Председател. – Следващата точка е изявлението относно недостатъците в областта на защитата на правата на човека и правосъдието в Демократична република Конго.

Като върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, заместник-председателят на Комисията г-жа Аштън отговаря за този въпрос.

Тъй като тя няма възможност да присъства на днешното заседание, от нейно име ще се изкаже г-н Шастел.

  Оливие Шастел, от името на Катрин Аштън (заместник-председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз наистина имам честта да взема думата пред вас от името на върховния представител баронеса Аштън.

Бих искал открито (разбира се, от нейно име) да ви уверя, че Европейският съюз е загрижен относно състоянието на правата на човека в Демократична република Конго, както и че осъжда влошаването на положението, в което се намират активистите за правата на човека в държавата, както се вижда от неотдавнашните нападения над тях. В контекста на тази загриженост въпросът за сексуалното насилие взема особено тревожни размери.

Демократична република Конго действително се намира на ръба и освен това все още е обхваната от конфликти, които, макар и ограничени, са катастрофални за народа. Всъщност тя трябва да извърши значителен обем работа, за да може успешно да се възстанови. Очевидно всички проблеми, пред които е изправена държавата, могат да забавят този процес в контекста на тежките обстоятелства, но не е възможно всички те да бъдат обяснени и оправдани.

В своя доклад от 8 март седемте независими експерти на Организацията на обединените нации осъдиха липсата на напредък по отношение на състоянието на правата на човека в държавата и по-конкретно отбелязаха, че правителството следва да ускори усилията си. Защитата на правата и безопасността на хората в най-широк смисъл е най-важната отговорност на държавата. Ето защо това трябва да бъдат главните приоритети в стремежа към преустройване и укрепване на принципите на правовата държава в Демократична република Конго.

Преди няколко седмици хората в град Лувунджи в провинция Северно Киву в източната част на Демократична република Конго още веднъж станаха свидетели или жертви на позорни групови изнасилвания, извършвани в продължение на дни от престъпни банди, бунтовници от Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR) и техните местни съюзници – „май-май“. Последните цифри, с които разполагаме и които са потвърдени от Организацията на обединените нации, сочат най-малко 500 жертви.

Тази трагедия, която за съжаление е само една от многото, трябва категорично да накара органите да увеличат усилията си, за да защитят по-добре цивилното население, да постигнат политически споразумения, които да доведат до стабилност в региона и по такъв начин да премахнат злосторните елементи, подлагащи провинция Киву на терор. Трагедията също така очертава по възможно най-лош начин обема на работата, която предстои да се извърши преди окончателното постигане на напредък по основните въпроси като реформа в областта на сигурността, без каквато принципите на правовата държава не могат да укрепнат.

Наистина е немислимо конгоанското правителство да може да си възвърне контрола над своите територии без армия, полиция или без добре регулирана съдебна система с добре обучени и платени кадри. Ако Демократична република Конго трябва да поеме своите отговорности и направи това на всички равнища, международната общност ще трябва да направи същото. Генералният секретар на ООН г-н Бан Ки Мун съвсем правилно е преценил това, тъй като беше предприето разследване относно причините за неспособността на мисията на ООН в ДР Конго (MONUSCO) да действа, като се има предвид, че нейният мандат се състои в оказване на защита на населението. Да се надяваме, че в резултат на това MONUSCO ще стане по-силна, защото тя все още има да играе много важна роля там.

Освен това трябва да си зададем следния въпрос: какво могат да направят европейските и международните съдилища? Специалният представител към генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие при въоръжени конфликти г-жа Валстрьом призовава за привличане под отговорност на извършителите. Ние напълно подкрепяме този призив, който е в съответствие със съвместното изявление от 27 август 2010 г. на върховния представител Катрин Аштън и на члена на Европейската комисия Андрис Пиебалгс, отговарящ за развитието.

Казвайки това ще посоча, че трагедията в Лувунджи повдигна един общ въпрос – този за безнаказаността. Бунтовниците наистина не са единствените, които извършват престъпления. Ние открихме също толкова осъдително поведение и сред правоприлагащите органи. Ето защо истинското предизвикателство в Демократична република Конго са съдебните институции на държавата. Очевидно е, че голямата част от усилията, които ще се направят, могат да бъдат замислени единствено в рамките на дългосрочни действия. Ние обаче не трябва да забравяме факта, че в борбата срещу безнаказаността, както и във всички други случаи, хората обикновено очакват примерите да дойдат от върха.

На тази основа нека да спомена само още един случай – разследването на убийството на активиста за права на човека г-н Floribert Chebeya Bahiziren, което се извършва в момента. Това несъмнено е случай от принципно значение, защото символизира вътрешните противоречия, пред които е изправена ДР Конго.

От само себе си се разбира, че Европейският съюз следи случая много внимателно и след смъртта на този активист за права на човека, Съюзът чрез върховния представител Катрин Аштън призова органите на Демократична република Конго да хвърлят светлина върху случилото се.

В заключение бих искал да посоча колко много Европейският съюз подкрепя и ще продължава да подкрепя Демократична република Конго в борбата за справедливост и срещу безнаказаността. Затова подкрепата на международната общност, и особено на Европейския съюз и неговите държави-членки, в изборния процес между 2011 и 2013 г. ще бъде от особено значение за създаването на политическа среда, основана на демократични принципи и на принципите на правовата държава.

Освен това ние официално подкрепихме в рамките на Организацията на обединените нации назначаването на независим експерт в Съвета по правата на човека, който да подкрепя усилията на конгоанското правителство в тази насока. За съжаление, нашите усилия все още не са довели до никакъв резултат. Надяваме се, че ще можем да продължим разговорите с конгоанските органи с оглед да постигнем напредък на този фронт.

Европейският съюз в частност ще продължи да полага усилия за сътрудничество в области като правосъдие, поддържане на реда, отбрана, права на човека и, разбира се, оказване на подкрепа на жертвите. Европейският съюз е готов да засили тази дейност в рамките на един истински диалог с Демократична република Конго.

  Filip Kaczmarek, от името на групата PPE. – (PL) Една от най-сериозните хуманитарни кризи през последните години е тази в Демократична република Конго. Въпреки че сами по себе си са ужасни, изнасилванията, извършени в края на юли и началото на август, са само единичен епизод от цяла поредица от трагични събития. Всеки месец над 1 000 жени стават жертва на изнасилвания в ДР Конго, а десетки хиляди деца са мобилизирани като войници. Сексуалното насилие е използвано като метод за тероризиране и наказване на хора, живеещи в ДР Конго, които не подкрепят „правилната страна“ в конфликта. Сексуалното насилие е толкова широко разпространено, че организацията „Лекари без граници“ твърди, че 75% от всички изнасилвания в целия свят се извършват в източната част на ДР Конго.

Проблемът включва и факта, че най-големите мироопазващи сили на ООН в света – MONUSCO, вършат много малко, за да държат това явление под контрол. Споровете относно времето, когато MONUSCO са научили за тези последни изнасилвания – пет дни, две седмици или една седмица след като са били извършени, са неприемливи. На 10 мили от мястото на изнасилванията е имало лагер на мироопазващите сили, а основният метод за предотвратяване на сексуално насилие, използван от ООН, е поставяне на надписи по сградите, на които пише, че изнасилването е нечовешко. Още по-лошото е, че преди няколко години войници от самите мироопазващи сили на ООН бяха замесени в скандал, свързан със сексуално насилие и бяха обвинени например, че принуждавали насилствено млади момичета да проституират. Възможно е проблемът да е дори още по-дълбок и всъщност MONUSCO да нямат волята да се борят с това пагубно явление.

Европейският съюз трябва да бъде непоколебим по този въпрос. Той трябва да насочи усилията си към оказване на помощ на жертвите. Въпросът е неотложен, защото в началото на декември в Киншаса ще се проведе сесия на Съвместната парламентарна асамблея на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейския съюз и тази своеобразна култура на безнаказаност и безпомощност – съгласен съм с белгийското председателство – трябва да приключи, защото трябва да можем се гледаме в очите.

  Véronique De Keyser, от името на групата S&D. – (FR) Г-н председател, тук не е възможно да говорим от името на жените, станали жертва на изнасилване, които са загубили достойнството си, на осакатените невръстни деца, на бременните жени, чиито кореми са били разпорени, на възрастните жени, които са били насилвани с щикове, забити във влагалището, и за всички онези жени, чиито тела – за техен срам, но преди всичко за наш – са се превърнали в опустошено бойно поле.

Не е възможно да говорим от името на децата, които са били вербувани в милицията и принудени да пребиват с тояги до смърт възрастни хора и деца като тях и които също така са се превърнали в истински сексуални роби. Сексуалният геноцид, който продължава да се извършва задкулисно в ДР Конго и да взема десетки хиляди жертви всяка година, е неописуем. Той наистина не подлежи на описание.

Ясно е обаче, че всички инструменти като законодателни текстове, проекти на реформи за въоръжените сили, международни мисии, финансова помощ и мобилизиране на цялата Общност са налице, но безнаказаността продължава – ужасяваща безнаказаност, при която престъпник като Bosco Ntaganda не само че не е наказан, но си е намерил важна работа в конгоанската администрация. Ние искаме да бъде раздадена справедливост. Културата на безнаказаност не може да продължава само с цел нещата да бъдат уталожени.

Какво точно означава такива престъпления да бъдат съдени? Означава провеждане на разследвания, реформиране на съдебната система, подобаващо заплащане на войниците и даване под съд на виновните страни, включително тези, които са били подстрекатели на кланетата, без значение колко високи постове заемат. За нашите собствени държави това означава също така да не снабдяваме бунтовниците и техните наемници с оръжия и да не участваме с тях в съмнителни сделки и незаконна търговия с полезни изкопаеми. Ето защо ние подкрепяме г-жа Валстрьом и призоваваме Комисията да проучи възможността за създаване на европейски закон, който да се основава на новоприетия закон на САЩ за „полезните изкопаеми от зони на конфликт“ в ДР Конго. Това означава, че ние няма повече да се примиряваме с това нашите мобилни телефони, компютри и хибридни автомобили да бъдат произвеждани със суровини, които се продават незаконно и се добиват в зони на конфликт. Тези суровини са кървави, точно като кървавите диаманти. Освен това нашите отношения с конгоанското правителство ще зависят, господа президенти, от начина, по който се прилага политиката на нулева търпимост към насилието спрямо жените – политика, която, трябва да добавя, е въведена от самото конгоанско правителство.

(Ръкопляскания)

  Charles Goerens, от името на групата ALDE. – (FR) Благодаря Ви, г-н председател. Съжалявам, че ще кажа това, но предвид малкия напредък, постигнат в Демократична република Конго (ДР Конго), ние трябва да осъдим сериозните пречки и неуспехи. В тази държава е необходимо да се извърши всичко или почти всичко.

Вместо да бъдат в положение да гарантират стабилност в тази осакатена държава, представителите на Организацията на обединените нации в ДР Конго трябва да докладват за изключително сериозни нарушения на правата на човека. В този случай не става въпрос за няколко необичайни акта на насилие, извършени от няколко лица с отклонения, което само по себе си би било абсолютно осъдително. Не, това, което се случва в ДР Конго, не се свежда до няколко отделни граждани, изложени без никаква защита на извършителите на сексуално насилие. Страхувам се да кажа, че в този случай имаме работа с явление, което не засяга само отделни лица.

И наистина информацията в подкрепа на събитията, които се случиха в ДР Конго между 30 юли и 4 август, поставя тези престъпления на други везни. Атул Кхаре, помощник главен секретар на Организацията на обединените нации по въпросите на мироопазването, е потвърдил, че около 500 души – жени, деца, сред които и невръстни, са станали жертва на изнасилвания.

Ние не можем повече само да осъждаме тези отвратителни престъпления, а трябва да отидем по-нататък и да открием отговорните за тях и да ги предадем на съда, да задържим потенциалните престъпници, но също така да се заемем с причините и със средата и условията, при които могат да се случат много повече инциденти като тези, които осъждаме.

Повдигането на въпроса за причините в никакъв случай не следва да се тълкува като смекчаващо обстоятелство за извършителите на сексуално насилие. За справяне с всички тези предизвикателства определено е необходим отговор от страна на военните и полицията, поне в краткосрочен план. Необходими са обаче и други отговори. Всъщност ние имаме работа с криза на държавата. Аз внимателно подбирам думите си – ние имаме работа с криза в държава, която повече не може да изпълнява своите суверенни функции, включително, както се вижда, да гарантира сигурност, на каквато гражданите на всички други държави се радват.

Отговорът трябва да дойде едновременно от ДР Конго, Африканския съюз, Организацията на обединените нации и международната общност. Относно елементите, съставляващи решенията на проблемите, пред които е изправено конгоанското население, нищо не може да замести отговорността на органите на ДР Конго. Едновременно с това обаче ние трябва да сме до тях и да ги подкрепяме.

  Isabelle Durant, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, аз мога само да се съглася с казаното, особено със забележките на De Keyser, която направи много ярко и сурово описание на насилието, извършвано спрямо жени. Истина е, че във всички доклади се казва същото. Случаите на насилие са непоносими и нетърпими – и индивидуалните, и преди всичко, груповите. Освен това, с всички актове на насилие очевидно се цели прочистване, унижаване и, в крайна сметка, унищожение на населението чрез лишаването му от достойнство и от смисъла да живее.

Затова, поради всички тези причини аз считам, че ние трябва да реагираме дори по-твърдо. Положението в ДР Конго сега наистина е по-трудно на всички фронтове, не само по отношение на актовете на насилие спрямо жени, но също така и на други фронтове. Г-н Шастел, Вие говорихте относно всекидневния живот на безброй много конгоанци, общо по въпроса за правата на човека, а не само за правата на жените, и относно защитниците на правата на човека. Бих искала да кажа, че виждам пряка връзка, очевидно, между насилието спрямо жените и поредицата престъпления, които все още остават безнаказани.

Ограбването на природните богатства все още в голяма степен остава безнаказано. Беше споменато всъщност американското законодателство, от което тук в Европа бихме могли да почерпим идеи. Аз обаче считам, че въпросът за безнаказаното ограбване на природни богатства също е от решаваща важност. От решаваща важност е, защото сега дори мярката, която конгоанският президент г-н Кабила предприе за налагане на забрана върху износа им, в крайна сметка се оказва много вредна, особено за всички дребни копачи, които преживяват единствено с това. Вредна е, защото фактически не върши никаква работа. Тази мярка е нещо като параван, тъй като ние много добре знаем, че конгоанските въоръжени сили, или поне някои от тях, са свързани не само с изнасилването на жени, но и с плячкосването на природни богатства и със свързаната с него корупция.

В такъв случай от значение са не само законите или решенията на правителството, но също и способността да бъдат прилагани и изпълнявани. За правителството е важно да може да упражнява своите правомощия.

Преди да приключа, ето защо считам, и много от нас скоро ще бъдат в Киншаса, за да се срещнат с представителите на държавите от АКТБ, че за да подпомогнем и подкрепим полезните и положителни сили в ДР Конго, било то правителствени, на местната общност, в защита на правата на човека или други сили, ние ще изпратим двойно послание: послание за подкрепа на тези, които искат да развият култура на правосъдие и борба с безнаказаността, а също така и послание относно политическите сили и тяхната способност да се въоръжат със средства за гарантиране на истинско управление на всички етапи, а именно, при създаването на сигурност, прилагане на законите, изпълняване на редица решения и, в крайна сметка, изграждане на доверие в тези, които са избрани. Истина е, че четири години след изборите, които ние всички искахме, финансирахме и подкрепихме, важно е не само да осъждаме, но също така и да подкрепяме всяко действие, което ще създаде възможност за реално, конкретно упражняване на правомощията на правителството и демокрацията най-общо. Считам освен това, че насилието спрямо жени и спрямо защитници на правата на човека са два изключително важни аспекта.

В заключение ще кажа, че съдебният процес срещу отговорните за смъртта на г-н Chebeya ще се състои по принцип през септември. С оглед на страданията на неговото семейство считам, че ние действително трябва да обърнем много сериозно внимание, за да гарантираме, че този процес наистина е символ на желанието за решение на проблема.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, Демократична република Конго (ДР Конго) нито е демократична, според начина, по който разбираме термина в Европейския съюз, нито е ефективно действаща република, което отчасти се дължи на огромната й територия, недобре защитените й граници и лошата й инфраструктура, което превръща демократичното управление в голямо изпитание.

Слабостта на ДР Конго като национална държава обаче се дължи също така на десетилетията, изпълнени с корупция, политически репресии и произволни военни конфликти както вътрешни, така и със съседните държави, при които се извършват брутални престъпления като масовите изнасилвания. Влошаването на положението започна по време на клептократичния и непоносим режим на Мобуту и продължава до днес. Президентът Кабила поне проведе общи избори, за да създаде впечатление пред външния свят, че започва демократична реформа, но всъщност той контролира всички лостове на властта и особено достъпа до огромните природни богатства на страната.

Засилващият се интерес на някои държави, особено на Китай, към разработване на тези богатства, насърчи режима на Кабила да пренебрегне отговорностите си относно правата на човека и принципите на правовата държава. Самата държава Китай има плачевна репутация по отношение на правата на човека и в ООН тя всъщност защитава действията на държави като ДР Конго, с които извършва търговия. Затова за мен не е изненада, че и в трите съдебни процеса, които в момента се провеждат в Международния наказателен съд, са замесени граждани на ДР Конго.

Независимо от това тревожно положение, Африканският съюз отказва да осъди Кабила или да окаже натиск върху него за спазване на неговите конституционни задължения. Похвално за Европейския съюз е, че няма такива колебания и аз приветствам твърдия подход, предприет от върховния представител баронеса Аштън.

Накрая искам да повторя призива, който вече няколко пъти отправих в Парламента, за разширяване на процеса Кимбърли, за да бъдат обхванати и други основни природни богатства в Африка. Нарушенията на правата на човека в Африка, които за съжаление са толкова масови, често са свързани с конкуренция за контрол върху природните богатства. Процесът Кимбърли беше до голяма степен успешен за намаляване на търговията с конфликтни или кървави диаманти и аз се надявам, че подобен подход ще бъде обмислен и за други добивни производства.

  Marie-Christine Vergiat, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, Парламентът още веднъж разглежда трудния въпрос относно положението в Демократична република Конго (ДР Конго), което изглежда, че постоянно се влошава.

През юни приехме резолюция, с която осъдихме убийството на Floribert Chebeya, и изразихме загриженост относно изчезването на Fidèle Bazana Edadi. Оттогава и друг защитник на правата на човека, Salvator Muhindo Vunoka, беше убит. Г-н министър, можете да добавите и него към Вашия списък. Това лято бяха извършени групови изнасилвания на няколкостотин души, преди ООН да вземе решение да действа.

Трябва да се каже, че мироопазващите сили на ООН (MONUSCO), които са в ДР Конго, за да оказват защита на цивилни лица, служители на хуманитарни организации и правозащитници и за да помогнат за справяне с безнаказаността, се намираха само на няколко километра от мястото, където се извършваха изнасилванията, и не предприеха никакви действия.

Самият Бан Ки Мун се противопостави на пасивността на войските на MONUSCO. Конгоанското правителство най-накрая беше призовано от служители на ООН. Очакваше се в началото на октомври да бъде публикуван нов доклад относно извършеното насилие, но относно насилието, извършено през периода между 1996 и 2003 г. Каква загуба на време! Колко жертви още трябва да бъдат убити, изнасилени и изтезавани? Колко деца още трябва насилствено да бъдат призовани на задължителна военна служба, преди международната общност да обърне внимание на положението и да предприеме съответните действия?

Иска ми се да попитам какво прави Европа. В ДР Конго са инвестирани огромни суми. Мисията на ЕС за реформа в сектора на сигурността (EUSEC) и полицейската мисия на Европейския съюз (EUPOL) присъстват там. В допълнение към хуманитарната помощ, една от най-важните цели на Европейския съюз на хартия е да обучава силите за сигурност и да помага за реформиране на сектора на сигурността в държавата.

Какви са резултатите от тези политики? Демократична република Конго е голяма държава, третата по големина в Африка от гледна точка на населението. Тя е държава с огромен потенциал на богатства, но 80% от населението живее под линията на бедността. Което е по-лошо, то става все по-бедно поради дълбоко загнездената корупция.

Има още едно нещо, което бих искала да Ви попитам: колко дълго още смятаме да позволяваме да продължава това положение на безнаказаност? Както казахте, г-н министър, ние знаем, че силите за сигурност също участват в насилието. Не смятате ли, че е време да заемем различна позиция?

Предполагам, че нещата не са еднозначни в Съвета на министрите, в който няколко големи европейски държави или най-малкото техните политически представители, за чийто ангажимент по отношение на правата на човека ние всички знаем, реално не са склонни на истинска намеса, защото са способни да постелят червения килим за г-н Кабила.

Ето защо Вие можете да разчитате на Европейския парламент да вземе необходимите мерки и моля, спрете да разрешавате икономическите интереси на тези неколцина да доминират, без да се замисляте за цивилното население, което не може да издържа повече.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-н председател, през 2010 г. се навършват 50 години от независимостта на Конго. Като погледнем назад ще видим, че всички тези 50 години до днешния ден са позорно опетнени с кръв.

Ужасните събития в района на Северно Киву през изминалото лято потвърждават това. Когато четем, че 25 войници от мисията на ООН е следвало да ги предотвратят, ние си задаваме също така и въпроса за логистиката. Двадесет хиляди войници на ООН със специалисти и експерти, които твърдят, че са необходими най-малко 60 000 за поддържане на някакъв ред – какъв проблем!

Аз имам следния въпрос към Съвета и Комисията: какви усилия точно са положили мисиите EUSEC и EUPOL в Северно и Южно Киву, за да засилят сигурността за местното население и да дадат под съд извършителите на зверствата през това лято?

Безредиците стават точно там, където се намират най-богатите находища на природни богатства в ДР Конго. Според неотдавнашни твърдения на някои източници капацитетът на конгоанските мини се изчислява на 24 млрд. щатски долара. Според публикуван в пресата доклад на конгоанското правителство в началото на септември добивната дейност в Киву е била незабавно прекратена, защото мините са били незаконно експлоатирани от въоръжени групировки, понякога подкрепяни от правителствените органи. На пръв поглед това е добро начало, но как става привеждането в сила? Носят се обаче и слухове, че конгоанското правителство изземва проекти в добивната промишленост, само за да ги продава на своите собствени чуждестранни търговски партньори.

Моите въпроси към Съвета са следните. Какво влияние могат да упражнят действащите на място мисии на ЕС, за да ограничат незаконната добивна дейност? Освен това, можете ли да потвърдите, че незаконното използване на мините е спряно и как може да се наложи спазването на тази забрана, може би с помощта на действащите на място мисии на ЕС? Искрено се надявам, че Европейският съюз ще работи за подсилване на мисиите на ООН в държавата, тъй като това е крайно необходимо. Ако не греша, аз тълкувам съобщенията в пресата като усилия, които в момента конгоанското правителство полага, за да доведе всичко до край, което би оказало изключително силно въздействие върху страната.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, в настоящото разискване се споменава, че нарушенията на правата на човека в ДР Конго били неотдавнашно явление или че това било нещо необичайно в Африка. Нито едното, нито другото – само ако беше така!

Спомням си за независимостта на Белгийско Конго през 1960 г., когато още бях ученик. Помня отвличането и арестуването на Патрис Лумумба само месеци след получаване на независимостта. Все още ясно си спомням репортажа за него, как беше хвърлен грубо в каросерията на един камион и никой повече не го видя. Последваха десетилетия на братоубийствени сблъсъци, водещи до нестабилност, диктатура и гражданска война.

ДР Конго не е специален случай в Африка. По-трудно би било да се открие мирна демокрация. Ако следвах традиционното „деликатно“ обяснение, трябваше да кажа, че във водата сигурно има нещо. Има обаче друго обяснение.

В Африка като цяло, ако не и специално в ДР Конго, когато са чертали прави линии на картите на Африка, колонистите не се взели под внимание различията между отделните племена и народи. При получаване на независимостта си, всяка държава е имала огромни вертикални етнически, езикови или религиозни разделения в своята политическа общност, които винаги са внасяли политическа нестабилност.

Това се отнася както за Белгия, така и за бившето Белгийско Конго. Единствената разлика е, че Белгия се е спасила от политическото насилие. За съжаление същото не може да се каже за Босна и Хърватия, където имаше също толкова убийства, ако не и същият, с нищо неоправдан садизъм.

Ако вертикалните разделения в политическите държави водят до нестабилност, а понякога и до насилие, защо ние създаваме същите вертикални разделения в Европа чрез неконтролирана имиграция от Третия свят най-общо и в частност от Африка? Ние не се задоволихме с това да напуснем Африка, оставяйки след себе си неработещи политически общества. Сега сме се заели със създаването на същите проблеми в сърцето на Европа.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Ние провеждаме още едно разискване относно положението в Демократична република Конго, република, която до голяма степен е демократична само на думи, както каза един от ораторите, в която правата на човека ежедневно се нарушават. Обсъждаме насилието спрямо най-беззащитните, и по-специално спрямо жените, които са изнасилвани, а така също и насилието спрямо деца, които са принуждавани да влязат в армията – незаконната армия. Обсъждаме случаи на изнасилвания, изтезания и убийства. Обсъждаме насилие, извършителите на което – и това е най-лошото – остават безнаказани, и обсъждаме насилие, което е толкова широко разпространено, че е трудно дори да се говори за постигане на някакво културно или друг вид съгласие. Говорим за изнасилвания, извършвани от партизани, но също и от войници от армията, и от цивилни лица. Говорим за жени, които няма кой да защити.

Не трябва да забравяме факта, че, колкото и да е парадоксално, ние водим разискване относно регион, който е един от най-злочестите, но същевременно и един от най-богатите от гледна точка на природните богатства в Африка и в света. Тези богатства със сигурност са повече от необходимото за посрещане на всички потребности на хората, които живеят там. Не трябва да забравяме, че това е допълнителен етап в нещастията, които, според изчисленията, са стрували живота на десетки хиляди хора през последните десет години и също така включват около двеста хиляди случая на изнасилване. Можем само да гадаем за колко случая на изнасилване не е било съобщено.

Това положение предизвиква дълбока загриженост, не на последно място, на заседанията на подкомисията по правата на човека на Парламента. Възниква и въпросът относно ефективността на работата на Организацията на обединените нации и относно начина, по който извършените престъпления както от партизани, така и от други остават безнаказани – престъпления, за които трябва да има осъдени. Съдебната система трябва да предприеме действия. Считам, че срещата на представители на държавите от АКТБ и Европейския парламент също е чудесна възможност за прекратяване на това нечовешко положение. Тъй като сме изправени пред криза в държавата ДР Конго, международната общност е тази, която трябва да поеме инициативата. Нашата роля също така – ролята на Европейския парламент – е да говорим за това.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Бих искала да благодаря на представителите на Комисията и на Съвета за тяхното становище относно недостатъците в областта на защитата на правата на човека и правосъдието в ДР Конго.

Положението наистина е драматично и драстично тежко и считам, че в изказването си моята колега Véronique De Keyser го описа много добре. Независимо от това обаче, аз бих искала да обърна внимание на много тревожните доклади от страна на международни и неправителствени организации. Те всъщност говорят за системни организирани нападения срещу местните общности под контрола на военни части, с цел изнасилване на местни жени. Само преди един месец в 13 села бяха изнасилени над 150 жени от цивилното население. Всичко това, госпожи и господа, се случва само няколко месеца след като Съветът за сигурност на ООН поднови мандата на своята мисия в ДР Конго с цел оказване на помощ на правителството за защита на цивилните граждани от нарушения на правата на човека.

Друг парадоксален аспект на това положение е, че сексуално насилие се извършва от всички страни в конфликта, включително от правителствените сили, което е абсолютно неприемливо, и затова аз бих искала представителите на европейските институции още веднъж да упражнят възможно най-голям дипломатически и друг вид натиск, включително натиск чрез Организацията на обединените нации и нейната мисия в ДР Конго, за да се сложи край на тези практики. Вие не следва да имате ни най-малко съмнение, че Европейският парламент ви дава пълната си подкрепа в тази област.

  Alexander Graf Lambsdorff (ALDE). – (DE) Г-н председател, положението в Демократична република Конго все още е много тревожно. Особено тревожен е фактът, че насилието и готовността за прибягване до насилие продължават да се засилват, независимо от присъствието на Европейския съюз и Организацията на обединените нации. Ангажираме се с провеждане на различни мисии в ДР Конго в продължение на много години. Ето защо ние също носим известна отговорност, особено в случая с действията, извършени от групировки, които ние официално подкрепяме. Има една конгоанска поговорка, която гласи, че „котката и в манастир да влезе, си остава котка“. Приложена към апарата на вътрешната сигурност, тя означава, че престъпници могат да бъдат облечени в униформа, но това не означава, че те няма да извършват повече престъпления – нищо подобно всъщност. Ето в какво точно се състои нашият проблем. Ние трябва абсолютно ясно да покажем на конгоанското правителство, че няма да понасяме такова поведение и прикриването на такова поведение.

Всички в Парламента са съгласни, че положението в ДР Конго се влошава. Ще посоча, че ние проведохме там мисия за наблюдение на изборите през 2006 г. Едва ли може да се каже, че оттогава процесът на демократизация в държавата е отбелязал някакъв напредък. Съветът и Комисията трябва внимателно да обмислят дали да изпращаме там нова пълна мисия и този път да наблюдаваме изборния процес по различен начин. Считам, че изобщо няма предпоставки за пълна мисия за наблюдение на изборите. Това би означавало и изпращане на грешен сигнал на правителство, което системно не зачита правилата, както и препоръките на Европейския съюз.

  Judith Sargentini (Verts/ALE). – (NL) Г-н председател, като европейци ние сме отчасти виновни за нещастието, което наблюдаваме в източната част на ДР Конго. Големите суми пари, които бунтовниците все още продължават да печелят, продавайки благородни метали като колтан, използван в производството на телефони и компютри, се дължат на факта, че ние продължаваме безразборно да ги купуваме.

Държавите в Европа никога не са имали потребност или не са предвиждали приложно поле за закон, с който се изисква отговорност по веригата за доставки. Забележителен е фактът, че Съединените американски щати най-накрая направиха точно това. Ние не направихме нищо – просто защото се страхуваме от конкуренцията от страна на Китай и Съединените американски щати. И все пак, на какво станахме свидетели миналото лято? Закон, прокаран в Съединените американски щати, който изисква прозрачност, който изисква от дружествата да уведомяват за използването на благородни метали от ДР Конго или съседните й държави. На внушителни компании като Hewlett-Packard и IBM ще им се наложи да се приспособят към това. Ние следва да последваме примера на Съединените американски щати и да въведем наш собствен вариант на въпросния закон.

  Jan Zahradil (ECR). – (CS) Г-н председател, тази година е годината на Африка и сега ние напомняме за големия брой държави, които преди петдесет години спечелиха своята независимост от бившите колониални държави. Въпреки това, когато погледнем развитието на някои от тези държави след изминалите петдесет години, ще видим, че за съжаление, няма големи основания за оптимизъм. Същото се отнася и за Демократична република Конго. Ако иска да бъде партньор на Европейския съюз петдесет години след придобиването на независимост от бившата Белгийска колониална държава и да бъде пълноправен член на международната общност, ДР Конго трябва да се ангажира активно с предотвратяване на ужасните престъпления, които бяха извършени там през последните седмици, трябва да зачита правата на човека и да гарантира принципите на правовата държава на цялата територия на Демократична република Конго.

В сътрудничество с ООН, както и с Африканския съюз, ЕС следва да засвидетелства почитта си към жертвите на насилието в ДР Конго. Наред с останалите мерки, ЕС следва да направи това като допринесе за разоръжаване на военните групировки, които извършват нападения над конгоанското население от съседни държави – от Руанда, Южен Судан и Уганда. Ние също така следва да покажем, че сме способни да предприемем действия, и тук аз призовавам върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност баронеса Аштън да представи конкретен план на действие на ЕС в борбата за защита на правата на човека в Демократична република Конго по повод сесията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, която ще се проведе в Киншаса през декември.

  Kinga Gál (PPE). – (EN) Г-н председател, като член на подкомисията по правата на човека, аз решително осъждам събитията в ДР Конго от последните месеци.

През ХХІ век е недопустимо убийствата, изнасилванията и злоупотребата с деца да бъдат често използвани като средство за водене на война, независимо че в района присъстват сили на ООН. През последните пет години броят само на документираните случаи е нараснал 20 пъти в ДР Конго. Животът на жените и децата е в опасност, техните права напълно се пренебрегват и те са лишавани от човешко достойнство. Освен това, те не могат повече да се интегрират в тяхната традиционна общност, което води до разрушаване и на социалната инфраструктура.

Международната общност трябва да приеме официално, че масовите изнасилвания в ДР Конго са военно престъпление срещу човечеството. Необходим е съгласуван отговор за оказване на продължителен на натиск върху извършителите на изнасилванията и те да бъдат дадени под съд на местно равнище или в Международния наказателен съд. Аз приветствам факта, че мандатът на мисията EUSEC ДР Конго съвсем скоро беше удължен до 30 септември 2012 г. и да се надяваме, че мандатът на мисията EUPOL ДР Конго също ще бъде подновен.

Необходимо е разполагане на специализиран персонал, който да възложи наказателно разследване. Допълнителна подкрепа следва да бъде гарантирана по линия на Европейската инициатива за демокрация и права на човека. Следва да се предприемат допълнителни действия като осигуряване на мобилни телефони за миротворците, подобряване на контактите и взаимодействието между мироопазващите сили на ООН (MONUSCO) и местното население и засилване на ангажимента за справяне с бунтовническите групировки. Агенциите за хуманитарна помощ трябва да бъдат подкрепени, за да достигат до цивилното население при необходимост от помощ.

Едновременно с това правителството следва да приведе в изпълнение неговата собствена, неотдавна обявена политика на нулева търпимост и да създаде национална комисия по правата на човека, както е предвидено в конституцията. Най-общо, защитата на жените и децата трябва да стане приоритет.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-н председател, по-рано тази година Denis Mukwege – гинеколог от болницата „Панзи“ в ДР Конго, дойде в Европейския парламент и ни каза, че през последните петнадесет години в неговата страна са извършени най-малко 200 000 изнасилвания, които са прекалено брутални, за да бъдат описани като такива, и вместо това трябва да бъдат наречени сексуално клане, и че сексуалното насилие се използва като терористичен акт.

Ние знаехме малко за това, но няколко седмици по-късно, на разстояние 20 мили от лагера на мироопазващите сили в района на Лувунджи, градът е поставен под обсада и около 500 жени и деца са подложени многократно на ужасно сексуално насилие.

Тук в Парламента, където осъдихме неуспеха в оказването на защита в Руанда и Сребреница, ние не можем и не трябва да стоим безмълвни. Ние следва да поздравим помощник главния секретар на ООН за това, че призна, че ООН не е успяла и че е отчасти отговорна. Ние също така следва да призовем ООН да разследва защо предварителните предупреждения на местна почва, предадени от шофьори на таксита-мотоциклети, не са били взети под внимание, защо базата на ООН не е имала достъп до местни преводачи и как правилата за употребата на сила продължават да пречат на ефективността на мироопазващите сили.

Честно казано, аз бих попитал всички държави, членуващи в Организацията на обединените нации, и всяка държава-членка на Европейския съюз какво стана с хубавите текстове относно отговорността на ООН да оказва защита, за които всички гласувахме. Поздравявам г-н Шастел за това, което каза този следобед относно привличане на извършителите под отговорност, но в доклада който предстои да бъде представен от самата ООН, ние искаме да се посочва необходимостта от сериозна съдебна система заради цялото десетилетие на престъпления в източните части на ДР Конго.

Г-н председател, аз също така изразявам съгласие с другите участници в настоящото разискване, които осъдиха унищожителната корупция, засягаща ограбването на полезните изкопаеми на ДР Конго. Но преди всичко, в настоящото разискване ние следва да кажем, че няма никакви обяснения и извинения, никакви смекчаващи вината обстоятелства, които по някакъв начин могат да оправдаят сексуалното насилие като средство за водене на война и че нашата основна загриженост следва да бъде за тези 500 жени станали жертви, които всички ние не успяхме да защитим. Нашият ангажимент следва да бъде да гарантираме, че това никога няма да се повтори отново.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (EN) Г-н председател, ЕС трябва да държи себе си отговорен за това, че не предприема нищо, когато беззащитни жени и деца продължават да страдат в ръцете на въоръжени бунтовници и войници от армията.

Време е да отидем по-далеч от риториката. Трябва да предприемем конкретни мерки, за да осигурим подкрепа на място с цел да подкрепим силите за сигурност на ДР Конго, съвместно с другите международни мисии. Ние трябва да се ангажираме активно и при необходимост да окажем натиск върху правителството, за да защити собствения си народ. Също така трябва да застанем единодушно на твърда и смела позиция, казвайки на правителството да спре с нарушенията на правата на човека. Демократична република Конго е държава с огромни природни богатства. Искаме да чуем добри новини и от Африка.

  Barbara Lochbihler (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, аз мога само да се съглася с критиката и с осъждането на това брутално клане, както и с критиката на мисията на ООН, която не успя да направи всичко по силите си, за да предотврати клането. Независимо от това, похвален е фактът, че г-жа Валстрьом, която зае новосъздадения пост в ООН на специален представител по въпросите на сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти, вече даде израз на тази отговорност и ние все още можем да се надяваме, че проблемът с престъпленията безусловно ще бъде решен.

Бих искала да ви напомня факта, че през февруари тази година в Парламента имаше изложба, представена от „Medica Mondiale“, която поддържа мрежа от мобилни гинекологични клиники в източната част на ДР Конго, и тук дойде жена от източната част на ДР Конго, която е имала много ужасни преживявания, но въпреки това е намерила сили да организира жените там. По-късно тя призова местното посолство на ЕС също да отиде в източната част на ДР Конго, за да работи там с неправителствените организации и жените по програмите за защита на свидетели и за повдигане на съдебно преследване за престъпления, и тя ни каза, че те отчаяно се нуждаят от подкрепа във връзка с проекти за доходите, за медицинската помощ и помощ за жертвите на травми. Тя също така призова ЕС да помогне в построяването на затвори, защото, когато хората са арестувани, не е възможно да бъдат изпратени в затвор.

  Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Ние говорим за това, защото сме разтревожени относно положението в ДР Конго и защото народът, който живее там, няма гаранции за основните права на човека. Ето защо сме ужасени от факта, че докладите на наблюдаващи организации относно зачитането на правата на човека са особено тревожни в случая с ДР Конго. Въпреки това сега, когато Договорът от Лисабон е в сила, нашето обсъждане следва да се насочи към една специфична група. Имам предвид лицата, които отговарят за външната политика в Европейския съюз.

Външната политика по отношение на Африка не е предмет на спор. Затова изглежда, че за нас е по-лесно да формулираме принципи за общи действия. Ето защо днес ние трябва да разгледаме причините за това, което се случва в ДР Конго. Не трябва да спираме с хуманитарната помощ. Следва да се включим в образователни проекти и в проекти за развитие на инфраструктурата, както и да участваме в проекти, които помагат за изграждането на една модерна държава в ДР Конго. Всъщност ние очакваме такава програма.

  Peter Šťastný (PPE). – (EN) Г-н председател, аз мога да бъда причислен към много дългия списък на тези, които остро осъждат ужасните престъпления, извършени в началото на август тази година в Демократична република Конго (ДР Конго). Всяко общество защитава своите слаби и най-уязвими членове и затова всеки порядъчен човек със сигурност се чувства потресен, когато чуе тези страшни новини. Изнасилването на най-малко 179 жени и деца наистина е престъпление в големи мащаби и то никога не трябва да се повтаря повече, със сигурност не и като средство за водене на война, какъвто беше случаят в ДР Конго.

Европейският съюз трябва да помогне за привличането под отговорност на всички извършители. Новината за сурови наказания трябва да достигне до всяка общност в ДР Конго и да прескочи границите на държавата. Такива новини наистина трябва да се разпространяват в целия свят, за да може ужасните актове на масово изнасилване, използвани като средство за водене на война, да бъдат успешно премахнати.

Ние знаем, че в развитите държави се извършват по-малко престъпления и че някои ужасни престъпления изобщо не съществуват в тях. Един начин, по който ЕС може да помогне, е чрез добре функциониращите споразумения за икономическо партньорство в региона. Този вид партньорства следва да помогнат на цяла Африка да вземе разумен дял от световната търговия. Едновременно с това ускореното развитие ще сложи началото на процес на изкореняване на бедността и със сигурност на този вид престъпления, които бяха извършени срещу най-малко 179 беззащитни жертви в началото на август в ДР Конго.

  Thijs Berman (S&D). – (NL) Г-н председател, изнасилването се е превърнало във всекидневно средство за водене на война в източната част на ДР Конго, жертва на което стават хиляди жени всяка година. Действителният брой на жертвите е далеч по-висок от този, който ни е известен, защото жените там не могат да отстояват правата си и затова често не съобщават за случилото се.

Изнасилването е сериозно, причиняващо травма престъпление, което води до дълбоко психологическо, а често и физическо увреждане. Ако изнасилванията останат безнаказани, те ще се превърнат в неотделима част от изпълненото с насилие ежедневие в обществото, дори в следвоенно време. Масовите изнасилвания, извършени между 3 юли и 4 август 2010 г. в Северно Киву показват, че събитията в ДР Конго се намират съвсем в края на дневния ред на международната общност. Въпреки това не може да се позволи тези престъпления да останат безнаказани. Ние дължим това на жертвите, както и на бъдещето на ДР Конго като цяло. Конгоанското правителство трябва да положи всички усилия, за да привлече под отговорност извършителите и за да може част от съмненията в него да се разсеят. Във всеки случай не трябва да се позволява безнаказаността да се превърне в норма.

Тази драма също така показва болезнено ясно, че има още много да се желае от взаимоотношенията между мисията на ООН и местното население. От основно значение е да бъде оценено присъствието на мисията MONUSCO в региона. Участниците в мисията са останали пасивни в разигралата се драма. Изискано е провеждане на независимо разследване за проучване на фактите около масовите изнасилвания. Присъствието на мисията е необходимо и остава такова, но от основна важност е MONUSCO да изпълни пълния си мандат и да окаже на местното население защитата, от която то толкова силно се нуждае.

  Fiona Hall (ALDE). – (EN) Г-н председател, днешното разискване е насочено към ужасните събития, които се случиха в източната част на ДР Конго, но държавите-членки продължават да твърдят, че връщането в Киншаса на търсещите убежище конгоанци било безопасно, защото столицата е на голямо разстояние от опасните райони в източната част.

За съжаление, фактите говорят друго. Например от деветимата, които са били преместени от Тийсайд в североизточна Англия след 2007 г. и са били отведени в Киншаса, седем докладват, че са били разпитвани, хвърлени в затвор, сексуално малтретирани или измъчвани. Те или са избягали отново от страната, или се крият.

След изборите през 2006 г. ЕС направи големи инвестиции за подкрепа на доброто управление в ДР Конго. Неудобно е, че трябва да признаем, че в Киншаса все още има насилие, но аз изисквам от Съвета и от Комисията да се изправят пред тази действителност и да реагират.

  Tomasz Piotr Poręba (ECR). – (PL) Петдесет години след получаване на независимостта си ДР Конго е държава, която все още се намира във военно положение и е затънала в непрестанни конфликти, държава, която днес беше наречена със страховитото име „столица на изнасилванията“ на света. Ужасяващите събития от последните два месеца и изнасилванията на стотици жени и деца – и момчета, и момичета – показват, че Киншаса не се справя със системно организираната агресия на бунтовниците. Изнасилването се е превърнало в обичайно средство за водене на война в ДР Конго. Последните изнасилвания бяха извършени от бойци недалеч от базата на силите на ООН, които са настанени в района и които са единствената ефективна сила в държавата.

Киншаса трябва да сложи край на господстващата безнаказаност и трябва да гарантира сигурността на цивилното население, да поведе ефективна борба срещу ширещата се корупция и накрая да създаде истинска армия с добре обучени войници. Демократична република Конго е богата на находища на полезни изкопаеми, но за съжаление, е жертва на собствените си богатства. В тази държава с население от 10 милиона души три четвърти от населението печелят по-малко от един долар на ден, докато страната е станала част от Африка, в която природните богатства се плячкосват. Незаконната надпревара за природни богатства тласка държавата към бедност, хаос и хуманитарна катастрофа. Международната общност трябва да постигне успешно решение на конфликта, а международните концерни трябва да гарантират, че природните богатства, които използват, произхождат от законни източници. Само една стабилна ДР Конго може да бъде гаранция за мир в региона.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, положението в Демократична република Конго продължава да се характеризира с наличието на въоръжен конфликт, извънсъдебни екзекуции, насилие спрямо жените, изключително грубо нарушаване на правата на децата, малтретиране, насилие спрямо малолетни и непълнолетни, масови евакуации, търговия с оръжие и експлоатация на огромните природни богатства, изтезания и нечовешко и унизително отнасяне, прилагане на смъртното наказание, потискане на свободата на изразяване и репресиране на защитниците на правата на човека, и не на последно място, безнаказаност.

Всички тези критики са известни на международната общност, която чрез Съвета за сигурност и Общото събрание на Организацията на обединените нации вече по няколко повода е изразила дълбоката си загриженост. Организацията на обединените нации, както и цялата международна общност имат отговорности и те са неоспорими. Оправдано е да се преразгледа мандатът на MONUC, и на мисиите EUPOL и EUSEC, а така също и условията при всички хуманитарни намеси.

Наш дълг е да подкрепяме държавите от Африканския съюз по техния път към постигане на пълно и ефективно спазване на международните споразумения относно защитата на правата на човека. Парадоксалното е, че този район, който е жертва на огромни икономически интереси, не трябва да се превръща в ничия земя, подложена на експлоатация, а вместо това да се освободи чрез създаване на уважавана, гарантирана правна система, на която да се подчинява.

Демократична република Конго е държава, в която хора като Floribert Chebeya Bahizire умират при неизяснени обстоятелства. Ето защо Европейският съюз има моралното задължение да осигури официална, решаваща политическа намеса в подкрепа на спазването на международните правила относно правата на човека.

  Ana Gomes (S&D). – (PT) Г-н председател, през април 2008 г. Международният наказателен съд издаде заповед за арест на началника на милицията Bosco Ntaganda за военни престъпления като мобилизирането на деца като войници и масовите убийства на цивилни лица. Вместо да го предаде на съда, правителството на Кабила го повиши, давайки му най-висок пост в конгоанската армия.

Това поведение от страна на конгоанските органи, което е в нарушение на техните задължения като държава, подписала Споразумението от Котону, насърчава чувството на безнаказаност и обяснява варварските действия, които продължават да се извършват в Демократична република Конго (ДР Конго). Те включват масовото изнасилване на 500 жени и деца, включително невръстни деца, в миннодобивната област в Северно Киву през август тази година, когато за свой срам MONUSCO, мисията на ООН за стабилизиране в ДР Конго, не успя да предприеме никакви действия, както потвърди помощник главният секретар на Организацията на обединените нации Атул Кхаре.

Корупцията и безнаказаността в ДР Конго обясняват ужасяващото поведение на бунтовниците, които са в услуга на правителствата на съседните държави, и на правителствените органи и силите на ООН. Ние няма да се преборим ефективно с корупцията и безнаказаността в ДР Конго, докато не се заемем ударно с въпроса за незаконния добив на полезни изкопаеми и търговията с тях, които осигуряват финансирането на въоръжените групировки и подхранват конфликта и нарушенията на правата на човека, както показа убийството на Floribert Chebeya.

Европейският съюз и Съветът за сигурност на ООН трябва спешно да приемат мерки в духа на тези, предложени в новоприетия закон на САЩ за полезните изкопаеми от зони на конфликт, като установят конгоанските, европейските, американските, китайските и транснационалните дружества, които забогатяват от експлоатацията на контролираните от бунтовници мини, както и на тези, изоставени от държавата.

Да бъдат посочени и порицани обаче не е достатъчно. От първостепенно значение е да се въведе забрана и строги мерки върху търговията и използването на тези полезни изкопаеми, влагани в изработването на техническо оборудване, бижута и други широко употребявани продукти в целия свят.

В Европейския съюз ние също трябва да засилим нашата мисия на ЕС за предоставяне на консултации и оказване на помощ за реформата в областта на сигурността (EUSEC) и нашата европейска полицейска мисия (EUPOL) в ДР Конго, и да им дадем средствата, за да имат реално положително влияние в областта на сигурността. За да се постигне това, необходимо е равенството между половете да бъде поставено като приоритет по отношение на обучението и действията, чрез включването на жени членове на конгоанския парламент и на организациите на конгоанските жени не само в оказването на защита и помощ на жертвите, но също така като важни участници в изграждането на мира, в насърчаването на спазването на закона и в борбата срещу корупцията и нарушенията на правата на човека.

  Marietje Schaake (ALDE). – (EN) Г-н председател, наистина е неописуемо тъжно, че най-тежки престъпления срещу човечеството са били извършени под погледа на международната общност и ООН. Тук, в Европейския съюз, ние трябва да повишим нашите усилия и да работим по-ефективно заедно, за да се убедим, че ООН действа в съответствие с основните ценности, които познаваме в ЕС. Ние трябва да мислим по-стратегически.

Колкото и неописуемо тежки да са тези престъпления, ние не можем да отговорим с мълчание. Трябва да засилим нашата отговорност и усилия, за да гарантираме, че няма да има повече жертви, които да бъдат оплаквани. Ние трябва да помогнем на африканските институции да намерят техни собствени решения и да поемат отговорност за борбата срещу корупцията и за слагане край на безнаказаността. Ние разполагаме с инструменти за постигане на това, за които беше споменато – Споразумението от Котону и също така Международният наказателен съд.

Търговията с кървави диаманти и полезни изкопаеми трябва да спре. Тя подхранва потресаващото насилие, извършвано от различните милиции в африканските държави. Изнасилването като военно престъпление е само едно от извършените ужасни престъпления.

Ние трябва да отговорим, като предприемем енергични действия и се погрижим да не оставаме безмълвни пред лицето на такива зверски престъпления.

  Мария Неделчева (PPE). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, всички въоръжени конфликти водят до катастрофални последици. Конфликт, продължил толкова дълго, колкото в ДР Конго, армия, която частично е съставена от деца, и изнасилвания, използвани като едно от основните средства за водене на война – всичко това показва, че ние сме изправени пред пълно отричане на принципите на правовата държава. Най-пресният пример е от 28 юли, когато в Северно Киву бяха извършени групови изнасилвания.

В продължение на години психологическото, физическото и социалното унищожаване на жените е част от всекидневния живот на хиляди конгоанци. Време е да бием тревога, защото това, което се случва сега, е, че изнасилванията на цивилни лица извън зоните на конфликт стават много разпространени и се превръщат в норма. Борбата срещу културата на безнаказаност трябва да бъде приоритет. На местно и на национално равнище е необходимо да има по-добри контакти с населението, защото без истинското участие на гражданското общество, взетите решения и мерки непрекъснато ще бъдат посрещани с недоверие от хората. Конгоанците трябва на всяка цена да почувстват, че са действащата сила на промяната.

Едновременно с това трябва да се гарантира, че бившите извършители на престъпления няма да се превърнат в новите съдници в силите на сигурността и в държавните институции. Следващите избори през 2011 г. са добра възможност за започването на нови проекти. Създаването на парламентарна комисия по правата на човека, продължаването на реформата на съдебната система с поставяне на специален акцент върху защитата на жертвите, борбата с корупцията и насочването на специално внимание върху печалбата, получена от добива и търговията с полезни изкопаеми, представляват основни предизвикателства.

На европейско и международно равнище и в светлината на неотдавнашните събития е необходимо да се направи преоценка и преглед на човешките, техническите и финансовите ресурси в рамките на мисиите EUSEC и EUPOL. Извършването на задълбочен преглед на инструментите за подкрепа на преустройството на институционалните, правните и икономическите системи, както и подобрената координация с инструментите на Организацията на обединените нации ще спомогнат за стабилизиране на държавата в дългосрочен план. Без защита на правата на човека и принципите на правовата държава в една република няма демокрация. Нека гарантираме, че това положение няма да продължи, защото в крайна сметка самата демокрация е обект на нападение.

  Corina Creţu (S&D). – (RO) Европейският парламент приема за трета поредна година резолюция относно нарушаване на правата на човека в Демократична република Конго. Това е знак за голяма загриженост относно този въпрос, но ние също така трябва да признаем и за неефективността. През 2008 г. ние осъдихме използването на изнасилвания като средство за водене на война. Сега според изчисленията на ООН средният брой на изнасилванията, за които се съобщава през първото тримесечие на тази година, е 14 на ден. В края на юли и началото на август повече от 500 жени бяха добавени към тази зловеща бройка като жертви на масови изнасилвания само в рамките на пет дни.

Фактът, че на войските на ООН, които са от най-скъпите мироопазващи сили в света, им трябваха две седмици след извършването на зверствата, за да научат за тях, въпреки че само на 30 километра от мястото има военна база, говори много за неуспеха на мисията на ООН да сложи край на този насилствен конфликт с огромни последици за региона.

По ирония на съдбата това увеличаване на зверствата предшестваше доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека. От този момент обаче милиони конгоанци станаха жертва на груби нарушения на основните права, докато безнаказаността на извършителите в общи линии продължава с пълна сила.

Считам, че е необходимо разширено разследване, при което да се определи отговорността за масовите престъпления, включително за тези, извършени от съседни държави, които също са участвали в конфликта, най-вече Руанда. През 1994 г. в региона на Големите езера беше извършен геноцид и някои от виновниците отговарят за своите действия пред Международния наказателен съд за Руанда. Считам, че едно от основните изисквания за прекратяване на конфликтите и кланетата е налагането на силата на закона. Не е възможно да има мир без правосъдие. Това беше осъзнато и при събитията в бивша Югославия, в Сиера Леоне и Камбоджа. Ето защо считам, че докладът на ООН трябва да осигури трамплин за създаване на Международен наказателен съд за Демократична република Конго.

  Антония Първанова (ALDE). – (EN) Г-н председател, ние не можем да не насочим вниманието си към положението на жените в ДР Конго. Всички знаем, че жените и децата са най-уязвимите групи от населението в зони на конфликт и че жените са тези, които страдат най-много от опустошителните последици на сегашните събития.

Изнасилванията стават безконтролни в ДР Конго, както каза моята колега. Те се използват като средство за водене на война, за тероризиране, нападение, съсипване и унижение на цивилното население. Да си затваряме очите и да пренебрегваме положението, това направо казано е неприемливо, морален неуспех за нас. Прекалено дълго говорим, без да предприемаме никакви ефикасни действия.

Искрено се надявам, че ЕС и държавите-членки ще могат конкретно да се насочат към този въпрос в бъдещите им действия във връзка с положението в ДР Конго. Ние следва да дадем приоритетно място на службите за оказване на помощ и подкрепа на местно равнище чрез хуманитарната помощ и помощта за развитие на ЕС. За съжаление, използването на изнасилването като средство за водене на война е срамно престъпление, което не се извършва само в Конго. Твърдо съм убедена, че борбата срещу сексуалното насилие спрямо жените и момичетата в зоните на конфликт трябва да бъде с най-висок приоритет във външните работи и хуманитарните политики на ЕС.

  Anne Delvaux (PPE). – (FR) Г-н председател, в интерес на истината, вземайки думата, сега се сетих, че предишното ми изказване по темата, което направих почти преди една година, все още е актуално. Аз се изказах за изключителната неотложност на борбата срещу безнаказаността и преоценката на мисията на ООН в ДР Конго MONUC. Повтарят се същите изявления, както и призивите към международната общност и конгоанските органи да предприемат действия. Междувременно нищо не се е променило. Тъжното е, че насилието става все по-страшно.

Знаем ли ние, че има съобщения за стотици невинни жертви, за хора унижавани и насилвани, а понякога дори осакатявани? Положението се влошава, а неуспехите се трупат, неуспехите на държавата, чиято най-важна отговорност е да защитава своето население, неуспехът на MONUC а сега и на MONUSCO, която изглежда не е предприела никакви предохранителни действия или противодействие в отговор на масовите изнасилвания, извършени това лято в Северно и Южно Киву.

Колко време още международната общност ще позволява това да се случва? Актовете, извършени днес, са резултат от войната, която продължи прекалено дълго. Истина е, че следващият доклад на Върховния комисар на ООН по правата на човека за очертаване на положението между 1993 г. и 2003 г. ще потвърди това, което всички знаем – огромните мащаби на престъпленията, извършени в ДР Конго в миналото. Сега обаче е важно настоящето. Крайно време е да се вземат предвид всички престъпления, извършени в ДР Конго, включително сексуалното насилие, извършено също в исторически мащаби. Нулевата търпимост, обещана от Жозеф Кабила, трябва да върви ръка за ръка с нулева безнаказаност. На всички, които са отговорни за нарушенията на правата на човека, трябва да бъде потърсена сметка, а в определени случаи те трябва да бъдат изправени пред Международния наказателен съд. По отношение на по-ранните събития, аз, както и г-жа Creţu, още веднъж призовавам за създаване на международен наказателен съд за ДР Конго. Наша отговорност и отговорност на международната общност е да гарантираме, че ще има справедливост за стотиците хиляди жертви, които и да са те, паднали през дългите години в тази изстрадала страна.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, според помощник главния секретар на ООН по въпросите на мироопазването всяка година в ДР Конго се извършват 15 000 изнасилвания, повечето от които се използват като средство за водене на война срещу жените и момичетата. След юли тази година са регистрирани над 500 случая на изнасилване, а Организацията на обединените нации не предприе задоволителни действия. Организацията пое частична отговорност за неуспеха й да защити населението.

Както признахте днес, операцията Monusco не действа. Аз искам да ви попитам дали имаме информация, която да обяснява защо не действа. Ние трябва да изискаме да се потърси отговорност за това и да се предприемат нови действия.

Европа трябва да работи чрез сътрудничество и оказване на международен натиск, за да гарантира, че в Демократична република Конго не може да има безнаказаност и че държавата предприема твърди действия в отговор на това варварство.

Ще Ви бъда благодарна, ако отговорите на въпроса, който зададох: знаем ли защо операциите на Организацията на обединените нации не действат. Какво ще правим сега?

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, Демократична република Конго е държава, която е изживяла десетилетия на експлоатация и насилие, както вече многократно беше посочено, но си струва да се повтори още веднъж, че насилието днес засяга жените по-специално, и за съжаление и децата, както е документирано в редица доклади на международни организации.

Сексуалното насилие спрямо жените често се използва като средство за водене на война и не пощадява никого. Цифрите са смущаващи – приблизително 1 000 случая на изнасилване всеки месец. Ние току-що си припомнихме, че през миналия юли и август 500 жени са били изнасилени и е налице фактът, че действията, извършени от мироопазващите сили на ООН, са се оказали недостатъчни, както преди малко посочи моята колега г-жа Matera.

На това положение трябва да се сложи край. Броят на жертвите се увеличава ден след ден. Културата на безнаказаност и ужасно слабата, ако не и несъществуваща правна система са причина за недостатъчното внимание, което правителството отдава на проблема със сексуалното насилие.

Ние знаем, че мълчаливите жертви са повече от тези, които са достатъчно смели да кажат фактите. Зверствата, които придружават сексуалното насилие, правят жертвите неспособни да извършват много от техните всекидневни действия, а средства за социална интеграция все още липсват.

Тази спирала на насилието трябва да спре и е необходимо ние да направим повече, за да гарантираме това. В заключение бих искала да припомня един израз: ако е истина, че образоването на една жена символизира образоването на цяла една нация, то е истина също така, че изнасилването на една жена символизира дестабилизирането на цяла една нация.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE). – (PL) Днешното разискване относно Демократична република Конго показва неопровержимо огромната величина на проблема с правата на човека в тази държава. В продължение на много години, световните медии постоянно изпращат съобщения относно извършваните там престъпления. Демократична република Конго е сцена на най-лоши престъпления срещу основните права на човека. Изчислява се, че около 4 милиона човешки живота вече са загубени в конфликтите в ДР Конго. Около 3,5 милиона души са били принудени да напуснат и да изоставят домовете си.

Убийствата, изнасилванията и отвличането на деца, които след това са принуждавани да се присъединяват към групите на въоръжените бойци, са ужасяващата всекидневна действителност, с която народът на ДР Конго трябва да се бори. Ето защо задължение на цялата международна общност и по-специално на Европейския съюз е да накарат конгоанските органи да предприемат ефективни действия, които да доведат до незабавно спиране на убийствата и преследванията. Ние не можем да изоставим жертвите. Крайно време е Европа да се събуди и да започне да предприема ефективни действия.

  Alf Svensson (PPE). – (SV) Г-н председател, не е необходимо да продължаваме да изброяваме зверствата, на които конгоанският народ е бил подлаган и все още е подлаган, и е очевиден позор фактът, че международната общност не е могла да сложи край на това. Този позор също така се разпростира и над ЕС и Европейския парламент, и нашите държави-членки – Европа, която е имала и все още има толкова много отношения с Африка, по-специално.

Сега ние имаме специална външна администрация, с която парадираме. Нека да видим как тази администрация се справя с положението в ДР Конго, а това е нещо, което със сигурност имаме право да очакваме. Когато говорим за това, какво означава външна администрация, на преден план изскача думата „действие“ и следователно това, което искаме да видим по-специално е действието, което ще доведе до установяване на мир и помирение в ДР Конго. Считам също така, че е съвсем очевидно, че трябва да разследваме и проследим кои стоят зад тези зверства, за да бъдат наистина публично изобличени пред целия свят. Считам, че досега това не е станало.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) В комисиите на Европейския парламент и на пленарните заседания тук в Страсбург ние много пъти разговаряхме за това, което се случва в ДР Конго, и според начина, по който описахме положението, аз считам, че не мога да го свържа с името на държавата, което е Демократична република Конго.

Изнасилването на жени и деца е престъпление срещу човечеството, толкова повече, че то се използва като средство за водене на война. Нещата в ДР Конго обаче не спират дотук, тъй като са изнасилвани също и мъже. Въпросът не се свежда само до нанасяне на удар върху достойнството на човека. Това също е въпрос на разрушаване на социалните отношения в ДР Конго. Тези мъже повече не могат да участват в социалния живот, а трябва да се махнат и да заживеят живота на отшелници. Искам Европейската комисия на първо място да проучи мерките, които сме предприели, и когато е уместно, да попита ООН дали тези мерки са ефективни и дали се налага нашите процедури да бъдат променени.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, на този ден войници нападнаха селото, в което живееха Nadine и нейното семейство. Те заповядаха на брат й да я изнасили пред очите на цялото село. Когато той отказа, те го убиха. Тогава войниците я принудиха да изпие собствената си урина, преди да убият трите й деца на възраст четири, две и една години. Изнасилиха я един след друг, като причиниха разкъсване на мембраната между влагалището и ануса й. Накрая убиха една бременна жена, сготвиха плода и накараха селяните да го изядат. Nadine избяга и получи лечение, но колко млади жени като Nadine не са успели да избягат?

Това не е мит, а действителността в една държава, намираща се в кулминацията на ужаса. Ето какво се случва в ДР Конго от 10 години насам. Ние вече приехме резолюции относно този въпрос и аз също се изказах по него през миналия декември, но положението не се е променило и безнаказаността продължава да бъде правило. Призовавам Съвета на ООН да действа по-ефективно и MONUSCO действително да защитава цивилното население. Освен това, както г-н Шастел спомена и както моята колега г-жа De Keyser призова, аз също така призовавам Европейския съюз да приеме закон, подобен на този, който беше приет неотдавна в Съединените американски щати, за забрана върху вноса на стоки, произведени от контрабандно внесени полезни изкопаеми и следователно да се спре финансирането на бунтовнически групировки.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Маргот Валстрьом, специален представител на Организацията на обединените нации по въпросите на сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти, нарече Демократична република Конго „столица на изнасилванията на света“. Това наистина е вярно, защото, ако погледнем цифрите, предоставени ни от различни организации, ние можем да видим само варварство, ужас и неприемливо страдание. През първото тримесечие са били изнасилвани по четиринадесет жени на ден, между 30 юли и 2 август няколкостотин жени и деца са били подложени на изтезания, а от 1996 г. до днес, жертвите на актове на сексуално насилие са 200 000.

Както казах, зад всички тези цифри се крие непоносимо страдание, още повече че са изминали вече 10 години, откакто Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 1325. Считам, че ние трябва да помислим относно налагането на санкции срещу лидерите на Демократичния фронт за освобождение на Руанда.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, аз също бих искал да благодаря на уважаемите членове на ЕП за тяхното участие, за новите им идеи и предложения. Бих искал също така да им благодаря за толкова конкретното описание на положението в ДР Конго, защото ние трябва да си припомним колко тежко е все още положението в тази държава.

На Комисията беше изпратено много ясно послание за това, че стабилизирането, укрепването и по-нататъшното подобрение във връзка с принципите на правовата държава и справянето със състоянието на правата на човека в ДР Конго трябва да остане висок приоритет за Европейския съюз, за върховния представител и за Комисията.

Комисията ще продължи да оказва подкрепа на конгоанските органи и на конгоанското население чрез различните инструменти, с които разполагаме, включително, да спомена само два от тях, сътрудничество за развитие и Европейската инициатива за демокрация и права на човека.

В това отношение Комисията ще провежда своята намеса в областта на структурната реформа на правосъдието, за която вече са отделени 40 млн. евро и в която ние работим от 2003 г. Разработват се също и различни други програми за дори по-голямо засилване на капацитета на съдебната система, с цел да се постигне силна и отговорна правосъдна система, която ще допринесе за прекратяване на безнаказаността, за която ние всички сме съгласни, че е напълно нетърпима за в бъдеще.

Комисията внимателно следи положението по отношение на защитниците на правата на човека в държавата чрез нашите експерти на място и ще продължи да върши това. Ние също така осезаемо подкрепяме различните организации на гражданското общество, които работят в тази област. Ето защо назначихме специален служител за връзка по тези въпроси в Киншаса, който ще следи отблизо изпълнението на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека.

Що се отнася до ужасните престъпления и сексуалното насилие, Комисията ще продължи със своите действия за борба срещу насилието и с оказването на всеобща подкрепа за изпълнение на конгоанската национална стратегия срещу сексуалното насилие. Аз съм напълно съгласен с вас, че ние трябва да определим дали стратегията работи и да видим как можем да ангажираме нашите международни партньори за постигане на по-добри резултати в бъдеще.

Г-н председател, днешното разискване доказва, че независимо от неимоверните усилия на Европейския съюз, ужасното насилие в ДР Конго все още продължава и ние всички знаем, че проблемът е огромен. Ето защо в бъдеще трябва да работим по-ефективно, трябва да търсим начини за по-добро насърчаване на африканските и международните партньори да съсредоточат вниманието си върху въпроса, за да не се налага да повтаряме това изключително тъжно разискване в бъдеще.

  Оливие Шастел, от името на Катрин Аштън (заместник-председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност). – (FR) Г-н председател, в отговор аз бих искал да отбележа три допълнителни момента.

Първо, по отношение на MONUSCO, много от вас споменаха за ролята на мисията или по-скоро за нейната пасивност. Ние в няколко случая предупредихме за опасността от преждевременното изтегляне на MONUSCO, с цел да предотвратим появата на вакуум, и дори по-силно влошаване на сигурността в засегнатите от конфликти райони. Най-общо казано, настрана от извършените зверства, ние само можем да приветстваме начина, по който Организацията на обединените нации подходи към въпроса за удължаване на мандата на мисията на ООН в ДР Конго. Както знаете, докато новият мандат се обсъждаше, конгоанското правителство от своя страна настояваше за частично изтегляне. Затова на 30 юни 2010 г. Съветът за сигурност се съгласи да намали числеността на мисията с 2 000 миротворци, свеждайки броя на войниците на място от 21 500 на 19 500, но устоя на натиска от страна на Киншаса за по-нататъшно намаляване.

В конкретния случай на днешното разискване, ние считаме, че трябва да се установят отговорностите и приветстваме факта, че Организацията на обединените нации се вгледа сериозно в собствените си недостатъци. Ние обаче трябва да разберем трудните условия, в които работи MONUSCO, и по всяка вероятност да призовем за по-добра координация между органите на ДР Конго и ООН. Считаме, че закриването на MONUSCO в този момент би утежнило значително положението на народа и би изложило на риск процеса на стабилизация в региона.

Вторият момент се отнася до това, което в основата си върши Европейският съюз в подкрепа на реформата на правосъдната система и на борбата срещу безнаказаността и особено срещу сексуалните престъпления. Преди малко членът на Комисията Шефчович се изказа по този въпрос. Вярно е, че Европейският съюз предприема действия на няколко равнища, включително чрез мисиите EUPOL и EUSEC. Искам да добавя още нещо, защото считам, че средствата, разработени от нашите институции, не са нито недостатъчни, нито минимални, но вероятно има възможност да се оцени начинът, по който те се използват. Освен това Комитетът по политика и сигурност (КПС), председателстван от белгийския посланик Уолтър Стивънс, ще замине за ДР Конго през следващите седмици, за да оцени работата на тези две мисии.

Третият и последен момент е, че г-н Tarabella и други колеги съвсем правилно подчертаха значението на справянето с въпроса за незаконната експлоатация на природните богатства в ДР Конго, поради връзката й със съществуващото насилие, тъй като този трафик помага за финансиране на някои бунтовнически движения. ЕС наблюдава много внимателно този въпрос. Освен това, както мнозина от вас предложиха, ние ще анализираме неотдавна приетия американски закон в тази област, за който беше многократно споменато в разискването.

Все още е прекалено рано да се анализира решението, взето от президента Кабила, за спиране на експлоатацията на минералните ресурси, по-специално в Киву. Единственото, което може да се каже на настоящия етап, е, че затварянето на тези обекти ще бъде приветствано, тъй като това показва, че най-висшите органи на ДР Конго всъщност са ангажирани с борбата срещу незаконната експлоатация на природните богатства на държавата. Ясно е обаче, че тази мярка може да бъде анализирана само във връзка с въздействието, което ще окаже не само върху финансирането на бунтовническите войски, но и за възможността органите да могат да придобият отново ефективния си контрол, и върху социалноикономическото благоденствие на народа.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Gianni PITTELLA
Заместник-председател

  Председател. – Постъпили са шест предложения за резолюции(1), внесени в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе по време на първата месечна сесия през октомври.

Писмени изявления (член 149)

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) В заключенията на Европейския съвет, приети на 16 септември, се посочва, че за ЕС е много важно да бъде готов да засили сътрудничеството си с Африка и да се стреми да намали нарушенията в областта на международното право по правата на човека и в областта на хуманитарното право. По отношение на нарушенията на правата на човека, специално внимание трябва да се обърне на Демократична република Конго. Войските на конгоанската армия са свързани със смъртта на много цивилни лица, а техните насилствени действия и сексуално насилие спрямо жени и деца се използват като инструмент за всяване на страх в обществото, докато изнасилването се използва като средство за водене на война. Ето защо с проекторезолюцията на Европейския парламент относно защитата на правата на човека и правосъдието в Демократична република Конго се цели предприемане на всички възможни координирани действия с цел да бъдат спрени ужасните престъпления. Важно е да бъдат насърчени мирът и стабилността в региона и да има по-тясно и редовно сътрудничество с медиите и обществото на национално равнище, за да се намали равнището на престъпността и бъдещите престъпления да бъдат предотвратени. Бих искала да подчертая, че ние трябва да се борим срещу безнаказаността и да гарантираме защита на цивилното население, и по-специално на жените и децата, от нарушенията в областта на международното право по правата на човека и на хуманитарното право, включително всички форми на сексуално насилие и насилие, основано на пола. Аспектът за равенството между половете трябва да бъде интегриран на всички равнища на сътрудничеството между ЕС и държавите партньори.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Предстоящите срещи на високо равнище ЕС-Република Южна Африка и ЕС-Африка трябва да бъдат повратна точка за прекратяването на насилието в Демократична република Конго. Бързото прилагане на международните мерки за противопоставяне на нарушаването на правата на човека е наложително. В този регион клането, изнасилванията и убийствата продължават с години. Борбата между племената се изостря. В момента всеки се бори срещу всекиго.

Както обикновено, най-високата цена се плаща от цивилното население, в което са включени милиони деца. В ДР Конго всяка минута умира по едно дете. Повечето деца умират от болести или от недохранване. Всички ние знаем за проблема и е необходимо да изпратим помощ на хората, които живеят там. Въпреки това обаче ние показваме изненадваща безпомощност и неспособност. През 2008 г. в Полша над 650 училища взеха участие в кампанията „Спасете децата в Конго“. Те успяха да съберат 470 000 полски злоти и сумата беше изпратена на нуждаещи се деца в Демократична република Конго.

Проучване на Евробарометър, публикувано на 13 септември, показва, че 89% от европейците решително подкрепят предоставянето на помощ на развиващите се страни. Независимо от усилията, положени от определени държави и световни организации, положението не се подобрява. Нашата резолюция не трябва да бъде още една проява на добри пожелания, а ясен план за важни и неотложни действия, които Съюзът ще предприеме, за да защити правата на човека и справедливостта, и които ще ни доближат до постигане на Целите на хилядолетието за развитие.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) Днес ние разглеждаме незачитането на основните норми на международното хуманитарно право в Демократична република Конго – държава, която е демократична само по име. Искам решително да осъдя масовите изнасилвания, извършвани спрямо жени и деца, а така също и другите форми на насилие срещу многобройните невинни цивилни граждани в източната част на ДР Конго. Петнадесетте хиляди изнасилвания, регистрирани през 2008 и 2009 г., както и тези, извършени в края на юли и началото на август тази година, свидетелстват за чувството на безнаказаност за такъв вид престъпления, които са дълбоко вкоренени в културата на тази държава. Сексуалното насилие се използва като средство за водене на война и във връзка с това трябва да се наказва като военно престъпление и престъпление срещу човечеството. Аз призовавам всички страни в конфликта да сложат край на всякакви форми на сексуално насилие и други нарушения на правата на човека и също така да дадат възможност на хуманитарните организации да получат достъп до лицата от цивилното население, които се нуждаят от помощ. Изисквам от правителството на Демократична република Конго, в сътрудничество с международните институции, да продължи с усилията си за справяне с безнаказаността и незабавно да проведе разследване на неотдавнашните нападения, и да гарантира, че извършителите ще бъдат привлечени под отговорност.

  Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма. – (PL) Конфликтът в Демократична република Конго несъмнено е един от най-тежките през последното десетилетие. Независимо от силния натиск от страна на международната общност, положението ни най-малко не се е променило. Доказателство за това са непрекъснатите съобщения, които информират за брутални нарушения на основните права на човека, извършвани от всички страни в конфликта. Убийствата, изтезанията, сексуалното насилие, потискането на опозицията и на защитниците на правата на човека, заедно с многобройните задържания, случаи на преследване и на жестоки изтезания продължават да бъдат обичайна практика. Не са пощадени дори децата войници – голям брой деца, насилствено принудени да се включват в редовете на бойците. Изключително бруталните актове на сексуално насилие, извършени без да се прави разлика дали са спрямо малки момичета, възрастни хора и мъже, са се превърнали в неотделима черта на бойната тактика в големи мащаби. До днес международната общност, включително Организацията на обединените нации и Европейският съюз, е неспособна да постави положението под контрол и да помогне за прекратяване на кланетата в ДР Конго. Положение като това е абсолютно неприемливо. Следва да се предприемат енергични мерки за оказване на ефективно влияние върху конгоанските органи. Конгоанското правителство трябва да осъди хора. То трябва да гарантира, че извършителите ще понесат отговорността за техните дела и също така да гарантира, че за гражданите ще бъдат взети подходящи мерки за сигурност. Тези, които вече са станали жертви, се нуждаят от помощ и възстановяване на реда. Особено важна е добрата медицинска помощ. Ще изминат много години преди те да могат да се възстановят от безбройните жестокости, извършени над тях, а някои завинаги ще бъдат изключени от нормалния социален живот. Тяхното благоденствие трябва да се превърне в приоритет както за конгоанските органи, така и за международната общност.