Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

– становищата на Съвета и Комисията за „Европа 2020“;

– доклад (A7-0040/2011) на Pervenche Berès, от името на комисията по заетост и социални въпроси, относно предложението за решение на Съвета за насоки за политиките за заетост на държавите-членки [COM(2011)0006 - C7-0033/2011 - 2011/0007(CNS)];

– становището на Комисията относно прилагането на насоките за политиките за заетост на държавите-членки.

  Янош Мартони, действащ председател на Съвета. − (EN) Г-жо председател, приветствам възможността да говоря пред вас по една тема, която е от особено голямо значение за унгарското председателство: стратегията „Европа 2020“. Всъщност тя е от особено голямо значение за всички нас.

Ясно е, че Европа трябва да преодолее редица сериозни предизвикателства, ако иска да остане конкурентоспособна с останалата част от света. Някои от тези предизвикателства бяха породени от финансовата и икономическа криза, но някои от тях са присъщи на ограничения ни капацитет и желание да изпълним задачите и целите на Лисабонската стратегия от 2010 г.

Както често се казва, кризата може да представлява възможност – според древните гърци и китайци. Тя може да бъде възможност за пробив, за решение и за постигане на напредък. Ето защо смятаме, че понастоящем кризата е основен фактор за мотивиране на държавите-членки бързо да приемат нова европейска стратегия за работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Това е стратегията „Европа 2020“.

Убеден съм, че стратегията ще изиграе важна роля в подпомагането на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силна, както вътрешно, така и на международно равнище, чрез увеличение на производителността, потенциала за растеж, социалното сближаване и икономическото управление.

Това е от съществено значение, ако искаме да сме в състояние останем конкурентоспособно в световен мащаб, не на последно място предвид бързо развиващите се пазари в Азия. Това е от съществено значение и ако искаме да запазим социалния модел, начина си на живот, който е основна характеристика на Европа, скъп на всички ни, и който трябва да запазим.

Стратегията за 2020 г. потвърди пет водещи цели на Европейския съюз, които представляват общи цели, насочващи действията на държавите-членки и Съюза по отношение на насърчаването на заетостта, подобряване на условията за иновации, научноизследователска и развойна дейност, постигане на целите ни в областта на изменението на климата и енергетиката, подобряване на образователното равнище и насърчаване на социалното приобщаване по-специално чрез намаляване на бедността.

Като част от изпълнението на тези цели Комисията разработи и представи седем водещи инициативи, съдържащи предлаганите от нея действия за укрепване на единния пазар и за увеличаване на растежа и работните места: „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, „Съюз за иновации“, „Младежта в движение“, „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, „Програма за нови умения и работни места“ и „Европейска платформа срещу бедността“.

За всяка инициатива както Европейският съюз, така и националните органи трябва да координират усилията си, така че действията на национално и европейско равнище да се подсилват взаимно.

През декември 2010 г. първият доклад за изпълнение, изготвен от председателството в тясно сътрудничество с Комисията и предстоящото унгарско председателство, направи преглед на работата, извършена след старта на стратегията през юни. Докладът подчертава най-важната работа, свършена в Съвета, във всичките й форми по отношение на седемте водещи инициативи. Освен това докладът подчертава напредъка на технологиите, постигнат в различните области на политиката, които играят важна роля в новата стратегия: единния пазар, политиката на сближаване и селскостопанската политика. Той също така описва дейностите и инициативите, осъществени на равнището на Европейския съюз през последните шест месеца по отношение на петте водещи цели на Европейския съюз.

Искам да подчертая някои важни елементи по отношение на икономическото управление. Прилагането на реформата на икономическото управление е необходимо условия за борба с кризата и насърчаване на европейската икономика. Ето защо Стратегия 2020 е тясно свързана с така наречения „европейски семестър“ – нов ключов инструмент за макроикономически надзор, който ще бъде приложен за пръв път по време на настоящото председателство. Този нов процес започна през януари 2011 г. с представянето на годишния обзор на растежа на Комисията.

Унгарското председателство обръща специално внимание да гарантира, че европейският семестър протича гладко и безпроблемно. С тази цел ще организираме поредица от разисквания на всички заседания на Съвета в навечерието на Европейския съвет през март.

На Съвета по общи въпроси по-специално беше възложена задачата да изготви обобщаващ доклад за заседанието на 21 март, в който ще бъдат изложени основните послания за дейностите, предприети в различните секторни съвети. Този доклад ще бъде представен на Европейския съвет през март и ще послужи за основа на обсъжданията с цел постигане на съгласие по определени приоритети за структурни реформи и фискална консолидация.

След Европейския съвет през март държавите-членки ще завършат изготвянето на национални програми за реформи и стабилност или доклади за сближаване, които ще бъдат представени на Комисията през април. След това работата трябва да продължи с оглед изготвяне на отделни препоръки за всяка страна, които държавите-членки ще вземат предвид при изготвяне на окончателните си бюджети за 2012 г. и прилагане на стратегиите си за развитие. Признавам, че сроковете са много кратки, но се надяваме да приключим до юни или юли.

Стратегия 2020 е от съществено значение за гарантиране на бъдещия икономически успех на Европейския съюз. Тя е тясно свързана с реформата на икономическото управление, която също ще изиграе ключова роля. Освен ако не запазим конкурентоспособността си и не осигурим силен растеж в бъдеще, ще бъде все по-трудно да запазим достатъчно високо ниво на социална защита в Съюза и да запазим влиянието на Европа по отношение на случващото се извън Съюза.

Това е основното предизвикателство пред Европа през идните години. Аз съм абсолютно сигурен, че можем да разчитаме на подкрепата на Европейския парламент, за да го постигнем.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Jerzy BUZEK
Председател

  Председател. − Г-н действащ председател, благодаря Ви за уводната реч. Става дума за един много важен въпрос: стратегията „Европа 2020“. Намираме се в криза и нивото на безработицата е много високо, което е най-голямата заплаха за нашите граждани. Ето защо политиката за заетостта е от изключително важно значение, включително в рамките на Стратегия 2020. Приветстваме с добре дошъл члена на Комисията, отговарящ за тази област, Ласло Андор, в Европейския парламент.

  Ласло Андор, член на Комисията. − (EN) Г-н председател, както знаете, Комисията прие първия годишен обзор на растежа във връзка със стратегията „Европа 2020“ миналия месец. Годишният обзор на растежа скъсва с миналото и стартира първия цикъл на координация на икономическата политика в рамките на европейския семестър.

Основаната идея на европейския семестър е много проста: за да се гарантира стабилността на икономическия и паричен съюз, нямаме друг избор освен да извършим предварителна координация на икономическите политики в рамките на Европейския съюз. Неотдавнашната криза с държавния дълг илюстрира това много ясно. Този по-твърд и взискателен подход показва, че Европейският съюз признава колко тясно свързани са икономиките на държавите-членки и как политическите решения в една държава-членка могат да окажат влияние на другите.

Управлението на европейския семестър ще бъде истинско изпитания за Европейския съюз. Засилването на политическата ангажираност на стратегията и местните партньорства са основен наш приоритет. Предизвикателството сега е да се покаже, че Съюзът може колективно да определи най-наложителните основни политически реформи и да предостави правилните политически отговори.

Годишният обзор на растежа е много ясен по основните приоритети. Той определя интегриран подход за възстановяване с 10 приоритетни действия в три основни групи: първо, строга фискална консолидация и преструктуриране на финансови сектор с цел увеличаване на макроикономическата стабилност; второ, структурни реформи за повишаване на заетостта; и накрая, мерки за повишаване на растежа.

Взели сме предвид опасенията ви относно ключовите послания на Годишния обзор на растежа, като може да изглежда, че те се отклоняват от интегрираните насоки. Искам обаче да съм ясен по този въпрос. Комисията умишлено избра тазгодишният акцент на Годишния обзор на растежа да бъде върху непосредствените предизвикателства, произтичащи от икономическата криза, и върху необходимостта от стартиране на реформи, нужни за икономическото възстановяване и създаване на работни места. Годишният обзор на растежа е изцяло съобразен с интегрираните насоки, включително насоките за заетостта.

Приветствам подкрепата на Парламента към предложението на Комисията за запазване на насоките за заетостта за 2011 г. В действителност е от съществено значение да се гарантира стабилна политическа рамка до средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“ през 2014 г., за да могат държавите-членки да имат достатъчно време да приложат необходимите реформи.

Насоките за заетостта са и в основата на проекта на съвместния доклад за заетостта (част от годишния обзор на растежа), който определя най-неотложните мерки в областта на заетостта, включително: първо, въвеждане на благоприятстващи заетостта данъчни системи, а именно чрез отделяне на данъците от труда; второ, намаляване на сегментирането на пазара на труда; трето, премахване на бариерите с цел балансирането на личния и професионалния живот; четвърто, подпомагане на безработните чрез висококачествено обучение и услуги за търсене на работа за връщане на работа и преминаване към самостоятелна заетост; и накрая, увеличаване на участието на възрастните работници на пазара на труда.

По-важното е, че насоките за заетостта ще представляват основата за евентуални специфични за всяка страна препоръки, които Съветът може да даде на държавите-членки въз основа на член 148 от Договора.

Годишният обзор на растежа предоставя основа за обсъждане на пролетния Европейски съвет през март и за разглеждане на насоката за икономическата политика от страна на държавите-членки. Комисията очаква държавите-членки да вземат тази насока предвид при изготвянето на своите програми за стабилност и сближаване и националните си програми за реформа в рамките на стратегията „Европа 2020“.

Комисията ще разгледа националните програми за реформа, които се очакват през втората половина на април. На тази основа и в съответствие с Договора ще предложим специфични за страните политически насоки и препоръки, които държавите-членки трябва да вземат предвид при изготвяне на окончателните си бюджети за 2012 г. Политическите насоки и препоръки трябва да бъдат приети от Съвета преди лятото.

Позволете ми да приключа, като подчертая значението на вашата роля за успешното прилагане на „Европа 2020“, и по-специално седемте водещи инициативи. Ролята ви на съзаконодател е от съществено значение за успешното им изпълнение. Създаването на необходимите рамкови условия е от жизненоважно значение, ако искаме да постигнем целите на „Европа 2020“. Обсъждането на новата многогодишна финансова рамка ще започне скоро. Комисията ще представи предложенията си до юни. Ролята на бюджетен орган заедно със Съвета ще бъде от съществено значение, за да се гарантира, че приоритетите на „Европа 2020“ ще бъдат отразени в бюджета на Европейския съюз. Ако искаме да се ползваме с доверие, трябва да сме сигурни, че финансовите ни приоритети съответстват на нашите стратегии и политически приоритети.

Във време на фискални ограничения, по-важно от всякога е да се покаже, че Европейският съюз има добавена стойност, както и че едно евро, похарчено на равнището на Европейския съюз, може да има по-голямо въздействие, отколкото едно евро, похарчено на национално равнище.

За да се гарантира успехът на „Европа 2020“, е необходима политическа ангажираност на всички равнища. Само ако всеки играе собствената си роля, можем да постигнем целите си и да определим правилните насоки за бъдещ растеж.

  Pervenche Berès, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, от името на комисията по заетост и социални въпроси, бих искала да изкажа колко много приветствам тази първа възможност за обсъждане на европейския семестър и значението, което трябва да се отдаде в рамките на семестъра на Годишния обзор на растежа.

В тази рамка, Вие, г-н член на Комисията, заедно с членовете на колегията, решихте да възобновите насоките за заетостта и Парламентът възнамерява да се съобрази с това решение. Ние просто бихме искали да насочим вниманието Ви към три точки.

Първата се отнася до съдържанието на Годишния обзор на растежа. Учудени сме от факта, че въпросите за заетостта и безработицата се явяват второстепенни на целите за бюджетна консолидация. Когато повдигате тези въпроси, които са пряко свързани с функционирането на пазара на труда, ние смятаме, че нарушавате обществения договор между гражданите на държавите-членки и техните правителства. Предлагате пенсионната възраст да бъде вдигната, обезщетенията за безработица да бъдат ограничени, механизмите за изчисляването им да бъдат променени и да бъде забранено на магазините да работят в неделя.

Смятаме, че това представлява изключително опасно нарушение на обществения договор. Също така смятаме, че трябва да се отдели по-голямо внимание на най-уязвимите граждани, били те млади хора, жени, възрастни хора или хора с увреждания. Също така смятаме, че съществува значителна опасност от разглеждане на бюджетната консолидация като същината на Годишния обзор на растежа.

Второто ни опасение е фактът, че, както сам заявихте, ще изготвите национални програми за реформа въз основа на този Годишен обзор на растежа. Важните въпроси обаче ще се решат тук. Как ще се възползвате от разискването в Парламент след възобновяването на насоките? Как си представяте едно демократично разискване на този въпрос? Как свързвате член 148, който координира политиките за заетост, с член 12, който координира икономическите политики?

Днес е налице голямо объркване за Европейския парламент, защото по едно и също време разглеждаме стратегията „Европа 2020“, работните групи на председателя Ван Ромпьой, пакета за икономическо управление, за който Парламентът положи огромни усилия, и преработка на Договора за запазване на европейския механизъм за финансова стабилност. Освен това в същото време обсъждаме евентуалното изменение на този механизъм. Вие стартирате европейския семестър в същото време, в което канцлерът Меркел и президентът Саркози стартират Пакта за конкурентоспособност. В същото време Вие възобновявате насоките за заетостта, което по всяка вероятност няма да бъде нищо повече от много неясно пространство в тези национални програми.

Така че, г-н член на Комисията, бих искала да Ви представя и трето наше опасение. Когато миналата година, с подкрепата на белгийското председателство, успяхме да променим посоката на насоките за заетостта, имаше една точка, на която поставихме голям акцент: въпроса за управлението. Какво се има предвид с това управление? Това означава, че икономическите и социални политики не могат да бъдат изпълнени успешно, ако не са придружени от истинско демократично разискване. Демократично разискване обаче означава да се дадат по-големи правомощия на Европейския парламент, правомощия на националните парламенти и в действителност да се зачитат, поканят и включат социални партньори. Често оставаме с впечатлението, че предложенията Ви пренебрегват тези елементи, които са неразделна част от демократичния живот на нашите държави.

Смятам, че ако не се справим с този въпрос, ще бъдем изправени пред риска да бъдем непоследователни, да прогоним гражданите от това, което се опитваме да постигнем заедно, както и да пренебрегнем това, което е ключът към нашия успех, а именно духа на Общността.

  Sharon Bowles, докладчик по становището на комисията по икономически и парични въпроси. − (EN) Г-н председател, преминаваме към една нова епоха на икономическо управление. Европейският съюз предлага структура, в която трябва да се включат съществуващите инструменти на интегрираните насоки, предвидени в членове 121 и 148 от Договора, с активното участие на Парламента.

В общи линии, именно в рамките на семестъра Пакта за стабилност и растеж и макроикономическото наблюдение могат да се включат към стратегията „Европа 2020“ и интегрираните насоки. Това означава, че семестърът може да предостави цялостна рамка за различните процеси на икономическо управление в Съюза по начин, който е от полза за всички. По-общо казано, комисията по икономически и парични въпроси подчертава, че икономическото управление трябва да се основава на общностния метод. Процесите трябва да бъдат прозрачни и отговорни, ако искаме те да бъдат подети и подкрепени от гражданите. Това налага участието на Парламента.

В случаите, в които на Парламента вече е дадена роля, той трябва да намери необходимото време да изпълни демократичния си мандат. Комисията по икономически и парични въпроси стои рамо до рамо с комисията по заетост и социални въпроси при преследването на тази цел.

  Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE. – (NL) Г-н председател, финансовата и икономическа криза даде ясно да се разбере, че конкурентоспособността ни, а оттам и устойчивостта на социалната ни пазарна икономика, е в опасност. Ето защо сега трябва да си извлечем поуки от кризата, ако искаме да използваме по-добре нашия вътрешен пазар, да засилим устойчивостта на пенсиите ни и да дадем възможност на пазара на труда да функционира по-добре.

Ето защо нашата група приветства Годишния обзор на растежа и заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси (Екофин) от 15 януари 2011 г., който насърчава амбициозните очаквания за европейския семестър.

Всички в Парламента искаме Европа на устойчив икономически растеж с успешни предприятия и достатъчно работни места за всички граждани. Можем да постигнем това само чрез стабилна валута и стабилна икономика. За да бъдат постигнати и двете, държавите-членки трябва да овладеят националните си финанси, защото това не само ще ни помогне да предотвратим проблеми като тези, на които ставаме свидетели в момента в държавите-членки, които се борят с растящи дефицити и дългове, но и ще положи основите за растеж и работни места за нашите граждани, както и за нашите деца и бъдещите поколения.

Г-н председател, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) ще продължи да работи за един силен европейски пакет на икономическо управление, който се основава на три стълба: пакта за стабилност и растеж, амбициозен макроикономически надзор и амбициозна стратегия „Европа 2020“. Това обаче налага използването на общностния метод и участието на Европейския парламент и националните парламенти. Ако направим това, няма да се нуждаем от нов Пакт за конкурентоспособност, защото вече ще сме постигнали целта си.

  Udo Bullmann, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, г-н член на Комисията, г-н действащ председател на Съвета, внимателно изслушах казаното от вас, прочетох Годишния обзор на растежа, прочетох заключенията на Екофин и вече съм сигурен в едно нещо: Европейският съюз се намира не само в икономическа криза, но и преживява политическа такава. Това, което ни препоръчвате, не е нищо ново. Поискайте от служителите си да Ви покажат документите от последните десет години. В тях може да се види същото нещо, а именно, че държавните разходи са прекалено високи и че единственият механизъм за приспособяване към новите условия е свързан със заплатите и те винаги са прекалено високи. Не съм видял никаква друга препоръка. Независимо дали вали дъжд или сняг, дали сме в криза или растеж – идеологията е една и съща, но тя никога няма нищо общо с емпиричната икономическа реалност.

Позволете ми да Ви предложа нещо – изпратете някой път тези хора, които пишат за Вас, които извършват икономическите анализи в Съвета и Комисията, в комисията по икономически и парични въпроси. Искаме да опознаем икономическите Ви модели. Искаме да обсъдим с тях дали разбират, че Европа е на ръба на рецесия. Премахнете германските ставки за износ, германските темпове на растеж например, и ще видите за какво говоря. Тогава ще Ви попитам защо не се споменава и дума за инвестиции – когато имаме най-ниските нива на инвестиции до момента, които ние самите вече не можем да си позволим – защо не се споменава и дума за повишаване на приходите и не се казва нищо за следване на циклите или за факта, че най-накрая трябва да се научим да постигаме ръст заедно или как ще излезем от кризата. Не се споменава нищо за това в документите Ви.

Пропуснахте началото на тази година и ще трябва да положите огромни усилия, за да отговорите на очакванията на гражданите в Европа. Нека обаче Ви кажа нещо: ако това е духът, в който възнамерявате да вземете решение през март по отношение на пакета за икономическо управление и реформата на Пакта за стабилност и растеж, моята група няма да може да вземе участие в това.

  Lena Ek, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, преди една година в Парламента обсъждахме какви действия са необходими за справяне със световната финансова криза. Тогава някои от предложенията на моята група относно икономическото управления бяха отхвърлени като прекалено амбициозни или твърде всеобхватни, но днес съм доволна да отбележа, че някои от нашите предложения вече са реалност.

Днес обаче е налице значително разминаване между амбициите, заявени в стратегията „Европа 2020“, и финансовите средства, необходими за постигане на целите. В проектобюджета за 2012 г. Комисията трябва да разясни, ясно да определи и да направи явни разходите, свързани със стратегията. Това се отнася и за следващото преразглеждане на многогодишната финансова рамка.

Също така бих искала да се обърна пряко към държавите-членки. Има ясно нежелание в Съвета сред министрите на финансите – включително нашия, Андерс Борг от Швеция – за инвестиции в бъдещето. Националните бюджети трябва да отразяват заявените амбиции на Съвета, а проектите на Европейския съюз изискват бюджети, ако искаме да бъдат осъществени. Помнете ми думите, без да бъдат вложени средства на правилното място, няма да има стратегия за растеж и работни места и рискуваме провал.

Ето защо призовавам Комисията да излезе с по-конкретни законодателни предложения и държавите-членки да проявят по-голяма ангажираност. Необходими са обвързващи ангажименти, за да постигнем водещите цели и законодателства в ключови области на създаване на работни места като целите за енергийна ефективност на общо европейско равнище. Съществуващите инициативи като Стратегическия план за енергийните технологии, Програмата за обучение през целия живот и Плаза за действие в областта на енергийната ефективност вече са приети, но Вие в Съвета не успяхте да осигурите нужните средства. Необходимо е финансиране на тези проекти. Всички те имат потенциала да създават работни места и растеж.

С резолюцията ни за 2020 г., групата ALDE изпраща силно послание към Съвета, че настоящата структура на управление е прекалено слаба, методът на открита координация се провали и общностният метод трябва да бъде възстановен. Приветствам огромното мнозинство, което подкрепя общата резолюция. Това представлява силно послание на Парламента, че са необходими действия.

  Philippe Lamberts, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, знаете, че Зелените са силни привърженици на една по-интегрирана Европа, с цел да може да се гарантира устойчиво развитие за нашите граждани, но и за да се гарантира възможността Европа да означава нещо на тази планета през XXI век.

(FR) Увереността ни днес беше сериозно разклатена от едно Ваше действие, а именно Годишния обзор на растежа, защото тук разкрихте идеологически пристрастия, които нямат нищо с реалните факти и се отнасят изцяло до идеологически избор.

Каква точно е препоръката Ви? Да се намалят държавните разходи. Стабилни държавни финанси не се получават чрез намаляване на разходите. Не се споменават приходите. Целта е и да се увеличи гъвкавостта, да се направи реформа, както ще заявите, на пазара на труда – с други думи, явно да се създаде гъвкава сигурност без сигурността. Ще заявите, че е необходимо да предприемем тези мерки, за да дадем възможност на икономиката да се възстанови.

Това обаче не е всичко. Има и мерки за финансовия сектор. Нека поговорим за тях, защото това е добър пример за двойни стандарти. Какво ще кажете за мерките относно заплатите и държавните разходи? Трябва да действаме скоро и да действаме твърдо. Когато става въпрос за публичния сектор обаче, казвате, че трябва да разгледаме въпроса, да изследваме въздействието и преди всичко да имаме преходни периоди.

В случая с икономическото управление и бюджетната консолидация Вие бързо посочвате: 1 януари 2011 г. – 1 януари 2012 г. За банките ще бъде 1 януари 2019 г., като че ли не са необходими проучвания или преходни периоди, за да се помогне на пазарите на труда да се приспособят или да се стабилизират публичните финанси.

Можете ли да ми кажете какво общо има „Европа 2020“ с това? Това, в крайна сметка, е въпросът, но е това, за което говорите. „Европа 2020“, г-н член на Комисията, се оказва напълно невъзможна вследствие на дадените от Вас препоръки в рамките на Годишния обзор на растежа.

Залъгвате ни, когато твърдите, че е възможно да се осъществят необходимите инвестиционни политики в областта на научните изследвания, образованието, намаляването на бедността, борбата срещу изменението на климата и безработицата чрез прилагане на политиките, които препоръчвате. Това е лъжа и според мен това разискване е един фарс.

  Malcolm Harbour, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, моята група подписа и ще подкрепи резолюцията. Не казвам, че сме съгласни с всичко в нея, но подкрепяме основната идея. Искам да се обърна както към Комисията, така и към Съвета и да прочета заглавието, с което сме съгласни: „Смел акт за единния пазар и акт за дребния бизнес за създаване на работни места“.

Откъде обаче ще се появят тези работни места? От частни инвестиции и новосъздадени дружества. Вече знаем, че малките предприятия бяха основната движеща сила за създаването на работни места през последното десетилетие. Посланието ми към Комисията и Съвета днес е, че всички 27 държави-членки трябва да обърнат сериозно внимание на създаването на работни места на равнището на единния пазар. Всички вярваме в единния пазар и държавите-членки са инвестирали огромно количество пари и средства в отварянето на пазара на услуги, но съобщили ли са за това на предприятията си? Рекламирали ли са единния пазар? Насърчили ли са предприятията? Насърчили ли са търговията в интернет?

Защо не се заемат да направят тези практични неща, за да използват предимствата на това, с което вече разполагаме, заедно с другите проекти, за които говориха моите колеги? Те трябва да се заемат още от утре, днес дори, вместо само да говорят за някои от другите дългосрочни проекти. Те трябва да се заемат с работа.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-жа Harms спомена нещо важно вчера. Едва ли някои отвън знае каква стратегия, какъв механизъм за стабилност, какъв пакт се предлагат, допълват, влизат в сила или изменят, от кого и по какви правила. Едно нещо е ясно – стратегията „Европа 2020“ досега не е представила решение на проблемите на хората по време на кризата. Напротив – тя продължава да преследва погрешни политики на Европейския съюз, които всъщност бяха част от причината за кризата. Тя продължава да разчита на Пакта за стабилност и растеж. Той трябва вече да бъде контролиран и укрепен с по-добри механизми за санкции.

На практика това означава ограничителни мерки в ущърб на гражданите. Това означава удължаване на професионалния живот, с други думи намаляване на пенсиите. Независимо дали индексацията на заплатите ще бъде премахната, основата за водене на преговори между социалните партньори ще бъде ограничена или правилата за работното време ще бъдат направени по-гъвкави – всичко това означава ограничаване и намаляване на заплатите. Също така това означава намаляване на конструктивната държавна намеса в икономическия живот на обществото. В тази връзка много се говори за ограничаване на дълга. За мен няма никакво значение дали се нарича икономическо управление, политики за стабилност и растеж, пакт за конкурентоспособност или препоръка на Комисията въз основа на Годишния обзор на растежа. Тази антисоциална политика не е нещо, което моята група и аз можем да подкрепим.

Разбира се, от голямо значение е обаче дали парламентите все още имат думата по отношение на тази политика. Вчерашното разискване относно процедурата за изменение на Договора дава основание да се надяваме, че членовете на Парламента са обединени по отношение на един въпрос. Не трябва да си позволим да се върнем към държавната политика на непрозрачност от XIX век. Никой не иска това. Също така обаче не трябва да си позволим да се върнем към „Европа на две скорости“.

  Mario Borghezio, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, „Енергетика 2020“ е обширна програма, но трябва да се запитаме дали можем да постигнем целта от 20% възобновяеми енергийни източници в посочения срок, не на последно място защото финансовата криза забавя инвестициите.

Остава един проблем: подкрепата за слънчевата енергия. В действителност субсидираме Китай – най-големия износител на слънчеви панели в света, и Индия – най-големия износител на оборудване за вятърна енергия. Оттук и необходимостта да се подкрепят научните изследвания в областта на производството на слънчеви панели, проектирани и произведени в Европа, и да се насърчи приемането на икономики на мащаба в сектора на фотоволтаичните слънчеви панели чрез въвеждането на такива устройства например в европейските градове.

Трябваше да се направи нещо много различно – трябва да се създаде едно общоевропейско енергийно дружество, което да гарантира европейски обществени услуги, като се има предвид, че разпределителните мрежи и техните инфраструктури вече представляват съществуващи, естествени монополи, които очевидно трябва да попаднат под едно и също управление.

Вместо това, поради прекалено ентусиазиран икономически либерализъм, беше даден приоритет на други решения, които със сигурност са от ползва не за потребителите или ползвателите, а за акционерите на тези големи монополи. Не трябва да забравяме, че производството на въглероден двуокис от автомобили не е намаляло в продължение на 150 години. Имаме право да се чудим дали не е време да изтупаме прахта от изследователските проекти в областта на водните двигатели.

  Philip Claeys (NI). - (NL) Г-н председател, ако искаме да приложим главата за заетостта от стратегията „Европа 2020“, от съществено значение е да направим промени в имиграционната политика на повечето държави-членки и на Европейския съюз.

Както се посочва в самото предложение на Комисията, приоритетите включват увеличаване на участието на пазара на труда, намаляване на структурната безработица, развитие на квалифициран работна ръка в отговор на нуждите на пазара на труда, обучение през целия живот и така нататък.

Мащабният внос на работници от страни извън Европейския съюз свидетелства за краткосрочна визия и не отговаря на приоритетите, които споменах току-що. Близо 25 милиона души в Европейския съюз са безработни. Нека започнем, като първо помогнем на тези хора да си намерят работа, вместо отново да прибягваме до широкомащабна имиграция.

Довеждането на квалифицирани работници в Европа или това, което може да се опише като „изтичане на мозъци“, създава още по-големи проблеми в държавите, от които идват, което ще доведе само до увеличение на имиграцията на неквалифицирани хора в Европа. Това е един затворен кръг и ние трябва да признаем, че това положение не е от полза за никого в дългосрочен план.

Крайно време е да направим анализ на икономическата ефективност на имиграцията от страни извън Европейския съюз. Този аспект също трябва да бъде част от насоките за политиките по заетостта на държавите-членки.

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) Г-н председател, стратегията „Европа 2020“ включва цели, които не могат да бъдат постигнати, без да се отдаде съответното значение на области, които не са изрично посочени в нея. В Европа е необходим един динамичен и конкурентоспособен селскостопански сектор, който може ефективно да спомогне за постигане на устойчив, интелигентен растеж, който също така благоприятства за интеграцията. Надеждното производство на храни, устойчивото управление на природни ресурси и запазване на териториалния баланс и разнообразие на селските райони са ключови елементи от една ефективна обща селскостопанска политика и на един продуктивен селскостопански сектор.

Индустриалната политика трябва да разполага с инфраструктура. Прилагането на единно железопътно пространство е важна стъпка към дерегулация на железопътния транспорт. Завършването на Единното европейско небе и бързото прилагане на проекта SESAR са също толкова важни. Един от най-важните фактори е развитието на трансевропейските мрежи не само в областта на транспорта, но и в енергийния сектор чрез разпределяне на достатъчно финансови средства на проектите с добавена стойност за Европа. Проектът „Набуко“ например ще бъде от полза за всички държавите-членки, като се премахне зависимостта на Европейския съюз от един-единствен източник.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Rodi KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

  Marita Ulvskog (S&D). – (SV) Г-жо председател, ако искаме да бъдем в състояние да започнем отначало след края на икономическата криза, е от съществено значение хората да ни имат доверие. Ричард Уилкинсън, британският изследовател, който е автор на книгата „Нивото на духа“ и който посети Европейския парламент в Брюксел миналата седмица, го описа много точно: необходимо е равенство и са необходими малки пропуски, за да имаме общества, където царят сигурността и доверието. Това може да се предаде пряко в стратегията „Европа 2020“.

На първо място, ако искаме да успеем, служителите и техните синдикални организации трябва да вземат участие и да бъдат уважавани. В момента обаче, вместо това кризата се използва срещу синдикатите, служителите и свободното формиране на заплатите, както и срещу обезщетенията за безработица и пенсиите. Тези нападки трябва да спрат.

На второ място, жените в Европа, разбира се, трябва да имаме същите възможности като мъжете. Това не винаги е очевидно в резолюциите на Парламента, но трябва да е очевидно на практика.

На трето място, една силна, модерна промишленост, както и промишлена политика и далновидни инвестиции, включително в инфраструктурата, трябва да играят централна роля в работата ни в бъдеще. Работата по щадящи климата, ресурсно ефективни процеси и продукти, екологична енергетика и работни места трябва да бъде засилена. Как иначе ще бъдем в състояние да се конкурираме?

На четвърто място, трябва да имаме ясна подкрепа за политиката за енергийна ефективност. Знаем, че няма да постигнем настоящите си цели, защото те не са задължителни. Трябва да имаме задължителни цели, защото това е съществено значение, за да можем да постигнем целите за растеж и конкурентоспособност, които са основните елементи от стратегията „Европа 2020“. Ниското ниво на амбиция и липсата на политическа воля са поразителни, особено защото мерките за енергийна ефективност са сред най-добрите и най-интелигентни начини за намаляване на финансовите разходи за потребителите, укрепване на дружествата и постигане на положителна промяна.

  Elizabeth Lynne (ALDE). - (EN) Г-жо председател, ако искаме стратегията „Европа 2020“ да успее, тогава насоките за заетостта трябва да бъдат осъществени ефективно, а националните програми за реформи да бъдат приложени и да им бъде даден приоритетът, който заслужават.

Трябва да се уверим, че никой не е забравен. Нивата на безработица сред възрастните хора и хората с увреждания са позорно високи. Доволна съм, че и двата текста включват необходимостта от прилагане на закони против дискриминацията на работното място, така че работните места да бъдат отворени за всички.

Важно е целите, които приехме на равнището на Европейския съюз, действително да бъдат постигнати. Да, от държавите-членки зависи да се определят конкретни цели и да се спазват, но Европейският съюз има важна роля за подобряване на обмена на най-добри практики. Ето защо аз съм доволна, че параграф 27 от резолюцията на комисията посочва това много ясно.

Разполагахме с месеци на интроспекция и разисквания за това как трябва да изглежда стратегията „Европа 2020“, но имаме насоките за заетостта. Сега е моментът да започнем да ги изпълняваме.

  Emilie Turunen (Verts/ALE). – (DA) Г-жо председател, много се говори за икономическата отговорност в Европа напоследък, а икономическата отговорност много често се определя като съкращения на държавните разходи и много рядко като подобряване на състоянието на заетостта. Смятам, че трябва да се запитаме какво всъщност означава икономическа отговорност. Ние в групата на Зелените/Европейски свободен алианс виждаме много голямо разминаване между политиките, провеждани в Европа, и тези, провеждани в държавите-членки в момента. От една страна, можем да видим как Годишният обзор на растежа и европейският семестър води до по-малко работни места и по-малък растеж в Европа. От друга страна, в стратегията „Европа 2020“ и в насоките за заетостта казваме, че искаме да създадем повече и по-добри работни места. Тук е налице несъответствие.

Факт е, че в Европа има 23 милиона безработни. Има 5,5 милиона безработни под 25-годишна възраст. Имаме все по-голям брой бедни работници. Цифрите се покачват, а икономическите политики, които провеждаме, не водят до подобрение на положението. Смятам, че ако искаме да създадем нови работни места в Европа, е от съществено значение наистина да приложим стратегията „Европа 2020“ и насоките за заетостта в икономическите ни политики. Така ще покажем икономическа отговорност, но се съмнявам, че това наистина ще се случи.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-жо председател, бедността, изменението на климата, ниската раждаемост, имиграцията, енергетиката и най-вече борбата срещу безработицата са основните проблеми, пред които сме изправени днес в Европейския съюз. Справянето с тях изисква средства и бюджетни кредити. За съжаление обаче, в цяла Европа финансирането е намалено. Какво означава това? Означава, че стратегията „Европа 2020“ е в опасност и ще е трудно да бъде постигната. Въпреки това трябва да се опитаме.

Смятам, че трябва да обърнем особено внимание на безработицата, която е достигнала най-високите си нива от десет години. Също така смятам, че трябва да осигурим висок стандарт на образование за младите хора в Европа, като се отговаря на нуждите на пазара на труда, както и че насоките трябва да бъдат преразгледани и държавите-членки трябва да поемат ангажимент за намаляване на броя на отпадналите от училище.

Свободните работни места се нуждаят от специализирана работна ръка. Призовавам Европа без забавяне да приеме предложената европейска система за наблюдение на свободните работни места, която ще включва и европейски паспорт на уменията. Трябва да успеем. Думите не са достатъчни. Необходими са действия.

  José Manuel García-Margallo y Marfil (PPE). - (ES) Г-жо председател, темата повдига един въпрос, само един въпрос: на европейско равнище какво можем да направим, за да осигурим работа на тези, които я нямат?

За да отговоря на този въпрос, искам да разясня първата договорена точка. Не може да има устойчив растеж без стабилна макроикономика. Някои от бързите решения, които бяха предложени тук, особено от членове на Парламента от левицата, имат само краткотраен ефект.

Втората договорена точка е, че „Европа 2020“ представлява сборник с добри намерения – звучи добре, но трябва да преминем от съзерцаване към действие. Какво ще направим? Как ще финансираме предложените инициативи и действия? Амбицията, съдържаща се в Стратегия 2020, съвместима ли е с обявените бюджетни съкращения?

Третата договорена точка е, че имаме нужда от пълната картина, ако искаме да поемем по правилния път към стабилен растеж. Към днешна дата тя все още не съществува. Случващото се в момента в съвета по икономически и финансови въпроси показва, че сред тях има огромен брой разпокъсани, непоследователни и несъвместими идеи.

Могат да се предприемат три важни действия. Първо, ограничаването на държавите в затруднено положение не може да продължава и може да бъде решено чрез съвместно издаване на европейски облигации. Второ, облигациите, посочени в доклада Monti, трябва да бъдат приложени, но те не са включени в икономическата стратегия „Европа 2020“. Трето, трябва да използваме средствата на Европейската инвестиционна банка, две трети от която принадлежат на Комисията, и които трябва да се увеличат четири пъти след 10 години, за да се отговори на средствата, с които разполагаше планът „Маршал“, за възстановяването на европейската икономика.

  Anni Podimata (S&D). – (EL) Г-жо председател, Европейският съюз обсъжда един ефективен, последователен и жизнеспособен отговор на кризата вече няколко месеца – отговор, който ще гарантира, че стратегическите ни цели на жизнеспособен растеж, защита на заетостта, социален напредък и социално сближаване ще бъдат постигнати.

Налице са обаче два проблема: първо, разискването за стратегията „Европа 2020“ е все още изключено, структурно, от пакета за икономическо управление, от европейския семестър и от Годишния обзор на растежа и в резултат на това е налице или фрагментирана стратегия, или паралелни стратегии, стратегии, които се провеждат в тандем, без подходяща координация, което е в ущърб и на двете стратегии.

Вторият проблем е, че настоящият акцент на Съвета и Комисията е за затягане на правилата на Пакта за стабилност и растеж и бюджетна дисциплина и реформа без убедителни отговори или решение за ефективното прилагане и финансиране на целите на стратегията „Европа 2020“.

Смятам, че съществува риск, както се случи с Лисабонската стратегия, че много от целите ни ще си останат на хартия, и се притеснявам това да не се случи, ако не успеем да представим убедителни доводи пред гражданите на Европа, които понасят тежестта на кризата, които не могат и не трябва да следят техническите разисквания за реформата на пакта за стабилност и растеж и за показателите и цифрите. Трябва да разберем — не можем да се съсредоточаваме единствено върху показателите и цифрите. Трябва да се съсредоточим върху хората.

  Sylvie Goulard (ALDE). – (FR) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, ако бъдете така добър да изслушате какво имам да кажа, г-н член на Комисията, разполагам само с една минута за изказване, въпреки че имам основание да си мълча и да не кажа нищо, защото смятам, че стратегията „Европа 2020“ е твърде далеч от това, от което се нуждаем. Споменахте много хубави думи. Наистина ли смятате, че насоките, „водещите цели“ и всички други неща, които измисляте и с които се занимавате в продължение на часове и дни, ще Ви позволят да осигурите работни места и да спечелите доверието на хората в Европа? Грешите. Ако погледнете състоянието на нещата днес, не смятам, че китайците, индийците или развиващите се държави са много впечатлени от работата ни, насочена към растежа.

Ето защо, в качеството си на докладчик по пакета за икономическо управление, аз съм почти склонна да си мълча във Ваше присъствие и бих искала да Ви кажа само следното: в работата си ще бъдем изключително стриктни. Не си мислете, че само защото членовете на Съвета ни казват да ускорим процеса, ще разполагаме със споразумение през юни. Ще достигнем до споразумение, когато Парламентът проведе разисквания и когато Съветът ни изслуша. Що се отнася до мен, създаването на еврооблигации, които могат да създадат глобален пазар, подкрепен от еврото, е част от този пакет.

  Derk Jan Eppink (ECR). - (NL) Г-жо председател, всеки път, когато чуя думата „еврооблигации“, ми става лошо, въпреки че думата често се споменава тук. Повечето работни места са вследствие на икономическия растеж и работещия частен сектор. На това няма алтернатива. Правителствата не създават работни места и това не е тяхна работа.

Основният проблем в Европа е липсата на конкурентоспособност. Разликата между Германия и Южна Европа е близо 35%. Тази разлика е много голяма и затова г-жа Меркел говори за Пакт за конкурентоспособност. Аз съм съгласен с това, само по себе си. В действителност Лисабонският процес трябваше да бъде точно такава идея, но нищо не излезе от това.

Има обаче едно нещо, за което бих искал да Ви предупредя, а именно хармонизирането на корпоративния данък. Това е много лоша идея. Това е и много френска идея и ние трябва да я отхвърлим, точно както трябва да отхвърлим идеята за икономическо правителство. Това ще доведе само до загуба на работни места. Миналата седмица изследване, извършено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в 21 държави, отново показа, че ако искаме по-голяма заетост в Европа, трябва да намалим корпоративния данък. Трябва да се ориентираме в тази посока, защото Парламентът не създава работни места.

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, госпожи и господа, намираме се в разгара на голяма икономическа криза – говорим за това от месеци и всичко, което беше казано, е истина – обикновено се говори обаче принципно и след това весело продължаваме да вземаме решения сякаш нищо не се случва. Смятам, че това е така, защото в Парламент не действаме по достатъчно конкретен начин и не сме достатъчно честни, а по-скоро провеждаме нещо като обща, неясна политика.

Какво всъщност вършим за насърчаване на растежа и стабилността? Самите ние действително ли допринасяме за един по-добър и мъдър начин за справяне с финансите? Наистина ли извършваме критичен преглед на това дали правим правилните разходи или дали всеки от нас няма нова идея всеки ден за това къде можем да похарчим повече пари? Ако нямаме сили да съсредоточим финансовите си ресурси върху проекти за бъдещето – а това ще включва спорове, разисквания и решения – тогава няма смисъл да се говори за иновации и научни изследвания, като след това не сме в състояние да отделим необходимите средства. Това е доста нечестно.

Ако искаме да съживим икономиката, трябва да провеждаме политика, която стимулира икономиката, вместо постоянно да седим и да мислим как можем да повлияем на промишлеността или икономиката. Безгрижно вземаме още решения – дори днес постоянно призоваваме за нови решения, които ще повлияят на развитието на икономиката. Някой смята ли, че въпросът за задължителната енергийна ефективност – да споменем само един пример – ще спомогне за развитието на икономиката? Наистина ли смятате, че с решенията, често взети във връзка с енергетиката, сме стимулирали икономиката? Или сме й попречили? Бих искал поне веднъж да обсъдим това честно и след това да вземаме по-малко решения, но такива, които действително ще доведат до напредък. Това ще представлява по-голямо предизвикателство и ще изисква повече усилия, но е в интерес на демокрацията.

  Kinga Göncz (S&D). – (HU) Г-жо председател, финансовата и икономическа криза се превърна в криза в заетостта и социална криза, поради което е особено важно осъзнатото от Европа, а именно, че е необходима по-строга координация както на икономическата политика, така и политиката за заетостта да бъде приложена в действителност. Това също така означава, че всички държави, които въведат структурни реформи или промени на фискалната политики или например променят работното време на магазините в неделя, също така трябва да преценят дали тези мерки спомагат за развитието на системата за заетостта и за увеличаване на заетостта.

Също така е от съществено значение да се проведат консултации със социалните партньори по отношение на всички решения. Европейският семестър ще бъде първото истинско изпитание на това, когато обединена Европа, водена от унгарското председателство, за пръв път ще може да направи оценка на степента, в която тези директиви могат да бъдат транспонирани, както и дали ще бъде в състояние да се насочи в тази посока на изпълнения. Смятам, че унгарското председателство и унгарското правителство имат специален принос за това не само в качеството си на председателство, но и като личен пример при вземането на това предвид при всички промени на икономическата политика и всички решения на политиката за заетостта, както и при даването на пример на другите държави.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Г-жо председател, останала съм с впечатлението, че г-жа Göncz е добре запозната с този въпрос, а именно как Европейският съюз възнамерява да сложи край на безработицата. Изслушах цялото разискване до момент и все още не го разбирам напълно. Моля, помогнете ми да отговоря на следния въпрос: какво трябва да кажем на хората в окръзите Борсод или Шаболц? Къде и кога ще си намерят работа? Между другото, очаквам отговор на същия въпрос и от г-н Мартони, който е тук като представител на Съвета, както и от члена на Комисията, който за щастие също е унгарец. Къде унгарците, а и хората от други региони в Европа, които се намират в тежко положение, ще си намерят работа? Къде и кога? Очаквам конкретен отговор.

  Председател. – Трябва да бъдем последователни в упражняването на правото си да задаваме въпроси чрез вдигане на синя карта. Въпросите, зададени чрез вдигане на синя карта, не са насочени към пленарната зала, към члена на Комисията или към председателя на Съвета. Те са насочени към оратора и имат за цел разясняване на темата, по която се говори в момента.

Г-жо Morvai, Вашият въпрос не беше такъв.

  Kinga Göncz (S&D). – (HU) Г-жо председател, ще се радвам да отговоря, но очевидно времето ни е прекалено малко, за да обсъдим това подробно. Това, което имах предвид обаче, беше например, че ако има промени в данъчната система, тези промени ще намалят ли социалните различия.; ще помогнат ли на дружествата да продължат развитието и създаването на работни места или вместо това ги приканват да се откажат от намеренията си за създаване на работни места? Това, което имах предвид, е, че ако става въпрос за преструктуриране на образователната система, това наистина ли е в полза на социалната интеграция? Ако става въпрос за по-нататъшно образование, това наистина ли подготвя хората за пазара; за пазара на труда? Ето това имах предвид.

  Liisa Jaakonsaari (S&D). - (FI) Г-жо председател, нашият колега от десницата заяви, че политиката единствено пречи на икономиката и че членовете на Парламента вършат само неща, които пречат на политиката. Наистина ли колегата смята, че икономическото управление например само пречи на икономиката?

(Ораторът задава въпрос на г-н Reul чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Ако разгледате мерките, приети от Парламента през последните няколко месеца, и изчислите разходите вследствие на тях, те са – не винаги, но много често – допринесли за нарушаване на икономическото развитие. Ето защо трябва да бъдем по-внимателни по отношение на нашите съображения. Затова идеята, представена от члена на Комисията, отговарящ за промишлеността и предприемачеството, в съответните му изявления, според която винаги трябва да правим оценка на бъдещите решения съобразно това дали ще са от полза или вреда за конкурентоспособността на европейската промишленост, е много мъдра.

  Richard Seeber (PPE). – (DE) Г-жо председател, на всички тук е ясно, че колкото повече се сближава Европа, толкова по-единно трябва да бъде споразумението по въпроси, свързани с икономическата политика. Ето защо има смисъл от инструмент като европейския семестър. Той обаче трябва да спре да се намесва в задачи, които традиционно са работа на социалните партньори, като договарянето на заплати и колективни споразумения. Наистина трябва да се въздържаме в това отношение. Няма смисъл Европа да решава колко високи трябва да бъдат заплатите в отделните държави. Трябва да обърнем повече внимание на премахването на пречките пред пазара, за да се даде възможност за развитие на европейската икономика. Това е свързано с олигополите и монополите, но също и с пречките пред достъпа до пазара. Също така различните сектори не трябва да разполагат с гаранции за конкретни маржове на печалба. Тук е необходима по-голяма конкуренция, за да се даде възможност на европейската икономика да развие потенциала си.

Също така отговорност на Европейския съюз трябва да бъде модернизирането на инфраструктурата. Тук имам предвид енергетиката, транспорта и комуникациите. Европа трябва да разполага с необходимите средства в това отношение, по-специално за да можем да премахнем съществуващите трудности между държавите-членки. Също така трябва да се прецени какви средства могат да се отделят за Европа. Това включва ясна основа за собствените ни ресурси. Ето защо бих искал ясно да призова Съветът и държавите-членки най-накрая да предоставят на Европа ресурсите, от които се нуждае.

Очевидно това се отнася и до образованието, както и до научноизследователската и развойна дейност, където, като Европа, имаме своята роля. Въпросът за парите обаче също е от съществено значение тук.

  Jutta Steinruck (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, стратегията „Европа 2020“ е много важна не само за развитието на европейската социална и икономическа политика, но и за националната социална и икономическа политика. Трябва да се погрижим да се гарантира, че със стратегията няма да бъде злоупотребено на европейско равнище за провеждане на политика за социално прочистване в държавите-членки. Изключително съм шокирана, че в своя Годишен обзор на растежа Комисията предлага съкращения и намаляване на социалната защита. Някои оратори вече говориха по този въпрос. Въздействието върху хората на местно ниво ще бъде катастрофално. Недопустимо е хората, работниците, да поемат разходите по бюджетната консолидация сами.

Аз също бих искала да призова държавите-членки да се ръководят единствено от интегрираните насоки при изготвянето на националните си програми за реформа, защото те дават възможност за много по-добър баланс между социалната защита и икономическия растеж. Годишният обзор на растежа отново споменава безсрочните договори, които преди бяха посочени в програмата „Нови умения за нови работни места“. Г-н Андор, обсъдихме това веднъж преди ноември 2010 г. – младите хора не могат да бъдат интегрирани на пазара на труда чрез отслабване на правата на служителите. Опитът в Европа показва, че отслабването води само до промяна към несигурни условия на работа и не създава нови работни места. Необходими са конкретни мерки, за да се помогне на онези хора, които са най-застрашени, а не водещи инициативи, които се осъществяват паралелно, вместо да бъдат интегрирани една с друга.

  Danuta Maria Hübner (PPE). - (EN) Г-жо председател, моето разбиране за днешната и утрешната действителност е, че европейските работни места ще бъдат устойчиви само ако са подкрепени от конкурентоспособна икономика, а не е тайна, че това не е една от силните ни страни.

За да бъдем успешни в областта на конкурентоспособността в Европа, е необходим институционализиран процес на конкурентоспособността. Трябва да определим факторите за успех и също така да решим как да ги приспособим към ситуацията. Вече разполагаме с голям брой инструменти – инструменти, свързани с конкурентоспособността – всъщност с малко политическа воля можем да използваме значителна част от институционалната рамка, за да стартираме процес на конкурентоспособност, ръководен от Комисията, въз основа на общностната система.

Тук имам предвид Европейския семестър, проучването на растежа, което вече беше споменато. Мога да спомена и несъответствията и прецизността – особено в индекса, който трябва да включва структурни фактори, свързани с конкурентоспособността. Налице е и Стратегия 2020, която трябва да бъде решително приложена сега, а не след 2013 г. Всички политики трябва да спомогнат за подобряване на конкурентоспособността на европейската икономика: необходимо е да се включат всички, а отделянето на основата на Европа от останалите й части само ще доведе до една разделена Европа. Устойчиви работни места могат да бъдат създадени само ако Европа е единна.

Една разделена Европа няма да бъде конкурентоспособна Европа.

  Csaba Őry (PPE). – (HU) Г-жо председател, бих искал да Ви благодаря за възможността да се изкажа, както като докладчик за насоките за заетостта от 2010 г., така и като координатор на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Приветствам предложението на Комисията, което възнамерява да запази насоките за заетостта от 2010 г. и през 2011 г. Съгласни сме с това и го подкрепяме. Договорът от Лисабон обаче изисква годишни насоки и затова действително трябва да следим и наблюдаваме промените, да поддържаме връзка помежду си между Комисията, Съвета и Парламента, и разбира се, трябва да правим изменение, ако е необходимо.

Ето защо препоръчвам по време на прегледа на Стратегия 2020 и по време на работата в рамките на европейския семестър интегрираните насоки в областта на икономиката и заетостта да бъдат използвани като един вид ръководство и ако има някакви разлики, трябва да си направим труда и да направим изменения. Много вероятно е да изникнат проблеми. Неотдавна научих, че в предварителните национални програми за реформа вече е било определено изоставане по отношение на ангажиментите в областта на заетостта и вместо целта от 75% ще бъдат постигнати 72%. Това очевидно налага преосмисляне с цел да се избегне случаят с Лисабонската стратегия, където поехме прекалено много и не успяхме да го изпълним. Въпреки това бих препоръчал да бъдат определени някои основни принципи.

Съгласен съм с въпроса за пенсиите и заплатите. Не трябва да има намеса, субсидиарността трябва да бъде зачитана и са необходими конкретни национални ангажименти по отношение на специалните групи, младите хора, хората с увреждания и хората в неблагоприятно в редица аспекти положение.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Г-жо председател, отново съм принудена да задам въпрос на унгарския ми колега. Субсидиарността по отношение на пенсиите и заплатите означава ли, че пенсиите и заплатите на пенсионерите и служителите в Унгария и другите посткомунистически държави ще бъдат последователно, постоянно и окончателно само малка част от тези в Западна Европа? Защото би било много тъжно, ако я разбираме по този начин. Такъв е случаят в момента. Медицинските сестри получават по 70 000 форинта на месец, а учителите изкарват 90 000; пенсионерите едвам се прехранват. Как да разбираме това?

  Csaba Őry (PPE). – (HU) Не, г-жо Morvai, не трябва да я разбираме така, но въпросът за пенсиите фактически зависи от икономическите резултати. Той зависи от това, което сме в състояние да произведем, и именно на тази основа можем да осигурим съответните пенсии. Като такава стратегията, която обсъждаме, тази, която възнамерява да направи Европа конкурентоспособна, работеща и успешна, ни дава възможност да увеличим пенсиите дори в държави, които все още се намират в по-неблагоприятно положение. Не могат обаче да бъдат въведени еднакви правила, защото в момента съществуват огромни различия. Очевидно в бъдеще е необходим и един постепенен подход.

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE). – (FR) Г-жо председател, като част от стратегията „Европа 2020“ тези насоки за заетостта трябва да отговорят на три основни предизвикателства.

Първото от тях е да се излезе от кризата чрез научни изследвания, иновации и конкурентоспособност, за да се гарантира истинско икономическо възстановяване. Второто е да се замени едно цяло поколение от работници, които в момента се пенсионират. Третото е да бъдем конкурентоспособно в една глобализирана икономика чрез освобождаване на дружествата от редица данъчни тежести, които ги възпрепятстват и им пречат да се развиват.

На този фон трябва да се обърнем към три особено уязвими групи в обществото.

Първо, младите хора, като е от жизненоважно значение да направим всичко възможно да не позволим на тези млади хора да напуснат училище без квалификации, защото това ще ги изключи завинаги от пазара на труда. Младите хора, защото трябва да улесним навлизането им на пазара на труда, но не само на временни договори или професионален стаж – трябва да се борим срещу безработицата сред младите. Това е дългосрочен проблем, който оказва значително въздействие в настоящия климат, при който кризата ги засегна значително. Втората целева група в обществото са жените, които стават жертва на временни срочни договори и които са ниско платени. Третата целева група са възрастните хора, които трябва да запазим на пазара на труда. Разполагаме с европейски инструменти, които да ни помогнат да постигнем тази цел, а именно Европейския социален фонд, и аз смятам, че трябва да разчитаме на този лост.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-жо председател, измина почти една година, откакто Комисията представи стратегията „Европа 2020“. Европа изживя тежък момент. Държавите-членки все още се опитват да се справят с последиците от кризата. Мерките за изпълнение на новата стратегия бяха оставени на заден план. Амбициозните планове на „Европа 2020“, които включват увеличение на заетостта до 85%, 20-процентно намаление на хората, застрашени от бедност, и увеличение на разходите за научни изследвания до 3%, изглежда вече са застрашени, по-малко от една година след като започна изпълнението на стратегията. Понастоящем безработицата е 10% в Европейския съюз, а все още няма признаци да намалее значително. В действителност е точно обратното – ако приемем, че Европа продължа да излиза от кризата с настоящия бавен темп, безработицата ще се увеличи още повече поне за следващите няколко години. Ниските нива на заетост създават благоприятни условия за разпространението на бедността и социалната изолация, както се потвърждава от доклада на „Евробарометър“ от юни 2010 г.

  Enrique Guerrero Salom (S&D). - (ES) Г-жо председател, гледайки към 2020 г. и след това, за Европейския съюз има реален системен риск да загуби способността си да се конкурира заради наличието на големи икономически сектори, които стават все по-технологични и силни.

Нуждаем се от способността да се конкурираме: да се конкурираме, за да растем; да растем, за да създадем работни места и да създадем работни места, за да защитим и опазим социалния ни модел.

Единствената необходима стока, с която разполагаме, е знанието и ние трябва да го използваме, за да предложим иновации, да се приспособим към промените и преди всичко да бъдем начело на тези промени.

Ето защо трябва да инвестираме много повече в университетите, в образователната ни система и в научноизследователската си и развойна дейност, за да бъдем сила в областта, в която можем да бъдем: знанието.

  Riikka Manner (ALDE). - (FI) Г-жо председател, г-н член на Комисията, целите на „Европа 2020“ са добри и амбициозни. В речта си бих искала да се спра основно на това какви са практическите фактори, какви са инструментите, за да бъдат целите приведени на равнището на гражданите – нещо, което не успяхме да направим с Лисабонската стратегия например.

Първо, наистина се нуждаем от Европа като цяло. Нуждаем се от регионите на Европа. Трябва да бъдем в състояние да определим факторите за успех и потенциал на уменията на всеки регион. Можем да отговорим в голяма степен на тази необходимост чрез политиката на сближаване. За да бъдем в състояние да създаваме повече работни места, иновационни дейности и по-специално иновации, основаващи се на практиката, е необходима политика на сближаване, която обхваща цяла Европа, за да бъдат изпълнени тези цели в регионите. Също така очевидно са необходими изследвания и политика за развитие и финансиране за този сектор, но аз смятам, че основният проблем е ефективна политика на сближаване.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, недопустимо е, че социалните проблеми продължават да бъдат слабото звено на политиката на Европейския съюз, каквото е систематичното обезценяване на социалните последици на бюджетните и финансовите политики и политиките в областта на конкуренцията, които настояват за неолиберални догми, безразлични към близо 25-те милиона безработни, близо 30-те милиона души с несигурна или ниско платена работа и над 85-те милиона души, които живеят в бедност, докато печалбите на икономическите и финансови групи не спират да се увеличават.

Г-жо председател, затова бих искала тук да изкажа виковете на гняв на различни социални организации по време на „Агора на гражданите“, проведена неотдавна от Европейския парламент в Брюксел. Това е причината за гнева на милиони работници, безработни, жени и млади хора, които продължават да се борят против тези политики в цяла Европа.

Време е да се откажем от Пакта за стабилност и растеж, Пакта за конкурентоспособност и другите подобни пактове. Хората и работниците трябва да бъдат зачитани.

  Oreste Rossi (EFD). - (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, съгласен съм, че Парламентът трябва да разполага с достатъчно време, за да може да предложи най-добрите насоки за политиката за заетостта за 2020 г. В условията на криза като тази, на която сме свидетели в Европа, не можем да пренебрегваме нуждите на нашите граждани. От съществено значение е да се предоставят помощи на семействата, на младите хора, които си търсят работа, и на онези, които се оказват без работа по време на професионалния си път.

Европа трябва да има смелостта да направи избор, като на първо място, се гарантира работата на гражданите и след това на тези от трети държави, и се установят връзки между службите по заетост в различните държави-членки, така че всеки, от всяка държава, да знае какви работни места са налични.

Трябва да се обърне особено внимание на защитата на границите, за да се предотврати неконтролирано нахлуване от страна на стотици хиляди имигранти, които ще се стекат в държавите ни вследствие на политическата ситуация в Северна Африка. Интеграцията на граждани на трети държави трябва да се разреши единствено чрез контролирана имиграция и трябва да се ограничи до реалната наличност на работни места, като по този начин се предотвратят напрежения и дискриминацията за сметка на икономическия растеж и социалното подпомагане.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, очакванията във връзка със стратегията са много различни. Въпреки че някои хора са сигурни, че всичко това са празни приказки и че стратегията не си струва хартията, на която е написана, ние сме изправени пред много драматични и реални сценарии, пред които трябва да се изправим – имам предвид мерките за увеличаване на гъвкавостта на пазарите на труда. Те привличат куп нискоквалифицирани, евтини работници в Централна Европа, като вследствие на това се получава дъмпинг на заплатите.

Целта, формулирана в стратегията, според която 40% от младото поколение трябва да има висше образование, изглежда особено наивна. Бих искал да знам какъв е смисълът от това. Вече е налице положение – имам предвид Италия – където едва се намират подходящи работни места за млади висшисти, които трябва да се издържат с ниско платен труд. Защо е необходим толкова голям брой висшисти, когато няма подходяща работа за тях? Вярно е, че са необходими по-големи квалификации, но ние няма да постигнем това единствено чрез връчване на университетски дипломи на 40% от населението. Това не е правилният начин.

  Paulo Rangel (PPE). – (PT) Г-жо председател, бих искал да спомена, че в момент, когато е налице тежка криза с държавния и финансов дълг, от съществено значение е да се ангажираме с икономическо развитие чрез растеж и стратегии за растеж, и не на последно място, да имаме действаща политика за заетостта. Смятам, че с наличието на политика за заетостта ще разрешим не само един икономически проблем, но и социален такъв. Ето защо бих искал да се обърна към една конкретна категория работници, които трябва да бъдат взети предвид в стратегията „Европа 2020“.

Стана дума за младите хора и то тази сутрин. Има обаче една категория работници – важна възрастова категория работници – която се състои от онези, които са на над 50-годишна възраст и им предстои да се пенсионират. Ако искаме да вдигнем възрастта за пенсиониране и да създадем едно по-активно общество, трябва да приемем стратегия за работниците с несигурни работни места и за работниците на над 50-годишна възраст, които са в затруднено положение.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-жо председател, стратегията „Европа 2020“ трябва да проправи пътя към един нов модел на икономически растеж в Европа чрез насърчаване на структурни реформи, координирани на равнището на държавите-членки. Смятам, че тези реформи са от съществено значение за всяка държава-членка, като се има предвид високото равнище на безработицата сред младите. В същото време трябва да помогнем на малките и средни предприятия да използват пълния си потенциал с цел създаване на нови работни места. Включване на списъка с цели за икономически растеж на Европейския съюз, социалната цел и борбата с бедността е също важно за Европа, защото постигането им ще спомогне да се гарантира икономическата независимост на Европейския съюз.

Не на последно място, смятам, че стратегията „Европа 2020“ трябва да бъде достъпна за гражданите на Европа, защото те трябва да разберат отговорностите на всички участници в изпълнението на тази стратегия, включително националните, местните и регионалните органи, чиито усилия се допълват и от участието на европейските граждани.

  Jan Kozłowski (PPE). – (PL) Г-жо председател, насоките за заетостта са и трябва да се разглеждат като основен инструмент в процеса на икономическо управление, както се посочва в концепцията за европейския семестър. Тези насоки представляват основа, върху която националните програми за реформа на държавите-членки се изграждат в момента и след всички тези проблеми ще можем да определим успеха на стратегията „Европа 2020“. Според графика работата по националните програми за реформа ще бъде завършена през април. Бих искал да подчертая значението на участието както на националните парламенти, така и на регионалните и местни органи в работата по националните програми за реформи и в това отношение аз също така бих искал да спомена становището на комитета на регионите. Внасянето на промени в насоките на този етап може да възпрепятства процеса. Бих искал да обърна внимание на необходимостта от интегриран хоризонтален подход към прилагането на стратегията „Европа 2020“. Затова бих искал отново да подчертая значението на инструментите на политиката на сближаване за стратегията „Европа 2020“.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-жо председател, четирите насоки на Съвета относно политиката за заетостта също трябва да останат в сила през 2011 г. Насоките, свързани с подобряването на квалификациите, вероятно в крайна сметка ще бъдат осъществени чрез принципа на търсенето и предлагането, дори и без намесата на държавата.

Увеличаването на заетостта при жените наистина изисква такава намеса, но преди да се стигне до това, държавите-членки трябва да признаят работата на жените като майки, които отглеждат своите деца, както и ползата от това за брутния вътрешен продукт. Нека не даваме работа на онези, които вече разполагат с достатъчно.

Ето защо държавата трябва да се съсредоточи върху борбата с бедността и социалното изключване, защото малцина могат сами да избягат от капана на бедността.

  Pervenche Berès, докладчик. − (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, може би Вие можете да кажете на г-н Барозу, че бихме искали да участва в разискването, защото то е първото разискване по въпросите, включени в Годишния обзор на растежа, основата на европейския семестър, който той толкова много искаше и който счита за ключов елемент за излизането на Европейския съюз от кризата.

Може би бихте могли също така да му кажете, че при тези условия Европейският парламент няма да бъде лесен партньор и че пакетът за икономическо управление налага Комисията да обърне по-голямо внимание на работата на Парламента.

И накрая, също така можете да му кажете, че прилагането на Договора от Лисабон, на целия Договор от Лисабон, и по-специално на член 9, според който трябва да направите социалните въпроси хоризонтални, няма да бъдат пренебрегнати от Парламента. Очакваме Договорът от Лисабон да бъде приложен изцяло. Постоянно ни се казва, че се налага дребна преработка на Договора, както и че потенциалът му трябва да се използва напълно. Що се отнася до потенциала на член 9, понякога оставаме с впечатлението, че Годишният обзор на растежа го пренебрегва напълно.

На последно място, бих искала да Ви кажа какво ми направи впечатление в края на разискването. Понякога се създава впечатлението, че дори и след края на кризата хората в Европейската комисия продължават да мислят по „старому“, като смятат, че най-важното нещо е да се направи реформа на пазара на труда. Наясно сме, че съобразно начина на мислене в Европейската комисия – с който без съмнение човек не може да се съгласи – да се говори за реформи на пазара на труда е да се говори за гъвкавост – не за гъвкава сигурност, а за гъвкавост.

Последните 10 години обаче, дори преди кризата, ни научиха, че този начин на мислене – вярата, че е необходим единствено растеж за създаване на нови работни места – вече не е достатъчен. Истинското предизвикателство, пред което сме изправени, е свързано със заетостта, независимо дали става въпрос за собствената ни заетост или тази на съседните ни държави.

Когато обаче видя, че разискването възпрепятства темата за конкурентоспособността, разбирам, че разискването пренебрегва този приоритет за заетостта, и това ме безпокои.

  Ласло Андор, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, бих искал да благодаря на членовете на Парламента за това съществено, вдъхновяващо и стимулиращо обсъждане. Бих искал да отговоря на всички основни точки, които бяха повдигнати като въпроси или забележки и наблюдения по отношение на годишния обзор на растежа, икономическия семестър и „Европа 2020“ като цяло.

Най-важното е да имаме добра представа за нещата, както за документите, така и за икономическото положение в Европейския съюз. Неудобната истина е, че Европа вече се възстановява. Миналата година в Европейския съюз вече имаше икономически растеж – но не във всяка държава-членка – и тук идва втората част на неудобната истина. В момента сме в процес на много крехко и фрагментирано възстановяване. Комисията разглежда положението много внимателно и разработи съответните политики.

Трябва да запазим и засилим възстановяването и трябва да разрешим настоящата фрагментация. Това обаче няма да бъде възможно, без да разгледаме недостатъците, които бяха разкрити от кризата в икономическия и паричен съюз, което ще направим чрез по-нататъшно развитие на архитектурата на икономическо и парично управление в Европейския съюз. Това е мястото, на което започват усложненията и на което може да се окаже вярно, че приоритетите не винаги се признават незабавно от всички.

За нас приоритетът е икономическият растеж и всички други политики на този етап обслужват това. Трябва да засилим растежа и да го направим по-стабилен, но за да направим това е необходимо по-голямо ниво на икономическа стабилност, а за това се нуждаем и от фискална консолидация. Неизбежен е фактът, че през следващите години фискалната консолидация ще остане в дневния ред в интерес на стабилизацията и последователността пред видовете циклична намеса, приложени от държавите-членки срещу рецесията през предходните години.

Необходима е интелигентна консолидация, която не подкопава търсенето в икономиката и която запазва целостта на икономиката на Европейския съюз като цяло. Трябва да си вземам тази поука. Това трябва да започне със стабилизиране на еврото. Очевидно мога да използвам по-силни изрази тук, но нека се спрем на този. Трябва да стабилизираме еврото и икономическия и паричен съюз. Поуката за всички нас е, че за да направим това, трябва да засилим икономическата част на Съюза и икономическата част от координацията на политиката на европейско равнище.

Позволете ми да задам един въпрос и да го оставя така. Въпросът е дали засилването на икономическата част на управлението може да бъде успешно без общи усилия по отношение на заплатите, по отношение на координирането на развитието на заплатите в Европейския съюз. Като казвам това и като включваме предложения в тази област в годишния обзор на растежа, това не означава, че бихме поставили под въпрос значението на социалния диалог – напротив. Приветстваме държави с традиция и култура на силно социално партньорство. Признаваме, че те са пострадали по-малко от кризата, и по-специално са изтърпели по-малко загуби по отношение на човешките ресурси. Безработицата остана по-ниска в тези държави. Подкрепяме засилването на социалния диалог в други държави-членки, които са пострадали повече и които са реагирали на кризата не толкова гъвкаво, колкото държави като Германия, Нидерландия или Австрия.

Ние също така сме увеличили нивото на социален диалог на европейско равнище. Неотдавна се проведе макроикономически диалог със социалните партньори и през март ще се проведе нов тристранен социален форум с цел подобряване на координацията и диалога със социалните партньори.

Бих искал да отхвърля категорично представата, че Комисията работи постарому. През последната година Комисията е въвела редица качествени нови инициативи. Провеждаме една стабилна програма за Финансовия регламент. Работата на члена на Комисията Барние не трябва да бъде подценявана.

Като част от „Европа 2020“ очертахме нова концепция за промишлена политика на европейско равнище, която е от много по-голяма полза за конкурентоспособността и устойчивостта на работните места в Европейския съюз. Разглеждаме редица иновативни подходи за насърчаване на инвестициите и за намиране на финансиране за тях. Група членове на Комисията работи за разработване на иновативни финансови инструменти. Първият пример за това ще бъде структура в подкрепа на развитието на енергийните мрежи в Европа. Това е абсолютно необходимо с цел развитие на енергийните пазари и необходимата инфраструктура за тях.

Стартирахме механизъм за микрофинансиране. Благодарен съм на Парламента и на Съвета за окончателния консенсус, който направи това възможно миналата година. Само преди една седмица присъствах на старта на първия подкрепен от Европейския съюз механизъм за микрофинансиране и има още в процеса на подготовка с цел подпомагане на потенциалните предприемачи, може би след като са били безработни: жени, завръщащи се на пазара на труда след раждане, или хора, които вече са работили, но искат да се занимават с нещо друго, след като навършат 50- или дори 60-годишна възраст.

Когато обсъждаме политиките за заетостта – и добър пример за това беше преди две седмици, когато Съветът по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (ЗСПЗПВ) беше организиран от унгарското председателство в Гьодьольо – се съсредоточаваме върху това как да създадем целите, водещи до нови работни места, но също и върху групите в най-затруднено положение. В този случай трябва да спомена най-вече младите хора.

Безработицата сред младите е много сериозна в някои държави-членки. Отново трябва да се обърне внимание на разнообразието. За щастие, съществуват някои държави-членки, където безработицата сред младите е ниска, но европейската средна стойност е прекалено висока. В някои държави-членки като Испания и балтийските държави тя е на трагично равнище. Правителствата са предупредени и е необходим комплексен набор от политики — от образование до услуги за заетостта и други видове мерки. Младите хора обаче не са единствената проблемна група. Вярно е, че трябва да направим повече по отношение на заетостта сред възрастните работници. Ето защо определихме 2012 г. за Европейска година за активен живот на възрастните хора.

По отношение на институционалните въпроси, свързани с насоките за заетостта – които според мен продължават да бъдат нашата цел и предлагат насоки и съдържание – Европейският парламент има ясна роля съгласно член 148 от Договора. Насоките за заетостта ще бъдат подновени. Това свидетелства, че искаме да продължат до 2014 г. – те не трябва да са предмет на големи промени, нито да бъдат отхвърлени от годишните обзори на растежа. Насоките осигуряват дългосрочна перспектива, докато обзорът на растежа е ежегодно упражнение, което засяга естеството им. Очевидно е вярно обаче, че националната програма за преструктуриране (НПП) е от съществено значение и че Комисията му обръща сериозно внимание в контекста на „Европа 2020“. Парламентът ще участва в обсъжданията по различни начини. Тук трябва да спомена преговорите за многогодишната финансова рамка. Бюджетът на Европейския съюз трябва да отразява и приоритетите за 2020 г. и ние ще информираме Парламента за подготовката на националната програма за реформи наред с развитието на препоръките за отделните държави.

Ясно е, че съществуват опасения на този ранен етап относно бъдещето на „Европа 2020“. В известен смисъл един призрак броди из „Европа 2020“: този на Лисабонската стратегия. В Парламента имах много възможности да обсъдя защо смятаме, че тук имаме по-добър шанс чрез една по-целенасочена система от цели и една по-целенасочена система на отчитане и изпълнение, за успех на „Европа 2020“.

Само Комисията може да гарантира, че има съгласуваност между тези инициативи. Заели сме се с няколко неща едновременно и трябва да гарантираме, че няма да се провалят при провеждането на икономическите политики: „Европа 2020“, икономическото управление, единният пазар и политиката на сближаване. Нито едно от тях не трябва да пострада по време на това упражнение. Всички те трябва да бъдат проведени по един стабилен начин, като се гарантира участието на всички 27 държави-членки. Комисията очевидно е против концепцията за Европа на две скорости. Трябва да гарантираме, че разделното възстановяване, на което сме свидетели, няма да се превърне в политическо разделение през предстоящия период.

  Янош Мартони, действащ председател на Съвета. − (EN) Г-жо председател, преди всичко бих искал да ви благодаря за конструктивното и полезно разискване. Също така бих искал да благодаря специално на г-жа Perez за отличния й доклад и за много важните наблюдения и критики, които направи.

Може и да имаме различно разбиране за реалността, както спомена Danuta Hübner, както за кризата, така и за възстановяването, но аз смятам, че всички сме съгласни с една точка, а именно, че никой не е заинтересован от възстановяване без работни места. Всички се стремим да се постигне баланс между фискалната консолидация и растежа и създаването на работни места. В действителност фискалната дисциплина и повишаването на равнището на заетостта трябва да вървят ръка за ръка.

В по-общ план, по отношение на икономическите въпроси, всички знаем, че вече разполагаме с цялостен подход, цялостен „пакет“ или „Gesamtpaket“, както някои биха казали, повечето елементи от който бяха споменати току-що от г-н Андор. Що се отнася до председателството, бих искал само да подчертая отново, че трябва да се съсредоточим върху два от елементите на пакета. Единият със сигурност е изпълнението и прилагането на европейския семестър. Това е първият път, това е първото упражнение. Това ще има голямо въздействие върху последващото развитие на целия процес по европейска интеграция.

Само ще спомена две неща накратко. Едното е, че имаме много натоварен график и затова сроковете трябва да бъдат спазвани от всички, а водещите цели ще трябва да бъдат постигнати. Трябва да положим всички възможни усилия да се гарантира спазването на крайните срокове чрез участието на отделните държави-членки в областта на заетостта, иновациите и енергетиката.

Нека само спомена, относно енергетиката, че се проведе много успешна среща на Европейския съвет на 4 февруари. За много от нас това представляваше един вид напредък както по отношение на създаването на интегриран енергиен пазар, така и за енергийната ефективност. Бяха взети и важни решения по отношение на външните аспекти на общата енергийна политика.

Не на последно място, бих искал само да спомена борбата срещу бедността и борбата за социална интеграция. В тази връзка, бих искал да ви поздравя за резолюцията, която приехте току-що, за интеграцията на ромите. Също така бих искал специално да поздравя и благодаря на Lívia Járóka, която изигра решаваща роля за изготвянето на доклада, както и за приемането на тази изключително важна резолюция, която ще ни бъде от голяма полза, когато работим и финализираме европейската рамкова стратегия за интеграция на ромите.

Другият елемент, върху който искаме да се съсредоточим, са шестте законодателни текста. Тук бих искал да уверя Sylvie Goulard, че не само искаме да чуем мнението на Парламента. В действителност бихме искали да разполагаме – и трябва да изготвим – споразумение с Парламента съобразно обикновената законодателна процедура. Ще трябва да направим всичко възможно процедурата да бъде ускорена и да бъде успешно завършена до края на унгарското председателство.

Не искам да навлизам в другите елементи от цялостния пакет. Бих искал само да подчертая едно нещо. Съветът иска пълно зачитане на общностния метод. Нямаме никакви резерви в това отношение. Както сме казвали нееднократно и преди, Договорът от Лисабон промени много неща. Имаше големи промени в правомощията. Всички сме наясно с тях. Договорът от Лисабон обаче не промени основата на европейската архитектура, а именно общностния метод. Ще се придържаме строго към това. Разбира се, винаги трябва се съобразяваме с Договора. Бих искал само да спомена факта, че ако прочетете внимателно заключенията на Европейския съвет от 4 февруари, ще разберете, че всичко трябва да бъде в съответствие с Договора.

Сега последната ми забележка ще бъде много кратка. Става въпрос за парите. Както беше посочено от Lena Ek, политиките изискват пари и политиките изискват финансиране. Напълно споделям това мнение. Всички обаче знаем много добре, че са налице различия в подходите на държавите-членки. На този етап бих искал само да подчертая едно нещо от гледната точка на председателството – ние горещо предлагаме, първо, да обсъдим съществото и след това да обсъдим цифрите, паричните средства и ресурсите. Разискването ще бъде дълго. Ще имаме много полезни ориентировъчни разисквания за политиката на сближаване, за енергийната политика, за селското стопанство и така нататък, но както се казва понякога,

(FR) не трябва да слагаме каруцата пред коня.

(EN) Така че, в края на краищата, наистина бихме искали да спомогнем за всички тези разисквания и след това да се проведе истинското разискване, окончателното разискване за средствата. Отново бих искал да поздравя всички и да ви благодаря за получените препоръки.

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюции в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността относно „Европа 2020“ и едно предложение за резолюция в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността относно политиките за заетостта на държавите-членки(1).

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в 12,00 ч., утре, четвъртък, 17 февруари.

  Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-жо председател, министърът с право посочи спазването на Договора, като посочи, че се е състояла среща на Европейския съвет на 4 февруари. Съгласно член 15 от Договора за Европейския съюз бих искал да узная кога председателят на Европейския съвет ще дойде и ще даде отчет за заседанието на Европейския съвет от 4 февруари пред Европейския парламент, защото не смятам, че той ще присъства на тази месечна сесия.

  Председател. – Забележката Ви беше взета под внимание. Много Ви благодаря.

Писмени изявления (член 149)

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Отново подчертавам значението на възможно най-скорошното развитие на всички технически аспекти на програмата „Младежта в движение“. От съществено значение е над 100 милиона млади хора в Европейския съюз да разполагат с необходими средства и подходящите инструменти, които да им позволяват да дадат своя принос за постигането на целите, заложени за 2020 г. Приветствам факта, че схемата за обучение през целия живот и включването на младите хора в една такава схема действително се координират с цел да се насърчи интелигентният, устойчив растеж и да се гарантира здравословен начин на живот за възрастните в бъдеще.

Осигуряването на висококачествено образование и подкрепа за участието на младите хора в научноизследователски и развойни дейности може да гарантира успеха на усилията за насърчаване на икономическата конкурентоспособност. Могат да се развият нови дейности, като се има предвид творческия потенциал, предлаган от младите хора. Освен това смятам, че осигуряването на възможности за работа, в допълнение към висококачествено обучение, може да даде много по-голяма възможност за интеграция на пазара на труда. Ето защо трябва да разполагаме с техническите подробности на тази инициативи възможно най-скоро, за да можем да стартираме съответните дейности, за да се възползваме в най-голяма степен от тази година, която е Европейска година на доброволчеството.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Качеството на човешкия капитал е от решаващо значение за успеха на стратегията „Европа 2020“. Принципът на равнопоставеност на половете е от съществено значение за системата на професионално образование и обучение. Това е основно изискване, ако искаме жените да се възползват от дългосрочното професионално развитие, което се адаптира към изискванията на пазара на труда, ако искаме да използваме потенциала им по-добре и ако искаме равнището на заетост сред жените да се увеличи, особено при традиционно мъжките професии, нисковъглеродните сектори на икономиката и висшите ръководни постове. Бих искала да призова професионалното образование и обучение да бъде адаптирано към нуждите на жените, както и повече жени да участват в това образование и обучение. Понастоящем то не отчита различните нужди на жените и техните икономически и социални условия. Това означава, че за жените е по-трудно от мъжете да се върнат на работа или да навлязат на пазара на труда.

Ако искаме да работи ефективно, системата на професионално образование и обучение за жените трябва да бъде цялостна, с други думи трябва да включва стажа, етапа от живота и многоизмерните нужди на жените по отношение на образованието, включително специфичните нужди на жените с увреждания, възрастните жени, жените, живеещи в бедност, и жените имигранти например. Гъвкавият и лесен достъп до висококачествено обучение трябва да бъде приоритет. Значителна роля трябва да играят стимулите за работодателите, които биха спомогнали за организирането на обучителни курсове за жени, работещи в малки и средни предприятия и вкъщи. За да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“, ще трябва по-тясно да се свърже професионалното обучение с изискванията на пазара на труда, за да се създадат нови възможности за обучение на жените в областта на науката, математиката и технологиите.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (EN) Стратегията „Европа 2020“ трябва да помогне на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силна чрез работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, който се основава на петте водещи цели на Европейския съюз по отношение на насърчаване на заетостта. Силна система на социална защита, инвестиции в активни политики на пазара на труда и възможности за образование и обучение за всички са от съществено значение за намаляване на безработицата и предотвратяване на дългосрочното изключване. Гъвката сигурност не е приложима в държавите-членки с ниски възможности за укрепване на системите на социална защита поради бюджетни ограничения и макроикономически дисбаланси, както в Румъния, и аз смятам, че трябва да се постигне намаляване на сегментацията на пазара на труда чрез осигуряване на подходяща сигурност на работниците посредством всякакви видове договори. Всички реформи на пазара на труда трябва да се въведат чрез постигане на висока степен на обществен консенсус чрез споразумение със социалните партньори на национално и европейско равнище. Една законодателна програма е от съществено значение за премахване на съществуващата разлика в заплащането между жените и мъжете с 1% всяка година, за да се постигне целта от 10-процентно намаление до 2020 г. Стратегията „Европа 2020“ трябва да включва цел за намаляване на бедността сред жените в Европейския съюз, защото 17% от жените се определят като живеещи в бедност, най-вече самотните майки, имигрантите и възрастните жени.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Стратегията „Европа 2020“ трябва да бъде подкрепена от финансовата рамка за 2014-2020 г. Транспортът, енергетиката и комуникациите са гръбнакът на европейската икономика. Инвестициите в тези области ще създадат работни места и ще гарантират икономическото и социално развитие. Промишлената политика на Съюза е ключов елемент от стратегията „Европа 2020“. Промишленият растеж и създаването на работни места в целия Европейски съюз ще гарантира, че Европейският съюз е конкурентоспособен в световен мащаб.

През последните десетилетия промишленото производство се премести в трети държави с ниски производствени разходи вследствие на стремежа на европейските дружества за печалби и за сметка на загуба на работни места в Европейския съюз. Една силна политика на сближаване, което е подходящо финансирана и обхваща всеки европейски регион, трябва да бъде допълнителен ключов елемент от стратегията „Европа 2020“. Този хоризонтален подход е предпоставка за успешното постигане на целите, предложени в рамките на „Европа 2020“, както и за постигане на социално, икономическо и териториално сближаване. Пример за това е стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав, която ще спомогне за неговото благоденствие и икономическо и социално развитие и ще гарантира сигурност в региона. Като се има предвид, че основните опасения на европейските граждани все още са свързани със сигурността на работните места, смятам, че стратегията „Европа 2020“ ще успее, единствено ако социална Европа се превърне в реалност.

  Frédéric Daerden (S&D), в писмена форма. – (FR) Стратегията „Европа 2020“ е амбициозна, особено в областта на заетостта, а изпълнението на насоките за заетостта е фактор за постигането й. Целите й са от основно значение, особено когато става въпрос да ни се даде възможност за финансиране на пенсиите и за създаване на европейски социален модел, основан на благосъстоянието. Елементите, които могат да послужат за основа на този социален модел, бяха поставени под въпрос от предложенията на г-жа Меркел и г-н Саркози. В действителност предложенията, съдържащи се в пакта за конкурентоспособност, включват премахването на автоматичното индексиране на работната заплата към инфлацията. Доводът за това, че един такъв ход би довел до увеличение на конкурентоспособността, а оттам и на заетостта. Нищо не показва, че случаят автоматично ще бъде такъв. Премахването на автоматичното индексиране в някои случаи дори може да доведе до положение, което увеличава инфлацията – нещо, което никой не желае. Все още има много други начини за създаване на заетост като стратегически инвестиции или обучение в секторите на бъдещето. Индексирането на заплатите и социалните придобивки е инструмент, който се използва от някои държави с цел намаляване на риска от бедност сред работниците, което е все по-често явление в Европа. Ето защо това открива възможност за постигане на друга цел на Съюза за 2020 г. – 20 милиона по-малко бедни.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Стратегията „Европа 2020“ разкрива истинската си цел. Последният Европейски съвет потвърди това. Целта й е по-голяма либерализация, навлизане на пазара в нови области, гъвкавост на пазара на труда и безпрецедентни атаки над заплатите и социалните права. Инструментите за изпълнението на тази цел са определени: така нареченото „икономическо управление“ и неотдавнашния френско-германски „пакт за конкурентоспособност“. На практика, те искат това, което Европейският съюз и Международният валутен фонд прилагат в различните държави-членки в рамките на „плановете за подпомагане“, както извратено са наречени, с катастрофални последици от икономическа и социална гледна точка, да бъде по-широко разпространено и наложено като правило. Изпълнението на предложените мерки прикрива трудното икономическо и социално положение в държави като Португалия. Още по-лошо, това би имало особено сериозни последици за тези държави и за условията на живот на техните граждани. Изправени сме пред изключително сериозна заплаха за правата на европейските работници и граждани, която граничи с реваншистки поход срещу заетостта и социалните права. Тя се стреми да ограничи тези права като напада заплатите, вдига пенсионната възраст и премахва ограниченията на свободното движение на работниците в рамките на Европейския съюз. Това може да доведе до обезценяване на работната ръка в Европейския съюз и до още по-голяма гъвкавост от гледна точка на законите за заетостта.

  Danuta Jazłowiecka (PPE), в писмена форма. – (PL) Измина една година откакто новата стратегия „Европа 2020“ беше приета и дойде време да се направят първите изводи. Стратегията беше посрещната с известен скептицизъм, което беше разумно предвид пълния провал на Лисабонската стратегия. Много коментатори предвидиха, че и тя ще си остане само един документ, пълен с цели, които са толкова благородни, колкото и нереалистични. Едва ли някой е забравил основната цел на Лисабонската стратегия, а именно че до 2010 г. Съюзът ще стане най-конкурентоспособната икономика в света. Къде се намираме сега? Голямата икономическа криза и бюджетните кризи в еврозоната принудиха Съюза да се бори за оцеляване, вместо за позицията на глобален икономически лидер.

Дали стратегията „Европа 2020“ също е обречена на провал? Има достатъчно основание да се смята така. Вместо да се мисли как да се създаде икономика, основана на знанието и иновациите, или как да се намали социалното изключване, обсъждаме степента, в която финансирането ще бъде ограничено в общностния бюджет. Става все по-очевидно, че е налице липса на политическа воля за действително разглеждане на стратегията, предложена от Комисията. Изглежда, че отново проблемът на дългосрочната визия за развитието на Съюза е помрачена от настоящите проблеми. За да се даде възможност на Общността да запази мястото си в глобалната икономика, да се конкурира не само със САЩ и Китай, но също и с Бразилия и Индия, тя трябва да си постави дългосрочни цели и да работи за постигането им последователно. Вече разполагаме с план – сега трябва само да се гарантира последователното му изпълнение.

  Ádám Kósa (PPE), в писмена форма. – (HU) Стратегията „Европа 2020“ не само сочеше отвъд Лисабонската стратегия по време на изготвянето си, но и трябваше да се адаптира изрично към периода на кризата; освен това сега трябва да се обмисли и периодът на икономическо управление и оздравяването на еврото. Новите държави-членки също трябва да гарантират, че ще запазят достатъчна свобода на движение и конкурентоспособност, за да се разрешат задълбочаващите се структурни проблеми и проблеми на заетостта, възникнали след смяната на режима в Източна Европа. Погрешните решения и сериозната правителствена небрежност в миналото също налагат да обърнем внимание на положението на семействата: пазарът на труда не се състои само от работодатели и служители, но и от големи семейства, които поддържат повече или по-малко близки отношения. Те не само представляват основата на обществото, но и ключа за бъдещето му. По-тясното сътрудничество между поколенията може значително да увеличи заетостта (напр. заетост на младите майки, помощ за намиране на работа на хора с увреждания, запазване активността на възрастните хора, дори и в гражданския сектор), като общото планиране (напр. положението в жилищния сектор) също може да спомогне да се избегнат отделни и семейни кризи с дълга и фалити, които са достатъчни да накарат семействата да преминат към сивата икономика заради високи погасителни вноски. Този начин от миналото вече не е възможен. Ще са необходими и нови подходи, защото старите формули вече не са достатъчни, и Европейският съюз също трябва да осъзнае това. Европейският съюз също така трябва да подкрепи решения, които може би изглеждат необичайни в момента.

  Zita Gurmai (S&D), в писмена форма. – (EN) Стратегията „Европа 2020“ е един от най-важните създадени от нас проекти, но въпреки това все още няма гаранции за успеха й. Трябва да включим равенството между половете във всички цели, водещи инициативи и национални реформи – а въпросът за жените трябва да се разглежда във всички области на политиката. Откритият метод на координация е слабо средство за постигане на общите ни цели и затова резултатите са възможни, единствено ако е налице реален ангажимент.

Целите за заетостта на стратегията „Европа 2020“ призовават за увеличение на заетостта сред жените. Това, съвместяването на професионалния и семейния живот и премахването на половите стереотипи на пазара на труда са задължителни. Трябва да постигнем по-голямо участие на жените в професионалното обучение, научните и образователни области, които досега са се считали за „мъжки“. Трябва да сложим край на дискриминацията, основна на пола, на пазара на труда, особено когато става въпрос за новите „зелени“ работни места.

Пълното включване на жените на пазара на труда е начин да се сложи край на демографската криза. Ако осигури сигурни и достойни условия на труд и средствата за съвместяване на професионалния и семейния живот и ако успеем да включим мъжете по-активно в домакинските задължения, тогава всички проучвания показват, че жените ще бъдат по-склонни да раждат деца.

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE), в писмена форма. – (EN) Стратегията „Европа 2020“ се отнася до икономическия растеж и заетостта. Не трябва да забравяме, че една интелигентна енергийна система е бъдещето както от гледна точка на околната среда, така и на тези работни места. Една такава система би позволила икономическият растеж да се отдели от потреблението на енергия. Ако това бъде така, ще бъдем в състояние да произвеждаме повече със същото или по-ниско потребление на енергия и да създадем хиляди работни места, които не могат да бъдат възложени на външни изпълнители. Трябва да се уверим, че интелигентната енергетика няма да си остане просто една мечта. Днес изграждаме нова енергийна инфраструктура в Европа. Трябва да се гарантира, че това намалява различията между Западна и Централна Европа от гледна точка на устойчивите работни места. Европа на две скорости по отношение на енергетиката няма да разреши енергийната бедност и неефективност. Трябва да помогнем на регионите, които изостават, дори и ако това не е лесно предвид настоящите икономически условия. Необходима е интелигентна енергийна система за всички европейски граждани едновременно. Не трябва да позволяваме система „на парче“, където някои граждани стават свидетели на бъдещето 50 години след другите. Иначе казано, необходими са работни места в областта на интелигентната енергетика за всички европейци, а не само за онези, които биха ги получили дори и без Европейския съюз.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Веднага след влизането на Латвия в Европейския съюз латвийското правителство взе решение, че за усвояването на средствата от Европейския съюз е достатъчно да се обяви Латвия за един регион (Полша е разделена на 16 региона).

В резултат на това един от четирите региона в Латвия – Латгале – продължава да бъде един от най-незащитените. Усвояването на средства в Латгале е много пъти по-неефективно, отколкото в Латвия като цяло. Това положение се отразява на пазара на труда в Латгале. Въпреки че нивото на безработицата в столицата на Латвия (Рига) е 8-9%, в Латгале то е 20-25%. Европейските програми за заетост не са достъпни за населението на градове като Ливани, Прейли, Краслава, Лудза, Аглона и Дагда.

Вместо да реши въпроса с организацията и стимулирането на производството в Латгале, латвийското правителство продължава да увеличава данъците, което води до масови фалити на малките и средни предприятия. За да се избегне социалното напрежение, жителите на Латгале биват залъгвани с по 100 лата на месец.

Общата политика на латвийското правителство доведе до емиграция на повече от 150 000 работници. Призовавам Европейската комисия спешно да се намеси. Необходимо е да се изготви рамка за заетостта за най-отдалечените региони на Европейския съюз като Латгале.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Gianni PITTELLA
Заместник-председател

  Председател. − Следващата точка е гласуването.

(За резултатите от гласуването: вж. протокола)