Председател. – Следващата точка е общото разискване по следните доклади:

- доклад на Franziska Katharina Brantner, от името на комисията по външни работи, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1717/2006 за установяване на инструмент за стабилност (COM(2009)0195 - C7-0042/2009 - 2009/0058(COD)) (A7-0066/2009),

- доклад на Gay Mitchell, от името на комисията по развитие, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие и за изменение на Регламент (ЕО) № 1889/2006 за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (COM(2009)0194 - C7-0043/2009 - 2009/0060A(COD)) (A7-0078/2009),

- доклад на Kinga Gál и Barbara Lochbihler, от името на комисията по външни работи, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие и за изменение на Регламент (ЕО) № 1889/2006 за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (COM(2009)0194 - C7-0158/2009 - 2009/0060B(COD)) (A7-0188/2010),

- доклад на Helmut Scholz, от името на комисията по международна търговия, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1934/2006 относно създаването на финансов инструмент за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход (COM(2009)0197 - C7-0101/2009 - 2009/0059(COD)) (A7-0052/2010) и

- доклад на Charles Goerens, от името на комисията по развитие, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (COM(2010)0102 - C7-0079/2010 - 2010/0059(COD)) (A7-0285/2010).

  Franziska Katharina Brantner, докладчик. – (DE) Г-н председател, днес ще се занимаваме с редица финансови инструменти. Сутринта вече разисквахме един аспект, но аз ще говоря за Инструмента за стабилност. Той беше създаден през 2006 г. и е най-добре финансираният инструмент в областите на неразпространение на оръжията за масово унищожение, предотвратяване на конфликти, помощ за цивилното население при бедствия, мерките за укрепване на гражданския мир, а също за законност и поддържане на реда в сферата на борба с тероризма. Въпреки това обемът на финансиране е сравнително малък. Понастоящем той възлиза едва на 14 млрд. евро в многогодишната финансова рамка. Това не са много пари, но това са добри пари, защото могат да се ползват относително гъвкаво. Непрекъснато се изказват съображения за съкращаването им, но досега винаги сме успявали да ги запазим в бюджета. Какво казва междинният преглед за този инструмент? Е, той включва малък брой проблеми, но някои от тях са важни от съдържателна гледна точка. Преди всичко дългосрочните мерки съгласно член 4, алинея 3 са предназначени да направят възможно въвеждането на мерки за насърчаване участието на жените в политическия процес и особено що се отнася до медиите. Следователно това, за което всъщност говорим, е включване на една вече успешна сфера в обхвата на член 4, алинея 3. Досега подкрепихме поява в медиите на афганистански жени, участващи в парламентарните избори. Бихме искали да видим това включено в дългосрочните мерки, вместо да бъдат само краткосрочни мерки, така че тези жени да могат да продължат да бъдат подкрепяни по този начин за по-продължителен период от време.

Второ, искаме да видим сътрудничеството за укрепване на мира да бъде упоменато изрично в директивата не само с оглед насърчаване развитието на формалния диалог с гражданското общество, но и с цел въвеждане на концепцията в новата ера на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Не бива да допуснем изчезването й, поради което считаме, че е важно тя изрично да бъде упомената.

Трето, гласуваме за увеличаване съгласно член 4, алинея 3 дела на финансирането за дългосрочните мерки от 5% на 10%. Все пак бих искала още веднъж да напомня на върховния представител, че, както бяхме обещали, комисията по външни работи одобри в последната минута това увеличение, така че в бъдеще ще бъдат предприети мащабни мерки с помощта на Инструмента за премахване на противопехотните мини, касетъчните бомби и остатъците от запаси на боеприпаси. С други думи, увеличението от 5% на 10% на дългосрочните мерки в общия размер на бюджетната линия беше договорено на условна база и ние очакваме от Вас, баронесо Аштън, че ЕСВД ще се придържа към това споразумение и че то ще бъде отразено в стратегическия документ за 2012/2013 г. С други думи, това е важно за нас. Да се постъпи другояче не би било в духа на споразумението.

Ако Парламентът и Комисията обаче надделеят, най-голямото нововъведение в съдържанието на текста на междинния преглед ще бъде явно разширяване на компетенциите с включване на лекото стрелково и малокалибрено оръжие (ЛСМО). Понастоящем искам още веднъж да призова председателството да възприеме тази идея. Съдът на Европейските общности отсъди в нейна полза. Знам, че за някои все още е трудно да възприемат това, но се надявам, че със ЕСВД вероятно най-после ще можем да преодолеем това разминаване между Съвета и Комисията и ще постигнем споразумение относно по-нататъшните ни действия във връзка с проблема с лекото стрелково и малокалибрено оръжие. Намирам това за много важен въпрос.

Последната ми точка се отнася до делегираните актове. Сутринта вече го разисквахме. Считам, че ни е нужно политическо, а не съдебно решение на въпроса, което би ни вкарало в безизходица. Една последна много кратка бележка: когато става въпрос за Инструмента за стабилност и програмирането в ЕСВД, ние наистина сме убедени, че планирането и програмирането трябва да продължат да се възлагат на хората, които са отговаряли за това досега, и че тези хора не трябва да бъдат принизявани до „финансово управление“, а трябва да продължат да извършват планиране по същество.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, искам да изразя своето недоволство във връзка с факта, че макар днес да обсъждаме важни въпроси като финансирането, помощта за развитие и демократичните принципи, само 14 членове на Парламента – надявам се да съм преброил правилно – са в състояние да участват, очевидно поради някакво конкурентно или, за жалост, зле разчетено във времето събитие, докато всички останали бяха така дисциплинирани да участват в друго мероприятие. Несправедливо е спрямо тези, които правят презентации, и към докладчиците, както и към колегите, членове на Парламента, дори без да споменаваме администрацията и представителите на Комисията, които трябва да стоят тук пред празната зала.

  Председател. – Колеги, това не е процедурен въпрос: това е интересен въпрос, който може да се покаже по някоя местна телевизия, но не е процедурен въпрос. Ще ви бъда благодарен, ако не прекъсвате заседанието с подобни въпроси.

  Iva Zanicchi, докладчик. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладчикът за комисията по развитие, г-н Mitchell, ме помоли да го заместя, защото днес той няма да присъства. Бих искал да му благодаря за работата, която той извърши с обичайната си точност, и за качеството на неговите предложения, които получиха, бих казала, единодушно, благоприятни оценки от комисията по развитие. По причини, които ще спомена, но преди всичко в резултат от свършената днес работа, съм убедена, че докладът може да бъде приет с голямо мнозинство.

Връщам се на доклада. През 2009 г. Европейската комисия постави на обсъждане предложение за изменение на Регламент № 1905/2006 за създаване на финансов Инструмент за сътрудничество за развитие. Чрез този инструмент Комисията поиска от Парламента да приеме изменение, което би позволило на неправителствени организации да ползват данъчно облекчение, когато извършват дейност в развиващи се държави. Ние приехме искането.

Но регламентът за сътрудничеството за развитие изисква също така прилагане на правилата и към политиката за развитие на Европейския съюз. Тези правила постановяват, че когато Комисията одобрява финансиране, трябва да се следват процедурите по комитология. Това означава, че Парламентът може да подлага на преглед тези финансови предложения и ако Комисията е превишила правата си, Парламентът може да приеме резолюция за изискване Комисията да промени въпросното решение.

Само от 2006 г. до днес Парламентът е установил, че Комисията е превишавала изпълнителните си правомощия най-малко в 12 случая, но само в 3 от тях тя фактически е променила или оттеглила проекторешенията си. След влизане в сила на Договора от Лисабон комисията по развитие предложи прилагане на процедурата за делегираните актове, установена с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Приемането на този процес би означавало, че Парламентът би могъл да има по-значителна роля, най-малкото във връзка със стратегическите финансови решения, които Европейската комисия трябва да приеме. Всъщност според Договора от Лисабон в някои точно определени случаи Парламентът може да делегира на Комисията вземането на стратегически решения, но какви биха могли да бъдат те? По наше мнение законодателят носи отговорност за избора на държавите, на които Европейският съюз предоставя помощ за развитие.

После идва въпросът на кои сектори да се даде приоритет при финансирането – образование, здравеопазване, опазване на околната среда, изграждане на капацитет за добро управление или развитие на малките предприятия? Освен това как бихме могли да гарантираме прозрачност при управлението на помощта за развитие?

Има решения и теми, при които Европейският парламент следва да играе по-важна роля, отколкото в миналото. В тези сектори той трябва да бъде законодател, който дава точни указания на изпълнителните органи. Накрая, считам, че това е пътят, който сочат исканията на европейските граждани. Искрено се надявам на възможно най-голям консенсус по доклада на г-н Mitchell.

  Kinga Göncz, докладчик. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, г-жо Аштън, госпожи и господа, Европейският инструмент за демокрация и правата на човека е финансов инструмент в подкрепа на правата на човека, принципите на правовата държава, защитата на демокрацията и предотвратяването на конфликти по света. Бенефициенти на финансовия инструмент са преди всичко организациите на гражданското общество, тези организации на гражданското общество и индивиди, които се борят за правата на човека в най-трудни условия в трети страни. Голямото предимство на финансовия инструмент в сравнение с други географски инструменти е, че по него могат да се правят плащания, без да е необходимо съгласие на правителството на страната, получаваща помощта. Ето защо неговата роля е много важна. Въпреки това в редица случаи с този инструмент не беше възможно да се финансират разходи, свързани с плащане на ДДС от фондовете на Общността. Ето защо инициативата на Европейската комисия предложи техническо изменение, което би трябвало да подпомогне работата и дейността на организациите на гражданското общество в трети страни чрез използване на тези фондове. Тъй като подобни организации имат изключително значение за насърчаване на правата на човека и за развитие на политическия плурализъм, много важно е да не се затруднява работата на тези организации, които и без това се сблъскват с трудни ситуации, дори много по-трудни. По тази причина приветстваме инициативата на Комисията и със съгласието на моя колега докладчик, г-жа Lochbihler, й предоставяме нашата пълна подкрепа. Но това е само едната страна на въпроса.

От другата страна е политическото значение на въпроса. Случаят с този финансов инструмент стана част от борбата между институциите, която е в ход от година насам. Това е така, именно защото Инструментът за финансиране на правата на човека е съществен за организациите на гражданското общество, което е важно, за да има Европейският парламент дял във формирането на стратегическите и многогодишните рамкови програми. Това, към което се стремим, е Европейският парламент да оказва влияние дотолкова, доколкото смята за необходимо при разработването на стратегическите планове за финансовия инструмент чрез годишните прегледи, отколкото през седемгодишни интервали по време на бюджетните цикли. Това е смисълът на измененията, които искаме да подкрепим. Договорът от Лисабон потвърди правото на Европейския парламент за контрол, което по същество е институция на „делегиран акт“, която моите колеги членове на Парламента вече споменаха и която ние считаме, че трябва да приведем в действие в този случай. Настоящият случай в действителност е първият пример за нарасналата роля на Европейския парламент след 1 декември 2009 г.

След обсъжданията досега и парламентарните разисквания ние, докладчиците по финансовия инструмент, достигнахме до общия извод, че досието трябва да се върне за второ четене и ние изпращаме сериозно политическо послание до институциите, защото сега, след влизането в сила на Договора от Лисабон, трябва да действаме в духа на Договора. Считаме, че това са онези инструменти, за които е най-важно Парламентът действително да упражни демократичното си право на контрол.

  Barbara Lochbihler, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, Европейският инструмент за демокрация и права на човека съществува отскоро. Но вече може да се каже, че той върши твърде съществена и важна работа. Можете да видите това от обратната връзка, която получаваме от представителите на гражданското общество както в ЕС, така и извън него. Той също така е важно допълнение към нашата политика по отношение правата на човека в Европейския парламент и в ЕС като цяло.

Работата по правата на човека често протича в много трудни условия. Ето защо е особено важно, че тези инструменти дават на ЕС възможност да предоставя финансова подкрепа на организациите на гражданското общество, без да е необходимо съгласие на съответното правителство и потенциално без дори да е належащо то да бъде информирано за финансовата подкрепа от ЕС. Трябва да отбележим редица случаи, в които тази помощ следва да бъде съхранена и — когато е необходимо — разширена.

Като моят съдокладчик г-жа Gál и аз одобрявам предложението на Комисията, че са необходими данъчни облекчения в онези страни, в които плащанията от финансовия инструмент все още се облагат с данък. Това също би улеснило значително работата на съответните неправителствени организации (НПО).

Като неизменен проблем в работата с финансовия инструмент обаче считам, че от една страна, имаме оплаквания или отрицателна обратна връзка, която ясно показва, че за организациите на гражданското общество, които търсят подкрепа чрез инструмента, той води до разрастване на бюрокрацията. От друга страна, разбира се, съществува нужда от прозрачност във връзка с парите, които се изразходват, а също дали и как те биват използвани. Трябва обаче да гледаме сериозно на повтарящите се оплаквания от страна на малки организации по-специално, че са лишени от достъп до тази подкрепа и това е проблем, с който трябва да се заемем веднага.

По същата причина считам за постоянно предизвикателство това, че е по-трудно да достигнем до повечето местни организации в провинцията, отколкото до тези в мегаполисите в южното полукълбо, с други думи, да ги запознаем с финансовия инструмент и с възможностите да го прилагат. Представете си следната ситуация: в един селски район, където не винаги има електричество, документалните следи за дадена дейност вероятно са по-скоро изключение, отколкото правило. Това поражда необходимост от насочване на допълнителни усилия, за да се реализират тези инициативи. Виждам възможност за разширяване мисиите на ЕС по места и, разбира се, междувременно да се установи, че са налице и отговорности, съществуващият във всяка конкретна мисия на ЕС персонал отчетливо да говори за права на човека и демокрация. Тези длъжностни лица, които аз отсега нататък ще наричам експерти по правата на човека, последователно са ангажирани с изпълняването точно на тази роля на медиатор, което ги ограничава в предоставянето на информация и контактите им, както и в местни инициативи, при които може би нямат възможност да контактуват на английски, френски, испански или друг от езиците на Европейския съюз.

Понастоящем е все още твърде рано да се предприеме комплексна оценка на инструмента. Времевата рамка е твърде кратка и резултатите няма да се окажат достатъчно добри. След няколко години обаче ще трябва да направим щателна и комплексна оценка. Под оценка разбирам не само да се огледаме назад какво е вървяло добре, но и да вземем предвид какви нови идеи ще трябва да възприемем и как можем да развием по-нататък финансовия инструмент.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на всички докладчици – г-жа Brantner, г-жа Gál и г-жа Lochbihler, както и г-н Mitchell, г-н Scholz и г-н Goerens.

Предложенията пред нас произтичат от междинния преглед, извършен от Комисията през 2009 г. по искане на Парламента. В прегледа се прави извод, че инструментите функционират добре. Това е много позитивно и ни дава стабилна рамка за нашите външни отношения до 2013 г. В някои случаи Комисията предлага само технически промени, за да ги съгласува с другите инструменти. Ние сме доволни, че имаме вашата подкрепа по тези технически въпроси.

Големият проблем, идентифициран в прегледа, са възраженията на Парламента във връзка с помощта в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), която не може да се разглежда като официална помощ за развитие. Тук Комисията изцяло взе предвид вижданията на Парламента. Направихме предложение инструментът за индустриализираните държави да бъде разширен с оглед да обхване и дейности, недопустими в рамките на официалната помощ за развитие. То се отнася до установяване на двустранни отношения с важни партньори и глобални участници като Индия, Китай и Бразилия, насърчаването на диверсифицирани връзки с които е от стратегически интерес за Европейският съюз. Тези държави също са заинтересовани от установяване на икономически, академичен, делови и научен обмен с Европейския съюз.

Този усъвършенстван инструмент, наречен Инструмент за индустриализираните страни плюс (ICI Plus), е краткосрочно решение за три години. Ние не изключваме едно бъдещо преразглеждане на финансовите инструменти за външни действия през периода след 2013 г. Парламентът вече одобри бюджета на инструмента за 2010 г. За да изпълним бюджета за 2010 г., инструментът трябва да бъде приет сега, така че приветствам работата, извършена от докладчиците за намирането на широка база за съгласие.

Във връзка с Инструмента за стабилност Комисията предложи да се включат действия на ЕС срещу разпространението на лекото стрелково и малокалибрено оръжие съгласно решение на Съда на Европейските общности от 2008 г. Ние обсъждаме въпрос, повдигнат в Съвета, и трябва да намерим съгласувано решение. Мога също да ви уверя, че през тази година в рамките на компонента за готовност при кризи на инструмента за стабилност финансирането на гражданското общество ще продължи да се увеличава.

Освен това през 2011-2013 г. се планира удвояване на финансирането при сътрудничеството за укрепване на мира. Така ще се създадат широки рамки за финансиране действията на гражданското общество. Още по-важен след 2007 г. е делът от 22% в рамките на бюджета за финансиране на гражданското общество за ответна реакция при кризи. Това показва капацитета на НПО за укрепване на мира и за ответна реакция при кризи. Това е прекрасен пример за приноса на Инструмента за стабилност за цялостната дейност на ЕС в нестабилни и засегнати от конфликти страни по света.

След предложенията относно междинния преглед на 17 март 2010 г. беше предложена друга промяна на ИСР. Т. нар. придружаващи мерки за сектора на бананите (ПМБ) си поставят ясната цел да подпомогнат приспособяването на 10 държави – износителки на банани от групата на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), към измененията в тарифите на ЕС за внос на банани.

Бананите са предмет на най-продължителния световен търговски спор. ЕС трябва да намери решение и да постигне споразумение в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО). Придружаващите мерки за сектора на бананите са съставна част от това споразумение и вече са въведени тарифни намаления.

Бих искал отново искрено да благодаря на докладчика за неговата много конструктивна позиция. Считам, че сега разполагаме с една ефективна програма, която би могла да стартира веднага, след като я приемем. Тарифите вече са в действие и държавите от АКТБ търсят спешно финансовата подкрепа на ЕС, обещана по време на преговорите.

Сега стигаме до най-разисквания проблем. Всички комисии приеха изменения с оглед да могат да третират стратегическите документи и многогодишните програми като делегирани актове съгласно новата процедура по член 290 от Договора. Както знаете, Комисията, а и Съветът, не споделят тази гледна точка. Ние считаме, че тези стратегически документи и многогодишни програми не попадат в обхвата на член 290, тъй като не допълват или променят определени несъществени елементи на тези законодателни актове.

Обаче изцяло споделяме необходимостта да се осигури по-силно участие на Парламента в цялостния процес на вземане на стратегически решения. От интерес за всички ни е да се гарантира, че програмирането се осъществява по едни практичен и плавен начин. Досега Парламентът е участвал чрез процедура за демократичен контрол, приета през 2006 г., що се отнася до стратегическите документи и многогодишните програми. Чрез тези процедури Комисията влиза в диалог с Парламента по съдържанието на тези стратегии. Процесът на консултации отива отвъд границите на комитологията.

Искам да бъда ясен. Ние определено трябва да намерим решение сега. Комисията е готова за обсъждане с Парламента, за да се намери решение, което слага край на всички парламентарни опасения. Тримата председателстващи миналата седмица отправиха покана за неофициална среща на действащия координационен комитет по този въпрос в Парламента, Комисията и Съвета.

Силно приветстваме тази покана. Върховният представител, представител от Съвета и самият аз имахме среща тази сутрин с координационната група. Срещата беше много ползотворна и ясно потвърди, че е необходимо да се намери решение във възможно най-кратко време, за да влезе изцяло в действие Договорът от Лисабон, като се вземат предвид и практическите въпроси, не на последно място във връзка с бюджета.

Убеден съм, че можем да намерим решение, ако действаме заедно.

  Оливер Шастел, действащ председател на Съвета – (FR) Г-н председател, баронесо Аштън, г-н член на Комисията Пиебалгс, уважаеми членове на Парламента, аз също бих искал от името на Съвета, да благодаря на докладчиците за тяхната работа и съпричастност. Позволете да добавя няколко думи към бележките на члена на Комисията Пиебалгс, които Съветът естествено напълно одобрява.

Членът на Комисията правилно насочи вниманието към главния проблем, който остава нерешен, а именно, желанието на Парламента да види третирането на стратегическите документи и многогодишните програми като делегирани актове. Нямам намерение да представям в подробности днес следобед позицията на Съвета, но бих искал просто да кажа, че председателството очевидно е повече от доволно от постигането на споразумение, което удовлетворява трите институции и ни позволява да приемем решение относно финансовите инструменти колкото е възможно по-бързо. Естествено аз разсъждавам по-конкретно в контекста на споменатите по-рано ICI Plus и придружаващите мерки за сектора на бананите.

Възхитен съм от срещата тази сутрин с баронеса Аштън, члена на Комисията Пиебалгс и докладчиците. Убедени сме, че тази среща е ясно доказателство за истинската воля на нашите три институции да осигурят споразумение, и председателството счита, както знаете, че настоящото разискване по финансовите инструменти трябва да се води отделно от текущите преговори между Парламента и Съвета във връзка с процедурата на комисията и делегираните актове.

Вие знаете,че понастоящем Съветът все още проучва тези два проблема и че всяко възможно решение трябва да бъде одобрено от вас в Парламента. По тази причина предвид спешната необходимост да се приемат финансовите инструменти ще трябва да предприемем извънредни стъпки за намиране на конкретни решения за всеки от тях.

Белгийското председателство ще гарантира от своя страна, че работата, която се изисква да са свърши съгласно срещата тази сутрин, ще протича гладко и ще доведе до осезаеми резултати, които ще ни позволят да постигнем споразумение възможно най-скоро. Тази среща ни кара да считаме, че Парламентът изцяло споделя целта.

  Barbara Lochbihler, докладчик по становището на комисията по външни работи. – (DE) Г-н председател, ще говоря по въпроса за Инструмента за индустриализираните държави плюс (Инструмент ICI Plus). Инструментът за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход (ICI) беше въведен по време на предишния парламентарен мандат. Според някои мнения комисията по външни работи е искала създаването на финансов инструмент за външни отношения, който не е свързан с помощта за развитие, а е насочен към държавите от Латинска Америка, Азия и Близкия изток. Тогава Комисията създаде малък инструмент, т.е. Инструментът ICI. За съжаление, Комисията разглеждаше това като временно решение. Тя разшири списъка на страните в Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), но иначе не създаде нищо ново и го разглеждаше като търговски инструмент. Ето защо комисията по външни работи предложи изменение на наименованието на инструмента, което пояснява първоначалното намерение за идентифицирането му като външнополитически инструмент. Новото наименование е „Финансов инструмент за сътрудничество с държавите от Близкия изток, Азия, Америка и Южна Африка“. Ние искаме вашата подкрепа за това. Би било повече от достойно за съжаление, ако ЕС не разполагаше с финансов външнополитически инструмент, който фактически така и е наречен.

  Nirj Deva, докладчик по становището на комисията по развитие. – (EN) Г-н председател, трябва да разгледаме значението на финансовите инструменти – ИСР, Инструмента за стабилност и Инструмента за правата на човека – за „нежната сила“, която Европейският съюз упражнява в света. Тази „нежна сила“ нараства, както показват нашите наблюдения, при наблюдаване на избори, демократични кампании и т.н.

Парламентът се отказа от 16 инструмента за контрол, когато създаде ИСР. Ние имахме 16 основни правомощия за вземане на решение, които отстъпихме на Комисията, за да контролира ИСР и да насърчава по-тясното сътрудничество. Това работи добре. Сега разполагаме с инструмент за стабилност при следкризисно развитие. Той трябва да бъде подсилен със значителни финансови средства, тъй като са налице множество граждански и военни кризи по света. Понастоящем се наброяват 36 граждански конфликта.

Аналогично, считам, че Инструментът за правата на човека трябва да стане по-привлекателен. Просто за нас не е много добре само да говорим, говорим и говорим. Трябва да имаме хора на място, инструменти за наблюдение на избори, добро управление и всичко друго, за което настояваме да се отпуснат средства. Напълно подкрепям това.

  Ивайло Калфин, докладчик по становището на комисията по бюджети. – Позволете ми преди всичко да се съглася напълно с изводите от доклада на г-н Goerens за необходимостта Инструментът за сътрудничество за развитие (DCI) и неговата полза за политиките на Европейския съюз да продължат.

Съгласен съм също така, че Европейският съюз трябва да намери начин да продължи да подпомага страните производителки на банани и след като Световната търговска организация забрани предоставянето на облекчени условия от началото на тази година. Впрочем, странно е, че Комисията от 1994 г. досега не е правила нито един път оценка на въздействието на подпомагането на тези 12 страни, нещо което трябва да се промени в бъдеще.

Това, за което настоява бюджетната комисия и с което не сме съгласни, е да се орязват средства от други политики, за да се отпуснат въпросните 190 милиона евро за следващите три години. Има принцип, който ние държим да се спазва и той е нови политики да се финансират с нови средства. Това означава, че подобна нова политика, въпреки че можеше да бъде предвидена във финансовата рамка от страна на Европейската комисия, би трябвало да бъде предвидена в бюджета, а не да се финансира за сметка на други програми.

  Tunne Kelam, от името на групата PPE. – (EN) Г-н председател, г-жо върховен представител, г-н член на Комисията, най-напред бих искал да приветствам подробното и положително изказване на члена на Комисията Пиебалгс относно ситуацията и неговите изводи, че финансовите инструменти работят добре.

Считам, че Инструментът за стабилност е много полезен за разрешаване на конфликти и кризи и следователно ние трябва да се съсредоточим повече върху превенцията и последващите мероприятия. Това означава също и силна подкрепа за формирането на гражданско общество. И отново, трябва да се приветства оповестяването на съществено увеличение на средствата за укрепване на мира.

Приветстваме също новината за повишаване от 7% на 10% на тавана за мерките по член 4, алинея 1 и разбираме необходимостта от това. Същевременно от голямо значение е да се гарантира, че различните инструменти и програми на ЕС се прилагат съгласувано и с разбиране за взаимната им допълняемост.

Договорът от Лисабон трябва да направи ЕС по-съгласуван и ефективен. Ние в Парламента осъзнахме необходимостта от технически промени. Както вече беше отбелязано, въпросът е по-скоро относно политическата ситуация. Това се отнася до делегираните актове и до правото на Европейския парламент за контрол.

Днес аз съм окуражен от изявленията за откритост от страна както на Съвета, така и на Комисията. Това е знак, че вие сте готови да постигнете споразумение в най-кратко време. Силно се надявам, че можем да постигнем това споразумение и да осигурим правилен баланс между трите институции на ЕС.

  Gianluca Susta, от името на групата S&D. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал преди всичко да поздравя г-н Scholz за изготвянето на доклада, който създава финансов инструмент за сътрудничество с индустриализираните страни. Правилно е, че този инструмент се управлява от комисията по международна търговия, тъй като е свързан преди всичко със сътрудничеството с индустриализираните държави и със страните с възникващи пазари, тъй като са налице определени разлики спрямо други инструменти.

Първо и най-важно, считам, че е необходимо да се подчертае ролята на Парламента. След Договора от Лисабон изгубихме твърде много време за решителни схватки със Съвета и Комисията по един очевиден въпрос – трябва да защитим централното място на Парламента във връзка както с делегираните, така и с изпълнителните актове. Второ, считам за важно да подчертая стратегическото значение на цялата тази игра, и трето, необходимостта да се интензифицира сътрудничеството с развиващите се страни и с държавите с възникващи пазари, без да се лишават от пари най-бедните страни.

Трябва да се опитаме в рамките на бюджета на Европейския съюз да насочим повече средства към най-бедните държави, имайки предвид, че проблемите ни с държавите с възникващи пазари допират най-вече до правила, а не до финансиране. Във всеки случай трябва да се подкрепят нововъведенията, но с допълнителни ресурси, които не са за сметка на най-бедните страни.

  Annemie Neyts-Uyttebroeck, от името на групата ALDE. – (NL) Г-н Шастел, баронесо Аштън, госпожи и господа, днес разискваме различни финансови инструменти, които дават възможност на Европейския съюз да действа във външните отношения. Всички тези инструменти са сравнително скорошни и освен това са новаторски по характер. Преди не разполагахме с нищо подобно, а и по света или в другите международни и наднационални институции са много малко моделите на този вид инструменти, които Европейският съюз разработва. Поради принципно новата същност на тези инструменти ние разумно се договорихме да ги оценяваме едва след няколко години и когато е необходимо, да ги коригираме. Това е, с което се занимаваме днес следобед.

Междувременно обаче настъпиха и други важни промени. Днес имаме върховен представител, който е и заместник-председател на Комисията. По време на това заседание бяхме помолени да одобрим основни текстове относно ЕСВД, която е, така да се каже, дипломатическото оръжие на Европейския съюз. Това също е много важно нововъведение.

Накрая, но не по значение, правомощията на Парламента бяха съществено разширени. Досега разполагахме с огромни възможности да използваме тези правомощия, какъвто изглежда случаят с „младите“ институции, за които, доколкото можете, настоявате да наложите тези нови правомощия в максимална степен. Затова понастоящем разискваме с другите институции къде точно следва да бъде поставена границата.

Доволна съм също и от казаното от члена на Комисията Пиебалгс и от действащия председател за наличието на воля за постигане на споразумение. Предвид това, че по-рано бях част от изпълнителната власт в моята страна, разбирам всички страни в спора и се надявам, че ще постигнем споразумение. Осмелявам се също да смятам, че Парламентът няма да надцени възможностите си, както казват понякога англичаните.

Накрая – все още разполагам с няколко секунди – що се отнася до Инструмента за стабилност, бих искал да кажа, че искрено приветствам това, което каза членът на Комисията Пиебалгс, а именно, че наред с другите неща идеята е, че трябва да се съсредоточим върху борбата с незаконната търговия с леко стрелково и малокалибрено оръжие. Намерението е също така да включим по-тясно неправителствените организации в дейността по Инструмента за стабилност и максимално да се възползваме от този нов инструмент за запазване на мира. Ако това стане реалност, ще можете да разчитате на пълната подкрепа на нашата група.

  Franziska Keller, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, бих искала да повдигна въпроса за Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), при който аз и моите колеги от комисията по развитие виждаме неотложна нужда от засилване на контролните правомощия на Парламента. Това е така, защото Парламентът има задължението да контролира къде Комисията изразходва парите и дали те са изразходвани по предназначение — в случая за официална помощ за развитие.

В миналото сме имали примери, когато средствата не са били изразходвани в съответствие с критериите за официалната помощ за развитие или когато сме откривали, че те не са били подчинени на целите на борбата с бедността. Имайки само право на консултация, нашите предложения и идеи не са били приемани. Това ясно показва, че се нуждаем от по-силна позиция. Необходимо ни е право на участие във вземането на решение относно насочването на средствата.

Не само Комисията, но и ние като Парламент имаме задължения във връзка със съгласуване на политиката за развитие. Необходимо е да се уверим, че средствата се насочват в правилна посока и че останалите сфери на политиката също работят в посока на премахване на бедността.

Парламентът носи отговорност и към гражданите на Европейския съюз. Трябва да контролираме по-добре къде се изразходват средствата, а именно за премахване на бедността. Европейските граждани одобряват помощта за развитие. Те дори подкрепят предоставянето на по-голяма помощ за развитие – както показват проучванията – но трябва ясно да покажем как я изразходваме и че я изразходваме в полза на бедните хора.

Ето защо комисията по развитие и аз настояваме да приемете делегираните актове относно ИСР.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, ЕС е най-големият в света многостранен донор на помощ за развитие и хуманитарна помощ. Той съща така играе важна политическа роля, подпомагайки насърчаването на правата на човека и демокрацията в трети страни.

Моята група, групата на Европейските консерватори и реформисти, е твърдо убедена, че правилно структурираните нови финансови инструменти на ЕС затова са извънредно важни. Те осигуряват по-ефикасен и ефективен начин за разходване парите на данъкоплатците в ЕС и позволяват на Парламента, особено след Лисабон, да контролира разходите и стратегическата политика по един по-открит и прозрачен начин.

Демократичната отчетност е жизненоважна, особено по време, когато самите държави-членки извършват на национално ниво орязване на разходите. Инвестициите и развитието, демокрацията и правата на човека са потенциално важен начин за подкрепа, в частност посредством „нежната сила“, за по-дългосрочните външнополитически цели на ЕС и биха могли също да допринесат за намаляване на миграционния натиск към вътрешността на ЕС по неговите външни граници. Строгите механизми за предотвратяване на корупция и злоупотреба с пари на ЕС обаче са основополагащи и ние следва освен това да сме внимателни да не налагаме своите западни либерални ценности, по-конкретно т. нар. репродуктивни права, върху хора, които са неподготвени или несъгласни да ги приемат като права на човека.

  Sabine Lösing, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, сега е времето ясно и определено да се каже, че когато става въпрос за финансовите инструменти на външната политика на ЕС, Договорът от Лисабон отмени правото на Европейския парламент да контролира. При това правомощията по тези финансови инструменти бяха прехвърлени изцяло към Комисията и върховния представител и чрез нея – към ЕСВД. Намирам за напълно неприемливо да се игнорират Парламентът и Съветът въпреки факта, че се разглеждат дългосрочните външнополитически мерки на Европейския съюз и тяхното прилагане.

Подкрепяме усилията на всички парламентарни групи, насочени към възстановяване на парламентарния контрол върху финансовите инструменти. Съответно, в този смисъл ще подкрепим измененията в делегираните актове, които бяха обсъдени по-рано по съответния ред. Иначе казано, бих искала да приключа, изразявайки сериозните си опасения в частност по повод на Инструмента за стабилност и на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, тъй като считам, че тези инструменти се използват по недемократичен и непрозрачен начин, а в някои случаи и против волята на въпросните държави, което им придава характера на една интервенционистка външна политика на ЕС.

  William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, има един анекдот за разходка по пазара в Карачи, който в общи линии е следният. Един крадец ограбва президента на Пакистан, казвайки му: „Дай ми парите си!“. Президентът на Пакистан отговорил: „Аз съм президентът Зардари, твоят президент“. А крадецът отвърнал: „В такъв случай, дай си ми парите!“.

Тази случка е съзвучна на днешните разисквания, тъй като акцентира върху същността. Европейската комисия няма пари. Всички пари на Европейската комисия идват от данъкоплатците на държавите-членки или, за да бъда точен, от данъкоплатците на 14 държави-членки, които са нетни вносители в бюджета на Съюза. Дори някой ден Комисията да се сдобие със собствени средства, което въз основа на днешното гласуване изглежда не особено правдоподобно, парите, изразходвани от Комисията, си остават пак пари на данъкоплатците.

Поради това приключвам, като моля да разгледате много сериозно следния въпрос: нима допускате, че затрудненият европейски данъкоплатец и данъкоплатецът от Обединеното кралство, особено в днешната ситуация, наистина иска да се похарчат допълнително 2 млрд. евро – защото именно това предвиждат тези предложения – просто така, за да може член на Комисията на Европейския съюз да се разхожда важно на световната сцена?

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, както винаги, финансиращите органи на ЕС имат някои проблеми. Поради сложността й получаването на финансова помощ е трудно, но независимо от това системите за контрол продължават да се проектират по начин, далеч от оптималния. Пример за това е предприсъединителната помощ, която, както всички знаем, се предоставя на страни кандидатки и чието предоставяне има смисъл само ако въпросните държави се борят решително с корупционните си проблеми или ако се създават необходимите структури. Надявам се, че във връзка с това ЕС си е взел поука от щателния преглед на разширяването си от 2007 г. Когато става въпрос за инструментите за стабилност и за сътрудничеството за развитие, бюджетните средства твърде често не стигат или стигат само частично до местните институции, за които са били предназначени. Това се дължи отчасти на слабите институции в страните бенефициери, но се дължи и на несъвършените структури за стимулиране и на липсата на документирана отчетност. Храна за размисъл дава и фактът, че според едно проучване на МВФ над 50% от публичните разходи на 33 държави зависят от международната помощ за развитие. Когато става въпрос за финансовата помощ от ЕС от какъвто и да е вид, наблюдението трябва да се засили.

  Godelieve Quisthoudt-Rowohl (PPE). – (DE) Г-н председател, преди всичко бих искала да поднеса сърдечните си благодарности на докладчика, г-н Scholz, за позитивното и открито сътрудничество, на което се радвахме. В тристранните разговори в частност не винаги съществуваше взаимно съгласие, но ние постигнахме конструктивна атмосфера за обсъждания.

Разширяването на финансовия инструмент за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход ще даде на ЕС възможност да установи равноправно сътрудничество с ключови държави с възникващи пазари и развиващи се страни. Това включва програми за образователен обмен в рамките на програмата „Еразмус Мундус“, подкрепа на предприемаческото и културното сътрудничество и е нещо, което аз искрено приветствам. Бих искала да насоча вниманието ви към един въпрос и той е, че предвид сегашното финансово състояние на ЕС и на всяка държава-членка групата на Европейската народна партия (Християндемократи) не намира за приемливо да се иска ново финансиране, което не е налице, за реализация на току-що описаните мерки. Необходимо е да съществува финансово нивелиране при финансовия инструмент за сътрудничество за развитие, ресурсите от който се предвиждаше да бъдат насочени само към държави с възникващи пазари и развиващи се страни. Ето защо от името на групата PPE предложих изменение, което прави възможно постигането на такова финансово равновесие.

Искам да кажа накратко нещо за делегираните актове. Това е важен въпрос, споменат вече на два пъти тази сутрин. Няма абсолютно никакво съмнение, поне що се отнася до мен, че Парламентът има право на контрол и вето върху целия пакет от финансирането на чуждестранното сътрудничество, който чрез механизма на делегираните актове се разисква понастоящем. Тук трябва да се прояви духът на Договора от Лисабон. Не може да има компромис по въпроса дали делегираните актове трябва, или не трябва да бъдат включени във финансовите инструменти.

  Ana Gomes (S&D). – (EN) Г-н председател, Европейският инструмент за демокрация и права на човека е от решаващо значение за външната политика на Европейския съюз, която е изцяло посветена на насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека по света. Това е единственият инструмент, който можем да мобилизираме, за да помогнем на онези, които се борят за демокрация и права на човека в държави, в които са ограничени основни свободи. Ние можем да направим това без съгласието на техните правителства. Очевидно този ценен инструмент трябва да бъде предмет на внимателен контрол от страна на Европейския парламент и именно поради това настояваме за процедурата за делегираните актове.

Ние обаче трябва да осъзнаем, че инструментът е твърде ограничен от гледна точка на наличното финансиране и голяма част от него всъщност се използва за финансиране на мисиите на Европейския съюз за наблюдение на избори: 22% за периода 2011 г.-2013 г. Това означава, че бюджетът, заделен за Европейския инструмент за демокрация и права на човека, трябва да бъде значително увеличен.

Аз бих желала да се възползвам от възможността и да посоча едно ново средство, което трябва да се създаде с помощта на Европейския парламент и би могло да се финансира с помощта на този инструмент с цел подпомагане по още по-ефективен и гъвкав начин на хората, които често рискуват живота си в борбата за демокрация, принципите на правовата държава и правата на човека в държави с диктаторски и потиснически режими, както и в държави, намиращи се в преход към демокрация, в които те срещат яростна съпротива на антидемократични сили и се нуждаят от много по-голяма помощ, за да имат възможност за победа над антидемократичните сили.

Това, което ни е нужно, е междупартийна неправителствена европейска фондация, подобна на Националната фондация за демокрация, създадена от Конгреса на САЩ.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Heidi Hautala (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, благодаря Ви, че ми дадохте думата. Моят въпрос към г-жа Gomes по повод чудесното й предложение е какво мисли тя, че можем действително да научим от моделите на САЩ за този вид по-гъвкаво, и нека да кажем — по-малко бюрократично — финансиране на демократизацията и правата на човека.

  Ana Gomes (S&D). – (EN) Г-н председател, именно в гъвкавостта се крие истината. Създавайки междупартийна фондация, ние ще можем да идентифицираме конкретните случаи, които по наша обща преценка се нуждаят от конкретна помощ, заобикаляйки създаващите пречки правителства, органи или сили, за да изграждаме капацитет в полза на онези, които се борят за правата на човека. Аз считам, че примерът на Националната фондация за демокрация в САЩ наистина е много поучителен, като не трябва да се притесняваме да следваме работещи модели от други части по света, в този случай на нашите американски партньори.

Ние имаме вече фондации на различни партии, които работят в Европа, но често те следват различен дневен ред и несъмнено има много случаи, когато трябва да се слеят, като по такъв начин ще станат по-ефективни в предоставянето на помощ на борещите се за демокрация и права на човека.

  Председател. – Вие ме заблудихте, Ана. Аз си мислех, че приключвате, а Вие неочаквано продължихте речта си и аз не знаех дали да ударя звънеца, или не. Всъщност при процедурата с вдигане на синя карта питащият има 30 секунди, а този, който отговаря, разполага също само с 30 секунди.

  Louis Michel (ALDE). – (FR) Г-н председател, аз съм много затруднен, защото ми се искаше да участвам в обсъждането. Съмнявам се в много голяма степен, че моделът на САЩ е по-ефективен в сравнение с европейския. Моделът на САЩ, когато става дума за права на човека, е по същество избирателен и напълно користен, защото този модел в действителност е насочен преди всичко към активен билатерализъм.

Аз бих желал да поздравя моя колега Charles Goerens за свършената работа, тъй като той успя да утвърди измерението за развитието на използвания подход, както и да благодаря, разбира се, на члена на Комисията Пиебалгс за това, че обърна специално внимание на настоящото искане.

От своя страна, бих желал да направя три кратки забележки. Първо, твърде бързото премахване на системата за преференции на Общността може и ще има сериозни последици за някои страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), които все още изнасят банани. Някои от тези последици ще засегнат пряко способността на страните от АКТБ да подпомагат устойчивото си развитие. Ето защо бих искал да подкрепя разумното и донякъде гъвкаво интерпретиране на критериите за разпределяне на помощта. Тя следва да се разпределя приоритетно на онези страни от АКТБ, които искат да запазят сектора на бананите поради влиянието, което има той върху устойчивото развитие на тези страни. Във връзка с това би било полезно, като това беше поискано, но не го получихме, вече да имаме предварителна оценка на въздействието върху ситуацията в държавите, износители на банани.

Аз имам две други основни забележки и несъмнено ще се върна към тях през следващите седмици. От моя гледна точка, най-добрият начин да се разпредели помощта е без съмнение общата бюджетна помощ, предоставяна винаги, когато това е възможно, и секторната помощ, когато тя е желана. Би било полезно също така да се организира разискване относно количеството на помощта и изплащането на ангажиментите, поети през 2005 г. от държавите-членки. Това би трябвало да заема централно място в разискването. От друга страна, това, което чух от някои колеги тук, е много смущаващо. Очевидно егоизмът владее света. Трябва да кажа, че това е твърде изненадващо.

Накрая, за да отговоря на редица въпроси, аз въпреки всичко бих желал да възродя идеята за включването на Европейския фонд за развитие в бюджета, тъй като това ще ни позволи да контролираме пряко политическите действия на Комисията.

  Catherine Grèze (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, искам да благодаря на г-н Goerens за това, че бяха взети под внимание международните стандарти, касаещи здравето и безопасността на работниците, както и международните екологични стандарти, особено тези, които се отнасят, разбира се, до излагането на въздействието на пестициди.

Защитата на малките производители в доклада е от решаващо значение по мое мнение, защото аз следва да ви напомня, че те в крайна сметка получават само 1,5% от цената, която плаща крайният потребител. Струва си да отбележим, както вие вече знаете, че всяка година милиони малки земеделски стопани са принудени да се преместят в градските гета.

Сега, когато в Парламента беше повдигнат въпросът за борбата срещу пестицидите и широкомащабното излагане на въздействието на пестициди, считам, че е критично важно да се прилагат същите изисквания към Френските Антили, където се използва хлордекон, както и към най-отдалечените региони. Аз призовавам Комисията да направи именно това.

В заключение, въпреки че приветствам осъществения напредък, бих искала да повторя, че основният проблем при търговията с банани е очевидно селскостопанският модел, който трябва да се преосмисли, защото той се приспособява само към износа. Този модел следва да се преоформи в посока по-голяма самостоятелност.

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Аз съм напълно съгласен с г-жа Gomes, че проблемът с правата на човека е един от най-важните проблеми, с които ние трябва да се справим, поради което абсолютно не мога да разбера изявлението на г-жа Lösing, че парите, похарчени за правата на човека, са понякога, ако не много често, хвърлени на вятъра. Правата на човека са наша съществена, ако не и най-важна задача като Европейска общност.

Аз бих желал да спомена и един от инструментите в подкрепа на демокрацията и правата на човека по света, както и изявлението, че тези инструменти следва да се въведат и задействат независимо от това дали трети страни и други публични органи са дали съгласието си. Считам, че това е важно изявление, което илюстрира нашето задължение. Понякога се налага ние да помогнем да се изгради демокрацията и да се укрепи защитата на правата на човека въпреки правителствата на някои държави. Считам, че това дело си заслужава труда, особено и преди всичко в местата, където е нарушено правото на свободата на словото. Това е наше задължение.

  Joe Higgins (GUE/NGL). – (EN) Г-н председател, през по-голямата част от разискването витае дух на илюзорност. Всички тези доклади, засягащи насърчаването на демократичните права и правата на човека по света и финансовите инструменти за сътрудничество за развитие, трябва да се разглеждат в контекста на обезсърчителното изявление, направено вчера в Парламента от генералния секретар на ООН. Той каза, че повече от 65 млн. хора в света ще изпаднат в крайна бедност само през настоящата година.

Това е жестоката действителност, която е в разрез с красивите думи на правителството и Комисията. Извън дверите на Парламента огромни плакати с логото на Европейския съюз призовават: „Спрете бедността“. В същото време Европейската комисия, а всъщност и основните групи в Парламента, лансират неолиберални икономически политики, които орязват бюджетите и публичните услуги, потъпквайки жизнения стандарт на обикновените хора, като в същото време прехвърлят огромни средства за спасяването на банките и спекулантите.

По повод финансирането на сътрудничеството за развитие Комисията се поздравява с новото намаление на тарифите за банани, договорени с производителите на банани от Латинска Америка, но всъщност новите договорености са изгодни за мощните транснационални корпорации. Големите износители на банани като Чикуита и Дел Монте ще спечелят купища пари, но страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и малките производители ще бъдат разорени. Разбира се, субсидиите за дребните производители на банани, които ще фалират заради новото споразумение, не трябва да са от утвърдените социални фондове, а от друго перо от бюджета на Европейския съюз. Търговията следва да облагодетелства малките производители и работниците, които са мнозинство, а не големите транснационални корпорации.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, страхувам се, че бюджетът на Европейския съюз за 2011 г. е погрешен както в разпоредбата за средносрочния преглед, така и в определянето на преките приходи от новите данъци, които според заключителния анализ ще се плащат от крайните потребители, с други думи, от европейските граждани. Считам, че сега не е правилното време да се налагат тези данъци, когато Европа потъва в рецесия и работниците губят работните си места, покупателната си способност и което е по-важно – застрахователните си права. Вместо да даваме на европейските потребители, ние вземаме от тях. Още веднъж ще се окаже, че в нашите усилия да постигнем бюджетна дисциплина, ние сме изоставили плановете си за растеж и прилагайки икономическата теория, сме забравили политическата теория.

Трябва да убедим европейските граждани, че ние например се грижим за тях по възможно най-добрия начин. Ето защо в тези конкретни обстоятелства не трябва да се държим като Мария-Антоанета. Поради това имам две конкретни предложения: първо, нашето заплащане като членове на Парламента следва да бъде намалено с 1000 евро през 2011 г., като парите на всеки от нас трябва да се използват за наемането на един млад европейски гражданин от нашите държави. На второ място, ние следва да съкратим разходите си за пътуване, като летим в икономична класа.

  Nick Griffin (NI). – (EN) Г-н председател, както често се случва с предложенията на Европейския съюз, финансовите инструменти включват мерки, които имат голям емоционален заряд. Всички почтени хора като нас искат да спрат контрабандата на наркотици, трафика на хора и доставката на стрелково и малокалибрено оръжие в конфликтните зони, въпреки че е много лесно да бъдеш емоционален и щедър с парите на другите хора.

По такъв начин, докато обикновените хора в Гърция, Франция, Ирландия и Обединеното кралство са свидетели как обществото им страда от орязването на бюджета, а данъците стават по-непосилни, докладът на г-н Scholz ще добави още 176 млн. евро към вече обещаните 172 млн. евро в подкрепа на капиталистите от третия свят, прилапвайки средства от нашите заплати. Докладът на г-н Goerens ще ни отнеме 190 млн. евро, включително 17,4 млн. евро за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни. Може и да е убягнало от вашето внимание, но цените на храните се покачват стремглаво и в нашите избирателни райони.

Най-зле обаче стоят нещата в доклада на г-жа Brantner. В него на страница девета се говори за финансов пакет на стойност 2062 млрд. евро до 2013 г. Разбира се, това е печатна грешка. Надявам се все пак това да е печатна грешка, но фактът, че такава смехотворна грешка може да се промъкне, след като всички експерти и членове на Парламента са чели доклада, говори красноречиво за безгрижието, с което Европейският съюз харчи пари.

Тези пари не растат по дърветата. Не се появяват с вълшебна пръчица. Това не са пари на Комисията, не са пари и на членовете на Европейския парламент. Това са пари на данъкоплатците и несъразмерно голямо количество от тях идват от британските данъкоплатци.

  Maurice Ponga (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, години наред Европейският съюз поддържа специални тесни взаимоотношения с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ). Тези взаимоотношения водят по-специално до предоставянето на тарифни преференции. Такъв е случаят със сектора на бананите, в който държавите от АКТБ се възползват от преференциалните търговски споразумения за износа за Европейския съюз.

Преференциите бяха оспорвани в Световната търговска организация, особено от страна на държавите от Латинска Америка, които са големи износители на банани. Ето защо, за да спази правилата на Световната търговска организация и да сложи край на продължителния спор, Европейският съюз прие да намали тарифите си в сектора на бананите през декември 2009 г.

Поради привилегированото партньорство с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн Европейският съюз въпреки всичко искаше да подпомогне държавите, производители от този регион, да се справят със засилената конкуренция. В резултат на това Европа отпуска 190 млн. евро до 2013 г. в подкрепа на държавите, производители от АКТБ, за да се адаптират, да бъдат конкурентоспособни и да преструктурират сектора си, ако това е необходимо.

В доклада, който ще гласуваме утре, Европейският парламент препотвърждава своя ангажимент и подкрепа за държавите, производители от АКТБ, което аз горещо подкрепям. Поради това ние предложихме, наред с другите документи, да се приемат при необходимост допълнителни мерки от страна на Европейския съюз след 2013 г.

  Thijs Berman (S&D). – (EN) Г-н председател, трябва да настояваме за максимална прозрачност и отчетност на бюджета, тъй като това ще допринесе в голяма степен за легитимността на външната политика на Европейския съюз.

Говорим за значителни суми, похарчени на основата на регулации, които оставят доста голямо поле за лавиране на Комисията. Това е добре, но ние трябва да упражняваме пълен контрол върху документите за стратегията, многогодишните индикативни програми и други подобни, тъй като те имат всеобщ обхват и допълват финансовите инструменти чрез определяне на приоритетните области и цели.

Комисията трябва да покаже резултатите в годишния си доклад, представян на Парламента, като се отделя специално внимание на допустимостта на официалната помощ за развитие (ОПР) на всички проекти. Програмирането и планирането следва да се осъществяват от същите експерти, които се занимават с това и сега, но самата ЕСВД следва да се доразвива, а експертите по правата на човека трябва да разбират и да работят с тези инструменти в Брюксел и в делегациите на Европейския съюз в трети страни.

  Takis Hadjigeorgiou (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, аз бих искал да спомена накратко проблема за демокрацията и нейното финансиране зад граница. Ние считаме, че демокрацията е завоевание на човечеството, което трябва да се защитава. Трябва ли обаче демокрацията, която ние познаваме, демокрацията, която искаме, да се изнася? Аз съм абсолютно убеден, че първото нещо, което трябва да направим, е да усъвършенстваме демокрацията в нашите държави. Когато имаме държава, в която негласувалите надвишават 50%, как можем да говорим за демокрация? Когато милиони хора са без работа, можем ли да говорим за демокрация? Когато вместо да се изразява чрез избрани представители, демокрацията се изразява най-вече и същевременно се контролира от медиите, какво можем да кажем в такъв случай? Това ли е демокрацията, с която се гордеем и искаме да изнасяме?

Считам, че наистина има нации, които имат нужда от помощ, за да се окаже необходимата подкрепа на правата на човека и с цел приемането им от правителствата. Несъмнено обаче това следва да се направи предпазливо, след продължително проучване по-скоро на потенциалните отрицателни, отколкото положителни резултати. Може ли някой да каже, че финансирането на демокрацията в Афганистан придвижи демокрацията напред? Мисля, че има още много неща, които можем да направим, за да превърнем нашата демокрация в пример за подражание, вместо да плащаме на народите да я копират от нас.

  Alf Svensson (PPE). – (SV) С Договора от Лисабон и новата ЕСВД имаме възможност да си осигурим по-голямо присъствие на световната сцена. Разбира се, по такъв начин се увеличава и отговорността.

Подхождаме със специална отговорност към всички видове отношения с държави, които не са демокрации, независимо дали става дума за помощ, или търговия. Европа и Европейският съюз трябва да заемат водеща позиция. Европейският съюз трябва да покаже пътя. Сред финансовите инструменти, които разискваме в момента, има съставни елементи, които са предпоставка действително да променим нещата към по-добро. Предпоставките са налице, но това не означава автоматично, че ще успеем. За да може всяко евро от помощта да има оптимален ефект, нашата работа по развитието трябва постоянно да е подчинена на демокрацията, която насърчава инициативите и формирането на становища. Това може да изглежда очевидно, но всъщност не е за всеки.

В ООН Европейският съюз е този, който излиза в защита на демокрацията. Именно той се обявява срещу тоталитарните режими по време на преговорите, последователно и неотклонно застава на страната на уязвимите и така трябва да е, разбира се. Ето защо е разочароващо, че в световен мащаб посоката на промените не е тази, която бихме желали да видим по отношение на демокрацията и правата на човека, като считам, че някои членове на нашия Парламент не оценяват напълно значението на демокрацията като най-значимия и фундаментален съставен елемент на развитието.

На редовни интервали от време в комисията по развитие ние сме свидетели на опити да се прокарат текстове, които незабележимо, между редовете или доста открито предоставят отстъпки на тоталитарните режими. Напоследък се твърдеше например, че основният проблем при диктатурите е рискът здравеопазването да се приватизира. Фактът, че така широко разпространеният глад не съществува при демокрацията, рядко се споменава от някого.

Този начин на мислене е просто нелогичен. За да могат финансовите инструменти в рамките на бюджета за помощта да функционират по оптимален начин, трябва да поставим насърчаването на демокрацията в центъра на всички наши външни отношения, като това не трябва да е формално и на думи, без да се предприемат практически действия.

  Patrice Tirolien (S&D) . – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, аз ще се съсредоточа върху доклада на г-н Goerens, който е посветен на придружаващите мерки в сектора на бананите на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ).

Тъй като аз самият съм от един от малкото европейски региони, в които се отглеждат банани, мога единствено да изразя солидарност с производителите от АКТБ. Преди всичко солидарност, защото силна историческа връзка свързва Европейския съюз с тези държави и ние трябва да положим свръхусилия, за да гарантираме, че те също могат да увеличат максимално ползите от глобализацията, чиито първи жертви се оказват в повечето случаи именно те.

Солидарност също така, защото търговските концесии, щедро давани от Комисията на Световната търговска организация, заплашват да нанесат фатален удар на селскостопанския сектор в партньорските ни държави от АКТБ. Солидарност, но определено не и наивност, на последно място, тъй като внесеното от Комисията предложение относно регламента за придружаващите мерки в сектора на бананите поставя твърде силен акцент върху аспекта за диверсификация на икономиката.

Предвид намаляването на тарифните преференции в резултат на споразумението в рамките на Световната търговска организация основната цел на тази програма очевидно е да гарантира устойчивостта на износа на банани на държавите от АКТБ и следователно да го направи конкурентоспособен.

Освен това нека бъдем честни, заделените средства за придружаващите мерки в сектора на бананите по никакъв начин не са достатъчни и не са предвидени за достатъчно дълъг период от време, за да позволят диверсификацията да се случи.

Накрая, аз бих добавил, че ако си даваме сметка за неотложността на ситуацията, ние можем да приемем придружаващите мерки, които ще се финансират чрез мащабно преразпределение на функция 4 от бюджета. Съветът трябва да е отговорен и да работи за намирането на осъществимо решение за многогодишното финансиране на програмата.

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE). – (PL) Европейският инструмент за демокрация и права на човека е по мое мнение инструмент, който се използва и към който се подхожда твърде технически в настоящия момент. Той следва да е политически инструмент на Европейския съюз в по-голяма степен, тъй като има огромен потенциал за подпомагане и насърчаване на демокрацията. Това обаче би изисквало промяна в начина, по който се подхожда към този европейски финансов инструмент. Досега въпросът за подкрепата на демокрацията се засенчваше от проблема за правата на човека. Разбира се, те са изключително важен въпрос, но считам, че подпомагането на демокрацията, което е отделен въпрос, трябва да получи много по-висок статут и да има по-голяма тежест.

Ето защо трябва да укрепваме неправителствените институции в държавите с авторитарни правителства. Ние следва да насочим вниманието си към народната демокрация в тези държави, като я изграждаме от основите нагоре. Това означава да се съсредоточим върху организациите на гражданското общество, които предлагат иновативни методи за разширяване на публичното пространство. За да успее това начинание, трябва, първо, да въведем постоянен контрол върху влиянието на организациите, получаващи европейско финансиране. Трябва също така да организираме форум, като с това са съгласни и самите организации, за провеждането на периодични срещи за улесняване на комуникацията между донорите и бенефициентите, и то не само донори от Европейския съюз, но и от други региони. Нашите бланки за кандидатстване следва да се опростят. Сега те просто са трудно разбираеми за много хора. В заключение, Комисията трябва да работи за разхлабването на финансовите регулации.

  Kader Arif (S&D). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, надсловът, под който се провежда настоящото разискване, вероятно ще създаде определен оптимизъм, защото на теория той е за определянето на процедури за подпомагане на държавите, производители на банани от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Реалността е напълно различна и трябва да кажа, че начинът, по който те са третирани в доклада, е, така да се каже, твърде неприемлив. Трябва преди всичко да имаме предвид факта, че секторът на бананите е жизненоважен за много държави от Африка и Карибите.

Въпреки това те положиха усилия да приемат в Световната търговска организация споразумение, което намалява европейската митническа тарифа до 114 евро за тон, за да се сложи край на продължителния спор с държавите, производители от Латинска Америка. Комисията обаче изглежда забрави да ги информира относно текущите двустранни преговори със същите тези държави във връзка с доста по-ниска тарифа: 75 евро за тон. С други думи, търговските последствия от тези споразумения ще се усетят осезаемо в условията, когато най-големият дял от европейския пазар на банани вече ще е в ръцете на многонационалните компании, базирани в Латинска Америка.

Изправени пред тази ситуация, по време на последната пленарна сесия на Асамблеята АКТБ-ЕС в Тенерифе, всички членове се договориха да приемат декларация, призоваваща незабавно да се вземат мерки, съответстващи на нуждите на производителите.

След завръщането ми в Брюксел и Страсбург аз разбирам, че за жалост, и това не е никаква изненада, десните се отказват и дори се противопоставят на всякакво позоваване на декларацията. Уморен съм от това двуличие, но аз се страхувам преди всичко, че моята умора се споделя от историческите ни партньори, които вече не вярват на изразената ни воля действително да подкрепим тяхното развитие.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-н председател, приветствам междинния преглед на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, изказвам похвала за работата на докладчика и приветствам измененията, позволяващи извършването на данъчни плащания. Две трети от организациите по правата на човека не можаха да получат данъчно освобождаване на местно равнище, така че тази празнота, която намалява реалните нужди на проектите, сега ще бъде запълнена.

Що се отнася до Комисията, приветствам структурираното сътрудничество, което позволи на Парламента да бъде консултиран по годишните програми, и подкрепям допълнителните изменения днес относно делегираните актове. Аз ви напомням също така необходимостта от обединяване на резултатите от мисиите за наблюдение на изборите с последващите действия в страната.

А по отношение на държавите-членки ви напомням, когато става дума за следващата финансова перспектива, не се изкушавайте да орязвате средствата по Европейския инструмент за демокрация и права на човека. Такива опити имаше в миналото и те се провалиха, а Парламентът ще направи необходимото те отново да се провалят.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Аз бих желала да изтъкна въпроса с прилагането на Европейския инструмент за демокрация и права на човека в сепаратисткия регион Транснистрия в Република Молдова. В Транснистрия се извършват сериозни нарушения в областта на демокрацията и спазването на правата на човека. Във връзка с това използването на този инструмент предлага добър начин за насърчаване на демокрацията, принципите на правовата държава и спазването на правата на човека в този регион.

Бяха започнати проекти в рамките на инструмента, включително проектът от 2009 г. относно изграждане на капацитет и насърчаване на правата на човека и демократичните институции в молдовския регион Транснистрия. Проектът ангажира гражданското общество в демократичния процес. Опитът обаче показа, че възможностите на този инструмент не са използвани в максимална степен, тъй като често има забавяне в реализирането му и проблеми с прозрачността. Трябва да подчертая необходимостта от извършването на преглед на инструмента с цел изработването на ефективни стратегии за прилагането му в този регион.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) С бюджета си от 1,1 млрд. евро за периода 2007-2013 г. Европейският инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека допринася значително за подкрепата и поддържането на правата на човека и за укрепването на демокрацията по света.

Аз съм доволен, че наборът от допълнителни мерки за изменение и допълнение взема под внимание и предвижда промените, които произтичат от Договора от Лисабон, чрез съответното утвърждаване на правото на Парламента за контрол в тази област. Аз също така смятам, че изричната уговорка по повод възможността за подаване на възражение срещу делегиран акт в рамките на два месеца от датата на уведомяване е значителен плюс за Парламента. Считам, че разширяването на правомощията на Парламента ще спомогне този инструмент да стане по-гъвкав, да се съобразява с новите изисквания, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз, и да посреща предизвикателствата, свързани със защитата на правата на човека и демокрацията по света.

  Corina Creţu (S&D). – (RO) Общият знаменател, който всъщност имат трите обсъждани в момента доклада, е това, че те изследват инструментите за финансиране на сътрудничеството за развитие и действията за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света.

Считам, че е естествено да правим оценки на инструментите за финансиране на сътрудничеството за развитие, както и да упражняваме правото си на контрол като част от процедурата на комитология и да изтъкваме редица проблеми, свързани с начина, по който Комисията прилага инструмента и интерпретира някои от основните му разпоредби.

Исках да изразя подкрепата си за предложенията, внесени от комисията по развитие, които ще допълнят придружаващите мерки, предложени от Комисията, особено по отношение на сектора на бананите. От друга страна, аз бих желала да ви напомня, че целта на политиката за развитие на Европейския съюз е да намали и в дългосрочен план да ликвидира бедността. Също така смятам, че наред с правата на човека и насърчаването на демокрацията ние не трябва да забравяме и тази основна цел, свързана с ликвидирането на бедността.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Предложението на Комисията за изменение и допълнение на инструмента за сътрудничество с индустриализираните страни се отнася за разширяването на обхвата на юрисдикцията по отношение на географското положение първоначално от 17 държави в още 46 държави, в които засега се прилага инструментът за финансиране на сътрудничеството за развитие.

Доволен съм, че Европейският съюз реши да разшири сътрудничеството в съответствие с програмата на инструмента за сътрудничество с индустриалните държави чрез добавянето на още държави. Но не разбирам мотивите за включването на някои от държавите в списъка. Уважавам гражданите на Демократична народна република Корея за това, че понасят и противостоят няколко десетилетия на издевателствата на военния режим, но не мога да разбера служителите на Комисията, които в представеното предложение косвено ни препоръчват да помагаме на Ким Йонг-Ил да подобрява технологичната база на военната си индустрия, за да може той по-ефективно да заплашва и застрашава съседните държави. Твърдо считам, че модернизирането на корейската демократична народна армия не трябва да бъде приоритет, за който гражданите на Европейския съюз да дават своя финансов принос, и че Демократична народна република Корея все още не бива да е част от списъка на държавите, предложени от Комисията за включване в приложението.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, преди да започна бих желал да Ви благодаря за конструктивния начин, по който водите сесията ни, и за безпристрастието, с което определяте кой ще говори и кой – не.

Държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) дават над 100 млрд. евро годишно за помощта за развитие. Това означава, че те предоставят 90% от публично финансираната помощ за развитие в света. Всяка година обаче 3 млрд. евро от помощта се губи поради недостатъци в качеството. Какво може да се направи в тази посока? В бъдеще очакваме контрол, който да гарантира, че средствата се оползотворяват по начин, който е надежден и лесно може да се проследи.

Очакваме също така да се напомни на държавите бенефициенти какви са техните задължения например по отношение на сътрудничеството при репатрирането на нелегални мигранти. Напълно възможно е да се използва помощта за развитие като средство за оказване на натиск за сключване на споразумения за реадмисия. Държавите с милиони незаконни мигранти, които не оказват съдействие, не трябва да очакват в бъдеще милиони от помощта за развитие. Аз очаквам ясни послания в това отношение на предстоящата среща на високо равнище ЕС-Африка през ноември.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: MIGUEL ANGEL MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател

  Мария Неделчева (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, финансовите инструменти за сътрудничество за развитие и за насърчаване на демокрацията и правата на човека трябва да бъдат гъвкави, за да предотвратят патови ситуации, в каквито вече сме изпадали много пъти.

Европейският съюз фактически отпуска значителни средства. Те не трябва да са недостъпни, тъй като процедурите са твърде сложни. Извън гъвкавостта на тези инструменти обаче аз бих желала да подчертая колко е важно действително да се гарантира, че малките организации и структури също могат да се възползват от помощта, тъй като за съжаление в днешно време ние твърде често се сблъскваме със ситуации, в които само големи неправителствени организации се възползват от тях, и то само за кратък период от време.

Всъщност считам, че даването на приоритет на малките неправителствени организации за дълги периоди би могло да доведе до много по-добри резултати. В днешно време има много малки граждански организации, които извършват отлична дългосрочна работа на местно равнище. Те са истинските канали на промяната и поради това също трябва да могат да се възползват от помощта.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, да дадеш пари от собствения си джоб е израз на щедрост. Да дадеш чужди пари, които са на данъкоплатците, е не толкова щедро и не толкова честно. Допълнителните 176 млн. евро ще бъдат дадени не само на най-бедните държави, но и на възникващите икономики, чийто износ вече прогресивно разрушава индустриалната ни база и работните места на нашите данъкоплатци.

Желанието на Европейския съюз да насърчава демокрацията и правата на човека в Третия свят може би е похвално, ако не съществуваше фактът, че държавите от Европейския съюз могат и на практика хвърлят в затвора хора, които не са извършили нито акт на насилие, нито кражба, а просто са изразили еретични или различни от официалните мнения по политически или научни въпроси.

Държавите от Европейския съюз могат и забраняват политически партии открито, както например в Белгия и Германия, или завоалирано чрез граждански действия, както е в Обединеното кралство. Ако искаме да разпространяваме демокрацията и правата на човека по света, ние бихме могли да го направим по-ефективно и по-евтино, като дадем добър пример за това.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, разискването е изключително увлекателно. По някакъв начин то напомня в голяма степен вчерашното изказване на генералния секретар Бан Ки-Муун, в което той каза, че Европейският съюз и ООН споделят отговорността в света за борбата с бедността, борбата срещу изменението на климата и срещу разпространението на ядреното оръжие. Ние сме изправени пред общо предизвикателство.

Като цяло, днес нашите граждани не са твърде обезпокоени от този проблем, защото те считат, че ние поемаме грижата за него и в същото време популяризираме нашите ценности. Беше спомената Транснистрия. Тя не е на хиляди километри от нас, тя е много близо. Що се отнася до мира и сигурността, вярно е, че ние нямаме твърде много конфликти, но това е така, защото имаме изключително активна външна политика с цел предотвратяване още в зародиш на всякакви конфликти.

Считам, че имаме опит, с който можем да се гордеем. Финансовите инструменти определено ни помагат да се справим с предизвикателствата. Смятам, че днешното разискване е в основата си много положително във връзка с опита, който сме натрупали в областта на финансовите инструменти. В същото време бих подчертал, че имаме пълна отчетност и че това са пари на данъкоплатците. При всеки проект, който започваме, има предварителен контрол, както и последващ контрол в края на проекта. Има Сметна палата на Европейския съюз, която наблюдава не само дали парите се изразходват правилно, но и какви са политическите аргументи за това. Комисията по бюджетен контрол е доста твърда по отношение на всеки разход на Комисията, така че мога да ви уверя, че парите на данъкоплатците се ценят изключително много и се харчат за благородни цели.

Ние винаги обсъждаме как да действаме по-ефективно, но аз мога да ви уверя, че следваме политическите си цели, които са съгласувани с Парламента. Днешното разискване поставя началото на следващото, тъй като стремежът към преразглеждане на финансовите инструменти досега беше твърде слаб. Ние искахме просто да ги приемем до 2013 г., внасяйки някои подробности.

Някои от вас говориха за предизвикателството пред държавите, които ще имат отделни проблеми поради нашето споразумение относно търговията с банани. Необходимо е да приемем придружаващите мерки в сектора на бананите колкото е възможно по-бързо. Не само доверието в нас е поставено на риск, държавите действително са изправени пред предизвикателства. Именно това са причините за приемането на мерките. Считам, че Парламентът им оказа изключителна подкрепа. Започнахме да разискваме какво ще се случи след 2013 г. и аз ще привлека вниманието ви към факта, че това е началото на разискването. Ние не предрешаваме какво ще се случи след 2013 г. Прегледът на бюджета беше приет от Комисията вчера; той ще се обсъжда тук, в Парламента.

Възнамерявам в рамките на Комисията да обсъдим Зелената книга относно политиката на модернизация и развитие. Считам, че моите колеги също ще се включат в обсъждането на проблемите. Ние трябва да постигнем консенсус по приоритетите на политиката и финансовите инструменти предварително, така че да не се наложи корекция на по-късен етап, ако открием, че няма достатъчно пари за даден инструмент и се опитваме да осигурим финансово някои от приоритетите чрез преразпределяне на средства.

Разбирам, че това не е най-добрият възможен начин, но то означава, че преди да се коригира финансовата рамка, трябва да постигнем консенсус относно това, което искаме да постигнем, какви инструменти трябва да използваме и какъв ще бъде желаният от нас обхват.

Бих желал да подчертая, че аз, като член на Комисията, имам два бюджетни органа. Единият от тях определено е Парламентът, а другият е Съветът. По мое мнение това означава, че по отношение на всички видове контрол, които ние ще упражняваме и по които следва да постигнем съгласие, трябва да следваме безусловно Договора от Лисабон, следвайки политическата воля за намиране на правилния компромис, така че акцентът да е изцяло върху демократичния контрол, за да покажем, че той е ефикасен, бърз и ефективен.

Именно това обсъждахме днес на срещата, която споменах по време на първата реч. Аз имам всички причини да считам, че ще намерим необходимия компромис. Това няма да е лесно; то ще изисква голяма политическа воля. От гледна точка на Комисията определено имаме политическата воля, тъй като аз знам какъв е залогът, особено по отношение на някои от мерките, за които е нужно този процес да приключи бързо.

Сърдечно ви благодаря. Поздравявам докладчиците за свършената работа, която изключително високо оценихме.

  Franziska Katharina Brantner, докладчик. – (EN) Какво ще се случи след 2013 г.?

По отношение на Инструмента за стабилност видяхме, че той е чудесен, тъй като е по-гъвкав в сравнение с другите инструменти, но понякога води и до неправилно прилагане в случай на кризи с храни, хуманитарни и природни бедствия. Тази практика наистина следва да бъде преустановена и ние трябва да уточним за периода след 2013 г., че той се отнася действително за конфликтни ситуации и осигурява повече гъвкавост за другите инструменти, за да се справят с повече спешни кризисни ситуации.

Има и още нещо, което бих желала да изясня. Неотдавнашният британски преглед на отбраната поставя предотвратяването на конфликти в центъра на ЕСВД. По мое мнение това е твърде интересно и правилно. Считам, че именно това е правилният начин да кажем, че Службата следва да бъде главният фактор за предотвратяването на конфликти в интерес на вътрешната съгласуваност. Инструментите, от които се нуждае тя, включват и Инструмента за стабилност. Както виждам, други инструменти като групата за посредничество се създават в рамките на подходящите структури. Смятам, че ние трябва да стъпим върху всичко това, когато разглеждаме периода след 2013 г., и задавам въпроса: от какви пари и ресурси се нуждаем, така че да се превърнем в движеща сила за предотвратяването на конфликти?

  Iva Zanicchi, докладчик. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко бих желала да отправя искрен поздрав към члена на Комисията Пиебалгс и да го призова да вземе дейно участие, като според мен той действително ще направи това, в приемането на мерките, които ще гласуваме утре, защото те са изключително важни за Европейския парламент, който ще има по-големи правомощия след приемането на Договора от Лисабон. Благодаря Ви, г-н Пиебалгс.

Аз бих желала също така да благодаря на всички оратори, които изразиха своята подкрепа по време на днешното разискване. Искрено се надявам, че утрешното гласуване ще се отличава с много голямо мнозинство, а може би и с единодушно одобрение, като по този начин се гарантира сигурна победа на доклада на г-н Mitchell, тъй като определено е важно за Европейския парламент да има по-големи правомощия след приемането на Договора от Лисабон.

  Kinga Göncz, докладчик. – (HU) Искам да благодаря на моите колеги за участието им в настоящото разискване. Вашите бележки действително привлякоха вниманието към същия този въпрос, който ние, докладчиците, трябваше да разрешаваме през изминалия период. Аз бих желала да благодаря на члена на Комисията за конструктивния му подход към разискването. Това, което разбрахме днес, както потвърдиха почти всички оратори, е, че Европейският инструмент за финансиране на демокрацията и правата на човека е много важен и това е може би единственият инструмент на Европейския съюз за демократизация на трети страни и защита на правата на човека, като той е изграден по такъв начин, който позволява на организациите на гражданското общество да се възползват от него пряко. Средствата по него могат да се изплащат директно на организациите, които работят в тази област, без подкрепата на третата страна. Ето защо е важно, и ние считаме за необходимо, да се насърчава всяко техническо улеснение, което ще позволи на тези организации да имат достъп до помощта, която често е от решаващо значение за оцеляването им.

В същото време и именно по тази причина, тъй като програмата е свързана с подобна приоритетна област и става дума за инструмент, насочен директно към неправителствените организации и организациите на гражданското общество, важно е Парламентът да има последната дума при изработването на стратегия и дългосрочна програма, както и да наблюдава как се изразходват тези средства, и то не само в края на седемгодишната финансова рамка. Поради това считаме за важно да подчертаем демократичното право на надзор на Парламента, както и правото му на последна дума. Смятам, че ще бъде намерено съвместно решение, особено след срещата тази сутрин с г-жа Аштън и члена на Комисията Пиебалгс, като аз действително съм убедена, че ако има политическа воля, правните пречки ще бъдат премахнати. В такъв случай това е виждането, което трябва да споделяме и през следващите седмици.

  Barbara Lochbihler, докладчик. – (DE) Г-н председател, сътрудничеството между Комисията и Парламента във връзка с инструмента за демокрация и права на човека беше добро; отношенията всъщност бяха изключително координирани. В някои случаи членовете на Парламента получиха покана да участват в обмяна на мнения между Комисията и гражданското общество относно конкретни програми. Разискването също показа, че едва ли има проблеми в администрирането на инструмента. Това обаче не означава, че можем да изключим отделни проблеми при прилагането му в бъдеще. Ето защо правото на надзор, дадено на Парламента, е много важно. Единствената точка обаче, по която не можахме да постигнем съгласие досега, е установяването на обвързващо право на надзор, упражнявано от Парламента, което позволява Договорът от Лисабон. Поради това аз се присъединявам към мнозинството от колеги, изразили надежда за постигане на компромис, с други думи, политическо решение, което да бъде прието бързо и да зачита в максимална степен правата на Парламента.

  Helmut Scholz, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията Пиебалгс, госпожи и господа, към края на разискването аз просто бих желал да изразя още веднъж искрените си благодарности на докладчиците в сянка и на г-жа Lochbihler за конструктивното и целенасочено сътрудничество, изградено през последната година на съвместна работа.

Днешното разискване показа, че финансовите въпроси, използването на бюджетни средства, планирането и проблемът с политическия контрол върху инструментите са в голяма степен политически въпроси. За да приключим разискването, бих искал да обобщя мненията относно това каква форма следва да имат тези инструменти. Начинът на реализирането определя в голяма степен начина, по който европейските граждани възприемат Европейския съюз и следователно начина, по който се приема от гражданите използването на средствата по един или друг инструмент. Ето защо мога само да повторя това, което казах на баронеса Аштън и на Вас, г-н член на Комисията, тази сутрин по време на брифинга на ръководния комитет за работната група относно делегираните актове, а именно, че по мое мнение е необходимо спешно да намерим решение по отношение на делегираните актове, като в същото време запазим юридическата и политическата отговорност на законодателя и Комисията. Инструментът за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход претърпя основни изменения през настоящия парламентарен мандат. Планираме отпускането на 348 млн. евро за сътрудничество в областта на научния, академичния обмен, програмата „Еразмус Мундус“, културата, защитата на околната среда и източниците на възобновяема енергия, както и стимулирането на двустранните търговски отношения. Целта е тук да се обърне специално внимание на малките и средните предприятия.

Имам да кажа следното по повод на празните банки пред мен, включително поради отсъствието на г-н Griffin: считам, че това е изключително важен принос за откритостта на Европейския съюз към останалата част от света и за възприемането му както от собствените граждани, така и от другите държави, с които осъществяваме обмен.

В заключение, положихме началото на Инструмента за финансиране посредством успешни компромисни преговори между Съвета и Парламента и се опитахме да го приспособим към предизвикателствата на бъдещето и да постигнем съгласие по всички въпроси от съдържанието му. Аз се надявам, че с гласуването в Парламента утре ще направим решителна стъпка напред.

  Charles Goerens, докладчик. – (FR) Г-н председател, аз не скривам факта, че разпоредбите, залегнали в придружаващите мерки в сектора на бананите, са спекулация по отношение на бъдещето по различни причини.

Първо, общата тенденция към намаляване на търговските преференции, от които се възползваха досега държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, няма да се промени скоро. Започналите преговори вече имат за цел договарянето на тарифи, близки до 75 евро за тон банани, докато ние работим тук на базата на 114 евро за тон.

Второ, Комисията няма избор, освен да се съгласи да договори намаляване на тарифата с държавите, конкуриращи държавите, износители на банани от АКТБ. Алтернативата би означавала да се остави органът за уреждане на споровете да реши проблема. Лично аз смятам, че договореното решение е по-малкото зло за държавите от АКТБ и това е духът, в който трябва да разглеждаме придружаващите мерки в сектора на бананите, тъй като те не биха били автоматичен резултат от решението на органа за уреждане на спорове.

Трето, тъй като светът няма да свърши през 2013 г., когато ще приключи действието на придружаващите мерки в сектора на бананите, ние продължаваме да считаме, че е важно да започнем да се подготвяме още сега за периода след 2013 г.

Всъщност тарифата от 114 евро, плащани за тон банани на границите на Европейския съюз, в скоро време ще претърпи промяна на практика. Казах в началото, че вече говорим за 75 евро за тон.

Поради това считам, че е разумно, като това е четвъртата ми забележка, да запазим надзорните правомощия на Европейския парламент. Трябва да гарантираме, че правото на контрол върху стратегически документи, залегнало в член 290, не се е превърнало в мъртва буква. Смятам, че можем със сигурност да кажем, че в този случай сътрудничеството ни с Комисията беше изключително плодотворно. Парламентът не сее раздори; напротив, той като правило обогатява разискването и помага на Комисията да осъществява напредък.

Накрая, г-н председател, това е мое лично наблюдение, но аз все пак ще го споделя в качеството си на докладчик. За пореден път сме свидетели тук на разправия между държавите с нововъзникващи икономики, от една страна, и най-слабо развитите държави, от друга. Освен това, ако Европейският съюз не беше изиграл ролята на съюзник на слабите, за да смекчи възможните последици от търговското споразумение с цялата му тежест, най-слабо развитите държави биха се почувствали още по-изолирани.

Призовавам Комисията да започне да мисли още сега за периода след 2013 г., тъй като считам, че мерките, по които ще вземем решение сега и които, надявам се, ще се приложат не след дълго, ще са достатъчни, за да направят устойчиво производството на банани в засегнатите страни. Надявам се, че мерките могат да съдействат за дългосрочното оцеляване на сектора на бананите и че онези, които не могат да запазят производството, ще намерят алтернатива.

Смятам, че след 2013 г., както вече казах, водата ще продължи да тече под мостовете на Рейн и все още ще има проблеми, свързани със сектора на бананите. Ние вече трябва да мислим за стратегия след 2013 г.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, четвъртък, 21 октомври 2010 г., от 12,00 ч.