Председател. – Следващата точка е общото разискване относно

– доклада на David Martin – от името на комисията по международна търговия, относно препоръката относно проекторешението на Съвета за сключване на Временното споразумение за партньорство между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския басейн, от друга страна (05078/2010 – C7-0036/2010 – 2008/0250(NLE)) (A7-0365/2010),

– въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Vital Moreira и David Martin – от името на комисията по международна търговия, към Комисията относно Междинно споразумение за партньорство между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския басейн, от друга страна (O-0212/2010 - B7-0807/2010).

  David Martin, докладчик. – (EN) Г-жо председател, на първо място, бих желал да кажа, че разбирам основателните причини, поради които членът на Комисията, г-н Де Гухт, не може да присъства тази вечер. Аз бих искал да му благодаря, че ме повика миналата седмица и ми обясни причините за отсъствието си, както и да изразя благодарността си към него и към екипа от Генерална дирекция „Търговия“ за оказаното сътрудничество, и по-специално на Martin Dihm за съдействието.

Опитах се в ролята на докладчик да се възползвам от добрата работа на предния докладчик, бившия ми колега Glyn Ford. Щастлив съм, че приемането на предложената през 2009 г. от Glyn резолюция означаваше, че Парламентът вече си е изработил ясна позиция по Временното споразумение за партньорство между Европейската общност и държавите от Тихоокеанския басейн. Следователно официалната позиция на Парламента е тази, която аз се опитах да следвам в доклада и въпроса днес.

Бих желал да благодаря на Donatella Pribaz, която беше водещият администратор в комисията. Изглежда, това е нейният последен доклад за комисията преди новото назначение, така че искам да й пожелая успехи на новата работа и да й благодаря за това, че улесни задачата ми тук. Накрая, с благодарност бих желал да се обърна и към посланика на Папуа-Нова Гвинея и към неговия екип за тясното сътрудничество. Предоставената от тях информация ми даде възможност да извърша конкретната работа по доклада.

На първо място, бих желал да направя няколко общи бележки по споразумението и регионалния контекст. Второ, имам намерение да поставя на обсъждане три конкретни аспекта на споразуменията за икономическо партньорство (СИП), които по мое мнение следва да подчертаем, а именно – помощ за търговията, политическата ситуация във Фиджи и рибните стопанства. На трето място, ще коментирам бъдещето на търговските отношения между Европейската общност и държавите от Тихоокеанския басейн.

От гледна точка на миналия опит и регионалната интеграция това временно – или само в областта на стоковата търговия – споразумение за икономическо партньорство касае две тихоокеански държави – Папуа-Нова Гвинея и Фиджи. Това са двете тихоокеански островни държави с най-високите равнища на търговия с Европейския съюз и ключов за икономиката износ за пазара на Съюза, включващ основно риба тон и захар.

СИП гарантира на Папуа-Нова Гвинея и Фиджи освободен от мита и квоти достъп до пазара на Европейския съюз в замяна на постепенно либерализиране на пазарите им за 15-годишен период. Папуа-Нова Гвинея пое ангажимента да либерализира 88% от вноса на Европейския съюз от датата на прилагането на споразумението, а Фиджи ще либерализира 87% за 15 години.

Останалите 12 тихоокеански държави разполагат или с освободен от мита и квоти достъп чрез схемата „Всичко освен оръжие“, или пък поради ниското равнище на търговия с Европейския съюз имат изключително слаб интерес от временното СИП. Въпреки това аз считам, че е важно, напредвайки в посока всестранно споразумение, да следваме нашата цел за регионална интеграция и да продължаваме да настояваме за всестранно споразумение, обхващащо всички тихоокеански държави.

Що се отнася до съдържанието на резолюцията, Парламентът следва да даде одобрението си за споразумението, преди то да бъде ратифицирано. Ние ще гласуваме в сряда, както вие отбелязахте, г-жо председател, два различни доклада, първо, за да дадем одобрение, което аз препоръчвам да направим, и второ, по придружаващото предложение за резолюция. Има и някои други въпроси в предложението за резолюция, но както казах, искам да коментирам по-специално три от тях.

Първо, по отношение на помощта за търговията финансирането на изпълнението е от жизненоважно значение за постигане на целите на споразумението, свързани с диверсификация на икономиката и намаляване на бедността. Важно е заделените 2 милиарда евро – справедлив и разумен дял в стратегията относно помощта за търговията за 2007 г., да се насочат към Тихоокеанския регион. Също така е важно да подчертаем, че временното споразумение за икономическо партньорство е замислено като краткосрочна мярка за гарантиране на търговските преференции за Тихоокеанския регион в съответствие с решението на Световната търговска организация (СЗО).

Предвид това споразумението не трябва да се разглежда като знак за приемането от страна на Европейския съюз на политическия режим във Фиджи. Аз бих призовал правителството на Фиджи да предприеме стъпки към демокрация. Надявам се, че необходимите реформи могат да се осъществят, което ще позволи отпускането на финансова помощ за захарната промишленост на Фиджи.

Относно риболова – риболовният сектор играе ключова роля за икономиката на Папуа-Нова Гвинея и което е много важно – осигурява работни места и доходи за гражданите. В трите предприятия за преработка на риба тон, които изнасят продукция за Европейския съюз, работят 5 700 работници, като мнозинството от тях са жени. Това е страна, в която понякога е трудно да се намери подходяща работа за жени.

Аз подкрепям целта, насочена към гъвкави правила за произход в споразумението, а именно – да развиваме преработващата промишленост, но от съществено значение е промишлеността да се развива по устойчив начин. Въпросът за опазването на околната среда е от огромно значение и аз призовах в доклада Комисията да наблюдава този аспект и да докладва периодично пред Парламента как се прилага регламентът за незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов.

Разбирам, че има известни опасения в Парламента, и по-специално в комисията по рибно стопанство, относно потенциалното влияние на вноса на риба тон от Папуа-Нова Гвинея върху промишлеността на Европейския съюз. Когато обаче разгледаме най-новите данни, ще видим, че през периода 2003–2009 г. вносът заема само 2% от общия внос на консервирана и преработена риба и едва около 3% от вноса на консервирана и преработена риба тон. Не смятам, че това ниско равнище на внос ще застраши промишлеността на Европейския съюз, особено ако вземем предвид ограничените възможности на риболовния флот на тихоокеанските държави и ограничения местен капацитет за преработка.

Независимо от това, разбира се, е редно да продължим да наблюдаваме ситуацията и ако има неочаквано увеличаване на рибни продукти с произход Папуа-Нова Гвинея, Комисията следва да предприеме необходимите действия. Както споменах по-рано, аз се надявам, че тихоокеанските държави могат да договорят всестранно регионално споразумение за икономическо партньорство.

В доклада си препоръчах да се включат в бъдещите преговори няколко съществени въпроса, които, надявам се, Комисията ще вземе предвид. Те засягат интелектуалната собственост. Много често ние разглеждаме интелектуалната собственост само от едната страна, но аз се надявам, че ще я погледнем и от гледна точка на традиционното знание. Също така се надявам, че ще засилим прозрачността в областта на правителствените обществени поръчки, както и ще осигурим издаването на работни визи до 24 месеца.

Вървейки в посока всестранно споразумение за икономическо партньорство, аз се надявам, че Комисията ще ангажира всички тихоокеански държави, но междувременно нека побързаме и приемем временното споразумение за икономическо партньорство с Папуа-Нова Гвинея и Фиджи, което да послужи като пример какво можем да постигнем в бъдеще.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: GIANNI PITTELLA
Заместник-председател

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, аз бих желал да благодаря на докладчика за изготвения доклад и по-специално за положителното му становище относно одобрението на Временното споразумение за икономическо партньорство с тихоокеанските държави Папуа-Нова Гвинея и Фиджи. Надявам се, че Парламентът ще се вслуша в съвета му.

Одобрението от страна на Европейския парламент – за първи път по отношение на търговско споразумение съгласно Договора от Лисабон – има важно политическо значение, тъй като това е търговско споразумение с дългосрочен акцент върху развитието и поради тласъка, който ще бъде даден с него на продължаващите преговори по всестранно СИП с Тихоокеанския регион.

През 2007 г. непосредствената цел на временното споразумение беше да осигури непрекъснат достъп до пазара на Европейския съюз за онези държави в Тихоокеанския регион, които в най-голяма степен зависят от него предвид предстоящото прекратяване на търговския режим по споразумението от Котону. Поетият от Комисията ангажимент за провеждане на преговори по всестранното СИП с Тихоокеанския регион остава като цяло непроменен и ние сега провеждаме преговори с тихоокеанските си партньори.

Ние можем да осъществим напредък само ако приемем специалния характер на Тихоокеанския регион и приспособим съответно СИП. Става дума за малки и отдалечени островни държави, които имат огромни различия в икономическото си положение, потребностите на развитието и отношенията с Европейския съюз. Някои държави имат статут на „най-слабо развита държава“ и поради това попадат в обхвата на търговския режим на ЕС „всичко освен оръжие“; други имат слаба, ако въобще има такава, търговия със Съюза. Поради това ние сме готови да влезем в търговски отношения, които са най-удобни за Тихоокеанския регион като цяло, а продължаващите преговори ще определят крайния избор.

Какъвто и подход да изберем, абсолютно належащо е да гарантираме, че споразумението действително ще допринесе за развитието на тези държави. Ето защо съществува и финансова помощ, която ще засили търговския им капацитет. Поради това ние ще позволим на партньорските държави в развиващия се свят да изключат по-чувствителните продукти от търговските споразумения: нещо, което не бихме допуснали по отношение на други държави. Във връзка с това аз съответно взех под внимание опасенията, изразени във временното СИП във връзка с дерогацията от стандартните правила за произхода на рибни продукти.

Изцяло по причини, свързани с развитието, ние предоставихме дерогация и направихме това на базата на обоснована преценка, че малкият пазарен дял, който има износът на риба тон на Папуа-Нова Гвинея, вероятно не може да накърни интересите на промишлеността на Европейския съюз. Папуа-Нова Гвинея и Европейският съюз прилагаха временно тези правила след 2008 г. и въпреки че данните за износа варираха, не беше забелязана положителна тенденция. Нека също така ви успокоя, че Комисията не възнамерява да предложи подобни споразумения на други региони.

Във всички случаи Комисията отблизо ще следи изпълнението на дерогацията и ще докладва на Парламента въз основа на проучване, което ще бъде изготвено до края на 2011 г.

Някои от вас присъстваха и през септември миналата година, когато настоящият министър-председател говори пред комисията по международна търговия. Той изрази готовността на своето правителство да предостави на плавателните съдове на Европейския съюз и на инвеститорите достъп до водите на Папуа-Нова Гвинея. Ние приемаме много сериозно устната декларация и ще продължим да се придържаме към ангажимента към нашите партньори, докато го изпълним докрай.

Одобрението на Парламента ще ни позволи да задействаме прилагането на механизмите, предоставени по споразумението; един от тях е комисията по търговия, която може да бъде свикана тази пролет, и ще осигури платформата за формулиране на всички въпроси, свързани с общите задължения по временното споразумение за икономическо партньорство. Поради тези причини вашият вот е от решаващо значение, за да ни помогнете да осъществим напредък по този и други важни въпроси.

Що се отнася до Фиджи, държавата подписа временното СИП, но засега не го прилага. Това прави понастоящем Папуа-Нова Гвинея единствената държава, която прилага временно това споразумение между ЕС и държавите от Тихоокеанския регион. Фиджи продължава засега да има достъп до пазара на ЕС съгласно регламента за достъп до пазара, тъй като Съветът не е приел търговски санкции. Както ви е известно, Европейският съюз реши да прекрати помощта за развитие, отпускана на Фиджи поради политическата обстановка в страната. Възобновяването на помощта би предопределило напредъка в управлението на Фиджи и по-специално връщането на демократичните принципи на управление, но в дадения момент във Фиджи няма реален напредък в това отношение.

Обсъжданото днес споразумение за икономическо партньорство е само временно и ще гарантира, че достъпът до пазара на Европейския съюз не е загубен. Комисията е твърдо решена да продължи преговорите по всестранното СИП с Тихоокеанския регион.

  Carmen Fraga Estévez, докладчик по становището на комисията по рибно стопанство. – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, дерогацията от правилата за произход е основана на много сериозна грешка на Комисията при оценката на влиянието, което има тя не само върху сектора за производство на риба тон в Европейския съюз, което е много сериозен пропуск, но и върху Тихоокеанския регион, на който се стремим да помогнем. Междувременно реално облагодетелствани са почти изключително алчните флоти от Китай и Югоизточна Азия и тяхната преработваща промишленост.

Генерална дирекция „Търговия“ постанови дерогация на базата на факта, че Папуа-Нова Гвинея няма риболовен капацитет да експлоатира своите ресурси. От друга страна обаче, според най-новите данни на Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан под флага на Папуа-Нова Гвинея са 41 риболовни сейнера, които работят в този район и отчитат общ улов от приблизително 500 000 тона за 2009 г. От този улов повече от 75 000 тона се внасят в Европейския съюз (полупреработени и преработени), което прави Папуа-Нова Гвинея една от шестте основни страни износителки за Европейския съюз. Ето защо не е вярно, както казахте Вие, че за да развиваме сектора на рибовъдството в Папуа-Нова Гвинея, ние даваме свободен достъп на други флоти.

При никакви обстоятелства не бива Европейският съюз да бяга от ангажимента си по отношение на устойчивото развитие. Ние обаче виждаме, че под закрилата на дерогацията и за да привлече азиатски инвеститори, Папуа-Нова Гвинея променя законодателството си, за да няма възможност да се подават оплаквания относно екологични щети, и прилага инвестиционни правила, които позволяват да бъдат наемани местни работници и евтина работна ръка от Азия, наред с възможно най-лоши стандарти на трудовия пазар.

Ако към това прибавим факта, че в областта на организацията на местните рибни стопанства, както аз споменах, Папуа-Нова Гвинея внушава на други държави категорично да отказват да се присъединят към международните правила за управление и контрол на рибните стопанства, резултатът е, че докато Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ полага максимални усилия в борбата с незаконния улов, други широко отварят вратата за него. Г-н член на Комисията, аз току-що се върнах от заседание на Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан и съм съвсем наясно с позицията, която заема Папуа-Нова Гвинея. Ето защо подкрепям становището на комисията по рибно стопанство, която иска прекратяване на дерогацията при преразглеждането на споразумението, което ние обсъждаме.

  Laima Liucija Andrikienė, от името на групата PPE. – (EN) Г-н председател, като докладчик в сянка за групата на Европейската народна партия (Християндемократи) аз бих желала в началото да кажа, че ние приветстваме нарастващата роля на Европейския съюз като водеща търговска сила във всички региони на света, включително в Тихоокеанския регион.

Споразумението във вида, в който е понастоящем, не е съвършено, не на последно място защото то не е всестранно споразумение за икономическо партньорство, а само временно. Ние се надяваме, че Комисията своевременно ще може да договори всестранно споразумение за икономическо партньорство, включващо по-голям брой страни в региона.

Второ, настоящото споразумение засяга само малка част от търговията на Европейския съюз, тъй като делът на целия Тихоокеански регион в търговията на ЕС е едва 0,06%, а някои аспекти все още предизвикват нашата загриженост, свързана най-вече с въпроса за дерогацията от правилата за произход на рибните продукти.

В резолюцията ние изразихме опасения, че редица държави, като Филипините, Тайланд, Китай, САЩ, Австралия и други, биха могли да се възползват от дерогацията и да изнасят огромни количества преработени рибни продукти за Европейския съюз, което може да навреди на интересите на сектора за преработка и консервиране на риба.

Поради тези причини ние насърчаваме Комисията да предприеме действия във връзка с искането на Парламента за изготвяне на оценка на последствията, като в случай че тя покаже наличието на дестабилизиращ ефект върху сектора за преработка и консервиране на риба, да започне процедура, която да доведе до прекратяване на извънредните разпоредби в споразумението, свързани с правилата за произход.

  George Sabin Cutaş, от името на групата S&D. – (RO) Г-н председател, настоящото временно споразумение за партньорство, подписано през ноември 2007 г. от Европейската комисия и държавите Папуа-Нова Гвинея и Фиджи, беше критикувано сериозно от гражданското общество и политиците в Тихоокеанския регион. Те подчертаха неблагоприятното влияние, което имаше споразумението върху нивото на регионална солидарност и политическото желание за икономическа интеграция в региона.

Регионът беше разделен на групи, които преговаряха индивидуално и под натиск, за да достигнат до временно споразумение с Европейската комисия. В същото време се счита, че предоставянето на статут за продукти с произход и освобождаването от мита, предоставено от ЕС за рибни продукти с произход Папуа-Нова Гвинея и Фиджи, беше причина за създаването на център за преработка на тези продукти, включително някои от тях с друг произход, произведени от предприятия в съседни държави с цел да се възползват от пълното освобождаване от мита.

Този процес може да има отрицателно влияние върху промишлеността, работниците и местните доходи предвид факта, че рибарската промишленост е сред най-важните отрасли, създаващи работни места в тези държави. Той може да означава и нелоялна конкуренция за продуктите на Европейския съюз. В резултат на това споразумението би могло да има обратен на желания ефект.

Ето защо Европейската комисия трябва да гарантира, че бъдещото споразумение за партньорство ще допринесе както за развитието на устойчива местна рибарска промишленост – източник на работни места, така и за по-тясна регионална интеграция, например чрез договаряне на бъдещо споразумение с целия Тихоокеански регион.

  Isabella Lövin, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, една от целите на СИП е да насърчава регионалната интеграция. Наблюденията досега показват, че това не се случва. Точно обратното, в случая с тихоокеанските държави Европейският съюз разрушава единството, предлагайки временни споразумения само на някои държави от АКТБ с приложени специални условия.

Дерогацията от правилата за произход на риба, преработвана в Папуа-Нова Гвинея и Фиджи, е пример за това. Аз считам, че дерогацията е потенциално опасна и че трябва да се изготви цялостна оценка за нея през 2011 г., както вече беше договорено.

Казвам това, защото е важно да имаме факти, когато обсъждаме този въпрос. Какви са последствията за световните рибни запаси, заетостта и околната среда в Папуа-Нова Гвинея? Какви са социалните условия, в които живеят работниците? Всичко това трябва да се оцени детайлно и по прозрачен начин и тогава дерогацията може или да се отхвърли, или да остане на основата на тази оценка, а не на основа на жалбите, подавани от испанския риболовен сектор, чиито кораби също ловят риба в Папуа-Нова Гвинея, но никога не я разтоварват там, а Испания, между другото, като държава-членка не плаща мита, когато продава рибата на европейския пазар.

  Elie Hoarau, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, аз считам, че е малко преувеличено да наричаме временните споразумения за икономическо партньорство „споразумения с държавите от тихоокеанския регион“, тъй като от общо 15 държави от АКТБ в региона само две са страни по настоящите споразумения.

Очевидно тези споразумения приемат по-скоро формата на двустранни споразумения, отколкото на истински регионални споразумения – двустранни споразумения, които се отклоняват от прехвалената цел на СИП, а именно регионалната интеграция. Трудно е да не забележим в тях илюстрация на това, от което се жалват членовете на гражданското общество в Тихоокеанския регион, а и в Африка – факт е, че редица държави от АКТБ са заставяни да подпишат отделни споразумения, защото Комисията не е успяла да превърне СИП в истински инструмент на сътрудничеството за развитието на тези държави.

Силният натиск, упражняван върху държавите от АКТБ от страна на европейските преговарящи, беше критикуван от самите държави по време на 92-ата сесия на Съвета на министрите от АКТБ, която се състоя в Брюксел от 8 до 12 ноември 2010 г. Същността на споразуменията за икономическо партньорство, договорени от Европейската комисия, е толкова трагична, че те се провалиха още преди да влязат в сила. Те са толкова несполучливи, че редица държави от АКТБ се обръщат към държавите-членки на Европейския съюз да проучат възможността за преразглеждане на мандата за преговори, даден на Европейската комисия през юни 2002 г.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, в съответствие с настоящата пазарна ситуация реформата на пазара на захар в Европейския съюз ще доведе до спад в цената на захарта под международната цена.

При това ценово равнище вероятно ще бъде много трудно да се спазят дългосрочните ангажименти за доставки към производителите на захарна тръстика в Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн. Фактът, че фермерите в държавите от АКТБ предпочитат да продават продуктите си на по-високи цени на световния пазар, вместо да ги продават евтино в Европейския съюз, вероятно допринася за трудностите, възникнали във връзка с новите споразумения с държавите от АКТБ. Ако сега този стимул бъде премахнат, а в същото време ще се наложи те да приемат клаузата „най-облагодетелствана нация“, наред с факта, че държавните приходи ще спаднат в резултат на загубата на доход от мита, няма защо да се чудим, че държавите от АКТБ изпитват сериозни колебания.

Във връзка с това несъмнено трябва да се обърне внимание на рибните стопанства, а не само на това, дали Папуа-Нова Гвинея и Фиджи са предоставили на други търговски партньори достъп до риболовните си зони. Може би следва да проверим също така дали са верни обвиненията за това например, че благодарение на ограниченията на Европейския съюз и квотите за улов испанската риболовна флота се е установила в Тихоокеанския регион и лови риба под чужд флаг.

  Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-н председател, аз също бих желал да изразя загриженост относно последиците от споразумението за сектора на консервирана риба тон, който е много важен в Испания и по-специално в моя избирателен район Галиция.

Отрицателните последствия се дължат, както беше казано, на безпрецедентна и зле обоснована концесия – дерогация от правилата за произход по отношение на преработените рибни продукти, когато такава е поискана, поради недостиг на достатъчни количества местни суровини.

Това беше първото нещо, което направи Папуа-Нова Гвинея, и дерогацията започна да се прилага. По такъв начин Папуа-Нова Гвинея се превръща в основна платформа за преработване и износ на риба тон сред основните конкуренти на европейската промишленост: Филипините, Тайланд, Китай и САЩ. В действителност те са основните облагодетелствани от споразумението.

По оценки производството на риба тон ще достигне в крайна сметка 400 000 тона годишно, като то е предназначено за европейския пазар, който понастоящем консумира общо около 710 000 тона. Последиците ще бъдат много сериозни, тъй като цените на рибата тон от Папуа-Нова Гвинея са с една трета по-ниски в сравнение с цената на европейската риба тон, което се дължи на ниските заплати в страната и липсата на екологични стандарти.

В моя регион, Галиция, това се счита за непобедима конкуренция, която ще има сериозни последствия за заетостта. Аз искам оценката на последствията, обявена от Европейската комисия, да бъде възможно най-строга и да вземе под внимание кратко- и средносрочните последствия на дерогацията от правилата за произход.

Надявам се, че оценката ще сложи край на прилагането на дерогацията възможно най-бързо. Тя е извънредна и временна мярка, но се оказва, че в Папуа-Нова Гвинея тя се смята за постоянна: в противен случай няма да бъдат направени инвестиции. Надявам се също така, че дерогацията не е включена в други споразумения или в окончателното споразумение. Сега обаче проблемът е с временното споразумение и то трябва да бъде коригирано.

  Josefa Andrés Barea (S&D). – (ES) Г-н председател, както беше казано тук, споразумението за партньорство с Папуа-Нова Гвинея и Фиджи включва дерогация от правилата за произход. По думите на докладчика тя засяга по-специално рибата тон. Какво целим с това споразумение? Ние искаме риболовният сектор да се развива и бедността да бъде овладяна на тези острови – с други думи, ние искаме помощ за развитие.

Какви са обаче отрицателните последици от това, че трети страни се облагодетелстват от преференциалното третиране?

Тук беше изразено недоволство. Ние искаме ситуацията да е балансирана. Комисията току-що ни съобщи, че има прозрачно разследване, но изразеното тук мнение е, че случаят не е такъв. През 2008 г. ни беше казано, че няма никакви отклонения от правилата и ще има оценка на последствията.

Ние искаме ситуацията да е балансирана. Искаме преразглеждане, консултации и проверки. Искаме да знаем дали споразумението подпомага развитието в тази група острови. Искаме също така да знаем дали са спазени санитарните стандарти, които са много важни за вносните продукти, дали е налице стабилно управление на рибните стопанства и борба с незаконния улов, което е от жизненоважно значение. Друг много важен елемент, който ще ни покаже как работят третите страни, евентуално базирани в Папуа-Нова Гвинея, е спазването на международните правила за заетостта.

Ние искаме да подкрепим споразумението и да подпомогнем неговото прилагане, но желаем също така то да помогне за развитието на Папуа-Нова Гвинея и Фиджи и да не бъде в ущърб на испанската икономика.

  Alain Cadec (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз искам да привлека вашето внимание към дерогацията от правилата за произход, предоставени на Папуа-Нова Гвинея във връзка с преработените рибни продукти, по-специално консервираната риба тон. Считам, че дерогацията е крайно опасна.

Тази държава от АКТБ е облагодетелствана от преференциалния достъп до европейския пазар, а именно от тотално освобождаване от всички мита върху консервирана риба тон, която изнася на нашия пазар. Аз не поставям под въпрос политиката за развитие, осъществявана съгласно споразумението. От друга страна обаче, дерогацията от правилата за произход на консервираната риба тон е напълно неприемлива.

Дерогацията позволява външни оператори да се установяват в Папуа-Нова Гвинея, така че ползата за заетостта и местното население е много малка. Ние трябва да дадем път на помощта за развитие, но тя следва да е справедлива и ефективна помощ, която облагодетелства районите, за които говорим.

Вносът на риба тон за Общността се увеличава от 9 200 на 16 200 тона от 2008 г. до 2009 г. Той се удвоява само за една година. Това значително нарастване може само да се забавя, ако дерогацията продължава да действа. Нещо повече, по отношение на тези продукти не се спазват същите социални, санитарни и консервационни стандарти, които са задължителни за европейските продукти. По-специално не е възможно да се докаже произходът на улова.

Госпожи и господа, не отдели ли Европейската комисия време, за да прочете моя доклад относно произхода на вноса на рибни и селскостопански продукти в Европейския съюз?

Ако не е, положението е безнадеждно. Ние не можем да жертваме по този начин европейски работни места и качеството на продуктите, продавани на европейския пазар. Аз не искам да изпадаме за неопределено време в положение, което ще има разрушителен ефект върху европейската преработвателна промишленост.

  Ulrike Rodust (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, като координатор за комисията по рибно стопанство аз намирам аспекта за рибните стопанства в настоящото временно споразумение особено интересен. Във връзка с това имаше няколко спорни въпроси в началото по отношение на дерогацията от правилата за произход за Папуа-Нова Гвинея. Аз подкрепям идеята на Комисията тя да бъде използвана за стимулиране на икономиката на една от най-бедните държави в света. Убедена съм, че тя следва да бъде и причина за загриженост на онези от нас, които се занимават с политиката в областта на рибарството. В същото време мога да разбера опасенията на европейската промишленост, но не мога, честно казано, да си представя, че дадените на Папуа-Нова Гвинея облекчения ще направят тази държава сериозен конкурент на консервната ни промишленост.

Ние обаче трябва да сме бдителни, тъй като очевидно за никого не е от полза, ако разположим половината от консервната ни промишленост в Тихоокеанския регион. Във връзка с това трябва да кажа обаче, че по време на разискването по настоящото споразумение ние получихме изключително противоречива информация относно нивото на инвестиции в Папуа-Нова Гвинея и държавите, които са облагодетелствани индиректно от дерогацията от правилата за произход. Ето защо бих призовала спешно Комисията да наблюдава отблизо прилагането на дерогацията и своевременно да представи доклад на Парламента относно влиянието й върху развитието на Папуа-Нова Гвинея и европейската консервна промишленост. Ако споразумението не постигне желания ефект в Папуа-Нова Гвинея и доведе до неприемливи загуби за европейските предприятия, ще се наложи да вземем по-различно решение, когато настъпи моментът да договаряме окончателното споразумение. Моля да ни информирате за развитието на събитията.

  Pablo Zalba Bidegain (PPE). – (ES) Г-н председател, бих желал преди всичко да поясня, че аз подкрепям укрепването на търговските връзки между Европейския съюз и Папуа-Нова Гвинея, тъй като то насърчава развитието на региона, но това развитие трябва да бъде устойчиво.

Наистина считам, че споразумението в този му вид не е добро Аз съм абсолютно против една клауза в споразумението, която смятам за несправедлива – дерогацията от правилата за произход, защото тя застрашава не само устойчивото развитие на Папуа-Нова Гвинея, но, както чухме днес, един цял европейски отрасъл – консервната промишленост. Тази концесия би трябвало да се използва в изключителни случаи и не следваше да се прилага по отношение на Папуа-Нова Гвинея. Нещо повече, нека не забравяме сериозния прецедент, който тази мярка създава и ще създава за бъдещите преговори с Европейския съюз.

По мое мнение трябва да се намери много по-прозрачно и по-трайно решение на този въпрос, което категорично да казва, че при следващото преразглеждане на временното споразумение за партньорство дерогацията от правилата за произход ще бъде премахната завинаги. Поради това аз искам да призова Комисията да вземе под внимание драматичните последици, които ще има концесията, на първо място, за европейската консервна промишленост, и на второ, за устойчивостта на околната среда и природните ресурси на Папуа-Нова Гвинея, както и изключително негативния прецедент, който ще засегне бъдещите преговори. Както и да ни убеждава Комисията, че тя няма да се превърне в прецедент, натискът ще го има. Ето защо призовавам Комисията да вземе решение, с което максимално бързо да сложи край на дерогацията от правилата за произход.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, аз всъщност дойдох, за да участвам в следващото разискване, но наблюдавах настоящото от моя офис и съм обезпокоена, подобно на ораторите преди мен, от идеята за гъвкавост по отношение на правилата за произход.

През последните седем дни по британската телевизия вървеше едно предаване, част от серия на Канал 4 за рибарската промишленост, в което, боя се, политиката на Европейския съюз в областта на рибарството беше подложена на жестока критика, а ние получаваме много писма по електронната поща от обезпокоени граждани.

Този конкретен въпрос не беше повдигнат, но аз бих желала просто да се изправя пред вас и да подкрепя онези колеги, които изразиха огромна загриженост по повод предложението, което се очакваше да бъде положителна стъпка като инструмент на развитието, но всъщност може да се окаже твърде негативна не само от европейска гледна точка, но и за самите държави, на които се опитваме да помогнем.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, разискването беше изключително интересно. По света има бедност. Ние трябва да се справим с нея. Единият начин вероятно е предоставянето на финансови средства, но много по-добре е да дадем на хората възможност за приличен начин на живот, осигурен от работата, която имат. Трите предприятия за преработка на риба тон в Папуа-Нова Гвинея, които имат право да изнасят продукция за Европейския съюз, имат 5 700 служители, повечето от които са жени. Работните места са несигурни в Папуа-Нова Гвинея, която е една от най-засегнатите от бедността държави.

Когато предлага дерогация, Комисията отчита адекватно възможните рискове и се старае да създаде защитни механизми. Комисията споделя виждането, че е почти невъзможно износът на Папуа-Нова Гвинея да причини сериозни сътресения за рибарската и консервната промишленост на Европейския съюз предвид малкия обем на търговия между Папуа-Нова Гвинея и Европейския съюз, и незначителния пазарен дял на държавата на пазара на риба тон в ЕС, който е около 3% през последните години. Това бяха периоди на временно прилагане от 2008 г., а и ние имаме известен опит с числата. Дерогацията няма да причини сътресения в рибарската и консервната промишленост. Тенденциите в търговските потоци ще бъдат допълнително анализирани в проучване относно ефекта от прилагането на специалните правила за произход на рибните продукти, което ще бъде подготвено през 2011 г.

Освен това Комисията ще наблюдава търговията с Папуа-Нова Гвинея и няма да се поколебае да вземе подходящи мерки, ако се появи сериозен трус на пазара на Европейския съюз. Временното споразумение изрично позволява прилагането на такива мерки в Глава 2, посветена на защитните инструменти на търговията. На този етап няма данни за отрицателно влияние на износа на рибни продукти от Папуа-Нова Гвинея върху консервната промишленост на другите държави от АКТБ или тези от Общата система на преференции (GSP+). Този аспект също ще бъде засегнат в проучването, което току-що споменах.

Бих желал да добавя, че независимо от специалните правила за произход или преференциалните търговски споразумения страните и предприятията, изнасящи риба или рибни продукти за Европейския съюз, във всички случаи трябва да спазват регламента за незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, както и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при производството на храни. Считам, че Комисията е разгледала въпроса много внимателно, преди да предложи тази мярка.

Сега ще засегна един по-широк въпрос: СИП като цяло. Търговията съвсем не е просто нещо. Както казах, единственият начин да премахнем бедността е да дадем възможност за растеж на развиващия се свят. Вярно е, че регионалното сътрудничество е твърде трудно в началото. Търговските споразумения не са единствените, които правят възможно регионалното развитие. Ето защо ние заделихме 45 милиона евро в помощ на търговията в региона на Океания. Тя е три пъти повече от предоставената по деветия Европейски фонд за развитие (ЕФР) Единствено чрез улесняване на търговските потоци може да се очаква развитие на регионалната търговия. В развиващите се държави на практика цялата търговия е основана на монокултура – една стока за износ с голяма амплитуда на колебания. Това има изключително разрушаващ ефект върху държавите, за които говорим.

Когато говорим за миграционни потоци, сигурност, безопасност и справедливост в света, не можем просто да кажем, че това не ни засяга. То трябва да ни засяга и нашите звена проведоха разширено проучване. Ние предлагаме изключително добри мерки, които изцяло са в унисон с целите на Европейския съюз.

Аз считам, че мярката е правилна и необходимите защитни механизми са налице, ако нещата не са наред. Смятам, че сме взели правилното решение и поради това давам своята подкрепа за настоящото споразумение.

  David Martin, автор. – (EN) Г-н председател, ще бъда кратък. По този въпрос аз съм почти на едно мнение, всъщност изцяло съм съгласен, с члена на Комисията.

Първо, да повторя, важно е, че подписваме временното СИП, защото ако не бяхме, съществуващите търговски преференции за Папуа-Нова Гвинея и Фиджи ще изтекат съгласно решението на Световната търговска организация. Временното СИП е по-точно преходна договореност и аз съм съгласен с всички колеги, които казват, че целта ни в дългосрочен план следва да е цялостно, всестранно СИП с всички тихоокеански държави, което да насърчава регионалната интеграция в този регион. Но ние трябва да предприемем тази стъпка в момента, за да гарантираме продължаването на действието на преференциите за двете най-големи държави в тихоокеанския регион.

Що се отнася до рибарството, Комисията съвсем ясно показа, че в случая става въпрос за изключение. Това ще бъде единствената дерогация. Не възнамеряваме да я използваме в други части на света. Защо даваме дерогация на Папуа-Нова Гвинея? Ще ви кажа: правим го, тъй като страната е буквално на другия край на света и вероятността риболовните флоти на Европейския съюз да използват активно тази зона е ограничена, въпреки че те са свободни да правят това. Няма какво да спре риболовните кораби на Европейския съюз да ловят риба във водите на Папуа-Нова Гвинея и да стоварват улова за консервиране в страната, а както беше казано по-рано, това би било много добре за развитието и ние действително трябва да го подкрепим.

Сега обаче ситуацията е такава, че китайски и тайландски кораби, както и кораби на други азиатски държави, ловят риба във водите на Папуа-Нова Гвинея и я карат обратно в собствените си страни, което не дава възможност за развитие на Папуа-Нова Гвинея.

Сега има възможност за развитие от гледна точка на осигуряване на работни места, по-специално за жените. Ние често се оплакваме, че в нашата политика за развитие не правим достатъчно, за да насърчаваме дейността по веригата. Тук ние действително правим нещо положително за нея. Както каза членът на Комисията, за да отговори на изискванията, рибата трябва все пак да отговаря на всички стандарти съгласно регламента за незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов. Тя следва да се подчинява на всички санитарни и фитосанитарни условия. Това е абсолютно необходимо. Трите предприятия в Папуа-Нова Гвинея отговарят на тези стандарти в момента и осигуряват полезни работни места. Ако има внезапно покачване на броя на фабриките и рязък скок на вноса от Папуа-Нова Гвинея, тогава, разбира се, ние ще трябва да преразгледаме ситуацията и евентуално да предприемем действия.

В момента обаче статистиката говори сама за себе си. Това споразумение се прилага от 2008 г. Скок не се наблюдава. Няма и заплаха за сектора за производство на риба тон в Европейския съюз. Като докладчик аз се срещнах с ръководителите на испанския сектор за производство на риба тон и те самите ми казаха, че няма заплаха в настоящия момент. Това, което ги безпокои, е бъдещето. Те признават това в момента, няма сериозна заплаха за промишлеността на Европейския съюз. Следователно нека не преувеличаваме ситуацията. Нека не караме една бедна развиваща се държава да плаща за това, че ние сме прекалено заети със собствения си интерес.

  Председател. –Внесено е едно предложение за резолюция на основание член 115, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 19 януари 2011 г.

Писмени изявления (член 149)

  Helmut Scholz (GUE/NGL), в писмена форма. – (DE) Временното споразумение за партньорство между Европейската общност и Фиджи и Папуа-Нова Гвинея подпомага трудния и сложен интеграционен процес в Тихоокеанския регион. За съжаление то не предвижда почти никаква помощ за развитие на двете държави. Аз бих желал да ви напомня, че военният преврат във Фиджи през 2006 г. беше единодушно заклеймен от Европейския парламент, от Съвета, а също и от Комисията. Със сключването на търговското споразумение диктаторският режим, който е на власт до днес, ще бъде признат като своего рода договаряща се страна. Усилията на партньорите ни в Австралия, Нова Зеландия и другите държави в региона, насочени към възстановяване на демокрацията във Фиджи, ще бъдат негативно повлияни от това споразумение. Когато критикувах потъпкването на демокрацията от военните във Фиджи на заседанието на комисията по международна търговия, отговорът на представителите на държавата беше: „Но ние не излизаме от рамките на закона!“ Изглежда това, което аз считам за абсолютен цинизъм, сега удовлетворява исканията на Комисията за легитимност на договарящите се партньори. Моята група ще гласува против споразумението. Аз съм за прекратяването му, докато демокрацията във Фиджи не бъде възстановена.