Председател. – Следващата точка е изявлението на заместник-председателя на Европейската комисия и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, г-жа Аштън, относно положението в Беларус.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, събитията, които последваха изборите в Беларус на 19 декември, потресоха всички нас: използваната от органите сила срещу своите граждани предизвика израз на загриженост и осъждане в цял свят.

Моите колеги и аз се срещнахме с много от засегнатите лица от опозиционното движение, гражданското общество, семействата на лишените от свобода и широката общественост. Имахме възможност да изразим нашето съчувствие и солидарност и да слушаме. Настъпи обаче моментът за действия, уважаеми колеги.

Оценявам високо факта, че членовете на Парламента вече успяха да се включат в нашите обсъждания по въпроса и че моят колега, членът на Комисията Фюле, успя да представи настоящата ни позиция на комисията по външни работи миналата седмица. Очаквам да се запозная с резолюцията на ЕС, която ще бъде изготвена в резултат на разискванията. Важно е всички ние всички да бъдем максимално концентрирани при формиране на позицията ни предвид неотложността на положението, което разглеждаме.

Посветих известно време на редица представители на опозицията и по-широката общественост в Беларус, включително, както отбелязах, на роднини на задържаните лица. Срещнах се и с министъра на външните работи Мартинов. След разговорите у мен вече няма съмнение, че събитията, на които бяхме свидетели, противоречат на нашите разбирания за зачитане на правата на човека, основни свободи и демокрация. Не само че имаше неоправдано използване на сила, но и изборният процес като цяло беше очевидно подкопан чрез задържането на представители на гражданското общество и опозицията. Оценката на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на ОССЕ потвърждава това заключение.

Много от задържаните през последните няколко седмици бяха освободени. Срещу доста голяма група обаче – около 30 души – все още има повдигнати обвинения, които могат да доведат до тежки присъди за лишаване от свобода, като, както е известно на уважаемите колеги, тази група включва няколко кандидати за президент.

Г-н председател, вече осъдих репресивните мерки, предприети от органите в Минска и призовах за незабавно освобождаване на задържаните по политически причини, както и за възстановяването на бюрото на ОССЕ в Минск. Подчертах отново това послание в съвместно изявление с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън.

На срещата ми с министъра на външните работи Мартинов подчертах, че Европейският съюз очаква незабавна реакция от органите в Беларус по отношение на исканията на международната общност. При определянето на следващите стъпки, които ще предприемем, трябва да започнем от основните принципи.

Първият от тези принципи е, че сигурността и безопасността на мирните активисти, включително кандидатите за президент, трябва винаги да са водещи в нашите възгледи.

Вторият е, че беларусците са наши съседи и партньори и техните интереси следва да бъдат от основно значение. Когато заявяваме на органите на нашата загриженост, не можем да изолираме народа.

Третият принцип е, че зачитането на правата на човека и основните свободи е в основата на външната политика на ЕС и на Източното партньорство и е част от съвкупност от общи ценности, които споделяме с най-близките си партньори. Ще работим с тези партньори, както работихме със Съединените американски щати, с цел постигане на максимално въздействие на посланието, изпратено до Беларус от международната общност.

Г-н председател, оценката ни води до ясно заключение: че следва да използваме нашите средства, за да представим твърда и незабавна реакция. Тази реакция следва да даде на органите в Беларус ясен сигнал за нашите възгледи, без да изолираме гражданите и гражданското общество. Реакцията ни следва да бъде балансирана. От една страна трябва да обмислим целенасочени мерки срещу беларуските органи и, според мен, да преразгледаме санкциите. От друга страна трябва да поддържаме активен диалог с гражданското общество и гражданите и да ги подкрепяме – като на практика това означава продължаване на нашата помощ за неправителствените организации (НПО), медиите и студентите, а вероятно и повече усилия за стимулиране на мобилността на гражданите, които желаят да пътуват в Европейския съюз.

В краткосрочен план повторното въвеждане за забрана за пътуване на президента Лукашенко, както и разширяването на забраната за други определени лица, без съмнение е възможност, ако задържаните лица не бъдат освободени.

Във връзка с активната подкрепа за гражданското общество поисках от Службата за външна дейност, в сътрудничество с Комисията, да подготви варианти за спешни мерки, насочени към НПО, медиите и студентите. Зная, че Европейският парламент има правомощия да предоставя стипендии на студенти, които са изключени от университета и се надявам, г-н председател, че този инструмент може да бъде използван. Разбира се, ще полагаме усилия за мобилизиране на допълнителни ресурси от други места, включително от държавите-членки.

По-рано споменах въпроса за мобилността, като имам предвид по-специално облекчаването на визовия режим. Искам да насърча консулствата на държавите-членки в Минск да облекчат предоставянето на визи като ad hoc мярка в интерес на беларуските граждани.

Г-н председател, краткосрочните мерки, които описах току-що, разбира се трябва да бъдат обсъдени на Съвета по външни работи на 31 януари, но не е прекалено рано да обмислим някои по-дългосрочни аспекти на нашите отношения с Беларус.

Първо, по-рано отбелязах, че е необходимо да работим с други международни партньори по този въпрос и това е една от причините, поради която Беларус следва да продължи да участва в многостранната програма, която предлагаме и поради която трябва да се ангажираме силно с държавите от Източното партньорство с цел постигане на съгласие по този въпрос.

Второ, що се отнася до двустранната финансова помощ от Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП), следва да се концентрираме в по-голяма степен върху нуждите на населението и върху гражданското общество.

И накрая, миналата година съставихме съвместен междинен план, като очертахме развитието на отношенията ни с Беларус в средносрочен план. Считам, че трябва временно да преустановим този процес. Това не означава да изоставим съвместния междинния план, но се нуждаем от допълнителни консултации, включително с гражданското общество, както и от преглед при необходимост.

Г-н председател, това е рамката, в която работим понастоящем. С интерес очаквам да чуя становищата на членовете на Европейския парламент.

  Jacek Protasiewicz, от името на групата PPE. – (PL) Г-н председател, международните наблюдатели не изпитаха съмнения, не следва да изпитваме никакви съмнения и ние. Неотдавнашните президентски избори, проведени в Беларус през декември, не бяха честни. Те не бяха честни и поради това политиката, която провеждаме от 2008 г. по отношение на беларуските органи, политика на диалог с Беларус и предложена подкрепа, не може да продължава повече. Моментът не е подходящ за обичайните отношения; настъпи моментът за нови решения, нова политика и твърда позиция по отношение на беларуския режим, като имам предвид както политически, така и визови санкции, без да изключвам икономическите санкции. Разбира се, следва да използваме интелигентно тези санкции и да ги насочим по начин, който да гарантира, че животът на обикновените беларусци няма да бъде засегнат, но не следва да се колебаем да ги наложим, включително отменянето на членството на Беларус в Източното партньорство.

Тъй като изборите бяха нечестни, резултатите от изборите не са достоверни. Следователно можем да заявим, спокойно и при пълно познаване на фактите, че беларуската демократична опозиция може да се счита за морален победител в изборите. Поради това следва да подкрепим опозицията в нейните опити за създаване на политическо представителство тук в Брюксел, което да представлява както нейните интереси, така и интересите на целия свободен Беларус в отношенията му с Европейския съюз и държавите-членки на политическо равнище. И накрая, следва да изискаме освобождаването на задържаните, както кандидатите за президент и политическите активисти, така и независимите журналисти, студентите и университетските преподаватели. Всички те трябва да бъдат освободени, преди да се ангажираме с по-нататъшни разговори с представителите на беларуската държава.

  Кристиан Вигенин, от името на групата S&D. – (EN) Г-н председател, г-жо Аштън, уважаеми колеги, групата на социалистите и демократите изразява огромно съжаление, че тези президентски избори се превърнаха в една отново пропусната възможност на страната да тръгне по пътя на демокрацията с твърди стъпки и достатъчно ангажирано.

Можем да кажем, че в същност политиката на Европейския съюз на постепенно ангажиране с Беларус при определени условия все пак даде известни резултати, така че при призивите да променим изцяло нашата политика ние трябва да бъдем внимателни.

Казвам това, защото благодарение на нашата ангажираност, в края на краищата президентската кампания отбеляза известен напредък и може би това беше и причината в нощта на изборите на площада в Минск да излязат много повече хора, отколкото самите организатори на протестите очакваха, т.е. беше се създала вероятно една атмосфера на повече свобода, която гражданите на Беларус може би разчетоха правилно.

От тук нататък, обаче, ние трябва да бъдем първо: достатъчно ясни и твърди в нашите искания към беларуските власти за незабавно освобождаване на задържаните и за незабавно прекратяване на преследването на всички, които под една или друга форма са участвали в самите протести или са организатори на тези протести. Тук не може да има никакви компромиси и ние трябва да бъдем достатъчно ясни в нашите искания.

Друг елемент е обаче какво можем да направим в средносрочен и дългосрочен план. Първо, трябва да избегнем хвърляне на страната в нова изолация, защото така, както и самите представители на опозицията и гражданското общество подчертаха, изолацията на Беларус означава изолация на гражданите на Беларус.

Това което трябва да направим е, в рамките на политиката, която вече имаме към Беларус, да се опитаме да предприемем необходимите корекции, така че да пренасочим, за да бъде тя в полза на гражданите, в подкрепа на медиите, в подкрепа на гражданското общество, на опозицията, за да можем да създадем среда, в която да станат възможни честни и демократични избори.

В тази посока, според мен, ние трябва да работим и със съседите на Беларус, които не са членки на Европейския съюз, а именно Русия и Украйна, и да се опитаме ние като парламент да използваме възможностите на Източното партньорство и Евронест, за да ангажираме останалите пет страни от Партньорството в съвместна работа по отношение на демократизацията на Беларус.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността).

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-н председател, зная, че разполагам само с 30 секунди.

Може би тук преводът не беше много ясен, г-н Вигенин, но наистина ли чух да казвате, че считате демонстрацията, която се проведе след изборите, или, с други думи, демонстрацията, която всъщност се проведе в протест срещу фалшифицирането на изборите и срещу всички нередности, които се случиха, за доказателство на факта, че изборите и положението се подобряват? Точно така прозвуча. Ще ми бъде много трудно да приема, че Вашите думи наистина бяха преведени правилно.

  Кристиан Вигенин (S&D). - Може би аз не съм бил ясен или обикновено понякога тънкостите се губят в превода. Исках да кажа, че ситуацията в Беларус се променя в смисъл, че все повече хора разбират нуждата от демокрация и разбират нуждата да се борят за демокрация. В този смисъл, за мен е положителен сигнал това, че на площада в Минск имаше много повече хора, отколкото всички очакваха.

Това имах предвид и в никакъв случай нямах предвид, че режимът в Беларус прави възможно това.

  Председател. – Може би има проблем с превода на английски език? Има ли проблем с превода на английски език? Моля да проверите. Не, проблемът не е в превода. Има проблем с микрофона. Добре ли е сега?

  Кристиан Вигенин (S&D). – (EN) Г-н председател, винаги се стремя да говоря на родния си език, но понякога чувствам, че не следва да го правя при толкова чувствителни теми.

Исках да споделя, че според мен положението се подобрява в смисъл, че все повече хора в Беларус разбират, че страната се нуждае от демокрация и все повече хора разбират, че трябва да се борят за демокрация в Беларус. Поради това казах, че според мен е положителен сигнал, че толкова много хора, много повече, отколкото организаторите очакваха, бяха на площада в Минск. Надявам се, че стана ясно какво имах предвид.

  Kristiina Ojuland, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, със задоволство изслушахме изказването на върховния представител и напълно одобряваме това, което каза тя. Изключително важно е, че Европейският съюз успя да реагира на неуспешните президентски избори в Беларус.

Бих искала да имаме смелостта да бъдем толкова активни, твърди и принципни по отношение на една съседна на Беларус държава, в която потискането на демократичната опозиция и нарушенията на принципите на правовата държава също станаха обичайни.

Влошаването на демокрацията в Русия вероятно е действителната причина, поради която Кремъл призна президентските избори в Беларус и описа жестоката репресия като „вътрешен проблем“ на Беларус. Такова безразличие към възмутителното положение в Беларус е сериозен признак за тенденциите в Русия.

Европейският парламент представи силна резолюция, която предлага целенасочени визови и икономически санкции срещу престъпния режим на Лукашенко. Жизненоважно е Европейският съюз да е единен в това отношение, а държавите-членки да прекратят осъществяването на двустранни инициативи с Лукашенко и неговия режим. Трябва да прекратим участието на Беларус в Източното партньорство и други видове сътрудничество, докато не бъдат освободени политическите затворници. Същевременно трябва да увеличим подкрепата за гражданското общество, НПО и независимите медии в Беларус, за да ги подготвим за развитието на Беларус след падането на Лукашенко, което, надяваме се, ще се случи чрез демократични избори.

Поради това, г-жо върховен представител, бих искала да подкрепите призива за паневропейски форум относно бъдещето на Беларус.

  Heidi Hautala, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, мисля, че върховният представител напълно отразява нашите чувства, когато казва, че е била потресена.

Действително бяхме потресени след 19 декември, тъй като много от нас вече се надяваха, че ще има постепенно отваряне на Беларус към Европейския съюз. Сега мисля, че много от тези надежди засега са изчезнали. Много тревожно е да чуваме – почти ежечасно – новини за продължаващите репресии в Минск и в други части на Беларус.

Дори вчера тормозът над организацията за правата на човека „Вясна“ продължи с нахълтване в домове, арести и задържания. Това е организация, която изключително смело защитава правата на човека в Беларус. Органите все още не й позволяват да се регистрира.

Хелзинкският комитет в Беларус получи предупреждение, след като се свърза със специалния докладчик на ООН относно независимостта на съдиите и адвокатите. Той има достатъчно основание да счита, че лицата, срещу които са повдигнати обвинения за сериозни правонарушения, няма да бъде организиран справедлив процес.

Днес научихме и новината за бившия кандидат за президент, г-н Санников, неговата съпруга Ирина Халип, журналист и кореспондент на „Новая газета“ в Минск и тяхното дете – която беше нечувано световно събитие. Разбрахме, че на детето може да бъде позволено да остане при баба си и дядо си, тъй като родителите са задържани. Искам обаче да предупредя, че това все още не е добра новина. Все още се нуждаем от потвърждение, което може да пристигне следващата седмица.

И така, на какво се дължи тази „твърда линия“ в Беларус? Наистина трябва да настояваме за независимо международно разследване на това, което се случи, за да разберем всички първопричини и да узнаем дали действително провокатори са били подстрекатели на насилието – което сега се обявява за противозаконно – а не тези, които всъщност само призоваваха за демокрация в Беларус. Според мен най-подходящият орган, който да проведе подобно разследване, ще бъде ОССЕ, а ако това не стане – Организацията на обединените нации.

А въпросът за нови избори? Трябва да внимаваме да не отправим призив за нови избори твърде скоро, тъй като е необходимо да осигурим пътната карта за демократични реформи. Трябва да гарантираме свобода на печата, на сдружаването и на събранията. Без това няма да постигнем много, дори ако Беларус проведе нови избори сега.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  Ryszard Czarnecki, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, обсъждаме положението в Беларус, но нека не прехвърляме отговорността. Лесно е да отправяме обвинения срещу режима на Лукашенко, който заслужава тези обвинения и ние действително следва да го осъдим и отхвърлим. Европа обаче следва също да поеме част от вината. Нима посещението на италианския министър-председател, г-н Берлускони, не послужи в известна степен като засвидетелстване на доверие към режима? Нима посещението на литовския президент, г-жа Грибаускайте, не послужи като засвидетелстване на доверие към режима? Нима посещението на германския и на полския министър на външните работи, г-н Вестервеле и г-н Сикорски, не послужи като засвидетелстване на доверие към режима и действително се оказа много полезно за режима? Истината е, че политиците на държавите-членки на Европейския съюз предоставиха на г-н Лукашенко известно поле за политическо маневриране, без да искат абсолютно нищо в замяна. Сега трябва да изискаме зачитане на правата на човека, но също и да поемем вината, когато имаме вина.

  Helmut Scholz, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, моята група не одобри компромисния текст на резолюцията относно Беларус. Въпреки това искам да подчертая ясно, че това не следва да се счита за приемане от наша страна на резултатите от изборите, на арестите и репресиите срещу хората с различно мислене. За нас честните, прозрачните и демократичните избори – „свободата на инакомислещите“, ако трябва да цитирам Роза Люксембург – са основно изискване за установяване на отношения с Беларус и с всички други държави. Това включва и незабавното освобождаване на всички политически затворници.

Въпреки това се съмнявам дали санкциите са ефективно средство, което ще допринесе за незабавното освобождаване на политическите затворници и за радикални промени в демократичната система в Беларус. В миналото санкциите са имали слабо въздействие в Беларус и на други места. Госпожи и господа, като мен знаете това много добре. По-подходящ ми се струва подходът да се противопоставим на тези, които притежават политическа власт, с нашите аргументи и искания в контекста на политически диалог, да не им предоставяме възможност да дискредитират критиките, отправени от гражданското общество поради съдържанието на външните критики, да установим прозрачна политическа система и да координираме усилията си с всички наши чуждестранни политически партньори в Беларус. Това изглежда и по-справедливо по отношение на собствените ни аргументи, както показа сутрешното разискването относно унгарското председателство.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-н председател, бруталните репресии над всяка политическа алтернатива на режима на Лукашенко след изборите на 19 декември 2010 г. очевидно ограничиха възможностите за маневриране на Минск във външния свят. По собствена инициатива Беларус внезапно прекрати двустранната дипломация, която водеше между Москва и Брюксел през последните три години. Понастоящем президентът Лукашенко успява да поддържа силни политически и икономически връзки с Кремъл. Именно тази отношения на зависимост налагат по-голяма ангажираност на Европа по отношение на гражданското общество в Беларус.

Поради това, нека на всяка цена да продължим да поддържаме стратегията за промяна на съзнанието като необходима стъпка към смяна на режима. Нека активно да демонстрираме европейска солидарност. Например, да намалим цената на визите за беларуски граждани възможно най-скоро. Също така да започнем решаващо стратегическо обсъждане с беларуската политическа опозиция и, като част от този процес, да обърнем специално внимание на реформистките сили в управленския апарат. Това е балансирана политика. Брюксел не трябва да изоставя Минск сега. Да не оставяме беларусците на подчинение на руските или китайските закони; да очертаем техния независим път към свободно общество и демократични принципи на правовата държава.

  Traian Ungureanu (PPE). – (ЕN) Г-н председател, Александър Лукашенко не пропусна нито една възможност да се сокаже като диктатор. Изборите от декември всъщност бяха процедура за преназначаване. Но ние в Европейския съюз поддържахме заблудата, че като по чудо Лукашенко ще се промени. Всъщност заявихме, че ще изчакаме изборите през декември. Изборите дойдоха и Лукашенко си остава същият, а опозицията е или в болница, или в затвора.

Считам, че е време ЕС да преразгледа подхода си към Беларус. Очевидно няма място за Беларус в Източното партньорство. Участието на Беларус следва да бъде прекратено. Единственият ни партньор следва да бъде гражданското общество. Чакам резултатите от Съвета по външни работи на 31 януари и се надявам, че както лейди Аштън, така и членът на Комисията Фюле, ще препоръчат прекратяването на участието на Беларус.

И накрая, по отношение на последиците за парламентарната асамблея Euronest, повече не можем да даваме на Лукашенко право на вето за Euronest. Беларус беше използван, за да блокира Euronest. Поради това заключението е, че Euronet трябва да започне да функционира незабавно.

  Justas Vincas Paleckis (S&D). – (LT) Г-н председател, г-жо върховен представител, резолюцията на Европейския парламент, по която ще гласуваме утре, следва да отправи силно послание към беларуския народ, цяла Европа и света. Възможно най-бързо трябва да настъпи възстановяване най-малко на положението от преди 19 декември и да се положат съвместни усилия за гарантиране, че Беларус следва пътя на демокрацията и укрепването на правата на човека. Най-важната цел сега е освобождаването на политическите затворници и прекратяването на нападенията срещу опозицията, неправителствените организации и свободния печат. Въпреки това съм съгласен с върховния представител, че когато предприемаме мерки срещу режима, не трябва да засягаме беларуските граждани. Трябва да преценим с абсолютна точност дали ще навредим на беларусците, както и на взаимноизгодните връзки с държавите-членки на ЕС в областта на бизнеса, културата, образованието и туризма, които са важни за представянето на Беларус в Европа.

Досегашната политика на диалог с Беларус доведе до известни резултати: сега почти половината от беларусците подкрепят по-близките отношения с Европейския съюз. Трябва да реагираме на събитията в Минск така, че от следващата година техният брой да стане още по-голям. Това ще бъде истински болезнена отплата за организаторите от 19 декември. В заключение отново искам да спомена финансовата, свързана с визите берлинска стена, която за съжаление се издигна между Европейския съюз и неговите източни съседи и която е най-трудна за преодоляване в Беларус. Крайно време е да премахнем тази стена и да предоставим възможност на обикновените украинци, беларусци, грузинци и руснаци да имат достъп и да получават визи за Европейския съюз без никакви затруднения. Милионите евро, които се получават от невъобразимо високи такси за визи, всъщност не са компенсация, тъй като те задълбочават пропастта, наследена от миналото, този път между държавите-членки на Европейския съюз и техните съседни държави. Това наистина не трябва да бъде така.

  Gerben-Jan Gerbrandy (ALDE). – (NL) Г-н председател, в живота, а несъмнено и в политиката, надеждата е много важна. Надеждата предлага нещо, което да очакваме, надеждата позволява на хората да вярват, че в бъдеще положението ще бъде по-добро и надеждата е това, което липсва в огромна степен в Беларус от 19 декември. Надеждата, че тези избори ще бъдат по-демократични от предишните. Надеждата, че опозицията ще има по-големи шансове този път и надеждата, че беларуските медии ще представят по-балансирана картина на гражданите на Беларус. Всички тези надежди бяха разбити.

Именно поради това ЕС следва да промени политиката си по отношение на Беларус. За съжаление политиката на сближаване с режима не даде резултати. ЕС ще трябва да наложи санкции на беларуското ръководство. Санкции, които ще засегнат не неговите граждани, а ръководителите. Санкции като отнемане на визите на всички ръководители и техните семейства. Точно това е важно, ако искаме да прекъснем сложните връзки между политическата и икономическата власт в Беларус.

За радост лейди Аштън изглежда е поела в правилна посока. Комисията също реагира подобаващо, като настоя за незабавно освобождаване на всички политически затворници. Парламентът също може да даде своя принос, като изпрати мисия в Беларус възможно най-скоро, за да покажем на опозицията, на свободните медии и на НПО, че ги подкрепяме. Единствено с тяхна помощ и чрез техните усилия ще може да се роди новият Беларус.

В заключение, ЕС следва да даде нов тласък на програмата за съседство. Досега тази програма не е изпълнила напълно дадените обещания. Не следва да подкрепяме развитието на гражданското общество само в Молдова, Украйна, Грузия, Армения и Азербайджан. Като използваме същия подход, можем също да покажем на беларусците, колко важно е за бъдещето и на тяхната държава да се стремят към сближаване с Европа. Ако направим това, ще гарантираме, че народът на Беларус отново ще си възвърне надеждата.

  Werner Schulz (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, надеждите ни, че Беларус ще се доближи към демокрацията след президентските избори, бяха горчиво излъгани. Въпреки отрицателния ни опит и нашите резерви по отношение на правителството на г-н Лукашенко, през последните месеци ЕС предложи подкрепата си на Беларус. Степента, в която предложеното сътрудничество ще зависи от изборите, беше посочена съвсем ясно и за известно време изглеждаше, че изборите ще бъдат поне отчасти честни, точни и свободни.

Малките отстъпки обаче изглежда разтърсиха репресивната система така, че президентът отново разкри истинската си същност на безмилостен диктатор. Неговото съмнително избиране е ужасна измама, властта му не е легитимна, а насилието от негова страна срещу опозицията е брутално престъпление. Изборната измама и потушаването на протестите представляват сериозна стъпка назад за Беларус. В страната отново цари атмосфера на страх и репресии. Фалшификаторите на изборите нагло заявиха, че са се намесили чуждестранни тайни служби и дипломати, когато всъщност самата система беше изпратила провокаторите. Също така е възмутително, че тайните служби, които се контролират от президента и все още се наричат КГБ, използват методи от сталинската епоха, за да тероризират опозицията и гражданското общество.

Нарушаването на основните права на човека от член на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) е недопустимо. Посткомунистическият режим стана нетърпим. Изготвихме резолюция на Парламента, която създава добра основа за обсъждания между министрите на външните работи на Европа. Резолюцията се концентрира преди всичко върху незабавното освобождаване на задържаните, медицинските грижи за пострадалите, снемане на абсурдните обвинения и създаването на независима комисия за разследване, както и върху целенасочените политически и икономически санкции, които ще окажат въздействие върху управляващите, но не и върху населението.

Сега трябва да подкрепим проевропейските сили в страната, чиито надежди съживихме, които искат смяна на правителството и които са дали своя глас. Те виждат бъдещето на своята държава в Европейския съюз, а не в по-близки отношения с Русия. Фактът, че първите лидери, които поздравиха г-н Лукашенко за изборната му победа, бяха руският президент, г-н Медведев, руският министър-председател, г-н Путин и президентът на Украйна, г-н Янукович, показва тяхното разбиране за демокрация и мрачната перспектива, която очаква Беларус в това отношение.

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-н председател, искам да започна с една новина за г-жа Hautala. Надявам се, че отново е сложила слушалките си. Госпожо Hautala, има да се добави още нещо към това, което казахте за организацията „Вясна“. Не само че на организацията не беше позволено да се регистрира, но неотдавна полицията конфискува всичките им компютри, а в понеделник – и това е новината, която имам за Вас – започнах да събирам преносими компютри в Полша, които да им изпратя.

А сега да се заемем с работа, г-жо член на Комисията. Ще започна с това, че според Вас „е настъпил моментът за действия“. Това е вярно. Второто много важно нещо, което казахте беше, че не трябва да изолираме беларуското общество. Мерките, които предприемаме, следва да са съобразени с този принцип и това наистина трябва да бъдат „меки“ мерки, или, с други думи, изграждане на гражданско общество, подкрепяне на медиите и студентите и премахване на визите. Трябва да подкрепим подобни мерки и, по-специално, да осигурим повече финансиране за тях. Също така съм съгласен обаче, че следва да има по-строги мерки, като например предложените от г-н Protasiewicz или г-жа Ojuland. Това е проблем, при който и двата вида мерки следва да бъдат свързани

  Jacek Saryusz-Wolski (PPE). – (EN) Г-н председател, считам, че определената диагноза и планираното лечение са правилни. Проблемът не е в това, че имахме съвсем различна диагноза и план за лечение в миналото, а че направихме твърде малко. Поради това може би трябва да се запитаме дали имаме достатъчно решителност този път да постъпим по различен начин.

Очевидно следва да изразим осъдително отношение и да изискаме свобода, да наложим санкции и да обмислим прекратяване на участието на Беларус, но ако не излезем извън границите на словесното осъждане и моралната подкрепа, няма да има резултат от тези действия. Нуждаем се от дългосрочна стратегия и действия и това ще бъде истинска проверка за новата външна политика, която лейди Аштън ръководи понастоящем.

Не става въпрос само за Беларус. Начинът, по който работим по въпроса за Беларус, ще определи истинското политическо развитие в целия регион: в Молдова, в Украйна, както и по отношение на Русия и други държави. Понастоящем, от геополитическа гледна точка, ходът на събитията отдалечава Беларус от Европа, а Европа се оттегля, както и в Украйна. Очевидно сме прави да препоръчаме двустранния подход: санкции и изолация за режима, предлагане на повече помощ за обществото. Мога да се изразя така: нека заменим досегашната политика на стимули и санкции по отношение на режима с политика на санкции за режима и стимули за обществото. Много по-важно обаче е да помним, че нашият партньор е обществото, а не режимът.

Лейди Аштън отбеляза, че следва да продължим да помагаме. Следва да спрем да правим толкова малко като в миналото. Направихме ли всичко, което трябваше да направим? Не, оказахме смешно малка помощ и трябва да променим това.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-н председател, по време на разискването ни тук днес изглежда Александър Лукашенко е зает с планове за встъпването си в длъжност в петък без международни гости, именно защото международната общност не признава беларуските избори като свободни, честни или прозрачни. Ако това продължи, черен петък ще последва това, което започна като „кървава неделя“ на 19 декември, когато 700 протестиращи демократи бяха арестувани, включително седем от деветимата кандидати за президент в изборите, като на един от тях бяха счупени двата крака, а друг беше бит от полицията за борба с безредиците, докато получи мозъчна травма.

Призовавам заместник-председателя/върховен представител и държавите-членки на ЕС да подкрепят полските предложения за забрана за издаване на визи и, както е посочено ясно в нашата резолюция, да подкрепят принципа за по-нататъшни целенасочени икономически санкции.

Във връзка с това едно от нещата, които Европейският съюз може да направи, е да постави ясни и прости изисквания за освобождаването на всички политически затворници, за отмяна на заплахата от страна на органите за забраняване или ограничаване на Хелзинкския комитет в Беларус, както и за бързо пристъпване към организирането на нови избори.

За в бъдеще одобрявам казаното днес от Катрин Аштън и от моята група, че е необходимо да поддържаме отворен многостранния подход и да обърнем внимание на гражданското общество и на подкрепата за него. Подчертавам обаче, че това не е просто решителен момент за демокрацията и правата на човека в Беларус: това е изпитание за самата европейска политика за съседство. Да, стремим се към явно и по-близко сътрудничество и партньорство с нашите съседи с цел да се стимулира процесът на засилване на съгласието с нашите съседи, при които има истинска взаимна ангажираност в това отношение, но няма да постигнем успех, ако няма действия, когато взаимната ангажираност липсва и нещата не се развиват положително.

Болката, за която следва да се тревожим в настоящото разискване, не е болката, която може да бъде причинена чрез предложените разумни санкции на Европа срещу Беларус, а физическата болка от побоя, нанесен над хода, които споделят ангажираността на Европа към демокрацията и правата на човека и които се нуждаят от нас, за да застанем заедно с тях в солидарност, за да приключат годините на болка за Беларус.

  Elisabeth Schroedter (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, баронесо Аштън, искам да Ви благодаря за бързата реакция по отношение на събитията в Минск. Също така оценявам високо позицията, която представихте. Тя представлява добро равновесие между санкциите срещу тези, които са отговорни за сериозните нарушения на правата на човека и мерките в подкрепа на населението на Беларус.

Също така искам да благодаря на Конференцията по сигурността в Мюнхен, която оттегли поканата за г-н Лукашенко. Това послужи като ясен сигнал, че диктаторите нямат място в международните комитети и не следва да бъдат признавани, като бъдат канени да присъстват на техни заседания.

Международното признаване на самообявил се президент отслабва опозицията в неговата страна и може да се счита за международно признаване на недемократичните избори. Ето защо реакцията на конференцията беше съвсем подходяща.

Знаем, че трябва да чакаме дълго, преди да станем свидетели на политически промени в тази държава. Също така знаем, че г-н Лукашенко е на власт от дълго време и че неговата реакция е типична. Ние обаче не можем да чакаме, когато става въпрос за хуманитарното положение в Беларус, баронесо Аштън. Трябва да реагираме много бързо и да гарантираме освобождаването на политическите затворници, връщането на родителите при своите деца и на децата при своите родители. Те не са направили нищо повече от това да демонстрират в подкрепа на своите демократични права и да изразят ясно чувствата си по улиците. Реакцията към техните действия беше необоснована.

Баронесо Аштън, призовавам Ви да действате бързо и да заявявате ясно във всяко изявление, че това са политически затворници, а не престъпници. Искам да поздравя Андрей Санников и другите, които са в затвора. Те трябва да знаят, че имат нашата солидарност.

  Edvard Kožušník (ECR). – (CS) Г-н председател, миналия месец тоталитарният режим в Куба отказа да разреши на носителя на наградата „Сахаров“, Гилермо Фаринас, да пътува до Страсбург. Няколко дни по-късно бяхме свидетели на поредица от репресии, които се извършиха след президентските избори в Беларус. Надявам се никой не изпитва съмнения, че режимът на Лукашенко е авторитарен режим, но той също така е тоталитарен, точно като режима на Кастро в Куба.

Днес тук разискваме въпроса дали да установим забрана за влизане на високопоставени представители на режима на Лукашенко в ЕС. Аз подкрепям това да бъдем по-отворени към обикновените граждани на Беларус, които никога не са знаели както представляват свободата и демокрацията. Всяка форма на политическа изолация ще бъде от полза единствено за Лукашенко. Гражданите на Беларус трябва да бъдат добре дошли в Съюза. От своя страна обаче следва да игнорираме представителите на тоталитарния режим на Лукашенко и да бъдем много твърди спрямо тях. Хора, които не зачитат демократичните ценности, просто нямат място в едно нормално общество.

  Jacek Olgierd Kurski (ECR). – (PL) Г-н председател, политиката, която се водеше неотдавна по отношение на Беларус от някои европейски правителства, включително, за съжаление, от правителството на моята страна, Полша, доведе до пълен неуспех. Г-н Лукашенко, последният диктатор на Европа, се подиграва с нас, и, окуражаван от нашата липса на ангажираност, преследва своите политически опоненти и ги лишава от свобода. Политиката на съгласие и толерантност не може да доведе до желания резултат. Отново се оказа, че преговорите с диктатурата се възприеха в Беларус като подкрепа за г-н Лукашенко, а нашите илюзии бяха разбити през декември с бруталните побои, нападения и арести на стотици активисти от опозицията.

Изключително важно е ние, членовете на Европейския парламент, да изпратим ясно послание на Беларус. Европа няма да толерира ограничаването на свободата от страна на беларуската диктатура. Санкциите следва да бъдат насочени правилно и да засягат представителите на режима, а не обикновените граждани. Напротив, хората се нуждаят от нашата помощ, както и обществените организации, независимите медии и опозицията. Можем да предложим действителна помощ по отношение на образованието и облекчаването на визовия режим. Участието на Беларус в Източното партньорство трябва да бъде прекратено или ограничено, за да се гарантира, че режимът няма да се възползва от още средства в евро. Колкото по-голямо е присъствието на Европа в Беларус, толкова по-бързо ще падне последният диктатор на нашия континент.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, считам, че едно от най-великите събития в съвременния свят е преходът от тоталитаризъм към демокрация в източноевропейските държави. Унгария, чието решаващо председателство обсъдихме сутринта, е пример за това, а нашият председател, г-н Buzek, е блестящ пример за това събитие.

Има обаче други държави, в които преходът не беше толкова гладък. За съжаление Беларус е такъв пример и лейди Аштън обобщи какво е необходимо да бъде направено, за да се справим с това положение.

Най-доброто, което може да се каже, е че те възприеха демокрацията, като правиха две стъпки напред и една стъпка назад. На неотдавнашните избори може би направиха три стъпки назад и не направиха нито една стъпка напред, но мисля, че тя е права като казва, че трябва да работим с гражданското общество, с НПО и с нашите международни партньори, за да окажем натиск върху г-н Лукашенко да прекрати репресиите и диктатурата.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-н председател, това, което се случи в Беларус на 19 декември, беше нарушение на правата и демократичните свободи. Арестуването на 700 души, включително всички кандидати за президенти, не заслужава коментар. Изборите бяха нечестни. Сега това е изпитание за Европейския съюз и за всички държави, с които ЕС има специални отношения, например Русия, която призна резултатите от изборите.

Трябва да подкрепим опозицията и да изпратим ясно послание, че затворниците трябва да бъдат освободени, преди да започнем каквито и да е обсъждания в контекста на отношенията с Беларус и, по-специално, с беларуското правителство. Всички наложени ограничения обаче не трябва да засягат гражданите на страната. Трябва да последваме примера на Полша и да облекчим визовия режим. Следва да предоставим помощ на тези, които са загубили работните си места и да позволим на студентите, които са били изключени от университета, да учат в други държави. Независимите медии, включително двете радиостанции и телевизия Белсат, се нуждаят от нашата подкрепа. Това не е задача само за Литва и Полша, но и за другите държави-членки и европейските институции. Искам да призова за това най-настоятелно.

  Kyriakos Mavronikolas (S&D). – (EL) Г-н председател, очевидно събитията в Беларус се развиха много зле по отношение на нашите принципи и убеждения. Лукашенко ръководи държавата, а опозицията е в затвора. Ето защо това, което хората очакват от нас, е да обърнем внимание на гражданското общество, в което, както правилно беше обяснено по-рано, Европейският съюз и неговите принципи са ценени високо, да призовем за свобода на печата и за освобождаването на лишените от свобода водачи на опозицията и, най-важното, да разработим политика като тази, за която говори лейди Аштън и която подкрепям напълно, така че да създадем нови условия за възстановяването на отношенията с Беларус.

  Charles Tannock (ECR). – (EN) Г-н председател, президентските избори в Беларус се оказаха безкрайно разочароващи за тези от нас, които наблюдаваме тази държава от няколко години. Срещнах се с посланика на Беларус в Лондон, който ме увери, че този път всичко ще бъде различно, че ще бъдат спазени международните стандарти и че ОССЕ ще може да каже, че изборите са били честни и свободни.

За съжаление инстинктите на Лукашенко на „съветски човек“ (Homo Sovieticus) се оказаха по-трайни от всичко друго. Неговото своеволно поведение не беше предвидено дори от неговите високопоставени държавни служители, включително неговите посланици. Сега аз също се присъединявам към призива за незабавно освобождаване на всички политически затворници и за повторно провеждане на изборите в присъствието на дългосрочна мисия на ЕС за наблюдение и при абсолютно съгласие от страна на ОССЕ да изпълни всички необходими стандарти, за да бъдат те действително свободни и честни.

Съществува твърде малка вероятност Минск да се съгласи, но ние трябва поне да опитаме. В противен случай трябва да има незабавно повторно налагане на засилени целенасочени санкции, замразяване на активите на г-н Лукашенко – ако можем да ги намерим – и налагане на забрани за пътуване за него и за всички негови високопоставени държавни служители.

  Alfreds Rubiks (GUE/NGL) . – (LV) Г-н председател, аз също искам да подкрепя доклада на г-жа Аштън за премерената позиция, която възприема по отношение на събитията в Беларус. Много често прибягваме до чисто емоционални оценки и ги основаваме на нашите емоции. Говорим за политически затворници, които трябва да бъдат освободени. Но все пак предстои процес. Все още не знаем каква ще бъде присъдата. Поради това отново призовавам колегите да възприемат много премерена позиция по отношение на тези събития. Преди две години същото се случи в Латвия – до провеждането на един митинг на никого не беше забранено да провежда митинги. Но когато тълпата, очевидно подстрекавана от провокатор, се събра и започна да руши сградата на парламента, полицията се намеси. Така се случи и в Беларус. Много искам да зная (и приключвам веднага) откъде идват парите, които поддържат опозицията в Беларус. По този начин можем да им помогнем. Благодаря ви.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, непрекъснато четем в медиите, че повторното въвеждане на санкции срещу президента на Беларус Лукашенко, които бяха отменени преди повече от две години, ще бъде равностойно на признаване, че продължителните ни усилия за възстановяване на добрите отношения са били безуспешни.

Според мен тези усилия вече се бяха оказали безуспешни, най-малкото по време на президентските избори или когато бюрата на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ) в Минск бяха закрити.

Поведението на последния диктатор в Европа показва отново, че ЕС има проблем във връзка с нарушенията на правата на човека. Скандалът с полетите на ЦРУ или непоследователният подход по отношение на противоречието между териториалната цялост на държавите и правото на самоопределяне на техните народи, например на Балканите, нарушиха имиджа на ЕС като пример в областта на правата на човека. Доверието в Съюза се нарушава също, когато той не спазва прекрасните принципи от Копенхаген и води преговори за присъединяване на Турция, държава, която има лошо минало по отношение на правата на човека.

В Беларус обаче събитията вече са предопределени, без съмнение с помощта на самия г-н Лукашенко.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, предвид все по-сериозните ограничения, налагани от режима на Лукашенко, солидарността с беларуския народ е наше задължение. Помощта ни следва да бъде насочена към подкрепа на независимите медии, наред с другото, като им осигурим възможност да работят на територията на ЕС и добър пример за това е телевизия Belsat в Полша. Стипендиите за студенти и ученици също са добър начин за осигуряване на помощ, тъй като много младежи бяха изключени от университетите и училищата за дейности, които се определят като опозиционни. Това се отнася и за визите, които понастоящем са твърде скъпи за беларусците и това следва да бъде променено без отлагане. Беларуските граждани следва да имат пълната свобода да пътуват в Европейския съюз, с изключение разбира се на представителите на режима. Подкрепата за гражданското общество е абсолютен приоритет, тъй като истинското гражданско общество ще допринесе за промените в Беларус и ще осигури по-добро бъдеще за целия Беларус.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, президентските избори от 19 декември представляваха стъпка назад, както за развитието на демокрацията в Беларус, така и за отношенията с ЕС. Използването на сила и арестуването на представители на опозицията изобщо не представляват средства за решаване на политически противоречия. Напротив, отричането на правото на опозицията на представителство в парламента води до задълбочаване на социалното напрежение.

При тези обстоятелства считам, че авторитарният режим в Минск няма право да се възползва от предимствата, произтичащи от Източното партньорство. Освен това Беларус не е потвърдил ангажираността си в рамките на тази политика, както направиха други държави от региона, по-специално Грузия и Република Молдова. Прекратяването на участието на Беларус в Източното партньорство действително ще бъде пряка, осезаема санкция срещу правителството. Надявам се, че следващият Съвет по външни работи от своя страна ще отбележи тези санкции в общата позиция.

  Krzysztof Lisek (PPE). – (PL) Г-н председател, г-жо Аштън, искам да задам един малко нетактичен въпрос на г-жа Аштън. Знаете ли какво е правел Jerzy Buzek вечер през 1982 г.? Или какво е правел Януш Левандовски, или какво е правел Доналд Туск? Всички те са включвали своите радиоапарати и са слушали радио „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ или BBC, за да разберат истината за това, което се случва в Полша. Имам още един важен въпрос към Вас; как е могъл да оцелее Лех Валенса и как е могъл да оцелее който и да е от опозиционните активисти, след като са били уволнени от работа от плоския комунистически режим? Всички те оцеляха, защото членове на американски профсъюзи изпращаха финансова помощ. Тези, които слушаха радио, можеха да го правят, тъй като за радиостанциите се осигуряваше подкрепа и финансиране. Днес ние носим отговорността да направим необходимото истината да достига до беларусците, а финансовата помощ да достига до беларуската опозиция.

  Peter Šťastný (PPE). – (EN) Г-н председател, напълно съм съгласен с моите колеги, които предлагат санкции срещу приближените на Лукашенко високопоставени лица и предоставяне на подкрепа и помощ за беларуската опозиция, неправителствените организации и обикновените граждани.

В предложението за обща резолюция се отбелязва евентуалното преместване на Световното първенство по хокей на лед през 2014 г. извън Беларус, ако политическите затворници не бъдат освободени. Това е разумен и изключително ефективен инструмент. Г-н Лукашенко е запален почитател на хокея, каквито са и гражданите на Беларус. Подобен ход със сигурност ще привлече вниманието и ще породи много въпроси в цялата страна.

Международната федерация по хокей на лед (IHF) е органът, който може да вземе такова решение. Това може да бъде възможност да подобрят имиджа си, опетнен в резултат на това, че допуснаха до Съвета на IHF бивш високопоставен офицер от КГБ и комунистически шпионин в САЩ и лице, което е спомогнало за ограбването на милиарди долари от стотици хиляди граждани. Надявам се, че когато настъпи моментът, IHF ще вземе правилното решение.

  Sari Essayah (PPE). – (FI) Г-н председател, положително е, че някои от нас тук признаха открито, че така нареченият политически диалог на ЕС и много държави-членки беше неуспешен. Лукашенко, който е умен политически играч, успя да оползотвори програмата на своята кампания, възползва се от всички политически и икономически облаги и същевременно продължи да показва пренебрежение към демокрацията и правата на човека. Той дори успя да очарова някои политици тук, като г-н Rubiks, който в настоящата ситуация изглежда е най-силно загрижен за това дали опозицията ще получи помощ от чужбина.

Санкциите, за които се настоява в резолюцията, трябва непременно да бъдат приложени срещу политическото ръководство. Същевременно обаче трябва да гарантираме, че помощта достига до обикновените хора, които са загубили работните си места и студентски права поради надеждите си за установяване на демокрация. Сега ЕС действително има последна възможност да покаже действителната си позиция си и да докаже, че подкрепяме хората в Беларус в борбата им за демокрация и че желаем отстраняването на последния диктатор на Европа.

  Председател. – Колеги, позволете ми да отбележа по принцип, че ще бъде много добре, ако тези, които искат да се възползват от процедурата с вдигане на ръка, присъстват по време на цялото разискване. Така ще бъде много по-лесно да се предоставят отговори в това оживено разискване.

  Piotr Borys (PPE). – (PL) Г-н председател, днес е моментът на истината за нас по отношение на солидарността с Беларус. Както всички знаем, Беларус е последната диктатура в Европа и ние следва да покажем пълната си солидарност. Както също всички знаем, САЩ предоставят само ограничени средства в тази област и предложението, което искаме да представим днес, е много важна програма за финансиране, предназначена за подкрепа на опозицията, на медиите и на неправителствените организации, но също, и преди всичко, на младия елит. Имам предвид предимно стотиците или дори хиляди беларуски студенти, които понастоящем не могат да продължат обучението си и искам да направя съвсем конкретно предложение, а именно, да се изготви специална програма по Еразъм, в рамките на вече функциониращата система Еразъм, предназначена изключително за студенти от Беларус. Знаем, че можем да направим големи икономии, като използваме тази програма и че това няма да изисква големи усилия, но формирането на съвременна младеж, която да бъде бъдещето на една демократична държава, може да се окаже ефективно в дългосрочен план и ще поискам членът на Комисията да потвърди, че това е така.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, много искам да благодаря на Вас и на уважаемите колеги, които участваха в това много важно, целенасочено и добре обмислено разискване днес. Разбира се ще разгледам резолюцията на Парламента по този важен и предизвикателен въпрос.

Измина едва един месец от началото на кризата, а събитията се развиват бързо. Аз разбира се надявам, че те вече ще се развиват в положителна посока, съобразно целите, които всички ние споделяме. Задържаните лица следва да бъдат освободени, а Беларус следва да положи основните за предприемане на всеобхватен процес на реформи. Подчертавам моята надежда, че парламентарното сътрудничество ще продължи да играе важна роля в този процес.

Много от уважаемите колеги одобриха идеите, които представих в началото: необходимостта да бъдем съвсем ясни по отношение на неприемливия характер на случващото се, да бъдем ясни, че искаме в това отношение да бъдат предприети стъпки и да бъдем ясни, че искаме да подкрепим гражданското общество, младите хора, медиите и студентите – групите, за които много от уважаемите колеги говориха.

Ще обърна сериозно внимание на коментарите, които бяха направени. Ще продължим напред, за да гарантиране, че това се изпълнява.

И накрая, когато се срещнах със семействата и опозиционните лидери, които дойдоха да се срещнат с мен, споделих с тях съвсем ясно, че очакваме хората да бъдат освободени от затвора и Беларус да продължи, по начина, който всички желаем, по пътя към истинската демокрация.

Също така отправих преки коментари към министъра на външните работи. От тях зависи да променят своето положение и да направят това, което знаят, че трябва да направят. Ако не го направят, тогава международната общност ще действа и трябва да действа.

  Председател. – Бяха внесени шест предложения за резолюция съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 20 януари 2011 г.

– Г-жо заместник председател/върховен представител, разбирам, че сте в залата от 15,00 ч., а сега е 18,15 ч. Искате ли да направим петминутно прекъсване за кратка почивка? От Вас зависи, в противен случай можем да продължим.

  Катрин Аштън, заместник председател на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-н председател, трябва да тръгвам, защото ще пътувам до Турция за разговорите с Иран и затова моят колега и приятел, Щефан Фюле, ще присъства на последната част от разискванията.

Писмени изявления (член 149)

  Indrek Tarand (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Положението в Беларус е изключително тревожно и Европейският съюз трябва да предприеме съответните мерки. Във връзка с това искам да споделя с вас една теория за конспирация, която се разпространява и която един беларуски бизнесмен ми разказа вчера.

Той твърди, че положението не е такова, каквото самият президент Лукашенко е искал след изборите, а че то е възникнало в резултат на заговор между тайните служби на Беларус и на Русия, целящ подкопаването на всеки опит за сътрудничество между ЕС и Беларус.

Разбира се не е възможно да се докажат подобни теории, но все пак трябва да имаме предвид факта, че като налагаме санкции на отговорните страни от Беларус, може да навредим и на беларуските граждани, на гражданското общество и т.н. Предвид вероятното, макар и невидимо участие на Русия в тази ситуация, искам да повторя нещо, което вече съм казвал в залата по-рано: Ceterum censeo, Франция реши да продаде на Русия военен кораб клас „Мистрал“ и съм убеден, че ще съжалява за действието си.