Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

B7-0136/2011

Разисквания :

PV 17/02/2011 - 10.1
CRE 17/02/2011 - 10.1

Гласувания :

PV 17/02/2011 - 11.1

Приети текстове :


Разисквания
четвъртък, 17 февруари 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

10.1. Сблъсъци по границата между Тайланд и Камбоджа
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. − Следващата точка е разискването по седем предложения за резолюция относно пограничните сблъсъци между Тайланд и Камбоджа(1)

 
  
MPphoto
 

  Barbara Lochbihler, автор.(DE) Г-н председател, пограничните сблъсъци между Тайланд и Камбоджа в началото на този месец отново обърнаха общественото внимание към продължилия десетилетия конфликт между двете страни за достъпа до храма Преах Вихеар. Въпреки че въоръжените сблъсъци към настоящия момент са затихнали, ние трябва да настояваме за намиране на политическо решение на този конфликт. Дълг на АСЕАН, ООН и ЕС е още сега да започнат да работят усилено по този въпрос, а не да чакам конфликтът да ескалира, за да реагират.

При последните сблъсъци загинаха или бяха ранени цивилни и военни от двете страни. Особено ужасяващо е използването на касетъчни бомби. Тези касетъчни боеприпаси продължават да причиняват щети на цивилното население дълго време след първоначалното им използване. До 30% от касетъчните боеприпаси не експлодират, остават на земята необезвредени и избухват по-късно, взривени например от деца по време на игра. Призоваваме Тайланд и Камбоджа незабавно да преустановят използването на тези ужасни оръжия. Също така призоваваме правителствата и на двете страни да подпишат международната конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси.

И най-сетне, бих искала настоятелно да призова правителствата на Тайланд и Камбоджа да положат всички усилия за решаване на този конфликт без използването на оръжие. Цивилното население и от двете страни само ще страда и то ще страда поради нещо, на което политиците могат да намерят политическо решение, стига да имат политическата воля за това, вместо да се опитват да заиграват с евтин национализъм и от двете страни на границата.

 
  
MPphoto
 

  Marietje Schaake, автор. (EN) Г-н председател, от началото на настоящия месец има въоръжени сблъсъци по тайландско-камбоджанската граница, близо до храма Преах Вихеар, който е обявен от ЮНЕСКО за обект на световното културно наследство. Ние носим отговорност преди всичко за защита на живота на хората, но също така сме отговорни и за културното наследство.

Особено тревожни са съобщенията за използване на касетъчни боеприпаси. Напълно възможно е тези сведения да са верни, тъй като нито Тайланд, нито Камбоджа са ратифицирали Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси.

За да не се допусне по-нататъшно ескалиране на конфликта, което би довело до опасност от дестабилизация на региона, правителствата и на двете страни трябва да поемат своята отговорност и също така да се погрижат за хората, разселени в резултат на този конфликт.

Приветстваме усилията на председателя на АСЕАН за улесняване на диалога между двете страни, така че спорът да бъде решен по мирен път.

Тайланд и Камбоджа се съгласиха да вземат участие в свиканото по спешност заседание на народите от Югоизточна Азия, за да обсъдят конфликта. Освен това генералният директор на ЮНЕСКО ще изпрати специален пратеник в Банкок и Пном Пен, за да подтикне двете страни да си сътрудничат с евентуална мисия на ЮНЕСКО.

 
  
MPphoto
 

  Bernd Posselt, автор.(DE) Г-н председател, г-жа Lochbihler е напълно права: преди всичко става дума за хората, за мъртвите и ранените, а така също и за скандалното използване на касетъчни боеприпаси.

На второ място, разбира се, трябва да говорим за ограничаване на пограничния конфликт, за уреждането му с мирни средства и за вземането на мерки, които да гарантират, че той няма да прерасне във война.

Третият аспект – ние искаме да се занимаем и с това – се отнася до незаменимото световно културно наследство на храмовия комплекс в този граничен район. Карл фон Хабсбург, бивш член Парламента и син на Ото фон Хабсбург, отговаря за тези въпроси в ЮНЕСКО и ще участва в пленарното заседание през март тук, в Страсбург, за да ни разкаже повече за това. Струва ми се, че наистина трябва да предприемем целенасочени действия за съчетаване на опитите за постигане на мир и защита на хората със защитата на културното наследство. Тук в Европа много добре знаем какви ужасни „бели петна“ на културната карта могат да оставят войните. Ето защо трябва да вземаме мерки винаги когато е налице някаква опасност за световното културно наследство.

 
  
MPphoto
 

  Marc Tarabella, автор. (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, в началото на месец февруари бяха подновени пограничните сблъсъци между въоръжените сили на Камбоджа и Тайланд близо до храма Преах Вихеар, намиращ се в район, върху който и двете страни имат претенции. За съжаление, вече и двете страни дадоха жертви, а над 3 000 души, живеещи в близост до района на конфликта, трябваше да бъдат евакуирани.

През 1962 г. Международният съд на ООН в съответствие с френски исторически карти призна правата на Камбоджа върху храма Преах Вихеар и околностите му. Същевременно Тайланд и досега отказва да приеме това решение. Нещо повече, някои части от границата никога не са били обозначени с демаркационна линия и това вече стана причина за няколко въоръжени сблъсъка през 2008 г. и 2009 г.

През 2008 г. ЮНЕСКО включи храма в списъка с обектите на световното културно наследство, което предизвика гнева на тайландските националисти. Въпреки подписването през 2000 г. на меморандум за разбирателство относно обозначаването на сухопътната граница, тайландските националисти от Народния алианс за демокрация (PAD) настояват за отменянето му, тъй като според тях той дава прекалено големи предимства на Камбоджа. Бих искал особено да подчертая действията, предприети от Индонезия, която в момента председателства АСЕАН и която предложи да играе ролята на посредник в този конфликт.

В понеделник, 14 февруари, ООН призова двете държави да установят трайно прекратяване на огъня, но не планира изпращането на свои мироопазващи сили в този район. Надявам се, че двете страни най-сетне ще успеят да намерят мирно решение на този териториален спор и ще престанат да превръщат в заложници хиляди хора, които желаят да живеят в мир.

 
  
MPphoto
 

  Charles Tannock, автор. (EN) Г-н председател, за нас в Европейския съюз идеята да се предприемат военни действия във връзка с някакъв граничен спор, за щастие, е немислима. За съжаление обаче не е такъв случаят с границата между Тайланд и Камбоджа, чиито армии влязоха в няколко стълкновения през последните две седмици заради една спорна малка част на общата граница близо до един древен храм.

Хуманитарните агенции съобщават, че около 30 000 души са били разселени заради сраженията, така че едва ли е изненадващо, че при тези обстоятелства са загинали цивилни граждани, макар и двете страни да оспорват реалния им брой.

Министър-председателят на Камбоджа, Хун Сен, нарече тези сблъсъци „истинска война“. Подобна войнстваща и подстрекателска реторика може само да влоши положението. Решаването в кратки срокове на този спор се намира в ръцете на правителствата на двете страни и на Съвета за сигурност на ООН, който трябва да поеме инициативата за налагане на решения, насочени към уталожване на кризата. В дългосрочен план следва да се надяваме, че по-нататъшнатата регионална интеграция в рамките на АСЕАН ще допринесе за превръщането на подобни сблъсъци в нещо, принадлежащо на миналото, така както е в ЕС вече от десетилетия.

 
  
MPphoto
 

  Cristian Dan Preda, от името на групата PPE.(RO) Г-н председател, до нови, очевидно по-малки сблъсъци се е стигнало във вторник вечерта и сряда сутринта на границата между Тайланд и Камбоджа. Отношенията между двете съседни държави станаха крайно обтегнати и аз считам, че поради тази причина дебатът, който водим днес, е навременен. Всъщност бих искал да благодаря на г-н Posselt, че излезе с това предложение.

Бих искал също така да кажа, че дълбоко съжалявам за човешките загуби в резултат на въоръжените сблъсъци от началото на този месец. Особено в настоящата напрегната атмосфера трябва да призовем и двете страни да действат възможно най-сдържано и да се съобразят с искането на Съвета за сигурност на ООН за установяване на траен мир. Какъвто и да е източникът на несъгласие между Тайланд и Камбоджа, прибягването до сила не е решение. Ето защо искам да призова и двете страни спешно да намерят мирно решение на териториалния спор за района около храма Преах Вихеар.

Трябва всъщност да ви напомня, че през 1962 г. Международният съд взе недвусмислено решение, а също така, че са налице големи възможности за решаване на този спор чрез посредничеството на АСЕАН. Всичко, което е необходимо в съответствие с международното право, е да се проведат преговори в духа на добросъвестното изпълнение на задълженията по него.

 
  
MPphoto
 

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, от името на групата S&D(PL) Г-н председател, датиращият от XI век храм Преах Вихеар многократно е бил сцена на сблъсъци между хиндуисти и будисти, а така също и между армията на Червените кхмери и режима на Лон Нол. От началото на XX век храмът е обект на спорове между Камбоджа и Тайланд, като всяка от двете съседни държави претендира за правото върху сградата и околния терен, както и за правото да определя общата граница. От началото на месец февруари тази година сме свидетели на последното развитие на този спор.

Въпреки решението на Международния съд в Хага, който постанови, че храмът принадлежи на Камбоджа, има и други въпроси, които трябва да бъдат решени. И двете правителства следва да положат всички възможни усилия за намиране на компромис, който да стане база за едно трайно споразумение. Да се повтори стълкновението отпреди седмица и половина, когато армиите на двете страни се обстрелваха с артилерия, е неприемливо както с оглед на хората в района, които са изложени на опасността да бъдат убити, така и с оглед на храма, който – въпреки включването му в списъка на ЮНЕСКО с обекти на световното културно наследство – е претърпял щети. ЮНЕСКО вече предложи помощта си, това стори и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия. Днес към този призив се присъедини и Европейският парламент. Входният билет за храма Преах Вихеар струва пет долара. Бих искала да попитам каква е цената на конфликта между Камбоджа и Тайланд, който продължава вече 100 години.

 
  
MPphoto
 

  Kristiina Ojuland, от името на групата ALDE. (EN) Г-н председател, намирам за ужасно това, че в XXI век има политически сили, които действат водени от една парадигма на XIX век. Засилващият се национализъм в много части на света поражда конфликти на етническа, а също така и на религиозна основа.

Правителствата на Тайланд и Камбоджа трябва да си дадат сметка, че тези гранични сблъсъци влияят върху мира и стабилността в региона, както и върху отношенията между двете страни. Дори и да има нерешени политически въпроси между двете страни, това не следва да се отразява върху контактите между отделните хора. В противен случай става явна опасността от засилващ се национализъм и ксенофобия.

Проблемната ситуация на границата между Тайланд и Камбоджа следва да бъде решена по мирен начин в съответствие с решението на Международния съд от 1962 г. От началото на тази година вече станахме свидетели на прекалено много кръвопролития по света.

 
  
MPphoto
 

  Ryszard Czarnecki, от името на групата ECR(PL) Г-н председател, една от особено силните страни на Европейския съюз е, че не сме егоисти, че можем да видим по-далеч от носа си и че наистина следим какво става извън Европа и в далечна екзотична Азия. Този конфликт, както правилно беше изтъкнато, всъщност има история, продължаваща повече от един век. В същото време е добре, че Европейският съюз и Европейският парламент, който на практика е сърцето на Съюза, има какво да каже по този въпрос. Това е добре, тъй като ние трябва да участваме винаги когато има някакъв спор, свързан с правата на човека, винаги когато има разискване по този толкова важен въпрос, а този конфликт крайно убедително разкрива, че са загивали хора и че и днес се водят боеве, макар и с не толкова големи жертви, заради въпроси, които вероятно биха могли да бъдат решени по един мирен начин. Добре е, че Европейският парламент се намесва в това.

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška, от името на групата EFD(SK) Г-н председател, с решението си от 15 юни 1962 г. Международният съд постанови, че храмът Преах Вихеар попада под суверенитета на Камбоджа. Задължение на тайландското правителство е да се съобразява с този факт и да се въздържа от опити за промяна на международно признатите граници чрез използване на военна сила. В същото време правителството на Камбоджа е задължено да осигурява достъп до този храм на поклонниците от Тайланд.

При положение че една от страните по даден спор е склонна да отиде отвъд правилата и да налага интересите си със сила, е необходимо да се мобилизират международните институции, за да се предаде ясното послание, че светът желае да живее при стабилни политически условия и не иска да става свидетел на спорове, решавани посредством използването на военна сила.

Следователно е нужно да се мобилизират съответните международни институции на местно равнище, за да се предотврати ненужното разрастване на конфликта и травмиране на цивилното население. Предложението на Индонезия, държавата, председателстваща АСЕАН, да посредничи в пограничния спор, е най-добрият начин за намирането на първата стъпка за справяне с тази ситуация.

 
  
MPphoto
 

  Bogusław Sonik (PPE).(PL) Г-н председател, ЮНЕСКО се опитва да спаси храма Преах Вихеар – паметник на световното културно наследство – и да финансира консервацията му. Тайланд и Камбоджа обаче не само не уважават тези усилия, но и нарушават международната Конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, която е обвързваща и за двете страни. Струва ми се, че това безразсъдство може да означава разрушаване на сграда, която е просъществувала от XI век досега.

Преди всичко обаче мисля, че този пример следва да повдигне въпроса за отговорността. Не трябва да се повтаря случилото се в Афганистан през 2001 г., когато беше унищожена уникална статуя на Буда. Това беше резултат не само на религиозния фанатизъм на талибаните, но също така и на липсата на достатъчно ангажираност от страна на западните държави. Унищожаването на световното културно наследство не трябва да остава ненаказано. Това е толкова важен въпрос, че по аналогия с Международния съд в Хага, който съди военнопрестъпниците, следва да бъде създадена институция, която да съди и да подвежда под съдебна отговорност лицата, които унищожават безценни паметници.

 
  
MPphoto
 

  Pino Arlacchi (S&D). - (EN) Г-н председател, резолюцията относно пограничните сблъсъци между Тайланд и Камбоджа осъжда въоръжения конфликт и призовава и двете страни да прекратят сраженията, да намалят напрежението и да приемат посредничеството на АСЕАН и Организацията на обединените нации.

Имаме работа с един напълно неоправдан конфликт. През 1976 г. членовете на АСЕАН, Камбоджа и Тайланд, подписаха Договора за приятелство и сътрудничество в Югоизточна Азия, с който поемат ангажимент да се откажат от използването на сила в отношенията между държавите-членки и за мирно решаване на междудържавните спорове. Този конфликт няма разумни основания също така защото Международният съд реши през 1962 г., че храмът Преах Вихеар, в околностите на който се водят сраженията, принадлежи на Камбоджа.

Налице са много причини да считаме, че въоръженият сблъсък е свързан с националистическата треска в Тайланд, подклаждана от елементи в правителството, които провокират военните действия, за да направят добро впечатление на твърдия си електорат с оглед на насрочените за тази година избори.

 
  
MPphoto
 

  Monica Luisa Macovei (PPE). - (EN) Г-н председател, пограничните сблъсъци между Тайланд и Камбоджа са взели според сведенията 1 000 жертви, а други 30 000 души са били разселени. Ние изразяваме съжалението си във връзка с човешките жертви и приемаме за свой приоритет предотвратяването на бъдещи подобни загуби.

Бих искала да изразя и загрижеността си във връзка с твърденията за използване на касетъчни боеприпаси и призоваваме и двете страни да се въздържат от използването на такива муниции. Избиването на хора или застрашаването на живота им никога не е решение. Ето защо твърдо подкрепяме всички страни, които понастоящем работят за намиране на решение и прекратяване на насилието. Ние сме за мир и призоваваме към мир.

 
  
MPphoto
 

  Elena Băsescu (PPE).(RO) Г-н председател, аз също бих искала да се присъединя към моите колеги, които настояват за мирно решение на тази напрегната ситуация на границата между Тайланд и Камбоджа. Сблъсъците, които избухнаха в началото на месеца, бележат възобновяването на един по-стар конфликт относно този храм, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, намиращ се на границата между двете страни. Следва да подчертая, че решението на Международния съд от 1962 г. потвърждава, че този културен паметник принадлежи на Камбоджа и че властите в тези две страни трябва да уважават това решение. Макар да е вярно, че районът около храма не е обозначен точно от Съда, аз считам, че Тайланд и Камбоджа могат да постигнат споразумение по пътя на преговорите, а не чрез използването на сила.

Стълкновенията в този район излагат на опасност не само паметника на ЮНЕСКО, но и живота на местното население. Един граничен конфликт винаги е източник на нестабилност. Ето защо насърчавам желанието и на двете правителства за намиране на двустранно решение на проблема. Мисля, че планът, целящ създаване на буферна зона, за да не се допусне разпространяването на военните действия, е стъпка към мира.

 
  
MPphoto
 

  Corina Creţu (S&D).(RO) Г-н председател, аз също бих искала да изразя съжалението си във връзка с човешките жертви, особено когато става дума за невинни цивилни граждани. Обезпокоена съм също така, че хиляди хора са били принудени да напуснат домовете си поради сблъсъците на границата между Тайланд и Камбоджа. От предложението за обща резолюция става ясно, че е налице международна правна рамка, която и двете страни трябва да спазват.

Считам, че призивът, отправен от Европейския парламент, трябва да бъде последван от силен натиск от страна на върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Още по-сериозен проблем обаче може да се окаже използването на касетъчни боеприпаси. Вярвам, че е наш дълг да поискаме от Тайланд и Камбоджа да ратифицират конвенцията, с която се забранява този вид оръжие.

 
  
MPphoto
 

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). - (EN) Г-н председател, настоящата ситуация отново напомня на Европейския съюз значението на посредничеството и на превенцията на конфликтите. За да действа възможно най-ефективно чрез разяснения и препоръки („мека власт“), ЕС трябва да инвестира повече в превенцията на конфликтите. Крайно време е заместник-председателят и върховен представител на Съюза, г-жа Катрин Аштън, да излезе с инициатива за изграждане на надежден капацитет за посредничество и предотвратяване на конфликти. Това изисква политическа последователност, която да служи като добро напомняне на държавите-членки на ЕС.

 
  
MPphoto
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE).(ES) Г-н председател, аз също бих искал да използвам тази възможност да изтъкна две неща, които вече бяха споменати, но които считам за фундаментални.

Първото е използването на касетъчни бомби и от Тайланд, и от Камбоджа, както и необходимостта тези две държави да ратифицират Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси.

Вторият въпрос също е обсъждан често от нас по време на разискванията по неотложни въпроси. Той се отнася до свободата на изразяване, основно в интернет.

Считам, че някои сериозни ситуации ни разкриват слабостта и крехкостта на тайландската политическа система. Например съдебното дело заведено срещу Чирануч Премчайпорн за коментари на уебсайта му, критикуващи кралското семейство. Човекът, отговорен за коментарите, беше освободен, но не и човекът, отговорен за уебсайта.

Също така считам, че е необходимо да се подчертае необходимостта от свобода на изразяване и преди всичко от свобода на сдружаване в тези страни.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE). - (EN) Г-н председател, за съжаление този спор продължава повече от век. Той беше възобновен през месец юни 2008 г. и ескалира от началото на този месец. Има най-различни възгледи защо тази ескалация идва точно в този момент. Мнозина считат, че става дума за проява на хищническа хитрост и агресия. Тайландските генерали използват спора като извинение за сваляне на правителството и отменяне на изборите, които са планирани за по-късно тази година.

Но както изглежда, този спор – особено погледнат от разстояние – следва да е преодолим. Той няма да е огромен проблем, най-вече ако ООН използва мандата и влиянието си за постигането на три неща: първо, споразумение за прекратяване на използването на касетъчните боеприпаси; на второ място, трайно прекратяване на огъня; и на трето място, в случай че е необходимо, разполагане на военни части за наблюдаване на примирието. Ако това бъде направено, на този спор може да бъде сложен край.

 
  
MPphoto
 

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. (EN) Г-н председател, мога да потвърдя, че Комисията следи отблизо събитията по границата между Тайланд и Камбоджа.

На 7 февруари 2011 г. заместник-председателят на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, баронеса Аштън, изрази загрижеността си във връзка с въоръжените сблъсъци. Тя призова и двете страни да проявяват максимална сдържаност, да предприемат необходимите стъпки за намаляване на напрежението и да подновят диалога с оглед на мирното преодоляване на различията им.

Въпросите, повдигнати от проекта на резолюция на Парламента, бяха обсъдени на 14 февруари 2011 г. в Съвета за сигурност на ООН в присъствието на външните министри на Тайланд, Камбоджа и Индонезия, като последният беше в качеството си на настоящ председател на АСЕАН.

Съгласни сме със заключенията на заместник-генералния секретар на ООН Лин Паско, че положението наистина е сериозно. Не става въпрос само за обект от световното културно наследство. Отнася се също така за – въобразени или реални – национални и културни идентичности и национална гордост. И най-важното, става дума за живота на хората и за стабилността на региона.

Има два въпроса: какво може да направи регионът за справяне с положението и как може ЕС да допринесе за намирането на мирно решение? Очевидно подобен род конфликти не могат да бъдат решени с въоръжена сила. АСЕАН трябва да изиграе своята роля и ние със задоволство отбелязваме, че поема отговорността си.

Външният министър на Индонезия с основание привлече вниманието върху Договора за приятелство и сътрудничество. Този документ предвижда всички страни по него да уреждат различията си с мирни средства. Приветстваме решението на Индонезия за свикване на нарочна среща на външните министри от АСЕАН, посветена на тази тема, на 22 февруари 2011 г. в Джакарта.

В ООН има широко съгласие да не се допусне проблемът да излезе извън контрол. Членовете на Съвета за сигурност на ООН вече призоваха и двете страни да се въздържат от провокации и от разполагане на военни подкрепления по протежение на границата.

Започва да става ясно, че регионалните усилия обещават най-добрата възможност за мирно решаване на конфликта. За ЕС това предполага оказването на пълна подкрепа на АСЕАН.

Европейската служба за външна дейност следи в детайли положението и ще разгледа възможностите за подпомагане на АСЕАН, в случай че такава подкрепа е удачна и бъде поискана от тяхна страна.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в края на окончателното разискване.

 
  

(1) Вж. протокола.

Последно осъвременяване: 20 юли 2011 г.Правна информация