Устни обяснения на вот

Предложение за резолюция (B7-0683/2010)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (LT) Г-н председател, гласувах за резолюцията относно продължаващите преговори за бюджета за 2011 г. Неуспехът от проведеното миналата седмица заседание на помирителния комитет, съставен от представители на Парламента и Съвета, стана причина за значително безпокойство в целия Европейски съюз. За съжаление някои хора все още не считат за необходимост да спазват Договора от Лисабон. Ако не можем да постигнем съгласие относно бюджета и други, свързани с него въпроси, към края на годината ще има много неблагоприятни последици. Създаването на Европейската служба за външна дейност и на три нови институции, които да наблюдават финансовите институции на Европейския съюз, ще бъде много трудно, ако липсва финансиране. Недостигът на средства също така би означавал, че политиката на сближаване, една от най-важните политики в Европейския съюз, няма да се провежда правилно, а да не говорим какво ще се случи със стратегията „Европа 2020“ и с програмата „Галилео“. Следователно считам, че конструктивната и гъвкава позиция на Европейския парламент отново показва, че в условията на финансова криза той действа наистина отговорно.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, относно провала на преговорите за бюджета за 2011 г. бих искал да кажа преди всичко, че правото да се изготвя бюджет е основно право на всеки демократичен парламент. Второ, всеки сериозен парламент трябва да упражнява това право. Трето, бих искал да призова Европейският съвет да уважава и да приеме това безспорно право на Европейския парламент. Четвърто, трябва да се открие процес, който да гарантира, че гласът на Европейския парламент се чува, когато става въпрос за решения във връзка с бюджета.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, гласувах в подкрепа на бюджета и, разбира се, е ясно, че ако ние в Парламента имаме правомощия по отношение на бюджета, то трябва да ги упражняваме.

Сега обаче трябва да помислим за това как можем да действаме отговорно. Мога да кажа, че в много отношения съдържанието на бюджета не отразява идеалите, които споделяме в Европейския съюз. Надявам се да имаме възможност да преразгледаме подробно много неща, така че да очертаем наличието на някои остатъци от миналото, които вече не са актуални и които ни окуражават да използваме бюджета, за да се връщаме отново към тях. Разбира се, важно е също така да се гарантира, че Европейският съюз ще получи собственото си финансиране, като по този начин ще може да изпълнява функциите, които всички ние сме договорили помежду си и които произтичат от Договора от Лисабон.

Когато предлагам да приемем нова перспектива по някои въпроси, имам предвид, че има остатъци от миналото като подкрепа за тютюнопроизводството и т.н., които според мен днес вече нямат място сред функциите на Европейския съюз. Трябва да живеем в настоящето, като изготвим бюджет, който да даде истински тласък на европейската икономика.

Доклад: Tokia Saïfi (A7-0312/2010)

  Antonello Antinoro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз гласувах „за“ доклада на г-жа Saïfi, защото той постигна целта, която си е поставил да определи как правата на човека и социалните, и екологичните стандарти следва да бъдат затвърдени в международните търговски споразумения.

Това ще даде възможност на главните търговски организации да сътрудничат по-тясно за намирането на място за социалните въпроси в многостранните споразумения. Би било полезно, ако Световната търговска организация беше реформирана, за да се отвори място за такъв вид сътрудничество, въпреки че остракизмът на определени държави ще затрудни практическото осъществяване на такава реформа.

Всъщност клаузата за правата на човека вече се появява в най-новите международни споразумения, а в бъдещите търговски споразумения ще се превърне в стандарт. Следователно е необходимо да осигурим ефикасно прилагане на 27 конвенции, за да се възползват държавите от общата система за преференции (ОСП) и от съпътстващите мерки, предназначени да подобрят капацитета на прилагане.

Накрая, когато ОСП се реформира, тя следва да бъде фокусирана върху най-нуждаещите се държави.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на резолюцията. Като докладчик на Парламента за годишния доклад относно правата на човека в света през тази година аз мога само още веднъж да подчертая значението на клаузите и стандартите за правата на човека в международните търговски споразумения.

Търговията може да играе важна роля в гарантирането не само на граждански и политически права, но също и икономически и социални такива. Само помислете за ролята, която свързаните с търговията програми за помощ могат да играят в осигуряването на възможности за развитие на много бедни държави по света. Ние трябва да имаме предвид, че клаузите за правата на човека са включени във всички двустранни търговски споразумения, които ЕС сключва, а също и в неговите режими ОСП и ОСП+ с развиващите се държави.

Ние следва да направим тези клаузи и условности по-стабилни и внимателно да наблюдаваме тяхното изпълнение. Следва да обмислим извършването на оценка на правата на човека за държавите, които не са членки на ЕС, но се ангажират с търговски отношения с ЕС и предоставянето на търговски преференции на държавите, които са ратифицирали и ефективно изпълняват основните международни конвенции относно устойчивото развитие, социалните права и доброто управление.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, целта на търговията е да увеличи максимално благоденствието и предимствата за двамата участници. Държавите не търгуват една с друга: правят го предприятията и физическите лица. Въпреки това в този доклад и в още по-голяма степен в търговската политика на ЕС виждаме решимостта на Комисията да включи в търговските споразумения всякакви нетърговски критерии: не само тези, които се отнасят до правата на човека, екологичните стандарти и т.н., но също и доста по-вредни – онези, които настояват другите части на света да формират регионални търговски блокове по подобие на ЕС.

Целият смисъл на търговията е да обменя въз основа на различията. Няма смисъл да се задължават, да кажем, държавите от Централна Америка да формират търговски съюз помежду си, в който да продават един на друг банани и кафе, и цветя. Нито всъщност има голямо предимство в Европа да има блок от подобни индустриализирани икономики, когато сме се откъснали от растящите пазари на останалия свят. Това е вредно за развиващите се нации и за Англосферата и е особено катастрофално за моята родина, която се вкара в клопката на ограничен и западащ регионален митнически съюз.

Доклад: Ivo Belet (A7-0286/2010)

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, медиите играят много специална и важна роля в демократичното ни общество. Те гарантират високо качество на информацията и по този начин спомагат значително за функционирането на демокрацията ни. Убеден съм, че една висококачествена, добре балансирана публична медийна среда има положително влияние и върху стандарти на частните медии. И публичните, и частните медии се нуждаят едни от други и оказват положително влияние помежду си. Ако искаме една добре балансирана, информационна медийна среда, трябва да подкрепим независимите публични радио- и телевизионни разпространители като партньори на частните оператори. Това е един от ключовите фактори за свободата на печата, като без него в общността ни не може да има истинска свобода на словото.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада на г-н Belet, противно на препоръката на групата ми, защото самият аз смятам, че е много важно да признаем необходимостта от опазване на публичните радио- и телевизионни услуги, включително предоставяните от национални радио- и телевизионни разпространители. Това е много важен въпрос и може да се каже, че имаме предимно добър опит с него в демокрациите ни.

Наистина е вярно, че се нуждаем и от канали с комерсиална цел. Тези два различни вида услуги, комерсиалните и публичните канали, могат да се допълват взаимно. Според мен е абсолютно основно право и от жизненоважно значение за свободата на изразяване да има публичен канал, който се поддържа публично и който се съсредоточава върху производството на актуална информация за гражданите както в националните държави, така и в цяла Европа.

Смятам, че докладът е отличен и заслужава подкрепата ни и се надявам, че и в бъдеще опазването на публичните медии ще представлява тенденция във всички държави-членки на Европейския съюз.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах за доклада на г-н Belet, защото той признава и определя основната роля на радио и телевизионните медии в публичния сектор в Европа. Според мен това е важна стъпка за Парламента, който недвусмислено заявява, че публичното радио- и телевизионно разпространение трябва да остане независимо от политическата власт.

Докладът сякаш е написан специално за Италия, където „RAI“ в момента се намира в напреднал стадий на разпадане, защото беше превзет изцяло от политическите партии, в ущърб на културно-информационната дълбочина на публичните медии, а оттук и на цялата страна. Само погледнете какво се случи миналата седмица в предаването, наречено „Vieni via con me“ („Ела с мен“).

Журналисти като Минцолини и Маси, специалисти по дезинформация на обществото, и техните началници са несъвместими с доклада, приет от Парламента днес. Европейският съюз трябва да си вземе бележка и да предприеме съответните действия. Не искаме повече партийна политика по „RAI“.

Предложение за резолюция (RC-B7-0624/2010)

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, гласувах в подкрепа на резолюцията. Европейският парламент трябва да отпразнува резолюцията на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността.

Общо 90% от жертвите при война са цивилни лица, повечето от тях жени и деца. Изнасилванията и сексуалното робство са част от грубата действителност на ежедневието на войната. По силата на Женевската конвенция изнасилването и сексуалното робство се признават за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Необходимо е също така да се подчертае, че изнасилването е форма на геноцид и се признава за такова от международната общност. От жизненоважно значение е онези, които извършват такива престъпления, да бъдат заставени да отговарят за своите действия.

Жените трябва да вземат участие в предприеманите мерки в опит за предотвратяване на конфликти и насърчаване на управлението на кризи и мирните преговори. Важно е също така да се създадат възможности за участието на жени във възстановяването след войни в техните държави.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (LT) Г-н председател, гласувах за тази много важна резолюция, тъй като не можем да пренебрегнем факта, че нарастват равнищата на насилие спрямо жени. Това се наблюдава по-специално в засегнатите от войни и конфликти региони. Съгласна съм, че трябва, на най-високо равнище в Европейския съюз, да се обърне подобаващо внимание на изпълнението на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН – първата резолюция, разглеждаща несъразмерно големите и единствени по рода си последици на въоръжените конфликти върху жените. Това трябва да бъде особено важна тема в текущия преглед на политиката на ЕС за правата на човека, когато става въпрос за изработване на всеобхватна стратегия за правата на човека за отделните държави, за оценка на насоките на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета, за насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и борбата с всички форми на дискриминация по отношение на тях. Подкрепям призива за отпускане на исканото финансиране за борба срещу насилието спрямо жените и в подкрепа на участието на жените в процесите, свързани с мира, сигурността и помирението.

Предложение за резолюция (B7-0622/2010)

  Димитър Стоянов (NI). – Гласувах за резолюцията по отношение на пчеларството и подкрепата на пчеларския сектор, защото това земеделско производство е най-специфичната земеделска работа, която се извършва. Обикновено, когато си мислим за насекоми, асоциациите не са особено приятни. Насекомите не са приятни животни, с които да живеем заедно. Но този факт само показва, че пчелата е единственото насекомо, което е опитомено с цел производство на храна и селскостопанско производство. Това показва неговата изключителна важност.

Нека не забравяме също така, че без пчелите няма да има и една огромна част от останалата продукция, тъй като те са отговорни за опрашването. Много важно е, че отново и отново Европейският парламент поставя изравняването на стандартите въобще в земеделието и в този случай специално по отношение на пчеларството между ЕС и извън ЕС. Комисията трябва да си вземе бележка.

Доклад: Lena Kolarska-Bobińska (A7-0313/2010)

  Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, позволете ми да изкажа благодарността си към г-жа Kolarska-Bobińska за доброто й сътрудничество и един отличен доклад – доклад, който днес в Парламента беше направен още по-добър от преди, след като мнозинството в Парламента зае позиция за факта, че в Европа трябва да увеличим целта си за намаляване на въглеродния двуокис от 20% на 30%. Това е предпоставка за нас да бъдем пионери и не само да постигнем напредък в областта на околната среда, но и да гарантираме конкурентоспособността си в областта на зелените технологии за опазване на околната среда. По този начин едновременно ще защитим работните места, икономиката и околната среда и ще намерим отговори на основните предизвикателства, пред които сме изправени в Европа. С днешното гласуване това беше един добър ден за Европа.

  Jan Březina (PPE). – (CS) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада за енергийната стратегия, който очертава насоките, които бъдещата енергийна политика на Европейския съюз трябва да предприеме. Бих искал да подчертая ролята на ядрената енергия в настоящия и бъдещия енергиен микс на Европейския съюз, включително изричното признаване на необходимостта да се удължи срокът на експлоатация на съществуващите съоръжения. Стратегията може да се счита за балансирана от гледна точка на отделните източници, въпреки че нито веднъж не спомена според мен важната роля на въглищата като гориво на модернизираните електроцентрали. Трудно е да се види как можем да увеличим енергийната сигурност и независимост на Европейския съюз без въглищата като стабилен първичен ресурс, който е в състояние да отговори гъвкаво на внезапни увеличения на търсене на енергия. Недостатък е прекалено общият характер на доклада и липсата на придружаващо законодателство. Специфичният и практически вид на стратегията също ще бъде силно повлиян от изготвяния в момента план за действие за постигна на нисковъглеродна икономика до 2050 г., който предстои да бъде публикуван в началото на следващата година.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Г-н председател, гласувах в подкрепа на този важен документ. По един конструктивен начин той допринася за разискването, което водим в Европа, относно надеждна обща енергийна стратегия.

Енергийната сигурност е със сигурност един от ключовите аспекти на тази стратегия. Европейският съюз трябва да насърчи една обща – ако не единна – енергийна политика. Европейските регулаторни органи и институции трябва да заемат по-голяма роля. Европейската комисия трябва да играе по-силна роля в усилията за развитие на алтернативни енергийни маршрути, на първо място, от Азербайджан и Централна Азия, както и от Северна Африка и от други страни. Европа трябва да инвестира допълнително в терминали за втечнен газ и да помогне най-новите си членове да направят същото.

Необходими са и други мерки като подобряването на енергийната ефективност, инвестициите в ядрена енергия и създаването на стимули за технологии в областта на възобновяемите енергийни източници. Съществена част от пъзела е либерализация на вътрешния енергиен пазар на Европейския съюз. Ето защо трябва категорично да подкрепим инициативата на г-н Buzek и на бившия председател на Комисията Жак Делор за създаване на европейска енергийна общност.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, аз също смятам, че докладът на г-жа Kolarska-Bobińska е отличен. Важно е той да оглави европейската енергийна стратегия за следващите 10 години. Също така е чудесно, че обръща голямо внимание на понятието за сигурност на енергийните доставки, въпреки че обръща внимание на енергийната ефективност, и не пренебрегва енергоспестяването. Това са важни въпроси.

Освен това е много важно да се инвестира в изследвания и нови приложения за различните екологични технологии. Иновациите в тази област ще са от голяма необходимост, ако искаме да изградим една Европа, която е по-чиста и по-малко зависима от другите за енергия. Ето защо трябва да потърсим алтернативни видове енергия. Вярно е, че се нуждаем от ядрена енергия като основен вид енергия, но са необходими и нови инвестиции в алтернативни енергийни източници. Надявам се, че ще бъдем в състояние постепенно да спрем употребата на въглища. Не искам да видя въглено-черно бъдеще на енергетиката в Европа.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-н председател, гласувах за доклада относно енергийната стратегия на Европейския съюз, който обхваща много важни въпроси и проблеми и в който се говори за възобновяеми енергийни източници, изследвания, иновации, намаляване на замърсяването и, разбира се, увеличаване на енергийната сигурност. По-специално, подкрепям разпоредбата на Европейския парламент, че енергийните мрежи, дори тези с търговски характер, трябва да се управляват от прозрачни междуправителствени споразумения, които не засягат интересите на държавите-членки. Двустранните споразумения и проекти на някои държави-членки като газопровода „Северен поток“ предизвикват недоверие не само от екологична гледна точка, но и по отношение на общия принцип на солидарност. Постигнато е споразумение от две държави, една от които е държава-членка на Европейския съюз, но принципът на солидарност между държавите-членки във вида, посочен в Договорите за Европейския съюз, в общи линии се пренебрегва. Поради тази причина споделям мнението, че външните газопроводи и другите енергийни мрежи, които навлизат на територията на Европейския съюз, трябва да се управляват от прозрачни междуправителствени споразумения, изготвени в строго съответствие със законодателството на Европейския съюз. Тези газопроводи трябва да бъдат предмет на правилата на вътрешния пазар, включително права за достъп на трети страни.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, с удоволствие гласувах за доклада и искам да поздравя моята приятелка и колега г-жа Kolarska-Bobińska за постигнатото от нея.

Присъствах на разискването в Парламента, но не успях да привлека внимание на председателя в рамките на процедурата „с вдигане на ръка“. Ето защо бих искал да направя две забележки: че Европейският съюз трябва да се съсредоточи върху изследванията, развойната дейност и иновациите, както и че трябва да се създаде европейска мрежа за съхраняване и пренос на електроенергия в рамките на Съюза. Ако се действа по съответния начин, ще постигнем голям напредък.

На последно място, бих искал да кажа, че се зарадвах, че голямо мнозинство от членовете на Европейския парламент гласуваха в подкрепа на доклада.

Предложение за резолюция (B7-0616/2010)

  Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, аз разбира се съм доволен, че Парламентът прие резолюция, съдържаща предложение за преговори, което ще подпомогне нашия член на Комисията, която отива в Канкун да преговаря. Считам също така обаче, че тъй като имахме големи проблеми при опитите ЕС да бъде единен на COP 15 в Копенхаген миналата година, то дава материал за размисъл защо сме толкова разделени в Парламента, както пролича при гласуванията както по измененията, така и по резолюцията като цяло. Във връзка с това мисля, че бихме могли да направим извод от факта, че може би ще е полезно да поизчакаме с исканията за „данъка Тобин“ и другите данъци, защото това е част от причината за разделенията в Парламента. При равни други условия би било по-добре, ако ограничим исканията си и така изпратим нашите преговарящи с по-недвусмислен и по-широк мандат, отколкото беше случаят тук днес.

Предложение за резолюция (RC-B7-0675/2010)

  Antonio Masip Hidalgo (S&D). – (ES) Г-н председател, някои казаха, че осъждането на Мароко е твърде меко, като се има предвид мащабът на репресиите срещу правата на човека в Сахара, където Мароко не е нищо повече от държава окупатор, без никакъв суверенитет или правно основание. Важно е обаче посланието, че Европа като цяло и Парламентът вече няма да търпят насилието му.

Вчера говорих тук в Парламента за съда в Хага. Надявам се, че международната общност, която, за съжаление, се провали в опитите си да предотврати геноцида в Руанда, Югославия и Дарфур, в този случай ще го предотврати в Западна Сахара и няма да се наложи да го разглеждаме в друг съд, пак в Хага, но този път в трибунал за военни престъпления.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, може да се съжалява, че външната политика практикувана от няколко държави от ЕС, продължава да бъде много колониална по своя характер. Това беше много явно в случая със Западна Сахара. Испания и Франция, които подкрепят Мароко, са особено отговорни за продължаването на конфликта. Западна Сахара е последната колония в Африка и резолюция на ООН от 1966 г. предложи за пръв път територията да бъде освободена от колониално управление.

Напоследък положението в Западна Сахара се влоши. Мароканските органи извършват мащабно насилие. Има съобщения за много убити, ранени и изчезнали. Кризисният район също така е блокиран и дори не може да получи международна помощ. Настоящата криза в Западна Сахара и целият конфликт следва да бъдат решени колкото е възможно по-скоро. Това е задача на външния министър на ЕС, лейди Аштън, а също така и на всички държави-членки на ЕС.

Предложение за резолюция (RC-B7-0650/2010)

  Димитър Стоянов (NI). - Аз гласувах, разбира се, за резолюцията за Украйна и в голяма степен изложих своите аргументи вчера в дебата.

Но искам да използвам тази процедура, за да направя едно много важно уточнение, тъй като вчера по време на дебата беше казано нещо, което не е вярно. Тогава г-н Brok най-вероятно е бил подведен от грешка в термините. Но той каза, че шефът на службите за сигурност назначава и участва в назначаването на конституционните съдии в Украйна.

Аз това го проверих тази вечер и установих, че не е така. Конституционният съд се назначава от Президента, от Върховната Рада и от съдебната власт и на практика шефът на службите няма никакво отношение по назначаването на съдии в Конституционния съд. Исках да направя това уточнение.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Г-н председател, най-накрая имаме резолюция относно Украйна, приета от Парламента. Наистина бяхме обезпокоени от неотдавнашните събития в страната. Ако Украйна е наш стратегически партньор, според мен е наше задължение да изразим загрижеността си по отношение на нередностите, на които сме свидетели – например прекомерните правомощия, предоставени на украинските служби за сигурност, и мерките, които са предприели за сплашване на неправителствени организации, функциониращи в страната и за контролиране на украинските медии.

Изпитваме безпокойство и във връзка с политическия процес като цяло, включително невъзможността опозиционните партии да участват в изборите без ограничения и дискриминация. От друга страна, трябва да продължим да подкрепяме перспективите на Украйна за европейска интеграция и да използваме повече стимули, отколкото санкции в стремежа за приближаване на Украйна към Европа – а не за отдалечаването й от нея – и да правим всичко възможно за постигане на тази наша стратегическа цел.

Доклад: Yannick Jadot (A7-0310/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, Европейският съюз води много мащабна политика за опазване на околната среда, която обхваща също селското стопанство и промишлеността. Въпреки това при настоящите условия на производство и конкуренция, не е възможно да се прекрати използването на химикали в земеделието или да се променят методите, използвани в производството на стоки, така че да не изискват огромен разход на енергия. Да бъде обвиняван Съюзът, че не е лидер в екологичната политика и да се дават Съединените щати и Китай за пример е безкрайно неуместно. Все пак тези страни са лидери по емисии на CO2. Първостепенното значение на опазването на околната среда е неоспорим факт обаче и ето защо следва да положим усилия, за да направим европейската икономика устойчива – промишлеността, селското стопанство и транспорта. Природните блага са най-ценната ни стока и нещо, което е много трудно да бъде върнато отново, ако бъде изгубено. Затова трябва да се направи всичко, за да се намери пословичната „златна среда“.

Доклад: Harlem Désir (A7-0317/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, намирането на баланс между икономическите и социални интереси е нещо много важно, но и много трудно. Икономическото сътрудничество, което върви ръка за ръка със спазването на основните правила на демокрацията и благоденствието на гражданите, е основата на Европейския съюз. Ето защо е толкова важно да се въведат унифицирани стандарти за правата на човека, както и социални и екологични стандарти в международните търговски споразумения. Приемането на такъв вид стандарт в рамките на търговската политика на Европейския съюз ще допринесе за положителното й възприемане от гражданите, а също и за подобряване на отношенията на ЕС с неговите партньори. Международното сътрудничество в тази област е изключително важно и Европейският парламент трябва да го подкрепи във възможно най-голяма степен.

Предложение за резолюция (B7-0623/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, хоризонталните споразумения обхващат широк кръг от регулации, а надзорът в правните разпоредби, независимо дали е целенасочен или не, може да доведе до премахване на конкуренцията. Ето защо това е важен въпрос и в същото време е много чувствителен към грешки. Необходимо е да се осигури баланс чрез подходящи регулации, стандартизиране на процедурите и насърчаване на съгласие между заинтересованите страни. Правата върху интелектуалната собственост не може да бъдат пренебрегвани, а нарушаването им може да доведе до сериозни последици. Подкрепям също така искането на автора във връзка с подобряване на качеството на създадените законодателни текстове. Езикът, който днес се използва в множество документи, много често е трудноразбираем и недостъпен за средния гражданин.

Писмени обяснения на вот

Предложение за резолюция (B7-0683/2010)

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Отново се разиграва фарс между политическите представители на капиталистически и буржоазни правителства, за да се манипулират хората. Основният въпрос не е дали трябва да има увеличение на бюджета или не, а къде ще отидат средствата. И това вече е решено. Селскостопански субсидии за бедните, средни предприятия по Общата селскостопанска политика бяха съкратени, а средствата от фондовете за селско стопанство ще бъдат насочени към „допустими“ проекти, което означава проекти, възложени пряко или чрез публично-частни партньорства на големи бизнес групи. Така бюджетът на ЕС се използва и за насочване на средства към групи на монополисти. От друга страна, всяко увеличение на бюджета на Общността ще отива за финансиране на политика и действия на ЕС, насочени срещу обикновените хора, като новоприетия механизъм на Европейската служба за външна дейност, за да се стимулира политико-милитаристичната империалистична политика на намеса от страна на ЕС.

Бюджетът на ЕС е още един инструмент за орязване на доходите на обикновените хора и преразпределянето им към капитала на монополистите. Вътрешните империалистични борби в ЕС не засягат обикновените хора. Те се водят между буржоазните класи и са за части от капитала. Борбата е за това кой да получи лъвския пай от плячката, която са заграбили от приходите на обществото.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Убедена съм, че сте наясно с проблемите, които отново засипват Европейския съюз, когато става въпрос за приемане на бюджета за финансовата 2011 г. Европейската комисия и Парламента искаха увеличение от близо 5%, за да изпълнят новите европейски политики (регулиране на финансовите пазари, обща външна политика и т.н.), които бяха въведени в отговор на предизвикателствата, пред които сме изправени. Предвид съществуващите в момента бюджетни ограничения, Парламентът в крайна сметка взе решение да се съгласи да намали това увеличение на 2,91%, при условие че бъдат изпълнени някои политически условия (да се проведе разискване относно предоставянето на собствени средства на Европейския съюз с цел да се прекратят пазарлъците между държавите-членки, да се осигури гъвкавост на бюджета и финансиране за основни стратегически приоритети). Тъй като Европейският съвет отхвърли тези условия, гласувах в подкрепа на новата резолюция, която ясно определя изключително разумна, конструктивна и все пак амбициозна позиция на Парламента. Макар че аз и моите колеги сме готови да затегнем коланите заедно с всички останали в Европа, ние също така искаме да подчертаем колко важен е европейският принос по отношение на координирането и подкрепата на политиките, преследвани от Съюза.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз подкрепих резолюцията. Договорът от Лисабон донесе много важни промени в различни области и даде на Европейския парламент нови правомощия. Неуспешният опит за постигане на споразумение с Европейския съвет относно бюджета за финансовата 2011 г. беше първият сериозен опит от страна на Европейския парламент да използва възложените му правомощия. Европейският парламент е готов на споразумение възможно най-скоро, за да може ЕС да започне 2011 г. с приет бюджет и финансирането за важни области и проекти да не закъснява. В споразумението със Съвета обаче трябва да бъдат упоменати изискванията на Европейския парламент и трябва да се постигне споразумение относно някои механизми за гъвкавост, които позволяват адекватно финансиране за 2011 г. и следователно за политиките, произтичащи от новите правомощия, предоставени на ЕС от Договора от Лисабон и от стратегията „Европа 2020“. Необходимо е Комисията да поеме ангажимент към настоящите предложения за нови собствени средства за ЕС, както и да се постигне споразумение със Съвета относно прегледа на финансовата структура. Освен това трябва да има споразумение между трите институции относно метод за съвместна работа, който включва участие на Парламента в процеса на договаряне на следващата многогодишна финансова рамка. Европейският парламент трябва да се съобразява с изискванията, които постави. Не само изготвянето на бюджета на ЕС в бъдеще ще зависи от тях. Те ще бъдат предпоставка и за разширяване на влиянието на единствената пряко избрана институция от управлението на Европейския съюз.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският парламент не трябва да се поддава на натиска на Европейската комисия да приеме бюджета за 2011 г. Това би било равносилно на нарушаване на изменения в договора, които формират основата на функционирането на Съюза, от страна най-демократичния форум в Европейската общност и единствения, който се избира пряко. Реакциите от лидерите на Европейската комисия създават представата, че изпълнителният орган на Съюза е с впечатление, че Парламентът не е съгласен с бюджета, който е изготвен точно за да покаже, кой държи властта в действителност. Парламентът обаче, който в своята цялост гласува срещу бюджета за 2011 г., предложен от Комисията, очевидно има по-важни задачи от това да се ангажира с безполезни борби за власт. В действителност бюджетът не отчита новите правомощия на Съюза и не осигурява финансиране за стратегията „Европа 2020“, която се радва на единодушна подкрепа.

Не можем да си позволим да бъдем непоследователни при вземане на собствените си решения. Не можем да създаваме и одобряваме добронамерени стратегии, без да осигуряваме и финансов принос за прилагането им. Парламентът има право да определя пътя, по който Съюзът ще продължи през следващата година – право, което му е отредено от Договора от Лисабон. Обединените действия, предприети от всички парламентарни групи в европейския законодателен орган, са ясен знак, че бюджетът трябва да бъде преразгледан на много по-гъвкава основа.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото тя ни напомня в техническо отношение за три изисквания, от които зависи гласуването на Парламента във връзка с бюджета за 2011 г., а именно да се запази възможността за мобилизиране на инструмента за осигуряване на гъвкавост, който е необходим бюджетен инструмент за осигуряване на минимално финансиране за компетентностите и приоритетите на Общността; ангажиментът на Европейската комисия да направи конкретни предложения за нови собствени ресурси в периода от сега до юли 2011 г.; и активното участие на Парламента в бъдещите разисквания относно системата за финансиране на Европейския съюз и най-вече по въпроса за собствените ресурси при изготвянето на следващата финансова рамка. В настоящата резолюция се утвърждават промените в Съвета, произтичащи от Договора от Лисабон, за да може Съветът най-накрая да признае новата легитимност на Парламента по въпросите на бюджета. Отвъд междуинституционалната битка ние трябва да осъзнаем, че въпросът за европейската интеграция и за бъдещето на проекта за Общността е поставен на карта при това разискване относно бюджета, в което Парламентът отново изразява духа на Общността и уважението си към гражданите на Съюза. И накрая, държавите-членки, които са ратифицирали договора поотделно, трябва да бъдат добре запознати с неговите изисквания и да споделят амбициите, залегнали в него.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Преди Комисията да предложи нов проектобюджет, Европейският парламент искаше да отново да подчертае ролята, която възнамерява да играе при преговорите за следващата многогодишна финансова рамка. Определихме три условия: първо, да се поддържа механизъм за гъвкавост, най-малкото, за да можем да мобилизираме милиони евро спешна помощ и за развиващите се страни; второ, Комисията следва да представи по същество предложения относно новите собствени ресурси; и трето Съветът следва да поеме ангажимента да прегледа тези предложения съвместно с парламента по време на преговорите относно следващата многогодишна финансова рамка. Резолюцията беше приета с много голямо мнозинство, което е показателно за решителността на Парламента да подкрепи приемането на бюджета за финансовата 2011 г. само ако бъдат изпълнени тези три условия.

  Göran Färm, Olle Ludvigsson и Marita Ulvskog (S&D), в писмена форма. – (SV) Изразяваме съжаление, че преговорите все още остават без резултат. Въпреки факта, че Европейският парламент измина дълъг път при преговорите, като прие предложенията на Съвета относно бюджета за 2011 г., предложи решение за големи и сложни проекти за финансиране като програмата за изследвания в областта на термоядрената енергия „ITER“ и обеща бързо приемане на коригиращ бюджет № 10, който предвижда държавите-членки да получат обратно над 600 млн. евро, една малка част от тези държави, сред които и Швеция, блокираха по-нататъшните преговори.

В резолюцията на Парламента се подчертава, че преговорите следва да продължат, но също така се поставят изисквания за бъдещето.

За да може ЕС да предотврати следващи бюджетни кризи и да успее да финансира основните си приоритети като политиката за климата и стратегията „ЕС 2020“, се налага в бъдеще бюджетът на ЕС да бъде по-гъвкав. Ние обаче не считаме, че общото равнище на бюджета на ЕС трябва да бъде повишено. Считаме също така, че за да се избегне рискът от вето на Парламента, ако му бъде позволено да приеме позиция относно договорения между държавите-членки пакет само когато преговорите приключат, трябва да се позволи на Европейския парламент да участва в предварителните преговори относно следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода след 2013 г. и в обсъжданията относно бъдещото финансиране на този дългосрочен бюджет, като за тази цел като цяло не е необходимо да се приема позиция по въпроса за собствените ресурси. И накрая, бихме искали да подчертаем, че тези изисквания не излизат извън компетентностите, възложени на Парламента от Договора от Лисабон.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В момента преживяваме институционален застой по отношение на бюджета за 2011 г., тъй като няколко държави-членки блокират предложенията на Комисията в Съвета. Надявам се това патово положение да бъде преодоляно възможно най-бързо, тъй като бюджетът трябва да бъде съобразен с ангажиментите и отговорностите на Европейския съюз съгласно Договора от Лисабон.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Парламентът иска да се спазва Договорът от Лисабон и в ЕС да се възцари институционален мир. Всъщност според Договора от Лисабон Парламентът трябва да участва – като гласува или изразява становища – в новото междуинституционалното споразумение, в следващата многогодишна финансова рамка и в определянето на нови собствени ресурси. По отношение на междуинституционалното споразумение е ясно, че поетите от европейските институции ангажименти, и по-конкретно от Съвета, зависят от наличието на гъвкавост по отношение на настоящата многогодишна финансова рамка.

Стратегията „Европа 2020“, програмата за международния експериментален термоядрен реактор (ITER), Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и органите за финансов надзор са само няколко примера за необходимостта от финансиране. Съветът трябва да вземе предвид Договора от Лисабон както от гледна точка на новите области, които попадат под компетентностите на Европейския съюз във връзка с бюджета, така и от гледна точка на по-големите правомощия на Европейския парламент, не на последно място по отношение на бюджета. Тези промени всъщност укрепват демократичната легитимност на институциите на Съюза. Използването на метода на Общността, а не на междуправителствения метод допринася за по-голямата демократичност на нашето управление. Парламентът призовава само за минимума от това, което е желателно, предвид бюджетните ограничения на държавите-членки.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Не сме съгласни с предложения бюджет за 2011 г. Не сме съгласни обаче и с повечето от мотивите, които излага мнозинството от Парламента за това да не се приема бюджетът за 2011 г.

Започналото разискване за финансовите перспективи за периода след 2013 г. вече върви в погрешна посока по редица причини, сред които неспособността на европейските институции – Парламента и Съвета – да постигнат съгласие при преговорите относно бюджета за 2011 г.; опитите на няколко държави-членки да наложат съкращаване на средствата за бъдещите бюджети; настояването на други за нови собствени ресурси на ЕС, като предлагат освен националните да се въведат европейски данъци, които да се плащат от публичния сектор вместо от финансовия; настояването за цялостно прилагане на Договора от Лисабон и опозицията на богатите държави срещу същественото увеличаване на приноса им към бюджета на ЕС.

Във всички случаи, въпреки че сме съгласни, че новите отговорности означават нови ресурси, не можем да подкрепим резолюция, която не се застъпва за разпределяне на средствата на ЕС с оглед на икономическото и социалното сближаване, преодоляването на кризата и подкрепа за заетост с гарантирани права, без да се засилват милитаризмът или репресиите.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно текущите преговори за бюджета за 2011 г., защото е важно сега, когато Договорът от Лисабон влезе в сила, Парламентът да поеме новата си и легитимна роля при определяне на бюджета на Европейския съюз. Тъй като, въпреки всички усилия на Парламента, Помирителният комитет не успя да постигне споразумение, ние отново посочихме редица въпроси, по които Съветът трябва да прояви гъвкавост. Първо, необходимостта от повече гъвкавост до края на многогодишната финансова рамка за периода 2007–2013 г., за да се отчетат новите компетентности, възложени на Европейския съюз, и второ, пълноценно участие на Парламента в преговорите относно финансовата рамка за периода след 2013 г. И накрая, искаме Съветът да поеме ангажимент, че след като Комисията се съгласи да представи подробни предложения относно създаването на собствени ресурси за ЕС, Парламентът ще участва пълноценно в обсъждането им. Настоящата резолюция ще изпрати силно послание до Европейския съвет, който ще проведе заседание на 16 и 17 декември 2010 г.

  Anna Hedh (S&D), в писмена форма. − (SV) Изразявам съжаление, че преговорите все още остават без резултат. Въпреки факта, че Европейският парламент измина дълъг път при преговорите, като прие предложенията на Съвета относно бюджета за 2011 г., предложи решение за големи и сложни проекти за финансиране като програмата за изследвания в областта на термоядрената енергия „ITER“ и обеща бързо приемане на коригиращ бюджет № 10, който предвижда държавите-членки да получат обратно над 600 млн. евро, една малка част от тези държави, сред които и Швеция, блокираха по-нататъшните преговори.

В резолюцията на Парламента се подчертава, че преговорите следва да продължат, но също така се поставят изисквания за бъдещето.

За да може ЕС да предотврати следващи бюджетни кризи и да успее да финансира основните си приоритети като политиката за климата и стратегията „ЕС 2020“, се налага в бъдеще бюджетът на ЕС да бъде по-гъвкав. Аз обаче не считам, че общото равнище на бюджета на ЕС трябва да бъде повишено. Считам също така, че за да се избегне рискът от вето на Парламента, ако му бъде позволено да приеме позиция относно договорения между държавите-членки пакет само когато преговорите приключат, трябва да се позволи на Европейския парламент да участва в предварителните преговори относно следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода след 2013 г. и в обсъжданията относно бъдещото финансиране на този дългосрочен бюджет, като за тази цел като цяло не е необходимо да се приема позиция по въпроса за собствените ресурси. Накрая искам да подчертая, че тези изисквания не излизат извън компетентностите, възложени на Парламента от Договора от Лисабон и въпреки че бях против въвеждането на този договор, считам, че сега нямаме друг избор освен да приемем последиците от ратифицирането му и да работим съгласно неговите разпоредби.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Бюджетът на Европейския съюз задава рамката, в която държавите-членки могат да работят. Особено в икономически несигурни времена е важно да можем да разчитаме на поетите в тази връзка ангажименти. Трябва да е възможно за хората да имат доверие, че наистина ще им бъде осигурен достъп до средствата. Говоря по-конкретно за земеделските стопани. Фактът, че в областта на селското стопанство има неусвоени средства, не означава, че те не са били необходими, а просто, че са били управлявани много внимателно. Земеделските стопани не трябва да бъдат наказвани за това чрез пренасочване на средствата към други области. В интерес на гражданите на ЕС селското стопанство трябва да бъде финансово обезпечено. Трябва да се намери компромис възможно най-бързо, за да можем да приемем бюджета за 2011 г. Само след като направим това, финансирането за селското стопанство ще бъде гарантирано, а националните затруднения – избегнати.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията за бюджета, но се въздържах относно изменение 1б за новите собствени ресурси. Определено считам, че ЕС трябва да потърси нови източници на финансиране, но не и че това следва да стане чрез авансово поемане на задължения от Съвета. Необходимо е открито да обсъдим всички възможности.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. – (IT) Ако Парламентът и Съветът не успеят да постигнат споразумение относно бюджета за финансовата 2011 г. до края на тази година, това може да има съществени последици за финансирането на програмите на Съюза, да предизвика сериозни закъснения при създаването на надзорните органи и да блокира използването на инструменти за извънредни ситуации като Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и фонд „Солидарност“.

Парламентът трябва да действа твърдо при бъдещите преговори. Всъщност това, което поиска от Съвета, е просто да зачита правомощията, които му дава Договора от Лисабон. Парламентът не е направил нищо освен да защити бюджета на ЕС от недобре обмислени съкращения, които щяха да засегнат сериозно заетостта и да доведат до това гражданите на Европа да плащат санкциите за непреклонността на няколко държави-членки. Надявам се по време на предстоящите преговори да станем свидетели на огромно чувство на отговорност, за да не добавим към настоящата икономическа криза и институционална.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон даде на Парламента нови отговорности,а това води до повишаване на разходите. За тези нужди е необходимо бюджетът за 2011 г. да бъде малко по-голям от този за 2010 г., за да може Парламентът да изпълнява добре своята роля. Никой няма да спечели от безизходицата, до която се стигна при преговорите със Съвета, и въпреки кризата, която преживява Европа, е необходимо да се постигне споразумение, за да може ЕС да изпълни задачите, очертани в стратегията „Европа 2020“.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Особено във време на криза, когато искаме от гражданите да затягат коланите и да приемат огромни съкращения в социалната и семейната сфера, трябва да са възможни и строги икономии в бюджета на ЕС. Вместо това се планира увеличение от 3%. Някои проекти просто са изтикани на заден план, така че в обозримото бъдеще остават само най-спешните основни разходи. Ще има безброй възможности да правим икономии, например във връзка с двете места, на които се провеждат пленарните заседания, или като най-накрая зададем рамка на борбата на ЕС срещу измамите и напълно възстановим средствата, които са били изплатени неправилно. Трябва също така да обмислим дали всички престижни проекти наистина трябва да бъдат продължени. Някои от тях със сигурност ще бъдат и далновидни, но изпълнението на определени проекти поражда съмнения относно аргументите в тяхна подкрепа или подхода, който се използва. Не мога да подкрепя този бюджет на ЕС за 2011 г. при никакви обстоятелства.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Преговорите във връзка с бюджета се провалиха поради конфликта между стабилността и приспособимостта на бюджета. Ето защо представителите на Европейския парламент призовават за по-голяма гъвкавост на бюджета, но без да се съобразяват с интересите на държавите с нетен принос към него. Точно те финансират ЕС и носят отговорност за съживяването на икономиката след кризата и спасяват държавите с огромни бюджетни дефицити, а така също и самото евро. Следователно те имат основания да запазят задължителните бюджетни кредити, за да не може да се променя нетния баланс със задна дата и по този начин да се пилеят средства. Онези, които инвестират и плащат, трябва да са убедени, че има възможно най-голямо равнище на стабилност. Също така критичното отношение към данъчното облагане на ЕС няма нищо общо с очевидната „липса на солидарност“, а просто с факта, че мнозинството държави-членки ясно му се противопоставят и бавят ратифицирането му от националните парламенти в името на субсидиарността. „Еманципирането на Европейския парламент“, което толкова често се цитира във връзка с това, ми прилича повече на много смущаващо еманципиране от гражданите на ЕС. Следователно гласувах срещу предложението за резолюция.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Както мнозинството от колегите и аз гласувах в подкрепа на проектобюджета, защото считам, че Парламентът трябва да бъде зачитан. Това не е просто форма на символична позиция, поради факта, че Парламентът представлява 500 милиона европейци, а преди всичко форма на „конституционна“ позиция, тъй като договорът изисква Парламентът да даде съгласието си за приемането на бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР).

Увеличението, което иска Парламента, не е прищявка, а е в полза на гражданите на Европейския съюз. Основните ползи, произтичащи от средствата, които се предоставят, и от провежданите в Съюза инициативи, свидетелстват в подкрепа на това твърдение. Определено съм съгласен обаче с онези, които считат, че може би трябва да помислим върху по-различен начин за разпределението им, за да предотвратим възможността някои държави само да дават нетен принос, а да получават по-малко ползи. Надявам се всички тези искания да бъдат взети предвид по време на консултациите и при съгласуването.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че позицията на Съвета относно проектобюджета ограничи бюджетните кредити за плащания до размер, който представлява увеличение от 2,91% в сравнение с бюджета за 2010 г., и че на заседанието си на 15 ноември 2010 г. Помирителният комитет, съставен от представители на Парламента и Съвета, не успя да постигне споразумение за съвместен текст относно бюджета за 2011 г., гласувам в подкрепа на резолюцията и съм съгласна с условията, които Парламентът поставя на Съвета и Комисията, за да улесни постигането на споразумение относно бюджета за 2011 г.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въздържах се от гласуване на резолюцията относно бюджета за 2011 г. и за бъдещото финансиране за европейските политики, въпреки че подкрепям всички изменения, насочени към подобряване на позицията на Парламента при обсъждането и контрола над решенията във връзка с бюджета. Всъщност компромисният текст представлява връщане към предишни позиции, заемани от Парламента, а именно онези, които допринесоха за провала на първото съгласуване със Съвета.

В новата си преработена форма позицията на членовете на ЕП не гарантира това, което е от съществено значение при тези преговори: да не се повтори рестриктивната рамка, която в момента се налага от по-богатите държави от ЕС през 2012 г. и 2013 г. Позицията на Парламента също не гарантира, че ще се проведе демократична конференция в рамките на разискване, в което да участват националните парламенти, относно новите ресурси, с които да се финансират новите финансови перспективи. Като се въздържам, подкрепям позицията на Парламента, която критикува тази на правителствата, които искат по-големи европейски правомощия с по-малко пари, но не одобрявам слаби споразумения или посредствен бюджет.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящата резолюция е ясен знак за ангажимента на Парламента да преодолее безизходицата, в която се намираме в момента, по отношение на бюджета за финансовата 2011 г.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) По отношение на бюджета за 2011 г. по същество Съветът показа, че равнището на бюджетните кредити за плащания не трябва да се повишава с повече от 2,91% в сравнение с бюджета за 2010 г. Особено за държавите-членки, които през август гласуваха срещу позицията на мнозинството в Съвета относно бюджета, това наистина беше пределна граница. При тристранните диалози относно бюджета за 2011 г. Парламентът направи стъпка напред, като прояви желание да приеме тази позиция относно плащанията, след като получи уверение, че чрез инструмента за гъвкавост допълнителните задължения над тавана във функция 1А (конкурентоспособност) и функция 4 (външна дейност) ще бъдат достатъчни за покриване на засилените приоритети на политиката във функция 1А (най-вече за учене през целия живот) и за допълнителните нужди във функция 4 (по-специално Палестина). Също така по отношение на „ITER“ (в Съвета е необходимо единодушие), изглежда, че компромисът ще гарантира допълнителни 1,4 млрд. евро за 2012 г. и 2013 г., като се използват неусвоените резерви по различните функции от бюджета за 2010 г. и като се преразпределят средства от седмата рамкова програма за изследвания и технологично развитие, но тази част все още се обсъжда, тъй като е свързана с осигуряване на по-добри механизми за гъвкавост съгласно Регламента за многогодишната финансова рамка.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. – (EN) Въздържах се от гласуване по оригиналния текст на параграф 1, точка 6, защото идеята да се призовава за нови предложения за собствени ресурси чрез данъчни инициативи и други възможни програми като европейски данъци, представлява възможност за създаване на данъци в стил ЕС. Този вот е в унисон с отношението ми и използвания по-рано подход спрямо всяко предложение за въвеждане на европейски тип данъчна система.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Настоящата резолюция изпраща ясен сигнал към останалите институции, че Европейският парламент има желание да започне сериозни преговори, за да се излезе от безизходицата, в която се намираме в момента, във връзка с бюджета, и да вземем решение относно бюджета за 2011 г. възможно най-скоро. Постигането на споразумение ще означава, че плащанията за едноличните земеделски стопанства няма да закъснеят и финансирането за структурните фондове няма да бъде засегнато. Считам, че членовете на ЕП, като единствените пряко избрани представители в ЕС, следва да бъдат включени във формирането на следващите финансови перспективи, за да се намери най-доброто решение в полза на гражданите на Обединеното кралство. Необходимо е да се предприемат стъпки, за да направим бюджета на ЕС по-гъвкав. Това ще даде възможност на ЕС да реагира бързо на кризи, както и да осигури финансиране на непредвидени нужди. В резолюцията също така се призовава за така необходимото обсъждане на нови начини за финансиране на ЕС, които биха могли да намалят разходите на британските данъкоплатци за ЕС.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно преговорите, които се водят в момента за бюджета за 2011 г., защото до този момент, за съжаление, тези преговори показват, че Съветът очевидно не е намерил време през последните 12 месеца да прочете и разбере Договора от Лисабон. Всичко, което искаме, са права и процедури, които се основават на стриктно спазване на договореното в Лисабон – нито повече, нито по-малко. Съветът беше този, който твърдеше, че се нуждаем от нов договор. Съветът трябва да се придържа към него и е обвързан със задължението да не позволява очевидните различия в собствените му редици да оказват неблагоприятно влияние върху европейските граждани.

Във връзка с това приветствам голямата решителност на Парламента за постигне на споразумение относно бюджета за 2011 г. възможно най-бързо преди края на годината. Нуждаем се от гъвкавост. Нещо повече, спешно се нуждаем и от нови органи за финансов надзор, което ясно личи от драматичната ситуация в Ирландия, която наблюдаваме ден след ден.

Доклад: Tokia Saïfi (A7-0312/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Включването на клауза за правата на човека или изпълнението на социални и екологични стандарти в търговските споразумения е принцип, който ЕС трябва да се стреми да гарантира. Затова аз съм съгласен ЕС да упражнява натиск в международните организации, особено в Световната търговска организация (СТО) и Международната организация на труда (МОТ), и да насърчава създаването на нова екологична организация за поощряване на справедливата търговия.

От друга страна, Европа трябва да спазва задължителни социални и екологични стандарти, но би следвало да може също така да изисква същото ниво на старание от своите търговски партньори. Струва си да се отбележи, че това е възможно, както показва напредъкът, постигнат в споразуменията за свободна търговия. Необходимо е обаче да е налице ясна рамка на стандарти в международните организации. Това може да се постигне чрез задълбочаване на диалога в тези организации, особено по отношение на задължителното прилагане на тези стандарти в търговските споразумения и необходимите механизми за надзор, и поощрения, заедно с подсилените арбитражни състави. Инструментите на общата система за преференции (ОСП), която дава възможност на ЕС да предоставя търговски преференции едностранно, може да представляват възможност по-добре да се идентифицира кои страни следва да се облагодетелстват, като се вземат предвид техните съответни нива на развитие и мониторинга на техните ангажименти.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Всяка година в съответствие с компетентностите по външни работи, установени в договорите, Европейският съюз подписва цяла поредица от търговски споразумения. Сега, когато компетентностите на Европейския съюз са разширени в областта на правата на човека (Хартата на основните права сега е първично законодателство) и устойчивото развитие (една от петте основни цели на „Европа 2020“) мисля, че е важно да подкрепим доклада, изготвен от моята колега Tokia Saïfi, който има за цел да гарантира, че тези проблеми са по-добре отразени в търговските споразумения на Съюза. Естествено, докладът предлага подобряване на сътрудничеството в съществуващите международни организации и автоматичното включване на клаузи относно тези теми, но той също така представя нови идеи, призовавайки за създаване на международна организация за околната среда, към която биха могли да се отнасят случаите на екологичен дъмпинг. Този двуостър подход ще ни даде възможност да предотвратим прехвърлянето на емисии към трети държави.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз подкрепям доклада. Нарушаването на конкуренцията и рисковете от екологичен и социален дъмпинг стават все по-често явление в областта на международната търговия. Това е в ущърб на предприятията и работниците в Европейския съюз, които, за разлика от своите търговски партньори от държави извън ЕС, са задължени да спазват по-стриктни социални, екологични и фискални стандарти. Следователно двустранните и многостранните споразумения на ЕС следва да предвиждат задължение за всички дружества, не само за тези, намиращи се в ЕС, да съблюдават споменатите по-рано изисквания. Търговските споразумения на ЕС трябва да предвиждат прозрачност и строги стандарти за обществени поръчки с оглед на борбата против незаконното изтичане на капитали. За да се постигнат тези цели, ЕС следва активно да сътрудничи с международни партньори в областта на търговията – Световната търговска организация, Международната организация на труда и Организацията на обединените нации.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото той е от основно значение за осигуряването на баланс между търговското право и основните права на човека и за ускоряването на диалога между главните международни организации, по-конкретно между Международната организация на труда и Световната търговска организация. Освен това включването на правата на човека и социалните, и екологичните стандарти в търговските споразумения може да добави стойност към тях, като се позволи по-голяма подкрепа за политическата и социалната стабилност, и така се установи климат, който е по-благоприятен за търговията.

Съгласна съм с позицията на Европейския парламент, че ако Европейският съюз спазва задължителни стандарти, би следвало той да може също така да изисква реципрочност от своите търговски партньори, и по-специално от държавите с бързо развиваща се икономика, както и да настоява за качество и трайност, по-специално на хранителните продукти, които влизат на негова територия, за да се съхрани търговията като лоялна и справедлива. Бих искала да подчертая, че за да се заздрави позицията на правата на човека и социалната политика в международната търговия, ние трябва да изискваме всички бъдещи търговски споразумения да предвиждат забрана за експлоатация на детски труд, по-конкретно в добиването и обработката на естествен камък.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че социалните и екологични стандарти не са несъвместими с търговските интереси на Европейския съюз и с тези на неговите партньори. Сътрудничеството между международните организации следва да бъде ускорено като част от глобалното споразумение за климата, особено на нивото на механизмите за включване на въглеродни емисии за схемата за търговия с емисии на ЕС, като в същото време обаче се гарантира, че съществуващото изтичане е прекратено. Считам също, че ЕС следва да насочи усилия в използването на двустранната свободна търговия така, че тя да включва не само разпоредби за правата на човека, но и разпоредби относно проблемите на устойчивото развитие.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Осъзнавам, че обсъждането относно включването на клаузи за правата на човека и социалните, и екологични стандарти в международните споразумения е сложно и разбирам, че понастоящем съществува дисбаланс между правилата за международна търговия и останалото международно право. Считам, че Европейският съюз има основна роля в процеса на изграждане на ново световно управление и за тази цел трябва да насърчава съгласуваността на политиките, приемани от международните институции.

Считам, че Европейският съюз трябва да търси баланс между рестриктивните и либералните подходи към търговията и компромис между защитата на своите търговски интереси и зачитането на ценностите, на които се основава. Важно е следователно да насърчим диалога и партньорства за сътрудничество с международните организации, по-конкретно Световната търговка организация и Международната организация на труда. Припомням също, че Договорът от Лисабон въведе промени в търговската политика, които засягат някои от предложенията, представени в настоящия доклад. Затова гласувам в подкрепа на съвкупността от мерки, които се съдържат в този доклад.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепям този доклад, в който се призовава на търговията да не се гледа като на ограничена цел сама по себе си. Нашата бъдеща търговска стратегия трябва да я разглежда по-скоро и като допълнително средство за популяризиране на европейските ценности и интереси. Разпоредбите за устойчиво развитие са от полза за всички страни. Още повече че включването на социални и екологични стандарти в търговските споразумения допринася за регулиране на глобализацията. Изборът да ги пренебрегнем е недалновиден и непродуктивен подход, който не само противоречи на принципите, които ръководят външните ни действия, но и ще подкопае европейския социален модел. Двустранните търговски отношения на ЕС с трети държави са от още по-решаващо значение за правата на човека и социалните и екологични стандарти, когато е налице оскъдна перспектива за напредък в рамката на СТО. Въпреки това ние трябва да продължим да настояваме МОТ да получи статут на наблюдател и правото да се изказва в СТО, а в СТО да се създаде комитет по търговия и достойни условия на труд. Макар включването на обвързващи клаузи за правата на човека в международните споразумения на ЕС да е възхитителна практика, лошият мониторинг и лошото изпълнение изглежда на практика го обезсмисля и това трябва сериозно да се разгледа във всички бъдещи споразумения.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Международните търговски споразумения следва да представляват възможност за ЕС да насърчи своите партньори да приемат социални и екологични стандарти. Докладът беше приет с преобладаващо мнозинство и съдържа предложения да се изисква вносните стоки да отговарят на същите социални и екологични стандарти като европейските продукти. В него се предлага също да се даде възможност случаите на социален или екологичен дъмпинг да се отнасят или към МОТ, или към международна организация за околната среда, която трябва да се създаде възможно най-бързо. Настоящите преговори за споразумения за свободна търговия следва да включват клаузи относно правата на човека, но и относно икономически, социални и екологични стандарти. Ако това не се направи, несправедливото конкурентно предимство ще означава, че ЕС вече не е способен да се конкурира с евтините и нискокачествени вносни стоки. По този начин са застрашени бъдещето на европейското селско стопанство и европейската промишленост.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно „правата на човека и социалните и екологични стандарти в международните търговски споразумения“, защото търговската политика следва да бъде в съответствие с целта на ЕС и следва да допринася за защитата на моделите на социална и екологична политика. Затова е от първостепенно значение ЕС да гарантира, че определените социални и екологични стандарти се прилагат в международните търговски споразумения.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Проблемът дали следва да търгуваме с онези, които нямат същите стандарти за спазване на правата на човека, не е нов в международните отношения и заплашва да продължава да се проточва завинаги. Гледайки възможно най-реалистично, аз считам, че ЕС следва да направи всичко възможно да осигури по-широко приемане на стандарти, които се считат за достатъчни и да се стреми да обвърже държавите, с които търгува с глобалните усилия за зачитане на тези права. На икономическо и дипломатическо равнище осъзнавам, че ЕС не трябва да пренебрегва подчертаването на значението и централното място на този въпрос по време на изграждане на дълготрайни търговски канали. В същото време обаче според общото мнение ние не сме в позиция да налагаме тези стандарти или да отправяме такива изисквания. Въпреки че тези стандарти често формално се спазват, ЕС също е наясно, че има партньори, които редовно не ги спазват. Главните доставчици на енергия за Европа попадат в тази категория. Въпреки това искам да заявя отново колко е важно да продължим борбата за правата на човека и да ги превърнем в условие за установяване на здрави търговски отношения.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Включването на клауза за правата на човека и прилагането на социалните и екологични стандарти в търговските преговори са сложни въпроси, които разделят международната общност. От една страна, държавите от Севера изобличава социалния и екологичен дъмпинг, практикуван от държавите с бързо развиваща се икономика, който съставлява нарушаване на конкуренцията в областта на търговията; от друга страна, държавите от Юга подозират държавите от Севера, че се стремят да възпрепятстват тяхното икономическо развитие и да прибягнат към своеобразен прикрит протекционизъм чрез прилагането на тези стандарти.

Аз гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като считам, че търговската политика трябва да действа като инструмент в услуга на общите цели на Европейския съюз и че затова е важно на търговията да не се гледа като на цел сама по себе си, а като на инструмент за насърчаване на европейските търговски интереси и като на инструмент за лоялна търговия, който може да въведе в общата практика ефективното включване и прилагане на социалните и екологични стандарти с всички търговски партньори на ЕС.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах в подкрепа на доклада за правата на човека и социалните и екологични стандарти в международните търговски споразумения, защото е от жизненоважно значение търговската политика на Европейския съюз да бъде в съответствие с неговите политически цели. Текстът, който беше значително подобрен от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, дава ясно да се разбере, че търговията не може повече да бъде разглеждана като цел сама по себе си, а че по-скоро всички споразумения сега следва да съдържат определени социални и екологични клаузи. Тези клаузи трябва да бъдат обвързващи и да включват обхвата за докладване на случаите на несъответствие, особено към Върховния комисариат за правата на човека към ООН.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз приемам доклада, защото не следва да забравяме, че европейските промишлени и търговски предприятия са задължени да спазват в Европа стриктно социалните и екологичните правила. Ако Европейският съюз спазва задължителните стандарти, би следвало той да може също така да изисква реципрочност от своите търговски партньори, и по-специално от държавите с бързо развиваща се икономика, както и да насърчава изискванията за качество и трайност, по-специално на хранителните продукти, които влизат на негова територия, за да се съхрани търговията като лоялна и справедлива. Важно е да улесним достъпа до екологосъобразни продукти и технологии, за да постигнем целите за устойчиво развитие и трябва бързо да приключим преговорите по намаляването или премахването на тарифните и нетарифните бариери пред екологичните стоки и услуги, за да се насърчат нови форми на икономически политики и да се създадат работни места, съответстващи на стандартите за достойни условия на труд, така, както са утвърдени от Международната организация на труда, и да се установят възможности за растеж за европейските индустрии и малките и средните предприятия.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Търсенето на баланс между икономически и социални интереси не само е много важно, но и много трудно. Икономическото сътрудничество, което върви ръка за ръка със спазването на основните правила на демокрацията и благосъстоянието на гражданите, е основата на Европейския съюз, поради което е толкова важно да въведем еднакви стандарти за правата на човека, както и социални и екологични стандарти в международните търговски споразумения.

Приемането на такъв стандарт в търговската политика на Европейския съюз ще доведе до позитивно отношение на гражданите към нея, а също и до подобряване на отношенията между ЕС и неговите партньори. Международното сътрудничество в тази област е изключително важно и Европейският парламент следва да го подкрепя в максималната възможна степен.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като правата на човека, социалните стандарти и екологичните стандарти следва да се прилагат във всички държави, а не само в Европа. В нашата сфера на влияние са държавите, с които търгуваме. С това е свързана отговорност, която би трябвало да изпълним, и този доклад ни насочва в правилната посока. Това е посоката към лоялна търговия, и по-конкретно към справедливост по отношение на хората и околната среда. Ако можем да подобрим нещо в тези области, следва да направим всичко възможно, за да го осъществим.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Сърдечно приветствам настоящия доклад, в който се изяснява, че търговската политика на ЕС трябва да надхвърля опитите да постигнем максимално икономическо предимство. Търговските споразумения на ЕС трябва да включват стабилни стандарти за правата на човека, както и социални и екологични стандарти.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) В настоящия доклад са подчертани някои уместни въпроси като периодичния преглед в рамките на Съвета по правата на човека на ООН на прилагането на клаузата за правата на човека в търговските споразумения, възможността МОТ да отнася определени случаи към Върховния комисариат за правата на човека към ООН, участието на националните парламенти и гражданите на трети държави в преговорите и борбата против съвременното робство.

Тази загриженост за правата на човека е добре дошла, когато идва от Парламент, който подкрепи преврата в Хондурас и подписването на търговско споразумение с лидерите на пуча. Въпреки това, съвсем встрани от моите съмнения относно действителното въздействие от изявленията за правата на човека, изразеното в доклада желание навсякъде да се въведат споразумения за свободна търговия, както и насърчаването обменa на права на замърсяване, което наричаме „въглероден пазар“, означава, че аз не мога да гласувам „за“ него.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Държавите от ЕС и всички техни икономически оператори се отнасят съвестно към спазването на правата на човека и съответствието със социалните и екологични стандарти и е напълно естествено да изискват същото от своите търговски партньори в Световната търговска организация (СТО), за да направят световната търговия по-лоялна и по-справедлива. Ние знаем, че в определени случаи не е лесно да се спазват тези задължения, особено за държавите с бързо развиваща се икономика. ЕС обаче трябва да продължи да се стреми към осъществяването на това и следователно зависи от ЕС и Парламента да положат всички усилия, за да подкрепят зачитането на човешкия живот и да потвърдят, че достойните условия на труд са едни и същи навсякъде и за всички, и че значението на екологичните и социалните права има универсален аспект, включително правата на профсъюзите и борбата против детския труд.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Аз гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като тя изрично включва необходимостта ЕС да направи ефикасен принос към устойчивото развитие на света, солидарността между народите, справедливата търговия и премахването на бедността. Моята подкрепа се основава също и на значението и необходимостта, отразени в резолюцията, зачитането на правата на човека да стане правнообвързващо в търговските споразумения и това да се наблюдава стриктно и постоянно. Във връзка с това аз мисля, че предложението да се предостави на Международната организация на труда (МОТ) статут на официален наблюдател в Световната търговска организация е ценно, особено относно създаването на комитет по търговия и достойни условия на труд в МОТ, който да упражнява надзор над търговските споразумения в сътрудничество с МОТ и Върховния комисариат за правата на човека към ООН. Друга причина, поради която гласувах в подкрепа на тази резолюция, е твърдият начин, по който в нея е изразена необходимостта да се създаде „истинска международна организация за околната среда“, както и недвусмислената защита в нея на правата на човека, устойчивото развитие и зачитането на околната среда, като те бива даден приоритет над настоящите международни търговски модели.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Сключването на търговски споразумения предимно с равностойни партньори със сигурност ще бъде в интерес на ЕС. Това означава, че трябва да се обърне повече внимание на правата на човека и на екологичните и социални стандарти, защото докато ЕС спазва тези стандарти, той би могъл да изисква същото и от своите търговски партньори. Въпреки това, особено в сферата на правата на човека, както и на социалните и екологичните стандарти, ЕС нееднократно удря на камък, когато други държави, с които той има сключени двустранни търговски споразумения, са на друго мнение в това отношение. Аз се въздържам от гласуването, защото бих поставил под въпрос дали в действителност би било възможно да приложим това, което докладчикът е предложил.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Правата на човека и прилагането на социални и екологични стандарти в търговските преговори са доста сложни и силно проблематични въпроси. Затова е от основно значение социалната клауза да се появява все по-често в двустранните споразумения. Независимо от очевидния дисбаланс днес между правилата на международната търговия и другите стандарти на международното право, аз считам, че от основно значение е да се гласува в подкрепа на доклада на г-жа Saïfi, така че да могат да се развият нови начини на мислене за постигане на истинска координация между международните организации. Европейският съюз има основна роля в процеса на изграждане на ново световно управление и за тази цел според мен трябва да насърчава съгласуваността на политиките, водени от международните институции. Аз гласувах „за“ доклада, така че да може да бъде пусната в ход и проведена нова търговска политика; такава, която се основава на твърдост и диалог и която зачита екологичните стандарти за постигането на законни цели.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада за правата на човека и социалните и екологични стандарти в международните търговски споразумения, тъй като съм съгласна с включването на клаузи, свързани с правата на човека или с прилагането на социални и екологични стандарти в търговските споразумения.

Съществува истинско напрежение между страните от Севера, които осъждат социалния и екологичен дъмпинг, практикуван от държавите с бързо развиваща се икономика и страните от Юга, които подозират страните от Севера, че се стремят да възпрепятстват тяхното икономическо развитие и да прибягнат към своеобразен прикрит протекционизъм чрез прилагането на тези норми. Този конфликт на интереси обаче не трябва да спира ЕС да приеме положителен, но и правно обвързващ подход в преговорите, които води с включването на разпоредби относно устойчивото развитие, особено в двустранните споразумения.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз чрез своите политики и особено чрез своята търговска политика трябва да поддържа своите търговски интереси и в същото време да спазва и да гарантира, че и други спазват неговите стандарти и ценности. Именно тази следва трябва да помогне на различните европейски институции да пуснат в ход и да проведат нова търговска политика, която да е амбициозна и да се основава на твърдостта и диалога. Не трябва да забравяме, че европейските промишлени и търговски предприятия са задължени да спазват в Европа стриктно социалните и екологичните правила. Ако Европейският съюз спазва задължителни стандарти, би следвало той да може също така да изисква същото от своите търговски партньори, и по-специално от страните с бързо развиваща се икономика, както и да насърчава изискванията за качество и трайност, по-специално на хранителните продукти, които влизат на негова територия, за да се съхрани търговията като лоялна и справедлива.

В този смисъл строгите правила на единния европейски пазар за здраве, безопасност, околната среда и закрилата на работниците и потребителите са конкретен европейски модел, който трябва за служи като вдъхновение на международно равнище и на многостранни форуми, и който трябва да намери отражение в настоящите преговори за двустранни търговски споразумения.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа, защото считам, че след като Европейският съюз има решаваща роля в процеса на изграждане на ново световно управление, той трябва да насърчава съгласуваността на политиките, водени от различните международни институции. Днес е налице растящ дисбаланс между конкретните стандарти за международна търговия и други правила в международното право. Като играчи на първа линия ние имаме задължението да намерим нови начини на мислене с конкретната цел да установим ефективна координация между международните органи.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Включването на клауза за правата на човека заедно с прилагането на социални и екологични стандарти в търговските преговори са сложни проблеми, които разделят международната общност. От една страна, страните от Севера изобличават социалния и екологичен дъмпинг, практикуван от страните с бързо развиваща се икономика, който съставлява нарушаване на конкуренцията в търговския обмен; от друга страна, страните от Юга подозират страните от Севера, че се стремят да възпрепятстват тяхното икономическо развитие и да прибягнат към своеобразен прикрит протекционизъм чрез прилагането на тези норми. Всичко това обяснява защо е изключително трудно да се води спокойно обсъждане в многостранните институции относно тези стандарти, особено в Световната търговска организация, тъй като тя съвпада с все по-честата поява на социалната клауза в двустранните търговски споразумения.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ние подкрепяме доклада относно правата на човека и социалните и екологични стандарти в международните търговски споразумения, защото трети държави, които не спазват правата на трудещите се и отказват да играят активна роля в борбата против изменението на климата, доста често се конкурират нелоялно с дружества от ЕС.

Нашите предприятия трябва да спазват изключително взискателни стандарти за закрила на трудещите се, да плащат високи надници и данъци, да се съобразяват със законите, които налагат стриктен контрол върху емисиите в околната среда и да се подчиняват на условия, наложени от регламентите за местно планиране. Конкурентните предприятия в трети държави като Китай и Индия очевидно не са обект на такъв контрол и правила и техните крайни продукти са силно конкурентоспособни по отношение на тези от Европа.

Когато говорих в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на междупарламентарната среща по въпросите на енергетиката, аз призовах ЕС да използва своето влияние в Световната търговска организация, за да позволи на Европа да наложи въглероден данък на държавите, които не подписват споразуменията относно измененията в климата. Същият аргумент следва да се приложи по отношение на онези държави, които произвеждат по начини, много различни от установените в Европа, като използването на детски труд, или държави, които не предоставят на своите работници техните права.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Аз гласувах за приемането на резолюцията относно правата на човека и социалните и екологични стандарти в международните търговски споразумения. Европейският съюз се основава на принципи, които включват зачитане на правата на човека. Затова той отдава толкова голямо значение на съблюдаването на правата на човека навсякъде по света.

Договорът от Лисабон потвърждава, че външните действия на Европейския съюз, от които международната търговия е неразделна част, следва да се извършват съобразно същите принципи като тези, на които се основава ЕС. Ето защо аз напълно подкрепям практиката на включване на правнообвързващи клаузи относно правата на човека в международните споразумения на Европейския съюз. Бих искала да привлека вниманието обаче към необходимостта те да бъдат изпълнявани и към факта, че държавите, които не спазват установените правила, ще трябва да понесат възможни икономически последствия.

В съответствие с параграф 15 от резолюцията, аз считам, че е от критично значение всички споразумения за свободна търговия да съдържат договорени социални и екологични стандарти, включително: списък на минималните стандарти, които трябва да бъдат съблюдавани от всички търговски партньори на ЕС, както и списък на допълнителните конвенции, които следва да бъдат приложени постепенно и гъвкаво, като се има предвид развитието на икономическото положение и социалните и екологични проблеми на даден партньор.

По-конкретно, аз подкрепям включването във всички бъдещи търговски споразумения на забрана на детския труд. Аз подкрепям също и разширяване на сътрудничеството в областта на правата на човека между СТО и основните институции на ООН.

Доклад: Мария Неделчева (A7-0275/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) През 2009 г. Европейският омбудсман е регистрирал 3 098 жалби, 727 от които попадат в обхвата на правомощията му. Европейският омбудсман е създаден с Договора от Маастрихт през 1992 г. като посредник между европейските граждани и органите на Европейския съюз. Европейските граждани и предприятия, институции и всяко лице, което живее или пребивава законно в държава-членка, имат право да подават жалби до омбудсмана. Омбудсманът се избира след избора на Европейския парламент за срока на мандата на Парламента и разследва случаите на лошо администриране, които са доведени до неговото внимание. Омбудсманът изготвя годишен доклад за дейността. Гласувайки в полза на настоящата резолюция, се обвързвам с общото одобрение, изразено от Европейския парламент, за тази жизненоважна брънка във веригата на демокрацията.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Институцията Европейски омбудсман гарантира правото на всеки гражданин, залегнало в Хартата на основните права, „засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“. Влизането в сила на Договора от Лисабон укрепва демократичната легитимност на омбудсмана благодарение на избирането му от Парламента и разширява мандата му, така че да обхваща общата външна политика и политиката на сигурност, както и дейността на Европейския съвет. Гласувах в полза на настоящата резолюция, тъй като приветствам резултатите от дейността през 2009 г. Средната продължителност на разглеждане на жалбите е скъсена с четири месеца през 2009 г. и повече от половината от процедурите са завършили с постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора. Това свидетелства за ефективното сътрудничество между омбудсмана и институциите и органите на Съюза. Считам, че е необходимо да се повиши доверието на гражданите в ЕС и неговите институции и преди всичко да се гарантира, че гражданите могат да получат исканата от тях информация и да имат вяра в способността на институциите на ЕС да защитават техните права.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в полза на доклада, защото с дейността си омбудсманът помага на европейските институции да вземат прозрачни решения, до които да имат достъп всички граждани и юридически лица. Влизането в сила на Договора от Лисабон укрепва демократичната легитимност на омбудсмана благодарение на избирането му от Парламента и разширява мандата му, така че да обхваща общата външна политика и политиката на сигурност, както и дейността на Европейския съвет. Прозрачността, достъпът до информация и зачитането на правото на добра администрация представляват предварителни и необходими условия за доверието на гражданите в способността на институциите да отстояват права им. Най-често срещаното твърдение за лошо администриране беше липсата на прозрачност. Затова е важно да се гарантира, че гражданите получават бързи и съдържателни отговори на своите запитвания, жалби и петиции. Европейските институции и органи трябва да предоставят на гражданите исканата от тях информация. Приветствам сътрудничеството между Европейския омбудсман и омбудсманите и други подобни органи на национално, регионално и местно равнище в държавите-членки.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Ролята на европейската администрация е обширна и сложна. Гласувах в полза на доклада, защото считам, че е важно да се гарантира общественото доверие в европейските институции с ефективна администрация, прозрачни процедури и лесен достъп до инфраструктурата. Приветствам положителните резултати, които се изразяват в намаляване на броя на жалбите и подобряване на обработването им на европейско равнище.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Дейността на омбудсмана е от съществено значение и допринася за по-голяма прозрачност, с което доближава гражданите до ЕС и укрепва доверието им в способността на институциите да защитават техните права. Въпреки че през 2009 г. има леко намаление на броя на жалбите спрямо 2008 г. (с 9%), от започнатите 335 проверки 318 са доведени до край и приключени. Положителен е фактът, че 56% от процедурите са завършили с постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора или с решаване на въпроса. Това свидетелства за градивното сътрудничество между омбудсмана и институциите и органите на Съюза, които, в по-голямата си част, разглеждат подадените жалби като възможност да поправят някои допуснати грешки и да си сътрудничат с омбудсмана в полза на гражданите.

Искам да подчертая значението на влизането в сила на Договора от Лисабон, в който правото на добра администрация е включено сред основните права на гражданите на Съюза. Внесени бяха и две важни изменения: че омбудсманът следва да се избира, с което се укрепва неговата демократична легитимност, и че неговият мандат следва да се разшири, така че да обхваща общата външна политика и политиката на сигурност.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът относно дейностите на Европейския омбудсман през 2009 г. е от голям интерес, тъй като ни позволява да оценим дали и до каква степен връзката между институциите на ЕС и хората е прозрачна, бърза и ефективна. В действителност има много въпроси, по които Парламентът и Комисията изразяват мнението си, без да получават обратна връзка от обществото, с изключение на жалбите, подадени до омбудсмана.

Одобрявам доклада, но считам, че следва да се разясни по-добре ролята на Европейския омбудсман и дейността му, особено в държавите-членки, в които той не е добре познат. Не трябва да забравяме, че малкият брой жалби може да означава както че хората не забелязват много нередности, така и че нямат доверие в постигането на правно решение на техните проблеми. По-голямата публичност ще ни позволи да посочим с по-голяма сигурност кой от двата варианта важи в случая.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Омбудсманът е регистрирал общо 3 098 жалби през 2009 г. в сравнение с 3 406 през 2008 г., което представлява намаление с 9%. Жалбите касаеха: Европейската комисия (56%), администрацията на Европейския парламент (11%), Службата за подбор на персонал на Европейските общности (9%), Съвета (4%) и Съда на Европейския съюз (3%). Най-често срещаното оплакване беше свързано с лошото администриране и липсата на прозрачност, включително отказана информация, което е ключов фактор за гарантиране на обществената сигурност и доверието в ЕС. Това показа необходимостта от по-добро управление и по-голяма прозрачност в институциите, които могат да бъдат постигнати чрез съвместни усилия от страна на омбудсмана и на институциите, по-специално чрез постоянен обмен на добри практики.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в полза на доклада, който разглежда и подкрепя дейностите на омбудсмана през 2009 г. Омбудсманът предоставя важна връзка с гражданите и работата му помага за изграждане на доверие в институциите на ЕС и ги прави по-достъпни.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Целта на Европейския омбудсман е да осигури зачитане на правата на гражданите съгласно правото на ЕС на всички равнища в Съюза и поддържане на най-високи стандарти на администриране от страна на институциите и органите на ЕС.

Омбудсманът продължава усилията си за подобряване на качеството на информацията, предоставяна на гражданите и потенциалните жалбоподатели относно техните права, особено чрез Европейската мрежа на омбудсманите. Омбудсманът трябва да продължи да се стреми да осигури възприемане на насочен към гражданите подход от страна на институциите и органите на ЕС във всички техни дейности, като търси всякакви възможности за постигане на доброволно уреждане на споровете и започва повече проверки по собствена инициатива с цел установяване на проблеми и насърчаване на най-добрите практики.

Подкрепих доклада, тъй като той насърчава омбудсмана да продължи работата си с институциите за насърчаване на доброто администриране и добрата култура на обслужване и да увеличи полаганите от него усилия в областта на комуникацията, така че гражданите, на които би могло да се наложи да прибягнат до неговите услуги, да са съответно информирани за начина, по който да го направят, укрепвайки по този начин доверието им в Европейския съюз и неговите институции и повишавайки собствената ни надеждност.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Ролята на омбудсмана е много важна, тъй като спомага за сближаването на гражданите и европейските институции. Омбудсманът е регистрирал общо 3 098 жалби през 2009 г. в сравнение с 3 406 през 2008 г., което представлява намаление с 9%; въз основа на 335 жалби бяха започнати проверки, а 230 жалби бяха обявени за недопустими.

Повечето проверки, започнати от омбудсмана през 2009 г., засягаха Европейската комисия (56%). Жалбоподателите също така се оплакваха от администрацията на Европейския парламент (11%), Службата за подбор на персонал на Европейските общности (EPSO) (9%), Съвета (4%) и Съда на Европейския съюз (3%). Други двадесет и три институции и органи на ЕС бяха обект на още 59 проверки (17%). Цифрите, посочени в доклада, показват ясно ефективността на омбудсмана и значението му за прозрачните отношения между европейските институции и обществото.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах в полза на резолюцията, защото съм съгласен с необходимостта да се постигне по-голяма прозрачност по отношение на дейностите на Комисията и да се направи необходимото за сближаване на институциите на ЕС и гражданите. Подкрепих доклада, представен от омбудсмана, защото отразява неговите усилия за осъждане на лошото администриране и за постигане на по-голяма прозрачност чрез отговорите на жалбите, подадени от гражданите на ЕС по отношение на лошо администриране от страна на европейските институции и органи. С вота си подкрепям дейността на омбудсмана, който намира приемливи и за двете страни решения на многобройните жалби в сътрудничество с Европейския парламент. Също така считам за много положително, че резолюцията насърчава омбудсмана да образува проверки по собствена инициатива, за да решава систематично проявяващи се проблеми в рамките на институциите.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) От десетилетия Европейският съюз се стреми да намали бюрокрацията и да повиши прозрачността. Често това не се забелязва в Европейския парламент. Напротив, имам чувството, че бумащината се увеличава с всяка следваща година. Преди изслушванията във връзка с последните избори всички говореха за прозрачност. Благодарение на авторитета на длъжността си и правата, които идват с нея, членовете на Парламента могат да бъдат чути. Същото не може да се каже за гражданите на Европа. Затова имат Европейския омбудсман. Когато повече от една трета от започнатите проверки от омбудсмана се отнасят до липсата на прозрачност и когато 56% от всички случаи са завършили с постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора, това само потвърждава значението на омбудсмана. Не мога обаче да подкрепя изцяло твърденията на докладчика, поради което гласувам с „въздържал се“.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Защитата и зачитането на правата на човека е основен елемент на Европейския съюз и важната роля на Европейския омбудсман в това отношение не може да бъде пренебрегната. Ето защо гласувах в полза на доклада на г-жа Неделчева, защото ролята на Европейския омбудсман като защитник на зачитането на правата на човека не може да бъде пренебрегната. Тази важна фигура на европейско равнище се стреми да осигури възприемане на насочен към гражданите подход от страна на институциите във всички техни дейности, като търси всякакви възможности за постигане на доброволно уреждане на споровете и започва нови проверки с цел установяване на проблеми и насърчаване на най-добрите практики. Наличието на омбудсман, който с готовност и желание решава споровете и различията между гражданите, помага на хората с различни идеи, опит и планове да общуват и да живеят заедно. Това е отправната точка за укрепване и насърчаване на тази роля в Европа и за гарантиране, че тя е подходящо разяснена и справедливо изпълнявана.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Годишният доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2009 г. показва, че той е изключително активен. Новата правна рамка, която отразява промените в статута на омбудсмана, и влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който добавя общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) и дейността на Европейския съвет към мандата на омбудсмана, не забавиха темпото на работа. Средната продължителност на разглеждане на жалбите е скъсена от 13 месеца на девет месеца. Заслужава си да подчертаем очевидното желание от страна на институциите и органите на ЕС да разглеждат подадените до омбудсмана жалби като възможност да поправят допуснатите грешки и да си сътрудничат с омбудсмана в полза на гражданите.

Затова гласувах в полза на резолюцията, която одобрява годишния доклад за 2009 г. и представя насоки за бъдещето. Сред тях искам да подчертая: призива към омбудсмана да следи за зачитането на Хартата на основните права, която стана правно обвързваща с влизането в сила на Договора от Лисабон; призива към Комисията да изготви европейски закон за администрацията, който да бъде общ за всички органи, институции и агенции на Съюза; и призива към омбудсмана да проследи прилагането на новата процедура за подбор на персонал на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO).

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в полза на доклада, тъй като подчертава решаващата роля на омбудсмана за осигуряване на зачитането на правата на гражданите на ЕС и за насърчаване на култура на обществените услуги в рамките на институциите, основана на най-добрите практики в добрата администрация.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Годишният доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2009 г. беше официално внесен до председателя на Европейския парламент, г-н Buzek, на 19 април 2010 г. и омбудсманът, г-н Диамандорос, внесе своя доклад в комисията по петиции на 4 май 2010 г. Докладът представя общ преглед на дейността на Европейския омбудсман през последната година. Резултатите от различните проучвания са разпределени по категории в зависимост от естеството на случаите на лошо администриране или от съответната институция. Освен това беше публикуван преглед от шест страници. Новата публикация съдържа информация за най-важните резултати, постигнати от жалбоподателите, и представя основните политически проблеми, разглеждани през изминалата година.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Естествено гласувах в полза на годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман, защото като член на комисията по петиции многократно наблюдавах всеотдайния и обективен подход на г-н Диамандорос в неговата работа. Постиженията му са отлични: през 2009 г. 70% от проверките бяха приключени за по-малко от година, 55% – за впечатляващите три месеца.

Доклад: Chrysoula Paliadeli (A7-0293/2010)

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в полза на резолюцията относно специалния доклад на Европейския омбудсман, защото отбелязва, че омбудсманът е завършил проверка по собствена инициатива на правилата, които Комисията прилага при нарушения по отношение на публичния достъп до документи. Внесените от граждани на ЕС жалби са важен източник на информация за възможни нарушения на правото на ЕС. Комисията получава изключително голям брой жалби, които касаят лошо администриране. Затова е много важно Комисията да предприеме действия да гарантира, че исканията за достъп до документи получават бърз отговор. Следва да се положат усилия за укрепване на сътрудничеството с комисията по петиции на Европейския парламент и за обмен на информация с омбудсмана на регулярна основа. Омбудсманът следва да информира Европейския парламент относно проверките, които провежда, и резултатите от тях. Комисията следва да възприеме по-открито и активно отношение към информацията, свързана с процедурата за нарушение.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) За по-голяма коректност считам, че Парламентът трябваше да изслуша и члена на ЕК г-н Ферхойген в полза на случая. Затова не смятам, че съм в състояние да го оценя.

Подкрепям позицията на омбудсмана, тъй като считам, че сътрудничеството между институциите е и трябва да продължи да бъде една от силните страни на техните роли. Така закъсняването с отговорите и избягването не на законодателни, а на морални задължения, са признаци на достойно за порицание отношение. Изграждането на социален капитал, в смисъла, изразен от Путнам, всъщност излиза извън рамките на законното поведение и обхваща добросъвестност, съгласуваност и морал.

Затова независимо от причините на члена на Комисията със сигурност подкрепям омбудсмана.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Приветствам отличните институционални отношения между омбудсмана и комисията по петиции по отношение на взаимното зачитане на компетенциите и правомощията. Считам, че вече установената от омбудсмана практика да гарантира присъствието на представител на всички заседания на комисията по петиции вещае добро.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Специалният доклад на Европейския омбудсман последва отказа на Комисията да предостави на неправителствена организация, действаща в областта на опазването на околната среда, достъп до три писма от общо 18, изпратени от „Порше“ АД до члена на Комисията г-н Ферхойген във връзка с обмена на информация между Комисията и производителите на автомобили относно подхода по отношение на емисиите на въглероден диоксид от автомобили. След внесеното от омбудсмана искане за обосновано становище относно отказа за оповестяване на трите писма от страна на Комисията, тя отложи отговора си шест пъти за 15 месеца, като по този начин наруши принципите на добросъвестност и сътрудничество и навреди на междуинституционалния диалог и на публичния образ на ЕС. Отговорност на Парламента като единствения избран орган на ЕС е да пази и защитава независимостта на Европейския омбудсман при изпълнението на задълженията му към гражданите на ЕС и да следи за изпълнението на препоръките, които той е отправил към Комисията.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз оправомощава Европейския омбудсман да получава жалби от всеки гражданин на Съюза относно случаи на лошо администриране в действията на институциите или органите на Съюза. Жалбите, подадени от граждани на ЕС, представляват важен източник на информация относно евентуални нарушения на правото на ЕС.

В съответствие с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“. В контекста на консултациите, предвидени в член 4, параграф 4 на Регламент (ЕО) 1049/2001, Комисията трябва да определи срок за отговор на третата страна, автор на документа, и да прилага тези правомощия по начин, който й дава възможност да спазва собствените си срокове. Комисията не може да забавя или възпрепятства проверките на омбудсмана по отношение на достъпа до документи и следва да отговаря на омбудсмана незабавно, за да се изпълни задължението си за лоялно сътрудничество, предвидено от Договора.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Омбудсманът предоставя важна услуга на ирландските граждани. Ако считат, че ЕС или правителството не работи за тях, винаги могат да се обърнат към омбудсмана, да потърсят решение. Опитът ми показва, че омбудсманът помага на ирландските граждани задълбочено и професионално, и вотът ми в полза на доклада показва доверието ми в него.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в полза на доклада. Считам, че нежеланието за сътрудничество от страна на Комисията в този и други случаи рискува да подкопае доверието на гражданите в Комисията и да отслаби способността на Европейския омбудсман и на Европейския парламент да осъществяват адекватен и ефективен надзор върху Комисията и че това нежелание като такова е в противоречие със самия принцип на правовата държава, на който е основан ЕС. Подкрепям искането Комисията да даде гаранции на Европейския парламент, че занапред ще изпълнява задължението си за лоялно сътрудничество с Европейския омбудсман.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Ролята на Европейския омбудсман е ясно определена: да извършва проверки въз основа на жалби срещу институциите и органите на ЕС. Тези правомощия означават по-голяма прозрачност в отношенията между европейските институции и гражданите, дружествата, асоциациите и други организации със седалище в ЕС.

Жалбата, внесена от посочената в доклада неправителствена организация, касае достъп до документи на Комисията. Омбудсманът даде на Комисията срок от три месеца да представи обстойно становище, но това се случи едва след 15 месеца. Това поведение означава, че Европейската комисия нарушава задължението си да сътрудничи с Европейския омбудсман лоялно и добросъвестно по време на неговата проверка, и вреди не само на междуинституционалния диалог, но и на публичния образ на ЕС. Считам, че отговорност на Парламента като единствения избран орган на ЕС е да пази и защитава независимостта на Европейския омбудсман при изпълнението на задълженията му към гражданите на ЕС.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах в полза на резолюцията, защото съм съгласен с критиката към Комисията, че отдава приоритет на интересите на мултинационалната компания „Порше“ пред правото на достъп на обществото до документите на Парламента, Съвета и Комисията. Резолюцията критикува нежеланието за сътрудничество от страна на Комисията, което вреди както на междуинституционалния диалог, така и на публичния образ на ЕС. Подкрепата ми за резолюцията се основава на факта, че съм съгласен с критиката към неотменната липса на прозрачност от страна на Комисията, която постоянно нарушава принципа на лоялно сътрудничество между европейските институции с „общата практика на забавяне и възпрепятстване, прилагана от Комисията по отношение на разследванията на омбудсмана в случаи, свързани с достъпа до документи“.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Институциите на ЕС обикновено си сътрудничат много добре с Европейския омбудсман. Ако всичко е регламентирано в ЕС, например сроковете за плащане за предприятията, изглежда странно, че Комисията, когато се консултира с трета страна, не може да определи срок за тази трета страна по начин, който й позволява да спазва собствените си срокове. Ако вземем под внимание факта, че Комисията е успяла да спази вътрешните за ЕС срокове в по-малко от едва една пета от случаите, това показва незачитане на добрия тон. Жалко е, че е необходим специален доклад на омбудсмана, за да се направи публично достояние нещо толкова просто като достъп до документи, на което гражданите на ЕС имат право. Цитирам думите на омбудсмана: гражданите имат право да знаят какво вършат ЕС и неговата администрация. Бих могъл да добавя, че нашите граждани имат право да знаят също така как Европейският съюз харчи данъците и къде се пилеят средства. Затова мога да гласувам само в полза на доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в полза на специалния доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент във връзка с проектопрепоръката до Европейската комисия по жалба 676/2008/RT, която е свързана с прекомерните забавяния на отговор от страна на Комисията до омбудсмана. Съгласна съм с притесненията и критиките на омбудсмана, защото прекомерните забавяния на отговора, независимо от случая, представляват нарушение на задължението за лоялно сътрудничество, предвидено от Договора от Лисабон.

Забавянето на отговора е всъщност възпрепятстване на работата на омбудсмана и поради това съм съгласна, че трябва да се определят срокове за отговор на Комисията. Те трябва да бъдат стриктно спазвани, за да не се застраши общественото доверие в европейските институции.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Специалният доклад на омбудсмана последва внесена жалба след отказа на Комисията да оповести три писма, изпратени от „Порше“ АД до члена на Комисията г-н Ферхойген, и последвалите шест удължавания на срока за представяне на обстойно становище относно проектопрепоръката на омбудсмана. Много важно е това да не се повтаря. Институциите на ЕС имат задължението да си сътрудничат добросъвестно и е жизненоважно да го зачитат, за да се запази общественото доверие в европейските институционални играчи.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес гласувахме специалния доклад на Европейския омбудсман във връзка с проектопрепоръката до Европейската комисия по жалба 676/2008/RT.

През март 2007 г. неправителствена организация, действаща в областта на опазването на околната среда, поиска достъп до определени документи съгласно Регламент (ЕО) 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

Европейският парламент, от името на комисията по петиции, подкрепя критичните забележки на Европейския омбудсман и неговата препоръка до Комисията във връзка с жалба 676/2008/RT и признава, че прекомерното забавяне на отговора до омбудсмана в този случай представлява нарушение на задължението на Комисията за лоялно сътрудничество, предвидено в Договора за функционирането на Европейския съюз.

Освен това комисията по петиции счита, че нежеланието за сътрудничество от страна на Комисията в този и други случаи, свързани с достъпа до документи, рискува да подкопае доверието на гражданите в Комисията и да отслаби способността на Европейския омбудсман и на Европейския парламент да осъществяват адекватен и ефективен надзор върху Комисията.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Специалните доклади са най-силното оръжие, което е на разположение на Европейския омбудсман. Решенията на омбудсмана не са правно обвързващи и поради това той разчита на силата на убеждението, на способността да убеждава чрез обосновани аргументи и понякога, на публичността и на силата на общественото мнение. Малкият брой специални доклади, които Европейският омбудсман трябваше да представи на Европейския парламент (17 за периода от 1995 г. насам), свидетелства за сътрудничеството, което е налице между институциите на ЕС в преобладаващия брой случаи. Част от основанията за това сътрудничество обаче са свързани с наличието на правомощията за изготвяне на специални доклади до Европейския парламент. Особено когато се съставя проектопрепоръка, съзнаването на факта, че следващата стъпка може да бъде специален доклад, често помага въпросната институция или организация да бъде убедена да промени позицията си. Следователно специални доклади следва да бъдат представяни единствено във връзка с важни въпроси, по които Парламентът може да помогне за това, въпросната институция или организация да промени позицията си. В качеството си на политически орган Европейският парламент разполага с правомощието да разглежда специалните доклади на омбудсмана както по отношение на процедурата, така и на характера на подхода и действията.

Доклад: Eva Lichtenberger (A7-0291/2010)

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах за резолюцията. Договорът за Европейския съюз определя отговорностите на държавите-членки във връзка с прилагането на законодателството на ЕС, а на Комисията — като пазител на Договорите, като са делегирани компетенциите и отговорностите, с които се гарантира правилното прилагане на закона. Предвид приложното поле на правото на ЕС и размера на Европейския съюз, гражданите, заинтересовани групи от гражданското общество и дружествата имат много съмнения и въпроси. Пилотната програма на ЕС стартира през 2008 г., за да се гарантира, че правото се разбира и прилага правилно. Съгласно тази програма е създадена поверителна онлайн база данни за обмен на съобщения между службите на Комисията и органите на държавите-членки, за да наблюдават как се прилага правото на ЕС и да образуват производства. Съгласен съм с изразеното в резолюцията становище, че тази инициатива е подходящ отговор на потребността от сътрудничество между всички институции на Европейския съюз в интерес на една добре функционираща и ориентирана към гражданите система. Считам, че като институция, представляваща гражданите на ЕС, Европейският парламент трябва да получи достъп до тази база данни, за да упражнява контрол върху изпълнението от страна на Комисията на задълженията й на пазителка на Договорите.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах за резолюцията, защото в сегашната си форма годишните доклади на Комисията „относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз“ не дават на гражданите или на техните институции достатъчно информация за действителното състояние на прилагането на правото на ЕС. В обобщението на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на Общността се акцентира повече върху транспонирането, отколкото върху действителното прилагане. Комисията само споменава официалните производства, образувани срещу държавите-членки, които не са транспонирали правото на ЕС в своите национални правни системи. Ето защо гражданите и Парламентът трябва да бъдат информирани, когато Комисията започва производство за нарушение във връзка с неправилно или незадоволително транспониране на правото на ЕС, както и да им бъдат предоставяни подробности във връзка с тези нарушения. Освен това Договорът от Лисабон предвижда възможността гражданите да определят законодателната програма и да спомагат за осигуряването на правилното прилагане и спазване на правото на Европейския съюз и прозрачността и надеждността на свързаните процедури.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Жалко е, че няколко държави-членки подценяват значението на правилното и навременно прилагане на правото на ЕС. Незадоволителното и късно транспониране, както и неправилното прилагане и правоприлагане на законодателството създават правна несигурност и не позволяват на обществото и дружествата да се възползват от предимствата на единния пазар. През 2008 г. 55% от законодателството, което трябва да се транспонира, се транспонира със закъснение, като в много случаи то е от две или повече години. Въпреки че фактите сочат подобрение с 15% през тази година, не трябва да забравяме, че законодателството, което трябва да се транспонира, е намаляло с 40%.

Неприемливо е, че през май 2009 г. имаше 22 директиви, чиито срокове бяха изтекли преди две години, а процедурата по транспонирането им все още беше открита в една до пет държави-членки. Изключително важно е да се засили сътрудничеството между институциите на ЕС и националните органи, както и между администрациите на държавите-членки, с цел да се осигури по-добро, по-ефективно и навременно прилагане на правото на ЕС, както и да се установят на ранен етап всякакви проблеми при прилагането.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Европейският съюз е юридическо лице, което се базира на договори и законодателни актове, е важно те да бъдат прилагани правилно и по един и същи начин във всички 27 държави-членки. Знаем обаче, че държавите-членки често не успяват правилно да прилагат или транспонират стандартите от правото на ЕС или ги транспонират погрешно или непълно. Както комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите подчертава, „незадоволителното и късно транспониране и неправилното прилагане и правоприлагане на законодателството води до правна несигурност и не позволява на гражданите и дружествата да извличат максимални ползи от единния пазар“. Следователно е изключително важно държавите-членки да не подценяват значението на правилното и навременно прилагане на правото на ЕС, а Комисията да информира надлежно Парламента за състоянието на прилагането на правото на ЕС.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Незадоволителното и късно транспониране и неправилното прилагане и правоприлагане на законодателството води до правна несигурност и не позволява на гражданите и дружествата да извличат максимални ползи от единния пазар. Ето защо е изключително важно да има по-тясно и постоянно сътрудничество между институциите на ЕС и националните органи, както и между администрациите на държавите-членки, с цел да се осигури правилно, ефективно и навременно прилагане на правото на ЕС. Във връзка с това е от решаващо значение Парламентът и националните парламенти да използват новата рамка за сътрудничество, установена чрез Договора от Лисабон, и да извършват годишни прегледи на процеса на прилагане в избрани области на единния пазар.

Бих искал да подчертая параграфа от доклада, в който се отправя призив към Комисията да продължи да изготвя подробни данни относно всички видове нарушения и да предостави свободен достъп до всички тези данни на Парламента, за да му се даде възможност да изпълнява своята контролна роля. Съпоставянето и категоризирането на тези данни трябва да бъде съобразено с предходните годишни доклади, за да се улесни Парламентът при изготвянето на съдържателни оценки на постигнатия от Комисията напредък.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада. Той прави оценка на контрола, осъществен от Комисията, върху прилагането на правото на Европейския съюз през 2008 г. Анализът в него е насочен към доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за оценка на проекта „EU Pilot“, в който Комисията предлага оценка на резултатите от проекта „EU Pilot“ след 22 месеца дейност. Комисията повдига някои основни въпроси относно функционирането на „EU Pilot“ и относно ролята на гражданите за гарантиране на спазването на правото на Съюза по места, като отправя искане към Европейската комисия да предостави съответните данни, за да се осъществи анализ на стойността, която внася „EU Pilot“ към съществуващата процедура за нарушение. Комисията предлага също да се призове Европейската комисия да предложи „процедурен кодекс“ относно процедурата за нарушение с ново правно основание – член 298 от Договора за функционирането на ЕС — с цел укрепване правата на гражданите и повишаване на прозрачността.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Годишните доклади относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз са важни за изготвянето на оценки във връзка с начина на прилагане на правото на ЕС от държавите-членки. През 2008 г. 55% от законодателството, което трябва да се транспонира, се транспонира със закъснение, като в много случаи то е от две или повече години. Въпреки че фактите сочат подобрение с 15% през тази година, не трябва да забравяме, че законодателството, което трябва да се транспонира, е намаляло с 40%. Следователно можем да направим извода, че все още предстои да се измине дълъг път преди стандартите, определени в правото на ЕС, да се транспонират правилно и навременно от държавите-членки. Единствено гражданите и предприятията ще могат да се възползват напълно от предимствата на единния пазар едва след реализирането на тази цел.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Оценките са средство, с което, когато е необходимо, се внасят корекции. Докладът за оценка на проекта „EU Pilot“ постави редица въпроси в отговорната комисия, поради което Европейската комисия беше приканена да предостави съответните данни. Трябва да разгледаме въпроса за това кое е по-разумно в конкретни случаи: проектът „EU Pilot“ или предишните процедури за установяване на нарушения на Договора. Във връзка с това възможностите за преразглеждане на процедурите за установяване на нарушения на Договора също не трябва да се пренебрегват. Важното е, че независимо каква форма, преглед или комбинация от двете се избере в бъдеще, това не трябва да води до повече бюрокрация, и по-специално трябва да отговаря на целта на ЕС за по-голяма прозрачност. Въпреки че докладът съдържа някои добри предложения, той не може да изпълни конкретните цели. Поради тази причина се въздържах от гласуване.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Днес гласувах в подкрепа на доклада относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз. Той се съсредоточава върху ефективността на проекта „EU Pilot“ по отношение на насърчаването на сътрудничеството между Комисията и държавите-членки с цел гарантиране на правилното прилагане на Договорите.

Докладът подчертава необходимостта от приемане на процедурен кодекс под формата на регламент, изготвен с цел да се повиши прозрачността и да се осигури по-добра защита на правата гражданите, който да определи основните аспекти на производството за установяване на нарушение, в това число уведомления, крайни срокове, право на изслушване и необходимост от посочване на основанията. Като пазител на Договорите, оттук нататък Комисията ще трябва да предоставя пълна информация във връзка с всяка добавената стойност от проекта „EU Pilot“ при процедурата за производство за установяване на нарушение.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на 26-я годишен доклад относно контрола по прилагането на правото на Европейския съюз (2008 г.) е да се хвърли светлина върху проблемите във връзка с прилагането и транспонирането на правото на ЕС. Ако този документ бъде изготвен правилно на базата на задълбочен, систематичен подход, той може да действа като механизъм за наблюдение и рационализиране на развитието на правото на ЕС.

Липсата на нови методи и непълната информация в годишния доклад провокираха критики от страна на Парламента, които подкрепям, като гласувам в подкрепа на доклада Lichtenberger.

Трябва обаче да подчертая, че освен да предизвиква липса на доверие в европейските институции, закъснението на правилното прилагане и транспониране на правото на ЕС засяга всички европейци и отключва ефекти като липсата на възможност да се радваме на правата, създадени чрез законодателството, води до правна несигурност и лишава обществеността от възможност да се възползва напълно от предимствата на вътрешния пазар. Ето защо подкрепям искането Комисията да продължи да изготвя подробна информация относно всички видове нарушения и да предостави на Парламента свободен достъп до нея, за да му даде възможност да изпълнява задълженията си за упражняване на контрол върху изпълнението от страна на Комисията на задълженията й на пазителка на Договорите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че е необходимо да за изготви оценка на добавената стойност на проекта „EU Pilot“ към съществуващите процедури за управление на досиетата на случаите на нарушения. От това, разбира се, зависи и предоставянето на съответните данни. Бих искал да посоча също така, че, както споменах в доклада, националните съдилища са от жизненоважно значение за прилагането на правото на Европейския съюз. Следователно е необходимо да се подкрепят усилията на ЕС за укрепване и координиране на професионалното обучение на националните съдии и правните специалисти като цяло.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Настоящият доклад прави оценка на контрола, осъществен от Комисията, върху прилагането на правото на Европейския съюз през 2008 г. Анализът в него е насочен към „Доклада за оценка на проекта „EU Pilot“, в който Комисията прави оценка на постиженията на проекта „EU Pilot“ след 22 месеца на изпълнение. Комисията повдига редица основни въпроси относно функционирането на проекта „EU Pilot“ и ролята на гражданите за гарантиране на спазването на правото на ЕС по места, като отправя искане към Европейската комисия да предостави съответните данни, за да се осъществи анализ на добавената стойност, която внася „EU Pilot“ към съществуващата процедура за нарушение. Комисията предлага също да се призове Европейската комисия да предложи „процедурен кодекс“ за процедурата за нарушение с ново правно основание, предвидено в член 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с цел укрепване правата на гражданите и повишаване на прозрачността.

Доклад: Ivo Belet (A7-0286/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейските аудиовизуални практики доведоха до един плуралистичен медиен модел, изграден около двойната система. Тази уникална система позволява публичните радио- и телевизионни разпространители и търговски оператори да работят в едно балансирано и взаимно допълващо се отношение. Цифровата революция създаде нови предизвикателства в рамките на тази двойна система. Появата на нови комуникационни канали и алтернативни мрежи застрашава стария ред. За да се запази допълващият се характер на старата система и да се освободи място за новите начини на комуникация, е необходимо европейското радио- и телевизионно разпространение да се реформира. Това е целта на резолюцията, за която гласувах: тя има за цел да разгледа тройното предизвикателство на модернизацията, сближаването и зачитането на плурализма.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Електронните медии са сред най-важните източници на информация на разположение на гражданите на държавите-членки на Европейския съюз и като такива са важен фактор за формирането на ценностите и мненията на хората. Медийното пространство в Европейския съюз е единствено по рода си. Като се основава на истински баланс между публичните и комерсиалните радио- и телевизионни разпространители, то гарантира широк спектър от свободно достъпни предавания и допринася за медийния плурализъм, културното и езиково разнообразие, редакционната конкуренция и свободата на изразяване. Гласувах за резолюцията, защото Европейският парламент подкрепя целта за запазване на силни и забележими публични медии, като същевременно ги адаптира към изискванията на цифровата ера и дава възможност на потребителите да преминат от аналогова към цифрова телевизия. Смятам, че държавите-членки трябва по-добре да разгледат цифровите разлики и да гарантират, че с цифровизацията всички хора във всички региони ще имат равен достъп до обществените медии.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Електронните медии са сред най-важните източници на информация на разположение на гражданите на държавите-членки на Европейския съюз. Като такива, те са важен фактор за формирането на ценностите и мненията на хората. Една балансирана европейска система играе основна роля за насърчаването на демокрацията, социалното сближаване и интеграция и свободата на изразяване с акцент върху опазването и насърчаването на медийния плурализъм, медийната грамотност, културното и езиково разнообразие и спазването на европейските стандарти, свързани със свободата на печата.

Комисията трябва да адаптира авторското право към новата цифрова ера, като позволи на електронните медии да продължат да предлагат разнообразно европейско съдържание с добро качество, както и да разгледа конкретни начини за улесняване на повторното използване на архивно съдържание и въвеждането на разширени системи за колективно лицензиране и лесни системи за „обслужване на едно гише“ за получаването на права.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) В едно демократично европейско общество е от жизненоважно значение гражданите да имат достъп до информация и да са в състояние да участват в обществения дебат. Съществуването на независими и конкурентни аудиовизуални и печатни медии е от съществено значение. При настоящата ситуация, пред която е изправен аудиовизуалният сектор в Европейския съюз, е в интерес на обществото да се запази така наречената „двойна система“ и да се гарантира, че е налице истински баланс между обществените и частните радио- и телевизионни разпространители. Това е единственият начин, по който може да се гарантира, че е налице достатъчно голямо разнообразие от предавания, като по този начин се допринася за медийния плурализъм, културното и езиково разнообразие, редакционната конкуренция в медиите и свободата на изразяване.

Наличието на силна, работеща публична медийна система, която не е подложена на политически натиск или загуба на редакционна независимост и която разполага с достатъчно финансиране, е от първостепенно значение. Трябва обаче винаги да се подхожда внимателно, за да се избегне застрашаването на лоялната конкуренцията с други заинтересовани страни на пазара. Ролята на Европейския съюз е да се опита да събере различните заинтересовани страни в медийния сектор с цел да се поддържа една здравословна, жизнеспособна промишленост. Смятам, че прилагането на механизма за контрол наблюдение на медийния плурализъм може да изиграе важна роля в тази насока.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Не съм достатъчно възрастна, за да си спомня времето, когато радио- и телевизионното разпространение е било държавен монопол, но ако бъде честна, това не ми липсва.

Независимо от факта, че огромните пречки в крайна сметка ограничат достъпа на нови играчи на пазара и въпреки че конкуренцията в сектора затова е винаги ограничена поради структурни причини, лично аз станах свидетел на значителна промяна в конкурентоспособността в областта на телевизионното разпространение.

Въпреки това не смятам, че една изцяло публична система е изобщо възможна, защото в крайна сметка това допълнително ще попречи на стремежа за ефективност вследствие на наличието на конкуренти, което ще бъде в ущърб на потребителите. От друга страна, една чисто комерсиална телевизионна система може да няма интерес да работи по цели от интерес на широката общественост или да излъчва образователни предавания, които не винаги са печеливши от гледна точка на броя на зрителите, но които по самото си естество са необходими. Ето защо двойната система трябва да бъде запазена, при условие че са налице правила за свободна, здравословна конкуренция и при условие че се извършват проверки с цел да се предотврати тайно споразумение между публичните и частните електронни медии, като същевременно се зачитат редакционните решения и се има предвид социалната функция на предаванията.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Публичните електронни медии трябва да запазят независимостта си от политиката и да разполагат с достатъчно финансиране за осигуряване на висококачествени информационни предавания, които предлагат улеснен достъп на всички граждани във всяка област в съответна страна. В същото време смятам, че прилагането на новите технологии ще спомогне за създаването на висококачествени програми, предназначени за всяка категория зрители. Трябва да се обърне по-голямо внимание на младите хора, които са винаги в челните редици на новите технологии, и затова има необходимост от предавания, които са конкретно насочени към тях, включително чрез интернет.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз редовно призовава за зачитане на свободата на изразяване в различни трети страни, но трябва да прави това, което проповядва. Резолюцията, приета на 25 ноември с голямо мнозинство, призовава държавите-членки да сложат край на политическата намеса в съдържанието на публичните медии и припомня, че спазването на европейските стандарти по отношение на свободата на изразяване, медийния плурализъм и независимост и на финансирането на публичните медии трябва да бъде приоритет за всички държави-членки. Парламентът предлага Европейската аудиовизуална обсерватория да оцени как държавите-членки прилагат тези стандарти и настоява държавите-членки да поемат отговорност, ако не успеят да изпълнят ангажиментите си. Парламентът разглежда това гласуване и като възможност да се подчертае необходимостта от подходящо и стабилно финансиране, за да могат обществените медии да продължат да бъдат независими, както и от прозрачна собственост на частните електронни медии. На последно място, държавите-членки се приканват да приемат законодателство за електронното излъчване в интернет, като се измени законът за авторското право да отразява реалностите на новата цифрова ера.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото той е за необходимостта обществените медии от публичния и частния сектор да продължат да развиват съответните си дейности, без да бъдат подложени на политически и икономически натиск. Двойната европейска система може да изиграе ключова роля за насърчаване на демокрацията и свободата на изразяване, както и за запазване и насърчаване на медийния плурализъм и културното и езиково разнообразие.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Значението да се гарантира плурализъм на електронните медии се дължи на ключовата роля, които тези медии играя в обществото ни от гледна точка на информация и плурализъм, както и насърчаването на права, свободи и гаранции, които ясно допринасят за едно по-добре информирано и ангажирано общество. Ето защо е от първостепенно значение да се гарантира, че тези услуги имат финансова и редакционна автономия, както и че не им се дава възможност да бъдат политизирани или да отстъпват на икономическите интереси. В Португалия неотдавна се появиха съобщения за възможна намеса от страна на правителството в областта на новините, включително замяната на редакторите на ежедневник и радиостанция, заедно с внезапното прекратяване на новинарска програма на комерсиален телевизионен канал и замяната на генералния й директор. Имаше и няколко случая, където журналисти, които са изразявали критика, са били отстранени, както и предполагаем план за дружество, в което държавата има мажоритарен дял, да придобие акции в медийно дружество, което притежава частен канал. С оглед на това е от съществено значение да се даде предимство на една двойна система на Европейския съюз, която гарантира независимост на всички равнища и която гарантира свободата на изразява в публичните и частни радио- и телевизионни програми, като се има предвид, че последните не са защитени от политическа намеса.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Медийното пространство в Европейския съюз се характеризира с така наречената „двойна система“. Съвместното съществуване на публични и комерсиални радио- и телевизионни разпространители гарантира голямо разнообразие от предавания. Това допринася за медийния плурализъм, културното и езиково разнообразие, редакционната конкуренция (от гледна точка на качество и многообразие) в медиите, както и свободата на изразяване. Бих искал да подчертая необходимостта държавите-членки да разгледат цифровото разделение между градските и селските райони и да гарантират, че с цифровизацията всички хора във всички региони ще имат равен достъп до обществените медии, както и да предложат атрактивно, качествено съдържание за младите хора, които имат достъп до медиите.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Основното послание, което искахме да предадем с доклада, е, че трябва да запазим независимостта на обществените медии. В допълненията към проекта за доклада настояхме за необходимостта да се правят назначения в управителните съвети въз основа единствено на компетенции, а не на политически пристрастия.

Освен това ние се опитахме да направим възможно най-ясно нашето желание не само за публични станции с високо качество и атрактивно съдържание, но и за интеграцията на нови платформи, като се имат предвид най-новите технологии. Един въпрос, за който настоявахме, бяха инвестициите в обществени медии, без които е невъзможно да се работи с високи стандарти.

  Timothy Kirkhope (ECR), от името на делегацията на британските консерватори, в писмена форма. – (EN) Делегацията на британските консерватори подкрепи доклада, защото в него се признава, че в рамките на „Протокола от Амстердам“ е от изключителната компетенция на държавите-членки да определят обществените услуги и да осигурят финансиране на медиите в публичния сектор. Това е от значение за Обединеното кралство, заради уникалния метод на финансиране на „Би Би Си“ и ние приветстваме потвърждението, че Европейският парламент няма да се опита да се намеси в методите на финансиране, използвани в Обединеното кралство за финансиране на „Би Би Си“.

Имаше два въпроса, които британската делегация не може да подкрепи в доклада: призивът търсачките и доставчиците на интернет услуги да осигурят средства за финансирането на създаването на съдържание в интернет и призивът Европейската аудиовизуална обсерватория да събира данни за националните радио- и телевизионни разпространители в публичния сектор. Затова британската делегация поиска отделно гласуване на тези параграфи и гласува против тях. Като цяло обаче докладът представлява балансиран подход към темата и поради тази причина делегацията на британските консерватори подкрепи доклада.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам резолюцията, която потвърждава ангажимента на Парламента към двойната система, в която частните и обществените медии играят своите роли, независимо от политически и икономически натиск, и призовава достъпът до висококачествени предавания да се гарантира, независимо от платежоспособността на аудиторията и потребителите.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Рядко се случва в залата да се защитава обществена услуга. Въпреки че имам известни резерви по отношение на идеята, че двойната система задължително дава възможност за медиен плурализъм, и въпреки че смятам, че е невъзможно да се отделят частните медии от финансовите въпроси, бих искал да похваля доклада, който се обявява в подкрепа на запазването на общественото радио- и телевизионно разпространение. Само обществените електронни медии могат да се контролират от суверенното население и могат да позволяват на всички достъп до плуралистична информация с високо качество – нещо, което не е така във Франция днес, нито в няколко държави, в които цари олигархия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Всички сме свидетели на известна степен на политическа намеса в Европейския съюз по отношение на услугите, предлагани от обществените и частни електронни медии. Неотдавна в Португалия имаше различни любопитни ситуации, в които бяха прекратени новинарски програми, а водещите на новините и ръководителите на телевизионни станции бяха заменени без някаква ясна основателна причина, което предполага политическа поръчка.

Въпреки че си струва да се знае, че обществените електронни медии са по-податливи на този вид натиск, частният сектор също не е имунизиран и приходите му често зависят от продажба на рекламно пространство на държавния сектор. Обществеността има правото на обществено и частно радио- и телевизионно разпространение, което е независимо и има обективен подход към цялото си съдържание. С оглед на това съм убеден, че двойната европейска система ще играе ключова роля за насърчаването на демокрацията и свободата на изразяване, както и за опазването и насърчаването на медийния плурализъм, както и културното и езиково разнообразие.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Информацията е злато. За да се предостави на гражданите обективна информация и да се изпълни задачата на образованието, разполагаме с обществени оператори в областта на телевизията и медиите. В замяна на излъчването на висококачествени предавания тези оператори имат право на финансиране от такси. Електронните медии са основният източник на информация за гражданите. Някои обществени медии доста успешно промениха предаванията си в резултат на конкуренцията с частни медии. Най-добрият пример за това е британският оператор „Би Би Си“. Други като австрийската „ORF“ не само страдат вследствие на все по-малък рейтинг, но и те не са в състояние наистина да отговорят на изискванията за безпристрастност и обективност, заради влиянието на политическите партии. Освен това частните електронни медии започнаха разискване дали таксите за излъчване всъщност са законни, защото обществените оператори, разбира се, също печелят от доходи от реклама. Понеже организацията и рамковите условия са различни в отделните държави-членки, не може да бъде взето решение за стандартизация на равнището на Европейския съюз. Ето защо се въздържах от гласуване.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Свободните и независими медии са един от основните стълбове на демокрацията. Гласувах за доклада, защото споделям мнението, че обществените електронни медии, които не са предмет на политически натиск или търговски интереси, са много важа част от тази система. Тенденциите в момента обаче не са окуражаващи. В някои държави обществените електронни медии са изправени пред все по-голям политически натиск и финансирането им става зависимо от добрата воля на политическата партия, която е дошла на власт. Другаде бизнес структурите имат все по-голямо влияние върху електронните медии. Споделям мнението, че културата и медиите винаги ще останат в компетенциите на държавите-членки. Смятам обаче, че институциите на Европейския съюз също могат да изиграят ключова роля. Те могат да спомогнат за обмен на примери на добри практики и в определени случаи могат да информират за и осъждат случаи на злоупотреби. По време на икономическата криза обществените електронни медии трябва по-добре да се възползват от възможността да получат заеми при облекчени условия от Европейската инвестиционна банка, които биха спомогнали за модернизиране на инфраструктурата и биха вдигнали нивото на обществените електронни медии, като по този начин им помогнат да се приспособят към предизвикателствата на XXI век.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Belet относно публичното радио- и телевизионно разпространение. Европа вече навлезе в цифровата епоха и институциите трябва да гарантират баланса в двойната система, създадена между частния сектор и обществените медии. Цялата система трябва да се основава на рейтинга на радио- и телевизионните разпространители, които са в състояние да повлияят на общественото мнение като цяло. Коригирането на финансирането от Европейския съюз на публичното радио- и телевизионно разпространение на държавите-членки е от съществено значение, защото то е пряко свързано с демократичните, социални и културни нужди на всяко общество, както и с необходимостта от запазване на плурализма на медиите и гарантиране на разнообразна информация и свобода на изразяване. Понеже тази тема е отговорност на националните органи на отделните държави-членки, Европейският съюз се надява, че ще бъдат дадени по-големи стимули на обществените оператори с цел да се възобнови една услуга, която в много държави страда под тежестта на политиката и цензурата, както и да се предотврати дисбаланса при конкуренцията с частния сектор, която понякога бива нелоялна.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Плурализмът в медиите може да се запази, единствено като се гарантира, че частните и обществените медии могат да съществуват съвместно без пречки или дискриминация. За да се постигне тази цел обаче, трябва да се отговори на две предпоставки. Първо, трябва да се гарантира, че както обществените, така и частните медии не изостават по отношение на цифровата ера, като модернизират услугите си без – и това е важно – да се увеличават разходите на потребителите, и второ, че в новата цифрова среда се запази жизнеспособно пространство за съвместното съществуване на радиото и телевизията с другите източници на информация като журнали и вестници, особено след като печатните медии се намират в пълна рецесия в цяла Европа. С други думи е необходимо подходящо финансиране и национално планиране в държавите-членки.

Европейският съюз може и трябва да покаже подкрепата си за тези параметри както чрез финансиране, като например от инвестиционния фонд за цифровизация на медиите, така и чрез координиране на обмен на най-добри практики при процедурата за цифровизация на радиото и телевизията между държавите-членки. Смятам, че тези въпроси са добре подчертани в доклада и затова гласувах за него.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно публичното радио- и телевизионно разпространение в цифровата ера: бъдещето на двойната система, защото смятам, че ролята на обществената телевизия в едно мултимедийно общество трябва да вземе предвид концентрацията и плурализма на медиите в Европейския съюз, медийната грамотност в света на цифровите технологии, разнообразието на медийното съдържание и гарантирането на независимостта на обществените електронни медии в информационното общество.

В действителност двойната медийна система, в която частните и обществените медии играят ролята си независимо от политически и икономически натиск, е от съществено значение, за да се гарантира достъп до информация с високо качество и за да се насърчи самата демокрация. Обществените и частни медии имат важна роля по отношение на европейската аудиовизуална продукция, културното разнообразие и идентичност, информацията, плурализма, социалното сближаване, насърчаването на основните свободи и функционирането на демокрацията.

Подкрепям направените препоръки с акцент върху стимулите за обмен на най-добри практики между държавите-членки и по-тясно сътрудничество между националните медийни регулатори в рамките на Европейската платформа на регулаторните органи (ЕПРА).

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Смятам, че е от съществено значение за Европейския съюз да обедини различните заинтересовани страни в медийния сектор с цел да се премине към създаването на здравословна и икономически жизнеспособна промишленост. Заради бързите промени в медиите, особено цифровите медии, ще е необходимо да се намерят нови решения и това неминуемо ще доведе до определянето на една „нова медийна екология“.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Радио- и телевизионното разпространение е специален сектор. Той влияе на ценностите и мнението на хората и продължава да бъде основният източник на информация за по-голямата част от гражданите на Европейския съюз. Затова има и специално значение за опазването и насърчаването на основните ценности и демокрацията, включително социалното сближаване. Както се посочва в директивата за аудиовизуалните медийни услуги, аудиовизуалната сцена на Европейския съюз се характеризира с така наречената „двойна система“. Съвместното съществуване на обществени и комерсиални електронни медии гарантира наличието на голямо разнообразие от предавания. Това допринася и за плурализма в медиите, културното и езиково разнообразие, редакционната конкуренция (от гледна точка на качеството и многообразието на съдържанието) и свободата на изразяване. Всичко се постига отчасти чрез едно силно, жизнеспособно публично радио- и телевизионно разпространение с подходящо финансиране. При една добре работеща двойна система публичните оператори могат да повишат нивото на пазара.

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. – (FR) Електронните медии са изправени пред технологична революция: цифровизацията на медийното съдържание и неговата достъпност, благодарение на интернет, революционизира парадигмата в тази област. През седемдесетте години на XX век комерсиалните и обществените оператори се бориха да получат честоти на излъчване в лицето на държавните монополи. Днес големият брой възможности, с които разполагат потребителите за достъп до мултимедийно съдържание, означава, че трябва да се определи нужният баланс между обществени и частни електронни медии. За какво се застъпваме в доклада? Трябва да се обърне специално внимание на публичното радио- и телевизионно разпространение, като се има предвид концентрацията на собственост на медиите и търговската конкуренция, ако искаме то да допринесе без политическа намеса за запазването на публичното пространство, което предоставя висококачествени предавания и обективна информация. Искаме от държавите-членки да осигурят достатъчни средства в подкрепа на цифровизацията на общественото радио- и телевизионно разпространение и преди всичко за борба с опасното цифрово разделение.

Независимо дали става въпрос за селски или градски райони, независимо дали са бедни или богати, всички трябва да имат равен и висококачествен достъп обществено радио- и телевизионно разпространение. И накрая, с оглед на различието при приходите между гиганти като „Гугъл“ и сайтовете, които се изброяват, трябва да помислим как търсачките могат допълнително да допринесат за финансирането на създаване на съдържание.

Предложение за резолюция (B7-0624/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността не е първата резолюция относно тези въпроси, която Съветът е приел по време на своето просъществуване. Въпреки това тя трябва да бъде разглеждана като плодотворен момент за интегрирането на принципа на равенство между половете, тъй като жените вече се вземат под внимание в операциите, свързани със сигурността и мироопазването. За да отбележим десетата годишнина от приемането на текста, която съвпада с Международния ден за борба срещу насилието спрямо жените, с моите колеги се постарахме да изразим готовността на Европейския парламент да поеме ангажимент към насърчаване на изпълнението на целите, заложени в резолюцията, предимно чрез действия, предприемани от страна на Европейския съюз. Посредством Общата политика на сигурност и отбрана на ЕС, новата Европейска служба за външна дейност и в партньорство с други международни стратегически структури за сътрудничество искаме да подобрим положението на жените в тежко засегнатите от конфликти региони.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах за резолюцията, тъй като трябва да бъде обърнато голямо внимание на сигурността на жените при разгръщането на мироопазващи мисии и по време на въоръжени конфликти. Бих искала да подчертая, че трябва постоянно да се извършва преглед на политиката на ЕС за права на човека, когато става въпрос за изработване на всеобхватна стратегия за правата на човека за отделните държави и за оценка на насоките на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета, на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и борбата с всички форми на дискриминация по отношение на тях. Трябва да се отбележи, че когато са част от широко разпространени и системни практики, изнасилването и сексуалното робство са признати от Женевската конвенция за престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

Нещо повече: изнасилването вече е признато и за елемент от престъплението геноцид, когато се извършва с намерението за унищожаване, пълно или частично, на определена целева група. Ето защо ЕС трябва да предприеме конкретни действия за преустановяване на безнаказаността на извършителите на сексуално насилие спрямо жени и деца. Освен това съществува необходимост от създаване на кодекс за поведение на персонала на ЕС, служещ във военните и гражданските мисии, който да подчертава, че сексуалната експлоатация е неоправдано и престъпно поведение.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Жените, мирът и сигурността са области, на които трябва да се обърне най-голямо внимание. Десетата годишнина от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН е една възможност за постигане на напредък в тези области, каквито са и всички текущи прегледи на политиките на ЕС, особено относно правата на човека и борбата срещу насилието спрямо жени, използването на деца във въоръжени конфликти и борбата срещу всички форми на дискриминация. В допълнение, друг аспект, който виждам като свързан с доклада, е фактът, че той призовава към насърчаване на участието на жените в процесите на помирение, изграждане на мира и предотвратяване на конфликти, което е още една причина да гласувам в подкрепа на приемането на резолюцията.

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Отношението към жените и децата и тяхната сигурност в засегнатите от въоръжени конфликти региони около ЕС са повод за все по-голяма загриженост. От жизненоважно значение е да се направи всичко възможно с цел да се ограничат последиците от едно такова положение на нещата в тези региони. По тази причина реших да подкрепя предложението за резолюция.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах против общото предложение относно десетата годишнина от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, тъй като то поддържа изопачена гледна точка относно равенството между половете. Според мен равенството не се постига чрез включването на жени във военни организации и международни полицейски сили. Също така сигурността на жените, по смисъла на Резолюция 1325 на ООН, се обезпечава чрез постоянни работни места, свързани с предотвратяването на конфликти с помощта на граждански и мирни средства, а не чрез военна намеса. В противоречие на това, подложената на гласуване резолюция призовава да се назначат повече жени в полицейски и военни мисии, а Европейският съюз да изпрати повече жени като офицери и войници в мисиите на Общата политика на сигурност и отбрана. Друга причина, поради която гласувах против резолюцията, е това, че бяха отхвърлени предложенията за изменение, внесени от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, от които са изключени тези призиви и в които се настоява повече жени да бъдат включени в мисията на ЕС за реформа на сектора за сигурност (EUSEC) и полицейската мисия (EUPOL), както и да бъде осигурено по-силно женско присъствие в Демократична република Конго.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Сега отбелязваме десетата годишнина от тази първа резолюция на ООН относно единствените по рода си и несъразмерно големи последици от въоръжените конфликти върху жените. Надявам се, че Европейският съюз ще се възползва максимално от този повод, за да изпрати силен политически сигнал и да укрепи усилията за нейното изпълнение, независимо дали чрез политически насоки, или чрез увеличаване на финансовите ресурси. Надявам се също и че текущият преглед на политиката на ЕС за правата на човека ще доведе до изработване на всеобхватна стратегия за правата на човека и за оценка на насоките на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета, както и на положението на децата при въоръжени конфликти, имаща за цел борба с всички форми на насилие и дискриминация.

Считам, че създаването на Европейска служба за външна дейност ще допринесе повече за изпълнението на тези резолюции, а същевременно трябва също така и да изтъкне ролята на ЕС в тази област. Бих искал да поздравя десетте държави-членки, включително Португалия, които вече приеха национални планове за действие за изпълнение на резолюцията, и се надявам, че останалите държави-членки ще последват този пример възможно най-скоро.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Намирам за учудващ факта, че Съветът за сигурност на ООН първи се е поинтересувал от специфичното положение на жените в засегнатите от войни региони едва преди десет години. Днес обаче трябва да отчетем постигнатите резултати и да продължим в същата посока. Европейският съюз е достатъчно чувствителен, за да взема под внимание подобни теми. По-конкретно, настъпил е моментът да направим следващата крачка и да признаем, че жените претърпяват различни травми, преживяват определени ситуации и страдат от определени ограничения много по-интензивно от средностатистическия мъж. Ето защо дадох пълната си подкрепа за резолюцията, тъй като всеки, който възнамерява да донесе мир в засегнатите от конфликти региони, първо трябва да постигне мир в индивидуален план. За да се постигне това, определянето на целта е най-добрият начин да се използват ресурсите по по-ефективен начин – цел, която да преследваме, особено ако резултатът е искрената и мила усмивка на една жена.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) За съжаление всички положени утвърждаващи усилия – резолюциите и националните и международни планове за подобряване на равнището на закрила на жените в засегнатите от конфликти региони – се провалиха в опитите за премахване на това варварско средство, до което често се прибягва в съвременното военно дело: сексуалното насилие. Точно обратното: безнаказаността осигурява условия за разпространението на тази практика, която е диаметрално противоположна на нашите ценности.

Многократно съм говорила открито, заедно с други хора, срещу груповите изнасилвания, извършвани в Конго, Либерия и други засегнати от конфликти региони, особено в Африка. На-сериозният проблем е, че се докладва за инциденти за извършени жестокости на един хвърлей разстояние от базите на въоръжените сили на ООН. Освен това хилядите жени, станали жертви на сексуално посегателство и насилие, биват осъдени в бъдеще да носят белега на социалното заклеймяване и бремето на ужасни болести, като например ХИВ. Европейският съюз трябва да засили своите действия за борба с тези тежки нарушения на правата на човека, така че резолюциите на ООН да означават нещо повече от лист хартия.

Международният ден за борба срещу насилието спрямо жените, който отбелязваме на 25 ноември, трябва да ни напомни още и че жените стават жертви на домашно насилие, което се случва тревожно често, съпружеско изнасилване, сексуален тормоз и трафик на хора.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Когато мислим за въоръжените конфликти и за най-традиционните сценарии за една война, ние си представяме мъжете като главните жертви. За съжаление обаче факт е, че навсякъде по света, където има въоръжени конфликти и заплахи за мира, жените и децата често са първите и най-многобройни, макар и мълчаливи жертви. Жените се изправят срещу безбройни заплахи от страна на практиките на варварски обичаи, нарушаващи техните права, независимо дали в условията на войни и конфликти, или в условията на бедност и социално изключване. Ето защо е от съществено значение Европа да не забравя за жените, които страдат от ежедневни нарушения на основните им права като правото на живот и физическо благоденствие – жени, осъдени на смърт чрез пребиване с камъни; жени, на които се отказва достъп до образование; жени, които са принудени да избягат и живеят като бежанци, за да могат да упражнят свободата, дадена на всички ни чрез Хартата на основните права; както и жени, които са дискриминирани само заради своя пол. По същество, от жизненоважно значение е Европа да не забравя, нито да обръща гръб на всички жени, на които все още не е гарантирано едно бъдеще на свобода и надежда.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Насилието спрямо жените в зоните на конфликт често е проекция на дискриминация по полов признак, която за съжаление е налице още от мирно време. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като съм съгласен, че има необходимост от отпускане на финансови и човешки ресурси за участието на жените и интегрирането на принципа на равенство между половете в областта на външната политика и политиката на сигурност. Бих искал да изтъкна необходимостта от създаване на подходящи публични процедури за внасяне на жалби в рамките на мисиите на Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО), имащи за цел облекчаването по-конкретно на осъждането на сексуалното и свързаното с пола насилие, както и призива върховният представител/заместник-председател на Комисията да включва подробен доклад относно жените, мира и сигурността в оценката на мисиите на ОПСО на всеки шест месеца.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме против резолюцията, защото считаме, че не е достатъчно наличието в гражданските и военните мисии на гледна точка, вземаща под внимание пола. Проблемът с дискриминацията спрямо жените няма да бъде решен, нито броят на войните ще бъде увеличен, само като се включат повече жени във военните мисии за намеса във войни и окупации, като например в Ирак и Афганистан. Действителността ни разкрива, че случаят не е такъв.

Считаме, че военните операции не помагат да се защитят правата на жените, а по-скоро увеличават нарушенията на тези права. Само чрез предотвратяването на конфликти и прилагането на граждански мерки в конфликтни ситуации може да се изпълни обещанието, съдържащо се в Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН.

Ето защо сме разочаровани, че предложените изменения, които внесохме за обсъждане, не бяха приети.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес е 25 ноември, Международният ден за борба срещу насилието спрямо жените. С днешното гласуване на предложението за обща резолюция относно десетата годишнина от приемането на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността искаме да изпратим ясно послание за поетия от нас ангажимент като членове на ЕП, но преди всичко като европейски граждани. Съвсем правилно отбелязваме тази десета годишнина, за да не забравим, че 80% от жертвите на войните са цивилни лица, предимно жени и деца. Темата за основните права на човека и разширяването на обхвата на тяхната защита трябва винаги да бъде централна в разискванията в рамките на ЕС с цел да ни се предостави възможност да разработим съвместни и резултатни стратегии за закрила и на жени, и на деца. Наблюдаваме все повече прояви на насилие спрямо тези категории граждани, но заедно с усилията си трябва да гарантираме, че от извършителите на тези престъпления ще бъде потърсена персонална отговорност след намесата на съдебните органи, трябва да създадем определени съществени условия, за да гарантираме, че това явление ще бъде сведено до най-ниската възможна степен, с цел предотвратяване на конфликти и даване на принос към възстановяването на региони, които са били засегнати от тези конфликти.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за резолюцията, която призовава за отпускане на специфични финансови, човешки и организационни ресурси за участието на жените и интегрирането на принципа на равенство между половете в областта на външната политика и политиката на сигурност; призовава за изпращане на повече жени в полицейските и военни мисии, в мисиите в областта на правосъдието и правовата държава, както и при мироопазващи операции, в дипломатически мисии и усилия за изграждане на демокрация; призовава държавите-членки на ЕС активно да насърчават жените да участват в техните двустранни и многостранни отношения с държави и организации извън ЕС.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпреки че отбелязваме десетата годишнина от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, има още много какво да се направи в тази област, особено по отношение на насилието спрямо жените, насоките на ЕС относно използването на деца във въоръжени конфликти и борбата с всички форми на дискриминация по отношение на тях. Сега е време да обединим силите си, за да гарантираме, че ще постигнем тази цел.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Въпреки че съм съгласен с много от основните идеи, включени в резолюцията, особено с необходимостта от постигане на напредък в гледната точка, вземаща под внимание пола, в рамките на сътрудничеството за развитие, гласувах против нея, тъй като се противопоставям на увеличаването на броя на полицейските служители и на войниците, независимо дали мъже, или жени, защото това увеличаване представлява разпространение на вълната на военизиране в Европейския съюз. Резолюцията „подчертава, че е важно ЕС да назначи повече жени – полицейски служители и войници в мисиите на Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО)“, което е в противоречие с подкрепата от страна на моята група за девоенизиране на ОПСО. Нещо повече: в нея постоянно се споменава Европейската служба за външна дейност, на която многократно съм се противопоставял, тъй като тя е по-нататъшна стъпка в ескалацията на военизирането на европейската външна политика.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Въпреки че Резолюция 1325 от 31 октомври 2000 г. показва, че държавите членки на ООН са осъзнали поледиците от въоръжените конфликти върху жените, насилието, което те понасят по време на войните, и важната роля, която биха могли да играят в предотвратяването и решаването на конфликти, десетата годишнина от приемането на резолюцията, която отбелязваме днес, е също и възможност да направим преглед. В това отношение можем да посочим Резолюции 1820 (2008) и 1888 (2009), които за първи път изрично признаха употребата на сексуално насилие за военна тактика – нещо, което изисква специфичен отговор по отношение на политиката и сигурността.

Бихме могли да споменем и назначаването на г-жа Wallström на длъжността специален представител по проблемите на „сексуалното насилие, засягащо жени и момичета по време на въоръжени конфликти“. Този сериозен проблем заслужава цялото ни внимание. Ето защо, в качеството си на съпредседател на Съвместната парламентарна асамблея, лично аз исках тя да бъде в центъра на нашето разискване по време на пленарното заседание на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, което ще се проведе на 2 декември в Киншаса.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Жените продължават да бъдат обект на дискриминация в много държави по света. Насилието спрямо жени е на дневен ред, а това е особено драматично в конфликтни ситуации. Изследванията разкриват, че жените в кризисни региони, засегнати от военни конфликти, често биват изнасилвани и/или стават обект на сексуално робство. Главна цел трябва да бъде наказването на сексуалното насилие спрямо жени като престъпление срещу човечеството, включително в раздираните от войни региони на света. Все пак – а и западните нации също носят отговорност за това – при всички случаи сексуалната експлоатация е неоправдано и престъпно поведение. Докладът разглежда важни проблеми и затова гласувах в негова подкрепа.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Насилието спрямо жените в зоните на конфликт често е проекция на дискриминация по полов признак; като се има предвид също и че тази година Международният ден за борба срещу насилието спрямо жените съвпада с десетата годишнина от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, това би могло и/или трябва да отбележи началото на засилен дневен ред за изпълнение на резолюцията, за което не може да се отбележи напредък без политическо ръководство на най-високи равнища и без увеличени ресурси. Считам, че въпросът трябва да се разгледа надлежно при текущия преглед на политиката на ЕС за правата на човека чрез отпускане на специални финансови, човешки и организационни ресурси за участието на жените и интегрирането на принципа на равенство между половете. Считам, че това е повод и изходен пункт за целенасочени действия за подобряване, укрепване и развитие на интеграцията на жените. Въпросите, свързани с жените, мира и сигурността, трябва да се превърнат в неделима част от планирането и програмирането на външните финансови инструменти за демокрация и права на човека, развитие и сътрудничество между народите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Изминаха 10 години от приемането на Резолюции 1325 (2000) и 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; налице е и Резолюция 1888 (2009) относно сексуалното насилие срещу жени и деца при въоръжени конфликти. Тези резолюции подчертават отговорността на всички държави за преустановяване на безнаказаността и преследване на виновните за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, включително свързаните със сексуално насилие и други престъпления спрямо жени и момичета.

Изминаха десет години от приемането на гореспоменатите резолюции, и както е подчертано в резолюцията, за която гласувах, предстои ни да извървим дълъг път. Международният ден за борба срещу насилието спрямо жените, отбелязан на 25 ноември – денят, съвпадащ с този на гласуването на въпросната резолюция – не е просто поредният ден, а призив за пробуждане по отношение на ситуация, която все още продължава. Тези въпроси трябва да се разгледат на най-високо равнище и да останат в дневния ред на политиката, докато не бъде изкоренено това бедствие, което не признава раса, възгледи и възраст.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 31 октомври 2000 г., постановява, че в хода на историята жените не са били включвани в процеса на изграждане на мира и сигурността в никоя от нациите, и призовава за равноправното участие на жените на всяко равнище — от предотвратяването на конфликти до възстановяването в етапите след конфликти и поддържането на мира и сигурността. Десетата годишнина от приемането на резолюцията трябва да отбележи началото на нов дневен ред, който ще бъде въведен и не може да бъде изпълнен без политическа подкрепа на най-високо равнище и без необходимите ресурси. Европейският съюз трябва активно да насърчава назначаването на възможно най-голям брой жени на ръководни длъжности с цел координиране и гарантиране на последователност в политиките и действията на ЕС, както и наблюдение на изпълнението на поетите от него ангажименти.

Европейският съюз трябва да назначи поне пет жени на ръководни длъжности в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и да се съобрази с равновесието между половете по отношение на наетите специалисти. Същевременно ЕСВД изисква създаването на организационна единица, отговаряща за проблемите, свързани с пола, с поне една длъжност на пълен работен ден във всеки географски отдел и делегация на ЕС, посветена на аспектите, свързани с пола, с поета отговорност към жените, мира и сигурността.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Надявам се, че десетата годишнина от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН ще отбележи началото на засилен дневен ред за изпълнение на поетите ангажименти по отношение на жените, мира и сигурността.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Доволен съм, че резолюцията беше приета. Тя изтъква, че десетата годишнина от приемането на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН трябва да отбележи началото на засилен дневен ред за изпълнение на резолюцията, за което не може да се отбележи напредък без политическо ръководство на най-високи равнища и без увеличение на наличните ресурси. Тя силно препоръчва този въпрос да се разгледа надлежно при текущия преглед на политиката на ЕС за правата на човека, когато става въпрос за изработване на всеобхватна стратегия за правата на човека за отделните държави и за оценка на насоките на ЕС относно насилието спрямо жени и момичета и относно децата и въоръжените конфликти и борбата с всички форми на дискриминация по отношение на тях; освен това тя призовава за отпускане на специфични финансови, човешки и организационни ресурси за участието на жените и интегрирането на принципа на равенство между половете в областта на външната политика и политиката на сигурност

  Charles Tannock (ECR), в писмена форма. – (EN) Групата на европейските консерватори и реформисти (групата ECR) от все сърце подкрепя равните права и възможности и отсъствието на дискриминация по полов признак спрямо всички жените, както гласи Резолюция 1325 на ООН; силно се застъпва и за неоценимата роля на жените в областта на мира и сигурността и осъжда варварското и ужасяващо отношение към жените и децата в зоните на конфликт.

Групата ECR обаче винаги е била последователна в своето противопоставяне на определянето на квоти за жени в рамките на националните, регионални и международни институции, както и срещу създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Много съм доволен, че беше приета резолюцията относно десетата годишнина от приемането на Резолюция 1325 на ООН относно жените, мира и сигурността, още повече че това се случва на символичната дата 25 ноември — Международният ден за борба срещу насилието спрямо жените. Бих искал да подчертая необходимостта от увеличаване на участието на жените във всяка една област на действия, включително в работата по помирението, договарянето и изграждането на мира, прилагането и опазването на мира и предотвратяването на конфликти. От съществено значение за всички присъстващи страни е да се вземат под внимание специфичните нужди на жените; при това само чрез засилено присъствие на жените на място ще успеем да подобрим положението.

Нещо повече: като осигурим по-голяма видимост на жените на място, ще си създадем възможност за повишаване на осведомеността на населението относно антихуманното естество на използването на изнасилването като средство за водене на война, а навярно и ще преустановим безнаказаността на извършителите на подобно насилие.

В заключение, това засилено присъствие ще ни позволи да изградим взаимно доверие между цивилните лица, жертви на конфликтите, които са предимно жени и деца, от една страна, и работещите на място, от друга.

Предложение за резолюция (B7-0622/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като смъртността при пчелите се увеличава, а броят на пчеларите намалява. Това е проблем за селското стопанство и биологичното разнообразие, тъй като 76% от производството на храни и 84% от растителните видове са зависими от пчелното опрашване. Бих искал да се застъпя за повече изследвания, за да се гарантира прилагането на по-добри решения и подкрепа за мерки за насърчаване на биологичното разнообразие и смекчаването на последствията от нестабилността на климата. Животът на пчела работник е много кратък и силно чувствителен към промените на околната среда. Това означава, че производството на мед също е засегнато не само от все по-голямата несигурност по отношение на продължителността и стабилността на сезоните, но също така от увеличаващата се вреда от външни източници като употреба на пестициди и акари, наред с другото. Следователно настоящите програми следва да бъдат разширени в рамката на новата обща селскостопанска политика, за да можем да открием по-ефективни решения на това равнище.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) 2010-та беше обявена за Европейска година на биологичното разнообразие, за да се насочи вниманието към заплахата за биологичното разнообразие в света. Секторът на пчеларството, който е важен източник на заетост и доходи в селските райони, е също така подложен на риск поради нарастването в последно време на смъртността при пчелите и болестите по пчелите. Гласувах в подкрепа на тази резолюция, в която Европейският парламент призовава Комисията да финансира конкретни изследвания, които да подобрят знанията и разбирането на факторите, оказващи влияние върху здравето на пчелите. В резолюцията се посочва, че генетично модифицираните култури и разпространението на токсини чрез цветния прашец могат да окажат въздействие върху болестите по пчелите и смъртността при пчелите. Като се има предвид, че зърнените, плодовите и зеленчукови култури в Европа зависят от пчелното опрашване, тези култури и земеделието като цяло са изправени пред огромен риск от различни заболявания. Считам, че след като сме изправени пред подобна несигурност, Европейската комисия трябва незабавно да извърши независимо изследване, с което ще се оценят въздействията от генетично модифицираните култури и разпространението на токсини чрез цветния прашец върху околната среда и върху конкретни видове, и да гарантира, че тези данни са обществено достъпни.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Пчелите играят съществена роля в екологичното равновесие и тяхната смърт оказва сериозно въздействие върху хранителната верига. Настоящият доклад се застъпва за необходимостта да се насърчи и подобри сектора на пчеларството, особено на равнището на статистическите данни за производствените прогнози за мед, подобряването и хармонизацията на програмите за мониторинг и научни изследвания, по-ясни правила във връзка с етикетирането относно произхода на меда, разработването на програми за пчеларството и на свързано с тях законодателство, и разработването на новаторски и ефективни препарати срещу акара Вароа.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Мултипликационният ефект на опрашването, който представлява съотношението между икономическата стойност на самото опрашване и стойността на произведения мед като резултат от него, води до изключителни икономически резултати.

Ето защо, във време, когато се търсят всички видове ефективност, няма смисъл да се изостави дейност, чието съотношение разходи/приходи показва колко глупаво е подобно решение. Тъй като причините не се откриват в икономическите фактори, а по-скоро във външните условия, аз считам, че докладът на Комисията улучва целта, когато в него има стремеж да бъдат сравнени всички фактори, които понастоящем възпрепятстват пчеларството.

Считам също така, че си заслужава да се насърчи тази дейност чрез допълнителни мерки и че всеки научен принос в това отношение следва да се приветства.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Считам, че Европейската комисия трябва да приспособи обсега и финансирането на европейската ветеринарна политика, за да отчете особеностите на пчелите и пчеларството с цел осигуряване на по-ефективен контрол на заболяванията по пчелите и достъп до ефективна и стандартизирана ветеринарна медицина в целия Европейски съюз, в сътрудничество с организации на пчеларите.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Налице е силна нестабилност на цените на европейския пазар на пчелен мед, тъй като 40% от него понастоящем зависи от вноса, като поставя пчеларите на територията на ЕС, включително и тези в Португалия, в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията по отношение на меда от трети държави. Според официалната статистика има 17 291 пчелари в Португалия, 38 203 пчелни стопанства и 562 557 колонии. Производството през 2009 г. възлиза на 6 654 тона мед и 235 тона восък, което представлява 1,9% от производството на мед в ЕС, което е 351 000 тона. Дейностите на пчелите и пчеларството са от решаващо значение за поддържането на екосистемите, екологичното равновесие на флората и опазването на биологичното разнообразие, както и в икономическо отношение е дейност, за която има смисъл да бъде опазвана и насърчавана в Европа, така че да стане по-малко зависима от вноса.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Пчелите са от съществено значение за опрашването на културите, за поддържането на екологичното равновесие и са начин за опазване на биологичното разнообразие. Ето защо спадът в броя на колониите е достоен за съжаление и ние се нуждаем от научни данни, които да ни позволят да разберем механизмите, които подпомагат разпространението на тези видове и разработват начини за гарантиране на тяхното опазване. Считам, че е особено важно да се съсредоточим върху европейския мед, който постепенно бива изместван от други видове с по-ниско качество, които не изпълняват критериите за производство в ЕС.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Пчеларството е един от селскостопанските модели с най-слабо въздействие върху околната среда и следователно дейността е особено подходяща за защитените райони. Пчеларството е широко разпространено в моя регион и представлява важен пример за управление на земята, както и символ на история, традиция и местна идентичност. От много години пчеларството във Венето произвежда продукти с отлично качество и подпомага поддържането на най-необлагодетелстваните райони. Секторът обаче не може да продължи да дава подобни резултати, ако Европейският съюз не го подпомогне чрез финансиране заедно с националните, регионалните и местните органи. Както е посочено в предложението за резолюция, важно е да се предоставят стимули за изследвания във връзка със заболяванията по пчелите и да се подкрепят европейските производители в сблъсъка им с конкуренцията от трети държави след отварянето на пазара на ЕС за вносен мед. Ето защо аз ще гласувам в подкрепа на това предложение.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз изразих съгласие с този доклад, тъй като секторът на пчеларството играе стратегическа роля в обществото, като предоставя обществена услуга с екологична стойност. Днес е налице тревожно намаляване на броя на опрашващите насекоми, включително медоносните пчели. Освен това 84% от растителните видове и 76% от производството на храни в Европа са зависими от пчелното опрашване, чието икономическо значение е много по-голямо от стойността на произведения мед. Четиридесет процента от европейския пазар на пчелен мед зависи от вноса, а отварянето на пазара на ЕС за мед от трети държави в миналото постави пчеларите на територията на ЕС в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията. Ето защо ние трябва да подкрепим бъдещото развитие на европейското пчеларство, което допринася за запазване на биологичното разнообразие. Важно е да се следва цялостен и устойчив подход, включително аспекти като развитието на селските райони, изменението на климата и биологичното разнообразие, особено чрез подпомагане на мерки за запазване и разширяване на площите с пчелна паша. Също така е важно да се подкрепя сектора на пчеларството в Европа по още по-широкообхватен и съгласуван начин, като се използват допълнителни инструменти в рамките на бъдещата ОСП, включително мерки за насърчаване на биологичното разнообразие, смекчаване на отражението на изменението на климата, съхраняване на наследството на националните традиции и култури, които осигуряват заетост за много семейства в Европа, и да се гарантира и подобрява качеството и ефективното функциониране на пазара на продукти на пчеларството.

  Peter Jahr (PPE), в писмена форма. – (DE) Пчелите са много важни същества, тъй като без тях няма да има опрашване. Поради тази причина големият брой доклади относно намаляващия брой пчелни колонии е достоен за съжаление и изисква незабавно проучване. По-конкретно, това важи за селскостопанския сектор, тъй като той зависи изключително от полезната работа на пчелите. За съжаление, е очевидно, че индустриализацията и съвременния живот са направили по-трудно оцеляването на тези полезни пчели. Сценарии като масово унищожаване на пчели в резултат от акара Вароа, необяснимата масова миграция на пчелни колонии в САЩ и заплахата за пчелите от електросмог и от неправилно третирани семена, за съжаление, не са само изолирани инциденти. Поради тази причина приветствам факта, че днес Парламентът даде съгласие да бъде подкрепен секторът на пчеларството в бъдеще. Считам, че е важно да се съсредоточим върху изследвания относно пчелните популации.

Без точните научни данни ние няма да сме в състояние да идентифицираме проблемите и да се справим с тях ефективно. Надявам се, че ще успеем да обясним и предотвратим намаляването на пчелните колонии, за да можем да продължим да се възползваме от важната, многостранна роля на пчелите.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Пчеларството е изключително важно за селското стопанство, по-конкретно за опрашването, тъй като доходът от обработваеми култури и плодове зависи от опрашването на пчелите. Продължаващата пчелна смъртност в много региони е все по-обезпокоителна и трябва да се предприемат мерки за решаването на този проблем. Поради тази причина аз подкрепям резолюцията, в която Комисията е призована да включи заболяванията по пчелите в обхвата на европейската ветеринарна политика и да създаде план за действие за решаване на проблемите, свързани със смъртността при пчелите. Освен това Комисията е призована да гарантира, че подкрепата за пчеларството е запазена и увеличена в ОСП след 2013 г., като се гарантира продължаването на сектора. Четиридесет процента от европейския пазар на пчелен мед зависи от вноса, отчасти като резултат от отварянето на пазара на ЕС за мед от трети страни, а цените се доближават до границите на рентабилността.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно пчеларството, тъй като е важно да се осигури внимание за сектор, който опазва биологичното разнообразие и произвежда пълноценна храна като меда. Предвид тази роля е създадена разпоредба за увеличаване на годишната помощ в сектора в Европа от 26 млн. евро за 2008-2010 г. на 32 млн. евро за 2011-2013 г. Това финансиране ще бъде специално предназначено за подкрепа на пчеларството, включително чрез национални проекти за научни изследвания за нови методи за борба с високия процент на смъртност при пчелите, който неотдавна достигна тревожни нива. От друга страна обаче, е важно да се гарантира справедлива прозрачност в разпределянето на помощта и да се гарантират повече ресурси за държавите, които действително се нуждаят от тях. Гласувах в подкрепа на прилагането на система за събиране на данни до 2012 г. Това е стъпка в посока на прозрачността, за да се гарантира, че помощта е разпределена въз основа на резултатите от проучването на наличните кошери в различните държави-членки, а не въз основа на оценените данни. Счетох това за изключително важно за целите на гарантирането на справедливост във връзка с публичните разходи и защитата на тези, които действително практикуват дейности, свързани с пчеларството.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) През 2010 г., Европейската година на биологичното разнообразие, секторът на пчеларството в световен мащаб е силно застрашен, тъй като се регистрират загуби, които настъпват между 100 и 1 000 пъти по-бързо от обикновено. Секторът играе стратегическа роля в обществото, като предоставя обществена услуга с екологична стойност и пчеларството е ценен пример за природосъобразна трудова заетост (подобряване и опазване на биологичното разнообразие, екологично равновесие и опазване на растителния свят) и модел за устойчиво производство в селските райони. Ето защо приветствам настоящата резолюция, която прави предложения за подобряване на положението в сектора на пчеларството.

  Mario Mauro (PPE), в писмена форма. – (IT) Тревожното увеличение на смъртността при пчелите и спадът в броя на пчеларите биха могли да имат много сериозни последствия за производството на храни в Европа, тъй като, както всички знаем, повечето култури и растения зависят от опрашването.

Ето защо Парламентът трябва да призове Европейския съюз да увеличи подкрепата си за сектора на пчеларството с оглед на това, че общата селскостопанска политика следва да бъде подновена. Необходими са силни, специфични действия за решаване на този проблем и за предотвратяване на неблагоприятните последици както върху селскостопанския сектор, така и върху търговския сектор на икономиката ни.

Планът за действие за решаване на проблема със смъртността при пчелите, който се изисква в резолюцията, е само първата стъпка от серията мерки, които трябва да се приемат. Аз гласувах в подкрепа на това предложение.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС зависи в голяма степен от вноса в сектора на пчеларството, като 40% от меда, който консумираме, се внася. Като се има предвид значението на сектора на пчеларството, който играе стратегическа роля в обществото, като предоставя обществена услуга с екологична стойност, и като се има предвид, че пчеларството е ценен пример за природосъобразна трудова заетост (подобряване и опазване на биологичното разнообразие, екологично равновесие и опазване на растителния свят) и модел за устойчиво производство в селските райони, е в интерес на всеки този сектор да бъде подкрепен, за да се осигури неговия устойчив растеж и за да станем по-малко зависими от вноса от трети държави. В моята страна също секторът трябва да бъде подкрепен така, че ползите от него да се видят както в икономически, така и в екологичен аспект, и по начин, който ще доведе до увеличаване на производството на мед, което понастоящем възлиза едва на 1,9% от производството на мед в ЕС.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Подкрепих резолюцията относно положението в сектора на пчеларството, тъй като съм загрижен за сериозното намаляване на броя на пчелите, които са важни и незаменими поради основната им опрашваща роля, която, наред с другите опрашващи насекоми, оказва въздействие върху 84% от растителните видове. Ето защо аз считам, че е задължение да се помогне подобряването на положението в сектора, като се има предвид, както се посочва в резолюцията, че той „играе стратегическа роля в обществото, като предоставя обществена услуга с екологична стойност“. Също така съм доволен, че в резолюцията се отправя искане към Комисията да стане задължително за европейските и национални органи да провеждат консултации с пчеларите при разработването на програми за пчеларството и на свързаното с тях законодателство, тъй като считам, че това е стъпка напред към подобряване на участието на обществеността, а също и демократична стъпка напред. Аз също гласувах в подкрепа, тъй като съм съгласен с Комисията, която гарантира, че помощта на общата селскостопанска политика ще бъде увеличена след 2013 г.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Загубата на пчелни колонии е проблем за целия ЕС, като причините за него все още не могат да бъдат изцяло обяснени. Фактори като използването на продукти за растителна защита, неустойчивите селскостопански техники, изменението на климата, патогените и паразитите, липсата на храна и фуражи за пчелите, дължаща се на увеличаването на броя на монокултурите, са довели до значително намаляване на броя на медоносните пчели. Освен екологичните последствия, този факт има и икономическо въздействие, тъй като се увеличава количеството мед, което трябва да бъде внесено. За да сме в състояние да решим този проблем, европейското пчеларство следва да получи по-голяма подкрепа в бъдеще. В доклада се възприема изцяло балансиран подход и поради тази причина аз гласувах в негова подкрепа.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) През 2010 г. секторът на пчеларството претърпя значителни загуби и пчелите намаляха значително. Това въздейства отрицателно върху цялата околна среда и върху селското стопанство, тъй като пчелите са важни опрашители. Положението е особено лошо що се отнася до медоносните пчели. Ето защо аз гласувах в подкрепа на този доклад, в който се предприемат мерки за преодоляване на голямата смъртност при пчелите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам резолюцията, приета с голямо мнозинство на пленарната сесия в Страсбург на 25 ноември, включително сериозния принос на азорските пчелари, с които имаше пряк обмен на информация в проведена от мен консултация.

Независимо от това, окончателният текст на резолюцията не оправдава първоначалните ми очаквания, тъй като някои от важните аспекти за производителите като въпроса със стандартите за качество и етикетирането на вносния мед трябваше да бъдат разгледани по-задълбочено. Вероятно е това да не се е случило поради липсата на осведоменост относно някои от основните проблеми, пред които е изправен сектора. Това доведе например до невключването на местното етикетиране в окончателния текст на резолюцията.

И все пак, в резолюцията действително се решават важни проблеми както за азорските, така и за националните пчелари като цяло, след извършената работа в сътрудничество със сектора относно въпроси като вноса на мед от трети държави, който има сериозни проблеми с качеството и понастоящем е с неподходящо етикетиране; необходимостта да се продължи да се гарантира диверсификация на селското стопанство, за да се осигури опрашване; и накрая, значението на общите стандарти за качество и научни изследвания в рамките на ЕС.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Секторът на пчеларството играе стратегическа роля в обществото, като предоставя ценен пример за природосъобразна трудова заетост (подобряване и опазване на биологичното разнообразие, екологично равновесие и опазване на растителния свят) и е модел за устойчиво производство в селските райони. На европейско равнище този сектор се изправя пред множество предизвикателства и проблеми, по-конкретно въпроси, свързани с пускането на пазара, нестабилност на цените, трудности, свързани с набора на млади пчелари в сектора, намаляване на броя на пчелните колонии и увеличаване на смъртността при пчелите. Следователно е напълно разбираемо да се увеличи подкрепата за този сектор.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Доволен съм, че беше приета резолюцията, в която ЕП приветства доклада на Комисията от 28 май 2010 г. В резолюцията се отбелязва обаче, че действащите програми ще приключат в края на 2013 г. и се изразява загриженост относно многобройните предизвикателства и проблеми, пред които все още е изправен европейският сектор на пчеларството, които включват въпроси, inter alia, свързани с пускането на пазара, нестабилност на цените, набор на млади пчелари в сектора, застаряване на пчеларите в Европейския съюз, намаляване на броя на пчелните колонии и общите трудности, свързани със смъртността на пчелите, предизвикана от множество фактори. Освен това Комисията е призована да отговори положително на исканията на държавите-членки и на операторите например чрез подобряване на статистическите данни във връзка с производствените прогнози, включително прилагането на еднакви изисквания за качество за меда, и подобряване и хармонизация на програмите за мониторинг и научни изследвания за пчеларството.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Изразявам голямо задоволство от приемането на предложението на нашия чудесен колега и председател на комисията, г-н de Castro. Последствията, свързани с намаляване на броя на пчелите в света, са относително неизвестни на широката общественост, въпреки че пчелите играят основна роля в устойчивостта на хранителната ни верига. Нуждаем се от амбициозна политика за научни изследвания, за да можем да добием по-добро разбиране за механизмите, които допринасят за разпространението на видовете и по този начин да получим необходимите средства, за да ги опазим. Не можем да приемаме китайски мед, който е с по-ниско качество и не отговаря на строгите ни критерии за производство като неизбежност, която е единствена алтернатива на бавно завладяващия Европа недостиг на мед. Изразявам съжаление относно факта, че членовете на Европейския парламент не гласуваха в подкрепа на всички изменения, които аз внесох. Изразявам съжаление от факта, че възмутителната и неограничена употреба на невротоксини е лицемерно подкрепена в споразумение с големите промишлени химически гиганти. Айнщайн е казал: „Ако пчелата изчезне от лицето на земята, човекът ще разполага най-много с четири години живот.“ Нека се уверим, че няма да ни се наложи никога да разберем дали това е така.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Чрез приемането на резолюцията относно положението в сектора на пчеларството ние правим още една стъпка към укрепване и подобряване на състоянието на този сектор. Проблемите на този важен сектор, който продължава да бъде подценяван, са в глобален мащаб. Пчелите са от първостепенно икономическо и екологично значение. Високото равнище на смъртност, наблюдавано при пчелните семейства, има отрицателно въздействие върху селскостопанската продукция. Ето защо ние трябва да финансираме механизми през следващата финансова перспектива след 2013 г., което ще позволи провеждането на повече научни изследвания във връзка с причините за намаляване на броя на пчелите и също ще позволи предприемането на съответните стъпки, за да бъде изменена посоката на тази отрицателна тенденция. Също така следва да подкрепим информационни кампании и обучение, които ще насърчат младите пчелари да станат активни в сектора.

Доклад: Lena Kolarska-Bobińska (A7-0313/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада за нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011-2020), защото смятам, че тя е наложителна, за да се приложи една конкурентна, устойчива и безопасна стратегия на практика. В момент, когато Европа се оказва все по-зависима от вноса на енергия, смятам, че е от съществено значение да запази водещата си роля по въпросите на енергетиката с акцент върху иновациите и технологиите.

Постигането на по-голяма устойчивост по отношение на енергийната ни стратегия ще изисква продължителен акцент върху възобновяемите енергийни източници чрез въвеждането на по-голяма конкуренция в сектора, за да се постигне ефективното прилагане на вътрешния пазар на енергия. Това ще доведе до намаляване на разходите и увеличение на конкурентоспособността на икономиката и също така ще създаде благосъстояние и работни места, които са важни от гледна точка на здравословния баланс на търговията.

Аз съм от отдалечен регион, който в момента има ниво на енергийна самодостатъчност от около 27% и който цели да постигне ниво от 75% до 2012 г. Азорските острови си поставиха по-амбициозни конкретни цели от Европейския съюз с резултати, които вече се признават на европейско равнище, особено по отношение на геотермалната енергия, чрез една амбициозна енергийна политика на партньорство между региона и най-добрите национални и международни изследователски центрове.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Целта на новата стратегия за Европа в областта на енергетиката е да се приложи Договорът от Лисабон по отношение на единния енергиен пазар, сигурността на доставките, енергийната ефективност, намаляването на зависимостта от вноса и увеличаването на вътрешното производство на енергия. Аз подкрепям резолюцията, защото Европейският съюз трябва бързо да приложи законодателството в тази област и глобалните енергийни стратегии. Изискване една дългосрочна визия за енергийната ни политика, която ще гарантира, че пазарът работи, както трябва, осигурява поддръжка на най-съвременните интегрирани мрежи, използва по-добре потенциала на Съюза по отношение на енергийната ефективност, насърчава научните изследвания и развойната дейност, както и иновациите в тази област, и която поставя ползите за потребителите в основата на европейската енергийна политика. Ето защо гласувах за доклада, който бележи първата стъпка към една цялостна политика на Европейския съюз в областта на енергетиката като част от стратегията „ЕС 2020“.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Въпреки че Европа води в областта на производството на енергия от алтернативни източници, ние все още сме твърде зависими от изкопаеми горива, особено нефт. Тази зависимост има международни последици, защото повече източници на изкопаеми горива се намират извън Европейския съюз. Договорът от Лисабон определи нови енергийни компетенции за Европейския съюз, една изключително важна област на компетенции. В отговор Парламентът прие енергийна стратегия за 2011-2020 г., която подкрепих. Стратегията включва насърчаване на инвестициите в тази област и поощряване на инициативите по отношение на възобновяемите енергийни източници. Разбира се, целта е да се гарантира сигурност на доставките в Европейския съюз и затова управлението на газопроводите и нефтопроводите, които понастоящем доставят суровини на Съюза, се счита за основен приоритет. Ето защо стратегията съчетава краткосрочните нужди от енергийна сигурност и планове в отговор на бъдещите европейски енергийни изисквания.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих този важен документ. Включването в Договора от Лисабон на конкретна глава в областта на енергетиката вече означава, че има солидна правно основа за развитието на енергийни инициативи въз основа на устойчивостта, сигурността на доставките, взаимната свързаност на мрежите и солидарността. Съюзът е изправен пред значителни проблеми, свързани със забавеното или непълно изпълнение на законодателството в областта на енергетиката, които налагат силно лидерство от страна на Комисията за преодоляване на проблема. През следващото десетилетие ще са необходими огромни инвестиции във вътрешния енергиен сектор, и най-вече в нови електроцентрали, връзки и мрежи, като се има предвид, че тези инвестиции ще оформят енергийния микс за още по-дълъг период, като ще спомогнат за създаването на устойчив и чист енергиен пазар. Много е важно да се осигури ясно многогодишно финансиране за проекти в областта на енергетиката, като се гарантира, че регионът на Балтийско море също се интегрира в единния енергиен пазар на Европейския съюз и че плащаме еднакво за източниците на енергия с останалите държави-членки на Европейския съюз.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция на г-жа Kolarska-Bobińska, защото в общи линии споделям възгледите за това как трябва да бъде ориентирана бъдещата енергийна стратегия на Европейския съюз: към по-голяма автономност във връзка с трети държави, които предлагат изкопаеми горива, към отваряне на държавите-членки, които все още са „изолирани“ от гледна точка на енергетиката и които все още не са свързани с европейската енергийна система, към насърчаване на развитието на възобновяеми енергийни източници и към външно снабдяване с енергия в рамките на новата Европейска служба за външна дейност. Необходима е единна европейска енергийна стратегия, която е насочена към бъдещето.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Политиката на Европейския съюз в областта на енергийната сигурно би трябвало да му позволи да предвижда кризисни ситуации, подобни на газовата криза от 2009 г., а не само да реагира на тях. Това трябва да върви ръка за ръка с постигането на поетите цели за намаляване на емисиите от парникови газове с 20% и намаляването на енергопотреблението с 20% до 2020 г. Тази задача никак няма да бъде лесна, особено защото финансовите средства, само за целите за опазване на околната среда, ще достигнат 58 млрд. евро. Освен това ще трябват финансови средства за намаляване на нарастващата зависимост на Европейския съюз от външни енергийни източници. Вътрешните и външни аспекти трябва да бъдат съчетани, така че Европейският съюз повече да не е зависим и уязвим от гледна точка на доставките на енергия и политиките му трябва да бъдат съответно адаптирани. Всички мерки, които имат за цел да се гарантира, че вътрешният енергиен пазар работи добре, трябва да бъдат придружени от активна дипломация, насочена към засилване на сътрудничеството с основните страни производители, транзитни страни и потребители. Абсолютно наложително е да се изготвят национални планове, които съдържат превантивни и неотложни мерки. Координирането на тези планове на равнище Европейски съюз ще гарантира тяхната ефективност.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Гласувах в подкрепа на доклада за енергийната стратегия, който очертава насоките, които бъдещата политика на Европейския съюз в областта на енергетиката трябва да поеме. Бих искал да подчертая ролята на ядрената енергия в настоящия и бъдещия енергиен микс на Европейския съюз, включително косвено признание на необходимостта да се удължи срокът на експлоатация на съществуващите съоръжения. Стратегията може да се счита за балансирана от гледна точна на отделните източници, въпреки че нито веднъж не споменава според мен важната роля на горенето въглища в модернизираните електроцентрали. Трудно е да се види как може да се увеличи енергийната сигурност и независимост на Европейския съюз без въглища като стабилна първична суровина, която е в състояние да отговори гъвкаво на внезапно увеличение на търсенето на енергия. Недостатъкът е крайно общото естество на доклада и липсата на придружаващо законодателство. Конкретната и практическа форма на стратегия ще бъде силно повлияна и от плана за действие, който се изготвя в момента за постигането на нисковъглеродна икономика до 2050 г. и който трябва да се публикува в началото на следващата година. С оглед на продължителната липса на регионални пазари и свързване на пазарите, считам целта за създаване единен вътрешен пазар до 2015 г. за крайно амбициозна, особено ако вземем предвид факта, че Европейската комисия според мен не контролира достатъчно правилното изпълнение на настоящото европейско законодателство в областта на енергетиката във всички държави-членки. Европейската комисия включи и така наречения инфраструктурен пакет в енергийната стратегия, който трябва да спомогне за изграждането на енергийните мрежи в целия Европейски съюз.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Изготвянето на истинска европейска стратегия в областта на енергетиката вече е наложително. Както се обяснява в доклада на г-жа Kolarska-Bobińska, Европейският съюз е сериозно засегнат от вноса на енергия и има сериозни недостатъци в законодателството му. Подобно на докладчика бих искал да подчертая, че Европейският съюз трябва да си осигури практичните и финансови ресурси, необходими за осъществяване на целите му, не на последно място, като се осигури подходящото финансиране за изследвания и развойна дейност в областта на енергетиката. Също така съм убеден, че сигурността на доставките трябва да върви ръка за ръка с едно силно партньорство с Русия. Става все по-очевидно, че трябва значително да разширим изграждането на газопроводите за пренос на природен газ от цял свят към Европа. Също така е необходимо да се подобрят връзките между мрежите в държавите-членки, за да се подобри енергийната солидарност.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Енергийният сектор е движеща сила на икономическия растеж. От 2008 г. Европа разполага със стратегия в областта на енергетиката и за борба с изменението на климата. Изключително важно е тази стратегия да бъде изпълнена.

Договорът от Лисабон обаче ни дава възможност да се направи повече, като се проправи път за създаване на една истинска енергийна общност в рамките на Европа. Трябва да развием вътрешния енергиен пазар, да изградим и установим връзки между енергийните мрежи, да се гарантира енергийната сигурност и енергийната солидарност и да се постави потребителят в центъра на нашата загриженост. Налице е необходимост от увеличаване на публичното финансиране и на разработване на повече инструменти и програми за насърчаване на енергийната ефективност. Научните изследвания и технологиите играят основна роля за постигането на тези цели. С оглед на това приветствам стартирането на различни европейски промишлени инициативи в рамките на Европейския стратегически план за технологиите в областта на енергетиката (SET Plan) и призовавам Комисията да приложи останалите мерки в този план на практика. Осмата рамкова програма също така трябва да направи изследванията и разработването на иновационни технологии свой приоритет в областта на енергетиката. Ето защо е от жизненоважно значение да се осигури подходящо финансиране в подкрепа на чистите и устойчиви технологии. Това е единственият начин, по който ще бъде възможно да се запази конкурентоспособността на промишлеността ни и да се насърчи икономическият растеж и създаването на работни места.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах против доклада за новата стратегия за Европа в областта на енергетиката за 2011-2020 г. Докладът напълно съответства на целите на стратегията „ЕС 2020“, който премахва последните следи от социална Европа. Засилването на конкурентоспособността на Европейския съюз, която се насърчава толкова силно в доклада, очевидно води до намаляване на заплатите и правата на работниците в този конкретен сектор. В същото време, в разгара на икономическата криза, когато почти цялата европейска енергийна промишленост (електроцентрали, мрежи) е на път да бъде приватизирана, докладът предвижда повече средства за енергийната инфраструктура, т.е косвено субсидира големия бизнес. И накрая, смятам, че опитите на доклада да свърже енергийната политика на Европейския съюз с неговите цели за намаляване на изменението на климата е чисто фиктивна връзка, защото всички препратки са неясни и не свидетелстват за силна политическа воля.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за резолюцията за нова стратегия за Европа в областта на енергетиката за 2011-2020 г. Основната цел, която се съдържа в резолюцията, е да се премине към нисковъглеродна енергийна система и да се гарантират енергийните доставки за всички държави-членки. И двете цели трябва да гарантират, че Европейският съюз е конкурентоспособен и че енергията се разпределя на достъпни цени въз основа на сигурни доставки. Смятам, че предпоставката за гарантиране на енергийна сигурност е да се разширят разпоредбите, прилагани на вътрешния енергиен пазар на Европейския съюз, към съседните държави и да се положат усилия за диверсифициране на енергийните източници и маршрутите за пренос на внос на енергия.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз си е поставил редица амбициозни цели за следващото десетилетие, като една от тях е да се увеличи енергийната ефективност до 2020 г. Тази цел ще спомогне за увеличаване на обема на инвестициите в тази област, а оттам и за създаване на нови работни места в селските и градските райони. Смятам, че в този контекст би било полезно не само да се предоставят финансови стимули за такива проекти, но и да се започнат кампании за осведомяване на обществото по въпросите на енергийната ефективност и равнището на средствата, които могат да се използват от потребителските и свързаните с енергопотреблението продукти.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз гласува в подкрепа на доклада относно Стратегията за Европа в областта на енергетиката (2011-2020), защото смятам, че трябва да има нови стратегически насоки за сектора, за да се постигнат целите, посочени в член 194 от Договора от Лисабон, целите „20-20-20“, посочени в пакета на Европейския съюз за енергетиката и изменението на климата, както и дългосрочната цел за намаляване на емисиите от парникови газове с между 80% и 95% до 2050 г.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията определи три цели за европейската енергийна политика: (i) да се премине към нисковъглеродна енергийна система; (ii) да се гарантира сигурността на енергийните доставки; (iii) да се гарантира укрепване на конкурентоспособността на Европейския съюз и доставките на енергия към всички потребители на достъпни цени. Като цяло съм съгласен с тези три цели, но смятам, че тук липсва четвърто и може би по-важно предизвикателство: намаляването на енергийната зависимост, особено по отношение на изкопаемите горива. Освен това целта за намаляване на въглеродните емисии трябва да се разгледа много внимателно, така че да се намали рискът от изтичане на въглерод и загуба на конкурентоспособност на европейската промишленост.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Документът на Комисията, озаглавен „Нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011-2020)“, представлява отличен принос към една цялостна политика на Европейския съюз за енергийния сектор в контекста на стратегията „ЕС 2020“. Договорът от Лисабон предвижда солидна правна основа за развитие на енергийни инициативи въз основа на устойчиво развитие, сигурност на доставките, взаимна свързаност на мрежите и солидарност. Можем да разполагаме с нова стратегия за енергийния сектор, за да постигнем целите на член 194 от Договора от Лисабон и целите „20-20-20“ от пакета за климата.

Новите инициативи в енергийния сектор трябва да са насочени към една нисковъглеродна енергийна система, в която сигурността на енергийните доставки е гарантирана за всички, като същевременно се гарантира конкурентоспособността на Европейския съюз и доставките на енергия за всички потребители на достъпни цени. Целите на Договора от Лисабон за единен енергиен пазар, сигурност на доставките, енергийна ефективност и енергоспестяване, развитието на нови и възобновяеми видове енергия и насърчаването на енергийните мрежи трябва да бъдат постигнати. Стратегията трябва да бъде осъществена в дух на солидарност и отговорност, така че никоя държава-членка да не бъде забравена или изолирана.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Стратегията на Европейския съюз в областта на енергетиката, която се предлага в доклада и която се иска от Комисията в различните й съобщения по темата, е тясно свързана с определението на политика на Съюза, посочено в Договора от Лисабон: „завършване на вътрешния енергиен пазар на Европейския съюз“.

Докладчикът призовава за „изготвяне на планове за Европейска енергийна общност“, като настоява за прилагането и транспонирането от страна на държавите-членки на настоящите директиви по отношение на вътрешния пазар и разглежда „като последна мярка повторното изпращане на ключови разпоредби на настоящите директиви в областта на вътрешния пазар под формата на регламенти с цел да се гарантира пълното пряко прилагане в рамките на единния пазар“. Както заявихме вече многократно, ние изобщо не смятаме, че това предложение представлява решение в областта на енергетиката за Европа, и затова гласувахме против доклада.

Това е стратегически сектор за икономиката и функционирането на държавата и трябва да бъде суверенен при определянето на енергийните политики.

Освен това нарастването на зависимостта от вноса на първични източници и крайните цени на енергията, заедно с раздържавяването на енергийната инфраструктура, вече разкриха провала на тази частна пазарна стратегия. Само публичният сектор може да гарантира всеобщ достъп до енергия, нейното ефективно управление и ефективност, както и намалена зависимост от изкопаеми горива.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Съгласна съм с целите на предложението за резолюция: създаване на единен европейски енергиен пазар, сигурност на доставките, енергийна ефективност, развитие на нови възобновяеми източници на енергия и поддръжка на енергийните мрежи.

Напълно подкрепям искането Комисията да приеме амбициозен план за действие за енергийна ефективност, насочен към намаляване на зависимостта на Европейския съюз, борба срещу изменението на климата, създаването на нови работни места и противодействие на увеличението на тарифите в областта на енергетиката.

Също така е необходимо да се гарантира, че интегрираният пазар работи правилно чрез създаването на съответна инфраструктурна система за газ и електричество. Трябва обаче да се подчертае, че се обръща специално внимание на определени проекти без изрично да се споменават други, които също са в интерес на Европа и спомагат за целта за постигане на енергийна сигурност. За да се постигне тази цел, смятам, че трябва не само да подкрепим определени инфраструктурни проекти, но и да подходим безпристрастно към всички различни проекти.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз в момента е основен участник на международния енергиен пазар. Европейският съюз обаче разполага с много малко суровини и затова се налага да внася на едро. Този прост факт повдига въпроси относно сигурността на доставките и зависимостта на континента ни от останалата част на света. Тези въпроси са истински повод за загриженост в Европейския съюз в продължение на много години. Поради тази причина аз, заедно с моите колеги в Парламента, гласувахме за приемане на резолюция, която призовава Европейският съюз да диверсифицира доставчиците си, за да се избегнат бъдещи проблеми с доставките и да се създаде по-строг стратегически подход в сектора. Като гласувах в подкрепа на резолюцията, аз също така исках да подчертая, че енергийната ефективност трябва да бъде приоритет за Европейския съюз. В действителност, това според мен е най-добрият начин за намаляване на енергийната зависимост на Европейския съюз, и което е по-важно, за борба с изменението на климата – нещо, което вече се превърна в спешна необходимост.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с доклада, и първо, бих искал да благодаря на докладчика и на докладчиците в сянка за първата стратегия в областта на енергетиката след влизането в сила на Договора от Лисабон. Стратегията отразява главните предизвикателства – солидарност в областта на енергетиката и сигурността на енергийните доставки. Първо, държавите-членки трябва да приложат вече приетото в областта на енергетиката законодателство. Второ, трябва да се създаде единен енергиен пазар, както и пазар на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници. Трето, трансевропейската енергийна инфраструктура трябва да се надгради и модернизира. Ето защо Европейският съюз трябва да преодолее всички административни и финансови пречки и държавите-членки на Европейския съюз трябва да съгласуват интересите си и да покажат солидарност. Същите правила трябва да бъдат приложени за всеки проект, независимо дали става въпрос за газопровода „Ямал“, или газопровода „Северен поток“. Както знаем, зависимостта на Европейския съюз от доставките на нефт и газ от други държави нараства. Източноевропейските държави-членки плащат висока цена за монопола – няма конкуренция, правата на потребителите не са защитени и е невъзможно да се създаде единен пазар. Ние сме зависими от изкопаемите горива, чиито източници се изчерпват, и затова е особено наложително да се развият не само възобновяемите енергийни източници, но и да се инвестира в по-голяма енергийна ефективност, така че да се смекчат и последиците върху изменението на климата. Основен пропуск в настоящата енергийна политика на Европейския съюз е неуспехът да се отделят средства на Европейския съюз в една област, която въпреки рецесията се счита за един от основните приоритети на европейските правителства и граждани. В областта на енергетиката трябва да се обърне специално внимание на потребителите и защитата на правата им, като Европейският съюз трябва да се стреми да гарантира благоприятни цени на електроенергията за потребителите и предприятията.

  Karin Kadenbach (S&D), в писмена форма. – (DE) Приветствам факта, че според доклада Комисията и държавите-членки трябва да гарантират прилагането на най-високите международни стандарти за безопасност както в новите, така и в старите атомни електроцентрали. Аз също гласувах в подкрепа на тази клауза. Бих искала обаче да разясня факта, че крайната ми цел е прекратяването на производството на ядрена енергия. Въпреки че трябва да преминем от производство на енергия от изкопаеми горива, ядрената енергия не е алтернативната. Възможният риск е прекалено голям и въпросът за окончателното погребване на ядрените отпадъци все още остава неразрешен. Насърчаването на нисковъглеродни енергийни източници е добре познат довод, използван от ядреното лоби в подкрепа на ядрената енергия. Изменението на климата обаче не трябва да се използва за оправдаване на разширяването на ядрената ни енергия.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Политиката в областта на енергетиката в момента е особено важна сфера на дейност на Европейския съюз. Предотвратяването на енергийни кризи в съседните държави и гарантирането на енергийната сигурност в държавите-членки трябва да бъде приоритет за институциите на Европейския съюз. Особено важно е да се гарантира баланс между енергийната политика и опазването на околната среда. Поради тази причина трябва да насърчим по-голямата употреба на възобновяеми енергийни източници в най-голяма степен. Това не само ще даде възможност да се намалят емисиите от вредни вещества, но и може и ефективно да ограничи зависимостта на пазара на Европейския съюз от чуждестранните доставки на енергия.

С цел да се гарантира енергийната сигурност, която е от голямо значение за всички граждани на държавите-членки, от съществено значение е да се насърчат добрите отношения между Европейския съюз и трети държави, по-специално тези, които изпращат доставки за Европа. От също толкова голямо значение е диверсифицирането на доставките на нефт и газ, така че Европейският съюз да стане по-малко податлив на енергийни кризи в съседните държави.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Една устойчива европейска стратегия в областта на енергетиката е основната предпоставка за гарантиране на енергийните доставки и затова трябва да обхваща всички аспекти на осигуряването на енергия. Оптималните доставки на енергия също са важни за една процъфтяваща икономика, защото те осигуряват и създават работни места. Приветствам факта, че докладът подчертава потенциала на ресурсите от биомаса на държавите-членки на Европейския съюз за производството на значителни количества биогорива от второ поколение. Употребата на енергия от изкопаеми горива трябва значително да се намали през следващите няколко години. Биомасата може да играе значителна роля за замяната на нефта и газа. За да се постигне независимост и сигурност на доставките, трябва да са налице и необходимите ресурси в областта на енергетиката. Селското стопанство може да спомогне значително за постигането на целите „ЕС 2020“. Трябва да признаем знаците на бъдещето и да инвестираме във възобновяеми енергийни източници и „зелени“ технологии. Подкрепям частите от доклада, които призовават за мерки за изготвяне на устойчива енергийна политика в Европа с международно значение.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада за енергийната стратегия, защото прави конструктивен принос към европейското разискване по темата и определя насоките за бъдещето на европейската енергийна политика. Всички знаем, че Европейският съюз днес е изправен пред безброй предизвикателства, както и знаем, че е все по-зависим от чуждестранен внос на енергия. Договорът от Лисабон беше първата стъпка към преодоляване на проблема, защото той осигурява солидна правна рамка и правна основа (член 194) за действие по отношение на енергийната политика. Той посочва пакет от ясни цели, включително гарантирането на функционирането на единния енергиен пазар, сигурността на доставките и енергийната ефективност, както и насърчаването на енергийните мрежи и възобновяемите източници на енергия. Ето защо смятам, че документът е изключителен полезен принос към усилията за създаване и прилагане на обща енергийна стратегия, която може да укрепи Европа в следващите десетилетия.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада за нова стратегия за Европа в областта на енергетиката, според която се посочва, че всяка бъдеще стратегия трябва да е насочена към прилагане на основните цели на Договора от Лисабон за единен енергиен пазар, сигурност на доставките, енергийна ефективност и енергоспестяване и развитие на нови и възобновяеми видове енергия и насърчаване на енергийните мрежи; освен това трябва да се спомогне за запазване на достъпни цени на енергията в полза на всички потребители, подобряването на възобновяемите енергийни източници в рамката на устойчивото енергийно производство и развитието на взаимосвързани, интегрирани, оперативно съвместими и интелигентни енергийни мрежи и увеличение на местното производство на енергия, като същевременно се запази конкурентоспособността и ръста на промишлеността, както и намаляването на емисиите от парникови газове.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Стратегията за Европа в областта на енергетиката (2011-2020) определя общи насоки, които имат за цел да укрепят наскоро определения вътрешен енергиен пазар. Докладът укрепва конкурентоспособността и пазарните инструменти, без обаче да бъде амбициозен по отношение на възобновяемите източници на енергия или намаляването на енергопотреблението. Той също така не обръща достатъчно внимание на микропроизводството на енергия или равенството на енергийните доставки. И накрая, той обвързва европейската енергийна сигурност в тясно сътрудничество с НАТО. Гласувах против него поради тези и други причини.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докладът е ода за ядрената енергетика, въглеродния пазар и проекта „Desertec“. Освен това той препоръчва тясно сътрудничество с НАТО. В съответствие с принципите на екологията и мира, които подкрепям, гласувах против доклада.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Трите цели, посочени от Комисията, относно европейската енергийна политика, са ясни и амбициозни: преминаване към нисковъглеродна енергийна система, гарантиране на сигурността на енергийните доставки и гарантиране на укрепването на конкурентоспособността на Европейския съюз и доставките на енергия за всички потребители на достъпни цени. За да се постигнат тези цели, са необходими много големи финансови и човешки усилия.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Договорът от Лисабон предоставя на Европейския съюз силна правна рамка и силна правна основа – член 194 – с оглед да се предприемат действия по отношение на енергийната политика. Необходима е дългосрочна визия и нова енергийна стратегия, за да се постигнат целите „20-20-20“ на пакета за климата и енергетиката до 2020 г. Европейският съюз трябва да покаже, че разполага с воля и амбиция. Днес Съюзът е все по-зависим от вноса на енергия. Ето защо е важно Европейският съюз да интегрира въпросите в областта на енергетиката в своята политика и външна дейност. Освен това трябва да се насърчат дългосрочните инвестиции на територията на Общността. Енергийната ефективност и енергоспестяването трябва да бъдат основните приоритети по-специално чрез приемането на план за действие по отношение на енергийната ефективност и програма от стимули в полза на възобновяемите енергийни източници на европейско равнище.

Съюзът също така трябва да разшири изследванията и развойната дейност във възможно най-голяма степен. И накрая, трябва да се обърне специално внимание на конкурентоспособността на Европейския съюз и на икономическата достъпност на енергията за европейската промишленост и частните потребители.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В доклада си докладчикът се занимава с подобряване на енергийните доставки на Европа – нещо, което трябва да се приветства. Изглежда, че тази цел обаче ще се осъществи чрез увеличаване на влиянието на Европейския съюз над енергийния сектор. Политиката в областта на енергетиката е нещо много специфично в отделните страни. В Европа няма съгласие по отношение на употребата на ядрена енергия и „възобновяемите“ видове енергия в частност.

Поради тази причина и защото смятам, че трябва да продължим сами да решаваме как да получаваме енергията си, аз съм убеден, че енергийната политика е нещо, което трябва да се остави в ръцете на отделните държави-членки. Ето защо гласувах против това изменение.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Kolarska-Bobińska, защото съм наясно, че пътят към енергийното бъдеще на Европа в момента е осян с пречки и трудности, които трябва да се преодолеят. Предизвикателствата, срещу които Европа така решително и твърдо възнамерява да се изправи, са много на брой: европейската енергийна система се нуждае от значителни инвестиции в много деликатен момент, когато все още се справя с икономическата криза, която засегна редица сектори. С оглед на настоящото положение на Европейския съюз смятам, че е време да се приложи нова енергийна стратегия с цел да се постигнат целите, посочени в Пакета за изменението на климата (20-20-20). Би било полезно по-добро разгръщане на бюджетните средства на Европейския съюз за политиките на Европейския съюз в областта на енергетиката и климата. Създаването на инструменти за предоставяне на стимули за развитието и модернизацията на енергийните мрежи също може да представлява интересна стратегия, която бих подкрепил.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента за нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011-2020) (2010/2108(INI)), защото аз, подобно на докладчика, смятам, че чрез включването на конкретна глава по отношение на енергетиката Договорът от Лисабон вече предлага здрава правна основа за развитието на енергийни инициативи въз основа на устойчиво развитие, сигурност на доставките, взаимна свързаност на мрежите и солидарност.

За тази цел е от жизненоважно значение да се реши проблемът със забавеното или непълно прилагане на законодателството в областта на енергетиката и липсата на всеобхватни енергийни стратегии със силно ръководство от страна на Комисията, заедно с убедителна демонстрация на решимостта и подкрепата на държавите-членки. С оглед на това, документът, озаглавен „Нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011-2020)“, представлява първата стъпка за една всеобхватна енергийна политика на Европейския съюз в контекста на стратегията „ЕС 2020“.

Бих искала да подчертая следните точки, включени в предложената стратегия на Европейския съюз: гарантиране на поддръжка за съвременните интегрирани мрежи, гарантиране на сигурността на енергийните доставки, насърчаване на научните изследвания, развойната дейност и иновациите в областта на енергетиката и поставянето на потребителите и обществеността в центъра на енергийната политика на Европейския съюз.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон определя набор от ясни цели за политиката в областта на енергетиката: гарантиране на функционирането на единен вътрешен енергиен пазар, сигурност на доставките, енергийна ефективност и насърчаване на енергийните мрежи и възобновяемите източници на енергия. Ето защо Европейският съюз трябва да приеме нова стратегия за енергийния сектор, която дава възможност тези цели да бъдат изпълнени, заедно с целите „20-20-20“ в областта на изменението на климата.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) В крайна сметка, нашата група се въздържа при гласуването на резолюцията заради прекаления акцент върху изгарянето на въглища. Независимо от факта, че отпаднаха две ключови изменения (по отношение на параграфи 32 и 52), нашата група все още не може да одобри съдържанието.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Докладът на г-жа Kolarska-Bobińska обръща внимание на редица важни проблеми като липсата на хармонизирана енергийната политика, която отчита спецификата на отделните държави-членки, както и необходимостта от внос на източници на енергия от трети държави. Прогнозите показват, че зависимостта от суров нефт ще бъде още по-голяма в бъдеще и затова енергийната стратегия трябва да разполага с много аспекти, както и международно измерение, което надхвърля рамките на Европейския съюз. С оглед на географската близост на държавите-членки с Русия, Европейският съюз трябва да се опита да постигне по-тясно сътрудничество с източните ни съседи при подходящите условия. Усилията ни трябва да бъдат насочени и към постигане на целите на Договора от Лисабон и вследствие на това и към създаването на единен енергиен пазар, като същевременно се гарантира сигурността на енергийните доставки. За постигането на тези намерения е необходимо да се направят инвестиции в мрежова инфраструктура, защото това ще насърчи интегрирането на регионалните енергийни пазари и ще модернизира общоевропейските енергийни мрежи. Както г-жа Kolarska-Bobińska с право предлага, изграждането на нови терминали, които са в състояние да доставят газ от всички краища на света, ще позволи намирането на нови източници на внос на газ, особено от региони, които са богати на този ресурс, като Централна Азия. Председателят на Европейския парламент, Jerzy Buzek, и бившият председател на Европейската комисия, Жак Делор, също предложиха да се отпусне финансова помощ за развитието на инфраструктурата, защото една модернизирана и разширена енергийна мрежа е от основно значение за изграждането на последователна политика в областта на енергетиката.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. – (EN) Поддържането на стратегически подход по отношение на енергетиката в рамките на Европейския съюз придобива все по-голямо значение с търгуването на ресурси като „фючърси“ и режимите в други части на света продължават да отклоняват тези оскъдни ресурси само в тяхна посока. Въпреки че мога да се съглася, че едно ефективно решение може да бъде енергоспестяването, то е само част от един необходим по-всеобхватен подход. Развитието на технологиите в областта на енергетиката като синтез и смеси от устойчиви енергийни източници е от съществено значение. Това обаче ще се постигне, само като се подкрепи енергийната сигурност като политика с други западни организации като НАТО.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Стратегията за Европа в областта на енергетиката е от съществено значение за прилагането на нови политики по силата на Договора от Лисабон. Вече има стабилна правна основа за изготвяне на енергийни инициативи въз основа на устойчивото развитие, сигурността на енергийните доставки и взаимното свързване на мрежите и солидарността. Целите на един структуриран план във вида, представен на Парламента, трябва да включват прилагането на единен енергиен пазар, както и на сигурността и ефективността на енергийните доставки. Факт е, че положението, пред което е изправен енергийният сектор в Европа, е свързано с множество предизвикателства сега и в бъдеще. Европейският съюз става все по-зависим от вноса на енергия, а енергийното производство в рамките на Европейския съюз изисква по-големи инвестиции в момент, когато последиците от икономическата криза все още се усещат. Бих искал да подчертая значението на по-доброто използване на потенциала на възобновяемите източници на енергия в Европейския съюз, заедно с поставянето на потребителите на Европейския съюз и обществеността в центъра на европейската енергийна политика. Поради гореспоменатите причини гласувах в подкрепа на документа.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Понеже вносът на енергия в Европейския съюз често пъти от нестабилни региони се очаква да достигне 70% до 2030 г., сигурността на доставките трябва да бъде приоритет на Европейския съюз, а резолюцията излага стратегията на Съюза за справяне с тази зависимост. Енергийната ефективност трябва да бъде приоритет за Европейския съюз по-специално, защото това е най-ефективният начин да се намалят цените за потребителите в целия Европейски съюз. Резолюцията също така призовава Комисията да гарантира правилното прилагане на цялото действащо законодателство, включително единния енергиен пазар, и също така повтаря призива на Парламента за въвеждане на интелигентни измервателни уреди, всички от които трябва да подобрят услугата, получавана от потребителите, както и да им позволи по-добре да контролират количеството употребявана енергия.