Председател. – Следващата точка е разискването относно въпроса, изискващ устен отговор, към Комисията относно антидъмпингови дела – текущо състояние и перспективи, зададен от Daniel Caspary, Cristiana Muscardini, Tokia Saïfi, Georgios Papastamkos, Kader Arif, Bernd Lange, Gianluca Susta, Метин Казак, Niccolò Rinaldi, Marielle De Sarnez, Yannick Jadot, Carl Schlyter, Helmut Scholz, Robert Sturdy, Syed Kamall, Jan Zahradil, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, групата на Зелените/Европейски свободен алианс, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица (O-0132/2010 – B7-0562/2010).

  Daniel Caspary, автор. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, антидъмпинговите мерки имат важна роля в целия свят. За нас в Европейския парламент, считам, че мога да говоря от името на мнозинството от колегите, тук не става въпрос за протекционизъм, а за разумно използване на антидъмпинговия инструмент. Трябва да можем да се защитаваме, ако други страни нарушават конкуренцията, като използват държавни субсидии. Трябва да можем да се защитаваме, ако дружества извършват дъмпинг на продукти на пазара, с други думи, ако те продават продукти на цена, по-ниска от производствената им, с цел да изтласкат конкурентите си от пазара и да придобият незаконно преимущество.

Бих искал да се спра на един конкретен въпрос. Интересуват ме отговорите на Комисията на следните въпроси. Има ли Комисията някакъв опит или обратна информация от Съвета относно това, до каква степен чуждестранни правителства участват в тези дейности? Има ли случаи, в които правителства на страни, в които са установени конкретни дружества, се опитват да окажат влияние върху взетото от Комитета по антидъмпингови практики решение? Имало ли е реакции или може би дори опити да се упражни влияние, което е довело до разлика в резултати от гласувания? Бих искал да разбера повече по тези въпроси, тъй като при мен дойдоха представители на дружества, споделяйки тревогите си.

Вторият ми въпрос е свързан с факта, че неколкократно представители на дружества се обърнаха към мен и ме помолиха да се свържа с Комисията и да предотвратя провеждането на антидъмпингови разследвания в някои случаи. Налагането на антидъмпингово мито ще се отрази отрицателно върху бизнеса на европейските дружества в други райони като Азия. Бих искал да разбера какво е мнението на Комисията по този въпрос. Какво е текущото състояние? Има ли такива случаи?

  Vital Moreira, автор. – (PT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да призова члена на Комисията да разясни възможно най-подробно позицията на Комисията относно инструментите за търговска защита, които включват антидъмпинговите мерки. Фактът е, че в неотдавна публикувано съобщение на Комисията се казва, че откритата търговия зависи от лоялната конкуренция между местните и чуждестранните производители и се добавя: „защитаваме производството на ЕС от изкривявания или нарушения на международната търговия, като прилагаме инструменти за търговска защита в съответствие с правилата на СТО.“ Това е много добре. Освен добрата правна основа обаче е необходимо да има и ефективен и предвидим механизъм за вземане на решения, за да могат да се постигнат тези цели.

Въпросът ми е следният: възможно ли е неотдавнашното предложение на Съвета относно контролирането от страна на държавите-членки на актовете за изпълнение на Комисията, които включват мерки за търговска защита, да е израз на желанието да се гарантира, че мерките за търговска защита са действително предприети? Припомням, че в решението на Съвета се предвиждат изключения от общите правила на Комитета, което означава, че е възможно да се затрудни, ако не и да се блокира, забави и най-малкото да се политизира вземането на решение по този въпрос, което е отговорност на Комисията. Вторият ми въпрос се отнася до следното: в това съобщение Комисията споменава, че ще анализира начина, по който да извърши актуализирането и модернизирането на инструментите ни за търговска защита, заедно с уместността на провеждането на тази дейност. Загрижеността ми е свързана със следното: ако Комисията не се бори срещу предложението на Съвета относно процедурата за решаване на мерките за търговска защита, може ли тя да ни даде някаква гаранция, че когато на дневен ред дойде въпросът за преразглеждането им, тя ще се противопостави на държавите-членки, които са заинтересовани да подкопават и отслабват прилагането на мерките за търговска защита?

  Niccolò Rinaldi, автор. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, тази вечер тук сме само няколко души, които говорим за антидъмпинг – въпрос, по който обаче много се говори в нашите страни. Считам, че няма въпрос в международната търговия, който да вълнува повече от дъмпинга хората от деловите среди, малките и средните предприятия, профсъюзите и потребителите. Решаването на проблемите с дъмпинга е по същество ежедневна задача на голяма част от производствената ни икономика.

Комисията работи усилено и със сигурност изпълнява задълженията си, когато става въпрос за антидъмпингови инициативи, но ние призоваваме за действия въз основа на следните принципи.

Първо, прозрачност на действията, пълна прозрачност на процедурите, на приетите критерии за оценка и техните резултати и след това комуникацията и комуникационната стратегия, тъй като предприетите от Европейската комисия действия във връзка с антидъмпинга могат да имат успокояващ ефект за хората от деловите среди и работниците.

Второ, в антидъмпинговите процедури има възможност за упражняване на свобода на преценка. Това е разумно, но понякога имам впечатление, че при вземането на решения се упражнява прекалено голяма свобода на преценка.

Трето, съгласно Договора от Лисабон Европейският парламент трябва да бъде по-добре интегриран, ангажиран и информиран. Струва ми се, че в това отношение Комисията работи в някаква степен за признаване ролята на Парламента в международната търговия. Въпреки че са положени големи усилия, за които сме благодарни на члена на Комисията, Парламентът със сигурност трябва да има по-силно влияние и по отношение на антидъмпинга.

Накрая, съществува въпросът за диалога с обществото. Отново, Комисията може би има още много какво да направи в това отношение. Парламентът не може само да седи и да изслушва заинтересованите страни в обществото, включително по антидъмпингови въпроси. Във връзка с това Комисията може би следва да вземе под внимание новите изисквания по отношение на изключителните правомощия в областта на международната търговия, които са й предоставени от Договора от Лисабон.

В заключение, за нас е ясно, че антидъмпингът трябва да бъде част от една последователна търговска стратегия и интегрирана политика въз основа на критериите за честност и откритост. Като имаме това предвид, Европа ще може да върви напред с високо вдигната глава.

  Carl Schlyter, автор. – (SV) Г-н председател, сега можем да видим последиците в това отношение. За съжаление, Комисията не използва възможността да реформира инструментите за търговска защита през 2007 г., когато говорехме за глобална Европа, което може би беше първоначалното намерение. Що се отнася до въпроса за Договора от Лисабон и каква процедура за вземане на решения трябва да прилагаме, може би нито една от съществуващите понастоящем процедури е наистина подходяща за нашите цели. Въпреки това, ние, Зелените, нямаме проблем с въпроса за прилагането, при положение че правилата са ясни, прозрачни и справедливи.

Бих искал да подчертая, че във връзка с това е също така важно не само да се защитят интересите на производителите, но и да се включат интересите на потребителите и действителната цел, която, както г-н Caspary посочи току-що, е да се прекрати дъмпингът под действителните разходи. В това отношение обаче, бих искал да подчертая, че действителните разходи трябва да включват екологичен дъмпинг. Получаването на икономическо преимущество, като се заобикаля законодателството в областта на околната среда, е все едно да се постигне друга форма на субсидия освен икономически дъмпинг, но свързана с околна среда. Когато разглеждаме въпроса за дъмпинга, трябва да е възможно да включим и екологичния аспект.

Преди това говорихме за търговската политика като инструмент за постигане на други цели. В този случай може дори да бъде по-ефективно да се използват антидъмпингови мерки например за предотвратяване на изтичането на въглерод в рамките на системата за търговия с емисии (СТЕ). В съществуващата система има дълъг списък със стотици стопански сектори, обхващащи хиляди дружества, с четири различни критерия за това кога ще им бъде предоставено изключение от СТЕ или безплатна квота. В този случай, разбира се, е по-лесно да се открие антидъмпингова процедура, когато европейско дружество е засегнато от нелоялна конкуренция поради липса на екологична отговорност в други страни.

  Helmut Scholz, автор. – (DE) Г-н председател, г-н Де Гухт, госпожи и господа, по време на предишното разискване обсъдихме необходимостта от поставянето на търговската политика в по-широк контекст и от спазването, защитата и прилагането на международното право. Една от правните рамки, част от която са Европейският съюз и държавите-членки, е Световната търговска организация (СТО). Въпреки това, моята група критикуваше недостатъците й още от самото начало, и особено в това отношение. Комисията има задължение да защитава европейските дружества от нелоялна конкуренция, като използва антидъмпингови мерки, разрешени от СТО. Конкретно, това означава да се продават продукти под себестойността им. Призоваваме ви да разширите определението на производствени разходи и да прилагате това определение многостранно, тъй като социалният дъмпинг и екологичният дъмпинг, както други оратори вече подчертаха, водят до намаляване на производствените разходи. Резултатът е натиск на нелоялната конкуренция върху европейските дружества, която може дори да изложи на риск оцеляването им. Застрашени сме от глобално спираловидно движение надолу, което не можем и няма да приемем.

Във връзка с това трябва да продължим да работим по определянето на обективни критерии за използването на инструментите, тъй като в момента те се възприемат като произволни както в Европейския съюз, така и извън него. Една от причините за това е липсата на работещ апелативен орган. Някои малки и средни предприятия се оплакват, че при използването на антидъмпинговите инструменти техните интереси се разглеждат като по-маловажни в сравнение с тези на големите дружества. Това важи особено за глобалното разделение на труда за производствените предприятия в Европа. Тези дружества питат дали Комисията има все пак ясен общ поглед за последиците от мерките, които налага. Бих искал Комисията да подходи към това, като използва конкретния пример със случая AD549, в който ключовата дума е европейската група Saint-Gobain. Решението на Комисията спрямо това дружество може наистина да помогне за подкрепата му, но от наша гледна точка може и да изложи на риск много работни места в малки и средни производствени дружества. Въпросът ми към Вас, г-н Де Гухт е: проведено ли е адекватно разследване, имало ли е съответни възможности за оспорване, били ли са използвани тези възможности и разполагали ли са малките и средните предприятия с достатъчна информация за тези процедури?

  Robert Sturdy, автор. – (EN) Г-н председател, бих казал следното на члена на Комисията: откакто започна икономическият спад Комисията многократно обеща да не се обръща към протекционистичните политики, а да възприеме либерализацията, която самият Вие силно подкрепяте, да създаде възможности за европейските предприятия и по-привлекателни условия за инвестиции в Европа.

Съгласен съм, че антидъмпинговите мерки трябва да се използват, когато са необходими, но проблемът е, разбира се, дали ги използвате като протекционистични мерки. Общият брой на антидъмпинговите разследвания в момента показва, че те се използват като такива.

Във връзка с този въпрос, г-н член на Комисията, позволете ми да не се съглася с Вас по един конкретен проблем в Белгия, свързан с предприятие в областта на електрониката, за което Ви говорих само преди около три или четири седмици. Всъщност, те постигнаха споразумение и сами решиха проблема, но Комисията не преустанови антидъмпинговото разследване срещу това конкретно предприятие. Става въпрос за китайско предприятие и белгийско предприятие в областта на електрониката. Те намериха решение на проблема и понастоящем работят заедно именно за да осигурят възможности за създаване на работни места в Европейския съюз.

Ще ви дам друг пример. В Обединеното кралство имаме проблем, както всъщност и в Европа, свързан със стъклени влакна, за които в момента вносното мито (и държа да бъда поправен, ако греша) е 43,6%. Това е полезен продукт, който се използва в Обединеното кралство и в Европа за производството на редица изделия.

Накрая, г-н член на Комисията, позволете ми да Ви напомня, че не Вие, нито Вашия предшественик, а предшественикът на Вашия предшественик е въвел антидъмпингово законодателство по отношение на торовете. Що се отнася до селскостопанските продукти, в момента сме дълбоко загрижени за производствените разходи, за доставките на храни и продоволствената сигурност. Но тъй като въведохте антидъмпингово законодателство, действителните разходи на торовете са се увеличили със 173%. Защо се случва това? Трябва да отворим нашите пазари. Имам Ви безрезервно доверие от името на всички хора, че ще премахнете на практика протекционизма в Европа. Очаквам с нетърпение Вашите отговори.

  Карел Де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, радвам се, че Европейският парламент споделя нашето виждане, че защитата на производството на ЕС срещу нарушения на международната търговията следва да се разглежда като необходим елемент от една отворена и справедлива търговска стратегия.

Споделям мнението ви, че решенията, свързани с инструментите за търговска защита, трябва да продължат да се основават на технически и фактически данни, и съм убеден, че имаме една от най-ефективните и справедливи системи за търговска защита в света. Съзнавам, че при антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания много интереси са изложени на опасност и че някои заинтересовани страни се опитват да повлияят върху решението. Независимо от това, мога да потвърдя, че процесът на вземане на решения е ефективен, прозрачен и се основава на фактически доказателства и цялостен анализ.

Признавам, че неотдавна трети държави се опитаха да окажат въздействие върху нашето решение, като упражниха натиск върху промишлени сектори, дори върху държави-членки и дружества, работещи в тези трети държави. Категорично осъждам такива действия. Във връзка с това влизането в сила на Договора от Лисабон дава възможност да се реши проблема.

Бих искал да ви уверя, че в средносрочен и дългосрочен план броят на инструментите за търговска защита остава непроменен – така че в отговор на г-н Sturdy ще кажа: не, няма да се увеличи. Успяхме да избегнем значително увеличаване, което можеше да настъпи в резултат на световната рецесия, и гарантираме, че андъмпинговият инструмент няма да се използва за протекционистични цели.

Голяма част от статистическите данни показват, че броят на делата в ЕС е по-нисък, отколкото в нашите основни търговски партньори. Китай по принцип остава основният източник на нелоялна търговия (около 35% от образуваните от ЕС дела са срещу Китай). Решен съм да предприема действия, когато е необходимо, включително антисубсидийни мерки.

Г-н Sturdy също постави въпрос, свързан с неотдавнашен случай – така наречения „случай модеми“, в който Комисията всъщност разгледа три аспекта: дъмпинга, субсидирането, а също и защитните мерки. Въз основа на подадената от засегнатото дружество жалба бяха разследвани дъмпингът и субсидирането. В съответствие с основните регламенти жалбоподателите могат да оттеглят жалбата си. Законодателството на ЕС предвижда, че при оттегляне на жалбата процедурите могат да бъдат прекратени, освен ако такова прекратяване няма да е в интерес на Общността. Понастоящем разглеждаме последиците от оттеглянето. Следва да се отбележи, че в миналото Комисията е приемала такова оттегляне и впоследствие е прекратявала разследванията, без да взема мерки.

По третия случай – защитните мерки, това е всъщност жалба, подадена от засегнатото правителство в случая – белгийското правителство, така че тук става дума за различна процедура. Засегнатото дружество (Option NV) уведоми Комисията, че е поискало от белгийското правителство да оттегли искането за налагане на защитни мерки, но белгийското правителство все още не е уведомило Комисията дали ще се съобрази с искането на дружеството Option, така че ние очакваме белгийското правителство да вземе решение относно позицията си. Точно такива са фактите по този случай.

Сега продължаваме към по-общите въпроси. Има основателни причини за съществуването на инструменти за търговска защита. При отсъствието на международни правила за конкуренция и други правила, свързани с правилното функциониране на пазарите, инструментите за търговска защита са единственото възможно средство за защита на нашата промишленост от нелоялната търговия със стоки. Стремим се да използваме по най-ефективния начин тези правила за нашите промишлени отрасли. Наличието на срокове гарантира бързи действия за промишлеността и предсказуемост за износителите. Възнамерявам да запазя нашите ефективни и справедливи инструменти в интерес на всички засегнати икономически оператори.

В момента международните правила за търговска защита се предоговарят в Световната търговска организация (МТО). Позицията на ЕС по този въпрос е ясна: искаме да запазим ефективността на нашите инструменти, като същевременно защитаваме бизнеса ни от протекционистките действия на другите. При всяко преразглеждане на нашите правила, което бихме желали да извърши, трябва да имаме предвид преговорите в СТО, както и промените, настъпили в резултат на приемането на Договора от Лисабон.

Относно МСП, инструментите за търговската защита наистина представляват предизвикателство за МСП както от гледна точка на разходите, така и на сложността. Необходимо е да се намали административната тежест за МСП при разследванията на търговска защита. Ето защо назначих проучване с цел определяне на специфичните трудности, с които се сблъскват МСП по отношение на инструментите за търговска защита, както и набелязване на възможни решения за намаляване на трудностите.

Относно институционалните аспекти, сигурно сте забелязали, че внесеното през март от Комисията предложение за комитология предвижда Парламентът да бъде подробно информиран за процедурите на комитета. Комисията също ще предостави информация за предложените мерки, по които от комитетите се иска да дадат становище, за окончателните мерки и окончателното приемане от Комисията. По всяко време и при поискване Парламентът може да получи допълнителна информация.

Във връзка с това потвърждавам, че Комисията е на практика готова да направи предложение относно привеждането в съответствие на инструментите за търговска защита с новата система за контрол на делегирани актове и актове за изпълнение (това е така наречената „търговия омнибус“). Както знаете обаче, между институциите усилено се обсъжда големият въпрос за актовете за изпълнение. Комисията внимателно следи обсъждането и преценява, въз основа на контактите с другите институции, кога такова предложение следва да бъде прието от Комисията. Искам ясно да посоча обаче, че единственият въпрос е кога предложението ще бъде внесено, а не дали ще бъде внесено.

Г-н Moreira зададе конкретен въпрос относно комитологията. В това отношение, бих искал да бъде пределно ясен. В Договора от Лисабон няма каквито и да са основания за специално третиране на комитологията по отношение на търговията и ние няма да се съгласим с това. Разбира се, решението е в ръцете на Парламента и Съвета, въпреки че Комисията може също да играе роля, тъй както в крайна сметка и Съдът на Европейския съюз може да играе роля. Да се въведе различно мнозинство, тъй като точно за това става въпрос, с цел отменяне на взетите от Комисията решения по търговски въпроси, е неприемливо за нас и определено е неприемливо за мен.

Накрая, по отношение на използването на инструменти за търговска защита от трети държави, действително отбелязахме увеличаване от началото на икономическата криза насам.

Бих искал да ви уверя, че следим внимателно действията за търговска защита от страна на трети държави и предприемаме действия, когато е необходимо, включващи засилено наблюдение, ефикасна подкрепа за засегнатите износители от ЕС и започване на процедури за решаване на спор в СТО.

В много случаи действията на Комисията водят до прекратяване на разследването без налагане на мерки. В други случаи в резултат на тези интервенции се налагат по-слаби мерки върху засегнатите износители за ЕС.

Беше зададен също така въпрос за възможните форми на ответни мерки спрямо трети държави във връзка с упражнявания натиск върху европейски дружества. Получихме петиции по този въпрос от европейски дружества, но няма да разкрием имената им, за да ги защитим. Например в едно неотдавнашно дело, страна по което беше Китай, Китай атакува уреждането на спора в СТО. Съдът ни подкрепи, но ние не оповестихме имената на засегнатите дружества и считам, че това също беше с цел да ги защитим.

Последните два въпроса са дали възнамеряваме да преразгледаме инструментите за търговска защита. Не, няма, тъй като наистина считам, че не е необходимо. През следващите години ни предстои огромна работа в областта на търговията и трябва да кажа, че не желая в резултат на процеса на преразглеждане да започнат отново някои обсъждания. Само след приключването на преговорите от кръга Доха бих разгледал тази възможност.

Беше зададен конкретен въпрос от члена на Зелените. Г-н Schlyter, Вашият въпрос е интересен, трябва да кажа, защото, както най-вероятно вече знаете, тези антидъмпингови дела се завеждат от дружества. Те се образуват въз основа на подадена от дружеството жалба. Поради това, ако дружество беше повдигнало въпроса, който Вие поставихте, за изтичането на въглерод, Комисията, разбира се, би провела разследване и би установила дали делото трябва доведе до налагане на мерки. Но въпросът със сигурност не е извън обхвата на доводите, които разглеждаме. Разглеждаме представените от засегнатите дружества доводи, така че ако едно дружество ни представи такива доводи, естествено бихме проучили въпроса.

  Cristiana Muscardini, от името на групата PPE. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, антидъмпингът представлява един от най-решаващите инструменти за защита на търговското достойнство в Европейския съюз с цел осигуряване на лоялна конкуренция на пазара. В рамките на новата комитология са необходими ясни и приложими правила.

В Договора от Лисабон ясно се посочва, че Комисията отговаря за изпълнителните актове. Съветът и Парламентът имат правомощието да наблюдават работата на Комисията. Компромисът, който днес обсъждаме, премахва отредената от Договора от Лисабон роля на Парламента и поради това може да се създаде нов демократичен дефицит в институциите.

По-конкретно, не разбираме и отхвърляме предложението да се прилага диференцирано третиране на антидъмпинговите мерки, което въвежда елементи на свобода на преценка при вземането на решения, политизиране и правна несигурност на процедурите, вместо да защитава законовите интереси на предприятията, увредени от практики на нелоялна конкуренция.

В момент на тежка икономическа криза като сегашната изглежда неразумно и мазохистично да се усложнява и дори да се прави невъзможно приключването на антидъмпинговите процедури. Всъщност такъв би бил резултатът от настоящото предложение, ако то не бъде изменено.

Призоваваме държавите-членки и Комисията да проявят чувството си за отговорност, тъй като общият им интерес трябва да бъде гарантиране на по-добро развитие. Развитието е възможно единствено при наличието на правила, които предотвратяват нарушенията на пазара, зачитат институционалните роли и правят процедурите ефективни.

  Mario Pirillo, от името на групата S&D. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, през последните години броят на прилаганите от Комисията антидъмпингови процедури се е увеличил. Това е знак за нарастване на нелоялните практики, използвани от други държави срещу европейски предприятия. Въпреки икономическата и финансова криза през последните две години около 332 протекционистични мерки са били приети от нашите международни партньори.

Вярваме в свободната, но лоялна международна търговия, основаваща се на споделяне на правилата, които са еднакви за всички. Важно е да се запази ефикасността на европейските инструменти за търговска защита, които се използват за коригиране на незаконните практики.

Дълбоко съм обезпокоен от въздействието, което настоящите опити за реформиране на комитологията могат имат върху ефикасността на тези инструменти. Предвиждането на възможност за провеждане на политически и дипломатически преговори, за да се вземе решение относно прилагането на антидъмпингови мерки, създава опасност от изопачаване на процеса, който трябва да продължи да се основава на конкретна и обективна информация.

  Jan Zahradil, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, бих искал да се върна на това, за което говори моят колега г-н Sturdy. Антидъмпингът е добър слуга, но лош господар. Точно както служи за защита на европейските дружества и европейската икономика от нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики, така с него може да се злоупотреби в интерес на протекционизма, за съжаление, за да се затворят европейските пазари за внос от трети държави. Поради това призовавам Комисията и призовавам Вас, г-н член на Комисията, да не допускате такова развитие, а ние – да предупреждаваме за антидъмпингови мерки, с които се злоупотребява в интерес на протекционизма и затварянето на европейския пазар и европейската икономика за останалата част от света. Считам, че това няма да е от полза за нас и според мен една превърната в затворена крепост Европа няма да е от полза за никого, както и считам, че историята винаги е показвала, че ако Европа е открита и си сътрудничи с останалата част от света, само ще извлече полза от това. Моля, имайте предвид това.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-н председател, евтината работна ръка и социалният дъмпинг са методи, които се използват много често в развиващите се страни и нововъзникващите икономики. Проблемът, свързан с антидъмпинга, показва колко е важно да се отправи призив, по-специално, за екологични и социални стандарти, а също и за защитни търговски мерки по време на преговорите за споразумения за свободна търговия с трети държави. Европейските дружества във всички производствени сектори не трябва да бъдат поставяни в неблагоприятно положение заради стандартите им за високо качество, което, разбира се, се отразява в цените им. В това отношение, особено съм загрижен от развитието на сегашните преговорите с Меркосур.

Не трябва да отваряме вратата за социалния дъмпинг, а да включим устойчив подход в търговските споразумения. Дъмпингът е основен проблем в селскостопанската промишленост, особено когато води до изчезването на малки, независими земеделски стопанства, които се заменят от контрагенти на селскостопански предприятия.

Във връзка с това бих искала да подчертая доклада по собствена инициатива относно търговските отношения между ЕС и Латинска Америка. В него ясно се посочва загрижеността на Европейския съюз, свързана със социалните, екологичните и производствените стандарти. Бих искала да благодаря на колегите, които повдигнаха този важен въпрос до Комисията.

  Карел Де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, отговорът ми ще е кратък. Все още трябва да отговоря на въпроса, поставен от г-н Scholz във връзка със случая със стъклените влакна Saint-Gobain.

Антидъмпинговите мита могат да оскъпят доставките, включително за МСП. Комисията изчислява потенциалното въздействие съгласно критерия за обществения интерес. МСП могат да участват в процедурата. Имаме линия за оказване на помощ на МСП, която да улеснява сътрудничеството. Въпреки това в този случай въздействието не е голямо, тъй като Китай притежава само 14% от пазара на ЕС.

Относно въпроса на г-н Zahradil относно използването на инструментите за търговска защита като протекционистично средство и опасността това да се случи: единственият фактор, който оказва влияние върху броя на случаите, е броят на жалбите, получени от Комисията, и качеството на представените доказателства. Политиката за търговска защита на Комисията се основава на система от правила в съответствие с правилата на СТО. Ако е подадена жалба и съществуват достатъчно доказателства, че се извършва дъмпинг, тогава Комисията няма друг избор, освен да започне разследване.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) За да се защити европейската икономика, е необходимо да се въведат ефективни ограничения върху използвания процес за лобиране в полза на продукти с произход от трети държави. При производството на тези продукти много често се използват материали, съдържащи вредни за околната среда и за потребителите вещества. Очебиен пример са детските играчки: съдържащите се в боите или пластмасовите части вредни съставки могат да причинят здравни проблеми, а некачествената изработка може да причини злополука, която може да приключи в болницата. Именно по този начин – разбира се, като се използват евтини материали и не се обръща внимание на изработката, е възможно да се постигнат ниски цени на дребно и да се залеят пазарите. Трябва решително да повишим контрола върху производството на внасяните изделия и да осигурим ефективно прилагане на законодателството, което урежда въвеждането на евтини стоки от трети държави на европейския пазар. Инструментите за търговска защита трябва да бъдат ефективни и да гарантират справедливи условия на конкуренция на всички наши предприятия.