Устни обяснения на вот

Доклад: Pablo Arias Echeverría (A7-0226/2010)

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Електронната търговия се е превърнала в неразделна част от интернет, но, за съжаление, все още се забелязват недостатъци, особено що се отнася до трансграничната търговия. Некоординираните национални разпоредби могат сериозно да затруднят свободното движение на стоки в цяла Европа. Според проведените през 2009 г. проучвания всеки трети европейски потребител е закупил по електронен път някаква стока, но само 7% са го направили от друга държава-членка. Друго проучване ясно показва, че 60% от трансграничните опити за пазаруване са неуспешни, защото продавачът отказва да извърши транзакцията или доставката. Европа може да се похвали с повече от 500 милиона потребители, но присъствието им в интернет не се забелязва. Трябва също така да направим всичко по силите си, за да създадем условия за един обединен, функциониращ електронен пазар. Затова аз подкрепих доклада.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-жо председател, благодаря Ви, че ми предоставяте възможноста да обясня своите виждания относно този вот. Мисля, че всички ще се съгласят, че това е много важно: все още съществуват прекалено много препятствия пред електронната търговия. Важно е да можем да си закупим както цифрови, така и физически стоки през интернет в рамките на ЕС. Приветствам всяка инициатива, която, за да постигне това, унищожава пречките в самия ЕС. Това е може би една от положителните страни на Европейския съюз.

В същото време обаче голяма част от търговията засяга останала част от света и се надявам, че в такъв случай не търсим законодателство в световен мащаб, а по-добра координация между различните юрисдикции, за да се гарантира, че ще разрушим препятствията, така че гражданите на държавите в Европейския съюз да могат да се възползват от по-ниските цени, предлагани в други части на света, и да си закупят продукти, стоки и услуги от останалата част на света чрез интернет.

В същото време следва да сме наясно, че предвид наличното изобилие на честотна лента, съхранение и данни, цените ще започнат да падат, а с течение на времето, цените на някои цифрови продукти ще паднат до нула.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-жо председател, мои избиратели, занимаващи се с бизнес, биха погледнали на този доклад с примирена досада. Налице са всички банални, клиширани фрази, които асоциираме с директивите на ЕС: „електронната търговия играе голяма роля в интернет“, „важен катализатор за постигане целите на стратегията на ЕС за 2020 г.“, „е важно всички заинтересовани страни да си сътрудничат“. Това с нищо не помага за улесняването на действителната търговия и освободения обмен. Не са ни необходими директиви и разпоредби, за да позволим на предприятията да купуват и продават помежду си: те това и правят, без да бъдат изрично задължени по закон.

Когато един от моите избиратели продава чрез интернет на дружество, намиращо се от другата страна на света, в Австралия или Нова Зеландия, те съумяват да го постигнат без регулаторната свръхструктура на единния пазар на ЕС. Всъщност те често го правят с много по-малко проблеми, отколкото, когато се опитат да проправят пътя си през плетеницата от европейски правила, което може би обяснява защо през годините на членството ни в Европейския съюз нашата търговия бележи излишък с всеки един континент по света освен с Европа. Това може би обяснява защо сега, с развитието на технологичната революция, моите избиратели преоткриват своя глобален поминък.

Доклад: Christine De Veyrac (A7-0195/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, както става съвсем ясно от доклада, през последните години е налице постоянно увеличаване на въздушния трафик. Въпреки огромния напредък в областта на безопасността, това увеличение неизбежно води до повишен риск от произшествия.

Европейските нормативи относно разследването на авиационни произшествия са заложени в директива от 1994 г., изготвена преди създаването на ЕААБ – Европейската агенция за авиационна безопасност. Поради тази причина напълно подкрепям целта на докладчика да бъде създадена ясна правна рамка посредством нов регламент, който възлага на ЕААБ основна роля за авиационната безопасност в Европа.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-жо председател, регламентът подобрява разследването на авиационни събития по отношение на начина за предотвратяване на такива произшествия в бъдеще, координация посредством създаването на мрежа и съдействие за жертвите и техните семейства, но искам да изразя разочарованието си, че не са включени два въпроса: първо, принципът на културата на справедливост, така че да не бъде наказван персонал за решения, взети според опита и обучението, което имат, без да е налице престъпна небрежност, умишлени нарушения или толериране на унищожаване при каквито и да било обстоятелства; второ, искането за кодекс за саморегулиране, за да се избегне оповестяването на чувствителна информация, която може да се окаже в ръцете на медиите, и по този начин да се избегне безпричинното страдание на семейства.

  Oldřich Vlasák (ECR). – (CS) Г-жо председател, известно ни е, че съществуващата система на Общността за разследване на произшествия в гражданското въздухоплаване не е достатъчно добра. През последните няколко години е налице драстично увеличение в сектора на транспорта и разширяване на Европейския съюз, а вече има и по-добри методи на разследване. Целта на регламента следователно е да отговори на новото положение и да гарантира по-ефективно предотвратяване на произшествия.

Предложеният регламент ще даде възможност на ЕААБ – която съществува от 2002 г. и отговаря за сертифицирането на въздухоплавателни средства – да участва в процеса на разследване на произшествия, да бъде създадена европейска мрежа на органите за разследване в гражданското въздухоплаване и да предложи промени в естеството и обхвата на подадените доклади за разследване, включително изискване за предоставяне на списъци на пътниците на борда на въздухоплавателни средства, претърпели произшествие. Разискваният текст е резултат на компромис между Парламента и Съвета. Чешката република прие да направи компромис със Съвета. Докладът е с технически характер и ще допринесе за повишаване на безопасността в авиацията. Поради тези причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Bogusław Liberadzki (S&D). – (PL) Изригването на вулкана в Исландия през април показа, че на практика цяла Европа има проблем с въздухоплаването. Към момента няма други варианти. Нито железопътният транспорт, нито който и да било друг вид транспорт успя да замени въздухоплаването, което поставя въпроса за неговата безопасност и надеждност. Що се отнася до инцидентите във въздухоплаването – именно върху това сме се съсредоточили – или авиационните произшествия, е от ключова важност да бъдат ефективно установени причините, така че, на първо място, да бъде определена отговорността. Дори още по-важно е обаче да можем да предотвратяваме инциденти по-специално опасните сближения и произшествията в този изключително важен транспортен сектор.

Искам да изразя благодарност както към докладчика, така и към докладчиците в сянка за това, че обхванаха цял набор от въпроси. Те подчертаха области на отговорност и начини за решаване на проблемите. Това е добър регламент и аз го подкрепям.

Доклад: Alejo Vidal-Quadras (A7-0112/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, през последните години много държави-членки преживяха чести прекъсвания на доставките си на газ, които показаха, че все по-голямата зависимост на Европейския съюз от енергийни доставки от чужбина може да навреди на дългосрочните икономически и политически интереси на държавите-членки.

Напълно подкрепям идеята, че енергийната сигурност трябва да се счита за съществен фактор в глобалната сигурност на Европейския съюз, както и че гаранцията за запазване на доставките на газ в Европейския съюз, особено по време на кризисни ситуации, от своя страна трябва да се счита за стратегическа цел.

По тази причина гласувах в подкрепа на доклада и подкрепям думите на докладчика с надеждата, че регламентът ще бъде приет бързо.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Газовата криза между Русия и Украйна миналата зима имаше отрицателно въздействие върху европейските граждани и европейската икономика, като в същото време разкри степента на уязвимост и зависимост на Европейския съюз от доставки от чужбина.

Съюзът следва да създаде своя собствена политика в областта на енергетиката в дух на солидарност, като по този начин гарантира сигурността на енергийните доставки в целия Европейски съюз в съответствие с новите правомощия, предвидени в Договора от Лисабон. По отношение на внезапните прекъсвания на доставките на газ, аз споделям мнението на докладчика, който засили разпоредбите на члена, свързан с възможностите за обявяване на извънредно положение в Общността за определена географска област, с други думи, в държава, която например преживява криза с пълен срив на доставките на газ, дори и ако намалението на равнището на Европейския съюз не е достигнало прага от 10%. Също така считам за правилно установяването на конкретен общностен механизъм, който ще бъде изпълняван на регионално равнище.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Сигурността на доставките на газ е и ще продължи да бъде за дълго време въпрос, който е от съществено значение за международното политическо положение, но който преди всичко е от съществено значение за гарантирането на подходящи условия на живот за жителите на Европа чрез гарантиране на подходящото количество от този основен природен ресурс. Идеите, предложени от автора на доклада, като подобряване на системата за обявяване на извънредно положение чрез отнасяне на критериите за определен географски район, определяне на изрични прагове, което ще позволи на държавите-членки да се намесят на пазара, както и централизацията и повишаването на защитата на данни, свързани с доставките, и търговска информация несъмнено ще подобри сигурността на доставките и ще гарантира тяхната непрекъснатост. Този проблем е особено значим за икономиките, които разчитат на природен газ за източник на енергия, а такива има много в Европа. Естествено, аз подкрепих доклада.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Приехме един важен доклад относно сигурността на доставките на газ. Мерките, предложени в доклада, са стъпка в правилната посока, но те не дават на обществото или икономиката пълно чувство на сигурност. Опитът от последните години показва, че редица държави-членки са преследвали собствените си интереси и не са се опитвали да изготвят една истинска, координирана и взаимно изгодна европейска политика в тази област.

Следва да се стремим да постигнем разделение на добива от преноса и следва да спрем монопола и да премахнем газа от арената на международната политика. Диверсифицирането на източниците и пътищата на доставка на газ, развитието на инфраструктурата, сътрудничеството между участниците на газовия пазар и съвместната работа на наднационално равнище са съществени стъпки, които трябва да бъдат взети. Според мен документът е началото на изграждането на една обща политика в областта на енергетиката.

  Inese Vaidere (PPE). – (LV) Благодаря Ви, г-жо председател. Сигурността на доставките на газ е един от най-важните аспекти от икономическата и стратегическа сигурност на Европа. Способността да се говори единодушно по въпросите на енергийната политика с доставчиците на енергия е една от основните ни цели. Високо ценя постигнатото от г-н Йотингер, но считам, че петте или седемте години, които той спомена, за обсъждане с държавите-членки, е прекалено дълъг период. Обща политика в областта на енергетиката е необходима спешно. От съществено значение да се осигури разнообразие на източниците на доставка, особено за балтийските държави, защото един единствен доставчик – Русия – се възползва от монополната си позиция, за да се намесва в политическия живот на държавите, които зависят от нея. Трябва да бъдат създадени междусистемни връзки за доставка на газ в Европа въз основа на принципа на солидарност, който е основополагащ за политиката на Европейския съюз. Положение, в което бихме разполагали с диверсифицирани доставчици на газ, но в което той все още трябва да преминава през Русия, би било недопустимо. Европа трябва да развие пряко сътрудничество с държавите от Централна Азия и Задкавказието, както и да проучи проектите за шистов газ и газ в плътни породи [tight gas] и алтернативни източници на енергия. Благодаря ви.

  Vito Bonsignore (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, аз също гласувах в подкрепа на тази мярка. Време е Европейският съюз да регулира енергийната сигурност и доставките на енергия с яснота: миналогодишният спор ни показа високата степен на зависимост от енергия от трети държави.

Одобреният в Парламента регламент най-накрая разглежда този проблем в опит да се предотвратят по-нататъшни кризи, като се прави важна крачка към енергийна сигурност. Държавите-членки се призовават да обезпечат необходимото количество енергия за семействата и защитените потребителите, с други думи, за основните структури и услуги. Те се призовават и да изготвят планове за превантивни действия и планове за действия при извънредни ситуации.

Затова се постига напредък по отношение на принципа на държавна субсидиарност, който е толкова скъп за Съюза и за моята парламентарна група. Аз, по-специално, подкрепям изменение 62. На последно място, ако ми позволите, бих искал да насоча вниманието ви към далновидността на моята страна за отварянето на множество канали на комуникации с държавите, които притежават големи резерви на газ.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Днес Европейският парламент прие регламент за обезпечаване на сигурността на доставките на газ. Това е много важна стъпка към въвеждането на обща политика на Европейския съюз в областта на енергетиката. Това е стъпка към енергийна солидарност сред държавите-членки на Европейския съюз и по-голямо регионално сътрудничество.

Гласувах за този документ, защото смятам, че регламентът ще ни позволи да гарантираме, че енергийните острови на Европейския съюз, като балтийските държави например, ще разполагат с газ, когато онези, които едностранно монополизират доставките, спрат кранчето.

Също така, регламентът проправя пътя за финансиране от страна на Европейския съюз на енергийни инфраструктурни проекти, допринасящи за премахване на енергийната изолация. Разпоредбите в регламента за планиране на по-строго наблюдение на дейностите на доставчици от трети държави, като „Газпром“, най-вече в областта на конкуренцията обаче бяха отхвърлени, а регламентът се ограничава до общи разпоредби.

Вторият също толкова важен аспект е опазването на околната среда. Като се има предвид, че регламентът предвижда възможността проекти на трети държави да бъдат финансирани от фондовете на Европейския съюз, надявам се, че Европейската комисия ще побърза да приложи независими инструменти за оценка на въздействието върху околната среда.

Доклад: Csaba Sógor (A7-0231/2010)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, целта на споразумението е да се засили сътрудничеството между правителствата на съответните държави, за да се ускори процесът на обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица, като се определят ясно всички необходими технически разпоредби: заявления за обратно приемане, доказателствени средства, срокове, условия за предаване и начини на транспортиране.

Гласувах „за“, защото съм убеден, че споразумението е необходимо като основен инструмент в борбата с незаконната имиграция в Европейския съюз.

Споразумението съдържа клауза за незасягане по отношение на международното право и правилата за защита на личните данни: държавите трябва да спазват съответните задължения, произтичащи от международното право, като например принципа на забрана за връщане, и ще носят отговорност за случаите на експулсиране пред своите национални съдилища.

Принципът на забрана за връщане има също процедурни последици, тъй като от държавите се изисква да извършват оценка на рисковете от малтретиране, включително в случаите на непряко извеждане към държава посредник.

Споразумението също така създава – с това приключвам – Съвместен комитет за обратно приемане и искам да подчертая, г-жо председател, че Европейският парламент, за съжаление, няма да участва в него. Затова призовавам Европейската комисия да представя пред нас редовни отчети.

  Joe Higgins (GUE/NGL). – (EN) Каква ирония, Европейският парламент гласува днес споразумение да се изритат бедните и безпарични пакистански граждани от Европейския съюз обратно в родината им, опустошена от катастрофално наводнение. Многострадалните бедни селяни и работници от Пакистан бедстват повече от всякога сега, когато 20% от територията на държавата им е опустошена от наводненията, реколтата и добитъкът са унищожени, децата гладуват и 20 милиона души са пострадали.

Много по-подходящо би било да обсъдим как можем да атакуваме, да намалим и да премахнем бедността в Пакистан, например като накараме Международния валутен фонд да отмени смазващата тежест на дълга на Пакистан, като по този начин облекчим личните дългове на работниците и бедните в Пакистан, както и да увеличим помощта за облекчаване на страданията, като оставим разпределението й не на корумпирано правителство, а на демократичния контрол на селяните, работниците и бедните, които са истинските потърпевши от това положение. Това би бил много по-подходящ отговор на страданията на народа на Пакистан.

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-жо председател, гласувах с „въздържал се“ относно Споразумението между Европейския съюз и Пакистан. Споразумението сякаш подкрепя националните държави, или държавите-членки, да връщат незаконни имигранти в Пакистан. На пръв поглед това изглежда добре дошло за Обединеното кралство, но единствено Великобритания, като независима суверенна държава, следва да решава кой може и кой не да влиза на нейна територия.

Да гласувам в полза на споразумението би значело да отстъпя това право на Европейския съюз – нещо, което не мога да направя. Великобритания трябва да получи контрол над своята имиграционна политика, а не да го отстъпва на Европейския съюз.

  Jens Rohde (ALDE). – (EN) Това, което искам да кажа, е, че датските либерали са много доволни от днешното гласуване на Споразумението за реадмисия между ЕС и Пакистан. Най-накрая, след няколко години на преговори между Комисията и Пакистан, е постигнато споразумение, което ще позволи обратното приемане на мигрантите, които вече не отговарят на условията за влизане и пребиваване на територията на държава-членка на ЕС.

Споразумението е важен инструмент в борбата с незаконната имиграция в Европейския съюз, най-вече защото Пакистан е важна държава на произход и транзит на мигранти. С това споразумение Пакистан се съгласява да приеме обратно свои граждани и, при определени условия, също граждани на трети страни. Споразумението ще засили сигурността на европейска територия.

Доклад: Метин Казак (A7-0238/2010)

  Cristiana Muscardini (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада Казак относно отношенията между Европейския съюз и Турция както в комисията по международна търговия, така и в пленарната зала. Въпреки че преди време Турция премахна митническите ограничения с Европа, пред търговията между двете страни все още съществуват много пречки.

Ако се стремим към относително и абсолютно увеличаване на търговията, Турция трябва да вземе предвид позицията на Парламента и да осигури по-голямо съгласуване на турското законодателство с достиженията на правото на Общността по отношение на свободната търговия, трябва да приложи специфични процедури за борба с фалшифицирането – което засяга и сектори, важни за общественото здраве, като например фармацията – и трябва да гарантира свободното движение на стоки в митническата зона, като премахне тягостните процедури при внос, които вредят на европейското производство и на селското стопанство.

Също така тя трябва да избягва дискриминационните практики срещу европейското производство по отношение на обществените поръчки и да действа съгласно споразуменията, приети от Световната търговска организация.

  Димитър Стоянов (NI). - Г-жо председател, аз разбира се, гласувах „против” доклада Казак, тъй като аз изложих пред залата своите аргументи. Аз не мога да гласувам за един доклад, съставен от докладчик, който дължи на практика цялото си образование, огромни суми пари, директно финансирани за него от турското правителство. Това за мен е конфликт на интереси, това за мен означава, че докладът не е обективно съставен и затова аз гласувах против него.

И още повече. Ние виждаме, че в този доклад има точки, които нямат нищо общо нито с търговията, нито с икономиката. В този доклад се говори и се хвали последното изменение на конституцията на Турция, което за мен не е нищо повече от триумф на ислямистите над хората, които желаят Турция да бъде една светска държава. Да, уви, военните бяха тези, които – и съдебната система, нека да добавя – гарантираха светския характер на Турция.

Турция залитна, все повече и повече залита в ислямистка посока и аз гласувах против този доклад, защото не съм съгласен да хвалим това положение.

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, ролята на Турция като участник в световната търговия през последните години нарасна, особено след като тя използва добре уникалното си геополитическо положение.

Създаването на митнически съюз с Европейския съюз през 1996 г. позволи задълбочаването на икономическите отношения. Оттогава беше постигната значителна степен на интеграция на пазара, най-вече по отношение на свободното движение на стоки. Заслужава да се отбележи особеният напредък в интеграцията, постигнат след приемането на нов турски Митнически кодекс и въвеждането на Общата система за преференции.

Не можем да отречем, че през последните години Турция стана основен търговски партньор на Европейския съюз. В действителност тя се нарежда на седмо място сред най-важните пазари на ЕС по отношение на вноса и на пето място по отношение на износа.

Тя се превърна в инвестиционна база за европейските дружества с увеличаваща се интеграция във веригата за доставки и производство на ЕС, често в сегментите с добавена стойност.

Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, г-жо председател, защото споделям идеята, че преди всичко трябва да направим митническия съюз по-функционален. Ето защо подкрепих връзката между Турция и Европейския съюз.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, между Европейския съюз и Турция има всестранни търговски взаимоотношения. От 1996 г. е в сила и митнически съюз, но въпреки всичко все още пред търговията има редица пречки. Ето защо аз съм особено доволен, че днес Парламентът призова Република Турция да премахне прекалено сложните си процедури за внос и да приведе в съответствие системата за безмитни квоти за преработени селскостопански продукти, тъй като те не отговарят на условията на митническия съюз.

Второ, ние трябва да работим заедно, за да гарантираме, че селскостопанските продукти, внесени от Република Турция, отговарят на същите стандарти като тези, произведени в Европейския съюз.

Днес гласувах в подкрепа на доклада. Обаче истината е, че трябва да се направи още много. Да се захващаме за работа!

  Vito Bonsignore (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, поздравявам докладчика за работата му и преди всичко за подхода му към въпроса, тъй като от много години водим преговори с Турция за присъединяването й към Европейския съюз. Следователно това е труден момент.

От само себе си се разбира, че Турция е отличен търговски партньор за Европа, подпомагана от благоприятното си положение на естествен вход към Азия. Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Турция. Статистическите данни са добри; те са успокоителни.

Тези търговски отношения трябва да бъдат подобрени и затова съм съгласен с параграфи 16 и 20, в които Турция се призовава да премахне лицензиите за внос на стоки и да отмени забраната върху вноса на някои фармацевтични продукти.

Накрая, съгласен съм и с това, че митническият съюз трябва да бъде направен по-силен и по-мащабен, така че търговията да става все по-печеливша.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на доклада Казак, защото той ще подобри икономическите и търговските отношения с Турция. Ще засили междусъседските връзки между Европейския съюз и Турция. Точно от това имаме нужда.

Въздържах се при гласуването на изменение 1 на групата „Европа на свободата и демокрацията“. Споделям мнението им, че Турция не следва да се присъединява към Европейския съюз, но в доклада Казак този въпрос не е поставен. Ето защо се въздържах при гласуването на това изменение. Гласувах в подкрепа на доклада, защото в крайна сметка трябва да насърчаваме добросъседските отношения с Турция.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Въпреки подобряването на отношенията между Европейския съюз и Турция, все още съществуват трудности под формата на тарифни и нетарифни бариери, които, наред с други формалности и процедури, трябва да бъдат опростени. Има неясни въпроси и от двете страни. Сред тях са неспазването на правата върху интелектуалната собственост и проблема с подправените продукти от страна на нашия партньор.

Ние наистина искаме да бъдем партньори с Турция, така че трябва внимателно да разгледаме причините за смущенията в търговията, преди да са се превърнали в по-сериозен проблем. Възможно ли е, заради дългото очакване Европейският съюз да приеме обща позиция относно членството на страната, сега Турция да започне да търси нови съюзници? Също така отношенията между Европейския съюз и Турция следва да бъдат анализирани в светлината на демографската структура на двете страни и на прогнозите за бъдещето.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Аз, разбира се, гласувах в подкрепа на изменението на групата „Европа на свободата и демокрацията“ и срещу доклада Казак, защото е напълно възможно да се поддържат добри търговски отношения с Турция, без да е необходимо тя да се присъединява към Европейския съюз.

Изглежда докладчикът си затваря очите пред някои проблеми, тъй като пише, че резултатите от последния референдум в Турция ще насърчат демократизацията в страната. Точно обратното, безспорно е, че ислямистите от АКП окончателно привлякоха политическите си поддръжници на своя страна. След като ислямизираха ежедневния уличен и обществен живот, сега те си проправят пътя за тотална ислямизация на турските държавни институции. Нека няма никакво съмнение: измененията на турската конституция, които бяха приети, не са нищо друго освен открита атака срещу армията и Конституционния съд като последните светски институции в Турция.

Доклад: Esther de Lange (A7-0241/2010)

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, докладът, одобрен днес, е стъпка в правилната посока за опазване на биологичното разнообразие и екосистемите. Концепцията за биологичното разнообразие най-сетне се свързва с отговорното управление.

Трябва незабавно да приемем прилагането на политики за еко-съвместимостта, ако искаме да съхраним нашата планета за бъдещите поколения. След неуспеха в постигането на нашата цел да спрем загубата на биологично разнообразие до 2010 г. трябва да използваме това 10-годишно отлагане, за да проведем сериозна процедура за повишаване на осведомеността от страна на държавите и институциите.

Екологичното наследство на Европейския съюз, от вечнозелени храсти до иглолистни гори, на практика представлява едно уникално богатство от флора и фауна от гледна точка на биологичното разнообразие. Предотвратяването на загубата на това природно наследство, в заключение, е дълг, който имаме към себе си и към бъдещите поколения.

  Romana Jordan Cizelj (PPE). – (SL) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно прилагането на законодателството на ЕС за опазване на биологичното разнообразие.

В доклада са предложени много похвални изисквания, но основното заключение е, че резултатите не са постигнати поради липсата на политическа воля. Това е и причината, поради която законодателството не се прилага правилно; има липса на данни, наблюдението и финансирането са недостатъчни, а интеграцията в секторните политики е слаба.

Необходимо е много по-ясно да се докладва както за добри практики, така и за държави, които не са постигнали успех в тази област. Във връзка с това Европейската комисия следва да не упражнява политическа, а строго професионална роля. Трябва да защитаваме природата и бъдещето на човечеството, а не правителствата на отделните държави-членки.

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, опазването на биологичното разнообразие и екосистемите, както и борбата за предотвратяване на по-нататъшното влошаване на тяхното състояние, са изключително ценни предизвикателства, поставени пред нашето общество. Предотвратяването на загубата на биологичното разнообразие е не само наше морално задължение, но също и политически и икономически дълг: опазване на планетата, така че тя да може да поддържа бъдещите поколения.

В зависимост от обичайната практика в европейската политика в областта на околната среда директивите в тази област позволяват необходимата гъвкавост, за да се изготвят мерки за прилагане, съобразени с местните обстоятелства. Този подход е безспорно оправдан от принципите на субсидиарност и пропорционалност, но различията между държавите-членки често са толкова големи, че в резултат на това страда ефективността на директивите.

Съгласен съм с докладчика, която посочва, че често пъти в резултат на секторния подход към биологичното разнообразие бюджетът на ЕС за финансиране на биологичното разнообразие и мерките за екосистемите е и силно фрагментиран.

Макар че разпокъсаното финансиране може да окаже положително влияние във връзка с това, че могат да бъдат използвани редица източници, задължителното съфинансиране и избирателният подход в политиката за селските райони и структурната политика например означават, че само държавите-членки, които вземат това съзнателно решение, всъщност използват тези средства за целите на биологичното разнообразие.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) В Европейския съюз, заплахата от изчезване виси над 42% от бозайниците, 43% от птиците, 30% от земноводните, 45% от влечугите и 52% от рибите и равнището на загубите се очаква да нарасне десетократно до 2050 г.

За съжаление, гражданите на Европейския съюз не разбират неотложността на ситуацията, а Европейската комисия има неубедителен подход по отношение на тези цифри. Това се вижда от липсата на решителност по отношение на последователното и надлежно прилагане на екологичните директиви, както и нежеланието за започване на производство срещу държавите-членки за нарушение на разпоредбите. Ако ние действително сме загрижени за това да предадем на нашите деца и на бъдещите поколения среда, която поне от части прилича на тази, която имаме днес, не можем да отлагаме или да избягваме предприемането на действия. Ето защо подкрепям предложените стъпки, които могат да помогнат за предотвратяването на необратимите щети, нанесени на околната среда.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, разнообразието на растителни и животински видове съставлява основата за снабдяване на нарастващото световно население с храни и суровини. От съществено значение за усилията ни е също да се адаптираме към изменението на климата. Биологичното разнообразие по целия свят е застрашено, по-специално от страна на човешката раса. Ето защо трябва да спрем загубата на биологичното разнообразие и да се опитаме да поправим причинените щети. Най-добрият начин за защита на биологичното разнообразие е устойчивото му използване. Това означава, че в този случай, земеделските стопани в Европа следва да бъдат наши съюзници, а не противници. Следва все повече да ги възприемаме като наши съюзници в бъдеще.

Позволете ми да завърша на положителна тема. В региона, който представлявам, свободната провинция Саксония, успяхме повторно да въведем вълка след 200 годишно отсъствие. Това е един добър пример и трябва да бъде последван от други такива.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Околната среда и нейното биологично разнообразие са изправени пред особен проблем в момента, тъй като методите на производство и начинът на живот третират природата като стока и средство за задоволяване на човешките потребности.

Тъй като, за съжаление, игнорираме етичното и екологично значение на биологичното разнообразие, следва поне да бъдем последователни и да му отдадем съответната важност. Икономическата стойност на природата е слабо отразена, ако изобщо е отразена, в настоящата система на ценообразуване. За да предотвратим финансови и други загуби, следва да приемем подходящи закони, както и да популяризираме значението на биологичното разнообразие сред гражданите на Европейския съюз. Повечето граждани несъмнено считат загубата на биологично разнообразие за сериозен проблем, но, за съжаление, не разбират, че този проблем засяга и тях. Една от важните причини за пасивността на обикновените хора в борбата срещу загубата на биологично разнообразие е липсата на познания за това какво могат да направят.

Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада и съм съгласна с докладчика, че е налице неотложна необходимост от кампания за повишаване на обществената осведоменост в тази област.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Природните ресурси са най-голямото богатство, което човечеството притежава. За съжаление, като хора ние правим много неща, които водят до загубата на това богатство. Създаването на програми като „Натура 2000“ е стъпка, която предприехме за опазване на природата от самите нас. Особено внимание трябва да се обърне на по-строгото законодателство и високите глоби за хора или дружества, които съзнателно допринасят за унищожаването на разнообразието на природни ресурси в Европа.

Също така подкрепям тази част от доклада на г-жа de Lange, в която се говори за общата селскостопанска политика за възнаграждаване на земеделските стопани за предоставяните от тях допълнителни екосистемни услуги. Земеделските стопани обичат земята и опазват природата, като правят това дори когато не получават никакви допълнителни бонуси. Финансовата подкрепа е от съществено значение, така че самите земеделски стопани да не поемат всички разходи, свързани с опазването на биологичното разнообразие.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Опазването на биологичното разнообразие е свързано с много други политики на Европейския съюз. Риболовният, енергийният и селскостопанският сектор оказват въздействие в този случай върху влошеното състояние на Балтийско море. Съгласно проведено изследване, това море, което на практика е вътрешно море в рамките на Европейския съюз, е едно от най-замърсените.

Европейската комисия изразява загриженост по отношение на намаляването на биологичното разнообразие, но същевременно не са достатъчни усилията, които се полагат в борбата с факторите, които причиняват този процес. От гледна точка на Европейския съюз, вероятно трябва да се посочи, че всяка от държавите-членки трябва да напише домашното си. Всички трябва да положат усилия, за да се гарантира една устойчива политика в областта на рибарството, както и правилното функциониране на „Натура 2000“, за да се намали замърсяването с емисии на въглероден диоксид, както и замърсяването с канални нечистотии, а също и да се намали количеството на пестицидите и фосфатите.

Именно тези фактори в случая допринасят значително за еутрофизацията на Балтийско море, която е причина за намаляване на биологичното разнообразие. Безотговорното изпълнение на така наречените търговски енергийни проекти в Балтийско море, както и липсата на критика по отношение на тяхното изпълнение, допринасят значително за това замърсяване.

Докладчик: João Ferreira (A7-0227/2010)

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, нашето гласуване по доклада беше много разнородно и богато на идеи по отношение на подобряването на действията ни за превенция на екологични бедствия.

То се основава на съображението, че, за съжаление, текущите превантивни мерки се оказаха неподходящи или не се прилагат. Това означава, че сме изправени пред двойна необходимост: да приложим определени подобрени национални и европейски мерки с изискването да се променят условията за достъп до фонд „Солидарност“ и също толкова важната необходимост регионите и местните органи да обърнат по-голямо внимание на превенцията на бедствия. В този доклад те са призовани да подобрят включването на превенцията на бедствия в програмните инструменти и оперативните програми. Това е стъпка напред, една от многото, които правим към по-добри политики за консервация на земята.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, обезлюдяването на селските райони, опустиняването и увеличения брой бедствени събития – прекомерни дъждове, суши, градушки, пожари и т.н. – принуждават държавите-членки да се намесват с ограничени ресурси и ограничени средства. Най-важният въпрос, който бих желал да подчертая тук, е оцеляването на селското стопанство, тъй като често пъти природните бедствия намаляват приходите на земеделските стопанства.

Поради това Европейската комисия трябва да се заеме с организирането на Европейска публична селскостопанска застрахователна схема, която да обслужва по-добре риска и нестабилността на доходите на земеделските стопани, свързани с природни и причинени от човека бедствия, както е посочено в параграф 37 от предложението на г-н Ferreira, в чиято подкрепа аз току-що гласувах.

Доклад: Eleni Theocharous (A7-0192/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Подпомагането на бедните е една от най-основните функции на Европейския съюз. В това няма съмнение и аз поздравявам автора на доклада, че се е заела с този въпрос. Въпреки това, като член на комисията по земеделие и развитие на селските райони се чувствам длъжен да обърна внимание на параграф 54 от доклада, в който докладчикът препоръчва преразглеждане на политиките на субсидиране в рамките на общата селскостопанска политика.

Съгласен съм, че преразглеждането на системата за подпомагане е необходимо, но не можем да допуснем повторение на ситуацията, настъпила след реформата на пазара на захар. Тази реформа трябваше да подкрепи най-бедните производители в трети страни, но от нея се облагодетелстваха големите земевладелци от Южна Африка, а не собствениците на най-малките плантации. Затова нека бъдем внимателни и да проведем точни анализи преди да вземем решение за въвеждане на каквато и да била реформа. Гласувах против параграф 54, но подкрепих доклада като цяло.

  Frank Vanhecke (NI). – (NL) Настоящият доклад наистина е напълно балансиран, но независимо от това гласувах против него. Макар и балансиран, докладът се основава на предпоставката, че ако ние просто продължим да даваме все повече пари и помощ на Африка, по-специално на Африка на юг от Сахара, рано или късно този континент ще получи тази помощ. Казано така може да е политически коректно, но се опасявам, че не отразява реалността.

Когато погледнем колко средства сме инвестирали в Африка на юг от Сахара от 40-те години на миналия век до момента, можем да видим, че става дума за стотици милиарди долари или евро, а резултатът днес е още повече бедност и още по-голяма мизерия. Мисля, че трябва да продължим да развиваме спешната помощ и че в други отношения трябва системно да съкратим дългосрочната помощ.

Преди всичко трябва да гарантираме, че не подкрепяме системното изтичане на капитали от Северна Африка към богатите страни. Нелегалното изтичане на капитали през последните четиридесет години възлиза на около 1,8 трилиона щатски долара. Не можете да си представите какво бихме могли да направим за Африка на юг от Сахара с тези средства.

  Vito Bonsignore (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, моите поздравления към докладчика за нейната работа. Европейският съюз винаги е бил ангажиран с подпомагането на развиващите се страни и докладът, който гласувахме днес, ни напомня, че все още имаме да свършим много, много работа.

За да се подобрят условията в тези страни, трябва да насърчим изработването на стандарти на трудовото законодателство, на стандарти на професионална безопасност – по този въпрос бих искал да подчертая моята висока оценка на параграф 38 от доклада, който изтъква значимостта на равенството между половете за икономическия успех на държавите. Ние трябва наистина да гарантираме справедлив достъп на жените до пазара на труда.

Както правилно подчертава докладчикът в параграф 37, Европейският съюз трябва да използва всички инструменти, с които разполага, за да се ангажира с изкореняването на детския труд, който е една от най-големите пречки за ограничаването на бедността. Докладът обхваща някои основни и важни точки. Ето защо гласувах в негова подкрепа.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-жо председател, мисля, че ще има консенсус в Парламент. Не мисля, че някой може да се противопостави на идеята за ограничаване на бедността и разкриване на работни места в развиващите се страни.

Преди няколко години проведох семинар в Кот д'Ивоар, на който разговарях с млади африкански политици. Попитах ги как ние от Европейския съюз можем да им помогнем. Те ми дадоха няколко насоки. На първо място, казаха, че трябва да сме сигурни, че помощта, която им изпращаме, не подпомага задържането на корумпирани правителства на власт. Твърде често проблемът е точно такъв.

На второ място, казаха, че трябва да насърчим отворените пазари и либерализацията, като се уверим, че са отделени от държавните монополи, които им предоставят лоши услуги. На трето място, необходимо е да реформираме общата селскостопанска политика – или да я премахнем – както и да премахнем онези субсидии, които позволяват на земеделските производители в ЕС да подбиват цените на земеделските производители в развиващите се страни. Казаха също, че трябва да изоставим идеите за гранични мерки за адаптиране, което в основата си е зелен империализъм, с който се спира вносът на стоки от развиващите се страни.

На последно място, ние обсъждаме Директивата за управляващите фондове за алтернативни инвестиции. Европейската народна партия, социалистите и Зелените очакват забрана на инвестициите в развиващите се страни. Трябва да се справим с този икономически абсурд.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, за мен беше удоволствие да гласувам за доклада и това показва, че не забравяме бедните хора по света независимо от съществуващата рецесия.

В същото време трябва да кажа, че преди няколко години бях в Африка като доброволец; всеки ден купувах вестник и ме учудваше броят на статиите, критикуващи неправителствените организации. Не заради това, че не вършеха добра работа, а заради това, че се опитваха да пренесат собствената си култура, възгледи и становища относно света и да ги наложат на местните хора.

Време е да проведем разискване. Като част от разискването трябва не само да осъществим контакт с правителствата на тези страни, но по-важното да разговаряме с местните лидери, социалните организации, министри, партии и т.н. и да свършим добра работа с парите, които изразходваме в тези бедни държави.

Писмени обяснения на вот

: László Surján (A7-0249/2010)

  George Becali (NI), в писмена форма – (RO) Гласувах за доклада, за да се осигурят финансовите ресурси, с които да се посрещнат промените в щатното разписание на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), и тази корекция да бъде включена в бюджет 2010.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) извършва достойна за похвала работа в борбата си с измамите на европейско равнище. Увеличаването нa средствата, с които тя разполага, и работната й сила оправдава увеличаването на нейния бюджет, което аз с готовност подкрепям. Очевидно бих предпочел това да не беше необходимо и ОЛАФ да беше имала точно сега повече средства и служители на разположение, което да и даде по-добра възможност да изпълнява важната мисия, която й е поверена. Една по-силна, независима и по-активна ОЛАФ е от значение за ЕС, който желае да бъде прозрачен и разбираем за европейската общественост.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Проектът на коригиращ бюджет № 5 на общия бюджет за 2010 г. (№ 5/2010) включва промените в щатното разписание на ОЛАФ, преразглеждането на прогнозата за традиционните собствени ресурси, базите на ДДС и брутния национален доход (БНД), бюджетирането на съответните поправки за Обединеното кралство, както и тяхното финансиране, преразглеждане на финансирането на намаленията в плащанията по БНД в полза на Нидерландия и Швеция през 2010 г., което води до промяна в разпределението между държавите-членки на вноските по собствените ресурси в бюджета на ЕС. Правилата за изчисляване на собствените ресурси са посочени подробно в съответното законодателство. Що се отнася до ОЛАФ, Комисията предлага допълнителни 20 постоянни поста на администратори (AD), тъй като службата сега има възможност да доведе до край адаптирането на щатното си разписание, като наеме съответния брой лауреати на конкурси на постоянни длъжности.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Искам да изразя силното си несъгласие по отношение на начина, по който функционира ОЛАФ понастоящем. Колкото и да е необходимо да се води борба с измамите, това следва да се извършва по начин, който да е от полза за европейските граждани, и следователно по независим и действен начин, при който личните данни на всички граждани са защитени.

При сегашното положение ОЛАФ не е в състояние да отговори на тези изисквания. Текстът обаче се отнася до преобразуването на временните трудови договори в постоянни трудови договори. На никой работник, без оглед къде работи той, не следва да бъде отказано правото на справедлив договор. По тази причина ще се въздържа от гласуване.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. — (PT) Целта на ОЛАФ е да защитава финансовите интереси на Европейския съюз и да води борба срещу измамите, корупцията и всякакви други незаконни действия, включително тези, които се извършват в европейските институции. Затова, след като тя изпълнява толкова важна роля, следва да й се осигурят материалните и човешки ресурси, необходими за постигане на нейните цели. Въпреки кризата, която ЕС изпитва, приемането на коригиращия бюджет е оправдано с това, че следва да се осигурят на ОЛАФ средствата, необходими за правилното й функциониране.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Въздържах се от гласуване, защото, въпреки че подкрепям създаването на допълнителни 20 постоянни поста за служители, наети по временни договори в Европейската служба за борба с измамите, не считам, че бюджетният дефицит на Обединеното кралство следва все още да бъде коригирано днес. Отстъпката беше предоставена на Обединеното кралство през 1984 г., защото то се смяташе за зона в депресия. Нещо повече, не считам, че е честно, че от 2002 г. Германия, Нидерландия, Швеция и Австрия плащат само 25% от това, което дължат.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) За да съживи икономиките на държавите от Западните Балкани, Европейският съюз, посредством Регламент (ЕО) № 2007/2000 на Съвета, предоставя привилегирован безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички продукти с произход от държавите и териториите, които са се възползвали от процеса на стабилизация и асоциация. След многобройни изменения регламентът беше кодифициран в Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета.

Търговските преференции бяха предоставени за периода, свършващ на 31 декември 2010 г., като в момента се прилагат към Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово за всички продукти, влизащи в обхвата на гореспоменатия регламент. Прекратяването на търговските преференции ще отнеме от бенефициерите едно обективно икономическо предимство в търговията с ЕС.

В тази връзка, целта на предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета е да се внесе изменение в Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета, с което да се позволи продължаването на действието му до 31 декември 2015 г., и да се направят определени поправки, които са обвързани с влизането в сила на споразуменията за стабилизиране и асоцииране с Босна и Херцеговина и със Сърбия.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма – (EN) Това е важно гласуване — за бюджета. Всъщност като се има предвид, че позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 5/2010 г. включва промени в щатното разписание на ОЛАФ, без допълнителни финансови разпоредби, както и преразглеждане на прогнозата за традиционните собствени ресурси (ТСР, т.е. мита и налози в сектора на захарта), базите на ДДС и БНД, бюджетирането на съответните корекции за Обединеното кралство, както и тяхното финансиране, и преразглеждането на финансирането на намаленията в плащанията по БНД в полза на Нидерландия и Швеция през 2009 г., което води до промяна в разпределението на вноските по собствените ресурси на държавите-членки в бюджета на ЕС; като се има предвид, че целта на проекта на коригиращ бюджет № 5/2010 е официално внасяне на тази бюджетна корекция в бюджета за 2010 г.; като се има предвид, че Съветът прие своята позиция на 13 септември 2010 г., ние взехме под внимание проект на коригиращ бюджет № 5/2010 и одобрихме позицията на Съвета по коригиращ бюджет № 5/2010 без изменения, с уведомление до председателя да обяви, че коригиращият бюджет № x/2010 е бил окончателно приет, и да организира неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Комисията предлага допълнителни 20 постоянни администраторски поста AD за ОЛАФ, тъй като службата сега има възможност да доведе до край процеса на адаптиране на щатното си разписание, като наеме съответния брой лауреати на конкурси на постоянни длъжности.

Напоследък Европейският парламент на няколко пъти, и последно на 5 май 2010 г., изрази становището си, че ОЛАФ би следвало да върви постепенно в посока към пълна и неограничена институционална независимост, за да се гарантира, че дейностите й не могат да бъдат умишлено или неволно ограничени поради факта, че нейните служители и ръководство са част от структурата на Европейската комисия.

Доклад: Pablo Arias Echeverría (A7-0226/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че електронната търговия не може да остане в периферията на вътрешния пазар, тъй като тя е важен, напредничав сектор за икономически растеж на Европа.

Електронната търговия може да допринесе за икономиката на знанието, да предостави добавена стойност и възможности за европейските дружества и потребители, както и да подобри конкурентоспособноста на нашата икономика по отношение на стратегията „ЕС 2020“, включително чрез развитието и насърчаването на нови форми на предприемачество за малките и средните предприятия. През последната година всеки трети потребител в Европа е закупил поне един артикул по интернет, но едва 7% от европейските потребители са се престрашили да сторят това в друга държава-членка.

Трябва да променим тази тенденция, а подкрепената от докладчика идея за създаване на Европейска марка за доверие, може да бъде полезна в тази насока. Необходимостта от разработването на сигурен и новаторски метод за онлайн плащания може също така да допринесе за повишаване на доверието на европейските потребители в електронните услуги на други държави-членки. Естествено, интернет достъпът трябва да се разшири и демократизира в рамките на ЕС. Задачата на Комисията е да не позволи разнообразните правила за защита на потребителите да се превърнат в пречка за развитието на електронната търговия в рамките на Европа.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Тъй като широкото разпространение на електронната търговия в цяла Европа е от решаващо значение за целите на стратегията на ЕС „Европа 2020“, аз подкрепям казаното в доклада за прилагането на мерки за насърчаване и укрепване на електронната търговия на вътрешния пазар.

Електронната търговия е от особено значение за предприемачите и малките и средните предприятия (МСП). Електронната търговия и онлайн европейски вътрешен пазар ще помогнат на предприемачите и малките предприятия да предоставят подходящи за потребителите иновативни услуги с високо качество, а това ще подсили тяхната кокурентоспособност в глобалната икономика.

Трябва да бъдат постигнати целите за широколентов достъп и всички в ЕС трябва да имат достъп до основни широколентови услуги до 2013 г. Приветствам казаното по въпроса в доклада.

Също така подкрепям казаното за рекламирането в електронната търговия и за насърчаването на клиентите да се информират за правата си. Важно е европейските клиенти да имат доверие в системата, когато пазаруват онлайн.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад. Потенциалът на вътрешния пазар за електронна търговия не е напълно разкрит по много причини. Потребителите нямат доверие в сигурността на електронния пазар и много от тях не пазаруват онлайн, защото има значителна разлика между правилата за защита на потребителите и нивото на защитата. Считам, че трябва да повишим доверието на потребителите в онлайн пазара, като ги информираме за техните права, гарантираме методите за плащания, както и защитата на потребителите в областта на сигурността и защитата на личните данни.

Съгласен съм с предложението за създаване и прилагане на Европейска марка за доверие, която да вдъхне на купувачите повече вяра в интернет. Някои предприятия също не успяват да се възползват от икономическия пазар заради някои неудобства. Затова трябва да развием инициативи, с които да стимулираме предприемачите да търгуват в интернет, като подобрим ползваните в интернет механизми за плащания, например като опростим отчетните задължения по отношение на данък добавена стойност (ДДС), уеднаквим пощенските и банковите разходи и като по-ефективно решим конфликтите между доставчици и потребители.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) В момента положението на електронната търговия непрекъснато се мени. Тя вече не е нова технология, a все по-широко разпростираща се реалност. Тя е много важно средство за насърчаването на трансграничната търговия, за подобряването на достъпа до по-голямо разнообразие от висококачествени продукти и конкурентно ниски цени.

Въпреки това 10 години след приемането на Директивата за електронна търговия, трансграничната електронна търговия не показва същия бърз растеж като вътрешната електронна търговия с оглед на 60% неуспешни опити за трансгранични интернет поръчки, провалени вследствие на технически и правни причини.

Гласувах в подкрепа на този доклад, защото той посочва проблемите, които засягат европейската електронна търговия, като също така предлага насоки за създаването на истински, единен онлайн пазар за Европа. За постигането на това е необходимо по-добро прилагане на европейското законодателство в полза на всички европейски потребители и търговци на дребно; полагане на повече усилия за постигане на високо ниво на защита за потребителите на електронна търговия; предоставяне на тези потребители увереността да проучат единния пазар в целия му потенциал и на информация за правата им относно електронната търговия и как да ги защитават.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на този доклад заради ползите, придобити от МСП, и заради развитието на цифровото общество, както и за да се противодейства на раздробяването на пазара и да се стандартизират разпоредбите.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Създаването на подходящ единен онлайн пазар за Европа е едно от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени днес. Все по-важно става за Европа да положи усилия, за да премахне пречките пречки за електронната търговия, особено при настоящата икономическа криза. В момента ЕС е пазар с близо 500 милиона потребители. Въпреки това положение изобщо не отговаря на обема от извършени онлайн транзакции. Причината за това не е защото европейските потребители не се интересуват от електронната търговия, а защото щом веднъж са решили да направят онлайн покупка, те са изправени пред проблеми от всякакво естество и в крайна сметка се оказва, че транзакцията не може да бъде осъществена. Посочените в доклада данни са от значение във връзка с това.

Понастоящем между държавите-членки съществуват прекалено много различия що се отнася до електронната търговия, положение, което може само да предизвика недоволството на потребителите. Предвид това, че в доклада също се посочва, че тази форма на търговия, заедно с иновативните услуги и екологичните промишлености, притежава най-големият потенциал за растеж и заетост за бъдещето и следователно представлява нова област за единния пазар, предложените от Комисията мерки, в допълнение с предложените от Европейския парламент, трябва да се приложат незабавно.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Електронната търговия представлява важен принос на интернет за икономическата активност. Ето защо е важно да се премахнат всички пречки пред единния пазар в този сектор, тъй като раздробеният набор от национални разпоредби възпрепятства стабилността на този доходен сектор. Съгласен съм с докладчика относно посочените недостатъци на електронната търговия по отношение на потребителите. Жалко е че 61% от трансграничните транзакции не могат да бъдат осъществени, защото онлайн магазините не обслужват държавата на потребителя. Добавете към това и страха относно сигурността на плащанията. Възможноста да се изпълнят онлайн покупки обикновено зависи от качеството на интернет връзката. Приоритет следва да бъде повишаването броя на интернет потребителите, и по-специално, като се подобри качеството на връзката и се определят по-атрактивни цени. Също така е важно да се повиши доверието на потребителите, докато пазаруват онлайн. И аз като докладчика съм за създаването на Европейска марка за доверие, както и за повишен контрол над мрежата, особено от гледна точка на защитата на личните данни. Специални усилия следва да се положат и за защитата на непълнолетните, които ползват интернет.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Вътрешният пазар за електронна търговия е от решаващо значение за Европа, особено ако се придържа към целите, заложени в стратегия „ЕС 2020“. Все още обаче съществуват пречки за преодоляване. Настоящият доклад изважда на преден план мерки, целящи точно това. Тези, които считам за особено интересни, са контролът над нарушенията на авторските права в интернет и развитието на безопасна и новаторска система за онлайн плащания, която не включва такси, които може да стеснят или ограничат избора. Така по-лесно ще се борим с пиратството, ще насърчаваме предприятията да търгуват през интернет и същевременно ще улесним достъпа на потребителите до и доверието им в интернет.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Електронната търговия е от основно значение за ЕС в XXI век, както и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. Изправени сме пред огромното предизвикателство да създадем истински единен пазар за Европа, който ще позволи на ЕС да бъде конкурентоспособен на световния пазар. Доверието на европейските предприятия и потребители в цифровата област е ограничено заради ненужни пречки пред електронната търговия като разпокъсаният европейски пазар, липсата на сигурност за потребителите, липсата на сигурност при транзакциите, липсата на механизми за обезщетение и др. От особено значение е да се опростят трансграничните правила и да се открият практически решения на проблеми като авторските права, защита на потребителите, да се създадат класифицирани и специфицирани за различните сектори правила, такси за рециклиране и електронни отпадъци и онлайн отчитане и фактуриране.

От основно значение е за действащото законодателство, като например Директивата за услугите, да бъде напълно транспонирано и приложено. В същото време Комисията трябва да завърши своята оценка за приложимостта на законодателството на ЕС към единния цифров пазар и да представи необходимите според нея инициативи за преодоляване на основните пречки. Подкрепям тринадесетте препоръки на Комисията, имащи за цел разработването на политики и практики в областта на трансграничната електронна търговия.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Електронната търговия е от жизнено важно значение за развитието на вътрешния пазар: тя премахва информационните бариери, доближавайки се до идеала за съвършена конкуренция в полза на потребителите. Тя е в състояние да разшири потенциалния пазар за малките вътрешни производители, които не биха били в позиция да търгуват в други държави на ЕС, да ги защити и да насърчи създаването на работни места в производствения сектор.

Освен това се намалява дистанцията между централните и крайните райони, което ще подобри качеството на живот в селските райони благодарение на увеличеното предлагане на продукти и ще насърчи единни стандарти за продажбите на стоки чрез предлагането им на няколко пазара. Затова е от жизнено важно значение да разгледаме и преодолеем основните пречки пред употребата на интернет за продажбата на стоки: сигурност и гаранции. Тази задача, предвид липсата на физически граници, трябва да се поеме от съответните наднационални органи, които на нашата територия са европейските институции.

Настоящият доклад предоставя на търговците рамка от правила за ръководене и планиране на инвестициите им, той предоставя на потребителите сигурност относно предлаганите им гаранции и поставя производителите на по-предни позиции в борбата с кризата. Най-после!

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) В резултат на процента от онлайн измами, който все още е сравнително висок, продължава да съществува силно недоверие към онлайн пазаруването. Ето защо аз гласувах в подкрепа на тази резолюция, в която Комисията бива призована да създаде европейска система за ранно известяване, включително и база данни, с цел прекратяване на незаконните търговски практики, борба с измамите и повишаване на потребителската сигурност по време на онлайн транзакции, включително по отношение на защитата на личните данни. Според мен особено внимание трябва да се обърне на дистанционните договори, за да се защитят правата на потребителите в момент, когато се наблюдава нарастване на онлайн закупуването на стоки и услуги, като например в туристическия и транспортния сектор.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах за приемането на този доклад. При вътрешен пазар от над 500 милиона потребители насърчаването на по-гъвкава електронна търговия и по-голямо потребителско доверие в онлайн транзакциите не само ще ни позволи да се възползваме от икономическия потенциал на единния цифров пазар, но също така ще насърчи развитието на нови пазарни ниши за малките и средните предприятия, създавайки по този начин потенциална заетост. Установените несъответствия между вътрешната и трансграничната електронна търговия означават, че потребителите, и по-специално живеещите в крайните или най-отдалечени райони и тези с ограничена подвижност, са лишени от възможноста да се възползват от тази търговия, предлагаща богат асортимент от стоки и услуги. Бих искал обаче да отбележа, че е налице неотложна необходимост Директивата за услугите – средството, с което единния цифров пазар може да бъде завършен – да бъде успешно приложена във всички държави-членки, и по-специално е необходимо да бъде сериозно укрепен що се отнася до недопускането на дискриминация на клиентите, основана на тяхната националност. Бих искал да подчертая, че обслужването на „едно гише“ трябва да е напълно действащо, за да приложим единния цифров пазар за електронна търговия. Също толкова важни са обаче и мерките като хармонизирането на пощенските и банкови такси в Европейския съюз, опростяването на декларациите за ДДС за продажбите от разстояние или нарастването на регистриране на имена на домейни „.eu“.

  Cornelis de Jong (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото по принцип го подкрепям. Бях особено щастлив да отбележа, че в комисията приеха повечето от предложенията ми за изменения. По този начин малките и средните предприятия ще получат подкрепа, за да станат по-активни участници в пазара за електронна търговия. В същото време, по мое мнение, докладът ненужно повдига въпроса за либерализация на пощите, срещу която възразих в комисията. Възразявам и ще продължа да възразявам по въпроса с либерализацията, като в същото време отново решително отправям призив към Комисията за мораториум върху либерализацията на пощенските услуги.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на този доклад. Като докладчик в сянка по становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика подкрепям развитието на електронната търговия, която е неразделна част от европейския електронен бизнес. За в бъдеще изграждането на единен пазар на ИКТ в ЕС ще помогне да преодолеем проблемите, с които електронната търговия се сблъсква в момента. Европа трябва да заеме основна позиция в този сектор в глобален мащаб. За да постигнем това, трябва спешно и с единен метод да преодолеем трудностите.

В това отношение имам предвид различните ставки на ДДС, закона за защита на потребителите и най-вече премахването на дискриминацията на клиенти на електронната търговия в редица държави-членки, която се демонстрира от някои търговци и доставчици на услуги. Европа трябва да подкрепя своите граждани, които искат активно да участват в света на интернет, като им предостави достъп до образователни програми и европейски фондове, предназначени специално за закупуване на хардуер, софтуер и достъп до интернет.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия. Една от целите на стратегия „ЕС 2020“ е да насърчи икономиката на знанието. За пълното постигане на тази цел е необходимо Европейската комисия да представи мерки, целящи увеличаване на скоростта на широколентовите услуги и чувствителното рационализиране на цените им в рамките на ЕС. Необходимо е да уеднаквим правилата и практиките, за да гарантираме, че търговците от разстояние могат да достигнат до пазари извън техните национални граници.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В съобщението от 19 май 2010 г относно Програмата в областта на цифровите технологии за Европа Комисията демонстрира желанието си да опрости онлайн транзакциите и те да могат да вдъхват повече доверие в цифровите технологии. Според включените в доклада данни една трета от европейците са направили онлайн покупка, но само 7% са се престрашили да изберат трансгранична транзакция и само 12% са изразили доверие в този вид транзакции. Ето защо е наложително да подобрим сигурността на потребителите (или възприятието им за нея) във връзка с тези транзакции, за да насърчим развитието на пазар, който е с огромен потенциал, чрез по-лесни, по-удобни и в много от случаите по-евтини за потребителите транзакции. За един истински единен електронен пазар е от жизнено важно значение потребителите да се чувстват сигурни, когато пазаруват онлайн, както и дружествата да осъзнаят огромния потенциал на онлайн търговията, да се увеличи онлайн наличността и да се премахнат трансграничните пречки.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Свободното движение на стоки в Европа е сериозно затруднено от раздробеността на наборите от национални правила. Данните за състоянието на електронната търговия в ЕС показват, че през 2009 г. всеки трети потребител в Европа е закупил поне един артикул по интернет, но едва 7% от европейските потребители са се престрашили да сторят това в друга държава-членка. Дискретните проучвания на ЕС относно практиките на електронна търговия показват, че 60% от опитите на потребителите за закупуване на стоки в трансграничен план на територията на ЕС се провалят, тъй като продавачът е отказал да извърши транзакцията или доставката, въпреки че купувачът би бил в състояние да спести поне 10% при пазаруване в чужбина (дори с включването на разходите за доставка) в половината от изследваните 11 000 случая. Затова бих искал да подчертая необходимостта от изчерпателна правна и регулаторна рамка, която може да преодолее трансграничните пречки, да повиши добавената стойност и да регулира рисковете от дейност, която непрекъснато търпи промени и почти винаги е в състояние на развитие. Затова е необходимо постоянно внимание и наблюдение, като с приоритет е надеждността на съобщенията и транзакциите. За укрепването на електронната търговия е от съществена необходимост да се работи за подобряване на сигурността и доверието на предприятията и потребителите, особено по отношение на плащания и на услуги, свързани с доставки и връщания.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът относно електронната търговия съдържа някои противоречия и прекалена настоятелност за създаването на вътрешен пазар. Признаваме важността на електронната търговия, но има какво още да се направи, за да се гарантира, че тя няма да се превърне в предпоставка за сериозни нови проблеми.

Както подчертахме по време на разискването, важно е да се изяснят много въпроси, а именно: защитата на авторските права, защитата на правата на децата, както и правата и сигурността на потребителите.

Наистина, докладът представя поредица от предложения за подобряване на доверието на всички участници в пазара за електронна търговия, но не всички от тях са толкова подходящи, колкото биха могли да бъдат, или дори вземат предвид в необходимата степен всички интереси и права, изложени на риск от един процес, който може да се окаже много сложен.

Вярно е че веригата за доставки на електронната търговия трябва да е по-прозрачна, така че потребителят да знае винаги самоличността на доставчика, както и името на съответното дружество, географския адрес, данни за връзка и номер на данъчна регистрация. Правата на децата и младите обаче, както и на хората с различни зависимости, трябва да бъдат гарантирани по всяко време.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Електронната търговия създава пазарни възможности, особено за МСП. Тя може да изиграе важна роля за подобряването на конкурентоспособноста на ирландската и европейската икономика.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на този важен доклад, защото той представлява важна стъпка към пълното прилагане и интегриране на единния европейски пазар. Във време на глобализация и цифровизация Европейският съюз не може да си позволи да изостане в създаването на ефективен вътрешен пазар за електронна търговия, който също така следва да стане конкурентоспособен на световната сцена. Изразявам надежда, че този доклад ще бъде последван от допълнителни стъпки, с които да се стимулира създаването на общоевропейски цифров пазар. Подобно развитие ще допринесе и за преосмислянето и обновяването на научноизследователските и развойни дейности, които са от жизнено важно значение.

Преди всичко, това, от което се нуждаем, е да контролираме и следим изпълнението на доклада за електронна търговия, за гарантираме, че гражданите на ЕС ще получат по-лесен достъп до процесите на цифровия бизнес както като предприемачи, така и като клиенти. Предвидените в този доклад мерки би следвало да улеснят значително осъществяването на стопанска дейност на територията на държавите-членки, при положение че националните правителства започнат да отбелязват истински напредък в уеднаквяването на правилата относно договорите и се справят с противоречивите закони.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам призива за извършването на повече електронна търговия в рамките на ЕС. ЕС обаче трябва да насърчи това да бъде постигнато в съответствие с европейското законодателство и е от жизнено важно значение да се постигне по-високо ниво на защита на потребителите.

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Бих искала да благодаря на моя колега, г-н Echeverría, за отличния доклад, за който с радост гласувах. Електронната търговия е нов и международен сектор и в резултат от това Европейският съюз трябва да заеме важна роля в хармонизирането на нормите и практиките. Искам специално да спомена точките в доклада, в които настоятелно сме призовавани да гарантираме, че доброто качество и широкообхватните широколентови връзки са достъпни в целия Европейски съюз. Тази цел е от решаващо значение, ако искаме електронната търговия да процъфтява.

Осигуряването на широколентов достъп на всички граждани на ЕС до 2013 г. и изключително бърз широколентов достъп до 2020 г. са амбициозни цели, но те са от жизнено важно значение за подобряване на качеството на живот на хората. Искам да благодаря на докладчика и за неговите наблюдения по отношение на защитата на потребителите и правото на неприкосновеност на личния живот в света на електронната търговия. Това е въпрос, който изисква внимателно разглеждане за в бъдеще, особено ще се отнася до услугите за деца.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Въпреки че днес интернет е най-бързо развиващият се канал за търговия на дребно, а броят на покупките през интернет се увеличава ежегодно, броят на трансграничните транзакции, извършени между държави-членки, за съжаление, е в застой. Почти може да се каже, че няма вътрешен пазар в Европейския съюз в областта „от предприятие за потребител“ (B2C). По мое мнение, пълното хармонизиране на потребителското право и премахването на националните изключения, заедно с либералната концепция за защита на потребителите, ще предоставят важен стимул за трансграничните продажби на стоки чрез електронната търговия. Въпреки това виждам сериозен проблем при ограничаването на достъпа до онлайн услуги въз основа на IP адрес от някои държави. По принцип в тази област не съществуват законодателни пречки и все пак, вътрешният електронен пазар е ограничен в този сегмент.

Споделям мнението, че в този случай Комисията следва да използва всички свои инструменти за изпълнение и да се намеси срещу създаването на изкуствени пречки за вътрешния пазар под формата на блокиране на IP адреси. В доклада също така се говори за цели за 2020 г. в областта на достъпа до високоскоростен широколентов достъп. Лично аз не съм привърженик на подобни неприкрити цели, особено в динамично развиващ се сектор, където следователно е прекалено трудно да предвидиш посоката, която той ще поеме през следващите 10 години. Въпреки тази критика, считам, че докладът е балансиран и затова гласувах в негова подкрепа.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за доклада на г-н Arias Echeverría, тъй като вярвам, че електронната търговия е основен пазар в политиката на ЕС, където някои интервенции за повишаване на конкурентоспособноста на икономиката на ЕС по отношение на стратегия „ЕС 2020“ може и трябва да бъдат взети предвид.

Действително считам, че за да се възползваме напълно от предлаганите от единния европейски пазар възможности, следва допълнително да развием електронната търговия, която има потенциала да окаже положително въздействие както върху потребителите, така и върху конкурентоспособноста на дружествата. В същия дух подкрепям и включената в доклада Европейска марка на доверие, необходима, за да гарантира надеждността и качеството на стоките, предлагани на трансграничния електронен пазар.

В момент на криза и финансови затруднения като тези, при които в момента работим, трябва да поддържаме инструменти, които могат да отразят положително на заетостта и растежа, сред които можем да включим и електронната търговия. Ето защо смятам, че в тази връзка докладът, който приехме днес, е положителен резултат не само за дружествата и малките и средните предприятия, но също така най-вече за потребителите.

  Nuno Melo (PPE) , в писмена форма. – (PT) Единният пазар винаги е бил една от големите цели, които Европейският съюз се стреми да постигне. В наши дни трансграничната електронна търговия може са има важен принос за по-нататъшното развитие на единния пазар. Пазаруването онлайн е широко разпространено сред потребителите на национално равнище, но същото не важи при електронната търговия между държавите-членки главно заради липсата на взаимно доверие между купувачи и продавачи. Следователно, за да развием пазара за електронна търговия, е от решаващо значение да повишим доверието на всички участници. Европейското законодателство в тази област трябва да бъде приложено, за да се създадат условия за по-голямо доверие. Ето защо гласувах по този начин.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа, защото считам, че електронната търговия и преодоляването на пречките, които все още възпират нейното развитие, са от основно значение за икономиката. Свободното движение на стоки в Европа е сериозно затруднено от раздробените набори от национални правила и 60% от опитите на потребителите за закупуване на стоки извън националните граници се провалят.

Целта е да се създаде истински онлайн европейски единен пазар. Благодарение на изменението, внесено от групата „Европа на свободата и демокрацията“ (Северна лига), в доклада се споменават трудностите, свързани с достъпа до интернет, с които се сблъскват хората, живеещи в островни и планински райони.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Настоящият доклад се използва с цел да се продължи с по-обширна хармонизация на данъчните закони, както и на колебанията на цените в секторите за пощенски и финансови услуги на равнище на ЕС. Ето защо аз гласувах „против“ този текст.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) В последното съобщение на Комисията бяха определени бъдещите стратегии, насочени към намаляване на раздробеността и към стимулиране на растежа на електронната търговия.

Въпреки че всъщност електронната търговия отчита покачване на национално равнище, нивата на трансграничните покупки са все още ниски, достигащи едва 7% през/за 2009 г. Основни пречки за това са свързани с езика и практичните и правните проблеми.

Изразявам съгласието си с предложения в доклада подход, който определя пет приоритета в опит да се стимулира сектора: подобряване на достъпа до интернет, преодоляване раздробеността на онлайн пазара, повишаване на доверието на потребителя, насърчаване на предприятия да предлагат продуктите си в интернет и гарантиране безопасността на децата, ползващи интернет. Изброеното следва да намери своето място в една ясна и единна правна рамка, предназначена преди всичко да служи на обществото. Считам, че основният стимул за това ще се яви под формата на публично доверие, което следва да бъде оправдано и засилено.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Интернет се превърна в най-разпространената форма на продажби от разстояние Според предоставената от Комисията информация в отговор на моят въпрос (Е 4969/2010) повече от една трета от потребителите на ЕС (37%) са ползвали интернет през последната година, за да закупят или поръчат стоки и услуги за лично ползване. Това представлява завишаване с 5 процентни пункта в сравнение с 2008 г. и 10 процентни пункта в сравнение с 2006 г. Въпреки това потребителите все още не показват достатъчно доверие в трансграничното пазаруване, а коренно различните национални правила разубеждават предприятията да инвестират в трансграничната търговия. Затова има значителна разлика в степента на навлизане на продажбите от разстояние в държавите-членки. Увеличението в този вид търговия обаче е от съществено значение в настоящата рецесия. В този конкретен доклад целта е да се разгледа въпроса с раздробяването на вътрешния пазар за електронна търговия чрез предложения като приемането на еднакви правила и практики, които ще дадат възможност на продавачите от разстояние да търгуват извън националните им граници. Във време, когато традиционните търговски транзакции са в застой, новите технологии и предлаганите от тях възможности може да се окажат важни за развитието на нови и алтернативни търговски инициативи, което е и причината да гласувам в подкрепа на този доклад.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах с „въздържал се“ за този доклад, макар да считам, че е важно насърчаването на електронната търговия и че е необходимо добрите интернет мрежи и услуги да обхванат цялото население, дори в най-отдалечените райони.

Съгласен съм също и че е от съществено значение да се борим с дискриминацията, от която страдат много членове на обществото, които искат да направят покупка онлайн без значение в коя държава-членка се намират или какъв електронен адрес използват, за да извършат транзакцията.

Съгласен съм с много от направените в този доклад предложения. Въпреки това не изразявам съжаление относно факта, че Директивата за услугите не е изцяло транспонирана в някои държави-членки, не подкрепям политиката на Комисията за сектора на пощенските услуги и не приветствам стратегията „ЕС 2020“: тези основни решения са до голяма степен причината за тежкото социално положение, с което ЕС се бори в момента.

Бъдещите модели в сектора на комуникациите и дори в електронната търговия със сигурност ще бъдат по-добре изградени в рамките на перспектива, съсредоточена върху хората и техните права, а не просто подчинена на търговските интереси.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Arias Echeverría относно електронната търговия: електронната търговия е един от секторите с най-голямо въздействие по отношение на растежа и заетостта за десетилетия напред и Европейският съюз трябва максимално да изследва нейния потенциал.

Не забравяйте, че електронната търговия улеснява и насърчава развитието на нови пазарни ниши за някои малки и средни предприятия, които иначе не биха съществували.

Нещо повече, подкрепям идеята, че за развитието на нашите политики и правни рамки в областта на електронната търговия отделихме специално внимание на потребностите на уязвимите потребители, които иначе не биха имали достъп до богатия избор от потребителски стоки. Имам предвид тези, които са изолирани или по-малко подвижни, за гражданите с ниски доходи или за лицата, живеещи в труднодостъпни, отдалечени и периферни райони.

И накрая, измених текста в комисията, за да подчертая необходимостта от разработване на образователни инструменти за онлайн потребителите: трябва да подобрим цифровите умения на колкото може повече хора и да ги информираме по-добре за правата и задълженията им (основни права на потребителите в интернет, електронна търговия, и по-специално правилата за защита на данните).

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) В този важен доклад относно електронната търговия, наред с други неща, подчертаваме важността да се повиши доверието в трансграничните интернет системи за плащане (например кредитните и дебитни карти и „електронните портмонета“), като популяризираме различни методи на плащане, повишим оперативната съвместимост и общите стандарти, премахнем техническите пречки, окажем подкрепа на най-сигурните технологии за електронни транзакции, хармонизираме и укрепим законодателството в областта на личната неприкосновеност и сигурността, борим се с измамните практики и информираме и образоваме обществеността.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Наясно сме с броя и вида недостатъци, особено в Италия, за тези, които живеят и пребивават в планински и островни общности. Изграждането на вътрешен пазар за електронна търговия ще улесни достъпа до интернет и повиши качеството в държавите и регионите на ЕС с лоши връзки.

Важно е да се разработят инициативи, предназначени да стимулират предприятията във връзка с извършването на търговия на продукти чрез интернет, като в същото време защитават потребителите, особено децата, с адекватни гаранции за сигурност. Не можем да позволим нечестни търговци да мамят потенциални потребители; следователно са необходими целенасочени и чести проверки.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Надявам се, че този доклад е ясен сигнал към Европейската комисия да предприеме по-нататъшни стъпки за подобряване на онлайн търговията в рамките на Европейския съюз. Призоваваме за хармонизиране и опростяване на административните процедури, които в настоящия си вид ефективно ни възпират да направим покупка от чуждестранни интернет страници, дори ако предлагат нещо интересно. Искаме и гаранция, че широколентовия достъп до интернет ще е на разположение на цялата територия на ЕС до 2013 г. Това предложение отдавна вече не е просто фантазия. Не само е все по-възможно, но и освен това не е необходимо да убеждаваме когото и да било в положителното въздействие от всеобщия интернет достъп върху вътрешния пазар.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Не мога да се насиля да гласувам за този доклад, въпреки че той съдържа редица положителни елементи, особено защитата на интересите на потребителите и отчитането на интересите на малките и средните предприятия на пазара за електронна търговия.

По-конкретно, осъждам тези, които поздравяват Комисията за прилагането на Третата директива за пощенските услуги, целяща либерализацията на пощенските услуги, която в резултат ще нанесе допълнителни щети върху пощенските услуги в ЕС и няма, както се твърди в доклада, да намали цените или подобри услугите.

Нито пък мога да изразя съжалението си относно факта, че някои държави-членки все още не са транспонирали Директивата за услугите, тъй като искам Комисията бързо да изготви доклад, отчитащ климатичното въздействие от прилагането на този текст.

Изразявам съжаление, че този текст като цяло е в духа на откритост към конкуренцията, който осъдихме с отхвърлянето на Договора от Лисабон.

Доклад: Christine De Veyrac (A7-0195/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той се стреми да подобри предотвратяването на авиационни произшествия и съдействието на жертвите и техните семейства. Безрезервно подкрепям подхода, възприет от докладчика, който призовава за анализ на инцидентите на европейско равнище – нещо, което не е правено до момента. Докладът също така предлага подобрения при съдействието на жертвите и техните семейства, като например въвеждането на максимално забавяне от два часа, в които трябва да бъдат уведомени семействата за имената на пътниците на борда. Сега имат думата министрите на транспорта, които, надявам се, ще приемат това законодателство възможно най-скоро.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Подкрепих доклада. Въздушният трафик става все по-интензивен и рискът от произшествия също нараства, въпреки подобренията в стандартите за безопасност, и поради тези причини в европейското законодателство в областта на разследването на произшествия трябва да бъдат внесени изменения и то да бъде осъвременено.

Приветствам казаното в доклада относно правата на жертвите и техните семейства. Семейството на жертва има право да получи съответната информация възможно най-бързо. Авиокомпаниите трябва да имат ефективен работен план в случай на криза. Важна практическа мярка би било да се задължат авиокомпаниите да посочват лице, което да е основното лице за контакт за координационни цели, за предоставяне на важна информация и за оказване на подкрепа на семействата на пътниците.

Практическите мерки, за които се призовава в доклада, ще бъдат полезни в случай на произшествия, по-специално предвиденото по отношение на съдействието, което се предоставя на жертвите и техните семейства и на групите, които действат от тяхно име. В сектора на гражданското въздухоплаване в Европа трябва да бъдат гарантирани високи стандарти за безопасност и трябва да направим всичко възможно да намалим броя на произшествията.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепям предложението. Действащата в момента директива на Европейския съюз, която урежда разследването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване, беше одобрена през 1994 г. Все пак пазарът на въздухоплаването и положението са променени и затова трябва да приемем нов регламент на Европейския съюз, който е в съответствие с текущото положение. Първо, трябва да бъде създадена мрежа на органите за разследване на авиационни събития. Те ще включват институции на национални правителства и институции на Европейския съюз (Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ)) и ще отговарят за подобряване на качеството на разследванията, класификацията и анализа на информацията, ще насърчават сътрудничеството между институциите на националните правителства и ще допринасят за подобряване на безопасността на въздухоплаването. Също така правата на пътниците и техните семейства трябва да бъдат по-ясно определени.

Регламентът има за цел да разшири изискването авиокомпаниите да изготвят списък на пътниците възможно най-бързо и в срок от два часа след произшествието, което ще се отнася не само за авиокомпании, които извършват полети до Европейския съюз, но и за такива, които извършват полети до Европа. Целта е да бъде въведено задължение за авиокомпаниите да изискват от пътниците да предоставят информация в момента на резервиране на полета за лице за връзка в случай на произшествие. Трябва да създадем условия, при които семействата на жертвите да се ползват с предимство във връзка с информацията относно протичането на разследването на авиационно събитие.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Подкрепих доклада, защото той предлага решения за проблемите, причинени наскоро от авиационни произшествия, но не само от техническа гледна точка, а и по-специално що се отнася до осигуряване на подкрепа на жертвите на семействата. Той също така изяснява ролята на ЕААБ и на националните органи в справедливото и безпристрастно разследване на причините за произшествията.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Въздушният трафик става все по-интензивен и въпреки напредъка в областта на безопасността докладите все още посочват продължаващо повишаване на броя на авиационните произшествия. Време е Европейският съюз да регулира този сектор по-прецизно и категорично.

Поради тези причини решително подкрепям целта на докладчика да предотврати ужасяващи авиационни произшествия и да подобри разследванията на произшествия. Всъщност законодателството в тази област е от 1994 г., когато все още не беше създадена Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ).

Поради тези причини гласувах в подкрепа на регламента, който се стреми да предостави на ЕААБ водещо роля по отношение на авиационната безопасност, и по-специално съм съгласен с целта да бъде предоставен общ достъп до чувствителна информация.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Има драстично увеличение на въздушния трафик през последните няколко години. Въпреки множеството технологични подобрения рискът от произшествия се е увеличил. Поради тези причини е от ключово значение да бъде адаптирано Европейското законодателство в тази област. Ето защо приветствам предложенията на г-жа De Veyrac да адаптира директивата от 1994 г. относно предотвратяването на произшествия към текущото положение на авиационния пазар. Чрез създаването на мрежа на националните органи за разследване ще бъде възможно да се намалят различията, които съществуват между държавите-членки, по-специално посредством обединяването на ресурси и обмен на най-добри практики. Правата на жертвите и техните семейства трябва също да бъдат защитени. Подкрепям искането на докладчика задължението на авиокомпаниите да предоставят списък на пътниците в срок от един час след съобщаването за настъпило произшествие да се отнася не само към авиокомпании от Европейския съюз, а за всички авиокомпании, които извършват полети в Европа. В заключение, приветствам предложението на докладчика Европейската агенция за авиационна безопасност да играе ролята на „съветник“, когато участва в разследвания на авиационни събития. За регламента е важно да не предвижда агенцията да бъде едновременно съдник и страна в разследванията на авиационни събития.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE) , в писмена форма. – (PT) Жизненоважно е да се гарантира безопасността в сектора на гражданското въздухоплаване и да се намали броят на произшествията и инцидентите посредством процедури за разследване и предотвратяване. Подкрепих регламента, тъй като считам, че той стимулира среда, която насърчава доброволно докладване за инциденти, призовавайки разследването на авиационни събития, свързани с авиационната безопасност в Европа, да бъдат провеждани ефективно, своевременно и висококачествено. Съгласна съм, че разследванията трябва да бъдат провеждани от национален орган или други органи, отговарящи за разследвания на авиационни събития. Считам, че е важно също така да бъде изградена европейска мрежа от органи, за да се повиши качеството на методите на разследване и на обучението на разследващите. Друг аспект, който считам за важен, е, че следва да бъдат създадени стандарти за своевременно предоставяне на информация относно лицата и опасните товари, намирали се на борда към момента на произшествието, и следва да бъде подобрено съдействието на жертвите и техните семейства.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Увеличаването на въздушния трафик доведе до повишен риск от авиационни произшествия. Въпреки направените подобрения в областта на безопасността все още има пропуски в текущата система за разследване на произшествия. Системата на безопасността в тази област се основава на коментари и изводи, които са в резултат от произшествия и инциденти. Важно е да бъде укрепена координацията между органите, отговарящи за разследванията на авиационните събития, по-конкретно чрез създаването на европейска мрежа. За да бъдат открити вероятни пропуски в безопасността и да бъдат предприети коригиращи мерки, тази мрежа трябва да гарантира пълната независимост на разследванията, както и висока степен на ефективност, цялостност и качество.

Важно е да се гарантират ефективни превантивни действия и високо равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване в Европа и да бъде направено всичко възможно да се намали броят на произшествията и инцидентите, така че да се гарантира общественото доверие във въздушния транспорт. Освен на разследванията на авиационни събития специално внимание трябва да се обърне и на въпроса за подобряване на съдействието на жертвите на авиационни произшествия и техните семейства, като затова всички европейски авиокомпании трябва да разполагат с план за кризисни ситуации и за съдействие.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Вече е обичайно да бъдем шокирани от новини за поредната авиационна катастрофа. Надявам се, че новият регламент относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване ще успее да отговори на нуждите на пътниците за безопасност под формата на по-прецизна мярка, отколкото Директива 94/56/ЕО, която той заменя. Считам, че вниманието трябва да бъде основно съсредоточено върху мерките за контрол, сътрудничеството и обмена на информация с цел предотвратяване на произшествия. Също така резултатите от проведени разследвания на авиационни събития следва да бъдат съхранявани централно и да бъдат анализирани с оглед подобряване на безопасността на въздушния транспорт и по-ефективно управление на критичните ситуации. По този въпрос считам, че европейските пътници следва да имат възможност да посочат лице за контакт в случай на произшествие, каквато е практиката в САЩ. Не на последно място, считам, че трябва да има по-добра координация и надзор на службите за помощ, участващи в действията и осигуряващи съдействие на жертвите и техните семейства.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване, защото той въвежда нови правила, които ще дадат възможност да бъде подобрено предотвратяването на произшествия, да бъде повишена прозрачността и скоростта на разследванията в случай на произшествие.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че броят на полетите и пътниците в гражданското въздухоплаване години наред се увеличава с бързи темпове, и макар това да е съчетано със спад в броя на авиационните произшествия и инцидентите, безопасността трябва да остане основна грижа сега и за в бъдеще. Предвид също така, че директивата, регулираща разследванията на авиационните произшествия, е от 1994 г. и че има толкова много промени в гражданското въздухоплаване от тогава, струва ми се, че трябва да бъде направен спешен преглед на регламента.

Съгласен съм с докладчика, когато тя посочва необходимостта от по-голяма координация и интеграция в разследването на авиационни произшествия. Предвид това, че Европейският съюз става все по-интегриран и взимайки под внимание факта, че последиците от дадено авиационно произшествие не засягат само една държава-членка, не е логично да продължава да има твърде ограничен контакт между националните авиационни органи.

В този контекст, считам, че на Европейската агенция за авиационна безопасност трябва да бъде отредена нова роля.

В заключение искам да кажа, че ми се струва, че това е една от областите, в която е особено важно Европейският съюз да действа по координиран и интегриран начин, за да гарантира безопасността на всички пътници в европейското въздушно пространство.

  José Manuel Fernandes (PPE) , в писмена форма. – (PT) Въздушният транспорт днес несъмнено играе ключова роля за мобилността на хората и динамиката на световната икономика. Неговата важност и влияние несъмнено ще продължат да нарастват в общество, което е все по-глобализирано и което поставя като свой приоритет печелившото използване на времето и пространството. В сегашните условия на световна криза и силен натиск за ограничаване на разходите е необходима ефективна рамка за регулация и проверка, която да защити интересите на потребителите. Безопасността е областта, която предизвиква най-голяма загриженост у потребителите и има ключово влияние върху размера на таксите. Ето защо подчертавам приноса на доклада за качеството и независимостта на разследванията на произшествията и инцидентите в гражданското въздухоплаване, като хармонизира капацитетите за разследване на държавите-членки и в същото време гарантира, че европейското законодателство в тази област е добре адаптирано и е актуално с оглед настъпващите промени в този сектор и появата на нови участници, като например Европейската агенция за авиационна безопасност. Бих подчертал обаче, че следва да бъде дадено приоритетно значение на предотвратяването на произшествия и именно това следва да бъде насоката на разследванията, като инструмент за посочване на проблеми и откриване на решения.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме в подкрепа на доклада, защото признаваме важността на разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване.

Считаме за положителен факта, че държавите-членки участват активно по-специално посредством своите съответни разследващи органи, които ще бъдат част от европейската мрежа на националните органи в тази област. Тази мрежа се създава с конкретни цели: формулиране на предложения към компетентните национални органи, обмен на информация относно методите на разследване, координиране и организиране на обучение за разследващите лица от всяка държава-членка, разработване на общи методологии на разследване за Европейския съюз и развиване и управление на рамка за обмен на ресурси.

Ще следим бъдещето на тази мрежа, защото считаме, че нейната работа трябва да се ограничава само до горепосочените цели и да не излиза от рамките на схемата на участие от страна на държавите-членки, предвидена в предложението, посредством отговорни национални органи.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Повече независимост при разследване на авиационни събития в случай на авиационно произшествие, подобрено съдействие за семействата на жертвите и оптимална защита на данните и личната неприкосновеност по време на разследване са всички мерки, които ще подобрят авиационната безопасност и представляват фактори, които ми дадоха основание да подкрепя доклада. С удоволствие гласувах за този текст, който предвижда авиокомпаниите да изготвят списъка на пътниците в срок от два часа след произшествието, за да могат да бъдат уведомени семействата. Също така създаването на европейска мрежа на органите, които отговарят за разследването на авиационни събития, е много добра идея, защото ще позволи да бъдат представяни регламенти и препоръки относно политиката за въздухоплаването, и което е по-важно, ще даде възможност да бъдат споделяни ресурси и да бъдат обменяни добри практики. Това е важен текст и приветствам тази важна стъпка, гарантираща все по-високи стандарти на безопасност на пътниците.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) През последните години въздушният трафик бележи постоянен растеж. Това съвсем естествено води до повишени рискове от произшествия и е от жизненоважно значение да са налице процеси, които да минимизират тези рискове. Докладът до известна степен подобрява законодателната рамка и затова го подкрепих на гласуването.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Приемам доклада, защото въздушният трафик всяка година бележи ръст. Най-важната цел е безопасността на полетите и сигурността на въздухоплаването. Днес е от ключова важност да гарантираме безопасността на полетите за пътниците, да защитим пътниците, екипажа, наземния екипаж, обществеността и собствеността от авиационни произшествия и да гарантираме безопасността и сигурността на въздухоплавателните средства. В случай на авиационни катастрофи произшествията трябва да бъдат разследвани независимо, за да се открият пропуски в безопасността и да се даде възможност за предприемането на мерки по отстраняването им. Различията между капацитетите за разследване на държавите-членки трябва да бъдат намалени. Законодателството, което в момента урежда разследването на произшествия, е директива на Европейския съюз от 1994 г. Следователно с промените и повишената сложност на авиационния пазар възниква необходимост да бъде изготвено ново законодателство относно новите структури, като например Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ). Новият регламент трябва да предвижда ясна правна рамка за участието на агенцията в разследването на авиационни събития. В същото време създаването на мрежа на националните служби за разследване на авиационни събития би трябвало да позволи да се намалят съществуващите различия в капацитета на разследване на Европейския съюз. Тя би могла също така да подобри качеството на разследванията и да предостави нормативна рамка за сътрудничеството между националните органи, отговарящи за разследванията на авиационни събития. Също така е важно и необходимо да приложим на европейско равнище всички предложения, насочени към подобряване на безопасността на полетите и механизмите за разследване. Най-важно е да се гарантира авиационната безопасност и подходящо съдействие за жертвите на авиационни произшествия и техните семейства. Това би било важна подкрепа за близките на жертвите, които често са объркани, след като трябва да се справят с множеството контакти и процедури, като същевременно трябва да превъзмогнат болката, свързана със загубата на близък човек.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) След включването на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) ще има по-голяма структура между националните органи, отговарящи за разследванията на авиационни събития. Това ще помогне на агенциите в цяла Европа да обединят ресурсите и заключенията си, като надеждата е това да спомогне за предотвратяването на бъдещи произшествия.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепих доклада на г-жа De Veyrac, тъй като считам, че безопасността на гражданското въздухоплаване в Европа е един от най-важните текущи въпроси от дневния ред на Европейския съюз. Целта, която си поставяме с новия регламент, е да намалим броя на авиационните произшествия до минимум, да подобрим стандартите за безопасност, напълно да защитим гражданите, като в същото време се стремим да изградим у тях доверие във въздушния транспорт.

Важна част от мярката, към която имам удоволствието да насоча вашето внимание, е насочена към разследванията на авиационните произшествия, които трябва да бъдат провеждани без какъвто и да било натиск, за да се даде възможност на компетентните органи да вземат решението си напълно безпристрастно. Също така съгласен съм в решението да бъде включен набор от разпоредби, свързани със своевременното предоставяне на информация относно всички лица (и опасни стоки) на борда на въздухоплавателното средство, които са претърпели произшествие, както поради очевидни причини, свързани с безопасността, така и за подобряване на съдействието, което се предоставя на жертвите и техните семейства. В заключение искам да посоча, че текстът предвижда също така възможността да бъде посочено името на лице за контакт в случай на необходимост.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че неговата окончателна версия представлява отличен компромис. Правата и предоставянето на съдействие на жертвите и техните семейства ще бъдат гарантирани от факта, че всяка държава-членка ще трябва да изготви национален план за спешни действия в случай на произшествие в гражданското въздухоплаване и да се увери, че всяка авиокомпания, регистрирана на нейна територия, има план за оказване на съдействие на жертвите на произшествия в гражданското въздухоплаване. Новото законодателство ще гарантира, че разследванията на авиационни произшествия се провеждат, без да има натиск от страна на регулаторните или сертифициращите органи, от страна на авиационните оператори или други органи, при които може да има конфликт на интереси. Декларациите от разследващия орган и записите на гласовете или снимките, направени в пилотската кабина или от звената за контрол на въздушното движение, ще бъдат използвани единствено за разследванията, с изключение на случаите, при които е налице интерес за оповестяване на тази информация на съдебните органи. Това ще даде възможност на участващите да разговарят открито с разследващите лица. Оценявам усилията на докладчика по това досие и се надявам, че в бъдеще Европейският съюз ще подпише споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване и с държави, които не са членки на Европейския съюз.

  Nuno Melo (PPE) , в писмена форма. – (PT) Европейското законодателство, което понастоящем регламентира разследванията на авиационни произшествия, се съдържа в директива от 1994 г. Предвид съществените промени, които са настъпили в сектора през последните години, това законодателство вече не отговаря на съвременните нужди. Въпреки мащабните подобрения на авиационната безопасност, които са постигнати през последните години, постоянното увеличаване на въздушния трафик предполага и повишен риск от авиационни произшествия. Поради тази причина трябва да бъдат увеличени инвестициите не само в областта на безопасността, но и в областта на предотвратяването и да се изиска от авиокомпаниите – по-специално от нискотарифните – равнищата на печалба да не бъдат постигани за сметка на безопасността. Изключително важно е също така да бъдат поставени като приоритет нуждата на жертвите от подкрепа и съдействието на семействата на жертвите. Именно поради тази причина гласувах по този начин.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Това е много важна инициатива, поради което я подкрепих. Изразявам надежда, че с развитието на проекта инцидентите, при които ситуацията не е довела до произшествие или катастрофа, ще бъдат взети под внимание. Имам предвид изключителна ситуация, при която пътниците са изложени на риск, дължащ се на човешки фактор. Аз самият станах очевидец на един такъв инцидент, когато през януари 2010 г. самолетът на Air Baltic, в който пътувах, се опита да излети три пъти от летището в Рига. След третия опит самолетът беше насочен за „допълнителни проверки“. В регламента трябва да предвидим начин, по който пътниците да могат да подават оплаквания за инциденти, при които авиокомпаниите искат да прикрият повреда на въздухоплавателно средство или извънредни ситуации.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Днес въздушното пространство става все по-пренаселено. В резултат на това инцидентите, свързани с авиационната безопасност, се случват все по-често. Инциденти от този вид трябва да бъдат разследвани задълбочено и най-вече бързо в рамките на Европейския съюз.

Трябва да помислим и за семействата на жертвите, които в миналото често бяха оставяни сами с мъката си. Гласувах в подкрепа на доклада, защото ефективното сътрудничество на всички държави-членки на Европейския съюз по отношение на авиационната безопасност и разследването на инциденти е от първостепенно значение.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Създаването на мрежа на националните разследващи органи има за цел да създаде възможност в бъдеще да се намалят различия в капацитета за разследване в Европейския съюз. Намерението е чрез съвместна работа да успеем да подобрим качеството на разследванията и да осигурим нормативна рамка за сътрудничество между националните органи, отговарящи за разследванията на авиационни събития, която да подобри безопасността на гражданското въздухоплаване. Тези планирани мерки следва да допринесат за подобряване на авиационната безопасност. Поради тези причини подкрепих доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа De Veyrac, защото считам, че той представлява значителна стъпка напред в този сектор. Целта на предложението за регламент относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване е да повиши прозрачността на информацията, която се предоставя на националните органи за гражданско въздухоплаване. Той също така представлява необходимо актуализиране на стандартите, които се прилагат в момента и които са създадени през 1994 г.

Мерките, предвиждащи създаването на ефективна комуникационна система между националните органи с цел да бъде насърчена координацията и по-добрият обмен на събраните данни, също трябва да бъдат отбелязани. Достъпът до чувствителна информация е регулиран с оглед да се създаде възможност на компетентните органи да разчитат на сътрудничеството на лицата, които са пострадали от инциденти и произшествия.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) От няколко години въздушният трафик бележи постоянен растеж през годините, но въпреки значителните подобрения на безопасността този растеж е довел единствено до повишен риск от авиационни произшествия. В такава ситуация от ключово значение е да гарантираме, че по произшествията ще бъдат провеждани независими разследвания, които могат да определят ясно пропуските в безопасността и да дадат възможност за приемането на коригиращи действия.

Европейското законодателство, което понастоящем регламентира разследванията на произшествия, се съдържа в директива от 1994 г.: трафикът вече е по-интензивен и по-сложен от въвеждането на текста. Също така създаването на нови структури, като например Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), подчерта различията в капацитета за разследване на държавите-членки и наложи създаването на ново и по-ефективно законодателство.

Създаването на мрежа на националните служби за разследване на авиационни събития би трябвало да позволи да се намалят съществуващите различия в капацитета за разследване на Европейския съюз. Тя би могла също така да спомогне за подобряване на качеството на разследванията и да осигури нормативна рамка за сътрудничество между националните органи. Считам, че такова действие би допринесло значително за подобряване на авиационната безопасност.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих доклада на г-жа De Veyrac, който има за цел да подобри стандартите за безопасност в гражданското въздухоплаване. Именно на този основен фон трябва да бъдат изяснени точните причини за инцидентите и произшествията. За да се случи това, трябва да се гарантира независимо разследване; с други думи, разследванията трябва да бъдат провеждани без да има натиск от органите, които отговарят за регулирането или сертифицирането на авиационните дейности и които може да носят известна отговорност за случилото се. Свързването в мрежа на органите, отговарящи за стандартите за безопасност в гражданското въздухоплаване в Европа, ще създаде също така възможност за насърчаване на най-добрите практики посредством обмен на информация, а препоръките, изготвени от мрежата, ще подобрят европейските нормативи в този сектор. В заключение, този текст включва разпоредби, насочени към подобряване на начина, по който се третират семействата на жертвите в случай на произшествие, като например изискването авиокомпаниите да изготвят пълен списък на пътниците в срок от два часа след произшествието и забраната този списък да бъде оповестяван публично преди да бъдат уведомени семействата и само при условие, че нямат възражения. Това са две важни стъпки напред и аз ги приветствам.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Групата на Зелените/Европейски свободен алианс внесе няколко изменения в комисията по транспорт и туризъм, като например определението за „предварителни доклади“, по-голяма независимост на разследванията, включително и от финансови интереси, по-добра достъпност до записите от полетите, повече информация за роднините на жертвите, преглед на настоящия регламент в близко бъдеще, включително оповестяването на чувствителна информация относно безопасността на съдебните органи и най-добрите практики на държавите-членки и разследващите органи. Повечето от тези изменения бяха приети, макар формулировките да бяха смекчени чрез постигнатите компромиси. Предвид факта, че по време на гласуването в пленарна зала не настъпиха сериозни промени, поддържаме положителното си становище както по отношение на законодателната резолюция, така и по отношение на измененото предложение.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Наблюдава се драстично увеличаване на въздушния трафик откакто през 1994 г. беше приета европейската директива, регламентираща разследванията относно авиационните произшествия. Въпреки че бяха направени значителни подобрения, това увеличаване съвсем естествено доведе до повишена вероятност от произшествия. То беше придружено и от по-голяма техническа сложност и появата на нови участници, като например Европейската агенция за авиационна безопасност.

Считам, че е изключително важно авиационните произшествия да бъдат предмет на независими и прозрачни разследвания с цел да бъдат отстранени пропуските от гледна точка на безопасността и да бъдат защитени пътниците. Насърчаването на мрежа на равнище Европейски съюз, която да обхваща националните органи, отговарящи за разследванията, също би могло да спомогне за намаляване на различията в капацитета за разследване на държавите-членки.

Съдействието за жертвите и техните семейства трябва също да бъде приоритет за всяка държава, което от своя страна прави наложително да се гарантира, че всички авиокомпании, регистрирани във всяка отделна държава, имат планове за съдействие. Изразявам задоволството си от работата на докладчика на комисията по транспорт и туризъм, както и от съгласието, постигнато със Съвета на Европейския съюз в края на юни, и поради тези причини подкрепих доклада.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той има за цел да направи разследванията на авиационни произшествия по-независими и по-прозрачни.

Изразявам задоволството си, че този текст беше приет. Той следва да ускори процеса на разследване и да подобри информацията, предоставяна на семействата на жертвите, като в същото време гарантира неприкосновеността на личния живот, благодарение на тези правилни мерки. Ето защо текстът ще даде възможност да се откликне на исканията на семействата на жертвите, които стават част от разследвания, които често ги карат да се чувстват безсилни.

Това ново законодателство на Европейския съюз следва да даде възможност да бъде предоставяна по-добра информация на семействата на жертвите на произшествия. Разпоредбите ще защитят в по-голяма степен неприкосновеността на личния живот, тъй като информацията първо ще бъде съобщавана на семействата в срок от два часа, а авиокомпаниите (както тези от Общността, така и тези извън нея) ще трябва да предоставят на органите списък на пътниците на борда на въздухоплавателното средство.

Приетият текст също така ще спомогне и ще ускори разследванията, без да има натиск от органите, отговарящи за регулиране и контрол на авиационния сектор. Това е възможно благодарение на наличието на различни документи за полетите и въведеното задължително публикуване на окончателния доклад за разследването не по-късно от 12 месеца след инцидента или произшествието със съответното въздухоплавателно средство.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) С удоволствие научих резултатите от днешното гласуване по доклада на г-жа De Veyrac. Разбира се, одобрявам приемането на документа. Настоящата система за разследване на произшествия в гражданското въздухоплаване е вече на 16 години. През този период въздушният трафик в небето на Европа се увеличи значително. Повиши се и рискът от произшествия. На комисиите, разследващи произшествията, трябва да се гарантира, че няма да има намеса на заинтересовани страни и че няма да има натиск по отношение на срокове, политика, както и от страна на медии и съдебни структури. Първият приоритет следва да бъде търсенето на причините за произшествието и начини за предотвратяване на подобни събития в бъдеще, а не да бъдат хвърляни обвинения.

Ключова роля за гарантиране на безопасността има и разследването на причините за произшествията, които биха могли да се случат. Ето защо е важно да бъдат въведени възможно най-скоро системите за управление на безопасността и програмите за култура на справедливост на Международната организация за гражданско въздухоплаване, които предвиждат доброволно докладване без риск от наказания от пилотите, кабинния екипаж, ръководителите на полети и наземния персонал на всяка нередност, която бъде забелязана. За съжаление, поради страх от дисциплинарни или наказателни мерки, много сериозни проблеми и инциденти никога не биват оповестявани.

Доклад: Alejo Vidal-Quadras (A7-0112/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Всички си спомняме газовите кризи от 2006, 2008 и 2009 г. Те доведоха до недостиг на газ за милиони европейци, които попаднаха в кръстосания огън между Русия и Украйна. Приветствам работата, свършена от членовете на Парламента по този въпрос. Резолюцията дава възможност за междусистемно свързване на мрежите и по-добро управление на кризи. Според мен това е един отличен пример за това, което европейската солидарност може да направи. Заедно, рамо до рамо, ние сме много по-силни.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Потреблението на природен газ се е увеличило драстично в Европа през последното десетилетие. С намаляването на обема на вътрешния добив на газ и увеличаването на търсенето, зависимостта от вносен газ също се е увеличила. През септември 2009 г., когато говорих пред комисията по промишленост, изследвания и енергетика по времето, когато проекта на регламент беше представен, аз подчертах, че ще бъде невъзможно да се създаде сигурен и единен енергиен пазар, докато в Европейския съюз съществуват енергийни острови, които са напълно зависими от един единствен външен доставчик на газ и които нямат достъп до европейската инфраструктура. Въпросът за сигурността на доставките на газ ще продължи да бъде актуален и в бъдеще. Ето защо аз гласувах за доклада, който цели подобряването на сигурността на доставките на газ за отделните държави-членки и Европейския съюз като цяло. Особено важно е, че в документа се отбелязва, че някои държави-членки се превръщат в така наречени „газови острови“, защото е налице липса на инфраструктурни междусистемни връзки с други държави-членки и това не позволява създаването на един ефективно функциониращ вътрешен газов пазар. Считам, че с този документ сме направили първата крачка към истинска европейска енергийна интеграция, съсредоточена върху изграждането на трансгранични междусистемни връзки, различни източници на енергийни доставки и маршрути и прилагането на инициативи за енергийна ефективност.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз се нуждае от устойчив пазар на природен газ, диверсифициране на мрежите, прозрачен, стимулиращ вътрешен пазар и надеждно наблюдение на доставките от трети държави.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Политиката на Европейския съюз в областта на енергийната сигурност би трябвало да позволи да се предвиждат кризисни ситуации, подобни на газовата криза от 2009 г., а не само да се реагира на тях. Все по-голямата зависимост на Европейския съюз от външни енергийни източници, идващи най-вече от политически нестабилни държави, които се държат непредвидимо, може да засегне икономическите интереси на държавите-членки. Заради уязвимостта на Европейския съюз в областта на енергетиката трябва да се приеме глобална енергийна политика, която ще съчетае вътрешните и външните аспекти. Всички мерки, които имат за цел да гарантират, че вътрешният енергиен пазар работи правилно, трябва да бъдат придружени от активна дипломация, насочена към засилване на сътрудничеството с основните производители, транзитни държави и държави потребители.

Гарантирането на непрекъснати доставки на газ за държавите от Европейския съюз, особено в кризисни ситуации, трябва да бъде обща стратегическа цел. Абсолютно наложително е да се изготвят национални планове, съдържащи превантивни и извънредни мерки. Координирането на тези планове на равнището на Европейския съюз ще гарантира тяхната ефективност. В средносрочен план развиването на дейност на един голям, конкурентен вътрешен пазар, използването на добре развити връзки и инфраструктури, се счита за най-ефективния метод на защита срещу прекъсвания на доставките.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Сигурността на доставките на газ за Европейския съюз е съществен фактор в необходимото развитие на една европейска стратегия в областта на енергетиката. В настоящия контекст на енергийна зависимост е важно производителите, дистрибуторите, потребителите и обществени органи да бъдат единодушни и да се гарантира, че Съюзът не е слабото звено в енергийната геополитика.

В тази връзка се присъединявам към докладчика и приветствам предложението за регламент за гарантиране на сигурността на доставките на газ. Този регламент, заедно със законодателството за вътрешния енергиен пазар, ще спомогне за намаляване на уязвимостта на Съюза към външни прекъсвания на доставките на газ. Също така ще засили и водещата роля на европейските газови дружества в света.

Докладчикът посочва съществената роля, която играят предприятията при управлението на газови кризи. Подкрепям искането му за засилване на тяхната роля в рамката на една система за ранно предупреждение. По отношение на обявяването на извънредно положение в Общността, споделям мнението на докладчика, че 10-процентовият праг, предложен от Комисията, не обхваща възможния сценарий за 100-процентови прекъсвания на доставките на газ в някои области. Затова би трябвало да бъде възможно да се обяви извънредно положение в Общността за определен географски район.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE) , в писмена форма. – (PT) Настоящият регламент допринася за решаване на кризата с доставките на газ в Европа. От съществено значение е да се установят правила за гарантиране и подобряване на управлението на доставките на газ в Европа. За да се подобри управлението на извънредни положения в Съюза, смятам, че е изключително важно да се гарантира по-голям капацитет на междусистемните връзки между държавите-членки, както и по-добра координация на действията. По същия начин споделям мнението за важността, която регламентът придава на създаването на планове за превантивни действия и планове за действия при извънредни ситуации от страна на държавите-членки и Комисията. Също така, реагирането при извънредни ситуации трябва да даде възможност за по-голяма гъвкавост, за да може да се преодолеят кризи, които се различават по продължителност и интензивност.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Въпросът за доставките на газ за Европейския съюз представлява стратегически приоритет, особено в момент, когато зависимостта от вноса се е увеличила значително. Газовата криза между Русия и Украйна и продължаващата висока степен на непредсказуемост по отношение на поведението на тези източноевропейски партньори принуждават Европейския съюз да предприеме действия за диверсифициране на своите източници и пътища за доставка на газ. За съжаление, въпреки многобройните разисквания на този въпрос, основни проекти като „Набуко“ все още си остават на първоначалния етап, което означава запазване на зависимостта, а оттам и на уязвимостта на Европа във връзка с този въпрос. Надявам се, че регламентът, който е по-ефективен от Директива 2004/67/ЕО, която заменя, защото може да бъде приложен пряко, ще даде тласък на проекта „Набуко“ и другите алтернативни решения, като същевременно даде възможност за реагиране по един бърз, добре координиран и ефективен начин в случай на прекъсване на доставките.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Намаляването на енергийната зависимост на Европейския съюз трябва да бъде основният приоритет на общата ни политика в областта на енергетиката. Всички знаем какво трябва да се направи, за да се постигне това, и то съответства на ангажиментите за борба срещу изменението на климата: трябва да постигнем енергоспестяване в размер на 20% предимно чрез увеличаване на енергийната ни ефективност, и да увеличим дела на възобновяемите източници на енергия до 20% до 2020 г., като същевременно диверсифицираме енергийните си източници. Също така, Европа трябва да гарантира солидарността с всеки от своите членове в сектора на енергетиката, чрез подобряване на управлението на запасите от нефт и природен газ в държавите-членки и стъпки за изграждането на инфраструктури за пренос на енергия до държавите, изправени пред недостиг. Необходима е европейска обществена политика, финансирана съвместно от Европейския съюз и държавите-членки, ако искаме да се изправим пред предизвикателството в областта на енергетиката и опазването на околната среда и да спомогнем за създаване на растеж през следващите десетилетия.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент по отношение на мерките за обезпечаване на сигурността на доставките на газ, защото смятам, че са необходими по-координирани действия на европейско равнище, така че възможните бъдещи кризи да бъдат управлявани по-добре.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Природният газ в момента представлява повече от една четвърт от доставките на енергия за Европейския съюз и над половината от тях идват от доставчици извън Европейския съюз. През 2020 г. над 80% от използвания газ ще се внася и дори днес някои държави-членки са 100% зависими от вноса на газ.

Това повдига сериозни въпроси за сигурността на доставките, както показаха неотдавнашните кризи. Естествено, то прави европейските мерки необходими, за да се гарантира наличието на достатъчна инфраструктура, способна да предотврати и разреши неочаквани проблеми с доставките на газ. Също така трябва спешно да се разгледат проблемите, които възникват по отношение на сигурността на доставките на природен газ в Европа и рисковете, свързани с техния пренос.

Настоящото предложение – и то с право – се основава на три основни въпроса, които оправдават положителния ми вот: (i) пряката приложимост на новия регламент на Европейския съюз; (ii) създаването на превантивни планове за действие в случай на прекъсване на доставките; и (iii) засилването на ролята на Европейската комисия за координиране на спешните действия и обявяване на извънредно положение на равнището на Европейския съюз или на регионално равнище, за налагане на принципа на солидарност между държавите-членки.

  José Manuel Fernandes (PPE) , в писмена форма. – (PT) Регламентът относно сигурността на доставките на газ и отмяната на Директива 2004/67/ЕО предвижда конкретен отговор на реален проблем, пред който е изправен Съюзът. Това положение стана ясно по време на газовата криза между Русия и Украйна миналата зима, когато милиони европейци и икономиката ни бяха сериозно засегнати. Предпазните мерки по отношение на енергийните доставки, и по-специално природен газ, са от съществено значение за икономическата и социална стабилност и благоденствие. С оглед на кризите, на които станахме свидетели в Европа, които обикновено възникват в момент, когато хората най-много се нуждаят от енергия за справяне с изключително студеното време, новото европейско законодателство гарантира възможност за реагиране, която се гарантира на европейско равнище, с цел предоставяне на услуги на потребителите и справяне с прекъсванията на доставките от чужбина. Ето защо прилагането на този регламент ще спомогне за значително намаляване на уязвимостта на Европейския съюз към външни прекъсвания на енергийните доставки и ще засили доминиращата световна роля на европейските газови дружества и геополитическата позиция на Съюза като глобална стратегическа сила. Също така, приветствам изискването за превантивни планове за действие.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Признаваме изразените опасения относно сигурността на доставките на газ, във връзка с което държавите-членки трябва да играят активна роля, по-специално чрез съответните им компетентни органи, но смятаме въпроса за газа от Русия преувеличен. Ако се боите от проблеми, решението са преговори и диверсифициране на източниците на доставка и производство, а не да се използва претекста за задълбочаване на европейската интеграция и постигане на по-голяма концентрация и централизация на решение, не на последно място по отношение на инфраструктурните проекти, които спомагат за интеграцията на вътрешния пазар на газ.

Както казах по време на разискването, най-важният въпрос от гледна точка на бъдещето е очакваната нефтена криза, заради която Европейският съюз трябва активно да насърчи замяната на рафинирани петролни продукти в своите автопаркове, а най-добрият заместител за тях е природният газ.

Освен това, не трябва да се забравя, че има природен газ от неизкопаем произход: биометан, който се произвежда от отпадъци. В действителност няколко европейски държави вече го произвеждат, по-конкретно Швеция, Швейцария и Испания. Това е едно решение, което трябва да бъде стимулирано с инвестиции от страна на Европейския съюз.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Основните въпроси в доклада са регионална прозрачност, солидарност и сътрудничество. Сигурността на доставките на газ трябва да се гарантира за икономическото развитие и политическата стабилност на Европа.

  Adam Gierek (S&D), в писмена форма. – (PL) Сигурността на доставките на газ зависи от диверсифицирането на маршрути и източници на доставка, за да се избегне монопола от трети държави, да се използват пазарните механизми и да се премахнат последиците от авариите по маршрутите на доставка. Необходимо е да се направи ясно разграничение между различните потребители на газ: битовите потребители, газовите електроцентрали и промишлеността. В регламента се поставя акцент върху възможност за бърза смяна на горивото от страна на големите потребители. Не трябва обаче да се забравя, че газовите турбини не позволят лесно да се използват други горива. Друг проблем е липсата на яснота по отношение на връзката между солидарност и пазарни принципи.

Има неотложна необходимост да се конкретизират принципите за определяне на цените на природния газ в случай на извънредни доставки. Европейският съюз не разполага с голямо количество собствен газ, но преминава именно към това гориво, докато въглищата, с които Европейският съюз разполага, скоро няма да се използват – дори и в такива ситуации – заради вярата на Европейската комисия в малко вероятната хипотеза за антропогенните последици от въглищата върху климата. Русия не се притеснява от това и, разчитайки на голямо търсене от чужбина, приспособява собствената си енергийна система към въглища и ядрена енергия. Аз одобрих регламента, но трябва да разберем, че той решава само една малка част от проблема с енергийната сигурност.

Вредните разпоредби на пакета в областта на климата и енергетиката неминуемо ще доведат до загуби за моята страна, Полша, на енергийната сигурност, с която разполага днес. Скоро Полша може да бъде изправена пред недостиг в рамките на 10% на енергийните си потребности.

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Регламентът относно сигурността на доставките на газ е важна стъпка към прилагане на принципа на солидарност на държавите-членки на практика във връзка с въпроса за политиката по сигурността на доставките на газ. Нашият регион, по-конкретно, който до голяма степен е зависим от един доставчик, ще се възползва от мерките, договорени като част от регламента. Този въпрос е и от съществено значение за правилното функциониране на вътрешния пазар. Регламентът ще спомогне за избягване и разрешаване на газовите кризи, като по този начин ще се гарантира, че вътрешният пазар ще е в състояние да функционира правилно и ще продължи да се развива. Полша ще се възползва от една обща политика в областта на природния газ.

Благодарение на разпоредбите на регламента, Полша ще бъде в състояние да разчита на подкрепа от страна на Съюза в случай на извънредни ситуации и, което е по-важно, ще участва в политиката на Европейския съюз по този въпрос благодарение на мерки като плановете за превантивни действия и плановете за действия при извънредни ситуации, които ще бъдат изготвени във всяка държава-членка. От особено значение са разпоредбите относно задължението за обявяване на извънредно положение в Съюза (ако две държави-членки обявят извънредно положение) и включването на критерия за геополитически риск в общата оценка на риска по въпроса за сигурността на доставките на газ.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласих се този доклад, защото днес гарантирането на различни, непрекъснати доставки на газ и защитата на потребителите имат все по-голямо значение. Милиони европейски граждани и икономиката на Европейския съюз пострадаха тежко по време на газовата криза между Русия и Украйна. Енергийната сигурност е един от най-важните приоритети на Европейския съюз. За да я има, трябва да има единна позиция по отношение на политиката на Европейския съюз и координирани действия. Ето защо трябва да има сътрудничество на регионално и трансгранично равнище, а решенията трябва да се взимат по един гъвкав начин. И накрая, политиката в областта на енергетиката, която преди беше основана единствено на национални интереси, се измества на европейско равнище. Областта на енергетиката трябва да се основава на конкурентоспособността, устойчивостта и най-вече на сигурността на доставките. Регламентът значително ще намали уязвимостта на Европейския съюз към външни прекъсвания на доставките и ще засили водещата роля на европейските газови дружества в света и геополитическата позиция на Съюза. В същото време Литва трябва да положи усилия за диверсифициране на енергийните източници: обсъжданията на изграждането на нова атомна електроцентрала трябва да имат подходящи основни и да не си остават само приказки, защото това несъмнено също засяга енергийните мостове за Запада и изграждането на терминали за втечнен природен газ. Колкото повече алтернативи се създадат по отношение на енергийните източници, толкова по-сигурна ще бъде Литва. Трябва да положим всички усилия, за да се гарантира, че в бъдеще няма да сме потребители на руска енергия, а бизнес партньори, обезпечавайки канали за пренос на енергия от Изтока към Запада.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Понеже има определено количество природен газ в света, сигурността на доставките му до най-нуждаещите се е от жизненоважно значение. С това решение може да бъде обявен „план за Съюза за действия при извънредни ситуации“ за конкретно засегнат географски регион. Това ще помогне на онези, чиито доставки на газ бъдат засегнати внезапно и които представляват уязвими енергийни потребители.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за доклада на г-н Vidal-Quadras относно предложението за регламент, защото смятам, че усилията, положени за разширяване на координацията на държавите-членки за установяване на мерки за обезпечаване на сигурността на доставките на газ, си заслужават.

Потреблението на газ в Европа се е увеличило бързо пред последните 10 години и, като се има предвид по-ниското вътрешно производство и свързаното с това увеличение на вноса, е възникнала необходимост да се разгледат въпросите, свързани с този сектор, по един координиран начин. Предвид новия контекст, Европейската комисия смята, че са необходими повече усилия извън в момента действащите разпоредби на Директива 2004/67/ЕО, за да се постигне по-голяма хармонизация на националното законодателство.

Съгласен съм с основната идея на регламента, чрез който се цели да се предоставят на предприятията и потребителите сигурни доставки на газ, включително в случай на прекъсване на доставките, чрез стимулиране на инвестициите, особено в инфраструктурата.

Считам, че е от съществено значение да разполагаме с достатъчна и диверсифицирана газова инфраструктура, особено в регионите, които са изолирани от източниците на енергийни доставки. И накрая бих искал да подчертая изискването за изготвяне на национални планове за действия при извънредни ситуации и за активиране на механизмите за солидарност в случай на извънредни ситуации на равнището на Европейския съюз.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) В един свят, който в последно време е доминиран от колебания на цените на петрола и прекъсвания на доставките на природен газ, има нарастваща загриженост в Европейския съюз относно липсата на енергийна сигурност. Ние все повече осъзнаваме колко сме уязвими към тези проблеми. В резултат на това трябва да се предприемат конкретни стъпки за приемане на една ефективна енергийна политика.

Гласувах за доклада, защото считам, че енергийната сигурност трябва да се разглежда като основен компонент от сигурността на Европейския съюз като цяло и гарантирането на непрекъснати доставки на газ е стратегическа цел на Европейския съюз. Трябва да бъдат изготвени превантивни мерки и мерки в случай на извънредна ситуация като част от националните планове, като в същото време се вземе предвид необходимостта тези планове да бъдат координирани на равнището на Европейския съюз.

Освен това аз подкрепям предложението за регламент относно доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО. Пълното и незабавно прилагане на един такъв регламент, наред със законодателството, свързано с вътрешния пазар, значително ще намали степента на уязвимост на Европейския съюз в световен мащаб.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Сигурността на доставките на газ за Европейския съюз следва да гарантира на всички европейци достъп до енергия за основните им потребности, като готвене и отопление, и да осигури достъп за основните обществени услуги, като болници и училища. Също така, трябва да се гарантира запазването на работните места.

Това трябва да бъдат приоритетите и за изпълнението им са необходими обществени политики. Сигурността на гражданите не трябва да се оставя на пазара или на борбата за контрол на ресурсите. В тази връзка превенцията е от съществено значение, както и солидарността между държавите-членки във време на енергийна криза или бедствие.

Енергийната сигурност е доказателство за значението на децентрализацията, разнообразието и близостта на процесите на производство на енергия, както и за интеграцията на националните мрежи. Ето защо микропроизводството на енергия се счита за най-добрата гаранция за сигурността на доставките на газ за нуждите на населението.

  Mario Mauro (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът на г-н Vidal-Quadras, който определя нов регламент на Европейския съюз относно сигурността на доставките на газ, със сигурност е ефективен инструмент за избягване на риска от прекъсване на доставките на газ в случай на криза.

Той представлява механизъм, който да осигури висока степен на защита за семействата, без да доведе до някаква форма на изкривяване на пазара, който ще продължи да управлява доставките. Докладът заслужава и положителен вот за конкретния начин, по който разглежда досега неясните основни точки. Имам предвид превантивните мерки и мерките в случай на извънредна ситуация. Доставчиците, които се възползват от недостатъците на системата ни по време на криза занапред ще бъдат изправени пред много по-трудно за преодоляване препятствие.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Текстът прави от природния газ битова стока. Природният газ не е битова стока. Той е енергиен ресурс и следователно общ актив за човека. Той се отличава с факта, че представлява изкопаемо гориво. Поради тези причини трябва да се използва с умереността, която е необходима за защита на нашата екосистема и в съответствие с общия интерес на европейските граждани и на човечеството.

Излагането на природния газ на конкурентната и спекулативна логика на вътрешния пазар на газ и опитите да се увеличат неговите входни и изходни пунктове е чиста лудост и от това ще се възползват само акционерите на газовите дружества. Опитът да се наложи продължаването на тази логика дори в случай на прекъсвания на доставките е подигравка на хората в Европа. Крайно време е да се създаде обществен енергиен център в полза на европейските граждани.

  Nuno Melo (PPE) , в писмена форма. – (PT) Газът е все по-важен източник на енергия в целия Европейски съюз. Случилото се показва значението на сигурността на доставките на газ, след като Европейският съюз е силно зависим от газа от Източна Европа, и по-специално Русия. Затова трябва да се приемат конкретни мерки за създаване на вътрешния пазар за газ и ефективна конкуренция в рамките на този пазар, така че Европейският съюз да можем да постигне най-високите нива на сигурност на доставките във всички държави-членки. За да се постигне тази цел, трябва да се приеме общ, ефективен подход към сигурността на доставките на това гориво, който трябва да се основава на правилата за прозрачност и солидарност и политиките, съвместими с работата на вътрешния пазар. Ето защо гласувах по този начин.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Гласувах за резолюцията, защото Европейският съюз не трябва да разчита на настроението, в което се намират ръководителите на транзитните държави, Украйна и Беларус. Убеден съм, че с това гласуване изпращаме ясен сигнал на онези, които искат да извлекат допълнителна печалба от преминаващите транзитно въглеводороди чрез спекулации и изнудване. Също така, бих искал да бъде разгледан въпроса за общата цена на петрола за всички държави-членки на Европейския съюз във връзка с този регламент. Понастоящем Германия получава газ на една трета от цената, която плаща Латвия.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Важно е Европейският съюз да постигне независимост от гледна точка на доставките на газ от трети държави и затова сътрудничеството със Съюза е важно, където това има смисъл. От друга страна, основните компетентности по отношение на политиката в областта на енергетиката трябва да останат на национално равнище и тук, в някои отношения, докладът отива твърде далеч. Поради тази причина аз се въздържах от гласуване.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах за доклада, защото споделям мнението, че Европейският съюз трябва да извлече поука от новата история и да бъде готов в случай, че кризата с доставките на газ се повтори. Както можем да видим, единствено националните мерки не винаги помагат за справяне с прекъсванията на доставките.

Държавите-членки на Европейския съюз трябва да се подготвят и да координират планове за управление на кризи както на регионално, така и на общностно равнище. За съжаление, междувременно, някои държави-членки на Европейския съюз са зависими от един доставчик на газ. В случай на криза ситуацията би била особено опасна за тези региони, които все още не част от трансевропейската газова мрежа. Тези „енергийни острови“ особено се нуждаят от финансовата подкрепа на Общността за свързване на газовите мрежи към единната система на Европейския съюз.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Искрено подкрепям доклада на г-н Vidal-Quadras. Доставките на газ и следователно на енергия, са от съществено значение за Европейския съюз и за неговото развитие и благоденствие.

Ето защо е изключително важно да се приеме европейски подход и стратегия. Залогът е твърде висок и ние не можем да оставим отделните национални системи да се управляват този въпрос. Аз подкрепям общата енергийна стратегия с цел създаване на ясна и устойчива енергийна система, способна на укрепване на възможните доставки.

Един общ подход обаче не трябва да означава един партньор за доставките. Станахме свидетели на това каква роля играе енергийният въпрос на геополитическата сцена и как е в състояние да оказва въздействие върху отношенията между държавите. Ето защо, за да се предотвратят кризи и извънредни ситуации, считам, че е препоръчително да се договорят и разгърнат всички канали на доставки от Изтока, от Кавказ или от другия бряг на Средиземно море. Това би попречило на Европейския съюз отново да стане уязвим от гледна точка на енергетиката и нашата международна геостратегическа роля ще бъде потвърдена.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) От всички налични видове изкопаеми горива газът е този, който отделя най-малко въглероден диоксид, което му придава основна роля в преминаването на Европа към нискоемисионна енергийна система. В момента една четвърт от консумираната първична енергия в Европа е газ, като близо 60% от обема на консумирания газ идва от внос. Въпреки че целите на стратегията „ЕС 2020“ за възобновяеми източници, енергийна ефективност и намаляване на емисиите от парникови газове могат да спомогнат за стабилизиране на увеличеното търсене на газ, спадът на вътрешната продукция може обаче да доведе до положение, в което зависимостта на Европейския съюз от внос на газ ще остане на същото равнище или дори ще се увеличи. Газовата криза между Русия и Украйна през януари 2009 г., която доведе до 30-процентно намаление на вноса на газ за Европейския съюз в продължение на две седмици, ясно подчерта факта, че в настоящата ситуация, в която зависимостта от внос на газ и рисковете, свързани с доставките и преноса, се увеличават, настоящата директива в сила относно сигурността на доставките на газ трябва да бъде преразгледана и трябва да бъде завършено създаването на напълно дерегулиран вътрешен енергиен пазар, което го прави неотложно изискване за приемане на мерки, които ще увеличат сигурността на доставките на газ в Европейския съюз.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Всички си спомняме прекъсванията на доставките на газ от Русия за Украйна през зимата на 2008/2009 г., в резултат на което 17 държави-членки нямаха доставки на газ и много граждани останаха без отопление, докато температурите навън достигаха най-ниското си ниво. Трябва да направим всичко възможно, за да не позволим това да се случи отново. Гласувах в подкрепа на доклада на моя колега, г-н Vidal-Quadras, относно предложението за регламент за гарантиране на сигурността на доставките на газ в Европа. Приветствам въвеждането в новото законодателство на гаранция за сигурността на доставките на газ от газовите дружества за „защитени“ потребители (за домакинства и основни услуги като болници) за 30 дни в случай на криза. Това е реален напредък. Също така, способността на Европейската комисия да обяви „извънредна ситуация в Съюза“ или „регионална извънредна ситуация“ ще улесни разгръщането на бързи, координирани мерки за решаването на бъдещи кризи възможно най-бързо.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Приетото днес законодателство е добре дошла, макар и закъсняла, стъпка към преодоляване на цикличните прекъсвания на нашите доставки на газ. Окончателният текст отива много по-далеч от първоначалната идея. От съществено значение е, че Комисията вече е отговорна за координацията в целия Европейски съюз по време на извънредни ситуации. Той също разглежда нуждите на отделните потребители като гарантира, че има минимални резерви за 30 дни за всички европейски домакинства в случай на прекъсвания на доставките и изисква технология за „обратен поток“ за всички газови междусистемни връзки, което ще позволи гъвкавост при реагиране на кризи. За съжаление обаче, Европейският съюз не разполага с последователна стратегия за ролята на газа в европейската политиката в областта на енергетиката.

Газът очевидно ще играе роля в преминаването на Европейския съюз към икономика, основана на възобновяеми източници на енергия и Европейският съюз трябва да бъде по-стратегически по отношение на начина, по който се занимава с този въпрос. Пейзажът на природен газ се променя, независимо дали заради новите източници и ресурси на доставки (като шистов газ), или заради новите мерки, които оказват въздействие върху търсенето, като законодателството на Европейския съюз относно енергийните характеристики на сградите. Зелените считат, че Комисията трябва да вземе предвид тези развития и да извърши адекватен анализ на доставките на газ и ролята на газа преди „енергийната среща на върха“ на Европейския съюз, която ще се проведе през февруари.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ние подкрепяме доклада относно доставките на газ, защото той има за цел да намали уязвимостта на Европейския съюз, като в същото време гарантира доставки на газ за вътрешните потребители и малките и средните предприятия и доставчиците на основни социални услуги, дори в трудни ситуации.

Също така, текстът подчертава въпроса за прозрачността, защото единствено чрез осигуряване на адекватна информация ще бъде възможно да се вземат ефективни решения. На последно място, той подчертава духа на солидарност, необходим, за да се гарантира, че всички държави-членки имат достъп до достатъчно количество газ за техните потребители в случай на криза. Това е и подходът, възприет от г-н Buzek, който организира срещата между 27-те национални парламента в Съюза и Европейския парламент за създаването на европейска енергийна общност.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) През последните години имаше няколко прекъсвания на доставките на газ в целия Европейски съюз, причинени от спорове между доставчиците и транзитните държави, включително газовия спор между Русия и Украйна през януари 2009 г. Тези прекъсвания показват належаща необходимост Европейският съюз да диверсифицира доставките си на енергия. Особено приветствам призива на доклада за оценка на ползите от инсталациите за втечнен природен газ. В Уелс разполагаме с модерно съоръжение в Саут Хук, Милфорд Хейвън, което може значително да спомогне за намаляване на зависимостта на Европейския съюз от внос на газ, който често идва от нестабилни и недемократични части на света.

Доклад: Csaba Sógor (A7-0231/2010)

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Всички знаем за неотдавнашната екологична катастрофа, поразила Пакистан, за масивните щети върху земята, унищожената реколта, повече от 10 милиона разселени лица и хиляди мъртви. Задачата ни е да помогнем на държавата и да разработим инициативи, основани на солидарност и координация, за да улесним бързото възстановяване.

Не трябва обаче да забравяме необходимостта европейското пространство да бъде сигурно, защото, за съжаление, от много години то е застрашено от несекващи потоци от незаконни имигранти и нелегален трафик. Споразумението за процедури на реадмисия, постигнато след осемгодишни преговори между Европейската комисия и Пакистан, очертава по-ясна рамка на сътрудничество и съвместна отговорност и се разглежда като средство да възпрепятстване на незаконната търговия и трафик на хора. Споразумението ще предотврати случаи на репатриране, в които липсва надзор от страна на ЕС.

Държавите-членки първо трябва да спазват съответните задължения, произтичащи от международното право, като например принципа на забрана за връщане, който ще има процедурни последици, тъй като от държавите се изисква да извършват оценка на рисковете от малтретиране в страната на произход.

Ще предоставим на Пакистан нашето дълготрайно сътрудничество и стимули за програми за техническа помощ и за програми в областта на икономическото и социалното развитие и в борбата с безработицата и социалното изключване.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Сключването на споразумение с Пакистан е положителна стъпка, която Европа трябва да предприеме, към една целенасочена политика за справяне с нелегалната имиграция. Днес европейците искат от нас по-голяма сигурност и стриктна политика за контрол на миграционните потоци, които засягат нашите държави. Всеки текст, който, като настоящия, улеснява процедурите за връщане на лица, които вече нямат законно право да останат на територията на ЕС, следва да бъде приветстван като колективен отговор на Европа на исканията на нашите граждани.

По отношение на коментарите на някои мои колеги относно условията на живот, в които завръщащите се в Пакистан могат да попаднат, считам, че макар въпросът да е важен, той не трябва да попречи на сключването на споразумение, което във всеки случай включва ангажимент от страна на ЕС да получи от Пакистан необходимите минимални гаранции по отношение на правата на човека и третирането на бежанците в бъдеще. Европа ще трябва да насочи своите дипломатически и политически усилия към тази цел, но това не означава, че не трябва да гарантира в собствената си територия онова, което хората искат: сигурност и спазване на закона. Ето защо гласувах в полза на доклада.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент одобри Споразумение за реадмисия между ЕС и Пакистан, което ще улесни експулсирането на голям брой пакистански граждани, пребиваващи без разрешение в Европа. Въпреки че ни трябват споразумения с трети страни за определяне на процедурите за реадмисия на лица, пребиваващи без разрешение в Европа, Пакистан е специален случай. Исламабад все още не е ратифицирал Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. Споразумението касае и лицата, които преминават през Пакистан, много от които са афганистанци, които сега ще бъде по-лесно да се изпратят обратно в разкъсваната от войни държава, от която са избягали. Това е недопустимо. Освен това наводненията това лято изправиха Пакистан пред една от най-тежките кризи в историята му. Положението е такова, че не е възможно безопасно връщане в държавата, която вече има проблеми с огромния брой разселени лица. Формирането на хуманна и разумна имиграционна политика е едно от основните предизвикателства пред обществото и трябва да става при пълно спазване на принципите на правовата държава. Ето защо докато Пакистан не ратифицира Женевската конвенция, не мога да подкрепя Споразумението за реадмисия.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Добре известно е, че Пакистан е страна на произход на много нелегални имигранти. Затова си струва да се създаде бързо и ефективно средство за установяване на контакт с нейните органи.

Наясно съм с резервите на левицата в залата по отношение на споразумението, но считам, че бъркат нелегалната имиграция с правото на убежище и добрите лични чувства с добрата публична политика.

Съгласен съм със смисъла на резолюцията. Споразумението между ЕС и Пакистан засяга не само това, което наричаме реадмисия: хубавото е, че то е и двустранно споразумение за екстрадиция или експулсиране на нелегални имигранти от съответните територии.

  José Manuel Fernandes (PPE) , в писмена форма. – (PT) Целта на споразумението е да се засили сътрудничеството между правителствата на държавите-членки на ЕС и Пакистан, за да се ускори процесът на обратно приемане. За тази цел споразумението постановява задължението, изцяло на реципрочна основа, за обратно приемане на собствени граждани и, при определени условия, на граждани на трети държави и лица без гражданство. Определя и необходимите технически разпоредби относно процедурата за обратно приемане. Пакистан е важна държава на произход или транзит на мигранти, които не изпълняват или вече не изпълняват действащите условия за влизане, престой или пребиваване на територията на държава-членка на ЕС. Въпреки че преговорите отнеха 10 години, приветствам приемането на споразумението, което е за предпочитане пред предишните ad hoc споразумения и ще има положително въздействие не само върху отношенията между ЕС и Пакистан, но за целия регион.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Вотът ни против подписването на Споразумението за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица е оправдан, първо защото поражда ситуация на правна несигурност. Но по-важната причина е критиката ни към имиграционната политика на Европейския съюз.

Правната сложност на споразумението не гарантира зачитането на правата на имигрантите: то ги криминализира, за което се осъжда от много организации; задължава Пакистан да приеме гражданите си, които са нелегални имигранти, и да поеме отговорност за всички афганистанци, преминали през територията му.

Второ, споразумението е поредният крещящ пример за лицемерието, което доминира в решенията на ЕС, който иска да се освободи от отговорност за влошаващото се положение както на афганистанския народ след нахлуването на САЩ и продължаващата окупационна война на НАТО, така и на пакистанците, също обхванати от войната.

За ЕС хората, които бягат от война, глад и нищета в търсене на достойни условия на живот за самите тях и за техните семейства, са нелегални имигранти или дори терористи. За ЕС имигрантите, които бягат от престъпленията на НАТО, привлечени от престъпни банди и експлоатирани като евтина работна ръка в условия, близки до робство, са нелегални имигранти и трябва да бъдат експулсирани. Това е недопустимо.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах против Споразумението за реадмисия между ЕС и Пакистан. Това споразумение е дванадесетото по рода си, но първото, което трябва да бъде утвърдено от Европейския парламент. Въпреки многобройните искания до Европейската комисия, тя не предостави оценка или доклади относно предишните споразумения, които щяха да ни дадат ясна представа за условията, при които се прилагат такива споразумения. В случая с Пакистан конкретно, където политическата обстановка е изключително крехка, споразумението подлежи на множество възражения. Пакистан, който не е известен с добросъвестно спазване на правата на човека, не е подписал международните конвенции за бежанците и лицата без гражданство. Това трябваше да бъде sine qua non в преговорите. Освен това има много неясноти в споразумението: няма гаранция, че непълнолетните лица са изключени от приложното поле и процедурите и сроковете са малко неясни. С одобряването на споразумението Европейският парламент създава неудачен прецедент и пропуска възможност да се докаже като институция, която е загрижена за спазването на правата на човека и която изисква по-голяма прозрачност в подобни споразумения.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах против препоръката. Пакистан приема повече бежанци от всяка друга държава в света, а не е подписал Женевската конвенция за бежанците. ЕС не трябва да депортира хора, нехаейки за основните им права; трябва да се уверим, че правата на човека са гарантирани.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувах против доклада, защото Споразумението за реадмисия между ЕС и Пакистан ще позволи изпращането на хора в държава, която не е подписала Женевската конвенция от 1951 г., която не спазва правата на човека и в която настоящото положение не позволява безопасно завръщане.

ЕС няма да зачита правото на убежище, ако изпраща в Пакистан граждани на други държави – на Афганистан например – които са пристигнали в ЕС през Пакистан, при което даденото лице може да се превърне в субект на поредица от действия за експулсиране от една държава в друга, върху което ЕС няма да има контрол. Освен това Споразумението за реадмисия не включва гаранции или механизми за мониторинг, пълно е с правни вратички и неясноти и не защитава адекватно личните данни.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент осъжда неколкократно Пакистан за дискриминационните му политики и преследванията, особено на афганистански бежанци. Едва преди месец страшни наводнения оставиха милиони пакистанци без дом.

Настоящото споразумение се подиграва с човешката действителност. То противоречи не само на член 13 от Всеобщата декларация за правата на човека, както всички подобни споразумения, но дори и на принципите за защита на бежанците. Вотът в полза на текста отрича международното право и хуманизма, които ЕС все още твърди, че застъпва. Гласувах против.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Борбата с нелегалната имиграция винаги е била приоритет за ЕС. Преговорите по току-що приетото споразумение с Пакистан продължиха много години и ми се струва, че то е балансиран документ, който има за цел да екстрадира единствено лицата, които са незаконно в ЕС. Не засяга лица, които търсят убежище или чиято цел е да се установят в ЕС и поради това искат органите на приемащата страна да уредят положението им. Не бива да бъркаме незаконните имигранти с хората, целящи да се установят законно в ЕС. Ето защо е много важно да продължим да оказваме натиск върху Пакистан да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Борбата с незаконната имиграция трябва да бъде нещо естествено за всяка държава, а не да се води под натиск. Споразуменията за реадмисия са от съществено значение за гарантиране, че процедурите по прехвърляне са ясни, когато е отхвърлена молба за убежище. Опитът показва, че в противен случай последващите дела могат да продължат с години и незаконните имигранти могат да се възползват от това забавяне и да изчезнат. Трябва да се борим срещу злоупотребите със системата за убежище и престореното търсене на убежище в целия ЕС и да предоставим по-големи правомощия на агенцията за сигурност на външните граници Фронтекс. Икономическите мигранти трябва да бъдат връщани в страната на произход, което означава, че трябва да се създаде и да се приложи последователна европейска програма за репатриране. Подкрепям споразумението с Пакистан, което е поредната стъпка към спирането на все по-неконтролируемия поток от икономически имигранти, заблудени от мечти за рая.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Споразуменията за реадмисия с трети страни са важен инструмент за борба с нелегалната имиграция в Европейския съюз и помагат за гарантиране на сигурността на Съюза. Пакистан е важна държава на произход или транзит на мигранти, които не изпълняват или вече не изпълняват действащите условия за влизане, престой или пребиваване на територията на ЕС. Целта на споразумението е да засили сътрудничеството между администрациите на запитаните и запитващите държави и така процесът на обратно приемане да се ускори и да стане по-ефективен. Затова гласувах в полза на доклада.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувах против доклада, защото Споразумението за реадмисия между ЕС и Пакистан ще позволи изпращането на хора в държава, която не е подписала Женевската конвенция от 1951 г., която не спазва правата на човека и в която настоящото положение не позволява безопасно завръщане. ЕС няма да зачита правото на убежище, ако изпраща в Пакистан граждани на други държави – на Афганистан например – които са пристигнали в ЕС през Пакистан, при което даденото лице може да се превърне в субект на поредица от действия за експулсиране от една държава в друга, върху което ЕС няма да има контрол. Освен това Споразумението за реадмисия не включва гаранции или механизми за мониторинг, пълно е с правни вратички и неясноти и не защитава адекватно личните данни.

Неотдавнашните наводнения в държавата представляват още една причина за безпокойство за съдбата на хората, върнати там. Само преди две седмици Европейският парламент изрази своята загриженост относно хуманитарната ситуация в Пакистан, породена от бедствието. Лицемерието на десницата ще проличи, ако това неприемливо споразумение за реадмисия бъде прието; не и с моя глас.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Също като 385 от членовете на ЕП, гласувах в полза на Споразумението за реадмисия между ЕС и Пакистан, уреждащо връщането на пребиваващите без разрешение лица в ЕС.

След осемгодишни преговори между Комисията и Пакистан този инструмент допълва останалите 11 споразумения за реадмисия, които значително подобряват политиката в областта на убежището и имиграционната политика, които Европа възнамерява да създаде. Следователно споразумението е правна рамка, основана на международното право и по-конкретно на принципа на забрана за връщане: не може да се експулсира лице в държава, „в която свободата му е застрашена поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения“.

На противниците на споразумението ще кажа, че то е най-малкото последователно и ефективно на равнище ЕС, защото нищо не може да спре държавите-членки да сключват двустранни споразумения. Имиграционната ни политика е изчерпателна и включва борбата срещу нелегалната имиграция, с която трябва да се борим при всяка възможност.

Това е най-добрият начин да защитим имигрантите, които искат да стигнат до „европейския Елдорадо“ и които все по-често стават жертва на безскрупулни контрабандисти, всякакъв вид трафик и икономическа експлоатация.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Дълбоко съжалявам за вота в полза на споразумението. Пакистан е държавата, която приема най-голям брой бежанци в света, а дори не е подписала Женевската конвенция за бежанците. С това споразумение държавите-членки се прицелват предимно в афганистанските граждани: върховен израз на цинизъм и непристойност е да връщаме жертвите на война, в която държавите-членки участват.

Освен това нито Европейската комисия, нито пакистанските органи ни обясниха приложимостта и въздействието на споразумението: никой няма представа за това. Безотговорно е от страна на членовете на ЕП да се отказват от новите правомощия, предоставени ни от Договора от Лисабон, и сляпо да приемат съмнителните гаранции на Европейската комисия относно споразумение, което потенциално нарушава правата на човека.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепяме доклада относно сключването на Споразумението между ЕС и Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица. Споразумението помага да се активизира борбата срещу нелегалната имиграция в ЕС, улеснявайки процеса на експулсиране на пакистански граждани, пребиваващи без разрешение, и обратното им приемане в тяхната страна на произход. Нашата цел следва да бъде сключването на такъв тип споразумения и с останалите държави, от които обикновено пристигат нелегални мигранти.

Във временните центрове за предоставяне на убежище често се губи време за получаване на разрешителни за репатриране от страната на произход, след като се установи гражданството на лицето, пребиваващо без разрешение, и така максималният престой се надвишава. Споразуменията като одобреното днес ще намалят времето за чакане и следователно репатрирането на нелегални имигранти ще бъде по-лесно и по-евтино.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) За пръв път от влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент гласува споразумение за реадмисия. Тези споразумения са показателни за миграционните политики, които изграждат европейска крепост и прогонват хората, принудени от бедност и война да търсят убежище на наша територия.

Парламентът вече разполага със средствата да накара Съвета и Комисията да превърнат думите си в дела.

Представеното ни споразумение има много недостатъци и не включва никакви гаранции по отношение на положението на хората, които ще бъдат изпратени обратно в Пакистан. Знаем много добре как се спазват правата на човека в Пакистан, който дори не е подписал Женевската конвенция от 1951 г.

Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица призовава за оценка на съществуващите споразумения за реадмисия, тъй като тя ще покаже унищожителните последици от тези политики, подиграващи се с човешките същества, които не са имали щастието да се родят на територията на ЕС.

Европейският парламент не подобри положението си с този вот: загуби възможността да бъде чут неговият глас относно това, как правата на човека трябва да се прилагат на практика.

Доклад: Метин Казак (A7-0238/2010)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD), в писмена форма. – (EN) Предложеното изменение дава възможност на много хора в Европейския съюз и на членовете на Европейския парламент, които ги представляват, да изразят неодобрението и несъгласието си с членството на Турция в ЕС и съпътстващия го политически съюз. Ние обаче не желаем това да става за сметка на подкрепата за свободната търговия с Турция – и то без тарифни ограничения – тази част от доклада остава без изменения. Много алтернативи са несъвършени: споразуменията за свободна търговия позволяват тарифните ограничения. Митническите съюзи ги премахват във вътрешен план, но продължават да ги допускат и дори ги изграждат във външен. Разбира се, митническите съюзи също така ограничават и забраняват свободата на членовете при воденето на търговски преговори. Независимо от опасенията относно митническия съюз като понятие в контекста на обстоятелствата, свързани с Турция, ние приемаме тази част от съдържанието на доклада, която се отнася до митническия съюз, защото тя позволява на онези, които са против пълноправното членство на Турция в Европейския съюз, да регистрират своя вот. Следва да се отбележи, че на практика само 38 от 736 членове на Парламента гласуваха против присъединяването на Турция към политическия съюз.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Турция напредва бързо по пътя към по-открито и демократично развитие на страната не само в икономическо и търговско отношение, но и от гледна точка на зачитането на принципа на правовата държава.

Турция е основен икономически и търговски партньор на Европейския съюз, заемайки седмо място сред най-важните пазари на ЕС по отношение на вноса и пето място по отношение на износа. Въпреки уникалното си геополитическо положение и роля в световната търговия в Турция все още съществуват технически бариери пред търговията и все още се наблюдава прекомерна употреба на предпазни мерки.

Много неща остава да се направят в борбата с фалшифицирането, за по-голямата прозрачност на обществените договори и отварянето към чуждестранния бизнес, както и свободното движение на стоки. Усилия в тази посока трябва да се вложат и в областта на правата на човека. Всъщност все още съществува политика на дискриминация по отношение на кюрдското малцинство, а правата на жените и на профсъюзите все още се нарушават. Поради това важни приоритети са принципите на универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, като в тази област има да се свърши много работа.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) След създаването на митническия съюз между Турция и Европейския съюз през 1996 г. икономическите и търговските отношения между двете страни се развиват интензивно. Турция заема седмо място сред търговските партньори на ЕС, докато Европейският съюз е на първо място сред партньорите на Турция. Ние трябва да активизираме търговията. Тя обаче трябва и в бъдеще да е от взаимна изгода и за двете страни. По тези причини аз гласувах в подкрепа на измененията, предложени от моята група – групата на Европейската народна партия (Християндемократи), призовавайки за повече реципрочност. Турция трябва да спре използването на антидъмпингови инструменти за протекционистични цели, да постави на разискване техническите бариери пред търговията и да усъвършенства прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото Турция се превърна в седмия по големина търговски партньор на Европейския съюз, докато ЕС остава най-големият търговски партньор за Турция. Тя свързва регионите на Средиземно море, Близкия изток, Азия, Черно море и Кавказ и е подписала споразумение за асоцииране в митническата област още през 1963 г.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Поставеният за разглеждане въпрос има ясно изразен търговски и икономически характер, но в крайна сметка ние не можем да пренебрегнем факта, че става въпрос за държава, очакваща да се присъедини към Европейския съюз, което поражда редица възражения.

Това, което ме кара да гласувам против настоящия доклад независимо от факта, че оценявам положителните аспекти от задълбочаването на търговските отношения с държава, която се радва на висок растеж, е политическият аспект. Подобряването на икономическите отношения с дадена държава не трябва да се превръща – а аз се страхувам, че именно това се цели – в Троянски кон и средство за вкарването на държавата в Европейския съюз.

Подозирам, че изразеното от Парламента одобрение на скорошния конституционен референдум в Турция е равно на политическо насърчаване за турското правителство. Аз считам обаче, че ние следва сериозно да се ограничаваме при установяването на търговски отношения с Турция, въпреки че отделяме нужното внимание на последиците за нашата селскостопанска система и опасността, че Европа ще бъде залята от потока от фалшифицирани продукти (в производството на които Турция е втора след Китай).

Днес обаче Турция представлява по-голяма от всякога опасност за идентичността и политическата солидарност на Европа и ние всички трябва да сме убедени, че е много по-добре тази държава да остане – което е съвсем естествено – извън границите на Европа.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Статистиката сочи, че Европейският съюз е несъмнено най-големият търговски партньор на Турция. Обемът на търговията обаче спада през последните години в полза на развиващите се държави. Имайки предвид спадащия обем наред със съществуващите стабилни връзки между Турция и Европейския съюз, следва да се отдели дължимото внимание на търговските и икономическите отношения.

В тези условия трябва да се предприемат необходимите действия, за да се развиват тези отношения и занапред. Митническият съюз, който Турция и Европейският съюз създават преди 14 години и който е все още незавършен, следва да бъде по-ефективен. Имайки предвид това, спешно трябва да се обърне внимание на нерешените проблеми, като Турция и Европейският съюз следва да хармонизират допълнително търговските си политики, особено в контекста на споразуменията за свободна търговия и регионалната търговия. Тези действия биха създали благоприятна ситуация, от която биха спечелили и двете икономики. От съществено значение е Европейският съюз да отдели повече внимание на Турция, тъй като ролята й се увеличава през последните години. По-конкретно, възползвайки се все повече от уникалното си географско разположение, тя служи като свързващо звено за регионите на Средиземно море, Близкия изток, Азия, Черно море и Кавказ.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Турция е стратегически партньор на Европейския съюз. Освен пряката търговия между Турция и нашите държави, което също е важен аспект, тя се намира непосредствено на нашата югоизточна граница, членува в същия отбранителен съюз, както и повечето държави-членки на Европейския съюз, и ни дава достъп до енергийни ресурси и суровини. Освен това неотдавнашният конституционен референдум представлява стъпка към приемането на достиженията на правото на Общността и заслужава нужното признание.

Настоящият доклад има голяма заслуга при изтъкването на най-важния аспект за Европейския съюз, подчертавайки ключовото му значение наред с положителните елементи. По-конкретно той показва как се проявяват отношенията с тази държава на различни равнища. Трудно е да се обобщи сложността им в едно просто решение на тези институции за или против приемливостта.

Всички тези съображения формират основата, на която може да се изгради пътят на Турция към Европа, както и да се предоставят основанията Турция да се разглежда много по-близо до целта, отколкото Договорите ни карат да смятаме. Аз считам, че е редно да следваме линията, очертана ни от докладчика, което ще е от полза и за двете страни.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Докладът относно търговските отношения с Турция разкрива най-големите успехи и трудности в търговията между Европейския съюз и Турция. Турция има споразумение за асоцииране с Европейския съюз от 1963 г., което доведе до създаването на митническия съюз през 1996 г. Това допринесе за по-голямата интеграция на пазарите и Турция се превърна в ключов търговски партньор на Европейския съюз. Например през 2009 г. Турция изнася стоки на стойност 33,6 млрд. евро за Европейския съюз, а внася стоки от ЕС за 40,4 млрд. евро. Независимо от тези успехи разширяването на митническия съюз с включване на услуги и обществени поръчки, както и отстраняването на текущите проблеми, като несъвършенствата при прилагането на правата на интелектуална собственост от страна на Турция, ще допринесат за бъдещото развитие на търговските и финансовите връзки между Европейския съюз и Турция.

Съгласно доклада кандидатурата на Турция за присъединяване към Европейския съюз възпрепятства цялостното реформиране на митническия съюз. Поради това е необходимо да се разгледа коя от по-рано посочените възможности за интеграция и сътрудничество ще бъде от най-голяма полза за двете страни и най-полезна по време на икономическа криза. По мое мнение докладчикът е разгледал всички съществени проблеми и докладът като цяло не е едностранчив. Поради тези причини аз гласувах в подкрепа на доклада.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно търговските и икономическите отношения с Турция. Цялостното прилагане на митническия съюз между Европейския съюз и Турция, създаден през 1996 г., минава през отстраняването на все още съществуващите бюрократични пречки наред с тарифните и нетарифните ограничения. Аз считам, че необходимостта Турция да постави заетостта сред жените в центъра на своята икономическа и социална политика е еднакво важна предвид ниското равнище на участие на жените на пазара на труда.

  Nigel Farage (EFD), в писмена форма. – (EN) Предложеното изменение дава възможност на много хора в Европейския съюз и на членовете на Европейския парламент, които ги представляват, да изразят неодобрението и несъгласието си с членството на Турция в ЕС и съпътстващия го политически съюз. Ние обаче не желаем това да става за сметка на подкрепата за свободната търговия с Турция – и то без тарифни ограничения – тази част от доклада остава без изменения. Много алтернативи са несъвършени: споразуменията за свободна търговия позволяват тарифните ограничения. Митническите съюзи ги премахват във вътрешен план, но продължават да ги допускат и дори ги изграждат във външен. Разбира се, митническите съюзи също така ограничават и забраняват свободата на членовете при воденето на търговски преговори. Независимо от опасенията относно митническите съюзи в контекста на обстоятелствата, свързани с Турция, ние приемаме митническия съюз, защото той позволява на онези, които са против членството на Турция в Европейския съюз, да изразят това.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз и Турция са важни търговски партньори от много години. Партньорството, което е от взаимна изгода, среща редица пречки от страна на Турция, която се стреми да ограничи достъпа на европейски продукти на своя пазар чрез налагане на административни и бюрократични условия.

Аз се надявам, че ограниченията ще се премахнат и Турция ще предприеме решителни действия срещу фалшифицирането на европейски продукти и за защита на законовите права на изобретателите по отношение на постъпленията от творческия процес, като в същото време търговските и икономическите отношения между Европейския съюз и Турция ще се задълбочават и заздравяват.

Както вече имах случай да спомена, независимо от това, как изглеждат отношенията между Европейския съюз и Турция, аз се надявам, че те ще се сближават и ще следват пътя на диалога и ефективното сътрудничество, а Турция ще продължи по вече поетия път на свобода и демокрация в синхрон със западните си партньори.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) През 1963 г. Турция и ЕИО подписват споразумение за асоцииране, което предвижда създаването на Митнически съюз (МС) през 1996 г. Този акт допринася за задълбочаването на икономическите отношения чрез митническия съюз. Продуктите, обхванати от МС, включват всички промишлени изделия и преработените селскостопански стоки. През 2009 г. Турция изнесе продукти на стойност 33,6 млрд. евро за ЕС и внесе продукти на стойност 40,4 млрд. евро от Съюза. Според статистика на Световната банка Турция също така се превърна в 17-та по големина икономика в света и шестата в Европа; страната заема 20-о място по привлечени преки чуждестранни инвестиции. Създаденият през 1996 г. митнически съюз не обхваща селскостопански продукти и други области, като възлагането на обществени поръчки. В областта на обществените поръчки Турция все още предлага ценово преимущество от 15% за турските участници в търговете. Аз призовавам Турция да опрости бюрократичните процедури, да отстрани все още съществуващите тарифни и нетарифни ограничения и да премахне ненужните пречки за търговията между Европейския съюз и Турция.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад цели заздравяването на икономическите и търговските отношения с Турция, което всъщност има за цел да подчини страната на интересите на Европейския съюз. Знаците са очевидни и те са много: премахването на оставащите тарифни и нетарифни ограничения между Европейския съюз и Турция, поддържането на режими на свободна търговия и инвестиции, укрепването на способността да удържат вътрешния протекционистичен натиск и разширяването на митническия съюз с включване на селскостопански продукти, услуги и обществени поръчки.

Развитието на икономическите и търговските отношения облагодетелства единствено големите монополи от Европейския съюз и Турция и очевидно е в ущърб на работниците, които ще загубят правата си, за да се увеличи конкурентоспособността, както и на малките и средните предприятия и земеделските стопани, които се сблъскват с увеличени производствени разходи, по-малки приходи и по-ниски цени на продуктите си.

От друга страна, натискът върху Турция, за да спазва тя сключените споразумения, е положителен. Той е свързан с нормализирането на отношенията с всички държави от Европейския съюз, включително с Кипър. Не бива да се дава приоритет на икономическите и търговските отношения за сметка на интересите на хората и всеки успех в отношенията с Турция трябва да се поставя в зависимост от прекратяването на окупацията на северната част на Кипър от страна на Турция.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) По мое мнение докладът съдържа очевидна неточност, тъй като в него се твърди, че турската икономика е шестата по големина икономика в Европа. Това твърдение във всеки случай се опровергава категорично от географията, защото почти цяла Турция се намира на континента Азия.

Изменението, в което Парламентът изразява удовлетворението си от резултатите на проведения неотдавна референдум в Турция, също подкопава неутралитета на отношенията, като им придава по-политически подтекст и ги отдалечава от чисто икономическата оценка. Поради тези причини аз се опасявам, че няма да мога да подкрепя приемането на доклада на г-н Казак.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Ние подкрепихме предложението за решение, внесено от групата „Европа на свободата и демокрацията“, въпреки че то е неудовлетворително. Все пак то ясно показва, че задълбочаването на съществуващите отношения между Европейския съюз и Турция ще замени и превърне в отживелица присъединяването на страната към Европейския съюз.

От друга страна, бъдещото задълбочаване на отношенията между Турция и Европейския съюз следва стриктно да се обвърже с признаването на Кипър от страна на Турция, която продължава да го отлага, окупирайки част от страната незаконно и с военна сила. Турция, една горда страна и бивш съюзник срещу комунистическата заплаха, представлява мост между Европа и Азия. Тя е мост, но тя не е европейска държава в географски, демографски, исторически или културен смисъл.

В заключение, имайте предвид, че дадените в Анкара през 1963 г. обещания в разгара на студената война, и то поради стратегически причини, вече не са актуални и че ние, европейците, подобно на турците, ще загубим по-малко време, ако предпочетем привилегировано партньорство пред членство, което не е желано от нашите граждани и против което са самите турски граждани.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Турция е важен търговски партньор на Европейския съюз. Непосредственото сравнение показва, че Турция заема седмо място сред най-важните пазари на ЕС по отношение на вноса от 27-те държави-членки и пето място по отношение на износа. През 2009 г. общият обем на търговията е приблизително 80 млрд. евро. От гледна точка на Турция Европейският съюз е най-силният й търговски партньор по отношение както на вноса, така и на износа, изпреварвайки държави като Русия, Китай и САЩ. Стабилните икономически и търговски отношения трябва да продължават да се развиват и в бъдеще. По-конкретно, създаването на общия митнически съюз през 1996 г. беше важна стъпка в това отношение. Въпреки това ние трябва да премахнем недостатъците, като антидъмпинговите мерки или дискриминацията срещу чуждестранните компании от страна на Турция, които противоречат на действащите споразумения. Дори в областта на прилагането на правата на интелектуална собственост има да се свърши още работа, за да се постигне съответствие с Договорите. Аз съвсем определено подкрепям доклада, изготвен по собствена инициатива от г-н Казак, който разкрива проблемните области в търговските ни отношения с Турция и призовава проблемите да бъдат отстранени.

  Jean-Marie Le Pen (NI), в писмена форма. – (FR) Докладът на г-н Казак ни убеждава, че митническият съюз, създаден през 1963 г. със споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция, представлява успех от гледна точка на икономическата и търговската интеграция между съвременния Европейски съюз и Турция, че той прави възможна, наред с другото, подкрепата на растежа в Европа, а следователно и във Франция. Освен факта, че Турция спазва ангажиментите си в този процес едва в ограничена степен, ние наблюдаваме през изминалите десетилетия явления, свързани с преместване на производства и огромни загуби на работни места. Това е твърде далеч от формирането в рамките на интернационалния съюз на икономически и социален актив за нашата страна и за европейските ни съседи. Вместо обаче да признае това, докладът отива и по-далеч, критикувайки използването на национални технически разпоредби и стандарти като средство за защита на националните пазари; стандарти, считани от докладчика за прекомерни антидъмпингови мерки, които следователно възпират търговията на Турция с Европа. Всичко това е насочено, разбира се, към активизиране на процеса на присъединяване на Турция към Европейския съюз, като този път това се прави от гледна точка на икономическите и търговските ползи, които ще имат жадните за печалба „европеисти“, интернационалисти и ултралиберали. Несъмнено ние отхвърляме всяко решение с такава насоченост.

  Morten Løkkegaard (ALDE), в писмена форма. – (DA) Аз бих желал да подчертая удовлетворението си, че ние в Европейския парламент можем да призовем за още по-близко икономическо сътрудничество с Турция въпреки сериозния скептицизъм сред големи слоеве от европейското население по отношение на увеличаващата се интеграция на Европейския съюз и Турция. Скептицизмът е напълно разбираем. В течение на много години за Турция е много трудно да изпълни изискванията, които ЕС поставя съвсем правилно по отношение на членството й. Независимо от това Европа трябва да продължи да настоява за бъдещото членство на Турция.

С население от около 75 милиона Турция представлява огромен пазар за европейските износители, като тя е вече седмият по големина търговски партньор на Европа. Турция е потребител на огромен дял от износа на ЕС, което създава растеж и работни места в Европа. Ние купуваме евтини стоки от Турция, което осигурява на нашите потребители по-евтини и по-разнообразни стоки на рафтовете на супермаркетите. С други думи, Турция е важен партньор за икономиката на Европа.

От друга страна, единствено при търговията със стоки се наблюдава засилване на интеграцията между Турция и Европейския съюз. Секторът на услугите изостава и поради това аз призовавам той да бъде включен в споразумението за търговията. В същото време трябва да се упражни натиск върху Турция за премахване на ограниченията, по-конкретно за свободното движение на стоки. Това е необходимо, за да продължат преговорите за присъединяване. Ако това не се случи, трудно е да си представим как ще се развива все по-тясното сътрудничество с Турция. Присъединяването на страната към ЕС е все още дългосрочна цел. Ето защо е важно да можем да решим общите проблеми заедно и Турция да изпълни задълженията, залегнали в споразумението за присъединяване.

Аз се надявам, че независимо от скептицизма по отношение на членството на Турция в ЕС, изразен от големи части от европейското население, ние можем да запазим отношенията си с Турция като близък търговски партньор и партньор за сътрудничество, като не я плашим с нееднократно отхвърляне на бъдещото й членство от страна на лидерите на големите държави в ЕС.

Ние имаме нужда от Турция, и то не само от икономическа гледна точка. Турция е важен регионален фактор в Близкия изток и сериозен партньор в сътрудничеството с НАТО. Така че нека не отхвърляме Турция, а да развиваме сътрудничеството си с нея, по-конкретно чрез задълбочаване на икономическото сътрудничество.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад е същинско хвалебствие на митническия съюз и безусловната свободна търговия, на споразуменията за свободна търговия между Турция и трети страни, на споразуменията в рамките на Световната търговска организация и на изпълнението на проекта „Набуко“. Ние не можем да подкрепим доклад, чиято структура е несъвместима с нашето виждане, независимо от някои подобрения благодарение на измененията, предложени от левите, по-конкретно относно социално-икономическата ситуация, безработицата сред младите и жените и профсъюзните права, както и положителната препратка към задълженията на Турция във връзка с допълнителния протокол към споразумението за асоцииране. Те искат да направят Турция 28-ия член на свободния пазар, без да дадат на страната пълните права и отговорности на държава-членка на Европейския съюз. Ние се противопоставяме на тази нова стратегия на отлагане.

  Mario Mauro (PPE), в писмена форма. – (IT) За Турция Европейският съюз е водещият търговски партньор. Въпреки че поради тази причина търговският обем е много голям, в доклада без колебание се очертават и проблемите в нашите търговски отношения.

Един от тези проблеми, който ние в никакъв случай не трябва да пропускаме, е фактът, че Турция не е спазила задължението да приложи допълнителния протокол към споразумението за асоцииране за пета поредна година и не е отстранила пречките пред свободното движение на стоки. Например тя все още е затворена за стоки от Кипър.

Тези и някои други въпроси, които се открояват в голяма степен чрез измененията, предложени от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), правят доклада по-балансиран, без да съдържат, което е съвсем правилно, препратки към по-дълбоки връзки от политически характер между Европейския съюз и Турция.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Турция, подобно на другите държави, е независима държава и като такава тя следва да се уважава. Недопустимо е Европейският съюз да има правото да я заплашва с прекратяване на преговорите по едно повече от нежелано присъединяване предвид цялостното социално и фискално хармонизиране, което се иска от нея.

Парламентът би бил недостоен за приятелството, изразено към него от турския народ, ако той гласува за доклад, който го задължава да унищожи работните места в селското стопанство (50% от всички работни места в Турция) чрез премахване на всички данъци върху селскостопанската продукция и който поставя правата на инвеститорите пред тези на обикновените хора. Аз гласувам против този текст.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Добре известно е, че Турция е един от основните търговски партньори на Европейския съюз. Отношенията датират още от 1963 г. и се задълбочават чрез създаването на митническия съюз през 1993 г., който е залегнал в първоначалното споразумение. Независимо от всичко това все още съществуват бюрократични пречки, които пречат на търговските и икономическите отношения да бъдат още по-изгодни за двете страни. Ето защо Турция следва да положи допълнителни усилия, за да се пребори с препятствията за общото благо.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Аз бих искал правителството на Турция да разглежда това решение като авансов подарък, поради което аз гласувах в подкрепа на доклада. Ако в бъдеще Турция не си сътрудничи със структурите на Европейския съюз по въпросите за Кипър и Армения, аз ще гласувам против всяко смекчаване на изискванията към Турция. Отказът на Турция да признае факта на арменския геноцид в началото на миналия век, когато милиони невинни хора бяха избити, е противоестествен. Настоящата блокада на Армения от страна на Турция е лош сигнал за Европейския съюз. Авансът е даден, сега нека да изчакаме положителните промени от страна на Турция.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Въпросът за членството на Турция в Европейския съюз по принцип не трябва въобще да се задава поради различните културни и религиозни нагласи, които вече заплашват да изложат на риск социалния мир в рамките на Съюза. Присъединяването към Европейския съюз засяга не само икономическите отношения. То води и до политически и културни проблеми и именно религиозните и социалнополитическите виждания, които са несъвместими с Европа, характеризираща се със западната, християнска традиция, проникват в Европейския съюз. Имайки предвид, че Турция от 1996 г. до 2005 г. е получила 1,3 млрд. евро под формата на субсидии от ЕС, вероятно е възможно да поспорим относно стратегическото партньорство. Загуба на време е да търсим начини как митническият съюз да стане по-функционален, за да подобрим търговските отношения с Турция, доколкото турското правителство не спазва сегашните си задължения, например по отношение на Кипър. Поради тези причини аз днес гласувах против обсъждания доклад.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против доклада, защото г-н Казак е учил във Франция на издръжка на турската държава и поради това съществува явен конфликт на интереси.

Ето защо аз считам, че е по-добре да се върне решението в комисията и да се смени докладчикът. Текстът също така характеризира турската икономика като европейска, а не като азиатска. Аз не бих желал и да си помисля, че активизирането на търговията между Европейския съюз и Турция може да се приеме като оправдание за присъединяването на тази страна към Европейския съюз. Ние не искаме „Еврабия“!

  Paul Nuttall (EFD), в писмена форма. – (EN) Предложеното изменение дава възможност на много хора в Европейския съюз и на членовете на Европейския парламент, които ги представляват, да изразят неодобрението и несъгласието си с членството на Турция в ЕС и съпътстващия го политически съюз. Ние обаче не желаем това да става за сметка на подкрепата за свободната търговия с Турция – и то без тарифни ограничения – тази част от доклада остава без изменения. Много алтернативи са несъвършени: споразуменията за свободна търговия позволяват тарифните ограничения. Митническите съюзи ги премахват във вътрешен план, но продължават да ги допускат и дори ги изграждат във външен. Разбира се, митническите съюзи също така ограничават и забраняват свободата на членовете при воденето на търговски преговори. Независимо от опасенията относно митническия съюз като понятие в контекста на обстоятелствата, свързани с Турция, ние приемаме тази част от съдържанието на доклада, която се отнася до митническия съюз, защото тя позволява на онези, които са против пълноправното членство на Турция в Европейския съюз, да регистрират своя вот. Следва да се отбележи, че на практика само 38 от 736 членове на Парламента гласуваха против присъединяването на Турция към политическия съюз.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) През последните месеци визовата политика на държавите-членки на Европейския съюз по отношение на турските предприемачи е важна тема. След постигането на облекчения на визовите изисквания с Франция Истанбулската търговска камара подписа и споразумение с Италия през януари тази година. Съгласно споразумението на предприемачите ще се предоставя многократна входна шенгенска виза, която ще бъде валидна пет години, ако те притежават препоръка от Истанбулската търговска камара. Тази виза им позволява да пътуват до всички шенгенски държави. Впоследствие Германия е критикувана несправедливо за рестриктивната си визова политика. Европейският съюз трябва да приеме сериозно съмненията на Германия относно визовата либерализация. В рамките на Европейския съюз Германия е държавата, която носи най-тежкия товар на турските мигранти. Рискът, че така наречената „бизнес виза“ ще доведе до постоянно пребиваване по един задкулисен начин, е голям. И не турската търговска камара, а държавата, до която се пътува, трябва да решава в отделните случаи дали следва да се предоставя виза за бизнес цели или не. Проблемът се състои просто в това, че либералната визова политика на Франция и Италия отваря вратата и за останалите държави от шенгенското пространство. Това е сериозно нарушение на националния суверенитет. Комисията трябва да разгледа спешно този проблем във връзка с развитието на търговските отношения с Турция.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) В доклада се твърди, че в контекста на преговорите за присъединяване към Европейския съюз митническият съюз с Турция следва да се задълбочава като първа стъпка. Следователно той трябва да разширява обсега си, включвайки например секторите на селскостопанските стоки и услугите, както и обществените поръчки. Текущите преговори не засягат само икономическите отношения. Те обхващат и политическите и културните въпроси, както и различните религиозни и социалнополитически виждания, които са несъвместими с Европа, характеризираща се със западната, християнска традиция. Години наред Турция получава милиарди под формата на предприсъединителна помощ, което е повече от достатъчно за насърчаване на стратегическото и търговското партньорство. Наложително е задълбочаването на митническия съюз с Турция да бъде съпроводено с напредък в Турция по отношение на Кипър, в областта на правата на човека и демокрацията, както и във връзка със свободата на вероизповеданието и свободата на изразяване. Турция все още има да извърви дълъг път за решаването на тези проблеми. Ето защо аз гласувах против доклада, който представлява още една плаха стъпка към бъдещото пълно членство на Турция в Европейския съюз.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той съдържа някои въпроси, които считам за важни. За пета поредна година Турция нито напълно е приложила допълнителния протокол към споразумението за асоцииране, нито е премахнала всички пречки за свободното движение на стоки.

Анкара трябва да се бори за защита на правата на интелектуална собственост и да прилага европейските стандарти срещу фалшифицирането на стоки. Накрая, необходимо е значително намаляване на търговските бариери, особено по отношение на селскостопанските стоки. Ако Турция действително желае да продължат дискусиите и преговорите с цел присъединяването на страната към Европейския съюз, тя трябва преди всичко да реши някои основни въпроси, като главният от тях е въпросът с Кипър и търговските гаранции и регулации.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Ролята на Турция в световната търговия става все по-голяма, тъй като тя се явява връзката между средиземноморския регион и съседните региони.

При тези обстоятелства митническият съюз ни позволява да достигнем значително равнище на интеграция между пазарите на Европейския съюз и Турция. Митническият съюз обхваща всички промишлени стоки и преработени селскостопански продукти, като успехите му могат да се видят от статистиката: Турция заема седмо място сред най-важните пазари на ЕС по отношение на вноса и пето място по отношение на износа. Митническият съюз обаче все още не е завършен и вероятно страда от проблеми, отнасящи се до оставащите технически бариери пред търговията и прекомерната употреба на предпазни мерки.

В този контекст, разглеждайки също така значимостта на отношенията между Турция и Европейския съюз, настоящото предложение има за цел да привлече нужното внимание към търговията и икономическите отношения между двете страни, като се предприемат инициативи, необходими за по-нататъшното повишаване на качеството на тези отношения и се направи митническия съюз по-функционален. Тези действия могат да донесат взаимна изгода и за двете икономики.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада предвид огромния обем на търговията и стабилните връзки между Турция и Европейския съюз. Турция се превръща в ключов търговски партньор на Европейския съюз, заемайки седмо място сред най-важните пазари на ЕС по отношение на вноса и пето място по отношение на износа. Получавайки две трети от всички преки чуждестранни инвестиции от ЕС, Турция става инвестиционна база за европейските дружества с увеличаваща се интеграция във веригата за доставки и производство на ЕС, често в сегментите с добавена стойност. През 2009 г. Турция изнесе продукти на стойност 33,6 млрд. евро за ЕС и внесе продукти на стойност 40,4 млрд. евро от Съюза. Аз приветствам факта, че малките и средните предприятия представляват 99% от турските предприятия и осигуряват 70% от работните места в Турция. Тя трябва да поеме инициативата бързо да приложи Междуправителственото споразумение за „Набуко“; като определи обща външна енергийна стратегия и започне преговорите по глава „Енергетика“, което би увеличило допълнително сътрудничеството в областта на енергетиката. Аз считам, че следва да се отдели нужното внимание на търговските и икономическите отношения между Турция и Европейския съюз.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад е същинско хвалебствие на митническия съюз и безусловната свободна търговия, на споразуменията за свободна търговия между Турция и трети страни, на споразуменията в рамките на Световната търговска организация и на изпълнението на проекта „Набуко“. Ние не можем да подкрепим доклад, чиято структура е несъвместима с нашето виждане, независимо от някои подобрения благодарение на измененията, предложени от левите, по-конкретно относно социално-икономическата ситуация, безработицата сред младите и жените и профсъюзните права, както и положителната препратка към задълженията на Турция във връзка с допълнителния протокол към споразумението за асоцииране. Те искат да направят Турция 28-ия член на свободния пазар, без да дадат на страната пълните права и отговорности на държава-членка на Европейския съюз. Ние се противопоставяме на тази нова стратегия на отлагане.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласуването по доклада днес показва, че предвид значителния търговски обем и дълбоките връзки между Турция и ЕС следва да се обърне подобаващо внимание на техните търговски и икономически отношения и в този смисъл следва да се предприемат необходимите стъпки за по-нататъшното им подобряване. Към днешна дата остава да се решат някои проблеми от техническо естество и в това отношение следва да се предприемат незабавни действия. Митническият съюз трябва да стане по-функционален; на нерешените проблеми трябва незабавно да се обърне внимание и Турция и ЕС следва да продължат да съгласуват своите търговски политики, особено в контекста на споразуменията за свободна търговия и регионалната търговия. Тези действия вероятно ще доведат до положение, при което печелят всички, а това ще бъде от полза и за двете икономики.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Аз подкрепих доклада относно търговските и икономическите отношения с Турция. Той показва колко е важна търговията между Европейския съюз и Турция. През 2008 г. тя достига почти 100 млрд. евро. Докладът разкрива слабите места и правилно посочва факта, че все още има много проблеми, които трябва да бъдат решени. Те са изредени безпристрастно. В доклада с право се цитира, че политиката на Европейския съюз се стреми да насърчава „(…) демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи (...)“. Турция следва да положи и усилия, за да гарантира цялостно спазване на профсъюзните права в съответствие със стандартите на ЕС и съответните конвенции на Международната организация на труда, най-вече по отношение на правата на организиране в профсъюзи, правото на стачка и на колективно договаряне.

Европейският съюз обаче трябва да поеме отговорността по отношение на либерализирането на визовия режим, не само за водачите на камиони, но и за бизнесмените и жените, туристите, студентите и възрастните. Отношенията ни с Турция трябва да бъдат честни, лоялни и прями. Това означава, че ние трябва да продължим да повтаряме силно и ясно посланието, че Европейският съюз ще изпълни обещанието си и ще одобри членството на Турция в Съюза веднага щом страната изпълни критериите от Копенхаген.

  Rui Tavares (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад е същинско хвалебствие на митническия съюз и безусловната свободна търговия, на споразуменията за свободна търговия между Турция и трети страни, на споразуменията в рамките на Световната търговска организация и на изпълнението на проекта „Набуко“. Ние не можем да подкрепим доклад, чиято структура е несъвместима с нашето виждане, независимо от някои подобрения благодарение на измененията, предложени от левите, по-конкретно относно социално-икономическата ситуация, безработицата сред младите и жените и профсъюзните права, както и положителната препратка към задълженията на Турция във връзка с допълнителния протокол към споразумението за асоцииране.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах за решението относно търговските и икономическите отношения с Турция, тъй като това не е само държава в процес на присъединяване към Европейския съюз, но и стратегически партньор на Европейския съюз. Митническият съюз с Турция е пример за едни от най-близките и най-развити търговски отношения, които ЕС може да има с трета страна. Приносът на ЕС за преките чуждестранни инвестиции в Турция е 88% от общата сума на ПЧИ. Предвид географското си положение Турция е една от държавите със съществен принос за диверсифицирането на източниците и маршрутите за доставка на енергия за ЕС. Във връзка с това бих желала да подчертая значението на проекта „Набуко“, като ние призоваваме Турция да приложи Междуправителственото споразумение за „Набуко“. Ние насърчаваме също така Турция да инвестира в огромния потенциал, който предлагат възобновяемите източници на енергия. Черноморският регион има особено голямо геостратегическо значение за енергийната сигурност на ЕС и за диверсифицирането на енергийните доставки предвид близостта му до Каспийско море, Близкия изток и Централна Азия. Европейският съюз се превръща и в главно действащо лице в региона след присъединяването на Румъния и България към Съюза. При тези обстоятелства аз считам, че Европейският съюз следва да развива своя черноморска стратегия, в която Турция също ще играе изключително важна роля.

Доклад: Esther de Lange (A7-0241/2010)

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Опазването на биологичното разнообразие и екосистемите е от извънредна необходимост, която пренебрегваме или по-скоро не й отдаваме необходимото внимание.

Някои проучвания показват, че загубата на благосъстояние поради загубата на биологично разнообразие понастоящем възлиза на около 50 млрд. евро годишно, но по същество този въпрос е екологичен, а не икономически. ООН обяви 2010 г. за Година на биологичното разнообразие, като наблегна на международния аспект на този въпрос и неговото основно значение, по-специално за постигането на Целите на хилядолетието за развитие. Самият ЕС се ангажира да гарантира, че опазването на биологичното разнообразие е включено в много политики на ЕС. Освен това ЕС прие Директивата за местообитанията, която на свой ред предвижда създаване на екологична мрежа на специалните защитени зони, позната като „Натура 2000“.

Считам, че всички държави-членки трябва да подобрят управлението и зачитането на биологичното разнообразие, опазването на ландшафта и защитените зони, запазването и развитието на приемствеността между защитените земи, морските или селскостопанските райони с висока природна стойност. ЕС трябва да предостави също и повече средства за проучвания и нови инициативи и да отдели повече внимание на гарантиране на спазването на всички европейски регламенти и директиви, по-специално в областта на опазването на биологичното разнообразие.

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Lange, тъй като считам, че все още може да се направи много, за да се съхрани биологичното разнообразие. По-конкретно, подкрепям този абзац от доклада, в който се посочва, че „успешното преодоляване на трите аспекта на кризата – по отношение на продоволствената сигурност, загубата на биологично разнообразие и изменението на климата – изисква съгласуван подход и бъдеща стратегия на ЕС в областта на биологичното разнообразие, напълно интегрирана в стратегиите за борба срещу бедността и глада и за ограничаване на изменението на климата и приспособяване към него“.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) В този доклад по собствена инициатива се изразява съжаление относно липсата на постигнат напредък в областта на защитата на биологичното разнообразие. Поради липса на политическа воля, финансиране, транспониране на европейското законодателство и т.н., абсолютната минимална цел за „спиране на загубата на биологично разнообразие“, определена за 2010 г., не е постигната и е отложена до 2020 г. Ето защо този доклад предлага списък с мерки за прилагане, за да се гарантира, че тази неотложна цел е изпълнена. Тъй като съм загрижена за състоянието на нашата околна среда и подкрепям подхода, предложен от докладчика, г-жа de Lange, аз гласувах в подкрепа на този доклад.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Подкрепих този доклад и с категорично убеждение гласувах за него. Трябва да действаме, за да спрем загубата на биологично разнообразие, причинена от човешката дейност. Всички ние изразяваме съжаление, че нито Програмата от Гьотеборг, нито „Натура 2000“ са постигнали целите си. Считам, че земеделските стопани играят основна роля при постигане на целите, свързани с биологичното разнообразие. Считам също така, че ще трябва да се предоставят допълнителни финансови средства за програми за съхранение на биологичното разнообразие.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Настоящият темп на загуба на биологично разнообразие е обезпокоително. Докладчикът преценява всъщност, че темпът на изчезване на видове е от 50 до 1 000 пъти по-висок от нормалното. На европейско равнище мрежата „Натура 2000“ има за цел да допринесе за опазването на биологичното разнообразие посредством опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Въпреки това докладчикът с право изразява съжаление относно разликите между държавите-членки в транспонирането и тълкуването на директивите относно „Натура 2000“. Раздробеността на финансирането в областта на биологичното разнообразие също представлява проблем. По-голямата част от разходите всъщност е разделена между фондовете на ЕЗФРСР, общата политика в областта на рибарството, политиката на сближаване и Седма рамкова програма за научни изследвания. Ще трябва да се открият полезни взаимодействия по време на следващата многогодишна финансова рамка. Накрая, приветствам неотдавнашното съобщение на Комисията относно дългосрочна стратегия за биологично разнообразие. Би било полезно, ако това съобщение и свързаното с него разискване бяха довели да формулирането на точни политически цели и въвеждането на подходящи мерки на европейско равнище.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Наблюдаваният неуспех при борбата за биологично разнообразие неотложно изисква европейски отговор и аз считам, че резолюцията допринася за този отговор. Поради тази причина приветствам ясната позиция, която подкрепя факта, че спирането на загубата на биологично разнообразие представлява най-слабото равнище на амбиция по отношение целите, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. За да се постигне това, са необходими различни мерки и резолюцията предлага за разглеждане няколко, от които бих изтъкнала по-задълбоченото трансгранично сътрудничество и оценяването на биологичното разнообразие, не на последно място от екологична и биологична гледна точка. В тази област най-напред бих наблегнала на значението на биологичното разнообразие и устойчивост на екосистемите за намаляване на въздействието от изменението на климата и адаптирането към това изменение. Второ, считам, че е от значение за тази резолюция да се признае, че устойчивото икономическо развитие и опазването на природата не трябва да са делими. Също така считам, че е от значение за развитието на екологосъобразна инфраструктура да се докаже потенциал за създаване на работни места.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, Европейският съюз извлича ползи от огромните природни ресурси като горската покривка, дървесните видове, земните и морските животни, като тези ползи се подхранват от широка гама климатични условия и се възпрепятстват от форми на поведение, които не винаги са подходящи. За щастие, преди известно време бяха определени някои ограничения и факторите, които възпрепятстват съхранението на това огромно богатство, са намалени.

Въпреки това си заслужава да се отчете, че биологичното разнообразие представлява идеален механизъм за взаимен контрол между животинските, растителни и минерални природни компоненти. Биологичното разнообразие позволява съхранение на равновесието, улесняващо хранителното разнообразие, предотвратява някои природни бедствия и подпомага борбата срещу изменението на климата и парниковия ефект. Подкрепям одобряването на този доклад, тъй като това е първата стъпка встрани от политическите декларации, които по принцип се подкрепят почти единодушно, към конкретни действия за опазване на биологичното разнообразие.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Цифрите относно биологичното разнообразие са изключително обезпокоителни. В периода от днес до 2050 г. темпът на изчезване на видовете може да се увеличи десетократно. В Европа 42% от бозайниците, 43% от птиците, 45% от пеперудите, 30% от земноводните, 45% от влечугите и 52% от сладководните риби са застрашени от изчезване. Това положение е неприемливо не само от етична гледна точка, но и също така от екологична и икономическа гледна точка. Ето защо Европейската комисия трябва да гарантира, че биологичното разнообразие е по-добре интегрирано в различните й области на действие, по-специално селското стопанство, регионалната политика, промишлеността, сътрудничеството за развитие и научните изследвания и иновациите. Европейският съюз също така трябва да засили полаганите от него усилия на международно равнище с цел предотвратяване на загубата на биологично разнообразие и по този начин да допринесе за постигането на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г. Европейският парламент одобри почти единодушно този доклад и ще трябва да действа съответно, когато разискваме реформата в общата селскостопанска политика, политиката в областта на рибарството или новите финансови перспективи.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Спирането на загубата на биологично разнообразие е не само наше морално задължение, тъй като понятието за стопанина ни задължава да поддържаме нашата планета по такъв начин, че тя да може да издържа и бъдещите поколения, но е също така реакция на очевидни екологични и икономически факти. Неотдавнашни проучвания показват, че финансовите разходи от загубата на биологично разнообразие понастоящем възлизат на около 50 млрд. евро годишно (или малко под 1% от БВП на ЕС) и биха могли да се увеличат на 14 млрд. евро или 7% от прогнозирания годишен БВП през 2050 г. От жизненоважно значение е за ЕС да е в състояние да играе активна роля при вземането на решения на световно равнище за визията и целите на ЕС по отношение на биологичното разнообразие след 2010 г. Следователно е необходимо, както е посочено в доклада, подложен на гласуване днес, да се създадат визия и цели във връзка с опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие след 2010 г. в рамките на ЕС.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно прилагането на законодателството на ЕС за опазване на биологичното разнообразие, тъй като са необходими амбициозни мерки, които да позволят да се спре загубата на биологично разнообразие и да се възстановят екосистемите, по-специално чрез използването на подход, който засяга различните секторни политики на ЕС и признава, че биологичното разнообразие е основен елемент за ограничаване на изменението на климата и приспособяване към него.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Цитирам докладчика „загубата на биологично разнообразие застрашава продоволственото ни осигуряване, възможностите за отдих и туризъм, способността да се справяме с изменението на климата, а така също и източниците на дървесина, лекарства и енергетика“. Ето защо съм съгласен с необходимостта за ЕС в своята цялост, и по-специално във всички области, обхванати от политиките на Съюза, да се открие устойчива стратегия за опазване на биологичното разнообразие и екосистемите. Считам, че това е особено важно в областта на селското стопанство и рибарството, поради което наблюдавам особено внимателно реформите в общата политика в областта на рибарството и общата селскостопанска политика, които се подготвят. Това е така, защото адекватното и устойчиво опазване на биологичното разнообразие, макар че е съществено и желателно, не може да забавя устойчивостта и развитието на селското стопанство и рибарството.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) ООН обяви 2010 г. за Международна година на биологичното разнообразие. За съжаление, ЕС няма да постигне своята цел в областта на биологичното разнообразие, определена за 2010 г. Загубата на биологично разнообразие продължава с тревожна скорост. Изчислено е, че темпът на загуба се увеличава до равнище, което ще е десетократно по-високо до 2050 г. от настоящото равнище. В ЕС 42% от бозайниците, 43% от птиците, 45% от пеперудите, 30% от земноводните, 45% от влечугите и 52% от сладководните риби са застрашени от изчезване. В своята средносрочна оценка на прилагането на плана за действие на ЕС относно биологичното разнообразие през 2008 г. Комисията заяви, че 50% от видовете и до 80% от местообитанията, чието опазване е в интерес на Европа, имат неблагоприятен статус на опазване. Загубата на биологично разнообразие е неприемлива не само от етична гледна точка, но и също така от екологична и икономическа гледна точка, тъй като това лишава бъдещите поколения от възможността да се възползват от здраво биологично разнообразие. Европейските политики в областта на опазването на биологичното разнообразие трябва да бъдат координирани и интегрирани с други секторни политики, по-специално свързаните със селското стопанство, горското стопанство и рибарството, както и с политики в областта на предпазването от природни бедствия, за да се гарантира максимално равнище на защита на биологичното разнообразие.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад ясно насочва вниманието към няколко съществени въпроса: непълното прилагане на законодателството, непълната или слаба интеграция в секторните политики, недостатъчните научни познания и липсата на данни, липсата на политическа воля, недостатъчните средства, липсата на ефикасни инструменти, насочени към решаването на конкретни проблеми като инвазивните чужди видове.

По принцип споделяме загрижеността и исканията, изразени в доклада. Считаме за положително включването в няколко от главите на доклада на предложенията, които направихме по време на разискването в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, по-специално предложенията, свързани с финансирането и включването на биологичното разнообразие в съответните секторни политики.

Ние не можем обаче да не посочим и категорично отхвърлим включването в доклада на препратката за възможни новаторски системи за заплащането на екосистемните услуги, дори ако е включена единствено като предложение за разглеждане. Това е неприемлива комерсиализация на природата. Загубата на биологично разнообразие представлява едно от последствията на система – капитализмът – която е основана на експлоатацията и комерсиализацията на природата и нейните ресурси, независимо от тяхната естествена способност за регенериране.

Няма да е възможно да намерим решение, което е справедливо и ефективно за този или други екологични проблеми в рамките на тази система.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на този доклад по собствена инициатива, тъй като Европейският съюз трябва да направи всичко възможно, за да спре загубата на биологично разнообразие до 2020 г. и да възстанови екосистемите. Изразявам дълбоко съжаление относно факта, че целта за спиране на загубата на биологично разнообразие за 2010 г. не е постигната. Европейската комисия трябва да гарантира, че биологичното разнообразие е по-добре интегрирано в други области на действие на ЕС, по-специално селското стопанство, горското стопанство, рибарството, регионалната политика и сближаването, промищлеността, сътрудничеството за развитие и научните изследвания и иновациите.

Публичните разходи, сами по себе си, няма да ни позволят да постигнем основната цел на Съюза ето защо корпоративната отговорност също трябва да интегрира в този аспект на биологичното разнообразие.

  Elie Hoarau (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) 80% от биологичното разнообразие на Френската република се намира в отвъдморските територии (най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии (ОСТ). Четиридесет и два процента от територията на Реюнион е категоризирана от ЮНЕСКО като зона от световното културно и природно наследство. Това са всички обективни причини за необходимостта Европейският съюз да направи специално усилие, за да защити биологичното разнообразие и за да се насърчи този действителен потенциал в най-отдалечените региони и ОСТ. Понастоящем най-отдалечените френски региони и европейските ОСТ не отговарят на критериите на „Натура 2000“ и програмите „Life+“. Трябва да коригираме този недостатък.

Поради тази причина предложих да има специален бюджетен ред в проектобюджета за 2011 г. Този бюджетен ред ще обхване създаването на специална програма, наречена BEST, за най-отдалечените региони и ОСТ с цел опазване и насърчаване на биологичното разнообразие. Тази програма беше представена в края на конференцията в Реюнион и е подкрепена от Европейския съвет под френското председателство. Време е да направим тази инициатива конкретна действителност.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Темата на този доклад е огромна и опазването на биологичното разнообразие засяга редица области на политиката. Много екологични въпроси са от характер, който обосновава намесата на равнище на ЕС. Същевременно много въпроси се управляват най-добре на местно равнище и принципът на субсидиарност трябва да се спазва изцяло. Настоящият доклад призовава за конкретно действие в много области и е важно Комисията и държавите-членки да отбележат това.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с този доклад, тъй като загубата на биологично разнообразие представлява сериозна заплаха. Биологичното разнообразие, което е от основно значение за балансирано развитие и намаляване на бедността, е съществено за нашата планета, благосъстоянието на хората, оцеляването и културната цялост. Понастоящем обаче, в резултат от действията на хората, биологичното разнообразие изчезва с невиждан досега темп. Би било възможно да се промени тази тенденция, ако местното население е в състояние да извлече полза от опазването на биологичното разнообразие и балансираното му използване. Заслужава си да се отбележи, че основно секторите причиняват загуба на биологично разнообразие, тъй като аспектите на биологичното разнообразие не се разглеждат достатъчно в секторната политика, включително опазването на природните ресурси, селското стопанство, риболова, регионалната политика и териториалното устройство, горското стопанство, енергетиката и транспортът, туризмът, сътрудничеството за развитие и икономическото сътрудничество. Особено уместно и необходимо е да се спре загубата на биологично разнообразие в Европа. Различните видове национални и европейски политики и политики на ЕС подпомагат постигането на тази цел. Много от тях са предназначени за специални мерки за опазване на основните видове и местообитания, но за да се опази биологичното разнообразие, най-важно е да се вземе предвид необходимостта от биологично разнообразие чрез изготвянето и прилагането на политики в съответните сектори. Удовлетворен съм от целта за спиране на загубата на биологично разнообразие и екосистемни услуги в ЕС до 2020 г., възстановяването им в рамките на осъществимото и увеличаване на приноса на ЕС към предотвратяването на загубата на световното биологично разнообразие.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) 2010 г. е Година на биологичното разнообразие. С доклада на г-жа de Lange Парламентът изготвя положителни заключения за опазване на биологичното разнообразие. Подкрепям този доклад, ориентиран към бъдещето, тъй като съм сигурна, че инициативите за опазване на биологичното разнообразие са от съществено значение, за да бъдат избегнати конфликти в бъдеще. Също така здравословната околна среда, биологичното разнообразие, опазването на плодородните почви и чистите водни басейни са основните предпоставки за осигуряване на снабдяване с храна за бъдещите поколения на световното население. Без земеделски стопани обаче биологичното разнообразие е немислимо. Селското стопанство допринася в най-голяма степен за опазването на околната среда и климата например чрез съхранението на въглероден диоксид в почвите. За да се поддържа тази селскостопанска услуга в обществен интерес, са необходими адекватно признаване и подкрепа в бъдеще. На фона на увеличаващото се асфалтиране и бетониране на обработваема земя за пътища, сгради и промишлени съоръжения ние се нуждаем от мерки за опазване на селското стопанство на територията на цяла Европа.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, тъй като считам, че борбата срещу загубата на биологично разнообразие и продължителното опустошаване на екосистемите посредством стратегия за устойчиво развитие трябва да е един от крайъгълните камъни на законодателната дейност на Европейския съюз. Биологичното разнообразие е основен ресурс за съществуването на човечеството на земята и за благосъстоянието на бъдещите поколения. Именно поради тази причина гласувах в подкрепа на предложението за резолюция.

Съгласно цялата информация, с която разполагаме, ако не се приемат необходимите мерки за спиране на загубата на биологично разнообразие, причинена от човека, до 2050 г., природата ще бъде изхабена до степен, в която щетите ще бъдат необратими. Самият ЕС определи минимална цел за спиране на загубата на биологично разнообразие до 2020 г. посредством стратегия в съответствие с и интегрирана в стратегиите за борба срещу бедността и глада и за смекчаване на изменението на климата. Също така призовахме Комисията да гарантира по-предна позиция за биологичното разнообразие в рамките на другите политики на ЕС.

Освен програмата LIFE, ние се нуждаем също от идентифициране на нови инструменти, които си взаимодействат с други политики, присъщи на различни области като рибарството, селското стопанство и околната среда като цяло. Накрая, аз съм изцяло съгласен с осъществяването на широка информационна кампания на тази тема сред гражданите на Европейския съюз.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Бързият темп на загуба на биологично разнообразие, причинена от човека, е обезпокоителен. Биологичното разнообразие следва да се разглежда като най-надеждния барометър за състоянието на околната среда. Следователно, тъй като ЕС е изправен пред обезпокоителни цифри за загубата на биологично разнообразие, сочещи, че 42% от бозайниците, 43% от птиците, 45% от пеперудите, 30% от земноводните, 45% от влечугите и 52% от сладководните риби са застрашени от изчезване, считам, че приложеното законодателство е о съществено и решаващо значение за опазването на биологичното разнообразие и дори за неговото засилване. Ето защо гласувах по този начин.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Изцяло съм съгласен с авторите на доклада, че опазването на биологичното разнообразие е не само наше морално задължение, но също така има екологична и икономическа стойност и е от решаващо значение за смекчаване на изменението на климата. Считам, че предложенията за промяна на програмата „Натура 2000“ представляват точно това, което е необходимо.

Това се прилага, по-специално, за тези, при които се набляга на създаването на устойчиви екосистеми, които могат да реагират на натиск и които изпълняват ценни екосистемни функции, а не само за тези, които се съсредоточават върху опазването на местообитанията и видовете съгласно програмата. Нещо, което също трябва да се разбере, е перспективата за държавите-членки, които предприемат големи инфраструктурни проекти. Постигането на значителен компромис между опазването на околната среда и развитието на инфраструктурата е неотложна необходимост. Развитието не трябва да се извършва в ущърб на природата. Природата обаче не трябва да възпрепятства развитието.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепям доклада на г-жа de Lange, тъй като темата е чувствителна, важна и основна за оцеляването на планетата ни и следователно на бъдещите поколения. Необходимостта да съхраним и опазим биологичното разнообразие от изчезване също така подсилва политиките на приспособяване към изменението на климата и световната борба срещу глада, както и укрепва продоволствената сигурност.

Следователно Парламентът действително трябва да се започне работа по този въпрос, по-специално в светлината на неуспешното постигане на целта за 2010 г. относно спирането на загубата на биологично разнообразие, чийто срок за изпълнение е удължен до 2020 г. в съответствие с насоките на Съвета и Комисията. Съгласен съм с отправеното от докладчика предупреждение до всички институции, включително държавите-членки, които са призовани да играят водеща роля при въвеждането на сериозни местни политики за изпълнение на насоките на ЕС.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Възторжено приветствам този доклад относно прилагането на законодателството на ЕС за опазване на биологичното разнообразие. Докладът е резултат от значението, което всички ние признаваме, на биологичното разнообразие в екологичната, икономическа и социална сфера и в разнообразни сектори като селско стопанство, рибарство и туризъм, и в него се подчертава същото това значение.

Днес, бих искала да подчертая друг въпрос, който, въпреки че беше засегнат по време на разискването, не получи достатъчно внимание. Говоря за присъщата стойност на биологичното разнообразие и за нашия морален дълг да го опазваме и защитаваме. Отговорността е на човечеството, което, тъй като е с най-голяма власт над биологичното разнообразие, има огромната отговорност да го съхрани и да предаде полученото наследство на бъдещите поколения, за да се възползват и да се грижат за него. По този начин ЕС осъществява своите задължения, чрез законодателстване за опазване на биологичното разнообразие. Този въпрос несъмнено заслужава подкрепата ми.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Загубата на биологично разнообразие продължава с обезпокоителен темп: понастоящем се изчислява, че глобалният темп на изчезване на видове в целия свят е много по-висок от темпа на естествената популация. Комисията заяви, че 50% от видовете и до 80% от местообитанията, чието опазване е в интерес на Европа, изчезват.

Целта за спиране на загубата на биологично разнообразие е още по-важна с оглед на изменението на климата, предвид на факта, че екосистемите на сушата и във водата поглъщат около половината от антропогенните емисии на въглероден диоксид. За съжаление, според мен международните и европейски инициативи и споразумения, имащи за цел да спрат загубата на биологично разнообразие, не са постигнали много добри резултати и европейската общественост изглежда не е достатъчно добре осведомена по този въпрос.

Тази година са предложени нови инициативи с цел спиране на влошаването на състоянието на екосистемите и Комисията е представила четири политически варианти, които включват и възстановяване на биологичното разнообразие на световно равнище. До края на 2010 г. се надявам, че ще бъде публикувано предложение за нова стратегия на ЕС за биологично разнообразие, която включва и някои законодателни предложения. В своите заключения от 15 март Съветът по околна среда се споразумя, новата водеща цел да бъде спиране на влошаването на екосистемите в ЕС до 2020 г.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) 2010 г. беше обявена за Година на биологичното разнообразие в целия свят. Биологичното разнообразие, в качеството му на световно природно богатство, е от съществено значение за живота на хората на Земята и за благосъстоянието на обществата, които са както пряко, така и непряко свързани чрез екосистемните услуги, които то предоставя. Бих искала да подчертая значението на опазването на биологичното разнообразие при изпълнението на стратегията „ЕС 2020“ не само поради потенциалната заетост, която може да предизвика, но и поради приноса му за ефективното и устойчивото използване на природните ресурси. Изразявам загриженост относно неуспеха да бъде осъществена глобалната цел за намаляване на загубата на биологично разнообразие до 2010 г., определена през 2002 г. на световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие и за постигане на целта за намаляване на бедността и глада и подобряване на здравето и благосъстоянието на хората до 2015 г. в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие. Считам, че основната причина за бездействието на европейските граждани по отношение на борбата срещу загубата на биологично разнообразие е липсата им на знания, както едно неотдавнашно проучване на Евробарометър показа: само 38% от европейците познават значението на понятието „биологично разнообразие“, а 28% познават израза, но не и значението му, докато 17% от участниците в анкетата са на мнение, че са вече засегнати от намаляването на биологичното разнообразие.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Човешката дейност причинява намаляване на биологичното разнообразие с неимоверно бърз темп. В Европа почти половината от всички бозайници са застрашени, каквото е положението и при птиците. Ако тази тенденция продължи с наблюдавания през последните няколко десетилетия темп, тя ще остави след себе си необратимо увредена околна среда. Тъй като съм дълбоко загрижен за настоящото положение и след като в международния политически дневен ред не се обръща необходимото неотложно внимание на борбата срещу намаляването на биологичното разнообразие, аз подкрепям доклада на колегата, г-жа de Lange. Докладът предлага няколко идеи за засилване на борбата срещу загубата на биологично разнообразие в Европа и призовава за въвеждане на специални политики за подкрепа на инвестициите както в публичния, така и в частния сектор, които имат положително въздействие върху биологичното разнообразие, а тези, които му нанасят вреда, следва да не бъдат насърчавани. За да бъде изцяло ефективна, е ясно, че борбата от страна на ЕС трябва да бъде придружена от международни действия и е задължително Комисията и държавите-членки да подкрепят интегрирането на опазването на биологичното разнообразие в глобалните процеси, като например Целите на хилядолетието за развитие.