Председател. − Следващата точка е изявленията на Съвета и Комисията относно покачването на цените на хранителните продукти.

  Янош Мартони, действащ председател на Съвета. − (EN) Г-жо председател, благодаря Ви че поканихте унгарското председателство да участва в това разискване относно покачването на цените на хранителните продукти.

Въпросът е на дневен ред за втори път за последните три години. Покачването на цените на хранителните продукти отново предизвиква социално напрежение и политическа нестабилност в някои страни. Семействата в най-бедните региони на света се намират в затруднено положение. Освен това Организацията на ООН по прехрана и земеделие ни предупреди, че прогнозата не е добра, като се има предвид, че цените ще продължат още да се покачват през тази година в резултат на неблагоприятните климатични условия. Това е наболял проблем. Той беше разглеждан от министрите на земеделието и генералният директор на Световната търговска организация (СТО) г-н Лами в Берлин на 22 януари 2011 г. и отново в Съвета по земеделие на 24 януари тази година.

Причините за последното покачване на цените са комплексни и са смесица от структурни и временни фактори. От гледна точка на търсенето, броят на нуждаещите се от храна е по-голям от когато и да е било досега. Що се отнася до предлагането, сушите и наводненията изиграха своята роля за унищожаването на реколтата, разходите за ресурсите се увеличиха и всичко това допълнително се усложни от финансовите спекулации на стоковите пазари за широко потребление.

Какво може да направи Европейския съюз, за да се справи с този проблем? Трябва да коригираме вътрешната си политика, трябва да подобрим глобалното управлението в тази област и трябва реално да подпомогнем най-уязвимите. Сега не е моментът за самохвалство, но ние действително отбелязахме значителен напредък и в трите аспекта като резултат от последната криза с цените на хранителните продукти. Съветът, заедно с Парламента, се е ангажирал сериозно с разискването относно бъдещото развитие на Общата селскостопанска политика. Това е от съществено значение по отношение на общата продоволствена сигурност. По време на последните разисквания на Съвета в основата на обсъждането беше продоволствената сигурност, като беше поставен въпросът как най-добре да се гарантира, че селскостопанската продукция на ЕС ще бъде за в бъдеще едновременно икономически жизненоспособна и екологично устойчива.

Позволете ми да добавя, че прочетохме с голям интерес резолюцията на Парламента относно признаването на селското стопанство като стратегически сектор във връзка с продоволствената сигурност, основана на доклада на уважаемата колега Daciana Sârbu. В Съвета все още се водят обсъждания във връзка със съобщението на Комисията от 18 ноември 2010 г. относно бъдещето на Общата селскостопанска политика и унгарското председателство планира да приеме Заключенията на Съвета по време на срещата на Съвета на 17 март.

Надяваме се, че обсъжданията по отношение на законодателните предложения, планирани да излязат през втората половина на 2011 г, ще доведат до конкретен напредък. Отбелязахме важен напредък към по-координиран и дългосрочен международен отговор по отношение на световната продоволствена сигурност. Далече сме от постигане на Целта на хилядолетието за развитие да се намали наполовина броя на гладните хора по света до 2015 г. Гладът и продоволствената несигурност все още са реалност за един милиард души, но едно от последните постижения на ООН, вследствие на усилената работа на ЕС, е създаването на глобално партньорство за селско стопанство, продоволствена сигурност и изхранване. То се осъществява от възродения Комитет по сигурността на прехраната в света към Организацията за прехрана и земеделие (FAO).

ЕС инициира също и подновяване и модернизация на Конвенцията за продоволствена помощ, за да се допринесе за световната продоволствена сигурност и да се подобри способността на международната общност да предоставя хранителни помощи на най-уязвимите групи от населението. Това е правилният път напред, за да се подобри глобалното управление в тази област.

От гледна точка на сигурността на храните, бих искал да ви припомня съобщението на Комисията относно хуманитарната продоволствена помощ, прието в края на месец март, 2010 г., както и последвалите заключения на Съвета в средата на май, 2010 г., очертавайки по този начин нова политическа рамка за хуманитарните действия на ЕС за укрепване усилията за справяне с продоволствената несигурност при хуманитарни кризи. Съобщението на Комисията за подпомагане на развиващите се страни при справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност, прието също миналата година, същевременно призовава за нова обща рамка на политиката в областта на продоволствената сигурност, допълнително засилване на водещата роля на ЕС в глобалния дневен ред относно продоволствената сигурност и повишаване на ефективността на помощта от ЕС. За тази цел Комисията и държавите-членки съвместно разработват план за изпълнение, който да трансформира тази политическа рамка в конкретни действия на място.

Позволете ми да спомена и Инструмента за прехрана на ЕС от 1 млрд. евро, съгласуван от Парламента и Съвета. Намираме се в третата година от планираните действия на настоящия инструмент, който подпомага земеделските стопани в развиващите се страни да увеличат капацитета за селскостопанско производство. Това е ясен знак за нашата решителност да осигурим реална помощ за най-уязвимите.

Решенията ще дадат началото на бъдещата ориентация на политиката за развитие на ЕС въз основа на Зелената книга за политиката на ЕС за развитие в подкрепа на приобщаващия растеж и устойчивото развитие. Чрез заложения в Зелената книга процес Комисията поема инициативата да даде приоритет на генерирането на икономически растеж, селското стопанство и продоволствената сигурност в сътрудничество за развитие, за да се постигне приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се страни въз основа на решения в полза на бедните. Като се вземе предвид покачването на цените на хранителните продукти и бързото нарастване на населението, повишаването на личния капацитет на развиващите се страни за производство на храни е от първостепенно значение.

Приветстваме и новия стимул, даден от срещата на Г-20 в Сеул на Програмата за развитие от Доха в рамките на СТО. ЕС ще даде пълната си подкрепа за сключването на сделка, която значително ще допринесе за осигуряване на стабилност чрез премахване на експортните субсидии и забрана за ограниченията за износ. Последното служи само за изостряне на колебанията на цените и има точно обратното на желаното въздействие.

Позволете ми сега да се върна на въпроса за финансовата спекулация. Степента, в която тя допринася за нестабилността на цените, е ясна, но има основателна причина да се повиши прозрачността на стоковите пазари. Френското председателство на Г-20 определи това като приоритет за следващата година. Унгарското председателство на ЕС е готово да работи в тясно сътрудничество с френското председателство на Г-20 за постигане на конкретни резултати. Унгарското председателство е твърдо решено да ви сътрудничи за сключване на споразумение на първо четене относно предложението на Комисията за извънборсовите деривати.

Бедните и гладните хора по света заслужават адекватен и траен отговор на техните опасения във връзка с покачващите се цени на хранителните продукти. Европейският съюз е на челно място в усилията за справяне с проблема още от първата криза преди три години, но трябва да се направи още. Съветът остава изцяло ангажиран с общ и съгласуван отговор както на равнище на ЕС, така и на международно равнище. Сигурен съм, че ние можем да разчитаме на вашата подкрепа за всички наши усилия.

Благодаря ви за вниманието.

  Дачиан Чолош, член на Комисията. − (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, благодаря ви че ми давате възможността да направя изявление от името Комисията относно покачването на цените на хранителните продукти. По мое искане този въпрос беше обсъден на Съвета по земеделие от 24 януари. Затова и приветствам предоставената ми възможност да проведа този диалог с Европейския парламент относно въпрос от жизненоважно значение.

Във връзка с това бих искал да засегна два въпроса, които според мен са взаимно свързани: от една страна, положението на световните селскостопански пазари, където цените се покачваха в продължение на няколко седмици, и, от друга страна, процесът на Г-20 по въпросите за продоволствената сигурност и нестабилността на цените на селскостопанските стоки.

Да започнем с положението на световните селскостопански пазари. Различни доклади за покачване на цените на селскостопанските и хранителните продукти, представени от няколко международни институции, включително и на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), за пореден път отправят предупреждение към света. Дали сме на път отново да преживеем покачване на цените като през 2007-2008 г.? Въпреки че цените, особено на зърнените култури, са се повишили рязко от лятото насам, а и от по-скоро, изглежда не сме достигнали нивата на цените от 2008 г.

Положението по света по отношение на пшеницата е сериозно, но няма проблем с предлагането й на пазара. Настоящите реколти в южното полукълбо са по-големи от очакваните. Въпреки това, за да облекчим края на пазарната година за пазара на ЕС, обмисляме отмяна на митата за внос в рамките на тарифните квоти за пшеница с ниско и средно качество, както и на фуражния ечемик, с убеждението, че това е една от мерките, която може да помогне поне малко за облекчаване на пазара на европейско равнище. Трябва да се отбележи, че прогнозите за световните запаси на пшеница в края на пазарната 2011-2012 година са по-високи, отколкото през 2007 г.

Що се отнася до захарта, цените отново достигат рекордни нива с цени за бялата захар, близки до 625 евро за тон в средата на януари. Покачването на цените е вследствие на две години на световен дефицит, който е резултат от ниско производство. Производството през текущата пазарна година неотдавна отбеляза спад в някои страни, включително Австралия. Според последните прогнози обаче световният баланс на захарта следва да бъде балансиран за периода 2011-2012 г.

Въпреки това има поука, която може да се извлече от всичко това. Макар пазарът да е ограничен, със сигурност се наблюдаваше преувеличаване на нивото на цените предвид физическите показатели. Продоволствената сигурност и основният проблем с нестабилността на цените на селскостопанските продукти очевидно представляват световни проблеми, които трябва да бъдат разгледани на световно равнище и се радвам, че въпросът за продоволствената сигурност и нестабилността (в цените) е един от приоритетите, определени от Г-20 в Сеул. Това е голямо предизвикателство за Комисията като цяло.

Като член на Комисията, отговарящ за земеделието и развитието на селските райони, вече многократно изразих своята ангажираност в тази област, в края на януари в Берлин например, с колеги от различни страни, участващи в Г-20, но също така и неотдавна, в рамките на Обединените нации, с генералния секретар Бан Ки Мун, по време на неотдавнашно посещение в Ню Йорк.

Нека не забравяме, че въпросът за продоволствената сигурност е ясно посочен като едно от предизвикателствата на Общата селскостопанска политика (ОСП) в съобщението на Комисията относно „Общата селскостопанска политика за 2020г.“ Това е въпрос от решаващо значение както за ЕС, така и за най-бедните страни, което е и причината аз да работя в тясно сътрудничество с члена на Комисията Пиебалгс по тези въпроси, за да можем по-добре да адаптираме политиката за развитие на ЕС към въпроса за продоволствената сигурност.

Днес бих искал да споделя с вас моето отношение по тези въпроси по конкретно в четири области: прозрачност, запаси, възможности за контрол на нестабилността и ролята на търговията. Разбрахме, че нестабилността се влошава от липсата на прозрачност както на физическите пазари, така и на пазарите на деривати. За пазарите на селскостопански продукти са налични източници на данни за производство, потребление, търговия и запаси. Международните организации, националните служби и специализираните организации, като Международния съвет по зърното, предоставят подробни данни по този въпрос.

Въпреки това някои данни могат да бъдат подобрени, особено тези относно запасите, относно които има липса на информация, особено при разпределението на запасите в световен мащаб. На срещата на лидерите на Г-20 в Сеул също така беше поискано от компетентните международни организации да подобрят информацията за запасите и очакваното производство. Подобрената приложимост на тези данни е предпоставка за подобряване на прозрачността на пазарите. Трябва също така и да разгледаме въпроса за форум за обсъждане на световно равнище между основни участници на пазара както износители, така и вносители, така че кризите да не бъдат просто отбелязвани, когато се появят. Ето защо тези три въпроса са свързани: първо, трябва да разполагаме с информацията, след което да можем да обработим тези данни, и накрая, да разполагаме с форум на световно равнище, където въпросното положение може да бъде обсъдена.

Комисията публикува няколко съобщения относно цените на селскостопанските продукти и храни. В последното си съобщение Комисията започна действия за подобряване на прозрачността по цялата хранителна верига и аз, в сътрудничество със заместник-председателя на Европейската комисия Антонио Таяни, развивам този основен въпрос.

Бяха обявени и предложения за подобряване на прозрачността и надзора над продукти, получени от селскостопански стоки. С увеличаването на нестабилността е важно фючърсните пазари да продължават да изпълняват ролята си във връзка с хеджирането на риска и определянето на цените. Затова се нуждаем от балансиран и строг подход и аз приветствам свършената от члена на Комисията Мишел Барние работа в тази област и изцяло подкрепям работата му, която обхваща и конкретния въпрос със селскостопанските суровини.

На втори февруари Комисията публикува ново, по-глобално съобщение за пазара на стоки и финансовите пазари, за които е допринесъл. Това представлява принос в провежданите в рамките на Г-20 обсъждания както за нестабилността в цените на суровините, така и за надзора на пазарите на деривати. Искаме, заедно с нашите партньори Г-20 и в по-широк план, да допринесем за по-ефективно регулиране на пазарите на деривати в интерес както на производителите, така и на потребителите.

Затова според мен с приоритет в работата ни през следващите месеци – мисля, че до лятото – трябва да бъдат следните въпроси: първо, достъпът и прозрачността на информацията, свързана с частните и публични запаси, както и с производството и потреблението; на второ място, събирането, обработването и разпространяването на тази информация; механизмите за сигурност на държави, изправени пред ситуация на напрежение, свързано с храните; ролята и организацията на хранителните помощи на международно ниво и в ЕС; подобряване на международното управление например чрез механизми за институционален диалог между ключови страни; нивата на инвестиции в устойчиво селскостопанско производство и научните изследвания не само в ЕС, но и в най-бедните страни. Приоритетната позиция на селското стопанство в политиките за развитие също е проблем, който трябва да бъде разгледан, особено след като Комисията се подготвя да приспособи и реформира политиката за развитие. Във връзка с това смятам, че ЕС трябва да покаже по-голямо присъствие не само с хранителни помощи, но най-вече чрез предоставяне на подкрепа за южните страни, за да могат те да развият по един устойчив начин своя собствена местен капацитет за производство.

В ЕС трябва да погледнем по-сериозно – което напълно възнамерявам да направя – на идентифицирането на пазарни механизми, които биха ни позволили да предотвратим катастрофи в някои сектори, в резултат от временна стагнация на нивата доходи на производителите и ресурсните разходи. По-специално, имам предвид животновъдството.

Позволете ми накрая да разгледам ролята на търговията. Считаме, че търговията може да допринесе за световната продоволствена сигурност, тъй като позволява наличната храна да бъде разпределена по целия свят. Ограниченията в износа само засилиха спираловидното нарастване на цените в ущърб на и без това уязвимите държави. Въпреки това търговската политика в областта на хранителните продукти трябва да бъде свързана с други политики, засягащи храните на международно равнище, ако искаме да постигнем последователен подход по този въпрос.

В заключение, мога да ви уверя, че следя отблизо тенденциите в цените на хранителните продукти и в бъдеще искам да работя, допитвайки се до вас, тук, в Парламента, и със Съвета по този въпрос, така че да се излезе с конкретни предложения, преди всичко с реформата на Общата селскостопанска политика, но също и с други, по-специфични инструменти.

  Mairead McGuinness, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, мога ли да изкажа благодарността си към Съвета и Комисията за тяхното изключително ясно изявление относно намеренията им по този изключително важен въпрос за покачването на цените на хранителните продукти. Тези от нас в комисията по земеделие и развитие на селските райони, които са в пленарната зала днес, са свикнали повече с разискването на селскостопански въпроси в полунощ. Изключително се радвам, че когато изведнъж селското стопанство се превръща в храна, ние разискваме този въпрос посред бял ден, когато хората могат да чуят. Мисля, че следва да запомним това.

(Ръкопляскания)

Позволете ми съвсем ясно да кажа, че разминаването между селското стопанство и храните е част от проблема, който разискваме днес. Реалностите на селското стопанство и ниските доходи на стопанствата както в Европа, така и в развиващите се страни, са в основата на това разискване и, да не забравяме, един от съществените проблеми е – и Комисията го посочи в своето писмено становище – че нарастващите цени на стоките и покачващите се цени на хранителните продукти не се превръщат в по-високи доходи за стопанствата. Истинският проблем е, че разходите по производството на хранителни продукти бързо се увеличава, което е неблагодарна работа, която земеделските стопани не могат да продължат да вършат.

Предизвикателството пред нас като законотворци е как да увеличим производството на хранителни продукти по устойчив начин, как да произвеждаме повече от по-малко, как да управляваме запасите и как да се справим с проблема, свързан със запасите, който Комисията идентифицира. Световните запаси вече не са от основно значение; трябва да сме наясно къде се намират запасите и да осъзнаем, че те няма да дойдат от Китай или Индия.

Това, което трябва да направим – и мисля, че вече се случва след доклада ми по време на последния парламентарен мандат – е да поставим селското стопанство и хранителните продукти в центъра на вниманието.

Позволете ми да завърша, като кажа следното: трябва да бъдем внимателни как реформираме нашата политика в областта на селското стопанство. Трябва да поддържаме и увеличим производството на храни в рамките на Европейския съюз като част от нашия принос за общата продоволствена сигурност. И, да, позволете ми да подкрепя вашата позиция за селското стопанство в развиващия се свят: то беше пренебрегвано твърде дълго. Крайно време е нашите политики да подпомогнат селското стопанство.

  Stéphane Le Foll, от името на групата S&D. – (FR) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, напълно съм съгласен със забележката, която Mairead McGuinness току-що направи относно факта, че има основна връзка между въпросите с хранителните продукти и селското стопанство.

Въпросът, който разглеждаме, засяга покачващите се цени на хранителните продукти и последствията от това за определен брой от населението на света, както и за Европа.

Първо, бих искал да отбележа следното наблюдение. Тенденцията към все по-високи цени на селскостопанските продукти и стоките според мен е дългосрочна тенденция, която ще продължи поради три основни причини: първо, световни демографски тенденции и увеличаващо се световно население; второ, фактът, че с глобалното затопляне ставаме свидетели на проблемни неблагоприятни метеорологични условия, като суши и наводнения; трето, защото светът също се развива. С нововъзникващите икономики нивата на потребление се увеличават. Следователно сложното положение на земеделските пазари и със селскостопанските стоки е тенденция, която ще продължава да се развива. Тя се усложнява от нестабилността на цените, а нестабилността на цените е следствие от финансиализацията на световната икономика.

Това е нещото, към което трябва да насочим вниманието си, ако искаме да решим проблемите със селското стопанство и храните. За да го постигнем – това, което каза членът на Комисията, е важно – има два елемента: да, трябва да има прозрачност по отношение на запасите, но се нуждаем и от държавна политика за запасите в Европа и тяхното управление в световен мащаб, особено на равнище на Обединените нации.

Второ, регулирането на финансовите пазари и пазарните спекулации е от съществено значение, по специално като се гарантира, че вече не съществува връзка между спекулативния обем и физическото количество, обменяно на пазарите. По отношение на храните, неприемливо е спекулантите спекулират, без да взимат предвид последиците, които това може да окаже върху световните хранителни продукти и човечеството.

Това ме довежда до две основни заключения. Първо, ние се нуждаем от силна европейска политика и стратегически да затвърдим ангажимента на Европа да бъде участник на световната сцена в сектора на хранителните продукти и селското стопанство. На второ място, трябва да променим политиката за развитие, за да гарантираме, че в световен мащаб – а Европа е участник на световната сцена – ние за пореден път инвестираме в селското стопанство, защото се нуждаем от селското стопанство, за да нахраним света.

(Ръкопляскания)

  George Lyon, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, хубаво е че всъщност обсъждаме въпросите с хранителните продукти и селското стопанство по средата на сесията в сряда следобед, а не посред нощ. Което искрено приветствам. Една от причините за това е че голямата нестабилност на цените на хранителните продукти, на която сме свидетели днес, най-накрая подейства като предупредителен сигнал за политиците в цяла Европа.

През последните 30 години всички ние останахме безучастни, докато цените на хранителните продукти падаха година след година след година в реално изражение. Хранителните продукти никога не са били по-евтини, отколкото през последните няколко години. Свикнахме да очакваме рафтовете в нашите супермаркети да бъдат презаредени и преливащи от хранителни продукти 24 часа в денонощието. Смяташе се че проблемът е в многото храна. Това е, което преобладаваше в разискванията до 2007 г., а не проблемът, че храната е малко.

Последните покачвания на цените са повратна точка, знак, че дните на изобилие може да наближават своя край. Настоящият ни селскостопански модел на производство се основава на евтина енергия, изобилие от земя и множество възможности за доставяне на вода. Този модел не може да посрещне предизвикателствата, пред които ще се изправяме в бъдеще. Население, нарастващо до 9 милиарда, нарастващо търсене от развиващите се страни и въздействието на изменението на климата. Както проф. Джон Бедингтън, главен научен директор на Великобритания неотдавна предсказа, ако не вземем мерки, сме изправени пред перфектната буря на ограничени енергийни доставки, недостиг на вода и недостиг на храна.

Трябва да действаме сега и да изградим нов селскостопански модел. Европа трябва да поеме инициативата и реформата на Общата селскостопанска политика ни дава възможност да очертаем една устойчива система за производство на хранителни продукти, която може да отговори на огромното търсене на световни хранителни запаси, които ще бъдат необходими в бъдеще.

  José Bové, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, както през 2008 г., цената на селскостопанските суровини се покачва на световните пазари. Ние сме само на 3% от нивото на 2008 г. Спадът в производството на някои традиционно износни райони вследствие на изменението на климата, отклоняването на зърнени култури за производството на биогорива и финансовите спекулации, акцентиращи върху покачването на цените, са отговорни за настоящото положение, както е видно от докладите на Международния валутен фонд (МВФ) и френските органи, и както е посочено и от Комисията.

Последствията от тази нова криза с хранителните продукти, се очаква да се отрази изключително тежко на 1,2 милиарда души по света, които живеят с по-малко от 1,5 щатски долара на ден. От октомври 44 милиона души са се присъединили към тези, които живеят под прага на бедността.

Само два дни преди срещата на Г-20, какво чака Европа, преди да вземе мерки, подобни на тези, които бяха подкрепени при гласуването от САЩ? От 13 януари 2011 г. администрацията на САЩ поиска ограничаване и прозрачност на позициите, заемани от финансовите средства на пазарите на селскостопански стоки. Това е първа стъпка към борбата с апетитите на спекулантите.

Въздействието ще е тежко и за европейските земеделски стопани. Те вече не са в състояние да изхранват животните си. Стотици стопанства са фалирали. Преди пет години пшеницата струваше 100 евро за тон, а днес тя се търгува на близо 300 евро. Това е едно изцяло ново положение.

Комисията настоява земеделските стопани да се адаптират към пазарните сигнали. Ще е добре днес тя да последва собствения си съвет. Изправяйки се пред тази криза, ЕС не може да чака до 2014 г., за да намери решения. Трябва да се изправим пред кризата и аз предлагам три конкретни действия.

Първо, незабавното създаване в съответните страни на запаси от зърнени култури, достъпни за земеделските стопани на субсидирана цена. Второ, индексиране на цените на месото, платени на производителите, спрямо цените за фураж. Трето, за 2011 г., механизъм за прехвърляне на част от помощите, насочени към подпомагане на зърнените култури, към животновъдство.

  James Nicholson, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, покачващите се цени на хранителните продукти може да доведат правителствата до безсилие. Видяхме това през последните дни.

Бих искал да ви върна малко назад във времето. Член съм на Парламента от 1989 г. Когато дойдох в Европа през 1989 г., нямахме проблем с храната. Имахме планини от говеждо, имахме планини от масло, имахме езера от мляко и имахме зърнени планини. Сега те са изчерпани и ние не произвеждаме достатъчно храна, достатъчно бързо, за да се изхраним.

Къде изчезна храната и защо имаме слабо предлагане? Когато сушата в която и да е част на света може в действителност да доведе до абсолютно объркване в целия пазар за всички останали, това не е положение, която можем да позволим да продължи.

Изправени сме пред положение в ЕС, при която земеделските стопани се отказват от професията си, без да се замислят, във всяка държава-членка. В действителност, това, което ние правим, е да ги насърчаваме още повече да напускат, а в тази промишленост не навлизат млади земеделски стопани.

Трябва да действаме, преди да е станало прекалено късно, за да обърнем тенденцията в покачващите се световни цени на хранителните продукти. Тези действия трябва да бъдат предприети възможно най-скоро, за да се облекчи натискът, оказван върху обикновените хора.

Може да защитим обикновените хора, като изградим силна Обща селскостопанска политика, която да гарантира висококачествени хранителни продукти на разумни цени без отрицателно въздействие върху околната среда. От жизненоважно значение е да има стабилен стълб от директни плащания и да се отговори на търсенето на хранителни продукти. Могат да бъдат предприети по-нататъшни стъпки, за да гарантираме това в бъдеще, което е наложително що се отнася до инвестициите и, разбира се, научноизследователската и развойна дейност. Надявам се, че ще намерим начин да постигнем това.

Проблемът според мен е, че всеки идва тук на тези разисквания и прави точните изказвания, говори с подходящите изтъркани фрази, но не е подготвен да вземе необходимите трудни решения, за да бъдат подпомогнати най-нуждаещите се.

Трябва да отбележа, че да се говори вече не е достатъчно: нуждаем се от действия за глобалните запаси и нестабилността на пазара и докато не се захванем с този проблем, няма да намерим решение за него.

  Gabriele Zimmer, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, от позицията на политик, участващ в политиката за развитие, винаги се питам защо е толкова трудно да се поучим от предишни кризи и бедствия. Струва ми се, че драмата с гладните бунтове от 2008 г. все още не достига до сърцата и съзнанието на онези с политическа и икономическа власт, а също и на тези, които безскрупулно спекулират на пазарите на селскостопански стоки. Броят на гладуващите по света отново надхвърли един милиард, а именно най-бедните хора в света са най-засегнати от покачващите се цени на пазарите на хранителни стоки. Те трябва да харчат повече от 80% от парите си всеки ден за храна.

Глобалните обещания от 2009 г. за предоставяне на повече от 20 млрд. щатски долара в селскостопански помощи за развиващите се страни, включително и 6 млрд. щатски долара чрез Световната банка, за борба срещу глада не са спазени. До момента само 925 млн. щатски долара са били платени. Спекулациите на пазарите за селскостопански стоки вече не се отнасят до хранителните продукти, а засягат почти изцяло дейностите и операциите на финансовия пазар, които имат пряко въздействие върху цените на хранителните продукти. Затова се радвам, че Комисията вече обръща по-сериозно внимание на това положение.

Спекулациите по отношение на динамиката на цените обаче не са станали по-прозрачни, нито пък са контролирани или ограничавани. Въпреки това те са от решаващо значение, ако искаме да действаме ефективно в това отношение и да постигнем промяна. Затова призовавам Съвета, Комисията и държавите-членки да дадат най-висок приоритет на борбата с глада във всички политики, програми и стратегии, както и да обмислят нови методи и подходи, като например независимост по отношение на храните, така че в крайна сметка, тези, които обработват земята, да имат повече творческа способност и влияние върху доставките на храни за хората в техните региони.

  John Stuart Agnew, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, докато цените на хранителните продукти безспорно се покачват, положението в самите стопанства е много различно. Британските производители на говеждо, овче и свинско месо и яйца в действителност отчитат спад в стойността на продукцията си през миналата година, цената на птичето месо е непроменена, а на млякото – съвсем незначително по-висока; цената на захарното цвекло ще падне през следващата година.

Тези стопанства са изправени пред огромни увеличения на разходите си и не могат да поддържат статуквото си за повече от няколко месеца. В такъв случай те или ще успеят да наложат по-високи цени за търговците на дребно, или ще прекратят производството. Така или иначе, цените на хранителните продукти в търговията на дребно могат само да се покачват.

Както прави ЕС по този въпрос? Той направи ненужно скъп вносът на не-генетично модифицирани соеви зърна. Таксува земеделските стопани за глобалното затопляне, облагайки сметките им за електроенергия, при положение че същите тези стопанства за загубили хиляди тонове захарно цвекло и картофи заради твърде студеното време. ЕС иска да увеличи държавната субсидия за биологичното земеделие, вместо да позволи този сектор да се ръководи от потребителите. Всяко преминаване от конвенционални към биологични производствени системи ще доведе до намаляване на доставките на хранителни продукти.

  Diane Dodds (NI). - (EN) Г-жо председател, основните причини за инфлацията на хранителните продукти са покачващите се световни цени на стоките, покачващите се цени на енергията и нестабилността в рамките на пазара и без съмнение, потърпевш е потребителят. Именно селскостопанският отрасъл обаче се занимава с това от известно време, както и с покачването на цените на фуража и торовете. Маржовете на печалбата бяха намалени и много земеделски стопани, особено в отраслите, са изправени пред финансов крах.

Бих искала днес да помоля Парламента да разгледа последиците, които щяха да възникнат, ако не разполагахме с подкрепа за земеделските стопани чрез Общата селскостопанска политика. Колко щяхме да плащаме за храна при този финансов климат? Бих искала също настоятелно да призова Парламента да окаже силна подкрепа за общата селскостопанска политика в предстоящите изключително сериозни разисквания.

Важно да е имаме политика, която да подпомогне земеделските стопани и да гарантира адекватното снабдяване с хранителни продукти на справедливи цени. Бих искала да добавя също, че справедливостта е абсолютно задължителна, а за нея е нужна прозрачност в рамките по веригата на предлагането на храни. Това ще е възможно, особено в Обединеното кралство, само ако имаме омбудсман за супермаркетите.

  Jean-Paul Gauzès (PPE). - (FR) Г-жо председател, г-н председател, г-н член на Комисията, ще разгледам един въпрос, който на няколко пъти беше повдигнат и често се представя като единствена причина: спекулацията.

Считам, че по отношение на спекулацията, е необходима умереност. Ясно е, че съществува конкретна връзка между определени финансови дейности и нарасналата нестабилност и цените на суровините. Въпреки това разглеждането на въпроса единствено по отношение на финансовите спекулации би било грешка, тъй като част от това, което наричаме спекулация, всъщност е законно хеджиране на цените от страна на производителите и, както добре знаем, производителите не могат да се справят без тази възможност за хеджиране.

Въпреки това трябва да се избягва положение, при което пряката инвестиция в стоки оказва вредно влияние върху нестабилността на цените заради огромния й мащаб или чисто спекулативен характер.

В това отношение направените от члена на Комисията Барние предложения по финансовите въпроси, по-специално регулацията на късите продажби и дериватите, както и преразглеждането, което ще бъде наложено от Закона за пазарите на финансови инструменти (MiFID), трябва да предоставят на Парламента възможността да бъдат взети предвид аспекти на спекулациите със стоки във финансовото регулиране и финансовия надзор, които ще бъдат въведени, за да се гарантира, че тези пазари също са регулирани по един едновременно ефективен и прагматичен начин.

Г-н член на Комисията, Вие казахте, че следва да продължим с тези усилия и аз считам, че Парламентът, който във финансова криза се съобразяваше и понякога предвиждаше какво ще предложи Комисията, ще изпълни своята отговорност.

Накрая, приветствам декларацията на унгарското представителство, която показва, че Европа ще подкрепи френското председателство на Г-20, което направи регулирането на стоковите пазари един от своите приоритети.

  Luis Manuel Capoulas Santos (S&D). – (PT) Г-жо председател, когато става дума за бедствия, превенцията винаги е за предпочитане пред лечението. Съществува реален риск от световна продоволствена криза. Това не е мое твърдение: то е на правителството на една от държавите-членки, основали ЕС. Признаците са обезпокоителни. Цените на някои основни хранителни продукти, като зърнените храни, не спират да се покачват и дори достигнаха рекордни нива през януари според Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие. Проблемът очевидно не е европейски и, както вече беше подчертано днес тук, приносът на всяка от хипотетичните причини, обясняващи това явление, изобщо не ни е известен.

Знаем, че Комисията не игнорира проблема и нейното съобщение от 2-ри февруари е документ, който заслужава да бъде прочетен внимателно.

Въпреки това специфичният характер на селскостопанската продукция заслужава специално внимание във връзка с Общата селскостопанска политика (ОСП), като се осигурят подходящи инструменти за анализ на риска за политиката на сътрудничество за развитие и като се подкрепи производството на храни за сметка на други форми за международна помощ.

Бих искал и да приветствам в това отношение позицията на Франция в Г-20, оказваща влияние върху регулирането на финансовите пазари и борбата с манипулирането на цените, както и за установяването на правила, които биха могли да предотвратят внезапното прекъсване на съществуващите потоци, както например се случи неотдавна в Русия.

  Alyn Smith (Verts/ALE). - (EN) Г-жо председател, изхранването на населението трябва да бъде най-висшият дълг на правителството и действително изхранването на нашето население е основната цел на Общата селскостопанска политика.

Продоволствената сигурност е нашата пътеводна звезда и това е показателен пример за ЕС. Заслужава си да си припомним че е имало хранителни бунтове на всеки континент освен на нашия през последната година и сме свидетели как на практика ежедневно в останалата част на света, както изглежда, падат правителства, докато ние поне имахме възможността досега да осигурим в някаква степен сигурно място за нашите граждани.

Така че продоволствената сигурност е наш приоритет. Не бихте го предположили, ако слушате някои от неправителствените организации и лобисти и дори някои от политиците, които са участвали в дебата за развитие на реформата на Общата селскостопанска политика.

Продоволствената сигурност трябва да бъде наша основна цел и приоритет и аз бих изразил несъгласието си с колегите относно едно съображение. Не считам, че свободната търговия е отговорът на проблема. Не считам, че продоволствената сигурност на световно равнище е нещо, което можем да постигнем или към което следва да се стремим. Забраните за износ, наложени от страни, които имат за цел да се изхранят, не са, сами по себе си, неоправдани и ще цитирам накратко, ако ми позволите, английския председател на Националния фермерски съюз, който казва, че ако става дума за морал, една държава, имаща за цел да се изхрани, не представлява нищо в сравнение с богатите страни, които позволяват на земеделието им да западне и след това очакват останалата част от света да ги нахрани. Наша е отговорността да поведем света към по-високо производство, а не по-ниско.

  Hynek Fajmon (ECR). – (CS) Г-жо председател, ако искаме да проведем едно наистина сериозно обсъждане във връзка с покачващите се цени на хранителните продукти, не можем да пропуснем въпроса за това как самият ЕС допринася за тази нежелана тенденция, колкото и неудобно да е това за някои. Всички анализатори на пазарите със стоки са съгласни, че зад покачването на цените на хранителните продукти стоят два основни фактора.

Единият е печатането в огромни мащаби на нови пари в САЩ и ЕС през последните месеци. Този приток на нови пари на пазарите надува цените на хранителните продукти и други стоки. Не спекулантите трябва да виним, както се твърди в обсъждания днес доклад, а по-скоро заблудените политики на американските, европейските и други централни банки.

Вторият фактор, който покачва цените на хранителните продукти, е политиката на САЩ и ЕС да се принуждават потребителите още повече да използват биогорива. Поетите от ЕС и САЩ ангажименти в тази област доведоха до рязко повишаване на количеството на нехранителни стоки, отглеждани на земеделска земя. В резултат на това все по-малко земеделска земя се използва за производство на хранителни продукти и затова е съвсем логично цените на хранителните продукти да се покачват. Ако искаме да успеем да понижим световните цени на храните, трябва да се откажем от тази абсурдна политика в областта на биогоривата.

  Patrick Le Hyaric (GUE/NGL). - (FR) Г-жо председател, г-н министър, г-н член на Комисията, всички гладни хора по света, всички онези, които трябва да плащат повече, за да се нахранят или облекат, очакват от нас по-енергично да отговорим на най-голямото бедствие, което днес заплашва нашата планета, а то е бедствието, причинено от алчните спекуланти в сферата на храните. Те са тези, които вдигат цените на хранителните продукти в ущърб на земеделските стопани и потребителите.

Внимателно слушах развълнуваната пледоария на Jean-Paul Gauzès, но той би трябвало да е наясно, че в неговия район тази година са били закупени зърнени култури за следващата реколта, преди още те да са били засети. Следователно ние наистина говорим за спекулация. Единственият път напред е Европейският съюз да действа в няколко направления.

На първо място, той трябва да спре финансовите спекуланти чрез създаването на световен фонд за селскостопански и хранителни продукти, създавайки запас за извънредни ситуации, въвеждайки механизми за стабилизирането на реални цени за действително, а не виртуално производство под егидата на Организацията на обединените нации (ООН). Нашата Обща селскостопанска политика също трябва да премине към система...

(Председателят отнема думата на оратора)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Silvana KOCH-MEHRIN
Заместник-председател

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Г-жо председател, днес в ЕП обсъждаме въпроса за покачването на цените на хранителните продукти. Това явление, на покачване цените на хранителните продукти, се усеща от потребители в Унгария, както и в други европейски държави. Тези, които не го усещат, са земеделските стопани, и по-специално дребните производители. Как е възможно това? Къде отиват парите? Тази загадка, тази мистерия е разгадана, наред с другото, от точка г) от отличното предложение за резолюция, внесено от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, но и цялото предложение за резолюция само по себе си е отлично, за което трябва да ги поздравя. То предлага също подробни отговори и решения. Точка г) насочва вниманието върху явлението спекулация. В нея се посочва че е налице увеличаване на спекулациите от страна на чисто финансови институции, което означава спекулации на стоковите пазари с парични капитали, което води до изкуствено покачване на цените на стоките. Затова имаме частично решение. Парите отиват за спекулантите, както и за купувачите и търговците, чиито глад за печалба често е безграничен.

Колко горд би бил унгарския народ, ако унгарското председателство разглеждаше решението на проблема с хранителните спекулации като приоритет. Бих искала да попитам присъстващия представител на унгарското председателство дали случайно можем да се надяваме на това и бих искала да попитам г-н Чолош, член на Комисията на ЕС, отговарящ за земеделието, какво решение предвижда той за свързаните с храните спекулации.

  Gay Mitchell (PPE). - (EN) Г-жо председател, в развитите страни, средностатистическото домакинство харчи от 10% до 20% от доходите си за храна, докато в развиващите се страни, този показател по принцип достига 80%. Това подчертава ужасните последствия за тези страдащи страни. Трябва да се отзовем и трябва да продължаваме да се отзоваваме, докато те не се изправят на собствените си крака.

През декември 2008 г. Парламентът гласува с преобладаващо мнозинство в подкрепа на моя доклад относно Инструмента за прехрана за 1 млрд. евро за предоставяне на финансова помощ за развиващите се страни с оглед на покачващите се тогава цени на хранителните продукти. Целта на този механизъм беше да се отговори на високите цени, причините за които бяха предимно, но не изцяло, сушите в държавите, производителки на зърно, и растящите цени на петрола. Положението остава изключително нестабилна, засягайки производителите и потребителите какво в ЕС, така и в развиващите се страни.

Трябва да се научим как да си сътрудничим с други страни като Тайланд. В региона Тайланд е основен производител на хранителни продукти и въпреки това, когато някои от съседите й, като Бирма и Виетнам, тънеха в бедност и имаше недостиг на храни, ние не приехме предложението на Тайланд да сътрудничи с нас и да действа като наш агент в региона. Трябва да се научим как да правим това. Трябва да гарантираме бърз преход към стабилност в Северна Африка. Трябва да гарантираме, че помощта достига до региони, засегнати от непредвидими природни бедствия, като Хаити и Пакистан, и в този смисъл трябва да продължим да мобилизираме резерва за спешна помощ, позволявайки на ЕС да реагира незабавно при конкретни нужди от помощи, произтичащи от такива събития.

  Kader Arif (S&D). - (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, позволете ми първо да изкажа своето съжаление, че трябваше да има криза в Европа, за да се стигне до разискването, което провеждаме днес, и до предложението за резолюция, което ще гласуваме утре.

Едва миналата година, когато развиващите се страни се надигнаха в така наречените „хранителни бунтове“, Европа просто предложи мерки за реагиране при извънредни ситуации, тоест да изпрати посадъчни материали и торове, сякаш проблемът е цикличен, макар ние отдавна да предупреждавахме за структурни проблеми. Разполагаме с Обща селскостопанска политика (ОСП), в която липсват ефективни регулаторни механизми, защото либералното мнозинство все още счита, че нищо не трябва да ограничава пазара. Налице са широкоразпространени, икономически дестабилизиращи и морално неприемливи спекулации със селскостопанските продукти от развиващите се страни, които са ограничени в отглеждането на един вид култури за износ, а Европа не ги подкрепя и отделя само 4% от помощите за развитие за селскостопанския сектор.

С тази резолюция Парламентът като цяло най-накрая признава, че правото на храна е основно човешко право, че е неприемливо гладът на едни да бъде експлоатиран в полза на други, че регулацията е задължителна за гарантиране на стабилност на цените и че търговските споразумения трябва да опазят малките семейни стопанства и правото на храна.

Днес Парламентът отправя ясно послание. От Комисията и Съвета зависи да го преведат.

  Nirj Deva (ECR). - (EN) Г-жо председател, до момента, в който седна, 16 души ще са починали от глад. Това би било място с размера на онази част от Парламента ей там. Всеки ден по света от глад умират 36 000 души, защото нямат достатъчно храна да се нахранят.

Европейският съюз до неотдавна беше самостоятелен по отношение на хранителни продукти. Сега той внася храни. Всъщност това е като да вземеш залъка от устата на най-бедните хора. Казаха ми, че ЕС внася от останалата част на света такова количество храни, за отглеждането на което са необходими около 35 млн. хектара земя. Трябва да бъдем самостоятелни по отношение на хранителните продукти и трябва да помогнем развиващите се страни да постигнат същото.

Има отговор на всичко това. През 60-те години на XX век в Индия имаше революция в зеленото селско стопанство, ръководена от професор Борлауг. Хората казваха, че Индия ще умре от глад. Индия не умря от глад. Сега Бразилия е самостоятелна по отношение на хранителните продукти. Можем да го постигнем, ако имаме волята.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, три години след кризата от 2008 г., светът е на ръба на друга криза с храните. За да я избегнем, трябва да разгледаме причините за нея и да ги атакуваме.

Трябва да разгледаме селскостопанските и търговски политики, които унищожават малките и средните земеделски стопанства, които насърчават модели за интензивно производство за износ, като по този начин заплашват продоволствената сигурност и независимостта по отношение на храните, какъвто е случаят с Общата селскостопанска политика (ОСП). Трябва да разгледаме тенденцията към покачване на цените на петрола и високата степен на зависимост на земеделските стопани от тази суровина; тази зависимост трябва да бъде ограничена. Трябва да разгледаме огромната власт на мултинационалните компании в агробизнеса, които имат монопол върху основните фактори на производство, нарастващата употреба на плодородна почва за цели, различни от производството на храни, присвояването на земя от местните общности, които живеят и работят върху нея.

Преди всичко трябва да разгледаме и атакуваме безразсъдността на една нечовешка система, която позволява спекулациите с хранителни продукти. Незабавно трябва да спрем финансовите инструменти, които дават възможности за спекулация: ЕС трябва да приеме това или да се превърне в съучастник – какъвто вече е – по отношение на последиците от нея.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ядене и пиене – почти нищо не може да бъде по-обикновено и естествено за нас. Но това, което ние приемаме за даденост, за много хора, се превръща в сериозно предизвикателство, с което едва успяват да се справят. Цените на хранителните стоки са се покачили рязко, което направи още по-тежко положението за много хора.

Нужен е пакет от мерки, за да се справим с многобройните причини за покачването на цените. В тази връзка е важно да бъдат избегнати спекулациите и да се сформират запаси. По този начин трябва да бъдат разгледани и определящите позиции на пазара на някои хранителни корпорации и вериги магазини. Развиващите се страни също се нуждаят от по-голяма подкрепа от наша страна, за да развият своето селско стопанство. Това е единственият начин да постигнем успех в осигуряването на храна за най-бедните и за подобряването на икономическото им положение.

За да избегнем всякакви неясноти: подходящите цени на селскостопанските стоки не са проблемът. Точно обратното, те са решението на проблема. Подходящите цени на селскостопанските стоки – под подходящи аз разбирам без спекулации – според мен са важна предпоставка за създаването на селско стопанство в развиващите се страни.

Достатъчната храна е човешко право, а гладът е престъпление срещу човечеството. Снабдяването на населението с висококачествени и достъпни храни в рамките на ЕС, но също така и по целия свят, трябва да бъде основен приоритет на европейската селскостопанска политика.

  Richard Ashworth (ECR). - (EN) Г-жо председател, за последните 30 години цените на хранителните продукти бяха ниски и стабилни. Сега Организацията по прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации (ФАО) предупреди, че нарастващите цени на енергията, ръстът на световното население, по-голямото богатство и изменението на климата са на път да изправят пред огромни предизвикателства световната хранителна система и цените на храните.

От това ще има две последици за европейските правителства. Първо, покачващите се цени на хранителните продукти и енергията ще засегне най-тежко най-бедните домакинства. Второ, в момент, когато европейските граждани се нуждаят най-много от период на ценова стабилност, докато икономиката се възстанови, покачването в цените на хранителните продукти ще подхрани инфлацията. В краткосрочен план изкушението ще бъде да се внасят по-евтини храни и да се очаква, че хранителната и селскостопанската промишленост ще поемат по-големите разходи.

И двата варианта не са удачни. Прекомерната зависимост от вноса на хранителни продукти може да изложи потребителите на риск от нестабилност на цените, а прекаленият натиск върху селскостопанския сектор, който вече е изправен пред рязко увеличаване на разходите и намаляване на маржовете, може да застраши производствения капацитет.

Трябва да инвестираме в Общата селскостопанска политика. Решението се крие в технологията и сега е моментът да действаме.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, покачването на цените на хранителните продукти предполага предприемането на два вида ответни действия. Първият се отнася до необходимостта да се планират действия в средносрочен и дългосрочен план. В този смисъл решенията трябва да дойдат от новата Обща селскостопанска политика, която трябва да гарантира продоволствена сигурност за европейските граждани, да предостави на потребителите храни на разумни цени и да защити доходите на земеделските стопани. С новата ОСП трябва да дадем – а в действителност това и правим– силна подкрепа за доходите на земеделските стопанства съгласно първия стълб и да подкрепим мерките за подпомагане на развитието на селските райони, увеличавайки инвестициите в селското стопанство и продоволствената сигурност.

Вторият вид ответно действие е необходимостта от намеса в мерките за реагиране при извънредни ситуации за защита на най-слабото звено във веригата, защото, когато цените на храните варират, последствията от това може да са много странни: когато се покачва цената, производителите и земеделските стопани не извличат полза, но когато цените падат, печалбите и без това оскъдните приходи на земеделските стопани намаляват. Ясно е, че съществуват проблеми във веригата на предлагане и липсва прозрачност.

Г-н член на Комисията, сред сериозните проблеми във веригата на предлагането на храни е и например злоупотребата с доминираща покупателна способност, несправедливите договорни практики – включително просрочени плащания – едностранни промени в договорите, авансови плащания за достъп до преговори и неравномерно разпределение на маржовете на печалба по веригата на предлагането на храни.

Комисията трябва да предложи мерки...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Paolo De Castro (S&D). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, социалните напрежения, като последното в Северна Африка, почти винаги са предизвикани от покачването на цените на храните. Рекордното покачване на цените на зърнените култури, захарта и растителните масла е ясен знак за нарастващия дисбаланс между предлагането и търсенето в световен мащаб.

Друго – за жалост възможно – покачване на цените ще има драматични последици, особено за тези части на света, където разходите за храна възлизат на повече от 40% от доходите на глава от населението. То също така създава реална опасност от създаване на напрежение по целия свят в условията на нарастващо взаимно зависима световна икономика. Следователно Европейският съюз трябва да е напълно наясно, че селскостопанските политики – Общата селскостопанска политика на ЕС и земеделския законопроект на Съединените щати – играят роля от изключително и стратегическо значение в световния ред, роля, която надминава законовата защита на доходите на земеделските стопани.

Г-жо председател, ние се нуждаем от нова световна политика в областта на храните, която може да координира селскостопанската политика на международно равнище. Лично аз се надявам, че предстоящата среща на Г-20 ще предостави възможността действително да поемем по този нов път.

  Struan Stevenson (ECR). - (EN) Г-жо председател, безмилостното покачване на цената на петрола и последвалия натиск върху покачването на цените на торовете, наред с огромното увеличение на цените на пшеницата, царевицата и други зърнени култури, създава криза в нашия селскостопански сектор, както и разрастваща се световна криза.

Трябва да припомним, че въстанието в Тунис, който задвижи ефекта на доминото в целия Близък изток, започна със самозапалването на един беден уличен търговец на храна.

Земеделските стопани в Европа могат да окажат положително влияние за решаването на тази криза, ако им бъдат предоставени подходящите средства. Време е да се възползваме от предоставените ни от биотехнологиите възможности, които ще ни помогнат да посрещнем нарастващото търсене на качествени хранителни продукти.

Над 125 милиона хектара с генетично модифицирани култури се отглеждат с търговска цел от над 13 млн. земеделски стопани и въпреки това биотехнологиите не се споменават в настоящата резолюция.

Крайно време е Европа да осъзнае реалността и да предприеме действия, преди по улиците ни да се разразят хранителни бунтове!

  Georgios Papastamkos (PPE). – (EL) Г-жо председател, има няколко причини за широкоразпространената нестабилност на цените на храните: екстремни климатични условия, ограничени природни и енергийни ресурси и увеличаване на световното население. Трябва да бъдат подчертани и други две причини: концентрациите, като под това имам предвид олигопола на мултинационалните компании по веригата на предлагане на храни, както и липсата на прозрачност и спекулациите на стоковите пазари.

В резултат на дерегулацията на финансовите пазари, търговията с фючърси на стоковите борси са промени от хеджиращ инструмент в инструмент за спекулативни операции. Най-важните борси се намират извън Европа.

След финансовата криза различни хедж фондове се насочиха към стоковите борси, където финансовите резерви са петнадесет пъти по-високи от реалните селскостопански запаси, за да възстановят своите загуби. Следователно се нуждаем от институционална рамка, ограничаваща техните инвестиции в селскостопански пазари на деривати, които са пряко свързани с хранително-вкусовата промишленост.

Приветствам инициативите, предприети от френското председателство на Г-20, и изразявам твърдо убеждение, че поддържането на силен европейски селскостопански сектор с цел да се гарантира продоволствената сигурност зависи от осигуряването на справедливи доходи за земеделските стопани и предприемането на ефективни мерки за регулиране на пазара в рамките на новата ОСП.

  Michael Cashman (S&D). - (EN) Г-жо председател, позволете ми да поясня, че говоря от името на хората в развиващите се страни, а не в защита на Общата селскостопанска политика.

Според Световната банка над 44 млн. души са изпаднали в крайна бедност в резултат на покачващите се цени на хранителните продукти. Съществуват безброй допринасящи за това фактори – по-малкото дребни земеделски стопанства, обезлесяването, опустиняването, липсата на достъп до вода и изменението на климата.

Затова се нуждаем от цялостен подход, с който да гарантираме, че ние насърчаваме хората да се погрижат сами за собствените си нужди за развитие и да гарантираме продоволствената сигурност на местно равнище. Нуждаем се от реформа на Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството, така че да няма преки или косвени отрицателни въздействия върху развиващите се и развитите страни.

Трябва да насърчим местната поземлена собственост и, накрая, трябва да възмутителното завземане на земи, при което земята се закупува и използва от чуждестранни инвестиционни дружества и други чуждестранни дружества за собствени нужди. Не съществува защита срещу това възмутително деяние.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-жо председател, потребителите, както и земеделските стопани, имат пълното право да попитат нас, политиците, какво се случва. Защо пазарът на хранителни продукти се намира в състоянието, в което е? Земеделските стопани знаят какви са печалбите им, за колко продават продукцията си и знаят колко те и други потребители плащат за храна. Какво можем да им кажем днес? Да си припомним 2008 г. и в какво положение се намираше пазарът на хранителни продукти тогава. Поучихме ли се от това? Отговорът ми е отрицателен.

Все още ограничаваме производството. За да влошим нещата, ние плащаме за намаляването на производството, като преди това платихме за увеличаването му. В тази зала са изказвани други коментари по отношение на селското стопанство. Може би колегите ни трябва да дойдат да слушат тук днес. Може би ще научат нещо за продоволствената сигурност.

Налице е продължаващ дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2013 г. и отново всички искат да се намалят разходите за нея. Настоящото положение, тази криза, дойде като предупреждение за едно катастрофално политическо решение. Имаме шанс да поправим грешките си. Говорим за стабилност. Питаме се защо няма запаси, но ограничаваме селскостопанските тенденции. Откъде да дойдат тези запаси? Кой ще плати за тях?

Г-н член на Комисията, това положение, тази криза Ви предоставя изключително силни аргументи. Госпожи и господа присъстващи в тази зала, ние трябва да убедим останалите в сериозността на положението и в отговорността на Парламента за бъдещето на ОСП и за изхранването на нашето общество. Проблемът с продоволствената сигурност се превръща в световен проблем. Добре е, че…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Daciana Octavia Sârbu (S&D). – (RO) Г-жо председател, покачването на цените на храните засегна най-уязвимите групи от населението. На фона на положението през 2010 г, когато броят на гладуващите по света достигна 925 млн. души, продоволствената сигурност трябва да се превърне в приоритет за Европейския съюз. Екстремните природни явления не са единствената причина за покачващите се цени на хранителните продукти, роля в това имат и нестабилността на пазарите и на субсидиите за производство на биогаз.

Призовавам Комисията да създаде инструменти за борба с нестабилността на цените и с прекомерната спекулация, които на свой ред съдействат за изострянето на световната криза с храните. Трябва да подчертая и че в повечето случаи покачването на цените на хранителните продукти не води и до увеличаване на доходите на земеделските стопани. Напротив, в резултат на лошото функциониране на веригата на предлагане, възнаграждението за земеделските стопани далеч не е справедливо. Считам, че проблемът с покачването на цените на хранителните продукти ще помогне да прекратим аргументите против запазването на силна Обща селскостопанска политика.

  Herbert Dorfmann (PPE). – (DE) Г-жо председател, преди няколко дни един от най-големите германски вестници излезе с публикувана на първа страница снимка на хляб, опасан с бодлива тел. Статията беше относно борбата за насъщния. Мисля, че едва ли ще има друга тема, която да изисква вниманието ни до такава степен през настоящото и следващите десетилетия, като въпросът с наличието на храна. Затова е хубаво, че го обсъждаме, тъй като причината за неговото възникване – а именно нарастването в търсенето – няма да изчезне и така цените ще продължат да се повишават. Сега трябва да обърнем политическо внимание на цялото положение. Трябва да помислим върху това как можем да произвеждаме храна и тя да бъде достъпна. Г-н член на Комисията, идеята за предлагане на нови площи под угар в рамките на Oбщата селскостопанска политика като средство за скрининг е погрешна. Ние трябва да направим земята си плодородна.

Въпреки това не можем да разглеждаме това прекалено критично. От години се оплакваме, че цените на хранителните продукти, са прекалено ниски. Ако се замислим например, дали 100 евро за тон пшеница е наистина подходяща цена, може би ще кажем, не. Ако вземем предвид каква част от цената на крайния продукт, например хляб, представлява цената на суровата продукция, тогава мисля, че покачването на цените на суровата продукция не е единствената причина за покачването на цените на храните; участват и други фактори. Следователно целият въпрос представлява и възможност за селското стопанство да се постави в по-изгодна позиция за в бъдеще.

  Ulrike Rodust (S&D). – (DE) Г-жо председател, цените на хранителните продукти отбелязаха нови рекордни върхови стойности. Нестабилността на цените на хранителните продукти през последните години се е увеличила по ред причини. Следователно има място за безпокойство. Изменението на климата допринася за екстремните климатични условия, а в някои страни са били унищожени цели посевни култури. Освен това се наблюдава повишаване в спекулациите с храни, опасността от което не може да бъде преувеличена – трябва само да разгледаме финансовата криза. Още повече че доста зачести съревнованието между осигуряването на храна за бедните и задвижването на колите на богатите.

Трябва да намерим решения на проблемите, така че земеделските стопани да са достатъчно стимулирани да произвеждат хранителни продукти, а за произвеждането на биогорива да се използват само площи, на които не се отглеждат хранителни култури.

За мен като социалдемократ е важно всеки да има достъп до здравословни храни на разумни цени, като същевременно земеделските стопани са в състояние да получават разумно заплащане срещу труда им.

  Janusz Wojciechowski (ECR). – (PL) Г-жо председател, нека открито кажем, че има силни търговски лобита, действащи в Европейския съюз, чийто интерес е да отслабят европейското селско стопанство, така че да се увеличи печалбата от вноса на хранителни продукти от целия свят. В Парламента многократно сме чували, че пазарите следва да бъдат отворени, за да се предотврати покачването на цените. Реформирахме производството на захар, отворихме пазарите, ограничихме производството на захар в Европа и премахнахме субсидиите за износ. Какъв беше резултатът? Резултатът беше, че цената на захарта не падна, тя просто се повиши. Това следва да е урок за всички нас. Това не е правилният път. Съгласен съм с г-н Smith, който каза, че отговорът не е в пазара. Наистина не трябва да се прекланяме пред търговските лобисти, а да гарантираме разумни цени на хранителните продукти, като подобрим защитата на нашето селско стопанство, неговият производствен потенциал, както и продоволствена сигурност. Само тогава ще имаме разумни цени.

  Giovanni La Via (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз напълно споделям опасенията, провокирани от повишаващите се цени на хранителните продукти, а и не бих могъл да постъпя другояче, когато това е въпрос, който е тясно свързан с живота на европейските граждани и особено на представителите на по-необлагодетелстваните класи. Тези увеличения водят до невъзможността да бъдат посрещнати основните продоволствени нужди на населението на всички страни в развиващия се свят. Изправени пред тази перспектива, развитите страни, сред които са и държавите-членки на ЕС, не могат да останат безразлични.

В новата Обща селскостопанска политика ние трябва да предоставим инструменти, които са в състояние да намалят нестабилността на цените, да ограничат спекулациите със селскостопанските стоки и да осигурят едно адекватно ниво на производство в рамките на ЕС. Следователно трябва да подчертая факта, че не можем да спрем да обработваме земята в момент, когато населението на света нараства, което налага увеличаването на предлагането на храни.

  Marc Tarabella (S&D). - (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-н министър, бих искал да ви представя една статистика, наблюдение и три посоки на действие. Статистиката е, че всеки път, когато цените на хранителните продукти се повишат с 1%, 16 милиона души по света изпадат в крайна бедност. Наблюдението е, че е невъзможно да се избегне нестабилността, особено на селскостопанските пазари, екстремната нестабилност не е неизбежна и срещу нея може да се борим, колкото и да е трудно това.

Трите посоки на действие, които вече бяха споменати, са: първо, да бъде даден приоритет в политиката за развитие на натуралното селско стопанство и на регионалните пазари на хранителни продукти; на второ място, необходимостта от политика за държавно регулиране, включително чрез натрупване на запаси и управление на стоките; на трето място, изрична забрана на спекулациите с основните хранителни продукти.

Европа трябва да заеме челни позиции, особено на равнището на Г-20. Не мога да не приветствам чутото от Янош Мартони, членът на Комисията Чолош и на други места от члена на Комисията Барние. Президентът Саркози беше пределно ясен и силно се надяваме, че френското председателство ще бъде движещата сила в тази област на равнището на Г-20.

  Britta Reimers (ALDE). – (DE) Г-жо председател, колебанията на пазара са от значение за правилното функциониране на пазарите, за да се създадат стимули за покупка и продажба на стоки. За нас, земеделските стопани, търговията със стокови фючърси е основен компонент на покупката и продажбата на събраната реколта. Тя предоставя важна възможност за постигане на сигурност при планирането чрез системата за ранно определяне на цени и количества.

За разлика от положението в нашите благоденстващи индустриални държави, покачването на цените на храните представлява сериозен проблем в бедните региони на света, където хората трябва да харчат по-голямата част от доходите си за храна.

Не трябва да се намесваме на пазарите всеки път, когато цените се променят, в опит да се преодолеят естествените колебания. Без международно приложимо рамково законодателство за финансовите пазари обаче не можем дори да си помислим за регулиране на стоковите пазари, защото ако има прекалено много пари във финансовия пазар, ще се намери подходящ еквивалент, а стоките в момента представляват сериозен интерес. Затова не следва да се изненадваме, ако селскостопанските стоки сега са също и търсена търговска цел.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, продоволствената криза, причинена от изключително лошата миналогодишна реколта, ни посочи недостатъците на нашите селско стопанство и политиката в областта на храните. Настоящото покачване на цените на хранителните продукти може отчасти да се отдаде на лошата реколта. Ако има недостиг на нещо, естествено е цената му на пазара да се покачи.

Проблемът обаче е там, че недостигът на някои селскостопански продукти, г-н член на Комисията, може до голяма степен да се дължи на погрешната селскостопанска политика на Европейската комисия, която отдавна дискриминира новите държави-членки и техните земеделски стопани чрез политиката за субсидии. Не се изненадвайте, г-н член на Комисията, ако земеделските стопани, които не могат да получат за продукцията си цени, с които да покрият поне производствените се разходи, просто откажат да засеят реколтата или се откажат от стадата си. Те търпеливо изчакват, докато гладните и с основание изнервени граждани насочат гнева си към онези длъжностни лица в Брюксел, които дълго време не успяваха да намерят решение за общите и всепризнати проблеми на селското стопанство.

Знаете ли, г-н член на Комисията, недостигът на селскостопански продукти в новите държави-членки не е вследствие на лошата реколта, а вследствие на факта, че вече не е изгодно за нашите земеделски стопани да произвеждат съгласно Вашата политика на субсидии и ценообразуване. Въпреки това те чакат. Когато им се предоставят същите субсидии като на колегите им във Франция, те със сигурност ще започнат да засаждат култури.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, осигуряването на стоки от ежедневна необходимост, и по-специално на селскостопански стоки, не трябва да зависи от усилията на спекулантите да увеличат краткосрочните печалби. Обявените от Комисията проекти в новата стратегия за стоки и суровини са насочени към осигуряване на прозрачност и стабилност на стоковите пазари, заради което са приветствани. С оглед на прогнозите, че производството на храни ще трябва да се увеличи със 70% до 2050 г., за да може да отговори на търсенето, особено внимание следва да се обърне най-вече на стълб 3 – рециклиране и повишаване на ефективността на ресурсите – и предложенията следва скоро да бъдат внесени.

В областта на дипломацията, засягаща суровините, очаквам ЕС да предостави на развиващите се страни експертната помощ, която да доведе до един устойчив и природосъобразен добив на суровини.

  Дачиан Чолош, член на Комисията. − (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, беше проведено сериозно разискване относно въпрос, който очевидно ни безпокои и който бива изтъкван при необходимост. Той обаче представлява постоянна грижа за Комисията и европейските институции, тъй като имаме късмета да разполагаме с Обща селскостопанска политика, която трябва да бъде адаптирана, но е важен инструмент, който ни дава възможността да се справим с тези проблеми.

Според мен обаче това разискване ни показа и че нашата стабилност сега е все по-зависима от международните баланси и световната стабилност. Това трябва да бъде взето предвид, дори когато става въпрос за нашата Обща селскостопанска политика.

Според мен е ясно и че покачването на цените на хранителните продукти е тревожна тенденция, която в допълнение към въпроса за нестабилността и значителната разлика в цените задълбочава още повече проблема, който трябва да решим.

Ясно е, че, ако пазарът се нуждае от повече производство, са необходими инвестиции в селското стопанство. За да могат обаче земеделските стопани да инвестират, те се нуждаят преди всичко от постоянни доходи, които да им дадат увереността да предприемат тази стъпка.

Затова в средносрочен и дългосрочен план, нашата Обща селскостопанска политика трябва да бъде разглеждана в този смисъл. Тя трябва да предлага минимална стабилност и да насърчава към инвестиции, така че нашите земеделски стопани да могат да произвеждат и предлагат на нашите пазари.

В хода на разискването стана ясно и че е необходимо да се гарантира, че нашата Обща селскостопанска политика и селскостопанските политики на развитите страни са съобразени и с развитието на селското стопанство в южните страни и че нашата политика за подкрепа на сътрудничеството и развитието с южните страни е съобразена с Общата селскостопанска политика.

В същото време нашата Обща селскостопанска политика трябва да гарантира устойчивото развитие на селското стопанство. Може да се окаже необходимо да преразгледаме инструментите, с които разполагаме, за да можем да се справим с тези извънредни положения на пазара, като същевременно обаче позволим правилното функциониране на пазара, без да се лишим от нужните инструменти, с които да можем да действаме и да не бъдем хванати неподготвени за кризисни ситуации. По този въпрос на Общата селскостопанска политика й предстои още много работа през следващите месеци и години.

Въпросът за спекулациите, а оттук и за нестабилността, трябва да бъде взет под внимание и не го казвам като евфемизъм. Комисията вече излезе с предложения, които възнамерява да следва, за да се справи с това положение. Следователно на този етап не говорим просто за желания, а за конкретни предложения.

Трябва да имаме предвид и ролята, която трябва да изиграе Европейският съюз на международната сцена по отношение на проблема с хранителните стоки. Този въпрос не може да се стабилизира в Европейския съюз, ако не е стабилен на международно равнище

Може да се окаже необходимо да преразгледаме ролята си в селскостопанската политика и в политиката за развитие, както и начина, по който разглеждаме въпроса за храните чрез различни политики: търговската политика, политиката за развитие и финансовата политика. Може би и в това отношение се нуждаем от съгласувани действия.

Взел съм предвид и необходимостта от действия в краткосрочен план в някои сектори, и по-специално имам предвид животновъдния сектор, за който е ясно, че преминава през труден период, заради оказвания от всички страни натиск, ниските цени за производителите, които не печелят нищо от покачването на цените, както и заради високите цени на суровините. Взел съм предвид този въпрос.

Взех предвид и различните предложения и препоръки, които представихте. Що се отнася до балансирането на помощта между сектора на земеделските култури и животновъдния сектор, държавите-членки например вече имат възможността да действат съгласно взетите през 2008 г. решения по отношение на прегледа на състоянието на Общата селскостопанска политика.

По отношение на въпроса със запасите, той трябва да бъде анализиран и разгледан още веднъж, тъй като с оглед на високите цени вече е невъзможно да се говори интервенционни запаси. Въпреки това може да се окаже необходимо да решим каква роля могат да играят тези запаси и как те могат да повлияят за правилното функциониране на пазарите. Мисля, че това са въпросите, които трябва да си зададем, преди да правим предложения в тази насока.

И накрая, бих искал да се обърна към Jaroslav Paška и да му кажа, че не е задължително разликите в заплащанията между държавите-членки да идват от Комисията. Това е решение, взето от Съвета и то министрите на земеделието. Окончателното решение винаги идва от разпоредбата, предложена от Комисията, но разпоредбите идват от Съвета, а в този случай – от Съвета и Парламента.

Бих искал да стане ясно, че няма субсидия, която да се дава за селскостопанското производство на биогорива в ЕС. Следователно не Общата селскостопанска политика стимулира производството на горива. Нито пък Комисията има за цел да създаде земя под угар. Тук е замесено нещо съвсем различно, но във всеки случай няма да има земя под угар при положение че ние всъщност се нуждаем от производство.

Това са различните гледни точки, които бих искал да добавя в отговор на повдигнатите въпроси. Благодаря ви и за това ползотворно разискване и изразявам надеждата си, че днешното разискване, ще остане в съзнанието на хората след няколко месеца, когато ще обсъдим ресурсите, които ще бъдат отделени за Общата селскостопанска политика, политика, която е основен инструмент при разглеждането на продоволствената сигурност.

  Янош Мартони, действащ председател на Съвета. − (EN) Г-жо председател, бих искал да благодаря на всички колеги за това конструктивно разискване. Считам, че сериозното политическо внимание, което Парламентът обърна на този въпрос, ще бъде от полза на председателството при изпълнението на своя дневен ред относно покачването на цените на хранителните продукти.

Както беше подчертано по време на разискването, поради мащаба и сериозността на този въпрос е необходимо многостранно сътрудничество и вземането на комплексни решения в различни области, като селското стопанство, регулирането на финансовите продукти и услуги, както и политиката за развитие.

По отношение на производството на биогорива, бих искал да повторя, че ЕС е напълно наясно, че неустойчивото производство на биогорива може да има отрицателни последици, които се изразяват най-вече в обезлесяване и недостиг на храни. Затова ЕС е поел ангажимента да ускори разработването на биогорива от второ поколение, произведени от нехранителни култури. ЕС отмени и погрешните финансови стимули за производството на биогорива за сметка на производството на храни.

Като се имат предвид дълбоките структурни и глобални корени на проблема, Европа трябва да има водеща роля в борбата с цените и продоволствената сигурност в световен мащаб. Това вече се постига чрез редица организации и програми като ФАО и Световната програма по прехраната, както и чрез по-общи форуми, като Г-20.

Бих искал само да добавя, че в личен план това разискване потвърди дългогодишното ми убеждение, че за справяне с глобалните предизвикателства, като световния глад, нестабилността на цените на хранителните продукти и суровините, сътресенията на световните пазари, регулирането на финансовите продукти и услуги, е налице необходимост от много по-глобално управление и по-глобално определяне на правила.

Въз основа на своя уникален опит в управлението и определянето на правила в това отношение Европа определено има своята конкретна мисия и отговорност. Именно поради тази причина ние считаме, че Европа и ЕС трябва да заемат водеща роля в борбата срещу всички тези предизвикателства.

Унгарското председателство със задоволство отбелязва, че може да разчита на Парламента да продължи започнатото от ЕС както по отношение на политиката, така и на усилията на международно равнище.

  Председател. − В заключение на разискването(1), шест предложения за резолюция са внесени съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Писмени изявления (член 149)

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. – (FR) Световната продоволствена сигурност е въпрос от решаващо значение за Европейския съюз. Трябва да бъдат предприети незабавни и продължителни действия, за да се гарантира продоволствената сигурност на гражданите на ЕС, както и на планетата като цяло. Важно е да се развие устойчиво селско стопанство в развиващите се страни и да се отпусне нужният дял от помощите на ЕС за развитие на селскостопанския сектор. Със съжаление се отчита внушителното намаление на размера на помощта за развитие, отделяна за селското стопанство от 1980 г. насам, и, да се надяваме, че отчетените нужди ще променят тази тенденция. Европейската комисия наистина трябва да разгледа с приоритет селското стопанство в своята помощ за развитие, и по-специално предоставяйки помощ, която да даде възможност на земеделските стопани да получат достъп до пазари и до помощи за малки и средни семейни стопанства. Хуманитарната продоволствена помощ трябва да отговаря на нуждите, предизвикателствата и структурните ограничения на развиващите се страни, като се имат предвид производството, дистрибуцията и местния транспорт, както и възможностите за търговия на тези държави, за да се положат основите на дългосрочния им план за продоволствена сигурност.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Сигурността на хранителните доставки днес представлява огромен проблем. 79 милиона души в ЕС живеят под прага на бедността, а през зимата на миналата година е била дадена продоволствена помощ на 16 милиона души в ЕС.

След като цените на хранителните стоки отново се повишиха за седми пореден месец и след като нестабилността на цените е причина за сериозни проблеми по веригата на предлагането на храни, все повече хора ще срещат затруднения при намирането на здравословни храни на приемливи цени. Програмите на Общата селскостопанска политика (ОСП), като програмата за нуждаещите се лица, са от изключително значение за осигуряването на храна. Програмите от този вид трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани, трябва да бъдат приети дългосрочни мерки, за да се гарантира продоволствената сигурност на доставките на хранителни продукти в ЕС и по целия свят.

В момента се отчита разхищение на произведената по света храна в размер на 30%. Това е неприемливо, неморално разхищение и то трябва да бъде ограничено. Стабилният селскостопански отрасъл, силната ОСП и веригата на предлагане на хранителни стоки, при която са положени всички усилия за ограничаване на разхищението на храна, са от съществено значение за справяне с предизвикателствата, свързани с предлагането на храни.

  Janusz Władysław Zemke (S&D), в писмена форма – (PL) Одобрявам факта, че ЕП е фокусирал вниманието си върху покачването на цените на хранителните продукти. За съжаление, изглежда, че покачването на цените не е краткосрочно явление, а се превръща в дългосрочна тенденция. Това е съпроводено от нарастващо търсене на хранителни продукти, особено на зърнените култури, лоши реколти през последните години и ниски запаси, а, за съжаление, и от финансови операции и от падане на долара. Всичко това причинява хаос на пазарите. От наша гледна точка по-важни са социалните последици. Населението на много страни расте експоненциално и постоянно е недохранено и гладно. Тяхното отчаяние е предпоставка за увеличаване на политическото напрежение.

Ние не можем да наблюдаваме тези събития безучастно. Нуждаем се от международно сътрудничество под егидата на ООН и Европейския съюз. Държавите-членки на Г-20 следва ефективно да противодействат на спекулациите със селскостопански продукти. Следва отново да погледнем към регулирането на селскостопанските пазари в Европа, така че да не се стига до изкуствено ограничаване на потенциала за растеж. Не бива да има никакви спекулации със световния глад, тъй като това ще доведе до гладната смърт на много невинни хора, особено в най-бедните страни.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (ET) През втората половина на 2010 г. цените на едро на селскостопанска продукция се повишиха с 32%. Световното потребление на зърно се увеличи до 41 милиона тона между 2005 г и 2010 г. в сравнение с 21 милиона тона за периода между 1990 г. и 2004 г. Според различни анализатори продоволствена криза през 2011 г. е реалност; нужна е само една унищожена реколта. Най-големите страни износителки Русия, Украйна, Китай и Мексико вече са принудени да внасят, за да гарантират доставките си. Причините за покачването на цените са неясни и вече не може да се говори за тенденциите на пазара на селскостопанска продукция. Последното покачване на цените беше драматично и неочаквано в резултат от различни спекулации. Бих искал да насоча вниманието ви към факта, че нарастващата употреба на биогорива все повече намалява дела на зърнените култури, използвани за консумация от животните и човека. Това доведе до много напрегнато положение, при която трябва да осъзнаем, че покачването на цените на хранителните продукти води до нарастване на инфлацията, протекционизъм на фуражите и вълнения, като всяко от тези може да доведе до социална, икономическа и политическа нестабилност в Европа и по света. Намирайки се в позицията на един от най-големите вносители на хранителни продукти, Европа има голямо влияние върху световните цени на храните, но също така я прави уязвима на различни ценови шокове. Подкрепям усилията на Европейската комисия за приемане на нов законодателен пакет до пролетта на 2011 г, което ще предостави на Комисията по-големи правомощия при регулирането на пазарите и за предотвратяването на спекулациите. Европейският съюз трябва да намери начин да гарантира устойчиви цени и устойчива икономика. Нужно е създаването на баланс между сигурността и отвореността, както и развитието. Трябва да сме подготвени при потенциална криза.

  Spyros Danellis (S&D), в писмена форма. – (EL) Настоящите високи цени са нещо хубаво за едни и лошо – за други. Например от тях печелят земеделските стопани на пшеница в ЕС, но не и производителите на животински хранителни продукти. От високите цени печелят страните, изнасящи зърнени култури, но поставят в положение на безизходица и глад хората в развиващите се страни, които зависят от вноса на зърнени храни. Разбира се, крайният резултат е различен за всеки район и/или за всеки производител. Това е така, защото зад всяка група от победители и победени се крият проблеми с веригата на агро храните в ЕС, заплахата от изменението на климата за продоволствената сигурност, както и безизходицата, създадена от повърхностни и непоследователни решения във връзка с производството, търговията и развитието. ЕС трябва да намери реалистични и балансирани решения, като спокойно и сериозно оцени условията, осъзнавайки ролята си на международните пазари. Реформата на ОСП трябва да помогне в тази насока.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D), в писмена форма. – (HU) Рязкото покачване на цените на хранителните продукти се дължи на едновременното действие на три фактора: загубата на добивите вследствие на природните бедствия, нарастващото търсене на хранителни продукти, особено от страна на Китай и Индия, и действията на стоковата борса, т.е. спекулациите с цените. Френският президент Никола Саркози повдигна много уместен въпрос преди няколко седмици: ако могат да се регулират валутните пазари, защо да не могат и стоковите пазари? Трябва доста по-ефективно да предприемем действия срещу спекулациите както на равнище на ЕС, така и на световно равнище. Основната причина за шока, предизвикан от цените на храните, е огромното колебание в предлагането. Само 10-20% от зърнените култури са били продадени на световния пазар и въпреки това намаленото производство може да доведе до състояние на паника. Въз основа на прогнозираното намаляване на предлагането вносителите повишиха цените.

Не е честно както спрямо производителите, така и спрямо потребителите, вътрешните цени да се определят и от експортните цени, тъй като най-малко 80% от продукцията се използва на мястото на производство. Русия, в предишната си позиция на износител, а в момента на вносител, оказва основно влияние върху европейския пазар на зърнени и маслодайни култури. Шокът с предлагането е допълнително подсилен от спекулациите на фючърсните пазари, което доведе до шок с цените на храните. Следователно основният проблем не е вследствие на физическата липса на хранителни продукти, а защото бедните вече не могат да си позволят да си купят хранителни продукти на такива цени. Това води до застояване на хранителните продукти по складове, вместо да бъдат продадени на разумни цени. Високите цени оказват инвалидизиращ ефект върху потребителите, особено върху тези в бедните прослойки на обществото.

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Обсъждаме проблем, който е преди всичко политически и изисква визия за бъдещето. Въпреки това много повече от краткосрочните мерки е нужна смелостта да се създаде нова архитектура, която да съгласува нуждата от увеличаване на производството на храни с 70% през следващите 40 години, с все по-ограничените природни ресурси. Следователно това, което е или не е направено в Африка, Азия, Америките или Европа засяга всички, навсякъде, като има последици за наличността, достъпността и цените на хранителните продукти. Това засяга тежко бедните, както и производителите на месо и мляко. Затова ответната реакция трябва да бъде глобална и да се разпростира отвъд рамките на селскостопанската политика: важно е да потърсим набор от други политики, без които не бихме могли реално да постигнем необходимите решения. На световно равнище тези решения включват застъпване за правото на храна, като се оказва подкрепа на страните сами да се изхранват, подпомагане на земеделските стопани и гарантиране на правото им на равен достъп до качество в продоволствената верига, ограничаване на финансовите спекулации, защита на достъпа до земя и създаването на хранителни резерви.

  Sirpa Pietikäinen (PPE), в писмена форма. – (FI) Правото на хората на адекватно хранене е човешко право, което е признато в Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г. Следователно ние трябва да помним, че когато обсъждаме цените на хранителните продукти, в действителност става въпрос за основните права на човека.

Реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС се провежда по едно и също време с покачването на цените на световния пазар на хранителни продукти. Ако искаме да отговорим на тези промени по един устойчив начин, основан на правата на човека, ще се нуждаем от цялостна визия и политика. Цените на хранителните продукти и тенденциите в цените на хранителните продукти се влияят от няколко критични проблеми в селското стопанство в световен мащаб, като изменението на климата, енергийната политика, както и от наличието на природни ресурси и тяхното ефективно ползване. Европейският съюз следва да е основоположник на новия начин за възприемане на селското стопанство. Нуждаем се от политиката в областта на храните, при която критично се оценяват цели елементи по цялата верига на производството на хранителни продукти и като е взето под внимание неговото въздействие върху здравето и околната среда. Една по-естествена и ефективна от гледна точка на използване на ресурсите политика в областта на храните трябва да бъде подкрепена и водена посредством както на икономически, така и на политически мерки.

Спекулацията относно цените на хранителните продукти следва допълнително да бъде ограничена. Мишел Барние, член на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар и услугите, предложи нови мерки за ограничаване на спекулациите относно основните стоки в пазара на деривати. Г-н Барние е на прав път. Драматичните колебания на цените на хранителните продукти вредят на земеделските стопани, потребители и дори на цели национални икономики. Поетите от пазара на деривати ангажименти, трябва да станат по-прозрачни и да подлежат на по-сериозно наблюдение и, ако е необходимо, следва да бъдат въведени ограничения за търговия с цените на хранителните продукти. Създаването на устойчива продоволствена политика понастоящем е един от най-важните въпроси за ЕС.

  Pavel Poc (S&D), в писмена форма. – (CS) Според изявление на Световната банка, цените на хранителните стоки са се повишили с над 15% от октомври 2010 г., а индексът на зърнените храни се е повишил с годишна ставка от 39% според ФАО. Покачването на цените на хранителните продукти не само заплашва групите с най-ниски доходи, но също така и разкрива много по-сериозни и наболели проблеми, които ще представляват сериозна заплаха за в бъдеще. Световното производство на храни е застрашено от редица фактори, като вредители, болести и природни бедствия. Тези фактори в момента са влошени от екстремните климатични условия, които вероятно се дължат на изменението на климата. Добър пример за това са сушата и пожарите в Русия през 2010 г. или наводненията в Пакистан, а неотдавна и в Австралия. Можем да очакваме проблемът с покачването на цените на хранителните продукти да се задълбочи в бъдеще. Безсмислено е да обсъждаме тук причините за изменението на климата, защото рисковете са реални и да ги поставяме под съмнение е неприемлив риск. Въпреки това цените на хранителните продукти са засегнати и от икономически фактори, особено злоупотребите на пазарните системи чрез правителствени манипулации на курса на щатския долар и безотговорните спекулации с търговията със стоки. Европа трябва да осъзнае, че взетите сега решения ще повлияят на бъдещето на цялата продоволствена система. В краткосрочен план можем да се съсредоточим върху намаляване на хранителните отпадъци, намаляване на зависимостта от вноса, намаляване или стабилизиране на търсенето и установяването на регулаторни механизми на пазара, за да бъдат предотвратени спекулациите.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) С оглед на настоящите политически конфликти фактът, че цените на хранителните продукти са достигнали най-високите си нива, откакто се водят статистики, представлява по-належащ проблем от всякога. В крайна сметка става въпрос за предлагане на хранителни стоки, а в развиващите се страни въпросът опира на основни доставки на основни храни продукти. Европейският съюз е призован да ускори напредъка на световната борба срещу бедността и глада – около 1,4 милиарда души живеят в крайна бедност. Бедността е проблем и в границите на Европа. Единственият начин да се гарантират доставките на хранителни продукти в Европа е чрез Общата селскостопанска политика на ЕС. Предизвикателствата, пред които е изправено селското стопанство, са огромни и насърчават тенденцията да се произвежда „повече от по-малко“. По-високите цени на хранителните продукти няма автоматично да преминат в по-високи доходи на земеделските стопани; разликата в производствените и потребителските цени нараства. Реалността при управлението на цените е сложна: недостиг на суровини, по-високи производствени разходи, високи цени на горивата, зависимост от реколтата, износът и световният пазар – гъста мрежа от причини, които трябва да бъдат разплетени чрез целенасочени мерки. За справянето с тези причини спешно са необходими мерки и договаряне във всички области на политиката. Призовавам Комисията да отбележи съществен напредък в укрепването на селскостопанското производство в Европа и развиващите се страни. Да се спекулира със стоките, които са от жизненоважно значение за нас, и ние трябва да предприемем по-интензивни действия в тази посока.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Значителното покачване на цените на хранителните стоки през последните години се дължи не толкова на закона за търсенето и предлагането, а преди всичко на спекулации. Фактът е, че тези покачвания засягат предимно по-бедните хора, които трябва да харчат повече от половината от доходите си за храна. Недопустимо е някои да се възползват от глада на другите, без значение дали това се случва в Европа или в развиващите се страни.

Гражданите имат право на продоволствена сигурност, предпоставка за което е достъпа до здравословни хранителни продукти. За недостига на хранителни продукти има редица причини: някои от примерите, наред с други, са неправилното териториално устройство и политиките за подкрепа на селското стопанство, както и изменението на климата. Затова е изключително важно ЕС да подкрепи европейските земеделски стопани в усилията им да култивират земята си и да произвеждат необходимите хранителни продукти. Недопустимо е потребителите да плащат повече, производителите да печелят малко, докато спекулантите жънат печалби. В интерес на продоволствената сигурност от приоритет за ЕС трябва да е изменението на климата.

  Sandra Kalniete (PPE) , в писмена форма. – (LV) През последните няколко месеца се наблюдава рязко покачване на цените на хранителните продукти, в резултат на което броят на хората, живеещи на границата на бедността, бързо се увеличава. Положението в Европа не е толкова критично, тъй като доходите на нашите граждани са несравнимо по-големи от тези в развиващите се страни. Въпреки това избирателите ни също започват да усещат покачването на цените на хранителните продукти. Според статистиката на Световната банка, около 44 млн. души в развиващите се страни са изпаднали в бедност от миналия юни насам, тъй като цените на хранителните продукти в началото на 2011 г. достигнаха тези от 2008 г., когато покачването на цените на храните и горивата оказаха значително неблагоприятно въздействие върху бедността по света. Разбира се, световните цени на петрола оказват влияние върху цените на хранителните продукти, но не бива да забравяме, че през лятото на 2008 г. стойността на барел петрол беше 140 щатски долара, докато днес тя е около 100 щатски долара, което означава, че спекулациите в някаква степен са причина за покачването на цените. За да бъдат избегнати подобни ситуации за в бъдеще, държавите от Г-20 трябва да разработят механизъм, който да предотврати подобно покачване на цените и спекулации относно хранителните продукти. За да бъде постигнато това, трябва да обединим усилията си на международно равнище. Проблемът, породен от променливите цени на хранителните продукти, е поредното доказателството, че се нуждаем от силна и справедлива Обща селскостопанска политика, която осигурява равни условия за всички европейски земеделски стопани, така че нашите граждани да могат да получат висококачествени храни на приемливи цени.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) По отношение на въпроса с цените на хранителните продукти, бих желал да обърна внимание на две области. На първо място, както показва неотдавна проведен опит в моята страна, чрез леко манипулиране на общественото мнение може много лесно да се повлияе върху покачването на цените на хранителните продукти. Благодарение на прекупвачите, цената на захарта се повиши с повече от 10% за един ден в цяла Литва. Затова не можем да оставим цените на хранителните стоки от първа необходимост да се саморегулират. Може да бъдат приемани като инвестиции, чието управление изисква специфични познания, които производителите на селскостопански продукти (земеделските стопани) не притежават. Въпреки че свободното движение на стоки е един от основните принципи на функциониране на свободния пазар на ЕС, необходимо е да бъдат предприети по-строги мерки както на равнище на държави-членки, така и на равнище на ЕС, за да се ограничат спекулациите с храните и да се защитят правата на по-слабата половина – потребителите, дребните земеделски стопани и търговци – по отношение на големите преработватели и търговските центрове. На второ място, е тясната връзка между хранителните продукти и енергийните източници и взаимовръзката между техните цени. От една страна, с цел да се преборим с емисиите на парниковите газове, които предизвикват изменението на климата, ние насърчаваме използването на биогорива (и дори наложихме задължителни квоти за употребата им). От друга страна, отглеждането на растения за биогорива върху земеделски площи, вместо на култури за храна, е това, което повишава цените на хранителните продукти. Затова, въпреки че борбата с изменението на климата е една от приоритетните ни цели, трябва да намерим начин да не влияем върху цените на хранителните продукти, като например за производството на биогорива да използваме само земя, която никога няма да е подходяща за отглеждане на селскостопански продукти.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Резолюцията относно покачването на цените на хранителните продукти засяга констатацията, че цените на хранителните продукти непрекъснато се покачват. Това покачване е причината да призоваваме към вземането на спешни мерки за борба с манипулацията на цените. Климатичните явления са причина за това покачване на цените, която заслужава особено внимание; с други думи, нужно е по-добро управление на водите и почвите. Прякото въздействие върху населението на света от едно повишаване на цените на хранителните стоки, което може да доведе до бунтове и безредици, трябва също да насърчи лидерите на Г-20 да достигнат до споразумение относно пазарни мерки за борба със спекулацията.