Председател. – Следващата точка от дневния ред е докладът на г-н Gahler, от името на комисията по външни работи, относно устойчива политика на ЕС за Далечния север (2009/2214(INI)) (A7-0377/2010).

  Michael Gahler, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, представители на съседите ни от Арктическия регион, проследяващи това разискване, в качеството си на докладчик имам удоволствието днес да ви представя резултата от продължила повече от година работа, извършена в сътрудничество с докладчиците в сянка, с други колеги от форума ЕС-Арктика и с многобройни експерти и представители, някои от които са от самия Арктически регион.

Постигнахме широк консенсус и считам, че изработихме устойчива политика за Далечния север. Докладът анализира нововъзникналата значимост на Арктическия регион и очертава по какъв начин би следвало да се организира политиката на ЕС по отношение на северните ни съседи от гледната точка на Европейския парламент. Водещият принцип за мен в този случай е предложението за сътрудничество с държавите и институциите на съседите ни в Далечния север.

Наясно сме с двустранното и многостранно сътрудничество, което вече е факт в арктическите държави. Съвсем встрани от въпросите, свързани с Арктика, Норвегия и Исландия вече са пряко включени в Европейската икономическа зона и участват в шенгенското сътрудничество. ЕС вече е като наблюдател ad hoc в Арктическия съвет, но искам да изясня, че считам, че е желателно ЕС да получи статут на постоянен наблюдател. Това е така, особено поради факта, че почти всички области на политиката от значение за региона бяха сведени, поне отчасти, до компетентността на Общността. Предложението за сътрудничество се изготвя по този начин, защото ние, ЕС, не можем да предприемем действия или да инициираме дейности в Арктическия регион по свое усмотрение. До голяма степен зависим от желанието за сътрудничество на намиращите се в непосредствена близост съседни територии.

В този доклад се съсредоточих и върху човешкото измерение. При следване на всяка област от общата политика всички участващи не трябва да забравят, че опасенията на хората, живеещи в Арктическия регион, трябва да бъдат надлежно взети под внимание. Имам предвид автохтонното население в страните, чиито начин на живот и поминък следват принципа на устойчивост, както и другите хора, живеещи там.

Приемаме, че тези жители на Арктическия регион искат да развият тяхното местообитание; с други думи, не искат да се наложи заповед за съхранение на областта, такава каквато е сега, която да я превърне в нещо като национален парк. Затова работим с партньорите, за да гарантираме, че намесата в екосистемата и естествените местообитания се винаги се извършва в съответствие с възможно най-строгите принципи на опазване на околната среда. ЕС е привлекателен партньор за сътрудничество за държавите в Арктическия регион, тъй като ние играем водеща роля в съответните области на политиката като областта на опазване на околната среда и борбата срещу изменението на климата. Така въпросът дали най-големият световен пазар следва амбициозна политика в областта на опазване на околната среда има огромно значение за този регион.

ЕС е привлекателен партньор и защото ние сме очевидни потребители на стоките, осигурявани от Арктическия регион – не само нефт и газ, но и например редки руди. Би трябвало да следваме добрите примери като сътрудничеството между Норвегия и Русия относно газовото поле „Щокман“ в Баренцово море. При добиването на тези минерални ресурси партньорите прилагат най-високите стандарти в Норвегия за опазване на околната среда. Надявам се, че същите ще се приложат и по отношение на споразумението за сътрудничество, постигнато между Русия и „Бритиш Петролиум“ (BP) през последните седмици относно проучването на Северния ледовит океан. В бъдеще нашите сателитни системи за наблюдение ще ни осигурят ценна помощ както в сектора за опазване на околната среда, така и в отварянето на нови корабоплавателни пътища, като например Североизточния коридор. Сътрудничеството в тази област ще позволи съкращаването на корабоплавателните пътища до Югоизточна Азия например. За ЕС, който представлява 40% от световния търговски флот, това е важен фактор, особено от финансова гледна точка.

Нашата рамкова програма за научни изследвания осигурява ценна помощ за по-нататъшно сътрудничество в областта на науката между отделните полярни институти в изследователските им центрове в Арктическия регион. Съседите ни от Далечния север са наясно, че ЕС е компетентен партньор в областта на сътрудничеството. Има обаче какво да се желае по отношение на изработването, координацията и прилагането на нашите политики. Може да се постигне подобряване чрез обединение на съответните области в рамките на Комисията към генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ и чрез създаване на подходящ орган към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Освен това и Арктически информационен център, който да събира и да прави оценка на съответната информация, който би усъвършенствал още повече базата данни. Развиването на механизъм за съвместно финансиране и програмиране в териториите в близост до полюса, включващо всички партньори в Далечния север, би било важен инструмент за по-ефективно сътрудничество в областта на научноизследователската и развойната дейност.

Убеден съм, че този проект на документ за политика ще осигури по-добри насоки за провеждането на всестранна и успешна политика на Арктическия регион в ЕС, която ще облагодетелства и нашите съседи на север.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, по-рано миналата година, заместник-председателят/върховният представител Аштън пое инициативата да предложи разискване по въпросите на Арктическия регион. Разискването в пленарна зала ни помогна да разберем вашите възгледи и да очертаем нагледно значимостта, която придаваме на сътрудничеството в Арктика като част от външните отношения на Европейския съюз.

Ние се ангажираме с Арктическия регион на много нива. Първо, и Съюзът, и държавите-членки провеждат активни научноизследователски политики в региона. Второ, ние следваме устойчива политика в областта на опазването на околната среда и морското дело. Трето, нашата дипломация в борбата срещу изменението на климата се занимава с ядрото на трансформациите в Арктическия регион. И четвърто, продължаваме да работим в полза на автохтонното население, включително и на жителите на Арктика.

Макар да признаваме, че диалогът ни с цялото автохтонно население в териториите в близост до полюса може да бъде подобрен, през 2010 г. започна процес на плодотворно и по-широко взаимодействие, което със сигурност ще развиваме през следващите години.

Когато се занимаваме с достъпа до Арктика и проучването на ресурсите му, трябва да защитим репутацията си на отговорен потребител на суровини и енергийни ресурси, да се придържаме към най-високите стандарти за безопасност и защита на околната среда. Паралелно с това упорито ще търсим справедливо третиране на нашите интереси, включително на нашите дружества.

Радваме се, че тези области са застъпени в доклада за Далечния север на Европейския парламент, заедно с ценни предложения относно това как да действаме в бъдеще. Този доклад има важен принос за постепенното изграждане на политика на Европейския съюз за Арктика и бих искал да благодаря на Michael Gahler за предприемането на тази инициатива.

Инициативата заслужава особено големи поздравления, тъй като докладчикът и няколко други членове на ЕП съдействаха за провеждането на интересен диалог с трети страни от Арктика и гражданското общество, в който ние взехме активно участие. Различните гледни точки са изложени в окончателния доклад, който показва, че Европейският съюз се ангажира да изслушва и работи с всички заинтересовани страни в Арктика.

Ние преминаваме към нова фаза на развитието на политиката на ЕС за Арктика. Докладът на Парламента ще се превърне в третия стълб за архитектурата й, следвайки съобщението на Комисията от 2008 г. и заключенията на Съвета от 2009 г. Тези три текста са последователни и изпращат отговорно и положително послание на страните партньори и хората, живеещи в региона. Ние се опитваме да насърчим развитието на по-сигурен и устойчив Арктически регион. Ние зачитаме международните споразумения и договорености и бихме искали да си сътрудничим в областта на тяхното развитие и разширяване.

По-конкретно, бих искал да спомена и Споразумението за определяне на границите между Русия и Норвегия относно Баренцово море, което беше подписано миналата година, като отправна точка за дългосрочното мирно сътрудничество в целия Арктически регион в близост до полюса.

Европейският съюз би искал Арктическият съвет да се укрепи и да стане по-ефективен и в него да се съгласуват и прилагат ключови решения за бъдещето на региона. Бихме искали да вземем участие в Арктическия съвет като постоянен наблюдател, за да споделяме своя солиден опит в областта на международното и регионално сътрудничество и сме особено благодарни на Парламента, че подкрепи това наше усилие.

Докладът за Далечния север ще даде на Европейската служба за външна дейност и на Комисията силен стимул по отношение на външната ни дейност относно Арктическия регион. Считам, че посланията и подходът му са напълно навременни и подходящи.

Докладът на Парламента за Далечния север ще предостави информация за нашия собствен доклад за напредъка по политиката на ЕС за Арктика, който Съветът поиска да представим по-късно през тази година. Докладът ще бъде представен пред две институции, Съвета и Парламента, като се надяваме и двете да го сметнат за удовлетворителен.

  Inese Vaidere, от името на групата PPE. – (LV) Г-н председател, госпожи и господа, бих искала първо да благодаря на г-н Gahler за старателно съставения доклад. Изразявам истинско задоволство, че политиката на Европейския съюз за Далечния север е една от областите, на които Европейският съюз обръща внимание навреме. Значителни ресурси – около четвърт от непроучените световни залежи на нефт и газ, биогенетични и рибни ресурси, минерали – могат да се открият в Арктика. Предлага и нови възможности за морски транспорт. Топенето на ледената шапка отваря път за корабоплаване към азиатските страни, който е с 40% по-кратък. Потенциалът на Арктика е впечатляващ. Затова трябва да бъде използван по отговорен начин. Безотговорната експлоатация на ресурси и недобре замислените транспортни потоци могат да доведат до сериозни екологични последици. В същото време трябва да се признае, че използването на богатствата на Арктика може да предостави нови възможности за решаване не само на проблемите в областта на енергетиката, но и на тези, свързани с полезните изкопаеми и храните. Съществува ожесточена надпревара между големите световни сили за това коя ще получи лъвския пай при управлението и експлоатацията на тези ресурси. Въпреки че в Арктика живеят приблизително 3,7 млн. души, представляващи няколко десетки от автохтонното население, все пак могат да се причислят, до известна степен, към света. За момента Обединените нации не е утвърдила ползване на привилегии за която и да е от нациите в Арктика и, да се надяваме, че няма да го направи и в бъдеще. Точно поради това нашата политика трябва да е отговорна. Европейският съюз трябва да развие конкретна, координирана стратегия за всички сфери, свързани с Далечния север и да постигне съгласие за финансиране на тази политика и за източниците на финансирането. Изменението на климата, благосъстоянието и развитието на автохтонното население, както и въпросите, свързани с енергийната сигурност, трябва да бъдат взети предвид. За прилагането на тази политика може да помогне придобиването на статут на постоянен наблюдател в Арктическия съвет. Въпреки че нямаме пряка морска граница с Арктика, Европейският съюз може да се превърне в лидер в изследването на региона по отношение както на неговите ресурси, така и на новите корабоплавателни пътища и в осигуряването на високи стандарти за опазване на околната среда. Благодаря.

  Liisa Jaakonsaari, от името на групата S&D. – (FI) Г-н председател, като начало отправям искрени благодарности към докладчика г-н Gahler за неговото конструктивно сътрудничество. Със сигурност най-ценното признание за това дойде от члена на Комисията Фюле, когато заяви, че докладът би се превърнал в трети стълб на политиката на ЕС за Арктика.

Не е никак учудващо, че политиката за Арктика се превръща в толкова централна за международната политика тема, тъй като, както спомена колегата преди мен, Арктическият регион разполага с една трета от световните, все още неизследвани, природни ресурси: минерали, газ и нефт. Изменението на климата и надпреварата за тези природни ресурси са свързани въпроси, но очевидно тенденцията се задвижва основно от световната икономика. За щастие, развитията в Арктическия регион са устойчиви и се основават на желание за сътрудничество.

В бъдеще политиката за Арктика ще представлява тест за това дали заедно можем да увеличим стабилността или, от друга страна, само ще предизвикаме нови конфликти. Важно е природните ресурси да се използват разумно и отговорно, за да се избегне феноменът „златна треска“ и катастрофални инциденти като този в Мексиканския залив.

Важно е да съставим балансиран доклад и да изпратим послание за укрепване на Арктическия съвет и за адекватно участие от страна на Европейския съюз в качеството му на наблюдател. Не трябва грубо да се намесваме, а да прилагаме дипломация, да преговаряме, да поемем ангажимент за политическо сътрудничество и, най-вече, да сме на челно място, когато се прави оценка за въздействието върху околната среда. Смятам, че е много добре, че в доклада се споменава значимостта на Арктическия информационен център и че се заявява, че университетът в Лапландия, в Рованиеми, Финландия би бил подходящо място за негова база.

  Anneli Jäätteenmäki, от името на групата ALDE. – (FI) Г-н председател, бих искала да изразя искрената си благодарност към докладчика г-н Gahler, както и към докладчиците в сянка. Смятаме, че работихме отлично заедно и е важно, че този доклад по собствена инициатива е приет, както и че направеното предложение се основава на него.

Този доклад представя силни аргументи в защита на бъдещите големи инвестиции, които биха помогнали на хората в Арктическия регион да оцелеят, и на инвестициите в заетостта, транспорта и околната среда. Смятам и че гледната точка в него по отношение на необходимостта за признаване на положението на автохтонното население, особено на народа саами, е от огромно значение. Народът саами е единственото автохтонно население в Европа и ЕС, тоест Комисията, Парламентът и Съветът, трябва да си сътрудничат на равни начала с тях.

Този доклад признава и статута на Арктическия съвет, за който членът на Комисията Фюле дори заяви, че ЕС има желание да укрепи. Бях много разочарована обаче от изразената оценка на члена на Комисията, че сътрудничеството в Арктическия регион напредва постепенно. Разбира се, ЕС трябва да прояви предприемчивост и трябва да има инвестиции и желание за ускоряване на сътрудничеството в Арктика. Това не трябва да се случва постепенно, все едно работим само с една ръка: трябва да се превърне в един от нашите приоритети.

Накрая, искам да кажа, че се радвам също, че ще се инвестира в научни изследвания в Арктическия регион и че докладът споменава университета в Лапландия като възможен център за такива начинания. Университетът в Лапландия заслужава поздравления за това, че е единственият университет, единственото представителство, което гарантира, че такъв център ще бъде изграден, и е вложил време и усилия за това.

  Indrek Tarand, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, бих искал да поднеса благодарности и искрените си поздравления и похвали към докладчика и колегите докладчици в сянка за доброто сътрудничество и разбирането. Бих искал да благодаря и на колегите си от групата на Зелените за сътрудничеството и приноса им.

Най-накрая можем да кажем, че изготвихме добър документ, който позволява на нас, Европейския съюз, да постъпим сравнително разумно, вземайки предвид всички интереси на заинтересованите страни. Въпреки че Зелените напълно основателно смятат, че е трябвало да бъдем дори по-радикални, ние все пак сме доволни, че докладът взема предвид загрижеността и опасенията ни като предложенията, отправени към докладчика относно факта, че научните данни ясно посочват, че екосистемата в Арктика в момента преминава през огромни промени, свързани с изменението в климата, и че тази ситуация изисква предприемането на внимателен и научнообоснован подход при всяко бъдещо развитие в Арктика.

Ето защо ние призовахме за по-нататъшни научни изследвания, които да се проведат в рамките на многостранно споразумение, за осведомяване и вземане на решение за екосистемата в Арктика преди и след всяко значимо бъдещо развитие. Благодарим на останалите групи, че приемат това. Това е пример за това как да оформяме нещата по приемлив начин за широкия спектър от различни групи на интереси. В тази зала има скептици, които заявиха, че Арктическия регион не заслужава вниманието ни, но това не е така, особено като се има предвид, че Исландия може да стане 28-та държава-членка на ЕС.

Арктическият регион е важно място. Не само поради изменението на климата и последвалото го затопляне на иначе студения Далечен север. Арктика е важно място и поради примамливите възможности, които разкрива пред погледа на всеки, колкото и усложнения и трудности да водят след себе си. Ето защо смятам, че политиците, които се заемат с тези проблеми отговорно и с политическа прозорливост са също толкова важни и заслужават похвала, също като тези, които ще гласуват в подкрепа на доклада на г-н Gahler днес.

  Konrad Szymański, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, Арктика определено се променя. Най-очевидните резултати от промените са възможностите за развиване на нови транспортни и търговски пътища, както и възможността, която е вече ясна, за експлоатиране на природните ресурси и добиването на нефт и газ. Реакциите спрямо тези промени по света са разнопосочни. От една страна, разполагаме с конструктивно споразумение между Русия и Норвегия за определяне на границите в Баренцово море, докато, от друга страна, руснаците следват политиката на faits accomplis. Считам, че тук Европейският съюз и международната общност могат да изиграят огромна роля. Ние насърчаваме това в доклада си, което си личи добре от изложеното в него. Втората тема, към която насочваме внимание, е необходимостта от постигането на гаранция за равен, недискриминационен достъп до транспортните пътища. Нито регулаторни, нито финансови съображения не би следвало да представляват пречка за равния достъп до пътищата. Всичко това е ясно изразено в доклада. Ето затова ще се радваме този доклад да бъде одобрен при гласуването.

  Sabine Lösing, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, благодарности на г-н Gahler за неговия доклад. От него става ясно, че съществува огромен интерес към природните ресурси на Арктическия регион. В резултат на изменението на климата, нефтът и газът и други ресурси могат да се добиват все по-лесно. Въпросът относно по-доброто използване на корабоплавателните пътища вече беше обсъден.

Логическата последица от това е, че замърсяването в региона ще се увеличава. Развитието на промишлеността по-конкретно чрез добиването на нефт и газ, разширяването на търговския риболов и засиленото корабоплаване – със сигурност ще доведе до смущения, дори разрушаване, на високочувствителната екосистема, което ще има разрушителни последици.

За съжаление, докладът засяга въпроси от общ характер и в него не са включени ефикасни стратегии за борба с тези опасности. Не беше споменат фактът, че ЕС не е сам в признаването на нарасналата геостратегическа значимост на Арктика. Граничещите с Арктика държави: Русия и държавите-членки на НАТО САЩ, Канада, Дания и Норвегия вече започнаха да милитаризират Арктическия регион и възнамеряват да защитят интересите си там.

Изменението на климата доведе до настоящата ситуация в Арктика. Трябва да предотвратим катастрофалното развитие на изменението и можем да го постигнем само чрез бързо преминаване към възобновяеми енергийни източници. Но тази стратегия изисква да се предприеме диаметрално противоположен подход.

Ние, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, настояваме за това, че не трябва да се позволява Арктика да се превърне в следващата географска гореща точка. Подобно на многобройни организации за защита на околната среда призоваваме за мораториум върху нови проекти за добив на нефт в Арктика. Трябва да се постигне споразумение за договор – подобен на Антарктическия договор – който забранява добиването на минерални ресурси в региона. И не на последно място призоваваме за незабавна демилитаризация на региона и за обявяването на Арктика за демилитаризирана зона.

Тъй като с групата ми не можем да подкрепи резултатите от доклада по собствена инициатива, представен днес, групата GUE/NGL внася алтернативен доклад.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Liisa Jaakonsaari (S&D). – (FI) Г-н председател, бих искала да попитам как представителят на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица смята, че е възможно да постигнем някакъв мораториум, когато нито един фактор или държава в региона не го желае. Как би изглеждало на автохтонното население, ако Европейският съюз им казва какво да правят? Парламентът вече извърши един грях, а именно забраната за продажба на тюленови продукти, което много ги разгневи. Защо трябва да ги дразним допълнително? В този момент са необходими дипломация и сътрудничество.

  Sabine Lösing (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, не подкрепям това и, разбира се, не е възможно да се наложи нещо подобно „отгоре“. Но остава въпросът: с кого е обсъждан въпросът, кои държави участват, кое автохтонно население е засегнато, проведени ли са консултации с хората, които биха се облагодетелствали от създалата се ситуация, или с онези, които биха изгубили поминъка си? Смятам, че има нужда от по-нататъшен диалог. Проведените до момента разговори не са достатъчни. Трябва да се опитаме да провеждаме диалог във възможно най-широк формат, а и да проведем консултации с представители на по-широк кръг от обществото, включително и с автохтонното население в частност.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-н председател, първо, бих искал да изразя дълбоката си признателност за важната работа, която докладчикът г-н Gahler е свършил.

Арктика е от стратегическа важност, особено сега, когато затоплянето в Арктическия регион изглежда разкрива възможности за транспорта и добива на ресурси там. Това е област, в която околната среда е много крехка, особено в резултат на замърсяването от Европа, Северна Америка, Русия и Китай. Фактът, че националните претенции за Арктика не винаги са ясни, е усложняващ фактор. Въпреки че ЕС няма да има допир с бреговата линия на Северния ледовит океан преди присъединяването на Исландия, това не означава, че ЕС няма държави-членки в Арктическия регион.

Ето защо подкрепям стратегията на ЕС за Арктическия регион, която ще постави ЕС рамо до рамо с останалите големи сили и особено с Русия, която явно замисля да експлоатира икономически този регион. Ако икономическите дейности се засилят през идните години, ще е важно да осигурим подходящо равновесие между околната среда и икономиката и заедно с това да подтикваме към участие местното население. Гарантирането на ЕС на статут на наблюдател в Арктическия съвет би било добра стъпка в правилната посока.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, както знаем, несметните минерални ресурси на Арктика направиха тази област предмет на разгорещени дебати. Изчислено е, че 90 млрд. барела нефт лежат под леда. Неизбежно се е създало чувство на безпокойство, че „Бритиш Петролиум“, която предизвика нефтения инцидент в Мексиканския залив миналата година, сега получава разрешение да добива ресурси в тази чувствителна естествена околна среда, където условията са далеч по-екстремни в сравнение със Залива.

В края на краищата, факт е, че Арктическият регион представлява последна дестинация за световните живачни емисии. Но с оглед на търсенето на енергия в световен мащаб, е може би нереалистично да се очаква вземане на решение за отказ от нефтените ресурси на Арктика. Да се надяваме, че Европейският съюз, с ролята си в Арктическия съвет, ще гарантира прилагането на по-добри стандарти за безопасност, така че дивата природа да не последва ужасяващата съдба на Мексиканския залив, причинена от неотдавнашното нефтено бедствие.

Освен това от гледна точка на ЕС Арктика също е от съществена важност за развитието на нови световни търговски корабоплавателни пътища. Ако беше възможно отварянето на нов корабоплавателен път между Европа, Азия и Северна Америка, това веднага би осуетило пиратството в Сомалия и би спестило на ЕС финансови средства, тъй като вече нямаше да има нужда от мисията „Аталанта“. Разбира се, това предполага, че местното инуитско население няма да бъде принудено да използва подобни отчаяни мерки като пиратството в резултат на загуба на поминъка си. Това би трябвало да бъде взето предвид при изготвяне на планове за развитие на корабоплавателни пътища и нефтени сондажи.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-н председател, аз също, разбира се, бих искал да благодаря на г-н Gahler за много добрия проект за резолюция и за ползотворното сътрудничество.

За мен най-важната тема по време на работата по съставяне на доклада беше нарасналата значимост, която се отдава на научните изследвания и мониторинг на промените в околната среда, тъй като извлечената информация е от решаващо значение за вземане на политически и икономически решения. Изглежда икономически въпроси като рибарство, транспорт и природни ресурси са предмет на основен интерес за Европейския съюз. Това е жалко, тъй като, без съмнение, науката ни позволява да направим оценка на въздействието, което икономическите промени имат върху околната среда в региона. Въздействие, което е значително по-голямо в сравнение с други региони. Какво точно представлява това въздействие? Могат да ни кажат единствено експертите.

За съжаление, откритостта по отношение на научните изследвания в Арктика все повече се ограничава от страните, които има достъп до Северния ледовит океан. Дори в области, обхванати от международни конвенции и договори, през последните две-три години се наблюдава значително ограничаване на свободата за действие и научноизследователска дейност, често под претекст за защита на околната среда. Процесите, протичащи в климата и океана, имат значително въздействие върху измененията, настъпващи в климата и околната среда, така че свободата на научноизследователската дейност е от огромно значение за разбирането на това какво се случва не само в Арктика, но и тук, при нас, което е по-важно. Още повече че извършената по тези въпроси научна работа от неарктически държави и изразходваните финансови средства ни задължават да направим така, че мнението ни по въпросите на северния полярен регион да бъде взето предвид.

  Diana Wallis (ALDE). – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на г-н Gahler за внимателно съставения и подробен доклад, както и за изразеното желание за постигане на компромис. Опасявам се обаче, че резултатът, който постигнахме, е пословичното коледно дръвче – въпреки че Коледа мина – окичено с желания, желания, които скриват от погледа ни основния политически въпрос.

Нашите предходни разисквания относно политиката за Арктика в тази зала провокираха съобщение от Комисията. Тогава много ясно настояхме за съгласуван подход в защитата на крехката арктическа околна среда – относно защитата на тази дива природа, последна по вида си, която сега е разрастващ се екологичен въпрос.

Изглежда има много малка промяна – подводно течение – в начина ни на мислене по отношение на сигурността на доставяне на енергия и сигурността за използването на ресурси. Това беше потвърдено от споразумението, сключено през почивните дни между „Роснефт“ (Rosneft) и „Бритиш Петролиум“ – същата от случая с платформата „Дийпуотър“ (Deepwater).

Както Комисията и други коментатори настойчиво посочваха съществуват многобройни регулаторни празнини в Арктика. Екологичният отпечатък на ЕС там не е малък.

Регулирането решава въпросите на парче и му липсва фокус. Полето е отворено за мултинационалните компании. Бихме могли да се справим по-добре. Преди казахме, че искаме да се справим по-добре. Искахме по-съгласуван подход. Чудя се какво ли се е променило и считам, че гражданите ни скоро може и да попитат точно това.

  Struan Stevenson (ECR). – (EN) Г-н председател, аз също бих искал да поздравя Michael Gahler за добре балансирания и отличен доклад. Въпреки предизвикателството, което представлява околната среда в Арктика, повишаващата се цена на нефта стимулира международния интерес за нефтени сондажи в този район. Всички знаем, че нефт е бил произведен за пръв път през 1968 г. от Прадхо Бей на Северния склон на Аляска, но много от районите в Арктика все още не са изследвани.

Американско геоложко изследване от 2008 г. установи, че в областите на север от северния полярен кръг се намират 90 млрд. барела неразработен нефт – технически извлекаем нефт – и 44 млрд. барела течен природен газ. Това представлява между 13% и 20% от всички неразработени нефтени находища в света. Не е нужно е да се казва, че възстановяването на такова количество нефт ще окаже грандиозно въздействие върху Арктика и може да предизвика екологични бедствия от глобален мащаб, така че смятам, че трябва да се запитаме дали е разумно да се захващаме с такъв проект във време, в което полагаме решителни усилия за прекратяване на зависимостта ни от изкопаеми горива и се стремим към общество без емисии на въглероден диоксид.

  Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL). – (DA) Г-н председател, поради някаква причина, четейки съобщението от Комисията за Арктика, в главата ми се оформи картинка на облизваща се, при мисълта за паничка със сметана, котка. Глобалното затопляне и топенето на леда на северния полюс със сигурност разкриват нови възможности за добив на природни ресурси, нефт, риба, корабоплаване и т.н. Чухме всичко това. Смятам обаче, че е важно ЕС да не се вълнува прекалено, тъй като няма допир с брегова линия на Северния ледовит океан. Като датчанин ми се струва твърде жалко, че Дания се използва като едно от основните оправдания за връзките на ЕС с Арктика. В интерес на истината единствената връзка на Дания с Арктика е по линия на Гренландия, която след проведен референдум, преди 26 години, реши да напусне Европейския съюз.

По същия начин, ЕС не би следвало да има прекалени очаквания и по отношение на Исландия. Решението за членството на Исландия следва да се вземе само от исландския народ, без натиск от страна на ЕС. Не съществуват каквито и да било показатели за наличието на мнозинство в подкрепа на членството в ЕС.

Така, вместо да се представя като потенциална сила в Арктика, ЕС би трябвало да признае географското си разположение и да установи добри съседски отношения с държави, които наистина се намират в Арктика. Включително приятелите ни в западните скандинавски страни, Норвегия, Исландия, Гренландия и Фарьорските острови. Следва да бъде работа конкретно на Европейския парламент да гарантира това.

  Timo Soini (EFD). – (FI) Г-н председател, това е важен въпрос и тъй като Финландия е разположена на север, аз съм запознат с тези въпроси. Поне веднъж мога да се съглася с моите финландски колеги, че те, в Лапландия, в университета в Лапландия, в Рованиеми, са запознати с тези въпроси. Изразявам съгласие и относно положението на автохтонното население.

Ще гласувам в подкрепа на доклада, въпреки че съм най-критичен към исканията за изменение на климата, според които би следвало да сключим споразумение, основано, така да се каже, на възгледите на ЕС. Търговията с емисии в ЕС претърпя пълен провал. През 2008 г. бяха разкрити злоупотреби, измами с ДДС и редица други нарушения на стойност 5 млрд. евро. Още повече че те се увеличават. Търговията с емисии просто не работи; вредна е. За да си дойде всичко на мястото, се нуждаем от система от конкретни емисии, както при превозните средства, при които може да се измери кой изпуска емисиите и какво точно се изпуска и която не се ангажира с международна търговия с индулгенции, чрез която хората си купуват правото да замърсяват. Това е важен въпрос.

Въпросът за Арктика също е важен, въпреки че не съм напълно сигурен как ще се развие с оглед на неотдавнашните действия, предприети от ЕС. Нещата, с които се захване ЕС, не винаги потръгват. Колегата от Дания говори разумно за регионите там. Това са региони със суверенни права, които могат да упражнят правото си за вземане на решения по тези техни въпроси.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Г-н председател, първо, бих искал да поздравя колегата ми Michael Gahler за отличния доклад, който представи. Този доклад насърчава Съвета и Комисията да изготвят конкретна политика на ЕС за Арктика, като подчертава, че възможното присъединяване на Исландия към Европейския съюз би превърнало Съюза в част от обединение с бреговата линия на Арктика.

Като докладчик на Парламента за Исландия бих искал да подчертая, че тази държава има приоритети в Арктика, сходни с тези на Европейския съюз. Те укрепват политическата и административна роля на Арктическия съвет, следвани от гарантиране на устойчивото развитие на региона и, на последно място, бих искал да ви напомня за подкрепата за правата на автохтонното население. Фактът, че и Исландия, и Европейският съюз в момента се намират в процес на изготвяне на стратегия за Арктика може да даде възможност за съгласуване на двете политики, най-малкото заради кандидатурата на Европейския съюз за получаване на статут на постоянен наблюдател в Арктическия съвет.

Бих искал да завърша, казвайки, че Европейският съюз очевидно може да допринесе за ефикасното многостранно управление в Далечния север. Бих искал също да кажа на г-н Søndergaard, че го изслушах внимателно, когато говори за мнозинството в Исландия. Считам, че сме изправени пред продължителен процес, който може да претърпи редица промени. Според мен сме в позиция да насърчим един отговорен предприсъединителен процес и преди всичко балансирано разискване в тази страна по въпросите, свързани с Европейския съюз.

  Justas Vincas Paleckis (S&D). – (LT) Г-н председател, бих искал да поздравя своя колега г-н Gahler, който, въпреки че е от Южна Германия, показа завидни познания и топли чувства към Арктика и Далечния север. Според някои от изказалите се колеги държавите следва да разрешават възникналите проблеми индивидуално и не е необходимо толкова широко сътрудничество, каквото разискваме тук. Категорично се отхвърлям това мнение. Точно Европейският съюз има най-голям опит в областта на съвместната работа и в навлизането в неизследвани територии, което би следвало да изиграе важна роля в региона. Всичко, в крайна сметка, е ясно – или сблъсък, несигурна надпревара и конфликти, или мирно сътрудничество и регион, който би могъл да служи за пример на други държави по света. Едно друго измерение е ползата, или икономическите предимства, или околната среда и опазването й. Считам, че Европейският съюз, който винаги е водил борба с изменението на климата, трябва да продължи да подчертава повече, при съгласуване между двата подхода, второто измерение.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (GA) Г-н председател, Арктическият регион претърпява значителни промени в резултат на изменението на климата, леда и топенето на снеговете. Развиват се нови корабоплавателни пътища, риболовни зони и се откриват все повече възможности за нефтени и газови проучвания.

(EN) Европейският съюз играе активна роля по въпросите за Арктика. Например ЕС има основен принос в областта на финансиране на научноизследователска и развойна дейност чрез Седмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност. Европейският парламент взема активно участие в текущия диалог с избрани представители от Арктика чрез постоянната комисия на парламентаристите от Арктика и като председател на делегацията SINEEA представлявам Европейския парламент в този важен орган.

През септември Парламентът за пръв път беше домакин на заседание на постоянната комисия, провеждащо се два пъти в годината. Конференцията премина отлично, което даде възможност на Европейския парламент да задълбочи и укрепи отношенията си с Арктическите нации.

  Edit Herczog (S&D). – (HU) Г-н председател, не говоря като член на Парламента или като живущ в близост до северния полярен кръг. Бих искала само да предупредя всички, че северният полюс не представлява само икономическо или енергийно наследство, но е и сред основните примери за нашето естествено наследство. Ето защо е важно дружествата, които ще провеждат проучвания и сондажи в областта, да не отиват там с нагласата на златотърсачи от едно време, а с чувството за европейска отговорност, оформила се до XX и началото на XXI век. Нека не забравяме, че работата там ще се извършва при изключително тежки метеорологически условия и ще се използват нови технологии. Важно е да не правим отстъпки от това, а да налагаме правила, стандарти и изисквания на тези дружества, за да гарантираме техническо управление този въпрос, съобразено с най-актуалните технологични стандарти, а финансирането би следвало да може да предотврати всякакъв вид природни бедствия като случилото се на платформата „Дийп Хърайзън“ (Deep Horizon). Изключително важно е да се придържаме към правилното степенуване: планетата, хората и продуктът…

(EN)Планетата, хората и продуктът. Продуктът, в конкретния случай, разбира се, е резервът от газ и нефт. Благодаря ви за вниманието и поздравления за докладчика.

  Birgit Schnieber-Jastram (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз също бих искала да благодаря на докладчика г-н Gahler и на всички докладчици в сянка. Самата истина е, че Европа трябва продължително да се приспособи към новите реалности и да се справи с промените в баланса на политическите сили. По отношение на политиката за Арктика, това означава, че трябва да разберем, че арктическите държави биха желали сами да развиват региона, но и че са отворени за сътрудничество. Не са заинтересовани относно сключването на нови договори, но искат съществуващите договори за регулация да бъдат допълнително развивани.

Изменението на климата и новите корабоплавателни пътища не водят след себе си само рискове, а предлагат и възможности. В края на краищата, никой не е в състояние да се пребори сам с изменението на климата, както и никой не е в състояние сам да развие потенциала на Арктическия регион. В допълнение към това Европейският съюз има дългосрочен интерес по отношение на безопасното развиване…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, богатствата на Арктика не включват само огромните залежи от енергийни ресурси и новите корабоплавателни пътища, но и автохтонното население. Не става дума за някакъв музей на Арктика, а за дома на 3,5 млн. души. Ето защо те трябва да бъдат чути. Никой няма право да се намесва в региона и да го разграбва.

В бъдеще там със сигурност ще се разположат множество мини, промишленост и кораби, а те ще доведат и нарастващата заплаха от екологични бедствия. Трябва да се подготвим за това време по отговорен начин. Спасяването на природата е предизвикателна задача, а в този регион тя е особено чувствителна.

Според ново научно изследване на университета в Лапландия, учудващо е, че ЕС вече e доста силен фактор в Арктическия регион. Ето защо неговата роля трябва да стане още по-активна и отговорна. Трябва да инвестира в региона както финансово, така и с конкретни осезаеми действия. Това ще зависи и от евентуалното бъдещо членство на Исландия. Аз също считам, че университетът в Лапландия е най-доброто място за изграждане на Арктически информационен център.

  Riikka Manner (ALDE). – (FI) Г-н председател, г-н член на Комисията, първо, бих искала да поздравя докладчика за съставянето на отличен и балансиран доклад. Глобалният интерес в северните региони се засилва през последните няколко години, като достигна нови нива, както вече беше отбелязано. Вследствие на това е от жизненоважно значение Европейският парламент също да изиграе активна роля в тази област и още повече, да положи активни усилия да се придобие статут на постоянен наблюдател в Арктическия съвет.

Както вече беше споменато, тези региони имат огромен потенциал по отношение например на техните природни ресурси. Нуждаем се от смела визия и сътрудничество, но и от финансови инвестиции, така че да е възможно хората, живеещи в региона, устойчиво да експлоатират онова, което би могъл да предложи.

Като много от колегите ми също се радвам, че докладът обръща особено внимание на Арктическия информационен център, уменията и експертният опит на университета в Лапландия и отличните съоръжения, с които разполагат там.

  Alfreds Rubiks (GUE/NGL) . – (LV) Г-н председател, без съмнение въпросът, който разискваме днес, е значим и по моя преценка този век ще станем свидетели на битка – между нации, между правителства – за благата на Арктика. Във връзка с това одобрявам разискването на въпроса днес. На какво се основава заключението ми? Свидетели сме на това как дори в момента Китай строи ледоразбивач. Свидетели сме на това как редица нации, които не граничат със северните морета, изразяват желание да станат членове на Арктически съвет и изразявам задоволство, че и Европейският съюз иска и ще стане член. Въпросът обаче има две страни. Първо, бих препоръчал на Комисията да се погрижи, в следващите дни, регионът да не се милитаризира, тъй като вече…

  Anna Rosbach (EFD). – (DA) Г-н председател, докладът съдържа красиви слова относно опасенията, свързани с климата и екологията, но в действителност той се отнася до лова на ресурси от страна на ЕС в Арктика. Споменават се очакваните количества нефт, газ, минерали, дървен материал и риба, които ЕС ще може да експлоатира в близко бъдеще. В него се заявява, че ЕС разполага с огромни по мащаб територии в Швеция и Финландия, но не се споменава, че те са съответно шведски и финландски територии. Заявява се и че Съюзът има изключителни компетентности по отношение на опазването на морските биологични ресурси. Не съм сигурна, че гренландските, руските и канадските инуити биха се съгласили с това.

Само защото Арктическия регион е рядко населен не означава, че всеки просто може да отиде там и да прави каквото си поиска. Районът не е в състояние да понесе масов туризъм, свръхриболов или разграбването на суровини в големи мащаби. Арктика е крайно чувствителен район с традиции в областта на сътрудничеството, а мнозинството от арктическите държави просто не са държави-членки на ЕС. Всъщност Гренландия се оттегли от ЕС, както току-що отбеляза г-н Søndergaard.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ISABELLE DURANT
Заместник-председател

  Anna Ibrisagic (PPE). – (SV) Г-жо председател, бих искала да благодаря на г-н Gahler за отличната инициатива и отличния доклад. Смятам, че е той е добре балансиран и взема предвид онези, които биха искали да експлоатират природните ресурси, както и онези, които са сериозно загрижени за въздействието върху климата.

Считам, че най-добрата форма за защита на Арктика би било сключването на глобално споразумение за климата, но междувременно трябва да вземем по-краткосрочни решения, за да ограничим затоплянето на Арктика. Бих искала Европейският парламент да признае, че емисиите на сажди допринасят до голяма степен за затоплянето на Арктика. Ето защо бих искала да призова Комисията да внесе необходимите изменения на директивата за национални тавани за емисии за определени замърсители, включвайки и емисиите на сажди.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-жо председател, съгласен съм с редица свои колеги, особено с г-жа Herczog и г-н Repo, които споменаха значимостта на този район и на защитата на правата на гражданите. Това отдавна е девствена зона. Там обаче живеят хора, хора с култура. Околната среда в този район е изключително важна. Арктика е от решаващо значение по отношение на борбата срещу изменението на климата и приспособяването към него. Разочарова ме как Европейският съюз участва в тази надпревара за първенството в експлоатирането на нефтените резерви в областта сега, когато ледът се топи. Фактът, че другите го правят не ни оправдава да правим същото. Гласът ни винаги трябва да изразява ценностите ни и винаги трябва да предприемаме действия за защита на ресурсите и да работим в посока на нисковъглеродна икономика.

  Miloslav Ransdorf (GUE/NGL). – (CS) Г-жо председател, възникват три основни въпроса по отношение на Арктика. Първият въпрос е свързан с енергетиката, като говорихме за нефт и газ, а в бъдеще ще включим и метана, тъй като във вечно замръзналата почва съществуват неизползвани резерви от използваем метан за период от около 300 години. Междувременно органите на ЕС по никакъв начин не обръщат внимание на въпроса.

Вторият въпрос е транспорта. Отварянето на пътя през Северно море скъсява времето за пътуване до Далечния изток. Пътуване от Хамбург до Сеул ще отнеме 21 дни. Ако се вземе предвид тази възможност, ще намали разходите значително и ще допринесе за установяването на по-близки отношения между двата региона.

Третият въпрос е околната среда, тъй като експлоатацията на енергийни ресурси и увеличаването на обема на транспорта ще предизвика редица екологични рискове в региона. Според мен би било добре да съставим план...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-жо председател, бих искала да изкажа поздравления към докладчика, г-н Gahler, за съставянето на толкова важния и необходим доклад на Европейския парламент относно Далечния север и относно отговора на препоръката на Европейската комисия за изработване на политика на ЕС за Арктика с много конкретни и всеобхватни предложения: като се започне от приобщаването на местните жители към диалога, стабилността и сигурността в региона и се стигне до бъдещи проекти, въпроси от екологично измерение и такива, свързани с изменението на климата. Една пета от неоткритите ресурси в света се намират точно в този регион. Необмислената надпревара за достъп до природните ресурси на Арктика е крайно нежелателна, но е реалност. Ето защо е важно да разширим диалога, така че Арктическият регион да не се превърне в арена за конкурентни борби между държавите и нефтените дружества, а жертвите на това ще бъдат най-вече местните жители и особено крехката арктическа екосистема. В доклада се заявява, че в Арктическия регион, в който въздействието от изменението на климата е най-очевидно, проектите за сондаж ще се увеличават с времето. Ето защо считам, че е правилно и особено важно да отбележим, че оценката за въздействието върху околната среда…

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, считам, че е добре, че Европейският съюз развива политики и стратегии за обширни региони като региона на Балтийско море, региона на река Дунав и моя регион, Атлантическия регион, а днес обсъждаме Далечния север.

Когато работим по въпросите на Далечния север обаче е важно да бъдем възприемани като дипломатични, не дидактични; готови за сътрудничество, без да налагаме каквото и да е; и да сме готови да изследваме, а не да експлоатираме. Поради значимостта на автохтонното население, техните интереси трябва да бъдат изведени на преден план, а съществуват дружества и държави, които сега алчно са вперили поглед към Севера и ресурсите му като изкопаеми горива, риба и може би редица нови възможности за морския транспорт. Европейският съюз, поради договорите си и заради тяхното основание за съществуване не е в положение да установи равновесие.

Има още един въпрос, който бих искал да засегна: член съм на делегацията за връзки с Канада и бихме могли да предприемем и колегиален подход към Канада и държави със сходни възгледи, за да гарантираме справедлив развой на събитията в Далечния север и особено за автохтонното население.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, разграбването на стоки, стратегически интереси, изменение на климата и не на последно място разрастването на туризма водят тази екосистема до ръба на разрухата. Екосистемата на Далечния север обаче е сравнително самоподдържаща се и следователно тя е изключително чувствителна. Поради тази причина е от огромно значение да се установи равновесие между експлоатация, от една страна, и осигуряване на възможно най-висока защита на тази крехка система, от друга. Това не може да се постигне обаче без налагането на ограничения относно добива на суровини и методите, използвани за извличането, както и без по-строги правила за туризма и търговското корабоплаване.

Новината, че голямата нефтена компания „Бритиш Петролиум“ (BP) и руското предприятие, управлявано от държавата, „Роснефт“ имат съвместни планове за разумно добиване на нефт и газ не сочи, че се цели разумно добиване на ресурси, а точно обратното.

Ето защо е ясно, че защитата на Арктика е въпрос, който се простира отвъд индивидуалните национални стратегии и икономически интереси и трябва да се превърне в централен за ЕС въпрос.

  Sari Essayah (PPE). – (FI) Г-жо председател, бих искала да благодаря на докладчика г-н Gahler и на докладчиците в сянка за отличния и разнообразен доклад, който повдига, по един балансиран начин, редица въпроси. Сред тях е потенциалът на Арктическия регион, богатите природни ресурсите в региона, суровините и енергийните ресурси, както и новите транспортни пътища и туризма, но и чувствителността на деликатната околна среда в Арктика, както и правата на автохтонното население. В Далечния север трябва наистина да се държим отговорно и да имаме изготвена добра стратегия за Арктика.

Съгласна съм с моите финландски колеги, които изразиха удовлетворението си от доклада във връзка с това, че той взема предвид инициативата на университета в Лапландия да изгради Арктически информационен център на ЕС на своя земя. Очаквам с нетърпение доклада на Комисията относно политиката за Арктика, както обеща г-н Фюле.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, проведохме наистина интересно разискване, което показва колко значими теми са обхванати от сътрудничеството по отношение на Арктика и колко разнообразни са чувствителните за обществата ни въпроси, когато обсъждаме бъдещето на Арктика. Позволете ми да взема отношение по пет конкретни въпроса, повдигнати по време на обсъждането тази сутрин.

Първо, Арктическият информационен център. Съобщението на Комисията от 2008 г. и заключенията на Съвета от 2009 г. призовават Комисията да проучи възможността за установяване на нов Арктически информационен център. Ние цялостно проучваме различните възможности на Европейския съюз, включително центъра в град Рованиеми, във Финландия (Лапландия) и преди всичко ролята, която би могъл да има този евентуален център.

Второ, Европейският съюз е единствената заинтересована страна в Арктика, която пряко е признала, че като обединение на индустриализирани държави носи отговорност, заедно с други индустриализирани зони, за промените, случващи се в Арктика. Съобщението на Комисията дава приоритет на защитата на околната среда и значимостта на този въпрос беше упомената в заключенията на Съвета от 2009 г.

Трето, горди сме със своя народ саами, граждани на ЕС, както и с различните разпоредби в договорите на ЕС и от регионалната политика на ЕС по отношение на народът саами. Нашето трансгранично сътрудничество и европейският инструмент за демокрация и програмите за спазване на правата на човека оказват подкрепа на народа саами от Северозападна Русия и на други автохтонни народи от региона на Баренцово море.

Четвърто, Европейският съюз и държавите-членки са водеща световна сила в областта на научните изследвания в Арктика и ние сме горди от този факт. Тази област е спомената в рамковата програма. Общо, в петата, шестата и седмата рамкови програми Европейският съюз е направил инвестиции на стойност 200 млн. евро само в тази област. Опитвайки се обаче да бъдем изпъкващ и едностранен лидер в цялостните политики за Арктика, като същевременно не сме част от обединение с брегова линия на Северния ледовит океан, не би било следване на разумна политика.

Пето, през 2010 г. Комисията прие съобщение относно морските сондажи, което би следвало да наставлява нашите действия по света, включително и в Арктическия регион. То насърчава внимателния подход, който ще приложим и по отношение на Арктика. Това е в съответствие с принципите на ЕС за защита на Арктика и твърдо настоява за прилагане на най-високите екологични стандарти.

Г-жо председател, уважаеми колеги, докладът на Парламента за Далечния север дава възможност за широк поглед върху дейностите, отговорностите и интересите на Европейския съюз в Арктическия регион. Той също консолидира балансирания подход на ЕС към Арктика, обединяващ защитата и устойчивото му развитие. Убедени сме, че това е в рамките на възможностите ни и че Европейският съюз ще се превърне в неизбежен и положителен фактор в областта на сътрудничеството в региона, намиращ се в близост до полюса.

  Michael Gahler, докладчик. – (DE) Г-жо председател, бих искал да благодаря на всички оратори. Г-н член на Комисията, когато споменах политиката за съседите ни в Далечния север не съм искал да намекна, че влизате в спор за правомощия с баронеса Аштън. Просто исках да изясня това.

Почти всички изказвания, които чухме, изясниха едно нещо: предизвикателството, пред което се изправяме, е да демонстрираме, чрез политиката си, че различните интереси и дейности могат да бъдат съвместими или трябва да бъдат направени такива.

Считам, че това е видно в микрокосмоса на Норвегия например: те ловят риба, добиват нефт и газ, прилагат най-високите екологични стандарти при използване на земята и морето и развиват своите най-северни региони в полза на хората, живеещи там. Ако можем да приложим този принцип за региона, като цяло, чрез сътрудничество с местните общности, тогава ще се превърнем в пример за други чувствителни региони. Това, което се е променило в политическата реалност, е фактът, че не считаме, че можем да принудим хората да се съгласят с желанията ни, но че в същото време трябва да приемем предизвикателството да постигнем всички наши цели: трябва да прилагаме високи екологични стандарти в опазването на околната среда, да вземем мерки относно изменението на климата, да постигнем устойчив риболов, да гарантираме развитието на корабоплавателните пътища и приемливо развитие на местните общности. Ако се опитаме да работим заедно за поставянето и постигането на тези цели, тогава наистина ще постигнем нещо значимо в сътрудничество с партньорите ни в полза на региона и в полза на самите нас.

Още веднъж искам да благодаря на всички докладчици в сянка. Очаквам с нетърпение да продължим разискването въз основа на този доклад. Гласуването не трябва да поставя край на въпроса.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе по-късно.