Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

– препоръката от Csaba Sógor, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно предложението за решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица (COM(2009)0106 – C7-0264/2009 – 2009/0036(NLE)) (A7-0231/2010),

– въпроса, изискващ устен отговор, зададен към Комисията (O-0104/2010) от Sylvie Guillaume и Claude Moraes, от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, Hélène Flautre и Judith Sargentini, от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, Cornelia Ernst, Rui Tavares и Marie-Christine Vergiat, от името на Конфедеративната група на европейската обединена левица - Северна зелена левица и Malika Benarab-Attou, относно споразумения за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица между Общността и трети държави (B7-0453/2010) и

– въпроса, изискващ устен отговор, зададен към Комисията (O-0116/2010) от Nathalie Griesbeck и Renate Weber, от името на групата на Алианс на либералите и демократите за Европа, относно споразумения за реадмисия между Общността и трети държави (B7-0461/2010).

  Csaba Sógor, докладчик. – (HU) Това е първото споразумение за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица след влизането в сила на Договора от Лисабон, което изисква и съгласието на Европейския парламент. На 18 септември 2000 г. Съветът упълномощи Европейската комисия да преговаря относно споразуменията за обратно приемане между Европейската общност и Пакистан. След няколко кръга на преговори, почти 10 години по-късно, Европейската общност и Пакистан подписаха споразумение в Брюксел на 26 октомври 2009 г.

В резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон ЕС стана правоприемник на Европейската общност, което означава, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент също трябва да одобри предложеното споразумение. Комисията по външни работи даде положителна оценка на предложеното споразумение, а комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи го одобри.

Споразумението цели да засили сътрудничеството между административните органи на запитващите и запитаните държави, за да се ускори процесът на обратно приемане. За тази цел споразумението постановява задължението, изцяло на реципрочна основа, за обратно приемане на собствени граждани, граждани на трети държави и лица без гражданство и определя необходимите технически разпоредби относно процедурата за обратно приемане. Споразумението цели да бъде важен инструмент в борбата срещу незаконната имиграция в Европейския съюз и да засили сигурността на гражданите на Съюза в неговата територия. Пакистан е важна държава на произход или транзит на имигранти, които не изпълняват или вече не изпълняват действащите условия за влизане, престой или пребиваване на територията на държава-членка на ЕС.

Споразумението с Пакистан е от значение и в регионален план, тъй като ще подкрепи усилията на ЕС за разширяване на сътрудничеството с други държави в региона. Споразумението съдържа клауза за незасягане по отношение на международното право и правилата за защита на личните данни. Действителното физическо връщане на лицата е изцяло отговорност на компетентните органи в съответната държава-членка и Пакистан. Те трябва да спазват съответните задължения, произтичащи от международното право. Споразумението призовава за създаването на Съвместен комитет за обратно приемане, който може да приеме свой процедурен правилник. Предвид факта, че сред европейските институции единствено Европейската комисия участва в Съвместния комитет за обратно приемане, Европейският парламент следва да изисква от Комисията да предоставя редовно информация относно дейността на комитета. Споразумението ще влезе в сила на първия ден от втория месец след датата, на която страните се уведомяват една друга, че процедурите на ратификация са приключени.

Бих искал да благодаря на Комисията за нейното становище и на моите колеги за критичните бележки. Надявам се, че въз основа на казаното Парламентът ще одобри споразумението.

  Claude Moraes, автор. – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на г-н Sógor за свършената от него работа. Представителите на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент обаче гласуваха против това споразумение в комисията по две основни причини – и двете свързани със защитата на правата на човека.

Ние считаме, че спазването на международните конвенции не е напълно гарантирано в това споразумение. По-специално, Пакистан не е страна по Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и това прави положението нестабилно. За нас и нашата група изглежда логично, че подписването на основни международни конвенции като тази следва да бъде предпоставка за подписването на споразумение за обратно приемане. Понастоящем ЕС е страна по 11 споразумения за обратно приемане; участва в преговори по други седем, от които две – с Пакистан и Грузия – ще бъдат сключени всеки момент, а едно – с Турция – трябва да бъдат подписани скоро.

Следователно това не е въпрос, който Парламентът ще разгледа само веднъж, по този повод. Предвид правомощията на Парламента до одобрява Комисията трябва да вземе предвид неговите съображения относно защитата на правата на човека, когато преговаря по такива споразумения. Не може да се очаква просто да одобряваме споразумения, когато основни права са все още под въпрос. Така че за нашата група е от основно значение, преди да дадем съгласие за такива споразумения, Парламентът да разполага с всички факти. Въпреки че такова споразумение за първи път влезе в сила през 2004 г. няма основана на доказателства оценка на ефективността на такива инструменти и на последиците от тяхното прилагане.

По тази причина групата Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент призовава г-жа члена на Комисията да изготви такава оценка възможно най-скоро. Ние вярваме в тези споразумения за обратно приемане, но те трябва да се основават на правата на човека и на гаранции. Пакистан е една от малкото държави, които не са подписали Женевската конвенция за бежанците, и това затруднява положението за нас.

  Hélène Flautre, автор. – (FR) Г-жо председател, аз всъщност мисля, че е много неразумно от страна на нашия докладчик да иска от нас, членовете на Европейския парламент, да ратифицираме и одобрим споразумение, което наистина е силно проблематично. На първо място, то засяга Пакистан, който не е просто стара държава. Пакистан вече приема повече бежанци от която и да било друга държава в света. И какво основно искаме от нея? Разбира се, да приеме обратно пакистанците, но също и афганистанците, които бягат тук в Европа от войната, която ние водим в Афганистан. Мисля, че поведението ни е близко до непристойно.

Факт е, че Пакистан не е ратифицирал Женевската конвенция и е факт, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа изисква от нас да ратифицираме споразумения за обратно приемане само с държави, които предоставят гаранции по отношение на правата за убежище и международна закрила, което не е случаят с Пакистан.

Освен това има огромен брой въпроси. Ако трябваше да кажа „да“ утре, аз нямаше да знам на какво казвам „да“. Ако разгледате внимателно различните членове, действието на един член може да засегне 20 или от 100 до 20 000 души, или може би повече. Защо? Защото никой не казва каква ще е реакцията на решенията на Комитета за обратно приемане. Кой е отговорен за доказването, че дадено лице е пристигнало, след като споразумението е било ратифицирано?

Кой ще бъде отговорен за доказването, че дадено лице е пристигнало в ЕС директно от Пакистан? Какво ще се случи в края на тридесет дневния период, ако Пакистан не реагира и не издаде документи за пътуване? Ще приемем ли, както предлага Комисията, този странен инструмент за „пропуск“ на ЕС?

Аз нямам отговор на тези въпроси и Вие, г-жо Малмстрьом, също нямате; зная, че Вие не можете да ми дадете никакви отговори. Всички те ще останат погребани в Комитета за обратно приемане.

Тъй като ние не сме в състояние да кажем какво ще е действителното въздействие на това споразумение, аз не мога да кажа, че го подкрепям. Всичко зависи от отговорите на тези въпроси.

Аз мисля, че утре ние трябва да кажем „не“.

  Rui Tavares, автор. – (PT) Г-жо председател, относно настоящото споразумение за обратно приемане с Пакистан, аз считам, че има някои области на анализ, на които следва да се обърне внимание сега.

Първо, тъй като това е първото споразумение от този вид, което Парламентът гласува след Договора от Лисабон, според мен то ще създаде прецедент. Ето защо считам, че когато такъв вид споразумение се внася за разглеждане, то трябва да бъде предмет на много по-подробен и задълбочен парламентарен контрол.

Ето защо аз съм на мнение, че Парламентът благоразумно ще огласи своите съмнения, и по-конкретно ще разчита да получи много повече разяснения. Трябва да се надяваме също, че в бъдеще, когато в Парламента се внасят за разглеждане подобни на настоящото споразумение, те ще съдържат много повече разпоредби относно осъществяването на наблюдение и потвърждаване на тежестта на доказването, която трябва да падне върху правилните хора: върху институциите, а не върху имигрантите, бедните или бежанците.

Аз също изпитвам сериозни съмнения относно това споразумение, дължащи се на факта, че то е с Пакистан. На първо място, е въпросът, че това не е споразумение за обратно приемане с Пакистан, а по-скоро споразумение за обратно приемане на афганистанци през задната врата. Както някои колеги вече споменаха, това определено е държава, която не е страна по Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и Европейският съюз не може да има две мнения по въпроса. Или ще зачитаме правата на човека 100%, спазвайки конвенциите, които сме подписали, или няма да ги зачитаме в 90% или 80% от случаите, като делегираме права на държава, която може да не зачита правата на човека.

Има много случаи на депортиране и преследване на жени и религиозни и етнически малцинства в Пакистан, и ние със сигурност не бихме могли да работим при липсата на прозрачност по тези въпроси от страна на пакистанските органи.

И накрая, бих искал да обобщя, като припомня, че само преди две седмици обсъждахме наводненията в Пакистан. Те причиниха разселване на 21 милиона души, включително бежанци и ранени, както и хиляди жертви. Аз считам, че Европейският парламент демонстрира определено безразличие, когато само две седмици по-късно е на прага да приеме споразумение, което по същество дава право да бъдат върнати в Пакистан хора, които са избягали от тежкото положение там.

  Nathalie Griesbeck, автор. – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, преди всичко бих искала да потвърдя, от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, че ние, разбира се, подкрепяме споразуменията за обратно приемане като важни инструменти в борбата срещу незаконната имиграция. Те се оказват много по-ефективни от множеството двустранни споразумения.

Бих искала да подчертая три въпроса. В тази нова правна рамка, с която разполагаме, Парламентът би трябвало да бъде системно и редовно информиран относно преговорите и прилагането на тези споразумения, тъй като ние сме орган за съвместно вземане на решения.

Второ, досега са одобрени 11 споразумения и сме започнали преговори по други седем. Въпреки това споразуменията никога не са оценявани и аз мисля, че е от основно значение да оценим предходните споразумения, преди да сключваме нови.

И накрая, третият въпрос се отнася до правата на човека и отличната бележка, която току-що направиха колегите: каква гаранция може да даде Комисията в конкретния случай с трети държави, които не са страни по Женевската конвенция?

Повтарям: аз лично, както и моята група, подкрепяме споразумението за обратно приемане с Пакистан, но все още има голям брой неизяснени неща, въпреки че г-жа Малмстрьом – на която благодаря – в декларацията си предостави гаранции по отношение на наблюдението и по отношение на трудните преговори с Пакистан до постигането на съгласие за подписване на основни международни инструменти, които Пакистан още не е подписал, и въпреки, че тя предостави гаранция, че неправителствени хуманитарни организации ще могат да участват в комисията за наблюдение на място.

Остава фактът, че следва да обвържем сключването на това споразумение с условието Пакистан да подпише Женевската конвенция, защото трябва да сме много внимателни да не пренебрегнем необходимия баланс, който трябва да бъде намерен между нашата колективна сигурност и зачитането и защитата на правата на човека, независимо от това за коя част на света се отнася. Това е основата на нашите ценности в ЕС.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми членове на Парламента, през последния месец Пакистан наистина беше в центъра на вниманието на Парламента и, разбира се, всички ние съжаляваме за ужасната загуба на хора и големия брой разселени лица. Както знаете, Комисията и Съветът са дълбоко ангажирани в опити да облекчат положението, като намерят начин да увеличат търговията, както и да възстановят държавата, и да й помогнат да предотврати бъдещи бедствия. Това беше обсъждано и на заседанието на Съвета миналата седмица.

Що се отнася до днешната тема, искам да благодаря на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и на докладчика, г-н Sógor, за тяхната много конструктивна работа и за помощта, оказана на Комисията чрез приемането на вашето становище през месец юли.

Споразумението за обратно приемане от много години е важен инструмент за управление на миграционните потоци и Договорът от Лисабон изрично споменава споразуменията за обратно приемане.

Ако искаме европейските граждани да вярват в политиката за миграцията и правото на убежище, тя трябва да се основава на принципа, че онези, които нямат законно право да останат на територията, биват връщани. Тук се включва ролята на споразуменията за обратно приемане. Те улесняват връщането на хора, пребиваващи нерегламентирано в държавата на произход или транзит, и представляват договорености между административните органи, като постановяват процедурите, които трябва да се спазват.

С течение на времето споразуменията за приемане се обвързаха и с визовата политика. В редица случаи на споразумения за обратно приемане те станаха крайно необходим елемент при преговорите по споразумения за облекчаване на визовия режим.

Комисията е отдадена на продължаването на работата по тези споразумения в настоящия и бъдещи мандат.

Позволете ми да се спра на някои от споделените от ораторите притеснения под формата на въпроси, изискващи устен отговор. Комисията е решена изпълни задължението си съгласно член 218 от Договора незабавно и пълно да информира Парламента на всички етапи от преговорите и за сключването на нови споразумения за обратно приемане.

Ние ще предоставяме цялата необходима информация, защитена от мерки за гарантиране на поверителност в случая с продължаващите преговори и в съответствие с бъдещите конкретни договорености в рамките на отношенията между Парламента и Комисията.

Междувременно, генералният директор, г-н Manservici, вече ви предостави на закрито заседание с комисията LIBE на 12 юли първата обобщена актуална информация относно продължаващите преговори. Г-жа Griesbeck също спомена декларацията от Комисията и, разбира се, ние ще я следим много отблизо и ще ви докладваме за това. Ние следва заедно да търсим начини как да усъвършенстваме допълнително това сътрудничество.

Относно споразуменията с държави, които не са страни по Женевската конвенция, ние, разбира се, бихме искали Пакистан да я подпише и сме силно ангажирани с опити да ги убедим да направят това, както и да доведем тези преговори до край, защото Комисията, както и всички вие, сме силно привързани към ценностите на международните инструменти за правата на човека и международната закрила, и правилното прилагане на тези инструменти трябва да е в основата на политиката на ЕС.

По тази причина ние разработихме достижения на правото на Европейския съюз относно международната закрила – директивите за минималните стандарти и относно процедурата за статут на бежанец – което включва и защита на правата на човека в политиката за връщане, а именно Директивата относно връщането. Освен това всички държави-членки на Европейския съюз са обвързани от Женевската конвенция относно статута на бежанците и Европейската конвенция за правата на човека.

Тези стандарти гарантират, че никое лице не може да бъде изведено от която и да било държава-членка или подложено на процедура за обратно приемане, преди да бъде напълно оценен и изключен рискът лицето да може да бъде подложено на преследване или изтезание, или нехуманно, или унизително наказание след завръщането си.

По-конкретно, инструментът на ЕС за предоставяне на убежище изисква държавите-членки да оценят всяко заявление за убежище поотделно, като гарантират, че кандидатът остава на територията, докато органите вземат решение по въпросното заявление, след което трябва да разпоредят ефективна мярка пред съд или трибунал.

Тези стандарти са от жизненоважно значение за принципа на забрана за връщане и по никакъв начин не са ограничени от което и да било споразумение за обратно приемане, което е много, много важен момент.

Всички споразумения на ЕС за обратно приемане съдържат клауза за незасягане, която изрично изисква спазването на тези стандарти. Не следва да забравяме също и че споразуменията за обратно приемане могат да играят важна роля в подкопаването на дейността на мрежите за незаконна миграция. В неотдавнашен доклад на Службата на ООН за наркотиците и престъпността, който оценява престъпно организираната миграция от Пакистан, годишният приход от тази т.нар. индустрия е изчислен на 1,25 млрд. долара. Наред с другото, в доклада се препоръчва Пакистан да инициира споразумения за действия и сътрудничество с основни партньори, включително общи споразумения за взаимна съдебна помощ и екстрадиция.

По отношение на споразуменията за облекчаване на визовия режим, не съществува списък с предварителни критерии за вземането на решение за започване на такива преговори, но Европейският съюз взема под внимание сключването на или воденето на преговори по споразумения за обратно приемане, целите в областта на външните работи, изпълнението на съществуващите двустранни споразумения и напредъкът в областите на правосъдие и вътрешни работи, включително основните права.

Следва да се отбележи, че за всички държави, с които ЕС е сключил споразумения за облекчаване на визовия режим, Комисията е представила на Съвета проект на мандат за преговори като следствие от заключенията на Съвета, които предвиждат насърчаването на прекия контакт със съответната държава.

Споразуменията за обратно приемане се наблюдават от съвместни комитети за обратно приемане. Те са създадени съгласно всяко споразумение. Освен това ние събираме всяка информация относно изпълнението на действащите споразумения. Досега не са докладвани големи проблеми, дори от неправителствени организации, които работят в тази област, въпреки че някои от държавите, където такива споразумения са изцяло в сила, бяха много чувствителни.

Във всеки случай, съгласно споразумението за обратно приемане, никой не трябва да бъде върнат, ако това води до риск съответното лице да бъде обект на преследване, изтезания или нехуманни, или унизителни наказания.

Ако това се случи, то не е следствие от споразумението за обратно приемане, а от незаконното решение, взето от съответната държава-членка, което следва да се подложи на съдебен преглед от националните съдилища. Освен това, както беше поискано от Европейския съвет в Програмата от Стокхолм, до края на настоящата година Комисията ще представи цялостна оценка на споразуменията за обратно приемане във формата на съобщение към Парламента и Съвета. Комисията ще разгледа в рамката на гореспоменатата оценка вашето предложение изрично да се спомене възможността за оказване на помощ при реинтеграцията на обратно приетите лица. Във всеки случай ние вече предоставяме подкрепа за различни проекти и фондът за връщане предлага възможности за незабавно посрещане в държавата на завръщане.

Има начини това да бъде подкрепено: ние ще предприемем оценки; имаме действащи директиви. Комисията ще наблюдава ситуацията много внимателно и ще ви информира възможно подробно, както е залегнало в общото споразумение между нас и в съобщението, прието от комисията LIBE през юли. С това се надявам, че ще можете да приемете споразумението.

  Gabriele Albertini, докладчик по становището на комисията по външни работи. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, след осем години преговори между Европейската комисия и Пакистан най-накрая беше постигнато споразумение относно процедурата за обратно приемане на незаконно пребиваващи в Европейския съюз лица.

Комисията по външни работи поиска разрешение да изготви проектостановище по това много важно споразумение, като конкретно вземе предвид развитието в региона около Пакистан и проблема с правата на човека.

Ние проведохме продължително разискване в комисията и бяха изтъкнати няколко проблема: нестабилното вътрешно положение и продължаващия модел на нарушаване на правата на човека в Пакистан, както и липсата на опити от страна на Комисията при преговорите да се гарантира, че се зачитат правата и се осигурява безопасност на върнатите лица. Проектостановището също така посочи като обезпокоителен факта, че все още не е направена оценка на 11-те действащи споразумения за обратно връщане.

Накрая, членовете на комисията по външни работи заключиха, че една ясна рамка за сътрудничество с Пакистан по отношение на обратното приемане е за предпочитане пред положението, при което съществува риск държавите-членки да преминат към връщане на нелегалните имигранти въз основа на всеки конкретен случай и без надзор от страна на ЕС в областта на зачитането на правата на човека.

Член 16 от споразумението за обратното приемане ще гарантира, че ЕС може да осъществява такъв надзор, така че аз отново посочвам искането на комисията по външни работи за оценка на вече сключените споразумения и подкрепям приемането на споразумението.

  Manfred Weber, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, първо, по въпроса за Пакистан: ние разискваме този въпрос в трудно за Пакистан време и вярвам, че всички ние подкрепяме пълната солидарност с хората там, които изстрадаха това бедствие. Г-н Sógor вече говори конкретно за споразумението. Ето защо аз искам да направя някои общи коментари относно въпросите, свързани със споразуменията между Европейския съюз и трети държави за обратно приемане.

Първо, тези споразумения имат смисъл и са необходими, защото ние в Европа имаме законодателство, което управлява имиграцията. Щом имаме такова законодателство обаче, значи ще има и хора, които пребивават тук незаконно. Тогава логично следва, че ние трябва да имаме и възможности за репатриране. По отношение на много от принципите, които току-що споменах, левите – социалистите – често са на наша страна, но когато става дума за конкретни решения относно действителното сключване на такива споразумения, те отказват да дадат съгласието си. Затова аз считам, че въпреки това ние трябва да останем последователни.

Второ, основните права на човека трябва да бъдат зачитани. Алтернативата на такова споразумение, разбира се, не е да имаме по-добри стандарти за правата на човека. Всеки, който отхвърля това споразумение, приема факта, че ще имаме 27 различни правни норми в Европейския съюз, които не се наблюдават отблизо, както би било на европейско равнище.

Третият и според мен най-важен въпрос е: как в действителност можем да направим партньорството с трети държави привлекателно в бъдеще? Аз бих искал да помоля Комисията в бъдеще да работи по-взаимосвързано. Ако отворим европейските пазари в процеса на преговорите за свободна търговия, третите държави трябва да ни дадат възможност да разговаряме и относно репатрирането или по отношение на незаконната имиграция, третите държави трябва да могат да ни предлагат отстъпки относно репатрирането. С други думи, в това отношение е важно да се работи по един по-взаимосвързан начин.

  Sylvie Guillaume, от името на групата S&D. – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, катастрофалната хуманитарна ситуация, която преживява сега Пакистан, ни задължава да отложим гласуването на споразумението за обратно приемане между ЕС и тази държава с две седмици, което, трябва да призная, не е голяма утеха.

Нашият избор сега е от решаващо значение. Как в действителност бихме могли да одобрим това споразумение, когато толкова много въпроси остават без отговори и когато остават толкова много опасения? Безсмислено е да правим преглед на тъжното досие на Пакистан по отношение на зачитането на правата на човека, но аз все пак искам да повторя казаното от други колеги: тази държава не е подписала нито Женевската конвенция относно статута на бежанците, нито Конвенцията относно статута на лицата без гражданство.

Положението е дори по-тревожно, защото това споразумение е насочено преди всичко и съвсем ясно към афганистанците и изявленията на Комисията, които се ограничават до молби към Пакистан да подпише Конвенцията относно статута на бежанците, не допринасят за промяна на положението. Ето защо ние предварително трябва да заявим ясна позиция: подписването на Конвенцията относно статута на бежанците и други текстове във връзка с основните права на човека е задължително условие при всички преговори.

Това положение е съчетано с хронична липса на точно прилагане на споразумението, което разискваме днес, чиито обхват, структура, цели и технически договорености както по отношение на самата процедура за обратно приемане, така и на обмена на лични данни, мога да опиша само като неясни. Проблемът не е само в прилагането на това споразумение; той е свързан и с целия процес на преговори и споразуменията за обратно приемане като цяло.

По много поводи сме искали от Комисията да предостави оценка на сключените досега споразумения. Не сме получавали такава и това, което казвате днес, не е достатъчно. Как бихме могли разумно и съвестно да одобрим споразумението, ако не сме видели никаква оценка? Ще добавя, че това е констатацията от проучването, поискано от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, която ни беше предадена. Парламентът няма да може напълно да упражни правомощията си, ако не е надлежно информиран в процеса на преговорите и прилагането на тези споразумения.

Тъй като сега Парламентът е съзаконодател, той трябва да затвърди позицията си. Ето защо аз ще подчертая, че утрешното гласуване ще има символично значение за ролята на Парламента. По време, когато се договарят споразумения за партньорство с държави като Либия например, нашата роля е да отхвърлим това споразумение и така да покажем загрижеността на Парламента за правата на човека и желанието за по-голяма прозрачност в преговорите.

  Cecilia Wikström, от името на групата ALDE. – (SV) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, както казаха много от моите колеги, аз мисля, че след опустошителните наводнения през август това може би не е най-доброто време да разискваме споразумение между ЕС и Пакистан за обратно приемане. Пред очите ни все още са ужасяващите образи на жертвите и ние съчувстваме на страданието им.

Нека обаче да не попадаме в капана на смесването на различни проблеми. Споразумението за обратно приемане е просто начин да изясним правните аспекти между ЕС и Пакистан. Считам, че споразумението следва да се разглежда в по-широкия контекст, в който ние работим за насърчаването на законната миграция. Искам да благодаря на Комисията за гаранциите, които даде по отношение на мониторинга на споразумението. Членът на Комисията каза, че ще бъде оказан натиск върху Пакистан да подпише Женевската конвенция и че Комисията се ангажира да информира Парламента относно резултатите от прилагането на споразумението на всички етапи.

Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, която аз днес представлявам, подкрепя доклада за споразумението относно обратно приемане и бихме искали да призовем Комисията възможно най-скоро да ни даде положителен отговор на въпроса относно въвеждането на механизъм за оценка за всички споразумения за обратно приемане. Фактът, че Пакистан не е подписал Женевската конвенция определено е усложняващ фактор, но нека си спомним, че всички държави-членки са обвързани с тази конвенция и с Договорите на ЕС и биха извършили сериозни нарушения по тях, ако върнат обратно лица в държави, където съществува риск от нарушаване на правата им. Това е, което наричаме принцип на забрана за връщане и той се прилага, независимо дали Пакистан се е присъединил към Женевската конвенция или не. Съществува и непряка забрана за връщане и аз искам само да кажа накратко, че това споразумение е от основно значение, тъй като то управлява нашето сътрудничество с Пакистан.

  Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Факт е, че хуманната политика за предоставяне на убежище изисква политика за депортиране. Лицата, търсещи убежище, чиито молби са отхвърлени, трябва да отидат някъде другаде. Това обаче не е жонглиране с хора. Европа някак си измисли идеята, че ако дадено лице не може да бъде депортирано в държавата си на произход, ние просто го насочваме към най-близката държава или държавата, през която лицето е минало последно, преди да пристигне в Европа. Това аз наричам жонглиране с хора.

Ние вече отиваме толкова далеч, че се опитваме да пробутваме хора на Либия и да си измиваме ръцете, ако Либия се стреми да връща хора в Еритрея. Очевидно се опитваме да прехвърлим отговорността, когато става дума за депортиране на хора от други държави – в този случай за афганистанци – в Пакистан. Чух колега от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) да казва думи като „Как можем да направим тези споразумения за обратно приемане по-привлекателни за другите държави?“ Това не ми прави впечатление на хуманен начин за третиране на хората, нито ми се струва правилен начин за постигане на добра европейска политика за предоставяне на убежище.

Действително, това, за което всички се застъпваме, е добра европейска политика за предоставяне на убежище. Прехвърлянето на хора в държава като Турция например – през която в крайна сметка пътуват много лица, търсещи убежище – означава, че тези хора не могат да започнат нов живот, защото нито са там, където те желаят, нито са желани; и никаква сума пари не може да промени това положение.

  Cornelis de Jong, от името на групата GUE/NGL. – (NL) Конфедеративната група на европейската обединена левица – Северна зелена левица се противопоставя на предложеното споразумение за обратно приемане с Пакистан. Това е погрешен инструмент в неподходящо време.

Според ООН инфраструктурата на Пакистан – пътища, железопътни линии, мостове и т.н. – са толкова тежко засегнати от наводненията, че са върнати в състоянието, в което са били преди десетилетия. В Пакистан милиони бягат от наводненията или след завръщането си установяват, че не е останало нищо от това, което някога са имали. Някой би си помислил, че при тези обстоятелства Европа ще е загрижена главно да помогне на хората. Ето защо намирам за проява на лош вкус да се отбелязва, че точно сега от нас се изисква да вземем решение относно споразумението за обратно приемане, което неизбежно ще означава, че Европа може да изпрати обратно в Пакистан лица, незаконно търсещи убежище, и такива, чиито заявления са били отхвърлени. Това ли е примерът за общността на ценностите, с която Европейският съюз се гордее?

Освен това в споразумението липсват достатъчно предпазни мерки по отношение на правата на човека. Пакистан понастоящем не е стабилна държава. Затова моят въпрос към Комисията и действително и към Съвета е следният: на какво се основава вашата увереност, че Пакистан – който фактически не е ратифицирал Женевската конвенция, но въпреки това посреща огромен брой бежанци – при сегашните обстоятелства наистина ще осигури на бежанците закрила?

Очаква се споразумението да съдържа гаранции, които са справедливи съобразно отговорностите, които държавите поемат, когато депортират лице в друга държава. Единственото нещо, за което наистина чухме, че Европейската комисия ще гарантира, е, че държавите-членки изпълняват задълженията си съгласно Европейската конвенция за правата на човека и Женевската конвенция.

И все пак, моят въпрос към члена на Комисията е следният: как възнамерява Комисията да направи това? Ще изпратите ли длъжностни лица в Пакистан, когато хората се качат на самолета, и колко дълго ще продължите да наблюдавате съдбата на тези хора – или просто ще ни представите доклад, когато вече е твърде късно за тях? Споразумението съдържа твърде малко гаранции и идва точно в неподходящото време. Ето защо решението на моята група е, че то следва да бъде отхвърлено.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Аз бих искал да привлека вниманието към проблема, който имаме с Турция. Както знаете, Европейската комисия от много години се стреми да сключи споразумение за обратно приемане с Турция, но системно среща отпор на усилията си от страна на тази държава.

Положението е неприемливо по две причини. Първо, би трябвало страна кандидатка да показва повече желание за сътрудничество вместо да се противопоставя. Второ, Турция не е просто съседка на Европейския съюз, а и има много дълга граница с нас. Освен това Турция е една от най-големите и най-важни държави, откъдето пристигат или преминават незаконни имигранти. В тази връзка мога да спомена и неотдавнашен меморандум от Европол, Евроюст и Фронтекс, който описва Турция като една от главните транзитни държави в търговията с хероин от Афганистан, Пакистан и Балканите. Проблемът тук не е само търговията с наркотици, но и организираната престъпност като цяло.

Според докладите преговорите с Турция по споразумението за обратно приемане вървят по-добре, отколкото в последните години, и въпреки това отбелязваме, че турското правителство сега започва да налага определени условия, които са напълно неприемливи. Когато ЕС говори за облекчение на визовия режим, турското правителство започва да говори за отваряне на граници и свободно движение за хората от Турция, което, разбира се, само изостря проблема, вместо да предложи решение на съществуващите въпроси.

  Carlos Coelho (PPE). – (PT) Г-жо председател, аз искам да поздравя моя колега, г-н Sógor, за доклада, който представи. Значението на този доклад и на започнатите преговори е добре илюстрирано от факта, че бяха нужни 10 години, за да се постигне споразумение.

Настоящото споразумение е важно не само за Пакистан, но и за нашите отношения с други държави в региона. Тези споразумения са положителен фактор в борбата срещу незаконната имиграция, но връщането на незаконен имигрант може да се случи само въз основа на индивидуално решение и в пълно съответствие със задълженията и отговорностите в международното право, както и със специален акцент върху принципа на забрана за връщане.

Пакистан без съмнение е важна държава на произход и транзит на незаконни емигранти. За съжаление обаче, тя все още не е постигнала напредък по ратифицирането нито на Международния пакт за граждански и политически права, нито на Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Това поражда сериозни съмнения дали завръщанията там биха били безопасни, особено защото споразумението не включва строги гаранции и механизми за защитата на основните права.

Въпреки, че е твърде далеч от желаното, все пак е положително да се елиминира рискът държавите-членки да предприемат репатриране въз основа на всеки конкретен случай. Положително е също, че ще бъде създадена ясна рамка за сътрудничество с Пакистан, която ще позволи на Европейския съюз да упражнява надзор над правата на човека.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Тук говорим за споразумения за обратно приемане и много от нас са обезпокоени от един основен въпрос: как да гарантираме защита на правата и безопасността на депортираните лица?

Опитът подсказва, че споразуменията за обратно приемане не отразяват адекватно този проблем. Обичайно се приема, че, ако две държави сключат споразумение, те ще наблюдават целта, определена в споразумението. Това обаче не винаги се случва така и споразуменията за обратно приемане са добър пример за това. Държавите често ги сключват в контекста на по-широка рамка за сътрудничество, която включва други и – поне за засегнатите страни – по-важни области като енергийна сигурност например или борбата срещу тероризма, полицейското сътрудничество или търговията. Следователно споразуменията за обратно приемане представляват само малка част от прагматичните двустранни отношения.

Нека бъдем честни, госпожи и господа. За по-развитите държави споразуменията за обратно приемане представляват също и по-елегантен начин официално да се отърват от незаконни имигранти със съгласието на по-слабо развитата държава на произход, която, от своя страна, ще бъде компенсирана например чрез подписването на стратегическо търговско партньорство.

Нека сега се върнем към основните въпроси: съгласието на по-слабо развитата държава на произход само по себе си ни най-малко не показва, че тя има политическата воля или правните, или институционални ресурси да се справи с притока от свои граждани, да не говорим за защитата на правата им. За нас, членовете на Парламента, които са ангажирани със закрилата на правата на човека, е от жизненоважно значение да признаем този скрит контекст на споразуменията за обратно приемане и така да настояваме правата на човека и прозрачността да бъдат приоритет при сключването на споразумения за обратно приемане.

  Nicole Kiil-Nielsen (Verts/ALE). – (FR) Г-жо председател, през 2005 г. Комисията написа, че „индивидуални решения за експулсиране [взети от компетентните органи на държавите-членки] трябва да съответстват на Женевската конвенция от 1951 г., протокола от 1967 г. и международните договори. Никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде му бъде наложено смъртно наказание, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание.“

Факт е, че сериозни нарушения на правата на човека наистина се случват в Пакистан: смъртното наказание, изтезанията, случаите на смърт в периода на задържане и принудително изчезване, „престъпления на честта“. Както вече беше казано, има няколко международни споразумения, които Пакистан още не е подписал. Как можем да бъдем сигурни, че правата на приетите обратно лица и тяхната безопасност ще бъдат защитени?

Няма гаранции за етническите или религиозните малцинства, или жените. Не се споменават последствията от споразумението за афганистанските бежанци, нито има някакви планове за наблюдение на прилагането на споразумението от Агенцията на Европейския съюз за основните права. В името на правата на човека и човешкото достойнство Парламентът трябва да отхвърли това споразумение.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-жо председател, казусът с връщането на незаконните пакистански имигранти в тяхната родина е очевидно валиден. Основният въпрос, който трябва да бъде зададен, е защо трябва да има споразумение с Пакистан, за да могат те да влязат в собствената си държава. Би трябвало да съм изненадан, но не съм.

Има хора, които възразяват срещу връщането си, дори с разрешението на Пакистан. Тяхното възражение изглежда е, че Пакистан не спазва съответните стандарти за правата на човека. Това е истина. Това обаче е истина и за повечето държави от третия свят, а в действителност и за някои европейски държави. Да не би да предлагат всички незаконни имигранти от държави с дефектни стандарти за правата на човека да могат да остават? Ако те наистина мислят така, ние трябва да запитаме защо са спокойни за останалото население на тези опасни държави, което живее там. Не следва ли да поканим цялото население на Пакистан, Китай, Афганистан, Близкия изток, Латинска Америка и Африка да се премести в Европейския съюз? Това е логическата абсурдност на тяхната позиция.

  Ernst Strasser (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, това споразумение е правилно и необходимо и благодарение на Комисията сега имаме резултат. Зачитането на минималните хуманитарни стандарти в държавата на произход, разбира се, е в основата на всяко споразумение за обратно приемане. Това е предварително условие за сключването на каквото и да било подобно споразумение.

Не става дума за лицата, търсещи убежище – и аз отнасям този коментар към Зелените и Левите. Прочетете споразумението! То не се отнася за лицата, които се нуждаят от закрила, отнася се за хората, които пребивават тук незаконно. Това е групата, за която говорим. Лицата, търсещи убежище, и депортирането на хора, които се нуждаят от закрила, не са нещо, което можем да включим в споразумение за обратно приемане.

Това, което трябва да направим сега – и в това отношение аз съм благодарен за оценката, която току-що дадохте във Вашето изявление – е да гарантираме, че решенията за връщане също ще се изпълняват, тъй като действителните връщания са значително по-малко от броя на решенията за връщане. Разполагам с числата от 2008 г., според които е имало 609 000 незаконно пребиваващи и 608 000 решения за връщане, а в действителност са върнати 214 000 души. Нуждаем се от обща европейска стратегия, но за да я приложим, се нуждаем и от обща стратегия с третите държави.

  Rita Borsellino (S&D). – (IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, днешното разискване относно споразуменията за обратно приемане не може да избегне трудния въпрос относно споразумението между Европейския съюз и Либия.

Ние знаем, че една част от споразумението се фокусира върху борбата с незаконната имиграция. Обезпокоени сме, защото досега Комисията ни е казала малко по въпроса, въпреки факта, че Договорът от Лисабон задължава Комисията да предоставя информация на Парламента своевременно.

Както знаем, Либия не е подписала Женевската конвенция за правата на човека, нито е показала досега, че е приела стандартите на поведение, съответстващи на международното право. Имам предвид случая с имигрантите от Еритрея, които бяха държани при нечовешки условия в либийския център Брак, както и затварянето на офисите на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Преди всичко обаче аз имам предвид събитията от последната седмица, когато либийска патрулна лодка откри огън по италианска рибарска лодка от флотилията Мадзара дел Вало [Mazara del Vallo] в международни води, с твърдението, че на борда има незаконни имигранти. Това е крайно обезпокоително обяснение, което напомня за споразумението, подписано между Либия и Италия. Наред с другото, то предвижда забрана за връщане на имигрантите в Либия, без да има разпоредби относно правото да търсят убежище или индивидуална оценка на всяка ситуация, докато в същото време позволява използването на оръжие за спиране на имигрантите.

Предвид, че тази част на споразумението е и секретна, в този случай се чудя дали Комисията е запозната с нейното съдържание и дали във въпросния случай счита за необходимо да поиска обяснения относно възможността либийските органи да открият огън по лодки, ако подозират, че те превозват незаконни имигранти. Защото, ако това е така...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra (PPE). – (ES) Г-жо председател, убежището е точно определено правно понятие, което няма нищо общо със споразумението за обратно приемане.

Споразумението с Пакистан е инструмент на ЕС, който е част от борбата срещу незаконната имиграция, а не от международната закрила или предоставянето на убежище.

Няма място за съмнение относно целта на споразумението: обратно приемане на всеки гражданин на Пакистан, който не изпълнява или вече не изпълнява действащите условия за влизане, престой или пребиваване в държава-членка или на граждани на трети държави или лица без гражданство, които притежават виза или разрешение за пребиваване, издадени от пакистанските органи, и незаконно са влезли в държава-членка директно от Пакистан.

Зачитането на основните права на човека в процеса на репатриране трябва да бъде гарантирано чрез изискването за спазване на международното право, особено на принципа за забрана на връщането и Европейската конвенция за правата на човека.

Накратко, мерките в споразумението ще се прилагат само за лица, които пребивават в ЕС незаконно, и няма да засегнат други, на които е предоставено убежище или чиито заявления за международна закрила са в процес на обработване.

Следователно според мен ние не можем и не трябва да смесваме различни въпроси, които биха попречили на постигането на споразумение, което е от основно значение за развитието на общата имиграционна политика на Европейския съюз.

Ето защо ние подкрепяме споразумението, но изискваме гаранции от Пакистан.

  Emine Bozkurt (S&D). – (NL) Наводнението в Пакистан е най-тежкото от 80 години насам и засега не се вижда краят на тази трагедия. Милиони хора бяха засегнати. Много останаха без домове, а гладът добива застрашителни размери. Ще изпратим ли хората обратно със същия самолет, с който изпратихме хуманитарна помощ на Пакистан?

Споразумение между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан би било безотговорно. Ние не можем да пренебрегнем положението на правата на човека в Пакистан, където все още има какво да се желае. Пакистан дори не е подписал Женевската конвенция относно статута на бежанците. Ние следва да сключваме споразумения при подходящи условия като изисквания за подписване на Женевската конвенция или други споразумения, защитаващи правата на човека.

Ето защо аз също съм любопитна за споразуменията, които Европейският съюз договаря с други държави. Важното е, да имаме достъп до тях, така че да гарантираме стабилността на споразуменията. Например какво е положението със споразумението за обратно приемане с Турция? Според сведенията преговорите в действителност са завършили. Няколко държави-членки все още имат някои възражения по окончателния текст.

Би ли могла Комисията да ни каже какъв е проблемният аспект в преговорите? Какво прави Европейската комисия, за да постигне благоприятен резултат? Освен това, след като споразумението бъде сключено, ще предприеме ли най-накрая Комисията следващата стъпка? Ще могат ли най-накрая турските бизнесмени и студенти да се ползват с безвизов режим за пътуване в Европа? В края на краищата е възмутително Европейският съюз да провежда политика за премахване на визите с най-разнообразни държави, но не и с една от страните кандидатки?

  Birgit Sippel (S&D). – (DE) Г-жо председател, в своето встъпление докладчикът каза, че Парламентът сега трябва да подкрепи споразумението. Може би това беше грешка в превода, но въпреки това ще изясня, че аз не трябва да подкрепям това споразумение и със сигурност няма да го подкрепя.

По-специално, това първо споразумение след влизането в сила на Договора от Лисабон ще изпрати особено важен сигнал. Обаче какъв сигнал изпращаме към ЕС и отвъд него? Наблюдавайки поддръжниците на споразумението, преди всичко виждам един библейски принцип в действие: измиваме си ръцете и сме невинни – в края на краищата имаме Договор. Ние обаче нямаме никаква представа какво се случва с хората в тези държави, след като ги върнем обратно. Бих била доволна да видя повече чувствителност по въпроса за третирането на бежанците и зачитането на правата на човека. Приемането на това споразумение ще изложи на голяма опасност нашето доверие във въпросите за демокрацията и правата на човека. Ето защо аз още веднъж ще помоля моите колеги да не подкрепят това споразумение.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Libor ROUČEK
Заместник председател

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, съчетанието между ограничителни мерки за защита на външните граници на ЕС и стриктното прилагане на споразуменията за обратно приемане може да предизвика прилив на незаконни имигранти. Примерът в Лампедуза според мен по впечатляващ начин показва именно това. Докато преди 2008 г. всяка година десетки хиляди щурмуваха италианския бряг, сега препълнените приемни лагери са видимо празни. Затова Парламентът следва да подкрепи Комисията в бързото провеждане на преговорите по останалите споразумения, например с Турция.

В това отношение обаче, абсурдни искания като това от либийския държавен глава, полковник Кадафи, според което Европейският съюз следва да плаща на Африка не по-малко от 5 млрд. евро годишно за борба с незаконната имиграция, трябва категорично да бъдат отхвърлени. Вместо това, големите финансови субсидии, предоставени от ЕС, като помощта за развитие, трябва да са свързани с волята на държавите искрено да сътрудничат с Европейския съюз в борбата с незаконната имиграция. Ние трябва да се борим също и със злоупотребите със системата за предоставяне на убежище и фалшивите лица, търсещи убежище, навсякъде в Европейския съюз и чистосърдечно и ефективно да укрепим агенцията за защита на границите Фронтекс.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, госпожи и господа, приблизително 80% от незаконните имигранти по външните граници на Европейския съюз се намират в Гърция. Приблизително 126 000 незаконни имигранти бяха арестувани в Гърция през 2009 г. Приблизително 5 000 (по-точно 4 852) от тях бяха от Пакистан и 36 472 бяха от Турция.

От това аз си вадя следното заключение: споразумението с Пакистан е много важно и в действителност отне много време: изминаха 8 години. Член 16 предвижда защита на правата на човека и ние очакваме много от това споразумение.

Ще припомня на Парламента, че Испания, Малта и Италия имат ограничен брой незаконни имигранти благодарение на такива споразумения. Надявам се, че споразумението с Турция няма да отнеме още осем години, г-жо член на Комисията. Вие многократно ни казахте, че сме във финалната фаза. Съобщение обаче няма. Надявам се, че няма да има повече забавяне. Нямаме време за губене.

  Franziska Keller (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, един въпрос за изясняване, който изглежда доста неясен е, че хора, които имат незаконен статут, не са влезли в Европейския съюз непременно незаконно. Те може например да са лица, търсещи убежище, чиито заявления са отхвърлени, или лица, дошли с туристически визи и просрочили срока на престой, така че те не са като тези лица, които са влезли чрез престъпни методи по съвсем незаконен начин.

Г-жо Малмстрьом, Вие казахте, че желанието Ви е да отговорите на очакванията на Европейските граждани. Това, което нашите граждани очакват, е да имат Европейски съюз на правата на човека и уважението към човешките същества. На тези очаквания също следва да се отговори. Чудя се как бихте могли да наблюдавате хората, върнати обратно, за да гарантирате, че те не са преследвани и измъчвани. Как ще проучите въпроса? Как ще изглежда това на практика?

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, голямата еуфория около демократичния напредък на Турция в резултат на последния референдум трябва да бъде поставена в перспектива, защото досега Турция не е успяла да сътрудничи с ЕС по отношение на връщането на бежанци и мигранти. В това отношение, Турция е не само държава на произход, но често и транзитна държава за бежанци от Близкия изток, от Ирак и Иран. Сътрудничеството в съвместната защита срещу бежанците обаче е от основно значение. Макар че Фронтекс съществува, за да помага по техническите въпроси, това, разбира се, не означава, че ЕС трябва да плаща общата цена за защитата на турската граница. ЕС не може да бъде „дойна крава“ на Анкара, така или иначе предприсъединителната помощ е вече изключително щедра. Следователно Турция трябва да спазва Женевската конвенция относно статута на бежанците и липсата на основни права на човека не трябва да се използва като извинение за отказ да бъдат върнати бежанците. За Анкара не е приемливо, от една страна, да настоява за по-близки отношения с Брюксел, а от друга, либерално да насочва бежанците към предполагаемото Елдорадо на ЕС. Следователно споразумение за обратно приемане трябва да се сключи възможно най-бързо.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Като част от това разискване искам да спомена случая с една от третите държави, по-точно Република Молдова.

През 2007 г. Европейският парламент ратифицира споразумението за обратно приемане между Република Молдова и Европейската общност. Тази политика обаче има някои недостатъци. Твърде малко са извършените оценки на въздействието върху Република Молдова, докато преговорите по споразумението, както и процедурите по прилагането му не бяха съвсем прозрачни. Докато комунистическата администрация беше на власт от 2001 до 2009 г. повече от 600 000 души емигрираха от Република Македония в ЕС. Една от причините беше, че не се зачитат правата на човека. Големият брой свидетелски показания в Европейския съд по правата на човека, които заклеймяват Молдова, са само един пример за това.

За да реши тези проблеми, ЕС трябва да предложи подходящи търговски политики и повече помощ за развитие. Предвид това аз мисля, че инициативата на ЕС за предоставяне на финансова помощ на Молдова трябва да продължи.

  Harlem Désir (S&D). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, утре за първи път Парламентът ще бъде призован да даде одобрението си за споразумение за обратно приемане. Това е много важна отговорност, която мисля, че Парламентът трябва да упражнява сериозно, тъй като тя засяга безопасността на хора.

Пакистан е държава, която нито е подписала, нито е ратифицирала Женевската конвенция за бежанците или Конвенцията относно статута на лица без гражданство. Това споразумение може да засегне не само пакистански граждани, но и граждани на други държави, които бягат от войни и размирици, и във връзка с това имам предвид, по-конкретно, афганистанци, които в резултат на това споразумение лесно могат да бъдат върнати в държава, която не предлага никакви гаранции.

Ето защо първото искане на Парламента – според мен абсолютно основателно – е да получим оценка на предходни споразумения за обратно приемане, тъй като в края на краищата именно това обеща Комисията.

Второ, ние призоваваме Пакистан да подпише тези Женевски конвенции, преди да се разглежда каквото и да било споразумение.

Трето – и това е последното, което очакваме – ние искаме Парламентът да вземе участие в Съвместния комитет за обратно приемане; с други думи, той също да има възможност да наблюдава условията, при които се прилага всяко бъдещо споразумение.

Предвид настоящото положение аз не мисля, че утре трябва да одобрим споразумението.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, аз с удоволствие бих обсъждала Турция, Либия и Молдова с вас, но времето ни привършва, така че ще се придържам към темата на разискването. Аз обаче ще се радвам да се върнем и обсъдим тези проблеми друг път.

Що се отнася до Пакистан, както споменаха някои оратори, ние обсъждаме това споразумение за обратно приемане от много години. Мисля, че всички вие сте съгласни, че е много по-добре да имаме европейско споразумение с Пакистан вместо няколко повече или по-малко неясни двустранни споразумения. Като европейско споразумение то може да бъде наблюдавано и контролирано, то е много по-прозрачно, можем да го обсъдим тук на пленарно заседание, имаме повече лостове по въпроси като основните права и правата на човека, и имаме повече яснота.

Аз бих искала да подчертая това, което вече казах във встъпителните си бележки, а именно, че достиженията на правото на ЕС относно убежището изисква държавите-членки да предоставят на гражданин на трета държава или на лице без гражданство международна закрила в държавата, където лицето се е установило, след провеждането на индивидуално проучване на заявлението за предоставяне на убежище и установяване, че лицето се нуждае от международна закрила. Директивата относно признаването – a и всички вие знаете, че аз искам да подсиля тази директива и за това вече се провеждат преговори – определя съответни критерии в това отношение и никое споразумение за обратно приемане не може да освободи държавите-членки от това основно задължение и дълг.

Декларацията, която съгласувахме помежду си относно докладването пред Парламента и увеличаването на прозрачността, е много важна и Комисията може решително да се придържа към нея. Както казах, ще има оценка на всички споразумения за обратно приемане. Тази оценка ще формира основата за стратегия за бъдещо обратно приемане и аз с удоволствие ще обсъдя това с вас.

По отношение на въпроса как можем да проверим какво се случва с тези хора, разбира се, Комисията няма начин да провери всички тези лица. Държавите-членки нямат задължението да правят това. Те нямат задължението да докладват на Комисията, но в светлината на предстоящите оценки ние ще разгледаме този въпрос и ще видим как можем да си сътрудничим по-нататък – държавите-членки, неправителствените организации, хората, които работят по места – за да придвижим въпроса.

Така че тази оценка е много важна. Тя ще определи бъдещата политика за обратно приемане, но това не следва да спира да постигнем напредък по споразумението, което имаме пред нас.

Настоящото споразумение е важно, за да управляваме нашата миграционна политика правилно и като ви обещавам да се върна при вас възможно най-скоро с оценката, аз ви призовавам утре да гласувате в подкрепа на споразумението за обратно приемане.

  Csaba Sógor, докладчик. – (HU) Г-н председател, надявам се, че няма да сте прекалено стриктен към мен, защото аз използвах само три минути и 20 секунди от моите първи четири минути. Моля да ме извините, ако този път отнема малко повече време.

Ние бяхме дълбоко развълнувани от случилото се в Пакистан по време на наводненията и освен това все още сме силно загрижени за всички нарушения на права на човека, които се случват в Пакистан или на други места по света. Ние обаче сме дори по-загрижени, когато се нарушават правата на човека, дори в държави, които са подписали Женевската конвенция за статута на бежанците. Още по-загрижени сме и че някои от колегите, които подкрепят народа на Пакистан – съвсем основателно – и говорят против нарушаването на правата на човека, може да не признават национални малцинства в собствената си държава-членка.

Бих искал да повторя това, което вече казах в разискването: въпреки че въпросът за правата на човека е наистина важен, това споразумение не е преди всичко за проблемите с правата на човека. То е и за гражданите на ЕС и държавите-членки, които се обръщат към нас за сигурност. Позволете ми да ви разкажа за един случай от май 2010 г. Двама пакистански студенти, Abid Nasser и Ahmad Faraz Khan, бяха арестувани по подозрение за тероризъм. Британският съд постанови, че връщането на двамата студенти в Пакистан ще застраши живота им и им беше позволено да останат в Обединеното кралство. По тази причина, когато говорим за връщане на хора, ние очевидно имаме пълното право да държим сметка на Пакистан относно нарушаването на правата на човека, но ние следва преди всичко да вярваме на съдилищата в нашите държави-членки и вероятно можем да се уверим, че правата на човека на отделни лица не са нарушени.

Пакистан не отговаря на критериите в много отношения, но ние не следва да забравяме, че там има министерство на малцинствата от 2004 г. и през настоящата година, вероятно също в резултат на вашите критични коментари, държавата ратифицира две международни споразумения, а именно Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от 1984 г. Трябва да кажа, че те може да са го променили заради вашата критика към това споразумение и го ратифицираха, но вероятно мога да кажа също, че ако утре вие гласувате против, вашият вот ще означава, че не вярвате на съдилищата във вашите държави-членки. Ето защо аз приканвам всички да дадат на Пакистан шанс да продължи по този път след почти десет години на преговори и споразумения и, надяваме се, че Пакистан ще подпише също и Женевската конвенция.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре (вторник, 21 септември 2010 г.) в 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) Госпожи и господа, като част от разискването по споразумението между Европейския съюз и Пакистан за обратно приемане – споразуменията за обратно приемане между Общността и трети държави, бих искал да привлека вниманието към въпроси, свързани с работата по предмета на споразумение между Европейския съюз и Грузия за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица. По този въпрос ние по принцип се ръководим от желанието да укрепим сътрудничеството между ЕС и Грузия, за да подпомогнем по-ефективната борба против незаконната имиграция и така, въз основа на реципрочност, ние се съсредоточаваме върху уместно бързи и ефективни процедури, които ще позволят изграждането на идентичност и гарантират безопасно завръщане и преминаване на лицата, които не изпълняват или вече не изпълняват действащите условия за влизане, престой или пребиваване територията на Грузия или на държава-членка на ЕС в съгласие със законовите изисквания. Аз съм на мнение, че такова споразумение следва да влезе в сила възможно най-бързо, защото ние тук не се занимаваме с редица противоречиви въпроси, както в случая с Пакистан. Точно обратното – Грузия зачита правата на човека – тя е подписала Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. и Конвенцията относно статута на бежанците от 28 юли 1951 г., и изменението й с Протокол относно статута на бежанците от 31 януари 1967 г. Освен това тя е държава-членка на Съвета на Европа.

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз искам да започна, като подчертая символичното значение на това първо споразумение за обратно приемане, подписано от Европейския съюз като субект. Още повече че Пакистан е важен партньор на ЕС, особено в борбата против тероризма. Общото разбиране е, че ЕС трябва да усъвършенства стратегията си и да се обвърже в по-голяма степен с тази държава. Считам, че по въпроса за обратното приемане е необходима ясна, добре структурирана рамка на сътрудничество с Пакистан. Без това споразумение ние се оставяме изложени на риск държавите-членки да продължат напред и да връщат незаконните имигранти в тази държава извън каквато и да било европейска правна рамка и въз основа на всеки конкретен случай. Ако допуснем това, ЕС няма да има думата за нищо, и по-конкретно няма да има възможност да изисква гаранции относно зачитането на основни права. Трябва да се подчертае, че ЕС ще бъде представляван в Съвместния комитет за обратно приемане, създаден съгласно член 16 от споразумението, което ще му позволи да наблюдава зачитането на правата на човека, като част от обратното приемане. Освен това клаузата за незасягане съгласно член 15 разглежда опасенията относно зачитането на правата на човека в Пакистан.