Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Lange, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно промишлената политика в ерата на глобализацията (2010/2095(INI)) (A7-0022/2011).

  Bernd Lange, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н Таяни, госпожи и господа, настоящият доклад представя позицията на Европейския парламент много ясно. Бих искал да благодаря на докладчиците в сянка, които дадоха своя принос за доклада, както и на докладчиците по становището на съответните комисии.

Заедно успяхме да предадем ясно послание, г-н Таяни, а именно, че искаме промишлената политиката да бъде по-близо до центъра на политическата сцена, и то основателно. Промишлената политика ще ни помогне, на първо място, да създадем висококачествени, готови за бъдещето работни места в Европа, и, на второ място, да осигурим инвестиции в Европа. Конкурентите ни от цял свят използват добре промишлената политика, например в САЩ, Китай, Бразилия и Индия. На трето място, изправени сме пред предизвикателства, свързани с устойчивостта, както от гледна точка на климата, така и на икономическите и социалните основи на нашето общество. С оглед на това е важно да поставим промишлената политика в центъра на политическата сцена.

От една страна, това означава, че очакваме промишлената политика да бъде интегрирана по такъв начин, г-н Таяни, че тя да стане фокусна точка на законодателните инициативи в Европейския съюз. Не искаме първо да бъдат изготвени политики за околната среда, търговията и конкуренцията и едва тогава да бъдат съгласувани с интересите на европейката промишленост. Напротив, трябва да определим другите области на политиката въз основа на стратегическите интереси на една устойчива промишлена политика.

Второ, г-н Таяни, необходимо е по-добро съгласуване на промишлените политики в държавите-членки. Ето защо бих искал да отправя искане към Вас, и това беше включено в доклада, да се използва член 173, параграф 2 от Договора от Лисабон за по-ефективна координация на промишлената политика в държавите-членки, така че наистина всички да се движим в същата посока.

Разбира се, трябва да се съсредоточим върху редица конкретни области. На хоризонтално равнище трябва по-специално да разгледаме политиката за иновации в цялата верига на добавената стойност. Трябва да успеем да подкрепим цялата икономическа верига, като се започне от основните изследвания и се стигне до пускането на продукти на пазара, както и да представим най-добрите решения за обществото ни на пазара.

Също така трябва да обърнем по-голямо внимание на ресурсите. Не е достатъчно просто да казваме, че е важно. Трябва да въведем практично законодателство, което значително ще увеличи производителността на ресурсите. В областта на промишлеността 20 % от разходите се дължат на труда, а 40 % – на ресурсите. Това е отправна точка за действия по отношение на суровините. Мобилните телефони, които всички ползваме, съдържат редкоземни елементи и метали, които рядко се рециклират. Нивото на рециклиране за мобилните телефони е едва 1,5 %. Това е отправна точка за създаване на работни места и за увеличаване на конкурентоспособността на европейската промишленост.

Бих искал да се спра на един последен въпрос във връзка с това. Иновациите и производителността на ресурсите няма да се случат от само себе си. Те зависят от служителите, които вземат участие. Поради тази причина една добра промишлена политика трябва да отчете и уменията и участието на служителите. Ако успеем да постигнем това, тогава аз съм уверен, че ще имаме готови за бъдещето работни места в европейската промишленост.

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, на първо място, бих искал да благодаря на докладчика, г-н Lange, за свършената от него работа. Знам, че не е лесно в състав като този, с толкова много парламентарни групи, да може да се постигне синтез, който да позволи положителен изход от разискването на промишлената политика. Ето защо бих искал да Ви благодаря за свършената работа, защото ако наистина искаме да поставим действията за насърчаване на реалната икономика в основата на политическите ни действия в ползва на социалната и пазарна икономика, ние – Комисията, Парламентът и Съветът – трябва да работим заедно.

Съгласен съм с призива ви за по-голямо сближаване между държавите-членки, но има окуражаващ знак от Съвета, който в действителност подкрепи позицията на Комисията. Освен това в държавите, където беше възможно да се представи документа за промишлената политика, имаше известна готовност – въпреки че тя варираше в различните държави – за вземане на участие в общи действия под ръководството на промишлената политика. Тъй като Съюзът не желае да налага решения на отделните държави-членки, това е опит да се координират техните политики.

Според мен това е ход в посоката, която поискахте, но и потвърждава, че Европа се нуждае от собствена промишленост, за да отговори на настоящите предизвикателства за намиране на изход от кризата. Не можем да мислим за преодоляване на настоящите трудности – положение, което се влошава допълнително от настоящата криза в региона на Средиземно море – без твърди действия за насърчаване на нашите промишлени и бизнес политики, защото те са единствените, които могат да ни позволят да развием и създадем нови работни места.

Докладът, който сте изготвил, г-н Lange, правилно подчертава икономическите, екологичните и социалните предизвикателства, пред които сме изправени: с други думи, устойчивостта на промишлената ни политика. Той поставя устойчивостта на същото ниво с конкурентоспособността, защото тези две измерения са тясно свързани. Всъщност аз съм убеден, че в днешния свят тези два аспекта не могат да съществуват едно без друго.

За да постигнем това, трябва да разполагаме със съвременна, конкурентоспособна промишленост, която е напълно независима от стария метод на изготвяне на политики в областта на промишлеността. Какво означава да разполагаме със съвременна промишленост? Означава да разполагаме с промишленост, която е ефективна по отношение на използването на ресурси, потреблението на енергия и емисии на парникови газове, което означава икономика, имаща за цел да стане „зелена“ икономика, посредством пътя на една по-„зелена“ икономика. Промишлеността трябва и да носи отговорност, да се справя с трудностите въз основа на постоянен и ползотворен диалог със социалните партньори.

Считам, че трябва да се изпрати силен сигнал, че моделът на промишлеността от 2010 г. не може да се основава на държавни помощи, както и че, за да бъде конкурентоспособна в ерата на глобални предизвикателства, европейската промишленост не може да си позволи да не съсредоточи усилията си върху иновациите и научните изследвания. Ето защо преди да излезе с документа за промишлената политика, Комисията представи документа си за политиката за иновации, който според мен е от основно значение за развитието на истинска промишлена политика и който спомага за определяне на курса в сектора на изследванията и иновациите, свързани със суровините.

Не е случайност, че едно от партньорствата за иновации, споменати от Комисията, е именно в областта на суровините и проучването на начини за рециклиране и замяна на суровини. Ето защо е ясно – не на последно място защото по-късно ще говорим за редкоземните елементи в следващото разискване – че иновациите, суровините и промишлената политика са част от единна стратегия и според мен преработването на закона за малките предприятия също е част от същата стратегия. Ето защо чрез прилагането на този набор от политически и законодателни актове, Комисията показва, че е налице воля за политически действия в подкрепа на промишлеността и бизнеса.

По отношение на управлението и промишлената политика, смятам, че процесът е в пълен ход, както споменах и преди, в Комисията и в държавите-членки. В Комисията, както знаете, председателят Барозу ме назначи в началото на мандата за председател на групата на членовете на Комисията по въпросите на промишлената политика.

Досега свиках две заседания – едно преди приемането на съобщението за обсъждане на политическите приоритети, и, второ, за обсъждане на прилагането на съобщението на практика, с особен акцент върху конкурентоспособността и стратегията за стандартизация. Считам, че групата от членове на Комисията е специален инструмент, предназначен за осигуряване на политически насоки и да гарантира, че инициативите са съгласувани по отношение на промишлената политика.

По отношение на държавите-членки, считам, че реакцията беше положителна. Както казах, на 10 декември 2010 г. с унгарското председателство започнахме първите упражнения по сътрудничество в областта на достъпа до кредит за малките и средните предприятия, които ще бъдат последвани от други, сходни упражнения в тясно сътрудничество с държавите-членки. Ще продължим да ви предоставяме необходимите подробности за текущото сътрудничество между Парламента и Комисията.

Преди да завърша, г-жо председател, моля, позволете ми да се спра на значението на подпомагането на предприемачеството сред жените. Не случайно днес е 8 март и аз винаги съм казвал, че са необходими повече жени предприемачи, но щом веднъж те решат да се ангажират, ние също трябва да бъдем в състояние поне да им дадем добър съвет.

Именно това сме решили да направим чрез включването на действие ad hoc по време на преразглеждането на закона за малките предприятия. Европейската мрежа на посланици за женско предприемачество, която вече стартирахме, ще продължи да съществува, но ние искаме да постигнем повече от повишаването на осведомеността. Искаме жените предприемачи да бъдат в състояние да получат добър съвет от експерти и с тази цел скоро ще започнем консултации в подкрепа на определени инициативи, насочени към осигуряване на наставници за новите жени предприемачи, които биха поискали такъв.

Тези хора могат да им дадат конкретни съвети за започване и управление на бизнес. Целта е да се стартира тази инициатива в поне 10 държави-членки и след това да се въведе в останалите 27.

  Председател. – Г-н член на Комисията, благодаря Ви за този поглед върху жените в бизнеса. Предполагам, че това не е съвсем случайно, като се има предвид, че днес, 8 март, е Международният ден на жената, но във всеки случай приветстваме инициативите Ви в това отношение.

  Francesco De Angelis, докладчик по становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, промишлената политика е основен елемент за растежа и заетостта в нашите региони и държави. Ето защо в условията на тежка икономическа криза ние приветстваме инициативата на Комисията за осигуряване на общ средносрочен до дългосрочен поход на Европа и ние напълно подкрепяме изключителния доклад на г-н Lange по най-малко три причини.

Първата е, че докладът възприема един подход по въпросите на промишленото развитие, който не разделя интересите на промишлеността и бизнеса на пазарни сектори, а ги обединява в съответствие с общите цели. Втората причина е, че той подчертава значението на регионалните структури чрез по-ефективна подкрепа за клъстерите, мрежите за иновации, трансфера на знания, научните изследвания, подобряването на уменията и развитието на инфраструктурата.

Третата причина – и с това приключвам – е, че той подчертава ролята и функцията на малките и средните предприятия, които очакват от Европа да намери изход от кризата, която може сериозно да застраши бъдещето им.

  Gianluca Susta, докладчик по становището на комисията по международна търговия. – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, икономическата и финансова криза накара много хора да преоткрият централното значение на промишлеността. Въпреки Вашите усилия, г-н заместник-председател, Комисията все още не е осъзнала това.

Много текстове, от които документите за стратегията „Европа 2020“ или определени споразумения за свободна търговия, които бяха одобрени неотдавна или все още се обсъждат, няма да бъдат последните, са все още пристрастни по отношение на икономиката на услугите и засилването и развитието на услугите, особено във финансовия, банковия и застрахователния сектор. За разлика от това, реалната икономика ни дава противоположни сигнали, както казахте. Производството и износът се увеличават и ние ставаме свидетели на обръщане на тенденцията за делокализиране.

Трябва да насърчим тези сигнали, защото нито една голяма икономика в света не може да избяга от централното значение на промишлеността. Затова трябва да завършим вътрешния пазар и да ускорим прилагането на стабилни инициативи в подкрепа на иновациите и научните изследвания, трансфера на технологии, проследяването на продукти, защитата на интелектуалната собственост и насърчаването на европейското производство, както и ефективни правила срещу дъмпинга и за истинска реципрочност при двустранните преговори. Настоящият доклад е стъпка в тази посока и аз съм много благодарен на г-н Lange и на всички, които са работили по него.

  Françoise Grossetête, от името на групата PPE. – (FR) Г-жо председател, все още ли има истинска амбиция предвид деиндустриализацията на Европейския съюз? Знаем, че икономиките не могат да просперират без тежката промишленост и че промишлеността не може да съществува без заводи.

Събрали сме се в Парламента, за да се застъпим за работните места в промишлеността в Европа. Не е възможно бъдеще за промишлеността, без да има доверие в научния и техническия напредък. Ето защо в момент, когато Европа трябва да започне сериозно да работи за идентифицирането на ракетите „Ариана“ и самолетите „Еърбъс“ на 2050 г., Комисията трябва да осъзнае, че, предвид кризата, действащите правила вече не са подходящи за днешната икономика.

Въпросите на свободната търговия и свободната и лоялна конкуренция са се превърнали в догми. Не можем да бъдем единственото икономическо пространство в света, което едностранно прилага принципите на свободната търговия, без да имаме представа за действията на нашите основни конкуренти.

Ето защо съжалявам за факта, г-н член на Комисията, че има известна нервност по отношение на въпросите, свързани с укрепването на арсенала на Европейския съюз против дъмпинга и с прилагането на общия принцип на реципрочност в областта на търговията с трети държави. Най-лошото положение е това, при което европейският пазар е прекалено отворен спрямо конкурентните пазари, които са прекалено затворени.

Освен това в контекста на борбата срещу изменението на климата бих искала, г-н член на Комисията, ако може да приложим инструменти в допълнение към търговията с квоти на емисии от парникови газове, като механизма за включване на въглеродни емисии на границите ни. По този начин можем да възстановим баланса, така че делокализирането към трети държави да не е толкова привлекателно за нашите дружества.

Трябва да подобрим помощта за нашите малки и средни предприятия и да намалим техните разходи; трябва да засилим европейските патенти и борбата срещу фалшифицирането с маркировка за произход „направено в“. Също така, ако Европа няма достъп до суровини, вече няма да можем да говорим за иновативна промишлена политика.

Загрижеността ни е свързана с образованието, обучението и научните изследвания, както и с култура на иновации и наука, които трябва да заемат привилегировано място в Европейския съюз.

(Ръкопляскания)

  Patrizia Toia, от името на групата S&D. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, присъединявам се към моите колеги, които отбелязаха, че най-сетне отново обсъждаме обща промишлена политика, и се надявам, че скоро предстоят действия, както и конкретни решения. Благодарна съм за доклада Lange, отличната работа, свършена от нашия колега, и от съобщението на г-н Таяни.

Това решение означава няколко важни неща, първото от които е, че съживяването и възстановяването на икономиката на Европа и устойчивостта на заетостта, както вече се каза, зависят отчасти, а може би и най-вече, от възстановяването на целия производствен сектор както по-съвременните, така и по-традиционните негови части, а също и от предоставената подкрепа. Това е така, защото все още е възможно да се постигне напредък в производството, което не беше толкова очевидно до преди известно време.

Второ, възстановяването на промишлеността в Европа означава също, че конкурентоспособността ни не играе роля само в сектора на услугите или финансите, но и тук, и все още не е твърде късно да отговорим на предизвикателството да направим Европа по-конкурентоспособна в областта на промишлеността спрямо останалата част на света.

Третият въпрос, както вече се каза, е, че новата промишлена политика се съсредоточава върху фактори вместо сектори; съсредоточава се върху фактори и инструменти, които наистина могат да стимулират нови дружества и нова възможност за устойчивост и модернизация.

Смятам, че е важно да се подчертаят още веднъж тези нови фактори, по отношение на които трябва да действаме: кредит – призоваваме за нови инициативи в допълнение към вече обявените от члена на Комисията по въпросите на кредита – суровини, цени на енергията, иновации, научни изследвания, необходимост от подобряване на капацитета на технологичния трансфер на резултатите от изследванията и иновациите в дружествата в Европа, в нови продукти и нови начини за организиране на производството.

Трябва възможно най-добре да се възползваме от особено уникалната промишлена структура в Европа, особено в определени държави, а именно малките и средните предприятия, качеството на предприятията и на техните продукти и уникалното естество на европейската промишленост. Смятам, че следва да преоткрием тези производствени традиции и производствени корени, за да въведем иновации и да ги променим.

На последно място, стои въпросът за местоположението, който е много важен. Европейските политики са успешни, ако намерят регион, който е в състояние да се справи с тях. Ето защо благодарим на г-н Lange и очакваме с нетърпение едно отлично сътрудничество с Комисията за постигане на конкретни резултати в най-скоро време.

  Jorgo Chatzimarkakis, от името на групата ALDE. – (DE) Г-жо председател, г-н Таяни, благодаря много за силната Ви ангажираност за европейска промишлена политика. Поглеждах към г-н Lange и си мисля, че имаше се вдигна много шум около доклада по собствена инициатива. Общо 500 изменения и 50 компромисни предложения бяха внесени с цел да се направи промишлеността в Европа отново световен лидер. Можем да постигнем това само посредством една интегрирана и устойчива политика. Трябва да гарантираме, че научните изследвания и иновациите са в основата на стратегията ни. Ето защо трябва да приложим регулаторна рамка, която ще подкрепи и иновациите, и устойчивостта. Основното предизвикателство пред доклада е да се намери точния баланс между екологичните цели и икономическата конкурентоспособност, като същевременно се избегне протекционизма. Гледам към г-жа Grossetête, защото французите винаги искат да въведат известна степен на протекционизъм. В същото време трябва да подкрепим малките и средните предприятия, да насърчим европейските патенти и да предотвратим кражбата на знания, особено по отношение на Китай. Също така искаме да бъдат налагани по-малко регламенти на европейската промишленост в резултат на бюрокрацията. Това означава, че трябва да съсредоточим усилията си върху намаляване на количеството бюрокрация. Г-н Lange, Вие успяхте да разгледате този въпрос доста подробно в доклада си и затова бих искал да Ви благодаря за усиления труд.

Настоящият доклад обаче може да представлява само първата стъпка. Трябва да свържем концепцията за промишлена политика, която хората в много държави-членки намират за трудна за обсъждане и която германците по-конкретно никога не са искали да обсъждат, с пакта за конкурентоспособност, който ще бъде представен на държавните и правителствени ръководители през следващите няколко седмици, с цел опазване на еврозоната. Ако не успеем да направим това, тогава ще бъдем изправени пред проблем. Трябва да координираме области като сближаването, промишлеността, търговията, научните изследвания и иновациите, но също и социалните въпроси, климата и околната среда.

Настоящият пример с Е10 в Германия показва, че това не се случва. Става дума за добавяне на биоетанол в бензина. Европейският съюз въведе важна стратегия, постави си целите „20-20-20“ и заявихме на държавите-членки, че трябва да я изпълнят. Държавите-членки, и по-конкретно Германия, бяха част от процеса на вземане на решение и подкрепиха всички взети решения. Когато се стигна до прилагането им обаче, те изведнъж намалиха данъчните стимули и потребителите спряха да оказват съдействие.

Ако не успеем да убедим потребителите, както е случаят в Германия с Е10, тогава няма да бъдем в състояние да приложим политиката за климата заедно с промишлената политика. Трябва да имаме потребителите на наша страна. Това е основното послание. Поради тази причина пожелавам успех на проекта за промишлена политика.

  Reinhard Bütikofer, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, значението на доклада на г-н Lange беше донякъде надценено в резултат на ентусиазма на много членове на Парламента, които взеха участие в обсъждането. Докладът разглежда почти всичко и на места съдържа противоречива информация.

Въпреки това аз считам, че докладът представлява важен напредък. В миналото често единствено французите или онези от левицата, които бяха поддръжници на силен държавен контрол, се изказваха в подкрепа на промишлената политика. За всички останали това беше тема табу. Сега достигнахме нов момент, при който сме постигнали общ консенсус по отношение на факта, че трябва да разполагаме с промишлена политика в Европа и че това трябва да бъде обща политика на европейско равнище. Смятам, че това е важна стъпка напред и съм благодарен на г-н Таяни, че подчерта това толкова ясно.

Не можем да продължаваме както преди и г-жа Grossetête е напълно права за това. Не можем да разглеждаме промишлената политика като нещо, което се появява случайно в края на политиката ни за свободна търговия. Трябва да преобърнем нещата, но не въз основа на илюзиите за държавен контрол и не с идеята, че държавата трябва да поеме ролята на регулационен орган и да се намесва пряко в бизнеса. Държавата трябва да създаде разумна рамка, която насърчава иновациите, и по-конкретно иновациите в областта на околната среда, и която позволява да се постигне напредък в тези области посредством конкуренцията. Не искаме обаче да ставаме свидетели на силен държавен контрол или протекционизъм.

В бъдеще ще можем да гарантираме, че европейската промишленост е в силна позиция само ако сериозно подходим към задачата за иновации в областта на околната среда на централно равнище. Ето защо бих искал да кажа в заключение, г-н Таяни, че съм много благодарен, че пояснихте, че устойчивостта и конкурентоспособността не са противоположности, а трябва да бъдат равнопоставени и координирани помежду си.

  Evžen Tošenovský, от името на групата ECR. – (CS) Г-жо председател, разискването за промишлеността е много важно за Европа в момента. Конкурентоспособността на европейските дружества зависи от запазване на икономическата стабилност на Европа. Несъмнено всички сме наясно с тези доводи, но, от друга страна, постоянно поемаме ангажименти, независимо дали са под формата на крайни изисквания за опазване на околната среда или задължителни данъчни задължения за гарантиране на финансова стабилност. Със сигурност е важно да се направи оценка на въздействие на промишленото производство върху околната среда по един строг начин, но не трябва косвено да налагаме тежести върху промишлеността с регламенти, които са почти преувеличени. Това може да доведе до положение, в което, в условията на един глобализиран свят, европейското промишлено производство е по-обременено от политически решения, отколкото на други места.

Считам, че в доклада най-важно е подчертаването на значението на подпомагането на науката, както и на научните изследвания и иновациите. Европа отдавна не е лидер в областта на иновациите. От съществено значение е да се подпомогнат проектите за иновации. Напълно съм съгласен, че е необходимо да се преработят процедурите за финансово подпомагане на проектите за иновации. Целта ни трябва да бъде опростяване на администрацията и същевременно и промяна на цялостния подход. От съществено значение е се вземе предвид комерсиализацията на научните изследвания и финансирането на европейските фондове.

  Ilda Figueiredo, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-жо председател, време е да защитим промишленостите на Европейския съюз във всяка една от неговите държави. Това изисква промяна на застъпените до този момент позиции, в които Европейската комисия нямаше интерес да постигне баланс между необходимостта от защита на една просперираща промишленост, по-специално производството, и международната търговия.

Промишленото производство е от съществено значение за устойчивия растеж и заетостта в Европа, което изисква друга политика на Европейския съюз и политика за външна търговия, която зависи от нашите промишлености, включително онези, които гарантират работни места в държавите и регионите, където безработицата вече е много висока. За тази цел е важно да се обърне пълно внимание на малките и средните предприятия (МСП) и на научноизследователската и развойна дейност; да се вземе предвид регионалното развитие и конкретните характеристики на всяка държава и промишлен сектор; и да се подобрят квалификациите и обучението на работниците.

В доклада обаче има много противоречиви позиции, които разискваме. Въпреки че, от една страна, той препоръчва защита на промишлеността и МСП, от друга, включва предложения, които призовават за либерализация на международната търговия по отношение на свободната конкуренция, на укрепването на вътрешния пазар и на публично-частните партньорства. Тези предложения обаче не защитават промишленостите ни подобаващо, за което свидетелства европейската реалност. Ето защо внесохме някои предложения за премахване на най-вредните аспекти – надяваме се, че ще бъдат приети утре.

Подкрепяме промишлености, които са ефективни от гледна точка на използването на ресурси, които не са толкова зависими от въглерода, които ценят работните места с права и които гарантират равни права за жените по отношение на достъпа до повишение, до заплащане и до участие в управителни и административни органи.

За да се гарантира всичко това, е от съществено значение да има рамка на Европейския съюз и в този смисъл Европейската комисия играе важна роля от гледна точка на промишлената политика, на външната търговия, на финансовата политика и на изследванията, науката и иновациите в подкрепа на МСП, както и по отношение на ангажименти за обучение и преквалификация на работниците и на достойнството на трудещите се.

  Niki Tzavela, от името на групата EFD. – (EL) Г-жо председател, преди всичко, аз също бих искала да поздравя г-н Lange за много подробния доклад за промишлената политика. Г-н член на Комисията, икономическата криза ни показа, че държавите, основани на промишлеността, не само оцеляват, но и просперират. Погледнете Германия, погледнете Китай, погледнете Испания. Испания устоява на икономическата криза, защото се основава на промишлеността.

Моята държава, Гърция, имаше промишлена основа, г-н член на Комисията, но успяхме да я заличим по ред причини. Бих искала да се спра на един много актуален проблем, пред който е изправена гръцката промишленост тази седмица. Г-н Трише се изказа относно евентуално покачване на основния лихвен процент на Европейската централна банка в рамките на следващия месец. Това доведе до показване на 3-месечния междубанков лихвен процент Юрибор (Euribor), към който са свързани хиляди бизнес кредити в Гърция. За един ден, Юрибор отчете най-голямото си покачване от септември 2008 г., което доведе до огромни проблеми за гръцките предприятия, които вече понасят щети в условията на рецесия.

В същия ден обаче директорът на Международния валутен фонд за Европа заяви, че паричната политика на Европейския съюз ще издържи и не е необходимо да бъде затегната. Не казваме, че г-н Трише не трябва да вдига лихвените проценти. Възможно е обаче да има плавен преход, да се избегне това положение със заемите, на което сме свидетели. Смятате ли, че можете да се намесите, г-н член на Комисията?

  Béla Kovács (NI). – (HU) Г-жо председател, радвам се да отбележа, че в доклада за промишлената политика се споменава на няколко пъти изключителната важност на малките и средните предприятия по отношение на европейската промишленост, европейските служители и настоящето и бъдещето на всички ни. От сега нататък подпомагането на дейността на малките и средните предприятия трябва да бъде приоритет във всички документи и всички теми. Тези малки предприятия създават по-голямата част от работните места и могат най-добре да се преструктурират и да се предотврати по-нататъшното изоставане на европейската икономика. И което е по-важно, те плащат най-голям дял данъци в бюджетите ни, което означава, че именно те поддържат бюрократичните администрации. В замяна на това бюрокрацията, заедно с банкокрацията, е създала правна институционална и икономическа среда, която възнамерява да направи дейността на малките и средните предприятия невъзможна. Тази недалновидна практика, която обслужва преследването на печалби на мултинационалните дружества, не може да продължава повече.

Докладът правилно посочва, че спекулациите на финансовите пазари трябва да бъдат предотвратени, но в този момент трябва да постигнем повече от това. Трябва да бъдат наложени бързи санкции на тези банки, които не спомагат за осигуряването на средства на малките и средните предприятия чрез кредитните си политики. Докладът също така споменава факта, че в новите държави-членки промишлеността губи позиции, както и че Европейският съюз трябва да намери начин да спре нелоялните практики от страна на големите дружества. Трябва открито да заявим, че през последните години мултинационалните дружества от старите държави-членки, с помощта на бюрокрацията на Европейския съюз, изкупи и съсипа по-голямата част от производствените промишлености на новите държави-членки и след това доведе до фалит дружествата, развиващи дейност там, и им отне пазарите. В резултат на това милиони души останаха без работа и перспективи за бъдещето, беше отчетена лесна печалба на изток и значителни данъчни приходи на запад. Също така, с помощта на бюрокрацията, голяма част от технологиите, натрупани в Европа, бяха прехвърлени в Китай.

  Pilar del Castillo Vera (PPE). – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, аз също бих искала да започна, като благодаря на г-н Lange за усилията му да обедини толкова много различни мнения и виждания – положение, което е често срещано явление в Парламента. Също така бих искала да благодаря на докладчиците в сянка от различните политически групи.

В действителност, докладът се опитва да отговори на един въпрос, който се разглежда от доста дълго време: има ли европейската промишленост бъдеще в един глобализиран свят?

Смятам, че отговорът е „да“. Да, защото държавите от Европейския съюз доказват, че те имат бъдеще. Да, защото има и някои европейски промишлени сектори, които доказват, че това е така.

Всичко това е свързано с редица аспекти: някои са свързани с пазара на труда, защото е необходим гъвкав, а не статичен пазар на труда, докато други са свързани с производителността, финансовите политики и данъчните стимули. Позволете ми обаче да подчертая три, които вече са тясно свързани със самия Европейски съюз.

Първо, културата на иновации и предприемачество. Това са два основни въпроса. Предприемачеството и иновациите са основни елементи от бъдещето на всяка промишленост в Европа. Особено внимание следва да се отдели на младите предприемачи.

Второ, укрепването на вътрешния пазар и гаранциите, че е конкурентоспособен и вътрешно се основава на свободната конкуренция. Ето защо субсидиите, които все още се отделят за транспорта, енергетиката и притежаваните от държавата предприятия, трябва да бъдат намалени, за да се гарантира свободна конкуренция в рамките на европейския вътрешен пазар.

Трето, спазването на условията на конкуренцията в международната рамка: когато става въпрос за политиките в областта на околната среда и източниците на продукти, от съществено значение е конкуренцията да се извършва при равни условия.

Не искаме протекционизъм в рамките на Европейския съюз, нито искаме протекционизъм, когато промишлеността ни се конкурира с трети държави и региони.

  Marita Ulvskog (S&D). – (SV) Г-жо председател, няколко от участниците в това разискване започнахме с думите „най-сетне“. Това вероятно казва нещо за състоянието на промишлената политика в обществения дебат и политиката от доста дълго време. Така или иначе обаче промишлената политика отново е на дневен ред – смятам, че това също става ясно от доклада. Секторът на услугите ще продължи да бъде важен, но става все по-ясно, че неговото развитие в голяма степен зависи от наличието на силно промишлено производство и силен промишлен сектор. Двете неща вървят ръка за ръка.

Затова, промишлената политика е от съществено значение за един от най-важните политически въпроси: работа за всички, пълна заетост. Ако съвременната промишлена политика обаче спираше дотам, нищо нямаше да се постигне през последните 25 години. Съвременната промишлена политика е много повече от това. Днес, тя играе роля и в големия преход – радикалното преминаване към устойчивост на климата и околната среда – и не представлява пречка за него, а всъщност спомага за този преход. Това понастоящем е елемент от конкурентоспособността на промишлеността – това е ясно, ако погледнете направените инвестиции в много от конкурентните ни държави.

Достъпът до суровини е част от това – оттам и изискване за промишлеността, но същевременно и част от прехода. Това се отнася до всичко, като се започне от енергийна ефективност и се стигне до управление на ресурсите и рециклиране например под формата на така наречения добив на суровини в градски условия. Друг важен въпрос за една съвременна и устойчива промишленост са повтарящите се програми за обучение. Ние няма – и не трябва – да се конкурираме въз основа на ниски заплати и лоши условия на труд, а въз основа на квалифицирани и опитни хора, които работят и които искат да работят в сферата на промишлеността.

  Владко Тодоров Панайотов (ALDE). – Г-жо Президент, Комисар Tajani, колеги, днес Европа може и трябва да поеме по нов път, създавайки нова интегрирана промишлена политика. От решаващо значение тук ще бъде интегрирането на всички фактори в Европейския съюз, влияещи върху индустрията. Ще спомена само част от тях.

Първо: гарантиране на устойчиви дългосрочни доставки на ключови суровини за развитието на европейските високотехнологични сектори. В този контекст пледирам за засилено сътрудничество с трети страни, богати на суровини.

Второ: икономика, базирана на иновациите и свободното придвижване на знанието. Пледирам за засилване на ключовата връзка между образование, професионално обучение и професионален живот. Европа създава най-много докторанти в света, но не превръща успешно техните умения и знания в реално приложими пазарни решения. Трябва да изградим европейски иновационни центрове, където активно ще си сътрудничат знанието и нуждите на пазара.

Трето: преминаването към нискокарбонова икономика е ключово. Високотехнологичното предимство на Европа ще позволи да се възползваме напълно от потенциала и предимствата на „зелената” икономика на бъдещето. Всички тези елементи изискват ново равнище на сътрудничество между страните-членки и европейските институции.

  James Elles (ECR). – (EN) Г-жо председател, бих искал да поздравя г-н Lange за един отличен – и важен – доклад, който да ни накара да се замислим за тенденциите по отношение на промишлената политика. С намирането на изход от най-голямата рецесия от последните 60 години наистина трябва да стимулираме промишленостите си да бъдат конкурентоспособни на световните пазари – подпомагане на малки предприятия, насърчаване на предприемачеството и подкрепа за всички, които искат да създадат работни места. Така че връзката между уменията за иновации и устойчивостта е очевидна. Използването на фондове не е задължително – можем да направим това, като засилим вътрешния пазар, насърчаване на търговията и осигуряване на благоприятна рамка за иновации.

И накрая, според мен елементът, който липсва, е програмата в областта на цифровите технологии. Всички в Европа, всички предприятия, трябва да имат правото на достъп до най-добрите ИТ, мобилни и широколентови технологии с висока скорост. Знаете ли, г-н член на Комисията, че Южна Корея миналата седмица определи цел до края на следващата година всяко домакинство да има интернет, който да бъде 200 пъти по-бърз от този в средното домакинство в САЩ? Както каза един ИТ директор, трябва да осъзнаем, че конкурентоспособността на Европа е много по-добре развита в областта на ИТ в сравнение с физическата инфраструктура.

  Miloslav Ransdorf (GUE/NGL). – (CS) Г-жо председател, бих искал да направя само три бележки. Първата се отнася до факта, че Европа трябва да се стреми към пионерски дух, така че технологичните приоритети са на първо място в някои области, за да се постигне не само конкурентно предимство, но и абсолютно предимство, защото продуктите със средно качество налагат средни цени. Второ, бих искал да кажа, че е важно да се стремим за двустранна връзка между големите и малките системи, защото акцентът върху големите системи няма да доведе до желания резултат. „Дженеръл мотърс“ е пример за провал, който струва на американските данъкоплатци 57,6 млрд. щатски долара. Третият въпрос е, че промишлената политика не трябва да зависи изцяло от така наречените политически и икономически елити, а трябва да се основава на голям поток от иновации „отдолу-нагоре“, с други думи, големите технологични успехи зависят от голям брой малки иновации, които идват от трудовите колективи.

  Claudio Morganti (EFD). – (IT) Г-жо председател, г-н Таяни, госпожи и господа, заглавието на доклада вече съдържа ключовата дума, а именно, че се отнася за промишлената политика. През последните няколко години, ако не и десетилетия, в Европа станахме свидетели на нарастваща липса на политически интерес в тази област, поради прекалено либералното отношение към пазарите, с убеждението, че цялата система ще се регулира сам без намеса.

Политическа намеса означава установяване на правила за подпомагане на присъствието на дружествата ни на пазара и със задоволство отбелязвам, че докладът обръща специално внимание на малките и средните предприятия и производствения сектор, който прекалено често беше пренебрегван в миналото.

Предложените инструменти за опростяване на администрацията и по-лесен достъп до кредити е стъпка в правилната посока. Също така бих искал да подчертая частта за лоялната конкуренция с трети държави, защото в миналото бяхме твърде толерантни, и цели основни сектори, като например текстилният сектор в Тоскана – и съм съвсем сигурен за това, защото съм от Прато – бяха съсипани от нелоялна конкуренция, която със сигурност трябваше да бъде спряна и предотвратена от самото начало.

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-жо председател, бих искал да благодаря на г-н Lange и докладчиците в сянка за усилената им работа.

Те успяха да превърнат откритието, което всички направихме по време на кризата, а именно, че промишлеността очевидно е по-важна, отколкото мнозина считаха, в доклад, както и да гарантират, че промишлената политика вече заема по-предно място в дневния ред на Европейския парламент. Фактът, че това разискване се провежда вечер може да е недостатък. Тази тема е толкова важна, че трябва да говорим за нея и друг път.

Както някои членове вече казаха, промишлената политика не е въпрос на държавна намеса, а на създаване на подходяща рамка. Държавата не трябва да се произнася относно съдържанието на промишлената политики или да прави разлика между добра и лоша промишленост. Вместо това тя трябва да създаде възможности за развитие на промишлеността в тази рамка. Трябва да се съсредоточим върху областите, в които наистина можем да помогнем от гледна точка на иновациите и научните изследвания.

Смятам, че е много полезно, че г-н Таяни ни предостави информация, от която става ясно, че въпросът за конкурентоспособността е от голяма важност в много области на европейската политика. В бъдеще ще бъде много полезно да използваме това като критерий и да преценим дали политическите ни решения винаги, често или просто достатъчно често помагат или вредят на развитието на промишлеността в Европа.

Бих искал не само да разполагаме с доклад и тема за бъдещи разисквания, но и да променим начина, по който действаме след това, и да подходим към този въпрос сериозно, защото промишлеността е важна.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, имам въпрос към г-н Reul. Тази сутрин отбелязахме 100-годишнината на Международния ден на жената. Във връзка с това бих искал да Ви попитам какви възможности според вас са на разположение на жените в бъдещата промишлена политика. Какъв шанс имат жените в промишлеността, защото считам, че спешно се нуждаем от техния принос? Какви умения и квалификации ще трябва да придобият жените, за да работят в промишления сектор?

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-жо председател, смятам, че те разполагат с отлични възможности и, ако е необходимо, лично ще разгледам въпроса.

  Teresa Riera Madurell (S&D). – (ES) Г-жо председател, кризата със сигурност подчерта значението на промишлеността като движеща сила на икономиката. Г-н член на Комисията, приветстваме факта, че Комисията е разбрала това и е съживила промишлената политика в Съюза.

Нашият докладчик, когото искам да поздравя за отличната работа, вече обясни как тълкуваме прехода към промишлена политика, която е интелигентна, ресурсно-ефективна и устойчива от екологична и социална гледна точка. От казаното от него бих искала само да подчертая един аспект, който считам за важен: човешкия капитал.

Ако приемем, че всяко работно място трябва да бъде „зелено“, от съществено значение за европейските работници е да имат необходимите умения не само с цел да се подобри конкурентоспособността на нашата промишленост, но и така че нито един работник да не бъде изключен.

Ние имаме стабилна основа: младите европейци никога не са били толкова добре подготвени и въпреки това липсват инженери, липсват млади предприемачи и липсват иновативни политики за управление на човешките ресурси. Ето защо трябва да насърчим взаимодействието между университетите със силна предприемаческа култура и дружества, които действително са движени от знания.

По отношение на обучението, трябва да приспособим уменията за работа към изискванията на новата икономика и да направим това по начин, който е икономически достъпен за работниците и предприятията.

Също така промишлеността трябва да обърне по-голямо внимание на организационните иновации, разбирани като по-гъвкаво и динамично споделяне на рискове и отговорност в дружествата. Само тогава тя ще може да включи и да се възползва от таланта и знанията на работниците си.

И накрая, позволете ми да кажа няколко думи като член на група, която е против стартирането на засилено сътрудничество в областта на патентите в Европейския съюз, защото смятаме, че то въздейства на вътрешния пазар, териториалното сближаване и правната сигурност. Съдът на Европейския съюз подкрепи тази позиция в Становище 1/09, публикувано на 8 март 2011 г., което заключава, че проектът за споразумение за създаване на Съд за европейски и общностни патенти не е съвместим с разпоредбите на Договора.

  Riikka Manner (ALDE). – (FI) Г-жо председател, г-н член на Комисията, на първо място, искам да поздравя докладчика за един отличен и много важен доклад. До голяма степен това всъщност е въпрос на това как можем да направим европейската промишлена политика конкурентоспособна и, от друга страна, как можем да отговорим на структурните промени, настъпили чрез съкращения на работни места в основната промишленост в определени области.

Считам, че промишлената политика е част от промените. Трябва да видим тези промени и също така трябва да бъдем в състояние да се приспособим към тях. Трябва да гледаме напред в областта на промишлената политика и да създадем устойчива политика, която се основава на собствените ни европейски предимства и регионалните ни ресурси. Пример за това е биоенергийният сектор, където според мен е налице голям потенциал в Европа.

Регионалните структури ще ни позволят да подкрепим една устойчива промишлена политика в Европа и затова трябва още повече да подчертаем значението на иновативните клъстери и широкото сътрудничество между участниците, образователните институции и дружествата.

Когато става въпрос за европейска промишлена политика, разбира се, е много важно да се включи МСП секторът – малките и средните предприятия. Трябва да бъдем в състояние да намалим бюрократичните пречки пред малките и средните предприятия, както вече се каза тук много пъти, и да направим всичко възможно да подкрепим възможностите за МСП предприемачество както сега, така и за в бъдеще.

  Jacky Hénin (GUE/NGL). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, докладът най-сетне подчертава ключовата роля на промишлеността за бъдещето на Съюза и потвърждава необходимостта от европейска промишлена политика. Той косвено признава фиаското с Лисабонската стратегия, като с право иска 3 % от брутния вътрешен продукт на Съюза да се отдели за научноизследователска и развойна дейност и най-вече като предлага да се използва частният сектор в най-голяма степен.

За съжаление, той все още има визия за конкурентоспособност, насочена към сериозно намаляване на трудовите разходи, докато в действителност трябва да се развие конкурентоспособност, основана на обучение, спестявания, енергия и суровини. Докладът също така косвено признава неуспеха на финансовите пазари да превърнат спестяванията в инвестиции, които да създадат богатство. Решаването на този проблем изисква социален контрол на кредитите или реквизиция на кредитите в полза на заетостта, научноизследователската и развойна дейност и създаването на богатство. Необходими са европейски и национални публични финансови центрове за гарантиране на промишленото финансиране. Парламентът ни не може просто да предприеме действия с цел да се гарантира, че големите европейски промишлени групи се справят по-добре. Основната ни цел трябва да бъде осигуряване на по-голям брой и по-качествени работни места в сферата на промишлеността в Съюза.

  Amalia Sartori (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, Европа никога не е трябвало да преосмисля промишлената си политика толкова, колкото сега, като също така трябва да преразгледа някои решения, взети в близкото минало.

Ето защо тази водеща инициатива, свързана със стратегията „Европа 2020“, е както полезна, така и навременна, и за това съм благодарна на Комисията, и по-конкретно на г-н Таяни. Също така благодаря на докладчика, г-н Lange, за свършената от него работа, и на моята колега г-жа Grossetête, която, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), спомогна значително за укрепване на позициите, представени от членна Комисията.

От своя страна, аз реших да дам своя принос с измененията, илюстриращи ролята на малките и средните предприятия, които се считат от всички за гръбнака на основната промишленост на Европа – частта, която най-добре знае как запази стабилност в условия на криза и как се правят иновации, като същевременно се поддържат конкурентни цени.

Считам, че ролята на хиляди малки и средни европейски предприемачи трябва да се подкрепя чрез решаване на трудностите и ограниченията, изтъквани от тях нееднократно: става въпрос за по-добър достъп до кредитиране, възможност за по-прозрачно и не толкова скъпо участие в търгове за обществени поръчки и преди всичко цялостно опростяване на административните процедури, което се счита за истинската революция, от която в момента се нуждае континентът.

Изразявам задоволство, че Комисията подчерта темата за ефективно и отговорно използване на суровини и също така считам за важно, че скоро ще обсъдим редкоземните елементи. Вниманието, отделено на темата за защита на интелектуалната собственост, е от съществено значение.

Най-накрая мога да видя определен курс, за който се надявам, че скоро ще доведе до определяне на стандарти и гаранции, които са валидни в целия Европейски съюз. Това означава даване на надежда, особено на младите хора, чрез отговорите, които самите европейци често предлагат.

  Catherine Trautmann (S&D). – (FR) Г-жо председател, бих искала да благодаря на Bernd Lange за отличната работа. Утре неговият метод на съвместна работа ще бъде увенчан с успех. Освен това, г-н член на Комисията, това е възможност за Комисията, която ни представи едно доста разочароващо съобщение.

Като човек, който идва от голям регион, силно засегнат от кризата, който вече е претърпял промишлено преструктуриране, изслушах съобщението на синдикатите, които не спряха да отправят критики. Необходима е промишлена политика, чиито елементи имат една и съща цел: изготвяне на стратегия, основана на устойчив, ориентиран към заетостта растеж, който е изграден около оптимизиране на уменията и който показва, че социалните и технологични иновации са съвместими помежду си.

Това е от основно значение за европейската конкурентоспособност, а не използването на работната сила като променлива за коригиране, както предложи Комисията в европейския семестър. Най-добрият ход, който Комисията би могла да направи, е бързо да интегрира Директивата за командироване на работници в работната си програма и да започне данъчна хармонизация, като се започне с корпоративното данъчно облагане.

Освен това тази политика следва да се оформи не само на национално и европейско равнище, но също и на местно равнище във връзка с една ефективна политика на сближаване. Изборът ни е един регулиран финансов пазар и ние споделяме желанието да се консолидира единният пазар, но не за сметка на един несправедлив пазар на труда, който да е предмет на социален дъмпинг.

Днес, г-жо председател, обсъждаме една амбициозна промишлена политика, а тази сутрин гласувахме за данък върху финансовите трансакции и за еврооблигациите.

Госпожи и господа, трябва да използваме тези средства за финансирането й.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE). – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, бих искала да започна, като благодаря на докладчика, г-н Lange, и на докладчиците в сянка за свършената от тях работа, и по-специално на г-жа Grossetête. Конкурентоспособността на Европа на световния пазар е намаляла в момента. Като такава, Европа трябва да намерим начин за укрепване на промишлената си основа, за да може да отговори на новите предизвикателства. Целта на доклада е да се внесат предложения за подновяване на европейската промишленост. Една интегрирана и устойчива промишлена политика трябва да се основава на научни изследвания, на иновации, н по-голяма ефективност на ресурсите, на стратегията за стоките, на укрепване на малките и средните предприятия и на развитие на регионалните мрежи. По-специално, от съществено значение е енергийната ефективност и въвеждането на информационни и комуникационни технологии да бъдат основа на тази нова индустриална революция, така че да се увеличи конкурентоспособността, икономическия растеж и заетостта.

Аз по-специално приветствам значението, което докладът отдава на традиционната европейска промишленост, която е от съществено значение за нашата икономика. Мерки като въвеждането на нови технологии и повишено подпомагане на научните изследвания и иновациите в сектори като производствената промишленост са от решаващо значение. Това е единственият начин, по който ще бъдем в състояние да върнем Европа на позицията й на световен лидер, което е толкова необходимо за конкурентоспособността и икономическия растеж на Европа.

  Judith A. Merkies (S&D). – (NL) Г-жо председател, на първо място, бих искала да поздравя моя колега, Bernd Lange, за един отличен доклад и за чудесното сътрудничество от негова страна. Промишлената политика се завръща. Тя обаче не се завръща сама, защото не е. Заедно с две други водещи инициативи, две други стратегии, тази стратегия се намира в основата на европейската програма за заетост и стабилна икономика. Преди всичко обаче това е стратегия не само за настоящето, но и за бъдещето, за едно жизнеспособно бъдеще.

Промишлената политика трябва да се разглежда заедно с всички други стратегии, свързани със „Съюза на иновациите“, суровините и ефективното използване на природни ресурси. Тези три образуват основата. Това трябва да бъде един цялостен подход, при който различните области от политиката работят в тясно сътрудничество помежду си. Наистина ли обаче са различни области от политиката, като се има предвид, че промишлеността – както самият Вие, г-н член на Комисията, заявихте – не е враг, а съюзник на устойчивостта?

Промишлената политика не може да функционира без интегриран пазар. Вътрешният пазар е все още твърде фрагментиран и изисква да бъде завършен. Цялата промишленост, особено малките иновативни дружества, ще спечелят от това. Производителите имат право да предлагат становищата си, но те трябва и да поемат отговорност, а това означава крайната отговорност за продукта. Целта е да се насърчи чисто производство и устойчиви продукти, защото смятам, че това в крайна сметка е бъдещето на Европа. Това ще спомогне за създаване на една завършена промишленост и ще насърчи използването на суровини и стабилна икономика. Промишлената политика беше пренебрегвана и оставена на пазара прекалено дълго. Крайно време е отново да дадем пример както за другите, така и за себе си.

  Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, бих искал да Ви благодаря за вниманието, отделено на въпросите на промишлеността, и да отбележа огромния труд, свършен от моята колега, г-жа Grossetête, от името на политическата ни група.

Промишлеността възлиза на 60 милиона работни места плюс две допълнителни работни места в свързани услуги за всяко работно място в промишлеността, тоест на общо 180 милиона работни места. На нея се пада три четвърт от износа ни, а именно 5,5 милиона предприятия. Какво трябва да направим? Трябва да предприемем действия и да се защитим. Самозащитата не е протекционизъм – затова трябва да имаме промишлена политика. Някои казват: селско стопанство в Южна Америка, промишленост в Китай и услуги в Европа. Госпожи и господа, ако не произвеждаме повече коли, повече самолети, повече кораби, повече сателити, повече лекарства, повече атомни електроцентрали, ще бъдем разорени! Що се отнася до услугите, тях ще ги има, защото ще разполагаме с промишлена политика.

Ето защо бих искал да направя три предложения. Първото се отнася до промишлените стандарти. Винаги, когато определяме стандарти, трябва да разполагаме с оценки на въздействието, за да се гарантира, че продуктите ни се произвеждат в съответствие с тези стандарти на територията на Европейския съюз.

Второто се отнася до образованието и научните изследвания. Трябва да разполагаме с най-добрите инженерни учебни заведения в света и трябва да ги подкрепяме. Трябва да помирим обществото с науката. По отношение на изследванията, ще преразгледаме Седмата рамкова програма. Разполагаме с 30 млрд. евро за усвояване през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Нека приоритетно да отделим част от тези пакети за промишлеността.

Третото е финансирането. Можем да създадем Европейски промишлен инвестиционен фонд. Искам да направя предложение. Дължим 37 млрд. евро за пенсиите на служителите на Европейския съюз; нека поставим този фонд в пенсионен фонд, който ще бъде средство за дългосрочни спестявания. Споделям становището за паричните политики. Нека бъдем много внимателни по отношение на излизането от кризата. Нека гарантираме, че няма да има лихвени проценти, които са прекалено високи, което ще доведе до силно евро и ще прекрати промишления износ.

  Lambert van Nistelrooij (PPE). – (NL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, производствената промишленост продължава да бъде важна, дори и при основаната на знанието днешна и бъдеща икономика. Поддържането на производство с висока стойност в Европа продължава да бъде от съществено значение и същевременно е един от стълбовете на знанието и обучението на много хора в държавите ни и на продължаващото развитие на конкурентоспособността ни. Настоящият доклад с право поставя промишлеността на преден план в дневния ред на Европа и това е важно както за голямата промишленост, така и за малките и средните предприятия. В Европа можем да се похвалим с върхови постижения в много области. Имам предвид енергетиката, космонавтиката и автомобилостроенето, всяка от които се справя отлично в момента. Имам предвид и веригата на доставки на автомобилната промишленост, която е от съществено значение за Европа. Само погледнете колко интелигентна и ясна е стратегията „ЕС 2020“!

Въпреки това съм загрижен за едно нещо и това е глобализацията. С право създадохме Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и скоро ще разполагаме с европейския патент. Въпреки това г-н Таяни включи въпроса за необходимостта от равнопоставеност в световен мащаб в дневния ред. Чудесно е, че китайски дружества инвестират в Европа, но трябва да има равнопоставеност в тази област. Ако наистина в това се инвестират много държавни средства, тогава нещо не е наред. Завръщането към протекционизма не е сред целите ни – както каза г-н Audy току-що – но тук става въпрос за гарантиране на прозрачността в основни сектори като ИКТ и други важни европейски сектори. Това не е европейско вето. Не казваме „тези са акционерите, онези са надзорните органи“, но е наистина важно ние, които представляваме Европа, да обърнем подобаващо внимание на това. Би било хубаво да се започне разискване по темата, в отговор на отличния доклад на г-н Lange. Това ще продължи. Г-н Таяни, бих искал да Ви поканя да се включите в това разискване.

  Kathleen Van Brempt (S&D). – (NL) Г-жо председател, с доклада Lange, Вие, г-н член на Комисията, утре най-вероятно ще станете свидетел на голямо единодушие от страна Парламента относно важността на промишлената политика. За Вас, като член на Комисията, това трябва да е голям стимул. Налице е значителен консенсус сред различните групи, че промишлената политика в Европа има бъдеще и трябва да бъде подкрепена.

Консенсусът обаче се изчерпва с това, защото ако трябваше да се опитаме да установим какъв вид промишлена политика имаме предвид и кой от елементите й трябва да се запази в бъдеще, тогава щяхме да имаме разногласия. Вие самият споменахте факта, че е необходима промишленост, която използва по-малко енергия и суровини. Споделям това мнение, що се отнася до краткосрочните цели. По отношение на дългосрочните цели, трябва да се постигне много повече. Както знаете, г-н член на Комисията, управлението означава да се гледа напред. Трябва да имаме смелостта да кажем, че до 2050 г. ще разполагаме със система за енергийни доставки, която изцяло се основава на възобновяеми и устойчиви енергийни източници, и трябва да започнем да подготвяме промишлеността за това от сега.

На второ място, управлението на материали. Наистина трябва да се гарантира, че мобилните телефони се рециклират по-ефективно през следващите няколко години, но в бъдеще трябва да се гарантира, че се произвеждат мобилни телефони, които са напълно интегрирани в концепцията „от люлка до люлка“, така че всички важни компоненти на мобилните телефони да се възстановяват систематично и да се използват за производство на нови мобилни телефони. Именно такава цялостна политика трябва да се изготви до 2050 г. и аз очаквам Комисията да вземе решения сега, които ще гарантират, че промишлеността разполага с ясна рамка, по която да работи.

  Antonio Cancian (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, смятам, че текстът на доклада Lange е балансиран и основната му заслуга е, че разглежда основно определени фактори от решаващо значение, по-специално съживяването на европейската промишлена политика и преместване на акцента от финансовите дейности на истинската икономика. Следва да се отбележи обаче, че тези услуги, свързани пряко или косвено с дружествата, са неразделна част от тях.

Бих искал да отправя някои критики и предложения. По отношение на параграф 89 за по-доброто сътрудничество относно европейския патент, г-н Таяни, смятам, че единният европейски патент е важен и необходим, особено за нас, италианците. Застоят, който беше създаден чрез засилено сътрудничество, според мен може да се наруши единствено чрез разработване на европейския патент само на английски език, защото използването на три езика би създало нечуван прецедент.

Второто ми съображение е липсата на каквито и да било предложения за финансиране на иновациите. Текстът често споменава необходимостта от бързо преход към изграждане на трансевропейските инфраструктури, които са от съществено значение за развитието на континента, но не посочва как да се финансират тези мрежи.

По-рано днес приехме доклад по собствена инициатива, който анализира в дълбочина системата за облигации за проектите в една система на публично-частно партньорство, който ще предложи гаранции за ценните книжа, издавани от дружествата, създадени за изграждане и поддържане на такива инфраструктури; г-н Audy току-що цитира няколко примера.

Не се споменава връзката между промишлената политика на Европейския съюз и стратегическите политики за Съюза като „Галилео“,Международния експериментален термоядрен реактор (ITER) и други. Трябва да има по-голяма връзка между научните изследвания и иновациите. Г-н Таяни, считам, че предизвикателството, пред което сме изправени, е от решаващо значение за поддържане на социалния контекст. В действителност слабото възстановяване, на което станахме свидетели, не може да помогне на хората, съкратени през последните три годни. За съжаление, е необходимо да се действаме бързо и навременно.

  Henri Weber (S&D). – (FR) Г-жо председател, отличният доклад на г-н Lange има три положителни черти.

Първо, той предлага интегрирана промишлена стратегия за Европейския съюз, тоест стратегия, която е едновременно континентална и кооперативна и която по всичко се различава от действащите тясно национални и некооперативни политики в Европа от последните 15 години.

Второ, тази промишлена стратегия е финансирана, което е в ярък контраст на Лисабонската стратегия от 2000 г. Ако не беше финансирана, тя щеше да си остане само празни думи. Основният източник на това финансиране са облигациите за проекти на Европейския съюз, еврооблигациите и проектите, свързани с еврото. Като гласувахме тази сутрин, ние приехме този факт.

Трето, стратегията защитава промишленостите ни. Докладът е за отваряне на Европа, а не за отказване от нея. Той е за обмен, който се основава на реципрочност и баланс. Няколко члена разглеждат този въпрос. Това е от изключителна важност, защото в тази област изглеждаме наивни и слаби.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Г-жо председател, г-н член на Комисията, по време на кризата успяхме сами да се уверим колко важна е ролята на промишлеността за икономиката ни. За съжаление, съответните ни политики все още често се основават на идеята, че пазарите трябва да се регулират сами. В това отношение, стратегията „Европа 2020“ е водеща инициатива, която първа призна необходимостта от нов подход. Европейската промишленост трябва да запази водещата си позиция в ключова области и не трябва да се позволява тя да изостава.

Трябва да разглеждаме новата структура на финансовия сектор и координирането на фискалната макроикономика като приоритети, защото само чрез реформа може да се гарантира успехът на промишлената ни политика. Необходима е нова, всеобхватна регулаторна рамка, която може да насочи финансовата система обратно към продуктивни инвестиции. Една промишлена основа, която е конкурентоспособна в световен мащаб, и основана на знанието промишленост, насочена към производството, трябва да бъдат в основата на промишлената ни политика. За тази цел обаче ще е необходима цялата верига на иновациите. В този случай трябва да говорим не само за технологични иновации, но и за иновации на дизайна и качеството на продукта.

Освен това трябва да насърчим взаимодействието в сектора. То включва връзката между енергийната политика и промишлената политика. Енергийните доставки са съществен фактор, а новите, развиващи се пазари са свързани с възобновяеми енергийни източници, които впоследствие могат да доведат до създаването на нови работни места. Надеждният достъп до суровини също е от решаващо значение и ни сблъсква със сериозно предизвикателство. Освен запазване на вече съществуващи ресурси трябва да можем да осъществим и усилията си, свързани с рециклирането.

Също така трябва да направим всичко по силите си да засилим малките и средните предприятия, защото те са основни фактори в европейското промишлено производство. Трябва да насърчим възможно най-голямо участие от тяхна страна по отношение на обществените поръчки и трябва да им предоставим достъп до благоприятни банкови заеми.

  Ioan Enciu (S&D). – (EN) Г-жо председател, преди всичко бих искал да поздравя г-н Lange за завършването на този важен доклад. Много е важно в тези времена на икономическа рецесия европейските институции да се стремят към силна единна промишлена политика за запазване на работните места в Европа и за насърчаване на възобновена конкурентоспособност. Г-н Таяни заяви, че промишлеността е в основата на Европа и е необходимо да се намерят решения на предизвикателствата на нашето общество днес и в бъдеще.

Позицията на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент е, че промишлеността играе основна роля за заетостта в Европа. Ето защо трябва да засилим усилията си за поддържане на силна промишлена основа в Европа. Особено съм загрижен за развитието на необходимата инфраструктура, където тя не съществува.

И накрая, радвам се да видя, че окончателният доклад силно подкрепя значението на суровините в промишления сектор на бъдещето.

  Lara Comi (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, искам да изкажа поздравления на г-н Таяни и на докладчиците за свършената работа. Аз подкрепям този важен доклад, който представлява приносът на Парламента към разискването за промишлената политика на Европа.

Той съдържа много положителни точки, които решително подкрепям. На първо място, смятам, че трябва да се направи всички възможно, за да се потвърди ключовата роля на европейската промишленост на световната сцена и да се предостави конкретна помощ на малките и средните предприятия, които представляват важна част от вътрешния пазар.

Освен това напълно съм съгласна с това, което се казва в доклада за спешната нужда от въвеждане на европейски разпоредби по отношение на маркировката за произход, за да станат дружествата по-конкурентоспособни и да се даде възможност на европейските потребители най-сетне да правят информиран избор за продукти, които обикновено имат добра репутация по отношение на качеството, За съжаление, добре известно е, че някои държави са против тази конкретна точка в Съвета от 2005 г. Ние обаче трябва да се опитаме да променим нещата въз основа на силно благоприятната позиция, приета от Парламента нееднократно, и това е важно по време на законодателния процес на редица актове на Европейския съюз. Гласът на европейската общественост не може да се пренебрегва отново, особено когато разполага с такива здрави основи: става въпрос за това да направим политиките си по-демократични.

Друг важен въпрос със сигурност е този, свързан с младите предприемачи – които Вие, г-н член на Комисията, споменахте повече от веднъж в доклада си – защото считам, че те наистина са бъдещето на промишлената ни политика. Все още имам съмнения относно някои аспекти като изричната препратка към ново законодателство за ефективност на ресурсите, създаването на работни групи на национално равнище за управление на операции по преструктуриране, и по-специално по-добро сътрудничество по отношение на европейския патент.

  Ivari Padar (S&D). – (ET) Г-жо председател, първо, бих искал да благодаря на докладчика. Европа се нуждае от нов подход към промишлената политика и финансирането на свързаните с нея програми. В допълнение към структурните реформи във финансовата перспектива на Европейския съюз, акцентът следва да бъде поставен върху иновативните мерките за финансиране. Тук нямам предвид само еврооблигациите или облигациите за проекти, а за напълно нов подход към промишлената политика, науката и финансирането на иновациите. Трябва да подпомогнем иновативните малки предприятия. Трябва да намерим нови начини да помогнем на дружествата да споделят риска и да съчетаем различни инструменти, включително на общоевропейска основа.

Естония например има опит с револвиращите фондове, които гарантират риск, а не дават безвъзмездни средства или пряко подпомагане. В иновационния цикъл тези фондове спомогнаха за значително увеличение на такова финансиране за предприятията. Безвъзмездните средства са важни, но е по-важно в основния етап на проучване да се намерят нови начини да се използват публичните средства по-ефективно.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-жо председател, промишлената политика на Европейския съюз трябва да създаде адекватна рамка за увеличаване на приноса на промишления сектор за БВП на ЕС. Тя също така трябва да подобри конкурентоспособността на Европейския съюз и да създаде работни места в целия Съюз. Промишлената стратегия трябва да определи стратегическите области, в които ще инвестираме, както и необходимите източници на суровини. Призовавам Комисията и държавите-членки да гарантират, че тези приоритети са подкрепени от бъдещата финансова перспектива, годишните бюджети и секторните политики на ЕС.

Потреблението на енергия е показател за промишлено производство. Необходима е екологично ефективна промишлена политика, която осигурява капацитет за производство в целия Европейски съюз по един устойчив начин и намалява енергийната зависимост на Съюза. Конкурентоспособността на Съюза в голяма степен зависи от възможностите му за иновации, научноизследователска и развойна дейност и от връзката между иновациите и производствения процес. Трябва да се увеличи публичното финансиране за научноизследователска и развойна дейност с цел мобилизиране на частните инвестиции, а опростяването на процедурите и намаляването на административните пречки са предпоставка за по-голямото участие на промишлеността.

  Edit Herczog (S&D). – (HU) Г-жо председател, икономическата криза показа, че секторите на услугите са далеч по-уязвими от промишлената политика и затова Европа трябва отново да се съсредоточи върху последната. Ето защо аз горещо приветствам както отношението на г-н Таяни, така и доклада на нашия колега, Bernd Lange, по този въпрос. Беше удоволствие да се работи по този доклад. Всеки един от участниците искаше да добави нещо към него. Не спорихме за това какви са трудностите, а по-скоро за това как можем да ускорим процеса. Наложително е да се разбере, че Европейският съюз трябва да играе водеща роля при определянето на собствените си цели, както и да насочва държавите-членки в тази посока.

Европейският съюз трябва да координира, поведе и държи отговорни държавите-членки за постигнатото в тази област. Промишлената политика дава възможност на Европа да получи конкурентно предимство в производствената промишленост, биотехнологиите, нанотехнологиите, химическата промишленост и дори в области, свързани с космическата промишленост. Трябва да разберем, че промишлената политика на XXI век, интензивността на знанието и ефективността на използването на материали се увеличават. В същото време трябва да разширим вертикалните отношения, като се започне от образованието, мине се през научните изследвания и се стигне до пазарните възможности. Трябва да се установят отношения с доставчиците, включително малките и средните предприятия, както и хоризонтални отношения. Считаме, че социалният диалог не може да бъде подминат.

  Alejo Vidal-Quadras (PPE). – (ES) Г-жо председател, настоящият доклад относно промишлената политика, който ще гласуваме утре, включва точка, която няма да бъде подкрепена от испанските членове на Парламента, защото приветства засиленото сътрудничество като подходящ правен инструмент за създаването на единен патент на Европейския съюз.

Не само испанските членове на Парламента, но и други от различни държави-членки, бяха първите, които поставиха под въпрос законността на засиленото сътрудничество като подходящ правен инструмент в този случай, и, на второ място, осъждат неуспеха да се зачете правилото за единодушие, което трябва да се приложи по отношение на всички въпроси, свързани с правилата, уреждащи езиците.

Моята причина да поискам да се изкажа обаче, г-жо председател, е да се привлече вниманието на Парламента към Становище 1/09, публикувано днес от Съда на Европейския съюз, според което Съдът за европейски и общностни патенти, както се предлага в момента, не е съвместим с Договорите.

Ясната позиция, изразена от Съда на Европейския съюз, е значителна пречка пред това засилено сътрудничество и аз се надявам, че това решение ще насърчи други членове на Парламента да се присъединят към нас, за да се защити равенството на всички държави-членки и стриктното прилагане на първичното право на Европейския съюз.

  Giovanni Collino (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, докладът относно промишлената политика е изчерпателен, разглежда всички недостатъци на системата и ни насочва към зачитане на принципите на социалната пазарна икономика. Реално погледнато обаче, трябва да приемем, че Европа не е имала своя собствена промишлена политика досега.

В действителност производителността в производствения сектор в Европа преминава през труден период, докато развиващите се държави не само постигат растеж, но и инвестират сериозно в научни изследвания и технологии. За да се постигне растеж по отношение на промишлеността и заетостта в Европа, трябва да се въведат специални мерки в допълнение към съществуващите такива, дори до степен да се преразгледа разпределението на правомощията между държавите-членки и Съюза.

Политиките и системите за преразпределение също трябва да бъдат преразгледани в съответствие с новия културен подход към промишлените отношения, като моделът за разпределение на печалбата на дружествата да е темата на анализите ни. Стратегията „Европа 2020“ определя цели, които Европейският съюз не може да си позволи да не изпълни, и, ако иска да постигне всички поставени цели, Европа трябва да се справи с предизвикателството на промишления растеж чрез засилване на обучението и научните изследвания в подкрепа на малките и средните предприятия.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, бих искала да благодаря на докладчика за този много важен доклад. Хубаво е да се види, че промишлеността отново е в дневния ред на Европа.

Смятам, че това, от което се нуждаем, е една балансирана европейска икономика. Обикновено се изказвам най-вече по политиките в областта на селското стопанство и храните, но реших да взема участие в това разискване, защото смятам, че е много важно да се говори за промишлеността, селското стопанство и услугите. Европа се нуждае от баланс и на трите и било глупаво да не признаем това.

Искам по-специално да обърна внимание на параграф 112, в който се посочва, че свободната търговия е основен елемент от икономическия растеж на Европа, но също става дума и за лоялната конкуренция в световен мащаб и по-специално се настоява, че, когато стигнем до двустранните търговски споразумения или многостранните споразумения, трябва да вземем предвид принципите на устойчивото развитие, социалните и екологичните проблеми и съответните стандарти във въпросните споразумения. Тези от нас в областта на селското стопанство ще кажат същото. Затова смятам, че това е един наистина важен доклад.

  Adam Gierek (S&D). – (PL) Г-жо председател, един от решаващите фактори, които влияят върху растежа на промишлеността в Европейския съюз, е тенденцията към „зелена икономика“. Това е добра новина. Въпреки това начинът, по който действа настоящата нормативна уредба на Европейския съюз, е сляп и произволен, което има обратния ефект или, с други думи, ограничава напредъка ни за постигане на тази цел. Европейската медодобивна промишленост се превърна в пример за едно такова неблагоприятно въздействие. Не може да има никакво съмнение относно факта, че двата пакета за климата и енергетиката и Директивата за ориентирите ще доведе до спад в производството на мед, който, както е известно, е метал, за който има голямо търсене за иновативни и енергийно ефективни технологии, особено по отношение на преноса на електричество и топлоотдаването при топлообменниците.

Бих искал да попитам члена на Комисията дали не е време – докато все още имаме време – поне да преработим някои аспекти на тези регламенти, както и да се спрат тези разрушителни мерки?

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-жо председател, г-н Таяни, госпожи и господа, сериозната международна икономическа криза засегна промишлеността особено тежко. Идеята, че пазарите трябва да се саморегулират, се окажа погрешна. Европа не е в състояние да даде единен отговор или да извърши икономически анализ. Ето защо Европа трябва да се сдобие със стабилна, конкурентоспособна и разнообразна промишлена база.

Новата промишлена политика на Европа трябва да бъде в състояние да гледа към бъдещето, като възприеме един глобален подход към собствените си политики, насочени към потвърждаване на основното значение на промишлеността, особено производството, което трябва да продължи да бъде движещата сила на икономиката ни и да насърчи нови интелигентни, устойчиви и приобщаващи начини на растеж.

Подкрепям и поздравявам г-н Lange за доклада му, който разглежда всички тези фактори и дава интересен материал за размисъл.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, от дълго време световната икономика преминава през големи промени. В допълнение към традиционните промишлени зони се развиват големи нови промишлени центрове. Развива се силна конкурентна среда, в която ще трябва да полагаме все повече усилия за поддържане на подходяща заетост за нашите граждани.

При тази конкуренция с други промишлени центрове, ние се намираме в неравностойно положение вследствие на два сериозни недостатъка. Първият се отнася до огромните разлики в правната среда, която регламентира начините за осъществяване на стопанска дейност, решаване на спорове или изпълнението на задължения, а тези различия не позволяват по-голямо отваряне на трансграничната стопанска дейност чрез юрисдикциите на държавите-членки. Това е свързано с втория недостатък – прекомерната бюрокрация, която не само изразходва парите, генерирани от промишлеността и не създава добавена стойност, но и тормози тези, от чийто труд живее, посредством всякакви видове отчети, регламенти и насоки.

Г-н член на Комисията, нито една от бързо развиващите се държави няма такива административни тежести, каквито имаме в Европа.

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (IT) Г-жо председател, уважаеми членове на Парламента, смятам, че фактът, че толкова много членове на Европейския парламент присъстват на едно вечерно заседание, показва колко важна е промишлената политика за всички нас и, тъй като е налице консенсусно споразумение относно това колко правилно е да се поставят промишлената политика и политиката за предприятията – по същество реалната икономика, която е също вътрешният пазар, иновациите, конкуренцията и социалната политика – в основата на политическите ни действия за излизане от кризата и постигане на развитие и създаване на работни места. Казвам това, защото не трябва да считаме – и смятам, че бях ясен както по отношение на изказването си, така и в доклада за промишлената политика, който представих на Комисията – че предприятията и промишлеността са просто икономически капитал, защото те са също и човешки капитал, регионът, местната общност, в която развиват дейност.

Както казах и по време на изслушването си пред Парламента преди назначаването ми за член на Комисията, отговарящ за промишлеността, това е моята визия – по-всеобхватна визия – която произтича от една концепция, която е част от Договора от Лисабон, а именно социалната пазарна икономика.

Крайната цел на всички наши действия както по отношение на икономическата политика, така и по отношение на реалната икономика, е социалната политика. Целта ни не е да облагодетелстваме предприемачите или инвеститорите, въпреки че последното е един от инструментите за отговор на гражданите на Европейския съюз.

Сега трябва да приложим и защитим изборите, които сме направили и правим в момента – които се съдържат в документа „Европа 2020“ – с големи усилия за прилагане на изборите във връзка с политиката, които сме направили. Не крия от вас, нито от себе си, опасностите, които все още съществуват. Спекулантите са все още активни и аз не изключвам възможността те да се активизират отново.

Трябва да бъде много ясно, че ние сме на страната на реалната икономика. Спекулацията, която облагодетелства само онези, които правят сделки, е много различна от действията на предприятията или промишлеността, които създават благополучие за много граждани. Трябва обаче да продължим да бъдем бдителни и да приложим промишлената си политика. Затова и документът на промишлената политика на Комисията съдържа редица изпитания за конкурентоспособност, които ще се използват за следене на прилагането на една сериозна промишлена политика, която ще позволи на системата ни на предприемачество да отговори на предизвикателствата в ерата на глобализацията.

Не избягвам и въпроса, зададен от -н van Nistelrooij: считам, че играта винаги трябва да се играе на равни начала и съобразно едни и същи правила. Г-жо председател, когато „Андерлехт“ играе с „Лиеж“, правилата трябва да са същите, независимо дали играе на собствен терен или другаде, и същият принцип трябва се прилага и за промишлената ни система. Когато промишленостите ни играят в Европа, трябва да бъдат прилагани същите правила както и когато играят извън Европейския съюз.

Считам, че това е добро правило за защита не само на пазара, конкуренцията и растежа, но и на правата на работниците в Европейския съюз. Въпреки това, когато става дума за защита на европейската промишлена система, считам, че трябва да се подкрепи принципът, съдържащ се в документа, който обсъждаме, в подкрепа на маркировката за произход. Считам, че Парламентът отново дава ясен сигнал в хармония с Европейския съюз.

Несъмнено има много други неща, които трябва да се направят за намаляване на бюрократичната тежест върху дружествата и промишлеността. Както се посочва в преработения закон за малките предприятия, трябва да намалим времето, необходимо за създаване на предприятия, и трябва да намалим бюрократичните пречки, които могат да бъдат прекалени и които убиват желанието за развиване на дейност. Трябва да помогнем на младите хора да станат предприемачи и трябва да свършим много работа във връзка с обучението. Ето защо вярвам в значението на клъстерите, където училища, университети, малки и средни предприятия, големи дружества, научните изследвания и иновациите работят заедно за подобряване на конкурентоспособността на предприемаческата ни система. Вече разполагаме с 2000 клъстера в Европа и считам, че тази пилотна схема трябва да бъде въведена.

По отношение на достъпа до кредитиране, се направи много, но може да се направи още много. Много съм доволен да чуя, че управителят на Лондонската стокова борса – Обединеното кралство е една от държавите, където се постигна много в помощ на услугите, банките и финансите – ще вземе участие във форума за достъпа до кредитиране, организиран от Европейската комисия, за да покаже, че финансовият свят, или част от финансовия свят, иска да участва в растежа и развитието на малките и средните предприятия и промишлената ни система.

Този сигнал от Лондон – и това не е единственият сигнал от Обединеното кралство – ме кара да се надявам, че тази тенденция ще бъде обърната. Това трябва да се случи в Европа, за да се помогне на реалната икономика.

По отношение на суровините – тема, която беше повдигната в няколко разисквания – съм напълно убеден, че трябва да продължим по поетия курс. Европейската комисия излезе с документ и ще има разискване, в резултат на което в момента работим по част от темата за суровините. Както заявих в първото си изказване, аз напълно подкрепям извършването на изследвания в областта на рециклирането на суровини. Също така можем да работим за намиране на заместители на редките суровини.

Следователно в област, която е свързана и с политиката ни за иновации, едно от партньорствата за иновации, предвидени от Европейската комисия, е свързано именно с иновациите в сектора на суровините. Повтарям, рециклирането и замяната са области, които според мен трябва да продължим да проучваме, за да предоставим на промишлеността ни конкретен отговор, включително международни политически инициативи, както вече казах многократно.

След споразумението с Африканския съюз и след започването на разискване с Руската федерация по въпроса за суровините, аз ще посетя Латинска Америка в началото на юни, за да обсъдя въпроса за суровините с Бразилия, Аржентина и Чили.

Европа трябва да даде на промишления сектор и на малките и средните предприятия конкретен отговор в това отношение. Ето защо трябва да продължим да работим по прилагането на закона за малките предприятия. Предстои ни много работа – поискахме от всички държави-членки да назначат по един посланик за малките и средните предприятия, както направи и Европейската комисия. Получените сигнали са положителни – някои държави вече са назначили посланик или са изразили намерение да направят това, и при това в по-широк контекст, защото не трябва да разделяме големите дружества от малките и средните предприятия. Растежът на реалната икономика е свързан с вътрешния пазар, промишлената политика и политиката за малките и средните предприятия.

Тъй като ролята на синдикатите беше спомената на няколко пъти, ще завърша, като кажа, че за пръв път член на комисията по въпросите на промишлеността се срещна с представителите на промишлеността, малки и средни предприятия и синдикатите, за да се обсъди политиката за преструктуриране. Започна нов период на разискване, в който представители на работниците и работодателите седят заедно на кръглата маса, организирана от Европейската комисия, с цел насърчаване на икономическия растеж и за благото на всички граждани на Европейския съюз.

  Председател. – Г-н член на Комисията, обърнах дължимото внимание на загатването и препратката Ви към белгийското футболно първенство, но се надявам, че не трябва да ги приема като един вид прогноза.

  Bernd Lange, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н Таяни, госпожи и господа, много ви благодаря за множеството вдъхновяващи коментари.

Г-н Таяни, четирите основни послания, които ни обединяват, са ясни. Първо, искаме да се гарантира, че промишлената политика е в основата на политиката на Европейския съюз. Второ, искаме да свържем устойчивостта и конкурентоспособността и да ги доразвием. Трето, не трябва да възприемаме догматичен подход, защото тази област не може да се регулира само от пазара или само от държавата. Необходими са практични, разумни мерки. Четвърто, това е едва началото, а не краят на обсъждането за модернизирането на промишлената политика в Европейския съюз.

Обръщаме се към Вас, г-н Таяни, но също така сме наясно, че трябва да повярваме на обещанието Ви. Очакваме конкретни законодателни предложния, както и конкретни мерки за осигуряване на финансова подкрепа, особено в областта на изследванията.

Г-н Таяни, ако успеем и ако нашето доверие във Вас и направеното от Вас изказване са съвместими, може би ще се озовем в положение, подобно на това в края на чудесния филм „Казабланка“, когато Хъмфри Богарт казва на полицейския началник: „Мисля, че това е началото на едно прекрасно приятелство!“

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в 11,30 ч. в сряда, 9 март 2011 г.

Писмени изявления (член 149)

  Adam Gierek (S&D), в писмена форма. – (PL) Интернационализацията на търговията и наднационалните корпорации са едни от многото аспекти на глобализацията. Когато разглеждаме промишлената политика на Европейския съюз, трябва да отговорим на следния въпрос: от какъв вид промишленост се нуждае Европа – корпоративна, водена от филиали промишленост, която се характеризира с мащабно масово производство, регионална промишленост с малък мащаб или може би дори национална промишленост?

Големите, наднационални корпорации, които понякога са по-богати от някои държави, трупат огромни печалби, както и данъци, включително ДДС, на едно място, най-често мястото на произхода им. Освен със заетост на държавите, в които се извършва производството, са оставени само разходите. „Фиат“ например е наднационална корпорация, която генерира приходи, равни на 4 % от БВП на Полша от статистическа гледна точка, но нейната печалба и по-голямата част от данъчните й постъпления отиват в друг бюджет.

Като капак на всичко дружеството неотдавна прехвърли производството на своите автомобили „Панда“ в Италия, по политически и национални причини, защото със сигурност не може да бъде по икономически причини. Тук конфликтът на интереси е очевиден. Социалното положение в Полша се влошава, но в Италия се подобрява. Наднационалните корпорации вече разграбиха Полша, изкупиха промишлените й дружества за 10 % от стойността им след края на Народна република Полша. Грешките, направени от либералните доктринери, включително Балцерович, доведоха до отваряне на границите на Полша за глобална конкуренция от страна на богати корпорации. Това бързо доведе до унищожаването на нашата промишленост, затварянето на конкурентните предприятия и научната инфраструктура – и до огромна безработица. Това вече засяга старите държави-членки на Европейския съюз след известно забавяне. Необходима е една стабилна промишлена политика, а не икономически национализъм.