Председател. – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно Куба.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, смъртта на Орландо Сапата беше едно изключително неприятно събитие, което не трябваше да се случва и ние не искаме подобно нещо да се случи отново в Куба или на друго място.

Европейският съюз и неговите институции трябва да се ангажират с осъждането на събития, които представляват нарушение на правата на човека, и да работят, за да гарантират, че нищо подобно няма да се случи отново. Това трябва да бъде ангажимент на Европейския съюз.

Правата на човека са основен символ на идентичността на Европейския съюз, защото вярваме в ценности като свобода, толерантност и плурализъм. Ето защо това е нашата идентичност, истинската ни идентичност. Когато има нарушения на тези универсални права, Европейският съюз ги осъжда публично и ние направихме това по отношение на Куба. Направихме това, когато изразихме нашия песимизъм и загриженост относно липсата на напредък във връзка с правата на човека в Куба, и също така го направихме, когато поискахме задържаните поради убежденията им лица в кубинските затвори да бъдат освободени. В момента има около 200 задържани поради убежденията им лица, някои от тях са в много тежко здравословно състояние, а един от тях, Гилермо Фариняс, е в тежко положение, като е обявил и гладна стачка.

Осъдихме случващото се и когато казахме, че защитниците на правата на човека в Куба имаха нужда да бъдат защитени, и осъдихме случващото се, когато казахме, че от кубинското правителство, под чиято юрисдикция се намираха редица затворници, трябва да се потърси отговорност за смъртта на Орландо Сапата.

Политиката на Европейския съюз относно Куба обаче не спира дотук. Политиката на Европейския съюз относно Куба е структурирана около определени елементи, като искам да подчертая някои от тях.

Първо, съществува политически диалог. Политически диалог с институциите в Куба, с органите и с цялото гражданско общество, който естествено е разширен, така че да включва правата на човека. Второ, съществува сътрудничество за развитие с Куба, което е всъщност солидарност с народа на Куба — нито повече, нито по-малко. То също така включва подпомагане на напредъка по отношение на културата и демократичните практики в Куба.

Това са основните елементи на политика, която по същество е насочена към една-единствена цел: хората в Куба, тяхното благоденствие, напредъка им, условията им на живот и зачитането на правата на човека.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, Комисията искрено съжалява за смъртта на Орландо Сапата и обстоятелствата около нея. Също така искам да изразя дълбоката си загриженост за другите политически затворници в Куба. Всички ние в тази зала споделяме чувството на гняв и отчаяние от смъртта на г-н Сапата и трябва да направим всичко възможно, за да гарантираме, че подобни събития няма да случват повече в Куба или в някоя друга държава.

Европейският съюз е основан върху ценностите на демокрацията, правата на човека и основните свободи, които се стремим да защитаваме и подпомагаме, след като до неотдавна ние самите страдахме от нарушаване на основните права на човека на собствения ни континент. Правата на човека са универсални и нямат граници. Този принцип е съставна част от нашия диалог с всички партньори в Европа и извън нея.

Конструктивен ангажимент, а не политика на принуда и санкции остава в основата на политиката ни към Куба, както се подчертава в общата позиция, приета през 1996 г. Това е причината, която накара Съветът през юни 2008 г. да реши да вдигне дипломатическите мерки от 2003 г. като средство за улесняване на процеса на политическия диалог и да се даде възможност за пълното използване на инструментите, предвидени от общата позиция от 1996 г. Това също е причината, която накара много държави-членки да възобновят сътрудничеството си за развитие с Куба през последните няколко месеца, като тук са включени партии с разнообразна политическа ориентация. Представени в Европейския парламент по този начин те отразяват общото мнение относно важната роля, която сътрудничеството да развитие трябва да играе в Куба.

В такъв момент бездействието по отношение на Куба ще бъде възможно най-лошият начин за укрепване на доверието към Европейския съюз като глобален фактор. На карта е поставено не само доверието, но също и нашата възможност да присъстваме в Куба. Ето защо моето категорично убеждение е, че начинът да вървим напред е да осъществяваме и задълбочаваме съществуващия политически диалог и да продължаваме сътрудничеството с Куба като инструмент за подобряване на живота на хората там.

Сътрудничеството с Куба никога не е било прекъсвано от Европейския съюз, защото развитието не означава подпомагане на правителството, а подпомагане на хората. Ние винаги сме смятали, че сътрудничеството за развитие представлява важна част от отношенията ни с Куба. От осъществяваните в момента проекти там ще се облагодетелства пряко населението, като се задоволяват основните нужди на хората посредством оказване на помощ за възстановяване и реконструкция след ураганите, продоволствена сигурност и адаптиране към изменението на климата. Има и проекти, които подпомагат дейностите на недържавните участници.

Искам да съм пределно ясен, че финансирането от ЕС не се отпуска чрез правителството или чрез публични субекти. Средствата се отпускат посредством агенции на ООН и европейски неправителствени организации, които приветстват присъствието на Комисията и на Европейския съюз в Куба.

Важно е Европейският съюз да продължи да спомага за справянето с основните нужди на населението в Куба, докато се намесва в стратегическите сектори посредством налични тематични или географски инструменти. Задачата, с която ЕС трябва да се справи по решителен начин, е намирането на правилното съотношение между демонстриране на отвореност към диалог, подпомагане на населението в Куба посредством сътрудничество за развитие и придържане към нашите принципи.

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, от името на групата PPE. – (ES) Г-жо председател, когато моята група поиска темата да бъде включен в дневния ред, ние не направихме това, за да се изтъкнат грешките (понякога непоправими) в политиките, които са в полза на враговете на свободата. Ние също така не направихме това, за да извличаме политически дивиденти от това осъждане.

Направихме го, за да може Парламентът, институцията, намираща се в демократичното сърце на Европейския съюз, на висок глас да заклейми смъртта на един невинен човек и преди всичко да изрази солидарността си с онези хора в Куба, които се борят, живеят и умират — като Орландо Сапата — за свободата и достойнството си.

Както посочи Европейската комисия, общата позиция на Съвета е все още валидна и тя е достойна позиция, защото настоява за незабавното и безусловно освобождаване на политическите затворници. Тя също е и последователна позиция, защото настоява да се зачитат правата на човека и основните свободи, за да може Куба да се присъедини към нашата система от ценности, а не да бъде част от чужди системи като тези в Китай или Виетнам.

Г-жо председател, думите на един храбър мъж, Освалдо Пая, който спечели наградата „Сахаров“ през 2002 г., все още звучат в тази зала. Той каза, че първата победа, която може да обяви, е, че в сърцето му няма омраза. Той каза на онези, които го потискаха, които бяха негови братя, че не ги мрази, но че те няма да могат да му наложат волята си чрез страх.

Той каза, че Андрей Сахаров остави наследство, състоящо се от достойнство и работа за мирния съвместен живот на народите, и че често гласовете, които имат най-голямо значение, са онези, които не се чуват.

В залата не успяхме да чуем гласовете на „Дамите в бяло“, които също бяха наградени с наградата „Сахаров“ от Парламента. За съжаление, вече няма да можем да чуем гласа на Орландо Сапата, но скоро ще можем да чуем гласовете на още много кубинци.

Междувременно, г-жо председател, с легитимността, която притежава, като представлява 500 милиона граждани от 27 държави-членки на Съюза, Парламентът трябва ясно и силно да повтаря неспирния вик за свобода, който чуваме от прекрасния остров Куба.

(Ръкопляскания)

  Luis Yáñez-Barnuevo García, от името на групата S&D. – (ES) Г-жо председател, г-н Лопес Гаридо, г-н член на Комисията, нека никога вече да не позволяваме нашето мълчание да доведе до това да станем съучастници на унищожаването на свободата. Нека вече никога да не позволяваме човек, който се е борил за правата си и за правата на всички, да умре в затвор в Куба или някъде другаде без ясно и категорично да издигнем глас и да настояваме той да бъде спасен.

Орландо Сапата Тамайо, 42-годишен чернокож строител, който просто поиска условията му на живот в затвора да бъдат подобрени, почина след 86-дневна гладна стачка и седем години в затвора за това, че искаше да се зачитат правата на човека. През този седемгодишен период той беше малтретиран, унижаван и тормозен от надзирателите си, като през това време — не трябва да забравяме този факт— международната общност реагира само с мълчание.

Други затворници и защитници на правата на човека в момента в Куба също са обявили гладна стачка, като например психологът и журналистът Гилермо Фариняс. Госпожи и господа, резолюцията, която внасяме и разискваме днес и ще гласуваме утре, която представям от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, настоява всички задържани поради убежденията им лица в Куба да бъдат освободени. Да повторим, тя е в подкрепа на демократичния преход и на стриктното спазване на основните права на човека.

Нека за момента да не навлизаме в темата, която ни разделя: дали да запазим общата позиция или не. Нека се съсредоточим върху правата на човека и спасяването на човешки животи. Нека също така да започнем период на спокойно размишление, през който да открием допирните си точки за изработване на бъдещата политика по отношение на Куба.

Предложеният текст обаче има важна добавена стойност. Фактът, че е внесен от шест политически групи, бележи нова ера на широк консенсус в Парламента по въпроса за правата на човека.

Нека никога вече да не се говори, че европейското демократично право се огъва под натиска на заповеди (в кавички) от империализма на янките. Нека обаче и да не се говори, че социалистите и демократите са благосклонни или дори съучастници на комунистическите диктатури. Казвам това по опростен начин, защото и двете твърдения са грешни и жертвите на унищожаването на свободата независимо къде се намират, трябва да знаят, че ние сме обединени в безусловната защита на тяхната кауза.

Г-жо председател, искам накрая да благодаря на г-н Salafranca, който преговаряше по повод на този текст от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), г-жа Weber от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, г-н Romeva i Rueda, от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, г-н Kožušník от Европейските консерватори и реформисти, както и други колеги, които взеха участие в тази задача, която беше сложна и трудна и, надявам се, ще бъде успешно приключена утре.

И най-накрая, искам да благодаря на министър-председателя на Испания и понастоящем председател на Европейския съюз, г-н Родригес Сапатеро, за неговото поощрение и подкрепа за постигането на напредък във връзка с резолюцията, която разискваме днес.

  Renate Weber, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, от името на моята политическа група, искам най-напред да изразя нашите съболезнования към семейството на г-н Орландо Сапата Тамайо, който заплати най-високата цена за своите убеждения.

През годините неговата дейност в защита на правата на човека вдъхновяваше много други защитници на правата на човека както в Куба, така и извън нея.

Резолюцията, предложена от няколко политически групи, изразява дълбоката ни загриженост за състоянието на правата на човека в Куба. Нека бъдем пределно честни. Положението не се е подобрило и много независими журналисти, мирни дисиденти и защитници на правата на човека все още са в затвора само защото искат да упражняват правото си на свобода на словото, мирни събрания и сдружаване.

В същото време на независимите неправителствени организации в Куба не се разрешава да работят, тъй като правителството упражнява драконовски контрол върху тях.

По време на разискването няколко защитници на правата на човека са обявили гладна стачка. Това предизвиква безпокойство, тъй като има данни, че най-малко здравето на Гилермо Фариняс бързо се влошава.

Изключително неприятно е, че досега органите в Куба пренебрегват нееднократните призиви от страна на ЕС да освободят всички политически затворници, без да поставят условия. Ето защо съм твърдо убедена, че Парламентът трябва да поиска ЕС да продължи да използва всички налични механизми, за да гарантира работата и живота на хората, които се стремят към едно плуралистична и демократична Куба.

  Raül Romeva i Rueda, от името на групата Verts/ALE. – (ES) Г-жо председател, искам лично и от името на моята група да се присъединя към изказаните съболезнования по повод на смъртта на Орландо Сапата.

Независимо от личното мнение на всеки по отношение на Куба това очевидно е един прискърбен случай, който заслужава да бъде осъден от нас и със сигурност заслужава нещо повече от размишление и възпоменание. Това събитие заслужава съгласуваната формулировка на искането, което отправяме с резолюцията, а именно хората, задържани поради политическите им убеждения или мотивация в Куба или където и да е по света, да бъдат освободени.

Мисля, че това, което правим, е последователно; мисля, че сме длъжни да го направим; също така мисля, че е важно да го направим и то — искам да подчертая това — независимо от мотивите, които стоят зад нашето действие. Това е част от споразумението.

Също така искаме тези хора да бъдат освободени незабавно, що се отнася до Куба, и преди всичко да припомним деликатната ситуация, както беше споменато, по отношение на някои хора, които, следвайки примера на Орландо Сапата, започнаха гладна стачка, и най-вече случая с Гилермо Фариняс.

Все пак искам да предупредя за риска този случай да бъде използван за политически цели по повод на други въпроси, което може да бъде опасно, както спомена г-н Yáñez-Barnuevo. Мисля, че е важно да напомним, че има много процеси, които са полезни, които работят и които не трябва, при никакви обстоятелства, да ни изкушават (както някои изглежда желаят) да се върнем към минали събития, към отминали времена; да се върнем към политическия провал на ембаргото, защото знаем последиците от това.

Ето защо ако сме съгласни, че не желаем да се повтарят ситуации, като тази с Орландо Сапата, важно е да знаем как да вървим напред заедно, за да предотвратим повтарянето на подобни събития, като се започне с процес на демократизация и нормализация на острова.

  Edvard Kožušník, от името на групата ECR. – (CS) Аз лично много се разстроих от смъртта на Орландо Сапата и затова желая, от името на цялата група ECR, да изразя нашите съболезнования към цялото му семейство. Самият аз съм роден през 1971 г. по време на кулминацията на така наречената комунистическа нормализация в моята страна, която беше един от най-суровите периоди на комунистически терор, който моята държава е преживяла. Опитът на моята държава с криминалната идеология на комунизма е причината за голямата солидарност на гражданите на Чехия с кубинския народ и затова сме много чувствителни към тъжната новина, която неотдавна дойде от Куба.

Като имаме предвид, че тоталитарният режим в Куба все още налага лозунга „социализъм или смърт“ четиридесет години след кубинската революция, той не заслужава никаква търпимост. Смятам, че смъртта на Орландо Сапата не беше напразна и тя ще подтикне народа на Куба към масова съпротива срещу комунистическия режим. Когато Павел Вонка почина в комунистически затвор като последната жертва на комунистическия терор в моята собствена държава, режимът падна в рамките на година и половина след това. Надявам се, че Орландо Сапата ще бъде кубинският Павел Вонка, с други думи, последната жертва на комунистическия деспотизъм. Вероятно Куба скоро ще се откъсне от хватката на старата революционна гвардия и ще стане истински остров на свободата.

Затова отправям призив към вас. Докато не се осъществи основен и необратим напредък по отношение на освобождаването на политическите затворници, напредък, водещ към демократично функциониране на кубинското общество и провеждането на свободни избори, както и започването на структурни реформи, водещи, наред с други неща, към по-добър стандарт на живот за всички граждани в Куба, не е възможно да мислим да започваме разговори за преоценката на общата позиция на ЕС.

  Willy Meyer, от името на групата GUE/NGL. – (ES) Г-жо председател, моята група дълбоко съжалява за смъртта на затворника Орландо Сапата. За безопасността и живота на всеки затворник отговаря държавата. В този случай е отговорна Куба и затова ние искрено съжаляваме за неговата смърт.

Не сме съгласни с начина, по който Парламентът манипулира въпроса за правата на човека. Днес разискваме темата, а утре ще гласуваме. Не направихме това във връзка с военния преврат в Хондурас. Парламентът е може би единственият парламент в света, който не осъди и не гласува против военния преврат в Хондурас с неговите убийства и мъчения.

Затова не сме съгласни с философията, която зависи от това къде се случва нещо, чии права на човека са нарушени и каква е ситуацията, за да преценим дали да изразим мнение или не.

Преди една седмица в Колумбия беше открит най-големият масов гроб в Латинска Америка. Самите органи говорят за 2500 тела, а броят им може да достигне 50 000. Това осъдихме ли го? Това разисква ли се, гласува ли се, осъди ли се? Какво става с цивилните жертви в Афганистан? Какво се случва с преследването в Западна Сахара? Не, ние няма да бъдем част от това лицемерие.

Мисля, че основният въпрос е да установим равноправни отношения с Република Куба, за да се справим с всички програми: политическите програми, програмите, свързани с правата на човека, положението в местата за лишаване от свобода, но това следва да стане на равноправни начала, защото Европейският съюз все още има своята обща позиция относно Република Куба, което е изключение от правилото. Той няма обща позиция по отношение на никоя друга държава по света. Той няма такава по отношение на Китайската народна република, която беше спомената, нито относно Виетнам. Защо е така? Защо имаме обща позиция спрямо Куба, а нямаме такава спрямо Китайската народна република?

Призовавам Съветът, председателят на Съвета, ясно да постави следния въпрос: ще бъде ли отменена общата позиция? Тя според мен е една от най-очевидните пречки за напредъка на открития и честен диалог между Европейския съюз и Република Куба, за общи, споделени програми, които са от взаимен интерес.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, смъртта на дисидента Орландо Сапата в резултат на гладна стачка и арестът на блогера Йоани Санчес, която разказа на света за ежедневния живот в социалистическа Куба, ясно показват, че трябва да продължаваме установената през 1996 г. политика относно Куба, свързана с напредъка по отношение на демократизацията и правата на човека. Надеждите за напредък при Раул Кастро, разбира се, отдавна се изпариха във въздуха.

Положението с политическите затворници например на практика не се е подобрило. Те все още не се ползват със свободите, подобни на тези, които братята Кастро имаха в затвора по време на диктатурата на Батиста. В своето упорито придържане към плановата икономика Куба вече не може да задоволява дори най-основните потребности на собственото си население. В Куба благоденствието и самоинициативата определено се считат като критика на режима. В това отношение дори хората от комунистически Китай са по-улеснени, тъй като могат поне да подобрят живота си посредством собствените си усилия.

Облекчението на икономическото ембарго на САЩ по отношение на компютрите и софтуерните услуги няма да може изцяло да отговори на очакванията на обществеността, предизвикани от обещанията на президента Обама, но вероятно ще помогне на опозицията да се организира по-добре. Не на последно място, ще бъде по-трудно за режима в Куба, с нарастването на избора, да потиска свободното изразяване на мнение. Само по тази причина ние трябва с всички сили да подкрепяме инициативите на Европа и да настояваме за още облекчения в комунистическата система.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа DURANT
Заместник-председател

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Трагичната смърт на кубинеца Орландо Сапата, задържан поради убежденията си, е още едно доказателство за това, че режимът на братята Кастро пренебрегва призивите на международната общност да прекрати нарушаването на правата на човека, като безшумно се освобождава от онези, които искат свобода и демокрация. Днес тази трагедия, тази трагична смърт е придобила символично значение. Тя е отчаян вик за помощ и за ефективни действия, главно от страна на международните политици и лицата, взимащи решения, които, докато изграждат отношенията си с органите в Куба, не желаят да разговарят с хората от опозицията и се правят, че не чуват гласа на представителите на гражданското общество в Куба.

Длъжни сме, възможно най-скоро, да предприемем съвместни действия, да окажем натиск върху режима на Кастро и да настояваме за незабавното освобождаване на хората, които са получили многогодишни присъди с лишаване от свобода поради убеждения им.

През последните години Европейският съюз се опитва да смекчи позицията си и да отмени дипломатическите санкции срещу Куба с надеждата, че този жест ще насърчи органите да зачитат демократичните стандарти. За съжаление, трагичната смърт на Орландо Сапата показва, че тази политика е наивна, неефективна и очевидно не трябва да бъде продължавана.

Утре ще гласуваме резолюцията в заключение на днешното разискване. Това трябва да бъде ясен сигнал за нашето противопоставяне на нарушенията на правата на човека, нехуманното отношение към политическите затворници и незачитането на основните граждански свободи в Куба. Трябва да покажем, че сме солидарни с народа на Куба. Трябва да бъдем гласът на онези, които в момента нямат глас в Куба.

(Ръкопляскания)

  Emine Bozkurt (S&D). – (NL) Г-жо председател, трагичната съдба на Орландо Сапата Тамайо доведе до дълбоко възмущение по целия свят. В безнадеждната ситуация, в която се намираше, Сапата не намери друг изход освен да се самоубие чрез гладна стачка. Той трябваше да заплати с живота си за протестите срещу лишаването му от свобода и ужасните условия в кубинския затвор. И защо? Какво престъпление е извършил Сапата, за да се окаже в затвора? Да изразяваш и разпространяваш по ненасилствен начин мнение, което е различно от това на правителството, не е престъпление. Това не те прави криминален престъпник или предател.

Смъртта на Сапата не е изолиран случай. Психологът и журналистът Гилермо Фариняс също е започнал гладна стачка, защото настоява за освобождаването на 26 политически затворници в лошо здравословно състояние. Каква съдба го очаква? Той също ли скоро ще плати с живота си за кампанията в защита на правата на човека? Кога правителството на Куба ще промени позицията си? Изчислено е, че има приблизително още 200 политически затворници в Куба. Задържането на хора заради техните идеали е в пълно противоречие с Всеобщата декларация за правата на човека.

Призоваваме Куба незабавно и безусловно да освободи задържаните поради убежденията им лица и да прекрати скандалното нарушаване на правата на човека. Никое правителство не може да управлява и контролира мисленето на народа си. Дори ако хвърляте хората зад стените на затвора или зад решетки, техните идеи ще продължат да съществуват. Всеки опит да бъдат потъпкани такива мисли и идеи е обречен на провал. Нима Куба няма вече години опит в това отношение?

Правителството просто трябва да започне диалог с хората, които имат различни възгледи. Политическият диалог е единственият инструмент за постигане на напредък. Ето какво Куба дължи на своите граждани, защото хората там заслужават демокрация и зачитане на основните им права. Не бива да позволяваме смъртта на Сапата да остане в историята като безсмислена. Тя трябва да отбележи края на съществуващото положение с правата на човека в Куба.

Европейският съюз е длъжен да направи всичко, което е може, за да подпомогне подобряването на положението с правата на човека в Куба. Не става въпрос само за политическите затворници като Сапата. Става въпрос и за това защитниците на правата на човека да могат свободно да вършат работата си. Правителството на Куба трябва да се грижи за народа на Куба. То не може просто да задържа хора или да ги третира като криминални престъпници, защото се страхува. Лишаването на гражданите от тяхната свобода е престъпление.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-жо председател, защитата на правата на човека означава да заклеймим жестоката и несправедлива смърт на Орландо Сапата, която можеше да бъде избегната, и да призовем онези, които все още са в затвора, да бъдат освободени. Смятам, че това ще накара органите в Куба да се замислят, тъй като техният режим се нуждае от промяна, така че гражданите да се ползват от истинска демокрация.

В Куба съществува диктатура, защото има задържани поради убежденията им лица, защото има страх от разискване, свободен обмен на идеи и планове, защото има страх от свободата. Не е престъпление да имаш идеи; те могат да провокират, изненадват и шокират, но те винаги трябва да се оспорват и разискват. Те никога не изискват лишаване от свобода.

Обществата мислят и чувстват, както и затворниците, и е невъзможно да се забрани на хората да мислят и чувстват. Това означава, че идеите и чувствата, които хората искат да потиснат, в крайна сметка се процеждат в съзнанието на цялото общество като вода. Това е вярно и за кубинското общество, като главните действащи лица на революцията, която сложи край на режима на Фулгенсио Батиста, трябва да знаят това по-добре от всеки друг.

Смятам, че резолюцията ще им помогне да направят прехода, който трябва да осъществят. За правата на човека обаче не се преговаря. Доверието в Парламента расте, когато той реагира еднакво енергично на всички нарушения на правата на човека във всички държави: в Афганистан, в Палестина, в Страната на баските (моята малка страна), в Хондурас и в Колумбия. Това трябва да бъде нашият ангажимент. Това е, разбира се, същият ангажимент.

  Tomasz Piotr Poręba (ECR). – (PL) Мисля, че всички в Парламента сме съгласни, че корумпираната комунистическа диктатура прави невъзможни каквито и да било положителни промени в Куба. Полицейската държава на братята Кастро съсипва икономически острова, унищожава гражданската свобода и лишава много кубинци от надеждата за живот, който заслужава да се живее.

Бъдещето на Куба е, разбира се, в ръцете на самите кубинци, но Европейският съюз може да играе активно роля в случая. Трябва да настояваме за освобождаването на всички политически затворници. Всъщност това трябва да бъде първото условие за какъвто и да било диалог с Куба. Ние трябва да подкрепяме дейността на неправителствените организации, да подкрепяме зачитането на правата на човека и да насърчаваме достъпа до независимите медии, включително интернет.

Подпомагането на демократичните промени е област, където трансатлантическите връзки могат да играят много важна роля. Ето защо трябва тясно да си сътрудничим с Вашингтон. Със съвместни усилия можем да разработим дългосрочна стратегия по отношение на Куба, която няма да приеме сляпо статуквото, а ще начертае изключително важна перспектива за демократично и икономическо преструктуриране.

(Ръкопляскания)

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, разискването още веднъж показва, че мнозинството от Парламента е двулично. Същото мнозинство, което отказа да осъди военния преврат в Хондурас, като пренебрегна факта, че той доведе до лишаването от свобода и смъртта на много хора, сега е готово да преговаря за споразумение за асоцииране с правителство, което е дошло на власт в резултат на избори, манипулирани от онези, които стояха зад преврата.

Всички съжаляваме за смъртта на кубинския гражданин Орландо Сапата Тамайо в кубинска болница след гладна стачка. Ние обаче трябва да осъдим условията на разискването и неприемливата позиция спрямо Куба, като оставим настрана тежките последици от икономическото, търговско и финансово ембарго, наложено от САЩ срещу Куба, и задържането в американски затвори на петима граждани на Куба, които просто искаха да защитят своята държава.

Не можем да продължаваме с неприемливата обща позиция, която не позволява на Европейския съюз да поддържа открити и цялостни взаимоотношения с правителството на Куба на основата на двустранен интерес. Време е да прекратим общата позиция, за да започнем нормализация на отношенията между Европейския съюз и Куба. Ние очакваме това от испанското председателство.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-жо председател, спомняме си известния лозунг на Фидел Кастро „социализъм или смърт“. Днес можем със сигурност да кажем, че от този лозунг е останала само смъртта. Доказателство за това са обстоятелствата, които доведоха до смъртта на кубинския затворник и патриот Орландо Сапата. Диктаторското управление на Кастро е позор за идеята за демократичен социализъм.

Това, което се случва в Куба, е позор за всички, които са част от политиката, водена под подобни левичарски знамена. Аз също така се засрамих от Европейския съюз, когато членът на Комисията Мишел посети Куба с предложение за сътрудничество за развитие, но внимателно избегна срещи с демократичната опозиция.

Длъжни сме да прекратим провеждането на подобна политика, т.е. да си затваряме очите пред действителността в държава, където никога не е имало свободни избори и където задържани поради убежденията им лица излежават многогодишни присъди в затвора при възмутителни условия. Испанското председателство днес предлага прилагането на отворена политика спрямо Хавана, но съществено условие за тази политика трябва да бъде демократизацията на режима в Куба, освобождаването на политическите затворници, започване на диалог с обществото, отмяната на цензурата и възстановяването на гражданските свободи. Това трябва да се каже ясно, открито и твърдо на правителството в Куба — то е в техен интерес.

Знаем, че има различни пътища към свободата за хората, подтискани от диктатори. Например пътят, поет от Полша и Южна Африка, беше път на диалог и разбирателство. Но също така съществува и пътят, който пое Румъния, като свали режима с кръвопролитие. В интерес на всички е да се избегне повтарянето на този сценарий. Кой път ще бъде избран от Хавана? Отговорът на този въпрос ще бъде намерен в Куба. Политиката на Европейския съюз трябва активно да води Куба към свобода и демокрация. Това трябва да бъде и позицията на Европейския парламент.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-жо председател, първо искам лично да изразя съболезнованията си за смъртта на Орландо Сапата Тамайо и дълбоката си загриженост за другите четирима кубински затворници и един активист от опозицията, които са започнали гладна стачка в знак на протест.

Европейският парламент трябва да повтори нашия призив за незабавно и безусловно освобождаване на задържаните поради убежденията им лица в Куба — 55 според „Амнести Интернешънъл“, 200 според Комисията за правата на човека в Куба. Също така трябва да изразим особена загриженост днес за неотдавнашното задържане и побой над Дарси Ферер, директор на център за здравеопазване и права на човека в Хавана. Самата организация „Амнести Интернешънъл“ не е била канена да посети Куба от 19 години и трябва да й се разреши да го стори. Трябва да поискаме от правителството на Куба договарянето на конкретни дати за предложеното посещение на г-н Манфред Новак, специален докладчик на ООН относно изтезанията, с когото възнамеряваме да се срещнем в Женева следващата седмица.

Тъй като аз съм един от онези в залата, които винаги са се противопоставяли на търговското ембарго, наложено от САЩ от 1962 г., приветствах факта, че при президента Обама бяха одобрени мерки, за да се разреши на американците от кубински произход да пътуват по-свободно, както и да изпращат повече пари у дома. Приветствах преразглеждането през 2008 г. на общата позиция на ЕС, което доведе до установяването на политически диалог между Куба и ЕС и до възстановяването на сътрудничеството за развитие с ЕС. Също така приветствам факта, че наскоро „Би Би Си“ получи свободен достъп до Куба. Но изразявам разочарованието си за това, че в Съвета на ООН по правата на човека Куба не се съгласи с препоръките да ратифицира две от основните конвенции по правата на човека — Международния пакт за граждански и политически права (ICCPR) и Международния пакт за икономически, социални и културни права (ICESCR) — и да разреши независима инспекция на затворите.

Призовавам Комисията и председателството този следобед, както и онези от нас, които посещават Куба, да бъдем твърди и да гарантираме, че ще се срещаме с представители на гражданското общество там. Биса Уилямс, заместник на помощник държавния секретар на САЩ, успя да направи такова неограничено посещение миналата година. Трябва да настояваме всеки от нас, който отива в Куба, да направи същото.

  Louis Michel (ALDE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-н министър, смъртта на Орландо Сапата Тамайо е трагично доказателство за отчаянието, до което може да доведе липсата на свобода.

Както каза министърът, това определено не трябваше да се случва. Длъжни сме да осъдим задържането на лица поради убежденията им и да настояваме за тяхното освобождаване. Не можем да подкрепяме произвола на една власт, която упорито отказва да приеме съществуването на най-основни свободи. Вярвам, че не можем да се лишаваме от достойнствата и перспективите за един политически диалог, който сега, повече от когато и да било, остава един от най-осезаемите изрази на нашите европейски ценности.

Отношенията между Куба и Европейския съюз вече от дълго време са сложни; често те се основават на липса на разбиране, което води до сериозни напрежения и редовно подкопава постиженията и перспективите за политически диалог. Всички знаем, че Куба днес се намира в повратен момент в своята история. Повече от всякога съм убеден, че няма да бъде правилно, ако не запазим предимствата и постиженията, колкото и да са скромни, на диалога, основан на особени исторически, културни и езикови връзки.

Без съмнение Европейският съюз е единствената политическа сила, способна да убеди кубинците, че изолацията, на която са се обрекли, е самоубийствена и може единствено, рано или късно, да ги доведе до фатална участ. Не можем да загърбим отговорността си за търсенето на диалог, без да изключваме нито един от трудните въпроси, но и без да прилагаме двойни стандарти, както, мисля, твърде често се случва.

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Свободата ще триумфира в Куба. Там ще има демокрация и ще има свободна пазарна икономика.

Европейският съюз не може да помогне за свалянето на режима, а предполагам, и не иска, но трябва да пожелае и да може да помогне на кубинците след като режимът се промени. Опитът на държави като Полша, Чешката република, Словакия и Унгария показва, че това може да бъде направено и може да има успех. Можем да помогнем с нашия опит, като след свалянето на Кастро Европейският съюз трябва да помогне както с опит, така и със средства, така че Куба никога да не изпада в положение, описано от полския коментатор Marek Magierowski, когато в бъдеще потомците на Орландо Сапата, който често беше споменаван в залата, ще сервират ром по крайбрежните улици и булевардите на Хавана на потомците на Кастро.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL). – (CS) По професия съм лекар и зная колко е трудно да се спаси човешки живот. Искрено съжалявам за всеки изгубен човешки живот и споделям скръбта ви по повод на смъртта на Орландо Сапата. Внимателно проучих всички предложени резолюции от политическите групи. Опасявам се, че ще се наложи да повторя това, което казах, когато наскоро разисквахме доклада относно положението с правата на човека в републиките в Централна Азия. Тогава казах, че правим грешка, като влизаме в ролята на ментори, без да казваме нищо добро и без да показваме уважение към специфичните исторически и културни традиции на тези държави, нито дори към положителните резултати, постигнати от тях. Същото се отнася и за Куба. Твърдо съм убеден, че единственият начин да се подобри положението в Куба, е чрез равнопоставен диалог, който длъжностните лица в Куба са готови да водят. По този начин ние също можем да подобрим социалните и икономически права в Куба. Не бива да забравяме, че Куба, въпреки трудното си икономическо положение, е винаги сред първите държави, оказващи помощ на другите, например при бедствието в Хаити. Вярно е, че който осъжда бързо, обича да осъжда. Ние определено не трябва да поемаме по този път.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, убеден съм, че мога да обявя, че днес ще напишем една стойностна страница в историята на Парламента и още повече утре, когато ще гласуваме. Ние пишем такава страница, защото за пръв път оставяме настрана взаимните си предразсъдъци, свързани с членуването ни в различни групи, прекланяме се пред висшата тайна на човешката смърт и признаваме истината.

Какво всъщност ще напишем в резолюцията? Ще напишем неща, които може да изглеждат прости и се разбират от само себе си, но които всъщност са много важни. Ще напишем, че в Куба няма свобода; ще напишем, че в Куба няма демокрация; ще напишем, че животът е ценност и хора не могат да бъдат убивани. Приемаме това почти като даденост, но ни отне много години да преодолеем взаимните си предразсъдъци и да признаем един факт, който не накърнява нашите политически убеждения, а просто ни води до признаването на основното зрънце истина, което е единствената база за обсъждане.

Не трябва да избягваме дискусиите с Куба. Вместо това трябва да настояваме всички истински обсъждания да произтичат от истината, с други думи, нежеланието да се признае централното значение на личността. Това, от което се нуждаем повече, отколкото от ръкостискания и официални жестове, са подходящи мерки, които ще накарат правителството на Кастро да се прости с надеждата, че може да постигне компромиси, при които или не се придава важност, или се придава само второстепенна важност на въпроса с правата на човека.

Много правилно беше, че Парламентът използва възможността, за разлика от върховния представител, на която ще напомня отново, както направих тази сутрин, че Cuba libre не е название на коктейл: това е обединен зов, който носим в сърцата си, защото искаме демокрация и настояваме Куба да бъде свободна.

  María Muñiz De Urquiza (S&D). – (ES) Г-жо председател, всички членове на ЕП от Испания, които са част от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, дълбоко съжаляваме за смъртта на Орландо Сапата и за положението на задържаните поради убежденията им лица, като категорично настояваме за тяхното освобождаване.

Смъртта на Орландо Сапата е прискърбна, но тя може да ни подтикне да спрем да говорим за правата на човека в Куба и да започнем да работим за правата на човека заедно с органите в Куба и да подкрепяме правата на човека там. За да направим това, трябва да започнем да обмисляме промяната на общата позиция, която не ни позволява да водим диалог с органите в Куба, които имат възможност да променят положението с правата на човека на острова.

Общата позиция — която между другото не е толкова обща, защото голяма част от държавите-членки на Европейския съюз имат двустранни отношения с Куба — е пречка, която възпрепятства всяка възможност за политически диалог. Тя е пречка за това Европейският съюз да прилага принципите, които са в основата на външната му политика и включват насърчаването на демокрацията и правата на човека по света.

Общата позиция е един демодиран, остарял инструмент, приет през миналия век от 15 държави-членки на Европейския съюз. Сега имаме 27 държави-членки. Ситуацията в света се промени. САЩ водят диалог с Куба по чувствителни въпроси като имиграцията. Организацията на Американските държави (ОАД) прие Куба на основата на диалог и в контекста на зачитането на принципите, на които се основава организацията.

При новите условия за Европейския съюз се нуждаем от инструмент, договорен на двустранна основа, който ще ни даде възможност да вършим ефективно онова, което Европейският съюз може да върши ефективно — а то е да насърчава демокрацията и правата на човека. Странно е за Европейския съюз да блокира диалога с Куба, тъй като в своите външни отношения той договаря и прилага споразумения с държави, които не отговарят на минимума от стандарти за граждански и политически права, както, разбира се, и по отношение на социални права, а последното все пак е характерно за Куба.

Само диалог, механизми за сътрудничество и компромис посредством международен договор ще дадат на Европейския съюз възможност да изисква нещо от Куба, а онези, които отхвърлят диалога, възпрепятстват търсенето на достоен изход за хората, които претендират, че защитават.

За разлика от това външната политика на правителството на Испания дава добър пример, като посредством конструктивен, взискателен диалог значителен брой задържани поради убежденията им лица бяха освободени.

Както казва Дон Кихот, ако някой е наказан с действия, не трябва да се наказва с думи. Затова ще спрем да говорим и ще започнем да работим за правата на човека в Куба в сътрудничество с органите в Куба, тъй като задържаните поради убежденията им лица имат нужда именно от това, а не от порицавания от Парламента.

  Ramon Tremosa i Balcells (ALDE). – (ES) Г-жо председател, госпожи и господа, по време на акциите, известни като „Черната пролет“, през 2003 г. в Куба 75 дисиденти бяха арестувани и обвинени, че са шпиони на САЩ. Орландо Сапата беше арестуван по същото време за неуважение, обществени безредици и неподчинение.

Съпругите на 75-те дисиденти създадоха групата на „Дамите в бяло“, която беше удостоена от Парламента с наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта през 2005 г. Между другото, искам да подчертая, че режимът на Кастро отказа визи на „Дамите в бяло”, за да дойдат в Парламента и да получат наградата.

Комисията по правата на човека в Куба признава, че има около 200 политически затворници там, 22-ма от които са журналисти. Куба е на трето място в нерадостната класификация в света по брой на лишени от свобода журналисти след Иран с 52-ма и Китай с 24-ма.

Орландо Сапата, на 42 години, беше обявен за задържано поради убежденията му лице от „Амнести Интернешънъл“. Той започна гладна стачка на 3 декември 2009 г. поради нееднократните побои, на които е бил подложен, както и други форми на малтретиране, и почина на 23 февруари — 85 дни след започването на гладната стачка.

Парламентът трябва да изрази подкрепата си за семейството и приятелите на г-н Сапата, както и сериозната си загриженост за състоянието на правата на човека в Куба. Той трябва да изпрати ясно послание към режима на Кастро, особено във връзка с испанското председателство. Испанското председателство, между впрочем, трябва да бъде по-активно при защитаването на основните права в Куба.

И накрая, госпожи и господа, искам да се възползвам от възможността и да призова за незабавното освобождаване на всички политически затворници в Куба.

  Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-жо председател, демокрацията и защитаването на правата на човека заемат важно място сред принципите и целите на външната дейност на Съюза — имам предвид член 21 от Договора за Европейския съюз. Този член също се отнася и за отношенията с Куба и с хората в Куба, които са много важни за нас.

За съжаление, през последните пет години действията на Съвета изглежда са били главно ръководени от желанието да се коригира политиката, възприета през предходните години, особено през 2003 г., когато имаше изключително жестока вълна на репресии в Куба. През 2005 г. Съветът прекрати мерките от 2003 г.

Впоследствие министри и членове на Комисията пътуваха до острова. През юни 2008 г. мерките от 2003 г. бяха отменени и започна глобален политически диалог, както ни напомни г-н Лопес Гаридо, заедно с редовни срещи на високо равнище. Дори държавен глава на една от държавите-членки наскоро посети Хавана. За съжаление, европейските политически лидери, които посетиха острова, не намериха време да се срещнат с представители на дисидентите, които, поради тази причина, се почувстваха изолирани.

През това време репресиите в Куба продължиха. Няма нито промени, нито реформи. Въпреки това политическият диалог продължи. Сега всички са потресени от жестоката смърт на политическия затворник Орландо Сапата.

Както е добре известно, госпожи и господа, някои правителства, като например правителството на Испания, нееднократно повтаряха, че искат да отменят общата позиция. В нея се казва нещо много логично: подкрепа за демократичния преход — в основата си същото нещо, което се изисква от принципите и целите на член 21 от Договора.

Ще приключа с две неща. Общата позиция не е възпрепятствала диалога. Това е очевидно. Освен това тя беше потвърдена неотдавна от 27-те министри през юни 2009 г. Второ, приоритетът не може да бъде промяна на общата позиция — това би било най-малката грижа. Приоритетът сега е да поискаме незабавното, пълно и безусловно освобождаване на всички политически затворници.

Разглеждам Куба и Латинска Америка като „Запада“, а символите, които характеризират „Запада“, са достойнството на човешките същества и зачитането на техните основни права. И последно: искам да напомня на Съвета, че в собствените си заключения от юни 2009 г. посочва, че бъдещето на политическия диалог с органите в Куба зависи от направения напредък по-конкретно по отношение на правата на човека. Може ли някой да твърди, че днес има такъв напредък? Може ли някой наистина да каже това?

  Antonio Masip Hidalgo (S&D). – (ES) „Историята ще ме оправдае“ са известните думи на един млад адвокат, който разбунтува народа си. Историята наистина го оправдава за неговото въстание срещу тиранията и след това срещу ембаргото на САЩ.

Със същата изразителна фраза Парламентът, който представлява най-голямата зона на свобода и демокрация в света, осъжда диктатурата, потискаща хората в Куба, нарушаването на правата на човека на острова, жестокостта към политическите затворници и презрението към собствените граждани, живеещи в чужбина. Историческата фраза е вярна.

Чрез резолюцията членовете на ЕП от всички идеологически течения застават до народа на Куба в неговата борба. Длъжни сме да направим всичко, на което сме способни, за да предотвратим бруталното потисничество, на което хората там са подложени, което включва отмяната на парализиращата обща позиция.

Ще отдам почит на Раул Риверо с последните стихове, които той написа в своя град, Хавана, в които се казва, че не облагат с данък обичта, празнотата, недостига на въздух или горчивината. Руините на родината са в безопасност. Не се притеснявайте, другари. Сега, ние си отиваме.

  Fiorello Provera (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, изборът и поведението на комунистическия режим в Куба отново създават дилема за нашия Парламент: възможно ли е да се водят дискусии с този режим? Вече от години Европейският парламент отправя искане към органите в Куба да проведат демократични реформи, които зачитат правата на човека. Предаването на властта от Фидел Кастро на брат му, Раул, не доведе нито до демократични реформи, нито до освобождаване на политически затворници.

Смъртта на Орландо Сапата в затвора след 85 дни гладна стачка е доказателство за идеологическия и деспотичен характер на режима. В рамките на 10 години Европейският съюз отпусна 145 млн. евро за мерки за помощ за Куба: резултатите далеч не са розови. Всъщност средствата помогнаха на тиранията да оцелее. Ако искаме да има доверие към нас, трябва да настояваме отношенията с Хавана, включително помощта за развитие, да бъдат обвързани с конкретни и проверими подобрения на положението с правата на човека за всички граждани на Куба, като се започне с незабавното освобождаване на политическите затворници и задържаните поради убежденията им лица.

Не е редно да отправяме ултиматум, но следва да призовем към промяна един от най-потисническите режими на планетата, далечна имитация на една загърбена от историята и бързо изчезваща идеология.

  Michael Gahler (PPE). – (DE) Г-жо председател, трябва да направим съществено предложение на народа на Куба, както и към режима на острова: вместо политическото статукво ще финансираме преход към демокрация в Куба. Първата стъпка трябва да бъде освобождаването на всички политически затворници. Едновременно с това САЩ трябва да прекратят санкциите, които по-скоро помогнаха да се укрепи режимът, отколкото да се свали. Следващата стъпка трябва да бъде организирането на кръгла маса с участието на представители на режима и на движението за граждански права, базирано в Куба, която да начертае план за преход към демокрация и за демократични избори.

Между другото, Централна Европа показва, че все още има бъдеще за бившите партии държави — дори за тях следователно има живот след смъртта на старата система. Ние, като ЕС и държави-членки, трябва да подкрепяме процеса по същия начин, както това стана в Централна Европа. Това би помогнало на хората в Куба, би стабилизирало региона и би проправило пътя за нов тип отношения със САЩ, което няма да бъде повторение на епохата преди Кастро.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, независимо от причините за това, смъртта на Орландо Сапата Тамайо е прискърбна; прискърбно е, че той доведе протеста си до краен предел. Ние обаче не можем да приемем засилването на каквито и да било неприемливи политически и идеологически кампании срещу Куба и нейния народ, които използват това тъжно събитие като претекст.

Независимо от гледната точка на всеки човек във връзка с избора на кубинския народ, изборът и суверенното право на хората да определят собствената си съдба и политическата форма на организация на държавата им трябва да бъде зачитан.

По тези причини осъждаме всички форми на намеса или атака, включително криминалната блокада, на която Куба е подложена вече почти половин век.

По същите причини смятаме, че логичната позиция на Европейския съюз и пътят, който трябва да следваме, е пълната нормализация на отношенията с Куба чрез отмяната на общата позиция срещу Куба, която представлява неприемлива форма на дискриминация, упражнявана срещу Куба и нейния народ.

Преди всичко не приемаме значителното лицемерие, което се отнася за много от членовете на Парламента, и категорично осъждаме двуличната политика на ЕС.

  Antonio López-Istúriz White (PPE). – (ES) Г-жо председател, с моето изказване се обръщам към майката на Орландо Сапата и към всички, които страдат заедно с него в борбата за свобода в Куба: те не са сами.

Днес, чрез резолюцията — за която, в качеството си на генерален секретар на моята партия, искам да благодаря на авторите, и особено на всички партии, които я подписаха — Парламентът говори с един глас срещу тази изолирана и пропаднала диктатура. Днес подписваме началото на международната смъртна присъда на режима.

Убеден съм, благодарение на повечето изказвания, които чух, че сме обединени в категоричното и ясно осъждане на смъртта на Вашия син. Много от нас обаче стигат по-далеч от това изявление: може да сте сигурна, че ще бъдем бдителни, за да осигурим безусловното освобождаване на всички политически затворници на острова.

Ще бъдем бдителни по отношение на положението с нарушаването на правата на човека на острова. Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) ще се бори за запазването на общата позиция на ЕС и, съдейки от това, което чух, съм сигурен, че и други ще направят същото.

Няма да даваме смесени сигнали, а по-скоро един ясен ориентир за постигането на нашата мечта да видим демократична Куба. Висшата саможертва на Орландо намери отзвук сред хората със съвест по целия свят. Нека гарантираме, че мълчаливата саможертва на хиляди кубинци ще бъде отбелязана в близко бъдеще в свободна Куба.

  Gesine Meissner (ALDE). – (DE) Г-жо председател, за нас е относително лесно да говорим, когато нарушенията на правата на човека се случват някъде другаде и хората умират за своите убеждения. Важно е да кажем това. Г-н Сапата наистина загуби живота си в резултат на гладна стачка, а има и други затворници, които също са мотивирани да започнат гладна стачка.

Затова имаме нужда специално да помислим как да вървим напред по целенасочен начин. Някои казаха, че изобщо не бива да разговаряме с Куба, защото режимът там е неприемлив за нас. Други — като съвсем не смятам, че тази позиция е добра, г-н Ferreira — изразиха мнение, че тук има лицемерие и че на хората в Куба трябва да се даде свобода да вземат собствените си политически решения. Смятам, че свободата да вземаш политически решения наистина свършва там, където правата на човека се нарушават и хората умират. При тези обстоятелства ние, като Европейски парламент, сме длъжни да направим нещо.

На този фон напълно правилно е да бъдат подробно обсъдени конкретните предложения, които бяха внесени — не на последно място, включително и няколкото нови предложения от г-н Gahler — и да преценим какво можем да направим, за да предотвратим нарушаването на правата на човека по целия свят и да помогнем на хората по света.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, като обсъждаме нашите отношения с Куба днес на фона на трагичната смърт на Орландо Сапата, трябва да признаем, че мнението, което имаме за Куба, наистина ни връща към времето, когато нашите мисли бяха определяни от рамката „приятел или враг“. Имахме, от една страна, лоши кубинци, които бяха васали на Съветския съюз, решени да наложат международната революция, и от друга страна, добри кубинци, които избавиха страната от прегръдката на захарните барони, мафията, ЦРУ и американския империализъм. От едната страна бяха лошите кубинци, комунистическите потисници на хората, а от другата, онези, които осигуриха за населението образование, медицински грижи и сложиха край на глада. Днес, ако смъртта на Орландо Сапата има някакъв смисъл — ако смъртта може изобщо да има някакъв смисъл — ние при всички случаи трябва сериозно да се отнесем към следната поука: тази смърт не трябва да бъде напразна.

Другото нещо, което трябва да се случи, е ЕС да върви по ясни пътища, конкретни политически пътища, като не бива да позволяваме да попадаме под диктата на САЩ; трябва да сме свободни от старите идеологически ограничения, да сме равнопоставени при политически диалог и да настояваме за истински подобрения на положението с правата на човека, така че скоро да можем да говорим за свободна Куба и хората от острова да могат да живеят в демокрация.

  Alf Svensson (PPE). – (SV) Г-жо председател, търговското ембарго от страна на САЩ продължава почти 50 години. Ембаргото донесе бедност и потисничество на хората в Куба, както подчертаха много от различните оратори.

Много хора сигурно са запознати с доклада, изготвен от организацията „Хюман Райтс Уоч“ (Human Rights Watch) през ноември 2009 г., озаглавен „Нов Кастро, същата Куба“, който предлага ембаргото да бъде вдигнато и кубинските диктатори да освободят политическите затворници в срок от шест месеца. Ако не са в състояние да направят това, ще бъде въведено по-интелигентно ембарго. То ще бъде като тези, наложени напоследък в няколко случая: включва замразяване на активи и чужди инвестиции и налагане на забрана за пътувания. Основните демократични държави и ЕС трябва да подкрепят това. Би било интересно да разберем какво мисли действащият председател на Съвета за това предложение на „Хюман Райтс Уоч“.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Нашият ангажимент да се противопоставяме на нарушаването на правата на човека трябва да бъде приоритет на Европейския съюз при всички обстоятелства.

Орландо Сапата, кубински политически затворник, почина след гладна стачка. Друг затворник в Куба е започнал гладна стачка като протест от името на 25 затворници, които са в тежко здравословно състояние и чийто живот е застрашен. Не е решение да се направи това, което правителството на Испания направи, когато предложи убежище на гладуващия затворник. Учудвам се на правителството на Испания, което председателства Европейския съюз в момента, защото тяхното предложение не води до решение на проблема. Незабавното освобождаване на политическите затворници е доста трудно. Затова настоявам членът на Комисията Пиебалгс да започне, от името на Европейската комисия, преговори с правителството на Куба, за да бъде разрешено на Международния червен кръст да посети политическите затворници в Куба. Това ще даде възможност за обективна оценка на тяхното здравословно състояние и ще помогне за бъдещите преговори. Червеният кръст получи разрешение да направи това в затвора Гуантанамо.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, аз също призовавам за спазване на правата на човека в Европа, както и в други части на света. Смъртта на г-н Сапата е зов за помощ от човек, който се е опитал, по един трагичен начин, да привлече вниманието към една, поне за него, напълно непоносима ситуация. Искам да видя как ние, като европейци, заемаме ясна позиция относно спазването на правата на човека, залегнали в Хартата на ООН, независимо от политическата ситуация.

  Диего Лопес Гаридо, действащ председател на Съвета. – (ES) Г-жо председател, смятам, че разискването във връзка с темата за положението на задържаните поради убежденията им лица в Куба, по повод на смъртта на един от тях, Орландо Сапата, показва, че има високо равнище на разбирателство между членовете на ЕП и политическите групи. Сигурен съм, че това ще си проличи утре по време на гласуването на резолюциите, в резултат от това разискване, които, като цяло, са в съответствие с позицията на Съвета, Комисията и всички институции на Европейския съюз. Това несъмнено засилва позицията на Европейския съюз по отношение на важния диалог с Куба и на целта за напредъка и подобряването на съдбата на хората в Куба.

Мисля, че можем да се съгласим, че трябва незабавно да издигнем глас срещу нарушаването на правата на човека, където и да се случва това. Смятам, че това е основен принцип, който беше акцентиран, като винаги трябва да се мери с една и съща мярка.

Европейският съюз трябва да се намеси веднага щом се установи нарушение на правата на човека, защото това е част от истинската му идентичност. В случая ние правим това по отношение на Куба, като говорим и настояваме, че всички останали задържани поради убежденията им лица в Куба трябва да бъдат освободени и правата на човека трябва да се зачитат.

Това обаче не е всичко: трябва да работим ефективно и да бъдем ефективни, да постигаме резултати, които подобряват благосъстоянието и условията на живот на задържаните поради убежденията им лица или дори да направим възможно освобождаването им.

В някои случаи това беше постигнато и имаше напредък. Това е, защото, наред с други неща, съществува един основен елемент на политиката на Европейския съюз по отношение на Куба — политическият диалог. Диалогът беше възобновен неотдавна и мисля, че това е нещо добро. С прекратяването на санкциите, които бяха част от позицията на Европейския съюз и в които нямаше никакъв смисъл, и с възобновяването на политическия диалог стана възможно да направим нещо, което не беше възможно от 2003 г.насам: да разговаряме с органите в Куба за задържаните поради убежденията им лица.

Естествено оценката, която някои от вас споменаха, оценката на резултата от диалога, ще трябва да се извършва периодично. Ще трябва да има оценка на напредъка през тази година. Много от вас — имам предвид например изказванията на г-н Mauro, г-н Yáñez-Barnuevo или г-н Michel — подчертаха важността на диалога, на сътрудничеството и на моралния авторитет, който Европейският съюз притежава, за да разговаря с Куба и да постигне напредък, което е крайната цел.

Затова приветстваме съгласието на мнозинството в Парламента по повод на положението на правата на човека в Куба, което, смятам, може да се обобщи в едно послание: въпреки че продължаваме да бъдем отворени за диалог с Куба, Европейският съюз ще продължи да настоява всички политически затворници там да бъдат освободени и гражданските и политическите права на гражданите на Куба да бъдат зачитани.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, смятам, че разискването още веднъж доказа, че по въпросите на правата на човека и демокрацията Парламентът заема водеща позиция.

Комисията също така никога не би се примирила с нарушаването на правата на човека и демокрацията. Следователно това ще остане крайъгълният камък на нашата политика не само поради убедителността си, но и защото считаме, че ако имаш убедителни възгледи, трябва да те да станат известни на всички.

Както също знаете, основата за нашата работа с Куба ще бъде продължаването на общата позиция от 1996 г. Тя осигурява основата и е много ясно, че трябва да има някои съществени промени по отношение на правата на човека в Куба.

В същото време конструктивните диалози, които започнаха през 2008 г., също дават положителни знаци. Не бих казал, че сме постигнали важни успехи, но по много въпроси има напредък.

Мисля, че е необходимо да продължим по този път. Също така трябва да продължим да се срещаме с гражданското общество. Комисията ще следва заключението на Съвета, в което се казва, че когато е уместно, срещите с демократичната опозиция ще бъдат част от посещенията на високо равнище, като ние активно ще се стремим към тях.

  Председател. – Внесени са седем предложения за резолюции съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени изявления (член 149)

  Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) Орландо Сапата Тамайо, арестуван през 2003 г. с група от 75 други дисиденти по време на наказателна акция срещу опозиционни групи, извършена от органите, почина след двумесечна гладна стачка в кубински затвор. Надявам се, че трагичната смърт на един от най-известните политически затворници в Куба е напомнила на всички за това, че въпросът с правата на човека в Куба не е решен.

Напълно съм съгласен с исканията на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и много организации за правата на човека, че правителствата на европейските държави трябва да окажат натиск върху органите в Куба за безусловното освобождаване на политическите затворници, като заплашат да блокират всеки опит за подобряване на отношенията ЕС-Куба. Според мен пълната отмяна на санкциите срещу Куба от страна на Европейския съюз, без да се преговаря за действителното освобождаване на всички политически затворници, беше преждевременно. В същото време искам да подчертая, че гражданите на Куба не трябва да плащат за грешките на хората, които вземат такива решения. Крайно време е държавата да предприеме конкретни стъпки към демократизация, изграждане на гражданско общество и зачитане на правата на човека по-специално свободата на изразяване и сдружаване.

Искам да повторя думите на бившия министър-председател на Испания, Хосе Мария Аснар, и да кажа, че е неприемливо, че по време на посещения в Куба европейските политици отказват да се срещат с представители на опозицията. Трябва да намерим инструменти, за да подкрепим развитието на демократична система в Куба и да предадем на кубинския народ универсалните ценности, свързани с изграждането на демокрация и демократично общество.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Преждевременната смърт на Орландо Сапата Тамайо след седемгодишно незаконно лишаване от свобода, срещу което му остана само едно средство за протест, трябва да се счита за отговорност на репресивния режим в Куба. Наша отговорност е да не забравяме думите на майката на Орландо Сапата: „Да не ви се налага да преживеете това, което моят син преживя“. През последните четири години от управлението на Раул Кастро очакванията, че комунистическата диктатура в Куба ще стане по-хуманна, определено не се оправдаха. Хората там продължават да рискуват живота си, когато изразяват своето мнение. Все още има около 200 политически затворници в Куба. САЩ и държавите-членки на ЕС осъдиха смъртта на г-н Сапата, но този протест не беше достатъчно силен и навременен. В подобни случаи не бива да се губи време за реагиране, както направи испанското председателство. Поуката от случая на Сапата е, че не може да се пренебрегва жестоката реалност на кубинската диктатура. Нашата политика спрямо Куба трябва да продължи да се обуславя от реалните промени там. ЕС трябва да вземе страната на народа на Куба, а не да храни надежди, че убийците на Сапата заслужават доверие.

(Заседанието, прекъснато в 17,25 ч., се възобновява в 18,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа WALLIS
Заместник-председател