Председател. – Следващата точка е докладът на Christian Ehler, от името на комисията по външни работи, относно гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет (2010/2071(INI)) (A7-0308/2010).

  Christian Ehler, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, на международно равнище държавите-членки на Европейския съюз са поели ангажимент за сериозен принос за капацитета за управление на граждански и военни кризи в цял свят. В много случаи обаче това начинание, което е формулирано няколко пъти в приоритетната цел от Хелзинки и на други места, съществува само на думи. Нека заявя съвсем ясно: 25% от позициите, одобрени от държавите-членки за активните в момента граждански мисии на Европейския съюз като EULEX или EUPOL, са незаети. Целите и структурите за гражданско-военния капацитет на Европейския съюз, формулиран неколкократно от държавите-членки, едва ли може да бъде по-далеч от реалността. Ето защо Европейският парламент взе решение да изготви доклад по собствена инициатива относно развитието на гражданско-военните структури и сътрудничеството в Европейския съюз.

По-конкретно: Парламентът отново заявява в доклада, че гражданско-военният капацитет на Европейския съюз е един от най-важните инструменти във външната му политика и общата политика за сигурност и отбрана. Възприели сме един необичаен метод в отговор на задълженията на Парламента в контекста на Лисабонския процес. Не започнахме с доклад, а вместо това започнахме със създаването на емпирична основа за доклада. Формулирахме много конкретни предложения, въз основа на тези данни, и поради това разполагаме с подкрепата на по-голямата част от комисията по външни работи: на стратегическо ниво излязохме с конкретни предложения за създаването на структура на равноправно партньорство между военните и гражданските подразделения на новата Европейска служба за външна дейност, а на оперативно ниво взехме решение за създаването на постоянна европейска централа, със служители от държавите-членки, която да работи по въпроса за създаване на атрактивна система от стимули за участие на националните експерти в подобни дейности и изграждане на кадрови резерви за в бъдеще.

Направихме конкретни предложения за обучение на граждански и военни служители. Налице са конкретни предложения за начина на финансиране на първоначалните мисии, като например създаването на начален фонд в съответствие с член 41 от Договора. Внесени са предложения за инструментите за управление на кризи по-специално въпроса за по-голямо бъдещо сътрудничество между полицията и въоръжените сили. Пример за това е европейският полицейски отряд. Възниква обаче въпросът как тези два инструменти могат да бъдат свързани помежду си в конкретни оперативни дела и как да се разгледа въпросът за отделяне на чисто военни и граждански операции.

Направихме предложения за бъдещето на бойните групи. Призоваваме за нов подход по отношение на този въпрос. Бихме искали бойните групи да се финансират в съответствие с механизма „Athena“. Призоваваме за по-нататъшно развитие на капацитета на бойните групи в съответствие с директивите от Осло, засилване на способността на бойните групи да подсигуряват граждански мисии, както и разширяване на определението на мисии на бойните групи. Считаме въпроса за научните изследвания и технологиите, въпроса за двойната употреба, както и включването на граждански и военни мисии в научноизследователската програма за сигурност като част от програмата за научни изследвания на Европейския съюз. Разглеждаме конкретни въпрос във връзка с оборудването и складовите наличности, както и международното сътрудничество с ООН и НАТО. Основната ни загриженост е избягването на дублиране, подобряване на експлоатацията на съществуващите структури, въпроса за консолидиране на общия капацитет на въздушния транспорт и въпроса за прилагането на договореностите „Берлин плюс“ за по-добро сътрудничество между двете организации в случай на криза.

С други думи, Парламентът изпълни своите задачи и задължения. Докладът беше подкрепен от голямо мнозинство от всички групи в комисията по външни работи и според нас той представлява важен принос към бъдещото създаване на гражданско-военни структури в Европейския съюз.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, първият и най-важен момент, който трябва да се изясни, е дали считаме съответната съвместна работа на гражданските и въоръжените сили за важна. Лично за мен и партията ми Jobbik – Движението за по-добра Унгария – отговорът е недвусмислено „да“: считаме, че сътрудничеството между гражданските и военните органи е важно. Така много добър пример за това в Унгария беше унгарската гвардия (Magyar Gárda), която беше основана през 2007 г. и беше в състояние да работи добре – ако щете – с военните органи, независимо дали при защитата от наводнения, подпомагане на жертвите на наводнението от червена утайка, даване на кръв или доставки на хляб, с други думи, в социалната област. С право можете да попитате какво възнаграждение са получили те – държавни отличия или признаване, може би? Те не получиха нищо и вместо да им благодари за тяхната жертвоготовност унгарското правителство взе смайващото решение да разпусне унгарската гвардия. Поради тази причина, за да можем да дадем началото на сътрудничество между гражданските и въоръжените сили, трябва да почетем хората, които участват в организации като унгарската гвардия. На хората, които искат да вземат участие в такива организации от любов към своята страна и народ и за защита на околната среда, трябва да им се позволи да работят и да бъдат ценни членове на обществото.

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-жо председател, съчетанието от граждански и военни сили не е нищо ново. Вземете например командния център, който работи в Съвета вече известно време. Там вече са събрани военни и граждански данни. Ситуационният център вече ще премине към Службата за външна дейност. Смятам, че преди всичко е важно да се подчертае, че Европейският съюз се слави на международната сцена с гражданските си механизми – нещо, което донесе на Европейския съюз значително положително признание. Аз обаче смятам, че е необходимо ясно разделение между гражданските и военните сили.

Тук бих искал да се спра на нещо, което г-н Szegedi спомена току-що. Бих искал да изразя сериозните си опасения относно шествието, организирано неотдавна от унгарската партия Jobbik в австрийската провинция Бургенланд, на което се виждаха пушки и щикове. Смятам, че това е напълно неприемливо. Бих искал да изразя своята ясна опозиция на такива действия. Не може да има съмнение, че те са в противоречие на европейския дух.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-жо председател, бих искал много, много кратък отговор. Казаното от моя колега е просто лъжа. Нито Jobbik – Движението за по-добра Унгария – нито унгарската гвардия не са извършили престъпление – това може лесно да се провери – и никога не са нарушавали закона — това е просто част от неолибералната политическа пропаганда, която се опитва да ги покаже в лоша светлина, защото нито унгарската гвардия, нито членовете на Jobbik някога са влизали в конфликт със закона, и ние възнамеряваме да продължим да действаме в съответствие със закона.

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-жо председател, не съм заявявал, че партията Jobbik е извършвала криминалния деяния. Твърдя обаче, че целенасочено се проведе мобилизация с пушки и щикове в Бургенланд. Не отрекохте, че това наистина е така.

  Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, ще се съсредоточа върху доклада, защото това представлява един изключително полезен и важен доклад. Бих искала да благодаря на г-н Ehrenhauser за приноса му.

Докладът е полезен, защото с право е насочен към основния елемент на гражданско-военното сътрудничество, което е именно приоритетът на Комисията. Той разглежда основните точки, свързани с цялостния подход на Европейския съюз в сферата на управлението на кризи. Създаването на Европейска служба за външна дейност е точният израз на този приоритет. Самата идея за служба, въведена от върховния представител, следва насоките, посочени в доклада, по-специално чрез включването на структурите на Общата политика за сигурност и отбрана в Службата за външна дейност.

Ние напълно подкрепяме развитието на гражданския капацитет с цел установяване на добър баланс между ресурсите. Подходящите условия за наемане на работа вече са договорени и в Службата за външна дейност могат да бъдат наети подходящи експерти. Както знаете, това не беше възможно преди.

В доклада бяха взети предвид редица точки и бяха предприети конкретни мерки. Това се отнася по-специално за насърчаване на гражданско-военното взаимодействие, по-добрите условия за ползване на бойните групи на Европейския съюз, обучение, финансиране и сътрудничество с ключови партньори по-специално НАТО и ООН. Също така подкрепяме укрепването на отношенията между Европейския съюз и ООН.

Вече сме направили много заедно. Върховният представител отново се срещна с генералния секретар на ООН в Лисабон миналата събота. Отношенията между Европейския съюз и НАТО представляват важен въпрос, както беше засвидетелствано вчера на срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон. Също така подкрепяме прилагането на всички практически мерки, които могат да подсилят конкретното сътрудничество между Европейския съюз и НАТО, и в частност да гарантират сътрудничество, когато и двете страни са разположени на едно и също място.

Комисията и самият върховен представител очакват с нетърпение съвместната работа с Европейския парламент по този важен въпрос в областта на гражданско-военното сътрудничество.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 23 ноември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) Гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет е един от най-важните елементи на общата политика за сигурност и отбрана. За съжаление, много аспекти, свързани с този въпрос, остават на етапа на планиране. При обсъжданията на този въпрос държавите-членки са съгласни, че за тази цел трябва да се отделят значителни средства. В действителност плановете не са изпълнени и все още не разполагаме с напълно изградени структури. С оглед на нарастващата заплаха от природни бедствия, терористични нападения и конфликти извън границите на Европейския съюз се надявам, че докладът ще спомогне за експлоатацията на гражданско-военния капацитет и гражданско-военното сътрудничество. Докладът съдържа практически препоръки в тази област, включително по отношение на създаването на гражданско-военни структури в рамките на Европейската служба за външна дейност, употребата на бойни групи и Европейските жандармерийски сили, оптимизирането на управлението на кризи и усвояването на средства от следващата рамкова програма. Всичко това има за цел по-добро усвояване на средствата, така че гражданско-военното сътрудничество да може да се осъществи напълно. Друга важна цел е да се избегне дублирането на усилия по време на мисии, където НАТО участва заедно с европейските сили. Надявам се, че докладът ще бъде значителен стимул за започване на работата по създаването на ефективни гражданско-военни структури. Баронеса Аштън трябва да гарантира, че предложенията, които се съдържат в доклада, ще бъдат изпълнени възможно най-бързо.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз трябва да реагира бързо в кризисни ситуации, като това изисква по-ефективна координация на неговите граждански и военни структури. Създаването на постоянна оперативна централа на Европейския съюз, заедно със способностите за планиране и провеждане на цивилни мероприятия (СППЦМ), би увеличило ползите от гражданско-военното сътрудничество. По отношение на искането, съдържащо се в доклада, държавите-членки да предоставят граждански възможности за постигане на реален напредък възможно най-бързо, искам да подчертая, че в гражданската сфера Румъния активно спомага за изпълнението на гражданската приоритетна цел за 2010 г. В резултат на значителното участие в граждански мисии на Европейския съюз Румъния е на трето място в Европа по отношение на участие в такива мисии и предоставяне на добър и разнообразен опит чрез своите полицаи, военни полицаи, войници, дипломати, съдии и експерти по правата на човека. Румъния е и в напреднал етап в процеса на приемане на национална стратегия за граждански способности.