Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/3018(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B7-0023/2011

Разисквания :

PV 18/01/2011 - 16
CRE 18/01/2011 - 16

Гласувания :

PV 19/01/2011 - 6.12

Приети текстове :

P7_TA(2011)0018

Пълен протокол на разискванията
Вторник, 18 януари 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

16. Положението в Хаити една година след земетресението: хуманитарна помощ и възстановяване (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Преди да преминем към нашата работа, трябва да ви информирам, че, за съжаление, един италиански войник е бил убит, а друг – тежко ранен по време на престрелка по-рано днес в Афганистан. Изказваме нашите съболезнования на семейството на жертвата Luca Sanna.

Следващата точка от дневния ред е изявлението на Комисията относно положението в Хаити една година след земетресението: хуманитарна помощ и възстановяване.

 
  
MPphoto
 

  Кристалина Георгиева, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, аз също бих искала да се присъединя, изразявайки съпричастността си към засегнатите хора и техните семейства.

Преди една година в Хаити станахме свидетели на една от най-големите природни катастрофи в съвременната история, но това и предизвика една от най-добрите прояви на солидарност към хората, чиято издръжливост при сблъскването с бедствия и безредици е урок по смелост за всички нас. Една година след бедствието бихме искали да отдадем почит както на загиналите, така и на оцелелите. Обещахме им своята помощ и спазваме обещанията си.

ЕС е основна част от световното усилие на солидарност към Хаити. Мобилизирали сме всички налични средства за оказване на хуманитарна помощ и, както членът на Комисията Пиебалгс ще очертае по-късно, помощ за развитие и възстановяване на страната.

След земетресението ЕС обеща повече от 320 млн. евро в изцяло хуманитарна помощ, от която Комисията предостави 130 млн. евро за миналата 2010 г.

Тези средства ни позволяват да се докоснем до живота на повече от четири милиона жители в Хаити, като ги подпомогнем с храни, санитарни съоръжения и подслон. На близо 1,5 милиона души е бил предоставен подслон: основа, от която отново да изградят живота си. Помощта ни е насочена не само към Порт-о-Пренс, но и към други засегнати градове – Леогане и Жакмел – и последвахме, с помощ, 500 000 хаитяни, които напуснаха Порт-о-Пренс за да живеят при роднини в селските райони, осигурявайки им храна, вода и медицински грижи, почиствайки пътищата и подкрепяйки програми „пари срещу работа“.

Настоящата хуманитарна помощ е насочена главно към холерата, като използва 22 млн. евро за покриване на най-основните нужди по отношение на здравеопазване, достъп до подходящи доставки на вода и санитарни съоръжения, информационни кампании, епидемиологично наблюдение и логистика. До момента сме финансирали лечението на 158 000 души, но по-важното е, че осигурихме чиста вода за половин милион и достъп до по-добри санитарни условия за 900 000 души, повишихме осведомеността сред един милион хаитяни относно това какво представлява холерата, как да се избегне заразяването и как да се лекува и разпространихме 1,3 милиона сапуна и хлорни таблетки сред засегнатите общности.

Надявахме се, че една година след земетресението, положението ще се е подобрило, но това не е така. По тази причина за тази година, 2011 г., предвиждаме бюджет от 33 млн. евро. Готови сме да предоставим и повече, ако е необходимо.

За 2011 г. нашите приоритети ще бъдат да си осигурим жилища, саниране и здравеопазване. Ще продължим да се борим срещу лошите хигиенни условия, защото очевидно са рискови за разпространението на холера и оказват влияние върху общностите. Ще продължим да подпомагаме и здравеопазването, но здравната система в Хаити е в пълен безпорядък. Хората не могат да разчитат на нея.

В този процес ние разчитахме на хуманитарните работници и бих искала да изразя своята благодарност към тези, които рискуваха живота си, за да помогнат на народа на Хаити.

Подкрепяме и членът на Комисията Пиебалгс за свързването на помощта с възстановяването и развитието. Например някои от средствата от пакет Б от 9-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР) ще бъдат разпределени за програми за настаняване в тясна координация с нашата хуманитарна подкрепа. Тук бих искала да подчертая, че ние разглеждаме положението в Хаити от всички страни, като целим да помогнем не само на хората в крайна нужда, но и да изградим основите за по-дългосрочно възстановяване.

 
  
MPphoto
 

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, ние допринасяме и за възстановяващите дейности. ЕС като цяло – а именно, Съюзът и държавите членки – има вложени 600 млн. евро от обещаните в Ню Йорк 1,2 млрд. евро и вече изплати 330 млн. евро.

Като част от общия ангажимент на ЕС Съюзът обеща първоначално обявените 460 млн. евро и според нас е необходимо те да бъдат увеличени до 522 млн. евро. От това обещание ние вече вложихме 327 млн. евро. Действащите програми бяха коригирани, като разширихме тяхната продължителност и/или като увеличихме финансовите пакети, за да отговорим по-добре на преразгледаните приоритети. Бяха въведени нови програми за посрещане на допълнителни нужди.

Разходите, тясно обвързани с обещанието, възлизат на 74 млн. евро през 2010 г. Считам, че с оглед на положението в Хаити това е един добър резултат. Трябва да се разбере, че положението там, което беше достатъчно сложно и преди земетресението, се превърна в изключително предизвикателство след него и стана дори още по-сложно впоследствие – заради урагана Томас, епидемията от холера и политическата нестабилност. Хуманитарните работници и технически специалисти често работеха при доста тежки условия.

Други фактори, които трябва да се вземат предвид, включват, от една страна, фактът, че възстановителните помощи в средносрочен до дългосрочен план се осъществяват в продължение на три до пет години, а средствата се разпределят според продължителността на програмата: 2010 г. беше посветена главно на разпределянето на финансовите средства и стартирането на подготвителните програми, включително и на всички необходими технически проучвания и търгове. По-конкретни дейности ще бъдат започнати през 2011 г. и ние считаме, че изразходваните спрямо ангажимента средства ще се удвоят до 150 млн. евро през тази година.

Помощта за развитие на ЕС до момента беше съсредоточена, на първо място, върху осигуряване на необходимите функции на правителството, за да може то да осигури основните дейности на държавата, като например, управлението на образователната система, системата на здравеопазването и полицията, както и възможността да осигурява на служители в публичния сектор. Вторият приоритет беше незабавното укрепване и възстановяване на сратегическата инфраструктура и пътища: и третият приоритет беше укрепването на подготовката на Хаити за бедствия, както и на механизмите и структурите за гражданска защита.

Поставихме си за цел да изградим по-силно Хаити след земетресението, с по-здрави основи. Пределно ясно е, че се нуждаем от силно правителство на Хаити и трябва да се съсредоточим върху тези приоритети. Така че до голяма степен ние следваме определените ни от правителството на Хаити приоритети. То наистина иска да укрепи управлението – с особено внимание, включително към бюджетна подкрепа, и като се вземат предвид ниските нива на държавните приходи – и да инвестира значително в инфраструктура, по-специално в пътища.

Къде можем да почерпим знания, за да подобрим положението? Разбира се, можем по-добре да координираме помощите и да укрепим сътрудничеството между Комисията и държавите-членки. Сега финализираме съвместната програма в един процес, който включва държавите-членки на ЕС.

Имаме също така и добър опит от работата с всички наши партньори във временната комисия за възстановяването на Хаити, което определено помага в ускоряването на процеса. Считам обаче, че трябва да преследваме нашето силно желание за постигане на стабилност по отношение както на помощите, така и на демократичното функциониране на Хаити, тъй като това очевидно е предварително условие, ако искаме усилията на ЕС и на цялата международна общност да са успешни.

Уважаеми колеги, опитваме се да дадем всичко от себе си, но е ясно, че можем да се справим и по-добре. Опитът ни научи: ЕС определено изпълнява своите обещания и ангажименти. Затова считам, че макар ситуацията, както е представяна понякога в медиите, да е доста точна, от една страна, ние напредваме. Считам че през 2011 г. ще видим значителни промени на място – при условие че е установена политическа стабилност в Хаити, тъй като нестабилността определено възпрепятства нашите усилия – и ще насочим тези усилия върху възстановяването на Хаити.

 
  
MPphoto
 

  Michèle Striffler, от името на групата PPE.(FR) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, една година след земетресението Хаити все още се намира в извънредно положение, а действията за възстановяването едва са започнали. Това се дължи на структурните недостатъци на правителството на Хаити, на липсата на политическа воля и способност за вземане на решения от страна на органите на Хаити, както и на липсата на подкрепа от страна на международната общност. Освен ако органите в Хаити не вземат някои важни решения, като например отчуждаването, хилядите тонове отломки, блокиращи процеса на възстановяване няма да бъдат разчистени.

Трябва да поздравя хуманитарните организации за положените усилия и свършената работа. Беше постигнат напредък и беше спасен живота на милиони хора.

Хуманитарните организации обаче не могат да продължават да компенсират слабостите в правителството на Хаити. Следователно ЕС трябва да направи всичко възможно, за да гарантира един справедлив и прозрачен изборен процес, за да осигури необходимите за възстановяването стабилност и политическа воля. Наложително е бъдещите органи на Хаити да бъдат подпомогнати по време на възстановителния процес, при организацията на техните институции с оглед на установяване на ново равновесие на всички равнища и на напълно функционираща демокрация.

Освен това от съществено значение за Европейската комисия, като член на временната комисия за възстановяването на Хаити и с оглед на нейното финансово участие, е да се намеси с цел ускоряване на изпълнението на мандата на последната и въвеждането на разпоредби за нейната дейност.

След земетресението, международната общност реши да възстанови по различен начин Хаити, без да повтаря грешките от миналото. Време е веднъж завинаги да се справим с дълбоко вкоренените причини за бедността в Хаити.

 
  
MPphoto
 

  Corina Creţu, от името на групата S&D.(RO) Г-жо председател, една година след трагедията, която опустоши Хаити, както Вие казахте, оценката на процеса за възстановяване е твърде ниска не само спрямо очакванията на населението, но и спрямо поетите от международната общност ангажименти. В допълнение, полаганите за възстановяването на държавата усилия изглежда, съдейки по неуспехите през последните месеци, са стигнали задънена улица. Тази страна, която беше опустошена от земетресение и покосена от епидемия от холера, за която бяха обвинени Сините каски на ООН, е изпаднала също така и в сериозна политическа криза.

Считам, че има три области в кризата с Хаити, за които в бъдеще трябва да предприемем действия. В противен случай рискуваме положените до момента усилия да бъдат компрометирани. Резултатите от разследването относно причините за епидемията от холера, трябва да бъдат обявени възможно най-скоро, за да успокоим гнева на населението срещу присъствието на ООН. На второ място, трябва да се положат всички усилия, за да се избегне удължаване на преходния период, който ще започне с изтичането на мандата на министър-председателя Превал на 7 февруари. Нови избори под строг международен контрол са единственото възможно, демократично решение. Не на последно място, считам, че тази текуща оценка трябва да бележи повратна точка в усилията за възстановяване, които бяха подкопани от неефективност, закъснения и конфликт на интереси между държавите в региона.

Да не забравяме, че от обещаните 10 млрд. щатски долара на донорската конференция в Ню Йорк през март 2010 г. до момента са изплатени само 1,2 млрд. щатски долара, отчитайки значителния принос на Европейския съюз за това. В допълнение към основните ни опасения за решаването на проблемите на милионите жители на Хаити, оцеляващи в бежански лагери, където бедността, отчаянието и сексуалното насилие добиват застрашителни размери, трябва да добавим дългосрочната перспектива за устойчиви инвестиции в Хаити и конкретна помощ за изграждането на функционираща държавна структура.

 
  
MPphoto
 

  Charles Goerens, от името на групата ALDE.(FR) Г-жо председател, качеството на изказванията на нашите двама члена на Комисията е такова, че аз ще се огранича до два коментара.

Първо, една година след земетресението Хаити все още се намира сред разрушения. С оглед на мащаба на катастрофата знаехме, че страната ще бъде изправена през значителни трудности. Знаехме също, че освен многото цивилни жертви земетресението е засегнало основата на държавата, толкова съществени са пораженията, причинени от тази природна катастрофа. Като прибавим към това структурните затруднения, и по специално недостатъците по отношение на управлението, предизвикателствата, пред които са изправени работещите на място, са очевидни.

Кой носи пряка отговорност за това положение? Дори да има смекчаващи вината обстоятелства, основният виновник е самата държава на Хаити, без която не може да се направи нищо. Алтернативата би била да се поеме контрола над страната, а никой не иска това.

На второ място, можем да допълним действията на държавата Хаити и действително трябва да го направим. Във всеки случай ЕС не е пожалил средства в това отношение. ЕС не само е направил изявления, но и е действал спрямо тях. Това, което очакваме от Европейския съюз в бъдеще, разбира се, е той да продължи със своята вярна подкрепа, но преди всичко, е важно да допринесе за освобождаването на Хаити от тази зависимост, въпреки неговата потвърдена слабост. Разбирам, че това не може да се случи в рамките на няколко месеца.

 
  
MPphoto
 

  Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE.(NL) Г-жо председател, същественият въпрос е как да възстановим една провалила се държава. Хаити е една разпадаща се държава. Можем ли наистина да говорим за възстановяване предвид факта, че в Хаити поначало никога не е имало демокрация? Това е задача, която сме си поставили. Въпреки всички положени от Комисията усилия, все още нямаме отговор на този въпрос. Избухналата епидемия от холера, машинациите с гласове по време на изборите през ноември и сплашването на хора, разбира се, не може да се каже, че ни помагат във възстановяването на страната. Фактът че жените и момичетата вече се намираха в ужасно положение преди земетресението е причина за нежеланието ни да приемем, че жените и момичетата в приемните лагери са подлагани на сексуално насилие.

На всичкото отгоре и фактът, че Бейби Док се завърна в Хаити и че той може да изтъргува мизерията, в която се намират сега гражданите, защото – според слуха – най-накрая е свършил парите. Не можем да позволим това да се случи в Хаити.

Нашият отговор през последната година след бедствието беше да дадем на хаитяните възможност да опитат да се възстановят, но това, което наистина им липсва, е организационен капацитет. Това е причината те все още да разчитат на спешната помощ и ние трябва да продължим към сътрудничество за развитие. Някъде се губи връзката. Въпреки че това не е нещо, което може да се постигне изведнъж, именно тук трябва да насочим усилията си, защото тази страна няма да може да вдигне сгради, без да е демократична или поне под правилното ръководство. Затова пожелавам на членовете на Комисията Пиебалгс и Георгиева всичко най-хубаво в това начинание. Желая ви всичко най-хубаво!

 
  
MPphoto
 

  Nirj Deva, от името на групата ECR.(EN) Г-жо председател, хубаво е, че отново водим това разискване; неотдавна имахме такова. Това показва нашата загриженост за народа на Хаити – очевидно ние сме по-загрижени за народа на Хаити, отколкото самото правителство на Хаити е загрижено за народа си.

Говорим за отговорността да се осигурява защита. Говорим за отговорността да осигуряваме защита срещу масови убийци и диктатори, извършващи геноцид – но какво да кажем за отговорността да осигуряваме защита от неефективни и корумпирани правителства, които не се грижат за собствения си народ? Има един милион бездомни в Хаити, 230 000 са починали, 300 000 са ранени. Само 5% от развалините обаче са изчистени и само 15% от предвидените домове са били донякъде ремонтирани.

Ако правителството на Хаити не се интересува от собствения си народ, то ние трябва да използваме понятието за отговорността да защитаваш. Само и единствено ако постигнем това, няма да е абсурдно да очакваме от нашите двама отлични членове на Комисията да продължат да искат думата в Парламента, опитвайки се да ни кажат какво могат или не могат да направят, когато капацитетът да се направи нещо на местно равнище е толкова претоварен и крехък.

Когато стане земетресение, първото нещо, което трябва да се направи, е да се разчистят отломките. За да се изчистят, са нужни тежкотоварни подемни машини, кранове, хеликоптери, булдозери и капацитет за управлението им. Ако никой не може да ги управлява, тогава трябва да се търсят хора от други места, които могат, и те да осигурят кой да ги управлява. Левицата обаче би се противопоставила на всяка армия на държава-членка или на военноморските или военновъздушни сили, които да дойдат и помогнат за това. Не може да очаквате хората от „Оксфам“ и „Спасете децата“ и други подобни организации да карат трактори и да вдигат тежки отломки. Трябва да деполитизираме нашия спор и да сме практични в помощта си за тези хора.

 
  
MPphoto
 

  Jacky Hénin, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-жо председател, едва преди година Хаити и неговият народ станаха жертва на ужасна катастрофа. Навсякъде имаше опустошение и смърт.

Нека отдадем почит на смелостта на народа на Хаити и на световния изблик на човешка солидарност към жертвите. Казвам човешка, защото в Европа, както и на всякъде, много често тези, които имат най-малко, дават най-много.

Тук бих искал официално да благодаря на народа и правителството на Куба за помощта им в осигуряването на ефективна подкрепа без каквито и да било скрити мотиви, резултатите от която говорят сами за себе си. Към днешна дата кубинската медицинска бригада е лекувала повече от 50 000 случаи на холера, задвижила е възстановяването на 76 здравни центъра и болници и е осигурила медицински грижи за много хаитяни. Помощта на Куба според много експерти се счита за особено ефективна. Това е дотолкова вярно, че държава като Норвегия искаше Куба да се намеси от нейно име.

Ще е добре Европейският съюз и Съединените щати да почерпят вдъхновение от примера на Куба, вместо удобно да се крият зад медийни изпълнения, които зле маскират разбирането им за помощта като благотворителност, когато в действителност тя обслужва собствените им икономически и политически интереси за сметка на устойчивото възстановяване на държавата и икономиката на Хаити.

Като се има предвид тяхната историческа отговорност за нещастията в Хаити, непристойно е от страна на Франция и Съединените щати да се преструват, че знаят какво е най-добро. Нека си припомним, че трябваше да стане най-голямата катастрофа, за да решат най-после Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ) да опростят дълга на Хаити.

В момента това, което се случва в Хаити, демонстрира ограниченията в текущите дейности на Организацията на обединените нации (ООН). Хуманитарната намеса в Хаити показва своята неспособност да вземе устойчиви решения за хората. Още по-лошото е, че в средносрочен и дългосрочен план това представлява пречка за възстановяването на една демократична държава и на икономика, която в крайна сметка да отговаря на човешката нужда за развитие на народа на Хаити.

Международната общност обеща 11,5 млрд. щатски долара за възстановяването на държавата. Предстои да се види какво се има предвид под възстановяване. Каква част от тази помощ действително е пристигнала на място? Кой ще определя проектите? Дали ще видим, както се случи в Косово, съкратени хора, които гледат отстрани, докато мултинационални дружества възстановяват страната им, защото са единствените, способни да спечелят международните търгове?

Европейският съюз не трябва да бъде част от патерналистична или неоколониалистична визия, а вместо това трябва да допринесе за развитието на едно демократично възраждане на републиката в Хаити, което да е дело на самите хора. Народът на Хаити беше първият в света, освободил се от френския колониализъм. В допълнение към опустошенията от войната, която им струва повече от 20 млрд. евро днешни пари под формата на „обезщетение“ към робовладелски европейски колонизатори.

Заради престъпленията срещу човечеството, които робството и колониализмът представляват, ЕС, и по-специално Франция, сега са морално, политически и икономически задължени на Хаити. Трябва да уважим този дълг на честта.

 
  
MPphoto
 

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD.(NL) Г-жо председател, една година след ужасното земетресение в Хаити, възстановяването на тази страна става болезнено бавно. И все пак, стъпка по стъпка, е постигнат напредък. Жителите на Хаити се нуждаят спешно от нашата помощ, особено сега, когато епидемията от холера взема своите жертви. Следва да се съсредоточим върху продоволствената сигурност. Местното селско стопанство беше силно засегнато, в резултат на което страната е станала прекалено зависима от вноса на храна. Важно е да се вложат много усилия и пари за възстановяването на селското стопанство и местната инфраструктура. В този смисъл микро-кредитите са от първостепенно значение, тъй като стимулират икономическото развитие отдолу нагоре. Споделя ли Комисията това виждане?

Междувременно, политическото положение в Хаити остава тревожно след първия тур на президентските избори. Това става ясно от издадения миналата седмица доклад за оценка от Организацията на американските държави. Как оценява Комисията настоящото политическо положение в Хаити и въздействието, което то оказва върху възстановяването на страната?

И накрая, г-жо председател, миналата седмица беше публикувана впечатляваща книга на нидерландски журналист за Хаити и оттогава в паметта ми се е запечатало едно изображение: някакви хора в Хаити, разчистващи отломките, носеха тениски с лозунга „Haiti pap peri“ (Хаити НЕ умира). Това следва да ни вдъхнови да гарантираме, че хаитяните в действителност ще оцелеят и че благодарение на нашата помощ им се дава добра перспектива за бъдещето.

 
  
MPphoto
 

  Filip Kaczmarek (PPE).(PL) Г-жо председател, ЕС не е забравил Хаити. Ние все още сме най-големият източник на хуманитарна помощ. Въпреки това е потискащо, че страната все още тъне във вътрешнополитически хаос.

Предоставянето на хуманитарна помощ за Хаити беше реализирано в два класически етапа. Първият етап беше да се осигури неотложна помощ и трябваше да е насочен към най-нуждаещите се. Вторият етап беше да се съсредоточи вниманието върху икономическото, социалното и политическото преустройство на държавата. Заради избухването на епидемията от холера, ураганът, нестабилната социално и политическо положение и дори междурелигиозното напрежение и конфликти обаче етапът с предоставянето на хуманитарна помощ отнема повече време, отколкото първоначално се очакваше. В резултат на това ние не можем да напреднем към следващия етап толкова бързо или толкова всеобхватно, колкото бихме искали.

Кризата в Хаити продължава. Нашата намеса все още е необходима. Не можем да изоставим отговорностите си. Както ни напомни г-н Пиебалгс, Европейската комисия е предоставила половината от ресурсите, обещани по време на донорската конференция в Ню Йорк. В този смисъл плановете ни се развиват добре.

Целта на резолюцията, която Парламентът ще приеме утре, е да мобилизира държавите-членки и Комисията да изпълнят направените от нас декларации. Нека не забравяме, че стотици хиляди хора все още живеят във временни лагери, а над 3 500 души са починали от холера. От самото начало поддържаме идеята, че отговорен за възстановяването следва да бъде самият народ на Хаити. Планът на Хаити за възстановяване на държавата се основава на децентрализация с акцент върху местното селско стопанство и продоволствената сигурност. Ние уважаваме тези приоритети на народа на Хаити. Има още една препоръка. Следва да увеличим нашите хуманитарни усилия и знам, че членът на Комисията вече работи по въпроса.

 
  
MPphoto
 

  Kriton Arsenis (S&D).(EL) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, Хаити наистина е уникален случай. Трябва всички да сме наясно с това. Това не е хуманитарна криза, при която плащаме малко пари и след това правителството решава как да изпълни проектите. Хаити е държава в пълен колапс. Единственото, което можем да очакваме предвид положението, в която се намира, е че корупцията в държавата ще нарасне и ще й е все по-трудно да се справи с кризата и да предприеме необходимите мерки. Това е държава, в която намесата ни трябва да е по-категорична и по-трайна; ще трябва да играем по-активна роля, отколкото във всеки друг случай.

Г-н Deva спомена отломките, които все още не са разчистени, за да могат да се възстановят щетите. Отломките трябва да се изчистят от улиците. Това трябва да е основният ни приоритет. Предвид скоростта, с която се движим, ще са ни нужни още пет години. Това трябва да се свърши незабавно. Има толкова работа за вършене в тази държава, че в нормалния случай, ако всичко се прави както трябва, следва да няма никаква безработица.

Ние трябва наистина активно да се намесим по въпроса с отломките, по въпроса с водоснабдяването и по въпроса с доставките на храна, така че държавата да може да разчита сама на себе си, така че гражданите на тази държава, които са принудени ежедневно да се чудят как да оцелеят, да могат да мислят и за бъдещето.

 
  
MPphoto
 

  Niccolò Rinaldi (ALDE).(IT) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, госпожи и господа, наистина е вярно, че Хаити е отделен случай, че е различен, защото годишнините от бедствия винаги се отбелязват, за да помним жертвите, за да се поучим от грешките и да се справим по-добре следващия път, но в Хаити е различно, защото няма какво да се помни – още нищо не се е случило.

Вместо да се казва една година след земетресенията, всъщност следва да казваме една година от земетресенията, защото първо беше сеизмичното земетресение, след това земетресението по отношение на хаотичното разпределение на помощите, последва здравното земетресение с епидемията от холера, след това политическото земетресение с непрозрачните избори, които се проведоха в може би най-неподходящото време и сега земетресението, което в някои отношения е и историческо, във връзка със завръщането на бившия диктатор, маскиран като съмнителен турист мултимилионер.

Комисията върши добра работа – всъщност много добра работа. Миналия юни посетих Хаити с комисията по развитието и видях да се върши отлична работа, за което благодаря на Комисията. Необходима е обаче по-голяма политическа протекция и по-активна роля на международната общност, които трябва да определят цели и срокове и които трябва пряко да надзирават част от възстановяването.

Това трябва да се балансира със засиленото участие на населението и местните неправителствени организации, които вместо това в повечето случаи не правят нищо. Следователно трябва да има по-малка роля за националните политици и националните правителствени институции на Хаити и по-голяма роля за до този момент крехкото партньорство между неговите граждани и международната общност.

 
  
MPphoto
 

  Michèle Rivasi (Verts/ALE).(FR) Г-жо председател, като участник в мисията за наблюдение в Хаити през миналия септември имах възможността да разбера извънредните случаи, с които трябва да се справим. Сега трябва да погледнем отвъд тези извънредни случаи, за да можем най-после да достигнем фазата на развитие. Не трябва да възстановяваме, а да изградим държава, чиито основи и управление никога не са били стабилни.

Едно нещо е ясно, както казват моите колеги: има за разчистване 20 милиона тона отломки и само 5%, една незначителна част, са изчистени за една година. С това темпо ще отнеме повече от шест години, за да се изчистят отломките в Порт-о-Пренс. Следователно това само по себе си е политически проект и Комисията трябва да допринесе за него.

Друг приоритет е управлението и съм доволна, че Европейският съюз допринася значително за бюджетната подкрепа за държавата. Трябва да увеличим това финансово усилие, защото то е единственият начин за възстановяване на компетентностите на народа и държавата на Хаити. Настоящата й зависимост от неправителствени организации (НПО) може да се види на равнище на основните публични услуги, като здравеопазване и образование. Не трябва обаче да възлагаме всички обществени услуги на неправителствени организации.

Преди всичко трябва да увеличим подкрепата си за бързо организиране на избори и да ги проведем, което, надявам се, ще позволи да се смени корумпираният политически елит. В момента една олигархия от приблизително 20 семейства предотвратява всякакво икономическо развитие, защото контролира търговията, но в същото време не прави нищо за разработването на производствения капацитет на държавата.

И накрая, трябва да предоставим на Хаити ресурсите да излезе от състоянието на зависимост, което вече я подкопаваше дори преди земетресението. Затова призовавам европейските институции да определят съответните приоритети и да дадат масивна подкрепа за създаването на публични услуги, като се осигури твърд ангажимент от страна на бъдещото правителство на Хаити.

 
  
MPphoto
 

  James Nicholson (ECR).(EN) Г-жо председател, аз имах, предполагам, честта заедно с г-жа Rivasi, да водя делегация на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) в Хаити през септември. Тогава им казах, че нищо не ме е подготвило за това, което заварихме, докато бяхме там.

Искам да кажа няколко неща тази вечер. Едното е, че трябва незабавно да се придвижим от хуманитарна помощ към възстановяване. Именно тук няма напредък към решаване на проблема. Чух да се казват някои много хубави неща тази вечер, но тяхното приложение няма да е възможно на място, освен ако няма повече помощ.

Трябва да окажем повече натиск за предоставяне на подкрепа върху тези, които обещаха подкрепата си, и трябва да окажем натиск върху ръководеното от Клинтън възстановяване и върху Организацията на обединените нации да се задвижат по-бързо. Това трябва да стане пределно ясно.

Слушах членът на Комисията и той е напълно прав. Наистина се нуждаем от политическа стабилност. Надявам се и се моля да получим тази политическа стабилност, но не съм сигурен, че това ще се случи.

Докато бяхме там, открих – и искам да го кажа и да се запише – че народът на Хаити е много горд народ. Те са прекрасен народ. Наблюдавахме ги, Michèle Rivasi и аз, как излизаха от палатките си в 6 часа сутринта, сияещи, а децата им изкъпани. Прекрасни, усмихнати хора, и се чудиш как са в състояние да се усмихват.

Бих искал също така да се запише почитта ми към многото представители на нашите неправителствени организации там, които рискуват живота си, и към нашите служители на Комисията, на които отдадох почит, докато бяхме там. Смятаме, че те са невероятни и не следва да забравяме, че тези хора рискуват живота си всеки ден, за да помогнат на народа на Хаити. Не трябва да забравяме народа на Хаити. Трябва да работим за народа на Хаити и трябва да помогнем на народа на Хаити. Ако трябва да се върнем в тази зала още десет пъти, за да го постигнем, тогава да го направим и да продължим да го правим.

 
  
MPphoto
 

  Cristian Dan Preda (PPE).(RO) Г-жо председател, на 12 януари 2010 г. държавата на Хаити беше буквално пометена, както беше споменато и от много други колеги. Сега, една година след това ужасно земетресение, на тази държава все още й предстои възстановяване. В същото време към проблемите й бяха прибавени епидемия от холера и избори, които допълнително усложниха положението.

В действителност, в момента Порт-о-Пренс е огромен бежански лагер. Населението на Хаити оцелява единствено благодарение усилията на хуманитарните работници. Наистина трябва да сме благодарни на тези организации. Както заяви специалният представител на ООН за държавата, Хаити се превърна в република на неправителствени организации. Колко дълго обаче ще продължава това положение? Виждаме, че положението със здравеопазването е катастрофално, възстановяването на образователната система е абсолютно задължително, да не говорим за процеса за премахване на следите от бедствието. Всичко това налага необходимостта от възстановяване на държавата Хаити. Освен земетресението, липсата на институции и добро управление е огромен проблем в момента.

Затова усилията трябва да бъдат насочени към възстановяването на капацитета на държавата и изграждането на демокрация в Хаити. Трябва да бъде решително заявена необходимостта от един надежден, прозрачен изборен процес с перспективата за втория тур на изборите през февруари.

Последното, което бих искал да отбележа, е, че Хаити трябва да бъде изграден наново, ако ми позволите да го кажа, по различен начин. Под „различен“ имам предвид, че възстановяването трябва да е с по-качествено от преди, за да се предотврати повторното възникване на такива бедствия. Под „различен“ имам предвид и че нашите усилия за възстановяването на държавата трябва да включват, бих казал, местните общности. Считам, че трябва да има допитване до основната заинтересована страна, народът на Хаити, по време на процеса на възстановяване.

 
  
MPphoto
 

  Ricardo Cortés Lastra (S&D).(ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, не исках да започна обръщението си, без да поздравя неправителствените организации, които са разположени на място. Мисля, че работата, която вършат, е похвална и че те представляват най-доброто от нашите ценности, най-доброто от ценностите на човечеството.

Мина една година от земетресението в Хаити и може би стана време да увеличим ефективността. В момента имаме за разглеждане много проблеми, които трябва да се решат неотложно и незабавно. Няма никакво съмнение по този въпрос.

Първият проблем е може би изграждането на приемлива система за санитарни съоръжения. Считам, че това е приоритет номер едно, който в момента представлява заплаха за живота в Хаити. След като решим този проблем, трябва да решим проблема с жилищното настаняване, като спешно решим въпроса със собствеността на земята.

Освен това се нуждаем от легитимно, демократично избрано правителство, което е способно да преговаря. Знам, че положението е трудно, но се нуждаем от това законно обсъждане, за да ускорим подобряването на положението в Хаити.

Има и друг съществен проблем, който вече беше споменат от някои от колегите: отломките, които сами по себе си са основен политически проблем. Също така не следва да спираме да гледаме и към бъдещето, за да започнем създаването на дългосрочна стратегия за образованието. Случилото се в Хаити може би можеше да се избегне, ако имаше публична образователна система и ако някой се грижеше за децата, както е редно да бъде.

Трябва да сложим край не само на бедността, но и на зависимостта.

 
  
MPphoto
 

  Zbigniew Ziobro (ECR). (PL) Г-жо председател, преди една година се случи ужасна катастрофа в Хаити, огромно земетресение, което причини смъртта на 200 000 души и заради което 1 300 000 души загубиха домовете си. Повече от година се води операция за предоставяне на помощи и за подпомагане на възстановяването. Това без съмнение е огромна и много сложна хуманитарна операция. Въпреки това островът изисква не само материална и финансова помощ, но и възстановяване на административните органи и политическата стабилност, без които не може да се развива. В допълнение, последната епидемия от холера, която вече причини смъртта на над 3 500 души, все още заплашва хиляди хора. Опитът на Хаити показва, че дори щедрите суми пари няма да помогнат, ако не са правилно насочени. Случаят на Хаити следва да ни даде храна за размисъл и ясно да ни покаже необходимостта от създаване на ефективна система за международна помощ при евентуални природни бедствия в бъдеще.

 
  
MPphoto
 

  Ria Oomen-Ruijten (PPE).(NL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, когато мисля за Хаити, мисля за гражданите на тази страна, но мисля и за европейските граждани, които са оказали невероятна подкрепа на народа на Хаити. Мисля също и за хуманитарните организации, които са свършили невероятно много работа. Г-жо председател, това е само едната страна на историята. Трябва да извлечем поуки и, що се отнася до мен, в това отношение за нас има три поуки.

На първо място, координацията. Координацията на етапа хуманитарна помощ не беше особено успешна и днес получихме доклад по този въпрос. Трябва да се справяме по-добре с възстановяването. Това ме кара да се замисля и за ефективността на помощта, защото тя също е свързана с координация. Какви допълнителни и по-ефективни мерки могат да се вземат в тази насока?

Втората поука засяга корупцията. Ако искаме гражданите на Европа да предоставят подкрепа, тогава те няма да искат тази подкрепа да бъде използвана неправомерно. Ние не искаме да станем свидетели на това, било то като представители на властта или като обикновени граждани. Какво можем да направим, чрез по-добра координация, за да гарантираме, че корупцията няма да достигне до тези системи?

Третата ми бележка, г-жо председател, е политическият аспект. Без политическа стабилност и изключително решителна публична администрация, това устойчиво изграждане няма изобщо да има възможност да напредне. Мина първият тур на изборите, който все още представлява спорен въпрос. Бих искала да ви попитам следното: какъв напредък бележим по отношение на координацията с Организацията на американските държави и другите участници, за да гарантираме, че предстоящите избори ще минат добре? Като европейци, ние изразихме нашата ангажираност да помогнем на Хаити в краткосрочен план и мисля, че трябва да продължим да показваме солидарност.

 
  
MPphoto
 

  Edite Estrela (S&D).(PT) Г-жо председател, членове на Комисията, госпожи и господа, земетресението запрати Хаити в една от най-сериозните хуманитарни кризи: хиляди убити и ранени, милиони бездомни и изключително тежки щети. Международната общност обеща много, но даде малко и е трудно да се разбере защо процесът на възстановяване е толкова бавен, въпреки добрата воля на Европейския съюз и работата на неправителствените организации.

Положението се влоши заради епидемията от холера и политическата нестабилност след изборите, което доведе до огромно насилие, на което основни жертви са жени и деца. Европейският съюз трябва да продължи да съдейства за възстановяването и за подобряването на хуманитарното положение на уязвимите групи от населението на Хаити, но също така и да допринесе за укрепване на капацитета на общностите във връзка с предотвратяването на бедствия в дългосрочен план.

Затова бих искала да приветствам последните предложения, внесени от Комисията по отношение на създаването на европейски отговор при бедствия, който включва доброволно обединение на организации за спешна помощ на държавите-членки и разработване на планове за овладяване на извънредни ситуации, както и сливането на кризисните центрове за хуманитарна помощ с гражданската защита под формата на Европейски център за спешно реагиране, който да отговаря за наблюдението на опасни ситуации, издаване на ранни предупреждения и координиране на действията на ЕС при бедствия.

 
  
MPphoto
 

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). (PL) Г-жо председател, скоро ще стане година от предишното ни събеседване относно координирането на хуманитарната помощ и възстановяването на Хаити. Поради тази причина днес провеждаме този, да го наречем, преглед и има едно очевидно заключение: мина една година от трагедията, а броят на жертвите продължава да расте. Два еднакво важни въпроса следва да бъдат отбелязани в този момент и те са по-важни от изграждането на нови домове и пътища. На първо място, Парламентът трябва да отправи категоричен и ясен призив за незабавното прекратяване на епидемията от сексуални нападения. Както показват нашите източници, 250 жени и момичета са били изнасилени само през първите дни след земетресението и положението продължава да се влошава. Насилието от този вид расте. Време е да обсъдим този срамен въпрос, да се изправим пред това нечовешко явление и да започнем ефективно противодействие на сексуалното насилие в Хаити.

На второ място, е епидемията от холера, която вече беше спомената. Броят на заразените е намалял, но това, разбира се, зависи от сезоните на годината. Наблюдава се връзка със странна, но тревожна тенденция, при която пациенти се преструват на заразени с холера. Трудно ни е да повярваме в това, тъй като се прибираме и лягаме в удобните си легла всяка вечер, но за тези хора, една нощ в болницата е по-добра перспектива пред собствените им домове, които не са нищо повече от груби укрития. Трябва да имаме предвид също, че епидемията от холера със сигурност ще се разпространи при смяната на сезона. Ето защо трябва да си вземем бележка и защо следва да подобрим именно тези условия.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(EN) Г-жо председател, казват, че Бог помага на тези, които сами си помагат, но Европейският съюз всъщност стига по-далече, тъй като Европейският съюз помага на тези, които сами не могат да си помогнат, особено по отношение на правителството на Хаити – както г-н Deva, а и други посочиха – което е корумпирано и не изглежда да е загрижено за собствения си народ. Въпреки това е важно ние да продължим с добрата работа в сътрудничество с ООН и други неправителствени организации. Знам, че един от най-успешните ни ирландски бизнесмени, Денис О’Брайън, играе водеща роля в това отношение.

Всичко това обаче ще е капка в морето в сравнение с това, което може да се постигне, ако имахме едно добре функциониращо правителство. Така че посланието към правителството на Хаити трябва да е пределно ясно, че или трябва „да се самосезира“ или – надявам се – да бъде сменено от по-компетентно правителство, и тогава ще видим истински напредък.

 
  
MPphoto
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D). (SK) Г-жо председател, въпреки че беше възможно постепенно да се ограничат и премахнат последствията от разрушителното земетресение, жителите все още са изправени пред сериозни проблеми. Има недостиг на питейна вода, храни и други основни материали. Съществуват ежедневни проблеми и трудности. Налице е и положението с нестабилното правителство с липсващите демократични ценности, а и епидемията от холера, увеличаващата се престъпност, грабежи, отвличания и изнасилвания на жени и деца.

Затова трябва да предприемем стъпки за ограничаване на тези ужасяващи актове на насилие. Европейските институции трябва да продължат с усилията за намаляване последиците от бедствието. През 2011 г. помощта трябва да бъде насочена към сложни предизвикателства, особено жилищната реконструкция, покриване на основните нужди в рамките на общностите и стабилизиране на положението във временните лагери.

В същото време е необходимо да се опитаме да изпълним дългосрочните цели като изграждането на държавни институции, местни органи, училища, болници и т.н.

 
  
MPphoto
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL).(PT) Отново ще изразя солидарността на моята група с жителите на Хаити и жертвите на земетресението от преди една година, а неотдавна и от холера. Спешно е необходима допълнителна помощ, допълнителна помощ за населението, засегнато от миналогодишната трагедия и последните огнища на болестта. Недопустимо е, че все още има непристигнали помощи. Трябва да се осигурят последващи действия на вече одобрената помощ, особено от страна на ЕС. Освен това ЕС следва да обърне заслужено внимание на образцовите жестове на солидарност, направени от някои държави в региона. Бих отбелязала случая с Куба, чието правителство изпрати лекари и квалифициран персонал, които вече лекуваха повече от 500 000 болни от холера. Въпреки това бих искала да подчертая и оказаната от Боливарския алианс за народите на нашата Америка подкрепа по отношение както на финансиране, така и на енергетика, селско стопанство и храни.

Щеше да е хубаво, ако ЕС вземе това предвид и изиграе по-активна роля. Всички мерки, необходими за бързото възстановяване на Хаити и подобряване на условията на живот на населението, трябва спешно да бъдат взети, но ние настояваме за спазване на принципите на суверенитет и териториална цялост, които благородството и смелостта на народа на Хаити заслужават.

 
  
MPphoto
 

  Elena Băsescu (PPE).(RO) Г-жо председател, една година след опустошителното земетресение в Хаити все още няма доказателства за конкретни резултати от процеса на възстановяване. Тази безизходица се дължи по-специално на факта, че държавата Хаити не разполага с капацитет за предоставяне на основни публични услуги, разчитайки на собствените си ресурси. Налице е липсата на политическа воля и органите на Хаити не успяват да приложат решенията, насочени към възстановяването на държавата.

Това значително затруднява дейността на Временната комисия за възстановяване на Хаити, чиято основна задача е натоварена с ефективното управление на ресурсите, отпуснати от международната общност. Положението ще остане такова, освен ако в държавата успешно не се установи политическа стабилност, не се възстанови капацитетът на държавата и не се назначи ефективно правителство. Затова считам, че ЕС трябва да положи всички възможни усилия в подкрепа за един законен, прозрачен изборен процес. Да се гарантира, че вторият тур на изборите, насрочен през февруари, ще бъде проведен правилно, е единственият начин да се сложи край на политическата криза.

 
  
MPphoto
 

  Janusz Władysław Zemke (S&D). (PL) Г-жо председател, бих искал да се уверя, че съм разбран правилно. Нямам сериозни резерви по отношение на текущото предоставяне на помощ за Хаити от страна на ЕС. ЕС със сигурност осигурява на Хаити огромна материална помощ и съм изненадан, че много други държави не следват този пример в същия мащаб като Европейския съюз.

Исках да ви напомня, че бяха повдигнати възражения относно действията на ЕС непосредствено след катастрофата. ЕС действа твърде бавно и очевидно хуманитарната помощ беше зле координирана. Бих искал да попитам до какви конкретни заключения стигна Европейската комисия относно бавното предоставяне на помощи тогава. Мисля, че това е един много важен въпрос, тъй като срокът за получаване на помощта, може да бъде разликата между живота и смъртта за някои.

 
  
MPphoto
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, Хаити показва пределно ясно, че истинските бедствия са дело на човека. Международната общност, и по-конкретно ЕС, са показват прекалена готовност да помогнат. Проблемът обаче не е в парите, а в нестабилното политическо положение. Към настоящия момент нито една нация не е готова да вложи пари в една корумпирана политическа система. Искането ми към Комисията е следното: разбира се, че трябва да продължим да съдействаме на Хаити, но по-конкретно трябва да инвестираме и в политическата инфраструктура. Докато не бъде установена работеща система на управление и работеща администрация, ще трябва да ползваме съществуващите организации за помощ, защото просто няма друга реална алтернатива.

 
  
MPphoto
 

  Кристалина Георгиева, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, бих искала искрено да благодаря на Парламента за всички коментари тази вечер. В заключение бих искала да отбележа пет точки.

Първо, напълно съм съгласна с всички оратори, които подчертаха провалилото се управление като най-основният фактор за проблемите, пред които е изправена държавата Хаити днес. Това беше първото ми впечатление след земетресението и продължава да е същото до днес: колкото и да беше страшно земетресението, то не беше най-големият проблем на Хаити. Най-големият проблем е продължилото с десетилетия лошо управление, което на практика не е оставило социални и държавни структури, които на място да помогнат на народа на Хаити, и това създава голяма липса на доверие в правителството от страна на народа на Хаити.

Много ясно помня как, когато бях там, абсолютно всички хаитяни, с които говорих, имаха постоянно едно и също послание за мен, а именно: „Не давайте пари на правителството“. Що се отнася до хуманитарната помощ, ние не даваме пари, ние предлагаме директна помощ. Това обаче ни дава време да помислим по въпроса за това колко време ще отнеме да се възстанови Хаити: ще отнеме много дълго време, защото няма да е възможно, без да е установена институционална инфраструктура.

Въпреки това втората ми бележка е, че всъщност има положителна страна на обществото в Хаити, която помогна на народа на Хаити да оцелее: тяхната собствена устойчивост и устойчивостта на техните общности. Срещнах хора, които живееха заедно: те заедно са изгубили домовете си, преместили са се заедно в лагери и са организирали в самия лагер система за подпомагане помежду си, като някои поемат отговорността да бдят над децата и да импровизират някакво образование за тях, други имат отговорността да си намерят работа, други, всъщност жените, носят отговорността да готвят за всички. Тази устойчивост е това, което днес ни дава някаква надежда за бъдещето на Хаити.

Това води към третата ми бележка, която е, че нашите програми за подпомагане на Хаити трябва да отчитат с какво разполага или не държавата. Поради тази причина, от хуманитарна гледна точка, се застъпваме за пари срещу работа, програми с ваучери, иновации, като получаване на семена и сечива на общностно равнище, така че хората да могат всъщност повече да разчитат на самите себе си.

Четвърто: благодарна съм за бележките, които бяха направени за поуките от Хаити. Не мога да се съглася, че отговорът ни е бил бавен: помощта от ЕС вече се пращаше в рамките на 24 часа. Но ще се съглася, че има възможност за подобрение на координацията и че способността ни да се организираме, преди да е настъпило бедствие, е от съществено значение. В този смисъл, благодарна съм за отбелязаното съображение, че въз основа на поуките от Хаити ние наистина се придвижихме в посока изграждането на капацитет на ЕС за бързо реагиране и по-добра координация чрез Европейския център за реагиране при бедствия.

Позволете ми тогава да премина към последната точка, разглеждаща хуманитарната страна на въпроса. Кое е това, от което наистина сме притеснени? Това всъщност е въпросът със защитата, особено на жените, и увеличаването на нашата подкрепа за справяне с трагедията на ръководените предимно от жени домакинства, които са останали в лагерите. Мога да ви гарантирам, че тази година, както и с финансирането през следващата година, вниманието ще бъде фокусирано върху гарантирането, че този въпрос със защитата ще бъде взет под внимание и ще покажем, че хората могат да разчитат на ЕС.

Позволете ми, в заключение, просто още веднъж да благодаря на всички за мненията ви и най-вече на тези от вас, които признаха саможертвите на хуманитарните работници в полза на народа на Хаити.

 
  
MPphoto
 

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, първо, бих искал да благодаря на членовете на Европейския парламент за тяхната солидарност и подкрепа. Ще започна с политическите измерения на въпроса. Положението в Хаити със сигурност не е леко, но върховният представител следи това много внимателно и предоставя необходимата дипломатическа подкрепа, за да гарантира стабилността. Вторият тур на президентските избори ще допринесе за възстановяване на доверието, ако не бъде съпроводен от насилие, така че ние полагаме всички необходими дипломатически усилия; но тези усилия понякога дават незабавни резултати, а понякога отнема време, за да дадат резултати.

Някои от вас споменаха посещението на Бейби Док. Можем да кажем, че въпреки че всеки има право на свобода на движение, това определено не е най-добрият знак за целия политически процес. Не следва обаче по никакъв начин да се подвеждаме от това. Смятам, че има здраво политическо ядро в Хаити и ние следва да вярваме в него. Надеждата ни е, че хората, които ще бъдат избрани по време на парламентарните избори, и президента ще имат нужните качества да водят възстановяването на държавата.

На второ място бих искал да подчертая, че сътрудничеството за развитие е свързано с трудни решения. Едното решение е да се направи нещо с голяма видимост, което не води до структурни промени. Няма да е проблем да финансираме хиляди лекари от ЕС или да издигнем нов университет в името на ЕС, той ще бъде видим и всички ще са доволни. Но какво да кажем за несигурността по улиците? Ние финансираме сигурност чрез правителството в доста трудни условия. Така че, ако сигурността е осигурена частично, тя е финансирана от ЕС. Видима ли е? Не особено, защото няма етикет на ЕС, но категорично считам, че сме допринесли за стабилността на държавата.

Друг важен момент е къде да бъдат инвестирани пари. Отново, изграждането на жилища ще бъде най-лесният политически избор, но каква полза, ако страната не е свързана отново, ако няма инфраструктура? А инфраструктурата изисква огромни инвестиции. Грубо изчислено, един километър път струва 1 млн. щатски долара, а в Хаити и повече, защото трябва да се поддържа, и трябва да подпомогнем местните общности, през които минава пътя. Така че тези разходите са доста съществени. Хаити няма да има средствата, с които да инвестира. Колкото и да е странно, в Хаити ние сме единствените участващи в изграждането на пътна инфраструктура. Обикновено много други държави участват в изграждането на пътна инфраструктура, но в Хаити само ние предоставяме безвъзмездна помощ за това. Това е труден избор, но считам, че той ще помогне за структурните промени на държавата.

И последното, което днес не беше особено разглеждано, е бързото изпълнение на поетите задължения и изразходването на средства. Не следва да се злоупотребява със средствата и отнема време да се предостави бюджетна подкрепа. Тук не става въпрос само за това, че правителството ни дава банкова сметка, по която ние просто прехвърляме пари. Не. Ние проверяваме сметката, знаем къде отиват плащанията, така че процедурата е сериозна. Не може просто така изведнъж да бъдат преведени 1,2 млрд. евро по сметка и да очакваме, че всичко ще се нареди. Носим отговорност и към нашите данъкоплатци. Същите съображения важат и за пътищата: трябва да стартираме търгове, действията ни в тази посока трябва да са напълно прозрачни и да сме наясно, че това отнема време. Но считам, че моментът е подходящ, защото е нужен само един случай на неправомерно използвани средства, за да се промени в отрицателно отношението на Европейските граждани към подпомагането на възстановяването на Хаити. Мога да ви уверя, че ще предприемем всички необходими стъпки и в това отношение.

Отново искам да ви благодаря за подкрепата. Това беше едно много полезно и насърчаващо разискване и считам, че ще успеем да постигнем резултати по повдигнатите днес от вас въпроси.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Бяха внесени шест предложения за резолюция(1) съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 19 януари 2011 г.

 
  

(1) Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност