Председател. – Следващата точка е общо разискване по следните доклади:

– Въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Jo Leinen, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, към Съвета: Основни цели за конференцията в Нагоя на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, 18-29 октомври 2010 г. (O-0111/2010 - B7-0467/2010);

– Въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Jo Leinen, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, към Комисията: Основни цели за конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие в Нагоя, 18-29 октомври 2010 г. (O-0112/2010 - B7-0468/2010);

– Въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Michèle Striffler, от името на комисията по развитие, към Съвета: Приносът на биологичното разнообразие и екосистемните услуги за развитието и постигането на ЦХР (O-0107/2010 - B7-0464/2010);

– Въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Michèle Striffler, от името на комисията по развитие, към Комисията: Приносът на биологичното разнообразие и екосистемните услуги за развитието и постигането на ЦХР (O-0108/2010 - B7-0465/2010).

  Karin Kadenbach, в качеството на заместник на автора. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, преди няколко дни разговарях с група журналисти по въпроси, които ми бяха особено присърце тази есен. Един от тях, съвсем правилно, беше този за биологичното разнообразие. Както знаете, конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие ще се проведе скоро в Нагоя и аз имам честта и удоволствието да участвам като част от парламентарната делегация и съавтор на резолюцията относно биологичното разнообразие, която ще бъде гласувана в Нагоя. Така че разговарях с журналистите, когато бях запитана защо си позволяваме лукса, да речем, да спасяваме, бобъра. Регионът, откъдето произхождам, Долна Австрия, успя да спаси един вид, застрашен от изчезване, който сега се разпространи в широка област – донякъде за огорчение на селските стопани и горските работници, чиито чувства към бобъра са доста различни.

Докато Европейският съюз и много агенции в държавите-членки работят упорито и с голяма всеотдайност, подкрепяни от НПО, да опазват видове, този разговор показа отново, че много хора считат защитата и запазването на биологичното разнообразие за някакъв лукс. Питат дали ЕС няма нещо по-неотложно, с което да се занимава, отколкото да спасява няколко застрашени орхидеи или животински видове. Има ли някакво значение, често питат хората, дали в зоологическата градина има 500 или само 499 различни животни, които да гледаме? Госпожи и господа, за тези хора темата за опазване на видовете и биологичното разнообразие едва ли е приоритет. Да бъдем честни: темата за биологичното разнообразие изобщо не е толкова високо в политическия дневен ред като темите за икономическия растеж или сигурността. Трябва да бъде обаче защото подценяваме важността на този въпрос.

Въпросът за опазването на видовете – и искам да подчертая това – не е въпрос за някаква благотворителна институция за няколко малки бръмбарчета, без които просто ще трябва да се справим. Не ме разбирайте погрешно: опазването на видовете наистина е свързано с любов към флората и фауната, но по принцип то засяга сигурността, политиката по отношение на пазара на труда и политиката по отношение на миграцията. Защото често в обсъжданията за биологичното разнообразие се забравя ролята, която животните и растенията играят в нашата екосистема. Те са доставчиците на услуги в природата, които поддържат работата на нашата екосистема. Благодарение на множеството различни видове и тяхното взаимодействие бреговите линии не ерозират, няма лавини и водните басейни се самоочистват. Тук говорим за съществен елемент от устойчивото развитие, с неговите ценни стоки и услуги като предоставяне на храна, свързване на въглерода и регулирането на водите – неща, които формират основата на икономическото благосъстояние, социалното благоденствие и качеството на живота. Ако видовете измират, естественото равновесие се нарушава и се задейства опасен ефект на доминото. Замяната на услугите, предоставяни от тези растения и животни, е скъпа. Рано или късно определени региони и естествени обитания вече няма да могат да бъдат обитавани или използвани. Като следствие тези обитания вече няма да могат да предоставят на екосистемата своите ценни стоки и услуги. Не само това, евентуалните по-нататъшни последствия като безработица, липса на сигурност и емиграция са неща, от които всички се страхуваме.

Следователно е съвсем ясно, че защитата на видовете е въпрос, който засяга редица области на политиката. Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните подчерта това неотдавна, след като работи активно за установяване на позицията на Европейския парламент. Бих искала също така да спомена някои цифри. Според изчисленията на учените замяната на тези природни услуги и справянето с последиците като безработица и миграция би струвало 7% от брутния доход в цял свят. Ако това не ви учудва, ето още цифри. Според последното проучване на Европейската комисия 25% от европейските животински видове са застрашени от изчезване. Според същото проучване крайбрежните екосистеми в Европа биват постоянно разрушавани. Определени региони, които имат значително биологично разнообразие, също са в упадък. За разлика от тях области с развитие, дело на човека, като промишлени паркове, жилищни квартали и транспортна инфраструктура, са се увеличили с 8% от 1990 г. насам.

Госпожи и господа, както ще разберете, действащите лица, преговарящи в Нагоя, не винаги се съгласяват с това, което конференцията се надява да постигне. Развитите страни искат твърди цели, НПО искат амбициозни цели, докато – не е изненадващо – икономическите играчи са доволни от реалистични цели. Според мен ЕС трябва да вдигне високо летвата в Нагоя и, както тук в Европа, трябва да работи за по-голямо привличане на бизнес общността – особено онези отрасли и клонове на промишлеността, които използват в значителна степен биологични ресурси. ЕС може да реши дали да бъде добър пример или лош пример.

Госпожи и господа, вече е октомври и много хора в Европа още дори не са чували, че тази година е определена за Международна година на биологичното разнообразие. Нека заедно се уверим, че биологичното разнообразие ще получи статута, който заслужава и от който се нуждае, за да продължи да предлага своите екологични услуги в бъдеще. Позволете ми да повторя една често цитирана индийска пословица: „Едва когато бъде отсечено и последното дърво, когато бъде отровена и последната река, когато бъде хваната и последната риба, едва тогава ще разбереш, че парите не се ядат.“

  Gay Mitchell, в качеството на заместник на автора. – (EN) Госпожо председател, благодарен съм за възможността да се изкажа в това разискване.

Миналата седмица председателствах делегацията на Парламента на срещата на високо равнище на ООН за напредъка към Целите на хилядолетието за развитие. По време на цялата среща на високо равнище и по време на всяко от съпътстващите мероприятия бях обхванат от ентусиазма на моите колеги, правителства, международни организации и хората на място, които са се ангажирали с постигането на амбициозните цели, поставени през 2000 г. Постигнат е известен напредък и има много неща, с които да се гордеем, но е необходимо да се направи още много.

Достъпът до образование се подобрява бързо. Включването в образованието е достигнало 76% в Африка на юг от Сахара и 94% в Северна Африка. Достъпът до питейна вода се разширява. До 2015г. 86% от живеещите в развиващите се страни ще могат да имат достъп до чиста питейна вода – увеличение в сравнение със 71% през 1990 г. Целите за достъп до питейна вода вече са постигнати в четири региона – Северна Африка, Латинска Америка и Карибския басейн, Източна Азия и Югоизточна Азия. Достъпът до енергия се увеличава. Има почти повсеместен достъп до електричество в Северна Африка.

Въпреки че очевидно е постигнат напредък, има още толкова много да се направи. Пред нас помощник-секретар на Организацията на обединените нации изрази мнението, че всъщност ни е необходим „спринт до финала“ през следващите пет години. Един милиард деца живеят в бедност, 1,4 милиона деца умират всяка година поради липса на достъп до безопасна питейна вода, а 2,2 милиона деца умират всяка година, защото не са имунизирани с ваксини, които са толкова лесно достъпни в развития свят и с които ние разполагаме от повече от 30 години.

Цел 7 от Целите на хилядолетието за развитие е да бъде осигурена устойчивост на околната среда. В рамките на тази цел има няколко подцели. Цел 7б е може би най-обхватна: „намаляване на загубата на биологично разнообразие, постигане до 2010 г. на значително намаляване на темповете на загубата“. Показателите за биологично разнообразие включват, наред с други, съотношението на площите, покрити с гори, емисиите на въглероден диоксид, съотношението на общо използваните водни ресурси, потреблението на вещества, които намаляват озона, и съотношението на рибните запаси в рамките на безопасните биологични граници. Затова намаляването на загубата на биологично разнообразие е ключов компонент от Целите на хилядолетието за развитие.

Седемдесет процента от бедните по света живеят в селски райони и зависят пряко от биологичното разнообразие за своето оцеляване и благоденствие. Бедните в градовете също разчитат на биологичното разнообразие за екосистемни услуги като поддържане на качеството на въздуха и водата и разлагането на отпадъците. Едва ли може да има съмнение, че биологичното разнообразие и изменението на климата ще засегнат първо бедните по света. Ще засегнат държави като Тувалу на полинезийските острови – държава, която е само четири и половина метра над водното равнище – и Малдивските острови, където президентът Нашид тази година проведе заседание на кабинета под водата, за да подчертае факта, че до края на века неговата страна може наистина да бъде под водата.

Призовавам държавите-членки и Комисията да дадат нов тласък на глобалния съюз срещу изменението на климата и неговите средства за подкрепа, за да повишат способностите за изграждане на капацитет на развиващите се страни и да се разшири базата знания за очакваното въздействие от загубата на биологично разнообразие, и за да бъде включена тя ефективно в плановете и бюджетите за развитие.

Подчертах също така факта, че програмите, предназначени за опазване на биологичното разнообразие и намаляване на бедността трябва да вземат предвид приоритетите на бедните и да наблегнат повече върху локално-базирано управление на околната среда, да осигурят достъп до ресурси за биологично разнообразие, поземлена реформа и признаване на поземлените владения по обичайното право.

До 2050 г. ще има още два милиарда души на земята и 90% от тях ще бъдат родени в това, което сега е развиващият се свят. Ако допуснем в тези държави да продължава пълната мизерия, ще има масова миграция от юг на север и неравенството би могло да стане причина за световен пожар.

Мнозина от нас не вярваха, че ще видим падането на Берлинската стена, докато сме живи. Сега възприемаме като даденост, че бившите доминирани от Съветите държави са наши партньори в ЕС. Стената от бедност между севера и юга също може да падне и ние можем да направим един по-добър и по-безопасен свят – място, където можем да имаме нови партньори и околна среда, безопасна за всички нас.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: DIANA WALLIS
Заместник-председател

  Йоке Шаувлиге, действащ председател на Съвета. – (NL) Госпожо председател, уважаеми членове на ЕП, преди всичко благодаря ви, че ми давате възможността да говоря днес по тази много важна тема, а именно, биологичното разнообразие. В своите заключения от 15 март 2010 г. относно биологичното разнообразие в периода след 2010 г.: Концепция и цели на ЕС и в световен план и международен режим на достъп до генетичните ресурси и поделяне на ползите Съветът подчертава колко е важно да се поддържа биологичното разнообразие и да се предотвратят необратимите щети върху екосистемите и техните функции, не на последно място, за да се осигури социално-икономическа стабилност и да се постигнат Целите на хилядолетието за развитие.

Съветът напомни, че биологичното разнообразие играе централна роля в борбата в световен мащаб срещу глада и за осигуряване на продоволствена сигурност и че също така има ключов принос за осигуряване на благоденствие и за намаляване на бедността. В повечето развиващи се страни връзката между опазването на екосистемите, от една страна, и заетостта, доходите и средствата за препитание, от друга, е много по-тясна отколкото в ЕС.

С оглед на десетото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР), ЕС иска да допринесе активно и конструктивно чрез реалистичен, амбициозен подход за постигането на глобален консенсус относно мерките, които трябва да бъдат взети след 2010 г. за насърчаване на биологичното разнообразие. Това включва мерки, които са в състояние да развият перспектива по отношение на стратегическия план за след 2010 г., и които е възможно например да имат времеви хоризонт до 2020 г., визия с времеви хоризонт до 2050 г., перспектива по отношение на подцелите и важни събития, свързани с измерими показатели, и накрая, перспектива по отношение на въвеждането на подходящи инструменти за мониторинг, оценка и последващи действия.

Срещата на високо равнище на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации, проведена в Ню Йорк преди две седмици, на 22 септември, беше добра възможност да се призове международната общност да признае критичното състояние на биологичното разнообразие в цял свят, а също така да се подчертае необходимостта от опазване основата на живота на земята в интерес на човечеството и бъдещите поколения, и да се предприемат подходящи инициативи на всички равнища.

Що се отнася до техническата подкрепа за най-слабо развитите страни, Съветът счита, че разработването и трансферът на най-добри практики и технологии са от съществено значение в борбата срещу загубата на биологично разнообразие, изменението на климата и опустиняването. Важно е да бъдат постигнати координирани действия и удовлетворително, стойностно, ефективно използване на ресурсите.

По отношение на финансирането, виждането на Съвета е, че установяването на ефективна политическа рамка за след 2010 г. и въвеждането на нов стратегически план за КБР ще изисква подходяща мобилизация на ресурси от всички възможни източници, като бъдат обхванати и публичните, и частните финанси, с включване на нови форми на финансиране и финансиране за мерки срещу изменението на климата. Съветът възприема становището, че следва да се вземе предвид освобождаване на финансови ресурси за биологичното разнообразие чрез променяне, премахване или преориентиране на субсидии, които са вредни за биологичното разнообразие. Включването на биологичното разнообразие в дейностите на бизнес общността и в други секторни политики остава необходимост и приоритетна цел.

Заключенията на Съвета още от 5 декември 2006 г. посочват в отговор на Посланието от Париж относно биологичното разнообразие, че биологичното разнообразие и поддържането на екосистемните услуги следва да бъдат включени в политическия диалог с държавите и регионите – наши партньори. В хода на процеса партньорите трябваше да бъдат насърчени допълнително да установят потребностите и да ги степенуват по приоритет в националните и регионалните стратегии и планове за развитие. Съветът поддържа убеждението, че включването на екосистемните услуги и биологичното разнообразие в програмите за сътрудничество за развитие и последващата финансова подкрепа са единствения начин за постигане на устойчиви резултати.

Макар че съществува ясна връзка между Конвенцията от Орхус относно достъпа до информация, участието на обществеността във вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, от една страна, и биологичното разнообразие, от друга страна, трябва да се има предвид, че тази конвенция е изготвена в рамките на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (UNECE). Независимо че конвенцията е отворена за присъединяване на държави, които не са членки на UNECE, нашите партньори в областта на развитието понастоящем не са страни по тази конвенция.

Бих искала да ви благодаря за вашия интерес и очаквам с нетърпение разискването, което съм убедена, че ще извади на преден план много нови елементи.

  Янез Поточник, член на Комисията. – (EN) Госпожо председател, стратегическите цели на Европейския съюз за Нагоя са изложени в заключенията на Съвета от 22 декември 2009 г. и от 15 март 2010 г. и ще бъдат допълнително разработени в детайли и подобрени от Съвета по въпросите на околната среда на 14 октомври 2010 г. Три въпроса се открояват по-конкретно като приоритетни за Европейския съюз.

Първият е приемането на нов стратегически план за конвенцията за периода 2011-2020 г. Той следва да отразява най-доброто научно познание за състоянието на биологичното разнообразие и да осигури ефективна рамка за прилагане, която да е достатъчно амбициозна, за да задейства ускоряване на дейността на всички страни по конвенцията. Това е жизненоважно, ако искаме да предотвратим още изчезвания на видове и да позволим на биологичното разнообразие да ни предоставя важните стоки и услуги, от които зависим всички ние, и особено бедните.

Вторият стратегически приоритет за Европейския съюз е да приключи преговорите по Протокола за достъп и споделяне на ползите като ключов принос за запазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие след 2010 г. и в съответствие с ангажимента, поет от всички страни на Конференцията на страните (COP 8) през 2006 г. Това е очакване, което е широко споделяно от развиващите се страни, които са страни по конвенцията, много от които го считат за свой най-важен приоритет.

Третият приоритет е да се осигури мобилизирането на адекватни ресурси, които да дадат възможност за прилагане на политическата рамка по отношение на биологичното разнообразие след 2010 г., включително новия стратегически план. ЕС като цяло се е ангажирал, като част от своята цел във връзка с биологичното разнообразие за 2020 г., приета по-рано тази година, да увеличи своя принос за предотвратяване на глобалната загуба на биологично разнообразие, но считам, че също така можем да бъдем горди с това, което фактически правим. През периода 2002-2008 г. Европейският съюз е осигурявал ежегодно повече от 1 млрд. щатски долара, приблизително 740 млн. евро, за глобалното биологично разнообразие до голяма степен чрез тематичната програма за околна среда и природни ресурси по Инструмента за сътрудничество за развитие, но също така и чрез Европейския фонд за развитие (ЕФР), като и двата включват адекватни разпоредби във връзка с биологичното разнообразие.

Държавите-членки допринесоха значително за неотдавнашното попълване на Глобалния екологичен фонд, за който са определени 1,2 млрд. щатски долара за биологичното разнообразие. Това представлява увеличение от 28% в сравнение с последното попълване и новата инициатива за 1 млрд. евро за ЦХР, обявена от председателя Барозу на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк миналия месец, очевидно също може да бъде от полза за биологичното разнообразие.

Комисията понастоящем актуализира собствените си данни за сътрудничество за развитие, свързано с биологичното разнообразие, като използва същата методика, която беше използвана за отчитане на финансирането във връзка с климата, и ние, естествено, насърчаваме държавите-членки да направят същото, за да можем да представим консолидирани данни в Нагоя.

Необходимо е да потърсим и други начини как да допринесем за подобряване на прилагането на Конвенцията за биологичното разнообразие и да помогнем на развиващите се страни, страни по конвенцията, да изпълняват задълженията си по нея, по-специално новия стратегически план за след 2010 г., който ще бъде приет в Нагоя. Възнамеряваме да проучим начините и средствата за това заедно с нашите партньори в Нагоя.

Биологичното разнообразие не е ново предизвикателство за намаляване на бедността, както вече беше споменато. Целта за биологичното разнообразие за 2010 г. беше включена в ЦХР 7 още през 2002 г. и самият ЕС изрично е подчертавал по много поводи важните връзки между биологичното разнообразие и развитието. Миналия месец в изявлението си по време на срещата на високо равнище за биологичното разнообразие на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации председателят Барозу отбеляза, че нашата способност да сложим край на бедността и глада и да подобрим здравето на децата и майките зависи от дългосрочното наличие на питейна вода, храни, лекарства и суровини, предоставяни от природата.

Това се припомня и в доклада относно ЦХР за 2010 г., в политическата рамка на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата на продоволствената сигурност, и в работната програма на Комисията за съгласуване на политиките за развитие за 2010-2013 г., която включва конкретна цел за биологичното разнообразие и съпътстващите показатели като част от оперативната рамка за повишаване на съгласуваността на политиките на ЕС, свързани с целите за развитие.

Може би новото са нарастващите познания и информираност за икономиката на загуба на биологично разнообразие и до каква степен тя подкопава перспективите за намаляване на бедността в дългосрочен план. Международното проучване „Икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие“ (ИЕБР) показва колко скъпо струва загубата на биологично разнообразие и деградацията на екосистемите на нашите икономики, включително икономиките на развиващите се страни. Така че това вече не е етичен въпрос; това всъщност е въпрос за качеството на нашия живот и въпреки това опазването на биологичното разнообразие и екосистемите не се счита за приоритет на развитието.

Можем да се надяваме, че ИЕБР ще допринесе донякъде за промяна на това положение, така че повече от нашите партньори измежду развиващите се страни да отдадат по-голям приоритет на опазването на биологичното разнообразие и устойчивото използване в своите стратегии за развитие, но дори когато то не е в центъра на действията по национални и регионални стратегии за подкрепа, независимо от това европейската политика за развитие изисква околната среда и устойчивото управление на природните ресурси да бъдат считани за всеобхватен въпрос, който да бъде включван във всички дейности за развитие. И Инструментът за сътрудничество за развитие, и Европейският фонд за развитие включват разпоредби, свързани с биологичното разнообразие.

В заключение, по отношение на механизмите за осигуряване на право на достъп до информация и участието на обществеността във вземането на решения, свързани с биологичното разнообразие, ЕС изцяло подкрепя проекторешението на COP 10 относно стратегическия план, който настоятелно призовава страните и други правителства да дадат възможност за широко и ефективно участие за пълно реализиране на целите на конвенцията и стратегическия план. Ние считаме също така, че Протоколът относно достъпа и споделянето на ползите следва за задължи договарящите се страни да установят национални рамки, които дават възможност на туземни и местни общности да вземат предварителни и информирани решения дали да предоставят или не достъп до своите традиционни знания.

Аз одобрявам всичко казано от авторите на въпросите и съм наистина благодарен за техния ценен принос.

  Esther de Lange, от името на групата PPE. – (NL) Госпожо председател, г-жо Шаувлиге, г-н член на Комисията, най-важното нещо, което ще искаме от вас утре в нашата резолюция, ще бъдат амбициозни, но все пак реалистични цели за Нагоя. Интелигентният подход би бил там да се договорят мерки, които да служат не само за опазване на биологичното разнообразие, но и за борба срещу изменението на климата, за подпомагане за постигането на Целите на хилядолетието за развитие, за които вече се каза много, и за създаване на зелени работни места, не на последно място в Европейския съюз. С един куршум четири заека – ето това наричам да си струва парите.

За да постигне това обаче, необходимо е Европейският съюз да бъде единодушен. Трябва да бъда откровена с вас: в това отношение настроението ми малко спада. Слушала съм много позовавания на изявления на Съвета от предишни години, и от март тази година, но не съм чула почти нищо конкретно. Въпреки това, надявам се, че разсъжденията на Комисията, а също и на Съвета, са напреднали след общите приказки в изявлението от 15 март. Надявам се, поне – ще видим това на 14 октомври. Надявам се също така, че ще се поучим от миналите си грешки; че няма да отидем на още една международна среща на високо равнище въоръжени с мандат, характеризиращ се с неяснота и общи приказки, и че ние, Европейският съюз, няма да прекараме отново цялото си време във взаимни консултации за това, как да реагираме на събитията, което не оставя време да играем водещата роля, за която призова наред с другото г-жа Kadenbach.

Последната точка, към която бих искала да привлека вниманието, засяга включването на биологичното разнообразие в други политики. Ние, Парламентът, призовахме за такова съгласуване в областта на околната среда и другите политики в неотдавнашния доклад относно биологичното разнообразие в Европейския съюз; аналогично, трябва да интегрираме биологичното разнообразие и на международно равнище. Биологичното разнообразие не е само въпрос на околна среда или на Целите на хилядолетието за развитие; в други области също, като Световната търговска организация (СТО), нетърговските цели като тази за биологичното разнообразие трябва да бъдат поставени по-високо в дневния ред. Г-н член на Комисията, знам, че биологичното разнообразие е нещо, на което държите. Надявам се да предадете това послание за интегриране в международен план на вашите партньори на международно равнище.

  Michael Cashman, от името на групата S&D. – (EN) Госпожо председател, аз също бях в ООН с г-н Mitchell и представлявах Парламента по въпроса за ЦХР. Искам да поздравя Комисията за това, което прави, но искам да информирам Парламента, че ние в ЕС имаме водеща роля в международен аспект по тези въпроси – по отношение на биологичното разнообразие, изменението на климата, и всъщност по отношение на намаляването на бедността по линия на ЦХР, но интересно, в ООН ни е даден само статут на наблюдател. Това трябва да се промени, тъй като ние водим света по отношение на тези въпроси.

Тази година е Година на биологичното разнообразие, но аз бих предложил всяка година да бъде година на биологичното разнообразие. Нашите граждани – може би в галерията за посетители, може би тези, които гледат вкъщи – ще попитат какво общо има това с тях. Без информираност на обществеността и повишаване на информираността нищо няма да се промени. Те трябва да разберат, че една консерва домати, която вземат в супермаркета, не би била там, ако не беше биологичното разнообразие. Необходима ни е информираност на 360 градуса какво означава това. Както блестящо се изрази г-н Mitchell, стената от бедност – и, ако мога да добавя, лишения – трябва да падне.

В тази зала говорим за съгласуване на политиката, но нека спомена само някои от въпросите: без съгласуване на политиката относно достъпа до енергия в развиващия се свят, обезлесяването, изменението на климата, продоволствената сигурност, реформата на общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството, завземането на земя, природни ресурси и достъпа до вода, никога няма да защитим биологичното разнообразие и никога няма да спрем страданията на бедните по света.

  Gerben-Jan Gerbrandy, от името на групата ALDE. – (EN) Госпожо председател, докато обсъждаме европейската позиция за срещата на високо равнище в Нагоя, вън от Парламента се предприема лов: безжалостен лов за ресурси, лов за нефт и газ, минерали, дървен материал, храна и вода, лов все за ресурси, които се предоставят от природата.

В този лов китайските инвеститори искат да изградят магистрала през националния парк Серенгети, за да експлоатират ресурсите на Централна Африка. Саудитски инвеститори слагат на масата милиарди долари, за да изградят 6 000 километра пътища през тропическите гори на Конго, за да положат основите на огромни заводи за палмово масло.

Всички искаме да спрем загубата на биологично разнообразие, но в реалния свят този лов за ресурси осуетява постигането на нашите цели. Това е реалността. Затова единственият начин да бъде спряна загубата на биологично разнообразие е чрез радикална промяна на нашето поведение.

Необходимо ни е биологично разнообразие за храна, подслон, лекарства, чист въздух, вода и така нататък, и така нататък. Просто не можем да оцелеем без него. Достигаме точка на нарушаване на равновесието, след която щетите стават необратими и, което е още по-лошо, се ускоряват. Това е съзнанието за неотложност на срещата на високо равнище в Нагоя и това е съзнанието за неотложност, което очаквам от министрите и членовете на Комисията, които ще присъстват.

За съжаление, политическите декларации и резолюции няма да бъдат достатъчни за постигане на това съзнание за неотложност. Необходим ни е много повече натиск. Поради тази причина започнах онлайн кампания заедно с мои колеги от цял свят. Искам гласът на всички хора да се чуе по този въпрос, защото хората се безпокоят за това. Минете през Facebook, за да спрете загубата на биологично разнообразие и да подкрепите тази кампания. Аз заедно с много мои колеги ще представим хилядите подписи на онези, които вземат решения в Нагоя, за да узнаят, че хората зависят от тяхната упоритост и настоятелност за превръщане на Нагоя в успех.

  Sandrine Bélier, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Госпожо председател, г-жа Шаувлиге, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ангажиментите, поети през 1992 г. в Рио и през 2002 г. в Йоханесбург, не бяха изпълнени. Нашите стратегии за спиране на загубата на биологично разнообразие се провалиха и ние знаем причините за този провал.

Климатът се променя, биологичното разнообразие намалява и човечеството трябва да е решено да се адаптира повече и по-бързо, и по начини, които стават все по-трудни. В Нагоя само няколко седмици преди Канкун Европейският съюз има възможността да приведе доводи в полза на приспособяването на нашия модел за икономическо развитие с оглед справянето с предизвикателствата на ХХI век.

Дерегулацията по отношение на климата, спирането на загубата на биологично разнообразие и борбата с бедността: тези три предизвикателства и отговорите, необходими, за да се справим с тях, са тясно свързани. Ние носим отговорността да предложим и да въведем нов модел за развитие, който е по-справедлив, по-равнопоставен и по-устойчив.

Затова нека говорим ясно и практично. Резолюцията на Парламента определя три ключови предизвикателства, които сега повдигат няколко въпроса относно позицията на Комисията и на Съвета.

Първото предизвикателство, разбира се, е да се започне опазване и възстановяване на биологичното разнообразие. Това предполага адекватно финансиране, оттеглянето на цялата публична помощ, която е вредна за биологичното разнообразие, и определянето на специален бюджет, който ние предлагаме да бъде увеличен десетократно. Готов ли е Европейският съюз да отдели 0,3% от своя БВП за своята политика за спиране на загубата на биологично разнообразие и да убеди държавите от ОИСР да направят същото?

Второто предизвикателство е цената на загубата на биологично разнообразие за обществото, която едва сега започва да се изчислява. Счита се, че представлява около 1% от глобалния БВП, но тази оценка не взема предвид социалната, културната, моралната и научната стойност на биологичното разнообразие.

Решен ли е Европейският съюз да се противопостави на монетизацията на живите същества? Решен ли е да защити общото наследство на човечеството и да потвърди отново, че природата е безценна и не се продава?

Накрая, третото предизвикателство е да се спре ограбването на генетични ресурси от страна на предприятията и промишлените отрасли. Едно решение е да бъде регулиран достъпът до генетични ресурси по начин, който по-специално спазва изцяло правата на туземните и местни общности.

Европейският съюз ще продължава да носи конкретна отговорност в тези преговори. Като такъв, решен ли е той преди всичко да защитава принципа, че животът не трябва да бъде предмет на патент и второ, да подкрепи изплащането на екологичния дълг към държавите от юга чрез подкрепа за обратното действие на системата, която следва да бъде приета?

  Nirj Deva, от името на групата ECR. – (EN) Госпожо председател, биологичното разнообразие не е някаква абстрактна дума, използвана от неразбираеми учени в търсене на някаква екологична особеност. Биологичното разнообразие е същината на нашето оцеляване на тази планета като човешка раса.

Да вземем например неотдавнашните изчисления, направени от д-р Pavan Sukhdev за загубата на биологично разнообразие и стойността на тази загуба. Неговите заключения показват, че само обезлесяването – загубата на белия дроб на Земята, който променя въглеродния диоксид в кислород и ни позволява да дишаме – струва 4,5 трилиона щатски долара годишно. Всяка година губим в разходи за възстановяване равностойността на 4,5 трилиона щатски долара от процес за производство на кислород. Това се равнява приблизително на размера на Фондовата борса в Ню Йорк.

Ако всяка година губехме актив със стойността на Фондовата борса в Ню Йорк, сигурен съм, че всички в тази зала щяха да се разтичат, но тъй като става въпрос за биологично разнообразие, изглежда, че никой не се интересува. Това е огромно по размер финансиране, което ще бъде необходимо, за да замени загубата на кислород, който намаляваме като изсичаме дърветата.

Да вземем например срива на рибните стопанства за треска в Нюфаундленд през 90-те години на миналия век. Разходите по възстановяването възлизаха на 2 млрд. канадски долара. Ако загубим – а ние губим – част от фармацевтичния генетичен материал, който идва от биологичното разнообразие, ще загубим равностойността на около 640 млрд. долара суровини. Това е много сериозен въпрос и са ни нужни сериозни хора, които да вземат сериозни решения.

  Kartika Tamara Liotard, от името на групата GUE/NGL. – (NL) Госпожо председател, след две седмици всички ще се запътим към Нагоя, Япония, за да обсъждаме биологичното разнообразие. Питам се дали в менюто, сервирано от нашите домакини, ще има червен тон или кит. Големият дебат там обаче ще бъде отново за това дали да се започне с осигуряване на средства или с разговори за цели. Развиващите се страни биха предпочели ние да започнем с предлагане на пари на масата, а ЕС би предпочел да се започне с обсъждане на цели.

Едно нещо е ясно обаче и то е, че трябва да спрем загубата на биологично разнообразие на всяка цена. Изчислява се, че разходите заради бездействието че ще надхвърлят 4 000 млрд. щатски долара до 2050 г. Следователно бездействието не е възможен избор и аз съм много разтревожена, че между другото новото нидерландско правителство възнамерява да намали бюджета за помощ за развитие – един от най-важните финансови ресурси за борба със загубата на биологично разнообразие в развиващите се страни – с 1 млрд. евро.

Ако ЕС наистина иска да постигне нещо в Нагоя, той трябва да поеме водачеството и да разработи разумна селскостопанска политика и политика в областта на рибарството, вместо да чака, за да направи предложения в това отношение след Нагоя. Когато реформираме селскостопанската политика, трябва да търсим нещо повече просто от устойчива селскостопанска политика и да заемем твърда позиция. Затова призовавам Комисията да транспонира договореното в Нагоя в предложения, които могат да бъдат измерени и наблюдавани, и да разработи дългосрочна визия, така че през 2011 г. да не казваме отново, че не сме били в състояние да спрем загубата на биологично разнообразие.

  Anna Rosbach, от името на групата EFD. – (DA) Госпожо председател, биологичното разнообразие има отношение към всичко – съвсем просто. Затова трябва да се борим да го запазим на конференцията в Нагоя. Но тъй като постоянно изсичаме гори, обработваме нова земя и преграждаме реки, очевидно липсват знания и способности, когато става въпрос за включване на местообитания и екосистеми в националното законодателство. Всичко, от съвременното селско стопанство, рибно стопанство, жилищно строителство, пътни мрежи и транспорт до многобройните видове промишленост, има отрицателен ефект върху биологичното разнообразие на планетата. Животът в моретата е в лошо състояние. Повече от 60% от всички риби и ракообразни, консумирани в ЕС, са уловени извън ЕС. Ловихме прекомерно много риба, а рибните запаси се възстановяват трудно. Балтийско море е с най-високата степен на замърсяване в историята си. Бременните жени в Швеция бяха предупредени да не ядат риба от местен улов. Държавите-членки на ЕС може и да са взели мерки за подобряване на природните условия, но къде е останалата част от света? Какво можем да направим, за да помогнем на други части от света да напреднат в развитието си? Биологично разнообразие в световен мащаб ще намалее като последица от дейността на човека, независимо дали има глобално затопляне или не. Не трябва обаче да отправяме нереалистични искания. Най-добре ще помогнем на биологичното разнообразие като бъдем реалисти. Затова е крайно време да намерим практични, реалистични решения за запазване на здравословна земна околна среда, здравословна флора и фауна, както и здравословна среда във водните басейни.

  Claudiu Ciprian Tănăsescu (NI). – (RO) Бих желал да започна, като подчертая, че е абсолютно наложително Европейският съюз да приеме ясна, единна позиция по въпроса за биологичното разнообразие за срещата на COP 10 в Нагоя. Ако не приемем такава твърда, последователна позиция, това ще доведе до още един скандален резултат, като този от Конференцията на страните по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) през март 2010 г. Ето защо бих желал препоръките, направени от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да бъдат приети без резерви, тъй като те могат да предложат най-добрите насоки, които Европейският съюз може да използва за изготвяне на официална позиция, която нашите представители ще могат да напълно да подкрепят в Нагоя този месец.

В допълнение към тези съображения не бива да забравяме, че на карта е поставена не само надеждността на Европейския съюз като трезво мислещ, отговорен партньор в процеса на вземане на глобални решения, но и преди всичко съдбата на бъдещето на планетата.

  Richard Seeber (PPE). – (DE) Госпожо председател, позволете да започна с една подробност. Членът на Комисията Поточник, когото ценя много високо, дава цифри в долари, макар че след това ги превръща в евро. Г-н Deva също дава цифри в долари. Не съм ги разглеждал подробно, но това всъщност ни показва, че дебатът за биологичното разнообразие очевидно още не е пристигнал в Европа. Очевидно ние в Европа още не сме готови да формираме собственото си мнение по това и считам, че би било добра идея, ако възприемем това разискване достатъчно сериозно, за да преведем всъщност какво означава то в конкретно изражение в цифри. Считам, че това е едно елитарно разискване, много далеч от онова, което всъщност се случва в домовете на нашите граждани. Считам, че докато не успеем да вкараме този дебат в домовете и домакинствата на Европа, не можем да се надяваме той да получи политическа тежест тук, в Парламента. С други думи, считам, че стратегията за общуване, която сега следва да приемем, е просто да отнесем този въпрос до хората, както казах, и след като знаем как реагират хората, ще можем да си поставим конкретни цели.

Членът на Комисията спомена някои много конкретни цели. Надявам се, че ще може да направи така, че те да бъдат приети в Нагоя, и също така се надявам, че Общността ще говори в един глас. Това винаги е голямото предизвикателство на тези международни конференции.

Убеден съм, също така, че само пари не са достатъчни. Мнозина от моите колеги призоваха за допълнително финансиране. Възможно е това да бъде един начин, но той не е достатъчен за осигуряване на успех. Второ, както споменах, необходимо е да променим нашата стратегия за общуване; и трето, необходимо е да подобрим качеството на данните, с които разполагаме. Ясно е, че все още липсват много данни и съм уверен, че това е една област, в която Общността, предвид нейния проблем с проучванията, все пак би могла да направи нещо конкретно.

Както знаете, любимата ми тема е водата. Ако успеем да задействаме новата политика по отношение на рибарството например, ще имаме много да наваксваме, що се отнася до видове, които се нуждаят от защита. Министрите, отговарящи за рибарството, вероятно отново ще приемат прекомерни квоти за улов и биологичното разнообразие отново ще бъде изтласкано встрани. Поради тази причина считам, че това ни дава реална възможност да покажем в Парламента, че говорим сериозно. Да видим тогава каква форма ще приемат предложенията.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Госпожо председател, г-н член на Комисията, представители на Съвета, ние в Парламента наистина разискваме разгорещено целите и реализирането на новите цели за биологичното разнообразие. Но в момента, докато ние се занимаваме с разискване, съществува опасност от пълен срив на преговорите и виновни сме ние, виновен е Европейският съюз. Ето защо искам да се обърна към Съвета и да го призова да промени позицията си.

Необходимо е да „деблокираме“ преговорите по протокола за достъп до генетични ресурси и споделяне на ползите. Всъщност, ако не го направим, не само ще бъдем виновни, че поддържаме едно положение, което затвърждава биопиратството и понастоящем представлява престъпление спрямо местните общности и генетичните ресурси; ние ще пропуснем още една възможност за околната среда, преговорите ще пропаднат и ще имаме втори Копенхаген.

Затова настоятелно призовавам Съвета да разгледа този въпрос в дълбочина. Необходимо е да променим нашата позиция преди Европейският съюз за пръв път в своята история да предизвика пропадане на преговори във връзка с околната среда.

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Госпожо председател, предизвикателството да предотвратим загубата на уникални видове живи организми става потискащо очевидно в хода на това разискване. На конференцията за биологичното разнообразие ще се изговори много за необходимостта за вземане на правилните мерки, но ако приключим само с една декларация, изпълнена с добри намерения, ще постигнем много малко.

Надявам се, че можем да определим един набор от цели и механизми за финансова подкрепа – несъмнено свързани с достъпа до биологични ресурси – за да имат някакъв смисъл. Надявам се, че можем да осигурим приемането на процедури за оценка и потвърждаване на съответствието и се надявам, че можем да приемем условия за чест преглед на целите и за подобрения, които да се правят в процедурите в течение на времето.

Съвсем ясно е, че не е възможно тази конференция да спре загубата на биологично разнообразие; просто темповете са твърде бързи. Ако можем обаче поне да приемем механизмите и структурата, които евентуално ще забавят и може би един ден ще променят посоката на тази загуба, тогава тя ще бъде определена като успешна.

  Bas Eickhout (Verts/ALE). – (NL) Госпожо председател, най-напред бих искал да изкажа на г-н члена на Комисията искрена благодарност за ангажимента му за опазване на биологичното разнообразие. Знаем, че той е добър човек, и че се стреми упорито към това. В това отношение нещата изглеждат добре във връзка с ангажимента на Европа за Нагоя. Все пак е необходимо да постигнем съгласие за цели в подобласти като рибарството, селското стопанство и горската промишленост. Все още очакваме амбициозни цели в тези области, не на последно място от страна на Европа.

Все пак, още по-важно е в крайна сметка, когато се върнем от Нагоя, това да бъде претворено в европейска политика. През предстоящата година ще преразглеждаме нашата селскостопанска политика, а също така и политиката в областта на рибарството. Членът на Комисията ни каза, че се опитва да осигури присъствието на термина „биологично разнообразие“ в тази политика. Но Съветът мълчи. Затова и въпрос към действащия председател, г-жа Шаувлиге, относно това, какво планира да прави Съветът в близко бъдеще. Разбира се, ние можем да даваме добри обещания за Нагоя, но какво ще правим в близко бъдеще по отношение на собствените си политики в областта на рибарството и селското стопанство? Именно тогава става наистина важно; в противен случай обещанията ни в Нагоя няма да са нищо повече от празни думи.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Госпожо председател, утре ще гласуваме предложение за резолюция относно конференцията в Нагоя и в изказването си бих искал да привлека вниманието към Изменение 1, което г-жа de Lange и аз внесохме от името на нашите две групи. Това изменение потвърждава отново принципа, че формите на живот и жизнените процеси не трябва да бъдат предмет на патенти. Затова с него се изисква изключение за селекционери на растения, за да може и по-нататък да се осъществява свободна селекция на растителни видове.

Без такова изключение съществува опасност само компаниите с най-много пари и най-големи портфейли патенти да бъдат способни да оцелеят. Така те ще бъдат онези, които определят какви видове да се пускат на пазара, а това определено няма да бъде в полза на биологичното разнообразие. Затова настоятелно призовавам за вашето внимание и подкрепа за Изменение 1 при утрешното гласуване.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Госпожо председател, госпожи и господа, от 18 до 29 октомври в Япония ще се проведе COP 10 за биологичното разнообразие и е важно Парламентът да знае какво възнамерява да предложи Съветът с цел защитата и гарантирането на биологичното разнообразие.

Според данни от проучване на 4 000 растения, не по-малко от 22% са класифицирани като застрашени. Това означава, че едно от всеки пет растения е изложено на риск от изчезване и – друга тревожна статистика – ще изчезнат и много растения, които още дори не са открити. Същото важи за много животински видове. Наред с тях рискуваме да изгубим ценни съставки, в случая с растенията, които са от основно значение за отрасли, занимаващи се с разработването на нови продукти, които могат да помогнат за борбата с болести, които понастоящем са нелечими. Що се отнася до животните, ако те изчезнат, ще загубим характеристики, които са важни за нашата планета.

Този септември Европейският парламент одобри регламент на ЕС по тази тема, с ясен вот, който не може да не ангажира Съвета да приложи същия подход. Не бива да забравяме, че борбата срещу бедността, а следователно и срещу глада, се води и чрез опазване на богатството на нашите природни ресурси, на нашата неоценима флора и фауна, богатство, което не можем да си позволим да изгубим, и трябва да направим всичко по силите си, за да го запазим.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Госпожо председател, през 2002 г. представители на правителства от цял свят поеха ангажимент да намалят съществено загубата на биологично разнообразие до 2010 г. Въпреки факта, че тази цел беше поставена и подчертана на различни международни форуми, за съжаление, тя не беше постигната.

Темповете на тази загуба на планетата се ускориха до точка, в която тя се осъществява най-малко 100 пъти по-бързо от природните цикли, и през последните 50 години достигна безпрецедентни нива. В Европа един от всеки шест бозайници е изложен на риск от изчезване, а когато един вид изчезне, това може да предизвика ефект на доминото по отношение на останалите. През изминалите 30 години са загубени най-малко 30% от всички животински и растителни видове на нашата планета.

Без амбициозни цели, които да бъдат приети незабавно, загубата на биологично разнообразие – това вече беше казано повече от веднъж, а също така и докладвано от Световния фонд за дива природа (WWF) – която ще настъпи между настоящия момент и 2050 г., ще струва на Европа 1 100 млрд. евро. Затова, както подчерта г-жа Striffler в своя въпрос, опазването на биологичното разнообразие е важен аспект на Целите на хилядолетието за развитие и на стратегията „Европа 2020“.

Подкрепата за биологичното разнообразие означава да имаме повече средства в своя арсенал за борба с крайната бедност и глада, чрез прилагането на екологично устойчиви политики, които поддържат нашата богата и плодородна планета. Необходима ни е нова стратегическа визия и нови цели, които отчитат постоянната загуба на видове и отразяват значението, което придаваме на този проблем.

  Edite Estrela (S&D). – (PT) Когато говорим за опазването на биологичното разнообразие, ние говорим и за борба с изменението на климата, за продоволствената сигурност, за общественото здраве, за борбата с бедността, за постигане на Целите на хилядолетието за развитие и за устойчивото развитие на планетата; с други думи, за нашето колективно бъдеще.

Както вече беше казано в Парламента, Европейският съюз трябва да говори в един глас на конференцията в Нагоя и да направи всичко, което може, за да постигне добри резултати. Необходима е политическа воля, за да бъдат спасени най-застрашените видове флора и фауна. Няколко колеги вече казаха, че разходите във връзка със загубата на биологично разнообразие са от порядъка на 50 млрд. евро годишно: с други думи, приблизително 1% от брутния вътрешен продукт. Беше казано също така обаче – и има проучвания, които го показват – че към 2050 г. тези разходи могат да се увеличат до 7% от брутния вътрешен продукт, но възвращаемостта от инвестиции за запазване на биологичното разнообразие е 100 пъти по-голяма.

Биологичното разнообразие е от съществено значение за смекчаване и адаптиране към изменението на климата, като се има предвид например ролята на наземните и морски екосистеми като важни утаители на въглерод. Затова се надяваме, че от конференцията ще се получат добри резултати. На това се надява европейската общественост и ние също се надяваме, че резултатите ще я накарат да осъзнае още по-добре предизвикателствата, пред които всички ние трябва да се изправим.

  Paul Nuttall (EFD). – (EN) Госпожо председател, „биологичното разнообразие“ е дума, която често чувам от устата на еврократи, членове на ЕП и лобисти тук в Брюксел. Но се питам дали някой тук може всъщност да дефинира истинското й значение, защото залагам и последния си долар, че никой от вас не може.

Колкото и да е странно, считам, че има значение дали разбирате за какво говорите, ако правите закони за целия ЕС.

Но какво означава всъщност удобно неясният и двусмислен термин „биологично разнообразие“? Защото същността на нещата е, че всъщност няма правилен брой видове, било то земеделско стопанство в Кумбрия, или в предградие на Ливърпул, или дори в гора в Чешир, и аз предизвиквам комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да даде правилна дефиниция или да спре да използва такива нахвърляни думи.

И мога ли да попитам къде е границата на зоната на биологичното разнообразие? Прилага ли се изобщо спрямо морската околна среда? И ако е така, защо държите толкова много да изграждате чудовищни вятърни централи, които вредят на дивата природа и дори не работят!

Да бъдем откровени, нямате представа. Няма ясно мислене, няма съгласувана политика и няма логика в това, което предлагате. Ако ще проповядвате, а правите точно това, първо се погледнете в огледалото, подредете собствения си дом и да започнем с бедствието, което представлява общата политика в областта на рибарството.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Госпожо председател, питам се дали уважаемият колега ще се съгласи, че губим уникални форми на живот на тази планета всеки ден и че са необходими действия в международен план, за да се опитаме да се противопоставим на това? Не чух нищо в неговите забележки, което да предполага, че е съгласен с това, но го каня да обясни позицията си пред Парламента.

  Paul Nuttall (EFD). – (EN) Госпожо председател, нека първо подредим фактите. Ако искате примери за видове, които изчезват, има много хитроумна статистика – да вземем например белите мечки. Хората непрекъснато говорят, че популацията на белите мечки е намаляла. А всъщност популацията на белите мечки е по-голяма сега, отколкото през 40-те години на миналия век.

Съгласен съм, че изчезват видове, но не съм убеден, че Европейският съюз – който е в основата си недемократичен, британският народ никога не е могъл да се изкаже по въпроса – е форумът, който следва да реши този въпрос. Това трябва да стане в националните държави.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н Поточник, аз бих предупредил колегите да не вярват, че Европейският съюз може да постигне целта си. Правилно е да искаме да имаме водеща роля в Нагоя по отношение на опазването на биологичното разнообразие, но дори Европейският съюз не е в състояние да спре загубата на биологично разнообразие. Затова нека бъдем предпазливи и да погледнем собствените си задачи. Членът на Комисията Поточник, който е от словенско земеделско семейство – аз самият съм от унгарско земеделско семейство – също би желал да привлече вниманието към голямото противоречие между биологичното разнообразие и регулирането на селското стопанство. От една страна, ние предлагаме на земеделските стопани подкрепа за поставяне на изкуствени гнезда за птици, докато от друга страна, постановяваме, с цел да окажем подкрепа за пасищата, че делът на дърветата и храстите не може да бъде повече от една трета и че земеделските стопани трябва да изсичат дърветата, които са над тази граница. С други думи, намаляваме обитанията на птици и други животни. Бъдещата обща селскостопанска политика трябва да съгласува биологичното разнообразие и субсидиите за селското стопанство. Съгласен съм изцяло с доклада, че трябва да установим стойността на активите за опазване на околната среда, включително пазарната стойност на биологичното разнообразие, която е много трудно да се установи. Ето защо за нас е много важно да насърчаваме и да възнаграждаваме земеделските стопани в бъдеще, тъй като пазарът не го прави.

  Corina Creţu (S&D). – (RO) Осигуряването на устойчивост на околната среда е една от Целите на хилядолетието за развитие, която има преки, важни последици за живота на човека. Замърсяването и безразсъдното използване на земеделска земя, гори и водни ресурси причиняват изменение на климата, което застрашава природните ресурси на планетата.

Бих искала да спомена една от най-сериозните заплахи, а това е все по-затрудненият достъп до водоизточници, което поставя човечеството пред мрачната перспектива към 2050 г. около 45% от населението на света да бъде застрашено от недостиг на вода.

За съжаление, едва тази година Генералната асамблея на ООН обяви, че правото на достъп до чиста и с добро качество питейна вода и правото на санитарни съоръжения са основни права на човека, необходими за удовлетворителен живот. Тази декларация обаче се прави по време, когато вече повече от една четвърт от населението на планетата няма достъп до питейна вода и подходящи санитарни съоръжения. Процентите на заболеваемост и смъртност в резултат от негодна за консумация питейна вода остават при тези обстоятелства обезпокоително високи, особено сред децата. Ето защо аз считам, че Европейският съюз трябва да настоява на конференцията в Нагоя за много по-бързо и по-точно решение на тези проблеми в развиващия се свят, които задълбочават бедността и липсата на перспективи.

Считам, че историческата отговорност, която развитите страни носят за материалното и екологичното състояние на планетата, трябва да даде допълнителен аргумент в подкрепа на политики, които ще се противопоставят на настоящата тенденция на насърчаване на неустойчива експлоатация на природни ресурси в развиващите се страни, зависими от износа на суровини.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Госпожо председател, г-н член на Комисията, на 18 октомври в Япония ще започне Десетата международна конференция за биологичното разнообразие. Европейският съюз ще участва в нея, независимо от факта, че не е постигнал целта, поставена през 2001 г., с други думи, да бъде спряна загубата на биологично разнообразие до 2010 г.

Последните проучвания показват, че нашите природни ресурси са сериозно застрашени, особено морските райони на средиземноморските държави. Европейският съюз започна важни действия за борба с изменението на климата, но трябва да поеме по-голяма ангажимент за защита на биологичното разнообразие: задължение за увеличаване на финансирането за програмата „Натура 2000“ и по-решителни действия от страна на Комисията за упражняване на правомощията й за надзор, дадени й от Договора.

Какви действия се предприемат за намаляване на забавянето при прилагане на насоките на „Натура 2000“?

  Daciana Octavia Sârbu (S&D). – (RO) Ако помислим не само за екологичното, но и за социалното и финансовото въздействие от унищожаването на биологичното разнообразие, не можем да подценим значението на предстоящата конференция в Нагоя.

Екологичната катастрофа в Унгария уби четирима души, засегна седем града и екосистемите на редица реки, заплашвайки да достигне река Дунав и делтата на река Дунав в Румъния. Тя ни дава не само един тъжен фон на днешното разискване, но и сериозен тласък за предприемане на по-силни мерки в защита на околната среда и биологичното разнообразие. Време е да възобновим разискването относно забраната за използване на опасни вещества в минните технологии, за да сложим край на тези трагедии.

Резолюцията представена от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, съдържа много важни точки. Аз обаче бих желала да подчертая някои от тях, които считам за съществени.

Преди всичко, главната цел на преговорите следва да бъде да се приемат амбициозни, конкретни цели, които са важни за редица области и сектори на човешката дейност, от строителството и транспорта до горската промишленост и селското стопанство.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Като член на комисията по околна среда, аз съм изключително загрижен за резултатите от последните проучвания, които представят тревожна статистика за загубата на биологично разнообразие в Европейския съюз.

Неотложността на този проблеми изисква още по-големи усилия на равнището на ЕС и държавите-членки и затова считам, че е от съществено значение Комисията и държавите-членки да действат в унисон с конференцията, която ще се проведе в края на октомври в японския град Нагоя, за да повишат ефективността на своите подходи и да постигнат измерими и реалистични цели в рамките на обвързващи срокове. Бих искал също така да подчертая необходимостта от повишаване на информираността в частния сектор по отношение на икономическите ползи от борбата за опазване на биологичното разнообразие и от възвръщаемостта на инвестициите за опазването му. Загубата на биологично разнообразие вече снижава равнището на благоденствие на хората и причинява загуби, възлизащи на милиарди, които ще достигнат няколко трилиона до 2050 г.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Европа може да бъде разделена на девет ясно разграничими биогеографски региона според сходни климатични, топографски, геоложки и растителни характеристики.

Регионът на река Дунав е сред 20-те най-големи екорегиона в света. Биологичното разнообразие на този регион е изключително богато. Той е дом на 2 000 растителни вида и 5 000 животински вида. От 1991 г. делтата на река Дунав е обект от световното наследство на ЮНЕСКО и регионът на река Дунав включва няколко специални защитени зони и специални защитени територии в рамките на „Натура 2000“.

Като се има предвид, че Дунав и делтата на Дунав представляват уникална и крехка екосистема, която приютява редки растителни видове, застрашени поради замърсяването, ние считаме, че е важно Европейската комисия да подобри способностите за прогнозиране и реагиране спрямо наводнения, продължителна суша и случайно замърсяване.

Европейският съюз прие редица мерки за защита на разнообразието, и по-специално на биологичното разнообразие. Природата е не само важна част от европейското наследство и не само предоставя икономически ползи, но и предлага множество ценни услуги като пречистване на вода, контрол на наводненията, предотвратяване на почвената ерозия, опрашване на посевите и дейности за отдих.

Обработването на земята, бързият процес на урбанизация и развитието на транспортната инфраструктура нанесоха силен удар върху естествените обитания, например мащабните дренажни системи намалиха голяма част от естествените заливни земи.

  Charles Goerens (ALDE). – (FR) Госпожо председател, последователните конференции за опазване на биологичното разнообразие вместо да предложат решения, в най-добрия случай са начин за актуализиране на доста незначителния баланс в тази област. Това въпрос на средства ли е, или на отговорност? Бих казал и двете.

Горите, които съдържат повечето видове, са застрашени от корупция и безразличие, наред с други неща. Корупцията – за която са отговорни лидерите на развиващите се страни, както и тези, които се възползват от лошото управление – обяснява само отчасти неуспехите в тази област. Що се отнася до безразличието, да си припомним, че нашите потребителски навици също не са неутрални в това отношение.

Как можем да бъдем по-отговорни? Тъй като нямам много време, ще взема само един пример: сертификацията на горите. Съществуват модели. Може ли Комисията да каже дали според нея ограниченията върху вноса, както и въвеждането на двете системи за сертификация на горите помагат за ограничаване на щетите в тази област? Има ли оценка, и ако има, бихте ли могли да ни кажете нейните основни заключения?

  Isabella Lövin (Verts/ALE). – (EN) Госпожо председател, ако ЕС иска да заслужи някакво доверие в Нагоя, той трябва не само да предлага стратегически планове, но и да действа по настоящите си политики у дома.

Компромисното предложение, което Комисията изготвя понастоящем, за да разреши продължаването на износа на силно застрашената европейска змиорка, вид от Приложение II на CITES, макар да е ясно, че е от категорията за Приложение I на CITES, не е нищо друго, а срам. Запасите от европейска змиорка, общите запаси, са намалели с 40% от 2007 г. насам.

Ако ЕС иска изобщо да получи доверие в Нагоя или на следващите срещи на CITES, няма друг избор освен прилагането на пълна забрана за износ и внос на змиорки. Не бива да слуша един малък сектор от рибарството, който иска да изнася малки стъклени змиорки – застрашени стъклени змиорки – за Япония, на настоящата цена от 600 евро за килограм.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Запазването на биологичното разнообразие, по-важно от всяко икономическо съображение, представлява морален императив и съществено условие за бъдещето на самия човешки вид.

Преди конференцията в Нагоя Европейският съюз трябва да се поучи от неуспехите си в тази област и да поеме по правилния път, ако иска практически резултати, а не повтарящи се и безсмислени декларации за намерения. Наред с други неща, той ще трябва да промени изцяло своите секторни политики. Намаляването на разнообразието на видове и различните култивирани сортове трябва да бъде спряно и тенденцията да се обърне, както и ерозирането на генетичната база, от която зависи храната. Трябва да се насърчава използването на селскостопански сортове, специфични за дадени региони. Трябва да се води борба срещу хомогенизацията на селскостопанската продукция, интензивните модели, които водят до разпространение на болести, и изоставянето на малките и средните земеделски стопанства в резултат на настоящата селскостопанска политика и търговска политика. Това са само няколко примера. Биологичното разнообразие и поредицата от екологични равновесия, които зависят от него, представляват част от наследството на нашата планета: общо благо, което не бива при никакви обстоятелства да попада в частни ръце; безценно общо благо, което всеки трябва да има гарантирано право да използва и на което да се наслаждава.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Госпожо председател, 2010 година е Международна година на биологичното разнообразие. На европейско равнище вече имаме отлични инструменти за защита на биологичното разнообразие; имам предвид програмата за мрежата „Натура 2000“ или Директивата за местообитанията. Всяка идея обаче е добра, ако бъде реализирана, и съжалявам да кажа, че в много държави-членки в това отношение има много да се желае.

Като членове на комисията по петициите, нашето внимание постоянно бива привличано от сериозни проблеми в определените обекти по „Натура 2000“. Държавите-членки и Комисията трябва заедно да поемат водеща роля на предстоящата конференция в Япония. Но някъде в хода на този процес хората ще престанат да ни вярват, ако думите ни не бъдат последвани от видими действия.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Биологичното разнообразие е труден и сложен въпрос, който, разбира се, е важен и в Европейския съюз, и в света като цяло. Но то повдига един друг въпрос: как да балансираме опазването на околната среда и икономическия растеж? Това е вероятно цялостният въпрос, който ни причинява най-голямо главоболие.

Известно е, че загубата на биологично разнообразие е свързана най-вече с безотговорната икономическа дейност на човека. Може винаги да се спори, че изискванията за опазване на околната среда пречат на конкурентоспособността, защото стандартите на Европейския съюз са високи, докато тези на други държави не са, което води до определени проблеми в тази област и, разбира се, е трудно да се постигне баланс. Обаче, независимо от това биха могли да съществуват някои превантивни инструменти. Говоря за дейности, извършвани в Европейския съюз, и използването на анализи за обосноваване на тези дейности.

Важно е тези анализи и оценката на въздействието върху околната среда да бъдат с високо качество и да бъдат независими. Разбира се, реалистично погледнато, ще бъде трудно да се постигне споразумение в Нагоя, но въпреки това бих искала да пожелая всичко най-добро на Европейския съюз и на члена на Комисията.

  Luís Paulo Alves (S&D). – (PT) Приветствам това разискване със Съвета и Комисията, в което можем да обсъдим плановете и главните стратегически цели на Европейския съюз за спиране на загубата на биологично разнообразие в навечерието на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие.

Надявам се, че Европейският съюз може да заеме силна и последователна позиция на тази конференция, с идеи за конкретни мерки, които да бъдат предприети, за да се гарантира, че опазването на биологичното разнообразие може да допринесе за устойчиво развитие. Бих изтъкнал, че опазването на биологичното разнообразие е от основно значение за качеството на екосистемите, има пряко въздействие върху важни функции като производството на храни или наличието на вода и предотвратява свлачищата и наводненията.

Накрая, бих искал да видя политически реакции предназначени да осигурят включването на биологичното разнообразие в дейностите на икономическите сектори като селско стопанство, горско стопанство, рибарство и туризъм, със смелост и амбиция за опазване на това безценно и все пак изключително крехко наследство – както е в моя регион, Азорските острови – от външни интереси, които безразсъдно го заплашват.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (ES) Госпожо председател, тази седмица чухме чудесната новина, че в морето са открити повече от 20 000 нови вида. Това е, за което конференцията в Нагоя ще поеме отговорност, не само за да могат тези видове да продължат да съществуват, но и за да може да бъдат откривани още повече видове и да не изчезнат, преди да научим за тях.

Доверието в Европейския съюз – Комисията, Съвета и държавите-членки – обаче ще бъде изложено на риск не само в Нагоя. Ще бъде изложено на риск и един месец по-късно в Париж на срещата на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан, където ще се реши бъдещето на червения тон, един силно застрашен морски вид.

Считам, че е важно да изискваме тази последователност, защото това, което Комисията казва за запазване на биологичното разнообразие е добро, всъщност е много добро, но тя трябва да е последователна при прилагането му към секторните политики, например към политиката по отношение на рибарството.

Важно и съществено е да наблюдаваме как последователността, която ще видим и се надяваме да видим – както изискваме за Нагоя – се поддържа в Париж, когато наистина разбираме, че защитаването на червения тон означава защита не само на едно животно, но и на начин на живот, една култура и, преди всичко, на мироглед, свързан с човечеството.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Госпожо председател, това беше едно много интересно разискване, защото сега стигаме до заключението, че загубата на биологично разнообразие е проблем за развития свят и в развиващия се свят. Gay Mitchell говори много убедително за трудностите пред развиващия се свят, когато възникне намаляване на биологичното разнообразие. Той говори положително и за това къде са направени подобрения. За да се гарантира продоволствената сигурност на света ни е необходимо устойчиво селско стопанство в устойчива околна среда.

Мисля, че друг колега спомена, че може би не сме успели да предадем извън собствените си редици, на онези, които управляват земеделски стопанства и екосистеми, колко е важно биологичното разнообразие. Не сме успели да платим за него като част от цената, която плащаме за нашите стоки. Както беше казано, трябва да сложим пазарна стойност на биологичното разнообразие, ако сме сериозни в намерението си да обърнем тенденцията на загуба на биологично разнообразие.

  Янез Поточник, член на Комисията. – (EN) Госпожо председател, най-напред, след като изслушах всичко, което казаха уважаемите членове на Парламента, би следвало да благодаря, защото считам, че посланията и информираността, които те споделят, не само с мен, но надявам се и с цялата европейска общност, са повече от ясни.

Трябва да започна като кажа, че не следва да крием нищо. Не успяхме да постигнем целите за 2010 г., свързани с биологичното разнообразие, отговорни сме за това и следва да се справим по-добре.

В основни линии има две направления, по които следва и можем да действаме. Едното е нашата европейска линия, другото е международната линия в Нагоя, за която имахте да кажете повече неща. Скоро, след Нагоя, ние ще излезем с предложение за стратегия на Европейския съюз как да подходим към този сериозен въпрос и след това, разбира се, много от нещата, които подчертахте днес, ще трябва да бъдат решени. Тя ще трябва да включва отправна позиция, каквато най-после вече имаме. Ще трябва да има измерими цели, не много, но няколко, които да са възможно най-близо до нещо, което бихме искали да постигнем: най-добрите заместители на това, към което бихме искали да се стремим. Защо няколко? Защото това трябва да бъде разбрано из основи, за да можем да споделим разбирането за биологичното разнообразие.

До сега ние сме направили доста в Европа. Аз съм много предпазлив, когато говорим за изпълнението на „Натура 2000“. Считам, че „Натура 2000“ ще продължи да има някои преимущества в бъдеще, но когато говорим за нашата стратегия, мисля, че трябва да бъдем амбициозни, каквито сме, когато излизаме, когато говорим за международни участия.

Мнозина от вас споменаха финансиране. Не подценявам въпроса за финансирането, но не спирайте разискването си само до финансирането. За биологичното разнообразие са важни много повече неща, отколкото само финансирането и просто свежите пари. Става въпрос за екологично вредни субсидии. Става въпрос и за частното финансиране. Става въпрос за много от нещата, които вие в Парламента сте приели.

Незаконната сеч е типичен пример за това, как наистина можем да помогнем и дори да финансираме държавите, които изнасят дървен материал, също и в Европа. Считам, че е изключително важно да се разбере това.

Както споменаха някои от вас, това е действително и в основата си морален и етичен въпрос, но за онези, които не разбират това, става повече от очевидно, че това е въпрос за нашето качество на живот и въпрос на нашия икономически успех. Важно е това също да се разбере, защото това беше повратна точка в разискването за изменението на климата, ако си спомняте.

Считам, че е важно също така правителствата, не само в Европа, но и нашите партньори по света, да разберат много добре колко е важно те също да ангажират приоритетите си в следването на нещата, които обсъждаме днес в Парламента.

Следващият въпрос, който бих искал да спомена, е достъпът и споделянето на ползите. За мен след обсъждането в Ню Йорк с нашите партньори достъпът и споделянето на ползите ще бъде важен, ако не и пробивен въпрос в Нагоя. Затова следва да дадем всичко от себе си, за да осигурим постигането на пробив там. Разбира се, вие можете да дадете своя принос, но не става въпрос само за вас, и след всички разговори, които имахме с държавите-членки напоследък, мога да потвърдя, че има силно желание от страна на държавите-членки да постигнем пробив по тази точка.

Следващият въпрос е нещо, което също трябва да обсъдим в бъдеще, и подходът към него също е тясно свързан с отговорите на някои други въпроси. Знаете, че има две конвенции от Рио. Едната беше за изменението на климата, а другата за биологичното разнообразие, а също така и отделния въпрос за обезлесяването, важен въпрос.

Те все повече се разглеждат поотделно и се развиват паралелно; ние все повече разбираме, че трябва да започнем да ги свързваме отново. Много от тези въпроси за смекчаване и адаптиране към изменението на климата са свързани с биологичното разнообразие. REDD+ се отнася колкото до изменението на климата, толкова и до отношението към биологичното разнообразие. Така че, нека да определим приоритета на въпросите за биологичното разнообразие, когато определяме приоритетите за това, как ще използваме средствата, отпуснати за дейности по REDD+. И когато говорим за Целите на хилядолетието за развитие, историята е същата. Срещнах се и говорих с Хелън Кларк в Ню Йорк за това, как да подобрим сътрудничеството между Комисията и ПРООН в бъдеще, за да осигурим по-голяма свързаност на тези въпроси.

Следващият въпрос, който някои от вас подчертаха, и който считам, че е основата на всички въпроси, е интегрирането на биологичното разнообразие, включването на биологичното разнообразие в други политики. Напълно споделям виждането, че ако искаме да говорим за ОСП, политиката в областта на рибарството, сближаването и други политики, трябва да погледнем и от този ъгъл. Когато говорим за общата селскостопанска политика, която скоро ще бъде на масата и скоро ще я обсъждате, считам, че следва да разработим още концепцията за общественото благо. Считам, че следва отчасти да се отплатим на земеделските стопани за това, което правят за нас: те осигуряват храна и ние сме благодарни за това, но трябва да сме им благодарни и за поддържането на биологичното разнообразие. Това е важно разискване, което ни предстои.

Нагоя/Канкун са до голяма степен свързани. Не става въпрос само за биологичното разнообразие; не става въпрос само за изменението на климата; става въпрос и за успеха на мултилатеризма и управлението в глобален аспект. Така че много е важно там да постигнем успех. Всички ваши призиви да говорим в един глас са чути много добре. Правим всичко възможно да постигнем това в действителност и тук бих искал да благодаря на белгийското председателство за неговата много конструктивна позиция в това отношение.

Следващото нещо, което бих искал да спомена, и с това почти приключвам, е забележката за еврото и доларите. Аз я възприех положително, но малко се страхувам, че когато говорим за биологично разнообразие и международна помощ ще говорим повече за евро, отколкото за долари.

Така, накрая, дойдохме от Канкун с нещо, което е успех, което можем да считаме за успех, и което ще бъде свързано с решения, защото залогът е твърде голям. Ние имаме отговорност, но считам, че е справедливо да кажем, че и другите имат отговорност. Да имаме Парламента твърдо зад гърба си наистина помага.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LÁSZLÓ TŐKÉS
Заместник-председател

  Йоке Шаувлиге, действащ председател на Съвета. – (NL) Г-н председател, уважаеми членове на ЕП, бих искала да благодаря на всички оратори, които подчертаха значението на биологичното разнообразие. Това е много важно послание, което се получи в това разискване. Вече разгледах в моя увод много аспекти, които бяха засегнати тук. Има някои точки, които бих желала да обсъдя донякъде по-подробно.

Преди всичко, достъпът и споделянето на ползите. Важно е да се отбележи, че Съветът се задължава да попълни Протокола за достъп до генетични ресурси и споделяне на ползите (Протокола ABS) на десетото заседание на Конференцията на страните (COP 10) по Конвенцията за биологично разнообразие (КБР), предвид на това, че даде много важен принос за постигане на всички цели на КБР. Развитието и прилагането на Протокола ABS трябва да се разглежда като неразделна част от процеса около КБР. Вече е постигнат напредък в тази област при последните разговори в Монреал, но е вярно, че редица други въпроси трябва да бъдат решени преди COP 10. Това ще изисква достатъчна гъвкавост от всички преговарящи партньори, а следователно и вътрешна в рамките на ЕС.

Второ, що се отнася до предложението за резолюция на Европейския парламент, тази резолюция обсъжда ключовите елементи на политиката по отношение на биологичното разнообразие: неотложната необходимост да се действа, икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие, цялостната мисия, визия и цели, показателите за КБР и стратегическия план на КБР, а също и по-конкретните аспекти като достъпа и споделянето на ползите, и синергиите между трите конвенции от Рио, и т.н. Тези елементи съответстват на позициите, които се оформят в Съвета с оглед на конференцията в Нагоя. Заключенията по това следва да бъдат приети от Съвета по въпросите на околната среда на 14 октомври.

Що се отнася до въпроса за изготвянето на пакет и секторната интеграция в области като селското стопанство и рибарството, ще напомня, че на 15 март Съветът изрично поиска от Комисията да предложи пакет. От това, което членът на Комисията каза преди минута, разбирам, че Комисията работи усилено по това и следователно можем да разчитаме на нея.

От Съвета ще бъде поискано да приеме заключенията по биологичното разнообразие на своето заседание на 14 октомври, тоест, следващата седмица. След това те ще послужат като политически насоки за преговорите в Япония през октомври. Тези заключения ще формират основата за определяне на важните въпроси за COP 10 и за позицията на Съвета по тях: преработеният, актуализиран стратегически план на КБР, преговорите във връзка с Протокола за достъп до генетични ресурси и споделяне на ползите, стратегията за мобилизиране на финансиране, по-конкретно чрез иновационни механизми за финансиране, включване по сектори и синергии между борбата срещу изменението на климата, опустиняването и политики за насърчаване на биологичното разнообразие.

Бих искала да благодаря на всички, които подчертаха значението на това. Искам също така да благодаря на члена на Комисията за конструктивното сътрудничество, на което се радвахме досега, а също така и за приятното сътрудничество, на което вероятно ще се радваме в подготовката и на място в Нагоя.

  Председател. – Получено е едно предложение за резолюция(1), внесено в съответствие с член 115 параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Биологичното разнообразие е и ще остане важен въпрос за Европейския съюз, защото биологичното разнообразие върви ръка за ръка с осигуряване на прехраната в Европа и затова представлява перспективата за положително бъдеще за следващите поколения. Европейското селско стопанство осъзнава тази важна роля като подкрепя и опазва биологичното разнообразие. Чрез съхранение на въглероден диоксид в почвите или почти естествено управление на земите нашите европейски селски стопани допринасят активно за опазването на биологичното разнообразие. Но от всички тези усилия няма да има никаква полза, ако обществеността е слабо информирана или не е информирана. Необходимо е да направим така, че европейските граждани да осъзнаят основното значение на биологичното разнообразие за нашата природа, нашата икономика, нашия живот и бъдещето на нашите деца и да ги накараме да действат. Европейският съюз няма да бъде пощаден от изчезването на най-различни видове. Дори днес множество начини на живот са изложени на сериозна заплаха. Нека действаме сега и да поемем пътя към бъдеще, богато на видове.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) В контекста на настоящото разискване бих искал да подчертая важната роля, която играе проектът „Икономика на екосистемите и биологичното разнообразие“ (ИЕБР), финансиран от редица европейски държави, който изчислява финансовата стойност на природата и разходите, понесени в резултат от загубата на биологично разнообразие. ИЕБР ни позволява да повишим информираността за мащаба на предизвикателствата и да се подготвим за бъдещи решения в тази област. Бих искал просто да спомена няколко факта, представени в последните заключения на ИЕБР. Разходите поради обезлесяване нарастват на приблизително 4,5 трилиона щатски долара годишно. Според други също така нови изчисления, повече от една четвърт от световното първоначално биологично разнообразие е изчезнало до 2000 г., с очакване за по-нататъшна загуба на повече от 10% до 2050 г. Мога да ви дам още примери. При тези обстоятелства насрочването на срещата на високо равнище в Нагоя не би могло да бъде в по-подходящ момент. Освен това считам, че това парламентарно разискване е особено навременно, тъй като ни позволява на равнището на ЕС да съгласуваме нашата позиция за предстоящата среща на високо равнище.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Тази година е решаваща за засилване на глобалните усилия и ангажименти за спиране на загубата на биологично разнообразие. Трябва да използваме този момент, за да създадем визия и някои ясни цели във връзка с биологичното разнообразие и устойчивото опазване след 2010 г. Необходимо е да дефинираме силна обща позиция и да осигурим активното участие на Европейския съюз в бъдещи международни преговори. Дългосрочната глобална визия трябва да вземе предвид връзките между биологичното разнообразие и екосистемните услуги, изменението на климата, опустиняването, икономическия просперитет и здравето и благоденствието на гражданите. Постигането на предложените цели във връзка с биологичното разнообразие зависи от мобилизирането на необходимите ресурси за адекватно прилагане на мерките за насърчаване на опазването и устойчивото използване на природните ресурси. В това отношение Румъния подкрепя по-голямо участие от страна на частния и публичния сектор за намиране на иновативни решения и механизми за финансиране на биологичното разнообразие.

  Pavel Poc (S&D), в писмена форма. – (CS) Homo sapiens произвежда най-много отпадъци от всички биологични видове. Промишлено замърсяване, битови отпадъци, генериране на въглероден диоксид, шум, светлинен смог, топлинно замърсяване и всички други известни и неизвестни отпадъчни продукти на нашата цивилизация оставят огромен отпечатък върху околната среда. Ефектът от отпечатъка върху околната среда на нашия вид пречи за продължаването на съществуването на определени други видове в екосистемата на планетата. Това е основата за настоящото намаляване на биологичното разнообразие. Биологичното разнообразие е определяща предпоставка за съществуването на екосистемата на планетата в метастабилното състояние, което познаваме и което позволява съществуването на собствената ни цивилизация. Взаимозависимостта и взаимната свързаност на нашето съществуване с други форми на живот на нашата планета биват пренебрегвани, подценявани и омаловажавани. Ако биологичното разнообразие намалее, абсорбиращата способност на екосистемата на планетата също ще намалее. Екосистемата ще стане по-малко резистентна и по-податлива на промени, включително резки промени. На определен етап след това тя ще премине в друго състояние. Въпросът е дали това ново състояние ще позволи да продължи съществуването на нашата цивилизация или на настоящия брой хора на планетата и дали ще позволи самото съществуване на нашия биологичен вид.

Понастоящем вече не става въпрос за един или друг животински вид, нито дори за защитата на някоя отделна екосистема. Става въпрос за опазването на нашия собствен вид, на нашата собствена екосистема. За съжаление, ние все още се държим като пациент, болен от рак. Лъжем сами себе си и не вземаме мерки, които биха спасили живота ни.