Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2008/0193(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

A7-0032/2010

Разисквания :

PV 18/10/2010 - 13
CRE 18/10/2010 - 13

Гласувания :

PV 20/10/2010 - 6.5
CRE 20/10/2010 - 6.5
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0373

Пълен протокол на разискванията
Сряда, 20 октомври 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

7. Обяснение на вот
Видеозапис на изказванията
PV
  

Устни обяснения на вот

 
  
  

Проект на общ бюджет на Европейския съюз – финансова 2011 година

 
  
MPphoto
 

  Nicole Sinclaire (NI).(EN) Г-н председател, имам следните бележки за моите колеги членове на ЕП.

Днес за първи път след Лисабон ние гласуваме бюджета. Всички се аплодирате и мислите, че сте свършили добра работа, но всъщност в момент, когато държавите в Европейския съюз са принудени да намаляват обществените услуги и публичните бюджети, вие искате да увеличите вашия бюджет.

Вие увеличихте бюджета си за представителни разходи до 2 млн. евро, което е увеличение от 85%. Това ли е посланието, което искате да изпратите към гражданите на Европа? Прокарахте и разпоредби относно обезщетението за отпуск по майчинство, които ще имат тежки последици върху моите избиратели в Обединеното кралство. То ще струва работни места, ще окаже влияние върху обществените услуги. Надявам се, че днес се гордеете със себе си. Това не е начинът, по който да се управлява Европа.

 
  
MPphoto
 

  Licia Ronzulli (PPE). (IT) Г-н председател, в този момент, в името на справедливостта, аз ще направя обяснение на вот в подкрепа на резултата, постигнат в доклада Estrela.

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. – Нека обаче да не протакаме повече. Дадохме думата на двама членове на Парламента. За другите обяснения – те са общо 61, така че остават 59 – да решим дали да бъдат предадени в писмена форма, или да ги чуем утре в края на гласуването.

 
  
  

Писмени обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Paulo Rangel (A7-0279/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на преразглеждането на рамковото споразумение, което ще урежда отношенията между Парламента и Комисията, предвид Договора от Лисабон, защото смятам, че преразглеждането създава отношения на по-голяма прозрачност и динамика в отношенията между Парламента и Комисията. Преди Договора от Лисабон и в съответствие с правното основание на член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Договорите не насърчават изрично институциите на Европейския съюз да сключват междуинституционални договори. Ето защо смятам, че преразглеждането на рамковото споразумение отразява институционалното равновесие, което беше създадено от Договора от Лисабон, и обединява постиженията, постигнати с този нов договор. По този начин текстът представлява компромис между двете страни и гарантира по-последователно и разумно изпълнение на Договора от Лисабон.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. (IT) Във всички демократични системи парламентарният контрол на действията на изпълнителната власт представлява основен въпрос, като от голямо значение е и концентрираното взаимно общуване между правителството и представителите на гражданите. Това междуинституционално споразумение между Парламента и Комисията удовлетворява – доколкото е възможно в една сложна и непрестанно развиваща се система като Европейския съюз – някои искания, законно представени от Парламента по отношение на Европейската комисия. Затова е добре, че контролът на Парламента над Комисията е улеснен, защото последната е технически орган, който не може да бъде политическия мозък на един цял континент и трябва да отговаря за същността, причините и методите на действията си. Несъмнено е положително и че се търси възможност за по-голямо участие на Комисията в работата на Парламента, особено в пленарните заседания, за да може да отговори на исканията на представителите на гражданите на Европейския съюз и да отговори своевременно на позицията на Комисията по текущите политически, икономически, социални и международни въпроси. Това, което е сигурно, е, че ако Европейският съюз иска да премине към една демократична структура, която е различна от днешната, отношенията между Комисията и Парламента ще трябва да се подобрят и засилят. Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Rangel.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Настоящото предложение постигна първото конструктивно рамково споразумение. По-големите правомощия на Европейския парламент след Договора от Лисабон са много важни за по-нататъшното сътрудничество с Европейската комисия и за бъдещите отношения във връзка с изпълнението на по-нататъшните споразумения. По този начин документът предвижда допълнителни насоки за сътрудничество между тези две институции. Европейският парламент и Комисията ще бъдат в състояние да развият сериозен диалог относно работната програма на Комисията и международните споразумения. Парламентът ще има правото да получава поверителни документи. Парламентът ще бъде информиран за напредъка на международните преговори и освен това Парламентът ще бъде в състояние да стане експерт, за да представи предложения на Комисията по тези въпроси. Рамковото споразумение предвижда и цялостен парламентарен контрол, засилени разпоредби за избора на председател на Комисията и на последната като орган, както и нейния състав, възможна промяна и преструктуриране. Парламентът се стреми да постигне по-добро и по-прозрачно сътрудничество с другите институции. Приветствам факта, че по-тясното сътрудничество между тези две институции ще помогне на държавите-членки да транспонират законодателството на Европейския съюз в национални закони възможно най-бързо и ефективно.

 
  
MPphoto
 
 

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. (IT) Конституционната структура на Европейския съюз все повече придобива форма на национална държава. Освен свързаните с това съображения за бъдещето на Съюза, ние трябва да признаем приемането на това сходство. В действителност моделирането на отношенията между Комисията и Парламента е – според мен с право – следствие на това по начина, по който вече е бил изпитан и оформен през десетилетията (ако не и вековете) във всяка от държавите-членки. По-специално, надзорната и контролна роля на Парламента трябва да бъде оценена, защото тя спомага за намаляването на така наречения демократичен дефицит и прави отношенията между гражданите и Комисията по-прозрачни.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Приветствам успеха на преговорите и компромисите, постигнати в новото рамково споразумение – петото междуинституционално споразумение между Парламента и Комисията. Това ново споразумение несъмнено бележи важна стъпка напред по отношение на връзките с Комисията. Въпреки че договореният компромис не постига изцяло първоначалната цел на Парламента, разполагаме със споразумение, което гарантира едно последователно и разумно изпълнение на Договора от Лисабон. Бих искал да подчертая значението на преговорите за междуинституционалното измерение на международните отношения на Европейския съюз, което дава възможност на Парламента да бъде своевременно информиран, така че да има думата по международните споразумения по време на процеса на преговори. На последно място, по отношение на задължението за предоставяне на информация, бих искал да подчертая, че ранното сътрудничество с Парламента във връзка с исканията за законодателни инициативи въз основа на молбите на гражданите ще бъде от съществено значение за гарантиране на връзката между Парламента и обществеността. Ето защо гласувам в подкрепа на по-голямата част от предложенията, съдържащи се в доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма.(CS) Проектът на доклада за преразглеждането на рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия има за цел да постигне междуинституционалното равновесие между Парламента и Комисията, застъпено в Договора от Лисабон. Въпреки че междуинституционалните споразумения не влияят на приемането на първичното законодателство, в този случай те разясняват отношенията между институциите на Европейския съюз. Според докладчика, окончателният вариант на предложението представлява балансиран компромис между вижданията и позициите и на двете институционални страни, докато най-трудните преговори са били в областта на международните отношения на Европейския съюз. Парламентът трябва да бъде изцяло информиран, за да се улесни предоставянето на одобрение от негова страна и за да не възникне още веднъж липса на международни споразумения. Преговорите за тях вече бяха завършени.

Парламентът получи нови правомощия от Договора от Лисабон за по-добро и по-тясно наблюдение на транспонирането на законодателството на Европейския съюз в националното право, както и неговото прилагане, което трябва горещо да се приветства. Общото европейско законодателство не означава много, ако определени държави-членки не успеят да го приложат на национално равнище. Съгласен съм с текста на доклада и ще гласувам в подкрепа на приемането му.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Междуинституционалните споразумения в рамките на Европейския съюз са от съществено значение за ефективното наблюдение, контрол и равновесие на силите. По този начин, след необходимите корекции, установени от Договора от Лисабон, съм доволен да видя увеличените правомощия на Парламента във връзка с отношенията му с Комисията. Както е отразено в доклада, това означава по-голям и по-ефективен контрол над предложенията на Комисията, наред с по-голяма прозрачност в законодателния процес.

Ето защо това е още една стъпка към ефективна демократична власт и ще спомогне за една Европа, която е по-близо до гражданите си. Също така не мога да не отбележа усилените преговори, които изискваше това предложение, особено от страна на докладчика, г-н Rangel. Бих искал да изкажа поздравленията си на този етап.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Приветствам приемането на доклада и отличната работа, свършена от докладчика, г-н Rangel. Докладът отразява и формира институционалния баланс, установен от Договора от Лисабон, който води до ясно и важно подобрение на отношенията с Комисията. Преразгледаното рамково споразумение за отношенията между Парламента и Комисията е петото такова споразумение, подписано между двете институции. От гледна точка на законодателния процес и планирането е важно да се отбележат промените, свързани с подхода на „по-добро регулиране“ и обявяването на преразглеждането на междуинституционалното споразумение по този въпрос, заедно с новите изисквания по отношение на оценките на въздействието, извършвани от Комисията. По отношение на междуинституционалното измерение на международните отношения на Европейския съюз, целта на Парламента е да има правото да бъде информиран, за да може да даде одобрението си с пълно познаване на фактите, и да се предотврати отхвърлянето на международни споразумения, след като преговорите вече са били завършени. Също така бих искал да отбележа признаването на статут на наблюдатели на членовете на Европейския парламент на международните конференции, които вече могат да присъстват на всички срещи от значение. Тази роля е от съществено значение за укрепване на демократичните сили на Парламента, особено по време на преговорите на големи международни конференции като конференциите на ООН по въпросите за изменението на климата.

 
  
MPphoto
 
 

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. (FR) Миналата сряда гласувахме за преразгледаното рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия, преразглеждане, което установява, в рамките на споразумението, новите правомощия на Парламента, произтичащи от Договора от Лисабон.

Тези нови правомощия на Европейския парламент са от съществено значение и представляват радикална промяна в европейската институционална процедура. По-добрият парламентарен контрол над Комисията, правото на одобрение на Парламента за международните споразумения, участието на Парламента в работната програма на Комисията, участието на Парламента при избирането на председател на Европейската комисия са много ключови промени в изграждането на една по-демократична европейска зона.

Също така смятам за важни допълнителните гаранции, които получаваме от гледна точка на задълженията за информиране на Парламента: ще разполагаме с по-добър достъп до поверителни документи, свързани с международните споразумения и преговори. Европейският парламент трябва и ще вземе участие в тези „международни процедури“, преди и след това. Затова споразумението определя нов баланс за една по-демократична европейска зона и е добре, че всичко това се съставя в официално споразумение.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Преразгледаното рамково споразумение, което беше прието с голямо мнозинство, представлява знак за безспорен напредък в отношенията между Европейския парламент и Комисията.

Наистина е време институционалният баланс, въведен с Договора от Лисабон, да бъде строго отразен. Сред основните елементи на преразглеждането особено трябва да приветстваме равнопоставеността между Парламента и Съвета, особено при обмена на информация и достъпа до заседания. В това отношение мога единствено да съм доволна за въведените разпоредби по отношение на преговорите на международни споразумения. Как може Парламентът да даде одобрението си при пълно познаване на фактите, ако не бъде информиран по време на цялата процедура на преговори?

Членовете на Европейския парламент са наистина решени напълно да приложат по-големите правомощия, с които разполагат след влизането в сила на Договора от Лисабон: свидетелство за това беше отхвърлянето на споразумението СУИФТ през февруари. Едно нещо е сигурно – ще трябва да продължим да бъдем бдителни, за да се запази този нов институционален процес.

 
  
MPphoto
 
 

  Peter Jahr (PPE), в писмена форма. (DE) Договорът от Лисабон предоставя на Европейския парламент значителен брой нови правомощия за съвместно вземане на решения. В резултат на това, не на последно място, трябва да има укрепване на демокрацията в Европейския съюз и по-активно участие от страна на европейските граждани.

Чрез кодифицирането и осъществяването на тези права новото рамково споразумение взема предвид тези права и новия баланс между Комисията и Парламента. Това трябва горещо да се приветства, защото Парламентът вече ще бъде в състояние по-добре да се отдаде на ролята си на представител на гражданите на Европейския съюз. Сега от нас зависи да използваме тези нови права отговорно.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Това представлява голямо постижение за Парламента и положителна рамка за отношенията между Парламента и Комисията. Аз особено приветствам потвърждението на равнопоставеността на Съвета и Парламента и значението, което това има за достъпа на Парламента до поверителни документи, правото му да бъде информиран за срещите на Комисията с национални експерти и участието му в международни конференции. Също така съм доволен, че Парламентът ще има силна роля при законодателното планиране и ще има чести възможности за обсъждане и разглеждане на тези въпроси с Комисията в пленарната зала или в комисията.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Отношенията между Парламента и Комисията бяха силно променени след приемането на Договора от Лисабон, като Парламентът придоби по-големи правомощия по различни въпроси, особено тези, свързани с обикновената законодателна процедура и бюджетните въпроси, както и по-силна роля по отношение на външната политика на Европейския съюз. Тези промени означават, че европейската общественост вече има нова роля по отношение на вземането на решения на равнището на Европейския съюз. Ето защо е необходимо и целесъобразно да се преразгледа рамковото споразумение, което урежда отношенията между Парламента и Комисията.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (LV) Аз съм напълно съгласен с доклада на г-н Rangel. До този момент Европейската комисия в много случаи не обръщаше никакво внимание на резолюциите на Европейския парламент. Това според мен е неприемливо. Така например, резолюцията на Европейския парламент от 11 март 2004 г., в която Европейският парламент препоръчва Република Латвия да даде на чуждестранни граждани да гласуват на местните избори и опростява процеса на натурализация за възрастните хора, все още не е приложена. Бих искал да узная защо отговорните членове на Европейската комисия все още не са разгледали въпросите на латвийското правителство. Защо тази резолюция на Европейския парламент се пренебрегва? Може би вследствие на подписването на новото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията този вид бездействие от страна на Комисията ще бъде подходящо осъдено от Европейския парламент, а хората, които не вършат работата си както трябва, при следващия такъв случай ще бъдат изключени от членство в Комисията.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Горещо приветствам изготвянето на доклада за преразгледаното рамково споразумение за отношенията между Парламента и Комисията. Също така приветствам приемането му в пленарната зала, за което и аз допринесох, като основна рамка за по-нататъшно демократизиране на Европейския съюз чрез разделение на властите между Комисията и Парламента, които по-добре изпълняват съответните си отговорности.

Рамковото споразумение е особено важно, защото то е първото след влизането в сила на Договора от Лисабон, който предостави по-големи правомощия на Парламента, особено на законодателно равнище.

Смятам, че вследствие на новото рамково споразумение Парламентът е по-активен партньор при изграждането на европейския проект, защото може да изпълнява правомощията си по-цялостно, ефективно и отговорно.

 
  
MPphoto
 
 

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. (FR) Въпреки сериозните мерки, които предлага резолюцията на г-жа Figueiredo за ролята на минималния доход за преодоляване на бедността и насърчаване на едно интегрирано общество в Европа, аз съжалявам, че по-голямата част от Европейския парламент не беше по-амбициозна. Като социалист смятам, че една рамкова инициатива е необходима за ефективното справяне с бедността, което засяга 17% от населението на Европа.

Рамковата директива, предложена от моя колега Frédéric Daerden, ще представи принципа на подходящ минимален доход в Европа, създаден въз основа на критерии, които са общи за всички държави-членки и в съответствие с националните практики за колективни преговори и с националното законодателство. Наш дълг е да бъдем амбициозни за една по-социална Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) Преди Договора от Лисабон и новата правна основа за член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз Договорите не насърчаваха конкретно институциите на Европейския съюз за сключване на междуинституционални споразумения. Тези споразумение не могат да изменят разпоредбите на първичното законодателство, но могат често да ги изяснят.

Убеден съм, че този проект точно отразява институционалния баланс, установен от Договора от Лисабон. Давам съгласието си, защото това споразумение представлява ясно и значително подобрение на отношенията с Комисията. Подобно на всички споразумения, окончателният текст обикновено представлява компромис между двете страни; този окончателен компромис обаче предлага балансирано решение и разумно и последователно прилагане на Договора от Лисабон.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Докладът Rangel посочва най-значимите постижения за Европейския парламент, съдържащи се в преразгледаното рамково споразумение по отношение на следното:

При „Законодателна процедура и планиране: взаимно сътрудничество“ той включва подобрение на участието на Парламента, преразглеждане на всички чакащи предложения в началото на мандата на новата Комисията, надлежно вземане предвид на становището на Парламента и ангажимент на Комисията да докладва относно конкретните последващи действия във връзка с исканията за законодателна инициатива съгласно член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

При „Парламентарен контрол“ той включва нови правила за участието на членовете на Комисията в предизборни кампании, задължение на Комисията да изисква становището на Парламента, когато възнамерява да преразглежда Кодекса за поведение, и задължение на кандидатите за поста изпълнителен директор да се явят на изслушване пред компетентните парламентарни комисии,

Също така урежда задълженията за предоставяне на информация, както и изискване за присъствие на Комисията в Парламента.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. (PL) Влизането в сила на Договора от Лисабон предостави нови права на Европейската комисия и на Европейския парламент. Проектът за изменението на текста на рамковото споразумение е израз на едно по-ефективно прилагане на промените, произтичащи от договора, въз основа на отношенията между двете институции. С него се въвеждат ползотворни промени в законодателната процедура, парламентарния контрол и задължението за предоставяне на информация. Той представлява значителен напредък в отношенията с Комисията и е важна стъпка към по-тясно сътрудничество. Обменът на информация и конструктивният диалог ще ни позволят да постигнем по-ефективни и прозрачни резултати, което е основен въпрос от гледна точка на гражданите на Европейския съюз, чиито интереси представляваме. Ето защо считам за важно в споразумението да се даде приоритет на участието на членовете на Комисията в пленарните заседания и другите срещи, свързани с дейността на Парламента. Аз съм особено доволен, че Комисията се е ангажирала да си сътрудничи тясно с Парламента по отношение на предложенията за законодателни инициативи, предложени от гражданите на по-ранен етап.

Благодарение на това, ние в Парламента можем да бъдем по-близо до нашите граждани, което ще укрепи демокрацията ни. Въпреки това, за да работи ефективно в интерес на гражданите на Европейския съюз, Комисията трябва да даде на членовете на Европейския парламент статут на наблюдатели на всички международни конференции, и, когато е възможно, да улесни присъствието ни на други значими срещи в още по-голяма степен, както и да информира Парламента за преговорните позиции, приети от Комисията на тези срещи и конференции.

 
  
MPphoto
 
 

  Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на доклада Rangel A7-279/2010. Аз обаче не съм съгласна с предположението на докладчика, че „Договорът от Лисабон задълбочава значително демокрацията в ЕС, като предоставя на гражданите на Съюза, основно чрез Парламента, засилени правомощия за контрол върху Комисията“.

 
  
MPphoto
 
 

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. (LT) Новото рамково споразумение за отношенията може евентуално да обедини постиженията на Договора от Лисабон и това може да представлява значителен пробив. Особено важни са измененията, които подобряват правните процедури и засилват парламентарния контрол. Съгласен съм с всички изменения, които спомагат за подобряване на обмена на информация и насърчаването на ефективността на отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия. Важно е да се гарантира, че това институционално партньорство включва възможно най-малко бюрократични пречки. Новото рамково споразумение за отношенията урежда „специалното партньорство“ между Парламента и Европейската комисия. Не трябва да забравяме, че най-важното партньорство е партньорството между Европейския съюз и неговите граждани. Европейският съюз трябва да положи по-големи усилия за намиране на обща основа с гражданите си и да докаже своята значимост в ежедневието им.

Докладчикът правилно посочи, че това споразумение представлява „нов междуинституционален баланс“, т.е. един здравословен компромис. Съществуват обаче някои въпроси, по които Европейският съюз не може да преговаря – основните свободи и права на човека. По-големите правомощия означават по-голяма отговорност. Едно е да се говори за общи ценности, но прилагането и защитаването на тези ценности е съвсем друг въпрос. Ако това не бъде постигнато, различните клонове на институционалната система на Европейския съюз няма да бъдат в състояние напълно да реализират потенциала си. За да бъде сплотена сила, трябва да има доверие в Европейския съюз.

 
  
  

Доклад: Paulo Rangel (A7-0278/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) След като преразглеждането на рамковото споразумение за отношенията между Парламента и Комисията беше прието, едно последващо адаптиране на Правилника за дейността на Парламента към гореспоменатото рамково споразумение е естествена стъпка. Затова гласувам за доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Съгласен съм с измененията в Правилника за дейността на Парламента с цел те да бъдат адаптирани към преразгледаното рамково споразумение за отношенията между Парламента и Комисията. Като се има предвид отвореността на Комисията за предоставяне на повече информация на членовете на Европейския парламент, има съгласие, че членовете на Парламента са задължени да спазват правилата на Парламента за работа с поверителна информация. Отвореността на комисията за предоставяне на повече информация на членовете на Европейския парламент изисква председателите и докладчиците на съответната комисия и свързаните с нея комисии съвместно да вземат подходящи мерки, за да се гарантира, че на Парламента се предоставя незабавна, редовна и пълна информация, при необходимост на конфиденциална основа, на всички етапи на преговорите и сключването на международни споразумения, включително проекта и окончателно приетия текст на директивите за преговори.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Отношенията между Парламента и Комисията се промениха значително след приемането на Договора от Лисабон, като Парламентът получи по-големи правомощия по различни въпроси, особено тези, свързани с обикновената законодателна процедура и бюджетните въпроси, както и по-силна роля по отношение на външната политика на Европейския съюз. Тези промени означават, че европейската общественост вече има нова роля по отношение на процеса на вземане на решение на равнището на Европейския съюз. Ето защо е необходимо и целесъобразно да се адаптира Правилникът за дейността към преразгледаното рамково споразумение за отношенията между Парламента и Комисията.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Адаптирането на Правилника за дейността на Парламента към преразгледаното рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия е естествено продължение на преразглеждането на рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия, като позволява на рамковото споразумение да бъде прието незабавно, така че да може да влезе в сила, когато е необходимо, и по този начин да бъде гарантирано. Основата и съгласието, което се споделя от двата доклада, също е гаранция за одобрението ми на последния.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Докладът Rangel посочва най-значимите постижения за Европейския парламент, съдържащи се в преразгледаното рамково споразумение по отношение на следното:

При „Законодателна процедура и планиране: взаимно сътрудничество“ той включва подобрение на участието на Парламента, преразглеждане на всички чакащи предложения в началото на мандата на новата Комисията, надлежно вземане предвид на становището на Парламента и ангажимент на Комисията да докладва относно конкретните последващи действия във връзка с исканията за законодателна инициатива съгласно член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

При „Парламентарен контрол“ той включва нови правила за участието на членовете на Комисията в предизборни кампании, задължение на Комисията да изисква становището на Парламента, когато възнамерява да преразглежда Кодекса за поведение, и задължение на кандидатите за поста изпълнителен директор да се явят на изслушване пред компетентните парламентарни комисии,

Също така урежда задълженията за предоставяне на информация, както и изискване за присъствие на Комисията в Парламента.

 
  
MPphoto
 
 

  Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на доклада Rangel A7-279/2010. Аз обаче не съм съгласна с предположението на докладчика, че „Договорът от Лисабон задълбочава значително демокрацията в ЕС, като предоставя на гражданите на Съюза, основно чрез Парламента, засилени правомощия за контрол върху Комисията“.

 
  
  

Доклади: Paulo Rangel (A7-0279/2010), (A7-0278/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Bairbre de Brún и Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на докладите Rangel A7-0278/2010 и A7-0279/2010. Аз обаче не съм съгласна с предположението на докладчика, че „Договорът от Лисабон задълбочава значително демокрацията в ЕС, като предоставя на гражданите на Съюза, основно чрез Парламента, засилени правомощия за контрол върху Комисията“.

 
  
MPphoto
 
 

  Joe Higgins (GUE/NGL), в писмена форма. (EN) Въздържах се от гласуване по докладите Rangel A7-0278/2010 и A7-0279/2010. Въпреки че подкрепям много мерки, споменати в докладите, като увеличената роля на Парламента при изготвянето на Кодекса за поведение на членовете на Комисията и по-голямата роля на Парламента при международните преговори, аз никак не съм съгласен с предположението на докладчика, че „Договорът от Лисабон задълбочава значително демокрацията в ЕС, като предоставя на гражданите на Съюза, основно чрез Парламента, засилени правомощия за контрол върху Комисията“.

 
  
MPphoto
 
 

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на докладите Rangel A7-0278/2010 и A7-0279/2010. Аз обаче не съм съгласна с предположението на докладчика, че „Договорът от Лисабон задълбочава значително демокрацията в ЕС, като предоставя на гражданите на Съюза, основно чрез Парламента, засилени правомощия за контрол върху Комисията“.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (LV) Г-н Rangel предлага много важни изменения към Правилника за дейността на Европейския парламент. Възможно е, като пряк резултат от тези изменения към Правилника за дейността на Европейския парламент, проблемите, които разискваме, да бъдат разрешени по-бързо. По-специално бих искал да видя, че решенията и препоръките на Европейския парламент се изпълняват от държавите-членки на Европейския съюз. Едва когато подредим собствените си къщи, препоръките на Европейския съюз към третите държави ще имат значително по-голяма тежест. Така например, препоръките в резолюцията на Европейския парламент от 11 март 2004 г. относно положението на чуждестранните граждани в Латвия, все още не са изпълнени. Надявам се, че преразгледаният Правилник за дейността на Европейския парламент ще помогне на институциите на Европейския съюз да формират ясна представа за нарушенията на основните права на човека, които се извършват в Латвия.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Чрез споразумението Парламентът беше „подобрен“ и засилен, а демократизирането на Европейския съюз беше засилено. Приемането на доклада е сериозен сигнал за желанието за укрепване на принципа на разделение на властите. Рамковото споразумение е от голямо значение, защото то определя отношенията между Парламента и Комисията в момент, когато Парламентът разполага с по-големи правомощия, особено по отношение на законодателния процес, вече на същото равнище като Съвета. В действителност, независимо от допълнителните договори и протоколи и указанията за прилагането им, е необходимо по-нататъшно законодателство, което има за цел да конкретизира и определи по-добре някои въпроси. По-специално, приветствам факта, че рамковото споразумение изяснява въпросите, свързани с политическата отговорност и на двете институции, обмена на информация, външните отношения, разширяването и международните споразумения, изпълнението на бюджета, политическата и законодателна програма на Комисията и многогодишната програма на Европейския съюз, законодателните компетенции на Комисията и упражняването на определени правомощия, наблюдение на прилагането на законодателството на Европейския съюз и участието на Комисията в работата на Парламента.

 
  
  

Доклад: Ingeborg Gräßle, Crescenzio Rivellini (A7-0263/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  George Becali (NI), в писмена форма. (RO) Гласувах в подкрепа на настоящия регламент. Той включва технически, финансови и административни подробности и обяснява междуинституционалните отношения, които тази европейска служба и нейните структури трябва да имат. Желанието ни винаги е било и все още е Европейският съюз да бъде влиятелен, признат участник във външната политика. За да постигнем това, се нуждаем от правила и европейски закони, съобразени със задачите.

 
  
MPphoto
 
 

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. (FR) Когато беше създадена Европейската служба за външна дейност, беше необходимо да се измени финансовият регламент, за да се подобри контролът и последващите действия след въвеждането на ЕСВД.

Докладът Gräßle-Rivellini увеличава бюджетната и финансовата отговорност, подобрява прозрачността и насърчава ефективността на ЕСВД. Предложените подобрения ще допринесат за създаването на култура на финансовата цялост, необходима за насърчаване на доверието в правилното функциониране на ЕСВД.

Също така приветствам тези части от доклада, в които се настоява Парламентът да получи значителни правомощия за контрол. Затова съм съгласен с искането на докладчиците Парламентът да може изцяло да упражнява правото си за освобождаване от отговорност и ръководителите на делегациите да представят докладите си за изпълнението на бюджета пред комисията по бюджетен контрол.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувам в подкрепа на повечето мерки, предложени в настоящия доклад, които имат за цел да наложат на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) културата на финансовата цялост, необходима за доверието в гладкото и безпроблемно бъдещо функциониране на ЕСВД. Различната квалифицираност на членовете на персонала ще превърне ЕСВД в място за среща на разнообразие от корпоративни култури и това постепенно ще доведе до установяване на нейна собствена култура. При определянето на структурата на новата служба е важно да се установят нейните финансови правила и да се осигурят от самото начало максимални гаранции, така че финансовата почтеност да стане неразделна част от корпоративната култура на ЕСВД. Също така искам да подчертая, че за да се гарантира демократичен контрол и да се повиши доверието на европейските граждани в европейските институции, Парламентът следва да получава декларация за уверение относно системите за вътрешно управление и контрол, изготвена от ръководителите на делегациите на Съюза.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) има за цел да стане оперативен дипломатически корпус. Парламентът гарантира, че 60% от персонала ще дойде от други европейски институции, което ще гарантира определена степен на независимост от държавите-членки. Принципът на географското равновесие беше въведен с цел да се гарантира подходящо и значително присъствие на граждани от всички държави-членки.

Настоящото гласуване засили ролята на Парламента: ръководителите на делегациите на Европейския съюз, назначени в „стратегически важни“ региони, действително ще бъдат изслушани от парламентарната комисия по външни работи. Освен това Парламентът ще има право да контролира как се използва бюджетът на ЕСВД, а служителите й ще трябва да преминат специално обучение по управление на бюджета.

 
  
MPphoto
 
 

  Philippe de Villiers (EFD), в писмена форма. (FR) От Европейския парламент беше изискано да изрази становището си относно предложението за регламент, внесено от Ingeborg Gräßle и Crescenzio Rivellini във връзка с общия бюджет на Европейските общности по отношение на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

Невъзможно е да се подкрепи създаването на една бъдеща Европейска дипломатическа служба, която ще бъде под административния, бюджетен и политически контрол на Комисията. Франция, която може да се гордее, че има най-старата дипломатическа служба в света, отново ще трябва да предаде дипломатически прерогативи на Европейския съюз, чиито граждани са напълно безразлични към позициите, заемани от него.

Дипломатическата служба, за която Комисията призовава с такъв ентусиазъм, ще бъде пълно отдалечаване от националното наследство. Служителите на ЕСВД няма да могат да получават указания от държавите-членки и ще трябва да работят за „по-голямото“ благо на Европейския съюз, нещо, с което се свързват само еврократите.

 
  
MPphoto
 
 

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. (EN) Г-н председател, винаги съм била против създаването на ЕСВД – нищо няма да промени мнението ми по този въпрос. Наясно съм с дадените уверения, тъй като, за да получи подкрепа за ЕСВД, ЕС премина през кампания за убеждаване.

Казаха ни, че ЕСВД ще бъде бюджетно неутрална. Но къде сме сега? Бюджетната неутралност не е нищо друго, освен поредното обещание на ЕС, хвърлено на вятъра. В момента имаме 34 млн. евро над планирания бюджет, поради искания за все повече персонал и други първоначални разходи, а ЕСВД дори не е започнала да функционира!

ЕСВД е още един пример за пилеене на парите на данъкоплатците. Избирателите ми не искат тази служба, но тя им е наложена от бюрократите, които искат да получават все повече и повече власт от националните правителства по пътя към ЕС. Подобна бюрокрация е неприемлива и в тези времена на икономическа криза трябва да бъде намалявана, а не увеличавана.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Предложението за регламент има за цел да измени финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности като резултат от институционализирането на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), произтичащо от приемането на Договора от Лисабон от държавите-членки. Новата структура няма бюджетна рамка, оттук и необходимостта от това изменение. Установяването на ЕСВД като институция й позволява да има бюджетна автономност и й дава правото да се справя със собствените си административни разходи, като решението за освобождаване от отговорност се взима от Парламента.

Надявам се, че ЕСВД ще извършва дейността си по един компетентен, ефективен, взаимно допълващ се и, преди всичко, неконкурентен начин с дипломатическите правителства на държавите-членки. По този въпрос Комисията заяви, че желае да гарантира, че ЕСВД може да изпълнява задачата за единна външна дейност, без това да доведе до отслабване на доброто финансово управление, отчетност и защита на финансовите интереси на Съюза. Надявам се, че това ще стане.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. (DE) Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в бъдеще ще изразява мнението за външната политика на Европейския съюз. В тази служба различните ни позиции ще бъдат изразени по начин, който съдържа силно послание, а това е важно, за да й окажем подкрепа. За ефективната работа на ЕСВД е необходимо ефикасен финансов контрол. Възможно най-добър контрол може да бъде гарантиран само ако ЕСВД е част от Комисията. Ясното разпределение на правата и задълженията ще й позволи да работи гладко. Подкрепям успешния доклад на г-жа Gräßle и г-н Rivellini и, разбира се, гласувах в подкрепа на този градивен принос от страна на Европейския парламент.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Gräßle и г-н Rivellini за създаване на финансов регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности по отношение на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), защото считам, че насърчаването на финансовата цялост е важно, за да се гарантира, че европейските институции се управляват правилно и прозрачно. Създаването на новата дипломатическа служба, както е предвидено в Договора от Лисабон, е голяма крачка за Европейския съюз, който най-сетне може да се възползва от един дипломатически орган, имащ за задача да улеснява действията, насочени към това външните отношения на Европейския съюз да станат по-последователни, безопасни и резултатни. На последно място, важно е да се подчертае, че Европейската служба за външна дейност ще управлява собствения си административен бюджет и също така ще отговаря за онези части от оперативния бюджет, които попадат в обхвата на нейния мандат.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Новата Европейска служба за външна дейност, създадена след приемането на Договора от Лисабон, се нуждае от бюджет, за да извършва дейността си и да постигне целите, посочени в Договора. С оглед на това е необходимо да се изменят някои разпоредби в съответния финансов регламент с цел да се вземат предвид промените, въведени с Договора от Лисабон.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. (ES) Гласувах против настоящата законодателна резолюция на Европейския парламент, защото създаването на службата, която искат да финансират, е още една стъпка към милитаризация на външната политика на Европейския съюз. Освен че съм противник на философията на милитаристичната външна политика, причината да гласувам против е, че по време на създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) липсваха най-основните принципи на прозрачност и демократичност. Организирането и финансирането на тази служба не включва необходимия строг контрол по отношение на персонала и финансирането от Европейския парламент, което означава, че на ЕСВД й липсва демократичност и прозрачност, а това е тревожно. Затова не е изненадващо, че предложената структура за ЕСВД поставя Европейския парламент на второ място, което е без значение във външната политика на ЕС. Това е нещо, което моята група и аз категорично отхвърляме. Ето защо гласувах против. Не мога да подкрепя предложения бюджет за такъв тип служба с милитаристични тенденции.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) Освен дублиращите структури, които ще бъдат създадени от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), разходите за персонала също ще скочат по типичния за ЕС разточителен и бюрократичен начин. От 1 643 длъжности, с които ЕСВД ще започне на 1 декември, вярвате или не, 50 са на генерален директор, а по време на началните фази един генерален директор се пада на не повече от 30 души. Когато бъде завършена окончателната структура, те няма да са повече от 80. Споменатите генерални директори средно ще получават по 17 000 евро на месец. Под тези генерални директори има друго ниво, включващо 224 директори и 235 ръководители на отдели. Освен това все още очакваме за персонала на ЕСВД да бъдат определени конкретни задачи и цели. Ние искаме гласът на ЕС да се чува по света, но това със сигурност не изисква раздут административен апарат, който ще струва на европейските граждани милиарди в резултат от дублирани структури и персонал, който ще се радва на много изгоден източник на доход. Ето защо гласувах против настоящия доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. (LT) По време на преговорите с представители на Европейския съвет и на Комисията Парламентът, и по-специално преговарящите от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, успя да увери, че бюджетът на новата дипломатическа служба на ЕС ще бъде използван по-прозрачно. Парламентът ще одобрява бюджета на службата всяка година, а Комисията ще трябва редовно да предоставя на членовете на ЕП подробна информация за разходите й. Гласувах за настоящия доклад, защото той подчертава, че когато се наемат граждани от държави-членки на ЕС, ще бъде осигурено по-голямо географско покритие наред с правилното и важно представителство за гражданите на всички държави-членки.

Съгласен съм с докладчика, че трябва да се стремим да гарантираме, че служителите се избират в зависимост от способностите им, както и че е взето под внимание равенството между половете. За Европейската служба за външна дейност е важно след стартирането й на 1 декември бързо да стане ефективна и преди всичко да въплъти в себе си интересите на ЕС, а когато е необходимо и националните интереси.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) ще управлява собствения си административен бюджет и ще отговаря за него. В действителност при създаването на новата служба, и по-специално при съставянето на нейните финансови правила, е необходимо да се осигурят от самото начало подходящи икономически гаранции.

Ето защо, за да се съдейства за финансовата им почтеност, важно е да се осигури гладкото взаимодействие между различните служби, отговорни за надзора на финансовите въпроси, особено в делегациите на ЕС. Надяваме се посредством укрепването на посочените гаранции да се засили доверието на европейските граждани в институциите на ЕС. Следователно предложените в настоящото предложение структурни подобрения имат за цел да наложат финансовата цялост, необходима за доверието в гладкото и безпроблемно функциониране на ЕСВД.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Пътят към целта беше неравен, но благодарение на усилията на Парламента Европейската служба за външна дейност сега има потенциала да бъде движещата сила за една по-ефективна и по-закономерна външна политика на ЕС. Приветстваме това, че основните опасения на Зелените – като тези за равенство между половете и общо обучение за създаване на „колективен дух“ – до голяма степен бяха разгледани и че Парламентът ще има по-голям демократичен контрол върху функционирането на ЕСВД, по-специално, чрез въвеждането на отделни бюджетни редове за големите задокеански операции на ЕС. Също така ЕП успя да защити метода на Общността и благодарение на натиска на Зелените – приоритетите за развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. (DE) За да може да представляват интересите на европейските държави на международната сцена по по-ефективен начин, външнополитическите действия трябва да бъдат обсъждани предварително и след това единодушно да бъдат съобщавани на света. Сега чрез Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) се прави опит инструментите на външната политика на Съюза да бъдат изведени в една цялостна рамка – наличните средства бяха събрани заедно и допълнени с нови средства. С оглед на новостта на тази структура е необходимо да се прилагат разпоредби с високи стандарти по отношение на прозрачността и бюджетната и финансова отчетност. Тъй като бюджетният орган на Парламента включва ЕСВД, службата трябва да бъде интегрирана в структурата на Комисията. В противен случай ще бъде невъзможно да се предостави освобождаване от отговорност по смисъла на Договорите. Годишните отчети за дейността също са предоставени на бюджетните органи.

 
  
  

Доклад: Bernhard Rapkay (A7-0288/010)

 
  
MPphoto
 
 

  George Becali (NI), в писмена форма. (RO) Подобно на моите колеги аз считам, че ЕСВД трябва да има самостоятелност в рамките на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности. Подкрепям разпоредбата, която гласи, че длъжностите лица на Съюза и срочно наетите служители от държавите-членки и дипломатическите служби следва да имат еднакви права и да могат да кандидатстват за нови длъжности. Надявам се, че набирането на възможно най-широката географска основа – имам предвид новите държави-членки – ще се превърне в реалност.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Европейската служба за външна дейност е основен инструмент за един ЕС, който е по-отворен към света и който е в състояние да установи ползотворни контакти с много различни региони и държави. За да може тази служба да функционира, много е важно тя да даде на своите служители подходящи роли и да изясни техния статут, както и този на срочно наетите служители от националните дипломатически служби. Настоящото изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Общностите показва, че тя е напълно оправдана. Надявам се, че службата ще работи съвместно с националните дипломатически служби и ще действа като позитивен фактор за повишаване на тяхната ефективност. Надявам се, че основните приоритети на европейската политика няма да пренебрегнат външната им съставна част и че в хода на действията им службата няма да пренебрегне важната роля на европейските езици в общуването, нито глобалните европейски езици, които са най-подходящи за създаване на пряко общуване с големи части от света.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Европейската служба за външна дейност сега е неразделна част от европейската администрация: тя е отворена, ефикасна и независима съгласно условията на член 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В изменението на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители искам да подчертая еднаквия статут, даван на длъжностните лица на ЕС и срочно наетите служители от дипломатическите служби на държавите-членки, и особено допустимостта да заемат всички длъжности при равностойни условия и насърчаването на равните възможности за по-слабо представения пол.

 
  
MPphoto
 
 

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. (EN) При окончателното гласуване на доклада Rapkay на 20 октомври 2010 г. аз гласувах „въздържал се“. Напълно подкрепям създаването на Европейската служба за външна дейност и високо оценявам усилията на Elmar Brok и другите членове на ЕП, които успяха успешно да уравновесят първоначалния проект, представен от Върховния представител. Намерението ми беше да обърна внимание на факта, че изменението на географското представителство, което беше подкрепено от комисията по външни работи и от комисията по бюджети, не беше прието от комисията по правни въпроси. В резултат на това има съмнения дали окончателният вариант на доклада може да предостави на Европейския парламент правно основание по отношение на географското равновесие.

 
  
MPphoto
 
 

  Андрей Ковачев (PPE), в писмена форма. − Желая успех на Вас, г-жо Аштън, и на новата ЕСВД, на която възлагаме огромни надежди още една европейска мечта да се сбъдне и Европа да има силен и авторитетен единен глас пред света. Това е, което огромна част от нашия Парламент иска. Бъдете сигурна – ние ще Ви помагаме.

Искам да обясня, защо гласувах „въздържал се“ на гласуването за изменението на Правилника за длъжностните лица на ЕО. Смятам, че индикативните цели, свързани с географския баланс, са от полза за новата институция. Трябва ни една висококвалифицирана дипломатическа служба, в която да има хора от всички страни членки, които да обогатят представителството на ЕС пред света.

Сигурен съм, че службата ще бъде успешна, ако може да се възползва от опита на всички страни членки. Разбирам, че от началото на европейския интеграционен процес страните членки са се увеличили над 4 пъти и е разбираемо темпът на представителност на новоприетите да изостава на този етап, но трябва да има воля и разписани законодателни текстове, за да се преодолее това.

Вярвам във Вашето желание и воля, която Вие изразихте многократно пред нас, да работите за истинско адекватно географско представителство на новата служба, за да можете да бъдете върховен представител на целия ЕС. Ние ще следим нейната дейност внимателно.

 
  
MPphoto
 
 

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. (CS) Оценявам факта, че под формата на изменения успяхме да въведем някакви предпазни мерки в доклада, който ще гарантира, че когато става дума за попълване на позиции в Европейската служба за външна дейност, длъжностни лица от определени държави-членки няма да имат предимство пред длъжностни лица от други държави. В крайна сметка външната политика на Европейския съюз е само една специфична област и следователно в допълнение към квалификациите и широкото географско представителство трябва да се прилага и принцип, според който сред служителите на Европейската служба за външна дейност ще бъдат представени по подходящ начин длъжностни лица от всички държави-членки. Ето защо мисля, че предложението на Парламента да бъдат заличени разпоредбите, които позволяват прехвърляне на длъжностни лица от Съвета или Комисията към Европейската служба за външна дейност без конкурс за свободно място, е много важно.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Европейската служба за външна дейност работи в сътрудничество с дипломатическите служби на държавите-членки и включва длъжностни лица от съответните служби на Генералния секретариат на Съвета и на Комисията, както и персонал, командирован от националните дипломатически служби на държавите-членки. Така за целите на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители ЕСВД следва да се разглежда като институция на ЕС. С оглед на това длъжностните лица от ЕС и срочно наетите служители от дипломатическите служби на държавите-членки следва да имат еднакви права и задължения и да се третират еднакво, по-специално по отношение на допустимостта, и да заемат всички длъжности при равностойни условия. Ето защо изменението, предвидено в настоящата резолюция, е необходимо.

 
  
MPphoto
 
 

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма.(HU) Подкрепих доклада, който беше предшестван от много сериозни разисквания главно относно запълването на длъжностите на Европейската служба за външна дейност. Основната причина за разискванията беше принципът на географското равновесие, принцип, който – заедно с приоритетите за институционално представителство и балансирано представителство на половете – впоследствие беше включен в доклада в много смекчена форма.

Несъмнено новите държави-членки не са напълно доволни, но все пак е добре, че е постигнато съгласие и се надяваме, че в бъдеще то може да бъде преразгледано, за да бъде още по-справедливо. За тази цел следва да направим всичко възможно, за да гарантираме, че дипломатите, определени от отделните държави-членки, са със сравними и високи квалификации. Все пак следва да сме доволни, че направихме важна стъпка към единно и ефективно представителство на ЕС, тъй като, предвид настоящите и бъдещите предизвикателства, това е един от най-важните аспекти на политиката на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Приехме с голямо мнозинство компромисния пакет, който отразява позицията на Зелените, за което съществен принос има и нашата група.

 
  
MPphoto
 
 

  György Schöpflin (PPE), в писмена форма. (EN) Тези от нас, които са от новите държави-членки, са разочаровани от липсата на правнообвързващ ангажимент за географското равновесие в Европейската служба за външна дейност. Вярно е, че имаше няколко политически изявления, обещаващи, че интересите на новите държави-членки ще бъдат взети предвид. Колкото и положително да е политическото обещание обаче, може да се съжалява за липсата на правна разпоредба. Без правна разпоредба е трудно да се види как избирателите в новите държави-членки ще усетят, че притежават службата. Ето защо някои от нас се въздържаха от пълна подкрепа на доклада Rapkay.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. (PL) Приближаваме се към края на доста бурна работа относно вида на Европейската служба за външна дейност, който днес ще гласуваме. Говорихме много за устойчивото развитие от гледна точка на пола и географията и много за прозрачността при набирането на базата на предварително определени правила и норми. Най-важният въпрос обаче е колко добра и ефективна ще бъде ЕСВД, поради което меритократическите мерки са толкова важни, когато става дума за набирането на персонала. Искам да подчертая изискването, даже необходимостта да се гарантира, че служителите от дирекциите на Европейската комисия, които имат отношение по въпроса, както и тези от Съвета и Парламента, ще участват в службата.

Не става дума за представителството на европейските институции, а за това, че въпросните лица следва да притежават необходимите квалификации в различни сфери на дейността на ЕС, като например в сложните въпроси на енергетиката, търговията, селското стопанство и други, да не говорим за правата на човека или тероризма. Опасявам се, че повечето лица, ангажирани в ЕСВД, ще имат общи дипломатически умения, но няма да са запознати с многото конкретни въпроси, с които ще трябва да се справят.

 
  
MPphoto
 
 

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE), в писмена форма.(PL) Въздържането от гласуване не е решение. Тези, които отсъстват, винаги постъпват грешно. Мисля, че като цяло в резолюцията добрите мерки са повече от тези с по-малка стойност. Европейската служба за външна дейност ни е необходима. Тя трябва да започне работа възможно най-скоро, за да увеличи значението на Европа в света.

В приетата резолюция се казва, че в службата ще бъдат представени всички държави-членки. Сега трябва да се погрижим наистина да бъде така. Това създава доверие в процеса на създаването на Службата за външна дейност. Не бива да забравяме, че Европейският съюз беше изграден върху взаимното доверие и че Полша имаше голяма полза от това. Ще следя процеса много внимателно.

 
  
MPphoto
 
 

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма.(PL) Само преди една година въвеждането на понятието „географско равновесие“ в разискването за Европейската служба за външна дейност срещна голяма съпротива, дори в Европейския парламент. Днес изобщо никой не се съмнява, че това е проблем, който трябва да бъде решен. Ангажиментът, намерил място във всички най-важни документи, свързани с ЕСВД, да бъдат предприети мерки за гарантиране на еднакво представителство на всички държави-членки на Европейския съюз в новата дипломатическа служба на Съюза е успех. Прегледа, планиран за 2013 г., ще ни позволи да преценим дали тези стъпки са били предприети.

 
  
MPphoto
 
 

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. (EN) Резултатите от гласуването на доклада Rapkay показват, че значителен брой членове на ЕП от новите държави-членки или са се въздържали, или са гласували против. Аз бях един от тези, които се въздържаха. Основната ми загриженост е липсата на стремеж към формулиране на принципа на географското равновесие в политиката за наемане на длъжностните лица на бъдещата Европейска служба за външна дейност (ЕСВД). Докладът не съдържа правнообвързващ ангажимент за географското равновесие в ЕСВД, като разчита единствено на политическите обещания от страна на тези, които взимат основните решения във външната политика. Ето защо повечето от новите държави-членки не са убедени, че принципът на географското равновесие ще бъде прилаган правилно в бъдещата ЕСВД. За съжаление, докладчикът избра такава минималистична линия, но още по-голямо безпокойство предизвиква нежеланието на Съвета недвусмислено да приеме подобен обвързващ ангажимент. Призовавам Съвета и Комисията внимателно да проучат резултатите от гласуването на доклада и да изпълнят обещанията си за спазване на принципа на географското равновесие, когато набират бъдещия персонал на ЕСВД. Един от ангажиментите на членовете на ЕП ще бъде в бъдеще внимателно да наблюдават този процес.

 
  
  

Доклад: Roberto Gualtieri, László Surján (A7-0283/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, тъй като съм съгласна, че е от жизненоважно значение ЕС да може да прилага цялата гама от външни инструменти, с които разполага, обединени в съгласувана структура, и че политическата цел на настоящия доклад е разпределянето на средства от бюджета за 2010 г. за изграждането на началния етап на тази структура.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Гласувах против доклада, който се отнася до Европейската служба за външна дейност, създадена въз основа на Договора от Лисабон. Финансова и всяка друга форма на помощ на тази структура е неприемлива, защото тя използва политически и военни средства за погрешни действия във външната политика на Съюза, което в крайна сметка води до по-нататъшното милитаризиране на Европейския съюз. В същото време тя отдалечава Европа от независимата и мирна роля, която следва да играе при уреждането на международните проблеми. Това прави Европа част от напрежението и я тласка към военни намеси във военни зони.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Става необходимо да приспособим бюджетните инструменти към новата реалност на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Въпреки това считам, че усилията за осигуряване на достатъчно средства за потенциалните й възможности и резултатни и ефективни действия в съответствие с поставените цели, както и за ефективен контрол върху разходите й, до голяма степен са оправдани.

Когато ЕСВДВ започне действителното си съществуване, европейските институции и държавите-членки следва да й обърнат специално внимание, за да могат много добре да проследят дейността й и да установят главните й проблеми.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Настоящото предложение за коригиращ бюджет идва съгласно Договора от Лисабон, за да улесни въвеждането и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Ето защо подкрепям тази инициатива. Важно е да се гарантира, че тя се осъществява според принципите на ефективното управление на европейските средства, като в същото време изпъква едно добро съотношение между разходи и ползи, както и изискванията за бюджетни ограничения, поради влиянието на икономическата криза върху публичните финанси.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Гласуването ни против настоящия доклад, който е още една стъпка към създаването и използването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), е позиция, съобразена с противопоставянето ни на създаването на тази служба. Като централна точка в Договора от Лисабон и като основен елемент при федерализирането на Европейския съюз тя ще привлече над 5 000 души в бъдещите 130 посолства на ЕС в различни страни.

Една дипломатическа мега-структура, която неминуемо ще подчини представителите и интересите на държавите-членки, заставайки над тях, както и интересите на силите, които определяха пътя на ЕС. Освен това няма гаранция, че ЕСВД няма да бъде свързана с военни и разузнавателни структури. Следователно е налице възможност за обезпокоителна милитаризация на ЕС и на международните отношения, с което енергично ще се борим.

Следва да се запитаме, тъй като бюджетът на ЕС е изключително намален, откъде ще дойдат вноските за покриването на тези разходи? Всичко това е в момент, когато кризата има по-тежки последствия и така наречените политики на „строги икономии“ оказва огромен натиск върху националните бюджети; когато заплатите и социалните придобивки се намаляват, а данъците върху доходите се увеличават.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) След изменението на Правилника за длъжностните лица и на Финансовия правилник така, че създаването на Европейската служба за външна дейност да бъде включено в тези документи, сега е необходимо да се одобри бюджет за правилното й функциониране. Следователно, за да функционира правилно и за да постигне целите, за които е създадена, тази служба следва да получи бюджет, който е достатъчен, за да осигури човешките и материални ресурси, необходими за добрата й дейност.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. (ES) Гласувах против настоящата законодателна резолюция на Европейския парламент, защото създаването на службата, която искат да финансират, е още една стъпка към милитаризацията на външната политика на Европейския съюз. Освен че съм противник на философията на милитаристичната външна политика, причината да гласувам против е, че по време на създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) липсваха най-основните принципи на прозрачност и демократичност. Организирането и финансирането на тази служба не включва необходимия строг контрол по отношение на персонала и финансирането от Европейския парламент, което означава, че на ЕСВД й липсва прозрачност и демократичност, а това е тревожно. Затова не е изненадващо, че предложената структура за ЕСВД поставя Европейския парламент на второ място, което е без значение във външната политика на ЕС. Това е нещо, което моята група и аз категорично отхвърляме. Ето защо гласувах против. Не мога да подкрепя предложения бюджет за такъв тип служба с милитаристични тенденции.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Със сигурност е необходимо да бъде обсъдена точната форма на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), която ще бъде създадена. Система, при която първоначално всеки от 50-те генерални директора първоначално ще ръководи 30, а по-късно 80 длъжности лица, означава раздута и скъпа администрация.

В съответствие с това се очаква създаването на ЕСВД да донесе със себе си вълна от повишения в длъжност. Някои въпроси все още не са достатъчно ясни. Възможните последици върху строителните разходи следва да бъдат предмет на предварително внимателно разглеждане. Други моменти, като например правилното придаване на подходяща тежест на немския език, както е предвидено в Договорите, бяха игнорирани. По тези причини смятам, че в сегашния му вид финансирането на ЕСВД следва да бъде отхвърлено.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент, тъй като съм съгласна, че е от жизненоважно значение ЕС да може да прилага цялата гама от външни инструменти, с които разполага, обединени в съгласувана структура, и че политическата цел на настоящия доклад е разпределянето на средства от бюджета за 2010 г. за изграждането на началния етап на тази структура.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) неизбежно води до изменение на бюджета за 2010 г., както и на предложения бюджет за 2011 г. В бюджета трябва да бъде добавен нов раздел Х, а бюджетът за 2010 г. трябва да бъде изменен, за да обезпечи изисканите допълнителни 100 длъжности в щатното разписание на ЕСВД, както и финансовия пакет за покриване на разходите на още 70 договорно наети лица. По-голямата част от необходимите средства просто ще бъдат прехвърлени от разделите на Европейския съвет, Съвета и Комисията. Преобладаващото усещане в комисията по външни работи (AFET) е, че баронеса Аштън, която отговаря за човешките ресурси, не оправда напълно обещанията, които направи пред ЕП при създаването на ЕСВД. Комисията по външни работи счита, че ЕП следва да бъде консултиран относно приоритетите за назначаване на персонала на службата (например когато става сума за географското равновесие) и че въпросът за равностойното представяне на мъжете и жените би следвало да бъде разглеждан в процеса на набиране на персонал за ЕСВД. От гледна точка на Зелените/Европейски свободен алианс фактът, че до този момент баронеса Аштън не е прехвърлила персонала на Комисията в ГД „Външни отношения“, занимаващ се с миросъздаване и с реагиране при кризи, в ЕСВД, е сериозен пропуск, особено след като отговарящата за човешките ресурси увери ЕП за този трансфер.

 
  
  

Доклади: Ingeborg Gräßle, Crescenzio Rivellini (A7-0263/2010), Bernhard Rapkay (A7-0288/2010), Roberto Gualtieri, László Surján (A7-0283/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. (FR) Категорично сме против създаването на Европейска служба за външна дейност. Външните работи и дипломацията се определят от националния приоритет и затова гласувахме против всички доклади по този въпрос.

Общата външна политика, провеждана единствено в интерес на Европейския съюз, рано или късно неизбежно ще се окаже в противоречие с основните интереси на една, няколко или всички държави-членки. Например, ако държавите са помолени са участват в някакъв конфликт, но техните граждани са против това. Или ако се насърчава особено враждебна или особено благосклонна политика към една държава или към група държави, това може да е в противоречие с вековните традиции на някои дипломатически служби или с жизненоважните интереси на някои държави-членки.

Още по-лошо: Договорите вече предвиждат, че, каквото и да става, всичко ще бъде предмет на други ангажименти или ограничения в още по-голям, вероятно световен, мащаб: НАТО, ООН и един господ знае какво още. Ето защо службата, която тук се предлага, дори не е силна и независима дипломатическа служба, а инструмент за подчиняване на неевропейско управление.

 
  
  

Доклад: László Surján (A7-0281/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Предвид това, че в предложеното разпределение по години на финансовата помощ на мерките за контрол в сектора на бананите достигна до 75 млн. евро за 2010 г., където по-голямата част от тази финансова помощ се дължи на преразпределяне на средства в рамките на функция 4 на бюджета, което се равнява на 55,8 млн. евро, и че през 2011 г. тази функция е само 875 530 евро, съгласни сме с предложението на Парламента да прикани Комисията да представи ново предложение за мобилизиране на инструмента за гъвкавост за останалата сума в размер на 74 124 470 евро. Това предложение е обосновано от факта, че е необходима финансова помощ за мерките за контрол в сектора на бананите, особено като имаме предвид, че финансовата помощ на ЕС за държавите от АКТБ доставчици на банани, засегнати от свързаното с режима на най-облагодетелствана нация (НОН) либерализиране в рамките на Световната търговска организация (СТО), следва да бъде осигурена, ако ЕС желае да запази влиянието си на световен играч. Следва да споменем, че реализирането на това предложение е напълно оправдано, тъй като въпросните мерки са предвидени в точка 27 от междуинституционалното споразумение за използването на инструмента за гъвкавост.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна, че финансовата помощ на ЕС за държавите от АКТБ доставчици на банани, засегнати от свързаното с режима на най-облагодетелствана нация (НОН) либерализиране в рамките на Световната търговска организация (СТО), не следва да бъде възпрепятствана и съответните бюджетни мерки не следва да се забавят. Следователно съм съгласна с предложението на Комисията да се измени Регламент (ЕО, Евратом) № 1907/2006 с цел да могат да се финансират придружаващите мерки в сектора на бананите (ПМБ) за периода от 2010 до 2013 г. с общ бюджет от 190 млн. евро и евентуално допълнителни 10 млн. евро, ако резервите го позволяват.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) Секторът на бананите е от жизненоважно значение за някои региони на ЕС, особено за френските отвъдокеански департаменти и територии; ето защо, изправен пред конкуренцията на държавите от Латинска Америка, изострена от споразумения в процес на преговори, Парламентът прие финансови мерки, насочени към подпомагане на този отслабен сектор.

Членовете на ЕП искат мобилизиране на инструмента за гъвкавост в размер на 74,12 млн. евро. Това е ясен сигнал от Парламента към Комисията и към Съвета, който осигури само 18,3 милиона. Също така това е една възможност за Парламента да напомни, че е време да спре бъркането в бюджета за външни действия на ЕС за финансиране на придружаващите мерки в сектора на бананите. Обещаните 190 милиона евро за периода от 2010 до 2013 г. ще трябва да бъдат финансирани с нови средства. Точно за това ще настоява Парламентът по време на новата финансова перспектива.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Комисията предлага да се измени Регламент (ЕО, Евратом) № 1905/2006, за да могат да се финансират придружаващите мерки в сектора на бананите (ПМБ) за периода от 2010 до 2013 г. с общ бюджет от 190 млн. евро. Предложеното разпределение по години предвижда сума в размер на 75 млн. евро за 2010 г. Заслужава да се отбележи, че наличният резерв по функция 4 е само 875 530 евро. По-голямата част от тази финансова помощ през 2010 г. се дължи на преразпределяне на средства в рамките на функция 4 на бюджета, а именно 55,8 млн. евро от общо 75 млн. евро, което се отразява на инструменти и действия, които ЕС, и по-конкретно Парламентът, счита, че са от особен интерес. Освен това необходимостта от финансова помощ, свързана с придружаващите мерки в сектора на бананите, не беше предвидена при приемането на многогодишната финансова рамка (МФР). Въпреки това финансовата помощ на ЕС за държавите от АКТБ доставчици на банани, засегнати от свързаното с режима на най-облагодетелствана нация (НОН) либерализиране в рамките на Световната търговска организация (СТО), не следва да бъде поставяна под въпрос и усилията във фискалната сфера не следва да се забавят. Поради това съм съгласен с промяната в проекта за изменение на бюджет № 3/2010, както е предложено от докладчика.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Докладът има за цел да установи необходимите мерки за финансова помощ на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), които ще бъдат засегнати от либерализацията на търговията с банани между ЕС и 11 държави от Латинска Америка, според която ЕС поема ангажимент да не прилага количествени ограничения или равностойни мерки относно вноса на банани на негова територия.

Когато беше подписано Женевското споразумение, предвиждащо тази либерализация, ЕС се ангажира да насочи 200 млн. евро към държавите от АКТБ под формата на компенсация за въздействието, което мерките ще имат върху износа им за ЕС. Тогава разкритикувахме въпросното споразумение, тъй като то ще облагодетелства предимно мултинационалните компании в САЩ, които доминират на световния пазар в сектора.

Няколко държави от АКТБ, както и няколко производители на банани в тези държави, изразиха загрижеността си относно последствията от споразумението, считайки, че сумата от 200 млн. евро няма да компенсира всички последици от него. Сега докладът предвижда „общ бюджет от 190 млн. евро и евентуално допълнителни 10 млн. евро, ако резервите го позволяват“. Освен това няма точни предупреждения за влиянието върху държавите и регионите, които произвеждат банани, като например автономната област Мадейра. Ето защо се въздържахме от гласуване по доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Предложението на Европейския парламент за резолюция относно проекта на коригиращ бюджет № 3/2010 на Европейския съюз за финансовата 2010 г., раздел ІІІ – Комисия разпределя нови ресурси за финансиране на придружаващите мерки в сектора на бананите (ПМБ) за държавите от АКТБ (Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн). Предложението на Комисията, в действителност направено без участието на който и да е клон на бюджетния орган, предвижда кредит от 75 млн. евро, които се вписват в резерва до приемането на съответния регламент за изменение. Длъжен съм да отбележа, че Парламентът и Съветът не успяха да постигнат съгласие по този въпрос. В действителност Парламентът смята да използва инструмента за гъвкавост, който се оказа много подходящ за подобни ситуации, защото въпросните средства са готови за мобилизация и имат правно основание. От друга страна, Съветът беше на различно мнение, поради нежеланието на държавите-членки да използват инструмента за гъвкавост, което доведе до увеличаване на вноските им. По тези причини комисията по бюджети призна невъзможността да бъде постигнато съгласие по бюджета за 2010 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Европейският съюз винаги е обръщал внимание на развиващите се държави, особено на държавите от АКТБ. Конкретният случай, който се разглежда в настоящото предложение за изменение на бюджета, е свързан със държавите от АКТБ доставчици на банани. Тази специална помощ е под формата на либерализация на търговията с банани между ЕС и 11 латиноамерикански държави производителки на банани. По наше мнение, подобна помощ е по-добра и по-ефективна, отколкото пряка помощ, при която средствата се употребяват без право на преценка. Като помагаме на сектора на бананите в тези държави, ние им помагаме да развиват икономиката, да създават работни места и да се борят с бедността.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) На теория, за преодоляването на икономическата криза следва да бъдат предоставени колкото се може повече пари за финансиране на приоритетите на ЕС за 2010 г. С преразпределянето на бюджетните средства това стана възможно. Финансовата помощ за придружаващите мерки в сектора на бананите не беше предвидена, когато се изготвяше текущата многогодишна финансова рамка.

За смекчаване на либерализирането на търговията на равнище на Световна търговска организация (СТО) и съответното намаление на тарифите на режима на най-облагодетелствана нация, ни беше казано, че финансовата помощ на ЕС за държавите от АКТБ доставчици на банани сега трябва да се запази. Особено във време, когато самият ЕС се бори с икономическата криза, подобно използване на инструмента за гъвкавост трябва да бъде отхвърлено.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Вследствие на променящите се търговски споразумения, най-вече на либерализацията на търговията в рамките на Световната търговска организация (СТО), намаляването на предпочитания резерв за държавите от АКТБ износители на банани имаше отрицателно въздействие.

Ето защо Европейската комисия предложи да подкрепи основните държави от АКТБ износители на банани, като установи придружаващи мерки в сектора на бананите (ПМБ) с бюджет от 190 млн. евро за 4 години (2010–2013 г.). Целта на тази помощ е да помогне на държавите от АКТБ износители на банани да започнат програми за приспособяване. Въпреки че въпросът за бананите стои отдавна, финансирането на ПМБ остава проблематично.

Комисията и Съветът не го включиха във функция 4 на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода от 2007 до 2013 г., а комисията по развитие счита, че предложението не е съвместимо с тавана за функция 4 на МФР и призовава Комисията да направи съществени изменения или да го замени с друг текст.

 
  
  

Проект на общ бюджет на Европейския съюз – финансова 2011 година

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Доволна съм от проекта на бюджет за 2011 г., който се обсъжда днес, тъй като в определено се набляга на заявените приоритети. За пръв път Парламентът е на равна основа със Съвета по тези въпроси. Това е първият бюджет след Договора от Лисабон. Поради това, както и поради кризата, която Европа преживява, е важно процесът на помирение да бъде успешен. Изключително важно е, че ЕС разполага с бюджет за изпълнението на приоритетни области и на новите правомощия, които му бяха дадени от Договора. Важно е да се борим за убежденията си и за бюджет, който е далновиден по време на криза. Предложението на Парламента отразява тази амбиция. От една страна, ценностите, предложени от Съвета, разкриват строгостта на бюджетите, приети на национално равнище в рамките на ЕС. ЕС обаче трябва да има възможност да реагира на промените в политиката, причинени от големи предизвикателства. ЕС има задължението да представи амбициозен европейски бюджет, който е в състояние да подпомогне икономическото възстановяване. Само като укрепваме области като наука и иновации и като съдействаме за икономическия растеж и за създаването на повече и по-добри работни места, ние можем да направим Европа едно по-привлекателно място за живот и работа.

 
  
MPphoto
 
 

  Ole Christensen, Dan Jørgensen, Christel Schaldemose и Britta Thomsen (S&D), в писмена форма. (DA) Ние, датските социалдемократи в Европейския парламент, гласувахме в подкрепа на изменения 700, 701 и 706 в бюджета. Постъпихме по този начин, въпреки че в коментарите има пасаж, в който се казва, че ЕС трябва да се движи към икономика с ниски въглеродни емисии. Наясно сме, че привържениците на ядрената енергетика се опитват да използват този термин, за да прикрият факта, че в действителност говорят за икономика, в която ядрената енергетика играе важна роля като източник на енергия. Искаме да подчертаем, че смятаме за много лоша идеята да се харчат средства на ЕС за ядрена енергетика и с това условие гласувахме в подкрепа на изменението.

 
  
MPphoto
 
 

  Anne E. Jensen (ALDE), в писмена форма. (DA) При гласуването на бюджета на ЕС за 2011 г. Датската либерална партия гласува против редица изменения, свързани с преместването на пари за възстановявания при износ. Разходите за възстановявания при износ се определят от закона и следователно ще се изплащат независимо от това какъв размер е определен в бюджета. Ако обаче разходите не са посочени в бюджета на ЕС, те ще трябва да бъдат платени от отделните държави-членки. В момент, когато националните бюджети се намаляват, ще бъде икономическо безотговорно държавите-членки да се натоварват с тези значителни допълнителни разходи. Датската либерална партия е доволна от значителното намаляване на експортните субсидии на ЕС през последните години и ще продължи да работи за постигане на промяна в съответното законодателство, така че поетапното спиране да може да продължи. Също така Датската либерална партия гласува против формулировка, ограничаваща изплащането на специална премия за бикове, използвани за борба с бикове.

Причината, поради която Датската либерална партия гласува против това предложение, е, че тази премия се плаща само в Дания, Швеция и Словения, където, както знаем, борба с бикове не се организира. На последно място, Датската либерална партия гласува против отпускането на 300 млн. датски крони на Европейския фонд за млечни продукти. През последната година цените на млечните продукти се повишиха и във връзка с това Комисията заключи, че според действащите правила няма да бъде възможно парите да бъдат изплатени от такъв фонд.

 
  
MPphoto
 
 

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на изменението на бюджета, което поставя част от бюджета за 2011 г. на Европейския полицейски колеж (ЕПК) в резерв. Приветствам гласуването в пленарната зала, което със 611 гласа „за“, 38 „против“ и 6 „въздържали се“ укрепва позицията на Парламента относно ЕПК. Наистина, Парламентът ще освободи бюджетните кредити, ако получи задоволителна информация от агенцията относно последващите действия във връзка с освобождаването от отговорност за 2008 г.

Изискванията са ясни: да информира Парламента за резултатите от разследването на OLAF; да публикува списъка на членовете на Управителния съвет; да предостави окончателния доклад на външните одитори относно бюджетните кредити, използвани за финансирането на частни разходи; да гарантира, че в Управителния съвет са направени промени, за да се избегне повторение на това положение в бъдеще. Силно се надявам, че ЕПК ще реагира бързо и ще предостави доказателства за готовността си да окаже пълно съдействие на Парламента.

 
  
MPphoto
 
 

  Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. (SV) Една силна и модерна Европа се нуждае от бюджет, който е ориентиран към бъдещето и към растеж, като в същото време икономическото положение изисква обмисляне и ограничаване. По тази причина избрахме да се придържаме към линия на бюджетно ограничение с акцент върху широки инвестиции в научните изследвания, развойната дейност и иновациите, които създават растеж и работни места в съответствие със стратегията „Европа 2020“. Тъй като искаме да видим една Европа, която е устойчива от гледна точка на икономиката, социалните въпроси и климата, ние гласувахме в подкрепа на инвестициите в опазването на околната среда, в човешкия капитал и в контрола на финансовите пазари, но винаги в границите на съществуващите ресурси.

Неоправдано голяма част от бюджета все още се използва за селскостопанската политика на ЕС, а утрешните предизвикателства няма да бъдат посрещнати със старата политика. Ето защо гласувахме против предложения Млечен фонд от 300 млн. евро и внесохме наше собствено предложение за премахване на субсидиите на ЕС за износ на селскостопански продукти например, както и на субсидиите за отглеждане на тютюн. Тъй като в тези трудни времена за икономиката всеки трябва да даде своя принос, гласувахме и в подкрепа на намаляването на административните разходи на ЕС.

 
  
  

Доклад: Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Helga Trüpel (A7-0284/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Предвид крехкото възстановяване на еврозоната и слабите публични финанси в редица държави-членки, ако бюджетът се разходва разумно, това може да стимулира икономическото възстановяване, но е необходимо да се знае как това да се направи по най-добрия начин. Що се отнася до гражданите, следва да се отбележи повишаването на конкурентоспособността в рамките на функцията „Конкурентоспособност за растеж и заетост“ и функцията „Сближаване за растеж и заетост“, макар и да се наблюдава намаляване на средствата за образование и обучение. Съществено нараства размерът на Европейския социален фонд (ЕСФ), но, за съжаление, само 1,4% от средствата са предназначени за използване при социалната политика, от които средствата за здравеопазване са с 15,77 млн. евро по-малко, отколкото през 2010 г. В областта на регионалното развитие има увеличение с близо 3,2%, което се счита за съществено. Що се отнася до селското стопанство, следва да се отбележи извънредната колебливост на млекопроизводството, подчертаваща необходимостта от извънреден подход за решаването на този въпрос, а именно посредством неговото финансиране. По отношение на рибарството, се наблюдава достойно за съжаление намаляване на разпределените за нея средства съгласно Общата политика в областта на рибарството (ОПР).

 
  
MPphoto
 
 

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Бюджетът на ЕС за 2011 г. е предназначен да подкрепя рентабилността на едрия бизнес и за яростна атака от страна на монополите и буржоазните правителства срещу трудовите и социалните права на работниците. Той предвижда дори повече спекулативен капитал, субсидии и облекчения за монополните групи в добавка към приблизително 5-те трилиона, които вече са им предоставени от националните буржоазни правителства за заздравяване на техните позиции в безжалостната междуимпериалистическа конкуренция с ясния стремеж да се съживи капиталистическата система. Техният основен подход е, от една страна, да емитират пари за капитал, а, от друга, да орязват – досега частично – всички разходи за работна сила, малки търговски и занаятчийски предприятия, вложения в дребни и средни стопанства и в младите хора, като осигуряват все повече пари за империалистическата интервенция на ЕС и за механизмите, които той използва, за да потиска и преследва хората.

Първият бюджет, одобрен от Европейския парламент с неговите уж разширени с Договора от Лисабон правомощия, е достоен за реакционния му характер. Той още веднъж доказва, че Европейският парламент добросъвестно обслужва потребностите и интересите на монополите и е дълбоко враждебен спрямо потребностите на работниците и обикновените хора. Движението на работническата класа и обикновените хора е необходимо да засили борбата си, така че работниците да не плащат цената на капиталистическата криза.

 
  
MPphoto
 
 

  Liam Aylward, Brian Crowley и Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. (GA) През последните години на международния пазар на млечни продукти се наблюдава засилена колебливост. За млекопроизводителите, пострадали най-силно от кризата, особено полза имаше извънредното финансиране в размер на 300 млн. евро, предоставено на подотрасъла с бюджета за 2010 г. Ние гласувахме в подкрепа на новия бюджетен ред, така че да се формира фонд за подкрепа на иновациите, за диверсификация и преструктуриране на млекопроизводството и за увеличаване на договорния капацитет на млекопроизводителите, за да се преодолеят дисбалансите по веригата на предлагането на хранителни продукти. Освен това ние приветстваме казаното в доклада относно помощта за програмата „Чаша топло мляко“ в училищата и предложението на Комисията във връзка с увеличаване на финансирането й, както и на средствата за програмата „Плод в училище“.

Целта на общата селскостопанска политика е да гарантира осигуряване доставките на храни, да опази околната среда и биоразнообразието и да гарантира достатъчен доход за земеделските стопани. Във връзка с това ние приветстваме казаното в доклада относно искането към Комисията, в случай че през следващата година се засили колебливостта на пазара, да предвиди в бюджета за 2011 г. парични буфери, да ограничи бюрокрацията и да подобри и направи по-прозрачен достъпа до финансиране.

 
  
MPphoto
 
 

  George Becali (NI), в писмена форма. (RO) Съгласен съм с колегите, които не подкрепят орязването на бюджета, предложено от Съвета. Най-добрият аргумент против такова действие е положението в държавите-членки, които прибягнаха към него на национално равнище. По-конкретно, имам предвид Румъния. Натискът върху потреблението, предизвикан от бюджетните рестрикции, не ни изведе от кризата, а в действителност породи безпрецедентно социално напрежение. Съгласен съм също с увеличението с 300 млн. евро на Млечния фонд. Изразих същото становище в подкрепа на допълнителното разпределение на финансови средства към този инструмент през целия период на европейската криза. Решително подкрепям идеята за Европейски механизъм за стабилизация и необходимостта създадените два нови бюджетни реда да бъдат конкретни, с числа, а не празни, какъвто е случаят сега, така че този европейски инструмент за интервенции от теория да може да се превърне в реалност. Надявам се, че гледната точка на Парламента ще бъде взета предвид при консултациите, че ще бъде постигнато споразумение със Съвета и че при гласуването през ноември ще можем да подкрепим бюджета на ЕС за 2011 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. (CS) За първи път в своята история Европейският парламент обсъжда проекта за общ бюджет на Европейския съюз за 2011 г. съгласно новите правила, залегнали в Договора от Лисабон. Много от промените, приети в заседанието на Парламента, показаха ясно засилване степента на контрол и демократичното функциониране на Европейския съюз. Подкрепих предложението, що се отнася до усъвършенстването на демократичните процедури, а също и по отношение структурата на бюджета.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, тъй като съм съгласен с хоризонталните приоритети на Парламента за 2011 г. в областите на младежта, образованието и мобилността, които изискват като средство за насърчаване на растежа и развитието в различните политики на ЕС да залегнат конкретни междусекторни инвестиции. Съгласна съм с предложеното увеличение на средствата по всички програми, свързани с тези приоритети, а именно по програмите „Учене през целия живот“, „Песоа“ и „Еразъм Мундус“. Съгласна съм също, че мобилността е важен инструмент за младежката заетост, гарантиращ развитие на конкурентоспособен и динамичен пазар на труда в Европа и поради това следва да бъде насърчавана. Приветствам по-голямото финансиране за Европейската служба за заетост (EURES) и следователно напълно подкрепям започването на подготвителна работа по програмата „Моята първа работа в чужбина“, която има за цел да помогне на младите хора да излязат на пазара на труда или да си спечелят достъп до квалифицирано работно място в друга държава-членка като първа стъпка към конкретна неакадемична програма за мобилност на младите хора.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. (FR) Настоящият бюджет не съответства на това, от което Европейският съюз се нуждае, за да излезе от рецесията, да предизвика възстановяване и да се изправи пред своите отговорности от гледна точка на солидарността. В този смисъл аз изразявам съжаление относно факта, че предложението на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент относно определянето на таван за „собствените средства“, набирани от данък върху финансови трансакции, просто беше отхвърлен от групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Това несъответствие между това, което десните казват и правят, е възмутително предвид казваното от тях месеци наред на гражданите и средствата за масово осведомяване, че те подкрепят подобен данък. Когато обаче се стигна до гласуване и Европейският парламент има правомощията да го въведе, същите тези хора искат това предложение да бъде забравено. Докато ЕС се разширява и му се предоставят все повече и повече правомощия, средствата, с които той разполага, намаляват. Като цяло това е лош знак за възстановяването на растежа и заетостта в Европа, и по-конкретно за европейските граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Maria Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark и Anna Ibrisagic (PPE), в писмена форма.(SV) Бихме желали приоритетите на ЕС по отношение на бюджета да бъдат фокусирани повече върху бъдещето, повишаването на конкурентоспособността, инвестициите в инфраструктура и научни изследвания, отколкото върху подкрепа за селскостопанската политика. Днес ние следваме нашите приоритети, гласувайки за правна сигурност, увеличаване на средствата за научни изследвания и повече пари за мерките за противодействие на изменението на климата, но също и за съкращаване на финансирането на селскостопанските и експортните субсидии, на отглеждането на тютюн и на млечните фондове. Дори и да не включва всички приоритети, които бихме желали да видим, ние, разбира се, ще гласуваме в подкрепа на бюджета на ЕС за 2011 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) Току-що приехме бюджета за 2011 г., който искаше Европейският парламент. Това гласуване ни даде възможност да препотвърдим нашите приоритети по отношение на най-бедните, за които беше поискан пакет от мерки на стойност 100 млн. евро, а също и по отношение на млекопроизводителите, в подкрепа на които бихме искали да продължи да функционира Млечният фонд.

Изпитващият затруднения бизнес също трябва да продължи да получава подкрепа от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, който следва да действа непрекъснато и да разполага със собствен бюджет. В заключение, бихме желали да видим, че бюджетът на Европейския съюз разполага със свои собствени средства, като най-накрая се въведе данък върху финансовите трансакции.

 
  
MPphoto
 
 

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. (FR) По време, когато държавите, местните общности данъкоплатците и предприятията са съгласни да понесат финансови жертви, ЕС не бива да освобождава сам себе си от този добродетелен процес. Несъобразеното увеличаване на бюджета на ЕС, за което някои настояват, е неприемливо. Това не означава, че е дошло времето да се орязват стратегически важните разходи като общата селскостопанска политика, благодарение на която се радваме на независимост относно храните и сме облагодетелствани от източниците за износ (а оттам и за печалби).

От друга страна, това е подходящото време да се усъмним в приноса на дерогациите, от които по исторически причини се ползват отделни държави и които нямат основания да съществуват днес. Идеята за европейски данък не може да се разглежда в сегашните условия – първо следва да се намали натискът върху бюджетите на държавите-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Philippe de Villiers (EFD), в писмена форма. (FR) Европейският парламент обсъжда проект за законодателна резолюция по становище на Съвета относно проекта за общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 г.

Проучването на Европейския парламент относно общия бюджет на ЕС винаги осигурява възможност по-ясно да се види как през годините се увеличават правомощията на Парламента и, обратно, как държавите-членки губят своя суверенитет.

В доклада се разкрива фискалният натиск, който ще бъде прехвърлен на данъкоплатците. Макар че липсата на илюзии у гражданите по отношение на Европейския съюз е видима, това все пак увеличава с 6% бюджета му за финансиране на политики, които той самонадеяно си присвоява. Защо е това увеличение, когато от 10% до 15% от ресурсите остават неизползвани и Комисията изисква от всички държави-членки въздържаност?

 
  
MPphoto
 
 

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. (EN) Считам всяко предложение за увеличаване бюджета на ЕС за неприемливо въз основа на това, че не мога да оправдая пред моите избиратели увеличение на разходите на ЕС с почти 6% през 2011 г. Днес министърът на финансите на Обединеното кралство набеляза драстично намаляване на разходите в публичния сектор – намаляване, което ЕС настоява държавите-членки да извършат. И все пак, едновременно с това същият Европейски съюз смята за подходящо неговият бюджет да нарасне с 6%. Изглежда официалната политика на ЕС е „прави, каквото казвам, а не каквото правя“. Считам, че това е неприемливо.

Не бих могла да погледна избирателите си в очите, някои от които без съмнение ще изгубят своите работни места в резултат от намаляването на разходите в Обединеното кралство, и да кажа, че членовете на Европейския парламент благоразумно харчат дори повече от техните пари – запомнете, това са техните пари – пълнейки хазната на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Европол и администрацията за финансови услуги. И аз определено не бих могла да оправдая и увеличаването на бюджета за представителни разходи на Парламента. Поради това гласувах против този бюджет. Нека другите обясняват защо го подкрепиха.

 
  
MPphoto
 
 

  Lena Ek (ALDE), в писмена форма. (SV) Силна и модерна Европа се нуждае от ориентиран към бъдещето и растежа бюджет, но същевременно икономическото положение изисква размисъл и сдържаност. Поради това избирам продължаване на политиката на рестриктивен бюджет и съсредоточаването върху повече инвестиции в научни изследвания, развойна дейност и иновации, които създават растеж и работни места в съответствие със стратегията „Европа 2020“. Тъй като искам да видя от икономическа гледна точка една стабилна Европа, гласувах в подкрепа на инвестициите в околната среда, в отделните лица и в контрола върху финансовите пазари, но винаги в рамките на наличните ресурси.

Голяма част от бюджета е насочена към селскостопанската политика на ЕС. За съжаление, настоящата структура на общата селскостопанска политика рядко е насочена към справяне с бъдещите предизвикателства. Благоденствието на селскостопанските райони е изключително важно. Но правилният път, по който трябва да вървим, не включва запазването на експортните субсидии и субсидираното отглеждане на тютюн. Вместо това ние се нуждаем от приемливи условия за производство на храни в Европа, подходяща защита на животните и стимули за земеделските стопани при производството на „зелена“ енергия. Тъй като всеки трябва да понесе своя дял от трудностите в тези тежки времена, аз също гласувах в подкрепа на намаляването на административните разходи на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson и Marita Ulvskog (S&D), в писмена форма. (SV) Ние, шведските социалдемократи, гласувахме днес в подкрепа на проекта за бюджет на ЕС за 2011 г. Това е един рестриктивен бюджет, но той предвижда и необходимите средства за инвестиции в научни изследвания, енергетика и инициативи, насочени към младите хора, и прави възможно създаването на Европейската служба за външна дейност и на новите органи за финансов надзор.

Това обаче е и бюджет, в който за много от новите приоритети на ЕС не е предвидено достатъчно финансиране, например за новата стратегия на ЕС за растеж и заетост (ЕС 2020), за политиката за борба с изменението на климата и за политиката за подпомагане, по-конкретно на Палестина.

За да не се допусне превишение на бюджета, предложихме по-голямо намаляване на помощта за селското стопанство на ЕС, но при гласуването то беше отхвърлено. Гласувахме и за преглед на системата от собствени средства на ЕС, включваща данък върху финансовите трансакции. Независимо от формата, която системата от приходи на ЕС може да приеме, тя трябва да е неутрална спрямо бюджета и да зачита правомощията на държавите-членки в областта на данъчното облагане.

Що се отнася до бюджета на самия Парламент, считаме, че средствата за онези комисии, които в резултат от Договор от Лисабон са силно натоварени, трябва да бъдат увеличени. Това обяснява увеличението на администрацията на Парламента и на секретариатите на парламентарните групи, но не считаме, че членовете на Парламента се нуждаят от повече помощници. Сега Парламентът реши да остави като резерв средствата, предназначени за увеличаване заплащането на асистентите, и това не трябва да се променя, освен ако бъдат изпълнени съответните условия. Ние бихме предпочели да видим, че средствата на Парламента се увеличават по-скоро посредством преразпределянето им и в резултат от мерки за подобряване на ефективността, отколкото вследствие на общо увеличение на бюджета.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Бюджетът на ЕС е съществен за развитието на дейностите на ЕС и особено по време на криза за ефективното разпределение на средствата, свързани с политиката на сближаване.

Считам, че Съветът не следва произволно да намалява тези средства, както се наблюдава по отношение на приоритети като средствата, предназначени за иновации и за цели като растежа и конкурентоспособността. Съветът намали предвиденото финансиране с около 0,55% и предвидените плащания с близо 2,77%, одобрявайки окончателен бюджет от 141,8 млрд. евро по отношение на предвиденото финансиране и с 126,5 млрд. евро за предвидените плащания, което може да бъде особено важно за европейския растеж и конкурентоспособността.

Поради това подкрепям запазването от Парламента на първоначалното разпределение на финансирането за съответните области.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) С влизането в сила на Договора от Лисабон разликата между задължителни и незадължителни разходи отпада, което означава, че Парламентът и Съветът стават заедно отговорни за всички разходи на ЕС и ги определят съвместно. Освен това годишният процес на бюджетиране се превръща в специална законодателна процедура с бюджет, одобрен посредством регламент, който следва да бъде разглеждан като специална процедура за съвместно вземане на решение или, за да бъде избегнато объркване, като съвместно решение между Парламента и Съвета. Бюджетът за 2011 г., който Парламентът предлага, е амбициозен, разумен и точно и реалистично съответства на поетите ангажименти. Ние поставяме като приоритет политиките относно младежта, образованието, мобилността, обучението, научните изследвания, конкурентоспособността и иновациите. Бих искал да акцентирам върху подготвителните действия, в които лично участвах – програмата „Моята първа работа в чужбина“. Тя ще увеличи мобилността на младите хора в ЕС и ще помогне в борбата с безработицата. Този бюджет на ЕС продължава да възлиза на около 1% от брутния национален доход. Това ясно показва необходимостта от преразглеждане на многогодишната финансова рамка поради строгите ограничения за отделните й функции, по-конкретно за функции 1А, 3Б и 4. Ясно е също, че спешно трябва да се проведат разисквания относно новите източници за бюджета на Съюза.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Съгласен съм с критиката относно извършеното от Съвета произволно орязване и съкращаване на проектобюджета, което за 2011 г. го остави с почти 7 млрд. евро по-малък от договореното съгласно многогодишната финансова рамка (МФР) за 2007–2013 г. Всичко това е още по-неприемливо, тъй като договорената според МФР сума вече е твърде малка и компрометира в зародиш всяко право на икономическо и социално сближаване. Така това поставя ударението върху вредните последици от политиките, които ЕС провежда.

Следователно ние смятаме също, че е напълно необходимо съществено преоценяване на бюджета успоредно с незабавен преглед на максималните ограничения по действащата МФР. Тази критичност обаче не може да ни накара да приемем стремежа към споменатото в доклада „лисабонизиране“ на бюджета, което би го запазило подвластен на основните стълбове на Договора от Лисабон: неолиберализъм, федерализъм и милитаризъм – или с други думи, запазвайки го по същество подчинен на същите политики, които предизвикаха дълбоката криза, с която днес се сблъскват работниците и народите на Европа. Това, което е необходимо, като се започне с нужното укрепване бюджета на Съюза, основаващ се на вноски на държавите-членки, пропорционални на брутния им национален доход, е прекратяване на тези политики и действителна ангажираност със сближаването, социалния напредък и опазването на околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. (FR) Договорът от Лисабон влезе в сила на 1 декември миналата година. Той предоставя нови правомощия относно Европейския съюз, а оттук и нови възможности да се харчат пари. Тук никой или почти никой няма порядъчността да отбележи, че има нещо скандално в искането за увеличаване на средствата, разпределяни за Европейския съюз, или за въвеждане на нов данък, когато на държавите-членки се разпорежда да прилагат режим на икономии и да орежат социалната си защита.

Във Франция преките разходи на Европа са чудовищно големи – 8 млрд. евро годишно, сума, която през цялото време нараства. С други думи, тя отчита например по-голямата част от дефицита на социалната сигурност. Косвените разходи, свързани с европейските политики, са дори по-големи по отношение на безработицата, слабия растеж, преразпределението и т.н. Европейският бюджет не е допълващ спрямо националните бюджети, той се конкурира с тях и им оказва натиск. Посредством системите за съвместно финансиране на структурната политика, които не са нищо друго освен разпространяваща се подкрепа, той е и един подтик към извършване на разходи. Утежняващо обстоятелство е и следният факт – от 15 години Европейската сметна палата не е в състояние да одобри управлението от страна на Комисията на тези 10 млрд. евро. Считам, че е време да се приключи с всичко това.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Подкрепих резолюцията на Европейския парламент относно проекта за общ бюджет на ЕС за 2011 г. Ако искаме да сме в състояние да определяме политическите приоритети на Европейския съюз, новите разходи, станали необходими поради икономическата криза, и новите правомощия, възложени с Договора от Лисабон, ние трябва да подкрепим един амбициозен проектобюджет, способен да осигури инвестициите, необходими за повече работни места и за връщане към устойчив растеж, или, с други думи, бюджет, който е достоен за Европа, към която се стремим.

Съветът би искал да намали бюджета на Съюза, тъй като държавите-членки са изправени пред значителни дефицити. Ето защо въвеждаме нова функция за собствените средства на Съюза, така че бюджетът да не е зависим в толкова голяма степен от вноските на държавите. Изразяваме съжаление, че измененията, предизвикани от въвеждането на данък върху финансовите трансакции, още веднъж бяха отхвърлени от десницата.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. (DE) Подкрепям предложения от Европейския парламент проектобюджет за 2011 г. В доклада се вземат предвид съществените за политиката области и индивидуалните становища. Парламентът потвърждава, че в бъдеще Европейският съюз няма да може с по-малко финансови ресурси да отговори на все повечето и разнообразяващи се негови задачи. Това се отнася преди всичко за селското стопанство. В становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони относно бюджета за 2011 г. вече беше изразено опасение, че допусканията на Комисията при планирането и оползотворяването на неизползваните ресурси са твърде оптимистични. Голяма част от европейските научноизследователски проекти са свързани с възстановяването, точният размер на което никой не е в състояние да предвиди. Комисията е призована да гарантира дългосрочното финансиране в бъдеще на научноизследователската и развойна дейност и да се разработят конкретни финансови планове. Финансовото възстановяване следва да бъде използвано от селскостопанския ресор по истинското му предназначение.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като Европейският парламент набеляза най-важните приоритети в своите политики в сферите на младежта, образованието и мобилността. По редица поводи аз също съм твърдял, че тези сфери са от жизненоважно значение и са необходими компоненти на стратегията за икономическо възстановяване на ЕС и стратегията „Европа 2020“. Младите хора, образованието и мобилността изискват специални междуотраслови инвестиции в рамките на подходящите политики, за да насърчат растежа и развитието на ЕС.

Поради това подкрепям необходимостта да се увеличи кредитирането по всички програми, свързани с тези приоритети, като „Учене през целия живот“, програмата „Хора“ и „Еразъм Мундус“. Също толкова важно е да се увеличи кредитирането на Европейската служба по заетостта. За тази цел подкрепям започването на подготвителни действия по програмата „Твоята първа работа с EURES“, предназначена да помогне на младите хора при навлизането им на трудовия пазар или за достъпа им до специализирано работно място в друга държава-членка като първа стъпка към конкретна неакадемична програма за младежка мобилност.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Относно единичните вотове, гласувах против разпоредбите, които смятам, че ще се отразят отрицателно върху гражданите на ЕС и върху хората от развиващите се държави. Това включва субсидирането от ЕС на тютюнопроизводството, както и субсидиите от ЕС за износ на селскостопанска продукция, които ощетяват развиващите се държави. Гласувах също против увеличаването на бюджетните редове, свързани с разноските, пътуванията и административните разходи. Приветствам обаче положителните елементи от първото четене в Парламента, включително финансирането на икономическото развитие в нашите региони, помощта за научноизследователска и развойна дейност от решаващо значение и увеличената помощ за отвъдморски държави и територии в съответствие с целта на Обединеното кралство да се засилва помощта за развитие. Считам, че бюджетът на ЕС е необходим, за да осигури дългосрочна стабилност срещу ограничените мерки за строги икономии, които бяха въведени от национални правителства в Европа. Докато националните правителства прилагат драстични съкращения, в някои случаи с твърде краткосрочна перспектива, бюджетът на ЕС може да осигури стабилност и дългосрочно планиране, за да подпомогне – чрез такива инструменти като структурните фондове и Кохезионния фонд – създаването на работни места, грижата за професионалната квалификация и посредством възстановяването да стимулира европейските икономики, по-специално като осигури средства от структурните фондове за най-силно засегнатите и бедстващи сфери.

 
  
MPphoto
 
 

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. (IT) За първи път от влизането в сила на Договора от Лисабон европейският бюджет се приема на първо четене. Също за първи път Парламентът оказва по-голямо влияние от Съвета при вземането на решение. Тези по-големи правомощия обаче са съпроводени с по-голямо чувство на отговорност и реализъм, наложен от продължаващата икономическа криза.

Във връзка с това комисията по бюджети изпрати ясен сигнал, като избра да се съобрази с ограниченията, налагани от сегашното финансово положение, и проведе твърда политика, основана на приоритетите да се насърчава растежът с акцент върху научните изследвания, иновациите и младежта. Приветствам решението на Парламента да следва насоките, дадени от комисията по бюджети и от държавите-членки, които често бяха тласкани към задлъжнялост вследствие на прекомерните предварителни авансови парични плащания към ЕС.

Въпреки това бюджетът на Съюза трябва да се преразгледа в светлината на новите правомощия, възложени с Договора от Лисабон, и на нуждата от собствени средства. Тези въпроси изискват постоянство по време на съгласуването, за да се осигури адекватна финансова подкрепа на такъв амбициозен проект като стратегията „ЕС 2020“.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) С влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се засилиха политиките на ЕС и бяха разкрити нови области на компетентност – особено Общата външна политика и политиката в областта на сигурността (ОВППС), конкурентоспособността и иновациите, космосът, туризмът, борбата срещу изменението на климата, социалната политика, енергийната политика, правосъдието и вътрешните работи. Тези нови правомощия предполагат бюджет, който ще позволи прилагането им на практика и следователно, що се отнася до техните по-големи финансови правомощия, изисква дейността на всички бюджетни органи да бъде последователна и съгласувана. Следователно ние трябва да осигурим на Общността бюджет с необходимите финансови средства, за да направим възможно постигането на набелязаните до 2014 г. цели, така че да не бъде компрометирана стратегията „Европа 2020“. Разбира се, в сегашното положение на криза държавите-членки се примиряват с известна съпротива срещу увеличението на вноските, но те трябва да осъзнаят стремежа на ЕС и необходимостта да не се излага на риск всичко постигнато в областта на сближаването и интеграцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Едно от нещата, които Договорът от Лисабон промени, са финансовите структури на ЕС, по-конкретно многогодишната финансова рамка (МФР) и годишната бюджетна процедура. Договорът дава на МФР обвързващ правен статут и постановява, че тя следва да се формулира от Съвета, който ще действа единодушно след получаване на съгласието на Европейския парламент. Вече не се прави разграничение между задължителни и незадължителни разходи за решения, по които двата бюджетни органа понастоящем са съвместно отговорни, като процесът съответно се опростява. Фактът, че сега Парламентът има правото на съвместно вземане на решение за целия бюджет засилва демократичния контрол.

Набелязват се някои по-нататъшни стъпки към опростяване на бюрокрацията. Важно е, че като на единствена пряко избрана институция бюджетните правомощия на Европейския парламент се засилват, така че той може да влияе върху важните решения в ЕС, подобни на исканията за икономия на разходи в Европейската служба за външна дейност. Не мога обаче да подкрепя тенденциите към централизация.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на проектобюджета, тъй като одобрявам неговите общи положения и съдържанието му. Съгласен съм с възстановяването на лимитите във връзка със съкращенията, извършени от Съвета. Считам, че това гласуване е изключително важно и приветствам позицията на Парламента, която наистина му позволява да използва новите си прерогативи. Действително благодарение на новата бюджетна процедура в резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът може да утвърди своето значение и правомощия по отношения на Съвета, да отстоява силен и амбициозен бюджет, който същевременно е труден, като съзнава факта, че, за да се възстанови икономиката на Европа, тежко пострадала при доскорошната икономическа и финансова криза, са необходими сериозни инвестиции в основни отрасли като научните изследвания и технологичните иновации.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. (EL) Първият проект на бюджета, представен пред комисията по култура и образование от комисията по бюджети, се провали и не успя да въведе амбициозните мерки за постигане на основните цели на стратегията „ЕС 2020“ в областта на образованието, обучението и мобилността. За да бъда точен, компетентната комисия първоначално прие позицията на Комисията и Съвета и предложи замразяване на средствата за програмите за учене през целия живот, за образование и за млади предприемачи. Утешително е обаче, че след съпротивата и опасенията, изразени от членовете на комисията по култура и образование относно омаловажаването на политиките по образование и обучение, особено по време, когато безработицата се засилва и създава проблеми в множество държави-членки на Европейския съюз, комисията по бюджети направи необходимите изменения, които аз подкрепих, и увеличи планираните средства (например, случаят с член 150202 от програмата за учене през целия живот).

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, тъй като съм съгласен с хоризонталните приоритети на Парламента за 2011 г., по-конкретно в сферите на младежта, образованието и мобилността, които изискват съгласно различните политики определени инвестиции между отделните отрасли като средство за насърчаване на растежа и развитието на ЕС. Съгласна съм с предложеното увеличение на финансирането за всички програми, свързани с тези приоритети, а именно програмите „Учене през целия живот“, „Песоа“ и „Еразъм Мундус“.

Считам също, че мобилността на младежката заетост е важен инструмент за гарантиране на развитието на конкурентен и динамичен пазар на труда в Европа и като такъв е необходимо да бъде засилена. Поради това приветствам увеличеното финансиране на Европейската служба по заетостта и решително подкрепям започването на подготвителни действия по програмата „Моята първа работа в чужбина“, целяща да помогне на младежите да навлязат в пазара на труда или да разшири достъпа им до квалифицирани работни места в друга държава-членка като първа стъпка към конкретна неакадемична програма за мобилност на младите хора.

 
  
MPphoto
 
 

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. (FR) Бюджетът за финансовата 2011 г., приет днес по обед от Европейския парламент, възлиза на 142 650 млрд. евро. Ограниченият бюджет е фактически идентичен с предложения от Европейската комисия и е приет в условия на строги икономии. Всички ние обаче знаем, че Европа не може да функционира повече и по-добре с по-малко пари.

Затова аз, наред с някои други членове на Парламента, а също и с г-н Lewandowski, член на Комисията, отговарящ за финансовото планиране и бюджета, отправям искане ЕС да си осигури собствени средства. Финансов механизъм, който би гарантирал на Съюза автономия и свобода на действие по отношение на държавите-членки, които в кризисна ситуация или не отдавна са изоставили идеята да дадат на Европа средство за постигане на нейните амбиции. Виждам най-малкото две причини да не се орязва отново европейският бюджет.

Първата произтича от влизането в сила на Договора от Лисабон и новите правомощия за Европа в областите на външната политика, енергетиката, финансовия надзор, като споменавам само няколко. Втората е свързана с новата стратегия за 2020 г., която следва да върне Европа обратно на пътя към устойчивия растеж, големите проекти и иновациите – нови предизвикателства и правомощия, които ще е необходимо да бъдат добре обосновани. Това ни връща обратно към единственото решение – пряко финансиране на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Разискванията по тазгодишния бюджет отново доказват необходимостта от договаряне на пълноценна система за собствени средства на ЕС. Ежегодните спорове във връзка с бюджета между европейските институции водят до хаотично вземане на решения и настървено отвеждат встрани, което лесно може да бъде избегнато посредством система от собствени средства като разпределена част от постъпленията от данък върху финансовите трансакции в ЕС, данък върху авиационното гориво или такса върху въглеродните емисии за финансиране бюджета на ЕС. Въпреки това днешното гласуване като цяло нарушава баланса между съответното свръхтърсене, породено от Договора от Лисабон, междувременно слагайки таван на увеличението на бюджета на ЕС като отговор на текущите бюджетни затруднения.

 
  
MPphoto
 
 

  Eva-Britt Svensson (GUE/NGL) , в писмена форма. (SV) Аз предпочетох да се въздържа във връзка с решението относно проекта за бюджет на Парламента. Разширяването на програмата „Дафне“, занимаваща се с насилието над жени, е задоволително. Доволна съм също, че Парламентът отхвърли предложението на Комисията и Съвета за орязване на финансовата помощ за палестинските органи. Бих искала обаче също така да отбележа, че смятам, че Парламентът постъпва безотговорно, отпускайки за системата на ЕС и за самия себе си такива големи суми под формата на програми и субсидии, както и помощ за бюрокрацията, докато държавите-членки биват принуждавани да извършват драстично свиване на разходите, за да отговорят на изискванията на Пакта за стабилност и растеж – с други думи, на неолибералния пакт, който мнозинството в Парламента изцяло подкрепя.

Главният печеливш е селското стопанство, по-конкретно създаването на Млечен фонд от 300 млн. евро. За нас, членовете на Парламента, ще бъде смущаващо трудно да обясним това решение на изпитващите затруднения хора, които вземат участие в демонстрации, провеждани последователно в различни държави. Защо трябва те да страдат, докато системата за бюджета на ЕС изобщо не е засегната от реалността?

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Това е първият бюджет на ЕС, който в съответствие с правилата на Договора от Лисабон се гласува още на първо четене. Въпреки няколкото чувствителни момента, които още се нуждаят от съгласуване и засягат въпроси, които считам, че са от особена важност, като например разпределението на средствата за сближаване и селско стопанство, аз приветствам това предложение.

Одобреният документ ни връща към първоначалното предложение на Комисията в частта му относно сближаването за растеж и заетост, след като Съветът беше намалил разпределяната сума. Независимо че за 2011 г. тя вече е залегнала в многогодишната финансова рамка (МФР) с горен лимит от 50,65 млрд. евро по текущи цени, си струва да се отбележи, че докладчикът заявява, че този раздел ще изисква по-високо равнище на плащанията.

Приветствам също разпределението в раздела на конкурентоспособността за растеж и заетост, което включва предвиждане на финансиране за повечето предложения на Парламента като тези, които се отнасят за малките и средните предприятия (МСП) и за програмите за младите хора, образованието и мобилността.

Гласувам в подкрепа на този документ, макар че той не включва предложенията на Европейската народна партия (ЕНП) относно мерките за намеса при складирането на зърно, мляко и млечни продукти, както и на мляко на прах, които, за съжаление, бяха отхвърлени от комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI).

 
  
MPphoto
 
 

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE), в писмена форма.(PL) Въздържането от гласуване не е решение. Тези, които се въздържат, винаги постъпват грешно. Мисля, че като цяло резолюцията съдържа повече подходящи мерки, отколкото такива, които са по-маловажни. Ние се нуждаем от Европейската служба за външна дейност. Тя трябва да започне да функционира колкото е възможно по-скоро, за да увеличи значението на Европа в целия свят.

В приетата резолюция се казва, че в тази служба ще бъдат представени всички държави-членки. Сега трябва да се погрижим това наистина да се случи. Това поражда доверие в процеса на създаване на Европейската служба за външна дейност. Следва да се помни, че тя се основава на взаимното доверие, изградено от Европейския съюз, и че Полша е съществено облагодетелствана от това. Ще продължа много внимателно да наблюдавам този процес.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. (EN) Приветствам положителните моменти в бюджета за 2011 г., който включва финансиране на икономическото развитие на Уелс, подпомагане на научноизследователската и развойна дейност, както и помощ за отвъдморските страни и територии. Признавам, че допълнителните разходи, произтичащи от Европейската служба за външна дейност и новите европейски органи за надзор, са очаквани и подкрепени в Съвета от всички държави-членки, включително Обединеното кралство. Въпреки това съм обезпокоен от разходите в редица сфери, които не отразяват съотношението качество/цена или имат отрицателни последици за гражданите на ЕС и за хората от развиващите се държави. Това включва средства от ЕС за производството на спиртни напитки и тютюневи изделия (което противоречи на целите на ЕС в областта на здравеопазването), субсидии от ЕС за износ на селскостопанска продукция (което вреди на развиващите се държави), както и увеличаване на бюджетните редове във връзка с разходите, пътуванията, публикациите и другите административни разходи. В сегашната икономическа среда повече от всякога е важно да обосновем разходите за нашите приоритети посредством намаляване на всички прахоснически и прекомерни разходи в други сектори. Аз не бях в състояние да противостоя на този бюджет. По време на трудните в икономическо отношение времена гласуването против жизненоважни разходи за голям кръг от приоритети би било контрапродуктивно. Освен това обаче считам, че някои увеличения не бяха обосновани и поради това взех решение да се въздържа.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. (DE) Основен момент в бюджета на ЕС за 2011 г. са инвестициите в обучение, научни изследвания и иновации – необходимост, породена от сегашното положение на пазара на труда. Намаляването на текущата безработица в Европа трябва да бъде в основата на всяко решение – включително, когато се отнася до действителното изпълнение на амбициозните цели на стратегия „Европа 2020“. Превръщането на младежта в приоритет във връзка с програмите за обучение и мобилност е много печеливша инвестиция с добри възможности за развитие на пазара на труда. Наблюдаваха се известни увеличения, но и намаления на разходи – подобно на всяко многопартийно решение бюджетът е един компромис. Пренасочването обаче на парите към ядрени научни изследвания не може да представлява интерес за народите на Европа и тези пари би било по-добре например да се изхарчат за възобновяеми енергийни източници.

 
  
MPphoto
 
 

  Glenis Willmott (S&D), в писмена форма. (EN) Лейбъристката партия в Европейския парламент приветства положителните моменти в позицията на Парламента при първото четене, включително залагането в бюджета на средства за икономическо развитие на нашите региони, подпомагането на научноизследователска и развойна дейност от жизненоважно значение и по-голяма помощ за отвъдморските страни и територии в съответствие с целта на Обединеното кралство да увеличи като цяло предназначената за тях помощ за развитие. Признаваме също, че извънредните разходи, произтичащи от Европейската служба за външна дейност и новите европейски органи за надзор, са съществени за упражняването на тези нови важни дейности и бяха подкрепени в Съвета от всички държави-членки, включително Обединеното кралство. Ние обаче изразяваме дълбока загриженост относно разходите в редица области, които не отразяват съотношението качество/цена или имат отрицателни последици за гражданите на ЕС и за народите от развиващите се държави. Това включва субсидирането на производството на спиртни напитки и тютюневи изделия, което противоречи на целите на ЕС в областта на здравеопазването, и субсидии за износа от ЕС на селскостопанска продукция, което на свой ред ощетява развиващите се страни, както и увеличаването на бюджетното финансиране, свързано с разходите, пътуванията, публикациите и другите административни разходи. В сегашната икономическа среда е по-важно от всякога да обосновем разходите за нашите приоритети посредством орязване на всички прахоснически и прекомерни разходи в останалите сектори. Лейбъристката партия в Европейския парламент гласува на този етап против окончателната резолюция за бюджета, за да изпратим ясно послание, изпреварвайки преговорите между институциите.

 
  
MPphoto
 
 

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) За мен е истинско удоволствие да поздравя докладчика, г-жа Jędrzejewska, за чудесния й доклад. Днес ние за първи път приехме бюджет на ЕС съгласно разпоредбите, залегнали в Договора от Лисабон, и също за първи път не надхвърлихме финансовите ограничения, зададени от сегашната финансова перспектива. Считам, че решенията, предложени от г-жа Jędrzejewska, в трудните времена на икономическа криза показват един реалистичен и прагматичен подход. Доволен съм също да отбележа, че приетият днес бюджет засилва във финансово отношение приоритетите на Парламента.

 
  
  

Доклад: Edite Estrela (A7-0032/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Удължаването на отпуска по майчинство от 14 на 20 седмици следва да се разглежда като основно право. Този нов период не бива да се разглежда като заплаха, дори и като се вземе предвид въвеждането на права за бащите. Последиците му за законодателната рамка на различните държави-членки са пренебрежимо малки, включително въздействието му върху икономиката, когато например разглеждаме възможността за създаване на временни работни места на европейско равнище, с които се насърчава професионалната мобилност, които могат да стимулират обмена на най-добри практики и продължаването на професионалните задължения на жените в отпуск по майчинство. Гаранцията за 100% от месечната заплата по време на отпуска по майчинство, заедно с удължаването на периода, през който уволнението се забранява, от шест месеца на една година, не трябва да се поставят под въпрос, вземайки предвид както демографските аспекти, така и сегашния икономически климат. Други прости, но значими мерки са например възможността за гъвкаво работно време през периода, следващ отпуска по майчинство, превантивните мерки по отношение на безопасността и здравето и разширяването на тези права за двойки, осиновили деца, като по този начин се съдейства за една по-справедлива правна рамка.

 
  
MPphoto
 
 

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. (IT) За съжаление в Европа процентът на раждаемост е различен в отделните страни и често зависи не само от гаранциите за защита на права, но също и от социалните услуги, които се предлагат на работещите майки, като например детски ясли. Все още имаме много работа по съвместяване на професионалния и семейния живот.

Системата за защита на майчинството, която действа в Италия, е като цяло в съответствие с новите параметри, предложени в директивата, не само като брой седмици задължителен отпуск по майчинство, но също и по отношение на изплащането на обезщетение в размер на 100%, което да покрие доходите през периода на отсъствие. Важно е, че директивата еднозначно въвежда отпуска по бащинство: важна цел за гарантиране на равенството в правата между мъжете и жените и укрепване на отговорностите, споделяни между родителите.

 
  
MPphoto
 
 

  George Becali (NI), в писмена форма. (RO) Съгласен съм с удължаването на периода на отпуск по майчинство до най-малко 20 седмици при получаване на пълния размер на заплатата, позволявайки обаче определена гъвкавост за държавите, които вече имат разпоредби за такъв вид отпуск. Работничките, които ползват отпуск по майчинство, трябва да получават пълната си заплата, което е или 100% от заплатата им през последния отработен месец, или средна стойност от месечните им заплати. Приетите изменения няма да допуснат бременните жени да бъдат уволнявани от началото на бременността си до шест месеца след края на отпуска им по майчинство. Освен това жените трябва да имат правото да се върнат на работното си място или на друго такова със същото възнаграждение, професионална категория и кариерно развитие, каквото са имали преди да излязат в отпуск по майчинство.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. (FR) Удължен отпуск по майчинство, подобрени условия на труд ... жените бяха в центъра на разискването днес в Европейския парламент. Осемнадесет години след първата директива относно бременните работнички и работничките родилки и/или кърмачки икономическото и демографското положение в Европа определено се промени. Затова гласувахме днес в пленарна зала за промяна на действащото законодателство относно отпуска по майчинство с цел насърчаване заетостта на жените, като им се позволи да имат семейство при най-добрите възможни условия.

Даване на възможност на жените да съвместят семейния и професионалния си живот, но също и постигане на целите във връзка с равенството между половете: ето за това се борим днес за всички европейски жени. Европейският парламент подкрепи с мнозинство 20-седмичен период на платен отпуск по майчинство. Затова сега трябва да преговаряме с държавите-членки за постигане на компромис по текста.

 
  
MPphoto
 
 

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. (ES) Ако трябваше за изберем заглавие за резултатите от инициативата, след като научихме резултатите от гласуването, то би било „Бунт в залата“. Преди гласуването знаехме за съпротивата сред членове на ЕП от различни групи срещу приемането на удължаване на отпуска по майчинство до 20 седмици, необходимостта да се плаща на жените в това положение 100% от заплатата им, удължаването на мерките в случаите на деца с увреждания и въвеждането на отпуск по бащинство. Имаше всички признаци, че тези мерки няма да бъдат приети, но случаят не се оказа такъв. Фактът, че мнозина членове на ЕП не се съобразиха със списъците за гласуване на своите групи, направи чудото възможно. Днес Парламентът се оказа на висотата на очакванията на мъжете и жените на Европа. Това е също една нова стъпка напред по пътя към равенството, от постигането на което сме още много далеч, но което трябва да направим реалност, работейки заедно като мъже и жени.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Приветствам факта, че след толкова очакваните обсъждания днес Европейският парламент одобри тази много важна директива. На основата на новата директива продължителността на отпуска по майчинство ще бъде увеличена от 14 на 20 седмици при получаване на пълния размер на заплатата. Днес, за да бъдат решени възможно най-скоро демографските проблеми, пред които сме изправени вследствие на ниската раждаемост и застаряването на обществото, трябва да споделим семейните ангажименти. Поради това е много важно директивата да заложи правото мъжете да ползват най-малко две седмици отпуск по бащинство. Детето има също неоспоримото право да изгради връзка с двамата си родители. Предложението позволява да създадем по-добро равновесие вътре в семействата и да подобрим интеграцията в пазара на труда. Парламентът показа, че може да постигне целите, заложени в стратегията „Европа 2020“, да се даде възможност на семействата по-добре да балансират работата и личния живот, като същевременно се работи за икономически растеж, благосъстояние, конкурентоспособност и равенство между половете. Наистина се надявам, че директивата, приета от Парламента, ще бъде също одобрена от Съвета възможно най-скоро.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Понастоящем ЕС е изправен пред демографски проблеми, причинени от намаляващата раждаемост и увеличаването на броя на възрастните хора. Подобряването на разпоредбите, насърчаващи равновесието между професионалния и личния живот, е един от начините, които могат да послужат при отговора на демографския спад. Стереотипите, свързани с пола, очевидно продължават да съществуват в обществото и да се явяват пречка, не позволяваща на жените достъп до работни места, особено до такива от високо качество. На жените все още се гледа като на хора, които основно полагат грижи за деца и други лица на издръжка, което означава, че в много случаи те се изправят пред необходимостта да избират между майчинство и професионална кариера.

На жените често се гледа като на „високорискови“, „от второ качество“ или „неподходящи“ работници, предвид голямата вероятност да забременеят и да упражнят правото си на отпуск по майчинство. Затова е от основна важност новите форми на отпуск да не отразяват или затвърждават съществуващите стереотипи в обществото. Участието на родителите в живота на децата им от първите месеци след раждането им е от възлово значение за нормалното развитие на децата от физическа, емоционална и психологическа гледна точка.

 
  
MPphoto
 
 

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. (IT) Раждаемостта в много държави-членки все още е несъмнено много ниска. Затова институциите трябва да насърчават раждането на деца посредством подходяща политика в подкрепа на семейството. Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Estrela, тъй като той е в това направление. Намирам за правилно всъщност, че следва да уеднаквим правата във връзка с майчинството между държавите-членки (винаги вземайки предвид, първо и най-важно, здравето на родилките и новородените им деца), за да не се допуснат разминавания и намаляване на конкурентоспособността на държави, които вече са приели напредничави мерки за защита на майчинството преди известно време.

В тази връзка, оценявам предложението за удължаване на отпуска по майчинство до 18 седмици във всички страни от ЕС – практика, която вече се прилага в няколко държави-членки: в Италия например се предоставя отпуск от двадесет и една седмици и половина. Накрая, намирам за съществено да се гарантира правото на завръщане на същото работно място или на равностойна служебна позиция.

 
  
MPphoto
 
 

  David Casa (PPE), в писмена форма. (EN) Аз съм против идеята за 20 седмици при получаване на пълния размер на заплатата и гласувах против това конкретно изменение. При все това реших да гласувам в подкрепа на окончателния текст с измененията, поради включването на клауза, която беше договорена от групата PPE и позволява известна гъвкавост през последните четири седмици. Затова реших да подкрепя моята политическа група за постигане на този компромис.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. (FR) Доволна съм, че Европейският парламент постигна напредък по въпроса след разискването относно демографското предизвикателство, за което аз бях докладчикът през 2007 г. Гласуването доказва, че в наши дни все още е възможно да се приема ново социално законодателство на ЕС: с мобилизация и политическо действие можем да запазим постигнатите минали победи, но също и да получим нови права. Днес укрепихме правата на жените, но също и тези на мъжете, посредством отпуска по бащинство. Последният представлява истинска промяна в нагласите и с годините ще допринесе за подобряване на разпределението на ролите между родителите.

 
  
MPphoto
 
 

  John Bufton, William (EFD), (граф) Dartmouth и Nigel Farage в писмена форма. (EN) По отношение на изменение 9: Партия за независимост на Обединеното кралство (UKIP) гласува в подкрепа на изменението, което само посочва, че „Всички родители имат правото да се грижат за детето си“. UKIP по никакъв начин не подкрепя легитимността на директивата, тъй като би следвало избраните национални правителства да вземат решенията по политиката за подпомагане и социалната политика. Правителството на Обединеното кралство твърде безцеремонно възнамерява да постави децата под грижите на държавата, така че да се гласува в подкрепа на това съображение би било предупредителен сигнал за тях. По отношение на предложението в цялост: UKIP не приема легитимността на директивата, тъй като би следвало избраните национални правителства да вземат решенията по политиката за подпомагане и социалната политика. Директивата ще доведе до невероятни разходи за работодателите и правителството, които едва ли можем да си позволим в момента. Това също ще утвърди дискриминацията на жените, като ги направи още по-скъпи за наемане, отколкото и без това са, особено за малките предприятия, които са гръбнакът на икономиката на Обединеното кралство. UKIP също така симпатизира на родителите с деца с увреждания и на тези, избрали да осиновят. Но ЕС няма право да създава такива правила относно майчинството и не може да му се дава легитимността да го прави. UKIP гласува против директивата, за да се осигури, че законодателството ще подлежи на контрол чрез избирателните урни, а не чрез бюрократите от Брюксел.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Гласувах в подкрепа на доклада, защото той е много важен за равенството между половете и за защитата на правата на работниците – мъже и жени – от гледна точка на права на майчинство и бащинство. Това е важна крачка напред в защитата и прокарването на правата на жените и на равенството като цяло на работното място, имайки предвид, че според доклада „поради уязвимостта на бременните работнички, работничките родилки или кърмачки е наложително да им се предостави право на отпуск по майчинство с продължителност най-малко 20 последователни седмици, ползвани преди и/или след раждането, както и да се направи задължителен отпускът по майчинство от най-малко шест седмици, ползван след раждането“.

Гласувах в подкрепа на доклада поради един допълнителен, много важен елемент в него: признаването на правото на бащата на две седмици отпуск по бащинство.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Roland Clark и Paul Nuttall (EFD), в писмена форма. (EN) По отношение на предложението в цялост, UKIP не приема легитимността на директивата, тъй като би следвало избраните национални правителства да вземат решенията по политиката за подпомагане и социалната политика. Директивата ще доведе до невероятни разходи за работодателите и правителството, които едва ли можем да си позволим в момента. Това също ще утвърди дискриминацията на жените, като ги направи още по-скъпи за наемане, отколкото и без това са, особено за малките предприятия, които са гръбнакът на икономиката на Обединеното кралство.

UKIP също така симпатизира на родителите с деца с увреждания и на тези, избрали да осиновят. Но ЕС няма право да създава такива правила относно майчинството и не може да му се даде легитимността да го прави. UKIP гласува против директивата, за да се осигури, че законодателството ще подлежи на контрол чрез избирателните урни, а не чрез бюрократите от Брюксел.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. (PT) Предложението цели подобряване условията на сигурността и здравето, свързани с родителството. По този въпрос съм склонен да твърдя, че асиметриите между мъжете и жените трябва да бъдат намалени и че трябва да се насърчава балансирано съвместяване на професионалния живот със семейния и личния живот. Това ще бъде единственият начин да се насърчи родителство със споделени отговорности. Тръгвайки от тази предпоставка, аз съм съгласен с предложението на докладчика и считам, че удължаването на отпуска по майчинство до 20 седмици, шест от които трябва да бъдат след раждането и които могат да се ползват и от двамата родители, би го направило един подходящ период.

Приветствам също предложението, включено в доклада, което има за цел гарантиране плащането на пълната месечна заплата през отпуска по майчинство, било то 100% от последната месечна заплата или от средна месечна заплата. Накрая, според мен би било оправдано да се приложат същите мерки в случаите, когато се осиновява дете на възраст под 12 години, и те да бъдат приложени и към самостоятелно заетите жени.

Заявявам, че гласувах за доклада поради причините, посочени по-горе.

 
  
MPphoto
 
 

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. (IT) Равенството между половете е често пъти лозунг, безсмислено заявление за права, което не винаги се съпровожда от поемане на отговорности и солидни аргументи. Проектът на директива, от друга страна, намира точен баланс между биологичната роля на жената и правата, полагащи се на тези, които изпълняват в пълен обем тази роля. Предвид демографските проблеми, които все повече и повече заприличват на извънредна ситуация, и икономиката, която изисква все по-високи проценти на заетост на жените, тези мерки са проява на здрав разум. Признаването на равенството може да стане пълно, когато определени права бъдат предоставени също на бащите, позволявайки семейните задължения да бъдат споделени по най-подходящия начин, и при които гъвкавостта на организацията да бъде оставена на всяко семейство.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) Гласувах за подобряване безопасността и здравето по време на работа на бременните работнички от уважение към принципа за равни права на половете и недискриминация по полов признак, както и за да бъдат насърчени жените по-широко да се включат на пазара на труда.

Една от последиците на тази мярка е да се създаде равновесие между професионалния и личния живот при жените. Освен това жените се нуждаят от тази законодателна подкрепа, за да защитят своето здраве и деца. Друг важен аспект на мярката, целящ сигурност на работното място за жените, е забраната те да бъдат освобождавани през периода от началото на бременността им до най-малко шест месеца след края на отпуска им по майчинство. Определен е също таван за заплатата за периода на отпуска по майчинство, което има за цел да се отговори на потребностите на социалното осигуряване.

Не на последно място, един аргумент от възлово значение в подкрепа на този вот е да се повиши раждаемостта, което е един особено сериозен проблем, пред който са изправени държавите-членки на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. (RO) Според статистиките, раждаемостта в ЕС спада. Този нисък процент на раждаемост, съчетан със застаряването на населението, ще ни изправи пред реален проблем в бъдеще от гледна точка на изплащането на пенсиите и таксите за медицински грижи в Европа. Семействата, особено жените, не бива да бъдат наказвани, ако искат да имат деца. Бременните работнички и кърмачките не трябва да изпълняват дейности, които според оценките създават риск от излагане на определени въздействия или особено вредни условия на труд, застрашаващи безопасността или здравето на тези работнички. Ето защо подкрепям идеята за прилагане на мерки за насърчаване подобренията по отношение безопасността и здравето на работничките родилки или кърмачки. Тези мерки не следва да поставят жените в неизгодно положение на пазара на труда или да са в ущърб на директивите относно равното третиране на жените и мъжете.

 
  
MPphoto
 
 

  Michel Dantin (PPE), в писмена форма. (FR) Франция е една от страните в Съюза с най-висока раждаемост. Това се дължи на набора от мерки, част от една всеобхватна политика относно семейството. Резолюцията във вида си след гласуването на измененията не води до реално подобрение. Напротив, тя ще постави всичко под въпрос, защото бюджетното бреме, което ще се явят тези мерки, не може да бъде поето в този момент. Това са причините, които не ми позволиха да дам одобрение за текста, който, между другото, е замислен с добри намерения.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Като цяло съм съгласен с мерките, предложени в доклада, защото съм на мнение, че това е едно от големите предизвикателства, които Европа ще трябва да преодолява в идните десетилетия: застаряващото население. Такъв е случаят в Португалия например, където го наблюдавам съвсем отблизо. Както и в други страни от ЕС, раждаемостта не е достатъчно висока, за да осигури заместването на поколенията и тази неблагоприятна ситуация застрашава бъдещето. Считам, че по-гъвкави политики по отношение на отпуска за майчинство и бащинство могат да помогнат да бъдат пречупени тези тенденции. Поради това е от жизнено значение да отправяме до семействата неизменно послание в подкрепа на майчинството и бащинството, с конкретни мерки за по-доброто съвместяване на професионалния, частния и семейния живот. Посрещането на това предизвикателство е от жизнена важност, ако искаме да постигнем икономическите и социални цели, заложени в стратегията „Европа 2020“ и като начин да се опитаме да пречупим тенденцията към демографско застаряване на нашия континент. И в Португалия отпускът по майчинство вече се обезщетява в размер на 100% от трудовото възнаграждение в течение на 120 дни. Затова съм склонен да твърдя, че заплатите на жените трябва да бъдат осигурени през време на отпуска по майчинство по начина, описан в доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. (IT) Гласуването по законодателното предложение за резолюция за изменение на Директива 92/85/ЕИО беше възприето не само като подкрепа за нови и по-добри мерки относно безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и работничките родилки или кърмачки, но също, по-общо, като подкрепа за нови мерки за насърчаване на по-добро равновесие между професионалния и личния живот. Макар италианската правна система да е по-новаторска, увеличаването на броя седмици в отпуска по майчинство на европейско равнище се явява силен тласък за семейно подпомагане за новородените бебета. Подкрепата за отпуска по бащинство също е стъпка в тази посока, макар че да бъде направен задължителен може би не е най-добрият начин за преследване на похвалната цел за осигуряване на по-голямо ефективно присъствие на двамата родители в най-напрегнатото време за новото домакинство и осигуряване бащата да бъде по-информиран и приобщен. Подкрепата за удължаването на правата на осиновените деца дава възможност за подобряване и, да се надяваме, също и опростяване на процеса на осиновяване. Накрая, с цел намиране на по-добро равновесие между професионалния и личния живот смятам, че е и важно да подкрепим призива към държавите-членки да подобрят услугите за деца с детски заведения за децата до възрастта за задължително посещаване на училище.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) Гласуването по доклада Estrela относно правата на бременните жени и родилките по време на работа ще направи възможно да се уеднаквят продължителността и обезщетението при отпуск по майчинство спрямо едно минимално равнище. Европейският парламент избра да заеме категорична позиция за преговори със Съвета и поради това подкрепи принципа за 20-седмичен период на платен отпуск на 100% (използвам възможността да посоча, че в Швеция отпускът по майчинство може да достигне 75 седмици, от които 14 седмици са изключително за майката, а останалите могат да се ползват и от бащата).

Това е един голям жест в полза на европейските родители и в резултат на него жените и мъжете ще бъдат подпомогнати за намиране на по-добър баланс между семейния и професионалния живот. Сега е ред на европейските правителства да разгледат бюджетната възможност за започване и осъществяване на такава промяна. В крайна сметка, вероятно е минималният отпуск да стане предложеният от Европейската комисия и подкрепен от делегацията на MODEM (Демократично движение), а именно, 18-седмичен период на отпуск, който би бил в съответствие с препоръките от Международната организация на труда (МОТ).

 
  
MPphoto
 
 

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. (FR) Считам, че гласуването, което мина с голямо мнозинство, е категоричен сигнал, който изпращаме до Съвета: в допълнение към удължаването на отпуска по майчинство от 14 на 20 седмици при получаване на пълния размер на заплатата, ние гласувахме в подкрепа на въвеждането на двуседмичен отпуск по бащинство. Наш дълг е да осигурим никой да не се налага да избира дали да се откаже от децата заради работата или от работата заради децата.

Нещо повече, приветствам факта, че Парламентът гласува за мерки, които ще позволят осиновителките да бъдат третирани от закона наравно с рождените майки. Парламентът най-после даде равни права на осиновителките и биологичните майки. Осиновителите са родители в пълния смисъл на думата и заслужават да бъдат третирани като такива. Законодателството не може да продължи да дискриминира този вид родителство.

Затова днес е голям ден за множеството семейства, които не са в състояние да съвместяват семейния и професионалния си живот. Освен това трудните икономически условия не са причина да решим да изоставим през идните десетилетия всички тези семейства, които също дават значим принос към нашето общество.

 
  
MPphoto
 
 

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. (FR) Удължаването на продължителността на отпуска по майчинство до 20 седмици при получаване на пълния размер на заплатата е неверен приятел. Такава законодателна мярка ще намали изгледите жени да бъдат наемани от предприятията, за които това ще бъде прекалено голямо бреме, с което те ще се нагърбят в случай на майчинство. Освен това тя ще подкопае възможността жена да може да се върне точно на същата длъжност, която е заемала преди отпуска. Накрая, изборът на 100% обезщетение през дълги периоди е разход за системите за социално осигуряване (в контекст, в който европейските институции настоятелно призовават държавите да намалят бюджетните си дефицити).

Поради тези причини за мен не беше възможно да подкрепя доклада и затова считам, че трябва да запазим чувство за реализъм и да позволим на държавите-членки да запазят определена степен на гъвкавост по въпроса.

 
  
MPphoto
 
 

  Harlem Désir (S&D), в писмена форма. (FR) Парламентът току-що гласува на първо четене за удължаване на отпуска по майчинство до минимум 20 седмици в цяла Европа, при получаване на пълния размер на заплатата, освен за лицата с високи доходи, и възможност бащите да ползват най-малко две седмици отпуск след раждането на дете. Това е победа за застъпниците за социална Европа и крачка към по-голямо равенство между мъжете и жените в Европа.

Част от десницата използва бъдещата цена на мерките като оправдание да отхвърли този напредък. Подпомагането на родителите да съвместяват семейния и професионалния живот ще ги улесни да се върнат на работа, ще подобри раждаемостта в Европа и ще опази здравето на майките и бебетата.

Левицата в Парламента, с португалския докладчик от социалистите, г-жа Estrela, беше неотклонна, европейската десница беше разделена и усилията за напредък победиха. Сега битката трябва да бъде спечелена в Съвета, където няколко правителства заплашват да блокират директивата. Членовете на националните парламенти следва да поемат щафетата и да се намесят пред своите правителства, така че последните да не обезсмислят това, което Европейският парламент предлага за Европа, която защитава правата на своите граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. (EN) Макар да подкрепям правата на бременните жени, аз не мога при сегашната икономическа ситуация да подкрепя доклада. Според данни от оценката на въздействията за Обединеното кралство ако отпускът по майчинство бъде удължен на 20 седмици, това ще струва средно почти 2,5 млрд. британски лири годишно. Това би довело до удвояване разходите за отпуск по майчинство в Обединеното кралство. Данните показват, че в момента жените имат значителни изгоди от разпоредбите, които вече са в сила в Обединеното кралство, като девет от десет жени ползват 20-те седмици отпуск по майчинство, както и че три от всеки четири жени ползват целия си платен отпуск. При такава висока изходна база е ясно, че допълнителна европейска бюрокрация на свръх действащото законодателство не е необходима в Обединеното кралство.

Освен това предлаганото изискване за 20 седмици при получаване на пълния размер на заплатата би се явило социално отстъпление. Това се дължи на факта, че жените с най-високи заплати ще получат най-високо обезщетение. Напълно подкрепям необходимостта за достатъчен, гъвкав отпуск по майчинство, но считам, че е работа на избраното правителство в Обединеното кралство да вземе решение след допитване до родителите и техните работодатели колко може да си позволи да даде собствената ни икономика и как следва да бъде предоставян пакетът във връзка с майчинството.

 
  
MPphoto
 
 

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. (SV) Работата за постигане на общество, в което мъжете и жените ще са равни, е принципен въпрос от най-голяма важност – никой не следва да бъде дискриминиран, защото е родител. Следва да добавим, че е изключително важно от социално-икономическа гледна точка жените и мъжете да бъдат в състояние да съвместяват семейния и професионалния живот, за да се постигне високо равнище на заетост.

Затова намираме за достойно за съжаление, че докладът не е категорична крачка напред към равенство в Европа. Той отразява остарялото схващане за равенство, при което майката следва да поеме основната отговорност за децата вместо двамата родители да споделят отговорността. Неправилно е също да се предлага, както прави докладът, да бъде задължително на майките да се забрани да работят в течение на шест седмици след като родят.

Затова избрахме да гласуваме в подкрепа на тези части, които според нас са позитивни, например изменението, което защитава националните системи с по-амбициозни обезщетения за родителите, увеличаването на минималната продължителност на отпуска по майчинство и включването на отпуск по бащинство в директивата. Въздържахме се обаче да гласуваме по доклада като цяло, защото според нас той е прекалено неясен, двусмислен и неактуален. Основната причина за това е липсата на ясна и недвусмислена перспектива за равенството между половете.

 
  
MPphoto
 
 

  Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson и Marita Ulvskog (S&D), в писмена форма. (SV) Ние, шведските социалдемократи, избрахме да подкрепим доклада на г-жа Estrela относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки.

Бихме предпочели директивата да е съсредоточена върху родителския отпуск вместо отпуска по майчинство. Бихме предпочели също тя да не е толкова подробна и да е по-гъвкава – защото това е една минимална директива – например по отношение на равнището на обезщетение и времевото ограничение за периода веднага след раждането. Считаме, че докладът е важен от гледна точка на подобряването на сегашната директива, която предвижда твърде ограничени възможности за съвместяването на работата и родителството в много държави-членки на ЕС. С това решение вече имаме първо предложение за преговори, по отношение на което Съветът трябва да приеме позиция.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Демократичен и социален център – Народна партия (CDS-PP) от много време разглежда въпроса за раждаемостта като държавен приоритет и признава, че е невъзможно тя да бъде стимулирана без защита на родителството. Разделите, посветени на семейството и раждаемостта, не са новост в нашите програми. По същия начин защитата от наша страна на правата на майките и бащите да създават семейства, без на това да се гледа като на допълнително бреме или причина за затруднения в работата, не е нещо ново.

Политиките, които подкрепят семействата и раждаемостта, като тези, за които се застъпваме, са междудисциплинарни и не се ограничават с удължаването на отпуска по майчинство. Все пак това е мярка, която приветстваме, след като се застъпвахме за удължаване на родителския отпуск до шест месеца в програмата на нашето правителство за 2009 г. Ето защо бихме искали да видим Социалистическата партия редом до нас в Парламента да защитава майките и бащите. Това би било едно съвсем различно положение от заеманото от тази партия в националната политика, където тя реже детските надбавки, възстановяването на медицинските разходи за хронично болните и отстъпките от данъка върху доходите за разходите за образование и здравеопазване и където тя рязко увеличава данъчното бреме върху обществеността, особено върху семействата с деца с по-ниски доходи.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) ЕС е изправен пред демографско предизвикателство, белязано от ниска раждаемост и растящ дял на възрастните хора. Подобряването на разпоредбите, подпомагащи баланса между професионалния и семейния живот, помага за борбата срещу демографския спад. В Португалия раждаемостта не е достатъчно висока, за да се осигури заместването на поколенията и това положение застрашава бъдещето. Затова твърдя, че за да се противопоставим на тази тенденция, трябва да се насърчи подобряването на безопасността и здравето на бременни работнички, на работнички родилки или кърмачки, което изисква утвърждаване на балансирано съвместяване на професионалния живот с личния и семейния живот. Съгласен съм с позицията на докладчика и с внесените изменения като удължаване на минималната продължителност на отпуска по майчинство от 14 на 20 седмици, принципа на обезщетение, равностойно на пълното трудово възнаграждение, въвеждането на изисквания по безопасността и здравето на работното място и забраната за уволнение. Съгласен съм също, че ако бъде прието, правото да се разделя родителският отпуск между двамата членове на двойката следва да бъде признато.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Гласуването в подкрепа на доклада относно подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички, работнички родилки или кърмачки е кулминацията на дълъг процес на дискусии в Европейския парламент, който вече беше останал от предишната сесия и в който участвахме активно, спомагайки за приемането на доклада.

Макар и все още да сме на етап първо четене на съдържащото се в директивата предложение, то е положително в сферата на правата на жените поради сигнала, който излъчва, особено към страните, които все още нямат 20 седмици отпуск по майчинство при получаване на пълния размер на заплатата и все още не предоставят две седмици отпуск по бащинство също при получаване на пълния размер на заплатата.

Приемането на предложението за преговори със Съвета потвърждава основната обществена ценност на майчинството и бащинството и зачитането на правата на работещите жени, които желаят да станат майки.

Приемането на предложението се явява също победа над най-консервативните позиции, които все още съществуват в Европейския парламент, което означава, че борбата в защита на правата на жените, правото на майчинство и бащинство и правата на децата ще продължи.

Надяваме се Съветът сега да приеме позицията на Европейския парламент, която завишава предложението на Комисията от 18 на 20 седмици и цели да промени директивата, която е в сила понастоящем и предвижда само 14 седмици отпуск по майчинство.

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма. (FR) Подкрепих призивите на моята колежка, г-жа Estrela, за подобряване на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и работнички родилки или кърмачки. Жената е бъдещето на човека, написа Луи Арагон. Децата са скъпоценни. Те трябва да бъдат защитени. Същото важи и за майките им.

 
  
MPphoto
 
 

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. (FR) Гласувайки в подкрепа на 20-седмичен минимален отпуск по майчинство (сега той е 14 седмици) при получаване на пълния размер на заплатата и одобрявайки задължителен двуседмичен отпуск по бащинство в Европейския съюз, Европейският парламент отбеляза безспорен обществен напредък.

Като казвам това, гласувах за удължаване на отпуска по майчинство до 18 седмици, а не до 20 седмици. И наистина изглежда, че един 20-седмичен период, макар това да е едно изключително щедро предложение, е вероятно да има обратни последици за жените и да бъде използван като допълнителен аргумент те да не бъдат наемани или да бъде усложнявано връщането им на работа. Освен това изказвам съжаление, че разпоредбата, която планираше възможността за удължаване на отпуска по майчинство в случай на усложнения (преждевременно раждане, нетрудоспособност и други), беше отхвърлена.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. (FR) Съжалявам за резултата от гласуването. Всички споделяме желанието да се даде възможност на родилките да изградят здрава връзка с бебетата си през периода на възстановяването след раждане. Дълбоко съм загрижена за икономическите последици от тази мярка, която ще струва на нашата страна 1,5 млрд. евро.

В сегашното време на икономическа криза не демагогията ще плати сметката. Предприятията няма да са в състояние да я платят, още по-малко бюджетите на държавите-членки. Такива мерки биха могли да поставят в неизгодно положение определени кариери или да поставят пречки пред заетостта на младите жени. Увековечаването на традиционна система, в която бащата носи заработеното у дома, а жената гледа децата, както биха искали някои, е крачка назад. Свободата на избора също е право на жените.

Преговорите, които сега ще започнат между 27-те държави-членки в Съвета, ще бъдат трудни.

 
  
MPphoto
 
 

  Pascale Gruny (PPE), в писмена форма. (FR) Не пожелах да подкрепя доклада, доколкото увеличението от 14 на 20 седмици при получаване на пълния размер на заплатата би имало катастрофални финансови последици за няколко държави-членки. Проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че ще има много сериозни разходи за социалните бюджети на държавите-членки.

За Франция годишната сума е 1,3 млрд. евро, а за Обединеното кралство – 2,4 млрд. британски лири. При сегашното икономическо положение увеличения в тези бюджети не могат да бъдат поети. Нещо повече, ще се наложи предприятията да поемат тези допълнителни разходи, което е невъзможно. Подпомагането на майките по време на майчинството е съществено. Прилагането на тези мерки създава един много голям риск за заетостта на жените. Проучването на ОИСР показва също, че удължаването на отпуска по майчинство ще доведе до намаляване на заетостта при жените.

В желанието ни да помогнем на жените има риск да ги поставим в неизгодно положение на трудовия пазар. Аз искам да помогна на жените относно заетостта им и да ги подкрепя по време на майчинството. Удължаването от 14 на 18 седмици, предложено от Комисията, беше реална стъпка напред. Друг конкретен напредък би било да приемем прогресивни мерки относно начините за грижа за децата.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Гласувах за доклада Estrela и съм доволна, че Парламентът зае толкова прогресивна позиция по отношение на настоящите и бъдещите майки и бащите. Удължаването на отпуска по майчинство до 20 седмици е неоспорим обществен напредък, олицетворяващ социална Европа, която искрено желаем. Текстът подобрява баланса между семейния и професионалния живот.

Въвеждането на задължителен двуседмичен отпуск по бащинство също е голяма крачка напред за промяна на нагласите и при разпределението на ролите между родителите. Аргументът за допълнителните разходи, до които би довела мярката, би бил валиден, ако жените вече не допълваха отпуска си по майчинство с отпуск по болест и/или с платен отпуск. Предприятията и системите за социална защита вече плащат тези разходи.

 
  
MPphoto
 
 

  Richard Howitt (S&D), в писмена форма. (EN) Горд съм, че гласувах за удължаването на правата във връзка с майчинството и осъждам членовете на ЕП – консерватори и либералдемократи, които първо направиха заговор за възпрепятстване на съгласуването на директивата в Парламента, а днес гласуваха да лишат от достойни права работещите жени. Искам да бъде записан фактът, че желаех да гласувам за различен компромис по продължителността на периода за обезщетение за майчинството, но приемам, че тази опция отпадна, тъй като мнозинство в Парламента подкрепи 20 седмици. Приемам, че ще има допълнителни преговори по тази точка преди директивата да бъде окончателно съгласувана и че това беше от жизнена важност Парламентът най-накрая да съгласува текст, който дава възможност процесът да напредне. Изцяло съм съгласен с моите британски колеги лейбъристи, които се стремят да защитят по-конкретно нископлатените жени, и в това отношение призовавам британското правителство изцяло да спазва клаузата за запазване равнището на защита в директивата.

 
  
MPphoto
 
 

  Romana Jordan Cizelj (PPE), в писмена форма. (SL) Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) посочи, че много от внесените предложения (изменения) излизат извън обхвата и целта на директивата. Съгласна съм с тях, но когато решавах как да гласувам, този път направих изключение. Положението на жените в ЕС от гледна точка на заетостта, равнищата на заплащане, опасността от бедност ... е значително по-неизгодно от това на мъжете. Считам, че равните възможности са един от основните принципи, залегнали в дейността на ЕС, и поради тази причина ще използвам всяка възможност положението на жените и мъжете да бъде изравнено. Днешното гласуване не беше окончателно, но то ще ни даде една силна преговорна позиция пред Съвета.

 
  
MPphoto
 
 

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. (RO) Удължаването на периода на отпуск по майчинство до 20 седмици при получаване на пълния размер на заплатата за целия срок са мерки, които възстановяват достойнството на майките. Ето защо гласувах безрезервно за предложението в доклада с увереността, че държавите-членки ще се съобразят с решението ни и ще го въведат в своите национални законодателства.

Отделно от подпомагането на майките, докладът също препоръчва държавите да въведат платен родителски отпуск, признавайки с това ролята и на двамата родители в отглеждането на децата. С гласуването си днес изпратихме важно послание, което призовава за достоен живот, излизащ извън идеологическите ограничения и националните социални системи.

 
  
MPphoto
 
 

  Philippe Juvin (PPE), в писмена форма. (FR) Не подкрепих доклада, защото удължаването на продължителността на отпуска по майчинство от 14 седмици (както предвижда актуалната директива) на 20 седмици при получаване на пълния размер на заплатата би имало значително финансово въздействие върху държавите-членки (1,3 млрд. евро за Франция) по време на икономическа криза, която едва ли е благоприятна за увеличаване на бюджета.

Второ, допълнителните разходи за предприятията в държавите-членки, където последните частично финансират отпуска по майчинство (например в Германия), биха били много високи. Трето, отрицателните последици за вероятността жените да бъдат наети са реални, не на последно място, при връщане на трудовия пазар.

Накрая, Европейският парламент, като приема мерки, които не са финансово осъществими и които биха могли да бъдат вредни от гледна точка на участието на жените на трудовия пазар, накърнява доверието към него в европейския процес на вземане на решения. Удължаването на отпуска по майчинство до 18 седмици, както беше предложено от Комисията, би било важна стъпка към подобряване на положението на жените, избягвайки клопките в текста, както накрая беше приет от Европейския парламент, когато това, което наистина е важно, е да се даде възможност на жените да съвместят професионалния и семейния си живот.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. (PL) Пред лицето на едно застаряващо население и трудностите, с които се бори европейската икономика, трябва да използваме всички възможности, с които разполагаме, за да насърчим жените да имат деца и да улесним връщането им на работа. Много жени са изявени специалисти в своите области и икономиката на Европа не може да се справи без услугите на тази висококвалифицирана работна сила. Положението е подобно при жените, които живеят и работят на село. Често пъти на тях не им се предоставя отпуск по майчинство в пълния смисъл на думата, а се налага да се върнат на работа възможно най-скоро. Това очевидно излага на риск тяхното здраве и това на децата им. Ето защо те следва да имат същите привилегии, както и жените, работещи извън селското стопанство.

 
  
MPphoto
 
 

  Sandra Kalniete (PPE) , в писмена форма. (LV) Гласувах в подкрепа на удължаването на минималната задължителна продължителност на отпуска по майчинство до 18 седмици, но гласувах против удължаването му до 20 седмици. Напълно оценявам необходимостта от осигуряване на подходящи условия за родилките. В дългосрочен план удължаването на минималния период на отпуск до 20 седмици би било неизгодно за младите жени, които планират да имат семейство и професионална кариера. Нещо повече, държавите-членки понастоящем просто няма да бъдат в състояние да посрещнат допълнителните разходи от своите бюджети. Предприятията възразиха срещу минимален 20-седмичен период на отпуск по майчинство, защото това ще доведе до допълнителни разходи, които не могат да бъдат посрещнати при сегашното икономическо положение. Затова има риск много работодатели просто да спрат да наемат млади жени. И сега виждаме, че е трудно за младите хора да намират работа, а удължаването на отпуска по майчинство още повече ще намали способността на жените да се конкурират с мъжете на трудовия пазар. Считам, че не трябва да допуснем това да се случи и че трябва да мислим в дългосрочен план. Фиксирането на отпуска по майчинство на 20 седмици би означавало милиарди като бюджетни разходи в цяла Европа. Нито националните правителства, нито данъкоплатците могат да си позволят в момента такива разходи. Разбира се, ще бъдем критикувани от една част от обществото, но сме тук, за да работим и да вземаме възможно най-добри решения, които да са в интерес на всички европейци.

 
  
MPphoto
 
 

  Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (PPE), в писмена форма. (EL) Изразих различно мнение при гласуванията по въпроса за отпуска. Предпочитам предложението на Комисията от 18 седмици.

Предложението е реалистично и балансирано по отношение на пазарните условия не само поради икономическата криза, а също и поради исканията и професионалните задължения и амбиции на самите работещи жени.

Жените не следва да бъдат прекалено защитени същества, отбягвани от пазара на труда.

Нещо повече, както винаги съм твърдяла, за усилията по съвместяване на семейния живот с работата и отглеждането на децата се изискват най-вече социални инфраструктури и корпоративна социална отговорност през целия трудов живот на жената.

 
  
MPphoto
 
 

  Constance Le Grip (PPE) , в писмена форма. (FR) Гласувах против доклада Estrela, защото удължаването на отпуска по майчинство до 20 седмици всъщност е добра идея само на пръв поглед. Наистина, удължаването се представя като даващо повече права на жените, докато по мое мнение то би имало отрицателни последици за тези от тях, които се опитват да получат достъп до пазара на труда.

Опасявам се, че предложението, ако се стигне до прилагането му, би могло да има отрицателен ефект за жените и като резултат би намалило вероятността да бъдат наети. Противно на това, което твърдят докладчикът и тези, които подкрепят текста, няма ясна връзка между раждаемостта и продължителността на отпуска по майчинство.

Нещо повече, предложението за удължаване от 14 на 20 седмици при получаване на пълния размер на заплатата не е финансово приемлива позиция за много страни. Наистина, допълнителните разходи, следващи от удължаването, не могат да бъдат поети нито от предприятията, нито от държавите-членки. Първоначалното предложение от Европейската комисия, а именно увеличението от 14 на 18 седмици, беше достатъчно голяма крачка напред.

 
  
MPphoto
 
 

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. (PL) Бих искала да подчертая, че по доклада на г-жа Estrela гласувах в подкрепа на правилата за 20 седмици отпуск по майчинство, за защита на жените от неправомерно уволнение шест месеца след връщането им на работа и в полза на пълното обезщетяване и защита на кърмачките, но в този случай без конкретни препоръки, защото смятам, че тези правила трябва да останат в компетенциите на държавите-членки.

За случаите на многодетните майки считам, че отпускът трябва да бъде съответно удължен. Винаги подкрепям идеи, които ще помогнат жените да имат едно безопасно майчинство и ще им гарантират по-добри условия за завръщане на трудовия пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  Toine Manders (ALDE), в писмена форма. (NL) Делегацията на нидерландската Народна партия за свобода и демокрация (VVD) в Европейския парламент днес гласува против предложението за директива за удължаване на (платения) отпуск по майчинство до 20 седмици. Ние сме на мнение, че установеният до момента минимум от 14 седмици е достатъчен. Жените, които намират, че все още не са в състояние да се върнат на работа в края на отпуска си по майчинство, могат да ползват отпуск съгласно законовите разпоредби за отпуск по болест на своите страни. Предложението би довело до разширяване на социалното осигуряване, което е въпрос, който държавите-членки би следвало да могат да решават сами, със сигурност във времена като днешните, когато на всички държави-членки се налага да пестят. Има други, по-малко сурови начини, по които могат да се въвеждат мерки, позволяващи по-добър баланс между работата и личния живот. Предложението е свързано с риска младите, талантливи жени да се окажат с по-малко възможности на пазара на труда, защото работодателите няма да искат да поемат риска да се наложи да плащат за много месеци отпуск по майчинство на своите служителки. Нито пък увеличаването на броя раждания в ЕС, което е търсеното решение на проблема на застаряващото население, трябва да се регулира на равнище ЕС. Що се отнася до VVD, правилата на ЕС за регламентиране освобождаване от работа при кърмене са ненужни. Групата VVD в Европейския парламент е в състав: Hans van Baalen, JanMulder и Toine Manders

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Както всички граждани на ЕС имат правото да живеят и работят в целия ЕС, жизнено важно е да осигурим на жените минимално право на отпуск по майчинство, където и да работят, когато родят дете. Достойният отпуск по майчинство е част от по-широкия въпрос за участието на жените на пазара на труда и преодоляването на финансовите последици при едно застаряващо общество. Целта на ЕС е 75% участие в заетостта към 2020 г., като възлов елемент за това ще бъде даването на всички майки на възможността да ползват отпуск по майчинство, който те могат да си позволят, и след това да се върнат на работа. В едно застаряващо общество, където търсенето на социални грижи расте и броят на хората, предоставящи грижите намалява, е необходим по-реалистичен отпуск като отпуск по майчинство. Жените не трябва да имат усещането, че отглеждането на деца е несъвместимо с работата им – политиките ни трябва да позволяват грижи за по-младите и по-възрастните. Прилагането на това няма да влезе в сила още най-малко пет години. Освен това при увеличение само от 1,04% на участието на жените на пазара на труда допълнителните разходи по удължаването на отпуска по майчинство биха били компенсирани.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Един от приоритетите, заложени в социалния дневен ред на ЕС, е необходимостта от прокарване на политики за улесняване постигането на баланс между професионалния и личния живот, предвидени както за жените, така и за мъжете. По-добрият баланс между професионалния и личния живот е също една от шестте приоритетни области на действие, заложени в „Пътна карта за равенство между жените и мъжете 2006-2010 г.“.

Затова подобряването на тези разпоредби е неделима част от европейската политика в отговор на намаляването на населението, отбелязвано напоследък. Майчинството и бащинството със сигурност са основни права в интерес на социалното равновесие. Затова се надявам, че прегледът на въпросната директива ще бъде в интерес както на работещите жени, така и на мъжете, които желаят да поемат отговорност за семействата си.

Не можем да отделим стремежа към по-добър баланс между принципа за опазване на безопасността и здравето от този за равното третиране. Тези и други аспекти ме карат да подкрепя необходимостта на държавите-членки да бъде оставено достатъчно пространство за гъвкавост при въвеждането на правила за отпуска, когато бъде необходимо. Опирам се единствено на съображения за икономическа устойчивост с цел да бъдат покрити възникващите допълнителни разходи.

 
  
MPphoto
 
 

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Приетият доклад предлага отпуск по майчинство от 20 седмици без никакво намаление на доходите. Дори и само тази мярка би могла да означава голямо социално подобрение в живота на жените в две трети от страните от ЕС. Такъв е случаят в Португалия, където жените имат право само на 16 седмици при получаване на пълния размер на заплатата. Включването на две седмици отпуск по бащинство също е важна стъпка в борбата за равенство между мъжете и жените. Още по-важно, докладът беше одобрен, въпреки че е в противоречие с мерките, приети наскоро в резултат от политиките на икономии, които са насочени към орязване на публичните разходи и на социалните права. Затова се надявам, че докладът може да допринесе за укрепване на трудовите и социалните права в целия ЕС и във всички държави-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Единодушното мнение в рамките на ЕС е, че един от основните му проблеми е ниският прираст на населението поради ниската раждаемост. Следователно всичко, което може да спомогне за промяна на това положение, е важно. Защитата на бременните работнички и работничките кърмачки на работното място и намаляването на дисбалансите между мъжете и жените са важни стъпки в това направление. Въпреки кризата, която преживяваме в момента, мерките, одобрени днес, са много важни за пречупване на тенденцията към намаляване на населението, пред която ЕС ще се изправи в близко бъдеще.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. (ES) Гласувах в подкрепа на законодателната резолюция на Европейския парламент относно „въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки“, защото считам, че подобряването на правата на жените на работното място е реална крачка към равенство между половете в област, в която за съжаление съществуват много пречки. Дискриминацията на жените на пазара на труда е много тревожна, защото в повечето случаи те са тези, които трябва да се заемат с домашните задължения и да ги вършат заедно с професионалните си задължения. Положението се усложнява в месеците преди и след раждането на дете, като се изисква по-голяма защита с цел недопускане на дискриминация, с каквато жените се сблъскват в момента. Моето разбиране е, че удължаването до непрекъснат период на отпуск по майчинство от най-малко 20 седмици, предоставен преди и/или след раждането, със задължителен минимум от шест седмици след раждането на дете, е крачка напред от гледна точка на правото на жената да съвместява семейния и професионалния живот.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. (FR) Удължаването на продължителността на отпуска по майчинство е важен проект от гледна точка на мястото, което се отделя на бебетата и родителството в нашето общество. Подкрепям предложението да се предостави 18 седмици отпуск по майчинство и също принципа на отпуск по бащинство. Трябва да избегнем вредните последици от мерките, които са прекалено щедри и носят риск от предизвикване на дискриминация при заетостта. Освен това съм поддръжник на повече свобода на избора за бременните жени или родилките. Те трябва да бъдат в състояние да решават кога желаят да ползват незадължителната част от отпуска си по майчинство. Това би следвало да им помогне да постигнат по-добър баланс между професионалния и личния живот и да останат с големи шансове за наемане на работа.

Също толкова важно е да се създаде подходящ статут за жените, които желаят да се върнат на работа, след като са имали прекъсване в кариерата. Искам също да привлека вниманието към факта, че правото на родителски отпуск и гаранциите за връщане на същата позиция трябва да са приемливи за работодателите по-конкретно в малките и средните предприятия, иначе те могат да се поколебаят да наемат или повишават в длъжност жени в детеродна възраст.

 
  
MPphoto
 
 

  Miroslav Mikolášik (PPE), в писмена форма. (SK) Предвид твърде значимите демографски промени и застаряването на европейското общество Европейският съюз трябва активно да приема мерки в подкрепа на родителството.

Удължаването на минималния период от време на отпуска по майчинство по мое мнение ще отчете факта, че първите месеци от живота на детето са от възлово значение за неговия/нейния здравословен растеж и психическо равновесие. Затова подкрепям обезщетението в пълен размер на заплатата за времето на отпуска по майчинство. Това трябва да има положителен ефект върху жените, за да могат те да станат майки, без да се тревожат от опасността от бедност и социално изключване. Правото на завръщане на същата работна позиция или на позиция с равностойни условия на труд след раждане трябва да бъде гарантирано. Освен това възможността да се изиска промяна на работното време или на организацията на работа трябва да бъде одобрена, както и възможността да се отказва извънреден труд наскоро след раждането.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE), в писмена форма. (FR) Аз съм против проекта за удължаване на отпуска по майчинство до 20 седмици при получаване на пълния размер на заплатата. Приемането на тази схема би имало значими последици за бюджетите на държавите-членки и предприятията; за Франция допълнителните ежегодни разходи ще бъдат 1,3 млрд. евро, което е непоносимо финансово бреме във времена на бюджетни съкращения. Макар идеята да е хубава, последиците за заетостта на жените може да бъдат отрицателни. Не бихме искали тази мярка да означава отстъпление за жените. Жените, връщащи се на работа след бременността си, и младите жени, търсещи работа, поемат риска да бъдат поставени в много неизгодно положение от тази мярка. За разлика от това, предложението за максимум от 18 седмици беше все пак социално справедливо. Призовавам за новаторски идеи, които да бъдат приложени възможно най-скоро по отношение на грижата за децата и баланса между професионалния и семейния живот, за да се даде възможност на майките, както и на бащите, пълноценно да изиграят ролята си на родители.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Решението ми да гласувам в подкрепа на предложението е породено от необходимостта от подобряване на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки. Изменението на директивата всъщност цели укрепване на равенство между половете в света на труда, насърчаване на по-добър баланс между професионалния и личния живот на жените. На жените често се гледа като на „рискови“ или „от втора категория“ лица, предвид високата вероятност да забременеят или да ползват отпуск по майчинство. Важно е да се помогне определени видове отпуск да преодоляват определени предразсъдъци и стереотипи. Не трябва обаче да забравяме, че майчинството и бащинството са съществени права, ако възнамеряваме да осигурим възможност за постигане на баланс между професионалния и личния живот. Безспорно има определени точки, свързани с някои изменения, по които съм изказал противно мнение. Всъщност считам, че европейското право трябва да въведе обща рамка, предлагаща минимални гаранции и средства за защита, в рамките на които на държавите-членки може да бъде оставено поле за решение относно най-подходящите мерки по тяхна преценка. Има всъщност различия, свързани с културата, благосъстоянието и системите за социално осигуряване, които трябва надлежно да бъдат отчетени и също от гледна точка на спазване на принципа на субсидиарност.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. (EL) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки. Два важни фактора определиха гласуването ми по определени изменения: първо, жизненото значение на гарантирането на безопасността и здравето на родилките или бъдещите майки, и второ, фактът, че в Гърция има конкретно законодателство в защита на бременните жени.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на предложенията за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, които включват 20 седмици отпуск по майчинство и две седмици отпуск по бащинство, като и двата са без никакво намаляване на доходите.

Това са социални мерки, които се вписват в тази Европа, която искаме, целящи подпомагане на раждаемостта, семейството, здравето на бебетата и работните места на родителите.

Това е проект, който е труден за изпълнение и той може, по един превратен начин, да засили дискриминацията на жените в света на труда, защото: (1) той поставя под допълнителен натиск системите на социално осигуряване, които в много случаи вече едва се държат; и (2) той въвежда нови ограничители на пазара на труда и вече не отговаря на потребностите на съвременната работна сила. Боя се следователно, че мерките в подкрепа на работещите родители могат да доведат до по-високи равнища на безработица и/или несигурни условия на труд за младите майки.

Преговорите на Парламента със Съвета трябва да бъдат реалистични и прагматични, но също и амбициозни, ако искаме бъдещият закон, когато влезе в сила, наистина да изпълни и насърчи ценностите от предложението, което беше гласувано в пленарна зала тази седмица.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) Със своя глас аз призовавам за нов цялостен подход, който ще направи възможно да се излъчи категорично послание към предприятията в смисъл, че възпроизводството при човека засяга както мъжете, така и жените. Рамковата договореност за родителския отпуск е важен аспект от политиката на равни възможности, която насърчава съвместяването на професионалния живот с личния и семейния живот, но се ограничава до определяне на минимални изисквания и поради това може да се разглежда само като първа стъпка.

Съгласен съм със съобщението, което разглежда правата на децата като приоритет на Съюза и призовава държавите-членки да спазват Конвенцията на ООН за правата на детето и нейните допълнителни протоколи, както и Целите на хилядолетието за развитие. Що се отнася до директивата, това означава да се гарантира за всички деца възможността да получат грижи, съобразени с потребностите на развитието им, както и достъп до подходяща висококачествена медицинска помощ.

 
  
MPphoto
 
 

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. (RO) Днес Европейският парламент направи инвестиция в бъдещето на Европейския съюз, подпомагайки майчинството чрез удължаване периода на отпуск по майчинство до 20 седмици при получаване на пълния размер на заплатата. Това може да бъде описано като количествено и качествено подобрение. Прекалено опростеният аргумент за краткосрочните икономически изгоди не издържа, превес взе устойчивостта на европейското общество, която е невъзможно да бъде постигната без стабилна демография, и оттам, без по-голяма защита за майките и техните деца.

Подготвих становището на комисията по заетост и социални въпроси и гласувах в подкрепа на: майчинството да не бъде наказвано и да се получава пълния размер на заплатата; бременните работнички да не бъдат уволнявани през периода от началото на бременността им до шест месеца след края на отпуска им по майчинство; майките да имат право да се върнат на работното си място или на равностойна позиция, което означава със същото възнаграждение, професионална категория и кариерно развитие, каквито са имали преди излизането в отпуск по майчинство; излизането в отпуск по майчинство да не се отразява на пенсионната им схема; работничките да не бъдат задължавани да работят през нощта или извънредно през 10-те седмици преди термина им и за остатъка на бременността, ако това се налага в името на здравето на майката или плода, както и през целия период на кърмене.

 
  
MPphoto
 
 

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. (RO) Гласувах против резолюцията, защото считам, че обезщетението за майчинството е въпрос, който трябва да се решава на национално равнище съгласно принципа на субсидиарност. Освен това мисля, че по време на криза приемането на тази мярка може да има изцяло отрицателен ефект, тъй като ще действа като възпиращ фактор за предприятията, които искат да наемат жени.

 
  
MPphoto
 
 

  Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. (DE) Подкрепям подобряването на европейския минимален стандарт за защита на майчинството. Накрая обаче гласувах против доклада, тъй като идвам от страна, която е въвела особено съчетание на защита на майчинството и платен/неплатен родителски отпуск. Успоредно с 16 седмици отпуск при получаване на пълния размер на заплатата и пълна забрана за работа, жените имат също правото на неплатен отпуск по майчинство с детски надбавки. Сумата на детските надбавки, ползвани през неплатения отпуск по майчинство, зависи от неговото времетраене и последното равнище на доходите. Австрийските правила отиват много по-далеч от минималните стандарти, определени в доклада.

Освен това подкрепям въвеждането на платен отпуск по бащинство, макар че за това трябва да се избере друго правно основание. Считам, че отпускът по бащинство не следва да се регламентира от директивата за защита на майчинството, а от специално приета директива, която не е посветена на защитата на здравето на майките и децата.

 
  
MPphoto
 
 

  Mitro Repo (S&D), в писмена форма. (FI) Гласувах в подкрепа на това отпускът по майчинство да трае 20 седмици. За развитието и благосъстоянието на децата, които са най-добрата форма на капитал за обществото, са важни по-дълги периоди на отпуск по майчинство. Във Финландия действа приложима система за майчинство и родителски отпуск. Не всички в Европа обаче разполагат със система като нашата. Поради тази причина е важно да се осигури жените да не се налага да понасят финансови загуби, ако решат да имат деца. Финансовото бреме на отпуска по майчинство не трябва да се стоварва единствено върху предприятията: публичният сектор безусловно трябва да поеме част от разходите. Малките и средните предприятия по-конкретно рискуват да срещнат трудности. Секторите, в които преобладаващо работят жени, също не следва да се огъват пред засиления икономически натиск. Положението на жените по отношение заплащане е тревожно. То не трябва да бъде подкопавано допълнително. Жизнено важно е да бъде направено необходимото това да не се случи.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (ES) Най-накрая Парламентът прояви малко справедливост към работещите майки в Европейския съюз, макар това да не е цялостната справедливост, която заслужават. Процесът беше дълъг. В края на последния парламентарен мандат ние бяхме на ръба да приемем текст в Парламента, който щеше да означава гигантски скок напред относно правата на работещите майки. Не можахме да гласуваме, защото групата на Европейската народна партия (Християндемократи) (групата PPE) и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (групата ALDE) се обединиха срещу него и решиха да върнат доклада в комисията по правата на жените и равенството между половете.

След месеци на работа днес отново гласувахме по текст, който макар и да не е толкова амбициозен, колкото отхвърления по-рано от групите PPE и ALDE, е доста смел: позволява на майките да запазят заплатата си през отпуска по майчинство; засилва правната им защита от уволнение; позволява по-голяма гъвкавост от гледна точка на работното време с цел по-добро балансиране на майчинството и работата; удължава отпуска по майчинство до най-малко 20 седмици (макар някои от нас да биха искали той да бъде 24 седмици, както препоръчва Световната здравна организация); улеснява мобилността на работещите майки в рамките на ЕС и бележи напредък по общата отговорност на бащите, макар и не толкова голям, колкото някои от нас биха искали.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Днешното гласуване насърчава работничките, които желаят да станат майки, и се явява важна крачка напред към по-голяма защита, която ще помогне на милиони европейски жени по-ефективно да съвместят ролята на майка с тази на работничка. Икономическите интереси не помогнаха: сега тръгваме по път, който води към посрещане на нуждите на младите семейства. Резултатът от гласуването води към общество, което поставя растежа, обучението и образованието в центъра на политическото действие. Според мен страховете, че удължаването на отпуска по майчинство при получаване на пълния размер на заплатата от 14 на 20 седмици ще постави в неизгодно положение жените, са неоснователни: наш конкретен дълг е да защитим най-слабите работнички, давайки им правото да останат у дома с децата си. Днешната победа в Парламента е и лично удовлетворение предвид усилията, които лично аз положих с цел да се осигури на кърмачките да не се налага да изпълняват тежки или опасни задължения и те да бъдат освободени от извънреден и нощен труд. Сега предаваме щафетата на държавите-членки и се надявам те да се ангажират с нея изцяло. С днешното си решение Европейският парламент показа, че не иска да има повече жени, изправени пред дилема, а жени, които са свободни и наясно с ролята си в нашето общество.

 
  
MPphoto
 
 

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. (IT) В застаряваща Европа политиките в подкрепа на жените, избрали да имат деца, са от съществено значение. При толкова разпокъсаното законодателство, каквото е то днес, има прекалено много различия между държавите-членки при подкрепата на майчинството, които не позволяват на много жени да станат майки. Директивата въвежда минимален период на отпуск по майчинство от 20 седмици, от които най-малко шест ще бъдат при получаване на пълния размер на заплатата.

Очевидно в страни като Италия този закон е излишен, защото периодът при получаване на пълния размер на заплатата е много по-дълъг от минималния период, заложен в директивата, а периодите, когато жените могат да отсъстват от работа, за да се грижат за децата си, стигат до осемгодишна възраст. За други страни обаче това най-сетне означава полагане на основа за гарантиране достойнството на майките. Предложението предвижда също бащите да могат да ползват две седмици платен отпуск, за да бъдат до съпругите си в периода непосредствено след раждане.

 
  
MPphoto
 
 

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. (EN) Днес гласувах в подкрепа на по-добри права и по-добър баланс между професионалния и личния живот за работещите родители. От особено значение в доклада са разпоредбите относно работничките кърмачки по време на работа. Почивките за кърмене осигуряват на майките необходимото им време за предоставяне на най-добрата и най-естествена форма на храна за развиващото се дете. Храненето е възлов определящ фактор за здравето през целия живот. Доволна съм, че докладът е благоприятен за тези майки, които са се върнали на работа и продължават да избират да кърмят детето и да му осигуряват ползите от този вид хранене.

 
  
MPphoto
 
 

  Carl Schlyter и Isabella Lövin (Verts/ALE), в писмена форма. (SV) Ние считаме, че добре разработеният нормативен родителски отпуск е от най-голямо значение за всяка страна. При последното гласуване обаче ние не пожелахме да гласуваме в подкрепа на законодателното предложение на Парламента, защото то е против няколко принципа, които са много важни за нас. Първо, предложението изисква да се въведе задължителен отпуск от шест седмици само за майката.

Считаме, че самите родители следва да бъдат в състояние да изберат как да ползват родителския си отпуск и че предложението би било крачка в грешна посока за равенството между половете в Швеция. Второ, не смятаме, че е разумно да се определя равнището на обезщетение при родителски отпуск като пълно трудово възнаграждение. За държава като Швеция това би могло да наложи съкращаване срока на родителската застраховка, за да се финансира толкова скъпа система. На мнение сме, че организацията на системите за социално осигуряване е работа на националните парламенти.

 
  
MPphoto
 
 

  Brian Simpson (S&D), в писмена форма. (EN) Лейбъристката партия в Европейския парламент (EPLP) изцяло подкрепя необходимостта от засилване защитата на бременните жени, родилките или кърмачките и затова гласува в подкрепа на редица възлови предложения от директивата. Сред тях са удължаване на отпуска по майчинство до 20 седмици, пълно трудово възнаграждение за майките през първите задължителни шест седмици след раждането на дете и две седмици платен отпуск по бащинство. EPLP е загрижена, че предложенията, приети от Парламента, биха могли да имат непредвидени последици в страни, в които вече се прилага по-сложен набор за осигуряване на отпуск по майчинството. По-конкретно сме загрижени, че предложенията биха могли да позволят на едно регресивно правителство да намали осигуряването на отпуска по майчинство, така че най-ниско платените работещи жени биха могли всъщност да понесат загуби през отпуска си по майчинство. Макар и някои аспекти от доклада да се окажат безценно подобрение за държавите-членки с много ниски равнища на осигуряване на отпуска по майчинство, измененията могат да доведат до социално отстъпление в други страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. (PL) Днес Европейският парламент прие доклад за осигуряване здравето на бременните майки и тези в отпуск по майчинство. Приемайки обща позиция в тази форма, ние изпращаме ясен сигнал, че подкрепяме промените за подобряване европейските стандарти за защита на младите майки. На жените се гарантира минимален период на отпуск по майчинство, който оттук нататък ще бъде при получаване на пълния размер на заплатата. Като не допускаме несправедливо уволнение, ние също подобряваме защитата на работните места на жените, които се връщат на работа след отпуск по майчинство.

Промените, които въвежда директивата, са стъпка във вярната посока, гарантираща на жените в Европа минимално право на отпуск по майчинство. Доволен съм, че бащите ще бъдат насърчени да се грижат за децата си чрез въвеждане на двуседмичен отпуск по бащинство.

 
  
MPphoto
 
 

  Catherine Soullie (PPE), в писмена форма. (FR) Гласуването по доклада на г-жа Estrela е от жизнена важност. Приетата позиция е напълно демагогска и безотговорна. Като искаме 20 седмици отпуск по майчинство, ние дискредитираме Европейския парламент. Ние сме гласът на гражданите; да приемаме толкова нереалистични позиции не е честно към тях. Ще се стигне до много значителни разходи за социалните бюджети на държавите-членки: що се отнася до Франция например, сумата ще възлиза на 1,3 млрд. евро.

Сегашното икономическо положение не ни позволява да поемаме такова увеличение в държавните бюджети, да не говорим за последиците за предприятията ни, които ще трябва да поемат част от тези допълнителни разходи. Необходимо е да подкрепим и насърчим жените по-добре да съвместяват майчинството и работата и да не пропилеят шансовете си да намерят работа.

Увеличението от 14 на 18 седмици, предложено от Комисията, беше истинска крачка напред; крачка, която можеше да бъде доразвита, като се обмислят нови възможности за грижа за децата. Посланието, което носи текстът, е заредено с огромна отговорност: майчинството със сигурност би станало пречка пред личното развитие на работното място.

 
  
MPphoto
 
 

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. (FR) Приветствам приемането на доклада относно предложението за директива за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки и на мерки, имащи за цел подпомагане на работничките да постигнат баланс между професионалния и личния живот. Направихме отпуска по майчинство по-дълъг и по-добре платен и за първи път в европейската история въведохме отпуск по бащинство. Това гласуване ще остане в историята на основните права на европейските майки и бащи.

На всички тези, които искаха да пожертват социалните права пред олтара на икономическата криза, ще кажа да отидат и вземат пари оттам, където ги има, и да престанат да наказват гражданите. По-добър отпуск по майчинство и въвеждане на отпуск по бащинство; това са също битки за едно по-хуманно общество, докато семейството все повече остава последен пазител срещу превратностите на живота.

 
  
MPphoto
 
 

  Keith Taylor (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Днес гласувах в Парламента в подкрепа на законодателно предложение, гарантиращо засилено и удължено обезщетение за бащинство/майчинство. Направих това след лобиране от поддръжници и противници. Напълно съм наясно с финансовите условия в Обединеното кралство, които ще бъдат допълнително влошени от неотдавнашните съобщения за бюджетни съкращения. При все това Европейският парламент се обяви в подкрепа на 20 седмици отпуск по майчинство при получаване на пълния размер на заплатата и 2 седмици отпуск по бащинство, като считам, че това е разумна инвестиция в икономиката, която способства за постигане целта на ЕС за 75% трудово участие към 2020 г. То е в подкрепа на здравето на бебетата и опазва здравето и благосъстоянието на майките. Това е крачка към преодоляване на съществуващите разлики в заплащането, свързани с пола. В ЕС жените средно заработват 17% по-малко от мъжете. Ако не гарантираме достойни доходи през отпуска по майчинство, жените ще се окажат наказани по отношение на доходите си за това, че имат деца. Положителен стимул също е насърчаването на участието на бащите в грижите за децата. Като не броим смъртта и данъците, раждането е единственото сигурно нещо в живота. Нашите деца са бъдещето и подобренията, които гласувахме днес, ще им дадат по-добър и по-сигурен старт в живота.

 
  
MPphoto
 
 

  Marianne Thyssen (PPE), в писмена форма. (NL) Г-н председател, госпожи и господа, трябва да насочим повече мъже и жени към работа и да осигурим те да останат на работа, ако искаме да запазим благосъстоянието си и да сме в състояние да плащаме пенсии. Освен това, в условия на остра международна конкуренция и бюджетни ограничения, трябва следователно да имаме куража да вземем мерки за инвестиции в семействата, които ще облекчат задачата за балансиране на работата и семейството. Удължаването на отпуска по майчинство е едно от средствата за тази цел. По тази причина подкрепям удължаването на отпуска по майчинство. По време на бюджетни затруднения трябва да бъдем реалисти. Двадесетседмичен период на отпуск по майчинство при получаване на пълния размер на заплатата не е осъществимо решение за нашите системи за социално осигуряване и държавни бюджети. Поради тези съображения аз се въздържах при окончателното гласуване, макар и да подкрепям удължаването на отпуска по майчинство. От друга страна, подкрепям първоначалното предложение на Комисията за удължаване на отпуска по майчинство до 18 седмици, при условие да остане сегашната схема за горна граница на обезщетението. Надявам се предложението да има по-добри шансове при второто четене в Парламента.

 
  
MPphoto
 
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. (RO) Гласувах за доклада относно предложението за директива за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки.

Считам, че е изключително важно на работничките в отпуск по майчинство да се изплаща пълното им възнаграждение и че обезщетението при майчинство следва да бъде 100% от последната им месечна заплата или от средна заплата, ако месечната заплата бъде по-ниска от последната. Това означава, че жените няма да се окажат наказани за периода на ползвания от тях отпуск по майчинство, когато се стигне до пенсиониране.

Предвид демографските тенденции в ЕС, раждаемостта се нуждае от насърчаване чрез конкретно законодателство и мерки, насочени към по-добър баланс между професионален, личен и семеен живот. За да се помогне на работничките да постигнат баланс между професионалния и личния живот, от жизнено важно значение е да бъдат предвидени по-дълги периоди на майчинство и отпуск по бащинство, включително за осиновяването на деца на възраст под 12 месеца. Установяването на нормативна продължителност на отпуска по майчинство от 20 седмици е в съответствие с препоръката на Световната здравна организация от 16 април 2002 г. относно Глобалната стратегия за хранене на новородените и малките деца.

 
  
MPphoto
 
 

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. (DE) Гласувах против доклада, тъй като той не спазва принципа на субсидиарност и се намесва в националната организация на плащанията и в задълженията на държавите-членки. Освен това той включва и елементи като аборти и свобода на възпроизводството, за които не съм в състояние да поема част от отговорността поради религиозни съображения.

 
  
MPphoto
 
 

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. (LT) Госпожи и господа, жените не трябва да бъдат наказвани, защото са решили да създадат семейство. Това не е просто етичен въпрос, а и стратегически – ЕС в момента преживява демографски промени поради ниската раждаемост и по-големия брой възрастни хора. През тези трудни времена по-конкретно не трябва да прогоним жените от пазара на труда. Необходими са повече работещи жени, ако ЕС желае да повиши цялостно конкурентоспособността си. Дошло е времето да се борим срещу стереотипите, които са вкоренени в обществото ни. На работещите жени често се гледа като на „високорискови“ или „от втора категория“ работници. Съществено е следователно новата организация на отпуска, представена в доклада, да помага за преодоляването на тези стереотипи. Следва също да предложим повече помощ на жените, които са изоставени от обществото. Статистиката на ЕС показва, че в Литва самотните майки са изправени пред най-висок риск от бедност. Рискът от бедност за работещите от тази група е 24%. Изминат беше дълъг път докато ЕС законово гарантира равенството между половете. Трябва да постигнем още повече и да превърнем теоретичното равенство между половете в истинско, осезаемо равенство между половете, което да е факт от ежедневието.

 
  
MPphoto
 
 

  Frank Vanhecke (NI), в писмена форма. (NL) Гласувах в подкрепа на доклада Estrela, защото не искам да има никакви недоразумения за следното: не ще и дума, че жените имат особени нужди през и веднага след бременността, че е наистина в интерес на обществото като цяло тези нужди да бъдат посрещнати и че следователно обществото трябва също да поеме голяма част от отговорността за това. Искам да задам някои принципни въпроси. Най-напред, наистина ли е разумно да налагаме, от нашите европейски кули от слонова кост, задължителни правила, които да важат в целия Съюз, включително в държави-членки, които тепърва предстои да изминат дълъг път в икономическо отношение?

Кой ще плати сметката за това? Така стигам до втората ми основна бележка: разумно ли е да стоварваме, така да се каже, бремето на тези мерки изключително върху плещите на работодателите? Няма ли това в крайна сметка да доведе до положение, точно обратно на това, което целим; ще рече, че ще има по-малко работни места за младите жени, защото работодателите просто няма да са склонни да носят съвсем сами последиците за тях, ако техните млади работнички забременеят? Много е хубаво да се гласува „социално“ в залата, но не ние ще носим бремето на социалното гласуване.

 
  
MPphoto
 
 

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Директивата за отпуска по майчинство най-накрая беше приета днес, на 20 октомври, от Европейския парламент. Гласувах за текста, който представлява истински напредък за жените.

Директивата все още трябва да бъде приета от Съвета. Приетият днес текст има за цел да предостави на жените в Европейския съюз правото на 20 седмици отпуск по майчинство, което е с четири седмици повече, отколкото във Франция, където жените в момента имат право на 16 седмици отпуск по майчинство.

Текстът, който приехме, предвижда също право на 20 дни отпуск по бащинство (повече от 11-те дни, предоставяни в момента във Франция).

Директивата предвижда също жените да получават цялата си заплата през отпуска си: един важен сигнал в сегашното положение на криза.

Нещо повече, текстът включва социална клауза за запазване равнището на защита, което означава, че където законът в държавите-членки е по-щедър по някои точки, той ще продължи да важи. Това със сигурност е напредък и аз го приветствам.

 
  
  

Доклад: Barbara Weiler (A7-0136/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като съществуват огромни различния в множество държави по отношение на сроковете за плащане към предприятията, когато участниците са държавата, малките и средните предприятия (МСП) и големите дружества. На всички ни е добре известно, че в настоящата икономическа криза и с увеличаващите се трудности, свързани с нея, дружествата все по-често имат проблеми с ликвидността, и че в много държави-членки те дори са изложени на повишен риск от фалит. Директивата, която се опита да регулира тази област, имаше ограничен ефект и предложението, което приехме днес, представлява важна стъпка по отношение на определянето и спазването на сроковете за плащане не само що се отнася до отношенията между дружествата и държавните органи, но и в отношенията между самите дружества. Вече ще разполагаме със законодателство, което ни предоставя по-голяма ефективност при спазването на срокове за плащане, с ясна система от санкции за забавяне на плащане, а това представлява и значително подобрение в борбата срещу честата злоупотреба с господстващо положение от страна на държавата и на големите дружества спрямо малките и средните предприятия. Сега директивата трябва да бъде приложена бързо от държавите-членки, за да може най-сетне да бъдат решени сериозните проблеми, причинени от установяването на продължителни срокове за плащане и забавянето на плащанията.

 
  
MPphoto
 
 

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. (IT) Изпълнението на договорните задължения по търговски сделки от страна както на публични органи, така и на частни предприятия не е просто въпрос на граждански дълг, а и на поемане на отговорност за набор от неблагоприятни условия, които могат да засегнат дружества кредитори, като например малките и средните предприятия. Възможността да се разчита на плащане в срок означава на тези предприятия да бъде гарантирана стабилност, растеж, създаване на работни места и инвестиции.

За съжаление, според данните на Европейската комисия, забавените плащания са често явление в Европа и нарушават конкурентоспособността. Виновни за създаването на трудности са най-вече държавните органи, което често се дължи на неправилно управление на техните бюджети и парични потоци или в резултат на твърде много бюрокрация в административния им апарат. Понякога се взима решение въз основа на нови структури на разходите, без да се взимат под внимание вече поетите ангажименти, които следва да бъдат спазвани в рамките на сроковете, посочени в договорите.

Поради тази причина считам, че е наш дълг да приемем мерки, които компенсират недостатъците на Директива 2000/35/ЕО, като по този начин се стремим да прекратим явлението забавяне на плащане, приемайки мерки, които да убедят длъжниците да заплащат в срок и други мерки, които дават възможност да кредиторите да упражняват правата си пълноценно и ефективно в случай на забавяне на плащане.

 
  
MPphoto
 
 

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. (GA) Подкрепих този навременен доклад и установяването на 30-дневен срок за плащане на фактури. Малките и средните предприятия са гръбнакът на европейската икономика; тези по-малки предприятия представляват 99,8% от всички предприятия в Европейския съюз и създават 70% от всички работни места в Европейския съюз. Мерките за прекратяване на практиката на забава за плащане, посочени в доклада, са практически мерки за подпомагане на малките и средните предприятия и целят да гарантират, че по-малките дружества няма да натрупват загуби, поради неплатени фактури.

Новите правила могат да създадат по-добри условия за инвестиции и следва да дадат възможност на малките и средните предприятия да съсредоточат усилията си в областта на иновациите и развитието. В допълнение искам да заявя, че приветствам посоченото в доклада относно това да се гарантира, че новите мерки няма да повишат равнището на бюрокрацията и че за малките и средните предприятия няма да бъдат създадени нови бюрократични или административни проблеми.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих този доклад и искам да изразя задоволството си, че Европейският парламент и Съветът успяха да постигнат съгласие, което е изключително важно, по-специално, за малките предприятия. Макар малките и средните предприятия да са в основната на конкурентоспособността на Европейския съюз и да създават най-много работни места, кризата ясно показа, че в същото време собствениците на такива предприятия са най-уязвими, а политиката, следвана от държавите-членки, не благоприятства в достатъчна степен тяхното насърчаване и развитие, защото законодателството на Европейския съюз, като например Законодателния акт за малкия бизнес (Small Business Act), не е изцяло въведен и не се прилага напълно. Много дружества фалират по време на криза и това води огромни загуби. Поради тази причина горещо приветствам тази стъпка, която, макар и малка, има огромно значение за малките предприятия, защото им дава яснота относно сроковете за плащане. Ще започнем действително да създаваме условия, които са по-ясни и разбираеми за малките предприятия и ще съдействаме за установяване на бизнес култура.

 
  
MPphoto
 
 

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. (IT) С приемането на тази нова директива за борба със забавянето на плащане – мярка, която представлява осезаема подкрепа за дружествата, и по-специално за малките и средните предприятия – Европейският парламент дава решителен принос в полза на гражданите и европейската производствена система. Преработеният текст на директивата на практика определя ясни срокове за плащане и съответните санкции, които следва да насърчат плащанията в срок в Съюза както от страна на държавните органи, така и от частните дружества. Според данните тази мярка следва да върне отново в икономиката приблизително 180 млрд. евро: това е действителната сума, която дължат държавните органи на частните предприятия в Съюза.

Проблемът със забавянето на плащане се усеща особено остро в Италия, където на държавните органи отнема средно 128 дни да извършат плащания, сравнено със средното за Европа равнище от 67 дни. Поради тази причина са налице значителни отрицателни последици от забавянето на плащане по търговските сделки. Изразявам надеждата си, че тази директива ще бъде приложена възможно най-скоро от националните правителства, за да бъде отстранена една от най-големите пречки за развитието на европейския вътрешен пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. (IT) Най-сетне имаме резултат след месеци на отлагане: гласувахме доклад, който действително ще донесе положителна промяна за бъдещето на нашите дружества. Забавянето на плащане представлява явление, което, особено в Италия, е създало огромни затруднения на десетки хиляди дружества, като е довело до разходи за италианската икономика от порядъка на 30 млрд. евро според изчисления на браншови асоциации. Като оставям настрани конкретни съображения и разликите в държавите, гласувам в подкрепа на доклада, който създава веднъж завинаги ясни правила за държавите и частните дружества. Икономическата криза вече доведе до огромен брой фалити и закриване на предприятия, дружества и прекратяване на стопански дейности. Чрез тази мярка Европа може реално да подаде ръка на много малки предприятия, които са под постоянен натиск от банкови заеми, поради кризата, и вече вероятно се намират в критично състояние поради неплатени вземания, които не са им издължен в срок. След като започне прилагането на тази директива, най-малкото ще бъдат избегнати много случаи, при които дружества са принуждавани да прекратяват дейността си, поради задължения към тях от други публични или частни дружества.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) В условията на нестабилно икономическо положение забавянето на плащане може да окаже изключително неблагоприятно въздействие върху малките и средните предприятия, които се нуждаят от средства, за да платят на своите служители и доставчици. Новите разпоредби относно забавянето на плащане по търговските сделки, които бяха договорени между Парламента и Съвета на 5 октомври, следва да улеснят и ускорят процеса, при който дружествата събират средствата, които им се дължат. Малките и средните предприятия движат икономиката, дори и по време на криза. Това важи за всяка европейска икономика. Европейският парламент гарантира, че всички участници ще бъдат равностойни и че правилата ще важат за всички, което ще бъде от полза за много малки и средни предприятия в Европа.

Благодарение на това съгласие, малките и средните предприятия вече няма да играят ролята на банки за държавните предприятия или големите дружества. Заедно с препоръката на Европейския парламент, която предвижда малките и средните предприятия да дължат ДДС само след като са били платени фактурите, установяването на конкретен срок за плащане на фактури ще бъде от помощ за онези, които са загрижени за оцеляването си в момент, когато има спад на пазарите.

 
  
MPphoto
 
 

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. (IT) Подкрепих доклада, защото считам, че е изключително важно да бъдат предприети всички възможни действия с цел да бъде укрепена конкурентоспособността на малките и средните предприятия. Също така, усилията в борбата със забавянето на плащане по търговските сделки, което представлява неприемлива злоупотреба, трябва да бъдат продължени, особено в период на икономическа рецесия като този, в която се намираме. Отрицателните последици от забавянето на плащане са значителни, представлявайки съществени разходи за дружествата кредитори, намалявайки паричните потоци и възможността за инвестиции и оказвайки влияние върху конкурентоспособността на малките и средните предприятия.

В директивата основателно се предвиждат мерки, които да обезсърчат практиката на нарушаване на сроковете на плащане от страна на длъжниците, мерки, които да дадат възможност на кредиторите да упражняват правата си, и също така определя конкретни и ясни правила за уведомление за просрочка, обезщетение за разноските по събирането и срок от 30 дни за плащане на задължението, освен ако не се прилагат конкретни дерогации. Тези условия вменяват задължение на държавните органи и ги обезсърчават да не предприемат поведение, което може да има отрицателно въздействие върху малките и средните предприятия, което ще подкопае авторитета на приетите политики.

Навременните плащания представляват също така необходимо и предварително условие за инвестиции, растеж и създаване на работни места.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. (FR) Аз декларирам също удовлетворението си от решението относно сроковете за плащане и изразявам задоволството си, че беше прието предложението на социалистите и демократите, което дава възможност за по-дълги срокове за сектора на здравеопазването, в който сложните бюджетни процедури водят до по-дълги срокове за плащане. Също така, за да бъде зачетена свободата на договаряне между частните предприятия, се въвежда важна предпазна мярка посредством забраната за прекалено дълги срокове за плащане спрямо кредитори, които често са малки и средни предприятия.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Въздържах се при гласуването на доклада, защото той подкрепя усилията на Комисията да бъде оказан натиск на държавите длъжници, като предлага строги мерки в момента, когато публичните им финанси са в лошо състояние. Натискът за незабавно заплащане на задълженията, като се предвижда заплаха от сериозни парични санкции под формата на лихва, обслужва единствено интересите на предприятия, които се възползват от кризата, за да намалят разходите за социална защита и да замразят или понижат заплатите на работниците. Доводът, че това щяло да подпомогне малките и средните предприятия, не е основателен, защото – предвид цифрите, посочени в регламента – въпросните предприятия не са нито малки, нито средни. Такива действия биха били оправдани, ако бяха предшествани от силна подкрепа за реалната икономика на работниците и действия, които да насърчат социалното и икономическото сближаване.

 
  
MPphoto
 
 

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. (IT) Подкрепям необходимостта да се подсили Директива 2000/35/ЕО и да бъдат намерени инструменти, които да премахнат или намалят забавянето на плащане по търговски сделки. Имам предвид, по-специално, малките и средните предприятия, които представляват ключова част от европейския пазар по отношение на създаването на блага и работни места. Политическият избор на Европейската комисия е крачка в правилната посока, като тя цели да направи бизнес климата по-благоприятен за малките и средните предприятия. Що се отнася до възпиращия характер на лихвата от 8%, имам известни опасения относно резултатите в определени региони в моята страна и други европейски държави, които действително изпитват трудности при спазването на новите правила. Изразявам надеждата си, че този нов подход може да бъде реална възможност за промяна. Сега трябва да насочим вниманието си към наблюдение на прилагането на директивата във вътрешните правни системи с участието на регионалните и местните органи, така че да се гарантира, че то се извършва навсякъде по стандартен начин.

 
  
MPphoto
 
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. (RO) Изразявам надеждата си, че влизането в сила на Директивата относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки ще бъде от полза най-вече за малките и средните предприятия в Европейския съюз, които чрез нея ще бъдат по-добре защитени и ще им бъдат осигурени ресурси за увеличаване на инвестициите и създаването на нови работни места. В същото време искам да изразя надеждата си, че директивата ще улесни създаването на механизми за събиране на дългове, тъй като забавянето на плащане от държавните органи води до дисбаланси в работата на малките и средните предприятия, а оттам и на самия пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. (IT) Забавянето на плащания по търговските сделки между предприятията и между предприятията и държавните органи е едно от нещата, които понастоящем възпрепятстват възстановяването на икономическия растеж. Одобряването на новата директива относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки представлява важно нововъведение, което ще изисква съответната подготовка преди всичко на публичния сектор както в политическо, така и в административно отношение. В политически аспект това трябва да се извърши така, че при финансовото и бюджетното планиране да се вземе под внимание не само въздействието на правилата на Европейския съюз относно Пакта за стабилност и растеж, но и въздействието на новите правила относно забавянето на плащане, които, ако не бъдат управлявани правилно, могат да имат пряк и непряк ефект върху възможностите за маневриране на правителствата на различни равнища. В административен аспект е необходима съответната подготовка за правилното финансово управление на публичните органи, като се започне със съотношението между пасиви и разходи, така че данъчните приходи, а оттам и хората, да не бъдат натоварвани с неща като плащания на лихви, които могат да повлияят в значителна степен на публичните средства. В заключение искам да кажа, че изглежда е важно да има по-специална информираност и гъвкавост по отношение на няколко сектора, като например сектора на здравеопазването, в който при държавните органи се наблюдава значително забавяне на плащане към предприятия за обичайно доставяните стоки и услуги.

 
  
MPphoto
 
 

  Diane Dodds (NI), в писмена форма. (EN) В настоящите икономически условия малките и средните предприятията изпитват значителни трудности да оцелеят дори и без допълнителната тежест от забавянето на плащания по търговски сделки. Следователно всеки един механизъм, който спомага да бъдат защитени тези предприятия от допълнителните разходи и финансови последици, свързани със забавянето за плащане, следва да се приветства.

Считам обаче, че правителството на Обединеното кралство трябва да има последната дума при регулирането на този въпрос, а не Европейският съюз, да гарантира, че дружествата и държавните органи спазват поетите задължения за плащане. Настоящият доклад, макар и да има достойнства, се нуждае от допълнително изясняване по отношение на няколко аспекта и поради тази причина за момента се въздържах при гласуването.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки, защото той ще даде възможност да бъдат приети хармонизирани мерки, които биха били от изключителна важност за резултатите на дружествата – по-специално малките и средните предприятия – в настоящия момент на икономическа криза. Все пак считам за положително гарантирането на система за изключения за сектора на здравеопазването.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Забавянето на плащания е проблем, който има изключително сериозни последици за устойчивостта на световната икономика и е особено пагубен за малките и средните предприятия (МСП). Последиците от него са дори още по-вредни в настоящия период на икономическа и финансова криза. Лошият пример, даван от публичната администрация, е неприемлив, особено в мащабите, които се наблюдават в Португалия. Необходими са мерки за овладяване на забавянето на плащания по търговски сделки, за да се защити стабилността на европейската икономика, като се избегнат ситуации, при които производствените структури изпитват финансови трудности и завишаване на цените на финансовите продукти и по този начин се увеличава зависимостта от банковия сектор. Бих искал да подчертая случващото се със земеделските производители, чиито вземания често са забавяни от супермаркетите и дистрибуторите. Максималният срок от 30 дни – който може да бъде удължаван до 60 дни – в който трябва да бъде извършено плащането, след като са били предоставени услугите и след като са били фактурирани, е съвсем разумен за баланса на търговските отношения и ще бъде от основно значение за насърчаване на култура на навременно изпълнение на задълженията.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. (EN) Приемането днес на доклада Weiler отбелязва важна промяна на сроковете за плащане в стопанските отношения. Понастоящем е честа практиката – и, което е по-лошо, това е приетата практика – държавните органи да упражняват натиск върху малките и средните предприятия да подписват договори, които позволяват отлагане на плащанията на фактурите.

Малта е пример за това. Множество малки и средни предприятия, които осигуряват над 70% от заетостта в частния сектор, изпитват сериозни трудности с паричния поток, поради забавени плащания, по-специално, от държавни органи, включително правителството.

В някои държави-членки, срокът от 60 дни за държавните органи ще служи като важна предпазна клауза за малките и средните предприятия и за гражданите. Все пак, за да бъде тази разпоредба действително ефективна, трябва да има правилно транспониране и прилагане на директивата във всяка държава-членка, съчетано със строго наблюдение от страна на Комисията. Единствено тогава това ново правило ще може да бъде превърнато на практика в осезаеми ползи за гражданите, и по-специално за малките и средните предприятия.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. (PL) Сроковете за плащане по търговските сделки са от първостепенно значение за правилното функциониране на европейските икономики. За съжаление, между държавите-членки има значителни различия що се отнася до спазване на сроковете за плащане и това налага внимателното преразглеждане на Директива 2000/35/ЕО от 8 август 2002 г., която понастоящем е в сила.

Липсата на дисциплина при сделките представлява особена опасност за малките и средните предприятия в държавите, които бяха тежко засегнати от икономическата криза. Забавянето на плащане често води до трудности както на вътрешния пазар, така и при трансграничната търговия. Поради тази причина подкрепям предложението на докладчика за въвеждането на по-строго законодателство, на инструменти за защита на предприятията и на задължително обезщетение за събирането на забавени плащания на фактури и на начисляване на лихва.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. (DE) Приветствам решението на доклада да бъде оказана решителна подкрепа на малките и средните предприятия. Забавянето на плащане е огромен икономически проблем при търговските сделки в Европейския съюз. И в селскостопанския сектор това представлява сериозен въпрос, ако проблемите с ликвидността бъдат прехвърлени върху селскостопанските предприятия. Ясно определените срокове за плащане ще сложат край на тези методи. Подкрепям въвеждането на стандартен 30-дневен срок за плащане, както се предлага в доклада, а също и въвеждането на общ максимален краен срок от 60 дни. Считам, че е неприемливо, когато в много държави-членки биват забавени плащанията на публични средства във връзка със сделки с публичната администрация. Забавянето на плащания нанася сериозни вреди на условията за стопанска дейност и на вътрешния пазар и влияе пряко на държавите-членки. Предлаганата фиксирана сума на обезщетението, което ще бъде заплащано считано от първия ден на забавянето на плащане, представлява конкретен метод за предотвратяване на тази практика.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Weiler, защото считам, че е от основно значение да бъдат защитени кредиторите на публичните администрации, които са най-вече малки и средни предприятия. Тази мярка ще даде възможност да бъдат върнати в обръщение приблизително 180 млрд. евро ликвидни средства: това е сумата на цялостния дълг на публичните администрации към предприятия в целия Европейски съюз. Това действително е важна стъпка, защото предприятията ще получат автоматичното право да изискват заплащане на лихва за забавяне и да получават фиксирана минимална сума от 40 евро като обезщетение за разноските по събирането на задължения. Също така предприятията във всеки случай ще могат да изискват възстановяване на всички разумни разходи, направени за тази цел. Считам, че тази инициатива ще служи като стимул на държавите-членки да изготвят кодекси за плащане в срок. Всъщност те могат да запазят или да въведат нови закони и подзаконови нормативни актове, които да съдържат разпоредби, които са по-благоприятни от тези, установени в директивата.

 
  
MPphoto
 
 

  Erminia Mazzoni (PPE), в писмена форма. (IT) Считам, че от множеството предложения, съдържащи се в Законодателния акт за малкия бизнес, предложението, свързано с изменението на Директива 2000/35/ЕО беше най-неотложно. Забавянето на плащане се превърна в обичайна практика на държавните органи в много държави (и Италия определено е сред тях). Ако средният срок в Европа е 180 дни от датата на падежа, можем да си представим мащаба на забавянията в отделни случаи и последствията за хората, които управляват малки и средни предприятия.

Парадоксът е, че държавата изисква плащане в срок на задължения и данъци, като налага санкции и начислява лихва от първия ден на забавянето, но пренебрегва своите собствени задължения, когато самата тя е длъжник. Изменението, което гласуваме днес, е много важно особено в момента на сериозни икономически трудности, но само то няма да е достатъчно за решаване на проблема. Ако отделните държави-членки не променят процедурите си за събиране на задължения от държавните органи, за да ги съкратят и да ги направят по-ефективни, одобрените разпоредби няма да бъдат ефективни.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Забавянето на плащания по търговски сделки, било то между дружества или между дружества и държавни органи, води до проблеми с паричния поток на малките и средните предприятия (МСП) и това от своя страна често става причина за допълнителни забавяния на плащания, като по този начин се създава порочен кръг, на който е трудно да се противодейства. Уверени сме, че въвеждането на новите правила, предложени тук, ще представлява важна крачка към промяна на това положение и по този начин ще се подпомогнат дружествата в период на икономическа и финансова криза. Предложените санкции са пропорционални и необходими, като се надяваме, че те ще обезсърчат нелоялните търговски практики, които се прилагат от много търговски оператори.

 
  
MPphoto
 
 

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма.(HU) Приемането на Директивата относно борбата със забавяне на плащане беше съществено значение и поради тази причина подкрепих резолюцията. Разискването тази сутрин също доведе до извода, че последиците от кризата, която в недалечното минало не подмина държавите-членки, все още са съвсем ясно осезаеми. Трябва да направим множество промени с оглед на правилното функциониране на вътрешния пазар. Като част от тези промени в доклада основателно се препоръчва преход към култура на плащане в срок. По този начин забавянето на плащане ще води до последици, които ще го направят неизгодно.

Според оценката на въздействието, предшестваща това преразглеждане, органите в няколко държави-членки са известни с лошите си практики по отношение на плащанията. Искрено се надявам, че днешното решение ще промени и това. В заключение, улесняването на работата на малките и средните предприятия може да бъде поставено като приоритет на нашите ангажименти и в това отношение. Предложените механизми за алтернативно разрешаване на спорове могат да предложат решение, както може и оповестяването на практиките на държавите-членки. Възползването в най-голяма степен от възможностите, които предлага порталът на европейският портал за електронно правосъдие, може да подпомогне кредиторите и предприятията да работят по-безпроблемно.

 
  
MPphoto
 
 

  Miroslav Mikolášik (PPE), в писмена форма. (SK) Приветствам предложението на Комисията, насочено към решаване на проблема със забавянето на плащания, който се превръща в сериозен въпрос, по-специално при трансграничните търговски сделки, тъй като нарушава правната сигурност.

С цел последиците от забавяне на плащане да бъдат такива, че да обезкуражават тази практика, е необходимо да бъде въведени бързи процедури за събирането на неоспорени неизплатени дългове, свързани със забавянето на плащане в рамките на установяването на култура на плащане в срок. Предложението за изменение, насочено към принудително плащане на такива искове срещу дадено предприятие или държавен орган посредством широко достъпна онлайн процедура, ще бъде положителна стъпка към опростяване и ускоряване на събирането на този вид неизплатени дългове. Това ще бъде от полза най-вече за малките и средните предприятия, които са ощетени от забавяне на плащания и сложни процедури по събирането.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Неизплатените дългове представляват значителен финансов риск, най-вече за малките и средните предприятия. Липсата на лоялност по отношение на плащанията, особено в момент на криза, може сериозно да навреди на ликвидността. Определено тези мерки ще бъдат полезни и ще доведат до по-голяма съзнателност по отношение на плащанията. Въздържах се при гласуването, тъй като не съм убеден, че е разумно това да бъде регулирано на общоевропейско равнище или че регулирането би подобрило етиката по отношение на плащанията.

 
  
MPphoto
 
 

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. (IT) В доклада се разглежда проблема със забавянето на плащанията, който действа дестабилизиращо на пазара и най-вече ощетява малките и средните предприятия, за които съм особено загрижен. Подкрепата ми за доклада следва да се разглежда като изразяване на надежда за раждането на нова търговска култура, която отдава по-голямо значение на плащането в срок и в която забавянето на плащане се счита за неприемлива злоупотреба с положението на клиента, и нарушение на договора, а не се възприема като обичайна практика.

 
  
MPphoto
 
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. (LT) Подкрепих това законодателство, защото считам, че по-добрите споразумения, свързани с плащането, са от полза за малките и средните предприятия (МСП) и предприемаческа култура като цяло. Считам, че една от разпоредбите, предлагани в този документ, е особено положителна: призивът да се публикуват бързо списъци с подотчетни дружества. Тези мерки не само биха насърчили дружествата (по-специално малките и средните предприятия) да се разплащат навреме помежду си, като по този начин ще намалят рисковете от проблеми с ликвидността, но ще се повиши е авторитетът, а оттам и конкурентоспособността на такива дружества.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Подкрепих доклада на г-жа Weiler, доколкото считам, че той има основно значение за установяването на максимален таван, под който трябва да бъде заплащано на предприятия. Тази необходимост е дори още по-неотложна и съществена в сегашния кризисен момент. Малките и средните предприятия, заедно с предприемачите, играят много важна роля във всички наши икономики и са основните генератори на заетост и доходи, а също и основните движещи сили за иновации и растеж. За съжаление, твърде често напоследък ставаме свидетели на ситуации, при които на дружества се дължат няколко милиона евро от държавни органи, но, за съжаление, тези дружества са принудени да прекратят дейността си или да обявят фалит, именно поради забавяне на тези плащания. Ето защо изразявам надеждата си, че по време на етапа на прилагане ще бъдат взети под внимание и други фактори – установяване на олекотени връзки към пакта за стабилност за държавните органи и в същото време постепенно съкращаване на сроковете за плащане. Това ще обедини двете изисквания и ще донесе ползи за цялата система на страната. Изразявам надеждата си, че директивата ще бъде транспонирана бързо от държавите-членки, така че прилагането й да започне възможно най-скоро. Това е дълг на нас като законодатели и право, което принадлежи на дружествата кредитори.

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. (FR) Забавянето на плащания може да доведе до финансови затруднения и дори до фалит на някои предприятия, по-специално, на малки и средни предприятия: според Европейската комисия забавянето на плащания струва на европейската икономика около 180 млрд. евро годишно. Други изследвания посочват 300 млрд. евро годишно, което се равнява на държавния дълг на Гърция. Изразявам задоволството си, че при настоящите икономически условия Съветът и Парламентът успяха да постигнат съгласие още в самото начало по отношение на амбициозно преразглеждане на европейското законодателство в тази област. Европейският парламент имаше значителен принос в това отношение. Успяхме да гарантираме, че в окончателния текст ще намерят място множеството подобрения, подкрепени в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, а именно: по-висок процент на дължимите лихви в случай на забавяне; по отношение на сделките между търговци, принципно правило от 30 дни и удължаване до 60 дни, който срок може да бъде удължаван при определени условия; по отношение на публичните институции, максимален срок от 60 дни; по-голяма гъвкавост за държавните здравни и медико-социални институции; и в заключение, опростяване на обезщетенията за разноските по събирането (фиксирана сума от 40 евро).

 
  
MPphoto
 
 

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. (IT) Искам да поздравя г-жа Weiler за отличната й работа. Европейският парламент даде зелена светлина на няколко нови закона, които да ограничат забавянето на плащане от държавни органи към техните доставчици, основната част от които са малки и средни предприятия. Парламентът е предвидил разпоредби, според които държавните органи са длъжни да заплащат за получените от тях услуги или стоки в срок от 30 дни. Ако не спазят този срок, трябва да заплатят лихва за забавяне на плащане в размер на 8%.

Принципът за плащане в срок за извършена работа е от основно значение за коректно поведение и също така е от изключителна важност за определяне на надеждността на дадено предприятие, наличните му средства и достъпът до кредит и финанси. Ето защо тази нова директива, която сега следва да бъде приложена в националните правни системи в срок от 24 месеца след приемането й, ще донесе ползи за цялата европейска икономика.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Предвид факта, че забавянето на плащане е явление, което засяга много и взаимно свързани случаи, борбата с него трябва да се води с голям набор от взаимно допълващи се мерки. Поради тази причина Парламентът счита, че един чисто законов подход, целящ подобряване на мерките за правна защита при забавяне на плащане, е необходим, но не е достатъчен. „Твърдият“ подход от страна на Комисията, акцентиращ върху строги санкции и разубеждаващи мерки, трябва да бъде разширен, като в него се включат „меки“ мерки, целящи осигуряването на положителни стимули за борба срещу забавянето на плащане.

Освен това успоредно с прилагането на директивата следва да бъдат насърчавани практически мерки като използването на електронни фактури.

 
  
MPphoto
 
 

  Marco Scurria (PPE), в писмена форма. (IT) Италия е страната, в която предприятията са ощетени в най-голяма степен поради забавяне на плащания от страна на държавни органи, като средният срок за плащане към доставчици е 180 дни, в противовес със средния за Европа срок от 67 дни. Това води до финансови проблеми, рязко ограничаване на възможностите за инвестиции и загуба на конкурентоспособност, най-вече за малките и средните предприятия.

Директивата, която гласувахме днес, съдържа мерки, които възпират длъжниците да плащат със закъснение и дава възможност на кредиторите да защитят ефективно интересите си спрямо такова закъснение, като въвежда правото на законова лихва, в случай на забавяне на плащане, дори това да не е изрично посочено в договора. Тя също така задължава държавните органи да плащат в срок до 60 дни от датата на искането за плащане, при условие че услугата е била извършена в задоволителна степен.

Приемането на тази директива действително подпомага съществено нашите предприятия: днес едно от четири дружества прекратява дейност вследствие на проблеми, свързани с недостатъчно ликвидни финанси. Тези нови правила относно плащанията ще означават, че дружествата ще си върнат пазарната конкурентоспособност и няма да бъдат загубени работни места.

 
  
MPphoto
 
 

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. (FR) Приемайки с категорично мнозинство доклада на моя колега, Barbara Weiler, относно предложението за директива относно забавяне на плащане, Европейският парламент създава балансирани и ясни правила, които насърчават платежоспособността, иновациите и създаването на работни места. Малките предприятия и държавните болници ще се възползват от мерките, предложени от нас.

Първите вече няма да бъдат изправени пред финансовите проблеми, породени от забавяне на плащания, а последните ще могат да се възползват от удължен 60-дневен срок за плащане, тъй като имат специален статут, предвид факта, че са финансирани чрез възстановяване на разходи съгласно социалноосигурителните системи. Също така споразумението, което ще постигнем със Съвета, ще даде възможност за бързо влизане в сила на директивата и транспонирането й от държавите-членки още през януари 2011 г. Приветствам ефективността на това гласуване.

 
  
MPphoto
 
 

  Salvatore Tatarella (PPE), в писмена форма. (IT) През последните години, забавянето на плащания става все по-нарастващо бреме за финансовото управление на предприятията. Това забавяне представлява сериозен и опасен проблем, който влошава качеството на системата за търгове, като поставя в сериозна опасност оцеляването на малките предприятия и води до загуба на конкурентоспособността на европейската икономика. Статистическите данни са тревожни най-вече що се отнася до Италия, където средният срок за извършване на плащания е 186 дни, като има крайности от по 800 дни от страна на регионалните правителства по отношение на сектора на здравеопазването. Това е възмутителна практика, която често принуждава много малки и средни предприятия да прекратяват дейността си. Чрез този доклад правим важна стъпка към постановяване на 60-дневен максимален срок за плащане от публичния към частния сектор. Разбира се, приемането на това законодателство няма да реши проблема с магическа пръчка, но определено представлява отправна точка, от която да бъде прекратен омагьосаният кръг най-вече по отношение на държавните органи. Ефективността и своевременната реакция на държавните органи при плащане на фактури са важна стъпка, която ще бъде от полза и за цялата европейска икономика. Изразявам надеждата си, че държавите-членки и преди всичко Италия ще транспонират това законодателство възможно най-бързо.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Настоящият доклад представлява значителен принос за решаване на проблема със забавянето на плащане по търговските сделки между предприятия или между предприятия и държавни органи. Инициативата е насочена към осигуряването на по-добра ликвидност на дружествата в Европейския съюз, посредством хармонизиране. Борбата срещу забавянето на плащане е приветствана особено силно в момент на криза, тъй като продължителните забавяния имат негативни последици за дейностите на дружествата. Мярката има за цел да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар посредством спешно реформиране на задължителните срокове и на санкциите, които се прилагат, когато тези срокове не се спазват.

Във връзка с това приветствам факта, че законодателното предложение, което предвижда общ срок от 30 дни за плащания по сделки между дружества и между дружества и държавни органи – като тези органи ще могат да се възползват от срок до 60 дни при извънредни случаи – получи широка подкрепа в групата на Европейската народна партия (Християндемократи), чийто член съм.

Считам също така за положително установяването на лихвен процент, който ще бъде прилаган спрямо забавени плащания въз основа на основния лихвен процент на Европейската централна банка плюс 8%. Считам, че тази мярка означава силно насърчаване на икономическата дейност на малките и средните предприятия, чиито икономически резултати често пъти са сериозно влошени вследствие на бюрократични пречки.

 
  
MPphoto
 
 

  Marianne Thyssen (PPE), в писмена форма. (NL) Г-н председател, госпожи и господа, току-що гласувахме преработеният текст на директивата относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки. Подкрепям напълно това споразумение. Прекалено дългите срокове за плащане, а и забавянето на плащане, са заплаха за управлението на стабилни дружества, оказват влияние на конкурентоспособността и рентабилността, като в крайна сметка могат да доведат до рискове за съществуването на дружеството. Тъй като настоящата директива изглежда не беше достатъчно ефективна по отношение на прекратяването на забавянето на плащане, подкрепям също така и укрепването на съществуващите правила. Що се отнася до максималните срокове за плащане, ще предвидим допълнителни гаранции за дружествата, защото по принцип плащанията трябва да бъдат извършени в срок от 30 дни. Това е от особена важност за плащания между дружества и държавни органи. В крайна сметка отсега нататък държавите-членки и самите правителства ще трябва да бъдат за пример. Това е въпрос на авторитет, с други думи, въпрос на това от европейските институции в бъдеще да се изисква да спазват същите правни срокове, както всички останали. Фактът, че директивата предвижда, че отклонение в договорите от стандартните клаузи, свързани с сроковете за плащане, ще бъде допустимо единствено с оглед обективни и обосновани причини, ще бъде важен фактор за нейното прилагане. В заключение, искам да изразя надеждата си, че фиксираната сума на обезщетението по отношение на разноските по събирането ще принудят некоректните платци да спазват правилата и, което е по-важно, това да се превърне в практика. Това ще донесе ползи за нашите дружества и за заетостта.

 
  
MPphoto
 
 

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Weiler относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки.

Стопанските дейности са възпрепятствани в значителна степен от дълговете или забавянето на плащания, които често стават причина иначе платежоспособни предприятия да фалират, поради възникване на ефекта на доминото. Забавянето на плащане е често срещано явление в Европа и нанася вреди на предприятията, особено на малките такива.

Също така в повечето държави-членки държавните органи обикновено забавят плащанията си, когато изпитват финансови затруднения. Поради тази причина е налице необходимост от укрепване на съществуващите правни мерки, като се започне борба със забавянето на плащания, която да подкрепи дружествата, по-специално малките и средните предприятия, и да установи точни срокове и съответни санкции за нарушителите.

 
  
  

Доклад: Ilda Figueiredo (A7-0233/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като бедността е много сериозен проблем, който засяга 85 млн. от нашите европейски съграждани, така че никой не бива да остава безразличен към него. Въпросът трябва да е на челно място сред нашите приоритети и заслужава колективен отговор, който да осигурява онези, които се окажат в положение на социална уязвимост, да имат поне минимално достойнство. Бедността засяга нашите младежи, нашите възрастни хора, но все повече и нашите работници. Шест милиона работни места бяха загубени само през последните две години, наред с влошаване на ниското равнище и нестабилността на заплатите на работниците, дори когато успяват да запазят работните си места. Необходим ни е системен подход, който да се заеме и реши причините на проблемите, като прерязва зараждащите се проблеми още при възникването им. Същевременно обаче понастоящем не можем да осигурим незабавни и неотложни отговори на последствията от тях. С оглед на това, осигуряването на уязвимите в нашето общество да получават минимален доход за живеене и предоставянето им на незабавни отговори, които да им позволят да излязат от това положение, е не само необходимост, но и изискване, което трябва да бъде изпълнено в рамките на отговорност и неотложност.

 
  
MPphoto
 
 

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. (IT) ЕС показа своя ангажимент за борба срещу бедността в Европа в рамките на инициативи, подпомогнати за 2010 г., Европейската година за борба с бедността и социалното изключване и по отношение на постигане на Целите на хилядолетието за развитие на ООН. Предвид тежестта на икономическата и социална криза и въздействието й върху нарастването на бедността и социалното изключване, някои уязвими групи от населението като жени, деца, възрастни хора и младежи изпитаха отрицателните ефекти на положението много по-остро. При това положение, макар че един минимален доход може да представлява подходяща система за защита на такива категории, той не взема предвид принципа на субсидиарност и затова фактически тази тема е отговорност на отделните държави-членки.

Поради съществуващите неравенства между заплатите и социалните равнища в Европа е трудно да се установи общ праг за минимален доход. Считам, че вместо това би било полезно да бъдат насърчени отделните държави-членки да подобрят начините за реакция на политиките за борба с бедността, да бъде насърчено активното приобщаване, адекватен доход, доход до качествени услуги и справедливо разпределение на богатството. Преди всичко обаче държавите-членки следва да бъдат насърчавани да използват по-добре структурните фондове на тяхно разположение.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. (RO) Международната общност потвърди своя ангажимент за борба срещу бедността по няколко повода. Един такъв глобален подход е необходим, защото бедността не се ограничава до слабо развитите страни в Африка на юг от Сахара или Азия, а засяга и 17% от населението на ЕС.

Считам, че срещата на високо равнище на ООН миналия месец отбелязва важен момент, който води до приемането на конкретен план за действие за постигане на Целите на хилядолетието за развитие. От своя страна ЕС предложи намаляване с 25% на броя на хората, живеещи в бедност до 2020 г., и разпределяне на 0,7% от своя брутен вътрешен продукт за помощи за развитие. Освен това Европейският парламент насърчава чрез приемането на доклада активното приобщаване на групи в неравностойно положение и осигуряване на ефективно икономическо и социално сближаване.

Бих искала да спомена големия принос на Румъния към програмите на ООН за борба с бедността, възлизащ на 250 млн. евро. Тъй като помощта за развитие трябва да бъде взаимна, моята страна ще продължи да спазва своите ангажименти. Считам обаче, че трябва да се съсредоточава повече внимание върху групите с висок риск от бедност като селското население или ромското етническо малцинство.

 
  
MPphoto
 
 

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. (ES) Целта на тази инициатива е да бъдат приети различни мерки на европейско равнище за изкореняване на бедността и социалното изключване. Икономическата криза изостри положението на много европейци. Безработицата нарасна и при тези обстоятелства положението на повечето уязвими хора като жени, деца, младежи и възрастни хора е още по-несигурно. Ето защо е необходимо да приемем мерки на европейско и национално равнище и минималните доходи са добър инструмент за осигуряване тези, които са в нужда, да живеят достойно. Крайната цел обаче е пълната интеграция на пазара на труда, което дава възможност за истинско социално сближаване. В това отношение се надявам, че ще можем да осигурим икономическото развитие да бъде придружено от социално развитие, и по-специално да повлияем на развитието на социалната икономика. Надявам се също така, че ще можем да постигнем целите на стратегията „Европа 2020“ за намаляване с 20 млн. броя на хората, изложени на риск от бедност.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах за доклада, защото въпреки всички декларации за борба с бедността европейските граждани продължават да живеят в бедност, социалните неравенства се увеличават и броят на бедните работници също нараства. Европейският съюз трябва да приеме по-активни мерки за борба с бедността и социалното изключване, като обърне особено внимание на хората с несигурна заетост, безработните, семействата, възрастните хора, жените, самотните майки, децата в неравностойно положение и хората, които са болни или трудоспособни в различна степен. Минималният доход е една от основните мерки за борба с бедността, която помага за извеждане на тези хора от бедността и за осигуряване на правото им на приличен живот. Бих желала да привлека вниманието към факта, че минималният доход ще постигне целта си за борба с бедността само ако държавите-членки предприемат конкретни действия да гарантират минималния доход и да реализират национални програми за борба с бедността. Освен това в някои държави-членки схемите за минимален доход не отговарят на прага за относителна бедност. Затова Европейската комисия следва да разгледа добрите и лошите практики при оценката на националните планове за действие. Оттук и минималният доход – главният елемент за социална защита – несъмнено е важен за осигуряване защитата на хората, изправени пред бедност, и техните равни възможности в обществото.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Почти 300 000 семейства в Румъния получават гарантиран минимален доход от държавата по закон, който е в сила от 2001 г. и за който се предоставят средства от фиска в размер на почти 300 млн. евро. На фона на настоящата икономическа криза, чийто ефект се усеща особено силно от гражданите на по-слабо развитите страни, препоръката на Европейския парламент за въвеждане на схема за минимален доход във всички държави-членки предоставя очевидно решение. Въпреки че никой не може да оспорва необходимостта от такава схема за гарантиран минимален доход, очевидно тя е открита за злоупотреби.

За схемата се изискват една добра времева рамка и контролна рамка, защото съществува риск схемата да насърчи хората да не работят. Именно за да се осигури това да не се случи, се препоръчва всеки, който получава такъв доход, да може да предоставя и няколко часа работа в полза на общността. Към края на 2008 г. 85 млн. души са живели под границата на бедността в целия ЕС. Тези цифри подчертават необходимостта от подкрепа, особено когато говорим за млади или стари хора.

 
  
MPphoto
 
 

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. (FR) Икономическата криза влоши още повече бедността. Повече от 85 млн. души понастоящем живеят под границата на бедността в Европейския съюз. В контекста на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване приветствам политическия ангажимент, поет от Европейския парламент, да осигури икономическо и социално сближаване, което е силно и ефективно.

Докладът Figueiredo изтъква, че въвеждането на минимален доход на национално равнище е един от най-ефективните начини за справяне с бедността. Аз обаче съм против това да има минимален доход на равнището на Европейския съюз. Една такава мярка би била демагогия и напълно неподходяща в сегашната ситуация. Структурните фондове също играят важна роля за справяне със социалното изключване. По-специално Европейският социален фонд е силна европейска инвестиция, предназначена да направи пазара на труда по-достъпен за онези, които изпитват трудности. Той трябва да остане като силен инструмент на политиката за сближаване в периода 2014-2020 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Гласувах в подкрепа на този изключително добър доклад, защото той настоява на необходимостта за предприемане на конкретни мерки за изкореняване на бедността и социалното изключване чрез подкрепа за справедливо преразпределение на доходите и богатството, с което се гарантира адекватен доход и се придава реален смисъл на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване. Той призовава държавите-членки да „преразгледат“ политиките, гарантиращи адекватен доход, като се знае, че е необходимо да бъдат създадени прилични и жизнеспособни работни места, за да се води борба срещу бедността. Според него социалните цели трябва да съставляват неразделна част от стратегията за изход от кризата и създаването на работни места трябва да бъде приоритет на Европейската комисия и правителствата на държавите-членки като първа стъпка за намаляване на бедността. Според него схемите за адекватен минимален доход трябва да установят минималните доходи на равнище еквивалентно най-малко на 60% от средния доход в съответната държава-членка. Той подчертава също така значението на съществуването на помощ при безработица, която гарантира приличен жизнен стандарт, а също така необходимостта да се намали продължителността на отсъствията от работа, между другото, като бъдат направени държавните служби за заетост по-ефективни. Той подчертава също така необходимостта да бъдат приети правила за осигуряването, за да бъде установена връзка между минималната изплащана пенсия и съответния праг на бедността.

 
  
MPphoto
 
 

  Ole Christensen (S&D), в писмена форма. (DA) Ние, датските социалдемократи в Европейския парламент (Dan Jørgensen, Christel Schaldemose, Britta Thomsen и Ole Christensen), гласувахме в подкрепа на доклада по собствена инициатива за ролята на минималния доход в борбата с бедността и за насърчаване на приобщаващо общество в Европа. Ние считаме, че всички държави-членки на ЕС следва да приемат цели във връзка с бедността и да въведат схеми за минимален доход. Същевременно считаме, че тези цели и схеми следва да бъдат адаптирани към обстоятелствата в отделните държави-членки. Считаме, че има много начини за оценка на бедността и следва да зависи от всяка отделна държава-членка да намери най-добрия начин за това и да изгради схема за минимален доход, която е пригодена към тази държава-членка.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. (PT) Настоящата икономическа криза оказа огромно влияние за увеличаване на безработицата, за голямото обедняване и за социалното изключване на хора в цяла Европа. Бедността и социалното изключване достигнаха неприемливи нива: почти 80 млн. европейци живеят под границата на бедността, 19 млн. от тях са деца – еквивалент на почти две от всеки 10 деца – а мнозина други са изправени пред сериозни трудности при достъпа до работни места, образование, жилищно настаняване и социални и финансови услуги. Безработицата също достигна безпрецедентни равнища във всички държави-членки при средно за Европа 21,4%, като един от пет младежи е безработен. Това положение е неприемливо и е необходимо да направим всичко по силите си, за да помогнем да бъде превъзмогната трагедията, която преживяват тези хора.

За тази цел 2010 г. беше определена като Европейска година за борба с това бедствие с цел засилване на политическия ангажимент на ЕС и предприемане на мерки, които имат решаващо въздействие за изкореняване на бедността. Съгласен съм, че е необходимо да има минимална заплата във всяка държава-членка, придружена от стратегия за социална реинтеграция и достъп до пазара на труда.

 
  
MPphoto
 
 

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. (IT) Икономическото и социално сближаване е основна предпоставка за всяка обща политика в Европа и в по-малки контекстове. Когато има различни интереси, целите също се различават и е невъзможно да се планира нещо общо. Повишаването на жизненото равнище на онези, които живеят под прага на бедността, е приоритет. Обществените ресурси, които се използват в този контекст, са несъмнено средносрочна инвестиция, тъй като, ако са добре разпределени, те подхранват случаи на растеж, които се самоподдържат. Прехвърлянето на фиксирани суми винаги е несигурно, ако не са част от по-широка програма от стимули. Две ситуации изискват различен подход. Първата, свързана със социалните грижи, е, когато един работник не може да заработи достатъчно, за да води достоен живот поради физически или умствени недъзи или други подобни причини. Втората ситуация, свързана с правни и икономически въпроси, включва липсата на гъвкавост на пазара на труда, който не съпоставя адекватно производителността и заплатите или който не ви позволява да работите толкова, колкото желаете, или пропорционално на това, което искате да заработите, за да водите приличен живот. При тези две ситуации публичният сектор може и трябва да се намеси, като даде възможност за създаване в другите сектори на стимул за усилена работа – а не обратното.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) Приблизително една пета от населението на ЕС живее под границата на бедността, като процентът на бедност е по-голям сред децата, младежите и възрастните хора. Делът на бедните работници нараства успоредно с увеличаването на броя на несигурни, ниско платени работни места. В 10 държави-членки процентът на материални лишения засяга поне четвърт от населението, като този дял надвишава половината от населението в случая с Румъния и България. Всички тези фактори допринасят за това ЕС да се изправи пред проблема на бедността, задълбочен не само от рецесията, но и от антисоциалните политики, реализирани от десни правителства. Минималният доход може да гарантира социална защита на широки групи от населението, които сега живеят в бедност. Този минимален доход трябва да изиграе изключително важна роля за предотвратяване на трагични ситуации, предизвикани от бедността, и за спиране на социалното изключване. За да се води ефективна борба срещу бедността, е необходимо да се подобри качеството на работните места и заплатите, да бъде въведено правото на доход, както и да се осигурят необходимите средства за социални помощи, пенсии и добавки. 2010 г. е Европейска година за борба с бедността и социалното изключване, като продължава кампанията за приобщаващо общество, приета с Договора от Лисабон. Това ми дава още една причина да гласувам в подкрепа на кампанията.

 
  
MPphoto
 
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. (RO) Считам, че е необходимо да бъдат предприети действия и на европейско, и на национално равнище за защита на потребителите срещу несправедливи условия за погасяване на заеми и задължения по кредитни карти и за установяване на условия за достъп до заеми, които ще предотвратят свръхзадлъжнялостта на домакинствата, а с това и изправянето пред бедността и социалното изключване.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) В Европа 20 държави-членки имат национално законодателство, което определя минимална заплата, и различията между страните могат да бъдат доста съществени. Така например минималната заплата в Люксембург е приблизително 1682 евро, докато в България тя е само 123 евро.

Ето защо Европейският парламент отново призовава за европейски минимален доход. Този минимален доход може да бъде едно от решенията, които да се разгледат, за предотвратяване попадането на милиони европейци в бедност. Считаме, че е важно да се изтъкне, че гарантирането на минимален доход следва естествено да бъде придружено от цялостна социална стратегия, включваща достъп до основни услуги като здравеопазване, достъп до жилищно настаняване, образование, обучение през целия живот, и то за всички възрасти и по начин, пригоден за всяка страна.

Членовете на Европейския парламент подчертаха, че истинската цел на схемите за минимален доход следва да бъде не само помощ, но и подпомагане на бенефициентите, за да могат да преминат от положение на социално изключване към трудов живот.

 
  
MPphoto
 
 

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. (FR) Моята подкрепа за доклада подчертава значението на солидарността в нашите европейски общества, особено в Европейската година за борба с бедността.

Определени държави-членки като Франция изиграха пионерска роля със създаването на „минимален гарантиран доход“ преди 20 години. Опитът обаче ни научи, че тази система може да породи нежелани ефекти и например да насърчи безделието у някои. Ето защо Съюзът трябва да разгледа мерки, които подобно на френското revenu de solidarité active или допълнение към заработения доход да създават чувство за отговорност в получателите и да ги насърчава да търсят заетост, която е първият реален елемент на социалното приобщаване.

 
  
MPphoto
 
 

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. (FR) Винаги съм призовавала, и вече включих това в моята предизборна програма за европейските избори през 2009 г., за въвеждането на минимален доход, равностоен на 60% от средния доход за всеки гражданин на Съюза. Днес обаче Парламентът за съжаление гласува против това законодателно предложение на равнището на Общността.

В Европейската 2010 г. за борба с бедността съм убедена, че една рамкова директива за минималния доход би могла да послужи като отправен текст за национални политики и законодателство.

Считам, че това беше най-ефективният начин за намаляване на бедността и за изваждане на 20 млн. души от бедност до 2020 г. Да напомня, че 80 млн. души живеят под границата на бедността в Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. (RO) Считам, че рискът от задълбочаване на бедността в Европа трябва да бъде избегнат на всяка цена, тъй като може да има изключително неблагоприятно структурно въздействие в дългосрочна перспектива и от социална, и от икономическа гледна точка. Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че трябва да има един гарантиран разумен минимален доход, който да осигури прилично ниво на социална защита, по-конкретно за най-уязвимите групи хора, които бяха засегнати тежко от политиките на строги икономии, прилагани от европейските правителства по време на настоящата икономическа и финансова криза.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Без да съм безчувствен към тежките последици от настоящата криза за обществеността, тъй като тя създава или задълбочава положението на бедност за много европейци, аз не съм съгласен със статистическото становище, което се стреми да реши проблема с още социални помощи, какъвто е случаят с минималния доход, фиксиран на европейско равнище.

Повече социални помощи изискват повече пари от държавата и тъй като това не създава богатство, то може да бъде постигнато само чрез увеличаване на данъчните приходи. Това означава повече данъци върху всички, което ще направи всички по-бедни и по-зависими от самата държава, подобна на пиявица.

Борбата с бедността трябва да се води с политики за заетост и икономическа конкурентоспособност. Ако в Португалия не се наблюдаваше закриването на няколко компании седмица след седмица, нямаше да има толкова много португалци без работа и живеещи в бедност. Затова считам, че борбата срещу бедността следва да се води чрез стимулиране на икономиката и пазара, а не чрез субсидии, които винаги трябва да се финансират от данъци, които, както знаем, задушават данъкоплатците и икономиката и са пречка за икономическата конкурентоспособност.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Както казах в Парламента преди една година, аз съм привърженик на нова концепция за общественост в рамките на Европейския съюз, която може да осигури всеки да има базов жизнен стандарт В Европа, която е социално съзнателна, справедлива, развита и сближаваща, е наложително да се осигурят мерки, които изкореняват и свеждат до минимум риска от социално отхвърляне и влошаване на условията за живот за нейните хора, когато са изправени пред опустошителните ефекти на настоящата икономическа криза. За да направим Европа по-силна и по-единна, трябва да осигурим защитата на основните права на хората в цяла Европа. Разбирам, че са необходими минимални стандарти в областта на здравеопазването, образованието и социалните пенсии и дори по отношение нивото на заплащане, които да осигуряват по-голямо еднообразие на условията на заетост. В Европейската година на борба с бедността и социалното изключване приветствам доклада за неговия принос за насърчаване на всички държави-членки да изпълнят своите отговорности за активно приобщаване, като коригират социалното неравенство и изолацията. Бих искал да подчертая, че следва да има реалистичен баланс и спазване на принципа на субсидиарност. С оглед на това гласувам за доклада и против предложените изменения.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Бих подчертала значението на приемането от пленарно заседание на Европейския парламент на доклада, предлагащ въвеждането на схеми за минимален доход в държавите-членки на ЕС, за който отговарям аз. Той беше приет от Парламента с 437 гласа „за“, 162 гласа „против“ и 33 „въздържали се“ и стана известен като конкретна мярка на Европейската година за борба с бедността и социалното изключване.

Както се казва в доклада, „въвеждането на схеми за минимален доход във всички държави-членки на ЕС, състоящи се от конкретни мерки за подпомагането на лицата (деца, възрастни и стари хора) с недостатъчни доходи с финансови средства и улесняване на достъпа до важни обществени услуги, е един от най-ефективните начини за борба срещу бедността, гарантиране на адекватен жизнен стандарт и засилване на социалната интеграция“.

Приетата резолюция поддържа мнението, че схемите за минимален доход трябва да фиксират минимални доходи на равнище равностойно най-малко на 60% от средния доход в съответната държава-членка. Тя призовава настоятелно Комисията да изготви план за действие, който да съпътства реализирането на европейска инициатива за минимален доход в държавите-членки. Тя привлича вниманието към нарастващия брой на работещите бедни и към необходимостта да се заемем с това ново предизвикателство и призовава за справедливо преразпределение на доходите.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. (FR) Рядко съм попадал на толкова демагогски и нереалистичен доклад. Демагогски, защото целта му е да въведе минимален доход, равностоен на най-малко 60% от средния доход във всички държави-членки, и за всички без изискване за националност. Това брутен среден доход ли е или нетен среден доход? Дали това е средният жизнен стандарт, който се използва за изчисляване на границата на бедността? В моята страна това е равнозначно на насърчаване на подпомагано бездействие и на създаване на мощен магнит за имиграция.

Защото, според използваната дефиниция, този доход може да бъде по-висок от минималната заплата, която заработват 15% от френските работници; рекорд сред развитите страни. Европейците не се нуждаят от помощи, а от реални работни места, на които се заплаща прилична заплата. И все пак, и това е нереалистичната част, докладът мълчи за истинските причини за бедността: натискът върху заплатите, породен от външната конкуренция на държави с ниски разходи, където се практикува социален дъмпинг, и вътрешната конкуренция от неевропейска имиграция; и взривът на безработицата, преместванията и закриванията на предприятия, причинени от необуздана глобализация. Той пренебрегва и изключително тревожния случай с обедняването на средните класи в Европа. Трябва да се даде приоритет на борбата с тези причини.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. (EN) Независимо че Европейският съюз е една от най-богатите области в света, човек може да открие, че голям процент европейски граждани са изправени пред проблема на бедност поради липса на доходи, която ограничава способността им да си позволят основни неща като храни, здравеопазване, енергия и образование. Бедността засяга 85 млн. души в Европа. Освен това след сегашния финансов и икономически спад съществува по-висок риск от бедност, който засяга главно децата, младежите и старите хора, излага множество домакинства на по-голям риск и ограничава достъпа им до лекарства, здравни грижи, училища и заетост. Трябва да осигурим равномерното разпределение на богатството между богати и бедни държави-членки, между малки и големи държави и между техните граждани.

Трябва да бъдат заделени повече средства за различни проучвания и анализи, свързани с бедността и социалното изключване, сравняване на системите на 27-те държави-членки и установяване на това коя политика работи най-добре. Трябва да продължим да се борим срещу бедността и социалното изключване в Европа и по света, като предприемаме неотложни действия и, което е по-важно, като работим солидарно въпреки различния фискален или политически натиск, който можем да срещнем.

 
  
MPphoto
 
 

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. (FR) Понастоящем в Европа 17% от населението, което е равно на около 85 млн. души, живеят под границата на бедността. Зад тези цифри най-тревожна е крайната бедност и тя нараства, особено в тези времена на рецесия, и ето защо минималният доход е от решаващо значение.

Тъй като 2010 г. е Европейската година за борба с бедността и социалното изключване и след Международния ден за изкореняване на бедността, ние гласувахме в Европейския парламент резолюция, която призовава за европейски минимален доход, равен на 60% от средния доход във всяка държава-членка.

Нашият доклад подчертава, че въвеждането на схеми за минимален доход във всички държави-членки е една от най-ефективните мерки за борба с бедността, осигурява приличен жизнен стандарт и насърчава социалното приобщаване, и аз приветствам приемането на резолюцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Подкрепих доклада, който приканва държавите-членки да се заемат с бедността, като въведат схеми за минимален доход по модела на RSA [‘revenu de solidarité active’ – доход на активната солидарност], предишния RMI [‘revenu minimum d’insertion’ – минимална социална помощ], във Франция. Този тип инструмент е ясно признат като много полезен за справяне с несигурността на работните места.

Текстът предлага този вид минимален доход да възлиза на 60% от средната заплата за всяка държава и преди всичко е част от цялостна стратегия за интеграция, с трайно връщане към работа и достъп до обществени услуги, най-вече жилищно настаняване.

Текстът беше приет, но за съжаление алтернативните варианти, предложени от лявоориентираните политически групи, призоваващи за обвързваща рамкова директива за прилагане на минимален доход в целия Съюз, бяха отхвърлени. Затова позицията, която заехме в подкрепа на тези схеми за минимален доход, е насърчителна, но вероятно няма да бъде достатъчна.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. (PL) Текущите данни показват, че равнищата на бедността в Европейския съюз се повишават. В много държави-членки бедността засяга най-тежко децата и старите хора, а нарастващото използване на краткосрочни трудови договори и малките, несигурни доходи пренасят риска от влошаване на условията на живот върху цялото общество. Добавете към това демографската криза, която засяга някои страни, и имаме рецепта за гарантиран икономически спад. Нашата работа е да осигурим приличен живот за всички граждани.

Не можем да допуснем нашите деца и внуци да живеят под заплахата от глад, безработица и социално изключване. Трябва да гарантираме на бъдещите поколения прилични равнища на заплатите, стабилност на кариерата, достъп до обществени услуги и социална интеграция през целия им живот – от най-ранна възраст до пенсиониране.

 
  
MPphoto
 
 

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. (EN) Според изчисленията в целия ЕС има 85 млн. души, страдащи от или изложени на риск от бедност, и аз считам, че на европейско равнище трябва да бъде направено всичко възможно, за да се справим с нея. Жизнено важно е да бъдат въведени процедури като тази, които да помогнат за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност в ЕС, за да се осигури постигането на целта по „ЕС 2020“ за премахване на риска за 20 млн. европейски граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) Икономическата и финансова криза утежниха положението на пазара на труда в целия Европейски съюз. Съвсем наскоро бяха загубени приблизително 5 млн. работни места, което причини бедност и социално изключване в държавите-членки. Твърдо подкрепям този доклад, защото считам, че са необходими неотложни мерки за реинтеграция на засегнатите на пазара на труда, както и гарантиране на минимален доход, който ще може да осигури приличен жизнен стандарт и достоен живот. Считам, че трябва да разработим съответни показатели, които да ни позволят да въведем схеми за минимален доход в държавите-членки, с които да осигурим адекватен жизнен стандарт, благоприятстващ социалната интеграция и подпомагащ социалното и икономическо сближаване в целия Европейски съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. (PL) Едно ефективно средство за борба с бедността гарантира на гражданите на Европейския съюз минимален доход, който включва заплати, пенсии и помощи. Минималният доход следва да бъде всеобщо право и да не зависи от направените вноски.

Следва да обърнем специално внимание на социалните групи, които са особено податливи на бедност и социално изключване, които включват по-специално хора с увреждания, големи семейства и семейства на самотни родители, хронично болни и стари хора. Анализ на опита на няколко държави-членки ни показва колко важна роля играе минималният доход в борбата с бедността и социалното изключване и затова гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Figueiredo.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. (IT) В наши дни е важно да включим предотвратяването и борбата с бедността и социалното изключване в други политики на ЕС с цел да гарантираме спазването на основни права на човека, всеобщ достъп до основни обществени услуги и правото на здравеопазване, образование и професионално обучение.

Всичко това изисква социална устойчивост на макроикономическите политики, което означава промяна на парични приоритети и политики, включително Пакта за стабилност и растеж, а също така всички политики, свързани с конкурентоспособността, политиките за вътрешния пазар и бюджетните и фискални политики. Докладът използва термина „минимален доход“, който е спорен термин, дефиниран като инструмент, който прави възможно придружаването на бенефициентите в движението им от положение на социално изключване към активен живот; той също така подчертава значението на по-широките политики, които трябва да вземат предвид и други потребности: здравеопазване, образование, обучение, социални услуги и жилищно настаняване.

Гласувах в подкрепа на доклада, защото подкрепям идеята за необходимост от стратегия за европейска координация. Въпреки това считам, че минималният доход е отговорност на отделните държави-членки въз основа на принципа на субсидиарност. Трудно е да се установи минимален праг в различните държави-членки, след като съществуват големи различия между заплатите и разходите за живота като цяло.

 
  
MPphoto
 
 

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. (IT) Съдържанието на Договора от Лисабон, разпоредбите на стратегията „ЕС 2020“ и принципите, включени в Целите на хилядолетието за развитие, изглежда не са отразени дори като перспективи за бъдещето в объркващата реалност, а тя е, че голям брой хора живеят дори днес в нищета. Само в Европа почти 80 млн. граждани живеят в условията на бедност, 19 млн. от които са деца. Амбициозните цели, които международната общност си постави за изкореняване на бедността, твърде често се оказват неефективни и трудни за реализиране или се свеждат само до мерки за социални грижи.

Вместо това целите следва да се постигат с по-структуриран подход, като се оценяват конкретни инициативи, съгласувани на европейско равнище, които оказват въздействие върху доходите, социалните услуги и здравеопазването за облекчаване на въздействието на финансовата криза, която засегна най-изложените на риск на пазара на труда, а именно жените, по-специално по-възрастните жени, и младежите. Считам, че оценяването на европейските инициативи, които са насочени към установяване на минимален доход, може да представлява един от начините за борба с бедността, при условие че се спазва принципа на субсидиарност.

 
  
MPphoto
 
 

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Прилагането на минимален доход във всички държави на Европейския съюз е повратна мярка за борба с бедността. Затова гласувам в подкрепа на този важен доклад.

Минималният доход обаче се изчислява за всяка държава, а така не допринася за социално сближаване в Европа. Националните неравенства се поддържат в кризата, която изпитваме в момента. Затова са необходими по-задълбочени социални политики на европейско равнище, за да се осигури по-справедливо разпределение на богатството Това е важна част от ролята на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Erminia Mazzoni (PPE), в писмена форма. (IT) Европейският съюз винаги е провъзгласявал „социалното приобщаване“ като един от своите основни принципи. Трудно е да се води борба с множеството ситуации, които водят до маргинализиране, отстраняване и изоставяне. Сред тях бедността определено трябва да стои на челните места в списъка. За разлика от причини като заболяване, антисоциално поведение, раса или пол, това представлява състояние, за което цивилизованите държави следва да организират обикновени превантивни мерки.

Минималният доход за гражданите е лекарство, а не решение. В резолюцията подкрепям призива на Комисията за включване действията на държавата в рамка за европейска координация и за осигуряване минималният доход да бъде придружен от цялостен подход, който включва здравеопазване, образование и жилищно настаняване. Добавям и личния си призив към Комисията, с други думи, действията в подкрепа на приобщаването с цел профилактика да получат приоритет в „Платформата за борба с бедността и социалното изключване“.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Държавите-членки не могат да бъдат безчувствени към ситуации на крайна бедност и трябва да осигурят никой да не бъде просто изоставен на съдбата си в ситуации, които често са дълбоко унизителни. Точно в тези случаи трябва да се помисли за извънредна и изключителна помощ.

Независимо от това, опит като този на Португалия с предоставяне на минимални доходи без наистина ефективен мониторинг, а с огромен брой хора, регистрирани като бенефициенти, които биха могли и би трябвало да работят, но нито работят, нито се опитват, е извращение на подхода, с което трябва да се заемем. Затова се въздържах, поради факта, че аспектите на правилен мониторинг на системата, която описах, я поставят под съмнение и от финансова, и от морална гледна точка.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Държавите-членки не могат да бъдат безчувствени към ситуации на крайна бедност и трябва да осигурят никой да не бъде просто изоставен на съдбата си в ситуации, които често са дълбоко унизителни. Точно в тези случаи трябва да се помисли за извънредна и изключителна помощ.

Независимо от това, опит като този на Португалия с предоставяне на минимални доходи без наистина ефективен мониторинг, а с огромен брой хора, регистрирани като бенефициенти, които биха могли и би трябвало да работят, но нито работят, нито се опитват, е извращение на подхода, с което трябва да се заемем. Затова се въздържах, поради факта, че аспектите на правилен мониторинг на системата, която описах, я поставят под съмнение и от финансова, и от морална гледна точка.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. (ES) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент за ролята на минималния доход за борбата с бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа, защото съм съгласен с повечето от исканията и становищата, които тя съдържа, например фактът, че държавите-членки, Съветът и Комисията е необходимо да реализират „конкретни мерки за изкореняване на бедността и социалното изключване“ и че „борбата срещу бедността започва със създаването на достойни, дълготрайни работни места за групи в неравностойно положение на пазара на труда“. По този въпрос считам нейната подкрепа за установяване на праг за минимален доход за много ценна, за да могат всички, независимо дали имат работни места или не, да живеят достойно. Подкрепих резолюцията, защото в общи линии тя изисква по-голяма социална намеса за борба срещу бедността, от която страдат милиони граждани. За целта тя изисква държавите-членки и европейските институции да вземат конкретни мерки за насърчаване на реинтеграцията на пазара на труда за онези, които живеят в бедност.

 
  
MPphoto
 
 

  Siiri Oviir (ALDE), в писмена форма. (ET) Като жена член на Парламента особено ме тревожи, че при настоящата икономическа криза жените в ЕС са застрашени от крайна бедност много повече от мъжете. Ако погледнете данните от Евростат, 27% от жените днес преди получаване на социално осигуряване са изложени на риск от бедност. В европейското общество устойчивата тенденция към феминизация на бедността показва, че съществуващата рамка от системи за социално осигуряване и различните мерки по социалната политика, икономическата политика и политиката за заетостта не са предназначени за потребностите на жените или за премахване на съществуващите неравенства, свързани със заетостта на жените. Затова подкрепям докладчика, която казва, че бедността сред жените и социалното изключване в Европа изискват конкретни, разнообразни и базирани на пола политически решения, и съответно подкрепих повдигането на този въпрос с моя глас.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Figueiredo. Работата е най-голям приоритет за населението. Солидарността, върху която е изграден европейският модел на социална пазарна икономика, и координирането на националните действия са жизнено важни. Инициативите, поети от отделните държави, ще бъдат неефективни, ако нямаме координирани действия на равнището на ЕС. Затова е от съществено значение Европейският съюз да говори с един силен глас и да има обща визия, като впоследствие даде възможност на отделните държави да направят избор за конкретното приложение на мерки в съответствие с принципа на субсидиарност. В социалната пазарна икономика, заложена и утвърдена в Договора, обществените органи трябва да прилагат мерки за уреждане на въпроса с цел ускоряване и улесняване постигането на баланс, за да се избегнат трудностите за обществото или поне да бъдат сведени до минимум. Необходими са ни социални политики за защита на семействата, за ограничаване на неравенствата и въздействието и ефектите от кризата. Необходимо е да подобрим системите за социална защита, като приложим дългосрочни политики, също и по отношение на работните места, като дадем по-голяма стабилност на заетостта и същевременно избегнем нетърпимото бреме за нашите национални бюджети.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. (EL) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция – изменение 3 – (член 157(4) от Правилника за дейността) за замяна на незаконодателно предложение за резолюция A7-0233/2010 относно ролята на минималния доход за борбата с бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа. Тази разпоредба, особено в настоящото време на икономическа криза, не противоречи на принципа на социалната пазарна икономика, принцип, който поддържам безрезервно.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Бедността е голям социален проблем по целия свят и, за съжаление, ЕС не е имунизиран срещу нея. Освен това, вече проточилата се финансова и икономическа криза, която изпитваме, задълбочи бедността на хората в Европа и създаде нова вълна от бедни в някои държави като Португалия и дори засегна така наречената средна класа.

Разпределянето на минимален доход е важна социална мярка със значителен ефект в икономическо отношение, а мнозина го считат и за морално задължение. Решаващото е този минимален доход да бъде регулиран по такъв начин, че да действа като лост за повдигане на хората в бедност до приемлив жизнен стандарт, и никога да не става стимул за хората да бъдат пасивни в затруднено положение, а именно, като им липсва ангажираност в търсенето на работа.

 
  
MPphoto
 
 

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. (RO) Бедността е реалност, която засяга хората, чиито доход е недостатъчен да им осигури приемлив начин на живот, като броя на хората в това положение нараства поради настоящата криза. През 2008 г. 17% от населението на ЕС (приблизително 85 млн. души) са били изложени на заплаха от бедност. Процентът на изложените на риск от бедност е бил по-висок за децата и младежите на възраст до 17 години в сравнение с населението като цяло и е достигнал 20% за 27-те държави-членки на ЕС, като най-висок процент е регистриран в Румъния (33%). Процентът на изложените на риск от бедност сред работещите е бил средно 8% за 27-те държави-членки на ЕС, като най-висок процент е регистриран отново в Румъния (17%).

Гласувах за необходимостта да бъде приета система за изчисляване на минимален доход във всяка държава-членка (равностоен на най-малко 60% от средния доход в съответната държава-членка), съставена от конкретни мерки за подкрепа на хора с недостатъчен доход чрез допълнително финансиране и улесняване на достъп до услуги. Тази стъпка може да бъде един от най-ефективните начини за борба с бедността, да гарантира адекватен жизнен стандарт и да подкрепи социалната интеграция.

 
  
MPphoto
 
 

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. (FR) Изваждане на 20 млн. европейски граждани от бедността до 2020 г. — това е амбициозната цел, поставена от стратегията „ЕС 2020“, цел, която може да си остане благородна надежда, ако Европа не се заеме сериозно с нарастващото обедняване, което вече засяга повече от 80 млн. граждани.

Ето защо е важно въвеждането на европейско равнище на минимален доход за издръжка или разширяването му спрямо всички държави-членки. Предназначен да бъде „последната обезопасителна мрежа“, минималният доход вече играе роля в борбата срещу социалното изключване.

Сега е необходимо да повишим ефективността му, като не забравяме три неща: трябва да поддържаме разликата между минималния доход и гарантираната минимална заплата, защото работата трябва да остане привлекателна и трудовата заетост все още е най-добрият начин да се избегне бедността; трябва да направим минималния доход част от координирана и последователна политика за подпомагане на уязвими хора (достъп до жилищно настаняване, здравеопазване, грижи за деца и домашен патронаж); и трябва да зачеркнем заглавие I относно интеграцията на цели, свързани с него, и да използваме минималния доход като средство за финансово подпомагане в определен момент на лице или семейство, които изпитват затруднения.

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. (FR) Осемдесет и пет милиона души са застрашени от бедност в Европа. Икономическата криза, която изпитваме, прави младежите (от които един на всеки пет е безработен), жените и самотните родители още по-уязвими. Все по-несигурни са и условията на работниците: броят на засегнатите от бедност понастоящем е 19 млн. души. Като се има предвид, че 2010 г. беше обявена за Европейска година за борба с бедността и социалното изключване, едно ново проучване на мненията на гражданите в ЕС от Евробарометър показва, че 74% от тях очакват ЕС да играе важна роля в тази област. Да ги послушаме и да действаме. Аз подкрепих резолюцията за ролята на минималния доход за справяне с бедността и насърчаване на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа. За съжаление, от 27-те държави-членки не всички имат национален минимален доход. Затова подкрепих поканата към Комисията да използва правото си на инициатива, за да предложи рамкова директива за установяване на принципа на подходящ минимален доход в Европа на базата на общи критерии, макар че тази покана за съжаление беше отхвърлена.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (FR) С нашето предложение за рамкова директива относно минималния доход днес Парламентът имаше възможността да предостави на Европа важен инструмент за истинска борба с бедността и за предоставяне на всеки млад човек, възрастен и стар човек правото на доход, достатъчно голям, за да ги извади от бедността и да им позволи най-после да живеят достойно. Това изискваше политическа смелост и кураж, за да се сложи край на възмутителния скандал, какъвто е трайната бедност.

Обаче поради страхливостта си и политическата си непоследователност европейската десница ще понесе тежката отговорност за провала на стратегията „ЕС 2020“ и ще причини още повече разочарования сред нашите съграждани и сред онези организации, които се борят ден след ден за най-уязвимите.

 
  
MPphoto
 
 

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. (IT) В едно съвременно общество, населявано от честни и активни граждани, би било нещо много хубаво да се въведе минимален доход за онези, които са останали без работа. Фактически гарантирането на доход за онези, които не работят, води до деформация на трудовия свят. Много хора всъщност биха предпочели да не търсят работа, като допълват минималния си гарантиран доход с недекларирана работа или като прибягнат до дребни престъпления.

Такива негативни ситуации със сигурност биха засегнали групи от населението, които не са толкова подготвени за оцеляване, особено семейства, които не са от ЕС, които често трябва да се справят, като споделят помежду си малки и затова евтини жилища. Гарантирането на широко разпространени помощи очевидно ще накара най-бедните хора на света да се опитат да живеят в Европа, защото въпреки че ще им бъде гарантирано много малко, това определено би било по-добре от нищо. Аз съм твърдо против доклада на основание на горното.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. (PL) Бедността и социалното изключване са проява на липса на уважение към човешкото достойнство. Борбата с това явление е приоритет на Европейския съюз и е залегнала и в Целите на хилядолетието за развитие. Какво можем да направим и какви задачи трябва да поемем в това отношение? Най-важните фактори са образование и осигуряване на условия за развитие, тъй като това са решения, които биха научили хората как да се справят с проблема на бедността сами, като използват собствения си потенциал, подкрепени от систематични решения. С други думи, трябва да им дадем ноу-хауто, от което се нуждаят.

В развиващите се страни е важно да бъде подкрепено изграждането на инфраструктура, особено такава, предоставяща на хората достъп до чиста вода. Помощта за развитие трябва да бъде свързана със създаването на условия за развитие на търговията. Улесняването на развитието и новите работни места са най-добрият начин за борба с бедността в различните региони на света — и богати, и бедни. Бедността не може да бъде ефективно преодоляна само със средствата на административни разпоредби, дори такива, които определят минимални доходи.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Икономическата криза задълбочава социалните неравенства в ЕС. В края на 2008 г. почти 17% от европейското население – т.е. 85 млн. души – са живели под границата на бедността. Ефектите от кризата, а именно увеличената безработица и по-малкото възможности за намиране на работа, оставят много хора в затруднено положение. За Европа е важно да се ангажира с насърчаване на по-приобщаващо общество, като използва мерки за изкореняване на бедността. 2010 г. е Европейската година за борба с бедността и социалното изключване и една от целите на стратегията Европа 2020“ е намаляването на броя на хората, изложени на риск от бедност, с 20 млн. Истината е, че равнището на бедността засяга не само социалното сближаване, но и икономиката.

Затова, и като се има предвид ангажимента на Парламента да участва в борбата с бедността и социалното изключване, считам, че схемата за минимален доход на базата на 60% от средния доход за съответната държава-членка е важен принос за икономическо и социално сближаване. Гласувах в подкрепа поради горните причини, а и защото считам, че докладът подчертава необходимостта от конкретни действия за по-ефективно социално и икономическо сближаване, което зачита субсидиарността.

 
  
MPphoto
 
 

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. (DE) Гласувах против доклада, защото той обръща бюджетната консолидация на държавите-членки на обратно и съдържа обичайните цветисти комунистически глупости за междудържавни трансфери. Освен това има съвсем ясно нарушаване на принципа на субсидиарност в социалната сфера. Във Федерална република Германия социалните помощи и държавно-гарантираният доход чрез помощите за трайна безработица по закона Hartz IV вече са толкова големи, че не си струва да се работи на работни места с ниско заплащане. В тази връзка е необходимо да има задължително минимално разделение между плащания на социални помощи и доходи. Предпоставката за просперитет на всички остава, както винаги, здравословният икономически растеж.

 
  
MPphoto
 
 

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. (LT) Госпожи и господа, независимо от всички декларации за намаляване на бедността, социалното неравенство се разрасна — приблизително 85 млн. граждани на ЕС са изложени на риск от бедност. Това е огромен проблем за Литва, тъй като 20% от населението е изложено на риск от бедност. Необходима ни е силна политика по отношение на заетостта, която би стимулирала растежа и конкурентоспособността в европейската социална пазарна икономика и би предотвратила макроикономическите дисбаланси и гарантирала социално приобщаване.

Обаче това не е достатъчно за борба с безработицата. Просто работата не предлага защита срещу бедност. Нарастването на броя на несигурните работни места и ниските заплати означават, че нараства процентът на работниците, изложени на риск от бедност.

Според доклади на ЕС доходите на повече от 20% от работниците на пълно работно време в Литва са по-малко от 60% от средните доходи, докато средната стойност за ЕС е 14%. Едно увеличение на минималната месечна заплата би помогнало да се намали бедността, но не би гарантирало общество без изолация. Повечето младежи напускат Литва не просто поради липса на пари и работа (миналата година безработицата сред младежите в Литва достигна почти 30%), но и защото се чувстват изоставени и безсилни срещу взети решения, които оказват въздействие върху ежедневието им. Това трябва да се промени.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. (EN) Въпреки усилията по цял свят и ангажиментите на много международни институции, включително и ЕС, борбата с бедността все още далеч не е спечелена. Процентът на хората, които живеят в бедност в Европа, се е увеличил от 16% на 17% между 2005 г. и 2008 г. В цяла Европа съществува консенсус между правителства и народи, че трябва да се борим за изкореняване на бедността. Когато разглеждаме ангажиментите за „Европа 2020“ трябва отново да помислим за мерки, които могат да бъдат взети за борба с бедността.

Подкрепям доклада Figueiredo, който призовава за преоценка на ангажиментите на ЕС за борба с бедността и социалното изключване и за включване на предизвикателни, но постижими и ясни цели в дневния ред „Европа 2020“. Повтарям призива на народите на Европа да се сложи край на бедността и неравенството чрез реализирането на ефективни, приобщаващи и далновидни стратегии, които се борят инициативно срещу световната бедност.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. (DE) Около 85 млн. души в ЕС понастоящем са изправени пред заплахата на бедността. Това включва различни групи: деца и младежи до 17-годишна възраст са изложени на по-голям риск от бедност, което в конкретно изражение означава, че едно от пет деца или младежи са жертви на бедността. Старите хора също са изложени на по-висок риск от бедност в сравнение с населението като цяло. През 2008 г. процентът на риск от бедност за хора над 65-годишна възраст е бил 19%. Но процентът на риска от бедност за работещите е бил средно 8% през 2008 г. – така наречените „работещи бедни“. Концепцията за минимален доход ще допринесе значително за социалната интеграция на групите, изложени на риск. При изготвянето на директивата обаче най-голямо внимание е необходимо да се отдели за максимален контрол и избягване на възможна „експлоатация“ на тази социална помощ. Ако само погледнем броя на хората, получаващи помощи за безработица, има 23 млн. души, които е необходимо да получават помощи за безработица, за да могат да живеят достойно.

 
  
  

Доклад: Pervenche Berès (A7-0267/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в полза на доклада, тъй като подкрепя продължаването на мандата на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза, която от създаването си достигна до заключения и отправи конкретни препоръки по някои въпроси. Но са необходими по-задълбочени усилия, за да се проведат консултации на тази основа с националните парламенти, да се превърнат препоръките в законодателни предложения и да се преобразуват получените резултати в работна програма. Прекратяването на работата на настоящата специална комисия би създало впечатление, че кризата е преодоляна, докато положението на финансовите пазари не е стабилизирано и икономическите и социалните последици от финансовия крах още не са ясни, но ще имат дълбоки и дългосрочни последици. Всички теми, които са отворени или предстои да бъдат отворени, а именно, стратегията „Европа 2020“ и новите насоки, икономическото управление, финансовите перспективи, регулирането и надзорът, реформата на глобалното управление и представителството на ЕС, трябва да започнат с равносметката, че настоящият модел е в криза. Продължаването на мандата, наред с другото, би позволило подробното проследяване на настоящия многостранен дневен ред, задълбочаване на анализа и политическите препоръки въз основа на работна програма, която предстои да се определи, както и да се изготви доклад за последващите действия през втората половина на 2011 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Гласувах против доклада, защото атаката срещу работническата класа от страна на капиталистическата система и политическите й представители е всестранна атака, която няма нищо общо с финансовия дефицит или прекомерния дълг. Позицията на служители на Общността и резолюцията на Европейския парламент го потвърждава. Вътрешната борба между империалистите не може да бъде преодоляна и ще се изостря все повече. ЕС и Г-20 правят явни планове да намалят доходите на обикновените хора, да поставят собствеността на обикновените хора в ръцете на едрия бизнес и да увеличат печалбите му, да повишат експлоатацията на работническата класа и да ограничат осигурителните и трудовите права. Мерките укрепват монополите и прехвърлят тежестта на капиталистическата криза върху раменете на работниците; в същото време ЕС и плутокрацията се опитват да подсладят горчивия хап, като насърчават нови модели на икономическо управление и зелена икономика, и обещават, че има светлина в края на тунела, за да породят напразна надежда и с измама да получат обществено одобрение. Масовите демонстрации в Гърция, Франция, Италия и други държави са крещящо доказателство, че решенията на капиталистическата система са отхвърлени от работниците. Това може и трябва да се превърне в отхвърляне на монополите и империализма и в борба за власт на обикновените хора.

 
  
MPphoto
 
 

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. (GA) Стратегията „ЕС 2020“ е от ключово значение за конкурентоспособността, устойчивостта и социалните характеристики на Съюза. Гласувах в полза на това, което се казва в доклада за насочване на по-голямо внимание към инициативите, свързани с енергетиката, научните изследвания и иновациите, здравеопазването и образованието през следващите години. Напълно съм съгласен, че въпросите в областта на образованието следва да бъдат в основата на икономическата стратегия на Съюза, че трябва да има по-голяма подкрепа за програми като „Обучение през целия живот“, „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“ за образование и обучение в чужбина и че хората в Европа трябва да имат по-голям достъп до тях. Научноизследователската и развойна дейност е от съществено значение за конкурентоспособността, студентите и научните работници трябва да получат подкрепа и насърчение в опитите им да се възползват от трансграничната мобилност, а достъпът до финансиране трябва да бъде прозрачен и опростен.

Подкрепям и това, което се казва в доклада за улесняване на достъпа на малките и средните предприятия до кредитиране, за намаляване на бюрокрацията при възлагането на обществени поръчки на малки и средни предприятия и за създаване на обслужване на едно гише за административните въпроси, свързани с тези предприятия.

 
  
MPphoto
 
 

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. (ES) Има различни фактори в настоящата криза: спекулативното поведение на финансовите пазари и развитието на вътрешното търсене през последните години на базата също на потребителски кредити, наред с другото. Има много причини, които сме обсъждали нашироко в Парламента, но трябва да гледаме към бъдещето. Бъдещето е част от изпълнението на тази инициатива. За да го направи, Европа трябва да преодолее проблема със застаряващото население. Трябва да регулира, реорганизира и надзирава финансовия пазар на Съюза, да подобри координацията и така да играе активна роля на световно равнище. Трябва да приеме мерки за подобряване на координацията между различните равнища на управление за създаване на нов модел за икономически растеж, който върви ръка за ръка с човешкото и социалното развитие и акцентира върху европейската солидарност, повишаване на конкурентоспособността, качеството, образованието, иновациите, новите технологии и знанието. Това е единственият начин да гарантираме, че Европа е една чудесна възможност за света.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. (IT) Гласувахме един изключително дълъг доклад, със сложен текст и структура. Едно нещо обаче е доста неубедително: не е обърнато достатъчно внимание на истинската, дълбока причина за икономическата криза, в която се оказахме, макар да е включена в съображенията на текста. Причината не беше непредвидена, а структурна – и не само от икономическа гледна точка. Финансовата криза беше причинена главно от илюзията, подхранвана от световния финансов и политически елит, че в третото хилядолетие икономиката и богатството могат да се основават повече на финансите, отколкото на производството на стоки, повече на удивителните продукти на финансовия инженеринг, отколкото на това, което в действителност се създава, произвежда и продава от стотици милиони предприятия по целия свят. Ако не признаем икономическото и политическото значение на възстановяването на реалната, а не на виртуалната икономика, докладът рискува да направи фатална грешка: да предлага начини за излизане от кризата, които в крайна сметка няма да бъдат истинско решение. Европа не се нуждае от допълнителна централизация на икономически правомощия на равнище на ЕС. Нуждае се от предприемчивост и по-малко бюрокрация. Ето защо гласувах против доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма.(LT) Гласувах в полза на доклада, тъй като настоящата финансова криза, която засегна икономическия и финансовия сектор, доведе до обща икономическа и социална криза, в която европейските граждани продължават да живеят в бедност, социалните неравенства стават още по-явни и броят на бедните работници също се увеличава.

Искам да подчертая, че рецесията се задълбочи допълнително от факта, че различните национални планове за икономическо възстановяване са недостатъчно координирани, защото е много вероятно координацията на равнище Европейски съюз да има по-голямо въздействие от това, което може да се постигне с повечето програми на национално равнище. Съгласно стратегията „Европа 2020“, Европейският съюз се ангажира с борба срещу безработицата, увеличаване на заетостта и намаляване на бедността и социалното изключване, но стратегията трябва да бъде съгласувано усилие – част от управлението на кризи и стратегическото планиране след кризата.

Съгласна съм с позицията на Парламента, че тази стратегическа цел на Европейския съюз трябва да се преследва и в тясно сътрудничество с националните правителства, социалните партньори и гражданското общество и че Европейският парламент трябва да има по-голямо участие в нейното изпълнение.

 
  
MPphoto
 
 

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма.(IT) Приемането на този сложен доклад представлява много важна стъпка за Европейската общност, която призовава за ясни отговори и бързи решения за преодоляване на тежката икономическа криза. Гласувах „за“, защото приетият днес текст включва принципи, които винаги са били в основата на икономическата политика на моята група. Имам предвид например необходимостта от по-голяма бюджетна консолидация, укрепване на Пакта за стабилност и растеж и завършване на единния пазар.

Всъщност съм убеден, че Европа се нуждае от радикална промяна, за да удвои своя потенциал за растеж, и това може да се постигне само с по-голяма координация на икономическите и фискалните политики на държавите-членки. Преди това обаче считам, че е необходимо да се преразгледа финансовото регулиране, което се оказа не само погрешно, но и една от основните причини за кризата. ЕС трябва също бързо да се справи с различни предизвикателства, като се започне със заетостта, демографското предизвикателство и пенсионната система. Още преди това трябва да приложим политики в подкрепа на МСП, които са движещата сила и икономическото сърце на Европа, преди всичко чрез насърчаване на фискални пакети и стимули, които позволяват по-лесен достъп до кредитиране.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в полза на доклада, защото съм съгласна, че Комисията трябва да поеме отговорност за наблюдението и финансирането на проекти в следните области: нови инвестиции в научните изследвания, разработването и внедряването на възобновяеми енергийни източници, в енергийна ефективност, и по-специално в европейския сграден фонд, както и като цяло в ефективността при оползотворяване на ресурсите; укрепване на европейската енергийна мрежа посредством свързване на националните мрежи и разпределение на енергията от големите центрове за производство на енергия от възобновяеми източници към потребителите, както и въвеждане на нови форми на съхранение на енергията и европейска „свръхмрежа“ за постоянен ток с високо напрежение (HVDC); насърчаване на космическата инфраструктура на ЕС в областта на радио навигацията и наблюдението на Земята, с цел поощряване на предоставянето на нови услуги в ЕС и развитие на иновативни приложения, както и за улесняване на прилагането на законодателството и политиките на ЕС; предоставяне на достъп до високоскоростна връзка с интернет в целия Съюз, като се гарантира бързото изпълнение на програмата на ЕС за цифрови технологии и на всички граждани се предостави надежден и свободен достъп.

 
  
MPphoto
 
 

  David Casa (PPE), в писмена форма.(EN) Докладът представя подробен и задълбочен анализ на причините за икономическата криза и мерките на равнище ЕС за предотвратяване или поне за смекчаване на последиците от бъдещи кризи. Изводите в доклада са добре балансирани и представляват точен преглед на причините и последиците от кризата. Докладът също има значение в настоящия дебат относно възможните решения в това отношение. Затова реших да гласувам в полза на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. (FR) Като се има предвид, че рецесията, в която се намираме от лятото на 2007 г., ще струва 60 трилиона щатски долара и възстановяването не е гарантирано, гласувах в полза на текста, защото с колегите искахме да докажем, че политическата отговорност и амбицията могат да вървят ръка за ръка. Като алтернатива на какофонията между Комисията, работната група на г-н Ван Ромпьой и тандемът Меркел-Саркози относно икономическото управление, ние имаме ясно предложение: назначаване на „г-н или г-жа Евро“, отговарящ/а за вътрешната и външната съгласуваност на решенията в икономическата политика на Съюза.

 
  
MPphoto
 
 

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма.(EN) Гласувах в полза на доклада Berès, защото подкрепям по-голямата част от съдържанието му. Необходимо е обаче да продължим да обсъждаме подробно един въпрос конкретно, а именно общата консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО). Съгласна съм, че е нужно да се гарантира, че различните корпоративни данъчни режими не дават възможност на дружествата да избегнат своята отговорност да подкрепят обществото с част от печалбите чрез справедлив корпоративен данъчен режим.

Трябва обаче да се обърне специално внимание на отрицателното въздействие, което ОККДО може да има върху малките държави, като Ирландия, чийто просперитет и равнище на заетост зависят до голяма степен от способността им да привличат чуждестранни инвестиции. Искам да отбележа също, че ирландската Лейбъристка партия не подкрепя ОККДО.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Гласувах против доклада, защото левицата не може да приеме доклад, роден от компромис между социалистите и европейската десница, доклад, който не се стига до същината на проблема, т.е. до основните причини за икономическата и социалната криза. Докладът обвързва политически Парламента с катастрофалните неолиберални предложения на г-жа Меркел, г-н Саркози и работната група за укрепване на Договорите и Пакта за стабилност, което ще разруши социалната държава и ще лиши от права работниците.

Ние разкритикувахме Пакта за стабилност, който е в ущърб на обществото и растежа, институционалните и политическите слабости на ИПС, антидемократичния начин, по който функционира ЕЦБ, и небалансирания растеж в рамките на ЕС и предложихме начини за излизане от кризата, които зачитат трудовите и социалните права. За съжаление обаче духът и буквата на текста остават верни на катастрофалните неолиберални политики, които са в ущърб на работниците, водят до рецесия и безработица и изострят кризата.

 
  
MPphoto
 
 

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. (IT) Кризата ни даде труден урок и все още имаме да научим много от нея за статичните и динамичните аспекти на икономическата политика. Нашата задача е да научим уроците и да ги приложим на практика, за да тръгнем напред отново. Трябва да избегнем грешките, допуснати в миналото, и да посочим явленията, които не бяха определени, но преди всичко трябва да установим изцяло отношенията между реалната икономика и финансите, за да защитим заетостта и общото благосъстояние от подобни шокове. Европейският съюз трябва да направи повече. Трябва да създава добавена стойност, да укрепи инструментите, които работят добре (като валутата), да усъвършенства тези, които могат да се подобрят (като координирането на фискалните и бюджетните политики), и да реализира икономии от мащаба за бързо и трайно възстановяване. Смятам за много положително, че Парламентът обсъжда тези въпроси и продължава да наблюдава ситуацията, доколкото знаците се превръщат в конкретни и ефективни мерки.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Maria Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark и Alf Svensson (PPE), в писмена форма. (SV) Гласувахме в полза на доклада, но сме категорично против препоръката за въвеждане на данък върху финансовите операции и разпределението на дълга сред държавите от еврозоната.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) Гласувах в полза на доклада поради две причини. Първата е, че авторите му са свършили чудесна работа, която се изразява в обширен анализ на причините и последиците от икономическата криза за световната икономика, от една страна, и за европейската икономика, от друга. Втората причина е, че докладът съдържа редица важни препоръки в раздела, озаглавен „Бъдещето – Европа с добавена стойност“. Трябва да признаем, че тесният фокус върху печалбата в краткосрочен план доведе до загубата на голям брой работни места в Европа в отрасли, предлагащи висока добавена стойност, същевременно създавайки несигурни и нискокачествени работни места. Време е да обърнем тенденцията, отново да насърчим промишлеността на Европейския съюз и да възстановим способността му да въвежда иновации и да създава работни места в сектори, свързани с научноизследователската и развойна дейност и новите технологии.

 
  
MPphoto
 
 

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. (FR) Приветствам вота, защото беше важно най-после да се спомене въпросът за санкциите при неспазване на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), който държавите-членки твърде често с охота игнорират.

Трябва да създадем ефективна система от стимули и санкции по отношение на прилагането на ПСР, която ще помогне да се гарантира, че настоящата криза няма да се влоши и ще се избегнат бъдещи кризи. Затова подкрепих параграфа, който призовава Комисията да въведе задължителна система от санкции, безспорно под неин контрол, за да принуди държавите-членки да се придържат към правилата на ПСР.

 
  
MPphoto
 
 

  Harlem Désir (S&D), в писмена форма. (FR) Кризата разкри недостатъците на икономическия и паричен съюз: почти повали еврото и доведе до загубата на милиони работни места в целия континент. С доклада на Pervenche Berès Европейският парламент прие съгласувано стратегическо предложение за измъкване на Европа от рецесията и за справяне с финансовите, икономическите и социалните й последствия.

Предложението включва въвеждане на реален финансов надзор, който започнахме да прилагаме, но който трябва да бъде значително укрепен; облагане на финансовите операции, с цел регулиране на пазарите, финансиране на публичните активи и намаляване на бюджетните дефицити; координиране на икономическите политики и бюджетите на държавите-членки в полза на устойчивия растеж; назначаване на „г-н или г-жа Евро“, който/която да отговаря за еврозоната и да обедини представителството й пред Г-20 и МВФ; и създаване на Европейската енергийна общност.

Време е Европа да се раздвижи. Това очаква обществото. В постоянно променящия се свят бездействието е равносилно на упадък. Затова сега на основата на доклада трябва да предприемем конкретни действия.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в полза на доклада относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат, защото посочва конкретни мерки за преодоляване на икономическата и социална криза чрез изграждането на истинска европейска социална пазарна икономика, ориентирана към устойчив растеж, заетост и социално приобщаване.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Последиците от икономическата и финансова криза продължават да оказват влияние, далеч от това, на което се надявахме, с все по-сериозни социални последствия. Както твърдя аз и както се потвърждава и от доклада, кризата показва, че имаме нужда от повече Европа. В голямо пространство, отворено за свободно движение и с вътрешен пазар, не можем да позволим да продължи да съществува система за посредничество, мониторинг и надзор, основана на правомощията на отделните държави, които са малки и ограничени по обхват, като се има предвид положението в Европа и в целия свят. Укрепването на икономическото управление, финансовия надзор и правомощията на институциите на ЕС да координират политиките и икономическите и парични въпроси ще гарантира по-голяма стабилност и по-голяма способност да се действа бързо и ефективно. Искам да подчертая признаването на значението на стратегията „Европа 2020“, в която научните изследвания и иновациите са от основно значение за конкурентоспособността на предприятията и за създаването на работни места. Искам да потвърдя значението на вътрешния пазар и малките и средните предприятия (МСП) за възраждането и динамизацията на икономиката, за което се прилагат мерки за насърчаване на тяхната консолидация и устойчиво развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Гласувах против доклада, защото първоначалното предложение на докладчика е преиначено и са включени точки, които настояват за прилагането на мерки, които бяха в основата на кризата. Докладът призовава също за санкции за държавите-членки, които не спазват изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Макар да запазва някои предложения в социалната сфера, като цяло насоката му е негативна.

За сравнение, предложенията, които одобрихме в залата, бяха отхвърлени, по-специално в следните области:

- Отхвърляне на последните законодателни предложения на Комисията относно икономическото управление, включително санкциите – които ще имат депресивно въздействие върху и без това слабите темпове на растеж в държавите-членки – и застъпване на амбициозен европейски план за инвестиции за насърчаване на заетостта.

- Приветстване на широкото участие в Европейския ден на мобилизация срещу строгите икономии и несигурността, организиран от синдикатите на 29 септември 2010 г., подчертавайки голямото му политическо значение и изразявайки подкрепа за техните искания за сигурни работни места с достойно заплащане, силна социална защита и защита на покупателната способност, гарантиране на по-добри пенсии и висококачествени обществени и социални услуги, достъпни за всички.

- Категорично осъждане на ролята, която данъчните убежища играят за насърчаване и извършване на измами, укриване на данъци и изтичане на капитали.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI) , в писмена форма. (FR) Както става обикновено, когато обсъждаме икономическата, социална и финансова криза в залата, докладът на г-жа Berès пренебрегва основните проблеми и се съсредоточава върху опазването на системата, а не поставянето й под съмнение. Докладът дори прибавя верую сред саморегулиращите се добродетели на пазара, който се преструва, че може да направи по-етичен.

Докладът вярва в предимствата на глобалната конкуренция и на свободното и неограничено движение на капитали и стоки. Надзорът над система, която не работи, няма да ни позволи да избегнем най-сериозните й отклонения. Банковата система показа цинизма си, като възстанови предварително държавната помощ, която в края на краищата й попречи да потъне, за да не се налага да промени поведението си, включително и най-скандалните й практики.

Цялата глобална финансова система във вида, в който съществува днес, е пагубна за реалната икономика. Тя насърчава спекулациите и създаването на сложни продукти, които често са неясни и потенциално вредни. Произвежда богатство, основано на въздух под налягане. Принуждава предприятията да следват изключително краткосрочни стратегии и облагодетелства акционерите за сметка на други икономически субекти. Не е достатъчно да се преструваме, че има надзор. Това трябва да се промени.

 
  
MPphoto
 
 

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. (FR) Освен загубата на милиони работни места в цяла Европа и различните заплахи за еврото, рецесията подчерта отсъствието на стабилно и хармонизирано икономическо управление в Европейския съюз и недостатъците на финансовия надзор.

Така че ако гласувах в полза на резолюцията, то е, защото тя възнамерява да поправи тези злини и насърчава въвеждането на данък върху финансовите операции, който ще ограничи спекулациите при финансовите операции, ще регулира пазарите, ще финансира публичните активи, но също и ще намали публичния дефицит. Това е силна мярка, за която искрено призовавам от дълго време и която приветствам.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. (FR) Подкрепих доклада на моята колега социалист от Франция, г-жа Berès, относно финансовата, икономическа и социална криза. Амбициозният текст предлага много идеи и решения за излизане от рецесията, за осигуряване на устойчиво възстановяване и предотвратяване на нови подобни финансови кризи чрез управление и механизми за надзор.

С това гласуване Европейският парламент доказва, че политическата отговорност и амбиция могат да вървят ръка за ръка. Приоритет се отдава на заетостта, тъй като икономическото възстановяване не е възможно без намаляване на безработицата. Текстът призовава за създаване на истинска европейска енергийна общност. Назначаването на „г-н/г-жа Евро“, отговарящ/а за икономическите и парични решения на Съюза, също ще бъде голям напредък. И накрая, текстът ни напомня необходимостта от данък върху финансовите операции, така че отговорните за рецесията да бъдат накарани да понесат своята част най-после.

 
  
MPphoto
 
 

  Gay Mitchell, Mairead McGuinness, Jim Higgins и Seán Kelly (PPE), в писмена форма.(EN) Членовете на ЕП от ирландската партия „Файн Гаел“ не подкрепяме предложението за директива относно обща консолидирана корпоративна данъчна основа, но не считаме това за основание да гласуваме против важния като цяло доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Anne E. Jensen (ALDE), в писмена форма.(DA) Датската либерална партия гласува с „въздържал се“ в окончателното гласуване на доклада Berès относно финансовата криза, тъй като той препоръчва въвеждане на данък върху финансовите операции.

 
  
MPphoto
 
 

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма.(EN) С моите колеги лейбъристи гласувахме в полза на доклада Berès, защото подкрепям по-голямата част от съдържанието му. Необходимо е обаче да продължим да обсъждаме подробно един въпрос конкретно, а именно общата консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО). Съгласен съм, че е нужно да се гарантира, че различните корпоративни данъчни режими не дават възможност на дружествата да избегнат своята отговорност да подкрепят обществото с част от печалбите чрез справедлив корпоративен данъчен режим. Трябва обаче да се обърне специално внимание на отрицателното въздействие, което ОККДО може да има върху малките държави, като Ирландия, чийто просперитет и равнище на заетост зависят до голяма степен от способността им да привличат чуждестранни инвестиции. Искам да отбележа също, че ирландската Лейбъристка партия не подкрепя ОККДО.

 
  
MPphoto
 
 

  Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (PPE), в писмена форма. (EL) Докладът Berès обхваща въпроси от значение за стабилността на еврозоната, по които гласувах „за“.

Но гласувах с „въздържал се“ при окончателното гласуване, защото считам, че, първо, се предприема общ и опростен подход към икономическите и финансовите проблеми на ЕС и мерките, които трябва да бъдат предприети, и второ, се позовава на предложенията на Комисията за санкции за недисциплинираните държави-членки, като други данъчни или финансови мерки, които Европейският парламент все още не е обсъдил и по които не е стигнал до заключения.

Затова си запазвам правото да изразя конкретно становище по-късно.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма.(IT) Гласувах в полза на доклада Berès, защото считам, че е необходимо ефективно сътрудничество между Парламента, Съвета и Комисията, за да се намери изход от икономическата и финансова криза.

Международният валутен фонд наскоро публикува анализ на текущото състояние на световната икономика, който показва, че процесът на възстановяване все още е крехък и неравномерен. Всъщност сме изправени пред два различни сценария: от една страна, етап на голям ръст на развиващите се страни, и от друга, високи равнища на безработицата и като цяло бавно възстановяване на икономически по-напредналите държави.

Затова считам, че би било полезно да се насочим към гарантиране на подходяща стабилност на публичните финанси, за да запазим доверието в пазарите и обществото отново да вярва в стойността на Европейския проект.

 
  
MPphoto
 
 

  Thomas Mann (PPE), в писмена форма. (DE) Гласувах в полза на доклада на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза, който представлява конструктивен компромис между всички участващи групи. Не се нуждаем от по-малко Европа, а от повече! Нашите национални икономики са тясно свързани помежду си – националният егоизъм само ще задълбочи кризата. Докладът призовава Европа да бъде единодушна по важните въпроси. Устойчивата политика на ЕС в областта на финансите, икономиката и заетостта трябва да бъде в основата на нашите действия. Препоръките за действие показват ясен път напред: в бъдеще кредитният рейтинг на предприятията трябва да се оценява от независима агенция за кредитен рейтинг на ЕС. Високорисковите спекулации трябва да бъдат прекратени чрез данък върху финансовите операции. Пактът за стабилност и растеж трябва да бъде по-добре свързан със стратегията „Европа 2020“. Недвусмислено призоваваме Комисията да намери баланс между растеж, равни възможности и стабилност на финансовия пазар. Необходимо е да се намали данъчното облагане на трудовите доходи, за да се увеличат инвестициите и оттук да се повиши конкурентоспособността на Европа. Малките и средните предприятия в частност се нуждаят от по-лесен достъп до кредитиране.

В социалната сфера развитието на човешките ресурси – чрез реални, конкретни мерки за обучение и квалификация – е основен приоритет. Многобройните обществени обсъждания, работни срещи и анализи ни позволиха, като членове на комисията, да имаме обоснован, базиран на факти принос в публичния дебат. Важно е Парламентът да предлага ясни отговори на кризи. Само по този начин можем да повишим доверието и надеждността ни в очите на гражданите.

 
  
MPphoto
 
 

  Mario Mauro (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в полза на доклада изцяло заради новото споразумение, постигнато благодарение най-вече на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Проектът, първоначално внесен от докладчика, беше явна идеологическа провокация и затова трябваше да бъде изцяло изменен. Според Международния валутен фонд приоритети са отстраняване на останалите слабости във финансовия сектор, гарантиране на голям ръст в търсенето и заетостта, поддържане на устойчив дълг, мерки за по-голямо равновесие в световния растеж и справяне с предизвикателствата, произтичащи от широките и непостоянни движения на капитали. Докладът, в който е призната необходимостта да се гарантира нужната стабилност на публичните финанси, за да се запази доверието във финансовия и реалния пазар, е напълно в унисон с последния бюджет, одобрен от италианското правителство, който цели намаляване на дефицита под прага от 3%.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Целта на създаването на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза беше да определи факторите, които доведоха до кризата, като посочи какво ЕС не забеляза, поради което кризата беше неочаквана, и да изготви бъдещи мерки и инициативи за избягване на подобни ситуации, за съживяване на икономиката и за окончателното преодоляване на кризисните сценарии, които все още съществуват в някои държави-членки. Считам, че специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза се е справила добре със задачите си и че в този документ посочва нови пътища, мерки и инициативи, които ще позволят на ЕС да бъде много по-добре подготвен за евентуални кризи в бъдеще.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. (FR) Подкрепям доклада на г-жа Berès, който призовава за повече Европа, а не за по-малко, за по-голяма ефективност и по-малко бюрокрация и за единен глас на Европейския съюз на международната сцена.

Въпреки възстановяването на растежа не трябва да мислим, че рецесията е изцяло зад гърба ни и че сме се справили с причините за нея. Ако има урок, който трябва да научим от кризата, той е за липсата на световно управление (липса на световна държава). Необходимо е по-справедливо разпределение на богатството между държавите и в рамките на всяка една държава. В това се състои истинската криза. Затова считам, че Европейският съвет трябва да свика среща на високо равнище на Г-20, посветена изключително на този въпрос.

По отношение на развитието ще подчертая – като г-жа Berès в доклада й – че е важно държавите-членки да спазят поетите през 2005 г. ангажименти по отношение на официалната помощ за развитие (ОПР). Нищо не оправдава намаляване на официалната помощ за развитие. Официалната помощ за развитие следва да бъде увеличена, а не да страда от последствията от финансовата криза.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Финансовата криза сложи край на приказката за саморегулирането на финансовите пазари. По-конкретно непрозрачността на финансовите продукти и високорисковите структури, заедно с меката парична политика на САЩ и конфликтите на интереси по отношение на рейтингите, доведоха до световна финансова криза. Държавите-членки на ЕС и населението им имат изобилие от храна за размисъл относно последвалата икономическа криза, с нарастващата безработица и съкращенията в сферата на социалните услуги. Спасителните пакети успяха да спрат низходящата спирала само в краткосрочен план. В дългосрочен план само изместват основните проблеми. Кризата в никакъв случай не трябва да се използва за разширяване на правомощията на ЕС.

Еврокрацията и бюрокрацията не са отговор на кризата. По-скоро заради налагането им и факта, че пренебрегват културните различия, те помогнаха за пораждането й. Напълно подкрепям по-добра координация и консултация на равнище ЕС. Икономическото управление на европейско равнище, от друга страна, трябва да се отхвърли най-категорично и затова съм твърдо против доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в полза на междинния доклад на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза. Като член на специалната комисия взех активно участие в работата и допринесох за изготвянето на доклада. В частност считам, че в рамките на социалната пазарна икономика, както Договорът предвижда и си поставя за цел, публичната система следва да направи някои промени с цел ускоряване и улесняване на постигането на равновесие, за да се избегнат загуби и трудности или да се ограничат максимално. Вместо да оставяме търсенето на нови пътища на производствения сектор, който трябва да претърпи радикална промяна, трябва да обърнем внимание на плановете за трансформация, кредитирането, промяната в посоката и други подходящи средства. Европа отново трябва да привлича инвестиции и производство, налагайки се като световен модел за иновации и растеж. Публичните и частните финансови институции трябва да направят всичко възможно да гарантират, че пазарите работят в полза на реалната икономика и на малките и средните предприятия, за да могат те да допринесат за икономическото възстановяване и растежа в Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papastamkos (PPE), в писмена форма. (EL) Гласувах с „въздържал се“ по доклада Berès, защото предложенията относно европейското икономическо управление не отчитат структурните проблеми на непълния икономически съюз и асиметрията между „орязания“ икономически съюз и пълния паричен съюз. Освен това не европеизират икономическите политики и икономическия риск. Европеизират единствено санкциите, които сега са дори по-строги. Няма никакви стратегически насоки за гарантиране на балансиран растеж и за стимулиране на конкурентоспособността на всички държави-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в полза на доклада, защото считам, че Комисията следва да осигури управлението и финансирането на проекти в следните области: (1) научните изследвания, разработването и внедряването на нови възобновяеми енергийни източници; (2) укрепване на европейската енергийна мрежа и въвеждане на нови форми на съхранение на енергията и европейска „свръхмрежа“ за постоянен ток с високо напрежение (HVDC); (3) насърчаване на космическата инфраструктура на ЕС в областта на радио навигацията и наблюдението на Земята; (4) осигуряване на достъп до високоскоростна връзка с интернет; (5) разгръщане на водещата роля на ЕС в областта на електронното здравеопазване; (6) завършване на разработването и създаване на общи стандарти за електрическа мобилност. По отношение на финансовото регулиране Парламентът следва да се стреми да въведе система за регулиране и надзор, която да обхваща всички финансови пазари, инструменти и институции. Затова е важно следното: (1) въвеждане на повече антициклични регулаторни механизми; (2) намаляване на системния риск, предизвикан от големите институции и пазарите на деривати; (3) укрепване на общоевропейските и световните структури за регулиране и надзор; (4) разследване на използването на задбалансови операции; (5) въвеждане на данък върху финансовите операции; (6) въвеждане на нови стандарти за статистически данни относно финансовия сектор.

 
  
MPphoto
 
 

  Mario Pirillo (S&D), в писмена форма.(IT) Междинният доклад относно финансовата, икономическа и социална криза представлява полезен инструмент за анализиране на настоящата финансова ситуация в Европа, но преди всичко показва главния път, по който Европа трябва смело да поеме, за да предотврати подобни ситуации в бъдеще.

Считам, че за да го направи, както правилно посочва докладът, Европа трябва незабавно да създаде стабилни и авторитетни структури, които да предложат стандартно управление на икономическите политики във всички държави. Убеден съм, че Европа не може повече да стои и да гледа как държавите-членки излизат с разпокъсани и противоречиви мерки за реагиране на икономически кризи, чиито последици са реална заплаха за потенциала за растеж на нашите икономики.

 
  
MPphoto
 
 

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. (RO) Процесът на превръщане на стратегията „ЕС 2020“ в национални програми трябва да помогне за установяването на по-конкурентен, социален и устойчив Европейски съюз, който поставя гражданите и опазването на околната среда в основата на политиката.

Приоритетите на държавите-членки трябва да бъдат качествените работни места и правилното функциониране на пазарите на труда, както и наличието на подходящи социални условия за повишаване на заетостта. Равнището на безработица сред населението на ЕС е средно 10%, като достига 20% в някои държави и повече от 40% сред младите хора. Това подчертава значението на качествени, отговорни публични разходи в комбинация с насърчаване на предприемаческия и новаторски потенциал на частния сектор с цел да се постигне икономически и социален напредък.

Гласувах в подкрепа на необходимостта държавите-членки да изготвят жизнеспособни програми, които ще дадат тласък на пазара на труда чрез подобряване на стимулите и условията на труд за хората и същевременно чрез увеличаване на стимулите за работодателите да наемат и задържат персонала си. В същото време трябва да се постави акцент върху достойния труд, включително борбата срещу недекларираната заетост, както и върху това да се гарантира, че хората, които в момента са изключени от пазара на труда, могат отново да получат достъп до него.

 
  
MPphoto
 
 

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Със съжаление гласувах против доклада Berès. Честно казано, първоначалният текст беше обещаващ от гледна точка на анализа на причините за кризата и много от предложенията за преодоляването й. Но исканията на групите от десницата преиначиха първоначалния доклад по ключови въпроси. Вярно е, че няколко добри предложения са запазени – като създаването на европейска агенция за кредитен рейтинг – но също е вярно, че по отношение на икономическото управление докладът беше превърнат в „консенсуса от Брюксел“. Тъй като изборът е между дефицит и публичен дълг или растеж и заетост и тъй като докладът се колебае по този изключително важен въпрос, не мога да го подкрепя.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в полза на доклада, защото съм съгласен, че Комисията следва да поеме отговорност за осигуряване на наблюдението и финансирането на проекти, особено за нови инвестиции в научните изследвания, разработването и внедряването на възобновяеми енергийни източници, както и за предоставянето на достъп до високоскоростна връзка с интернет в целия Съюз, като се гарантира бързото изпълнение на програмата на ЕС за цифрови технологии. По отношение на финансовото регулиране Парламентът следва да се стреми да въведе система за регулиране и надзор, която да обхваща всички финансови пазари, инструменти и институции. За да се постигне такова споразумение, ще трябва да бъдат укрепени общоевропейските и световните структури за регулиране и надзор.

 
  
MPphoto
 
 

  Carmen Romero López и Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Радвам се, че докладът беше приет с огромно мнозинство, най-вече защото опитът на групата ALDE да отслабят параграфа относно данъка върху финансовите операции не успя и текстът, основан на нашето предложение за изменение, призоваващо за въвеждане на въпросния данък на равнище ЕС като първа стъпка, беше приет.

 
  
MPphoto
 
 

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма.(IT) Докладът е резултат от компромис, тъй като бяха внесени цели 1 625 предложения за изменения и той е разделен на поредица от ключови моменти, обхващащи причините за кризата, от балона на ипотечните кредити до необезпечените банкови продукти, липсата на европейска данъчна хармонизация и неспазването на Пакта за стабилност и растеж. Всички можем да видим последиците: намалено богатство и безработица.

Отговорът може да бъде само създаването на нови работни места чрез насърчаване на предприятията и научноизследователската и развойна дейност, приемане на мерки, които поощряват прозрачността и укрепват общите европейски разпоредби, например относно данъците, ДДС и непрякото данъчно облагане.

Единственото съмнително нещо е въвеждането на нов данък върху финансовите операции, който ще бъде първият европейски данък, който влиза пряко в бюджета на Съюза. Не можем да приемем, че Европа трябва да бръкне във вече празните джобове на своите граждани по време на криза като настоящата.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Европейският съюз се намира във вероятно най-тежката икономическа и социална криза в историята си. Това поражда голямото предизвикателство да се намерят отговори на сегашната ситуация с оглед на дългосрочните перспективи.

Приветствам създаването на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза, както и доклада. Подкрепям необходимостта от механизми за икономическо управление, не на последно място чрез координиране и контрол на политиките на държавите-членки по отношение на устойчивостта на публичните финанси.

Жалко е обаче, че Европейският парламент няма по-голямо участие в стратегическото упражнение на търсене на решения за кризата: желателно е и Европейският парламент, и националните парламенти да бъдат по-активно включени в бъдеще. Искам да подчертая значението на инструментите на сближаването в този процес.

Първо, ЕС трябва да повиши координацията и да се възползва по-добре от сътрудничеството между различните равнища на управление и различните политики. Второ, следва да се вземат под внимание териториалните особености и асиметричното въздействие на кризата. Както се подчертава в доклада, всъщност силата на политиката на сближаване за изграждане на връзка между възстановяването и дългосрочния растеж е: да се определят стратегическите насоки и да се даде на държавите-членки и регионите причина да ги приложат, както и да се предоставят инструментите, необходими за постигането на целите.

 
  
MPphoto
 
 

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма.(LT) Госпожи и господа, Европа стана жертва не само на финансовата и социална криза. Налице е и огромна криза с доверието на обществеността. В Литва и в цяла Европа трябва да си възвърнем общественото доверие в нашите финансови и политически институции и да създадем жизнеспособна и устойчива финансова система, която да предложи защита от бъдещи кризи. Нуждаем се от прозрачен механизъм за регулиране на различни равнища, основан на здрав морал, който да служи на широката общественост.

Финансовата криза нанесе на Литва особено тежък удар – през 2009 г. нашата икономика се сви с 15%. При изготвянето на стратегия за изход от кризата следва да отчетем регионалните особености и различното въздействие на кризата. Приветствам факта, че специалната комисия подчертава важността на инструментите на сближаването, които са от решаващо значение за предоставяне на помощ на регионите на ЕС, които се нуждаят от нея най-много. Те могат да ни помогнат да преодолеем последиците от кризата, като подкрепят съществени инвестиции в инфраструктурата, предприятията и създаването на работни места.

Успешното възстановяване зависи в голяма степен и от успеха на стратегията „ЕС 2020“. Важно е дългосрочната инвестиционна стратегия на ЕС да запази конкурентоспособността и да укрепи вътрешния пазар (един от основните двигатели на растежа в Европа).

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма.(EN) Последните години показаха взаимната зависимост на нашите икономики и проблемите, които могат да бъдат причинени от липсата на законодателно регулиране или сближаване на икономиките в Европа. Излизайки от кризата, трябва да потърсим европейски решения, които обещават да изградят по-силна европейска икономика и по-добре интегрирани финансови системи в полза на хората на Уелс и на целия Европейски съюз.

Затова гласувах в полза на препоръките на доклада Berès за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат вследствие на финансовата, икономическа и социална криза. Трябва да търсим общи решения на проблемите на Европа, като се съобразяваме с избора на всяка държава-членка, позволявайки им да решат как да постигнем напредък. Съветът, Комисията и Парламентът трябва да работят заедно, за да гарантираме, че ще изградим по-силна, по-стабилна глобална икономика, която работи за Европейския съюз като цяло.

 
  
MPphoto
 
 

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Днес, сряда, 20 октомври, Европейският парламент прие доклада на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза.

Ние, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, гласувахме против доклада, тъй като предложенията, които съдържа, са донякъде нереални и напълно пренебрегват социалните митинги, които се провеждат от няколко месеца в държавите-членки на ЕС срещу плановете за строги икономии, антисоциалните мерки и разрушаването на системите за социална сигурност и на обществените услуги: това са мерки, които целят единствено ограничаване на бюджетните дефицити на държавите-членки.

Докладът е продължение на пенсионната контрареформа на Никола Саркози и правителството му, срещу която френското протестно движение се бори и която осъжда вече от няколко седмици.

Така докладът продължава да възхвалява Пакта за стабилност и мерките и политиките, които осъждаме от години и които нашите съграждани все повече считат за грешка.

Преобладаващото мнозинство (501 гласа „за“), гласували в полза на доклада, очевидно не разбират посланието на гражданите, които протестират в цяла Европа от няколко седмици срещу плановете за строги икономии и свързаните с тях контрареформи.

 
  
  

Доклад: Diego Feio (A7-0282/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в полза на доклада, представен и обсъден тук днес, защото той представлява стъпка напред за ЕС, тъй като предлага да се създаде Европейски валутен фонд (ЕВФ), който се използва за наблюдение на развитието на държавния дълг и като допълнителен механизъм към Пакта за стабилност и растеж (ПСР), който да се използва като последна мярка. Заслужава си да се подчертае и предложението за създаване на политическа група на високо равнище, председателствана от Комисията, с мандат да проучи евентуалните институционални промени в рамките на текущите реформи в областта на икономическото управление, включително възможността за създаване на общо европейско министерство на финансите, с цел да се предоставят на ЕС собствени финансови средства и да се намали зависимостта му от трансферите от националните бюджети, както и за извършване на оценка на изпълнимостта за създаването в дългосрочен план на система, съгласно която държавите-членки да могат да участват в издаването на общи европейски облигации. По този начин, с подходяща оценка на въздействието и като се изяснят различните правни алтернативи, както и с ясно дефиниране на целите и финансирането на европейската инфраструктура, дългосрочните стратегически проекти за изграждане на по-силен ЕС ще бъдат по-лесни за постигане.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в полза на доклада. Настоящата икономическа, финансова и социална криза показа, че съществуващият модел на икономическо управление в Съюза не е работил така ефективно, както е било предвидено. През изминалите години не се постигна достатъчно сближаване на държавите-членки и макроикономическите и фискалните дисбаланси се задържаха или се увеличиха през последното десетилетие. Рамката за наблюдение беше твърде слаба и разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж не се спазваха, особено по-отношение на превантивните мерки. Съгласен съм с предложенията в документа, че трябва да се стремим по-добра координация с и между държавите-членки, за да бъде избегнато повторението на неотдавна наблюдаваното положение. От решаващо значение е държавите-членки в бъдеще строго да спазват разпоредбите и решенията на равнище на ЕС, като разпоредбите и инструментите на Пакта за стабилност и растеж. Най-голямо внимание трябва да се обърне на дългосрочния устойчив растеж, като се осигурят условията за създаване на качествени работни места, а не на краткосрочната печалба, която нанесе огромна вреда на финансовата стабилност на европейските пазари.

 
  
MPphoto
 
 

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. (ES) Настоящата икономическа криза показа, че координацията на икономическата политика не работи в Съюза, нито има рамки за управление, за икономически надзор или за регулиране на финансовите услуги. Всичко това доведе до нестабилност и спад в Европа. Искам да подчертая и да изразя своята благодарност за препоръките, които придружават предложението и които са насочени към: установяване на съгласувана и прозрачна рамка за наблюдение на макроикономическите процеси в Съюза и в държавите-членки и подобряване на надзора; по-строги разпоредби на Пакта за стабилност и растеж; укрепване на икономическото управление; създаване на надежден механизъм за предотвратяване и преодоляване на проблема с прекомерния дълг в еврозоната и преразглеждане на бюджетните, финансовите и данъчните инструменти. Искам да подчертая, че съм напълно съгласна с по-доброто представяне на Съюза в икономическата и паричната област.

 
  
MPphoto
 
 

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма.(IT) Искам да благодаря на г-н Feio за отличната му работа при изготвянето на сложния доклад. Гласувах в полза на доклада, защото считам, че е изключително важно да се подобри икономическото управление на Европейския съюз. Финансовата криза действително подчерта липсата на истинска политическа и икономическа координация между държавите-членки и неефективността на различните инструменти за контрол. Затова е време Европа да създаде по-надеждна правна рамка, която съблюдава целите на стратегията „ЕС 2020“, като същевременно упражнява по-голям контрол над дълга и бюджетните приходи, данъчните стимули за МСП, развитието на вътрешния пазар и интеграцията на пазарите на труда. В светлината на последните споразумения обаче не подкрепям въвеждането на числени правила, които могат да се окажат твърде механични за някои държави-членки и трудни за постигане. Не трябва да забравяме, че токсичните активи и в още по-голяма степен прекомерният личен дълг (рисковите ипотечни кредити) са в основата на финансовата криза. С други думи, кризата беше причинена от дисбаланс в частния и банковия сектор, а не от публичния дълг. И накрая, съгласен съм с препоръка 3 за подобряване на координацията въз основа на годишните доклади за наблюдение на еврозоната.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в полза на доклада, защото съм съгласна, че трябва да бъде установена съгласувана и прозрачна рамка за многостранно наблюдение на развитието на макроикономическата обстановка в Съюза и в държавите-членки. Искам да призова за ежегоден дебат между Парламента, Комисията, Съвета и представителите на националните парламенти относно програмите за стабилност и сближаване и националните програми за реформи, както и за оценка на националното икономическо развитие като част от Европейския семестър. Искам също така да призова да се създаде механизъм на национално равнище за оценка на изпълнението на приоритетите на стратегията „Европа 2020“ и на постигането на съответните национални цели, включени в националните програми за реформа, с цел да се подпомогне годишната оценка от страна на институциите на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Гласувах против доклада, който в интерес на икономическото управление на Европейския съюз възприема суверенен подход и политика на строга дисциплина в Пакта за стабилност и подкрепя превантивни санкции в ущърб на държавите-членки, които „нарушават“ показателите от Маастрихт. Той предлага целта за бюджетна стабилност и строг надзор над националните бюджети и завършва с приемането на строги мерки в ущърб на доходите на работниците, пенсиите и трудовите и осигурителните права, въпреки факта, че можем да видим ефекта на тези политики в Гърция, Ирландия, Испания, Португалия и в други държави. Всичко това в момент, когато работниците в много държави в Европа са излезли по улиците в знак на протест срещу превръщането им в жертва на кризата и срещу неолибералната контраатака от страна на ЕС, ЕЦБ и МВФ.

 
  
MPphoto
 
 

  Lara Comi (PPE), в писмена форма.(IT) Приемането на еврото беше риск с ключово значение за ЕС. Основният рисков фактор е свързан не толкова с паричната техника, където Европейската централна банка върши отлична работа, а с икономическото сближаване и с връзката с реалната икономика. Проблемът наистина се почувства по време на кризата: единната валута има все по-малко значение за пазар, който все още е фрагментиран, и с фискални политики, които не винаги са достатъчно хомогенни. Разглеждането на тези въпроси не трябва да бъде просто упражнение или извинение за предявяване на правен суверенитет по въпроси, които понастоящем са отговорност на отделните държави. Вместо това е полезно да има последователност и систематичен подход към икономическите действия във все по-сложните ситуации, в които валутните предизвикателства не са същите, както в миналото, и изискват различни инструменти и цели и в които задълженията на техниците трябва да бъдат подкрепени от постоянен и последователен мониторинг, както и от политическа насока, основана на задълбочен поглед към бъдещето и към решаването на евентуалните проблеми.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Maria Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark, Anna Ibrisagic и Alf Svensson (PPE), в писмена форма. – (SV) Гласувахме в полза на доклада, но се противопоставяме на европейски данък. Ще продължим да казваме „не“ и на създаването на група на високо равнище за обсъждане на възможността за създаване на общо европейско министерство на финансите, с цел да се предоставят на Европейския съюз собствени финансови средства. Изразихме различно мнение в гласуването и по други точки.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) Въпросът за икономическото управление на равнище Европейски съюз е сложен и е разбираема сдържаността на някои държави-членки по отношение на прехвърлянето на нови суверенни правомощия. Кризата в Гърция подчерта ограниченията на съществуващите механизми за намеса, да не говорим за неадекватността на инструментите, необходими за налагане на спазването на критериите за сближаване, особено в държавите от еврозоната. Установяването на съгласувана и прозрачна рамка за многостранно наблюдение на макроикономическите тенденции в Европейския съюз и в държавите-членки, заедно с укрепването на фискалния надзор, както е предложено в документа, бележи крачка напред в правилната посока, въпреки че може да доведе до частично изменение на Конституционния договор. Като цяло препоръките в документа са важни и предлагат подходящи решения на истинските проблеми. Затова гласувах в полза на приемането на документа.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Със задоволство и чувство за отговорност гласувам в полза на препоръките за подобряване на икономическото управление на ЕС, предложени в доклада. Като се има предвид, че ЕС е изправен пред жестока конкуренция от страна на бързо развиващите се икономики и че стабилността на публичните финанси е от съществено значение за укрепване на възможностите, насърчаване на иновациите и стимулиране на икономическия растеж, които са основни елементи на европейското общество на знанието, и като се има предвид, че икономическият растеж и устойчивите публични финанси са предварително условие за икономическа и социална стабилност в ЕС и за дългосрочно фискално консолидиране, настоящите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж, комбинирани с недостатъчно прилагане, се доказаха като недостатъчни за осигуряване на разумни макроикономически и бюджетни политики. Затова е важно да подкрепим по-строго прилагане на превантивни мерки и санкции, както и насърчаване на по-добро наблюдение и икономическо управление чрез по-точни и съпоставими статистически данни за политиките и икономическите позиции на държавите-членки, особено в еврозоната.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) С приемането на резолюцията относно икономическото управление Европейският парламент потвърждава своите основни цели за преговорите по шестте законодателни предложения на Комисията.

Осъждаме факта, че прилагането на Пакта за стабилност и растеж не е достатъчно, предлагаме създаването на ефективен механизъм за стимули и санкции и подчертаваме значението на инвестициите в енергетиката, научните изследвания, иновациите, здравеопазването и образованието.

За да излезем от рецесията, трябва да планираме необходимите финансови средства на европейско равнище и идеята за собствени ресурси следва да се приложи на практика. Твърдим, че въвеждането на данък върху финансовите операции ще ограничи спекулациите и ще подобри функционирането на вътрешния пазар. Освен това приходите от този данък могат да помогнат за финансиране на глобални обществени блага и за намаляване на бюджетните дефицити. Данъкът следва да бъде въведен на възможно най-широка основа и със сигурност на равнище Европейски съюз като начало.

 
  
MPphoto
 
 

  Diane Dodds (NI), в писмена форма.(EN) Наистина съвсем навреме Парламентът се занимава с този въпрос, само няколко дни след споразумението между президента Саркози и канцлера Меркел да се опитат да изменят Договора от Лисабон, с цел да осигурят подходящо справяне с бъдещи кризи с държавния дълг в еврозоната. Разбира се, всичко това на фона на продължаващата криза в еврозоната, докато всеки изминал ден доказва глупостта на модела на единната валута. Но и нещо друго. Ясно е, че ако това продължава, коалиционното правителство в Обединеното кралство ще бъде задължено да проведе референдум.

В това ни увери Дейвид Камерън и, за разлика от предишната му твърда гаранция, трябва да спази обещанието си. Ако Франция и Германия могат да се опитват да изменят Договора от Лисабон, е жизненоважно правителството на Обединеното кралство да използва процеса на предоговаряне, за да върне правомощия на нашия суверенен парламент.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в полза на доклада Feio, който е резултат от успешни преговори между политическите групи в Европейския парламент и се основава на широк консенсус относно необходимостта от укрепване на политиките за растеж и заетост, с цел подобряване на икономическото управление, което ще позволи кризата да бъде преодоляна и европейската икономика да се възстанови.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) В разгара на настоящата икономическа, финансова и социална криза Парламентът пое водеща роля в предоставянето на механизми на Европейския съюз за ефективна намеса, която не само да предотврати бъдещи кризи, но преди всичко да гарантира стабилността, необходима за устойчивото развитие и сближаването в Европа. Докладът на г-н Feio подчертава отговорността на Парламента за институционално укрепване на ЕС за по-голямо обединение в Европа и по отношение на глобалната икономика, в интерес на европейските граждани и тяхното благосъстояние. Предложените препоръки са много важно, качествено развитие в подобряването на икономическото управление в ЕС, като подчертават по-строгите разпоредби за насърчаване на стабилността и икономическия растеж на държавите и на Съюза, както и механизми за превенция и за коригиране и решаване на проблемите и предизвикателствата пред стратегията за развитие на ЕС. Надеждността на статистическите данни на ЕС също е важен елемент за осигуряване на по-добри възможности на структурите и органите да извършват оценка и да определят намесата. Искам да подчертая и необходимостта от предотвратяване на ситуации на прекомерен държавен дълг, освен на публичен дефицит.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. (FR) Не става въпрос за подобряване на икономическото управление на равнище ЕС, а за власт над икономическите, бюджетни и данъчни политики на държавите-членки, за които основното изискване не е създаването на икономически просперитет, а защитата на интересите на единния пазар и на Брюксел. Става въпрос и за повторното активиране и влошаване на Пакта за стабилност, който продължава да нанася вреди.

Не можем да допуснем нито това, нито създаването на общо министерство на финансите, отговорно за събирането на европейски данък и за институционализирането на европейското икономическо управление (за какво?). Несъмнено размерът на бюджетния дефицит и държавния дълг, повечето от който е в чужбина, е опасен както финансово, така и по отношение на суверенитета. Но дефицитът и дългът без съмнение щяха да бъдат по-ниски, ако не бяха политиките ви и задължението на държавите да заемат на пазарите. Почти една шеста от бюджета на Франция отива за плащане на лихви по дълга. Докато ги плащаме, не можем да използваме тези пари за нищо друго.

 
  
MPphoto
 
 

  Peter Jahr (PPE), в писмена форма. (DE) Икономическата и финансова криза показа ясно, че е спешно необходимо да се подобри икономическото сътрудничество в Европейския съюз. За целта Пактът за стабилност и растеж трябва да бъде укрепен и да включи подходящи и ефективни санкции. Необходимо е обаче и да се наблюдават по-отблизо националните бюджети и конкурентоспособността на държавите-членки.

В бъдеще трябва да откриваме по-рано дисбалансите между държавите от еврозоната и недостатъците в конкуренцията и трябва да можем да поискаме ефективни контрамерки. Целта трябва да бъде да направим паричния съюз и еврото трайно здрави и стабилни, за да можем да предотвратим кризи като тази в Гърция.

 
  
MPphoto
 
 

  Anne E. Jensen (ALDE), в писмена форма. (DA) Датската либерална партия гласува против едно конкретно изменение на доклада Feio, което препоръчва проучване на предимствата на създаването на европейска система за събиране на данъци. Датската либерална партия гласува в полза на доклада като цяло, който иначе е добре балансиран.

 
  
MPphoto
 
 

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма.(EN) Много е важно разпоредбите на икономическото управление да се укрепят, особено предвид икономическата криза, в която много държави от ЕС все още се намират. Съгласен съм с измененията на Парламента за отмяна на препоръките за автоматични санкции за държавите-членки, които натрупват прекомерен дефицит, защото както показа кризата, необходимо е при извънредни обстоятелства да се надвишат изискванията за дефицита, за да се предотвратят по-сериозни икономически последици от кризата.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма.(IT) Докладът, съдържащ препоръки към Комисията относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в еврозоната, който току-що гласувахме, е част от по-широк дебат, който се води от няколко месеца, относно инициативи за борба с финансовата криза. Стана ясно, че е необходимо стабилно икономическо управление на Европейския съюз, особено след случилото се в Гърция преди няколко месеца.

Всеки момент ще видим окончателния доклад на европейската работна група по икономическото управление, създадена от председателя на Европейския съвет, г-н Ван Ромпьой. Дори и сега обаче можем да кажем, че е абсолютно необходимо да определим разпоредбите за наблюдение на икономическите политики, разпоредби, които не са механистични, а реалистични и устойчиви, способни да укрепят фискалната политика и да подобрят европейското управление като цяло.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) Един от изводите от последния период на икономическата и финансова криза е, че наблюдението и икономическата координация на равнище ЕС трябва да бъдат значително засилени. Бяха забелязани големи макроикономически дисбаланси и някои държави са изправени пред голямо нарастване на публичния дълг и на дела му в БВП. Гласувах в полза на доклада, защото твърдо подкрепям всички осем препоръки, направени от докладчика с цел да представи доброто управление и икономическата стабилност в Европейския съюз.

Считам, че ще се изправим пред сериозни предизвикателства в следващите години. Трябва да можем да заложим конкретни приоритети и да вземем някои трудни решения, за да подкрепим потенциала за икономически растеж на ЕС и да консолидираме публичните финанси. Координацията на равнище ЕС ще е от основно значение в това отношение и може да помогне да се преодолеят неблагоприятните ефекти.

 
  
MPphoto
 
 

  Astrid Lulling (PPE), в писмена форма. (FR) Общото разискване относно Европейския съвет, Г-20, доклада на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза и доклада относно европейското управление не представи ясни насоки или уместни препоръки по отношение на финансовата криза. Всички си казаха думата и представиха своята лична интерпретация на обърканите и неясни текстове. Такива са, за съжаление, тези доклади по собствена инициатива, които формират мнозинство, но в същото време не казват много.

Докладът Feio беше обсъден твърде късно, когато Европейската комисия вече беше внесла директивите, които ще реформират Пакта за стабилност и управлението на еврозоната. Какъв е смисълът тогава да гласуваме препоръки към Комисията?

Парламентът трябва да има много по-строг Правилник за дейността и да се придържа към него. На карта са заложени неговата ефективност и надеждност.

Решаващият момент за реформата на Пакта за стабилност и управлението на еврозоната ще настъпи, когато се анализират законодателните текстове. Заедно с колегите, ще се заема със задачата непредубедено и с усърдие. Важно е Парламентът да подкрепи реалистична, но и амбициозна реформа, за да се изгради паричният съюз на нови основи. Именно чрез усърден труд институциите придобиват легитимност в рамките на европейската структура, а не чрез...

(Обяснението на вот е съкратено на основание член 170 от Правилника за дейността)

 
  
MPphoto
 
 

  Mario Mauro (PPE), в писмена форма. (IT) Без разпоредби и надзор не можем да постигнем напредък. Прилагането на разпоредбите, които си наложихме по време на кризата за подобряване на координацията и наблюдението на икономическите въпроси, е най-малкото, което трябва да искаме от себе си и от държавите-членки. В същия дух докладът на г-н Feio ни позволява да се съсредоточим върху някои значителни деформации, като виждаме, че „неотдавнашните икономически събития ясно показаха, че координацията на икономическата политика в Съюза, по-специално в еврозоната, не функционира достатъчно добре и че въпреки своите задължения съгласно ДФЕС, държавите-членки не са считали икономическите си политики за въпрос от общ интерес“. Затова гласувам без съмнение в полза на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Настоящата финансова и икономическа криза показа, че ЕС се нуждае от все по-стабилно икономическо и парично управление, за да не бъде накърнена стабилността на еврото и на паричния съюз. Затова стратегията „Европа 2020“ следва да насърчава икономическия растеж и да създава работни места, тъй като рязкото спадане на БВП, спадът на промишленото производство и големият брой безработни са голямо социално и икономическо предизвикателство, което може да се преодолее само със стабилно, хармонично и обединено управление. Докладът на г-н Feio посочва начини и определя стратегии за реално укрепване на икономическото управление и рамката за стабилност на ЕС, с основен акцент върху еврозоната. Някои от примерите за това са създаването на съгласувана и прозрачна рамка за наблюдение, по-строгите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) и укрепването на икономическото управление в еврозоната.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. (FR) Икономическата, финансова и социална криза показа границите на европейския модел на икономическо управление. Затова се нуждаем от споразумение на следващия Европейски съвет относно икономическото управление и Пакта за стабилност. Необходимо е спешно да приемем реформи, които ще ни позволят да направим голяма крачка напред към качествено икономическо управление и да въведем прозрачни и целеви инструменти за надзор.

Подкрепям доклада на г-н Feio, защото той подкрепя предложението на Комисията, което според мен е балансиран компромис. Подкрепям по-голямо парламентарно участие в икономическото управление на Съюза и централизацията на европейско равнище на изключителните правомощия за надзор над големите трансгранични финансови институции. Считам също така, че би било полезно да се предоставят на Съюза собствени финансови средства, за да му се помогне да планира дейността и действията си.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (LV) Според мен докладът Feio е най-професионалният доклад за последните три месеца. Всички проблеми и решения, подробно описани в доклада, са изключително навременни. Липсата на информация, подправените данни, а понякога дори и чистите лъжи от страна на правителствата в ЕС доведоха до ужасни резултати. Прикривайки страхливо явните пропуски в своите бюджети, Гърция, Латвия и Унгария разклатиха доверието в еврото. Европейската комисия и Европейският парламент трябва стриктно и ефективно да реагират на всяко изопачаване на фактите и укриване на истината. Важно е да се изготвят мерки по отношение на нечестните политици, заради които ЕС се оказа в криза. За да излезем от сложната икономическа ситуация, трябва да изготвим не само разпоредби относно надзора и статистическите данни, но също и план за преодоляване на кризата. Това означава, първо, ясни критерии за фискалната политика и сроковете и гаранции за данъкоплатците. Също така трябва да гарантираме, че данъчното законодателство няма да се изменя всеки ден с кимване от страна на инвеститорите. За съжаление, латвийското правителство изменя разпоредбите според настроението на служителите на Международния валутен фонд и Европейската банка. Надявам се, че докладът Feio ще бъде сигнал за Европейската комисия, че е време да се захванем за работа.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в полза на доклада на г-н Feio, но както вече имах възможността да подчертая, Европа силно се нуждае от сериозна реформа в тази област, дори ако новото икономическо управление не може да отчита само сумата на държавния дълг. Не се нуждаем от механизми за справяне с дълга, които са прекомерно автоматични и проциклични и които има опасност да не постигнат целта или, ако не друго, да възпрепятстват действията за стимулиране на икономическия растеж. Вместо това аз съм за приемането на механизми за наблюдение с гъвкави, разумни формули, които могат да бъдат лесно приложени от държавите-членки. Резултатите и ползите за бюджета от важни реформи в социалната и икономическата политика, преди всичко от пенсионната реформа, не се виждат в следващата финансова година, но след няколко години, в средносрочен и дългосрочен план, ще доведат до устойчиви публични финанси. Във всеки случай това са най-важните и необходими реформи. Следователно трябва да обърнем по-голямо внимание на структурните реформи, необходими за стимулиране на конкурентоспособността и икономическия растеж в Европа. Конкурентоспособността води до икономически растеж, а растежът води до повече приходи от данъци и ефективна финансова консолидация.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papastamkos (PPE), в писмена форма. (EL) Гласувах с „въздържал се“ по доклада Feio, защото предложенията относно европейското икономическо управление не отчитат структурните проблеми на непълния икономически съюз и асиметрията между „орязания“ икономически съюз и пълния паричен съюз. Освен това не европеизират икономическите политики и икономическия риск. Европеизират единствено санкциите, които сега са дори по-строги. Няма никакви стратегически насоки за гарантиране на балансиран растеж и за стимулиране на конкурентоспособността на всички държави-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в полза на доклада, защото считам, че: (1) следва да се установи съгласувана и прозрачна рамка за многостранно наблюдение на развитието на макроикономическата обстановка в Европейския съюз и в държавите-членки, която да гарантира ежегоден дебат между Парламента, Комисията, Съвета и представители на националните парламенти относно програмите за стабилност и сближаване и националните програми за реформа, както и за оценка на националното икономическо развитие; (2) следва да се създаде механизъм на национално равнище за оценка на изпълнението на приоритетите на стратегията „Европа 2020“ и на постигането на съответните национални цели, включени в националните програми за реформа, с цел да се подпомогне годишната оценка от страна на институциите на ЕС.

Считам също, че са необходими по-строги разпоредби на Пакта за стабилност и растеж, с цел: (1) да се отдели по-голямо внимание на равнището на дълга, профила на дълга и динамиката му и на темпа на приближаване към конкретната за държавата-членка средносрочна фискална цел, включена в програмите за стабилност и сближаване; (2) да се насърчава създаването в рамките на бюджетния контрол на механизми за ранно предупреждение на национално равнище; и (3) да се въведат предварително определени и превантивни мерки в еврозоната по отношение както на превантивните действия, така и на коригиращите мерки на Пакта за стабилност и растеж.

 
  
MPphoto
 
 

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Докладът на г-н Feio е посветен на централната тема за европейската икономическа координация. Той се стреми да насочи законодателните документи на Комисията и се обсъжда 24 часа след като стана известна позицията на френско-германския борд на директорите. Положителните предложения, включени в доклада, са фатално координирани, дали поради френско-германската позиция, или заради предложенията за автоматични санкции, които вече присъстваха в текстовете на Комисията и на работната група на Съвета. Докладът не се отказва от модата за дисциплинарни наказания на консенсуса от Брюксел, като се опитва само да ги разводни. Този консенсус не може да бъде реформиран: може единствено да бъде заменен с друг, който поставя заетостта и коригирането на сериозните неравенства в центъра на икономическата координация.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в полза на доклада, защото съм съгласен, че трябва да се установи съгласувана и прозрачна рамка за многостранно наблюдение на развитието на макроикономическата обстановка в ЕС и в държавите-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Световната икономическа криза подложи на изпитание съществуващите механизми за координиране на икономическата политика в ЕС и разкри някои от неговите слабости.

Функционирането на икономическия и паричен съюз е под голям натиск заради неспазване на основните разпоредби и поради факта, че съществуващите процедури за наблюдение и координация не са достатъчно пълни. Докладът цели да изложи позицията на Парламента по законодателния пакет относно координацията на икономическите политики (шест предложения, четири от които съгласно процедурата за съвместно вземане на решение), представен от Комисията преди две седмици. Позицията на Съвета се очаква да бъде представена в края на октомври в окончателния доклад на работната група по икономическото управление на г-н Ван Ромпьой.

 
  
MPphoto
 
 

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. (IT) В резултат на икономическата и финансова криза Европейският парламент одобри серия от доклади и директиви на Комисията относно последиците и начините за борба с нея. За да се избегне повторение на спекулативните балони като този, от който в момента се борим да се измъкнем, е необходимо да установим поредица от мерки и проверки сред и заедно с държавите-членки. Например е важно да се спазва Пактът за стабилност и растеж. Сериозният, всеобхватен мониторинг вероятно щеше да избегне екстремните ситуации в Гърция и Испания.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Настоящата икономическа, финансова и социална криза показа, че моделът на икономическо управление на Европейския съюз не работи така, както би трябвало в един идеален случай. Затова е необходимо да намерим решения за по-добро и по-ефективно икономическо управление в Европа, за да предотвратим влошаването на вече сериозните последици от кризата.

В този контекст докладчикът препоръчва Европейската комисия да установи съгласувана рамка за икономическо наблюдение, да укрепи разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж и икономическото управление в еврозоната и да преразгледа бюджетните, финансови и данъчни инструменти на ЕС.

Освен това предлага да се създаде здрав и надежден механизъм за предотвратяване на прекомерния дълг и за решаване на проблема с дълга за еврозоната. И накрая, предлага да се повиши надеждността на статистиката на ЕС, както и външното представителство на Съюза в икономическата и паричната област.

Впоследствие е необходимо държавите-членки да спазват изцяло разпоредбите и решенията на Европейския съюз. Искам също да подчертая, че е важно реформата да се приведе в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, не на последно място, в смисъл на укрепване на вътрешния пазар и на ролята на малките и средните предприятия като основни двигатели на икономическия растеж.

Гласувам в полза на доклада поради гореизброените причини.

 
  
MPphoto
 
 

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма.(LT) Госпожи и господа, сегашните разпоредби на Пакта за стабилност и растеж и слабата система за прилагането им не успяха да гарантират в достатъчна степен стабилна фискална и макроикономическа политика. Препоръките в доклада са добро начало. Докладчикът правилно отбелязва, че трябва да продължим със структурните реформи в социалната политика, интеграцията на пазарите на труда и фискалните стимули за малките и средните предприятия. Процесът на намаляване на дефицитите в дългосрочен план трябва да бъде съчетан с други усилия, насърчаващи икономиката, като подобрени предварителни условия за инвестиции и подобрен вътрешен пазар, осигуряващ по-голяма конкурентоспособност. Приветствам и факта, че докладчикът посочва, че всички новопредложени мерки следва да нямат несъразмерно въздействие върху най-уязвимите държави-членки, в частност върху балтийските държави. Това би възпрепятствало усилията ни за икономически растеж и сближаване. Миналата година ентусиазмът за еврото отслабна леко в държавите-членки извън еврозоната, включително в Литва. Затова е важно да разберем, че решенията, взети през първото полугодие за опазване на стабилността на еврото, са само временни и ще трябва да бъдат подкрепени от по-добра рамка за икономическо управление на равнище ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма.(EN) Целите на „ЕС 2020“ потвърждават необходимостта от по-тясна интеграция на икономиките на държавите-членки в Европейския съюз с цел насърчаване на производителността, конкурентоспособността и икономическия растеж. Настоящата икономическа криза показа, че сегашният модел на икономическо управление не стига достатъчно далеч и не може да позволи все по-голямата интеграция, която ще гарантира стабилността на икономиките на ЕС.

Поради тази причина гласувам в полза на препоръките от доклада Feio, който подчертава необходимостта икономическите разпоредби да се укрепят, преразгледат и подобрят в дългосрочен план. Разбирам, че Европа трябва да погледне критично на сегашните си планове за икономическа и финансова стабилност, за да вървим напред заедно към по-силна, по-взаимосвързана икономика, която отговаря на потенциала си за световна икономическа суперсила.

 
Правна информация - Политика за поверителност