Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2936(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

B7-0128/2011

Разисквания :

PV 15/02/2011 - 21
CRE 15/02/2011 - 20

Гласувания :

PV 17/02/2011 - 6.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0067

Разисквания
четвъртък, 17 февруари 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

7. Обяснение на вот
Видеозапис на изказванията
PV
  

Устни обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Pablo Zalba Bidegain (A7-0210/2010)

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE).(SK) Г-н председател, бих искал да се спра на вота, засягащ двустранната защитна клауза. Подкрепям приемането на регламента за прилагане на защитна клауза във връзка със свободната търговия между ЕС и Корея. Поддържам и всички предложения за изменения, в които се отправя призив към Комисията да проследи правилното и навременно изпълнение на този правен инструмент, за да се предотврати нанасянето на сериозна вреда на промишлените отрасли на Европейския съюз и да се вземат предвид законните интереси на държавите-членки, свързани с конкретното икономическо състояние на някои сектори на материалното производство.

Споразумението за свободна търговия ще засегне промишлените отрасли на държавите-членки по различен начин, поради което трябва да имаме възможност да прилагаме защитни мерки на регионално ниво в изключителни случаи. По мое мнение съответните региони трябва да имат възможност да прилагат мерки за предотвратяване на евентуално сериозно отрицателно въздействие върху регионалната икономика и заетостта.

 
  
  

Доклад: Robert Sturdy (A7-0034/2010)

 
  
MPphoto
 

  Claudio Morganti (EFD).(IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да подчертая факта, че миналата седмица шест важни държави-членки на Европейския съюз – Германия, Испания, Италия, Полша, Португалия и Франция, заявиха, че Европа не трябва да е толкова откровена.

Шестте държави призовават за по-ефективна и стратегическа защита на европейската външна търговия, защото на карта е заложено самото съществуване и развитие на европейския икономически и социален модел. Шестте държави посочват, че Европейският съюз е отворил 80% от пазара си за трети страни, а останалите развити икономики са отворили едва 20% от пазарите си. Ето защо се заявява, че съществуват несъответствия в международната търговия и понятието реципрочност трябва да се развие. Този проблем постави на колене много от нашите малки и средни предприятия, защото те страдат от нелоялна конкуренция, която ги лишава от възможността да бъдат конкурентни на пазарите.

Г-н председател, аз съм от Прато – град, който някога се считаше за една от най-важните текстилни области в Европа. Днес нелоялната конкуренция от Азия го превърна в призрачен град, защото бизнесът в Прато беше разорен напълно. Всички тези причини ме накараха да гласувам против споразумението.

 
  
  

Доклад: Ивайло Калфин (A7-0019/2011)

 
  
MPphoto
 

  Sergej Kozlík (ALDE).(SK) Г-н председател, в рамките на прегледа на бюджетните гаранции, предоставяни на Европейската инвестиционна банка от Европейския съюз, подкрепям най-вече онези елементи, които са предназначени да стимулират тази институция. Що се отнася до бъдещите перспективи, изключително важно е да се засили и да се използва по-добре външният мандат на банката в периода 2014–2020 г. по отношение на повишаване на обема на кредитите и подобряване на тяхното качество.

Подкрепям също така намерението да се позволи на ЕИБ да реинвестира сумите от погасяването на рисков капитал и специални кредити, свързани с предишни операции, в нови операции от същия вид в полза на държавите-партньорки. За да се подобри достъпът до финансови ресурси за по-бедните групи в държавите, отговарящи на изискванията за получаване на такова, незабавно трябва да бъдат отпуснати допълнителни безвъзмездни средства на ЕИБ в размер на 500 млн. евро за финансиране на микрокредити.

 
  
MPphoto
 

  Claudio Morganti (EFD).(IT) Г-н председател, гласувах против доклада, тъй като считам за неприемлив факта, че ние трябва да подкрепяме инвестиции в трети страни вместо да стимулираме инвестициите за европейските малки и средни предприятия, които наистина формират най-важната икономическа структура на Съюза. Аз съм твърдо против включването на Турция сред държавите в процес на присъединяване. Ще посоча факта, че Турция все още незаконно окупира част от територията на Кипър – държава-членка на ЕС.

Освен това няма гаранция за прозрачност, когато Европейската инвестиционна банка предоставя гаранции на Съюза и средства на трети страни. Бих искал да посоча, че европейските граждани допринасят за средствата на ЕИБ, поради което трябва да се даде приоритет на инвестициите в Европа. Много от инвестициите с подкрепата на ЕИБ са в държави, в които се наблюдават сблъсъци и въстания срещу различни режими.

Докладът предвижда да се разширят гаранциите на Съюза и за трети страни като Куба, които са известни с липсата на демокрация.

 
  
  

Препоръка: Robert Sturdy (A7-0034/2011)

 
  
MPphoto
 

  Cristiana Muscardini (PPE).(IT) Г-н председател, въпреки че дадохме категоричния си вот в полза на защитната клауза в доклада на г-н Zalba Bidegain, на когото още веднъж благодаря за отличната работа, с известно съжаление гласувахме с „въздържал се“ по отношение на споразумението за търговия с Корея. Сторихме го със съжаление, защото макар че това споразумение действително дава достъп на Съюза до един важен нов пазар и подготвя почвата за други търговски споразумения в бъдеще с други страни, икономически партньори на Европейския съюз, също така е вярно, че остават много съмнения и опасения. Тези съмнения и опасения касаят големи търговски сектори и по-специално автомобилната промишленост, а също така и текстилната промишленост и селското стопанство.

Въпреки че Европа все още не е формулирала регламента за обозначаване на страната на произход за изделия от държави извън Европейския съюз, продължаваме да предлагаме на определени страни привилегирован статут за внос на стоки в Европа, без да настояваме за въвеждането на правила за гарантиране на истинска равнопоставеност на дружествата или да изискваме информация за хората, които купуват тези стоки.

Фактът, че гласувахме с „въздържал се“, потвърждава, че подкрепяме един свободен пазар, който обаче включва необходимите гаранции, докато, от друга страна, се противопоставяме на сключването на търговски споразумения, които не гарантират в достатъчна степен спазването на правилата на конкуренцията.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) Г-н председател, Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея ще доведе до неизброими ползи за европейската промишленост, за стопанските организации, предприятията и наетите лица. То ще допринесе за цялостния икономически растеж и ще разкрие реални нови възможности за европейските стоки и услуги. Някои отрасли обаче ще бъдат изложени на допълнителна конкуренция, поради което ЕС следва да осигури ефективно проследяване на прилагането на споразумението, бързо решаване на споровете и последваща бърза защита на законните интереси на европейската промишленост и европейските предприятия.

Очевидно е, че строгото съблюдаване на трудовите, техническите и екологичните стандарти, както и на разпоредбите относно защитата на лоялната конкуренция, следва да се гарантира и от двете страни. Стоките и продуктите, които се пласират на европейския пазар, трябва да съответстват на всички стандарти на Европейския съюз и аз приветствам създаването на комисия за наблюдение в автомобилната промишленост, която би трябвало да спомогне за избягване на т.нар. скрит протекционизъм чрез нови технически пречки за търговията.

Ето защо подкрепям окончателното одобрение на въпросното споразумение, при условие че ще бъде създаден и механизъм за двустранна защита, за да се избегне нанасянето на евентуална сериозна вреда на промишлеността на държавите-членки или дори заплахата от такава вреда.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(GA) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на това споразумение; следях го от началото и изпитах задоволство от приемането му днес.

Миналата седмица, по време на семинар в Брюксел, един заслужаващ доверие икономист отбеляза, че това е едно от най-добрите споразумения за свободна търговия, сключвани някога от Европейския съюз. Същевременно той посочи, че 90% от тези договорености не струват и пукната пара. Какъвто и да е случаят тук, приветствам възможността, която споразумението предоставя по отношение на селскостопанските стоки и по-специално на уиски, свинско месо и млечни продукти. Надявам се, че ще се възползваме от тази възможност.

Чудесно е също така, че то съдържа и предпазна клауза. Защото ако нещата не се променят така, както би трябвало, можем да ги преразгледаме. Затова съм много доволен, че споразумението беше прието.

 
  
MPphoto
 

  Bendt Bendtsen (PPE).(DA) Г-н председател, мисля, че споразумението, което придоби окончателния си вид тук днес, е наистина великолепно и съжалявам единствено за това, че има някои хора, които считат, че биха могли да осигурят закрила на неефективни европейски предприятия, като кажат „не“ на това споразумение. Южна Корея е 15-ата по големина икономика в света и третата – в Азия. Пред нас ще се разкриват все по-добри възможности за износ. Имаме страна със солиден икономически растеж, с население от 50 милиона души и с растяща покупателна способност. Споразумението просто ще даде възможност на Европа в настоящия момент да стане още по-добра в някои сектори на услугите, в които сме изключително конкурентоспособни – сред тях са далекосъобщенията, екологичните услуги, транспорта на стоки и финансовите и правните услуги. Днес бих искал също така просто да посоча, че страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕФТА) имат споразумение за свободна търговия от 2006 г., което е довело, наред с други неща, до утрояването на износа на Норвегия за Южна Корея от 2006 г. насам. Ето защо това е много добро споразумение за Европа и затова гласувах в негова подкрепа.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0120/2011

 
  
MPphoto
 

  Pino Arlacchi (S&D). - (EN) Г-н председател, Европа би могла да направи много неща, за да подкрепи египетската демокрация, като едно от най-важните би било да се разглеждат събитията в Египет като част от истинска вълна на демократизация.


В течение на няколко седмици една тирания се срина, а с нея видяхме и сриването на редица стереотипи като теорията за сблъсъка на цивилизациите.

Няма никакъв сблъсък на цивилизациите в арабския свят днес – точно обратното. Египетските младежи излагат живота си на риск заради същите ценности, които поддържаме ние. Те показват, че демокрацията е универсален стремеж и че няма култури, религии или цивилизации, които са против нея.

Въпреки това днес е в действие множество от скептици и проповедници на страшния съд, които омаловажават или изкривяват значението на египетския преход към демокрация.

Хората се занимават с изказване на всякакви съмнения, като описват последните събития като „държавен преврат“, като че ли тези събития просто са прокарали пътя за ислямско правителство, което ще завърши като нова автокрация.

Ако искаме да помогнем на египетския народ, трябва да бъдем готови да се противопоставим на тези реакционни виждания за хода на историята.

 
  
MPphoto
 

  Adam Bielan (ECR).(PL) Г-н председател, Египет е важен икономически и търговски партньор на Европейския съюз. Много хора от Полша отиват редовно на почивка в Египет. През последните седмици станахме свидетели на национално въстание в Египет, което доведе до оставката на президента Мубарак след 30 години авторитарно управление. Винаги е правилно, когато волята на народа надделее, и египтяните заслужават признание за своята победа. Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция и така изразих моята надежда за бързо стабилизиране на политическата ситуация в Египет и по-нататъшно развитие на добри взаимоотношения със страните от Европа. Неотдавна станахме свидетели на срамни събития, свързани с дискриминацията срещу християните копти, и това прави съсредоточаването на дипломатическите усилия на ЕС върху стабилизирането и законността и реда в Египет съществено условие за правилното развитие на взаимоотношенията. Важно е също така да се положат всички усилия, за да се осигури предстоящите избори да протекат по начин, който не предизвиква критика и който отговаря на демократичните стандарти.

 
  
MPphoto
 

  Bernd Posselt (PPE). (DE) Г-н председател, ние подкрепяме ентусиазирано движението за демокрация в Египет, но е важно да се разбере, че свободните избори не са достатъчни. Необходим ни е цялостен подход, за да се предоставят перспективи на хората – един вид план за Средиземноморието, „план Маршал“ за Северна Африка и Египет. Това ще включва предоставяне на социални перспективи на хората, укрепване на образователната политика, укрепване на малките и средните предприятия, осигуряване на борба срещу престъпността и корупцията и преди всичко започване на тясно сътрудничество в областта на енергийната политика, където в областта на слънчевата енергия Северна Африка и Европа могат да си предложат много една на друга.

Все още ни предстои да завършим реалните важни задачи. Демократите на Египет завършиха първата фаза от работата; сега е наш ред да отговорим подобаващо.

 
  
MPphoto
 

  Traian Ungureanu (PPE). - (EN) Г-н председател, ситуацията в Египет продължава да се развива, но в каква посока?

Макар че правилно изразихме нашата подкрепа за народното желание за отворено общество, трябва да осъзнаем сложните и все още нерешени проблеми на Египет и Близкия изток. Ситуацията в Египет може да бъде адекватно описана като бунт в очакване на революция. Едно ново поколение донесе новости в Египет, но уменията в социалните медии не са достатъчни. Египет все още е затънал в изостаналост, антисемитизъм и екстремистки практики.

На ЕС му предстои да формулира подходяща политика по отношение на новите събития в Северна Африка. Египет се нуждае от нашата подкрепа, но ние се нуждаем от Египет, управляван от закона и човешкото достойнство. Нашата задача едва започва. Да не забравяме последното послание, което дойде от Иран, където парламентът шумно призова за екзекутирането на лидерите на опозицията. Това доказва, че трябва да бъдем добре подготвени и да отстояваме позициите си.

 
  
MPphoto
 

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). - (FI) Г-н председател, предложението за резолюция е уместно и то заема позиция в подкрепа на демократичните и мирните сили на промяната. Въпреки това, може би си струва да си припомним и да признаем, че в продължение на 30 години ЕС и Западът подкрепяха Мубарак. За ЕС важна беше стабилността. Това означава равновесие и доставки на нефт и освен това фактът, че бяха направени пари от търговията с оръжие. Сега ЕС иска да намери начини, включително финансови мерки, за засилване на своята подкрепа за действащите лица в гражданското общество и в Египет, и в други недемократични страни в Африка и арабския свят.

Считам, че донякъде е неуспех, че резолюцията не споменава търговията с оръжие между страни от ЕС и Египет и други недемократични страни. Търговията с оръжия следва да бъде в съответствие с международните споразумения за правата на човека и договорите за хуманитарна помощ.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) Г-н председател, Египет е в началото на процеса на своята демократизация. Считам, че всички жертви, които загубиха живота си по време на революцията, следва да бъдат изкупени чрез положителен напредък към демокрация. Европа определено трябва да помогне на Египет в това и считам, че ще намерим начин да предотвратим тръгването на Египет в посока на тоталитаризъм например чрез крайна стъпка към войнстващо мюсюлманско движение, което не спазва демократичните правила и което би попречило на демократичните избори и реализирането на гражданското общество. Считам, че Египет ще поддържа своите международни договори със съседите си, включително Израел, дори при тези нови условия и че ще бъде общество, което се отнася справедливо към всички свои членове, включително немюсюлманите и християните.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0129/2011

 
  
MPphoto
 

  Bernd Posselt (PPE).(DE) Г-н председател, предложението за резолюция представлява още една важна стъпка в правилната посока, но нищо повече. Както предложи членът на Комисията Хаан обаче, хората вече говорят за стратегия за региона на река Дунав, а не за Дунавска стратегия, защото не става въпрос за почистване на реката – колкото и важно да е това – а става въпрос за сътрудничество в един голям регион, който се простира от Бавария и Баден-Вюртемберг на територията на бивша Австро-Унгария и в големи части на Балканите. Доволен съм, че по наше искане Бохемия и Словения също бяха включени, въпреки че те не са разположени непосредствена на река Дунав.

С тази цел аз също така бих искал в бъдещите проекти да се включи и основната железопътна линия от Страсбург до Братислава и Будапеща, TEN 17, и други проекти, които може да не се намират директно на Дунава, но които я пресичат постоянно и са от стратегическо значение за Дунавския регион. Особено приветствам членове 36 до 40, които се отнасят до културата и участието на гражданското общество, защото без тях стратегията за региона на река Дунав няма да има успех.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0101/2011

 
  
MPphoto
 

  Adam Bielan (ECR).(PL) Г-н председател, от много години вече е ясно, че правната система в Русия нерядко е в противоречие с нормите на международните конвенции и правата на човека. Повечето от делата пред Съда на Европейския съюз и тук, в Страсбург, са срещу Русия. Ето защо независимостта на руската съдебна система буди големи съмнения. Неотдавнашните събития, като например процесът срещу Ходорковски и задържането на демонстранти, са недвусмислени примери за това. Мистериозните убийства и побои само допълнително усилват впечатлението, че Русия е държава на беззаконието.

Надявам се, че предложението за резолюция, което приехме днес, ще улесни представителите на структурите на Европейския съюз в разглеждането на тези чувствителни въпроси в своите дипломатически отношения с Русия. Бих искал да изразя своето безпокойство по отношение на руските органи във връзка с драматичното положение с правата на човека и с ограниченията, наложени на гражданското общество там. Призовавам международните институции да окажат дипломатически натиск върху руските органи за възвръщането на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и гражданските права в Русия.

 
  
MPphoto
 

  Tunne Kelam (PPE). - (EN) Г-н председател, гласувах в подкрепа на тази резолюция. Въпреки това, в резултат на компромиси, параграф 8 стана твърде неясен и необвързващ.

Европейският съюз трябва да предприеме конкретни мерки, за да покаже, че има сериозно отношение към необходимостта от истинско подобряване на положението с принципите на правовата държава в Русия.

Трябва да се поддържат икономическите и политическите отношения, но същевременно и да се изпрати ясно послание към длъжностните лица, считани за отговорни за тежки нарушения на законите, че тези лица не са желани в европейските столици и туристически курорти.

На фона на всичко това не считам за уместно президентът Медведев да бъде официално поканен да държи реч пред Европейския парламент, докато не изпълни своите обещания за подобряване на положението с принципите на правовата държава в Русия.

 
  
MPphoto
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). - (EN) Г-н председател, приветствам факта, че най-сетне приехме резолюцията относно този особено важен въпрос. От много години наблюдавам отблизо политическите промени и положението с принципите на правовата държава в Русия. Съвсем наскоро, през септември миналата година, имах възможност да посетя Русия с една официална делегация на подкомисията по правата на човека.

По време на посещението имах възможност непосредствено да наблюдавам как се зачитат принципите на правовата държава в Русия, докато присъствах на процеса срещу бившия директор на „Юкос“, Михаил Ходорковски, и неговия съдружник, Платон Лебедев. Процесът срещу Ходорковски и Лебедев е само най-съмнителният от множество примери за избирателното прилагане на принципите на правовата държава в Русия, което означава, че тя не е истинска правова държава. Ако Русия иска да бъде стратегически партньор на Европейския съюз, тя трябва да следва път на всестранно модернизиране. Всеки план за модернизиране би се провалил, ако правовата държава не бъде енергично развивана в Русия.

 
  
MPphoto
 

  Bernd Posselt (PPE).(DE) Г-н председател, слабите признаци за наченки на правова държава в Русия изчезват, а държавата не само че не постига напредък, а дори се връща назад. Човекът, отговорен за това, е г-н Путин. Именно той способства за това изопачаване на принципите на правовата държава. Трябва да осъзнаем, че той не е решението на проблема, а по-скоро основна част от проблема. На президента Медведев все още предстои да докаже – и тук съм съгласен с г-н Kelam – че той е не само обаятелното лице на г-н Путин – малко по-дружелюбното лице – но и че наистина се старае или че е в състояние да утвърди в по-голяма степен принципите на правовата държава в тази държава-членка на Съвета на Европа, която все пак е длъжна да гарантира зачитане на принципите на правовата държава по силата на Европейската конвенция за защита на правата на човека.

В този смисъл трябва да бъдем особено критични; естествено, трябва да поддържаме диалог, но също и да гарантираме зачитането на принципите на правовата държава. Потресаващо е, че съдът, издал присъда срещу г-н Ходорковски, сега публично заявява, че Москва е наредила да бъде спусната тази присъда. Това няма нищо общо с принципите на правовата държава.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0097/2011

 
  
MPphoto
 

  Ramona Nicole Mănescu (ALDE).(RO) Г-н председател, гласувах за предложението за резолюция. Понеже в окончателния текст не се споменава ролята на политиката на сближаване обаче, аз подписах изменение към текста, заедно с колегите ми от другите политически групи, което също беше гласувано днес.

Структурните фондове и основните принципи на политиката на сближаване като интегриран подход, многостепенно управление и реално партньорство са ключови елементи за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“, което също така означава, че те трябва да бъдат напълно интегрирани в нея. Съгласна съм, че е необходима амбициозна социална програма, която да включва борбата с бедността и социалното изключване. За да можем да създадем устойчиви работни места обаче трябва да разполагаме преди всичко с конкурентоспособна икономика, което е точно ролята на политиката на сближаване. Ето защо, ако продължаваме да не обръщаме нужното внимание на политиката на сближаване, ще установим провала на стратегията „ЕС 2020“ през следващите години.

 
  
MPphoto
 

  Cristiana Muscardini (PPE).(IT) Г-н председател, все още ще трябва дълго да търпим щетите, причинени от финансовата криза. Ограниченията на реалната икономика, причинени от финансови злоупотреби, трябва да бъдат премахнати възможно най-бързо, за да се даде възможност на единния пазар да възобнови развитието си.

Стратегията „Европа 2020“ не ни се струва най-подходящата за постигане на растежа, на който се надяваме. Структурните пречки – като слабото управление, междуправителствения метод в сравнение с общностния метод, процентните и количествени цели, аналогични на използваните в старите съветски петилетки, и програмните прогнози, за които няма гаранция, че някога ще бъдат постигнати – ми напомнят на всички преживени провали, от които лисабонският няма да бъде последният, без да осъзнаваме, че абсолютните ни приоритети трябва да бъдат създаването на работни места и справянето с безработицата.

Необходим е тласък, усилия и стимули, които за съжаление не намирам в предложената стратегия. Мото трябва да стане „либерализирането“, но също така е от решаващо значение да се определят правила за предотвратяване на създаването или укрепването на монополи и да се гарантира, че ползите са за гражданите и икономиката като цяло, а не за някоя финансова или политическа група, която е по-безскрупулна от другите.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0114/2011

 
  
MPphoto
 

  Pino Arlacchi (S&D). - (EN) Г-н председател, бързото покачване на цените на хранителните продукти е тежест за бедните в развиващите се страни, които харчат около половината от доходите на своите домакинства за храна.

Това налага съгласуван отговор от страна на международната общност. Безрезервното участие на ЕС по въпросите, засягащи световната продоволствена сигурност, е крайно наложително. Одобрената днес резолюция е първата стъпка в правилната посока.

Резолюцията гласи, че правото на храна е основно право на човека и отправя няколко полезни препоръки. Въпреки това ние трябва да излезем с нови предложения. Трябва да променим аспектите на политиките в областта на международната помощ на ОСП, които не съответстват на поставената цел за увеличаване на световното производство на храни, вземайки предвид изцяло опасенията, свързани с околната среда, продоволствената сигурност и трудовите стандарти.

 
  
MPphoto
 

  Marek Józef Gróbarczyk (ECR).(PL) Г-н председател, хранителните продукти са и от стратегическо значение за Европейския съюз. Хранителните продукти трябва да се произвеждат, което ги прави важни и за пазара на труд. Бих искал да обърна по-специално внимание на една промишленост, която, наред с други, също е източник на хранителни продукти – риболовът. Риболовът като промишленост снабдява пазара на ЕС и световния пазар със значително количество хранителни продукти. Европейският съюз обаче е най-големият вносител на рибни продукти от други части на света. Прекомерната либерализация на този пазар може да доведе до неговия срив, като последица от това ще е загубата на този източник на хранителни продукти в Европа. Следователно следва да се обърне внимание на този аспект на общата политика.

 
  
MPphoto
 

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). - (FI) Г-н председател, това е един изключително важен въпрос. В момента по света има един милиард гладуващи. Откакто ЕС си постави за цел да премахне глада и бедността, нещата всъщност тръгнаха в обратната посока.

Гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция и се надявам, че върховният представител на ЕС баронеса Аштън ще направи продоволствената сигурност, заедно с всички нейни аспекти, един от приоритетите на външната политика на ЕС. Парламентът и ЕС като цяло очевидно също следва да я подкрепят в това начинание. Важно е хората да имат храна, да могат да си позволят да си купят храна, както и че тук, в ЕС, ние трябва да очевидно да обсъдим и необходимостта да се сложи край на скандалите, свързани с хранителните продукти.

 
  
MPphoto
 

  Jarosław Kalinowski (PPE).(PL) Г-н председател, един милиард хора по света гладуват. През 2008 г. покачването на цените на храните предизвика безредици в 30 страни. Днес се намираме в подобна ситуация. Тази ситуация е предизвикана и от общата икономическа криза и сега е дори още по-необходимо да се положат общи усилия за намиране на задоволителен начин за разпространяването на хранителни продукти в световен мащаб.

Цените на хранителните продукти се покачват, печалбите на земеделските стопани намаляват. Върху това също трябва да се наблегне много сериозно. За съжаление, Европейският съюз забрави, че Общата селскостопанска политика по принцип е политика, която има за цел да гарантира предлагането на висококачествени храни на подходящи цени на всички европейски потребители, с гаранция за прилична печалба за земеделските стопани. Не трябва да позволяваме допълнително премахване на инструменти, които регулират пазара и поддържат запасите на подходящите високи нива, включително и запасите от зърнени култури. Важно да се сложи край и на спекулативните практики на пазара. Осъдително е капиталови групи да осъждат на глад милиони хора по целия свят.

 
  
  

Писмени обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Pablo Zalba Bidegain (A7-0210/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като защитната клауза дава възможност за повторно налагане на ставката за най-облагодетелствана нация, когато вносът се осъществява при дотолкова увеличен обем – било то в абсолютно изражение или спрямо производството на вътрешния пазар – че би могъл да причини вреда на промишлеността на Европейския съюз, която е в пряка конкуренция с вносните продукти. Поради това съм съгласен с въвеждането на тази предпазна клауза и припомням, че след приемането на Договора от Лисабон Европейският парламент има правомощия за съвместно вземане на решения със Съвета. Един действащ регламент би трябвало да послужи като гаранция, в случай че споразумението за свободна търговия с Република Корея се провали.

 
  
MPphoto
 
 

  Marta Andreasen (EFD), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на доклада на Zalba Bidegain относно двустранната защитна клауза в Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Южна Корея, защото тя осигурява адекватна защита на увеличението на търговията с Корея в резултат на Споразумението за свободна търговия. Механизмът за двустранна защита ще позволи на ЕС отново да наложи предишната ставка на митата за най-облагодетелствана нация, ако поради това споразумение възникне дори само заплаха за нанасяне на вреда на нашата промишленост. Това Споразумение за свободна търговия разкрива възможности за увеличаване на достъпа на нашия сектор на услугите, на селското ни стопанство и на материалното ни производства до големия и разрастващ се корейски пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  Antonello Antinoro (PPE), в писмена форма. (IT) Този вот е изключително важен за новата стратегия на Европейския съюз за международната търговия. Всъщност Споразумението за свободна търговия с Южна Корея е първият пример за ново поколение споразумения, с които се цели намаляване на търговските и нетърговските препятствия и разширяване на перспективите за инвестиране в страната партньор. Още след подписването му през октомври 2009 г. споразумението беше посрещнато с яростни критики от европейската автомобилна индустрия, която считаше, че е силно ощетена от някои клаузи, в които се правят отстъпки на корейския партньор, и по-специално тези за възстановяването на митата.

Тези опасения вече са отчасти разсеяни, не на последно място благодарение на работата на Парламента по регламента относно защитната клауза, приложен към споразумението и на разяснението от страна на южнокорейското правителство за измененията в националното законодателство във връзка с въглеродните емисии. Затова днес потвърдихме вота на Комисията по международна търговия, за да се даде възможност за приключване на процедурата, при положение че Съветът вече е дал съгласието си.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) На 23 април 2007 г. Съветът оправомощи Комисията да започне преговори с Република Корея с цел сключване на Споразумение за свободна търговия между ЕС и Корея. Споразумението включва двустранна защитна клауза, която дава възможност за повторно налагане на ставката за най-облагодетелствана нация, когато в резултат на търговската либерализация вносът се осъществява при дотолкова увеличен обем и по такъв начин, че причинява или е възможно да причини сериозна вреда на промишлеността на ЕС, която произвежда сходен или пряко конкурентен продукт. За да могат тези мерки да влязат в сила, защитната клауза трябва да се включи в правото на ЕС, не на последно място защото е необходимо да се уточнят процедурните аспекти на налагането на защитните мерки, както и правата на заинтересованите страни. Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета, което разглеждаме, представлява правният инструмент, необходим за прилагането на защитната клауза от Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея. Бих наблегнала, че законодателната работа по настоящия регламент следва да се ограничи до аспектите, свързани с неговото прилагане, като се избягва едностранното изменяне на съществени елементи на Споразумението или приемането на мерки, които са в разрез с неговия дух. Например не следва да се изменя видът защитни мерки, срокът на прилагането им или периодът, през който може да се прибягва до тази защитна клауза.

 
  
MPphoto
 
 

  David Campbell Bannerman (ECR), в писмена форма. (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) настоява страната да напусне Европейския съюз и да запази дружески търговски отношения с него на базата на споразумение за свободна търговия между Обединеното кралство и ЕС, подобно на това с Швейцария и Норвегия, които са извън Съюза. Гласувах в подкрепа на Споразумението за свободна търговия между Южна Корея и ЕС, защото то може да послужи като модел и образец за бъдещо споразумение за свободна търговия между Обединеното кралство и ЕС и защото демонстрира, че може да се получи достъп до ЕС за осъществяване на безмитна и изгодна търговска дейност, без Обединеното кралство (или Южна Корея) да е член на ЕС. Това е особено валидно в случая с Обединеното кралство, което би било най-големият самостоятелен търговски партньор на ЕС. Вероятно едно споразумение за свободна търговия между Обединеното кралство и ЕС би било просто точно копие на действащите търговски договорености с Обединеното кралство като член на ЕС, поради което ще са нужни много по-малко преговори (например за намаляване на митата), отколкото при споразумението с Южна Корея.

 
  
MPphoto
 
 

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD), в писмена форма. (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) желае да напусне Европейския съюз и да запази приятелски търговски отношения с него чрез споразумение за свободна търговия между Обединеното кралство и ЕС, подобно на това с Швейцария и Норвегия, които не са членки на ЕС. Гласувах в подкрепа на това Споразумение за свободна търговия между Южна Корея и ЕС, защото то може да послужи като модел и образец за бъдещо споразумение за свободна търговия между Обединеното кралство и ЕС и защото демонстрира, че може да се получи достъп до ЕС за осъществяване на безмитна и изгодна търговска дейност, без Обединеното кралство (или Южна Корея) да е член на ЕС. Това е особено валидно за Обединеното кралство, което е най-големият самостоятелен търговски партньор на ЕС. Вероятно едно споразумение за свободна търговия между Обединеното кралство и ЕС би било просто точно копие на съществуващите търговски договорености с Обединеното кралство като член на ЕС, поради което ще са нужни много по-малко преговори (например за намаляване на митата) от тези с Южна Корея.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото считам, че двустранната защитна клауза може да гарантира, че промишлеността в Европейския съюз, която произвежда сходни или пряко конкурентни продукти, няма да претърпи вреда в резултат на търговска либерализация от страна на Република Корея. Тази клауза би трябвало да действа и като средство, на което европейската промишленост да може да разчита за предотвратяване на сериозни загуби или за да й даде възможност да се адаптира към неблагоприятни условия, дължащи се не колебливостта на международния пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Във връзка с приключването на процеса по приемане на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Корея, Европейската комисията изготви предложение за регламент относно защитна клауза, която би осигурила повторното въвеждане на митата, ако съответният отрасъл бъде изложен на сериозен риск поради увеличен внос на конкретен продукт. Броят на измененията, на които е обект предложението на Комисията, изглежда отразява известна липса на яснота на формулировката, както и желанието на членовете на Парламента да защитят различни интереси.

Надявам се, че резолюцията, която приехме днес, ще допринесе за подобряването на първоначалния текст и че Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Корея ще бъде въведено по начин, който позволява значително увеличение на търговията между двата пазара, каквито са очакванията. Надявам се, че гореспоменатото споразумение ще бъде изгодно и че прилагането на защитната клауза – която, надяваме се, ще бъде ясна и ще може да функционира ефективно при необходимост – никога няма да се наложи.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Този доклад засяга предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета, което се отнася до двустранната клауза в Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Корея. Това споразумение е сключено на 15 октомври 2009 г. и включва защитна клауза, гарантираща повторното въвеждане на митата, когато вносът се увеличи до такава степен, че да причини вреда на промишлеността в Европейския съюз (ЕС), която произвежда конкурентни продукти. За да може да се прилага тази мярка, тя трябва да бъде включена в законодателството на Европейския съюз. Надявам се, че клаузата ще бъде ефективна и че ще може да се прилага с минимум бюрокрация. Приветствам приемането на това предложение, с което се въвеждат по-големи гаранции за европейските предприятия и се надявам, че Европейският съюз ще получава периодични доклади, за да може да оценява съответствието със защитните механизми.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Нашата позиция при гласуването на този доклад следва да се разглежда в светлината на изключително негативната оценка, която дадохме на подписването на това споразумение за свободна търговия. Въвеждането на тази клауза е преди всичко признание за опустошителните последици от либерализацията и дерегулацията, които се насърчават от споразумението. Нещо повече, тя не елиминира опасностите и тревогите, с които е свързано и които поражда това споразумение по отношение на бъдещето на различните сектори на стопанска дейност, особено в някои държави-членки, като например Португалия, и в регионите, които в най-голяма степен зависят от тези сектори. Конкретната цел на двустранната клауза е да се даде възможност на ЕС отново да наложи митата за най-облагодетелствана нация, ако бъде доказано, че либерализацията вследствие на споразумението би могла да доведе до сериозна вреда за промишлените отрасли на ЕС.

Имаме сериозни съмнения дали този механизъм ще бъде достатъчен, за да се защитят малките производители или малките и средните предприятия, за които ще бъде много трудно да се задържат на повърхността на един либерализиран пазар; за да се предотврати рязкото свиване на производствения им капацитет, а оттук и загубата на много работни места. От голямо значение е, че се създава възможност за мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, за да се смекчи въздействието от това споразумение. Решението трябва да бъде да се предотвратят очакваните понастоящем последици, а не да се преодоляват те по този начин.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. (DE) Вотът на Европейския парламент в подкрепа на доклада на г-н Zalba Bidegain относно двустранните защитни клаузи е важна стъпка по отношение на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея. Бих искала да благодаря на докладчика за участието му в тристранните преговори между Парламента, Съвета и Комисията и да подчертая значението на тези защитни клаузи за европейската икономика. Те позволяват временно повишаване на митата, за да се защити европейската икономика срещу прекомерно нарастване на вноса. Напълно подкрепям тези защитни клаузи и затова гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) По време на това заседание Парламентът изрази мнението си за Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея и прие доклада относно двустранната защитна клауза на споменатото споразумение. Мнението и вотът ми по последното са положителни. Фактът, че подкрепих доклада обаче не ми пречи да споделя съвета, че следва да се обърне по-голямо внимание на селскостопанския сектор. Всъщност за Корея се знае, че там продължават да са в сила някои закони, съдържащи големи фитосанитарни ограничения, което създава сериозни спънки за нашите земеделски стопани. Би било полезно да се актуализират защитните клаузи и в това отношение, защото макар да е факт, че търговията със селскостопански продукти с Корея възлиза приблизително на 1 милиард евро годишно, също така вярно е, че премахването или поне ограничаването на тези пречки би ни позволило да защитим нашите стоки и земеделски производители по възможно най-добрия начин. В противен случай те могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, в сравнение с корейските им колеги.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Приветствам този регламент, който включва двустранна защитна клауза в Споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея, която дава възможност за повторно налагане на ставката за най-облагодетелствана нация, когато в резултат на търговската либерализация вносът се осъществява при дотолкова увеличен обем, в абсолютно изражение или спрямо производството на вътрешния пазар, и по такъв начин, че причинява или е възможно да причини сериозна вреда на промишлеността на Съюза, която произвежда сходен или пряко конкурентен продукт. За да бъдат ефективни мерките, тази защитна клауза трябва да бъде включена в законодателството на Европейския съюз, не на последно място поради необходимостта да бъдат определени процедурните аспекти на налагането на защитни мерки, както и правата на заинтересованите страни. Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета, за което гласувах, представлява правният инструмент за прилагане на защитната клауза на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) На 23 април 2007 г. Съветът оправомощи Комисията да започне преговори с Република Корея с цел сключване на Споразумение за свободна търговия (ССТ) между Европейския съюз (ЕС) и тази страна. Споразумението беше парафирано на 15 октомври 2009 г. Включената в това споразумение двустранна защитна клауза, която дава възможност за повторно налагане на ставката за най-облагодетелствана нация, когато в резултат на търговската либерализация вносът се осъществява при дотолкова увеличен обем, в абсолютно изражение или спрямо производството на вътрешния пазар, и по такъв начин, че причинява или е възможно да причини сериозна вреда на промишлеността на Съюза, която произвежда сходен или пряко конкурентен продукт, е много важна за поддържането на здравословна конкуренция, която не вреди на никоя от страните.

За да се постигнат практически резултати обаче, споменатата по-горе защитна клауза трябва да бъде включена в законодателството на Европейския съюз, тъй като е необходимо да се уточнят не само процедурните аспекти на прилагането на защитните мерки, но и правата на заинтересованите страни. Разглежданото предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета представлява правен инструмент за прилагане на защитната клауза на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. (ES) Мисля, че двустранната защитна клауза в Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея не е достатъчна и няма да се справи ефективно с катастрофалните и драматични последици, които ще настъпят в резултат на подписването на Споразумението за свободна търговия. Различни отрасли на икономиката, като например текстилната промишленост и селското стопанство, ще понесат сериозни щети в резултат на това споразумение и самият факт, че трябва да се включи тази клауза, е доказателство за това. Така че не мога да подкрепя този инструмент, защото макар да смятам, че той би могъл да смекчи малка част от отрицателните последици от подписването на Споразумението за свободна търговия, на което се противопоставям, считам, че той е недостатъчен и неефективен.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Споразумението за свободна търговия между ЕС и Северна Корея съдържа двустранна защитна клауза, която дава възможност за повторно налагане на ставката за най-облагодетелствана нация, когато в резултат на либерализация на търговските потоци даден продукт се внася в дотолкова увеличен обем, в абсолютно изражение или спрямо производството на вътрешния пазар, и по такъв начин, че причинява или е възможно да причини сериозна вреда на стопански отрасъл в ЕС, който произвежда сходни или пряко конкурентни стоки. Докладът съдържа важни предложения за гарантиране на реалната възможност за прилагане на тази защитна клауза в сериозни случаи, за да се избегне нанасянето на значителни вреди на промишлеността на ЕС. Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Според мен докладът относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на двустранната защитна клауза на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея е важен инструмент, предназначен за защита на европейското производство в сектори, които понастоящем са застрашени от сериозни трудности поради увеличаване на вноса от Корея. При това положение, което е последица от влизането в сила на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея, следва да се предвиди постепенно и пълно премахване на всички митнически бариери на двустранна основа. Ето защо гласувах в подкрепа на това предложение, тъй като приемането му е необходимо условие за влизането в сила на гореспоменатото споразумение, планирано за 1 юли 2011 г. Защитата на споразуменията за свободна търговия между двете страни е от съществено значение за увеличаване на стоките, произведени в Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото считам, че включването на двустранна защитна клауза в Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз (ЕС) и Корея е много положително. Тази клауза дава възможност за повторно налагане на ставката за най-облагодетелствана нация, когато в резултат на търговска либерализация вносът се осъществява при дотолкова увеличен обем, в абсолютно изражение или спрямо производството на вътрешния пазар, и по такъв начин, че причинява или е възможно да причини сериозна вреда на промишлеността на Съюза, която произвежда сходни или пряко конкурентни продукти. Надявам се, че окончателният проект на този механизъм ще бъде ясен и че влизането му в сила ще бъде лесно и без бюрокрация. Надявам се, че Европейската комисия ще следи прилагането на това споразумение и ще проверява съответствието със защитния механизъм.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Дълбоко съжаляваме, че членовете на Европейския парламент одобриха безрезервно това проблематично търговско споразумение. Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея, което ще има големи последици, създава опасен прецедент за бъдещата търговска политика на ЕС, като стига много по-далеч от обикновеното премахване на тарифите с включването на разпоредби за широк достъп до пазара за сметка на социалните и екологичните стандарти.

С една от особено противните разпоредби в споразумението ЕС успя да принуди Корея да внесе манипулативни промени в правилата си за автомобилните емисии на CO2, за да даде възможност на европейските производители на автомобили да изнасят за Корея повече големи коли, гълтащи много бензин. Това „извиване на ръце“ от страна на ЕС, което оказа отрицателно влияние върху цялостната екологосъобразност на корейските правила за автомобилните емисии, е чисто и просто скандално. По-лошото е, че ЕС се опитва да извърти тази екологична „вратичка“ по такъв начин, че да се даде възможност на мудните европейски производители на автомобили да водят „лоялна конкуренция“ на корейския пазар с по-малките, по-екологосъобразни и по-ефективни корейски коли.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Подкрепих този доклад, защото смятам, че двустранната защитна клауза на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея е ефективно средство за защита на европейското производство. Всъщност прогнозите са, че с влизането в сила на това споразумение през юли тази година вероятно европейският вътрешен пазар ще попадне в затруднено положение. Постепенното премахване на митническите бариери на двустранна основа на практика ще доведе до значително увеличение на вноса от Корея. Със задоволство отбелязвам, че ще има възможност за въвеждане на конкретни мерки, дори когато нарастването на вноса в Европа е съсредоточено само в определени области. С тази разпоредба се дава отговор на искането на Италия да се въведе истинска „регионална защитна клауза“, приложима само в някои райони на Европейския съюз. Днес самоизолацията ни от международния пазар е само празна надежда – освен че е невъзможна, тя би била и вредна. Това предполага обаче, че всяко отваряне трябва да бъде балансирано и постепенно и да се отчитат вътрешните изисквания на Европейския съюз. Защитата на работните места остава приоритет за Европа, както и качеството на стоките, които се пускат на пазара. Изграждането на икономически отношения, изгодни и за двете страни, ще бъде възможно само ако са изпълнени тези два основни критерия.

 
  
MPphoto
 
 

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. (IT) Ние подкрепяме двустранната защитна клауза на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея, защото с нея се смекчават вредните последици от този документ. Целта на тази клауза е да се създаде възможност за временно блокиране или повторно прилагане на митническите тарифи, ако се прецени, че търговската либерализация е нанесла сериозна вреда на промишлената ни система.

Защитната клауза може да се прилага само в продължение на максимум 10 години от премахването на митническите тарифи. Въвеждането на тази клауза, разбира се, не може да ни накара да променим вота си против текста на Споразумението за свободна търговия, който във всички случаи ще доведе до тежки икономически щети за нашите предприятия.

 
  
MPphoto
 
 

  Tokia Saïfi (PPE), в писмена форма.(FR) По същия начин, както подкрепих Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея, аз дадох гласа си в полза на предложението за регламент за прилагане на двустранната му защитна клауза. Според мен тя е жизненоважно допълнение към споразумението, тъй като гарантира повторното въвеждане на митата в случай на вредно нарастване на вноса на конкретен продукт и в този смисъл отчита опасенията, които изразихме по време на разискванията, проведени преди неговото сключване, през септември 2009 г. Повторното налагане на ставката за най-облагодетелствана нация може да бъде поискано от държавите-членки, от Европейския парламент или от европейски сдружения, представляващи съответния отрасъл, като по този начин се осигурява реална възможност за реакция на дружествата.

 
  
  

Доклад: Ивайло Калфин (A7-0019/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам за този регламент заради внесените в новото решение елементи. Европейската инвестиционна банка може да инвестира в изключително важни за Европейския съюз проекти, по-конкретно в борбата с изменението на климата, в развитието на социална, икономическа и екологична инфраструктура, както и в развитието на местния бизнес-сектор. Друг аспект от регламента, който според мен е подходящ, е фактът, че ЕИБ може да подкрепи присъствието на ЕС в трети държави чрез преки чуждестранни инвестиции, които спомагат за насърчаването на нови технологии и знания. Считам за уместно обаче да се преразгледат годишните оценки по отношение на достъпа до заеми, за да се насърчи прозрачността и да се ускорят бюрократичните процедури. Накратко ЕИБ може да допринесе за постигане на целите на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие. Надеждното и балансирано разпределение сред регионите по отношение на отпускането на финансиране е от решаващо значение. Малките и средните предприятия са добър начин за стимулиране на икономиките и водене на борба с безработицата.

 
  
MPphoto
 
 

  Marta Andreasen (EFD), в писмена форма. (EN) Гласувах против доклада на г-н Калфин за предоставяне на гаранции от ЕС на ЕИБ за загуби по заеми и гаранции за проекти, осъществявани извън Европейския съюз. Не съм доволна от нивото на прозрачност при отпускането на кредити за МСП чрез посреднически финансови институции. Не е достатъчно само ЕИБ да знае кой получава тези средства. Това са много големи кредити, които уж се използват за разширяване на политиката на ЕС в чужбина, и данъкоплатецът, който е истинският гарант, има право да знае кои са получателите. Някои от тези заеми се използват за достойни каузи, но в днешни времена данъкоплатците трябва да знаят какво се прави от тяхно име и защо.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този доклад, защото считам, че е важно ЕС да подкрепи ЕИБ с цел да разшири финансирането на инвестиционни проекти в трети страни за постигане на целите външната политика на Европейския съюз. Активирането на мандата от 2 млрд. евро за финансиране на мерки за борба с изменението на климата предлага значителен потенциал за подпомагане на страните от Източното партньорство, като например Република Молдова. Република Молдова е най-бедната страна в Европа и всяка година е силно засегната от наводнения, които водят до значителни загуби. Следователно разработването на проекти на ЕС в тази страна съвпада изцяло с приоритета на Съюза за изкореняване на бедността. Освен това, ние трябва да подкрепим усилията за реформи, които страната предприе напоследък. В същото време съгласно член 21, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз основната цел на външната политика на ЕС е независимостта. Енергийната независимост на ЕС ще бъде гарантирана от изпълнението на проекта „Набуко“. Следователно развитието на икономическите и политически отношения с основните доставчици Ирак, Азербайджан и Туркменистан е от съществено значение и това решение допринася за него.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Това решение цели да запази мандата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), особено що се отнася до гаранциите на ЕС срещу загуби, произтичащи от кредити и гаранции по проекти извън Европейския съюз. Съгласно това решение мандатът на ЕИБ се удължава във връзка с областите на компетентност по отношение на новите елементи, въведени с цел да насочват действията на ЕИБ към инвестиции в проекти, подпомагащи борбата с изменението на климата, развитието на социална, икономическа и екологична инфраструктура, както и развитието на местния частен сектор, особено на малките и средните предприятия (МСП). Искам ЕИБ да продължи отличната си работа, която върши до момента, като продължи да подкрепя множеството проекти, предприети от нейното създаване насам.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Настоящият доклад разглежда предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на гаранция от Европейския съюз (ЕС) на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за загуби по заеми и гаранции за проекти, осъществявани извън Европейския съюз. Мандатът на ЕИБ изтича през октомври. Освен финансирането на проекти в Европейския съюз, от 1963 г. насам ЕИБ предприе операции по финансиране в региони извън Европейския съюз, с което допринася за изпълнението на външните цели на ЕС по отношение на политиката за сближаване и развитие. Следователно, за да няма вакуум след октомври 2011 г., страните организираха редица срещи с цел постигане на консенсус, който ще позволи приемането на доклада от Европейския парламент и след тази дата няма да има прекъсване на помощта, предоставяна от ЕИБ. Съгласен съм с това предложение, защото то отразява по-доброто сътрудничество между ЕС и ЕИБ; допринася за борбата за изкореняване на бедността; стимулира малките и средните предприятия, както и местните общности; въвежда по-голяма прозрачност; насърчава добрите практики в ЕИБ; увеличава финансирането на проекти за борба с изменението на климата и го прави недопустимо за страни, които не обръщат внимание на проблемите на околната среда.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Решението на Европейския парламент и на Съвета цели предоставяне на гаранция от Европейския съюз (ЕС) на Европейската инвестиционна банка за загуби по заеми и гаранции за проекти, осъществявани извън ЕС. Целите на въпросните проекти на ЕИБ, които в момента се осъществяват в различни държави на различни континенти, са съсредоточени върху сътрудничеството за развитие и помощта. Ние, разбира се, оценяваме тези проекти, когато те допринасят за постигането на целите за сътрудничество, като отчитат интересите, приоритетите и конкретните условия на страните, в които се изпълняват. Въпреки това, макар финансирането на местни проекти за развитие да е положително, ние не може да не бъдем критични по отношение на опита, ясно определен в член 1, проектите да бъдат подчинени на ръководните принципи на европейската външна политика, като се придава второстепенно значение на реалната необходимост от развитие на третите страни, като се ограничава техният капацитет за управление и законовите възможности, като се намесваме и упражняваме натиск върху политическите им решения и застрашаваме суверенитета и независимостта им.

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма.(FR) Възползвам се от гласуването по доклада за финансиране от ЕИБ на проекти извън Европейския съюз, за да осъдя един много сериозен въпрос. Европейските корабостроители насочиха нашето внимание към него. Става въпрос за това, че публична банка финансира строителството на кораби в Корея от корабостроителница, която определяше най-ниски цени и преди няколко години спечели от обществени средства за подкрепа. Макар да не изглежда толкова нелогично Европейската инвестиционна банка да подкрепя външните политики на Европейския съюз чрез заемите и гаранциите, които предоставя, е напълно неприемливо тя да подкопава европейските икономическите интереси и да допринася за деиндустриализацията на нашите страни. Комисията и държавите-членки трябва да реагират.

 
  
MPphoto
 
 

  Jiří Havel (S&D), в писмена форма. – (CS) В допълнение към основната си мисия за финансиране на инвестиции в Европейския съюз, от 1963 г. насам Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) осъществява операции по финансиране извън ЕС в подкрепа на външните политики на Съюза, особено в областта на сътрудничеството за развитие. Целта на предложената гаранция от ЕС за периода 2011-2013 г. е да се позволи на ЕИБ да финансира инвестиции извън ЕС, без това да повлияе на кредитния й рейтинг. Предложението също така съдържа редица нови елементи, като например активиране на 2 млрд. евро „факултативен мандат“ за борба с изменението на климата в съответствие със стратегията „Европа 2020“, въвеждане на нови хоризонтални цели, както и разширяване на групата на страните, които отговарят на условията за кредитиране от ЕИБ. В предложението се призовава и за по-голяма прозрачност, за оценка на конкретни резултати и за участие на Европейската сметна палата в одита на въпросните сделки. Предложението съвсем удачно предвижда условия, съгласно които ЕИБ следва да действа по тези въпроси в съответствие с принципите за ефективност на помощта, посочени в Европейския консенсус за развитие, както и в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в Парижката декларация от 2005 г. и в Програмата за действие от Акра от 2008 г. Като цяло считам, че представеният от моя колега, Ивайло Калфин, доклад съдържа подробен анализ на тези въпроси, като се позовава на съответното законодателство на ЕС, а също така съдържа подходящи препоръки по отношение на контрола на ефективността на предложената гаранция и затова препоръчвам той да бъде одобрен в този си вид.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах за доклада на г-н Калфин относно новия външен мандат на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), който предвижда увеличаване на нейния бюджет от 27,8 млрд. евро на 29,567 млрд. евро до края на 2013 г. и разширяване на сферите й на компетентност във връзка с дейността в областта на изменението на климата и напредъка на целите за развитие на страните извън ЕС. Считам, че ЕИБ трябва да отдели много повече внимание на социалните проблеми и на изграждането на капацитет в страните, в които осъществява дейността си.

 
  
MPphoto
 
 

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. (IT) Европейският съюз предоставя бюджетна гаранция на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която покрива политически и свързани със суверенитета рискове във връзка с нейните операции по заеми и гарантиране на заеми за проекти, осъществявани извън ЕС. Тази гаранция на ЕС е ефективно средство за комбиниране на бюджетните средства на ЕС със собствените ресурси на ЕИБ, като по този начин се гарантира, че финансовата й стабилност не се засяга.

ЕИБ постигна голям напредък при изпълнението на своя мандат. Тя засили координацията си с Комисията и съсредоточи своята дейност върху подкрепата на политическите цели на Съюза. Развитието на външната дейност на ЕИБ сега ще трябва да се изрази под формата на увеличаване на обема и качеството на заемите и на диверсифициране на новите получатели (местни органи).

И накрая, уместно би било незабавно да бъде отпуснат на ЕИБ допълнителен мандат в размер на 500 милиона евро за финансиране на микрокредитирането, така че да се улесни достъпът на най-бедните до банково финансиране в държавите, отговарящи на условията за такова. Що се отнася до вътрешната организация, ЕИБ следва постепенно да бъде стимулирана да разделя на филиали на географски принцип всички свои външни дейности, за да се приспособи по-добре към спецификата на всяка зона и да способства за участието на партньорските страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) ЕИБ не изпълни минималните необходими условия, за да ни убеди, че нейните инвестиции ще бъдат социални, съобразени с околната среда и дори морално отговорни. Явно множеството скандали във връзка с финансирането на офшорни дъщерни дружества не притесняват Комисията повече, отколкото диктатурите, като се има предвид, че те са доходоносни, какъвто е случаят с Либия. Що се отнася до екологичните и социалните проблеми, те не са застъпени в този доклад. Той предлага да подкрепим вредни проекти, като например Desertec и Invest in Med. Гласувах против този текст.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) В допълнение към основната си мисия за финансиране на инвестиции в Европейския съюз, от 1963 г. насам Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) осъществява операции по финансиране извън ЕС в подкрепа на външните политики на Съюза, като позволява бюджетните средства на Съюза, налични за външни региони, да бъдат допълнени от финансовата сила на ЕИБ в полза на държавите бенефициери. По този начин ЕИБ допринася за общите определящи принципи и политически цели на Европейския съюз, включително развитието на трети държави и просперитета на ЕС в условията на променен икономически климат в световен мащаб.

Операциите на ЕИБ в подкрепа на външните политики на Съюза трябва да продължават да се извършват в съответствие с принципите на разумни банкови практики.

За повечето от операциите си във външните региони ЕИБ е ползвала бюджетна гаранция от ЕС, предоставена от Комисията с цел подпомагане на външните действия на ЕС. Тази гаранция дава възможност на ЕИБ да финансира инвестиции извън ЕС, без да засяга кредитния си рейтинг. Тази допълнителна гаранция дава възможност на ЕИБ да продължи да провежда инвестиционната си политика, което е от голяма полза за световната икономика.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) В подкрепа на външната политика на ЕС Европейската инвестиционна банка финансира проекти извън територията на ЕС, например такива в областта на сътрудничеството за развитие. Създаденият през 2009 г. гаранционен фонд има за цел да гарантира ликвидността на ЕИБ в случай на непогасяване на задължения. След като беше изготвена оценка, списъкът с държавите, отговарящи на условията за финансиране от ЕИБ, беше разширен и финансовата рамка беше актуализирана. Не съм съгласен с всички предложени изменения и затова се въздържах от гласуване.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Настоящият доклад разглежда предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за загуби по заеми и гаранции за проекти, осъществявани извън Европейския съюз. Всъщност ЕИБ финансира и проекти в региони извън Европейския съюз, с което допринася за реализирането на външните цели на ЕС по отношение на политиката за сближаване и развитие. Предложението отразява по-доброто сътрудничество между ЕС и ЕИБ, допринася за борбата за изкореняване на бедността; стимулира малките и средните предприятия, както и местните общности; въвежда по-голяма прозрачност; насърчава добрите практики в ЕИБ; увеличава финансирането на проекти за борба с изменението на климата и го прави недопустимо за страни, които не обръщат внимание на проблемите на околната среда. Гласувам за този доклад и подкрепям укрепването на външната мисия на ЕИБ, като бих искала тя да бъде придружена от засилен парламентарен контрол с цел утвърждаване на легитимността на операциите на ЕИБ. ЕИБ следва да увеличи информацията, която предоставя на Европейския парламент, относно всички аспекти на външния си мандат, от общата политика до практическото изпълнение, включително оценката на социалните, екологичните и свързаните с правата на човека критерии.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Член 208 от Договора от Лисабон постановява, че ЕС трябва да вземе „предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“. Това е ангажимент за ЕС да избягва политически избори, които биха застрашили неговите благотворни действия в областта на сътрудничеството за развитие, и в рамките на всичките си политики да провежда действия в полза на развиващите се страни. Този ангажимент се отнася до всички институции на ЕС, включително ЕИБ. По-голямата част от допустимите държави в рамките на външния мандат на ЕИБ са развиващи се страни. Следователно е изключително важно основните цели в рамките на външния мандат на ЕИБ да са изрично насочени към намаляване на бедността. В допълнение външните действия на ЕИБ трябва да бъдат в съответствие с Европейския консенсус за развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че разглежда въпрос, който често попада в новините. В допълнение към основната си мисия за финансиране на инвестиции в Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) осъществява операции по финансиране извън Европейския съюз в подкрепа на външните политики на ЕС. Това позволява бюджетните средства на Съюза, налични за външни региони, да бъдат допълнени от финансовата сила на ЕИБ в полза на държавите бенефициери. По този начин ЕИБ допринася за общите определящи принципи и политически цели на Европейския съюз, включително развитието на трети държави и просперитета на ЕС в условията на променена икономическа обстановка в световен мащаб. Операциите на ЕИБ в подкрепа на външните политики на Съюза трябва да продължават да се извършват в съответствие с принципите на разумни банкови практики.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Целта на въпросния документ, който днес беше подложен на гласуване в Европейския парламент, е да се предостави гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по заеми и гаранции за проекти, осъществявани извън Европейския съюз. Определеният за ЕИБ таван в рамките на тази гаранция за остатъка на текущия период (2007-2013 г.) е в размер 27,8 млрд. евро.

В допълнение към този аспект предложението на Парламента цели да се въведат някои изменения, които да подобрят работата на ЕИБ извън ЕС, като например активирането на средства в размер на 2 млрд. евро за борба с изменението на климата. Други нови мерки, предложени от Парламента, са: подобряване на достъпа на малките и средните предприятия (МСП) до финансиране от ЕИБ, увеличаване на прозрачността на операциите на банката, както и въвеждане на по-голяма гъвкавост по отношение на инвестициите в рисков капитал. Целта е също да се замени настоящата система от регионални цели с програма от хоризонтални цели и да се въведе мандат за установяване на отношения със страни като Исландия, Либия, Ирак и Камбоджа.

Подкрепям позицията на Европейския парламент и външната дейност на ЕИБ, въпреки че бих искал да изтъкна неприятния факт, че финансирането на проекти извън Европейския съюз често вреди на конкуренцията в рамките на ЕС при пряка конкуренция.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Чрез финансирането си извън Съюза Европейската инвестиционна банка допринася за осъществяването на външната политика на ЕС. Подкрепих доклада на г-н Калфин, защото приветствам факта, че се предоставят 2 млрд. евро в области като смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и изрично насърчаване на малките и средните предприятия. Освен това, докладът призовава за всеобхватни задължения по отношение на информацията и прозрачността за гражданите, Парламента и Комисията. Отчетени са правата на Европейския парламент, а това е нещо, което според мен е изключително важно.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (SK) Европейският съюз има ангажимент за солидарност, който произтича пряко от нашето християнско наследство. Дори онези, които искат да премахнат християнството от публичното пространство, ще признаят, че ЕС трябва да допринесе за помощта за развитие. Тази солидарност все пак е пряко следствие от християнското учение за достойнството на всяко човешко същество и за моралното задължение да се помага на нуждаещите се. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) се превърна във важен инструмент на ЕС за изкореняване на бедността в слабо развитите региони. Като такъв, основната й цел е да предоставя помощ, а за това се нуждае от финансови гаранции. От друга страна, тя трябва да остане банка, т.е. институция, която не харчи поверените й средства, а ги инвестира ефективно. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада за предоставяне на гаранция за ЕИБ.

 
  
  

Препоръка: Robert Sturdy (A7-0034/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам в подкрепа на тази препоръка, тъй като южнокорейският пазар предлага нови търговски възможности, не на последно място в секторите на селското стопанство и услугите. В момента Република Южна Корея е един от най-рентабилните експортни пазари за селскостопанските производители от ЕС с годишен приход от продажби, превишаващ 1 милиард евро. Що се отнася до услугите, по-специално финансово-правните, далекосъобщителните и екологичните, както и тези, свързани с морския транспорт, прогнозните оценки сочат, че обемът на транзакциите ще се увеличи със 70%. Освен това в Споразумението за свободна търговия е заложен ефективен и прозрачен защитен механизъм, което е в интерес на предприятията в ЕС и допринася за растежа на европейската промишленост.

 
  
MPphoto
 
 

  Marta Andreasen (EFD), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Sturdy с препоръка относно Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Южна Корея, защото то ще засили търговията и е изгодно за Обединеното кралство и за останалите двадесет и шест европейски нации. Най-важният фактор в това споразумение е защитната клауза, без която нямаше да мога да гласувам в негова подкрепа. Механизмът за двустранна защита ще позволи на ЕС да се върне към предишните ставки на митата за най-облагодетелствана нация, ако това споразумение дори само създаде заплаха за нанасяне на вреда на нашата промишленост. Това споразумение осигурява по-голям достъп на нашия сектор на услугите, както и на предприятията ни в селскостопанския и промишления сектор до обширния и разрастващ се корейски пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  Antonello Antinoro (PPE), в писмена форма. (IT) Този вот е изключително важен за новата стратегия на Европейския съюз за международната търговия. Всъщност Споразумението за свободна търговия с Южна Корея е първият пример за ново поколение споразумения, с които се цели намаляване на търговските и нетърговските препятствия и разширяване на перспективите за инвестиране в страната партньор. Още след подписването му през октомври 2009 г. споразумението беше посрещнато с яростни критики от европейската автомобилна индустрия, която считаше, че е силно ощетена от някои клаузи, в които се правят отстъпки на корейския партньор и по-специално тези за възстановяването на митата.

Тези опасения вече са отчасти разсеяни, не на последно място благодарение на работата на Парламента по регламента относно защитната клауза, приложен към споразумението, и на разяснението от страна на южнокорейското правителство за измененията в националното законодателство във връзка с въглеродните емисии. Затова днес потвърдихме вота на Комисията по международна търговия, за да се даде възможност за приключване на процедурата, при положение че Съветът вече е дал съгласието си.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея ще донесе незабавни, общи ползи за много икономически сектори в ЕС, въпреки че ще открои уязвимостта на някои от тях. Освен това то ще въведе стриктно разрешаване на спорове и защитни процедури и ще обезпечи мониторинг с цел да се гарантира адекватна степен на сигурност на европейските дружества. Очевидно е, че корейският пазар предлага значителни възможности за стоки и услуги от ЕС, но досега е останал сравнително затворен поради високите митнически налози и скъпоструващите нетарифни бариери. Споразумението ще успее бързо да премахне износните мита за ЕС, възлизащи на почти 2 милиарда евро, които се налагат ежегодно на износителите на промишлени и селскостопански продукти. То ще генерира незабавни и значителни икономии в няколко икономически сектора. Ползите в селскостопанския сектор и в сектора на услугите ще станат още по-очевидни, тъй като Корея е сред най-ценните пазари за износ за земеделските стопани в ЕС на световно равнище с годишни продажби от над 1 милиард евро. На този фон ми остава единствено да приветствам приемането на споразумението между ЕС и Корея в Европейския парламент, като се надявам, че ще има възможно най-много такива споразумения за свободна търговия, като се започне с Канада и САЩ и се завърши с държавите от групата BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай).

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Южна Корея е четвъртият по важност пазар за износа на Европейския съюз извън Европа. Европейските износители обаче се натъкваха на митнически бариери и регулаторни пречки, когато се опитваха да внасят продуктите си в страната. Това е най-всеобхватното Споразумение за свободна търговия, което някога е било договаряно от ЕС – с него се премахват таксите върху почти всички стоки и се разширява гамата от обхванатите услуги. То е положително от всички гледни точки и дава възможност и на двете страни да реализират значителни печалби. Очаква се европейските стоки, които се изнасят за Южна Корея, да нараснат с над 80%. Надявам се, че европейските предприятия и по-специално тези в моята страна ще могат да се възползват от възможностите, които ще възникнат с отварянето на този пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Преди три години Европейският парламент прие резолюция, целяща подобряване на достъпа на европейския бизнес сектор до чуждестранните пазари. Сега към нас се отправят призиви да приемем едно споразумение за свободна търговия, което на практика дава възможност на предприятията в Европейския съюз да получат достъп до южнокорейския пазар – който, както знаем, е важен за Европа – като увеличим износа и по този начин разкрием работни места. Като първо от поредица търговски споразумения, които предстои да бъдат сключени след Договора от Лисабон и първи случай на използване на правомощия за съвместно взимане на решения, то представлява значимо нововъведение, що се отнася до двустранното спазване на стандартите на Международната организация по труда (МОТ), съблюдаването на законодателството, касаещо обществените поръчки, прозрачността на държавната помощ и осъществяването на устойчиво развитие. Приветствам приемането на този доклад, който представя набор от нови възможности за Европейския съюз – в миналото затворен поради прилагането на тарифите – и който защитава бизнес интересите с добавената стойност на „защитната клауза“; с други думи, с повторното налагане на митата.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Гласувахме против този доклад и сме обезпокоени от неговото приемане. Многократно сме осъждали в Парламента катастрофалните последици от либерализацията на световната търговия за много стопански сектори, особено в някои държави-членки, като например Португалия, и регионите, които са най-силно зависими от тези сектори. В този случай особена тревога будят следните сектори: текстил, автомобили и авточасти и електроника.Споразумението обаче обхваща и селскостопански продукти и насърчава интензивни, екологично неустойчиви модели на производство; модели, които са в разрез с местното производство и потребление – необходими, за да се гарантира независимостта и безопасността на храните. Изправени сме пред най-голямото споразумение за свободна търговия, сключено от Европейския съюз от много години насам, за което сега се предвижда да послужи като първа стъпка към сключването на ново поколение от нови двустранни бизнес споразумения.

В изготвените от Комисията анализи на тези споразумения винаги се посочват милионите евро, спечелени от икономическите групировки и мултинационалните компании. Важно е да се направи същото за броя на загубените работни места, който докладчикът приема за неизбежен; за броя на малките и средните предприятия, които фалираха; и дори за броя на изхвърлените тонове CO2, заради увеличените енергийни и стокови потоци, свързани с тези споразумения. Интересно е да се види докъде стигат прехвалените ангажименти на ЕС в областта на околната среда/климата в тези случаи…

 
  
MPphoto
 
 

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма.(FR) Гласувах в подкрепа на доклада относно защитната клауза, който съпътства Споразумението за свободна търговия с Корея, въпреки че тя изглежда недостатъчна, а изпълнението й – несигурно. От друга страна, гласувах против самото споразумение. Отварянето на нашите граници без защита срещу вносните стоки, които са в пряка конкуренция с нашите продукти, е самоубийствено, особено в автомобилния сектор. Изложението на мотивите в доклада на г-н Sturdy, в което се твърди, че това ще се отрази минимално върху заетостта, като същевременно се предвижда мащабна мобилизация на всички инструменти на Европейския съюз, за да се намали въздействието, свързано със загубата на работни места, е както изключително непоследователно, така и крайно цинично.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Като приеха с вота си доклада на г-н Sturdy, членовете на Европейския парламент изпратиха ясен сигнал. Днес одобрихме с голямо мнозинство най-мащабното споразумение за свободна търговия, договаряно от ЕС до този момент. Това означава ясно „ДА“ за европейската икономика и ясно „ДА“ за Европа като база за стопанска дейност. При 1,6 милиарда евро икономии от мита и увеличение на обема на търговията с 19 милиарда евро, ползите са очевидни. По-специално селскостопанският сектор може да очаква да спести 380 милиарда евро от мита. Това разкрива нови възможности за износ от страна на земеделските производители от Европейския съюз. Гласувах в подкрепа на влизането в сила на Споразумението за свободна търговия.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. Горещо приветствам одобрението на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея. Очаква се, че с тази сделка двустранната търговия ще нарасне повече от два пъти през следващите 20 години. Ще бъдат премахнати вносните мита върху 98% от всички стоки, а през следващите пет години ще бъдат отстранени други нетарифни бариери. Споразумението включва важни социални, трудови и екологични стандарти и аз се надявам, че тяхното прилагане ще се следи внимателно.

 
  
MPphoto
 
 

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Бих искал да добавя някои бележки във връзка със собствената си позиция относно процеса на изготвяне на Споразумението за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Република Корея и съпътстващите го страхове и очаквания на засегнатите отрасли и на други страни. Споразумението променя драстично дългогодишните правила за търговия между ЕС и Корея. Реалистична оценка на неговото въздействие е възможна единствено в дългосрочен план. Само констатациите и изчисленията за по-дълъг период ще разкрият икономическото състояние на двете страни, двустранното подобрение на търговския баланс или приноса към подобряването на социалното положение.

Общият обем и цялата гама от стоки, обект на двустранния търговски обмен, трябва да се следят и оценяват внимателно и съгласувано, наред със сертифицираното им качество и подлежащото на проверка място на произход. Всякакво пряко прилагане на вече упоменатите механизми за защита, основани на двустранните предпазни клаузи на ССТ между ЕС и Южна Корея, би било много деликатен въпрос и резултатът може да е в рязък контраст с еуфорията, съпътстваща приемането на това споразумение.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Това споразумение за свободна търговия (ССТ) е предназначено, чрез поредица от действия на безпрецедентно либерализиране на митата, да осигури за много разнообразни икономически сектори широк и всеобхватен достъп до пазара на Южна Корея за предприятията от ЕС.

Като първа стъпка от новото поколение двустранни ССТ Споразумението съдържа значими нововъведения, като глава относно устойчивото развитие, в която и двете страни се ангажират да спазват основни стандарти за труда на МОТ, и създава система, основана на партньорска оценка, която разглежда жалби за неспазване, както и създава няколко работни групи и комитети за наблюдение, за да се гарантира качествено прилагане и помирение.

Приветствам това ССТ, защото то е най-всеобхватното такова споразумение, което някога е било договаряно от Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. (ES) Отхвърлям и съжалявам за одобрението на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея, защото считам, че тъй като то е едно от най-значимите търговски споразумения, подписвани от ЕС в последните години, то задълбочава отрицателните последици от либерализацията на търговията в световен мащаб, като отразява интересите на мултимилионерите от големите европейски мултинационални компании, без да отчита сериозните икономически, социални, трудови и екологични последствия от приемането му при дадените условия. Следователно, както потвърждава докладчикът, за хиляди работници в Европа това споразумение ще означава необратимо закриване на множество работни места в много чувствителни и стратегически сектори, като селското стопанство или текстилната промишленост. Това споразумение е още една стъпка назад от гледна точка на необходимостта да се действа за постигане на независимост и сигурност на доставката на хранителните стоки, което изисква от ЕС да подкрепя и поема твърди ангажименти спрямо местните пазари и селскостопански продукти. Това споразумение принуждава европейските селскостопански производители да се конкурират с вносните селскостопански стоки, чиито методи на производство не са включвали задължението за спазване на най-основните права на работниците или за съблюдаване на минималните стандарти за здравеопазване и качество.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (LV) Погрижих се да се запозная със споразумението и смятам, че много от неговите клаузи са недовършени и повърхностни. Във връзка с това има части, които могат да се тълкуват двузначно. Например с правилата за обществените поръчки не се решават най-важните въпроси, свързани с конкуренцията и злоупотребите. Разбира се, изключително важно е да се засили процесът на сътрудничество с Далечния изток. Въпреки това повърхностните и неточни формулировки будят подозрения, че работата не е доведена докрай. Гласувах с „против“.

 
  
MPphoto
 
 

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма.(LT) Гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция относно Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна. Първо, за да се постигне по-ефективно сътрудничество между ЕС и Корея, е важно да се премахнат съществуващите търговски бариери, които досега изолираха корейския пазар. С влизането в сила на това споразумение ще се създадат благоприятни условия за икономически растеж и за създаване на нови работни места. Ще се създаде подходяща бизнес среда за предоставяне на достъп на разрастващите се, конкурентоспособни дружества от ЕС до Южна Корея, където се разкриват много нови възможности за търговия и услуги, осъществявани от ЕС, като се увеличава търговският обем на дружествата и се намаляват експортните разходи. Като се имат предвид прогнозите за бъдещото развитие на търговията между ЕС и Южна Корея, така ще се спестят много средства, събирани от мита, по-специално в химическия, промишления и фармацевтичния сектор. Нещо повече, ще се гарантира лоялна конкуренция в секторите автомобилно производство, битова електроника и текстилни материали, в които Корея има конкурентно предимство пред ЕС. В допълнение, либерализирането на износните мита ще бъде много изгодно за секторите на селското стопанство и услугите. Приветствам факта, че в споразумението се обръща голямо внимание на устойчивото развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Със Споразумението за свободна търговия (ССТ), сключено между 27-те държави-членки на ЕС, от една страна, и Република Корея (Южна Корея), от друга страна, се цели да се подобри достъпът на европейските предприятия до южнокорейския пазар чрез поредица от действия на безпрецедентно либерализиране. Гласувах в подкрепа на споразумението, защото като цяло то е много положително и дава възможност и на двете страни да извлекат значителни изгоди, като според очакванията европейският износ за Южна Корея ще се увеличи с над 80%. Надявам се, че и португалските дружества ще могат да се възползват от тази възможност, по-специално в селскостопанския сектор и сектора на услугите – области, в които предимствата са особено внушителни Всъщност Южна Корея понастоящем е сред най-ценните пазари за износ за земеделските стопани в ЕС на световно равнище с годишни продажби от над 1 милиард евро. ССТ напълно ще либерализира почти целия износ на земеделски продукти от ЕС, което ще даде възможност да се спестят на селскостопанската промишленост 380 милиона евро; не мога да не приветствам този факт.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Дълбоко съжаляваме, че членовете на Европейския парламент одобриха безрезервно това проблематично търговско споразумение. Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея, което ще има големи последици, създава опасен прецедент за бъдещата търговска политика на ЕС, като стига много по-далеч от обикновеното премахване на тарифите с включването на разпоредби за широк достъп до пазара за сметка на социалните и екологичните стандарти.

С една от особено противните разпоредби в споразумението ЕС успя да принуди Корея да внесе манипулативни промени в правилата си за автомобилните емисии на CO2, за да даде възможност на европейските производители на автомобили да изнасят за Корея повече големи коли, гълтащи много бензин. Това „извиване на ръце“ от страна на ЕС, което оказа отрицателно влияние върху цялостната екологосъобразност на корейските правила за автомобилните емисии, е чисто и просто скандално. По-лошото е, че ЕС се опитва да извърти тази екологична „вратичка“ по такъв начин, че да се даде възможност на мудните европейски производители на автомобили да водят „лоялна конкуренция“ на корейския пазар с по-малките, по-екологосъобразни и по-ефективни корейски коли.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на тази препоръка, защото считам, че при нея се прилага балансиран подход към Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея. Досега пазарът на Южна Корея е останал сравнително затворен поради високите митнически налози и скъпоструващите нетарифни бариери, но скоро той ще може да предложи значителни нови възможности за стоки и услуги от ЕС. Споразумението за свободна търговия бързо ще премахне износните мита за ЕС, възлизащи на 1,6 милиарда евро, които се налагат ежегодно на износителите на промишлени и селскостопански продукти от ЕС, като сумата за износителите от Южна Корея е сравнима и възлиза на 1,1 милиарда евро. Ще бъде важно обаче да се следи внимателно обема на стоките, идващи от тази страна, за да можем да се възползваме от защитната клауза в случай че той нарасне прекомерно и застраши работните места в Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. (IT) Ние се противопоставяме силно на това Споразумение за свободна търговия с Република Корея, защото то би предоставило на нашите корейски конкуренти неоправдани конкурентни предимства. Корея би могла лесно да изнася автомобили например и европейските производители биха се озовали в неизгодно положение, тъй като 95% от автомобилите, които се закупуват в Корея, се произвеждат там.

Премахването на тарифните бариери ще бъде против интересите на нашите производствени сектори. Единствената клауза, която може да се приложи, за да се смекчи неизгодното положение, е тази, която може да доведе до приемането на извънредни мерки. Временни извънредни мерки, като например временно прекратяване на намаляването на митата, могат да се приемат в случай на сериозни вреди, нанесени на европейски производители.

 
  
MPphoto
 
 

  Tokia Saïfi (PPE), в писмена форма.(FR) Гласувах в полза на сключването на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея, защото то ще доведе до реални ползи за европейските предприятия. Действително техният износ за Корея би трябвало да се увеличи с почти 40%, като изнасяните промишлени и селскостопански стоки ще бъдат освободени от мита в размер на около 1,6 милиарда евро годишно. Нещо повече, ще има възможност за ограничаване на всякакви неблагоприятни последици за европейската икономика благодарение на прилагането на защитна клауза. Накрая, това споразумение е венецът на новото поколение споразумения за свободна търговия, тъй като съдържа глава относно устойчивото развитие, в която и двете страни се ангажират да спазват конвенциите на МОТ, както и разпоредби, предвиждащи условия за реално ангажиране на гражданското общество.

 
  
  

Предложения за резолюции B7-0210/2011 и B7-0034/2011

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (EN) Бих искала да изкажа поздравления към двамата докладчици г-н Sturdy и г-н Zalba Bidegain за това, че ни преведоха през сложната процедура по приемането на самото Споразумение за свободна търговия, както и на важната предпазна клауза. Споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея е най-всеобхватното и амбициозно споразумение от този вид, което някога е било договаряно от ЕС. То обхваща много области, от които ще спечелят производителите и потребителите на ЕС, като например премахване на митата за ЕС върху износа на промишлени и селскостопански стоки, подобряване на достъпа до пазара на доставчиците на услуги на ЕС, премахването на нетарифните пречки в областта на електрониката, фармацевтичните продукти и медицинските изделия, разширен достъп до държавни поръчки, защита на правата на интелектуална собственост, по-добър достъп до пазара на производителите на автомобили в ЕС и най-важното, благодарение на предпазната клауза, защита на европейските производители на автомобили срещу всякакви дисбаланси, които могат да се появят в сектора в бъдеще.

Надявам се това споразумение да стане образец за много други перспективни Споразумения за свободна търговия – с Канада, Сингапур и Меркосур например. В същото време искам да поздравя Парламента по повод използването на новите му правомощия, като това е първото ССТ, за което даваме нашата подкрепа съгласно условията на Договора от Лисабон.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0120/2011

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото Европейският съюз (ЕС) е необходимо да отговори бързо, тъй като Египет може да играе ключова роля и в усилията за мир в Близкия изток, и в промяна на начина на мислене в този регион на света. За да бъде постигнато това, считам, че е от съществено значение ЕС да преразгледа своята политика на съседство. Необходимо е също така да мобилизираме и преразгледаме нашите съществуващи инструменти, за да помогнем за социалните, политически и икономически реформи, и да засилим сътрудничеството с организациите на гражданското общество, доколкото събитията в Египет и други държави подчертаха необходимостта от политики и инструменти, които да са по-амбициозни. Усилията на ЕС следва да се съсредоточат върху укрепване на принципите на правовата държава, доброто управление, борбата срещу корупцията и върху спазването на правата на човека и основните свободи, за да се осигури създаване на подходящи условия за възникването на стабилна демокрация.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма.(FR) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, което считам за справедливо и балансирано. Народът на Египет вижда постигането на своите легитимни надежди. Оттеглянето на г-н Мубарак е съществено условие, но не е достатъчно, за да осигури тръгването на Египет по пътя към демокрация и права на човека. Преходът се съблюдава от армията, която си определи шестмесечен срок, за да отговори на предизвикателството. През 18-те дни на демонстрации, които доведоха до този резултат, Египет понесе финансови загуби и те стават по-големи с всеки изминал ден. Европейският съюз трябва да предложи своята подкрепа за Египет, за да не бъдат унищожени постиженията на революцията от тежката икономическа и социална криза. Досега ЕС е използвал значителни ресурси от европейската политика за съседство с незначителни резултати, а това не помага много за имиджа на ЕС. Нашата роля обаче остава решаваща. Не бива да се критикуваме несправедливо. Революциите се отличават с това, че винаги изглеждат неизбежни след факта, но невъзможни преди него. Самокритиката обаче е оправдана — на прав път сме — тъй като Съветът и Комисията демонстрираха желанието си да преосмислят радикално европейската политика за съседство.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма.(FR) Последните няколко седмици бяха исторически. В този смисъл след Тунис това, което току-що се случи в Египет, е източник на голяма надежда, особено за младите хора. Европейският съюз трябва да прецени положението и да подкрепи демократичния процес без уговорки. Освен това тези събития следва да бъдат стимул за нас да преработим основно нашите споразумения за партньорство, за да не останем встрани от движението. Европейският парламент трябва да се стреми да осигури нашите думи и дела да бъдат в съответствие с разбираема и определена европейска политика по отношение на Египет и на целия регион.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Бих искала да изразя моята солидарност с египетския народ и да го поздравя за неговата смелост и решителност, особено по-младите поколения в борбата им за техните легитимни демократични стремежи. Осъждам насилието и непропорционалната сила, използвана срещу протестиращите. Съжалявам дълбоко за големия брой убити и ранени и изразявам моите съболезнования на семействата на жертвите. Необходимо е да има диалог с всички политически и обществени сили, които зачитат демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи. Това са основни принципи на Европейския съюз и представляват обща основа за развитието на Евро-средиземноморския регион. Призовавам за независимо разследване на инцидентите, които доведоха до смърт, наранявания и арести, като отговорните да бъдат предадени на правосъдието. Призовавам за незабавно и безусловно освобождаване на всички мирни протестиращи, политически затворници и защитници на правата на човека и египтяни, и от други страни, както и журналисти и юристи. Призовавам ЕС да преразгледа своята политика, за да подкрепи демокрацията и правата на човека, за да се създаде механизъм за прилагане на клаузата за правата на човека във всички споразумения с трети страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Първо, бих искал да кажа, че приветствам широкия консенсус, постигнат в Парламента във връзка с предложението за обща резолюция, което току-що приехме. Това е демонстрация на единство по отношение на основните ценности, които ние определихме като Съюз на народи и страни — и не бих искал да го подмина, без да го спомена. Второ, надявам се, че преходът между стария режим на Египет и неговата бъдеща демокрация ще се осъществи мирно, разумно и със споразумение на широка основа между различните политически, граждански, военни и религиозни участници в тази важна страна от Близкия изток. Трето, надявам се този исторически момент да послужи като положителен отговор на истинските желания на народа: свобода, демокрация и борба срещу корупцията, безработицата и социалното изключване. Накрая, бих желал да заявя отново, че бъдещето на региона изисква солидни, толерантни демокрации, които зачитат малцинствата и в които държавата е дар за всички, а не за неколцина, които злоупотребяват с нея.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно положението в Египет, защото считам, че Европейският съюз трябва да изрази своята солидарност с египетския народ в неговите легитимни демократични стремежи и да подкрепи бърз преход към истинска демокрация. За да бъде постигнато това, ЕС трябва да подкрепи Египет в справянето с икономическите и социални трудности, които той изпитва с оглед на траен процес на демократизация с участието на цялото гражданско общество.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) По същия начин, както когато падна Берлинската стена, международната общност и пресата, дори разузнавателните служби и службите за сигурност на водещите страни бяха изненадани от събития, които не можеха дори да предвидят и които поставят под въпрос много представи и теории за политиката в Близкия изток, както и за самата стабилност в региона. Неговата стратегическа важност поставя Египет точно в центъра на тази промяна и каквото и да се случи там ще окаже решаващо влияние върху другите страни в региона. Все още е твърде рано да се каже в каква посока ще поеме силата, която изведе хиляди хора на улицата с искания за край на режими, които са били на власт в продължение на десетилетия в съответните страни. Независимо от това аз съм убеден, че Европейският съюз не може да бъде безразличен към неговото развитие или да игнорира това, което се случва на границите му. Трябва да се стремим да помогнем на онези, които се стремят да установят демокрация и принципите на правовата държава и които отхвърлят разделянето между военизирани светски режими или радикални ислямистки революционери.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Миналата седмица, след няколко дни на народни вълнения, станахме свидетели на оставката на президента на Египет Мубарак, който управляваше страната в продължение на повече от 30 години. Бих искал да се присъединя към Европейския съюз в поздравленията за египетския народ, който се бори упорито за демократична промяна.

ЕС сега е изправен пред голямата задача да наблюдава политическите и социални промени в Египет, не на последно място, преработването на конституцията и провеждането на свободни и честни избори без нарушения на правата на човека. Но той има също така и задължението да подкрепи египетския народ с финансиране, за да подпомогне необходимото икономическо развитие.

Съгласен съм с предложението за резолюция и се надявам, че преходът от диктатура към демократичен режим в Египет ще се осъществи бързо и мирно, тъй като това е нация, която може да изиграе решаваща роля като посредник с оглед на установяването на траен мир в Близкия изток.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Въпреки че те се отнасят само до обстоятелствата, думите в предложението за резолюция, които се отнасят до „солидарност с египетския народ“, които приветстват неговата „смелост и решимост, особено тези на младото поколение“, като същевременно категорично подкрепят „неговите легитимни демократични стремежи“, са положителни.

Мнозинството в Европейския парламент, което досега сочеше Египет като пример за стабилност в региона, сега е задължено да аплодира действията на египтяните, насочени към скъсване с тази „стабилност“.

Демонстрациите на египтяните, които доведоха до оставката на Хосни Мубарак, са пример за огромните възможности за демократична победа на групи, отчуждени от капитализма и силите и режимите, които му служат. Египетският народ демонстрира с голяма твърдост и бойно единство, че е възможно да бъдат постигнати оставки и да се продължи напред към спечелване на политически и демократични свободи, дори в страна изцяло контролирана от империалистически интереси, особено тези на Съединените щати, Израел и Обединеното кралство.

Докато не бъде окончателно отхвърлен, империализмът никога няма да признае загубата или да се предаде. Въпреки красивите думи силите, които защитават техните интереси в Парламента, контраатакуват, като приемат, че имат право да се намесват и лицемерно искат да дават уроци по демокрация чрез своите политически „партии и фондации“.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. (IT) След Тунис сега е ред на Египет, като още протести се разпространяват из целия Близък изток. Сега, когато геополитическата карта на Средиземноморието и вероятно баланса на силите в света се променят, Европейският съюз е необходимо да актуализира своята външна политика, като преразгледа и подобри своята стратегия за осигуряване на политическа и финансова помощ за демократичен преход в страни, включително подкрепа за организиране на свободни избори. Европейският съюз трябва да предприеме действия за подкрепа на египетския народ с всякакви финансови инструменти, както и с инициативи в подкрепа на демокрацията и защита на правата на човека. Аналогично, необходимо е да наблюдаваме възникналата ситуация в Средиземноморието, особено по италианското крайбрежие, където само за четири дни на брега слязоха 4000 души. Тази цифра наподобява преселението в библейски размери през 1990-те години, когато негодни за мореплаване лодки докараха орди прогонени хора от Албания до адриатическия бряг. Обявяването на извънредно положение от италианското правителство според мен е важно и необходимо решение, но то е само първата крачка, защото съществува реален страх, че след Тунис могат да бъдат засегнати Египет и Алжир. Това е проблем, с който Италия не е в състояние да се справи сама: затова зависи от Европа като цяло да проучи мерки за противодействие, да предприеме преки действия и да осигури надежда у дома за онези, които са изкушени да тръгнат на вълната на чувствата, която залива страните от Магреба.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. (EN) ЕС, и по-специално Европейският парламент, забави твърде дълго своя отговор и действията си спрямо предупредителните сигнали за политически и социални вълнения в Египет — които доведоха в крайна сметка до геополитическото пропукване през последните три седмици — и при това в регион, който е много близо, и въпреки факта, че стабилността в Средиземноморския басейн е от съществено значение за политическото благосъстояние, икономическата сила и сигурността в самата Европа.

В този момент има остра нужда от силно лидерство от страна на европейските институции: лидерство, което трябва да бъде съчетано с прагматичен, цялостен и холистичен подход, предназначен да възстанови стабилността и сигурността в региона. От ЕС зависи да бъде инициативен и да помогне на политическия преход на Египет към демократична система на управление.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма.(FR) След безпрецедентната вълна от революционни движения, която понастоящем преминава през страните от Южното Средиземноморие и която в Тунис и Египет доведе до падането на правителството, Европейският съюз трябва да преосмисли своята визия и отношенията си с тези страни. Макар че идва малко късно, предложението за обща резолюция, което приехме днес, четвъртък, 17 февруари 2011 г., беше необходимо, защото изпраща силно послание до египетския народ, като му показва, че Европейският съюз го подкрепя в неговите стремежи и е готов да подкрепи усилията му за превръщането на страната в демокрация и да подкрепи икономическото му развитие.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Събитията в Египет могат да бъдат наречени исторически, тъй като те включват падането на конкретен политически модел, който бе проникнал в цялата страна в продължение на две десетилетия. Това стана, за съжаление, с цената на значителен брой ранени и убити по време на демонстрациите и сблъсъците за толкова желаната от тях свобода. Чрез предложението за резолюция Парламентът желае да изрази своята солидарност с египетския народ и да възхвали смелостта и решимостта на младите протестиращи, които определено играха ключова роля този месец. С оставката на президента Мубарак Египет се оказва в положение на свободна страна, но страна, която се нуждае от пълно възстановяване. Намерението на Европейския парламент е да може да му помогне, като призове например за насрочване колкото е възможно по-скоро на разговори между политическите партии, за да се намери най-добрият начин за борба срещу корупцията и нарушаването на принципите на свобода на изразяване и свобода на информацията, за да бъдат поставени основите на принципите на правовата държава. Призоваваме също така върховния представител да подкрепи сформирането на специална група, с помощта на Парламента, която да помогне за създаването на нова реалност, съответстваща на принципите на демократичната държава.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах за резолюцията, макар че не мога напълно да се избавя от силното чувство на лицемерие от страна на институциите на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Kyriakos Mavronikolas (S&D), в писмена форма. (EL) Египетският въпрос е много сериозен, като се има предвид размера на страната и нейното географско положение. Кипър винаги е поддържал добросъседски отношения с Египет и неговият потенциален принос към събитията не бива да се подценява. Важното е, че настоящата криза следва да доведе до създаването на демократичен режим и правова държава, като създаването на фанатична мюсюлманска държава, която ще дестабилизира региона, трябва да се избегне. Египет винаги е изпъквал в Близкия изток със своя положителен принос за решаването на проблемите в областта.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Европейският съюз трябва да продължи да разработва реална външна политика, последователна и ефективна по отношение на неговите партньори, като от решаващо значение е да говори решително, с един силен глас, който повтаря отново неговия призив защитата на правата на човека да се превърне в реалност.

Египет е ключов партньор за Европейския съюз в арабския свят, който играе активна и решаваща роля в подкрепа на мирния процес в Близкия изток и за помирението между всички сектори на палестинското общество. Затова трябва да изразим нашата солидарност с египетския народ, да подкрепим легитимните му демократични стремежи и да осъдим всички форми на насилие, както и непропорционалната сила, използвана срещу протестиращите, като същевременно изразим скръбта си за големия брой загинали и ранени.

След като достигнаха тази точка, египетските органи трябва да сложат незабавно край на по-нататъшното насилие, тъй като то не е решение за никой от проблемите, изразени от египетския народ в неговите протести. Египетските органи и сили за сигурност сега имат задължението да гарантират сигурността на всички граждани и тяхното имущество, както и да опазят културното наследство.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. (ES) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, за да покажа моята безусловна подкрепа за народите, които се борят за своите права, и в този конкретен случай за египетския народ в неговата борба срещу авторитарния режим и пагубните политически, социални и икономически условия, в които живееше през последните 30 години при режима на президента Мубарак. Подкрепям също така категоричното осъждане на насилието и използването на сила срещу мирните протестиращи. Въпреки моята подкрепа аз не съм съгласен с голяма част от резолюцията, тъй като не одобрявам отношението на намеса от страна на Европейския съюз и желанието му да поеме контрол върху прехода към демокрация. Считам, че само египетският народ носи отговорността за определянето на своето бъдеще и че трябва да може да направи това без нахлуването на външни участници, които в много случаи се стремят само да защитят привилегии, придобити с и чрез подкрепа за нелегитимния авторитарен режим. Не одобрявам също така факта, че резолюцията не включва ясна, решителна самокритика на Европейския съюз, тъй като чрез своята настояща политика за съседство и търговия той подкрепяше и направи възможен режима на Мубарак през последните години.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма.(FR) Както писа Khaled Hroub, арабската пролет показа, че свободата и достойнството са стремежи, споделяни от всички човешки същества, всички нации и всички народи. Не бива да забравяме, че първоначалните искания, изразени от разбунтувалото се население, бяха социални: народът на Египет, като и народът на Тунис, изискват по-добро разпределение на богатството и бъдеще. Населението е принудено да промени условията си на живот поради икономически, социални и политически причини. То иска „справедлива“ и демократична държава, в която има справедливо разпределение на богатството и има достъп до здравеопазване и образование. Единственият начин да се отговори на това е да бъдат организирани избори, повече или по-малко набързо, въпреки че (предишната) опозиция е много неорганизирана. Политическите права на народа трябва да бъдат гарантирани, но също така и неговите икономически и социални права. Затова европейският отговор трябва да се състои в изграждането на демокрация, но също така и икономическо развитие, за да се помогне на колкото е възможно повече хора. ЕС следва да въведе политика за реална подкрепа на демократичния процес и трябва да играе водеща роля в това отношение.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (LV) Преди да изразим солидарността си с египетския народ, ние трябва да разберем какво породи този процес. Според данните, с които разполагам, зад тази дестабилизация стоят радикални ислямисти. Аз съм решително против хаоса в арабския свят. Аз съм против финансовата помощ за какъвто и да е екстремизъм или безредици. Парламентът твърде прибързано обяви финансова помощ за протестиращите, мнозина от които открито показваха антисемитски лозунги. Грубият и емоционален спазъм на членовете на Парламента би могъл да бъде изтълкуван в арабския свят като подтик към безредици. Войната в Ирак и положението на двувластие в Пакистан са достатъчни. Трябва да бъдем съобразителни и прагматични, когато става въпрос за ислямски страни. Гласувах против резолюцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) ЕС трябва да преразгледа наивните си очаквания по отношение на арабските усилия за постигане на демокрация. Наред с всичките тържества по повод „арабската пролет“ сега е необходимо Брюксел да признае, че промените в Тунис и Египет не само поглъщат стотици милиони евро в плащания за помощ на място, но и стават очевидни за гражданите на Европа под формата на хиляди икономически мигранти, които вече дойдоха в Европа. В края на краищата, народите на Тунис и Египет излязоха на улицата не само за да постигнат демокрация и свобода на словото, но също така и преди всичко защото искат по-голям просперитет. Този просперитет няма да дойде за една нощ и затова можем да очакваме по-нататъшно засилване на потока икономически мигранти, напускащи Северна Африка. Още такива ще дойдат в Европа, по-специално защото имаше истински бум на населението в арабските страни през последните две до три десетилетия. ЕС ще бъде оценен и по това дали продължава да зачита демократичните избори, когато на власт дойдат ислямистите.

В Египет Мюсюлманското братство, което потенциално би могло да спечели 30% от гласовете, е единствената добре организирана опозиционна сила; ЕС не бива да си прави илюзии в това отношение, а трябва да помисли сериозно за това как ще постъпи при изборна победа на ислямистите. Тъй като текстът по същество взема предвид тези обстоятелства, гласувах в негова подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Предложението за резолюция приветства реформите в полза на демокрацията, принципите на правовата държава и социалното равенство в Египет. То призовава за премахване на извънредното положение, правителството да управлява отговорно, за борба срещу корупцията и зачитане на правата на човека и основните свободи в Египет, включително свободата на съвестта, вероизповеданията и мисълта, свободата на словото, както и свободата на печата и средствата за масово осведомяване. Целта е бърз преход към мирен, демократичен и плуралистичен Египет. Затова гласувах в подкрепа на предложението за резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма.(PL) Последните събития в Египет и Тунис показаха, че идеята, че обществото в арабските държави не е способно да приеме демокрацията, е погрешна. Като работеха въз основа на това неправилно предположение, Европейският съюз – и почти всички други глобални политически сили – поставиха стабилността в региона над правото на народите в арабския свят да решават собственото си бъдеще. Тази политика се оказа погрешна. Можем да се надяваме, че ефектите от тази грешка няма да бъдат твърде сериозни. Днес трябва да предприемем действия за смекчаване на тези ефекти. За съжаление, грешките трябва да бъдат коригирани. Една стъпка, която идва като резултат от предложението за резолюция, следва да бъде замразяването на активите, принадлежащи на египетски лидери, отговорни за присвояване на държавни средства в Египет. Затова призовавам всички държави-членки да направят всичко възможно за постигане на това. Следващите няколко месеца ще бъдат решаващи за Египет. Европейският парламент трябва да окаже всякаква възможна помощ на зараждащото се гражданско общество и демократичните институции в Египет. Подкрепата за свободни и демократични избори трябва да бъде приоритет. През следващите няколко години трябва да се водим от една цел. Демокрацията в Египет е отлична дългосрочна инвестиция, която ще донесе дивиденти и за гражданите на Египет, и за народите на Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно положението в Египет, за да дам гласност на Европейския парламент, който – в съответствие с изявленията на баронеса Аштън, председателя Ван Ромпьой и председателя Барозу – аплодира смелостта на египетския народ и изразява своята солидарност с него. Европейският съюз сега ще има задачата да наблюдава ситуацията и да се стреми да подкрепи политическия диалог чрез политиката за съседство, за да гарантира преход към демокрация и свободни избори, като същевременно избегне подхлъзването по наклонената плоскост към фундаментализма. Египет играе ключова роля в подкрепа на мирния процес в Близкия изток и армията обеща да продължава да играе тази роля, като зачита баланса на силите и стабилността в региона по време на прехода на Египет към демокрация. Считам също така, че ЕС трябва да предприеме действия да се защити срещу евентуално масово емигриране от брега на Северна Африка, като помогне на Египет с всички необходими ресурси.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция и бих подчертал категоричната подкрепа на Парламента за реформи, насочени към демокрация, принципите на правовата държава и социална справедливост в Египет. Надявам се, че ще е възможно да бъде премахнато извънредното положение и че доброто управление, борбата срещу корупцията и зачитането на правата на човека и основните свободи скоро ще станат реалност в Египет; по-специално свободата на съвестта, религията и мисълта, свободата на изразяване, на печата и средствата за масово осведомяване, свободата на сдружаване, правата на жените, защитата на малцинствата и борбата срещу дискриминацията, основана на сексуалната ориентация. Египет е страна с хилядолетна история, която заслужава да отвори нова, демократична глава в своята история.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах за предложението за резолюция и повтарям изразената в него солидарност с египетския народ, който, подтикнат от легитимни стремежи към демокрация, свобода и по-добри условия на живот, започна нова фаза на политически преход в Египет. Надявам се, че сега ще бъдат създадени условия Египет да напредне с политическите, икономически и социални реформи, необходими за социална справедливост и за установяване на здрава и толерантна демокрация, която зачита правата на човека и гражданските свободи; надявам се също така, че на страната ще бъде гарантирана пълна подкрепа за това.

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма.(FR) Вълната на протести, която заля Египет през последните седмици и доведе до оставката на президента Хосни Мубарак, отбелязва важен етап в политическия преход на страната. Като давам своята подкрепа за предложението за обща резолюция на Европейския парламент, аз искам да изразя своята солидарност с египетския народ и да отдам дължимото на неговата смелост и решимост в борбата за демокрация. Считам, че е от решаващо значение ЕС и държавите-членки да подкрепят активно един бърз преход към демократично управление по-специално чрез сформиране на „специална група“ с участието на Европейския парламент, за да се отговори на исканията на египтяните във връзка с извършването на този преход. Освен това събитията, които се случиха в Египет и Тунис и които продължават и в момента в други страни, показват необходимостта Европа да преразгледа Европейската политика за съседство (ЕПС), така че помощта, която предоставя на своите партньори, да бъде строго зависима от спазването на правата на човека и демократичните принципи. Прегледът на тази политика трябва да бъде съпроводен от въвеждането на набор от политически критерии, на които съседните страни следва да отговорят, за да получат по-висок статут в отношенията си с ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(FR) Днес трябва да се каже, че всички признават, че г-н Мубарак беше диктатор, докато само преди няколко месеца малцина, включително в Европейския парламент, твърдяха този факт. Затова е жизнено важно Европейската комисия и Съветът да поставят под въпрос практическата политика, която прилагаха в продължение на години в тези части на света — и в Египет, и в Тунис — така както е от решаващо значение да се постави под въпрос двойствеността на отношенията, които ЕС поддържаше с диктаторите, които управляваха тези страни в продължение на десетилетия. Финансовите активи не само на г-н Мубарак и сподвижниците му, но и на семейството му трябва да бъдат замразени.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция поради изключително важната роля, която неотдавнашните демонстрации в различни арабски страни в Северна Африка и Близкия изток изиграха за институционалните, политически и икономически промени в областта. Вятърът на промяната отново духа в мъртвото вълнение на народните искания за свобода и истинска демокрация като основа за постигане на по-добри условия на живот за цялото население. Европейският съюз има за своя основна цел да подпомага зачитането на демокрацията, правата на човека и гражданските свободи, като представлява обща база за развитието на Евро-средиземноморския регион. Приоритетът сега ще бъде да се установи правителство, избрано пряко от египетския народ в свободни избори, което с международна подкрепа може да се справи с преходния период към пълна демокрация, когато общностите на християни копти вече няма да бъдат жертва на настоящите събития и всички религиозни общности ще могат да живеят в мир и да изповядват своята вяра в цялата страна.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (SK) Гласувах в подкрепа на предложението за обща резолюция относно положението в Египет, защото за всеки в общественото управление, който поставя човешкото достойнство на индивида над всичко, демокрацията е възможно най-добрата форма на управление, като това важи и за Европа, и за Египет. Не можех да не мисля за Иран, където отхвърлянето на корумпирания, автократичен режим на шаха доведе до формирането на репресивна ислямска република. Не можех да не мисля за изборите в Палестина, където първите демократични избори доведоха до влизането в правителството на терористи и убийци. Мислех и за Ирак, където шест години след свалянето на диктатора членове на най-старите християнски общности в света биват тормозени, прогонвани и убивани. Моля се всичко да бъде наред този път. Египет е на кръстопът и аз просто се надявам да избере пътя на свободата за всички свои граждани, включително християните копти.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0129/2011

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам в подкрепа на предложението за резолюция, което обръща внимание на значението на един подход, който е едновременно „отгоре-надолу“ и „хоризонтален“, като в същото време включва всички заинтересовани страни в изготвянето на стратегия. Такива случаи показват, че е необходим координиран подход, за да се използват наличните средства ефективно. В този контекст бих искал да подчертая значението на техническата помощ за изпълнението на действията и проектите. Също така бих искал да ви напомня, че този макрорегион е от особено значение за Европа, защото той може да подобри добросъседските отношения с Югоизточна Европа и да насърчи политическото и икономическо сътрудничество с Балканите. За да се направи оценка на ефективността на стратегията, съгласен съм, че трябва да се направи анализ на нейното изпълнение, както и анализ на стратегията за региона на Балтийско море, която може да посочи възможните източници и методи на финансиране за пилотните проекти за други макрорегионални стратегии в Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно изпълнението на стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав. Дунавският регион, който е съставен от 14 европейски държави и 115 милиона души от държави в и извън Европейския съюз, е област, където може да се постигне засилено взаимодействие между различните политики на Европейския съюз – политики в областта на сближаването, транспорта, икономиката, енергетиката, околната среда, културата, образованието, селското стопанство, рибарството, разширяването и политиките на добросъседство. И което е от значение, стратегията трябва значително да спомогне за подобряването на многостепенното управление и участие на партньорите, които развиват дейност в региона на река Дунав и гражданското общество, като се насърчи просперитета, устойчивото развитие, създаването на работни места и сигурността в областта. Съгласна съм с призива на резолюцията държавите-членки и регионите да използват структурните фондове, предназначени за периода от 2007 г. до 2013 г., за да се гарантира възможно най-голяма подкрепа за изпълнението на тази стратегия, по-специално чрез насърчаване на създаването на нови работни места и икономическия растеж в областите, които са били най-силно засегнати от икономическата криза. Дунавският регион е вратата на Европа към Западните Балкани и затова смятам, че европейската стратегия за региона на река Дунав не само ще спомогне за подобряването на добросъседските отношения в Централна и Югоизточна Европа, но и ще предостави важна добавена стойност в политиката на Европейския съюз за Източна Европа. Това ще бъде чудесна възможност за целия Съюз да засили политическото си и икономическо сътрудничество с Балканите и да даде своя принос за разширяването и консолидацията на европейската интеграция в региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. (RO) Стратегията за региона на река Дунав е проект на Европейския съюз, в който трети държави, граничещи с реката, също са поканени да участват с цел да се развие огромния икономически потенциал на Дунавския регион. Река Дунав свързва 10 европейски държави, шест от които са държави-членки на Европейския съюз. Всички тези държави се насърчават да си сътрудничат в области като речния транспорт, социалната защита и развитие, устойчивото икономическо развитие, транспортната и енергийна инфраструктура, опазването на околната среда, туризма, културата и образованието. Освен това тя определя общи отговори на предизвикателства като подобряването на качеството на живот, насърчаването на конкурентоспособността и привлекателността на населените места по река Дунав и привличането на инвестиции в стратегическите области. Смятам, че е необходима по-добра координация между местните и регионални органи и организациите, които развиват дейност в Дунавския регион, за да се гарантира създаването на работни места и сигурността в тази област. Също така подкрепям икономическото и социално развитие на Дунавския регион като приоритетна общностна област и насърчаването на по-голяма регионална интеграция в зоната, което ще осигури динамичен стимул за по-широко европейско икономическо пространство. Подкрепям изпълнението на тази стратегия, защото Дунавският регион предлага значителен социално-икономически потенциал в рамките на Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на стратегията за региона на река Дунав. Това е резултат от огромните усилия, положени от Румъния и Австрия от самото начало. Като насърчава и подкрепя този проект, който вече се оформя под председателството на Унгария, което бих искала да поздравя, стратегията ще се превърне в политически, икономически и финансов приоритет. Румъния ще координира четири приоритетни области: речния транспорт, туризма, културата и управлението на рискове вследствие на екстремни явления. В същото време новата стратегия ще даде възможност да се изпълни новата концепция за териториално сближаване, която е включена в Договора от Лисабон. Финансовите средства, които не са били използвани от инструментите, включени в настоящата финансова рамка на Европейския съюз, могат да се използват като част от стратегията за региона на река Дунав за макрорегионални проекти. Искам да подчертая значението на сътрудничеството с други партньори, включително неправителствените организации и частния сектор. Бих искала да приключа като кажа, че Румъния, в качеството си на координатор, ще следи за спазването на задълженията, поети от държавите, граничещи с река Дунав, в съответствие с плана за действие.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Приветствам стратегията за региона на река Дунав, приета от Европейската комисия, и съм съгласна с нейния план за действие, който отделя най-голямо внимание на четири области (свързване на Дунавския регион, опазване на околната среда, изграждане на просперитет и укрепване на Дунавския регион) и взема предвид необходимостта от подобряване на движението в региона на река Дунав, енергийната сигурност, социалното и икономическо развитие, културния обмен, сигурността и гражданската защита. Освен това приветствам факта, че стратегията беше изготвена след продължителни консултации със заинтересованите страни, включително националните, регионални и местни ръководни органи, и представителите на академичната и бизнес общност и неправителствените организации, защото това е важен фактор за успеха й. Необходимо е да се създаде форум на гражданското общество в този регион, който ще обедини участниците в публичния и частния сектор и ще им даде възможност да вземат участие в изготвянето на макрорегионални стратегии. Необходимо е да се подобри културната среда в региона на река Дунав чрез насърчаване на културния диалог, подкрепа на университетските програми за обмен и младежките проекти, основани на транснационално сътрудничество, насърчаване на устойчивия туризъм и опазване на историческото и сградно наследство. Сътрудничеството в областта на културните проекти играе жизненоважна роля в подкрепа на културния диалог и взаимното разбирателство между държавите в региона на река Дунав.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Важно е стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав да бъде приета по време на срещата на високо равнище на Европейския съвет през юни, така че изпълнението й да бъде започнато възможно най-скоро. Също толкова важно е обаче да се привлекат съществуващите европейски средства за развитие на този регион в размер на 100 млрд. евро чрез Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Европейския социален фонд. Тези средства ще спомогнат директно за изпълнението на стратегията. Ако няма конкретни проекти, които да използват тези средства, то стратегията ще бъде безполезна. Целта на стратегията за региона на река Дунав е да се създадат работни места и да се насърчи икономическият растеж в засегнатите от кризата региони. Използването на особеностите на регионите може да доведе до по-ефективно използване на структурните фондове и до създаване на добавена стойност на регионално равнище, а неизползваните финансови средства могат да осигурят и източник на финансиране за макрорегионалните проекти. Приемането на стратегията за региона на река Дунав е естествен изход от срещата на върха относно региона, която се проведе в Букурещ в края на миналата година, когато беше даден знак за икономическото значение, което Европейският съюз отделя на реката.

 
  
MPphoto
 
 

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. (CS) Река Дунав свързва десет европейски държави. Дунав също представлява значителен социално-икономически потенциал с над 200 милиона души, живеещи в региона. Дунавският регион е важен център за програмите на Европейския съюз в областта на политиката на сближаване. Стратегията за региона на река Дунав е насочена към три приоритетни области: свързаност и комуникации (включително транспорта, енергетиката и информационното общество), опазване на околната среда и предотвратяване на природни бедствия и засилване на потенциала за социално-икономическо развитие. Според мен стратегията за региона на река Дунав трябва бъде изпълнена посредством подход „отдолу-нагоре“ чрез улесняване на движението на стоки и модернизиране на инфраструктурата, като по този начин се подобрят условията за бизнеса в региона като цяло. Стратегията не трябва да бъде причина за създаване на нови институции. Основната й цел трябва да бъде засилване на координацията между отделните регионални заинтересовани страни. По тази причина на стратегията не трябва да бъдат давани конкретни средства.

Ето защо е необходимо да се настоява да бъде приложен одобрения от Съвета принцип на „трите НЕ-та“: с други думи, да няма бюджетен, законодателен и административен неутралитет. В тази връзка макрорегионалната стратегия трябва преди всичко да бъде инструмент за подобряване на ефективността на сътрудничеството и по-добро използване на съществуващите средства. Също така е необходимо да се отговори на критиките относно намерението на Комисията да насърчи корабоплаването по река Дунав чрез подобряване на нейната плаваемост. Според критиците инженерните промени на речното корито ще доведат до увреждане на крайбрежната растителност и цялостно влошаване на околната среда в района.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Приветствам един интегриран подход, който включва изготвянето на макрорегионални стратегии, приложими за целия Европейски съюз, за да се направи регионалната политика по-ефективна. Стратегията за региона на Балтийско море вече предлага модел за координиране на политиките на Европейския съюз и финансирането в геополитическите териториални единици – макрорегионите – определени въз основа на конкретни критерии. Особено приветствам приемането на стратегията за региона на река Дунав и подкрепям придружаващия я план за действие, който отговаря на необходимостта от подобряване на мобилността, енергийната сигурност, опазването на околната среда, социалното и икономическо развитие, културния обмен, сигурността и гражданската защита в Дунавския регион. Подобно на тази регионална стратегия, призовава да се създаде Евро-африканско атлантическо пространство, което ще позволи задълбочаването на отношенията между югозападния бряг на Европа, най-отдалечените райони и групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) в съседство. Това също така ще подобри сътрудничеството по въпроси като транспорта, енергийната сигурност, научния обмен, развитието на туризма, сигурността и борбата срещу нелегалната имиграция.

 
  
MPphoto
 
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Смятам, че стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав предлага средства за координиране на политиките на Европейския съюз и ще трябва да отговори на предизвикателствата, пред които е изправен регионът. Искаме подходяща стратегия, основана на нови технологии, иновации и инвестиции, която след като бъде изпълнена в крайна сметка ще подобри качеството на живот на всички европейски граждани в региона на река Дунав.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах за резолюцията относно изпълнението на стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав, защото тя отговаря на необходимостта от подобряване на мобилността, енергийната сигурност, опазването на околната среда, социалното и икономическо развитие, културния обмен, сигурността и гражданската защита в региона.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Регионът на река Дунав има своите особености и особено историческо значение, което, подобно на региона на Балтийско море, оправдава конкретна стратегия от страна на Европейския съюз. В центъра на този макрорегион е основната му река, която представлява плавателен път от особено значение в Европа. Мобилността, енергийната сигурност, опазването на околната среда, социалното и икономическо развитие, културният обмен, сигурността и гражданската защита в региона могат да бъдат подобрени чрез планираното увеличение на взаимната зависимост. Предвид държавите, които съставляват Дунавския регион, една такава стратегия може да спомогне за намаляване на различията от миналото и да не позволи повторното разпалване на стари спорове с оглед постигането на по-добро европейско сближаване и отваряне на вратите към бъдещо разрастване на Съюза. Надявам се, че инвестициите в тези региони няма да възпрепятстват или намалят подкрепата за най-отдалечените региони, които сами по себе си заслужават специални помощи и стимули. Тази мярка ще спомогне и за сближаването в Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) В резултат на искането на Европейския съвет към Комисията да бъде изготвен документ, който определя стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав, на 8 декември миналата година Комисията внесе проект за „стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав“, която включваше план за действие. Геостратегическото значение на региона в редица сектори – туризъм, транспорт, околна среда, енергетика, добросъседство, териториално сближаване и така нататък – означаваше, че Парламентът е основен партньор при определянето на стратегията и трябва да продължи да бъде такъв през цялото й изпълнение. Ето защо приветствам предложението за резолюция с убедеността, че това ще предостави устойчиво развитие на един регион, през който преминава най-голямата река в Европейския съюз, където живеят близо 160 милиона души и заради чиято околна среда и културно наследство заслужава да бъде класифициран като обект на световното и културно наследство от Организацията за образование, наука и култура към ООН (Юнеско).

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Член 3 от Договора за Европейския съюз признава териториалното сближаване за цел на Европейския съюз. Съвместното предложение за резолюция, за което Парламентът гласува днес, призовава този принцип да се прилага и по отношение на региона на река Дунав. Четиринадесет държави-членки на Европейския съюз са включени в региона, включително Германия, както и Румъния и България, и най-вече за тези държави призоваваме за ефективно прилагане на принципа, залегнал в член 3. През 2008 г. Парламентът призова Съветът и председателството на Съвета да изготвят стратегически план, който да осигури и приложи подпомагане за региона, така че да му се предостави помощта, от която отчаяно се нуждае, за да бъде в състояние да се радва на силна икономика, независима от други източниците на финансиране. Три години по-късно отново призоваваме за изпълнението на политика, насочена към постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, призоваваме за насърчаване на най-необлагодетелстваните райони, развитието на които би довело до по-добри екологични и социални условия. Вотът ми в подкрепа на предложението за резолюция е само дребен жест към един регион, който се нуждае от европейски помощи — не можем да се откажем сега.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Приветствам резолюцията, която: посочва, че от екологична гледна точка Централна и Югоизточна Европа са едни от най-богатите, но в същото време най-уязвими райони в Европа, които се характеризират с екосистема с висока екологична комплексност и голяма стойност, и затова изискват високо ниво на защита; приветства целта на европейската стратегия за региона на река Дунав за създаването на подходящ за живеене, устойчив и в същото време развит, проспериращ Дунавски регион чрез управление на екологичните рискове като наводнения и промишлено замърсяване, запазване на качеството и количеството на водните запаси и гарантиране на устойчивото им използване и опазване на биологичното разнообразие, ландшафта и качеството на въздуха и почвата; подчертава, че опазването на околната среда в басейна на река Дунав е важен аспект, който трябва да стимулира отговорно развитие на селското стопанство и селските райони в региона; призовава за подобряване на екологичното състояние на река Дунав, както и за мерки за намаляване на замърсяването и за предотвратяване на по-нататъшни изтичания на нефт и други токсични и вредни вещества; подчертава, че доброто екологично състояние на река Дунав е предпоставка за всички човешки дейности по реката и препоръчва специално внимание да се обърне на екологичните цели.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) С население от 100 милиона души в 14 държави, осем от които са държави-членки на Европейския съюз, регионът на река Дунав обхваща някои от най-богатите и най-бедните райони в Европа и може да се определи като макрорегион с различни икономически възможности.

Ефективността на регионалните политики представлява подкрепа за развитието, както и за прилагането на стратегиите, които ще разрешат редица местни проблеми и ще стимулират икономическия растеж на държавите, чието население е свързано с реката, с цел да се насърчи устойчиво развитие. При това положение, и понеже тази стратегия – която се основава на три взаимосвързани цели за социално-икономическо развитие, подобряване на транспорта и подкрепа за алтернативните източници на енергия и опазването на околната среда – и придружаващият я план за действие ще спомогнат за подпомагане на региона и намаляване на съществуващите регионални различия чрез по-добра координация на усилията на осемте държави-членки в региона, аз приветствам приемането й.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Стратегията за региона на река Дунав има за цел да подобри използването на реката за транспортен маршрут, което вероятно ще наложи разширяването на плавателните канали. Освен това стратегията обхваща и областта на енергетиката – което в някои случаи може да включва разширяване на водноелектрическата енергия. Стратегията също така има за цел да бъде важен стимулиращ фактор за икономиката. Трябва да се надяваме, че новият водещ проект на Европейския съюз, какъвто е стратегията за региона на река Дунав, впоследствие ще получи видимо и осезаемо съдържание. Колко живот ще се вдъхне на този проект със сигурност ще зависи, наред с други неща, от това как ще се разреши напрежението между целите за опазване на околната среда и сближаването на Дунавския регион и дали река Дунав ще е достатъчно свързващо звено за изпълнението на този гигантски проект. Гласувах в подкрепа на проекта.

 
  
MPphoto
 
 

  Мария Неделчева (PPE), в писмена форма. – С радост подписах и гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно изпълнението на стратегията на ЕС за региона на река Дунав.

Дунавската стратегия е шанс да се отключи потенциала за развитие и за сътрудничество на много европейски райони в най-различни области. Искам да наблегна на мястото на Дунавската стратегия в две много важни според мен области, а именно развитието на туризма и поддържането на сигурността в региона. Що се отнася до мястото на Дунавската стратегия в развитието на туризма, то може да допринесе за намаляване на социално-икономическите различия в Европа, да създаде нови работни места и да стимулира културния диалог и опознаването на богатото европейско културно, етническо и природно наследство в региона.

Дунавската стратегия може да допринесе за поддържането на сигурността в региона по течението на река Дунав и да изиграе важна роля в регулацията на миграцията във и извън Съюза и в борбата с престъпността.

С цел постигане на реални резултати, съвместната работа в едни толкова чувствителни сфери каквито са сигурността и миграцията е от първостепенна нужда. Ето защо приветствам укрепването на регионалното сътрудничество в тези области и осигуряването на по-добър институционален капацитет в тази насока.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав и неговото 115-милионно население дава възможност за ускоряване на трансграничното сътрудничество, както и на устойчивото икономическо и културно развитие в региона. През юни Съветът трябва да определи график и конкретни стъпки за изпълнението й. В основата на стратегията са подобрения на мобилността, енергийните доставки, сигурността, опазването на околната среда и управлението на бедствия. Надявам се, че тя ще доведе до нова регионална динамика, че всички заинтересовани групи и страни от гражданското общество ще вземат участие, така че подкрепените проекти да бъдат използвани възможно най-добре. Също така бихме искали да видим инициативата на макрорегионално равнище за по-голяма безопасност по отношение на ядрената политика в Дунавския регион. Този регион по-специално все още разполага с атомни електроцентрали, които представляват риск за околната среда и населението, но въпреки това при процедурата за оценка на въздействието върху околната среда няма достатъчно или никакви консултации с държавите и регионите в съседство. Необходимо е да се действа. Горещо приветствам факта, че само средства, налични в структурните фондове (около 1 млрд. евро за периода 2007-2013 г.), могат да се използват в рамките на стратегията за региона на река Дунав – с други думи, че не се предоставя допълнително финансиране, както и че не са необходими нови институции или ново законодателство. Ето защо гласувах в подкрепа на предложението за резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма.(PL) При гласуването днес подкрепих приемането на съвместното предложение за резолюция относно изпълнението на стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав. Идеята за интегриран подход, включително създаването на стратегии за макрорегионите, които представляват стратегии на равнището на Европейския съюз, е най-добрият пример за териториално сътрудничество, добър начин за увеличаване на ефективността на регионалната политика, като трябва да бъде подкрепена и развита. Стратегията за региона на Балтийско море, която беше приета в средата на миналата година, е модел за координацията на политиката на Европейския съюз и финансирането на макрорегионите – геополитически териториални единици, определени въз основа на определени критерии.

Големият Дунавски регион, който включва 14 европейски държави и 115-милионно население в и извън рамките на Европейския съюз, наложи създаването на единен план за съчетаване на икономическите, екологични, социални и културни аспекти (това са и четирите стълба на стратегията).

В контекста на необходимостта от извършване на междинни анализи на изпълнението на стратегията, аналогично на доклада за стратегията за региона на Балтийско море, резолюцията призовава Европейската комисия да изготви конкретни инструменти и критерии за оценка на проектите въз основа на показатели, които позволяват извършването на сравнение. Парламентът също така поиска от Комисията да анализира първите резултати и случаи във връзка с изпълнението на стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав и, използвайки примера на двете стратегии (за Балтийския и Дунавския регион), да набележи възможните източници и методи на финансирани за макрорегионалните стратегии.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) С оглед на безбройните съображения за изпълнението на стратегията, лично аз реших да гласувам в подкрепа, особено с оглед на факта, че регионът на река Дунав, който се състои от 14 европейски държави и близо 115 милиона души, е област, където е възможно засилено взаимодействие между различните политики на Европейския съюз – политики на сближаване, транспорт, икономика, енергетика, околна среда, разширяване и добросъседство. Според мен стратегията трябва да съчетава икономически, екологични, социални и културни елементи, защото един макрорегион като дунавския значително би увеличил икономическото благосъстояние на целия Европейски съюз чрез стимулиране на заетостта и насърчаване на интегрирано развитие. Ето защо смятам, че обединяващият и приобщаващ характер на стратегията изразява убеждението на всички държави-членки на Европейския съюз, че може да представлява съществен принос за преодоляване на разделението от миналото в Европа и за цялостния успех и по-голяма ефективност в Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) През 2009 г. Европейският съвет поиска от Комисията да изготви европейска стратегия за региона на река Дунав, като се има предвид, че Дунавският регион се състои от 14 европейски държави и 115 милиона души в и извън рамките на Европейския съюз (ЕС) — Германия, Австрия, Словакия, Чешката република, Словения, Унгария, Румъния, България, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Молдова и Украйна — и затова представлява област, където е възможно засилено взаимодействие между различните политики на Европейския съюз. Не мога да не приветствам приемането на стратегията за региона на река Дунав от страна на Европейската комисия или да подкрепя придружаващия я план за действие, който се основава на четири стълба: свързване на Дунавския регион, опазване на околната среда, създаване на благоденствие и укрепване на региона на река Дунав. Стратегията отговаря на необходимостта от подобряване на мобилността, енергийната сигурност, опазването на околната среда, социално-икономическото развитие, културния обмен, сигурността и гражданската защита в Дунавския регион. Надявам се, че европейската стратегия за региона на река Дунав ще бъде приета от Европейския съвет и че ще бъде постигнат напредък по отношение на прилагането й възможно най-скоро.

 
  
MPphoto
 
 

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Река Дунав служи за основа на една макрорегионална структура, която включва провинции, региони и държави-членки, заедно с държавите, които все още или изобщо не са част от Европейския съюз, в името на общото благополучие. Река Дунав вече не е синя на цвят, както в заглавието на валса на Щраус, и всъщност проектите за опазване на околната среда се оценяват на 9 млрд. евро. Всички инвестиции, които ще бъдат направени в басейна на река Дунав, трябва да бъдат за интелигентни системи, които се основават на най-съвременните научни и технологични разработки, като опазването на околната среда трябва да е включено от самия начален етап на проектиране на системите („интелигентни системи, основани на екологично знание“).

Тези инвестиции означават създаването на нови възможности за устойчив икономически растеж и подобряване на качеството на живот, като по този начин се развият природните/екологични активи и се насърчи политиката на Европейския съюз в областта на опазването на околната среда например чрез създаване на система за управление и контрол на факторите по отношение на околната среда, премахване на вредното въздействие върху околната среда в случай на природни бедствия, опазване на биологичното разнообразие, опазване и разширяване на горите, парковете и зелените площи в градските райони. Подкрепата от местните органи и граждани е изключително полезна, като се подчертае, че вътрешният диалог е работещ и ефективен на всички нива, така че Дунавската стратегия е стратегия за европейските граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Резолюцията на Европейският парламент: 1. приветства одобрението от страна на Комисията на стратегията за региона на река Дунав и подкрепя придружаващия я план за действие, който се основава на четири стълба (свързване на Дунавския регион, опазване на околната среда, изграждане на просперитет и укрепване на Дунавския регион), и отговаря на необходимостта от подобряване на мобилността, енергийната сигурност, опазването на околната среда, социално-икономическото развитие, културния обмен, сигурността и гражданската защита в региона на река Дунав; 2. припомня, че Европейският парламент призовава за стратегията от 2008 г. и приканва унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз и Европейския съвет да подкрепят стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав до заседанието на Европейския съвет през юни и да се започне изпълнението й възможно най-бързо.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото регионът на река Дунав, който включва 14 европейски държави и 115 милиона души, трябва да се управлява посредством съвместен, колективен план, който да го насърчава икономически и културно, за да се запази неоценимата художествена и природна красота. Държавите-членки трябва да се възползват от структурните фондове на разположение за 2007-2013 г., за да се гарантира възможно най-голяма подкрепа за стратегията. По-специално трябва да се поеме ангажимент за създаване на работни места, особено в областите, най-силно засегнати от икономическата криза. Ако Дунавската стратегия е подкрепена от сериозен политически ангажимент, тогава ще може да спомогне за преодоляването на различията от миналото в Европа, като по този начин се направи още една крачка към истинската интеграция на европейците. Ако бъде успешен, планът ще окаже положително влияние върху много по-голям географски район, като се подчертава стратегическото положение на региона като вратата на Европа към Западните Балкани.

 
  
MPphoto
 
 

  Csanád Szegedi (NI), в писмена форма. (RO) Стратегията за региона на река Дунав е проект на Европейския съюз, в който трети държави, граничещи с реката, също са поканени да участват с цел да се развие огромния икономически потенциал на Дунавския регион. Река Дунав свързва 10 европейски държави, шест от които са държави-членки на Европейския съюз. Всички тези държави се насърчават да си сътрудничат в области като речния транспорт, социалната защита и развитие, устойчивото икономическо развитие, транспортната и енергийна инфраструктура, опазването на околната среда, туризма, културата и образованието. Освен това стратегията определя общи решения на предизвикателства като подобряването на качеството на живот, насърчаване на конкурентоспособността и привлекателността на населените места по река Дунав и привличането на инвестиции в стратегически области. Смятам, че е необходима по-добра координация между местните и регионални органи и организациите, които развиват дейност в региона на река Дунав, за да се гарантира създаването на работни места и сигурността в тази област. Също така подкрепям икономическото и социално развитие на Дунавския регион като приоритетна общностна област и насърчаването на засилена регионална интеграция в тази зона, което ще осигури динамичен импулс за по-голямо европейско икономическо пространство. Подкрепям прилагането на тази стратегия, защото регионът на река Дунав предлага значителен социално-икономически потенциал в рамките на Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Регионът на река Дунав включва 14 държави-членки на Европейския съюз (ЕС) и общо 115 милиона души. Това е един много разнороден регион, където е налице голяма мобилност и висока степен на взаимосвързаност. Това показва, че е подходяща за засилване на взаимодействието между различните политики като политиките на сближаване, транспорт, икономика, енергетика, опазване на околната среда и дори политиките на разширяване и добросъседство.

Това е богат регион с големи икономически възможности, който обаче изисква координирани усилия, за да се развие по един цялостен, интегриран и устойчив начин. Една интегрирана и координирана стратегия с цел сътрудничество между държавите-членки и техните региони изглежда подходящ начин да се постигне целта за териториално сближаване. За да се постигне това, от съществено значение за мен е участието на всички институционални и граждански заинтересовани страни, по-специално чрез участието на местните и регионални органи.

Прилагането на стратегията трябва да включва и по-ефективно усвояване на структурните фондове и преди всичко възможността да се усвоят неизползваните финансови средства от макрорегионалните проекти.

Гласувам в подкрепа на предложението за резолюция за река Дунав и се надявам, че подобни стратегии ще бъдат изготвени и за други европейски макрорегиони.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0111/2011

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам в подкрепа на това предложение за резолюция, тъй като то разглежда проблеми, свързани със стабилността на нормативната уредба на стопанската дейност, с делата срещу Михаил Ходорковски и Платон Лебедев, с начина, по който руските органи се борят с тероризма, особено в Северен Кавказ, и с положението с правата на човека. Тази резолюция е важна, защото изтъква Партньорството за модернизиране. Ето защо гласувам в подкрепа на тази резолюция, тъй като считам, че модернизирането на руското общество предполага прилагане на принципите на правовата държава.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция, защото поддържам мнението, че пълното спазване на правата на човека и принципите на правовата държава от страна на Руската федерация ще подобри представата за нея и доверието към нея по света, и по-конкретно по отношение на отношенията й с Европейския съюз. За Руската федерация е важно да изпълнява международните ангажименти, които е поела, най-малкото в контекста на Съвета на Европа, към който е поела ангажимент да спазва изцяло европейските норми в областта на демокрацията, правата на човека, основните права и принципите на правовата държава.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Въпреки че споделям загрижеността, изразена от страна на моите колеги, все пак не мога да не отбележа огромния напредък, вече постигнат от Русия по пътя към демокрацията и правовата държава. Всеки безпристрастен наблюдател трябва да признае, че зачитането на правата на човека и основните свободи значително се е подобрило в настоящата руска държава в сравнение със съветския режим, който я предшестваше – режим, който продължава да ни шокира, колкото повече научаваме за него. Докато обсъждаме принципите на правовата държава в Русия, не мога да не изразя своето съжаление и да не осъдя яростно онези, които ги застрашават, като нападат, раняват и убиват невинни хора с цел да изпълнят радикални терористични планове. Ето защо поднасям най-искрени съболезнования за жертвите. Надявам се, че Русия ще продължи да се разграничава от своето жестоко съветско наследство и все повече ще се приближава към Европейския съюз по отношение на спазването на правата и свободите на своите граждани и ангажиментите спрямо тях, както и че ще поеме ролята си на европейска сила, каквато е била мечтата на Петър Велики.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Русия е важен партньор на Европейския съюз и следва да даде своя принос към изграждането на устойчиво сътрудничество, основаващо се на демокрацията и принципите на правовата държава. Ето защо е важно да няма никакво съмнение по отношение на спазването на принципите на правовата държава от страна на руските органи. Затова руските съдебни структури и институции, отговорни за правоприлагането, трябва да изпълнят своите задължения по един ефективен, безпристрастен и независим начин.

Осъждам нападението на московското летище „Домодедово“ и изказвам съболезнования на семействата на жертвите. Подчертавам необходимостта руските органи да отговорят на това нападение по съобразен със закона и умерен начин и да позволят на руската съдебна система да работи свободно и независимо и да осъдят отговорните за нападението.

 
  
MPphoto
 
 

  Sandra Kalniete (PPE) , в писмена форма. – (LV) С това предложение за резолюция членовете на ЕП искат да насочат вниманието към обезпокоителните събития в Русия, която, като член на Съвета на Европа, е поела ангажимент да спазва изцяло европейските норми в областта на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава. В действителност тези норми биват пренебрегвани и грубо нарушавани. Ярък пример за това е процесът срещу Михаил Ходорковски и Платон Лебедев, бившите собственици на „Юкос“. Това дело беше принизено до нивото на фарс и не ни оставя с впечатлението, че в Русия законът и правораздаването се прилагат еднакво за всички. Докато се полагат усилия да бъдат осъдени опонентите на руския министър-председател, Владимир Путин, същевременно нищо не се прави за разкриване на убийствата на Анна Политковская и други журналисти. Правото на събрания се отнема на онези в Русия, които мислят различно, а откритото неподчинение на забраната може да доведе до затвора. Всичко това е недопустимо.

Искаме Русия да бъде една демократична, стабилна държава с развита икономика, която да бъде надежден партньор на своите съседи, държавите-членки на Европейския съюз и НАТО. За съжаление, политическите ръководители на Русия провеждат една съвсем различна политика, която все повече отчуждава Русия от останалите демократични държави. Ако Русия иска да стане член на Световната търговска организация, нейните политически ръководители трябва значително да променят отношението си към демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека.

 
  
MPphoto
 
 

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE), в писмена форма. – (LV) Подкрепих предложението за резолюция на Европейския парламент относно принципите на правовата държава в Русия, което насочва вниманието към нарушенията на правата на човека и основните права, както и към съществуващата в държавата заплаха за развитието на демокрацията. Удовлетворен съм, че Парламентът, с приемането на тази резолюция, принципно признава, че в Русия няма правова държава и демокрация. Въпреки това бих искал да подчертая, че политиката на Европейския съюз спрямо Русия ще бъде успешна само когато държавите-членки следват обща външна политика. Неотдавнашните събития, в които Франция сключи споразумение да продаде на Русия военни кораби клас „Мистрал“, са доказателство, че европейската обща външна политика и политика на сигурност е напълно нереална. Интересите на Франция се оказаха по-важни от общата външна политика. Споразумението беше сключено въпреки възраженията от страна на балтийските държави и изказванията на руски генерали относно възможностите на тези кораби, които не бяха на разположение по време на войната с Грузия. Сделки от този род покопават доверието между европейските държави и са доказателство за успеха на руската политика, ръководена от принципа „разделяй и владей“. Европейският съюз може да насърчи зачитането на принципите на правовата държава в Русия само ако държавите-членки поставят общите интереси на всички европейски държави над собствените си интереси.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах в подкрепа на настоящата резолюция, която осъжда това, че в Русия независими журналисти, активисти на гражданското общество, адвокати и защитници на правата на човека често са били жертви на заплахи и прояви на насилие, а също така и че законодателството за борба с екстремизма и новите разпоредби на закона за Федералната служба за сигурност са неясни и в резултат на това често биват използвани за упражняване на тормоз над неправителствени организации, религиозни малцинства и медийни организации.

 
  
MPphoto
 
 

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма.(CS) Прочетох предложението за резолюция относно принципите на правовата държава в Русия. Имам три кратки забележки. На първо място, според мен е вярно, че Европейският парламент е използвал всяка възможност да повдигне въпросите за правата на човека и качеството на правовата държава. Трябва да правим това по-често и по отношение на повече държави. Втората ми забележка засяга формата. Коментарите ни трябва да бъдат делови. Това означава не само да поучаваме покровителствено другите, но и да предлагаме своята подкрепа. Откровено казано, нямам представа как критиците на процеса срещу олигарсите на „Юкос“ могат да бъдат толкова сигурни, че върху съдебния процес е бил оказан политически натиск. Нападките срещу съдебно решение и пренебрегването на представени доказателства за укриване на данъци и други нарушения със сигурност са форма на политически натиск. Защо критиците автоматично приемат, че доказателствата са били подправени? Мога да приведа още редица подобни примери. Русия има два основни проблема, свързани с принципите на правовата държава. Първият е фактът, че държавата претърпява промяна на своята законодателна и правна култура. Това изисква време и няма да се получи само чрез добрата воля на Кремъл. Вторият проблем е нестабилното положение със сигурността и липсата на доверие в добрите намерения на някои от консултантите. Как Европейският съюз ще помогне на Русия в борбата срещу тероризма и в екстрадирането на заподозрени в терористични действия лица, намерили сигурно убежище в държави-членки на ЕС? Какви действия ще предприеме ЕС срещу нарушенията на политическите права на лицата, които не са граждани на държавите-членки на ЕС? Не е достатъчно само да дадем съвет; трябва да предложим и помощ.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Убеден съм, че Русия остава един от най-важните партньори на Европейския съюз в поддържането на сигурност и стабилност в световен мащаб, а също и че сътрудничеството между ЕС и Русия следователно трябва да се активизира. Трябва да укрепим нашия ангажимент за съвместна работа с Русия за отговор на общите предизвикателства в ключови области като борбата с тероризма, енергийната политика и световното икономическо управление. Европейският съюз и Русия трябва да ускорят преговорите по сключване на ново всеобхватно и обвързващо споразумение за партньорство и сътрудничество, което да обхваща въпросите на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните права. Необходимо е да се развият съвместни инициативи с руското правителство, насочени към повишаването на световната сигурност и стабилност и по-специално към общите ни съседи, с цел постигането на мирно решаване на конфликтите в Нагорни Карабах, Приднестровието и Грузия в съответствие с международното право.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма.(FR) Принципите на правовата държава в Русия наистина са застрашени Бихме могли да перифразираме думите на Мари Мендрас, като кажем, че ставаме свидетели как се осуетява догонването на историята. Още след края на ерата на Елцин станахме свидетели на една политика, състояща се в отслабване на всички обществени институции. Нещата може да изглеждат законни на повърхността, но спазването на закона беше задушено от твърде много разпоредби и регламенти. Процесите срещу Ходорковски и Лебедев са типичен пример за това: поддържа се фасадата на закона, но самият закон се използва за цели, различни от основната му функция. Икономическият растеж няма да вземе под внимание принципите на правовата държава. Икономиката заради самата икономика води до злоупотреби, експлоатация и частни интереси. Богатството трябва да подпомага свободата, да насърчава всеобщия прогрес и да даде възможност на всеки индивид да преуспее. Пазарната икономика не може да бъде справедлива без справедлива държава, с което имам предвид държава, която изпълнява цялостно своите регулярни задачи честно и справедливо – държава, която може да гарантира на своите граждани равен достъп до всички основни права, като достъп до образование, здравеопазване, правосъдие, култура, административни услуги и задоволяване на жизненоважните основни нужди.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Предложението за обща резолюция относно Русия обхваща някои важни въпроси, които са екзистенциални за всяка демокрация: независими съдилища, честни и бързи съдебни процеси и ефективно съдебно преследване на криминални прояви. Именно в тази степен подкрепям текста по отношение на онези негови клаузи, в които се говори за необходимостта от преодоляване на съществуващите недостатъци на руската правна и съдебна система. Осъждането на терористичните нападения на летището „Домодедово“ също е важно и показва солидарността на ЕС с тази важна държава партньор. Въпреки това тонът, възприет по отношение на определени висящи и текущи съдебни производства (например делото срещу Ходорковски) е неправилен и недипломатичен. Когато говорим за „политически мотивирани съдебни процеси“ или за „сериозни правни въпроси“, тогава заимстваме езика на политическите опоненти на руския министър-председател. Това става явно от факта, че се отправят призиви за „упражняване на независим съдебен контрол“ на съдебните решения.

С това се намеква – необосновано на никаква информация, нито на предварително проучване – че руското правосъдие като цяло не е независимо и издава „неправилни“ присъди. Тези „оценки“, идващи отвън без познаване на действителните факти, са безсмислени и освен това представляват вмешателство във вътрешните работи. По тази причина се въздържах при гласуването.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Предвид преговорите между Европейския съюз и Русия в областта на правата на човека и предвид това, че ЕС все още има ангажимент към укрепването и по-нататъшното развитие на отношенията ЕС–Русия по отношения на демократичните принципи и основните права, считам, че Русия остава важен партньор за Европейския съюз, в съответствие с политиката на по-нататъшно развитие на сътрудничеството между двете държави. Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, тъй като считам, че ускоряването на преговорите и новото споразумение за партньорство с Русия ще влеят нови сили в широкообхватното споразумение между държавите-членки в подкрепа на демокрацията и правилното функциониране на съдебната система. Бих подчертал и факта, че пълното спазване на правата на човека и принципите на правовата държава ще подобри представата за Русия и доверието към нея по света и по-конкретно във връзка с отношенията й с Европейския съюз, по силата на стратегическо партньорство.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Спазването на европейските норми в областта на демокрацията, правата на човека, основните права и принципите на правовата държава е от съществено значение за всички европейски народи. Изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека трябва да стои в основата на една политика на добросъседство и сближаване. Съгласна съм с призива в това предложение за резолюция, а именно: Русия да приложи мерки за поправяне на нарушенията в отделни случаи, включително чрез гарантиране на провеждането на ефективни разследвания и подвеждане под отговорност на извършителите, както и да приеме общи мерки за прилагане на решенията, включително промени в политиката и законодателството с цел да се предотвратят повторни нарушения на правата на човека. Бих искала Съветът и Комисията да предложат на Русия практическа помощ и експертен опит с оглед на укрепването на независимостта на съдебната система и на правоприлагащите агенции, с цел повишаването на способността на съдебната система да устоява на политически и икономически натиск. По-специално бих искала да видя създаването на такава програма за подпомагане на съдебната система, която да оказва помощ за образованието и обучението на служители на правоприлагащите органи, прокурори и съдии, най-малкото по въпросите на правата на човека.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) С тази резолюция Европейският парламент: 1. потвърждава убеждението си, че Русия остава важен партньор за Европейския съюз в изграждането на устойчиво сътрудничество, основано на демокрацията и принципите на правовата държава; 2. категорично осъжда терористичното нападение на московското летище „Домодедово“ и изказва съболезнования на семействата на жертвите, както и солидарност с ранените при нападението; подчертава необходимостта руските органи да отговорят на нападението по съобразен със закона и умерен начин и да позволят на руската съдебна система да работи свободно и независимо при разследването и осъждането на отговорните за нападението; 3. изразява загриженост във връзка със съобщенията за политически мотивирани дела, несправедливи производства и липса на разследване на тежки престъпления като убийства, тормоз и други прояви на насилие; призовава руските съдебни и правоприлагащи органи да изпълняват задълженията си по ефективен, безпристрастен и независим начин, така че да подведат извършителите под съдебна отговорност.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция, тъй като считам, че то може да укрепи съществуващото споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия. Осемдесет процента от чуждите инвестиции в Русия идват от Европа и следователно укрепването на това партньорство би помогнало на Европа да приложи по-конкурентоспособна политика във всички области на дейност. По отношение на енергетиката, над 45% от нашия природен газ и 29,9% от петрола ни се внасят от Русия – без тях кухните и отоплителните системи в половин Европа биха преустановили работа. Предвид нашите общи интереси в областта на икономиката, енергетиката и сигурността едно ново споразумение с Кремъл би гарантирало на европейската икономика по-голяма стабилност в условията в периода след неотдавнашната финансова криза. Още повече че тази резолюция насърчава Русия, като член на Съвета на Европа, да поеме ангажимент да спазва изцяло европейските норми в областта на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава. Приемането на обща, последователна политика за насърчаване на правата на човека би било стъпка напред в утвърждаването на правата на човека в световен мащаб.

 
  
MPphoto
 
 

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Странно е как, по въпроса за Русия, Европейският парламент си позволява ту да проявява снизхождение, ту да се поддава на „антируски“ настроения, както бих ги нарекла, подтикнат в миналото от антисъветизъм и следователно от краен антикомунизъм. Време е да осъзнаем, че Берлинската стена падна преди повече от 20 години и че действащият режим вече няма нищо общо със своите предшественици. Същевременно обаче това е режим, който няма нищо общо с принципите на правовата държава и който постоянно нарушава основните права на човека. Според мен няма причина останалите държави по света да се отнасят към Русия по-различно.

Нарушенията срещу свободата на изразяване и слабата администрация на съдебната система в Русия трябва да бъдат най-малкото порицани.

Тази резолюция е твърде снизходителна спрямо руското правителство и по-специално спрямо Дмитрий Медведев. Затова реших да се въздържа при гласуването.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. (SK) Подкрепих предложението за резолюция относно принципите на правовата държава в Русия, въпреки че според мен това не е последната подобна резолюция относно Русия, която ще бъде обсъдена и подложена на гласуване в Европейския парламент. Все пак ме изпълва с надежда това, че Парламентът е намерил политическа воля да отправи критични думи към една държава, от която Европа до голяма степен зависи за снабдяването със суровини. Европа и Русия са предопределени да си сътрудничат взаимно – и то не само в областта на производството. Ние сме двете страни на една и съща цивилизация; нашите исторически пътища са две интерпретации на един и същи набор от ценности. За да оцелее тази цивилизация, въпросните два възгледа за всеобщите ценности трябва да се обединят. Бих се радвала нашата критична резолюция да бъде разбрана от руските граждани като едно усилие за намиране на обща основа, а също и като предупреждение, че някои от конкретните ходове и подходи на държавата са в остро противоречие със споменатия набор от основни ценности.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0128/2011

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам за предложението за резолюция, чиято основна цел е да се съгласуват инвестициите на Световната банка в енергията с целите за развитие. Съгласен съм, че енергийната стратегия следва да се заеме и да улесни прехода към екологично устойчиво енергийно развитие и че Световната банка следва да приеме такъв подход към развитието на частния сектор, който да осигурява възможно най-много ползи за бедните, като в същото време противодейства на изменението на климата. Жалко е, че кредитирането на изкопаемите горива продължава да играе доминираща роля, въпреки стратегическата цел за постепенно премахване на финансирането за този тип проекти. Отбелязвам също така с тревога, че все още е слаб контролът над по-голямата част от многостранното финансиране, което се предоставя чрез финансови посредници: те трябва да преследват ясни цели за развитие. Призовавам Световната банка да преориентира настоящата си стратегия от широкомащабния, ориентиран към износа енергиен модел към дребномащабни, децентрализирани енергийни проекти, които отговарят по-ясно на основните потребности на селските райони. И накрая, напълно съм съгласен с необходимостта Световната банка да посочи ясно и публично да оповести ползите за развитието преди предоставянето на финансиране.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото енергийната стратегия следва да обърне специално внимание на това как достъпът до енергийни услуги може да способства за излизане на хората от бедността, като в същото време улесни прехода към развитието на екологично устойчива енергетика. Световната банка следва да се стреми към такъв подход към развитието на частния сектор, който да осигурява възможно най-много ползи за бедните, като в същото време противодейства на изменението на климата. Екологичните и социални фактори, както на национално, така и на местно равнище, трябва да бъдат взети под внимание в изчерпателния анализ на разходите и ползите на различните възможности в енергетиката. Следва да се отбележи, че кредитирането на изкопаемите горива продължава да играе доминираща роля в общото портфолио за енергетиката на Световната банка, въпреки скорошните увеличения при кредитирането за инициативи в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Инвестициите в изкопаеми горива се осъществяват също и чрез финансово посредничество и това не се отчита от банката в годишните й данни за енергийния сектор. Обезпокоителен е и фактът, че банката продължава да осъществява значителни инвестиции в електрическите централи на въглища, като по този начин блокира развиващи се страни в модела на основаващата се на въглища енергетика за бъдещите десетилетия.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма.(EL) Гласувах против доклада относно енергийната стратегия на Световната банка за развиващите се страни, най-вече защото беше прието много негативно изменение на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), което изменя важна точка от първоначалното предложение за резолюция. По-точно, с промяната от предложението за резолюция се премахват опасенията, че Световната банка включва ядрената енергия като „чиста форма“ на енергия. Така предложението за резолюция приема употребата на ядрената енергия като решение за намаляване на въглеродните емисии. В заключение, следователно ядрената енергия не само се приема, а предложението е да се насърчава като „чиста“ форма на енергия за борба с изменението на климата и за намаляване на въглеродните емисии. Обаче насърчаването на ядрената енергия противоречи на стремежа към свят без ядрена енергия, независимо дали за военни, или за „мирни“ цели.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах за предложението за резолюция относно енергийната стратегия на Световната банка, защото считам, че тя следва да способства прехода към устойчива в екологично отношение енергетика в най-слабо развитите страни и същевременно да допринесе за постигането на целите на Европейския съюз относно изменението на климата и борбата с бедността.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Според данните в предложението за резолюция към момента 1,5 млрд. души са без достъп до електричество, като четирима от всеки пет от тях живеят в Африка на юг от Сахара и Южна Азия, а близо 2,4 млрд. души все още използват традиционни горива от биомаса за готвене и отопление, което е неустойчива употреба на природните ресурси. Поради тази причина е много важно Световната банка да приеме нова стратегия за финансиране на енергийни проекти, като се ангажира с осигуряване на ефективна, достъпна и чиста енергия като средство за намаляване на бедността и за насърчаване на икономическия растеж. В този контекст, когато Световната банка завърши своята енергийна стратегия, като се има предвид, че вече пое ангажимент да направи половината от своите енергийни инвестиции „нисковъглеродни“, Парламентът призова да се отдаде приоритет на проектите за чиста енергия и най-вече за ясен ангажимент към възобновяемата енергия като средство за насърчаване на устойчивото развитие в слаборазвитите региони.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Предложението за резолюция на Европейския парламент касае енергийната стратегия на Световната банка за развиващите се страни. Можем да разберем значението на въпроса, ако вземем предвид, че към момента повече от 1,5 млрд. души са без достъп до електричество, което е основно право на всички граждани. Сега, когато Световната банка завършва своята нова енергийна стратегия, подробният подход става все по-уместен. В интерес на истината, въпреки че въпросът е обсъден преди повече от 20 години, резултатите въобще не са задоволителни.

Продължаваме са сме твърде зависими от изкопаемите горива вместо да проучваме алтернативни енергийни източници. Ускоряваме изменението на климата и вредим на народите, които живеят в крайна бедност. Затова считам, че Световната банка трябва да преразгледа политиката си за използване на енергия от изкопаеми горива – като направи помощта за сектора по-прозрачна – и да насърчи зелената енергия, така че да ограничи не само замърсяването на атмосферата, но преди всичко зависимостта на развиващите се страни от външни енергийни източници.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах за резолюцията, която приветства енергийната стратегия на Световната банка и припомня, че тя следва да обърне специално внимание на това как достъпът до енергийни услуги може да способства за излизане на хората от бедността, като в същото време улесни прехода към развитието на екологично устойчива енергетика; настоятелно призовава Световната банка да се стреми към такъв подход към развитието на частния сектор, който да осигурява възможно най-много ползи за бедните, като в същото време противодейства на изменението на климата и подчертава, че екологичните и социални фактори, както на национално, така и на местно равнище, трябва да бъдат взети под внимание в изчерпателния анализ на разходите и ползите на различните възможности в енергетиката.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Никой не се съмнява, че достъпът до модерни енергийни услуги представлява предварително условие за изкореняването на бедността и за икономическото развитие или че за постигането на това е необходимо енергийните услуги да бъдат надеждни, достъпни – особено за бедните – и равномерно разпределени, така че да бъдат преодолени различията между градските и селските райони. Доста след началото на 21 век около 1,5 млрд. души продължават да са без достъп до електричество, като четирима от всеки пет от тях живеят в Африка на юг от Сахара и Южна Азия предимно в селски райони, а близо 2,4 млрд. души все още използват традиционни горива от биомаса за готвене и отопление, като това води до тежки здравословни проблеми и причинява смъртта на 1,9 млн. души годишно вследствие на вътрешното замърсяване, както и до екологични щети, причинени от неустойчивата употреба на природните ресурси.

Следователно Световната банка трябва да отдава предимство на дребномащабния достъп до енергия на местно равнище по-специално в най-слабо развитите страни в Африка и Азия.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма.(DE) Около 1,5 млн. души по света, предимно в развиващите се страни от Африка и Източна Азия, все още нямат достъп до електричество. Забелязва се, че по-специално в селските райони населението поради тази причина често прибягва до традиционните горива от биомаса като печките на въглища. Трябва да се има предвид, че това носи голям риск за здравето. Световната банка, която се ангажира да насърчи устойчивата енергия, следва да бъде призована да отдаде приоритет на регионални, а не на широкомащабни търговски проекти. Това, от една страна, ще предостави възможност да се насърчи устойчиво, екологично чисто производство на енергия, а от друга, ще позволи да бъдат взети под внимание и регионалните условия. За да се постигне едновременно екологична и икономическа устойчивост, е желателно да се отдаде приоритет на малки, алтернативни, местни енергийни проекти, тъй като това може да предотврати необходимостта да се купува енергия, която често е скъпа. Гласувам с „въздържал се“, защото считам, че трябва да изчакаме стратегията на Световната банка, която се очаква в средата на годината.

 
  
MPphoto
 
 

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма.(LT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно енергийната стратегия на Световната банка за развиващите се страни. Енергийните нужди на развиващите се страни се увеличават и поради това е необходимо да се вземат под внимание енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия. Енергийните услуги трябва да бъдат надеждни, достъпни и равномерно разпределени в обществото с цел ефективна борба с бедността и преодоляване на различията между градските и селските райони. Като се имат предвид нуждите на развиващите се страни, Световната банка трябва да разнообрази портфолиото за енергетиката и да увеличи кредитирането за инициативи в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Съгласен съм, че финансирането трябва преди всичко да насърчава комбинацията на енергийна ефективност и възобновяема енергия. Приоритет трябва да се отдаде на дребномащабни, децентрализирани енергийни проекти и на осигуряването на достъп до енергия на населението в развиващите се страни. Обръща се внимание на факта, че Световната банка трябва да припише по-голямо значение на заплахата от биогоривата за предлагането на хранителни стоки. Освен това трябва да има по-строг мониторинг и контрол над дейността на финансовите посредници.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Споделям опасенията и съм съгласна с предложенията, посочени от Европейския парламент в предложението за резолюция относно енергийната стратегия на Световната банка, в полза на което гласувах. Като се има предвид, че достъпът до модерни енергийни услуги представлява предварително условие за изкореняването на бедността и за икономическото развитие и че правото на енергия означава, че енергийните услуги трябва да бъдат надеждни, достъпни и равномерно разпределени, така че да бъдат преодолени различията между градските и селските райони, считам, че е от съществено значение да се насърчава инвестиционна политика, основана на устойчивото използване на природните ресурси. Поради това съм съгласна с препоръките на Европейския парламент към Световната банка в тази област.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Накрая гласувахме в подкрепа на предложението за резолюция, тъй като бяха приети изменения 2, 3 и 4 за премахване на израза „нисковъглеродни“.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото достъпът до модерни енергийни услуги представлява предварително условие за изкореняването на бедността и за икономическото развитие. Правото на енергия означава, че енергийните услуги трябва да бъдат надеждни, достъпни – особено за бедните – и равномерно разпределени, така че да бъдат преодолени различията между градските и селските райони. Енергийната стратегия на Световната банка възприема този подход и трябва да се ангажира все повече с излизането на хората от бедността, като в същото време улесни прехода към развитието на екологично устойчива енергетика. Световната банка следва да се стреми към такъв подход по отношение развитието на частния сектор, който да осигурява възможно най-много ползи за бедните, като в същото време противодейства на изменението на климата.

 
  
MPphoto
 
 

  Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. (SV) Гласувах в подкрепа на доклада, който като цяло е добър. Но не подкрепям мнението, че ядрената енергия е източник на чиста енергия.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0097/2011

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам за предложението за резолюция, защото настоящата криза подчертава опасенията, че настоящите механизми няма да позволят преодоляването на кризата, защото липсата на последователност при постигането на петте основни цели, не на последно място равнището на заетост, само влошава положението. Годишният обзор на растежа и рамката на европейския семестър представляват ключови инструменти, но те не трябва да заместват или намаляват значението на широките насоки на икономическата политика и политиката по заетостта. Трябва да се ангажираме с редица мерки, които изкарват наяве набора от икономически мерки, включително система от еврооблигации, високо ликвиден публичен пазар на облигации, по-ниски лихвени проценти и създаването на европейски данък върху финансовите транзакции с цел ограничаване на спекулациите. Не бива да пречим на развитието или създаването на работни места и затова предлагам по-силна роля на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие в подкрепа на инвестициите в инфраструктурата, технологиите и малките и средни предприятия. Също така бих искал да подчертая, че стратегията за растежа и работните места не може да бъде застрашена от настоящата краткосрочна визия на бюджетна консолидация: трябва да се обърне нужното внимание на публичните инвестиции в нейните цели.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията за стратегията „Европа 2020“. Европейският парламент изразява убеждението си, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да помогне на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силна, чрез създаване на работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, основан на петте водещи цели на Европейския съюз по отношение на насърчаването на заетостта, подобряване на условията за иновации, научноизследователска и развойна дейност, постигане на целите в областта на изменението на климата и енергетиката, подобряване на образователното равнище и насърчаване на социалната интеграция по-специално чрез намаляване на бедността. Смятам, че действията на „Европа 2020“ са от съществено значение за бъдещите перспективи на всички европейски граждани, чрез създаване на устойчиви работни места, дългосрочен икономически растеж и социален напредък, но споделям опасенията, посочени в предложението за резолюция, че стратегията „Европа 2020“ няма да бъде в състояние да изпълни обещанията си заради слабата си структура на управление. Важно е да се отбележи, че за да бъде стратегията „Европа 2020“ изпълнена успешно, трябва да се намали разликата между обявените й амбиции, наличните средства и използваната методология и трябва да се извършат реформи и да се гарантират много големи и ранни публични и частни инвестиции в най-различни проекти. Европейската комисия и Съветът трябва да дадат значителен принос тук. В същото време държавите-членки трябва да се насърчат да дадат най-висок приоритет на справянето с безработицата в техните национални програми за реформа. Стратегията „Европа 2020“ ще бъде изпълнена успешно само ако Европейският съюз и държавите-членки обединят усилията си.

 
  
MPphoto
 
 

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. (PT) Икономическата и финансова криза, на която сме свидетели в момента, причини значителна загуба на работни места в Европа. Приоритетът на стратегията „Европа 2020“ и европейската стратегия по заетостта е да създаде повече и по-добри работни места в Европа. Целта е Европа да се превърне в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика, като същевременно се осигури високо равнище на заетост, производителност и социално сближаване. Европа трябва да предприеме колективни действия, за да преодолее положението в момента.

Настоящото предложение за резолюция е стъпка в правилната посока, което призовава Комисията и Съветът, заедно с Европейския парламент, да включат националните парламенти, социалните партньори и регионалните и местни органи в политиките, насочени към възстановяване на работните места и растежа. За да се постигне това, трябва да се засили общностния метод и да се приеме европейският семестър в законодателния пакет за управление. Приветстваме акцента върху ролята на малките и средни предприятия, както и на единния пазар, за създаването на работни места. И накрая, бихме искали да подчертаем ролята, отредена на „програмата за нови умения и работни места“ за постигането на тези цели. Ето защо гласувам за резолюцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма.(FR) Преди Европейския съвет през март и представянето от страна на държавите-членки на техните национални цели през април ние взехме решения за стратегията „ЕС 2020“. В момента стратегията е само на хартия и колкото повече време минава, толкова по-вероятно е провалът на Лисабонската стратегия да се повтори. Ето защо трябва да действаме: трябва да кажем „да“ на амбициозните цели, но не и без бюджетните средства за постигането им. Целите трябва да вървят ръка за ръка с реални бюджетни ангажименти или в противен случай как можем да създадем друго освен стратегия на хартия? Независимо дали по време на преговорите за следващата многогодишна рамка, или по време на разискването за собствените средства на Европейския съюз, Парламентът ще трябва да заеме позиция, за да се гарантира, че похвалните цели на стратегията „ЕС 2020“ са съчетани с подходящи финансови възможности.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото държавите-членки на Европейския съюз трябва да бъдат насърчени да дадат висок приоритет на борбата с безработицата и предотвратяването на дългосрочното изключване от пазара на труда в техните национални програми и планове. Това трябва да се съчетае с мерки за гарантиране на повече нови и по-добри работни места и по-високи нива на заетост в средносрочен и дългосрочен план. Бих искала да подчертая, че държавите-членки трябва да обърнат по-голямо внимание на справянето с бедността при децата чрез подходящи мерки, така че децата да не бъдат ограничавани в личностното си развитие и да бъдат равна и пълноправна част от обществото при започване на професионалния им живот. Приветствам водещите инициативи, насочени към изпълнение на целите на стратегията „Европа 2020“, като „Индустриална политика за ерата на глобализацията“, „Програма за нови умения и работни места“, „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“ и други инициативи. Съгласна съм с предложенията за „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“, но бих насърчила да се предприемат по-конкретни действия, за да се гарантира социалното приобщаване. Също така е много важно да се изготви конкретна програма, насочена към насърчаване на достойните условия на труд, гарантиране на правата на работниците в цяла Европа и подобряване на условията на труд, борбата с неравенството, дискриминацията и бедността сред трудещите се.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Стратегията „Европа 2020“ има за цел да гарантира излизане от кризата и подготвяне на икономиката на Европейския съюз за следващото десетилетие. Тя има за цел да насърчи знанието, иновациите, образованието и информационното общество, да се направи производствената ни инфраструктура по-ефективна откъм ресурси, като същевременно се засили конкурентоспособността, както и да се увеличи процентът на участие на пазара на труда, придобиването на квалификации и борбата с бедността. По-специално бих подчертала инициативата „Съюз за иновации“, която разглежда големи социални предизвикателства като енергетиката и сигурността на храните, изменението на климата, здравеопазването и застаряващото население. Налице е обаче необходимост от подобряване, стимулиране и осигуряване на финансиране на изследванията, иновациите и развитието в Европейския съюз. Призовавам за увеличаване на финансирането за вече приетите основни инструменти за изследвания, иновации и разгръщане като Европейския стратегически план за енергийните технологии (План SET). Също така бих искала да подчертая важния принос на Рамковата програма за научни изследвания и приноса на структурните фондове за стимулиране на научните изследвания, развойната дейност и иновациите на национално и регионално равнище.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Гласувах против предложението за резолюция за стратегията „Европа 2020“. Стратегията „Европа 2020“ е продължение на провалилата се Лисабонска стратегия и не може да предостави отговори на въпроси, като например как може да се възстановим от кризата и да създадем нови работни места. Стриктното прилагане на стратегията – а оттам и погрешните политики, които доведоха до кризата – още повече ще подкопае правата на европейските работници. Социално-икономическото управление на Европейския съюз се нуждае от алтернативна политика, която ще отхвърли всякакви „пактове за конкурентоспособност“ и ще спомогне за постигане на реално икономическо сближаване между държавите-членки. Европейският съюз отчаяно се нуждае от стратегии, които да насърчат ценности като солидарност, социална справедливост, равенство на половете и честни усилия за борба срещу бедността. Заедно с други членове на Европейския парламент от левицата внесохме алтернативно предложение за резолюция, в което се посочват мерките и механизмите, необходими за Европа, която цели икономически, социално и екологично жизнеспособен растеж с пълна заетост и права за работниците.

 
  
MPphoto
 
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Смятам, че включването на икономическия растеж, социалната цел и борбата срещу бедността в списъка с цели на Европейския съюз също е важно за Европа, защото постигането им ще спомогне за гарантиране на икономическата независимост на Европейския съюз. Основните предизвикателства пред Европейския съюз и неговите държавите-членки от гледна точка на заетостта и безработицата трябва да бъдат отразени и включени в политическата рамка на насоките по заетостта на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) В момент, когато се обсъжда пакетът за икономическо управление, който има за цел да укрепи финансите на държавите-членки и Съюза като цяло, не мога да не подчертая важността на връзката му със стратегията „Европа 2020“. Според мен приносът на стратегията за подобряване на консолидацията на националните и общностни финанси, иновации, а оттам и конкурентоспособност и растеж, е изключително важен. Настоящото предложение за резолюция, което е в съответствие с някои предложения за икономическото управление, които се обсъждат в момента, определя основни принципи за следване в бъдещи обсъждания и установява основните идеи, които да се вземат предвид. По-специално имам предвид необходимостта да се възприеме един общностен метод, който води до по-голямо единство между държавите-членки, включването на европейския семестър, който дава възможност за по-добра координация на националните политики, и необходимостта политиките, които насърчават европейската конкурентоспособност като подкрепата за иновациите, за малките и средни предприятия и за прилагането на единния пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Светът като цяло и Европейският съюз в частност се намират в трудни условия, за които е пример настоящата икономическа и финансова криза. С цел да се сложи край на това положение на 17 юни 2010 г. Европейският съвет прие стратегията „Европа 2020“ за заетост и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Това е стратегия за растежа за следващото десетилетие, която насърчава европейската икономика за постигане на висок стандарт на заетост, производителност и социално сближаване. Целите, които следва да бъдат постигнати от „ЕС 2020“, са амбициозни: от гледна точка на образованието — намаляване на отпадащите от училище с под 10% и увеличаване на процента на висшистите на възраст между 30 и 34 години до 40%; от социална гледна точка — премахване на риска от бедност и социално изключване за 20 милиона души. Целта е също така да се инвестират 3% от брутния вътрешен продукт в научни изследвания.

Приветствам избора за „Европа 2020“ на водещи инициативи, насочени към образованието, младите хора, иновациите, програмата в областта на цифровите технологии, околната среда, глобализацията, използването на ресурси и борбата със социалното изключване, които ще насърчат растежа и конкурентоспособността. Също така приветствам приемането на тази стратегия и призовавам институциите на Европейския съюз и правителствата на държавите-членки да не пестят усилия за постигане на целите, заложени в стратегията „Европа 2020“.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Реалността показва, че не е достатъчно да се правят изявления за намерения, колкото и да са скромни в социално отношение, за да бъдат постигнати тези цели. Това е особено вярно, когато предложените политики следват без отклонение приетите преди това, които са основната причина за социалната криза, на която сме свидетели в момента. Такъв е случаят със стратегията „Европа 2020“, с която вече свързваме така нареченото „икономическо управление“.

Скокът, който се опитват да направят по отношение на това така наречено икономическо управление със създаването на „европейски семестър“ – засилването на санкциите, отнасящи се до спазването на Пакта за стабилност и растеж, на насоките на икономическата политика и на всякакви други показатели, които могат да бъдат приети – не е придружен от значително увеличение на общностния бюджет, което винаги е важно условие за постигане на напредък към икономическо и социално сближаване и за предотвратяване на влошаването на съществуващите различия. Това, което възнамеряват да създадат, е една същинска усмирителна риза за държавите-членки, така че те да приложат така наречените ограничителни мерки, което включва задълбочаване на неолиберализма с всички свързани с това сериозни антисоциални последици.

Ако има някакви съмнения за това, погледнете френско-германския проект за така наречения Пакт за конкурентоспособност, който има за цел да повиши възрастта за пенсиониране, да изложи колективното договаряне на риск и да нанесе още един удар на трудовите и социални права, така че да се гарантират по-високи печалби за икономическите и финансови групировки.

Ето защо гласувахме против предложението за резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (DE) Изменение 2 има за цел да отбележи, че Комисията трябва да обърне по-голямо внимание на ролята на мобилността и транспорта в стратегията. В транспортния ни сектор трябва да спомогнем не само за намаляване на емисиите от въглероден двуокис, но и да запазим Европа като център на производството и развитието. Наред с други неща, това включва увеличаване на инвестициите в научни изследвания и ефективно взаимодействие на различни видове транспорт за създаването на трансевропейските мрежи.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) В стратегията „Европа 2020“ Европейският съюз обяви, че политиката по заетостта е ключов въпрос. Важно е всички държави-членки да се стремят да постигнат обявените цели както съвместно, така и поотделно, така че в Европа да може да се постигне високо равнище на заетост и производителност. Тези цели могат да се постигнат само ако всички действаме заедно в области като борбата със структурната безработица, развитието на квалифицирана работна ръка, насърчаване на качеството на работните места и подобряване на ефективността на образователните системи. Ето защо подкрепям предложението за резолюция, което определя насоките за политиката по заетост и икономическата политика за държавите-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) „Европа 2020“ всъщност представлява проект, съдържащ всички мерки, които Европейският съюз трябва да приеме, за да намали с поне 20 милиона броя на хората, живеещи в или застрашени от бедност. Въпреки че е амбициозна, тази цел е водещият принцип зад икономическата дейност на Европейския съюз. Това, разбира се, включва отговорна дейност, насочена към промяна на самата икономическа стратегия, що се отнася до държавите-членки, но дори и преди това е необходимо всички европейски институции да работят заедно за постигането на една-единствена цел. С предложението за резолюция за стратегията „Европа 2020“ Парламентът днес прие редица предложения за Съвета, за да можем заедно да постигнем крайната цел, без да потъпкваме надеждите на всеки европейски гражданин. Тези изисквания се отнасят до необходимостта да се работи с Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие при изготвянето на пакет от мерки в областта на енергетиката, продоволствената сигурност, изменението на климата, здравеопазването, политиката за младежта, научните изследвания и най-вече промишлената политика, насочена към създаване на силна система на социална защита и намаляване на безработицата.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах за резолюцията, която подчертава, че действията на „Европа 2020“ са от съществено значение за бъдещите перспективи на всички европейски граждани чрез създаване на устойчиви работни места, дългосрочен икономически растеж и социален напредък; изразява опасения, че стратегията „Европа 2020“ няма да бъде в състояние да изпълни обещанията си заради слабата структура на управление, и затова настоятелно призовава Съветът да засили общностния метод; отново подчертава значението на интегрирането на целите на „ЕС 2020“ в рамката за икономическо управление и призовава европейският семестър да бъде част от законодателния пакет за управление, като се включат националните парламенти и социални партньори на един ранен етап, за да се насърчи демократичната отчетност, отговорност и законност; подчертава, че постигането на „Европа 2020“ е от съществено значение и е задължително.

 
  
MPphoto
 
 

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Икономическата криза имаше несъразмерно въздействие върху социалните групи. Тревожно е, че равнището на безработица сред младите е два пъти по-високо от средното равнище в Европа. Необходими са програми за реформа за намаляване на последиците от кризата, които ще доведат до създаване на работни места. В този контекст мога да спомена мерките, приети от румънското правителство, насочени към насърчаване на предприемачеството сред младите хора. Освен увеличение на броя на работните места от съществено значение е и да се подобри тяхното качество. Можем да постигнем тази цел чрез насърчаване на научните изследвания и иновациите, чрез по-голямото участие на бизнеса в академичния живот и чрез адаптиране на учебните програми към нуждите на пазара на труда.

В тази връзка трябва да се извършат проучвания на икономическото развитие в държавите-членки. По-специално, те трябва да бъдат координирани на равнището на Европейския съюз и трябва да бъдат установени областите, където Европейският съюз може да развие конкурентна преднина на глобалния пазар. Освен това признаването на дипломите на равнището на Европейския съюз би спомогнало за свободното движение на работници и за създаването на истински единен европейски пазар. Ще можем да постигнем целите, посочени в стратегията „Европа 2020“, само чрез изготвяне на конкретни предложения и отпускане на достатъчно средства. В противен случай има опасност от провал, какъвто беше случаят с Лисабонската стратегия..

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Предложението за резолюция подкрепя Лисабонската стратегия по отношение на „социалното разцепление“, на която „Европа 2020“ се явява продължение. Още по-лошо, тя улеснява контролирането на националните бюджети посредством европейския семестър и насърчава свободната търговия. Гласувах против документа.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Целта на стратегията „Европа 2020“ е да поведе Европа към възстановяване от кризата, като излизането я направи по-силна чрез създаване на работни места и чрез интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Това ще се основава на петте основни цели на Европейския съюз, а именно: насърчаване на заетостта, подобряване на условията за научни изследвания, развойна дейност и иновации, постигане на целите в областта на изменението на климата и енергетиката, увеличаване на равнището на образование и насърчаване на социалното приобщаване, най-вече чрез намаляване на бедността. Тези цели са амбициозни и всички ние трябва да положим допълнителни усилия за постигането им за благото на Европейския съюз и гражданите му.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. (ES) Отхвърлям предложението за резолюция за стратегията „Европа 2020“, защото смятам, че следва антисоциалните възгледи на Брюкселския консенсус, който не следва интересите на европейските граждани, а има за цел да консолидира неолибералните политики, които доведоха до сериозната икономическа криза, на която сме свидетели в момента. Настоящата криза не е природно бедствие, а последствие от начина, по който консервативните, либерални и демократически политически сили преминаха от Вашингтонския консенсус към Брюкселския консенсус, които не наложиха държавна намеса в икономиката, замразяването на заплатите и приватизацията на публични услуги и на основните предприятия в ключови сектори от икономиката като енергетиката и далекосъобщенията. Вече сме наясно с последиците от тези неолиберални мерки и на Брюкселския консенсус: криза, висока безработица, бедност и намаляване на правата на работниците и благосъстоянието. Ето защо гласувах против резолюцията за стратегията „Европа 2020“, защото считам, че тази „нова“ стратегия е същата: неолиберални мерки, които не включват необходимото разпределение на богатството и подобряването на социалните и трудови права на европейските граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Осъществяването на стратегията „Европа 2020“ е от съществено значение за укрепването на Европейския съюз и не трябва да бъде само допълнение. Стратегията има за цел да насърчи бъдещите перспективи на европейските граждани по отношение на сигурни и устойчиви работни места, дългосрочен икономически растеж и социален напредък. Ако искаме да я осъществим, трябва да бъде подкрепен общностният метод, а целите трябва да бъдат включени в икономическите ни политики. С цел да се гарантира финансирането на стратегията е от съществено значение да разполагаме с каталог на политическите инициативи, което несъмнено включва участието на ЕИВ и ЕБВР, както и привличането на частно финансиране. Съживяването на вътрешния пазар също така трябва да ни даде възможност да постигнем амбициозните цели по-бързо и по-ефективно. Освен това, налице са голям брой водещи инициативи като „Съюз за иновации“, „Младежта в движение“ и „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ и други. Не гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, най-вече защото не беше намерено решение на финансирането на стратегията „Европа 2020“.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма.(PL) Бих искал да коментирам предложението за резолюция за стратегията „Европа 2020“, което беше прието от Европейския парламент. Напълно споделям позицията на Парламента и смятам, че трябва да укрепим структурата на управление на стратегията, защото свършеното до този момент не беше достатъчно конкретно и затова не беше особено ефективно.

Според мен равенството на половете е ключов фактор за постигане на амбициите на „Европа 2020“. Преди всичко трябва да увеличим съотношението на жените на работното място, като до 2020 г. премахнем настоящата разлика в заплащането между жените и мъжете (стратегията приема, че това ще става с 1% на година, за да се намали разликата с 10% до 2020 г.). Друг много важен въпрос е намаляването на бедността сред жените. Изчислено е, че 17% от жените живеят в бедност, а повечето от тях са самотни майки и имигранти.

Целите на стратегията могат да бъдат постигнати най-вече чрез образование и обучение. Тук имам предвид финансово подпомагане за младите хора и подкрепа на програми, свързани с мобилността на студентите и преподавателите. Основен акцент трябва да се постави на обучението и програмите за преквалификация.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Необходимостта от излизане от икономическата криза, гарантиране на устойчивост и развитие на „интелигентна икономика“ са основните цели на стратегията, които ще определят бъдещия контекст на пазарната икономика на Европейския съюз. Високото равнище на заетост в полза на социалното и териториално сближаване, производителността, ефективното използване на ресурси, иновациите и особено по-силното икономическо управление трябва да бъдат основите на новия курс на Европа. Те ще бъдат предмет на работата ни през следващите години, въз основа на които решенията на Съвета, оценките и предложенията на Комисията и политическите насоки на Парламента трябва да доведат до конкретни изводи. Поради всички горепосочени причини гласувах в подкрепа на предложението за резолюция за стратегията „Европа 2020“. Резолюцията ще подкрепи първоначалното предложение, като подчертае необходимостта от засилване на предложенията за управление на стратегията и прикани държавите-членки да обърнат по-голямо внимание на амбициите на стратегията от гледна точка на бюджета и да се съсредоточат върху борбата с безработицата чрез националните програми за реформа.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. (EL) Първите знаци от изпълнението на стратегията на Европейския съюз от това десетилетие не са особено окуражаващи. От икономическото развитие в еврозоната и проблемите на паричния съюз, които кризата с държавния дълг подчерта в региона, е ясно, че стратегията „Европа 2020“ трябва да се съсредоточи върху бюджетната стабилност, политиките за растеж и необходимостта от европейско икономическо управление, ако иска поставените от нея цели като увеличаването на заетостта сред младите до 75% и увеличаването на инвестициите до 3%, да не си останат просто символични цели. Предложението за резолюция от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) относно стратегията „Европа 2020“ е насочено в тази посока и аз гласувах за него.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Документът „Европа 2020 – стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ определя редица мерки, които трябва да помогнат на Европа да излезе от кризата и да се възстанови чрез създаване на работни места и чрез интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Това ще се основава на петте основни цели на Европейския съюз: насърчаване на заетостта, подобряване на условията за научни изследвания, развойна дейност и иновации, постигане на целите в областта на изменението на климата и енергетиката, повишаване на равнището на образование и насърчаване на социалното приобщаване, най-вече чрез намаляване на бедността. Гласувах за предложението за резолюция, защото съм съгласна с предложенията, внесени от Европейския парламент, и по-специално необходимостта от засилване на управлението на стратегията „Европа 2020“. Трябва да се подчертае, че действията, предприети в рамките на стратегията „Европа 2020“, са от съществено значение, за да се отговори на очакванията на европейската общественост.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Сред членовете, които ни накараха да подкрепим документа, е член 12, който: приветства водещата инициатива за „Съюз за иновации“ като основен фактор за постигане на целите на „Европа 2020“, който разглежда големите обществени предизвикателства като енергетиката и продоволствената сигурност, изменението на климата, здравеопазването и застаряващото население; припомня, че целта от 3% е съставена от дял от 2% (частно финансиране) и дял от 1% (публично финансиране); отбелязва, че все още са налице някои недостатъци в областта на финансирането на частните научни изследвания, които могат да се преодолеят чрез адаптиране на регулаторната среда за дружествата, включително малките и средни предприятия, и затова приветства намерението на Комисията да подобри рамковите условия за иновации за предприятията по-специално по отношение на правата върху интелектуалната собственост.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Европа е изправена пред трудно предизвикателство: да намали безработицата и същевременно да изгради икономика, основана на хората. Осъзнаваме, че стратегията „Европа 2020“ има големи амбиции и налага да не отстъпваме както на национално, така и на европейско равнище. Световната икономическа криза, за съжаление, заличи много от постигнатите до този момент резултати, като ни показа колко крехки често са националните икономики. Ето защо сега повече от всякога трябва да удвоим усилията си, като се водим от принципа, че заедно сме по-силни. Нито една държава-членка не трябва и не може ефективно да се справи с глобалните предизвикателства като действа сама. За да съживим предизвикателството на устойчивия растеж, трябва да използваме всички политически средства и финансови инструменти, с които разполагаме. Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото по-силната координация на политиките по заетостта на държавите-членки е от съществено значение, а това може да се постигне само ако общите ни цели са последователни и заслужаващи доверие. Трябва да изградим нов икономически модел, който се основава на знанието и висока заетост. Това предизвикателство отбелязва началото на нов етап на европейска интеграция, който обръща по-голямо внимание на заетостта и социалната сигурност и използва всички съществуващи участници в Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Стратегията „Европа 2020“ определя цели на Европейския съюз за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж за следващите години. Налице са определени важни аспекти за постигане на тази цел като засилване на управлението и финансиране на политиката на сближаване. Настоящата програма на Европейския съюз трябва да включва по-голямо участие от страна на всички заинтересовани страни при определянето на политиките и действията по прилагането й, защото се предполага, че това е основната причина за провала на Лисабонската стратегия. Ето защо всички институционални участници – на европейско, национално, регионално и местно равнище, както и гражданското общество – трябва да бъдат призовани да приложат стратегията.

В този контекст бих искал да подчертая необходимостта от изпълнението на Териториалния пакт на местните и регионалните органи за „Европа 2020“. Необходима е силна политика на сближаване за всички европейски региони като съществена предпоставка за изпълнението на стратегията „Европа 2020“. Политиката на сближаване по принцип е междусекторна и затова е ключов елемент от успеха на стратегията, така че допълващото й естество трябва да бъде ясно заявено. Икономическият растеж и атмосферата на създаване на работни места трябва да бъдат стимулирани като част от програмата, за да се запази особена роля за малките и средни предприятия (МСП), които са движещата сила за европейския икономически растеж.

Поради гореизброените причини на пленарното заседание гласувах за предложението за резолюция.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. (EN) Стратегията „ЕС 2020“ на Комисията е от съществено значение за подобряване на растежа и конкурентоспособността на Европейския съюз при излизането му от икономическата криза. Нейните цели обаче могат да бъдат постигнати само посредством един координиран и концентриран подход от страна на всички държави-членки. Гласувах в подкрепа на резолюцията за стратегията „Европа 2020“, защото смятам, че тя установява необходимостта държавите-членки да съсредоточат всичките си усилия за постигането на целите на стратегията. Резолюцията призовава икономическото управление на стратегията „ЕС 2020“ да бъде по-добре координирано и аз напълно подкрепям това, защото то очертава необходимостта от създаване на надеждна рамка на финансиране от националните правителства. Държавите-членки също трябва да гарантират, че политиките, както и бюджетите, съответстват на целите на „ЕС 2020“, особено по отношение на цели като справянето с безработицата и социалното приобщаване. Също така приветствам предложенията на резолюция, които посочват, че следващата многогодишна финансова рамка трябва да отразява амбициите на „ЕС 2020“.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0127/2011

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. (RO) Насоките за заетостта, предложени от Комисията и одобрени от Съвета, представляват настоящите общи приоритети на Европейския съюз и целите на държавите-членки по отношение на техни национални политики по заетостта. Някои от насоките за заетостта на равнище на Европейския съюз налагат по-голямо участие на пазара на труда, включително това на конкретни подгрупи от населението, намаляване на безработицата и насърчаване на качеството на работните места, развитие на висококвалифицирана работна ръка, която ще отговори на нуждите на пазара на труда, и подобряване на ефективността на образователните системи, които ще предоставят професионално обучение на всички нива.

Смятам, че държавите-членки и Европейският съюз трябва да вземат участие в изготвянето на координирана стратегия по заетостта, която ще насърчи една способна, квалифицирана и приспособима работна ръка, както и пазари на труда, които са в състояние да отговорят бързо на развитието на икономиката.

Също така подкрепям инициативата на докладчика за насърчаване на борбата срещу социалното изключване и намаляването на бедността, които са ключови цели от стратегията „Европа 2020“. Това са причините, поради които гласувах за резолюцията.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото налице е спешна нужда да се активизират усилията на всички нива, за да се гарантира, че насоките за заетостта на Европейския съюз се прилагат правилно. Само чрез правилно прилагане на тези насоки ще бъде възможно да се увеличи участието на пазара на труда, да се развие квалифицирана работна ръка и да се подобри качеството и ефективността на системите на образование и обучение. Освен това целта на насоките за политиките за заетостта е да се гарантира, че в рамките на стратегията „Европа 2020“ и икономическото управление насоките за заетостта ще бъдат постигнати и ще се гарантира устойчив икономически растеж и социален напредък. Смятам, че е много важно държавите-членки да положат всички усилия да изпълнят направените ангажименти за увеличаване на равнището на заетост, подобряване на квалификациите на гражданите, създаване на работни места, намаляване на бедността и подобряване на социалното приобщаване. Европейската комисия и държавите-членки трябва да бъдат готови да гарантират изпълнението на тези насоки заедно със социалните партньори и регионалните и местни институции, които трябва да участват в изготвянето и изпълнението на националните програми за реформа. В резултат на икономическата и финансова криза положението на пазара на труда в Европа е все още напрегнато и затова борбата с безработицата трябва да бъде един от най-важните приоритети на политиката както за Европейския съюз, така и за държавите-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Европейската стратегия за заетостта и националните стратегии, които се прилагат от държавите-членки, са сред основните инструменти, за да се гарантира постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Ето защо е много важно да се работи с бизнеса и социалните партньори за прилагане на насоките на политиката по заетостта правилно и ефективно. Горещо приветствам насоките и опасенията, посочени в предложението: необходимостта от засилване на отговорността на правителството и създаване на амбициозни цели, за да се постигнат целите, посочени в Стратегия 2020, необходимостта да се гарантира изпълнението на насоките на политиката за заетостта и необходимостта да се гарантира, че се дава най-голям приоритет на създаването на работни места в националните програми за реформа.

Съюзът не разполага със силна хоризонтална политика за борба с безработицата и социалното изключване, която без съмнение включва цялостен пакет за икономическо управление, който е в състояние да отговори на нуждите на Съюза и неговите държави-членки; това също така налага амбициозни цели като тези, посочени в стратегията „Европа 2020“, да бъдат постигнати.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Предложението за резолюция на Европейския парламент относно прилагането на насоките за политиките за заетостта на държавите-членки се основава на няколко стълба, от които бих подчертал: настоящата икономическа криза, която увеличава безработицата и социалното изключване, необходимостта от създаване на взаимодействие, което насърчава развитието с оглед постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, и предложението на Комисията за приемане на същите насоки за политиката по заетостта за 2011 г., както и за 2010 г., в рамките на Годишния обзор на растежа. За да се преодолее тази ситуация, от съществено значение да се положат съвместни усилия на всички нива: правителства, социални партньори и гражданско общество.

Европейският съюз тук играе съществена роля за ръководството на провежданите политики и по отношение на принципа на субсидиарност чрез насърчаване на социалния диалог и поощряване на приемането на справедливи и ефективни мерки. Надявам се, че тези насоки ще спомогнат за преодоляване на кризата, консолидиране на системите за социална защита и възобновяване на икономиката, така че да могат да се постигнат целите, определени в стратегията „Европа 2020“.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Жалко е, че Европейската комисия запазва същите насоки за политиката за заетостта като тези, приети за 2010 г., и затова запазваме същата критична позиция, която приехме тогава.

Въпреки че предложението за резолюция на Европейския парламент отправя някои критики към провежданите досега политики и призовава много ограничените социални цели на стратегията „Европа 2020“ да бъдат изпълнени, то не достига до същината на проблема с безработицата и сигурността на работните места, не се стреми да премахне причините за тях, не взема решение да отмени тези програми за икономии и не отправя сериозни критики към изискванията пред държавите-членки, които срещат най-големи трудности, сляпо отговаряйки на нелепите критерии на Пакта за стабилност.

Напротив, то представя становището, че инструментите, включени в европейския семестър, са положителен отговор, като забравя, че предложенията на Европейската комисия за така нареченото „икономическо управление“ не представляват нарушение на суверенитета на държавите-членки, но и ще влошат социалното положение, като продължават да дават приоритет на паричните критерии за сметка на социалното благосъстояние и напредък.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) След съобщението на Комисията относно Годишния обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на Европейския съюз на кризата, Парламентът, включително и аз, гласувахме в подкрепа на резолюция, призоваваща Съвета и Комисията да работят заедно за постигане на целите за заетостта, които се съдържат в стратегията „Европа 2020“. Според докладчика, г-жа Berès, трябва да предоставим на държавите-членки политически съвети, без обаче да се намесваме прекалено много в националната политика, и да осигурим насоки, така че всички заинтересовани страни да могат да работят по един и същи план. Липсата на работни места, особено през последните години, е сериозен проблем и трябва да бъде решен с малко амбиция, за да се гарантира, че до 2020 г. можем да гарантираме на 75% от европейците достойни, сигурни работни места, които отговарят на нуждите на широк кръг от хора, които се подготвят за пазара на труда. Необходими са специални усилия за определени групи, включително жените – най-вече майките – младите хора и имигрантите.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах за резолюцията, която подчертава значението на политиките за улесняване на прехода на младите хора от училище към работа, подчертава, че е ясно, че напускащите рано училище са група с висок риск на бедност, и подчертава, че всички гъвкави или временни форми на работа, използвани в този контекст, трябва да включват правото на обучение и достъп до социална сигурност и да гарантират преход към по-сигурни работни места.

 
  
MPphoto
 
 

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. (IT) През години, в които се възстановяваме от икономическата и финансова криза, която засегна много държави в Съюза, когато правителствата ни се стремят да приложат общи политики и стратегии, за да постигнат целите, които всички ние определихме и решихме да постигнем заедно, смятам, че е важно да се признае заслуженото и полагащото се централно място на Парламента като най-представителната институция в Европейския съюз. Става въпрос за признаване на неговата представителност и функции, не на последно място, по отношение на разпоредбите на Договора.

Значението на насоките за заетостта и икономиката със сигурност трябва да бъде предмет на разглеждане от страна на европейския семестър и трябва да се приспособи към промените в Годишния обзор на растежа и към сроковете за изпълнение на нашите държави. Консултативната функция заслужава нужното пространство и време за анализ и коригиране на общата рамка. Ето защо обявявам, че гласувах за документа.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Насоките за заетостта са синоним на увеличаване на възрастта за пенсиониране и гъвкав пазар на труда. Въпреки че предложението за резолюция напомня на Европейския съюз, че политиката за доходите е национална отговорност, то все пак подкрепя горепосоченото. Ето защо гласувах против него.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Европейската стратегия за заетостта и насоките за политиките по заетостта на държавите-членки са едни от основните инструменти, които ръководят политиката на Европейския съюз и държавите-членки за постигане на задачите и целите, определени в стратегията „Европа 2020“. Борбата с безработицата и създаването на устойчиви работни места е основното предизвикателство на Европейския съюз за следващите 10 години и всички ние трябва да изиграем ролята си за техния успех.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Една от основните цели на стратегията „Европа 2020“ е да постигне равнище на заетост от 75%. Икономическата криза, пред която е изправен Европейският съюз, продължава да представлява предизвикателство за това как да се намали увеличаващата се безработица и социално изключване. Ето защо Европейската стратегия по заетостта и насоките й представляват важен инструмент за ограничаване на безработицата. Тя има и за цел да насочи усилията на държавите-членки в правилната посока. В резултат на това от държавите-членки се изисква да включат социалните партньори, регионалните и местните органи, както и гражданското общество, в действията си. Също така трябва да бъде гарантирано, че насоките за политиката по заетостта и създаването на нови работни места ще бъдат гарантирани. За да се подчертае сериозността на тази основна цел, държавите-членки в бъдеще ще трябва да представят доклади за напредъка си. Освен това отделните държави-членки трябва да обърнат внимание на националните цели, включително проблеми с интегрирането на подгрупи като жените, хората в увреждания и възрастните работници, както и проблема с работещите бедни. Не гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото според мен намесата в националното законодателство е прекалено голяма, особено в областта на контрола на социалните партньори.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Прилагането на насоките за политиките по заетостта на държавите-членки е от съществено значение за прилагането на насоките, включени в стратегията „Европа 2020“. Участието на Европейския парламент в тези политики не трябва да се пренебрегва. Обсъждането насърчава идеите, а идеи и стратегии са необходими за преодоляване на настоящата икономическа криза. Има редица важни съображения в предложението за резолюция, които споделям: гарантиране на прилагането на насоките за заетостта, засилване на действия за създаване на повече и по-добри работни места и решителни действия в борбата с бедността и социалното изключване. За да се гарантира успехът на всички тези политики, от съществено значение е да се положат съвместни усилия на всички равнища: правителства, социални партньори и гражданско общество.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) В резолюцията Парламентът (1) счита, че с оглед на предложението на Комисията за запазване на насоките за политиката за заетостта, приети през 2010 г. за 2011 г., препоръките за националните програми за реформи (НПР) на държавите-членки са станали основният инструмент за макроикономически надзор и ориентация, и изразява съжаление относно неуспеха да се включи Парламентът в този процес, както и липсата на обсъждания във връзка с него; и (2) счита, че основните предизвикателства, пред които са изправени Европейският съюз и държавите-членки по отношение на заетостта и безработицата, също трябва да бъдат надлежно отразени в бъдещия процес с цел да се разгледат макроикономическите дисбаланси в рамките на политическата рамка на европейските насоки за заетостта;

 
  
  

Доклад: Pervenche Berès (A7-0040/2011)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувам за доклада, защото споделям мнението на докладчика относно необходимостта от поддържане на насоките за заетостта стабилни до средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“. Интегрираните насоки за политиката за заетостта и икономическата политика трябва да бъдат основната цел на европейския семестър, а ако основните послания на годишния обзор на растежа се отклоняват от съдържанието на насоките, те впоследствие трябва да бъдат изменени, за да се гарантира съгласуваност. Също така съм съгласен с участието на заинтересованите страни в изготвянето, прилагането, наблюдението и оценката на националните програми за реформа. Също така бих искал да подчертая препоръките на комисията по икономически и парични въпроси, в които се посочва, че значението на насоките за политиката за заетостта и икономическата политика на държавите-членки не трябва да се омаловажава, за да се постигне отговорност и демократичен контрол.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) След оценката на предварителните национални програми за реформа (НПР) Европейската комисия представи предложение за запазване на насоките за заетостта, приети от Съвета миналата година, до 2014 г., за да се отдели най-голямо внимание на изпълнението им. Предложението на Комисията е разбираемо, защото насоките за заетостта са неразделна част от стратегията „Европа 2020“, те трябва да бъдат напълно транспонирани в националните програми на държавите-членки и затова държавите-членки трябва да отделят възможно най-голямо внимание на изпълнението им. Въпреки че насоките по принцип няма да бъдат преразглеждани всяка година, основният приоритет на стратегията за заетостта на Европейския съюз трябва да продължи да бъде пълната заетост, което ще увеличи икономическия растеж и конкурентоспособността и ще засили социалното сближаване.

Прегледът на проекта на национални програми за реформа на държавите-членки показва, че държавите-членки трябва да продължат да полагат всички усилия да разгледат следните приоритетни области: увеличаване на участието на пазара на труда и намаляване на структурната безработица, развитие на квалифицирана работна ръка в отговор на нуждите на пазара на труда, насърчаване на обучението през целия живот, подобряване на ефективността на системите на образование и обучение на всички равнища и увеличаване на участието във висшето образование, насърчаване на социалното приобщаване и борбата с бедността. Ето защо бих искала да призова държавите-членки да гарантират възможно най-ефективното прилагане на политиката за заетостта и социалната политика чрез изготвяне, контрол и оценка на тези национални програми.

 
  
MPphoto
 
 

  Antonio Cancian (PPE), в писмена форма. (IT) Бих искал да изразя безпокойството си по отношение на настоящото положение на заетостта. Бих казал, че безработицата представлява реален социален проблем на съвременността. Въпреки че на макроикономическо равнище могат да се видят някои добри признаци на възстановяване, промишлеността не може да поеме всички работници, съкратени през последните месеци, които сега са изправени пред предизвикателството отново да навлязат на пазара на труда. Същото се отнася до младите хора и жените. Тези проблеми са изключително важни и неотложни. Сред целите на стратегията „Европа 2020“ Комисията даде приоритет на увеличаване на заетостта, укрепване на единния пазар и насърчаване на растежа. Европейският съюз и най-вече Парламентът се справиха добре при решаването на проблема, но са необходими конкретни действия, за да се постигнат тези цели.

Европейският съюз трябва да работи за насочване и рационализиране на ресурсите си, като същевременно инвестира в транспортната, енергийна и телекомуникационна инфраструктура: в това отношение повратната точка ще бъде създаването на проектни дружества, гарантирани и финансирани от проектни облигации. Това едновременно ще позволи на Съюза да запази своята конкурентоспособност на световния пазар и ще предостави на гражданите нови възможности за работа. Цялата система трябва да бъде приложена на практика, макар и стъпка по стъпка, възможно най-скоро.

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Гласувах против доклада Beres относно насоките за политиките за заетостта на държавите-членки. Докладът предлага интегрираните насоки за политиката за заетостта и икономическата политика, приети за 2010 г., да бъдат запазени и през 2011 г., и по този начин стратегията „Европа 2020“ ще бъде изцяло интегрирана в националните програми за реформа. За съжаление, докладът налага да се приложат същите икономически политики и същите насоки за заетостта, които доведоха до кризата и неуспешното справяне с нея. Той призовава да се следват същите политически решения и практики, които принудиха европейците да преживеят ограничителни мерки, а суверенните държави-членки да станат жертва на спекулата. И накрая, той призовава политиките по заетостта, които доведоха до средновековен пазар на труда, които имат по-голяма безработица и непълна заетост, които насърчават гъвкавите форми на труд и ограничават заплатите и пенсиите и правата на европейските работници, особено младите работници, да бъдат продължени.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах за доклада, защото подкрепям годишния преглед на стратегията „Европа 2020“, основният акцент на която трябва да бъдат интегрираните насоки на политиката по заетостта и икономическата политика. Необходимо е Комисията и Съветът да гарантират, че интегрираните насоки са основната цел на европейския семестър. Участието на заинтересованите страни, включително социалните партньори и парламентарните органи, в изготвянето, прилагането, наблюдението и оценката на националните програми за реформа е съществен елемент от ефективното управление на политиката за заетостта и социалната политика на държавите-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Както казах за доклада на моите колеги г-жа Gruny и г-н Ory, „обществото се развива, светът се променя и трудовите отношения трябва да последват промяната“. Поради тази причина смятам, че преразглеждането на насоките за заетостта в рамката на стратегията „Европа 2020“ трябва да се ангажира с гъвкавост и нови методи на работа като начин за насърчаване на икономическото развитие и борбата с бедността.

Като се има предвид, че кризата означава увеличение на безработните в Европа от 16 милиона през 2008 г. до 23 милиона през 2010 г., всяка стратегия за излизане от кризата трябва да включва възстановяване на работни места. Това е възможно, единствено ако има ясен акцент върху иновациите, гъвкавото работно време и новите модели на работа, както и обучение за младите хора на един все по-конкурентен пазар. Стратегията „Европа 2020“ открива възможности за това и държавите-членки трябва да се възползват максимално от тях с цел да се стимулира заетостта и да се даде тласък на европейската икономика.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Договорът за функционирането на Европейския съюз задължава Съвета да представя насоки за политиките по заетостта на държавите-членки всяка година и да се консултира с Европейския парламент преди приемането на тези решения. Именно това са обстоятелствата, при които от нас се изисква да дадем становището си по въпроса.

Икономическото и финансово положение, пред което са изправени по-голямата част от държавите, налага да се обърне два пъти повече внимание на политиките по заетостта на държавите-членки. Стратегията „Европа 2020“ определя тези насоки, но е необходимо всички държави-членки да транспонират тези насоки и да ги превърнат в конкретни мерки, които да бъдат интегрирани в националните програми за реформа, които трябва да представят през април.

Съгласен съм с препоръките на докладчика и затова гласувам в подкрепа на предложението за решение на Съвета относно насоките за политиките по заетостта на държавите-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Не споделяме мнението, че Европейската комисия трябва да запази същите насоките за политиката по заетостта за 2011 г. като тези, приети за 2010 г., и затова запазвам същата критична позиция, която приехме тогава. В действителност гореспоменатите насоки очевидно не са подходящи, ако погледнем данните за 25 милиона безработни и 30 милиона души с ниско платена работа.

Също така е неприемливо, че Европейският парламент подкрепя тясната връзка между тези насоки и неолибералните икономически мерки, които Комисията продължава да разработва, особено включените в стратегията „Европа 2020“, както и в шестте законодателни акта, включени в пакета на така наречения „европейски семестър“. Добре известно е, че предложенията на Европейската комисия относно така нареченото „икономическо управление“ не само представляват нарушение на суверенитета на държавите-членки, но и ще влошат социалното положение, като продължават да дават приоритет на паричните критерии за сметка на социалното благосъстояние и благополучие.

Поради всички тези причини ние гласувахме против доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма.(PL) С оглед на застаряването на обществото, демографските промени, които свидетелстват за придвижване на населението от селските райони към градовете, и все по-голямото стратицифиране на обществото от гледна точка на доходите, от съществено значение е да се предприемат превантивни действия. Особено неблагоприятни явления могат да се наблюдават в селските райони, където броят на младите хора, които искат да поемат управлението на стопанствата, продължава да намалява. Те напускат селските райони, за да избягат от ниските доходи и трудния достъп до услуги. Онези, които остават, не могат да си намерят работа извън селското стопанство. В най-лошо положение обаче се намират жените, живеещи в селските райони, които много рядко са собственици на стопанства, но въпреки това продължават да се трудят усилено в стопанствата на своите съпрузи.

Ето защо е от съществено значение младите земеделски производители да останат в селските райони, като им се гарантират достойни доходи и жизнен стандарт. На онези, които не могат да си намерят работа в селските райони обаче, трябва да им се гарантира образование, което да им позволи да си намерят работа. Също така е необходима кампания, която да убеди хората да се присъединят към програми за обучение през целия живот и да се преквалифицират. Също така е много важно да има програми, които подкрепят начинанията на жените и ги улесняват да ръководят свой собствен бизнес, който не е свързан със селското стопанство.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Гласувах за доклада. След оценката на предварителните национални програми за реформи (НПР), представени от държавите-членки в рамките на стратегията „Европа 2020“, и успоредно с представянето на първия годишен обзор на растежа на 12 януари Комисията прие предложение за решение на Съвета, което потвърждава валидността за 2011 г. на интегрирани насоки за политиката за заетостта и икономическата политика на държавите-членки, приети през 2010 г. Предложението отчита факта, че новите интегрирани насоки на „Европа 2020“ трябва да бъдат изцяло транспонирани в политическите мерки и последователността на реформите на държавите-членки, които ще бъдат представени в окончателните НПР през април 2011 г. Освен това предложението на Комисията се основава на ангажимента, включен в насоките за заетостта от 2010 г., за запазване на насоките стабилни, доколкото това е възможно, до 2014 г., така че държавите-членки да могат да се съсредоточат върху прилагането им.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма.(FR) Докладът подкрепя вредните насоки за заетостта на Комисията и Съвета. В действителност той подкрепя авторитаризма на Европейския съюз по отношение на увеличаването на възрастта на пенсиониране, създаването на гъвкав пазар на труда и намаляване на бюджетите и заплатите. Докладчикът също подкрепя това. Тя все пак е член на партия, която твърди, че е социалистическа. Гласувах против доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Европейската стратегия по заетостта и насоките за политиките за заетостта на държавите-членки са някои от основните инструменти, които имат за цел да насочват политиката на Европейския съюз и държавите-членки при изпълнението на задачите и целите, посочени в стратегията „Европа 2020“. Борбата с безработицата и създаването на устойчиви работни места е основното предизвикателство пред Европейския съюз за следващите 10 години и ние трябва да изиграем ролята си за успешното им постигане. Трябва да подчертаем значението на акцента на годишния преглед на стратегията „Европа 2020“ върху интегрираните насоки за политиката за заетост и икономическата политика.

 
  
MPphoto
 
 

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. (IT) Аз съм против доклада за политиката за заетостта на държавите-членки най-вече поради една причина, а именно, че той повтаря и включва насоките, приети от Парламента миналия септември, които се стремят да предоставят по-лесен достъп до работни места за ромите. Съгласен съм с улесняването на достъпа до пазара на труда за хората с различни способности, младите, възрастните и жените, но наистина не мога да разбера на какво основание трябва да улесняваме достъпа на определена (и доста проблемна) етническа група като ромите.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на доклада Berès, защото с приемането на текста, според стратегията „Европа 2020“, държавите-членки ще трябва да представят своите инициативи и насоки за заетостта от 2010 г. до април 2011 г. Предложението на Комисията за запазване на насоките за политиките за заетостта на държавите-членки, приети през 2010 г. за 2011 г., напълно съответства на стратегията „Европа 2020“ и се подкрепя от Парламента чрез доклада. Ето защо всички държави-членки на Европейския съюз се призовават да се борят с безработицата, особено безработицата сред младите хора, посредством конструктивни предложения с точни срокове в отговор на проблема със заетостта и бедността.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувам за предложението за решение на Съвета относно насоките за политиките за заетостта на държавите-членки и съм съгласна с препоръките на докладчика. Договорът за функционирането на Европейския съюз задължава Съвета да представя насоки за политиките по заетостта на държавите-членки всяка година и да се консултира с Европейския парламент преди това. Смятам, че е необходимо Комисията и Съветът да гарантират, че насоките са главната цел на европейския семестър. Участието на заинтересованите страни, включително социалните партньори, и парламентарните органи в изготвянето, изпълнението, наблюдението и оценката на националните програми за реформа, е съществен елемент от ефективното управление на политиката за заетостта и социалната политика на държавите-членки. Без сериозното участие на държавите-членки стратегията „Европа 2020“ не може да бъде успешна; надявам се да не се стигне до това.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) На 12 януари 2010 г. след оценка на предварителните национални програми за реформа (НПР), представени от държавите-членки в рамките на стратегията „Европа 2020“, и успоредно с представянето на първия годишен обзор на растежа, Комисията прие предложение за решение на Съвета в подкрепа на потвърждаване на валидността за 2011 г. на интегрираните насоки за политиката за заетостта и икономическата политика на държавите-членки, приети през 2010 г. Това предложение отчита факта, че новите интегрирани насоки на „Европа 2020“ трябва да бъдат изцяло транспонирани в политическите мерки и последователността на реформите на държавите-членки, които ще бъдат представени в окончателните НПР през април 2011 г. Освен това предложението на Комисията се основава на ангажимента, включен в насоките за заетостта от 2010 г., за запазване на насоките стабилни, доколкото това е възможно, до 2014 г., така че държавите-членки да могат да се съсредоточат върху прилагането им..

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Berès, защото съм съгласна с това, което казва за политиките, които трябва да бъдат приети за насърчаване на заетостта в Европейския съюз. Новите интегрирани насоки на „Европа 2020“ трябва да бъдат изцяло включени в политическите мерки и инициативи на държавите-членки. Постоянният ангажимент на всяка отделна държава-членка за придържане към целите за 2014 г. ще бъде от съществено значение. Безработицата, особено безработицата сред младите хора, продължава да бъде една от целите, които изискват най-голям ангажимент от наша страна за справянето с нея още в зародиш, защото това намалява не само непосредствената покупателна способност, но и всички бъдещи инвестиционни стратегии, като води до много сериозно социално безпокойство, което не се ограничава само до икономическите фактори. Трябва да се увеличи не само броят на работните места, но и тяхното качество, а това изисква действия най-вече от държавите-членки, които също трябва да продължат ангажимента си за борба с бедността и насърчаване на социалното приобщаване.

 
  
MPphoto
 
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма.(PL) Безработицата е основен проблем, който трудно може да бъде решен. Той води до сериозно намаляване на държавните средства. По отношение на разходите сумите, които се плащат като обезщетения и други социални помощи, се увеличават, като така се повишават разходите на различни видове програми за борба с безработицата и за насърчаване на завръщането към работа. По отношение на приходите, няма производство и не се събира данък. Броят на безработните в Съюза достигна над 23 милиона, което означава, че през последната една година половин милион души са загубили работата си. Трябва да се положат всички усилия да се постигне целта, определена в „ЕС 2020“, за повишаване на равнището на заетостта сред хората на възраст между 20 и 64 години до 75%. Нека не забравяме, че безработицата е най-висока сред гражданите под 25-годишна възраст – над 20%.

 
  
  

Предложение за резолюция B7-0114/2011

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция, защото според мен е необходимо да се изправим пред нарастващата нестабилност на цените на хранителните продукти и стоки, които се увеличиха с около 90% през 2010 г. и които доведоха до проблеми във функционирането на веригите за предлагане на храни, което прави наложително вземането на предлаганите в тази резолюция мерки. Тези мерки включват вътрешни действия, като например: силна Обща селскостопанска политика, която е в състояние да компенсира сблъскващите се с повишени разходи земеделски стопани; по-голяма ангажираност с малки, органични стопанства, произвеждащи за местна консумация; внасяне на адекватни предложения, свързани с Директивата за пазара на финансови инструменти и Директивата относно пазарната злоупотреба; да се дадат на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) по-големи правомощия, за да осъществява надзор на пазарите на суровини или дори да предоставя мандат на регулаторните и надзорни органи за ограничаване на спекулацията. Европейският съюз се нуждае и от стратегия за борба със спекулацията на световно равнище, която включва международна координация на механизъм за предотвратяване на прекомерните колебания на цените и създаването на конкретен регламент, който да е приложим във възможно най-голям брой страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно покачването на цените на хранителните продукти. Цените на хранителните продукти за седми пореден месец през периода 2010–2011 г. отбелязаха ново рекордно покачване, достигайки на-високи стойности от 1990 г. насам. Рязкото покачване на цените на хранителните продукти се превърна във фактор, дестабилизращ световната икономика, и предизвика бунтове и размирици в редица развиващи се страни, както и напоследък в Алжир, Тунис и Египет. В Европейския съюз все още съществуват бедност и глад и 79 милиона души в ЕС все още живеят под прага на бедността. Поради това съм съгласен с отправения в резолюцията призив за незабавно действие, за да бъде гарантира продоволствената сигурност на гражданите на ЕС и на световно равнище. Много е важно и потребителите да имат достъп до храни на разумни цени, като в същото време на земеделските стопани се осигури задоволителен стандарт на живот. Затова призовавам ЕС да подкрепи развитието на селските райони, като увеличи инвестициите в продоволствената сигурност и отчете по-специално неотложните потребности, свързани с глада, малките земеделски стопанства и програмите за социална закрила.

 
  
MPphoto
 
 

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. (IT) Индексът на цените на хранителните продукти на финансовите пазари показва неконтролируемо покачване на тези цени през последните месеци в резултат на международната икономическа и финансова криза, а също и последните екологични бедствия, произтичащи от изменението на климата. Положението е допълнително усложнено от спекулацията, на която се дължат до 50% от покачването на цените, с което е лишила много хора от продоволствена сигурност и е създала политическа нестабилност, особено в по-бедните държави. Както знаем, това може да предизвика ефекта на доминото и в крайна сметка да застраши мира и сигурността в други страни.

Продоволствената сигурност е основно право на човека и е включена сред Целите на хилядолетието за развитие, като също така е цел на Общата селскостопанска политика. Затова ЕС е длъжен да потвърди както ангажимента си за създаване на стабилна селскостопанска политика и политика за развитие на селските райони, така и подкрепата си за научни изследвания и технологични иновации, насочени към подобряване на производителността, като същевременно отговаря на изискванията за енергийна ефективност и устойчивост.

Устойчивост означава и насърчаване на производството и пускането на пазара на традиционните местни продукти, като се предлагат подходящи финансови стимули и възможност за достъп до кредит за малките и средните предприятия. Считам, че е също толкова важно да бъдат приети ясни и прозрачни правила, за да се предотврати спекулация, която е изключително вредна за здравето на много европейци, и европейското селскостопанско производство в Европа да стане конкурентноспособно.

 
  
MPphoto
 
 

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Нашумелите бунтове в Египет и Тунис и масовите демонстрации в редица други страни са директно насочени срещу бедността и безработицата. Гневните демонстрации на хора, живеещи под прага на бедността, изтъкват безизходното положение, до което общата икономическа криза и опитите да се прехвърли отговорността за нея на работниците докараха политическите сили на капитала и неговите политически представители. Само преди няколко години ФАО подчерта, че броят на хората, за които е трудно или невъзможно да си набавят нужната им за оцеляване храна, е по-висок от когато и да е било в историята на човечеството, надминавайки границата от един милиард, и че това неизбежно ще доведе до сериозни социални вълнения. Проблемът с бедността по света не е въпрос на недостиг на ресурси, тя е резултат от империалистическа агресия и капиталистическа експлоатация на природни ресурси, основани единствено на стремежа към печалба.

Цените на хранителните продукти не спряха да се покачват след продоволствената криза от 2007 г., напротив, продължиха да се повишават дори още по-рязко. Във връзка с икономическата криза борсовият хазарт на гърба на селскостопанското производство и човешкия глад е начин за прекомерно концентриране на капитала и за поддържане на неговата рентабилност. През 2010 г. селскостопанската продукция генерира най-големите печалби на стоковите борси.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. (RO) Покачването на цените на хранителните продукти в ЕС и по света представлява голям проблем през 2011 г. Съществуват различни причини за това и е трудно те да бъдат предвидени или контролирани. Въпреки това има и причини, които можем и трябва да контролираме. Тромавата верига на предлагане с прекалено много посредници, природните бедствия, причинени от изменението на климата, ниските доходи в областта на селското стопанство или нестабилността на пазара за селскостопански продукти са само някои от причините, вследствие на които цената на селскостопанските продукти се е повишила по един неприемлив за Европа начин.

Според мен, тези, които взимат решенията на европейско равнище, трябва да впишат като основна цел в дневния ред на Европа и света понижаването на цените на хранителните продукти. Очевидно не става дума за намеса във функционирането на свободния пазар, а за премахване на спекулативното поведение, което неоправдано попива от веригата на търсене и предлагане, като оказва незаконно влияние и нарушава методите за ценообразуване. Гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция, тъй като Европа се нуждае от мерки, за да се гарантира, че цените на хранителните продукти не се повишават изкуствено от посредници, замесени в спекулация. Европейският съюз се нуждае от опростяване на веригата на предлагане на хранителни продукти, така че от търговския цикъл да бъдат премахнат паразитните посредници. Това ще позволи както на гражданите, така и на производителите, да спечелят, като същевременно им позволява по-лесно да преодолеят икономическата криза.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на този документ. Въпреки че според прогнозите запасите от зърнени култури, пшеница и захар ще бъдат по-големи, отколкото през 2007 г., и няма изгледи да се повтори ситуацията, довела до продоволствената криза през 2008 г., налице е преувеличаване от страна на пазарите, което води до крайна нестабилност, която може да бъде обяснена от действията на инвестиционните фондове на спекулантите. Освен това цели сектори на селското стопанство са застрашени. Виждам същата ситуация и в моята страна, Румъния. Действително 5% увеличение на ставката по ДДС, който е достигнал 24%, незабавно се отрази в покачване на цените. Трудно е да се приеме, че животновъдът, който се труди ден след ден, е жертва на пазарни игри, които се играят на разстояние от десетки хиляди километри от компютрите на дружества, които нямат нищо общо със селското стопанство, но разполагат с достатъчно пари да дестабилизират световните пазари.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма.(FR) В нашия доклад относно признаването на селското стопанство като стратегически сектор в контекста на продоволствената сигурност, приет през декември, ние заявихме, че правото на продоволствена сигурност е основно право на човека и че ЕС има задължението да изхрани своите граждани. Заставайки зад позицията си, наше задължение е да осъдим покачването на цените на хранителните продукти, които са изключително високи през последните седем месеца. Има много причини за това покачване, но ние следва да се съсредоточим преди всичко върху нестабилността на цените и спекулациите с основните хранителни продукти, тъй като те дестабилизират нашите икономики и създават несигурност. От решаващо значение е да се прекратят спекулациите, както и да продължи борбата с изменението на климата. В действителност продоволствената сигурност и климатичните и екологични условия са тясно свързани; заради тях координацията между политиката за околната среда селскостопанската политика е от жизненоважно значение. Ние следва да насочим вниманието си и към развиващите се страни и да ги подкрепяме в усилията им бъдат самостоятелни по отношение на хранителните продукти, за разлика от всичко, направено през последните години. Предизвикателството е огромно: само в Европа почти 80 млн. души все още живеят под прага на бедността.

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, тъй като е необходимо да се предприемат конкретни действия за гарантиране на продоволствената сигурност на гражданите на ЕС и на световно равнище. Цените на хранителните продукти за седми пореден месец през периода 2010–2011 г. отбелязаха ново рекордно повишение, достигайки на-високи стойности от 1990 г. насам. Рязкото покачване на цените на стоките се превърна в дестабилизиращ фактор в редица развиващи се страни. Освен това последните бунтове и безредици в Алжир, Тунис и Египет оказаха значително влияние във връзка с това. Потребителите следва да имат достъп до храни на разумни цени, като в същото време на земеделските стопани се осигури задоволителен стандарт на живот. Дълг на ЕС е да гарантира продоволствена сигурност за своите граждани. Следва да се обърне внимание на намаляващите доходи от земеделие в ЕС, предизвикани от нарастващите производствени разходи и нестабилността на цените, които се отразяват отрицателно върху способността на земеделските стопани да поддържат производство. Също така трябва да се подчертаят и високите разходи, които европейските земеделски стопани трябва да понасят, за да постигнат най-високи стандарти на безопасност на храните, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните, както и трудовите стандарти в света. Земеделските стопани следва да бъдат компенсирани за тези допълнителни разходи и за предоставянето на обществени блага на обществото

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Аз се въздържах от гласуване относно покачването на цените на хранителните стоки. Предложението за резолюция съдържа редица положителни точки, като отдаването на приоритет на сектора на селското стопанство в политиката за развитие. Въпреки това важни точки, съдържащи се в първоначалното предложение за резолюция на Конфедеративна група на Европейската обединена левица/Северна зелена левица, липсват в общото предложение за резолюция. За да бъда точен, няма направена връзка между продоволствената криза и покачването на цените, предизвикано от прилагането на селскостопанската и търговската политика и следователно не е направено предложение за промяна на тази рамка. Също така предложението за резолюция призовава проблемът с храните да бъде решен от Световната търговска организация и Г-20, което е не само в противоречие с исканията на земеделските стопани, но замества рамката на ООН, като по този начин подкрепя решенията на същите хора, които с политическите си решения предизвикаха и продължиха проблема. Също така предложението за резолюция не взима под внимание нито една от основните концепции на независимостта по отношение на храните, въпреки че това е необходимо условие за продоволствената сигурност. И накрая, то разглежда въпроса за спекулацията и покачването на цените на хранителните продукти по един много неадекватен начин, като се позовава само на „прозрачност“ в цените на хранителните продукти, без да се споменава как точно да се спрат финансовите механизми, които могат да бъдат използвани за създаване на спекулация.

 
  
MPphoto
 
 

  Ole Christensen, Dan Jørgensen, Christel Schaldemose и Britta Thomsen (S&D), в писмена форма. (DA) Ние гласувахме в подкрепа на предложението за резолюция относно покачването на цените на хранителните продукти. Признаваме факта, че в момента сме изправени пред сериозни проблеми в сектора на храните и във връзка с това считаме, че можем да постигнем много, като се намесим по отношение на спекулациите с хранителни продукти. Това е и причината да гласуваме в подкрепа на тази резолюция. Въпреки това не подкрепяме увеличаването на бюджета за селскостопанските помощи на ЕС, нито подкрепяме разширеното приложение на инструментите за управление на пазара. Освен това ние не подкрепяме повишеното използване на ГМО в производството на храни.

 
  
MPphoto
 
 

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. (RO) Световните цени на хранителните продукти напоследък достигнаха драматични нива. Действително през декември миналата година те надминаха най-високите цени, отбелязани в разгара на икономическата криза. Неотдавна ООН заяви, че счита за малко вероятен сценария, при който прекомерното търсене спрямо предлагането ще е в основата на тези ценови колебания. В средата на 90-те години на миналия век беше създаден спекулативен пазар, който се основаваше на хранителни продукти и се разрасна по време на финансовата криза. В момента спекулантите се възползват от липсата на регулиране на пазарите и печелят милиони от тази дейност. Този вид спекулативно поведение оказва пряко въздействие върху стандарта на живот на хората и може да доведе до политическа нестабилност. Затова според мен е необходимо ЕС да се справи със спекулацията, засягаща цените на хранителните продукти, чрез регулация и прозрачност. По тази причина аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно покачването на цените на хранителните продукти.

 
  
MPphoto
 
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Световната икономическа криза и покачването на цените на хранителните продукти и горивата са причина милиони граждани да тънат в бедност и глад и най-вече хората, живеещи в развиващите се страни, които са най-уязвими към вредното въздействие на нестабилността на цените и продоволствената криза. Европейският съюз като цяло е и ще продължи да бъде основният производител на хранителни продукти. По тази причина трябва да бъдат развити общи умения за провеждането на научни изследвания и осигуряване на обучение по методи за устойчиво земеделие и нови технологии, за да се смекчи колапса на селскостопанските системи и временно да се предотврати тази криза. Считам, че ЕС и държавите-членки имат отговорността да приемат обща търговска стратегия, която ще осигури необходимата защита на продоволствения пазар, както и да вземат заедно решения относно своите политики за селското стопанство и производство на храни.

 
  
MPphoto
 
 

  Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson, Marita Ulvskog и Åsa Westlund (S&D), в писмена форма. (SV) Ние, шведските социалдемократи, гласувахме против предложението за резолюция относно покачването на цените на хранителните продукти. Приветстваме разискването относно цените на храните и колебанията в цените, особено по отношение на спекулациите относно хранителните стоки и слабата конкуренция в определени части на веригата на предлагане на храни, но въпреки това не считаме, че тази резолюция представя адекватно проблема. Твърденията, че предлагането на храни на Европа е под пряка заплаха е силно преувеличено. Оспорваме опасенията по отношение на използването на покачването на цените на хранителните продукти, за да бъде оправдано основаването на европейската селскостопанска политика предимно на преки субсидии и регулиране на пазара. Еднообразното акцентиране в резолюцията върху селскостопанския сектор означава, че е пренебрегнато значението на други социални фактори за възможно справяне със значителното повишение на цените – визираме предимно липсата на демократични институции в много страни, несъразмерността на доходите и слаборазвитите системи за социална сигурност.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) През януари Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) предупреди за възможното покачване на цените на хранителните продукти през 2011 г, след като те достигнаха рекордни нива през 2010 г. и в резултат на повишението по време на продоволствената криза през 2008 г. Индексът на цените на храните на ФАО за 55 основни хранителни продукти се е увеличил за шести пореден месец до 214,7 пункта, като по този начин надминава предишния достигнат рекорд от 213,5 пункта през юни 2008 г. Както изглежда, за седми пореден месец през периода 2010–2011 г. цените на храните отбелязаха ново рекордно повишение, като достигнаха най-високите си стойности, откакто през 1990 г. Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) започна да анализира цените на храните.

Както вече съм заявявал в миналото, аз считам, че трябва да бъдат предприети конкретни мерки във връзка с Общата селскостопанска политика за увеличаване на производството, за по-добри пазари на предлагане и за осигуряване на по-голяма стабилност на цените, както и за да се гарантира, че производството отговаря на нуждите на европейските потребители. Както вече съм казвал, селското стопанство трябва да се разглежда като стратегически сектор, който е от решаващо значение за гарантирането на продоволствената сигурност на населението, особено по време на криза като тази, в която се намираме.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Правото на храна е основно право на човека, което се постига, когато всички хора разполагат по всяко време с физически и икономически достъп до достатъчна, безопасна и питателна храна, за да задоволят своите хранителни изисквания за активен и здравословен начин на живот.

Считам за неприемлив провал съществуването на глада в Европейския съюз и по света. В действителност според оценки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) броят на хората по света, страдащи от недохранване, през 2010 г. е достигнал 925 милиона. Покачването на цените на храните, придружено от непредвидим недостиг на предлагане, може да влоши положението.

Затова настоявам за наличието на силен и устойчив селскостопански сектор в ЕС и на процъфтяваща и устойчива селска среда. Общата селскостопанска политика следва да гарантира тази цел. Бих искал да обърна внимание на намаляващите доходи от земеделие в ЕС, предизвикани от нарастващите производствени разходи и нестабилността на цените, които се отразяват отрицателно върху способността на земеделските стопани да поддържат производството. Освен това европейските земеделски стопани трябва да отговарят на най-високите стандарти на безопасност на храните, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните, както и трудовите стандарти в света.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Предложението за резолюция включва няколко съществени аспекти, като например: необходимостта да се даде приоритет на селското стопанство в рамките на помощта за развитие и да се признаят лишенията, които са понесени в тази област; нуждата от стратегически запаси и интервенция; както и че в рамките на бъдещата Обща селскостопанска политика трябва да се предостави ключова роля на инструментите за пазарна интервенция, въпреки че тези инструменти не са уточнявани по-късно и е вярно, че много хора се застъпват само за така наречените „спешни мерки“, които отговарят на търсеното либерализиране на пазара. Въпреки това резолюцията пропуска важни точки и включва други, които са отрицателни или дори неприемливи.

В него не се споменава, че продоволствената криза е резултат от настоящите селскостопански и търговски политики, като например ОСП и свободната търговия, и не отправя справедлива и нужна критика към тези политики, нито пък призовава към нужните промени. Предложението приема включването на селското стопанство в Световната търговска организация (СТО), въпреки че тя не предлага мерки за улеснение на това включване; що се отнася до нас, ние продължаваме да твърдим, че селското стопанство следва да остане извън СТО. Не е засегната основната идея на независимостта по отношение на храните, която не може да бъде разделяна от продоволствената сигурност. Много неадекватно е засегнат проблемът със спекулацията. Предложените мерки не стигат по-далече от искания за „по-голяма прозрачност“ на пазара, което очевидно не е достатъчно.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. (IT) Изменението на климата и спекулациите на стоковите пазари са сред основните фактори, застрашаващи продоволствената сигурност както в рамките на ЕС, така и извън него. Въз основа на това мнение аз подкрепям предложението за резолюция, което призовава за спешни мерки за борба с манипулирането на цените на хранителните продукти и да се гарантира, че в ЕС ще се поддържа производството. Всъщност е извън всякакво съмнение, че сушите, наводненията, пожарите и бурите – явления, които сега се случват по-често, отколкото в миналото – намаляват капацитета за селскостопанско производство по целия свят. Затова доброто управление на почвите и водите е от съществено значение за предотвратяване на загубите на земеделски земи. Освен това е необходимо да се ограничат спекулативните злоупотреби, които натоварват пазарите на хранителни продукти, селскостопански суровини и енергия. Продоволствената сигурност зависи от наличието на силна политика, която да гарантира бъдещето на нашите млади земеделски стопани и насърчава въвеждането на по-ефективни и устойчиви земеделски практики в по-слабо развитите страни.

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма.(FR) Покачването на цените на хранителните продукти е недопустимо. Лошите реколти в Русия и Украйна по никакъв начин не могат да обяснят поскъпването на пшеницата с 91%, както и още по-малко поскъпването с 57% на царевицата, с 33% на соята и с 32% на захарта. Очевидно безумният финансов свят днес спекулира с пазарите на храни, без да има намерение дори да се докосне до самите стоки, които постоянно се купуват и продават. Достъп до тези пазари следва да имат само професионалните купувачи. Въпреки това основният проблем остава необходимостта от увеличаване на световното селскостопанско производство. За да нахраним по-добре 9 млрд. души, селскостопанското производство трябва да се увеличи с 60–70%. Само достъпът до по-ефективно селско стопанство може да ни осигури победа над глада. Новите семена, както и производствените ресурси и водоспестяващите техники ще могат да осигурят нужните добиви. Броят на производителите, отглеждащи ГМО, нараства с всяка година. Има повече от 14 млн. от тях, които използват повече от 10% от обработваемата земя на света. Само Европа твърди, че иска да премахне ГМО, въпреки че европейският добитък вече е хранен с фураж, две трети от който са произведени от генетично модифицирани култури от Северна и Южна Америка.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма.(FR) Във време, когато продоволствената сигурност трябва да бъде обявена за основно право на човека, световните цени на хранителните продукти достигнаха своите най-високи стойности в началото на 2011 г., като по този начин засегнаха както производителите, така и потребителите в ЕС и навсякъде по света. Тази тенденция, която се подсилва още повече от нестабилността на цените, причинена от спекуланти, е абсолютно неприемлива, когато знаем, че повече от един милиард души в световен мащаб, страдат от глад и бедност. Затова гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция, което препоръчва въвеждането на световни правила, с цел да се предотвратят спекулациите, които нарушават правото на храна; потвърждава ангажиментът на ЕС да се превърне в един от основните действащи фактори в областта на хранителните продукти и селското стопанство на световно равнище; взима предвид изменението на климата; и насърчава държавите-членки да увеличат дела на предназначената за селското стопанство официална помощ.

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Приветствам предложението за резолюция, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) относно настоящия проблем с покачването на цените на хранителните продукти. Европейският съюз е призован да ускори напредъкът на световната борба с бедността и глада; в развиващите се страни това засяга осигуряването на най-основните продукти. Въпреки това високите цени представляват проблем и в рамките на ЕС. Това положение възникна в резултат на недостига на стоки, високите цени на горивата, зависимостта от реколтите и износа, ситуацията на световния пазар и спекулата. Единственото средство да се гарантира бъдещото предлагане на храни в Европа е Общата селскостопанска политика. Самите земеделски стопани са също толкова зависими от разумните цени; те са изправени пред високи разходи за производство. По-високите цени за потребителите не се отразяват на доходите от земеделието. Парламентът изисква от Комисията да бъдат предприети неотложни действия и да бъдат създадени мерки във всички области на политиката.

 
  
MPphoto
 
 

  Astrid Lulling (PPE), в писмена форма.(FR) Настоящото рязко повишение на цените на хранителните продукти, и особено на цените на хранителните продукти, като зърнени и маслодайни култури, се дължи предимно на природните бедствия в Русия и Австралия.

Въпреки че това повишение на цените на хранителните продукти може евентуално да повиши доходите на нашите европейски земеделски стопани, не трябва да забравяме, че секторът на животновъдството е изправен пред съответно рязко повишение на цените на храните за животни.

До болка ни е известна изключителната зависимост на ЕС по отношение на доставките на хранителни стоки, което означава, че Европа е далече от постигането на продоволствена сигурност.

Не е нужно да отиваме прекалено далече – доказателството може да бъде намерено в страните от Северна Африка – за да осъзнаем евентуалните опасни последици от подобна несигурност.

Нашата застраховка живот се състои в поддържането на Обща селскостопанска политика, заслужаваща името си, така че да се гарантира един справедлив доход за нашите земеделски стопани, както и в поддържане на продуктивно селско стопанство във всеки регион на Европа.

Затова участвах активно в тази резолюция и затова гласувах в нейна подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  David Martin (S&D), в писмена форма. (EN) Аз гласувах в подкрепа на настоящата резолюция относно покачването на цените на хранителните продукти. Според резолюцията цените на хранителните продукти са достигнали най-високи стойности, откакто през 1990 г. Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) започна да следи цените на храните. Породеният от покачването на цените на хранителните стоки гняв доведе до сериозно напрежение в редица страни. Основна причина за това е спекулацията от страна на търговците и брокерите, които нямат никакъв търговски интерес към тези пазари. Трябва да се предприемат действия за борба с крайните спекулации на стоковите пазари.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувам в подкрепа на това предложение за резолюция, защото съм съгласен с всички изложени в него принципи. Подкрепям производството на здравословни храни в достатъчно количество, което ефективно да допринесе за световното търсене на храна. От съществено значение е да се гарантира доход за земеделските стопани и да се създаде механизъм за предотвратяване на огромните колебания по отношение на цени и пазари. За да се гарантира, че ще разполагаме с достатъчно храна в световен мащаб за изхранване на населението на света, от съществено значение е да бъдат подпомогнати земеделските стопани в развиващите се страни. Ние трябва да гарантираме, че се прави всичко възможно за борба с изменението на климата на световно равнище, така че природните ресурси и приходите от земеделието да не намаляват. От жизненоважно значение е да се засили позицията на земеделските стопани във веригата за предлагане на храни. За да просперира производственият сектор, от съществено значение е да се направи оценка на въпроса с покачването на цените, свързани с други външни разходи и със спекулация относно основни селскостопански продукти.

 
  
MPphoto
 
 

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. (HU) Продоволствената сигурност е основна тема за Европа и точно поради тази причина тя изисква една постоянно стабилна Обща селскостопанска политика (ОСП) и непостижима като цел, освен ако не бъде намерено решение на двата най-важни текущи проблема, нестабилността на пазарите и цените и намаляването на хранителните запаси. Нарастващата спекулация, свързана със селскостопанските и хранителните стоки, се намира в основата на настоящото покачване на цените на хранителните продукти. Инвестиционните фондове наливат огромни суми пари в спекулацията с цените на хранителните продукти, като по този принуждават потребителите да плащат цени, които няколко пъти надвишават разходите за производство. Покачването на цените задълбочава проблема с достъпа, по специално за хората с ниски или никакви доходи. Разходът за храна е един от основните компоненти на семейните бюджети, в размер от 60 до 80% в развиващите се страни и от 20 до 30% в по-слабо развитите държави-членки. Финансовите инструменти трябва да служат на икономиката и трябва да помагат на селскостопанското производство да преодолява големи кризи и природни явления и поради тази причина не може да се позволи на спекулацията да застраши селскостопанското производство. Осъждам спекулацията със селскостопански стоки и суровини, която допринася за нарастващата нестабилност на цените и задълбочаването на световната продоволствена криза. Именно поради тази причина съм съгласен и подкрепям, че в рамките на бъдещата ОСП не могат да бъдат взети ефективни действия срещу големите колебания в цените без стратегически запаси, така че трябва да се предостави ключова роля на инструментите за пазарна интервенция.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. (ES) Аз гласувах в подкрепа на настоящото предложение за резолюция, защото подкрепям предлаганите в него мерки за борба с пречките пред световната продоволствена сигурност: търговските спекулации, концентрацията в разпределението в рамките на веригата на предлагане на храни, нестабилността на цените, ниските нива на приходи за земеделските стопани и изменението на климата. Според мен призивът за незабавни и трайни действия е положителен и приветствам повторното потвърждаване на правото на храна като право на човека. Заставам зад призива към ЕС да увеличи помощта за развитие на селските райони, като инвестира в програмите за социална закрила и малките земеделски стопанства и предприеме ефективни действия за борба срещу изменението на климата. Приветствам факта, че резолюцията изисква Комисията да включи спазването на еднакви стандарти на ЕС по отношение на околната среда, хуманното отношение към животните и безопасността и качеството на храните в търговските преговори с партньорите на ЕС. Подкрепям и отправения към ЕС призив да зачита и насърчава гаранцията за устойчиво бъдеще за земеделските стопани във връзка с търговските споразумения и да не излага на риск европейската селскостопанска продукция, селското стопанство и глобалния достъп до храни.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма.(FR) Цените на хранителните стоки са се покачили до рекордни височини. Това покачване води до продоволствена несигурност за милиони хора, дестабилизира световната икономика и провокира бунтове и размирици. Освен това международната общност се ангажира да намали наполовина световния глад до 2015 г. като част от Целите на хилядолетието за развитие. Гарантирането на достатъчна и редовна храна за всеки човек е не само морално изискване, но и изпълнение на основно право на човека. Това неотменно човешко право беше затвърдено по време на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС в Киншаса през декември. Въпреки че Комисията трябва да спазва поетите си ангажименти към развиващите се и най-слабо развити страни, тя трябва също така да насърчава една здрава и устойчива Обща селскостопанска политика, която отразява потребностите на европейските земеделски стопани. Споделям опасенията на последните, тъй като спадът в доходите им, в резултат на увеличението на производствените разходи и нестабилността на цените, означава, че те не печелят от покачването на цените на хранителните продукти. Трябва да бъдат предприети ефективни, координирани действия за решаване на тези проблеми. Разхищението и прахосването са недопустими, когато трагедията с глада се разпростира все повече.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (LV) Подкрепям предложението за резолюция, но в него не се споменава нищо за това какво следва. Не е достатъчно просто да се констатира фактът, че хранителните продукти са скъпи. От съществено значение е бързо да разработим система за управление за контрол и оптимизиране на цените на хранителните продукти. От съществено значение е да разработим антимонополен и антиспекулативен механизъм за регулиране и премахване на злоупотребите. Подобен механизъм би следвало да създаде Обща европейска агенция за контрол и надзор на цените и услугите. Той трябва да е в състояние и да прогнозира производителността и ефективността в сферата на производството. Това ще ни предостави и възможността да предотвратим свръхпроизводството и недостига, както и да намалим загубите до минимум. От съществено значение е задачата да се проведат сериозни анализи. Това ще ни даде възможност да определим истинските разходи и да избегнем дестабилизацията.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Общият ефект от повишените цени на стоките, ограниченията на износа, лошата реколта в резултат на атмосферните условия, по-високите транспортни разходи, селскостопанските спекулации и нарастващото търсене увеличава цените. ЕС следва да разгледа собственото си поведение. При положение че е по-изгодно земеделската земя да се използва за производство на биогорива вместо за производството на хранителни продукти, едва ли е чудно, че има конкуренция за земни площи, с всичките произтичащи от това отрицателни последици. Взех предвид тези съображения, когато гласувах.

 
  
MPphoto
 
 

  Мария Неделчева (PPE), в писмена форма. – С радост подписах и гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент за повишението на цените на хранителните продукти, защото за да се подсигури стабилността на цените на храните са необходими спешни мерки.

Аз и моите колеги изискваме да се намери решение на проблемите в основата на покачването на цените на храните: злоупотребите с господстващото положение от страна на изкупвачи, нелоялните практики при договарянето, липсата на информация относно ценообразуването, разпределението на печалбата в рамките на хранителната верига и спекулациите на стоковите пазари. Ние искаме чрез реформата на ОСП да бъде осигурен стабилен първи стълб за подкрепа на доходите на земеделските стопанства и да бъдат предприети мерки за подкрепа на пазара.

С цел да се намалят спекулациите на стоковите пазари ЕП изисква Комисията да подсигури повече прозрачност чрез размяната на качествена и навременна информация относно развитията на пазара.

Освен това с нашата резолюция целим да подобрим мястото на селскостопанските производители в хранителната верига, за да може те да получават по-голяма част от печалбите в хранително-вкусовата промишленост. Приветствам и отправения призив за по-бързи действия от страна на Г-20, с цел да бъдат координирани механизмите срещу покачване на цените и да се изготви регламентация за справяне с кризи, засягащи храните и селското стопанство.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма.(PL) Днес се проведе гласуването на предложението за резолюция относно покачването на цените на хранителните продукти. Бързо покачващите се цени на хранителните продукти са причина за подкопаването на продоволствената сигурност на милиони хора както в развитите, така и в развиващите се страни.

Във връзка с факта, че последиците от покачването на цените на хранителните продукти са се отразили най-вече на групите, които са в затруднено социално положение, Европа, заедно с трети държави и международни организации, трябва незабавно да предприеме следното действие. Необходимо е да се въведе регулиране и надзор на национално и международно равнище, което ще реши проблема със спекулациите на селскостопанските пазари (занимаващи се с деривати на хранителни стоки, ограничени, доколкото е възможно, до инвеститори, пряко свързани със селскостопанско производство.

На Общата селскостопанска политика следва да бъдат предоставени подходящи инструменти за интервенция на пазара, защото според мен една силна Обща селскостопанска политика е единствената гаранция за решаване на проблема с продоволствената сигурност. Много е важно да бъдат въведени подходящи мерки за предотвратяване и управление на риска с цел ограничаване на последиците от природни бедствия за селскостопанското производство. Особено внимание следва да се обърне и на подкрепата за селскостопанското производство за местни и регионални потребители.

Липсата на координация в борбата срещу големите колебания в цените може да допринесе за още по-голяма несъразмерност при разпределението на храните между богатите и бедните страни и в дългосрочен план може да ни изложи пред опасността от продоволствена криза. Въпросите, свързани с необходимостта от осигуряване на хранителни продукти за постоянно нарастващото население, остават без отговор.

 
  
MPphoto
 
 

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно покачването на цените на хранителните стоки в Европа. Правото на храна е изконно и основно право на човека и затова трябва да положим всички усилия да гарантираме, че цените на хранителните продукти са регламентирани и достъпни за всички, като обърнем специално внимание на въпроса за достъпността на хранителните продукти в развиващите се страни. Съгласен съм с предложението Комисията да приеме нова стратегия за търговия и развитие, която да осигури на развиващите се страни по-голяма независимост при решаване на проблема с покачването на цените на хранителните продукти. Обръща се внимание на факта, че трябва да създадем по-благоприятстваща подкрепа и бизнес среда на земеделските стопани, по-специално на малките земеделски стопани, данъчните ставки за износ трябва да бъдат намалени и трябва да ограничим промишлените земеделски дейности, които могат да окажат отрицателно въздействие върху капацитета за производство на храни. Трябва да положим всички усилия, за да гарантираме, че се оказва по-голяма подкрепа за развитие на сектора на селското стопанство чрез подпомагане развитието на селските райони, въвеждане на иновативни методи на производство и осигуряване на ефективна хуманитарна помощ. Само чрез прилагане на мерки за предотвратяване на концентрация по веригата за предлагане на храни и на спекулации със селскостопански стоки, както и за намаляване на производствените разходи, може да бъде ограничено покачването на цените на хранителните продукти. Като се има предвид нуждата от продоволствена и енергийна сигурност, ние трябва да разработим алтернативни източници на енергийни доставки и да намалим хранителните отпадъци както на равнище на ЕС, така и на национално равнище. Така че, за да действат ефективно предлаганите в резолюцията мерки за борба срещу покачването на цените на хранителните продукти, ние трябва да създадем независима регулаторна агенция и да гарантираме, че системите за безопасност на храните функционират изправно на регионално и местно равнище.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Рязкото покачване на цените на хранителните продукти създава трудности и за ЕС. Цените се покачват постоянно през последните месеци и са достигнали най-високите стойности, регистрирани някога в историята на Организацията по прехрана и земеделие. Това се дължи на редица фактори, включително липсата на световно търговско споразумение, увеличаването на цените на някои суровини и на повишеното търсене на хранителни продукти, но също така и на спекулациите и „финансовите игри“, които се разиграват на други пазари, но се отразяват и на световния пазар. В допълнение, противопоставянето между развитите и развиващите се икономики, в което последните – които бяха тежко засегнати, макар и косвено, от кризата – използват хранителните продукти като единствено оръжие, с което разполагат. Това положение се отразява не само на световния пазар, но и на малките производители и на потребителите, които понякога са изправени пред значителни повишения на цените на основни продукти. Затова считам, че продоволствената сигурност е приоритет, който трябва да бъде отстояван и преследван, както и че е еднакво необходимо и правилно, да се търси глобално решение на тази нестабилност, която е широко приемана за възможна.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. (EL) Гласувах в подкрепа на общото предложение за резолюция относно цените на хранителните продукти. От позицията на световна сила в селскостопанското производство ЕС трябва да вземе предвид и ефективно да се приспособи към възникващите предизвикателства, като екстремните климатични условия, ограничената наличност на природни ресурси, зависимостта от вноса на храни и нарастващите спекулации със стоки. Нещо повече, продоволствената криза засяга и Европа. Седемдесет и девет милиона европейски граждани, 16% от населението на ЕС, получават хранителни субсидии а инфлацията на цените на основните стоки непрекъснато се увеличава; във връзка с рецесията това се усеща много остро в Гърция. Очевидно днес Европа трябва да произвежда повече, като използва малко ресурси по-ефикасно.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно покачването на цените на хранителните продукти, защото за шест месеца цената на кошницата с 55 основни хранителни продукти, подготвена от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), се повиши с 34%. В Португалия ситуацията за земеделските стопани е нестабилна, при положение че дизелът за селскостопански нужди достига рекордните през 2008 г. цени от 1 евро за литър; цените на електроенергията са се увеличили почти с 4%, а планът е тази година да бъде спряна електроенергията, използвана за селскостопански цели; цените за храни за животни, торове и пестициди също се изстреляха нагоре, а лихвените проценти за селскостопански кредити са около 6%. Това са само няколко примера. Според мен е недопустимо също така в момент, когато нещата се влошават от повсеместна криза, потребителите да трябва да плащат надути цени, без да се увеличават доходите на земеделските стопани. Аз твърдя, че Европейската комисия трябва да поеме отговорностите си и следва да има предвид цялата верига, когато разглежда тези сериозни проблеми в селскостопанския сектор, а не както се случи с „Пакета за млякото“, където беше пренебрегнат основен фактор: големите търговци на дребно.

 
  
MPphoto
 
 

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма.(FR) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно покачването на цените на хранителните продукти, защото никой не може да е доволен от положението през последните месеци, което се отразява предимно на малките земеделски стопани и потребителите. Цените на зърнените култури надминаха дори върховете от 2008 г., когато покачването на цените на хранителните продукти вече предизвика безредици в Хаити и Египет. Въпреки че ответните мерки трябва да бъдат взети преди всичко в световен мащаб и координирани заедно с Организацията на ООН за прехрана и земеделие, те трябва да обхванат и Европа, където трябва да се постигне целта за ценова стабилност. Затова аз приветствам приемането на разумни предложения, като например намаляване на хранителните отпадъци, както и отправеното към Комисията искане да гарантира, че работата, свързана с дериватите на хранителни стоки, е ограничена до инвеститорите, които са пряко свързани със селскостопанските пазари. Всичко това са мерки, които ще допринесат за едно силно и устойчиво европейско селско стопанство. Членът на Комисията Чолош основателно ни припомни, че ролята на Европа не е да инвестира в биогорива, а да насърчава използването на обработваема земя за производство на храни – толкова е просто.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма.(FR) В навечерието на срещата на финансовите министри на Г-20 Европа за поред път сяда на масата за преговори неподготвена. От януари 2011 г. администрацията на САЩ изисква позициите на финансовите средства на селскостопанските пазари да бъдат контролирани и прозрачни. Комисията трябва бързо да излезе с предложения в тази насока. Този напредък е първата стъпка към лишаване на спекулантите от това, за което те жадуват. Влиянието върху европейските животновъди също е драматично и незабавно. Те вече не могат да изхранват животните си.

Стотици земеделски стопани са в несъстоятелност. Преди пет години стойността на тон пшеница беше 100 евро. Днес тя гони почти 300 евро. Комисията настоява земеделските стопани да се приспособят към пазарните сигнали. Ще е добре сега тя да следва собствените си съвети. Изправен пред тази криза, ЕС не може да си позволи да чака до 2014 г., за да излезе с решения.

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото в него се отправя сериозна критика към покачването на индекса на цените на хранителните продукти, които през последните месеци достигнаха най-високите си нива за 20 години. Това предизвика социални кризи, като въстанията, които разтрисат целия Магреб от декември насам. Покачването на цените на хранителните продукти очевидно води до понижаване на стандарта на живот за повечето работещи, които по принцип изразходват 50% от доходите на домакинството за хранителни продукти. Само в ЕС около 80 милиона души все още живеят под прага на бедността, а много от тях получават помощ чрез програми за продоволствена помощ. Лошата реколта в Съединените щати, природните бедствия в Русия и Бразилия, скокът на цените на енергията и суровия нефт и застаряването на операторите в селскостопанския сектор са сред проблемите, на които неотложно трябва да се обърне внимание. Сега, повече от всякога, е важно да бъде осъдена спекулацията и да се разгледа възможността за европейска система за хранителни запаси с цел да се устои на кризи като тази, която преживяваме в момента. Целта е да се търсят общи, съвместни стратегии за бързи ответни мерки на нарастващото търсене на хранителни продукти, не на последно място чрез конкретни политически стимули за привличане на млади хора в света на земеделието.

 
  
MPphoto
 
 

  Brian Simpson (S&D), в писмена форма. (EN) Лейбъристката партия в Европейския парламент (EPLP) гласува в подкрепа на резолюцията, изготвена в отговор на настоящото рязко повишение на цените, на което сме свидетели, и влиянието му върху световната продоволствена сигурност. Последните покачвания на цените извеждат на преден план много от опасенията, които EPLP от дълго време таеше, по отношение на веригата на предлагане на храни, ролята, която спекулацията може да играе за изострянето на ситуацията и липсата на селскостопански инвестиции за изграждане на производствен капацитет в редица развиващи се страни.

EPLP подкрепя необходимостта от световни ответни мерки срещу предизвикателствата на продоволствената сигурност, но бихме искали да подчертаем и ролята, която амбициозно реформираната Обща селскостопанска политика може да изиграе при справянето с това предизвикателство. Една реформирана ОСП трябва да се съобрази както със световната продоволствена сигурност, така и с целите на политиката за развитие, като премахне веднъж завинаги възстановяванията при износ, които подкопават способността на развиващите се страни да изградят своя собствена селскостопанска продукция, ограничават механизмите за интервенция на пазара, които също служат за нарушаване на пазара и насърчават устойчиво селскостопанско производство, което да помогне както за облекчаване на селскостопанския сектор, така и за приспособяването му към изменението на климата, като по този начин се опазват природните ресурси на ЕС и капацитетът за производство на храни.

 
  
MPphoto
 
 

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Продоволствената сигурност е преди всичко отбранителна политика. Всяка страна, която не съумее да осигури безопасна и достъпна храна за населението си и да осигури приемлив стандарт на живот за своите земеделски стопани, се е запътила към нестабилност и хранителни бунтове. Правото на храна е изконно и основно право на човека. Текстът пред нас с право набляга на необходимостта от всестранен подход. Действията, необходими за гарантиране на продоволствената сигурност, имат много общо с действията, необходими за по-ефективната борба срещу изменението на климата, подобряването на помощта за развитие, развитието на други търговски структури, по-голяма прозрачност на пазарите на стоки и мерките срещу спекулацията. Щеше ми се текстът да беше дори още по-силен, по-специално като настоява за създаването на независима световна агенция, която стриктно ще регулира спекулацията с хранителни стоки.

Групата на Зелените/Европейски свободен алианс също имаше желание да излезе с предложения за действия, необходими за намаляване на хранителните отпадъци: от 20 до 30 процента от насажденията се губят още от най-ранен етап на сеитба и жътва. В развиващите се страни, половината от реколтата изгнива, защото не е складирана или транспортирана. Междувременно, потребителите и дистрибуторите в развитите страни изхвърлят на боклука 40 процента от хранителните продукти, без дори да са ги докоснали. Това е неприемливо и неетично! И накрая, според мен храната не принадлежи към форума на СТО. Храната никога не може да бъде просто стока. Никога!

 
  
MPphoto
 
 

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма.(FR) Приветствам приемането на настоящото общо предложение за резолюция, което подчертава основните фактори, допринасящи за настоящото покачване на цените на хранителните продукти. Те са: покачването на цените на петрола; нарастващото производство на биогорива, което поглъща стотици декари селскостопанска земя; все по-зачестяващите природни бедствия; и спекулациите на пазарите. Целта вече не е да се предлагат храни на най-добра цена, а да се извлече максимално голяма печалба от тях. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие цените на хранителните продукти са достигнали своя връх през януари и е изчислено, че когато цените на хранителните продукти се повишат с 1%, здравословното хранене на още 16 милиона души е изложено на риск. По този начин резките покачвания на цените се превръщат в огромно предизвикателство за развиващите се страни, които вече отделят почти три четвърти от доходите си за закупуване на основни хранителни продукти. Вследствие на това ние се страхуваме от една дори още по-страшна социална и политическа ситуация от „гладните бунтове“ през 2008 г. Европа играе жизненоважна роля в гарантирането на световната продоволствената сигурност. Да се надяваме, че министрите на Г-20, които ще се срещнат в Париж през юни, ще излязат с решения за борба срещу нестабилността на цените на хранителните продукти.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Правото на храна, установено във Всеобщата декларация за правата на човека, както и в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз, беше сериозно засегнато от настоящата икономическа и финансова криза. Предвижданият прираст на населението, особено в развиващите се икономики, и повишения ръст на световната бедност и глад показват, че е нужно увеличение поне от 70% в производството на храни, за да се задоволят нуждите на населението. В същото време финансовите спекулации с хранителните продукти, които водят до нестабилност на цените на хранителните продукти, допълват този сценарии, както и екстремните метеорологични явления и постоянното увеличение на производството на биоетанол вместо на хранителни продукти. Считам, че спешно трябва да бъдат предприети мерки за борба срещу дестабилизирането на пазарите на селскостопански продукти, като по този начин се подпомогнат земеделските стопани и се насърчат иновациите в сектора, като същевременно се подсили ролята на Общата селскостопанска политика като основна цел на ЕС. Този сложен въпрос трябва да бъде обсъждан многостранно, тъй като засяга хора от цял свят и умножаващите се последствия са безспорни. Проведените в развиващите се страни бунтове са пример за това. Подкрепата за страните, изложени на риск, следва да бъде засилена, за да се предотвратят бъдещи продоволствени кризи.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. (EN) А гласувах в подкрепа на резолюцията, изготвена като ответна мярка на покачващите се цени на хранителните продукти, които оказват влияние върху световната продоволствена сигурност. Последните покачвания на цените изкараха наяве много от опасенията, свързани с нарушения във веригата за предлагане на храни, ролята на спекулацията за изостряне на ситуацията и липсата на селскостопански инвестиции за изграждане на производствен капацитет в редица развиващи се страни. Нуждаем се от глобални ответни мерки срещу предизвикателствата пред продоволствената сигурност, но също така и да се подчертае ролята, която амбициозно реформираната Обща селскостопанска политика може да изиграе при справянето с това предизвикателство. Една реформирана ОСП трябва да се съобрази както със световната продоволствена сигурност, така и с целите на политиката за развитие, като премахне веднъж завинаги възстановяванията при износ, които подкопават способността на развиващите се страни да изградят своя собствена селскостопанска продукция. Необходимо е насърчаването на устойчиво селскостопанско производство, за да помогне на селскостопанския сектор да смекчи и да се приспособи към изменението на климата, като по този начин се опазват природните ресурси на ЕС и капацитетът за производство на храни.

 
Последно осъвременяване: 20 юли 2011 г.Правна информация