Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2594(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B7-0181/2010

Разисквания :

PV 09/03/2010 - 16
CRE 09/03/2010 - 16

Гласувания :

PV 10/03/2010 - 7.8
CRE 10/03/2010 - 7.8
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0059

Разисквания
сряда, 10 март 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

8. Обяснение на вот
Видеозапис на изказванията
PV
  

Устни обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Klaus-Heiner Lehne (A7-0011/2010)

 
  
MPphoto
 

  Viktor Uspaskich (ALDE).(LT) Г-н председател, искам да кажа, че подкрепям решението и тъй като картата ми не работи, искам да го обявя. А сега по същество, госпожи и господа, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на изискванията за годишните счетоводни отчети на микросубектите. Този проект предизвика бурни разисквания на почти всички равнища както в Европейския съюз, така и в институциите на държавите-членки. Убеден съм, че трябва да изготвим общи правила на Европейския съюз. Въпреки това искам да подчертая, че намалявайки административната тежест за микросубектите, не трябва да нарушаваме условията за лоялна конкуренция нито на вътрешните пазари на държавите-членки, нито на пазара на Европейския съюз. Считам, че за микросубектите трябва да се създаде специален данък, който вече съществува в някои държави. Ако изобщо може да се изчисли такъв, това трябва да става или на база брой заети лица, или на база оборот или територия, зависещи от вида на стопанските субекти. В резултат тези дружества вече няма да се изкушават да се въвличат в незаконни дейности.

 
  
MPphoto
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-жо председател, с оглед облекчаване на задълженията на микросубектите за изготвяне на годишни счетоводни отчети Европейският парламент категорично се обявява за премахване на излишната бюрокрация. С облекчение от приблизително 6,3 млрд. евро осигуряваме осезаем стимул за растеж на малките и средните предприятия в Европа в сектора на предприятията. Тъй като държавите-членки могат сами да вземат решения за това освобождаване от задължение за изготвяне на годишни финансови отчети, очаквам, колкото се може повече държави и най-вече Германия да се възползват от тази възможност. Споразумението не само ще даде на въпросните предприятия възможност да спестят време и разходи от около 2000 евро на дружество, но е и добър пример за това, че Европа мисли повече за гражданите, отколкото много хора считат. Би било добре, ако този пример бъде последван от редица други примери в Парламента.

 
  
MPphoto
 

  Tiziano Motti (PPE) . – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, не подкрепих резолюцията Lehne и съжалявам за това, защото то засяга микросубектите, които са гръбнакът на икономиката, но преди всичко считам, че в този си вид резолюцията създава конкурентни разлики между предприятията от различните държави-членки, а ние не искаме това, особено във време на криза. Счетоводството наистина е ефективно и необходимо, защото позволява на предприятията да се конкурират на пазара и да получават банкови кредити, тъй като качеството на управление се измерва на базата на отчетите на предприятията и микропредприятията.

Считам, че вместо това трябва да помогнем на микропредприятията да получат стимули за намаляване на данъците, да се даде възможност на младите предприемачи и семейни фирми наистина да бъдат конкурентоспособни на пазара и в крайна сметка да им позволим да получават кредити от институции, които до сега предимно се занимават с големи предприятия, доколкото знам.

 
  
MPphoto
 

  Marian Harkin (ALDE).(EN) Г-н председател, много съм доволна да подкрепя доклада Lehne, което ще спомогне да намалим административната тежест върху микропредприятията.

Едно от нещата, които постоянно възникват, когато говорим за малките предприятия, е въпросът за прекаленото регулиране и бюрокрацията и за това, че ги заливаме с канцеларщина. Те имат основателен аргумент, когато казват, че като микропредприятия е разумно да не подлежат на същите правила и регламенти като по-големите предприятия.

Решението, което взехме днес, е добре обоснован отговор на безпокойството на изпитващите затруднения малки предприятия в Европа. През повечето време предлагаме ново законодателство в Парламента, но днес изменихме част от него. Това ще доведе до по-добри бизнес условия и повишена конкурентоспособност за малките предприятия и наистина си заслужаваше да го направим.

 
  
MPphoto
 

  Vito Bonsignore (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да благодаря на г-н Lehne за доклада. Европейският съюз следи отблизо света на бизнеса, както показа и днес, и по-конкретно моята група — групата на Европейската народна партия (Християндемократи) — винаги е включвала подкрепата за малките и средните предприятия сред своите приоритети. Поради това считам, че действията, които предприехме, насочени към намаляване на бюрокрацията и съкращаване на разходите за микропредприятията, са своевременни. Тази мярка е една реално протегната ръка за помощ към малките предприятия в това трудно време.

В заключение подкрепям мярката за гъвкавост, която предоставя на държавите-членки възможност да приемат директивата във възможно най-благоприятния момент. Целта й е да се избегне каквото и да е незаконно поведение, което би могло да произтече от внезапното и изключително голямо разхлабване на мерките за контрол.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0151/2010

 
  
MPphoto
 

  Philippe Lamberts, от името на групата Verts/ALE.(FR) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че настоящият вот е забележителен в две отношения. Първо, защото трите големи групи решиха да изготвят обща резолюция, която внесоха шест минути преди крайния срок, с което попречиха на останалите групи да внесат изменения към нея. Подобно нещо е недостойно за залата.

Второ, поне да беше внесен смислен текст — във време, когато Комисията, със същите политически семейства, идва с пет цели и шест политики в тяхна подкрепа, а залата излиза с резолюция, която не казва абсолютно нищо, подкрепена от трите големи политически семейства.

Считам, че резолюцията е подигравка за залата, която в толкова важно разискване като „Европа 2020“ не е способна на друго, освен да посочи очевидното.

 
  
MPphoto
 

  Ramona Nicole Mănescu (ALDE).(RO) Както знаете, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа беше една от първите, призовали за по-специфичен подход към стратегията за икономически растеж. Затова приветствам измененията, представени със стратегията „ЕС 2020“ в това отношение.

Но считам, че в определени аспекти не сме постигнали достатъчно голям напредък. Искам да обърна внимание на факта, че стратегията не изяснява каква ще бъде връзката й с политиката на сближаване. Смятам, г-н председател, че политиката на сближаване, като финансов инструмент предимно за регионално развитие, трябва да остане насочена към регионите.

Освен това предложението на Комисията възлага на Съвета и на държавите-членки основната задача да приложат и управляват политиките, произтичащи от стратегията, но пренебрегва важната роля на местните органи за постигането на конкретни резултати на регионално и местно ниво.

Считам, че успехът на стратегията зависи най-вече от начина, по който ще бъде приложена на национално, местно и регионално равнище.

 
  
MPphoto
 

  Petru Constantin Luhan (PPE).(RO) По време на неофициалното заседание на Европейския съвет от 11 февруари държавните и правителствени ръководители приеха декларация в подкрепа на усилията на Гърция да се справи с икономическото и финансовото си положение. Допълнително беше обсъдена темата какво ще символизира Европейският съюз в стратегията 2020 като продължение на стратегията от Лисабон.

Считам вота за вот на солидарност, тъй като с предстоящата „ЕС 2020“ заложените приоритети трябва да бъдат следвани по-непреклонно, но с използване на специфичните характеристики на всеки регион и с решаване на проблемите пред всеки един от тях.

Конкурентоспособността на икономиката трябва да продължи да расте, за да се създадат нови работни места, а инвестиции са необходими в различни области, включително в образованието и научните изследвания. Категорично вярвам, че специфичните за отделните региони и държави-членки проблеми ще бъдат подходящо анализирани и решени на основата на принципа на солидарността, за да можем да постигнем целите, поставени до 2020 г.

Инвестициите в образованието трябва да бъдат подкрепени от наличието на инфраструктура, която поддържа практическото приложение на знанията, социалното сближаване и растежа на икономическата конкурентоспособност на Европа в света.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papanikolaou (PPE).(EL) Г-н председател, от заключенията на Съвета и последвалото разискване в Парламента в Брюксел, както и от становището, в последствие направено от компетентния член на Комисията и от ръководителите на някои от държавите-членки, става ясно, че по време на криза и когато определени държави-членки изпитват сериозни икономически проблеми се нуждаем, освен всичко останало и в рамката на съществуващия паричен съюз, от европейска солидарност и нови политики за справяне със спекулативните атаки срещу определени държави-членки.

Така приетите в момента становища във връзка със създаването на европейски институции и структури за справяне с подобни проблеми, като например Европейски валутен фонд, са много важни. Имаме големи очаквания към Съвета в предстоящите дни и очакваме ефективни действия за справяне с проблемите в този критичен период.

 
  
MPphoto
 

  Viktor Uspaskich (ALDE).(LT) Госпожи и господа, ще коментирам стратегията „ЕС 2020“. По принцип подкрепяме всяка инициатива за подобряване на положението в Европейския съюз, но това не означава, че няма място за критика и усъвършенстване. Според мен същото важи и за стратегията 2020 на Европейския съюз. Независимо дали искаме трябва да заличим малко границите между икономическите разпоредби на националните държави. Разбира се, по никакъв начин не намесвам области като култура, традиция или национално наследство. Но трябва да подчертаем, че от икономическа гледна точка пазарът на Европейския съюз е общ. В противен случай би било все едно дадена държава да прилага различни условия за различните региони. Затова независимо от съпротивата на големи и малки държави-членки на ЕС трябва да се определи краен срок за въвеждане на общи икономически условия в Европейския съюз. Приветствам също така отдаването на значение на развитието на високите технологии, икономиката, основана на знанието, и науката. Обаче, трябва да признаем, че всяка от...на ЕС...

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Съжалявам, но считам, че чухме достатъчно. Благодаря Ви, г-н Uspaskich. Отнемам Ви думата.

 
  
MPphoto
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL).(EL) Г-н председател, гласувах против доклада, защото стратегията „ЕС 2020“ върви по същия неуспешен неолиберален път като Лисабонската стратегия, която увеличи регионалното и социалното неравенство, бедността и безработицата и е основната причина за кризата в Европейския съюз. Нуждаем се от радикална промяна на рамката, в която се провеждат икономическата и социална политика, така че да се отнасят до пълна заетост и по-стабилни социални права.

Когато дойде кризата, лидерите на Европейския съюз наведоха глави по време на неформалната среща на върха, оставяйки всяка държава-членка да се справи с проблемите сама, а сега искат да следят публичния дефицит. Нарочиха Гърция за черната овца и искат да бъдат наложени строги мерки в ущърб на работниците в Гърция и в други държави.

Пактът за стабилност, който е антисоциален и възпрепятства развитието, следователно трябва да бъде заменен от пакт за развитие и разширяване, както се посочва в предложението, внесено от Конфедеративната група на Европейската обединена левица — Северна зелена левица.

 
  
MPphoto
 

  Filip Kaczmarek (PPE).(PL) Европейският съюз несъмнено се нуждае от нова стратегия, която да ни помогне и да ни позволи да изградим нашия отговор на финансово-икономическата криза. Важен елемент от стратегията трябва да бъде укрепването на свободното движение на хора и на всички групи: работници, бизнесмени, учени, студенти и дори пенсионери, както се посочва в нашата резолюция. Друга добра черта е по-големият акцент върху подкрепата за малките и средните предприятия. Без тяхното развитие няма да е възможно подобряване на положението в Съюза.

Някои считат, че стратегията не казва достатъчно за политиката на сближаване. Не знам дали това е така, защото в действителност една част говори за основното значение на политиката на сближаване за бъдещето на Съюза. Но знам, че ако не бъде приложена на практика, никоя стратегия няма да подобри положението.

 
  
MPphoto
 

  Vito Bonsignore (PPE). (IT) Г-н председател, време е да пораснем в политическо отношение. Кризата показа, че са необходими по-голяма координация и ръководство за важните и авторитетни служби на Общността, повече средства за инфраструктурни проекти и по-голям акцент върху предоставянето на реална подкрепа за малките и средните предприятия.

Трябва да организираме усилията за пълното реализиране на вътрешния пазар и спешно да направим опит за обща финансова политика. В миналото мнозина си затваряха очите пред боклука, изсипван от американските банки на световния пазар, оправдавайки се с безсмислени формалности, дори и в Съюза. Време е за отговорност и смелост. Резолюцията, която аз и моята група подкрепихме, съдържа някои от тези неща, но считам, че председателят Барозу, Съветът и Парламентът трябва да бъдат по-смели.

 
  
MPphoto
 

  Ryszard Czarnecki (ECR).(PL) Новата стратегия на ЕС в действителност е по-нова версия на Лисабонската стратегия. Ако следва примера на предшественика си, няма да издържи или да успее.

Докато лидерите на Европейския съюз настояваха за необходимостта от приемане на Лисабонската стратегия, държавите-членки на практика ограничаваха свободното движение на работници и на услуги. Новата стратегия, разбира се, е малко по-добра версия отпреди няколко месеца, където не се споменаваше нищо за сближаването. За момента обаче повече прилича на списък с пожелания. Ще проверим стратегията в седемгодишния бюджет на Европейския съюз от 2014 г. Надявам се, че това ще е стратегия, която няма да допринесе за господството над новия Европейски съюз на държавите от стария Съюз.

 
  
MPphoto
 

  Zoltán Balczó (NI). (HU) Гласувах против стратегията „ЕС 2020“. Гласувах против нея, защото очевидно проповядва неолибералната икономическа политика. Ясно заявява, че осъжда протекционизма в икономическата политика, т.е. държавата да има роля в икономиката. В същото време световната финансово-икономическа криза показа, че не можем да оставим всичко на пазарите. Нещо повече, ясно се вижда имперската концепция. Предвижда автоматично налагане на разпоредбите, ако държавите-членки не ги транспонират в срок. Цели създаването на европейски надзорен орган, а на някои места е очевидно желанието да се използват задължителни правни актове за постигането на резултати, вместо да се позволи свободно вземане на решение. Затова гласувахме против резолюцията.

 
  
MPphoto
 

  Inés Ayala Sender (S&D).(ES) Г-н председател, като член на комисията по бюджетен контрол искам да кажа, че, разбира се, гласувах в подкрепа на стратегията „ЕС 2020“, защото счетох, че е важно Парламентът да изрази мнението си. Имам известни резерви обаче, които ще обясня пред залата, а именно че текстът на параграф 18 поражда съмнения за нещо, което е невярно. Това е нещо, което не отговаря на истината.

Текстът гласи, че Сметната палата критикува Комисията и държавите-членки, когато в действителност е вярно точно обратното. Защото управлението на 80% от бюджета на Съюза не е критикувано; вместо това тази година за първи път от 11 години насам Сметната палата ни поздрави и ни даде положителна декларация за достоверност за малко над 33% от бюджета, управлявани от държавите-членки, т.е. разходите за селско стопанство, тъй като системата за мониторинг е подобрена и работи по-добре.

Следователно считам, че текстът на параграф 18 ще доведе до недоразумение в обществото, че 80% от бюджета е лошо управляван и сме критикувани за това. Искам да го разясня, госпожи и господа, пред вас и заради европейската общественост.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0136/2010

 
  
MPphoto
 

  Ramona Nicole Mănescu (ALDE).(RO) Гласувах против доклада „Голдстоун“, макар първоначално той да изглеждаше добронамерена инициатива за внимателно анализиране на израелско-палестинския конфликт и за намиране на най-добрите решения за справяне със ситуацията в региона.

Искам докладът да е по-обективен в спазването на разпоредбите на международното и хуманитарно право. Всъщност бях много неприятно изненадана, че в доклада израелското правителство се представя по същия начин като „Хамас“, която, както знаем, е организация, включена в списъка на терористичните организации на Европейския съюз. Ето защо не считам, че докладът ще помогне по какъвто и да е начин за облекчаване на израелско-палестинския конфликт, заедно с напрежението и общата ситуация в региона. Това е причината да гласувам против доклада.

 
  
MPphoto
 

  Alajos Mészáros (PPE). (HU) Авторите на доклада, изготвен от екипа на съдия Ричард Голдстоун, са според мен международно признати експерти, в чиято преценка и обективност нямаме причина да се съмняваме. Докладът е безпристрастен и балансиран и затова трябва да създадем условията, необходими за прилагането на препоръките му. Гласувах в полза на доклада, макар да не съм съгласен с всичко в него, но приетото в Парламента днес становище е нещо добро. Надяваме се, че ще помогне за ограничаване на крайностите на страните в конфликта и в дългосрочен план ще допринесе за постигането на така желания траен мир в Близкия изток.

 
  
MPphoto
 

  Krisztina Morvai (NI). (HU) През декември 2008 г. Израел нападна жестоко ивицата Газа, в резултат на което над 1400 души загинаха, повечето цивилни, включително и 450 деца. Използвайки обективни методи и множество събрани свидетелства, докладът „Голдстоун“ разкрива жестокостите и изброява разпоредбите на международното право, които Израел наруши с бруталните си действия. Естествено делегацията на Движението за по-добра Унгария в Европейския парламент гласува в полза на резолюцията за приемане и прилагане на препоръките на доклада „Голдстоун“ и в същото време се извиняваме на палестинските жертви, тъй като унгарското правителство, възмутително и в пълен противовес с унгарското обществено мнение, на международни форуми непрекъснато заема противоположна позиция на доклада „Голдстоун“.

 
  
MPphoto
 

  Peter van Dalen (ECR).(NL) Г-н председател, докладът „Голдстоун“ е твърде едностранчив. Обвинява Израел за твърде много неща, а всъщност „Хамас“ злоупотреби с цивилни цели и граждани като заслони, депа за оръжия и човешки щитове. За съжаление, това не се споменава в доклада.

Вероятно едностранчивостта се дължи на факта, че държави като Саудитска Арабия, Либия и Пакистан контролираха изготвянето на доклада от компетентната комисия на ООН. Тези държави съвсем не са известни по света със своите блестящи резултати относно демокрацията и свободата на изразяване. Ако си имате работа с подобни държави, те ще ви заразят. За съжаление, това оказа влияние и върху доклада „Голдстоун“ и поради тази причина гласувах против общата резолюция на ЕП. В действителност резолюцията е също толкова едностранчива, колкото и самият доклад.

 
  
MPphoto
 

  Hannu Takkula (ALDE).(FI) Г-н председател, гласувах против доклада „Голдстоун“. Считам, че е позорно, че Европейският парламент прие доклада, макар и с незначително мнозинство, защото това беше един силно предубеден ход и трябва да кажем, че в залата имаше значителни вътрешни разногласия.

Искам да коментирам един въпрос. Повече от 600 колеги с право гласуваха за определянето на „Хамас“ за терористична организация. Въпреки факта, че почти единодушно се съгласихме, че е такава, ние, или поне мнозинството от нас в Парламента, гласувахме в подкрепа на доклада и така одобрихме съдържащите се в него мерки и всички 8000 ракети, изстреляни от „Хамас“ срещу израелски цивилни центрове.

Считам, че Израел е под заплаха и затова трябваше да защити цивилното си население. Предвид това наистина е много жалко, че силно предубеденият доклад беше приет, макар и с незначително мнозинство. Надявам се, че подобно сериозно петно няма да се повтори отново в историята ни, а че като европейци наистина ще се борим за демокрацията, правата на човека и свободата на мнение и ще направим повече за демокрацията в Близкия изток.

 
  
MPphoto
 

  Ryszard Czarnecki (ECR).(PL) Съдия Голдстоун със сигурност не може да се счита за образец на обективност. Гласувах против доклада, защото останах с убеждението, че се опитва да представи положението в Близкия изток в черно и бяло, представяйки Израел за черния герой — злодея. На практика положението е много по-сложно. Струва ми се, че трябва да избягваме подобни едностранчиви, категорични присъди. Аз лично посетих място, наречено Сдерот — мисля, че и Вие сте бил там, г-н председател — обстрелвано от няколкостотин ракети на бойци на „Хамас“, както наскоро заяви г-н Takkula. Ето защо считам, че докладът няма да бъде нещо, с което Европейският парламент да може да се похвали в бъдеще.

 
  
MPphoto
 

  Daniel Hannan (ECR).(EN) Г-н председател, много се каза за пропорционалността в разискването и се чудя какво противниците на Израел считат за пропорционално. Чудя се дали биха предпочели еврейската държава просто да беше взела същото количество боеприпаси и да ги беше изсипала произволно над Газа. Това пропорционален отговор ли щеше да бъде?

Да погледнем пропорционалността или липсата на пропорционалност в доклада. Четейки доклада „Голдстоун“, у човек изниква зловещото чувство, че чете за насилствени покушения, за които авторът е пропуснал да спомене, че събитията са се случили по време на боксов мач. Извадени са от всякакъв контекст.

Не казвам, че Израел не заслужава критика, нито операция „Лято олово“. Допуснати са грешки. Израел желае да приеме позиция, при която има стабилна палестинска държава за добър съсед, но политиката на унищожаване на инфраструктурата пречи на целта. По същия начин пристрастността и тонът на доклада правят още по-далечна идеята за двудържавно решение, при което израелската и палестинската държава живеят рамо до рамо като миролюбиви съседи.

 
  
MPphoto
 

  Alexander Graf Lambsdorff (ALDE). (DE) Г-н председател, делегацията на германската Свободна демократическа партия (FDP) в Европейския парламент днес гласува против резолюцията на няколко групи за прилагане на препоръките на доклада „Голдстоун“. Не може да се гласува в полза на доклад, на който същността е изключително противоречива — нито една държава-членка на Европейския съюз не го е подкрепила. Доклад, който приравнява демократичен Израел с група, официално обявена от ЕС за терористична организация, и който не успява да даде разумно обяснение на по-дълбоките причини за конфликта, не е доклад, който можем да подкрепим.

Вотът ни обаче не означава, че сме против разследване на събитията, свързани с операция „Лято олово“. Точно обратното. Израел трябва наистина да проведе щателно разследване на всички аспекти на операцията и ако законът е бил нарушен, трябва да има наказания. Вотът ни също така не означава, че приемаме политиката на правителството на Израел в мирния процес. Много сме доволни да видим признаци, че отново се водят преговори между Израел и палестинците, макар и за момента.

Посещението на вицепрезидента на САЩ Байдън също показва сериозните усилия на администрацията на Обама за постигане на траен мир в региона. Ние подкрепяме усилията им. Затова е още по-трудно да разберем подигравката на Израел към вицепрезидента да одобри изграждането на още селища на Западния бряг дори преди края на визитата му — мярка, която предизвика единствено критика, и то не само от страна на палестинците.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0134/2010

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) Убеден съм, че Европейският съюз трябва да изпрати ясно послание на Беларус, че е готов да преразгледа отношенията с държавата, ако Беларус не се въздържа от нарушаване на правата на човека и демократичните принципи и не предприеме коригиращи действия.

Същевременно искам да изразя възмущение от указа на президента на Беларус за контрол над интернет, който според мен е очевидно отричане на свободата на словото и на печата. Подобни правни актове ограничават свободата и демокрацията в Беларус и задълбочават недоверието на гражданите и на другите държави, включително и на Европейския съюз, в държавните органи и техните представители. Имайки предвид наскоро задържаните представители на гражданското общество и демократичната опозиция, е невъзможно да не забележим краткия период между влизането в сила на указа през юли тази година и предстоящите президентски избори в началото на следващата година.

 
  
MPphoto
 

  Jarosław Kalinowski (PPE).(PL) Искам да благодаря на колегите за изготвянето на резолюцията и за приемането й от Европейския парламент.

Одобрявайки настоящата резолюция, изразяваме подкрепата си за защитата на основните права и свободи на гражданите, включително и на националните малцинства. Същевременно това е инициатива за защита на основните принципи на демокрацията и търпимостта, които са основата на Европа. Доволен съм от официалното становище на Парламента по въпроса, което подкрепя полското малцинство в Беларус.

Искам да използвам възможността да подчертая, че държавите-членки на Европейския съюз трябва да дадат пример на други страни и на нашите съседи и да се грижат правата на националните малцинства в държавите-членки да се спазват изцяло.

 
  
MPphoto
 

  Filip Kaczmarek (PPE).(PL) Гласувах в подкрепа на приемането на резолюцията относно Беларус. В нея настояваме за легализирането на Съюза на поляците в Беларус, ръководен от Анжелика Борис, и изразяваме нашата солидарност с всички граждани на Беларус, които не могат да се възползват напълно от гражданските права.

Вчера получих писмо от посланикa на Беларус в Полша. Той изказва загриженост във връзка с намеренията на членове на Европейския парламент, които искат резолюцията да бъде приета. Според него намеренията са произтекли от необективно отразяване на положението в полските медии. Това не е вярно. Намеренията зад резолюцията са много по-дълбоки. Става въпрос за зачитане на основните права на гражданите, за зачитане на правата на малцинствата и за гарантиране на минимални стандарти следователно за доброто на Беларус и гражданите на Беларус.

 
  
MPphoto
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE).(EN) Г-н председател, подкрепих резолюцията относно положението на гражданското общество и националните малцинства в Беларус и днес искам отново да изкажа голямата ми загриженост за скорошните случаи на нарушаване на правата на човека в Беларус по отношение на членове на гражданското общество, на националните малцинства и техните организации. Изказвам пълна солидарност с гражданите, които не могат да се радват на всички свои граждански права.

Остро осъждам задържането на Анжелика Борис, председател на Съюза на поляците в Беларус, както и на Анатолий Лебедко, лидер на опозиционната Обединена гражданска партия и лидер на Обединените демократични сили в Беларус, който е посещавал Парламента няколко пъти.

За съжаление, хората на Беларус не са в състояние да се възползват от множеството проекти и предложения, които Европейският съюз финансира като част от източната ни политика на съседство.

 
  
MPphoto
 

  Hannu Takkula (ALDE).(FI) Г-н председател, по отношение на положението в Беларус считам за много важно ние, като европейци, да помним кои са нашите ценности.

Обръщам ви внимание заради непростимия резултат от гласуването на доклада „Голдстоун“ и защото независимо дали във връзка с Беларус, Близкия изток, Далечния изток или Африка трябва да помним основните принципи, от които се ръководим. Това са демокрацията, правата на човека и свободата на мнение. Това е правото на целия Европейски съюз: ценностите, които ни обединяват и които се стремят да насърчават целите. Това е посланието, което трябва да изпратим на Беларус. Трябва да гарантираме, че правата на малцинствата там се зачитат, включително и на религиозните малцинства, които са подложени на редица преследвания, заедно с правата на човека и свободата на вероизповедание.

Много важно е ние, като европейци, да гарантираме, че ще изпратим европейското послание на Беларус, с което да предложим надежда там.

 
  
MPphoto
 

  Daniel Hannan (ECR).(EN) Г-н председател, макар че подкрепям голяма част от текста на резолюцията, се чудя дали имаме право да мъмрим Беларус за незадоволителната й демокрация. Оплакваме се, че Беларус има слаб парламент без собствено мнение, но погледнете нас. Тук ние просто одобряваме безкритично решенията на 27-те ни политбюра. Оплакваме се от факта, че подправят изборите си; ние, от друга страна, провеждаме референдуми честно, но след това не зачитаме резултата. Оплакваме се от оцелялата там система на Съветския съюз, а поддържаме нашата обща селскостопанска политика, нашата социална глава, нашата 48-часова работна седмица и всичко останало от системата на евро-корпоративизма.

Цяло чудо е, че старите комунистически партии в страните от Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) застанаха начело на „да“ кампанията, когато техните държави кандидатстваха за присъединяване към Evropeyskiy soyuz. За някои от тях в действителност това беше като завръщане у дома. Напомня ми на зловещия край на „Фермата на животните“, когато животните гледат от хората към прасетата и обратно и откриват, че не могат да кажат кое какво е.

 
  
MPphoto
 

  Bruno Gollnisch (NI).(FR) Г-н председател, освен въпросите по отношение на конкретното съдържание на резолюцията, аз питам и за принципа й.

Френски, фламандски, унгарски, немски и австрийски патриоти са обект на постоянно правно, професионално и политическо преследване и това на фона на безразличието, а дори и с подкрепата на залата, която твърди, че е пример за практически целия свят и особено за онези, извън нейните граници.

Например миналата седмица приехме резолюция относно Украйна, която включва клауза, правилно считана от много украински патриоти за обидна по отношение на националния им герой Степан Бандера. Вярно е, че той опита при изключително трудни обстоятелства да прокара път между две форми на тоталитаризъм — на Хитлер и на Съветския съюз. Това го прави герой за много украинци, които с право се чувстват унижени от мнозинството в Парламента.

Историята показва, че националните герои като цяло воюват срещу своите съседи. Обижда ли се моят приятел Nick Griffin, един истински британски патриот, от факта, че за нас Жана д’Арк е национален герой? Разбира се, че не. Аз лично предпочитам Парламентът да се въздържа по отношение на героите на чуждите държави.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0133/2010

 
  
MPphoto
 

  Kay Swinburne, от името на групата ECR. (EN) Г-н председател, ECR признава, че индустрията на финансовите услуги не може да очаква да излезе от кризата без налагането на данъци. Безотговорното поведение нанесе огромни вреди и разходите за решаването на проблемите трябва да бъдат поети от съответните лица. Освен това е необходимо да се въведат нови системи, които да гарантират, че това никога няма да се случи и че са налице средства за извънредни случаи, които да стабилизират провалите в системата.

Възможно е, ако е налице международна договореност, да е настъпил моментът за някакъв данък върху финансовите операции. Каквито и съмнения да съществуват относно практическите въпроси във връзка с въвеждането на тази система, нито една мярка не трябва да се изключва, ако тя има подкрепата на цялата международна общност и при наличието на защитни механизми, които да гарантират, че тя работи и не може да бъде избегната.

Подкрепяме днешната резолюция в по-голямата й част, с изключение на параграф 7, поради две причини. Преди всичко, ние сме против новите правомощия по събиране на данъци на Европейския съюз. Този параграф – колкото и внимателно да е формулиран – навежда на мисълта, че това е желан резултат. Второ, целият замисъл на данъка върху финансовите операции не следва да е насочен към събирането на пари за любими проекти, без значение каква е тяхната стойност. Вместо това, той трябва да гарантира бъдещата финансова стабилност и да предпазва от събития като тези, които предизвикаха икономическия хаос в последно време.

В този си вид резолюцията е твърде силно фокусирана върху решение, основаващо се на данък върху операциите, предполага правомощия по събиране на данъци, които са на ЕС, а не на държавите-членки, както и използване на събраните средства за финансиране на проекти в областта на изменението на климата и развитието, вместо за стабилизиране на финансовия сектор и накрая, допуска, че прилагането на данъка в ЕС може да е възможно без световно участие. Поради тези причини ние гласувахме против това конкретно предложение за резолюция.

 
  
MPphoto
 

  Joe Higgins (GUE/NGL). (EN) Г-н председател, въздържах се при гласуването на резолюцията относно данъците върху финансови сделки, защото то е безнадеждно недостатъчна за справяне с порочните противообществени спекулации по цял свят, извършвани от гигантски хедж фондове и т.нар. „престижни“ банки като „Голдман Сакс“.

„Уолстрийт Джърнъл“ неотдавна съобщи за частна вечеря в Ню Йорк на 8 февруари с участието на представители на 18 големи хедж фонда, по време на която са били обсъждани спекулациите срещу еврото. От месеци тези финансови акули, известни като хедж фондове, които контролират над 2 000 млрд. евро, умишлено спекулират срещу еврото и срещу Гърция, по-специално, за да спечелят милиарди частни печалби.

Колкото и да е невероятно, Комисията на ЕС не само не прави нищо, за да ги спре, а всъщност подпомага заговора на тези финансови престъпници, като изнудва работниците и бедните в Гърция, настоявайки, че техният стандарт на живот трябва да бъде потъпкан, за да се плати откупът, искан от тези паразити.

Ние не се нуждаем от финансов данък. Това, което ни е нужно, е упражняване на публична собственост и демократичен контрол върху тези хедж фондове и големи банки, за да използваме техните огромни ресурси за инвестиции, които ще ликвидират бедността и ще бъдат от полза за обществото, вместо да го унищожават заради алчността на частни лица.

 
  
MPphoto
 

  Mario Borghezio (EFD). (IT) Г-н председател, ние се въздържахме, но моята основна цел е да заема позиция против явното намерение на Европейския съюз и Комисията да въведат данък, както личи от последните изявления на члена на Комисията Шемета за „Юръпиън Войс“ относно предполагаемото неизбежно въвеждане на минимален данък върху емисиите.

Ние сме против идеята на Европейския съюз да се предостави правото да налага преки данъци, което е противоконституционен прерогатив в почти всички държави-членки, тъй като нарушава принципа на недопускане на данъчно облагане без представителство. Ще се противопоставим по всички възможни начини на всеки опит за въвеждането на пряк данък, опирайки се и на решението на Конституционния съд на Германия от юни 2009 г.

Бих искал да ви припомня, че председателят Ван Ромпьой намекна за това, когато по време на мистериозна среща, проведена седмица преди назначаването му в групировката „Билдерберг“, която не е най-прозрачната група в света, обяви – и дори се ангажира с – предложение за европейски пряк данък върху емисиите на въглероден диоксид, който ще доведе до незабавно повишаване на цените на горивата, услугите и т.н. и следователно ще бъде в ущърб на европейските граждани.

Това предложение за данък на ЕС е противоконституционно.

 
  
MPphoto
 

  Daniel Hannan (ECR). (EN) Г-н председател, не съм убеден от аргументацията на данъка върху финансовите операции, но приемам искрените мотиви на поддръжниците на предложението. Това е въпрос, по който хората с добра воля могат да стигнат до различни заключения.

Никакви аргументи обаче не подкрепят налагането на този данък единствено в Европейския съюз. Прилагането на данъка на Тобин само на регионално равнище ще доведе до изтичане на капитали към тези държави, където липса такъв данък. Защо тогава тази пленарна зала гласува толкова голяма подкрепа на система, която ще бъде в ущърб на Европейския съюз?

Отговорът е, че той отговаря на всички условия, които определени членове на Парламента желаят. Той е удар срещу банкерите, той е удар срещу Лондонското сити и преди всичко той осигурява на Европейския съюз независим поток от приходи, което означава, че постъпленията не трябва да влизат в държавите-членки.

Разглеждайки всичко това заедно с различните други предложения, на които сме свидетели, за хармонизиране на финансовия надзор, за директива относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции и т.н., виждаме една епическа заплаха срещу Лондонското сити и виждаме Европейски съюз, оставен на нищетата и безразличието.

 
  
MPphoto
 

  Syed Kamall (ECR). (EN) Г-н председател, всеки, който следи последната финансова криза, си задава въпроса, как позволихме регулирането и надзорът да доведат до настоящото положение, при което се смята, че банките са прекалено големи, за да се допусне техният фалит, и те се подпомагат с милиарди от парите на данъкоплатците.

Затова, размишлявайки върху тази идея за световен данък върху финансовите операции, може би тя изглежда разумна, ако искаме да помогнем на жертвите на финансовата криза, а също и на тези в по-бедните държави.

Ако обаче се замислим как всъщност ще бъде наложен той, какво ще бъде неговото действително въздействие и го проследим през веригата на финансовите пазари, в действителност ще видим, че банките ще прехвърлят тези разходи върху своите клиенти. Това ще се отрази тежко и върху онези от нас, които искат да търгуват с развиващите се страни или предприемачите в развиващите се страни, които искат да търгуват с останалата част на света, и ще засегне цените на толкова важните за международната търговия застраховки.

Ако наистина искаме да решим този проблем, не следва да даваме милиарди от парите на данъкоплатците в ръцете на корумпирани или некомпетентни правителства. Следва да се уверим, че сме премахнали тарифните бариери в ЕС и в бедните държави, за да помогнем на предприемачите в по-бедните държави да създадат богатство и да изведат хората от бедността.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0132/2010

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška (EFD). (SK) Оценявам усилията на Европейския съюз за въвеждане на единен режим за банкови транзакции в рамките на еврозоната.

От друга страна, виждаме как банките злоупотребяват с въвеждането на тези нови правила, за да повишават таксите за клиенти. От една страна, ако под натиск от Европейския съюз нашите банки адаптират плащанията към презграничните преводи на ЕЗПЕ в рамките на еврозоната, така че да ги изравнят с вътрешните преводи, таксите за депозиране и теглене на средства в клоновете също ще се повишат. За всички е пределно ясно, че разходите на банките за управление на наличностите в клоновете във връзка с новите правила не са се променили ни най-малко.

Следователно трябва гласно да заявим, че е пълно безумие банките да използват новите правила, въведени в еврозоната с цел повишаване на техните приходи, за сметка на нашите граждани. Ето защо е наше задължение внимателно да следим как финансовите институции прилагат новите регламенти.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0154/2010

 
  
MPphoto
 

  Jarosław Kalinowski (PPE).(PL) Гласувах в полза на приемането на резолюцията, защото, като представител на моите избиратели, не мога да приема, че преговорите трябва да се провеждат зад гърба им и против волята им. Договорът от Лисабон даде на Европейския парламент нови правомощия и заради това Европейският парламент трябва да бъде в състояние да защитава правата на гражданите.

Съгласен съм с авторите на резолюцията, които критикуват начина, по който преговорите на Комисията по Търговското споразумение против фалшифицирането се пазят в тайна, както и липсата на сътрудничество с Европейския парламент по въпроса. Това действие е насочено срещу действащото законодателство на Европейския съюз за универсален достъп до информация за дейността на публичните органи и представлява действие, което ограничава правото на лична неприкосновеност. Затова е добре, че Европейският парламент обърна внимание на въпроса за прозрачността на преговорите на Европейската комисия, както и на въпроса за фалшифицирането и неговото предотвратяване.

 
  
MPphoto
 

  Marian Harkin (ALDE).(EN) Г-н председател, по отношение на Търговското споразумение против фалшифицирането (ACTA) текущите преговори са напълно непрозрачни. Използването на настоящата формула на преговори за създаване на глобално споразумение е в пълно противоречие с прозрачните и демократични процеси, които следва да очакваме от законодателите ни. Независимо от съдържанието на споразумението, неприемливо е да се избягва обществения контрол при създаването на политики, които ще засегнат пряко толкова много европейски граждани.

По въпроса за съдържанието трябва да обърнем особено внимание на Европейския надзорен орган по защита на данните, който излезе със становище по преговорите. Той настойчиво приканва Европейската комисия да установи публичен и прозрачен диалог по ACTA. Той заявява също, че въпреки че интелектуалната собственост е важна за обществото и трябва да бъде защитена, тя не трябва да бъде поставяна над основните права на лична неприкосновеност, защита на данните и други права, като например презумпцията за невинност, ефективна съдебна защита и свобода на изразяване. Накрая, той посочва, че политиката на „трите предупреждения“ преди изключването на достъп до интернет сериозно би ограничила основните права и свободи на гражданите на Европейския съюз.

Това е един много важен въпрос за всички граждани на Европейския съюз, а начинът, по който Комисията и Парламентът го разглеждат, ще бъде от голямо значение за поемането на отговорност и прозрачността.

 
  
MPphoto
 

  Syed Kamall (ECR).(EN) Г-н председател, едно от важните неща за това предложение за резолюция беше фактът, че успяхме да постигнем обединение в целия Парламент.

Една от областите на взаимно съгласие беше фактът, че при липсата на съществена информация във връзка с преговорите това, което видяхте в блогосферата и на други места, бяха слухове за предложения, като например конфискацията на преносими компютри и MP3 плейъри на границата. Целият Парламент даде да се разбере, че искаме информация и повече прозрачност по отношение на преговорите за Търговско споразумение против фалшифицирането.

Снощи членът на Комисията разбра съобщението съвсем ясно и аз съм много доволен, че той обеща да ни даде повече информация. Ако Комисията преговаря от името на 27 държави-членки и от името на Европейския съюз, тогава е от съществено значение да знаем каква е преговорната ни позиция, както и че е налице пълна оценка на въздействието на предложенията, която ще покаже как това ще се отрази на промишлеността на Европейския съюз.

Приветствам снощните коментари на члена на Комисията и с нетърпение очаквам повече прозрачност.

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška (EFD). (SK) Това, което ме безпокои, е практиката на Европейската комисия и процедурата на преговори за Търговското споразумение против фалшифицирането (ACTA).

Преговорите се провеждат тайно, при затворени врата, без да се информират Европейския парламент и членовете му, които накрая ще трябва да одобрят документа. Считам, че трябва да променим процедурите по отношение на времето, когато Европейската комисия очаква Парламентът да поеме отговорност за представените му споразумения. Няма да бъде добър сигнал нито за европейската общественост, нито за външния свят, ако постоянно трябва да връщаме международни договори в Европейската комисия за преразглеждане. Подобно поведение не е признак за добра комуникация между най-важните институции на Европейския съюз.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0181/2010

 
  
MPphoto
 

  Syed Kamall (ECR).(EN) Г-н председател, както много от нас знаят, системата на общите тарифни преференции (ОСП) трябва да бъде преразгледана и сегашната система е към своя край.

Едно от нещата, които са много важни, когато разглеждаме ОСП и ОСП+, е, че по време на преговорите по споразуменията за икономическо партньорство имаше много отделни държави в предложените региони, които бяха против подписването на споразумение с ЕС.

Едно от нещата в споразуменията за икономическо партньорство, което винаги критикувам, е, че имат универсален подход към търговията. Друг тревожен момент от разискванията с Комисията беше, че едно от длъжностните лица обяви, че споразуменията за икономическо партньорство не касаят само търговията, но и износа на модела на ЕС за регионална интеграция.

Има отделни държави, които искат да имат споразумения с ЕС и да могат да изнасят своите стоки и услуги до нас на преференциална основа. Затова трябва да предложим на държавите, които искат търговско споразумение, но не отговарят на критериите за споразумение за икономическо партньорство, ОСП+ като алтернатива и да се опитаме да бъдем по-гъвкави.

Да се надяваме, тогава ще помогнем на предприемачите да постигнат благосъстояние и ще изведем хората от бедността в много от тези страни.

 
  
MPphoto
 

  Daniel Hannan (ECR).(EN) Г-н председател, едва забележимо Южна Америка и Централна Америка вървят към форма на еднолична власт — един вид neo-caudillismo. В Никарагуа, Венецуела, Еквадор и Боливия станахме свидетели на издигането на режими, които, ако не са точно диктаторски, то със сигурност не подкрепят парламентарната демокрация — хора, които макар и законно избрани, след това започват да унищожават всички проверки на властта: избирателната комисия, върховния съд, състава на националните парламенти, а в много случаи анулират и пренаписват конституциите си — „създават наново“, както го наричат, държавите си съгласно социалистически принципи.

Предвид случващото се, кого избира левицата да критикува в онази част на света? Един от малкото режими, които действително се радват на обществена подкрепа, е този на Алваро Урибе в Колумбия, който има подкрепата на повече от три четвърти от населението, защото възстанови реда в злополучната държава и сломи паравоенните на левицата и десницата. Това, че той е соченият от някои в залата, говори за странен набор от приоритети. Срамота!

(ES) Грешно е да улесняваме паравоенните — срамота!

 
  
  

Доклад: Gabriele Albertini (A7-0023/2010)

 
  
MPphoto
 

  Alfredo Antoniozzi (PPE).(IT) Г-н председател, благодаря на колегата, г-н Albertini, за отличната му работа, извършена по тази централна тема в европейската политика. С влизането в сила на Договора от Лисабон Съюзът пое по-голяма отговорност във външните работи и общата политика за сигурност и считам, че мнозина от нас се надяват, че институцията ни ще поеме по-голяма отговорност и ще има по-голямо участие във външните работи.

Съгласен съм по-специално, че върховният представител за ОВППС трябва да се консултира със съответната комисия на Европейския парламент относно назначенията на ръководните постове в Европейската служба за външна дейност, която понастоящем се изгражда, и че трябва да гарантира достъп на Европейския парламент и на Съвета до поверителна информация.

Затова считам, че докладът излиза от трудното положение и е първа, важна стъпка към създаване на силна европейска външна политика, решена да отстоява собствената си роля и политическото си значение на международната сцена.

 
  
MPphoto
 

  Nicole Sinclaire (NI).(EN) Г-н председател, гласувах против изменения 17 Г и 19, които атакуват НАТО и призовават за премахването на базите на НАТО в Европейския съюз. Едно от съображенията на онези, които вярват в този европейски проект, е, че ЕС пази мира в Европа през последните 50-60 години. Искам да кажа, че това в действителност е лъжа. Всъщност НАТО пази мира в Европа със своите сили.

Считам за срамно Парламентът да позволи гласуването на подобно изменение. Забелязвам, че групата, предложила всъщност изменението, представлява останките от провалила се идеология, която държеше хората зад стени и нарушаваше техните основни права на човека. Силите на НАТО опазиха останалата част от Европа от този кошмар. Искам да се отбележи моята благодарност към САЩ и Канада и останалите нации в НАТО за това, че ни спестиха кошмара. Считам, че е в интерес на Обединеното кралство, да си сътрудничи с всички тези държави срещу новия тип тоталитаризъм, какъвто е Европейският съюз.

 
  
  

Доклад: Arnaud Danjean (A7-0026/2010)

 
  
MPphoto
 

  Alfredo Antoniozzi (PPE). (IT) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада, защото исках да подчертая, че надеждата да подобрим взаимодействието между обществото и военните и сътрудничеството между Европейския съюз и държавите-членки, дори и като зачитаме някои необвързани и неутрални позиции, е позиция, която всички можем да подкрепим.

Също така считам за важно да учредим институция от механизми за координиране, като например постоянен оперативен център на Европейския съюз под ръководството на върховния представител за ОВППС, която ще позволи ефективната координация на съвместното планиране на цивилни и военни операции. Целта е да се избегнат проблеми, смущения и забавяния, които, за съжаление, все още възникват в настоящата система.

 
  
MPphoto
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL).(EL) Г-н председател, благодаря за търпението. Гласувах против доклада, защото повтаря опасните насоки, съдържащи се в Договора от Лисабон, по отношение на европейската стратегия за отбрана и сигурност. С други думи, призовава за милитаризиране на Европейския съюз, узаконява военната намеса, признава върховенството на НАТО и тясното сътрудничество с организацията и дори насърчава — във време на криза и сериозни социални нужди — увеличение на военните сили.

Според мен Европейският съюз трябва повече от всякога сега, когато щателно се разглежда начинът на изграждане на света, да приеме мирна политика и различно политическо възприемане на сигурността, да следва независима външна политика и политика на отбрана, отделно от САЩ, да се стреми да изглади международните различия с политически средства и да поведе в посока към международното право и засилената роля на ООН.

Считам, че подобна политика отразява по-добре мнението на европейските граждани.

 
  
  

Писмени обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Klaus-Heiner Lehne (A7-0011/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Приемането на доклада с огромно мнозинство е знак за отношението, което трябва да имаме към малките и средните предприятия. В момента 5,4 милиона микропредприятия са задължени да изготвят годишни доклади дори ако сферата има на дейност е ограничена до конкретна местна област или регион. Ако тези дружества не извършват презгранични дейности или дори не функционират на национално равнище, задължението за отчетност ще служи единствено за създаване на ненужна административна тежест, което води до допълнителни разходи за търговските дружества (приблизително 1170 евро).

Ето защо докладът препоръчва държавите-членки да отменят задължението за представяне на годишни отчети за търговски дружества, които отговарят на два от следните критерии за микропредприятия: общите активи трябва да бъдат по-малко от 500 000 евро, нетният оборот трябва да е по-малко от един милион евро и/или средният брой заети лица за финансовата година трябва да е 10. Микропредприятията очевидно ще продължат да поддържат счетоводни отчети в съответствие с националното законодателство на всяка държава-членка.

По време на кризата, която Европа преживява в момента, частният сектор, съставен от малките и средните предприятия (включително микропредприятията), трябва да бъде стимулиран. В тези трудни условия трябва да се счита също за сфера, която може да поеме работната сила, освободена от държавния или частния сектор.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувам в подкрепа на доклада Lehne относно финансовите отчети на микропредприятията, защото подкрепям активните мерки за дебюрократизиране и мерките в подкрепа на малките и средните предприятия, отговорни за създаването на най-голям брой работни места в Португалия и в Европа. Искам да поставя въпроса за това, че ще се създаде неравнопоставеност на вътрешния пазар в бъдеще. Тъй като държавите-членки ще могат да избират дали да прилагат тази мярка или не, в отделните страни ще има различни правила за едни и същи фирми.

Необходимо е да се положат усилилия, за да се гарантира, че няма да има отрицателни последици в резултат от начина на транспониране на тези правила във връзка с непрекъснатите усилия за борба с измамите и укриването на данъци и срещу икономическите и финансови престъпления (било то на национално, европейско или международно равнище). Необходимо е да се погрижим и за защитата на заинтересованите лица и кредиторите.

 
  
MPphoto
 
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. (RO) Последните два кръга от разширяването на Европейския съюз имат множество благоприятни последици за старите и новите държави-членки, но в същото време са свързани и с редица предизвикателства. Считам, че решението за предоставяне на някои улеснения за микросубекти трябва да се регулира на европейско равнище, а не да се разглежда от всяка държава-членка. Това е единственият начин успешно да се намали бюрокрацията за микропредприятията и да се постигне баланс. Трябва да се отдели особено внимание на отстраняването на всички онези пречки, които затрудняват дейността на микропредприятията и обезкуражават хората да получават финансова подкрепа от ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. (FR) В сряда Европейският парламент одобри предложение, целящо да се отмени задължението на малките и средните предприятия (МСП) да публикуват годишни финансови отчети. В опит да се намали административната тежест Европейската комисия предложи, ако желаят, държавите да могат да освобождават своите МСП от наложеното от европейското законодателство задължение да публикуват годишни счетоводни отчети. Бях против тази отмяна, тъй като в резултат от предложението на Комисията европейската регулаторна и хармонизирана рамка ще изчезне за повече от 70% от европейските дружества.

Възможността да се освобождават микросубектите от задължението за изготвяне и публикуване на годишни финансови отчети няма да намали административната тежест. Сега се опасявам, че ако държавите-членки не са последователни при прилагане на възможността за освобождаване на микросубектите, това ще доведе до разделение на единния пазар.

Ето защо членовете на Европейския парламент от Белгия и белгийското правителство твърдо се противопоставят на европейското предложение (Белгия организира и блокиращо малцинство в Съвета на министрите, където гласуването на предложението предстои).

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма.(CS) Докладът относно предложението за директива относно годишните счетоводни отчети на дружествата регулира рамката и разширява задължението за предаване на счетоводни отчети от микросубеки. Целта на тази мярка е да се намали административната тежест, като по този начин се насърчи конкурентоспособността и икономическият растеж на микросубектите. Приветствам предложението на докладчика, което дава възможност на държавите-членки да направят свободен избор и им позволява да освобождават микросубектите от задължението да предоставят годишни счетоводни отчети, т.е. извежда ги от приложното поле на настоящата директива. В случай че дейността на субектите е ограничена в рамките на регионален или местен пазар и не участват в презгранична дейност, те не трябва да бъдат натоварвани с допълнителни задължения, произтичащи от европейското законодателство, валидно за европейския пазар. Поради изброените по-горе причини съм съгласен с текста на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах против доклада Lehne, защото отмяната на счетоводните задължения за тези микросубекти няма да намали реалните разходи на дружествата и ще създаде по-голяма правна несигурност. Подобно освобождаване ще подкопае необходимото доверие при взаимоотношенията между много малките предприятия и трети страни (клиенти, доставчици, банки).

За получаването на кредит е нужно да се поддържа надеждна информация. Без рамка за счетоводна отчетност банкерите и другите заинтересовани страни, които ще изискват информация, ще са задължени да представят причина за свиване на кредитирането си. Тази ситуация ще има пагубни последици за много малките предприятия.

 
  
MPphoto
 
 

  Astrid Lulling (PPE), в писмена форма. (DE) Днес гласувах срещу доклада Lehne, тъй като считам, че намаляването на административната тежест за малките и средни предприятия трябва да се реализира като част от единен и задълбочен подход за целия Европейски съюз.

Ако това предложение се приложи, над 70% от европейските дружества — всъщност над 90% в Люксембург — ще бъдат освободени от изискването да изготвят стандартизирани годишни счетоводни отчети.

В резултат ще изгубим важен инструмент за вземане на решения за отговорното управление на засегнатите предприятия.

Ако държавата-членка не въведе подобно освобождаване за микропредприятия за всички, което е много вероятно, това ще доведе до фрагментиране на общия пазар.

Тази мярка е неподходяща. По-конкретно тези компании, които провеждат презгранична търговия, ще бъдат поставени при неизгодни условия. Единственото разумно решение е да се опростят правилата за всички микропредприятия в Европа на равнище ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. (RO) Особено във време, когато икономическата криза силно засегна малките дружества, сме длъжни да се опитаме да им предоставим всякакви улеснения, които биха могли да им помогнат да се възстановят и отново да оказват подкрепа на европейската икономика. В този смисъл е важно да се намали бюрокрацията. Приветствам взетото днес решение. Надявам се възможно най-много държави-членки да го приложат по най-добрия и ефективен начин за благото на дребните предприемачи и на икономиката като цяло.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papastamkos (PPE), в писмена форма. (EL) Гласувах в подкрепа на доклада Lehne, защото дава възможност на държавите-членки сами да преценят какви биха били евентуалните последици от директивата върху вътрешните им работи, особено що се отнася до броя на дружествата, които влизат в нейния обхват. Дейностите на микросубектите нямат особено презгранично значение. Освен това публикуването на счетоводни отчети гарантира прозрачност и е задължително условие за достъпа на микросубектите до кредитния пазар и договорите за възлагане на обществени поръчки, както и за връзките между самите дружества.

 
  
MPphoto
 
 

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. (FR) Гласувах срещу доклада Lehne и предложението на Комисията. Те са стъпка назад по отношение на вътрешните им дела и пораждат явен риск за нарушаване на конкуренцията между малките европейски МСП.

Нека говорим открито и кажем, че последиците от това предложение за съжаление са недооценени. Освен това не е взет предвид фактът, че при липсата на европейска директива всяка държава-членка ще налага собствени правила по въпроса. Ето защо не съм изненадана да видя, че всички организации на малките и средните предприятия, европейски организации, както и белгийски организации — в моя случай Съюзът на средната класа и Федерацията на предприятията в Белгия — упорито се противопоставят на това предложение.

Да, хиляди пъти да на намаляването на административната тежест за дружествата, и по-специално за МСП, но за последователно намаляване, постигнато чрез предложение за общ преглед на директиви четвърта и седма относно дружественото право.

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. (FR) Съгласно внесеното предложение трябва да се позволи на държавите-членки да освобождават някои предприятия (микросубекти) от задължението за изготвяне и публикуване на годишни счетоводни отчети. Разбира се, напълно подкрепям намаляването на административната тежест за дружествата, и по-конкретно за МСП и много малките предприятия. Предложението на Комисията обаче е далеч от целта: първо, не е ясно дали предложената система наистина ще намали административната тежест върху тези дружества (събраната до момента статистическа информация ще трябва да се събира чрез други средства) и второ, текстът, съгласно който държавите-членки сами ще решават дали да прилагат или да не прилагат освобождаване, носи опасност от фрагментиране на вътрешния пазар (в най-добрия случай някои държави-членки ще го прилагат, а други не). Предложението трябваше да бъде оттеглено и трябваше да се помисли за това как да се намали административната тежест върху малките предприятия (дружествено право, опростяване на изискванията за финансова отчетност, счетоводство, одит и т.н.) като част от цялостния преглед на директиви четвърта и седма относно дружественото право, планиран в близко бъдеще. Ето защо гласувах срещу доклада на г-н Lehne относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Целта на настоящото предложение е опростяване на бизнессредата, и по-конкретно на изискванията за предоставяне на финансова информация относно микропредприятията с цел повишаване на конкурентоспособността им и потенциала за растеж.

Във връзка с това приветствам включеното в доклада изменение относно намаляването на административната тежест за микропредприятията, тъй като считам, че това е важна мярка за стимулиране на европейската икономика и за борба с кризата. Това е така, защото дейността на микропредприятията е ограничена до един местен или регионален пазар, в който изготвянето на годишни счетоводни отчети се превръща в сложно и обременяващо начинание.

Въпреки това не подкрепям идеята за освобождаване на микропредприятията от задължението за предаване на годишни счетоводни отчети. Всъщност всяка държава-членка сама ще вземе решение дали да я приеме, тъй като това би могло да има преки последици, свързани с борбата с измамите и укриването на данъци и борбата срещу икономическите и финансови престъпления, както и за защита на заинтересованите страни и кредиторите.

Ето защо настоявам да се намерят балансирани решения с оглед адаптирането на начина, по който се прилага тази мярка, а документът да съдържа конкретно задължение за водене на счетоводство във връзка с търговските операции и финансовата позиция. Ето защо гласувам в подкрепа на настоящия доклад, но с известни резерви.

 
  
MPphoto
 
 

  Marianne Thyssen (PPE), в писмена форма. (NL) Г-н председател, госпожи и господа, приемането от Парламента на Законодателния акт за малкия бизнес през март 2009 г. даде начален тласък на редица политически предложения, насочени към създаването на бизнессреда в Европа, по-благоприятна за малките и средните предприятия, наред с други средства, и чрез опростяване на административната процедура. Отмяната на счетоводната система за така наречените микросубекти на пръв поглед изглежда сериозен акт за опростяване на административната процедура, но предвид значението на финансовата информация за всички заинтересовани страни, сред които кредитори, данъчна администрация и търговски партньори, той всъщност ще има точно обратния ефект — ще даде възможност за увеличаване на бюрокрацията и разходите. Освен това дружествата ще бъдат лишени от полезен инструмент за последователност на вътрешния ред.

Въпреки това подкрепям искането на комисията по икономически въпроси да се направи задълбочен оценка на въздействието от каквото и да било освобождаване на микросубектите от тази отговорност, която да бъде включена в цялостния преглед на четвъртата и седмата директиви. Според мен предложението не съдържа необходимите инструменти за ефективно справяне с проблема с бюрокрацията.

Поради тези причини гласувах против предложението на Комисията. Предвид факта, че докладът на многоуважавания от мен колега г-н Lehne се основава на същите принципи като предложението на Комисията, не бях в позиция да подкрепя и него. Очаквам Съветът да вземе разумно и добре обмислено решение.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на предложението за освобождаване на микросубектите (малки фирми) от правото на ЕС относно счетоводните стандарти. Това е изключително важно предложение, тъй като ще намали ненужната бюрократична тежест върху малките предприятия и ще помогне на над пет милиона фирми да реализират спестявания от приблизително 1000 британски лири за всяка фирма. Европейският съюз пое ангажимент да намали тежестта върху малките и средните предприятия с 25% до 2012 г., а този закон е изключително важна стъпка по пътя за постигане на целта. Малките фирми често са първото стъпало от стълбицата на успелите бъдещи работодатели и трябва да се грижим за тях, особено по време на рецесия.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на доклад на г-н Lehne относно годишните счетоводни отчети за микросубектите, защото макар според мен изготвената от Европейската комисия оценка на въздействието да е недостатъчна и непълна, исках да изразя категоричната си подкрепа за опростяването на счетоводните задължения, наложени върху много малките предприятия. От икономическа и социална гледна точка няма смисъл много малките предприятия да са подложени на същите административни ограничения като много по-големите предприятия. Първите заемат над 85% от предприятията в Европа. С други думи те са гръбнакът на икономиката ни, който има спешна нужда от стимулиране. Поради това считам, че хармонизираното облекчаване на техните задължения е правилно, но с уверението, че това няма да попречи на достъпа им до кредити. Ето защо трябва да се извърши цялостна оценка, като се вземат предвид икономическата обстановка, в която се намират много малките предприятия, както и техните взаимоотношения с банките, с управителните центрове — в случая на френските предприятия — и, разбира се, с клиентите им. Нека не мислим само за задълженията, а да имаме вяра в нашите предприемачи и занаятчии, които се нуждаят от намаляване на административната тежест.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. (FR) Гласувах против предложението, защото в дългосрочна перспектива ще се обърне срещу малките и средните предприятия, а като ограничим достъпа им до кредитиране, ще ги лишим от условия на прозрачност и доверие, които са неразривно свързани с управлението и динамиката на дейността им. Не считам, че някой може, от една страна, да иска по-голяма прозрачност от банките, като ги критикува за непрозрачността на финансовите пазари, довела до сегашната криза, и от друга страна, да иска да отмени инструментите за прозрачност, които са от решаващо значение за самите икономически агенти и за регулаторните политики, които искаме да провеждаме в областта на икономиката на европейско ниво. Опростяването на счетоводните задължения за МСП, и по-конкретно за най-малките остава неотложно изискване. Европейската комисия трябва спешено да преразгледа директиви четвърта и седма относно дружественото право, което само по себе си може да доведе до задълбочено, справедливо и съгласувано решение.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Приветствам приемането на доклада Lehne, който със сигурност ще доведе до намаляване на административната тежест на микропредприятията. Малките предприятия често се оплакват от свръхрегулация, тежести и бюрокрация, които често застрашават финансовото им оцеляване. Микропредприятията имат право да спорят, че не е редно да подлежат на същите правила и регламенти като по-големите предприятия. Да се надяваме, че предложените в доклада правила ще допринесат за повишаване на оборота и конкурентоспособността на микропредприятията. Все пак докладът предлага известна гъвкавост на държавите-членки да транспонират директивата в най-подходящ момент с цел да избегнат трудностите, които биха могли да възникнат от съкращаването на разпоредбите. Ако желаят, микропредприятията обаче могат да продължат да изготвят годишни счетоводни отчети, да ги предават за одитиране и да ги изпращат до националния регистър. Във всеки случай микропредприятията ще продължат да поддържат регистри на продажбите и транзакциите си за целите на администрацията и данъчната информация. Ако всички държави-членки приемат това освобождаване, Комисията предвижда общият размер на реализираните спестявания да бъде между 5,9 и 6,9 млрд. евро за 5 941 844 микропредприятия. Относно Португалия, в случай че бъде прието от португалското правителство, освобождаването ще засегне 356 140 португалски предприятия.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Гласувах против предложението за директива относно годишните счетоводни отчети на определени видове дружества, прието в сряда, 10 март 2010 г. Макар да подкрепям значителното намаляване на регулаторната тежест, която понасят малките и средните предприятия, все пак считам че счетоводните изисквания също така представляват съществен административен инструмент за техните външни партньори (банкери, клиенти, доставчици и т.н.) Като ограничаваме достъпа им до кредити, в дългосрочна перспектива предложението може да доведе до лишаване на МСП от условията за прозрачност и доверие, които са неразделна част от управлението и динамиката на дейността им. Парадоксално е, от една страна, да искаме по-голяма прозрачност от банките, като ги критикуваме за липсата на прозрачност на финансовите пазари, довела до сегашната криза, а от друга страна, да се опитваме да отменим инструментите за прозрачност, които са от решаващо значение за самите икономически агенти и за регулаторните политики в областта на икономиката, които подкрепяме на европейско равнище.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (FR) Европейският парламент и Европейският икономически и социален комитет подкрепят целта, която Комисията си поставя чрез тази инициатива, предвиждаща освобождаване на микросубектите от административните и счетоводни изисквания, които са свързани с разходи и не са в унисон с нуждите и вътрешните структури на микросубектите и на основните потребители на финансова информация, за да им се даде възможност да се справят с редица структурни предизвикателства, с които се сблъсква едно сложно дружество, в резултат от цялостното прилагане на Европейската харта за малки предприятия и в съответствие с предвидения в Лисабонската стратегия процес. Считам предложението на Комисията за опростяване за положително. Целта е да се гарантира, че регулаторната рамка помага да се стимулира предприемаческият и новаторски дух сред микро- и малките предприятия, за да станат по-конкурентни и да използват потенциала на вътрешния пазар възможно най-ефективно. Микропредприятията обаче все пак трябва да останат обвързани от задължението за водене на отчети, разкриващи техните търговски сделки и финансово положение, като това задължение представлява минимален стандарт, към който държавите-членки могат да добавят допълнителни задължения. В крайна сметка считам, че помагаме на малките и средните предприятия, като намаляваме бюрокрацията — одобрявам това.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0151/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото насърчава задълбочаване на икономическата координация между европейските държави, по-голяма съгласуваност между Пакта за стабилност и растеж и други европейски стратегии, прилагане на амбициозен социален дневен ред в борбата с безработицата, по-голяма гъвкавост по отношение на пенсионната възраст и насърчаване на МСП.

Освен това подчертавам факта, че реформата изисква от Комисията да предостави нови стимули на държавите-членки, които прилагат стратегията „ЕС 2020“, наказвайки в бъдеще онези, които не го направят. Това има ключово значение за успеха на стратегията, тъй като проблемите, пред които сме изправени, са общи и изискват решение на европейско равнище.

Приветствам също така решението на Европейския съвет за по-голям стратегически реализъм, който води до по-голяма яснота и по-малки, но количествено измерими цели.

И накрая, не мога да не спомена включването на селското стопанство в стратегията, тъй като не беше предвидено в първоначалното предложение, а е несъмнено важна цел (ако Европа желае да постигне целите си) независимо дали от гледна точка на икономиката, храните и околната среда или от гледна точка на по-високото качество на живот в селските райони, което ще породи заетост.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма.(RO) Стратегията „ЕС 2020“ трябва да реши проблемите, причинени от финансово-икономическата криза, чрез мерки, пряко насочени към чувствителните елементи в икономиките на държавите-членки. Ако Лисабонската стратегия не успя напълно заради твърде многото заложени цели, то стратегията за изход от кризата трябва да се съсредоточи върху малко на брой ясни, определими цели като: намиране на решения за ефективна борба с безработицата, особено сред младите хора, насърчаване и предоставяне на подкрепа за малките и средните предприятия, които осигуряват най-голям брой работни места и иновации, както и увеличаване на средствата за научноизследователска и развойна дейност в бюджетите на ЕС и на държавите-членки с до 3%.

Трябва да сме наясно, че възможността за маневриране в социалните политики в Европа ще намалее в бъдеще, поради застаряването на населението, а увеличението на производителността ще може да се реализира единствено от по-големи инвестиции в технологиите и образованието. Ако искаме по-конкурентоспособен пазар на труда, трябва да преструктурираме системите за социално осигуряване и да способстваме по-гъвкавите работни практики. В същото време стратегията трябва да подкрепя развитието на методи за производство, които опазват околната среда и здравето на хората.

 
  
MPphoto
 
 

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма.(PT) На 3 март Европейската комисия представи своята стратегия „ЕС 2020“: „Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“. Това е предложение, което определя пет цели за Европейския съюз до 2020 г., което ще предостави рамката за процеса и което трябва да се превърне в национални цели: заетост, научни изследвания и иновации, изменение на климата и енергия, образование и борба с бедността.

Това е стратегия, която се съсредоточава върху конкретни, реалистични и количествено измерими цели: увеличаване на заетостта от 69% поне до 75%, увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НРД) до 3% от БВП, намаляване на бедността с 25%, намаляване на дела на преждевременно напусналите училище от сегашните 15% до 10% и увеличаване от 31% на 40% на дела на младите хора около 30-годишна възраст със завършено висше образование.

Гласувах в полза на резолюцията относно стратегията „ЕС 2020“, тъй като заложените цели очертават пътя, който Европа трябва да следва, и защото отговаря по ясен и обективен начин на проблемите, предизвикани от финансово-икономическата криза, по отношение на безработицата, финансовия надзор и борбата с бедността. Проблемите ще ни осигурят отправна точка за измерване на постигнатия напредък.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма.(LT) Гласувах за резолюцията. Няма да сме в състояние да решим настоящите социални и икономически проблеми на национално равнище, поради което трябва да ги решим на европейско и международно ниво. Стратегията „ЕС 2020“ преди всичко трябва да бъде ефективна мярка за преодоляване на финансово-икономическата криза, тъй като целта й е създаването на заетост и икономически растеж.

Високото равнище на безработицата в Европа е най-важният въпрос в настоящото разискване, тъй като държавите-членки са изправени пред постоянно растяща безработица — повече от 23 милиона мъже и жени са без работа и в следствие на това имат сериозни социални проблеми и тежки условия за живот. Затова в резолюцията на Европейския парламент се обръща най-голямо внимание на създаването на нови работни места и на борбата със социалната изолация.

Освен това Парламентът призовава Комисията не само да вземе предвид безработицата и социалните проблеми, но и да представи ефективни средства за справяне с тях, за да има новата стратегия истинско въздействие върху живота на хората. Искам да обърна внимание на факта, че Европа вече се е поучила от грешките си, след като не успя напълно да осъществи целите, заложени в Лисабонската стратегия. Затова новата стратегия за предстоящото десетилетие трябва да се основава на стабилна система за управление и да гарантира отговорност. Следователно, гласувайки за резолюцията днес, призовавам Комисията и Европейския съвет да се съсредоточат върху основните социални проблеми на Европа и да заложат по-малки, но ясни и реалистични цели, чието постигане ще е възможно.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма.(PT) Приветствам скорошните разисквания, проведени по време на неформалния Съвет на 11 февруари, относно насоките на „Европа 2020“ — новата стратегия за Европа. Поздравявам Комисията за инициативата и призовавам за по-голямо сътрудничество с Парламента по толкова важен въпрос за бъдещето на Европа. Съществено важно е да се инвестира в знанието и реформите, които благоприятстват технологичния напредък, иновациите, образованието и обучението за насърчаване на благоденствието, растежа и заетостта в средносрочен и дългосрочен план. Искам също така да подчертая значението на конкретните идеи за стратегията, като например цифровото развитие. Изключително важно е да се възползваме максимално от потенциала, за да може Европа да се възстанови устойчиво от икономическата криза. Политиката на сближаване е също толкова важна в подкрепа на растежа и заетостта. „Европа 2020“, в регионалното си измерение, следователно трябва да включи този приоритет като един от стълбовете за по-богато, по-успешно и по-справедливо общество. Подчертавам необходимостта от разработване на механизми за финансиране и управление с практическа насоченост за осъществяването на стратегията.

 
  
MPphoto
 
 

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма.(FR) Имахме големи надежди за Лисабонската стратегия, чиито икономически, социални и екологични цели бяха колкото необходими, толкова и амбициозни. Следващата стратегия, т.нар. „ЕС 2020“, която гласувахме днес, за мен е много по-малко амбициозна. Въпреки че запазва някои цели, като например 3% от БВП за научни изследвания и Пакта за стабилност и растеж (3%), все пак е жалко, че заетостта и околната среда (силно ограничени) не намират необходимото място в нея. Все още сме много далеч от истинска, глобална стратегия за устойчиво развитие.

При все това подкрепих предложението, защото е напълно ясно, че изправени пред кризата и многобройните й последствия, особено за заетостта, не можем да продължим да стоим безучастни. Приветствам приемането на параграфите, свързани с амбициозния социален дневен ред и по-голямата подкрепа за МСП. Накратко казано, нужни са ни нови сили. Да се надяваме, че стратегията „ЕС 2020“ ще ги осигури. Преди всичко да се надяваме, че 27-те държави-членки ще направят всичко възможно да изпълнят стратегията.

 
  
MPphoto
 
 

  Harlem Désir (S&D), в писмена форма.(FR) Стратегията „ЕС 2020“ се предполага, че трябва да замени Лисабонската стратегия. Тя е преди всичко изправена пред заплахата да продължи недостатъците, също да остане безрезултатна и да доведе до същото разочарование. Не е нито истинска стратегия за възстановяване, нито нова перспектива за икономическата, социална, бюджетна и финансова политика на Съюза. Безкрайните добри намерения са белязани единствено от липсата на нови инструменти, с които да бъдат постигнати.

На Европа й е нужна различна амбиция; гражданите очакват по-убедителни решения. От началото на кризата равнището на безработицата се увеличи със седем милиона. Банките спекулират отново, хедж фондовете не са регламентирани, гражданите са призовани да затегнат коланите, драстично се ограничават обществените услуги и социалната защита. Кризата в Гърция показва липсата на солидарност.

Затова Европа трябва да обсъди различа перспектива за бъдещето, основано на истинска икономическа координация, възстановяване чрез солидарност, стратегия за зелен растеж, енергийна общност, бюджет за сближаване, собствени ресурси, инвестиции в образованието, научните изследвания, финансово и социално хармонизиране, борба с данъчните убежища и облагане на международните финансови операции.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма.(PT) Гласувах в подкрепа на предложението за обща резолюция в продължение на неформалния Европейски съвет от 11 февруари 2010 г. За да постигне социална пазарна икономика, която е устойчива, по-интелигентна и зелена, Европа трябва да определи приоритетите си, като постигне съгласие по тях. Никоя държава-членка не може да се справи с предизвикателствата сама. Политиката на ЕС не може да е просто сбор от 27 национални политики. Ако работим заедно за обща цел, резултатът ще е по-добър от сбора на съставящите го части.

Това ще позволи на ЕС да си изгради роля на световен лидер, показвайки, че е възможно да се съчетаят икономически динамизъм с грижа за обществото и околната среда. Това ще позволи на ЕС да създаде нови работни места в области като възобновяемата енергия, устойчивия транспорт и енергийната ефективност. За целта трябва да се осигурят подходящи финансови ресурси, които ще позволят на ЕС да се възползва от възможностите и от нови източници на световна конкурентоспособност.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Европейската комисия представи стратегията „Европа 2020“, която заменя неуспешната Лисабонска стратегия и която залага важни и амбициозни предизвикателства пред Европа. Предизвикателствата са свързани основно с пет области, считани за стратегически от Комисията: (1) заетост; (2) научни изследвания и иновации; (3) изменение на климата и енергия; (4) образование и (5) борба с бедността.

В действителност това са ключови области за излизане на Европа от кризата и за възвръщане на ролята й на важен участник на световния пазар с високо равнище на развитие и конкурентна икономика, способна да произведе богатство, заетост и иновации. Европейският съюз наистина се нуждае от амбицията да се справи с предизвикателствата, произтекли от кризата, но амбицията не трябва да възпрепятства усилията към бюджетна консолидация, изисквана от държавите-членки с оглед на лошите им публични отчети и големите им дефицити. Поради същата причина считам за съществено важно целите на стратегията „ЕС 2020“ да бъдат подсилени.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма.(PT) Принципът на солидарността трябва да служи за основа на стратегията „ЕС 2020“, солидарност между граждани, поколения, региони и правителства. По този начин ще можем да се преборим с бедността и да гарантираме икономическо, социално и териториално сближаване с помощта на устойчивия икономически растеж. Принципът на солидарността трябва да е гаранцията за европейския социален модел.

Трябва да помислим за преструктуриране на системите за социално осигуряване и за гарантиране на основни социални права на европейско равнище, които ще улеснят свободното движение на работници, квалифициран персонал, бизнесмени, изследователи, студенти и пенсионери. Ефективното използване на ресурсите се превръща в необходимост, благодарение на този принцип и заради нуждата от устойчивост.

Стратегията трябва да доведе до създаване на работни места. Не можем да приемем, че в ЕС има приблизително 23 милиона безработни мъже и жени. Затова е съществено важно да подкрепим предприемачеството и да облекчим бюрократичните и фискални трудности за малките и средните предприятия.

Това не означава да забравим промишлеността или селското стопанство. Трябва да подновим индустриализацията на Европа. Устойчивото селско стопанство с качествена продукция също трябва да е наша цел. За да го постигнем, трябва да продължим с устойчивото развитие на основния ни сектор и да заемем ръководно място в областта на научните изследвания, знанието и иновациите.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Стратегията „Европа 2020“, признатият наследник на т.нар. Лисабонска стратегия, трябва да стартира с подходяща оценка на методите на предшественика си. Ако оценката бъде направена, ще стане ясно, че приложените подходи — а именно либерализацията на важни икономически сектори и дерегулацията и по-голямата гъвкавост на трудовите закони — доведоха до настоящите резултати: високо равнище на безработицата, несигурност, бедност, социално изключване и икономическа стагнация и рецесия.

Комисията и Парламентът сега искат да следват същите подходи. Предложеният път е ясен и нито социалната, нито екологичната реторика, които са посочени, могат да скрият следното: категоричен акцент върху единния пазар, стремеж към либерализация, комерсиализация на все повече аспекти от социалния живот, липсата на сигурност на работните места и структурна безработица.

Консенсусът между десницата и социалдемократите относно подходите беше ясно показан. В крайна сметка те са верните им поддръжници в последните години. Стратегията по същество не е нищо повече от отговора на две течения от една система на структурната криза в същата система. Следвайки подхода, стратегията сама по себе си ще доведе до нова, още по-сериозна криза. Следвайки въпросния подход, стратегията неминуемо ще се сблъска със съпротивата на работниците и хората, които ще се борят с нея.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Жалко е, че предложението ни за резолюция беше отхвърлено. В него не само предложихме широко обсъждане на предложенията, представени от Европейската комисия, и цялостна оценка на резултатите от Лисабонската стратегия с цел извличане на заключения за новата стратегия „Европа 2020“, но внесохме и редица нови предложения с приоритет на повишената производителност и създаването на заетост с гарантирани права, решаването на проблема с безработицата и бедността и гарантирането на равенството в социалния напредък. Новите предложения биха създали нова макроикономическа рамка за насърчаване на устойчивото развитие, увеличаване на вътрешното търсене и зачитане на околната среда, на основата на по-добро заплащане, пълна заетост с гарантирани права и икономическо и социално сближаване.

Гласувахме против приетата обща резолюция, защото не стига до същината на проблема, не предлага мерки, алтернативни на Пакта за стабилност, и не предлага прекратяване на либерализацията или на гъвкавия трудов пазар, които доведоха до повишаване на несигурността в работата и до ниско заплащане. По този начин позволявате на Европейската комисия да продължи да следва същия подход, който вече доведе до повече от 23 милиона безработни и над 85 милиона бедни.

 
  
MPphoto
 
 

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. (PL) Г-н председател, през последните две десетилетия Европейският съюз успя в много области — от трите амбициозни разширявания до въвеждането на общата валута еврото. Гражданите на ЕС работят по-малко в сравнение с американците или японците (10% по-малко часове годишно) и се пенсионират по-рано. Запазването на тези постижения не е лесно по време на криза, поради което съм доволна да чуя за решителните мерки на Европейския съвет и на Европейската комисия, които целят въвеждането на цялостна икономическа стратегия — „Европа 2020“.

В същото време преди предстоящите заседания на Европейския съвет през март и юни, на които стратегията ще добие окончателната си форма, има някои съмнения, свързани с документа, представен от Европейската комисия на 3 март тази година. Първо, какъв тип информация ще се използва като основа за определяне на националните цели на 27-те отделни държави-членки на Европейския съюз? Какви наказания или награди очакват държавите-членки, които съответно приемат или не целите, наложени от стратегията? И накрая, каква роля в целия процес е запазена за Европейския парламент, при положение че досега стратегията „Европа 2020“ беше проект, ръководен изключително от Съвета и Комисията? Трябва да намерим отговорите на тези въпроси преди Европейския съвет през юни. В противен случай, както казва г-н Барозу, Съюзът ще пропусне „часът на истината“.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма.(FR) Г-н председател, госпожи и господа, след горчивия провал на Лисабонската стратегия, която трябваше да превърне Европа в най-конкурентната икономика в света, основана на знанието, до 2010 г., сега имаме стратегията „ЕС 2020“, която не е нищо повече от продължение на предишната. Защото гъвкавостта на трудовия пазар, т.е. несигурността за работниците, завишената конкуренция на европейско и международно равнище, либералната реформа на националните системи за социална защита и пълното зачитане на глупавия Пакт за стабилност и растеж…

Налице са всички компоненти стратегията да доведе до национална и социална дезинтеграция също като Лисабонската стратегия преди това. Единствените иновации са плод на новите ви прищевки: да направите европейското икономическо управление задължително и обвързващо, макар брюкселска Европа да показа, че е напълно неефективна пред лицето на световната криза, и да клоните към световно управление в името на т.нар. глобално затопляне, което става все по-ясно, че е идеологически претекст. Ще гласуваме против документа.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма.(FR) Гласувах против резолюцията, защото не акцентира достатъчно върху целта за пълна заетост. Второ, приоритетите ни трябва да са съсредоточени в по-голяма степен върху борбата с бедността и върху устойчивия растеж. Европейският парламент също позволява да се изплъзне възможността да подчертае необходимостта от борба с всички форми на несигурност на работното място чрез директива за работата при непълно работно време, въвеждането на пакет социални права, гарантирани независимо от вида трудов договор, и мерки за борба със злоупотребите във връзка с договори и дори неплатен стаж. И накрая, резолюцията пренебрегва нуждата от хармонизиране на данъчната основа, което е от ключово значение за създаването на европейски социален модел. Няма съмнение, че Европейският парламент пропуска голяма възможност да постигне социална и устойчива Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма.(RO) Действителността, която всички осъзнахме, е, че стратегията 2020 дори няма достатъчно зелени или социални политики. Друг съответно наблюдение е, че целите са неясни, а икономическата криза не се адресира по начин, съизмерим със сериозността й. Затова считам, че ролята на резолюцията, гласувана от Европейския парламент, е да допринесе съществено към европейската визия за следващите 10 години.

Въпреки че ролята ни като членове на ЕП е ограничена от буквата на Договора, все пак можем да имаме значителен принос. Обаче трябва да очакваме от държавите-членки да покажат политическа воля и да отразят становището ни по конструктивен начин.

Цели като „социална пазарна икономика“ и „бюджет, отразяващ интелигентния, приобщаващ и устойчив растеж“ са жизненоважни за преодоляване на последиците от икономическата криза.

Инвестициите в образованието, насърчаването на мобилността на студентите и усвояването на нови умения, които отговарят на търсенето на пазара на труда, са начин на действие, за който трябва да изготвим реалистични планове.

 
  
MPphoto
 
 

  Peter Jahr (PPE), в писмена форма.(DE) В контекста на стратегията „ЕС 2020“ селското стопанство ще играе важна роля за бъдещия успех на Европа. Особено когато става въпрос за устойчив растеж и заетост, за изменението на климата, европейската селскостопанска политика е от изключително значение, тъй като има незаменима роля за запазване на работните места в селските и периферните градски райони. Не трябва да забравяме, че селското стопанство доставя качествена храна на 500 милиона европейци, осигурява 40 милиона работни места и има годишен оборот от около 1300 млрд. евро. Производството на енергия от възобновяеми източници предвижда допълнителни работни места и помага за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и на зависимостта от изкопаеми горива. Селското стопанство е иновативно, създава стойност и е истинският източник на устойчивите регионални икономически цикли. Следователно на европейската селскостопанска политика трябва да се обърне по-голямо внимание в контекста на новата стратегия.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. (PL) Искам да обърна внимание на разминаването между целите на стратегията 2020 и резултатите, които са последица от предложените промени в бюджетните приоритети за периода 2014-2020 г. Една от целите е подобряване на условията на околната среда. Изменението на бюджетните приоритети касае ограничаване на средствата за общата селскостопанска политика, което означава, че през 2020 г. селското стопанство ще трябва да бъде високо ефективно или дори направо промишлено. Това означава, че ще е заплаха за околната среда, което на свой ред означава, че ЕС ще трябва да се раздели с европейския модел за селско стопанство, който полага специални грижи за околната среда, ландшафта, биоразнообразието, здравето на животните, устойчивото развитие и социалните и културни ценности на селските райони. Една древна и практическа сентенция гласи, че „по-добър“ е обратното на „достатъчно добър“. Трябва да внимаваме в грижите за околната среда да не й навредим.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма.(DE) Целта на бъдещата стратегия на Европейския съюз е да приеме настоящите и бъдещите предизвикателства и да ги овладее, доколкото е възможно. В контекста на стратегията „ЕС 2020“ селскостопанският сектор в частност ще играе важна роля за новите предизвикателства, заложени от ЕС, като опазването на околната среда и климата, възобновяемите енергийни източници, биологичното разнообразие и устойчивия растеж и заетост, особено в селските райони. Европа трябва да е наясно, че около 40 милиона работни места зависят пряко или косвено от селското стопанство.

Най-важният приоритет обаче трябва да продължи да бъде сигурността на доставките на висококачествени храни за 500 милиона европейци, по-специално на фона на удвоено производство на храни до 2050 г. Следователно на европейската селскостопанска политика трябва да се обърне по-голямо внимание в контекста на новата стратегия.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма.(PT) Стратегията „ЕС 2020“ е най-новата възможност за ЕС да се наложи като световна икономическа сила, след като Лисабонската стратегия се провали. На фона на световната икономическа криза стратегията „ЕС 2020“ трябва да бъде моделът, който всички държави-членки да следват, за да ни въведат в една нова ера с нови парадигми, които да насърчават устойчивото развитие, основано на добрата практика.

След загубата на милиони работни места в целия ЕС борбата с безработицата трябва да бъде мерилото. Трябва да сме в състояние да създадем работни места и да направим работната сила по-добре обучена и квалифицирана. Това ще бъде възможно само с пълната подкрепа на малките и средните предприятия, които са отговорни за създаването на повечето работни места. Но за да успее стратегията „ЕС 2020“, не трябва да допуснем същите грешки, както с Лисабонската стратегия, и особено липсата на ангажимент и отговорност от страна на държавите-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. (PL) Гласувах в подкрепа на предложението за обща резолюция на Европейския парламент (RC-B7-0151/2010). Стратегията „ЕС 2020“ определя нови цели не само по отношение на политическите действия, но и на начина ни на мислене. За да се възстановим успешно от кризата, трябва да създадем общи инструменти и механизми, които не само ще преодолеят последиците от настоящата икономическа криза, но ще ни позволят да реагираме адекватно на бъдещи кризи и дори да не ги допускаме изобщо. Комисията, Парламентът и всички институции на ЕС трябва да помнят, че техен приоритет е да работят за общото благо на гражданите на Европа. Проблемите на гражданите са най-важното за нас и гражданите са тези, на които трябва да служим чрез нашите съвети, помощ и действия. В контекста на кризата проблеми като безработицата, бедността и социалното изключване са на дневен ред. Ако искаме да изградим модерна, напълно иновативна, основана на развитието и сплотена Европа, трябва да гарантираме на нашите граждани сигурност в бъдещето. Разочарован съм, че в първоначалните предложения за стратегията „ЕС 2020“ селското стопанство беше пропуснато. Икономическото възстановяване и постигането на целите на политиката за околната среда са част от селскостопанската политика. Без включването й в стратегията „ЕС 2020“, както и във всяка следваща стратегия, нямаме никакъв шанс да постигнем целите не само в областите, които споменах, но и в много други.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papastamkos (PPE), в писмена форма.(EL) Гласувах против втората част на параграф 6 от предложението за обща резолюция относно стратегията „ЕС 2020“, защото прозира намерение за по-нататъшно премахване на традиционната европейска социална държава. ЕС трябва да направи социалния си съюз по-видим, като се изправи срещу конкурентния натиск на международната икономическа сцена от страна на сили, които или са орязали социалните помощи и структури, или прилагат социален дъмпинг. Изглежда, че социалната политика и политиката на заетост се адаптират избирателно и гъвкаво към пазарните сили.

Обединяващата стратегия цели постигането на институционална обвързаност с пазарните сили във всяко отношение. Изглежда обаче е политически неспособна да регулира въздействието на разединяващите явления (като безработица, регионални неравенства и липса на социално сближаване). Сега повече от всякога времената изискват по-социална Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма.(RO) Гласувах за резолюцията, защото считам, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да осигури ефективен отговор на финансово-икономическата криза и да даде нов стимул и европейска съгласуваност на процеса на възстановяване на ЕС, като мобилизира и координира националните и европейски инструменти.

Подкрепям необходимостта от по-добро сътрудничество с националните парламенти и с гражданското общество, тъй като въвличането на по-голям брой участници ще увеличи натиска върху националните администрации за постигането на резултати.

Същевременно считам, че европейската промишленост трябва да изиграе своята пионерска роля в устойчивата икономика и зелените технологии за мобилност, като използва потенциала си за износ. Това ще намали зависимостта от ресурсите и ще улесни постигането на нужните цели 20-20-20 относно изменението на климата.

 
  
MPphoto
 
 

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма.(FR) Европа не е най-конкурентоспособната икономика в света през 2010 г. Със спад в БВП от 4% и 23 милиона безработни положението й съвсем не е блестящо. Ако Европейският съюз се нуждае от силен електрически удар, за да върне икономиката и заетостта в правия път, трябва да го направи със същите цели, но с напълно различен подход от този на Лисабонската стратегия. Трябва да отчете и предстоящите преговори в областта на енергетиката, изменението на климата, промишлеността и селското стопанство. Затова подкрепям решителността, примесена с прагматизъм, в новата стратегия 2020. Да гарантираме, че 75% от хората в трудоспособна възраст наистина имат работа, и да видим, че инвестирането на 3% от БВП в научни изследвания дава резултат, са цели, които сега, повече от всякога, Европа трябва да постигне. Дали 27-те столици сътрудничат обаче е друг въпрос. Затова призоваваме в стратегията 2020 да се предвидят санкции и стимули за добрите и лошите ученици (раздел 14). И санкции, и стимули. Принципът на санкции и стимули съществува откакто свят светува, но работи.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Гласувах против предложение за резолюция RC7-0151/2010, внесено за гласуване в Парламента днес, по същата причина, поради която Зелените не подкрепиха Комисията Барозу II: заради липсата на амбиция. По този повод, ред е на най-големите политически групи в Парламента да разочароват, приемайки резолюцията, която е съвсем посредствена — не съдържа общо икономическо, социално и екологично предложение. Считам, че европейците очакват повече от Парламента.

Европейският парламент беше изолиран при изготвянето на стратегията „ЕС 2020“. Сега, когато със закъснение има шанс да реагира, най-големите политически групи заговорничат за прокарване на безсъдържателна резолюция. Това на практика е пропусната възможност да поставим Европейския парламент в основата на разискването и на централно място като институция.

 
  
MPphoto
 
 

  Richard Seeber (PPE), в писмена форма.(DE) Въпросът какво ще постигне ЕС по отношение на заетостта и икономическото развитие до 2020 г. е от ключово значение. Особено по време на икономически кризи като настоящата, стратегията „ЕС 2020“ трябва да бъде силата, която да ни изведе от несигурността. Затова е още по-важно да се изберат цели по такъв начин, че те действително да могат да бъдат изпълнени. Политиката не е самоцел, а трябва да създава реалистични програми, с които населението и икономиката да вървят заедно. Устойчивата икономика трябва да заема централно място в оформянето на непосредственото бъдеще.

Това е цел, която трябва да постигнем стъпка по стъпка, не на последно място заради изменението на климата. Въпросът за сигурността на суровините в бъдеще ще расте все повече за Европа, поради което сега трябва да проправим път за устойчиво използване на ресурсите и да насочим европейската политика в тази посока.

 
  
MPphoto
 
 

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма.(NL) Гласувах против общата резолюция, защото трите големи групи очевидно я използват да подкрепят подхода за запазване на настоящето състояние на Комисията Барозу II. Моите избиратели очакват различен подход и искат стратегията „Европа 2020“ да доведе до зелен нов курс, зелена революция на 21 век, която да намери равновесието между развитието на човечеството и физическите граници на Земята.

Европейският съюз остава верен на политиката на безкрайно увеличаване на БВП. Но Зелените и еколозите желаем да превърнем стратегията „Европа 2020“ от такава, която цели единствено ръст на БВП, в по-широка политическа концепция за бъдещето на ЕС като социален и устойчив съюз, който поставя хората и опазването на околната среда в основата на своите политики, който се стреми да гарантира благосъстоянието на хората и да създаде възможно най-добрите възможности за всички. Според нас БВП трябва да включва набор от показатели за благосъстоянието, както и показатели, които отчитат общите външни икономически фактори и натиска върху околната среда. Затова моята група внесе документ от осем страници, който подробно представя нашия алтернативен подход. Предпочитам него пред компромисния текст на трите най-големи групи.

 
  
MPphoto
 
 

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма.(FR) Гласувах против резолюцията относно стратегията „ЕС 2020“ заради приемането на параграф 6, който споменава за преструктуриране на системите за социална сигурност и по-голяма гъвкавост за работниците. Освен това резолюцията е по-скоро една бъркотия от донякъде добри намерения за сметка на точни количествени и качествени цели. Затова изглежда, че не е обърнато внимание на почти пълния провал на Лисабонската стратегия до 2010 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма.(PT) Стратегията „Европа 2020“ има за цел да представи план за бъдещето за постигне на икономически растеж и за откриване на работни места в Европейския съюз. Подходът трябва да се базира на целите, касаещи устойчивата социална пазарна икономика, устойчивото общество, основано на знанието, и ролята на МСП за насърчаване на заетостта.

Стабилната, модерна и гъвкава политика на сближаване трябва да бъде основен елемент от стратегията. Като част от новия Договор от Лисабон политиката на сближаване, чрез хоризонтално приложение, има съществена роля за справяне с новите предизвикателства пред Европейския съюз. В този смисъл европейското териториално сближаване може да се разглежда като основна цел.

Приоритетите на европейското сближаване трябва да включват не само насърчаване на конкурентоспособността на европейско равнище чрез ефективно разпределение на средствата, но също и подпомагане на регионите в неравностойно положение за преодоляване на техните социални и икономически трудности и за намаляване на съществуващите различия.

Активната роля на европейските региони за успеха на стратегията също трябва да се подчертае, както и значението на управлението на различните равнища. Желателно е целите, задачите и отговорностите, залегнали в стратегията „Европа 2020“, да бъдат действително споделени от Европейския съюз, държавите-членки и местните и регионални органи.

Поради изброените причини гласувах в подкрепа на предложението за резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Marianne Thyssen (PPE), в писмена форма.(NL) Г-н председател, госпожи и господа, представянето на стратегия за изход от кризата има ключово значение в краткосрочен план, но в средносрочен план е необходимо нещо повече. Ако наистина искаме да дадем възможност на социалната пазарна икономика, на нашия социален модел, имаме нужда от по-голям икономически растеж, от „зелен“ растеж, който ще ни направи конкурентни и ще създаде нови работни места. Допълнителните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, в иновативни продукти, производствени процеси и услуги са от решаващо значение, ако искаме да запазим стандарта си на живот в световната икономика.

Устремът към структурна реформа е отразен в стратегията 2020, предложена от Комисията. Също толкова важно е Комисията да се съсредоточи върху няколко по-малки цели, които са измерими и съобразени с отделните държави-членки. Както правилно се предполага в резолюцията, стратегията трудно ще гарантира, че поставените цели са изпълними. Липсата на истински механизъм за налагане на санкции при неизпълнение на целите или при полагане на недостатъчно усилия, означава, че стратегията 2020 е също толкова несъвършена, колкото и предшестващата я.

Общата резолюция представлява добра основа за по-нататъшни обсъждания с Комисията, Съвета и председателя на Европейския съвет. Затова категорично гласувах в нейна подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма.(EL) Предложението за обща резолюция на Европейската народна партия (Християндемократи), групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа относно стратегията „ЕС 2020“ изразява съвместното решение на политическото лице на капитала да използва всички средства да изпълни жестоката атака и антисоциалните планове на монополите против работническата класа и работниците в целия ЕС. Стратегията „ЕС 2020“ е продължение и разширение на антисоциалната Лисабонска стратегия, като залага стратегическите цели и планове на монопола на капитала и като полага основните заплати и социалните права на работниците на Прокрустово ложе. За да сме точни, имаме: широко приложение на прочутата „гъвкава сигурност“, заедно с „обучение през целия живот“, „обучение и преквалификация“ и „мобилност“ на работниците, премахване на колективните трудови договори, споделени работни места, драстични съкращения на заплатите и пенсиите, увеличение на възрастта за пенсиониране и драстични промени в социалното осигуряване, здравеопазването, социалните грижи и образованието. На капитала се предоставят и значителни суми от хазната под формата на субсидии и стимули за „зелено развитие“. Гръцката комунистическа партия гласува против резолюцията на Европейския парламент относно стратегията „ЕС 2020“.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма.(FR) Преди много време Жак Делор казваше, че не можем да се влюбим в единния пазар или в единната валута. Аз съм влюбена в Съюз, който обръща сериозно внимание на реалните нужди на семействата в държавите-членки в строго съответствие с националните и европейски правомощия. Но четейки стратегията „ЕС 2020“ и парламентарната ни резолюция, откривам, че амбициите ни са ограничени до срамежлив флирт със свободната пазарна икономика. Няма признание за инвестираното от гражданите в социалното сближаване, нито солидарност между поколенията. Не трябва ли да променим възгледите си относно трудовите отношения и създаването на добавената стойност, която е от полза за цялото общество? Комисията предлага количествено измерима цел за борба с бедността. Това неминуемо ще възвърне процеса на „обиране на каймака“, който не помага на най-бедните граждани. Липсата на списък от показатели за бедността неволно показва липса на разбиране за това, какво означава бедност. Бедност означава не само да си без работа и хората, които живеят в крайна бедност непрекъснато, не само търсят работа, а искат и подходящ достъп до съществуващите права. „Европа 2020“ трябва да подходи с по-голям ентусиазъм и решителност към проблема. Въздържах се при гласуването.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0136/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма.(RO) Прочетох и доклада на съдия Ричард Голдстоун, и заключенията на посланик Дора Холд, които оборват много от аргументите в доклада на Комисията на ООН, начело със съдия Голдстоун. Сравнявайки ги, забелязах предубедения тон на доклада „Голдстоун“ и затова не подкрепих резолюцията относно изпълнението на препоръките на доклада „Голдстоун“ относно Израел и Палестина.

Действията трябва да бъдат анализирани по прозрачен и безпристрастен начин спрямо двете страни в конфликта. Докладът „Голдстоун“ не посочва причината, която предизвика израелската операция в Газа: почти 12 000 нападения с ракети и минохвъргачки срещу израелски цивилни. След оттеглянето на израелските сили от Газа, броят на ракетните нападения се е увеличил с 500%. Докато през 2004 г. и 2005 г. бяха извършени съответно 281 и 179 ракетни нападения срещу израелска територия, след израелското изтегляне от Газа (през септември 2005 г.) броят на нападенията скочи на 946 през 2006 г., 783 през 2007 г. и 1 730 през 2008 г.

Нито една държава-членка на Европейския съюз не е гласувала в подкрепа на приемането на доклада „Голдстоун“ в рамките на Съвета на ООН по правата на човека. Спазването на международното право трябва да бъде приоритет за всички участващи страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Andrew Henry William Brons (NI), в писмена форма.(EN) Решихме да се въздържим по всички гласувания, свързани с Палестина и Израел. Не можем да гласуваме за резолюции, които предоставят на Европейския съюз правомощия за провеждане на външната политика или които са в противоречие с нашата политика на неутралитет в конфликта. Заемаме неутрална позиция спрямо Израел, палестинците и други арабски и мюсюлмански държави. Но неутралитетът ни не се дължи на безразличие. Признаваме, че нападенията срещу цивилни от страна на държави или организации са напълно недопустими. Освен това ще се радваме конфликтът да приключи с почтено споразумение.

 
  
MPphoto
 
 

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма.(EN) Посетих Газа в началото на годината и лично видях колко важно е Парламентът да предприеме действия. Препоръките от доклада „Голдстоун“ трябва да бъдат приложени изцяло, като аз ще проследя въпроса през идните месеци.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Roland Clark (EFD), в писмена форма.(EN) Въпреки че разбирам, че конфликтът в Газа и Западния бряг е хуманитарна трагедия, не мога да подкрепя съществуващото международно влияние на европейските институции, тъй като не признавам Европейския съюз. Вотът ми по темата в Парламента от 10 март 2010 г. отговаря на съвестта ми.

 
  
MPphoto
 
 

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма.(EN) Подкрепих резолюцията, която подчертава, че зачитането на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарното право е основна предпоставка за справедлив и траен мир в Близкия изток; изразява загриженост от натиска, оказан от органи в Израел и Газа върху неправителствени организации, съдействали при разследването по доклада „Голдстоун“; призовава за безусловно прекратяване на блокадата на Газа и призовава Европа публично да призове Израел и палестинците да изпълнят препоръките на доклада „Голдстоун“. Докладът заключава, че изключително високата смъртност сред цивилното население, включително над 300 деца, произтича от израелската политика на съзнателно използване на прекомерна сила в противоречие с международното право; че обсадата на Газа е равносилна на колективно наказание за 1,5-милионното население в противоречие с международното право. Препоръчва държавите, подписали Женевските конвенции (включително Ирландия), да преследват отговорните за тези политики и тяхното прилагане. В момента подготвям официална жалба до ирландската полиция въз основа на констатациите на доклада „Голдстоун“, с което Главната прокуратура да обмисли предприемането на наказателно преследване на отговорните в Ирландия.

 
  
MPphoto
 
 

  Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson, Marita Ulvskog и Åsa Westlund (S&D), в писмена форма.(SV) Ние, шведските социалдемократи, не считаме, че „Хамас“ трябва да бъде включена в списъка на ЕС на терористичните организации. Имаме много критики към „Хамас“ и не на последно място по отношение на нападенията от нейна страна срещу израелското цивилно население, но в същото време сме загрижени, че безусловното осъждане от страна на ЕС може да влоши положението и „Хамас“ да се изолира още повече. Не споделяме мнението, че решението на ЕС да продължи политическата изолация на „Хамас“ след успеха й в свободни и демократични избори е правилно. Считаме, че ЕС трябва да направи сравнение между възможността за постигане на успех чрез изолация и санкции и използването на критичен диалог и сътрудничество.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Всеки, който като мен следи от години израелско-палестинския конфликт, може единствено да заключи с тъга, че много от искрените усилия за постигане на траен мир продължават да бъдат недостатъчни, за да убедят и мотивират избралите насилието да се откажат от него веднъж и завинаги. Победата на „Хамас“ в изборите и разделянето на палестинската територия на две части с отделна власт значително влоши и без това тежкото положение.

Докато „Хамас“ не признае законното съществуване на държавата Израел, диалогът ще бъде само театър. От своя страна, Израел трябва да внимава позициите, които заема, да бъдат подходящи и пропорционални, за да не застраши международното признание, с което се ползва. Също като Ицхак Рабин аз също считам, че дипломатическият мир още не е истински мир, но е важна стъпка към постигането му. Необходимо е да се работи в тази посока и да се премахнат пречките пред постигането на истински мир. Докладът на съдия Голдстоун посочва някои пречки, издигнати от двете страни в процеса, а именно сериозните злоупотреби и престъпления, които трябва да бъдат разследвани, съдени и наказани.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма.(PT) Трябва да се обърне внимание на въоръжения конфликт, започнал в Газа на 27 декември 2008 г. и приключил на 18 януари 2009 г., причинявайки смъртта на над 1400 палестинци и 13 израелци. Загубата на човешки живот беше съпроводена от унищожаването на по-голямата част от гражданската инфраструктура.

Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите-членки трябва да работят за обща позиция на ЕС в отговор на доклада на проучвателната мисия за конфликта в ивицата Газа и в Южен Израел.

Искам да подчертая, че зачитането на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право е от съществено значение за постигането на справедлив и траен мир в Близкия изток.

Съгласен съм с призива върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите-членки да контролират изпълнението на препоръките от доклада „Голдстоун“ чрез консултации с външни мисии на ЕС и неправителствени организации, които работят в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Приемането на резолюцията относно конфликта в Газа от Парламента е положителна стъпка, тъй като признава нарушенията на международното право от страна на Израел. То доказва въздействието на доклада „Голдстоун“ върху близкоизточния мирен процес, като представя пред Парламента постоянните нарушения на международното право от страна на Израел.

Истината е, че докладът „Голдстоун“ съдържа ясни доказателства за нарушенията на международното хуманитарно право, извършени от израелската армия на палестинска територия по време на военните действия от 2008 г.

Поради това искаме незабавното приемане на заключенията от доклада и изпълнението на препоръките му. Същевременно настоятелно призоваваме Европейският съюз да гарантира, че няма да продължи със споразумението за асоцииране ЕС-Израел, докато държавата не престане да нарушава международното право и основните права на човека, които Израел продължава да нарушава в окупираните палестински територии.

 
  
MPphoto
 
 

  Charles Goerens (ALDE), в писмена форма.(FR) Това е още една ретроспективна оценка на грешките, допуснати от всяка една от страните, участващи в конфликта. Ако едни и същи причини водят до едни и същи последствия, то имаме основание да се усъмним в причините, тъй като последствията винаги са катастрофални. Причините са изстреляните ракети по израелски градове. Последствията са несъразмерното контранападение от страна на Израел. Последствията са злочестото положение на хората в Газа. Причините са също и възползването от нещастието на хората от най-радикалните фракции. Ето една идея: защо да не започнем да подкрепяме само онези сили в двата лагера, които действително са за мира? Тези сили съществуват и от двете страни и твърде често са обвинявани, че предават собствения си народ, понеже мечтаят за сценарий, при който е възможно да се преодолеят разделенията в региона, който отдавна служи за фон на един от най-опасните конфликти на планетата.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма.(FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията, призоваваща за изпълнението на препоръките от доклада „Голдстоун“, защото е жизненоважно да получим обещание от израелските и палестинските органи, че ще проведат безпристрастно и прозрачно разследване на трагедията в Газа от 2008-2009 г. по решителен, но не и агресивен начин. Държавите-членки, от своя страна, трябва още по-твърдо да защитават категоричната си позиция и да отстояват изискванията пред израелските и палестинските партньори. Международното хуманитарно право трябва да се спазва от всички страни, участващи в конфликта, а целта на ЕС трябва да бъде да гарантира спазването на тези принципи.

 
  
MPphoto
 
 

  Joe Higgins (GUE/NGL), в писмена форма.(EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като тя подчертава ужасяващите условия, в които живее днес по-голямата част от палестинското население в Газа, и призовава за „незабавно“ и „безусловно“ отваряне на всички граници на Газа. Напълно подкрепям правото на палестинското население на самоопределение, както и неговото право да се защити от многобройните нападения от страна на израелската армия и въоръжени сили. Но категорично не съм съгласен с идеите на десния политически ислям и на „Хамас“. Също така съм против индивидуални нападения над еврейски работници, които допълнително разделят израелската и палестинската работническа класа. Това единствено служи на израелското правителство и на други екстремни десни групировки в Израел като повод за нови нападения срещу палестинското население. Израелското правителство не служи на интересите на палестинския народ, нито на израелската работническа класа. Посегателствата над стандарта на живот и демократичните права трябва да бъдат съвместно победени от израелските и палестинските работници. Единственото решение за постигане на траен мир в региона е социалистически Израел заедно със социалистическа Палестина, чиито граници са договорени от двете общности и които са част от една демократична социалистическа конфедерация в Близкия изток.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма.(EN) Твърдо подкрепям заключенията на доклада „Голдстоун“ и съм доволен, че Парламентът одобри препоръките му. Надявам се, че процесът към траен мир чрез двудържавно решение ще бъде подкрепено от констатациите на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма.(PT) ЕС трябва да бъде дълбоко загрижен за решаването на израелско-палестинския конфликт, който освен жертвите, които е взел, в продължение на десетилетия поражда сериозна нестабилност в региона и в света.

Дори и така считам, че има разлика между действията на Израел като демократична и суверенна държава, която споделя и насърчава основните ценности на западните общества, и радикални движения като „Хамас“, по-голямата част от които отказват да признаят съществуването на държавата Израел. Това представлява пречка пред окончателното решаване на конфликта.

Това не ни пречи да осъждаме актовете на насилие във всички случаи, извършени и от двете страни в конфликта, които шокират света и които могат единствено да ни мотивират и ангажират още повече да намерим начини да насърчим разбирателството.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма.(DE) Днешното предложение за обща резолюция относно доклада „Голдстоун“ за пореден път показва желанието на ЕС за справедлива оценка и преглед на събитията по време на конфликта в Газа. На 26 февруари 2010 г. двете страни бяха отново призовани от Общото събрание на ООН да проведат достоверни разследвания и да представят допълнителни доклади в срок от пет месеца. Палестинските органи създадоха независима разследваща комисия, което е много добра новина. Действията на Европейския съюз на международната сцена трябва да бъдат насочени към стриктно спазване на принципите и целите на Хартата на ООН и на международното право. По същия начин спазването на международното хуманитарно право и нормите на международното право в областта на правата на човека от Израел и палестинците е съществена предпоставка за мирния процес, който трябва да доведе до две държави, съществуващи успоредно в мир и сигурност. С резолюцията ЕС се опитва да постигне определена обща позиция относно мерките, произтичащи от доклада на мисията на ООН за установяване на фактите за конфликта в Газа и в Южен Израел, ръководена от съдия Голдстоун. Докладът застъпва изпълнението на препоръките и поемането на отговорност за всички нарушения на международното право, включително за военните престъпления, поради което гласувах в негова подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма.(DE) Предложението за обща резолюция относно доклада „Голдстоун“ демонстрира желанието на Европейския съюз за подробно и честно разследване на събитията около конфликта в Газа. На 26 февруари 2010 г. Общото събрание на ООН също за пореден път призова за разследване в срок от пет месеца на инцидентите и на предполагаемите сериозни нарушения на правата на човека. Според последната информация, досега само палестинската страна е отговорила, което е голям срам. Според мен Европейският съюз трябва активно да подпомогне международните организации и комитети за съблюдаване и прилагане на международното право. Именно спазването на международното хуманитарно право и на нормите на международното право в областта на правата на човека от двете страни в конфликта ще бъде основна предпоставка за постигане на видим напредък в близкоизточния мирен процес, който може отново да бъде сериозно възпрепятстван сега в резултат от планираното заселване от страна на Израел. Общата резолюция призовава за изпълнение на препоръките на доклада от мисията на ООН за установяване на фактите за конфликта в Газа и в Южен Израел, ръководена от съдия Голдстоун, поради което гласувах „за“.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. (PL) Правата на човека трябва да бъдат зачитани от всички страни в конфликта в Близкия изток. Всяко съмнение за нарушаването им, от която и да е от страните, трябва да бъде проверено. Но трябва да се използва един и същи подход към всички страни в конфликта. Докладът „Голдстоун“ предизвика много емоции и противоречия. Получи много обвинения в пристрастност. Мнозина твърдят, че не третира еднакво всички фактори, довели до конфликта. Международната общност обаче не трябва да обръща гръб на конфликта. Препоръките от доклада „Голдстоун“ включват предложение за провеждане на международно разследване на предполагаемите престъпления, извършени и от двете страни в конфликта. Действителността в Близкия изток обаче поставя въпросителен знак за възможността същото да се направи. Съществува сериозна опасност Европейският парламент да не бъде в състояние да следи действията на „Хамас“, а само тези на Израел. Отчитайки обстоятелствата, реших да гласувам против приемането на общата резолюция при окончателното гласуване.

 
  
MPphoto
 
 

  Zuzana Roithová (PPE), в писмена форма. (CS) Не подкрепих общата резолюция на социалистите, либералите, левицата и Зелените за прилагане на препоръките от доклада „Голдстоун“ относно Израел. Докладът беше приет на Общото събрание на ООН през ноември миналата година само от пет от 27-те държави-членки на ЕС. Причината е, че докладът не е отговорно анализиран на равнище Съвет по правата на човека и по този начин Общото събрание гласува един небалансиран доклад, който описва Израел като терористична организация. Аз съм от политиците, които се стремят към обективно и безкомпромисно разследване на всички случаи на предполагаеми нарушения на правата на човека по време на конфликта в Газа. Залогът обаче е достоверността на заключенията от разследването. Неприемливо е да се позволи политизирането на текущо разследване, което все още не е приключило. Целта в крайна сметка трябва да бъде постигането на мирно решение на израелско-палестинския конфликт и бъдещ просперитет на две независими държави, Израел и Палестина, а не борба за власт между Европа и САЩ за влияние в региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Гласувах в подкрепа на предложение за резолюция RC7-0136/2010 относно препоръките от доклада „Голдстоун“, най-вече защото настоява за твърда позиция на ЕС относно последващите действия във връзка с доклада „Голдстоун“, за изпълнението на препоръките и за публично търсене на отговорност за всички нарушения на международното право; изисква от всички страни да проведат разследвания, които отговарят на международните стандарти, в рамките на пет месеца и активно проследяване на изпълнението на доклада от страна на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията и от държавите-членки на ЕС. Освен това добавя нови точки към това, което Парламентът вече заяви преди, като например искането върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията да оцени резултатите от разследванията, проведени от всички страни, и да докладва пред Парламента; припомня, че отговорността и доверието в ЕС и държавите-членки изискват пълен контрол над разследванията, и изразява загриженост за натиска върху неправителствените организации, участвали в изготвянето на доклада „Голдстоун“ и в последвалите разследвания, включително и за ограничителните мерки, наложени над дейността им.

 
  
MPphoto
 
 

  Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма.(SV) Сега не е подходящият момент за приемане на резолюция относно Израел. Очакваме скоро пълна оценка на доклада „Голдстоун“ и считам, че не трябва да я изпреварваме. Положението е деликатно и конфликтът между страните е поляризиран. Не трябва да го влошаваме допълнително, като приемем резолюция, която определено ще бъде счетена за незадоволителна от засегнатите страни. Намираме за странно също така, че ЕС може да приеме резолюция, която не е подкрепена от никоя от държавите-членки на ЕС в Съвета по правата на човека на ООН.

 
  
MPphoto
 
 

  Marek Siwiec (S&D), в писмена форма. (PL) Не считам, че общата резолюция за изпълнение на препоръките от доклада „Голдстоун“ относно Израел/Палестина отразява изцяло изразените мнения от членове на Европейския парламент по време на разискването, проведено в Брюксел на 24 февруари. Резолюцията не представя по подходящ начин позицията на мнозинството от политическите групи, които помогнаха за създаването на документа. Докладът „Голдстоун“, с който е свързана резолюцията, е пристрастен и не третира еднакво всички фактори, довели до конфликта. Освен това общата резолюция не споменава обстоятелствата, довели до конфликта, нито осемте хиляди нападения срещу израелски цивилни, организирани от „Хамас“ и други въоръжени групи. Не се споменава и че „Хамас“ не се съобрази с прекратяването на огъня.

Точка 7 от документа, на който се позовавам, ясно показва, че Европейският парламент няма да може да следи действията на „Хамас“, а само на Израел. Подобна позиция намалява доверието в съдебната система на Израел и в израелските институции и подкопава способността им да провеждат разследвания. Затова гласувах против приемането на общата резолюция при окончателното гласуване.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Soullie (PPE), в писмена форма.(FR) Свеждането на израелско-палестинския конфликт до чисто сравняване на броя жертви в двата воюващи лагера може само да изкриви представата ни за войната, която продължава твърде дълго. Всички сме съгласни, че е трудно да се намери решение на конфликта, тъй като причините са комплексни и дълбоки. Затова не е възможно да гледаме на нещата в тази част на света в черно и бяло.

Единствената цел на мисията, ръководена от съдия Голдстоун, беше да определи нарушенията на международното право. Въпреки че не всички заключения в доклада са неоправдани, считам, че най-честното и интелигентно решение е да се гласува против резолюцията, която одобрява подхода и заключенията на документ, който според мен е изготвен предубедено, но преди всичко въз основа на нецялостни цели.

Да, трябва да осъдим и прекратим нарушенията, извършвани от двете воюващи страни в региона, но трябва да бъдем много внимателни по отношение на начина, ако искаме да се установи правосъдие в региона, което да доведе до траен мир.

 
  
MPphoto
 
 

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма.(NL) Гласувах в подкрепа на общата резолюция относно доклада „Голдстоун“, не на последно място защото отчита, че хората в Газа продължават да живеят в ужасни условия вследствие от блокадата, и тъй като призовава за незабавно, трайно и безусловно отваряне на граничните пунктове. Одобреният текст настоява за изпълнение на препоръките от доклада „Голдстоун“ и за търсене на отговорност за всички нарушения на международното право, включително и обвиненията във военни престъпления. Докладът е резултат от балансирано и задълбочено разследване, основано на посещения на място и разпитване на свидетели.

Според доклада участващите страни са нарушили международното хуманитарно право. Докладът държи висши офицери от израелската армия отговорни за следното: за безразборното използване на бял фосфор, за неправенето на разлика между цивилни и войници, за човешките последствия от блокадата, която е средство за колективно наказание, и за нарушаване на военното право.

Докладът е достатъчно основание да изиска от генералният секретар на ООН и Съветът за сигурност да започнат съдебни производства, което ще бъде най-добрият начин да се елиминират всякакви съмнения и дискусии около събитията в Газа. Съжалявам, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) не са вложили тежест в документа.

 
  
MPphoto
 
 

  Charles Tannock (ECR), в писмена форма.(EN) Групата ECR не признава голяма част от доклада „Голдстоун“ и затова не гласувахме в подкрепа на предложението за резолюция на групата PPE и предложението за обща резолюция. Групата ECR е сериозно притеснена за легитимността и предубедения характер на доклада, изготвен от съдия Голдстоун, и в частност не желае членове на израелските въоръжени сили или политици да бъдат обвинени във военни престъпления. Подкрепяме продължаването на преговорите за мир и сигурност в региона, подкрепяме двудържавното решение и признаваме хуманитарните проблеми, породени от продължаващия конфликт в региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Róża Gräfin Von Thun Und Hohenstein (PPE), в писмена форма. (PL) Като световен играч Европейският съюз трябва да се грижи не само за доброто на своите граждани, но не трябва да забравя да поддържа и останалата част от света. Поради това решенията на членовете на Европейския парламент трябва да се основават на реалност, която е не само европейска. Гласуването на резолюцията за изпълнение на препоръките от доклада на съдия Голдстоун, преди докладът да е приет от ООН, е грешка.

Освен факта, че не разполагахме с достатъчно време да обсъдим доклада, не ни бяха представени всички аргументи за и против. При положение че държавите-членки на Европейския съюз не показват воля за предприемане на съгласувани действия по отношение на Израел и Палестина, приемането на каквато и да е резолюция от Европейския парламент не е полезно за мирния процес в Близкия изток.

Поради тези причини се въздържах при гласуването по резолюцията на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и гласувах против общата резолюция, предложена от другите партии. Имам особени резерви по отношение на точки Й и 10 от общата резолюция, които макар да подчертават трагичното положение на жителите на ивицата Газа, не обясняват, че то е пряк резултат от управлението на „Хамас“ — група, считана от международната общност за терористична организация. Освен това не съм съгласна с точки 2 и 4 от общата резолюция, които призовават за изпълнение на препоръките от доклада „Голдстоун“, при положение че не всички от тях са оправдани.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма.(FR) Благодарение на доклада „Голдстоун“ е възможно да се подчертае необходимостта от бързо провеждане на независими разследвания за установяване на действителните събития и отговорността на страните и да се направят изводи от нарушенията на международното право и хуманитарното право по време на конфликта в Газа. Разследванията трябва да се проведат честно от палестинските и израелските държавни органи. Надявам се, че така ще могат да улеснят възобновяването на преговорите, и затова безрезервно подкрепям разследванията. Искам също да подчертая, че конфликтът в Газа провали много от проектите, финансирани от Европейския съюз и насочени към облекчаване на хуманитарната криза, пред която е изправено населението, жертва на недостиг на стоки за ежедневна употреба и с липса на достъп до основни публични услуги. Трябва да дадем надежда на местното население, което да продължи да вярва в бързото решаване на израелско-палестинския проблем. Само по този начин ще са налице условията за постигане на справедлив и траен мир между палестинска и израелска държави, които са жизнеспособни, безопасни и мирни съседи.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0134/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Неотдавна напомних на Парламента, че изборите в Беларус не са свободни, че свободата на изразяване, на сдружаване и на протест не съществува и че репресиите от страна на органите се увеличават все повече. Освен това политическите затворници все още не са освободени, смъртното наказание не е отменено и няма никакви гаранции нито за разделението на властите, и по-специално за независимостта на съдебната власт, нито за зачитането на правата на човека.

Скорошните полицейски действия срещу Съюза на поляците в Беларус и отказът за гарантиране на търсените права са поредните две събития, които отслабват европейското доверие в диктатурата в Беларус. Те призовават всички европейски демократи, най-вече европейските институции и правителствата на държавите-членки, да бъдат изключително бдителни и да реагират твърдо и координирано на органите в Минск, които продължават да бъдат лоялни към най-лошата част от наследството на комунизма. Европейският съюз не може да бъде партньор на Беларус, която не зачита нито собствените си граждани, нито международното право. Както се казва в моята страна: „по-добре сам, отколкото в лоша компания“.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма.(PT) Европейският съюз не трябва да признава легитимността на парламента на Беларус, докато не се проведат свободни избори в държавата. Затова призовавам беларуските органи да осъществят пълна реформа на държавното избирателно законодателство в съответствие с препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)/Бюрото за демократични институции и човешки права.

Действията на беларуските органи срещу членовете на организацията, която представлява полското национално малцинство, са абсолютно осъдителни, както и политически предубедените съдебни дела и фактът, че съдебните органи очевидно изпълняват поръчки на изпълнителната власт. ЕС не може да се съгласи с решението на беларуските органи за ограничаване на достъпа до интернет или с липсата на гаранции за свободата на печата, за свободата на мирните събрания и сдружаване и за свободата на поклонение в църкви, различни от беларуската православна църква, както и за други права и политически свободи.

Твърдя, че нивото на сътрудничество на Общността с беларуските органи трябва да бъде правопропорционално на нивото на зачитане на правата на човека в държавата. Все още съм притеснен от изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно репресиите срещу полското национално малцинство, което беше слабо и закъсняло.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма.(PT) След края на Студената война отношенията между Беларус и Запада еволюират по посока на ново разбирателство, като Европейският съюз развива положителен диалог, предоставяйки на Беларус стимули за постигане на напредък по отношение на демокрацията и правата на човека.

Въпреки това ЕС не може да приеме действия, които са в противоречие с международните принципи и законодателство по отношение на правата на националните малцинства. Позицията на ЕС по отношение на правата на човека е категорична.

 
  
MPphoto
 
 

  Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма.(ET) Г-н председател, като съавтор на резолюцията на Европейския парламент относно положението на гражданското общество и малцинствата в Беларус гласувах в подкрепа на резолюцията. Въпреки че миналата година режимът на Лукашенко освободи политически затворници и се смекчи донякъде, Европейският съюз не може да си затвори очите за скорошното нарушаване на правата на човека на членове на Съюза на поляците в Беларус. Ползите от Източното партньорство на ЕС за гражданите на Беларус могат да се увеличат само ако беларуската администрация гарантира правата на човека и гражданските свободи на беларусите и стартира демократични реформи. Отстъпките, направени от режима до момента, са вечно недостатъчни, а задържането на лидера на Съюза на поляците в Беларус Анжелика Борис, отказът за регистриране на движението и замразяването на активите му са още един удар за отношенията с Европейския съюз. Според мен, предвид постоянното нарушаване на принципите на правата на човека и на правовата държава, Европейският съюз може единствено да обмисли повторно налагане на санкции за беларуската администрация.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. (PL) Гласувах в подкрепа на приемането на предложението за обща резолюция на Европейския парламент (RC-B7-0134/2010). Преди няколко месеца Европейският парламент прие резолюция, призоваваща беларуските органи да отменят смъртното наказание за своите граждани. Днес за пореден път говорим за Беларус, нарушения на правата на човека и принципите на гражданското общество. Европейският съюз се отвори за Беларус. Приложихме нужните мерки като включването на Беларус в Източното партньорство. Доверието, което гласувахме на Беларус, трябваше да накара държавата да тръгне към демократизация и зачитане на гражданските права. За съжаление, това не се случи. Затова Европейският съюз трябва да бъде твърд и да приеме по-категорична позиция в отношенията си с Беларус и да предприеме ефективни действия, с които да гарантира, че правата на малцинствата ще бъдат спазвани. Надявам се, че настоящата резолюция ще предизвика промени в желаната посока. Ако не, очаквам преразглеждане на подхода на Европейския съюз към Беларус и налагане на съответните санкции. Евентуално неефективно решение ще бъде доказателство за нашата слабост.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, по чийто текст в действителност има съгласие между всички големи групи, включително и нашата. Резолюцията беше приета единодушно.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. (PL) Липсата на свобода на словото, проблемите с регистрацията на политически и дори на социални организации и използването на държавните медии за пропагандни цели са показателни за прекалено авторитарното функциониране на държавата. Съюзът подаде ръка за помощ на Беларус, като включи страната в Източното партньорство, една програма, която цели укрепване на демокрацията и принципите на правовата държава. Действията на беларуските органи не отговарят на международните стандарти за установен начин на поведение по отношение на опозицията и неправителствените организации, нито на стандартите по отношение на защитата на националните малцинства. Важно е да намерим умел начин за излизане от ситуацията, при който Съюзът да покаже неодобрението си чрез специфични мерки, като например санкции или визови ограничения, но в същото време не трябва да изолираме Беларус от останалата част на Европа, защото цялото беларуско общество ще пострада, а не само органите, осъдени от ЕС. Трябва да покажем на Беларус каква полза може да има от сътрудничеството с ЕС и да посочим, че степента, в която Беларус отговаря на изискванията на ЕС, ще бъде отразена в подкрепата, на която може да разчита.

 
  
MPphoto
 
 

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. (PL) Останах доволен от резултатите от днешното гласуване. Приехме резолюция, в която осъждаме скорошните репресии срещу полското малцинство в Беларус. Приемането на документ с акламация има специално значение. Това е вот на целия Парламент, на всички политически групи и на представителите на 27-те държави-членки на Европейския съюз. Не смятам, че Беларус ще може да се възползва от ползите от Източното партньорство без преди това да признае Съюза на поляците в Беларус и да върне имуществото му, както и да освободи политическите затворници като Andrei Bandarenko, Ivan Mikhailau и Arystom Dubski. Днес изпратихме ясно послание на Беларус. Сега очакваме отговор.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0133/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Европейският съвет подчерта значението на преразглеждането на икономическия и социален договор между финансовите институции и обществото, на което служат те, и създаването на гаранции, че обществото може да се възползва от предоставяните ползи навреме и е защитено от риск. Във връзка с това Европейският съвет призова МВФ, когато извършва прегледа, да разгледа всички възможности, включително въвеждането на данъци върху финансовите операции в световен мащаб. Подкрепям тази резолюция и смятам, че Европейският съюз трябва да постигне съгласие за обща позиция по този въпрос.

Европейската комисия трябва да изготви оценка на въздействието на общ данък върху финансовите операции и да проучи неговите предимства и недостатъци. Съгласен съм също така и с включената в резолюцията разпоредба, че е необходимо да се анализира на общностно равнище как финансовият сектор може да помогне за компенсиране на щетите, които бяха нанесени на икономиката заради него, или щетите, свързани с държавните интервенции за стабилизиране на банковата система.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Настоящото предложение за резолюция, което следва обсъжданията на Г-20 по време на срещата на високо равнище в Питсбърг и искането на някои международни органи, като например МВФ, може да даде решение, което да осигури избягването на нови финансови катастрофи и същевременно да способства за усвояване на сумите, които държавните хазни предоставиха на банките, за да ги спасят от колапс. Във всички случаи приветстваме водещата инициатива на Франция и Белгия за приемане на такова законодателство (като възможността за въвеждане на подобно законодателство се разглежда и от Обединеното кралство) и очакваме да видим неговото въздействие.

Според френските оценки 0,005% данък ще изтегли повече от 20 млрд. евро от трезорите на френските банки. Как обаче ще реагира банковият сектор? Ще ограничи ли броя на спекулативните сделки, които се смятат за вредни, или ще се възползва от мобилността на капитала и ще продължи да извършва такива сделки чрез банкови клонове, разположени в държави, където такъв налог не съществува?

Ето защо смятам, че успехът на тези данъци изисква глобален подход, което означава те да бъдат представени пред международни организации като ООН. Дори и по този начин, трудно може да се повярва, че е възможно да се постигне съвместна инициатива в световен мащаб (за сравнение мога да посоча например офшорните законодателства).

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) Подкрепяйки приетата днес с много голямо мнозинство резолюция (536 гласа „за“, 80 гласа „против“ и 33 „въздържали се“), френската делегация на Демократичното движение повтори своето желание за извършване на оценка на въздействието и представяне на практически предложения от Европейската комисия относно създаването на данъци върху финансовите операции. Призоваваме Комисията да изготви предложение, за да определи общата европейска позиция, която да бъде представена на срещата на Г-20 през юни. Би било добра идея също така да се оцени степента, до която подобен данък може да помогне за стабилизирането на финансовите пазари. Въпросите, на които Комисията следва да даде отговори, засягат използването на този данък в подкрепа на приспособяването на развиващите се страни към изменението на климата и за финансиране на сътрудничеството за развитие, а също така какви лостове може да използва Комисията, за да убеди своите партньори да се присъединят към нея в прилагането на данъка, така че да се избегне миграцията на капитали. Преди всичко обаче трябва да бъде направена по-задълбочена оценка на въздействието, за да се гарантира, че този данък няма да намали конкурентоспособността на Съюза или устойчивите инвестиции, нито ще има негативни последствия за малките и средните предприятия и отделните инвеститори.

 
  
MPphoto
 
 

  Harlem Désir (S&D), в писмена форма. (FR) През 2000 г. внесох в междупарламентарната група по глобализацията първата резолюция, в която се отправяше призив Комисията да проучи приложимостта на данък върху спекулативните капиталови потоци. Резолюцията не беше приета, тъй като получи малко под необходимите за приемането й гласове. Изминаха десет години и държавите от Г-20, както и някои държави-членки вече не отхвърлят идеята за този данък. Преди всичко финансовата криза също ни напомни за щетите, които може да бъдат причинени от нестабилните финансови пазари.

Ето защо приветствам приемането с голямо мнозинство на резолюцията относно данъците върху финансовите сделки. Това е само една малка стъпка, но посланието е ясно. Парламентът призовава Комисията най-накрая да се заеме с въпроса и да работи върху проект за тяхното въвеждане. Подобен данък ще има двойното предимство да помогне за стабилизирането на пазарите и за генерирането на огромни приходи, които да помогнат на развиващите се страни да финансират борбата срещу бедността и приспособяването си към изменението на климата.

Неговите противници ни казват, че той ще бъде ефективен само ако се прилага в световен мащаб, но ние трябва да поставим начало, както направиха някои държави с данъка върху самолетните билети. Политиката „да почакаме и ще видим“ няма да ни доведе доникъде. Трябва да покажем пътя.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Финансовият сектор трябва да поеме своята отговорност за икономическата криза, която все още тегне над нас. Досега реалната икономика, данъкоплатците, потребителите, обществените служби и обществото като цяло плащат по-съществената част от разходите и последствията от финансовата криза. Няколко държави-членки призовават за данък върху финансовите сделки.

Днес политическата и регулаторна рамка в тази област е различна. Налице са нови регулаторни инициативи, като например за борба срещу данъчните убежища, премахване на законовите вратички във връзка с управленските отчети, за изисквания по отношение на операциите на фондовия пазар и за използване на информационен регистър на деривативните инструменти.

Европейският съюз трябва да приеме обща позиция в международната рамка на заседанията на Г-20. За да изпълни това, Комисията трябва да направи оценка на въздействието на световен данък върху финансовите операции преди следващата среща на високо равнище на Г-20.

Оценката трябва да прецени по-специално последиците от въвеждането на данък върху финансовите операции в Европейския съюз в сравнение с въвеждането му в световен мащаб. Необходимо е да се установят разходите, както и дали този данък ще допринесе за стабилизирането на финансовите пазари.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Различните изявления в преамбюла на резолюцията, вече одобрени от мнозинството в Парламента, правят положително впечатление. Това важи в особено голяма степен за твърдението, че финансовият сектор трябва да поеме справедлив дял от тежестта на икономическото възстановяване и развитие, като се има предвид, че досега значителна част от разходите и последствията от финансовата криза се понасяха от реалната икономика на данъкоплатците, потребителите, обществените услуги и обществото като цяло. Като изключим това обаче се изразява почти съжаление за всяко действие, което може да помогне за въвеждането на евентуален данък върху финансовите операции, като се налагат много ограничения върху прилагането на резолюцията. Ето защо ние се въздържахме.

За съжаление, има забавяне в прилагането на нови регулаторни инициативи и постигането на напредък в обещаната борба срещу данъчните убежища, премахването на правните пропуски във връзка с управленските отчети, изискванията по отношение на сделките на фондовата борса и използването на търговски информационни регистри за деривативните инструменти. Необходимо е да се постигне решителен напредък, вместо отново да се работи в мътни води, което единствено помага на финансовите спекуланти и обслужва големите капиталистически интереси.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Подкрепям данъка върху финансовите операции и съм много доволен, че тази инициатива получава толкова голяма подкрепа. За да бъде ефективен, данъкът трябва да се прилага в световен мащаб, и аз подкрепям мерките за въвеждането на този налог върху финансовите операции.

 
  
MPphoto
 
 

  Arlene McCarthy (S&D), в писмена форма. (EN) Днес гласувахме с голямо мнозинство за запазване на политическия импулс в подкрепа на световния данък върху финансовите операции (ДФО). Ясно е, че е настъпил моментът за радикални действия, за да се гарантира, че финансовият сектор плаща за развитието си след кризата, и данъкът върху финансовите операции може да бъде важен инструмент. Той се ползва със силна подкрепа от обществеността и от неправителствените организации и профсъюзите в Европа. Данъкът върху финансовите операции може да помогне за намаляване на нестабилната и рискова финансова търговия, като същевременно ще събере милиарди, които да помогнат за преодоляване на последиците от изменението на климата и за предоставяне на помощ за развиващите се страни, които са най-силно засегнати от финансовата криза. Тази резолюция призовава Комисията да анализира възможностите за такъв данък и изпраща ясен сигнал, че Европа ще настоява за създаването на световно споразумение за изпълнение на искането на обществеността за действия. Разочароващо е, че групата ECR и нейните членове от Консервативната партия, които са изрично против всякакъв данък върху финансовите операции, избраха в своите изявления умишлено да представят погрешно днешното гласуване като призив за данък върху финансовите операции, засягащ само ЕС. Ако Европа не предприеме действия и не изрази становище, ще останем извън международния дебат. Вместо това днешното гласуване дава мандат на Европа да помогне, като играе водеща роля в този дебат.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Португалската партия Демократичен и социален център като правило е против създаването на европейски данъци. Факт е също, че данъците са важен инструмент в ръцете на държавите-членки, повече от всякога в трудни времена като настоящата криза. И накрая, различните варианти за данъчно облагане, било то чрез данъци или вноски, които се използват в различните държави-членки, задължително ще придаде на разглеждания тук данък повече или по-малко санкциониращ характер, като ще позволи несправедливост на европейско равнище, което не би било логично.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Според мен неизбежната истина е, че финансовият сектор следва да даде своя справедлив принос за възстановяването и развитието на икономиката, особено предвид факта, че значителна част от разходите и последиците от финансовата криза бяха понесени от реалната икономика, данъкоплатците, потребителите, публичния сектор и обществото като цяло. Евентуалният данък върху финансовите операции би могъл да намали огромния обем спекулативен капитал, който напоследък отново оказва отрицателно въздействие върху реалната икономика, като това ще представлява стъпка към постигането на устойчив растеж. Преди обаче да разглеждаме възможността за въвеждането на такъв данък, трябва внимателно да преценим неговите предимства и недостатъци. Този процес съвпада съвсем точно с процеса, за който се призовава в предложената от комисията по икономически и парични въпроси резолюция, и поради това аз гласувах в подкрепа на резолюцията. Важен момент, който само се споменава при приемането на текста, но трябва да бъде ясно дефиниран преди вземането на решение, е евентуалното използване на капитала, който ще бъде набран чрез този данък. Смятам, че данъкът трябва да се начислява на мястото на изпълнение на операцията и, с други думи, да бъде в полза на държавите, на чиято територия се намират съответните фондови борси. Все още предстои да бъде уточнен точният начин на изчисляване. Ако ЕС настоява да начислява данъка самостоятелно, във всички случаи той трябва да се приспада от брутната вноска на въпросната държава-членка. При никакви обстоятелства не трябва да се допуска това да доведе до предоставянето на данъчна компетентност на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Днес гласувах в подкрепа на предложението за резолюция B7-0133/2010 относно данъците върху финансови сделки и съм доволен, че за първи път Парламентът изиска да бъде направена оценка на осъществимостта и въздействието от въвеждането на данък върху финансовите операции на равнище ЕС. Това е съществен напредък. Сега е необходимо да се упражни натиск върху Комисията, за да предложи тя конкретни стъпки. Европейските граждани очакват разходите за финансовата криза да се поемат от онези лица на финансовите пазари, които я предизвикаха. Затова не можем да се задоволим с минималистично решение, съответстващо на предложението на САЩ, което ще доведе до набирането на няколко милиарда евро – сравнително малки постъпления, като се имат предвид огромните разходи. Намаляването на бедността, борбата срещу изменението на климата и справянето с финансовата криза изискват допълнителни приходи от няколкостотин милиарда евро. Умело замисленият данък върху финансовите операции ще осигури такава постъпления, като същевременно ще ограничи спекулациите на финансовите пазари.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0132/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно ЕЗПЕ, която цели да насърчи създаването на интегриран пазар за услуги, включващи плащания в евро, на който ще има ефективна конкуренция и няма да има разлика между национални и презгранични плащанията в евро.

ЕЗПЕ продължава да работи неправилно и не отговаря на реалните нужди на своите потребители. Европейската общност трябва да определи подходящ и задължителен краен срок за използването на инструментите на ЕЗПЕ, като след този срок всички плащания в евро ще трябва да се извършват при използване на стандартите на ЕЗПЕ. Също толкова важно е и да се гарантира, че приемането на системата няма да доведе до допълнителни разходи за европейските граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Създаването на ЕЗПЕ има фундаментално значение за по-добрата интеграция на пазара на платежни услуги. Конкуренцията ще се повиши, като плащанията в евро през граница и в рамките на страната се третират по един и същи начин, а може да окаже и пряко положително влияние върху живота на европейската общественост.

В този смисъл изглежда спешно националните правителства да въведат услугите на ЕЗПЕ и да изготвят правила, които да регулират тази инициатива по подходящ начин, така че всъщност да се опрости сегашната позиция относно платежните услуги и да се намалят разходите в полза на потребителите.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) ЕЗПЕ е замислена като обединен пазар за платежни услуги, който е обект на ефективна конкуренция и където няма разлика между презгранични и национални плащания в евро. Трябваше да сме определили правнообвързващ краен срок за преминаване към инструменти на ЕЗПЕ. Преминаването на публичната администрация към ЕЗПЕ е под нашите очаквания.

Ето защо е важно всички заинтересовани страни — законодатели, банков сектор и потребители на платежни услуги — да се включат в изграждането на ЕЗПЕ. Необходимо е във всички държави-членки да бъде гарантирано оставането в сила на действащото съгласие за директен дебит, преди задължението да бъдат давани нови съгласия по време на преминаването от националните системи за директен дебит към системата ЕЗПЕ, а това е свързано с разходи.

Поради това Комисията трябва да определи ясен, подходящ и правнозадължителен краен срок за преминаване към инструментите на ЕЗПЕ, който не следва да бъде по-късно от 31 декември 2012 г., като след този срок всички плащания в евро ще трябва да се извършват в съответствие със стандартите на ЕЗПЕ. Комисията трябва да подпомогне публичните органи в този процес, като разработи интегрирани и синхронизирани национални планове за преминаване към ЕЗПЕ.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) ЕЗПЕ трябва бързо да се превърне в интегриран пазар на платежни услуги. Много неща предстоят да се направят преди това да бъде постигнато и въпреки съществуването на директиви, които определят рамката на ЕЗПЕ за разплащане с банкови карти и за системата на ЕЗПЕ за директен дебит. Истината е, че тези системи все още не са влезли в експлоатация. Ето защо е необходимо да преодолеем всички препятствия за въвеждането на системата на ЕЗПЕ, за да може да започне да функционира пълноценно възможно най-бързо. Важно е преходният период да не продължи след 21 октомври 2012 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. (PL) ЕЗПЕ е идея, чието въвеждане ще улесни всекидневието на милиони европейци. Независимо от коя държава-членка са гражданите лесно ще могат да извършват по-бързи и евтини плащания към лица и фирми в други държави-членки, като разходите ще са същите като при плащания в рамките на собствената им страната. Във века на интернет банкирането това ще стимулира конкуренцията между банките, което от своя страна ще бъде в полза на клиентите. Въвеждането на ЕЗПЕ е следващата стъпка към една от четирите основни свободи на общия пазар — свободното движение на капитали. Изключително важно е, че ЕЗПЕ ще доведе до допълнително икономическо сближаване между държавите в еврозоната и държавите, които въпреки че са държави-членки на Европейския съюз, не са част от еврозоната, както и други държави от Европейската зона за свободна търговия.

Ето защо напълно подкрепям резолюцията на Парламента относно въвеждането на ЕЗПЕ. Същевременно приканвам Европейската комисия да даде приоритет на интересите на клиентите на банкови услуги на дребно и да провери системите за сигурност при осъществяването на контрол по въвеждането на системата на ЕЗПЕ.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0154/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Kader Arif (S&D), в писмена форма. (FR) Резолюцията относно ACTA, която беше приета днес и на която съм един от инициаторите, е изключително знакова, защото е единодушна. Тя представлява ясен сигнал, изпратен към Комисията, която преговаряше за споразумението в пълна тайна в продължение на две години. Парламентът иска пълна прозрачност по отношение на текущите преговори, както и зачитане на Договорите, които му дават право да получава същата информация като Съвета. Дали по отношение на метода или от гледна точка на това, което знаем за същността му, аз съм против начина, по който се провеждат преговорите по ACTA. Имаме много опасения във връзка с поставянето под съмнение на достиженията на правото на Общността. Освен риска от повторно въвеждане на „гъвкавия“ подход, зачитането на основните права на гражданите, от гледна точка на свободата на изразяване и защитата на личната неприкосновеност и на данните, както и принципът на освобождаване от отговорност на доставчиците на интернет достъп и хостинг услуги, могат да бъдат поставени под съмнение. Парламентът вече доказа ангажираността си към тези принципи и ако Комисията не промени стратегията, аз ще поведа кампанията срещу ратифицирането на ACTA от Парламента, както вече успяхме да направим за споразумението SWIFT.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (EN) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията. Без съмнение по-добрата защита на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) и борбата срещу фалшифицирането и пиратството са много важни въпроси в Европейския съюз и в цял свят, и аз приветствам започването на преговори на международно равнище за засилване на ПИС и за по-ефективна борба срещу фалшифицирането и пиратството. Аз обаче съм много разочарован от начина, по който се провеждат преговорите.

Според Договора от Лисабон Европейският парламент трябва да получава незабавно изчерпателна информация от Комисията на всички етапи от международните преговори, което не е така при споразумението ACTA. Освен това Европейският съюз ще трябва да даде съгласието си за договора ACTA преди влизането му в сила в Европейския съюз. Как ще бъдем в състояние да направим това, ако нямаме нужната информация? Много се надявам, че Европейската комисия ще изпълни задълженията си и ще ни представи цялата необходима информация за състоянието на преговорите.

 
  
MPphoto
 
 

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. (CS) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно прозрачността и текущото състояние на преговорите по споразумението ACTA, защото споделям съмненията на авторите по отношение на напредъка на преговорите към днешна дата. Те се провеждат при един „ограничен“ режим, което означава, че само Европейската комисия и държавите-членки на Европейския съюз имат достъп до преговорните документи. Европейският парламент е напълно изключен от процеса и все пак съгласието му е предпоставка за влизането на споразумението в сила. Считам, че цифровото съдържание и разглеждането му не трябва бъдат включени в текста на споразумението, но ако бъдат включени, въпросните разпоредби не трябва да имат репресивен характер. Считам, че споразумението ACTA не трябва да излиза от рамката на действащите в момента закони за интелектуалната собственост, както и че наказанията за копиране на цифрово съдържание трябва да бъдат оставени на преценката на отделните държави. Защитата на личната неприкосновеност и защитата на лични данни трябва да си останат един от стълбовете на европейското законодателство, което няма да бъде подкопано от международни правни споразумения. Аз подкрепям едно споразумение за ACTA, което ще се бори с фалшифицирането, което представлява реална заплаха за икономиката и потребителите и несъмнено нарушава правата върху интелектуалната собственост. От друга страна, копирането, което се извършва изключително за лично ползване, не трябва да бъде включвано. Според мен включването му би било в противоречие на правото на лична свобода и на информация. Накратко фалшифицирането и копирането не трябва да бъдат разглеждани по един и същ начин.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Roland Clark (EFD), в писмена форма. (EN) Въпреки че ние като група гласувахме против резолюцията по ACTA в сряда, 10 март 2010 г., направихме това въз основа на принципа, че самият договор ACTA не трябва да съществува под каквато и да е форма. Това е катастрофално нарушаване на индивидуалната частна собственост. Ако бяхме гласували в подкрепа на резолюцията, бихме признали съществуването на такова законодателство, но на тази основа решихме да не признаем договора.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) Независимо от Договора от Лисабон и съвместното вземане на решения за международна търговия, Комисията и държавите-членки не допускат провеждане на обществен дебат относно Търговското споразумение против фалшифицирането (ACTA). Тази липса на прозрачност предизвиква истинско подозрение, което може да бъде намалено само чрез консултации с обществеността и Европейския парламент. Въпреки че борбата срещу фалшифицирането е действително законосъобразна и необходима, договорът ACTA би засилил правата на авторите и авторските права. Трябва ли на доставчиците на интернет да бъде позволено да контролират обмена на цифрови файлове и да налагат санкции върху потребителите, включително отказ на достъп до интернет? Разходите за едно такова наблюдение биха били прекомерно високи за доставчиците на достъп, а проверките – прекалено сложни. Освен това интернет пиратството все още не е класифицирано като престъпление нито в европейското право, нито в международното право. Затова идеята за систематично налагане на санкции в такъв голям мащаб е неоправдано, още повече предвид факта, че интернет достъпът, в името на правото на информация, все още представлява основна свобода. Комисията ще трябва да представи на Парламента документ, който очертава преговорите и всички позиции в процес на обсъждане. Ако не го направи, Парламентът може да отхвърли договорения тайно текст, както отхвърли и споразумението SWIFT.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в полза на резолюцията за прозрачността и текущото състояние на преговорите за Търговско споразумение против фалшифицирането (ACTA), защото подкрепям прозрачната процедура при провеждането на преговори.

След влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът ще трябва да даде съгласието си за текста на споразумението, преди то да влезе в сила в Европейския съюз. Приносът на Парламента е от съществено значение, за да се гарантира, че средствата за прилагане на правата върху интелектуалната собственост няма да попречат на иновациите, конкуренцията, защитата на лични данни и на свободното движение на информация.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Фалшифицирането представлява една от основните заплахи за световната икономика и въпреки усилията за борба с него е очевидно, че е налице явна неспособност на отделните държави да доведат тази борба до успешен край. Рисковете за здравето и безопасността на потребителите, до които закупуването на определени продукти може да доведе, са ясни днес.

От търговска и индустриална гледна точка тази паралелна промишленост, която незаконно се храни от творчеството и славата на другите, отслабва стойността на марките и прави особената им роля по-малко ефективна. По този начин, въпреки че е важно да се установи един отворен, свободен и справедлив пазар, това може да стане единствено ако фалшифицирането се отхвърли от всички и на него се противопоставят големите производители. Търговското споразумение против фалшифицирането може да представлява път, по който си струва да се върви, но това трябва да бъде разбрано и обсъдено по един прозрачен начин преди това, за разлика от случилото се досега.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) През 2008 г. Европейският съюз и други държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие започнаха преговори за ново многостранно споразумение, което имаше за цел да засили прилагането на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) и да предприеме действия против фалшифицирането и пиратството (Търговско споразумение против фалшифицирането – ACTA). Заедно те решиха да одобрят клауза за поверителност. Всяко споразумение, свързано с ACTA, изготвено от Европейския съюз, трябва да спазва правни задължения, наложени на Европейския съюз в областта на личната неприкосновеност и защитата на данните, съобразно определенията в Директива 95/46/ЕО, в Директива 2002/58/ЕО и в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейските общности. След влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът ще трябва да даде одобрението си за текста на споразумението ACTA, преди то да влезе в сила в Европейския съюз. Също така Комисията се ангажира незабавно да предостави на Парламента изчерпателна информация по време на процеса на договаряне на международни споразумения. Следователно преди започването на преговорите по ACTA трябва да бъде създадена правна основа и Парламентът трябва да одобри мандат за преговори. Комисията трябва да внесе предложения преди следващия кръг от преговорите.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Общото осъждане от страна на Парламента по отношение на неразпространението на информация от Комисията във връзка с текущите преговори по Търговското споразумение против фалшифицирането (ACTA) и ограниченията, които, действайки по този начин, Комисията се опита да наложи на разглеждането и демократичния контрол, бяха доста ясни. Поради тази причина считаме за важно, че резолюцията посочва, че Комисията „има правно задължение незабавно да предостави изчерпателна информация на Парламента на всички етапи от международните преговори“.

Необходими са демократични и прозрачни процедури при провеждането на преговори, както и обществен дебат по съдържанието им, нещо, което смятаме за положително. Освен това подчертаваме довода за необходимостта от зачитане на „основните права, като правото на изразяване и правото на лична неприкосновеност, при пълно спазване на принципа на субсидиарност“, както и защитата на лични данни. Ето защо гласувахме в подкрепа на предложението.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. (FR) Този проект за Търговско споразумение против фалшифицирането, известно още като ACTA, може да изглежда като добра идея, толкова неблагоприятно се отразяват на европейската икономика и европейските работни места тези нелоялни практики в света на прекалено свободната търговия, които ни налагате. Както става винаги с крайно неблагоприятните споразумения, договаряни от Комисията обаче, всичко се извършва тайно.

Имам предвид споразумението от Блеър Хауз, което пожертва европейското селско стопанство, за да задоволи апетитите на мултинационалните дружества от САЩ в хранително-вкусовата промишленост. Имам предвид и скандалното Многостранно споразумение за инвестиране (MAI), което искаше да освободи мултинационалните дружества от действащото законодателство в държавите, в които развиват дейност. За щастие, споразумението не се осъществи. В този случай под съмнение е разделът за „интернет“ в ACTA: това буквално се свежда до въвеждането на един чудовищен закон „Hadopi“ в цял свят.

Митниците могат да претърсват MP3 плейъри, мобилни телефони и преносими компютри на всеки гражданин, заподозрян, че незаконно е изтеглил файл. Доставчиците на достъп могат да бъдат принудени да откажат достъп до интернет на своите клиенти или да предоставят информация за тях. Това е неприемливо и затова гласувахме в подкрепа на резолюцията, което призовава за пълна прозрачност на преговорите и заплашва Комисията със съд, ако откаже.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Аз одобрих резолюцията, насочена към получаване на пълна прозрачност от страна на Европейската комисия по въпроса за преговорите на търговското споразумение против фалшифицирането (ACTA), които понастоящем се провеждат тайно. Освен риска от повторно въвеждане на „гъвкавия подход“, тук могат да бъдат поставени под съмнение зачитането на основните права на гражданите по отношение на свободата на изразяване и на защита на личната неприкосновеност и лични данни, и принципа на освобождаване от отговорност на доставчиците на интернет достъп и хостинг услуги. От това следва, че Европейският парламент, като изразител на позицията на европейските народи, не може да бъде изключен от преговорите и трябва да получи същата информация, каквато е предоставена на Съвета; това е демократично изискване. На последно място, ACTA не трябва да застрашава достъпа до генерични лекарства. В този контекст, като се има предвид методът и тревожните слухове за съдържанието му, които се разпространяват на този етап, мога единствено да гласувам за една резолюция, която е от съществено значение за едно такова споразумение.

 
  
MPphoto
 
 

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. (PL) В приетата резолюция Европейският парламент ясно обяви подкрепата си за по-голяма прозрачност при преговорите на Европейската комисия по търговското споразумение против фалшифицирането. Пиратството и фалшифицирането представляват все по-голям проблем за европейската икономика и за другите икономики по света.

Все повече икономики на развиващи се държави се превръщат в икономики, основаващи се на знанието. Затова ние също се нуждаем от ясни и ефективни принципи за защита на правата върху интелектуалната собственост, които няма да пречат на иновациите и конкуренцията, няма да наложат неоправдана тежест на законно извършваната търговия и ще защитят личната ни неприкосновеност и основните ни права, като свободата на словото. Ето защо приетата днес резолюция не оспорва идеята за изготвяне на самото споразумение. Преговорите, които се водят от Европейската комисия обаче, не са открити.

Европейският парламент и европейските граждани не са осведомявани за напредъка на преговорите. Тази липса на информация е причина за безпокойство. Искаме по-голяма прозрачност от Европейската комисия. Искаме да знаем – сега – какви задължения поемат преговарящите от Европейската комисия от името на 500 милиона граждани на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. (DE) Преговорите по Търговското споразумение против фалшифицирането (ACTA) относно разпоредбите на закона за авторското право, борбата с фалшифицирането, пиратството на продукти и интернет пиратството без съмнение представляват важна крачка към защитата на интелектуалната собственост. За съжаление, има какво да се желае от политиката на Комисията за информиране във връзка с преговорите.

Липсата на прозрачност по отношение на състоянието на преговорите затруднява Европейския парламент да има една конструктивна роля при изготвянето на разпоредбите и по този начин предварително да гарантира, че няма ограничаване на гражданските права на европейците и нарушение на директивите за защита на данните. Подкрепям предложението за резолюция (RC7-0154/2010) и по този начин и призива на Европейския парламент към Комисията за изготвяне на рамка на политиката за информиране във връзка с преговорите по ACTA по един по-прозрачен, изчерпателен – и оттам – цялостен начин.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Прозрачността на преговорите по ACTA са от съществено значение и аз се радвам, че Парламентът призова за пълно разкриване на информацията с такова мнозинство. Въпреки че със задоволство приемам уверенията, че отделни лица няма да бъдат инкриминирани за лично ползване и че споразумението ACTA няма да бъде използвано срещу разпространението на генерични лекарства в развиващите се държави, надявам се, че Парламентът ще бъде в състояние да получи достъп до всички документи и да наблюдава преговорите, за да гарантира изпълнението им.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Липсата на прозрачност при преговорите на Търговското споразумение против фалшифицирането (ACTA) е в противоречие с духа на Договора за функционирането на Европейския съюз. От съществено значение за Съвета и Комисията е незабавно да се представи цялата документация, въз основа на която се провеждат преговорите. Неспазването на това основно задължение от страна на Комисията и Съвета може да принуди Парламента да прибегне до необходимите правни процедури, за да получи достъп до тези документи – нещо, което би навредило на авторитета на съответните европейски институции.

 
  
MPphoto
 
 

  Zuzana Roithová (PPE), в писмена форма. (CS) Бих искала да благодаря на докладчиците и на всички членове на Парламента, които са отговорни за факта, че Европейският парламент ясно изрази своята безкомпромисна позиция с такова голямо мнозинство срещу непрозрачните преговори на едно толкова важно международно споразумение. Очакваме, че споразумението ще разкрие ново международно измерение в борбата срещу фалшифицирането, без обаче да се ограничава правото на лична неприкосновеност на европейските гражданите.

Според мен проблем представлява и фактът, че Китай не е бил поканен да участва в преговорите. Във вчерашното разискване научих от Комисията, че те също считат това за стратегическа грешка. Идеята, че Китай, най-големият източник на фалшифициране в света, ще подпише едно договорено споразумение на по-късен етап, е нереалистична. Считам, че критичният ни доклад днес ще убеди Комисията да преразгледа подхода си към Парламента, който има правомощия за съвместно взимане на решение в нови области, включително външната политика, благодарение на Договора от Лисабон.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Подкрепих резолюция RC7-0154/2010 за Търговското споразумение против фалшифицирането и се радвам, че по-голямата част от членовете на Парламента направиха същото. ACTA рискува да стане известно като „споразумение при липса на прозрачност в Комисията“. При преговорите си за ACTA Комисията трябва да спазва принципите на прозрачност, правата на човека и законното право на Европейския парламент на информация. Вместо това Комисията се проваля в това изпитание, като не спазва задължението си да информира Парламента в съответствие с Договора от Лисабон. Европейският съюз не може да продължава да преговоря за ACTA, ако хората не могат да вземат участие в процеса.

Също така е напълно абсурдно и неприемливо, че членовете на Европейския парламент, при затворени врата, трябва да искат информация от Комисията за съдържанието на споразуменията, за които трябва да гласуваме. Освен това Европейският парламент е показал, че не приема тайни и че високо цени един отворен интернет за всички. Членовете на Европейския парламент са показали, че Парламентът няма да приеме да бъде третиран като изтривалка. Беше отправен силен призив към Комисията незабавно да ни бъде предоставена изчерпателна информация за преговорите по ACTA.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0181/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Harlem Désir (S&D), в писмена форма.(FR) Настоящата ОСП скоро ще изтече. Гласувах в подкрепа на резолюцията, специфична цел на която е да включи изцяло Парламента в преразглеждането на системата за периода след 2012 г. Този търговски режим позволява на 176 развиващи се страни и региони да се възползват от преференциален достъп до европейския пазар в замяна на ратификацията на конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) за социалните права и на конвенциите на ООН за правата на човека.

Прилагането им обаче е незадоволително. Затова преди преразглеждането искаме: доклад за текущото състояние на процеса на ратификация, прилагане на конвенциите, оценка на въздействието на ОСП през периода 2006-2009 г., включване на условие за прилагане на 27 основни конвенции на ООН и по-прозрачни процедури по разследване, които включват по-специално редовни консултации с Парламента.

Жалко е, че заради противопоставяне от страна на десницата, в гласуването не беше прието изменението, призоваващо за провеждане на разследване в Колумбия по отношение на многобройните убийства на синдикалисти и масовите гробове, съдържащи телата на стотиците убити в района на Ла Макарена.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Европейският съюз е най-големият доставчик на хуманитарна помощ и помощ за развитие в света. Знаем, че всяка година Европейският съюз и държавите-членки отпускат милиони за програми за сътрудничество и развитие, че тази помощ е необходима и че в много случаи е жизненоважна.

Моето убеждение обаче като поддръжник на пазарната икономика е, че помощта за развитие може (и трябва) да се предоставя чрез търговски политики в полза на развиващите се страни. Считам, че в този контекст има роля общата система от преференции, която позволява на развитите държави да предложат преференциално и нереципрочно третиране на продукти, внасяни от развиващите се страни.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Изобщо не е сигурно твърдението на резолюцията, че настоящата ОСП е механизъм за подпомагане на развиващите се страни. Този механизъм има последствия, които подчертават икономическата зависимост на държавите, тъй като води до производство за износ в ущърб на техния вътрешен пазар. Предимно големите транснационални компании, някои от които от държави от ЕС, са тези, които печелят от системата, а не хората в развиващите се страни.

Така някои от намеренията, които се предполага, че са в основата на ОСП, са в противоречие с действителните резултати.

От друга страна, на фона на растящия натиск за либерализирането на международната търговия е очевидно, че ЕС използва целта на регламента като форма на изнудване за приемане на горепосочените споразумения за свободна търговия чрез недопустим дипломатически и икономически натиск върху тези страни.

За да се превърне ОСП в инструмент на помощта за развитие, е необходимо, както ние предлагаме, да се отменят и след това да се предоговорят както ОСП, така и други политики относно помощта за развитие чрез ефективна солидарност и борба с икономическата зависимост и експлоатацията на хора и природни ресурси от страна на икономически групи в рамките на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма.(PT) Действията, предприети от Европейската общност от 1971 г. насам по отношение на развиващите се страни чрез търговски преференции съгласно ОСП, са начин да се постигне по-справедлива световна търговия и в същото време да се помогне на тези страни в растежа и икономическото им развитие.

Настоящият регламент изтича през 2011 г., което означава, че е необходимо да започнем да работим по нов инструмент, който да запази и, ако е възможно, дори допълнително да увеличи ползите, които системата предоставя на развиващите се страни, нещо, което придобива още по-голямо значение предвид излизането от международната криза. Ако не искаме да сме несправедливи обаче, е изключително важно новият списък на държавите, които ще се възползват от системата, да представя реалистично тяхното икономическо положение.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Гласувах в подкрепа на общата резолюция относно ОСП (RC7-0181/2010), макар че много съжалявам и съм обезпокоен, че колумбийското посолство успя да разубеди някои от колегите относно необходимостта да се разследват нарушенията на правата на човека в Колумбия и да се вземе решение въз основа на констатациите дали да се оттеглят тарифните преференции за колумбийските стоки.

 
  
  

Доклад: Gabriele Albertini (A7-0023/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма.(EL) Докладът на Европейския парламент относно ОВППС, заедно със съответния доклад относно ОПСО, изготвен от насочения срещу обикновените хора съюз на консерваторите, социалдемократите и либералите в Европейския парламент, очертава постоянната подкрепа от страна на политическите говорители на капитала за насърчаването на още по-голяма милитаризация на ЕС, особено след влизането в сила на реакционния Договор от Лисабон, и активната им роля в насърчаването на империалистическата политика на ЕС, на намесата и войните срещу трети страни и народи във всяко кътче на планетата, служейки на интересите на монопола на капитала в условията на ескалация на империалистическата борба.

Докладът призовава за:

а) ефективна организация на ЕСВД на ЕС (основана по силата на Договора от Лисабон), новото политическо/военно оръжие за организиране, подпомагане и прилагане на империалистическата намеса на ЕС;

б) увеличение на разходите от бюджета на ЕС за военни и политически интервенции;

в) по-добро съчетаване на политическите и военните възможности на ЕС, където задълбочената връзка между ЕС и НАТО е основа за по-ефективните империалистически интервенции с използването на военни средства.

Гръцката комунистическа партия гласува против и осъжда неприемливия доклад, който е чисто и просто наръчник за империалистическо нападение срещу хората.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма.(RO) Европейският съюз трябва да развие стратегическата си автономия чрез мощна и ефективна външна политика и политика за сигурност и отбрана, за да защитава интересите си в световен мащаб, да гарантира сигурността на своите граждани и да насърчава зачитането на правата на човека и демократичните ценности в целия свят. Чрез по-ефективни европейски споразумения за сигурност, държавите-членки трябва да докажат желанието да превърнат Европейския съюз в по-голям играч на международната сцена.

Считам, че следващият годишен доклад на Съвета относно ОВППС трябва да касае пряко изпълнението на външнополитическата стратегия на Европейския съюз, да оцени ефективността й, както и да предложи условията за установяване на специфичен, пряк диалог с Европейския парламент с акцент върху изработването на стратегически подход в ОВППС.

 
  
MPphoto
 
 

  John Attard-Montalto (S&D), в писмена форма.(EN) Гласувах против изменение 18, тъй като то според мен съдържа парадокс. Изразява съжаление от логиката на милитаризацията във въведението и заключава, че „ОВППС трябва да се основава на мирни принципи и демилитаризация на сигурността“. Личната ми позиция е в съответствие с неутралитета на моята държава и следователно, тъй като изменението изобщо не е ясно, реших, че не мога да гласувам в подкрепа или да се въздържа.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма.(LT) Подкрепям доклада, тъй като считам, че ясната и съгласувана ОВППС може да допринесе значително за укрепване на мощта на Европейския съюз на международно ниво. Безспорно един от най-важните въпроси на ОВППС е растящата енергийна зависимост на ЕС от източниците на доставки и транзитните канали и необходимостта от предотвратяване на енергийната зависимост на ЕС от трети страни. Искам да призова заместник-председателя на Комисията и върховен представител Катрин Аштън да приложи без колебание препоръките на Парламента за разработването на последователна и съгласувана политика, като първо насърчава съгласуваността на равнище ЕС в поддържането на конструктивния диалог с доставчиците на енергия, особено с Русия, и с транзитните държави, като подкрепя приоритетите на ЕС в енергетиката и защитава общите интереси на държавите-членки, като развива ефективна дипломация по въпросите на енергетиката и създаде по-ефикасни мерки за реагиране при кризисни ситуации и като подпомага разнообразяването на енергийните доставки и устойчивото използване на енергия, както и разработването на възобновяеми енергийни източници. Убеден съм, че само ако действаме заедно, ЕС ще може в бъдеще да гарантира постоянни и сигурни доставки на нефт и газ за държавите-членки и ще увеличи енергийната независимост на ЕС като цяло.

 
  
MPphoto
 
 

  Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson, Marita Ulvskog и Åsa Westlund (S&D), в писмена форма. (SV) Ние, шведските социалдемократи, считаме, че партньорството между ЕС и НАТО не трябва да се развива единствено на основата на Хартата на ООН. Затова смятаме, че е важно текстът да включи гледната точка на държавите-членки по въпроса и да отчете различните традиции и позиции на държавите-членки по отношение на външната политика и политиката за сигурност и отбрана.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Подобно на много от държавите-членки (ако не на всички), Европейският съюз се оказва с бюджет, който е много по-ограничен от амбициите му и категорично недостатъчен за всичко, което желае да постигне. Списъкът с множеството европейски ценности и очаквания по въпроса подчертават асиметрията.

Фактът, че политиката е дейност, която, за да има високи постижения, е необходимо да се предвижда и да се вземат мерки, придобива особено значение, когато конкретните въпроси имат толкова съществено значение за живота на всички ни като външната политика и политика на сигурност.

Договорът от Лисабон и последвалото създаване на поста върховен представител показват убеждението на държавите-членки, че е налице реална нужда от бързина, координация и сближаване на европейските действия в областта на външната политика и политиката на сигурност. Едва след като ги приложим на практика, ще можем да видим дали разпоредбите на Договора са достатъчни и дали заложено в него ще изиграе ролята си успешно.

Надявам се, че Съюзът ще е в състояние да отговори ефективно на това важно предизвикателство.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма.(PT) Докладът за изпълнението на ЕСС е годишен документ на Парламента, който оценява ЕПСО и представя предложения за подобряване на ефективността и прозрачността й. С влизането в сила на Договора от Лисабон външните действия на ЕС придобиват ново измерение и значение. Парламентът играе основна роля като пазител на демократичната легитимност на външните действия. Създаването на ЕСВД ще служи като дипломатическо тяло и инструмент на ЕС, който до момента можеше да разчита единствено на националното представителство. Съществено е важно обаче ЕС да разполага с необходимите бюджетни средства за постигане на целите на външното представителство.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма.(RO) Искам да посоча някои точки в раздел „Западни Балкани“ от доклада относно главните аспекти и основните възможности на ОВППС за 2008 г.

Трябва да се обърне внимание на факта, че на заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения през февруари 2008 г. беше взето решение всяка държава-членка на ЕС да определи в съответствие с националната си практика и международното право отношенията си с Косово.

В същото време през първата половина на тази година се очаква консултативното становище на Международния съд по въпроса за спазването на международното право чрез едностранното обявяване на независимост от страна на временните институции на самоуправление в Косово.

Необходим е балансиран подход в оценяването на хода на процеса на стабилизиране в Косово, като се има предвид, че през 2009 г. имаше някои напрегнати моменти, включително по време на изборите през ноември. Във връзка с това считам, че трябва да се преодолеят много предизвикателства, особено по отношение на прилагането на закона, борбата с корупцията и организираната престъпност, защитата на сърбите и другите малцинства, помирението между общностите и осъществяването на икономически и социални реформи.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма.(PT) Договорът от Лисабон възложи нови отговорности на Парламента по отношение на ОВППС и ние сме готови да ги поемем и да допринесем за избора на двете политики и на лицата, които ще ги представляват в целия свят, като проучим кандидатите за ЕСВД, включително и специалните представители на ЕС. Съюзът трябва да покаже пред международната общност, че външната й политика става все по-представителна, последователна, систематична и ефективна. ЕС трябва да се стреми все повече да се превърне в основния лидер в изграждането на световния мир.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма.(ES) Гласувах против годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на ОВППС през 2008 г., защото считам, че целта на ОВППС трябва да бъде да определи външната политика на ЕС, а не да защитава своята територия. Не съм съгласен с връзката между ЕС и НАТО, установена с Договора от Лисабон. Вместо това подкрепям демилитаризация и нулево въоръжение. Осъждам логиката на милитаризацията на ЕС, която се задълбочи с приемането на Договора от Лисабон, и промените, които въвежда, като например Европейската ЕСВД и ролята на върховния представител. В момента сме свидетели на най-висока степен на милитаризация в историята. Разходите за оръжия са по-високи, дори отколкото по време на Студената война. Конфедеративната група на Европейската обединена левица — Северна зелена левица настоява за изтегляне на всички военни бази, принадлежащи на САЩ и на други държави, от територията на държавите-членки на ЕС, и призовава военните разходи да се използват за граждански цели, за да постигнем Целите на хилядолетието за развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма.(DE) Докладът се опитва да направи ЕС по-силен световен играч. По този начин обаче той не определя ясно целите или насоката на ОВППС. Предвид това искането за по-стабилна финансова основа трябва да се отхвърли. В бъдеще международните ангажименти трябва да се оценяват по това, доколко значими са и каква е ползата им за ЕС. В крайна сметка подходът в областта на ОВППС трябва да се основава на стратегия. Считам, че трябва енергично да се противопоставя на целта за премахване на принципа на единодушие. Особено ако, както беше посочено няколко пъти, целта е тясно сътрудничество с НАТО. ЕС трябва да успее да създаде свои собствени структури и, разбира се, да разполага с необходимите налични ресурси за тях. Когато става въпрос за многобройните операции и мисии, много от сегашните 23 различни дейности, в които ЕС участва, трябва да бъдат преразгледани. В Афганистан конкретно следваната стратегия под ръководството на САЩ трябва да се счита за провал.

Участието на ЕС следователно трябва да бъде преразгледано без забавяне. По отношение на Източното партньорство си струва да се изтъкне още веднъж, че интересите на Русия трябва да се вземат под внимание по исторически, културни и географски причини и че едностранните действия на ЕС трябва да се избягват. Тъй като докладът не отчита изброеното и тъй като има пропуски и в други области, гласувах против него.

 
  
MPphoto
 
 

  María Muñiz De Urquiza (S&D), в писмена форма.(ES) Във връзка с докладите Albertini и Danjean относно външната политика и политика на сигурност и отбрана на Европейския съюз искам да разясня, че вотът на испанската делегация в групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент потвърждава непризнаването на Косово за независима държава. Косово не е призната от Испания и от други четири държави-членки на ЕС, както и от 100 държави, членуващи в ООН.

Затова и в комисията по външни работи, и днес в залата подкрепихме измененията, които отговарят на нашето становище. Позицията на испанската социалистическа делегация все пак е положителна спрямо процеса на стабилизиране и разширяване, в който се включват държавите от Западните Балкани, Турция и Исландия.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Накрая гласувах в подкрепа на доклада A7-0023/2010, познат като годишния доклад относно ОВППС, най-вече защото две от петте ни изменения бяха приети (за трансатлантическия законодателен диалог и за евентуално развитие на стратегическите взаимоотношения с Китай). И накрая, нямаше големи промени в първоначалното предложение, нито изненади с приетите изменения. В крайна сметка докладът получи 592 гласа „за“ (сред които и нашите) и 66 „против“.

 
  
MPphoto
 
 

  Eva-Britt Svensson (GUE/NGL) , в писмена форма.(SV) Гласувах против доклада, който гласи, че ценностите и интересите на ЕС трябва да се постигнат в целия свят чрез задълбочаване на колективното стратегическо мислене на Съюза. Това е неоколониален подход. Според г-н Albertini, компетентността на ЕС трябва да обхваща всички области на външната политика и всички въпроси на сигурността, включително общата политика за отбрана, което може да доведе до обща отбрана. Европа е разделена по този въпрос. Парламентът също така призовава за увеличаване на бюджетните вноски от държавите-членки по-специално заради необходимостта ЕС да има голямо присъствие в ООН, която говори с един глас. Държавите-членки на ЕС, разбира се, ще запазят местата си в ООН, но ЕС, с един глас, ще окаже голямо влияние върху тях. Европейският парламент също така смята, че ЕС и НАТО трябва да развиват интензивно и ефективно партньорство. Това е в противоречие с политиката на неутралитет на моята държава. Гражданите на Европа никога не са имали възможност да изразят своето мнение по въпроса, тъй като някои от държавите-членки отказват да проведат референдум относно Договора от Лисабон.

 
  
  

Доклад: Arnaud Danjean (A7-0026/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма.(EL) Докладът относно ОВППС на ЕС е призив на империалистическия център на ЕС за широкообхватна война срещу хората. Той бележи нова ескалация в конкуренцията с други империалистически центрове.

Докладът:

Приветства седемдесетте хиляди члена на 23-те военни и „политически“ мисии на ЕС в целия свят, в повечето случаи в сътрудничество със САЩ и НАТО.

Приветства империалистическия морски надзор над Сомалия от военноморските сили на ЕС и призовава ЕС да създаде судански „механизъм от държавната полиция и редовната армия“ в чужбина, който не трябва да сваля правителството на държавата.

Подкрепя създаването на политическа/военна дирекция за кризисно управление и планиране и на постоянен оперативен център на ЕС.

Призовава за активизиране на държавния тероризъм и за потъпкване на демократичните права в името на „борбата с тероризма“ и „радикализирането“.

Насърчава бързото организиране на ЕСВД с политическа и военна компетентност.

Призовава за организиране на военни и политически интервенции, дори и в държавите-членки на ЕС, в рамките на т.нар. взаимно подпомагане, предвидено в клауза „солидарност“ на Договора от Лисабон.

Единственият интерес на народа е да свали напълно империалистическата и насочена срещу обществото политика и самото понятие ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма.(RO) Европейският парламент получи чрез вота на гражданите на ЕС по-големи правомощия по въпроси като бюджета и контрола върху външната политика и политиката за сигурност и отбрана. При тези обстоятелства членовете на Европейския парламент трябва да бъдат включени от другите институции на ЕС в процеса на вземане на решения и при назначаването на персонала, който представлява ЕС в международен план. Правомощията на Европейския парламент, които произтичат от Договора от Лисабон, са насочени към увеличаване на легитимността на решенията, свързани с общата външна политика и политиката за сигурност и отбрана.

Това оправдава искането за създаване на Съвет по отбрана като част от Съвета по външни работи, както и създаването на постоянен оперативен център на ЕС за оперативно планиране и изпълнение на военни операции. Обсъждането за противоракетния щит в настоящия му вид, предложен от администрацията на САЩ, трябва да се проведе в целия ЕС с активното участие на Европейския парламент.

Трябва да е ясно обаче, че ЕС има изключителни права при определянето на политиката за отбрана и сигурност и намесата на трети държави не е основателна. Европейският съюз решава как най-добре да гарантира сигурността на своите граждани, въз основа на консенсус между държавите-членки и без участието на трети страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) ЕС е определян като икономически гигант и политическо джудже, което означава, че не разполага със средствата, необходими за постигането на някои от целите по-специално по отношение на външната политика. Много са примерите, които показват липса на единодушие във волята и действията на държавите-членки.

Съмнявам се, че положението може да се промени в краткосрочен план. По-скоро смятам, че не е изненадващо поради броя на държавите, които съставляват Европейския съюз, и тяхната индивидуална история и интереси. Въпросът за общата политика за отбрана, засягащ суверенните правомощия, исторически винаги е пораждал съмнение в европейските държави и дори и днес заслужава особено внимание, и съвсем основателно.

Това не трябва да ни попречи да търсим по-голямо сътрудничество и съгласуване с цел подобряване на общата ни сигурност и отбрана. С благия си характер ЕС няма да издържи на трудности, а трябва да помисли да стане истински втори стълб в атлантически съюз, който не може да продължи да изисква от САЩ да прави всички жертви.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Докладът, който обединява консервативната десница и социалдемократите, е опасен симптом за това, в което обвиняваме многократно Договора от Лисабон: приноса му за задълбочаване на неолиберализма, основан на федерализъм и милитаризация на Европейския съюз като европейския стълб на НАТО.

По искане на великите сили ЕС се стреми да се справи със собствените си противоречия и да промени мястото си в процеса на определяне на силите на международно ниво, благодарение на конкуренцията по отношение на природните ресурси и пазарите и утвърждаването на Европейския съюз като икономически, политически и военен блок с амбиции за глобален интервенционизъм.

Мнозинството в залата предложи рецептата, която застъпва от години:

- милитаризация на международните отношения и вътрешната сигурност въз основа на горепосочената борба с тероризма;

- увеличение на бюджета в тези области и създаване на нов военен капацитет, който ще допринесе за нова надпревара във въоръжаването;

- адаптиране към концепцията на САЩ и НАТО за превантивни войни и по-голяма намеса на световно равнище.

Резултатът може да е повече конфликти, експлоатация и бедност в отговор на кризата, в която капитализмът постави света.

Пътят към мира изисква края на тези политики.

 
  
MPphoto
 
 

  Charles Goerens (ALDE), в писмена форма.(FR) Гласувах в подкрепа на доклада Danjean поради следното. 1) Докладът призовава за премахване на Асамблеята на Западноевропейския съюз. Следователно няма никаква информация в доклада относно работата на асамблеята за по-нататъшната европейска интеграция. Много е жалко, когато постоянно се хвали работата на комисията по външни работи на Европейския парламент, макар да го заслужава по-малко от досегашните идеи на Асамблеята в Париж. 2) Парламентарният контрол по въпросите на европейската отбраната ще трябва да вземе под внимание приноса на националните парламенти. Всъщност още дълго от тях ще зависи решението за предоставяне на националните сили и капацитет на разположение на ЕС за военните операции на Съюза. Същото важи и за финансирането на военните операции, за които плащат националните бюджети. Желанието да се предотвратят демократични пропуски по въпросите на европейската отбрана трябва да ни ръководи в намирането на институционално решение, което е действително приемливо на парламентарно равнище.

 
  
MPphoto
 
 

  Richard Howitt (S&D), в писмена форма.(EN) Лейбъристите в ЕП приветстваме годишния преглед на ЕСС и ОПСО, особено предвид промените след ратифицирането на Договора от Лисабон, и в това отношение специално приветстваме ролята на върховния представител, баронеса Катрин Аштън, в общото разискване в Парламента.

Гласувахме в подкрепа на доклада като цяло, но решихме да гласуваме против параграф 20, който предлага създаването на постоянен оперативен център на ЕС. Нашата отдавнашна позиция и позицията на британското правителство е, че няма нужда от такъв център, който ненужно ще дублира съществуващите структури. Решихме да гласуваме с „въздържал се“ по изменение 20, тъй като макар искрено да приветстваме действията към един свят без ядрено оръжие, забелязахме неточност в изменението, а именно че оръжията на САЩ в този контекст представляват потенциала на НАТО, а не на САЩ, и затова считаме, че въпросът за унищожаването на ядрени бойни глави в Германия и други държави е предмет на обсъждане от съюзниците на НАТО, включително и САЩ. Не е предмет на обсъждане от ЕС като отделен военен субект.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма.(PT) ОВППС и ЕПСО са двата главни стълба, които позволяват на ЕС да се превърне в основния фактор на международната общност за преодоляване на предизвикателствата и заплахите, определени в ЕСС.

Независимо от факта, че ЕС счита Съвета за сигурност на ООН за основния отговорник за поддържането и опазването на световния мир и сигурност, ЕС трябва да разполага с политики, които са ефективни и споделени от всички държави-членки, за да може да отговори по ефективен начин на предизвикателствата и заплахите с глобален характер.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма.(ES) Гласувах против доклада Danjean, защото предлага бъдеща ОВППС, която акцентира върху насърчаването на милитаризацията и интервенционизма на ЕС. Не предлага цивилна и мирна гледна точка или решение на конфликтите, фокусирайки се вместо това върху отбраната и милитаризацията на ЕС. Против текста съм и защото се позовава на Договора от Лисабон и неговото прилагане. Насърчава преминаването към централизация на властите без парламентарен механизъм за контрол, което ще превърне ЕС във военен участник на международната сцена. Вместо постоянното, структурирано сътрудничество между ЕС и НАТО, за което се застъпва докладът, подкрепям всички дейности да се извършват изцяло в рамките на Хартата на ООН и международното право при стриктно разделение между двете институции.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма.(DE) Докладът на г-н Danjean относно изпълнението на ЕСС и ОПСО е много изчерпателен и обхваща много теми, които са важни за Европа. Въпреки това липсва ясен фокус върху формирането на външната политика на ЕС през следващите няколко години, както и строга политическа линия. От друга страна, докладът се стреми да повиши автономията на ЕС спрямо други световни играчи, по-специално по отношение на САЩ, чрез стабилна външна политика и политика за сигурност и отбрана, което аз приветствам. В същото време докладът отново застъпва тясно сътрудничество между ЕС и НАТО и изисква например създаване на съвместни институционални структури. Искането за изготвяне на Бяла книга относно ОПСО, в която ясно да се определят целите на политиката, следователно е повече от препоръчително. Макар да критикувам остро засилването на централизма в Европейския съюз, подкрепям създаването на постоянен оперативен център на ЕС.

Подобен център ще ни позволи да планираме и изпълняваме по-ефективно различните операции. Освен това избягването на дублирането на работата ще доведе и до намаляване на разходите. Упоменатата клауза за солидарност във връзка с природните бедствия, като например създаването на европейски сили за гражданска защита, е безспорно нещо, което си струва и към което трябва непременно да се стремим. Въпреки всичко, предвид неясното становище в редица области, бях принуден да се въздържа при гласуването.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Накрая се въздържах при окончателното гласуване по годишния доклад относно изпълнението на ЕСС (A7-0026/2010). Това беше най-сложният и деликатен доклад за нас, но се справихме добре. Две и половина от 11-те ни изменения бяха приети (в това число важното предложение, призоваващо върховния представител и заместник-председател да преодолее дисбаланса между цивилния и военния капацитет за планиране). Не бяха гласувани други съществени промени. Накрая докладът беше приет с 480 гласа „за“ и 111 „против“. Аз, както казах, се въздържах, както и моята група.

 
  
MPphoto
 
 

  Eva-Britt Svensson (GUE/NGL) , в писмена форма.(SV) Гласувах против доклада. Той е един от най-милитаристичните документи, които съм чела през всичките години в Парламента. Европейският парламент призовава за създаване на постоянен оперативен център, който да отговаря за оперативното планиране и провеждане на военни операции и за засилване на сътрудничеството с НАТО. Европейската агенция по отбрана (ЕАО) ще има правомощия за военно наблюдение на космическото пространство. Освен това ще бъде създадена и система за морско наблюдение, която, освен всичко друго, ще ограничи „незаконната“ имиграция. Докладът също така призовава повече държави-членки да участват във военните операции на ЕС от досега. ЕС и Европейският парламент трябва да се включат в дискусии относно стратегическа концепция за НАТО. Като гражданка на неутрална държава, не мога да подкрепя този стигащ твърде далеч доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма.(RO) Искам да благодаря на всички колеги в Европейския парламент за подкрепата, която ми оказаха в Парламента, гласувайки в подкрепа на изменение 34 към доклада Danjean относно ЕСС.

Предложих изменение 34 с цел промяна на текста на параграф 87 от доклада, който касае разработването на противоракетния щит в Европа вследствие на двустранното споразумение между САЩ и държавите-членки, включително и Румъния. Изменението предлага премахване на препоръката за разработване на системата „в диалог с Русия“, заменяйки фразата с по-балансираната „диалог на континентално ниво“. Новият проект САЩ, включващ разработването на система за противоракетна отбрана, има строго отбранителен характер и гарантира сигурността на цяла Източна Европа и Западните Балкани. Проектът не е насочен срещу Русия. Следователно не считам, че има причини Русия да бъде включена като участник и евентуално да взема решения в развитието на проекта.

Това послужи за основа за изменение 34. Доволен съм, че то беше прието с 358 гласа „за“. Броят на гласовете „за“ подчертава, че подкрепата надхвърля границите на политическите групи и националните организации, доказвайки значението на предложението за резолюция, както и наличието на европейско мнозинство, което споделя същата гледна точка.

 
  
  

Предложение за резолюция RC-B7-0137/2010

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма.(EL) Считам, че активизирането на усилията за предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия и за постигане на свят без ядрено оръжие е безусловен и важен приоритет. Укрепването на ДНЯО чрез подписването и прилагането му от всички държави-членки попада в тази рамка. Избрах да гласувам с „въздържал се“ по предложението за резолюция, защото съм против една от основните му точки, която Конфедеративната група на Европейската обединена левица — Северна зелена левица се опита неуспешно да промени. Имам предвид фразата и прокараното мнение, че ЕС може „да използва всички инструменти на свое разположение за предотвратяване, възпиране, прекратяване и, ако е възможно, премахване на програмите за разпространение на ядрено оръжие, предизвикващи загриженост на глобално равнище“. По-конкретно, използването или заплахата от използване на военни средства, особено по отношение на Иран, е изключително опасно, няма да има положителни резултати за мира и противоречи на възприемането от левицата на военните действия от страна на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма.(PT) Принципите, залегнали зад подписването на ДНЯО и датиращи от времето на Студената война, продължават да имат значение и днес и са дори още по-важни. Падането на Съветския съюз доведе до разпространението на ядрени материали в различни държави, а краят на единния контрол над използването и съхранението им повдига опасения за безотговорното им използване или дори разпад с невъобразими последствия за здравето и безопасността на региона.

Увеличаването на броя на членовете на „ядрения клуб“, терористичната заплаха и относителната лекота, с която днес могат да бъдат създавани оръжия за масово унищожение, заедно усложняват неспокойната атмосфера, в която живеем. Европейският съюз трябва да може да заеме обща и последователна позиция по тези въпроси, насочена към създаването на един по-безопасен и с все по-малко оръжия свят.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма.(PT) Международните промени предоставят нови възможности по въпроса за неразпространението на ядрени оръжия. В началото на своя мандат президентът Обама заяви амбицията си за свят без ядрени оръжия и обеща да работи активно за ратифицирането на пълна забрана на ядрените опити от САЩ. Съюзът трябва да е способен да отговори на предизвикателствата, свързани с неразпространението на ядрени оръжия, по-специално на породените такива от Иран и Северна Корея, които продължават да бъдат най-големите заплахи за международната сигурност. По отношение на намаляването на ядрените арсенали приоритет е по-нататъшното намаляване на двата основни арсенала, на Русия и на САЩ, които притежават 95% от съществуващите в света ядрени оръжия. Парламентът очаква Европейският съюз да представи обща и амбициозна позиция по време на следващата Конференция за преразглеждане на страните по ДНЯО.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Ядреното разоръжаване на международно ниво е от ключово значение. Това оправдава необходимостта от насърчаване и утвърждаване на ДНЯО, както и гарантиране на ратификацията му от всички държави. В настоящия международен климат опасността от нова надпревара в ядреното въоръжаване предизвиква сериозна загриженост.

Разоръжаването и прекратяването на разработването, производството и съхранението на нови ядрени оръжия са в основата на духа и буквата на ДНЯО. Продължаващото обсъждане на ядрените програми на Иран изисква мирно решение чрез преговори, които е важно да се възобновят. Всяко военно действие или заплаха от използване на сила ще има обратен ефект и последици, потенциално опасни за региона. Във връзка с това трябва да покажем ясно, че се противопоставяме на планове, които могат да оправдаят военна намеса, както в случая с параграф Ж от преамбюла на приетата обща резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Charles Goerens (ALDE), в писмена форма.(FR) Иранският проблем е в центъра на обсъжданията в подготовката за Конференцията за преразглеждане на ДНЯО. Обобщено: Иран, приемайки ДНЯО, с времето се отказа от възможността да се сдобие с ядрени оръжия. Ако Република Иран не спазва своите ангажименти, пред нас ще възникнат два проблема. В краткосрочен план това ще бъде заплаха за стабилността в региона, в който повечето участници са склонни да заемат радикални позиции. В средносрочен и дългосрочен план отказът на Иран да спазва разпоредбите на ДНЯО ще създаде сериозен прецедент по отношение на регионалната, а всъщност и на световната сигурност. Ще е очевидно, че разискванията сред членовете на Съвета за сигурност на ООН, които имат право на вето, плюс Германия, вече няма да са достатъчни, за да променят нещата. Ясен сигнал от САЩ и Русия, че и двете са склонни едностранно да намалят ядрения си арсенал, може да спомогне за поемането на отговорност от средните ядрени сили, които също са готови да се разоръжат. И накрая, категоричният жест на големите сили може да убеди държавите, които в момента се сдобиват с ядрено ноу-хау, да се откажат от проектите си.

 
  
MPphoto
 
 

  Richard Howitt (S&D), в писмена форма.(EN) Лейбъристите в ЕП искаме да изразим своята голяма ангажираност по отношение на целта за свят без ядрени оръжия. Горди сме, че Великобритания като ядрена сила е начело на усилията за постигане на споразумение относно неразпространението на ядрено оръжие през май в Ню Йорк, което включва световен консенсус. Гласувахме в полза на резолюцията с ясната цел да изпратим посланието, че Европейският парламент и лейбъристите в него ще подкрепят всички усилия да гарантираме, че ще загърбим лошото минало на ядрена готовност и гарантирано взаимно унищожение.

Решихме да се въздържим по изменение 2, тъй като считаме, че военната доктрина трябва да се определя от националните правителства, а не да е право на Европейския парламент. Присъединихме се към подкрепата на политическата ни група за изменение 3, защото смятаме, че всички държави имат право да развиват ядрена енергия за мирни цели, но носят отговорност да отхвърлят развитието на ядрените оръжия. Лейбъристите в ЕП ще продължим да подкрепяме разоръжаването в държавите, които притежават ядрено оръжие, предотвратяването на разпространението в други държави, с крайна цел постигне на свят без ядрени оръжия.

 
  
MPphoto
 
 

  Sabine Lösing (GUE/NGL), в писмена форма.(EN) Напълно наясно съм, че международното ядрено разоръжаване и следователно укрепването на ДНЯО и неговото ратифициране от всички държави са от жизненоважно значение и че трябва да се положат всички усилия за прилагането на всички аспекти на Договора. За да се гарантира ефективността на многостранните усилия, те трябва да бъдат част от добре развита визия за възможно най-скорошно постигане на свят без ядрено оръжие. Трябва да настояваме за ангажимента на държавите, притежаващи ядрени оръжия, за пълно разоръжаване по силата на член VI от ДНЯО, тъй като това е ключово обещание на толкова много държави, подписали ДНЯО и отказали се по този начин от ядреното оръжие завинаги. Ние сме против фразата в общата резолюция (съображение Ж) „да използва всички инструменти на свое разположение за предотвратяване...“.

Предупреждавам, конкретно по отношение на Иран, че военни действия за предотвратяване на разпространението ще имат напълно обратен ефект и ще бъдат много опасни. Убедена съм, че най-добрият начин за справяне с проблема с разпространението е да се откажем от атомната енергия веднъж завинаги, тъй като гражданската й употреба също има своите опасности и освен това не може категорично да се разчита, че гражданските ядрени технологии няма да бъдат използвани за военни цели.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма.(PT) Разпространението на оръжия за масово унищожение наистина представлява сериозна заплаха за човечеството, мира и международната сигурност. Крайният тероризъм, необуздан и често фундаменталистки, кара света да се страхува и да се опита да попречи на групите и правителствата с безскрупулни лидери да придобият технологията.

Затова е важно правителствата, които притежават такова оръжие, да докажат, че възнамеряват да намалят своите арсенали, давайки добър пример. Следващата среща на върха, насрочена за април тази година, може да има много важен принос по въпроса и има високи очаквания за по-голяма строгост и контрол върху неразрешената търговия с ядрени материали.

Да се надяваме също така, че САЩ и Китай ще играят важна роля за ядреното разоръжаване на Корейския полуостров. Важно е обаче да не се дистанцират от ДНЯО, тъй като той касае всички ни, а не само някои от нас.

 
  
MPphoto
 
 

  Zuzana Roithová (PPE), в писмена форма. (CS) Доволна съм, че Европейският парламент категорично прие доклада относно неразпространението на ядрени оръжия. Като християнка приветствам факта, че представителите на западната цивилизация, повече от 60 години след края на войната, осъзнаха, че съществуването на ядрени оръжия представлява огромен световен риск, и положиха усилия да ги намалят. Фактът, че Иран и Корейската народнодемократична република не възнамеряват да подпишат ДНЯО, представлява голям риск. Двете държави също така не изпълняват международните задължения в областта на ядрената безопасност. Фактът, че Иран отказва достъп до ядрените си съоръжения на инспекторите от Международната агенция за атомна енергия, представлява реален риск за безопасността не само на съседните държави, но също и на ЕС. В заключение искам да благодаря на колегите за старанието им да изготвят текста на резолюцията по възможно най-балансиран начин.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Накрая гласувах „за“ сложната резолюция (RC7-0137/2010) относно ДНЯО. Доволен съм, че първоначалното предложение, внесено от групата PPE, социалистите, групата ALDE и групата Verts/ALE, беше потвърдено и че беше прието едно от четирите ни изменения (331 гласа „за“, 311 „против“), изненадващо, защото призовава страните да преразгледат военната си доктрина с цел да отменят нанасянето на първи удар. Усилията на групата PPE за заличаване на параграфа относно зоните без ядрено оръжие, включително в Близкия изток, нямаха успех.

 
  
MPphoto
 
 

  Geoffrey Van Orden (ECR), в писмена форма.(EN) Съгласни сме с много неща в резолюцията. Твърдо подкрепяме ясен и ефективен ДНЯО. Въпреки това резолюцията в сегашния й вид съдържа някои безполезни неща и затова групата ECR се въздържа. Съображение Л поставя въпроса за притежаваното тактическо ядрено оръжие от пет европейски неядрени държави. Ние подкрепяме постоянното наличие на такова оръжие, тъй като то допринася за споделяне на тежестта и за гарантиране на военния ангажимент на САЩ към европейската сигурност. На няколко места има косвени критики към близки съюзници, докато критиките ни трябва да са насочени към онези, които представляват заплаха за международната сигурност. Нито Обединеното кралство, нито Франция или САЩ сега произвеждат ядрено разпадащи се материали за оръжия. Друг е въпросът, че производствените им инсталации за ядрено разпадащи се материали на този етап трябва да бъдат демонтирани. Призива за създаване на зони без ядрено оръжие в Близкия изток е очевидно насочен към Израел. Израел е изправен пред екзистенциална заплаха от страна на съседи, някои от които от години разработват ядрени и други оръжия за масово унищожение, като най-малко един от които, Иран, продължава в тази посока.

 
Последно осъвременяване: 4 юни 2010 г.Правна информация