е това да успее въпреки всичко. Считаме, че е необходимо да предприемем практически стъпки: трябва да влезе в сила ДПЗЯО; да бъде прекъснато снабдяването с делящи се материали; подкрепа за използването на атомната енергия за мирни цели, за да бъдат намерени безопасни начини да се осигури избягване разпространението на ядрено оръжие — например нашите вноски за банката за ядрено гориво — и подкрепа за много силна и ефективна МААЕ. Трябва да работим, както казахме, особено в райони като Близкия изток, което означава, че трябва да продължим да оказваме натиск върху Иран и да решаваме въпросите, които възникват там.

Към г-н Severin относно ЕСВД и приоритетите, които той посочи — е, ние сме на същата позиция, точно така. За мен е много важно службата да има политическа и бюджетна отчетност, точно както Вие казахте, и тя трябва да се осъществи по този начин с двойната функция. От съществено значение ще бъде, точно както Вие изтъкнахте, да привлечем и да обсъдим тези въпроси с други ключови партньори. Мисля, че Вие споменахте например Русия и Турция. Е, Русия вече посетих. Прекарах част от края на седмицата с турския външен министър: една истинска възможност да поговорим много задълбочено за тези отношения в бъдеще. Затова бих се съгласила от все сърце с приоритетите, посочени от Вас. Благодаря за тях.

Г-жо Neyts-Uyttebroeck, благодаря Ви за любезните думи. Считам, че ЕС не е изчезнал дотолкова от световната сцена. По-скоро неизбежността на една празнина, наличието на ефективна Комисия, вече е решена. И за мен лично това беше изключително важно, защото до избирането на Комисията нямах дори кабинет, да не говорим за ЕСВД. А сега сме в позиция, от която можем да започнем да събираме ресурси.

Считам, че е абсолютно правилно да повдигате въпроса за значението на това да бъдем видими на място. Трудността за мен, както знаете, е, че още не съм се научила да пътувам във времето. Но считам, че е абсолютно важно, като гледаме напред, да гледаме към приоритетите, които бяха очертани, с които считам, че Парламентът до голяма степен е съгласен, и да се уверим, че действията ми са насочени към тези приоритети, един от които е създаването на службата, която още не съществува. Тя няма щатна структура. Още не е изготвена. Но след като бъде създадена, ще можем да демонстрираме силата на Европа в най-добрия смисъл на тази дума по света.

Г-жа Brantner, отново Вашата обща тема към мен за влизане в подробности колкото е възможно повече. Считам, че това е много важно. Някои от въпросите, които повдигнахте, са от критично значение. Не искаме дублиране в различните институции на това, което правим. Искаме географска подход към това, което правим, и съм съгласна с Вас за изграждането на мира: много важна част от това къде трябва да действа ЕС.

В известен смисъл става въпрос за изграждане на различните елементи на онова, което правим добре — работата, която вършим по изграждане на държавния капацитет, правосъдието, принципите на правовата държава, работата, която вършим по програми за развитие, работата по справяне с въпросите на изменението на климата, работата по предоставяне на подкрепа за правителства и хора — всичко това е предназначено да ни направи по-сигурни, стабилни и проспериращи, но всъщност, като правим това, създаваме един по-сигурен, стабилен и проспериращ свят.

Тези цели са изключително важни.

Напълно съм съгласна с вас за жените. Трябва да включим повече жени например в нашите полицейски мисии, където досега съм видяла много малко. Трябва да се уверим, че жените са твърдо интегрирани в службата на всички нива. Това е предизвикателство, което трябва да сме сигурни, че ще работи. Но най-важното, което искам да ви кажа, е, че ЕСВД служи на целия Европейски съюз.

И така, какво правим по отношение на правосъдието и вътрешните работи по света, какво искат да правят парламентаристите с другите парламенти? Трябва да използваме службата докато я изграждаме, за да може да бъде ваш служител и да ви помага да решавате въпросите на място. Считам, че по тези въпроси сме на еднакви позиции.

Г-н Tannock: настоятелно лидерство, което съответства на предизвикателството. Е, надявам се, че ще започнете да виждате това, което приемате за настоятелно лидерство. Много е важно, както Вие казахте, да решаваме някои от въпросите от критично значение: Балканите и трансатлантическите отношения са абсолютно основни и в центъра на това, което правим. Затова прекарваме много време в обсъждания със САЩ и ето защо лично аз прекарвам много време в обсъждания и диалог с тях и, разбира се, с Украйна.

Надявам се, че ще бъдете доволен от моето решение да отида на встъпването в длъжност и след това да поканя президента Янукович да дойде в Брюксел, където прекара един от първите си дни. Той встъпи в длъжност в четвъртък. Беше в Брюксел в понеделник, за да продължи и задълбочи тези отношения в бъдеще.

Г-н Meyer, Вие говорихте по въпроси на външната политика и разоръжаването и по въпросите дали е уместно да мислим с военни термини. Позволете да Ви дам два много бързи примера, един от които вече описах, който беше операцията Аталанта, и значението на последователния подход на това, което правим.

Край бреговете на Сомалия имаме кораби, които постигнаха изключителни успехи в края на тази седмица, между другото заедно с френския флот, при залавянето на пирати, които бяха решени да създават хаос в тази част на морето. Съответно и да се уверим, че те ще бъдат съдени и отношението към тях ще бъде правилно според нашите юридически стандарти в държавите от региона.

С това е свързана програмата за развитие, по която работи Комисията, за да се опита да подкрепи икономиката в Сомалия и тя да се подобри. С това е свързана работата, която предстои да започнем по обучението на хора, за да могат да предоставят сигурност в региона. С други думи, това е сборен и последователен подход. Това означава, че се използват инструменти, които са необходими, за да могат да се решат проблемите, пред които са изправени хората.

Друг пример: след като бях в Хаити миналата седмица, трябва да отдам дължимото на италианците, които видях да работят там. Хората още не са се отърсили от трагедията в Акуила, но там беше флотът, там бяха пожарникарите, там бяха неправителствени организации, там бяха граждани, лекари, психиатри, зъболекари, медицински сестри — всички работеха под егидата на командира, всъщност на кораба, който имаше кораб-болница пълен с хора, лекувани от преките последици от земетресението. Млади хора с ампутации; деца с ужасни изгаряния, които бяха лекувани; там имаше екипи, за да ги подкрепят.

Опитвам се да кажа, че трябва да мислите за последователна стратегия и подход, които можем да предложим, които използват средствата, с които разполагаме, и ги използват в максимална степен.

Г-н Provera, относно развитието на сътрудничество във връзка с имиграцията, Вие отбелязвате един важен въпрос, който е, че ако хората чувстват, че нямат друг избор, те ще поемат рискове, често и по отношение на живота си, за да напуснат страната, в която живеят, където са били родени и където искат да живеят. Повечето хора искат да могат да живеят в страната, в която са израснали.

Така че важното за развитието според мен винаги е било да може да се поддържа икономическото препитание на хората, за да могат да останат и да живеят там, където искат да живеят, за да могат да получат образователна подкрепа, здравна подкрепа и т.н.

Това ще съставлява голяма част от това, което правим на място, като се помага особено в държави, където нестабилността, поради изменението на климата, може да се окаже голяма трудност.

И накрая, г-н Mölzer, не бъдете толкова песимистично настроен, е това, което искам да Ви кажа. Не става въпрос да действаме над главите на държавите-членки. Става въпрос за изграждането на нещо уникално европейско — не същото, което се случва в държавите-членки, било то в Германия, Италия, Франция, Обединеното кралство или където и да е. Не е същото. Ние изграждаме нещо различно, което касае дългосрочната сигурност и стабилност, икономическия растеж на място, за който можем да допринесем, който е в наш собствен интерес, но всъщност касае и ценностите, на които много държим.

И що се отнася до моите езици, oui, je peux parler français, mais je ne suis pas très bien en français (да, мога да говоря френски, но не много добре). Ich habe auch zwei Jahre in der Schule Deutsch gelernt, aber ich habe es jetzt vergessen (Учила съм и немски език две години в немско училище, но сега съм го забравила.).

Така че мога да говоря езици, и ще ставам все по-добра и по-добра. Очаквам с нетърпение да стигна до момента, когато ще мога да проведа истински разговор с Вас на много по-добър немски, отколкото днес.

  Elmar Brok (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожо заместник-председател, госпожи и господа, докладите Albertini и Danjean, както и предложението за резолюция относно ДНЯО, показват, че скоро ще трябва да се вземат важни решения и че трябва да се подготвим за това. Позволете ми да посоча няколко допълнителни примера. Считам, че Европейският съюз сега има да играе важна роля в решаваща фаза, в която целта трябва да бъде да се попречи на Иран да произвежда ядрени оръжия, и че трябва наистина да кипи трескава дейност в групата 5+1, особено във връзка с подготовката на резолюция на ООН и възможното разширяване на санкциите, за да се предотврати появата на нова ядрена държава с невоенни средства. Драматичната ситуация в Близкия изток и решаването на проблемите там са свързани с това пряко или косвено.

Баронесо Аштън, искам да Ви благодаря за пътуванията до Киев за разговори с президента Янукович. Ще бъде от решаващо значение да успеем с подкрепата за такива страни, за да не вземат неправилни решения и да бъде ясно, че един митнически съюз с Русия и зона за свободна търговия с Европейския съюз са несъвместими, а преимуществата от правилния избор да бъдат изяснени.

Имам да добавя още един коментар. За разлика от много външни министри и министри на отбраната ние ще приложим необходимото търпение, за да изградим с Вас солидна ЕСВД. Искаме ЕСВД. Тя трябва да е успешна. Тя е предварително условие за способността ни да говорим с един глас. Би било неправилно да вземаме прекомерно бързи, а следователно и неправилни решения. Тук времето не ни притиска — необходим ни е солиден резултат. Трябва да имаме предвид обаче, че в своята история Съюзът е успявал, когато е бил прилаган методът на Общността, и че рядко или почти никога не е успявал, когато е действал на междуправителствена основа. Затова трябва да е ясно, че нещата, които съставляват политиката на Общността, не бива прикрито да бъдат преобразувани в междуправителствена политика чрез ЕСВД. Необходимо е да създадем предпазни мерки за целта, за да осигурим ефективността на единната служба, но същевременно и политиката на Общността и правата на Европейския парламент, което това включва — по отношение на бюджета, бюджетния контрол и предоставяне на право на освобождаване от отговорност — както и права за политически надзор от страна на Европейския парламент. Надяваме се на положително съдействие.

(Ръкопляскания)

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, обръщам се към Вас, баронесо Аштън, като заместник-председател на Комисията, но също и като върховен представител — тъй като, за разлика от външните министри, аз приемам, че като върховен представител Вие също имате известна степен на политическа отговорност пред Парламента. Днес се отбелязват 100 дни от влизането в сила на Договора от Лисабон. Предстоят да бъдат взети две важни решения по отношение на посоката на нашето пътуване. Едното от тях — както Вие самата казахте в началото — е да разширим външната политика, защото климатът, енергетиката и други въпроси са част от външната политика, а другото — създаването на динамична и ефективна ЕСВД.

Като говорим за енергийна политика Копенхаген показа, че ако не сме единни, ако сме разпръснати, ако всеки ръководител на правителство счита, че той или тя трябва да направи нещо специално, ще постигнем по-малко, отколкото бихме могли. Не че бихме постигнали нещо удивително предвид позицията на Китай и на САЩ, но ужасната сапунена опера, която се разигра в Копенхаген, наистина не бива да се допуска отново.

Затова — и в това отношение съм съгласен с г-н Brok — е необходимо да получим решителна ЕСВД. Аз, като мнозина от нас, не съм изненадан, но въпреки това съм потресен да видя колко много от външните министри Ви създават проблеми от дребнава завист. Казваме това съвсем просто. Много Ви дават своята подкрепа, но много създават проблеми. Те просто не могат да търпят факта, че вече няма да играят водещата роля, а вместо това отново са външни министри. В края на краищата да си външен министър не е лоша работа и не е необходимо да означава, че трябва да решавате всяка подробност от онова, което се случва в Европейския съюз. По тази причина заявяваме ясно, че ще използваме нашите парламентарни способности изцяло, не за да попречим на нещо, а да изградим нещо конструктивно. Една ЕСВД е конструктивна — както е казано в Договора от Лисабон — когато е ясно подчинена на Вас, баронесо Аштън, а също така, разбира се, когато си сътрудничи тясно с Комисията.

По същия начин няма да толерираме каквато и да било юридическа дейност, която досега е била провеждана с използване на общностния метод и която следва да продължи така съгласно Договора от Лисабон, изведнъж да се превърне в междуправителствена. Това, виждате ли, е точно каквото искат много министри и може би много ръководители на правителства, не само за да подкопаят малко Комисията, но също така да подкопаят и правото на Общността. Това е неприемливо. Трябва да бъде поставена ясна черта.

Как ще стане това по отношение на ЕСВД е нещо, за което ще има дискусии през следващите седмици — както преди. И така ще свърша с нещо, което вече беше казано. Не е въпрос на време, дори ако искаме бързо решение, а на представяне на базата на съдържание. Необходимо е да се каже още веднъж, особено на Съвета на външните министри, че Парламентът ще упражнява правата си — ни повече, ни по-малко — във връзка с бюджета и Правилника за персонала, защото имаме цел, която е действаща и ефективна ЕСВД.

(Ръкопляскания)

  Andrew Duff (ALDE). – (EN) Г-н председател, мисля, че всички очаквахме да има първоначални проблеми, свързани с влизането в сила на Договора, и бихме могли да се извиним, че не сме включили клауза за пътуване във времето в Договора, но това, което не очаквахме и не можем да приемем, е нарушаването на доверието между Комисията и Съвета във връзка със създаването на външната служба. Решението се намира в Договора, който трябва да бъде оценяван и спазван внимателно.

Член 40 защитава съответните функции на Комисията и на Съвета. И двете страни трябва да прилагат прагматизъм, за да осигурят създаването на силна, действаща и съгласувана дипломация в целия спектър на политиката. Катрин Аштън ни дава графично описание на ЕС като надигаща се сила от континент в упадък. Съвсем ясно е, че афганистанската кампания е проблем, който приковава вниманието ни; необходима е задълбочена реформа на стратегията и тактиката. Нашата задача трябва да бъде да направим преоценка на целта, стойността и продължителността на нашия ангажимент там.

Групата ALDE има силното желание да натисне педала на газта по отношение на отбраната. Трябва да установим общите интереси в областта на сигурността на 27-те държави и да направим сравнителни упражнения на държавите, както и да направим честна оценка на силните страни на мисиите на ЕПСО, като създадем условия за развитие на сътрудничество в областта на отбраната с постоянни структури.

  Reinhard Bütikofer (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, искам да благодаря на г-н Danjean за отличния му доклад, в който обяснява къде сме сега по отношение на ОПСО. Той обяснява и по кои точки нямаме съгласие.

Ако Парламентът приеме доклада, той ще отиде по-далече от Комисията и Съвета в няколко конкретни точки, тъй като докладът например отново се позовава изрично и положително на доклада Барние за европейска гражданска защита. Жалко е, че баронеса Аштън току-що отново отхвърли тази идея.

(EN) Лейди Аштън, съжалявам, че една от малкото точки във Вашето представяне, по които казахте „не“, беше тази относно идеята на г-н Барние, докато по повечето теми изглежда сте на същата позиция като всички останали.

(DE) Новият доклад, както и докладът Albertini, подкрепя мисия на Съюза за обучение в Сомалия. Ние от групата на Зелените/Европейски свободен алианс отхвърляме тази идея. Пристъпваме към мисия там, където не е ясно нито каква е добавената стойност от нея по отношение на вече направеното в региона, нито на каква по-обща политическа рамка се основава или дали всъщност има някакъв принос изобщо към националното възстановяване на Сомалия. Има изключително голяма вероятност да платим прескъпо, за да обучаваме пехотинци, които след това ще преминат към следващия военачалник, който е готов да плати най-много.

Позволете ми да направя трети коментар. В доклада се говори за целта за постигане на стратегическа автономия на Европа в областта на политиката на сигурност и отбрана. За мен това е прекомерно — тук отхапваме твърде голям залък. Не вярвам, че някоя от държавите-членки е в състояние да осигури огромните военни разходи, които ще са ни необходими, ако приемем сериозно формулировката за постигане на „стратегическа автономия“. Както е тръгнало, считам също, че това би било и стратегическа грешка при всички случаи. Европа трябва да намери своята роля в плетеницата на европейската и глобалната сигурност, а тази роля не може да бъде роля на стратегически самостоятелен субект. Следователно би било по-добре за нас да се съгласим, съвсем рационално и реалистично, да засилим онези капацитети и структури, които ни дават способност да действаме по-автономно.

  Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Г-жо Аштън, г-н председател, един влиятелен руски военен офицер е заявил, че ако Русия е имала амфибийни щурмови кораби от клас „Мистрал“, нахлуването в Грузия щяло да продължи около половин час. Междувременно Франция продава кораби „Мистрал“ на Русия, независимо че планът Саркози не беше реализиран, и едновременно с това Франция дава подкрепата си за северноевропейския газопровод.

Трудно е да се говори за сигурност в Европа, ако избягваме дискусията за положението на източната граница на Европейския съюз. Това се случи по време на цялата работа по доклада и сега говоря с голямо съжаление на председателя на подкомисията по сигурност и отбрана. Положени бяха усилия, на всяка цена, да не се говори за неща като маневрите „Запад 2009“. Положени бяха усилия да не се говори за това, като че ли политиката на сигурност и отбрана — обща политика на Европейския съюз, чието създаване е нашата роля — е политика само на няколко големи страни. Много беше казано за това, което се случва много далече на другия край на света, и за това, което се случва в почти всяка част на света, но на всяка цена — този подход беше възприет и от много членове — бяха правени опити да се избяга от съществените проблеми по източната граница на Съюза. Това беше изключителен безпорядък от един вид европейска мегаломания и незачитане на интересите на някои държави-членки. Това е причината ние да не одобрим доклада, но това също е искане, което искам да отправя към г-жа Аштън.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Председател. – Извинете ме, г-н Kowal, но говорихте една минута и 44 секунди вместо определената Ви минута.

  Sabine Lösing (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, от името на моята група, Конфедеративната група на Европейската обединена левица — Северна зелена левица, искам да изясня в този момент, че сме дълбоко загрижени от развитието на външната политика на ЕС към милитаризация и все по-интервенционистична политика. Това е опасно развитие. Искам да кажа съвсем ясно, че ние считаме, че военният подход за решаване на конфликт или за предполагаемото стабилизиране на държави или региони е абсолютно неправилен начин за постигане на по-голяма сигурност за ЕС и света. Военните намеси — и Афганистан, за съжаление, е един съвсем настоящ пример за това — водят до страдания, смърт и продължително опустошение, а не до мир и подобряване на положението, що се отнася до местното население.

Докладът Danjean описва посочените ключови заплахи, които представляват предизвикателство за бъдещата политика на сигурност на ЕС. Една от тях е изменението на климата — нещо, което до голяма степен беше причинено от индустриализираните нации на Запада. Ако хората от държавите на юг трябва да бягат, защото вече нямат вода и храната става все по-оскъдна, те представляват проблем за сигурността на Европа. Такова виждане е цинично и нехуманно. Ако държави се сриват в резултат от неолиберална икономическа политика, те ще представляват проблем за сигурността. Това, от което имаме нужда, са не повече военни, а промяна, край на неолибералната ориентация на Европейския съюз.

ЕСВД, Европейската агенция по отбрана (ЕАО), създаването на дирекция за управление и планиране при кризи и планираният начален фонд за финансиране на военни операции са предназначени да направят ЕС глобален играч във военно отношение. Считаме, че стъпките към централизация в ЕСВД са опасно и недемократично развитие. ЕС трябва да заеме водеща роля по отношение на демилитаризацията и разоръжаването, особено в областта на ядреното разоръжаване. Необходим е тласък по посока на задължението на ядрените държави, вменено от член 6 на ДНЯО, което означава пълно ядрено разоръжаване и което трябва да бъде изпълнено най-после. Това беше ключово обещание, което представляваше основата, на която много държави подписаха ДНЯО, и в резултат от това трайно се въздържаха от придобиването на ядрено оръжие. Надеждните гаранции за отсъствие на агресия са най-доброто средство за предотвратяване на разпространението, тъй като в противен случай държавите, заплашени от намеса, ще се опитат да възпрат такова нападение като придобият ядрено оръжие.

Ако не друго, искам в този контекст, и по-конкретно по отношение на Иран, да изтъкна и да предупредя, че военните операции или военните действия от какъвто и да е род за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие са изцяло непродуктивни и много опасни. Ние ще отхвърлим доклада Danjean и сме внесли наша резолюция относно ДНЯО.

  Bastiaan Belder (EFD). – (NL) Г-н председател, „Китайски милиарди за Балканите“ е неотдавнашно заглавие във вестник, който определено изисква европейска реакция в това разискване, тъй като в крайна сметка новите китайски инвестиции са насочени към държави, които вече са станали членове на ЕС или които се стремят към този статут.

Съветът и Комисията, как виждате ролята на Китай на Балканите? Все пак тя обхваща редица икономически дейности: от финансиране и изпълнение на големи строителни обекти до предоставяне на инвестиции за промишлеността и селското стопанство и изкупуване на пристанища. Решаващият момент тук е, че китайският подход е определено несъвместим със западните стандарти. Големият въпрос сега е: китайският дневен ред понякога осуетявал ли е трудния дневен ред за разширяване на ЕС в този регион? Какъвто и да бъде отговорът Ви, китайският часовник тиктака все по-бързо и по-продуктивно от западния, а също и в този регион.

Накрая, госпожо върховен представител, ще пътувате до Близкия изток. Ноам Шалит, бащата на Гилад Шалит, израелски войник, който беше отвлечен преди почти четири години, разчита на Вашата пълна подкрепа за постигане на освобождаването на Гилад. Аз също.

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-н председател, позволете ми да разгледам накратко два въпроса. Първо, задължението за предоставяне на помощ очевидно не е съвместимо с неутралитета на Австрия и по тази причина би било важно да се включат следните точки в доклада. Трябва да бъде заявено, първо, че задължението за предоставяне на помощ не е юридически обвързващо, второ, че използването на военни средства не е непременно необходимо и, трето, че отделните държави-членки си запазват свободата да решат какво всъщност да включва предоставената от тях помощ.

Комисията не прие това най-вече от гледна точка на съдържанието. Според мен самият начин, по който това беше отхвърлено, също показва сериозна липса на уважение. Искам повече уважение от Вас, баронесо Аштън, за нас, австрийците, в тази много чувствителна област.

Втората ми точка се отнася до доклада на малцинствата. Качеството на демокрациите и обществата, разбира се, се демонстрира отново и отново чрез отношението има към малцинствата. За мен това е много, много добро нещо, че имаме такава възможност за доклад на малцинствата. Не съм съгласен с всички точки в него, но съм много доволен, че г-жа Lösing използва възможността.

(Ръкопляскания)

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз също искам да се възползвам от отличните доклади на колегите, господата Danjean и Albertini, за да се изкажа отново в подкрепа на ключовата роля на върховния представител. За доброто на всички следва да се надяваме, че тя, баронеса Аштън, разбира колко важна е нейната роля, че я защитава и че е решена да я утвърди, когато придава съдържание на изискванията на Договора например при засилване на отношенията на Европейския съюз с неговите стратегически партньори и при консолидирането на собственото му ръководство в многостранни форуми.

Накратко, спешно ни е необходима стратегия, която най-после да идентифицира реалните интереси, които възнамеряваме да следваме, като е важно да ангажираме държавите-членки със значителни цели. Важно е също така да не допуснем да бъдем настройвани от каквито и да било междуинституционални спорове за разделението на отговорностите — имам предвид конкретно бъдещата ЕСВД. Всъщност, баронесо Аштън, искаме Вие да играете ключова роля. Искаме да играете ключова роля, без да бъдете бюрократична.

Затова позволете ми да направя следната забележка: наистина съжалявам, че сте решили да не участвате в днешното обсъждане относно Куба. Знам, че имате много добри основания за това и че ще бъдете първа при обсъждането за Арктика, която също е много важна. Но „Cuba libre“ не е само название на коктейл: това е действителният лозунг на демокрацията, която толкова много хора в Парламента носят в сърцата си. Затова се надявам, че ще намерите време да присъствате, да допринесете и да подкрепите решението на Парламента с Вашата решителност и със силата на Вашата роля. Вие участвате в разискването относно Арктика — ще видите, че „Cuba libre“ върви по-добре с малко лед.

  Кристиан Вигенин (S&D). – Докладът на комисията по външна политика относно годишния доклад на Съвета беше подготвен в дух на сътрудничество и диалог, какъвто е нашият подход по всички стратегически въпроси. Важна част от доклада е посветена на последиците от Договора от Лисабон.

В тази връзка бих искал да обърна внимание на един важен аспект от нашата обща работа. Успехът на общата външна политика и реалните резултати от институционалните нововъведения се превръщат в основен фактор, който ще определя отношението на европейските граждани към способността на Европейския съюз да защитава интересите им, да се променя и да се развива. Оправдано или не, очакванията за рязко нарастване на ролята на Европейския съюз на световната сцена са големи и ние нямаме право да разочароваме европейските граждани.

За съжаление, в последните седмици европейската преса не без основание отразява външната политика в изключително негативна светлина: като една надпревара между страните членки за позиции в новата Служба за външна дейност, като състезание между институциите чия шапка ще носи баронеса Ashton по-често - тази на Комисията или на Съвета, като една неравна борба на Европарламента да постигне по-голямо влияние.

Разбирате, че това ни вреди във вътрешен план, но е и особено вредно като послание към нашите външни партньори. Разделението ни прави слаби в техните очи.

Ето защо си позволявам в този дебат да отправя един призив. Всички ние, които имаме отношение към изграждането и развитието на общата външна политика и политика на сигурност, да се концентрираме върху важните стратегически въпроси и да се опитаме в най-скоро време да покажем реални резултати чрез повече диалог и конструктивизъм. Дължим на европейските граждани самочувствието, че са част от един Съюз, чиято дума се чува и тежи в глобалната политика.

  Pino Arlacchi (ALDE). – (EN) Г-н председател, предложението за обща резолюция относно ДНЯО е важно и групата ALDE и аз сме много горди, че сме допринесли за изготвянето му. Резолюцията е холистична, защото включва всички въпроси на разоръжаването — от Конференцията за преразглеждане на ДНЯО до въпроса за зони без ядрено оръжие.

Резолюцията призовава за Близък изток без ядрени оръжия и за изтегляне на всички тактически ядрени бойни глави от европейска земя в контекста на братски диалог с Русия. Резолюцията също така често споменава свят без ядрени оръжия, една цел, която може да се постигне чрез специална конвенция и в рамките на „амбициозна“ времева рамка — това означава в кратък срок.

Нашата резолюция е европейският отговор на предложението на президента Обама за премахването на ядрените оръжия. Документът трябва да се разглежда следователно като стъпка по пътя към пълна забрана на атомните оръжия. Той означава да бъде прекратен парадоксът на притежаването на ядрени оръжия от едни държави, което е законно, от една страна, и пълната забрана на химическите и биологическите арсенали за всички страни, от друга страна. Атомните бомби трябва да станат незаконни и притежаването им трябва един ден да стане престъпно деяние. Уверен съм, че Парламентът ще продължи в тази насока с още по-голям стремеж и по-голяма визия.

  Ulrike Lunacek (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, г-жо заместник-председател на Комисията и върховен представител, като докладчик на Парламента за Косово съм много доволна, че Ви чух да казвате, че считате Западните Балкани за средоточие на европейската външна политика и че Европейският съюз не може да си позволи неуспех.

Вие казахте също така обаче, че Босна е стабилизирана. Баронесо Аштън, в сегашното състояние, в което се намира Босна, стабилността и стабилизацията всъщност са опасни. Не всеки може да участва в демократичния процес. Конституцията такава, каквато е в момента — конституцията от Дейтън — беше знак за стабилността през 1990-те, но днес вече не е това. Каква стратегия имате Вие, имаме ние като ЕС да променим това? Казахте, че имате стратегия за Босна. Това е работа на службата на върховния представител — но къде е стратегията на ЕС? Желая да ми кажете. Считам, че ЕС все още се нуждае от разработване на стратегия в това отношение.

Когато става въпрос за Косово, Вие описахте EULEX като успех. Това е вярно само отчасти. Все още има много да се работи тук например по отношение либерализиране на визовия режим за гражданите. Баронесо Аштън, аз Ви призовавам да осигурите Комисията да започне незабавно работа по пътна карта, за да стане ясно на гражданите на Косово, че няма да бъдат оставени сами.

За съжаление, Вие не отговорихте на въпрос, зададен от г-жа Brantner. Един специализиран отдел, специализирана генерална дирекция за изграждане на мира в рамките на ЕСВД би била най-важното за деня. Вие сте съгласна с нас, че изграждането на мира е важно, но бихте ли го ограничили само в ЕСВД? Ще създадете ли специализирана генерална дирекция за изграждане на мира? Това би било необходимо, за да стане ясно накъде върви Европейският съюз.

Когато става въпрос за доклада на г-н Danjean, съм много доволна, че комисията прие по-нататъшното развитие на ЕПСО да зачита изцяло статута на неутралитет и необвързаност на някои държави-членки. Това означава, че те сами решават къде, кога и как да участват и да предоставят помощ.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

  Geoffrey Van Orden (ECR). – (EN) Г-н председател, когато ЕС може да добави стойност и когато не подкопава нашите суверенни интереси или не се конкурира с организации като НАТО, ние можем да го подкрепим.

В по-голямата си част това ще означава възприемане на общи позиции по определени ключови въпроси и граждански задачи в областта на хуманитарната помощ или възстановяване и развитие след конфликти, макар че трябва да кажа, че историята на дейността на EUPOL в Афганистан не вдъхва много доверие.

Простата истина е, че Вашата роля като външен министър на ЕС е да действате като прислужница за политическата интеграция на ЕС. Ефектът от ЕСВД, веригата от посолства на ЕС по света, ще бъде да подкопаят националното представителство в много столици, извратено въоръжени за целта с пари, които са дошли от нашите нации за провеждане на нечия чужда външна политика.

Докладът пред нас относно политиката за сигурност и отбрана на ЕС е манифест за военна интеграция на ЕС, който умишлено обърква управлението на военни и граждански кризи, за да оправдае ролята на ЕС. Той се опира на лъжлив разказ за операциите на ЕС и се стреми все повече да въвлече Комисията в области, които са по право отговорност на нашите нации и на Съвета.

На практика всеки параграф от доклада подкрепя засилването на военната интеграция на ЕС за сметка на НАТО и суверенната цялост на отделните европейски държави.

Спомням си един от големите редове в червено от позицията за преговори на британското лейбъристко правителство, когато то каза, че ще се противопостави на идеята за отделен и постоянен оперативен център на ЕС, отговарящ за оперативното планиране и провеждането на военни операции, тъй като това би било най-ясният пример за дублиране на НАТО, чиито щабове на Върховното командване на съюзните сили в Европа (SHAPE) изпълнява точно тази роля.

Баронесо Аштън, когато Ви попитах за това на 11 януари, Ви казахте, че сте съгласна с възприетата тогава от мен позиция. Сега изглежда, че сте променили мнението си. Бих бил много заинтересован да разбера какво наистина мислите сега.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, докладът на г-н Albertini е наистина изключителен и го поздравявам за него. Той е сериозен човек и винаги представя сериозни доклади. Представянето на лейди Аштън беше също така важно и забележително.

Считам, че са обхванати множество въпроси на външната политика, но според мен всичко споменато в двата доклада по отношение на правилното прилагане на външната политика и политиката на сигурност е тясно свързано с две неща: първо, ясно определяне на границите на Европейския съюз, така че отношението към Европейския съюз да бъде еднакво уважително, и второ: ресурси, с други думи пари; не прочетох нищо за ресурси в никой от двата доклада, макар че те са най-основното изискване за една ефективна външна политика.

Считам, че новият ред донесе със себе си нов глобален икономически безпорядък. Има социален и политически безпорядък, а паричният безпорядък чука на вратата. Затова искам лейди Аштън да координира комисията по икономически и парични въпроси и комисията по външни работи, за да можем да обсъдим ресурсите за подкрепа на приетата политика.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, г-жо върховен представител, опасявам се, че Вие днес ни донесохте каталог на области за обсъждане или каталог на обичайни места. За съжаление, Вашето представяне съдържа много малка стратегическа визия.

Например какви действия предлагате, за да гарантирате, че ние изграждаме по-добри приятелски отношения с Русия вместо да допуснем Русия да се отдалечи още повече към сътрудничество с лоши режими като тези в Иран и Северна Корея? Какви са Вашите предложения по отношение опитите на Иран да разработва ядрено оръжие? Каква позиция ще заемете по отношение на нарастващите антизападни и антиевропейски тенденции в ислямския свят? Тенденция, която може да се наблюдава и в страни кандидатки като Турция.

Г-жо Аштън, готова ли сте да защитите европейските постижения като свободата на изразяването и отделянето на църквата от държавата по ясен и безкомпромисен начин пред лицето на растящия политически ислям? Според мен не може да има повторение на слабата позиция, която ЕС зае преди няколко години по отношение на кризата с датските карикатури.

Също като г-н Provera, и аз искам да попитам дали сте готови да използвате нашата ОВППС, за да поставите под контрол притока на масовата имиграция към Европа? Имам предвид и незаконната, и законната имиграция. Вие не отговорихте на въпроса.

  Jacek Saryusz-Wolski (PPE). – (EN) Г-н председател, приветствам с добре дошла върховния представител, заместник-председателя на Комисията и председателя на Съвета по външни работи с тези три функции. Тя оглавява трите длъжности. В нашите доклади става въпрос за минали времена. Вашата длъжност, баронесо Аштън, беше предвидена да представлява нова ера, затова ще говоря за новата ера. Вие представлявате една новосъздадена длъжност, една току-що родена институция, която има трудно детство.

Тя е хибрид от електрическия мотор на общностния метод и дизеловия двигател на междуправителствения метод. Тя е сираче, чиито предполагаеми родители, държавите-членки, Съветът, Комисията, го гледат с известно подозрение и от разстояние. Парламентът е готов да запълни празнината на бащинството.

На този ранен етап има рискове службата да бъде разкъсана от разнопосочните институционални съперничества и интереси. Нашият Парламент беше и е силният привърженик на силна външна политика на ЕС. Можете да разчитате на нас.

Моля, гледайте на Парламента като на свой съюзник, може би също като на честен посредник сред тези, които искат да видят на главата Ви само една шапка, а не и трите.

Парламентът би очаквал новата институция, като другите, да бъде свързана с нас чрез междуинституционално споразумение, което определя ясно правилата за сътрудничество. Възнамеряваме съвместно да вземаме решения, както е предвидено в Договора, по отношение на финансовите и кадровите правила в духа на интегралната ЕСВД, а не на разкъсана СВД. Моля Ви, помислете за укрепване на Вашата служба по отношение на компетентност и политическа тежест като назначите заместници на Вашата длъжност — един вид „заместник-министри“, включително и парламентарни такива. Това ще реши проблема, че денят има само 24 часа, проблем, който иначе не би могъл да бъде решен. Вие сте необходима навсякъде и ние бихме искали да умножите възможностите си да действате от наше име и от името на Съюза.

  Maria Eleni Koppa (S&D). – (EL) Г-н председател, лейди Аштън, ние, социалистите и демократите, вярваме в Европейски съюз със силно присъствие на международната сцена, Съюз с обща външна политика, който може да говори с един глас в това, което се превръща в един все по-сложен свят; Съюз с отделна отбранителна идентичност, която му дава независимост при избор и действия, и конкретна роля в международната сфера. Ще се спра по-конкретно на отличния доклад на г-н Danjean, на когото искам да благодаря за неговото продуктивно сътрудничество.

Искам да повдигна четири въпроса:

Първо, особено след влизането в сила на Договора от Лисабон, позоваването на централната роля на системата на ООН и призива към нея да засили многостранното сътрудничество са важни.

Второ, поддържаме тясното сътрудничество с НАТО. Обаче бихме подчертали, че това сътрудничество не бива да пречи на независимото развитие на отбранителната способност на Европейския съюз. Напротив, трябва да се отчетат изцяло различията между двете организации и тяхната независимост трябва да остане незасегната, особено по отношение вземането на решения.

Трето, считам, че ни е необходим параграф относно необходимостта от засилено сътрудничество с Русия, която е стратегически партньор на Съюза в сектори като енергийна сигурност, управлението на кризи и други.

В заключение, искам да изразя своето задоволство от факта, че докладът сега включва позоваване на необходимостта от общо разоръжаване, като се набляга на леките оръжия, противопехотните мини и касетъчните муниции. Същевременно обаче считам, че Европейският парламент трябва да заеме по-ясна позиция и да поиска от държавите-членки да окажат реална подкрепа за инициативата Обама за свят без ядрени оръжия. Разоръжаване и свят без ядрени оръжия могат да бъдат постигнати, ако всеки един от нас направи стъпка към постигане на тази крайна цел.

  Norica Nicolai (ALDE). – (RO) Искам да отдам дължимото на качеството на двата доклада на г-н Albertini и г-н Danjean. Това доказва, че има хора с опит в Парламента. Надявам се, г-жо Аштън, че ще се възползвате от този опит, който е в наш общ интерес.

Искам специално да подчертая препоръката, направена в доклада за сътрудничеството на Парламента при мониторинга на политиките на ЕС. В светлината на параграф 1 от Договора от Лисабон считам, че можем да споделим отговорността на Парламента и националните парламенти за подкрепа на по-съгласуван подход по тази политическа мярка.

Но искам да продължа и да спомена, г-жо Аштън, необходимостта да очакваме много по-съгласувана стратегия от Ваша страна по отношение на политиката за сигурност. Що се отнася до ЕСВД, считам, че персоналът, който ще работи в службата и за европейските граждани, трябва да представлява пропорционално опита на държавите-членки, защото, за съжаление, твърде много институции са достигнали едно скрито ниво на некомпетентност и бюрокрация, което би навредило на глобалната, съгласувана визия на Европейския съюз.

Накрая, искам да Ви задам един въпрос за бойните части, структури, които сме създали, но за съжаление не сме използвали. Те могат да навредят на представата за политиката за сигурност. Желая да разбера Вашата визия по въпроса. Що се отнася до операцията Аталанта, моето мнение е, че е необходим много по-реалистичен подход, защото за съжаление, успехите, постигнати от нашите сили, са несъразмерни спрямо нивото на интензивност на инцидентите с пирати.

Благодаря ви.

  Paul Nuttall (EFD). – (EN) Г-н председател, позволете ми да говоря откровено като един жител на Ланкастър към друг, защото това не върви много добре, нали? Наистина не върви. По-рано, баронесо Аштън, Вие казахте, че Европа се нуждае от надеждна външна политика. Как можем да постигнем надеждна външна политика, след като имаме неправдоподобен върховен представител?

Вие като че ли се натъквате на криза след криза до такава степен, че британският външен министър трябваше да Ви напише писмо тази седмица да се стегнете, да играете своята игра. Но ние в Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) бяхме подготвени за това от самото начало. Противопоставихме се на Вашето назначаване, защото казахме, че очевидно няма да се справите — и се оказахме прави.

Беше казано, че Вашето назначаване, извършено от Комисията, ще спре движението в Токио и Вашингтон. Но Вие не можахте дори да назначите посланика във Вашингтон, защото старият Барозу Ви постави в безизходица.

Също така в британската преса се твърди, че не включвате телефона си след осем часа вечерта. Но, баронесо Аштън, Вие сте най-скъпо платената жена политик в света. На Вас Ви се плаща повече от г-жа Меркел, повече от Хилари Клинтън: това е 24-часова работа. Отгоре на всичко, вчера беше съобщено, че Ви е предоставен Learjet. От Вас се очаква да изминавате 300 000 мили годишно. Така можете да стигнете до луната, а повечето хора сега биха искали да останете там.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) (Не беше мой ред, но ще продължа, така или иначе.) Искам да започна, като поздравя г-н Albertini за отличния доклад, който е изготвил, който подчертава ролята, която Европейският съюз трябва да играе на международната сцена като глобален играч и водещо действащо лице.

Приветствам по-специално добавянето на параграф 47 в текста, който подчертава значението на регионалното сътрудничество в рамките на Източното партньорство и Черноморското взаимодействие, защото считам, че това е една област, в която участието на Европейския съюз може да доведе до реална промяна и от икономическа, и от политическа гледна точка.

От друга страна, искам да отправя моите поздравления към Arnaud Danjean за изготвянето на доклад, който успешно се спира не само на всички предстоящи предизвикателства, но и на постиженията на Европейския съюз в областта на политиката за сигурност и отбрана. Считам, че на десетата годишнина от стартирането на тази политика предложенията, направени в доклада Danjean, са изключително важни за подобряване на действията на ЕС, което със сигурност ще допринесе за сигурността на европейските граждани и в крайна сметка за мира и международната сигурност.

Желая да подчертая в този момент една конкретна точка от този отличен доклад относно важността на сътрудничеството със САЩ в областта на управление на кризи, мироопазването и военните въпроси като цяло. В това отношение проектът за система за противоракетна отбрана, стартиран от нашите американски партньори, е важен не само за моята страна, Румъния, която взе решение да участва в него, но и в по-широк смисъл, защото разпространението на балистични ракети представлява сериозна заплаха за населението на Европа.

Искам да спомена, че подкрепих изменение 34, внесено във връзка с параграф 87 от доклада, защото считам, че ако проектът за противоракетен щит би могъл да помогне за установяване на диалог на европейско равнище, споменаването на диалога с Русия в този контекст няма никакъв смисъл.

Благодаря ви.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D). – (EN) Г-н председател, докладите, изготвени от г-н Albertini и г-н Danjean, са много важни документи, които идват в решаващ момент: Договорът от Лисабон тъкмо е влязъл в сила, ЕС има нов Парламент, а трансатлантическото сътрудничество изглежда по-обещаващо.

Докладът на г-н Danjean разглежда новите предизвикателства пред членовете на ЕС в областта на сигурността. В този смисъл той призовава за Бяла книга, която би предизвикала обществен дебат и би подкрепила ОПСО, с което ще се установи по-ясно отношение между целите и интересите, от една страна, и средствата и ресурсите за постигането им, от друга страна.

Докладът представя също — и това е много добре — конкретни предложения и посочва областите, в които са необходими допълнителни усилия във военен аспект. Същевременно някои от предложенията, като въвеждането на принципа на „европейски избор“ при възлагане на отбранителни поръчки и призив за задължително участие на европейската отбранителна промишленост в бъдещата противоракетна система на САЩ, изглеждат съвсем несъвместими, а да се отговаря на всяка потребност с нова институция не е винаги практично.

В общи линии, тъй като Европа постоянно намалява военните си разходи от края на Студената война насам и обществеността като цяло не е склонна да подкрепя военни действия, подходът към ОПСО трябва да бъде не само механичен, но и политически. Възстановяването на политическата воля в това отношение следователно е належащо за успешна ОПСО.

Накрая, докладът е важен, защото се обръща към много актуалния въпрос за ролята на Европейския парламент по отношение на ОПСО. Искам да благодаря на г-н Danjean и моите колеги за участието им.

  Mirosław Piotrowski (ECR). – (PL) Г-н председател, внесеното предложение за резолюция на Парламента относно ОВППС е предназначено, наред с други неща, да създаде военни структури като част от Европейския съюз. Призовавам за създаването на специален съвет по отбраната на Европейския съюз и център за военни операции. Тези инструменти ще дадат на Съюза статут на световен играч по военните въпроси.

Трябва да се помни, че от 27 държави-членки на ЕС, 21 са членки на НАТО. Само шест държави от ЕС не са членки на НАТО, като повечето от тях са обявили неутралитет. Следователно се поражда един основен въпрос — дали внесеното предложение има за цел развитието на редица държави от ЕС или е също така сериозна стъпка по пътя към изграждане на отделен военен блок като конкуренция на НАТО? Дори в средносрочна перспектива няма да бъде възможно да се поддържа едновременно членство и в двете организации. Затова гласуването днес в подкрепа на доклада на практика ще унищожи гражданското естество на Съюза, ще покаже червен картон на НАТО и ще бъде началото на изграждането на алтернативен военен блок.

  Ernst Strasser (PPE). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, искам да започна като поздравя топло моите двама колеги за техните доклади, които формираха основата за много добро разискване с отлични резултати. Има няколко ръководни принципа, които искам да спомена. Първо, по отношение на общата външна политика: за съжаление, понастоящем имаме многогласов имидж на Европейския съюз. Г-жо върховен представител, искам да Ви помоля и да Ви призова да се уверите, че ще помогнем и всъщност ще осигурим Европа да говори с един глас. Това е много необходимо, ако искаме да постигнем общоевропейско изравняване.

Второ, правилно бяха споменати трансатлантическите отношения. В областта на дипломацията, в областта на икономиката, по отношение на политиката за сигурност и политиката за отбрана ние наистина се нуждаем от близко партньорство с нашите колеги в САЩ, но като равни партньори на равнопоставена основа. Трябва също така и правата на гражданите и въпросите на сигурността да бъдат разглеждани при равни условия, както Парламентът накрая настоятелно поиска във връзка със споразумението СУИФТ.

Третата ми точка е, че е правилно, че Западните Балкани са абсолютно решаващ фактор за европейската сигурност и външната политика за в бъдеще. Необходимо е да дадем на тези държави европейска перспектива. Това означава политически стабилни отношения, лична безопасност и икономическо развитие. Една ЕСВД следва и трябва — и Парламентът е на Ваша страна в това отношение — да ни помогне да постигнем всичко това. Ние възприемаме ЕСВД като такава за Европа, а не за държавите-членки, не за институциите, с европейско мислене и работа, а не за други интереси. Парламентът ще бъде на Ваша страна по въпроса.

Разбира се, подкрепям и германския външен министър, който изисква немският език да бъде един от работните езици на ЕСВД.

  Wolfgang Kreissl-Dörfler (S&D). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, да, необходима ни е обща външна политика, ОПСО, но нека я използваме, за да постигнем свят без ядрени оръжия. Знаем, че това няма да стане за една нощ; борим се за това твърде дълго, за да мислим така. Но вероятно можем да успеем, заедно с президентите Обама и Медведев, да приближим целта една решаваща крачка по-близо.

Приветствам също факта, че съгласно коалиционното споразумение федералното правителство на Германия възнамерява да поиска изтегляне на ядрените оръжия на САЩ от Германия. Това би представлявало ясен и недвусмислен сигнал. Приветстваме също така факта, че генералният секретар на НАТО ще проведе задълбочено разискване относно приближаването до постигане на най-важната цел за свят без ядрени оръжия, без да е необходимо да бъдат пренебрегвани интересите на сигурността. Това също би било решаваща крачка напред.

Баронесо Аштън, считам, че заедно с една добре структурирана ЕСВД има много неща, които ще можете да постигнете. Затова съм изпълнен с надежда в това отношение и трябва да кажа, че сред множеството коментари, които трябва да изслушваме в залата — по-специално от така наречената парламентарна група от Обединеното кралство — качеството в Парламента наистина много се е влошило.

  Eduard Kukan (PPE). – (SK) Отличните доклади от колегите Albertini и Danjean включват много вдъхновяващи идеи за изглаждане на основните аспекти и ключови възможности за реализиране на ОВППС.

Искам да подчертая, че точно сега, когато се анализира концепцията за създаването на ЕСВД и нейната работа в бъдеще, е изключително важно същата да бъде установена върху максимално рационална основа от самото начало. Тоест, да служи на основните цели на Европейския съюз и на усилията за укрепване на позицията му по света.

Както виждаме днес, това не е проста или лесна задача. При разработването на концепцията за службата вече виждаме сблъсъка на често противоречивите интереси на различните европейски институции и техните отделни компоненти, а понякога и сблъсък с групи или отделни лица в тях. Към това можем да добавим и националните интереси на отделните държави-членки. При това положение е необходимо всички играчи и участници в този процес да бъдат разумни, широко скроени и обективни, за да могат да се издигнат над собственото си его и да не забравят главно общата цел: създаването на дипломатическа служба, която ще действа като хомогенен елемент, ще обслужва изключително потребностите на Европейския съюз и неговите държави-членки. Тук е и много важната лидерска роля — Вашата, баронесо Аштън. Би било грешка, ако специалните интереси и желанието да се налага собствено мнение за сметка на другите на всяка цена с цел да се демонстрира собствена значимост и статут надделеят над необходимостта от по-широка перспектива. Резултатът от въпросното усилие ще бъде свидетелство за това дали сме наистина загрижени за по-силен Европейски съюз или просто е още една демонстрация и състезание за това чия позиция в структурите на Европейския съюз е най-силна.

  Roberto Gualtieri (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, г-жо върховен представител/заместник-председател, искам да подчертая факта, че обсъждаме три отлични документа, изготвени от Парламента: амбициозни документи, които изразяват ясни позиции, правят ясен избор и са предмет на широк консенсус между групите в Парламента, които са загрижени за Европа и нейното бъдеще. Това е важен факта, който показва волята и способността на Парламента да се предложи като кандидат да играе централна роля в ОВППС/ОПСО на базата на това, което бих нарекъл динамичен прочит на Договора от Лисабон.

Възнамеряваме да изпълняваме тази роля в процеса на изграждане на ЕСВД не само за да гарантираме прерогативите на Парламента, но и за да допринесем да направим службата организация, която може да осигури външната дейност на ЕС да бъде последователна и ефективна, като същевременно укрепим и постепенно разширим общностния метод.

Що се отнася до доклада Danjean, искам да подчертая факта, че концепцията за стратегическа автономия е представена в контекста на многостранния подход и че това е условие за укрепване на стратегическото партньорство със САЩ. Искам също така да подчертая факта, че Парламентът е обединен в искането за оперативен център, и съм доволен, че Вие, г-жо върховен представител, обявихте, че сте готова за по-изчерпателно обсъждане на тази идея.

Относно резолюцията за неразпространение на ядрено оръжие искам да подчертая значението на представата за един свят без ядрени оръжия, ясната преценка на анахронизма на тактическите ядрени оръжия и ценността на позициите, възприети неотдавна от някои европейски правителства на този фронт. Така посланието на Парламента е ясно, реалистично и амбициозно. Надяваме се, че върховният представител може да го разбере и одобри.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, позволете да поздравя колегите Albertini и Danjean за техните изчерпателни и съзидателни доклади относно външната политика и политиката на сигурност.

ЕС е задължен да бъде глобален играч, както казахте, г-жо върховен представител, но със седем процента от населението на света и една пета от БВП това ще бъде възможно само на базата на засилено трансатлантическо сътрудничество, опиращо се на общи ценности.

Преди всичко ЕС трябва да покаже решителна воля за развитие на съгласувани стратегии в пет решаващи области: общи стратегии по отношение на Китай, Русия, мир в Близкия изток, Афганистан и енергийната сигурност.

Все още основна пречка за нашата надеждност и ефективност по света е, че често не сме в състояние да формираме единна позиция в тази области. Главното предизвикателство за Вас ще бъде да приложите на практика Вашето отлично изявление за изграждане на обща политическа стратегия и поемане на колективна отговорност.

Приветствам параграф 10 от доклада на колегата Danjean, който настоятелно призовава Съветът и Комисията да анализират киберзаплахите и да координират ефективен отговор на такива предизвикателства въз основа на най-добрите практики. Кибервойната не е предизвикателство на бъдещето: тя стана ежедневна практика. Затова непосредствена задача на ЕС е да разработи европейска стратегия за киберсигурността.

Накрая, относно ЕСВД. Считам, че формирането на ЕСВД трябва да се основава на справедливо географско равновесие и равни възможности за представители от всички държави-членки, нови и стари, с прилагането на системата от квоти. Само това ще гарантира ефективност и прозрачност и в крайна сметка надеждността на новата дипломатическа служба.

Желая Ви успех, г-жо върховен представител, и Ви благодаря.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-н председател, върховният представител Аштън поиска от нас тази сутрин да променим начина си на мислене, да се изправим срещу съпротивата спрямо институционалните промени и да избягваме тясна защита на националните интереси. Ако Парламентът е сериозен за това, което казва по отношение на ОВППС, трябва да изпратим ясно послание, че ще поддържаме силна, последователна и всеобхватна ЕСВД, а като съблюдаваме собствените си прерогативи, няма да сме част от каквито и да било запазени интереси, целящи да ограничат капацитета, а по този начин и ефективността на службата.

Това трябва да означава назначения по заслуги и единствено на базата на заслуги, назначения от външните министерства на държавите-членки още от първия ден и от целия Европейски съюз; това означава включване на стратегически консултации по въпроси като енергийните доставки и политиката по отношение на околната среда; това означава организационни структури, които отразяват глобалния обхват и отдават необходимата тежест на Африка и на трансатлантическите отношения, както и на Азия, Латинска Америка и всички в наше съседство; това означава достатъчен финансов марж не само за бързо реагиране или хуманитарна помощ, но и за придвижване на средства с цел отразяване на нови политически приоритети; това означава одобрение на решението на Кати Аштън да постави реагирането при бедствия над туризма при бедствия и за самата нея да осигури ключово направление за финансовото програмиране; и това означава Парламентът да подкрепи нови условия за заместване, които отразяват международната практика, без непременно да се придържаме към правилата ни от миналото.

Накрая, доволен съм да видя мястото на Комисията празно тази сутрин и, за всички онези, които водеха кампании за Договора от Лисабон, не бива да ограничаваме тяхната или нашата подкрепа за пълното му прилагане.

  Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-н председател, външната политика на Съюза навлиза в нова фаза, както казаха баронеса Аштън и г-н Albertini тази сутрин.

Член 21 от Договора установява обективни принципи. От Договора се създават и нови длъжности — върховен представител, заместник-председател на Комисията, постоянен председател на Европейския съвет, ЕСВД — и нова политика за сигурност и отбрана, която е тема на доклада на колегата г-н Danjean, и т.н.

Тези иновации са предназначени да осигурят Европейският съюз да има много по-ефективно влияние по света. Считам, че срещите на върха с трети страни продължават да бъдат идеален инструмент за постигане на това. Европейският съюз не провежда много срещи на върха с отделни страни, затова трябва да бъдем внимателни с тях.

Срещата на върха, проведена миналата седмица с Мароко, беше първата среща на върха с арабска държава, а също така символизираше и разширения статут, предоставен на Мароко. Бих се радвал да бяхте участвали, баронесо Аштън. Съжалявам също така, че не присъства кралят на Мароко. Неговото отсъствие означава, че една среща на върха, която би следвало да бъде историческа, загуби политическо влияние, значение и ефективност.

Надявам се, че срещата на върха на Съюза за Средиземноморието в Барселона също ще бъде успешна по отношение равнището на делегациите.

Съжалявам и за факта, че срещата на върха, планирана с президента Обама за пролетта, няма да се състои. Както се казва в доклада Albertini, Договорът от Лисабон определя условия за укрепване на нашите механизми за диалог със САЩ. Тази и други теми могат да бъдат обсъдени на срещата на върха.

Европейският съюз и САЩ не бива да пропускат възможността да работят на високо равнище по двустранни въпроси, конфликти и глобални предизвикателства, които сега се трупат в международния дневен ред. Би било парадоксално — и с това завършвам — ако сега, когато имаме Договора от Лисабон, се изправим пред риска да бъдем без значение в този свят, който някои сега наричат „следзападен“ или „следамерикански“.

  Libor Rouček (S&D). – (CS) Г-жо върховен представител, госпожи и господа, в своето изказване искам да изтъкна необходимостта да се създаде партньорство с Русия. Държавите от ЕС и Русия са изправени пред много общи предизвикателства и заплахи. Бих споменал борбата с тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожение, регионалните конфликти в Близкия изток и Афганистан, изменението на климата, енергийната сигурност, включително ядрената сигурност и т.н. Нито Европейският съюз, нито Русия могат да решат тези проблеми сами. Сътрудничеството е необходимо, сътрудничеството трябва да бъде базата за ново цялостно споразумение между ЕС и Русия.

Затова искам да призова върховния представител да използва новите си правомощия и да ускори преговорите с Русия. Искам също така да Ви помоля, баронесо, да използвате новите си правомощия, за да съгласувате по-ефективно позициите на отделните държави-членки, както и на отделните партии, участващи в нашата обща външна политика и политика за сигурност, защото това е единственият начин, по който ще можем да си осигурим единен подход и да популяризираме ценности като права на човека, демокрация, правова държава, равенство и равнопоставеност във взаимоотношенията.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Г-н председател, приветствам и подкрепям и двата доклада и поздравявам и двамата докладчици за тези документи.

Сега, по два въпроса. Първо, относно доклада Danjean искам да повдигна един въпрос, който накара мнозина да се учудят в редица държави-членки на ЕС. Говоря конкретно за изключителните разговори между Париж и Москва за евентуалната продажба на четири кораба клас „Мистрал“ на Русия.

Военните кораби клас „Мистрал“ са очевидно от нападателен тип и наистина е много тревожно, че някои държави-членки на ЕС се занимават с продажба на оръжия на трети страни, което може да има много негативни последици за сигурността на други държави-членки на ЕС или за съседите на ЕС.

Договорът от Лисабон очертава стремежите към обща отбрана и включва клауза за солидарност в областта на сигурността и отбраната. За какво предполагате, че трябва да настояват Парламентът и други институции на ЕС? Общ набор от правила в рамките на ЕС относно продажбата на оръжия от държави-членки на ЕС на трети страни.

Що се отнася до доклада на г-н Albertini, искам да подчертая значението на стабилността и сигурността в Източна Азия. Приветстваме усилията, предприети и от Тайпе, и от Пекин за подобряване на междудържавните отношения и за засилване на диалога и практическото сътрудничество. В този контекст ЕС трябва силно да подкрепи участието на Тайван в Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и в Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, тъй като участието на Тайван в тези организации е важно за ЕС и за глобалните интереси.

  Zoran Thaler (S&D). – (SL) Г-жо върховен представител, много съм съгласен с Вас, когато казвате, че Вашата ключова цел е по-добра и по-надеждна европейска външна политика. По-голямата стабилност и сигурност на Балканите, нашата част от света, е Ваша ключова цел.

Ние действително не можем да си позволим никакъв неуспех в това отношение. Затова препоръчвам да се ангажирате с два въпроса: първо, за спешно решаване на отношенията между Гърция и бивша югославска република Македония, така че нашата държава-членка най-после да започне да диша с облекчение по отношение на своите северни граници; и второ, за полагане на усилия да се осигури Сърбия, в изкуствената дилема да решава между Европейския съюз и Косово, да избере Европейския съюз, т.е. да не се изолира. Може би би било добра идея да се напомни на нашите приятели в Сърбия един важен факт, който е, че Сърбия и Косово ще бъдат заедно отново, когато станат членки на Европейския съюз.

  Michael Gahler (PPE). – (DE) Г-н председател, г-жо заместник-председател, днес Вие седите от другата страна. Ако сменяте местата всеки месец, аз нямам нищо против.

С приближаването към края на разискването редица важни оценки станаха ясни. Искаме Вие да бъдете начело на ЕСВД, в която Вие — както каза колега по-рано — изпълнявате две функции едновременно. Тези две функции, обаче трябва да бъдат единство дублирани — дублирането в структурите не е нещо, от което се нуждаем. Запазването на общностния метод трябва да бъде осигурено не само по отношение на бюджета и надзора от страна на ЕП. За да бъдем съвсем наясно по въпроса, новата служба не бива да бъде изключително играчка на външните министри, които се чувстват обидени, че вече няма да бъдат включвани в Европейския съвет. Същото важи и за назначаването на персонала и запълването на важните длъжности в службата.

Що се отнася до доклада Danjean, искам да изкажа своята пълна подкрепа за линията, възприета от докладчика. Когато става въпрос за постоянен оперативен център, като г-н Van Orden забелязах, че баронеса Аштън е променила мнението си след нейното изслушване и, трябва да кажа, в правилна посока, както разбирам. Вие сте преминали от фаза на отхвърляне към фаза на изпитване. Все още считам, че ако ще извършваме планиране на граждански и военни мисии напълно интегрирано в ЕСВД, има смисъл службата да се управлява от свои собствени оперативни щабове.

Що се отнася до предложението от групата на Зелените/Европейски свободен алианс за създаване на генерална дирекция за изграждане на мира, бих казал, че за разлика от моите колеги, които седят най-вляво в залата, аз считам, че целият проект за ЕС и конкретно нашата външна политика е един уникален проект за изграждане на мира. На тази основа не съм сигурен дали трябва да ограничаваме това в един единствен отдел.

  María Muñiz De Urquiza (S&D). – (ES) Г-н председател, считаме, че новите институции се нуждаят от известно време, за да се установят, но също така считаме, че не бива да откъсваме поглед от тях. Важното е не, както някои искат, върховният представител да присъства навсякъде, където има участие европейската външна политика. Важното е Европейският съюз да присъства на международната сцена с капацитет да говори в защита на своите позиции. Това се казва в докладите, които разискваме днес.

Затова подкрепяме широка политика на Европейския съюз за отношения на сътрудничество с всички държави, с които имаме интереси, особено във връзка с правата на човека, от Беларус до Куба. Трябва да имаме такава политика за всички държави, в които имаме интереси във връзка с правата на човека, сигурността и глобалните предизвикателства, защото Европейският съюз може да бъде от значение, както беше показано от общата позиция на мнозинството държави-членки, постигната по време на испанското председателство в Съвета по правата на човека в Женева, и каквато трябва да бъде постигната за Близкия изток и за Куба. Това е инициативна и реформистка стъпка по отношение на външната дейност на Европейския съюз. Искаме силна, истинска ЕСВД, която подкрепя работата на върховния представител и отговаря и на стремежите на Парламента.

  Krzysztof Lisek (PPE). – (PL) Г-н председател, г-жо Аштън, искам да изразя задоволство от факта, че можем днес да обсъждаме ОВППС и ОПСО с Вас. Въпреки няколкото гласа против искам да кажа, че съм сигурен, че мнозинството в Парламента Ви желае добро и би искало да види изграждането на ОВППС и професионална ЕСВД, служба, в която ще можете да използвате най-добрите дипломати от всички държави-членки на Европейския съюз.

Нашето обсъждане днес относно ОПСО се опира на отличния доклад на моя началник в подкомисията по сигурност и отбрана, г-н Danjean. Съюзът трябва, разбира се, да изгради рамката за ОПСО. Пред нас има много предизвикателства — не само конфликти, но и природни бедствия, заплахата от тероризъм и т.н. Затова трябва да засилим нашите оперативни способности. Съюзът трябва да се погрижи за собствената си сигурност, но трябва да бъде активен и по отношение на глобалните предизвикателства. Това не може да стане без добро сътрудничество с нашите съюзници от другата страна на Атлантика. Считам, не само защото повечето държави-членки на ЕС принадлежат към НАТО, но и поради тези предизвикателства всъщност, че всеки очаква Вие да успеете да инициирате добър диалог и да изградите съгласувано сътрудничество между Европейския съюз и НАТО.

Баронесо Аштън, завършвайки с малко хумор, надявам се, че вече сте изпратили телефонния си номер не само на Хенри Кисинджър, но и на Хилари Клинтън.

  Proinsias De Rossa (S&D). – (EN) Г-н председател, искам да поздравя заместник-председателя Аштън за изказването с визия и съдържание.

Проблемът, който някои хора имат по отношение на Вас, г-жо заместник-председател Аштън, е, че Вие не сте някой самовластен генерал или всъщност тесен националист. Приветствам по-специално Вашето подчертаване на принципите на правовата държава между държавите и Ви призовавам да настоявате активно такъв да бъде и случаят в Близкия изток; приветствам също така Вашия ангажимент с важния принцип за колективните придобивки срещу минималните загуби за държавите-членки.

Близкият изток е може би най-нестабилният регион, който може в момента да се превърне в огромен пожар. Трябва да работите в тясна връзка със САЩ и да настоявате изявлението на Съвета от 8 декември да заеме централна роля като рамка за напредък там.

Накрая, искам силно да препоръчам да подкрепите идеята за политика Близкият изток да стане зона без ядрени оръжия.

  Андрей Ковачев (PPE). – Смятам, че докладите на г-н Danjean и г-н Albertini са стъпка към така необходимата ни обща визия за Европейския съюз като силен глобален актьор в осигуряването на мир и сигурност, за което ги поздравявам.

С намаляващите бюджети за отбрана и настоящата икономическа криза става пределно ясно, че ако желаем Европа да говори с единен глас в света, със силни и респектиращи послания, е необходимо да използваме наличните средства по-разумно и по-ефективно.

Ролята на Европейската агенция за отбрана, която е засилена с Лисабонския договор, е от решаващо значение за оптимизирането на нашия потенциал чрез колективно възлагане на поръчки, обединяване на ресурси и съвместни обучения. Взаимодействието между цивилните и военни аспекти на общата външна политика и политика за сигурност трябва да бъде използвано, за да се подобри капацитетът и ефективността на нашия Съюз.

Очаквам да видя активната роля в тази посока на ръководителя на Европейската агенция по отбраната, върховния представител г-жа Ashton. И накрая, г-жо Ashton, желая Ви успех при създаването на общата Служба за външна дейност и очаквам принципа на географския баланс да бъде спазен при назначаването на служителите на службата, за да може наистина тя да представлява целия Съюз. Европа се нуждае от Вашия успех.

  Ágnes Hankiss (PPE). – (HU) Госпожи и господа, преди всичко искам да поздравя Arnaud Danjean за неговия доклад, който е изчерпателен и същевременно задълбочен по всеки отделен въпрос; от своя страна, искам да се изкажа само по една точка. Има много държави от държавите-членки на Европейския съюз, включително моята родна страна, Унгария, които биха искали да играят активна роля като пълноправни и равнопоставени членове в сътрудничеството във връзка с ЕПСО. Същевременно, по добре известни исторически причини, нито техните материални ресурси, нито техният капацитет или дори базата знания им позволяват, засега, да бъдат на равна основа с най-големите държави. Затова гласувах за тези предложени изменения, които се стремят да улеснят такова участие и настигане. От една страна, това се отнася до действащото структурно сътрудничество, което може да бъде и вероятно би могло да бъде формулирано по такъв начин, че да не се превърне в елитен клуб на най-силните и най-големите държави-членки, с други думи, не отправя единствени и еднакви изисквания към всеки участник, тъй като в такъв случай определени страни няма да бъдат включени, а вместо това дава възможност и на по-малките държави да вземат участие според специализираните им способности. От друга страна, мрежите за обучение трябва да бъдат развити в това отношение. Искам да благодаря на председателя за включването на тези точки в доклада.

  Ivo Vajgl (ALDE). – (SL) Г-н председател, баронесо Аштън, днес искам да поздравя и двамата докладчици, които така блестящо поведоха разискването, разискване, което доведе до одобряването на документа или по-скоро на документите и на г-н Albertini, и на г-н Danjean.

Бих казал, че документите се одобряват в правилен момент, в началото на мандата на баронеса Аштън, и че ние показахме в детайли какво искаме от външната политика на Европейския съюз. Баронесо Аштън, Вие използвахте възможността много добре, за да превърнете двата конкретни документа във Ваша собствена визия за света и аз Ви поздравявам за това. Очевидно не винаги ще Ви поздравявам, освен ако не изясните каква е Вашата позиция по конкретни проблеми, дилеми и кризи. Днес искам да Ви поздравя по-специално за критичната забележка относно действията на израелското правителство, свързани с изграждането на незаконни селища.

В заключение, позволете ми само да добавя, че считам, че в бъдеще трябва да обръщаме повече внимание на Япония, нашия стар и верен приятел, и да не бъдем толкова очаровани от Китай и други бързо развиващи се държави.

  Piotr Borys (PPE). – (PL) Г-н председател, г-жо Аштън, говоря вероятно от името на всички присъстващи в залата, като казвам, че външната политика е едно от най-важните предизвикателства пред Европейския съюз и че се надяваме под Вашето ръководство, г-жо Аштън, Европейският съюз да бъде истински регулатор на външната политика на световно равнище.

Ще се съсредоточа върху две области. Първата е политическата ситуация в Близкия изток. Очакваме ясна позиция от Вас относно стратегия, свързана с борбата срещу тероризма. Очакваме главно, че ситуацията, особено в Афганистан, ще бъде ситуация, от която ще бъде възможно да се оттеглим. Искам да предложа да се използват всякакви средства, включително главно граждански операции, като част от опитите да се модернизира една държава, която днес е в развалини след близо 30 години постоянна война. Считам също така, че политическото участие във възстановяването на Афганистан е ключов фактор за стабилизацията на страната. Втората област е Иран, който днес играе ключова роля във външната политика в региона. Считам, че участието в борбата за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие е задача от решаващо значение, която също се пада на Вас. Желаем Ви голям успех и вярваме, че ще можете да координирате добре работата си с американската политика.

Считам, че политическата ситуация в Афганистан, Пакистан, Индия и Иран е решаваща от гледна точка на политиката за световна сигурност. Затова, г-жо Аштън, Вашата роля при това положение е безценна.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, баронесо Аштън, Вие описахте операция Аталанта в Африканския рог срещу пиратството като успешна.

Миналата седмица обаче имаше голямо пиратско нападение срещу баски, испански и френски риболовни кораби, което принуди риболовния флот да напусне района и да се оттегли към места, където може да бъде защитаван, но където също така няма риба. Да не забравяме за стотиците хора, които още са държани като заложници на различни кораби.

Искам от Вас да приложите резолюцията, която Парламентът прие през декември, за операцията за защита на риболовните кораби и да разширите защитата. Освен това призовавам стратегиите да бъдат преразгледани, а техниките, използвани в тази операция в Индийския океан, да бъдат спешно ревизирани наред с начина на присъствие там.

  Struan Stevenson (ECR). – (EN) Г-н председател, 58 души загубиха живота си в неделя, опитвайки се да упражнят правото си на глас в изборите в Ирак, а 140 бяха сериозно ранени. Но насилието, сплашването, заплахите от нападения и изнудването не спряха милиони смели иракчани да отидат в избирателните пунктове.

Имаше многобройни опити да бъдат манипулирани и изопачени резултатите от изборите. Забраната на повече от 500 светски кандидати, които не принадлежат към сектите, от мнимата Комисия за отчетност и правосъдие, многократните бомбени нападения в деня на изборите и доста зловещото забавяне на обявяването на резултатите са все обезпокоителни признаци за подли измами.

Зловещата намеса на Иран беше постоянна характеристика на изборите и днес трябва да му изпратим това категорично предупреждение: не се опитвайте да поставите марионетен министър-председател в Ирак, не се опитвайте да отнемете от иракчаните техните демократични права и не хвърляйте отново Ирак в сектантски хаос, защото Западът ви гледа и вие сте в светлината на прожекторите.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, ролята на баронеса Аштън е описана в член 18 от Договора за Европейския съюз като допринасяща за разработването на ОВППС, както е определено от Съвета, който, разбира се, включва представители на националните държави. Обаче в същия член се казва, че тя трябва да е заместник-председател на Комисията, като чийто член тя работи. Освен това разбирам, че при назначаването на персонал в ЕСВД ще бъдат отдадени предпочитания на персонала на бившата Комисия пред персонала на дипломатически и външни министерства.

Баронесо Аштън, ясно е, че Вашата роля е била предвидена да подкопава постоянно влиянието на държавите-членки върху външната политика не само поотделно, но и колективното им участие в Съвета. Вие и Вашите приемници ще получавате мандат от Съвета само на хартия. Истинската движеща сила на външната политика на ЕС ще бъде Комисията; държавите-членки и Съветът ще бъдат постоянно изтласквани настрани.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Съгласувана и ефективна политика е главното послание на доклада на г-н Albertini. Поздравявам го за доклада, както и г-н Danjean.

Искам да изтъкна, че има и кадрови аспект в изпълнението на тази работа. ЕСВД се споменава в доклада, и въпреки че става въпрос за 2008 г. — жалко, че не е за 2009 г. — тук тя се явява един вид показател, който ще бъде мярка за това как всъщност изпълняваме работата, която вече се полага на службата, ръководена от г-жа Аштън. Считам, че географският баланс, който изискваме, както и ролите в този процес на Европейския парламент и националните парламенти, са изключително важни. Ясни критерии за набиране на персонал и ролята на Европейския парламент за развитието на службата са въпроси, които ще бъдат предмет на внимателна преценка в Парламента.

Искаме да призовем този процес да бъде ясен и прост, за да бъде разбираем за нас като представители на отделните гласоподаватели, които в крайна сметка съставляват Европейския съюз.

  Jelko Kacin (ALDE). – (SL) Искам да изразя моите искрени комплименти към двамата докладчици г-н Albertini и г-н Danjean.

Искам да ви напомня за трагично събитие, което се случи в Белград на 12 март преди седем години. Имам предвид убийството на Зоран Джинджич, бившия министър-председател на Сърбия. Убиха го, за да спрат нормализацията, демократизацията и европеизацията на Сърбия. Но не ги спряха. Само ги забавиха. Това събитие имаше негативен ефект и върху съседните държави, и върху региона като цяло.

Г-жо Аштън, искам да Ви помоля да помагате и насърчавате проевропейските сили навсякъде в нашата непосредствена близост. Ще трябва да действате навременно и превантивно. Избрали сте си нова институция и нова роля, която по същество представлява две роли в две институции, и се превръщате в двойна фигура, така да се каже. Няма връщане назад нито за Вас, нито за нас. Тъй като Вие можете да вървите само напред, искам да оправдаете доверието, което сме Ви оказали.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, изчерпателните доклади обикновено изискват отделни оценки и това е вярно и в този случай. И така, аз съм в подкрепа на ОВППС, която се занимава с незаконната имиграция, визовите измами, престъпния туризъм и лъжливите претенции за убежище. Аз съм също в подкрепа на ОВППС, която се занимава с осигуряване на границите на Шенгенската зона и която е очевидно независима в борбата срещу организираната престъпност. Но съм критично настроен спрямо и се противопоставям на ОВППС, която е предназначена да даде на ЕС активна роля по военни въпроси, при положение че вече съществуват ООН и НАТО. Това дублиране трябва да бъде отхвърлено — говоря, разбира се, от специалната позиция на представител на неутрална държава. Отхвърлям също така премахването на изискването за виза, необмислено премахване на изискването за балканските държави, след което вече след няколко месеца около 150 000 македонци са на път към Централна Европа, а две трети от тях вече са изчезнали в нелегалност.

Това определено не е начин за постигане нуждите за безопасност на европейските граждани — това не дава принос за сигурността и също така не прави нищо за увеличаване на желанието на нашите граждани за повече Европа.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Загрижен съм, че предишните конференции не дадоха осезаеми резултати в областта на неразпространението на ядрено оръжие. Такива оръжия и технологии се разпространяват. Съществува нарастващ риск от попадане на ядрени технологии в ръцете на престъпни и терористични организации.

Съюзът трябва да действа съвместно в тази област и да заеме позиция по въпроса като световен играч, да укрепи трите стълба на ДНЯО и да постигне универсално приложение и налагане на правилата и инструментите за неразпространение. Считам, че е необходимо да бъде включен въпроса за неразпространение на ядрено оръжие сред приоритетите на Европейския съюз и да се започне конструктивен диалог с всички ядрени сили, не само със САЩ и Русия. Броят на държавите, които имат ядрено оръжие, не е само петте члена на Съвета за сигурност на ООН. Следователно в интерес на световната сигурност Съюзът трябва да положи политически и дипломатически усилия да осигури държави като Израел, Индия, Пакистан и Северна Корея да станат държави, подписали ДНЯО.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, искам преди всичко да изразя своята благодарност за направения принос и да кажа доколко считам, че това беше едно важно и ценно разискване с оглед на нашата стратегическа посока.

Искам да кажа в началото, че съм съгласна изцяло с уважаемите членове на Парламента, които говориха за ценността и значението на критичния поглед на Парламента и ролята на Парламента не само по отношение на критичния поглед, но и по отношение на опита, който знам, че съществува в него. Намерението ми е да призова този опит и да се надявам, че ще има колкото е възможно повече случаи, когато ще можем да разискваме и обсъждаме много, ако не и всички важни въпроси, които бяха повдигнати днес.

Ще бъда относително кратка за момента, но ще се опитам да говоря за няколко от ключовите области, за които считам, че уважаемите членове на Парламента са най-загрижени. Искам да започна с това, че не казах „не“ на доклада Барние. Казах, че въз основа на поуките от Хаити и подкрепата, която сега предлагаме на Чили, искахме да видим още колко можем да направим, как да действаме по-ефективно, какво трябва да имаме в готовност и дали трябва да имаме нещо в готовност. Това изисква да помислим стратегически какво трябва да правим, а докладът Барние осигурява фона за това. Много съм благодарна на Мишел за приноса му по въпроса — това е фонът.

Относно ДНЯО: редица уважаеми членове на Парламента повдигнаха въпроса за важността на конференцията, която предстои през май — с всичко това съм съгласна. Много е важно да продължим напред сега с оглед на това, което ще ни предложи възможността през май.

Съгласна съм също, че сигурността започва със силни политически отношения. Трябва последователно да разглеждаме нашия подход в по-широкия свят като такъв за развиване на силни политически отношения в подкрепа на сигурността не само за нас, но и за трети страни, за държави, с които се стремим да имаме такива отношения или с които водим диалог поради загрижеността, която изпитваме.

Редица уважаеми членове на Парламента съвсем правилно повдигнаха въпроса за значението на Балканите. Посочила съм в моите приоритети, че това е една невероятно важна област на работата. Много е важно в периода преди изборите в Босна да популяризираме значението на Европейския съюз и да се уверим, че националните политици описват пред своите народи пътя, който планират да поемат, за да постигнат по-тесни връзки с Европа и в крайна сметка да станат част от Европа.

Съгласна съм за значението на Valentin Inzko и работата, която той върши в кабинета на върховния представител. Той и аз работим заедно, за да мислим за стратегическия подход — отново за бъдеще, което ще ни отведе оттатък изборите, там, където е необходимо да бъдем през предстоящите месеци и години, за да запазим сигурността. Приемам бележката за важността на стабилността: не само, че трябва да я имаме, но трябва и да я запазим. В региона съществува загриженост, че виждат как ние продължаваме напред, и понякога имам чувството, че до известна степен сме затруднение за това какво трябва да направим после. Трябва да продължим напред.

Това е особено вярно, както казаха редица уважаеми членове на Парламента, в Косово, където се срещнах с правителството. Имах разговори с правителството и с министър-председателя по-специално, за да видим какво ще правим с тях в бъдеще. След това е Сърбия, която оказва много голям натиск да стане част от Европейския съюз. Когато се срещнах с президента Тадич и членовете на правителството също беше много ясно, че те виждат това като тяхно бъдеще и те също разбират въпросите, за които сме загрижени в това пътуване.

Що се отнася до разискването относно Куба, щях да бъда там. Просто имахме противоречие. Съветът на председателите имаше заседание за обсъждане на ЕСВД, а аз не мога да бъда на две места едновременно. Това реши Европейският парламент по отношение на синхронизирането. Трябва да се подчиня и да присъствам. Обаче считам, че Куба е важен въпрос и не се съмнявам, че ще се върнем на тази тема.

По отношение на самостоятелния отдел за изграждане на мира отговорът ми е, че това трябва да бъде във всичко, което правим, и винаги съм нервна, когато трябва да отделям нещо, като че ли е отделно от всяка частица работа, която вършим. Ако погледнете как ще действаме в ЕСВД, тя е като обединяваща организация, която очевидно поема отговорността съгласно Договора, но която същевременно е ваш слуга и слуга на Комисията.

Така че когато Комисията иска да свърши нещо във връзка с търговията, изменението на климата, относно енергийната сигурност по света, ЕСВД също може да бъде неин инструмент, като свърже директно работата на Комисията с това, което става на място. Всичко това, бих казала, е за по-сигурен, по-стабилен свят. Така че за мен всичко е свързано с това как ще вградим идеята, че ние съществуваме, за да подкрепяме усилията да осигурим наличието на мир и запазването на мира.

Относно Аталанта: считам, че постигнатото е много положително. Това е много важна мисия, но това е мисия, която трябва да бъде свързана с всички други неща, които правим в региона. Приемам също забележката, че трябва да мислим за риболова и за стратегия в това отношение. Това е съвсем ясно.

Работни групи: мисля, че е добра идея Парламентът да има такива. Считам, че висшите длъжностни лица имат добра връзка с тях в момента и е необходимо да продължим това.

Относно оперативните щабове: не се отнася до промяна на позицията ми. Това, което казах през януари, беше, че остава да бъда убедена. Сега разглеждаме въпроса, тъй като след като от известно време съм на длъжността, съм по-ангажирана с работата, свързана с нашите мисии в чужбина, било то в Косово, било то в Босна или с обсъждането на това, което правим по Аталанта, или всъщност това, което точно сега правим в Хаити и така нататък.

В изказването си казах, че е необходимо да видим какво е нужно и след това да решим как най-добре да го постигнем. Има различни гледища, но тези гледища според мен се обединяват около обща тема: какво сме длъжни да направим. Така че става въпрос да сме убедени по един или друг начин как да го направим.

Относно правата на човека: искам да опиша това като сребърна нишка. Проекцията на нашите ценности и правата на човека са от съществено значение във всичко, което правим в Европейския съюз и по широкия свят. То е свързано с това как да се уверим, че това е нишка, която преминава през всички наши действия с оглед на подкрепата за работата, която вършим по света за популяризиране на ценностите на Европейския съюз. Искам много внимателно да разгледам как правим това, за да не бъде просто нещо, което се превръща в добавка към диалога. То става неразделна част от всичко, което правим.

Съгласна съм също за силните трансатлантически отношения със САЩ. Те са наш силен партньор за цял ред неща, особено по управление на кризи, и е много важно да продължим да развиваме това. Имам също така много голямо желание да продължим работата със САЩ в областта на развитието например, по-специално в Африка, където има потенциал — поне аз така считам — да се направи много повече, определено в светлината на опита ми с подпомагане на търговията като член на Комисията, отговарящ за търговията.

Трябва да мислим и за други големи партньорства. Разговарях с бразилския външен министър за потенциала да работим отново заедно по развитието, когато икономии от мащаба и способността за сътрудничество ни позволяват да освобождаваме ресурси много по-ефективно за определени части на света, които действително се нуждаят от тях.

Съгласна съм също за киберзаплахите. Това е много важен въпрос. Той съществува в момента. Това е въпрос, който ще продължаваме да следим, защото неизбежно заплахите се променят непрекъснато.

Само малко за ЕСВД. Географският обхват на Европейския съюз трябва да бъде представен в ЕСВД. Съгласна съм с това напълно, но ще е необходимо време, за да го направим. Едно от нещата, които казах на всички външни министри и което казвам на Парламента, е: моля, съпротивлявайте се на изкушението да приемете, че тъй като първите четири или пет назначения, които направя, не са от държава-членка, която познавате най-добре, това не означава, че няма да правя назначения в бъдеще от тези държави-членки. Просто трябва да я изграждаме стъпка по стъпка. Не забравяйте, както уважаемите членове на Парламента знаят, че тя не съществува в момента. Нямам екип или персонал за ЕСВД, защото докато не бъде изготвена правната база, нямаме нищо. Просто имаме това, което имахме преди, опитвайки се да го съберем по по-съгласуван начин.

Ще назначавам въз основа на заслуги и нищо друго. Тук няма фаворити. Всичко е по заслуги. Искам най-умните и най-добрите — това казах на държавите-членки и на институциите. Искам делегациите на място да служат за подкрепа, да могат да подпомагат работата на Европейския съюз във всички нейни различни елементи, както е представляван в трети страни, както работи с трети страни.

От съществено значение е да прави това, тъй като в противен случай отново ще бъдем фрагментирани. Въпросът е как да го правим и затова водим диалог със Съвета и Комисията в момента. Ако беше много просто, досега да сме го направили. Просто трябва да се уверим, че го правим правилно и ефективно. Ще изясним това през следващите няколко седмици.

По отношение на ресурсите ще се стремя към гъвкавост. Ще се опитвам да докажа, че ако имате криза в конкретна страна или ако разберете, че е необходимо да можете да придвижвате ресурси, трябва да го направите, но трябва да го направите в контекста на критичния поглед на Парламента. И отново, необходимо е да помислим как да направим това да действа — не само сега, но и в бъдеще.

Определено трябва да избягваме дублирането; в противен случай няма да сме постигнали нищо повече от още бюрокрация, което не е нашето желание. Трябва да се уверим, че това е сплотена служба, която работи добре, действаща като единица в Европейския съюз, подкрепяща и подкрепяна от другите институции. И както казах, не трябва да забравяме, че още не съществува. Да се надяваме, че ще свършим работата през следващите няколко седмици. Тъй като Парламентът ме подкрепя, аз съм сигурна, че ще успеем и ще доведем това на бял свят. Можем да положим основата, но ще отнеме време да я изградим и това е толкова важно, че се надявам, че всеки уважаем член на Парламента ще го разбере.

Няколко заключителни точки. Относно срещите на върха: има много различни срещи на върха. Въпросът, който винаги трябва да имаме предвид, е за ценността и значението им. Не мога да отида на всичките. Просто са твърде много. Ще бъда на някои от тях. Бяхме добре представени на срещата на върха с Мароко, защото и двамата председатели бяха там. Откровено считам, че ако председателите на Съвета и Комисията са там, трябва да започнем да казваме, че това е силно представителство на ЕС на среща на върха. Не винаги е необходимо и аз да бъда там, те ще се съгласят по въпроса.

Накрая, уважаеми членове на Парламента говориха за отношенията с държави като Япония, с държави, които са важни за нас в стратегически партньорства като Русия, значението и ценността на Близкия изток, където ще пътувам след неделя, и за значението и ценността на Четворката, тъй като ще пътувам из Близкия изток. Мисля, че ще посетя пет държави, и след това ще завърша пътуването в Москва за срещата на Четворката, за да обсъдим и разискваме какво ще правим след това.

Накрая, уважаеми членове на Парламента, благодаря ви, че забелязахте, че съм откъм страната на Съвета, и няма представители на Комисията. Ще сменям местата. Докато има място в средата, аз ще сядам от двете страни. Ваше задължение е да помните от коя страна трябва да бъда, когато влизам.

И накрая искам отново много да благодаря на г-н Albertini и г-н Danjean за отличните доклади, които ми дадоха възможност днес да изложа своите виждания.

(Ръкопляскания)

  Gabriele Albertini, докладчик. – (IT) Благодаря на колегите за многобройните изказвания, особено на подкрепилите ключовите части от доклада, които оцениха и одобриха съдържанието му, но също така и на изразилите критика в желанието да преодолеем трагичните случаи, в които се използва сила, и да мечтаем за един мирен свят. Големият гръцки философ Платон казва, че само мъртвите ще видят края на войните. Но въпреки отказа ни да се съгласим с тази философия и опитите ни да го предотвратим, действителността ни принуждава да използваме сила дори в мирните мисии.

Поздравявам върховния представител/заместник-председател Аштън и й благодаря, че спомена доклада ми: един от аспектите на дейността й, който особено ми допада, е двойният й характер, начинът, по който се стреми да постигне обединяване на задачите на Съвета и на Комисията. Мястото й — едновременно в Съвета, тук и в Комисията — илюстрира желанието й да върши двете дейности.

Считам, че ние като Парламент трябва да подкрепяме и насърчаваме това обединяване. Европейската комисия преследва политики на развитие, съседство, стабилност и насърчаване на правата на човека и демокрацията; Съветът предприема мирни мисии и мисии за налагане на принципите на правовата държава. Това трябва да бъде отразено в европейската дипломатическа служба, която трябва да бъде резултатна, ефективна и снабдена с нужните умения и ресурси, с които да изпълнява ролята си, както трябва, като ние ще работим упорито да го постигнем.

Благодаря на върховния представител — ще говорим за това допълнително на 23 април — също така и че се съгласи да присъства на изслушването в комисията по външни работи относно външната служба, която ще имаме възможност да обсъдим по-подробно. Днешният ден бележи началото, но не и края на нашето сътрудничество.

  Arnaud Danjean, докладчик. – (FR) Г-н председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, благодаря за всички изказвания, които отново спомогнаха за обогатяването на разискването и на доклада.

Искам да успокоя изказалите съмнения и понякога подозрения, че докладът може да доведе до по-голяма конкуренция, в частност с НАТО, и дори до изолация. Това е невъзможно, категорично съм убеден и ще добавя, че не присъства в договора. Можете да вярвате на френски колега, който неуморно се бори за възстановяване на позицията на държавата си в сложните структури на НАТО.

Когато говорим за стратегическа автономност каква идея, каква политика развиваме от 10 години? Отговорът е Европейският съюз да може да се намесва чрез граждански и военни мисии в области, в които други организации, включително и НАТО, не могат. НАТО не може да се намеси да сложи край на конфликта в Грузия, където няма присъствие на ООН или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). НАТО се намеси в Африканския рог едва след нас, за да прекрати събитията, заплашващи нашата сигурност.

Стратегическата автономност означава също така възможността да се намесим с набор от инструменти, които само ние притежаваме: граждански и военни инструменти, правни инструменти, финансови инструменти, инструменти за развитие. Европейският съюз е в най-добра позиция да развива глобалния подход в кризисни зони.

Стратегическата ни автономност касае и способността ни да не се намесваме, когато е необходимо, в едностранни военни кампании или — както посочиха няколко австрийски колеги — защото сред нас има неутрални държави, чийто статут уважаваме.

Това е смисълът на европейската отбрана и сигурност. Това е значението на стратегическата автономност, която развиваме с тази политика. Нека не забравяме произхода на ЕПСО. Тя дойде от трагичната, кървава грешка на Балканите от деветдесетте години, където Европейският съюз не беше в състояние да се справи с голямо предизвикателство пред сигурността на собствения си континент. Нека не го забравяме. Европейските граждани не са го забравили и няма да ни простят, ако изоставим амбицията Европа да играя роля на международната сцена.

(Ръкопляскания)

  Председател. – С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва. Разискването приключи. В заключение на разискването са внесени шест предложения за резолюции(1) съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността.

Гласуването ще се проведе днес.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Първо искам да поздравя г-н Albertini за написването на доклада. Доволна съм, че предложените от мен изменения бяха приети. Миналата седмица Европейската комисия обяви финансиране на 43 големи енергийни проекта, включително четири, свързани с Румъния. В бъдеще Комисията трябва да отдаде необходимото значение на общоевропейския петролопровод Констанца-Триест, както и на развитието на отношенията с държавите от Източното партньорство. Трябва да бъдат активизирани и усилията при изпълнението на проектите в рамките на инициативата „Черноморско взаимодействие“, за да се осигури по-ефективно сътрудничество в тази област. Република Молдова може да изиграе важна роля и в Източното партньорство, и в „Черноморско взаимодействие“. Европейският съюз трябва да обърне особено внимание на отношенията с тази държава и да я подкрепи в пътя й към членство в ЕС. Съюзът трябва да има по-голямо участие в уреждането на нерешените конфликти в региона на Черно море, включително и на конфликта в Приднестровието. Развитието на трансатлантическото партньорство трябва да бъде приоритет на външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз. Отношения със САЩ са изключително важни за укрепване на глобалната сигурност и стабилност. Установяването на част на противоракетната система на САЩ на румънска територия е доказателство за доверието, гласувано на моята държава.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Жалко е, че процесът на многостранно разоръжаване беше прекъснат и от няколко години няма политическа воля да бъде възобновен. Поради това предстоящата през 2010 г. Конференция за преразглеждане на страните по ДНЯО е изключително важна.

Както се посочва в подписаното от нас предложение за резолюция, ние сме дълбоко обезпокоени от опасността от нова надпревара в ядреното въоръжаване. Затова е необходимо незабавно прекратяване на разработването, производството и съхранението на ядрени оръжия.

Нужно е САЩ да спрат разработването на нови поколения тактически ядрени оръжия и, точно обратно, да подпишат и ратифицират ДПЗЯО.

Подкрепяме мирно решение на спора относно ядрените програми на Иран и призоваваме за възобновяване на преговорите, противопоставяйки се на всякакви военни действия или използване на сила. Предупреждаваме също така, че военните действия могат да доведат до задълбочаване на кризата в региона.

  Edit Herczog (S&D), в писмена форма. – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, Конференцията за преразглеждане на ДНЯО ще се проведе през април-май 2010 г. Важно е държавите-членки на Европейския съюз да представят единна гледна точка на срещата и да потвърдят трите стълба на Договора: неразпространение на ядрено оръжие, разоръжаване и сътрудничество в използването на ядрената енергия за мирни цели. Държавите-членки трябва да потвърдят ангажимента си за спиране на търговията с ядрени оръжия, за постепенно намаляване на наличните ядрени оръжия и за стриктно наблюдение над производството и притежанието на материали, необходими за производството на ядрени оръжия. Държавите-членки трябва да имат водеща роля в прилагането на Резолюция 1887 на Съвета за сигурност на ООН, приета през есента на 2009 г. (на 24 септември). По смисъла на резолюцията държавите-членки трябва да поставят акцент върху разработването на цялостно международно споразумение, регулиращо унищожаването на ядрените оръжия под строг международен контрол. Освен това трябва да въведат две конкретни мерки в горепосочените области, за да дадат пример на останалата част от света. Държавите-членки на ЕС трябва да насърчат ДПЗЯО и подновяването на споразумението СТАРТ между САЩ и Русия. ЕС трябва да третира ядреното гориво като приоритетна област и да хармонизира, засили и направи прозрачни правилата за съхранение, транспорт и търговия с него.

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. – (PL) Госпожи и господа, трябва да кажа, че подозирам, че годишният доклад относно ОВППС за 2008 г. няма да предизвика такива емоции, както разискването на въпроса през следващата година. Защото се надявам, че след една година ще знаем какво представлява ЕСВД, която на свой ред ще има голямо въздействие върху развитието на европейската външна политика.

Европейският съюз има амбицията да бъде световен играч. Това е хубаво, но няма да е лесно за постигане. Предстои ни тежка работа. Европейските институции трябва да постигнат съгласие относно ЕСВД. Това няма да е лесно, но без него няма да можем да подобрим външната политика. Трябва да се върнем към основните ценности на Европейския съюз и да ги използваме като основа за изграждане на външната ни политика.

Винаги трябва да помним солидарността, равенството, общите стандарти, правата на човека и гражданските права. Трябва да не забравяме да поддържаме вътрешния баланс и да защитаваме интересите на всички държави-членки на ЕС, които не са взаимно изключващи се. Ключов въпрос е необходимостта от подобряване на координацията между институциите на Общността и държавите-членки. Личните национални интереси не трябва да противоречат на нашата съгласуваност и нашата общност. Парадоксално е, че дори и държавите, които се считат за движеща сила на европейската интеграция, понякога действат срещу колективните интереси на Съюза. Нека да променим това.

  Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (ET) Г-н председател, някои предишни оратори посочиха проблеми, свързани със състава на ЕСВД, която започна работа след влизането в сила на Договора от Лисабон. Считам за изключително важно да се придържаме към принципа на географско равенство при съставянето на ЕСВД и, както и при други органи на Европейския съюз, да приложим положителна дискриминация спрямо представителите на новите държави-членки, отразена в периода на преход и предоставяща възможност за ускоряване на кариерното развитие. Представителите на новите държави-членки не разполагат с необходимия трудов стаж, трупан с десетилетия в институциите на Европейския съюз, който е предпоставка за попълване на най-високите длъжности. Няма да е честно най-важните постове да бъдат заети от лица от старите държави-членки, а лицата от новите държави-членки да стоят настрана дълги години. Това очевидно ще е загуба на ресурси, тъй като например представител на Малта може да е много по-добре запознат с държавите от Северна Африка, на Кипър — с Близкия изток, на България — с Турция, на Полша — с Беларус и Украйна, на балтийските страни — с Русия и пр. Надявам се, че Европейският съюз няма да направи грешката да разреши само на старите държави-членки да формират външността на ЕСВД, а че вместо това ще намери оптимално решение, което да задоволи всички държави-членки.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Положението в света създава нови предизвикателства пред външната политика на ЕС и изисква по-широко разбиране на проблемите пред сигурността. Нови сили възникват и участват активно в глобалната политика в различни области. Следователно са необходими диалог на световно равнище и установяването на нови принципи за сътрудничество и за разделение на ролите. Трябва да допълним съществената роля в световната сигурност на НАТО и САЩ, като създадем специални мобилни сили като част от ЕС, които да бъдат в състояние да се справят с всички различни природни бедствия и катастрофи. Съюзът ще се възприема не само като институция, която се бори за демокрацията и правата на човека, но и като институция, която идва на помощ на хората в трудни моменти. Опасността от други заплахи очевидно расте и така значение добива енергетиката и продоволствената сигурност. Считам, че е необходимо да се разработи нова концепция относно функционирането на външната служба на ЕС, в която да се дефинират областите на действие на Общността и принципите за създаване на службата, както и принципите за разделение на ролите и за сътрудничество с дипломатическите служби на държавите-членки, за да се изяснят ролите на отделните институции на ЕС. Ако ролите и компетентностите не бъдат разпределени от самото начало, това може да доведе до недоразумения между различните институции и лидери в Европейския съюз, както и между ЕС и държавите-членки. Първоначалният опит от функциите на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и общите очаквания тя да бъде активна и да се намира на различни места, показват, че трябва да помислим за назначаване на заместници или за по-голямо участие на многобройните други членове на Комисията в нейната дейност.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (RO) Приветствам доклада Albertini, който очертава основните аспекти от ОВППС, и в частност параграфите, касаещи развитието на Източното партньорство и европейската политика в региона на Черно море. Източното партньорство и Парламентарната асамблея Евронест осигуряват подходяща рамка за доближаване на източните съседи на ЕС до европейските стандарти, както и за изясняване на перспективите за присъединяване към ЕС на някои държави, като например Република Молдова. Искам да подчертая по-специално значението на бързата, специфична помощ, която трябва да се предостави на проевропейското правителство на Република Молдова. Във връзка с това трябва да се активизират две европейски мерки: процесът на предоставяне на макрофинансова помощ от ЕС и премахването на визите за пътувания в ЕС за граждани на Република Молдова. В региона на Черно море е от съществено значение да продължим с европейската цел за гарантиране на енергийната сигурност на ЕС. Подкрепям параграф 21 от доклада, който призовава ЕС да приложи проекта „Набуко“ изцяло и възможно най-бързо. Също толкова важен въпрос в настоящото разискване е и подходяща оценка на разработването на проекта на САЩ за противоракетна отбрана и неговото значение за европейската сигурност. Участието на Румъния в проекта показва, че тя се е превърнала във фактор за европейската сигурност и е напълно способна да спази ангажиментите си към съюзниците по отношение на сигурността.

  Janusz Władysław Zemke (S&D), в писмена форма. – (PL) Искам да направя някои забележки относно ЕСС и ОПСО.

В предложението за резолюция на ЕП правилно са дефинирани основните заплахи и предизвикателства, пред които е изправена Европа. Проблемът е, че не сме в състояние да им отговорим адекватно, поне не винаги достатъчно бързо. Три са основните слабости и ако можем да ги преодолеем, радикално ще повишим ефективността на ОПСО. Първата е липсата на решителност от страна на всички държави-членки на ЕС да имат наистина обща политика, а не само устно да декларират необходимостта от нея. Втората е слабата координация между дейността на многобройните европейски институции. Все още на равнище Съюз няма център за реагиране при кризисни ситуации. Трето и последно, военният и гражданският потенциал — в действителност на разположение на Съюза, а не само на държавите-членки — е твърде малък.

Проблемите с въздушния транспорт например са пословични, а той е от основно значение за бързо реагиране в кризисни ситуации. Единствено напредъкът в тези три области ще направи ОПСО по-ефективна.

(Заседанието се прекъсва за кратко в очакване на гласуването)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател