Председател. – Следващата точка е разискването по седем предложения за резолюции относно свободата на религията в Пакистан(1).

  Charles Tannock, автор. – (EN) Г-жо председател, неспособността на Пакистан да развие силна и трайна демокрация оказва въздействие, и то доста сериозно по мое мнение, върху свободата на религията в държавата. Редица ръководители са използвали исляма, за да оправдаят репресиите върху малцинствата и самодържавието, особено това с военен характер, въпреки че трябва да се признаят неотдавнашните усилия на правителството за подобряване на положението.

Независимо че на думи защитава свободата на религията, конституцията на Пакистан допуска съществуването на закони като законите относно богохулството, които са дискриминационни по отношение на немюсюлманите, а преследването на шиитите и представителите на общността Ахмадия е обичайно явление. Наблягането върху религиозната идентичност, която беше основа за създаването на Пакистан, за съжаление, изглежда, че благоприятства атмосфера на религиозна нетърпимост и често дори на насилие срещу онези, които не изповядват основната религия.

Разпространението на мадрасите, религиозни училища на привържениците на крайно радикалното движение Деобанди, в които се проповядват идеи на омраза срещу Запада, създава среда, в която екстремизмът и фундаментализмът процъфтяват, и много граждани на Европейския съюз, включително от моята собствена страна – Обединеното кралство, попадат в лапите им. Най-ярък израз на това са пакистанските талибани – терористично движение, чиито намерения отново проличаха съвсем ясно в неотдавнашния опит за бомбен атентат на „Таймс скуеър” в Ню Йорк, който за щастие не успя.

Аз лично се страхувам, че нищо няма да се промени в Пакистан, докато държавата не развие образователна и политическа система, която наистина подкрепя принципите на свободата на религията, търпимостта и равенството.

  Anneli Jäätteenmäki, автор. – (EN) Г-жо председател, моята група на Алианса на либералите и демократите за Европа приветства мерките, предприети от правителството на Пакистан в интерес на религиозните малцинства след ноември 2008 г, и подкрепя усилията на федералния министър по въпросите на малцинствата за създаване на мрежа от местни комитети за хармония между вероизповеданията с цел насърчаване на диалога между религиите.

Въпреки това е необходимо да се работи много по пътя към постигане на истинска свобода на религията в Пакистан. Докладите и проучванията, направени от независими агенции показват, че малцинствата в Пакистан са лишени от основни граждански свободи и равни възможности за работа, образование и политическо представителство.

Законовите разпоредби са опасно неясни и продължават да бъдат отворени за злоупотреба, което оказва влияние върху хората от всички вероизповедания в Пакистан. Ние знаем също така, че жените в Пакистан са подложени на домашен тормоз, включително физическо и психологическо насилие. Следователно остава много работа за вършене.

  Eija-Riitta Korhola, автор. – (FI) Г-жо председател, нашата резолюция относно Пакистан логично поражда безпокойство, което считаме, че произтича специално от законите относно богохулството. Едновременно с това ние имаме силно желание да признаем отличните стъпки на напредък при настоящото правителство на Пакистан и насърчаваме държавата да продължи да следва демократичната политика на реформи, която зачита правата на малцинствата.

Миналата седмица Shahbaz Bhatti – първият министър по въпросите на малцинствата в историята на Пакистан, беше гост на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Ние високо ценим неговата работа и реформите, които правителството е извършило. Списъкът на подобренията е впечатляващ – квота от пет процента от държавните постове за малцинствата, признаване на фестивалите на малцинствата и места в бъдещия сенат са само няколко от тях.

Най-вдъхновяващият проект са комитетите на гражданите за хармония между вероизповеданията, в случай че успеят да намалят напрежението между различните групи в държавата и по такъв начин да предотвратят вербуването на терористи. Това е значителен мирен акт, чието въздействие ще се разпространи далеч по света. Тази невъоръжена миротворческа работа е възможно най-добрият начин за водене на война срещу тероризма, защото е насочена срещу самите причини, които са го породили. Ако в това бъде постигнат успех, проектът ще заслужава награда за мир. Бих искала да кажа на г-н Tannock, че това е същевременно и самата образователна система, за която той призова.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, автор. – (PL) Като представители на общност, основаваща се на свобода, равенство и търпимост, ние сме длъжни да заклеймим дискриминационните практики, дори те да се срещат далеч зад границите на Съюза. Премахването на представителите на религиозните малцинства от избирателния регистър, както се случи в Пакистан през 2007 г., със сигурност е такъв вид практика. Освен това, съгласно член 260 от Конституцията на Пакистан, гражданите на държавата са разделени на две категории – мюсюлмани и немюсюлмани. Едно неотдавна прието изискване налага също така включването на религиозната идентичност в паспортите. Група, подложена на особена дискриминация в Пакистан, е общността Ахмадия, на която пакистанските органи дори не позволяват да участва в публични събрания или да се занимава с издателска дейност.

Законът за престъплението богохулство и смъртното наказание, което той предвижда, също засяга по-специално малцинствата. Съветът на Европейския съюз следва да включи този въпрос в дневния ред на отношенията с Исламабад като въпрос, който не търпи отлагане. В крайна сметка, по силата на Споразумението за сътрудничество, подписано преди шест години между Европейския съюз и Пакистан за периода 2007-2013 г., Пакистан получава 200 млн. евро от бюджета на ЕС.

Неотдавнашните събития в Пакистан показаха, че държавата е готова за дълбоки промени в нейната система. Надявам се, че както в случая с дългоочакваното преразглеждане на конституцията, което най-накрая беше извършено, скоро ще бъде възможно да се направи изменение и на другото законодателство, което очевидно е дискриминационно по отношение на малцинствата в Пакистан.

  Nicole Kiil-Nielsen, автор. – (FR) Г-жо председател, свободата на религията не е гарантирана в Пакистан. През 2009 г. беше наблюдавано увеличаване на насилствените нападения срещу религиозни малцинства, а това включва и убийства.

Освен това, почти 80% от хората от малцинствените групи живеят под прага на бедността. Това обаче не е единственият проблем по отношение на нарушаването на правата на човека в Пакистан. Други проблеми са: ограничаването на свободата на събранията и сдруженията, заплахи срещу организации на гражданското общество, задържане на членове на профсъюзни организации, отвличания и убийства на журналисти.

Тъй като Пакистан обяви подкрепата си за войната срещу тероризма, водена от Съединените американски щати, стотици, ако не и хиляди лица, заподозрени в поддържане на връзки с терористични групи, бяха произволно задържани – арести без съдебна заповед, задържания без правни основания или достъп до адвокат, задържания на неизвестни места, насилствено изчезване, лошо отношение и изтезания.

През 2009 г в единствения затвор в Lahore бяха държани 4 651 затворници, при положение че капацитетът на затвора е само за 1 050 души. Насилието срещу жените продължава да се увеличава – случаи на изнасилване, самоубийство, нападение с киселина и изгаряне на жени. Ще са ми необходими не две минути или два часа, а цели два дни, за да опиша мъчението, на което са подлагани млади момичета и жени в Пакистан.

Именно в този контекст Парламентът, който е обезпокоен за зачитането на жените, на свободата на мисълта, съвестта и религията, и на правата на човека, се готви да приложи своето ново правомощие за налагане на вето за сключването на споразумение за обратно приемане между Европейския съюз и Пакистан, като по такъв начин изиска допълнителни гаранции за условията за изпълнение на такова споразумение за обратно приемане на пакистански граждани и на афганистанци, които са преминали през Пакистан.

  Joe Higgins, автор. – (EN) Г-жо председател, като социалист интернационалист, аз твърдо защитавам правото на всеки човек на свобода на религията и убежденията, и изповядването им чрез обреди на основание на това, че основните права на другите не са нарушени. В настоящия момент народът на Пакистан, а още повече религиозните малцинства са притиснати между институционалния фанатизъм на пакистанската държава и някои религиозни, крайно реакционни и мракобеснически сили на талибаните.

Разбира се, съществува основно противоречие сред групите на десницата в Европейския парламент, които твърдят, че се застъпват за свободата и правата на човека в Пакистан, а едновременно с това подкрепят войната в Афганистан, която дава сериозно отражение в Пакистан, с много вредни последици. Клането на цивилни лица в Афганистан, извършено от силите на НАТО, и в Пакистан, извършено от въоръжени от Запада военни, освен че само по себе си е престъпление, може да тласне много мирни граждани в ръцете на реакционните групи.

В центъра на кризата в Пакистан са феодално-капиталистически структури, при условията на които понастоящем вирее изключителна бедност. Нито корумпираният елит в Пакистан, представен от настоящото правителство, нито основната опозиционна партия имат някакви отговори за народа. От решаващо значение са независимите организации, представляващи работническата класа и бедните. Такава организация е Прогресивната работническа федерация, чийто половин милион членове се опитват да възстановят силните социални традиции, за да обединят трудещите се, да прекрачат националните и религиозните граници и да сплотят мъжете и жените. Това е бъдещата посока, която Пакистан трябва да поеме.

  Bernd Posselt, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, ние трябва да приемем критичен, но също и много обективен и разумен подход по отношение на Пакистан, която е важен съюзник. Пакистан е ислямска държава и ние трябва да зачитаме този факт. Тя е основана от мюсюлмани от Британска Индия, поради тяхната религиозна принадлежност, също както Индия е била основана от индуси. И в двете държави от самото начало има малцинства, и двете са развили голяма традиция на търпимост. Това зачитане на всички религиозни малцинства и по-специално на християните трябва да укрепне. Считам, че можем да наблегнем на този момент. Кой друг ще подкрепи каузата на християните, ако не го направи Европа – континент, който е почти изцяло християнски?

Ние сме обвързани със специално задължение, но едновременно с това трябва ясно да посочим, че зачитаме водещата и често пъти градивната роля, която Пакистан е играла и може да продължи да играе в ислямския свят.

  Marietje Schaake, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, както някои колеги посочиха, екстремистите очевидно злоупотребяват със законите относно богохулството като оправдание за прилагането на насилие срещу религиозни или нерелигиозни малцинства. Разбира се, свободата на религията е важна, но свободата от религията също е важна.

Въпросните закони относно богохулството в общество, в което свободата на изразяване е потискана в името на религията, създават друга опасност: миналата сряда пакистански съд забрани уебсайта на социалната мрежа „Фейсбук“ в държавата. Органите на пакистанския „Телеком“ инструктираха всички доставчици на интернет услуги да блокират уебсайта. Тази мярка беше приложена, за да се попречи на хората да научат за предполагаеми обидни забележки по адрес на исляма или на пророка Мохамед. Един карикатурист поде инициативата да призове хората да направят рисунки на пророка, за да се противопостави на натиска, подобен на този, упражнен върху сериала „Саут Парк“, който доведе до промени в програмата.

„Фейсбук“, както и услугите и платформите онлайн са важен виртуален коридор към останалата част от света. Той открива източници на информация и контакти за пакистанците и им позволява да обменят идеи. Особено младото поколение на Пакистан може да бъде просвещавано чрез интернет, тъй като езикът, използван в учебните материали, често е дискриминационен и едностранчив. Инкриминирането на свободното слово не е ефективен начин да се позволи на пакистанското общество да се справи с разнообразието. Карикатуристи, журналисти и граждани следва да могат свободно да казват това, което мислят, дори това да означава обида за някои.

Заплахи срещу свободното слово има не само в Пакистан. В Европа ние също сме изправени пред сериозни пречки срещу открития дебат. Заплахите срещу журналисти, карикатуристи и художници се превръщат в нещо обичайно и те поставят на изпитание нашите либерални, демократични общества. Самоцензурирането все повече се разпространява, а политиците, карикатуристите и журналистите сега се нуждаят от защита срещу заплахи със смърт.

Нека с вдъхновение да подкрепим свободата на изразяване в Европейския съюз, но също така и в Пакистан, и в целия свят. Това е най-доброто средство против екстремизма.

  Tomasz Piotr Poręba, от името на групата ECR. – (PL) Изборите, проведени през 2008 г. възстановиха демокрацията и гражданското управление в Пакистан, въпреки че демокрацията не е напълно стабилна.

Редица решения, взети от пакистанските органи по въпроси на религиозните свободи, заслужават уважение, но сега изглежда са необходими допълнителни мерки. Създаването на възможност за хората от религиозните малцинства да започнат работа във федералния сектор, признаването на техните отпуски и въвеждането на ден на националните малцинства са стъпки към стабилизацията и демократизацията на държавата. Трябва обаче да се посочи, че все още няма точно определени права за защита на малцинствата, което може да доведе до странни положения като произнасянето на присъда за 25 години лишаване от свобода за християнска двойка за това, че са докоснали свещената книга Коран с нечисти ръце.

Някои религиозни общности все още са подлагани на преследване, а с тревога се отбелязва и ефективното прилагане на разпоредби въз основа на закона на шериата в селските райони, особено в северната част на държавата. Ние следва да продължим да оказваме финансова подкрепа на защитниците на правата на човека в Пакистан и настоятелно да призовем пакистанските органи да предоставят пълно право на свобода на религията на техните граждани.

  Eva-Britt Svensson, от името на групата GUE/NGL. – (SV) Г-жо председател, аз съм съгласна с много от това, което беше казано във връзка с нарушаването на правата на човека в Пакистан.

Бих искала да наблегна специално на положението на мюсюлманите от общността Ахмадия и преследването, на което са подложени. То приема формата на обичайно преследване, хладнокръвно убийство, дискриминация и тормоз на всички равнища в обществото. Това продължава да се случва, независимо от факта, че и предишното, и настоящото правителство дадоха обещание за подобрения. Подобрения обаче не се виждат, а преследванията продължават.

Време е международната общност и Европейският съюз да се пробудят и да предприемат действия, за да сложат край на нарушенията на правата на човека, каквито непрекъснато се извършват в Пакистан.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Когато през 1947 г. беше създадена държавата Пакистан, нейният основател Mohammed Ali Jinnah произнесе следните паметни думи: „Започваме с този основен принцип, че всички ние сме граждани, и то равноправни граждани на една държава“. В днешно време това са празни думи, особено за приблизително 15-те милиона християни, които живеят в Пакистан. Те са заобиколени от атмосфера на опасност и заплахи както в градовете, така и в провинцията, и дори в столицата Исламабад.

Може много да се съжалява, че пакистанската правна система приема несигурното положение на местните християни в държавата. Това е резултат от историческия процес на „пълзяща“ ислямизация на пакистанското общество след края на 70-те години, довела до тревожното влошаване на правния статут на християнската общност в Пакистан.

По-конкретно говорим за законите относно свидетелските показания и относно богохулството от 80-те години – правни инструменти, които ефективно са поставили християнството извън закона, тъй като показания, дадени от немюсюлманин на съдебен процес, се считат за наполовина стойностни в сравнение с тези, дадени от мюсюлманин, и то преди всичко, ако съдията пожелае да чуе показанията на християнина.

Законите относно богохулството са още по-опасни за пакистанските християни. Те предвиждат доживотен затвор за оскверняване на Корана и смъртна присъда за пренебрежителни забележки по адрес на исляма и на пророка Мохамед. Накратко, християнин в Пакистан може да очаква изпълнение на смъртната си присъда, ако мюсюлманин свидетелства срещу него.

Г-жо председател, госпожи и господа, това създаде почти непоносима атмосфера на страх и несигурност. Стотици пакистански християни вегетират с години в затвора, без да имат достъп до законен процес. Ето защо аз настоятелно призовавам Съвета и Комисията да свържат всяка форма на помощ за пакистанското правителство със спешното премахване на тази гибелна дискриминация срещу религиозните малцинства в държавата.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Г-жо председател, конституцията на Пакистан прави разграничение между мюсюлмани и немюсюлмани, с което създава възможност за дискриминация въз основа на религията. Във връзка с това е важно да се напомни, че през декември 2009 г., президентът Asif Ali Zardari потвърди ангажимента на Пакистанската народна партия да подкрепи правото на малцинствата да бъдат третирани като равноправни граждани.

За съжаление, докладите и проучванията, направени от независими агенции, показват, че малцинствата в Пакистан са лишени от основни граждански свободи и равни възможности за работа, образование и политическо представителство. Така че пълната картина на свободата на религията в Пакистан, дори без да се навлиза в подробности, е противоречива и дава много основания за безпокойство.

Аз също така бих искала да подчертая противоречието между ангажимента на правителството на Пакистан в областта на свободата на религията и неговата водеща роля в организацията на ислямските държави за одобряване на тяхната програма „Борба с оклеветяването на религии“ в Организацията на обединените нации. Във връзка с това бих искала да припомня заключенията на Съвета на ЕС, приети на 16 ноември 2009 г., относно връзката между международното право в областта на правата на човека, което защитава отделни лица и групи от хора, и концепцията за оклеветяване на религия.

  Председател. – Колеги, искам да ви напомня, че този следобед времето няма да ни стигне и всеки, който пресрочва изказването си, намалява броя на едноминутните изказвания, които ще могат да се направят по процедурата с вдигане на ръка.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Една американска поговорка гласи, че няма безплатен обяд. Междувременно ние следва да заявим, че помощта на Европейския съюз не може да бъде отпусната безплатно и че ние не можем да дадем 200 млн. евро без нищо в замяна. Нека да поискаме нещо! Следва да поискаме поне зачитане например на норми, подобни на тези, които за нас са един вид морален, етичен и политически символ. Положението, при което в Пакистан от дълги години насам се извършва преследване на хора, изповядващи религии, различни от исляма, а повечето от тях са християни, е абсолютно неприемливо. Ние често говорим за въпроси, свързани с различни малцинства, не е задължително да са религиозни малцинства, в Европа и в света. Нека сега защитим християнското малцинство и другите религиозни малцинства в Пакистан, въпреки че това, разбира се, не е единственият проблем за държава, която е разтърсвана от сериозни политически конфликти и която, за съжаление, е изправена през перспективата за дестабилизация.

  Csaba Sógor (PPE). – (HU) Ако се вгледаме в положението в Пакистан, ще се изправим пред два неопровержими факта. Първо, Пакистан е основен стратегически участник в борбата срещу тероризма. Ние трябва да направим всичко възможно да гарантираме, че безопасността на европейските граждани не е застрашена. Второ, Пакистан гледа по различен начин на религиозните и етническите малцинства в сравнение с възгледа, основаващ се на ценности, утвърдени от Европа и от напредналите държави с либерална демокрация. Европа не може да остане безучастна, в случай че други държави извършват грубо нарушение на правата на човека и затова ние трябва да дадем израз на нашето безпокойство, дори да става въпрос за един от стратегическите ни партньори. Европейският съюз може да предприеме надеждни мерки по отношение на трети държави единствено ако се справи задоволително с проблемите на религиозните и националните малцинства на собствената си територия. В целия свят трябва да бъде ясно, че една от основните ценности на ЕС е високото равнище на защита на правата на човека и на малцинствата, което Съюзът счита преди всичко за задължително за самия него, или бих казал, че трябва да го счита за задължително за самия него. Едва тогава можем ефективно да изискваме от нашите партньори да направят подобни подобрения или стъпки по посока на преодоляването на тези проблеми.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Ние приветстваме факта, че Пакистан се ангажира в борбата срещу международния тероризъм, но това обстоятелство не трябва да прикрива други, много неприятни факти, които показват, че в тази държава се извършват груби нарушения на правата на религиозните малцинства, особено на християните.

Понякога, всъщност много често, до нас достига информация за извършващи се нови и нови нападения, побои и дори убийства, включително изгаряне на живи хора – християни, само за това, че са християни, като сред тях има жени и деца. Тази информация поражда въпроса: защо това се случва в държава, която играе толкова важна роля в международните отношения и в борбата срещу тероризма? Случва се, защото органите в Пакистан, за съжаление, са отговорни в значителна степен за създаването на атмосфера, която насърчава подобни неща чрез неподходящо законодателство относно богохулството и чрез липса на реакция при неподходящи действия от страна на правоприлагащите органи и на съдебната система в държавата.

Ние трябва да очакваме много съществена промяна, включително на Европейския съюз и неговите институции, по отношение на такъв вид поведение.

  Martin Kastler (PPE). – (DE) Г-жо председател, около 75-80% от всички хора, подложени на преследване на религиозна основа в света, са християни. Ние в Европейския парламент се борим точно за правата на човека в целия свят. За мен свободата на религията е основно понятие в нашата политика за правата на човека. Затова аз съжалявам, че онези от ляво и либералната левица в Европейския парламент често се обединяват в мълчанието си относно съдбата на християните.

Едновременно с това аз се радвам, че днес внасяме съвместно резолюция относно ужасното положение в Пакистан. От 156 милиона души в Пакистан 95% са мюсюлмани, около 3% са християни и около 2% – индуси. Като християнин, аз бих искал още веднъж да насоча вниманието към положението на пакистанските християни, които са подложени на жестоко преследване. Всеки, който извършва насилствени нападения срещу християни, трябва да получи отговор от страна на цивилизования свят. Ето защо ЕС следва да въведе критерий в политиката си на развитие и икономическо сътрудничество, който да покрива този въпрос, и да позволи прилагането на санкции, ако е необходимо.

  Председател. – Сега преминаваме към частта от разискването, в която изказванията ще се правят по процедурата с вдигане на ръка. При мен постъпиха много повече искания за изказвания, отколкото могат да се поберат в определеното време. Имаме само две минути. Ще приема четирима оратори.

  Michael Gahler (PPE). – (DE) Г-жо председател, в случая на всяка отделна държава е важно да се отчита нейния произход и това, дали събитията в областта на правата на човека и на малцинствата се движат в правилната посока. Като ръководител на мисията за наблюдение на Европейския съюз по време на последните избори преди две години, аз отправих няколко препоръки и се радвам да видя, че държавата е започнала да изпълнява някои от тях. Те включват ратифициране на Международния пакт за граждански и политически права, който не само че е подписан, но сега очевидно е и ратифициран, както и Конвенцията на ООН против изтезанията. Добре е, че сега има министър, който отговаря ex officio по въпросите за малцинствата и който постепенно ще направи опит за преодоляване на дискриминацията.

Сред другите въпроси беше повдигнат и въпросът за представителите на мюсюлманската общност Ахмадия. Една от моите препоръки беше следващия път те да бъдат извадени от техния отделен регистър за изборите и включени в основния регистър. Считам, че това би било конкретна мярка, която ще помогне за прекратяване на дискриминацията срещу това малцинство.

  Heidi Hautala (Verts/ALE). – (FI) Г-жо председател, бих искала да кажа, че миналата седмица аз също се срещнах тук с министъра по въпросите на малцинствата. Убедих се, че той се опитва да установи взаимно разбирателство между религиозните групи. Той обаче също не можа да отговори на въпроса защо Пакистан, независимо че е в ООН и че е член на Съвета по правата на човека, с ролята, която играе в организацията на ислямските държави, защитава много твърдо новия международен кодекс за борба с богохулството и с оклеветяването на религии. Това със сигурност не е идеалният начин за насърчаване на взаимно разбирателство между религиозните групи.

Надявам се, че Европейският съюз ще предприеме по-твърди действия по този въпрос в международен мащаб, за да предотврати приемането на нови закони, които от самото им влизане в сила излагат на опасност прилагането на правата на човека. В тази област Съединените американски щати са много по-активни от Европейския съюз.

  Jacek Olgierd Kurski (ECR). – (PL) Г-жо председател, положението в Пакистан се развива динамично и ние получаваме противоречива информация, а трябва да наблюдаваме ситуацията там много внимателно, за да не сгрешим. Добре е, че правителството на Пакистан е приело някои мерки в интерес на религиозните малцинства, като гарантиране на 5% от работните места в публичния сектор. Положителна стъпка е, че правителството на Пакистан е запазило или е обещало да запази места в Сената за представители на малцинствата, включително жени, представляващи малцинствени групи.

Въпреки това обаче трябва да се направи нещо. И правителството, и органите на Пакистан трябва да направят нещо по въпроса за закона относно богохулството, който води до смъртно наказание в Пакистан и често се използва за оправдаване на цензурата, на инкриминирането, преследването, а в някои случаи и на убийството на членове на политически, расови или религиозни малцинства. Органите в Пакистан трябва да направят нещо във връзка с Наказателния кодекс, предвиждащ смъртна присъда за всички лица, които са обвинени и осъдени за богохулство.

В държава, която получава помощ от Европейския съюз, и то в ХХІ век, не може да се допуска убийството на хора по този начин. Благодаря ви много.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) След почти деветгодишна военна диктатура, изборите, проведени в Пакистан през 2008 г. известиха за началото на процес на демократизация в държавата. За съжаление, Беназир Бхуту беше убита няколко седмици преди изборите. Оглавяваната от нея Пакистанска народна партия спечели изборите. Въпреки че малцинствата в Пакистан са изправени пред редица проблеми, под ръководството на настоящото правителство бяха предприети няколко положителни мерки. Насърчава се диалогът между различните култури, за малцинствата е определена квота от 5% за работни места във федералната администрация и някои официални мюсюлмански празници са признати. Ангажиментът на правителството да предостави места в Сената за представители на малцинствата заслужава похвала. Накрая бих искала да подчертая особено важната роля, която Пакистан играе в борбата срещу тероризма и екстремизма.

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, уважаеми членове на ЕП, Европейският съюз следи внимателно положението относно религиозните малцинства в Пакистан. Конституцията на Пакистан признава свободата на религията и предвижда защита на правата на малцинствата от страна на държавата.

В последно време Пакистан отбелязва напредък, който включва приемане на изменения на конституцията, засилване на ролята на избраните събрания в Пакистан и институционални подобрения в областта на правата на човека, и по-специално създаването на Министерство по правата на човека и Министерство на малцинствата. В допълнение се създава независима Национална комисия по правата на човека.

Освен това Пакистан ратифицира Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Това е стъпка в правилната посока, при условие че тези инструменти се прилагат ефективно. Независимо от това, Пакистан следва да удвои усилията си, за да гарантира по-добро интегриране на религиозните малцинства, включително християнското малцинство, в социалните, икономическите и политическите институции. Международната репутация на Пакистан страда от инциденти като този в Gojra миналата година, когато седем християни бяха изгорени живи от екстремисти при нападение на църква и на домове на хора, а така също и от нападения срещу мюсюлмани шиити, и дискриминация срещу представителите на малцинството Ахмадия.

Във връзка с правата на религиозните малцинства ЕС използва последователно политическия диалог с Пакистан, с оглед на това, да повдига въпроси относно правата на човека, а също така в редица случаи е предприемал дипломатически стъпки. Освен това, от 2007 г. насам ЕС поддържа диалог по правата на човека в рамките на Споразумението за сътрудничество с Пакистан, в което се предвижда провеждането на редовен диалог по управлението и правата на човека.

По време на тези дискусии ЕС винаги е настоявал за зачитане на индивидуалните права и правата на малцинствата. Като страна в диалога по правата на човека, ЕС също така многократно е повдигал въпроса за прилагането на законите относно богохулството пред правителството на Пакистан. В абсолютно изражение повечето подсъдими изглежда са мюсюлмани, но аз зная, че законите относно богохулството често се използват срещу религиозните малцинства или че се скалъпват фалшиви обвинения като начин за уреждане на лични сметки или поради финансова алчност. Последното заседание на съвместния комитет беше проведено на 25 март 2010 г., а ден преди това то беше предшествано от заседанието на подгрупа по управление, права на човека и миграция.

При този случай беше повдигнат въпросът за малцинствата в Пакистан. Едновременно с това ние не се поколебахме да споменем безпокойството на пакистанците относно положението с религиозните малцинства тук, в Европа.

Европейският съюз също така планира да повдигне тези въпроси на следващата среща с Пакистан, предвидена за 4 юни тази година. Голяма част от населението на Пакистан няма достъп до образование и не познава основните правила на социално поведение. Чрез помощта, предоставена от Европейската комисия по линия на сътрудничеството, приоритет се дава на подобряването на достъпа до основно образование в контекста на политиката и образованието на Пакистан. Надявам се, че в средносрочен план това ще доведе до по-толерантно възприемане на понятието свобода на религията.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе скоро.

Писмени изявления (член 149)

  Monica Luisa Macovei (PPE), в писмена форма. – (EN) Както се твърди, Пакистан има най-суровите закони относно богохулството в света. Упражняването на правото на свободно изразяване и изповядване на религия може да доведе до лишаване от свобода и до смърт. Раздел 295 B и С от пакистанския Наказателен кодекс инкриминира пренебрежителни забележки относно Корана и пророка Мохамед, като предвижда, съответно, доживотно лишаване от свобода и смъртна присъда. В раздел 298 се предвижда наказание за предумишлено накърняване на религиозни чувства, а разпоредбите на раздел 298 А, В и С отреждат наказание за обидни забележки по адрес на свети лица и места и обявяване извън закона на представителите на религиозната общност Ахмадия (които считат себе си за мюсюлмани). Свободата на религията включва свободата да се изповядва религия, както и свободата да не се изповядва никоя религия. Вчера министърът по въпросите на малцинствата в Пакистан заяви, че се подготвят изменения за спиране на злоупотребата със законите относно богохулството. Аз считам, че тези закони трябва да бъдат отменени, тъй като всеки изменен текст ще бъде само наследство от миналото и ще допуска непрекъснато насилие и дискриминация.

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. – (RO) През последните години, правителството на Пакистан прие редица мерки, които ясно показват известна чувствителност по отношение на положението с националните малцинства. Някои от тези мерки включват назначаването на Shahbaz Bhatti за федерален министър по въпросите на малцинствата, квота от 5% за работещите в публичния сектор и ангажимента за представляване на религиозните малцинства в Сената и други. Тези усилия трябва да бъдат насърчавани. Необходимо е обаче да се предприемат много повече мерки за подобряване на положението на религиозните малцинства.

Аз считам, че основен фактор в това отношение е прегледът на разпоредбите относно престъпленията срещу религии, известни като „закони относно богохулството“. Възможността за злоупотребяване с разпоредбите на този закон е създала атмосфера на нетърпимост, която поощрява религиозното насилие, дискриминацията, заплахите и преследванията, на които са подложени религиозните малцинства. Освен правния аспект, за правителството е важно да приеме решителни мерки за предотвратяване на насилието. Ключът към защитата на религиозните малцинства в Пакистан е насърчаването на търпимостта.

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (SK) Европейската цивилизация, такава, каквато я познаваме днес, не би била възможна без свободата на религията. Търсенето на нещо, което надхвърля личностните граници, трябва да върви ръка за ръка с търпимостта. Пътят към Бог, а така също и пътят от Бога, е различен и неповторим за всеки човек. Ако не друго, то сме научили поне това по време на двете хиляди години християнство в Европа. Този опит е дълъг и болезнен, заплатен с живота на милиони невинни хора. Затова ние европейците имаме правото да кажем на другите да не поемат по този път. Ето защо ние винаги и във всяка държава ще осъждаме извършването на насилие и убийство на невинни хора, особено сега, когато става въпрос за наш съюзник и приятел.